Миналия петък Европейските енергийни министри преразгледаха законодателството в областта на енергийната инфраструктура (TEN-E). Те се споразумяха да удължат субсидиите за някои трансгранични проекти за изкопаем газ, дадоха зелена светлина за смесване / примес / blending на нисковъглеродни газове с изкопаем газ в тръбопроводите без ясно дефинирано съотношение и утвърдиха намесата на газовата промишленост в политиката. Това решение беше взето, въпреки натиска на 11 държави и Европейската комисия подобно финансиране да приключи, за да бъде то съобразено с климатичните цели на Евросъюза. Споразумението на Съветът на енергийните министри беше силно критикувано от европейските климатични групи и НПО мрежи, част от които е За Земята.
Компромисно решение: Преходен период с примес на изкопаем газ с „нисковъглеродни газове“ и водород до 2030 г.
На пръв поглед обещаващо, решението на енергийните министри включва изграждането на ново поколение инфраструктура и преобразуване на съществуваща за транспортиране на водород, както и проекти за подкрепа на така наречените „интелигентни газови мрежи“ под претекст за транспортиране на „нисковъглеродни“ газове. Недефиниран термин, който в действителност включва множество газове, независимо от тяхното въздействие върху климата. Окончателният компромис е, че газопроводи и терминали за пренос на изкопаем газ могат да бъдат изграждани, надграждани и модернизирани, за да транспортират смес от изкопаем газ и водород, процес известен като „блендиране“, през следващите девет години до 2030. Финансовата подкрепа от ЕС обаче ще спре през 2027 г. Изкопаемият газ най-вероятно ще продължи да доминира в новите проекти най-малко до 2027, защото:
- Не е дефинирано какви проценти от всеки газ могат да бъдат транспортирани и какъв процент от тях да бъде примеса с водород;
- Не е регламентирано примесеният водород да е „зелен“, т.е. да е произведен само от възобновяеми енергийни източници.
В момента производството и транспортирането на водород са свързани със значително по-високи разходи и по-ниска ефективност. Тепърва предстои развитие на икономически рентабилна, енергийно ефективна и адекватна технология за добив на водород, особено на зелен водород. Ползите от смесването с водород се оспорват сериозно от учени и експерти от гражданското общество.
В подкрепа на мега газови инфраструктурни проекти
Споразуменията по TEN-Е също така подкопават усилията на ЕС за намаляване на човешкото влияние усилващо климатичните промени, като продължава да подкрепя два големи инфраструктурни проекта за изкопаем газ:
- EastMed за свързване на Кипър с Европейската газова мрежа и снабдяване на Европа с газ от Източното Средиземноморие: 6 милиарда евро обществени средства ще бъдат прахосани за свързване на ЕС с нов източник на изкопаем газ, който Европа не може да използва и който ако работи с пълен капацитет (20 милиарда кубически метра газ годишно) при изгаряне газът, идващ от газопровода ще излъчва толкова въглероден диоксид, колкото сегашният най-лош замърсител в Европа, електроцентралата Bełchatów в Полша.
- тръбопроводът Мелита за свързване на Малта с Европейската газова мрежа, с капацитет (2 милиарда кубически метра газ годишно) до държава с население от само 500 000 души. За сравнение актуално България употребява сходно количество газ годишно при почти 15 пъти по-голямо население.
Конфликт на интереси: Газовите компании ще продължават да влияят върху ключови енергийни решения
И не на последно място, въпреки опасенията на някои държави-членки, по предложение на Съвета на енергийните министри, газовите лобисти – опериращи чрез търговския орган ENTSOG – ще имат правомощието да прогнозират от колко енергия се нуждае Европа и да оценяват и дават приоритет на новите инфраструктурни проекти. Така компаниите за изкопаем газ, които се възползват от политиката на ЕС за газова инфраструктура и субсидиите, ще продължат да влияят върху ключовите енергийни решения. Вместо да предоставят правомощия на независим орган енергийните министрите утвърдиха досегашното значителното влияние на газовото лоби върху политическите решения. В крайна сметка ЕС не може да се откаже от изкопаемите горива, докато този конфликт на интереси е в основата на решенията му относно политиката на енергийна инфраструктура.
