,

Докладът на CAN Europe “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално- икономически съпътстващи ползи”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

,

Доклад “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”. Изводи на национално ниво: България

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

,

Доклад “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

,

National Energy and Climate Plans (NECP) Tracker. KEY FINDINGS.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

 

 

 

This publication is part of the LIFE project „Together For 1.5“, co-funded by the European Union. The views and opinions expressed are solely those of the author(s) and do not necessarily reflect those of the European Union or CINEA. Neither the European Union nor the funding body can be held responsible for them
,

Position Statement on the draft National Energy and Climate Plan (NECP) of the Republic of Bulgaria 2021-2023 from 22.12.2023

Summary of the Position Statement of Environmental Association Za Zemiata (Friends of the Earth – Bulgaria) on the draft update of the National Energy and Climate Plan of the Republic of Bulgaria 2021-2030 from 22.12.2023 is available here 

The first NECP draft is a timid and partial plan to meet climate goals by 2030

Almost six months after the deadline to submit a draft of the updated National Energy and Climate Plan (NECP), Bulgaria published a first version of the document on 22 December 2023. It is probably a coincidence that this happened one day after the European Commission’s notice of the start of the infringement procedure against Bulgaria as it has not submitted its NECP draft to the Commission within the statutory deadline of 30 June 2023.

The current published NECP version solely presents the current policies and measures in Bulgaria but not how they will change to achieve the national interests in line with the energy transition and achieving a safe climate. 

The good news is that, for the first time, there is mention of a national objective of achieving climate neutrality by 2050. However, there is a lack of specificity on what needs to happen to achieve the big goal in the period up to 2030 – which is the period covered in the NECP. It is crucial to include interim milestones and capacities/measures for the phase-out of coal mines and power in the NECP, information, which is still missing in the adopted Territorial Just Transitional Plans (TJTPs). 

There are no sectoral targets in the draft and the existing targets for the renewable energy share and energy efficiency are either at the minimum required level or even below it.

We very much hope that once the final draft containing the results of the currently missing modelling is published, sufficient time will be allowed for public consultation – at least 8 weeks!

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

 

 

 

This position statement was prepared as part of the LIFE project „Together For 1.5“, co-funded by the European Union. The views and opinions expressed are solely those of the author(s) and do not necessarily reflect those of the European Union or CINEA. Neither the European Union nor the funding body can be held responsible for them.
,

Summary of Za Zemiata’s Position Statement on the draft National Energy and Climate Plan (NECP) of the Republic of Bulgaria 2021-2023 from 22.12.2023

/summary of the Position Statement of Environmental Association Za Zemiata (Friends of the Earth – Bulgaria) on the draft update of the National Energy and Climate Plan of the Republic of Bulgaria 2021-2030 from 22.12.2023 /

The first NECP draft is a timid and partial plan to meet climate goals by 2030

Almost six months after the deadline to submit a draft of the updated National Energy and Climate Plan (NECP), Bulgaria published a first version of the document on 22 December 2023. It is probably a coincidence that this happened one day after the European Commission’s notice of the start of the infringement procedure against Bulgaria as it has not submitted its NECP draft to the Commission within the statutory deadline of 30 June 2023.

The current published NECP version gives the impression that it solely presents the current policies and measures in Bulgaria but not how they will change to achieve the national interests in line with the energy transition and achieving a safe climate. 

The good news is that, for the first time, there is mention of a national objective of achieving climate neutrality by 2050. However, there is a lack of specificity on what needs to happen to achieve the big goal in the period up to 2030 – which is the period covered in the NECP. It is crucial to include interim milestones and capacities/measures for the phase-out of coal mines and power in the NECP, information, which is still missing in the adopted Territorial Just Transitional Plans (TJTPs). With regards to the villages of Beli Bryag and Troyanovo in the Stara Zagora region which are being displaced due to coal mining, a clear plan is needed, outlining which areas will be affected by future coal mining in the already declining due to economic reasons coal mining activities in the Maritsa East Mines. 

