Метанът е газ без цвят и мирис, с химична формула CH4. Той е вторият по-значение парников газ, на който дължим ⅓ от глобалното затопляне, но за него се говори много по-малко отколкото за въглеродния диоксид
Концентрацията на парниковите газове на Земята е най-високата за последните милиони години. Въглеродният диоксид, метанът и диазотният оксид – основните парникови газове в атмосферата на Земята – за пореден път достигнаха рекордно високи концентрации през изминалата 2024 г. Настоящите концентрации на метан в атмосферата са близо 3 пъти по-високи от тези от преди Индустриалната революция. Докато преди концентрацията му е била стабилна – около 650-700 части на милиард (ppb), то в началото на тази година концентрацията на газа на планетата е достигнала над 1933,97 ppb (Фиг. 1).
Фигура 1. Концентрация на метана през последните 1000 години. Източник: Methanelevels.org по данни на 2 Degress Institute.
Метанът притежава 84 пъти по-голям потенциал за затопляне на климата на Земята от този на една и съща единица маса въглероден диоксид (CO2) за период от 20 години, докато за 100 години разликата е 28 пъти (Фиг. 2). Въпреки, че метанът има в пъти по-силно действие на затопляне на въздуха спрямо въглеродния диоксид, той има второстепенно значение за глобалното затопляне, защото концентрацията на метана в атмосферата е с над 200 пъти по-малка от тази на CO2.
Фигура 2. Въздействие на метана за затопляне на атмосферата за период от 100 години. Източник: https://methaneemergencybrake.org/.
Макар и да има естествени емисии на метан, в момента около ⅔ от емисиите на CH4 биват отделяни от свързани с човека дейности, като най-съществен е приносът на изкопаемите горива, селското стопанство, отпадъците и изгарянето на биогорива и биомаса (Фиг 3). Въпреки, че емисиите на метан и увеличението на концентрацията на газа са различни през всяка отделна година, емисиите от последните 200 години не могат да бъдат компенсирани от естествените процеси на поглъщане на метан от атмосферата.
Фигура 3. Антропогенни емисии на метан за периода 1970 – 2022 г. по сектори. Източник: https://visualizingenergy.org/global-anthropogenic-methane-emissions-1970-2022/
Средното време на живот на метана в атмосферата е 12 години. С времето главно чрез реакции с хидроксилни радикали той се преобразува във водна пара и въглероден диоксид. След като вземем предвид преобразуването, в дългосрочен план емисиите на газа допринасят за около 4,5% от годишните емисиите на въглероден диоксид.В същото време това е добра новина, защото краткото време на престой на метана дава възможност за бързо стабилизиране или дори леко понижение на световната средна температура. Докато при постигане на нулеви емисии на въглероден диоксид, неговото затоплящо действие ще остане поне за няколко стотин години, то при прекратяването на емисиите на метан затоплящото действие върху планетата ще намалее с около 0,3 °C (Фиг. 4). Активисти наричат това “метановата аварийна спирачка”. Мерките за намаляване на емисиите на метан е една от ключовите възможностите за постигането на целта от Парижкото споразумение от 2 °C.
Фигура 4. Илюстрация на “метановата аварийна спирачка”. Източник.
Метанът не замърсява директно атмосферата, но главният начин за преобразуването му в атмосферата води и до образуване на озон в долните слоеве на атмосферата (тропосферата). За разлика от този в стратосферата, който ни предпазва от опасното UV-лъчение, тропосферният озон е замърсител на въздуха, и също е парников газ. Поради това с увеличаването на емисиите на метан ще се увеличава и концентрацията на озон, което би довело до повишени нива на респираторни заболявания и смъртност сред хората.Намаляването на емисиите на метан с 45% би предотвратило 260 000 преждевременни смъртни случая, 775 000 посещения в болница, свързани с астма, 73 милиарда часа загуба на труд поради екстремни горещини и 25 милиона тона загуби на реколта годишно, според доклад на Climate and Clean Air Coalition.