,

Становище на За Земята по финалния и одобрен от ЕК Национален план за възстановяване и устойчивост

***Please scroll down for the English version of Za Zemiata’s position on the final and approved by the European Commission version of the Bulgarian Recovery and Resilience Plan (NRRP), as of 6th April 2022.***

Настоящите коментари са върху версия 1.5 на НПВУ от 06.04.2022 г. – финалната и одобрена от Европейската комисия версия на българския план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

 

С НПВУ може да се каже, че реално стартира зеленият енергиен преход в България. В българския план приблизително 60% от средствата ще отидат в подкрепа на зеления преход, вероятно най-високата стойност за ЕС, обусловена от забавеното финализиране на плана.

Позволяваме си да припишем известни кредити по позеленяването на плана, обръщайки внимание на многобройни спорни моменти в детайлните ни становища и на срещи с представители на служебното правителство.

НПВУ е значително подобрен, има още поле за подобрения, които могат да се изгладят при изпълнението, и с помощта на граждански мониторинг. Различни представители на гражданското общество предложихме да се създаде независим мониторингов комитет, който да служи като надзорен орган върху целите, задачите, планираните реформи и сроковете, посочени в плана за възстановяване на България. Независим комитет за наблюдение е задължителен във всяка демократична страна и се надяваме, че тази идея ще бъде възприета скоро.

Потенциалът за енергийни спестявания в сградите, но и индустрията, е все още слабо развит (липсва и верификация на постигнатите енергийни спестявания).

Енергийна ефективност + децентрализирано ВЕИ производство + съхранение е пътят към енергийната независимост на страната ни.

Зеленият водород не е универсално решение за декарбонизация, а бутиково за определени въглеродо-интензивни индустрии.

Необходим е по-сериозен фокус върху адаптацията спрямо климатичните промени.

НПВУ е стратегически документ, чрез който се дават пари срещу реформи – от изпълнението на енергийните реформи, не само на инвестиционните проекти, зависят бъдещите плащания.

Положително е, че след многогодишно бездействие вече имаме индикативна крайна дата за използване на въглища. Тя е определена като „не по-късно от 2038 г.“, която се надяваме, благодарение на усилията на предвидената Комисия за климатична неутралност и подкомисия за Енергиен преход и с активното участие на гражданския сектор, да бъде постигната дори по-рано – не по-късно от 2030 г., както настояват учените климатолози.

Ключов етап е разширяването на структурата на консултативния съвет за Зелената сделка и формиране на подкомисии, вкл. за енергиен преход, която ще направи нужните сценарии и моделирания, за потвърждение или изместване на крайната дата.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, ,

Отворено писмо от 92 НПО срещу включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС

Open letter from 92 CSOs

Отворено писмо от 92 НПО:

За да се избегне „грийнуошингът“, позволен от Таксономията, финансовите институции трябва да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всичките си продукти и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви или зелени

 

Уважаеми банки, инвеститори и застрахователи,

 

На 2 февруари 2022 г., Европейската комисия предложи включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС за устойчиви дейности[1]. Това решение е кулминацията на двугодишна сага, която измени таксономията от научно обоснована  рамка, целяща да насочи инвестициите към устойчиви дейности в един силно политизиран документ, който обслужва възгледите на привържениците на изкопаемия газ и ядрената енергия.

Това решение не е научно обосновано и е несправедливо, а отговорните финансови институции трябва публично да поемат ангажимента да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички продукти и облигации, които предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни.

Изкопаемият газ[2], както и ядрената енергия, бяха изключени от таксономията в последния доклад на експертната група, формирана от Европейската комисия. Доводите за това им изключване са прости: производството на газ води до значителни парникови емисии и все още няма доказано устойчиво решение за погребването на отработеното ядрено гориво[3]. Въпреки това лобиращите за газ и ядрена енергия, както и европейските държави-членки с големи дялове в тези индустрии не се съгласиха с това и Европейската комисия съзнателно позволи нови централи за изкопаем газ и атомни централи да бъдат включени в Таксономията на ЕС.

Действително, досега изкопаемият газ и ядрената енергия бяха единствените дейности, които се облагодетелстваха от специална процедура. Ядрената енергия бе предложена за преглед на Съвместния изследователски център (СИЦ/JRC) на Европейската комисия, организация, която е свързана с ядрената индустрия[4] и която представи проблема с изхвърлянето на отпадъците като решен. Този преглед не отчита възможността от аварии и рисковете за околната среда във веригата за доставки на  уран[5]. Бе допуснато газът да се отклони от прага на парниковите емисии за производство на електроенергия и/или топлинна енергия и така да може да отделя 3 пъти повече емисии от останалите производствени методи включени в таксономията[6].

