Търси в ресурсите
Уебинар: Такса 'смет' в Парма, 25 юни, 13ч

25 юни: Уебинар Такса „Битови отпадъци“ на база количество – Опитът на град Парма

Отсрочката на задължителното формиране на такса битови отпадъци на база количество у нас дава ценно допълнително време за задълбочено изследване на работещите модели. С цел да подкрепи усилията на българските общини за подобряване на управлението на битовите отпадъци.  За Земята организира поредица от информационни уебинари, посветени на такса “битови отпадъци” в различни по размер и характер европейски общини.

Започваме с пример от Италия, който показва нагледно как се въвеждат справедлива такса „битови отпадъци“ и разделно събиране от врата на врата в 200-хиляден град само за 4 години.

Каним всички заинтересовани да се включат в уебинара. 

Какво да очаквате

  • Как подобрението на разделното събиране и промяната в таксата вървят ръка за ръка
  • От какви елементи се формира таксата
  • Как общината мотивира населението да спазва правилата
  • Възможност за въпроси към гост-лектора
  • Възможност за обмен и обсъждане на различните виждания на участниците в последната част на събитието

Как да се включите

Дата: 25 юни 2021 г. от 13:00 до 14:30 ч.
Място: онлайн платформа zoom
Линк: След предварителна регистрация тук ще получите имейл с информация за включване в уебинара.
Език: Ще има симултанен превод на български език.
Лектор: Габриеле Фоли, бивш зам.кмет на град Парма и един от главните действащи лица в трансформацията на местната система за управление на отпадъците.

Запис на изложението на лектора ще бъде достъпен след събитието. Въпросите и дискусията няма да се записват.

 

 

За лектора: Габриеле Фоли е бивш заместник-кмет по околна среда в Парма. Преди да бъде назначен в общината, той е активист за Нулеви отпадъци в региона. Като зам.-кмет Фоли въвежда разделно събиране от врата на врата и стартира схема за заплащане ‘плащаш колкото изхвърляш’. Той разказва за пътя, по който общината и местната общност е преминала по време на много конференции и семинари в цяла Европа (Мадрид, Жирона, Рим, Бари, Неапол, Касел, Брюксел, Флоренция и Париж), а сега, макар и виртуално, в България. 

За Парма: Парма е град в Северна Италия, в който живеят близо 200 000 души. Въвеждането на схема за Нулеви отпадъци, обхващаща цялото население, е най-мащабната промяна в Италия. За по-малко от 5 години разделното събиране нараства от 48% на 80%.

Можете да се запознаете предварително с историята на Парма по пътя към Нулеви отпадъци тук: https://www.zazemiata.org/resources/razkaz-za-parma/ 

Регистрирайте се тук https://forms.gle/BJBPUc6EjDzdADDw6

Какво научихме от уебинар “Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва”?

На 3 юни 2021 г. се проведе уебинар на тема „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва” от 14 до 16 ч. Събитието беше част от поредицата „Депозитните системи в Европа” на тема системите за възвръщаем депозит за опаковки за напитки, първото от които се състоя в края на февруари.

По време на второто издание на 3 юни разгледахме по-задълбочено две вече утвърдени депозитни системи – тези във Финландия и Литва. Наши гости бяха Томи Вихавайнен и Саулиус Галадаускас. По време на уебинара участниците имаха възможност да зададат своите въпроси директно на лекторите и да участват в дискуция по темата.

Покани за събитието бяха изпратени на представители на бизнеси в сферата на производство, пакетиране, разпространение и продажба на храни и напитки, бизнес асоциации, организации за оползотворяване и рециклиране на отпадъци, общини, министерства, научни и образователни среди, медии и други заинтересовани страни.

Повече за лекторите:

Г-н Томи Вихавайнен е директор на оператора Palpa, който управлява депозитната система във Финландия. Организацията управлява системи за връщане на депозити за алуминиеви кутии, PET бутилки и стъклени бутилки, които могат да се рециклират. Годишният обем на възвръщаемост е 2 милиарда с общ процент на възвръщаемост 93%. Организацията Palpa има екип от 13 човека и имат стратегия да възлагат всички операции на външни изпълнители. Г-н Вихавайнен отговаря за услугите за производители и вносители на напитки, политиките в областта на ICT, комуникациите и човешките ресурси.

Г-н Саулиус Галадаускас има солиден опит в управляващия екип на Coca-Coca Baltic от 1996 г., а от 2004 г. е член на управляващия екип на BBH / Carlsberg Baltic. От 2009 г. до момента е президент на литовската асоциация на пивоварите и директор на публичното предприятие DESA (депозитна система за многократно зареждащи се стъклени бутилки). От въвеждането на депозитна система за опаковки в Литва през 2014 г. е председател на управителния съвет на литовския администратор. Г-н Галадаускасс е и вицепрезидент на Литовския национален олимпийски комитет и президент на Литовска спортна асоциация на майсторите.

Екипът на За Земята ще продължи дискусията по темата и ще работи за въвеждане на депозитна система в България като доказано решение за намаляване на замърсяването с пластмаса.

Научете повече за депозитната система

Можете да се запознаете с презентациите на лекторите:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [535.05 KB]

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [15.21 MB]

Spittelau by Magno PhotographyCC BY 2.0

Защо изгарянето няма да реши проблемите на общините с отпадъците

Всички сведения сочат, че България има нужда от качествена промяна на управлението на битовите отпадъци. Настоящият текст изнася важни данни относно рисковете, свързани с изгарянето на отпадъци, и предлага примери за печеливши стратегии за справяне с битовите отпадъци на местно ниво. Производителността на ресурсите в България е най-слаба в ЕС – с близо шест пъти по-ниска от средното ниво, а използването на вторични суровини в българската икономика е пет пъти по-ниско от средното за ЕС.

Важни обстоятелства, с които местните власти се налага да се съобразяват през 2021 г., включват:

  • нови европейски цели и произтичащи нови задължения за кметове и производители;
  • изострено обществено внимание във връзка със скандали с плаващи сметища, незаконни сметища, включително и от вносни отпадъци, незаконно изгаряне на отпадъци, лошо качество на въздуха на много места из страната;
  • управлението на отпадъците заема съществен финансов ресурс от общинските бюджети и съответно местните данъци и такси, а разходите ще продължават да нарастват;
  • бързо запълващи се или вече препълнени клетки на регионалните депа;
  • нормативни ограничения за количествата депонирани отпадъци;
  • няма европейски средства за уголемяване на капацитета на депата;
  • нарастващи разходи за депониране, които от 2022 г. са 95 лв/тон;
  • задължително разделно събиране на биоотпадъци от 2024 г.;
  • задължително разделно събиране на текстилни и опасни битови отпадъци от 2025 г.

Добрата новина е, че в Европа вече има стотици общини от всякакъв размер и характер, които успешно постигат високите нови европейски цели за кръгова икономика и ефективно използване на ресурсите. Повече подробности вижте на https://zerowastecities.eu/ и https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2021/06/ZWCC-2-pager-illustrated_BG.pdf

Още една добра новина е, че бъдещите европейски средства са насочени изключително към кръговата икономика и намаляването на отпадъците, в унисон със стратегиите и законодателството, така че инвестициите в управление на отпадъците да бъдат в интерес на прехода към по-ефективно и дълготрайно използване на материалите в икономиката.

Периодът на изготвянето и приемането на нови общински планове за управление на отпадъците е подходящ момент за преосмисляне на управлението на битовите отпадъци на местно ниво спрямо новата действителност на повишени изисквания, разходи и цялостен натиск за по-ефективно управление на твърдите битови отпадъци.

В последно време изгарянето на отпадъци често се предлага като бързо решение на растящите количества битови отпадъци и намаляващото място в регионалните депа. В действителност изгарянето не решава общинските проблеми с отпадъците, а създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране.

Съществуват напълно изпитани и добре документирани примери за работещи подходи на местните власти от Европа и целия свят, които постигат върхови резултати с устойчивото си управление на отпадъците без изгаряне. Пътят към кръговата икономика оставя изгарянето в миналото и се основава на оптимизирано разделно събиране при източника и максимално материално оползотворяване на рециклируемите материали и биоотпадъците. За разлика от изгарянето, тези подходи са по-резултатни, по-евтини, по-адаптивни, безрискови и безопасни за човешкото здраве и околната среда.

Изложените по-долу твърдения и предложения се основават на информация от проверени и авторитетни източници, описани в края на документа, които стъпват на строго научен подход, базиран на реални данни.

Нови зелени политики

Стратегически документи на европейски институции поставят изгарянето на отпадъци сред нежеланите опции за развитие

Европейският съюз е поел по пътя към кръгова икономика без изгаряне на отпадъци и това е отразено не само в стратегии, но и в нормативната рамка и критериите за отпускане на европейски средства за инфраструктура и дейности по управление на отпадъците. Оптималното възстановяване и връщането в икономиката на суровини и предмети е основополагащо условие за кръговата икономика, към която се стремим като част от Европейския съюз. В новата общоевропейска нормативна, стратегическа и икономическа рамка изгарянето се нарежда на опашката сред нежеланите методи за третиране на битовите отпадъци заедно с депонирането.

Няма пари за горене

Финансовите механизми на ЕС не подкрепят изгарянето на отпадъци

  • Механизмът за възстановяване и устойчивост изрично определя изграждането на нови съоръжения за изгаряне на отпадъци (инсинератори) като пример за недопустима дейност, която пречи на постигането на по-високи резултати в управлението на отпадъците и върви срещу прехода към кръгова икономика.
  • Средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), които осигуряват европейското финансиране на досегашната Оперативна програма околна среда и за бъдещата Програма „Околна среда“ 2021-2027, няма да могат да се използват за изграждане на инсталации за изгаряне или друг вид енергийно оползотворяване на отпадъци.
  • Механизмът за справедлив преход също определя инвестициите в инсталации за изгаряне на отпадъци като недопустими, следвайки принципа за „ненанасянето на вреда“, установен в Европейския зелен пакет.

Явна и скрита цена на изгарянето

Въздействия на изгарянето на отпадъците върху здравето, околната среда и обществения бюджет.

"Hundertwasserovo mistrovské dílo - Müllverbrennungsanlage Spittelau" by cz.EightyFour

Spittelau – 50-годишният инсинератор във Виена

Най-често споменаваните примери за изгаряне на отпадъци в Европа са прогресивно остаряващи съоръжения към края на проектния си полезен живот, като например художествено издържания отвън инсинератор във Виена, построен преди половин век през 1971 г.

Нови съоръжения за изгаряне се планират предимно извън Европа, а реализацията на нови големи проекти в Европа търпи значително забавяне, съпътствано от финансови и технически проблеми (виж примерите по-долу от Дания, Нидерландия и САЩ).

Токсични емисии

Изгарянето превръща отпадъците в токсична пепел и атмосферни емисии на коктейл от вредни вещества: не само фини прахови частици, но също и нано частици (под 1 микрон), живак, ракообразуващите диоксини и фурани, които са сред най-токсичните известни вещества. Тези емисии изискват сериозен контрол на замърсяването, тъй като вредните им въздействия върху човешкото здраве са ясно установени.

Например планираният столичен инсинератор би отделял всеки ден в продължение на 26 години допълнителни 35 кг фини прахови частици във вече замърсения въздух на София.

» Вижте повече подробности: Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София

От своя страна, променливият и нехомогенен състав обуславя трудно предсказуемите свойства на отпадъците и създава сериозни проблеми при контрола на замърсяването. Например тъй като наличието на хлор е предпоставка за образуването на диоксини при изгаряне, а хлорът е често срещан елемент в твърдите битови отпадъци, това от една страна създава риск от опасни емисии, а от друга – изисква сериозни разходи за боравене с постъпващите отпадъци. Пепелта и шлаката, оставащи след изгарянето, често съдържат опасни вещества като тежки метали и още диоксини и фурани и обезвреждането им в специални депа струва скъпо.

Изгарянето на отпадъците не премахва нуждата от депониране, поради ежедневното образуване на големи количества пепели (около една четвърт от теглото на изгорените отпадъци), някои от които силно токсични.

Например планираният столичен инсинератор към Топлофикация София би образувал 122 тона дневно, от които 22 тона опасен отпадък при 180 000 тона изгорени отпадъци годишно.

Емисиите на диоксини и други токсични замърсители от най-съвременния инсинератор в Холандия (Reststoffen Energie Centrale-REC) редовно надвишават позволените според разрешителното му и според европейското законодателство.

» Вижге повече подробности: Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите

» По-подробно с конкретните рискове от изгарянето на отпадъци можете да се запознаете от интерактивната инфографика „Изгарянето на отпадъци: Какво премълчават Топлофикация София и Столична Община”

Скъпо и неефективно начинание

Изгарянето е най-скъпият начин за третиране на отпадъци заради голямото начално капиталовложение (450-990 евро / тон годишно) за функционалния живот на съоръжението и високите оперативни разходи на инсинераторите.

Капиталовложението включва не само горивната инсталация, а също и придружаващите технологии за пречистване на опасните емисии, произтичащи от изгарянето на отпадъци. Разходите за поддръжка включват персонал и консумативи, техническа поддръжка (редовна планова подмяна на горивен котел, скара и др.), депониране на токсична пепел в специализирани (най-често далечни) депа и др.

Например инвестицията и поддръжката на планирания инсинератор към ТЕЦ София биха стрували на местните данъкоплатци почти един милиард лева за 26-те години експлоатационен срок на съоръжението. Тези данни се потвърждават от опита на град Детройт в САЩ, където в рамките на 30 години са били платени над 1 милиард щатски долара за изграждането и експлоатацията на съоръжение за изгаряне, което вкарва местната власт в сериозни задължения и дори принуждават общината да обяви фалит през 2013 г.

