, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

Устойчивата мода се отнася до проектиране, произвеждане, но и консумиране по по-добър начин. Тя е алтернативен подход, чрез който дизайнери, търговци, но и потребители осъзнават влиянието на продуктите върху различните общности и екосистеми. Поне до началото на епидемията от COVID-19, модният сектор демонстрираше готовност за преобразяване, макар самата дефиниция за устойчивост да е все още в зората на утвърждаването си. [1] Съмнително е обаче дали индустрията ще намери сили за такава грандиозна трансформация единствено на базата на една новопоявила се идея.

Необходима е сериозна промяна в потребителските нагласи и поведение, която да изиска нови производствени и пазарни практики. Срещу тази промяна работи както агресивното промотиране на потребяването като инструмент за излизане от икономическата рецесия, така и материалния фетишизъм, подхранван от социалните медии. Дебатът за устойчивото развитие насърчава по-дългосрочен поглед, но все още оставя икономиката на водещо място. Всъщност правителствата на много страни вграждат икономически растеж във визиите си за устойчиво развитие. Прогресиращата икономика с постоянно увеличаващо се потребление се възприема като ключов доставчик на подобрено благосъстояние на хората. Писателят и активист Алистър Фуад-Люк (2002) предлага дизайнът (временно) да остави икономическите фактори настрана, като преразгледа съвременната си роля за задоволяване на реалните нужди на хората и околната среда.

Бавният дизайн е замислен като средство за преориентиране към антопоцентричното (индивид + социално-културна общност) и благосъстоянието на околната среда. Той възниква като противовес на съществуващата дизайнерска парадигма на „бързия дизайн“. Става въпрос за трансформиране на настоящата ни материалистическа и потребителска визия за света. Става дума за еволюция на икономиката на консумеризма в нова визия, основана на по-бавен и по-дълъг поглед от краткосрочния план, по който работят капиталистическите икономики. Става въпрос за намирането на нови визии за живот, който зачита общественото благосъстояние, биологичното разнообразие и природните ресурси. [2]

На пръв поглед пътеката е ясно очертана. Предизвикателствата пред устойчивата идея обаче са огромни – промяна от пазарна към кръгова икономика, преоценка на потребителското мислене и трансформация на една гигантска, добре смазана индустрия в условията на глобални социални, икономически, информационни и природни кризи.

Библиография:

[1] Anguelov, N., (2021), The Sustainable Fashion Quest – Innovations in Business and Policy, Productivity Press; 1st edition, ISBN 9780367720735
[2] Fuad-Luke, A. (2002) ‘Slow design: a paradigm shift in design philosophy? Design by Development, dyd02 conference, Bangalore, India, December 2002;

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Събитие на „За Земята“ –  „Не точно черен петък: мода, свръхконсумация, климатична криза“, 24.11.2023

Снимка 2: [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

Бързата мода определя изцяло пазара на облекло в първите две десетилетия на XXI век. В началото на третото обаче забелязваме сериозни индикации, че модата от тук нататък няма да може да заобиколи концепцията за устойчивост. Голяма част от поколението Z отказва да бъде въвлечено в консуматорската истерия и с готовност застава зад екологични и социални каузи. Световната COVID-19 пандемия също насърчи манталитета “купувай по-малко, но по-добро”. Наблюдава се повишен интерес към занаятчийските продукти и артикули, с фокус върху качествената изработка. Постигането на ексклузивност се търси чрез ръчно изработени продукти и артикули по поръчка. [1] Луксът добива ново значение. Вместо количество, потребителите са подканени да пазаруват качество, тъй като висококачествените продукти са трайни и могат да бъдат поправяни. Устойчивият лукс е присъщ на бавния моден цикъл, при който се произвеждат, носят, поддържат ценни и висококачествени стоки, а когато са вече ненужни, се предават на други, за да ги използват за същата цел. 

Зад каузата на устойчивата мода днес стоят големи имена като Стела МакКартни, Вивиан Уесууд и Найк. Много от гигантите във fast fashion индустрията като H&M се виждат принудени да развиват стратегии за промяна към по-устойчиви практики на производство и търговия, за да отговорят на потребността от съвестен избор. Появиха се специализирани изложения, конкурси и организации, които промотират и подпомагат „бавните” дизайнери. 

Устойчивостта не налага строги рамки и може да има различни проявления, например:

Eкологични и щадящи природата практики за производство на суровини

Разрастването на екологичната текстилна индустрия достигна състояние, при което дизайнерите не се чувстват ограничени в избора си на тъкани. Груби и некомфортни за тялото текстилни материали като коноп, например, се комбинират с коприна, бамбук и други влакна в процеса на тъкане, за да се получат луксозни, разнообразни тъкани, подходящи дори за облекла във високия сегмент. Разработването на нови текстилни влакна от материали като соя, мляко, бамбук, водорасли и коприва добави много опции в текстилните ресурси, достъпни за дизайнерите. Други екологични производствени методи като боядисване без азот, системи за филтриране и рециклиране на водата, използвана в процеса на боядисване, и багрене с традиционни растителни бои, предоставят нови възможности за дизайн, който не оставя невъзвратим екологичен отпечатък върху околната среда.

Рециклиране

Рециклирането на текстил е процес, при който старо облекло и други текстилни изделия се обработват и оползотворяват за повторна употреба. Сред огромните екологични ползи на рециклирането са: намаляване на количествата синтетични продукти с дълъг срок на декомпостиране в сметищата, намаляване на разхода на енергия, вода, химични багрила и други. Въпреки че все още процесът е скъп и недостатъчно устойчив, все повече компании инвестират в разработването на производствени практики, включващи рециклиране.

Fair-trade (Справедлива търговия)

Fairtrade е система за сертифициране, която има за цел да гарантира спазването на набор от стандарти при производството и доставката на продукт или ресурс. За работниците Fair-trade означава етичен модел на работа със справедливо заплащане, добри и безопасни условия на труд. За купувачите това означава етично произведени продукти, чието създаване не унижава работниците и не нарушава човешките им права. [2]

Дизайн, който подкрепя местните материали, технологии, индустрии и занаяти

Все повече модни брандове се обръщат към богатото разнообразие от занаятчийски техники в културното наследство на различни общности, като си партнират с тях и така ги подкрепят. Тези партньорства се различават значително от най-новата история на евтината работна ръка; вместо да апроприират и експлоатират, те почитат традициите и занаятчийските умения и ги надграждат със знанията си за глобалната модна естетика. Дизайн процесът се превръща в творческо партньорство, което не може да бъде еднопосочно и позволява безброй вариации. [3]

Повторна употреба

С цел удължаване на жизнения цикъл на вече съществуващи продукти, устойчивата мода подкрепя повторното им използване. Споделянето на дрехи с другите носи значителни икономии на околната среда, тъй като препродажбата запазва ресурсите, необходими иначе за ново производство. 

Минимализъм на потреблението

Минимализмът е все по-популярен избор на начин на живот, който включва намаляване до минимум на броя на притежаваните предмети, с фокус върху такива с висока утилитарна или емоционална стойност. Като социално явление в западната култура той формира идеята за нов „бранд“ на доброволна простота, като реакция на прекомерната консумация на предмети. [4] В модата минимализмът култивира концепцията “капсулен гардероб”, съдържащ малко, но класически и висококачествени артикули, които успешно се комбинират помежду си.

Иновации

Въпреки всеобщото схващане, термините “екология” и “технология” не само не си противоречат, но и съвместяват нови, устойчиви практики в производството на мода. Триизмерното принтиране например намалява драстично разхищението на материали, както и въглеродните емисии, свързани с транспортирането на облеклата от страните, в които се произвеждат. [5] 

Библиография:

[1] Donaldson, T. (2020). Is Slow Fashion the New Luxury?, [cited 25.07.2021] Available from: https://wwd.com/fashion-news/ready-to-wear/slow-fashion-artisan-luxury-sustainability-social-impact-1234575062/
[2] What Is Fair Trade? [cited 25.07.2021] Available from: https://www.fairtrade.org.uk/what-is-fairtrade/
[3] Brown, S. (2010). Eco Fashion, Laurence King Publishing, ISBN 978-I-85669-691-3
[4] Martin-Woodhead, А., (2017), Minimalism as sustainable fashion, Цонференце паперConference: The circular economy: transitioning to sustainability? At: Centre for business in society, Coventry University
[5] Popova-Nedyalkova, N. (2016). Kompiutarni sistemi v modnata industria. ISBN 978-954-535-910-1. Sofia: NBU, p. 77-92.

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Unsplash

Снимка 2: [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

 

, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Преди малко повече от десетина години в списъка с тенденции за следващия сезон се появи нов тренд с име, което противоречи на самата идея за мода – „slow fashion”. В епохата на свръх-производство и безогледно консумиране на облекла звучеше абсурдно нещо да е „бавно”. През 2007 във Vogue плахо се прокрадна идеята, че устойчивата мода няма да е поредната краткотрайна тенденция, а ще разклати основите на идеята за „сезон” в конфекционната индустрия. Гаранция за това се оказа съществуването на „бавната мода” като част от една по-обширна философия за нов, по-смислен и отговорен начин на живот, който не е подчинен на безумната скорост, с която днес живеем. Основната мотивация в това глобално движение е необходимостта от поемане на лична отговорност за екологичните и социални промени в разгара на глобалното затопляне, климатични и обществени катаклизми.

Терминът „бавна мода” се появява за пръв път през 2006 в есето на писателката Шарън Астик, която живее в малка ферма в щата Ню Йорк. Текстът очертава план за освобождаване от зависимостта ни от мултимилиардната модна индустрия, която свързваме с експлоатация на работниците от Третия свят, употреба на токсични пестициди и нехуманно отношение към животните. Астик призовава семействата да поправят дрехите си и да купуват по-малко нови. [1]

Темата обаче придобива популярност едва през 2013, след като в Бангладеш се срутва фабриката Рана Плаза, където произвеждат много от големите fast fashion брандове. Смъртта на 1134 работници провокира гневна обществена реакция срещу робските условия на труд, които производителите налагат в преследване на по-ниска цена. Терминът „устойчива мода” започва да звучи като възможна алтернатива на модната индустрия, която дизайнерът Джефри Б. Смол нарича „един от най-големите човешки провали”. [2]

Бавната мода е комбинация от старо и ново. Много от идеите са заети от италианското движение „Бавно хранене”, като например по-задълбочен интерес към продукта, който купуваме, производителя и мястото на производство – знания, необходими, за да правим качествен, социално и екологично отговорен избор. 

Бързата мода държи в робство отрасъла от десетилетия, като съблазнява потребителите с евтини версии на моделите от световните подиуми. Високата скорост е определяща за днешната текстилна и конфекционна индустрия – дизайнерски проект се превръща в готов продукт за по-малко от 12 дни. Трябва да отбележим обаче, че материалът в евтината, бърза мода не се произвежда за по-кратко време. Памучното влакно расте за около година, без значение какво ще се произвежда от него. Времето за предене, тъкане, плетене, багрене, печат, кроене и шиене е едно и също, независимо колко бързо един модел стига от скицата до магазина. В този смисъл времето като фактор за производство, заедно с труда и природните ресурси биват изцеждани в преследването на максимална печалба. 

Последица от бързото производство е и по-високата консумация: статистиките сочат, че днес хората купуват с една трета повече дрехи от преди 4 години – поведение, подхранвано от непрекъснатото отваряне на нови вериги за евтини стоки, в които можем да намерим планини от модни артикули с абсурдно ниски цени. Годишно се употребяват над 80 милиарда нови дрехи.[3] Всяка година изхвърляме около 20-40 кг текстилни продукти. 84% от произведените облекла завършват пътя си на бунища в Третия свят или биват изгаряни в инсинератори. 26% от дрехите не могат да бъдат препродадени, използвани отново или рециклирани поради лошо качество. В производството на облекла се използват повече от 8000 синтетични химически съединения, оставащи неразградени в природата стотици години. Полиестерът се разлага за повече от 200 години, а по време на процеса на разлагане вълната генерира метан и спомага паниковия ефект. Изхвърлените като отпадък дрехи отделят токсични химикали и оцветители в почвата и подпочвените води. [4]

Увеличаващото се количество ненужни дрехи е сред най-тежките последици от бързата мода. Рециклирането и по-нататъшното им използване изглежда безсмислено, тъй като магазините са пълни с евтини продукти. Променена е дори обичайната сезонна цикличност в зареждането – вместо 2 или 4 сезона, днес имаме нови колекции ежемесечно. Дрехите се превърнаха в бързооборотна стока и се изхвърлят далеч преди да се скъсат или износят. 

Друга цена, която плащаме заради бързите смени на стилове, е социалната. Феноменът на бързата мода е осъществим само при ниска цена на дрехите, която пък е възможна единствено чрез преместване на производството в страни с нисък стандарт и огромен натиск върху работните условия, т. нар. “race to the bottom”. Производството на облекло силно разчита на човешкия труд, тъй като голяма част от процесите не могат да бъдат напълно автоматизирани. Разпръснатите по света производствени вериги влияят силно върху живота на милиони легални и нелегални работници, които са експлоатирани, малтретирани и лишавани от основни човешки права.

