Историческа първа среща на тема „Справедлив енергиен преход“ събра политици, кметове, синдикати, учени и неправителствени организации в София
От въглища се произвежда над 40% от електрическата енергия в България.
Важното им значение за енергийния баланс на страната прави разговорът за постепенен преход към излизане от зависимостта към изкопаеми горива почти невъзможен.
Няколко поредни български правителства предпочитат да отлагат решенията които предстоят и да отричат намаляването на значението на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в България илюзията за липса на алтернатива на въглищата въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.
Но кръглата маса „Справедлив енергиен преход“ * проведена в Представителството на ЕК в София дава началото на нова тенденция.
Природозащитните организации „За Земята“ и WWF България я инициираха и организираха със съвместните усилия на синдикатите-КТ „Подкрепа“и КНСБ, Българската стопанска камара и Националното сдружение на общините в Република България.
Амбицията за осигуряване на справедлив енергиен преход събра 79 представители от 49 институции, общини, бизнеси, синдикати и неправителствени организации в залата на Европейската комисия и Европейския парламент в София.
Това е стъпка напред в събирането на хора и организации с различни възгледи относно развитието на енергийния сектор.
Ключовите говорители от BusinessEurope – Леон де Граф и Европейския институт на профсъюзите-Бела Галгочи представиха европейските перспективи на бизнеса и синдикатите за справедлив преход по време на първата част от събитието.
Повечето от участниците споделят мнението че процесът изисква редица мерки, които ще предотвратят социални и екологични проблеми в регионите, зависими от въглища. Дискусиите на кръглата маса доказаха че години наред беше създавана изкуствена представа за непреодолими противоречия между бизнеса, синдикатите, общините и екологичните НПО по проблемите на справедливия енергиен преход.
„Преходът трябва да бъде справедлив, едва тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното противопоставяне между институциите, бизнеса, синдикатите, местните власти, неправителствените организации. Успешен енергиен преход в България е възможен само ако разберем, че трябва да работим заедно и да покажем, че има много повече решения, което ни обединяват, отколкото ни разделят „, каза Тодор Тодоров, координатор на направление Климат и енергетика в екологично сдружение “ За Земята „, част от международната мрежа CEE Bankwatch , Той добави, че търсенето на по-добро качество на живот, което включва рехабилитация на земята, чистота на въздуха и опазване на околната среда, е в наш национален интерес, а не се налага „под натиск от Брюксел“.
Георги Стефанов, главен експерт по климат и енергетика във WWF България, представи конкретни резултати от първото проучване за създаване на план за справедлив преход. Изследването, извършено за региона на Югозападна България, включва актуални данни, подробен анализ на сегашното икономическо състояние и няколко сценария с препоръки за бъдещето на региона. Стефанов също така посочи: „Трябва да преодолеем възможни предизвикателства като процесите на социално изключване и миграция. Това означава, че трябва да идентифицираме алтернативни компании, които ще инвестират в региона. Решенията, взети относно прехода от въглища, трябва също така да включват финансова рамка и да дават решения за всички нерешени проблеми „.
WWF и За Земята се съгласиха, че присъствието на толкова значими институции и организации на кръглата маса потвърждава, че това е правилната стъпка и че темата е достатъчно важна, за да обедини усилията на участниците в търсене на общи решения. Техните усилия ще осигурят на българските институции компетентни експерти и съюзници, за по-активна работа за справедлив енергиен преход , както и за получаване на повече обществена подкрепа при вземането на някои трудни решения.
Според „За Земята“ основата за успех е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен,запазвайки природните ресурси, както и провеждането на действия за децентрализация на производството на енергия.
Вече видяхме последствията от липсата на планиране на справедлив преход: през юни 400 души, работещи в мина „ Бобов дол“ загубиха работата си, поради закриването на мината. Въпреки че регионът е изцяло зависим от въглищата, местните власти са оставени сами, със собствени средства да се справят с произтичащото от това социално напрежение, безработица и обезлюдяване.
„Мината е единственият източник на поминък не само в нашата община, но и в целия регион. Ние се нуждаем от нови инвеститори, които ще заменят затворените мини. В момента търся инвеститори в Гърция, но очевидно само моите усилия не са достатъчни . “ каза кметът на Бобов дол, госпожа Елза Величкова.
Справедливият преход е важна част от европейските цели и политики в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и част от възможностите за подобряване и устойчиво икономическо развитие на България. Атанаска Николова, министър на околната среда и водите, очерта по-голяма картина, подчертавайки, че изменението на климата представлява реална опасност за човешкия живот и здраве, и за развитието на икономиката.
„Няма съмнение, че преходът в Бобов дол е всичко друго, но не и справедлив“, посочи Бела Гългочи от Европейския синдикален институт. „Проблемът е изборът на частния собственик на ТЕЦ“ Бобов дол от правителството“, каза Димитър Манолов, президент на Конфедерация на труда Подкрепа. „Преходът в Бобов дол очевидно е несправедлив. Трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим това да се случи отново „, добави Огнян Атанасов, национален секретар по безопасност и здраве при работа в Конфедерация на независимите синдикати на България.
Леон де Грааф, съветник по въпросите на околната среда и климата в Business Europe, заяви, че европейския бизнес напълно подкрепя Парижкото споразумение за климата и отново подчерта важността на справедливия енергиен преход: „Справедливият енергиен преход е възможен само ако всички участници работят заедно“.
Най-ценният аспект от срещата показа, че може да се постигне конструктивен диалог сред представителите на различни заинтересовани страни с много различни приоритети. За участниците това беше стъпка към по-широко сътрудничество и вземане на решения. „Започнахме задълбочена и честна дискусия по въпросите на справедливия енергиен преход“, каза Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт и модератор на дискусията. „Събитието не само беше напълно подготвено от двете организации, но направиха всичко възможно да привлекат топ експерти, представящи различни гледни точки по тема, която е много“ гореща „като цяло на европейско ниво, но изключително чувствителна и важна за България. Заседателната зала не само беше пълна с хора, но и се изпълни със сериозен дебат – и това беше добре оценено от всички участници, независимо от различията в мненията им. Събитието се превърна едновременно в много навременно и съсредоточено върху актуален въпрос, който със сигурност ще продължи да бъде в центъра на вниманието през следващите години поради огромните си икономически и социални последици в България. И това прави подкрепата на За Земята и WWF още по-ценна. “
Славчо Нейков заключи, че има голяма несигурност относно бъдещето на въглищата в България, което създава напрежение на регионално и национално ниво. Правителството все още не е споделило какво следва, в краткосрочен и средносрочен план. Нейков вярва, че участниците споделят обща представа за ясна рамка със социални и икономически реформи за справедлив преход на национално и регионално ниво.
Като общ резултат и по-нататъшна стъпка, организаторите и техните партньори се съгласиха, че модераторът ще подготви документ, който да съпоставя заключенията на кръглата маса и препоръките за това как този установен диалог трябва да продължи в краткосрочен план. Този документ ще бъде споделен в широк мащаб със съответните лица, отговорни за вземането на решения в България.
Заключенията на модератора можете да видите тук.
* Събитието е част от проекта EUKI – CEE Bankwatch Network и проекта EUKI на WWF.
