, ,

Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда

Докладът  успява да обясни новото поколение ГМО на един достъпен език, а в същото време е издържан от научна гледна точка. В него може да се намери информация, която да отговори на някои от най-важните въпроси. Какво означават „генетично редактиране“, „CRISPR“, „генетично насочване“ и други подобни термини, които малко по малко се появяват в медии, презентации, дискусии. Наистина ли те са толкова прецизни и безопасни? Следва ли да бъдат регулирани, както старото поколение ГМО или трябва да бъдат употребявани без контрол?

,

Концентрация на земеделието в България. Необходимите реформи

В този доклад накратко се представят причините за свръхконцентрацията на селското стопанство в България и се разглежда липсата на адекватна правителствена реакция на този процес. Разясняват се негативните му ефекти и се предписват възможни посоки за реформиране на сектора на национално и европейско ниво. Българският казус се поставя в светлината на сходни процеси в други европейски страни. Посочват се и тенденциите за признание на проблема на международно ниво. Препращаме и към предишното изследване на За Земята върху този проблем.

В докладa също се очертават основни посоки за възможни реформи, чрез които да се ограничи свръхокрупняването на сектора, както и негативните ефекти, съпътстващи свръхокрупняването.

Прочетете доклада тук.

 

,

Стоп на новите ГМО!

В тази брошура представяме накратко какво са новото поколение ГМО или както ги наричаме ГМО2.0.

Представяме и 12-те причини, заради които според нас те следва да бъдат регулирани като познатите ни досега ГМО. Т.е. да минават предвидените в европейското законодателство процедури по установяване на безопасността, преди да бъдат разрешени за използване в селското стопанство или да бъдат влагани в храните и фуражите, както и ако се предлагат на пазара – да бъдат етикетирани, че съдържат ГМО. Причините могат да се обобщят, с това че ГМО2.0 крият същите рискове, макар и биотехнолгичните лобита ги определят като “прецизни”  и без възможност да създават неочаквани проблеми. Впрочем, те твърдяха същото и за предишното поколение ГМО в дебатите за начина им на регулиране.

Прочетете брушурата тук.

,

Становище относно етикетиране и проследяемост на продукти “Без ГМО”

Снимка: Министерство на здравеопазването на Украйна via Wikimedia Commons

Становище на Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ относно проект на Закон на храните 2017 в частта, касаеща етикетиране и проследяемост на продукти с надпис „Без ГМО“ от 21.11.2017 г., което беше изпратено до Комисия по земеделие и храните на Народното събрание.

Прочетете Становището тук.

, ,

Обществени нагласи към етикетирането на ГМО и въвеждане на стандарт “Без ГМО”

Този доклад представява анализ на резултатите от националното представително проучване на обществените нагласи върху етикетирането на ГМО и въвеждането на стандарт “Без ГМО”, извършено от „Маркет линкс“ по поръчка на екологично сдружение „За Земята“.  Въвеждането на стандарт „Без ГМО“ се радва на широка подкрепа и е в интерес на цялото общество, но се изисква по-висока демократична представителност в разработването му. 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.

Силната обществена подкрепа за въвеждането на доброволен стандарт „Без ГМО“, както и негативните нагласи към ГМО са силен инструмент за постигането на хранителна независимост. Във втората част се резюмира връзката между хранителната независимост и ГМО.

Прочетете доклада тук.

,

Концентрация на земеделието в България

С този доклад оборваме широко разпространените допускания за раздробеност на българското земеделие и представяме една по-усложнена картина на ситуацията. Дори бегъл поглед върху държавните статистики показва, че има устойчива тенденция към спад на общия брой на земеделските стопанства и съсредоточаване на използваната земеделска площ в ръцете на малко, но големи стопанства.

Изследването ни показва, че в страната ни процесите на „заграбване на земя“ (от англ. land grabbing) са изключително напреднали, като през 2013 г. едва 4% от земеделските производители стопанисват 85% от използваната земеделска площ.

Земята в България е изключително неравномерно разпределена и спрямо средните нива в Европа. За 2010 г. средният дял на стопанствата с под 2 ха за ЕС-28 е около 50%, а в България е над 80%. За 2010 г. средните стопанства (с ИЗП от 2 до 10 ха) в България имат тройно по-малък дял в местното селско стопанство спрямо средните нива в ЕС-28.

Прочетете доклада тук.

,

От фермата до трапезата: обществена подкрепа за местна и устойчиво произведена храна

За Земята публикува  брошура с инфографики , базирани на данни от социологическо проучване в осем европейски страни, изготвено за Приятели на Земята Европа и За Земята, което показа висока обществена подкрепа за устойчиво произведена и продавана локално храна.

Според проучването 94% от българите смятат, че правителството трябва да подкрепя повече местно произведената храна. От интервюираните в страната 81% се опитват да разберат, дали храната, която купуват е произведена локално, но 71% смятат, че е трудно да намерят информация от къде могат да си купят такава. 61% от анкетираните смятат, че няма достатъчно места да закупят местно произведена храна в района, в който живеят, а само 43% понякога си купуват такава. В същото време 89% смятат, че закупуването на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона.   Според За Земята тези данни показват, че местните и централните власти трябва да положат повече усилия, за да се популяризират съществуващите места и начини за закупуване на местно произвeдени храни, като фермерските пазари, хранителните кооперативи и др.

От фермата до трапезата: обществена подкрепа за местна и устойчиво произведена храна

,

Храна от стопанството: социалните, екологичните и икономическите ползи от местните хранителни системи

В близкото бъдеще ще бъдем принудени не само да изхранваме повече хора по един устойчив начин, но освен това ще се наложи да задоволяваме нови и променящи се обществени потребности.

Този доклад разглежда някои от най-новаторските и находчиви начини, по които са започнали да се справят с този проблем производителите и потребителите на храни в различни части на Европа. Разглеждаме пет случая, онагледяващи различните пътища, по които общности откриват по-устойчиви начини да се произвежда и консумира храна с изгода за всички. Методите са различни, но резултатите са едни и същи: контролът върху хранителната система се връща отново към малките, устойчиви стопанства и производителите на храна, за сметка на едрия промишлен бизнес, който владее пазара днес и който поставя печалбата преди благосъстоянието на хората и на планетата.

Прочетете доклада тук.