Във връзка с по-амбициозните цели за намаляване на емисиите и повишените цени на квотите за емисии през последните години почти всички държави-членки на ЕС, включително и България, планират да се откажат от използването на въглища и да определят дати за постепенното им спиране. Понастоящем обаче България не разполага нито със стратегия, нито финансов план за заместване на големия принос на въглищните електроцентрали в енергийния микс, които покриват както нуждите от базово натоварване (през зимните месеци), така и краткосрочните нужди от регулиране на натоварването.
В това проучване се разглеждат два проекта, насочени към замяна на въглищата с газ: 1000 MWe газотурбинна инсталация с комбиниран цикъл в комплекса „Марица Изток“ и 39 MWe газова инсталация в ТЕЦ „Бобов дол“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/07/ZZ-Great-Energy-Trap-Coal-to-Gas-Publication.png14321580Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-07-25 15:40:382024-09-25 16:17:34Големият енергиен капан: Икономически рентабилна ли е замяната на въглища с газ?
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/05/MladiZZ.jpg300800Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-05-20 19:23:512024-05-31 18:05:48Становище по трансгранична ОВОС на проект „Нептун Дийп“ – Млади За Земята
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-05-11 16:39:092024-06-01 06:50:05Становище по доклад по трансгранична ОВОС на проект „Нептун Дийп“
Предвид значителните икономически, социални и екологични рискове, Екологично сдружение „За Земята” призовава към преосмисляне на разработването на всякакви нови находища на газ на територията на България, независимо дали в акваторията на Черно море или в наземните територии, включително чрез конвенционални методи на добив.
Енергийната криза, засилена от войната в Украйна през 2022 г., доведе до високи цени и несигурни газови доставки. В центъра на кризата беше именно изкопаемият газ, а голямата зависимост на Европа към горивото постави държавите-членки на Европейския съюз в ситуация, в която бързо трябваше да осигурят доставки от други източници. Волатилността на цената на газа продължава и до днес. В контекста на енергийната криза, правителствата видяха решението в диверсифицирането на източниците на газ, но и в ускореното внедряване на възобновяеми енергийни източници и мерки за енергийна ефективност чрез плана REPowerEU. Нуждата на ЕС от бърза замяна на руския газ с алтернативен доведе и до възобновяване на разговорите относно местния добив на газ у нас, където от години слушаме за големия потенциал на Черноморската ни акватория, но провеждащите се проучвания не го доказват категорично.
Апетитите към „Блок 1-21 Хан Аспарух“ в Черно море носят висок риск – както икономически, така и екологичен, a само за последните шест месеца търсенето на газ в Европа е намаляло с 17.2%, според Евростат. Според анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ), няма икономическа необходимост от разработване на нови находища на газ и нефт след 2021 г. МАЕ също така казва, че за да бъдат постигнати целите, поети в рамките на Парижкото споразумение за намаляване на емисиите от парникови газове, нови находища не бива да бъдат разработвани.
Навременният поетапен изход от изкопаеми горива би довел до един наистина справедлив енергиен преход с достъп до сигурна енергия на разумни цени. Инвестициите в енергия от възобновяеми източници, за разлика от тези в изкопаеми горива, са значително по-ниски и с по-ниско ниво на риск. Технологиите за пренос и съхранение са вече достъпни и овластяването на индивидуалните потребители и общини би имало по-силно въздействие върху постигането на енергийната независимост и засилването на енергийната сигурност в страната.
Прочетете пълния текст на позицията ни, очертаващ рисковете от местен добив на газ.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2023-07-20 09:58:582023-07-20 21:28:28Позиция на „За Земята“: Разработването на нови находища на газ в България трябва да се преосмисли
Газът е най-бързо растящият източник на емисии на въглероден диоксид (CO2) от изкопаеми горива. Отговорен е за повече от половината генерирани емисии през последните 5 години.
Газът може да има въздействие върху климата, сравнимо с това на въглищата, поради течовете на метан – силен парников газ и емисиите от неговото транспортиране. Метанът е основен компонент на изкопаемия газ, а течове на метан се наблюдават при всички етапи на производствения цикъл, както и при транспортирането и изгарянето на газ.
За да бъде ограничено затоплянето до 1,5°C, добивът на газ трябва да се намали с минимум ⅓ до края на десетилетието (10). Развитите държави трябва да преустановят използването му до 2035 г., а развиващите се – до 2045 г. (39).
Увеличаването на добива и употребата на изкопаем газ е неподходящо решение за настоящата енергийна криза, като се създават значителни финансови рискове за държавите-производители. Този добив няма да има съществен принос за подобряване на достъпа до енергия, а в същото време ще увеличи риска за човешкото здраве.
Преобразуването на газовата инфраструктура за производство и транспорт на водород е скъпа практика с несигурен резултат, която не е рентабилен път за преход на индустрията.
Газът ускорява климатичната криза
Изкопаемият газ, по-често наричан природен газ, е най-бързо-растящият източник на емисии на CO2 от изкопаеми горива и е отговорен за повече от половината от техния ръст през последните 5 години. Индустрията продължава да се разширява значително. Само през 2021 г., петролните и газовите компании са одобрили нови проекти за добив на газ и нефт на стойност от над 136 милиарда щатски долара, като почти всички от тях са несъвместими с целта на ООН от Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C.
На база настоящите си действия, през 2030 г. ще бъде произведен със 71% повече газ, отколкото би било съвместимо с целта от 1,5°C. Това би включвало 41% увеличение на капацитета на газовите електроцентрали и 173% увеличение на капацитета за износ на втечнен газ (англ.: liquefied natural gas, LNG) в процес на развитие.
Това разширение излага на сериозен риск целите на Парижкото споразумение за климата. Междуправителственият панел по климатичните промени (IPCC) е установил, че емисиите от съществуващата и планираната инфраструктура за изкопаеми горива, за които няма планирано улавяне на емисиите на вългерод, ще тласнат света към затопляне отвъд 1,5°.
Прието е, че при изгарянето на газ въглеродните емисии са наполовина по-ниски от тези на изгарянето на въглища, но това не е напълно вярно. Добивът, преработката и транспортирането на газ допълнително отделят метан в атмосферата при всеки етап от процесите, главно поради течове. А метанът е втория най-съществен парников газ след CO2, като до този момент е допринесъл за около една четвърт от наблюдаваното затопляне в света от 1,1°C. Метанът се задържа в атмосферата за много по-кратко време от CO2, но е над 80 пъти по-мощен за период от 20 години.
Оценките за степента на изтичане на метан от газовата промишленост варират, но широко разпространено е мнението, че официалните данни подценяват сериозността на проблема. Например, голямо проучване в САЩ установи, че емисиите на метан са със 60% по-високи от официалните оценки. А емисиите на метан от течове имат същият ефект върху затоплянето като емисиите от изгарянето на газа. Това е така, защото при изгарянето на изкопаем газ се получава CO2, докато при теч се отделя по-мощният метан. Това означава, че на практика се удвоява въздействието на газа върху затоплянето на климата на Земята.Така, след като се вземат предвид пълните последици от изтичане на метан, изкопаемият газ се оказва също толкова вреден за климата, колкото и въглищата.
