снимка на софия на блокове соц
,

България трябва да действа бързо, за да получи предвидените 2 млрд. евро за борба с енергийната бедност по Социалният фонд за климата

Поради опасенията, че България няма да успее да подаде в срок своя Социален план за климата, което би означавало да загубим предвидените средства, дванадесет граждански организации, сред които „За Земята“, WWF, „Хабитат България“, „ЕнЕфект“, се обединиха и подадоха становище към отговорните институции във връзка с подготовката на  Социалния фонд за климата. Той предвижда България да получи близо 2.5 млрд. евро за периода от 2026 до 2032 г. Средствата, ако бъдат получени, трябва бъдат насочени към най-уязвимите групи домакинства и микропредприятия, а именно —  в състояние на енергийна или транспортна бедност.

Социалният план за климата

България е с най-високото ниво на енергийна бедност в Европейския съюз. Цели 1.8 млн. души или около 30% от населението на страната са с официален доход под 728 лв през 2023 г. по данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Съгласно приетата преди година дефиниция, това ги определя като „енергийно бедни“. Това прави още по-важно изготвянето на Социалния план за климата. Неговата цел е да смекчи социалните последици от включването на емисиите на парникови газове от сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, въвеждаща Европейската схема за търговия с квоти за емисии (ЕСТЕ 2).

Особен повод за притеснение е, че Социалният план за климата трябва да бъде представен на Европейската комисия до края на юни тази година. В същото време координационното звено към Министерски съвет – Дирекция „Стратегическо планиране“ – което започна работа с огромно закъснение преди няколко месеца, но със сериозна заявка за спазване на сроковете, беше закрито преди седмица. В момента липсват определена времева рамка, ясно разписани етапи, правила за прозрачност, работен график и структурирана процедура за програмирането му с участие на заинтересованите страни, както и стъпки за начало на действието на Плана.

„Разработването на Социалния план за климата трябва да се основава на прозрачни процеси с активно гражданско участие. Обществените консултации трябва да осигурят информираност относно предстоящите ценови промени, свързани с Европейската схема за търговия с емисии, както и възможностите за облекчения чрез приходите от Социалния климатичен фонд”, коментира Теодора Пенева, старши експерт „Климат и енергия“ във WWF и един от авторите на становището. „Съществен проблем е липсата на широка информационна кампания, която да обясни както ползите от въвеждането на европейските политики за българските граждани, така и пречките, които имаме при тяхното изпълнение“.

Какво предлагат гражданските организации?

В името на гладкото протичане на процеса по подготовката на Социалния план за климата, неправителственият сектор предлага следното:

1) да се излъчат наблюдатели от гражданското общество в Междуведомствената комисия;

2) да се създадат експертни работни групи с гражданско представителство във всяко ресорно министерство;

3) да се определи мониторингов комитет, който да следи процеса по подготовка и изпълнение на Социалния план за климата. В него също да има участие на НПО-сектора.

Държавата има нужда от помощ, за да управлява процеса

Експертите от гражданските организации напомнят, че ръководните органи трябва да разполагат с достатъчен капацитет за ефективно управление на процеса. За съжаление, до момента Министерският съвет все още не е определил отговорна институция, която да създаде и поддържа информационна система за домакинствата в положение на енергийна бедност. Необходимо е също така да се засили и институционалния капацитет на местните власти, икономическите и социални партньори и гражданските организации, за да могат и те да вземат дейно участие в подготовката, изпълнението, мониторинга и последващата оценка на Социалния план за климата.

„Смятаме, че е изключително важно да се създаде опростена процедура, която да облекчи кандидатстването на гражданите за средствата по Фонда. Това включва намаляване на административните бариери и пречки, така че средствата да станат достъпни за всички социални групи, в това число и за най-уязвимите групи, и лицата с трайни увреждания. Възможни решения са например осигуряването на мобилни IHRS центрове, както и „социални медиатори“, коментира Светослав Стойков, координатор „Сградно Обновяване в ЕС“, „За Земята“.

Важно е да се отбележи, че размерът на средствата в Социалния климатичен фонд, определен на 65 млрд. евро, е само 34% от приходите от Европейската схема за търговия с квоти за емисии за периода 2026-2032 г. Общо 5,746 млн. квоти ще бъдат продадени на търг и при средна цена от 45 евро за квота, общите приходи ще възлезат на близо 260 млрд. евро. Останалите 66% ще отидат директно в държавите членки, които са свободни да увеличат процента на съфинансиране за своите Социални планове за климата над задължителния минимум от 25%.

Становището е изпратено от името на:

1. Екологично сдружение „За Земята”

2. СНЦ „Орион – Грижа за Лидери и Авторитети” (Орион грид)

3. WWF България

4. „Грийнпийс“ – България

5. Фондация „Подслон за човечеството”/Хабитат България

6. Софийска енергийна агенция СОФЕНА

7. Център за енергийна ефективност ЕнЕфект

8. Институт Кръгова Икономика

9. Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов Български Университет

10. БАКК

11. Институт за икономическа политика

12. Институт за зелена политика

с подкрепата на:

Черноморският изследователски енергиен център (ЧИЕЦ)

Допълнителна информация за редакторите:

Проект на ПМС за организация и координация на подготовката на Социалния план за климата на Република България и за определяне на органите и структурите, отговорни за неговата подготовка и управление, и на техните основни функции

Предложения за промяна на ПМС за Социалния план за климата

Снимка: Петър Стоянов / ЕС „За Земята“

/by
,

Една година след началото на Фонда за справедлив преход – амбициите на местно ниво

След изключително обтегнатата политическа ситуация и избуяващ популизъм през 2023 година, когато България остана единствената държава без одобрени Териториални планове за справедлив преход, следващата 2024 г. бе по-успешна за справедливия преход в страната. Макар и със сериозно забавяне, Фондът за справедлив преход намери мястото си в Програма „Региони в растеж”, което пък стартира и планирането на процедури за финансиране на проекти, свързани със справедливия преход в трите въглищни региона – Перник, Кюстендил и Стара Загора.

Въпреки това, за съжаление процесът е бавен, отворените процедури – малко, а политическата воля на национално ниво – почти липсваща. Същевременно,регионите имат необходимост от бързи и решителни действия. Затова и един от ключовите аспекти на успешно реализирания преход е именно активното участие на местната власт, която да бъде двигателя на този процес. Екологично сдружение „За Земята“ и CEE Bankwatch от години си партнират с активните граждански организации в Перник, както и с община Перник. От 2024-та година „За Земята” има и официално споразумение за партньорство с община Перник.

Проучване на устойчиви решения на квартал Църква, град Перник

Това партньорство се реализира по множество начини, единият от които е свързан с развитието на възможности за внедряването на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в Перник. Затова и започнахме работа с външни експерти от Черноморския изследователски енергиен институт (ЧИЕЦ), с които реализирахме доклада  „Проучване на устойчиви решения на квартал Църква, град Перник“. Основната цел на доклада бе да установи кои са подходящите технологии за енергоснабдяване на обществените и жилищните сгради в кв. Църква, енергийните източници и как те ще повлияят върху намаляването на въглеродните емисии и подобряването на чистотата на атмосферния въздух в квартал Църква. Според проучването, екологичният ефект от спестени въглеродни емисии при пълно оползотворяване на енергийния потенциал на слънчеви топлинни и фотоволтаични системи в квартал Църква би възлязъл общо на около 11 500 тона СО2. Проучването разглежда потенциала за производство на енергия от местните ресурси, включително биомаса, хидротермална енергия, отпадна топлинна енергия от съседни промишлени предприятия, вятърна енергия, слънчева радиация за добив на топлинна и електрическа енергии, както и различни термопомпени и фотоволтаични системи за отопление, топла вода, охлаждане и електроснабдяване. В резултат е установено, че най-подходящият сценарий би бил комбинацията от поставянето на слънчеви фотоволтаици за топла вода и за производство на електроенергия, като след това тази енергия се оползотворява за отопление и охлаждане чрез термопомпи – това би довело до най-големи икономии както от икономическа, така и от екологична гледна точка.

Много от критиките към прехода са, че в момента всичко е на теоретично ниво и е факт, че в България няма достатъчно проекти, които да покажат ползите от прехода. Затова и работим за подкрепа създаването на нещо на практика, което да доведе до реален проект. Това е в основата на втория етап от работата ни с външни консултанти и община Перник, който предстои през 2025 г., а именно идеен проект за подобряване на енергоефективността на общинските сгради в квартал Църква и инсталация на възобновяеми източници за производството на електроенергия и отопление и охлаждане на ВЕИ. За да се изпълни този проект по начин, по който да може да бъде максимално от полза за общината и живущите в квартал Църква, се предвижда и експертна работна група с участието на външни експерти и общината. Идеята на този идеен проект е да послужи за създаване на инвестиционно предложение, което да бъде финансирано по някоя от съществуващите възможности за гр. Перник – например по Фонда за справедлив преход. Надеждата е, че един такъв успешен пилотен проект би могъл от една страна да насърчи живущите в близост до общинските сгради да помислят за инсталиране на ВЕИ за собствени нужди или пък за участие в енергийна общност заедно с общината на територията на квартала. От друга страна, реализирането на този проект би спомогнало за това повече хора да могат да видят какви биха били ползите от енергийния преход и да насърчи репликирането на такъв тип силно локализирани проекти и на други места – ясно показвайки, че има и живот отвъд въглищата.

Серия срещи за повишаване на капацитета на община Перник

През изминалата година, „За Земята” инициира серия от срещи за повишаване на капацитетите на общините, като посетихме Перник, Бобов дол и Кюстендил. В рамките на тези срещи поговорихме за това какви са възможностите, които справедливият енергиен преход дава за развитието на регионите; това се отнася не само до проекти, свързани с енергийната независимост, но и за потенциала за цялостна трансформация на регионите в икономически, екологичен и социален аспект. Тези срещи потвърдиха, че общините са готови да действат по-бързо и решително, въпреки забавянията на национално ниво, макар че се очертаха и проблеми, свързани с липсата на капацитет. В рамките на срещите основна тема беше потенциалът за развитие на енергийни общности, които да обединяват местната общност и общината в това да са независими производители и ползватели на местна енергия. Сред поканените експерти бяха доц. Владимир Зиновиев от УНСС, който представи как изглежда една демократизирана и децентрализирана енергийна система и Тодор Попов, двигател на Енергийна общност Габрово, първата такава в страната, който сподели за практическите елементи на учредяването на такава общност. Именно в рамките на Фонда за справедлив, в момента са допустими точно такъв тип мерки, като мярка 10 в Териториалния план за справедлив преход на област Кюстендил за Подпомагане на произвеждащи потребители и енергийни общности. „За Земята насърчава” такъв тип дейности, които насърават партньорствата между местните институции и местните общности.

В рамките на 2025 г. планираме да продължим сътрудничеството си с общините, като се фокусираме върху теми като създаването на центрове тип „Едно гише”, които да дават информация за справедливия енергиен преход и неговите възможности, както и работни срещи за популяризиране на мерки, свързани със справяне с енергийната бедност и използване на енергийни източници, които да са алтернатива на въглищата.

Включване на младите хора 

Важен момент в успешния преход е и активното включване на млади хора и ангажирането им в тези теми, тъй като те ще са хората, които от една страна ще бъдат засегнати от него, но и имат възможността да извлекат и най-много ползи. През изминалата година изградихме партньорство с Международен младежки център – Перник, като си партнирахме в образователни инициативи на екологични и енергийни теми, както и в инициативи, насърчаващи гражданското участие. Една от тях бе симулацията на Европейския парламент, която показа на младежите как се взимат решенията на европейско ниво. На откриването на новата сграда на Младежкия център пък представители на За Земята разказаха повече за процеса на справедлив преход, как той би трябвало да ангажира младите хора и как те биха могли да се включат. Отделно изиграхме и играта „Енергизирай това!”, която обяснява казуси, свързани с изкопаемите горива и климатичните промени на разбираем и достъпен език, поставяйки играчите в ролята на директор на ТЕЦ, собственик на фабрика, кмет, които трябва да обединят хората и да намерят решение на повишаването на цените на горивата, замърсяването, а и да оставят една по-чиста планета на следващите поколения. 

Като част от социологическо проучване, което предстои да излезе по-късно тази година, проведохме и фокус групи с младежи, които още повече затвърдиха мнението ни, че е наложително тяхното включване в процеса на справедлив преход. Сред идеите, които те дадоха за развитието на региона, преобладаваха тези, свързани с развитието на по-добра свързаност и инвестиции в здравеопазването и висшето образование.

Презентация от откриването на новата сграда на Международен младежки център, Перник

Изиграване на Енергизирай това!, Международен младежки център Перник

 

 

Една година след началото на Фонда за справедлив преход е ясно, че предизвикателствата остават значителни – особено предвид това, че по-голямата част от средствата трябва да бъдат използвани до края на 2026 г., сроковете са кратки, а на национално ниво политическата воля често липсва. Въпреки това, местните власти, гражданските организации и различни експерти имат потенциала да доведат до положителна и реална промяна, като работят за решения, които да направят прехода осезаем за хората в засегнатите региони.

 

 

/by
Конференция по демокрация 2025
,

Конференция по демокрация 2025 г.

Заедно с Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и архитект Калина Митева /Павлова/ ви каним на Конференция по демокрация 2025 г., която ще се проведе на 22 февруари в „Никотеа“ – Склад за култура Варна, ул. „Никола Кънев“ №1

Участниците ще имат възможност да обсъдят актуални теми свързани с демокрацията, гражданското общество и бъдещето на България.

Конференция по демокрация 2025 г. ще се излъчва и онлайн в каналите на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, така че всеки, който желае, ще може да я проследи от дома си или от друго удобно място.

Присъединете се към нас, за да обсъдим заедно предизвикателствата пред демокрацията и да потърсим решения за по-добро бъдеще!

Дата: 22 февруари 2025 г.

Начало: 09:30 ч.

Място: Никотеа – Склад за култура Варна, ул. „Никола Кънев“ №1

Онлайн излъчване: Конференцията ще се излъчва и онлайн – тук. Ще можете да  проследи от дома си или от друго удобно място. Ако държите да сте активни и да задавате въпроси очакваме ви в залата.