Решението да бъдат включени изкопаемият газ и ядрената енергия в Европейската таксономия е в разрез с множеството предупреждения на изследователи, НПО и ОГО (организациите на гражданското общество), че едно такова решение ще застраши устойчивия преход в Европейския съюз. От една страна, новите газови електроцентрали, съвместими с таксономията, които отделят 270 gCO2e/kWh вече биха отделяли повече парникови газове от настоящата средна въглеродна интензивност на производството на електроенергия в ЕС и 16-18 пъти емисиите на наземната вятърна енергия[7], като по този начин се блокира възможността енергийната система на ЕС да достигне въглеродна неутралност в следващите десетилетия[8]. От друга страна, ядреният отпадък все още води до сериозни проблеми за устойчивостта[9]. Освен това, новите ядрени реактори изискват продължително време преди да могат да започнат да произвеждат електроенергия, което би означавало разширяване /бел.р. и удължаване живота/ на електроцентралите, използващи изкопаеми горива. Ядрената енергия, както и изгарянето на газ оказват отрицателно въздействие и на качеството на водата и нейната наличност.

Включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС след такъв непрозрачен процес отменя четиригодишната работа на европейските институции и експертни групи и вреди на ролята на ЕС като водач в устойчивото финансиране.

Самата Платформа за устойчиво финансиране, както и много професионалисти в сферата на устойчивото финансиране и групи като Eurosif и Принципите на ООН за отговорно инвестиране[10] са против предложението на Европейската комисия за включване на изкопаем газ и ядрена енергия и подчертават, че това би нарушило доверието в новата рамка и би имало сериозно въздействие върху околната среда. Президентът на Европейската инвестиционна банка обяви, че Европейската банка ще прилага свои собствени – и по-строги – критерии[11]. Европейската асоциация на потребителите (ЕАП) обобщи това като „неприемлив институционален грийнуошинг“.

Това мнение е споделено от много от бъдещите главни потребители на таксономията – финансовите институции. Групата на институционалните инвеститори за изменението на климата (IIGCC) – група от инвеститори, наброяваща над 370 институции и с повече от $50 трилиона активи под управление – се противопостави на включването на изкопаем газ, казвайки, че това би „уронило авторитета на таксономията, както и на ангажимента на ЕС за достигане на климатична неутралност до 2050“. Няколко отделни финансови институции заеха същата позиция спрямо газ/ядрена енергия като например Mirova във Франция, Achmea/ABP в Холандия, Union Investment/GLS в Германия и Raiffeisen Bank International в Австрия[12].

Отговорността да не подведат потребителите си сега е в ръцете на финансовите институции.

Дори ако делегираният акт изисква финансовите институции да отчитат подкрепата си за изкопаем газ и/или ядрена енергия поотделно, европейските граждани имат правото да очакват, че устойчивите продукти, които им се продават, не поддържат изкопаем газ и ядрена енергия и не трябва да се очаква от тях да проверяват това самостоятелно. Съществуващият световен пазар на зелени облигации изключва изкопаеми горива и ядрена енергия, подобно на няколко етикета за зелени устойчиви продажби в европейските държави [13]– Таксономията на ЕС не бива да бъде използвана за предлог за връщане назад.

Ние, НПО и ОГО, призоваваме финансовите институции да се ангажират публично да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички свои продукти, както и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни. Това специално налага изключването на тези видове енергии от фондове по „чл. 9“[14].

Европейските граждани не трябват да бъдат заблуждавани в това да повярват, че подкрепят устойчивия преход като избират таксономия, съобразена с климата, като в същото време несъзнателно подкрепят изкопаем газ и изграждането на ядрена инфраструктура.

