Снимка: БТА, AP/Andre Penner, архив
В края на април 2026 г. в Санта Марта (Колумбия) се проведе ключова международна конференция, която маркира повратна точка в глобалната климатична дипломация. За първи път правителства, гражданско общество и засегнати общности се събраха с една конкретна споделена цел: планиране на „справедлив, организиран и равнопоставен“ преход от изкопаемите горива.
Събитието се проведе на фона на дълбока геополитическа нестабилност и конфликти в Близкия изток, които за пореден път доказват, че зависимостта от нефт и газ е не просто климатичен риск, но и огромна икономическа уязвимост. Тези конфликти бързо отекват в глобалните пазари чрез скок в цените на енергията, засилване на инфлацията и задълбочаване на кризата с разходите за живот — ефекти, които се усещат остро както в Европа, така и в силно зависимите от внос икономики на Азия. Санта Марта се изправи директно срещу този абсурд: глобалната икономика продължава да бъде структурирана така, че да възнаграждава фосилните компании с рекордни печалби тъкмо по време на кризи.
Каква е разликата между Санта Марта и традиционния формат COP?
Въпреки че на пръв поглед Санта Марта изглежда като поредната международна среща за климата, събитието се различава фундаментално от познатите ни конференции на ООН (COP). Докато на традиционните COP преговорите обхващат огромен брой разводнени теми и често биват блокирани от тежкия консенсусен механизъм и силното лоби на петролните държави, Санта Марта е целево фокусиран формат. Тук вниманието е насочено изцяло и единствено към постепенния преход отвъд изкопаемите горива.
Основната разлика е в подхода: Санта Марта търси гъвкавост извън тромавите структури на ООН и залага на коалиции от държави, готови да предприемат реални действия. Вместо да се върти около несигурни пазарни въглеродни механизми или финансиране чрез международни кредити, които допълнително увеличават дълговия товар на развиващите се страни, форумът в Колумбия постави на масата дълбоки структурни и икономически реформи. Това включва директно пренаписване на глобалните правила чрез международно данъчно облагане на свръхпечалбите на фосилните гиганти и премахване на субсидиите за замърсяващи индустрии.
Не на последно място, разликата е и в ролята на гражданското общество. На конференциите COP активистите често са изолирани в „зелените зони“, далеч от реалното вземане на решения. В Санта Марта обаче гражданските организации имаха определяща роля. Чрез провеждането на мащабния People’s Summit, общността показа, че твърдо подкрепя прехода към бъдеще без изкопаеми горива.
Как мина събитието: Ключови акценти и резултати
Конференцията изпрати силен политически сигнал, че краят на изкопаемата ера вече не е абстрактна концепция, а неотложна реалност. Ето най-важните акценти от политическите и икономически дискусии:
Данъци върху извънредните печалби от изкопаеми горива:
Правителствата изразиха загриженост относно извънредните печалби от изкопаеми горива по време на кризи, като засилиха призивите да се премине от временни данъци върху извънредните печалби към по-структурни и координирани подходи.
Това трябва да включва проучване на постоянни данъчни рамки, които подкрепят системна промяна към възобновяема енергия.
*Проучване на Европейската мрежа за дълг и развитие показва, че 20% постоянен данък върху глобалните печалби на 100-те най-големи петролни и газови компании (ако беше прилаган от Парижкото споразумение насам) би генерирал над 1 трилион долара за климатично финансиране на Глобалния Юг. В тази връзка се възлагат големи надежди на договарящата се в момента Рамкова конвенция на ООН за международно данъчно сътрудничество, която може да вгради принципа „замърсителят плаща“ в самото сърце на световната данъчна система.
Премахването на субсидиите за изкопаеми горива:
В Колумбия беше ясно признато, че субсидиите за изкопаеми горива – възлизащи на над един трилион долара годишно – продължават да нарушават пазарите и да забавят прехода. Въпреки че инерцията нараства, правителствата все още не са се ангажирали с конкретни срокове за тяхното премахване.
Финансиране на справедливия преход:
Централна тема на дискусиите беше продължаващият дефицит на финансиране за страните, изправени пред сериозни дългови задължения. Въпреки че е необходимо предвидимо финансиране за климата, разговорите в Колумбия се съсредоточиха върху партньорствата за справедлив енергиен преход, суапове на дълг и пазари на въглеродни емисии, които ще допринесат малко за създаването на фискалното пространство, от което се нуждаят споменатите страни.
Създаването на Научен панел за глобалния енергиен преход:
Предлаганият панел има потенциал да предостави практически насоки за правителствата. Доколко ще е успешен обаче ще зависи от мандата му, управлението му и начина, по който заключенията му се прилагат на практика. За да има легитимност и да дава ефективни препоръки, панелът ще се нуждае от научен подход, в комбинация със знанията на коренните населения.
Относно уреждането на спорове между инвеститори и държави (ISDS):
Като съдомакин, Колумбия успешно вкара в дневния ред темата за механизмите за уреждане на спорове между инвеститори и държави (ISDS). Тези трибунали бяха официално посочени като сериозна бариера пред климатичните политики, тъй като позволяват на енергийните корпорации да съдят държавите за пропуснати ползи при прокарването на зелени закони.
Пътни карти за преход (TAFF):
Редица нации внесоха своите стратегически планове за изход от изкопаеми горива. Докато Франция представи обвързани със срокове ангажименти за спиране на въглищата, петрола и газа, Норвегия разочарова, заявявайки намерение да остане „стабилен и предвидим доставчик на нефт и газ“. На този фон общата позиция на ЕС разочарова с липса на обвързващи цели и залагане основно на заеми за международна подкрепа. България нямаше самостоятелно представителство на форума и остана зад рамката на общата европейска делегация, без да внесе собствена национална пътна карта.
Какво следва?
Санта Марта постави солидна институционална основа и изпрати ясен сигнал към пазарите и политиците. Следващата голяма среща от този формат ще се проведе през 2027 г. в Тувалу (островна държава, застрашена от потъване заради покачването на морското равнище), като Ирландия вече е потвърдена за съдомакин от европейска страна.
За да има реален смисъл от тези дипломатически усилия обаче, следващата фаза трябва да бъде изцяло фокусирана върху незабавното изпълнение на поетите обещания. Време е правителствата да преминат от общи декларации към определянето на конкретни дати за край на изкопаемата ера и да пренапишат икономическите правила така, че те да служат на едно безопасно и устойчиво бъдеще.
Източници:
Европейската мрежа за действия в областта на климата, Santa Marta conference marks turning point in fossil fuel phase-out momentum, 30 април 2026
БТА, Среща в Колумбия събира над петдесет държави в търсене на път към постепенен отказ от изкопаемите горива, 25 април 2026
CO-HOST TAKEAWAYS ON THE FIRST CONFERENCE ON TRANSITIONING AWAY FROM FOSSIL FUELS, 30 април 2026 Европейска мрежа за дълг и развитие, Santa Marta must confront the fossil fuel profit machine, 28 април 2026
Тази публикация е финансирана от Европейския съюз. Отговорност за нейното съдържание носи единствено ЕС „За Земята“ и тя не отразява непременно възгледите на Европейския съюз.