Годишен описателен и финансов отчет за 2021 г. на ЕС „За Земята“
Ще намалят ли новите ГМО употребата на пестициди?…НЕ!
Ще намалят ли новите ГМО употребата на пестициди?…НЕ!
Доказателствата са категорични – новите ГМО няма да намалят употребата на пестициди.
ГМ култури от първо поколение бяха въведени преди повече от 20 години с обещания за намаляване на употребата на пестициди – обещания, които сега се дават за новите ГМ култури. Данните обаче показват, че това първо поколение ГМ култури, всъщност е увеличило употребата на пестициди в страните, където те се отглеждат широко.
За да се постигнат целите за намаляване употребата на пестициди, вземащите решения трябва да предприемат следните действия:
Да признаят, че обещанията на биотехнологичната индустрия не са доказани.
Да приемат реални решения за намаляване на пестицидите и насърчаване на промяна в обществената политика и законодателство.
Да въведат регулация на новите ГМО съгласно съществуващите закони за ГМО, за да се осигури свобода на избора за потребителите, земеделските производители и селекционерите, както и прилагане на строги мерки за безопасност на храните преди пускането им на пазара и етикирането им.
Вижте повече в доклада.
БРИФИНГ | Май 2022 | Приятели на Земята Европа
Автор: Claire Robinson
Дизайн: contact@onehemisphere.se Визии: © Shutterstock.
Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни
Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни
БИОРАЗНООБРАЗИЕТО, НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ИЗБОРЪТ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СА ЗАСТРАШЕНИ
Знаем как да поправим счупената хранителна система в света. Нуждаем се от агроекология, която да зачита и насърчава биоразнообразието, да се съсредоточава върху устойчивостта на земеделските култури и обмена на знания. Нуждаем се от система, която поставя в основата си разнообразието, справедливостта и баланса с природата.
Лобистките групи за нови генетично модифицирани организми (ГМО) също твърдят, че имат отговорите – но техните „решения“ са много различни.
Според агробизнес корпорации като Corteva и Bayer ГМО технология като CRISPR е решението за нефункциониращата индустрия за производство на храни – технология, която те описват като демократизираща, устойчива и необходима. Ако се вгледаме по-дълбоко, ще открием, че тези ГМО, промотирани от Corteva, Bayer и други корпорации, са и тези, за които същите притежават патенти.
Биотехнологиите, агробизнесът и техните лобисти вече настояват Европейската комисия да дерегулира новите ГМО и да отхвърли доказателствата за всички свързани с тях рискове. Европейската комисия се вслушва в тях и изглежда повече от готова да вкара исканията на лобитата в нов закон с отслабени проверки за безопасност и с избегнато етикетиране на ГМО.
Агробизнесът и Европейската комисия не само представят новото поколение ГМО като ключов инструмент за устойчиви хранителни системи, но и някои световни биотехнологични корпорации се стремят към две основни законови промени:
- Патентите за новите ГМО трябва да включват всички конвенционално отглеждани растения със сходни генетични характеристики, за да се получи безпрецедентен контрол върху растенията и семената.
- Същите корпорации искат да държат в неведение земеделските производители и потребителите, като пускат на пазара своите продукти без никакво етикетиране и проверки за безопасност, за да намалят едновременно с това разходите си.
БРИФИНГ | Декември 2021 | Приятели на Земята Европа
Автор: Cass Hebron
Дизайн: contact@onehemisphere.se Визии: © Shutterstock.
Да редактираш истината. Редактирането на гени не е решение.
Редактирането на гени не е решение на промените в климата.
Земеделието е попаднало в омагьосан кръг. Индустриалното селско стопанство и особено индустриалното производство на фуражи за животни е основен източник на емисиите на парникови газове и изменението на климата, а земеделсткият сектор се бори да се справи с последиците от това нарушаване на климата. Повишаването на температурите, екстремните метеорологични явления и непредсказуемите условия поставят под заплаха земеделското производство, което от своя страна застрашава производството на храни.
Ефективните решения трябва да бъдат двупосочни: както да се намали въздействието на селското стопанство върху околната среда, така и да се направи секторът по-устойчив на климатичните въздействия.
Агробизнесът и биотехнологиите рекламират новите ГМО като ключ към запазване на производството на храни в новите нестабилни климатични условия.
Те твърдят, че използвайки нови методи на генното инженерство за редактиране на геномите на растенията, ще разработят такива, които са в състояние да дават стабилни добиви в условия на суша или ще модифицират корените им, за да съхраняват повече атмосферен въглерод.
Политиците и учените не трябва да отделят време и пари за намаляване на въздействието на метана от кравите и за създаване на ГМО-модифицирани фуражи за масово производство. Те трябва да намерят начини да се откажат от неустойчивото промишлено земеделие. Въпросът, на който биотехнологиите се опитват да отговорят, е: “Как да поддържаме същите нива на свръхпроизводство и експлоатация на ресурсите?”, а би трябвало да бъде: “Как да се отдалечим от една експлоататорска и вредна за околната среда индустрия?”