Транспортирането на газа под формата на втечнен газ също увеличава въздействието му върху климата, тъй като процесът на втечняване е изисква много енергия и включва преохлаждане. Само в САЩ понастоящем седемте терминали за втечнен газ са с емисии, почти еквивалентни на емисиите на девет въглищни електроцентрали в САЩ, или около 33 милиона тона CO2 на година. Ако всички терминали за втечнен газ в света имат същата интензивност на емисиите като тези в САЩ, те заедно биха имали същите емисии като 46 въглищни електроцентрали, което е почти равностойно на всичките въглищни електроцентрали на Полша. Анализ на множество изследвания относно американския втечнен газ, доставян в Европа, установи, че „емисиите от добива, транспорта, втечняването и повторното газифициране на втечнен газ могат да бъдат почти равни на емисиите, получени от изгаряне на газа при потребление, което на практика удвоява въздействието върху климата за всеки ват енергия, създадена от газ, транспортиран в чужбина“.
Нужно е рязко преустановяване на употребяването на газ за постигане на целта от 1,5°C
Необходимо е рязко и незабавно намаляване на потреблението на изкопаем газ, за да се постигне целта на Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затоплянето до 1,5°C над нивото от преди Индустриалната революция. Според консенсус, формиран от множество климатични стратегии, световното производство и потребление на изкопаем газ трябва да намалее с 30% до 2030 г. и с 65% до 2050 г.Това изисква 3% съкращаване на година на добива и използването на газ през 2020-те години. Този анализ потвърждава изводите от Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 2021 г., че не трябва да се разработват нови газови находища, ако светът иска да постигне нетни нулеви емисии до 2050 г. Също така, 56% от световните икономически жизнеспособни запаси от газ трябва да останат неизползвани до 2050 г., за да се спази целта от 1,5°C.
На база сегашните политики и действия и текущите проекции обаче, производството на газ се очаква значително да надвиши предвиденото в траекторията за 1,5°C. Най-голямото разрастване на производството на газ се очертава в САЩ, където проектите, които са пред окончателно инвестиционно решение (ОИР) до 2025 г., ще отделят над 6,4 милиарда тона CO2 по време на своята експлоатация. А това е съвсем малко по-малко от изчислените 7,9 милиарда тона емисии на CO2 от газ в света през 2022 г.
Газът също така е и лош инвестиционен избор, като изграждането на нови вятърни и слънчеви проекти струва приблизително по-малко от 40% от разхода за нови газови централи. Най-ефективният отговор на енергийната криза е значителното увеличаване на възобновяемата енергия, съчетано с бързото въвеждане на мерки за енергийна ефективност.
Газът не допринася за устойчивото развитие
775 милиона души нямат достъп до електричество, а газовата индустрия се стреми да насърчава увеличаването на употребата на газ като решение за достъп до енергия и енергийна бедност. Въпреки това, около 80% от хората в света, които нямат достъп до електричество, живеят в селски райони, в които децентрализираните възобновяеми енергийни източници и слънчевите мини-мрежи са най-доброто решение. Международната агенция по енергетика (МАЕ) установи, че постигането на целта за устойчиво развитие (SDG) за осигуряване на достъп до чиста енергия за всички до 2030 г. може да бъде постигната без инвестиции в нови доставки на изкопаеми горива.
Страните с ниски доходи, които искат да финансират развитието си чрез износ на газ, се сблъскват с пазар, в който търсенето бързо ще намалее, а ресурсите вероятно ще се окажат ненужни още преди края на жизнения им цикъл. Според прогнозите, търсенето на газ ще достигне своя връх до края на десетилетието на база на текущите политики и ще намалее с 10%, ако държавите изпълнят дългосрочните си ангажименти в областта на климата.
Въпреки че Европейският съюз спешно търси нови източници на газ, търсенето на континента ще намалее с повече от 40% до края на десетилетието, ако климатичните цели бъдат напълно изпълнени.
Перспективите за търсене на газ от страна на Азия също се влошават, като МАЕ преразгледа прогнозите за нововъзникващо търсене на континента в периода 2021 – 2025 г. и съкрати с 50% прогнозите от 2021 г. В доклада се посочва, че трайно високите цени могат “допълнително да сринат търсенето на газ в развиваща се Азия, както и прогнозите за повишаване на търсенето на втечнен газ, като по този начин голяма част от планираните в региона нови проекти за втечнен газ за производството на електроенергия ще се забавят още повече или дори да останат незавършени”.
Страните с ниски и средни доходи са силно изложени на рискове, свързани с невъзвръщаеми активи(англ: stranded assets). При сценарий, в който затоплянето се ограничи до 2°C, приблизително 60% от невъзвръщаемите нефтени и газови активи ще се намират в държави извън ОИСР. 80% от държавно притежаваните невъзвръщаеми активи в този сценарий са собственост на държави извън ОИСР, като общата им стойност възлиза на 387 милиарда щатски долара.
Дори без рисковете от невъзвръщаеми активи, много страни с ниски и средни доходи получават лоши условия при добива на нефт и газ. Например в Африка 66% от планираното ново производство на нефт и газ за периода 2020-2050 г. ще бъде собственост на фирми извън континента, което ще доведе до това печалбите да бъдат изнесени извън държавата-производител. Много проекти в Африка също така имат и много “щедри” финансови условия за инвеститорите, което означава, че държавите-производител получават много по-малък дял от приходите от добива на газ и нефт – а често не получават и никакви данъчни приходи години след началото на проекта.
Газът е опасен за човешкото здраве
Добивът и обработката на газ са изключително опасни за човешкото здраве и често маргинализираните общности са най-засегнати. При преглед на над 100 проучвания бе установено, че вредите за общественото здраве, свързани със сондирането и фракинга (добив на газ чрез хидравлично разбиване), включват ракови заболявания, астма, респираторни заболявания, кожни обриви, сърдечни проблеми, проблеми с психичното здраве, увреждания при раждането, преждевременно раждане и ниско тегло при на плода. В САЩ над 1 милион афроамериканци живеят в райони, в които рискът от рак е над официалното ниво на опасност, определено от правителството, в резултат от токсичните газове, отделяни от съоръженията за изкопаем газ.
Факелното горене – умишленото изгаряне на газове, извлечени от добива на нефт и газ – оказва значително въздействие върху здравето на местните общности и на околната страна и е концентрирано в по-бедните страни. При факелното изгаряне се отделят голям брой замърсители, включително въглероден оксид, въглероден диоксид, летливи органични съединения, серен диоксид и прахови частици. През 2021 г. десетте държави с най-голям дял на факелно изгаряне са отговорни за 75% от цялото количество изгорен газ, а осем от тези държави са с ниски и средни доходи. Например около 2 милиона души в делтата на река Нигер живеят на разстояние по-малко от 4 км от факли за газ, а проучванията показват, че децата, които живеят в близост до факли са изложени на по-висок риск от заболявания и треска.
