Предстои тазгодишното издание на ежегодния граждански форум „Конференция по демокрация“. Заповядайте на 25 и 26 февруари в Концертно студио на „Радио Варна“. Входът е свободен, а програмата за събитието е на ваше разположение в края на публикацията.
Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права, баланс на интереси на различни групи в обществото, постигане на консенсус и устойчиво развитие.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/02/Demokraciya_ZZ_FB_event_2023.png10051920Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-02-13 14:37:442023-02-24 18:52:52Форум „Конференция по демокрация – 2023“ ви очаква на 25 и 26 февруари
Съвместно с Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) набираме презентатори, лектори или докладчици за Граждански форум – Конференция по демокрация, който ще се проведе на 25 и 26 февруари 2023.
Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции, или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.
Можете да представите дейности и от предишни години, защото форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права; баланс на интереси на различни групи в обществото; постигане на консенсус (договореност).
Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.
Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) чрез попълването на електронен формуляр ТУК до 19 януари 2023, 00:00 ч. Всеки презентатор трябва да има на предвиди, че времето за всяка една презентация е 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията. Одобрените кандидати ще получат известие за участие до 25 януари 2023г.
Мястото и дневния ред на конференцията ще бъдат обявени на 5 февруари в 2023 в интернет страницата на ОЦОСУР.Одобрените лектори ще получат детайлна информация за конференцията.
За допълнителни въпроси може да се обръщате към организаторите на ел. адрес ecovarna.info@gmail.com или на тел. 0887351141
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/01/конференця-по-демокрация.png9241640Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-01-06 14:31:482023-01-20 11:00:04Стани презентатор, лектор или докладчик на Конференция по демокрация
Комитетът призовава българското правителството да ревизира докладите за Оценка на въздействието върху околната среда и Оценка за съвместимост, съгласно изискванията на Европейската комисия от 2019 и 2022.
Комитетът разгледа за поредна година досието по случая Кресна и след гласуване, в което 12 държави членки гласуваха „за“ отваряне на досие, 8 гласуваха „против“, а 8 – „въздържали се“, случаят остава, като потенциално досие под засилено наблюдение на бюрото и Постоянния комитет на Конвенцията. [1]
Комитетът прие през пролетта на 2023 г., при възможност, да започне официална процедура по медиация като инструмент за преодоляване на различията между правителството и НПО-жалбоподатели.
В дискусията представителят на Европейската комисия ясно посочи, че Оценката на въздействие по околна среда и Оценката за съвместимост следва да бъдат ревизирани, поради съществени им недостатъци.
„Тези решения директно опровергават твърденията на Министъра на околната среда и водите, изказани в интервю за национална медия на 25-ти ноември, където бе посочено, че след приемането на целите за НАТУРА 2000 и преглед на екологичните оценки от страна АПИ, е възможно магистралата да бъде построена в Кресненския пролом като строителството започне до май 2023 г. в изпълнение на решение по ОВОС 3-3/2017 г.“, казва Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята“.
„Както коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ многократно сме посочвали: ново решение по ОВОС и оценка за съвместимост с равностойно разглеждане на всички алтернативи извън Кресненския пролом, са задължителни. Всяко строителство на АМ „Струма“ в изпълнение на решение по ОВОС 3-3/2017 г., е незаконно“, заяви Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“.
Ако от отговорната институция за проекта, Агенция пътна инфраструктура, бяха извършили тези действия съгласно изискванията на директивата за природните местообитания и директивата за ОВОС, както и НПО препоръките на коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ – още през 2019 година, строителството на вариант, който разрешава и транспортния, и екологичния проблем в Кресненски пролом с наличните по оперативна програма транспорт 2014-2020 европейски средства щеше да е започнало отдавна.
Неправителствените организации и граждани от коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ продължаваме да подкрепяме довършването на автомагистрала „Струма“ по възможно най-бързия начин при спазването на изискванията европейското законодателство и стриктно опазване на биоразнообразието.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/12/Screenshot-2021-12-02-at-16.32.34.png13622054violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-12-02 17:56:272022-12-19 11:25:44Необходимо е ревизиране на екологичните оценки на автомагистрала „Струма“ в участъка на Кресненския пролом: решение на Комитетa на Бернската конвенция
Тежки машини вече работят в областта на Кресненския пролом, по всичко личи — незаконно, защото представителите на регионалната екологична инспекция – РИОСВ Благоевград, извикани за проверка, казват, че нямат информация за подобни действия. Пет големи пътни отбивки с изкоренена изцяло растителност между пътя и асфалта, премахнат хумусен пласт и заравняване – или с други думи, подготовка за асфалтиране, откриха биолози, експерти, представители на коалиция „Да спасим Кресненския пролом“.
Сигнализирани са отговорните институции — Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на околната среда и Агенция „Пътна инфраструктура“ за работата на тежки машини в Кресненския пролом.
Биолозите алармират, че работните дейности на практика унищожават местообитанията, докато според Агенция „Пътна инфраструктура“ те помагат за „смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле“ в рамките на: „Изработване на технически проект и изпълнение на част от мерките за смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле, посочени в Решение по ОВОС № 3-3/2017 г., чрез изграждане и модифициране на оградни и дефрагментационни съоръжения по път I-1 от км 380+300 до км 396+137“.
Останалите институции все още не са изпратили отговор.
Въпреки тези уверения, експертите на природозащитните организации са силно притеснени, че на практика се унищожават малки острови от растителност и местообитания на защитени видове от НАТУРА 2000. А те са изключително важни, за да може да има поне в някои участъци по дължината на пътя в пролома изграждане на малки подлези за животни. С подготвеното асфалтиране това става невъзможно и даже съществуващите пътни водостоци вече не могат да изпълняват такива функции.
Подлезите за животни и водостоците послужиха на правителството като аргумент, че няма нужда от нова оценка за въздействието на проекта – ОВОС, както и от алтернатива, изцяло извън Кресненски пролом. Даже за целта бяха отделени пари по обществена поръчка, за да се адаптират водостоците като животински подлези. Подготвеното асфалтиране показва, че ако трафикът остане трайно в пролома, е невъзможно да има реално съчетаване на транзитния магистрален автомобилен поток с опазване на природата и с предотвратяване на риска от пътни инциденти.
Природозащитните организации са на мнение, че с тези дейности, АПИ прави опит да се подготви бъдещото разширяване на пътя през пролома, като част от магистралата и окончателно се предреши избора на трасе. При това — по най-опасният и за човешкия живот, и за природата вариант – през Кресненски пролом.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/11/1-2-scaled.jpg14402560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-11-04 15:39:252022-12-07 10:53:09Разчистване в Кресненския пролом или незаконно строителство?
Няма съмнение, че данъчното облагане е една от най-важните функции на всяко правителство, тъй като осигурява по-голямата част от приходите, с които то разполага, за да постигне по-висок стандарт на живот и други обществени цели. Избягването и укриването на данъци от страна на най-богатите членове на обществото лишава правителствата от така необходимите средства за постигане на целите за развитие, като например намаляване на бедността, подобряване на инфраструктурата и увеличаване на инвестициите в здравеопазване и образование.
Според Доклада за данъчна справедливост от 2021 г., годишно се губят 483 милиарда долара от данъчните приходи поради злоупотреби с корпоративен данък от страна на многонационални корпорации и укриване на данъци от богати физически лица. За една година България губи над 137 млн. долара от злоупотреби, извършвани от многонационални корпорации и 16 млн. долара от укриване на данъци от физически лица.
Освен икономическия аспект, данъчните злоупотреби на богатите корпорации и физическите лица увеличават неравенството, както и недоволството сред тези, които плащат справедлив дял от данъците си. Важно е да се отбележи, че злоупотребите с данъци лишават правителството от средствата, необходими за изграждането и поддържането на демократичните институции, отслабват способността на държавата да осигурява подкрепа за нуждаещите се, подхранват икономическо неравенство и социално противопоставяне.
Разбирането на последиците от данъчните злоупотреби и на лостовете за тяхното намаляване е от решаващо значение за страна като България, която се стреми да повиши жизнения си стандарт. Това образователно ръководство е създадено, за да запознае учениците с данъчната система на страната, но и за да им помогне да разберат как България и Европейският съюз се вписват в глобалната картина на данъчната справедливост. То съдържа 11 дейности, с различно времетраене и възможност за онлайн адаптация.
Изтеглете образователното ръководство и го споделете със своите ученици, студенти или всеки, който иска да научи повече по темата:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/10/financial-g73de0c73d_1920.jpg12381920Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-10-19 15:40:412022-12-05 14:34:44Всичко, което трябва да знаем за данъците – на едно място: наръчник за данъчна справедливост
Националният съвет по биологично разнообразие (НСБР) към МОСВ обезсмисли месеци работа и отхвърли консенсусното научно предложение на научната общност за определяне на целите на НАТУРА 2000 в Кресна, за сметка на предложение, разработено от частна консултантска компания. Това се случи по време на заседание, което се състоя на 13 октомври, четвъртък. Научната работна група беше създадена съгласно плана за действие на Бернската конвенция към Съвета на Европа от 2021, одобрен и от българското правителство. На 27 юли тази година в писмо до българските власти Европейската комисия посочи, че очаква от България да одобри целите, разработени от именно тази работна група, след задължителното обществено обсъждане.
Това е пореден пример за провала в опазването на нашата природа от страна на Министерството на околната среда, доказателство за което е започналото срещу България дело пред Съда на Европейския съюз, поради неизпълнение на европейското законодателство – липса на специфични цели изобщо за цялата мрежа Натура 2000.
Има индикации, че проектът на частната консултантска компания, приет на заседанието вчера е създаден основно с цел легитимирането на инвестиционното намерение за построяване на АМ „Струма“ през Кресненския пролом по одобреното през 2017 г. от тогавашното българско правителство трасе.
Ключова роля на защитената зона „Кресна-Илинденци“, определена от Натура 2000 за опазването на биокоридорите на влечуги, мечка и вълк, е отхвърлена в приетите цели от вчера. Това е един от проблемите, които остават нерешени, и е посочен от Европейската комисия още през 2019 г. в мотивите им за отказ на финансиране на варианта на АМ „Струма“ през пролома.
В допълнение, крайното решение на Националния съвет пренебрегва опазването на ключови видове – 4 вида влечуги и 2 вида едри хищници, като изобщо липсват цели за опазване на видовете лицена, пъстър пор, далматински сокол, тръстиков блатар, къдроглав пеликан, зеленоглава патица, зеленоножка.
Отхвърленото консенсусно научно предложение беше изработено през 2022 г. в МОСВ от екипа на министър Борислав Сандов и зам. министър Тома Белев. То се изготви съгласно препоръка 212/2021 на Бернската конвенция по безпрецедентна демократична процедура – работна група, включваща всички заинтересовани научно-компетентни страни, включително и експертите на МОСВ, с пълна прозрачност на заседанията. [1]
Това решение влошава шансовете на България за успешно разрешение на съдебното дело срещу страната ни в Европейския съд, крие опасност от финансови санкции и рискува да отложи за пореден път в неопределено бъдеще строителството на магистрала „Струма“ в района на Кресна и Кресненски пролом.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/12/Screenshot-2021-12-02-at-16.32.34.png13622054violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-10-14 14:22:312022-10-14 14:22:31МОСВ обяви „война” на европейските закони. Довършването на магистрала „Струма“ в района на Кресна и Кресненски пролом се отдалечава в неопределено бъдеще
На 13 октомври, четвъртък, в Министерството на околната среда ще заседава Националния съвет по биоразнообразие, който трябва да одобри природозащитните цели на Натура 2000. Сред тях са зоните „Кресна – Илинденци“ и „Кресна“.
Одобряването на природозащитните цели е задължително условие за изработване на нова адекватна екологична оценка (ОВОС), която да разреши казуса с Кресненския пролом при АМ „Струма“. А именно, да бъде избран маршрут извън пролома, съгласно европейското и националното екологично законодателство. Липсата на тези цели е и една от причините Европейската комисия да откаже финансирането на варианта на магистралата през Кресненския пролом през 2019 г. Националния съвет по биоразнообразие трябва да изпълни Препоръка 212/2021 на Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора, която България получи през декември 2021 г. и в която се настоява за решение, включващо тунел или магистрала извън дефилето.
„Природозащитниците сме силно притеснени и очакваме с тревога решенията на Националния съвет по биоразнообразие на 13 октомври, защото официалното одобряване на консенсусното научно предложение е от решаващо значение, за да спазим европейските изисквания, да избегнем тежки финансови санкции и да осъществим проекта за АМ „Струма“, казва Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани“.
От коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ напомняме, че срещу България се води дело пред Съда на Европейския съюз, поради липса на специфични цели изобщо за цялата мрежа Натура 2000, което и не позволява адекватна защита на природата в България.
Специалната работна група към МОСВ, в която взеха участие представители на научни институти на БАН, университети, Националният природонаучен музей и на неправителствени организации, вносители на предложенията за защитените зони, след 5 публични и онлайн излъчени заседания, прие консенсусно научно предложение за такива цели.
Още на 27 юли в писмо до всички отговорни министри Европейската комисия посочи, че очаква приемането на одобрените природозащитни цели от работната група, след провеждане на задължителното обществено обсъждане.