Не на генетичното насочване: генна модификация на дивите видове и цели екосистеми
От изобретяването на техниката за генетично инженерство CRISPR/Cas, гените могат да бъдат променени много по-фундаментално, отколкото е било възможно преди. С помощта на генетично редактиране могат да бъдат променени не само гените на обработваеми култури и добитък, но и тези на диви животни и растения. По този начин природата – взаимодействието на видовете в техните екосистеми – също може да бъде генетично препрограмирана в близко бъдеще, за да отговаря на човешките цели.
За Земята казва „не“ на подобни експерименти!
„Поколение неизвестно“ – доклад и позиция на За Земята и Приятели на Земята Европа за новите ГМО
В настоящия доклад ще намерите позицията на За Земята и Приятели на Земята Европа относно ГМО2.0 – продуктите на генетичното редактиране.
Ето и накратко какво засягаме с него:
- Кого овластява технологията, кого обезсилва и кой я притежава?
- Агрохимическата индустрия представя тези нови техники като устойчиво решение, като се стреми да защити своя пазар за индустриални стоки и семена.
- Понастоящем няма доказателства, че новото поколение ГМО ще изпълни някое от тези обещания.
- Тези нови техники за редактиране на гени модифицират ДНК на растения, животни и микроби, променяйки генетичния материал на организма по начини, които не се срещат естествено и не се получават чрез конвенционално размножаване на растения.
- Техниките за генетично редактиране могат да доведат до неочаквани резултати.
- Тази непредсказуемост е един от основните аргументи за строгото регулиране, въведено за ГМО, а рискът остава и за продуктите на ГМО2.0. Следователно те следва да бъдат регулирани по същия начин.
- Правилата за ГМО гарантират, че земеделските производители, животновъдите и потребителите са в състояние да вземат информирани решения, дали искат да използват ГМО, знаейки че са проведени изследвания за вероятните въздействия върху околната среда.
- Лобистите, представляващи производителите на зърнени култури, картофи, захарно цвекло и други твърдят, че прилагането на съществуващото законодателство за ГМО към новото поколение технологии би било основна заплаха за техните икономически интереси.
- Тяхната доминираща пазарна позиция означава, че могат да контролират достъпа до патента за технологията CRISPR на своите конкуренти, включително да определят цената за достъп до технологията.
- Естествени сортове култури могат да бъдат разработени, за да се адаптират към променящия се климат, а по-малко интензивните форми на земеделие ще ни позволят да храним хората по устойчив начин.
Вижте целия доклад тук.
Генното инженерство застрашава поминъка на бъдещите поколения
Защо новите геномни техники трябва да бъдат обект на строго регулиране
Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда
Докладът успява да обясни новото поколение ГМО на един достъпен език, а в същото време е издържан от научна гледна точка. В него може да се намери информация, която да отговори на някои от най-важните въпроси. Какво означават „генетично редактиране“, „CRISPR“, „генетично насочване“ и други подобни термини, които малко по малко се появяват в медии, презентации, дискусии. Наистина ли те са толкова прецизни и безопасни? Следва ли да бъдат регулирани, както старото поколение ГМО или трябва да бъдат употребявани без контрол?
Стоп на новите ГМО!
В тази брошура представяме накратко какво са новото поколение ГМО или както ги наричаме ГМО2.0.
Представяме и 12-те причини, заради които според нас те следва да бъдат регулирани като познатите ни досега ГМО. Т.е. да минават предвидените в европейското законодателство процедури по установяване на безопасността, преди да бъдат разрешени за използване в селското стопанство или да бъдат влагани в храните и фуражите, както и ако се предлагат на пазара – да бъдат етикетирани, че съдържат ГМО. Причините могат да се обобщят, с това че ГМО2.0 крият същите рискове, макар и биотехнолгичните лобита ги определят като „прецизни“ и без възможност да създават неочаквани проблеми. Впрочем, те твърдяха същото и за предишното поколение ГМО в дебатите за начина им на регулиране.
Прочетете брушурата тук.
Становище относно етикетиране и проследяемост на продукти „Без ГМО“
Снимка: Министерство на здравеопазването на Украйна via Wikimedia Commons
Становище на Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ относно проект на Закон на храните 2017 в частта, касаеща етикетиране и проследяемост на продукти с надпис „Без ГМО“ от 21.11.2017 г., което беше изпратено до Комисия по земеделие и храните на Народното събрание.
Прочетете Становището тук.
Обществени нагласи към етикетирането на ГМО и въвеждане на стандарт „Без ГМО“
Този доклад представява анализ на резултатите от националното представително проучване на обществените нагласи върху етикетирането на ГМО и въвеждането на стандарт „Без ГМО“, извършено от „Маркет линкс“ по поръчка на екологично сдружение „За Земята“. Въвеждането на стандарт „Без ГМО“ се радва на широка подкрепа и е в интерес на цялото общество, но се изисква по-висока демократична представителност в разработването му. 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.
Силната обществена подкрепа за въвеждането на доброволен стандарт „Без ГМО“, както и негативните нагласи към ГМО са силен инструмент за постигането на хранителна независимост. Във втората част се резюмира връзката между хранителната независимост и ГМО.
Прочетете доклада тук.