,

Историческа сделка или ново дългосрочно заключване с руски газ? Как България рискува да се превърне във вносител на руски газ в Европа

Венцеслава Кожухарова
Екип “Енергия и климат”
Екологично сдружение “За Земята”

Дори само да наднича зад някоя сделка-параван, Русия е доказала, че сделките с изкопаем газ не търгуват само газ, а и влияние

След нахлуването на Русия в Украйна през енергийната карта на Европа беше преначертана.
В началото на 2022 година, преди войната, Русия беше най-големият вносител на газ в Европа. През 2021 г. около 45% от количествата, внасяни в Европейския съюз, бяха от Русия, а през лятото на 2022 г. зависимостта към Газпром е значително по-ниска – едва 17 %.
Санкциите, в комбинация с непредсказуемото поведение на руската държавна газова компания, доведоха до намаляването на регионалното енергийно влияние на Русия и до необходимостта европейските държави бързо да намерят решение на проблема. Това доведе до различни мерки, които са осигурят общата енергийна сигурност на ЕС. България не беше изключение, като през април 2022 г. се превърна в една от първите държави, за които Русия изцяло преустанови доставките на газ, а тогавашното правителство на Кирил Петков зае твърда позиция против плащанията в рубли към Газпром и съответно — потенциалния внос на руски газ.

Насред всички спекулации с газа през изминалата година, в началото на 2023 г. президентът Румен Радев обяви нова сделка с Турция, която нарече “историческо споразумение”. Единственото, което в момента се знае за нея, е, че България ще има достъп до  газопреносната инфраструктура на Турция и най-вече до терминалите за втечнен газ (LNG) — нещо, което до този момент това не беше възможно поради досегашния отказ на Турция да осигури достъп. България ще има възможността да получава 1.5 млрд куб. метра газ годишно през Турция, посредник е турската държавна фирма-монополист Боташ, а газът ще бъде пренасян през стария Трансбалкански газопровод. 

За момента това са малкото детайли, които знаем за сделката, предвид, че тя не е публична. По-важно обаче е това, което не знаем, а именно — слонът в стаята: никъде не се споменава какъв точно ще бъде газът. Всъщност, в сделката е договорен само достъпът до терминалите, но самият газ не е осигурен все още. Яснота липсва за неговия източник. 

През декември 2022 г., руските информационни агенции разпространиха, че президентите Владимир Путин и Ердоган Ердоган са провели телефонен разговор, в който редом с други теми се е обсъждало и позиционирането на “регионален газов хъб” в Турция, който да бъде захранван от руски газ. Очевиден е икономическият интерес на Русия към този хъб, тъй като износът към Европа намаля наполовина след промяната на геополитическата ситуация. Повечето държави в ЕС търсят начин да намалят допълнително и този процент. Русия на Путин има интерес да върне силната си позиция в Европа, която в момента губи с бързи темпове, като използва заобиколния път — през Турция. Коментирайки хъба, Путин директно казва, че това е един лесен начин на достъп до европейския пазар, предвид нежеланието на Европа да купува газ директно от Газпром. 

Като се имат предвид съвкупността от фактори — разговорите между Турция и Русия Турция да бъде превърната в “хъб” за руски газ в края на 2022 г., амбициите и на двете държави да са енергийна сила, фактът, че досега Турция никога не е била отворена да дава достъп до терминалите си за втечнен газ и желанието на българското правителство да възобнови преговорите с Газпром през лятото, за да има достъп до по-евтин руски газ, може да се предполага, че не говорим за съвпадение. Дори самият турски министър на енергетиката Фатих Дьонмез определи сделката с България като първа стъпка в изграждането на новия хъб. 

Не е малка вероятността България да внася не газ от “всички световни производители”, както твърди служебното правителство, а именно руски газ — все пак около половината от газа, внасян от Турция, е руски и понастоящем държавата е най-голям вносител на руски газ. Освен това, въпреки че по-често четем за втечнен газ от САЩ или от Катар, всъщност трябва да имаме предвид, че Русия също е един от най-големите износители на втечнен газ -—  4-та в света, веднага след Австралия, Катар и САЩ. Оправданието, че газът “няма знаме” или пък, че ако се купува газ от хъба, той спира да бъде руски газ и проблем няма, обезсмисля санкциите спрямо Русия и компроментира позицията на солидарност с нападнатата държава, която Европейският съюз и България, като държава-членка, заемат, а освен това върви и директно против ангажимента, поет от Европейския съюз за изход от руски газ до 2030 г. 

Сделката ни с Турция на практика ще бъде подобна на сделката с Гърция, която така често бе критикувана от служебното правителство — внос на газ чрез посредници. Разликата тук е, че посредници ще бъдат турците, а не гърците. Предид това, че Боташ е държавна компания, която е монополист в Турция, цената на газа, който купуваме, също ще бъде определяна от тях, разбира се, на изгодни за тях цени, за които до момента не знаем нищо. Това само по себе си не е проблем; проблем обаче е несигурността на останалите фактори в тази сделка, които имат потенциала да доведат до една нова зависимост от Русия, този път през Турция. Още през есента на 2022 г. Русия заяви желанието си да увеличи капацитета на Турски поток и да търси алтернативен път към Европа през Турция. Българо-турската сделка има потенциала да улесни точно тези амбиции. 

Според служебното правителство и президента Радев, тази сделка ще доведе до допълнителна диверсификация в доставките. А всъщност, изглежда, че ще ни заключи в един дългосрочен договор с друг авторитарен режим. Оставяйки настрана въпроса дали служебно правителство е редно да сключва такива дългосрочни сделки, нужно е да си зададем въпроса защо отново се договаряме с една държава, чиято политика е непредсказуема? При диверсификацията е редно да се подпомага енергийната сигурност, а тази сделка има потенциала да доведе до обратния ефект. 

На фона на трудната ситуация с газа през изминалата година и най-вече внезапното и неправомерно прекъсване на доставки от страна на Русия, този завой към един друг авторитарен режим, в комбинация с потенциалния завой към Москва е необясним. Вместо да търсим допълнителни начини за увеличаване на вноса на газ, по-логичната траектория остава намаляването на потреблението. Затова продължаваме да твърдим, че истинската диверсификация означава диверсификация на енергийните източници към използване на възобновяеми енергийни източници – един конкретен начин за повишаване на енергийната сигурност и предвидимост на цените на енергията.

*Оригиналното заглавие бе коригирано, тъй като неточно цитираше определението на сделката от страна на президента Румен Радев като „сделка на века“ вместо „историческа сделка“. Извиняваме се за неволната грешка на автора. Тя по абсолютно никакъв начин не променя изложените факти и тезата на статията, а именно, че с решенията на служебния кабинет, назначен от президента Радев, България отново поема по пътя на зависимости, било то „исторически“ или „на века“, а не на енергийна независимост, към която трябва да се стреми България. Прави впечатление, че въпреки полученото по повода право на отговор от медия, препубликувала нашата статия, Президентството не се опитва да опровергава никой от съществените факти, изложени в материала. Вместо това насочва енергията си към иначе коректното оспорване на една сгрешена дума, която обаче не обслужва целите на анализа. Ние тълкуваме това като мълчаливо съгласие с основните тези на статията.

,

Енергия за мир – 8 истории | креативна инсталация в The Mall

Откриване: 18 ноември | 18:30 ч. | The Mall, централен вход,

В последния ден на Конференцията на ООН по изменението на климата млади илюстратори откриват креативната инсталация „Енергия за мир“, посветена на общото ни по-чисто и спокойно бъдеще на планетата Земя. Тя ще бъде разположена между 18 и 22 ноември на централния вход на The Mall на бул. „Цариградско шосе“ 115.