Наличието у нас на циментови заводи с разрешителни за изгаряне на модифицирано гориво, получено след преработката на битови отпадъци (т.нар. RDF – refuse derived fuel), наред с няколко остарели топлоелектрически централи съвместно изгарящи отпадъци и въглища, изглежда като измамно лесна възможност за намаляване на депонираните отпадъци до 10% до 2035 г. Но разходите и тук са големи, тъй като RDF има отрицателна стойност за общините и приемането и превоза на всеки тон отпадъци до тези съоръжения се заплаща от местния бюджет.

Сравнено с други методи за производство на енергия, цената за изгаряне на отпадъци се нарежда на второ място след атомната енергия и е по-скъпо дори от въглищните централи (по данни от САЩ).

» Повече информация за разходите, свързани с планираната инсталация за изгаряне в София вижте тук:

Мръсната тайна на Столична община

Софийският инсинератор – дупка за милиарди

Освен високата си цена, енергията, произведена от отпадъци, не е нито чиста, нито възобновяема, тъй като отпадъците съдържат материали, получени от изкопаеми горива, като пластмасите. Емисиите на въглероден диоксид от инсталациите за изгаряне на отпадъци са приблизително равни на тези от производството на енергия от въглища.

Съществуват значително по-модерни, устойчиви и икономични решения за осигуряване на отопление.

» За повече информация можете да се включите в конференцията за устойчиво отопление и сградно обновяване за региона на Централна и Югоизточна Европа, организирана от За Земята на 21 – 25 юни 2021 г. онлайн в Zoom.

Опитът показва, че много често съоръженията за изгаряне се планират с твърде голям капацитет. Това е предпоставка за проблеми, тъй като създава търсене за по-големи количества отпадъци от достъпните на местно ниво, което има двоен нежелан ефект от гледна точка на устойчивото управление на отпадъците според принципа за близост и йерархията за управление на отпадъците, заложени в европейското и националното ни законодателство. От една страна, това води до внос на отпадъци от други региони, страни и сектори (например утайки от пречистване на отпадъчни води).

Например, въпреки че първоначално е предвиден за изгаряне само на местни битови отпадъци, най-новият инсинератор в Холандия (Reststoffen Energie Centrale-REC) вече гори битови и производствени отпадъци и утайки от цялата страна.

Друг знаков пример за тази тенденция е датският инсинератор Амагер Беке (Amager Bakke) в Копенхаген, струващ около 500 милиона евро, който се бави дълги години и в крайна сметка заработи с големи финансови и технически затруднения, като се налага да запълва свръх-големия си капацитет с вносни отпадъци.

Повече подробности вижте тук: Датско фиаско: заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген

Дори датският министър на енергетиката и климата Дан Йоргенсен се изказва срещу вноса и изгарянето на отпадъци в Дания.

От друга страна, наличието на големи съоръжения за изгаряне на отпадъци ограничава развитието на мерки за предотвратяване на отпадъците и системите за разделно събиране и рециклиране като изземва рециклируемите материали, много от които имат висока калорична стойност, подходяща за горене – пластмаса, хартия, текстил и др.

Според експертен доклад на Световната банка, изготвен за Министерството на финансите, в България се рециклират приблизително 32-42% от общото количество рециклируеми отпадъци или около 10–15% от общото количество битови отпадъци. Тъй като сепарирането на смесени битови отпадъци е неефективен начин за отделяне на рециклируеми отпадъци и постига резултати от порядъка на 3-5% (максимум 9-10%), не може да се разчита на предварителното третиране на смесено събраните битови отпадъци преди депонирането им за постигане на задължителните цели за рециклиране. Следователно изключително важна и спешна задача пред общините е да се подобри значително разделянето при източника. Без коренно подобрение на разделното събиране намаляването на депонирането би могло да се случи единствено за сметка на увеличаване на изгорените отпадъци, водещо до силно нарастващи разходи. Тази тенденция е обратна на посоката на развитие към кръгова икономика, предприета от ЕС.

Значителните колебания и сериозни промени на международния пазар за отпадъчни потоци – като например затварянето на китайските граници за внос на нискокачествени отпадъци – съоръжения без никаква гъвкавост, каквито са големите инсинератори, не позволяват бърза адаптация на системата за управление на отпадъците. При положение, че се изгарят както нерециклируеми, така и рециклируеми отпадъци, инсинераторите създават дългосрочно търсене за стабилни или нарастващи количества отпадъци, като по този начин отнемат ценни суровини от рециклиращата промишленост и възпират развитието на мерки за предотвратяване на (горимите) отпадъци.

Силен обществен отзвук срещу изгарянето на отпадъци

Изгарянето на отпадъци не се ползва с общественото одобрение и местни общности по цял свят се противопоставят дейно и продължително на планирани или действащи съоръжения.

Освен със здравни и екологични рискове, съоръженията за изгаряне са свързани и със социална несправедливост. Например изследвания във Великобритания и САЩ показват, че изгарянето на отпадъци се случва три пъти по-често в бедните общности, отколкото в по-престижните квартали.

България също изобилства от подобни примери – от планирания, но неосъществен Национален център за изгаряне на опасни отпадъци в тежко замърсения от въглищната промишленост район на Гълъбово, до все още работещите ТЕЦове в Перник и Бобов дол. Местни общности от различни точки на страната и по целия свят се борят с изгарянето на отпадъци.

» Повече информация:

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци

Хората от “Дишай, Девня” в борба за чист въздух

Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци

Петиция обединява гласовете на хората срещу завода за изгаряне на отпадъци в София

Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Екологични и пациентски организации се обединяват за по-чист въздух в Деня на астмата

Инсинераторите не откриват много нови работни места – високотехнологичното и силно автоматизирано изгаряне на отпадъци създава 3,5 пъти по-малко работни места в сравнение с компостирането и между 30-60 пъти по-малко от рециклирането.

Различни форми – един резултат

Високотемпературното преработване на отпадъци обхваща широка гама от процеси и инсталации: циментови заводи, специализирани съоръжения (инсинератори), остарели въглищни топло-електрически централи, пиролиза, газификация и т.н. Въпреки че усилено се рекламират като безопасни и безотпадни напреднали технологии, пиролизата и газификацията са високорискови и нерентабилни методи за третиране на отпадъци – констатация, направена от консултанти, които по принцип подкрепят изгарянето. Освен ограничения опит със сравнително маломащабни проекти с тези технологии, за тях е известно, че работят най-добре с хомогенни суровини – каквито битовите отпадъци и RDF далеч не са.

Независимо от конкретната технология, високотемпературното третиране на отпадъци унищожава материали, чието възстановяване би спестило много повече енергия от еднократно извлечената калорична стойност при изгарянето, видно от таблицата по-долу:

Таблица 1. Сравнение на енергийния отпечатък: Рециклиране спрямо изгаряне на отпадъци
(ICF Consulting, 2005)
материал спестена енергия чрез рециклиране
GJ/тон
произведена енергия от изгаряне на отпадъци GJ/tonne спестена енергия (рециклиране спрямо изгаряне)
Вестници

6.33

2.62

2.4

Офис хартия

15.87

2.23

7.1

Картон

8.56

2.31

3.7

друга хартия

9.49

2.25

4.2

HDPE

64.27

6.30

10.2

PET

85.16

3.22

26.4

друга пластмаса

52.09

4.76

10.9

Таблица 1. Сравнение на енергията, спестена при рециклиране с енергията, отделена при изгарянето и превръщането й в електричество.

 

Депозитна системаReloop
,

Покана: 3 юни, 14ч Уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва”

Каним ви да участвате в уебинар на тема „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва” на 3 юни 2021 г. от 14 до 16 ч. Събитието е част от поредицата „Депозитните системи в Европа” на тема системите за възвръщаем депозит за опаковки за напитки, първото от които се състоя в края на февруари. В това издание ще разгледаме по-задълбочено две вече утвърдени депозитни системи. За целта сме поканили за лектори представители на организациите, управляващи депозитните системи във Финландия и Литва. По време на уебинара ще имате възможност да зададете своите въпроси към тях, както и да споделите вижданията си в последващата дискусия.

За участие в събитието е необходимо да се регистрирате на този линк.
След регистрация ще получите информация за включване в уебинара. Събитието ще се проведе в платформата Zoom и ще има осигурен симултанен превод от английски език.

Програма на уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва” на 3 юни 2021 г., 14- 16 ч.
14:00 Откриване и презентация „Защо България има нужда от депозитна система?“
14:10 Представяне на депозитната система във Финландия
14:40 Въпроси и отговори
14:50 Представяне на депозитната система в Литва
15:20 Въпроси и отговори
15:30 Обща дискусия
15:55 Закриване

Покани за събитието са изпратени на представители на бизнеси в сферата на производство, пакетиране, разпространение и продажба на храни и напитки, бизнес асоциации, организации за оползотворяване и рециклиране на отпадъци, общини, министерства, научни и образователни среди и други заинтересовани страни. Бихме се радвали, ако разпространите тази покана до ваши потенциално заинтересовани контакти.

Вашето участие в събитието е важно, за да се чуят различните гледни точки относно възможностите пред България за подобряване на управлението на отпадъци и по-чиста околна среда.

Повече информация и полезни факти за депозитната система можете да намерите тук.

Лице за контакт за въпроси и допълнителни уточнения: Елеонора Йосифова – eleonora@zazemiata.org.

Можете да свалите поканата за събитието и да я разпространите сред заинтересовани страни.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [340.05 KB]

Представяне на лекторите:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
, , , ,

Заводът за изгаряне на отпадъци в София и магистралата през защитеното Кресненско дефиле бяха отличени като “грозни” проекти, които ще се осъществят с европейски пари

Пет от шест български проекта се класираха на призови места в общоевропейските Награди за европейско финансиране / EU Cash Awards, посветени на добрите, лошите и грозните практики за изразходване на средства от ЕС. Гласуването се проведе между 12 и 26 април на сайта https://www.cashawards.eu/. Инициативата е на неправителствените организации от цяла Европа, работещи за мерки срещу промяната в климата, обединени в мрежата CAN Europe. 

Кандидатурите са подбрани от плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС, средствата за справедлив преход, Планове за възстановяване и устойчивост на страните-членки.

Два са българските златни приза в категорията “грозни” практики, в която се открояват най-вредните за хората, природата и климата проекти. Първият е заводът за изгаряне на отпадъци за 158 милиона евро до Централна гара в София, а вторият е борбата за преместването на отсечка от магистрала Струма, която не само застрашава да унищожи Кренския пролом, дом на уникални за Европа и България видове, но и създава опасност от катастрофи. С бронз е отличен и проектът за асфалтов път и тунел през природен парк “Българка”, минаващ точно през пътеката на мечката. 

“Изграждането на съоръжение, което планира да изгаря 180 000 тона отпадъци под формата на RDF годишно, ще попречи на България да постигне новите цели на ЕС за управление на отпадъците до 2030 г. за 65% рециклиране. То обрича София да изгаря отпадъци през следващите 29 години. България трябва да инвестира в интегрирани системи с инсталации за разделно събиране, рециклиране и компостиране, информационни кампании.” казва Данита Заричинова от екип “Нулеви отпадъци” в За Земята. 

“Кресненският пролом е една от най-богатите на растителни и животински видове зони в Европа и, заедно с река Струма, е ключово място за каяк и рафтинг. Опасността да бъде разрушено с пари на европейските данъкоплатци е съвсем реална. Хора и организации се борим в продължение на 20 години, за да спасим Кресненския пролом, ЕС трябва да действа сега.”, коментира Десислава Стоянова от екип Икономическа справедливост на За Земята.

В категорията “лоши” се нареждат мерките и проектите, които пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономика. Победител там е българската номинация за обновяване на жилищните сгради в България по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя се отличава с липса на мащаб и амбиция на предвидените мерки за енергийна ефективност, за които ще се разходят средства на стойност 729,5 милиона евро.

“Програмата за енергийно обновяване на сградите е много ценна и широкомащабна мярка за възстановяване, като многобройните съпътстващи ползи и дълготраен ефект могат да бъдат гарантирани с няколко ключови промени в механизма за финансиране и изпълнение, за които настояваме с колеги от коалицията “Достоен дом”. Ако бъдат приети във финалната версия на плана, програмата спокойно може да стане и пример за “добра практика”, каза Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята.

Съвсем различна заявка прави инициативата да се финансират инсталации за възобновяеми източници в еднофамилни сгради в 

българския проект на плана за възстановяване. Със своите ползи за домакинствата, включително такива страдащи от енергийна бедност, проектът печели първо място в категорията за “добри” практики. 

“Прави впечатление, че мащабните проекти, които са лишени от ефективност и гъвкавост,  са на почит в българския План за възстановяване. Проектът за газопреносна мрежа е показателен, макар че остана с номинация. На теория той би трябвало да бъде използван и за пренос на водород, но на практика създава скъпа мрежа за транспорт на замърсяващо гориво, каквото е изкопаемият газ. Цената му само ще расте и последните заявки на редица топлофикационни дружества за увеличение на цената на топлинната енергия са отражение на това. Водородът, който е използван, за да бъде обоснована нуждата от мрежа за пренос на гориво, няма да бъде комерсиално достъпен още поне десетилетие, затова по-добре тези пари да бъдат инвестирани в енергийна ефективност и възобновяема енергия.”, казва Веселина Василева от екип “Енергия и климат” в За Земята.

„Действаме за чиста пролет“ обединява 24 организации от цяла България

Днес започва кампанията „Действаме за чиста пролет“, реализирана от 24 организации от цялата страна, обединени в общата цел – Нулеви отпадъци.

Инициативата включва разнообразни дейности на живо и онлайн през следващите 2 седмици, а целта е възможно най-много хора да направят дори малка стъпка към по-чиста околна среда.

„През пролетта всички излизаме по-често в природата и виждаме колко много боклук има навсякъде, а сега е моментът да сме активни и заедно да действаме за намаляване на отпадъците дългосрочно“, коментират организаторите.

