Position statement on the guidlines for applying through the selection of proposals for the implementation of an investement under the procedure „Support for sustainable energy renovation of the residential building stock – Stage I“





Sofia, October 28, 2022
ref. № 1212/28.10.2022


Dear Mr. Shishkov,
Dear ladies and gentlemen,

On behalf of environmental association „For the Earth“, we address you in regard with the published for public discussion „Guidelines for application for provision of funds for energy renovation of the residential building stock – STAGE I“. We see this investment from the Recovery and Resilience Mechanism (RRM) as a key initial step towards the much-needed decarbonisation of the building stock, addressing at the same time the problem with the energy poverty.

As a beginning, we express satisfaction that for the first time a requirement for a second energy audit after the completed energy renovation is introduced – something that should have happen also during the implementation of the National Plan for Energy Efficiency of Multi-family Residential Buildings (NPEEMRB) and the Operational Programs.

We express the following serious concerns and remarks related to problematic aspects of the Guidelines, as well as some specific recommendations and solutions:

1. The announced total amount of the funds under the procedure is BGN 1 129 881 600 including VAT, which is 75.5% of the assigned financing for energy renovation of residential buildings (a total of BGN 1 496.4 million) and 95% of the RRM (BGN 1 189.5 million ). The national co-financing of BGN 306.9 million is to be provided by the owners’ associations in the amount of BGN 70.6 million and BGN 236.3 million from the national budget. The aid intensity is 100%, co-financing is not required from the final recipient of the funds.

Problem: Stage I of the procedure will exhaust 75% of the RRP funding and only 25% will be assigned to a co-financing model, which was expected to be the main reform laid down in the RRP regarding the energy renovation of residential buildings. The sustainability of this model, so far unannounced and unclear, remains in question.

Recommendation: For Stage I of the procedure no more than 50% of the financing under RRP should be allocated, and the Ministry of Regional Development and Public Works should give clear information to the public that the next funds will be allocated only under a co-financing model. Such clarity is currently missing in the above mentioned Guidelines, and the expectation of all citizens should be that this model of 100% funding will not continue.

2. The construction of systems for utilization of energy from renewable sources for the energy needs of the building is restricted with the requirement that they should be used only to provide for the energy consumption of the jointly-used areas of the building, and that the energy produced should be only used for the needs of the building.

Problem: In this way, a considerable investment in equipment is stimulated, the economic expediency of which is artificially restricted and doomed. The lack of possibility – legal and technical – that allows the reverse transfer of the produced energy to the energy grid for a fee or that allows its use not only for the jointly-used areas of the building, but also for consumption by households, is a risk for the future development of RES for households as a tool for reduction of the energy poverty. The impossibility the installment of RES in the residential buildings to fulfill its most important goal – to reduce the energy bills of the residents or to increase the association’s income through the sale of excess electricity – will create negative public perceptions that RES serve interests different from those of the citizens.

Recommendation: Removal of the proposed restrictions on the RES produced electric and/or thermal energy for consumption only in the building and permission the production capacity to exceed the needed consumption. Provision of technical and legal possibilities prior to the implementation of the Guidelines both for feeding energy back into the grid and for its use from household right now. If this measure is not possible to be launched at the First Stage, then it is absolutely imperative to be provided in the Second Stage procedure.

3. Priority will be given to proposals for the implementation of investment for energy efficiency that are combined with the use of renewable energy sources and complement the architectural appearance of the city.

Problem: The architectural appearance of the city will take up a financial resource that will displace other resources needed for the RRP objectives – increase of the energy efficiency of the residential building stock, renewable energy generation and energy poverty reduction.

Recommendation 1: Removal of the investment in architectural appearance as an evaluation criteria for proposals in the Guidelines, or preformat the ratio of the number of points in the evaluation. The use of RES should bring a higher number of points in the evaluation than the contribution to the overall architectural appearance of the city (the ratio should be at least 25 to 5 points, instead of each of both criteria receiving 5 points)

Recommendation 2: We express support for the prioritization of investments in combination with the use of RES, provided that a general technical and legal opportunity is created so that the generated energy from RES can be used by the building’s occupants for their own needs. Otherwise, there will be negative public reactions for inefficient use of public financial resources.

4. Reimbursement of the expenses made for TA (technical audit), TP (technical passport) and EEA (energy efficiency audit) only to the approved applicants

Problem: Under the conditions set in this way, it is not clear what will happen with the expenses made by the remaining, not approved candidates. This creates a feeling of unfairness in the cases when the projects are not approved, and also a feeling of a risk of an expense that may not be covered or utilized in any way.

Recommendation: From now on to be announced a mechanism for financing of TA, TP and EEA procedures to all who undertake this procedures, with reimbursement of the expenses only to households meeting the energy poverty criteria. We believe that since the public financial resource will not apply definitions and criteria for energy poverty from Stage I, then at least the costs for TA, TP and EEA should be reimbursed for energy poor households only, regardless of whether the application of the building will be approved or not.

Incentives for certification of buildings should also be created. In this way, the process of creating building registers is supported which meets the requirements of the Energy Performance of Buildings Directive and supports the implementation of the objectives for mass certification of buildings.


● Expenditures are eligible for funding if they are made by the final beneficiary/partner and paid between 1 February 2020 and 30 June 2026.

We ask for clarification how the date 1 Feb. 2020 was chosen and why? Is it related to some new legislative requirements that have taken effect or it is related to open application under OP Regions in Growth?

What does it mean for buildings to have a positive seismic rating, whether or not they are seismically insured?

No funding will be eligible for vertical planning activities around the building (which also includes access to the building for people with disabilities), while at the same time an accessible architectural environment is provisioned through a mandatory horizontal activity „Improving the access for people with disabilities“ of each energy renovation project. Why?

5. We have serious concerns about how the ‘principle of causing no significant harm’ will be implemented pro form:

Problem: A self-assessment checklist under the ‘principle of causing no significant harm’ (Appendix No. 5) creates a serious risks to cause exactly this, particularly regarding the risk of causing harm to protected species of birds and bats. Compliance with the principle is not a matter of self-assessment on behalf of the final beneficiaries, but of a careful expert analysis yet at the stage of planning of the implementation mechanism of the program, so as to avoid or minimize possible environmental risks.

Problem: We do not see even a hint about the need for undertaking of monitoring, and of protective and compensatory measures for protected species (birds and bats) in the process of energy renovation of the buildings.

After reports about lost habitats and walled-up specimens of protected species during the renovation of the Multi-family Residential Buildings (MRB) in 2017, an interdepartmental working group with representatives from environmental organizations and the construction sector was launched to develop a Methodology for the protection of protected species of bats and birds in buildings planned for renovation. Even then it became clear that a survey for the presence of protected species in accordance with the Biodiversity law should be carried out simultaneously with the technical survey and the survey for energy efficiency of the building, so that the reflective protective, procedural and compensatory measures can be included in the investment project.

The lack of protective measures for the protected species also represents a direct violation of the ‘principle of causing no significant harm’ and more precisely creates prerequisites for causing significant harm to ecological objectives under Art. 9 of the Taxonomy Regulation item 6) protection and restoration of biological diversity and ecosystems. From previous energy efficiency programs of the MRB we have numerous examples of deterioration of the „environmental protection status of habitats and species, including those of interest to the European Union.

Recommendation: The methodology never entered the Bulgarian legislation in the form of an ordinance or other legal act, therefore the inclusion of the main steps, recommendations and protective measures from the methodology to the current guidelines/instructions for the implementation of Stage I are a key step to avoid violations in large scale of the European and Bulgarian environmental legislation.

Problem: There are also shortcomings under environmental objective 4, Art. 9 of the Taxonomy Regulation, towards the use of environmentally friendly materials, reuse and recycling of construction materials

An incomplete list of similar shortcomings:

– It is the obligation of the contractor to provide safety data sheets and/or EPD declarations of the input materials;

– Obligation to protect the quality of air during the construction by using construction techniques and processes that reduce dusting and protect the soil and the groundwater from chemical contamination;

– Directions related to the levels of noise during the construction works (not to exceed the ambient noise) and concerning the conducting of measurements to control the noise level;

– Compliance with the minimum legal requirements of the Waste Management Act. Participants in the construction process are trained specifically in terms of reducing the amount of waste. The management of the construction site supervises the separation of waste and the correct use of the collection sites. Construction materials are divided into mineral waste, recyclable materials, mixed construction waste, problematic waste and asbestos-containing waste;

– Preparation of operational manuals – documentation of building related maintenance, control, operation and service. The documentation of the construction site is evaluated on several aspects. In addition to the preparation of a technical passport according to Regulation No. 5/2006, manuals for the various target groups are also recommended (for example: maintenance, cleaning, etc.)

– In terms of resource efficiency, measures should be taken for water saving, as well as for the possibility of water reuse, the use of rainwater and others;

– The efficient use of resources also implies the application of the principle of circularity and the use of organic building materials that store carbon such as certified wood.;

– Use of ecological materials, requirements for thermal and visual comfort, air quality and accessible environment.;

– Non-compliance with the principles of the circular economy, including the prevention of waste generation and its recycling (for the purposes of this procedure, activities and assets where the long-term disposal of waste may cause damage to the environment will not be supported).

Recommendation: The requirements for a sustainable construction process, circularity and protection of protected species should be included in the list of eligible activities as well as in the quality assessment criteria in order to be incorporated in the implementation process of the energy renovation projects.

6. Other shortcomings in relation to the prioritization and the quality assessment criteria of the projects

Problem: Once again, we see no prioritization of buildings with energy poor and vulnerable inhabitants, as there was none in the NPEEMRB.

Problem and recommendation: In the Quality Assessment Criteria we find „Appropriateness of the energy efficiency investment in terms of the number of independent units in the Building“, where the number (percentage) of inhabitable independent units should be considered as more appropriate criterion at least.

A related requirement is stated in § 5, item 29 of the Additional Provisions of the Territorial Planning Law (TPL) – that „The building should be designed for permanent occupancy in which at least 60 percent of its floor area is occupied by dwellings“, but as criterion for prioritization and more weight of the application, a higher percentage for inhabitable dwellings should be set.

7. Problem: Applying through the information system of the RRM – ISMM (Information System For Management and Monitoring), which is extremely unhandy but also unfamiliar to citizens, will in practice represent an increased administrative burden.

Recommendation: Since consultancy services for the completion of the application form and its annexes are not considered eligible expenses, an extended informative campaign throughout the country (which OF COURSE IS NOT PROVIDED) will be needed on the conditions of the application and specifically on the new points and the differences with the previous NPEEMRB.


– It remains unclear with the currently two deadlines for final application for Stage I, whether the documents will be reviewed in real time in the system for gaps and inaccuracies, so that they are reflected in a timely manner.

– It is not clear why the previously permitted measures are not included: measures for increase of energy efficiency of elevators, as well as to improvement of the efficiency of subscriber stations for district heating in the buildings.

8. The final recipient should assign activities in accordance with the Ministry Council Decree No. 80 of May 9, 2022 laying down the rules for assignment of investment activities for final recipients of RRM funds

Problem: It is not clearly stated that condominiums properties of buildings up to 5,880 m2 of floor area will be able to assign activities without TA, TP and EEA procedures. And condominiums properties of buildings over 5,880 m2 of floor area will have to have complied with the requirements of MCD No. 80. This creates the possibility of future conflict situations with the condominium properties of buildings over 5,880 m2 of floor area, and the need for clarification of the question whether the TA, TP, EEA expenditures exceeding BGN 30 000 for will be reimbursed given that they have a larger floor area?

Recommendation: Apply an equitable approach to reimbursement of expenses as specified in item 5) mentioned above, and clearly spell out the key requirements in Decree No. 80 to better inform citizens.

We hope our remarks and suggestions will be taken into account. We are ready to provide additional information on the subject


With respect:

Svetoslav Stoykov

„Building renovation“ coordinator at EA “For the Earth”

Radostina Slavkova

„Energy and Climate“ Coordinator at EA “For the Earth”


Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Становище по насоките за изпълнение на новия етап от програмата за саниране за многофамилни жилищни сгради

Становище на ЕС „За Земята“ относно насоки при кандидатстване за средства по програмата за обновяване на многофамилни жилищни сгради – „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Eтап 1“. Финансирането се осъществява благодарение на механизма за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Предложенията са кандидатстването да продължи до 31 март 2023г., с предварително изготвени техническо и енергийно обследване, при предоставяне на 100% грант. Ще последва и втори етап с 20% съфинансиране.

Сред проблемите, които виждаме, е, че липсва дори споменаване на необходимостта от предприемане на мониторинг, защитни и компенсаторни мерки за опазване на защитени видове (птици и прилепи) при енергийното обновяване на сгради по процедурата.

Вижте повече в становището ни:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


снимка: пресцентър – Министерски съвет

Становище на ЕС „За Земята “ относно инвестиционно предложение „Инсталация за производство на прегрята пара, чрез оползотворяване на алтернативни горива от неопасни отпадъци и/или биомаса“, предоставено от „Девня Енерджи“ ЕАД

Изх. номер: 365/24.10.2022 г.

Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“

Г-н Свилен Шитов,
Кмет на Община Девня
инж. Христина Генова
Директор на РИОСВ – Варна


Относно: Инвестиционно предложение „Инсталация за производство на прегрята пара, чрез оползотворяване на алтернативни горива от неопасни отпадъци и/или биомаса“, предоставено от „Девня Енерджи“ ЕАД

Уважаеми г-н Шитов,
Уважаема г-жо Генова,


Във връзка с уведомлението за Инвестиционно предложение „Инсталация за производство на прегрята пара, чрез оползотворяване на алтернативни горива от неопасни отпадъци и/или биомаса“, предоставено от „Девня Енерджи“ ЕАД, от името на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“, искаме да поставим следните въпроси, за които към настоящия момент не е налична достатъчна информация и е необходимо да бъдат проведени обществени консултации за изясняването им:

1. Относно точка „Алтернативни горива“ от ИП, инсталацията предвижда капацитет от 450 000 т. RDF/год.

– Как е предвидено да бъде изпълнен чл. 98 (2) от Закона за управление на отпадъците, според който се забраняват „превозите на отпадъци за Република България, предназначени за изгаряне или съвместно изгаряне с оползотворяване на енергията за всяка инсталация, в количества за съответната календарна година, надвишаващи сумарно половината от годишния капацитет на инсталацията, определен в разрешението или комплексното разрешително по чл. 35, ал. 1.“

За сравнение, произвежданото RDF гориво от София е малко над 60 000 т/год.

– Кое е предвидено за основно гориво в инсталацията и кое е алтернативно?

2. Как ще бъде оценен кумулативният ефект върху качеството на атмосферния въздух от различните източници на емисии в Девня?

Представеното математическо моделиране е направено от възложителя „Девня Енерджи“ ЕАД. Настояваме това изследване да бъде направено от независими експерти.

Настояваме в обхвата по ОВОС, да бъдат предоставени данни за съществуващите замърсители и моделирането за емисиите и замърсяването от бъдещата инсталация да бъде направено на тази база.

Припомняме, че в Девня има действащи три индустриални предприятия – циментов, азотноторов и содов завод. Във връзка с превръщането на региона в дестинация за горене на опасен и неопасен отпадък, граждани от сдружение „Дишай, Девня“ многократно са изразявали притеснения от здравните и екологични ефекти от концентрирането на тези индустрии в района на община Девня. В момента предприятията, които изгарят отпадъци са „Девня Цимент“ и инсинераторът на фирмите „Екосейф“/„Екосоник“ /изграден на 100 м от жилищни сгради/, като Екосейф е и единствена фирма в България и с разрешение за горене на пестициди.

3. Съобразена ли е планираната нова инсталация с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници. Проучени ли са като алтернативи други енергийни източници и ако да – какви?

4. В ИП е записано, че целта е „да замести производството на един от съществуващите котли“. Ще се увеличи ли това производство с изграждането новата инсталация и с колко?

5. Как ще бъде осъществен мониторингът върху емисиите на диоксини и фурани?

Доказано е, че в процеса на изгаряне на твърди отпадъци се образуват диоксини и фурани – устойчиви органични замърсители (УОЗ), които са сред най-токсичните химикали, известни на науката. Световната здравна организация определя диоксините като канцероген, т.е. вещества, за които е доказано, че са ракообразуващи за хората, дори при изключително малки количества.

От името на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ бихме искали да заявим подкрепа към гражданите на община Девня, да припомним принципите на кръговата икономика и йерархията за управление на отпадъци, в която изгарянето е на предпоследно място, преди депонирането, и да изразим силно притеснение, че изграждането на такъв капацитет за оползотворяване на RDF гориво, рискува да обезсмисли усилията на общините в България да следват тези принципи, както и рискува постигането на целите за рециклиране, поставени от Европейския съюз – поне 55% рециклиране на битовите отпадъци до 2025 г., задължително разделно събиране на биоразградимите отпадъци, депониране до 10% на отпадъците до 2035 г.

Молим, настоящето писмо да се приеме като заявен писмен интерес към процедурата по смисъла на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС. Настояваме да бъде отправена препоръка към възложителя да бъдем включени в консултациите по чл. 95, ал. 3 от ЗООС, съгласно чл. 10, ал. 5 от Наредбата.