There are no sectoral targets in the draft and the existing targets for the renewable energy share and energy efficiency are either at the minimum required level or even below it, as it became clear from the Communication of the Commission on its assessment of the NECP drafts of the Member States by the Commission published on 18 December 2023 (Table 2, the minimum RES target in final consumption should be 33% instead of the submitted 29.9%).

Another specific example from the text is the complete absence of the problem of oil dependency in the national transport system, as well as an analysis of its causes, objectives and measures to overcome it, despite the very clear requirement for this in the Commission’s Guidelines. We insist on planning for the reduction and end-date of the use of oil and also of fossil gas. More serious attention must be paid not only to how to diversify gas sources, but to how to reduce dependence in general. Serious reconsideration is needed on plans for household gasification, as well as with regards to the desire to develop domestic gas and oil production, which is at odds with the European trends to reduce their consumption. Bulgaria clearly needs to move in the direction of future-proof renewable energy sources rather than risk a new lock-in to fossil fuels – any new investment in fossil fuel extraction risks stranded assets and is futile in the long term.

If it will be developing its nuclear energy, Bulgaria needs to take into account all factors, risks and financial constraints, which is not currently done. Lifecycle costs of the new capacities are not taken into consideration. There are no realistic construction timelines, no alternatives on what the country will do in case of serious project delays or the inability to achieve the projected decarbonisation step in a given year. There is no plan or even mention of the need to manage the used nuclear fuel previously exported to Russia.

In one form or another, the claim of putting ‘energy efficiency first’ has been repeatedly made, but we remain doubtful about the understanding of the term, and the possible trajectories for achieving it.

We suggest that the widespread issue of energy poverty in the country is strategically addressed in line with the definition in the Energy Efficiency Directive (EED). We recommend addressing the cooling supply as part of the mix of solutions to the increasing  summer energy poverty.

Designing, complying and implementing an array of policies and measures to increase energy efficiency in the different sectors, and especially monitoring the achieved results, is a key prerequisite for the satisfactory implementation of the NECP. To complete the one-stop shop reform for building renovation, and to implement it in practice. Additional services such as training energy auditors, liaising with financial institutions, training installers, and local energy champions are just a few of our ideas.

We very much hope that once the final draft containing the results of the currently missing modelling is published, sufficient time will be allowed for public consultation – at least 8 weeks!

We remain open for feedback on the position statement on:

info@zazemiata.org 

 

 

 

This position statement was prepared as part of the LIFE project „Together For 1.5“, co-funded by the European Union. The views and opinions expressed are solely those of the author(s) and do not necessarily reflect those of the European Union or CINEA. Neither the European Union nor the funding body can be held responsible for them.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

,

Отворено писмо относно: Нужда от повишаване на националния принос към общоевропейската цел за енергийна ефективност към 2030 г. преди 1 февруари съгласно EED

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

,

Резюме на становище върху ИНПЕК от 22.12.2023 г.

/Резюме на Становище на Екологично сдружение “За Земята” върху проект на актуализация на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. от 22.12.2023 г. Резюмето е налично и на английски език

Първата чернова на ИНПЕК е плах частичен план за постигане на климатичните цели към 2030 г.

Близо шест месеца след крайния срок за подаване на чернова на актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) България публикува първа версия на документа на 22 декември 2023 г. Вероятно е съвпадение, че това се случи ден след съобщението на ЕК за започване на начални стъпки за наказателна процедура към България, защото не е изпратила в законоустановения срок 30 юни 2023 г. чернова на ИНПЕК до Комисията. 

Настоящата публикувана версия на ИНПЕК представя наличните политики и мерки в България, но не и как те ще се изменят, за да бъдат постигнати националните интереси в синхрон с енергийния преход и постигането на безопасен климат.

Добрата новина е, че за първи път се споменава национална цел за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Липсва обаче конкретика какво трябва да се случва за постигането на голямата цел в периода до 2030 г., обхващащ действието на ИНПЕК. Ключово е включването във финалната версия на ИНПЕК на междинни срокове и капацитети / мерки по постепенното преустановяване работата на въглищните мини и тецове, каквато информация все още липсва и в приетите Териториални планове за справедлив преход (ТПСП). Във връзка с изселваните заради въгледобив села в Старозагорско села Бели бряг и Трояново е необходимо изготвянето на ясен план за това кои земи ще бъдат засегнати от бъдещия въгледобив в затихващата по стопански причини въгледобивна дейност на Мини Марица Изток. 

