Габрово, нулеви отпадъци
, ,

Всички на борда: в програмата за разделно събиране на Габрово няма отпаднали

Виолета Керемидчиева за системата за разделно събиране на Габрово

За разлика от много други градове, които също са оформили Възрожденското и Следосвобожденско лице на България, Габрово не живее в миналото. Напротив, градът на Рачо Ковача работи здраво за разрешаването на един от проблемите, с които се сблъскват много съвременни общини. Справянето с отпадъците е гореща тема, за която много общини могат да научат от Габрово. 

За габровци

И преди да ме обвините в пристрастия, искам да призная още в началото — аз съм наполовина от Севлиево. Разбирате защо каквото и да кажа, едва ли ще прекаля с хвалбите. Все пак конкуренцията между двата града е въпрос на чест.

Габровци са рационални хора и от уважение към техния икономичен ум искам да напомня — освен дразнещо и грозно, липсата на качество при събирането на отпадъци може да се окаже скъп пропуск — бил той за общината или за нейните жители. Отваряне на нови депа и рекултивиране на старите също струва пари, да не говорим за тоновете материали, които са ценни и могат да се преработят. 

За екология и здраве можем да говорим с часове — в София и Девня дори се строят заводи за изгаряне на боклук, вместо да се работи за разделно събиране и оползотворяване.  

Преди около петнадесет години Габрово изглеждаше като град, от който всеки иска да си тръгне. Усещаше се по сградите с пустеещи жилища, площадките с изпочупени катерушки и градинки с неокосена трева. Повод да се върна и да видя едно съвсем различно лице беше желанието на Габровската администрация да кандидатства за община с Нулеви отпадъци и помощта, която екипът на За Земята им предложи. 

Във връзка с тази инициатива Музеят на хумора и сатирата също се концентрира върху опазването на околната среща и срещна природозащитни организации с артисти, които ще участват в Биеналето в града следващата година. Част от първата опознавателна среща между артисти и природозащитници беше посещението на депото на Габрово. 

Депо да ти види окото

За него знаех от колегите в Нулеви отпадъци, че, по техни наблюдения, е от бавно запълващото се в България — доказателство за добрата работа. Освен Габрово, то обслужва и община Трявна. Разполага със сепарираща инсталация, площадка за компостиране, пространство за депониране на отпадъка, който не може да се преработи и оползотвори. 

Депо Габрово

Системата за разделно събиране на Габрово е малко по-различна от тази в другите градове. Контейнерите са четири, два за битови отпадъци, два за опаковки — жълт, за пластмаса, стъкло, хартия и метал, кафяв, за хранителни и биологични отпадъци, оранжев за хартиени, пластмасови и метални опаковки и зелен – за стъклени опаковки. 

Депото се намира на около половин час път от града и още в автобуса чувам на няколко пъти “виждате ли щъркелите”. Когато наближаваме става ясно, че ята от 15 – 20 птици са го превърнали в територия за лов, защото има изобилие от храна. 

След като отпадъците са събрани разделно, първата им спирка е в сепариращата инсталация в депото. Там, с машини, но и на ръка се преглеждат и допълнително се разделят отпадъците още по-прецизно. След това пластмасите, алуминият, целият ценен отпадък, се балират и пресоват. Миризмата точно тук е непоносима и не можем да останем дълго. Мотивиращо е да си изхвърляш отпадъците чисти, след като си бил на такова място и си видял как хората работят усилено, за да свършат нашата работа по разделянето.

Габрово, разделно събиране

Следва площадката за компостиране.

На нея има няколко големи купчини компости, но нито една от тях не мирише лошо или прекалено натрапчиво. За да бъдат готови за употреба, също като хубавото вино, те трябва да отлежат и ферментират. През няколко дни показателите им се мерят и самата купчина се разравя и обръща. От депото ни обясниха, че компостът им е хит сред земеделските стопани и го поръчват веднага. Задължително е растителните и хранителните продукти в него трябва да са напълно чисти от други отпадъци като стъкло и пластмаса. За целта къщите с дворове в града и района се снабдяват с отделен контейнер за шума, слама, сено. В детските градини, училищата и голяма част от заведенията пък се събират хранителни отпадъци. 

За депониране отиват отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани, използвани повторно или компостирани. С малък багер те се пресоват в земята, за да няма въздух. Така се избягва ферментацията и лошата миризма, след което се посипват с почва. И така — слой след слой.

Това се случва точно до площадката за стари мебели, от които непотребната част се депонира. Дървесината, обаче, се отделя и използва отново от мебелните производители в района.

Искреност и визия

Габрово, площадка за стари мебели

Бях най-впечатлена от искреността и визията, с които ни посрещнаха. Съвсем естествено при подобни посещения чуваме от общината само доброто. Но ръководството на депото открито обясни проблемите, с които се сблъскват, и как се справят с тях. Големият процент примеси, идващ от районите с жилищни кооперации, ще бъде борен в пилотен проект за изхвърляне на отпадъци индивидуално за всяко домакинство. Екипът от общината е забелязал, че когато всеки има собствена кофа, отговорността как се изхвърля е много по-голяма. 

Разделно събиране на Габрово включва всички и системата е разяснена на език, който е близък на всеки жител в града. За отдел “Екология” от Община Габрово не е достатъчно да отпечата брошури, а след това да обвини хората, че не изхвърлят разделно. Отношение, с което обичайно се сблъскваме. Те са на мнение, че печатните материали са последни – едва след като се обясни в училищата, направи се кампания сред минувачите във всяка градска градина, посетят се фирмите в общината, за да бъде събуден интереса. За децата от Габрово дори има театър, в който се разказва за пътя на отпадъците и как се събира разделно. За съжаление и в това отношение учебниците, направени централно, не помагат, а по-скоро пречат. В тях присъства само системата в София, но не и тези в други градове, били те и много по-успешни. 

Община с нулеви отпадъци

Амбициите на Габрово имат ясна цел — искат да се сертифицират като Община с нулеви отпадъци. Това е титла, която се дава от Zero Waste Europe само на тези населени места, които успяват едновременно да намалят отпадъците и да организират събирането спрямо световните стандарти за оползотворяване. В Габрово има и контейнери за текстилни отпадъци на много точки в града, както и система за събиране на готварска мазнина. А за опасните и батериите има мобилни пунктове.

За всеки отпадък е дадена информация на сайта на общината.

 

Одит на марките 2021 г.
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Одит на марките 2021 г.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Одит на марките 2021 г.

Компаниите Coca-Cola и PepsiCo са класирани като най-големите замърсители с пластмаса в света за 4-та поредна година според международното движение „Освободи се от пластмасата“ (#breakfreefromplastic-BFFP), чийто най-нов доклад от световния одит на марките*1 обвинява същите водещи замърсители с пластмаса в подхранване на климатичната криза.

Повече от 11 000 доброволци в 45 държави проведоха почиствания на плажове, за да установят кои са най-честите замърсители с пластмаса. Тазгодишният одит на марките преброи близо 20 000 пластмасови отпадъци с марката Coca-Cola; Повече от следващите два най-големи замърсители взети заедно; подобно досегашните годишни преброявания от 2019 г. насам. Това подсказва, че обещанието на Coca-Cola да събира по една бутилка за всяка продадена такава оказва слабо влияние върху замърсяването с пластмаса от страна на компанията.

PepsiCo също остава сред трите най-големи замърсители с пластмаса за трета поредна година. Въпреки неотдавнашните доброволни ангажименти на компанията за намаляване наполовина на използването на първична пластмаса до 2030 г., PepsiCo ще трябва да направи по-амбициозен преход към опаковки за многократна употреба, за да се придвижи надолу в класацията, като се има предвид огромният обем пластмасово замърсяване с марката PepsiCo, което се събира по целия свят.

За пръв път от началото на международните одити на марките през 2018 г. Unilever се изкачи на трето място сред най-големите замърсители през същата година, в която компанията е главен партньор на срещата на върха на ООН за изменението на климата COP26 в Глазгоу. Като се има предвид, че 99% от пластмасата се произвежда от изкопаеми горива и че корпорациите, използващи изкопаеми горива, активно пренасочват вниманието си към пластмасата като все по-голям източник на приходи, ролята на Unilever в COP26 е особено обидна.

Всички тези компании допринасят значително както за кризата с климата, така и за кризата със замърсяването с пластмаса.

Абигейл Агилар, регионален координатор на кампанията за пластмасите в „Грийнпийс“ за Югоизточна Азия, заяви: 

„Не е изненадващо, че едни и същи големи марки са най-големите замърсители с пластмаса в света за четири поредни години. Тези компании твърдят, че се справят с кризата с пластмасата, но продължават да инвестират във фалшиви „решения“, работейки заедно с петролните компании, за да произвеждат още повече пластмаса.

За да спрат това замърсяване и да се борят с изменението на климата, мултинационалните компании като Coca-Cola, PepsiCo и Unilever трябва да прекратят пристрастяването си към пластмасовите опаковки за еднократна употреба и да се откажат от изкопаемите горива.“

* BRANDED: Отговорността на корпорациите за кризата с пластмасата и климата

Към пълния текст на прес съобщението ➡︎

top 10 polluters  Cola Cola top polluter plastic life cycle

, ,

Скъпи опаковки

Българите плащат повече от други европейци за управление на отпадъците, a в същото време получават незадоволителни резултати, включително в рециклирането. С новия европейски данък „пластмаса“ ще плащаме още повече. Предлагат се седем мерки за стратегическо подобряване на управлението на отпадъците в България

Публикуваме анализа на Ива Димитрова*

Три пъти ще плащат българските граждани за част от своите пластмасови отпадъци – за опаковките. Първи път плащат като потребители под формата на продуктова такса, която организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО) събират от производители и вносители, а тя се калкулира в цените на дребно. Още веднъж плащат като местни данъкоплатци чрез такса битови отпадъци. Но с въвеждането на европейски данък върху нерециклираните пластмасови опаковки ще платят и трети път.

В корените на това стои сегашната неефективна система за разделно събиране, в съчетание с липсата на надеждна и подробна информация за количествата и потоците на отпадъците. Това позволява „изтичане“ на голяма част от тези пластмасови отпадъци в околната среда или до попадането им в смесените твърди битови отпадъци. Местните данъкоплатци поемат разходите за почистване, транспорт и третиране на отпадъците (за чието оползотворяване вече са платили), а общностите в близост до инсталации за депониране и изгаряне на отпадъци понасят невидимите, но сериозни здравни рискове.

Високи разходи за управление на отпадъците 

За управление на отпадъци България отделя средно 0.62% от БВП на година за периода 2015-2019 г. Това е един от най-високите проценти, отделян за отпадъци сред държавите в ЕС и е близо два пъти по-висок от разходите на Балтийските републики и Румъния. Данните сочат, че България има по-високи разходи за управление на отпадъците в сравнение със страните в региона.

Управлението на отпадъците включва събиране, третиране и депониране. Източник: Евростат, данни по COFOG

Забележка: Управлението на отпадъците включва събиране, третиране и депониране. Източник: Евростат, данни по COFOG

Разходите за управление на отпадъците са важна разходна част от държавния и общинските бюджети, като за покриването им общините събират от гражданите и фирмите такса „битови отпадъци.“ Определянето на дължимите такси за гражданите и фирмите става на база на данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите, което реално принуждава по-големите обекти или такива със скъпо оборудване да плащат повече, без значение колко отпадъци генерират.

Например, има общини, в които предприятие с персонал 600 души формира 50-70% от общите приходи от такса „битови отпадъци“, при население на общината над 50 000 души. При сегашния вариант за определяне на такса „битови отпадъци“ липсва стимул за намаляване на отпадъците, а стойността на таксата не отговаря на индивидуалния принос.

Приходите от такси обаче не са достатъчни и от Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) и от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) се предоставят допълнителни средства за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците, рекултивация на стари депа за отпадъци и други подобни инвестиции.

Разходите за управление на отпадъците са съществена разходна част от държавния бюджет и бюджетите на общините

За 2019 г. разходите за управление на отпадъци в България възлизат на 1.6% от общите държавни разходи и 7.2% от разходите на местното управление. Данните сочат, че за управление на отпадъци България отделя най-висок дял от бюджета си в сравнение със страните в региона и изразходва над два пъти по-висок дял от държавния си бюджет от средната стойност за ЕС.

Източник: Евростат, данни по COFOG.

Източник: Евростат, данни по COFOG

Независимо от това, голяма част от материалната стойност на отпадъците се губи.

Въпреки значителните инвестиции за подобряване на системата за управление на отпадъците – само по приоритетна ос „Отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 са изплатени 266 млн. лв. (данните са извлечени на 12 Окт 2021), делът на рециклираните битови отпадъци у нас остава нисък.

 

Източник: Eurostat, Recycling rate of municipal waste

Източник: Eurostat, Recycling rate of municipal waste

По данни на Евростат, българите генерират 18.7 кг отпадъци от пластмасови опаковки на глава от населението за година (2018 г.) От това количество, само 59% стигат до етапа на рециклиране, а останалите отиват или в околната среда, или се озовават в смесените битови отпадъци и най-често биват депонирани или изгаряни.

Това е валидно особено, макар и не само, за населените места, които не се обслужват от организациите по оползотворяване. По данни на Екологично сдружение „За Земята“ от морфологични анализи, проведени в няколко български общини, смесените битови отпадъци преди сортиране и третиране съдържат близо 14% пластмасови отпадъци от опаковки.

В допълнение към данните от Eurostat, доклад на международната неправителствена организация Reloop показва, че на година на човек от населението в България се губят 113 пластмасови бутилки, „изтекли“ в околната среда или в общия битов отпадък, без да бъдат рециклирани или повторно използвани.

Изгубени еднократни пластмасови контейнери за напитки на глава на населението по държави

Източник: What we waste report, Reloop

Източник: What we waste report, Reloop

 

Какво представлява новият данък пластмаса? 

На сайта на Европейската комисия е обяснено:

“От 1 януари 2021 г. съществува нов собствен ресурс на ЕС, който представлява национална вноска въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки. Този собствен ресурс е тясно свързан с приоритетите на политиките на ЕС. Очаква се той да насърчи държавите членки да намаляват отпадъците от опаковки и да стимулира прехода на Европа към кръгова икономика чрез изпълнение на Европейската стратегия за пластмасите. Същевременно това дава възможност на държавите да определят най-подходящите политики за намаляване на замърсяването с отпадъци от пластмасови опаковки в съответствие с принципа на субсидиарност.”

Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Предвид изчислените 53.6 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, които не се рециклират, годишният данък „пластмаса“ за България би следвало да е около 43 млн. евро. Заради по-ниския от средния за ЕС брутен национален доход на глава от населението е предвидено значително намаление. И все пак, според изчисленията на Центъра за европейски политики очакваното годишно задължение на България по този данък ще е 20 912 800 евро.

Седем предложения

За да се избегне „тройното плащане“ за едно непълноценно управление на отпадъците, е необходимо да се внесат редица промени в сегашния режим. Основните насоки са три: по-точно отчитане на отпадъците, по-справедливо финансиране на управлението на отпадъците, както и стратегически решения за отпадъците от опаковки.

  1. Да се пристъпи към реформа на управлението на битовите отпадъци, стремяща се към разделно събиране „от прага на дома.“
  2. Определянето на размера на такса „битови отпадъци“ да става на база на генерираното количество отпадъци.
  3. Необходимо е да се обобщават и анализират данни за управлението на отпадъци от опаковки на общинско равнище. Съставът на отпадъците, с отчитане на дела на опаковките, да се изследва по актуализирана методика и да се публикува на годишна база, заедно с общинските разходи.
  4. Част от продуктовите такси да се разпределят към общините, пропорционално на разходите по отпадъците от опаковки за сметка на общинския бюджет. Това е особено необходимо за населени места, необслужвани от организациите по оползотворяване.
  5. Необходим е независим одит на четирите национални Организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки, който да определи действителното количество опаковки – пуснати на пазара, събрани разделно и рециклирани – тъй като има значително разминаване между количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално ниво, отчетено от НСИ и количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване[i].
  6. Производителите да поемат тежестта на новия европейски „пластмасов данък“, наложен върху всеки килограм нерециклиран отпадък от пластмасови опаковки, за да бъдат стимулирани да предлагат опаковки за многократна употреба и годни за рециклиране опаковки, и да инвестират в разширяване и повишаване на ефективността на системата за разделно събиране.
  7. Въвеждане на депозитна система за опаковки от напитки (пластмаса, метал, стъкло). Това ще спести много обществени разходи за почистване, ще повиши рециклирането, ще подобри чистотата на обществените места и ще помогне да се намалят националните задължения по новия данък „пластмаса.“

*Координатор „Икономическа справедливост“ в Екологично сдружение „За Земята“.
Публикацията “Скъпи опаковки” е под редакцията на д-р по икономика Димитър Събев


[i] Доклад от 22.06.2021 г. на Сметната палата одитира изпълнението на „Управление на отпадъци от пластмаса.“ Това не отменя отговорността на МОСВ да назначи собствена проверка (особено предвид това, че Сметната палата дава на МОСВ срок до 31.06.2022 г. за изпълнение на препоръките).

възвръщаем депозит

Кръговата икономика идва: Време е за депозитна система за опаковките от напитки

Днес Европейската асоциация за натурални минерални води (NMWE), Европейската асоциация за безалкохолни напитки (UNESDA) и Европейската асоциация за нулеви отпадъци (ZWE) се обърнаха към Европейската комисия (ЕК) с призив (линк) да подкрепи депозитните системи (ДС) като ключова стъпка към кръговата икономика. Поводът за това е, че през идните месеци ЕК предстои да определи нови, по-строги изисквания за опаковките в Директивата на ЕС за опаковките и отпадъците от опаковки. 

Междувременно от новия доклад на Сметната палата относно пластмасовите отпадъци у нас стана ясно, че прехвалените отлични резултати при рециклирането на пластмасови опаковки, които държавата ни докладва на Евростат, не отговарят на действителността. 

Национален план за управление на отпадъците 2021-2028

 Източник: Национален план за управление на отпадъците 2021-2028 г.

 

Сметната палата

 Източник: Сметната палата

Действителното положение е, че ежедневно хиляди бутилки, пликчета, чашки, чинийки и подобни еднократни пластмасови „удобства“ у нас просто се изхвърлят. Те нямат шанс да бъдат задържани в икономиката чрез рециклиране или повторна употреба. Това е така, защото тези отпадъци не се събират чисто и разделно. Защото някои предмети изобщо не са проектирани за рециклиране, а при други няма сметка от тяхното рециклиране. 

На фона на тази действителност изпъкват новите европейски амбиции за кръгова икономика и борба с пластмасовото замърсяване. Особено целта до 2030 г. всички опаковки да могат да се използват повторно и да се рециклират. Както и целта за 90% събираемост на пластмасовите бутилки за напитки до 2029 г. и минимум 25% рециклирана пластмаса в ПЕТ бутилките от 2025 г. (30% от 2030 г. във всички бутилки за напитки).

Напомняме, че България е на последно място в ЕС по отношение на разделното събиране на пластмасови бутилки и необходимият скок от 22% до 77% няма как да бъде направен в рамките на оставащите 3 години до 2025г. без въвеждането на ефективна депозитна система.

Предвид настоящите резултати от събирането на отпадъци в ЕС, много държави членки на ЕС вероятно няма да постигнат европейските цели за събиране на отпадъци. Ето защо ние подкрепяме добре разработените ДС като един от най-ефективните варианти за постигане на целите за събиране и рециклирано съдържание, определени в Директивата на ЕС за пластмасите за еднократна употреба. Но също така и като възможност за създаване на система за рециклиране със затворен цикъл, гарантираща връщането на материала и рециклирането му в нови опаковки за напитки.

Николас Ходак, генерален директор на UNESDA

 

ДС не само осигуряват високи нива на събираемост на опаковките за напитки в страните, в които са въведени. Също така те имат предимството да осигуряват висококачествен рециклиран материал за хранителни цели в един чист поток. Те могат да допринесат и за постигане на целите на ЕС в областта на климата. Например, чрез намаляване на необходимостта от първични материали благодарение на затворения цикъл на рециклиране.

