Българските власти показват конформизъм и липса на воля по посока намаляване на течовете на метан в атмосферата. Снимка: изложба на снимки с инфрачервена камера, която засича течовете от газовата инфраструктура в България.
На 15 ноември 2023 г., почти 2 години след първоначалното предложение на Европейската комисия, европейските институции постигнаха финално съгласие по текста на Регламента за ограничаване на емисиите на метан в ЕС (ЕС 2024/590). Това е първият общоевропейски регламент за борба с емисиите на метана (който е основната съставка на изкопаемия газ).
Нуждата от такъв регламент бе определена от тревожно критичните нива на метан в атмосферата в последното десетилетие, който според научните доказателства е вторият по сила на влияние газ, отговорен за климатичните промени.
След дълги преговори и многократни опити от страна на индустрията за изкопаеми горива изискванията да бъдат размити, беше постигнато споразумение между държавите-членки и Европейския парламент (ЕП). Това е първата стъпка в правилната посока, тъй като регламентът въвежда нови изисквания за секторите на нефта, газа и въглищата за мониторинг, докладване и проверка на емисиите на метан (т.нар. правила за MRV) и добавя мерки за намаляване на емисиите на метан чрез правила за откриване и отстраняване на течове (LDAR) и забрана за рутинно изпускане на газове и изгаряне на факли (BRVF). Правилата за мониторинг и докладване на тази рамка и някои договорни задължения са разширени и по отношение на емисиите от вносни енергийни източници, които представляват най-голямото потребление в ЕС.
От датата на влизането в сила на Регламента страните членки на ЕС имаха период от 1 година, в който да приведат националното си законодателство в синхрон с него, след което да започнат да прилагат на практика разпоредбите му на териториите си.
До настоящият момент България не е изпълнила почти нито една от неговите разпоредби, които биха довели до намаляване на изтичането на метан в атмосферата, като при това изобщо не е създала национален орган, който да се занимава с това, както Регламентът постановява*.
България забавя действията си по Регламента за метана основно поради липса на политическа воля за реформи в енергийния сектор. Затова се бави и адаптирането на националната законова рамка, както и изграждането на капацитет за мониторинг. Към момента страната рискува санкции и изоставане в климатичните цели на ЕС.
Основните причини за забавянето са свързани със зависимостта на страната от вноса на изкопаеми горива. Тъй като България е транзитен център и вносител на енергийни ресурси, прилагането на регламента ще наложи строг контрол върху произхода и емисиите на внасяния газ и петрол, което създава административни и икономически предизвикателства.
Политическата несигурност в страната, както и честите смени на правителства и липсата на дългосрочна енергийна стратегия възпрепятстват приемането на необходимите подзаконови актове и определянето на компетентни органи за контрол.
Регламентът налага строги ограничения за емисиите от работещи и вече спрени от експлоатация въглищни мини, които не желаят да спазват изискванията на регламента и имат силно лоби пред властите с мотива, че нямат налични средства да извършат необходимите промени.
*Ето подробен списък на това, което Регламентът постановява:
Чл. 4(1)
Няма съобщен компетентен орган на Европейската комисия , който да следи за прилагането на Регламента за метана.
Чл. 12(1)
Понастоящем няма публично достъпни доказателства, че някой оператор вече е подал годишния доклад, определящ количествено емисиите на метан на ниво източник, на компетентен орган , както се изисква по чл. 12(1).
Чл. 12(8)
Няма публично достъпни доказателства, че български компетентен орган е публикувал доклади за емисии на метан на ниво източник, както се изисква съгласно чл. 12(8), на институционален уебсайт.
Чл. 14 (1)
Няма публично достъпни доказателства, че операторите са представили своите програми LDAR * на компетентен орган , както се изисква съгласно чл. 14(1).
Чл. 14(2)
Няма публично достъпни доказателства, че операторите са провели първото разследване LDAR ** тип 2, както се изисква съгласно чл. 14(2).
Чл. 14(14)
Няма публично достъпни доказателства, че операторите са представили графика за ремонт и мониторинг, както и доклада за резултатите от разследванията LDAR от предходната година на компетентния орган (все още не е определен), както се изисква съгласно чл. 14(14).
Чл. 16(2)
Няма публично достъпни доказателства, че операторите са представили годишния доклад за всички събития, свързани с вентилиране и изгаряне във факел, както се изисква съгласно чл. 16(2).
Чл. 18(1)
Понастоящем компетентният орган (който все още не е определен) не е публикувал инвентаризацията на неактивните, временно запушените, постоянно запушените и изоставените сондажи, както се изисква съгласно чл. 18(1), на институционален уебсайт. Националният геоложки фонд и Министерството на енергетиката поддържат вътрешни бази данни за сондажи, но те не са публично достъпни и не предоставят публичен списък на неактивните, временно запушените, постоянно запушените или изоставените сондажи.
Чл. 20(6)
Няма публично достъпни доказателства, че операторите на действащи въглищни мини са подали годишния доклад, определящ количествено емисиите на метан на ниво източник, на българския компетентен орган, както се изисква по чл. 20(6).
Чл. 20(7)
Няма публично достъпни доказателства, че български компетентен орган е публикувал доклади за емисии на метан на ниво източник за действащи въглищни мини, както се изисква съгласно чл. 20(7), на институционален уебсайт.
Чл. 25(1)
Няма публично достъпни доказателства, че български компетентен орган е публикувал инвентаризацията на затворените или изоставените подземни въглищни мини, както се изисква съгласно чл. 25(1), на институционален уебсайт.
Чл. 27(1)
Няма публично достъпни доказателства, че вносителите вече са подали информацията за вносните потоци на компетентен орган , както се изисква по чл. 27(1).
Чл. 27(2)
Няма публично достъпни доказателства, че България е предала на Европейската комисия информацията за вносните потоци на газ, петрол и въглища, както се изисква съгласно чл. 27(2).
Чл. 33(1)
Няма публично достъпни доказателства относно това дали България е приела рамка за санкциониране на нарушения на Регламент (ЕС) 2024/1787, както се изисква по чл. 33(1).
Чл. 33(8)
Няма публично достъпни доказателства, че български компетентен орган е публикувал годишна информация за наложените санкции, както се изисква съгласно чл. 33(8).
Вижте още по темата тук:
*Програмите LDAR (Leak Detection and Repair – Откриване и отстраняване на течове) са систематични процедури, използвани в промишлеността за идентифициране и ремонт на източници на неорганизирани емисии. Тези емисии обикновено включват летливи органични съединения (ЛОС/VOC) и парникови газове като метан.
** – Разследване LDAR Тип 1: Стандартно (инструментално) разследване
Този тип разчита на директно измерване на концентрацията на газове около потенциалните източници (клапани, фланци, уплътнения).
- Разследване LDAR Тип 2: Визуално/Оптично разследване (Smart LDAR)
Това е по-модерен подход, който използва технологии за визуализация на течове чрез OGI (Optical Gas Imaging) камери.