Библиография:

[1] Diekamp, К., W. Koch, (2010), Eco Fashion – Top-Labels entdecken die Grüne Mode, Stiebner; ISBN-13 ‏: 978-3830708681

[2] Ahmed, О. (2016). The Beauty of Geoffrey B. Small’s Handcrafted Slowness, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.anothermag.com/fashion-beauty/8730/the-beauty-of-geoffrey-b-smalls-handcrafted-slowness

[3] Confino, J. (2016). We Buy A Staggering Amount Of Clothing, And Most Of It Ends Up In Landfills, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.huffpost.com/entry/transforming-the-fashion-industry_n_57ceee96e4b0a48094a58d39

[4] Brown, R. (2021). The Environmental Crisis Caused by Textile Waste, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.roadrunnerwm.com/blog/textile-waste-environmental-crisis

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Unsplash

Снимка Фиг 1. [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

,

Транспортна бедност в България разделя по пол, възраст и населено място

В много държави транспортната бедност остава екзотичен термин. Проблемът е слабо изследван и рядко се намират дефиниции за него както на европейско, така и на национално ниво. Той обаче все повече изпъква – заради постоянното нарастване на автомобилите като важност като средство за придвижване, съчетано с покачването на цените на горивата.

„За Земята“ публикува нов доклад, който изследва и оценява състоянието на транспортната бедност в България съществуващите политики, които я адресират.

Какво е транспортната бедност?

В България не само, че за проблема не се говори много. От гледна точка на нормативната уредба липсва ясна дефиниция на транспортната бедност. Такава не присъства в стратегическите документи като Национална транспортна стратегия до 2030 г., Споразумение за партньорство 2021-2027 г. и Националния план за възстановяване и устойчивост. Документите не посочват, не идентифицират и не разглеждат този фактор и неговото влияние върху транспортната система (национална, регионални или общински транспортни схеми) или върху благосъстоянието и мобилността на българските граждани и семейства.

Въпросният пропуск води до невъзможност адекватно да се разглежда проблема, определянето на засегнатите социални групи от обществото, както и различията дължащи се на териториален принцип (напр. ограничената мобилност в селски или планински райони). Поради тази причина мерките срещу транспортната бедност и ограничената мобилност най-често се свеждат до общински решения за ценовата политика на обществения транспорт – най-често намаления за пенсионери, ученици и студенти. Подобен подход обаче може и да доведе до влошаване на параметрите, а не до изход от състояние на транспортна бедност, се посочва от Даниел Попов, авторът на доклада.

Според Европейския социален фонд транспортната бедност представлява неспособност или затрудненост на граждани или домакинства да посрещат разходите за частен или обществен транспорт, или липса и ограничен достъп до транспортна услуга, която да осигури техния достъп до основни социални-икономически услуги и дейности, имайки предвид националния и пространствения, териториален контекст.

Същността на транспортната бедност

Нужда от по-детайлен поглед

Новият доклад обаче отбелязва, че дефиницията на Европейския социален фонд, макар че дава основа за политическата работа по решаване на проблема, е твърде непълна, за да даде информацията за взимане на адекватни управленски решения. Документът посочва друго, по-детайлно описание от „Transport poverty and its adverse social consequences“, (Lucas, K., Mattioli, G. Verlinghieri, E. and Guzman, A. (2016)). Според него човек е транспортно беден, ако във връзка с покриване на ежедневните си основни нужди той не може да разчита на транспортни връзки които да съответстват на физическите му възможности или съществуващите връзки не достигат дестинациите, където могат да бъдат удовлетворени нуждите за приемливо качество на живот. Също така за транспортно бедни трябва да се приемат тези граждани, чиито седмични разходи за транспорт поставят домакинството им под линията на бедност, при които времето за пътуване е твърде продължително,  което води до времева бедност и социална изолация, както и където преобладаващите условия за пътуване са опасни или нездравословни.

Погледнат от този ъгъл проблемът показва няколко различни аспекта на транспортната бедност в зависимост от характера на проблема. Това са:

  • Бедност на мобилността – липса на транспортно средство (частен автомобил), транспортна услуга или инфраструктура;
  • Бедност на достъпа до услуги – работа, образование, здравни услуги, пазаруване;
  • Транспортна достъпност – отнася се до цената на транспорта;
  • Излагане на дефектите на транспортната система – замърсяване на околната среда, катастрофи и т.н.

Всеки от тях очевидно изисква различни решения.

 

Бедни сред богати

България е най-бедната държава в ЕС, въпреки разликите в регионите. Според данните на Евростат за 2022 г. (съгласно годишни данни за 2019 г.) относно времето, за което работещите (20-64 год.) достигат работното си място, в групата в непосредствена близост попадат 79,3 хил. души, в групата 1-14 мин. са 538,3 хил., на разстояние между 15-29 мин. от работното си място са 1 211,9 хил., между 30-59 мин. са 1 121,5 хил., над 60 мин. са 146,2 хил и без отговор са 26,5 хил. души.

Брой граждани според времето за придвижване до работното място

 

Частните пътувания с автомобил са оценени на 85% от пътническия транспорт в страната. В същото време 17,7% от домакинствата не могат да си позволят финансово закупуването и поддръжката на семеен автомобил. Това означава, че е налице ясен индикатор за транспортна бедност в България. Проблемът е особено ясно забележим в селските райони и при хората, котио пътуват дълго в градовете (30-60 мин. и повече). В групата на тези дълги пътувания попадат 1 267 700 работещи граждани. Групата на жените изглежда по-уязвима, като  разликите се дължат основно на транспортния дял с личен автомобил в отдалечените райони, където шофиращите мъже са преобладаващи. Фактът показва, че транспортната бедност е индивидуален фактор и в едно домакинство може да е изложен на нея, а друг –не.

Като цяло докладът показва, че в риск от транспортна бедност са над 2,1 млн. от жителите на България или над 31% от населението. Делът на транспортните разходи е много висок и доходът на най-бедните групи е толкова нисък, че значителна част от бюджета им (40-45%) са разходи за храна. Заради това често не остават достатъчно налични средства за транспорт и те се лишават от него, което изкривява статистиката.

Излагането на вредните въздействия от транспорта на българските граждани същи е едно от най-тежките в ЕС както относно пътните инциденти, така и в контекста на шумовото замърсяване и замърсяването на въздуха. Точна оценка на броя засегнати хора е невъзможна поради липсата на целенасочено събиране на тези данни.

 

Какво може да се направи

Темата за енергийната и транспортна бедност, както и ограничената мобилност, навлизат в Европейските стратегически документи. Към Националният план за възстановяване и устойчивост на България е заложено изработването на Национална транспортна схема, която би следвало да разгледа и предвиди ясни мерки за преодоляването на проблема.

Разработването на регионално-специфични индикатори и измерители за транспортна бедност за различните типове обаче е от ключова важност, посочва Даниел Попов, който е и член на националната Комисия по устойчива мобилност. Това може да се случи например отделно за големите градове, малките градове, селскостопанските и планинските райони, защото данните говорят за неравенства и съвсем различна реалност по регионите.

За да бъдат обаче адекватни мерките,  докладът предлага да се започне с провеждането на национален транспортен въпросник, който да даде ясна картина за ситуацията, включително по области и общини. Резултатите от въпросника да бъдат взети предвид при разработването на Националната транспортна схема и по натам – в областни и общински транспортни схеми.

Прочетете целия доклад тук: https://www.zazemiata.org/resources/transport-poverty-report-2023/

 

,

Защо да гласуваме на европейските избори през юни?

Очертава се 2024 г. да е решаваща година за Европа и не само. Гражданите на ЕС ще имат възможност да повлияят оформянето на следващия 5-годишен политически цикъл на съюза и по този начин да определят дългосрочното бъдеще на Европа. Упражнявайки правото си на вот, всеки от нас поема индивидуална отговорност към бъдещето на една споделена общност. Това е нашата възможност да участваме в процесите по вземане на решения, които засягат ежедневието ни.

(За да научите повече за ценностите и мерките, за които „За Земята “ се застъпва в новата структура на ЕС, разгледайте нашите приоритети за справедлива и екологична трансформация в края на публикацията).

Защо трябва да гласуваме на изборите през юни 2024 г.? 

Изборите са шанс не само да изразим позицията си чрез представител в Европейския парламент, но и ще доведат до по-нататъшни последици, оформяйки политическите приоритети на ЕС не само за следващите 5 години, но и за десетилетия напред. 

Резултатите от изборите ще доведат до нов състав на Европейския парламент, който заедно с Европейския съвет (държавни и правителствени глави) ще определя приоритетите и политиките на Европейската комисия за периода 2024-2029 г. 

Този петгодишен цикъл е по-важен от всякога. Според прогнозите само 42% от настоящите членове на ЕП вероятно ще бъдат преизбрани през следващата година, докато останалата част от Парламента (почти 58%) ще бъде съставена от изцяло нови членове на ЕП. Този брой може да нарасне още повече поради вероятността от появата на нови партии, които ще доведат до създаването на допълнителни места. Ето защо през предстоящия цикъл съществуват съществени възможности, но и рискове. 

Въпреки това Европейската зелена сделка, инициативата на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата, обръщане на тенденцията за загуба на биоразнообразие и осигуряване на зелена и справедлива трансформация в Европа, като гражданите бъдат поставени в центъра на тази трансформация, виси на косъм.

Нашият глас ще бъде от решаващо значение за това Европа да върви напред, а не назад.

В условията на настоящите глобални предизвикателства, особено спешната необходимост за справяне с изменението на климата, гласуването на изборите за Европейски парламент се превръща в ключов инструмент за подкрепа на устойчиви политики. ЕС играе ключова роля в определянето на законодателството в областта на околната среда, в насърчаването на устойчиви инициативи и в насочването на региона към по-справедливо бъдеще.

Но дали Европа е в състояние да се справи с тази задача? Нарастващите цени на енергията и инфлацията, които започнаха преди войната в Украйна, след това се увеличиха и доведоха до намаляване на жизнения стандарт на много хора. Енергийната криза ни показа, че достъпът до енергия на достъпни цени е основна необходимост и че частните енергийни компании, които доминират на европейския енергиен пазар, използват момента, за да увеличат печалбите си, вместо да дадат приоритет на достъпната енергия. 

Повече от очевидно е, че Европа не е предприела мерки, които да дадат на хората увереност, че основните им нужди ще бъдат удовлетворени, като например достъп до жилища, здравеопазване, образование и достъпна чиста енергия, вода, храна и мобилност, както и основно ниво на доходи.

Представяме ви нашите приоритети за справедлива и екологична трансформация. 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Гражданската мрежа за наблюдение на финансирането на Зелената сделка е коалиция, която се застъпва на европейско и национално равнище за повече прозрачност и справедливо разпределение на средствата на ЕС. „За Земята “ като част от нея работи по граждански искания за бъдещето на европейските публични средства. Целта на инициативата е да популяризира позицията на местните общности в седем държави членки чрез поредица от семинари, публични събития, виртуални събития, кръгли маси, доклади и други дейности.

България на кръстопът в Страсбург: Съдбата на Кресненското дефиле се решава сега

На 1 декември 43-ия Постоянен комитет на Бернската конвенция в Страсбург препотвърди за поредна година своето решение към България, с което изисква да не се започва никакво строителство в Кресненския пролом, докато не се спазят направените през 2021 г. препоръки и европейските директиви за птиците и местообитанията.

„Комитетът беше категоричен, че българското правителството трябва да представи всички алтернативи на автомагистрала „Струма” и да ревизира екологичната оценка от 2017 г. в съответствие с европейското екологично законодателство преди изграждането ѝ, както е записано в решението“, заяви Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята” и международната мрежа Бенкуоч. [1]

Бернската конвенция е създадена към Съвета на Европа с цел опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания и е в състав държавите-членки на Съвета на Европа и други страни, подписали Конвенцията. Конвенцията следи за опазването на ключови местообитания, каквото е Кресненското дефиле.

Първата препоръка на Бернската конвенция е още от 2002, след вземането на решението за построяване на тунел досието се затваря, за да се отвори отново през 2014 година, като „потенциално досие” заради неспазването от страна на България на препоръките на конвенцията, които са магистралата да се построи изцяло извън пролома и сегашният път да е локален за местните хора от Кресна.

Мнозинството от делегатите подчертаха липсата на съществен напредък в разрешаването на казуса и липсата на предприети действия за нова екологична оценка (ОВОС), както бе договорено миналата година. Това доведе и до гласуване, в което 17 държави членки се обявиха за отваряне на досие за нарушение, а 12 гласуваха за оставане на случая като потенциално досие под засилено наблюдение на Бюрото и Комитета на конвенцията. При това гласуване за втора поредна година се видя, че подкрепата за българското правителство идва от държави, които системно нарушават екологичното законодателство и които имат досиета в Бернската конвенция и Европейския съд. [2]

Въпреки по-големия брой страни гласували „за“ отваряне на досието, то остана като „потенциално“ и не премина в категорията „отворено досие“, поради липса на необходимото мнозинство от 2/3 от гласовете, както е по регламент.

Припомняме, че още през 2022 г. Комитетът призовава българското правителството да ревизира докладите за Оценка на въздействието върху околната среда и Оценка за съвместимост, съгласно изискванията на Европейската комисия от 2019 и 2022.

Паралелно, продължава информационното затъмнение след срещата на високо равнище, която се проведе миналия четвъртък в Брюксел между Европейската комисия и българските министри на МРРБ и МОСВ.

Бележки:

[1] Пълният текст на решението на Комитета на Бернската конвенция за случаят „Кресненско дефиле“, публикуван на 3 декември 2023, може да намерите тук, стр. 19.

[2] Страни, гласували „за“ отваряне на досието – Австрия, Босна и Херцеговина, Великобритания, Германия, Дания, Исландия, Латвия, Лихтенщайн, Люксембург, Монако, Норвегия, Унгария, Финландия, Холандия, Чехия, Швейцария, Швеция.

Страни, гласували „против“ отваряне (или „за потенциално досие“) – Азербайджан, Армения, Албания, България, Грузия, Гърция, Кипър, Македония, Молдова, Полша, Сърбия, Хърватия.

