,

Големият енергиен капан: какво би означавал един завой от въглища към газ?

Дългогодишната зависимост на България към въглищата изглежда, че върви към своя край. Приемането на Териториалните планове за справедлив преход отпуши достъпа до 1.2 милиарда евро по Фонда за справедлив преход, които са предназначени за най-засегнатите от прехода региони – Стара Загора, Кюстендил в частта около Бобов дол и Перник.

Енергийният преход вече се случва, а голямото предизвикателство пред България е как той да бъде осъществен по устойчив и чист начин, с грижа за хората. В момента обаче по отношение на енергетиката в страната, виждаме по-скоро амбиции за продължаване на статуквото, което се изразява в запазване на централизирания модел и заключващи и скъпи големи проекти.

Нов доклад, публикуван от “За Земята” днес, 14.03.2024 г., показва астрономическата цена на потенциалните инвестиции, необходими за преобразуването на въглищни централи в газови. Той е своеобразно предупреждение към газовите амбиции както на представителите на публичния сектор, така и на частните инвеститори, защотоизходът от въглища не бива да бъде един своеобразен завой към мащабни газови инвестиции. Проучването разглежда няколко сценария за развитие на газови мощности в електроцентрали, а всички те показват, че няма вариант, при който тези проекти да са финансово изгодни. Докладът идва в ключов момент за енергийния преход в контекста на преразглеждането на Интегрирания план енергетика и климат, процес, който най-накрая изглежда се движи, въпреки сериозното забавяне. За съжаление, макар че планът има и положителни страни, като целта за климатична неутралност, първото впечатление е, че развитието на българската енергетика все още разчита до голяма степен на изкопаемите горива в лицето на изкопаемия газ.

Плановете за замяна на въглищни електроцентрали с инсталации на газ изглежда, че се възприемат като лесно решение в енергийния сектор, тъй като по този начин се запазва типичната централизирана енергийна система. Като цяло в България липсват насока и стратегия, както и финансово и техническо планиране за това как да бъдат заместени въглищните електроцентрали, които постепенно ще се извеждат извън употреба.

Двата потенциални проекта, които се разглеждат в проучването, са ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ Марица Изток 2; първият – според инвестиционно предложение, подадено от компанията през 2021 г., а ТЕЦ Марица Изток 2 – заради гореспоменатото на подобен проект за преминаване към газ от 2021 г. Намерението на правителството тогава беше да бъде изгради 1500MW газови мощности в Маришкия басейн и да финансира този проект с европейски средства за възстановяване. За щастие, Националният план за възстановяване и устойчивост на България междувременно беше преразгледан, но това е ярък пример за това какви идеи се вземат за удължаване на живота на най-големия енергиен комплекс в България, вместо да се направят навременни инвестиции в децентрализирана енергийна система.
Резултатът от анализа е, че от икономическа гледна точка, и двата проекта биха били пазарно неосъществими, което показват всички разгледани допускания и параметри. За да бъде печеливша за дружествата тази замяна на въглища с газ, и двете електроцентрали ще трябва да продават енергия на стойност поне 40-50% повече от приетата за най-висока цена. За сравнение – това се оказва около четири пъти по-висока стойност от тази на цената на електроенергията, произведена от слънце или вятър.

Проученият вариант за ТЕЦ Марица Изток 2 разглежда потенциална мощност от 1000 MWe; този вариант е избран, за да отговаря на следните критерии: размер, който да съответства на размера на съществуващите мощности и възможни нужди на мрежата; ефективност, която отговаря на изискванията, за да получава плащания за наличност на капацитета след 2025 г. и която да облекчи високите цени на газа и на емисиите по Схемата за търговия с емисии; да разполага с технология, позволяваща замяната на газа с водород. При изчисления се оказва, че за да може една потенциална газова мощност да бъде финансово рентабилна, тя ще се нуждае от 1,3 млрд. евро подкрепа в механизъм за капацитет. Заедно с капиталовите разходи, това се равнява на финансова тежест от над 2,1 млрд. евро – астрономически разход за публичния бюджет. В случая на липса на каквато и да било схема за подкрепа, проектът би генерирал оперативни загуби с всеки час производство.

По отношение на ТЕЦ “Бобов дол” се разглежда вариант с изграждането на четири газови котли с мощност 39 MWe, на базата на инвестиционно предложение, постъпило от дружеството през 2021 г. В този случай обаче, за да е изгодна тази инвестиция, тя би изисквала финансова подкрепа от около 68 млн. Евро – или над 200% повече от очакваните капиталови разходи. При всички разгледани сценарии, нетната настояща стойност на проекта остава отрицателна. Дори в случай на 50% по-ниски инвестиционни разходи се изчислява, че проектът няма да има положителен финансов резултат.

Директната замяна на въглища с газ изглежда откровено нереалистичен вариант. Проучването показва, че дори след стабилизирането на пазара след енергийната криза от 2021-2022 г., изкопаемият газ ще остане скъп. Въпреки това, изглежда, че българското правителство продължава да залага на газа – което виждаме от сделката с турския монополист-оператор Боташ, от инвестициите в интерконекторите със Сърбия и Гърция, разширението на подземното газохранилище Чирен и противоречивия проект Турски поток. Само тези пет примера са на стойност 4 милиарда евро: сериозна инвестиция в бъдещата газова инфраструктура, особено в сравнение с другите инвестиции в енергийния сектор. Въпреки това, макар и изглежда, че българските власти са почитатели на газа, дори министърът на енергетиката Румен Радев изрази своето недоверие към подхода на директна замяна на въглища с газ. След въпрос по време на заседание на Комисията по енергетика относно потенциалната замяна на 1,6 GW въглища с 1,6 GW газ, министърът отговори, че липсва анализ на техническата осъществимост на замяната на 1,6 GW въглища с 1,6 GW газ, нито пък има анализи в какъв срок това би могло да стане или дори дали България е в състояние да осигури нужния внос на газ за такова нещо.

В момента Европейският съюз работи в посока намаляване на потреблението на газ, а замяната на въглищните мощности с газови в България би довело до 150% увеличение в годишния внос на газ. Увеличаването на потребление на изкопаем газ, а и вносът на газ със сигурност противоречи на целта за климатична неутралност на България, поставена в ИНПЕК. Такъв ход не само ще бъде скъп, тъй като увеличеният внос ще окаже влияние върху цените на газа, но и ще увеличи зависимостта на страната от страни с недемократични режими (каквито са повечето страни, изнасящи газ), но и също така ще доведе до едно дългосрочно заключване към газ, като се има предвид практиката на дългосрочни договори. В този контекст е необходимо българското правителство да вземе решение кой път ще поеме – инвестиции в изкопаем газ или постигането на климатичните цели, тъй като това са две взаимно изключващи се неща.

В крайна сметка изглежда, че негативите са повече от положителните страни на тези инвестиции, тъй като те са рискови и скъпи. Оказва се, че тази замяна ще бъде скъпа, замърсяваща, – което на своя страна ще доведе до по-голямо оскъпяване заради квотите, свързани със Схемата за търговия на емисии, от която емисиите на изкопаем газ са част, – но също така и натоварена с риска, свързан с необходимостта от внос, риск от невъзвръщаеми активи и риск от нестабилност на цените на енергията. В момента, в който България преразглежда своя Интегриран национален план енергетика и климат, това е удачна възможност да се промени посоката към подходящи и навременни инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Пълният доклад можете да намерите ТУК

БЕЛЕЖКИ:

Освен че е финансово неизгодна, замяната на въглищата с газ е свързана със следните рискове и недостатъци:
Тази инвестиция е ненужна стъпка по пътя към намаляване на емисиите, която ще попречи на постигането на целта за нулеви нетни емисии;
Така ще бъдат изразходвани средства, които биха могли да бъдат инвестирани директно в енергийни източници, които не са изкопаеми горива;
Тази инвестиция носи и увеличава всички рискове, свързани с заключването към газ (геополитически риск, повишена зависимост от вноса на изкопаеми горива, нестабилност на цените на енергията, невъзвръщаемост на инвестициите в инфраструктурата и производство, запазване на количествата и разходите за емисии на CO₂ и т.н.);
Директата замяна на съществуващите въглищни мощности в газови ще изисква до 150 % увеличение на годишните обеми на внасяния газ. Това само по себе си би било предизвикателство, но също така би довело до още по-голяма зависимост от вноса на енергия и би повлияло на цените на газа в региона.

,

Завоят от въглища към газ е невъзможен: нов доклад изчислява колко би струвало, ако ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ заработят на газ

Преминаването на ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ от въглища на газ е пазарно неосъществимо, казва доклад. Сметките показват, че, за да печелят, и двете електроцентрали ще трябва да продават енергия на стойност поне 40-50% повече от най-високата пазарна цена (1). За сравнение – това е около четири пъти по-висока стойност от тази на цената на електроенергията, произведена от слънце или вятър.

Резултатите са от нов доклад, публикуван от „За Земята“ днес, 14.03.2024 г. „Големият енергиен капан: какво би означавал един завой от въглища към газ?“ показва астрономическата цена на потенциалните инвестиции, необходими за преобразуването на съществуващите въглищни централи в централи, работещи на газ. Замяната на въглищни електроцентрали с инсталации на газ се възприемат като лесно решение в енергийния сектор, тъй като по този начин се запазва типичната централизирана енергийна система, но според всички сценарии, разгледани в проучването, няма вариант, при който тези проекти да са финансово изгодни.

При изчисленията за ТЕЦ „Марица изток 2“ се оказва, че за да може една потенциална газова мощност да бъде финансово рентабилна, тя ще се нуждае от 1,3 млрд. евро от подкрепа в механизъм за капацитет. Заедно с капиталовите разходи, това се равнява на финансова тежест от над 2,1 млрд. евро – астрономически разход за публичния бюджет. В случая на липса на каквато и да било схема за подкрепа, проектът би генерирал оперативни загуби с всеки час производство.

По отношение на ТЕЦ „Бобов дол“ се разглежда вариант с изграждането на четири газови котли с мощност 39 MWe, на базата на инвестиционно предложение, постъпило от дружеството през 2021 г. За да е изгодна тази инвестиция, тя би изисквала финансова подкрепа от около 68 млн. Евро – или над 200% повече от очакваните капиталови разходи. При всички разгледани сценарии, нетната настояща стойност на проекта остава отрицателна. Дори в случай на 50% по-ниски инвестиционни разходи се изчислява, че проектът няма да има положителен финансов резултат.

„Докладът идва в ключов момент за енергийния преход в контекста на преразглеждането на Интегрирания план енергетика и климат, процес, който най-накрая изглежда се движи, въпреки сериозното забавяне. За съжаление, макар че планът има и положителни страни, като целта за климатична неутралност, първото впечатление е, че развитието на българската енергетика все още разчита до голяма степен на изкопаемите горива в лицето на изкопаемия газ.“, коментира Венцеслава Кожухарова от екип Климат и енергия на „За Земята“.

,

Играта ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА предизвиква случайни минувачи да се изправят срещу климатичните промени

Заповядайте в 10:00 ч. на 12 декември 2023 г. пред Народния театър да изиграем заедно за първи път ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА! — стратегическа игра, посветена на климатичните промени. 

В последния ден на COP28, климатичната среща на върха на ООН в Дубай, доброволци ще поканят случайни минувачи в София да влязат в различни роли, вдъхновени от тези, с които активистите на „За Земята“ се срещат всеки ден. Върху 4-метровото платно на играта участниците ще взимат решения като директори на ТЕЦ, собственци на бирена фабрика, кмет на зависима от изкопаемите горива община. Голямата задача е да обединят хората и да обединят хората и заедно с това да намерят решение на различните проблеми, пред които сме изправени, свързани със замърсяването, а и да оставят по-чиста планета на следващите поколения. 

По време на ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА! можете да подкрепите и петицията „Замърсителите плащат“,, така  че най-замърсяващите индустрии да бъдат обложени с по-високи данъци, тъй като сега най-много загуби и щети понасят хората, които са допринесли най-малко за кризата, особено тези от южното полукълбо. Целта е да така се попълни и Фондът за загуби и щети, обещан още по време на предишната среща COP27, който все още стои празен. Въпреки че правителствата колективно обещаха повече от 400 милиона долара, само шепа държави обещаха вноски в началната фаза на фонда. 

Изправени пред климатичната криза и с категорична позиция на научната общност, че драстични мерки са необходими веднага, COP28 би трябвало да задава тон в междудържавните ангажименти по темата. Но критиките започнаха още с избора на място за провеждане — Обединените арабски емирства са страна в световния топ 10 на производителите на петрол и газ. В първите дни се разрази и скандал, свързан с реплика на Султан ал Джабр, ръководител на преговорите на ООН, който казва, че премахването на изкопаемите горива не позволява устойчиво развитие, „освен ако не искате да върнете света обратно в пещерите“. Ал Джабр е бил инженер в националната компания-производител на газ и петрол в Дубай — ADNOC, а от 2016 г. е главен изпълнителен директор, което поставя под съмнение възможността в рамките на COP28 да се вземат така необходимите решения за поетапен изход от изкопаеми горива

“Подобно на сложните икономически и политически зависимости между участниците в COP28, примерите от ЕНЕРГИЗИРАЙ ТОВА! са съвсем истински. Чрез тази игра искаме да покажем, че макар и предизвикателствата да са големи, решенията са налични и достъпни и с изборите, които правим, можем да достигнем до тях. Помислили сме за изненадващи събития, които обръщат курса на играта, за участници, които подкрепят или се противопоставят на реформите. Изцяло от гъвкавостта и креативността на играча зависи дали ще успее да се справи с предизвикателствата”, коментира Венцеслава Кожухарова от екип “Климат и енергия” на “За Земята”.

,

10 препоръки от гражданския сектор за отказ от изкопаем газ до 2035г.

Подкрепяме съвместната позиция на европейски организации от гражданския сектор за нуждата от отказ от изкопаем газ до 2035 г. Оригиналната публикация на английски можете да прочетете тук.

Проблемите, свързани с измененията на климата, се засилват. Виждаме ги в рекордно бързото топене на ледниците и нарастващите случаи на засушавания и наводнения, които засягат територията на ЕС, като последните такива бяха в Южна Европа и Средиземноморието, включително и у нас. Сега е още по-спешно от всякога проблемът, произтичащ от емисиите на парникови газове, да бъде решен. Освен това виждаме как изкопаемият газ се използва като оръжие, което заплашва енергийната сигурност и води до енергийна бедност из целия Европейски съюз. 

Докато политиците се подготвят за европейските избори през 2024 г., изходът от изкопаем газ (т.е. план за преустановяване употребата на изкопаем газ) трябва да се превърне в основен приоритет, за да можем да се справим с проблемите, свързани с промените в климата. Бъдещата Комисия и новият Европейски парламент трябва да осигурят приемственост на Европейската зелена сделка и да продължат мерките за сериозно намаляване на енергийното потребление, нарастване на използването на енергия от възобновяеми енергийни източници, както и на мерките, свързани с гъвкавост и кръгова икономика, но най-важното ще бъде да сложат на дневен ред в политическата програма поетапното премахване на изкопаемия газ по един честен и справедлив начин до 2035 г. 

Една крайна дата за преустановяване на използването на газ би била силен стимул за участниците в икономиката да планират промени в настоящите си дейности и бизнес модели, като се откажат от система, основана на изкопаеми горива. Европа ще стане по-стабилна чрез засилване на енергийната сигурност и енергийната независимост, като се освободи от тройния проблем, който се появява със “заключването” в употребата на изкопаемия газ: подхранването на климатичната криза, продължаващата зависимост към изкопаеми горива и рискът от високи цени на енергията. 

Изготвените 10 препоръки имат за цел да насочват политиците при подготовката им за следващия законодателен цикъл и целите в областта на климата и енергетиката след 2030 г. 

Европейската зелена сделка ще бъде успешна само ако успее да приведе използването на изкопаем газ в ЕС в съответствие със задълженията си по Парижкото споразумение за климата, което цели да ограничи повишаването на температурата на Земята до 1,5°C.

  • Това изисква драстично намаляване на потреблението на енергия в ЕС, намалявайки го с 1/2 до 2040 г., като останалите енергийни нужди се задоволяват със 100% енергия от възобновяеми източници, както и чрез необходимите мерки за гъвкавост, достатъчност и кръгова икономика.
  • Тези мерки трябва да защитават и поставят на първо място уязвимите потребители, да предотвратят нарастващото енергийно неравенство и да гарантират, че хората ще могат да се възползват от възможностите, които енергийният преход предоставя.
  • Европейският съюз трябва да въведе механизми за защита на процеса на вземане на решения и лицата, вземащи решения, от неправомерно влияние. За да се справим с проблемите, свързани с изменението на климата и да сме сигурни, че климатичните политики са изцяло в интерес на обществото, трябва да изключим интересите на индустрията на изкопаемите горива от политиката, подобно на съществуващите регулации за тютюневата индустрия.

От решаващо значение е междинните цели за поетапнен изход от изкопаем газ да бъдат ясно отразени в целите в областта на климата и енергетиката на ЕС в среден и дългосрочен план и да включват траектория, която да доведе до поетапен отказ от изкопаем газ в целия ЕС до 2035 г.;

    • Тази траектория трябва да бъде бъде съобразена с настоящите развития – като се започне с досегашните почти 18% намаляване през август 2022 г. и март 2023 г., и се стигне до 36% до 2025 г., 60% до 2030 г., а накрая – до цялостен отказ от използването на изкопаем газ, в съответствие с климатичния сценарий, съвместим с целите на Парижкото споразумение (PAC)
    • Следва да се разработят междинни цели за 2025 г., 2030 г. и 2035 г., включително дати за всеки сектор за постепенно извеждане от употреба в сградите, промишлеността и енергетиката. 
    • Мярката на Съвета за намаляване на потреблението на газ да стане задължителна и да не е обвързана с кризисни ситуации. Нужно е съсредоточаване върху по-нататъшното разработване на структурни мерки за възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и намаляване на потреблението на енергия, тъй като те ще помогнат за намаляването на много високите цени на енергията, породени от нестабилните цени на газа, които хората вече усетиха. 
    • На национално ниво тези цели трябва да бъдат включени в ИНПЕК (Интегриран национален план Енергетика и климат). Интересни примери, макар и без да достигат необходимата амбиция, са плана на Нидерландия за поетапен отказ от изкопаем газ до 2050 г., който включва забрана за нови газови котли след 2026 г., както и целите за 100% енергия от възобновяеми енергийни източници в Португалия, Дания и Австрия. 
    • При междинните цели трябва да се вземе предвид и намаляването на емисиите на метан, които са допринесли с около 0,5°C за глобалното затопляне в сравнение в сравнение с прединдустриалните времена. От решаващо значение е да се определи обвързваща цел да се намалят емисиите от метан със 75% или повече до 2030 г., за да се гарантира, че ЕС ще извлече социални и екологични ползи. В тази връзка, държавите-членки трябва да приложат национални цели за намаляване на емисиите като част от своите национални планове (ИНПЕК). 