Употребата на газ също е опасна за човешкото здраве. Газовите печки са основен източник на токсични вещества в помещенията, като често нивата им надвишават законовите стандарти за качество на въздуха. Това замърсяване създава значителни рискове за здравето на дихателните пътища, особено при децата и в домакинствата с по-ниски доходи. Дете, което живее в дом, в който се готви на газ, е изложено на сравним риск от астма с дете, което живее в дом с цигарен дим. Газовите котли също са основен източник на замърсяване на въздуха на открито. В Лондон, където нивата на азотни оксиди (NOx) често надвишават законовите ограничения, изгарянето на газ в домовете и в предприятията е отговорно за почти една пета от емисиите на NOx в града. В Обединеното кралство е изчислено, че газовите котли отделят повече от осем и половина пъти NOx газове, отколкото всички газови електроцентрали в страната.
Водородът не е надеждна алтернатива на газа
Разширяването на добива на газ и на инфраструктурата за пренос се оправдава като съвместимо с целите в областта на климата с твърдението, че в бъдеще може да се преобразува за доставка на водород. Това съответства на тезата, налагана от газовото лоби, която защитава репутацията на газа чрез представянето на изкопаемия газ като част от по-широка категория на газове, включващи “нисковъглеродни” и “възобновяеми” газове.
Водородът от изкопаем газ ще бъде изместен от възобновяемия водород
Някои производители на газ твърдят, че добивът му ще бъде все още актуален и необходим в контекста на енергийния преход, тъй като ще се използва за производството на водород.
При изгарянето си водородът не отделя емисии, които да допринасят за затоплянето на климата, но може да има значително въздействие в зависимост от начина, по който е произведен. Зеленият водород – произведен чрез възобновяема електроенергия – практически не отделя емисии по време на жизнения си цикъл. Синият водород обаче – произведен от изкопаем газ с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) – може да окаже по-голямо въздействие върху климата, отколкото изгарянето на изкопаем газ, поради изтичането на метан по веригата на доставки.
Синият вородод също така е изправен и пред все повече икономически предизвикателства в конкуренцията със зеления водород поради високата цена на изкопаемия газ. В световен мащаб се очаква зеленият водород да бъде по-евтин от синия водород до 2030 г., дори в региони с много евтини доставки на газ като САЩ и Близкия изток, според BloombergNEF. През 2021 г. в държави-вносителки на газ като Обединеното кралство, производството на зелен водород вече е по-евтино от производството на син водород заради високите цени на газа. Като се имат предвид високите разходи и емисиите от син водород, е много малко вероятно той да е широкомащабно нисковъглеродно решение за газовата индустрия.
Преобразуването на терминалите за втечнен газ е скъпо и неизпитано
Поддръжниците на нови терминали за втечнен изкопаем газ твърдят, че новите терминали в бъдеще биха могли да бъдат преобразувани за транспортиране на водород. Преустройството на терминалите за втечнен газ за обработката на водород обаче ще бъде скъпо, предизвикателно, а не е изпитано. Двете основни възможности за транспортиране на водород са или като втечнен водород, или чрез преобразуване на водорода в амоняк – като и двата начина се сблъскват със сериозни технически и икономически предизвикателства.
Производството на втечнен водород или амоняк е много неефективно и в резултат на това е и много скъпо.Втечненият водород трябва да се охлажда до температура с почти 100°C по-ниска от тази на втечнения газ, за което ще са необходими приблизително 30-40% от съдържащата се в него енергия, с равнение с 10% за втечнения газ. Производството на амоняк от зелен водород би довело до загуба на приблизително 80% от първоначално произведената енергия. Предвид тази неефективност и високите разходи, нито един от двата вида енергия вероятно няма да бъдат конкурентни на възобновяемите енергийни източници и други форми на съхранение на енергия.
По-ниската температура на втечнения водород означава, че същите метали, които обикновено се използват в терминалите за втечнен газ, не могат да работят с него.Освен ако резервоарите за втечнен газ не са построени специално за зелен водород, по-голямата част от разходите за изграждане на терминал за втечнен газ няма да бъдат съвместими за последващо преобразуване във втечнен водород. Дори ако стоманата, използвана за танкерите за съхранение на втечнен газ, е предназначена за водород, около 50% от общите разходи ще бъдат изгубени за преобразуването на терминал за втечнен изкопаем газ. По същия начин за амоняка около 30% от общите инвестиционни разходи за терминал за втечнен газ ще трябва да бъдат заменени, за да се преобразуват за работа с амоняк. Крекерите, използвани за превръщане на амоняка обратно във водород, все още не са налични в търговската мрежа и също изискват големи количества енергия, което допълнително намалява общата ефективност. Предвид разходите и техническите предизвикателства, много малко е вероятно съществуващите или предложените терминали за втечнен газ да бъдат рентабилно преобразувани за преработката на водород.
Тъй като производството или преобразуването на водород не осигуряват надежден преход за газовата индустрия, добивът и използването му трябва да започнат незабавно и бързо да се намаляват.
Оригиналният анализ на Zero Carbon Analytics прочетете тук.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/05/Gas-works_ZCA-800x400-1.png400800Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-05-29 13:18:032023-09-02 20:22:10Защо употребата на газ трябва рязко да спадне, ако искаме да изпълним климатичните цели?
За зеления водород, който се произвежда от възобновяеми енергийни източници чрез електролиза, през последните години се говори като за “горивото на бъдещето”, като в този дискурс участват политици, енергийните фирми и професионалисти от всички области. За съжаление, въпреки тези дискусии, като че ли се разпространяват повече заблуди отколкото знания, а зеленият водород се превръща в “панацеята” за всички енергийни проблеми.
Важно е да се зададе въпросът дали има реалистичен потенциал и капацитет в България да се произвежда зелен водород. За да се произвежда зелен водород са необходими вода и много ток от възобновяеми енергийни източници. Простият отговор е, че България има огромен потенциал за производството на зелен водород, тъй като притежава огромен воден ресурс – Черно море, а в страната има и достатъчно слънце – това са и двата най-важни компонента за производството на зелен водород. В момента все още няма капацитет, но той все пак може да се изгради с времето. Или с други думи – България теоретично има реалистичен потенциал да задоволи всичките си енергийни нужди.
На практика обаче нещата стоят съвсем различно и те водят до нуждата от отговори на следните въпроси:
Кои сектори от икономиката искаме да модернизираме така, че да използват водород? Има ли и други алтернативи на водорода, които са или по-лесни, или по-евтини, или и двете?
Доколко държавата трябва да се намесва/субсидира подобен процес, както и защо трябва да го прави?
Кои ще са крайните клиенти, какви ползи ще доведе това за тях?
Колко време ще трае този преход и имаме ли ресурси – като под ресурси не говорим само за финансов ресурс, а за хора, инфраструктура, законодателство. Тук спада и въпросът за цената, но той е следствие на всичко останало, а за съжаление почти всяка дискусия започва първо с това.
Откъде трябва да започнем и какви да са приоритетите?
Сред ключовите неща, които трябва да се имат предвид за зеления водород и са валидни за този момент са липсата на реален пазар за зелен водород, като неговото бързо налагане ще доведе до непазарност и съответно до обвързаност с правителствата и държавната администрация – като България е особено уязвима тук. Освен това трябва да се приоритизират само онези приложения на водорода, които ще осигурят максимален резултат както по отношение намаляване на емисиите, така и по отношение намаляване на енергийната зависимост (включително към външни и недемократични режими).