В черновата липсват секторни цели, а наличните цели за дял на ВЕИ и енергийна ефективност са или на минимално изискуемото ниво, или дори под него, както стана ясно от Комуникация на Комисията относно оценката й на черновите на ИНПЕК на страните членки от Комисията, публикувана на 18 декември 2023 г. (Таблица 2, минималната ВЕИ цел в крайното потребление трябва да е е 33% вместо подадените 29.9%). 

Друг конкретен пример от текста е пълното отсъствие на проблема за петролната зависимост на националната транспортна система, както и анализ на причините, цели и мерки за преодоляването й, въпреки съвсем ясното изискване за такива в Насоките на Комисията. Настояваме за планиране на намаляването и крайна дата използването на петрол, а също така и на изкопаем газ. По-сериозно внимание трябва да се отдели на това не само как да се диверсифицират източниците на газ, а на това как да се намали зависимостта като цяло. Сериозно преосмисляне е нужно на плановете за газификация на домакинствата, както и на желанието за развитие на местен добив на газ и петрол, което е и в разрез с европейските тенденции за намаляване на потреблението им. България ясно трябва да върви в посока към подходящите за бъдещето възобновяеми енергийни източници, вместо да рискува ново заключване към изкопаеми горива – всяка нова инвестиция за добив на изкопаеми горива носи риск от невъзвръщаемост и се обезсмисля в дългосрочен план. 

Ако ще развива ядрена енергетика, България трябва да вземе предвид всички фактори, рискове и финансови ограничения, каквото не виждаме да е направено до момента.

Не се отчитат разходите в рамките на жизнения цикъл на нови мощности. Не се залагат реалистични срокове за строителство, не се дава алтернатива какво ще предприеме страната в случай на сериозно забавяне на проектите и невъзможност за постигане на заложената стъпка за декарбонизация към дадена година. Липсва план или дори споменаване на нуждата от управление на изнасяното преди към Русия отработеното ядрено гориво. 

Под една или друга форма, нееднократно е записано твърдението за поставянето на “енергийната ефективност на първо място”, но нас остава съмнението за разбирането на термина, както и евентуалните траектории за постигането му 

Предлагаме стратегически да се реши широко разпространения проблем с енергийната бедност у нас в съответствие с дефиницията от Директивата за енергийна ефективност (EED). Препоръчваме обръщане на внимание на студоснабдяването като част от микса решения към все по-силно усещащата се лятна енергийна бедност.

Изготвянето, спазването, провеждането на ветрило от политики и мерки за повишаване на енергийната ефективност в отделните сектори, и най-вече мониторинга на постигнатите резултати от тях е ключова предпоставка за прилично изпълнение на ИНПЕК. Да се допълни реформата “Едно гише” за сградно обновяване, и да се изпълни на практика с допълнителни услуги, като обучаване на енергийни одитори, връзка с финансови институции, обучения на инсталатори, и местни енергийни шампиони са едва няколко от идеите ни.

Силно се надяваме, че след публикуване на финалната чернова, съдържаща и резултатите от понастоящем липсващото моделиране, ще бъде предоставено достатъчно време за обществено обсъждане – поне 8 седмици!

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли [58.38 KB]

,

Отворено писмо относно: Проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие

С приложеното писмо, от името на WWF България, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“, споделяме коментари и предложения във връзка с представения на 17.11.2023 г. проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
,

Проучване на нагласите на заинтересовани страни в началото на изпълнението на проекта “Заедно за 1,5 С”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
,

Оценка на CAN Europe и За Земята по процеса на актуализиране на българския ИНПЕК

Съдържанието е част от доклад на CAN Europe по процеса на актуализиране на ИНПЕК в 25 държави-членки.

Актуално състояние

Към 30 септември 2023 г. България все още не е представила проект за актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), нито пък е започната каквато и да е форма на обществено обсъждане. Не е ясно какъв е напредъкът по актуализацията, тъй като до момента не е публикуван проект или свързани с него проучвания. С наличието на ново редовно правителство е възможно първи проект на план да се появи в края на есента. Въз основа на предишния си опит и наличната информация, организациите от гражданския сектор са подготвили набор от препоръки. 