Оспорвано решение, последната дума има Европарламента
Съветът на енергийните министри беше силно разединен в решението си. Много страни се въздържаха в знак на протест. Гласовете „против“ от Австрия, Люксембург, Германия и Испания отслабиха позицията на Съвета, тъй като текстът сега влиза в преговори с Европейския парламент. България ясно се застъпи за версията на Португалското председателство на Съвета на ЕС, която популяризира газа като преходно гориво, произнасяйки се и за така нареченото „блендиране“, т.е. смесване на изкопаем газ с водород или други газообразни горива. Тук можете да проследите запис от заседанието на Съвета на енергийните министри от 11.06.2021г.
Депутатите в Комисията по енергетика ще гласуват на 15 юли. Тристранните преговори между Комисията, правителствата на ЕС и Европейския парламент (ЕП), известни още като триалог, могат да започнат веднага. Като алтернатива те могат да бъдат отложени, докато всички членове на ЕП гласуват позицията на Парламента в пленарна зала, което вероятно ще се състои през септември.
Кратък анализ: Какви са последствията от решението на енергийните министри за Европа и България?
Решението на енергийните министри е в противоречие с Европейските цели за климатична неутралност. Съществува риск от заключване на инвестиции и злоупотреба с водорода в полза на природния газ
Ако решението на енергийните министри бъде потвърдено от предстоящия триалог и се гласува в Европарламента това сериозно би подкопало способността на ЕС да постигне своята климатична цел за 55% нетно намаление на парниковите емисии до 2030 г. и климатична неутралност до 2050 г. Актуализираните и повишени цели на ЕС за климата изискват намаляване на потреблението на изкопаем газ с 37% до 2030 г. според сценариите на Европейската комисия. Това също сериозно би било поставено под въпрос.
Правилата на TEN-E определят кои трансгранични енергийни инфраструктурни проекти могат да бъдат приоритетни за строителство през следващото десетилетие, което означава, че тези проекти се ползват с привилегирован достъп до ускорени разрешителни и публични финанси. Ако тези проекти бъдат изградени в предложения от енергийните министри деветгодишен преходен период, за да оправдаят високите инвестиции, те ще трябва да работят далеч след 2060 г. – време в което емисиите отдавна трябва да са спрели, за да се постигнат климатичните цели на ЕС. Рискът от блокиране на милиарди обществени средства е очевиден. Самата Международна енергийна агенция, до преди месец привърженик на изкопаемия газ като преходно гориво, даде червен картон за инвестиции в инфраструктурата за изкопаеми газове в актуалния си доклад „Net Zero“.
Деветгодишният преходен период, през който съществуващата газова инфраструктура може да бъде надградена, за да пренася водородни смеси, е напълно в противоречие с вече значително пренаситената Европейска газова мрежа. В съществуващата мрежа и в момента може да се примесва 10% водород.
В решението на енергийните министри липсват ясни изисквания за количеството и съотношението на смесените газове и водород, планирането на блендиране / смесване със зелен водород. 90-95 процента от наличния водород в рамките на Евросъюза се произвежда от изкопаеми горива като въглища. По малко от 0,1% е наистина зелен водород от възобновяеми енергийни източници. За момента липсват икономически рентабилни и енергийно-ефективни технологии за производството и преноса на зелен водород и тепърва предстои те да бъдат изградени, за което ще са нужни десетилетия.
Вземайки под внимание неясните изисквания за водорода както и високите разходи и инвестиции необходими за производство на зелен въглерод на индустриално ниво, ниската ефективност в сравнение с ВЕИ и липсващата и дългосрочна за изграждане инфраструктура възникват два въпроса:
- Ще потече ли наистина и в какви количества по Европейските газопроводи зелен водород до 2027?
- Защо да се заключват инвестиции в развитието на мащабна водородна инфраструктура на фона на климатичните цели на ЕС като средствата могат да се пренасочат към проекти за енергийна ефективност и иновации в сферата на ВЕИ?
Поглед към България: 3 милиарда лева заключени в скъпа, ненужна и вредна газова инфраструктура по Проекти от Общ Интерес (ПОИ) (ключови инфраструктурни проекти, в частност трансгранични проекти, които свързват енергийните системи на държавите от ЕС)
Същите въпроси възникват и поглеждайки към България. Актуално страната ни е кандидатствала за общо пет от 74 газови проекта по ПОИ на обща стойност над 3 милиарда лева, имайки предвид и разходите за поддръжка на газовите инсталации в строеж. Същата сума България даде и за изграждането на Турски поток, без да постигне първоначалните цели на проекта – газова независимост и приходи от транзитни такси.
