Пластмасово замърсяване
През последните десетилетия пластмасата постепенно се превърна в неразделна част от ежедневието ни. Пластмасата се произвежда от суров петрол, който е невъзобновяем ресурс в ограничена наличност и значително въздействие върху климата. Именно поради качествата, които са наложили масовата употреба на пластмаса – лекота и издържливост, тя попада лесно в околната среда, пътува на далечни разстояния и ще остане там дълги години.
Пластмасовите опаковки, чашки, бутилки, четки за зъби, мокри кърпички и много други ежедневни предмети, а дори и влакната от полиестерните ни дрехи, пътуват по отводнителната и канализационната мрежа на градовете, докато стигнат до реките и така постепенно се вливат в морето. Тъй като са леки и се носят малко под повърхността на водата, отпадъците не се виждат от сателитни снимки и представляват не „пластмасов остров“, а т.нар. „пластмасова супа“, в която на места има шест пъти повече пластмасови частици, отколкото зоопланктон.
Кратки факти
– Пластмасата е най-често срещаният отпадък в морето
– Всяка минута от всеки ден в моретата и океаните попадат около 15 тона отпадъци, повечето от които са пластмасови изделия за еднократна употреба
– Ако сегашната тенденция продължава, през 2050 г. в моретата ще има 12 милиарда тона пластмаса – повече, отколкото риба.
– Главните виновници за замърсяването на Черно море са пластмасовите бутилки и техните капачки, пластмасовите опаковки от бързи храни, както и пластмасовите торбички.
Едва 9% от всичката пластмаса, произведена между 1950 г. до днес, са рециклирани. Всичко останало – около 5 милиарда тона пластмаса – се изгаря, заравя се в сметища или замърсява моретата, реките и околната среда. Пластмасата ще остане там в продължение на столетия, раздробявайки се на все по-малки пластмасови частици, които отделят вредни вещества във водата, почвата и хранителната верига. Над 270 животински вида страдат от заплитане или поглъщане на тези отпадъци, като особено застрашени са морските костенурки, птици и бозайници. Всяка година стотици хиляди морски животни умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с пластмасови отпадъци.
Пластмасовите отпадъци са заплаха не само за живота в океаните, но също и за самите нас. Освен навсякъде в околната среда, в нашите тела също има пластмасови частици, които поглъщаме чрез някои храни и напитки, включително морски дарове, трапезната сол и дори бутилираната вода. Това носи рискове за здравето, които все още не са напълно оценени.
Пластмасата нанася щети от началото до края на своя жизнен цикъл: от производството до изхвърлянето. Филмът „История на пластмасата“ разкрива тъмните страни на пластмасовата индустрия и нагледно показва въздействията върху хора от различни части на света.
Често срещани заблуди
„Просто рециклирайте повече“
За жалост не можем да решим проблема като просто „рециклираме повече“. Защо? Защото сегашното положение е като да имаме една вана, която е препълнена с вода и вече прелива, а водата продължава да тече от крана все по-силно. В такъв случай няма особен смисъл да попиваме водата с парцал от пода, а трябва да спрем шуртящото кранче.
Трябва да сведем употребата на пластмаса до най-належащите и дългосрочни приложения, за да ограничим здравните опасности от масовото й проникване в екосистемите и живите организми, включително човека. Начинът за това е намаляването на еднократните материали с помощта на иновативни системи за повторно използване.
Поискайте смели мерки срещу еднократната пластмаса от министъра на околната среда и водите
Биопластмаса, биоразградима пластмаса, пластмаса на биологична основа ...
Въпреки обещаващо звучащото «био», тези алтернативи на пластмасата не могат да спрат замърсяването. Всеки продукт, предназначен да бъде използван за няколко минути и след това изхвърлен, не е устойчив или безопасен избор, независимо дали е направен от пластмаса, хартия, метал или материали от растителен произход. Истинският виновник за пластмасовото замърсяване не е само еднократната пластмаса, а е „еднократна употреба“. Не замествайте един продукт за еднократна употреба с други подобни – също краткотрайни, еднократни и най-често нерециклируеми продукти!
Повече информация:
Защо „биопластмасите“не са изход от пластмасовото замърсяване
Неподходящи заместители на пластмасите за еднократна употреба
Хигиена и здраве
– еднократните пластмасови съдове за храни и напитки не са стерилни (освен ако не го пише на опаковката), преди купувача с тях влизат в контакт поне няколко работници в заведенията за хранене
– за разлика от тях съдовете за многократна употреба могат да бъдат дезинфекцирани или стерилизирани, а има ясни и строги изисквания как да се прави това в заведнията за хранене.
Повече информация:
Менструалната хигиена: Изделия за многократна употреба без токсини – доклад
За свят без пластмасови торбички
Веднъж изхвърлено небрежно или случайно отлетяло извън кошовете за боклук, пластмасовото пликче не изчезва просто така, а започва дълго пътешествие, което накрая завършва в морето. Множество други пластмасови изделия за еднократна употреба споделят подобна съдба.
>>ОЩЕ<<
>> ОЩЕ <<
Детски градини, свободни от пластмаса
За една година една детска градина изхвърля около 130 000 пластмасови чашки за еднократна употреба на стойност 3000 лв. Ако всички детски градини в България използват пластмасови еднократни чашки, то всеки ден те изхвърлят над 1 милион чашки, които всяка година се превръщат в 550 тона нерециклируем пластмасов отпадък. С изхвърлените за 1 година чаши може да се покрие повече от половината дължина на екватора.
>>ОЩЕ<<
>> ОЩЕ <<
Възвръщаем депозит във всеки магазин
„Възвръщаем депозит“ е допълнителна сума, която потребителите заплащат при покупката на даден продукт, и която могат да получат обратно, когато върнат опаковката или продукта в приемен пункт – обикновено във всеки магазин.
>>ОЩЕ<<
>> ОЩЕ <<