Програмата на Конференция по демокрация 2025 г.

Конференция по демокрация 2025 г. се реализира с медийното партньорство на Moreto.net

 

Съорганизатор:

Тази конференция е съфинансирана от Европейския съюз. Съдържанието  е отговорност единствено на Екологично сдружение „За Земята“ и не отразява непременно гледната точка на Европейския съюз.
/by
,

Бернската конвенция: магистрала „Струма” да се построи до 2030 г. изцяло извън Кресненския пролом

На 6 декември 44-тият Постоянен комитет на Бернската конвенция в Страсбург взе решение, с което се настоява българските власти да построят автомагистрала „Струма” изцяло извън Кресненския пролом.

Петко Цветков, председател на Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, каза: „Това решение е в правилната посока. Но за да бъде изпълнено то, е нужна ясна политическа воля и интензивна работа от страна на българското правителство и Европейската комисия.“

Взетото решение от Комитета беше предложено съвместно от представителите на правителствената делегация и неправителствените организации — жалбоподатели. То включва:

• Признание за нуждата да се изгради източното трасе на магистралата извън Кресненският пролом (посока на движение Кулата-София) – колкото е възможно по-бързо;

• Изискването спешно да се проектира и изгради до 2030 г. и второто западно платно на магистралата (посока София – Кулата) извън Кресненския пролом, като то да бъде бързо проектирано до технически проект успоредно и непосредствено до източното платно;

• Окончателно да отпадне вариантът западното платно да минава по сегашния път през Кресненския пролом, а този път да функционира само като допълващ локален път на магистралата;

• Спешно да се изготви нов ОВОС на алтернативата – двете платна извън Кресненският пролом;

• Да се изготви пътна карта със срокове за изпълнение на всички тези решение, за да бъде завършена до 2030 г. магистралата в цялост – двете платна извън Кресненският пролом.

• Българското правителство, с подкрепата на Европейската комисия, да създаде политически гаранции за изпълнение на тези решения и да издаде съответните правно-обвързващи решения.

Андрей Ралев, представител на мрежата „Банкуотч“, каза: „От страна на природозащитните организации сме готови да окажем съдействие, за да може магистралата в цялост да бъде построена до 2030 г., но само при условие, че се спазват решенията на Бернската конвенция, европейското и националното законодателство.“

Решението остави случая като „потенциално досие“ под постоянно наблюдение и през 2025 г., като страните са призовани да докладват още през февруари 2025 г. Доколкото решението беше предложено съвместно от правителството и жалбоподателите, то беше прието с пълен консенсус от комитета на Конвенцията.

Срокът 2030 г. за довършване на магистралата е условие на европейския регламент за Трансевропейската транспортна мрежа (ТЕN-T) и ако не бъде спазен, България рискува да загуби и върне досегашното финансиране от Европа за нейното строителство.

/by
, , ,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: „За Земята – достъп до правосъдие“ спечели дело срещу „Екосейф“ ООД

„За Земята – достъп до правосъдие“ спечели дело срещу фирмата „Екосейф“ ООД, която изгаря отпадъци, включително опасни, във вече замърсения град Девня.

Това означава, че фирмата трябва да спази закона и да мине през необходимата екологична оценка. Съдът казва, че директорът на РИОСВ Варна е издал нищожно решение, с което, без да има компетентност, е разрешил изгаряне на опасни отпадъци. Тези инсталации подлежат на специална процедура за издаване на разрешително и съответно — на по-голям контрол. В противоречие с тези изисквания директорът на РИОСВ Варна, който няма никаква компетентност да издава такива документи, е разрешил изгарянето на отпадъци без наличие на комплексно разрешително.

С това решение на Административен съд — София-град (АССГ) обяви за нищожно решението на РИОСВ – Варна да не се извършва оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) на новата инсталация на „Екосейф“ ООД. С други думи фирмата е работила незаконно.

Делото е заведено от сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“, а решение за нищожност е прецедент и голяма победа за екологичната справедливост.

Иван Велов, адвокат по делото, посочва, че решението доказва твърденията ни за наличие на особено тежък порок при издаване на обжалваното решение и повдига изключително много въпроси за работата на РИОСВ – Варна и МОСВ.

През 2018 г. дружеството първоначално е получило разрешение да се изгарят отпадъци в мобилна инсталация с много по-малък капацитет. Сравнение между параметрите на инсталацията съгласно Решение ОВОС № ВА-7/2018 г. и обявеното за нищожно решение да не се извършва ОВОС от 2023 г. показва, че инсталацията е била предмет на множество изменения, включително смяна на самата инсталация, промяна на пречиствателните съоръжения, изменения в консумацията на вода и консумацията на ел. енергия и други., за които не е извършвана процедура по ОВОС. От приложената по делото техническа документация става ясно, че измененията в инсталацията са били разглеждани в отделни процедури, което се нарича “salami slicing” и е изключително порочна практика за избягване на по-стриктната процедура. 

С инвестиционно предложение се твърди, че се правят подобрения, но от приложената техническа документация става ясно, че инсталацията е изцяло подменена и има значително по-голям капацитет от твърденията. Съдът в София отбелязва, че тази промяна налага нова процедура и издаване на комплексно разрешително, за което компетентен е министърът на околната среда и водите. Междувременно е започната нова процедура по ОВОС, която има за предмет вече увеличения капацитет отпадъци.

При изгарянето на отпадъците се отделя пепел, която е отпадъчен продукт и в която се съдържат токсични вещества— диоксини и фурани, тежки метали, които могат да са канцерогенни и да влияят на различни системи в организма — намаляване на имунната защита, аномалии на репродуктивното развитие, патология на нервната система, нарушения в работата на ендокринната система и дейността на щитовидната жлеза.

Решението на АССГ подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.

През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Освен „Екосейф“, циментовият завод изгаря отпадъци, включително вносни, фирмата „ОнЕнерджи“ има проект за газификация на отпадъци, като също се опитва да избегне ОВОС, а „Девня Енерджи“ ЕАД предвижда да построи инсталация с капацитет от 450 000 т. RDF/год.

„При вече толкова замърсена околна среда в района на град Девня е наложително да се спре разширяването на съществуващите инсталации, да няма нови и да се засили контролът, като се отчита общият ефект на всички съоръжения.“

– „За Земята“

Напомняме, че това е същата фирма, която през 2020 г. имаше намерение да изгаря пестициди благодарение на много спорна добавка за изгаряне на пестициди в Закона за мерките по време на извънредното положение: https://www.zazemiata.org/izgaryane-pesticidi/

За контакти:

Данита Заричинова
Екип „Нулеви отпадъци“
+359 887 580 788

Десислава Стоянова
Екип „Нулеви отпадъци“
+359 888 714 688

Доклад за опаковките 2024Към доклада „Паралелна реалност“, който разкрива сериозни проблеми с официалните данни относно управлението на битовите отпадъци в България и показва нуждата от дълбока реформа на съществуващата система.

/by

Безкрайната битка за глътка чист въздух: Нов проект за инсинератор за отпадъци в Гълъбово

Община Гълъбово възражда плановете си за горене на отпадъци с нов проект за инсинератор с мощност 80 MW, близо половината на ТЕЦ „Брикел“. Процедурата е задвижена с очевидни нарушения, а информацията за истинските намерения на инвеститора се прикрива. Градът, печално известен с мръсния си въздух, рискува да продължи порочната си зависимост от замърсяващи индустрии.

 

Източник: OpenStreetMap; обработка: „Грийнпийс“ – България

Местоположение на зоната за нов инсинератор в региона на Гълъбово

 

Горенето на отпадъци не е новост в Гълъбово. През 2018 г. ТЕЦ „Брикел“ получи разрешение да гори „експериментално“ отпадъци с неясно съдържание. Това се случи тайно, само с подписа на тогавашния зам.-министър на околната среда и водите. През 2019 г. в медиите изтече и споразумение между централата и Общината, което разкриваше планове за изгаряне на 500 000 т отпадъци годишно с активно съдействие от Общината за осигуряването на боклука. По-късно централата, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, беше в центъра на скандала с вноса и изгарянето на боклуци от Италия.

През 2020 г. над 300 граждани от Гълъбово, Стара Загора и региона подадоха становища с настояване централата да спре употребата на това гориво в технически и морално остарелите си инсталации. По това време в няколко поредни дни се проведоха мирни протести за чист въздух пред „Брикел“. В резултат централата официално се отказа от горенето на отпадъци.

На този фон не е изненада, че новите планове за инсинератор в Гълъбово са обвити в потайност и скрити зад параван от административни хватки. На свое заседание в края на януари 2024 г. общинският съвет в Гълъбово дава предварително съгласие за промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на обект: „Топлоелектрическа централа /ТЕЦ/, ползваща сертифицирано гориво от твърди битови отпадъци /RDF/“.

Именно това обстоятелство обаче се премълчава, когато Община Гълъбово прави постъпки за промяна на предназначението на имотите от „необработваеми земи“ и „ниви“ на „чисто производствена“ устройствена зона. Проектът за инсинератор изобщо не се споменава в искането за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на промяната на предназначението, изпратено към контролния орган – Регионалната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора. Тези земи попадат в защитена зона по директивата за местообитанията на Натура 2000 – „Река Овчарица“, а освен това са в непосредствена близост до още две защитени зони („Язовир Розов кладенец“ и „Река Сазлийка“), река Сазлийка и село Любеново. 

 

Източник: Кадастрално-административна информационна система на АГКК; обработка: „Грийнпийс“ – България
Картата показва извадка от кадастъра на имотите обект на инвестиционните намерения и тяхното местоположение спрямо реките Сазлийка и Овчарица, село Любеново и трите защитени зони от Натура 2000

 

В Решението на общинския съвет не е коментиран кумулативният ефект – какво ще се случи със здравето на местните, ако към вече замърсения въздух в Гълъбово се добави още един източник на замърсяване. В искането невярно е посочено, че в близост до имотите, предмет на промяната, „не се извършват производствени дейности, чийто характер да води до замърсяване на въздуха в района“. На контролния орган е известно, че в района оперират четири въглищни (три от тях в границите на община Гълъбово) централи, чиито дейности допринасят за замърсяването на въздуха в Гълъбово. РИОСВ – Стара Загора обаче решава, че няма нужда от екологична оценка, като не намира за нужно да съобрази вече известни факти. 

Според закона, задължително се подлагат на екологична оценка промени в предназначението на земи, които попадат в защитени зони, както е река Овчарица в този случай. Следователно, решението на РИОСВ – Стара Загора да не се извършва екологична оценка противоречи на закона.

Това са причините „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ да оспорим в съда решението на контролния орган. Жалби срещу него са подали поне още една организация – Асоциацията на парковете в България с председател Тома Белев, както и двама граждани – Стефан Николов и Петко Ковачев. Техните лица бяха сложени на билборд в Гълъбово с етикет „екорекетьори“. 

Упражняването на граждански права по законово установен ред, каквото представлява правото на гражданите да се обръщат към административни органи и към съда, при никакви обстоятелства не може да бъде определяно като рекет. Административните органи имат задължението да спазват законите и дължат на обществеността прозрачност и информация за свои действия с потенциал да засегнат хиляди граждани.

Изгарянето на отпадъци се представя като „лесно и зелено решение”. В действителност изгарянето не решава нито проблемите с отпадъците, нито проблемите с мръсния въздух. Напротив, създава редица здравни и екологични рискове – от съхранението на суровината с неясно съдържание, през отделянето на разнообразни замърсители на въздуха при горенето, до съхраняването на отпадната пепел, която може да бъде токсична. 

Проект за подобен инсинератор в София беше окончателно отменен през 2023 г. Според съдебното решение липсва задължителният минимум информация за третиране на опасните отпадъци, които се генерират под формата на пепел след изгарянето, както и рисковете от аварии, вкл. разпиляване на опасния отпадък, и въздействие върху здравето на хората в близост. 

Инсталациите за изгаряне на отпадъци създават повече проблеми, отколкото решават. Те блокират политиките за предотвратяване на отпадъците, спират и развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране, защото създават нужда от повече отпадъци, които да отиват в пещта. 

Противно на гръмките обещания, инсинераторите не създават много работни места. Например, в проекта за софийската инсталация с капацитет 180 000 тона годишно щяха да работят само 30 души.

Омагьосан кръг е и решението какво ще се гори – със сигурност община Гълъбово не генерира отпадъци, достатъчни за инсталация с 80 MW мощност. Това означава, че ще има нужда от боклуците на други общини и дори други държави. Такъв е случаят с проекта на Румен Гайтански – Вълка да изгаря над 400 000 т отпадъци край град Павликени – транспортирайки десетки камиони с боклуци от цялата страна в една точка всеки ден. Над 20 000 граждани от района се подписаха против проекта, защото искат да запазят плодородната си земя чиста, в момента се водят дела.

Какво предстои за Гълъбово? Местните имат правото да знаят, заслужават и възможността да задават въпроси. Заслужават и все някога да поемат глътка въздух спокойно.

 

 

/by
, ,

Екоминистерството разреши опасен път през Кресненския пролом вместо магистрала

На 11 юни Министерството на околната среда и водите даде зелена светлина да започне строителството на отсечка без характеристики на магистрала като продължение на „Струма“ през Кресненския пролом. Това се случи без нова екологична оценка и с предварително изпълнение, тоест строителството може да започне веднага. Неправителствени организации ще обжалват в тридневния срок.  

„Министерството, заедно с Агенция „Пътна инфраструктура“, правят всичко възможно, за да се започне строителство на път през Кресненски пролом по настоящото трасе и съгласно екооценка (ОВОС) от 2017г. (т.нар. вариант Г10.5). Този проект носи рискове от произществия и не отговаря на изискванията за пътна безопасност. Трафикът в тази отсечка изисква построяване на пълноправна магистрала с проектна скорост 120 км/ч и оставяне на локален път. Вместо това, на цената на магистрала, ще се строи опасен път, смесица между първокалсен и второкласен такъв, без локално трасе,  с ограничение на проектната скорост до 80 км/ч, а по пътя в дефилето — и до 60 км/ч. Път, който трайно носи рискове за здравето и живота на хората в тясното дефиле и ще води до постоянни тапи за пътуващите по него“, казва Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“.