Трябва да се има предвид, че миксът на водорода в икономиката ще е силно локализиран и ще зависи от структурата на потребителите в съответната страна и нейния собствен капацитет да се справя с предизвикателствата по цялата верига на стойност. Това ще изисква огромни усилия от обществото и има необходимост от информационна кампания, за да не се насаждат необосновани очаквания.
Няма и специалисти по водородна икономика и то в световен мащаб, като тепърва предстои да се разработват проекти, някои, които ще са успешни, а други – не; затова трябва да сме подготвени, че това ще отнеме време. Същевременно има изключителен шум покрай водорода – част от него по естествен път, а друг – умишлено подклаждан. Вероятно това се дължи и на това, че до момента няма нито един вариант за постигане на въглеродна неутралност и достигане на поставените цели без значително участие на водорода, така че зеленият водород е нещо, което ще присъства в енергийния микс със сигурност.
Ключов момент е и необходимостта от ресурси за производството на зелен водород, а те са вода и много ток от възобновяеми енергийни източници. За да е икономически изгодно да се произвежда зелен водород трябва да има достатъчно моменти с излишък на евтина електрическа енергия. Ето защо е необходимо наличието на много енергия през деня (основно от слънце) и съответното количество електроенергия за през нощта – от вятър, биомаса, вода, геотермална енергия.
Предвид тези съображения, важно е да се види къде е най-приложим зеленият водород.
Фигура 2. Водородната стълба на приложенията
Ако разгледаме водородната стълба на приложенията, ще видим някои ключови неща:
В тежката индустрия, водородът няма истинска алтернатива (категория А). Там са и големите консуматори, които в момента добиват водород от природен газ. Тези би трябвало да бъдат първите, които да използват зелен водород (водород добит без емисии, най-често чрез електролиза). Не всички консуматори ще могат да го реализират в близост до консумацията и това ще изисква транспортиране.
Категории B&C показват, че в тези индустрии има алтернативи, които също са в процес на развитие.
Масовата употреба на водорода в домакинствата, леките коли, транспорта, отоплението и т.н. вероятно няма да се случи, защото дори и сега, тези приложения имат по-евтина алтернатива в лицето на електрификацията и батериите.
От това излиза, че основната нужда от декарбонизация чрез зелен вородод е съществуващата промишленост и рафиниране. Дори и най-добрият сценарий на всички съществуващи проекти ще покрие само 9 % от съществуващото търсене до 2030 г., и то при 100% капацитет на електролизерите. Що се касае намаляването на емисиите, няма никакъв смисъл да се говори за зелен водород, складиране, транспортиране преди да са декарбонизирани най-големите емитери на CO2, които в момента използват водород получен от природен газ (сив водород). Що се касае национална сигурност и осигуряване на водород за нуждите на торовата промишленост, то може да се говори за зелен водород и тръбопроводи до торовите заводи, ако се налага.
Освен това, има и редица допълнителни неизвестни в уравнението на водородната икономика. За тях се говори малко, а всъщност те са дори по-важни и сложни за разрешаване от по-често засяганите въпроси.
Едно от тези неизвестни е пожаробезопасността на водорода. Макар че водородът е отдавна в употреба, той е разпространен основно в промишлеността, където има сравнително строги норми на правилата за пожарна безопасност свързани с експлоатацията му. Навлизането му широко в области извън индустрията (автомобили, сгради и т.н.) ще направи необходимо преосмислянето на много противопожарни правила свързани с употребата му във всеки от новите сектори. Когато водородът гори, той гори с невидим пламък, като в същото време развива изключително високи температури, което налага преосмислянето на правилата за пожаробезопасност във всяка една нова сфера на употреба
В зависимост от разпространението на водорода в промишлеността и бита, редица съпътстващи професионални дейности ще имат нужда от допълнителна квалификация и обучение с цел правилното боравене с тази субстанция. Това може да струва колосално количество време и усилия. Водородът е много по-опасен от природния газ, който и сега се счита за особено пожаро- и взривоопасен. Водородната икономика ще изисква и нови профили в техническите и икономическите ВУЗ-ове.
Редица инженерни практики ще се нуждаят от промяна в правилата на проектиране на системи и инсталации, като може да се засегне преработването на съществуващи, както и появата на нови стандарти. Ще бъдат засегнати инженерни специалности като материалознание, електротехника, отопление, климатизация и вентилация, пожарна безопасност и др.
Друг е въпросът и за търговията с водород, като всички говорят за нея с идеята, че тя ще се случва по начин, подобен на втечнения природен газ (LNG). Това всъщност е много далеч от истината и от реалното изпълнение. Направи се подобен опит с кораб от Австралия до Япония, резултатите още се изследват, но засега не изглеждат много обнадеждаващи и има сериозни причини за това. Температурата за поддържане на втечнения водород е с 90 C по-ниска от тази на втечнения газ, а това е сериозно предизвикателство. Макар и решим, този проблем е свързан със сериозни допълнителни разходи и преустройството на LNG танкер в такъв за водород е далеч по-сложно отколкото изглежда.
Далеч по-сложен изглежда проблемът, че в момента няма борсова цена на водорода (по подобие на газа и петрола), а без такава цена който и да е голям проект трудно ще получи FID (Final Investment decision), освен ако не е сериозно подкрепен от държавата или рискови фондове; именно затова следващите 2-3 години ще бъдат изключително хаотични.
Какво значи това за България?
Приоритет за нас е изграждането на ВЕИ мощности на първо място, особено ако ще целим да има излишъци, и за да може да има ниски цени на електроенергията за нуждите на електролизерите.
Законовата рамка в момента и липсата на визия за развитието на енергетиката спира въвеждането на ВЕИ, а повечето потребители на малки и средни мощности изграждат предимно такива за собствена консумация.
Има няколко големи потребители на водород и това са Лукойл и торовите заводи. Неохим в Димитровград прави амоняк от природен газ, теоретично, той би могъл да прави амоняка с помощта на зелен водород (зелен амоняк). В момента, Агрополихим внася амоняк отвън, но при определени условия, теоретично, би могъл да прави и той зелен амоняк. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като търговията на амоняк е изключително добре развита, има борсова цена и вероятно България едва ли ще може да се конкурира със страни, които имат много по-голямо слънцегреене като Саудитска Арабия и Обединени арабски емирства.
Днешното състояние на идеята на водородната икономика в България е доста плачевно поради това, че не е решен основният проблем – кои са са потенциалните консуматори на водород и как ги приоритизираме. Нямаме и инженерингови компании, които могат да се нагърбят с такива задачи, така че трябва да разчитаме изцяло на външна помощ; в чужбина това е по-развито и приоритетите ще бъдат там. Ето защо, българската държава трябва да е много внимателна какви точно проекти иска да финансира и къде да насочва вниманието си. На този етап – в следващите 3-5 г., препоръката би била да не се развива нещо съществено във връзка с водорода, а да се изчака водещите световни компании да проправят пътя. Разбира се, частни инициативи винаги са добре дошли и ако има такива трябва да се подпомагат административно.