Природозащитниците от коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ припомняме, че: 
·       През 2019 г. Европейската комисия установи няколко значителни нарушения на европейските директиви в същото това решение по ОВОС от 2017 г., с което се одобри трасе, което разделя трафика в двете посоки.  С това, тя отказа финансиране на този вариант при липса на нов ОВОС, в който половината магистрала остава по сегашния път, без да има обходен път.

·       През юли 2022 г. главните директори по околна среда и по регионално развитие на Европейската комисия написаха на тогавашния министър на регионалното развитие, че заради установените през 2019 нарушения, Европейската комисия все още очаква от България ревизия на екологичната оценка, която включва нов анализ на всички смислени алтернативи.

·       През декември 2022 г. Постоянния комитет на Бернската конвенция поиска от България ревизия на ОВОС от 2017 г. и преди тази ревизия, да не започва строителството на магистралата.

Вместо да се съобрази с тези изисквания и с европейското законодателство, правителството на България:
·       и към сегашна дата не е започнала нова процедура по ОВОС, която да ревизира този от 2017;
·       През април 2023 г. сключи договори за строителство на магистрала съгласно ОВОС от 2017 г. и одобрената алтернатива тогава;
·       Създаде документ наречен „Документ за съответствие“ – в който се прави преглед на ОВОС 2017 г. и преглед на одобрената през 2017 г. алтернатива. Този документ е неформален, няма никаква правна сила, както според българското, така и според европейското законодателство и освен това не отразява нито едно от нарушенията установени през 2019 г. от ЕК, включително не разглежда всички смислени алтернативи, а само одобреният през 2017 г. вариант.

Междувременно, коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ смята, че действията и бездействията на българското правителство, които ни водят към започване на строителството на одобреният през 2017 г. вариант без това решение да се ревизира в нова процедура по ОВОС и преглед на всички алтернативи – води България към наказателни процедури, блокиране и загуба на европейски средства. Решенията по въпроса са с голямо обществено значение и е недопустимо държането в секретност на важни и решаващи срещи, като тази която ще се проведе между правителството и ЕК на 30 ноември.

,

Скоростен път с 80 км/ч или магистрала извън Кресненското дефиле – правителството и Еврокомисията решават на тъмно днес

Днес, 30 ноември, ще се проведе разговор на високо ниво между българските и европейските институции, която се очаква да се реши дали ще се строи отсечка с ограничение 80 км/ч през Кресненското дефиле или магистрала извън него.

Участници от страна на Европейската комисия са Комисарят на Главна дирекция Регионално развитие Елиза Ферейра, както и министрите на Министерство на регионалното развитие и Министерство на екологията и водите.

Въпреки важността на темата, няма публична информация за тази среща.

Формалната причина за разговора е да се обсъди дали е необходима нова екологичната оценка, преди започването на строителните работи, за да се търси подход за устойчиво решение за завършване на магистралата извън Кресненския пролом. Истинският въпрос е ще спази ли България европейското законодателство и ще избегнем ли нови наказателни процедури, и връщане на европейски средства?

Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ настоява трасето на „Струма“ да бъде изнесено извън дефилето, за да може да бъдат изпълнени изискванията за магистрала, проектът за скоростен път е компромис със сигурността и огромно разочарование на фона на огромното закъснение, по вина на предишните правителства.

Екологичното министерство към момента не спазва поставените още през 2019 г. искания на Европейската комисия за нова екологична оценка, нито адресира препоръките, които установиха редица нарушения. Вместо това, на 14 ноември Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов подписа документ, с който даде благословията си за унищожаването на Кресненския пролом. С това той валидира екологичната оценка от 2017 г., която предвижда отсечката през дефилето в посока София – Кулата да бъде скоростен път с ограничение 80 км/ч.

В документа се казва: „Пътният възел е елемент от инвестиционното предложение, одобрено с Решение по ОВОС 3-3/2017 г.“, което предвижда отсечката да е скоростен път и да минава през дефилето.

С това Министър Попов признава, че пътният възел на юг от град Кресна, който беше започнат през месец май 2023 г. и построен на фона на протестиращи местни граждани, рафтъри и природозащитници, реално предопределя маршрута на магистралата, в противовес с твърденията на тогавашния Министър на регионалното развитие г-н Шишков.

Въпреки очакванията, че ще търси решение за извеждане на цялата магистрала извън Кресненския пролом, на 24 ноември в Министерството на регионалното развитие бе представено и задание за обход на скоростния път през Кресненския пролом, вместо магистрала, която го заобикаля. Така бихме имали две отсечки в едната посока — през пролома и извън него, като нито една не е магистрала.

На свиканата среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройство, на която работна група трябваше да обсъди социално-икономическите ефекти от автомагистрала „Струма“, представители на местната общност, НПО и дори кметовете на засегнатите общини с изненада откриха новата идея на МРРБ.

Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ изпрати официално писмо с искане за включване в срещата като представител на заинтересована страна, докато нейни представители участват в годишната среща на секретариата на Бернската конвенция в Страсбург, където също се водят важни дебати.

Очаквайте актуална информация по темата.

Що е то икономика на поничката?

Днес е Световният ден за отбелязване и популяризиране на „Икономика на поничката“.

През 2017 г. икономистът Кейт Роуърт представя иновативна концепция в книгата си Икономика на поничката: Седем начина да мислим като икономисти от 21-ви век“

В основата на този модел стои поничката – визуално представяне на икономическа система, която се стреми да намери баланса между социалното благосъстояние и екологичната устойчивост.

 

Източник: Кейт Рауърт, Икономика на поничката, Седем начина да мислите като икономист от XXI век. Калиграф, 2022, с. 44

Вътрешният пръстен на поничката включва основни жизнени нужди като достатъчно количество вода, санитарни условия, достъп до енергия, достъп до образование и здравеопазване, прилични жилища, минимален доход и достойна работа, равенство между половете и други. Тя е базирана на целите за устойчиво развитие на ООН, и по-точно социалните им приоритети, така че всички правителства са съгласни, че всеки на света има право на тези основни неща в центъра. 

Външният пръстен представлява екологичните граници. Между 1950-2010г, населението на света се е увеличило почти 3 пъти, световният БВП скочил над 7 пъти, използването на прясна вода се е е утроило, потреблението на енергия е скочило 4 пъти, а употребата на различни видове торове е нараснала над 10 пъти. 

Този рязък скок в човешката дейност оказва силен ефект върху системите на природата. 

През 2009г, Йохан Рокстрьом заедно с още 28 международно признати учени определят 9-те процеса, които регулират стабилността и устойчивостта на земната система. Учените предлагат количествено измерими планетарни граници, в рамките на които човечеството може да се развива и процъфтява поколения напред. Преминаването им увеличава риска от създаване на внезапни и необратими промени в околната среда. 

По средата е безопасното пространсто за човечеството, което оставя възможност за иновации, регенеративна и разпределяща икономика, но в баланс с планетарните граници.

Ето как изглежда графиката за света за 2017 г, където вече 4 планетарни граници са превишени и не малка част от населението изпада в критични лишения, за да оцелее.

Източник: Кейт Рауърт, Икономика на поничката, Седем начина да мислите като икономист от XXI век. Калиграф, 2022, с. 51

Традиционният линеен икономически модел често се свързва със свръхпотребление, изчерпване на ресурсите и влошаване на състоянието на околната среда и е неперспективен в дългосрочен план. 

Моделът на икономиката на поничката се противопоставя на него, като насърчава кръговата икономика, при която ресурсите се използват ефективно, отпадъците се свеждат до минимум, а благосъстоянието както на хората, така и на планетата е приоритет.

Чрез „Икономика на поничката“ Кейт Роуърт предлага седем ключови принципа за преосмисляне на подхода към икономиката през XXI век. Тези принципи ни насърчават да ценим ресурсите на Земята, да даваме приоритет на благосъстоянието на всички и да се откажем от идеята, че постоянният растеж е единственото мерило за успех. От грижата за човешките нужди до насърчаването на регенерацията, тези принципи помагат да се оформи икономическо мислене, което има за цел да създаде устойчив и справедлив свят за всички. Те служат като пътна карта за намиране на правилния баланс в рамките на модела Doughnut.

 

Източник: Кейт Рауърт, Икономика на поничката, Седем начина да мислите като икономист от XXI век. Калиграф, 2022, с. 26-27

Концепцията на този икономически модел се прилага в различни точки по света като част от градското планиране, примери има от Амстердам, Копанхаген, Брюксел и други. Можете да прочетете повече на официалната страница на Doughnut Economics Action Lab (DEAL)

Как принципите на Икономика на поничката могат да се преведат и приложат на локално ниво и в България? Разгледайте събитията посветени на тази концепция тази седмица на страницата на Институт Кръгова Икономика(ИКИ)

УЕБИНАР | Транспортна инфраструктура: ролята на европейските фондове за устойчив и свързан транспорт

Как изглежда транспортната мрежа в Европа през последните 25 години? А какво е нейното бъдеще? Каним ви на ZOOM уебинара Транспортна инфраструктура: ролята на европейските фондове за устойчив и свързан транспорт на 13 ноември от 17:00 – 18:30 с предварителна безплатна регистрация.

Трансевропейската транспортна мрежа на Европа (TEN-T) е считан за ключов инструмент за Европейския съюз, който “с високо качество ще гарантира устойчива свързаност…, без физически прекъсвания, участъци с недостатъчен капацитет или липсващи връзки”. 

На практика обаче, пътят към постигането на тази цел е изпълнен с неравности. Според доклад от 2023 г., през последните 25 години европейските страни са дали приоритет на строителството на пътна инфраструктура, предимно магистрали, пред развитието на железопътната инфраструктура.

Често европейските обществени средства, които са ключови за финансирането на транспортната инфраструктура, се разходват в противоречие със законодателството на ЕС в областта на околната среда. Такъв беше случаят с финансираната от ЕС магистрала „Струма“ в България и уникалното Кресненско дефиле, част от мрежата „Натура 2000“.

Темите, които ще обсъдим:

  • Развитие на транспортната мрежа в Европа през последните 25 години – представяне на резултати от изследване;
  • Европейското финансиране за транспортна инфраструктура – предизвикателства и бъдещи сценарии;
  • Казус: България и нейните транспортни мрежи в рамките на политиката TEN-T – приоритети и конфликти в зоните от Натура 2000.

Панелисти: 

Модератор: 

Десислава Стоянова, Екологично сдружение „За Земята“

Панелистите ще споделят резултати от свои изследвания и експертен опит в областта на транспорта. Ще се дискутира гледната точка на неправителствения сектор за възможните бъдещи сценарии, свързани с амбицията на ЕС за свързаност на всички региони до 2050 г. и преразглеждането на TEN-T спрямо Европейската зелена сделка и Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност.

Този уебинар се организира от Екологично сдружение „За Земята“ в рамките на проект „Гражданска обсерватория за финансиране на зелената сделка“, финансиран от Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA).

Ще бъде осигурен симултанен превод на български и английски език.

 

Please find below the presentations of the guest speakers.

 

EU investments in transport – Xavier Sol – Director Sustainable Finance, Т&E

“Lost Train Tracks” Funding & development of transport infrastructure – Lorelei Limousin, Greenpeace Europe

Overview of the main transport investments through three EU funds transport programmes 2007-2027 – Daniel Popov – CEE Bankwatch Network, EA Za Zemiata

,

Младежи от цял свят ще пътуват с влак до Барселона, за да изискат нови данъци за замърсяващите индустрии

На 11 октомври над 100 младежи от Европа, Африка, Латинска Америка и Азиатско-тихоокеанският регион ще предприемат пътуване с влак от Париж до Барселона, за да поискат климатична справедливост от европейските лидери. Сред присъстващите активисти и социално ангажирани млади хора ще има двама българи, които За Земята изпраща, за да се включат в акцията и да споделят за случващото се в реално време.

Кампанията цели да привлече вниманието на европейските лидери, както и на политици на местно ниво. Младежите ще заявят исканията си за нови данъци за най-замърсяващите индустрии, които произвеждат по-голямата част от въглеродни емисии и са отговорни за климатичната криза.

Тези допълнителни такси ще финансират фонда за загуби и щети, който беше предложен миналата година по време на срещата на върха за климата COP 27, но към днешна дата остава празен.

По време на пътуването, активистите ще призовават хората да подпишат петицията „Замърсителите плащат“, която до момента е подкрепена от четвърт милион души и вече е активна на български език.

Средствата от нови данъци за най-замърсяващите компании и индустрии ще подпомогнат засегнатите от изменението на климата общности и ще допринесат за изграждането на по-устойчиво бъдеще.

 

,

Включете се в трансгранична обществена консултация по сръбския Национален Интегриран план “Енергетика и климат” (ИНПЕК) до 28 септември

В момента Република Сърбия е във финалния етап по приемане на своя първи Интегриран план “Енергетика и климат” (ИНПЕК), с който се определят климатичните им цели до 2030 г., като се гледа и постигането на по-голямата цел за климатична неутралност към 2050 г.

МОСВ е било нотифицирано от сръбската страна за възможността да се отвори трансгранична обществена консултация по сръбския проектоплан, съгласно Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. След застъпничество от наша стана на 8 септември бе стартирана процедура по Стратегическа екологична оценка (СЕО) на плана с краен срок за изразяване на становища – 25.09.2023 г. – по електронна поща edno_gishe@moew.government.bg или до адреса на МОСВ (бул. „Кн. Мария Луиза“ 22, гр. София п.к. 1000).

Основното ни притеснение е за продължаващо трансгранично замърсяване – най-вече от сръбските тецове на въглища – и недостатъчно мерки за своевременното му намаляване. Немалък процент серни оксиди от Сърбия се разсейват на територията на България и другите им съседи.