Въпреки отличните им резултати, законодателството на ЕС за опаковките и отпадъците от опаковки понастоящем не разглежда по никакъв начин ДС. Нито пък осигурява затворен цикъл на рециклиране на материали, подходящи за храни.

Патрисия Фоселар, генерален секретар на NMWE

 

Европейската комисия може да изиграе решаваща роля за запълването на този пропуск. Тя може да разработи минимални изисквания, които да подпомогнат държавите членки на ЕС да осигурят стабилна рамка за създаването на ефективни нови ДС. 

Създаването на тези насоки на равнище ЕС би могло да помогне да се гарантира, че инфраструктурата на ДС в държавите членки по възможност от самото начало включва и опаковки за многократно пълнене в съответствие с целите на ЕС за предотвратяване на образуването на отпадъци от опаковки и повторната им употреба. Убедени сме, че с бързото приемане на тези минимални изисквания ще можем да се придвижим по-бързо към постигане на целите както на кръговата икономика, така и на климата.

Жоан Марк Симон, директор на Zero Waste Europe

ЕС „За Земята“ призовава всички отговорни държавни институции и заинтересовани страни да направят необходимите стъпки за въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки в България. Тази система следва да има следните основни характеристики, гарантиращи нейната ефективност:

  • да включва всички опаковки за напитки от основните материали пластмаса, метал, стъкло и размери до три литра;
  • да включва и опаковките за многократно пълнене;
  • търговците на дребно да са задължени да приемат обратно всички депозитни опаковки (с изключение на малките търговски обекти).
  • да постига поне 90% степен на връщане за всеки опаковъчен материал;
  • да се администрира от централна нестопанска организация за управление на депозити, основана от производителите и търговците на дребно;
  • системата за обратно изкупуване трябва да бъде удобна за потребителите;
  • да се регламентира от националното законодателство, вкл. задълженията на производителите, задълженията на търговците за обратно приемане и др.;
  • да се определи подходящо ниво на депозита, което ще стимулира културата за връщане на опаковките в магазина;

За повече подробности, вижте пълното изявление на трите организации тук.

Oтносно какво е депозитна система вижте видеото „Депозитната система – как работи?“ и още статии от За Земята.

 

Проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда
,

Становище по Проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Йерархия за управление на отпадъците на Европейския съюз
,

Депутати изискват пълната документация по проекта за изгаряне на отпадъци в София

В четвъртък, 12 август,  временната парламентарна комисия по ревизия изслуша граждани с искане за спиране на проекта за изгаряне на отпадъци от Топлофикация София

В хода на изложенията стана ясно, че Столична община отказва да изпълни няколко съдебни решения, като продължава да крие съществена информация относно проекта за изгаряне на отпадъци в София. 

Текст на най-новото решение на съда 

В дискусията, продължила над 3 часа, от представители на институции бяха възпроизведени множество спорни твърдения, използвани още от далечната 2007 година, от която датират опитите на Столична община да реализира проекта. 

 

Въпреки въведени прогресивни концепции като кръгова икономика, както и доста високите цели, които Европейският съюз поставя пред страните-членки за управление на отпадъци – поне 55% рециклиране на битовите отпадъци до 2025 г., задължително разделно събиране на биоразградимите отпадъци, депониране до 10% на отпадъците до 2035 г., Столична община избира да започне отзад напред, за да се справи с отпадъците, а именно, да започне с изгарянето, което според всички актуални европейски стратегии и позиции осуетява целите на кръговата икономика. 

йерархия за управление на отпадъците на Европейския съюз

Йерархия за управление на отпадъците на Европейския съюз

Въпреки видимите резултати и данните, сочещи противното, според представителите на Министерството на околната среда и водите и Столична община управлението на отпадъците в София и в страната е на отлично ниво. За жалост нито един показател по управлението на отпадъците в България не отразява твърдението, че за МОСВ повишаване на разделното събиране и рециклиране са „основен приоритет“. Крайно необходимо не само за София, но и за страната е да се разработи стратегия за цялостно намаляване на отпадъците, да бъдат осигурени необходимите съдове за разделно събиране на биоотпадъците, както и по-удобно за гражданите разделно събиране („от прага на дома“). 

Последният Доклад за ранно предупреждение от Европейската комисия от 2018 г., насочен специално към държавите членки, за които съществува риск да не постигнат целите по отношение на подготовката за повторно използване/рециклиране на битовите отпадъци, в прав текст съветва България най-сетне да премине от харчене на публични средства за третиране на смесени отпадъци към ефективни мерки за разделно събиране, сортиране и рециклиране на отпадъците. Напомняме, че Европейската комисия връща предложението за инсинератор в София неколкократно за преразглеждане и преработване през последните над 10 години.

Относно наболелия въпрос за изгарянето на отпадъци не само в столицата, но и в циментови заводи и ТЕЦове из цялата страна, както появата на множество инвестиционни предложения за мобилни инсинератори, изглежда представителите на МОСВ предпочитат да упражняват проста аритметика, вместо да последват насоките за подобрения в управлението на отпадъците, многократно подавани от Европейската комисия. 

мин. 65% рециклиране до 2035 г. макс. 10% депониране до 2035 г.

= > 25% „оползотворяване“, в т.ч. изгаряне

По думите на зам.министър Ренета Колева: „…губят ни се едни 25%“

Почти сигурно е, че, както обикновено, България ще се възползва от гратисен период за по-късно изпълнение на целите, най-малко за ограничението за депониране, като изгледите са срокът за това да е 2040 г. Напомняме, че „оползотворяване“ включва също така рециклиране, компостиране и производство на биогаз, а целта от 65% за рециклиране е минимална, т.е. не само може, а е желателно да бъде превишена

Имайки предвид големия дял на биотпадъци в състава на битовите отпадъци у нас, както и задължението за разделното им събиране от 2023 г., заедно със сравнително евтините възможности за местно третиране, една голяма част от въпросните „губещи се“ 25% може да бъде изпълнена именно чрез ефективно разделно събиране и преработване на биоотпадъците. Би било редно МОСВ да направи оценка на количествата, оползотворими чрез компостиране и анаеробно разграждане, преди да обрича всичко на изгаряне. 

МОСВ

Вместо да направи генерална ревизия на управлението на масово разпространените отпадъци като опаковки, електроника, текстил и др., за да се установят действителните потоци и количества и да се внесе така необходимата прозрачност в този отрасъл, МОСВ избира да „дозамаже“ картинката с управлението на отпадъците в България чрез унищожаването им в разнообразни горивни съоръжения из страната. От пепелта или цимента никой не може да узнае за колко опаковки сме платили двойно: първо като потребител чрез продуктовата такса за екологично преработване на отпадъка след използване на продукта, а втори път с такса „битови отпадъци“, така че те да бъдат „оползотворени”, вместо рециклирани.

От срещата стана ясно, че все още е възможно МОСВ да спре изпълнението на проекта, чиято стойност представлява една трета от всичките налични евросредства за отпадъци в България. Това решение би освободило 90 милиона евро безвъзмездна финансова помощ, например за финансиране на проекти за разделно събиране и компостиране на биоотпадъци в няколко общини. Оставаме с надежда, че следващият министър на околната среда и водите ще вземе решение за спиране на вредния проект за изграждане на инсинератор в София.

В крайна сметка парламентарната комисия взе решение да изиска пълната документация по проекта. От „За Земята“ продължаваме да следим казуса и ще оповестим резултите своевременно.

завод за изгаряне на отпадъци
,

Граждани настояват за проверка на проекта на завод за изгаряне на отпадъци от комисията по ревизия в Парламента

“Проектът на завод за изгаряне на отпадъци в София трябва да бъде прекратен веднага. Той ще доведе до допълнително замърсяване на въздуха, икономически несъстоятелен е и противоречи на българското и европейското законодателство“. С това искане Гражданска инициатива „За чиста София без изгаряне на отпадъци“, подкрепени от „За Земята – достъп до правосъдие“  внесоха писмо в Парламентарната комисия по ревизия  [1], оглавявана от Мая Манолова. То ще бъде разгледано на заседание утре, сряда, 11 август, от 14:30 часа.

Заводът ще се намира на площадката на ТЕЦ София зад Централна гара и срокът за изграждането му е 2023 година. Цената му е 157 милиона евро, от които 77 млн. са безвъзмездна помощ от Европейския фонд за регионално развитие чрез ОП „Околна среда“, 67 млн. са заем от Европейската инвестиционна банка [2] и 10 млн. са собствен принос. Така наречената „инвестиция“ и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, столичани ще изплащат около 30 години. Точно колкото е и технологичният живот на съоръжението.

Вече е избран и изпълнител на проекта. Това е строителна фирма „Микс-констръкшън“ в консорциум заедно с още три китайски и една турска фирма. Подозрения, че в града ще се внасят отпадъци от други населени места или дори от чужбина, будят заложените обеми за изгаряне, 180,000 т/годишно — те надхвърлят близо три пъти количеството произведен RDF в София.

Завод за изгаряне на отпадъци

„Има редица причини, които правят този проект много лоша идея за решението на проблема с отпадъците в София.”  Това споделя Емил Георгиев от гражданската инициатива и допълва. “При съществуващото вече замърсяване на въздуха в София, този завод само ще допринесе още повече за него“. 

Този завод за изгаряне на отпадъци ще нанесе огромни вреди.  Вреди не само на околната среда, но и на здравето на софиянци. Именно – възложителят, в случая Столична община, не е извършил обществени обсъждания с цялата засегната общественост; липсва оценка на въздействието по отношение генерираните опасни отпадъци; не е извършена оценка на здравния риск на населението; не е оценена опасността от очакваният кумулативен ефект със съществуващите изпускащи устройства; и също така и опастността от специфични нови замърсители. Такива са диоксини и фурани (ДиФ) и други, които ще се генерират от новата инсталация за оползотворяване на RDF отпадъци.

Писмото до Комисията по ревизия е поредна стъпка от дългогодишната борба на софиянци срещу завода. Частта „Разходи и ползи“ на проекта продължава да бъде засекретена, въпреки спечеленото дело от Екологично сдружение За Земята още през 2019 г. Столичният кмет Йорданка Фандъкова отказва да изпълни решение на Върховния административен съд. То задължава СО да я разсекрети и предостави на обществеността пълната информация по проекта. От 29 юли т.г. с влязло в сила ново съдебно решение и на Административния съд – София-град тече 14-дневен срок за предоставяне на публичен достъп до тази информация. 

Съдебното решение заключва:

„…общественият интерес от разкриването на информацията, какъвто в случая безспорно е налице, се ползва с приоритет пред частните интереси на засегнатите от разкриването й частни субекти”. [2]

В писмото се казва още и какво е решението за справяне с отпадъците в София. Това са по-добра организация, разделно събиране и оползотворяване. За съжаление Столична община не поема отговорност за осъвременяване на подхода към отпадъците. Оставила е съществуващата система за сметоизвозване на самотек. За сравнение — една община като Габрово реализира проект след проект за разделно събиране и оползотворяване, с амбицията скоро да въведе индивидуално сметосъбиране и в жилищните кооперации.“, коментира Десислава Стоянова от  „За Земята“. 

Бележки:

  1. Комисия по ревизия за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства. Такива от Министерския съвет, министерствата, държавните органи, държавни и общински предприятия, дружества с повече от 50 на сто държавно и общинско участие и местните власти през последните 5 години. 
  2. Решение на СОС от 17.05.2018 г.
  3. „Безспорно кандидатстването по ОПОС 2014-2020 с проект, касаещ оползотворяването на RDF отпадък, при който на Столична община ще бъде предоставен заем от ЕИБ за осигуряване на собствения принос по проекта, засяга обществеността в два аспекта. От една страна, гражданите имат право да знаят по какъв начин ще се извършва самото оползотворяване на RDF отпадъка.  От друга – какви точно са финансовите параметри на проекта, тъй като той частично се финансира и от Столична община /чрез заем от ЕИБ/. Във връзка с което, общината следва да поеме дългосрочен общински дълг, т.е. ще се разходват публични средства. В същия смисъл са и указания на съда в отменителното решение, макар да касаят приложението на общия ЗДОИ. Но както по ЗООС, така и по ЗДОИ, общественият интерес от разкриването на информацията, какъвто в случая безспорно е налице. Той се ползва с приоритет пред частните интереси на засегнатите от разкриването й частни субекти. Указанията на съда са били, че такъв интерес е налице, което предполага предоставяне на информацията.“ РЕШЕНИЕ No 5019, гр. София, 29.07.2021 г. Административен съд — София-град. 
акция на морето забрана на еднократната пластмаса

Отбелязахме с акция на морето първата стъпка за забрана на еднократната пластмаса на общоевропейско ниво

Акция с плакати на “За Земята”, LessPlastic Bulgaria, Eco Switch и Wind2Win.

Така отбелязахме първия ден, в който сламките, клечките за уши, чиниите и някои други видове еднократни пластмасови изделия* излизат от употреба в ЕС. На 3 юли, добил популярност и като “Световен Ден без пластмасови торбички”, стартира първата голяма общоевропейска инициатива. Тя има за цел заедно да спрем пластмасовото замърсяване. 

За съжаление в България това ще се случи със закъснение. Тепърва предстои МОСВ да представи финален вариант на наредбата за въвеждане и да има обществено обсъждане. 

“Както често се случва, новото законодателство вероятно ще излезе през август и като граждани ще имаме ограничено време да коментираме. Все още няма и информационна кампания от страна на държавата”

След поредицата от национални инициативи и дългогодишните усилия на редица организации, общоевропейските мерки срещу замърсяването с пластмаса бяха следващата логична стъпка. Уви, те няма да решат проблема изцяло. Редица често срещани еднократни продукти от пластмаса не попадат под забраната — в това число и самите пластмасови торбички. Друг пример са пластмасовите чаши, “картонената” посуда, която всъщност съдържа тънък слой полипропилен и е негодна за рециклиране. Остават и бутилките и кутиите. Затова е особено важно мерките на национално ниво да не приключват с тази инициатива. Те следва да я използват за основа, върху която да се надгражда. 

Забрана на еднократната пластмаса

Създаването на депозитни системи за обратно изкупуване на опаковки са достъпен начин да се канализира събирането на годна за рециклиране, чиста пластмаса. Опитът на Финландия и Литва е изключително позитивен и може да служи за основа на подобни инициативи и в България. 

Тази забрана на еднократната пластмаса не трябва да се разглежда и като повод за създаване на продукти от други материали, но отново за еднократна употреба. В момента има голяма вълна от инициативи за създаване на пластмаса, рекламирана като “биоразградима”. За съжаление тя е разградима само при много специални и скъпи за постигане условия. В никакъв случай това няма да допринесе за решаване на проблема, а за неговото мултиплициране и за заблуждаване на потребителите. Вместо това, концепцията за опаковки за еднократна употреба трябва изцяло да бъде изоставена — те не само ни подлъгват, че са стерилни, но и бързо генерират купища с отпадъци, с които е трудно и скъпо да се борим. 

“В никакъв случай не трябва да заменим един еднократен продукт с друг. Така след няколко години ще сме изправени пред следващ проблем. Вместо това е важно всяка държава да улесни пазаруването насипно, депозитните системи и ползването на собствени контейнери за храна и напитки.”, казва Евгения Ташева от екип “Нулеви отпадъци” на За Земята.

След уебинара за такса „Битови отпадъци“ на база количество в гр. Парма

За участвалите и неуспелите да се включат в уебинара на 25 юни 2021 г. на тема Такса „Битови отпадъци“ на база количество – Опитът на град Парма предоставяме по-долу резюме на основните точки от презентацията на бившия зам.-кмет на гр. Парма г-н Габриеле Фоли.

Слайдовете от презентацията, преведени на български език
Видеото от уебинара със симултанен български превод
Казус: Историята на Парма (на български език)

Роли в управлението на отпадъците в Италия
Общините политики се задават от централното правителство.
Регионите и градовете има ключова оперативна роля в управлението на отпадъците
На регионално ниво се определя план за управление на отпадъците, както и условията и фирмите, извършващи услугите, и се контролира изпълнението от специална агенция (за регион Емилия-Романа това е http://www.atersir.it/).
Общините участват в разработването и впоследствие прилагат регионалния план за управление на отпадъците.

Град Парма, Италия
200 хиляден град с различна гъстота на жилищните сгради и населението, исторически център, местен бизнес (ресторанти и др.), 15% чужденци, 17 хиляди приходящи студенти.

Положението през 2012 г.

– големи улични контейнери без контрол какво се изхвърля в тях
под 50% разделно събиране
под 1/3 от жителите обслужвани от прага на дома, за останалите – големи анонимни контейнери по улиците
– високи разходи за изгаряне на остатъчни отпадъци (170 евро/тон)
– всички видове опаковки събирани в един поток

Парма през 2017 г. след трансформацията:
81% разделно събрани отпадъци
106 кг/жител остатъчни отпадъци
103 кг/ жител биоотпадъци

Стъпките на въвеждане
Важно е промяната на начина на сметосъбиране да се направи бързо
За около година и половина са обхванати всички зони на града, започвайки от централната част и завършвайки с малките населени места от селски тип.
Веднага след това, за още година и половина се въвежда таксуването на база количество – първо с 6-месечен тестови период и впоследствие обхваща целия град.

Събиране от прага на дома на 4 потока отпадъци
– смесените / остатъчни отпадъци – веднъж седмично (2 пъти в центъра)
– биоотпадъци (хранителни / кухненски, не градински) – 2 пъти седмично
– опаковки – пластмаси, метали, тетрапак – 1 х седмично
– хартия и картон – 1 х седмично

Събиране с големи улични контейнери (планирано преминаване към събиране от прага на дома)
– стъкло и градински отпадъци

Всички жители са снабдени с календар с точните дати за събиране съответните видове отпадъци. Контейнерите се изнасят за вдигане в определени часове привечер, а работата по сметосъбирането започва от 21ч и приключва до 2 ч през нощта.

Остатъчните отпадъци са ключовият параметър за измерване в тази система.
– за всички домакинства и търговски обекти се назначават определен обем и брой контейнери според нуждите.
– най-често се използват контейнери от 120 л и 40 л, както и 50л пластмасови чували, снабдени с RFID етикет с транспондер, определящ кой е потребителят, когато служителите обслужват съдовете или събират чувалите.

Биоотпадъците много важна част от системата:
– събират се 2 пъти седмично
– чрез изваждането им от смесените отпадъци се намаляват разходите за изгаряне
– всяко домакинство е снабдено със специални кухненски съдове с вентилационни отвори + биоразградими торбички (задължителни за използване, предоставят се безвъзмездно)

Рециклируеми материали

Хартия
– веднъж седмично за домакинства, според нуждите за бизнеси
– носи приход от 428 хиляди евро годишно – принос от отговорните организации за опаковки.

Пластмаса
– 80 литрови чували за града, контейнери за селските райони и по-големи съдове за бизнес потребители
– приход от 893 хиляди евро годишно – принос от отговорните организации за опаковки

Стъкло
– малки съдове в центъра, големи иглута в останалата част на общината, отделни съдове за ресторанти и барове
– обслужването се прави ежеседмично през деня (заради шума)
– приход от 336 хиляди евро годишно – принос от отговорните организации за опаковки

Градински отпадъци
– големи съдове извън градския център

Специални видове отпадъци
Пелени
– за новородени, възрастни, хора с увреждания – по-често събиране
Батерии, лекарства, тонер-касети, дрехи, малки електроуреди
– събират се чрез специализирани контейнери, разположени на стратегически места: в супермаркети, бензиностанции, училища, аптеки и др.

Допълващи начини на сметосъбиране
Еко-станции:
– алтернатива за хората, които са пропуснали обичайния час на събиране
– автоматизирани стационарни обекти
– разположени в близост до транспортни възли, паркинги и по околовръстното
– с нон-стоп достъп с документ за самоличност
– има камери за контрол
– сензори за пълнота и
– слънчеви панели за захранване
– приемат четирите основни потока отпадъци, които обичайно се събират от прага на дома.