Подписали:

  1. Urgewald

Regine Richter, Public Finance Campaigner

  1. Reclaim Finance

Paul Schreiber, Financial Regulation Campaigner

  1. European Environmental Bureau (EEB)

Christian Schaible, Policy Manager

  1. Greenpeace France

Florence de Bonnafos, Senior Campaigner

  1. Greenpeace Switzerland

Larissa Marti, Sustainable Finance Campaigner

  1. Greenpeace Italy

Alessandro Giannì, Campaign Director

  1. Greenpeace Espana

Meritxell Bennasar, Taxonomy Head

  1. Greenpeace CEE

Jasmin Duregger, Climate and Energy Campaigner

  1. Global Witness

Tara Connolly, Senior EU Gas Campaigner

  1. CAN Europe

Chiara Martinelli, Director

  1. Shareaction

Maria van der Heide, Head of EU Policy

  1. Friends of the Earth Europe

Colin Roche, Program Director

  1. Les Amis de la Terre France – Friends of the Earth France

Lorette Philippot, Private Finance Campaigner

  1. MTVSZ.hu – National Society of Conservationists – Friends of the Earth Hungary

Ákos Éger, Executive President

  1. Friends of the Earth US

Kate DeAngelis, International Finance Program Manager

  1. Environmental Association „Za Zemiata“ – Friends of the Earth Bulgaria

Radostina Slavkova, Climate and Energy Coordinator

  1. Friends of the Earth Finland

Tanja Pulliainen, Chairperson

  1. ReCommon

Simone Ogno, Finance and Climate Campaigner

  1. Fair Finance International

Kees Koode, International Coordinator

  1. 350.org

Nick Bryer, Associate Director – European Campaigns

  1. 350.org Japan

Takayoshi Yokoyama, Leader

  1. SumOfUs

Leyla Larbi, Campaign Manager

  1. WeMoveEU

Virginia López Calvo, Senior Campaigner

  1. ASUFIN

Verónica Rodríguez, Communication Officer

  1. Milieudefensie – Friends of the Earth Netherlands

Kauther Yahya, Sustainable Finance Campaigner

  1. Amazon Watch

Moira Briss, Climate and Finance Director

  1. BankTrack

Johan Frijns, Executive Director

  1. CEE Bankwatch

Petr Hlobil, Fossil Fuel Area Leader

  1. Change Finance

Shonan Kothari, Campaigns and Communication Officer

  1. .ausgestrahlt

Julian Bothe, Nuclear Energy Campaigner

  1. The KoalaKolektiv

Karla Koala, activist group

  1. Verbraucherzentrale Bremen

Annabel Oelmann, Finance Head

  1. Bellona Europe

Lina Strandvåg Nagell, Sustainable Finance & Economy Manager

  1. Bellona Germany

Dr. Erika Bellmann, Director

  1. The Alliance of Associations Polish Green Network

Maciej Wereszczyński, Energy and Climate Program Coordinator

  1. ZERO – Associação Sistema Terrestre Sustentável

Francisco Ferreira, Presidente

  1. The Gastivists

Manolis and Ermioni, members of the Gastivitsts

  1. Oil Change International

David Tong, Global Industry Campaign Manager

  1. The Veblen Institute

Wojtek Kalinowski, Director

  1. Revo prosper

Neus Casajuana, Presidente

  1. Both Ends

Cindy Coltman, Senior Policy Officer

  1. Just Finance International

Wawa Wang, Director

  1. Nature & Environment (Natuur & Milieu)
  2. Just Share

Hugo Robyn, Director – Climate Change Engagement

  1. Global 2000

Patricia Lorenz, Nuclear Energy Campaigner

  1. DUH

Constantin Zerger, Energy and Climate Director

  1. Climáximo

Joao Costa, Volunteer

  1. Bürgerbewegung Finanzwende

Magdalena Senn, Sustainable Finance Campaigner

  1. Counter Balance

Xavier Sol, Director

  1. Stand.earth

Gary Cook, Global Climate Campaigns Director

  1. Corporate Europe Observatory

Belén Balanyá, Climate and Energy Researcher

  1. Centre for Transport and Energy

Šimon Batík, Project Coordinator

  1. Fundacja EkoRozwoju / The Foundation for Sustainable Development

Krzysztof Smolnicki, Board President

  1. Stowarzyszenie Pracownia na rzecz Wszystkich Istot

Diana Maciąga, Climate and energy campaigner

  1. Stowarzyszenie Edukacyjno-Kulturalne Wspólna Ziemia

Radosław Sawicki, Board President

  1. Opzione Zero

Marino Favaretto, Representative

  1. Mekong Watch

Kiguchi Yuka, Director

  1. Hiilivapaa Suomi (Coal-free Finland)

Le Vo, Campaign Coordinator

  1. Alliance for Future Generations – Fiji

Seru Lavatenalagi, Coordinator

  1. Mom Loves Taiwan Association

Gloria K.J Hsu, Board Member