Противно на разпространената от Екоминистерството информация анализът показва, че решението на МОСВ означава път, който дори не е скоростен, а смесица от първокласен и второкласен. Това не е дългоочакваната магистрала през Кресненския пролом в посока София – Кулата, и т.нар. източен обход за обратната посока. Решението включва обходния път на Кресна през хълма Мело, по който ще минава целият трафик, заобикаляйки Кресна, както и участъка от пътния възел при Симитли до входа на Кресненския пролом — така се реализира вариантът, при който половината магистрала остава върху второкласния път през пролома. Никъде в проекта, одобрен от Екоминистерството, няма и дума за второ платно извън Кресненското дефиле.

Изводите от тези факти са, че одобреното инвестиционно предложение предопределя изграждане на дясното платно по сегашния път през пролома. Така се изключват и нова екологична оценка и оценка на всички смислени алтернативи за дясно платно извън пролома. 

Под благовидния предлог за строителството на необходимото източно трасе, въпреки изричната договорка с Европейската комисия и становищата на неправителствените организации по процедурата, с настоящото решение Агенция пътна инфраструктура и МОСВ легитимират незаконното строителство вътре в пролома на аварийните площадки, извършено още октомври 2022 г.. Това строителство доказано доведе до унищожаване на местообитания, установено с инспекция и протокол на РИОСВ – Благоевград.

 

Според Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”, становището на Европейската комисия и решението на Министерски съвет, всички промени в пролома следва да бъдат реализирани само след внимателна оценка на въздействието им върху миграцията, популациите, местообитанията и екологията на опазваните видове.

 

/by
,

Изменения на Националния план за възстановяване и устойчивост от декември 2023 г: Загуба за зеления преход в България

На 29 септември 2023 г. българското правителство подаде искане до Европейската комисия за изменения на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като предложи 22 промени в отговор на намаленото безвъзмездно финансиране от ЕС. Европейската комисия преразгледа отпуснатите на България средства през 2022 г., като намали сумата с 579,9 млн. евро поради по-бързото от очакваното икономическо възстановяване на страната след COVID-19.

Най-значителните съкращения се отразиха на усилията на България за преход към зелена икономика. От 14-те засегнати проекта 10 са свързани с декарбонизацията, като пет от тях бяха напълно отменени, а останалите пет бяха със значително намалено финансиране. Засегнатите проекти включват производство на енергия от възобновяеми източници, съхранение на енергия, анаеробни инсталации за биоотпадъци, обновяване на сгради и възстановяване на екосистеми- всички от решаващо значение за прехода на България към устойчива икономика. 


Сериозни бюджетни съкращения на проекти в областта на климата и енергетиката и околната среда

Последните изменения на НПРК, одобрени от Европейската комисия на 21 ноември 2023 г. и официално приети от Европейския съвет на 5 декември 2023 г., доведоха до общо намаление на бюджета с 1,37 млрд. лв. във всички сектори. Въпреки това проектите в областта на климата, енергетиката и околната среда понесоха основната тежест на съкращенията:

  • 81% от общото намаление (1,1 млрд. лв.) се отнасят до проекти, свързани с климата, енергетиката и околната среда.
  • Пет екологични проекта бяха изцяло премахнати, с общ размер на загубеното финансиране от 526,7 млн. лв.
  • Още пет проекта в областта на климата бяха подложени на сериозни бюджетни съкращения, възлизащи на 582 млн. лв.

Сред най-засегнатите инициативи са:

  • Национална инфраструктура за съхранение на енергия (RESTORE): намаление с 408 млн. лв.
  • Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за производство и съхранение на енергия от възобновяеми източници: Съкращение с 80 млн. лв.
  • Енергийна ефективност при обновяване на сгради: намаление с 85 млн. лв.
  • Възстановяване на екосистеми в съответствие със Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. и целите на Европейската зелена сделка: (загубени 62,5 млн. лв.)
  • Подкрепа за пилотни проекти за анаеробни инсталации : Намаление с 4,1 млн. лв.

Въпреки че намаляването на финансирането беше неизбежно, проектите за декарбонизация и енергиен преход бяха непропорционално ощетени. Очакваме българските власти да работят и по препоръката на ЕК за укрепване на административния капацитет за стабилното изпълнение на ПВУ и главата RePowerEU, която към момента само България не е подала официално. 

Източници:

Тази публикация е финансирана от Европейския съюз. Отговорност за нейното съдържание носи единствено ЕС„За Земята“ и тя не отразява непременно възгледите на Европейския съюз.
/by
, ,

December 2023 NRRP Amendments: A Setback for Bulgaria’s Green Transition

On September 29, 2023, the Bulgarian government submitted a request to the European Commission for amendments to the National Recovery and Resilience Plan (NRRP), proposing 22 changes in response to reduced EU grant funding. The European Commission had revised Bulgaria’s allocation in 2022, cutting €579.9 million due to the country’s stronger-than-expected economic recovery post-COVID-19.

While financial adjustments were necessary, the most significant cuts have impacted Bulgaria’s green transition efforts. Out of 14 impacted projects, 10 were decarbonization-related, five of which completely canceled, while the remaining five suffered substantial funding reductions. The affected projects include renewable energy production, energy storage, biowaste anaerobic installations, building renovations, and ecosystem restoration—all crucial for Bulgaria’s transition to a sustainable economy.

Severe Budget Cuts in Climate and Energy Projects

The latest NRRP amendments, approved by the European Commission on November 21, 2023, and formally adopted by the European Council on December 5, 2023, resulted in a total budget reduction of BGN 1.37 billion across all sectors. However, climate, energy, and environmental projects bore the brunt of the cuts:

  • 81% of the total reduction (BGN 1.1 billion) came from climate, energy, and environment-related projects.
  • Five green projects were entirely removed, totaling BGN 526.7 million in lost funding.
  • An additional five climate projects faced severe budget cuts, amounting to BGN 582 million.

The most affected initiatives include:

  • National Infrastructure for Energy Storage (RESTORE): BGN 408 million reduction
  • Grant Scheme for Renewable Energy Production and Storage: BGN 80 million cut
  • Energy Efficiency in Building Renovation: BGN 85 million reduction
  • Ecosystem Restoration in line with the EU Biodiversity Strategy for 2030 and the goals of the European Green Deal: Fully removed (BGN 62.5 million lost)
  • Support for Anaerobic biogas Pilot Projects: BGN 4.1 million cut

While funding reductions were expected, the choice to slash key decarbonization and energy transition projects raises serious concerns. Instead of spreading the budget cuts across multiple sectors, the government has disproportionately affected the country’s green transformation efforts.

Although funding cuts were inevitable, decarbonisation and energy transition projects were disproportionately affected. We expect the Bulgarian authorities to work on the EC recommendation to strengthen administrative capacity for the smooth implementation of the RRF and the RePowerEU chapter, which only Bulgaria has not formally submitted to date.

Sources: EUR-Lex, COUNCIL IMPLEMENTING DECISION amending the Implementing Decision of 4 May 2022 on the approval of the assessment of the recovery and resilience plan for Bulgaria, 5 December 2023

This publication was funded by the European Union. Its contents are the sole responsibility of EA “Za Zemiata” and do not necessarily reflect the views of the European Union.



/by

Обзор на форума Зелени хоризонти: Защо са важни евроизборите за България?

Във връзка с предстоящите европейски избори през юни 2024 г., на 27 март от Екологично сдружение „За Земята“ организирахме форум с фокус важността на евроизборите за България и приоритетите на политическите партии. Датата на предстоящия вот е вече известна – 9 юни, а политическите партии започнаха да обявяват своите кандидати. 

Поканата за участие бе отправена към водещите политически групи в страната, но във форума се включиха представители на „Зелено Движение“, „Продължаваме промяната – Демократична България“, „БСП за България“, „Спаси София“ и „Да, България“. Участниците споделиха доколко зелената трансформация е застъпена в техните планове, как смятат, че трябват да се решат основни предизвикателства пред България и къде да бъдат насочени евросредствата в следващия европейски мандат.

Събитието започна с представяне на прогнозните резултати за евроизборите и политическите групи на българските представители в Европейския парламент и с исканията на гражданското общество, които да бъдат осъществени в следващия европейски мандат.

 

Ето как Борислава Бабиновска, БТА отразява събитието: 

„България никога не е имала толкова сериозни финансови инструменти за зелената трансформация“.

Това заяви бившият министър на околната среда и вицепремиер по климатичните политики Борислав Сандов… по време на дискусия за ролята на европейските фондове, организирана от екологично сдружение „За Земята“. Средствата за зелена трансформация по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) би трябвало да са в синергия с останалите национални и европейски програми, коментира той. Според него колкото по-рано се инвестират средствата за смекчаване и адаптиране към климатичните промени, толкова по-голяма полза ще има за икономиката и обществото. „От една страна, тези инвестиции предотвратяват завишаващи се разходи, от друга – генерират възможности за местната икономика и благополучие на обществото“ , смята Сандов.

„За справедлив преход България ще получи 1,2 млрд. евро, за да се дадат нови възможности за заетост на над 15 000 души”,

каза Деница Симеонова, зам.-председател на Комисията по въпросите на ЕС, Шенгенското пространство и еврозоната в парламента и депутат от парламентарната група (ПГ) на „Продължаваме Промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) . По думите ѝ европейските средства са повод да се говори за реалните ползи от участие в по-модерни и по-зелени икономики. Тя открои и възможностите, които се разкриват пред младите предприемачи.  

По време на дискусията бе посочено, че България все още не е усвоила втория транш плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

„Незадоволителното усвояване  на средства от плана е функция само и единствено на едно нещо – тежката политическа обстановка в България“

смята Венко Сабрутев, зам.-председател на бюджетната комисия в парламента и депутат от ПГ на ПП-ДБ. „Планът включа не само цели по изпълнение на зелената трансформация, но и реформи, включително съдебна. Промяна в Закона за обществените поръчки също е част от заложеното“, посочи той. „Усвояването на средствата по НПВУ може да стане, ако политическата обстановка се успокои“, смята Сабрутев.

„Според нашия доклад актуализираният план вече не съдържа определени мерки по компоненти „биоразнообразие“, „дигитална свързаност“, „транспортна свързаност“,

отбеляза Десислава Стоянова от „За Земята“. По думите ѝ са отпаднали проекти свързани с екологичния преход.

Във фокуса на събитието бяха и теми за подобряване на управлението на отпадъците. Участниците се обединиха около мнението, че строителните отпадъци са сериозен проблем. Според съпредседателя на „Зелено движение“ Тома Белев, трябва да се промени законодателството, тъй като общините не могат да се справят с процеса. Законът задължава общините или да направят собствено депо за строителни отпадъци, или да сключат договори с  лицензирани фирми, 90% предпочитат да сключат договори с фирмите. „Законът обаче е пропуснал да изисква тези фирми да имат елементи на рециклиране“, обясни екологът. Той отбеляза, че има много смесен строително-битов отпадък в природата. „В София ни трябват четири пъти повече цветни контейнери, каза също Белев.

Политиките за подобряване на чистота на въздуха и подобряване на принципа за подкрепа на енергийно бедните граждани също бяха разисквани.

По време на форума, поканените представители на политически партии подчертаха икономическите, климатичните и здравните ползи от спазването на амбициозни планове за климатичен и енергиен преход. Дискусиите потвърдиха, че има нужда от инвестиции не само в технически решения, но и в повишаване на капацитета на човешките ресурси в администрацията, за да се осигури ефективно управление на публичните средства и прилагане на реформите.

Сред темите, вълнуващи присъстващите в залата граждани, са подкрепата на закона на ЕС за възстановяване на природата, ВЕИ извън зоните на Натура 2000, постигането на целите на ЕС за управление на отпадъците, мерките за енергийна ефективност в социалните жилища и комуникация на енергийния преход в кампаниите на партиите, особено в дебат с евроскептици.

Предстоящите избори за Европарламент на 9 юни са важни за устойчивото бъдеще на България и Европа. Форумът „Зелени хоризонти“ срещна гражданите с представители на политически партии, за да им помогне да направят своя информиран избор, когато дават гласа си. Гражданската активност по време на събитието показа колко важна е темата за зелената трансформация и се надяваме тя да бъде застъпена в политическите планове на партиите в контекста на евроизборите.

/by

Форум – Зелени хоризонти: Защо са важни евроизборите за България?