Едрогабаритни отпадъци
– лично занасяно до една от 4 специални площадки или
– безплатна транспортна услуга по заявка чрез мобилно приложение – за хората, които нямат възможност лично да закарат отпадъците до площадките.

Транспортни средства
– разнообразни по обем и възможности камиони
– GPS проследяване за своевременно решаване на проблеми, подадени чрез отворена линия за подаване на сигнали

Предотвратяване на отпадъци

Премахване на бутилираната вода
– премахване на пластмасовите бутилки за вода в 93 училища с над 15 500 ученици)
– осигурени са 5 обществени автомата за охладена вода (обикновена и газирана), които предоставят над 40 000 литра вода месечно.

Пелени за многократна употреба
– пилотен проект в детски градини

Обществени събития
– подкрепа от общината, ако организаторите използват компостируеми или рециклируеми съдове за храна и напитки

Експеримент с машини за обратно връщане на опаковки
– с образователна цел

Център за повторна употреба
– мебели, електроуреди
– цех за поправяне
– образователни занимания с ученици

Възстановяване на изоставени велосипеди
– 300 възстановени велосипеда
– работилница в близост до ж.п. гарата, където велосипедистите могат да извършват ремотни сами или с помощ от специалист

Насърчаване на домашно компостиране
– намаление от таксата
– 1000 домакинства участват
– има и квартални / обществени компостери

Такса битови отпадъци на принципа „Плащаш повече, ако изхвърляш повече“.
– на база обем на съд / чувал за смесени битови (остатъчни) отпадъци
– предоставя се на всеки генератор (домакинство, бизнес) личен съд / чували с транспондер за остатъчните (смесените) отпадъци
– част от таксата зависи от броя изпразвания на кофата, но в таксата вече е включен определен минимален брой обслужвания (24) на контейнерите за смесени отпадъци
– всяко допълнително изпразване на контейнера струва 1,40 евро.
– обновяване на база данните с генератори.
– дигиталната платформа, събираща данни от камионите и контейнерите е много важна за управлението
– генераторите могат по всяко време да проверят своите настоящи и прогноза за бъдещите си задължения с онлайн калкулатор
– разходите за такса смет на 3-членно семейство в 100 кв2 апартамент са с 30%по-ниски в Парма спрямо сравними градове от региона. Но само в Парма има разделно събиране от прага на дома и такса на база обем.

Информационна кампания и комуникация
– Изключително важно, защото когато се променя системата за сметосъбиране, се променят навиците на всеки един жител на града
– в началото на промяната при постепенното разрастване на системата се провеждат поредица от информационни срещи с граждани във всеки район в града
– срещи с чрез граждански групи, собственици на магазини, училища, домоуправители и други заинтересовани страни.
– важно е да има лични срещи, за да се отговаря на въпросите и да се изчистят съмненията и неяснотите
– информация се предоставя и от персонала на сметосъбиращата фирма по време на събирането от врата на врата
– информация чрез традиционните и нови медии и приложения за смартфон
– 1,5-2% от общите разходи за управление на отпадъците отиват за комуникация
– портал и приложение за проверка на графика на почистване и събиране на отпадъците, на задълженията, местонахождение на обществените контейнери.
– през приложение хората могат да подават сигнали със снимка и геолокация за нарушения: липсващи контейнери, разпилени отпадъци и др.

Икономически показатели
– повече разходи през първата година на трансформацията: комуникация, съдове
– след трансформацията разходите са по-малко от преди
– закон на регионално ниво събира налог върху остатъчните отпадъци на общините, а събраните средства се предоставят на общините, изпълнили годишната цел за намаляване на остатъчните отпадъци. Парма получава 709 хиляди евро по този начин.
– най-малко остатъчни отпадъци и най-много разделно събрани биоотпадъци на жител от всички общини в региона
– високото качество на разделно събраните материали е важно: при предишната система със смесено събиране на хартия, пластмаса, метал и стъкло, възстановените разходи от организациите по оползотворяване са много малко (17 евро/тон). Разделянето на потоците позволява много по-добро качество и съответно цена (например за пластмасата и металите тя е 106 евро/тон). Така постъпленията от рециклиране за общината се покачват от 200 хил. евро/година на над 1 милион евро / година.
– изключителна чистота на разделно събраните потоци в Парма: под 3% нежелани примеси за хартията и стъклото, до 4% за хранителните и градинските отпадъци и 7% за пластмасите и металите.

Удовлетворение на ползвателите на системата
– оценка на качеството на услугите над – значително по-висока от средната за страната и за региона.

Изводи
1. Съчетанието от събиране от прага на дома и такса на база обем се оказва най-ефикасният метод за сметосъбиране, както от икономическа, така и от екологична гледна точка
2. Информацията и комуникацията са основополагащи за гладко протичане на процеса
3. Необходима е силна политическа воля и ангажираност на местно ниво, особено за да се преодолеят проблемите в началната фаза.

Въпроси и отговори
– Още в началото е взето решението да се проследяват само количествата смесени/остатъчни отпадъци, тъй като това е най-проблемният поток, докато останалите потоци носят приходи.
-Когато генераторите започват да складират отпадъците си до деня на извозване, осъзнават количеството, което изхвърлят.
– Разпиляването и нерегламентираното изхвърляне на отпадъци се контролира. Чувалите за рециклируеми отпадъци са прозрачни, за да може персонала да проверява правилното им разделяне и да поставя предупредителна лепенка, когато в чувала има неправилни материали. При повторни нарушения се налага глоба. Подвижни камери из града, за да се предотвратява изхвърляне, също и в селските райони.
– Работа с маргинализирани общности: срещи, предоставяне на информация на родния език и специален комуникационен подход.
– RFID етикет и транспондер – на всяка кофа и чувал, всеки камион има антени, които служителят включва при изпразване на кофата и така автоматично се регистрира вдигане на контейнера за съответния потребител.
– Измерва се обемът, не теглото на отпадъците. Измерването на теглото е значително по-скъпо и технически трудно. Потребителите свикват да изнасят съдовете си, когато са наистина пълни.
– Контрол върху многофамилните жилища: има сгради с над 100 домакинства. Не е било ясно колко контейера ще има изнесени за събиране в даден ден, но статистиката показва, че средно 25% от контейнерите се изнасят в един ден, така че това не е проблем.
– Приходите, които общината получава от организациите по оползотворяване за разделно събраните рециклируеми материали се приспадат от разходите за поддържане на системата. Колкото повече и по-качествена суровина събира общината, толкова повече намаляват разходите за услугата.
– Информиране на обществеността: сметосъбиращата компания поддържа онлайн платформа/портал и мобилно приложение, което предоставя цялата информация за отпадъците – график, локации, дължима такса и др. Поддържа се отворена телефонна линия за сигнали и въпроси, както и чрез традиционните и социални медии.
– Центрове за повторна употреба: има един изграден в Парма, в пряко съседство до център за рециклиране – да улесни предаването на предмети, които могат да бъдат поправени и използвани повторно.
– Течни хранителни отпадъци: готварските мазнини могат да се предават в центровете за рециклиране, както и всякакви други специални отпадъци, които не се събират от прага на дома (батерии, електроуреди, моторни масла и др.).
– Информационни кампании – освен постоянната кампания, се правят редовно и нарочни кампании, например в училищата са предоставени съдове за събиране на малки електронни уреди. Така се обхващат и родителите, които водят децата си на училище.
– Има ли места за връщане на рециклируеми материали срещу заплащане? Това беше експеримент с машината за обратно връщане на пластмасови бутилки и метални кенчета, който не успя да стане жизнеспособен. В определени магазини се дава отстъпка от сметката, ако се върнат пластмасови бутилки, но като цяло това са мерки с предимно образователен ефект.
– разходите за системата: събирането с големи улични контейнери е евтино, тъй като са нужни по-малко камиони и кофи.
Началните разходи за системата през първите две години са по-високи поради нуждата от повече камиони, персонал и съдове, но те се компенсират след втората година от количеството и качеството на събраните рециклируеми материали и намаляването на количеството отпадъци и съответно разходите за изгаряне и депониране.
– Нерегламентирано изхвърляне през нощта – камерите имат инфрачервена функция.
– Глобите могат да се налагат както от общината, така и от сметосъбиращата фирма и местната полиция.
– Таксата, дължима от бизнеса и домакинствата се определя всяка година, използвайки 3 показателя. За гражданите: квадратура на жилището, брой обслужвания на кофите, за бизнесите: според категорията дейност – например повече за ресторанти, по-малко за офиси.
– Таксата се плаща два пъти в годината – през пролетта и през есента. Компенсация през следващата година, ако има надплащане.
– Организациите по оползотворяване изплащат средствата директно на компанията за сметосъбиране, която отговаря за всички оперативни аспекти на услугата. Контролира се от регионалната агенция и общината.
– Строителни отпадъци – ако са от бизнес, трябва да заплати отделно услугата, не влиза в общата система. Малките количества от ремонти се събират в общата система.

Уебинар: Такса 'смет' в Парма, 25 юни, 13ч

25 юни: Уебинар Такса „Битови отпадъци“ на база количество – Опитът на град Парма

Отсрочката на задължителното формиране на такса битови отпадъци на база количество у нас дава ценно допълнително време за задълбочено изследване на работещите модели. С цел да подкрепи усилията на българските общини за подобряване на управлението на битовите отпадъци.  За Земята организира поредица от информационни уебинари, посветени на такса “битови отпадъци” в различни по размер и характер европейски общини.

Започваме с пример от Италия, който показва нагледно как се въвеждат справедлива такса „битови отпадъци“ и разделно събиране от врата на врата в 200-хиляден град само за 4 години.

Каним всички заинтересовани да се включат в уебинара. 

Какво да очаквате

  • Как подобрението на разделното събиране и промяната в таксата вървят ръка за ръка
  • От какви елементи се формира таксата
  • Как общината мотивира населението да спазва правилата
  • Възможност за въпроси към гост-лектора
  • Възможност за обмен и обсъждане на различните виждания на участниците в последната част на събитието

Как да се включите

Дата: 25 юни 2021 г. от 13:00 до 14:30 ч.
Място: онлайн платформа zoom
Линк: След предварителна регистрация тук ще получите имейл с информация за включване в уебинара.
Език: Ще има симултанен превод на български език.
Лектор: Габриеле Фоли, бивш зам.кмет на град Парма и един от главните действащи лица в трансформацията на местната система за управление на отпадъците.

Запис на изложението на лектора ще бъде достъпен след събитието. Въпросите и дискусията няма да се записват.

 

 

За лектора: Габриеле Фоли е бивш заместник-кмет по околна среда в Парма. Преди да бъде назначен в общината, той е активист за Нулеви отпадъци в региона. Като зам.-кмет Фоли въвежда разделно събиране от врата на врата и стартира схема за заплащане ‘плащаш колкото изхвърляш’. Той разказва за пътя, по който общината и местната общност е преминала по време на много конференции и семинари в цяла Европа (Мадрид, Жирона, Рим, Бари, Неапол, Касел, Брюксел, Флоренция и Париж), а сега, макар и виртуално, в България. 

За Парма: Парма е град в Северна Италия, в който живеят близо 200 000 души. Въвеждането на схема за Нулеви отпадъци, обхващаща цялото население, е най-мащабната промяна в Италия. За по-малко от 5 години разделното събиране нараства от 48% на 80%.

Можете да се запознаете предварително с историята на Парма по пътя към Нулеви отпадъци тук: https://www.zazemiata.org/resources/razkaz-za-parma/ 

Регистрирайте се тук https://forms.gle/BJBPUc6EjDzdADDw6

Какво научихме от уебинар “Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва”?

На 3 юни 2021 г. се проведе уебинар на тема „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва” от 14 до 16 ч. Събитието беше част от поредицата „Депозитните системи в Европа” на тема системите за възвръщаем депозит за опаковки за напитки, първото от които се състоя в края на февруари.

По време на второто издание на 3 юни разгледахме по-задълбочено две вече утвърдени депозитни системи – тези във Финландия и Литва. Наши гости бяха Томи Вихавайнен и Саулиус Галадаускас. По време на уебинара участниците имаха възможност да зададат своите въпроси директно на лекторите и да участват в дискуция по темата.

Покани за събитието бяха изпратени на представители на бизнеси в сферата на производство, пакетиране, разпространение и продажба на храни и напитки, бизнес асоциации, организации за оползотворяване и рециклиране на отпадъци, общини, министерства, научни и образователни среди, медии и други заинтересовани страни.

Повече за лекторите:

Г-н Томи Вихавайнен е директор на оператора Palpa, който управлява депозитната система във Финландия. Организацията управлява системи за връщане на депозити за алуминиеви кутии, PET бутилки и стъклени бутилки, които могат да се рециклират. Годишният обем на възвръщаемост е 2 милиарда с общ процент на възвръщаемост 93%. Организацията Palpa има екип от 13 човека и имат стратегия да възлагат всички операции на външни изпълнители. Г-н Вихавайнен отговаря за услугите за производители и вносители на напитки, политиките в областта на ICT, комуникациите и човешките ресурси.

Г-н Саулиус Галадаускас има солиден опит в управляващия екип на Coca-Coca Baltic от 1996 г., а от 2004 г. е член на управляващия екип на BBH / Carlsberg Baltic. От 2009 г. до момента е президент на литовската асоциация на пивоварите и директор на публичното предприятие DESA (депозитна система за многократно зареждащи се стъклени бутилки). От въвеждането на депозитна система за опаковки в Литва през 2014 г. е председател на управителния съвет на литовския администратор. Г-н Галадаускасс е и вицепрезидент на Литовския национален олимпийски комитет и президент на Литовска спортна асоциация на майсторите.

Екипът на За Земята ще продължи дискусията по темата и ще работи за въвеждане на депозитна система в България като доказано решение за намаляване на замърсяването с пластмаса.

Научете повече за депозитната система

Можете да се запознаете с презентациите на лекторите:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Spittelau by Magno PhotographyCC BY 2.0

Защо изгарянето няма да реши проблемите на общините с отпадъците

Всички сведения сочат, че България има нужда от качествена промяна на управлението на битовите отпадъци. Настоящият текст изнася важни данни относно рисковете, свързани с изгарянето на отпадъци, и предлага примери за печеливши стратегии за справяне с битовите отпадъци на местно ниво. Производителността на ресурсите в България е най-слаба в ЕС – с близо шест пъти по-ниска от средното ниво, а използването на вторични суровини в българската икономика е пет пъти по-ниско от средното за ЕС.

Важни обстоятелства, с които местните власти се налага да се съобразяват през 2021 г., включват:

  • нови европейски цели и произтичащи нови задължения за кметове и производители;
  • изострено обществено внимание във връзка със скандали с плаващи сметища, незаконни сметища, включително и от вносни отпадъци, незаконно изгаряне на отпадъци, лошо качество на въздуха на много места из страната;
  • управлението на отпадъците заема съществен финансов ресурс от общинските бюджети и съответно местните данъци и такси, а разходите ще продължават да нарастват;
  • бързо запълващи се или вече препълнени клетки на регионалните депа;
  • нормативни ограничения за количествата депонирани отпадъци;
  • няма европейски средства за уголемяване на капацитета на депата;
  • нарастващи разходи за депониране, които от 2022 г. са 95 лв/тон;
  • задължително разделно събиране на биоотпадъци от 2024 г.;
  • задължително разделно събиране на текстилни и опасни битови отпадъци от 2025 г.

Добрата новина е, че в Европа вече има стотици общини от всякакъв размер и характер, които успешно постигат високите нови европейски цели за кръгова икономика и ефективно използване на ресурсите. Повече подробности вижте на https://zerowastecities.eu/ и https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/06/ZWCC-2-pager-illustrated_BG.pdf

Още една добра новина е, че бъдещите европейски средства са насочени изключително към кръговата икономика и намаляването на отпадъците, в унисон със стратегиите и законодателството, така че инвестициите в управление на отпадъците да бъдат в интерес на прехода към по-ефективно и дълготрайно използване на материалите в икономиката.

Периодът на изготвянето и приемането на нови общински планове за управление на отпадъците е подходящ момент за преосмисляне на управлението на битовите отпадъци на местно ниво спрямо новата действителност на повишени изисквания, разходи и цялостен натиск за по-ефективно управление на твърдите битови отпадъци.

В последно време изгарянето на отпадъци често се предлага като бързо решение на растящите количества битови отпадъци и намаляващото място в регионалните депа. В действителност изгарянето не решава общинските проблеми с отпадъците, а създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране.

Съществуват напълно изпитани и добре документирани примери за работещи подходи на местните власти от Европа и целия свят, които постигат върхови резултати с устойчивото си управление на отпадъците без изгаряне. Пътят към кръговата икономика оставя изгарянето в миналото и се основава на оптимизирано разделно събиране при източника и максимално материално оползотворяване на рециклируемите материали и биоотпадъците. За разлика от изгарянето, тези подходи са по-резултатни, по-евтини, по-адаптивни, безрискови и безопасни за човешкото здраве и околната среда.

Изложените по-долу твърдения и предложения се основават на информация от проверени и авторитетни източници, описани в края на документа, които стъпват на строго научен подход, базиран на реални данни.

Нови зелени политики

Стратегически документи на европейски институции поставят изгарянето на отпадъци сред нежеланите опции за развитие

Европейският съюз е поел по пътя към кръгова икономика без изгаряне на отпадъци и това е отразено не само в стратегии, но и в нормативната рамка и критериите за отпускане на европейски средства за инфраструктура и дейности по управление на отпадъците. Оптималното възстановяване и връщането в икономиката на суровини и предмети е основополагащо условие за кръговата икономика, към която се стремим като част от Европейския съюз. В новата общоевропейска нормативна, стратегическа и икономическа рамка изгарянето се нарежда на опашката сред нежеланите методи за третиране на битовите отпадъци заедно с депонирането.

Няма пари за горене

Финансовите механизми на ЕС не подкрепят изгарянето на отпадъци

  • Механизмът за възстановяване и устойчивост изрично определя изграждането на нови съоръжения за изгаряне на отпадъци (инсинератори) като пример за недопустима дейност, която пречи на постигането на по-високи резултати в управлението на отпадъците и върви срещу прехода към кръгова икономика.
  • Средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), които осигуряват европейското финансиране на досегашната Оперативна програма околна среда и за бъдещата Програма „Околна среда“ 2021-2027, няма да могат да се използват за изграждане на инсталации за изгаряне или друг вид енергийно оползотворяване на отпадъци.
  • Механизмът за справедлив преход също определя инвестициите в инсталации за изгаряне на отпадъци като недопустими, следвайки принципа за „ненанасянето на вреда“, установен в Европейския зелен пакет.

Явна и скрита цена на изгарянето

Въздействия на изгарянето на отпадъците върху здравето, околната среда и обществения бюджет.

"Hundertwasserovo mistrovské dílo - Müllverbrennungsanlage Spittelau" by cz.EightyFour

Spittelau – 50-годишният инсинератор във Виена

Най-често споменаваните примери за изгаряне на отпадъци в Европа са прогресивно остаряващи съоръжения към края на проектния си полезен живот, като например художествено издържания отвън инсинератор във Виена, построен преди половин век през 1971 г.

Нови съоръжения за изгаряне се планират предимно извън Европа, а реализацията на нови големи проекти в Европа търпи значително забавяне, съпътствано от финансови и технически проблеми (виж примерите по-долу от Дания, Нидерландия и САЩ).

Токсични емисии

Изгарянето превръща отпадъците в токсична пепел и атмосферни емисии на коктейл от вредни вещества: не само фини прахови частици, но също и нано частици (под 1 микрон), живак, ракообразуващите диоксини и фурани, които са сред най-токсичните известни вещества. Тези емисии изискват сериозен контрол на замърсяването, тъй като вредните им въздействия върху човешкото здраве са ясно установени.

Например планираният столичен инсинератор би отделял всеки ден в продължение на 26 години допълнителни 35 кг фини прахови частици във вече замърсения въздух на София.

