В градовете, в които има проблем със замърсяването на въздуха от трафика и битовото отопление, вероятно е нормално да се опитваме да ограничим излизанията си навън. А може ли това да не е изцяло правилна тактика?

Колоезденето през зимата е не само полезно, но и препоръчително за нашето здраве, а ефектите от излагането на замърсен въздух през това време в повечето случаи са много по-малко вредни в сравнение с алтернативата да останем обездвижени. Около тези твърдения се обединиха лекарите от мрежата „Въздух за здраве“, които гостуваха със свои презентации на поредното на „Зимно градско колоездене за всеки“, провело се преди няколко седмици в София. Събитието се организира за трети път в началото на зимата от „За Земята“, а целта е да се съберем и да си поговорим за най-често срещаните проблеми и техните решения, свързани с велосипедния достъп до града в студения сезон.

 

Велосипедът може да е по-безопасен от ходенето пеша или с автобус

„Въпреки високите нива на замърсяването на въздуха е уместно да продължавате през зимата да карате колелo, защото увеличената смъртност при намалена физическа активност е много по-висока, отколкото рискът за здравето от замърсения въздух“, посочи д-р Евгения Дамеска – пулмолог и специалист по вътрешни болести от УМБАЛ „Света Анна“. Излагането на мръсен въздух, разбира се, не е безопасно и трябва да преценяваме риска според данните за въздуха в конкретния ден, за което би спомогнала работеща мониторингова система, каквато се стремим да постигнем и в София чрез граждански натиск.

Д-р Дамеска цитира научни изследвания, според които съществува критична точка на замърсяването с ФПЧ2,5. Тази критична точка се достига, когато концентрацията на праховите частици от този тип надвишава 95 µg/m³, а експозицията продължава повече от 30 минути. Според данни на Световната здравна организация, подобни условия се наблюдават само в 1% от големите градове по света.

Д-р Евгения Дамеска

При средна концентрация на ФПЧ2,5 около 22 µg/m³ за да се достигне здравословен риск, който превишава ползите от физическата активност на открито, човек би трябвало да кара колело средно 7 часа или да ходи пеша 16 часа на ден.

Оказва се, че карането на велосипед може да е дори по-безопасно от останалите форми на транспорт, поне за средностатистическия велосипедист. Причината е, че средното пътуване с велосипед в града обикновено е най-кратко като времетраене, както е показано на графиката по-долу. Университетът в Лийдс е провел проучване сред хора, пътуващи с автобус, автомобил и велосипед в градовете, за да сравни количеството и вредното влияние на замърсителите, които те поемат.  Оказва се, че велосипедистите са в най-малък риск. Обяснението е, че въпреки повишената активност на белите дробове при карането на колело, те прекарват почти три пъти по-малко време в най-замърсените участъци на булевардите с най-интензивен трафик. От друга страна пешеходците са най-уязвими, тъй като се задържат най-продължително в замърсените зони. Сред колоездачите специфично застрашени в дни с високо замърсяване са доставчиците с велосипед, които прекарват голяма част от работното си време навън, посочва д-р Дамеска.

Измерването на излагането на ФПЧ, извършено от Университета на Лийдс, показва че велосипедистите са изложени най-малко на замърсяването на въздуха, защото прекарват най-кратко време в замърсената среда.

 

Рисковете от липсата на двигателна активност

За да се погрижим за здравето си чрез движение е нужно много по-краткотрайно усилие в сравнение с периода на излагане на замърсители, разказа на свой ред д-р Лина Колева – специалист по кардиология в Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис“ III в София. А да не се залежаваме е от драматична важност.

„В България положението със сърдечно-съдвите болести е потресаващо. Ние сме първи по смъртност в Европейски съюз. Имаме изключително много инсулти и инфаркти. Честотата им на всичко отгоре не намалява в последните 10 години, а се увеличава“, разказва тя и посочва, че основните рискови фактори в случая са хипертония, висок холестерол, затлъстяване, захарен диабет, тютюнопушене. „Обаче ако поразровим по-дълбоко, под тези причини стои всъщност начинът на живот и в огромна степен обездвижването – то води до затлъстяване, което пък води до диабет и т.н…. Всички тези фактори изключително много си влияят и се потенцират едни други, но в основата е обездвижването и лошото хранене“, добавя кардиологът.

България е на първо място по сърдечно-съдова смъртност в ЕС. Специалистите смятат, че това се дължи в голяма степен на недостатъчната двигателна активост на населението

 

За да се противопоставим на тази лоша статистика, трябва да се движим повече, посочва лекарят, като препоръките са за или умерено интензивно аеробно натоварване, или много интензивно. Какво означава това?

Ако изберем умерения път, това би трябвало да включва минимум 150 мин. натоварване за седмица. То би могло да се изразява в поне 20 мин. бавно колоездене (със скорост под 15 км/ч). Подобен ефект при съкратено време за изпълнение можем да постигнем и с интензивна тренировка, което значи минимум 10 мин. дневно въртене на педалите със скорост над 15 км/ч за постигане на поне 75 мин седмично тренировки. Това са минималните прагове, а докторите препоръчват на следващ етап да се стремим към удвояване на времето за двигателни усилия.

Д-р Лина Колева

„Ние забелязваме, че по този начин се постига много добър ефект върху хипертонията, пада кръвната захар, намалява високия холестерол и се подобрява общото състояние“, обяснява д-р Колева. „Т.е. велосипедистите са хора, които в индивидуален план се борят с този голям проблем със сърдечно-съдовите заболявания, но и в глобален, малко по-алтруистичен план, всъщност те правят добро на всеки един човек в града, като намаляват по този начин трафика и от там и замърсяването на въздуха и шума“.

Карането на велосипед в града например до работа може да се явява удобен начин да поддържате здравето си без да отделяте допълнително време за това. Д-р Дамеска и д-р Колева насърчиха читателите ни да го правят и въпреки замърсения въздух. Пулмологът дава обаче и добър практичен съвет: ако увеличим маршрута си с поне 20%, които преминават през зелена площ, това ще намали експозицията ни към замърсяването с 50%.

Събитието завърши с презентация на дерматолога д-р Михаил Михайлов, който разказа за неочакваната от мнозина връзка между замърсяването на въздуха с кожните проблеми. Очаквайте и по-подробно интервю с него на сайта на За Земята по-късно през сезона.

А през това време не забравяйте да карате колелото си, нищо че още е зима.

 

by