Във фейсбук събитието на кампанията “Действаме за чиста пролет“ ще се споделят всички акции – почиствания, фото предизвикателства, уебинари и онлайн дискусии, както и много полезна информация, свързана със стратегията Нулеви отпадъци. Ще се обърне внимание и на това как да имаме по-природосъобразни Великденски празници като боядисване на яйца с естествени бои или  намаляване на хранителните отпадъци.

„Предстоят дълги почивни дни, много от нас ще пътуват по села, планини, море и всеки ще може да отдели няколко часа за нещо полезно“, приканват организаторите.

В „Действаме за чиста пролет“ ще има и фокус върху предстоящото въвеждане на новата директива за еднократна пластмаса през юли – ще има разяснения кои ще са забранените продукти, но и кои ще останат. Организациите настояват да се въведе и депозитна система за пластмасовите бутилки – „те няма да са забранени, а можем да ги видим навсякъде в природата, най-вече в реките“.

И не на последно място, организаторите насочват внимание към петицията на Plan A за прекратяване на greenwashing бизнес практиките.  Петицията може да бъде подписана тук: https://www.change.org/p/make-2021-count-join-the-petition-against-greenwashing 

Организатори: Екологично Сдружение “За Земята”, „Грийнпийс“ – България, Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, Основа, Thrift Sheep, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Сдружение “Свят на бъдещето”, Tierra Verde България, Eco Switch, Фондация Корен, Градско градинарство – София, Без опаковка, Wind2Win, Сдружение “One Wild Life”, Recycle Art Academy, Surfrider Foundation Sofia, Инициатива “СИПИ”, Умна раница, Сдружение “ Нулев отпадък – България“, Plastic Free Coffee Lovers и Асоциация за устойчиви практики “Нашият квартал”.

, , , , , ,

Гласувайте за добрите, лошите и грозните практики на изразходване на средства от ЕС

Докато държавите-членки все още разработват плановете си за разходване на средства от ЕС, заедно с CAN Europe стартирахме кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране, за да разобличим планирани климатично и екологично вредни мерки в плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС („Споразумения за партньорство“ и „Оперативни програми“), средствата за справедлив преход („Териториални планове за справедлив преход“) и фонда за възстановяване („Планове за възстановяване и устойчивост“).  България е представена със седем номинации и в трите категории, но с най-силен превес при “грозното” разходване на средства.

Следващата важна стъпка в кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране е старта на публичното гласуване на 12 април.

За периода 12 – 24 април всички мерки са обект на публично гласуване, за да идентифицираме най-добрите добри, лоши и грозни мерки, избрани от европейците, които държавите-членки се опитват да финансират чрез джоба на ЕС. Резултатите от публичното гласуване ще бъдат обявени на церемония по награждаване на 29 април.

Как да гласувате:

На уебсайта cashawards.eu ще видите „Добрите, лошите и грозните“ мерки от националните планове за разходи, за които символично може да пуснете своята „бюлетина“.

Гласуването става много просто:

Гласуването за разделите „Добрите, лошите и грозните“ практики е разделено на 12 тематични области.

Имате по един глас за всяка тематична област. (Ако всички тематични области получат достатъчно гласове, ще можем да раздадем общо 36 награди.)

Можете да гласувате само за една, за няколко или за всички тематични области. Зависи от теб!

След като гласувате, превъртете надолу и кликнете върху бутона “Изпрати”/ “Submit my vote”

Можете и да оставите своя имейл адрес, ако желаете да получите покана за церемонията по награждаването на 29 април, както и да се запознаете с резултатите от гласуването.

 

Категория и подкатегории “Добри” мерки:

“Добрите” мерки и проекти имат положителен ефект за климата и хората, като създават по-проспериращи общности.

  • ударен старт на справедливия енергиен преход;
  • подкрепа за енергийни общности, използващи ВЕИ / чиста енергия, както е в българската номинация;
  • използващи в пълна степен възможностите от Вълната на обновяване.

Категория и подкатегории “Лоши” мерки:

“Лошите” мерки и проекти пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономики.

  • затваряне на очите за потенциала на енергийната ефективност в сгради и домове — както е в българската номинация;
  • планиране зад затворени врати;
  • грешни завои в сектор транспорт (асфалт и пътища, вместо обществен транспорт и велоалеи);
  • нито чист, нито справедлив преход (обещания за водород, за който технологията ще бъде достъпна едва в средата на десетилетието);
  • забравен ВЕИ потенциал.

Категория и подкатегории “Грозни” мерки:

От нашата активност също зависи какви мерки и проекти ще залегнат в плановете за разходване на публични средства (европейски с национално съ-финансиране).

Гласувайте на EU Cash Awards.

За повече информация: Статия – очерк с български и европейски номинирани проекти

 

Кампанията се реализира със съдействието на фондация Майнър / Supported by the Minor Foundation for Major Challenge

, ,

Какво ни отговориха кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха?

Преди две седмици от За Земята се обърнахме към всички партии и коалиции, които ще участват в предстоящите избори за 45-то Народно събрание като им зададохме няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Получихме само 5 отговора от: Катя Панева, кандидат от коалиция „Демократична България“, коалиция „Изправи се. Мутри вън!“ и партиите: „Зелено движение“ (част от коалиция „Демократична България“), „Републиканци за България“ и „Партия на зелените“. 

Всички отговорили подкрепят напълно въвеждането на депозитна система в България. Дори Републиканция за България считат, че това е ключова стъпка за реализиране на разделното събиране в пълния му формат и намират депозитната система за начин за отклоняване на поток отпадъци отиващ за депониране. Обръщат внимание също, че е важно при въвеждането на депозитната система тя да не натовари допълнително потребителите и да е достъпна за всички населени места, не само за големите градове. Те смятат за лош пример въведената продуктова такса за торбичките, която трябваше да се поеме от търговците и целеше насърчаване използването на торбички за многократна употреба, а реалността показа, че тежестта се прехвърли върху потребителите и смятат, че мярката не е ефективна. От За Земята работим активно за въвеждане на депозитна система в България и е важно да уточним, че за разлика от таксата за опаковка, която всички плащаме, то при покупка на пакетиран продукт депозитът, който плаща потребителя е изцяло възвръщаем при връщане на празната опаковка на определените за това места – в повечето магазини. За да е ефективна една депозитна система, тя трябва да е достъпна за всички.

По отношение на детските градини и нарастващия проблем с използването на еднократни чаши за вода и напитки, всички отговорили смятат, че е важно да се въведат чаши за многократна употреба, които да подлежат на дезинфекция. В България редица детски градини вече са въвели чаши за многократна употреба, най-често от метал, които са индивидуални за всяко дете и се почистват и дезинфекцират лесно. Пречка за някои от тях е разминаването в тълкуването на нормативната уредба, което е въпрос на изчистване на неточности, за да се избегнат недоразумения. Това е тема, по която работим и алармираме институциите като се борим промяната да бъде факт.

Във връзка с горенето на отпадъци, попитахме дали подкрепят изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България. Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ и партия „Зелено движение“ са категорично против. От Зелено движение дори отбелязаха, че подкрепят бързо и пълно въвеждане на принципите на Кръговата икономика, както и прилагане йерархията при управление на отпадъци, разписана в документите на ЕС. От партията са участвали в спирането на проектите на няколко инсталации за изгаряне на отпадъци (Пазарджик, Каспичан и др.) и продължават да работят за спиране проекта за инсталация за изгаряне в ТЕЦ София. Кандидатът Катя Панева от Демократична България, подкрепя изграждането и функционирането на инсинератори. В програмата на коалицията не е заложена подкрепа за изграждане на подобни инсталации. Републиканци за България подкрепят при хипотеза на неотложна необходимост от изграждането на инсталация за оползотворяване на отпадъци чрез изгаряне, като биха се допитали до обществото и биха настоявали да бъде изгаряно само и единствено SRF гориво. Смятат, че съоръженията за пречистване на димните газове трябва да са с висок коефициент на полезно действие, като е задължително  пречистването на диоксини и фурани, фини прахови частици, серни, азотни и въглеродни оксиди, тежки метали и т.н. От Партия на зелените също подкрепят, но ако няма друга възможност и инсталациите отговарят на всички най-високи критерии за екологичност и недопускане  замърсяване на въздуха. 

По въпросите, свързани с чистотата на въздуха, всички отговорили коалиции, партии и кандидати заявяват, че подобряването на качеството на въздуха ще бъде техен водещ приоритет и биха подкрепили реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително по-доброто измерване на качеството на въздуха, осъществяване на по-ефективен контрол и оказване на помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха. 

Участниците в анкетата биха работили за въвеждане на стандарт за дървесината (за максимална влажност, липса на химическа обработка и покрития и пр.), чието изпълнение да е преди всичко  отговорност на търговците и да се гарантира с ефективни контролни механизми и санкции за нарушение. От Партия на зелените предлагат въвеждане на временен мораториум за износ на трупна дървесина, защото от 2000 г. до 2019 г. по анализ на спътникови снимки горите в България са намалели с почти 4% и смятат, че добивът на дървесина трябва да се ограничи до нуждите на българското мебелно производство и на износ на заготовки за такива производства. Всички отговорили биха работили за постепенно премахване на отоплението с въглища и дърва, които са основният източник на замърсяване в България като, Зелено движение и Републиканци за България и  кандидатът на Демократична България виждат това да се случи между 2025 и 2030 г., а останалите в периода 2040 – 2050 г. 

Във връзка с въпроса ни какви стимули за подмяна на отоплението, повишаване на енергийната ефективност и справяне с енергийната бедност биха предложили, Катя Панева от Демократична България предлага допълваща финансова подкрепа към домакинствата, а останалите са на мнение, че трябва да има безплатна подмяна на отопление и саниране, както и енергийни помощи в домакинствата. 

Всички отговорилисе ангажират с увеличаване на размера на санкциите за замърсяване на въздуха от индустриални източници, включително с отнемане на разрешителни при системни нарушения. Също така, всички подкрепят въвеждането в законодателството ни на нормативи за миризми, ефективни системи за контрол и санкции на нарушителите им. 

Партиите и кандидатите, които взеха участие в анкетата ни, смятат, че е важно да се промени фокуса на инвестиции от инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша. 

В навечерието на предстоящите избори за  45-то Народно събрание, ние от За Земята зададохме въпроси, свързани с политики за по-чиста околна среда, които често са неглижирани, а всъщност пряко се отразяват на качеството на живот на населението. Получихме само 5 отговора което се надяваме да не е знак, че отново темите не са сред приоритетите. Припомняме, че в  България предстои въвеждането през юли на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Това поставя редица цели пред страните в Европейския съюз за намаляване на употребата на пластмаса за еднократна употреба и политика за намаляване на отпадъците и е важно бъдещият парламент да работи за това, за да няма санкции. Подобно е и положението по отношение на качеството на въздуха. България от години не постига европейските норми, срещу страната има няколко наказателни процедури в областта, като една от тях е във финалната си фаза и ако няма бърза и качествена промяна, предстоят сериозни санкции. В същото време на дневен ред в ЕС е промяна на нормите в посока намаляване на позволените концентрации на някои замърсители, което ще направи още по-трудно постигането им в България. Всичко това изисква приоритизиране на амбициозни политики и мерки в тези области от следващото Народно събрание и изпълнителната власт.

,

След възстановяването искаме свят без отпадъци

Отпадъците вече несъмнено се нареждат сред водещите световни заплахи за околната среда и човешкото здраве. Не са много въпросите, които са по-спешни за решаване от постоянно и скоростно растящите планини от отпадъци, които заливат планетата: от сметища, в речни дерета и океаните до невидимото, но изключително токсично замърсяване на въздуха от изгарянето на отпадъци.

GAIA е световен алианс за алтернативи на изгарянето на отпадъци с над 800 членове от над 90 страни по цял свят, обединени от целта за справедлив свят без токсичност и без изгаряне на отпадъци.

Като част от GAIA, екологично сдружение За Земята подкрепя усилията на хора, местни власти и организации, които търсят решенията #ОтвъдВъзстановяването с поглед към кръговата икономика.

Каним ви да споделите и подкрепите следните пет искания от GAIA към всички правителства и финансови институции  при разработването на политики и инвестиционни планове за възстановяване:

1. Изберете нулевите отпадъци, а не изгарянето.

Регионалните и общински планове и бюджети за възстановяване от здравната криза, трябва да дадат предимство на системи за нулеви отпадъци и поетапно да приключат с фалшиви решения като изгарянето на отпадъци.

Чрез прилагането на по-добро разделно събиране и рециклиране, както и компостиране на биоотпадъците, разходите на общините за управление на отпадъците могат да спаднат със 70% (на база разход на тон).

НОВО: Сертификат за общини с нулеви отпадъци
По пътя към нулеви отпадъци: успехи и поуки от цял свят
Конференция „Икономика на отпадъците“, 17 май 2017 г., София
Община Свиленград по пътя към нулеви отпадъци
Zero Waste Systems: Small Investment,Big Payoff

2. Участие на неформалните събирачи на отпадъци и работниците, боравещи с отпадъци

Правителствата трябва да включат в тези системи за нулеви отпадъци неформалните събирачи на отпадъци, както и работниците, боравещи с отпадъци, така че да им осигурят достойна прехрана, както и участие в процеса вземане на решения.

Невидими ръце: Първоначална оценка на мащаба на неформалния сектор за събиране на вторични суровини в София, 2017 г.
Форум “Невидими ръце” – презентации и снимки, 2018

3. Освободете се от пластмасата.

Пандемията не бива да се използва като оправдание за подхранване на кризата с производството на пластмаса. Вместо това правителствата трябва да приемат политики, които драстично да намалят производството и потреблението на пластмаса.