„Научната общност по биоразнообразие веднъж вече се обедини в общо становище през 2017 г. срещу настоящия вариант на АМ „Струма“, предвиден да минава през Кресненския пролом, и втори път – в рамките на тази работна група – се обедини относно правилата за защита на биоразнообразието в пролома. Разчитаме, че Националния съвет по биоразнообразие ще се съобрази с това съгласие и с препоръките на учените, а не с неясни политически и икономически интереси.“, коментира Даниел Попов от ЕС „За Земята“/CEE Bankwatch Network.
На 7 октомври, в последния доклад на Бюрото (стр.15-16), секретариатът на Бернската конвенция приветства прогреса на тази работна група, но отчете липсата на напредък по изпълнение на препоръката от страна на Министерството на регионалното развитие и посочи, че продължава да следи случаят.
До края на октомври тази година, преди предстоящата годишна среща на постоянния комитет на Бернската конвенцията, е необходимо МОСВ и природозащитните организации да представят общ доклад за напредъка по прилагането и в изпълнение на препоръка 212/2021, а Еврокомисията подчерта, че ще следи стриктно случая за спазването на европейското законодателство.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/01/Struma-River-in-the-Kresna-gorge-_-Reka-Struma-v-Kresnenskoto-defile.jpg536800violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-10-13 11:53:062022-11-16 09:49:38Преди срещата на Националния съвет по биоразнообразие на 13 октомври: ще спази ли МОСВ европейското законодателство, за да защити Кресненския пролом?
Топ десет на големите частни компании в България, много от които печелят от замърсяващи индустрии като добив и дистрибуция на изкопаеми горива и цветни метали, плащат едва 2.6% от корпоративните данъци. Предприятията са с мащаба на Аурубис България, Лукойл Нефтохим Бургас, Лукойл България.
Заключенията са от доклад на Екологично сдружение „За Земята“ с автор финансовият журналист Димитър Събев и съавтор Ива Димитрова от екип Икономическа справедливост на „За Земята“. Документът използва изцяло публична информация и разглежда корпоративните данъци на десетте най-големи частни предприятия в България. Данните показват , че съотношението „данък/приходи“ е средно 0.34% за 2020 г. и 0.37% за предходната година. С други думи, държавата прибира между 3 и 4 лева от всеки 1000 лева от бизнеса на най-големите фирми.
„Най-големите компании в България като цяло далеч не са най-големи данъкоплатци и за по-малките по размер предприятия остава да носят по-голяма данъчна тежест. Корпоративните данъци играят твърде скромна роля в осигуряването на данъчни приходи в България. Основен принос за събирането на средствата в бюджета имат физическите лица: веднъж с данъка върху доходите си, но още повече с масивни „невидими“ данъци върху потреблението и вноса, при които България е европейски шампион с 50% от общата данъчна тежест.“, коментира Димитър Събев, финансов журналист и автор на доклада.
През 2020 г. ясно се обособяват две групи по отношение на показателя „данъци/приходи“. В едната попадат четири дружества с чуждестранна собственост, които внасят като данък еквивалента на 0.6-0.8% от приходите си. От другата страна е „Българската група“, която използва далеч по-малка част от приходите си за плащане на данъци: 0-0.3%. Възможно обяснение е, че чуждестранните предприятия не разполагат със „социален капитал“ в институциите в случай на данъчни проверки и финансови ревизии. За разлика от тях, „българската група“ притежава повече „меки ресурси“, с които може да менажира данъчните си задължения. Освен това, предприятията от „чуждестранната група“ по правило се облагат в България с по-нисък корпоративен данък, отколкото в страната, където е седалището им и този факт сам по себе си намалява мотива за радикални данъчни оптимизации.
След намаляването на корпоративния данък на 10% през 2007г. и 2008 г., България се превърна и в страната с най-високо икономическо неравенство в ЕС, с коефициент на Джини 40 от 30 средно за ЕС. Основен довод в полза на ниският корпоративен данък и плоската данъчна ставка беше идеята, че ще бъдат привлечени повече чуждестранни инвестиции. Практиката показа, че това не се случи, но за да попълни недовземането с преки данъци, българският бюджет трябва да събира пропорционално повече приходи с данъци върху потреблението. Съответно, тежестта на косвените данъци пада върху хората, докато корпоративното данъчно облагане е съвсем либерално.
Възможно решение е България да се придържа към „златния триъгълник“ на европейското данъчно облагане, при който данъчната тежест е разпределена поравно с 1/3 преки данъци, 1/3 косвени данъци и 1/3 осигуровки. Стъпка в тази насока би било за най-големите предприятия в страната да се въведе минимално данъчно облагане на базата на оборота, ако данъците върху печалбата са под определен праг. Минимален корпоративен данък, определен като някакъв нисък процент от оборота (например 0.5%) би могъл да противодейства на част от счетоводните „оптимизации“i, изпразващи данъчната основа на големите предприятия и прехвърлящи данъчната тежест върху хората и малкия и среден бизнес.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/09/towfiqu-barbhuiya-JhevWHCbVyw-unsplash-scaled.jpg17072560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-09-21 11:45:142022-10-19 12:56:51Десетте най-големи предприятия в страната плащат едва 2.6% от корпоративните данъци
Международната статистика за дълга на Световната банка предоставя много данни относно дълга в развиващите се държави – тук имате достъп до всички данни, а тук до избрани данни за дълга(можете също да проверите последните новини от СБ относно Инициативата за спиране на обслужването на дълга – проверете и доклада в сянка на Eurodad за контраст с официалната информация).
Глобалният мониторинг на държавния дълг на „Erlassjahr“, 2021 г. 132 от 148 държави, изследвани в глобалния юг са критично задлъжнели. 21 държави в момента са в частичен фалит.
„Latindadd наскоро публикува доклад относно дълга в региона на Латинска Америка „Латинска Америка: между дълга и пандемията. Предпазлива прогноза”. За актуална информация относно дълга в Африка на юг от Сахара можете да проверите Африканската мрежа за справедливост на държавния дълг /African Sovereign Debt Justice Network/ (AfSDJN). Eurodad също така наскоро публикува доклад относно „Дълговата пандемия през 2020 г. ” и относно „Дългови държавни облигации” (можете да изтеглите набор от данни, създадени за този доклад).
За по-изчерпателен набор от данни може да проверите двугодишните оценки и общ преглед на климатичното финансиране на РКООНИК. Що се отнася до цялостния напредък в смекчаването и адаптирането към климатичните промени, Рамката за засилена прозрачност /Enhanced Transparency Framework/ (ETF) ще влезе в сила през 2024г. Тя изисква страните прозрачно да докладват получената и предоставената подкрепа.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/08/Article-9.png20482732Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-08-04 12:09:392022-08-31 15:42:05Как мога да наблюдавам ситуацията с дълга и климатичното финансиране в световен мащаб?
ЕС има цел да намали нетните си емисии на парникови газове с поне 55% до 2030г., в сравнение с нивата от 1990 г. Това е междинната стъпка преди постигането на крайната цел: климатична неутралност до 2050 г. За да се реализират повишените климатични цели, ЕК прави редица предложения в рамките на пакета ”Подготвени за цел 55 / Fit For 55”.
Част от тях е нова, разширена схема за търговия с емисии (ETS2), която ще определи цена на емисиите от сградите и автомобилния транспорт. Чрез тази схема се изпълнява на практика принципът “замърсителят плаща“ – следователно тези, които замърсяват повече, ще имат по- високи разходи за действията си. Също така, въвеждането на горна граница на въглеродните емисии може да подобри контрола над количеството изпуснати емисии в атмосферата и да насочи инвестиции към нисковъглеродни алтернативи.
От друга страна, повишаването на цените при крайните потребители може изправи пред сериозни предизвикателства семействата с ниски доходи, които непропорционално да плащат за справяне с климатичните промени пред други по-допринасящи за това индустрии. Заради инфлацията и енергийната криза, жилищните сгради и частният транспорт ще бъдат включени в новата СТЕ не по-рано от 2029 г., а за бизнеса датата е 1 януари 2024 г.
Европейската комисия предлага създаването на нов социален климатичен фонд, който да започне да функционира през 2025 г. Той ще даде възможност на държавите членки да подкрепят уязвими домакинства с ниски и средни доходи, както и микропредприятията и ползвателите на транспорта, засегнати негативно от въздействието на разширяването на търговията с емисии от сградите и транспорта. Механизмът предвижда подкрепа за инвестиции за повишаване на енергийната ефективност и обновяване на сгради, декарбонизация на отоплението и охлаждането на сградите, включително интегриране на енергията от възобновяеми източници, временно подпомагане на доходите и предоставяне на подобрен достъп до мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии.
Достъп, обаче до Социалния климатичен фонд и Фонда за модернизация на ЕС ще имат само държави членки, които са приели правно обвързващи цели за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и мерки за постепенно премахване на всички изкопаеми горива. Финансовите потоци също ще са пряко зависими от спазването на върховенството на закона. Защо е важно възможно най-ранното изготвяне на Социален климатичен план и ще повлияе ли той на средствата предвидени по Социалния климатичен фонд, вижте в позицията на За Земята и WWF – България.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/zoya-loonohod-OUc7GsYU2k4-unsplash-scaled.jpg17062560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-28 12:32:212022-07-28 12:59:44Разширена схема за търговия с емисии и социален климатичен фонд
Предлагаме няколко препоръки за справяне с дълга и извънредната климатична ситуация, които ще ни помогнат да вървим към справедливо, феминистично и устойчиво възстановяване от здравната и социално-икономическа криза, причинена от Ковид-19.
Трябва да има признание за съществуването на климатичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг, което води до репарации, включително изпълнение на задълженията за климатично финансиране и анулиране на дълга, както и екологично възстановяване, постепенно отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, прекратяване на безогледния добив на ресурси и преминаване към декарбонизирани начини на производство, дистрибуция и потребление.
Климатичното финансиране трябва да не създава дългове и да е без условия. Това означава, че следва да се предоставя предимно под формата на безвъзмездни помощи. Заемите с ниски лихви трябва да се използват само при определени условия. Климатичното финансиране следва също да е публично и отпуснато за публични програми и проекти, а не за частни или инициативи с цел печалба или публично-частни партньорства.
Спешно предоставяне на ново и допълнително климатично финансиране, извън неизпълнената цел от 100 милиарда годишно щ.д., което да е достатъчно и да отговаря на смекчаването на климата, адаптирането и потребностите, породени от загуби и щети на народи и общности от глобалния юг. Трябва да има промяна в предимството, дадено на смекчаването при климатичното финансиране, като трябва да бъдат адресирани с предимство потребностите, които уязвимите към климата общности имат, за да се адаптират и справят с все по-влошаващите се загуби и щети. Предоставянето на климатично финансиране трябва да се осъществява чрез приобщаващ процес, който да гарантира, че вноските се основават на справедливи дялове и ще доведат до справедливо разпределение и достъп, особено до най-уязвимите нации.
Кредиторите и международните финансови институции трябва да предприемат незабавни действия за въвеждане на амбициозна и безусловна отмяна на неустойчивите и незаконни задължения, особено тези, генерирани от финансиране на проекти за изкопаеми горива.
В допълнение към климатичното финансиране и отмяна на дълга, правителствата в глобалния север би трябвало да осигурят достатъчно допълнителни, несъздаващи дълг ресурсив подкрепа на развиващите се страни за справяне със здравните, социални и икономически кризи, с предимство на безвъзмездните помощи пред заемите. Всякакво ново кредитиране и заемане на средства следва да се прави при наличие на отговорни правила за кредитиране и заемане, включително клаузи за урагани и други условни клаузи, за да може опрощаване на дълга автоматично да се предостави в случаи на климатични, здравни и други спешни ситуации.
Държавите и международните организации следва да насърчават открит преглед на подхода към устойчивост на дълга, с указания от ООН и участие на гражданското общество. Това ще улесни прехода към концепцията за устойчивост на дълга, която в своята същност съдържа екологичните и климатични уязвимости, заедно с правата на човека и други социални съображения, свързани с пола и развитието. Дългът не може да бъде считан за устойчив, ако плащането му пречи на държавата да си позволи изпълнението на плановете за климатична устойчивост.
Правителствата и международните организации би трябвало да подкрепят и работят в посока реформа на международната финансова архитектура и създаването на постоянен и независим многостранен механизъм за уреждане на държавния дълг, под ръководството на Обединените нации, който осигурява справедливо, прозрачно, всеобхватно и своевременно уреждане на дълга, предвид климатичните уязвимости на страните, както и човешките права и неравенството между половете.
Правителствата и международните организации трябва да се съсредоточат върху действия, насочени къмпървопричините и историческите отговорности за настоящия дълг и извънредните климатични ситуации. Трябва да се гарантира правото на хората да участват и контролират вземането на решения и прилагането на политики за осигуряване на справедлив и приобщаващ преход. Обсъждани са редица инициативи, като договори срещу размяна от типа дълг срещу природа, и пазарно-базирани решения като зелени облигации и облигации, индексирани според природните условия, които е малко вероятно да генерират справедливи резултати в това отношение, а фактически биха могли да увеличат дълговото бреме на уязвимите към изменението на климата държави.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/Article_8-scaled.jpg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-28 09:54:292022-08-04 12:11:10Какво могат да направят правителствата и международните институции, за да се справят с взаимовръзките между дълга и климатичната криза?