Климатичният фонд трябва да направи възможен социално справедливия преход от изкопаеми горива към устойчиви възобновяеми енергийни източници и енергийни спестявания, като се избегне заключването към инфрастуктура за изкопаем газ и работни места, свързани с изкопаемите горива. Трябва да бъде предоставена подкрепа на региони, градове и хора, които все още са зависими от изкопаемия газ, за да могат да разработят планове за поетапното му премахване, съобразени с Парижкото споразумение, както и да осигурят адекватна финансова, материална и техническа помощ. Това трябва да се отнася до смислени технологии, като например мерки за гъвкавост на потреблението (например балансиране на енергията от възобновяеми енергийни източници, съхранение) и алтернативи на изкопаемия газ, които да бъдат бързо и широко прилагани. Вече установените технологии, от които имаше недостиг в последната криза (термопомпи), както и квалифицираната работна ръка и разширяването на електропреносната мрежа трябва да получат техническа и финансова подкрепа и да бъдат достъпни за всички. Фондът трябва да включва строги климатични, екологични и социални изисквания в замяна на публична подкрепа. Основният акцент трябва да бъде поставен върху защитата на енергийно бедните и на хората, застрашени от енергийна бедност, като се предотврати нова зависимост на уязвими групи към изкопаем газ. Важно е да се гарантира, че те ще бъдат подкрепени при преминаването към алтернативи, тъй като алтернативите често са свързани с високи първоначални разходи. CAN Europe направи предложения относно това как предложения от ЕС нов Фонд за суверенитет трябва да бъде преработен, за да вземе предвид тези основни предпоставки.

  • Държавите-членки трябва сами да се ангажират с прекратяването на добива на изкопаем газ и да се присъединят към инициативи като например обединението „Отвъд петрол и газ” (BOGA) 
  • Надлежна проверка по отношение на въздействието върху климата  (Climate Due Diligence): Европейските фирми и инвеститори трябва да прекратят участието си в добива на изкопаем газ. Това може да бъде постигнато като фирмите, действащи на европейския пазар, се задължат да изпълняват надлежна проверка по отношение на въздействието върху климата и като проверяват веригите на стойността за климатичен риск и се ангажират да го намаляват. Това би гарантирало, че фирми като Shell, Total и други ще приведат дейностите си в съответствие със задълженията в областта на климата, ще спрат да инвестират в нови находища за добив на изкопаем газ и ще преустановят съществуващите проекти за добив. 
  • Договор за неразпространение на изкопаеми горива: инцииативата за неразпространяване на изкопаеми горива стимулира международно сътрудничество в прекратяването на разработването на нови находища на изкопаеми горива, в това да се преустанови настоящия добив в рамките на приетата климатична граница от 1,5°C и да се разработят планове за подкрепата на работници, общности и държави, зависими от изкопаемите горива, за да се създаде сигурен и добър за здравето поминък. До този момент шест правителства (Вануату, Тувалу, Фиджи, Саломоновите острови, Тонга и Ниуе) са призовали за преговори за сключване на такъв договор, а освен това и 84 града, поднационални правителства, както и Световната здравна организация. В резолюцията си, в която очертава исканията си за 27-мата конференция по климатичните промени (COP27), Европейският парламент призова държавите да „работят върху разработването на Договор за неразпространение на изкопаеми горива”
    1. Европейският съюз следва да подкрепи договора и Европейската комисия да се присъедини към списъка от правителства, които официално искат мандат за преговори за Договора за неразпространение на изкопаемите горива и да се подкрепи това държавите извън ЕС също да приемат Договора.  
  • ЕС трябва да настоява да се споменава поетапният отказ от използването на изкопаеми горива в международното пространство, като например на следващата Конференция по климатичните промени, както и в Работната програма за глобален преглед и смекчаване на изменениято на климата (Global Stocktake and Mitigation Work Programme).

Стратегията на ЕС за диверсификация на изкопаем газ в отговор на прекратяването на доставките на газ от Русия (REpowerEU) трябва да се реализира по начин, по който да се избегне заключването в изкопаеми горива, както и в невъзвръщаемите активи поради прекомерното разширяване на инфраструктурата за втечнен газ (LNG) и тази за пренос на газ. Свръхкапацитетът в ЕС вече беше значителен дори преди да започне диверсификацията на доставките на газ, а настоящите тенденции са в пълно противоречие с препоръките на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за прекратяване на разширяването на нова инфраструктура. Освен това, тъй като диверсификацията е с американски втечнен газ, наричан от някои компании „газ на свободата”, който е добиван най-вече посредством метода „фракинг” (хидравличен удар), което има разрушително въздействие върху природата, климата и местните общности. В името на енергийната сигурност, някои държави-членки до голяма степен са надценили нуждите си за изграждане на инфраструктура за втечнен газ – например Германия, но също така и Полша, Франция и Италия. Global Energy Monitor изчислява, че плановете на ЕС за повече от 30 инсталации за втечнен газ ще увеличат максималния обем на доставки на втечнен газ с 227,7 млрд. куб. м. годишно – потенциално увеличение от 136%, което ще добави 950 млн. тона CO2-екв. годишно.    
Допълнителен капацитет за внос по газопроводи в размер на 60,5 млрд. куб. м годишно, също предложен на ниво ЕС, може да доведе до прогнозна стойност на инфраструктурата за втечнен газ и газопроводи в размер на 53,5 млрд. евро. Това потенциално свръхувеличение би довело до създаването на ненужни и скъпоструващи невъзвръщаеми активи, чието намаляване чрез промяна на предназначението им за пренос на водород се очаква само в много ограничени случаи, а същевременно с това погрешно се стимулира допълнителния добив на газ в страните-доставчици. За да се прекрати разширяването, следните стъпки трябва да бъдат взети: 

    • Да не се финансира нова инфраструктура за изкопаем газ, включително инфраструктура за пренос, с публични средства (Механизма за възстановяване и устойчивост-REPowerEU, Механизма за свързване на Европа, Модернизационния фонд и др.), както и да се възпрепятства чрез законодателството, доколкото това е възможно;
    • Да се възложи извършването на напълно независими оценки за измерване на действителното и прогнозното използване на инфраструктурата, за да се спре разширяването и да се избегне заключването към изкопаем газ, както и рискът от невъзвръщаеми активи. 

Инфраструктурата за изкопаем газ не трябва да се разширява повече, а освен това трябва бързо да започне планирането на извеждането от експлоатация на съществуващата такава. Според Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори ACER, операторите на газопреносни мрежи не разглеждат достатъчно варианти за намаляване на емисиите или за извеждане от експлоатация на газовата инфраструктура в своите национални планове за развитие, за да се подготвят за енергийния преход. Например, в неотдавнашен доклад за Германия се констатира, че без планирано извеждане от експлоатация и промяна на предназначението на газовите мрежи към водород, операторите на мрежи рискуват 10 млрд. евро в “заключени” активи, като над 90% от съществуващите газови мрежи ще станат излишни. Следва да се разгледат следните ключови моменти: 

  • По-добро регулиране на дейността на операторите на газопреносни и газоразпределителни системи. Централната роля и правомощията, с които операторите на газови системи се ползват понастоящем във важното законодателство в областта на енергетиката, трябва да бъдат ограничени до минимум и да подпомогнат справедливия преход от изкопаем газ. Планирането на инфраструктурата трябва да бъде независимо, от органи като Европейския научноконсултативен съвет по изменение на климата (ESABCC), на които са възложени важни отговорности по отношение на планирането на бъдещата енергийна инфраструктура. 
  • Надеждна рамка за планиране на бъдещето на газоразпределителните мрежи, включваща публични органи. Това би могло да осигури ясни стимули за извеждане от експлоатация и значително намаляване на използването на газовата мрежа, тъй като потребителите на газ ще се изключват от газовата мрежа, за да преминат към други източници на отопление, например електрификация.
  • Справедливо намаление на мрежовите разходи, така, че да се избегне поемането на разходите от уязвимите домакинства. Преминаването към предимно електрифицирани мрежи ще доведе до сравнително по-високи разходи за енергийната система и рязко въздействие върху тарифите, които не следва да се поемат от уязвимите потребители.
  • Независими оценки: ACER следва да препоръча как да се развие режимът на субсидиите и регулираната база на активите, така че да стимулира и подкрепя прехода към мрежата (по-бързи периоди на амортизация, план за постепенно прекратяване на субсидиите за газ). Необходими са независими оценки на развитието на мрежата, за да се оцени: 
    • очакваните нива на използване на инфраструктурата, за да се даде възможност за обсъждане на извеждането от експлоатация.
    • използването на водород, произведен чрез 100% възобновяеми енергийни източници, и то само за сектори, които е трудно да се декарбонизират, за да се планира подходяща инфраструктура въз основа на реалното търсене, а не само на възможностите за доставка.

Единствено водородът от възобновяеми източници, който трябва да бъде третиран като оскъден, до голяма степен е неефективен и скъп източник, произвеждан чрез електролиза с излишна и допълнителна електроенергия от възобновяеми източници, може да доведе до ползи за климата в съответствие с целта за климатична неутралност и целта от 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение. Почти целият водород, консумиран днес в ЕС, се произвежда чрез изкопаем газ. 

    • Увеличението на употребата на водород, както се предлага в законодателното предложението на ЕК REPower EU от май 2022 г., до 20 милиона тона водород (еквивалентни на 660 TWh, както внесени, така и произведени в страните на ЕС) до 2030 г., значително рискува да даде на индустрията за изкопаем газ перфектното оправдание за продължаване на инвестициите в газ. Това ще бъде в противоречие с постигането на климатичните цели и тяхното постигане на практика ще бъде блокирано.
    • Вследствие на променящата се геополитическа ситуация много планирани или нови инфраструктурни проекти за изкопаем газ бяха ребрандирани и преименувани като “готови за използване на водород”. Освен това голяма част от предвидената водородна мрежа зависи от промяна на предназначението на вече съществуващите газопроводи, чиято осъществимост далеч не е изяснена. По-голямата част от инфраструктурните проекти за водород са предложени от индустрията за изкопаем газ и допринасят за удължаване на срока на експлоатация на изкопаемия газ.
    • Тъй като водородът от възобновяеми източници е оскъден и скъп ресурс, поради загубите от преобразуване в процеса на производството му, използването му трябва да бъде ограничено до тези сектори, в които прякото използване на електроенергия от възобновяеми източници е технически трудно или невъзможно. Това включва енергоемки сектори като стоманодобивната и химическата промишленост, които се нуждаят от много високи нива на чистота на ресурса, или от транспорт на дълги разстояния като авиацията и корабоплаването. Водородът от възобновяеми източници не трябва да се използва в редица приложения като отопление на жилища или за задвижване на леки автомобили – за тези сектори се обосновава смесването на водород с изкопаемия газ, което отново стимулира продължаващото използване на изкопаем газ, например в хибридни котли или уреди. 
    • Стандартите трябва да бъдат определени от независими експерти, за да се избегнат решения като смесване на изкопаем газ и водород или тръбопроводи с готовност за бъдещо използване на водород или други инсталации, които водят до отлагане на преустановяването на използване на газ и са в ущърб на потребителите.

Проектите за изкопаем газ по цялата верига на доставки (от производството и добива до транспорта и крайната употреба), включително производството на водород от изкопаем газ и в съчетание с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (carbon capture and storage, CCS), наричан още „син водород“, не следва да отговарят на условията за публично финансиране (т.е. чрез REPowerEU, RRF, ЕФРР, кохезионни фондове, ЕИБ, Банка за водород, Фонд за иновации, CEF и т.н.) или друг вид публично финансиране от ЕС или от национален мащаб (държавна помощ). Това ще бъде в съответствие с неотдавнашните призиви на Международната агенция по енергетика за спиране на инвестициите в нова инфраструктура за изкопаеми горива и за драстично намаляване на оперативните емисии в газовата промишленост, както и със собствения ангажимент на ЕС да прекрати субсидиите за изкопаеми горива до 2025 г. Следва да се създаде Фонд за климата, който да финансира изключително устойчивите алтернативи (вж. точка 3). Освен това регулаторните и данъчните стимули трябва да подкрепят намаленото използване на изкопаем газ и в крайна сметка постепенното прекратяване на неговата употреба. Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) трябва да изключи субсидиите за котли на изкопаем газ, както понастоящем се предлага от 1 януари 2024 г. нататък в позицията на Европейския парламент.

Регламентът за таксономията на ЕС е изопачен по такъв начин, че частните инвестиции в проекти за изкопаем газ и ядрени проекти се определят като „зелени“. По подобен начин неотдавнашното преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници доведе до включването на нисковъглеродния водород (т.е. ядрения водород), с което се дава отстъпка за количеството възобновяем водород, който трябва да се използва в промишлеността до 2030 г. Неправилното етикетиране на изкопаемия газ или водорода, произведен чрез изкопаемия газ, като „устойчиви“ е вид “грийнуошинг” (или зелено измиване) и то не трябва да легитимира използването на тези технологии. Частните инвестиции в нова инфраструктура за изкопаем газ трябва да бъдат възпрепятствани. Всички инвестиции, които все още се извършват в нова инфраструктура за проучване, добив и транспорт на изкопаем газ, трябва да се превърнат в невъзвръщаеми активи, ако Европа иска да постигне своя дял от целта от 1,5°C, заложена в Парижкото споразумение. Терминът “невъзвръщаеми активи” обозначава, че тези инвестиции в определен момент ще загубят по-голямата част от или цялата си стойност, което създава системен риск за банките, застрахователите, пенсионните фондове и други финансови институции, особено за тези, които са инвестирали непропорционално много в проекти за газ и други изкопаеми горива. За да се намали този риск, ЕС следва да въведе правило „едно за едно“ за капиталовите изисквания, приложими към финансовите институции в законодателството на ЕС (CRD/CRR и Solvency II) и свързаните с него глобални стандарти, така че всяко евро, инвестирано в нови проекти за изкопаеми горива или газ, да бъде изцяло обезпечено със собствен капитал на институцията, за да се отрази правилно индивидуалният и системният риск, свързан с инвестицията. Това ще предпази правителствата, а оттам и гражданите и данъкоплатците от необходимостта да поемат разходите за загуби, свързани с такива проекти, и ще избегне момента на „климатичния Лемън Брадърс“.

Министрите на външните работи на ЕС вече се договориха „систематично да насърчават и призовават за глобално преминаване към енергийни системи, свободни от изкопаеми горива, далеч преди 2050 г.„. ЕС трябва да приведе външните си отношения в съответствие със собствената си траектория за постепенно спиране на използването на газ и да се възползва от икономическите ползи и ползите за енергийната сигурност от глобалните отношения, насочени към чистата енергия. Неотдавнашното увеличаване на вноса на втечнен изкопаем газ в Европа понастоящем води до обратното, като Египет изгаря по-мръсни горива като мазут – нискокачествено тежко гориво, за да изнася повече газ за Европа. За да се върнем на правилния път, следните критерии трябва да бъдат поставени като условие за продължаване на партньорствата:

    • Съгласуване на съществуващите договорни отношения за внос на изкопаем газ чрез дългосрочни договори с траекторията на ЕС за постепенно извеждане от употреба, напр. чрез определяне на крайна дата за дългосрочните договори най-късно до 2035 г. Продължителността на тези дългосрочни договори не трябва да надвишава 5 години и те да се прекратяват до 2035 г. Тези договори следва да гарантират, че ЕС внася само изкопаем газ, при който се прилагат строги мерки за намаляване на емисиите на метан (като тези, приети от законодателите на ЕС). 
    • ЕС следва да адаптира енергийните и икономическите си партньорства с държавите производителки или транзитни държави на изкопаем газ в съответствие с траекторията си за постепенно прекратяване на използването на изкопаемия газ до 2035 г., като същевременно ги подкрепя по отношение на стратегиите за икономически преход чрез финансиране и трансфер на технологии.
    • В съответствие с анализа на МАЕ за глобален път към нулево нетно потребление, не са необходими нови разработки нагоре по газовата верига на стойността, поради което те не следва да бъдат подкрепяни. В държави, в които търсенето на изкопаем газ е високо или има вероятност да се увеличи, партньорствата следва да оценят факторите, които обуславят търсенето, и да подкрепят държавата за достъп до алтернативи.  
    • ЕС и неговите държави членки трябва също така да гарантират, че компаниите за изкопаеми горива не могат да съдят правителствата за обезщетение във връзка с невъзвръщаеми активи. За тази цел търговските и инвестиционните споразумения, които съдържат правила за уреждане на спорове между инвеститори и държави (ISDS), трябва да бъдат премахнати или изначало преразгледани. Реформата на Договора за Енергийната харта (ДЕХ) обаче дори разшири, вместо да ограничи инвестиционната защита за нови инвестиции в изкопаем газ и водород, произведен чрез газ. Ето защо ЕС и всички държави-членки не трябва да дават зелена светлина на тази реформа, а да се откажат от Договора за енергийната харта с незабавен ефект.

 

Източник заглавна снимка: Pixabay

,

Нужно е финансиране за по-малко емисии на метан от нефт и газ

Публикуваме резюме на актуален доклад на Международната агенция по енергетика относно финансовите възможности за намаляване на емисиите на метан в нефтената и петролната индустрия, написан по повод предстоящите преговори за климата по време на конференцията за климатичните промени в Дубай COP28. С пълния текст на доклада на МАЕ може да се запознаете тук

Метанът е вторият по значение парников газ и той е отговорен за 30% от наблюдаваното повишение на температурата на Земята, като 40% от метановите емисии идват от енергийния сектор. Газовата и нефтената индустрия са отговорни за около 80 милиона тона (Mt) емисии на метан на година.