С уважение,
Меглена Антонова
/Член на Управителния съвет/

Ивайло Попов
/Член на Управителния съвет/

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Position statement on the work of the Energy Transition Commission, part of GDAC, the proposals on the assumptions considered in the reference scenario and the framework of ETC’s report, as presented by the Ministry of Energy 


Mr. Atanas Pekanov,

Deputy Prime Minister for the EU Funds and 

Chairman of the Green Deal Advisory Council (GDAC)



Ms. Iva Petrova,

Deputy Minister of Energy



Dr. Maria Trifonova PhD, Co-Chair, Energy Transition Commission



Mr. Kaloyan Stoychev,



Members of the Energy Transition Commission Secretariat




Members of the Energy Transition Commission 


Letter no. 1209/27.09.2022 


Subject: Position statement on the work of the Energy Transition Commission, part of GDAC, the proposals on the assumptions considered in the reference scenario and the framework of ETC’s report, as presented by the Ministry of Energy 


On behalf of the environmental organisations Environmental Association Za Zemiata and Greenpeace – Bulgaria which, due to their similarity, have common representation in  the Energy Transition Commission in the face of Mr. Todor Todorov from Za Zemiata (Member) and Ms Meglena Antonova from Greenpeace – Bulgaria (Deputy), we would like to express our support for commencing the process of integrated energy modelling based on the Pathways Explorer tool, as started by the current co-chair of the ETC – Dr. Maria Trifonova. It allows for an easy comparison of energy sector decarbonisation models and it also shows how it complements the necessary measures in other sectors of the economy in an accessible way for the public. 

We believe that the use of the chosen model is appropriate and meets the commitment to develop a roadmap to achieve climate neutrality for Bulgaria, including the accelerated phase out of fossil fuels such as coal from the energy mix  (Reform 9 (C4.R9) of the Commission’s decision for the NPRR approval). 

In addition, the modelling’s preparation and a report with conclusions and recommendations to Members of the Bulgarian Parliament is the Energy Transition’s Commission’s main task at the moment, which is why we consider it important that a model such as that of the Pathway Explorer tool is applied in order to consider the scenario for the accelerated phase out of coal by 2030, so that the final outcome is consistent and comparable to the ambition of neighbouring EU member states. This final result must be in line with the stated energy sector decarbonisation goal with a focus on the reduction of carbon emissions from electricity production by 40% taking the baseline levels from 2019 until the end of 2025. 

The consideration of a 2030 scenario which is consistent with the 40% reduction target for coal emissions in the energy sector will allow the assessment of the possibility to decarbonise the economy in a way that allows also for the identification of possible measures for a just transition, the identification of financial needs and the assessment of the environmental and socio-economic impact of the energy sector’s transformation.

Our recommendations on the ETC report framework, presented by the Ministry of Energy: 

  • We generally support the presented report framework;
  • In the ‘Conclusions and recommendations’ part, we believe it is important to look into the “Public costs” not only from the perspective of the investments needed but also with regards to all costs to society; particularly the so-called external costs such as health costs and environmental costs but also the indirect spend such as government subsidies for the different types of energy production; 
  • When developing the recommendations for the 2030 decarbonisation targets, these need to be considered in the context of the same longer-term 2050 targets with a clear vision to achieve complete and real climate neutrality in the country by mid-century;
  • When developing the recommendations for the inclusion of coal in the energy mix, it would be beneficial to consider other technologies and sources of greenhouse gas emissions which will have to be phased out in the same timeframe;
  • In Chapter 2 we support and endorse the implementation of an integrated model which will project the energy and materials usage, the greenhouse gas emissions and the subsequent impacts on society and the environment;
  • In Chapter 3 we support the consideration of the two main scenarios – by 2030 and 2038 and we have specific comments on some of the assumptions suggested in the comparative table of the scenarios, part of the ETC discussions;
  • In Chapter 3, line 1 we give special consideration to some of the assumptions below
  • In Chapter 3, line 3, we reiterate the need for comprehensiveness of the criteria against which the scenarios will be assessed and we insist for the inclusion of health costs, the environmental effects on air, water, soil and climate, social effects incl the dependency of vulnerable households on the continued use of fossil fuels such as coal, the possible economic consequences of non-compliance with environmental law, the risks of unplanned and sudden liquidation of enterprises in the coal sector, the cost of adequate and fair compensation for villages such as Beli Bryag, Troyanovo, Kovachevo which are threatened with eviction due to the expansion of the Maritsa East Mines;
  • In Chapter 4 we recommend that special attention is paid to the connectivity of the European energy market and the ambition to further deepen its integration, including the high decarbonisation targets of neighbouring countries, investment in smart grids and the opportunities to provide demand-response services; 
  • In Chapter 4 we also believe it is appropriate to take into consideration the opportunities that the decentralised energy production from renewable sources provides for the participation of small producers, both individual and in communities and for businesses to cover their own energy needs, thus improving the energy efficiency of the system and reducing demand.

Our comments on the assumptions in the comparative table of selected models required for the preparation of an updated reference scenario:

  • We strongly recommend energy efficiency assumptions and behavioural change to be the key starting point when devising the reference scenario; 
  • We support the adoption of the most ambitious possible deep renovation targets, incl. 3% per year deep renovated residential buildings by 2050. The need for additional funding, coming from previous fossil fuel subsidies, must be also taken into consideration; the need of the qualification of construction professionals and the quality performance of construction activities; 
  • We recommend double-checking the data sources and estimates for the construction of new capacities especially with regards to large-scale renewables projects – such as hydropower and onshore wind plants; also projects for new or converted thermal power plants using biomass; in the context of the planned mass support for the construction of renewable energy plants as a consequence of the European plan REPowerEU, these projects need to be as specific and environmentally friendly as possible, incl. to be aimed at future priority areas (so-called ‘go-to areas’); 
  • We insist for the inclusion of a detailed economic justification for the maintenance of fossil fuel capacity including when assuming that they are to be maintained as a reserve or using carbon capture technologies;
  • Economic justification is necessary in assessing the need of the construction of new nuclear capacity in the scenario’s timeframe, as is currently in the Compass Lexecon model;
  • We support the assumption that the construction of new gas capacities is economically unjustifiable; the existing gas capacities and district heating companies need to be supplemented by RES, as well as by solar district heating, industrial heat pumps and seasonal storage and shortly after – retired; 
  • The analyses should also consider the potential of geothermal sources particularly in the context of Geothermal Energy 2.0, which bases its development on the heat of the earth’s subsurface rather than underground water. 


Kind regards,

Todor Todorov,

Environmental Association Za Zemiata

Meglena Antonova,

Greenpeace – Bulgaria





This publication is part of the LIFE project „Together For 1.5“, co-funded by the European Union. The views and opinions expressed are solely those of the author(s) and do not necessarily reflect those of the European Union or CINEA. Neither the European Union nor the funding body can be held responsible for them.
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Повече за проекта

Официална страница на проекта

Позиция на ЕС „За Земята“ относно Регламента за намаляване на емисиите на метан от енергийния сектор

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Препоръки за осъществяване на планираните пунктове за „едно гише“ в Националния план за възстановяване и устойчивост

Според Националния план за възстановяване и устойчивост, наричан накратко НПВУ, българската икономика изразходва средно 3.5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС.

Секторът на домакинствата се характеризира с особено висока енергийна интензивност. 93% от сградния жилищен фонд в страната не отговаря на изискванията за енергийна ефективност, като 90% от необновените сгради се характеризират с възможно най-лошите (ниски) енергийни характеристики – класове на енергопотребление E, F и G. 

Освен това, по данни на Евростат, през периода 2010 – 2019 г., потреблението на енергия на домакинство в България е нараснало с 2,3 %, като през 2018 г. то възлиза на 23,58 гигаджаула.

По думите на плана, необходимите инвестиции за повишаване на енергийната ефективност и обновяването на сградния фонд съгласно Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради само за периода 2021-2030 г. надхвърлят 4.6 млрд. лева.

Според НПВУ, сред основните пречки пред по-интензивното разгръщане на дейности за повишаване на енергийната ефективност е административната тежест (както за домакинствата, така и за фирмите). Един от начините, по които се планира тази пречка да бъде преодоляна, е чрез създаването на т.нар. пунктове за обслужване на „едно гише“.

“Едно гише” обозначава конкретно физическо или виртуално място, където се предлагат множество тематично взаимосвързани услуги под един покрив. 

В контекста на енергийната ефективност това представлява пространство, в което на собственици на имоти бива предоставяна информация за възможностите за обновяване (вкл. ЕЕ + ВЕИ + одити ) на тяхното жилище. В такива пунктове се предлагат готови възможности за реализация на такива ремонти чрез координация с подходящи доставчици на услуги, по възможност със съфинансиране.

За повече информация, може да прочетете в статията ни по въпроса.

Фигура 1. Пълният възможен набор от услуги, предлаган от пункт за “едно гише”. Източник: “How to set up a one-stop-shop for integrated home energy renovation?”, Innovate, 2020.

За да увеличи ремонтите в даден регион, един пункт за обслужване на “едно гише” извършва в идеалния случай всички изброени дейности (фиг. 1): проактивно ангажиране собствениците на имоти; изработване на план за енергийна реновация, в който са включени нужните ремонти дейности и е извършена оценка на разходите; координиране на процеса по ремонт от името на собственика; достъпно финансиране; гаранция на резултатите и мониторинг.

В зависимост от степента на предлагана за потребителите помощ, пунктовете за “едно гише” могат да бъдат категоризирани в 4 вида:

  1. Информационен (фасилитаторски): Предоставя на клиента безплатно информация относно предимствата на енергийното обновяване на сгради, начините за ремонт, както и списък с потенциалните извършители на услугата. Такъв вид пунктове изискват най-малко ресурси.
  2. Координационен: свързва клиента с предварително одобрени доставчици, които извършват дейности по енергийно обновяване, както и с финансови институции, ако е необходима финансова помощ. Пунктове от този вид могат да контролират процеса на ремонта, но не носят отговорност за крайния резултат.
  3. Универсален (all-inclusive): Цялата дейност по предоставяне на информация, свързване с доставчици, договаряне от името на клиента, възможности за финансиране и отговорност за свършената работа се поема от пункта чрез подписване на договор.
  4. ESCO (Компания за спестяване на енергия): Подобни по модел на работа на all-inclusive пунктовете, но с гаранция за постигнати спестявания на енергия, на базата на които се изплаща първоначалната финансова инвестиция. Основен техен недостатък обаче е по-голямата цена на проектите.

Какво се предлага в реформата за реновацията на сгради и обслужването на „едно гише“ в НПВУ?

Реформа №5 към стълб “Зелена България” в НПВУ е озаглавена „Обслужване на едно гише“. Тя предвижда да бъдат създадени пилотно 6 териториални звена, предоставящи услуги на принципа „обслужване на едно гише“ за енергийно обновяване, а в 24-месечен хоризонт дейността да бъда разгърната, като бъдат покрити всички 28 области на територията на страната.

Реформата е представена чрез следните подточки:

  1. Създаване на работна група с представители на всички заинтересовани страни (Q2/2022).

Ще бъде създадена работна група с представители на всички заинтересовани страни (МЕ, МРРБ, АУЕР, МФ, НСОРБ, финансови институции, проектанти, консултанти, представители на бизнеса и др.), натоварена със следните задачи: изготвяне на конкретни препоръки за рационализиране и намаляване на административните бариери по време на целия цикъл на проектите; идентифициране на услугите, които ще се предлагат (дигитални/физически); определяне на необходимите ресурси за предоставяне на услугите; съгласуване и утвърждаване на структура за „Звено за обслужване на едно гише“; определяне на местата, където ще се структурират звената;

  1. Създаване на пилотно „обслужване на едно гише“ (Q4/2022).

Шест пилотни звена „обслужване на едно гише“ ще бъдат създадени на регионален принцип в цялата страна, за да тестват изискванията, свързани с изграждането и функционирането на центровете/офисите. Целта е да се управляват пилотните структури в продължение на пробен период от време и след това да се анализират обстоятелствата (спомагащи/възпрепятстващи) при въвеждането на обслужване на едно гише. След извършения анализ ще се предложи създаване на идентични структури във всички региони на ниво NUTS-3 (или съответните функционални области). Финансирането за изграждането и функционирането на звената за обслужване на едно гише ще бъде осигурено от централния бюджет;

  1. Разгръщане/създаване на „обслужване на едно гише“ във всички региони NUTS-3 (или съответната функционална област) (Q4/2023).

Във всички региони NUTS-3 (или съответната функционална област) ще бъдат създадени центрове за обслужване  на едно гише. Финансирането за създаването и функционирането на звената за обслужване на едно гише ще бъде осигурено от централния бюджет;

  1. Извършване на периодични оценки за дейността на звената за „обслужване на едно гише“ (Q4/2023).

Периодичността на проверките и органът за контрол ще бъдат уточнени допълнително. Констатациите от извършените проверки и дадените въз основа на тях препоръки ще бъдат публикувани. Ще бъдат заложени срокове за изпълнение на препоръките в т.ч. срокове за отстраняване на констатирани несъответствия.

Държавна помощ: Мярката не представлява държавна помощ, т.к. няма да наруши или да застраши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на някои икономически оператори спрямо други.


Целта на предвидената реформа според НПВУ е да се намали административната тежест, съпровождаща процеса на предприемане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, както и да подпомогне гражданите и бизнеса с информация, техническа помощ и съвети относно нормативни, технически и финансови въпроси, свързани с идеите им за повишаване на енергийната ефективност.

На този етап обаче изглежда, че липсва конкретика как точно ще бъде осъществена дейността на предложените в плана пунктове. Нещо повече, до момента не са изпълнени които и да е било от планираните дейности, а по план работата по подточка 1 от реформата е трябвало да бъде завършена до края на юни 2022 г. Допълнителна тревога буди фактът, че поредните предсрочни избори и смяната на властта неминуемо ще доведат до допълнително забавяне.

От За Земята имаме следните въпроси относно реформата:

  • Кога реално се очаква да започне осъществяването на реформата – по-конкретно създаване на планираните работни групи и 6 пилотни гишета?
  • Центровете ще бъдат ли с печалба или без и как ще се управляват?
  • Ще има ли достъп до информация, както и възможност за подаване на заявление за обновяване на жилища онлайн?
  • Какви и колко експерти е предвидено да работят в тези гишета? Каква се очаква да бъде тяхната заетост?
  • Предвидени ли са обучения за експертите в пунктовете и как ще се осъществяват те?
  • Каква информационна кампания е предвидена за популяризацията на дейността на тези пунктове и привличането на клиенти (в лицето на собственици и на фирми)?
  • Предвидено ли е съфинансиране на проектите за обновяване на жилищата на собствениците? В какъв размер би била тя?
  • Какъв ще бъде моделът на дейността на пунктовете – чисто информационен, координационен между клиентите и доставчиците на услуги, или съчетаващ и двете функции?
  • Предвидена ли е гаранция на резултатите (верификация на постигнатите енергийни спестявания)?
  • В продължение на колко време ще бъде осъществена подкрепата от държавния бюджет за съществуването на пунктовете? Ще се търси ли бизнес план за по-нататъшно развитие?

Представяне на добри практики в сферата на пунктовете за “едно гише” за енергийно обновяване

Преди да отправим нашите препоръки към Реформа 5 към НПВУ, ще представим няколко примера за успешно осъществени чуждестранни кампании за обновяване на сгради с помощта на пунктове за обслужване на “едно гише”.

Фредерискхавн, Дания.

Намира се в датското градче Фредериксхавн, като дейността му се осъществява чрез пряката подкрепа на местната община. 

Пунктът се отличава с  широката си информационна кампания. Освен чрез общинския сайт и местните медии, по време на кампании за повишаване на осведомеността на гражданите относно енергийното обновяване се използва специален камион, т.нар. „мобилен офис“ (фиг. 2), като всеки път в радиус от 100 метра от камиона по пощата се разпространява информация относно маршрута на камиона и време за посещения. “Мобилният офис” често се използва по време на обществени събития. 

Фигури 2, 3. Мобилният пункт за обслужване на “едно гише” във Фредериксхавн, Дания.

Водещият партньор на пункта, енергийната консултантска компания Energihuset, изготвя безплатно и съвместно със собственика на жилището план за енергийното обновяване. В плана се посочват приоритетните мерки с най-голям потенциал за спестяване на енергия.

При желание на собственик на жилище за осъществяване на ремонт, той подписва договор с пункта, който се координира заедно с всички различни строителни фирми и работници. Община Фредериксхавн преговаря с местни банки: те предлагат атрактивни заеми за енергийно обновяване при благоприятни условия за всички домакинства, включително и за тези с ниски доходи, които не винаги могат да получат достъп до банков заем за финансиране на ремонтните дейности.

Бадахос, Испания

Този пункт възниква в следствие на сътрудничество между местната енергийна агенция AGENEX и регионалното правителство на автономния регион Естремадура с население над 1 милион души. Освен в Бадахос, пунктове се очаква да  бъдат разкрити и в градовете Касерес и Мерида. 

Основната пречка пред масовото обновяване на сгради в региона е потребителското поведение. Собствениците на домове обикновено не са запознати с ползите от енергийното обновяване, а необходимата първоначална инвестиция с дълъг период на изплащане често е сравнително голяма. Това бива преодоляно чрез създаването на гаранционен фонд, който позволява на банките да отпускат по-изгодни заеми собствениците на жилища.