По отношение междуполовата справедливост, жените и децата са непропорционално много засегнатиот климатичните промени, а също и от мерките за строги икономии, които обикновено следват дългова криза. Жените често са отговорни за събирането и производството на храна, носене на вода и набавяне на гориво за отопление и готвенe – дейности, засегнати както от екстремни климатични събития,така и от премахването или намаляването на субсидиите за храна или енергия поради високи нива на задлъжнялост. Достъпът им до специфични за пола им здравни услуги също е все по-ограничен,както от въздействията на екстремните климатични събития, така и от орязването на обществените услуги, за да се погасят държавни дългове. Климатичните бедствия също влошават неплатените грижи и домакинската работа, полагани от женитев домовете и общностите им, по същия начин както и дългът. Освен това, жените са изправени пред повишен риск от основано на пола насилиепо време на и след бедствия, докато фискалната консолидация за намаляване на нивата на дълг обикновено засяга обществените услуги за преживелите насилие.
“Жените са едновременно най-тежко засегнати от климатичните промени и влошаването на околната среда и въпреки това са незаменими действащи лица и водещи фигури при създаването на справедливи и ефективни решения.”
Ръководната роля на жените при взимането на решения относно климатичните и екологични политики, както и финансовите и дългови политики, са от критично значение. Въпреки това жените все още са слабо представени при разработването на политики за климата и икономиката, при взимането на решения и внедряването им, особено жени от коренното население и транссексуалната общност.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/Статия-7-scaled.jpeg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-21 15:51:072022-08-17 13:57:53Какво е въздействието на климатичните промени и дълга върху равенството между половете и правата на жените?
„Нов ОВОС заедно с оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 за Лот 3.2. на АМ „Струма“ в района на Кресненския пролом, която да бъде готова в рамките на 6 до 12 месеца, може да „ отпуши“ вече почти 25-годишният казус с автомагистрала „Струма“ и да намери законна алтернатива за маршрут извън него“. Това заяви Даниел Попов от коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ след срещата на 19 юли, с министър-председателя в оставка и други членове и експерти на кабинета в Министерски съвет, на която Кирил Петков лично се ангажира с казуса.
Изготвянето на новите оценка за съвместимост и ОВОС може да започне веднага, независимо, че природозащитните цели на зоната от НАТУРА 2000 „Кресна – Илинденци“ все още са на етап „обществено обсъждане“. Те са ясни, получени са като резултат от консенсуса между учени и специалисти от НПО и за разлика от предишни техни варианти, позволяват изграждане на трасе на АМ „Струма“ извън пролома.
Като правилни стъпки за изграждане на спорния лот 3.2 на АМ „Струма“ Петко Цветков от фондация „Биоразнообразие“ посочи необходимостта да се върви незабавно към процедура на оценка на въздействие върху околната среда и да се направи ясна пътна карта какво следва, с разписани срокове, така че да няма повече забавяне в тази посока и да няма последващо губене на средства.
„Работните групи, които трябваше да бъдат създадени и да бъдат координирани от МРРБ изобщо не започнаха своята работа, а до-проектирането на алтернативите извън пролома може да върви, и даже е необходимо да върви, успоредно с правенето на докладите за оценка за съвместимост и ОВОС“, каза Петко Цветков от Коалиция „Да спасим Кресненския пролом“.
„Твърденията на АПИ и МРРБ, че няма нужда от нова оценка и, за да не се губят пари, е нужно да се започне строителство на пълния източен обход – Г20 по трасето на алтернативата през Кресненски пролом – Г10,5-източна, като се ползва ОВОС от 2017– е лъжа. ОВОС от 2017 не позволява да се строи Г20-източна, защото според неговите изводи този вариант е незаконен”, добави Петко Ковачев.
“Важно е да се припомни, че отказът от спазване на законодателството, вече доведе до отклоняване на около 500 милиона евро от Лот 3.2. към други проекти и дейности. Сега, с повишаване средния БВП на Югозападния регион до над 75% от средния за ЕС, за довършване на АМ „Струма” ще могат да се заделят по-малко средства от програмата „Транспортна свързаност”, освен ако България не реши да предложи прехвърляне на средства от други оси и проекти” – допълни той.
Европейската комисия беше наблюдател на работната група за природозащитните цели към МОСВ и на процеса на обсъждане и одобряване от работната група на предложените цели за защитената зона от Натура 2000. На третото заседание, с изказване от името на службите на Комисията по опазване на природата се посочи, че ЕК одобрява подхода за работа на групата. Всички твърдения на двама от съветниците в МОСВ за неадекватност на целите спрямо изискванията на ЕК, са неверни.
Още през 2019 г. Европейската комисия ясно посочи, че решението по ОВОС и одобрената през 2017 г. алтернатива, в която едната посока на магистралата минава през Кресненския пролом, или т.нар. Г10.5, нарушават чл. 6.3 за оценките за съвместимост на европейската Директивата за местообитанията.
Екологичната оценка, с решение от 2021 на бившия министър на околната среда г-н Личев, на новата Оперативна програма за транспортна свързаност ясно казва, че е нужна нова оценка на проекта като се вземат предвид тези констатации на ЕК.
В началното решение на ЕК за финансиране на АМ Струма изрично е записано че „екологично чувствителното Кресненско дефиле ще бъде заобиколено с дълъг тунел“, а отхвърлянето на апликационната форма за европейско финансиране на Лот 3.2 не касае само липсата на цели за Натура 2000, но разкрива и поредица други дефекти, наличието на които изрично изисква ревизия на ОВОС
Димитър Василев, гражданин от района на Кресна, коментира, че единият от вариантите – Източният вариант, който е бил планиран да слезе близко до Кресна, ще доведе до унищожаване на големи части от земеделските земи в района. По думите му от АПИ никога не са обсъждали изграждане на източно трасе, което да заобикаля въпросните земеделски земи. Според него са възможни само два варианта – цялостен тунел от западна страна или участък с две платна от страната на платото със слизане с един километър по-надолу в посока юг.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/12/Screenshot-2021-12-02-at-16.32.34.png13622054violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-07-21 14:03:272022-07-21 14:03:27Коалиция “Да спасим Кресненския пролом”: Нова оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 за AM „Струма“ в района на Кресненския пролом“ са възможни в рамките на 6-12 месеца
Видяхме, че страните от глобалния север предлагат климатично финансиране най-вече под формата на заеми, а не безвъзмездни помощи, като по този начин повишават нивото на задлъжнялост на получилите ги държави в глобалния юг. Всъщност, според ОИСР, между 2013 и 2019 г. две трети от публичното климатично финансиране е било предоставено чрез заеми. Заемите са съставлявали 60 процента от двустранното и 88 процента от многостранното финансиране. Между 2013 и 2019 г. размерът на безвъзмездните средства за развиващите се страни явно се е променил от 10.3 милиарда щ. д. на 16.7 милиарда щ. д., но заемите все по-често биват отчитани като публично климатично финансиране.
Следователно, държавите в глобалния юг плащат за смекчаване на климата и адаптиране към проблем, който не са причинили, тъй като тези заеми в крайна сметка трябва да бъдат върнати.
Заемите могат да са преференциални (по-добри условия спрямо заемите от частния сектор) или непреференциални. Когато разглеждаме климатичното финансиране, повечето от двустранните заеми – 72 % са били с преференциални условия, докато 76 % от многостранните са били със стандартни условия. Страните със средни доходи имат ограничен или никакъв достъп до кредитиране при изгодни лихви, което означава, че освен, че на първо място трябва да връщат получените като климатично финансиране заеми, трябва да го правят при високи лихви.
Двустранно и многостранно публично климатично финансиране по държави, членки на ОИСР (2013-2019)
Освен отпускането на заеми, през последното десетилетие бяха въведени и други инструменти за справяне с нуждите за смекчаване на климатичните въздействия и за финансовите нужди, които възникват след екстремно климатично събитие. Повечето от тези инструменти са пазарно-базирани опции, като зелени облигации, застраховка за риск или облигации при катастрофи, обикновено несъответстващи на подхода, насочен към правата на човека. Основана на човешките права оценка на тези инструменти от Action Aid International разкрива, че те връщат финансовата тежест върху развиващите се страни, увеличавайки дълга и влошавайки фискалните дисбаланси; да не говорим, че не успяват да подобрят отчетността и прозрачността.
“Най-бедните държави и общности в света не следва да бъдат принуждавани да вземат заеми, за да се защитят от прекомерните въглеродни емисии на богатите държави.”
За да може климатичното финансиране да подкрепи адекватно усилията на уязвимите общности да се справят с изменението на климата и да се развиват устойчиво, програмата за климатично финансиране трябва да се ръководи от най-уязвимите, като се имат предвид не само аспектите на климата, равенството между половете и правата на човека, но и въздействието върху задлъжнялостта на страната, за да се справи с множеството пластове на тези взаимосвързани кризи. Демократичната ангажираност на странатае от ключово значение за уязвимите държави, за да могат да посрещнат местните си нужди.Това означава да се разработи обща стратегия между уязвимите от климатичните промени страни, която да балансира нуждите и интересите, а не да дава приоритет на интересите на доставчика на климатичното финансиране. Освен това ще е необходимо да се отпускат средства както на правителствата, така и на граждански организации, по-специално на тези, които са базирани на местно равнище, ръководени от жени или с фокус върху коренното население, тъй като те са в най-добра позиция да достигнат до засегнатите общности.
Справедливото и прозрачно отчитанена климатичното финансиране също е от основно значение. Климатичното финансиране е било едновременно прекомерно отчетеноот някои доставчици и недостатъчно отчетено от други. Независимата експертна работна група за климатично финансиране прави приблизителна оценка, че прекомерното отчитане на двустранното финансиране възлиза на 3-4 млрд. щ,д,. „ACT Alliance“ потвърждава тенденцията и посочва, че европейското климатично финансиране е основно под формата на заеми и значително свръх отчетено: използвайки методологията на ОИСР за отчитане на еквивалентна безвъзмездна помощ за развитие в чужбина, общото климатично финансиране на ЕС през 2018 г. е спаднало от 23 милиарда щ. д. на 11.6 милиарда щ. Д..
Отчетността и прозрачното отчитане са строго свързани с дълга, тъй като по-голямата част от публичното климатично финансиране се предоставя под формата на заеми. Независимо от това, в момента заемите могат да бъдат отчитани като пряко еквивалентни на безвъзмездните помощи, което е неправилно и подвеждащо.
Климатичното финансиране трябва също да бъде „ново и допълнително”, като трябва да се постигне единодушие какво означава това. Скорошен анализ разглежда климатичното финансиране на държавите от ОИСР между 2009 и 2018 г., като в него се заключава, че почти половината от докладваната сума не е била допълнителна “и е идвала основно от смяна на наименованието или пренасочване на съществуващите усилия за развитие. Множество държави—включително Канада, Испания и САЩ—фактически са намалили нивата си на финансиране през периода”. Нови и допълнителни означава, че средствата за климатичното финансиране не могат да бъдат отклонени от други области, като например официални помощи за развитие, където те също са особено необходими, особено във времето след Ковид -19.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/Статия-6-scaled.jpeg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-14 15:54:142022-07-28 10:07:06Какво не е наред с климатичното финансиране и дълговата криза?
Когато мислим за климата и дълга в рамките на екологичната справедливост, неравенството става основна дума. Съществува непропорционална разлика между страните, отговорни за повечето от историческите и настоящите емисии на въглерод и парникови газове, колониалната динамика и неравномерната експлоатация на ресурси, и онези, които понасят последствията от тези действия. Например, малките островни развиващи се държави(SIDS)допринасят за по-малко от един процентот емисиите на парникови газове в света, но са сред страните, които са най-засегнати от климатичните промени и дълговата уязвимост.
За да бъде отчетена различната отговорност, която най-индустриализираните държави имат по отношение на климатичните промени, принципът наобщи, но диференцирани отговорности (CBDR) беше заложен през 1992 г. от Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКООНИК). Принципът на CBDR утвърждава, че всички държави имат споделеното задължение да се справят с климатичните ситуации, като същевременно признава по-голямата отговорност на развитите страни. Следвайки този принцип, развитите страни би трябвало да допринасят повече за решението като осигуряват, например, климатично финансиране, за да подкрепят развиващите се страни в усилията им за смекчаване и адаптиране.
Климатичното финансиране за възстановяване на климатичния дълг:
Отвъд институционалния ангажимент, включен в различните споразумения за климата, от Рио до Киото и Париж, климатичното финансиране се разглежда от социалните движения като на начин за възстановяване на климатичния дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг.
Климатичен дълг: Социалните движения и някои научни среди измислиха израза “климатичен дълг” да отразят историческия дълг, който повечето замърсяващи икономики са натрупали поради непропорционалния си принос към въглеродните и други парникови емисии.
Компенсации и обезщетения: В този контекст, вноските на развитите държави за климатично финансиране са повече от институционален ангажимент, те са морално задължение, репарация (включително компенсиране и обезщетение) за климатичния и екологичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг. По тази причина, опрощаването на дълга и климатичното финансиране следва да се очертаят като въпроси от социална и икономическа справедливост, а не помощ или благотворителност.
