Замърсяването стига до питейната вода, до въздуха, който дишаме, и храната ни. Плащаме висока цена за щети, които не сме причинили ние.
• Въглищата са известни със своето силно негативно въздействие върху климата и ландшафта, но отпадъчните продукти от горенето им – пепел, шлака и сгур – остават подценявана заплаха.
• При добив на всеки тон въглища се генерират около 400 кг отпадъци. При изгарянето на един тон въглища остават между 250 и 300 кг пепел и шлака, съдържащи тежки метали, арсен и радиоактивни изотопи.
• В България около 90% от тези токсични отпадъци не се третират, а се натрупват нерегламентирано – в депа наречени сгуроотвали или шламохранилища с минимален контрол и опасни нива на тежки метали.
• Площадката на сгуроотвал „Седми Септември“ край Перник обхваща внушителна площ, която се равнява на около 160 футболни игрища.
• Боклукът от въглищните централи в България е масово игнориран – доказва го и примерът с депото „Седми Септември“ край Перник.
• Изследване на сгуроотвала показва силно алкални условия и концентрации на олово, кадмий и цинк, които надвишават регулаторните норми между 3 и 6 пъти, което се счита за екстремно замърсяване и носи сериозен здравен риск.
• Данните подчертават нуждата от спешни политики за мониторинг и рекултивация на подобни обекти.
Кристиян Панайотов е автор в Климатека. Той е специалист по устойчиво развитие със солиден опит в управлението на международни проекти в областта на околната среда и природните ресурси. Специализира в управление на данни и информационни системи, почвено здраве, ГИС анализи, въглеродни програми и др. Кристиян е един от основателите на дружеството Агровар – агротехнологична компания, която – чрез изкуствен интелект и земеделски практики – предлага технологии за устойчиво земеделско производство. В Logical Outcomes ръководи конфигурацията на повече от 20 информационни системи за WHO, FAO, The Nature Conservancy и др., като оптимизира събирането и валидирането на данни в над 30 държави.