Основни препоръки за актуализацията на ИНПЕК 

ОБЩИ КОМЕНТАРИ

  • Да се гарантира, че ИНПЕК има високи амбиции и е в съответствие с всички стратегически документи – включително Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), обновените Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) и Пътната карта за климатична неутралност (пътна карта за декарбонизация секторите на икономиката до 2050 г., изработена по моделиране на Комисията за енергиен преход). 
  • Да се гарантира, че всички национални стратегически документи минават през процес на Екологична оценка (ЕО) и спазват принципа за „Ненанасяне на значителни вреди“ (НЗВ/DNSH). 

АМБИЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С КЛИМАТА

  • Да се приеме цел за климатична неутралност и цели за емисиите по сектори в националния Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), които след това да окажат влияние върху актуализацията на ИНПЕК.
  • Да се увеличат значително амбициите по отношение на целите по сектори за 2030 г., в сравнение с ИНПЕК от 2019 г., особено за сградите, транспорта и промишлеността.

ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД

  • Енергийна ефективност – да се определи национален ангажимент за енергийна ефективност, който да надхвърля минималното намаление по формулата на Директивата за енергийна ефективност (EED), възлизащо на не повече от 13,71 Mtoe за първична енергия и 8,85 за крайно потребление на енергия.  
  • Енергийна бедност – стратегически да се реши широко разпространения проблем с енергийната бедност в България в съответствие с дефиницията от Директивата за енергийна ефективност, както и да се адресира необходимостта да се подкрепи справедливия преход за енергийно бедните и уязвими домакинства в рамките на Социалния фонд за климата.
  • Въглища –  да не се допуска ненужно и неосъществимо удължаване на използването на въглища отвъд 2030 г., както и ясно да се дефинира ролята на въглищните и въглеродно интензивните региони в енергийната трансформация на България в съответствие с ТПСП.
  • Изкопаем газ – да се предложи график за поетапно извеждане на изкопаемия газ от употреба, за да се предотврати заключването в газ, както и инвестициите в  невъзвръщаеми активи, както в транзитната инфраструктура, така и в такава за местен добив (включително и за добив на газ в Черно море).
  • Критична оценка – да се направи критичен преглед на (1) надценяването на очакваното търсене на електроенергия в настоящия модел на Пътната карта на Комисията за енергиен преход (КЕП); (2) разходите, сроковите и факторите за осъществимост на енергийните мегапроекти, включително и нови проекти за ядрена енергия, електрическа енергия от водноелектрически централи или газификация на топло(електро)централи.  

УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА

  • Незабавно трябва да се адресира липсата на участие под каквато и да е форма на гражданското общество в процеса на актуализация на ИНПЕК. Трябва да се проведе обществена консултация и диалог на няколко нива по проекта за актуализация на ИНПЕК веднага след публикуването на проекта. Това трябва да включва обществени изслушвания и експертни становища на множество заинтересовани страни и в Комисията за енергиен преход (КЕП).
  • Комисията за енергиен преход (КЕП), създадена като платформа за многостепенен диалог за обсъждане на Пътната карта за климатична неутралност, трябва да продължи да функционира поне до приключване на процеса на актуализация на ИНПЕК. Това е от особено значение за съгласуването на актуализацията на ИНПЕК с предстоящата актуализация на Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г., която ще изисква съществен принос от страна на КЕП. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
,

Становище на За Земята по Интегрирания национален енергиен и климатичен план (ИНПЕК) на Сърбия

Република Сърбия е във финалния етап по приемане на своя първи Интегриран план “Енергетика и климат” (ИНПЕК), с който се определят климатичните им цели до 2030 г., като се гледа и постигането на по-голямата цел за климатична неутралност към 2050 г.
След наше застъпничество МОСВ стартира трансгранична обществена консултация по сръбския проектоплан, съгласно Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. МОСВ ще събере получените становища и ще ги препрати на Сръбската държава, която трябва да ги вземе предвид при приемането на финалната версия на плана.
Основното ни притеснение в проектоплана е за продължаващо трансгранично замърсяване – най-вече от сръбските тецове на въглища – и недостатъчно мерки за своевременното му намаляване. Немалък процент серни оксиди от Сърбия се разсейват на територията на България и другите им съседи. В документа липсва ангажимент за постигане на климатична неутралност до 2050 г., липсва ясен план за поетапно преустановяване работата на въглищните им централи, но има планове за нови газови централи и мащабна газификация на Южна Сърбия.