Променете системата, не планетата: Концепцията за климатичен дълг изисква системна промяна. Такава промяна включва не само признаване на климатичния дълг, но също и обезщетяване и компенсиране на дълга, дължим от глобалния север на глобалния юг, натрупан през колониалното минало и включващ неоколониална динамика. Но не става дума само за финансов принос чрез климатични финанси като форма на обезщетяване, става дума за екологично възстановяване , край на безогледния добив на ресурси и преминаване към нови режими на производство, дистрибуция и потребление.
„Глобалният характер на изменението на климата изисква възможно най-широкото сътрудничество между всички страни и тяхното участие в ефективен и подходящ международен отговор, в съответствие с техните общи, но диференцирани отговорности и съответни възможности, както и техните социални и икономически условия.“
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/07/Article-5.png20482732Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-07-07 15:01:262022-07-22 11:42:10Защо правителствата в глобалния север трябва да осигурят климатично финансиране на глобалния юг?
Климатичното финансиране е международно финансиране, което осигурява ресурси на развиващите се страни за справяне с климатичните промени, по-конкретно в подкрепа на мерките за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Рамковата конвенция на Обединените нации за изменение на климата (РКООНИК) (1992), Протоколът от Киото (1997) и Парижкото климатично споразумение (2015), всички те изискват от развитите държави да осигуряват климатично финансиране на развиващите се страни. РКООНИК изрично подчертава малките островни държави и най-слабо развитите страни като спешно нуждаещи се от финансиране на борбата с изменението на климата.
За какво служи климатичното финансиране?
Климатичното финансиране е жизненоважно за смекчаванена последиците от изменението на климата, тъй като са необходими мащабни инвестиции, за да се намалят драстично емисиите от парникови газове (GHG), позволявайки преход към модел на устойчиво развитие;
Също така, има спешна нужда от финансиране за адаптиране, коeто позволява на държавите да се подготвят и намалят въздействието на климатичните промени и да се адаптират към тях;
Тъй като климатичните промени днес предизвикват ефекти, които не могат да бъдат избегнати, развитите страни трябва да се споразумеят и за предоставяне на финансиране за загуби и щети, осигуряване на помощ и финансова подкрепа на уязвимите общности и държави, за да се покрият разходите при извънредни ситуации, реконструкция и възстановяване от все по-тежките климатични екстремни събития, бавно настъпващи събития и екологични заплахи.
Също така е важно климатичното финансиране, насочено към развиващите се страни, да е трансформиращо за ролята на половете, интегрирайки равенството между половете от самото начало на всяка програма или проект.
По-голямата част от наличното климатично финансиране е предназначено за смекчаване на последиците от изменението на климата, а останалата част е за адаптация. Понастоящем не е предвидена помощ за загуби и щети. Инвестициите в смекчаване и адаптиране, както и ресурсите за покриване на загуби и щети след климатично събитие, са особено недостъпни в глобалния юг, където има ограничени финансови ресурси за такива инвестиции. Увеличаването на дълга прави тези фискални ресурси още по-ограничени. Ето защо финансирането на борбата с изменението на климата е от ключово значение за борбата с неравенствата, изкореняването на бедността, гарантирането на правата на човека и постигането на климатична справедливост за всички.
Развитите страни се ангажираха до 2025 г. да мобилизират до 100 милиардащ. д. годишно, цел, която нито е близо до постигане, нито е достатъчна за справяне с предизвикателствата пред държавите в глобалния юг. Всъщност, тази цифра широко се смята за компромисна цифра, целяща да представи 15-тата конференция на страните COP15 не като провал, вместо да бъде цифрата, основана на настоящите и бъдещи нужди, набелязани от развиващите се страни.
Нова цел за климатичното финансиране ще бъде съгласувана преди 2025 г.. Според последните изчисления на „Оксфам“, въз основа на настоящите ангажименти и планове, „богатите правителства ще продължат да не постигат целта от 100 милиарда щ. д. и ще постигат само 93 – 95 милиарда щ. д. годишно до 2025 г., пет години след като целта е трябвало да бъде постигната. Това означава, че държавите, уязвими към климата, биха могли да пропуснат общо между 68 милиарда щ. д. и 75 милиарда щ. д. през шестгодишния целеви период”. Последният доклад за напредъка на ОИСР относно климатичното финансиране потвърждава, че финансирането, осигурено от развитите страни за мерки за климата в развиващите се страни, е достигнало 79.6 милиарда щ. д. през 2019 г.
Въпреки това обаче, общият размер на публичното финансиране за борба с изменението на климата обаче може да бъде много по-малко. Според изчисления на „Оксфам“ има неточности в изчисленията на климатичният компонент на финансираните проекти, а повечето предлагани заеми като климатично финансиране се отчитат „по пълната им стойност, а не като сума пари, дадена на развиваща се страна след отчитане на изплатените вноски, лихви и други фактори. Предвид тези елементи, „Оксфам“ изчислява, че публичната нетна помощ за климата през 2018 г. би могла да е само 19 до 22.5 милиарда щ. д.
„Климатичното финансиране е част от обезщетението за огромния климатичен дълг, който правителствата, елитът, и корпорациите на богати индустриални държави дължат. Той е задължение на „развитите страни“ към „развиващите се страни“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/Article-4_Pose_Character_Guidelines_15-scaled.jpg17192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-30 11:47:182022-07-15 11:01:43Какво имаме предвид, когато говорим за климатично финансиране?
Развиващите се държави, по-конкретно малките островни развиващи се държави (SIDS) и най-слабо развитите държави (LDCs), са особено уязвими от въздействията на климатичните промени. В абсолютно парично изражение загубите на по-богатите страни поради климатични събития обикновено са по-високи, но икономическите загуби спрямо БВП и особено загубата на живот, биологично разнообразие, култура, наследство и поминък, разселване на хора и животни, лични трудности и екзистенциални заплахите са били много по-разпространени в страните с ниски и средни доходи, както показва Глобалният индекс на климатичния риск от Germanwatch. Група от системно уязвими към климата държави, наречени V20, също беше създадена през2015 г. Днес тя има 48 членове от глобалния юг, които си сътрудничат за укрепване на икономическите и финансови реакции на изменението на климата.
Ако разгледаме уязвимостта към дълга, ще открием основен проблем с концепцията за устойчивост на дълга и дългови затруднения. За МВФ и Световната банка, следователно и за повечето кредитори, глобални институции и анализатори, дългът остава устойчив докато може да бъде погасяван, а породена от дълг критична ситуация има само в случай на затруднение да се плаща на кредиторите, като се пренебрегва дали преди достигане до това състояние повишаването нивата на дълга не е причинило орязване на социални политики и такива за развитие. Уязвимостта от дълг следва да се разглежда далеч извън възможностите на страната да погаси дълговете си. Вместо това, оценките на устойчивостта на дълга (DSA) би трябвало да включват приоритети за развитие и независими оценки на въздействието върху човешките права, за да се оцени способността на страната да покрие нуждите на населението си. Неравенството между половете и климатичните уязвимости, например, следва да се имат предвид при оценката на тези въздействия.
„Erlassjahr.de“ издава годишен „Глобален мониторинг на държавния дълг”, който анализира уязвимостта от задлъжнялост на почти 150 държави по света, като използва различни показатели. Техният последен доклад показва, че до края на 2020 г. 132 от148-те изследвани държави в Глобалния юг са критично задлъжнели.
„Държавите, които се намират между тропиците на Рака и Козирога, са по-уязвими от покачване на морското равнище, по-топли морета, по-свирепи бури и повече наводнения и суша. Справянето с природните бедствия и опазването на околната среда са най-значимите причини за увеличаване на дълга ни.“
Световната банка класира държавите в зависимост от нивото им на доход на човек от населението. Тази класификация е всеобщо приета по целия свят, като тя разделя света на държави с ниски доходи (LICs), държави със средни доходи (MICs) – които са разделени също на държави с ниски средни доходи и държави с високи средни доходи – и държави с високи доходи (HICs). Попадането в една група или друга е знак дали страната ще има достъп до финансиране с префенциални условия (заемане на средства при по-добри условия от онези, предлагани от финансовите пазари) или до инициативи за облекчаване на дълга.
Определянето на страна като държава със средни доходи, следователно недопустима за преференциално финансиране, е ключов фактор за разбирането на уязвимостта към дълга. Например, малките островни развиващи се страни, допустими само за финансиране при преференциални условия, са точно страните, където често се срещат проблеми с дълга.
Ако преференциалното финансиране (включително климатично финансиране) не е налично, единствената възможност за зелени и климатични инвестиции е още дълг, и още по-скъп дълг. Както посочва посланик Уебсън от Антигуа и Барбуда, Председател на AOSIS, критериите за допустимост за преференциално финансиране и облекчаване на дълга според БВП/на човек, е “остарял и нелогичен критериѝ”, особено “когато съотношението ни дълг към БВП е над максималното възможно, и когато дори в най-добрите времена, един ураган може лесно да унищожи БВП за цяла година с един замах“.
В отговор на този проблем Асоциацията на малките островни държави (AOSIS)призовава за многоизмерен индекс на уязвимостта, и множество автори, подкрепяни от „Erlassjahr.de“ и „Brot für die Welt“ наскоро въведоха предложение за Индекс на климатични бедствия и дългов риск. Той използва 16 показателя, за да оцени многоизмерния риск на дадена държава. Този подход към устойчивостта на дълга и климатичните уязвимости би послужил на държави като Белиз. Белиз не се класира за заеми с ниски лихви или за облекчаване на заемите поради статута му на страна с високи средни доходи, но през последната година е изправена пред многобройни извънредни ситуации: неизпълнение на дългови задължения, тропически урагани, спад в туризма, понижаване кредитния рейтинг и Covid-19 пандемията. Като следствие чуждестранният дълг на Белиз е вече 85 процента от цялата му национална икономика, като това пречи на правителството да предприеме действия за климата.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/article-3--scaled.jpg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-24 10:53:142022-07-13 11:27:35Кои държави са най-засегнати от изменението на климата и дълговите затруднения?
Последиците от извънредните климатични ситуациив глобалния югутежняват проблемите с дълга в уязвимите към климата страни. Това е така, защото повечето държави имат малко или никакви алтернативи освен да заемат средства, за да се справят с разходите за възстановяване и реконструкция след екстремно климатично събитие или заплаха за околната среда.
Международният валутен фонд (МВФ) е анализирал11 случая на сериозни „природни бедствия“ в развиващите се страни в периода между 1992 и 2016 г., с над 20 процента ощетяване на техния БВП. Резултатите показват, че държавният дълг се е увеличил от средно 68% от БВП в годината на екстремното климатично събитие на 75% от БВП три години след това.
През 2018 г. „ Дълговата кампания на Jubilee- Великобритания публикува доклад,който разкрива как показателите за устойчивост на дълга се влошават след бедствие, свързано с климата: при над 80 процента от случаите през 21ви век, държавният дълг е бил по-висок две години след бедствието. В контекста на това, че публичният дълг на развиващите се страни „се е увеличил от средно от 40.2 на 62.3% от БВП за периода 2010 – 2020”, това е особено тревожно. По-голямата част от това увеличение се е случило през 2020г.
Когато една свръхзадлъжняла държава бъде засегната от екстремно климатично събитие, съществуващият дълг затруднява тази страна да отговори на спешните нужди. Въздействията също се простират и в бъдещето, като вече съществуващият дълг, заедно с разходите за реконструкция, влошават шансовете за икономическо възстановяване. Също така, наличието на едновременно висок дълг и екстремни климатични събития затруднява страната при погасяването на вече дължимите дългове.
През последното десетилетие, климатичното финансиране се е осигурявало предимно чрез инструменти, създаващи дълг. Постоянното ползване на заеми за изпълнение на задължения за финансиране на дейности по климата рязко намалява способността на държавата да постигне финансова стабилност и дългова устойчивост, и допринася за засилване на кризата с дълга в глобалния юг. Това от своя страна има въздействие върху способността на държавата да осигури достатъчно обществени услуги по време на текущата здравна криза или в случай на екстремно климатично събитие, а такива обществени услуги са особено нужни на маргинализирани групи, включително жени, деца, коренно население и транссексуалната общност.
Освен това, климатичната уязвимост увеличава разходите за заемане на средства от частни кредитори за държавите в глобалния юг. Този доклад показва как климатичните рискове са увеличили разходите за дълг на държавите в групата на Уязвимите двадесет(V20) , добавяйки 40 милиарда щ. д. допълнителни лихвени плащания през последните 10 години – 62 милиарда щ. д., ако включим частния сектор. Предполага се, че през следващото десетилетие тази цифра ще нарасне на 168 милиарда щ. д.. Колкото по-висок е съществуващият дълг, толкова по-малко желание ще имат кредиторите да заемат на държава, която вече се затруднява с плащанията и климатичната уязвимост, а ако го направят, лихвеният процент ще е по-висок.
Налице е ивъздействие върху климата, породено от дълга. Високите нива на публичен външен дълг означават, че повече приходи отиват за обслужване на този дълг. Това затруднява инвестирането на ограничените местни ресурси в адаптиране и смекчаване на климата, или в отговор на предизвикателството, породено от загубите и щетите след екстремно климатично събитие. Освен това, когато дадена държава трудно погасява неустойчивите си дългове, тя може да потърси опции, които включват експлоатиране на природните ѝ ресурси, включително изкопаеми горива, минно дело или гори, за да увеличи износа, и следователно приходите, които след това ще използва да погаси дълговете си. Това от своя страна допринася допълнително за климатичните промени, например като увеличи обезлесяването. Тази тенденция е особено тревожна след последствията от кризата с Ковид-19, когато все по-голям брой държави в глобалния юг са изправени пред ръст на държавния си дълг.