Достигането на собственици се осъществява по различни начини, например по пощата. Ключова роля играят управителите на сгради (домоуправители), които извършват проучвания за осъществимост на управляваната от тях етажна собственост и организират информационни срещи със собствениците.

При желание на собственик за осъществяване на ремонт, пунктът първо извършва проучване за осъществимост на дълбоко енергийно обновяване на дадената сграда. Собствениците на жилища могат да изберат една или няколко мерки за енергийно обновяване от каталог, разработен от центъра. Каталогът се състои от две части:

  • Подобряване на външната част на сградата: изолация на покрива и/или фасадата, прозорци, система за предотвратяване на прегряването на сградата и др.
  • Подобряване на сградните съоръжения: подмяна на системите за отопление, вентилация и климатизация, отоплителните системи, системите за топла вода, подобряване на осветителната система, асансьорите, интегриране на системи за възобновяема енергия (основно фотоволтаични).

В предпроектното проучване се разработва сценарий с най-добър потенциал за икономия на енергия, който включва тотално обновяване на сградата. Той винаги се препоръчва от пункта, макар и да не задължителен. При избор на този план се подписва нов договор между пункта и управителя на сградата или директно със собственика на жилището. На този етап пунктът ще помогне на собственика на жилището да избере архитект и инженерна фирма, които ще изготвят по-подробен план за енергийно обновяване и ще извърши ремонтните дейности. 

Пунктът не носи отговорност за проверката на извършените ремонтни дейности. В Испания тази роля се възлага на т. нар. „орган ръководещ строително-монтажните работи“, който се наема от архитекта/инженерната компания. Тази компания отговаря и за наемането на строителните фирми и доставчици. Въпреки това пунктът предварително се споразумява с дружеството относно очакваните икономии на енергия. Собствениците на жилища могат също така да наемат директно архитекта/инженерната агенция. В този случай пунктът играе ролята на външен консултативен орган.

Ренеско, Латвия

Компанията Ренеско (Renesco) в Латвия е основана през 2008 г. със задача развитие и внедряване на проекти по енергийна ефективност в жилищния сектор. Тя е първата в Източна Европа, осъществяваща дълбоко обновяване на сгради. За облагородяването и трансформацията на сградния фонд, Ренеско си сътрудничи с домоуправители, местните власти и държавни институции, Нидерландския национален гаранционен фонд, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

Както подсказва името ѝ, компанията следва модела ESCO – Това означава, че всички сгради биват обновени за сметка на Ренеско, без собствениците на апартаменти да допринасят финансово. Бива поет целият технически и финансов риск от обновяването и същевременно се гарантира определено ниво на комфорт за обитателите на сградата, както и техническа поддръжка на извършените енергийно ефективни мерки в обновените сгради за период от 20 години. Всички разходи се финансират въз основа на стойността на бъдещите икономии на енергия.

Процедурата по обновяване протича по следния начин: В рамките на общо събрание на собствениците в сградата поне 2/3 трябва да подкрепят инициативата за обновяване и да дадат мандат на Ренеско да действа от тяхно име. След това компанията трябва да подаде документи за одобряване на финансирането (обикновено към държавната компания ALTUM), сред които: техническо обследване, енергиен одит и сертификат на сградата, оценка на работата и разходите и др. При одобрение следва избор на инженерна компания според правилата на донора. По време на осъществяването на реновацията компанията следи за качественото ѝ изпълнение в срок и за коректна документация, а освен това осъществява ежеседмични координационни срещи с осъществяващите реновацията. Първоначално средствата за разходите за обновяването се набавят от заем, а след края на изпълнението на проекта Ренеско подава официална молба до донора за възстановяване на средствата, който им ги превежда след извършена собствена верификация на работата.

Фигура 4. Обновена от Ренеско сграда в Рига. 

За периода от 2009 г. до 2014 г. от компанията са обновени 15 многофамилни кооперации. През юни 2012 г. в Брюксел, в рамките на Седмицата на устойчивата енергия на ЕС, Ренеско получава награда за постижения в областта на енергетиката в категорията „Най-добър европейски доставчик на енергия за 2011 г. “ за изключителни резултати и постижения в развитието на услугите за енергийна ефективност и предоставянето им в Европа. През 2014 г. компанията получава сертификат – „Цялостно обновяване на многофамилни жилищни сгради от съветската епоха“ от Energy globe – една от най-престижните съвременни награди за опазване на околната среда.

Нагласи на българските домакинства

Припомняме по-важните заключения от социологическото ни проучване, изпълнено от Алфа Рисърч сред енергийно-бедни домакинства в Кюстендилско:

  • Главната част от енергийно бедните домакинства използват дърва за огрев като предпочитан метод за отопление, главно поради икономически причини;
  • Ромските домакинства и домакинствата на възрастни хора са най-неподвластни на смяна на настоящото си средство на отопление; 
  • Младите домакинства са позитивни към новите зелени нисковъглеродни отоплителни технологии;
  • Идеята за безплатни енергийни консултации под формата на предвидената реформа “едно гише” се възприема изключително позитивно. Отчита се нуждата от структуриране на информацията и безпристрастното й споделяне;
  • Подмяната на дограмата и изолацията на жилището са първостепенните мерки за повишаване на енергийната ефективност според интервюираните.

По данни от друго проучване на Алфа Рисърч, проведено съвместно с коалиция “Да обновим България / Renovate Bulgaria” с жители от София, Бургас и Габрово относно нагласите им към програмите за енергийна ефективност и енергийното обновяване на жилищата им, около 40% от интервюираните ограничават потреблението на енергия, за да пестят от разходите. А вече 80% от собствениците на апартаменти са извършвали сами ремонти, свързани с подобряване на енергийната ефективност. А в 71% от малките сгради и 96% от големите са извършвани частични ремонтни дейности на общите части.

Между 86% и 98% от хората в Бургас и Габрово знаят за Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (чието продължение със средства от НПВУ се очаква скоро) и са се опитвали да кандидатстват. 38 на сто от анкетираните в Бургас и 52% от тези в Габрово обаче са кандидатствали, но не са били одобрени.

36% от участниците в изследването заявяват готовност да съфинансират енергийното обновяване на жилищната си сграда с лични средства, а 24% искат осигурен достъп до кредитен ресурс с преференциални условия. Други 35% са заявили, че нямат възможност да съфинансират обновителните дейности със собствени средства или кредит. Огромното мнозинство от участниците в допитването (90%) са убедени, че обновяването на цялата сграда е по-ефективно от частични ремонти.

Препоръки на За Земята за осъществяване на планираните пунктове за „едно гише“ в НПВУ.

В наръчника на Innovate, “How to set up a one-stop-shop for integrated home energy renovation?”, на база опита на 11 пунктa, са отправени следните ключови насоки преди създаването на офис тип “едно гише“:

  1. Възможно е да отнеме значително време, преди да бъдат осъществени първите проекти. Опитът на пунктове като този във Фредериксхавн в Дания показва, че често са необходими до 2-3 години, преди да се изплатят първоначалните финансови и кадрови инвестиции. Важно е да се даде достатъчно време за установяване на пазара, популяризация сред клиентите и намирането на правилна формула на функциониране.
  2. Отчитане на регионалните особености. Ключов е потенциалът за обновяване на сгради в дадено селище и броя информирани граждани, а те зависят от големината на населеното място, както и от местните фирми и доставчици, способни да осъществят ремонтните дейности. Наличието на финансиране е съществено за преодоляване на възможни пречки, особено за по-малките населени места.
  3. Предлагане на иновативни услуги. Например, в рамките на кампаниите за енергийно обновяване в община Арадипо в Кипър, е извършено отчитане на спестените енергия и въглеродни емисии в общинския регистър на жилищата. След извършването на ремонтните дейности имотите с най-много спестени емисии биват финансово възнаградени. 
  4. От първостепенно значение е създаване на онлайн портал, в който се представят услугите, предлагани от пункта или мрежата от пунктове. По този начин се спестява работа на служителите в пунктовете, които не е нужно да отговарят на едни и същи въпроси, а за по-специфични проблеми клиентите могат да бъдат пренасочени към най-близкия местен пункт. Важно е внимателното и коректно представяне на информацията в такъв портал – от една страна, някои клиенти могат да се откажат, ако не намерят това, което търсят, но от друга, наличието на твърде много информация може да доведе до объркване и да създаде впечатления за големи разходи.
  5. Препоръчва се отварянето на физически офиси. Така биха могли да бъдат привлечени случайни минувачи или хора, които не ползват интернет и/или предпочитат разговор на живо.
  6. За всеки пункт е нужно присъствието и на експерти в областта на енергийната ефективност и инженеринга, и на специалисти в областта на маркетинга и продажбите. По този начин ще бъде увеличено доверието в представените услуги и ще бъдат достигнати по-голям брой граждани.
  7. Търсене на подкрепа от местните власти – играе роля в създаване на доверие сред собствениците и фирмите , предоставящи енергоефективните услуги.
  8. Възможност за избор на подход – „цялостно дълбоко обновяване“ или „стъпка по стъпка“. В зависимост от нуждите, възможностите, желанията и информираността на собствениците на жилище в даден район, предлагането на частични услуги (но отново отправящи възможност за бъдеща цялостна и дълбока реновация), би могло да привлече повече клиенти и не бива да бъде изключвано като възможност. Подходът „стъпка по стъпка“ е и предпоставка за изграждане на доверие.

От За Земята сме напълно съгласни с тези насоки, като от особено значение за нашата страна според нас са №1, №2 и №4. 

На база на насоките от гореспоменатия наръчник и на всичко друго казано дотук бихме искали да отправим следните (допълнителни) препоръки при създаването на пунктовете за обслужване на “едно гише” в България:

  • От ключово значение е провеждането на масирана информационна кампания, която трябва да бъде на национално и регионално равнище по време и след създаването на пунктовете за “едно гише”. Тя трябва да бъде съчетана със създаването на онлайн портал, където цялата информация по кампанията и възможностите за обновяване да се предоставят на достъпен език. Порталът е редно да включва и вътрешна платформа с ограничен достъп за връзка и обмяна на опит между отделните пунктове в страната. 
  • Кампанията не трябва да се ограничава до непосредствената територия на планираните начални пунктове. Препоръчваме провеждане на кампании чрез създаване на минимум 6 мобилни пункта (например под формата на минибус като в примера от Дания), които да обикалят из по-отдалечените места. Всяка обиколка трябва да се оповестява в разумен срок, както онлайн, но също така и чрез разлепване на информационни материали в даденото населено място и най-добре в сътрудничество с местните власти. 
  • Жизненоважно за функционирането на даден пункт е включването на възможност за посещения на експерти в конкретните жилища с цел описване на нуждите и/или планиране на обновяване. Резервацията за посещение би могла да се осъществява онлайн или по телефона на най-близкия пункт. Визитите в по-отдалечените места биха могли да се поемат от мобилните пунктове, като трябва да има възможност за директно кандидатстване за проект по обновяване от такъв пункт, за улеснение на комуникация с лица от по-уязвими, затруднени или маргинализирани групи. В мобилните пунктове е редно да има информация и възможност за кандидатстване за всички останали сродни паралелни проекти в областта на енергийната ефективност в България, като например, програмата за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници (ЕВИ) в еднофамилни сгради и многофамилни сгради.
  • Препоръчваме изготвяне на стратегия и план за действие за приоритетно достигане и подкрепа на енергийно-бедните домакинства и неграмотните хора (предлагане на набор от решения – от енергийни помощи за неизкопаеми горива, до участие в енергийни кооперативи, реализация на единични ВЕИ мерки по НПВУ и др.). 
  • На мнение сме, че пунктовете за едно гише в България трябва да бъдат от универсален или координационен модел. Макар и фасилитаторският модел да е най-евтиният, той не олекотява съществено процеса по обновяван освен в най-началния етап, нито предлага необходимите условия за привличане на хората от най-бедните домакинства, които са именно тези, при които мерките за увеличаване на енергийната ефективност са най-наложителни и биха дали най-голям екологичен и финансов резултат. Универсалните и координационните модели са се наложили като успешен модел в други държави от Европа.
  • За дейността на пилотните гишета ще бъде необходимо да бъдат обучени определена бройка кадри. Обученията на работещите могат да се случват в самите пунктове. Същото се отнася и за периодични актуализации на квалификацията на служителите. 
  • От За Земята виждаме идеална възможност планираните пунктове за обслужване на “едно гише” да поемат няколко допълнителни дейности, които обаче са отдавна наложителни и напълно се вписват в дейността на пунктовете. 
    • На първо място, това би могло да бъде предлагане на възможности за повишаване на квалификацията в областта на енергийната ефективност и възобновяема енергия за домакинства на заинтересовани общински, държавни, други служители, частни лица, експерти в областта на енергетиката и фирми, а не само на работещите в пунктовете. 
    • Освен това, тези пунктове са идеално пространство за извършване на обучения на енергийни одитори, нещо което е особено необходимо, тъй като вече повече от 10 години в България няма обучени нови кадри. Това, разбира се, няма да бъде основната дейност на гишетата, но такива обучения могат да бъдат осъществявани например веднъж годишно. Информацията за тях отново може да бъде публикувана онлайн.
  • Друга възможност е енергийните помощи да могат да раздавани на територията на гишетата, като те трябва да бъдат за енергийно бедни, а не социално слаби, което ще бъде възможно след влизането в сила на новата дефиниция за енергийна бедност. Информацията за тях също би могла да е изцяло достъпна там, тъй като в момента тя не е напълно налична.
  • Накрая, но не на последно място, приветстваме обмяната на опит и с пунктове от чужбина.  

В заключение

Като цяло, ние виждаме пунктовете като всеобхватно пространство, където да е достъпна цялата информация по всички програми и дейности в областта на подобряването на енергийната ефективност в България. Например, може да се обясняват всички практически и законови стъпки при инсталиране на ветрогенератор или подмяна на дограма и какви са възможностите за кандидатстване, или да се предлага информация за енергийни кооперативи – как административно да може да се направи такъв практически и законово.

Осъзнаваме, че мащабът на предложените от нас дейности е сравнително голям, поради което ще бъдат необходими големи ресурси и подготовка. Но в същото време сме на мнение, че това е необходимото, ако искаме най-сетне да започнем успешно да изпълняваме належащите ангажименти на България в пътя към въглеродна и климатична неутралност до 2050 г. в областта на сградите.


Използвани източници:











Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images  


Становище на ЕС “За Земята” относно: “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab



Наръчник на активиста: Достъп до данни и изследвания за чист въздух

В стремежа да разберем дали въздухът, който дишаме, е замърсен, една от най-важните изходни точки е да познаваме източниците на данни за качеството на въздуха. Този полезен наръчник, създаден от Екологично сдружение „За Земята“ с подкрепата на Clean Air Fund ще ви помогне да разберете:

  • Кои са общодостъпните портали с информация за състоянието на качеството на атмосферния въздух (КАВ)?
  • Как да получим информация от институциите, когато тя не е публично достъпна?
  • Кои са задължителните реквизити на заявлението за достъп до обществена информация и кои лица са задължени по закон да ни предоставят такава?
  • Какво представлява системата за мониторинг на КАВ?
  • Какво е автоматична станция, ръчен пункт за мониторинг, мобилна станция?
  • На какви изисквания трябва да отговарят измервателните съоръжения?

Прочетете повече в наръчника:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab



Наръчник на активиста: Активизъм за чист въздух чрез средствата на закона

Специалистите в сферата на околната среда се налага да се срещат и да боравят с голям брой документи и актове – закони, стратегии, програми, инструкции и много други. Ако искаме да стъпим на стабилна основа при упражняване на правните възможности за участие в политиките за околната среда, е жизненоважно да знаем какво е действащото право и в кои източници се съдържа то.

Запознайте се с ключовите нормативни актове в сферата на качеството на атмосферния въздух (КАВ). Разбрете къде са уредени те и какви са  инструментите за правене на политики в областта на КАВ – планове и програми.

Вижте повече във файла:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab



Наръчник на активиста: Индустриалните замърсители в населените места

Искате да се противопоставите на замърсяването на въздуха от индустриални предприятия във вашето населено място, но не знаете точно какво и как да направите? Този безплатен наръчник ще е от полза на всеки гражданин, който иска да си отговори на въпроси като:

  • Къде да намерим информация за замърсяването, което се причинява от индустриални замърсители?
  • Как и къде да намерим най-обширна информация за конкретното инвестиционно предложение (ИП)?
  • Как и от къде да разберем дали ИП е вече одобрено и ако не е – кога предстои да стане това?
  • Как да разберем дали трябва да се прави ОВОС на конкретното ИП? Как да се информираме кога започва процедурата по ОВОС? Къде да следим и проверяваме за тази информация за да не изпуснем сроковете?
  • На кой етап от тази процедура можем да се включим като граждани? По какъв начин да се включим? Как да се подготвим и как и къде да заявим желанието си да се включим?
  • От какви специалисти бихме имали нужда като наши консултанти?
  • Комплексни разрешителни (КР): Кой ги издава? Каква е процедурата за и на какви видове предприятия се издават? Какво съдържат КР? С какви норми трябва да се съобразят КР?
  • Как и на кого да сигнализираме за нередности?