Предприемане на мерки, относно емисиите на метан от нефтените и газовите дейности, е една от най-важните мерки за ограничаване на глобалното затопляне в близкото бъдеще. В сценария на МАЕ за нулеви емисии (абр. NZE) до 2050 г,. свързаните с енергетиката емисии на метан ще намаляват с около 75% до 2030 г. – 2/3 от тях ще идват от намаляването на емисиите от нефтени и газови операции. Това допринася за повече от 15 % от общото намаляване на свързаните с енергетиката емисии на парникови газове до 2030 г.

Фигура 1. Дясно: Основни източници на метан от човешка дейност в Mt (мегатонове). Ляво: Потенциал за намаление на емисии за всеки сектор на база настоящи технологии.

До 2030 г. ще са необходими общо малко над 75 милиарда щатски долара разходи, за да се постигне това намаление. Необходимите разходи варират значително в зависимост от географското положение, конкретния оператор и частта от снабдителната веригата: около 55 милиарда щатски долара са необходими за съоръженията за добив на нефт и газ и малко над 20 милиарда щатски долара – за операциите надолу по веригата.

Намаляването на емисиите на метан в нефтената и газовата промишленост е един от най-евтините варианти за по-малко емисии от парникови газове в икономиката. Мерките ще донесат приходи от около 45 млрд. щатски долара от продажбата на уловения метан. Това означава, че средната цена на намаляването на емисиите на метан до 2030 г. е по-малко от 5 щатски долара за тон еквивалент на CO2. А дори и уловеният газ да нямаше стойност, почти всички налични мерки за по-ниски на емисии  пак биха донесли финансови ползи.

Фигура 2. Приходите на петролната и газовата промишленост за периода 2015-2022, съпоставени с общите разходи за ефективно намаляване на емисиите на метан в секторите до 2030 г.

Дружествата за добив на нефт и газ носят основната отговорност за намаляване на емисиите. Разходите, необходими за намаляване на емисиите на метан в сценария NZE, са по-малко от 2 % от нетните приходи, получени от индустрията за нефт и газ през 2022 г. Регулациите и политиките за намаляване на емисиите на метан ще бъдат от ключова значение. 

По оценка на МАЕ общо около 15-20 милиарда щатски долара от общия размер на разходите за намаление на емисиите на метан се нуждаят от специално внимание, за да се гарантира наличието на подходящи източници на финансиране. Това включва разходите, необходими за намаляване на емисиите в страните с ниски и средни доходи, особено в тези, в които няма строги политики и разпоредби за намаляване на метана, в съоръжения, притежавани и експлоатирани от национални петролни компании и по-малки независими компании, както и за мерки, които не генерират значителна възвръщаемост. Това е подходяща област за целенасочени международни действия.

Препоръки:

  • Петролната и газовата индустрия трябва да оглавят усилията за намаляване на емисиите на метан като възприеме подход на нулева толерантност. Намаляването на емисиите на метан от нефтодобива и газодобива е една от най-евтините възможности за намаляване на емисиите на парникови газове в икономиката. Конференцията за изменението на климата COP28 в Дубай тази година е уникална възможност за петролната и газовата индустрия да покаже, че има сериозни намерения да се справи проблема с емисиите на метан. Време е за смели и амбициозни ангажименти, насочени към изпълнение до 2030 г.
  • Политиците трябва да въведат и приложат ефективни политики и разпоредби за метана, за да стимулират навременни действия на компаниите. Сред възможностите са приемане на стандарти за технологии и оборудване, налагане на забрани за неаварийно изгаряне и изпускане на газове и предлагане на финансови стимули. Мерките следва да бъдат съчетани с надежден режим на измерване и отчитане.
  • Инвеститорите и застрахователите следва да включат намаляването на емисиите на метан в дейността си с петролната и газовата промишленост с цел насърчаване на строги стандарти за ефективност, проверимо намаляване на емисиите на метан и прозрачно и сравнимо оповестяване на измерените емисии.
  • Необходими са нови международни усилия от страна на правителствата, промишлеността и филантропията, за да се запълнят финансовите пропуски, по-специално разходите в размер на 15-20 милиарда щатски долара, необходими в страните с ниски и средни доходи. 
  • Усилията в областта на финансирането следва да гарантират бързото реализиране на най-рентабилните възможности за смекчаване на климатичните промени. Повече от 40% от намаленията на емисиите на метан до 2030 г. в сценария NZE могат да бъдат постигнати с мерки, които биха довели до общи икономии. Наред с механизмите за откриване и незабавно отстраняване на големи течове, възможностите включват подмяна на пневматични системи и помпи и прилагане на програми за откриване и отстраняване на течове. Тези мерки изискват малко над 10% от общите разходи за намаляване на емисиите на метан и могат да дадат бързи резултати, като поставят основите за по-нататъшни намаления.
  • Инвестирането в институционален капацитет за намаляване на емисиите, особено в страните с ниски и средни доходи, е жизненоважна част от решението. Трябва да се създадат или доразвият регулаторни структури и рамки за намаляване на емисиите на метан чрез увеличаване на броя на специализирания персонал, изграждане на технически познания и разработване на по-стабилни системи за мониторинг и докладване.

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images 

 

,

Инвестициите в нови газови находища са рисковани и необратимо закъснели

В разрез с европейските тенденции за намаляване на потреблението от нефт и газ, Комисията по енергетика на Народното събрание даде мандат на енергийния министър да преговаря за участие в проекта на OMV и Total, извършващ проучванията за газ в Блок 1-21 Хан Аспарух в Черно море.

Министър Румен Радев ще проучва възможността Българския енергиен холдинг да се включи като акционер с 20% в консорциума и предстоящите през 2024 г. проучвателни сондажи, които ще целят да докажат на първо време потенциала на идентифицираните като перспективни площи, малко преди изтичането на лиценза на Total ноември 2024 г. При предишни сондажи не са открити залежи, достатъчни за откритие, а през 2020 г. третият партньор в консорциума с Тотал и ОМВ, Репсол, се отказва поради липсата на резултат. 

Предвид значителните икономически, социални и екологични рискове, Екологично сдружение „За Земята“ призовава към преосмисляне на разработването на всякакви нови находища на газ на територията на България, независимо дали в акваторията на Черно море или в наземните територии, включително чрез конвенционални методи на добив. 

„Приветстваме премахването на зависимостта на България към газ от Русия. Същевременно с това, България е в благоприятна позиция за намаляване на потреблението на газ и поради ниския си процент на газификация и консумация, основно в топлофикации. Затова и в момента имаме възможността цялостно да намалим зависимостта си към изкопаемите горива и изкопаемия газ — процес, който би бил спрян от разработването на ново газово находище на територията на България.“, коментира Венцеслава Кожухарова от Екологично сдружение „За Земята“.

Апетитите към „Блок 1-21 Хан Аспарух“ в Черно море носят висок риск – както икономически, така и екологичен, a само за последните шест месеца търсенето на газ в Европа е намаляло с 17.2%, според Евростат. Според анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ), няма икономическа необходимост от разработване на нови находища на газ и нефт след 2021 г. МАЕ също така казва, че за да бъдат постигнати целите, поети в рамките на Парижкото споразумение за намаляване на емисиите от парникови газове, нови находища не бива да бъдат разработвани.  През 2021 г. България, редом с още над 100 държави, пое ангажимент за намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2020 г. В момента на европейско ниво като част от пакета “Подготвени за цел 55” се финализират новите задължения по метановото и газовото законодателство. 

Разработването на морско (офшорно) находище в акваторията на Черно море има потенциала да има отрицателно въздействие върху биоразнообразието при транспортирането на газа. Висок е и рискът от замърсяване с токсични вещества при експлоатацията на газовото находище, както и от изпускане на силно затоплящия атмосферата парников газ метан.

Проекти за местен добив на газ на територията на Република България, особено в най-дискутираните площи — в Добруджа, също не бива да бъдат допускани. Дори и конвенционалният добив на газ води до значително замърсяване на водите и почвите, което би било пагубно за „житницата на България“. Не бива да забравяме, че според доклад на ООН, България е сериозно застрашена от засушавания, особено в рамките на Дунавския басейн и конкретно територията на Северна България, а производството на газ е свързано с използването на големи количества вода в допълнение на сериозното замърсяване на водоизточниците.

Навременният поетапен изход от изкопаеми горива би довел до един наистина справедлив енергиен преход с достъп до сигурна енергия на разумни цени. Инвестициите в енергия от възобновяеми източници, за разлика от тези в изкопаеми горива, са значително по-ниски и с по-ниско ниво на риск. Технологиите за пренос и съхранение са вече достъпни и овластяването на индивидуалните потребители и общини би имало по-силно въздействие върху постигането на енергийната независимост и засилването на енергийната сигурност в страната.

, ,

ОТВОРЕНА ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРС: ТЪРСИМ ДИЗАЙНЕР НА ИГРИ

Търсим човек с въображение за изработката на концепция за игра, която ще се играе на живо по време на акция. 

Играта е част от кампанията ни против изкопаем газ, чиято цел е изход от изкопаеми горива и достъп до чиста енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници

Смятаме, че за постигането на успешен преход отвъд изкопаемите горива, е важно да запознаем хората, както със съпътстващите проблеми, така и с алтернативните решение. За целта планираме акция, която да включва изиграването на игра на различни открити места, и да представи проблема по креативен и съпреживяващ начин.

Какво? 

Цел на играта: изход от газовата зависимост

Кой ще я играе? Ученици, младежи, но и всеки, който обича предизвикателствата и игрите. 

Ние вече имаме някои идеи, но сме любопитни да разберем и вашите!

Кого търсим?

Търсим ентусиаст, който се занимава с изработката на игри професионално или като хоби. За нас е важно това да е човек, който може да ни помогне с концепцията на играта. Разбира се, ние ще предоставим нужната информация и ще консултираме с техническата част, но бихме искали да оставим креативната свобода на дизайнера на играта.

Ако дизайнерът има интерес и към следващия етап – илюстрацията на играта, бихме приветствали това, но не е задължително условие.

Пишете ни с портфолио и ценова оферта на: veni.kojouharova@zazemiata.org до 31.07.2023 г. До 07.08.2023 г. ще обявим победителят в конкурса.

Оставаме на разположение и за допълнителна информация и уточнения. При интерес, можем да изпратим повече подробности за заданието по имейл. 

,

Метанът – невидима заплаха за нашето здраве | Онлайн събитие с метанова изложба

Заповядайте на 7 юни от 18:30ч. на онлайн събитието „Метанът – невидима заплаха за нашето здраве“. Уебинарът се провежда в Zoom с предварителна регистрация и в Youtube канала на „За Земята“. Ще научите какви опасности за здравето крият течовете на метан в Европа и България, и защо спешно трябва да действаме, за да ги предотвратим.

Лектори ще бъдат Джеймс Турито от Clean Air Task Force (CATF) и Венцеслава Кожухарова от екипа на „За Земята“. Те посетиха седем газови регулационни и измервателни станции, разположени по главния газопровод от гр. Пловдив до Черно море и доказаха, че в България има съществени течове на метан от газовата инфраструктура (вижте видеото). Изследването им е включено в пълния доклад на Clean Air Task Force за метановите изтичания на територията на цяла Европа.

По време на събитието Джеймс Турито и Венцеслава Кожухарова ще предложат и политически анализ, тъй като в момента в ЕС тече процес по приемане на закон за регулация на метана. Паралелно ще можете да видите нашата онлайн метанова изложба!

 

Джеймс Турито работи като мениджър кампании в Clean Air Task Force (CATF) от октомври 2020 г. Джеймс се фокусира върху намаляването на емисиите на метан в петролната и газовата индустрия в Европа и от части в Африка и Южна Америка. Снимките на Джеймс са излъчени и публикувани в редица водещи световни медии като Reuters, Bloomberg, Financial Times, Boston Globe, BBC, Die Zeit, Der Spiegel, La Repubblica, Neue Zürcher Zeitung.

Венцеслава Кожухарова е координатор в екип „Енергия и климат“ на Екологично сдружение „За Земята“, където работата ѝ се фокусира върху изхода от изкопаеми горива и необходимостта той да се случи чрез справедлив енергиен преход с грижа за хората. Работила е в Шотландия, където се занимава с устойчиво развитие на градско ниво чрез работа с общините, както и с обучения на тема климат и енергия.

Вижте още:

Изтичане на метан от газовата инфраструктура в България показва видео на „За Земята“

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 1

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 2

 

 

,

Рисковете за здравето от готвене с газ

Споделяме ключовите изводи от доклад на организацията с нестопанска цел CLASP, в която са обобщени изследвания относно рисковете за здравето, свързани с готвенето на изкопаем (природен) газ и са предложени решения за постепенното премахване на газовите уреди за готвене в страните от ЕС в полза на електрически алтернативи. Пълният доклад можете да прочетете тук.

При готвене на газ в домовете се отделят опасни замърсители. Всички уреди за готвене на газ отделят замърсители, които са вредни за човешкото здраве и околната среда. 

Готвенето с газови уреди вероятно излага над 100 милиона души в Европа на нива на замърсяване на въздуха в помещенията, които биха нарушили разпоредбите на ЕС за замърсяване на външния въздух. Газовите уреди за готвене отделят и азотен диоксид (NO₂) – доказана е връзка между излагането на NO₂ и развитието на астма при децата. Газовите уреди за готвене също така отделят въглероден оксид, въглероден диоксид и (неизгорял) метан, които могат да се задържат в помещенията след използването на уреда. 

Дял на домакинства в ЕС, които готвят на газ.

Над 700 000 деца в ЕС са имали симптоми на астма през последната година поради готвене на газ. По оценка на доклада над 230 000 деца в Италия имат астма, причинена от замърсяване от готвене с газ. За България тази бройка е около 600.

12% от настоящите случаи на детска астма биха могли да бъдат избегнати, ако газовите котлони бъдат премахнати от домовете в ЕС. Съществуват все повече доказателства, свързващи замърсяването на въздуха от с изгарянето на газ, с неблагоприятни последици за развитието на мозъка при малките деца. При възрастните замърсителите от готвенето на газ могат да доведат до отрицателни въздействия върху мозъка, дихателната и нервната система.

Газът не е „естествен“ или „чист“

Газовата индустрия е инвестирала значителни средства, за да представи готвенето на газ като безопасен и предпочитан вариант. Отчасти поради тези усилия хората не са наясно с рисковете за здравето и околната среда, които са добре известни от десетилетия.

Готвенето на газ е скъпо

Замърсяването на въздуха в затворени помещения, причинено от готвенето на газ, се оценява на 3,5 милиарда евро годишно за ЕС под формата на разходи за здравеопазване, пропуснати ползи и производителност и намалена продължителност на живота. Вече са налични по-чисти електрически алтернативи на сходна или по-ниска цена. Държавните стимули за електрическите технологии биха донесли от 5 до 16 пъти възвръщаемост на инвестициите по отношение на разходите за здравеопазване.

Вентилацията не е достатъчна мярка. Тя е неефективна, недостатъчна или недостатъчно използвана

Рециркулационните аспиратори – често срещани в апартаментите – имат за цел премахване на миризми, но те почти не отстраняват NO₂ – основен опасен за здравето замърсител. 

Готвенето на газ подкопава целите на ЕС за постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г.

Като изкопаемо гориво, газът за готвене отделя замърсители и парникови газове като метан, бензен и CO₂. Дори когато са изключени, газовите уреди за готвене изпускат метан, който има 80 пъти по-голямо затоплящо действие от CO₂ за период от 20 години.

Готвенето на газ подкопава програмите на ЕС за електрификация и ефективност

В целия ЕС се полагат значителни усилия за повишаване на ефективността на жилищата и сградите. За съжаление, колкото по-енергийно ефективна и добре изолирана е една сграда, толкова по-силно е замърсяването на въздуха в помещенията от готвенето на газ, ако вентилацията е неефективна. Преминаването от готвене на газ към готвене на електричество по време на обновяването на сгради ще подобри качеството на въздуха в помещенията на домакинствата.

Чистият водород не е жизнеспособно гориво за готвене

Прокарването на водородни тръби в домовете ще изисква значително време и инвестиции. Смесването на водород с метан променя химическия състав на горивото, което може да повлияе на работата на горелката и да намали ефективността ѝ. Газовите котлони също вероятно ще трябва да бъдат адаптирани или изцяло заменени, за да функционират правилно с водородно гориво. Смесването на водород с газ може да повиши нивата на замърсители, които са вредни за човешкото здраве.

 

Препоръки:

  • Комисията на ЕС да приеме закони за определяне на гранични стойности на замърсителите в предстоящия преглед на изискванията за екопроектиране на домакински уреди за готвене. Комисията следва също така да информира обществеността за опасностите, свързани с готвенето на газ, чрез енергийния етикет и други средства.
  • Правителствата на държавите членки и местните власти следва да гласуват в подкрепа на разпоредби, съобразени с нуждите на хората и планетата, включително стимулиране на усилията за ускоряване на прехода към електрическо готвене и пълна електрификация на домовете.
  • Здравните специалисти следва да повишат обществената осведоменост относно връзката между готвенето на газ и здравето и да подкрепят действия за намаляване на вредите.
  • Хората трябва да преминават сами от готвене на газ към електрически алтернативи, като например индукционни котлони и уреди с възможност за включване към електрическата мрежа, когато това е възможно. Хората могат също така да се ангажират с правилна вентилация и да инсталират детектор за въглероден оксид с ниско ниво на активност.

 

Източник заглавна снимка: Stock Adobe

 

,

Защо употребата на газ трябва рязко да спадне, ако искаме да изпълним климатичните цели?

Споделяме превод на анализ на Zero Carbon Analytics относно нуждата от прекратяване на употребата на газ. Пълният превод ще намерите в секция ресурси, а оригиналната публикация прочетете тук.

 

Газът ускорява климатичната криза

Газът е най-бързо растящият източник на емисии на въглероден диоксид (CO2) от изкопаеми горива. Отговорен е за повече от половината генерирани емисии през последните 5 години.

На база настоящите си действия, през 2030 г. ще бъде произведен със 71% повече газ, отколкото би било съвместимо с целите от Парижкото споразумение за климата. 