» Вижте повече подробности: Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София

От своя страна, променливият и нехомогенен състав обуславя трудно предсказуемите свойства на отпадъците и създава сериозни проблеми при контрола на замърсяването. Например тъй като наличието на хлор е предпоставка за образуването на диоксини при изгаряне, а хлорът е често срещан елемент в твърдите битови отпадъци, това от една страна създава риск от опасни емисии, а от друга – изисква сериозни разходи за боравене с постъпващите отпадъци. Пепелта и шлаката, оставащи след изгарянето, често съдържат опасни вещества като тежки метали и още диоксини и фурани и обезвреждането им в специални депа струва скъпо.

Изгарянето на отпадъците не премахва нуждата от депониране, поради ежедневното образуване на големи количества пепели (около една четвърт от теглото на изгорените отпадъци), някои от които силно токсични.

Например планираният столичен инсинератор към Топлофикация София би образувал 122 тона дневно, от които 22 тона опасен отпадък при 180 000 тона изгорени отпадъци годишно.

Емисиите на диоксини и други токсични замърсители от най-съвременния инсинератор в Холандия (Reststoffen Energie Centrale-REC) редовно надвишават позволените според разрешителното му и според европейското законодателство.

» Вижге повече подробности: Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите

» По-подробно с конкретните рискове от изгарянето на отпадъци можете да се запознаете от интерактивната инфографика „Изгарянето на отпадъци: Какво премълчават Топлофикация София и Столична Община”

Скъпо и неефективно начинание

Изгарянето е най-скъпият начин за третиране на отпадъци заради голямото начално капиталовложение (450-990 евро / тон годишно) за функционалния живот на съоръжението и високите оперативни разходи на инсинераторите.

Капиталовложението включва не само горивната инсталация, а също и придружаващите технологии за пречистване на опасните емисии, произтичащи от изгарянето на отпадъци. Разходите за поддръжка включват персонал и консумативи, техническа поддръжка (редовна планова подмяна на горивен котел, скара и др.), депониране на токсична пепел в специализирани (най-често далечни) депа и др.

Например инвестицията и поддръжката на планирания инсинератор към ТЕЦ София биха стрували на местните данъкоплатци почти един милиард лева за 26-те години експлоатационен срок на съоръжението. Тези данни се потвърждават от опита на град Детройт в САЩ, където в рамките на 30 години са били платени над 1 милиард щатски долара за изграждането и експлоатацията на съоръжение за изгаряне, което вкарва местната власт в сериозни задължения и дори принуждават общината да обяви фалит през 2013 г.

Наличието у нас на циментови заводи с разрешителни за изгаряне на модифицирано гориво, получено след преработката на битови отпадъци (т.нар. RDF – refuse derived fuel), наред с няколко остарели топлоелектрически централи съвместно изгарящи отпадъци и въглища, изглежда като измамно лесна възможност за намаляване на депонираните отпадъци до 10% до 2035 г. Но разходите и тук са големи, тъй като RDF има отрицателна стойност за общините и приемането и превоза на всеки тон отпадъци до тези съоръжения се заплаща от местния бюджет.

Сравнено с други методи за производство на енергия, цената за изгаряне на отпадъци се нарежда на второ място след атомната енергия и е по-скъпо дори от въглищните централи (по данни от САЩ).

» Повече информация за разходите, свързани с планираната инсталация за изгаряне в София вижте тук:

Мръсната тайна на Столична община

Софийският инсинератор – дупка за милиарди

Освен високата си цена, енергията, произведена от отпадъци, не е нито чиста, нито възобновяема, тъй като отпадъците съдържат материали, получени от изкопаеми горива, като пластмасите. Емисиите на въглероден диоксид от инсталациите за изгаряне на отпадъци са приблизително равни на тези от производството на енергия от въглища.

Съществуват значително по-модерни, устойчиви и икономични решения за осигуряване на отопление.

» За повече информация можете да се включите в конференцията за устойчиво отопление и сградно обновяване за региона на Централна и Югоизточна Европа, организирана от За Земята на 21 – 25 юни 2021 г. онлайн в Zoom.

Опитът показва, че много често съоръженията за изгаряне се планират с твърде голям капацитет. Това е предпоставка за проблеми, тъй като създава търсене за по-големи количества отпадъци от достъпните на местно ниво, което има двоен нежелан ефект от гледна точка на устойчивото управление на отпадъците според принципа за близост и йерархията за управление на отпадъците, заложени в европейското и националното ни законодателство. От една страна, това води до внос на отпадъци от други региони, страни и сектори (например утайки от пречистване на отпадъчни води).

Например, въпреки че първоначално е предвиден за изгаряне само на местни битови отпадъци, най-новият инсинератор в Холандия (Reststoffen Energie Centrale-REC) вече гори битови и производствени отпадъци и утайки от цялата страна.

Друг знаков пример за тази тенденция е датският инсинератор Амагер Беке (Amager Bakke) в Копенхаген, струващ около 500 милиона евро, който се бави дълги години и в крайна сметка заработи с големи финансови и технически затруднения, като се налага да запълва свръх-големия си капацитет с вносни отпадъци.

Повече подробности вижте тук: Датско фиаско: заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген

Дори датският министър на енергетиката и климата Дан Йоргенсен се изказва срещу вноса и изгарянето на отпадъци в Дания.

От друга страна, наличието на големи съоръжения за изгаряне на отпадъци ограничава развитието на мерки за предотвратяване на отпадъците и системите за разделно събиране и рециклиране като изземва рециклируемите материали, много от които имат висока калорична стойност, подходяща за горене – пластмаса, хартия, текстил и др.

Според експертен доклад на Световната банка, изготвен за Министерството на финансите, в България се рециклират приблизително 32-42% от общото количество рециклируеми отпадъци или около 10–15% от общото количество битови отпадъци. Тъй като сепарирането на смесени битови отпадъци е неефективен начин за отделяне на рециклируеми отпадъци и постига резултати от порядъка на 3-5% (максимум 9-10%), не може да се разчита на предварителното третиране на смесено събраните битови отпадъци преди депонирането им за постигане на задължителните цели за рециклиране. Следователно изключително важна и спешна задача пред общините е да се подобри значително разделянето при източника. Без коренно подобрение на разделното събиране намаляването на депонирането би могло да се случи единствено за сметка на увеличаване на изгорените отпадъци, водещо до силно нарастващи разходи. Тази тенденция е обратна на посоката на развитие към кръгова икономика, предприета от ЕС.

Значителните колебания и сериозни промени на международния пазар за отпадъчни потоци – като например затварянето на китайските граници за внос на нискокачествени отпадъци – съоръжения без никаква гъвкавост, каквито са големите инсинератори, не позволяват бърза адаптация на системата за управление на отпадъците. При положение, че се изгарят както нерециклируеми, така и рециклируеми отпадъци, инсинераторите създават дългосрочно търсене за стабилни или нарастващи количества отпадъци, като по този начин отнемат ценни суровини от рециклиращата промишленост и възпират развитието на мерки за предотвратяване на (горимите) отпадъци.

Силен обществен отзвук срещу изгарянето на отпадъци

Изгарянето на отпадъци не се ползва с общественото одобрение и местни общности по цял свят се противопоставят дейно и продължително на планирани или действащи съоръжения.

Освен със здравни и екологични рискове, съоръженията за изгаряне са свързани и със социална несправедливост. Например изследвания във Великобритания и САЩ показват, че изгарянето на отпадъци се случва три пъти по-често в бедните общности, отколкото в по-престижните квартали.

България също изобилства от подобни примери – от планирания, но неосъществен Национален център за изгаряне на опасни отпадъци в тежко замърсения от въглищната промишленост район на Гълъбово, до все още работещите ТЕЦове в Перник и Бобов дол. Местни общности от различни точки на страната и по целия свят се борят с изгарянето на отпадъци.

» Повече информация:

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци

Хората от “Дишай, Девня” в борба за чист въздух

Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци

Петиция обединява гласовете на хората срещу завода за изгаряне на отпадъци в София

Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Екологични и пациентски организации се обединяват за по-чист въздух в Деня на астмата

Инсинераторите не откриват много нови работни места – високотехнологичното и силно автоматизирано изгаряне на отпадъци създава 3,5 пъти по-малко работни места в сравнение с компостирането и между 30-60 пъти по-малко от рециклирането.

Различни форми – един резултат

Високотемпературното преработване на отпадъци обхваща широка гама от процеси и инсталации: циментови заводи, специализирани съоръжения (инсинератори), остарели въглищни топло-електрически централи, пиролиза, газификация и т.н. Въпреки че усилено се рекламират като безопасни и безотпадни напреднали технологии, пиролизата и газификацията са високорискови и нерентабилни методи за третиране на отпадъци – констатация, направена от консултанти, които по принцип подкрепят изгарянето. Освен ограничения опит със сравнително маломащабни проекти с тези технологии, за тях е известно, че работят най-добре с хомогенни суровини – каквито битовите отпадъци и RDF далеч не са.

Независимо от конкретната технология, високотемпературното третиране на отпадъци унищожава материали, чието възстановяване би спестило много повече енергия от еднократно извлечената калорична стойност при изгарянето, видно от таблицата по-долу:

Таблица 1. Сравнение на енергийния отпечатък: Рециклиране спрямо изгаряне на отпадъци
(ICF Consulting, 2005)
материал спестена енергия чрез рециклиране
GJ/тон
произведена енергия от изгаряне на отпадъци GJ/tonne спестена енергия (рециклиране спрямо изгаряне)
Вестници

6.33

2.62

2.4

Офис хартия

15.87

2.23

7.1

Картон

8.56

2.31

3.7

друга хартия

9.49

2.25

4.2

HDPE

64.27

6.30

10.2

PET

85.16

3.22

26.4

друга пластмаса

52.09

4.76

10.9

Таблица 1. Сравнение на енергията, спестена при рециклиране с енергията, отделена при изгарянето и превръщането й в електричество.

 

Депозитна системаReloop
,

Покана: 3 юни, 14ч Уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва”

Каним ви да участвате в уебинар на тема „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва” на 3 юни 2021 г. от 14 до 16 ч. Събитието е част от поредицата „Депозитните системи в Европа” на тема системите за възвръщаем депозит за опаковки за напитки, първото от които се състоя в края на февруари. В това издание ще разгледаме по-задълбочено две вече утвърдени депозитни системи. За целта сме поканили за лектори представители на организациите, управляващи депозитните системи във Финландия и Литва. По време на уебинара ще имате възможност да зададете своите въпроси към тях, както и да споделите вижданията си в последващата дискусия.

За участие в събитието е необходимо да се регистрирате на този линк.
След регистрация ще получите информация за включване в уебинара. Събитието ще се проведе в платформата Zoom и ще има осигурен симултанен превод от английски език.

Програма на уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва” на 3 юни 2021 г., 14- 16 ч.
14:00 Откриване и презентация „Защо България има нужда от депозитна система?“
14:10 Представяне на депозитната система във Финландия
14:40 Въпроси и отговори
14:50 Представяне на депозитната система в Литва
15:20 Въпроси и отговори
15:30 Обща дискусия
15:55 Закриване

Покани за събитието са изпратени на представители на бизнеси в сферата на производство, пакетиране, разпространение и продажба на храни и напитки, бизнес асоциации, организации за оползотворяване и рециклиране на отпадъци, общини, министерства, научни и образователни среди и други заинтересовани страни. Бихме се радвали, ако разпространите тази покана до ваши потенциално заинтересовани контакти.

Вашето участие в събитието е важно, за да се чуят различните гледни точки относно възможностите пред България за подобряване на управлението на отпадъци и по-чиста околна среда.

Повече информация и полезни факти за депозитната система можете да намерите тук.

Лице за контакт за въпроси и допълнителни уточнения: Елеонора Йосифова – eleonora@zazemiata.org.

Можете да свалите поканата за събитието и да я разпространите сред заинтересовани страни.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Представяне на лекторите:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
, , , ,

Заводът за изгаряне на отпадъци в София и магистралата през защитеното Кресненско дефиле бяха отличени като “грозни” проекти, които ще се осъществят с европейски пари

Пет от шест български проекта се класираха на призови места в общоевропейските Награди за европейско финансиране / EU Cash Awards, посветени на добрите, лошите и грозните практики за изразходване на средства от ЕС. Гласуването се проведе между 12 и 26 април на сайта https://www.cashawards.eu/. Инициативата е на неправителствените организации от цяла Европа, работещи за мерки срещу промяната в климата, обединени в мрежата CAN Europe. 

Кандидатурите са подбрани от плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС, средствата за справедлив преход, Планове за възстановяване и устойчивост на страните-членки.

Два са българските златни приза в категорията “грозни” практики, в която се открояват най-вредните за хората, природата и климата проекти. Първият е заводът за изгаряне на отпадъци за 158 милиона евро до Централна гара в София, а вторият е борбата за преместването на отсечка от магистрала Струма, която не само застрашава да унищожи Кренския пролом, дом на уникални за Европа и България видове, но и създава опасност от катастрофи. С бронз е отличен и проектът за асфалтов път и тунел през природен парк “Българка”, минаващ точно през пътеката на мечката. 

“Изграждането на съоръжение, което планира да изгаря 180 000 тона отпадъци под формата на RDF годишно, ще попречи на България да постигне новите цели на ЕС за управление на отпадъците до 2030 г. за 65% рециклиране. То обрича София да изгаря отпадъци през следващите 29 години. България трябва да инвестира в интегрирани системи с инсталации за разделно събиране, рециклиране и компостиране, информационни кампании.” казва Данита Заричинова от екип “Нулеви отпадъци” в За Земята. 

“Кресненският пролом е една от най-богатите на растителни и животински видове зони в Европа и, заедно с река Струма, е ключово място за каяк и рафтинг. Опасността да бъде разрушено с пари на европейските данъкоплатци е съвсем реална. Хора и организации се борим в продължение на 20 години, за да спасим Кресненския пролом, ЕС трябва да действа сега.”, коментира Десислава Стоянова от екип Икономическа справедливост на За Земята.

В категорията “лоши” се нареждат мерките и проектите, които пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономика. Победител там е българската номинация за обновяване на жилищните сгради в България по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя се отличава с липса на мащаб и амбиция на предвидените мерки за енергийна ефективност, за които ще се разходят средства на стойност 729,5 милиона евро.

“Програмата за енергийно обновяване на сградите е много ценна и широкомащабна мярка за възстановяване, като многобройните съпътстващи ползи и дълготраен ефект могат да бъдат гарантирани с няколко ключови промени в механизма за финансиране и изпълнение, за които настояваме с колеги от коалицията “Достоен дом”. Ако бъдат приети във финалната версия на плана, програмата спокойно може да стане и пример за “добра практика”, каза Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята.

Съвсем различна заявка прави инициативата да се финансират инсталации за възобновяеми източници в еднофамилни сгради в 

българския проект на плана за възстановяване. Със своите ползи за домакинствата, включително такива страдащи от енергийна бедност, проектът печели първо място в категорията за “добри” практики. 

“Прави впечатление, че мащабните проекти, които са лишени от ефективност и гъвкавост,  са на почит в българския План за възстановяване. Проектът за газопреносна мрежа е показателен, макар че остана с номинация. На теория той би трябвало да бъде използван и за пренос на водород, но на практика създава скъпа мрежа за транспорт на замърсяващо гориво, каквото е изкопаемият газ. Цената му само ще расте и последните заявки на редица топлофикационни дружества за увеличение на цената на топлинната енергия са отражение на това. Водородът, който е използван, за да бъде обоснована нуждата от мрежа за пренос на гориво, няма да бъде комерсиално достъпен още поне десетилетие, затова по-добре тези пари да бъдат инвестирани в енергийна ефективност и възобновяема енергия.”, казва Веселина Василева от екип “Енергия и климат” в За Земята.

„Действаме за чиста пролет“ обединява 24 организации от цяла България

Днес започва кампанията „Действаме за чиста пролет“, реализирана от 24 организации от цялата страна, обединени в общата цел – Нулеви отпадъци.

Инициативата включва разнообразни дейности на живо и онлайн през следващите 2 седмици, а целта е възможно най-много хора да направят дори малка стъпка към по-чиста околна среда.

„През пролетта всички излизаме по-често в природата и виждаме колко много боклук има навсякъде, а сега е моментът да сме активни и заедно да действаме за намаляване на отпадъците дългосрочно“, коментират организаторите.

Във фейсбук събитието на кампанията “Действаме за чиста пролет“ ще се споделят всички акции – почиствания, фото предизвикателства, уебинари и онлайн дискусии, както и много полезна информация, свързана със стратегията Нулеви отпадъци. Ще се обърне внимание и на това как да имаме по-природосъобразни Великденски празници като боядисване на яйца с естествени бои или  намаляване на хранителните отпадъци.

„Предстоят дълги почивни дни, много от нас ще пътуват по села, планини, море и всеки ще може да отдели няколко часа за нещо полезно“, приканват организаторите.

В „Действаме за чиста пролет“ ще има и фокус върху предстоящото въвеждане на новата директива за еднократна пластмаса през юли – ще има разяснения кои ще са забранените продукти, но и кои ще останат. Организациите настояват да се въведе и депозитна система за пластмасовите бутилки – „те няма да са забранени, а можем да ги видим навсякъде в природата, най-вече в реките“.

И не на последно място, организаторите насочват внимание към петицията на Plan A за прекратяване на greenwashing бизнес практиките.  Петицията може да бъде подписана тук: https://www.change.org/p/make-2021-count-join-the-petition-against-greenwashing 

Организатори: Екологично Сдружение “За Земята”, „Грийнпийс“ – България, Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, Основа, Thrift Sheep, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Сдружение “Свят на бъдещето”, Tierra Verde България, Eco Switch, Фондация Корен, Градско градинарство – София, Без опаковка, Wind2Win, Сдружение “One Wild Life”, Recycle Art Academy, Surfrider Foundation Sofia, Инициатива “СИПИ”, Умна раница, Сдружение “ Нулев отпадък – България“, Plastic Free Coffee Lovers и Асоциация за устойчиви практики “Нашият квартал”.

, , , , , ,

Гласувайте за добрите, лошите и грозните практики на изразходване на средства от ЕС

Докато държавите-членки все още разработват плановете си за разходване на средства от ЕС, заедно с CAN Europe стартирахме кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране, за да разобличим планирани климатично и екологично вредни мерки в плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС („Споразумения за партньорство“ и „Оперативни програми“), средствата за справедлив преход („Териториални планове за справедлив преход“) и фонда за възстановяване („Планове за възстановяване и устойчивост“).  България е представена със седем номинации и в трите категории, но с най-силен превес при “грозното” разходване на средства.

Следващата важна стъпка в кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране е старта на публичното гласуване на 12 април.

За периода 12 – 24 април всички мерки са обект на публично гласуване, за да идентифицираме най-добрите добри, лоши и грозни мерки, избрани от европейците, които държавите-членки се опитват да финансират чрез джоба на ЕС. Резултатите от публичното гласуване ще бъдат обявени на церемония по награждаване на 29 април.

Как да гласувате:

На уебсайта cashawards.eu ще видите „Добрите, лошите и грозните“ мерки от националните планове за разходи, за които символично може да пуснете своята „бюлетина“.

Гласуването става много просто:

Гласуването за разделите „Добрите, лошите и грозните“ практики е разделено на 12 тематични области.

Имате по един глас за всяка тематична област. (Ако всички тематични области получат достатъчно гласове, ще можем да раздадем общо 36 награди.)

Можете да гласувате само за една, за няколко или за всички тематични области. Зависи от теб!

След като гласувате, превъртете надолу и кликнете върху бутона “Изпрати”/ “Submit my vote”

Можете и да оставите своя имейл адрес, ако желаете да получите покана за церемонията по награждаването на 29 април, както и да се запознаете с резултатите от гласуването.

 

Категория и подкатегории “Добри” мерки:

“Добрите” мерки и проекти имат положителен ефект за климата и хората, като създават по-проспериращи общности.

  • ударен старт на справедливия енергиен преход;
  • подкрепа за енергийни общности, използващи ВЕИ / чиста енергия, както е в българската номинация;
  • използващи в пълна степен възможностите от Вълната на обновяване.

Категория и подкатегории “Лоши” мерки:

“Лошите” мерки и проекти пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономики.