Свалете наръчника тук:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Position of EA Za Zemiata on: Long-term Strategy for Climate Change Mitigation 2050 of the Republic of Bulgaria


Dr. Eng. Rositsa Karamfilova

Interim Minister of Environment and Waters



Mr. Rosen Hristov

Interim Minister of Energy 




Mr. Atanas Pekanov

Interim Deputy Prime Minister for the EU Funds



Letter № 1207/15.09.2022 г.


Position of EA Za Zemiata on: Long-term Strategy for Climate Change Mitigation 2050 of the Republic of Bulgaria


In the draft of the Long-term Climate Change Mitigation Strategy 2050 of the Republic of Bulgaria (‘The strategy’) which was put forward for public consultation, we have discovered many inconsistencies, although we are glad that work on the document has recommenced. 

We were unpleasantly surprised to see that the scenarios under consideration set out to achieve only between almost 80% greenhouse gas emission reduction in the scenario aiming to limit the global average temperature to 2°C and between 83% and 84% for the 1.5°C scenario compared to 1990 levels. Therefore, there is no goal for Bulgaria to achieve overall carbon and climate neutrality in the context of European climate policy even before ambition was raised through the European Climate Act. 

A significant problem of the current document – which requires its revision with the involvement of the public at the earliest possible stage – is that it does not integrate the increased climate targets at the European Union (EU) level for 2030 which correspond to a net reduction of minimum 55% of the greenhouse gas emissions (GHG). This fact alone is sufficient for us to state that the Strategy needs to be updated. The potential adoption of the Strategy in its current form will be contrary to the EU’s Fit for 55 plan as well as the REPowerEU plan adopted this year. Moreover, the actual reduction needed, according to climate scientists, is at least 65% by 2030 which was also confirmed by the energy modelling in the Paris Agreement Compatible Scenario (PAC Scenario) for Europe. National PAC scenarios for staying on a global warming trajectory of 1.5C are also currently being developed. 

As you know, the Energy Transition Commission, one of the structures of the European Green Deal Advisory Council (EGTAC) , is currently meeting in our country. The expected outcome of its work: a report outlining scenarios based on extensive energy sector modelling and a roadmap to climate neutrality, which is also a necessary prerequisite/implemented reform for the second payment to Bulgaria under the Recovery and Resilience Plan (RRP). The results of the modelling as well as the recommendations of the expert group will form the base of both the Long-Term Decarbonisation Strategy 2050 and next year’s National Energy and Climate Plan 2030 (NECP). 

The objectives set out in the Strategy need to be reviewed and updated before it is put forward for a second public consultation and then adopted as an integral part of the country’s decarbonisation roadmap. The Strategy is an important guiding document for the decarbonisation of the Republic of Bulgaria as part of its European direction of development. It needs to provide certainty and predictability for the market players to undertake timely and ambitious energy saving measures, to support the increase of the share of renewable energy sources (RES), and to contribute to reducing their dependence on fossil fuels and unreliable external energy suppliers. 

In the current dynamic geopolitical environment which is also full of increasing climate disasters (an example of that are the floods in the Karlovo region), there is a need for a more frequent revision of strategies and plans particularly in the dynamic field of decarbonisation, and particularly of the objectives set out in them, the measures for the implementation of these objectives, and attention should also be paid to the analysis and evaluation of the results achieved. 

For many years Environmental Association Za Zemiata has been advocating for the need of a horizontal systemic multisectoral approach towards the implementation of climate policies and measures in the country. Actions which are hasty or poorly thought out such as the increase of the use of coal in response to geopolitical events have the potential to slow down the overall decarbonisation of the country, to lead to missed opportunities and competitiveness due to late and untimely decarbonisation investments and to further damage the health of citizens, the environment and the climate. 

The current two weeks of public consultation are far from enough to review and provide expert assessment of such a significant document which impacts the future of the main sectors of the economy. We suggest a new public consultation is held after the necessary actualisation of the data and assumptions in the energy modelling is done and in the context of the NECP revision. For effective and constructive new public consultation, we also recommend the inclusion of all relevant data stemming from the B(EST) modelling. 

We also draw attention to the need to carry out a Compatibility Assessment with the subject and conservation objectives of the Natura 2000 protected areas. The environmental assessment of plans and programmes should be carried out in parallel with development, again with the early stage involvement of citizens. At the moment, the Strategy in its current form is a prerequisite for a significant environmental and human health impact in its implementation. 

Comments on the different aspects of the Strategy:

In relation to elements of the scenarios considered in the strategy which are defined as ‘successful under all conditions’ we support the move towards:

  • Maximum level of energy efficiency in all sectors;
  • Increasing the electrification in the transport and heating sectors;
  • Maximum inclusion of RES for energy for heat and electricity;

We advocate for the need of building on the work towards:

  • Decarbonisation of the district heating companies in the country
    • Planned increase of the efficiency of district heating and heat supply
    • Prioritisation and an easy procedure for the connection of consumer-producers of RES to the electricity distribution grid
  • Upgrading and increasing the capacity of the electricity grid, the meters, distribution and balancing systems
  • ‘The use of electrical energy in high-temperature industrial processes’. We advocate for the electrification of all possible high-temperature processes in the industry, supplemented on a small scale by a combination of green hydrogen and/or green ammonia.
  • Energy saving beyond conventional practices. We draw attention to the fact that in the new European legislation, part of the Fit for 55 package, zero energy buildings (ZEB) are no longer referred to as going beyond conventional practices but are the new norm which will come into force initially for new buildings while existing buildings much pursue the highest level of energy efficiency and deep energy renovation. 

We draw attention on the need to rethink:

  • The development of biomass and gas fuels for domestic use through modern technologies (item 4), as households currently rely too much on heating from wood often in highly inefficient installations. Stimulating the biomass combustion from forestry will lead to increased pressure on forests and emissions will rise at a rate that cannot be compensated. The country still has no plans to take into account the sustainable origins of different types of biomass. The usage of biomass can be tolerated only after an analysis of the environmental and climate footprint and subject to sustainability criteria. 
    • The ‘transition from using traditional combustion stoves to heating systems using natural gas’ in the residential sector, referred to in the text. It is necessary to eliminate this trend, especially in the current gas crisis and the politicisation of gas supply in the context of the war in Ukraine. Bulgaria is in an especially favourable position with only 3.2% domestic gasification. It is completely wrong and short-sighted to seek a switch to natural gas in the residential sector and for the current use in public buildings, alternatives such as heat pumps should be encouraged. 
  • The use of gas in the industrial sector. According to the text, the use of gas in the industry is also planned and it includes the construction of new gas infrastructure. We consider this a pointless investment both in the residential sector and in the industry; it is unnecessary to invest in a) increasing consumption and b) building new gas infrastructure considering the EU’s climate goals and the gas phase out targets. Investing in gas will effectively lead to a double investment as we know that gas phase out will be sought within the next decade. In this sense, direct investment in renewables is more adequate and timely. What is written in the text, that gas consumption will increase by 2030 is also no longer relevant as it is clear that gas is losing its role as a transitional fuel and that an exit is being sought rather than an increase of the consumption considering the gas prices. Gas prices also make replacing coal with gas a non-viable solution. In view of these comments, we can again conclude that this document has not been updated as the measures involving gas are already outdated and do not match the updated EU policies and do not take into account the gas crisis and the current geopolitical context. 
  • Waste. With regards to the waste sector, there is a major contradiction between the circular economy measures and the projections for the increase of the amount of waste used as fuel in the Renewable energy and energy efficiency section. Waste is not inherently a renewable fuel especially in the light of the circular economy objectives, whereas materials are not destroyed by incineration but used for as long as possible and for as many cycles as possible. An exception is the anaerobic decomposition of separately collectd biowaste which produces not only clean green energy but also compost (soil conditioner). However, according to the hierarchy of waste management, the goal to prevent food waste has priority. By the same logic, instead of relying on capturing biogas from old landfills and active landfills, it makes the most sense to invest in separate collection of biowaste and preventing it from going into landfills, so that from environmental damage (landfill gas, methane emissions), biowaste can turn into environmental benefit in the form of biogas, compost and a store of greenhouse gas emissions. A priority measure should be the separate collection not only of ‘green’ (i.e garden) waste but also of food/kitchen waste by citizens, institutions, commercial establishments and markets. Accordingly, the investment in anaerobic decomposition needs to be targeted now only towards sludge from water treatment, but primarily towards the treatment of food and similar waste. 
  • Electricity export. The assumption of energy consumption increase seems to ignore the huge potential for energy saving measures in the building stock which could lead to real reductions of electricity consumption as well as interest in renewable energy for own use by businesses and households. Forecasting constant exports of electricity is not appropriate with the many investments of neighbouring countries in RES but also other energy carriers, which would reduce their import needs proportionally. 
  • Carbon capture and storage for electricity generation
  • Technological emissions. It is unacceptable for all scenarios to consider using CCS but not the natural ways of keeping carbon out of the atmosphere. For example, composting separately collected biowaste stores carbon dioxide in soils long-term on an average of about 11% of the compost’s weight – i.e. for every tonne of fresh compost, between 60-150 kg of carbon dioxide equivalent is sequestered long-term. Given the obligation for separate collection of household biowaste from 21 December 2023 and considering the large untapped potential of the organic waste in Bulgaria, a far better step than CCS would be to direct resources and efforts towards the rapid roll-out of the separate collection of biowaste from households across the whole country as well as towards ensuring its subsequent efficient processing to a compost – including encouraging on-site composting to save transport emissions. This policy would have a beneficial impact on the quality of soils in the country. We believe there are far cheaper and nature-based solutions to capture and store carbon dioxide than using CCS, CCU and BECGS. 
  • Non-carbon emissions. Key sources of climate emissions such as from methane leaking into the atmosphere, a highly potential greenhouse gas, have not been taken into consideration. 
    • It is unacceptable in the 2C or even the 1.5C scenarios to project residual GHG emissions such as 20% and 10% and an incomplete decarbonisation of the economy. Priority should be given to exploiting the potential for natural and non-invasive ways of long-term carbon storage such as forest planking, restoring marine ecosystems. Afforestation, improved forest management, soil carbon sequestration, peatlands and blue carbon management are examples of methods that can increase the biodiversity and functions of ecosystems, the employment and local livelihoods, depending on the context. In contrast, afforestation or production of biomass crops for BECGS or biocoal when poorly implemented can have adverse socio-economic and environmental impacts, including on biodiversity, food and water security, local livelihoods and indigenous people’s rights, especially when implemented at large scale and when land tenure is uncertain.  
    • We recommend you take into consideration EA Za Zemiata’s report on carbon capture and storage. 


The strategy needs to reflect our country’s new climate commitments, strengthened by the Fit for 55 package. Following an update in this direction, including to reflect the Energy transition Commission’s energy modeling, a new public consultation should be carried out in due course, providing the necessary (additional) information on the results and the assumptions of the model used. 

Kind regards,
Energy and Climate team
Environmental Association Za Zemiata





This publication is part of the LIFE project „Together For 1.5“, co-funded by the European Union. The views and opinions expressed are solely those of the author(s) and do not necessarily reflect those of the European Union or CINEA. Neither the European Union nor the funding body can be held responsible for them.
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Повече за проекта

Официална страница на проекта


Становище на ЕС “За Земята” относно: “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България”


Д-р. Инж. Росица Карамфилова,

служебен министър на околната среда и водите



Г-н Росен Христов,

служебен министър на енергетиката




Г-н Атанас Пеканов,

служебен заместник министър-председател по

 управление на европейските средства



Изх. № 1207/15.09.2022 г.


Становище на ЕС “За Земята” относно: “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България”


В предложения за обществено обсъждане проект на “Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България” (Стратегията) констатираме множество несъответствия, макар да се радваме, че отново се работи по документа.

За нас бе неприятна изненада да видим, че разглежданите сценарии залагат постигане на едва между почти 80 %  намаление на емисиите на парникови газове за сценариите с цел ограничаване на средната глобална температура до 2°C и между 83 % и 84 % за сценариите с 1,5°C, в сравнение с нивата от 1990 г. Т.е липсва цел за постигане на цялостна въглеродна и климатична неутралност на България в контекста на европейската климатична политика, още преди повишаването на амбицията чрез Европейския закон за климата. 

Сериозен проблем на настоящия документ, който налага неговото преработване с въвличане на обществеността на възможно най-ранен етап, е и това, че не са интегрирани повишените климатични цели на ниво Европейски Съюз (ЕС) към 2030 г. съответстващи на нетен спад от минимум 55% на емисиите на парникови газове (ПГ). Този факт сам по себе си е достатъчен да заявим, че се налага актуализацията на Стратегията. Евентуалното приемане на Стратегията в текущия и вид ще бъде в разрез с плана на ЕС „Подготвени за цел 55“, както и приетият тази година RePowerEU. Още повече, че реално нужното според учените климатолози намаление на европейските емисии е от поне 65% до 2030 г., както показа и енергийното моделиране в Paris Agreement Compatible Scenario (PAC Scenario) за Европа. В момента се работи и по национални PAC сценарии за оставане в траекторията на затопляне до 1,5 С.

Както знаете, в момента заседава Комисията за енергиен преход, една от структурите към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) у нас. Очакваният продукт от работата й: доклад със сценарии основаващи се на обстойно енергийно секторно моделиране и пътна карта към климатична неутралност, е и необходима предпоставка/изпълнена реформа за второ плащане към България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Резултатите от моделирането, както и препоръките от експертната група следва да залегнат като база както тук, в дългосрочната стратегия за декарбонизация към 2050 г., така и в актуализацията догодина на Интегрирания план Енергетика и климат (ИНПЕК) към 2030 г.

Необходимо е целите поставени в стратегията да бъдат преразгледани и обновени, преди тя да бъде подложена на повторно обществено обсъждане и в последствие приета като неразделна част от пътната карта за декарбонизация на страната. Стратегията е важен целеполагащ документ за декарбонизация на Република България като част от европейската посока на развитие. Тя трябва да предостави сигурност и предвидимост на пазарните участници за предприемане навременни и амбициозни енергоспестяващи мерки, да спомогне за нарастването на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), да допринесе за намаляване на зависимостта им от изкопаеми горива и ненадеждни външни енергийни доставчици

В настоящата динамична геополитическа, но и наситена със зачестяващи климатични бедствия обстановка (какъвто пример са наводненията в Карловско), има нужда от все по-често преразглеждане на стратегиите и плановете, особено в динамичната сфера на декарбонизацията, в частност на целите, поставени в тях, мерките за изпълнението на тези цели, като и трябва да се отделя внимание върху анализа и оценката на постигнатите резултати.

Екологично Сдружение “За Земята” от дълги години отстовява нуждата за хоризонтален системен многосекторен подход към изпълнението на климатични политики и мерки в страната. Недостатъчно обмислени и прибързани действия като засилване използването на въглищата в отговор на геополитически събития имат потенциала да забавят цялостната  декарбонизация на страната, да доведат до пропуснати ползи и конкурентоспособност поради закъснели и ненавременни инвестиции за декарбонизация и допълнително да увредят здравето на гражданите, околната среда и климата.

Настоящите две седмици време за обществено обсъждане са далеч недостатъчни за преглед и експертна оценка на такъв важен документ, засягащ бъдещето на основните сектори на икономиката. Препоръчваме провеждане на ново обсъждане след като се направи нужната актуализация на данните и допусканията в енергийното моделиране, и в контекста на ИНПЕК ревизията. За ефективно и конструктивно ново обществено обсъждане препоръчваме и включването на всички релевантни данни, резултат от моделирането с B(EST).

Обръщаме внимание и на необходимостта от направа на Оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони по Натура 2000. Екологична оценка на планове и програми трябва да се прави паралелно с разработването, отново с включване на гражданите на най-ранен етап. Точно в момента, стратегията в настоящия й вид е предпоставка за значително въздействие върху околната среда и човешкото здраве при прилагането й.

Коментари по различни аспекти на текста:

Във връзка с елементи от разглежданите в Стратегията сценарии, определени като „успешни при всички условия“ подкрепяме посоката към:

  • Максимална енергийна ефективност във всички сектори;
  • Повишаване на електрифицирането на сектори отопление и транспорт;
  • Максимално включване на ВЕИ за производство на електро и топлоенергия;

Застъпваме се за нуждата от надграждане на работата в посока на: 

  • Декарбонизация на топлофикационните дружества в страната
  • Планово увеличаване на ефективността на централизираното топлопроизводство и топлоподаване
  • Приоритизиране и лесна процедура за присъединяване на производител- потребител на ВЕИ в електроразпределителната мрежа
  • Осъвременяване и надграждане на капацитета на електропреносната мрежа, измервателните уреди, електроразпределителните и балансиращи системи.
  • „Използване на електрическа енергия при високотемпературни процеси в промишлеността“. Застъпваме са за електрифициране на всички възможни високотемпературни процеси при индустриалните компании, допълвани в малки мащаби с комбинация от зелен водород и/или зелен амоняк.
  • Спестяване на енергия чрез практики надхвърлящи конвенционалните. Обръщаме внимание на факта, че в новото европейско законодателство, част от пакета Fit For 55, сгради с нулево потребление на енергия (ZEB – Zero energy buildings) вече не се водят надхвърлящи конвенционалните практики, а новата норма, която ще влезе в сила първо за новостроящи се сгради, докато съществуващите трябва да гонят най-високо ниво на енергийна ефективност и дълбоко енергийно обновяване.