- Eastring – България: проект за изграждане на транспортен газов коридор през територията на Словакия, Унгария, Румъния, България, осигуряващ възможност за двупосочни доставки на изкопаем газ;
- Проект IGB: Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България;
- Проект IBS: изграждането на газова връзка (интерконектор) между България и Сърбия;
- Модернизация и рехабилитация на националната газопреносна мрежа;
- Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.
По-нататъшното изграждане на газова инфраструктура в България за покриване на собствени нужди и за снабдяване на други Европейски държави, е напълно ненужно и контрапродуктивно имайки предвид:
- климатичните цели и задължения на България за намаляване на нетните въглеродни емисии с 55% до 2030 и постигане на въглеродна неутралност до 2050,
- ниските и намаляващи нужди от изкопаем газ на национално ниво,
- достатъчната към момента инфраструктура за покриване на тези нужди,
- негативните последици от изкопаемия газ за климата, околната среда и здравето на хората.
Вземайки под внимание квотите за въглеродни емисии в Европейския съюз, газът ще поскъпне значително през следващото десетилетие и ще стане икономически още по-нерентабилен, както за индустриални, така и за битови потребители. Няма време България да се превръща в така желания от някои български политици газов хъб Балкан, защото в най-близко бъдеще цяла Европа ще е по пътя към преустановяване на употребата на газ (както в момента отделни държави). Времето на газа като преходно гориво вече изтече. Следвайки сценариите на Европарламента за енергийния микс на Европа през идните десетилетия, рамката на Зелената Сделка и всички политически и законодателни процеси и динамики, които текат актуално на Европейско и световно ниво е повече от нелогично България да върви наопаки и да инвестира в изкопаем газ.
Имаме сериозни опасения обаче, че газовата индустрия и в България използва водорода като аргумент, за да продължи да изгражда газови и водородни инфраструктурни проекти както за индустриални, така и за битови потребители с обещанието, че с напредване на технологиите водородът, произведен от изкопаем газ, ще бъде заменен със зелен водород от ВЕИ. Веднъж построят ли се газопроводите е твърде вероятно да попаднем за десетилетия в плен на газа – така нареченият заключващ ефект. 3 милиарда лева могат да се пренасочат още сега към проекти за енергийна ефективност и иновации в сферата на ВЕИ.
Научете повече:
Зад кулисите
През ноември 2019 г. Европейският парламент официално обяви извънредна ситуация в областта на климата, като възложи на Европейската комисия да гарантира, че всички съответни законодателни предложения подкрепят целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса. Още през декември 2020 година Европейската комисия предложи нова версия на TEN-E, изключваща финансирането на петролна и газова инфраструктура.
Позициите на страните членки бяха ясни още преди срещата на енергийните министри. Единадесет правителства на ЕС начело с Германия и Австрия подкрепиха изключването на всички изкопаеми горива, включително смесването с тях, от новия регламент за TEN-E. България заедно с правителствата на Кипър, Чехия, Гърция, Унгария, Малта, Полша, Румъния и Словакия се опита да продължи мита за изкопаемия газ като преходно гориво, застъпвайки се в обща позиция за така нареченото „блендиране“, т.е. смесване на изкопаем газ с водород или други газообразни горива.
В писмо, изпратено в края на май, CEE Bankwatch Network заедно с над 50 неправителствени организании от Централна и Източна Европа, сред които и За Земята, призоваха своите правителства да спрат разширяването на Европейската инфраструктура за изкопаем газ чрез регламента TEN-E.
Какво е ТЕН-Е
Законодателството „TEN-E“ определя кои трансгранични енергийни проекти могат да бъдат обозначени като проекти от общ интерес (ПОИ), като осигурява по-лесен достъп до определени Евро фондове, преференциална и ускорена обработка на разрешителните. Евросъюза преразглежда правната рамка, за да се съобрази със Зелената сделка и неотдавна актуализираните си цели до 2030 и 2050 относно борбата с негативните последици от климатичните промени.