Държавата обаче, ако иска да се развива капацитетът в производството и употребата на зеления водород, на първо място трябва да насърчава и влага усилия в:
Обезпечаване на ресурсите, необходими за водорода, а именно ВЕИ;
Обезпечаване на по-добро управление на водите, защото се очакват засушавания, така или иначе;
Обезпечаване на инженерни и технически кадри за обслужване на ВЕИ и бъдещите водородни инсталации.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2023-02-16 12:02:572023-02-16 13:00:17Зеленият водород – реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст
***Please scroll down for the English version of Za Zemiata’s position on the final and approved by the European Commission version of the Bulgarian Recovery and Resilience Plan (NRRP), as of 6th April 2022.***
Настоящите коментари са върху версия 1.5 на НПВУ от 06.04.2022 г. – финалната и одобрена от Европейската комисия версия на българския план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
С НПВУ може да се каже, че реално стартира зеленият енергиен преход в България. В българския план приблизително 60% от средствата ще отидат в подкрепа на зеления преход, вероятно най-високата стойност за ЕС, обусловена от забавеното финализиране на плана.
Позволяваме си да припишем известни кредити по позеленяването на плана, обръщайки внимание на многобройни спорни моменти в детайлните ни становища и на срещи с представители на служебното правителство.
НПВУ е значително подобрен, има още поле за подобрения, които могат да се изгладят при изпълнението, и с помощта на граждански мониторинг. Различни представители на гражданското общество предложихме да се създаде независим мониторингов комитет, който да служи като надзорен орган върху целите, задачите, планираните реформи и сроковете, посочени в плана за възстановяване на България. Независим комитет за наблюдение е задължителен във всяка демократична страна и се надяваме, че тази идея ще бъде възприета скоро.
Потенциалът за енергийни спестявания в сградите, но и индустрията, е все още слабо развит (липсва и верификация на постигнатите енергийни спестявания).
Енергийна ефективност + децентрализирано ВЕИ производство + съхранение е пътят към енергийната независимост на страната ни.
Зеленият водород не е универсално решение за декарбонизация, а бутиково за определени въглеродо-интензивни индустрии.
Необходим е по-сериозен фокус върху адаптацията спрямо климатичните промени.
НПВУ е стратегически документ, чрез който се дават пари срещу реформи – от изпълнението на енергийните реформи, не само на инвестиционните проекти, зависят бъдещите плащания.
Положително е, че след многогодишно бездействие вече имаме индикативна крайна дата за използване на въглища. Тя е определена като „не по-късно от 2038 г.“, която се надяваме, благодарение на усилията на предвидената Комисия за климатична неутралност и подкомисия за Енергиен преход и с активното участие на гражданския сектор, да бъде постигната дори по-рано – не по-късно от 2030 г., както настояват учените климатолози.
Ключов етап е разширяването на структурата на консултативния съвет за Зелената сделка и формиране на подкомисии, вкл. за енергиен преход, която ще направи нужните сценарии и моделирания, за потвърждение или изместване на крайната дата.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/karsten-wurth-0w-uTa0Xz7w-unsplash-scaled.jpg17072560r.slavkovahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngr.slavkova2022-06-29 23:20:322024-08-19 16:43:28Становище на За Земята по финалния и одобрен от ЕК Национален план за възстановяване и устойчивост
За да се избегне „грийнуошингът“, позволен от Таксономията, финансовите институции трябва да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всичките си продукти и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви или зелени
Уважаеми банки, инвеститори и застрахователи,
На 2 февруари 2022 г., Европейската комисия предложи включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС за устойчиви дейности[1]. Това решение е кулминацията на двугодишна сага, която измени таксономията от научно обоснована рамка, целяща да насочи инвестициите към устойчиви дейности в един силно политизиран документ, който обслужва възгледите на привържениците на изкопаемия газ и ядрената енергия.
Това решение не е научно обосновано и е несправедливо, а отговорните финансови институции трябва публично да поемат ангажимента да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички продукти и облигации, които предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни.
Изкопаемият газ[2], както и ядрената енергия, бяха изключени от таксономията в последния доклад на експертната група, формирана от Европейската комисия. Доводите за това им изключване са прости: производството на газ води до значителни парникови емисии и все още няма доказано устойчиво решение за погребването на отработеното ядрено гориво[3]. Въпреки това лобиращите за газ и ядрена енергия, както и европейските държави-членки с големи дялове в тези индустрии не се съгласиха с това и Европейската комисия съзнателно позволи нови централи за изкопаем газ и атомни централи да бъдат включени в Таксономията на ЕС.
Действително, досега изкопаемият газ и ядрената енергия бяха единствените дейности, които се облагодетелстваха от специална процедура. Ядрената енергия бе предложена за преглед на Съвместния изследователски център (СИЦ/JRC) на Европейската комисия, организация, която е свързана с ядрената индустрия[4] и която представи проблема с изхвърлянето на отпадъците като решен. Този преглед не отчита възможността от аварии и рисковете за околната среда във веригата за доставки на уран[5]. Бе допуснато газът да се отклони от прага на парниковите емисии за производство на електроенергия и/или топлинна енергия и така да може да отделя 3 пъти повече емисии от останалите производствени методи включени в таксономията[6].
Решението да бъдат включени изкопаемият газ и ядрената енергия в Европейската таксономия е в разрез с множеството предупреждения на изследователи, НПО и ОГО (организациите на гражданското общество), че едно такова решение ще застраши устойчивия преход в Европейския съюз. От една страна, новите газови електроцентрали, съвместими с таксономията, които отделят 270 gCO2e/kWh вече биха отделяли повече парникови газове от настоящата средна въглеродна интензивност на производството на електроенергия в ЕС и 16-18 пъти емисиите на наземната вятърна енергия[7], като по този начин се блокира възможността енергийната система на ЕС да достигне въглеродна неутралност в следващите десетилетия[8]. От друга страна, ядреният отпадък все още води до сериозни проблеми за устойчивостта[9]. Освен това, новите ядрени реактори изискват продължително време преди да могат да започнат да произвеждат електроенергия, което би означавало разширяване /бел.р. и удължаване живота/ на електроцентралите, използващи изкопаеми горива. Ядрената енергия, както и изгарянето на газ оказват отрицателно въздействие и на качеството на водата и нейната наличност.
Включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС след такъв непрозрачен процес отменя четиригодишната работа на европейските институции и експертни групи и вреди на ролята на ЕС като водач в устойчивото финансиране.
Самата Платформа за устойчиво финансиране, както и много професионалисти в сферата на устойчивото финансиране и групи като Eurosif и Принципите на ООН за отговорно инвестиране[10] са против предложението на Европейската комисия за включване на изкопаем газ и ядрена енергия и подчертават, че това би нарушило доверието в новата рамка и би имало сериозно въздействие върху околната среда. Президентът на Европейската инвестиционна банка обяви, че Европейската банка ще прилага свои собствени – и по-строги – критерии[11]. Европейската асоциация на потребителите (ЕАП) обобщи това като „неприемлив институционален грийнуошинг“.