Обръщаме внимание на нуждата от преосмисляне на: 

  • Разработване на горива за битови нужди от биомаса и газ чрез модерни технологии (т.4), понеже към момента домакинствата разчитат прекалено на отопление на дърва, често в силно неефективни инсталации. Стимулиране изгаряне на биомаса, извлечена от горското стопанство, ще доведе до повишен натиск върху горите, както и до ръст на емисиите със скорост, която после не може да бъде компенсирана. В страната все още няма планове да се отчита устойчивия произход на различните видове биомаса. Употребата на биомаса може да се толерира само след анализ на екологичния и климатичен отпечатък и при критерии за нейната устойчивост.
  • Посочения в текста “преход от използване на традиционни печки за изгаряне към отоплителни системи, работещи с природен газ” в жилищния сектор. Необходимо е премахването на тази посока на развитие, особено в настоящата газова криза и политизирането на доставките на газ в контекста на войната в Украйна. България е в изключително благоприятна позиция със само 3.2% битова газификация. Напълно погрешно и недалновидно е да се търси преминаване към природен газ в жилищния сектор, а за текущата му употреба в публични сгради следва да се насърчават алтернативи като термопомпи.
  • Използването на газ в индустриалния сектор. Според текста се планира и използването на газ в промишлеността, като се изгради нова газова инфраструктура. Считаме, че това е безсмислена инвестиция; както в жилищния сектор, така и в промишлеността, излишно е да се инвестира в а) увеличаването на потреблението и б) изграждане на нова газова инфраструктура, предвид климатичните цели на ЕС, както и целите за газов phase out. Инвестициите в газ на практика ще доведат до двойна инвестиция, тъй като ни е известно, че ще се търси изход от газа в рамките на следващото десетилетие. В този смисъл, директна инвестиция във ВЕИ е по-адекватна и навременна. Написаното в текста, че потреблението на газ ще се увеличава до 2030 г. също така е и вече неактуално, тъй като е ясно, че газът губи ролята си като преходно гориво и се търси изход от него, а не увеличаване потреблението предвид цените на газ. Цените на газа правят и подмяната на въглища с газ едно нерентабилно решение. Предвид тези коментари, отново се прави заключението, че документът не е обновяван, тъй като мерките, включващи газ са вече остарели и не съвпадат с обновените политики на ЕС, както и не взимат предвид газовата криза и настоящия геополитически контекст. 
  • Сектор отпадъци. По отношение на сектор отпадъци е допуснато основно противоречие между мерките за кръгова икономика и прогнозите за покачване на количеството отпадъци, използвани като гориво в секция Възобновяема енергия и енергийна ефективност. Отпадъците не представляват възобновяемо гориво по същината си, особено в светлината на целите за кръгова икономика, при която материалите не се унищожават чрез изгаряне, а се използват максимално дълго и максимален брой цикли. Изключение прави анаеробното разграждане на разделно събрани биоотпадъци, което произвежда не само  чиста зелена енергия, но и компост (почвоподобрител). Въпреки това според йерархията за управление на отпадъците целите предотвратяването на хранителни отпадъци е с приоритет. По същата логика вместо да се разчита на улавяне на биогаз от стари сметища и действащи депа за отпадъци най-целесъобразно е да се инвестира в разделното събиране на биоотпадъците и предотвратяване на попадането им в сметища и депа, така че от екологична щета (сметищен газ, метанови емисии), биоотпадъците да се превърнат в екологична полза под формата на биогаз, компост и склад на парникови емисии. Приоритетна мярка следва да бъде разделно събиране не само на „зелени“ (т.е. градински) отпадъци, но и на хранителни / кухненски отпадъци от жителите, институциите, търговските обекти и пазарите. Съответно инвестициите в капацитет за анаеробно разграждане следва да се насочат не само към утайките от пречистване на води, но преди всичко към преработване на хранителни и подобни отпадъци.
    • Износ на електрическа енергия. В допускането за ръст на енергопотреблението изглежда като да не са взети предвид огромните възможности за енергоспестяващи мерки в сградния фонд, водещи до реално намаление на потреблението на електроенергия, както и интересът към ВЕИ за собствено ползване от бизнеса и домакинствата. Прогнозиране на константен износ на електроенергия не е целесъобразно при множеството инвестиции на съседните държави във ВЕИ, но и други енергоносители, намаляващи пропорционално и нуждите им от внос.
  • Улавяне и съхранение на въглероден диоксид за производство на електрическа енергия
  • Технологични емисии. Неприемливо е всички сценарии да разглеждат използване на CCS, но не и природните начини за задържане на въглерод извън атмосферата. Например компостирането на разделно събрани биоотпадъци съхранява въглероден диоксид дългосрочно в почвите средно от порядъка на 11% от теглото на компоста – т.е. за всеки тон пресен компост се секвестират дългосрочно между 60-150 кг еквивалент на въглероден диоксид. Предвид задължението за разделно събиране на биоотпадъците от бита от 31 декември 2023 г. И предвид огромния неуловен потенциал на органичните отпадъци в България, далеч по-далновидна стъпка от CCS би било влагането на средства и усилия за бързо внедряване на разделно събиране на биоотпадъци от домакинствата на територията на цялата страна, както и гарантиране на последващото им ефективно преработване до компост – включително насърчаване на компостиране на място с цел спестяване на емисии от транспорт. Тази политика ще има ползотворно въздействие и върху качеството на почвите у нас. Смятаме че съществуват далеч по-евтини и природно базирани начини за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, отколкото използването на CCS, CCU и BECCS.
  • Невъглеродни емисии. Не са взети предвид ключови за климата емисии като от изтичането на метан в атмосферата, силно потентен парников газ.
  • Неприемливо е в сценария за 2С, но и 1,5С да се прогнозират остатъчни емисии на ПГ от сорта на 20% и 10% и непълна декарбонизация на икономиката. Приоритетно трябва да се оползотвори потенциала за природни и неинвазивни начини за дългосрочно съхранение на въглероден диоксид като засаждане на нови гори, възстановяване на морски екосистеми. Залесяването, подобрено управление на горите, поглъщане на въглерод в почвата, торфища и управление на синия въглерод са примери за методи, които могат да увеличат биоразнообразието и функциите на екосистемите, заетостта и местния поминък, в зависимост от контекста. За разлика от това, залесяването или производството на култури за биомаса за BECCS или биовъглища, когато са недобре приложени, могат да имат неблагоприятни социално-икономически и екологични въздействия, включително върху биоразнообразието, продоволствената и водната сигурност, местния поминък и правата на коренното население, особено ако се прилагат в големи мащаби и когато собствеността върху земята е несигурна.



Стратегията трябва да отразява новите ангажименти на страната ни в областта на климата, засилени с пакета “Fit For 55”. След актуализация в тази посока, включително с отразяване на енергийното моделиране в рамките на Комисията за енергиен преход, следва да се направи ново обществено обсъждане в коректни срокове и с предоставяне на нужната (допълнителна) информация за резултатите и допусканията от използвания модел. 

С уважение,

Екип “Енергия и климат” 

Екологично сдружение “За Земята”





Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Повече за проекта

Официална страница на проекта


Време е нарушителите да поемат отговорност! „За Земята“ подкрепя протеста на гражданите в Гълъбово за чиста околна среда

Екологично сдружение за „За Земята“ подкрепя протеста на жителите на гр. Гълъбово и региона срещу продължаващото замърсяване от ТЕЦ „Брикел“, който ще се проведе пред сградата на индустриалното предприятие във вторник, 13 септември, от 18:00 ч. 

„Време е нарушителите да поемат отговорност и е похвално, че местните хора се изправят срещу феодалната зависимост и очевидното замърсяване от страна на централата. Хората от града дишат буквално сажди, които се ръсят непрестанно и попадат в дробовете, водата и храната им. ТЕЦ „Брикел“ обещава многократно, че ще решат проблема, но резултатът от десетки години е нула.“, казва Румяна Боянова, координатор местни общности в „За Земята“.

Централата на въглища е нарицателно за замърсяване на въздуха и околната среда в България. Системните нарушения, свързани със замърсяване на въздуха и водата на река Сазлийка и язовир Розов кладенец, изгаряне на горива, които не са включени в разрешителното за работа като биомаса и гориво от отпадъци – RDF, нарушаване на правилата за безопасност, водят до  многократни глоби, но от страна на централата няма промяна. 

Инсталацията на ТЕЦ „Брикел“ е амортизирана, технически и морално остаряла, за което говорят честите аварии. Състоянието на сградата и съоръженията е главната причина, поради която в атмосферата се отделят неорганизирани емисии. По разказ на работници от предприятието, липсват обшивки на някои от котлите, както и необходими компоненти на системите за очистване на димните газове. В социалните мрежи и медиите циркулират стотици снимки черен дим, който излиза от ТЕЦ „Брикел“ — не само от комина, а от целия стар покрив на сградата или т.нар. котелен цех, а хората в региона се оплакват от миризмата и черните сажди, които попадат в дворовете, храната и водата им. 

Припомняме, че Съдът на Европейския съюз осъди България за превишаване на нормите за серен диоксид в Югоизточния регион, където попада и Гълъбово. В решението е записано, че България е извършила нарушение на правото на ЕС, защото не гарантира чист въздух на хората. Със сигурност дял в замърсяването има и ТЕЦ „Брикел“. Така централата на практика се превръща в проблем за всички българи. В същото време ръководството на предприятието, свързвано с бизнесмена Христо Ковачки, не показва воля да промени това. 

„Вместо да говорим как хората в региона активно се включат в Зеления преход чрез улеснен достъп до енергоспестяващи мерки и възобновяема енергия за собствено ползване в домовете им, а защо не и топлофикация на ВЕИ, ние се борим с динозаври от минала епоха. Крайно време е едно съоръжение в абсурдно състояние, потвърдено на място лично от премиер и вицепремиер на Република България, да спре да замърсява. Да видим на практика, че законът в България да започне да защитава и правата на обикновените граждани.“, коментира Радостина Славкова, координатор на кампания Климат и енергия в „За Земята“.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли [48.81 KB]


Position of EA “Za Zemiata” on the approved by the EC version of the “National Recovery and Resilience Plan”

With National Recovery and Resilience Plan (NRRP), the green energy transition in Bulgaria really started. In the Bulgarian plan, approximately 60% of the funds will go to support the green transition, probably the highest figure for the EU, due to the delayed finalization of the plan.

We take some credit for greening the plan, addressing numerous points of contention in our detailed opinions and in meetings with represenativs of the caretaker government.

The NRRP has been significantly improved, though there is still room for improvement, which can be smoothed out in the implementation and with the help of citizen monitoring. Various representatives of civil society have proposed to create an independent monitoring committee to serve as a supervisory authority over the goals, tasks, planned reforms and deadlines specified in the recovery plan for Bulgaria. An independent monitoring committee is a must in any democratic country and we hope that this idea will be adopted soon.

The potential for energy savings in buildings, but also in industry, is still underdeveloped (verification of achieved energy savings is also lacking).

Energy efficiency + decentralized RES production + storage is the path to the energy independence of our country.
Green hydrogen is not a one-size-fits-all decarbonization solution, but a boutique one for certain carbon-intensive industries.

A stronger focus on climate change adaptation is necessary.

NRRP is a strategic document through which money is given against reforms – future payments depend on the implementation of energy reforms, not only on investment projects.

We find it positive that after many years of inactivity we now have an indicative end date for the use of coal. It is defined as „no later than 2038“, which we hope, thanks to the efforts of the envisaged Climate Neutrality Commission and Energy Transition Subcommittee and with the active participation of the civil sector, will be achieved even earlier – no later than 2030, as climate scientists insist.

A key stage is the expansion of the structure of the advisory board for the Green Deal and the formation of subcommittees, including such for energy transition, which will make the necessary scenarios and modeling to confirm or shift the end date.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Становище по Териториалните планове за справедлив преход

Коментари на „За Земята“ от първата обществена консултация  по Териториалните планове за справедлив преход в периода 2 – 16 август, по-късно удължен до 23 август 2022 г.

Становището ни разглежда Проектите за Териториални планове за справедлив преход (ТПСП) с хоризонт до 2030 г. на допустимите за България – Стара Загора, Кюстендил и Перник, задаващи посоката на бъдещите инвестиции по Фонда за справедлив енергиен преход (ФСП). ФСП предоставя целева подкрепа за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичния / енергийния преход чрез подпомагане за най-засегнатите територии и работници и да се насърчи балансиран социално-икономически преход. Макар настоящите планове да са разработени от Министерство на енергетиката, ФСП ще се управлява в България от Министерството на регионалното развитие, в рамките на Програма „Развитие на регионите“ (ПРР) 2021-2027 г. като настояваме в бъдещия Комитет за наблюдение на ПРР да има балансирано гражданско участие.

Към днешна дата е изключително важно да не се допускат допълнителни забавяния по процеса на финализиране, договаряне и започване на изпълнение на проектите за декарбонизация и иновации от териториалните планове, които ще доведат и до заетост с по-висока добавена стойност и заплащане за въглищните общности в преход.

Снимка: Ana Kuzmanić
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab



7-те стъпки за създаване на зони с ниски емисии

Зоните с ниски емисии (ЗНЕ) набират скорост през последните години, разпространявайки се все повече в Европа. Според Clean Cities Campaign и въз основа на данните на Sadler Consultants, 228 ЗНЕ са били активни през 2019 г., 320 са действащи през юни 2022 г. и 507 ще са въведени към 2025 г. Техните цели, степен на амбициозност, размер, обхват и стъпки на въвеждане във времето варират в зависимост от местния и националния контекст, което означава, че няма универсална формула.

Но има принципи и подходи, които могат да бъдат приложени към всяка ЗНЕ, за да бъде тя ефективна. Този доклад обобщава основните елементи, които определят успеха на зоните с ниски емисии въз основа на преглед на литературата, примери за най-добри практики и насоки, предоставени от експертни групи като градовете от групата C40 или финансирани от ЕС проекти, като ReVeAL.

Запознайте се със 7-те стъпки за създаване на зони за ниски емисии, извлечени от успешния опит на водещите в тази сфера градове в Европа:

BG_The 7 steps to create effective low-emission zones

Тенденции в развитието на зоните с ниски и нулеви емисии в Европа

Зоните с ниски емисии (ЗНЕ), които регулират достъпа до градските райони въз основа на eмисиите от МПС, са една от основните мерки за чист въздух в европейските градове. Те са доказали ефективността си за ограничаването на замърсяването на въздуха, а като вторичен ефект от най -строгите схеми е цялостно намаляване на трафика по пътищата и стимулиране на местната икономика. Първите ограничения от подобен тип са въведени преди две десетилетия, но ЗНЕ отбелязаха особено силен растеж след приемането на директивата на ЕС за качеството на въздуха през 2008 г., скандала Дизелгейт през 2015 г. и последвалите съдебни дела, заведени от гражданското общество.

Нов анализ на най-изчерпателната база данни за зони с ниски емисии в ЕС-27, Великобритания и Норвегия показва, че има устойчив импулс и нова вълна от зони с ниски емисии е в ход.

Запознайте с интересните данни, графики и тенденции за зоните с ниски и нулеви емисии от транспорта в този доклад на Кампанията за чисти градове (Clean Cities Campaign):

BG_The development trends of low-emission and zero-emission zones in Europe


Становище на Екологично сдружение „За Земята” и „WWF – България“ относно социалния климатичен фонд

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Petar Stoyanov

Становище по Наредба за Зони с ниски емисии на Столична община

На 16 юни Столична община (СО) обяви обществена консултация по свой проект за Наредба за създаване на зони с ниски емисии (ЗНЕ) на вредни вещества и намаляване на източниците на замърсяване на атмосферния въздух на територията на общината. Консултацията приключи на 18.07.

За Земята участвахме активно и в Програмния съвет на СО към Програмата за качество на въздуха, предхождащ обществената консултация. Още в рамките на неговата работа изразихме негативни позиции, както към съдържанието, така и към процеса на създаването на Наредбата и включените в нея Зони с ниски емисии за транспорт, включително с две становища в рамките на съвета.

Според нас предложените зони са неамбициозни, недобре обосновани и изработени без широк обществен дебат. В този им вид За Земята не подкрепя въвеждането на ЗНЕ и призовава за отлагане на планираното ѝ за 21 юли приемане от Столичен Общински Съвет до есента, като Общината използва времето до тогава за реално консултиране с гражданите и отстраняване на слабостите в настоящото предложение. Вижте подробности в нашето Становище.

Енергийна трансформация или корумпирани ядрени авантюри

Енергийният преход в България трябва да доведе до бързи и адекватни структурни реформи в енергийния сектор, които да доведат до енергийна независимост. Подкрепени от бюджета и от средствата на НПВУ, от Фонда за справедлив преход, политиките за смекчаване на последиците от климатичните промени и за чиста околна среда следва да се приемат като важни за цялото общество.

Бруталната агресия на Путин над Украйна и безпрецедентните санкции, които ЕС наложи на Русия, налагат преосмисляне на основните направления в енергийните планове на страната.

ЕС се опитва да намали до минимум енергийната зависимост от Русия и това е необратим процес. Нашето правителство няма нито време, нито оправдание да отлага енергийните реформи. Приемането на по-амбициозни цели за зелен преход е гаранция за повишаване на енергийната независимост от страната и за смекчаване на последиците от нови политически и енергийни кризи в региона.