Вижте повече в пълното ни становище (на английски език):

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
,

Отворено писмо относно участието на обществеността в процеса на актуализиране на Плана в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК)

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

 

,

Девет принципа за преразглеждане на ИНПЕК в държавите от ЦИЕ

Central Eastern European general principles for NECPs – оригинален доклад на CAN Europe на английски език, март 2023 г.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

,

Становище на ЕС “За Земята” относно: “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България”

До

Д-р. Инж. Росица Карамфилова,

служебен министър на околната среда и водите

edno_gishe@moew.government.bg

 

Г-н Росен Христов,

служебен министър на енергетиката

e-energy@me.government.bg

necp@me.government.bg

 

Г-н Атанас Пеканов,

служебен заместник министър-председател по

 управление на европейските средства

atanaspekanov@government.bg

 

Изх. № 1207/15.09.2022 г.

 

Становище на ЕС “За Земята” относно: “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България”

 

В предложения за обществено обсъждане проект на “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България” (Стратегията) констатираме множество несъответствия, макар да се радваме, че отново се работи по документа.

За нас бе неприятна изненада да видим, че разглежданите сценарии залагат постигане на едва между почти 80 %  намаление на емисиите на парникови газове за сценариите с цел ограничаване на средната глобална температура до 2°C и между 83 % и 84 % за сценариите с 1,5°C, в сравнение с нивата от 1990 г. Т.е липсва цел за постигане на цялостна въглеродна и климатична неутралност на България в контекста на европейската климатична политика, още преди повишаването на амбицията чрез Европейския закон за климата. 

Сериозен проблем на настоящия документ, който налага неговото преработване с въвличане на обществеността на възможно най-ранен етап, е и това, че не са интегрирани повишените климатични цели на ниво Европейски Съюз (ЕС) към 2030 г. съответстващи на нетен спад от минимум 55% на емисиите на парникови газове (ПГ). Този факт сам по себе си е достатъчен да заявим, че се налага актуализацията на Стратегията. Евентуалното приемане на Стратегията в текущия и вид ще бъде в разрез с плана на ЕС „Подготвени за цел 55“, както и приетият тази година RePowerEU. Още повече, че реално нужното според учените климатолози намаление на европейските емисии е от поне 65% до 2030 г., както показа и енергийното моделиране в Paris Agreement Compatible Scenario (PAC Scenario) за Европа. В момента се работи и по национални PAC сценарии за оставане в траекторията на затопляне до 1,5 С.

Както знаете, в момента заседава Комисията за енергиен преход, една от структурите към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) у нас. Очакваният продукт от работата й: доклад със сценарии основаващи се на обстойно енергийно секторно моделиране и пътна карта към климатична неутралност, е и необходима предпоставка/изпълнена реформа за второ плащане към България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Резултатите от моделирането, както и препоръките от експертната група следва да залегнат като база както тук, в дългосрочната стратегия за декарбонизация към 2050 г., така и в актуализацията догодина на Интегрирания план Енергетика и климат (ИНПЕК) към 2030 г.

Необходимо е целите поставени в стратегията да бъдат преразгледани и обновени, преди тя да бъде подложена на повторно обществено обсъждане и в последствие приета като неразделна част от пътната карта за декарбонизация на страната. Стратегията е важен целеполагащ документ за декарбонизация на Република България като част от европейската посока на развитие. Тя трябва да предостави сигурност и предвидимост на пазарните участници за предприемане навременни и амбициозни енергоспестяващи мерки, да спомогне за нарастването на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), да допринесе за намаляване на зависимостта им от изкопаеми горива и ненадеждни външни енергийни доставчици

В настоящата динамична геополитическа, но и наситена със зачестяващи климатични бедствия обстановка (какъвто пример са наводненията в Карловско), има нужда от все по-често преразглеждане на стратегиите и плановете, особено в динамичната сфера на декарбонизацията, в частност на целите, поставени в тях, мерките за изпълнението на тези цели, като и трябва да се отделя внимание върху анализа и оценката на постигнатите резултати.