С повече дълг и без да се вижда никакво облекчение, развиващите се държави ще бъдат принудени да приложат мерки за икономии в нечувано голям мащаб. Фактически, голям брой държави в развиващия се свят вече насочват повече ресурси към обслужване на дълга, отколкото към общественото здравеопазване или образованието. Според прогнозите на МВФ(анализирани от Eurodad), основните разходи ще се свият под нивата преди кризата в поне 60 държави до 2025г. Широко разпространеният спад в разходите е в противоречие с необходимите инвестиции за изпълнение на ангажиментите по Програма 2030, Декларацията от Пекин и Парижкото споразумение.
В заключение, страните, които се борят най-много с дълга, са склонни да бъдат по-уязвими към въздействието на изменението на климата; от друга страна, изменението на климата изостря уязвимостта към дълга. Това е изключително проблематично, тъй като създава порочен кръг (виж графиката в заглавното изображение).
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/article-2-scaled.jpg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-13 14:27:162022-06-30 21:07:31Каква е взаимовръзката между климата и дълга?
Извънредната климатична ситуация подхранва натрупването на дългове в държавите от глобалния юг. Страни, страдащи от въздействието на климатичните промени, които почти не са допринесли за него, не им остава друго освен да заемат средства, за да финансират смекчаването и адаптирането към климата и да финансират възстановяването и реконструкцията след екстремно метеорологично събитие.
Най-уязвимите на екстремни климатични явления държави имат по-високи разходи по заемане на средства, точно поради уязвимостта си към климата. Освен това, климатичното финансиране се осигурява основно чрез заеми и създаващи дълг модалности, поставяйки финансовото бреме на борбата с климатичните промени директно върху раменете на глобалния юг.
Дори преди кризата с Ковид-19, държавите в глобалния юг бяха изправени пред разгръщаща се криза с дълга, подхранвана от икономическите въздействия на пандемията. Както показва проучване на Eurodad, между 2010 и 2020 г. държавният дълг на развиващите се страни се е увеличил от средно 40.2% на 62.3% от БВП. Над една трета от увеличението е само през 2020 г. Тази цифра е равна на потресаващите 1.9 трилиона щ. д. Едно от последствията на високите дългови нива е изключително намаленото фискално пространство за държавни разходи и ограничени възможности за инвестиране в адаптиране и смекчаване на климатичните промени, както и за възстановяване на загуби и щети след климатично бедствие.
Държавите се оказват в невъзможната ситуация да избират между борбата с пандемията, извънредната климатична ситуация или плащането на дълговете си. Съществуващата международна финансова архитектура не оставя много място за съмнение относно крайния резултат: плащанията на дълга не трябва да се пропускат, дори да са за сметка на правата на хората, общественото здраве, и планетата.
Нуждата от глобален преход към по-устойчива и равноправна икономика никога не е била така неотложна. Но такъв преход няма да е възможен без устойчиво, отговорно, справедливо и не създаващо дългове климатично финансиране. Преход, който не задълбочава дълга на глобалния юг. Освен това опрощаването на дълга е необходимо, за да могат страните не само да се борят с пандемията, но и да се изправят пред предизвикателствата на климатичните промени и да преследват зелено и приобщаващо възстановяване. Накратко, няма да е възможна климатична справедливост без икономическа и дългова такава. А дълговата справедливост няма да е възможна без екологична и климатична справедливост.
„Бих искал да призова към преоценка на международното дългово бреме на [климатично уязвимите] държави в отговор на извънредната климатична ситуация
и да приканя международните финансови институции, заемодателите и донорите да обявят единодушието си в подкрепа на усилията за реконструкция на вътрешните рамки за погасяване на дълговете на тези страдащи страни.”
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/IMG_0041-scaled.jpg19192560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-10 10:02:062022-07-13 11:23:52Какво общо има дългът с извънредната климатична ситуация?
Данъците върху превозните средства според горивото им играят важна роля като данъчни приходи и са политически инструмент за намаляване на вредните емисии от колите с ДВГ. Тези такси се използват все по-често за насочване на избора на потребителите към закупуването на по-ефективни и по-малко замърсяващи превозни средства. Ето няколко примера от Западна и Централна Европа.
Франция
Системата „Бонус-малус“ е един от основните климатични инструменти във френския транспортен сектор, който успешно допринася за намаляване на средните емисии от леки автомобили след въвеждането му през 2008 г. Приходите от таксите за превозни средства с интензивно отделяне на емисии се използват за финансиране на бонусни плащания за електрически превозни средства (ЕПС), за да се стимулира решението за покупка на автомобил. Различните изменения през годините са помогнали да се гарантира ефективността на схемата и да се балансира потокът от приходи. През 2020 г. трябва да се плаща такса за превозни средства с емисии на CO2, равни или по-големи от 110 г/км. Премията за електрически превозни средства понастоящем е в размер на 6000 EUR, докато хибридните превозни средства вече не отговарят на условията за плащане на премии. В резултат, средните емисии на автомобилите са намалели с 25% от стартирането на схемата през 2008 г. до2017г.
„Бонус-малус” система за нови превозни средства във Франция 2020 г.
Белгийските власти взимат мерки за решаването на проблема със замърсяването на въздуха като въвеждат държавната програма “Brussels Air”, чиято цел е да насърчи шофьорите от региона на Брюксел да се откажат от личните си автомобили. Всеки собственик на автомобил, който дерегистрира колата си и/или предостави доказателство за унищожаването на превозното средство, получава помощ от 900 евро. Собствениците могат да продадат автомобила си, а държавната субсидия може да се използва за закупуване на алтернативен вид транспорт – велосипед или карта за обществения транспорт.
Също така, нискоемисионните зони (НЕЗ) в столицата на страната допускат само дизелови превозни средства (ПС) с минимален стандарт Евро 5 и бензинови с Евро 2. Нарушителите се глобяват със 125 евро при първо провинение и с 350 евро при следващо в рамките на календарната година. Една година след въвеждането на НЕЗ, количеството на азотен оксид и фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха е намаляло съответно с 11% и 11,5%. След въвеждането на НЕЗ, най-замърсяващите ПС са забранени. В този контекст, регионът на столицата Брюксел подпомага микро и малките компании да заменят старите си превозни средстваи въвежда премия до 3000 евро с определени изисквания към новото ПС, едно от които е то да не се захранва от дизелов двигател. Друг икономически стимул за придобиване на нискоемисионно ПС на територията на Белгия е намаляване на данъка върху доходите на физически лица с 15% от покупната цена на автомобил с максимум от €5,150, задвижван само от електромотор. Във Фламандския регион, електрическите превозни средства са освободени от екотакса, а във Валонския и Брюкселския регион те са с минимална тарифа.
Германия
От началото на 2021 г., Германия въведе нова, прогресивна такса за автомобилите с високи въглеродни емисии. Двата основни компонента на базата, на които се изчислява данъкът върху моторните превозни средства там, са:
CO2 емисиите. Всеки грам над минималното ниво от 95 г/км сеоблага прогресивно с данък между 2 и 4 евро
Размер на двигателя
2 евро на 100 cm³ за бензинови двигатели
9,50 евро на 100 cm³ за дизелови двигатели
Към 2021 г. в Германия има 58 нискоемисионни зони, които обхващат повече от 70 града. В тях могат да влизат само МПС-та с допустимия стикер за емисии, отговарящ на съответната екологична категория.
Също така, в Германия има действащи органичения конкретно за дизеловите автомобили. От 2018 г. насам в няколко града в страната не се допускат по-стари и замърсяващи дизелови автомобили нито в зоните с ниски емисии, нито на други определени улици в центъра на града. Точните правила са различни за всяко населено място.
За електрически превозни средства с първа регистрация между 1 януари 2016 г. и 31 декември 2025 г. се прилага освобождаване от данък до 10 години. Собствениците на автомобили с особено намалени CO2емисии до 95 г/км, са възнаградени с годишен данъчен бонус в размер на 30 евро, ако автомобилът е регистриран за първи път в периода от 12 юни 2020 г. до 31 декември 2024 г.
Предвид настоящите и планираните ограничения, водачите се отказват от дизеловите си автомобили, а стойността им при препродажба спада. Много от тези мръсни дизелови автомобили се прехвърлят към страните от Централна и Източна Европа, изнасяйки и замърсяването от Запад на Изток.
Как реагират страните в Източна Европа?
Румъния:
В Румъния се прилага следната схема за обновяване на автопарка.
За бракуване на ПС на възраст над 8 г. се предоставя бонус от 6500 RON (~1 315 EUR) и:
1 000 RON (~202 EUR) за придобиване на ново ПС с емисии на CO2, по-ниски от 96 г/км или ново ПС с гориво втечнен газ
10 000 EUR за закупуване на ново електрическо ПС
4 500 EUR за придобиване на ново хибридно ПС с възможност за включване към електрическата мрежа и 2 500 RON (~505 EUR) за придобиване на ново хибридно ПС без възможност за включване към електрическата мрежа.
Данни от Европейската асоциация на автомобилните производители(АСЕА) сочат, че изцяло електрическите превозни средства и хибридните автомобили продължават да изместват конвенционалните коли от европейския пазар през 2021 г.. Същевременно, регистрациите на дизеловите автомобили продължават да доминират в България – единствената страна в блока, чиито продажби за този сегмент отчитат ръст за миналата година.
Основният проблем със замърсяването с NOx от автопарка в България се дължи на старите дизелови автомобили, които се извеждат от употреба в ЕС и чийто внос през последните 4 години е причината за ръста от над 200 хиляди. На фона на тази тенденция регистрираните нови дизелови автомобили в страната през последната година са едва 3032. Също така, в България пpoдължaвa тъpceнeтo нa дизeлoвитe aвтoмoбили, тъй ĸaтo нямa зaĸoнoв и финaнcoв механизъм, чрез ĸoйтo дa ce oгpaничи вноса, пpoдaжбaта или употребата нa пo-cтapи дизeли.
В България, дизеловите автомобили са предпочитани заради надеждността си и икономичността си и като средство за дълъг пробег. Това означава, че данъчните мерки трябва да бъдат насочени главно върху акциза върху дизеловото гориво, както и върху високи екологични такси за регистрация на автомобили, непокриващи екологичните норми за втора еко група. Това би обезкуражило купувачите, привлечени от по-ниската им цена на пазара на втора употреба.
В комбинация със стъпаловидно растящите планирани ограничения за влизане на стари автомобили в централните части на големите градове, чрез въвеждане на зони с ниски емисии от транспорта (за София с очаквано действие от октомври 2022 и с планове за въвеждането им в Пловдив и вероятно Варна), подобна серия от мерки би обезсмислила закупуването и поддържането на замърсяващи автомобили, особено за лично ползване. Ще се постигне и отражение и върху служебните товарни автомобили за дълъг пробег.
Стратегически важно е тези ограничения и данъчни мерки да се въведат спешно преди вълната от внос на такива автомобили да залее вътрешния пазар.Също така, необходимо е приходите от данъците и таксите да отиват в зелен фондосигуряващ алтернативи за по-екологично и икономично придвижване, като подобрена велосипедна и ЖП мрежа, финансови стимули за закупуване на велосипед и карта за обществен транспорт.
Анализ на ЕС “За Земята” в контекста на засилващите се мерки за ограничаване на двигатели с вътрешно горене, 2022г.
Автори:
Ива Димитрова, Тодор Славов – екип Икономическа справедливост;
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/06/carsduringtheday.jpeg8061074Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-06-03 13:46:332022-07-14 15:59:36Да очакваме ли бум на внос на употребявани дизелови автомобили от Западна Европа?
Зелените облигации са дългов финансов инструмент, чието предназначение е да се набира паричен ресурс и финансира нови или съществуващи проекти, които имат позитивно въздействие върху околната среда и климатичните промени.
Емитенти на този тип облигации биха могли да бъдат правителства, общини, банки, компании, наднационални институции. Като примери за проекти, финансирани чрез тях, могат да бъдат посочени проекти в областта на възобновяемата енергия, енергийната ефективност, екологичния транспорт, устойчивото управление на водните ресурси, отговорното управление на отпадъците, опазването на водните екосистеми, устойчивото земеделие и други.
Първите зелени облигации се счита, че датират от 2008г., когато след заявен интерес от шведски пенсионни фондове да инвестират в проекти за опазване на климата Световната банка емитира за първи път дългов финансов инструмент, чрез който се набира ресурс за подкрепа на проекти с фокус климатичните промени. През следващите години набирането на средства чрез зелени облигации на капиталовите пазари се ускорява и бележи експлозивен ръст през последните 5 години и все повече привлича вниманието на инвеститорите. След като през 2020г. бяха емитирани облигации в размер на 295 млрд. щ.д., към края на 2021г. обемът се очаква да нарасне до 480 млрд. щ.д. и да се удвои до 1 трлн. към края на 2023г. Потенциалът на зелените облигации е огромен, тъй като размерът им към края на 2021г. на фона на глобалния облигационен пазар е все още под 1%.
Какво прави една облигация зелена?