  • затваряне на очите за потенциала на енергийната ефективност в сгради и домове — както е в българската номинация;
  • планиране зад затворени врати;
  • грешни завои в сектор транспорт (асфалт и пътища, вместо обществен транспорт и велоалеи);
  • нито чист, нито справедлив преход (обещания за водород, за който технологията ще бъде достъпна едва в средата на десетилетието);
  • забравен ВЕИ потенциал.

Категория и подкатегории “Грозни” мерки:

От нашата активност също зависи какви мерки и проекти ще залегнат в плановете за разходване на публични средства (европейски с национално съ-финансиране).

Гласувайте на EU Cash Awards.

За повече информация: Статия – очерк с български и европейски номинирани проекти

 

Кампанията се реализира със съдействието на фондация Майнър / Supported by the Minor Foundation for Major Challenge

, ,

Какво ни отговориха кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха?

Преди две седмици от За Земята се обърнахме към всички партии и коалиции, които ще участват в предстоящите избори за 45-то Народно събрание като им зададохме няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Получихме само 5 отговора от: Катя Панева, кандидат от коалиция „Демократична България“, коалиция „Изправи се. Мутри вън!“ и партиите: „Зелено движение“ (част от коалиция „Демократична България“), „Републиканци за България“ и „Партия на зелените“. 

Всички отговорили подкрепят напълно въвеждането на депозитна система в България. Дори Републиканция за България считат, че това е ключова стъпка за реализиране на разделното събиране в пълния му формат и намират депозитната система за начин за отклоняване на поток отпадъци отиващ за депониране. Обръщат внимание също, че е важно при въвеждането на депозитната система тя да не натовари допълнително потребителите и да е достъпна за всички населени места, не само за големите градове. Те смятат за лош пример въведената продуктова такса за торбичките, която трябваше да се поеме от търговците и целеше насърчаване използването на торбички за многократна употреба, а реалността показа, че тежестта се прехвърли върху потребителите и смятат, че мярката не е ефективна. От За Земята работим активно за въвеждане на депозитна система в България и е важно да уточним, че за разлика от таксата за опаковка, която всички плащаме, то при покупка на пакетиран продукт депозитът, който плаща потребителя е изцяло възвръщаем при връщане на празната опаковка на определените за това места – в повечето магазини. За да е ефективна една депозитна система, тя трябва да е достъпна за всички.

По отношение на детските градини и нарастващия проблем с използването на еднократни чаши за вода и напитки, всички отговорили смятат, че е важно да се въведат чаши за многократна употреба, които да подлежат на дезинфекция. В България редица детски градини вече са въвели чаши за многократна употреба, най-често от метал, които са индивидуални за всяко дете и се почистват и дезинфекцират лесно. Пречка за някои от тях е разминаването в тълкуването на нормативната уредба, което е въпрос на изчистване на неточности, за да се избегнат недоразумения. Това е тема, по която работим и алармираме институциите като се борим промяната да бъде факт.

Във връзка с горенето на отпадъци, попитахме дали подкрепят изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България. Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ и партия „Зелено движение“ са категорично против. От Зелено движение дори отбелязаха, че подкрепят бързо и пълно въвеждане на принципите на Кръговата икономика, както и прилагане йерархията при управление на отпадъци, разписана в документите на ЕС. От партията са участвали в спирането на проектите на няколко инсталации за изгаряне на отпадъци (Пазарджик, Каспичан и др.) и продължават да работят за спиране проекта за инсталация за изгаряне в ТЕЦ София. Кандидатът Катя Панева от Демократична България, подкрепя изграждането и функционирането на инсинератори. В програмата на коалицията не е заложена подкрепа за изграждане на подобни инсталации. Републиканци за България подкрепят при хипотеза на неотложна необходимост от изграждането на инсталация за оползотворяване на отпадъци чрез изгаряне, като биха се допитали до обществото и биха настоявали да бъде изгаряно само и единствено SRF гориво. Смятат, че съоръженията за пречистване на димните газове трябва да са с висок коефициент на полезно действие, като е задължително  пречистването на диоксини и фурани, фини прахови частици, серни, азотни и въглеродни оксиди, тежки метали и т.н. От Партия на зелените също подкрепят, но ако няма друга възможност и инсталациите отговарят на всички най-високи критерии за екологичност и недопускане  замърсяване на въздуха. 

По въпросите, свързани с чистотата на въздуха, всички отговорили коалиции, партии и кандидати заявяват, че подобряването на качеството на въздуха ще бъде техен водещ приоритет и биха подкрепили реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително по-доброто измерване на качеството на въздуха, осъществяване на по-ефективен контрол и оказване на помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха. 

Участниците в анкетата биха работили за въвеждане на стандарт за дървесината (за максимална влажност, липса на химическа обработка и покрития и пр.), чието изпълнение да е преди всичко  отговорност на търговците и да се гарантира с ефективни контролни механизми и санкции за нарушение. От Партия на зелените предлагат въвеждане на временен мораториум за износ на трупна дървесина, защото от 2000 г. до 2019 г. по анализ на спътникови снимки горите в България са намалели с почти 4% и смятат, че добивът на дървесина трябва да се ограничи до нуждите на българското мебелно производство и на износ на заготовки за такива производства. Всички отговорили биха работили за постепенно премахване на отоплението с въглища и дърва, които са основният източник на замърсяване в България като, Зелено движение и Републиканци за България и  кандидатът на Демократична България виждат това да се случи между 2025 и 2030 г., а останалите в периода 2040 – 2050 г. 

Във връзка с въпроса ни какви стимули за подмяна на отоплението, повишаване на енергийната ефективност и справяне с енергийната бедност биха предложили, Катя Панева от Демократична България предлага допълваща финансова подкрепа към домакинствата, а останалите са на мнение, че трябва да има безплатна подмяна на отопление и саниране, както и енергийни помощи в домакинствата. 

Всички отговорилисе ангажират с увеличаване на размера на санкциите за замърсяване на въздуха от индустриални източници, включително с отнемане на разрешителни при системни нарушения. Също така, всички подкрепят въвеждането в законодателството ни на нормативи за миризми, ефективни системи за контрол и санкции на нарушителите им. 

Партиите и кандидатите, които взеха участие в анкетата ни, смятат, че е важно да се промени фокуса на инвестиции от инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша. 

В навечерието на предстоящите избори за  45-то Народно събрание, ние от За Земята зададохме въпроси, свързани с политики за по-чиста околна среда, които често са неглижирани, а всъщност пряко се отразяват на качеството на живот на населението. Получихме само 5 отговора което се надяваме да не е знак, че отново темите не са сред приоритетите. Припомняме, че в  България предстои въвеждането през юли на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Това поставя редица цели пред страните в Европейския съюз за намаляване на употребата на пластмаса за еднократна употреба и политика за намаляване на отпадъците и е важно бъдещият парламент да работи за това, за да няма санкции. Подобно е и положението по отношение на качеството на въздуха. България от години не постига европейските норми, срещу страната има няколко наказателни процедури в областта, като една от тях е във финалната си фаза и ако няма бърза и качествена промяна, предстоят сериозни санкции. В същото време на дневен ред в ЕС е промяна на нормите в посока намаляване на позволените концентрации на някои замърсители, което ще направи още по-трудно постигането им в България. Всичко това изисква приоритизиране на амбициозни политики и мерки в тези области от следващото Народно събрание и изпълнителната власт.

,

След възстановяването искаме свят без отпадъци

Отпадъците вече несъмнено се нареждат сред водещите световни заплахи за околната среда и човешкото здраве. Не са много въпросите, които са по-спешни за решаване от постоянно и скоростно растящите планини от отпадъци, които заливат планетата: от сметища, в речни дерета и океаните до невидимото, но изключително токсично замърсяване на въздуха от изгарянето на отпадъци.

GAIA е световен алианс за алтернативи на изгарянето на отпадъци с над 800 членове от над 90 страни по цял свят, обединени от целта за справедлив свят без токсичност и без изгаряне на отпадъци.

Като част от GAIA, екологично сдружение За Земята подкрепя усилията на хора, местни власти и организации, които търсят решенията #ОтвъдВъзстановяването с поглед към кръговата икономика.

Каним ви да споделите и подкрепите следните пет искания от GAIA към всички правителства и финансови институции  при разработването на политики и инвестиционни планове за възстановяване:

1. Изберете нулевите отпадъци, а не изгарянето.

Регионалните и общински планове и бюджети за възстановяване от здравната криза, трябва да дадат предимство на системи за нулеви отпадъци и поетапно да приключат с фалшиви решения като изгарянето на отпадъци.

Чрез прилагането на по-добро разделно събиране и рециклиране, както и компостиране на биоотпадъците, разходите на общините за управление на отпадъците могат да спаднат със 70% (на база разход на тон).

НОВО: Сертификат за общини с нулеви отпадъци
По пътя към нулеви отпадъци: успехи и поуки от цял свят
Конференция „Икономика на отпадъците“, 17 май 2017 г., София
Община Свиленград по пътя към нулеви отпадъци
Zero Waste Systems: Small Investment,Big Payoff

2. Участие на неформалните събирачи на отпадъци и работниците, боравещи с отпадъци

Правителствата трябва да включат в тези системи за нулеви отпадъци неформалните събирачи на отпадъци, както и работниците, боравещи с отпадъци, така че да им осигурят достойна прехрана, както и участие в процеса вземане на решения.

Невидими ръце: Първоначална оценка на мащаба на неформалния сектор за събиране на вторични суровини в София, 2017 г.
Форум “Невидими ръце” – презентации и снимки, 2018

3. Освободете се от пластмасата.

Пандемията не бива да се използва като оправдание за подхранване на кризата с производството на пластмаса. Вместо това правителствата трябва да приемат политики, които драстично да намалят производството и потреблението на пластмаса.

Българите искат амбициозни мерки за справяне с пластмасовото замърсяване
Популярни личности се включиха в кампания за ограничаване на пластмасата за еднократна употреба

Световните потоци на продукти и отпадъци ясно сочат към пластмасовите изделия и опаковки за еднократна употреба като основен ‘виновник’ за бързо разпространяващото се замърсяване с пластмаса. Бързооборотните пластмасови стоки често са нерециклируеми по дизайн, или по различни технически или финансови причини и големи количества нискокачествени смесени пластмаси се изнасят от страните с най-високи доходи към страните с по-ниски доходи и / или с по-слаби екологични стандарти и неефективен контрол върху околната среда.
Вследствие на огромния обем на износа на нискокачествени отпадъци от страните с високи доходи в Европа и Америка, местни общности по цял свят търпят последиците от тези вносни отпадъци, които или се изгарят, или се изхвърлят. Примери за тази тенденция за „износ на замърсяване” са не само Филипините, Малайзия и Индонезия, но също и България.

Износ на отпадъците: сметището е затворено: част 6 от „Атлас на пластмасата“

4. Откажете се от изгарянето на отпадъци и инвестирайте в местни решения.

Като част от зеленото възстановяване международните финансови институции трябва да се откажат от изгарянето на отпадъци и вместо това да финансират местни и регионални системи за нулеви отпадъци. Изгарянето няма място в кръговата икономика, към която Европа се стреми. Изгарянето на отпадъци унищожава ограничени суровини и разхищава хранителни вещества, жизненоважни за здравето на почвите. Изгарянето на отпадъци представлява загуба, изтичане на ресурси от икономиката, както и значителен разход за общински бюджети, и не на последно място излага на риск човешкото здраве, поради което трябва да бъде сведено до минимум.

В България вносът на отпадъци с цел депониране (изхвърляне на специално депо – един вид модерно сметище) е забранен, но въпреки това през последните години се откриват множество нелегално ‘складирани’ или изхвърлени вносни отпадъци, някои от които са с опасен характер, като например части от електронни устройства и тонер касети. У нас се внасят значителни количества отпадъци от Италия и Великобритания, предназначени за изгаряне в два циментови завода и няколко застаряващи въглищни централи в страната.

Варна прие първите вносни отпадъци за 2021 г.

Сериозна причина за тревога е неясният състав на отпадъците с оглед на информацяита от проучвания, които показват наличие на токсични вещества в наглед невинни предмети като детски играчки, произведени в Китай от рециклирани пластмаси.

Особено голям е рискът за здравето на хората в близост до ‘горещи точки’ – циментови заводи и въглищни топлоелектрически централи. Борбата на местните хора с тази екологична несправедливост често е продължителна, но си заслужава в името на чисто бъдеще без отпадъци.

Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София
Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите
Датско фиаско: заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген
Интерактивна анимация за изгарянето на отпадъци: Какво премълчават Топлофикация София и Столична Община?
The High Cost of Waste Incineration
Уебинар: Завод за изгаряне на отпадъци в София? Не, мерси!
Екологични и пациентски организации се обединяват за по-чист въздух в Деня на астмата
Организирани и целенасочени действия от местните хора успяват да спрат изгарянето на опасни отпадъци в региона на Стара Загора.

5. Поставете хората на първо място.

Правителствата и финансовите институции трябва да бъдат напълно прозрачни и приобщаващи по отношение на начина на изразходване на парите на данъкоплатците. Управниците трябва да гарантират, че консултациите, които се провеждат с гражданското общество и засегнатите общности, са съдържателни и се случват още в ранните етапи на процеса.

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци
Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“
Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци
Хората от “Дишай, Девня” в борба за чист въздух
Четири предложения за по-устойчиво управление на отпадъците в София

Къде са амбициите на Националната стратегия за справяне с отпадъците?

Без реална амбиция да намали и оползотвори отпадъците. Така бихме определили Националния план за управление на отпадъците 2021-2028г.

Нещо повече, в него няма заложени мерки и задължения, насочени към институциите, бизнеса и гражданите. С подобни документи без амбиция, гледки като тази на пластмасовия остров по река Искър, който шокира обществото по-рано през годината, ще продължат да съществуват. Екологично сдружение “За Земята”, заедно с нашите партньори от Zero Waste Sofia, Green Revolucia, Храна, не война, Wind2Win – Черно море, свободно от пластмаса, Zera, LessPlastic Bulgaria, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Варна се обединиха около официално становище, адресирано до министъра на околната среда и водите, в което настояваме за повече и по-ясни цели, прекратяване на вноса на отпадъци и включване на управлението на отпадъците като важна част от кръговата икономика. 

Сред основните забележки са

недостатъчно активните мерки срещу намаляването на вредното въздействие на отпадъците, предотвратяване на образуването им и насърчаването на повторното им използване. Наясно сме, че подобна реформа не е лесна и няма да се реализира бързо, но без дългосрочен целеви план в тази посока има опасност изобщо да не се случи. Липсва официален доклад и задълбочен анализ към националния план за екологична политика, нейната ефективност или липса на такава, през предходния период 2008 – 2018г., което би могло да доведе до определяне на основните проблеми, върху които управляващите да се концентрират. 

В становището подчертаваме необходимостта от

задължителни инвестиции за

изграждане на системи за резделно събиране и площадки за разделно събрани отпадъци за сметка на регионалните центрове за смесени отпадъци. Към настоящият момент съдовете за разделно събиране на територията на страната почти изцяло са собственост на организациите по оползотворяване, затова е необходима промяна в наредбите на общинско ниво за поемането на реална отговорност, осъществаване на надзор и въвеждане на единна информационнна платформа. 

По отношение на разделното събиране настояваме още за залагане на 100% покритие на общините и организиране на всички потоци от отпадъци в страната, чрез системи, които са пригодени към спецификата на различните жилищни райони и сгради.   Предложенията

трябва да са общовалидни за всички общини,

а не само за тези с над 10 000 жители, защото, по този начин, цели райони са откъснати от системите за разделно събиране.  Необходимо е всички населени места с над 5 000 души да имат изградена система за разделно събиране на отпадъци от домакинствата. Този регламент ще осигури повече яснота и конкретни действия при въвеждането на разделно събиране на отпадъци от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, както и да се обхванат населени места със значителен туристически натиск и голямо количество отпадък. Искаме още увеличаване на инвестициите за развитие на капацитета и броя на хората в общинските администрации, отговорни за управлението на отпадъците. 

Разделното събиране на биоразградими отпадъци и оползотворяването им чрез компостиране, такса битови отпадъци, регламентът за строителни отпадъци спрямо изискванията на ЕС и ограничаване употребата на платмасови изделия за еднократна употреба са пример за конкретни направления, по които не са постигнати необходимите промени.

За да има добър резултат е необходима и засилени информационна кампания с екологична насоченост, повече гражданско участие, подобряване на контрола и взаимодействието между отговорните институции и гражданите — факт, на който очаквахме да бъде обърнато повече внимание във важен стратегически документ като Националната стратегия.

В заключение настояваме за изготвяне на прогнози и варианти за бъдещо развитие на политиката по управление на отпадъците за периода 2021- 2028г. и оценка на влиянието/тежестта му върху населението, бизнеса и държавата. Изискваме още анализ на състоянието и прогноза за вида, количествата, и източниците на отпадъци, образувани на територията на страната, както и за отпадъците обект на трансграничен превоз. Очакваме липсата на екологична оценка на националния план също да бъде преодоляна. 

Последно, но не по значение, е

обществото да бъде информирано в процедурата.

Огромен пропуск на министерството е точно в тази насока, защото хората са тези, които настояват за справяне с наболелите проблеми с отпадъците — били те изгарянето или огромното количество пластмаса във водите. Затова и те са най-ценните съюзници.  

Международен сертификат за общини с нулеви отпадъци – вече и в България

През последните години терминът „нулеви отпадъци“ доби широка известност по света и в България. Все повече общини, фирми, хотели, ресторанти и фестивали търсят начини да намалят отпадъците си и по този начин да се включат в прехода към кръгова икономика. Особено в настоящата криза, за тези отрасли е още по-важно да оптимизират използването на суровини. Дори при усложнена пандемична обстановка, събирането на отпадъците е обществено значима дейност, която не бива да спира да се подобрява.

Европейската мрежа за нулеви отпадъци предлага работещо решение за местните власти, които искат да подобрят ефективността и да ограничат разходите за управление на битовите отпадъци, които представляват едно от най-важните пера в общинските бюджети – Сертификат за общини с нулеви отпадъци.
Нарастващата популярност на концепцията „нулеви отпадъци“ води до все по-честото ѝ използване без ясни стандарти и критерии. Затова Европейската мрежа за нулеви отпадъци – Zero Waste Europe – създаде международен сертификат за общини с нулеви отпадъци. Системата за сертифициране е разработена въз основа на 10-годишния опит в тази област на експертите и членовете от мрежата при работата им с близо 400 общини. Сертификатът ще се дава само на общини, които са се ангажирали да предприемат значими стъпки към намаляване на отпадъците, като официално признание на техните усилия и резултати.

Сертификатът е продължение на досега действащата програма на Zero Waste Europe за общини с нулеви отпадъци, в която към момента участват 400 общини от 9 различни европейски държави, включително България. Карта на общините с нулеви отпадъци

Сертификатът предоставя стабилна рамка за всяка община, която желае да намали обема на отпадъците, които генерира.

Съпътстващите ползи включват:
– намалени разходи за управление на отпадъците,
– по-малко емисии на парникови газове,
– нови зелени работни места,
– по-добри връзки с обществеността,
– прилагане на най-новото законодателство на ЕС.

Новосъздадената Академия за нулеви отпадъци (Mission Zero Academy) координира процеса по сертифициране и предоставя обучителни ресурси и експертни услуги, създадени специално за подпомагане на общините по пътя им към нулеви отпадъци.

За повече информация се свържете с българския представител на Zero Waste Europe – екологично сдружение За Земята на zerowaste [at] zazemiata.org

Още по темата:

* Доклад от програмата за общини с нулеви отпадъци, 2020 г.
* Сертификат за общини с нулеви отпадъци – кратка информация
* Академия за нулеви отпадъци (Mission Zero Academy)
* Карта на общини с нулеви отпадъци

, ,

За Земята пита кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха

Във връзка с предстоящите избори за 45-то Народно събрание За Земята се обърна към всички партии и коалиции, които се явяват на тях с няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Очакваме да получим техните отговори до 26 март и ще ги споделим преди изборите на нашият сайт и в социалните мрежи.