Във връзка с предстоящите европейски избори през юни 2024 г., ви каним на Форум – Зелени хоризонти: Защо са важни евроизборите за България? с участието на представители на политически партии. Заповядайте на 27 март от 9:00 – 13:30 в Дом на Европа, ул. Г.С. Раковски 124, София. Регистрацията на линка е задължителна.
Представители на различни политически партии ще споделят тяхната визия за стъпките, които трябва да се предприемат и средствата, които трябва да се отделят в рамките на следващия мандат на европейските институции за адресиране на основни предизвикателства пред България.
Теми на форума ще бъдат основните предизвикателства за България в зелената трансформация, как страната ни прилага европейското законодателство и до колко ефективно харчим европейските средства.
Очертава се 2024 г. да е решаваща година за Европа и не само. Имаме възможност да повлияем на оформянето на следващия 5-годишен политически цикъл на ЕС. А този петгодишен цикъл е по-важен от всякога –  според прогнозите почти 58% от депутати в Европарламента ще бъде нови.
В този контекст, да гласуваме информирано на европейските избори е решаващо. Нека направим това усилие за устойчивото бъдещето на ЕС.
Благодарности към нашия комуникационен партньор MOVE.BG за подкрепата.
ПРОГРАМА

9:00 – 9:30 Регистрация
9:30 – 11:00 Откриване и Панел I: Основни предизвикателства пред България
Анелия Стефанова, CEE Bankwatch Network, координатор “Енергийна трансформация”
Тома Белев, Зелено Движение, съпредседател
Емилия Ангелова, Спаси София, Столичен общински съвет
Иван Белчев, „Демократична България“, Русе, народен представител, член на Комисията по
околна среда и водите и Комисия по образованието и науката
Драгомир Иванов, ПП–ДБ, Столичен общински съвет
Николай Николов, „БСП за България„, Столичен общински съвет
Представители на други политически сили – очакваме потвърждение
Въпроси към панелистите:
● В България има голям процент енергийно бедни домакинства, както и изключително ниски нива на сградно обновяване. Какво бихте предложили като действия за решение на тези проблеми и в какво бихте насочили европейските средства, ако станете част от новия състав на Европейския парламент?
● България е на едно от първите места в ЕС по отпадъци на глава от населението и на последно място в ЕС по производителност на ресурсите. Къде трябва да бъдат насочени европейските публични средства да спомогнат за преминаването от линейна в кръгова икономика?
● Значителна част от българите страдат от проблеми свързани със замърсен въздух в населеното си място, а някои населени места редовно са водещи в класациите за най–токсичен въздух в Европа. Според Вас какви мерки са необходими на европейско ниво и в каква посока да бъдат насочени публичните средства за овладяване на този проблем?
11:00 – 11:20 Кафе/чай пауза
11:20 – 13:00 Панел II: Ролята на европейските фондове и обобщение
Борислав Сандов, Зелено движение, министър на околната среда и водите и заместник министър–председател по климатичните политики в периода 12.2021- 08.2022.
Деница Симеонова, „Продължаваме Промяната“, Враца, народен представител, зам.-председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз
Венко Сабрутев, „Продължаваме Промяната“, народен представител, зам.-председател на Комисия по бюджет и финанси
Въпроси към панелистите:
● Европейските фондове предоставят възможности за зелена трансформация, но например по средата на оперативния период на ПВУ, само 3% от зеления стълб са изпълнени. Как смятате, че може да се осигури ефективното и прозрачно ползване на европейските публични средства за целите на зеления преход?
● Каква е вашата визия за прилагането на европейското законодателство в България, например – директива за енергия от възобновяеми източници, дефиниция на енергийна бедност, намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти може да компрометира насочените за справянето с климатичната криза европейски средства?
● Общите финансови съпътстващи ползи за България от амбициозен сценарии за енергиен преход са оценени на 7,6 млрд. евро или 9,2% от БВП за 2022 г. (със значителни здравни ползи), което е втората най–висока стойност в ЕС-27 след Словакия. В контекста на дебата за ползите от Зелената сделка как бихте защитили навременни действия в областта на климата?
13:00–Край и обяд
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

/by
, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

Устойчивата мода се отнася до проектиране, произвеждане, но и консумиране по по-добър начин. Тя е алтернативен подход, чрез който дизайнери, търговци, но и потребители осъзнават влиянието на продуктите върху различните общности и екосистеми. Поне до началото на епидемията от COVID-19, модният сектор демонстрираше готовност за преобразяване, макар самата дефиниция за устойчивост да е все още в зората на утвърждаването си. [1] Съмнително е обаче дали индустрията ще намери сили за такава грандиозна трансформация единствено на базата на една новопоявила се идея.

Необходима е сериозна промяна в потребителските нагласи и поведение, която да изиска нови производствени и пазарни практики. Срещу тази промяна работи както агресивното промотиране на потребяването като инструмент за излизане от икономическата рецесия, така и материалния фетишизъм, подхранван от социалните медии. Дебатът за устойчивото развитие насърчава по-дългосрочен поглед, но все още оставя икономиката на водещо място. Всъщност правителствата на много страни вграждат икономически растеж във визиите си за устойчиво развитие. Прогресиращата икономика с постоянно увеличаващо се потребление се възприема като ключов доставчик на подобрено благосъстояние на хората. Писателят и активист Алистър Фуад-Люк (2002) предлага дизайнът (временно) да остави икономическите фактори настрана, като преразгледа съвременната си роля за задоволяване на реалните нужди на хората и околната среда.

Бавният дизайн е замислен като средство за преориентиране към антопоцентричното (индивид + социално-културна общност) и благосъстоянието на околната среда. Той възниква като противовес на съществуващата дизайнерска парадигма на „бързия дизайн“. Става въпрос за трансформиране на настоящата ни материалистическа и потребителска визия за света. Става дума за еволюция на икономиката на консумеризма в нова визия, основана на по-бавен и по-дълъг поглед от краткосрочния план, по който работят капиталистическите икономики. Става въпрос за намирането на нови визии за живот, който зачита общественото благосъстояние, биологичното разнообразие и природните ресурси. [2]

На пръв поглед пътеката е ясно очертана. Предизвикателствата пред устойчивата идея обаче са огромни – промяна от пазарна към кръгова икономика, преоценка на потребителското мислене и трансформация на една гигантска, добре смазана индустрия в условията на глобални социални, икономически, информационни и природни кризи.

Библиография:

[1] Anguelov, N., (2021), The Sustainable Fashion Quest – Innovations in Business and Policy, Productivity Press; 1st edition, ISBN 9780367720735
[2] Fuad-Luke, A. (2002) ‘Slow design: a paradigm shift in design philosophy? Design by Development, dyd02 conference, Bangalore, India, December 2002;

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Събитие на „За Земята“ –  „Не точно черен петък: мода, свръхконсумация, климатична криза“, 24.11.2023

Снимка 2: [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

/by
, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

Бързата мода определя изцяло пазара на облекло в първите две десетилетия на XXI век. В началото на третото обаче забелязваме сериозни индикации, че модата от тук нататък няма да може да заобиколи концепцията за устойчивост. Голяма част от поколението Z отказва да бъде въвлечено в консуматорската истерия и с готовност застава зад екологични и социални каузи. Световната COVID-19 пандемия също насърчи манталитета “купувай по-малко, но по-добро”. Наблюдава се повишен интерес към занаятчийските продукти и артикули, с фокус върху качествената изработка. Постигането на ексклузивност се търси чрез ръчно изработени продукти и артикули по поръчка. [1] Луксът добива ново значение. Вместо количество, потребителите са подканени да пазаруват качество, тъй като висококачествените продукти са трайни и могат да бъдат поправяни. Устойчивият лукс е присъщ на бавния моден цикъл, при който се произвеждат, носят, поддържат ценни и висококачествени стоки, а когато са вече ненужни, се предават на други, за да ги използват за същата цел. 

Зад каузата на устойчивата мода днес стоят големи имена като Стела МакКартни, Вивиан Уесууд и Найк. Много от гигантите във fast fashion индустрията като H&M се виждат принудени да развиват стратегии за промяна към по-устойчиви практики на производство и търговия, за да отговорят на потребността от съвестен избор. Появиха се специализирани изложения, конкурси и организации, които промотират и подпомагат „бавните” дизайнери. 

Устойчивостта не налага строги рамки и може да има различни проявления, например:

Eкологични и щадящи природата практики за производство на суровини

Разрастването на екологичната текстилна индустрия достигна състояние, при което дизайнерите не се чувстват ограничени в избора си на тъкани. Груби и некомфортни за тялото текстилни материали като коноп, например, се комбинират с коприна, бамбук и други влакна в процеса на тъкане, за да се получат луксозни, разнообразни тъкани, подходящи дори за облекла във високия сегмент. Разработването на нови текстилни влакна от материали като соя, мляко, бамбук, водорасли и коприва добави много опции в текстилните ресурси, достъпни за дизайнерите. Други екологични производствени методи като боядисване без азот, системи за филтриране и рециклиране на водата, използвана в процеса на боядисване, и багрене с традиционни растителни бои, предоставят нови възможности за дизайн, който не оставя невъзвратим екологичен отпечатък върху околната среда.

Рециклиране

Рециклирането на текстил е процес, при който старо облекло и други текстилни изделия се обработват и оползотворяват за повторна употреба. Сред огромните екологични ползи на рециклирането са: намаляване на количествата синтетични продукти с дълъг срок на декомпостиране в сметищата, намаляване на разхода на енергия, вода, химични багрила и други. Въпреки че все още процесът е скъп и недостатъчно устойчив, все повече компании инвестират в разработването на производствени практики, включващи рециклиране.

Fair-trade (Справедлива търговия)

Fairtrade е система за сертифициране, която има за цел да гарантира спазването на набор от стандарти при производството и доставката на продукт или ресурс. За работниците Fair-trade означава етичен модел на работа със справедливо заплащане, добри и безопасни условия на труд. За купувачите това означава етично произведени продукти, чието създаване не унижава работниците и не нарушава човешките им права. [2]

Дизайн, който подкрепя местните материали, технологии, индустрии и занаяти

Все повече модни брандове се обръщат към богатото разнообразие от занаятчийски техники в културното наследство на различни общности, като си партнират с тях и така ги подкрепят. Тези партньорства се различават значително от най-новата история на евтината работна ръка; вместо да апроприират и експлоатират, те почитат традициите и занаятчийските умения и ги надграждат със знанията си за глобалната модна естетика. Дизайн процесът се превръща в творческо партньорство, което не може да бъде еднопосочно и позволява безброй вариации. [3]

Повторна употреба

С цел удължаване на жизнения цикъл на вече съществуващи продукти, устойчивата мода подкрепя повторното им използване. Споделянето на дрехи с другите носи значителни икономии на околната среда, тъй като препродажбата запазва ресурсите, необходими иначе за ново производство. 

Минимализъм на потреблението

Минимализмът е все по-популярен избор на начин на живот, който включва намаляване до минимум на броя на притежаваните предмети, с фокус върху такива с висока утилитарна или емоционална стойност. Като социално явление в западната култура той формира идеята за нов „бранд“ на доброволна простота, като реакция на прекомерната консумация на предмети. [4] В модата минимализмът култивира концепцията “капсулен гардероб”, съдържащ малко, но класически и висококачествени артикули, които успешно се комбинират помежду си.

Иновации

Въпреки всеобщото схващане, термините “екология” и “технология” не само не си противоречат, но и съвместяват нови, устойчиви практики в производството на мода. Триизмерното принтиране например намалява драстично разхищението на материали, както и въглеродните емисии, свързани с транспортирането на облеклата от страните, в които се произвеждат. [5] 

Библиография:

[1] Donaldson, T. (2020). Is Slow Fashion the New Luxury?, [cited 25.07.2021] Available from: https://wwd.com/fashion-news/ready-to-wear/slow-fashion-artisan-luxury-sustainability-social-impact-1234575062/
[2] What Is Fair Trade? [cited 25.07.2021] Available from: https://www.fairtrade.org.uk/what-is-fairtrade/
[3] Brown, S. (2010). Eco Fashion, Laurence King Publishing, ISBN 978-I-85669-691-3
[4] Martin-Woodhead, А., (2017), Minimalism as sustainable fashion, Цонференце паперConference: The circular economy: transitioning to sustainability? At: Centre for business in society, Coventry University
[5] Popova-Nedyalkova, N. (2016). Kompiutarni sistemi v modnata industria. ISBN 978-954-535-910-1. Sofia: NBU, p. 77-92.

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Unsplash

Снимка 2: [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

 

/by
, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Преди малко повече от десетина години в списъка с тенденции за следващия сезон се появи нов тренд с име, което противоречи на самата идея за мода – „slow fashion”. В епохата на свръх-производство и безогледно консумиране на облекла звучеше абсурдно нещо да е „бавно”. През 2007 във Vogue плахо се прокрадна идеята, че устойчивата мода няма да е поредната краткотрайна тенденция, а ще разклати основите на идеята за „сезон” в конфекционната индустрия. Гаранция за това се оказа съществуването на „бавната мода” като част от една по-обширна философия за нов, по-смислен и отговорен начин на живот, който не е подчинен на безумната скорост, с която днес живеем. Основната мотивация в това глобално движение е необходимостта от поемане на лична отговорност за екологичните и социални промени в разгара на глобалното затопляне, климатични и обществени катаклизми.

Терминът „бавна мода” се появява за пръв път през 2006 в есето на писателката Шарън Астик, която живее в малка ферма в щата Ню Йорк. Текстът очертава план за освобождаване от зависимостта ни от мултимилиардната модна индустрия, която свързваме с експлоатация на работниците от Третия свят, употреба на токсични пестициди и нехуманно отношение към животните. Астик призовава семействата да поправят дрехите си и да купуват по-малко нови. [1]

Темата обаче придобива популярност едва през 2013, след като в Бангладеш се срутва фабриката Рана Плаза, където произвеждат много от големите fast fashion брандове. Смъртта на 1134 работници провокира гневна обществена реакция срещу робските условия на труд, които производителите налагат в преследване на по-ниска цена. Терминът „устойчива мода” започва да звучи като възможна алтернатива на модната индустрия, която дизайнерът Джефри Б. Смол нарича „един от най-големите човешки провали”. [2]

Бавната мода е комбинация от старо и ново. Много от идеите са заети от италианското движение „Бавно хранене”, като например по-задълбочен интерес към продукта, който купуваме, производителя и мястото на производство – знания, необходими, за да правим качествен, социално и екологично отговорен избор. 

Бързата мода държи в робство отрасъла от десетилетия, като съблазнява потребителите с евтини версии на моделите от световните подиуми. Високата скорост е определяща за днешната текстилна и конфекционна индустрия – дизайнерски проект се превръща в готов продукт за по-малко от 12 дни. Трябва да отбележим обаче, че материалът в евтината, бърза мода не се произвежда за по-кратко време. Памучното влакно расте за около година, без значение какво ще се произвежда от него. Времето за предене, тъкане, плетене, багрене, печат, кроене и шиене е едно и също, независимо колко бързо един модел стига от скицата до магазина. В този смисъл времето като фактор за производство, заедно с труда и природните ресурси биват изцеждани в преследването на максимална печалба. 

