Законодателството на ЕС за метана (в частност Регламент (ЕС) 2024/590 относно мониторинга и намаляването на емисиите на метан в енергийния сектор) влиза в сила поетапно от 2025 г. и ще има сериозно влияние върху газовия сектор на ЕС, включително върху вноса на природен газ от трети държави като Азербайджан и Турция.
Нашата страна има сключени дългосрочни договори * за доставка на изкопаем газ с Азербайджан (компанията SOCAR) и (националната BOTAS(Турция):
1. Контекст на законодателството за метана
Регламент (ЕС) 2024/590:
- Приет в началото на 2024 г.
- Цел: Намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор (нефт, газ и въглища).
- Въвежда:
- Изисквания за мониторинг, докладване и проверка на метановите емисии.
- Обезпечаване на течове (LDAR) – откриване и отстраняване на метанови течове.
- Забрана на рутинното изпускане и изгаряне в рамките на ЕС.
- Изисквания за вносители на газ в ЕС: те ще трябва да докладват емисиите, свързани с произхода на газа.
2. Дългосрочните газови договори на България
А) С Азербайджан (SOCAR)
- България има дългосрочен договор с Азербайджан (SOCAR) за доставка на 1 млрд. куб. м газ годишно по интерконектора Гърция – България (IGB).
- Азербайджан е трето лице според правото на ЕС – не е обвързан пряко от регламента, но:
- От 2026 г. ще се изисква метанов “профил” за внасяния газ – доставчикът трябва да предоставя информация за емисии, мониторинг, източник на добив.
- Газ, добиван с високи емисии или при липса на прозрачност, може да бъде обект на ограничение от страна на ЕС или на търговски санкции (напр. отказ на оператори да го купуват или прехвърлят).
Правни последици:
- България трябва да изисква договорни ангажименти от SOCAR за съответствие с Регламента – включително:
- Предоставяне на данни за метановите емисии.
- Доказателства за MRV системи (системи за Наблюдение, Докладване и Проверка)
- Ако SOCAR не предостави такива, прехвърлянето и преносът на газа може да бъде ограничен от ЕС, особено след 2027 г.
Б) С Турция (BOTAS)
- Договорът между „Булгаргаз“ и BOTAS (2023 г.) дава достъп на България до турската газова мрежа и LNG терминали, както и възможност за доставка на до 1,5 млрд. куб. м. годишно.
- BOTAS е държавен оператор, базиран извън ЕС – турският газов микс съдържа руски, азерски, алжирски и LNG източници.
- Съгласно Регламента, вносителят (Булгаргаз) трябва да предостави метанов профил на доставките, включително ако газът е прехвърлен от BOTAS.
Правни последици:
- България носи правна отговорност като вносител за спазване на регламента (чл. 27–30).
- В договора с BOTAS трябва да бъдат включени клаузи за предоставяне на информация за метановите емисии, дори ако това изисква сътрудничество с поддоставчици (напр. Газпром, SOCAR и др.).
- Риск: Ако BOTAS не сътрудничи или доставя газ с високи емисии, България може да бъде обект на административни или регулаторни санкции, както и ограничения в преноса.
3. Рискове и препоръки
Рискове:
- Договори с трети страни не са обвързани пряко от правото на ЕС.
- Липса на прозрачност от страна на доставчиците.
- Потенциално несъответствие с изискванията на ЕС, водещо до:
- Ограничения в преноса/вноса.
- Финансови санкции.
- Репутационни щети и риск от разрив в доставките.
За да спази европейското законодателство, което трябва да приеме и за което срокът изтича, а вече ЕК започна и наказателна процедура, България ще трябва да:
- Актуализира договорите с Турция и Азербайджан, като настоява за включване на:
- Клауза за предоставяне на данни за метанови емисии.
- Изискване за спазване на MRV и LDAR системи.
- Изисква сертификати или независими доклади от доставчиците.
- Диверсифицира източниците към доставчици, които вече имат сертифицирани ниски емисии (напр. някои LNG доставчици).
- Получи подкрепа на регулаторно ниво – КЕВР и Министерството на енергетиката трябва да създадат насоки за съответствие на българските оператори с Регламента.
4. Заключение
Регламентът за метана ще има директно въздействие върху българските договори за газ с Азербайджан и Турция, независимо че доставчиците са извън ЕС. България, като вносител, ще носи правна отговорност за емисионния профил на доставяния газ. Необходима е договорна адаптация и установяване на механизми за прозрачност и отчетност на емисиите. В противен случай съществува реален риск от ограничения в достъпа до европейската газова мрежа и от неспазване на европейските екологични норми.
Припомняме, че Европейската комисия изпрати писмо с официално предупреждение („letter of formal notice“) на България – първата фаза от процедурата по нарушение на ЕС, която касае регулаторната част от прилагането на Регламента за метана (EU 2024/1787).
Нарушението се състои в това, че България (заедно с още няколко държави) не е назначила, нито уведомила Комисията кой е компетентният орган за наблюдение и прилагане на изискванията по Регламента за метана, който задължава държавите-членки да уведомят Комисията за тези органи до 5 февруари 2025 г. Това не е изпълнено от България към момента.
България разполага с два месеца от получаването на писмото, за да отговори и да отстрани нарушението. Ако това не се случи, процедурата може да продължи чрез изпращане на reasoned opinion (аргументирано становище), а при продължаващо неизпълнение – препращане към Съда на ЕС (ECJ).
Пряко въздействие върху договора с SOCAR
| Елемент от договора | Потенциален проблем | Необходима мярка |
| ❌ Липса на екологични изисквания | В договора няма изрично задължение за SOCAR да предоставя данни за метан | Необходимо е допълнително споразумениеили анекс |
| ❌ Липса на проследимост по находище | SOCAR доставя газ от различни находища | Булгаргаз трябва да изисква декларация за произход и отделни емисионни профили |
| ❌ Липса на механизъм за верификация | Не е ясно дали SOCAR използва независими MRV одити | Въвеждане на трета страна за сертификация на емисиите (ISO, OGMP 2.0) |
| ❌ Няма клауза за спиране при несъответствие | Ако SOCAR не предостави нужните данни, договорът не предвижда санкции | Добавяне на клауза за спиране или адаптация при регулаторно изискване |
5. Рискове при неизпълнение
| Риск | Потенциално последствие |
| SOCAR отказва да предостави MRV данни | ЕС може да забрани преноса на газа през общностната мрежа |
| Газът се добива чрез силно емисионни технологии | Булгаргаз може да бъде подложен на регулаторна проверка или санкции |
| Липса на доказателства за LDAR мерки | Газовият оператор (Булгартрансгаз) може да откаже достъп до мрежата |
| Прекратяване на доставки без алтернатива Договор с Турция („Боташ“)Подписан е на 3 януари 2023 г. между „Булгаргаз“ и турската държавна компания ”Боташ”.Продължителността е 13 години, т.е. в сила от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2035 г. Договор с Азербайджан (Shah Deniz 2) е влязъл в сила на 31 декември 2020 г., когато стартира доставката на газ от Азербайджан. Договорът е за 25 години, с годишен обем около 1 млрд. кубически метра газ | Риск за сигурността на доставките, нужда от спешен внос (LNG) |
Илюстрация: https://methaneemergencybrake.org/
Защо метановите емисии са проблем, който иска незабавно решение? Можете да прочетете повече тук: https://www.zazemiata.org/kak-emissiite-na-metan-se-uskoriavat/