Катрин Кочорапова, Михаела Ангелова, Георги Василев и Теодор Генов приеха предизвикателството на Екологично сдружение „За Земята“ и отправиха силно послание чрез творчество. Те рисуваха по осем истински истории от целия свят, които разказват взаимовръзките между изкопаемия газ и най-големите проблеми на нашето време като промяната на климата, нарушаването на човешките права, замърсяването на въздуха, войната, икономическата несигурност.

Игри с награди между 18:00 и 19:00 часа ще има всеки ден за посетителите на „Енергия за мир“.

, ,

Време е за истинска енергийна независимост!

В деня на протестите срещу Газпром, “За Земята” твърдо заявява своята позиция ЗА независимост от руския газ и НЕ на нов или удължен договор с Газпром!

Отказът на последното редовно правителство да плаща за руски газ в рубли, докато Русия води военни действия в Украйна, беше силна и единствената правилна от морална гледна точка позиция. С нея България декларира желание за независимост от интересите на диктаторския режим в Русия и про-европейска посока за развитие.

Инициативата на служебното правителство за един пореден договор с Газпром, особено при изискванията за разплащане в рубли, е огромна крачка назад. Тя ще доведе до заключване на зависимостта на България към руски газ и в дългосрочен план и ще е пагубна за процеса на диверсификация на газовите доставки. Газпром е доказано ненадежден партньор, а руското правителство системно използва енергийните доставки като оръжие.

Всяка отстъпка пред исканията и интересите на Русия на Путин поставя България в положение на уязвимост и енергийна несигурност. Нещо повече – ако се съгласим да изпълним исканията на руския газов гигант, България губи правото си да обжалва едностранното нарушение на договора с Газпром в бъдеще.

Мит е и че възстановяването на доставките от Русия ще осигури евтин газ за отоплителния период предвид непредсказуемото поведение на Русия, продължаващите й военни действия в Европа и увеличението на цените на руски доставки от над 1600% в последните две години. На всичкото отгоре, преговорите с Газпром не гарантират сигурност на доставки и преференциална цена, както се вижда от примера на други държави-членки на ЕС като Германия, Франция и Италия, които откриха сметки в рубли, но въпреки това са принудени да търсят краткосрочни варианти.

Апокалиптичната картина, обрисувана от служебното правителство и президентът Румен Радев, е необоснована – България е държава с изключително ниско ниво на битова газификация. С годишно потребление от едва 4% изказванията за “хаос и криза” в българската енергетика са безпочвени. Ниската консумация на газ позволява сравнително лесното намиране на алтернативен доставчик и по този начин доставките на газ да не могат да бъдат политизирани и използвани като лост за отнемане на суверенитет, дестабилизация на националната сигурност, намеса във вътрешните дела и управлението на държавата, за предизвикване на енергийни кризи и поставяне на България в подчинена позиция.

“Евтиният” руски газ всъщност ни струва много скъпо; едно връщане към газ от Газпром ще ни постави в още по-уязвимо положение от това, в което бяхме преди и ще покаже България като една държава, склонна на компромиси пред руския агресор, а политиците ни – като неспособни да защитят нашите интереси. Затова призоваваме към диверсификация както на газовите доставчици, така и към диверсификация и на енергийните източници изцяло, за да имаме енергия, която гарантира нашата независимост.

 

, ,

Какво предстои на 9-и и какъв е проблемът с парите за газови проекти?

На 9-и март 2022 г. в Европарламента предстои да бъдат гласувани 30 нови газови проекта, които да получат финансиране за 13 млрд. евро и улеснени процедури. Това е така нареченият The 5th PCI List / Петият списък с приоритетни енергийни проекти от общ интерес (ПОИ).

От тези 30 проекта, 4 са подадени от България и ще включват изграждане или разширяване на инфраструктурата за изкопаем газ в страната.

Идеята на приоритетния ПОИ списък е да се финансират енергийни проекти, които според комисията ще доведат до положителни промени в страните от цяла Европа. Според нас, за да бъде изпълнено това изискване, газовите проекти нямат място там. 

Газова инфраструктура увеличава риска от нови катастрофални смущения в енергийните доставки, вредят на околната среда и качеството на въздуха, отделяйки огромни количества от парниковия газ метан чрез течове по цялата производствена верига, не допринасят за диверсификацията на енергийните мрежи.  Те само налагат зависимост от повече газ, тъй като проектите са твърде скъпи, за да бъдат изоставени, след като бъдат изградени.

Какво можете да направите? Три лесни стъпки:

  • Да подпишете становището на За Земята до 7 март 2022 г. на обяд

Изразете подкрепата си към призива ни към евродепутатите за отхвърляне на Петия ПОИ списък заради газовите проекти в него, като подпишете писмото ни до обяд на 7 март 2022 г.

Молбата ни е да попълните следния формуляр, за да включим имената Ви в писмото и отново да споделим с евродепутатите. Формулярът може да бъде попълнен както от граждани, така и от представители на огранизации.

  • Да изпратите примерен призив /мейл/ до евродепутат/и.

Като база може да използвате становището на За Земята, достъпно за сваляне тук.

В подкрепа на нашите искания към евродепутатите, преди гласуването на 9-и в Европарламента бихте могли да изпратите свое (електронно) писмо до българските представители в Европейския парламент (за удобство по-долу можете да намерите списък с имейл адресите им), като можете да използвате подготвения от нас текст базиран на позицията на За Земята. Основният текст и аргументация е форматиран за изпращане от първо лице, можете да го редактирате, надградите или да напишете Ваш призив. Ще се радваме и да копирате Симеон Горов от екипа ни (s.gorov{at}zazemiata.org).

Примерно становище от граждани – достъпно тук.

asim.ademov{at}europarl.europa.eu

alexander.yordanov{at}europarl.europa.eu

atidzhe.alieva-veli{at}europarl.europa.eu

angel.dzhambazki{at}europarl.europa.eu

ivo.hristov{at}europarl.europa.eu

radan.kanev{at}europarl.europa.eu

andrey.kovatchev{at}europarl.europa.eu

ilhan.kyuchyuk{at}europarl.europa.eu

eva.maydell{at}europarl.europa.eu

iskra.mihaylova{at}europarl.europa.eu

andrey.novakov{at}europarl.europa.eu

tsvetelina.penkova{at}europarl.europa.eu

emil.radev{at}europarl.europa.eu

andrey.slabakov{at}europarl.europa.eu

sergei.stanishev{at}europarl.europa.eu

petar.vitanov{at}europarl.europa.eu

elena.yoncheva{at}europarl.europa.eu

  • Да напишете в социалните мрежи призив към евродепутат/и, по Ваш избор, и да ги тагнете (повечето български евродепутати имат профили в Twitter / Facebook)

Примерен призив:

Петият списък с приоритетни енергийни проекти на ЕС може и трябва да бъде преработен с мисъл за хората и климата, не газовото лоби!
Г-н/г-жо … х на 9 март гласувайте срещу приемането на списъка и срещу газовите проекти в него! #PCIlist  #TimesUpForGas #PeopleNotProfit #StopFakeGreen #fossilgas

Едноминутно видео на български, обясняващо проблемите на Петия списък с приоритетни енергийни проекти:

 

, ,

Включването на газа и ядрената енергия в Таксономията е стратегическа грешка за ЕК

Категорично против включването на изкопаемия газ и ядрената енергия в списъка на зелените инвестиции се обявиха множество организации и някои страни членки на ЕС. Според тях това е погрешен сигнал към инвеститорите и ще доведе до влагане на средства във временни “фалшиви” решения, вместо в доказано работещи като енергийна ефективност и възобновяема енергия.

Предложението за включване в т.нар. Таксономия за устойчиви инвестиции на ЕС публикувано на втори февруари дойде от Европейската комисия с уточнението те да присъстват като „преходни горива“. Противници на предложението са не само екоорганизации, организации за защита на потребителите, учени и изследователи по цял свят, но дори наетите от ЕК експерти и редица инвеститори. Австрия, Дания, Швеция и Холандия се обърнаха с отворено писмо към ЕК, подчертавайки липсата на научни доводи за включване на газа.