Задължителен е отказът от корупционния проект а строеж на АЕЦ Белене, Козлодуй 7, както и от договорите с Газпром.

Обслужването на частни, олигархични интереси в ущърб на държавата в енергий-ния сектор от различни политици и чиновници наблюдаваме от десетилетия, както и даване на приоритет на руските енергийни интереси, за сметка на българските.

Време е този корупционен модел да бъде прекратен и най-после да се обърне внимание на устойчиви решения за повишаване на енергийната независимост на страната, съхраняване на природата и подобряване качеството на живот на хората.

Абсурдно е през 2022 г. енергийният сектор да е блокиран от едни и същи политици, обслужващи руските енергийни интереси от 30 години, обричащи България на ограничаващи развитието на икономиката ни енергийни мега проекти.

Министри от известни с огромната си корупция правителства от по-далечното и по-близко минало: Румен Овчаров, Румен Петков, Румен Гечев, президентът Георги Първанов, продължават да блокират европейския път на развитие на страната в посока повишаване на енергийната ефективност, децентрализация на производството на електроенергия и улеснен достъп до ВЕИ на домакинствата. Обезпокоително е, че им се дава гласност в медиите, като част от управляващата коалиция да агитират почти ежедневно за подновяване на компрометирания проект АЕЦ Белене, причинил загуби от над 3 млрд. лева на бюджета, както и за газови проекти, разчитащи на руски газ.

Теменужка Петкова и Бойко Борисов все още не намират пътната карта за строежа на Турски / Балкански поток, проект на Газпром, платен с близо 3 милиарда лева от националния бюджет и напълно безсмислен за българския енергиен преход.

Продължете четенето в най-новата брошура на екип Енергия и климат на „За Земята“.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Отворено писмо на За Земята в подкрепа на вицепремиер по климата

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab



Становище на За Земята по финалния и одобрен от ЕК Национален план за възстановяване и устойчивост

***Please scroll down for the English version of Za Zemiata’s position on the final and approved by the European Commission version of the Bulgarian Recovery and Resilience Plan (NRRP), as of 6th April 2022.***

Настоящите коментари са върху версия 1.5 на НПВУ от 06.04.2022 г. – финалната и одобрена от Европейската комисия версия на българския план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).


С НПВУ може да се каже, че реално стартира зеленият енергиен преход в България. В българския план приблизително 60% от средствата ще отидат в подкрепа на зеления преход, вероятно най-високата стойност за ЕС, обусловена от забавеното финализиране на плана.

Позволяваме си да припишем известни кредити по позеленяването на плана, обръщайки внимание на многобройни спорни моменти в детайлните ни становища и на срещи с представители на служебното правителство.

НПВУ е значително подобрен, има още поле за подобрения, които могат да се изгладят при изпълнението, и с помощта на граждански мониторинг. Различни представители на гражданското общество предложихме да се създаде независим мониторингов комитет, който да служи като надзорен орган върху целите, задачите, планираните реформи и сроковете, посочени в плана за възстановяване на България. Независим комитет за наблюдение е задължителен във всяка демократична страна и се надяваме, че тази идея ще бъде възприета скоро.

Потенциалът за енергийни спестявания в сградите, но и индустрията, е все още слабо развит (липсва и верификация на постигнатите енергийни спестявания).

Енергийна ефективност + децентрализирано ВЕИ производство + съхранение е пътят към енергийната независимост на страната ни.

Зеленият водород не е универсално решение за декарбонизация, а бутиково за определени въглеродо-интензивни индустрии.

Необходим е по-сериозен фокус върху адаптацията спрямо климатичните промени.

НПВУ е стратегически документ, чрез който се дават пари срещу реформи – от изпълнението на енергийните реформи, не само на инвестиционните проекти, зависят бъдещите плащания.

Положително е, че след многогодишно бездействие вече имаме индикативна крайна дата за използване на въглища. Тя е определена като „не по-късно от 2038 г.“, която се надяваме, благодарение на усилията на предвидената Комисия за климатична неутралност и подкомисия за Енергиен преход и с активното участие на гражданския сектор, да бъде постигната дори по-рано – не по-късно от 2030 г., както настояват учените климатолози.

Ключов етап е разширяването на структурата на консултативния съвет за Зелената сделка и формиране на подкомисии, вкл. за енергиен преход, която ще направи нужните сценарии и моделирания, за потвърждение или изместване на крайната дата.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab


Препоръки преди срещата на Енергийния Съвет на 27 юни 2022 г. по REPowerEU

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Territorial Just Transition Plans – an opportunity for rapid and sustainable energy transition of coal regions

Todor Todorov
Energy and Climate Team, Za Zemiata

Bulgarian version

Undoubtedly, the Territorial Just Transition Plans (TJTPs) of coal regions are essential for their decarbonisation and green energy transition. In Bulgaria, EU funding is foreseen for the TJTPs of the regions of Stara Zagora, Pernik and Kyustendil. Over the years, we have become convinced that just having a solid budget is not enough and may even have a questionable effect. We have seen the financing of unprofitable or ill-conceived projects, just to utilise the money on paper, and we have seen a lack of vision, the thriving of non-market and even corrupt practices.

Good planning is at the core. However, delay in regional plans by the administration has an objective reason – the long delay of the National Recovery and Sustainability Plan (NRSP) on which 3 successive governments have worked. The transition plans of the coal regions are directly linked to the Bulgarian NRSP and could not have been prepared before its approval by the European Commission (EC), which happened only in April this year. According to some energy experts, the lack of an updated energy strategy is also an obstacle to work on the territorial plans, but in our view no energy strategy would have anticipated the huge spike in energy prices in Europe since last autumn, as well as the brutal aggression of the Putin regime against Ukraine.

Now, however, the government must step up and submit the territorial plans for public consultation. The price shock of energy produced from gas and coal has shown us once again that, by relying on fossil fuels, we are putting the economy not only in a position of uncertainty and dependence on unpredictable markets, but also under the influence of political and economic interests over which we have no control.

In our view, the government should approach the TJTPs with a vision to make an energy, economic and social transition in coal regions and with the intent to preserve and enhance the incomes of people employed in the sector, and improve their quality of life as well as their working environment. This would make it possible to quantify the socio-economic losses that the Just Transition Fund is intended compensate.

To ensure more secure and sustainable energy at affordable prices, the focus should be on energy efficiency, diversification of energy supply and accelerated deployment of renewable energy to replace fossil fuels in homes, industry and electricity generation. Our main recommendations to the Government in its work on the territorial plans focus on the need for specificity of measures and for an individualised approach:

– To focus on proposing concrete projects, supported by all stakeholders – we are past the point of general guidelines;

– To be guided by the foreseen decarbonisation of the energy sector by achieving a 40% reduction in carbon emissions from electricity generation by 2026 (compared to 2019 levels), which should also be sealed in a regulatory framework as soon as possible;

    – To apply a differentiated approach, because the three regions exist in very different economic and social conditions – Bobov Dol is in a serious social and economic crisis, Pernik is close to Sofia, which has a good impact on development prospects, and Stara Zagora is one of the regions with the highest average wages. In this regard, it is good to point out the sectors that have development potential;

    – To start with a clear outline of the initial situation in the regions – the number of direct and indirect jobs, as well as the competence profile of those people for whom alternative employment will be sought;

    – To invest in the training of personnel for environmentally friendly industries, including the energy sector – installation of renewable energy and other energy saving measures. Educational institutions at the high school level and higher education in the regions still focus on the dying coal industry;

    – To have concrete measures and a timetable with clear deadlines for closing coal plants and mines. They need not be record-breakingly short, but they should be stated and defended with specific projects and alternatives, both for employment and for alternative renewable energy capacity and storage, tailored to local geography. In our view, economic logic will not allow a large share of coal in the energy mix after 2030;

    – To have a scientific rationale for the timetable and interim targets to be linked to the energy modelling to be done by the NAP Energy Transition Commission and the expanded Green Deal Implementation Advisory Board;

    – To set out measures to move towards 100% renewable electricity and heat generation.

According to our observations and analyses, all three regions, to varying degrees, have a significant share of urbanized and damaged land. We recommend the introduction of zones dedicated to the development of renewable energy, with shortened and simplified permitting processes in areas with lower environmental risks, as we believe they have a significant proportion of urbanised and damaged land on which this potential can be realised. The implementation of such projects will help to rapidly convert these damaged sites into useful areas for renewable energy development as well as clean and high value-added jobs.

The evaluation criteria should look for the following project characteristics:

     – Projects supporting the decentralisation of electricity generation;

    – Aiming at the recultivation of land damaged by coal mining, which preserves some jobs and generates renewable energy (provided, however, that no European funds are used for recultivation, but those from coal operators’ recultivation funds);

    – Supporting energy efficiency improvements in buildings and infrastructure. They usually also create a large number of jobs with attractive pay;

    – Ensuring access to renewable energy for individual households and the establishment of energy cooperatives, including such with the participation of municipalities, coal workers, energy poor households;

    – Circular economy projects, including measures aimed at increasing resource efficiency in parallel with achieving zero emission measures;

    – Supporting investments in the establishment of R&D enterprises, in the production and recycling of heat pumps, solar and photovoltaic panels, small wind turbines, and passive energy efficiency materials with an emphasis on the use of low-carbon primary resources (e.g. insulation from natural materials);

    – the heating company in Pernik – TPP „Republic“ should entirely transition to renewable energy. This would be a very successful project and a good example for the whole country. According to our analyses, Pernik region could be a leader in the country in terms of successful and environmentally friendly energy transition. The proximity to Sofia, the small number of people employed in the coal sector and the low unemployment are extant prerequisites for Pernik to become a leading region on the way to decarbonisation and meeting the Green Deal targets;

    – We do not recommend giving grants to businesses, but to ease the procedures for the implementation of their projects when they are in line with nature conservation and environmental requirements. Renewable energy industries and technologies have long had no need for subsidies and are implemented on a market basis.

Waste incineration should not receive support, given that this activity belongs to the lower levels of the waste management hierarchy within the circular economy. It is not only the incineration of imported waste, but also of domestic waste, that poses risks to human health and the environment. It is in sharp conflict with the principles of the Green Deal because it wastes a valuable resource and generates more and more waste. It is resource efficiency that should be the main criterion for projects funded under regional plans. They should contribute to the transition to a sustainable, climate-neutral circular economy and the country’s energy independence.


Териториалните планове за справедлив преход — възможност за бърз и устойчив енергиен преход на въглищните региони

Тодор Тодоров
Екип Енергия и климат, За Земята

English version

Безспорно териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) на въглищните региони са от съществена важност извършването на декарбонизация и зелен енергиен преход в тях. Стара Загора, Перник и Кюстендил са регионите, за които е предвидено и европейско финансиране на плановете им. В годините се убедихме, че само наличието на солиден бюджет не е достатъчно и дори може да има съмнителен ефект. Виждали сме  финансиране на нерентабилни или недоизмислени проекти, само и само да се усвоят парите, липса на визия, възпитание на непазарни и дори корупционни практики. 

Доброто планиране е в основата като забавянето на регионалните планове от администрацията има и обективна причина — голямото закъснение на Националния план за възстановяване и устойчивост  (НПВУ), по който работиха екипи от 3 поредни правителства. Плановете за преход отвъд въглищата на въглищните региони са пряко свързани с Националния план и нямаше как да бъдат подготвени преди одобрението му от Европейската комисия (ЕК), което се случи едва през април тази година. Според някои енергийни експерти липсата на осъвременена енергийна стратегия също е пречка  пред работата по териториалните планове, но според нас никоя енергийна стратегия не би предвидила огромния скок на цените на енергията в Европа от есента на миналата година, както и бруталната агресия на Путинския режим срещу Украйна.

Сега обаче правителството трябва да ускори работата и да представи териториалните планове за обществено обсъждане. Ценовият шок на енергията, произведена от газ и въглища, за пореден път ни показа, че разчитайки на изкопаеми горива, поставяме икономиката не само в позиции на несигурност и зависимост от непредвидими пазари, така и на политически и икономически интереси, върху които нямаме контрол.

Според нас правителството следва да подходи към ТПСП с визия за извършване на енергиен, икономически и социален преход във въглищните региони и подход за съхраняване и повишаване на доходите на хората, заети в сектора и повишаване на качеството им на живот и работна среда.

Това би позволило да се определят количествено социално-икономическите загуби, които Фондът за справедлив преход следва да компенсира.

За осигуряване на по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени трябва да се заложи на енергийната ефективност, диверсификация на енергийните доставки и ускорено внедряване на възобновяема енергия за замяна на изкопаемите горива в домовете, промишлеността и производството на електроенергия.

Основните ни препоръки към правителството при работата му по териториалните планове се фокусират върху необходимостта от конкретика от мерките и индивидуалност в подхода: 

  • Да се съсредоточи върху предлагане на конкретни проекти, подпомагано от всички заинтересовани страни – вече мина времето на общите насоки;
  • Да се ръководи от предвидената декарбонизация на енергийния сектор чрез достигане на 40 % намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия до 2026 г. (в сравнение с нивата от 2019 г.), която час по-скоро трябва да влезе и в нормативен документ;
  • Да приложи диференциран подход, защото трите региона са в много различна икономическа и социална ситуация — Бобов дол е в сериозна социална и икономическа криза, Перник е близо до София, което влияе добре на перспективите за развитие, а Стара Загора е един от регионите с най-високо средно възнаграждение. В тази връзка е добре да се посочат секторите, които имат потенциал за развитие;
  • Да се започне с ясно очертаване на началната ситуация в регионите — брой директни и индиректни работни места, както и профил на компетенциите на тези хора, за които ще се търси алтернативна заетост. 
  • Да се инвестира в подготовка на кадри за екосъобразни индустрии, включително в енергийния сектор – инсталиране на ВЕИ и други енергоспестяващи мерки. Учебните заведения на гимназиално ниво и висше образование в регионите все още се фокусират върху замиращата въглищна индустрия. 
  • Да има конкретни мерки и график с ясни срокове за затваряне на въглищните централи и мини. Не е нужно да са рекордно кратки, но да са посочени и защитени с конкретни проекти и алтернативи, както за заетост, така и за алтернативни ВЕИ мощности и съхранение, съобразени с местните географски особености. Според нас икономическата логика няма да позволи голям дял на въглищата в енергийния микс след 2030 г.;
  • Да има научна обосновка на графика и междинните цели, да саобвързани с енергийното моделиране, което предстои да направи Комисията за енергиен преход от НПВУ и разширения Консултативен съвет по изпълнението на Зелената сделка в България;
  • Да се заложат мерки за преминаване към 100% производство на електрическа и топлинна енергия от ВЕИ.

Според нашите наблюдения и анализи, и трите региона в различна степен разполагат със значителен дял на урбанизирани и нарушени терени. Препоръчваме да се въведат специално предназначени зони за развитие на възобновяеми енергийни източници със съкратени и опростени процеси за издаване на разрешителни в райони с по-ниски рискове за околната среда, като смятаме, че те разполагат със значителен дял на урбанизирани и нарушени терени, върху които може да се реализира този потенциал. Реализирането на подобни проекти ще подпомогне  бързо да бъдат превърнати тези нарушени терени в полезни зони за развитие на възобновяемата енергия, както и за чисти и с висока добавена стойност работни места.

В критериите за оценка трябва да се търсят следните характеристики на проектите:

  • Проекти, подкрепящи децентрализацията на производството  на електроенергия.
  • Целящи рекултивация на увредени от въгледобив земи, които запазват част от работните места и генерират енергия от ВЕИ (но при условие, че за рекултивация не се използват европейски средства, а такива от фондовете за рекултивация на въглищните оператори).
  • Подкрепящи повишаване на енергийната ефективност на сградите и инфраструктурата. Те обикновено създават и голям брой работни места с атрактивно заплащане.
  • Осигуряващи достъпа до ВЕИ на отделните домакинства и създаването на енергийни кооперативи, включително с участието на общините, въглищни работници, енергийно бедни домакинства.
  • Проекти в областта на кръговата икономика, като включват мерки, насочени към повишаване на ресурсната ефективност паралелно с постигане на мерки за нулеви емисии.
  • Подкрепящи инвестиции в създаването на предприятия за развойна дейност, производството и рециклиране на термопомпи, соларни и фотоволтаични панели, малки ветрогенератори, както и материали за пасивна енергийна ефективност с уклон към използване на месни първични ресурси с нисък въглероден отпечатък (напр. изолации от естествени материали).

Преминаването на топлофикационното дружество в Перник — ТЕЦ “Република” изцяло на ВЕИ би било много успешен проект и добър пример за цялата страна. Според нашите анализи област Перник може да бъде водеща в страната по отношение на успешен и екологичен енергиен преход. Близостта до София, малкият брой заети във въглищния сектор и ниската безработица са предпоставки за превръщането на Перник във водещ регион по пътя към декарбонизацията и изпълнение на целите на Зелената сделка.
Не препоръчваме да се дават грантове на бизнеса, а да се облекчават процедурите за реализиране на техните проекти, когато са съобразени с опазването на природата и екологичните изисквания. ВЕИ индустрията и технологии отдавна нямат нужда от субсидии и се реализират на пазарен принцип.