Прието е, че при изгарянето на газ въглеродните емисии са наполовина по-ниски от тези на изгарянето на въглища, но това не е напълно вярно. Добивът, преработката и транспортирането на газ допълнително отделят метан в атмосферата при всеки етап от процесите, главно поради течове. А метанът е втория най-съществен парников газ след CO2, като до този момент е допринесъл за около една четвърт от наблюдаваното затопляне в света от 1,1°C. Метанът се задържа в атмосферата за много по-кратко време от CO2, но е над 80 пъти по-мощен за период от 20 години.

Така, след като се вземат предвид пълните последици от изтичане на метан, изкопаемият газ се оказва също толкова вреден за климата, колкото и въглищата.

Нужно е рязко преустановяване на употребяването на газ за постигане на целта от 1,5°C.

Необходимо е рязко и незабавно намаляване на потреблението на изкопаем газ, за да се постигне целта на Парижкото споразумение за климата за ограничаване на глобалното затоплянето до 1,5°C над нивото от преди Индустриалната революция. Световното производство и потребление на изкопаем газ трябва да намалее с 30% до 2030 г. и с 65% до 2050 г., или с 3% на година спрямо настоящите равнища.

На база сегашните политики и действия и текущите проекции обаче, производството на газ в света се очаква значително да надвиши предвиденото в траекторията за 1,5°C.

Газът също така е и лош инвестиционен избор, като изграждането на нови вятърни и слънчеви проекти струва приблизително по-малко от 40% от разхода за нови газови централи. Най-ефективният отговор на енергийната криза е значителното увеличаване на възобновяемата енергия, съчетано с бързото въвеждане на мерки за енергийна ефективност. 

Газът не допринася за устойчивото развитие

80% от 775-те милиона хора в света, които нямат достъп до електричество, живеят в селски райони, в които възобновяемата енергия е най-доброто решение. 

В същото време страните с ниски доходи, които искат да финансират развитието си чрез износ на газ, се сблъскват с пазар, в който търсенето бързо ще намалее, а ресурсите вероятно ще се окажат ненужни още преди края на жизнения им цикъл. Според прогнозите, търсенето на газ ще достигне своя връх до края на десетилетието на база на текущите политики и ще намалее с 10%, ако държавите изпълнят дългосрочните си ангажименти в областта на климата. 

В същото време много страни с ниски и средни доходи получават лоши условия при добива на нефт и газ. Например в Африка 66% от планираното ново производство на нефт и газ за периода 2020-2050 г. ще бъде собственост на фирми извън континента, което ще доведе до това печалбите да бъдат изнесени извън държавата-производител. 

Газът е опасен за човешкото здраве

Добивът и обработката на газ са изключително опасни за човешкото здраве и често маргинализираните общности са най-засегнати. Вредите за общественото здраве, свързани със сондирането и фракинга (добив на газ чрез хидравлично разбиване), включват ракови заболявания, астма, респираторни заболявания, кожни обриви, сърдечни проблеми, проблеми с психичното здраве, увреждания при раждането, преждевременно раждане и ниско тегло при на плода.

Употребата на газ също представлява заплаха за здравето. Газовите печки са основен източник на токсични вещества в помещенията, като често нивата им надвишават законовите стандарти за качество на въздуха. Това замърсяване създава значителни рискове за здравето на дихателните пътища, особено при децата и в домакинствата с по-ниски доходи. Дете, което живее в дом, в който се готви на газ, е изложено на сравним риск от астма с дете, което живее в дом с цигарен дим.

Водородът не е надеждна алтернатива на газа

Разширяването на добива на газ и на инфраструктурата за пренос се оправдава с твърдението, че в бъдеще може да се преобразува за доставка на водород.  При изгарянето си водородът не отделя емисии, които да допринасят за затоплянето на климата, но може да има значително въздействие в зависимост от начина, по който е произведен. 

Зеленият водород – произведен чрез възобновяема електроенергия -не води до емисии. Синият водород обаче – произведен от изкопаем газ с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) – може да окаже по-голямо въздействие върху климата, отколкото изгарянето на изкопаем газ, поради изтичането на метан по веригата на доставки.

Синият вородод също така е изправен и пред все повече икономически предизвикателства поради високата цена на изкопаемия газ, като в световен мащаб се очаква зеленият водород да бъде по-евтин от синия водород до 2030 г.

Друг често срещан аргумент е, че нови терминали за втечнен изкопаем газ в бъдеще биха могли да бъдат преобразувани за транспортиране на водород. Преустройството на терминалите за обработката на водород обаче ще бъде скъпо. Двете основни възможности за транспортиране на водород са или като втечнен водород, или чрез преобразуване на водорода в амоняк – като и двата начина са неефективни и скъпи.

Тъй като производството или преобразуването на водород не осигуряват надежден преход за газовата индустрия, добивът и използването му трябва да започнат незабавно и бързо да се намаляват. 

 

 

,

Скритата вреда: Изобличаване на емисиите на метан от внос на изкопаеми горива в ЕС

Концентрацията на метан в атмосферата е най-високата в историята, като през последните 20 години тя се е повишила с почти 10%. Метанът е парников газ с над 80 пъти по-голямо затоплящо действие от това на въглеродния диоксид. В същото време метанът е основната съставка на изкопаемия (природен) газ, поради което е необходимо спешно да бъдат намалена употребата на газа. Емисии на метан има и при производството и изгаряне на нефт и въглища. Докладът “Скритата вреда” на Агенцията за разследване в областта на околната среда разглежда проблемите с емисиите на метан в ЕС, свързани с вноса, и показва необходимостта от разширяване на обхвата на Регламента на ЕС за метана по цялата верига на доставки – включително внос – за да се постигнат целите на ЕС в областта на климата и съюзът да намали емисиите на парникови газове с 45% до 2030 г., съгласно целта си от законодателния пакет REPowerEU.

През 2020 г. ЕС е произвел около 56 млрд. куб. м газ. ЕС разчита до голяма степен на вноса на изкопаеми горива, като внася 70% от въглищата, 97% от петрола и 90% от газа, които потребява. ЕС потребява повече от половината от всичкия търгуван изкопаем газ в света. 

През 2022 г. настъпи значителна промяна – съюзът значително увеличи вноса на газ от държави като Норвегия, САЩ и Азербайджан. Паралелно износът на руски петрол значително е намалял – от 14,85 млн. тона през август 2021 г. до 9,79 млн. тона през август 2022 г.

Последните промени в европейското законодателство, като пакетът REPowerEU, изпращат смесени сигнали. Очаква се по-високите от очакваните цени на газа да намалят годишното потребление на газ в ЕС с още 40 млрд. куб. м до 2030 г. спрямо 2020 г., докато REPowerEU се очаква да намали потреблението на газ с допълнителни 100 млрд. куб. м за същия период. Това би намалило потреблението на газ в ЕС с близо ⅔ – от 399 млрд. куб. м през 2020 г. до около 143 млрд. куб. м през 2030 г. 

В същото време обаче продължават да се планират инвестиции за нови газопроводи и терминали за втечнен природен газ, а те са в противоречие на мерките за намаляване на потреблението на газ.

Емисии на метан от внос в ЕС

Според доклада липсата на мерки за намаляване на емисиите на метан, свързани с вноса на изкопаем газ, са сериозен пропуск, който трябва да бъде отстранен.

По оценка на Международната агенция на енергетиката (МАЕ) световните емисии на метан от енергийния сектор са с около 70% по-големи от официално предоставените данни от националните правителства.

Според МАЕ глобалните емисии на метан от нефт и газ могат да бъдат намалени с 50%, ако всички държави приложат вече изпитани и ефективни практики. По-голямата част от емисиите на метан от изкопаеми горива се случват в началото на снабдителната верига, т.е. по време на производство, преработка и доставка. Това означава, че емисиите на метан, свързани с вноса на изкопаеми горива, се отделят най-вече преди да достигнат границите на ЕС.

Съществен източник на емисии на метан са течовете. Например в Пермския басейн в САЩ измерванията със сателити са установили, че 3,7 % от добития газ изтича в атмосферата.

Поради по-високия потенциал за глобално затопляне на метана се оказва, че само три процента изтичане на газ може да анулират ползите от това, че се заменят въглищата с изкопаем газ при производството на електроенергия. Според изчисленията на МАЕ вносът на нефт и газ в ЕС е допринесъл за около 9 000 хил. тона емисии на метан през 2020 г., което се равнява на 225 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2e), или годишните емисии на CO2 от повече от 60 електроцентрали, работещи с въглища. 

Спътникови наблюдения

Спътниковите наблюдения са ценен източник на информация за емисиите на метан от отделни държави и райони, но за съжаление не могат да идентифицират емисии от конкретни съоръжения.

Така например за периода 2019-20 г. са открити 13 събития на свръх големи емисии по газопровода Ямал-Европа, като изпуснатите газове достигат до 164 тона на час. Тръбопроводът Ямал-Европа е с дължина 2000 км и осигурява около една шеста от годишния износ на газ от Русия за Европа. За същия период са установи и още 33 такива събития по тръбопровода „Братство“ към ЕС, със скорост до 291 тона на час. Тъй като голямото търсене от страна на ЕС води до увеличаване на производството в страни-производителки, ЕС носи значителна отговорност за подобни свръхемисионни събития.

Спътници могат да идентифицират и случаи на директно („факелно“) изгаряне на газ. През 2021 г. около 144 млрд. куб. м газ са изгорени чрез факелно изгаряне. Ако беше държава, „изгарянето“ щеше да е петата по големина държава-потребител на газ в световен мащаб след САЩ, Русия, Китай и Иран. От 10-те най-големи страни в света, в които се изгарят факли, шест от тях са големи износители на нефт и газ за ЕС – Русия, Ирак, САЩ, Алжир, Нигерия и Либия. Средният процент на факелно изгаряне на внасяния в ЕС газ е 33 пъти по-висок от този на местния добив.

Световната банка е разработила индекс, който оценява какво количество от внесения газ идва от инсталации, в които изгарянето му е практика (Фиг. 1). „Шампион“ в света е Естония, с около 13 кубични метра на барел, за България индексът е равен на 6 кубични метра на барел.

Фигура 1. Индекс на внесен „факелен“ газ в Европейските страни към 2021 г.

Втечнен газ

За втечнения изкопаем газ не съществуват ефективни мерки за мониторинг, докладване и проверка. Замяната на газ от Русия с втечнен природен газ от други държави не означава по-малко емисии, а даже обратното. Например, в сравнение с руския газ, втечненият газ от Катар или Австралия отделя между 60 и 175% повече емисии на парникови газове. Увеличаването на търсенето на втечнен газ от страна на ЕС ще доведе до увеличаване на добива на шистов газ в САЩ. Шистовият газ съставлява повече от половината от общото увеличение на глобалните емисии на метан. 

Мерки на ниво ЕС

Единствената мярка по отношение на вноса, която е предложена на ниво ЕС, е изискването вносителите да докладват ежегодно дали са въведени регулаторни или доброволни мерки за контрол на емисиите на метан, дали се извършва измерване и докладване на емисиите на метан.

REPowerEU включва предложение за възползване от опцията със схемата „Вие събирате/ние купуваме“. Тя има за цел да насърчи улавянето на метана, вместо умишленото му изпускане чрез изпускане или унищожаване чрез изгаряне, като след това ЕС закупува отработения газ. Въпреки че е стъпка в правилната посока, ЕС следва да изиска от партньорите си да забранят рутинното изпускане и изгаряне и да се въведат строги програми за откриване и отстраняване на течове и да поставят тези практики като условие за достъп до пазара за всички видове нефт и газ, потребявани в ЕС.

ЕК обяснява недостатъчните мерки срещу емисиите при внос с доводите, че от една страна, ползите за околната среда и обществото са неясни и че контролът би бил труден, а от друга, че има икономически рискове. Първият довод обаче е в разрез с други регулации, като тази за продажба на незаконно изсечени дървета в ЕС.

Вторият довод също не е обоснован, поради факта, че по данни, използвани в доклада, 43% от прогнозните емисии на метан могат да бъдат намалени на нулева цена до 2030 г., а 63% – на сравнително ниска цена.

Според МАЕ за намаляване на емисиите на метан могат да се прилагат четири основни вида мерки.

Първо, да се изисква откриване и отстраняване на течове (англ. leak detection and repair, LDAR). Това се състои в инспектиране на петролни и газови съоръжения с помощта на оптични камери, сензори за непрекъснат мониторинг, самолети, дронове и спътници. Според регулаторните органи на САЩ потенциалните намаления на емисиите на метан, дължащи се на периодичността на LDAR, са следните: 40% за годишни изследвания, 60% за полугодишни изследвания, 80% за тримесечни изследвания и 90% за месечни изследвания. Всички компоненти, при които е установено изтичане, трябва да бъдат ремонтирани възможно най-скоро.

Второ, да се въведат ограничения за рутинното изпускането на изкопаем газ във въздуха и изгарянето на факли (англ. limits on venting and flaring, LVF), с няколко изключения като извънредни ситуации. 

Трето, в допълнение към LDAR и LVF, да се приемат подобрени технологични стандарти – които да изискват замяна на определени компоненти на оборудване. Според МАЕ редица алтернативни технологии могат да изпълняват същата функция при компоненти на определено оборудване, като например компресори, корабни двигатели и пневматични устройства, но с по-ниски или нулеви емисии.

Четвърто, да се обърне внимание на неактивните нефтени и газови кладенци и изоставените въглищни мини. Неактивните кладенци продължават да отделят метан дълго време след използването им, освен ако не бъдат правилно изведени от експлоатация – рекултивирани, запечатани, запушени. За тази цел ще бъде необходимо да се въведе набор от технологии за правилно уплътняване и затваряне на неизползвани или неактивни кладенци и въглищни мини и да се гарантира, че те спират да изпускат метан, и такива мерки следва да се изискват.

Всички тези мерки трябва да бъдат придружени от силна рамка за мониторинг, докладване и проверка (англ. monitoring, reporting and verification, MRV), за да се гарантира ефективността на усилията за смекчаване на последиците и да се реши глобалният проблем с недостатъчното докладване на емисии от метан.

Пълният доклад прочетете тук.

,

Доклад на ЕС “За Земята”: Потенциалът на зеления водород е силно надценен

Зеленият водород е гореща тема, но погрешно е представян като универсално решение. Анализът на икономическата и екологична рентабилност показва, че въпреки редицата приложения в трудната за декарбонизация индустрия, едва ли ще се случи масовата употреба на водорода в домакинствата, леките коли, транспорта, отоплението, защото и в момента тези приложения имат по-евтина алтернатива в лицето на електрификацията и батериите.

Това са заключенията на доклада „Зеленият водород – реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст“ от енергийния експерт Симеон Белорешки по поръчка на Екологично сдружение „За Земята“, който беше представен онлайн лично от автора на 16.02. от 10:00 ч. Запис във Фейсбук.

На теория България има потенциал за производство на зелен водород — огромният воден ресурс на Черно море и достатъчно слънчево греене са основните фактори. Липсващият капацитет може да се изгради, ако се окаже рентабилно. Предизвикателството в случая е да се направи прогноза, защото говорим за технология, на която тепърва ѝ предстои да се развие.

Цената на зеленият водород зависи най-вече от тази на електричеството и за да е икономически изгодно производството, трябва да има достатъчно моменти с излишък на евтина електрическа енергия. Ето защо е необходимо наличието на много енергия през деня (основно от слънце) и съответното количество електроенергия за през нощта – от вятър, биомаса, вода, геотермална. Очевидно е, че в България преди всичко друго, ударно трябва да започнем изграждането на ВЕИ мощности, за да имаме излишъци и за да можем да имаме ниски цени на електроенергията за нуждите на производството на водород. Законовата рамка в момента и липсата на визия за развитието на енергетиката спира въвеждането на ВЕИ, а повечето потребители на малки и средни мощности изграждат предимно такива за собствена консумация.

Голяма част от използвания в момента водород е от изкопаем газ, затова докладът прави уточнението, че единствено водородът, произведен от възобновяеми енергийни източници, може да се нарече зелен, в момента огромна част от използвания водород е от изкопаеми горива.

За финансиране на проекти от страна на държавата е рано да се говори — „Нямаме инженерингови компании, които могат да се нагърбят с такива задачи, така че ще трябва да разчитаме изцяло на външна помощ, а в чужбина има по-голям капацитет за това и приоритетите ще бъдат там. Ето защо, българската държава трябва да е много внимателна какви точно проекти иска да финансира и къде да насочва вниманието си. На този етап – в следващите 3-5 години — не трябва да се хвърляме в нищо съществено по линия на водорода, а да изчакаме водещите компании да проправят пътя. Разбира се, частни инициативи винаги са добре дошли и ако има такива, те трябва да се подпомагат административно.“, казва авторът Симеон Белорешки.

Линк към доклада – „Зеленият водород – реалистичен потенциал и капацитет и българският контекст“

, ,

Зеленият водород в отоплението: решение или безсмислена инвестиция?

Какво е зеленият водород? 

В последните години водородът набира популярност като потенциален източник на зелена енергия и ключов елемент в плановете за декарбонизация на енергийния и транспортния сектор – двата най-трудни за декарбонизация сектори заради високите си нетни емисии. Интересът към водорода е повишен, тъй като той има потенциала да замести енергията, получена от изкопаемите горива, като същевременно намалява емисиите на въглероден диоксид. 

Важно е да се уточни, че водородът би могъл да бъде няколко вида, в зависмост от начина, по който е получен. Прието е да се използват цветове, за да се разграничава методът на производство – най-разпространен е сивият водород, където водородът се произвежда от изкопаем газ. От газ се произвежда и синият водород, но в процеса на производство се улавят въглеродните емисии; въпреки това обаче, полученият водород все пак не е въглеродно неутрален, тъй като няма как да се избегне изпускането на емисии, “улавянето” също е енергоемко. Отделно съществуват кафяв/черен водород (произведен от въглища), розов водород (от ядрена енергия); зеленият водород обаче е този, който действително е този, при чието производство няма изпускане на парникови газове в атмосферата. Зеленият водород се произвежда от възобновяеми енергийни източници – вятърна или слънчева енергия – чрез електролиза. Дори зеленият водород обаче не е напълно зелен, тъй като трябва да се вземат предвид емисиите от производството и оперирането на ВЕИ оборудването. Така например зеленият водород, произведен от слънчева енергия има по-голям въглероден отпечатък от този, произведен от вятърна енергияВ момента много малка част от водородът, който се използва в света, е зелен, a 95% e от изкопаеми горива

Това е и част от причината, поради която е трудно да се допусне, че водородът е тази панацея, която много правителства и индустрии (включително газовото лоби), се надяват. В момента търсенето на водород е такова, че дори и най-добрият сценарий при изпълнение на всички съществуващи проекти ще покрие само 9 % от съществуващото търсене до 2030 г., и то при 100% капацитет на електролизерите.