Основната цел на Таксономията е да даде възможност капиталът да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата, изкопаемият газ ще е източник на тонове емисии парникови газове в атмосферата. 

„Категорично против включването на газ в обхвата на таксономията“ е и The Institutional Investors Group on Climate Change (IIGCC), една от водещите Европейски мрежи на инвеститори, с повече от 370 члена, с активи от 50 трилиона евро (включително на JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc.). В отвореното си писмо към страните членки на ЕС и към депутатите в Европейския парламент IIGCC изтъкват основни аргументи срещу включването на изкопаемия газ в Таксономията и напомнят за резултатите от ключови научни изследвания от средата на 2021.

„Важно уточнение е, че Таксономията позволява да се правят определени инвестиции (в случая газ и АЕЦ), но това не означава, че е задължително да се правят. Включването им е по-скоро знак за лобистки натиск, както показа изследване на Influence Map (IM) този месец, но не и за промяна в основната линия, показана от най-новите научни изследвания.“, коментира Радостина Славкова от Екологично сдружение „За Земята“.Заявка да следва по-строги критерии при оценяване употребата на газ като преходен енергоносител дава и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която се опитва да се позиционира като финансова институция, която работи в полза на климата.

„Това не е финалното решение по Таксономията. Предложението на ЕК подлежи и на гласуване в Европейския Парламент и в следващите шест месеца гражданите на ЕС имат възможност да поискат от представителите си тази огромна грешка да не се случи.“, казва Симеон Горов от Екологично сдружение „За Земята“.

7 причини защо предложението на ЕК  е стратегическа грешка:

  •   Дава се грешен сигнал към частните инвеститори, фондове, банки къде да се влагат наличните ресурси (отклонявайки средства от доказано работещи решения като ЕЕ и ВЕИ). Съответно сега се задава посоката на частните инвеститори за следващите 15 – 30 години, време което ние като силно зависим от климата биологичен вид не може да губим във фалшиви решения. Няма как да се постигнат целите на Зелената сделка, без пряко участие на инвеститорите, които имат отговорност към клиентите си да не ги заблуждават с greenwashed дейности.
  •       В противоречие с целите на ЕС за климата: Основната цел на „Таксономията“ е да даде възможност капитала да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисии с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата газът ще бълва в атмосферата тонове емисии парникови газове, включително на метан. Той е 80 пъти по-вреден за глобалното затопляне в диапазон от 12 години в сравнение с въглеродния диоксид (СО2). Това е пряко влошаване на климатичната криза, а не стъпки към решаването й.
  • Няма оставащ въглероден бюджет за нови инвестиции в изкопаем газ: Международната aгенция по енергетика (МАЕ) като автономен международен орган в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) начерта пътя към климатична неутралност до 2050 г., изчислявайки на базата на научни изследвания още средата на 2021 г., че изкопаемият газ ще трябва да падне с 8% под нивата от 2019 г. до 2030 г. и с 55% до 2050 г. Съществуващи газови електроцентрали също ще трябва да преустановят дейността си до 2035 г. 
  • Няма време за фалшиви решения, за да останем под 1,5 С.: Изграждането на една газова централа отнема приблизително 3-6 години, което задава времева линия 2025 – 2029 само за стартиране, а трябва време и за изплащане на съответната инвестиция и за осъществяване на печалба. Ядрена централа, за да заработи има нужда от доста повече време, а нашия прозорец за действие е значително по-малък. Вместо да помага на климата, поредното забавяне на френската „водеща ядрена централа от ново поколение“ Фламанвил на практика ще доведе до удължаване живота на въглищната френска електроцентрала Cordemais (да бъде затворена през 2024 г., а не през 2022 г., както обещаваха).
  • И двете горива противоречат на принципа за “ненанасяне на значителни вреди” (DNSH): Гледайки в цялост, целият жизнен цикъл и какво се случва след края на живота на ядрените централи и гориво категорично не се вписват в категорията “безопасни” за живота и здравето на хората и околната среда. Същото важи и за изкопаемия газ – значителни парникови емисии се отделят по цялата верига на доставки и експлоатация.
  •     Редакцията на таксономията е продукт на лобистки натиск: Изследване на Influence Map (IM), публикувано в началото на февруари, показва, че таксономията е била обект на голям лобистки натиск от страна на множество газови компании и индустриални асоциации. Компаниите, които са били най-активни по отношение на добавките към Таксономията са Gazprom, Engie, BP, Equinor, Repsol, TotalEnergies, Snam, Equinor и Uniper. Италианският концерт Enel (бивш мажоритарен собственик на ТЕЦ Марица Изток 3) пък за разлика от тях подкрепи прилагането на строги стандарти за емисиите, съобразно правилата за устойчиво финансиране.
  • Въвежда се изискване държавата, която строи АЕЦ, да изгради площадка за съхранение на ниско и средно радиоактивни отпадъци – сериозен здравен и корупционен риск у нас. При ядрената енергия основният проблем е замърсяването с радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които трябва да се съхраняват в продължение на стотици години, но в повечето страни дори не е започнало изграждането на такива хранилища. Също така и рискът от потенциални аварии, водещи до дълготрайни, широкомащабни, директни и индиректни щети. Примери има Чернобил, Фукушима и др. Фукушима е ярък пример, където синергията между човешка грешка и природно бедствие предизвика аварията. Ако бездействаме негативните промени в климата, ще се увеличат и усилят всевъзможни такива природни стихии. 
За енергийния преход след отказа
, ,

Поучителна история за енергийния преход в България след отказа на страната да премине от въглища към газ

През 2021 г. българското тогава служебно правителство обяви, че е решено да преобразува част от огромната държавна въглищна електроцентрала „Марица Изток 2“ в паро-газова централа – като замени 1,4 GW въглищни мощности с минимум 1 GW газови. Правителството потърси финансиране по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, Модернизационния фонд и други неназовани частни източници. Вече в началото на 2022 г. новото редовно правителство обяви, че се отказва от тези планове, за да не увеличава зависимостта на страната от внос на енергоизточници.

Марица Изток 2 е най-голямата въглищна електроцентрала в България и цяла Югоизточна Европа, която работи с инсталирана мощност от 1630 MW като една от четирите въглищни топлоелектрически централи в Маришкия басейн около Стара Загора. 

Марица Изток 2 е единствената от тези централи, която е изцяло държавна собственост и се управлява и експлоатира от Български енергиен холдинг (БЕХ) ЕАД. 

Регионът се отличава както с местния си добив на лигнитни въглища, така и с това, че е основният доставчик на електроенергия за България, произвеждайки приблизително 30 % от електроенергията в страната. 

България е силно зависима от въглищната индустрия за производство на електроенергия, което, предвид решимостта на Европейския съюз да постигне нетни нулеви емисии, означава, че правителството трябва да действа сега и да насочи България по пътя към зелено бъдеще. 

Правителството, ръководено от предишния министър-председател Бойко Борисов, обаче отказа да приеме каквито и да било логични и амбициозни планове за справяне с проблема с изменението на климата и собствената отговорност на България за постигане на нетни нулеви емисии.

Всъщност едва през октомври 2021 г. правителството, второто от двете служебни правителства след два вота, които не успяха да сформират работещ парламент, се ангажира с дата, до която България ще се откаже напълно от въглищата. Защо За Земята смятаме датата 2038 г. за прекалено късна, вижте тук.

Газовото „решение“ на правителството

Предвид необходимостта от постепенно премахване на въглищата и натиска върху правителството да създаде амбициозни планове за постигане на нетни нулеви емисии, служебното правителство на България отчаяно се нуждаеше от действия. То се спря на преустройството на ТЕЦ „Марица Изток 2“ в паро-газова централа с капацитет от поне 1 GW (един гигават), с цел да се замени част от капацитета на съществуващата въглищна централа (1,4 GW). 