Изгарянето на отпадъци не следва да получава подкрепа, като се има предвид, че тази дейност принадлежи към по-ниските нива на йерархията на управлението на отпадъците в рамките на кръговата икономика. Не само изгарянето на вносни, но и родни отпадъци носят рискове за здравето на хората и околната среда. То е в рязък конфликт с принципите на Зелената сделка, защото води до разхищение на ценен ресурс и генериране на нови и повече отпадъци. 

Точно ресурсната ефективност трябва да е основен критерий за финансираните проекти по регионалните планове. Те следва да допринасят за прехода към устойчива, неутрална по отношение на климата кръгова икономика и енергийната независимост на страната.

Какъв е пътят към нисковъглеродна енергетика и икономика според водещата научна информация? – част 2

В презентацията ще бъдат разгледани предимствата и недостатъците на следните решения за намаляване на въглеродните емисии:

  •  Ядрената енергия
  •  Слънчева и вятърна енергия
  •  Роля на водорода в новата енергийна система
  • Стратегии за драстично намаляване на енергийното потребление и това на природни ресурси
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Какъв е пътят към нисковъглеродна енергетика и икономика според водещата научна информация? – част 1

В настоящата презентация ще откриете:

  • Преглед на различните сценарии, представени в последния оценъчен доклад на Междуправителствената експертна група към ООН по промените в климата (IPCC), озаглавен “Смекчаване на климатичните промени”.
  • Предимства и недостатъци на водещите технологиите и решения, които присъстват в сценариите.
  • Изводи за технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) и премахването на въглерод от атмосферата.
  • Възможности за намаляване на емисиите чрез намаляване на потреблението.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Отворено писмо по REPowerEU и Стратегията на ЕС за слънчевата енергетика

Енергия за нашите покриви: призив за увеличаване на
слънчевата/фотоволтаична енергия с мисъл за нашите граждани и


CEE REPowerEU and EU Solar Energy Strategy Letter- ZZ & GP


Изходящ номер: 1191/25.05.2022 г.


Отворено писмо по REPowerEU и Стратегията на ЕС за слънчевата енергетика до:


Господин Кирил Петков
Министър-председател на Република България

Господин Петр Фиала
Министър-председател на Чешката република

Господин Виктор Орбан
Министър-председател на Република Унгария

Господин Матеуш Моравиецки
Министър-председател на Република Полша

Господин Николае Чука
Министър-председател на Румъния

Господин Едуард Хегер
Министър-председател на Словашката република

Същото писмо е изпратено до българския премиер Кирил Петков, чешкия премиер Петр Фиала, полския Матеуш Моравецки, румънския Николае Чука, словашкия премиер Едуард Хегер и унгарския Виктор Орбан.


Уважаеми министър-председатели,

Европейската комисия публикува своята Стратегия на ЕС за слънчевата енергетика като част от комуникацията си по плана REPowerEU, очертаваща набора от действия, които да намалят зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива и да забързат енергийния преход – ние, като представители на организациите в гражданския сектор, призоваваме да се застъпите за слънчевата енергия. Трябва напълно да се използва потенциалът от слънчевите фотоволтаични системи (PV), като същевременно с това се даде възможност на гражданите и общностите в нашите държави да участват активно в така необходимия енергиен преход към една сигурна, справедлива, ефективна и напълно възобновяема енергийна система.

Намираме се в исторически момент на хуманитарни, социални и климатични кризи. Усещаме увеличение на сериозността и необходимостта от така нужния енергиен преход след нахлуването на Русия в Украйна. Амбициозните енергийни спестявания (базирани на принципа “енергийна ефективност на първо място” и мерки за енергийна достатъчност) и ускореното развитие на устойчивата местна възобновяема енергия с
мисъл за хората, общностите и биоразнообразието могат не само да ни отдалечат от изкопаемите горива, които допринасят за войната, но и да ни върнат обратно към изпълнението на Парижкото споразумение, да увеличат енергийната сигурност и независимост, като в същото време намалят сметките на потребителите и да спомогнат за разрешаването на проблема с енергийната бедност.

Децентрализираната енергийна система, в която хората имат властта да са производители/потребители (индивидуално или обединени в група или общност) е съществена част от това да бъде изградена една устойчива, справедлива и независима енергийна система. В една такава децентрализирана енергийна система, покривните слънчеви фотоволтаични системи имат огромен потенциал. Те могат да се инсталират бързо, позволявайки на домакинствата да бъдат не просто пасивни потребители, а активни производители, което връща контрола върху производството на електроенергия в техните ръце и ги прави истински участници в справедливия енергиен преход към 100% ВЕИ. Конкурентоспособността и достъпността на покривните слънчеви панели ги превръщат в безценно решение на настоящата криза с изкопаемите горива. Според нов доклад2 на CAN Europe пречките, свързани с административни процеси, политически и икономически рамки все още забавят използването на покривни фотоволтаици.

Затова призоваваме бързо да предприемете необходимите мерки (вж. приложението), за се даде път на безпрецедентно увеличаване на употребата на покривни слънчеви инсталации, което ще бъде първата голяма стъпка в покривната слънчева революция. Това ще позволи на гражданите и общностите да участват напълно в справедливия енергиен преход – с инсталации на слънчеви панели по покривите в нашите държави и затворени газови кранове.


С уважение,
Деница Петрова, „Грийнпийс“ – България
Радостина Славкова, ЕС “За Земята” – Friends of the Earth Bulgaria
Светослав Стойков, Institute for Circular Economy, Bulgaria & CEE Bankwatch Network
Barbora Urbanová, Centre for Transport and Energy, Czechia
Anna Kárníková, Hnutí DUHA – Friends of the Earth Czech Republic
Miriam Macurova, Greenpeace Czech Republic
Akos Eger, MTVSZ / NSC-FoE Hungary
András Lukács, Clean Air Action Group, Hungary
Csaba Lajtmann, Hungarian Climate Alliance
Ernő Kiss MNNSZ Hungarian Solar Energy Association
Martina Méhes, Energiaklub Climate Policy Institute
Mirosław Proppé, WWF Polska / WWF Poland
Wojciech Szymalski, Institute for Sustainable Development, Poland
Jolanta Zientek-Varga, Społeczny Instytut Ekologiczny / Social Ecological Institute, Poland
Tomasz Waśniewski, Fundacja „Rozwój Tak – Odkrywki Nie“ / Foundation “Development
YES – Open-Pit Mines NO”, Poland
Stan Zdzisław Nitak, Fundacja GAP Polska / GAP Poland
Dariusz Szwed, Zielony Instytut / Green Institute, Poland
Patryk Białas, Stowarzyszenie BOMIASTO, Poland
Maciej Wereszczyński, The Alliance of Associations Polish Green Network, Poland
Piotr Antoniewicz, Akcja Demokracja, Poland
Raul Cazan, 2Celsius, Romania
Marian Mândru, Greenpeace Romania
Kateřina Chajdiaková, Slovak Climate Initiative
Katarína Juríková, Greenpeace – Slovakia
Dana Mareková, Climate Coalition Slovakia



● Да бъдат формулирани стратегии с амбициозни и ясни цели, базирани на оценките за пречките и потенциала на увеличение употребата на покривни фотоволтаични системи.
● Да бъдат създадени постоянни институционални механизми с участието на широк спектър от заинтересовани страни и от всички равнища на управлението, които да допринесат към проследяването на
изпълнението на политиките за покривните фотоволтаични системи.
● Да бъдат създадени и да бъде осигурено достатъчно финансиране на местни и регионални агенции и организации за възобновяема енергия, които да подкрепят граждани, малки и средни бизнеси и местната власт.

Инициативи, субсидии и програми за подкрепа

● Да се транспонира напълно директивата за възобновяема енергия RED II, която позволява на производители/потребители да получават възвръщаемост на средствата, включително и чрез програми за
подкрепа, където това е необходимо, за собственото производство на възобновяема енергия, която връщат в мрежата. Това ще повлияе на пазарната стойност на тази енергия и ще вземе предвид дългосрочната
стойност на тази енергия за мрежата, околната среда и обществото.
● Да се намалят данъците до минимум и да се субсидират слънчевите/фотоволтаични панели, особено за енергийните общности и домакинствата, които са с нисък доход, живеят в енергийна бедност или
са уязвими.
● Да се стимулира собственото производство/потребление на енергия, включително и въвеждането на слънчеви системи с батерии за повече гъвкавост.
● Да бъде задължително инсталирането на слънчеви фотоволтаични
системи на всички нови сгради от 2025 г. нататък, и да са задължителни слънчевите фотоволтаични системи като част от програмите за сградно обновяване, където това е технически възможно.
● Да се използват разумно наличните европейски и национални
фондове за субсидирането на инсталирането на покривни слънчеви фотоволтаични системи. Тези домакинства, които са енергийно бедни, както и енергийните общности, които нямат достъп до пазара и не
могат да получават заеми, трябва да бъдат с предимство.

Разрешителни и административни процедури

● Да бъдат премахнати процедурите по разрешение за изграждането на покривни фотоволтаични устройства и да бъдат заместени с уведомления за започване на дейности по инсталиране.
● Да бъдат засилени единичните процедури за предоставяне на разрешения или тези “на едно гише”, които се отнасят до административните процедури за присъединяване към мрежата и да
бъдат дигитализирани тези процедури.
● Да бъдат намалени доколкото е възможно мрежовите тарифи и такси, като се прилагат само до степента нужна за спазването на принципа за отразяване на разходите.
● Да бъде въведен регистър на малките инсталации, за да се следи
развитието на покривните фотоволтаични системи.

Споделяне на енергия и колективно собствено производство/потребление

● Да се насърчи споделянето на енергия (чрез мрежата) и колективно собствено производство/потребление чрез транспониране и въвеждане на RED II.
● Да се намалят до минимум изискванията за размер и близост, които поставят пречки пред споделянето на енергия и колективното собствено производство/потребление.
● Да се въведат гъвкави възможности за участие на заинтересовани страни в колективни програми с цел да се мобилизират инвестиции, нови бизнес модели и така нужното социално приемане сред
● Да е възможно споделянето на енергия и колективното собствено производство/потребление в многофамилни сгради или подобни без да е нужно да се създава енергийна общност.

Енергийните общности като ключов лост

● Да се транспонират Директивата на ЕС за възобновяемата енергия (RED II) и Директивата за енергийния пазар, включително и да се въведе дефиниция за възобновяеми енергийни общности и граждански енергийни общности и да се предоставят изчерпателни и разбираеми рамки.
● Критериите на дефинициите на ЕС да бъдат отразени и разработени ясно и в детайли в националното законодателство (отвореност и доброволно участие, автономия, ефективен контрол, географска
● Да бъде определен такъв орган, който да проследява и наблюдава изпълнението на целите и разпоредбите за енергийните общности.
● Да бъдат въведени политики и мерки, които да подкрепят включването на енергийно бедните домакинства, тези с нисък доход и по-висока уязвимост в рамките за възобновяеми енергийни общности и
гражданските енергийни общности.

В допълнение на гореспоменатите мерки:

● Да се започне обществена информационна кампания относно предимствата на покривните фотоволтаични системи и да бъде осигурен лесен достъп до информация.
● Да бъдат развити програми за обучение по темата възобновяема енергия на администрацията, както и на експертите на местно, регионално и държавно ниво, както и качествени програми за подкрепа, за да има достатъчно и добре квалифицирани експерти в областта на енергийното проектиране, планиране, инсталиране и архитектура.
● Да бъдат въведени дигитални електромери (smart meters), които да осигуряват достъп до данните за енергийните потребители, за да се улесни ефективното (колективно) собствено производство/потребление и въвеждане в мрежата, като същевременно се съблюдава защитата на личните данни.
● Да се подготви разпределителната мрежа за включването на масовото потребление на фотоволтаична енергия и собствено производство/потребление в контекста на това да се използват всички възможности за гъвкавост.



Емисии на метан от веригата за доставки на нефт и газ в Европа

Намаляването на емисиите на метан от петролната и газовата промишленост е от решаващо значение, ако искаме да останем в границите на затопляне от 1,5 градуса. Няма време за чакане: емисиите на метан са 80 пъти по-вредни от тези на CO2 в краткосрочен план. Съществуващите технологии и най-добрите практики за поддръжка могат драстично да намалят емисиите на метан от нефтодобива и газодобива при ниски разходи. Вижте подробности в инфографиката.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab




Финално заседание по казуса с откриване на нова въглищна мина в Сливнишко

Днес, 12 май, във Върховния административен съд се проведе финалното заседание от 4-годишната съдебна сага против откриването на нова въглищна мина в България. Началото бе през август 2018 г. когато фермерът Емил Мирчев от с. Радуловци, община Сливница, притежаващ земеделски парцели, попадащи под концесията за нова въглищна мина, атакува в съда решението на Министерски съвет, да предостави 30-годишна концесия за добив на лигнитни въглища на Минна Компания ЕООД.

Концесията е част от Алдомировския въглищен басейн, намира се между 3 села Братушково, Радуловци и Бърложница. Става въпрос за отваряне на нова въглищна мина на 40 км от София, която да работи по открит способ на въгледобив. Това означава значително прахово замърсяване не само за местните села, но и достигащо до столицата. 

Освен, че ще унищожи големи количества плодородна почва, мината с площ 2 кв. км. е в непосредствена близост до основните водоснабдителни съоръжения на селата Бърложница и Радуловци, което крие сериозен риск от увреждане на питейните запаси, а в дългосрочен план и спадане на водоносния хоризонт.

На територията на община Сливница, в близост до планираната мина, се намира влажната зона Алдомировско блато – защитена зона дом на редки птици и растения като блатното кокиче от Червената книга на България. Въгледобив по открит способ би увредил местообитанието на ценни не само за България, но и цяла Европа видове.

Малко повече за делото:

Снимка Деннис Тодоров

Земята на Емил ще бъде отчуждена, ако загуби битката в съда. А тази плодородна земя е завещана от дедите му, обработвал я е дядо му, а днес чрез нея изхранва децата си. 

Четирима други собственици поискаха да се присъединят към неговата жалба, но не успяха навреме да подготвят нужните документи. На по-късен етап като страна по делото се присъедини община Сливница, чиито общински земи също попадат в обхвата на концесията. Самата община е избрала свой различен път на развитие – път на екологосъобразно земеделие и туризъм с изградени водни атракциони, екопътеки, къщи за гости, реновирани пътища. Всичко това ще се увреди от отварянето на мината. В замяна на унищожението на своята територия община Сливница ще получи концесионно възнаграждение от едва 18 хил. лева, несравнимо по-малко от нужните за посрещане на загубите й.

Чрез свои фотографии пред съда символично бяха и други представители на протестиращите села. Заедно със земеделеца Емил са овчар, пчелар, учителка по биология, майка с двете й малки деца.                                                                                                      Всички те имат различни причини да искат концесията да не става реалност. 

За Земята и Грийнпийс България подкрепяме правото на местните жители на чиста околна среда и запазване на поминъка, който са си избрали. 

Плановете за мината са лигнитните въглища от нея да се горят в ТЕЦ Бобов дол – един от най-големите замърсители на Югозападна България. В допълнение към запрашаването от експлоатацията на мината, друг важен проблем идва от 15-те км. транспорт със самосвали от мината до гара Алдомировци, на път за ТЕЦ Бобов дол. Освен качеството на въздуха, тези камиони ще увредят и модернизираните наскоро с европейски средства пътища между селата и София. Именно тези комфортни пътища са една от причините множество млади семейства да се върнат да живеят в засегнатите села и да пътуват всеки ден до работните си места в София. В същото време ръководството на ТЕЦа многократно са заявявали в интервюта, че ще поемат по зелен път на развитие със собствени фотоволтаични мощности и производство на зелен водород. 

Срокът на концесията е 30 г., а страната ни чрез Плана за възстановяване и устойчивост вече заяви намерението си да преустанови използването на въглища до 2038 г. Работата на бъдещата мина надхвърля и срока от 2050 г. на Европейския съюз континента да стане първият въглеродонеутрален такъв. 

54% от всичките емисии на въглероден диоксид, отделени в България, са от въглища. За сравнение през 2014 г. са били 41%. Към днешна дата, вместо да се отваря нова въглищна мина, е нужно дaа се работи към диверсификация на източниците на енергия, включително газ, тоест към цялостна диверсификация на енергоизточниците в посока декарбонизация и нулев въглероден отпечатък.

Снимка: Божидар Николов

Припомняме и значима победа по настоящото дело, която се случи преди около година. Въпросната въглищна компания, свързана с консултанта Христо Ковачки, изпрати искане до съда за предварително изпълнение на концесионните си права – тоест пожела да започне добива на въглища преди да е приключило делото и съдът трябваше да даде мнението си. За щастие след нашата подробна аргументация, съдът отхвърли искането добивът на въглища да започне преди края на делото.

Природата и възможностите за туризъм и екологично земеделие щяха да бъдат унищожени безвъзвратно преди края на делото, но беше предотвратено.

Какво можеш да направиш?

Изпрати писмо на премиера оттук 👉 https://act.gp/pishi-na-kiril-petkov 👈 и поискай Министерският съвет да отмени разрешението за новата мина, свързвана с Христо Ковачки и да избере Живота пред Въглищата!


Независимо от изхода на това дело, спасението на този район е на един подпис разстояние – този на премиера. Той може да отмени разрешението за въгледобив и да подкрепи живота в района, красив и чист, какъвто е сега. Така проблемът да се реши по най-бърз, щадящ за хората начин.