Проблемите с управлението на отпадъците и качеството на въздуха в България се отразяват сериозно на качеството ни на живот, на нашето здраве и на икономиката ни. Затова смятаме, че е важно да получим конкретни отговори и ангажименти от всички партии, коалиции или кандидати, а хората, които гласуват да имат тази информация преди да направят своя избор. 

По отношение на отпадъците попитахме, дали подкрепят въвеждането на депозитната система, на чаши за многократна употреба в детските градини и изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България.  Тези теми са важни, защото предстои въвеждането на Директива относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда и е важно да се планират дейности за въвеждане на добри практики. Тези практики ще допринесат за намаляване на използваната еднократна пластмаса и замърсяването на околната среда. Горенето на отпадъци е остарял начин за справяне с боклука, който води до влошаване на качеството на въздуха и почвите. 

Във връзка с качеството на въздуха, освен че се интересуваме, дали определят темата като основен приоритет на работата им, зададохме и редица конкретни въпроси, свързани с ключови проблеми в областта. По отношение на замърсяването от битовото отопление с твърди горива, което е основен източник на замърсяване с ФПЧ на национално ниво, поискахме отговори, свързани със стандартите за дървесината за отопление (за допустима влажност и липса на химически покрития), намаляването и постепенното премахване на отоплението с твърди горива, политиките за подкрепа за подмяна на отоплението и справяне с енергийната бедност на гражданите. 

По отношение на индустриалното замърсяване на въздуха  въпросите ни са, дали ще подкрепят увеличаване на санкциите, включително и отнемане на правото да оперират нарушителите, защото в момента често те са символични и нямат възпиращ ефект. Попитахме кандидатите и дали подкрепят връщането на нормативите за миризми, както и механизми за ефективен контрол на подобно замърсяване. 

По отношение на замърсяването от транспорта въпросите ни са свързани с това, дали ще подкрепят политики, които да променят фокуса от инвестиции в инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша.

Не на последно място се поинтересувахме, дали ще подкрепят реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително да измерват качеството на въздуха по-добре, да осъществяват по-ефективен контрол и да оказват помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха и справянето с проблемите по управлението на отпадъци.

Очаквайте публикацията с отговорите и гласувайте за по-зелено и устойчиво бъдеще!

,

Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци

Граждански сдружения от София и Девня се обявиха срещу изгарянето на отпадъци в България и внесоха писмо с предложения за устойчиво управление в Министерство на околната среда и водите.

Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.
Освен внасянето на писмото, на 8 март гражданските сдружения организират в 18:00 протестно шествие, което ще тръгне от Министерство на здравеопазването и ще стигне до Министерство на околната среда и водите. Денят ще завърши с изложба от 19:00 в Дом на киното, озаглавена Малки истории. Тя ще покаже борбата на седем жени от Девня за чист въздух.

И София, и Девня, вече са с опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства.
Точно затова протестното шествие ще започне пред Министерството на здравеопазването и ще завърши пред Министерството на околната среда и водите.

В конкретните си искания сдружения „За Земята“ и „Дишай, Девня“ настояват за прекратяване на проектите за инсинератори, въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците, спиране на вноса на отпадъци за изгаряне, строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия. Важен акцент е отнемането на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция, както и
поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. “Повеляново” в Девня. Мярка в посока устойчиво управление на отпадъците е влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.

Докато в България има сериозен натиск от страна на управляващите за съоръжения за изгаряне на отпадъци, редица европейски градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък. Фактите не накараха Столична община да отстъпи от проекта за инсинератор на площадката на ТЕЦ София зад Централна гара, напротив, тя вкарва града в огромен дълг. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

За Девня:

Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района са причина за развитието на крупна химическа промишленост – производство на електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название  „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Циментовият завод изгаря отпадъци, включително вносни. Две инсталации на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствените фирми с разрешителни за горене на пестициди в България са отново там.
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение  „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
През 2021 с помощта на фотографката Теодора Георгиева правят снимки на района, представящ реалността там. Изложбата идва в София също на 8ми март.

За София:

“Топлофикация София” обяви търг с внушителната сума 292.2 млн. лв. без ДДС (или 350 млн. лв. с ДДС) за изграждането на инсинератор, който тече до 15 март.
През 2020 г. Върховният административен съд върна делото срещу доклада за оценка за въздействие върху околната среда от 2015г за нови експертизи, тъй като според съда следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, вредните емисии, опасните отпадъци от пепелта. Това означава, че инвеститорът, който ще спечели търга, ще строи, без да е ясно дали има финално разрешение за това.

Изгарянето на  отпадъци (т.нар. RDF) нито е включено, нито е оценено като нов източник на замърсяване в двете последователни програми за качество на въздуха в София за периода 2011-2020.
Твърденията на Столична община, че ако горим, няма да депонираме отпадъци, са неверни. При изгарянето остават около 25% (36 000 тона годишно) пепел и шлака , които трябва да бъдат депонирани. Част от тази пепел (22 тона / ден) е токсична и трябва да се депонира в отдалечени специални депа за опасни отпадъци в Германия, което значително повишава разходите и риска от транспортни инциденти.

Снимка: СС Иван Дончев Още снимки тук
, ,

Хората в България настояват за устойчиво управление на отпадъците без изгаряне — отворено писмо

В понеделник, 08 март, в 18:00 хората от Девня и София се включват в националното шествие срещу изгарянето на отпадъци. Събираме се на площад Света неделя 5, пред Министерство на здравеопазването. Включете се и вие, вижте събитието тук.

Нека кажем силно: “Не на инсинераторите в България!” и “Да на пълна промяна в управлението на отпадъците и на качеството на атмосферния въздух!”.

Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в центъра на София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.

И в София, и в Девня хората страдат от опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства. 

Ето нашите изисквания към управляващите накратко. Можете да прочетете пълните в писмото до Министърa на околната среда и водите и Министъра на здравеопазването.

  • Прекратяване на проектите за инсинератори;
  • Въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците;
  • Строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия;
  • Спиране на вноса на отпадъци за изгаряне;
  • Отнемане на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция;
  • Поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. “Повеляново” в Девня;
  • Влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.

След шествието е откриването на изложбата „Малки истории“, в която  „Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. Пътуващата изложба е с фотографии на Теодора Георгиева.

,

Открива изложба “Малки истории за хората и комините в Девня”

„Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. 23 малки истории за хора и комини. Една пътуваща изложба с фотографии на Теодора Георгиева.
📍Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района, са причина за развитието на крупна химическа промишленост. Заводите край Девня са произвеждали електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
➡️Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
🛑През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня.
🔥Долината на Голямата химия е превърната в Долината на боклука.
😷Девня иска да диша!
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
Чистият въздух е наше право! Ваше право!

Какво научихме от уебинар “Депозитна система: бутилки с бъдеще”

На 24 февруари 2021 г. се проведе уебинар на тема “Депозитна система: бутилки с бъдеще”. По време на събитието Евгения Ташева от екип “Нулеви отпадъци” в ЕС “За Земята” представи на кратко ситуацията в България и целта на уебинара. Един от лекторите беше Анна Ларсон, директор Reloop Europe, специалист по устойчиво управление на отпадъците, експерт в Програмата на ООН за развитие в депозитните системи и разширената отговорност на производителите. Тя ни запозна със същността на депозитната система и развитието ѝ в Европа. В уебинара взе участие и Джени Хюм, координатор на програмата Money Back в платформата Reloop. Джени има дългогодишен опит със схемите за депозиране на контейнери за напитки и ни представи презентация за развитието на депозитната система в Шотландия и кампанията “Have you got the bottle?”. В рамките на уебинара участваха като публика над 80 човека, представители на различни неправителствени организации, общини, дирекции на паркове, бизнеси в сферата на туризма, спорта на открито, продажбата на био и насипни продукти и такива за многократна употреба, производители на полимери, заинтересовани граждани, студенти и други. Всички имаха възможност да зададат своите въпроси и да участват в дискусията след презентациите.

Имате възможност да гледате видеозапис от представените теми от международните експерти, участвали в уебинара “Депозитна система: бутилки с бъдеще”:

Презентации на международните лектори участвали в уебинара:

Депозитна система в Европа – Анна Ларсон, Reloop

Депозитна система в Шотландия – Джени Хюм

Повече за платформата Reloop

Повече за инициативата Have you got the bottle? в Шотландия

,

Има нещо гнило в биомасата

Автор: Димитър Събев
Текстът е публикуван с разрешението на Бодил

Как да изпълним европейските цели за зелена енергия, докато изсичаме горите, изгаряме отпадъците на богатия свят и щедро субсидираме обръчите от фирми? 

Близо 73 млн. лв. е субсидията, която ще получат за година производителите на електричество от биомаса – четем в решение на Комисията за енергийно и водно регулиране от юли 2020 г. Тази сума представлява разликата между пазарните цени на електроенергията и преференциалните цени, по които Националната електрическа компания изкупува тока от биомаса. КЕВР е доста щедра: общата субсидия за централи на биомаса е 55% от тази за вятърни паркове, а произведеното електричество – само 22%.

Но това е само ордьовър. Според проекта за национална енергийна стратегия на Министерството на енергетиката, очаква се до 2025 г. капацитетът за производство на електроенергия от биомаса да се увеличи със 150 до 170 мегавата, а произведеното електричество да нарасне с 400%. Измерено в пари, при сегашната структура на цените, това означава нов енергиен подсектор с приходи от половин милиард лева, от които 360 млн. лв. субсидии.

Тези несъразмерни субсидии будят тревоги в страна с висока енергийна бедност като България. Но цялата история е още по-стряскаща и включва мощен стимул за изсичане на гори и контролиран от мафията внос на отпадъци. Стотици милиони лева публични средства ще отидат при енергийни олигарси. Всичко това се прави уж в името на „зеленото бъдеще“ – а ефектът ще е ръст на въглеродните емисии. Ще се увеличат и емисиите на отровни съединения, допринасящи за високата смъртност сред българите.

Уроците на Потьомкин

„Биомаса“ е събирателен термин за органичен материал, извлечен от дървесина и други растения, както и отпадъци от селското стопанство и градски органични отпадъци, от който може да се произвеждат течни горива и топлинна и електрическа енергия. Тази широка дефиниция включва енергийни ресурси с много различен произход и характеристики и сама по себе си е предпоставка за затруднен контрол на екологичните и здравни въздействия.

Европейската комисия приема, че емисиите при изгарянето на биомаса са равни на нула. Логиката е, че въглеродът, изпуснат в атмосферата например при горене на дърва, впоследствие се поглъща от растителността, изникнала на мястото на отсечената. За отпадъците се счита, че ако не бъдат оползотворени (най-често изгорени), те така или иначе ще се разложат на сметищата или по полето и ще изпуснат парникови газове, особено метан.

Така биомасата се превръща в ключов инструмент за постигане на амбициозните климатични цели на ЕС. Според действащата рамка, колкото повече електричество се добива от биомаса, толкова по-нисковъглеродна ще изглежда икономиката на Съюза.

Има само един проблем и той е, че емисиите от изгарянето на биомаса далеч не са нулеви. Всъщност, те са дори по-високи (с 50%) по сравнение с изгарянето на въглища. Според актуални изследвания, ще са нужни десетилетия, преди въглеродът, изпуснат залпово при изгарянето на растителност и боклук, да се „секвестира“ от нови растения. А именно следващите няколко десетилетия се считат за определящи за климатичното ни бъдеще.

Тенденции в добива на обла дървесина (плътната линия), използването на дървесна биомаса в промишлеността и енергетиката (тъмната пунктирна линия) и погълнатият от горите въглерод (светлата пунктирна линия). Според изследването на PFPI, паралелно с ръста на използването на биомаса в България намалява количеството на улавяния от горите въглерод.

Решението на ЕС да заложи на биомасата като алтернатива на изкопаемите горива среща остра съпротива от природозащитници и привърженици на кръговата икономика. Научни институти и НПО са образували съдебни дела срещу новата европейска директива за възобновяемата енергия от 2018 г. (известна като RED II), която урежда ползването на биомаса.

В текста на RED II многократно се изтъква, че биомасата не трябва да се добива и изгаря по неустойчив начин. Самият факт, че документ от подобен ранг отделя толкова внимание на този проблем говори, че изкривяванията при употребата на биомаса са масови. „Мрежа от думи“ е оценката на критични учени за същността на директивата. Други говорят за „Потьомкински стил“ – на името на руския граф, поставил лъскави декори по главните улици на селата, откъдето трябвало да мине каляската на императрицата.

Тройна печалба

Според екологични и правозащитни организации, натискът върху горските екосистеми в Европа рязко е нараснал, след като преди няколко години биомасата бе възприета като безвредна алтернатива на въглищата. Сателитни наблюдения говорят за стряскащо 69% увеличение на добитата биомаса от горите на ЕС в периода 2016–2018 г. спрямо периода 2011–2015 г., като експлоатираните площи в същото време са нараснали с 49%. Това залпово покачване на дърводобива се обяснява именно с енергийната стратегия на ЕС.

В България, въздействието върху горите заради събиране на биомаса за производство на енергия тепърва се усилва. Засега по-широко разпространение има производството на енергия чрез изгаряне на отпадъци – български и вносни. На графиката долу е показана динамиката на вноса на отпадъци от ЕС в България. През 2018 г., откогато са най-новите данни на Евростат, сме внесли над 150 000 тона европейски отпадъци, като главни доставчици са Италия (59 хил. т) и Великобритания (45 хил. т). За последните пет години, вносът на отпадъци в България е скочил със 125%.

Съдбата на този и на част от българския „боклук“ е да бъде изгорен, на първо място в циментовите заводи като тези в Девня, Златна Панега, край Пловдив и на други места.

Но има и други апетити за отпадъци, включително под формата на биомаса. Става дума за „Сейшелската въглищна империя“, според полушеговитото определение на „Грийнпийс“ – България. Това е специфична група от ТЕЦ, въглищни мини и топлофикации на областни градове, която вижда в изгарянето на отпадъци и растителна биомаса хитър начин да удължи живота на морално остарелите си мощности.

Ползите за горивните инсталации от изгарянето на отпадъци са най-малко три: 1) те получават пари от контрагенти, искащи да се отърват от някакъв боклук (запознати твърдят, че европейски „доставчици“ плащат по 100 евро на тон); 2) получават безплатно гориво за производствените си процеси; 3) спестяват си част от квотите за емисии – нали ЕС приема, че изгарянето на биомасата има нулев въглероден ефект.

В добавка, преминаването към „био“ гориво носи имиджови ползи и може да смекчи отрицателната нагласа в обществото към въпросната „Империя“.

Как Сейшелската въглищна империя стана био?     

Да припомним, тя включва около 15 предприятия, всяко от които има пряка или косвена връзка с Христо Ковачки, а парите за приватизацията навремето са осигурени или от ПИБ, или от фалиралата КТБ. Топлофикациите в Русе, Сливен, Плевен, Велико Търново, Бургас, Габрово, Перник, Враца, няколко въглищни мини, ТЕЦ „Бобов дол“ и „Брикел“ в Гълъбово, през 2009 г. бяха прехвърлени във фирми, регистрирани на Сейшелските острови. През 2014 г. с опитите за приемане на закон, регулиращ дейността на офшорните фирми в България, тези уж независими Сейшелски дружества вкупом се „продадоха“ на новоосновани кухи фирми, регистрирани във Великобритания и Кипър.

Най-заинтересовани от изгарянето на отпадъци и растителна биомаса в България са именно фирмите от тази „Империя“. Кой каза, че корпоративното планиране е отживелица? Всички тези дружества през последните години правят опити да включат „био“ компонент в горивото си. Най-зрелищен е случаят с ТЕЦ „Бобов дол“, където след двегодишни съдебни битки „Грийнпийс“ – България разкриха кореспонденция между Министерството на околната среда и водите и ръководството на централата за „експериментално“ изгаряне на до 500 хил. тона отпадъци в срок от 6 месеца.

Дори да повярваме на официалното изявление на ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“, че реално изгорените отпадъци били „само“ 80 000 тона, експериментът е бил наистина мащабен: 80 хиляди тона е повече от боклука, който град като Пловдив създава за половин година. Междувременно топлофикацията в Сливен получи не експериментално, а редовно разрешение за горене на отпадъци – независимо че според ръководството на компанията тя нямало да гори боклук, а само „биогорива“.

В редица случаи, решителният отпор на местните жители не позволява на Въглищната империя да мине на „био“. Така се случи например с топлофикациите в Русе и Перник и с ТЕЦ „Брикел“. През август 2020 г. „Брикел“ официално оттеглиха инвестиционно намерение за заместване на част от горивото си с отпадъци – но продължават да настояват да изгарят растителна биомаса, както и нефтошисти: по 1500 тона в денонощие.

Това е общата стратегия на тази сенчеста структура: първоначалният анонс е в котлите на старите централи да се горят общински и вносни битови отпадъци. Но ако обществеността се възпротиви, има и план „Б“: вместо градски боклук, да се ползва биомаса от дървесни и селскостопански отпадъци. А е всеизвестно, че покрай сухото може да изгори и мокрото.

Но защо просто не им позволим да го направят открито?

Защо пък да не я горим?

При всички основателни критики срещу изгарянето на биомаса, включително под формата на отпадъци, в някои ситуации това е най-добрата налична възможност. Да не забравяме, че използването на биомаса като гориво е толкова старо, колкото и човекът. В същото време, има куп „гнили“ моменти в използването на биомаса в днешен български контекст.

Първо, ако не се осъществи с подходящата технология и в контролиран режим, изгарянето на биомаса се превръща в източник на болестотворни отрови. Става дума за канцерогенни, т.е. причиняващи рак съединения. „Обикновеният боклук, който е смес от биологични и технически материали, не е предвиден за безвредно изгаряне“, обобщават световноизвестните експерти Майкъл Браунгарт и Уилям Макдона.

Можем ли да вярваме, че бизнес, който зад гърба на обществото гори „експериментално“ десетки хиляди тонове боклук, ще осигури нужната технология и експлоатация? Което ни насочва към втория гнил момент: биомасата и особено битовите отпадъци често се доставят от престъпни структури, които търсят „партньори“ в държавните институции, за да осъществят незаконната си дейност.

Според италианския разследващ журналист Антонио Перголици, мафията е основният играч, който посредничи при вноса на отпадъци от Италия (най-вече от областта Ломбардия) за изгаряне в България. Перголици говори за „порочно съвпадение на интересите на двете страни“: в Италия се е натрупало голямо количество отпадъци, чакащи да бъдат третирани – което там е твърде скъпо, има и строг контрол за произхода на боклука.

Затова те се транспортират – според Перголици, с темп 1-2 тира дневно – към България. Малко е далеч, но у нас и цените, и контролът са по-скромни. България, от своя страна, по този начин иска да покаже на Брюксел напредък по отношение на оползотворяването на отпадъците и зелената енергия.

Други виждат най-вредния ефект от използването в промишлен мащаб на биомаса в енергетиката в натиска върху горските екосистеми. Вече бяха цитирани многозначителни данни за Европа. В България през 2018 г. беше приет Национален план за действие за енергия от горска биомаса, с хоризонт до 2027 г. Според този документ, за нуждите на енергетиката у нас може да се събират по 3-4 млн. куб.м. биомаса годишно – което съответства на 50% от сегашния дърводобив. Близо до ума е, че за производство на енергия е по-удобно да се използват цели дървета, вместо вършина и клони. Без строг контрол, „био“ електроцентралите ще увеличат незаконния дърводобив и обезлесяването.

Четвърти фактор, който ни кара да сме недоверчиви към използването на биомаса в енергетиката, е, че според налагащия се подход на кръговата икономика, отпадъците на практика са „хранителни вещества“ в социалния метаболизъм. Биомасата може да има далеч по-полезна употреба, отколкото да се изгаря. Горенето на боклук е пилеене на пари.

Пето, но не последно – хората просто не искат. Те асоциират изгарянето на боклука със замърсяване на въздуха и болестотворна среда в градовете, както и със сенчест бизнес. Социологически изследвания ясно показват, че българите не одобряват вноса на отпадъци за изгаряне в страната. Правителството трябва да положи наистина много усилия, преди населението да повярва в обществения интерес при управлението на отпадъците.