Разбира се, важно е да се отбележи, че има индустрии, в които неговата употреба ще е задължителна – това са трудните за декарбонизация индустрии, например промишлеността, рафинериите. Но поради нуждата да се концентрира производството за задоволяването на тези индустрии и трудното и скъпо производство на зелен водород, е необходимо да се приоритизира, като използването на водорода в отоплението се оказва един от най-неефективните начини за употребата му (Фиг. 1). Според сценария на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за достигане на въглеродна неутралност до 2050 г., по-малко от 2% от сектор отопление ще разчита на зелен водород.

Фиг. 1 – Стълба на чистия водород, Liebreich Associates

Защо да не го използваме в отоплението? 

Един от основните аргументи против използването на зелен водород в отоплението е свързан не само с ефективноста или цената, но и с количеството зелен водород, с което разполагаме. На този етап е ясно, че са налични индустрии, които са тежки за декарбонизация, например химическата промишленост или стоманената. На тях със сигурност ще им се наложи да заместят енергийния си източник със зелен водород при декарбонизация. Това обаче ще бъде един изключително енергийно интензивен процес, който ще изисква сериозно количество зелен водород, като в най-добрите сценарии се очаква, че нивото на производство на зелен водород ще се равнява на нивото на търсенето му през 2030 г. Това прави използването на зелен водород в сектор отопление конкурентно на употребата в промишлеността и се получава едно противопоставяне на сектор, който няма друг вариант за декарбонизация и сектор, който всъщност има множество алтернативи – централно отопление от ВЕИ или пък индивидуални термопомпи например.

Против широкото разпространение на водорода за отопление има и още един довод – въпросът за неговата безопасност. Водородът е опасен за боравене поради летливостта му и съответно високата му възпламеняемост. Според Food and Water Watch, вече има случаи на експлозии на тръби, по които преминава водород

Този фактор изисква сериозно замисляне при използването му масово и в домакинствата, в една по-слабо контролируема среда. 

Ефективно ли е? 

Зеленият водород не е оптимален за употреба в отоплението и поради ниската си ефективност. Това е породено главно от факта, че той не е първичен източник. Ако се използва енергията директно от ВЕИ, домът получава 100% от нея; при зеления водород обаче, енергията от ВЕИ се използва първоначално за производството му и чак след това зеленият водород се използва в дома. Естествено, това води до намалена ефективност – зеленият водород се произвежда чрез електролиза и е вторичен източник. За да се произведе необходимото количество водород, се очаква, че ще е нужно увеличение от 150% на производството на първична енергия и съответно разширяване на ВЕИ инфраструктурата. 

Според Комисията по климатичните промени във Великобритания, предвид необходимостта да се увеличи изграждането на ВЕИ мощности много бързо, за да се отговори на нуждата от възобновяема енергия и заместването на мръсна енергия, зеленият водород отново се показва като неефективно решение. Анализи показват, че е необходима пет пъти повече вятърна или слънчева енергия, за да се отоплява един дом със зелен водород, в сравнение с отоплението от ефективна термопомпа. В допълнение на това, при производството на зелен водород при електролиза е силно вероятно да има и загуба на енергия по време на самия процес.  

Поради тези причини, енергийната ефективност на зеления водород е едва 46%; тоест, за всеки 100 kWh използвана енергия от ВЕИ, топлината произведена е 46 kWh – това идва от загуби при производството, съхранението и транспортирането. 

Фиг. 2. Относителна ефективност в отоплението, Комисия по климатичните промени във Великобритания. 

Колко ще ни струва зеленият водород?

Сериозното оскъпяване при използването конкретно на зелен водород идва още при самото му производство. Поради производството чрез електролиза и следователно намалената ефективност, това води до нуждата от изключително голямо количество електричество. Комбинацията от цена на електричество плюс количество води до удвояване или дори утрояване на цената му

Скъпото производство не е единственият проблем при масовата употреба на зелен водород. Според доклад на Агора, цената за употреба на водород в дома би се увеличила двойно, единствено, поради разходите за пренос, съхранение и дистрибуция, дори да приемем, че самото производство е на конкурентна цена. 

Трябва да се вземе предвид и цената на изграждането на самата инфраструктура, нужна за дистрибуцията на зелен водород. Ще се изисква сериозна инвестиция в изграждането на такава инфраструктура, чиято възвръщаемост е под въпрос, а освен това идва и с известно количество риск поради новостта си

Трансформацията на вече съществуващата газова инфраструктура към въглеродна такава ще изисква голяма промяна в енергийната инфраструктура в Европа, като това ще изисква голяма инвестиция от страна на Европейския съюз, както и на потребителите. Отгоре на цената за инсталация на водородни котли в домовете, ще е нужно да се изградят електролизери, нови тръби, както и помпи в домовете. Изчислено е, че тази мащабна инвестиция в Европа ще струва около €240 милиарда

Като се вземе предвид това, в контекста на България е още по-необходимо да си зададем въпроса дали има смисъл да се гледа към зеления водород конкретно за отопление. До голяма степен, именно държави като Великобритания с вече изградена газова инфраструктура към индивидуалните потребители искат да заменят газови котли с водородни. Извън факта, че водещите специалисти казват, че това не е толкова лесно технически, в България ситуацията е още по-негативна за водорода поради липсата на широкоразпространена и изградена газова инфраструктура към индивидуалните потребители. При нас водородната инфраструктура би изисквала не само подобрение или промяна във вече съществуваща газова инфраструктура, но и да изградим изцяло нова такава в почти цялата страна. Това означава, че в България това ще е още по-скъп процес.

При наличието на многократно по-евтини алтернативи и предвид тенденцията цената на енергията произведена от възобновяеми енергийни източници да намалява все повече, е важно да се зададе въпросът дали въобще е необходима такава рискова инвестиция с крайно неясен резултат.  

Вариант ли е газът? 

Разширяването на газопреносната мрежа към индивидуалните потребители никога не е било решение, подкрепяно от “За Земята”, особено в настоящата ситуация. Цената на газа през януари 2023 г. oбявена от Булгаргаз и утвърдена от КЕВР е 179 лв./MWh; за сравнение, през януари 2021 г., преди да скочат цените на газа поради проблеми с доставките и заплахата от война, цената на газа е само 26 лв./MWh, увеличение от 7 пъти. В този смисъл, ясно е, че финансово е нерентабилно да се увеличава нивото на газификация за индивидуалните потребители в България. 

За да се спестят разходи и емисии от отоплението на газ, някои стратегии включват смесването на зелен водород с газ. Спестяванията, обаче, се оказват незначителни – ако се направи микс от 20% зелен водород и 80% газ, то спестяванията се равняват само на 7% от емисиите в сравнение с използването единствено на газ, при това със значително увеличение в сметките

В комбинация с много малките спестявания на емисии, високата цена на зеления водород, както и високата цена на газа, за която не се очаква, че ще падне до нивото преди скока преди отоплителния сезон 2021-2022 г., няма логика това да е ефективно по отношение на цената решение, а напротив – би оскъпило вече високите цени. Към това оскъпяване трябва да се има предвид и фактът, че газовите котли не могат просто да бъдат използвани за микс от зелен водород и газ, а ще трябва да бъдат сменени с нови на водород.

Това обезсмисля и твърдението, че зеленият водород може толкова лесно да подпомогне поетапното изключване на газа от енергийния микс по отношение на отоплението. 

Защо термопомпите са по-добър вариант?

Електрификацията поетапно се превръща в предпочитан вариант за отопление на индивидуални домове като според експерти термопомпата е оптималното решение заради високата си ефективност, която поради ниската консумация на електроенергия, води и до ниска оперативна цена

Употребата на термопомпи би довела до минимум 2.50 пъти повече произведена отоплителна енергия в сравнение с водородни котли. Причината ефективността на термопомпата да надхвърля 100% е поради начина, по който се придобива енергията – термопомпата прехвърля вече съществуваща енергия от едно място на друго, например топлината от земята към дома, вместо топлината да се произвежда чрез изгаряне

Макар и първоначалната инвестиция (CAPEX – капиталови разходи) в термопомпата все още да е сравнително висока, тя се балансира през жизнения цикъл, поради факта, че това е еднократна инвестиция. За сметка на това, при използването на зелен водород трябва да се има предвид, че първо се инвестира в котела, а после и многократно в самото водородно гориво. Отделен е въпросът, че както вече уточнихме, в случая на България трябва на първо място да се инвестира и в изграждането на самата мрежа. В България нивото на газификация на индивидуалните потребители е ниско, едва 4%, което значи, че ще е необходима и сериозна инвестиция в присъединяването към мрежата, дори след като тя бъде изградена. 

Фиг. 3. Общи разходи за притежаване и употреба на различни технологии за отопление за периода 2030-2040 г., Cambridge Econometrics

За сметка на това, термопомпите, макар и със сериозна първоначална инвестиция, е изчислено, че могат да доведат до спестявания от €20,000 на домакинствата в периода на 2030-те г., дори в сгради с ниска енергийна ефективност. Когато тя бъде подобрена обаче, това може да доведе до спестявания от около €30,000 в целия жизнен цикъл на термопомпата от около 15-20 години. Според анализ на ICCT, при всички сценарии, които те разглеждат в сравнението между син водород, зелен водород и термопомпа, резултатът е, че използването на термопомпа струва минимум 50% по-малко от всички водородни варианти

Факт е, че цената на възобновяема енергия ще намалява, което е логично да намали и цените на зеления водород. Това обаче същевременно с това ще доведе и до еквивалентно намаляване на цените на енергия за отопление директно от ВЕИ; анализ изчислява, че дори да няма такова намаление, а цените на ВЕИ да са 50% по-високи през 2050 г., термопомпата все още ще бъде по-евтино решение

Библиография

  1.  National Grid, The hydrogen colour spectrum
  2.  Royal Society of Chemistry, The many greenhouse gas footprints of green hydrogen, 2022
  3.  IRENA, Hydrogen from renewable power: Technology outlook for the energy transition, 2018
  4.  International Energy Agency, Global Hydrogen Review, 2021
  5.  International Energy Agency, Net Zero 2050 Report, 2021
  6. Food and Water Watch, The Dirty Side of “Green” Hydrogen, 2022
  7.  IEA, ibid.
  8. The CCC, Hydrogen in a low carbon economy, November 2018
  9. Agora, Heat decarbonisation, energy efficiency, and sector integration, 2017-18
  10. LETI, Hydrogen: A decarbonisation route for heat in buildings?, 2021
  11. Wired, Inside the race to use hydrogen to heat our homes, 2021
  12. Agora Energiewende, 12 Insights on Hydrogen, November 2021
  13.  LETI, ibid.
  14. Fraunhofer: Hydrogen sourcing strategies and cross-sectoral flexibility trade-offs in net-neutral energy scenarios for Europe, 2022
  15. LETI, ibid.
  16. Meeting UK heat demands in zero emission renewable energy systems using storage and interconnectors, 2021
  17. The CCC (ibid)
  18. Tsiropoulos I., Nijs W., Tarvydas D., Ruiz Castello P., Towards net-zero emissions in the EU energy system by 2050 – Insights from scenarios in line with the 2030 and 2050 ambitions of the European Green Deal
  19. Euractiv, Heating homes with hydrogen fails on economic and climate merit: report
  20.  ICCT, Hydrogen for heating? Decarbonization options for households in the European Union in 2050, 2021

 

,

Историческа сделка или ново дългосрочно заключване с руски газ? Как България рискува да се превърне във вносител на руски газ в Европа

Венцеслава Кожухарова
Екип “Енергия и климат”
Екологично сдружение “За Земята”

Дори само да наднича зад някоя сделка-параван, Русия е доказала, че сделките с изкопаем газ не търгуват само газ, а и влияние

След нахлуването на Русия в Украйна през енергийната карта на Европа беше преначертана.
В началото на 2022 година, преди войната, Русия беше най-големият вносител на газ в Европа. През 2021 г. около 45% от количествата, внасяни в Европейския съюз, бяха от Русия, а през лятото на 2022 г. зависимостта към Газпром е значително по-ниска – едва 17 %.
Санкциите, в комбинация с непредсказуемото поведение на руската държавна газова компания, доведоха до намаляването на регионалното енергийно влияние на Русия и до необходимостта европейските държави бързо да намерят решение на проблема. Това доведе до различни мерки, които са осигурят общата енергийна сигурност на ЕС. България не беше изключение, като през април 2022 г. се превърна в една от първите държави, за които Русия изцяло преустанови доставките на газ, а тогавашното правителство на Кирил Петков зае твърда позиция против плащанията в рубли към Газпром и съответно — потенциалния внос на руски газ.

Насред всички спекулации с газа през изминалата година, в началото на 2023 г. президентът Румен Радев обяви нова сделка с Турция, която нарече “историческо споразумение”. Единственото, което в момента се знае за нея, е, че България ще има достъп до  газопреносната инфраструктура на Турция и най-вече до терминалите за втечнен газ (LNG) — нещо, което до този момент това не беше възможно поради досегашния отказ на Турция да осигури достъп. България ще има възможността да получава 1.5 млрд куб. метра газ годишно през Турция, посредник е турската държавна фирма-монополист Боташ, а газът ще бъде пренасян през стария Трансбалкански газопровод. 

За момента това са малкото детайли, които знаем за сделката, предвид, че тя не е публична. По-важно обаче е това, което не знаем, а именно — слонът в стаята: никъде не се споменава какъв точно ще бъде газът. Всъщност, в сделката е договорен само достъпът до терминалите, но самият газ не е осигурен все още. Яснота липсва за неговия източник. 

През декември 2022 г., руските информационни агенции разпространиха, че президентите Владимир Путин и Ердоган Ердоган са провели телефонен разговор, в който редом с други теми се е обсъждало и позиционирането на “регионален газов хъб” в Турция, който да бъде захранван от руски газ. Очевиден е икономическият интерес на Русия към този хъб, тъй като износът към Европа намаля наполовина след промяната на геополитическата ситуация. Повечето държави в ЕС търсят начин да намалят допълнително и този процент. Русия на Путин има интерес да върне силната си позиция в Европа, която в момента губи с бързи темпове, като използва заобиколния път — през Турция. Коментирайки хъба, Путин директно казва, че това е един лесен начин на достъп до европейския пазар, предвид нежеланието на Европа да купува газ директно от Газпром. 

Като се имат предвид съвкупността от фактори — разговорите между Турция и Русия Турция да бъде превърната в “хъб” за руски газ в края на 2022 г., амбициите и на двете държави да са енергийна сила, фактът, че досега Турция никога не е била отворена да дава достъп до терминалите си за втечнен газ и желанието на българското правителство да възобнови преговорите с Газпром през лятото, за да има достъп до по-евтин руски газ, може да се предполага, че не говорим за съвпадение. Дори самият турски министър на енергетиката Фатих Дьонмез определи сделката с България като първа стъпка в изграждането на новия хъб. 

Не е малка вероятността България да внася не газ от “всички световни производители”, както твърди служебното правителство, а именно руски газ — все пак около половината от газа, внасян от Турция, е руски и понастоящем държавата е най-голям вносител на руски газ. Освен това, въпреки че по-често четем за втечнен газ от САЩ или от Катар, всъщност трябва да имаме предвид, че Русия също е един от най-големите износители на втечнен газ -—  4-та в света, веднага след Австралия, Катар и САЩ. Оправданието, че газът “няма знаме” или пък, че ако се купува газ от хъба, той спира да бъде руски газ и проблем няма, обезсмисля санкциите спрямо Русия и компроментира позицията на солидарност с нападнатата държава, която Европейският съюз и България, като държава-членка, заемат, а освен това върви и директно против ангажимента, поет от Европейския съюз за изход от руски газ до 2030 г. 

Сделката ни с Турция на практика ще бъде подобна на сделката с Гърция, която така често бе критикувана от служебното правителство — внос на газ чрез посредници. Разликата тук е, че посредници ще бъдат турците, а не гърците. Предид това, че Боташ е държавна компания, която е монополист в Турция, цената на газа, който купуваме, също ще бъде определяна от тях, разбира се, на изгодни за тях цени, за които до момента не знаем нищо. Това само по себе си не е проблем; проблем обаче е несигурността на останалите фактори в тази сделка, които имат потенциала да доведат до една нова зависимост от Русия, този път през Турция. Още през есента на 2022 г. Русия заяви желанието си да увеличи капацитета на Турски поток и да търси алтернативен път към Европа през Турция. Българо-турската сделка има потенциала да улесни точно тези амбиции. 

Според служебното правителство и президента Радев, тази сделка ще доведе до допълнителна диверсификация в доставките. А всъщност, изглежда, че ще ни заключи в един дългосрочен договор с друг авторитарен режим. Оставяйки настрана въпроса дали служебно правителство е редно да сключва такива дългосрочни сделки, нужно е да си зададем въпроса защо отново се договаряме с една държава, чиято политика е непредсказуема? При диверсификацията е редно да се подпомага енергийната сигурност, а тази сделка има потенциала да доведе до обратния ефект. 

На фона на трудната ситуация с газа през изминалата година и най-вече внезапното и неправомерно прекъсване на доставки от страна на Русия, този завой към един друг авторитарен режим, в комбинация с потенциалния завой към Москва е необясним. Вместо да търсим допълнителни начини за увеличаване на вноса на газ, по-логичната траектория остава намаляването на потреблението. Затова продължаваме да твърдим, че истинската диверсификация означава диверсификация на енергийните източници към използване на възобновяеми енергийни източници – един конкретен начин за повишаване на енергийната сигурност и предвидимост на цените на енергията.