Има ли замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид?

Темата за качеството на въздуха в София най-често се свързва със замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ). Този аспект е вече добре познат, както на експертите, така и на голяма част от обществото. В същото време не се говори публично за замърсяването с азотен диоксид (NO2), тъй като според официалните данни нивата му са в нормите.

Резултатите от измервания на За Земята за 2021 г., които публикуваме в този доклад, обаче, показват, че замърсяването с азотен диоксид е реален проблем за София и гражданите са изложени дългосрочно на нездравословно високи нива. В 19 от 27 точки измерихме средногодишни концентрации над законовата норма. Най-сериозно засегнати са тези, които прекарват повече време близо до натоварени пътища, защото проблемът се наблюдава основно в близост до места с интензивен трафик на моторни превозни средства. Това не е изненадващо,
тъй като основният източник на замърсяване на въздуха с азотен диоксид в градовете по принцип са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. София не прави изключение.

Научете повече от доклада!

Данни от измерванията в табличен вид, може да намерите тук.

, ,

Отворено писмо от 92 НПО срещу включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС

Open letter from 92 CSOs

Отворено писмо от 92 НПО:

За да се избегне „грийнуошингът“, позволен от Таксономията, финансовите институции трябва да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всичките си продукти и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви или зелени


Уважаеми банки, инвеститори и застрахователи,


На 2 февруари 2022 г., Европейската комисия предложи включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС за устойчиви дейности[1]. Това решение е кулминацията на двугодишна сага, която измени таксономията от научно обоснована  рамка, целяща да насочи инвестициите към устойчиви дейности в един силно политизиран документ, който обслужва възгледите на привържениците на изкопаемия газ и ядрената енергия.

Това решение не е научно обосновано и е несправедливо, а отговорните финансови институции трябва публично да поемат ангажимента да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички продукти и облигации, които предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни.

Изкопаемият газ[2], както и ядрената енергия, бяха изключени от таксономията в последния доклад на експертната група, формирана от Европейската комисия. Доводите за това им изключване са прости: производството на газ води до значителни парникови емисии и все още няма доказано устойчиво решение за погребването на отработеното ядрено гориво[3]. Въпреки това лобиращите за газ и ядрена енергия, както и европейските държави-членки с големи дялове в тези индустрии не се съгласиха с това и Европейската комисия съзнателно позволи нови централи за изкопаем газ и атомни централи да бъдат включени в Таксономията на ЕС.

Действително, досега изкопаемият газ и ядрената енергия бяха единствените дейности, които се облагодетелстваха от специална процедура. Ядрената енергия бе предложена за преглед на Съвместния изследователски център (СИЦ/JRC) на Европейската комисия, организация, която е свързана с ядрената индустрия[4] и която представи проблема с изхвърлянето на отпадъците като решен. Този преглед не отчита възможността от аварии и рисковете за околната среда във веригата за доставки на  уран[5]. Бе допуснато газът да се отклони от прага на парниковите емисии за производство на електроенергия и/или топлинна енергия и така да може да отделя 3 пъти повече емисии от останалите производствени методи включени в таксономията[6].

Решението да бъдат включени изкопаемият газ и ядрената енергия в Европейската таксономия е в разрез с множеството предупреждения на изследователи, НПО и ОГО (организациите на гражданското общество), че едно такова решение ще застраши устойчивия преход в Европейския съюз. От една страна, новите газови електроцентрали, съвместими с таксономията, които отделят 270 gCO2e/kWh вече биха отделяли повече парникови газове от настоящата средна въглеродна интензивност на производството на електроенергия в ЕС и 16-18 пъти емисиите на наземната вятърна енергия[7], като по този начин се блокира възможността енергийната система на ЕС да достигне въглеродна неутралност в следващите десетилетия[8]. От друга страна, ядреният отпадък все още води до сериозни проблеми за устойчивостта[9]. Освен това, новите ядрени реактори изискват продължително време преди да могат да започнат да произвеждат електроенергия, което би означавало разширяване /бел.р. и удължаване живота/ на електроцентралите, използващи изкопаеми горива. Ядрената енергия, както и изгарянето на газ оказват отрицателно въздействие и на качеството на водата и нейната наличност.

Включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС след такъв непрозрачен процес отменя четиригодишната работа на европейските институции и експертни групи и вреди на ролята на ЕС като водач в устойчивото финансиране.

Самата Платформа за устойчиво финансиране, както и много професионалисти в сферата на устойчивото финансиране и групи като Eurosif и Принципите на ООН за отговорно инвестиране[10] са против предложението на Европейската комисия за включване на изкопаем газ и ядрена енергия и подчертават, че това би нарушило доверието в новата рамка и би имало сериозно въздействие върху околната среда. Президентът на Европейската инвестиционна банка обяви, че Европейската банка ще прилага свои собствени – и по-строги – критерии[11]. Европейската асоциация на потребителите (ЕАП) обобщи това като „неприемлив институционален грийнуошинг“.

Това мнение е споделено от много от бъдещите главни потребители на таксономията – финансовите институции. Групата на институционалните инвеститори за изменението на климата (IIGCC) – група от инвеститори, наброяваща над 370 институции и с повече от $50 трилиона активи под управление – се противопостави на включването на изкопаем газ, казвайки, че това би „уронило авторитета на таксономията, както и на ангажимента на ЕС за достигане на климатична неутралност до 2050“. Няколко отделни финансови институции заеха същата позиция спрямо газ/ядрена енергия като например Mirova във Франция, Achmea/ABP в Холандия, Union Investment/GLS в Германия и Raiffeisen Bank International в Австрия[12].

Отговорността да не подведат потребителите си сега е в ръцете на финансовите институции.

Дори ако делегираният акт изисква финансовите институции да отчитат подкрепата си за изкопаем газ и/или ядрена енергия поотделно, европейските граждани имат правото да очакват, че устойчивите продукти, които им се продават, не поддържат изкопаем газ и ядрена енергия и не трябва да се очаква от тях да проверяват това самостоятелно. Съществуващият световен пазар на зелени облигации изключва изкопаеми горива и ядрена енергия, подобно на няколко етикета за зелени устойчиви продажби в европейските държави [13]– Таксономията на ЕС не бива да бъде използвана за предлог за връщане назад.

Ние, НПО и ОГО, призоваваме финансовите институции да се ангажират публично да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички свои продукти, както и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни. Това специално налага изключването на тези видове енергии от фондове по „чл. 9“[14].

Европейските граждани не трябват да бъдат заблуждавани в това да повярват, че подкрепят устойчивия преход като избират таксономия, съобразена с климата, като в същото време несъзнателно подкрепят изкопаем газ и изграждането на ядрена инфраструктура.


  1. Urgewald

Regine Richter, Public Finance Campaigner

  1. Reclaim Finance

Paul Schreiber, Financial Regulation Campaigner

  1. European Environmental Bureau (EEB)

Christian Schaible, Policy Manager

  1. Greenpeace France

Florence de Bonnafos, Senior Campaigner

  1. Greenpeace Switzerland

Larissa Marti, Sustainable Finance Campaigner

  1. Greenpeace Italy

Alessandro Giannì, Campaign Director

  1. Greenpeace Espana

Meritxell Bennasar, Taxonomy Head

  1. Greenpeace CEE

Jasmin Duregger, Climate and Energy Campaigner

  1. Global Witness

Tara Connolly, Senior EU Gas Campaigner

  1. CAN Europe

Chiara Martinelli, Director

  1. Shareaction

Maria van der Heide, Head of EU Policy

  1. Friends of the Earth Europe

Colin Roche, Program Director

  1. Les Amis de la Terre France – Friends of the Earth France

Lorette Philippot, Private Finance Campaigner

  1. MTVSZ.hu – National Society of Conservationists – Friends of the Earth Hungary

Ákos Éger, Executive President

  1. Friends of the Earth US

Kate DeAngelis, International Finance Program Manager

  1. Environmental Association „Za Zemiata“ – Friends of the Earth Bulgaria

Radostina Slavkova, Climate and Energy Coordinator

  1. Friends of the Earth Finland

Tanja Pulliainen, Chairperson

  1. ReCommon

Simone Ogno, Finance and Climate Campaigner

  1. Fair Finance International

Kees Koode, International Coordinator

  1. 350.org

Nick Bryer, Associate Director – European Campaigns

  1. 350.org Japan

Takayoshi Yokoyama, Leader

  1. SumOfUs

Leyla Larbi, Campaign Manager

  1. WeMoveEU

Virginia López Calvo, Senior Campaigner


Verónica Rodríguez, Communication Officer

  1. Milieudefensie – Friends of the Earth Netherlands

Kauther Yahya, Sustainable Finance Campaigner

  1. Amazon Watch

Moira Briss, Climate and Finance Director

  1. BankTrack

Johan Frijns, Executive Director

  1. CEE Bankwatch

Petr Hlobil, Fossil Fuel Area Leader

  1. Change Finance

Shonan Kothari, Campaigns and Communication Officer

  1. .ausgestrahlt

Julian Bothe, Nuclear Energy Campaigner

  1. The KoalaKolektiv

Karla Koala, activist group

  1. Verbraucherzentrale Bremen

Annabel Oelmann, Finance Head

  1. Bellona Europe

Lina Strandvåg Nagell, Sustainable Finance & Economy Manager

  1. Bellona Germany

Dr. Erika Bellmann, Director

  1. The Alliance of Associations Polish Green Network

Maciej Wereszczyński, Energy and Climate Program Coordinator

  1. ZERO – Associação Sistema Terrestre Sustentável

Francisco Ferreira, Presidente

  1. The Gastivists

Manolis and Ermioni, members of the Gastivitsts

  1. Oil Change International

David Tong, Global Industry Campaign Manager

  1. The Veblen Institute

Wojtek Kalinowski, Director

  1. Revo prosper

Neus Casajuana, Presidente

  1. Both Ends

Cindy Coltman, Senior Policy Officer

  1. Just Finance International

Wawa Wang, Director

  1. Nature & Environment (Natuur & Milieu)
  2. Just Share

Hugo Robyn, Director – Climate Change Engagement

  1. Global 2000

Patricia Lorenz, Nuclear Energy Campaigner

  1. DUH

Constantin Zerger, Energy and Climate Director

  1. Climáximo

Joao Costa, Volunteer

  1. Bürgerbewegung Finanzwende

Magdalena Senn, Sustainable Finance Campaigner

  1. Counter Balance

Xavier Sol, Director

  1. Stand.earth

Gary Cook, Global Climate Campaigns Director

  1. Corporate Europe Observatory

Belén Balanyá, Climate and Energy Researcher

  1. Centre for Transport and Energy

Šimon Batík, Project Coordinator

  1. Fundacja EkoRozwoju / The Foundation for Sustainable Development

Krzysztof Smolnicki, Board President

  1. Stowarzyszenie Pracownia na rzecz Wszystkich Istot

Diana Maciąga, Climate and energy campaigner

  1. Stowarzyszenie Edukacyjno-Kulturalne Wspólna Ziemia

Radosław Sawicki, Board President

  1. Opzione Zero

Marino Favaretto, Representative

  1. Mekong Watch

Kiguchi Yuka, Director

  1. Hiilivapaa Suomi (Coal-free Finland)

Le Vo, Campaign Coordinator

  1. Alliance for Future Generations – Fiji

Seru Lavatenalagi, Coordinator

  1. Mom Loves Taiwan Association

Gloria K.J Hsu, Board Member

  1. Jubilee Australia Research Centre

Dina Rui, Campaigns Director

  1. Solutions For Our Climate

Dongjae Oh, Researcher

  1. Associazione Bianca Guidetti Serra

Donato Cardigliano, Representative

  1. Cedeuam UniSalento

Michele Carducci, Director

  1. Ecoistituto della Valle del Ticino

Oreste Magni, President

  1. Fairwatch Italy

Monica Di Sisto, Vice-President

  1. Associazione spazi popolari

Laura Imperiale, Representative

  1. Disarmisti esigenti

Ennjo Cabiddu, Activist

  1. Legambiente Leverano e della Terra d’Arneo

Fernando Vantaggiato, Representative

  1. Coordinamento ravennate „Per il Clima-Fuori dal Fossile“

Giuseppe Tadolini, Coordinator

  1. Action Aid Denmark

Magnus Jensen Nielsen, Sustainable Finance Researcher

  1. Stowarzyszenie Ekologiczne EKO-UNIA, Poland

Radosław Gawlik, President

  1. Re-set: platform for social-ecological change

Kubala Radek, Campaigner

  1. Associazione ambientalista Eugenio Rosmann

Claudio Siniscalchi, Representative

  1. Facing Finance

Thomas Küchenmeister, Managing Director

  1. People of Asia for Climate Solutions

Xiaojun Wang, Executive Director

  1. Mani Rosse antirazziste

Rachele Collela, Member

  1. Earthlife Namibia

Kohrs Bertchen, Chair

  1. Comitati cittadini per l’ambiente

Giovanna Margadonna, Representative

  1. COBAS Confederazione Comitati di Base

Vincenzo Miliucci, Member of the National governance

  1. Coord.ravennate „Per il Clima – Fuori dal Fossile“

Giuseppe Tadolini, Representative

  1. Emergenzaclimatica.it

Angelo Gagliani, Representative of the editorial board

  1. Campagna Per il Clima Fuori dal Fossile

Renato Di Nicola, Representative

  1. Movimento No TAP/SNAM Brindisi

CosimoQuaranta, Representative

  1. Trivelle Zero Molise

Marcella Stumpo, Representative

  1. Trivelle Zero Marche

Fabrizio Recanatesi, Representative

  1. Fundacion Chile Sustentable

Sara Larrain, Director

  1. Open Plan Foundation

Magdalena Klarenbach, Board Member

  1. Polish Ecological Club Mazovian Branch

Urszula Stefanowicz, Policy Officer and Project Coordinator

  1. Polish Ecological Club East-north brange

Jadwiga Kopeć, Coordinator

  1. Forum Ambientalista

SimonaRicotti, Representative

  1. EkoStandrez

Romana Leban, Representative


[1] За по-детайлен анализ, вж. анализа на Reclaim Finance (англ.)

[2] Изкопаемият газ беше включен само при условие, че не отделя повече от 100 gCOe/kWh. Този праг е доста по-нисък от емисиите на най-добре справящите се инсталации (210-230 gCOe/kWh когенерация) и изисква постигането на масово използване на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод. Като се имат предвид съмненията относно ефективността на тези технологии за улавяне на въглерод и тяхната висока цена, такива централи е малко вероятно да бъдат построени и така газът ще бъде практически изключен от таксономията.

[3] В света вече са създадени 250 000 – 300 000 тона високо токсичен и силно радиоактивен отпадък без да има никакви геологични структури за неговото съхранение.

[4] Вж. изследването на Грийнпийс относно връзките на СИЦ с ядрената индустрия (англ.)


[5]  За анализ на доклада на СИЦ вж. докладите на Око-институт, НКРЗОС и на немската Федерална служба за безопасно  управление на ядрени отпадъци. За обобщение вж. доклада на Reclaim Finance (англ)

[6] За останалите производствени методи за електричество и отопление, включени в таксономията, прагът е 100g/CO2e/kWh. Прагът от 270gCO2/kWh за газ е за директни емисии в точката на горене, а при прага от 100gCO2/kWh се има предвид пълният жизнен цикъл; според IPCC, за изкопаемия газ, това представлява средно 32% разлика в емисиите.

[7] Прагът от 270gCO2e/kWh е по-висок от този, заложен от Европейската инвестиционна банка за заеми (250gCO2e/kWh). Също така е и значително над сегашната средна въглеродна интензивност на производство на електроенергия в Европа (215gCOe/kWh през 2020 г. според МАЕ и 226gCO2e/kWh през 2020 г. според Ембър), както и на емисиите от ВЕИ (8-83 g за фотоволтаична енергия и 7-16 g за наземна вятърна енергия в Европа според анализ на пълния жизнен цикъл в скорошно изследване на ООН).

[8] Инвестициите, необходими за изграждането на газова електроцентрала отнемат над 10 г. (9-17 г. в няколко щата в САЩ), а газовите електроцентрали работят средно 25-30 г. в Европа.

[9] За повече информация относно различните въздействия на ядрената енергия върху целите на таксономията, вж. доклада на Платформата за устойчиво финансиране и становището на Европейското бюро по околната среда.

[10] Вж. платформата на Елиз Атал и Ян Вандермостен.

[11] Вж. статията на Блумбърг относно мнението на президента Хойер за таксономията.

[12] Изпълнителният директор на френската компания Mirova се изказа публично против включването на газ в таксономията. Няколко немски финансови институции, както и австрийската RBI имат изказвания против включването на ядрена енергия. Холандските финансови институции – вкл. Achmea, ABP, ABN AMRO и Triodos – публикуваха становища против включването на двата енергийни източника. Датските Folkesparekassen и Merkur Cooperative Bank също се изказаха против включването на газ.

[13] Вкл. Екомаркировките на скандинавския Green Swan Ecolabel и френския Greenfin.

[14] Фондът по чл. 9 (според Регламента за разкриване на информация за устойчиво финансиране) е дефиниран като „фонд, който има за цел устойчива инвестиция или за цел намаляване на въглеродните емисии”.