Много „маса“ – малко „био“ 

От разменената кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“ ясно се вижда, че по съдържание на вещества като кадмий, живак, олово и други подобни, горивото от отпадъци по нищо не отстъпва на въглищата. Перверзно е, но е факт: това мръсно гориво се представя пред обществеността като „зелено“ и начин за опазване на климата – и затова енергията от него ни излиза 3-4 пъти по-скъпо, отколкото е пазарната цена.

В същото време, не може да не направим паралел между щедрите цени, определени от КЕВР, планираното 400% увеличение на произвежданата електроенергия от биомаса – и институционалния комфорт за „Сейшелската империя“, осигуряван от министерства, регулатори, държавни агенции, а най-вече от прокуратура и съд. Ако свържем парчетата от пъзела, ще видим, че енергетиката от биомаса в България се превръща в черна каса, в която вече се вкарват десетки – а скоро и стотици милиони лева публични средства.

Докато нейде из министерствата някой попълва отчети до Брюксел как България преизпълнява целите си по „зелената енергия“, дръзки активисти успяха да проникнат зад високите стени на „Сейшелските“ централи. Фотографиите им доказват, че зад Потьомкинските паравани от слама за горене надничат познатите бали с пакетиран битов боклук, преминал през слабо или никакво разделно събиране.

Добрата новина е, че гражданите са загрижени и все по-склонни да се организират, за да защитят своите интереси: отрязване на достъпа на сенчестия бизнес до публични средства, пълноценни гори, модерно управление на отпадъци и въздух за дишане.

Официална информация за тези, които считат, че изгарянето на отпадъци (RDF) е безвредно

Статията е написана с финансовата подкрепа на ЕС “За Земята”

Основни източници:

Mary Booth, Ben Mitchell. 2020. Paper Tiger. Why the EU’s RED II biomass sustainability criteria fail forests and the climate. Partnership for Policy Integrity. http://eubiomasscase.org/wp-content/uploads/2020/07/RED-II-biomass-Paper-Tiger-July-6-2020.pdf

National Resources Defense Council. 2019. Burnout: EU clean energy subsidies lead to forest destruction. Issue Paper. https://www.nrdc.org/sites/default/files/burnout-eu-clean-energy-policies-forest-destruction-ip.pdf

Duncan Brack, James Hewitt, Tina Marie Marchand. 2018. Woody Biomass for Power and Heat. Demand and Supply in selected EU member states. Chatham House. https://www.chathamhouse.org/sites/default/files/publications/research/2018-06-07-woody-biomass-power-heat-eu-brack-hewitt-marchand.pdf

Partnership for Policy Integrity. Carbon emissions from burning biomass for energy. https://www.pfpi.net/wp-content/uploads/2011/04/PFPI-biomass-carbon-accounting-overview_April.pdf

Майкъл Браунгарт, Уилям Макдона. 2009. От люлка до люлка. Да преосмислим начина, по който произвеждаме. Изд. „Книжен тигър“, София.    

Министерство на енергетиката. Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Проект. https://www.nrdc.org/media/2019/191120#:~:text=More%20than%20half%20the%20biomass,by%20Belgium%20and%20the%20U.K.&text=The%20U.K.%20also%20spends%20the,unit%20of%20biomass%20energy%20generated

Национален план за действие за енергия от горска биомаса 2018 – 2027 г. http://www.iag.bg/data/docs/Nacionalen_plan_za_deystvie_za_energiya_ot_gorska_biomasa_2018_-_2023.pdf

„Грийнпийс“ – България     . 2018. Финансовите мини. Сенчести банкови интереси в българския въгледобив източват публични фондове, унищожават хиляди човешки съдби и замърсяват тежко околната среда. Greenpeace, София.  https://www.greenpeace.org/static/planet4-bulgaria-stateless/2019/03/a67552f0-the_financial_mines_short.pdf

„Грийнпийс“ – България     . „Разкрита е тайната кореспонденция, благодарение на която ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря хиляди тонове отпадъци“. 13 октомври 2020 г. https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/4710/razkrita-taina-korespondentsiya-tec-bobov-dol-izgaryane-otpadutsi/?fbclid=IwAR0pr5__B1Flj3dtObkWvqdLMAhFjsHsapGC_89gwBveWx6ZeiYX2EgtpeE

Иглика Филипова. „Повелителят на отпадъците. Централите на Христо Ковачки масово заместват въглищата с RDF и биомаса.“ Капитал, 21 юни 2019 г. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/06/21/3927820_poveliteliat_na_otpaducite/

Димитър Събев. „Боклукът – начин на употреба“. Bodil.bg, 10 април 2020. https://bodil.bg/2020/04/10/waste-burners/

 

Преглед на 2020 с поглед към 2021

Изминалата 2020 беше динамична и предизвикателна за кампания Нулеви отпадъци. През цялата година основният фокус беше еднократната пластмаса като продукт, който не само замърсява природата, но и влиза в телата ни с водата и храната, причинявайки редица здравословни проблеми 

С ръка на сърце можем да кажем, че интересът към замърсяването с пластмаса се развива лавинообразно. Редица известни личности се присъединиха и подкрепиха каузата активно, което помогна решенията достигнат до повече хора. 

Както изследването, проведено в началото на 2020 показа, българите осъзнават проблема с еднократната пластмаса и искат бързи, ефективни и амбициозни мерки. За съжаление обаче, възможните решения като опаковките за многократна употреба и депозитните системи все още не са известни. 

Опасностите от замърсяването с еднократна пластмаса и въздействието им върху почти всяка сфера от живота ни бяха представени в Атлас на пластмасите 2020, който “За Земята” публикува на български. В поредица от 7 публикации на популярен език екип “Нулеви отпадъци” разказа повече за проблема и неговите решения и също така започна подписка в партньорство с “Грийнпийс-България”, в която българите настояват за амбициозни мерки. Както е известно, от юли 2021 редица стоки от еднократна пластмаса излизат от употреба в Европейския съюз. От националните правителства зависи да обогатят законодателството и да го направят по-всеобхватно и с по-високи цели. Тази кампания продължава и през 2021 като натискът върху институциите трябва да бъде в посока въвеждане на депозитни системи и прекратяване на употребата на чаши за еднократна употреба в детските градини и учебните заведения. 

Изключително цветни, разнообразни и популярни бяха кампаниите “Юли без пластмаса” и “Декември без отпадъци”, които реализирахме с нашите партньори — освен “Грийнпийс” – България, също Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, Основа, ZERA,WIND2WIN, Ателие Трион, Plastic Free Coffee Lovers, Smart Business Vision, Station Zero, Thrift Sheep, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Zero Hero, Сдружение “Свят на бъдещето”, Фондация ManEco, Tierra Verde България, Eco Switch, Фондация Корен, Градско градинарство, Surfrider Foundation Sofia, Сдружение Горичка, Фондация за биологично земеделие “Биоселена” и GoBio като медиен партньор. 25те български организации се заехме да подготвим ценни съвети за това как да направим лятото и празниците ни с нулев отпечатък върху околната среда.

Конкретни пластмасови продукти “заслужиха” да бъдат фокус на кампанията през 2020, защото сами по себе си се превърнаха в екологично бедствие. Познахте, става дума за маските за еднократна употреба. Почти всяка седмица имахме участия в медиите, посветени на тях. За съжаление, все още битува мнението, че еднократната употреба е много по-хигиенична и за предпочитане, пред персоналната. Въпреки че редица учени и изследвания доказаха, че правилно използвани, маските за многократна употреба са точно толкова ефикасни. 

Погрешното убеждение за хигиеничността на еднократната употреба е причина да се фокусираме върху още един продукт — чашите в детските градини. За съжаление пандемията от ковирус 19 провокира нов ръст на пластмасови съдове за еднократна употреба. Измамното чувство за чистота създава вредни и опасни митове. Изгражда разрушителни навици у децата, учейки ги да консулират и хвърлят без мисъл за последствията. В краткосрочен план крие и риск за здравето. 

През 2021 ще продължим да настояваме за смели мерки, които да доведат до справяне с еднократната пластмаса — депозитни системи, многократна употреба и изцяло изключване на ненужните опаковки от търговската мрежа. Очаквайте още повече семинари, обучения и подписки, посветени на темата.

Вълна от отпадъци заля и Министерството на околната среда и водите

Снимка: Иван Дончев/„Грийнпийс“ – България

Природозащитници настояха за въвеждане на депозитна система за всички бутилки в България като дългосрочно решение на замърсяването с еднократна пластмаса.Те заявиха позицията си със символична двуметрова вълна от отпадъци, която „заля“ входа на Министерството на околната среда и водите. Демонстрацията е организирана от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ с подкрепата на Wind2Win и Tierra Verde, създали вълната преди година.

Своеобразният протест срещу системното бездействие на институциите се случва скоро след като придошли реки на много места из страната изложиха на показ сериозния проблем с пластмасовите опаковки, които замърсяват всяко селско дере, крайпътна канавка, нестопанисвана земя, както и язовирите у нас.

Един от най-забележителните случаи е „островът“ от отпадъци на река Искър в близост до Своге. Почистването на това плаващо сметище онагледява поговорката „след дъжд – качулка“. Трупаните незнайно колко дълго отпадъци по протежението на реката бяха отмити от придошлите води и намериха „бряг“ на стената на язовир „Своге“. Това наложи спешна среща между институциите, последвана от извънредно отпускане на сумата от 220 000 лв за почистване.

Подобни случки имаше в Бургаско и по река Струма, но почистването им не започна толкова бързо.

„Ситуацията е показателна за трайните недостатъци на действащата система за управление на отпадъците в България и в частност на разделното събиране на пластмасови отпадъци. Веднага след като снимките на острова от пластмаса на река Искър станаха популярни, много от възмутените казаха, че причината е единствено в хората, които хвърлят. Всъщност наблюдаваме как липсата или недостигът на контейнери за разделно събиране водят до ниски нива на рециклиране. А това е предпоставка за нерегламентирано изхвърляне или изгаряне на ценни рециклируеми суровини.“, казва Евгения Ташева от Екологично сдружения „За Земята“.

Преобладаващата част от отпадъците в плаващото сметище по р. Искър са пластмасови бутилки във всякакви размери. Същото се наблюдава и по Дунавските острови, където 80% от отпадъците са пластмасови бутилки[1]. Ситуацията в други големи и малки реки и водоеми из цялата страна е сходна. Имайки предвид, че пластмасовите бутилки от полиетилен терефталат (PET) са един от най-търсените материали за рециклиране, крайно необходимата реформа на системата следва да започне именно от пластмасовите бутилки. Още повече, 

новата европейска директива за ограничаване на еднократните пластмаси, която влиза в сила и у нас от юли 2021 г., задължава производителите да събират обратно 90% от бутилките, които пускат на пазара[2]. 

Решението, прилагано от все повече страни по света, е депозит върху всяка бутилка. Депозитът в случая представлява възстановяема парична сума в замяна на върната празна бутилка в магазин, както е при стъклените бутилки за бира. За да спре замърсяването на природната и градска среда с подобни отпадъци, депозитната система трябва да включва не само един вид стъклени бутилки, но всички размери и видове пластмасови, метални и стъклени опаковки за напитки.

Настояваме Министерството на околната среда и водите да почерпи от опита на над 10 европейски страни [3] и да въведе депозитна система за всички пластмасови бутилки. Това е желанието и на още над деветнадесет хиляди българи, които подкрепиха петицията „Повече море – по-малко пластмаса“ на екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България [4]. Депозитната система се препоръчва и от европейски политици на най-високо ниво като Франс Тимерманс [5], както и в обща позиция на двете най-големи асоциации на производителите на безалкохолни напитки в Европа [6].

Снимка: Иван Дончев/„Грийнпийс“ – България

Предимствата на депозита

– Депозитната система е ясна и лесна за използване: потребителите разбират смисъла на депозита за веднага, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране.

– Депозитите водят до повече рециклиране: по-голямото количество и по-доброто качество на върнатите бутилки позволяват рециклирането им отново в бутилки, което е и едно от изискванията на новата директива за ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, общото ниво на нерегламентирано замърсяване намалява наполовина, а броят неправилно изхвърлени бутилки намалява с 90%.[7]

– Депозитите са справедливи – поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват в сметища и депа или се изгарят в циментови заводи и тецове. Това представлява загуба за икономиката и растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“. Въвеждането на депозитна система не изисква разходи от държавата, а възстановява баланса между отговорността на производителите, потребителите и държавната и местна власт.

– Стимул за по-екологични опаковки – чрез системата за събирането на бутилки, която стимулира хората да ги връщат в магазините, заплащайки депозит, производителите поемат своята отговорност за опаковките, които произвеждат в много по-пълна степен, отколкото чрез цветните контейнери. Което следва да води към постепенното въвеждане на по-добри, по-трайни, годни за повторна употреба, рециклиране или компостиране опаковки.

– Обхватът на депозитните системи постоянно нараства –  такива действат в над 40 региона и държави по света [3], от които 10 са в Европа. До момента нито една от тези държави и региони не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат. В Литва депозитна система е въведена от 2016 г., а на път са още 11 страни и региони в Европа: Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия, Румъния, Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и дори Турция. 

 

Бележки

[1] Анализ на замърсеността на Дунавските острови, попадащи на територията на

област Русе, с твърди отпадъци: https://td-prista.org/files/Analiz_otpadaci.pdf

[2]  Чл. 9, ал. 1б от Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда:  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019L0904&from=EN 

[3] https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2020/12/GDB-2020-European-Chapter.pdf 

[4] https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1 

[5] [https://www.plasticsoupfoundation.org/en/2018/03/european-commissioner-frans-timmermans-reaction-on-dutch-deposit-scheme-postpone/ ]

[6] https://www.unesda.eu/wp-content/uploads/2020/09/UNESDA-EFBW-joint-paper-DRS.pdf 

[7] https://tfn.scot/news/deposit-return-scheme-could-reduce-plastic-litter-by-90 

,

Кой ще вземе милионите за спорния инсинератор в София?

Въпреки недоволството на софиянци от проекта общинската “Топлофикация София” обяви търг за внушителната сума, без да се съобразява с факта, че създава един изключително скъп източник на замърсяване във вече мръсния ни град. Столична община явно е твърдо решена да има завод за изгаряне на отпадъци в центъра на стойност 350 млн. лв. с ДДС след по-малко от две години. Можете да видите извънредния Facebook лайв на “За Земята” от вчера по темата тук.

Повече от любопитен е фактът, че е предвидено мегасъоръжението да изгаря 180 хил. тона годишно, но Столичното предприятие за третиране на отпадъци генерира много по-малко. Отчетите показват, че произведеният RDF не надвишава 61 хил. тона. годишно и остава въпросът откъде ще дойде разликата. Остава и въпросът заводът за отпадъци на Садината, за който се дадоха още 300 милиона защо работи толкова неефективно спрямо рециклирането.

Столичната община доведе до финалния праг идея на повече от десет години, която е технически, морално и идейно остаряла. Освен това затвърди традицията да взема решения непрозрачно, докато вниманието на обществото е привлечено от нещо друго или сме под карантина. Наближаването на изборите със сигурност са още една причина администрацията да се разбърза. Едва ли е случайно, че срокът за подаване на оферти е малко над два месеца – до 15 март.
Припомняме, че в момента част от отпадъците на София се изгарят в топлоелектроцентрали, свързани с бизнесмена Христо Ковачки — ТЕЦ “Сливен” и ТЕЦ “Бобов дол”.

Междувременно редица градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък. Това не накара Столична община да отстъпи, напротив, тя вкарва града в огромен дълг: от пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

“За Земята” спечели делото срещу доклада по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) и Върховният административен съд върна делото за преразглеждане, което означава, че финално одобрен доклад все още няма. Въпреки това Столична община пусна търга.

Хората, които живеят в близост, бяха първите, които се противопоставиха в съда на проекта, но загубиха делото срещу довода, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея. В продължение на две години “За Земята”, с помощта на програма “Достъп до информация”, водеха дело, за да получат гражданите достъп до пълната документация за строящия се завод, най-вече финансовите параметри. Делото беше спечелено, но документите продължават да се крият от общината. В крайна сметка Върховния административен съд потвърди, че информацията трябва да е публична, но в последното писмо от Столична община отново ни отказа достъп до Анализ разходи и ползи — финансовия документ, в който могат да се видят в подробности каква е финансовата логика зад инсталацията. Междувременно група общински съветници се активираха и поискаха референдум, който, за съжаление, не може да се реализира в пандемична обстановка”.

“След като администрацията показа, че е глуха за желанията на хората, е време за силен обществен натиск. Изгарянето на отпадъци е недопустимо да се случва през 21 век, в европейска столица. Дълги години общината неглижираше проблема, виждаме разделно събиране, което не е добре организирано и инсинераторът няма да реши магически всичко това. Напротив, ще ни накара да затънем в повече и повече отпадъци, или да ги внасяме, за да се захранва този голям капацитет.”, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на “За Земята”.

Популярни личности се включиха в кампания за ограничаване на пластмасата за еднократна употреба

В пробите на родните звезди са открити следи от 17 вида фталати и феноли

В телата ни се срещат над 20 вредни съединения, свързани с пластмасовите опаковки

Инициативата „Пластмаса в тялото“ подложи на изследване 10 български известни личности за наличие на опасни химикали, свързани с употребата на пластмасови опаковки за храни и напитки. Проектът се координира от Европейската мрежа за нулеви отпадъци в партньорство със „За Земята“ (България) и още четири европейски страни. Общо над 50 популярни личности от Белгия, България, Испания, Латвия и Словения се включиха в този здравен изследователски проект.

В инициативата у нас участваха актрьорите Деси Бакърджиева, Илияна Лазарова и Христо Мутафчиев; певиците Веси Бонева и Маги Джанаварова; спортистите Магдалена Малеева и Невяна Владинова и шеф-готвачът Дани Спартак. Кампанията подкрепиха и двама медицински специалисти, акушер-гинекологът д-р Добринка Петрова, както и естетичният дерматолог д-р Снежана Атанасова.

Изследванията, направени през месец октомври в лаборатория на Норвежкия институт за обществено здраве, показват еднозначно, че остатъчни вещества от пластмасовите опаковки се срещат често в човешкия организъм. В пробите от България са открити следи от 17 вида фталати и феноли, сред които моноетил фталат и метилпарабен с най-високите нива от всички участващи страни.

През последните години под предлог за по-лесно пренасяне, защита и хигиена на продуктите, се увеличи драстично използването на пластмасови контейнери за еднократна употреба. Оказва се, че пластмасата не само вреди на околната среда, но също така застрашава човешкото здраве.

Изследването има за цел да установи веществата, които попадат в човешкото тяло вследствие на употребата на еднократни пластмасови опаковки. Пластмасите, присъстващи в опаковките на храните, съдържат опасни вещества, които преминават в храната и проникват в телата ни. Според специалистите част от тези вещества се натрупват в организма и могат да доведат до различни заболявания като диабет, хормонални смущения, хипотиреоидизъм, безплодие и други.

Пластмасовите опаковки за контакт с храни включват широк спектър от няколко хиляди химикала, много от които не са адекватно изпитани за токсичност. Тези умишлено добавени химикали, както и между 30 000 и 100 000 непреднамерено добавени вещества, имат потенциал да преминават от опаковките в храните.

За да се промени тази ситуация е необходимо по-голямо познаване на проблема, промяна в хранителните навици в полза на здравословния начин на живот и най-вече промяна на политиките както на законодателно ниво, така и на целия бизнес с храни, опаковането и дистрибуцията им. Инициативата цели да повиши прозрачността и контрола върху химикалите в хранителните опаковки с еднакво високи стандарти за необработени и рециклирани материали и забрана за използването на най-опасните вещества за опаковане на храни. Опаковките за многократна употреба от безопасни материали предлагат подходящо решение, както на здравните рискове от еднократните пластмасови опаковки, така и на световния проблем със замърсяването с пластмаса.