  1. Jubilee Australia Research Centre

Dina Rui, Campaigns Director

  1. Solutions For Our Climate

Dongjae Oh, Researcher

  1. Associazione Bianca Guidetti Serra

Donato Cardigliano, Representative

  1. Cedeuam UniSalento

Michele Carducci, Director

  1. Ecoistituto della Valle del Ticino

Oreste Magni, President

  1. Fairwatch Italy

Monica Di Sisto, Vice-President

  1. Associazione spazi popolari

Laura Imperiale, Representative

  1. Disarmisti esigenti

Ennjo Cabiddu, Activist

  1. Legambiente Leverano e della Terra d’Arneo

Fernando Vantaggiato, Representative

  1. Coordinamento ravennate „Per il Clima-Fuori dal Fossile“

Giuseppe Tadolini, Coordinator

  1. Action Aid Denmark

Magnus Jensen Nielsen, Sustainable Finance Researcher

  1. Stowarzyszenie Ekologiczne EKO-UNIA, Poland

Radosław Gawlik, President

  1. Re-set: platform for social-ecological change

Kubala Radek, Campaigner

  1. Associazione ambientalista Eugenio Rosmann

Claudio Siniscalchi, Representative

  1. Facing Finance

Thomas Küchenmeister, Managing Director

  1. People of Asia for Climate Solutions

Xiaojun Wang, Executive Director

  1. Mani Rosse antirazziste

Rachele Collela, Member

  1. Earthlife Namibia

Kohrs Bertchen, Chair

  1. Comitati cittadini per l’ambiente

Giovanna Margadonna, Representative

  1. COBAS Confederazione Comitati di Base

Vincenzo Miliucci, Member of the National governance

  1. Coord.ravennate „Per il Clima – Fuori dal Fossile“

Giuseppe Tadolini, Representative

  1. Emergenzaclimatica.it

Angelo Gagliani, Representative of the editorial board

  1. Campagna Per il Clima Fuori dal Fossile

Renato Di Nicola, Representative

  1. Movimento No TAP/SNAM Brindisi

CosimoQuaranta, Representative

  1. Trivelle Zero Molise

Marcella Stumpo, Representative

  1. Trivelle Zero Marche

Fabrizio Recanatesi, Representative

  1. Fundacion Chile Sustentable

Sara Larrain, Director

  1. Open Plan Foundation

Magdalena Klarenbach, Board Member

  1. Polish Ecological Club Mazovian Branch

Urszula Stefanowicz, Policy Officer and Project Coordinator

  1. Polish Ecological Club East-north brange

Jadwiga Kopeć, Coordinator

  1. Forum Ambientalista

SimonaRicotti, Representative

  1. EkoStandrez

Romana Leban, Representative

 

[1] За по-детайлен анализ, вж. анализа на Reclaim Finance (англ.)

[2] Изкопаемият газ беше включен само при условие, че не отделя повече от 100 gCOe/kWh. Този праг е доста по-нисък от емисиите на най-добре справящите се инсталации (210-230 gCOe/kWh когенерация) и изисква постигането на масово използване на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод. Като се имат предвид съмненията относно ефективността на тези технологии за улавяне на въглерод и тяхната висока цена, такива централи е малко вероятно да бъдат построени и така газът ще бъде практически изключен от таксономията.

[3] В света вече са създадени 250 000 – 300 000 тона високо токсичен и силно радиоактивен отпадък без да има никакви геологични структури за неговото съхранение.

[4] Вж. изследването на Грийнпийс относно връзките на СИЦ с ядрената индустрия (англ.)

 

[5]  За анализ на доклада на СИЦ вж. докладите на Око-институт, НКРЗОС и на немската Федерална служба за безопасно  управление на ядрени отпадъци. За обобщение вж. доклада на Reclaim Finance (англ)

[6] За останалите производствени методи за електричество и отопление, включени в таксономията, прагът е 100g/CO2e/kWh. Прагът от 270gCO2/kWh за газ е за директни емисии в точката на горене, а при прага от 100gCO2/kWh се има предвид пълният жизнен цикъл; според IPCC, за изкопаемия газ, това представлява средно 32% разлика в емисиите.

[7] Прагът от 270gCO2e/kWh е по-висок от този, заложен от Европейската инвестиционна банка за заеми (250gCO2e/kWh). Също така е и значително над сегашната средна въглеродна интензивност на производство на електроенергия в Европа (215gCOe/kWh през 2020 г. според МАЕ и 226gCO2e/kWh през 2020 г. според Ембър), както и на емисиите от ВЕИ (8-83 g за фотоволтаична енергия и 7-16 g за наземна вятърна енергия в Европа според анализ на пълния жизнен цикъл в скорошно изследване на ООН).