Това мнение е споделено от много от бъдещите главни потребители на таксономията – финансовите институции. Групата на институционалните инвеститори за изменението на климата (IIGCC) – група от инвеститори, наброяваща над 370 институции и с повече от $50 трилиона активи под управление – се противопостави на включването на изкопаем газ, казвайки, че това би „уронило авторитета на таксономията, както и на ангажимента на ЕС за достигане на климатична неутралност до 2050“. Няколко отделни финансови институции заеха същата позиция спрямо газ/ядрена енергия като например Mirova във Франция, Achmea/ABP в Холандия, Union Investment/GLS в Германия и Raiffeisen Bank International в Австрия[12].
Отговорността да не подведат потребителите си сега е в ръцете на финансовите институции.
Дори ако делегираният акт изисква финансовите институции да отчитат подкрепата си за изкопаем газ и/или ядрена енергия поотделно, европейските граждани имат правото да очакват, че устойчивите продукти, които им се продават, не поддържат изкопаем газ и ядрена енергия и не трябва да се очаква от тях да проверяват това самостоятелно. Съществуващият световен пазар на зелени облигации изключва изкопаеми горива и ядрена енергия, подобно на няколко етикета за зелени устойчиви продажби в европейските държави [13]– Таксономията на ЕС не бива да бъде използвана за предлог за връщане назад.
Ние, НПО и ОГО, призоваваме финансовите институции да се ангажират публично да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички свои продукти, както и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни. Това специално налага изключването на тези видове енергии от фондове по „чл. 9“[14].
Европейските граждани не трябват да бъдат заблуждавани в това да повярват, че подкрепят устойчивия преход като избират таксономия, съобразена с климата, като в същото време несъзнателно подкрепят изкопаем газ и изграждането на ядрена инфраструктура.
Подписали:
Urgewald
Regine Richter, Public Finance Campaigner
Reclaim Finance
Paul Schreiber, Financial Regulation Campaigner
European Environmental Bureau (EEB)
Christian Schaible, Policy Manager
Greenpeace France
Florence de Bonnafos, Senior Campaigner
Greenpeace Switzerland
Larissa Marti, Sustainable Finance Campaigner
Greenpeace Italy
Alessandro Giannì, Campaign Director
Greenpeace Espana
Meritxell Bennasar, Taxonomy Head
Greenpeace CEE
Jasmin Duregger, Climate and Energy Campaigner
Global Witness
Tara Connolly, Senior EU Gas Campaigner
CAN Europe
Chiara Martinelli, Director
Shareaction
Maria van der Heide, Head of EU Policy
Friends of the Earth Europe
Colin Roche, Program Director
Les Amis de la Terre France – Friends of the Earth France
Lorette Philippot, Private Finance Campaigner
MTVSZ.hu – National Society of Conservationists – Friends of the Earth Hungary
Ákos Éger, Executive President
Friends of the Earth US
Kate DeAngelis, International Finance Program Manager
Environmental Association „Za Zemiata“ – Friends of the Earth Bulgaria
Radostina Slavkova, Climate and Energy Coordinator
Friends of the Earth Finland
Tanja Pulliainen, Chairperson
ReCommon
Simone Ogno, Finance and Climate Campaigner
Fair Finance International
Kees Koode, International Coordinator
350.org
Nick Bryer, Associate Director – European Campaigns
350.org Japan
Takayoshi Yokoyama, Leader
SumOfUs
Leyla Larbi, Campaign Manager
WeMoveEU
Virginia López Calvo, Senior Campaigner
ASUFIN
Verónica Rodríguez, Communication Officer
Milieudefensie – Friends of the Earth Netherlands
Kauther Yahya, Sustainable Finance Campaigner
Amazon Watch
Moira Briss, Climate and Finance Director
BankTrack
Johan Frijns, Executive Director
CEE Bankwatch
Petr Hlobil, Fossil Fuel Area Leader
Change Finance
Shonan Kothari, Campaigns and Communication Officer
[2] Изкопаемият газ беше включен само при условие, че не отделя повече от 100 gCOe/kWh. Този праг е доста по-нисък от емисиите на най-добре справящите се инсталации (210-230 gCOe/kWh когенерация) и изисква постигането на масово използване на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод. Като се имат предвид съмненията относно ефективността на тези технологии за улавяне на въглерод и тяхната висока цена, такива централи е малко вероятно да бъдат построени и така газът ще бъде практически изключен от таксономията.
[3] В света вече са създадени 250 000 – 300 000 тона високо токсичен и силно радиоактивен отпадък без да има никакви геологични структури за неговото съхранение.
[5] За анализ на доклада на СИЦ вж. докладите на Око-институт, НКРЗОС и на немската Федерална служба за безопасно управление на ядрени отпадъци. За обобщение вж. доклада на Reclaim Finance (англ)
[6] За останалите производствени методи за електричество и отопление, включени в таксономията, прагът е 100g/CO2e/kWh. Прагът от 270gCO2/kWh за газ е за директни емисии в точката на горене, а при прага от 100gCO2/kWh се има предвид пълният жизнен цикъл; според IPCC, за изкопаемия газ, това представлява средно 32% разлика в емисиите.
[7] Прагът от 270gCO2e/kWh е по-висок от този, заложен от Европейската инвестиционна банка за заеми (250gCO2e/kWh). Също така е и значително над сегашната средна въглеродна интензивност на производство на електроенергия в Европа (215gCOe/kWh през 2020 г. според МАЕ и 226gCO2e/kWh през 2020 г. според Ембър), както и на емисиите от ВЕИ (8-83 g за фотоволтаична енергия и 7-16 g за наземна вятърна енергия в Европа според анализ на пълния жизнен цикъл в скорошно изследване на ООН).
[13] Вкл. Екомаркировките на скандинавския Green Swan Ecolabel и френския Greenfin.
[14] Фондът по чл. 9 (според Регламента за разкриване на информация за устойчиво финансиране) е дефиниран като „фонд, който има за цел устойчива инвестиция или за цел намаляване на въглеродните емисии”.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-03-10 11:16:282023-01-04 18:26:49Отворено писмо от 92 НПО срещу включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/Screenshot_1.png519918Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-02-27 13:23:062023-01-04 18:26:1110 мита за газа и българския ПОИ списък
Смесването на водород с изкопаем газ в съществуващата европейска газопреносна мрежа се предлага като вариант за плавен преход към климатична неутралност. Смесването обаче може да бъде осъществено само в много ниски количества, а без цялостно преоборудване на мрежата – в обеми по-малки от 10%. Цените за потребителите ще се повишат, стандартите за газ ще бъдат подкопани, а ползите за околната среда биха били минимални.
Устойчивият водород се очаква да бъде достъпен в ограничени количества и е подходящ единствено в специфични процеси, за които няма неутрални по отношение на климата алтернативи. Тази употреба не изисква смесване на водород в общата газопреносна мрежа.
За да се достигнат целите на ЕС в областта на климата, емисиите от сектора на жилищните сгради в ЕС трябва да намалеят с над 60% до 2030 г. (спрямо стойностите от 2015 г.). Това означава, че спешно са необходими варианти за декарбонизация, които могат да бъдат внедрени масово през следващите години.
Устойчивият водород обаче няма да бъде наличен масово преди следващото десетилетие, докато други варианти – като мерките за енергийна ефективност, използването на термопомпи и централното отопление, вече са на наше разположение. Производството на топлинна енергия чрез водород ще изисква скъпо преустройство на настоящата газопреносна мрежа и свързаните с нея битови уреди, докато използването на термопомпи, например, ще е не само по-евтино, но и по-ефективно (около шест пъти).