*Оригиналното заглавие бе коригирано, тъй като неточно цитираше определението на сделката от страна на президента Румен Радев като „сделка на века“ вместо „историческа сделка“. Извиняваме се за неволната грешка на автора. Тя по абсолютно никакъв начин не променя изложените факти и тезата на статията, а именно, че с решенията на служебния кабинет, назначен от президента Радев, България отново поема по пътя на зависимости, било то „исторически“ или „на века“, а не на енергийна независимост, към която трябва да се стреми България. Прави впечатление, че въпреки полученото по повода право на отговор от медия, препубликувала нашата статия, Президентството не се опитва да опровергава никой от съществените факти, изложени в материала. Вместо това насочва енергията си към иначе коректното оспорване на една сгрешена дума, която обаче не обслужва целите на анализа. Ние тълкуваме това като мълчаливо съгласие с основните тези на статията.

,

Енергия за мир – 8 истории | креативна инсталация в The Mall

Откриване: 18 ноември | 18:30 ч. | The Mall, централен вход,

В последния ден на Конференцията на ООН по изменението на климата млади илюстратори откриват креативната инсталация „Енергия за мир“, посветена на общото ни по-чисто и спокойно бъдеще на планетата Земя. Тя ще бъде разположена между 18 и 22 ноември на централния вход на The Mall на бул. „Цариградско шосе“ 115.

Катрин Кочорапова, Михаела Ангелова, Георги Василев и Теодор Генов приеха предизвикателството на Екологично сдружение „За Земята“ и отправиха силно послание чрез творчество. Те рисуваха по осем истински истории от целия свят, които разказват взаимовръзките между изкопаемия газ и най-големите проблеми на нашето време като промяната на климата, нарушаването на човешките права, замърсяването на въздуха, войната, икономическата несигурност.

Игри с награди между 18:00 и 19:00 часа ще има всеки ден за посетителите на „Енергия за мир“.

, ,

Време е за истинска енергийна независимост!

В деня на протестите срещу Газпром, “За Земята” твърдо заявява своята позиция ЗА независимост от руския газ и НЕ на нов или удължен договор с Газпром!

Отказът на последното редовно правителство да плаща за руски газ в рубли, докато Русия води военни действия в Украйна, беше силна и единствената правилна от морална гледна точка позиция. С нея България декларира желание за независимост от интересите на диктаторския режим в Русия и про-европейска посока за развитие.

Инициативата на служебното правителство за един пореден договор с Газпром, особено при изискванията за разплащане в рубли, е огромна крачка назад. Тя ще доведе до заключване на зависимостта на България към руски газ и в дългосрочен план и ще е пагубна за процеса на диверсификация на газовите доставки. Газпром е доказано ненадежден партньор, а руското правителство системно използва енергийните доставки като оръжие.

Всяка отстъпка пред исканията и интересите на Русия на Путин поставя България в положение на уязвимост и енергийна несигурност. Нещо повече – ако се съгласим да изпълним исканията на руския газов гигант, България губи правото си да обжалва едностранното нарушение на договора с Газпром в бъдеще.

Мит е и че възстановяването на доставките от Русия ще осигури евтин газ за отоплителния период предвид непредсказуемото поведение на Русия, продължаващите й военни действия в Европа и увеличението на цените на руски доставки от над 1600% в последните две години. На всичкото отгоре, преговорите с Газпром не гарантират сигурност на доставки и преференциална цена, както се вижда от примера на други държави-членки на ЕС като Германия, Франция и Италия, които откриха сметки в рубли, но въпреки това са принудени да търсят краткосрочни варианти.

Апокалиптичната картина, обрисувана от служебното правителство и президентът Румен Радев, е необоснована – България е държава с изключително ниско ниво на битова газификация. С годишно потребление от едва 4% изказванията за “хаос и криза” в българската енергетика са безпочвени. Ниската консумация на газ позволява сравнително лесното намиране на алтернативен доставчик и по този начин доставките на газ да не могат да бъдат политизирани и използвани като лост за отнемане на суверенитет, дестабилизация на националната сигурност, намеса във вътрешните дела и управлението на държавата, за предизвикване на енергийни кризи и поставяне на България в подчинена позиция.

“Евтиният” руски газ всъщност ни струва много скъпо; едно връщане към газ от Газпром ще ни постави в още по-уязвимо положение от това, в което бяхме преди и ще покаже България като една държава, склонна на компромиси пред руския агресор, а политиците ни – като неспособни да защитят нашите интереси. Затова призоваваме към диверсификация както на газовите доставчици, така и към диверсификация и на енергийните източници изцяло, за да имаме енергия, която гарантира нашата независимост.

 

, ,

Какво предстои на 9-и и какъв е проблемът с парите за газови проекти?

На 9-и март 2022 г. в Европарламента предстои да бъдат гласувани 30 нови газови проекта, които да получат финансиране за 13 млрд. евро и улеснени процедури. Това е така нареченият The 5th PCI List / Петият списък с приоритетни енергийни проекти от общ интерес (ПОИ).

От тези 30 проекта, 4 са подадени от България и ще включват изграждане или разширяване на инфраструктурата за изкопаем газ в страната.

Идеята на приоритетния ПОИ списък е да се финансират енергийни проекти, които според комисията ще доведат до положителни промени в страните от цяла Европа. Според нас, за да бъде изпълнено това изискване, газовите проекти нямат място там. 

Газова инфраструктура увеличава риска от нови катастрофални смущения в енергийните доставки, вредят на околната среда и качеството на въздуха, отделяйки огромни количества от парниковия газ метан чрез течове по цялата производствена верига, не допринасят за диверсификацията на енергийните мрежи.  Те само налагат зависимост от повече газ, тъй като проектите са твърде скъпи, за да бъдат изоставени, след като бъдат изградени.

Какво можете да направите? Три лесни стъпки:

  • Да подпишете становището на За Земята до 7 март 2022 г. на обяд

Изразете подкрепата си към призива ни към евродепутатите за отхвърляне на Петия ПОИ списък заради газовите проекти в него, като подпишете писмото ни до обяд на 7 март 2022 г.

Молбата ни е да попълните следния формуляр, за да включим имената Ви в писмото и отново да споделим с евродепутатите. Формулярът може да бъде попълнен както от граждани, така и от представители на огранизации.

  • Да изпратите примерен призив /мейл/ до евродепутат/и.

Като база може да използвате становището на За Земята, достъпно за сваляне тук.

В подкрепа на нашите искания към евродепутатите, преди гласуването на 9-и в Европарламента бихте могли да изпратите свое (електронно) писмо до българските представители в Европейския парламент (за удобство по-долу можете да намерите списък с имейл адресите им), като можете да използвате подготвения от нас текст базиран на позицията на За Земята. Основният текст и аргументация е форматиран за изпращане от първо лице, можете да го редактирате, надградите или да напишете Ваш призив. Ще се радваме и да копирате Симеон Горов от екипа ни (s.gorov{at}zazemiata.org).

Примерно становище от граждани – достъпно тук.

asim.ademov{at}europarl.europa.eu

alexander.yordanov{at}europarl.europa.eu

atidzhe.alieva-veli{at}europarl.europa.eu

angel.dzhambazki{at}europarl.europa.eu

ivo.hristov{at}europarl.europa.eu

radan.kanev{at}europarl.europa.eu

andrey.kovatchev{at}europarl.europa.eu

ilhan.kyuchyuk{at}europarl.europa.eu

eva.maydell{at}europarl.europa.eu

iskra.mihaylova{at}europarl.europa.eu

andrey.novakov{at}europarl.europa.eu

tsvetelina.penkova{at}europarl.europa.eu

emil.radev{at}europarl.europa.eu

andrey.slabakov{at}europarl.europa.eu

sergei.stanishev{at}europarl.europa.eu

petar.vitanov{at}europarl.europa.eu

elena.yoncheva{at}europarl.europa.eu

  • Да напишете в социалните мрежи призив към евродепутат/и, по Ваш избор, и да ги тагнете (повечето български евродепутати имат профили в Twitter / Facebook)

Примерен призив:

Петият списък с приоритетни енергийни проекти на ЕС може и трябва да бъде преработен с мисъл за хората и климата, не газовото лоби!
Г-н/г-жо … х на 9 март гласувайте срещу приемането на списъка и срещу газовите проекти в него! #PCIlist  #TimesUpForGas #PeopleNotProfit #StopFakeGreen #fossilgas

Едноминутно видео на български, обясняващо проблемите на Петия списък с приоритетни енергийни проекти:

 

, ,

Включването на газа и ядрената енергия в Таксономията е стратегическа грешка за ЕК

Категорично против включването на изкопаемия газ и ядрената енергия в списъка на зелените инвестиции се обявиха множество организации и някои страни членки на ЕС. Според тях това е погрешен сигнал към инвеститорите и ще доведе до влагане на средства във временни “фалшиви” решения, вместо в доказано работещи като енергийна ефективност и възобновяема енергия.

Предложението за включване в т.нар. Таксономия за устойчиви инвестиции на ЕС публикувано на втори февруари дойде от Европейската комисия с уточнението те да присъстват като „преходни горива“. Противници на предложението са не само екоорганизации, организации за защита на потребителите, учени и изследователи по цял свят, но дори наетите от ЕК експерти и редица инвеститори. Австрия, Дания, Швеция и Холандия се обърнаха с отворено писмо към ЕК, подчертавайки липсата на научни доводи за включване на газа.

Основната цел на Таксономията е да даде възможност капиталът да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата, изкопаемият газ ще е източник на тонове емисии парникови газове в атмосферата. 

„Категорично против включването на газ в обхвата на таксономията“ е и The Institutional Investors Group on Climate Change (IIGCC), една от водещите Европейски мрежи на инвеститори, с повече от 370 члена, с активи от 50 трилиона евро (включително на JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc.). В отвореното си писмо към страните членки на ЕС и към депутатите в Европейския парламент IIGCC изтъкват основни аргументи срещу включването на изкопаемия газ в Таксономията и напомнят за резултатите от ключови научни изследвания от средата на 2021.

„Важно уточнение е, че Таксономията позволява да се правят определени инвестиции (в случая газ и АЕЦ), но това не означава, че е задължително да се правят. Включването им е по-скоро знак за лобистки натиск, както показа изследване на Influence Map (IM) този месец, но не и за промяна в основната линия, показана от най-новите научни изследвания.“, коментира Радостина Славкова от Екологично сдружение „За Земята“.Заявка да следва по-строги критерии при оценяване употребата на газ като преходен енергоносител дава и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която се опитва да се позиционира като финансова институция, която работи в полза на климата.

„Това не е финалното решение по Таксономията. Предложението на ЕК подлежи и на гласуване в Европейския Парламент и в следващите шест месеца гражданите на ЕС имат възможност да поискат от представителите си тази огромна грешка да не се случи.“, казва Симеон Горов от Екологично сдружение „За Земята“.

7 причини защо предложението на ЕК  е стратегическа грешка:

  •   Дава се грешен сигнал към частните инвеститори, фондове, банки къде да се влагат наличните ресурси (отклонявайки средства от доказано работещи решения като ЕЕ и ВЕИ). Съответно сега се задава посоката на частните инвеститори за следващите 15 – 30 години, време което ние като силно зависим от климата биологичен вид не може да губим във фалшиви решения. Няма как да се постигнат целите на Зелената сделка, без пряко участие на инвеститорите, които имат отговорност към клиентите си да не ги заблуждават с greenwashed дейности.
  •       В противоречие с целите на ЕС за климата: Основната цел на „Таксономията“ е да даде възможност капитала да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисии с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата газът ще бълва в атмосферата тонове емисии парникови газове, включително на метан. Той е 80 пъти по-вреден за глобалното затопляне в диапазон от 12 години в сравнение с въглеродния диоксид (СО2). Това е пряко влошаване на климатичната криза, а не стъпки към решаването й.
  • Няма оставащ въглероден бюджет за нови инвестиции в изкопаем газ: Международната aгенция по енергетика (МАЕ) като автономен международен орган в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) начерта пътя към климатична неутралност до 2050 г., изчислявайки на базата на научни изследвания още средата на 2021 г., че изкопаемият газ ще трябва да падне с 8% под нивата от 2019 г. до 2030 г. и с 55% до 2050 г. Съществуващи газови електроцентрали също ще трябва да преустановят дейността си до 2035 г. 
  • Няма време за фалшиви решения, за да останем под 1,5 С.: Изграждането на една газова централа отнема приблизително 3-6 години, което задава времева линия 2025 – 2029 само за стартиране, а трябва време и за изплащане на съответната инвестиция и за осъществяване на печалба. Ядрена централа, за да заработи има нужда от доста повече време, а нашия прозорец за действие е значително по-малък. Вместо да помага на климата, поредното забавяне на френската „водеща ядрена централа от ново поколение“ Фламанвил на практика ще доведе до удължаване живота на въглищната френска електроцентрала Cordemais (да бъде затворена през 2024 г., а не през 2022 г., както обещаваха).
  • И двете горива противоречат на принципа за “ненанасяне на значителни вреди” (DNSH): Гледайки в цялост, целият жизнен цикъл и какво се случва след края на живота на ядрените централи и гориво категорично не се вписват в категорията “безопасни” за живота и здравето на хората и околната среда. Същото важи и за изкопаемия газ – значителни парникови емисии се отделят по цялата верига на доставки и експлоатация.
  •     Редакцията на таксономията е продукт на лобистки натиск: Изследване на Influence Map (IM), публикувано в началото на февруари, показва, че таксономията е била обект на голям лобистки натиск от страна на множество газови компании и индустриални асоциации. Компаниите, които са били най-активни по отношение на добавките към Таксономията са Gazprom, Engie, BP, Equinor, Repsol, TotalEnergies, Snam, Equinor и Uniper. Италианският концерт Enel (бивш мажоритарен собственик на ТЕЦ Марица Изток 3) пък за разлика от тях подкрепи прилагането на строги стандарти за емисиите, съобразно правилата за устойчиво финансиране.
  • Въвежда се изискване държавата, която строи АЕЦ, да изгради площадка за съхранение на ниско и средно радиоактивни отпадъци – сериозен здравен и корупционен риск у нас. При ядрената енергия основният проблем е замърсяването с радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които трябва да се съхраняват в продължение на стотици години, но в повечето страни дори не е започнало изграждането на такива хранилища. Също така и рискът от потенциални аварии, водещи до дълготрайни, широкомащабни, директни и индиректни щети. Примери има Чернобил, Фукушима и др. Фукушима е ярък пример, където синергията между човешка грешка и природно бедствие предизвика аварията. Ако бездействаме негативните промени в климата, ще се увеличат и усилят всевъзможни такива природни стихии. 
За енергийния преход след отказа
, ,

Поучителна история за енергийния преход в България след отказа на страната да премине от въглища към газ

През 2021 г. българското тогава служебно правителство обяви, че е решено да преобразува част от огромната държавна въглищна електроцентрала „Марица Изток 2“ в паро-газова централа – като замени 1,4 GW въглищни мощности с минимум 1 GW газови. Правителството потърси финансиране по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, Модернизационния фонд и други неназовани частни източници. Вече в началото на 2022 г. новото редовно правителство обяви, че се отказва от тези планове, за да не увеличава зависимостта на страната от внос на енергоизточници.

Марица Изток 2 е най-голямата въглищна електроцентрала в България и цяла Югоизточна Европа, която работи с инсталирана мощност от 1630 MW като една от четирите въглищни топлоелектрически централи в Маришкия басейн около Стара Загора. 

Марица Изток 2 е единствената от тези централи, която е изцяло държавна собственост и се управлява и експлоатира от Български енергиен холдинг (БЕХ) ЕАД. 

Регионът се отличава както с местния си добив на лигнитни въглища, така и с това, че е основният доставчик на електроенергия за България, произвеждайки приблизително 30 % от електроенергията в страната. 

България е силно зависима от въглищната индустрия за производство на електроенергия, което, предвид решимостта на Европейския съюз да постигне нетни нулеви емисии, означава, че правителството трябва да действа сега и да насочи България по пътя към зелено бъдеще. 

Правителството, ръководено от предишния министър-председател Бойко Борисов, обаче отказа да приеме каквито и да било логични и амбициозни планове за справяне с проблема с изменението на климата и собствената отговорност на България за постигане на нетни нулеви емисии.

Всъщност едва през октомври 2021 г. правителството, второто от двете служебни правителства след два вота, които не успяха да сформират работещ парламент, се ангажира с дата, до която България ще се откаже напълно от въглищата. Защо За Земята смятаме датата 2038 г. за прекалено късна, вижте тук.

Газовото „решение“ на правителството

Предвид необходимостта от постепенно премахване на въглищата и натиска върху правителството да създаде амбициозни планове за постигане на нетни нулеви емисии, служебното правителство на България отчаяно се нуждаеше от действия. То се спря на преустройството на ТЕЦ „Марица Изток 2“ в паро-газова централа с капацитет от поне 1 GW (един гигават), с цел да се замени част от капацитета на съществуващата въглищна централа (1,4 GW). 

За да завърши преустройството, правителството ще изгради не само нова електроцентрала поради необходимостта от нови турбини, но и изцяло нова инфраструктура, състояща се от 125-километров газопровод, който да осигури доставки до централата.

Общата стойност на новата централа първоначално бе оценена на 1,66 млрд. лева (846 млн. евро). Правителството възнамеряваше да ги финансира, като усвои 498,7 млн. лева (254,9 млн. евро) от Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост и същата сума от Модернизационния фонд. Останалите разходи трябваше да бъдат покрити от частни източници на финансиране, въпреки че тези източници така и не бяха публикувани.

За да финансира съпътстващата инфраструктура за централата, правителството заяви, че ще предостави субсидия в размер на 362,7 млн. лева (185,4 млн. евро) на „Булгартрансгаз“ – националния системен оператор на газопреносната мрежа на България и дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг. Правителството също така възнамеряваше да използва по-голямата част от това финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост и поиска инвестиция от 333 млн. лева (170,2 млн. евро) от Механизма.

В крайна сметка „решението“ на правителството щеше да струва на страната над 1 милиард евро. Това представлява малко над 6,4% от планираните общи разходи за целия български План за възстановяване и устойчивост, заключвайки страната в една (нова) зависимост от изкопаемия газ в продължение на десетилетия и блокирайки значителна сума от финансиране само в две инвестиции от общо 59 и допълнителни 46 реформи.