Към настоящия момент все още няма единна регулация, стандарт и легална дефиниция на понятието зелени облигации и принципите, които регулират емитирането на този вид дългов инструмент, са по-скоро благопожелателни, препоръчителни и доброволни, отколкото законово обвързващи. На практика голяма част от емитентите използват принципите, разработени от ICMA (International Capital Markets Association) и наречени Green Bond Principles. Това са принципи и насоки, изготвяни всяка година, които дефинират приемливото използване на средствата набрани от зелени облигации, процесът на избор и оценка на всеки зелен проект, управление и усвояване на финансовия ресурс и надлежно детайлно докладване от страна на емитента.
В началото на 2020г., веднага след сключването на т.нар. зелена сделка, Европейската Комисия анонсира създаването на зелен стандарт за облигациите в ЕС. Този стандарт е част от екшън план на ЕК още от 2018г. за финансиране на устойчивия растеж и се очаква да служи като доброволен златен стандарт за зелени бондове. Използването на стандарта ще позволи на държави и компании да набират по-лесно финансиране в големи мащаби за проекти за климатични промени и опазване на околната среда, и да защитава в същото време в максимална степен инвеститорите в тези инструменти. Стандартът ще използва детайлните дефиниции за зелени дейности разписани в Таксономията (класификация) на ЕС за да се определи какво се счита за зелена инвестиция. Нуждата от този стандарт идва на фона на бързорастящото емитиране на зелени облигации в ЕС, което през последните 5 години нараства над пет пъти и прави компаниите и държавите в съюза глобален лидер на този пазар с над 50% дял. Липсата до този момент на ясни дефиниции за зелени проекти, недостатъчната стандартизация и прозрачност създават несигурност и допълнителни разходи за емитенти и инвеститори. Зеленият стандарт ще осигури на емитентите на зелени облигации надежден и достоверен начин да демонстрират силната си отдаденост и ангажимент към околната среда. За инвеститорите стандартът ще им даде увереност, че техните инвестиции са зелени и устойчиви.
Доброволен: стандартът има доброволен характер и включва унифицирани изисквания за всеки емитент, който иска да нарече своя бонд “европейски зелен бонд“.
Обвързан с Таксономията на ЕС: стандартът изисква всички емитенти да алокират 100% от средствата набрани чрез зелен бонд в икономически дейности, който попадат изцяло в Таксономията на ЕС.
Всеобхватен: стандартът е отворен към емитенти в и извън ЕС, включително частни компании, държави, финансови институции, наднационални институции.
Външен одит: Европейските зелени облигации ще бъдат проверявани от външни одитори, които ще гарантират, че облигациите са в съответствие със зеления стандарт и по-конкретно, че финансираните проекти и дейности са част от Таксономията. Външните одитори ще бъдат регистрирани и контролирани от ESMA (European Securities and Markets Authority) и към тях ще има определени стриктни изисквания за професионална класификация, транспарантност, избягване на конфликт на интереси.
Транспарантен (прозрачен): стандартът следва най-добрите практики за прозрачност и външен одит като способства за устойчивостта на инвестициите и защитата на инвеститорите. От емитентите се изискват подробни доклади преди и след емитиране на облигациите, които да включват конкретните цели на финансиране и въздействие върху околната среда, ясна алокация на похарчените средства.
През последните няколко години страните от ЦИЕ също решиха да се възползват от нарастващия интерес на инвеститорите към зелените облигации и успяха да наберат свеж ресурс за финансиране на проекти за опазване на климата и околната среда. Република България също би могла да се възползва от тази тенденция и да финансира зелени проекти чрез емитиране на зелени облигации. Процедурата по изготвяне на необходимата документация и избор на финансови институции-мениджъри по емисията е сходна на тази при предходно емитиране на еврооблигации. Програмата за емитиране на зелени бондове следва да е одобрена от парламента и като размер да е в рамките на заложения дълг в бюджета за съответната година. Процедурата отнема средно между 2-3 месеца.
Страни от ЦИЕ емитирали зелени облигации:
Емитент
Валута
Емитиран номинал
Лихвен купон
Дата на емитиране
Дата на падеж
Полша
EUR
1 000 000 000.00
1.125%
31.01.2018
07.08.2026
Полша
EUR
1 500 000 000.00
1.000%
28.02.2019
07.03.2029
Полша
EUR
500 000 000.00
2.000%
28.02.2019
08.03.2049
Унгария
EUR
1 500 000 000.00
1.750%
02.06.2020
05.06.2035
Сърбия
EUR
1 000 000 000.00
1.000%
16.09.2021
23.09.2028
Автор: Мартин Търпанов – инвестиционен консултант и експерт по дългови финансови инструменти с 15 години опит на световните пазари
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/04/micheile-dot-com-SoT4-mZhyhE-unsplash-scaled.jpg17072560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-04-19 17:43:572022-04-19 17:51:20Какво са зелените облигации и би ли могла България да ги пласира успешно?
На 9-и март 2022 г. в Европарламента предстои да бъдат гласувани 30 нови газови проекта, които да получат финансиране за 13 млрд. евро и улеснени процедури. Това е така нареченият The 5th PCI List / Петият списък с приоритетни енергийни проекти от общ интерес (ПОИ).
От тези 30 проекта, 4 са подадени от България и ще включват изграждане или разширяване на инфраструктурата за изкопаем газ в страната.
Идеята на приоритетния ПОИ списък е да се финансират енергийни проекти, които според комисията ще доведат до положителни промени в страните от цяла Европа. Според нас, за да бъде изпълнено това изискване, газовите проекти нямат място там.
Газова инфраструктура увеличава риска от нови катастрофални смущения в енергийните доставки, вредят на околната среда и качеството на въздуха, отделяйки огромни количества от парниковия газ метан чрез течове по цялата производствена верига, не допринасят за диверсификацията на енергийните мрежи. Те само налагат зависимост от повече газ, тъй като проектите са твърде скъпи, за да бъдат изоставени, след като бъдат изградени.
Какво можете да направите? Три лесни стъпки:
Да подпишете становището на За Земята до 7 март 2022 г. на обяд
Изразете подкрепата си към призива ни към евродепутатите за отхвърляне на Петия ПОИ списък заради газовите проекти в него, като подпишете писмото ни до обяд на 7 март 2022 г.
Молбата ни е да попълните следния формуляр, за да включим имената Ви в писмото и отново да споделим с евродепутатите. Формулярът може да бъде попълнен както от граждани, така и от представители на огранизации.
Да изпратите примерен призив /мейл/ до евродепутат/и.
Като база може да използвате становището на За Земята, достъпно за сваляне тук.
В подкрепа на нашите искания към евродепутатите, преди гласуването на 9-и в Европарламента бихте могли да изпратите свое (електронно) писмо до българските представители в Европейския парламент (за удобство по-долу можете да намерите списък с имейл адресите им), като можете да използвате подготвения от нас текст базиран на позицията на За Земята. Основният текст и аргументация е форматиран за изпращане от първо лице, можете да го редактирате, надградите или да напишете Ваш призив. Ще се радваме и да копирате Симеон Горов от екипа ни (s.gorov{at}zazemiata.org).
Да напишете в социалните мрежи призив към евродепутат/и, по Ваш избор, и да ги тагнете (повечето български евродепутати имат профили в Twitter / Facebook)
Примерен призив:
Петият списък с приоритетни енергийни проекти на ЕС може и трябва да бъде преработен с мисъл за хората и климата, не газовото лоби! Г-н/г-жо … х на 9 март гласувайте срещу приемането на списъка и срещу газовите проекти в него! #PCIlist #TimesUpForGas #PeopleNotProfit #StopFakeGreen #fossilgas
Едноминутно видео на български, обясняващо проблемите на Петия списък с приоритетни енергийни проекти:
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/02/time-is-up-for-gas.jpeg341512violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-02-24 13:05:532023-01-04 18:25:51Какво предстои на 9-и и какъв е проблемът с парите за газови проекти?
Лайв стрийминг на Конференция по демокрация ще се излъчва във Фейсбук страницата на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие на 26 февруари (събота) между 10 и 16 ч.
Заради наложените противоепидемични мерки гражданският форум в традиционния си формат, в зала, се отлага за по-късно през тази година.
Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права, баланс на интереси на различни групи в обществото, постигане на консенсус и устойчиво развитие.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/01/22-kd-zayavka-chelo.png14142000violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-02-23 13:32:022022-03-10 13:40:04Конференция по демокрация 2022: Програма
Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.
Нашата визия е за европейското равнище и е написана от европейска гледна точка. Въпреки че много от идеите могат да бъдат приложени в световен мащаб, ние се стремим да се учим от съюзниците си от Глобалния Юг, за да интегрираме истинска перспектива за справедливост точно там.
Какво е „икономика“? В най-основния си вид, „икономиката“ е съвкупност от производство и потребление, за чиито цели природните ресурси биват превръщани в стоки и услуги. Те варират от вода от чешмата до електричество, от пътища до обезщетения за безработица, от подстригване до храна.
Вредният възглед, че икономиката е отделена от природата и хората: няма нищо грешно в основната функция на икономиката, описана по-горе, но това, в което се е превърнала в практиката, политиката и културата е проблематично и причинява екологични и социални разрушения. Икономиката се разглежда като отделна сфера от обществото и Природата, като се пренебрегва фактът, че икономиката е „вградена“ в Природата и следователно зависи от нашата обща планета, която осигурява ресурси и поглъща замърсители, също и че икономиката се крепи, служи или поне въздейства на хората.
Възходът на неолиберализма: значението на неолиберализма започва да се ускорява в края на 40-те години на ХХв., водено главно от европейски мъже, бели, либерални и капиталистически икономисти и интелектуалци, обединени от убеждението си, че индивидуалната свобода е застрашена от колективистичните тенденции. Те налагат своите идеи и от 70-те години на ХХв. постепенно международните организации и правителства поемат по пътя на неолиберализма. Сега доминиращата европейска и световната икономическа идеология и практика е неолибералната пазарна икономика.
Неолиберализмът – пламенно про-капиталистическа икономическа идеология: неолиберализмът включва политически, икономически и социални договорености, които наблягат на пазарните отношения и индивидуалната отговорност, на приватизация на публичната сфера, липса на значимо демократично участие, дерегулация на корпоративния сектор, намаляване на данъците върху доходите и корпоративните данъци и съкращаване на публичните разходи. Тази идеология насърчава частната печалба ии „ефективността“ преди всичко останало. Всичко това погрешно се основава на схващането, че се създават ползи, които се „просмукват“ надолу по веригата и облагодетелстват всички. Доказано обаче, тя работи на основата на неравенство и следователно създава и възпроизвежда потисничество (включително патриархат, расизъм, класа, неоколониализъм, хетеронормативност) от тези, които притежават икономическа власт. Тя има за цел да комодифицира и монетизира колкото е възможно повече – включително Природата, отношенията между хората, както и между хората и техните територии на обитание, и не на последно място работата и телата на жените.
Икономическият растеж в основата на неолибералната, капиталистическа система: стремежът към постоянно разширяване и интензификация на икономическата сфера. Това е видно от факта, че основният показател за измерване на благосъстоянието на една държава е недалновидният и редуктивен брутен вътрешен продукт (БВП). Икономическият растеж се е превърнал и в ментална логика в индустриалните общества – императивът на растежа битува като постоянно и неутолимо желание за подобрение: „растежът е прогрес“.
Експлоатация на ресурсите, хората и Природата: с манията на европейските икономики за повече – повече печалба, повече добив, повече производство, повече потребление, а оттам и повече отпадъци – се появява чисто неустойчивият мащаб на извличане на ресурси, накърняващ Природата и тласкащ ни отвъд ресурсните граници на планетата. Европейските икономики са изградени до голяма степен чрез колонизиране на Глобалния Юг, чрез добив и изчерпване на ресурсите и присвояване на човешките тела и труд. Тези експлоататорски и несправедливи исторически събития продължават развитието си и до ден днешен чрез неоколониализма.
Доминиращата икономическа система се проваля в изпълнението на задълженията си спрямо хората и Планетата, НО икономиката е проектирана с умисъл и ние сме способни да я препроектираме, влагайки различен смисъл в нея! Трябва изцяло да трансформираме настоящата икономическа система, да демонтираме структурите на властта, които я поддържат и управляват, и трябва да действаме колективно, за да създадем икономика, чиято цел е едновременно:
– да задоволява основните нуждии да осигурява достоен живот за всички. Основните човешки нужди са малко, и могат да бъдат класифицирани, дори ако икономиката постоянно се опитва да ги смесва с желанията, които са безкрайни и ненаситни. Нуждите включват физически – хранене, здраве, подслон – и нефизически – например сигурност, привързаност, разбиране, участие и свързаност, почивка, идентичност, свобода;
– да останем в рамките на екологичните ограничения: спешно се нуждаем от абсолютно смаляване на потреблението и от много по-голямо глобално равенство в използването на природните ресурси, като най-големите редукции трябва да бъдат постигнати от най-богатите държави-консуматори в света, включително Европа.
Идеологически да се откажем от идеята, че по-голямото и по-бързото винаги е по-добро: да оспорим предполагаемата неизбежност и фанатичното желание за икономически растеж и увеличаването на материалното и дори нематериалното богатство. Основни стоки и услуги вече не трябва да бъдат стоки, а права извън пазарната логика, достъпни за всички.
