Четвъртото издание на „Зимно градско колоездене за всеки“ – серията събития на „За Земята“, Сдружение „Велоеволюция“ и Софенхаген – събра в София хора, които не приемат велосипеда като сезонно хоби, а като реално средство за придвижване в града, дори когато студът плаши останалите. След като в предишни сезони темите ни бяха посветени на поддръжката на велосипеда през зимата и връзката на зимното колоездене със здравето, този път наблегнахме на още един практичен, но важен въпрос: как се поддържа велосипедната инфраструктура през зимата и защо дори мотивирани ежедневни колоездачи често слизат от колелото в студените месеци поради препятствия по пътя, на които се натъкват. Гости ни бяха представители на Столичния общински съвет и Столична община, които обясниха посоките на местните политики в областта и се включиха в продължителна дискусия с присъстващите.
Събуждане на градските политики?
Димитър Петров, общински съветник и председател на Велосипедната работна група към Столична община, очерта какво всъщност прави сформираната през миналата година работна група: да дава насока на администрацията къде, дали и най-вече как да се изграждат велотрасета; да гарантира, че София ще има велоинфраструктура, която се отличава с предвидимост и безопасност, а не е просто жълта линия на асфалта. В неговия разказ прозираше и усещането за изоставането в развитието на веломрежата в града, което се отчита и от администрацията, на фона на много хора, които всъщност искат да карат велосипед в София. Той обаче бе убеден, че забавянето може да бъде наваксано, ако темата стане приоритет на общината. Приоритет, който да включва и повече информационни кампании, които да показват колко достъпно е придвижването с колело в града. Очакваната Обиколка на Италия, която предстои да премине през града по-късно през годината, е идеална възможност за привличане на нови колоездачи към градската мобилност в София.
По отношение на зимната поддръжка Петров посочи, че в новите договори за сметопочистване са заложени изисквания за механизирано почистване и на велоалеите със специализирана техника. Това звучи като административен детайл, но за ежедневния колоездач е разликата между „може да се кара“ и „по-добре да не рискувам“. Той не обеща чудеса още тази зима, но постави очакване следващият сезон да покаже резултати в тази посока. Допълнителен акцент беше идеята за ново общинско приложение, чрез което да се подават сигнали в реално време – покана към гражданите да станат част от контрола: да подават сигнали, да следят реакцията и да упражняват натиск, защото именно системният натиск вдига темата от периферията към дневния ред.
Зимните рискове на улицата
След политическата рамка дойде измеримото – показани и коментирани бяха снимки, видеа, конкретни дати и участъци. Радост Маринова от Велоеволюция върна аудиторията към обилния снеговалеж около 7 януари и към простото правило, което прави зимното почистване работещо и смислено: трябва да започне в първите часове след спиране на снеговалежа. Тя даде пример с велоалеята на бул. „Тодор Каблешков“, където ранната реакция е довела до реално проходим маршрут. Но веднага след това показа и обратната страна – места с ледени натрупвания около кръстовища, където колоездачът (или пешеходецът) буквално е принуден да избира между риск и обход. Такива точки не са просто неудобство – те прехвърлят велосипедиста в автомобилния поток, често внезапно и на участъци с бързо движение, което създава опасни ситуации и за него, и за шофьорите. Радост обърна внимание и на поддръжката на светофарите и маркировката, които изискват по-сериозно отношение и също са ключови за придвижването на всички участници в града.
Маринова постави и важен въпрос за публичната комуникация. Когато общината обявява в социалните мрежи, че „се почистват улиците и велоалеите“, посланието създава очакване за равномерно качество навсякъде, обясни тя. Реалността обаче се оказва смесена – на места лентите са проходими, на други са частично почистени, а на трети ледът вече е стегнал върху настилката така, че остава почти само ръчното разбиване, което рядко е реалистично като мащаб. Именно тази разлика между обещано и преживяно е причината част от общността да губи доверие, а с него и готовността да кара целогодишно.
Непочистени велоалеи, невъзможни за безопасно навигиране улици, ни посрещат в София на много места, когато падне сняг. Неподдържаните знаци също не помагат.