За да завърши преустройството, правителството ще изгради не само нова електроцентрала поради необходимостта от нови турбини, но и изцяло нова инфраструктура, състояща се от 125-километров газопровод, който да осигури доставки до централата.

Общата стойност на новата централа първоначално бе оценена на 1,66 млрд. лева (846 млн. евро). Правителството възнамеряваше да ги финансира, като усвои 498,7 млн. лева (254,9 млн. евро) от Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост и същата сума от Модернизационния фонд. Останалите разходи трябваше да бъдат покрити от частни източници на финансиране, въпреки че тези източници така и не бяха публикувани.

За да финансира съпътстващата инфраструктура за централата, правителството заяви, че ще предостави субсидия в размер на 362,7 млн. лева (185,4 млн. евро) на „Булгартрансгаз“ – националния системен оператор на газопреносната мрежа на България и дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг. Правителството също така възнамеряваше да използва по-голямата част от това финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост и поиска инвестиция от 333 млн. лева (170,2 млн. евро) от Механизма.

В крайна сметка „решението“ на правителството щеше да струва на страната над 1 милиард евро. Това представлява малко над 6,4% от планираните общи разходи за целия български План за възстановяване и устойчивост, заключвайки страната в една (нова) зависимост от изкопаемия газ в продължение на десетилетия и блокирайки значителна сума от финансиране само в две инвестиции от общо 59 и допълнителни 46 реформи.

Това би наложило още по-голяма зависимост от външни доставки на газ, поне половината от които ще се доставят от Русия чрез междусистемната газова връзка – интерконектора Гърция-България. Газовата централа също така щеше да увеличи емисиите на България както поради изтичане на метан, който е много по-мощен парников газ от въглеродния диоксид, така и заради емисии на въглероден диоксид, които се отделят при изгарянето на изкопаем газ.       

Освен това строителството на централата обикновено е продължително начинание. Завършването на проектите може да отнеме най-малко от една до шест години, като може да се очакват значителни закъснения. Ако се вземе предвид обичайната продължителност на работа на газовите електроцентрали, това би означавало, че тази централа ще работи след крайния срок за нетни нулеви емисии, определен от Европейския съюз до 2050 г.      

Друг любопитен момент и разлика между двете версии на НПВУ на служебното правителство от лятото и есента бе, че първоначално се очакваше до 31 декември 2029 г. паро-газовата централа да заработи като (изцяло) водородна електроцентрала, а към днешна дата такава технология още не е налична. В есенния вариант вече плановете са в периода от 2029 г. до 2035 г. мощностите да могат да използват като гориво едва 30 %  водород, а останалото – газ, както и да се изградят повече от една електроцентрали, може би и извън комплекса Марица Изток.

Зависимостта от газ не дава сигурност за бъдещето. Той не е подходящ за бъдеще с нетни нулеви емисии, което вече е признато от вземащите решения, както няма място и като преходно гориво, което трябва да бъде осъзнато от вземащите решения. Това означава, че всеки въглеродно интензивен генерационен капацитет, заменен с газ, в крайна сметка ще трябва да бъде заменен с реални решения за нулеви нетни емисии. 

Недостигът на газ

Рисковете и уязвимостта на газа се проявиха допълнително, когато през октомври 2021 г. Европа изпадна в критична газова криза, при която цената на газа на едро скочи рязко. Европа трескаво се опитваше да си набави нови доставчици на газ, тъй като Русия отказваше да увеличи доставките, за да облекчи този икономически натиск. Руското правителство отказа да увеличи износа си за Европа, освен ако газопроводът „Северен поток 2“ не получи пълно одобрение – показвайки по този начин риска от манипулации в резултат на зависимостта към външни доставчици.

Поради липсата на местен добив на изкопаем газ и евтина инфраструктура и съхранение на възобновяеми енергийни източници, българското правителство беше принудено да възстанови капацитета си за производство на електроенергия от въглища. Това не беше подходящо решение, тъй като хората от бизнеса продължиха да плащат изключително високи цени на енергията – в резултат на проблема с търсенето/предлагането, както и на фактори като повишената цена на газа.

След третите парламентарни избори на 14 ноември 2021 г., след поредица от преговори, беше успешно сформирано коалиционно правителство. След възобновяването на работата на парламента през новата година вицепремиерът Асен Василев обяви, че правителството се отказва от плана за преобразуване на ТЕЦ „Марица Изток 2“ от въглища в газ. 

Министърът се позова на недостига на газ, проблемите с осигуряването на инвестиции и риска от влагане на важни финансови активи в проект, несъвместим с дългосрочните цели за нетни нулеви емисии. 

Служебното правителство пък първоначално представи това погрешно решение за изграждане на паро-газова централа пред обществеността като чудесна възможност за страната. То заяви, че газът е евтин, екологичен и е най-лесното преходно гориво. Това просто не беше правилно, както осъзна и сегашното правителство.

Една поучителна история     

Отказът от газовия проект, който преди се смяташе за бъдещето на зелената енергийна политика на България, трябва да послужи като предупреждение за други страни от Централна и Източна Европа, които гледат на газа като на дългосрочно решение или преходно гориво. 

Огромен брой газови проекти се очаква да получат финансиране от ЕС чрез множество фондове: Фондът за справедлив преход, Механизмът за възстановяване и устойчивост, Модернизационният фонд и Проектите от общ интерес (ПОИ или 5th PCI List) възлизат на милиарди евро публични средства. Всяка страна в региона има множество проекти за създаване на огромна газова инфраструктура, което, както България вече откри, ще означава тъмно бъдеще за зелената енергия.

Aвтор: Rory Forster, координатор Газови политики в За Земята & CEE Bankwatch Network

,

Нови 30 газови приоритетни енергийни проекта на стойност 13 млрд. евро заплашват климата и хората

Нови 30 газови приоритетни енергийни проекта на стойност 13 млрд. евро заплашват климата и хората. Цената за експлоатацията на предвидените газови съоръжения възлиза на над 320 милиона евро за всяка година от тяхното съществуване. Най-малко 865,57 млн. евро ще струва изграждането на българските газови проекти в Петия списък на ПОИ, при експлоатационни разходи от 13,13 млн. евро на година.

Дори докато международните преговори по въпросите на климата текат в Глазгоу, председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен заяви, че е “наш дълг да действаме сега”, новата версия на списъка на Комисията с приоритетна за развитие енергийната инфраструктура предвижда ЕС да подкрепи мега-проекти, които ще заключат Европа в примката на продължаваща зависимост от изкопаемите горива и ще изострят климатичната криза.

Чрез Петото издание на списъка с Проекти от общ интерес (ПОИ / 5th PCI List) ЕС планира да подкрепи спорни газови проекти, като например разширяването на газопровода БРУА, минаващ през Румъния, но и с намерения да минава през България. Такива проекти са кандидатствали за ПОИ и в миналото, но са били отхвърлени от ЕК (фаза 2 на БРУА към България е отменена през април 2020 г.).

ПОИ са трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които получават най-висока политическа подкрепа на ниво Европейски съюз: по-бързи разрешителни процедури, ускорен процес на оценка за въздействието върху околната среда и допускане до специална линия на финансиране от ЕС (Механизмът за свързване на Европа/Connecting Europe Facility).

Проектите на българска територия от списъка са 4:

6.8.1 Газов интерконектор Гърция – България, още известен като IGB, между Комотини и Стара Загора, с компресорна станция в Кипи, Гърция.

6.8.2 Рехабилитация, модернизация и разширяване на българската газопреносна мрежа. 

6.8.3 Газов интерконектор България – Сърбия.