[8] Инвестициите, необходими за изграждането на газова електроцентрала отнемат над 10 г. (9-17 г. в няколко щата в САЩ), а газовите електроцентрали работят средно 25-30 г. в Европа.

[9] За повече информация относно различните въздействия на ядрената енергия върху целите на таксономията, вж. доклада на Платформата за устойчиво финансиране и становището на Европейското бюро по околната среда.

[10] Вж. платформата на Елиз Атал и Ян Вандермостен.

[11] Вж. статията на Блумбърг относно мнението на президента Хойер за таксономията.

[12] Изпълнителният директор на френската компания Mirova се изказа публично против включването на газ в таксономията. Няколко немски финансови институции, както и австрийската RBI имат изказвания против включването на ядрена енергия. Холандските финансови институции – вкл. Achmea, ABP, ABN AMRO и Triodos – публикуваха становища против включването на двата енергийни източника. Датските Folkesparekassen и Merkur Cooperative Bank също се изказаха против включването на газ.

[13] Вкл. Екомаркировките на скандинавския Green Swan Ecolabel и френския Greenfin.

[14] Фондът по чл. 9 (според Регламента за разкриване на информация за устойчиво финансиране) е дефиниран като „фонд, който има за цел устойчива инвестиция или за цел намаляване на въглеродните емисии”.

 

E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: СМЕСВАНЕ
, ,

E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: СМЕСВАНЕ

Смесването на водород с изкопаем газ в съществуващата европейска газопреносна мрежа се предлага като вариант за плавен преход към климатична неутралност. Смесването обаче може да бъде осъществено само в много ниски количества, а без цялостно преоборудване на мрежата – в обеми по-малки от 10%. Цените за потребителите ще се повишат, стандартите за газ ще бъдат подкопани, а ползите за околната среда биха били минимални.

Устойчивият водород се очаква да бъде достъпен в ограничени количества и е подходящ единствено в специфични процеси, за които няма неутрални по отношение на климата алтернативи. Тази употреба не изисква смесване на водород в общата газопреносна мрежа.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: ЖИЛИЩНО ОТОПЛЕНИЕ
, ,

E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: ЖИЛИЩНО ОТОПЛЕНИЕ

За да се достигнат целите на ЕС в областта на климата, емисиите от сектора на жилищните сгради в ЕС трябва да намалеят с над 60% до 2030 г. (спрямо  стойностите от 2015 г.). Това означава, че спешно са необходими варианти за декарбонизация, които могат да бъдат внедрени масово през следващите години. 

Устойчивият водород обаче няма да бъде наличен масово преди следващото десетилетие, докато други варианти – като мерките за енергийна ефективност, използването на термопомпи и централното отопление, вече са на наше разположение. Производството на топлинна енергия чрез водород ще изисква скъпо преустройство на настоящата газопреносна мрежа и свързаните с нея битови уреди, докато използването на термопомпи, например, ще е не само по-евтино, но и по-ефективно (около шест пъти).

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: ИНФРАСТРУКТУРА
, ,

E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: ИНФРАСТРУКТУРА

Водородната инфраструктура ще трябва да бъде структурирана по различен начин от газовата, за да се постигне нейната максимална ефективност. Тя трябва да бъде планирана така, че да пренася водород към районите с повишено търсене, като индустриални центрове например. Ако се планира в непосредствена близост до обекти за производство на възобновяема енергия това би намалило разходите за изграждането ѝ. Настоящата газопреносна мрежа на ЕС ще може да бъде намалена дори и при най-оптимистичните варианти за употребата на водород.

Вероятно не всички настоящи потребители на газ ще се възползват от бъдещата наличност на водород. Разминаването между разходите и ползите свързани, с внедряването на водородната инфраструктура, би представлявало значителен риск за обществената ѝ легитимност.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: СНАБДЯВАНЕ
, ,

E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: СНАБДЯВАНЕ

Добиването на енергия от водород е от ключов политически интерес в прехода към климатична неутралност. Според начините на добив водородът може да бъде „син“ или „зелен“. „Синият“ водород се произвежда от изкопаеми горива и добитата от него електроенергия е със значителен въглероден отпечатък. „Зеленият“ водород се придобива чрез възобновяема енергия, но понастоящем той представлява едва 1% от общото производство на водород.