Последица от бързото производство е и по-високата консумация: статистиките сочат, че днес хората купуват с една трета повече дрехи от преди 4 години – поведение, подхранвано от непрекъснатото отваряне на нови вериги за евтини стоки, в които можем да намерим планини от модни артикули с абсурдно ниски цени. Годишно се употребяват над 80 милиарда нови дрехи.[3] Всяка година изхвърляме около 20-40 кг текстилни продукти. 84% от произведените облекла завършват пътя си на бунища в Третия свят или биват изгаряни в инсинератори. 26% от дрехите не могат да бъдат препродадени, използвани отново или рециклирани поради лошо качество. В производството на облекла се използват повече от 8000 синтетични химически съединения, оставащи неразградени в природата стотици години. Полиестерът се разлага за повече от 200 години, а по време на процеса на разлагане вълната генерира метан и спомага паниковия ефект. Изхвърлените като отпадък дрехи отделят токсични химикали и оцветители в почвата и подпочвените води. [4]

Увеличаващото се количество ненужни дрехи е сред най-тежките последици от бързата мода. Рециклирането и по-нататъшното им използване изглежда безсмислено, тъй като магазините са пълни с евтини продукти. Променена е дори обичайната сезонна цикличност в зареждането – вместо 2 или 4 сезона, днес имаме нови колекции ежемесечно. Дрехите се превърнаха в бързооборотна стока и се изхвърлят далеч преди да се скъсат или износят. 

Друга цена, която плащаме заради бързите смени на стилове, е социалната. Феноменът на бързата мода е осъществим само при ниска цена на дрехите, която пък е възможна единствено чрез преместване на производството в страни с нисък стандарт и огромен натиск върху работните условия, т. нар. “race to the bottom”. Производството на облекло силно разчита на човешкия труд, тъй като голяма част от процесите не могат да бъдат напълно автоматизирани. Разпръснатите по света производствени вериги влияят силно върху живота на милиони легални и нелегални работници, които са експлоатирани, малтретирани и лишавани от основни човешки права.

Библиография:

[1] Diekamp, К., W. Koch, (2010), Eco Fashion – Top-Labels entdecken die Grüne Mode, Stiebner; ISBN-13 ‏: 978-3830708681

[2] Ahmed, О. (2016). The Beauty of Geoffrey B. Small’s Handcrafted Slowness, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.anothermag.com/fashion-beauty/8730/the-beauty-of-geoffrey-b-smalls-handcrafted-slowness

[3] Confino, J. (2016). We Buy A Staggering Amount Of Clothing, And Most Of It Ends Up In Landfills, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.huffpost.com/entry/transforming-the-fashion-industry_n_57ceee96e4b0a48094a58d39

[4] Brown, R. (2021). The Environmental Crisis Caused by Textile Waste, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.roadrunnerwm.com/blog/textile-waste-environmental-crisis

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Unsplash

Снимка Фиг 1. [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

/by
,

Транспортна бедност в България разделя по пол, възраст и населено място

В много държави транспортната бедност остава екзотичен термин. Проблемът е слабо изследван и рядко се намират дефиниции за него както на европейско, така и на национално ниво. Той обаче все повече изпъква – заради постоянното нарастване на автомобилите като важност като средство за придвижване, съчетано с покачването на цените на горивата.

„За Земята“ публикува нов доклад, който изследва и оценява състоянието на транспортната бедност в България съществуващите политики, които я адресират.

Какво е транспортната бедност?

В България не само, че за проблема не се говори много. От гледна точка на нормативната уредба липсва ясна дефиниция на транспортната бедност. Такава не присъства в стратегическите документи като Национална транспортна стратегия до 2030 г., Споразумение за партньорство 2021-2027 г. и Националния план за възстановяване и устойчивост. Документите не посочват, не идентифицират и не разглеждат този фактор и неговото влияние върху транспортната система (национална, регионални или общински транспортни схеми) или върху благосъстоянието и мобилността на българските граждани и семейства.

Въпросният пропуск води до невъзможност адекватно да се разглежда проблема, определянето на засегнатите социални групи от обществото, както и различията дължащи се на териториален принцип (напр. ограничената мобилност в селски или планински райони). Поради тази причина мерките срещу транспортната бедност и ограничената мобилност най-често се свеждат до общински решения за ценовата политика на обществения транспорт – най-често намаления за пенсионери, ученици и студенти. Подобен подход обаче може и да доведе до влошаване на параметрите, а не до изход от състояние на транспортна бедност, се посочва от Даниел Попов, авторът на доклада.

Според Европейския социален фонд транспортната бедност представлява неспособност или затрудненост на граждани или домакинства да посрещат разходите за частен или обществен транспорт, или липса и ограничен достъп до транспортна услуга, която да осигури техния достъп до основни социални-икономически услуги и дейности, имайки предвид националния и пространствения, териториален контекст.

Същността на транспортната бедност

Нужда от по-детайлен поглед

Новият доклад обаче отбелязва, че дефиницията на Европейския социален фонд, макар че дава основа за политическата работа по решаване на проблема, е твърде непълна, за да даде информацията за взимане на адекватни управленски решения. Документът посочва друго, по-детайлно описание от „Transport poverty and its adverse social consequences“, (Lucas, K., Mattioli, G. Verlinghieri, E. and Guzman, A. (2016)). Според него човек е транспортно беден, ако във връзка с покриване на ежедневните си основни нужди той не може да разчита на транспортни връзки които да съответстват на физическите му възможности или съществуващите връзки не достигат дестинациите, където могат да бъдат удовлетворени нуждите за приемливо качество на живот. Също така за транспортно бедни трябва да се приемат тези граждани, чиито седмични разходи за транспорт поставят домакинството им под линията на бедност, при които времето за пътуване е твърде продължително,  което води до времева бедност и социална изолация, както и където преобладаващите условия за пътуване са опасни или нездравословни.

Погледнат от този ъгъл проблемът показва няколко различни аспекта на транспортната бедност в зависимост от характера на проблема. Това са:

  • Бедност на мобилността – липса на транспортно средство (частен автомобил), транспортна услуга или инфраструктура;
  • Бедност на достъпа до услуги – работа, образование, здравни услуги, пазаруване;
  • Транспортна достъпност – отнася се до цената на транспорта;
  • Излагане на дефектите на транспортната система – замърсяване на околната среда, катастрофи и т.н.

Всеки от тях очевидно изисква различни решения.

 

Бедни сред богати

България е най-бедната държава в ЕС, въпреки разликите в регионите. Според данните на Евростат за 2022 г. (съгласно годишни данни за 2019 г.) относно времето, за което работещите (20-64 год.) достигат работното си място, в групата в непосредствена близост попадат 79,3 хил. души, в групата 1-14 мин. са 538,3 хил., на разстояние между 15-29 мин. от работното си място са 1 211,9 хил., между 30-59 мин. са 1 121,5 хил., над 60 мин. са 146,2 хил и без отговор са 26,5 хил. души.

Брой граждани според времето за придвижване до работното място

 

Частните пътувания с автомобил са оценени на 85% от пътническия транспорт в страната. В същото време 17,7% от домакинствата не могат да си позволят финансово закупуването и поддръжката на семеен автомобил. Това означава, че е налице ясен индикатор за транспортна бедност в България. Проблемът е особено ясно забележим в селските райони и при хората, котио пътуват дълго в градовете (30-60 мин. и повече). В групата на тези дълги пътувания попадат 1 267 700 работещи граждани. Групата на жените изглежда по-уязвима, като  разликите се дължат основно на транспортния дял с личен автомобил в отдалечените райони, където шофиращите мъже са преобладаващи. Фактът показва, че транспортната бедност е индивидуален фактор и в едно домакинство може да е изложен на нея, а друг –не.

Като цяло докладът показва, че в риск от транспортна бедност са над 2,1 млн. от жителите на България или над 31% от населението. Делът на транспортните разходи е много висок и доходът на най-бедните групи е толкова нисък, че значителна част от бюджета им (40-45%) са разходи за храна. Заради това често не остават достатъчно налични средства за транспорт и те се лишават от него, което изкривява статистиката.

Излагането на вредните въздействия от транспорта на българските граждани същи е едно от най-тежките в ЕС както относно пътните инциденти, така и в контекста на шумовото замърсяване и замърсяването на въздуха. Точна оценка на броя засегнати хора е невъзможна поради липсата на целенасочено събиране на тези данни.

 

Какво може да се направи

Темата за енергийната и транспортна бедност, както и ограничената мобилност, навлизат в Европейските стратегически документи. Към Националният план за възстановяване и устойчивост на България е заложено изработването на Национална транспортна схема, която би следвало да разгледа и предвиди ясни мерки за преодоляването на проблема.

Разработването на регионално-специфични индикатори и измерители за транспортна бедност за различните типове обаче е от ключова важност, посочва Даниел Попов, който е и член на националната Комисия по устойчива мобилност. Това може да се случи например отделно за големите градове, малките градове, селскостопанските и планинските райони, защото данните говорят за неравенства и съвсем различна реалност по регионите.

За да бъдат обаче адекватни мерките,  докладът предлага да се започне с провеждането на национален транспортен въпросник, който да даде ясна картина за ситуацията, включително по области и общини. Резултатите от въпросника да бъдат взети предвид при разработването на Националната транспортна схема и по натам – в областни и общински транспортни схеми.

Прочетете целия доклад тук: https://www.zazemiata.org/resources/transport-poverty-report-2023/

 

/by
,

Защо да гласуваме на европейските избори през юни?

Очертава се 2024 г. да е решаваща година за Европа и не само. Гражданите на ЕС ще имат възможност да повлияят оформянето на следващия 5-годишен политически цикъл на съюза и по този начин да определят дългосрочното бъдеще на Европа. Упражнявайки правото си на вот, всеки от нас поема индивидуална отговорност към бъдещето на една споделена общност. Това е нашата възможност да участваме в процесите по вземане на решения, които засягат ежедневието ни.

(За да научите повече за ценностите и мерките, за които „За Земята “ се застъпва в новата структура на ЕС, разгледайте нашите приоритети за справедлива и екологична трансформация в края на публикацията).

Защо трябва да гласуваме на изборите през юни 2024 г.? 

Изборите са шанс не само да изразим позицията си чрез представител в Европейския парламент, но и ще доведат до по-нататъшни последици, оформяйки политическите приоритети на ЕС не само за следващите 5 години, но и за десетилетия напред. 

Резултатите от изборите ще доведат до нов състав на Европейския парламент, който заедно с Европейския съвет (държавни и правителствени глави) ще определя приоритетите и политиките на Европейската комисия за периода 2024-2029 г. 

Този петгодишен цикъл е по-важен от всякога. Според прогнозите само 42% от настоящите членове на ЕП вероятно ще бъдат преизбрани през следващата година, докато останалата част от Парламента (почти 58%) ще бъде съставена от изцяло нови членове на ЕП. Този брой може да нарасне още повече поради вероятността от появата на нови партии, които ще доведат до създаването на допълнителни места. Ето защо през предстоящия цикъл съществуват съществени възможности, но и рискове. 

Въпреки това Европейската зелена сделка, инициативата на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата, обръщане на тенденцията за загуба на биоразнообразие и осигуряване на зелена и справедлива трансформация в Европа, като гражданите бъдат поставени в центъра на тази трансформация, виси на косъм.

Нашият глас ще бъде от решаващо значение за това Европа да върви напред, а не назад.

В условията на настоящите глобални предизвикателства, особено спешната необходимост за справяне с изменението на климата, гласуването на изборите за Европейски парламент се превръща в ключов инструмент за подкрепа на устойчиви политики. ЕС играе ключова роля в определянето на законодателството в областта на околната среда, в насърчаването на устойчиви инициативи и в насочването на региона към по-справедливо бъдеще.

Но дали Европа е в състояние да се справи с тази задача? Нарастващите цени на енергията и инфлацията, които започнаха преди войната в Украйна, след това се увеличиха и доведоха до намаляване на жизнения стандарт на много хора. Енергийната криза ни показа, че достъпът до енергия на достъпни цени е основна необходимост и че частните енергийни компании, които доминират на европейския енергиен пазар, използват момента, за да увеличат печалбите си, вместо да дадат приоритет на достъпната енергия. 

Повече от очевидно е, че Европа не е предприела мерки, които да дадат на хората увереност, че основните им нужди ще бъдат удовлетворени, като например достъп до жилища, здравеопазване, образование и достъпна чиста енергия, вода, храна и мобилност, както и основно ниво на доходи.

Представяме ви нашите приоритети за справедлива и екологична трансформация. 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Гражданската мрежа за наблюдение на финансирането на Зелената сделка е коалиция, която се застъпва на европейско и национално равнище за повече прозрачност и справедливо разпределение на средствата на ЕС. „За Земята “ като част от нея работи по граждански искания за бъдещето на европейските публични средства. Целта на инициативата е да популяризира позицията на местните общности в седем държави членки чрез поредица от семинари, публични събития, виртуални събития, кръгли маси, доклади и други дейности.

/by

България на кръстопът в Страсбург: Съдбата на Кресненското дефиле се решава сега

На 1 декември 43-ия Постоянен комитет на Бернската конвенция в Страсбург препотвърди за поредна година своето решение към България, с което изисква да не се започва никакво строителство в Кресненския пролом, докато не се спазят направените през 2021 г. препоръки и европейските директиви за птиците и местообитанията.

„Комитетът беше категоричен, че българското правителството трябва да представи всички алтернативи на автомагистрала „Струма” и да ревизира екологичната оценка от 2017 г. в съответствие с европейското екологично законодателство преди изграждането ѝ, както е записано в решението“, заяви Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята” и международната мрежа Бенкуоч. [1]

Бернската конвенция е създадена към Съвета на Европа с цел опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания и е в състав държавите-членки на Съвета на Европа и други страни, подписали Конвенцията. Конвенцията следи за опазването на ключови местообитания, каквото е Кресненското дефиле.

Първата препоръка на Бернската конвенция е още от 2002, след вземането на решението за построяване на тунел досието се затваря, за да се отвори отново през 2014 година, като „потенциално досие” заради неспазването от страна на България на препоръките на конвенцията, които са магистралата да се построи изцяло извън пролома и сегашният път да е локален за местните хора от Кресна.

Мнозинството от делегатите подчертаха липсата на съществен напредък в разрешаването на казуса и липсата на предприети действия за нова екологична оценка (ОВОС), както бе договорено миналата година. Това доведе и до гласуване, в което 17 държави членки се обявиха за отваряне на досие за нарушение, а 12 гласуваха за оставане на случая като потенциално досие под засилено наблюдение на Бюрото и Комитета на конвенцията. При това гласуване за втора поредна година се видя, че подкрепата за българското правителство идва от държави, които системно нарушават екологичното законодателство и които имат досиета в Бернската конвенция и Европейския съд. [2]

Въпреки по-големия брой страни гласували „за“ отваряне на досието, то остана като „потенциално“ и не премина в категорията „отворено досие“, поради липса на необходимото мнозинство от 2/3 от гласовете, както е по регламент.