Това би наложило още по-голяма зависимост от външни доставки на газ, поне половината от които ще се доставят от Русия чрез междусистемната газова връзка – интерконектора Гърция-България. Газовата централа също така щеше да увеличи емисиите на България както поради изтичане на метан, който е много по-мощен парников газ от въглеродния диоксид, така и заради емисии на въглероден диоксид, които се отделят при изгарянето на изкопаем газ.       

Освен това строителството на централата обикновено е продължително начинание. Завършването на проектите може да отнеме най-малко от една до шест години, като може да се очакват значителни закъснения. Ако се вземе предвид обичайната продължителност на работа на газовите електроцентрали, това би означавало, че тази централа ще работи след крайния срок за нетни нулеви емисии, определен от Европейския съюз до 2050 г.      

Друг любопитен момент и разлика между двете версии на НПВУ на служебното правителство от лятото и есента бе, че първоначално се очакваше до 31 декември 2029 г. паро-газовата централа да заработи като (изцяло) водородна електроцентрала, а към днешна дата такава технология още не е налична. В есенния вариант вече плановете са в периода от 2029 г. до 2035 г. мощностите да могат да използват като гориво едва 30 %  водород, а останалото – газ, както и да се изградят повече от една електроцентрали, може би и извън комплекса Марица Изток.

Зависимостта от газ не дава сигурност за бъдещето. Той не е подходящ за бъдеще с нетни нулеви емисии, което вече е признато от вземащите решения, както няма място и като преходно гориво, което трябва да бъде осъзнато от вземащите решения. Това означава, че всеки въглеродно интензивен генерационен капацитет, заменен с газ, в крайна сметка ще трябва да бъде заменен с реални решения за нулеви нетни емисии. 

Недостигът на газ

Рисковете и уязвимостта на газа се проявиха допълнително, когато през октомври 2021 г. Европа изпадна в критична газова криза, при която цената на газа на едро скочи рязко. Европа трескаво се опитваше да си набави нови доставчици на газ, тъй като Русия отказваше да увеличи доставките, за да облекчи този икономически натиск. Руското правителство отказа да увеличи износа си за Европа, освен ако газопроводът „Северен поток 2“ не получи пълно одобрение – показвайки по този начин риска от манипулации в резултат на зависимостта към външни доставчици.

Поради липсата на местен добив на изкопаем газ и евтина инфраструктура и съхранение на възобновяеми енергийни източници, българското правителство беше принудено да възстанови капацитета си за производство на електроенергия от въглища. Това не беше подходящо решение, тъй като хората от бизнеса продължиха да плащат изключително високи цени на енергията – в резултат на проблема с търсенето/предлагането, както и на фактори като повишената цена на газа.

След третите парламентарни избори на 14 ноември 2021 г., след поредица от преговори, беше успешно сформирано коалиционно правителство. След възобновяването на работата на парламента през новата година вицепремиерът Асен Василев обяви, че правителството се отказва от плана за преобразуване на ТЕЦ „Марица Изток 2“ от въглища в газ. 

Министърът се позова на недостига на газ, проблемите с осигуряването на инвестиции и риска от влагане на важни финансови активи в проект, несъвместим с дългосрочните цели за нетни нулеви емисии. 

Служебното правителство пък първоначално представи това погрешно решение за изграждане на паро-газова централа пред обществеността като чудесна възможност за страната. То заяви, че газът е евтин, екологичен и е най-лесното преходно гориво. Това просто не беше правилно, както осъзна и сегашното правителство.

Една поучителна история     

Отказът от газовия проект, който преди се смяташе за бъдещето на зелената енергийна политика на България, трябва да послужи като предупреждение за други страни от Централна и Източна Европа, които гледат на газа като на дългосрочно решение или преходно гориво. 

Огромен брой газови проекти се очаква да получат финансиране от ЕС чрез множество фондове: Фондът за справедлив преход, Механизмът за възстановяване и устойчивост, Модернизационният фонд и Проектите от общ интерес (ПОИ или 5th PCI List) възлизат на милиарди евро публични средства. Всяка страна в региона има множество проекти за създаване на огромна газова инфраструктура, което, както България вече откри, ще означава тъмно бъдеще за зелената енергия.

Aвтор: Rory Forster, координатор Газови политики в За Земята & CEE Bankwatch Network

,

Нови 30 газови приоритетни енергийни проекта на стойност 13 млрд. евро заплашват климата и хората

Нови 30 газови приоритетни енергийни проекта на стойност 13 млрд. евро заплашват климата и хората. Цената за експлоатацията на предвидените газови съоръжения възлиза на над 320 милиона евро за всяка година от тяхното съществуване. Най-малко 865,57 млн. евро ще струва изграждането на българските газови проекти в Петия списък на ПОИ, при експлоатационни разходи от 13,13 млн. евро на година.

Дори докато международните преговори по въпросите на климата текат в Глазгоу, председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен заяви, че е “наш дълг да действаме сега”, новата версия на списъка на Комисията с приоритетна за развитие енергийната инфраструктура предвижда ЕС да подкрепи мега-проекти, които ще заключат Европа в примката на продължаваща зависимост от изкопаемите горива и ще изострят климатичната криза.

Чрез Петото издание на списъка с Проекти от общ интерес (ПОИ / 5th PCI List) ЕС планира да подкрепи спорни газови проекти, като например разширяването на газопровода БРУА, минаващ през Румъния, но и с намерения да минава през България. Такива проекти са кандидатствали за ПОИ и в миналото, но са били отхвърлени от ЕК (фаза 2 на БРУА към България е отменена през април 2020 г.).

ПОИ са трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които получават най-висока политическа подкрепа на ниво Европейски съюз: по-бързи разрешителни процедури, ускорен процес на оценка за въздействието върху околната среда и допускане до специална линия на финансиране от ЕС (Механизмът за свързване на Европа/Connecting Europe Facility).

Проектите на българска територия от списъка са 4:

6.8.1 Газов интерконектор Гърция – България, още известен като IGB, между Комотини и Стара Загора, с компресорна станция в Кипи, Гърция.

6.8.2 Рехабилитация, модернизация и разширяване на българската газопреносна мрежа. 

6.8.3 Газов интерконектор България – Сърбия.

6.20.2 Разширяване на газохранилището в Чирен.

Част от проектите като Чирен кандидатстват за приоритетно финансиране и в рамките на инициативата “Три морета”.

През януари 2021 г. Европейската комисия публикува списък с кандидат-проектите за петия по ред списък с проекти от общ интерес или ПОИ, съдържащ 74 на брой газови проекта. Лъч надежда е, че тогава присъстваше и 5-ти газов проект от България (газопровода Eastring, минаващ през Словакия, България, Румъния и Унгария), който не виждаме в настоящата изтекла информация. Eastring е отложен за неопределено време, въпреки че е получил пари от ЕС за предпроектни проучвания през 2016 г. партньорите не го продължават.

Извън списъка остава и терминала за втечнен газ до Александруполис, както и продължение на газопровода TAP.

Комисията беше поела ангажимент да състави този пети по ред списък в хармония с целите на Европейската Зелена Сделка, като представи силно ограничени възможности за проекти за изкопаем газ. Вместо да спре субсидиите за изкопаеми горива, този нов списък ще предлага подновена подкрепа и пари на данъкоплатците да се дават за ненужни и увреждащи климата изкопаеми горива през следващите две години, но и потенциално много по-дълго.

Това се случва на фона на кризата с цената на изкопаемия газ в Европа, причината за която от части е причинена от прекомерната зависимост от газа, който нееднократно се е оказвал ненадежден. 

Правилата на ЕС относно трансевропейските енергийни мрежи (Регламента TEN-E), под чийто контрол е ПОИ списъка, понастоящем се преразглеждат. За съжаление и Европейският съвет и Европейският парламент предлагат вратички, които продължават да дават възможност прекомерно много проекти за изкопаем газ да попаднат в бъдещи издания на списъка с приоритетни проекти.     

Затова призоваваме:

Проектите от списъка са икономически нерентабилни без публично финансиране. Вместо тях от финансиране и подкрепата на ЕС трябва да се възползват наистина устойчиви проекти за справедлив енергиен преход.

Климатичната криза
,

Европейският парламент е изложен на риск да изпусне климатичната криза, подготвяйки се да подкрепи нови проекти за изкопаем газ

Мнозинство в Европейския парламент, включително социалистите и демократите (S&D), се очаква да гласува за освобождаването на над 213 милиона тона въглерод от изкопаем газ, като част от преразглеждането на правилата на ЕС относно трансевропейските енергийни мрежи (Регламента TEN-E).

В понеделник, 13 септември, водещите евродепутати от всички политически групи ще се срещнат, за да договорят окончателната сделка по предложенията на Парламента за преразглеждане на TEN-E преди гласуването в комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на 27 септември. Според последните предложения се очаква да се позволи продължаване на финансирането на всички газови проекти, включени в Четвъртия и Петия списък на ЕС с „проекти от общ интерес“ (PCI List / Списък на ПОИ). Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D) не успява да се противопостави на консервативните Европейска народна партия (EPP) и Партията на Европейските консерватори и реформисти, които подкрепят тази позиция.

Анализ на Global Witness установи, че само новите газови проекти от Петия списък на ПОИ биха могли да отделят 213 милиона тона въглероден диоксид всяка година. Това е колкото цялата немска въглищна индустрия през 2018 г. Почти половин милиард евро вече е прахосан от ЕС за ПОИ, които са се провалили или вероятно ще се провалят.

Тара Конъли, старши газов campaigner в Global Witness, сподели:

„Чухме достатъчно празна реторика от онези, които казват, че на изменението на климата трябва спешно да се отговори, но впоследствие не успяват да действат при договарянето на значими мерки, които могат да направят разликата. Тъй като климатичната криза внесе хаос в целия свят това лято, групи като социалистите побързаха да призоват за действия, но сега не успяват да се вслушат в собствения си призив“.

В допълнение към текущата подкрепа за инфраструктурата за изкопаем газ Парламентът също планира да подкрепи проекти, които транспортират водород. Чрез процес, известен като „блендиране/смесване“, Парламентът би позволил малки обеми водород да се смесват с големи обеми изкопаем газ, което е огромна вратичка за газовите компании, прикрити под маската на устойчивостта. В същото време смесването на водород и газ би повишило потребителските цени за днешните потребители, включително онези, за които е малко вероятно да са утрешните потребители на водород.

В своите предложения за преразглеждане на TEN-E Европейската комисия се противопостави на бъдеща подкрепа, включително финансиране за всички газови проекти, докато Съветът на енергийните министри реши да продължи да подкрепя само два проекта.

С климатичната криза, която причинява все по-тежки наводнения, пожари и суши, и със страни като Гърция, Германия и Белгия, засегнати особено силно това лято, е ясно, че изкопаемите горива нямат бъдеще в енергийната система на Европа.

Евродепутатите не бива да се отклоняват от отговорностите си за въвеждане на политическа рамка, която постепенно да премахне всички изкопаеми горива до 2035 г. Това е дата, към която емисиите и енергийните решения в ЕС ще трябва да са коренно различни, за да се постигнат климатичните цели на ООН и ЕС. (За повече информация, предлагаме разработения на европейско ниво Манифест срещу изкопаемия газ – “European Civil Society Gas Manifesto

Линк към статията на английски.

Статия за Проблемите на 74-те газови проекти в Петия списък на ПОИ

Позиция „Не заключвайте Мариците с изкопаем газ“

България е сред 5-те страни с най-скъпи газови проекти в ЕС
,

Повече от 4 милиарда лева за скъпи, ненужни и вредни газови проекти

България е сред петте страни с най-много и най-скъпи газови проекти в Евросъюза водена от Гърция, Румъния, Полша и Хърватска. Страната ни прахосва и ще прахоса повече от 4 милиарда лева обществени финансови средства за изграждане на скъпа, ненужна и вредна за климата, здравето и околната среда газова инфраструктура по Европейския списък с Проекти от Общ Интерес (ПОИ). Това показва актуален анализ на европейските организации Food and Water Action Europe and Climate Action Network Europe по данни на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (англ. European Network of Transmission System Operators for Gas (ENTSOG).

Повече от 3 милиарда лева

Повече от 3 милиарда лева, толкова колкото даде за Турски поток, България инвестира в така наречените CAPEX (capital expenditures). Това са капиталови разходи за изграждане, модернизация и рехабилитация на газовите инсталации. Останалата сума от около 1 милиард лева е предвидена за OPEX (operational expenditures), т.н. оперативни разходи за годишна поддръжка на газопроводи и газопроводната мрежа за 15 годишен период от време. Това са само предполагаемите разходи. Ако към сметката от 4 милиарда лева прибавим и сумата предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост за газификацията на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, както и щетите от газовите инсталации, които се пишат на екологичната, климатична и социална сметка, то общата сума ще се увеличи многократно.

За сравнение в Европейски план, ако всички кандидат проекти бъдат приети е планирано да се изразходват над 41 милиона евро – 30 милиона за изграждане и финализиране на газови проекти и над 11 милиона евро оперативни разходи за годишна поддръжка за 15 години напред.

Актуално страната ни е кандидатствала за общо пет от 74 газови проекта от ПОИ – трансгранични инфраструктурни проекти, които свързват енергийните системи на държавите от ЕС и се ползват с достъп до преференциални условия, ускорени процедури и приоритетно финансиране. Между тях са газовите интерконекторни връзки с Гърция и Сърбия (IGB, IBS) и газовия коридор Eastring, подземното газохранилище Чирен, както и рехабилитация, модернизация и разширяване на съществуващата национална газопреносна мрежа.

За тези газови проекти е кандидатствала България:

  • Eastring – България: проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  територията  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Проект IGB: Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България;
  • Проект IBS: изграждането на газова връзка (интерконектор) между България и Сърбия;
  • Модернизация, рехабилитация и разширяване на националната газопреносна мрежа;
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

Девет аргумента защо България да преустанови инвестициите в газови инсталации 

1. Икономическа нерентабилност и така наречения “заключващ ефект” на солидни инвестиции с дългосрочен ефект

Веднъж изградени, газовите инфраструктурни проекти ни обвързват с ползване на вносен изкопаем газ за индустриални, енергийни и битови нужди. Също така и с технология, отделяща значителни емисии парникови газове за десетилетия напред. За да оправдаят високите инвестиции, газовите съоръжения ще трябва да работят и след 2035 г. Това е датата, към която емисиите и енергийните решения в ЕС ще трябва да са коренно различни. Това важи, ако искаме да се постигнат климатичните цели на ООН и ЕС. Ограничаването им да работят за по-кратък период от време ще доведе до финансови загуби и пропуснати ползи. България отново ще бъде изправена в същата ситуация както актуално с въглищата – на (закъсняло) търсене на алтернатива за енергийна трансформация. Рискът от блокиране на милиарди обществени средства и плащането на двойна цена от българското общество и бизнеса за декарбонизация е очевиден.

2. Поскъпване на изкопаемия газ

В близко бъдеще както заради условията на пазара, така и заради покачващите се цени на въглеродните емисии. Като се вземат предвид емисиите от целия жизнен цикъл на изкопаемия газ, включително изтичането на метан, е неизбежно – България ще има същия проблем с цената на въглеродните емисии от газа, още през 2025 г., както сега с въглищата. България ще трябва да плаща още повече за изпускането на въглеродни емисии на територията си. Това ще се отрази осезаемо на цените на енергията, произведена от изкопаемия газ и на цените за крайните потребители – бизнеса и домакинства.

3. Проблем за бъдещата конкурентноспособност

Всяко решение, което води до ненужно скъпа енергия, е проблем за бъдещата конкурентоспособност на българската икономика и отлагане на преодоляване на проблема с енергийната бедност на българското общество. Скъп ток от газови централи означава по-трудни времена. Това важи за всички производители и потребители на стоки и услуги, които нашата страна се опитва да предлага на пазара.

4. Неспазване на климатичните цели

Неспазването на климатичните цели и задължения на България за намаляване на нетните въглеродни емисии най-малко с 55% до 2030 г. и постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Това ще има негативни правни и финансови последствия. Може също да се стигне до дипломатическа изолация на държавата ни в рамките на Европейския съюз. Може да се получи и допълнително отблъскване на чуждите инвеститори, които търсят възобновяема енергия и (сигурна) среда на зелени иновации.

5. Достатъчна инфраструктура

Достатъчна газова инфраструктура и алтернативи за покриване на нуждите и в пикови сезони: По данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2019 г., съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната за една година. Изграждането на нова такава е напълно нецелесъобразно. Следвайки актуални модели разполагаме с достатъчно алтернативи за покриване на нуждите на България и в пикови сезони, без да е нужно нито допълнително газифициране на Маришкия басейн, нито изграждане на допълнителна газова инфраструктура, включително за пренос.

6. Търсенето на изкопаем газ

Ниското и намаляващо търсене на изкопаем газ на национално ниво в различни сектори ще се задълбочи като дългосрочна тенденция, следвайки последни данни от актуалните модели на Центъра за изследване на демокрацията

7. Последиците за околната среда и хората

Негативните последици от изкопаемия газ за климата, околната среда, здравето на хората и правата на местни общности – част от тях управлявани от авторитарни режими извън ЕС, също ще продължат да се задълбочават като проблематика.

8. Емисиите на метан

Изкопаемият газ е неизбежно свързан с отделянето във всички етапи от производствената верига на емисии на значително подценения парников газ метан, който към настоящия момент допринася за една четвърт от глобалното затопляне на годишна база. Емисиите на метан са около 80 пъти по-вредни за климата от емисиите на въглероден диоксид за двадесетгодишен период. По последни данни, тъй като употребата на въглища намалява, в Европейския съюз, изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид от въглищата. Намаляването на емисиите на метана е стратегията с най-голям потенциал за ограничаване на глобалното затопляне през следващите 20 години.

9. Няма време за газови проекти

Няма време България да се превръща в така популяризирания от българската политика Газов Хъб на Балканите. Европа вече е по пътя към преустановяване на употребата на газ (за справка Холандия, Дания, Австрия и др.). Времето на газа като преходно гориво вече изтече. Това потвърди категорично последния доклад на Международната енергийна агенция (IEA). Следвайки рамката на Зелената Сделка и всички политически и законодателни процеси и динамики, които текат актуално на Европейско и световно ниво е повече от нелогично. Няма логика България да върви наопаки и да инвестира в изкопаем газ.