Българите искат амбициозни мерки за справяне с пластмасовото замърсяване
Популярни личности се включиха в кампания за ограничаване на пластмасата за еднократна употреба

Световните потоци на продукти и отпадъци ясно сочат към пластмасовите изделия и опаковки за еднократна употреба като основен ‘виновник’ за бързо разпространяващото се замърсяване с пластмаса. Бързооборотните пластмасови стоки често са нерециклируеми по дизайн, или по различни технически или финансови причини и големи количества нискокачествени смесени пластмаси се изнасят от страните с най-високи доходи към страните с по-ниски доходи и / или с по-слаби екологични стандарти и неефективен контрол върху околната среда.
Вследствие на огромния обем на износа на нискокачествени отпадъци от страните с високи доходи в Европа и Америка, местни общности по цял свят търпят последиците от тези вносни отпадъци, които или се изгарят, или се изхвърлят. Примери за тази тенденция за „износ на замърсяване” са не само Филипините, Малайзия и Индонезия, но също и България.

Износ на отпадъците: сметището е затворено: част 6 от „Атлас на пластмасата“

4. Откажете се от изгарянето на отпадъци и инвестирайте в местни решения.

Като част от зеленото възстановяване международните финансови институции трябва да се откажат от изгарянето на отпадъци и вместо това да финансират местни и регионални системи за нулеви отпадъци. Изгарянето няма място в кръговата икономика, към която Европа се стреми. Изгарянето на отпадъци унищожава ограничени суровини и разхищава хранителни вещества, жизненоважни за здравето на почвите. Изгарянето на отпадъци представлява загуба, изтичане на ресурси от икономиката, както и значителен разход за общински бюджети, и не на последно място излага на риск човешкото здраве, поради което трябва да бъде сведено до минимум.

В България вносът на отпадъци с цел депониране (изхвърляне на специално депо – един вид модерно сметище) е забранен, но въпреки това през последните години се откриват множество нелегално ‘складирани’ или изхвърлени вносни отпадъци, някои от които са с опасен характер, като например части от електронни устройства и тонер касети. У нас се внасят значителни количества отпадъци от Италия и Великобритания, предназначени за изгаряне в два циментови завода и няколко застаряващи въглищни централи в страната.

Варна прие първите вносни отпадъци за 2021 г.

Сериозна причина за тревога е неясният състав на отпадъците с оглед на информацяита от проучвания, които показват наличие на токсични вещества в наглед невинни предмети като детски играчки, произведени в Китай от рециклирани пластмаси.

Особено голям е рискът за здравето на хората в близост до ‘горещи точки’ – циментови заводи и въглищни топлоелектрически централи. Борбата на местните хора с тази екологична несправедливост често е продължителна, но си заслужава в името на чисто бъдеще без отпадъци.

Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София
Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите
Датско фиаско: заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген
Интерактивна анимация за изгарянето на отпадъци: Какво премълчават Топлофикация София и Столична Община?
The High Cost of Waste Incineration
Уебинар: Завод за изгаряне на отпадъци в София? Не, мерси!
Екологични и пациентски организации се обединяват за по-чист въздух в Деня на астмата
Организирани и целенасочени действия от местните хора успяват да спрат изгарянето на опасни отпадъци в региона на Стара Загора.

5. Поставете хората на първо място.

Правителствата и финансовите институции трябва да бъдат напълно прозрачни и приобщаващи по отношение на начина на изразходване на парите на данъкоплатците. Управниците трябва да гарантират, че консултациите, които се провеждат с гражданското общество и засегнатите общности, са съдържателни и се случват още в ранните етапи на процеса.

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци
Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“
Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци
Хората от “Дишай, Девня” в борба за чист въздух
Четири предложения за по-устойчиво управление на отпадъците в София

Къде са амбициите на Националната стратегия за справяне с отпадъците?

Без реална амбиция да намали и оползотвори отпадъците. Така бихме определили Националния план за управление на отпадъците 2021-2028г.

Нещо повече, в него няма заложени мерки и задължения, насочени към институциите, бизнеса и гражданите. С подобни документи без амбиция, гледки като тази на пластмасовия остров по река Искър, който шокира обществото по-рано през годината, ще продължат да съществуват. Екологично сдружение “За Земята”, заедно с нашите партньори от Zero Waste Sofia, Green Revolucia, Храна, не война, Wind2Win – Черно море, свободно от пластмаса, Zera, LessPlastic Bulgaria, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Варна се обединиха около официално становище, адресирано до министъра на околната среда и водите, в което настояваме за повече и по-ясни цели, прекратяване на вноса на отпадъци и включване на управлението на отпадъците като важна част от кръговата икономика. 

Сред основните забележки са

недостатъчно активните мерки срещу намаляването на вредното въздействие на отпадъците, предотвратяване на образуването им и насърчаването на повторното им използване. Наясно сме, че подобна реформа не е лесна и няма да се реализира бързо, но без дългосрочен целеви план в тази посока има опасност изобщо да не се случи. Липсва официален доклад и задълбочен анализ към националния план за екологична политика, нейната ефективност или липса на такава, през предходния период 2008 – 2018г., което би могло да доведе до определяне на основните проблеми, върху които управляващите да се концентрират. 

В становището подчертаваме необходимостта от

задължителни инвестиции за

изграждане на системи за резделно събиране и площадки за разделно събрани отпадъци за сметка на регионалните центрове за смесени отпадъци. Към настоящият момент съдовете за разделно събиране на територията на страната почти изцяло са собственост на организациите по оползотворяване, затова е необходима промяна в наредбите на общинско ниво за поемането на реална отговорност, осъществаване на надзор и въвеждане на единна информационнна платформа. 

По отношение на разделното събиране настояваме още за залагане на 100% покритие на общините и организиране на всички потоци от отпадъци в страната, чрез системи, които са пригодени към спецификата на различните жилищни райони и сгради.   Предложенията

трябва да са общовалидни за всички общини,

а не само за тези с над 10 000 жители, защото, по този начин, цели райони са откъснати от системите за разделно събиране.  Необходимо е всички населени места с над 5 000 души да имат изградена система за разделно събиране на отпадъци от домакинствата. Този регламент ще осигури повече яснота и конкретни действия при въвеждането на разделно събиране на отпадъци от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, както и да се обхванат населени места със значителен туристически натиск и голямо количество отпадък. Искаме още увеличаване на инвестициите за развитие на капацитета и броя на хората в общинските администрации, отговорни за управлението на отпадъците. 

Разделното събиране на биоразградими отпадъци и оползотворяването им чрез компостиране, такса битови отпадъци, регламентът за строителни отпадъци спрямо изискванията на ЕС и ограничаване употребата на платмасови изделия за еднократна употреба са пример за конкретни направления, по които не са постигнати необходимите промени.

За да има добър резултат е необходима и засилени информационна кампания с екологична насоченост, повече гражданско участие, подобряване на контрола и взаимодействието между отговорните институции и гражданите — факт, на който очаквахме да бъде обърнато повече внимание във важен стратегически документ като Националната стратегия.

В заключение настояваме за изготвяне на прогнози и варианти за бъдещо развитие на политиката по управление на отпадъците за периода 2021- 2028г. и оценка на влиянието/тежестта му върху населението, бизнеса и държавата. Изискваме още анализ на състоянието и прогноза за вида, количествата, и източниците на отпадъци, образувани на територията на страната, както и за отпадъците обект на трансграничен превоз. Очакваме липсата на екологична оценка на националния план също да бъде преодоляна. 

Последно, но не по значение, е

обществото да бъде информирано в процедурата.

Огромен пропуск на министерството е точно в тази насока, защото хората са тези, които настояват за справяне с наболелите проблеми с отпадъците — били те изгарянето или огромното количество пластмаса във водите. Затова и те са най-ценните съюзници.  

Международен сертификат за общини с нулеви отпадъци – вече и в България

През последните години терминът „нулеви отпадъци“ доби широка известност по света и в България. Все повече общини, фирми, хотели, ресторанти и фестивали търсят начини да намалят отпадъците си и по този начин да се включат в прехода към кръгова икономика. Особено в настоящата криза, за тези отрасли е още по-важно да оптимизират използването на суровини. Дори при усложнена пандемична обстановка, събирането на отпадъците е обществено значима дейност, която не бива да спира да се подобрява.

Европейската мрежа за нулеви отпадъци предлага работещо решение за местните власти, които искат да подобрят ефективността и да ограничат разходите за управление на битовите отпадъци, които представляват едно от най-важните пера в общинските бюджети – Сертификат за общини с нулеви отпадъци.
Нарастващата популярност на концепцията „нулеви отпадъци“ води до все по-честото ѝ използване без ясни стандарти и критерии. Затова Европейската мрежа за нулеви отпадъци – Zero Waste Europe – създаде международен сертификат за общини с нулеви отпадъци. Системата за сертифициране е разработена въз основа на 10-годишния опит в тази област на експертите и членовете от мрежата при работата им с близо 400 общини. Сертификатът ще се дава само на общини, които са се ангажирали да предприемат значими стъпки към намаляване на отпадъците, като официално признание на техните усилия и резултати.

Сертификатът е продължение на досега действащата програма на Zero Waste Europe за общини с нулеви отпадъци, в която към момента участват 400 общини от 9 различни европейски държави, включително България. Карта на общините с нулеви отпадъци

Сертификатът предоставя стабилна рамка за всяка община, която желае да намали обема на отпадъците, които генерира.

Съпътстващите ползи включват:
– намалени разходи за управление на отпадъците,
– по-малко емисии на парникови газове,
– нови зелени работни места,
– по-добри връзки с обществеността,
– прилагане на най-новото законодателство на ЕС.

Новосъздадената Академия за нулеви отпадъци (Mission Zero Academy) координира процеса по сертифициране и предоставя обучителни ресурси и експертни услуги, създадени специално за подпомагане на общините по пътя им към нулеви отпадъци.

За повече информация се свържете с българския представител на Zero Waste Europe – екологично сдружение За Земята на zerowaste [at] zazemiata.org

Още по темата:

* Доклад от програмата за общини с нулеви отпадъци, 2020 г.
* Сертификат за общини с нулеви отпадъци – кратка информация
* Академия за нулеви отпадъци (Mission Zero Academy)
* Карта на общини с нулеви отпадъци

, ,

За Земята пита кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха

Във връзка с предстоящите избори за 45-то Народно събрание За Земята се обърна към всички партии и коалиции, които се явяват на тях с няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Очакваме да получим техните отговори до 26 март и ще ги споделим преди изборите на нашият сайт и в социалните мрежи.

Проблемите с управлението на отпадъците и качеството на въздуха в България се отразяват сериозно на качеството ни на живот, на нашето здраве и на икономиката ни. Затова смятаме, че е важно да получим конкретни отговори и ангажименти от всички партии, коалиции или кандидати, а хората, които гласуват да имат тази информация преди да направят своя избор. 

По отношение на отпадъците попитахме, дали подкрепят въвеждането на депозитната система, на чаши за многократна употреба в детските градини и изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България.  Тези теми са важни, защото предстои въвеждането на Директива относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда и е важно да се планират дейности за въвеждане на добри практики. Тези практики ще допринесат за намаляване на използваната еднократна пластмаса и замърсяването на околната среда. Горенето на отпадъци е остарял начин за справяне с боклука, който води до влошаване на качеството на въздуха и почвите. 

Във връзка с качеството на въздуха, освен че се интересуваме, дали определят темата като основен приоритет на работата им, зададохме и редица конкретни въпроси, свързани с ключови проблеми в областта. По отношение на замърсяването от битовото отопление с твърди горива, което е основен източник на замърсяване с ФПЧ на национално ниво, поискахме отговори, свързани със стандартите за дървесината за отопление (за допустима влажност и липса на химически покрития), намаляването и постепенното премахване на отоплението с твърди горива, политиките за подкрепа за подмяна на отоплението и справяне с енергийната бедност на гражданите. 

По отношение на индустриалното замърсяване на въздуха  въпросите ни са, дали ще подкрепят увеличаване на санкциите, включително и отнемане на правото да оперират нарушителите, защото в момента често те са символични и нямат възпиращ ефект. Попитахме кандидатите и дали подкрепят връщането на нормативите за миризми, както и механизми за ефективен контрол на подобно замърсяване. 

По отношение на замърсяването от транспорта въпросите ни са свързани с това, дали ще подкрепят политики, които да променят фокуса от инвестиции в инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша.

Не на последно място се поинтересувахме, дали ще подкрепят реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително да измерват качеството на въздуха по-добре, да осъществяват по-ефективен контрол и да оказват помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха и справянето с проблемите по управлението на отпадъци.

Очаквайте публикацията с отговорите и гласувайте за по-зелено и устойчиво бъдеще!

,

Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци

Граждански сдружения от София и Девня се обявиха срещу изгарянето на отпадъци в България и внесоха писмо с предложения за устойчиво управление в Министерство на околната среда и водите.

Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.
Освен внасянето на писмото, на 8 март гражданските сдружения организират в 18:00 протестно шествие, което ще тръгне от Министерство на здравеопазването и ще стигне до Министерство на околната среда и водите. Денят ще завърши с изложба от 19:00 в Дом на киното, озаглавена Малки истории. Тя ще покаже борбата на седем жени от Девня за чист въздух.

И София, и Девня, вече са с опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства.
Точно затова протестното шествие ще започне пред Министерството на здравеопазването и ще завърши пред Министерството на околната среда и водите.

В конкретните си искания сдружения „За Земята“ и „Дишай, Девня“ настояват за прекратяване на проектите за инсинератори, въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците, спиране на вноса на отпадъци за изгаряне, строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия. Важен акцент е отнемането на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция, както и
поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. “Повеляново” в Девня. Мярка в посока устойчиво управление на отпадъците е влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.