Европейската икономика трябва да бъде подложена на общ дерастеш: общият обем и темп на европейската икономика трябва да става все по-малък и по-бавен. Дерастежът означава свиване на секторите на икономическа дейност, които са екологично разрушителни и не носят почти никаква социална полза, като например военния сектор, аерокосмическият сектор, бързата мода или опаковките за еднократна употреба. Въпреки това искаме да запазим или развием сектори, които задоволяват основните нужди и благосъстоянието на всички, като например санирането на сгради, възобновяемите енергийни източници, опаковките за многократна употреба, велосипедната инфраструктура, дейности с широко участие, като например обществени театрални постановки, агроекологични хранителни мрежи.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/02/COVER-image-for-paper.png10801920violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-02-22 11:02:122022-03-08 17:17:567 искри за запалване на нова икономика
След 25 години има воля за споразумение между управляващите, местните хора и природозащитниците за Кресненския пролом и магистрала Струма
След 25 годишни опити на различни управляващи и ръководства на Агенция “Пътна инфраструктура” да прокарат автомагистрала Струма през екологично чувствителния Кресненски пролом, има надежда най-после проектът ще бъде реализиран и природата ще бъде опазенав съответствие с националното и европейско природозащитно законодателство.
След срещи на местните хора от Кресна, Коалицията „Да спасим Кресненското дефиле“ с Борислав Сандов, министър на Околната среда и водите и с Гроздан Караджов, министър на Регионалното развитие, имаме потвърждение и от двете страни за разбиране на сериозността на екологичните аргументи при избора на вариант за строителството на този участък на магистрала Струма.
Имаме уверенията и на двете институции, че пристъпват към разработването на нова екологична оценка за избор на вариант извън пролома съгласно забележките на Европейската комисия от 2019 г. и Препоръка 212 на Комитета на Бернската конвенция от декември 2021.
Отчитаме този напредък като единствения възможен път за реализиране на проекта, одобрението на европейски средства за финансирането му и избягването на санкции за нарушаване на природозащитното законодателство.
„И днес, както и през тези 25 г., нашата позиция е, че само вариант извън пролома е и най-доброто решение за местните хора осигуряващо достъпът до техните имоти, градини, лозя, както и туристически атракции и други дейности на малкия бизнес там.“, казва Даниел Попов от „Да спасим Кресненското дефиле“.
Припомняме, чеслед независимата експертна мисия на Бернската конвенция, която се състоя през август 2021, и включи всички заинтересовани страни, включително местни жители и рафтинг клубове, българското правителство прие препоръки и се съгласи на съставяне на консенсусни работни групи, които да намерят решение за спорните въпроси за отсечката в Кресненския пролом.
Експертите отчетоха нуждата от запазването на локален път, за да се реши въпросът с пътната безопасност и да се защитят и местните хора и бизнеси в Кресна. Вариантите, отговарящи на изискванията за опазване на природата и спазване на пътната безопасност, са построяване на дълъг тунел или т.нар. пълен източен обход при изнасяне на двете платна извън Кресненския пролом на изток (т.нар. Г20).
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/01/Struma-River-in-the-Kresna-gorge-_-Reka-Struma-v-Kresnenskoto-defile.jpg536800maiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2022-01-27 16:06:592022-01-27 16:06:59След 25 години има воля за споразумение за Кресненския пролом и магистрала Струма
Конференция по демокрация 2022 – търси презентатори/лектори /докладчици на тема „Граждански инициативи от Варна и страната“
Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и Сдружение “За Земята” стартира набирането на участници за Граждански форум – Конференция по Демокрация 2022, който ще се проведе на 26.02. 2022 г. (събота).
Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.
Можете да представите дейности и от предишни години, защото форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото
свобода и защита на граждански права;
баланс на интереси на различни групи в обществото;
постигане на консенсус (договореност).
Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.
Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) на електронен адрес:ecovarna.info@gmail.com до 31 януари 2022, 00:00 ч.
Всеки презентатор трябва да има предвид, че презентацията трябва да бъде 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията.
Мястото и дневния ред на конференцията ще бъдат обявени на 2-ри февруари 2022 г. в интернет страницата на ОЦОСУРwww.ecovarna.info. Одобрените лектори ще получат детайлна информация за конференцията.
За допълнителни въпроси може да се обръщате към организаторите на ел. адрес: ecovarna.info@gmail.com
Критериите към участниците:
активността да е в унисон с целите на форума;
деятелят или деятелите на активността да са приемащи критики;
с оглед баланса на интереси приоритет се дава първо на най-уязвимата група – гражданските активности, на второ място на призваните за водачи – политическите субекти и на трето място на представителите на бизнеса.
Прессъобщение: Строителството на АМ Струма през Кресна ще стане след консенсус между правителството, местните хора, природозащитниците и научната общност
Вчера, 1 декември, Постоянният комитет на Бернската конвенция взе решение за поредна година да продължи наблюдението на случая със строителството на магистрала Струма през Кресненски пролом, а българското правителство ще трябва да докладва за прогреса три пъти през 2022 г. [1]
След независимата експертната мисия на Конвенцията, която се състоя през август 2021, и включи всички заинтересовани страни, включително местни жители и рафтинг клубове, българското правителство прие препоръките и се съгласи на съставяне на консенсусни работни групи, които да намерят решение за спорните въпроси за отсечката в Кресненския пролом повече от 20 години по-късно. [2]
Препоръката на експертите отчете нуждата от запазването на локален път, за да се реши въпроса с пътната безопасност и да се защитят и местните хора и бизнеси в Кресна. Тя засяга и необходимостта строителството на автомагистрала Струма да се разглежда заедно с въпроса за модернизация на железопътната линия до Гърция.
„Вариантите, отговарящи на изискванията за опазване на природата и спазване на пътната безопасност, са построяване на дълъг тунел или т.нар. пълен източен обход при изнасяне на двете платна извън Кресненския пролом на изток (т.нар. Г20). Това са единствените възможни алтернативи, които спазват препоръка 98/2002 на Бернската конвенция. Само те не засягат природата в Кресненския пролом и осигуряват локален местен път на магистралата, без което е невъзможно предотвратяване на бъдещи тежки пътни инциденти.“, казва Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята“, който е и говорител от името на неправителствените организации в Конвенцията.
Припомняме, че още през 2019 Европейската комисия отказа да финансира с европейски средства предложената от правителството отсечка през Кресненския пролом. Тогава тя каза, че е необходимо България да определи природозащитните приоритети и да направи нова екологична оценка и нов избор на алтернативи. Това се изисква и от становището по екологична оценка на оперативната програма „Транспортна свързаност – 2021-2027‘. [3]
На 12 ноември 2021 Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за неспособността на страната да опазва и управлява своите зони по „Натура 2000“. България все още не е определила целите на 194 от общо 229 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на задължителния срок.
Бележки:
[1] Европейската конвенция за опазване на биоразнообразието и местообитанията следи казуса със строителството на автомагистралата от 2014 година заради неспазване на препоръките ѝ от страна на българската държава. Още през 2002 г. постоянният комитет към конвенцията настоява в препоръка 98/2002 магистралата да се изгради извън дефилето и града, а сегашният път да стане локален. Това е и вариантът, който Европейската комисия одобрява за финансиране с европейски средства.
В доклада е описано взетото решение за създаване на 3 работни групи, които да предложат на правителството консенсусни решения по 3-те на спорни въпроси, които спъват строителството на АМ Струма през Кресненски пролом: обявяването на зоните от НАТУРА и определянето на техните природозащитни приоритети и цели; нови оценки по ОВОС/ОС и нов избор на алтернативи и обхват на тези оценки.
[1] Препоръка 98 (2002) на Бернската конвенция, казва, че „трябва да се избегне опцията за разширяване на настоящия път (Е79), тъй като това би причинило сериозни щети на природата, без възможни мерки за компенсирането им”.
[2] Забележки по голям проект „АМ Струма: Лот 3.2” (CCI 2019BG16CFMP001) от ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ ГРАДСКО И РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ, Ares(2019)6378788 – 15/10/2019
„Настоящата Оценка за съвместимостта (наричана по-долу „АА“) не е в съответствие с член 6(3) от Директивата за местообитанията (…) и по-конкретно на Решение 3-3/2017 на Министерството на околната среда и водите на Република България (наричано по-нататък „Решението за ОВОС“) и на съответния доклад за оценка (…) ще бъде необходимо да се анализират въздействията на проекта спрямо тези цели в преработена Оценка на съответствието.
Проектът е оценен като неоказващ значително въздействие върху двата засегнати района на Натура 2000 (…) въз основа на няколко мерки за смекчаване, чиято ефективност е несигурна, като по този начин не отговаря на изискванията на Директивата за местообитанията (…) смекчаващите мерки по E79 за справяне с натиска в момента, свързан с експлоатацията на другите участъци от магистралата, трябва да бъдат преразгледани и коригирани според случая, въз основа на необходимите цели за опазване на обектите.
(…)изграждането и експлоатацията на другите лотове от магистралата доведоха до увеличаване на натиска върху обектите по Натура 2000 поради нарастващ трафик. Следователно България трябва да обясни как възнамерява да гарантира нарастващия натиск върху обектите по Натура 2000 от експлоатацията на автомагистрала „Струма“ (лотове, различни от 3.2) и път Е79, в очакване на прилагането на мерките за смекчаване до 2027 г.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/12/Screenshot-2021-12-02-at-16.32.34.png13622054perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-12-02 17:11:132022-10-12 13:28:10Прессъобщение: Строителството на АМ Струма през Кресна ще стане след консенсус между правителството, местните хора, природозащитниците и научната общност
Извънредното есенно издание на гражданския форум „Конференция по демокрация“ ще се излъчва на живо във Facebook и YouTube на 6 ноември(събота) от 10:00 до 16:00 часа.
Форматът на събитието е съобразен с наложените противоепидемични мерки и ще бъде без публика на живо. Въпреки това, всеки ще има възможност да задава въпроси и да участва в дискусията чрез коментар по време на излъчването на живо.
Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и дейности в подкрепа на демократичните ценности в обществото
свобода и защита на граждански права,
баланс на интереси на различни групи в обществото,
постигане на консенсус и устойчиво развитие.
В предстоящото издание на конференцията, на фокус са въпросите за изгарянето на отпадъците, добива на газ в Добруджа, енергийната и Ковид кризите.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/11/Konf_Democracy_2021_FB-cover_LIVE.png462820perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-11-02 16:20:202022-01-27 16:10:08Форум „Конференция по демокрация“, на живо във Facebook и YouTube, 6.11.21 (събота)
Гражданските организациите и движения стартират знаков манифест, призоваващ за обновен подход към обществените услуги, като образование, енергетика, храна, здравеопазване и здравни грижи, настаняване, социално осигуряване, телекомуникации, транспорт, събиране и оползотворяване на отпадъци, вода и санитарни условия, които да адресират неравенството, екологичните и други кризи, пред които светът е изправен в момента.
Този манифест беше колективно разработен през последните 10 месеца от десетки граждански организации и отделни лица чрез поредица от срещи, регионални дискусии и онлайн консултации. Пандемията COVID-19 превърна в голямо облекчение последиците от десетилетията на приватизация и комерсиализация на услуги, необходими за достойното човешко съществуване. Продължаващите въздействия на пандемията се пресичат с други две големи предизвикателства, пред които е изправен светът: високо и нарастващо неравенство и климатична и екологична криза, която заплашва да тласне още 120 милиона души в бедност до 2030 г.
Манифестът отговаря на този контекст като обединяващ зов за обществените услуги, предлагайки конкретна алтернатива на доминиращия неолиберален наратив, който не успя да запази правата на човека и да осигури достоен живот за всички. Манифестът позиционира обществените услуги като основа на справедливо и равноправно общество и на социалния пакт, който прилага основните ценности на солидарност, равенство и човешко достойнство. Той представя серия от 10 принципа за универсални качествени обществени услуги през 21-век и очертава как финансирането на такива услуги е възможно.
Манифестът е пуснат преди „Enough is enough: The Future is Public“, събитие събиращо 9 експерта по правата на човека на 26 октомври (от 17:00 – 19:00 GMT+3), за да обсъдят решаващата роля на обществените услуги в изграждането на приобщаваща, социално- справедлива, устойчива икономика и общество. Регистрирайте се тук.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/10/Manifesto3.jpg9001600maiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-10-26 16:18:312021-10-26 16:18:31Гражданското общество по света се обединява с манифест, за да призове за нов подход към обществените услуги насочени към справяне с глобалните кризи
Българите плащат повече от други европейци за управление на отпадъците, a в същото време получават незадоволителни резултати, включително в рециклирането. С новия европейски данък „пластмаса“ ще плащаме още повече. Предлагат се седем мерки за стратегическо подобряване на управлението на отпадъците в България…
Публикуваме анализа на Ива Димитрова*
Три пъти ще плащат българските граждани за част от своите пластмасови отпадъци – за опаковките. Първи път плащат като потребители под формата на продуктова такса, която организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО) събират от производители и вносители, а тя се калкулира в цените на дребно. Още веднъж плащат като местни данъкоплатци чрез такса битови отпадъци. Но с въвеждането на европейски данък върху нерециклираните пластмасови опаковки ще платят и трети път.