За успешното внедряване на водород в бъдеще е необходимо капацитетът за възобновяема енергия на ЕС да бъде утроен до 2030 г. Нужни са политики в областта на иновациите и понижение на цените на „зеления“ водород. Ключово предизвикателство е управлението на бързия преход към „зелен“ водород и недопускането на прекомерни инвестиции в „синия“, който може още през 2030 г. да е неконкурентен.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
subsidies for TPPs
,

Не заключвайте Мариците с изкопаем газ!

NGO Letter-statement on gas investment in the Bulgarian NRRP

Изграждането на 1500 MW парогазови енергийни мощности в Маришкия басейн — това е планирано в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Газификацията на Маришките тецове за нас е крайно неприемлив, ненужен, безперспективен, заключващ големи инвестиции за години напред и икономически нерентаболен проект. Заедно с колегите ни от „Грийнпийс“ – България, WWF – България, E3G и младежкото климатично движение „Петъци за бъдеще – България“ се обърнахме вчера с общо становище към Стефан Янев, Министър-председател на Република България, Атанас Пеканов, Вицепремиер на Република България, Андрей Живков, Министър на енергетиката и Асен Василев, Министър на финансите. Категорично против сме замяната на едно изкопаемо гориво с друго. Изложихме подробно аргументите и съображенията си, позовавайки се на актуални изследвания и политически процеси, и дадохме конкретни предложения как да изглежда справедливия енергиен преход на България.

Bulgarian NRRP NGO Gas Statement 20210628

,

Кандидат-проекти за Петия списък на ПОИ: последен тласък за изкопаемия газ?

 

Брифинг:  Кандидат-проекти за Петия списък на ПОИ: последен тласък за изкопаемия газ?

 

През януари 2021 г. Европейската комисия публикува списък с кандидат-проектите за петия по ред списък с проекти от общ интерес или ПОИ. ПОИ са трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които получават най-висока политическа подкрепа на ниво Европейски съюз: по-бързи разрешителни процедури, ускорен процес на оценка за въздействието върху околната среда и допускане до специална линия на финансиране от ЕС (Механизмът за свързване на Европа или МСЕ). 74 на брой газови проекта са кандидатствали и са в очакване да получат одобрение като ПОИ. От тях нито един не трябва да бъде избран поради различни причини.

 

Какво не е наред с новата газова инфраструктура?

Изкопаемият газ е изкопаемо гориво, което значително замърсява въздуха и има негативно въздействие върху климата. В Европа изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид (CO2) от въглищата. Производството, транспортирането и използването на изкопаем газ също така неизбежно е свързано с отделянето на опасни и значително подценени емисии на метан. Метанът е парников газ, който допринася с почти 25% за глобалното затопляне и следователно превръща решението на въпроса с изкопаемия газ във важен елемент от всякакви действия, насочени към справянето с неотложните проблеми на климата.

Съобразно с това изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ е просто несъвместимо с ангажимента на Европа за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и още по-малко до 2040 г., което е необходимо, за да се ограничи повишаването на температурата до 1.5°C и да бъде в съответствие с Парижкото споразумение. Освен това изграждането на нова газова инфраструктура е ненужно и икономически нерентабилно: всички надеждни сценарии, включително прогнозите на Европейската комисия в съответствие с нейната цел за намаляване на емисиите от 55%, предвиждат намаляване на търсенето на изкопаем газ между 32% и 37% през 2030 г. и след това. Следователно изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ би довела до генериране на невъзвръщаеми инвестиции, блокиране на финансови средства и загуба на пари на данъкоплатците, които ще се стоварят върху европейските граждани.

На този фон предоставянето на достъп до специална линия за публично финансиране и до регулаторни бързи процедури на проекти за изкопаем газ изглежда несъгласувано и абсурдно. И все пак това ще се случи, ако проектите за изкопаем газ получат място в Петия списък с ПОИ.

Избирането на кандидат-проекти за изкопаем газ би било също несъвместимо с ревизирания регламент за трансевропейската енергийна инфраструктура (TEN-E), който най-вероятно ще влезе в сила през 2022 г. и изключва на този етап всички „класически“ проекти за изкопаем газ. Петият списък с ПОИ, от друга страна, също ще бъде приет през 2022 г., но все пак ще предвижда изграждането на инфраструктура за изкопаем газ. Това би довело до ситуация на явна политическа несъгласуваност, при която при наличието на регулация изключваща газова инфраструктура (TEN-E) проекти за изкопаем газ същевременно ще бъдат ускорено придвижвани и ще покриват условията за финансиране от ЕС до 2023 г.