Докато в България има сериозен натиск от страна на управляващите за съоръжения за изгаряне на отпадъци, редица европейски градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък. Фактите не накараха Столична община да отстъпи от проекта за инсинератор на площадката на ТЕЦ София зад Централна гара, напротив, тя вкарва града в огромен дълг. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

За Девня:

Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района са причина за развитието на крупна химическа промишленост – производство на електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название  „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Циментовият завод изгаря отпадъци, включително вносни. Две инсталации на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствените фирми с разрешителни за горене на пестициди в България са отново там.
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение  „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
През 2021 с помощта на фотографката Теодора Георгиева правят снимки на района, представящ реалността там. Изложбата идва в София също на 8ми март.

За София:

“Топлофикация София” обяви търг с внушителната сума 292.2 млн. лв. без ДДС (или 350 млн. лв. с ДДС) за изграждането на инсинератор, който тече до 15 март.
През 2020 г. Върховният административен съд върна делото срещу доклада за оценка за въздействие върху околната среда от 2015г за нови експертизи, тъй като според съда следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, вредните емисии, опасните отпадъци от пепелта. Това означава, че инвеститорът, който ще спечели търга, ще строи, без да е ясно дали има финално разрешение за това.

Изгарянето на  отпадъци (т.нар. RDF) нито е включено, нито е оценено като нов източник на замърсяване в двете последователни програми за качество на въздуха в София за периода 2011-2020.
Твърденията на Столична община, че ако горим, няма да депонираме отпадъци, са неверни. При изгарянето остават около 25% (36 000 тона годишно) пепел и шлака , които трябва да бъдат депонирани. Част от тази пепел (22 тона / ден) е токсична и трябва да се депонира в отдалечени специални депа за опасни отпадъци в Германия, което значително повишава разходите и риска от транспортни инциденти.

Снимка: СС Иван Дончев Още снимки тук
, ,

Хората в България настояват за устойчиво управление на отпадъците без изгаряне — отворено писмо

В понеделник, 08 март, в 18:00 хората от Девня и София се включват в националното шествие срещу изгарянето на отпадъци. Събираме се на площад Света неделя 5, пред Министерство на здравеопазването. Включете се и вие, вижте събитието тук.

Нека кажем силно: “Не на инсинераторите в България!” и “Да на пълна промяна в управлението на отпадъците и на качеството на атмосферния въздух!”.

Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в центъра на София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.

И в София, и в Девня хората страдат от опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства. 

Ето нашите изисквания към управляващите накратко. Можете да прочетете пълните в писмото до Министърa на околната среда и водите и Министъра на здравеопазването.

  • Прекратяване на проектите за инсинератори;
  • Въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците;
  • Строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия;
  • Спиране на вноса на отпадъци за изгаряне;
  • Отнемане на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция;
  • Поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. “Повеляново” в Девня;
  • Влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.

След шествието е откриването на изложбата „Малки истории“, в която  „Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. Пътуващата изложба е с фотографии на Теодора Георгиева.

,

Открива изложба “Малки истории за хората и комините в Девня”

„Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. 23 малки истории за хора и комини. Една пътуваща изложба с фотографии на Теодора Георгиева.
📍Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района, са причина за развитието на крупна химическа промишленост. Заводите край Девня са произвеждали електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
➡️Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
🛑През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня.
🔥Долината на Голямата химия е превърната в Долината на боклука.
😷Девня иска да диша!
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
Чистият въздух е наше право! Ваше право!

Какво научихме от уебинар “Депозитна система: бутилки с бъдеще”

На 24 февруари 2021 г. се проведе уебинар на тема “Депозитна система: бутилки с бъдеще”. По време на събитието Евгения Ташева от екип “Нулеви отпадъци” в ЕС “За Земята” представи на кратко ситуацията в България и целта на уебинара. Един от лекторите беше Анна Ларсон, директор Reloop Europe, специалист по устойчиво управление на отпадъците, експерт в Програмата на ООН за развитие в депозитните системи и разширената отговорност на производителите. Тя ни запозна със същността на депозитната система и развитието ѝ в Европа. В уебинара взе участие и Джени Хюм, координатор на програмата Money Back в платформата Reloop. Джени има дългогодишен опит със схемите за депозиране на контейнери за напитки и ни представи презентация за развитието на депозитната система в Шотландия и кампанията “Have you got the bottle?”. В рамките на уебинара участваха като публика над 80 човека, представители на различни неправителствени организации, общини, дирекции на паркове, бизнеси в сферата на туризма, спорта на открито, продажбата на био и насипни продукти и такива за многократна употреба, производители на полимери, заинтересовани граждани, студенти и други. Всички имаха възможност да зададат своите въпроси и да участват в дискусията след презентациите.

Имате възможност да гледате видеозапис от представените теми от международните експерти, участвали в уебинара “Депозитна система: бутилки с бъдеще”:

Презентации на международните лектори участвали в уебинара:

Депозитна система в Европа – Анна Ларсон, Reloop

Депозитна система в Шотландия – Джени Хюм

Повече за платформата Reloop

Повече за инициативата Have you got the bottle? в Шотландия

,

Има нещо гнило в биомасата

Автор: Димитър Събев
Текстът е публикуван с разрешението на Бодил

Как да изпълним европейските цели за зелена енергия, докато изсичаме горите, изгаряме отпадъците на богатия свят и щедро субсидираме обръчите от фирми? 

Близо 73 млн. лв. е субсидията, която ще получат за година производителите на електричество от биомаса – четем в решение на Комисията за енергийно и водно регулиране от юли 2020 г. Тази сума представлява разликата между пазарните цени на електроенергията и преференциалните цени, по които Националната електрическа компания изкупува тока от биомаса. КЕВР е доста щедра: общата субсидия за централи на биомаса е 55% от тази за вятърни паркове, а произведеното електричество – само 22%.

Но това е само ордьовър. Според проекта за национална енергийна стратегия на Министерството на енергетиката, очаква се до 2025 г. капацитетът за производство на електроенергия от биомаса да се увеличи със 150 до 170 мегавата, а произведеното електричество да нарасне с 400%. Измерено в пари, при сегашната структура на цените, това означава нов енергиен подсектор с приходи от половин милиард лева, от които 360 млн. лв. субсидии.

Тези несъразмерни субсидии будят тревоги в страна с висока енергийна бедност като България. Но цялата история е още по-стряскаща и включва мощен стимул за изсичане на гори и контролиран от мафията внос на отпадъци. Стотици милиони лева публични средства ще отидат при енергийни олигарси. Всичко това се прави уж в името на „зеленото бъдеще“ – а ефектът ще е ръст на въглеродните емисии. Ще се увеличат и емисиите на отровни съединения, допринасящи за високата смъртност сред българите.

Уроците на Потьомкин

„Биомаса“ е събирателен термин за органичен материал, извлечен от дървесина и други растения, както и отпадъци от селското стопанство и градски органични отпадъци, от който може да се произвеждат течни горива и топлинна и електрическа енергия. Тази широка дефиниция включва енергийни ресурси с много различен произход и характеристики и сама по себе си е предпоставка за затруднен контрол на екологичните и здравни въздействия.

Европейската комисия приема, че емисиите при изгарянето на биомаса са равни на нула. Логиката е, че въглеродът, изпуснат в атмосферата например при горене на дърва, впоследствие се поглъща от растителността, изникнала на мястото на отсечената. За отпадъците се счита, че ако не бъдат оползотворени (най-често изгорени), те така или иначе ще се разложат на сметищата или по полето и ще изпуснат парникови газове, особено метан.

Така биомасата се превръща в ключов инструмент за постигане на амбициозните климатични цели на ЕС. Според действащата рамка, колкото повече електричество се добива от биомаса, толкова по-нисковъглеродна ще изглежда икономиката на Съюза.

Има само един проблем и той е, че емисиите от изгарянето на биомаса далеч не са нулеви. Всъщност, те са дори по-високи (с 50%) по сравнение с изгарянето на въглища. Според актуални изследвания, ще са нужни десетилетия, преди въглеродът, изпуснат залпово при изгарянето на растителност и боклук, да се „секвестира“ от нови растения. А именно следващите няколко десетилетия се считат за определящи за климатичното ни бъдеще.

Тенденции в добива на обла дървесина (плътната линия), използването на дървесна биомаса в промишлеността и енергетиката (тъмната пунктирна линия) и погълнатият от горите въглерод (светлата пунктирна линия). Според изследването на PFPI, паралелно с ръста на използването на биомаса в България намалява количеството на улавяния от горите въглерод.

Решението на ЕС да заложи на биомасата като алтернатива на изкопаемите горива среща остра съпротива от природозащитници и привърженици на кръговата икономика. Научни институти и НПО са образували съдебни дела срещу новата европейска директива за възобновяемата енергия от 2018 г. (известна като RED II), която урежда ползването на биомаса.

В текста на RED II многократно се изтъква, че биомасата не трябва да се добива и изгаря по неустойчив начин. Самият факт, че документ от подобен ранг отделя толкова внимание на този проблем говори, че изкривяванията при употребата на биомаса са масови. „Мрежа от думи“ е оценката на критични учени за същността на директивата. Други говорят за „Потьомкински стил“ – на името на руския граф, поставил лъскави декори по главните улици на селата, откъдето трябвало да мине каляската на императрицата.

Тройна печалба

Според екологични и правозащитни организации, натискът върху горските екосистеми в Европа рязко е нараснал, след като преди няколко години биомасата бе възприета като безвредна алтернатива на въглищата. Сателитни наблюдения говорят за стряскащо 69% увеличение на добитата биомаса от горите на ЕС в периода 2016–2018 г. спрямо периода 2011–2015 г., като експлоатираните площи в същото време са нараснали с 49%. Това залпово покачване на дърводобива се обяснява именно с енергийната стратегия на ЕС.

В България, въздействието върху горите заради събиране на биомаса за производство на енергия тепърва се усилва. Засега по-широко разпространение има производството на енергия чрез изгаряне на отпадъци – български и вносни. На графиката долу е показана динамиката на вноса на отпадъци от ЕС в България. През 2018 г., откогато са най-новите данни на Евростат, сме внесли над 150 000 тона европейски отпадъци, като главни доставчици са Италия (59 хил. т) и Великобритания (45 хил. т). За последните пет години, вносът на отпадъци в България е скочил със 125%.

Съдбата на този и на част от българския „боклук“ е да бъде изгорен, на първо място в циментовите заводи като тези в Девня, Златна Панега, край Пловдив и на други места.

Но има и други апетити за отпадъци, включително под формата на биомаса. Става дума за „Сейшелската въглищна империя“, според полушеговитото определение на „Грийнпийс“ – България. Това е специфична група от ТЕЦ, въглищни мини и топлофикации на областни градове, която вижда в изгарянето на отпадъци и растителна биомаса хитър начин да удължи живота на морално остарелите си мощности.

Ползите за горивните инсталации от изгарянето на отпадъци са най-малко три: 1) те получават пари от контрагенти, искащи да се отърват от някакъв боклук (запознати твърдят, че европейски „доставчици“ плащат по 100 евро на тон); 2) получават безплатно гориво за производствените си процеси; 3) спестяват си част от квотите за емисии – нали ЕС приема, че изгарянето на биомасата има нулев въглероден ефект.

В добавка, преминаването към „био“ гориво носи имиджови ползи и може да смекчи отрицателната нагласа в обществото към въпросната „Империя“.

Как Сейшелската въглищна империя стана био?     

Да припомним, тя включва около 15 предприятия, всяко от които има пряка или косвена връзка с Христо Ковачки, а парите за приватизацията навремето са осигурени или от ПИБ, или от фалиралата КТБ. Топлофикациите в Русе, Сливен, Плевен, Велико Търново, Бургас, Габрово, Перник, Враца, няколко въглищни мини, ТЕЦ „Бобов дол“ и „Брикел“ в Гълъбово, през 2009 г. бяха прехвърлени във фирми, регистрирани на Сейшелските острови. През 2014 г. с опитите за приемане на закон, регулиращ дейността на офшорните фирми в България, тези уж независими Сейшелски дружества вкупом се „продадоха“ на новоосновани кухи фирми, регистрирани във Великобритания и Кипър.

Най-заинтересовани от изгарянето на отпадъци и растителна биомаса в България са именно фирмите от тази „Империя“. Кой каза, че корпоративното планиране е отживелица? Всички тези дружества през последните години правят опити да включат „био“ компонент в горивото си. Най-зрелищен е случаят с ТЕЦ „Бобов дол“, където след двегодишни съдебни битки „Грийнпийс“ – България разкриха кореспонденция между Министерството на околната среда и водите и ръководството на централата за „експериментално“ изгаряне на до 500 хил. тона отпадъци в срок от 6 месеца.

Дори да повярваме на официалното изявление на ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“, че реално изгорените отпадъци били „само“ 80 000 тона, експериментът е бил наистина мащабен: 80 хиляди тона е повече от боклука, който град като Пловдив създава за половин година. Междувременно топлофикацията в Сливен получи не експериментално, а редовно разрешение за горене на отпадъци – независимо че според ръководството на компанията тя нямало да гори боклук, а само „биогорива“.

В редица случаи, решителният отпор на местните жители не позволява на Въглищната империя да мине на „био“. Така се случи например с топлофикациите в Русе и Перник и с ТЕЦ „Брикел“. През август 2020 г. „Брикел“ официално оттеглиха инвестиционно намерение за заместване на част от горивото си с отпадъци – но продължават да настояват да изгарят растителна биомаса, както и нефтошисти: по 1500 тона в денонощие.

Това е общата стратегия на тази сенчеста структура: първоначалният анонс е в котлите на старите централи да се горят общински и вносни битови отпадъци. Но ако обществеността се възпротиви, има и план „Б“: вместо градски боклук, да се ползва биомаса от дървесни и селскостопански отпадъци. А е всеизвестно, че покрай сухото може да изгори и мокрото.

Но защо просто не им позволим да го направят открито?

Защо пък да не я горим?

