„В страната има климат на медийна гражданска война, но това не е плурализъм. Вместо това трябва да има защита на редакционната независимост и свобода, благонадеждност на информацията“, коментират от Репортери без граници.
„Ситуацията е много притеснителна заради големия натиск върху журналистите, атаките (понякога физически, понякога вербални), заради инструментализацията на медиите срещу опоненти“, казва генералния секретар на организацията Делоар. „Има и злоупотреба със законите, за да бъде застрашена журналистиката.“
…„ когато думите не стигат, говорят оръжията…“ и т. н. анахронизми. То, това за втората световна е казано – страшното е, че и сега може да го превърнем в реалност. Е, не случайно свободната пресата е един от стълбовете, на които се крепи демокрацията. Без свободата да изразяваме различни гледни точки и да търсим плуралистични информационни канали навлизаме в територията на най- опасните и човеконенавистни режими ( от тоталитаризма до нацизма). Ограбването на свободата на словото е един от най-симптоматичните и кислородно- отнемащи прийоми на репресивни режими в съвременната история. В този смисъл функцията на държавата по силата на обществения договор, който всички ние сключваме, би трябвало е да следи свободата на пресата и нейната обективност да не бъдат накърнявани. Ужасяващото е, че последните години в България ние сме свидетели на точно обратните тенденции. Държавата и различни нейни органи прилагат репресивни и откровено пристрастни мерки срещу медии и журналисти, които се осмеляват да критикуват властта, корупцията и беззаконието.
Тъжната статистика, че сме на 111 място по свобода на словото (от 180, наред със страни с военизирани режими) не е тайна за никого, но явно не ни стряска достатъчно.
Монополизирането на медийните канали, заглушаването на разследващи материали, депривация в търсенето на обективност също не ни правят достатъчно впечатление, за да се размърдаме. Това води до все по-задълбочаваща се репресия и обедняване на информационната обективност. Напоследък сме свидетели на безпрецедентни и стряскащи репресии от страна на Държавата към журналисти с критично отношение към различни аспекти на сегашната власт.
Нека разгледаме няколко такива случая, защото когато държавата и нейните органи започнат да запушват устата на журналисти и медии… нещата хич на са добре! Да мълчим за този фарс на демокрация ни прави съучастници в престъпление.
Най – нашумелия и фрапантен случай напоследък е със замлъкналото национално радио ( за първи път от 50 години) след отстраняването от длъжност на радио водеща отразяваща съдебния ресор и в частност протестите срещу единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев. Внезапното сваляне от ефира на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио на дългогодишния журналист Силвия Великова предизвика сътресения и реакции не само в радиото, но и от страна на множество организации и граждани. Репортери без граници (RSF) излязоха с позиция, че „са ужасени от политическия натиск, който доведе до отстраняването на водеща в националното радио и след това – до спирането на излъчването на радиото за повече от пет часа“.
Дори Съюза на съдиите сезира европейските институции за безпрецедентния натиск оказан върху националната медия.
Според съюза това не е рутинно управленско решение, а „скандално запушване устата на журналист в съдебния ресор, който не се страхува да задава въпроси, в националното радио, субсидирано от държавния бюджет, т.е. от българските данъкоплатци“. Фактът, че Великова е възстановена като водещ на предаването „Преди всички“ и съдебен репортер, но ще бъде назначен и втори репортер, „който да осигурява плурализъм“, не променя факта на грубо посегателство върху свободата на словото, се казва в писмото.
И другия доста красноречив и емблематичен случай – журналистите от разследващия сайт Биволъ – които от години са трън в петата на организираната престъпност и осветяват скандални сделки на властимащи, биват подложени на систематичен тормоз от страна на държавни институции и органи.
„През последните месеци един от водещите сайтове за разследваща журналистика в България, Bivol.bg (Биволъ), беше застигнат от лавина репресивни държавни разследвания и одити. Според собственика му това е целенасочена кампания с цел отмъщение заради разобличения за корупция в управляващата партия в страната.
Всички разследвания срещу Биволъ приключиха без да бъде открита каквато и да е нередност,“ каза Йорданов. „Последният одит продължи шест месеца и не откри нищо. Независимо от това сега започва нова финансова проверка. Това предизвика невероятен стрес и икономически натиск“
Натискът върху тях е постоянен – заплахи, опит за убийство, наблюдение, следене, подслушване, данъчни проверки, съдебно преследване, имотни проверки…
„Малка мрачна хроника и това не е всичко:
2007 г. декември Асен Йорданов е нападнат от четирима души с ножове и тръби, които пробват да го наръгат, но той успява да ги отблъсне. Заведено е Досъдебното производство по Чл. 115 от НК – опит за убийство. Няма разкрити.;
2008 г. ноември Асен Йорданов получава информация, че срещу него има поръчка. Полицията установява, че той е следен от ОПГ по поръчка на действащ зам.-окръжен прокурор на Бургас. Случаят е докладван на главния прокурор Борис Велчев. Няма последствия за поръчителя и мутрите;
2012 г. Четири български банки се жалват в БНБ заради публикувани от Биволъ дипломатически доклади на САЩ и настояват сайтът да бъде глобен;
2012 г. Димитър Стоянов получава заплахи, докато снима репортаж за пияни в работно време магистрати. В групата са Веселин Пенгезов и настоящият член на ВСС Севдалин Мавров. Назначена му е полицейска охрана;
2013 г. Димитър Стоянов е полят с бензин и заплашен, че ще бъде подпален, по време на репортаж;
2014 г. КФН нарежда на Биволъ да разкрие източниците си под заплаха от глоба;
2015 г. Димитър Стоянов е демонстративно следен от мутри по време на разследване. Неизвестни влизат и претърсват жилището му. Димитър подава жалби, но няма разкрити;
2015 г. Срещу главния редактор нa сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов е образувано досъдебно производство за набеждаване по сигнал на бившия министър Иван Данов, изобличен като „френския безработен““. Сигналът е прекратен с мнение, че има данни Данов да е извършил престъпление и набеждаване няма.