Началният преглед на проектопредложението за ИНПЕК буди притеснения с липсата на ангажимент за постигане на климатична неутралност до 2050 г., липсата на ясен план за поетапно преустановяване работата на въглищните им централи, планове за нови газови централи и мащабна газификация на Южна Сърбия, а също и прекалено оптимистично използване на горска биомаса в топлофикационния сектор.

Призоваваме всички заинтересовани страни да се възползват от демократичното си право да комуникират всички идентифицирани от тях проблеми в настоящия проект за ИНПЕК на Република Сърбия. МОСВ ще събере получените становища и ще ги препрати на Сръбската държава, която трябва да ги вземе предвид при приемането на финалната версия на плана.

Припомняме, че за страните членки на ЕС в момента тече процес на актуализация на ИНПЕК плановете им. България все още не е започнала обществени консултации под каквато и да била форма и не е представила на обществеността начална чернова на актуализиран ИНПЕК, отговарящ на повишената климатична амбиция, приета от ЕК към 2030 г. Срокът за изпращане до ЕК на черновите бе 30 юни т.г. Едно от основните изисквания по процеса е създаване на условия за добре информирано и ефективно участие на обществеността в разработването на ИНПЕК.

В насоките на Комисията  за актуализиране на ИНПЕК, публикувани в края на 2022 г., се посочват очаквания за ранни и ефективни възможности за установяване на участие в различните фази от изготвянето на ИНПЕК. Призоваваме Енергийното министерство да потърси мнението на гражданите възможно най-скоро и ефективно и да продължи това начинание след представянето на проекта до приемането му.

Цялото представяне на българските номинации с добри и лоши потенциални ИНПЕК мерки е достъпно на: https://1point5.caneurope.org/countries/bulgaria/

 

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

Инвестициите изпреварват реформите в областта на зелената трансформация

Въпреки наличието на 5,69 млрд. евро, някои от реформите, планирани в Плана за възстановяване и устойчивост на България, все още не са осъществени, което поражда опасения относно ефективността. Това се казва в доклада „Граждански мониторинг на финансирането на Зелената сделка, изработен от мрежата организации Bankwatach, сред които е и ЕС „За Земята“. Документът обединява опита на осем различни граждански организации и включва седем отделни казуса, които предоставят информация от реалността. 

Значителни ЕС средства бяха наскоро предоставени чрез бюджета на ЕС, пакета за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ и инвестиционните прогарами REPowerEU. Инвестиционните решения обаче все по-често се вземат при закрити врата. Като изключва гражданите от този процес на трансформация, ЕС рискува да финансира инвестиции, които не отговарят на целите на Европейската зелена сделка, а задълбочават неравенствата и компрометират общите ни усилия за зелена трансформация. Изпълнението на инвестициите предхожда изпълнението на реформите, които в идеалния случай трябва да вървят ръка за ръка.

Една от критичните области, която е пренебрегната, е намаляването на енергийната бедност. Настоящата инвестиционна програма изключва енергийно бедните домакинства по няколко причини. Първо, първоначалните инвестиционни разходи за оборудване го правят недостъпно за тези, които попадат в дефиницията за енергийна бедност, дефиниция, която все още не е официално приета в България. Второ, не съществува приоритизиране въз основа на доходен критерий, което води до това, че, противно на логиката, само групите с по-високи доходи могат да се възползват от програмата. Оскъдната информационна кампания и сложната процедура за кандидатстване възпрепятстват участието на истински нуждаещите се.

Също така няма регионално разпределение или задължително включване на конкретни региони с по-високи нива на енергийна бедност. Програмата също така пренебрегва потенциала на потребители, които едновременно произвеждат и консумират енергия и енергийните общности, като не позволява на множество домакинства да се възползват колективно.

За да се подобри ситуацията е от решаващо значение да се включат енергийно бедните домакинства и да се проведат целеви информационни кампании. Последващите траншове на програмата могат да обхващат групите с по-ниски доходи, и да са с опростен процес на кандидатстване. Насърчаването на потребители, които едновременно произвеждат и консумират енергия и допускането на присъединяване на фотоволтаични системи към електрическата мрежа би било в съответствие с политиките на ЕС.

Чрез решаването на тези въпроси и осигуряването на синхронизиран подход между инвестициите и реформите България може да постигне значителен напредък в борбата с енергийната бедност и да създаде устойчиво бъдеще за всички свои граждани.

За да научите повече, гледайте интверюто със Светослав Стойков – Екологично сдружение “За Земята”, екип “Климат и енергия” и Теодора Пенева – Старши експерт „Климат и енергия“, WWF България във видеоклипа на ЕС “За Земята”.

Четвъртък, 27.04, отворено писмо и протест пред Президентството: Стоп на всякакви опити да се строи незаконно в Кресненския пролом

От Българска рафтинг федерация, Коалиция “Да спасим Кресненския пролом”, Коалиция “Да остане природа в България” 

На 27.04, четвъртък, от 9:00 ч., представители на Българската рафтинг федерация ще връчат отворено писмо до президента на Република България с което настояват за спиране на всякакви опити за строежи в Кресненския пролом без задължителната екологична оценка и отчитане на интересите на местните хора. Писмото се обявява и против превръщане на настоящия път Е-79 в еднопосочно платно на автомагистрала „Струма“.

По-късно същия ден, от 18:00 ч., е предвиден протест пред Президентството срещу незаконните действия на служебното правителство. Призивът е за изграждане на истинска европейска магистрала, с двете платна извън Кресненския пролом и запазване на настоящият път за нуждите на местните хора, развитие на устойчив туризъм, опазване и възстановяване на природата.

Протестът ще обедини представители на рафтинг и каяк общността с лодки и оборудване, природозащитници с 3D инсталация с Кресненския пролом и всички, за които спортът, природата, поминъка на хората в Кресна и спазването на закона, са важни.

В писмото се казва: „С голямо притеснение, от името на Българската рафтинг федерация, се обръщаме към Вас с молба за Вашата подкрепа за спасяването на българския рафтинг, който е в реална опасност, поради предвидения строеж на автомагистрала „Струма“ през Кресненския пролом“.

Особено скандални са последните действия на служебното правителство, които се опитват да започнат дейности по маршрута в екологичната оценка от 2017 г., аргументирано отхвърлена от Европейската комисия още през 2019:

Този план предвижда изграждането на нови съоръжения в пролома като мост, пешеходни подлези, укрепителни стени и други.

Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“ и коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ каза: „Всички тези дейности в Кресненския пролом не са били обект на обсъждане в екологичната оценка от 2017 г. и всяко допускане от страна на МОСВ това да се случи, противоречи на българските и европейските закони“.

Избраният през 2017 г. маршрут за Лот 3.2. — участъка на Кресненския пролом, разделя магистралата в двете й посоки – превръща настоящият път Е-79 в еднопосочен двулентов скоростен път с ограничение 80 км/ч (дори не магистрала) в посока Гърция, и преминава с мостове и виадукти от изток. Този вариант многократно е критикуван и посочен като неспазващ европейското екологични законодателство от Европейската комисия и още през 2008 г., като обещанието на българските власти да избегнат този чувствителен район, беше и причина за отпускането на средства за построяването й.

Самият Комисар по Околна среда Кармену Вела от изминалият мандат на Еврокомисията в писмо от 2019 г. написа:

„Безспорно е, че пътят Е79 представлява най-съществения натиск за тези Натура 2000 зони, тъй като интензивният трафик причинява висока смъртност за европейските защитените видове и влошава състоянието на Натура 2000 зоните… В допълнение, от съществена важност е изграждането на Лот 3.2 на автомагистрала „Струма“ да избегне всякакво бъдещо увреждане или сътресения на защитените хабитати и видове.

Снимка: Българската рафтинг федерация | протест пред общината в Кресна на 25 април 2023

Отворено писмо, материали по темата + снимки

,

Как се харчат обществени средства и къде трябва да се инвестира? Попълни анкетата!

CEE Bankwatch Network, част от която е и Екологично сдружение “За Земята”, ви кани да участвате в проучване като част от проекта „Гражданска мониторингова мрежа за финансиране на Зелената сделка“, който обединява неправителствени организации от целия Европейски съюз, за да наблюдават използването на фондовете за възстановяване от COVID-19 в Европа.

През 2020 г. Европейският съюз представи План за възстановяване на Европа, предназначен не само да смекчи икономическите и социалните последици от пандемията COVID-19, но и да помогне на държавите членки да постигнат целите в областта на климата, енергетиката и биоразнообразието, предвидени в рамките на Европейската зелена сделка. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) на стойност 700 млрд. евро е основният финансов инструмент за възстановяването на Европа.

Две години след влизането в сила на МВУ бихме искали да разберем доколко гражданите са участвали в процеса на възстановяването на Европа от пандемията. Въпросите в тази анкета ще оценят вашето участие в Плана за възстановяване на Европа и по какъв начин сте успели да допринесете за разработването и прилагането на МВУ в България. Отговорите ще бъдат включени в доклад, публикуван през юни 2023 г. Моля, имайте предвид, че Вашите лични данни няма да бъдат използвани при анализа на резултатите от проучването.

Попълването на анкетата ще отнеме около 10 минути – вашата обратна връзка е ценна!

Моля, изпратете отговора си до 13:00 ч. на 21 април 2023 г.

, ,

Форум „Конференция по демокрация – 2023“ ви очаква на 25 и 26 февруари

Предстои тазгодишното издание на ежегодния граждански форум „Конференция по демокрация“. Заповядайте на 25 и 26 февруари в Концертно студио на „Радио Варна“. Входът е свободен, а програмата за събитието е на ваше разположение в края на публикацията.

Тези, които не успеят да присъстват на място, ще имат възможност да проследят конференцията на живо на Facebook страницата и в Youtube канала на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.

Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права, баланс на интереси на различни групи в обществото, постигане на консенсус и устойчиво развитие.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

, ,

Стани презентатор, лектор или докладчик на Конференция по демокрация

Съвместно с Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) набираме презентатори, лектори или докладчици за Граждански форум – Конференция по демокрация, който ще се проведе на 25 и 26 февруари 2023.

Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции, или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.

Можете да представите дейности и от предишни години, защото форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права; баланс на интереси на различни групи в обществото; постигане на консенсус (договореност).

Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.

Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) чрез попълването на електронен формуляр ТУК до 19 януари 2023, 00:00 ч. Всеки презентатор трябва да има на предвиди, че времето за всяка една презентация е 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията. Одобрените кандидати ще получат известие за участие до 25 януари 2023г.

Мястото и дневния ред на конференцията ще бъдат обявени на 5 февруари в 2023 в интернет страницата на ОЦОСУР. Одобрените лектори ще получат детайлна информация за конференцията.

За допълнителни въпроси може да се обръщате към организаторите на ел. адрес ecovarna.info@gmail.com или на тел. 0887351141

 

,

Необходимо е ревизиране на екологичните оценки на автомагистрала „Струма“ в участъка на Кресненския пролом: решение на Комитетa на Бернската конвенция

На 2 декември 42-ия Постоянен комитет на Бернската конвенция в Страсбург взе решение, с което настоява да не бъде започвано никакво строителство в Кресненския пролом, ако не се спазят направените през 2021 г. препоръки.

Комитетът призовава българското правителството да ревизира докладите за Оценка на въздействието върху околната среда и Оценка за съвместимост, съгласно изискванията на Европейската комисия от 2019 и 2022.

Комитетът разгледа за поредна година досието по случая Кресна и след гласуване, в което 12 държави членки гласуваха „за“ отваряне на досие, 8 гласуваха „против“, а 8 – „въздържали се“, случаят остава, като потенциално досие под засилено наблюдение на бюрото и Постоянния комитет на Конвенцията. [1]

Комитетът прие през пролетта на 2023 г., при възможност, да започне официална процедура по медиация като инструмент за преодоляване на различията между правителството и НПО-жалбоподатели.

В дискусията представителят на Европейската комисия ясно посочи, че Оценката на въздействие по околна среда и Оценката за съвместимост следва да бъдат ревизирани, поради съществени им недостатъци.

„Тези решения директно опровергават твърденията на Министъра на околната среда и водите, изказани в интервю за национална медия на 25-ти ноември, където бе посочено, че след приемането на целите за НАТУРА 2000 и преглед на екологичните оценки от страна АПИ, е възможно магистралата да бъде построена в Кресненския пролом като строителството започне до май 2023 г. в изпълнение на решение по ОВОС 3-3/2017 г.“, казва Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята“.

„Както коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ многократно сме посочвали: ново решение по ОВОС и оценка за съвместимост с равностойно разглеждане на всички алтернативи извън Кресненския пролом, са задължителни. Всяко строителство на АМ „Струма“ в изпълнение на решение по ОВОС 3-3/2017 г., е незаконно“, заяви Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“.

Ако от отговорната институция за проекта, Агенция пътна инфраструктура, бяха извършили тези действия съгласно изискванията на директивата за природните местообитания и директивата за ОВОС, както и НПО препоръките на коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ – още през 2019 година, строителството на вариант, който разрешава и транспортния, и екологичния проблем в Кресненски пролом с наличните по оперативна програма транспорт 2014-2020 европейски средства щеше да е започнало отдавна.

Неправителствените организации и граждани от коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ продължаваме да подкрепяме довършването на автомагистрала „Струма“ по възможно най-бързия начин при спазването на изискванията европейското законодателство и стриктно опазване на биоразнообразието.

, , ,

Разчистване в Кресненския пролом или незаконно строителство?