При всички основателни критики срещу изгарянето на биомаса, включително под формата на отпадъци, в някои ситуации това е най-добрата налична възможност. Да не забравяме, че използването на биомаса като гориво е толкова старо, колкото и човекът. В същото време, има куп „гнили“ моменти в използването на биомаса в днешен български контекст.

Първо, ако не се осъществи с подходящата технология и в контролиран режим, изгарянето на биомаса се превръща в източник на болестотворни отрови. Става дума за канцерогенни, т.е. причиняващи рак съединения. „Обикновеният боклук, който е смес от биологични и технически материали, не е предвиден за безвредно изгаряне“, обобщават световноизвестните експерти Майкъл Браунгарт и Уилям Макдона.

Можем ли да вярваме, че бизнес, който зад гърба на обществото гори „експериментално“ десетки хиляди тонове боклук, ще осигури нужната технология и експлоатация? Което ни насочва към втория гнил момент: биомасата и особено битовите отпадъци често се доставят от престъпни структури, които търсят „партньори“ в държавните институции, за да осъществят незаконната си дейност.

Според италианския разследващ журналист Антонио Перголици, мафията е основният играч, който посредничи при вноса на отпадъци от Италия (най-вече от областта Ломбардия) за изгаряне в България. Перголици говори за „порочно съвпадение на интересите на двете страни“: в Италия се е натрупало голямо количество отпадъци, чакащи да бъдат третирани – което там е твърде скъпо, има и строг контрол за произхода на боклука.

Затова те се транспортират – според Перголици, с темп 1-2 тира дневно – към България. Малко е далеч, но у нас и цените, и контролът са по-скромни. България, от своя страна, по този начин иска да покаже на Брюксел напредък по отношение на оползотворяването на отпадъците и зелената енергия.

Други виждат най-вредния ефект от използването в промишлен мащаб на биомаса в енергетиката в натиска върху горските екосистеми. Вече бяха цитирани многозначителни данни за Европа. В България през 2018 г. беше приет Национален план за действие за енергия от горска биомаса, с хоризонт до 2027 г. Според този документ, за нуждите на енергетиката у нас може да се събират по 3-4 млн. куб.м. биомаса годишно – което съответства на 50% от сегашния дърводобив. Близо до ума е, че за производство на енергия е по-удобно да се използват цели дървета, вместо вършина и клони. Без строг контрол, „био“ електроцентралите ще увеличат незаконния дърводобив и обезлесяването.

Четвърти фактор, който ни кара да сме недоверчиви към използването на биомаса в енергетиката, е, че според налагащия се подход на кръговата икономика, отпадъците на практика са „хранителни вещества“ в социалния метаболизъм. Биомасата може да има далеч по-полезна употреба, отколкото да се изгаря. Горенето на боклук е пилеене на пари.

Пето, но не последно – хората просто не искат. Те асоциират изгарянето на боклука със замърсяване на въздуха и болестотворна среда в градовете, както и със сенчест бизнес. Социологически изследвания ясно показват, че българите не одобряват вноса на отпадъци за изгаряне в страната. Правителството трябва да положи наистина много усилия, преди населението да повярва в обществения интерес при управлението на отпадъците.

Много „маса“ – малко „био“ 

От разменената кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“ ясно се вижда, че по съдържание на вещества като кадмий, живак, олово и други подобни, горивото от отпадъци по нищо не отстъпва на въглищата. Перверзно е, но е факт: това мръсно гориво се представя пред обществеността като „зелено“ и начин за опазване на климата – и затова енергията от него ни излиза 3-4 пъти по-скъпо, отколкото е пазарната цена.

В същото време, не може да не направим паралел между щедрите цени, определени от КЕВР, планираното 400% увеличение на произвежданата електроенергия от биомаса – и институционалния комфорт за „Сейшелската империя“, осигуряван от министерства, регулатори, държавни агенции, а най-вече от прокуратура и съд. Ако свържем парчетата от пъзела, ще видим, че енергетиката от биомаса в България се превръща в черна каса, в която вече се вкарват десетки – а скоро и стотици милиони лева публични средства.

Докато нейде из министерствата някой попълва отчети до Брюксел как България преизпълнява целите си по „зелената енергия“, дръзки активисти успяха да проникнат зад високите стени на „Сейшелските“ централи. Фотографиите им доказват, че зад Потьомкинските паравани от слама за горене надничат познатите бали с пакетиран битов боклук, преминал през слабо или никакво разделно събиране.

Добрата новина е, че гражданите са загрижени и все по-склонни да се организират, за да защитят своите интереси: отрязване на достъпа на сенчестия бизнес до публични средства, пълноценни гори, модерно управление на отпадъци и въздух за дишане.

Официална информация за тези, които считат, че изгарянето на отпадъци (RDF) е безвредно

Статията е написана с финансовата подкрепа на ЕС “За Земята”

Основни източници:

Mary Booth, Ben Mitchell. 2020. Paper Tiger. Why the EU’s RED II biomass sustainability criteria fail forests and the climate. Partnership for Policy Integrity. http://eubiomasscase.org/wp-content/uploads/2020/07/RED-II-biomass-Paper-Tiger-July-6-2020.pdf

National Resources Defense Council. 2019. Burnout: EU clean energy subsidies lead to forest destruction. Issue Paper. https://www.nrdc.org/sites/default/files/burnout-eu-clean-energy-policies-forest-destruction-ip.pdf

Duncan Brack, James Hewitt, Tina Marie Marchand. 2018. Woody Biomass for Power and Heat. Demand and Supply in selected EU member states. Chatham House. https://www.chathamhouse.org/sites/default/files/publications/research/2018-06-07-woody-biomass-power-heat-eu-brack-hewitt-marchand.pdf

Partnership for Policy Integrity. Carbon emissions from burning biomass for energy. https://www.pfpi.net/wp-content/uploads/2011/04/PFPI-biomass-carbon-accounting-overview_April.pdf

Майкъл Браунгарт, Уилям Макдона. 2009. От люлка до люлка. Да преосмислим начина, по който произвеждаме. Изд. „Книжен тигър“, София.    

Министерство на енергетиката. Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Проект. https://www.nrdc.org/media/2019/191120#:~:text=More%20than%20half%20the%20biomass,by%20Belgium%20and%20the%20U.K.&text=The%20U.K.%20also%20spends%20the,unit%20of%20biomass%20energy%20generated

Национален план за действие за енергия от горска биомаса 2018 – 2027 г. http://www.iag.bg/data/docs/Nacionalen_plan_za_deystvie_za_energiya_ot_gorska_biomasa_2018_-_2023.pdf

„Грийнпийс“ – България     . 2018. Финансовите мини. Сенчести банкови интереси в българския въгледобив източват публични фондове, унищожават хиляди човешки съдби и замърсяват тежко околната среда. Greenpeace, София.  https://www.greenpeace.org/static/planet4-bulgaria-stateless/2019/03/a67552f0-the_financial_mines_short.pdf

„Грийнпийс“ – България     . „Разкрита е тайната кореспонденция, благодарение на която ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря хиляди тонове отпадъци“. 13 октомври 2020 г. https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/4710/razkrita-taina-korespondentsiya-tec-bobov-dol-izgaryane-otpadutsi/?fbclid=IwAR0pr5__B1Flj3dtObkWvqdLMAhFjsHsapGC_89gwBveWx6ZeiYX2EgtpeE

Иглика Филипова. „Повелителят на отпадъците. Централите на Христо Ковачки масово заместват въглищата с RDF и биомаса.“ Капитал, 21 юни 2019 г. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/06/21/3927820_poveliteliat_na_otpaducite/

Димитър Събев. „Боклукът – начин на употреба“. Bodil.bg, 10 април 2020. https://bodil.bg/2020/04/10/waste-burners/

 

Преглед на 2020 с поглед към 2021

Изминалата 2020 беше динамична и предизвикателна за кампания Нулеви отпадъци. През цялата година основният фокус беше еднократната пластмаса като продукт, който не само замърсява природата, но и влиза в телата ни с водата и храната, причинявайки редица здравословни проблеми 

С ръка на сърце можем да кажем, че интересът към замърсяването с пластмаса се развива лавинообразно. Редица известни личности се присъединиха и подкрепиха каузата активно, което помогна решенията достигнат до повече хора. 

Както изследването, проведено в началото на 2020 показа, българите осъзнават проблема с еднократната пластмаса и искат бързи, ефективни и амбициозни мерки. За съжаление обаче, възможните решения като опаковките за многократна употреба и депозитните системи все още не са известни. 

Опасностите от замърсяването с еднократна пластмаса и въздействието им върху почти всяка сфера от живота ни бяха представени в Атлас на пластмасите 2020, който “За Земята” публикува на български. В поредица от 7 публикации на популярен език екип “Нулеви отпадъци” разказа повече за проблема и неговите решения и също така започна подписка в партньорство с “Грийнпийс-България”, в която българите настояват за амбициозни мерки. Както е известно, от юли 2021 редица стоки от еднократна пластмаса излизат от употреба в Европейския съюз. От националните правителства зависи да обогатят законодателството и да го направят по-всеобхватно и с по-високи цели. Тази кампания продължава и през 2021 като натискът върху институциите трябва да бъде в посока въвеждане на депозитни системи и прекратяване на употребата на чаши за еднократна употреба в детските градини и учебните заведения. 

Изключително цветни, разнообразни и популярни бяха кампаниите “Юли без пластмаса” и “Декември без отпадъци”, които реализирахме с нашите партньори — освен “Грийнпийс” – България, също Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, Основа, ZERA,WIND2WIN, Ателие Трион, Plastic Free Coffee Lovers, Smart Business Vision, Station Zero, Thrift Sheep, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Zero Hero, Сдружение “Свят на бъдещето”, Фондация ManEco, Tierra Verde България, Eco Switch, Фондация Корен, Градско градинарство, Surfrider Foundation Sofia, Сдружение Горичка, Фондация за биологично земеделие “Биоселена” и GoBio като медиен партньор. 25те български организации се заехме да подготвим ценни съвети за това как да направим лятото и празниците ни с нулев отпечатък върху околната среда.

Конкретни пластмасови продукти “заслужиха” да бъдат фокус на кампанията през 2020, защото сами по себе си се превърнаха в екологично бедствие. Познахте, става дума за маските за еднократна употреба. Почти всяка седмица имахме участия в медиите, посветени на тях. За съжаление, все още битува мнението, че еднократната употреба е много по-хигиенична и за предпочитане, пред персоналната. Въпреки че редица учени и изследвания доказаха, че правилно използвани, маските за многократна употреба са точно толкова ефикасни. 

Погрешното убеждение за хигиеничността на еднократната употреба е причина да се фокусираме върху още един продукт — чашите в детските градини. За съжаление пандемията от ковирус 19 провокира нов ръст на пластмасови съдове за еднократна употреба. Измамното чувство за чистота създава вредни и опасни митове. Изгражда разрушителни навици у децата, учейки ги да консулират и хвърлят без мисъл за последствията. В краткосрочен план крие и риск за здравето. 

През 2021 ще продължим да настояваме за смели мерки, които да доведат до справяне с еднократната пластмаса — депозитни системи, многократна употреба и изцяло изключване на ненужните опаковки от търговската мрежа. Очаквайте още повече семинари, обучения и подписки, посветени на темата.

Вълна от отпадъци заля и Министерството на околната среда и водите

Снимка: Иван Дончев/„Грийнпийс“ – България

Природозащитници настояха за въвеждане на депозитна система за всички бутилки в България като дългосрочно решение на замърсяването с еднократна пластмаса.Те заявиха позицията си със символична двуметрова вълна от отпадъци, която „заля“ входа на Министерството на околната среда и водите. Демонстрацията е организирана от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ с подкрепата на Wind2Win и Tierra Verde, създали вълната преди година.

Своеобразният протест срещу системното бездействие на институциите се случва скоро след като придошли реки на много места из страната изложиха на показ сериозния проблем с пластмасовите опаковки, които замърсяват всяко селско дере, крайпътна канавка, нестопанисвана земя, както и язовирите у нас.

Един от най-забележителните случаи е „островът“ от отпадъци на река Искър в близост до Своге. Почистването на това плаващо сметище онагледява поговорката „след дъжд – качулка“. Трупаните незнайно колко дълго отпадъци по протежението на реката бяха отмити от придошлите води и намериха „бряг“ на стената на язовир „Своге“. Това наложи спешна среща между институциите, последвана от извънредно отпускане на сумата от 220 000 лв за почистване.

Подобни случки имаше в Бургаско и по река Струма, но почистването им не започна толкова бързо.

„Ситуацията е показателна за трайните недостатъци на действащата система за управление на отпадъците в България и в частност на разделното събиране на пластмасови отпадъци. Веднага след като снимките на острова от пластмаса на река Искър станаха популярни, много от възмутените казаха, че причината е единствено в хората, които хвърлят. Всъщност наблюдаваме как липсата или недостигът на контейнери за разделно събиране водят до ниски нива на рециклиране. А това е предпоставка за нерегламентирано изхвърляне или изгаряне на ценни рециклируеми суровини.“, казва Евгения Ташева от Екологично сдружения „За Земята“.

Преобладаващата част от отпадъците в плаващото сметище по р. Искър са пластмасови бутилки във всякакви размери. Същото се наблюдава и по Дунавските острови, където 80% от отпадъците са пластмасови бутилки[1]. Ситуацията в други големи и малки реки и водоеми из цялата страна е сходна. Имайки предвид, че пластмасовите бутилки от полиетилен терефталат (PET) са един от най-търсените материали за рециклиране, крайно необходимата реформа на системата следва да започне именно от пластмасовите бутилки. Още повече, 

новата европейска директива за ограничаване на еднократните пластмаси, която влиза в сила и у нас от юли 2021 г., задължава производителите да събират обратно 90% от бутилките, които пускат на пазара[2]. 