6.20.2 Разширяване на газохранилището в Чирен.

Част от проектите като Чирен кандидатстват за приоритетно финансиране и в рамките на инициативата “Три морета”.

През януари 2021 г. Европейската комисия публикува списък с кандидат-проектите за петия по ред списък с проекти от общ интерес или ПОИ, съдържащ 74 на брой газови проекта. Лъч надежда е, че тогава присъстваше и 5-ти газов проект от България (газопровода Eastring, минаващ през Словакия, България, Румъния и Унгария), който не виждаме в настоящата изтекла информация. Eastring е отложен за неопределено време, въпреки че е получил пари от ЕС за предпроектни проучвания през 2016 г. партньорите не го продължават.

Извън списъка остава и терминала за втечнен газ до Александруполис, както и продължение на газопровода TAP.

Комисията беше поела ангажимент да състави този пети по ред списък в хармония с целите на Европейската Зелена Сделка, като представи силно ограничени възможности за проекти за изкопаем газ. Вместо да спре субсидиите за изкопаеми горива, този нов списък ще предлага подновена подкрепа и пари на данъкоплатците да се дават за ненужни и увреждащи климата изкопаеми горива през следващите две години, но и потенциално много по-дълго.

Това се случва на фона на кризата с цената на изкопаемия газ в Европа, причината за която от части е причинена от прекомерната зависимост от газа, който нееднократно се е оказвал ненадежден. 

Правилата на ЕС относно трансевропейските енергийни мрежи (Регламента TEN-E), под чийто контрол е ПОИ списъка, понастоящем се преразглеждат. За съжаление и Европейският съвет и Европейският парламент предлагат вратички, които продължават да дават възможност прекомерно много проекти за изкопаем газ да попаднат в бъдещи издания на списъка с приоритетни проекти.     

Затова призоваваме:

Проектите от списъка са икономически нерентабилни без публично финансиране. Вместо тях от финансиране и подкрепата на ЕС трябва да се възползват наистина устойчиви проекти за справедлив енергиен преход.

Климатичната криза
,

Европейският парламент е изложен на риск да изпусне климатичната криза, подготвяйки се да подкрепи нови проекти за изкопаем газ

Мнозинство в Европейския парламент, включително социалистите и демократите (S&D), се очаква да гласува за освобождаването на над 213 милиона тона въглерод от изкопаем газ, като част от преразглеждането на правилата на ЕС относно трансевропейските енергийни мрежи (Регламента TEN-E).

В понеделник, 13 септември, водещите евродепутати от всички политически групи ще се срещнат, за да договорят окончателната сделка по предложенията на Парламента за преразглеждане на TEN-E преди гласуването в комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на 27 септември. Според последните предложения се очаква да се позволи продължаване на финансирането на всички газови проекти, включени в Четвъртия и Петия списък на ЕС с „проекти от общ интерес“ (PCI List / Списък на ПОИ). Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D) не успява да се противопостави на консервативните Европейска народна партия (EPP) и Партията на Европейските консерватори и реформисти, които подкрепят тази позиция.

Анализ на Global Witness установи, че само новите газови проекти от Петия списък на ПОИ биха могли да отделят 213 милиона тона въглероден диоксид всяка година. Това е колкото цялата немска въглищна индустрия през 2018 г. Почти половин милиард евро вече е прахосан от ЕС за ПОИ, които са се провалили или вероятно ще се провалят.

Тара Конъли, старши газов campaigner в Global Witness, сподели:

„Чухме достатъчно празна реторика от онези, които казват, че на изменението на климата трябва спешно да се отговори, но впоследствие не успяват да действат при договарянето на значими мерки, които могат да направят разликата. Тъй като климатичната криза внесе хаос в целия свят това лято, групи като социалистите побързаха да призоват за действия, но сега не успяват да се вслушат в собствения си призив“.

В допълнение към текущата подкрепа за инфраструктурата за изкопаем газ Парламентът също планира да подкрепи проекти, които транспортират водород. Чрез процес, известен като „блендиране/смесване“, Парламентът би позволил малки обеми водород да се смесват с големи обеми изкопаем газ, което е огромна вратичка за газовите компании, прикрити под маската на устойчивостта. В същото време смесването на водород и газ би повишило потребителските цени за днешните потребители, включително онези, за които е малко вероятно да са утрешните потребители на водород.

В своите предложения за преразглеждане на TEN-E Европейската комисия се противопостави на бъдеща подкрепа, включително финансиране за всички газови проекти, докато Съветът на енергийните министри реши да продължи да подкрепя само два проекта.

С климатичната криза, която причинява все по-тежки наводнения, пожари и суши, и със страни като Гърция, Германия и Белгия, засегнати особено силно това лято, е ясно, че изкопаемите горива нямат бъдеще в енергийната система на Европа.

Евродепутатите не бива да се отклоняват от отговорностите си за въвеждане на политическа рамка, която постепенно да премахне всички изкопаеми горива до 2035 г. Това е дата, към която емисиите и енергийните решения в ЕС ще трябва да са коренно различни, за да се постигнат климатичните цели на ООН и ЕС. (За повече информация, предлагаме разработения на европейско ниво Манифест срещу изкопаемия газ – “European Civil Society Gas Manifesto

Линк към статията на английски.

Статия за Проблемите на 74-те газови проекти в Петия списък на ПОИ

Позиция „Не заключвайте Мариците с изкопаем газ“

България е сред 5-те страни с най-скъпи газови проекти в ЕС
,

Повече от 4 милиарда лева за скъпи, ненужни и вредни газови проекти

България е сред петте страни с най-много и най-скъпи газови проекти в Евросъюза водена от Гърция, Румъния, Полша и Хърватска. Страната ни прахосва и ще прахоса повече от 4 милиарда лева обществени финансови средства за изграждане на скъпа, ненужна и вредна за климата, здравето и околната среда газова инфраструктура по Европейския списък с Проекти от Общ Интерес (ПОИ). Това показва актуален анализ на европейските организации Food and Water Action Europe and Climate Action Network Europe по данни на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (англ. European Network of Transmission System Operators for Gas (ENTSOG).

Повече от 3 милиарда лева

Повече от 3 милиарда лева, толкова колкото даде за Турски поток, България инвестира в така наречените CAPEX (capital expenditures). Това са капиталови разходи за изграждане, модернизация и рехабилитация на газовите инсталации. Останалата сума от около 1 милиард лева е предвидена за OPEX (operational expenditures), т.н. оперативни разходи за годишна поддръжка на газопроводи и газопроводната мрежа за 15 годишен период от време. Това са само предполагаемите разходи. Ако към сметката от 4 милиарда лева прибавим и сумата предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост за газификацията на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, както и щетите от газовите инсталации, които се пишат на екологичната, климатична и социална сметка, то общата сума ще се увеличи многократно.

За сравнение в Европейски план, ако всички кандидат проекти бъдат приети е планирано да се изразходват над 41 милиона евро – 30 милиона за изграждане и финализиране на газови проекти и над 11 милиона евро оперативни разходи за годишна поддръжка за 15 години напред.

Актуално страната ни е кандидатствала за общо пет от 74 газови проекта от ПОИ – трансгранични инфраструктурни проекти, които свързват енергийните системи на държавите от ЕС и се ползват с достъп до преференциални условия, ускорени процедури и приоритетно финансиране. Между тях са газовите интерконекторни връзки с Гърция и Сърбия (IGB, IBS) и газовия коридор Eastring, подземното газохранилище Чирен, както и рехабилитация, модернизация и разширяване на съществуващата национална газопреносна мрежа.