Тежки машини вече работят в областта на Кресненския пролом, по всичко личи — незаконно, защото представителите на регионалната екологична инспекция – РИОСВ Благоевград, извикани за проверка, казват, че нямат информация за подобни действия. Пет големи пътни отбивки с изкоренена изцяло растителност между пътя и асфалта, премахнат хумусен пласт и заравняване – или с други думи, подготовка за асфалтиране, откриха биолози, експерти, представители на коалиция „Да спасим Кресненския пролом“.

Сигнализирани са отговорните институции — Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на околната среда и Агенция „Пътна инфраструктура“ за работата на тежки машини в Кресненския пролом.

Биолозите алармират, че работните дейности на практика унищожават местообитанията, докато според Агенция „Пътна инфраструктура“ те помагат за  „смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле“ в рамките на: „Изработване на технически проект и изпълнение на част от мерките за смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле, посочени в Решение по ОВОС № 3-3/2017 г., чрез изграждане и модифициране на оградни и дефрагментационни съоръжения по път I-1 от км 380+300 до км 396+137“.

Останалите институции все още не са изпратили отговор.

Въпреки тези уверения, експертите на природозащитните организации са силно притеснени, че на практика се унищожават малки острови от растителност и местообитания на защитени видове от НАТУРА 2000. А те са изключително важни, за да може да има поне в някои участъци по дължината на пътя в пролома изграждане на малки подлези за животни. С подготвеното асфалтиране това става невъзможно и даже съществуващите пътни водостоци вече не могат да изпълняват такива функции.

Подлезите за животни и водостоците послужиха на правителството като аргумент, че няма нужда от нова оценка за въздействието на проекта – ОВОС, както и от алтернатива, изцяло извън Кресненски пролом. Даже за целта бяха отделени пари по обществена поръчка, за да се адаптират водостоците като животински подлези. Подготвеното асфалтиране показва, че ако трафикът остане трайно в пролома, е невъзможно да има реално съчетаване на транзитния магистрален автомобилен поток с опазване на природата и с предотвратяване на риска от пътни инциденти.

Природозащитните организации са на мнение, че с тези дейности, АПИ прави опит да се подготви бъдещото разширяване на пътя през пролома, като част от магистралата и окончателно се предреши избора на трасе. При това — по най-опасният и за човешкия живот, и за природата вариант – през Кресненски пролом.

Всичко, което трябва да знаем за данъците – на едно място: наръчник за данъчна справедливост

Няма съмнение, че данъчното облагане е една от най-важните функции на всяко правителство, тъй като осигурява по-голямата част от приходите, с които то разполага, за да постигне по-висок стандарт на живот и други обществени цели. Избягването и укриването на данъци от страна на най-богатите членове на обществото лишава правителствата от така необходимите средства за постигане на целите за развитие, като например намаляване на бедността, подобряване на инфраструктурата и увеличаване на инвестициите в здравеопазване и образование.

Според Доклада за данъчна справедливост от 2021 г., годишно се губят 483 милиарда долара от данъчните приходи поради злоупотреби с корпоративен данък от страна на многонационални корпорации и укриване на данъци от богати физически лица. За една година България губи над 137 млн. долара от злоупотреби, извършвани от многонационални корпорации и 16 млн. долара от укриване на данъци от физически лица. 

Освен икономическия аспект, данъчните злоупотреби на богатите корпорации и физическите лица увеличават неравенството, както и недоволството сред тези, които плащат справедлив дял от данъците си. Важно е да се отбележи, че злоупотребите с данъци лишават правителството от средствата, необходими за изграждането и поддържането на демократичните институции, отслабват способността на държавата да осигурява подкрепа за нуждаещите се, подхранват икономическо неравенство и социално противопоставяне.

Разбирането на последиците от данъчните злоупотреби и на лостовете за тяхното намаляване е от решаващо значение за страна като България, която се стреми да повиши жизнения си стандарт. Това образователно ръководство е създадено, за да запознае учениците с данъчната система на страната, но и за да им помогне да разберат как България и Европейският съюз се вписват в глобалната картина на данъчната справедливост. То съдържа 11 дейности, с различно времетраене и възможност за онлайн адаптация. 

Изтеглете образователното ръководство и го споделете със своите ученици, студенти или всеки, който иска да научи повече по темата:

Наръчник за данъчна справедливост: Ръководство за учители и план на уроци

, ,

МОСВ обяви „война” на европейските закони. Довършването на магистрала „Струма“ в района на Кресна и Кресненски пролом се отдалечава в неопределено бъдеще

Националният съвет по биологично разнообразие (НСБР) към МОСВ обезсмисли месеци работа и отхвърли консенсусното научно предложение на научната общност за определяне на целите на НАТУРА 2000 в Кресна, за сметка на предложение, разработено от частна консултантска компания. Това се случи по време на заседание, което се състоя на 13 октомври, четвъртък. Научната работна група беше създадена съгласно плана за действие на Бернската конвенция към Съвета на Европа от 2021, одобрен и от българското правителство. На 27 юли тази година в писмо до българските власти Европейската комисия посочи, че очаква от България да одобри целите, разработени от именно тази работна група, след задължителното обществено обсъждане.

Това е пореден пример за провала в опазването на нашата природа от страна на Министерството на околната среда, доказателство за което е започналото срещу България дело пред Съда на Европейския съюз, поради неизпълнение на европейското законодателство – липса на специфични цели изобщо за цялата мрежа Натура 2000.

Има индикации, че проектът на частната консултантска компания, приет на заседанието вчера е създаден основно с цел легитимирането на инвестиционното намерение за построяване на АМ „Струма“ през Кресненския пролом по одобреното през 2017 г. от тогавашното българско правителство трасе.

Ключова роля на защитената зона „Кресна-Илинденци“, определена от Натура 2000 за опазването на биокоридорите на влечуги, мечка и вълк, е отхвърлена в приетите цели от вчера. Това е един от проблемите, които остават нерешени, и е посочен от Европейската комисия още през 2019 г. в мотивите им за отказ на финансиране на варианта на АМ „Струма“ през пролома.

В допълнение, крайното решение на Националния съвет пренебрегва опазването на ключови видове – 4 вида влечуги и 2 вида едри хищници, като изобщо липсват цели за опазване на видовете лицена, пъстър пор, далматински сокол, тръстиков блатар, къдроглав пеликан, зеленоглава патица, зеленоножка.

Отхвърленото консенсусно научно предложение беше изработено през 2022 г. в МОСВ от екипа на министър Борислав Сандов и зам. министър Тома Белев. То се изготви съгласно препоръка 212/2021 на Бернската конвенция по безпрецедентна демократична процедура – работна група, включваща всички заинтересовани научно-компетентни страни, включително и експертите на МОСВ, с пълна прозрачност на заседанията. [1]

Това решение влошава шансовете на България за успешно разрешение на съдебното дело срещу страната ни в Европейския съд, крие опасност от финансови санкции и рискува да отложи за пореден път в неопределено бъдеще строителството на магистрала „Струма“ в района на Кресна и Кресненски пролом.

След 25 години има воля за споразумениеPinterest @krasisnook
,

Преди срещата на Националния съвет по биоразнообразие на 13 октомври: ще спази ли МОСВ европейското законодателство, за да защити Кресненския пролом?

На 13 октомври, четвъртък, в Министерството на околната среда ще заседава Националния съвет по биоразнообразие, който трябва да одобри природозащитните цели на Натура 2000. Сред тях са зоните „Кресна – Илинденци“ и „Кресна“.

Одобряването на природозащитните цели е задължително условие за изработване на нова адекватна екологична оценка (ОВОС), която да разреши казуса с Кресненския пролом при АМ „Струма“. А именно, да бъде избран маршрут извън пролома, съгласно европейското и националното екологично законодателство. Липсата на тези цели е и една от причините Европейската комисия да откаже финансирането на варианта на магистралата през Кресненския пролом през 2019 г. Националния съвет по биоразнообразие трябва да изпълни Препоръка 212/2021 на Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора, която България получи през декември 2021 г. и в която се настоява за решение, включващо тунел или магистрала извън дефилето.

„Природозащитниците сме силно притеснени и очакваме с тревога решенията на Националния съвет по биоразнообразие на 13 октомври, защото официалното одобряване на консенсусното научно предложение е от решаващо значение, за да спазим европейските изисквания, да избегнем тежки финансови санкции и да осъществим проекта за АМ „Струма“, казва Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани“.

От коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ напомняме, че срещу България се води дело пред Съда на Европейския съюз, поради липса на специфични цели изобщо за цялата мрежа Натура 2000, което и не позволява адекватна защита на природата в България.

Специалната работна група към МОСВ, в която взеха участие представители на научни институти на БАН, университети, Националният природонаучен музей и на неправителствени организации, вносители на предложенията за защитените зони, след 5 публични и онлайн излъчени заседания, прие консенсусно научно предложение за такива цели.

Още на 27 юли в писмо до всички отговорни министри Европейската комисия посочи, че очаква приемането на одобрените природозащитни цели от работната група, след провеждане на задължителното обществено обсъждане.

„Научната общност по биоразнообразие веднъж вече се обедини в общо становище през 2017 г. срещу настоящия вариант на АМ „Струма“, предвиден да минава през Кресненския пролом, и втори път – в рамките на тази работна група – се обедини относно правилата за защита на биоразнообразието в пролома. Разчитаме, че Националния съвет по биоразнообразие ще се съобрази с това съгласие и с препоръките на учените, а не с неясни политически и икономически интереси.“, коментира Даниел Попов от ЕС „За Земята“/CEE Bankwatch Network.

На 7 октомври, в последния доклад на Бюрото (стр.15-16), секретариатът на Бернската конвенция приветства прогреса на тази работна група, но отчете липсата на напредък по изпълнение на препоръката от страна на Министерството на регионалното развитие и посочи, че продължава да следи случаят.

До края на октомври тази година, преди предстоящата годишна среща на постоянния комитет на Бернската конвенцията, е необходимо МОСВ и природозащитните организации да представят общ доклад за напредъка по прилагането и в изпълнение на препоръка 212/2021, а Еврокомисията подчерта, че ще следи стриктно случая за спазването на европейското законодателство.

Десетте най-големи предприятия в страната плащат едва 2.6% от корпоративните данъци

Топ десет на големите частни компании в България, много от които печелят от замърсяващи индустрии като добив и дистрибуция на изкопаеми горива и цветни метали, плащат едва 2.6% от корпоративните данъци. Предприятията са с мащаба на Аурубис България, Лукойл Нефтохим Бургас, Лукойл България.

Заключенията са от доклад на Екологично сдружение „За Земята“ с автор финансовият журналист Димитър Събев и съавтор Ива Димитрова от екип Икономическа справедливост на „За Земята“. Документът използва изцяло публична информация и разглежда корпоративните данъци на десетте най-големи частни предприятия в България. Данните показват , че съотношението „данък/приходи“ е средно 0.34% за 2020 г. и 0.37% за предходната година. С други думи, държавата прибира между 3 и 4 лева от всеки 1000 лева от бизнеса на най-големите фирми.

„Най-големите компании в България като цяло далеч не са най-големи данъкоплатци и за по-малките по размер предприятия остава да носят по-голяма данъчна тежест. Корпоративните данъци играят твърде скромна роля в осигуряването на данъчни приходи в България. Основен принос за събирането на средствата в бюджета имат физическите лица: веднъж с данъка върху доходите си, но още повече с масивни „невидими“ данъци върху потреблението и вноса, при които България е европейски шампион с 50% от общата данъчна тежест.“, коментира Димитър Събев, финансов журналист и автор на доклада. 

През 2020 г. ясно се обособяват две групи по отношение на показателя „данъци/приходи“. В едната попадат четири дружества с чуждестранна собственост, които внасят като данък еквивалента на 0.6-0.8% от приходите си. От другата страна е „Българската група“, която използва далеч по-малка част от приходите си за плащане на данъци: 0-0.3%. Възможно обяснение е, че чуждестранните предприятия не разполагат със „социален капитал“ в институциите в случай на данъчни проверки и финансови ревизии. За разлика от тях, „българската група“ притежава повече „меки ресурси“, с които може да менажира данъчните си задължения. Освен това, предприятията от „чуждестранната група“ по правило се облагат в България с по-нисък корпоративен данък, отколкото в страната, където е седалището им и този факт сам по себе си намалява мотива за радикални данъчни оптимизации.

След намаляването на корпоративния данък на 10% през 2007г. и 2008 г., България се превърна и в страната с най-високо икономическо неравенство в ЕС, с коефициент на Джини 40 от 30 средно за ЕС. Основен довод в полза на ниският корпоративен данък и плоската данъчна ставка беше идеята, че ще бъдат привлечени повече чуждестранни инвестиции. Практиката показа, че това не се случи, но за да попълни недовземането с преки данъци, българският бюджет трябва да събира пропорционално повече приходи с данъци върху потреблението. Съответно, тежестта на косвените данъци пада върху хората, докато корпоративното данъчно облагане е съвсем либерално. 

Възможно решение е България да се придържа към „златния триъгълник“ на европейското данъчно облагане, при който данъчната тежест е разпределена поравно с 1/3 преки данъци, 1/3 косвени данъци и 1/3 осигуровки. Стъпка в тази насока би било за най-големите предприятия в страната да се въведе минимално данъчно облагане на базата на оборота, ако данъците върху печалбата са под определен праг. Минимален корпоративен данък, определен като някакъв нисък процент от оборота (например 0.5%) би могъл да противодейства на част от счетоводните „оптимизации“i, изпразващи данъчната основа на големите предприятия и прехвърлящи данъчната тежест върху хората и малкия и среден бизнес.

, ,

Как мога да наблюдавам ситуацията с дълга и климатичното финансиране в световен мащаб?