Екологично Сдружение “За Земята” от дълги години отстовява нуждата за хоризонтален системен многосекторен подход към изпълнението на климатични политики и мерки в страната. Недостатъчно обмислени и прибързани действия като засилване използването на въглищата в отговор на геополитически събития имат потенциала да забавят цялостната  декарбонизация на страната, да доведат до пропуснати ползи и конкурентоспособност поради закъснели и ненавременни инвестиции за декарбонизация и допълнително да увредят здравето на гражданите, околната среда и климата.

Настоящите две седмици време за обществено обсъждане са далеч недостатъчни за преглед и експертна оценка на такъв важен документ, засягащ бъдещето на основните сектори на икономиката. Препоръчваме провеждане на ново обсъждане след като се направи нужната актуализация на данните и допусканията в енергийното моделиране, и в контекста на ИНПЕК ревизията. За ефективно и конструктивно ново обществено обсъждане препоръчваме и включването на всички релевантни данни, резултат от моделирането с B(EST).

Обръщаме внимание и на необходимостта от направа на Оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони по Натура 2000. Екологична оценка на планове и програми трябва да се прави паралелно с разработването, отново с включване на гражданите на най-ранен етап. Точно в момента, стратегията в настоящия й вид е предпоставка за значително въздействие върху околната среда и човешкото здраве при прилагането й.

Коментари по различни аспекти на текста:

Във връзка с елементи от разглежданите в Стратегията сценарии, определени като „успешни при всички условия“ подкрепяме посоката към:

  • Максимална енергийна ефективност във всички сектори;
  • Повишаване на електрифицирането на сектори отопление и транспорт;
  • Максимално включване на ВЕИ за производство на електро и топлоенергия;

Застъпваме се за нуждата от надграждане на работата в посока на: 

  • Декарбонизация на топлофикационните дружества в страната
  • Планово увеличаване на ефективността на централизираното топлопроизводство и топлоподаване
  • Приоритизиране и лесна процедура за присъединяване на производител- потребител на ВЕИ в електроразпределителната мрежа
  • Осъвременяване и надграждане на капацитета на електропреносната мрежа, измервателните уреди, електроразпределителните и балансиращи системи.
  • „Използване на електрическа енергия при високотемпературни процеси в промишлеността“. Застъпваме са за електрифициране на всички възможни високотемпературни процеси при индустриалните компании, допълвани в малки мащаби с комбинация от зелен водород и/или зелен амоняк.
  • Спестяване на енергия чрез практики надхвърлящи конвенционалните. Обръщаме внимание на факта, че в новото европейско законодателство, част от пакета Fit For 55, сгради с нулево потребление на енергия (ZEB – Zero energy buildings) вече не се водят надхвърлящи конвенционалните практики, а новата норма, която ще влезе в сила първо за новостроящи се сгради, докато съществуващите трябва да гонят най-високо ниво на енергийна ефективност и дълбоко енергийно обновяване.

Обръщаме внимание на нуждата от преосмисляне на: 