Нека се поучим и от грешките си относно Турски / Балкански поток. Заради изграждането на газопровода „Балкански поток“ „Булгартрансгаз“ натрупа масивни дългове от над 2,6 милиарда лева към днешна дата. Плановете този дълг да бъде частично погасен от приходите, генерирани от транзитните такси не се реализираха. Дори напротив: газопроводът не работи на пълен капацитет, но ще трупа ежегодно разходи за поддръжка – дълговете на държавното дружество нарастват. 

Очакваме от българските политици да се поучат от грешните инвестиции в „Балкански поток“. Очакваме те да пренасочат обществените средства за развиване на иновативни решения, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Това би подпомогнало социално и екологично справедливия енергиен преход на България.

Прочетете тук актуалните ни становища относно:

Не заключвайте Мариците с изкопаем газ!

https://www.zazemiata.org/resources/pozicia-gaz-marica/

Метанът – невидимото лице на изкопаемия газ

https://www.zazemiata.org/nevidimoto-lice-na-izkopaemiya-gaz/

България е сред 5-те страни с най-скъпи газови проекти в ЕС
,

Ще потече ли наистина зелен водород по газопроводите до 2027? Министрите на енергетиката на Евросъюза изкуствено удължават живота на изкопаемия газ, застрашавайки постигането на Европейските цели за климатична неутралност

Миналия петък Европейските енергийни министри преразгледаха законодателството в областта на енергийната инфраструктура (TEN-E). Те се споразумяха да удължат субсидиите за някои трансгранични проекти за изкопаем газ, дадоха зелена светлина за смесване / примес / blending на нисковъглеродни газове с изкопаем газ в тръбопроводите без ясно дефинирано съотношение и утвърдиха намесата на газовата промишленост в политиката. Това решение беше взето, въпреки натиска на 11 държави и Европейската комисия подобно финансиране да приключи, за да бъде то съобразено с климатичните цели на Евросъюза. Споразумението на Съветът на енергийните министри беше силно критикувано от европейските климатични групи и НПО мрежи, част от които е За Земята.

Компромисно решение: Преходен период с примес на изкопаем газ с „нисковъглеродни газове“ и водород до 2030 г.

На пръв поглед обещаващо, решението на енергийните министри включва изграждането на ново поколение инфраструктура и преобразуване на съществуваща за транспортиране на водород, както и проекти за подкрепа на така наречените „интелигентни газови мрежи“ под претекст за транспортиране на „нисковъглеродни“ газове. Недефиниран термин, който в действителност включва множество газове, независимо от тяхното въздействие върху климата. Окончателният компромис е, че газопроводи и терминали за пренос на изкопаем газ могат да бъдат изграждани, надграждани и модернизирани, за да транспортират смес от изкопаем газ и водород, процес известен като „блендиране“, през следващите девет години до 2030. Финансовата подкрепа от ЕС обаче ще спре през 2027 г. Изкопаемият газ най-вероятно ще продължи да доминира в новите проекти най-малко до 2027, защото: 

  • Не е дефинирано какви проценти от всеки газ могат да бъдат транспортирани и какъв процент от тях да бъде примеса с водород;
  • Не е регламентирано примесеният водород да е „зелен“, т.е. да е произведен само от възобновяеми енергийни източници. 

В момента производството и транспортирането на водород са свързани със значително по-високи разходи и по-ниска ефективност. Тепърва предстои развитие на икономически рентабилна, енергийно ефективна и адекватна технология за добив на водород, особено на зелен водород. Ползите от смесването с водород се оспорват сериозно от учени и експерти от гражданското общество.

В подкрепа на мега газови инфраструктурни проекти

Споразуменията по TEN-Е също така подкопават усилията на ЕС за намаляване на човешкото влияние усилващо климатичните промени, като продължава да подкрепя два големи инфраструктурни проекта за изкопаем газ:  

  • EastMed за свързване на Кипър с Европейската газова мрежа и снабдяване на Европа с газ от Източното Средиземноморие: 6 милиарда евро обществени средства ще бъдат прахосани за свързване на ЕС с нов източник на изкопаем газ, който Европа не може да използва и който ако работи с пълен капацитет (20 милиарда кубически метра газ годишно) при изгаряне газът, идващ от газопровода ще излъчва толкова въглероден диоксид, колкото сегашният най-лош замърсител в Европа, електроцентралата Bełchatów в Полша.
  • тръбопроводът Мелита за свързване на Малта с Европейската газова мрежа, с капацитет (2 милиарда кубически метра газ годишно) до държава с население от само 500 000 души. За сравнение актуално България употребява сходно количество газ годишно при почти 15 пъти по-голямо население.

Конфликт на интереси: Газовите компании ще продължават да влияят върху ключови енергийни решения 

И не на последно място, въпреки опасенията на някои държави-членки, по предложение на Съвета на енергийните министри, газовите лобисти – опериращи чрез търговския орган ENTSOG – ще имат правомощието да прогнозират от колко енергия се нуждае Европа и да оценяват и дават приоритет на новите инфраструктурни проекти. Така компаниите за изкопаем газ, които се възползват от политиката на ЕС за газова инфраструктура и субсидиите, ще продължат да влияят върху ключовите енергийни решения. Вместо да предоставят правомощия на независим орган енергийните министрите утвърдиха досегашното значителното влияние на газовото лоби върху политическите решения. В крайна сметка ЕС не може да се откаже от изкопаемите горива, докато този конфликт на интереси е в основата на решенията му относно политиката на енергийна инфраструктура.

Оспорвано решение, последната дума има Европарламента

Съветът на енергийните министри беше силно разединен в решението си. Много страни се въздържаха в знак на протест. Гласовете „против“ от Австрия, Люксембург, Германия и Испания отслабиха позицията на Съвета, тъй като текстът сега влиза в преговори с Европейския парламент. България ясно се застъпи за версията на Португалското председателство на Съвета на ЕС, която популяризира газа като преходно гориво, произнасяйки се и за така нареченото „блендиране“, т.е. смесване на изкопаем газ с водород или други газообразни горива. Тук можете да проследите запис от заседанието на Съвета на енергийните министри от 11.06.2021г.

Депутатите в Комисията по енергетика ще гласуват на 15 юли. Тристранните преговори между Комисията, правителствата на ЕС и Европейския парламент (ЕП), известни още като триалог, могат да започнат веднага. Като алтернатива те могат да бъдат отложени, докато всички членове на ЕП гласуват позицията на Парламента в пленарна зала, което вероятно ще се състои през септември.

Кратък анализ: Какви са последствията от решението на енергийните министри за Европа и България?

Решението на енергийните министри е в противоречие с Европейските цели за климатична неутралност. Съществува риск от заключване на инвестиции и злоупотреба с водорода в полза на природния газ

Ако решението на енергийните министри бъде потвърдено от предстоящия триалог и се гласува в Европарламента това сериозно би подкопало способността на ЕС да постигне своята климатична цел за 55% нетно намаление на парниковите емисии до 2030 г. и климатична неутралност до 2050 г. Актуализираните и повишени цели на ЕС за климата изискват намаляване на потреблението на изкопаем газ с 37% до 2030 г. според сценариите на Европейската комисия. Това също сериозно би било поставено под въпрос. 

Правилата на TEN-E определят кои трансгранични енергийни инфраструктурни проекти могат да бъдат приоритетни за строителство през следващото десетилетие, което означава, че тези проекти се ползват с привилегирован достъп до ускорени разрешителни и публични финанси. Ако тези проекти бъдат изградени в предложения от енергийните министри деветгодишен преходен период, за да оправдаят високите инвестиции, те ще трябва да работят далеч след 2060 г. – време в което емисиите отдавна трябва да са спрели, за да се постигнат климатичните цели на ЕС. Рискът от блокиране на милиарди обществени средства е очевиден. Самата Международна енергийна агенция, до преди месец привърженик на изкопаемия газ като преходно гориво, даде червен картон за инвестиции в инфраструктурата за изкопаеми газове в актуалния си доклад „Net Zero“.

Деветгодишният преходен период, през който съществуващата газова инфраструктура може да бъде надградена, за да пренася водородни смеси, е напълно в противоречие с вече значително пренаситената Европейска газова мрежа. В съществуващата мрежа и в момента може да се примесва 10% водород. 

В решението на енергийните министри липсват ясни изисквания за количеството и съотношението на смесените газове и водород, планирането на блендиране / смесване със зелен водород. 90-95 процента от наличния водород в рамките на Евросъюза се произвежда от изкопаеми горива като въглища. По малко от 0,1% е наистина зелен водород от възобновяеми енергийни източници. За момента липсват икономически рентабилни и енергийно-ефективни технологии за производството и преноса на зелен водород и тепърва предстои те да бъдат изградени, за което ще са нужни десетилетия. 

Вземайки под внимание неясните изисквания за водорода както и високите разходи и инвестиции необходими за производство на зелен въглерод на индустриално ниво, ниската ефективност в сравнение с ВЕИ и липсващата и дългосрочна за изграждане инфраструктура възникват два въпроса:

  1. Ще потече ли наистина и в какви количества по Европейските газопроводи зелен водород до 2027?
  2. Защо да се заключват инвестиции в развитието на мащабна водородна инфраструктура на фона на климатичните цели на ЕС като средствата могат да се пренасочат към проекти за енергийна ефективност и иновации в сферата на ВЕИ?

 

Поглед към България: 3 милиарда лева заключени в скъпа, ненужна и вредна газова инфраструктура по Проекти от Общ Интерес (ПОИ) (ключови инфраструктурни проекти, в частност трансгранични проекти, които свързват енергийните системи на държавите от ЕС)

Същите въпроси възникват и поглеждайки към България. Актуално страната ни е кандидатствала за общо пет от 74 газови проекта по ПОИ на обща стойност над 3 милиарда лева, имайки предвид и разходите за поддръжка на газовите инсталации в строеж. Същата сума България даде и за изграждането на Турски поток, без да постигне първоначалните цели на проекта –  газова независимост и приходи от транзитни такси.

  • Eastring – България: проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  територията  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Проект IGB: Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България;
  • Проект IBS: изграждането на газова връзка (интерконектор) между България и Сърбия;
  • Модернизация и рехабилитация на националната газопреносна мрежа;
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

По-нататъшното изграждане на газова инфраструктура в България за покриване на собствени нужди и за снабдяване на други Европейски държави, е напълно ненужно и контрапродуктивно имайки предвид: 

  • климатичните цели и задължения на България за намаляване на нетните въглеродни емисии с 55% до 2030 и постигане на въглеродна неутралност до 2050,
  • ниските и намаляващи нужди от изкопаем газ на национално ниво,
  • достатъчната към момента инфраструктура за покриване на тези нужди, 
  • негативните последици от изкопаемия газ за климата, околната среда и здравето на хората. 

Вземайки под внимание квотите за въглеродни емисии в Европейския съюз, газът ще поскъпне значително през следващото десетилетие и ще стане икономически още по-нерентабилен, както за индустриални, така и за битови потребители. Няма време България да се превръща в така желания от някои български политици газов хъб Балкан, защото в най-близко бъдеще цяла Европа ще е по пътя към преустановяване на употребата на газ (както в момента отделни държави). Времето на газа като преходно гориво вече изтече. Следвайки сценариите на Европарламента за енергийния микс на Европа през идните десетилетия, рамката на Зелената Сделка и всички политически и законодателни процеси и динамики, които текат актуално на Европейско и световно ниво е повече от нелогично България да върви наопаки и да инвестира в изкопаем газ.

Имаме сериозни опасения обаче, че газовата индустрия и в България използва водорода като аргумент, за да продължи да изгражда газови и водородни инфраструктурни проекти както за индустриални, така и за битови потребители с обещанието, че с напредване на технологиите водородът, произведен от изкопаем газ, ще бъде заменен със зелен водород от ВЕИ. Веднъж построят ли се газопроводите е твърде вероятно да попаднем за десетилетия в плен на газа – така нареченият заключващ ефект. 3 милиарда лева могат да се пренасочат още сега към проекти за енергийна ефективност и иновации в сферата на ВЕИ.

 

Научете повече:

Зад кулисите

През ноември 2019 г. Европейският парламент официално обяви извънредна ситуация в областта на климата, като възложи на Европейската комисия да гарантира, че всички съответни законодателни предложения подкрепят целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса. Още през декември 2020 година Европейската комисия предложи нова версия на TEN-E, изключваща финансирането на петролна и газова инфраструктура. 

 

Позициите на страните членки бяха ясни още преди срещата на енергийните министри. Единадесет правителства на ЕС начело с Германия и Австрия подкрепиха изключването на всички изкопаеми горива, включително смесването с тях, от новия регламент за TEN-E. България заедно с правителствата на Кипър, Чехия, Гърция, Унгария, Малта, Полша, Румъния и Словакия се опита да продължи мита за изкопаемия газ като преходно гориво, застъпвайки се в обща позиция за така нареченото „блендиране“, т.е. смесване на изкопаем газ с водород или други газообразни горива. 

 

В писмо, изпратено в края на май, CEE Bankwatch Network заедно с над 50 неправителствени организании от Централна и Източна Европа, сред които и За Земята, призоваха своите правителства да спрат разширяването на Европейската инфраструктура за изкопаем газ чрез регламента TEN-E.

 

Какво е ТЕН-Е

Законодателството „TEN-E“ определя кои трансгранични енергийни проекти могат да бъдат обозначени като проекти от общ интерес (ПОИ), като осигурява по-лесен достъп до определени Евро фондове, преференциална и ускорена обработка на разрешителните. Евросъюза  преразглежда правната рамка, за да се съобрази със Зелената сделка и неотдавна актуализираните си цели до 2030 и 2050 относно борбата с негативните последици от климатичните промени.

, ,

Подкрепи петиция до Европейската комисия 74 мегапроекта за изкопаем газ да не получат евросредства

Сред кандидат-проектите за европейско финансиране са и пет български газови проекта 

Европейската комисия изготвя в момента списък с трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които следва да получат достъп до финансиране от Европейския Съюз и да се възползват от процедура за ускорено изпълнение. Това са така наречените проекти от общ интерес или ПОИ. Кандидатствали са 74 съоръжения за изкопаем газ, всички те очакват да получат одобрение като приоритетни. Нито едно от тях не трябва да бъде избрано, защото вместо да решават, те създават проблеми със замърсяват въздуха, водите и почвите, имат пагубно въздействие върху климата и нарушават човешките права на местните общности. 

До 8 април имате шанс да кажете своята дума и да кажете на Европейската комисия, че нито един проект за изкопаем газ не бива да бъде включен в приоритетния списък, като подпишете петицията.

Газовите проекти замърсяват въздуха, водите и почвите, имат пагубно въздействие върху климата и нарушават човешките права на местните общности. Производството, транспортирането и експлоатацията на изкопаем газ замърсява значително въздуха, водите и почвите. Изкопаемият газ е вреден за климата и е неизбежно свързан с отделянето във всички етапи от производствената верига на емисии на значително подценения парников газ метан, който допринася с почти 25% за глобалното затопляне. По последни данни в Европа изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид от въглищата. Нерядко в процеса на изграждането на газова инфраструктура се налага преселването на цели села. На засегнатите местни общности често не се дава глас и възможност да артикулират нуждите и проблемите си, свързани с изграждането на газопроводите. Рядко се провеждат публични консултации, да не говорим за обезщетения на потърпевшите от строежа и експлоатацията на газопроводите. 

Трансграничните проекти за газова инфраструктура са в разрез със собствените обвързващи, дългосрочни климатични цели и поети политически ангажименти на национално, европейско и глобално ниво.

Изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ е несъвместимо с ангажимента на Европа и Българската държава за постигане на климатична неутралност до 2050 г. както и в пълно несъответствие с Парижкото споразумение и неговите глобални цели да се ограничи повишаването на температурата до 1.5 °С.

Нова газова инфраструктура е икономически нерентабилна, а ще бъде изградена на гърба на българския и европейския данъкоплатец.

Всички надеждни сценарии, включително прогнозите на Европейската комисия в съответствие с целта за ограничаване на емисиите от 55%, предвиждат намаляване на търсенето на изкопаем газ между 32% и 37% през 2030 г. и след това. Следователно изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ би довела до генериране на невъзвръщаеми инвестиции, блокиране на финансови средства и прахосване на пари на данъкоплатците. А тези средства могат да се вложат за изграждане и подпомагане на вече доказалите се като отлично решение срещу климатичната криза възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Изграждането на допълнителна газова инфраструктура е ненужно

Съществуващата вече гъста и скъпоструваща газова мрежа на територията на целия Европейски съюз, но и на страната ни, покрива и дори надвишава текущите нужди на България и Европа, и гарантира енергийна сигурност и стабилност. Последни изследвания показват, че Европа не се нуждае от повече проекти за изкопаем газ за своята енергийна сигурност. Въпреки че няма отклонения към редица градове, по данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2019 г. съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната. Освен това и настоящата, и изграждащата се вече газова инфраструктура на територията на България са достатъчни, за да осигурят диверсификация на минимум половината от газовото ни потребление и предотвратяване на пълна енергийна зависимост от един източник на газ, както беше до миналата година от Русия.

Пет причини, защо Европейската комисия да откаже всички кандидат-проекти за изкопаем газ:

74 проекта за изкопаем газ са кандидатствали за включване в списъка с приоритетни за ЕС.

48 от тях… ще бъдат изградени в страни, където търсенето на газ вече е достигнало своя пик.

43 от тях…. изпитват хронични строителни закъснения.

20 от тях… са открито нежелани от местните общности.

15 от тях…са кандидатствали за предишните списъци за приоритетни, но не са били одобрени.

12 от тях … са икономически нерентабилни.

Кажете “Не” на всички 74 кандидат-проекти за изкопаем газ в Списъка за приоритетни проекти на ЕС! Кажете “Не” на финансирането им с обществени средства! Кажете “Не” и на петте български кандидат-проекти за изкопаем газ!

  • Eastring – България, проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  териториите  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Модернизация и рехабилитация на националната газопреносна мрежа;
  • Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България (проект IGB);
  • изграждането на газова връзка (интерконектор)  между България и Сърбия (проект IBS);
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

Дайте своя глас срещу замърсяващи, прахоснически, ненужни, нерентабилни и несъвместими с целите за справедлив енергиен преход и постигане на климатична неутралност до 2050 г. мегапроекти за изкопаем газ.

До 8 април имате шанс да кажете своята дума!