Международната статистика за дълга на Световната банка предоставя много данни относно дълга в развиващите се държави – тук имате достъп до всички данни, а тук до избрани данни за дълга (можете също да проверите последните новини от СБ относно Инициативата за спиране на обслужването на дълга – проверете и доклада в сянка на Eurodad за контраст с официалната информация).

Глобалният мониторинг на държавния дълг на „Erlassjahr“, 2021 г. 132 от 148 държави, изследвани в глобалния юг са критично задлъжнели. 21 държави в момента са в частичен фалит.

Порталът с данни за дълга на кампанията Jubilee Debt. Проследява ситуацията с дълга на една държава чрез шест категории, включително организирането на собствен анализ на риска. Съгласно него към септември 2021 г. има 52 държави, страдащи от дългова криза. Можете да проверите също техния Наръчник за разбиране и достъп до информацията относно дълга.

„Latindadd наскоро публикува доклад относно дълга в региона на Латинска Америка „Латинска Америка: между дълга и пандемията. Предпазлива прогноза”. За актуална информация относно дълга в Африка на юг от Сахара можете да проверите Африканската мрежа за справедливост на държавния дълг /African Sovereign Debt Justice Network/ (AfSDJN). Eurodad също така наскоро публикува доклад относно „Дълговата пандемия през 2020 г. ” и относно „Дългови държавни облигации” (можете да изтеглите набор от данни, създадени за този доклад).

Данните на ОИСР и докладът относно Климатичното финансиране, мобилизирано от развитите страни (2013-18). За да получите алтернативен поглед върху данните на ОИСР, можете да проверите Доклада за климатичното финансиране., изготвен от „Оксфам“.

Европейската комисия също така докладва относно европейскто международно климатично финансиране. За критичен анализ можете да проверите доклада „Анализ на отчитането на климатичното финансиране на Европейския съюз” от „Act Alliance“.

Също така препоръчваме доклада на Eurodad „Как уроците от финансите на развитието могат да укрепят климатичното финансиране (2021)

За по-изчерпателен набор от данни може да проверите двугодишните оценки и общ преглед на климатичното финансиране на РКООНИК. Що се отнася до цялостния напредък в смекчаването и адаптирането към климатичните промени, Рамката за засилена прозрачност /Enhanced Transparency Framework/ (ETF) ще влезе в сила през 2024г. Тя изисква страните прозрачно да докладват получената и предоставената подкрепа.

, ,

Разширена схема за търговия с емисии и социален климатичен фонд

ЕС има цел да намали нетните си емисии на парникови газове с поне 55% до 2030г., в сравнение с нивата от 1990 г. Това е междинната стъпка преди постигането на крайната цел: климатична неутралност до 2050 г. За да се реализират повишените климатични цели, ЕК прави редица предложения в рамките на пакета ”Подготвени за цел 55 / Fit For 55”.

Част от тях е нова, разширена схема за търговия с емисии (ETS2), която ще определи цена на емисиите от сградите и автомобилния транспорт. Чрез тази схема се изпълнява на практика принципът “замърсителят плаща“ – следователно тези, които замърсяват повече, ще имат по- високи разходи за действията си. Също така, въвеждането на горна граница на въглеродните емисии може да подобри контрола над количеството изпуснати емисии в атмосферата и да насочи инвестиции към нисковъглеродни алтернативи. 

От друга страна, повишаването на цените при крайните потребители може изправи пред сериозни предизвикателства семействата с ниски доходи, които непропорционално да плащат за справяне с климатичните промени пред други по-допринасящи за това индустрии. Заради инфлацията и енергийната криза, жилищните сгради и частният транспорт ще бъдат включени в новата СТЕ не по-рано от 2029 г., а за бизнеса датата е 1 януари 2024 г.

Европейската комисия предлага създаването на нов социален климатичен фонд, който да започне да функционира през 2025 г. Той ще даде възможност на държавите членки да подкрепят уязвими домакинства с ниски и средни доходи, както и микропредприятията и ползвателите на транспорта, засегнати негативно от въздействието на разширяването на търговията с емисии от сградите и транспорта. Механизмът предвижда подкрепа за инвестиции за повишаване на енергийната ефективност и обновяване на сгради, декарбонизация на отоплението и охлаждането на сградите, включително интегриране на енергията от възобновяеми източници, временно подпомагане на доходите и предоставяне на подобрен достъп до мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии. 

Достъп, обаче до Социалния климатичен фонд и Фонда за модернизация на ЕС ще имат само държави членки, които са приели правно обвързващи цели за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и мерки за постепенно премахване на всички изкопаеми горива. Финансовите потоци също ще са пряко зависими от спазването на върховенството на закона. Защо е важно възможно най-ранното изготвяне на Социален климатичен план и ще повлияе ли той на средствата предвидени по Социалния климатичен фонд, вижте в позицията на За Земята и WWF – България. 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

, ,

Какво могат да направят правителствата и международните институции, за да се справят с взаимовръзките между дълга и климатичната криза?

Предлагаме няколко препоръки за справяне с дълга и извънредната климатична ситуация, които ще ни помогнат да вървим към справедливо, феминистично и устойчиво възстановяване от здравната и социално-икономическа криза, причинена от Ковид-19.

Трябва да има признание за съществуването на климатичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг, което води до репарации, включително изпълнение на задълженията за климатично финансиране и анулиране на дълга, както и екологично възстановяване, постепенно отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, прекратяване на безогледния добив на ресурси и преминаване към декарбонизирани начини на производство, дистрибуция и потребление.

Климатичното финансиране трябва да не създава дългове и да е без условия. Това означава, че следва да се предоставя предимно под формата на безвъзмездни помощи. Заемите с ниски лихви трябва да се използват само при определени условия. Климатичното финансиране следва също да е публично и отпуснато за публични програми и проекти, а не за частни или инициативи с цел печалба или публично-частни партньорства.

Спешно предоставяне на ново и допълнително климатично финансиране, извън неизпълнената цел от 100 милиарда годишно щ.д., което да е достатъчно и да отговаря на смекчаването на климата, адаптирането и потребностите, породени от загуби и щети на народи и общности от глобалния юг. Трябва да има промяна в предимството, дадено на смекчаването при климатичното финансиране, като трябва да бъдат адресирани с предимство потребностите, които уязвимите към климата общности имат, за да се адаптират и справят с все по-влошаващите се загуби и щети. Предоставянето на климатично финансиране трябва да се осъществява чрез приобщаващ процес, който да гарантира, че вноските се основават на справедливи дялове и ще доведат до справедливо разпределение и достъп, особено до най-уязвимите нации.

Автоматичен механизъм за спиране на плащанията по дълга, анулиране и преструктуриране на дълг, обхващащ публичните и частните кредитори, след екстремни климатични събития, в допълнение към незабавния достъп до несъздаващи дълг ресурси за загуби и щети.

Кредиторите и международните финансови институции трябва да предприемат незабавни действия за въвеждане на амбициозна и безусловна отмяна на неустойчивите и незаконни задължения, особено тези, генерирани от финансиране на проекти за изкопаеми горива.

В допълнение към климатичното финансиране и отмяна на дълга, правителствата в глобалния север би трябвало да осигурят достатъчно допълнителни, несъздаващи дълг ресурси в подкрепа на развиващите се страни за справяне със здравните, социални и икономически кризи, с предимство на безвъзмездните помощи пред заемите. Всякакво ново кредитиране и заемане на средства следва да се прави при наличие на отговорни правила за кредитиране и заемане, включително клаузи за урагани и други условни клаузи, за да може опрощаване на дълга автоматично да се предостави в случаи на климатични, здравни и други спешни ситуации.

Държавите и международните организации следва да насърчават открит преглед на подхода към устойчивост на дълга, с указания от ООН и участие на гражданското общество. Това ще улесни прехода към концепцията за устойчивост на дълга, която в своята същност съдържа екологичните и климатични уязвимости, заедно с правата на човека и други социални съображения, свързани с пола и развитието. Дългът не може да бъде считан за устойчив, ако плащането му пречи на държавата да си позволи изпълнението на плановете за климатична устойчивост.

Правителствата и международните организации би трябвало да подкрепят и работят в посока реформа на международната финансова архитектура и създаването на постоянен и независим многостранен механизъм за уреждане на държавния дълг, под ръководството на Обединените нации, който осигурява справедливо, прозрачно, всеобхватно и своевременно уреждане на дълга, предвид климатичните уязвимости на страните, както и човешките права и неравенството между половете.

Правителствата и международните организации трябва да се съсредоточат върху действия, насочени към първопричините и историческите отговорности за настоящия дълг и извънредните климатични ситуации. Трябва да се гарантира правото на хората да участват и контролират вземането на решения и прилагането на политики за осигуряване на справедлив и приобщаващ преход. Обсъждани са редица инициативи, като договори срещу размяна от типа дълг срещу природа, и пазарно-базирани решения като зелени облигации и облигации, индексирани според природните условия, които е малко вероятно да генерират справедливи резултати в това отношение, а фактически биха могли да увеличат дълговото бреме на уязвимите към изменението на климата държави.

,

Какво е въздействието на климатичните промени и дълга върху равенството между половете и правата на жените?

По отношение междуполовата справедливост, жените и децата са непропорционално много засегнати от климатичните промени, а също и от мерките за строги икономии, които обикновено следват дългова криза. Жените често са отговорни за събирането и производството на храна, носене на вода и набавяне на гориво за отопление и готвенe – дейности, засегнати както от екстремни климатични събития, така и от премахването или намаляването на субсидиите за храна или енергия поради високи нива на задлъжнялост. Достъпът им до специфични за пола им здравни услуги също е все по-ограничен, както от въздействията на екстремните климатични събития, така и от орязването на обществените услуги, за да се погасят държавни дългове. Климатичните бедствия също влошават неплатените грижи и домакинската работа, полагани от жените в домовете и общностите им, по същия начин както и дългът. Освен това, жените са изправени пред повишен риск от основано на пола насилие по време на и след бедствия, докато фискалната консолидация за намаляване на нивата на дълг обикновено засяга обществените услуги за преживелите насилие.

“Жените са едновременно най-тежко засегнати от климатичните промени и влошаването на околната среда и въпреки това са незаменими действащи лица и водещи фигури при създаването на справедливи и ефективни решения.”

Women’s Earth and Climate Action Network

Сборни въздействия на климатичните и дългови кризи върху правата на жените и междуполовата справедливост:

Източник: Йоланда Фреснило Салан (2020) Дълг и климатично обвързани извънредни ситуации, от които правата на жените и справедливостта към половете излизат извън релси, „Пол и развитие “, 28:3, 499-513

Ръководната роля на жените при взимането на решения относно климатичните и екологични политики, както и финансовите и дългови политики, са от критично значение. Въпреки това жените все още са слабо представени при разработването на политики за климата и икономиката, при взимането на решения и внедряването им, особено жени от коренното население и транссексуалната общност.

Освен кумулативното въздействие върху правата на жените и равенството между половете, климатичните и дълговите уязвимостите също имат въздействие върху миграционните потоци и защитата на човешките права.

Коалиция “Да спасим Кресненския пролом”: Нова оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 за AM „Струма“ в района на Кресненския пролом“ са възможни в рамките на 6-12 месеца

Нов ОВОС заедно с оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 за Лот 3.2. на АМ Струма в района на Кресненския пролом, която да бъде готова в рамките на 6 до 12 месеца, може да „ отпуши вече почти 25-годишният казус с автомагистрала Струма и да намери законна алтернатива за маршрут извън него. Това заяви Даниел Попов от коалиция Да спасим Кресненския пролом след срещата на 19 юли, с министър-председателя в оставка и други членове и експерти на кабинета в Министерски съвет, на която Кирил Петков лично се ангажира с казуса.

Изготвянето на новите оценка за съвместимост и ОВОС може да започне веднага, независимо, че природозащитните цели на зоната от НАТУРА 2000 Кресна – Илинденци все още са на етап обществено обсъждане. Те са ясни, получени са като резултат от консенсуса между учени и специалисти от НПО и за разлика от предишни техни варианти, позволяват изграждане на трасе на АМ Струма извън пролома.

Като правилни стъпки за изграждане на спорния лот 3.2 на АМ „Струма“ Петко Цветков от  фондация „Биоразнообразие“ посочи необходимостта да се върви  незабавно към процедура на оценка на въздействие върху околната среда и да се направи ясна пътна карта какво следва, с разписани срокове, така че да няма повече забавяне в тази посока и да няма последващо губене на средства.

Работните групи, които трябваше да бъдат създадени и да бъдат координирани от МРРБ изобщо не започнаха своята работа, а до-проектирането на алтернативите извън пролома може да върви, и даже е необходимо да върви, успоредно с правенето на докладите за оценка за съвместимост и ОВОС, каза Петко Цветков от Коалиция Да спасим Кресненския пролом“.

„Твърденията на АПИ и МРРБ, че няма нужда от нова оценка и, за да не се губят пари, е нужно да се започне строителство на пълния източен обход – Г20 по трасето на алтернативата през Кресненски пролом – Г10,5-източна, като се ползва ОВОС от 2017– е лъжа. ОВОС от 2017 не позволява да се строи Г20-източна, защото според неговите изводи този вариант е незаконен”, добави Петко  Ковачев.

“Важно е да се припомни, че отказът от спазване на законодателството, вече доведе до отклоняване на около 500 милиона евро от Лот 3.2. към други проекти и дейности. Сега, с повишаване средния БВП на Югозападния регион до над 75% от средния за ЕС, за довършване на АМ Струма” ще могат да се заделят по-малко средства от програмата Транспортна свързаност”, освен ако България не реши да предложи прехвърляне на средства от други оси и проекти” – допълни той.