  • Разработване на горива за битови нужди от биомаса и газ чрез модерни технологии (т.4), понеже към момента домакинствата разчитат прекалено на отопление на дърва, често в силно неефективни инсталации. Стимулиране изгаряне на биомаса, извлечена от горското стопанство, ще доведе до повишен натиск върху горите, както и до ръст на емисиите със скорост, която после не може да бъде компенсирана. В страната все още няма планове да се отчита устойчивия произход на различните видове биомаса. Употребата на биомаса може да се толерира само след анализ на екологичния и климатичен отпечатък и при критерии за нейната устойчивост.
  • Посочения в текста “преход от използване на традиционни печки за изгаряне към отоплителни системи, работещи с природен газ” в жилищния сектор. Необходимо е премахването на тази посока на развитие, особено в настоящата газова криза и политизирането на доставките на газ в контекста на войната в Украйна. България е в изключително благоприятна позиция със само 3.2% битова газификация. Напълно погрешно и недалновидно е да се търси преминаване към природен газ в жилищния сектор, а за текущата му употреба в публични сгради следва да се насърчават алтернативи като термопомпи.
  • Използването на газ в индустриалния сектор. Според текста се планира и използването на газ в промишлеността, като се изгради нова газова инфраструктура. Считаме, че това е безсмислена инвестиция; както в жилищния сектор, така и в промишлеността, излишно е да се инвестира в а) увеличаването на потреблението и б) изграждане на нова газова инфраструктура, предвид климатичните цели на ЕС, както и целите за газов phase out. Инвестициите в газ на практика ще доведат до двойна инвестиция, тъй като ни е известно, че ще се търси изход от газа в рамките на следващото десетилетие. В този смисъл, директна инвестиция във ВЕИ е по-адекватна и навременна. Написаното в текста, че потреблението на газ ще се увеличава до 2030 г. също така е и вече неактуално, тъй като е ясно, че газът губи ролята си като преходно гориво и се търси изход от него, а не увеличаване потреблението предвид цените на газ. Цените на газа правят и подмяната на въглища с газ едно нерентабилно решение. Предвид тези коментари, отново се прави заключението, че документът не е обновяван, тъй като мерките, включващи газ са вече остарели и не съвпадат с обновените политики на ЕС, както и не взимат предвид газовата криза и настоящия геополитически контекст. 
  • Сектор отпадъци. По отношение на сектор отпадъци е допуснато основно противоречие между мерките за кръгова икономика и прогнозите за покачване на количеството отпадъци, използвани като гориво в секция Възобновяема енергия и енергийна ефективност. Отпадъците не представляват възобновяемо гориво по същината си, особено в светлината на целите за кръгова икономика, при която материалите не се унищожават чрез изгаряне, а се използват максимално дълго и максимален брой цикли. Изключение прави анаеробното разграждане на разделно събрани биоотпадъци, което произвежда не само  чиста зелена енергия, но и компост (почвоподобрител). Въпреки това според йерархията за управление на отпадъците целите предотвратяването на хранителни отпадъци е с приоритет. По същата логика вместо да се разчита на улавяне на биогаз от стари сметища и действащи депа за отпадъци най-целесъобразно е да се инвестира в разделното събиране на биоотпадъците и предотвратяване на попадането им в сметища и депа, така че от екологична щета (сметищен газ, метанови емисии), биоотпадъците да се превърнат в екологична полза под формата на биогаз, компост и склад на парникови емисии. Приоритетна мярка следва да бъде разделно събиране не само на „зелени“ (т.е. градински) отпадъци, но и на хранителни / кухненски отпадъци от жителите, институциите, търговските обекти и пазарите. Съответно инвестициите в капацитет за анаеробно разграждане следва да се насочат не само към утайките от пречистване на води, но преди всичко към преработване на хранителни и подобни отпадъци.
    • Износ на електрическа енергия. В допускането за ръст на енергопотреблението изглежда като да не са взети предвид огромните възможности за енергоспестяващи мерки в сградния фонд, водещи до реално намаление на потреблението на електроенергия, както и интересът към ВЕИ за собствено ползване от бизнеса и домакинствата. Прогнозиране на константен износ на електроенергия не е целесъобразно при множеството инвестиции на съседните държави във ВЕИ, но и други енергоносители, намаляващи пропорционално и нуждите им от внос.
  • Улавяне и съхранение на въглероден диоксид за производство на електрическа енергия
  • Технологични емисии. Неприемливо е всички сценарии да разглеждат използване на CCS, но не и природните начини за задържане на въглерод извън атмосферата. Например компостирането на разделно събрани биоотпадъци съхранява въглероден диоксид дългосрочно в почвите средно от порядъка на 11% от теглото на компоста – т.е. за всеки тон пресен компост се секвестират дългосрочно между 60-150 кг еквивалент на въглероден диоксид. Предвид задължението за разделно събиране на биоотпадъците от бита от 31 декември 2023 г. И предвид огромния неуловен потенциал на органичните отпадъци в България, далеч по-далновидна стъпка от CCS би било влагането на средства и усилия за бързо внедряване на разделно събиране на биоотпадъци от домакинствата на територията на цялата страна, както и гарантиране на последващото им ефективно преработване до компост – включително насърчаване на компостиране на място с цел спестяване на емисии от транспорт. Тази политика ще има ползотворно въздействие и върху качеството на почвите у нас. Смятаме че съществуват далеч по-евтини и природно базирани начини за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, отколкото използването на CCS, CCU и BECCS.
  • Невъглеродни емисии. Не са взети предвид ключови за климата емисии като от изтичането на метан в атмосферата, силно потентен парников газ.
  • Неприемливо е в сценария за 2С, но и 1,5С да се прогнозират остатъчни емисии на ПГ от сорта на 20% и 10% и непълна декарбонизация на икономиката. Приоритетно трябва да се оползотвори потенциала за природни и неинвазивни начини за дългосрочно съхранение на въглероден диоксид като засаждане на нови гори, възстановяване на морски екосистеми. Залесяването, подобрено управление на горите, поглъщане на въглерод в почвата, торфища и управление на синия въглерод са примери за методи, които могат да увеличат биоразнообразието и функциите на екосистемите, заетостта и местния поминък, в зависимост от контекста. За разлика от това, залесяването или производството на култури за биомаса за BECCS или биовъглища, когато са недобре приложени, могат да имат неблагоприятни социално-икономически и екологични въздействия, включително върху биоразнообразието, продоволствената и водната сигурност, местния поминък и правата на коренното население, особено ако се прилагат в големи мащаби и когато собствеността върху земята е несигурна.