2016 г. Прокуратурата привиква журналистите от Биволъ на разпити по „Яневагейт“ и започва процедура за изземане на сървърите на Биволъ във Франция, която впоследствие е прекратена заради опасения от обратен ефект.
2016 г. срещу Асен Йорданов е образувано изпълнително дело и са му запорирани сметките на основание на неверни документи от НАП за неплатени задължения преди 15 г. След жалба и проверка се оказва, че задължения няма, а НАП се оправдава с „грешка заради софтуерен проблем.;
2018 г. Димитър Стоянов и румънският му колега Атила Биро са задържани по време на разследването #ДжиПиГейт – разкрития за мащабни злоупотреби с европейски и бюджетни средства от консултантски и строителни фирми, свързани с Валентин Златев;
2018 г. Журналистите от Биволъ получават информация за сериозна и неминуема опасност за здравето и живота им заради разследването #ДжиПиГейт;
2019 г. Прокуратурата разследва Асен Йорданов и Атанас Чобанов по изфабрикуван анонимен сигнал за техните имоти, след като Биволъ разкри десетки политици, магистрати и чиновници в скандалите #Апартаментгейт и #КъщиЗаТъщи.
2019 г. Прокуратурата публично свързва Биволъ с хакването на НАП и издава европейска заповед за разследване до Франция, за да бъде разпитан главният редактор Атанас Чобанов. Нова клеветническа кампания в присъдружни на властта медии.“
Статия на Бултаймс публикувана през ноември 2019 разкрива намеренията на основателя на Биволъ да напусне страната.
И други медии са подложени на разследвания и натиск. Вестник „Сега“ прави обзор на институционалния натиск към критикуващи властта медии и публикува острите реакции на световната общност спрямо репресиите към свободата на словото в България;
В последните години някой от най-дейните разследващи журналисти са тенденциозно подложени на натиск и изправени пред невъзможен избор и замлъкват, както показва материал на Свободна Европа..
В началото на лятото на 2019 новото ръководство на Нова телевизия, купена от Кирил и Георги Домусчиеви, предлага на Мирулюба Бенатова, Генка Шикерова и Марин Николов да работят на граждански договор. Предложените трудови взаимоотношения обаче не просто не дават свобода на журналистите, а въвеждат и санкции за тях, ако откажат да направят „тема, поръчана им от медията“. В същото време телевизията си запазва възможността да не излъчва репортажи, предложени от журналистите. Бенатова и Шикерова напуснаха през лятото, по-късно това направи и Марин Николов.
Малко по късно фоторепортерът на Клуб Z- Веселин Боришев „е задържан за отразяване на протест срещу единствения кандидат за главен прокурор- Иван Гешев. И изкарва една нощ в ареста на Първо районно управление в София.
Около 17 часа в петък Боришев се намирал в градинката на хотел „Рила“, където очаквал началото на протеста, когато видял струпване на полицейски части. Той тръгнал да ги снима, което предизвикало груба реакция от представителите на органите на реда.
И въпреки че Боришев им представил журналистическата си карта, той е бил задържан по указа за дребното хулиганство (Указ № 904 ОТ 28.12.1963 Г. за борба с дребното хулиганство) и отведен в Първо районно управление на МВР в София, разказа фоторепортерът.“
Не очакваме, заради тази обзорна статия на трагичното положение, в което се намира свободата на словото в България, държавната машина да се задейства и срещу нашия сайт (ograbvane.com). Ние сме много дребни риби… но ако все пак се случи , поне не сме си мълчали☺
Послепис ; и докато работим по тази статия все нови и нови репресии срещу разследващи журналисти от страна на държавните органи продължават да изкачат. Изведнъж разследващите журналисти се оказват изчезващ вид- уволнявани, заглушавани, преследвани… Сериозно в кой свят живеем!! Единствените които се борят да разкриват злоупотреби на властимащи или управляващи биват един по един заглушени…
Вижте тормоза, на който е подложен поета Недялко Йорданов (баща на разследващия журналист Асен Йорданов) след като той зае публична позиция в защита на сина си.
Надежда Максимова
Ноември, 2019