Европейската комисия беше наблюдател на работната група за природозащитните цели към МОСВ и на процеса на обсъждане и одобряване от работната група на предложените цели за защитената зона от Натура 2000. На третото заседание, с изказване от името на службите на Комисията по опазване на природата се посочи, че ЕК одобрява подхода за работа на групата. Всички твърдения на двама от съветниците в МОСВ за неадекватност на целите спрямо изискванията на ЕК, са неверни.

Още през 2019 г. Европейската комисия ясно посочи, че решението по ОВОС и одобрената през 2017 г. алтернатива, в която едната посока на магистралата минава през Кресненския пролом, или т.нар. Г10.5, нарушават чл. 6.3 за оценките за съвместимост на европейската Директивата за местообитанията.

Екологичната оценка, с решение от 2021 на бившия министър на околната среда г-н Личев, на новата Оперативна програма за транспортна свързаност ясно казва, че е нужна нова оценка на проекта като се вземат предвид тези констатации на ЕК.

В началното решение на ЕК за финансиране на АМ Струма изрично е записано че „екологично чувствителното Кресненско дефиле ще бъде заобиколено с дълъг тунел“, а отхвърлянето на апликационната форма за европейско финансиране на Лот 3.2 не касае само липсата на цели за Натура 2000, но разкрива и поредица други дефекти, наличието на които изрично изисква ревизия на ОВОС

Димитър Василев, гражданин от района на Кресна, коментира, че единият от вариантите – Източният вариант, който е бил планиран да слезе близко до Кресна, ще доведе до унищожаване на големи части от земеделските земи в района. По думите му от АПИ никога не са обсъждали изграждане на източно трасе, което да заобикаля въпросните земеделски земи. Според него са възможни само два варианта – цялостен тунел от западна страна или участък с две платна от страната на платото със слизане с един километър по-надолу в посока юг.

, ,

Какво не е наред с климатичното финансиране и дълговата криза?

Видяхме, че страните от глобалния север предлагат климатично финансиране най-вече под формата на заеми, а не безвъзмездни помощи, като по този начин повишават нивото на задлъжнялост на получилите ги държави в глобалния юг. Всъщност, според ОИСР, между 2013 и 2019 г. две трети от публичното климатично финансиране е било предоставено чрез заеми. Заемите са съставлявали 60 процента от двустранното и 88 процента от многостранното финансиране. Между 2013 и 2019 г. размерът на безвъзмездните средства за развиващите се страни явно се е променил от 10.3 милиарда щ. д. на 16.7 милиарда щ. д., но заемите все по-често биват отчитани като публично климатично финансиране.

Следователно, държавите в глобалния юг плащат за смекчаване на климата и адаптиране към проблем, който не са причинили, тъй като тези заеми в крайна сметка трябва да бъдат върнати.

Заемите могат да са преференциални (по-добри условия спрямо заемите от частния сектор) или непреференциални. Когато разглеждаме климатичното финансиране, повечето от двустранните заеми – 72 % са били с преференциални условия, докато 76 % от многостранните са били със стандартни условия. Страните със средни доходи имат ограничен или никакъв достъп до кредитиране при изгодни лихви, което означава, че освен, че на първо място трябва да връщат получените като климатично финансиране заеми, трябва да го правят при високи лихви.

Двустранно и многостранно публично климатично финансиране по държави, членки на ОИСР (2013-2019)

Източник: ОИСР, Предоставено и мобилизирано климатично финансиране от развитите държави: Цялостни тенденции, актуализирани с данните от 2019 г, септември 2021 г.. (може да се остави това или на АЕ под графиката)

Освен отпускането на заеми, през последното десетилетие бяха въведени и други инструменти за справяне с нуждите за смекчаване на климатичните въздействия и за финансовите нужди, които възникват след екстремно климатично събитие. Повечето от тези инструменти са пазарно-базирани опции, като зелени облигации, застраховка за риск или облигации при катастрофи, обикновено несъответстващи на подхода, насочен към правата на човека. Основана на човешките права оценка на тези инструменти от Action Aid International разкрива, че те връщат финансовата тежест върху развиващите се страни, увеличавайки дълга и влошавайки фискалните дисбаланси; да не говорим, че не успяват да подобрят отчетността и прозрачността.

“Най-бедните държави и общности в света не следва да бъдат принуждавани да вземат заеми, за да се защитят от прекомерните въглеродни емисии на богатите държави.”

Оксфам

За да може климатичното финансиране да подкрепи адекватно усилията на уязвимите общности да се справят с изменението на климата и да се развиват устойчиво, програмата за климатично финансиране трябва да се ръководи от най-уязвимите, като се имат предвид не само аспектите на климата, равенството между половете и правата на човека, но и въздействието върху задлъжнялостта на страната, за да се справи с множеството пластове на тези взаимосвързани кризи. Демократичната ангажираност на страната е от ключово значение за уязвимите държави, за да могат да посрещнат местните си нужди.Това означава да се разработи обща стратегия между уязвимите от климатичните промени страни, която да балансира нуждите и интересите, а не да дава приоритет на интересите на доставчика на климатичното финансиране. Освен това ще е необходимо да се отпускат средства както на правителствата, така и на граждански организации, по-специално на тези, които са базирани на местно равнище, ръководени от жени или с фокус върху коренното население, тъй като те са в най-добра позиция да достигнат до засегнатите общности.

Справедливото и прозрачно отчитане на климатичното финансиране също е от основно значение. Климатичното финансиране е било едновременно прекомерно отчетено от някои доставчици и недостатъчно отчетено от други. Независимата експертна работна група за климатично финансиране прави приблизителна оценка, че прекомерното отчитане на двустранното финансиране възлиза на 3-4 млрд. щ,д,. „ACT Alliance“ потвърждава тенденцията и посочва, че европейското климатично финансиране е основно под формата на заеми и значително свръх отчетено: използвайки методологията на ОИСР за отчитане на еквивалентна безвъзмездна помощ за развитие в чужбина, общото климатично финансиране на ЕС през 2018 г. е спаднало от 23 милиарда щ. д. на 11.6 милиарда щ. Д..

Отчетността и прозрачното отчитане са строго свързани с дълга, тъй като по-голямата част от публичното климатично финансиране се предоставя под формата на заеми. Независимо от това, в момента заемите могат да бъдат отчитани като пряко еквивалентни на безвъзмездните помощи, което е неправилно и подвеждащо. 

Източник: „Act Alliance“ (2021) Определяне стандарта: Климатично финансиране от ЕС и държавите-членки на ЕАСТ. януари 2021

Климатичното финансиране трябва също да бъденово и допълнително, като трябва да се постигне единодушие какво означава това. Скорошен анализ разглежда климатичното финансиране на държавите от ОИСР между 2009 и 2018 г., като в него се заключава, че почти половината от докладваната сума не е била допълнителна “и е идвала основно от смяна на наименованието или пренасочване на съществуващите усилия за развитие. Множество държави—включително Канада, Испания и САЩ—фактически са намалили нивата си на финансиране през периода”. Нови и допълнителни означава, че средствата за климатичното финансиране не могат да бъдат отклонени от други области, като например официални помощи за развитие, където те също са особено необходими, особено във времето след Ковид -19.

,

Защо правителствата в глобалния север трябва да осигурят климатично финансиране на глобалния юг?

Когато мислим за климата и дълга в рамките на екологичната справедливост, неравенството става основна дума. Съществува непропорционална разлика между страните, отговорни за повечето от историческите и настоящите емисии на въглерод и парникови газове, колониалната динамика и неравномерната експлоатация на ресурси, и онези, които понасят последствията от тези действия. Например, малките островни развиващи се държави (SIDS)допринасят за по-малко от един процент от емисиите на парникови газове в света, но са сред страните, които са най-засегнати от климатичните промени и дълговата уязвимост.

За да бъде отчетена различната отговорност, която най-индустриализираните държави имат по отношение на климатичните промени, принципът на общи, но диференцирани отговорности (CBDR) беше заложен през 1992 г. от Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКООНИК). Принципът на CBDR утвърждава, че всички държави имат споделеното задължение да се справят с климатичните ситуации, като същевременно признава по-голямата отговорност на развитите страни. Следвайки този принцип, развитите страни би трябвало да допринасят повече за решението като осигуряват, например, климатично финансиране, за да подкрепят развиващите се страни в усилията им за смекчаване и адаптиране.

Климатичното финансиране за възстановяване на климатичния дълг:

Отвъд институционалния ангажимент, включен в различните споразумения за климата, от Рио до Киото и Париж, климатичното финансиране се разглежда от социалните движения като на начин за възстановяване на климатичния дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг.

Климатичен дълг: Социалните движения и някои научни среди измислиха израза “климатичен дълг” да отразят историческия дълг, който повечето замърсяващи икономики са натрупали поради непропорционалния си принос към въглеродните и други парникови емисии.

Компенсации и обезщетения: В този контекст, вноските на развитите държави за климатично финансиране са повече от институционален ангажимент, те са морално задължение, репарация (включително компенсиране и обезщетение) за климатичния и екологичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг. По тази причина, опрощаването на дълга и климатичното финансиране следва да се очертаят като въпроси от социална и икономическа справедливост, а не помощ или благотворителност.

Променете системата, не планетата: Концепцията за климатичен дълг изисква системна промяна. Такава промяна включва не само признаване на климатичния дълг, но също и обезщетяване и компенсиране на дълга, дължим от глобалния север на глобалния юг, натрупан през колониалното минало и включващ неоколониална динамика. Но не става дума само за финансов принос чрез климатични финанси като форма на обезщетяване, става дума за екологично възстановяване , край на безогледния добив на ресурси и преминаване към нови режими на производство, дистрибуция и потребление.

„Глобалният характер на изменението на климата изисква възможно най-широкото сътрудничество между всички страни и тяхното участие в ефективен и подходящ международен отговор, в съответствие с техните общи, но диференцирани отговорности и съответни възможности, както и техните социални и икономически условия.“

РКООНИК

, ,

Какво имаме предвид, когато говорим за климатично финансиране?

Климатичното финансиране е международно финансиране, което осигурява ресурси на развиващите се страни за справяне с климатичните промени, по-конкретно в подкрепа на мерките за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Рамковата конвенция на Обединените нации за изменение на климата (РКООНИК) (1992), Протоколът от Киото (1997) и Парижкото климатично споразумение (2015), всички те изискват от развитите държави да осигуряват климатично финансиране на развиващите се страни. РКООНИК изрично подчертава малките островни държави и най-слабо развитите страни като спешно нуждаещи се от финансиране на борбата с изменението на климата.

За какво служи климатичното финансиране?

  • Климатичното финансиране е жизненоважно за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като са необходими мащабни инвестиции, за да се намалят драстично емисиите от парникови газове (GHG), позволявайки преход към модел на устойчиво развитие;
  • Също така, има спешна нужда от финансиране за адаптиране, коeто позволява на държавите да се подготвят и намалят въздействието на климатичните промени и да се адаптират към тях;
  • Тъй като климатичните промени днес предизвикват ефекти, които не могат да бъдат избегнати, развитите страни трябва да се споразумеят и за предоставяне на финансиране за загуби и щети, осигуряване на помощ и финансова подкрепа на уязвимите общности и държави, за да се покрият разходите при извънредни ситуации, реконструкция и възстановяване от все по-тежките климатични екстремни събития, бавно настъпващи събития и екологични заплахи.
  • Също така е важно климатичното финансиране, насочено към развиващите се страни, да е трансформиращо за ролята на половете, интегрирайки равенството между половете от самото начало на всяка програма или проект.

По-голямата част от наличното климатично финансиране е предназначено за смекчаване на последиците от изменението на климата, а останалата част е за адаптация. Понастоящем не е предвидена помощ за загуби и щети. Инвестициите в смекчаване и адаптиране, както и ресурсите за покриване на загуби и щети след климатично събитие, са особено недостъпни  в глобалния юг, където има ограничени финансови ресурси за такива инвестиции. Увеличаването на дълга прави тези фискални ресурси още по-ограничени.  Ето защо финансирането на борбата с изменението на климата е от ключово значение за борбата с неравенствата, изкореняването на бедността, гарантирането на правата на човека и постигането на климатична справедливост за всички.

Развитите страни се ангажираха до 2025 г. да мобилизират до 100 милиарда щ. д. годишно, цел, която нито е близо до постигане, нито е достатъчна за справяне с предизвикателствата пред държавите в глобалния юг. Всъщност, тази цифра широко се смята за компромисна цифра, целяща да представи 15-тата конференция на страните COP15 не като провал, вместо да бъде цифрата, основана на настоящите и бъдещи нужди, набелязани от развиващите се страни.

Нова цел за климатичното финансиране ще бъде съгласувана преди 2025 г.. Според последните изчисления на „Оксфам“, въз основа на настоящите ангажименти и планове, „богатите правителства ще продължат да не постигат целта от 100 милиарда щ. д. и ще постигат само 93 – 95 милиарда щ. д. годишно до 2025 г., пет години след като целта е трябвало да бъде постигната. Това означава, че държавите, уязвими към климата, биха могли да пропуснат общо между 68 милиарда щ. д. и 75 милиарда щ. д. през шестгодишния целеви период”. Последният доклад за напредъка на ОИСР относно климатичното финансиране потвърждава, че финансирането, осигурено от развитите страни за мерки за климата в развиващите се страни, е достигнало 79.6 милиарда щ. д. през 2019 г. 

Източник: ОИСР, Климатично финансиране, осигурено и мобилизирано от развитите страни: Цялостни тенденции актуализирани с данните от 2019 г., септември 2021; *през 2015 г. има пропуск в данните за мобилизирано частно климатично финансиране според доклада на ОИСР.