задължителен фотокредит: Иван Дончев

Допълнителна информация:

https://zerowasteeurope.eu/library/declaration-of-concern/

Декларация на безпокойство и призив за действие по отношение на пластмасите, опаковките и човешкото здраве, водена от Zero Waste Europe, GAIA Asia-Pacific, GAIA US и Upstream – подписана от 160+ организации по целия свят с искане за законодателна защита от опасни химикали в опаковките на храните.

Направи си сам тест за наличие на следи от пластмаса в тялото: https://www.pfasfree.org.uk/beadtest

Партньори:

Като партньори в проекта участват и Rezero (Испания), Ekologi Brez Meja (Словения), Zero Waste Франция, Zero Waste Латвия, IMIM (Hospital del Mar Barcelona – в ролята на научни съветници). Проектът е подкрепен с експертното участие на д-р Miquel Porta, професор по превантивна медицина и обществено здраве, анализатор в IMIM – Hospital del Mar Институр за медицински изследвания, координатор на отдел „Изследвания“ в Клиника за молекулярна епидемиология на рака, професор по епидемиология в различни университети в Европа и Америка, бивш председател на Испанско общество на епидемиолозите и на Европейската федерация по епидемиология и автор на стотици статии публикувани в международни научни журнали.

Декември без отпадъци

Избираме нашия ДЕКЕМВРИ без отпадъци!
25 български организации се заехме да подготвим ценни съвети за това как да направим незабравими нашите празници с нулев отпечатък върху околната среда!
👉Включете се в борбата с отпадъци заедно с нас като се регистрирате на: https://bit.ly/zero-waste-december и изберете едно (или повече от следните действия):
– да намалите използването на пластмаса за еднократна употреба;
– да украсите дома си с естествени материали;
– да подарявате устойчиви и необходими подаръци;
– да опаковате подаръците с надциклирани материали като вестници, брошури, плат и други;
– да предотвратите разхищението на храна.
————————————————————————-
След вдъхновяващия успех на събитието „Юли без пластмаса“ кампанията продължава в един от най-наситените със специални поводи месеци в годината.
ℹ️ Според данни на Евростат за 2017 година всеки българин изхвърля средно по 435 кг отпадъци на година, от които 70 кг храна според Центъра за оценка на риска по хранителната верига към Министерството на земеделието, храните и горите.
————————————————————————–
КАК можем да редуцираме това количество⁉️
В рамките на един месец ще споделяме с вас полезни, любопитни хрумки, информация и съвети 👇
Споделяйте и вашите с #ДекемвриБезОтпадъци и #ZeroWasteDecember .
Можете да обновите профилната си снимка с тематичната рамка с надпис „Моят декември е без отпадъци“:
www.facebook.com/profilepicframes/?selected_overlay_id=4604391736302196
Нека направим празниците незабравими за нас и околната среда!
—————————————————————————–
Организатори: Екологично Сдружение За Земята, “Грийнпийс” – България, Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, Основа, ZERA,WIND2WIN, Ателие Трион, Plastic Free Coffee Lovers, Smart Business Vision, Station Zero, Thrift Sheep, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Zero Hero, Сдружение “Свят на бъдещето”, Фондация ManEco, Tierra Verde България, Eco Switch, Фондация Корен, Градско градинарство, Surfrider Foundation Sofia, Сдружение Горичка, Фондация за биологично земеделие “Биоселена”.
Медиен партньор: GoBio

Пластмасовата хигиена. Митове и факти

Има ли връзка между еднократната употреба и хигиената?

Автор: Сабина Максимова
Обявяването на пандемията от Ковид-19 даде старт не само на невиждани противоепидемиологични мерки, а и на тенденция за по-масова употреба на еднократни пластмасови съдове за консумация на храни и напитки.  През лятото на 2020 г. в много туристически обекти и заведения за хранене стандартната посуда от керамика и метал беше заменена с еднократни пластмасови чинии, купи, чаши и прибори. Като граждански активисти, забелязахме и съществено увеличение на оплакванията от родители на деца в детски градини, свързани с „препоръчителна употреба“ на еднократни чаши за пиене на вода. Преминаването от съдове за многократна употреба към такива за еднократна в контекста на „Мерки за превенция на разпространението на Ковид-19“ съдържа и налага внушения в обществото, че еднократната употреба е по-хигиеничният начин за консумация на храни и напитки. За обществото е важно да поддържа здраве и благополучие, което се случва със следване на добри практики, научни доказателства и факти. Налагането на еднократна посуда под предтекст, че последната дава повече хигиена и сигурност против разпространението на каквито и да е зарази, е тенденциозна, неоснователна, нерегламентирана и съдържа в себе си кардинални противоречия. 

Пластмасова хигиена? Има ли въобще връзка между еднократната употреба и хигиената, и ако да – каква? Запознайте се със 7-те най-големи заблуди относно „връзката“ между пластмасата и хигиената. 

Мит 1:  Еднократната пластмасова посуда е стерилна

От 80-те години на миналия век еднократната пластмаса навлиза все по-масово в областта на медицината по целия свят. Еднократните спринцовки, игли, ръкавици и други консумативи облекчават съществено вътрешноболничните ресурси, необходими за стерилизация на многократните алтернативи в манипулационните кабинети, и не само. Цената за изхвърлен отпадък от тези консумативи в годините преди да стане ясно какви са последствията от масовата употреба на еднократна пластмаса, са съществено по-ниски от цената на спазването на най-високите възможни стандарти за хигиенизация. Измиването и стерилизацията, строгият контрол на потоците от замърсени материали, режийните разходи и високият праг на инвестиции, необходими за подсигуряване на автоклави и друг вид апаратура за безупречна хигиена са съвкупност от фактори с много висока цена.  Чрез еднократните медицински консумативи медицинската услуга намаля своята себестойност.  

Митът за чистотата на еднократната пластмаса до известна степен се основава на употребата и в медицински контекст, където пластмасовите консумативи са стерилни. Това, обаче НЕ важи за пластмасовите съдове, предназначени за контакт с храни – чинии, купи, лъжици, вилици, чаши. Два различни класа продукция са пластмасите, предназначени за санитарно-хигиенни нужди и тези за храни. Пластмасите в клас „санитарно-хигиенни нужди“ са произведени от различен вид пластмаси, с различни формули и компоненти, като някои от тях имат антибактериална повърхност. Всеки един медицински консуматив, действително се стерилизира посредством различни технологии (включително радиация) преди да бъде опакован в защитна среда. Това пластмасово изделие притежава специална индикация за стерилност със съответния сертификат и срок на годност. Цената на изделието е от 100 до 1000 пъти по-висока от пластмасов аналог със сходен обем на пластмасово съдържание в клас пластмаси за хранителната индустрия (сравняваме тяло на спринцовка с вилица, например).

Съдовете за хранене за еднократна употреба притежават сертификати за допир с храни и определени сертификати за задължителни качества, за да бъдат допуснати за пласмент, но НЕ са стерилни!

Мит 2: По-добре да изхвърлим, отколкото да измием

Много преди обявяването на пандемия съществуват редица мерки за опазване на обществената хигиена и неразпространение на заразни заболявания. Всеки един цех, заведение, детска градина, получават специални разрешителни за упражняване на дейност. Дейността се контролира от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Едно от основните изисквания, например, е ХАСЕП. Тя представлява съвкупност от системи за вътрешна регулация за контрол, чисти и мръсни потоци на посуда и материали, хигиена на всички повърхности, здравен статус на персонала, зает в производство; приготовление; пакетиране; сервиране и транспортиране на храни. За многократната посуда е определено официално изискване на БАБХ за необходимата температура на измиване и изплакване на посуда. Известно е, че измиване на над е 63,5 º С неутрализира всички патогени. Затова съдомиялни машина, които работят на съответния температурен режим, предлагат на потребителите гарантирана  хигиена.  Да припомним и препоръките на Световната здравна организация ( СЗО) –  измиване с топла вода и сапун. Сапунът разрушава липидния слой на вируса и го прави нежизнеспособен. Късата верига за изпълнение на хигиенните норми при многократните съдове е също много по-надеждна от дългата верига на изпълнение и контрол при еднократните. Измиването на една метална вилица, например, се случва само на няколко метра от мястото на консумация, за което в ХАСЕП системата отговарят 2-3 души. Вилица от еднократна пластмаса започва живота си от петролен кладенец на другия край на планетата, превръща се в пластмасов гранулат, който се транспортира по въздушен, наземен и морски транспорт, преди да стигне до предприятия за формоване и да премине през още стотици ръце в дистрибуционната верига от завода, през логистични бази, междинни складове, и още транспорт до… вашата ръка. Според изчисления на световната екологична организация Greenpeace, пътят на един пластмасов предмет от първоизточника до Вашата ръка е 6 000 километра! Заслужава си да се замислим за чистотата на предмета и за контрола по тази дълга верига на изпълнение,  нали?  

Мит 3: Пластмасата е по-чиста, защото не е ползвана 

Неизползваната пластмасова посуда за еднократна употреба винаги се съхранява в близост до мястото за сервиране на храна и напитки. Предимно в открити и разопаковани стекове. Не е известно преди колко време са били разопаковани, какъв контакт са имали с обкръжаващата среда. Характерно за чашите за еднократна употреба е стифирането и почти неизбежното докосване на чашата по ръба, който влиза в контакт с устата на пиещия от нея. Това компрометира хигиеничността на съда и добавя много неизвестни. Чашите и посудата, които се предлагат при самообслужване, в това число и найлоновите торби, са изложени и на влияния от всички преминаващи ползватели без контрол върху хигиената. Да вземем за пример стековете с пластмасови чаши в диспенсърите за вода в офисите. Колко често се случва да се дръпне по-голям от необходимия брой чаши и после да се върнат обратно в стека? Друг пример са рулата с найлонови торби в големите магазини за хранителни стоки. Статистиката показва, че отделянето на ръбовете на торбата става най-често по метода на „наплюнчения пръст“. Разтревожени потребители са публикували в мрежата над  56 000 000 статии, видеа и снимки със съвети на тема как да отворим найлонова торба (bag opening frustration) без да си помогнем със слюнка. Тази концепция не отговаря на общоприетите представи за хигиена, нито на препоръките за ограничение на заразни заболявания. 

Мит 4: Когато използваме пластмаса, ще предотвратим заразяване с Ковид-19

Голям брой тестове и много спорове в науката съществуват по въпроса колко дълго се задържа вирусът на SARS-CoV-2 (Коронавирус COVID-19 ) върху различните повърхности. Темата засяга пряко създаването на адекватни препоръки за това как и колко често да бъдат хигиенизирани/дезинфектирани повърхностите в помещенията, където се събираме по различен повод – работа, учене, хранене, социализация. Известно е, че вирусът може да се задържи на открито до няколко дни. Неговата жизнеспособност зависи от атмосферните условия – топлина, влага, светлина. 

Два са неоспоримите научни аргументи, които разбиват мита за връзката между употреба на еднократна пластмаса и разпространението на COVID-19. Първият е, че капко-слюнковият начин на разпространение е водещ. Т.е. заразата се осъществява по въздушен път, от човек на човек. Вторият аргумент е, че поставен при равни условия върху различни повърхности, животът на вирус  SARS-CoV-2  е най-дълъг върху пластмасова повърхност: около 6,8 ч. върху пластмаса. Следван от задържане върху върху стомана – 5,6 часа. Два пъти по-кратко спрямо пластмасовата повърхност вирусът живее върху мед. Най-дълго се задържа във въздуха.

Ако предположим, че в едно помещение са разположени един до друг пластмасов и метален или керамичен съд, то ще знаем, че ако върху всеки от тях има вирус, вероятността да се заразим е най-голяма при консумация на храна именно от пластмасовата чиния. Като прибавим и факта, че последната никога не е била стерилизирана или хигиенизирана (виж. Мит. 1 и 2), то тогава няма да е в услуга на истината да твърдим, че употребата на пластмасови съдове ни предпазва по какъвто и да било начин. 

Източник:

Мит 5: Препоръчват се еднократни съдове 

Световната здравна организация, която обяви глобалната пандемия от COVID-19, следи тенденциите в разпространението и развитието на вируса и не на последно място – издава препоръки за справяне и поддържа специална секция в своя уебсайт, посветена на фалшиви новини и митове. СЗО никога не е препоръчвала употреба на еднократни съдове за хранене и пиене, като мярка за ограничаване разпространението на заразата. Препоръката е да се спазват всички хигиенни норми такива, каквито са били до момента, и към тях да се добави т.нар. социална дистанция – избягване на струпвания на хора на едно място, и употреба на лични предпазни средства. 

През лятото на 2020 г. ние, като потребители, станахме свидетели на извеждане на стандартната посуда от керамика и метал в много от заведения и туристически обекти, и замяната й с еднократни чинии, купи, чаши и прибори от еднократна пластмаса. Интересен е фактът, че препоръките се издават от страна на здравни инспектори по район и са устни т.е. без  никакви писмени предписания. Такива препоръки, макар и спазвани от собствениците на заведения и туристически обекти, остават неофициални, защото НЕ отразяват насоки на СЗО, нито официални насоки на Министерство на здравеопазването (МЗ), нито се обосновават на факти и научни доказателства.

Мит 6 : Експертите смятат, че еднократните съдове са по-хигиенични 

СЗО никога не е издавала препоръка за употреба на еднократни пластмасови съдове, като мярка за справяне с пандемията от COVID-19, но щом някои български здравни инспектори препоръчват тази мярка, може би имат право?

Скоро след официалното обявяване на пандемията, над  150 водещи учени, вирусолози, епидемиолози и здравни експерти от 18 държави се обединиха в официална декларация, която съдържа общата им позиция в защита на фактите. В нея експертите единодушно заявяват, че няма абсолютно никакви научни факти, които да обосноват изискване за употреба на еднократен съд с цел по-висока хигиена.  Необходимо е да се продължи спазването на всички базови хигиенни изисквания такива, каквито са били преди пандемията. Това е напълно достатъчна мярка за превенция. Твърденията за по-висока хигиена на еднократните съдове са научно необосновани.

„Въз основа на най-добрите налични научни факти и препоръки на държавни здравни експерти става ясно, че системите за многократна употреба могат да се използват безопасно, като се прилагат базови хигиенни практики.“  

Мит 7: Посветен на всички, които все още са убедени, че е хигиенично да употребяваме еднократна пластмаса. 

Изхвърлянето на еднократна пластмаса в околната среда не е и не може да бъде хигиенично. Околната среда е жизнена среда, от която човекът и всички живи същества черпим необходимите ни вещества за физическото ни съществуване. Всеки човек изпива на ден по 1-3 литра вода и вдишва по 6000 литра въздух, изхранва се с между 0.300 – 1.5 кг храна на ден. Когато всички тези основни компоненти за поддържане на живот и здраве са замърсени, не може да се говори за хигиена. 

Пластмасата е създаден от човека синтетичен материал, чийто състав не се открива в природата. Затова пластмасата се явява механичен и химичен замърсител. В ролята на механичен замърсител е микропластмасата – миниатюрни частици пластмаса, които попадат в нашата храносмилателна система, оттам в кръвта и в органите, като учените все още нямат информация за вредите, които този тип замърсяване нанася на нашите тела. 

В ролята на химичен замърсител са компонентите, от които е съставена пластмасата. Те навлизат в човешкото тяло именно чрез околната среда – чрез почвите , водата, по въздушен път. 

А сега и фактите за състоянието на жизнената среда, силно повлияно от навика да се изхвърля еднократна пластмаса с цел „хигиена“. 

Само за последните 10 години в света е произведена повече пластмаса, отколкото за предходните 100 (считано от откриването на бакелита през 1907 г.). Годишно се произвеждат по 300  милиона тона пластмаса, което е приблизително равно на общото тегло на всички хора, населяващи Земята. 

До момента на Земята има 8  милиарда тона натрупани пластмасови отпадъци. Разпределени един до друг, те покриват цялата площ на планетата. 

В над 80% от всички солни проби по света се откриват микропластмаси

В кръвта и метаболитните продукти на 95% от хората по света се откриват следи от пластмаса. 

Микропластмасите, както и химичните синтетични агенти, от които са съставени, доказано предизвикват  метаболитни смущения (хормонални проблеми, затлъстяване, репродуктивни проблеми, вкл. стерилитет)  и ракови заболявания за хората във всички възрасти.  

Заключение

Необходима ни е качествена промяна в нагласата към еднократна пластмаса. Когато обществото е подведено да вярва, че употребата на еднократни пластмасови изделия е обосновано от фалшиви твърдения за повече хигиеничност и се представя като здравословна практика, ще ставаме все по-болни. Здравето е важно. И постигането на това така желано благо зависи от участието на всеки един от нас в опазване на чистотата на жизнената ни среда, наречена още „околна“. Затова можем да кажем, че ако има връзка между хигиената и еднократната пластмасата, то тази връзка по-скоро е обратнопропорционална. Особено, когато погледнем на нея в дългосрочен план. Дългосрочен план обаче няма да има, ако продължим да пренебрегваме тревожните сигнали за собственото ни здраве и продължим да изхвърляме безпрецедентни количества от този вековен замърсител. 

 1. Източник : Може ли медицината да съществува без пластмасата? National Geographic Science
 2. ХАСЕП (НАССР) система. БАБХ
3. “The Conversation“ Journal
4. The story of a spoon. Видео. Greenpeace International
5. Източник: The New England Journal of Medicine
6. World Health Organization. (СЗО. Съвети към обществото във връзка с COVID-19)
7. Health Expert Statement Addressing Safety of Reusables andCOVID-19
8. Break Free From Plastic
9. Пластмасов Атлас. Break Free From Plastic и За Земята

Актрисата Лили Гелева, „За Земята“ и „Грийнпийс“-България внесоха петиция, с която настояват за край на пластмасовото замърсяване

Снимки: © Деннис Тодоров/ „Грийнпийс” – България.

Спешни и амбициозни цели за справяне със замърсяването с еднократна пластмаса поискаха с подписите си 19 377 българи. Петицията беше внесена в Министерство на околна среда и водите тази сутрин, 28 октомври, лично от актрисата Лили Гелева и активисти на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. Малката група беше посрещната от служител на Едно гише. Петицията е приета и заведена в деловодството с входящ номер. Всички присъстващи носеха маски и спазваха всички правила за безопасност. 

Инициативата е на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България, а Лили Гелева активно подкрепи кампанията. Изпълнителката на песента „Писмо в (пластмасова) бутилка“ от години има активна гражданска позиция срещу прекомерната употреба на пластмаса и защитава правото ни да живеем в чиста околна среда. 

От юли 2021 г. влиза в сила общоевропейската забрана на осем вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени съдове за храна и напитки и  изделия от оксо-разградима пластмаса. Тези мерки обаче са минимални и някои от най-често срещаните и лесно заменими продукти ще продължат да са с нас като найлоновите торбички, кутиите за храна, чаши за кафе, включително и т.нар. „картонени“ чаши с вътрешен пластмасов слой, мокри кърпички и др.

Подкрепилите подписката са на мнение, че институциите могат да въведат много по-амбициозни цели, за да намали замърсяването още в началото. Още повече, много от продуктите не се рециклират или рециклирането излиза твърде скъпо и нерентабилно, което означава, че най-вероятно ще бъдат изгорени в циментови заводи или топлоелектроцентрали – порочна практика, с която двете природозащитни организации се борят от години

Българите казват, че подобна стъпка е необходима и искат да участват в решаването на проблема, доказа представително изследване на „За Земята“, проведено в началото на 2020 година. Над 90% от запитаните са готови да се откажат от използването на някои от най-замърсяващите пластмасови изделия с кратък полезен живот.

Изследванията показват, че в земеделската земя, във водата, дори в телата ни има микроскопични парченца пластмаса, които попадат там с храната и бутилираната вода. Макар и често невидими с просто око, те влияят негативно на здравето, а за животните, които често ги бъркат с храна, могат да са смъртоносни. Всяка година стотици хиляди морски птици и бозайници по света умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с тези отпадъци. 

Пластмасата е и най-големият замърсител по черноморските плажове: 84% от откритите отпадъци са пластмасови. След цигарените угарки най-много са капачките от бутилки, чашките, парчета стиропор, опаковките от бързи закуски, бутилките за напитки, както и пластмасовите торбички. Замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса на ден.