От терена Маринова премина към механизма на реакцията – сигналите. По конкретни участъци с проблеми тя и други колоездачи подават сигнали, като получават отговор, че е извършено механизирано почистване и обработка със соли. Чисто стандартизираният отговор обаче е проблем, посочва тя. За човека на колело остава основният въпрос: ако и след почистване има ледени натрупвания, какво означава „почистено“ и как се измерва резултатът? Тук се появи и чувствителната тема за солта – обработката с натриев хлорид помага срещу заледяване, но има цена: ускорена корозия и повреди по велосипеда, а след разтапяне – сол и фини прахови частици във въздуха. Радост настоя, че си струва да се обсъдят по-щадящи материали и по-прецизно разпръскване, защото наблюдаваният подход „на ръка с лопата от камионче“ води до прекомерни натрупвания и вторични ефекти за качеството на въздуха.
Тя поговори и за малките специализирани снегорини за тротоари и велоалеи, които са налични в София. По данни от общински отчет, за който Маринова спомена, вече са закупени няколко, а амбицията е да станат значително повече – по една за район. Документиран пример обаче показва, че се случва велоалеите да се чистят и с по-голям автомобил с прикачено гребло – решение, което може да е ефективно на широки участъци, но повдига въпроси за стандарт, безопасност и приложимост по тесни трасета и кръстовища. Общият извод от тези примери беше, че техниката сама по себе си не решава нищо, ако няма ясни приоритети, маршрути и контрол на качеството.
По-голямата картинка
Радост разказа как снегът е предизвикал лавина от реакции и в други страни – от Холандия, където хората се шегуват, че климатичните промени и липсата на сняг са изтрили спомена как да се справяме със снеговалежи, до Любляна, където в колоездачни онлайн групи се виждат кадри на непочистени трасета. Най-силен пример беше Будапеща, където при продължителен студ и дебел лед по велоалеите местният национален колоездачен клуб организира доброволческо разбиване на леда. Причината е проста: там велосипедът не е само личен избор, а част от градската икономика – включително доставки. Маринова подчерта, че и София вече има видима група хора, които разчитат на колело за работа, най-вече доставчици. Преместването на фокуса на зимната поддръжка от екстра за ентусиасти към поддръжка на инфраструктурна услуга, която е в помощ на ежедневното придвижване и бизнеса, променя много отношението към велосипеда, добави тя. Такъв бизнес набира популярност в София, например доставките на храна.
В разговора се включи и Апостол Дянков от дирекция „Климат и енергия“ на Столична община. Той също се съгласи, че спадът в емисиите ще дойде, когато икономиката започне да се задвижва с велосипеди и съотнесе велосипедната тема към климатичните цели и политики. София има ангажимент да се движи към климатична неутралност, а това няма как да стане без реално заместване на част от автомобилния трафик. Велосипедният транспорт е инструмент за намаляване на емисиите – но само ако инфраструктурата е последователна, предвидима и поддържана така, че да работи целогодишно, обясни той. Дянков говори и за сезонността като проблем на новия климат – променливи температури, черен лед, трудност да планираш движение. В тази среда поддръжката става не еднократна акция, а процес с ясни протоколи.
Интересна перспектива беше и обещанието за следващи теми извън зимата – дирекция „Климат и енергия“ работи и върху градските топлинни острови и как придвижването, включително и за велосипедисти, да бъде по-поносимо през лятото: засенчване, по-хладни маршрути, „хладни точки“ и коридори по примера на Париж.
Към края Драгомира Раева от За Земята върна разговора към практиката и към важната новина за велосипедната общност в последните два месеца: в структурните промени на Столична община се предвижда позиция „велосипеден координатор“ – човек, който да носи отговорност и да придвижва решенията от работната група към реализация. За общността това е повече от административна роля: това е потенциален мост между гражданския натиск, експертните предложения и изпълнението на терен – там, където една непочистена връзка на кръстовище може да обезсмисли километри иначе добър маршрут.
Пълен запис на събитието може да гледате тук: https://www.facebook.com/Veloevolucia/videos/1436450661178499