Решението, прилагано от все повече страни по света, е депозит върху всяка бутилка. Депозитът в случая представлява възстановяема парична сума в замяна на върната празна бутилка в магазин, както е при стъклените бутилки за бира. За да спре замърсяването на природната и градска среда с подобни отпадъци, депозитната система трябва да включва не само един вид стъклени бутилки, но всички размери и видове пластмасови, метални и стъклени опаковки за напитки.

Настояваме Министерството на околната среда и водите да почерпи от опита на над 10 европейски страни [3] и да въведе депозитна система за всички пластмасови бутилки. Това е желанието и на още над деветнадесет хиляди българи, които подкрепиха петицията „Повече море – по-малко пластмаса“ на екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България [4]. Депозитната система се препоръчва и от европейски политици на най-високо ниво като Франс Тимерманс [5], както и в обща позиция на двете най-големи асоциации на производителите на безалкохолни напитки в Европа [6].

Снимка: Иван Дончев/„Грийнпийс“ – България

Предимствата на депозита

– Депозитната система е ясна и лесна за използване: потребителите разбират смисъла на депозита за веднага, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране.

– Депозитите водят до повече рециклиране: по-голямото количество и по-доброто качество на върнатите бутилки позволяват рециклирането им отново в бутилки, което е и едно от изискванията на новата директива за ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, общото ниво на нерегламентирано замърсяване намалява наполовина, а броят неправилно изхвърлени бутилки намалява с 90%.[7]

– Депозитите са справедливи – поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват в сметища и депа или се изгарят в циментови заводи и тецове. Това представлява загуба за икономиката и растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“. Въвеждането на депозитна система не изисква разходи от държавата, а възстановява баланса между отговорността на производителите, потребителите и държавната и местна власт.

– Стимул за по-екологични опаковки – чрез системата за събирането на бутилки, която стимулира хората да ги връщат в магазините, заплащайки депозит, производителите поемат своята отговорност за опаковките, които произвеждат в много по-пълна степен, отколкото чрез цветните контейнери. Което следва да води към постепенното въвеждане на по-добри, по-трайни, годни за повторна употреба, рециклиране или компостиране опаковки.

– Обхватът на депозитните системи постоянно нараства –  такива действат в над 40 региона и държави по света [3], от които 10 са в Европа. До момента нито една от тези държави и региони не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат. В Литва депозитна система е въведена от 2016 г., а на път са още 11 страни и региони в Европа: Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия, Румъния, Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и дори Турция. 

 

Бележки

[1] Анализ на замърсеността на Дунавските острови, попадащи на територията на

област Русе, с твърди отпадъци: https://td-prista.org/files/Analiz_otpadaci.pdf

[2]  Чл. 9, ал. 1б от Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда:  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019L0904&from=EN 

[3] https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2020/12/GDB-2020-European-Chapter.pdf 

[4] https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1 

[5] [https://www.plasticsoupfoundation.org/en/2018/03/european-commissioner-frans-timmermans-reaction-on-dutch-deposit-scheme-postpone/ ]

[6] https://www.unesda.eu/wp-content/uploads/2020/09/UNESDA-EFBW-joint-paper-DRS.pdf 

[7] https://tfn.scot/news/deposit-return-scheme-could-reduce-plastic-litter-by-90 

,

Кой ще вземе милионите за спорния инсинератор в София?

Въпреки недоволството на софиянци от проекта общинската “Топлофикация София” обяви търг за внушителната сума, без да се съобразява с факта, че създава един изключително скъп източник на замърсяване във вече мръсния ни град. Столична община явно е твърдо решена да има завод за изгаряне на отпадъци в центъра на стойност 350 млн. лв. с ДДС след по-малко от две години. Можете да видите извънредния Facebook лайв на “За Земята” от вчера по темата тук.

Повече от любопитен е фактът, че е предвидено мегасъоръжението да изгаря 180 хил. тона годишно, но Столичното предприятие за третиране на отпадъци генерира много по-малко. Отчетите показват, че произведеният RDF не надвишава 61 хил. тона. годишно и остава въпросът откъде ще дойде разликата. Остава и въпросът заводът за отпадъци на Садината, за който се дадоха още 300 милиона защо работи толкова неефективно спрямо рециклирането.

Столичната община доведе до финалния праг идея на повече от десет години, която е технически, морално и идейно остаряла. Освен това затвърди традицията да взема решения непрозрачно, докато вниманието на обществото е привлечено от нещо друго или сме под карантина. Наближаването на изборите със сигурност са още една причина администрацията да се разбърза. Едва ли е случайно, че срокът за подаване на оферти е малко над два месеца – до 15 март.
Припомняме, че в момента част от отпадъците на София се изгарят в топлоелектроцентрали, свързани с бизнесмена Христо Ковачки — ТЕЦ “Сливен” и ТЕЦ “Бобов дол”.

Междувременно редица градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък. Това не накара Столична община да отстъпи, напротив, тя вкарва града в огромен дълг: от пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

“За Земята” спечели делото срещу доклада по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) и Върховният административен съд върна делото за преразглеждане, което означава, че финално одобрен доклад все още няма. Въпреки това Столична община пусна търга.

Хората, които живеят в близост, бяха първите, които се противопоставиха в съда на проекта, но загубиха делото срещу довода, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея. В продължение на две години “За Земята”, с помощта на програма “Достъп до информация”, водеха дело, за да получат гражданите достъп до пълната документация за строящия се завод, най-вече финансовите параметри. Делото беше спечелено, но документите продължават да се крият от общината. В крайна сметка Върховния административен съд потвърди, че информацията трябва да е публична, но в последното писмо от Столична община отново ни отказа достъп до Анализ разходи и ползи — финансовия документ, в който могат да се видят в подробности каква е финансовата логика зад инсталацията. Междувременно група общински съветници се активираха и поискаха референдум, който, за съжаление, не може да се реализира в пандемична обстановка”.

“След като администрацията показа, че е глуха за желанията на хората, е време за силен обществен натиск. Изгарянето на отпадъци е недопустимо да се случва през 21 век, в европейска столица. Дълги години общината неглижираше проблема, виждаме разделно събиране, което не е добре организирано и инсинераторът няма да реши магически всичко това. Напротив, ще ни накара да затънем в повече и повече отпадъци, или да ги внасяме, за да се захранва този голям капацитет.”, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на “За Земята”.

Популярни личности се включиха в кампания за ограничаване на пластмасата за еднократна употреба

В пробите на родните звезди са открити следи от 17 вида фталати и феноли

В телата ни се срещат над 20 вредни съединения, свързани с пластмасовите опаковки

Инициативата „Пластмаса в тялото“ подложи на изследване 10 български известни личности за наличие на опасни химикали, свързани с употребата на пластмасови опаковки за храни и напитки. Проектът се координира от Европейската мрежа за нулеви отпадъци в партньорство със „За Земята“ (България) и още четири европейски страни. Общо над 50 популярни личности от Белгия, България, Испания, Латвия и Словения се включиха в този здравен изследователски проект.

В инициативата у нас участваха актрьорите Деси Бакърджиева, Илияна Лазарова и Христо Мутафчиев; певиците Веси Бонева и Маги Джанаварова; спортистите Магдалена Малеева и Невяна Владинова и шеф-готвачът Дани Спартак. Кампанията подкрепиха и двама медицински специалисти, акушер-гинекологът д-р Добринка Петрова, както и естетичният дерматолог д-р Снежана Атанасова.

Изследванията, направени през месец октомври в лаборатория на Норвежкия институт за обществено здраве, показват еднозначно, че остатъчни вещества от пластмасовите опаковки се срещат често в човешкия организъм. В пробите от България са открити следи от 17 вида фталати и феноли, сред които моноетил фталат и метилпарабен с най-високите нива от всички участващи страни.

През последните години под предлог за по-лесно пренасяне, защита и хигиена на продуктите, се увеличи драстично използването на пластмасови контейнери за еднократна употреба. Оказва се, че пластмасата не само вреди на околната среда, но също така застрашава човешкото здраве.

Изследването има за цел да установи веществата, които попадат в човешкото тяло вследствие на употребата на еднократни пластмасови опаковки. Пластмасите, присъстващи в опаковките на храните, съдържат опасни вещества, които преминават в храната и проникват в телата ни. Според специалистите част от тези вещества се натрупват в организма и могат да доведат до различни заболявания като диабет, хормонални смущения, хипотиреоидизъм, безплодие и други.

Пластмасовите опаковки за контакт с храни включват широк спектър от няколко хиляди химикала, много от които не са адекватно изпитани за токсичност. Тези умишлено добавени химикали, както и между 30 000 и 100 000 непреднамерено добавени вещества, имат потенциал да преминават от опаковките в храните.

За да се промени тази ситуация е необходимо по-голямо познаване на проблема, промяна в хранителните навици в полза на здравословния начин на живот и най-вече промяна на политиките както на законодателно ниво, така и на целия бизнес с храни, опаковането и дистрибуцията им. Инициативата цели да повиши прозрачността и контрола върху химикалите в хранителните опаковки с еднакво високи стандарти за необработени и рециклирани материали и забрана за използването на най-опасните вещества за опаковане на храни. Опаковките за многократна употреба от безопасни материали предлагат подходящо решение, както на здравните рискове от еднократните пластмасови опаковки, така и на световния проблем със замърсяването с пластмаса.

задължителен фотокредит: Иван Дончев

Допълнителна информация:

https://zerowasteeurope.eu/library/declaration-of-concern/

Декларация на безпокойство и призив за действие по отношение на пластмасите, опаковките и човешкото здраве, водена от Zero Waste Europe, GAIA Asia-Pacific, GAIA US и Upstream – подписана от 160+ организации по целия свят с искане за законодателна защита от опасни химикали в опаковките на храните.

Направи си сам тест за наличие на следи от пластмаса в тялото: https://www.pfasfree.org.uk/beadtest

Партньори:

Като партньори в проекта участват и Rezero (Испания), Ekologi Brez Meja (Словения), Zero Waste Франция, Zero Waste Латвия, IMIM (Hospital del Mar Barcelona – в ролята на научни съветници). Проектът е подкрепен с експертното участие на д-р Miquel Porta, професор по превантивна медицина и обществено здраве, анализатор в IMIM – Hospital del Mar Институр за медицински изследвания, координатор на отдел „Изследвания“ в Клиника за молекулярна епидемиология на рака, професор по епидемиология в различни университети в Европа и Америка, бивш председател на Испанско общество на епидемиолозите и на Европейската федерация по епидемиология и автор на стотици статии публикувани в международни научни журнали.

Декември без отпадъци

Избираме нашия ДЕКЕМВРИ без отпадъци!
25 български организации се заехме да подготвим ценни съвети за това как да направим незабравими нашите празници с нулев отпечатък върху околната среда!
👉Включете се в борбата с отпадъци заедно с нас като се регистрирате на: https://bit.ly/zero-waste-december и изберете едно (или повече от следните действия):
– да намалите използването на пластмаса за еднократна употреба;
– да украсите дома си с естествени материали;
– да подарявате устойчиви и необходими подаръци;
– да опаковате подаръците с надциклирани материали като вестници, брошури, плат и други;
– да предотвратите разхищението на храна.
————————————————————————-
След вдъхновяващия успех на събитието „Юли без пластмаса“ кампанията продължава в един от най-наситените със специални поводи месеци в годината.
ℹ️ Според данни на Евростат за 2017 година всеки българин изхвърля средно по 435 кг отпадъци на година, от които 70 кг храна според Центъра за оценка на риска по хранителната верига към Министерството на земеделието, храните и горите.
————————————————————————–
КАК можем да редуцираме това количество⁉️
В рамките на един месец ще споделяме с вас полезни, любопитни хрумки, информация и съвети 👇
Споделяйте и вашите с #ДекемвриБезОтпадъци и #ZeroWasteDecember .
Можете да обновите профилната си снимка с тематичната рамка с надпис „Моят декември е без отпадъци“:
www.facebook.com/profilepicframes/?selected_overlay_id=4604391736302196
Нека направим празниците незабравими за нас и околната среда!
—————————————————————————–
Организатори: Екологично Сдружение За Земята, “Грийнпийс” – България, Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, Основа, ZERA,WIND2WIN, Ателие Трион, Plastic Free Coffee Lovers, Smart Business Vision, Station Zero, Thrift Sheep, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Zero Hero, Сдружение “Свят на бъдещето”, Фондация ManEco, Tierra Verde България, Eco Switch, Фондация Корен, Градско градинарство, Surfrider Foundation Sofia, Сдружение Горичка, Фондация за биологично земеделие “Биоселена”.
Медиен партньор: GoBio

Пластмасовата хигиена. Митове и факти

Има ли връзка между еднократната употреба и хигиената?

Автор: Сабина Максимова
Обявяването на пандемията от Ковид-19 даде старт не само на невиждани противоепидемиологични мерки, а и на тенденция за по-масова употреба на еднократни пластмасови съдове за консумация на храни и напитки.  През лятото на 2020 г. в много туристически обекти и заведения за хранене стандартната посуда от керамика и метал беше заменена с еднократни пластмасови чинии, купи, чаши и прибори. Като граждански активисти, забелязахме и съществено увеличение на оплакванията от родители на деца в детски градини, свързани с „препоръчителна употреба“ на еднократни чаши за пиене на вода. Преминаването от съдове за многократна употреба към такива за еднократна в контекста на „Мерки за превенция на разпространението на Ковид-19“ съдържа и налага внушения в обществото, че еднократната употреба е по-хигиеничният начин за консумация на храни и напитки. За обществото е важно да поддържа здраве и благополучие, което се случва със следване на добри практики, научни доказателства и факти. Налагането на еднократна посуда под предтекст, че последната дава повече хигиена и сигурност против разпространението на каквито и да е зарази, е тенденциозна, неоснователна, нерегламентирана и съдържа в себе си кардинални противоречия. 

Пластмасова хигиена? Има ли въобще връзка между еднократната употреба и хигиената, и ако да – каква? Запознайте се със 7-те най-големи заблуди относно „връзката“ между пластмасата и хигиената. 