Въпреки това обаче, общият размер на публичното финансиране за борба с изменението на климата обаче може да бъде много по-малко. Според изчисления на „Оксфам“ има неточности в изчисленията на климатичният компонент на финансираните проекти, а повечето предлагани заеми като климатично финансиране се отчитат „по пълната им стойност, а не като сума пари, дадена на развиваща се страна след отчитане на изплатените вноски, лихви и други фактори. Предвид тези елементи, „Оксфам“ изчислява, че публичната нетна помощ за климата през 2018 г. би могла да е само 19 до 22.5 милиарда щ. д.

Източник: ОИСР, Климатични финанси осигурени и мобилизирани от Развити страни през 2013-18 и „Оксфам“, Доклад за сянката на климатичните финансои 2020г.; *Нетнo публичнo финансиране на борбата с изменението на климата се отнася до грантовия еквивалент на климатичното финансиране, това е сумата фактически получена от развиващите се страни след приспадане на дългови погасявания, включително лихви.

 

„Климатичното финансиране е част от обезщетението за огромния климатичен дълг, който правителствата, елитът, и корпорациите на богати индустриални държави дължат. Той е задължение на „развитите страни“ към „развиващите се страни“.

Лиди Накпил 

APMDD /Движение на азиатските народи във връзка с дълга и развитието/

,

Кои държави са най-засегнати от изменението на климата и дълговите затруднения?

Развиващите се държави, по-конкретно малките островни развиващи се държави (SIDS) и най-слабо развитите държави (LDCs), са особено уязвими от въздействията на климатичните промени. В абсолютно парично изражение загубите на по-богатите страни поради климатични събития обикновено са по-високи, но икономическите загуби спрямо БВП и особено загубата на живот, биологично разнообразие, култура, наследство и поминък, разселване на хора и животни, лични трудности и екзистенциални заплахите са били много по-разпространени в страните с ниски и средни доходи, както показва Глобалният индекс на климатичния риск от Germanwatch. Група от системно уязвими към климата държави, наречени V20, също беше създадена през 2015 г. Днес тя има 48 членове от глобалния юг, които си сътрудничат за укрепване на икономическите и финансови реакции на изменението на климата.

Ако разгледаме уязвимостта към дълга, ще открием основен проблем с концепцията за устойчивост на дълга и дългови затруднения. За МВФ и Световната банка, следователно и за повечето кредитори, глобални институции и анализатори, дългът остава устойчив докато може да бъде погасяван, а породена от дълг критична ситуация има само в случай на затруднение да се плаща на кредиторите, като се пренебрегва дали преди достигане до това състояние повишаването нивата на дълга не е причинило орязване на социални политики и такива за развитие. Уязвимостта от дълг следва да се разглежда далеч извън възможностите на страната да погаси дълговете си. Вместо това, оценките на устойчивостта на дълга (DSA) би трябвало да включват приоритети за развитие и независими оценки на въздействието върху човешките права, за да се оцени способността на страната да покрие нуждите на населението си. Неравенството между половете и климатичните уязвимости, например, следва да се имат предвид при оценката на тези въздействия.

Erlassjahr.de“ издава годишен „Глобален мониторинг на държавния дълг”, който анализира уязвимостта от задлъжнялост на почти 150 държави по света, като използва различни показатели. Техният последен доклад показва, че до края на 2020 г. 132 от 148-те изследвани държави в Глобалния юг са критично задлъжнели.

„Държавите, които се намират между тропиците на Рака и Козирога, са по-уязвими от покачване на морското равнище, по-топли морета, по-свирепи бури и повече наводнения и суша. Справянето с природните бедствия и опазването на околната среда са най-значимите причини за увеличаване на дълга ни.“

Миа Мотли, министър-председател на Барбадос

Световната банка класира държавите в зависимост от нивото им на доход на човек от населението. Тази класификация е всеобщо приета по целия свят, като тя разделя света на държави с ниски доходи (LICs), държави със средни доходи (MICs) – които са разделени също на държави с ниски средни доходи и държави с високи средни доходи – и държави с високи доходи (HICs). Попадането в една група или друга е знак дали страната ще има достъп до финансиране с префенциални условия (заемане на средства при по-добри условия от онези, предлагани от финансовите пазари) или до инициативи за облекчаване на дълга.

Определянето на страна като държава със средни доходи, следователно недопустима за преференциално финансиране, е ключов фактор за разбирането на уязвимостта към дълга. Например, малките островни развиващи се страни, допустими само за финансиране при преференциални условия, са точно страните, където често се срещат проблеми с дълга.

Ако преференциалното финансиране (включително климатично финансиране) не е налично, единствената възможност за зелени и климатични инвестиции е още дълг, и още по-скъп дълг. Както посочва посланик Уебсън от Антигуа и Барбуда, Председател на AOSIS, критериите за допустимост за преференциално финансиране и облекчаване на дълга според БВП/на човек, е “остарял и нелогичен критериѝ”, особено “когато съотношението ни дълг към БВП е над максималното възможно, и когато дори в най-добрите времена, един ураган може лесно да унищожи БВП за цяла година с един замах“.

В отговор на този проблем Асоциацията на малките островни държави (AOSIS) призовава за многоизмерен индекс на уязвимостта , и множество автори, подкрепяни от „Erlassjahr.de“ и „Brot für die Welt“ наскоро въведоха предложение за Индекс на климатични бедствия и дългов риск. Той използва 16 показателя, за да оцени многоизмерния риск на дадена държава. Този подход към устойчивостта на дълга и климатичните уязвимости би послужил на държави като Белиз. Белиз не се класира за заеми с ниски лихви или за облекчаване на заемите поради статута му на страна с високи средни доходи, но през последната година е изправена пред многобройни извънредни ситуации: неизпълнение на дългови задължения, тропически урагани, спад в туризма, понижаване кредитния рейтинг и Covid-19 пандемията. Като следствие чуждестранният дълг на Белиз е вече 85 процента от цялата му национална икономика, като това пречи на правителството да предприеме действия за климата.

,

Каква е взаимовръзката между климата и дълга?

Последиците от извънредните климатични ситуации в глобалния юг утежняват проблемите с дълга в уязвимите към климата страни. Това е така, защото повечето държави имат малко или никакви алтернативи освен да заемат средства, за да се справят с разходите за възстановяване и реконструкция след екстремно климатично събитие или заплаха за околната среда.

Международният валутен фонд (МВФ) е анализирал 11 случая на сериозни „природни бедствия“ в развиващите се страни в периода между 1992 и 2016 г., с над 20 процента ощетяване на техния БВП. Резултатите показват, че държавният дълг се е увеличил от средно 68% от БВП в годината на екстремното климатично събитие на 75% от БВП три години след това.

През 2018 г. „ Дълговата  кампания на Jubilee- Великобритания публикува доклад, който разкрива как показателите за устойчивост на дълга се влошават след бедствие, свързано с климата: при над 80 процента от случаите през 21ви век, държавният дълг е бил по-висок две години след бедствието. В контекста на това, че публичният дълг на развиващите се страни „се е увеличил от средно от 40.2 на 62.3% от БВП за периода  2010 – 2020, това е особено тревожно. По-голямата част от това увеличение се е случило през 2020г.

В доклад, публикуван от „Erlassjahr.de“ и организацията „Brot für die Welt“, се посочва, че загубите и щетите, предизвикани от климата, са важен фактор за дълга, и се предлага „Индекс на климатичните бедствия и дългов риск”, с който се оценява комбинираните уязвимости към климата и дълга.

Когато една свръхзадлъжняла държава бъде засегната от екстремно климатично събитие, съществуващият дълг затруднява тази страна да отговори на спешните нужди. Въздействията също се простират и в бъдещето, като вече съществуващият дълг, заедно с разходите за реконструкция, влошават шансовете за икономическо възстановяване. Също така, наличието на едновременно висок дълг и екстремни климатични събития затруднява страната при погасяването на вече дължимите дългове.

През последното десетилетие, климатичното финансиране се е осигурявало предимно чрез инструменти, създаващи дълг. Постоянното ползване на заеми за изпълнение на задължения за финансиране на дейности по климата рязко намалява способността на държавата да постигне финансова стабилност и дългова устойчивост, и допринася за засилване на кризата с дълга в глобалния юг. Това от своя страна има въздействие върху способността на държавата да осигури достатъчно обществени услуги  по време на текущата здравна криза или в случай на екстремно климатично събитие, а такива обществени услуги са особено нужни на маргинализирани групи, включително жени, деца, коренно население и транссексуалната общност.

Освен това, климатичната уязвимост увеличава разходите за заемане на средства от частни кредитори за държавите в глобалния юг. Този доклад показва как климатичните рискове са увеличили разходите за дълг на държавите в групата на Уязвимите двадесет (V20) , добавяйки 40 милиарда щ. д. допълнителни лихвени плащания през последните 10 години –  62 милиарда щ. д., ако включим частния сектор. Предполага се, че през следващото десетилетие тази цифра ще нарасне на 168 милиарда щ. д.. Колкото по-висок е съществуващият дълг, толкова по-малко желание ще имат кредиторите да заемат на държава, която вече се затруднява с плащанията и климатичната уязвимост, а ако го направят, лихвеният процент ще е по-висок.

Налице е и въздействие върху климата, породено от дълга. Високите нива на публичен външен дълг означават, че повече приходи отиват за обслужване на този дълг. Това затруднява инвестирането на ограничените местни ресурси в адаптиране и смекчаване на климата, или в отговор на предизвикателството, породено от загубите и щетите след екстремно климатично събитие. Освен това, когато дадена държава трудно погасява неустойчивите си дългове, тя може да потърси опции, които включват експлоатиране на природните ѝ ресурси, включително изкопаеми горива, минно дело или гори, за да увеличи износа, и следователно приходите, които след това ще използва да погаси дълговете си. Това от своя страна допринася допълнително за климатичните промени, например като увеличи обезлесяването. Тази тенденция е особено тревожна след последствията от кризата с Ковид-19, когато все по-голям брой държави в глобалния юг са изправени пред ръст на държавния си дълг.

С повече дълг и без да се вижда никакво облекчение, развиващите се държави ще бъдат принудени да приложат мерки за икономии в нечувано голям мащаб. Фактически, голям брой държави в развиващия се свят вече насочват повече ресурси към обслужване на дълга, отколкото към общественото здравеопазване или образованието. Според прогнозите на МВФ (анализирани от Eurodad), основните разходи ще се свият под нивата преди кризата в поне 60 държави до 2025г. Широко разпространеният спад в разходите е в противоречие с необходимите инвестиции за изпълнение  на ангажиментите по Програма 2030, Декларацията от Пекин и Парижкото споразумение.

В заключение, страните, които се борят най-много с дълга, са склонни да бъдат по-уязвими към въздействието на изменението на климата; от друга страна, изменението на климата изостря уязвимостта към дълга. Това е изключително проблематично, тъй като създава порочен кръг (виж графиката в заглавното изображение).

За по-обстоен анализ, проверете доклада на „Eurodad“ „Разказ за две извънредни ситуации – взаимодействието между държавния дълг и климатичните кризи в глобалния юг”

,

Какво общо има дългът с извънредната климатична ситуация?

Извънредната климатична ситуация подхранва натрупването на дългове в държавите от глобалния юг. Страни, страдащи от въздействието на климатичните промени, които почти не са допринесли за него, не им остава друго освен да заемат средства, за да финансират смекчаването и адаптирането към климата и да финансират възстановяването и реконструкцията след екстремно метеорологично събитие.

Най-уязвимите на екстремни климатични явления държави имат по-високи разходи по заемане на средства, точно поради уязвимостта си към климата. Освен това, климатичното финансиране се осигурява основно чрез заеми и създаващи дълг модалности, поставяйки финансовото бреме на борбата с климатичните промени директно върху раменете на глобалния юг.

Дори преди кризата с Ковид-19, държавите в глобалния юг бяха изправени пред разгръщаща се криза с дълга, подхранвана от икономическите въздействия на пандемията. Както показва проучване на Eurodad, между 2010 и 2020 г. държавният дълг на развиващите се страни се е увеличил от средно 40.2% на 62.3% от БВП. Над една трета от увеличението е само през 2020 г. Тази цифра е равна на потресаващите 1.9 трилиона щ. д. Едно от последствията на високите дългови нива е изключително намаленото фискално пространство за държавни разходи и ограничени възможности за инвестиране в адаптиране и смекчаване на климатичните промени, както и за възстановяване на загуби и щети след климатично бедствие.

Държавите се оказват в невъзможната ситуация да избират между борбата с пандемията, извънредната климатична ситуация или плащането на дълговете си. Съществуващата международна финансова архитектура не оставя много място за съмнение относно крайния резултат: плащанията на дълга не трябва да се пропускат, дори да са за сметка на правата на хората, общественото здраве, и планетата.

Нуждата от глобален преход към по-устойчива и равноправна икономика никога не е била така неотложна. Но такъв преход няма да  е възможен без устойчиво, отговорно, справедливо и не създаващо дългове климатично финансиране. Преход, който не задълбочава дълга на глобалния юг. Освен това опрощаването на дълга е необходимо, за да могат страните не само да се борят с пандемията, но и да се изправят пред предизвикателствата на климатичните промени и да преследват зелено и приобщаващо възстановяване. Накратко, няма да е възможна климатична справедливост без икономическа и дългова такава. А дълговата справедливост няма да е възможна без екологична и климатична справедливост.

„Бих искал да призова към преоценка на международното дългово бреме на [климатично уязвимите] държави в отговор на извънредната климатична ситуация 

и да приканя международните финансови институции, заемодателите и донорите да обявят единодушието си в подкрепа на усилията за реконструкция на вътрешните рамки за погасяване на дълговете на тези страдащи страни.”

Шейх Хазина, министър-председател на Бангладеш август 2021