Припомняме, че още през 2022 г. Комитетът призовава българското правителството да ревизира докладите за Оценка на въздействието върху околната среда и Оценка за съвместимост, съгласно изискванията на Европейската комисия от 2019 и 2022.

Паралелно, продължава информационното затъмнение след срещата на високо равнище, която се проведе миналия четвъртък в Брюксел между Европейската комисия и българските министри на МРРБ и МОСВ.

Бележки:

[1] Пълният текст на решението на Комитета на Бернската конвенция за случаят „Кресненско дефиле“, публикуван на 3 декември 2023, може да намерите тук, стр. 19.

[2] Страни, гласували „за“ отваряне на досието – Австрия, Босна и Херцеговина, Великобритания, Германия, Дания, Исландия, Латвия, Лихтенщайн, Люксембург, Монако, Норвегия, Унгария, Финландия, Холандия, Чехия, Швейцария, Швеция.

Страни, гласували „против“ отваряне (или „за потенциално досие“) – Азербайджан, Армения, Албания, България, Грузия, Гърция, Кипър, Македония, Молдова, Полша, Сърбия, Хърватия.

Природозащитниците от коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ припомняме, че: 
·       През 2019 г. Европейската комисия установи няколко значителни нарушения на европейските директиви в същото това решение по ОВОС от 2017 г., с което се одобри трасе, което разделя трафика в двете посоки.  С това, тя отказа финансиране на този вариант при липса на нов ОВОС, в който половината магистрала остава по сегашния път, без да има обходен път.

·       През юли 2022 г. главните директори по околна среда и по регионално развитие на Европейската комисия написаха на тогавашния министър на регионалното развитие, че заради установените през 2019 нарушения, Европейската комисия все още очаква от България ревизия на екологичната оценка, която включва нов анализ на всички смислени алтернативи.

·       През декември 2022 г. Постоянния комитет на Бернската конвенция поиска от България ревизия на ОВОС от 2017 г. и преди тази ревизия, да не започва строителството на магистралата.

Вместо да се съобрази с тези изисквания и с европейското законодателство, правителството на България:
·       и към сегашна дата не е започнала нова процедура по ОВОС, която да ревизира този от 2017;
·       През април 2023 г. сключи договори за строителство на магистрала съгласно ОВОС от 2017 г. и одобрената алтернатива тогава;
·       Създаде документ наречен „Документ за съответствие“ – в който се прави преглед на ОВОС 2017 г. и преглед на одобрената през 2017 г. алтернатива. Този документ е неформален, няма никаква правна сила, както според българското, така и според европейското законодателство и освен това не отразява нито едно от нарушенията установени през 2019 г. от ЕК, включително не разглежда всички смислени алтернативи, а само одобреният през 2017 г. вариант.

Междувременно, коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ смята, че действията и бездействията на българското правителство, които ни водят към започване на строителството на одобреният през 2017 г. вариант без това решение да се ревизира в нова процедура по ОВОС и преглед на всички алтернативи – води България към наказателни процедури, блокиране и загуба на европейски средства. Решенията по въпроса са с голямо обществено значение и е недопустимо държането в секретност на важни и решаващи срещи, като тази която ще се проведе между правителството и ЕК на 30 ноември.

/by
,

Скоростен път с 80 км/ч или магистрала извън Кресненското дефиле – правителството и Еврокомисията решават на тъмно днес

Днес, 30 ноември, ще се проведе разговор на високо ниво между българските и европейските институции, която се очаква да се реши дали ще се строи отсечка с ограничение 80 км/ч през Кресненското дефиле или магистрала извън него.

Участници от страна на Европейската комисия са Комисарят на Главна дирекция Регионално развитие Елиза Ферейра, както и министрите на Министерство на регионалното развитие и Министерство на екологията и водите.

Въпреки важността на темата, няма публична информация за тази среща.

Формалната причина за разговора е да се обсъди дали е необходима нова екологичната оценка, преди започването на строителните работи, за да се търси подход за устойчиво решение за завършване на магистралата извън Кресненския пролом. Истинският въпрос е ще спази ли България европейското законодателство и ще избегнем ли нови наказателни процедури, и връщане на европейски средства?

Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ настоява трасето на „Струма“ да бъде изнесено извън дефилето, за да може да бъдат изпълнени изискванията за магистрала, проектът за скоростен път е компромис със сигурността и огромно разочарование на фона на огромното закъснение, по вина на предишните правителства.

Екологичното министерство към момента не спазва поставените още през 2019 г. искания на Европейската комисия за нова екологична оценка, нито адресира препоръките, които установиха редица нарушения. Вместо това, на 14 ноември Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов подписа документ, с който даде благословията си за унищожаването на Кресненския пролом. С това той валидира екологичната оценка от 2017 г., която предвижда отсечката през дефилето в посока София – Кулата да бъде скоростен път с ограничение 80 км/ч.

В документа се казва: „Пътният възел е елемент от инвестиционното предложение, одобрено с Решение по ОВОС 3-3/2017 г.“, което предвижда отсечката да е скоростен път и да минава през дефилето.

С това Министър Попов признава, че пътният възел на юг от град Кресна, който беше започнат през месец май 2023 г. и построен на фона на протестиращи местни граждани, рафтъри и природозащитници, реално предопределя маршрута на магистралата, в противовес с твърденията на тогавашния Министър на регионалното развитие г-н Шишков.

Въпреки очакванията, че ще търси решение за извеждане на цялата магистрала извън Кресненския пролом, на 24 ноември в Министерството на регионалното развитие бе представено и задание за обход на скоростния път през Кресненския пролом, вместо магистрала, която го заобикаля. Така бихме имали две отсечки в едната посока — през пролома и извън него, като нито една не е магистрала.

На свиканата среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройство, на която работна група трябваше да обсъди социално-икономическите ефекти от автомагистрала „Струма“, представители на местната общност, НПО и дори кметовете на засегнатите общини с изненада откриха новата идея на МРРБ.

Коалиция „Да спасим Кресненското дефиле“ изпрати официално писмо с искане за включване в срещата като представител на заинтересована страна, докато нейни представители участват в годишната среща на секретариата на Бернската конвенция в Страсбург, където също се водят важни дебати.

Очаквайте актуална информация по темата.

/by

Що е то икономика на поничката?

Днес е Световният ден за отбелязване и популяризиране на „Икономика на поничката“.

През 2017 г. икономистът Кейт Роуърт представя иновативна концепция в книгата си „Икономика на поничката: Седем начина да мислим като икономисти от 21-ви век“. 

В основата на този модел стои поничката – визуално представяне на икономическа система, която се стреми да намери баланса между социалното благосъстояние и екологичната устойчивост.

 

Източник: Кейт Рауърт, Икономика на поничката, Седем начина да мислите като икономист от XXI век. Калиграф, 2022, с. 44

Вътрешният пръстен на поничката включва основни жизнени нужди като достатъчно количество вода, санитарни условия, достъп до енергия, достъп до образование и здравеопазване, прилични жилища, минимален доход и достойна работа, равенство между половете и други. Тя е базирана на целите за устойчиво развитие на ООН, и по-точно социалните им приоритети, така че всички правителства са съгласни, че всеки на света има право на тези основни неща в центъра. 

Външният пръстен представлява екологичните граници. Между 1950-2010г, населението на света се е увеличило почти 3 пъти, световният БВП скочил над 7 пъти, използването на прясна вода се е е утроило, потреблението на енергия е скочило 4 пъти, а употребата на различни видове торове е нараснала над 10 пъти. 

Този рязък скок в човешката дейност оказва силен ефект върху системите на природата. 

През 2009г, Йохан Рокстрьом заедно с още 28 международно признати учени определят 9-те процеса, които регулират стабилността и устойчивостта на земната система. Учените предлагат количествено измерими планетарни граници, в рамките на които човечеството може да се развива и процъфтява поколения напред. Преминаването им увеличава риска от създаване на внезапни и необратими промени в околната среда. 

По средата е безопасното пространсто за човечеството, което оставя възможност за иновации, регенеративна и разпределяща икономика, но в баланс с планетарните граници.

Ето как изглежда графиката за света за 2017 г, където вече 4 планетарни граници са превишени и не малка част от населението изпада в критични лишения, за да оцелее.

Източник: Кейт Рауърт, Икономика на поничката, Седем начина да мислите като икономист от XXI век. Калиграф, 2022, с. 51

Традиционният линеен икономически модел често се свързва със свръхпотребление, изчерпване на ресурсите и влошаване на състоянието на околната среда и е неперспективен в дългосрочен план. 

Моделът на икономиката на поничката се противопоставя на него, като насърчава кръговата икономика, при която ресурсите се използват ефективно, отпадъците се свеждат до минимум, а благосъстоянието както на хората, така и на планетата е приоритет.

Чрез „Икономика на поничката“ Кейт Роуърт предлага седем ключови принципа за преосмисляне на подхода към икономиката през XXI век. Тези принципи ни насърчават да ценим ресурсите на Земята, да даваме приоритет на благосъстоянието на всички и да се откажем от идеята, че постоянният растеж е единственото мерило за успех. От грижата за човешките нужди до насърчаването на регенерацията, тези принципи помагат да се оформи икономическо мислене, което има за цел да създаде устойчив и справедлив свят за всички. Те служат като пътна карта за намиране на правилния баланс в рамките на модела Doughnut.

 

Източник: Кейт Рауърт, Икономика на поничката, Седем начина да мислите като икономист от XXI век. Калиграф, 2022, с. 26-27

Концепцията на този икономически модел се прилага в различни точки по света като част от градското планиране, примери има от Амстердам, Копанхаген, Брюксел и други. Можете да прочетете повече на официалната страница на Doughnut Economics Action Lab (DEAL). 

Как принципите на Икономика на поничката могат да се преведат и приложат на локално ниво и в България? Разгледайте събитията посветени на тази концепция тази седмица на страницата на Институт Кръгова Икономика(ИКИ). 

/by

УЕБИНАР | Транспортна инфраструктура: ролята на европейските фондове за устойчив и свързан транспорт

Как изглежда транспортната мрежа в Европа през последните 25 години? А какво е нейното бъдеще? Каним ви на ZOOM уебинара Транспортна инфраструктура: ролята на европейските фондове за устойчив и свързан транспорт на 13 ноември от 17:00 – 18:30 с предварителна безплатна регистрация.

Трансевропейската транспортна мрежа на Европа (TEN-T) е считан за ключов инструмент за Европейския съюз, който “с високо качество ще гарантира устойчива свързаност…, без физически прекъсвания, участъци с недостатъчен капацитет или липсващи връзки”. 

На практика обаче, пътят към постигането на тази цел е изпълнен с неравности. Според доклад от 2023 г., през последните 25 години европейските страни са дали приоритет на строителството на пътна инфраструктура, предимно магистрали, пред развитието на железопътната инфраструктура.

Често европейските обществени средства, които са ключови за финансирането на транспортната инфраструктура, се разходват в противоречие със законодателството на ЕС в областта на околната среда. Такъв беше случаят с финансираната от ЕС магистрала „Струма“ в България и уникалното Кресненско дефиле, част от мрежата „Натура 2000“.

Темите, които ще обсъдим:

  • Развитие на транспортната мрежа в Европа през последните 25 години – представяне на резултати от изследване;
  • Европейското финансиране за транспортна инфраструктура – предизвикателства и бъдещи сценарии;
  • Казус: България и нейните транспортни мрежи в рамките на политиката TEN-T – приоритети и конфликти в зоните от Натура 2000.

Панелисти: 

Модератор: 

Десислава Стоянова, Екологично сдружение „За Земята“

Панелистите ще споделят резултати от свои изследвания и експертен опит в областта на транспорта. Ще се дискутира гледната точка на неправителствения сектор за възможните бъдещи сценарии, свързани с амбицията на ЕС за свързаност на всички региони до 2050 г. и преразглеждането на TEN-T спрямо Европейската зелена сделка и Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност.

Този уебинар се организира от Екологично сдружение „За Земята“ в рамките на проект „Гражданска обсерватория за финансиране на зелената сделка“, финансиран от Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA).

Ще бъде осигурен симултанен превод на български и английски език.

 

Please find below the presentations of the guest speakers.

 

EU investments in transport – Xavier Sol – Director Sustainable Finance, Т&E

Download

“Lost Train Tracks” Funding & development of transport infrastructure – Lorelei Limousin, Greenpeace Europe

Download

Overview of the main transport investments through three EU funds transport programmes 2007-2027 – Daniel Popov – CEE Bankwatch Network, EA Za Zemiata

Download

/by
,

Младежи от цял свят ще пътуват с влак до Барселона, за да изискат нови данъци за замърсяващите индустрии

На 11 октомври над 100 младежи от Европа, Африка, Латинска Америка и Азиатско-тихоокеанският регион ще предприемат пътуване с влак от Париж до Барселона, за да поискат климатична справедливост от европейските лидери. Сред присъстващите активисти и социално ангажирани млади хора ще има двама българи, които За Земята изпраща, за да се включат в акцията и да споделят за случващото се в реално време.

Кампанията цели да привлече вниманието на европейските лидери, както и на политици на местно ниво. Младежите ще заявят исканията си за нови данъци за най-замърсяващите индустрии, които произвеждат по-голямата част от въглеродни емисии и са отговорни за климатичната криза.

Тези допълнителни такси ще финансират фонда за загуби и щети, който беше предложен миналата година по време на срещата на върха за климата COP 27, но към днешна дата остава празен.

По време на пътуването, активистите ще призовават хората да подпишат петицията „Замърсителите плащат“, която до момента е подкрепена от четвърт милион души и вече е активна на български език.

Средствата от нови данъци за най-замърсяващите компании и индустрии ще подпомогнат засегнатите от изменението на климата общности и ще допринесат за изграждането на по-устойчиво бъдеще.