Около две трети от инфраструктурните проектите за изкопаем газ, кандидатстващи за ПОИ споменават възможността да се транспортира водород в бъдеще. В даден момент, при преустройство на неголям брой съществуващи газопроводи, би могло да се стигне до тяхното ограничено използването за пренос на водород от възобновяема енергия. Обезпокоително е обаче, че като аргумент за бъдещото използване на водород се изтъква инфраструктура за изкопаем газ, която дори не е изградена към момента и която ще дойде в допълнение към съществуващата вече свръхголяма газопреносна мрежа. Дебатът за евентуална готовност за използването на водород не трябва да прикрива риска от изпадането в ситуация, в която значителни финансови средства ще бъдат блокирани в изграждането на газопреносната мрежа на ЕС и с това не трябва да се отвлича вниманието от необходимостта газовата инфраструктура да бъде изведена от експлоатация.

Няма какво да се залъгваме: включването на инфраструктура за изкопаем газ в Петия списък с ПОИ би означавало продължаваща подкрепа за една енергийна инфраструктура, която ще бъде несъвместима със собствената визия на ЕС за устойчива бъдеща енергийна система.

КАКВО НЕ Е НАРЕД С ТЕЗИ 74 КАНДИДАТСТВАЩИ ПРОЕКТА?

Сред кандидатите за Петия списък с ПОИ има 74 [1] проекта за изкопаем газ. Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпо струваща газова мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. Както показва скорошен доклад на Artelys, Европа не се нуждае от повече проекти за изкопаем газ, за своята енергийна сигурност. Освен това тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък с ПОИ поради поне една от следните причини:

  • Те са кандидатствали в предишни години за ПОИ, но не са били одобрени. Петнадесет от кандидат-проектите, включително проекти – мастодонти като газопровода Eastring, Бял поток и разширяването на газопровода БРУА – са кандидатствали за ПОИ в миналото, но са били отхвърлени от Европейската комисия. Няма причина тези кандидатури да заслужават да бъдат разглеждани отново през 2021 г. особено взeмайки под внимание засилената амбиция на ЕС в областта на климата.
  • Те са икономически нерентабилни без публично финансиране. Дванадесет от кандидатстващите проекти вече са получили милиони евро за строителни работи от Механизма за свързване на Европа, който отпуска този вид финансиране само за проекти, които „не са икономически жизнеспособни и обикновено не биха достигнали до инвестиционните програми на инфраструктурните предприемачи“. Тези вредни проекти са не само несъвместими с Европейските цели за климата, но се нуждаят от публично финансиране, за да имат икономически смисъл. Сред тях са терминалът за втечнен газ в Кипър, тръбопроводът GIPL между Полша и Литва и Балтийския газопровод между Дания и Полша. Няма смисъл да се губят и без това оскъдните публични средства за замърсяващи, икономически нерентабилни проекти. Вместо това, от финансиране и подкрепата на ЕС трябва да се възползват наистина устойчиви проекти за справедлив енергиен преход. Скорошни изследвания показват, че такива загуби вече реално са се случвали, като 440 милиона евро са били насочени към проекти за изкопаем газ, които или не са били завършени или все още не се използват.
  • Тези проекти изпитват хронични строителни закъснения. Удивителните 65% от всички кандидат-проекти, които вече са били част от Четвъртия списък с ПОИ (43 от 66), са отчели забавяне с поне една година на датата за въвеждане в експлоатация – често пъти дори по-дълго. Например в Гърция два газопровода – проектът за интерконектор ИГБ / IGB, свързващ Гърция с България, и газопровода Посейдон, свързващ Гърция с Италия – вече отчитат отлагане с 5 години на датата за въвеждане в експлоатация. През 2020 г. само два газови проекта, част от Четвъртия списък на ПОИ, са осъществили напредък в сравнение с 2019 г. Според ACER най-честите причини за закъсненията са затруднения с финансирането. Всяка година закъснение потвърждава икономическата нерентабилност на тези проекти и увеличава вероятността за блокиране на финансови средства.
  • Тези проекти ще бъдат осъществени на територията на страни, където търсенето на газ вече е достигнало своя пик. Това важи за 65% от всички кандидатстващи газови проекти. При само три изключения, всички държави от ЕС, където са планирани да бъдат разположени кандидат-проектите за газ, вече са преминали пика на газово потребление през последното десетилетие. При всички обстоятелства съществуващата инфраструктура за изкопаем газ е била достатъчна досега, за да задоволи и да отговори на търсенето през пиковите години – друга причина да не се изгражда нова, допълнителна газова инфраструктура в тези страни. Освен това следва да се има предвид, че търсенето на газ е спаднало в 16 държави-членки с поне 10% през 2019 г. в сравнение със съответните пикови години. Тези държави включват Франция, Унгария, Италия, Литва, Латвия, Румъния, Словакия, Дания, България и Словения, всички от които имат газови проекти, кандидатстващи за ПОИ на тяхна територия.
  • Тези проекти срещат открита съпротива от страна на местните общности. Двадесет от кандидатстващите проекти са изправени пред някаква форма на местна опозиция от същите общности, които би трябвало да се възползват от тях. Ожесточена съпротива – водена от опасения за околната среда, здравето и поради геополитически притеснения – се разрасна около няколко проекта, които се очаква да увеличат вноса на изкопаем газ към ЕС. Те включват терминалите за втечнен изкопаем газ в Крък (Хърватия) и Скулте (Латвия), но също така и изграждането или разширяването на гигантските газопроводи: ТАНАП, ТАП, Южен Кавказ и Транскаспийските тръбопроводи, както и EastMed, свързващ Европейския континент с газовите полета в оспорваните води на Югоизточно Средиземноморие. Дори и да успеят някога да видят бял свят (след още много години), всички тези мегапроекти ще бъдат ненужни на европейския континент, където търсенето на изкопаем газ се очертава да намалява.