В корените на това стои сегашната неефективна система за разделно събиране, в съчетание с липсата на надеждна и подробна информация за количествата и потоците на отпадъците. Това позволява „изтичане“ на голяма част от тези пластмасови отпадъци в околната среда или до попадането им в смесените твърди битови отпадъци. Местните данъкоплатци поемат разходите за почистване, транспорт и третиране на отпадъците (за чието оползотворяване вече са платили), а общностите в близост до инсталации за депониране и изгаряне на отпадъци понасят невидимите, но сериозни здравни рискове.
Високи разходи за управление на отпадъците
За управление на отпадъци България отделя средно 0.62% от БВП на година за периода 2015-2019 г. Това е един от най-високите проценти, отделян за отпадъци сред държавите в ЕС и е близо два пъти по-висок от разходите на Балтийските републики и Румъния. Данните сочат, че България има по-високи разходи за управление на отпадъците в сравнение със страните в региона.
Забележка: Управлението на отпадъците включва събиране, третиране и депониране. Източник: Евростат, данни по COFOG
Разходите за управление на отпадъците са важна разходна част от държавния и общинските бюджети, като за покриването им общините събират от гражданите и фирмите такса „битови отпадъци.“ Определянето на дължимите такси за гражданите и фирмите става на база на данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите, което реално принуждава по-големите обекти или такива със скъпо оборудване да плащат повече, без значение колко отпадъци генерират.
Например, има общини, в които предприятие с персонал 600 души формира 50-70% от общите приходи от такса „битови отпадъци“, при население на общината над 50 000 души. При сегашния вариант за определяне на такса „битови отпадъци“ липсва стимул за намаляване на отпадъците, а стойността на таксата не отговаря на индивидуалния принос.
Приходите от такси обаче не са достатъчни и от Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) и от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) се предоставят допълнителни средства за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците, рекултивация на стари депа за отпадъци и други подобни инвестиции.
Разходите за управление на отпадъците са съществена разходна част от държавния бюджет и бюджетите на общините
За 2019 г. разходите за управление на отпадъци в България възлизат на 1.6% от общите държавни разходи и 7.2% от разходите на местното управление. Данните сочат, че за управление на отпадъци България отделя най-висок дял от бюджета си в сравнение със страните в региона и изразходва над два пъти по-висок дял от държавния си бюджет от средната стойност за ЕС.
Това е валидно особено, макар и не само, за населените места, които не се обслужват от организациите по оползотворяване. По данни на Екологично сдружение „За Земята“ от морфологични анализи, проведени в няколко български общини, смесените битови отпадъци преди сортиране и третиране съдържат близо 14% пластмасови отпадъци от опаковки.
В допълнение към данните от Eurostat, доклад на международната неправителствена организация Reloop показва, че на година на човек от населението в България се губят 113 пластмасови бутилки, „изтекли“ в околната среда или в общия битов отпадък, без да бъдат рециклирани или повторно използвани.
Изгубени еднократни пластмасови контейнери за напитки на глава на населението по държави
“От 1 януари 2021 г. съществува нов собствен ресурс на ЕС, който представлява национална вноска въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки. Този собствен ресурс е тясно свързан с приоритетите на политиките на ЕС. Очаква се той да насърчи държавите членки да намаляват отпадъците от опаковки и да стимулира прехода на Европа към кръгова икономика чрез изпълнение на Европейската стратегия за пластмасите. Същевременно това дава възможност на държавите да определят най-подходящите политики за намаляване на замърсяването с отпадъци от пластмасови опаковки в съответствие с принципа на субсидиарност.”
Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Предвид изчислените 53.6 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, които не се рециклират, годишният данък „пластмаса“ за България би следвало да е около 43 млн. евро. Заради по-ниския от средния за ЕС брутен национален доход на глава от населението е предвидено значително намаление. И все пак, според изчисленията на Центъра за европейски политики очакваното годишно задължение на България по този данък ще е 20 912 800 евро.
Седем предложения
За да се избегне „тройното плащане“ за едно непълноценно управление на отпадъците, е необходимо да се внесат редица промени в сегашния режим. Основните насоки са три: по-точно отчитане на отпадъците, по-справедливо финансиране на управлението на отпадъците, както и стратегически решения за отпадъците от опаковки.
Да се пристъпи към реформа на управлението на битовите отпадъци, стремяща се към разделно събиране „от прага на дома.“
Определянето на размера на такса „битови отпадъци“ да става на база на генерираното количество отпадъци.
Необходимо е да се обобщават и анализират данни за управлението на отпадъци от опаковки на общинско равнище. Съставът на отпадъците, с отчитане на дела на опаковките, да се изследва по актуализирана методика и да се публикува на годишна база, заедно с общинските разходи.
Част от продуктовите такси да се разпределят към общините, пропорционално на разходите по отпадъците от опаковки за сметка на общинския бюджет. Това е особено необходимо за населени места, необслужвани от организациите по оползотворяване.
Необходим е независим одит на четирите национални Организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки, който да определи действителното количество опаковки – пуснати на пазара, събрани разделно и рециклирани – тъй като има значително разминаване между количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално ниво, отчетено от НСИ и количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване[i].
Производителите да поемат тежестта на новия европейски „пластмасов данък“, наложен върху всеки килограм нерециклиран отпадък от пластмасови опаковки, за да бъдат стимулирани да предлагат опаковки за многократна употреба и годни за рециклиране опаковки, и да инвестират в разширяване и повишаване на ефективността на системата за разделно събиране.
Въвеждане на депозитна система за опаковки от напитки (пластмаса, метал, стъкло). Това ще спести много обществени разходи за почистване, ще повиши рециклирането, ще подобри чистотата на обществените места и ще помогне да се намалят националните задължения по новия данък „пластмаса.“
*Координатор „Икономическа справедливост“ в Екологично сдружение „За Земята“.
Публикацията „Скъпи опаковки“ е под редакцията на д-р по икономика Димитър Събев
[i] Доклад от 22.06.2021 г. на Сметната палата одитира изпълнението на „Управление на отпадъци от пластмаса.“ Това не отменя отговорността на МОСВ да назначи собствена проверка (особено предвид това, че Сметната палата дава на МОСВ срок до 31.06.2022 г. за изпълнение на препоръките).
Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.
Форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото:
свобода и защита на граждански права;
баланс на интереси на различни групи в обществото;
постигане на консенсус (договореност).
Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.
Конференция по демокрация – извънредно есенно издание търси презентатори/лектори/докладчици на тема „Граждански инициативи от Варна и страната.“
Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) на електронен адрес: ecovarna.info@gmail.com до 19 октомври 2021, 00:00ч. Всеки презентатор трябва да има предвид, че презентацията трябва да бъде 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията.
За пълните условия и критерии към участниците, разгледайте страницата на ОЦОСУР ecovarna.info
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/10/Konf_Democracy_2021_FB-cover_02.png462820maiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-10-15 11:18:502021-10-15 11:37:56Търсят се лектори за Конференция по Демокрация, 06.11.2021 г., Варна
Бате, ако може следващия път бонбонките да си ги разделим по равно, а не по братски… Или кой „изяде“ европейските фондове и други въпроси без отговор?
Това е първата от поредица от статии на тема Икономическа справедливост. Те имат за цел да ви подтикнат към размисъл по следните въпроси:
Колко обществени средства са се влели в икономиката на страната за периода 2014 -2020 г. ?
Какъв е резултатът от разпределението на тези средства?
Кой е реалният получател на средствата?
Защо магистрали, а не железопътен транспорт?
Защо инсинератори, а не кръгова икономика и нулеви отпадъци?
Кой плаща сметката или защо гражданите са с най-голям дял в приходите от данъци?
Защо големи ТЕЦ, а не енергийни кооперативи и включване на битовите потребители като производители?
Икономическа справедливост
Понятието Икономическа справедливост е свързано с начина, по който се акумулират, управляват и разпределят обществените средства. Нарича се също разпределителна справедливост и се отнася до предоставянето на достъп на всеки гражданин до достоен живот. По този начин дава възможност на всички ресурси, които насочват субектите да постигнат тази социална цел. По-точно, богатството се разпределя в равни или еквивалентни суми за цяла популация или определен сектор.
Основна предпоставка за справедливостта е безпристрастността. Властимащите да разпределят общите средства, избягвайки зависимостите от групи хора или икономически субекти.
Друга предпоставка е прозрачността и това следва да е водещо действие на държавните органи. Тези, които разпределят обществените средства се задължават да действат публично, като по този начин избягват злоупотребата с ресурсите или властта, които притежават.
Според едно определение справедливостта се определя като набор от ценности, които се прилагат и възнаграждават в обществото. В тази връзка икономическа справедливост означава начина, по който се разпределят обществените средства за постигане на основните ценности в обществото. Например правото на чист въздух, чиста вода и чиста храна.
Търсейки отговор на поставените в началото въпроси ще разберем доколко има воля в обществото за съблюдаване на принципите и критериите за икономическа справедливост.
Обществени средства
Нека да видим първо какви външни обществени средства са постъпили през периода 2014 – 2020 години. Когато напишете в една от най-използваните търсачки „обществени средства определение“ резултатът е „Няма резултати за „обществени средства определение““.
Когато потърсим определение на обществени средства на английски първа излиза следната дефиниция „Public funds means money, funds, and accounts, regardless of the source from which the money, funds, and accounts are derived, that are owned, held, or administered by the state or any of its boards, commissions, institutions, departments, divisions, agencies, bureaus, laboratories, or other similar instrumentalities, or any county, city, school district, political subdivision, or other public body.“Law Insider
„Обществени средства означават пари, средства, сметки, независимо от източника, от който тези пари, средства и сметки са получени, които са собственост, се държат или администрират от държавата или, който и да е от нейните бордове, комисии, институции, поделения, отдели, агенции, бюра, лаборатории, или други подобни инструменти, или всякакви общински, градски, училищни райони, политически подразделения или други обществени организации.“
С две думи, това са всички средства, които се управляват от публични организации независимо от източника. Казано по друг начин публичните институции са отговорни за разпределението на обществените средства, независимо дали това са: бюджетни, извънбюджетни, европейски, субсидии, дарения или други средства. Всеки лев, който харчат публичните организации са обществени средства.
Публични финанси
Да видим как е уреден въпросът с обществените средства в нашето законодателство. В закона за публичните финанси има следното определение:
„Чл. 3. Публичните финанси са система за осигуряване и финансиране на публични блага и услуги, преразпределение и трансфериране на доходи и акумулиране на ресурси от бюджетните организации чрез приходи, помощи и дарения, реализация на финансови активи и поемане на дълг.“ Закон за публичните финанси.
Ако се запознаете по-подробно с горния закон ще разберете, че част от тази система са публичните организации, които разпределят публичните средства. След по-дълбок прочит на закона и свързаните актове ще стигнем до извода, че родното определение на публични средства е същото като горното определение за обществени средства.
И тук възниква първият въпрос. Защо в обществото битува разбирането, че финансирането по ОП не са обществени средства, а нещо като бонус и можем да си ги харчим както си искаме?
След като вече си изяснихме какво са обществените средства нека да разгледаме следващата таблица, която обобщава основни показатели за последния програмен период 2014 – 2020 година.
Един бърз анализ на горната таблица налага следните изводи:
Договорените средства по оперативните програми в края на периода са 84,91% от планираните по програмата. Реално изплатените средства представляват 44,11% от планираните. Сам по себе си този факт не буди тревожна тенденция. Все пак проектите се изпълняват до две години след края на програмния период. Тревожен е фактът, че в края на периода договорените средства са под 85% и е голяма вероятността ОП да не бъдат договорени на 100%. Разплащането на средствата в последния момент значително увеличава риска от „затваряне на очи“ и „претупване“ на контрола по изпълнение на проектите.
Брутният външен дълг нараства, при това изцяло за сметка на държавното управление, тъй като дългът на другите институционални сектори намалява. И този факт сам по себе си не представлява тревожна тенденция предвид, че делът на брутния външен дълг в БВП намалява до 63%. По-задълбоченият анализ на данните показва, че увеличението надържавния външен дълг с 3 615 млн. лв. се е случило през сптември 2020 год. Нарастването на дълга в последния момент преди края на мандата на правителството увеличава риска от популистки разходи.
И последната тенденция, която проблясва в таблицата е близките стойности на ръста на БВП по съпоставими цени и разплатените средства по оперативни програми. И тук възникват следните въпроси: Дали наистина икономиката нараства само за сметка на усвоените еврофондове или има ръст в сянка? Дали ако изключим ефекта от еврофондовете няма да се окаже, че има реален спад на БВП?
За да намерим отговор на въпроса справедливо ли се разпределят и управляват обществените средства и кои ценности са с приоритет, очаквайте продължението. В следващите статии ще разгледаме конкретни области и примери, които следва да отговорят на поставените в началото на статията въпроси.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/08/michael-longmire-lhltMGdohc8-unsplash-scaled.jpg16422560maiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-08-11 10:57:282022-01-20 14:08:56Икономическа справедливост – поравно или по братски
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/07/Screen-Shot-2021-07-18-at-23.31.34.png8441126violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-07-18 23:32:272021-08-04 16:43:48Оскъпяване на доставките на варовик за сероочистващите инсталации на „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД чрез неизгодни договори
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Loading...
Reload document 
Open in new tab 
Pinterest @krasisnook