 

/by
,

Включете се в трансгранична обществена консултация по сръбския Национален Интегриран план “Енергетика и климат” (ИНПЕК) до 28 септември

В момента Република Сърбия е във финалния етап по приемане на своя първи Интегриран план “Енергетика и климат” (ИНПЕК), с който се определят климатичните им цели до 2030 г., като се гледа и постигането на по-голямата цел за климатична неутралност към 2050 г.

МОСВ е било нотифицирано от сръбската страна за възможността да се отвори трансгранична обществена консултация по сръбския проектоплан, съгласно Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст. След застъпничество от наша стана на 8 септември бе стартирана процедура по Стратегическа екологична оценка (СЕО) на плана с краен срок за изразяване на становища – 25.09.2023 г. – по електронна поща edno_gishe@moew.government.bg или до адреса на МОСВ (бул. „Кн. Мария Луиза“ 22, гр. София п.к. 1000).

Основното ни притеснение е за продължаващо трансгранично замърсяване – най-вече от сръбските тецове на въглища – и недостатъчно мерки за своевременното му намаляване. Немалък процент серни оксиди от Сърбия се разсейват на територията на България и другите им съседи.

Началният преглед на проектопредложението за ИНПЕК буди притеснения с липсата на ангажимент за постигане на климатична неутралност до 2050 г., липсата на ясен план за поетапно преустановяване работата на въглищните им централи, планове за нови газови централи и мащабна газификация на Южна Сърбия, а също и прекалено оптимистично използване на горска биомаса в топлофикационния сектор.

Призоваваме всички заинтересовани страни да се възползват от демократичното си право да комуникират всички идентифицирани от тях проблеми в настоящия проект за ИНПЕК на Република Сърбия. МОСВ ще събере получените становища и ще ги препрати на Сръбската държава, която трябва да ги вземе предвид при приемането на финалната версия на плана.

Припомняме, че за страните членки на ЕС в момента тече процес на актуализация на ИНПЕК плановете им. България все още не е започнала обществени консултации под каквато и да била форма и не е представила на обществеността начална чернова на актуализиран ИНПЕК, отговарящ на повишената климатична амбиция, приета от ЕК към 2030 г. Срокът за изпращане до ЕК на черновите бе 30 юни т.г. Едно от основните изисквания по процеса е създаване на условия за добре информирано и ефективно участие на обществеността в разработването на ИНПЕК.

В насоките на Комисията  за актуализиране на ИНПЕК, публикувани в края на 2022 г., се посочват очаквания за ранни и ефективни възможности за установяване на участие в различните фази от изготвянето на ИНПЕК. Призоваваме Енергийното министерство да потърси мнението на гражданите възможно най-скоро и ефективно и да продължи това начинание след представянето на проекта до приемането му.

Цялото представяне на българските номинации с добри и лоши потенциални ИНПЕК мерки е достъпно на: https://1point5.caneurope.org/countries/bulgaria/

 

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by

Инвестициите изпреварват реформите в областта на зелената трансформация

Въпреки наличието на 5,69 млрд. евро, някои от реформите, планирани в Плана за възстановяване и устойчивост на България, все още не са осъществени, което поражда опасения относно ефективността. Това се казва в доклада „Граждански мониторинг на финансирането на Зелената сделка„, изработен от мрежата организации Bankwatach, сред които е и ЕС „За Земята“. Документът обединява опита на осем различни граждански организации и включва седем отделни казуса, които предоставят информация от реалността. 

Значителни ЕС средства бяха наскоро предоставени чрез бюджета на ЕС, пакета за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ и инвестиционните прогарами REPowerEU. Инвестиционните решения обаче все по-често се вземат при закрити врата. Като изключва гражданите от този процес на трансформация, ЕС рискува да финансира инвестиции, които не отговарят на целите на Европейската зелена сделка, а задълбочават неравенствата и компрометират общите ни усилия за зелена трансформация. Изпълнението на инвестициите предхожда изпълнението на реформите, които в идеалния случай трябва да вървят ръка за ръка.

Една от критичните области, която е пренебрегната, е намаляването на енергийната бедност. Настоящата инвестиционна програма изключва енергийно бедните домакинства по няколко причини. Първо, първоначалните инвестиционни разходи за оборудване го правят недостъпно за тези, които попадат в дефиницията за енергийна бедност, дефиниция, която все още не е официално приета в България. Второ, не съществува приоритизиране въз основа на доходен критерий, което води до това, че, противно на логиката, само групите с по-високи доходи могат да се възползват от програмата. Оскъдната информационна кампания и сложната процедура за кандидатстване възпрепятстват участието на истински нуждаещите се.

Също така няма регионално разпределение или задължително включване на конкретни региони с по-високи нива на енергийна бедност. Програмата също така пренебрегва потенциала на потребители, които едновременно произвеждат и консумират енергия и енергийните общности, като не позволява на множество домакинства да се възползват колективно.

За да се подобри ситуацията е от решаващо значение да се включат енергийно бедните домакинства и да се проведат целеви информационни кампании. Последващите траншове на програмата могат да обхващат групите с по-ниски доходи, и да са с опростен процес на кандидатстване. Насърчаването на потребители, които едновременно произвеждат и консумират енергия и допускането на присъединяване на фотоволтаични системи към електрическата мрежа би било в съответствие с политиките на ЕС.

Чрез решаването на тези въпроси и осигуряването на синхронизиран подход между инвестициите и реформите България може да постигне значителен напредък в борбата с енергийната бедност и да създаде устойчиво бъдеще за всички свои граждани.

За да научите повече, гледайте интверюто със Светослав Стойков – Екологично сдружение “За Земята”, екип “Климат и енергия” и Теодора Пенева – Старши експерт „Климат и енергия“, WWF България във видеоклипа на ЕС “За Земята”.

/by

Четвъртък, 27.04, отворено писмо и протест пред Президентството: Стоп на всякакви опити да се строи незаконно в Кресненския пролом

От Българска рафтинг федерация, Коалиция “Да спасим Кресненския пролом”, Коалиция “Да остане природа в България” 

На 27.04, четвъртък, от 9:00 ч., представители на Българската рафтинг федерация ще връчат отворено писмо до президента на Република България с което настояват за спиране на всякакви опити за строежи в Кресненския пролом без задължителната екологична оценка и отчитане на интересите на местните хора. Писмото се обявява и против превръщане на настоящия път Е-79 в еднопосочно платно на автомагистрала „Струма“.

По-късно същия ден, от 18:00 ч., е предвиден протест пред Президентството срещу незаконните действия на служебното правителство. Призивът е за изграждане на истинска европейска магистрала, с двете платна извън Кресненския пролом и запазване на настоящият път за нуждите на местните хора, развитие на устойчив туризъм, опазване и възстановяване на природата.

Протестът ще обедини представители на рафтинг и каяк общността с лодки и оборудване, природозащитници с 3D инсталация с Кресненския пролом и всички, за които спортът, природата, поминъка на хората в Кресна и спазването на закона, са важни.

В писмото се казва: „С голямо притеснение, от името на Българската рафтинг федерация, се обръщаме към Вас с молба за Вашата подкрепа за спасяването на българския рафтинг, който е в реална опасност, поради предвидения строеж на автомагистрала „Струма“ през Кресненския пролом“.

Особено скандални са последните действия на служебното правителство, които се опитват да започнат дейности по маршрута в екологичната оценка от 2017 г., аргументирано отхвърлена от Европейската комисия още през 2019:

Този план предвижда изграждането на нови съоръжения в пролома като мост, пешеходни подлези, укрепителни стени и други.

Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“ и коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ каза: „Всички тези дейности в Кресненския пролом не са били обект на обсъждане в екологичната оценка от 2017 г. и всяко допускане от страна на МОСВ това да се случи, противоречи на българските и европейските закони“.

Избраният през 2017 г. маршрут за Лот 3.2. — участъка на Кресненския пролом, разделя магистралата в двете й посоки – превръща настоящият път Е-79 в еднопосочен двулентов скоростен път с ограничение 80 км/ч (дори не магистрала) в посока Гърция, и преминава с мостове и виадукти от изток. Този вариант многократно е критикуван и посочен като неспазващ европейското екологични законодателство от Европейската комисия и още през 2008 г., като обещанието на българските власти да избегнат този чувствителен район, беше и причина за отпускането на средства за построяването й.

Самият Комисар по Околна среда Кармену Вела от изминалият мандат на Еврокомисията в писмо от 2019 г. написа:

„Безспорно е, че пътят Е79 представлява най-съществения натиск за тези Натура 2000 зони, тъй като интензивният трафик причинява висока смъртност за европейските защитените видове и влошава състоянието на Натура 2000 зоните… В допълнение, от съществена важност е изграждането на Лот 3.2 на автомагистрала „Струма“ да избегне всякакво бъдещо увреждане или сътресения на защитените хабитати и видове.“

Снимка: Българската рафтинг федерация | протест пред общината в Кресна на 25 април 2023

Отворено писмо, материали по темата + снимки

/by
,

Как се харчат обществени средства и къде трябва да се инвестира? Попълни анкетата!

CEE Bankwatch Network, част от която е и Екологично сдружение “За Земята”, ви кани да участвате в проучване като част от проекта „Гражданска мониторингова мрежа за финансиране на Зелената сделка“, който обединява неправителствени организации от целия Европейски съюз, за да наблюдават използването на фондовете за възстановяване от COVID-19 в Европа.

През 2020 г. Европейският съюз представи План за възстановяване на Европа, предназначен не само да смекчи икономическите и социалните последици от пандемията COVID-19, но и да помогне на държавите членки да постигнат целите в областта на климата, енергетиката и биоразнообразието, предвидени в рамките на Европейската зелена сделка. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) на стойност 700 млрд. евро е основният финансов инструмент за възстановяването на Европа.

Две години след влизането в сила на МВУ бихме искали да разберем доколко гражданите са участвали в процеса на възстановяването на Европа от пандемията. Въпросите в тази анкета ще оценят вашето участие в Плана за възстановяване на Европа и по какъв начин сте успели да допринесете за разработването и прилагането на МВУ в България. Отговорите ще бъдат включени в доклад, публикуван през юни 2023 г. Моля, имайте предвид, че Вашите лични данни няма да бъдат използвани при анализа на резултатите от проучването.

Попълването на анкетата ще отнеме около 10 минути – вашата обратна връзка е ценна!

Моля, изпратете отговора си до 13:00 ч. на 21 април 2023 г.

/by
, ,

Форум „Конференция по демокрация – 2023“ ви очаква на 25 и 26 февруари

Предстои тазгодишното издание на ежегодния граждански форум „Конференция по демокрация“. Заповядайте на 25 и 26 февруари в Концертно студио на „Радио Варна“. Входът е свободен, а програмата за събитието е на ваше разположение в края на публикацията.

Тези, които не успеят да присъстват на място, ще имат възможност да проследят конференцията на живо на Facebook страницата и в Youtube канала на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие.

Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права, баланс на интереси на различни групи в обществото, постигане на консенсус и устойчиво развитие.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

/by
, ,

Стани презентатор, лектор или докладчик на Конференция по демокрация

Съвместно с Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) набираме презентатори, лектори или докладчици за Граждански форум – Конференция по демокрация, който ще се проведе на 25 и 26 февруари 2023.

Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции, или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.

Можете да представите дейности и от предишни години, защото форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права; баланс на интереси на различни групи в обществото; постигане на консенсус (договореност).

Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.

Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) чрез попълването на електронен формуляр ТУК до 19 януари 2023, 00:00 ч. Всеки презентатор трябва да има на предвиди, че времето за всяка една презентация е 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията. Одобрените кандидати ще получат известие за участие до 25 януари 2023г.

Мястото и дневния ред на конференцията ще бъдат обявени на 5 февруари в 2023 в интернет страницата на ОЦОСУР. Одобрените лектори ще получат детайлна информация за конференцията.

За допълнителни въпроси може да се обръщате към организаторите на ел. адрес ecovarna.info@gmail.com или на тел. 0887351141

 

/by
,

Необходимо е ревизиране на екологичните оценки на автомагистрала „Струма“ в участъка на Кресненския пролом: решение на Комитетa на Бернската конвенция

На 2 декември 42-ия Постоянен комитет на Бернската конвенция в Страсбург взе решение, с което настоява да не бъде започвано никакво строителство в Кресненския пролом, ако не се спазят направените през 2021 г. препоръки.

Комитетът призовава българското правителството да ревизира докладите за Оценка на въздействието върху околната среда и Оценка за съвместимост, съгласно изискванията на Европейската комисия от 2019 и 2022.

Комитетът разгледа за поредна година досието по случая Кресна и след гласуване, в което 12 държави членки гласуваха „за“ отваряне на досие, 8 гласуваха „против“, а 8 – „въздържали се“, случаят остава, като потенциално досие под засилено наблюдение на бюрото и Постоянния комитет на Конвенцията. [1]

Комитетът прие през пролетта на 2023 г., при възможност, да започне официална процедура по медиация като инструмент за преодоляване на различията между правителството и НПО-жалбоподатели.

В дискусията представителят на Европейската комисия ясно посочи, че Оценката на въздействие по околна среда и Оценката за съвместимост следва да бъдат ревизирани, поради съществени им недостатъци.

„Тези решения директно опровергават твърденията на Министъра на околната среда и водите, изказани в интервю за национална медия на 25-ти ноември, където бе посочено, че след приемането на целите за НАТУРА 2000 и преглед на екологичните оценки от страна АПИ, е възможно магистралата да бъде построена в Кресненския пролом като строителството започне до май 2023 г. в изпълнение на решение по ОВОС 3-3/2017 г.“, казва Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята“.

„Както коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ многократно сме посочвали: ново решение по ОВОС и оценка за съвместимост с равностойно разглеждане на всички алтернативи извън Кресненския пролом, са задължителни. Всяко строителство на АМ „Струма“ в изпълнение на решение по ОВОС 3-3/2017 г., е незаконно“, заяви Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“.

Ако от отговорната институция за проекта, Агенция пътна инфраструктура, бяха извършили тези действия съгласно изискванията на директивата за природните местообитания и директивата за ОВОС, както и НПО препоръките на коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ – още през 2019 година, строителството на вариант, който разрешава и транспортния, и екологичния проблем в Кресненски пролом с наличните по оперативна програма транспорт 2014-2020 европейски средства щеше да е започнало отдавна.