Водородната инфраструктура ще трябва да бъде структурирана по различен начин от газовата, за да се постигне нейната максимална ефективност. Тя трябва да бъде планирана така, че да пренася водород към районите с повишено търсене, като индустриални центрове например. Ако се планира в непосредствена близост до обекти за производство на възобновяема енергия това би намалило разходите за изграждането ѝ. Настоящата газопреносна мрежа на ЕС ще може да бъде намалена дори и при най-оптимистичните варианти за употребата на водород.
Вероятно не всички настоящи потребители на газ ще се възползват от бъдещата наличност на водород. Разминаването между разходите и ползите свързани, с внедряването на водородната инфраструктура, би представлявало значителен риск за обществената ѝ легитимност.
Добиването на енергия от водород е от ключов политически интерес в прехода към климатична неутралност. Според начините на добив водородът може да бъде „син“ или „зелен“. „Синият“ водород се произвежда от изкопаеми горива и добитата от него електроенергия е със значителен въглероден отпечатък. „Зеленият“ водород се придобива чрез възобновяема енергия, но понастоящем той представлява едва 1% от общото производство на водород.
За успешното внедряване на водород в бъдеще е необходимо капацитетът за възобновяема енергия на ЕС да бъде утроен до 2030 г. Нужни са политики в областта на иновациите и понижение на цените на „зеления“ водород. Ключово предизвикателство е управлението на бързия преход към „зелен“ водород и недопускането на прекомерни инвестиции в „синия“, който може още през 2030 г. да е неконкурентен.
Изграждането на 1500 MW парогазови енергийни мощности в Маришкия басейн — това е планирано в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Газификацията на Маришките тецове за нас е крайно неприемлив, ненужен, безперспективен, заключващ големи инвестиции за години напред и икономически нерентаболен проект. Заедно с колегите ни от „Грийнпийс“ – България, WWF – България, E3G и младежкото климатично движение „Петъци за бъдеще – България“ се обърнахме вчера с общо становище към Стефан Янев, Министър-председател на Република България, Атанас Пеканов, Вицепремиер на Република България, Андрей Живков, Министър на енергетиката и Асен Василев, Министър на финансите. Категорично против сме замяната на едно изкопаемо гориво с друго. Изложихме подробно аргументите и съображенията си, позовавайки се на актуални изследвания и политически процеси, и дадохме конкретни предложения как да изглежда справедливия енергиен преход на България.
Брифинг: Кандидат-проекти за Петия списък на ПОИ: последен тласък за изкопаемия газ?
През януари 2021 г. Европейската комисия публикува списък с кандидат-проектите за петия по ред списък с проекти от общ интерес или ПОИ. ПОИ са трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които получават най-висока политическа подкрепа на ниво Европейски съюз: по-бързи разрешителни процедури, ускорен процес на оценка за въздействието върху околната среда и допускане до специална линия на финансиране от ЕС (Механизмът за свързване на Европа или МСЕ). 74 на брой газови проекта са кандидатствали и са в очакване да получат одобрение като ПОИ. От тях нито един не трябва да бъде избран поради различни причини.
Какво не е наред с новата газова инфраструктура?
Изкопаемият газ е изкопаемо гориво, което значително замърсява въздуха и има негативно въздействие върху климата. В Европа изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид (CO2) от въглищата. Производството, транспортирането и използването на изкопаем газ също така неизбежно е свързано с отделянето на опасни и значително подценени емисии на метан. Метанът е парников газ, който допринася с почти 25% за глобалното затопляне и следователно превръща решението на въпроса с изкопаемия газ във важен елемент от всякакви действия, насочени към справянето с неотложните проблеми на климата.
Съобразно с това изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ е просто несъвместимо с ангажимента на Европа за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и още по-малко до 2040 г., което е необходимо, за да се ограничи повишаването на температурата до 1.5°C и да бъде в съответствие с Парижкото споразумение. Освен това изграждането на нова газова инфраструктура е ненужно и икономически нерентабилно: всички надеждни сценарии, включително прогнозите на Европейската комисия в съответствие с нейната цел за намаляване на емисиите от 55%, предвиждат намаляване на търсенето на изкопаем газ между 32% и 37% през 2030 г. и след това. Следователно изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ би довела до генериране на невъзвръщаеми инвестиции, блокиране на финансови средства и загуба на пари на данъкоплатците, които ще се стоварят върху европейските граждани.
На този фон предоставянето на достъп до специална линия за публично финансиране и до регулаторни бързи процедури на проекти за изкопаем газ изглежда несъгласувано и абсурдно. И все пак това ще се случи, ако проектите за изкопаем газ получат място в Петия списък с ПОИ.
Избирането на кандидат-проекти за изкопаем газ би било също несъвместимо с ревизирания регламент за трансевропейската енергийна инфраструктура (TEN-E), който най-вероятно ще влезе в сила през 2022 г. и изключва на този етап всички „класически“ проекти за изкопаем газ. Петият списък с ПОИ, от друга страна, също ще бъде приет през 2022 г., но все пак ще предвижда изграждането на инфраструктура за изкопаем газ. Това би довело до ситуация на явна политическа несъгласуваност, при която при наличието на регулация изключваща газова инфраструктура (TEN-E) проекти за изкопаем газ същевременно ще бъдат ускорено придвижвани и ще покриват условията за финансиране от ЕС до 2023 г.
Около две трети от инфраструктурните проектите за изкопаем газ, кандидатстващи за ПОИ споменават възможността да се транспортира водород в бъдеще. В даден момент, при преустройство на неголям брой съществуващи газопроводи, би могло да се стигне до тяхното ограничено използването за пренос на водород от възобновяема енергия. Обезпокоително е обаче, че като аргумент за бъдещото използване на водород се изтъква инфраструктура за изкопаем газ, която дори не е изградена към момента и която ще дойде в допълнение към съществуващата вече свръхголяма газопреносна мрежа. Дебатът за евентуална готовност за използването на водород не трябва да прикрива риска от изпадането в ситуация, в която значителни финансови средства ще бъдат блокирани в изграждането на газопреносната мрежа на ЕС и с това не трябва да се отвлича вниманието от необходимостта газовата инфраструктура да бъде изведена от експлоатация.
Няма какво да се залъгваме: включването на инфраструктура за изкопаем газ в Петия списък с ПОИ би означавало продължаваща подкрепа за една енергийна инфраструктура, която ще бъде несъвместима със собствената визия на ЕС за устойчива бъдеща енергийна система.
КАКВО НЕ Е НАРЕД С ТЕЗИ 74 КАНДИДАТСТВАЩИ ПРОЕКТА?
Сред кандидатите за Петия списък с ПОИ има 74 [1] проекта за изкопаем газ. Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпо струваща газова мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. Както показва скорошен доклад на Artelys, Европа не се нуждае от повече проекти за изкопаем газ, за своята енергийна сигурност. Освен това тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък с ПОИ поради поне една от следните причини:
Те са кандидатствали в предишни години за ПОИ, но не са били одобрени. Петнадесет от кандидат-проектите, включително проекти – мастодонти като газопровода Eastring, Бял поток и разширяването на газопровода БРУА – са кандидатствали за ПОИ в миналото, но са били отхвърлени от Европейската комисия. Няма причина тези кандидатури да заслужават да бъдат разглеждани отново през 2021 г. особено взeмайки под внимание засилената амбиция на ЕС в областта на климата.