[1] Тази оценка не включва 3 кандидат-проекта за ETR, тъй като те не са проекти за изкопаем газ и следователно обикновено не отговарят на условията по настоящия TEN-E

 

ЗАКОНОДАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО ПОИ

На всеки две години Европейската комисия приема нов списък с ПОИ под формата на делегиран акт. Европейският парламент и Съветът на ЕС разполагат с два месеца (с възможност за удължаване с още 2 месеца) да приемат или да се противопоставят на целия списък, включително на всички ПОИ от всички категории.

Публикуването на окончателния проект на Петия списък с ПОИ се очаква до края на 2021 г. Процесът за избор на проекти, които ще бъдат включени, вече стартира през януари, с публикуването на нов списък с кандидатури. Преди да бъде приет от Европейската комисия, той ще бъде обсъден през пролетта и лятото на 2021 г. в регионални групи – платформа, силно повлияна от електро преносните системни оператори.

What is wrong with the 5thPCI list candidate projects?

Какво не е наред с проектите-кандидати за Петия списък на ПОИ?

Сред кандидатите за петия списък на ПОИ има 74 проекта за изкопаем газ.

Нито един от тях не трябва да бъде избран

 

ЗАЩО?

Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпоструваща газопреносна мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. На всичкото отгоре тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък на ПОИ поне по една от следните причини:

 

Този политически брифинг е публикуван от Climate Action Network (CAN) Europe и Food & Water Action Europe през март 2021 г. Climate Action Network (CAN) Europe е водещата европейска коалиция на неправителствените организации, бореща се с опасните климатични промени. С над 170 членуващи организации от 38 европейски държави, представляващи над 1500 НПО и повече от 47 милиона граждани, CAN Europe популяризира политиките за устойчив климат, енергетика и развитие в цяла Европа. За Земята е българският член на мрежата.

www.caneurope.org

Food and Water Action Europe е европейската програма на Food & Water Watch, организация с нестопанска цел, базирана в САЩ. Food & Water Action Europe защитава здравословната храна и чистата вода за всички. Ние се противопоставяме на корпорации, които поставят печалба пред хората и се застъпваме за демокрация, която подобрява живота на хората и защитава нашата околна среда.

www.foodandwatereurope.org

ESTHER BOLLENDORFF

Senior Gas Policy Coordinator

Climate Action Network Europe

esther@caneurope.org

 

FRIDA KIENINGER

Senior Campaigner Food & Water Action Europe

fkieninger@fweurope.org

+32 (0) 2893 1045

 

FEDERICO MASCOLO

Intern

Climate Action Network Europe

federico@caneurope.org

 

Брифингът е преведен от Десимир Панчев и Веселина Василева (газов координатор в За Земята, v.vasileva@zazemiata.org) на базата на оригиналния текст: http://bit.ly/2021PCI5thList