, ,

Седем години борба да се чуе гласа на Варненци за съдбата на Морската им градина — обреченият референдум

Епичната (продължителна и неуморна) битка на Варненци за запазване на морската им градина и срещу мафията обхванала с пипала не само общинската администрация, но и прокуратура и съдебна власт, е един от ярките примери как в България гражданското общество бива блокирано и осакатявано на всяка крачка при опитите си да намери справедливост.

Търсейки начин да използват един от малкото инструменти разрешени им от закона гражданите на Варна стартират събиране на подписка и опит да инициират референдум, за да може гласът им накрая да бъде чут.  Зашеметяващо количество документация, протоколи, жалби, решения ,постановления, статии и какво ли още не може да бъде открито на http://www.sopa.bg/news.php?extend.167 където изключително организираните граждани са събирали  документалните си стъпки и, на моменти абсурдната кореспонденция, с държавните власти. Ние се опитахме да синтезираме борбата и нарушенията, защото това е много ярък пример как дори и прилагайки стриктно законовите постановки, гражданското общество бива ограбвано от правото си на глас заради частните бизнес интереси на мафията.

В началото на 2013 година Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА с подкрепата на ОЦОСУР, СНЦ „Обединено гражданско сдружение“ , БДЗП, ГС „Зелена Варна“ и ГС „Варна диша“ стартират подписка  а провеждането на местен референдум, с който варненци да заставят местната власт да утвърди Морската градина като обществен парк със свободен достъп, разположен на брега на морето.  

Търсенето на подобен статут за това природно богатство на град Варна се налага след като през 2012 г. с новия Общ устройствен план на града е заличен окончателно статутът на крайбрежната зона, като зона за отдих и е предвидено застрояването ѝ, като зона за обществено обслужване, включително с офиси, хотели, казина и т.н.

След търсене на варианти как законово да се съхрани досегът на парка с морето, да се запази крайбрежната зона, като зона за отдих и се избегне прекомерното й застрояване, няколко НПО вземат решение да стартират подписка, с която да предложа на варненци да се проведе местен РЕФЕРЕНДУМ със следните въпроси:


  1. Да достига ли паркът „Морска градина” до морето, като включва изцяло крайбрежната зона от ската до морския бряг? 

  2. Да бъде ли крайбрежната зона на град Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, но без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?

 

Допълнителна информация;

Законови постановки уреждащи провеждането на местни референдуми :

Съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, местен РЕФЕРЕНДУМ за Морската градина на Варна може да се инициира и произведе:


По предложение на кмета на Варна Кирил Йорданов, по искане на поне 11 общински съветници или по инициатива на гражданите чрез подписка.

Тъй като първите две възможности отпадат поради досегашното нежелание на институциите да се възползват от даденото им от закона право, време е гражданите да вземат думата! И стартират подписка.

При подписка референдум се произвежда задължително, ако за 3 месеца се подпишат с ЕГН и адрес не по-малко от една десета от гражданите с избирателни права. На последните избори за общински съвет те са били 285 396, което означава, че са необходими около 30 000 подписа.

Ако се съберат една двадесета или около 15 000 подписа, решението дали да се произведе референдума ще се гласува от общинския съвет.

Референдумът се печели, ако с „да” гласуват повече от половината от участвалите в референдума и избирателната активност е не по-ниска от тази на последните избори за общински съвет, т.е. не по-ниска от 49,98%.

Изпълнението на решението, прието с местен референдум, се организира от кмета на общината.

Уловката:

На 17 Октомври 2013 гражданите внасят 2757 попълнени бланки с по 12 реда, което прави  33084 записа. ГД „ГРАО“ към МРР е проверила 32367 записи. От тях са признати за коректни 14854, но и те са достатъчни да задължат кмета да представи официално становище, а общинския съвет да обсъди публично предложението с въпросите за референдума и да го гласува.
Победата се състои в това, че становището на кмета и публичното обсъждане дали да има местен референдум следва да са именно от гледна точка на обществения интерес, а не на интереса на частния инвеститор „Холдинг Варна“, който се страхува и не желае да чуе гласа на варненци за прехваления си проект. А този глас със сигурност ще бъде „Да на Морската градина до морето! Не на олигархията, не на мафията, не на ТИМ!“
За съжаление, в продължение на няколко месеца кметът Иван Портних и председателят на общинския съвет Иван Луков не дават ход на публичното обсъждане, а сякаш чакат съдът да ги задължи да го сторят.“  Казват представители на Инициативния комитет (http://www.sopa.bg/news.php?extend.167)

В непроходимата джунгла на администрацията:

И се започва едно безкрайно административно и съдебно ходене по мъките продължило години … Използвани са всички законови механизми, за да се признаят събраните от гражданите подписи и да се инициира референдум. На sopa.bg може да се открие впечатляващ брой писма, жалби, дела и преписки, с които гражданите и администрацията играят танго- две назад, една напред.  Стигат и до Върховния Административен съд.

Въпреки това след години разтакаване и неправомерно бавене на 22.01.2018г.  Общински съвет – Варна излиза с решение, с което  отхвърля предложението на инициативния комитет от 26.04.2013 г. и отказва произвеждането на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна. Гражданите естествено обжалват това решение предвид множеството нарушения на държавни и общински органи до този момент. И се започва нов цикъл…

Положението е малко „Дон Кихот и хилядите вятърни мелници“. Крайния резултат към момента е, че на гражданите на гр. Варна им е отказано правото на глас относно съдбата на морската им градина. Заплетени в административната и съдебна джунгла, ограбени от базисни права да решават съдбата на здравето и околната си среда, гражданите все още се опитват да играят по правилата на системата , но е очевадно, че в условията на ограбена демокрация, държавата вече не функционира така като би трябвало!