За тези газови проекти е кандидатствала България:

  • Eastring – България: проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  територията  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Проект IGB: Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България;
  • Проект IBS: изграждането на газова връзка (интерконектор) между България и Сърбия;
  • Модернизация, рехабилитация и разширяване на националната газопреносна мрежа;
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

Девет аргумента защо България да преустанови инвестициите в газови инсталации 

1. Икономическа нерентабилност и така наречения “заключващ ефект” на солидни инвестиции с дългосрочен ефект

Веднъж изградени, газовите инфраструктурни проекти ни обвързват с ползване на вносен изкопаем газ за индустриални, енергийни и битови нужди. Също така и с технология, отделяща значителни емисии парникови газове за десетилетия напред. За да оправдаят високите инвестиции, газовите съоръжения ще трябва да работят и след 2035 г. Това е датата, към която емисиите и енергийните решения в ЕС ще трябва да са коренно различни. Това важи, ако искаме да се постигнат климатичните цели на ООН и ЕС. Ограничаването им да работят за по-кратък период от време ще доведе до финансови загуби и пропуснати ползи. България отново ще бъде изправена в същата ситуация както актуално с въглищата – на (закъсняло) търсене на алтернатива за енергийна трансформация. Рискът от блокиране на милиарди обществени средства и плащането на двойна цена от българското общество и бизнеса за декарбонизация е очевиден.

2. Поскъпване на изкопаемия газ

В близко бъдеще както заради условията на пазара, така и заради покачващите се цени на въглеродните емисии. Като се вземат предвид емисиите от целия жизнен цикъл на изкопаемия газ, включително изтичането на метан, е неизбежно – България ще има същия проблем с цената на въглеродните емисии от газа, още през 2025 г., както сега с въглищата. България ще трябва да плаща още повече за изпускането на въглеродни емисии на територията си. Това ще се отрази осезаемо на цените на енергията, произведена от изкопаемия газ и на цените за крайните потребители – бизнеса и домакинства.

3. Проблем за бъдещата конкурентноспособност

Всяко решение, което води до ненужно скъпа енергия, е проблем за бъдещата конкурентоспособност на българската икономика и отлагане на преодоляване на проблема с енергийната бедност на българското общество. Скъп ток от газови централи означава по-трудни времена. Това важи за всички производители и потребители на стоки и услуги, които нашата страна се опитва да предлага на пазара.

4. Неспазване на климатичните цели

Неспазването на климатичните цели и задължения на България за намаляване на нетните въглеродни емисии най-малко с 55% до 2030 г. и постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Това ще има негативни правни и финансови последствия. Може също да се стигне до дипломатическа изолация на държавата ни в рамките на Европейския съюз. Може да се получи и допълнително отблъскване на чуждите инвеститори, които търсят възобновяема енергия и (сигурна) среда на зелени иновации.

5. Достатъчна инфраструктура

Достатъчна газова инфраструктура и алтернативи за покриване на нуждите и в пикови сезони: По данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2019 г., съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната за една година. Изграждането на нова такава е напълно нецелесъобразно. Следвайки актуални модели разполагаме с достатъчно алтернативи за покриване на нуждите на България и в пикови сезони, без да е нужно нито допълнително газифициране на Маришкия басейн, нито изграждане на допълнителна газова инфраструктура, включително за пренос.

6. Търсенето на изкопаем газ

Ниското и намаляващо търсене на изкопаем газ на национално ниво в различни сектори ще се задълбочи като дългосрочна тенденция, следвайки последни данни от актуалните модели на Центъра за изследване на демокрацията

7. Последиците за околната среда и хората

Негативните последици от изкопаемия газ за климата, околната среда, здравето на хората и правата на местни общности – част от тях управлявани от авторитарни режими извън ЕС, също ще продължат да се задълбочават като проблематика.

8. Емисиите на метан

Изкопаемият газ е неизбежно свързан с отделянето във всички етапи от производствената верига на емисии на значително подценения парников газ метан, който към настоящия момент допринася за една четвърт от глобалното затопляне на годишна база. Емисиите на метан са около 80 пъти по-вредни за климата от емисиите на въглероден диоксид за двадесетгодишен период. По последни данни, тъй като употребата на въглища намалява, в Европейския съюз, изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид от въглищата. Намаляването на емисиите на метана е стратегията с най-голям потенциал за ограничаване на глобалното затопляне през следващите 20 години.

9. Няма време за газови проекти

Няма време България да се превръща в така популяризирания от българската политика Газов Хъб на Балканите. Европа вече е по пътя към преустановяване на употребата на газ (за справка Холандия, Дания, Австрия и др.). Времето на газа като преходно гориво вече изтече. Това потвърди категорично последния доклад на Международната енергийна агенция (IEA). Следвайки рамката на Зелената Сделка и всички политически и законодателни процеси и динамики, които текат актуално на Европейско и световно ниво е повече от нелогично. Няма логика България да върви наопаки и да инвестира в изкопаем газ.

Нека се поучим и от грешките си относно Турски / Балкански поток. Заради изграждането на газопровода „Балкански поток“ „Булгартрансгаз“ натрупа масивни дългове от над 2,6 милиарда лева към днешна дата. Плановете този дълг да бъде частично погасен от приходите, генерирани от транзитните такси не се реализираха. Дори напротив: газопроводът не работи на пълен капацитет, но ще трупа ежегодно разходи за поддръжка – дълговете на държавното дружество нарастват. 

Очакваме от българските политици да се поучат от грешните инвестиции в „Балкански поток“. Очакваме те да пренасочат обществените средства за развиване на иновативни решения, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Това би подпомогнало социално и екологично справедливия енергиен преход на България.

Прочетете тук актуалните ни становища относно:

Не заключвайте Мариците с изкопаем газ!

https://www.zazemiata.org/resources/pozicia-gaz-marica/

Метанът – невидимото лице на изкопаемия газ

https://www.zazemiata.org/nevidimoto-lice-na-izkopaemiya-gaz/

България е сред 5-те страни с най-скъпи газови проекти в ЕС
,

Ще потече ли наистина зелен водород по газопроводите до 2027? Министрите на енергетиката на Евросъюза изкуствено удължават живота на изкопаемия газ, застрашавайки постигането на Европейските цели за климатична неутралност

Миналия петък Европейските енергийни министри преразгледаха законодателството в областта на енергийната инфраструктура (TEN-E). Те се споразумяха да удължат субсидиите за някои трансгранични проекти за изкопаем газ, дадоха зелена светлина за смесване / примес / blending на нисковъглеродни газове с изкопаем газ в тръбопроводите без ясно дефинирано съотношение и утвърдиха намесата на газовата промишленост в политиката. Това решение беше взето, въпреки натиска на 11 държави и Европейската комисия подобно финансиране да приключи, за да бъде то съобразено с климатичните цели на Евросъюза. Споразумението на Съветът на енергийните министри беше силно критикувано от европейските климатични групи и НПО мрежи, част от които е За Земята.

Компромисно решение: Преходен период с примес на изкопаем газ с „нисковъглеродни газове“ и водород до 2030 г.

На пръв поглед обещаващо, решението на енергийните министри включва изграждането на ново поколение инфраструктура и преобразуване на съществуваща за транспортиране на водород, както и проекти за подкрепа на така наречените „интелигентни газови мрежи“ под претекст за транспортиране на „нисковъглеродни“ газове. Недефиниран термин, който в действителност включва множество газове, независимо от тяхното въздействие върху климата. Окончателният компромис е, че газопроводи и терминали за пренос на изкопаем газ могат да бъдат изграждани, надграждани и модернизирани, за да транспортират смес от изкопаем газ и водород, процес известен като „блендиране“, през следващите девет години до 2030. Финансовата подкрепа от ЕС обаче ще спре през 2027 г. Изкопаемият газ най-вероятно ще продължи да доминира в новите проекти най-малко до 2027, защото: 

  • Не е дефинирано какви проценти от всеки газ могат да бъдат транспортирани и какъв процент от тях да бъде примеса с водород;
  • Не е регламентирано примесеният водород да е „зелен“, т.е. да е произведен само от възобновяеми енергийни източници. 