Те са икономически нерентабилни без публично финансиране. Дванадесет от кандидатстващите проекти вече са получили милиони евро за строителни работи от Механизма за свързване на Европа, който отпуска този вид финансиране само за проекти, които „не са икономически жизнеспособни и обикновено не биха достигнали до инвестиционните програми на инфраструктурните предприемачи“. Тези вредни проекти са не само несъвместими с Европейските цели за климата, но се нуждаят от публично финансиране, за да имат икономически смисъл. Сред тях са терминалът за втечнен газ в Кипър, тръбопроводът GIPL между Полша и Литва и Балтийския газопровод между Дания и Полша. Няма смисъл да се губят и без това оскъдните публични средства за замърсяващи, икономически нерентабилни проекти. Вместо това, от финансиране и подкрепата на ЕС трябва да се възползват наистина устойчиви проекти за справедлив енергиен преход. Скорошни изследвания показват, че такива загуби вече реално са се случвали, като 440 милиона евро са били насочени към проекти за изкопаем газ, които или не са били завършени или все още не се използват.
Тези проекти изпитват хронични строителни закъснения. Удивителните 65% от всички кандидат-проекти, които вече са били част от Четвъртия списък с ПОИ (43 от 66), са отчели забавяне с поне една година на датата за въвеждане в експлоатация – често пъти дори по-дълго. Например в Гърция два газопровода – проектът за интерконектор ИГБ / IGB, свързващ Гърция с България, и газопровода Посейдон, свързващ Гърция с Италия – вече отчитат отлагане с 5 години на датата за въвеждане в експлоатация. През 2020 г. само два газови проекта, част от Четвъртия списък на ПОИ, са осъществили напредък в сравнение с 2019 г. Според ACER най-честите причини за закъсненията са затруднения с финансирането. Всяка година закъснение потвърждава икономическата нерентабилност на тези проекти и увеличава вероятността за блокиране на финансови средства.
Тези проекти ще бъдат осъществени на територията на страни, където търсенето на газ вече е достигнало своя пик. Това важи за 65% от всички кандидатстващи газови проекти. При само три изключения, всички държави от ЕС, където са планирани да бъдат разположени кандидат-проектите за газ, вече са преминали пика на газово потребление през последното десетилетие. При всички обстоятелства съществуващата инфраструктура за изкопаем газ е била достатъчна досега, за да задоволи и да отговори на търсенето през пиковите години – друга причина да не се изгражда нова, допълнителна газова инфраструктура в тези страни. Освен това следва да се има предвид, че търсенето на газ е спаднало в 16 държави-членки с поне 10% през 2019 г. в сравнение със съответните пикови години. Тези държави включват Франция, Унгария, Италия, Литва, Латвия, Румъния, Словакия, Дания, България и Словения, всички от които имат газови проекти, кандидатстващи за ПОИ на тяхна територия.
Тези проекти срещат открита съпротива от страна на местните общности. Двадесет от кандидатстващите проекти са изправени пред някаква форма на местна опозиция от същите общности, които би трябвало да се възползват от тях. Ожесточена съпротива – водена от опасения за околната среда, здравето и поради геополитически притеснения – се разрасна около няколко проекта, които се очаква да увеличат вноса на изкопаем газ към ЕС. Те включват терминалите за втечнен изкопаем газ в Крък (Хърватия) и Скулте (Латвия), но също така и изграждането или разширяването на гигантските газопроводи: ТАНАП, ТАП, Южен Кавказ и Транскаспийските тръбопроводи, както и EastMed, свързващ Европейския континент с газовите полета в оспорваните води на Югоизточно Средиземноморие. Дори и да успеят някога да видят бял свят (след още много години), всички тези мегапроекти ще бъдат ненужни на европейския континент, където търсенето на изкопаем газ се очертава да намалява.
[1] Тази оценка не включва 3 кандидат-проекта за ETR, тъй като те не са проекти за изкопаем газ и следователно обикновено не отговарят на условията по настоящия TEN-E
ЗАКОНОДАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО ПОИ
На всеки две години Европейската комисия приема нов списък с ПОИ под формата на делегиран акт. Европейският парламент и Съветът на ЕС разполагат с два месеца (с възможност за удължаване с още 2 месеца) да приемат или да се противопоставят на целия списък, включително на всички ПОИ от всички категории.
Публикуването на окончателния проект на Петия списък с ПОИ се очаква до края на 2021 г. Процесът за избор на проекти, които ще бъдат включени, вече стартира през януари, с публикуването на нов списък с кандидатури. Преди да бъде приет от Европейската комисия, той ще бъде обсъден през пролетта и лятото на 2021 г. в регионални групи – платформа, силно повлияна от електро преносните системни оператори.
What is wrong with the 5thPCI list candidate projects?
Какво не е наред с проектите-кандидати за Петия списък на ПОИ?
Сред кандидатите за петия списък на ПОИ има 74 проекта за изкопаем газ.
Нито един от тях не трябва да бъде избран
ЗАЩО?
Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпоструваща газопреносна мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. На всичкото отгоре тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък на ПОИ поне по една от следните причини:
Този политически брифинг е публикуван от Climate Action Network (CAN) Europe и Food & Water Action Europe през март 2021 г. Climate Action Network (CAN) Europe е водещата европейска коалиция на неправителствените организации, бореща се с опасните климатични промени. С над 170 членуващи организации от 38 европейски държави, представляващи над 1500 НПО и повече от 47 милиона граждани, CAN Europe популяризира политиките за устойчив климат, енергетика и развитие в цяла Европа. За Земята е българският член на мрежата.
www.caneurope.org
Food and Water Action Europe е европейската програма на Food & Water Watch, организация с нестопанска цел, базирана в САЩ. Food & Water Action Europe защитава здравословната храна и чистата вода за всички. Ние се противопоставяме на корпорации, които поставят печалба пред хората и се застъпваме за демокрация, която подобрява живота на хората и защитава нашата околна среда.
www.foodandwatereurope.org
ESTHER BOLLENDORFF
Senior Gas Policy Coordinator
Climate Action Network Europe
esther@caneurope.org
FRIDA KIENINGER
Senior Campaigner Food & Water Action Europe
fkieninger@fweurope.org
+32 (0) 2893 1045
FEDERICO MASCOLO
Intern
Climate Action Network Europe
federico@caneurope.org
Брифингът е преведен от Десимир Панчев и Веселина Василева (газов координатор в За Земята, v.vasileva@zazemiata.org) на базата на оригиналния текст: http://bit.ly/2021PCI5thList
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/04/FossilFuelGraph.jpg10081130r.slavkovahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngr.slavkova2021-04-01 15:59:302023-01-04 18:22:02Кандидат-проекти за Петия списък на ПОИ: последен тласък за изкопаемия газ?
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Loading...
Reload document 
Open in new tab 