Неправителствените организации и граждани от коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ продължаваме да подкрепяме довършването на автомагистрала „Струма“ по възможно най-бързия начин при спазването на изискванията европейското законодателство и стриктно опазване на биоразнообразието.

/by
, , ,

Разчистване в Кресненския пролом или незаконно строителство?

Тежки машини вече работят в областта на Кресненския пролом, по всичко личи — незаконно, защото представителите на регионалната екологична инспекция – РИОСВ Благоевград, извикани за проверка, казват, че нямат информация за подобни действия. Пет големи пътни отбивки с изкоренена изцяло растителност между пътя и асфалта, премахнат хумусен пласт и заравняване – или с други думи, подготовка за асфалтиране, откриха биолози, експерти, представители на коалиция „Да спасим Кресненския пролом“.

Сигнализирани са отговорните институции — Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на околната среда и Агенция „Пътна инфраструктура“ за работата на тежки машини в Кресненския пролом.

Биолозите алармират, че работните дейности на практика унищожават местообитанията, докато според Агенция „Пътна инфраструктура“ те помагат за  „смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле“ в рамките на: „Изработване на технически проект и изпълнение на част от мерките за смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле, посочени в Решение по ОВОС № 3-3/2017 г., чрез изграждане и модифициране на оградни и дефрагментационни съоръжения по път I-1 от км 380+300 до км 396+137“.

Останалите институции все още не са изпратили отговор.

Въпреки тези уверения, експертите на природозащитните организации са силно притеснени, че на практика се унищожават малки острови от растителност и местообитания на защитени видове от НАТУРА 2000. А те са изключително важни, за да може да има поне в някои участъци по дължината на пътя в пролома изграждане на малки подлези за животни. С подготвеното асфалтиране това става невъзможно и даже съществуващите пътни водостоци вече не могат да изпълняват такива функции.

Подлезите за животни и водостоците послужиха на правителството като аргумент, че няма нужда от нова оценка за въздействието на проекта – ОВОС, както и от алтернатива, изцяло извън Кресненски пролом. Даже за целта бяха отделени пари по обществена поръчка, за да се адаптират водостоците като животински подлези. Подготвеното асфалтиране показва, че ако трафикът остане трайно в пролома, е невъзможно да има реално съчетаване на транзитния магистрален автомобилен поток с опазване на природата и с предотвратяване на риска от пътни инциденти.

Природозащитните организации са на мнение, че с тези дейности, АПИ прави опит да се подготви бъдещото разширяване на пътя през пролома, като част от магистралата и окончателно се предреши избора на трасе. При това — по най-опасният и за човешкия живот, и за природата вариант – през Кресненски пролом.

/by

Всичко, което трябва да знаем за данъците – на едно място: наръчник за данъчна справедливост

Няма съмнение, че данъчното облагане е една от най-важните функции на всяко правителство, тъй като осигурява по-голямата част от приходите, с които то разполага, за да постигне по-висок стандарт на живот и други обществени цели. Избягването и укриването на данъци от страна на най-богатите членове на обществото лишава правителствата от така необходимите средства за постигане на целите за развитие, като например намаляване на бедността, подобряване на инфраструктурата и увеличаване на инвестициите в здравеопазване и образование.

Според Доклада за данъчна справедливост от 2021 г., годишно се губят 483 милиарда долара от данъчните приходи поради злоупотреби с корпоративен данък от страна на многонационални корпорации и укриване на данъци от богати физически лица. За една година България губи над 137 млн. долара от злоупотреби, извършвани от многонационални корпорации и 16 млн. долара от укриване на данъци от физически лица. 

Освен икономическия аспект, данъчните злоупотреби на богатите корпорации и физическите лица увеличават неравенството, както и недоволството сред тези, които плащат справедлив дял от данъците си. Важно е да се отбележи, че злоупотребите с данъци лишават правителството от средствата, необходими за изграждането и поддържането на демократичните институции, отслабват способността на държавата да осигурява подкрепа за нуждаещите се, подхранват икономическо неравенство и социално противопоставяне.

Разбирането на последиците от данъчните злоупотреби и на лостовете за тяхното намаляване е от решаващо значение за страна като България, която се стреми да повиши жизнения си стандарт. Това образователно ръководство е създадено, за да запознае учениците с данъчната система на страната, но и за да им помогне да разберат как България и Европейският съюз се вписват в глобалната картина на данъчната справедливост. То съдържа 11 дейности, с различно времетраене и възможност за онлайн адаптация. 

Изтеглете образователното ръководство и го споделете със своите ученици, студенти или всеки, който иска да научи повече по темата:

Наръчник за данъчна справедливост: Ръководство за учители и план на уроци

/by
, ,

МОСВ обяви „война” на европейските закони. Довършването на магистрала „Струма“ в района на Кресна и Кресненски пролом се отдалечава в неопределено бъдеще

Националният съвет по биологично разнообразие (НСБР) към МОСВ обезсмисли месеци работа и отхвърли консенсусното научно предложение на научната общност за определяне на целите на НАТУРА 2000 в Кресна, за сметка на предложение, разработено от частна консултантска компания. Това се случи по време на заседание, което се състоя на 13 октомври, четвъртък. Научната работна група беше създадена съгласно плана за действие на Бернската конвенция към Съвета на Европа от 2021, одобрен и от българското правителство. На 27 юли тази година в писмо до българските власти Европейската комисия посочи, че очаква от България да одобри целите, разработени от именно тази работна група, след задължителното обществено обсъждане.

Това е пореден пример за провала в опазването на нашата природа от страна на Министерството на околната среда, доказателство за което е започналото срещу България дело пред Съда на Европейския съюз, поради неизпълнение на европейското законодателство – липса на специфични цели изобщо за цялата мрежа Натура 2000.

Има индикации, че проектът на частната консултантска компания, приет на заседанието вчера е създаден основно с цел легитимирането на инвестиционното намерение за построяване на АМ „Струма“ през Кресненския пролом по одобреното през 2017 г. от тогавашното българско правителство трасе.

Ключова роля на защитената зона „Кресна-Илинденци“, определена от Натура 2000 за опазването на биокоридорите на влечуги, мечка и вълк, е отхвърлена в приетите цели от вчера. Това е един от проблемите, които остават нерешени, и е посочен от Европейската комисия още през 2019 г. в мотивите им за отказ на финансиране на варианта на АМ „Струма“ през пролома.

В допълнение, крайното решение на Националния съвет пренебрегва опазването на ключови видове – 4 вида влечуги и 2 вида едри хищници, като изобщо липсват цели за опазване на видовете лицена, пъстър пор, далматински сокол, тръстиков блатар, къдроглав пеликан, зеленоглава патица, зеленоножка.

Отхвърленото консенсусно научно предложение беше изработено през 2022 г. в МОСВ от екипа на министър Борислав Сандов и зам. министър Тома Белев. То се изготви съгласно препоръка 212/2021 на Бернската конвенция по безпрецедентна демократична процедура – работна група, включваща всички заинтересовани научно-компетентни страни, включително и експертите на МОСВ, с пълна прозрачност на заседанията. [1]

Това решение влошава шансовете на България за успешно разрешение на съдебното дело срещу страната ни в Европейския съд, крие опасност от финансови санкции и рискува да отложи за пореден път в неопределено бъдеще строителството на магистрала „Струма“ в района на Кресна и Кресненски пролом.

/by
След 25 години има воля за споразумениеPinterest @krasisnook
,

Преди срещата на Националния съвет по биоразнообразие на 13 октомври: ще спази ли МОСВ европейското законодателство, за да защити Кресненския пролом?

На 13 октомври, четвъртък, в Министерството на околната среда ще заседава Националния съвет по биоразнообразие, който трябва да одобри природозащитните цели на Натура 2000. Сред тях са зоните „Кресна – Илинденци“ и „Кресна“.

Одобряването на природозащитните цели е задължително условие за изработване на нова адекватна екологична оценка (ОВОС), която да разреши казуса с Кресненския пролом при АМ „Струма“. А именно, да бъде избран маршрут извън пролома, съгласно европейското и националното екологично законодателство. Липсата на тези цели е и една от причините Европейската комисия да откаже финансирането на варианта на магистралата през Кресненския пролом през 2019 г. Националния съвет по биоразнообразие трябва да изпълни Препоръка 212/2021 на Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора, която България получи през декември 2021 г. и в която се настоява за решение, включващо тунел или магистрала извън дефилето.

„Природозащитниците сме силно притеснени и очакваме с тревога решенията на Националния съвет по биоразнообразие на 13 октомври, защото официалното одобряване на консенсусното научно предложение е от решаващо значение, за да спазим европейските изисквания, да избегнем тежки финансови санкции и да осъществим проекта за АМ „Струма“, казва Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани“.

От коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ напомняме, че срещу България се води дело пред Съда на Европейския съюз, поради липса на специфични цели изобщо за цялата мрежа Натура 2000, което и не позволява адекватна защита на природата в България.

Специалната работна група към МОСВ, в която взеха участие представители на научни институти на БАН, университети, Националният природонаучен музей и на неправителствени организации, вносители на предложенията за защитените зони, след 5 публични и онлайн излъчени заседания, прие консенсусно научно предложение за такива цели.

Още на 27 юли в писмо до всички отговорни министри Европейската комисия посочи, че очаква приемането на одобрените природозащитни цели от работната група, след провеждане на задължителното обществено обсъждане.

„Научната общност по биоразнообразие веднъж вече се обедини в общо становище през 2017 г. срещу настоящия вариант на АМ „Струма“, предвиден да минава през Кресненския пролом, и втори път – в рамките на тази работна група – се обедини относно правилата за защита на биоразнообразието в пролома. Разчитаме, че Националния съвет по биоразнообразие ще се съобрази с това съгласие и с препоръките на учените, а не с неясни политически и икономически интереси.“, коментира Даниел Попов от ЕС „За Земята“/CEE Bankwatch Network.

На 7 октомври, в последния доклад на Бюрото (стр.15-16), секретариатът на Бернската конвенция приветства прогреса на тази работна група, но отчете липсата на напредък по изпълнение на препоръката от страна на Министерството на регионалното развитие и посочи, че продължава да следи случаят.

До края на октомври тази година, преди предстоящата годишна среща на постоянния комитет на Бернската конвенцията, е необходимо МОСВ и природозащитните организации да представят общ доклад за напредъка по прилагането и в изпълнение на препоръка 212/2021, а Еврокомисията подчерта, че ще следи стриктно случая за спазването на европейското законодателство.

/by

Десетте най-големи предприятия в страната плащат едва 2.6% от корпоративните данъци

Топ десет на големите частни компании в България, много от които печелят от замърсяващи индустрии като добив и дистрибуция на изкопаеми горива и цветни метали, плащат едва 2.6% от корпоративните данъци. Предприятията са с мащаба на Аурубис България, Лукойл Нефтохим Бургас, Лукойл България.

Заключенията са от доклад на Екологично сдружение „За Земята“ с автор финансовият журналист Димитър Събев и съавтор Ива Димитрова от екип Икономическа справедливост на „За Земята“. Документът използва изцяло публична информация и разглежда корпоративните данъци на десетте най-големи частни предприятия в България. Данните показват , че съотношението „данък/приходи“ е средно 0.34% за 2020 г. и 0.37% за предходната година. С други думи, държавата прибира между 3 и 4 лева от всеки 1000 лева от бизнеса на най-големите фирми.

„Най-големите компании в България като цяло далеч не са най-големи данъкоплатци и за по-малките по размер предприятия остава да носят по-голяма данъчна тежест. Корпоративните данъци играят твърде скромна роля в осигуряването на данъчни приходи в България. Основен принос за събирането на средствата в бюджета имат физическите лица: веднъж с данъка върху доходите си, но още повече с масивни „невидими“ данъци върху потреблението и вноса, при които България е европейски шампион с 50% от общата данъчна тежест.“, коментира Димитър Събев, финансов журналист и автор на доклада. 

През 2020 г. ясно се обособяват две групи по отношение на показателя „данъци/приходи“. В едната попадат четири дружества с чуждестранна собственост, които внасят като данък еквивалента на 0.6-0.8% от приходите си. От другата страна е „Българската група“, която използва далеч по-малка част от приходите си за плащане на данъци: 0-0.3%. Възможно обяснение е, че чуждестранните предприятия не разполагат със „социален капитал“ в институциите в случай на данъчни проверки и финансови ревизии. За разлика от тях, „българската група“ притежава повече „меки ресурси“, с които може да менажира данъчните си задължения. Освен това, предприятията от „чуждестранната група“ по правило се облагат в България с по-нисък корпоративен данък, отколкото в страната, където е седалището им и този факт сам по себе си намалява мотива за радикални данъчни оптимизации.

След намаляването на корпоративния данък на 10% през 2007г. и 2008 г., България се превърна и в страната с най-високо икономическо неравенство в ЕС, с коефициент на Джини 40 от 30 средно за ЕС. Основен довод в полза на ниският корпоративен данък и плоската данъчна ставка беше идеята, че ще бъдат привлечени повече чуждестранни инвестиции. Практиката показа, че това не се случи, но за да попълни недовземането с преки данъци, българският бюджет трябва да събира пропорционално повече приходи с данъци върху потреблението. Съответно, тежестта на косвените данъци пада върху хората, докато корпоративното данъчно облагане е съвсем либерално. 

Възможно решение е България да се придържа към „златния триъгълник“ на европейското данъчно облагане, при който данъчната тежест е разпределена поравно с 1/3 преки данъци, 1/3 косвени данъци и 1/3 осигуровки. Стъпка в тази насока би било за най-големите предприятия в страната да се въведе минимално данъчно облагане на базата на оборота, ако данъците върху печалбата са под определен праг. Минимален корпоративен данък, определен като някакъв нисък процент от оборота (например 0.5%) би могъл да противодейства на част от счетоводните „оптимизации“i, изпразващи данъчната основа на големите предприятия и прехвърлящи данъчната тежест върху хората и малкия и среден бизнес.

/by