В момента производството и транспортирането на водород са свързани със значително по-високи разходи и по-ниска ефективност. Тепърва предстои развитие на икономически рентабилна, енергийно ефективна и адекватна технология за добив на водород, особено на зелен водород. Ползите от смесването с водород се оспорват сериозно от учени и експерти от гражданското общество.

В подкрепа на мега газови инфраструктурни проекти

Споразуменията по TEN-Е също така подкопават усилията на ЕС за намаляване на човешкото влияние усилващо климатичните промени, като продължава да подкрепя два големи инфраструктурни проекта за изкопаем газ:  

  • EastMed за свързване на Кипър с Европейската газова мрежа и снабдяване на Европа с газ от Източното Средиземноморие: 6 милиарда евро обществени средства ще бъдат прахосани за свързване на ЕС с нов източник на изкопаем газ, който Европа не може да използва и който ако работи с пълен капацитет (20 милиарда кубически метра газ годишно) при изгаряне газът, идващ от газопровода ще излъчва толкова въглероден диоксид, колкото сегашният най-лош замърсител в Европа, електроцентралата Bełchatów в Полша.
  • тръбопроводът Мелита за свързване на Малта с Европейската газова мрежа, с капацитет (2 милиарда кубически метра газ годишно) до държава с население от само 500 000 души. За сравнение актуално България употребява сходно количество газ годишно при почти 15 пъти по-голямо население.

Конфликт на интереси: Газовите компании ще продължават да влияят върху ключови енергийни решения 

И не на последно място, въпреки опасенията на някои държави-членки, по предложение на Съвета на енергийните министри, газовите лобисти – опериращи чрез търговския орган ENTSOG – ще имат правомощието да прогнозират от колко енергия се нуждае Европа и да оценяват и дават приоритет на новите инфраструктурни проекти. Така компаниите за изкопаем газ, които се възползват от политиката на ЕС за газова инфраструктура и субсидиите, ще продължат да влияят върху ключовите енергийни решения. Вместо да предоставят правомощия на независим орган енергийните министрите утвърдиха досегашното значителното влияние на газовото лоби върху политическите решения. В крайна сметка ЕС не може да се откаже от изкопаемите горива, докато този конфликт на интереси е в основата на решенията му относно политиката на енергийна инфраструктура.

Оспорвано решение, последната дума има Европарламента

Съветът на енергийните министри беше силно разединен в решението си. Много страни се въздържаха в знак на протест. Гласовете „против“ от Австрия, Люксембург, Германия и Испания отслабиха позицията на Съвета, тъй като текстът сега влиза в преговори с Европейския парламент. България ясно се застъпи за версията на Португалското председателство на Съвета на ЕС, която популяризира газа като преходно гориво, произнасяйки се и за така нареченото „блендиране“, т.е. смесване на изкопаем газ с водород или други газообразни горива. Тук можете да проследите запис от заседанието на Съвета на енергийните министри от 11.06.2021г.

Депутатите в Комисията по енергетика ще гласуват на 15 юли. Тристранните преговори между Комисията, правителствата на ЕС и Европейския парламент (ЕП), известни още като триалог, могат да започнат веднага. Като алтернатива те могат да бъдат отложени, докато всички членове на ЕП гласуват позицията на Парламента в пленарна зала, което вероятно ще се състои през септември.

Кратък анализ: Какви са последствията от решението на енергийните министри за Европа и България?

Решението на енергийните министри е в противоречие с Европейските цели за климатична неутралност. Съществува риск от заключване на инвестиции и злоупотреба с водорода в полза на природния газ

Ако решението на енергийните министри бъде потвърдено от предстоящия триалог и се гласува в Европарламента това сериозно би подкопало способността на ЕС да постигне своята климатична цел за 55% нетно намаление на парниковите емисии до 2030 г. и климатична неутралност до 2050 г. Актуализираните и повишени цели на ЕС за климата изискват намаляване на потреблението на изкопаем газ с 37% до 2030 г. според сценариите на Европейската комисия. Това също сериозно би било поставено под въпрос. 

Правилата на TEN-E определят кои трансгранични енергийни инфраструктурни проекти могат да бъдат приоритетни за строителство през следващото десетилетие, което означава, че тези проекти се ползват с привилегирован достъп до ускорени разрешителни и публични финанси. Ако тези проекти бъдат изградени в предложения от енергийните министри деветгодишен преходен период, за да оправдаят високите инвестиции, те ще трябва да работят далеч след 2060 г. – време в което емисиите отдавна трябва да са спрели, за да се постигнат климатичните цели на ЕС. Рискът от блокиране на милиарди обществени средства е очевиден. Самата Международна енергийна агенция, до преди месец привърженик на изкопаемия газ като преходно гориво, даде червен картон за инвестиции в инфраструктурата за изкопаеми газове в актуалния си доклад „Net Zero“.

Деветгодишният преходен период, през който съществуващата газова инфраструктура може да бъде надградена, за да пренася водородни смеси, е напълно в противоречие с вече значително пренаситената Европейска газова мрежа. В съществуващата мрежа и в момента може да се примесва 10% водород. 

В решението на енергийните министри липсват ясни изисквания за количеството и съотношението на смесените газове и водород, планирането на блендиране / смесване със зелен водород. 90-95 процента от наличния водород в рамките на Евросъюза се произвежда от изкопаеми горива като въглища. По малко от 0,1% е наистина зелен водород от възобновяеми енергийни източници. За момента липсват икономически рентабилни и енергийно-ефективни технологии за производството и преноса на зелен водород и тепърва предстои те да бъдат изградени, за което ще са нужни десетилетия. 

Вземайки под внимание неясните изисквания за водорода както и високите разходи и инвестиции необходими за производство на зелен въглерод на индустриално ниво, ниската ефективност в сравнение с ВЕИ и липсващата и дългосрочна за изграждане инфраструктура възникват два въпроса:

  1. Ще потече ли наистина и в какви количества по Европейските газопроводи зелен водород до 2027?
  2. Защо да се заключват инвестиции в развитието на мащабна водородна инфраструктура на фона на климатичните цели на ЕС като средствата могат да се пренасочат към проекти за енергийна ефективност и иновации в сферата на ВЕИ?

 

Поглед към България: 3 милиарда лева заключени в скъпа, ненужна и вредна газова инфраструктура по Проекти от Общ Интерес (ПОИ) (ключови инфраструктурни проекти, в частност трансгранични проекти, които свързват енергийните системи на държавите от ЕС)

Същите въпроси възникват и поглеждайки към България. Актуално страната ни е кандидатствала за общо пет от 74 газови проекта по ПОИ на обща стойност над 3 милиарда лева, имайки предвид и разходите за поддръжка на газовите инсталации в строеж. Същата сума България даде и за изграждането на Турски поток, без да постигне първоначалните цели на проекта –  газова независимост и приходи от транзитни такси.

  • Eastring – България: проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  територията  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Проект IGB: Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България;
  • Проект IBS: изграждането на газова връзка (интерконектор) между България и Сърбия;
  • Модернизация и рехабилитация на националната газопреносна мрежа;
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

По-нататъшното изграждане на газова инфраструктура в България за покриване на собствени нужди и за снабдяване на други Европейски държави, е напълно ненужно и контрапродуктивно имайки предвид: 

  • климатичните цели и задължения на България за намаляване на нетните въглеродни емисии с 55% до 2030 и постигане на въглеродна неутралност до 2050,
  • ниските и намаляващи нужди от изкопаем газ на национално ниво,
  • достатъчната към момента инфраструктура за покриване на тези нужди, 
  • негативните последици от изкопаемия газ за климата, околната среда и здравето на хората. 