 

Заключение:

Стратегията трябва да отразява новите ангажименти на страната ни в областта на климата, засилени с пакета “Fit For 55”. След актуализация в тази посока, включително с отразяване на енергийното моделиране в рамките на Комисията за енергиен преход, следва да се направи ново обществено обсъждане в коректни срокове и с предоставяне на нужната (допълнителна) информация за резултатите и допусканията от използвания модел. 

С уважение,

Екип “Енергия и климат” 

Екологично сдружение “За Земята”

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Повече за проекта

Официална страница на проекта

, , ,

Първоначални коментари от Екологично сдружение „За Земята“ към първия проект на ИНПЕК на България, публикуван за обществено обсъждане на 15 януари 2019 г.

English version of Za Zemiata’s initial comments on the presented on 15 January 2019 draft of Bulgarian National Climate and Energy Plan (NECP).

В средата на януари 2019 г. правителството публикува за обществено обсъждане проект на Интегриран национален план Енергия и Климат (ИНПЕК), с възможност за коментари до края на април 2019. Това е рядък случай, когато администрацията дава достатъчен срок за анализ и коментари на гражданското общество по правителствени предложения, дано не остане изолиран пример.

От енергийния екип на За Земята съвместно с експерти от бизнеса, НПО, енергийни агенции изработихме анализ на ИНПЕК с много коментари и конкретни предложения за подобряване на плана в отделните му направления. Особено внимание обърнахме на части Енергийна ефективност, Енергийна сигурност, Транспорт, Управление на отпадъци, Газов сектор. Внесохме нашите предложения в Министерство на енергетиката в края на април, спазвайки срока, посочен от администрацията.

Коментарите ни по ИНПЕК са внесени и в ЕК, за да има Комисията база за сравнение когато получи окончателното предложение на правителството.

За съжаление документът предложен от правителството не съдържа източници и информация за входящите данни по всички цели.

Анализите на плана биха били от още по-високо качество и от полза за управниците, ако входящите данни, източници, модели и методологии, които водят до извеждане на определени цели станат публично достояние.

Надяваме се, че ще получим обратна връзка от администрацията относно приетите и неприети наши предложения със съответната аргументация.

Липсата на прозрачност при вземането на решения в енергийния сектор е един от главните фактори за ширещата се в него корупция и обслужване на частни интереси от държавата.

Ако искате да прочетете доклада, натиснете тук.