Вземайки под внимание квотите за въглеродни емисии в Европейския съюз, газът ще поскъпне значително през следващото десетилетие и ще стане икономически още по-нерентабилен, както за индустриални, така и за битови потребители. Няма време България да се превръща в така желания от някои български политици газов хъб Балкан, защото в най-близко бъдеще цяла Европа ще е по пътя към преустановяване на употребата на газ (както в момента отделни държави). Времето на газа като преходно гориво вече изтече. Следвайки сценариите на Европарламента за енергийния микс на Европа през идните десетилетия, рамката на Зелената Сделка и всички политически и законодателни процеси и динамики, които текат актуално на Европейско и световно ниво е повече от нелогично България да върви наопаки и да инвестира в изкопаем газ.

Имаме сериозни опасения обаче, че газовата индустрия и в България използва водорода като аргумент, за да продължи да изгражда газови и водородни инфраструктурни проекти както за индустриални, така и за битови потребители с обещанието, че с напредване на технологиите водородът, произведен от изкопаем газ, ще бъде заменен със зелен водород от ВЕИ. Веднъж построят ли се газопроводите е твърде вероятно да попаднем за десетилетия в плен на газа – така нареченият заключващ ефект. 3 милиарда лева могат да се пренасочат още сега към проекти за енергийна ефективност и иновации в сферата на ВЕИ.

 

Научете повече:

Зад кулисите

През ноември 2019 г. Европейският парламент официално обяви извънредна ситуация в областта на климата, като възложи на Европейската комисия да гарантира, че всички съответни законодателни предложения подкрепят целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса. Още през декември 2020 година Европейската комисия предложи нова версия на TEN-E, изключваща финансирането на петролна и газова инфраструктура. 

 

Позициите на страните членки бяха ясни още преди срещата на енергийните министри. Единадесет правителства на ЕС начело с Германия и Австрия подкрепиха изключването на всички изкопаеми горива, включително смесването с тях, от новия регламент за TEN-E. България заедно с правителствата на Кипър, Чехия, Гърция, Унгария, Малта, Полша, Румъния и Словакия се опита да продължи мита за изкопаемия газ като преходно гориво, застъпвайки се в обща позиция за така нареченото „блендиране“, т.е. смесване на изкопаем газ с водород или други газообразни горива. 

 

В писмо, изпратено в края на май, CEE Bankwatch Network заедно с над 50 неправителствени организании от Централна и Източна Европа, сред които и За Земята, призоваха своите правителства да спрат разширяването на Европейската инфраструктура за изкопаем газ чрез регламента TEN-E.

 

Какво е ТЕН-Е

Законодателството „TEN-E“ определя кои трансгранични енергийни проекти могат да бъдат обозначени като проекти от общ интерес (ПОИ), като осигурява по-лесен достъп до определени Евро фондове, преференциална и ускорена обработка на разрешителните. Евросъюза  преразглежда правната рамка, за да се съобрази със Зелената сделка и неотдавна актуализираните си цели до 2030 и 2050 относно борбата с негативните последици от климатичните промени.

, ,

Подкрепи петиция до Европейската комисия 74 мегапроекта за изкопаем газ да не получат евросредства

Сред кандидат-проектите за европейско финансиране са и пет български газови проекта 

Европейската комисия изготвя в момента списък с трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които следва да получат достъп до финансиране от Европейския Съюз и да се възползват от процедура за ускорено изпълнение. Това са така наречените проекти от общ интерес или ПОИ. Кандидатствали са 74 съоръжения за изкопаем газ, всички те очакват да получат одобрение като приоритетни. Нито едно от тях не трябва да бъде избрано, защото вместо да решават, те създават проблеми със замърсяват въздуха, водите и почвите, имат пагубно въздействие върху климата и нарушават човешките права на местните общности. 

До 8 април имате шанс да кажете своята дума и да кажете на Европейската комисия, че нито един проект за изкопаем газ не бива да бъде включен в приоритетния списък, като подпишете петицията.

Газовите проекти замърсяват въздуха, водите и почвите, имат пагубно въздействие върху климата и нарушават човешките права на местните общности. Производството, транспортирането и експлоатацията на изкопаем газ замърсява значително въздуха, водите и почвите. Изкопаемият газ е вреден за климата и е неизбежно свързан с отделянето във всички етапи от производствената верига на емисии на значително подценения парников газ метан, който допринася с почти 25% за глобалното затопляне. По последни данни в Европа изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид от въглищата. Нерядко в процеса на изграждането на газова инфраструктура се налага преселването на цели села. На засегнатите местни общности често не се дава глас и възможност да артикулират нуждите и проблемите си, свързани с изграждането на газопроводите. Рядко се провеждат публични консултации, да не говорим за обезщетения на потърпевшите от строежа и експлоатацията на газопроводите. 

Трансграничните проекти за газова инфраструктура са в разрез със собствените обвързващи, дългосрочни климатични цели и поети политически ангажименти на национално, европейско и глобално ниво.

Изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ е несъвместимо с ангажимента на Европа и Българската държава за постигане на климатична неутралност до 2050 г. както и в пълно несъответствие с Парижкото споразумение и неговите глобални цели да се ограничи повишаването на температурата до 1.5 °С.

Нова газова инфраструктура е икономически нерентабилна, а ще бъде изградена на гърба на българския и европейския данъкоплатец.

Всички надеждни сценарии, включително прогнозите на Европейската комисия в съответствие с целта за ограничаване на емисиите от 55%, предвиждат намаляване на търсенето на изкопаем газ между 32% и 37% през 2030 г. и след това. Следователно изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ би довела до генериране на невъзвръщаеми инвестиции, блокиране на финансови средства и прахосване на пари на данъкоплатците. А тези средства могат да се вложат за изграждане и подпомагане на вече доказалите се като отлично решение срещу климатичната криза възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Изграждането на допълнителна газова инфраструктура е ненужно

Съществуващата вече гъста и скъпоструваща газова мрежа на територията на целия Европейски съюз, но и на страната ни, покрива и дори надвишава текущите нужди на България и Европа, и гарантира енергийна сигурност и стабилност. Последни изследвания показват, че Европа не се нуждае от повече проекти за изкопаем газ за своята енергийна сигурност. Въпреки че няма отклонения към редица градове, по данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2019 г. съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната. Освен това и настоящата, и изграждащата се вече газова инфраструктура на територията на България са достатъчни, за да осигурят диверсификация на минимум половината от газовото ни потребление и предотвратяване на пълна енергийна зависимост от един източник на газ, както беше до миналата година от Русия.

Пет причини, защо Европейската комисия да откаже всички кандидат-проекти за изкопаем газ:

74 проекта за изкопаем газ са кандидатствали за включване в списъка с приоритетни за ЕС.

48 от тях… ще бъдат изградени в страни, където търсенето на газ вече е достигнало своя пик.

43 от тях…. изпитват хронични строителни закъснения.

20 от тях… са открито нежелани от местните общности.

15 от тях…са кандидатствали за предишните списъци за приоритетни, но не са били одобрени.

12 от тях … са икономически нерентабилни.

Кажете “Не” на всички 74 кандидат-проекти за изкопаем газ в Списъка за приоритетни проекти на ЕС! Кажете “Не” на финансирането им с обществени средства! Кажете “Не” и на петте български кандидат-проекти за изкопаем газ!

  • Eastring – България, проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  териториите  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Модернизация и рехабилитация на националната газопреносна мрежа;
  • Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България (проект IGB);
  • изграждането на газова връзка (интерконектор)  между България и Сърбия (проект IBS);
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

Дайте своя глас срещу замърсяващи, прахоснически, ненужни, нерентабилни и несъвместими с целите за справедлив енергиен преход и постигане на климатична неутралност до 2050 г. мегапроекти за изкопаем газ.

До 8 април имате шанс да кажете своята дума!