Мит 1:  Еднократната пластмасова посуда е стерилна

От 80-те години на миналия век еднократната пластмаса навлиза все по-масово в областта на медицината по целия свят. Еднократните спринцовки, игли, ръкавици и други консумативи облекчават съществено вътрешноболничните ресурси, необходими за стерилизация на многократните алтернативи в манипулационните кабинети, и не само. Цената за изхвърлен отпадък от тези консумативи в годините преди да стане ясно какви са последствията от масовата употреба на еднократна пластмаса, са съществено по-ниски от цената на спазването на най-високите възможни стандарти за хигиенизация. Измиването и стерилизацията, строгият контрол на потоците от замърсени материали, режийните разходи и високият праг на инвестиции, необходими за подсигуряване на автоклави и друг вид апаратура за безупречна хигиена са съвкупност от фактори с много висока цена.  Чрез еднократните медицински консумативи медицинската услуга намаля своята себестойност.  

Митът за чистотата на еднократната пластмаса до известна степен се основава на употребата и в медицински контекст, където пластмасовите консумативи са стерилни. Това, обаче НЕ важи за пластмасовите съдове, предназначени за контакт с храни – чинии, купи, лъжици, вилици, чаши. Два различни класа продукция са пластмасите, предназначени за санитарно-хигиенни нужди и тези за храни. Пластмасите в клас „санитарно-хигиенни нужди“ са произведени от различен вид пластмаси, с различни формули и компоненти, като някои от тях имат антибактериална повърхност. Всеки един медицински консуматив, действително се стерилизира посредством различни технологии (включително радиация) преди да бъде опакован в защитна среда. Това пластмасово изделие притежава специална индикация за стерилност със съответния сертификат и срок на годност. Цената на изделието е от 100 до 1000 пъти по-висока от пластмасов аналог със сходен обем на пластмасово съдържание в клас пластмаси за хранителната индустрия (сравняваме тяло на спринцовка с вилица, например).

Съдовете за хранене за еднократна употреба притежават сертификати за допир с храни и определени сертификати за задължителни качества, за да бъдат допуснати за пласмент, но НЕ са стерилни!

Мит 2: По-добре да изхвърлим, отколкото да измием

Много преди обявяването на пандемия съществуват редица мерки за опазване на обществената хигиена и неразпространение на заразни заболявания. Всеки един цех, заведение, детска градина, получават специални разрешителни за упражняване на дейност. Дейността се контролира от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Едно от основните изисквания, например, е ХАСЕП. Тя представлява съвкупност от системи за вътрешна регулация за контрол, чисти и мръсни потоци на посуда и материали, хигиена на всички повърхности, здравен статус на персонала, зает в производство; приготовление; пакетиране; сервиране и транспортиране на храни. За многократната посуда е определено официално изискване на БАБХ за необходимата температура на измиване и изплакване на посуда. Известно е, че измиване на над е 63,5 º С неутрализира всички патогени. Затова съдомиялни машина, които работят на съответния температурен режим, предлагат на потребителите гарантирана  хигиена.  Да припомним и препоръките на Световната здравна организация ( СЗО) –  измиване с топла вода и сапун. Сапунът разрушава липидния слой на вируса и го прави нежизнеспособен. Късата верига за изпълнение на хигиенните норми при многократните съдове е също много по-надеждна от дългата верига на изпълнение и контрол при еднократните. Измиването на една метална вилица, например, се случва само на няколко метра от мястото на консумация, за което в ХАСЕП системата отговарят 2-3 души. Вилица от еднократна пластмаса започва живота си от петролен кладенец на другия край на планетата, превръща се в пластмасов гранулат, който се транспортира по въздушен, наземен и морски транспорт, преди да стигне до предприятия за формоване и да премине през още стотици ръце в дистрибуционната верига от завода, през логистични бази, междинни складове, и още транспорт до… вашата ръка. Според изчисления на световната екологична организация Greenpeace, пътят на един пластмасов предмет от първоизточника до Вашата ръка е 6 000 километра! Заслужава си да се замислим за чистотата на предмета и за контрола по тази дълга верига на изпълнение,  нали?  

Мит 3: Пластмасата е по-чиста, защото не е ползвана 

Неизползваната пластмасова посуда за еднократна употреба винаги се съхранява в близост до мястото за сервиране на храна и напитки. Предимно в открити и разопаковани стекове. Не е известно преди колко време са били разопаковани, какъв контакт са имали с обкръжаващата среда. Характерно за чашите за еднократна употреба е стифирането и почти неизбежното докосване на чашата по ръба, който влиза в контакт с устата на пиещия от нея. Това компрометира хигиеничността на съда и добавя много неизвестни. Чашите и посудата, които се предлагат при самообслужване, в това число и найлоновите торби, са изложени и на влияния от всички преминаващи ползватели без контрол върху хигиената. Да вземем за пример стековете с пластмасови чаши в диспенсърите за вода в офисите. Колко често се случва да се дръпне по-голям от необходимия брой чаши и после да се върнат обратно в стека? Друг пример са рулата с найлонови торби в големите магазини за хранителни стоки. Статистиката показва, че отделянето на ръбовете на торбата става най-често по метода на „наплюнчения пръст“. Разтревожени потребители са публикували в мрежата над  56 000 000 статии, видеа и снимки със съвети на тема как да отворим найлонова торба (bag opening frustration) без да си помогнем със слюнка. Тази концепция не отговаря на общоприетите представи за хигиена, нито на препоръките за ограничение на заразни заболявания. 

Мит 4: Когато използваме пластмаса, ще предотвратим заразяване с Ковид-19

Голям брой тестове и много спорове в науката съществуват по въпроса колко дълго се задържа вирусът на SARS-CoV-2 (Коронавирус COVID-19 ) върху различните повърхности. Темата засяга пряко създаването на адекватни препоръки за това как и колко често да бъдат хигиенизирани/дезинфектирани повърхностите в помещенията, където се събираме по различен повод – работа, учене, хранене, социализация. Известно е, че вирусът може да се задържи на открито до няколко дни. Неговата жизнеспособност зависи от атмосферните условия – топлина, влага, светлина. 

Два са неоспоримите научни аргументи, които разбиват мита за връзката между употреба на еднократна пластмаса и разпространението на COVID-19. Първият е, че капко-слюнковият начин на разпространение е водещ. Т.е. заразата се осъществява по въздушен път, от човек на човек. Вторият аргумент е, че поставен при равни условия върху различни повърхности, животът на вирус  SARS-CoV-2  е най-дълъг върху пластмасова повърхност: около 6,8 ч. върху пластмаса. Следван от задържане върху върху стомана – 5,6 часа. Два пъти по-кратко спрямо пластмасовата повърхност вирусът живее върху мед. Най-дълго се задържа във въздуха.

Ако предположим, че в едно помещение са разположени един до друг пластмасов и метален или керамичен съд, то ще знаем, че ако върху всеки от тях има вирус, вероятността да се заразим е най-голяма при консумация на храна именно от пластмасовата чиния. Като прибавим и факта, че последната никога не е била стерилизирана или хигиенизирана (виж. Мит. 1 и 2), то тогава няма да е в услуга на истината да твърдим, че употребата на пластмасови съдове ни предпазва по какъвто и да било начин. 

Източник:

Мит 5: Препоръчват се еднократни съдове 

Световната здравна организация, която обяви глобалната пандемия от COVID-19, следи тенденциите в разпространението и развитието на вируса и не на последно място – издава препоръки за справяне и поддържа специална секция в своя уебсайт, посветена на фалшиви новини и митове. СЗО никога не е препоръчвала употреба на еднократни съдове за хранене и пиене, като мярка за ограничаване разпространението на заразата. Препоръката е да се спазват всички хигиенни норми такива, каквито са били до момента, и към тях да се добави т.нар. социална дистанция – избягване на струпвания на хора на едно място, и употреба на лични предпазни средства. 

През лятото на 2020 г. ние, като потребители, станахме свидетели на извеждане на стандартната посуда от керамика и метал в много от заведения и туристически обекти, и замяната й с еднократни чинии, купи, чаши и прибори от еднократна пластмаса. Интересен е фактът, че препоръките се издават от страна на здравни инспектори по район и са устни т.е. без  никакви писмени предписания. Такива препоръки, макар и спазвани от собствениците на заведения и туристически обекти, остават неофициални, защото НЕ отразяват насоки на СЗО, нито официални насоки на Министерство на здравеопазването (МЗ), нито се обосновават на факти и научни доказателства.

Мит 6 : Експертите смятат, че еднократните съдове са по-хигиенични 

СЗО никога не е издавала препоръка за употреба на еднократни пластмасови съдове, като мярка за справяне с пандемията от COVID-19, но щом някои български здравни инспектори препоръчват тази мярка, може би имат право?

Скоро след официалното обявяване на пандемията, над  150 водещи учени, вирусолози, епидемиолози и здравни експерти от 18 държави се обединиха в официална декларация, която съдържа общата им позиция в защита на фактите. В нея експертите единодушно заявяват, че няма абсолютно никакви научни факти, които да обосноват изискване за употреба на еднократен съд с цел по-висока хигиена.  Необходимо е да се продължи спазването на всички базови хигиенни изисквания такива, каквито са били преди пандемията. Това е напълно достатъчна мярка за превенция. Твърденията за по-висока хигиена на еднократните съдове са научно необосновани.

„Въз основа на най-добрите налични научни факти и препоръки на държавни здравни експерти става ясно, че системите за многократна употреба могат да се използват безопасно, като се прилагат базови хигиенни практики.“  

Мит 7: Посветен на всички, които все още са убедени, че е хигиенично да употребяваме еднократна пластмаса. 

Изхвърлянето на еднократна пластмаса в околната среда не е и не може да бъде хигиенично. Околната среда е жизнена среда, от която човекът и всички живи същества черпим необходимите ни вещества за физическото ни съществуване. Всеки човек изпива на ден по 1-3 литра вода и вдишва по 6000 литра въздух, изхранва се с между 0.300 – 1.5 кг храна на ден. Когато всички тези основни компоненти за поддържане на живот и здраве са замърсени, не може да се говори за хигиена. 

Пластмасата е създаден от човека синтетичен материал, чийто състав не се открива в природата. Затова пластмасата се явява механичен и химичен замърсител. В ролята на механичен замърсител е микропластмасата – миниатюрни частици пластмаса, които попадат в нашата храносмилателна система, оттам в кръвта и в органите, като учените все още нямат информация за вредите, които този тип замърсяване нанася на нашите тела. 

В ролята на химичен замърсител са компонентите, от които е съставена пластмасата. Те навлизат в човешкото тяло именно чрез околната среда – чрез почвите , водата, по въздушен път. 

А сега и фактите за състоянието на жизнената среда, силно повлияно от навика да се изхвърля еднократна пластмаса с цел „хигиена“. 

Само за последните 10 години в света е произведена повече пластмаса, отколкото за предходните 100 (считано от откриването на бакелита през 1907 г.). Годишно се произвеждат по 300  милиона тона пластмаса, което е приблизително равно на общото тегло на всички хора, населяващи Земята. 

До момента на Земята има 8  милиарда тона натрупани пластмасови отпадъци. Разпределени един до друг, те покриват цялата площ на планетата. 

В над 80% от всички солни проби по света се откриват микропластмаси

В кръвта и метаболитните продукти на 95% от хората по света се откриват следи от пластмаса. 

Микропластмасите, както и химичните синтетични агенти, от които са съставени, доказано предизвикват  метаболитни смущения (хормонални проблеми, затлъстяване, репродуктивни проблеми, вкл. стерилитет)  и ракови заболявания за хората във всички възрасти.  

Заключение

Необходима ни е качествена промяна в нагласата към еднократна пластмаса. Когато обществото е подведено да вярва, че употребата на еднократни пластмасови изделия е обосновано от фалшиви твърдения за повече хигиеничност и се представя като здравословна практика, ще ставаме все по-болни. Здравето е важно. И постигането на това така желано благо зависи от участието на всеки един от нас в опазване на чистотата на жизнената ни среда, наречена още „околна“. Затова можем да кажем, че ако има връзка между хигиената и еднократната пластмасата, то тази връзка по-скоро е обратнопропорционална. Особено, когато погледнем на нея в дългосрочен план. Дългосрочен план обаче няма да има, ако продължим да пренебрегваме тревожните сигнали за собственото ни здраве и продължим да изхвърляме безпрецедентни количества от този вековен замърсител. 

 1. Източник : Може ли медицината да съществува без пластмасата? National Geographic Science
 2. ХАСЕП (НАССР) система. БАБХ
3. “The Conversation“ Journal
4. The story of a spoon. Видео. Greenpeace International
5. Източник: The New England Journal of Medicine
6. World Health Organization. (СЗО. Съвети към обществото във връзка с COVID-19)
7. Health Expert Statement Addressing Safety of Reusables andCOVID-19
8. Break Free From Plastic
9. Пластмасов Атлас. Break Free From Plastic и За Земята

Актрисата Лили Гелева, „За Земята“ и „Грийнпийс“-България внесоха петиция, с която настояват за край на пластмасовото замърсяване

Снимки: © Деннис Тодоров/ „Грийнпийс” – България.

Спешни и амбициозни цели за справяне със замърсяването с еднократна пластмаса поискаха с подписите си 19 377 българи. Петицията беше внесена в Министерство на околна среда и водите тази сутрин, 28 октомври, лично от актрисата Лили Гелева и активисти на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. Малката група беше посрещната от служител на Едно гише. Петицията е приета и заведена в деловодството с входящ номер. Всички присъстващи носеха маски и спазваха всички правила за безопасност. 

Инициативата е на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България, а Лили Гелева активно подкрепи кампанията. Изпълнителката на песента „Писмо в (пластмасова) бутилка“ от години има активна гражданска позиция срещу прекомерната употреба на пластмаса и защитава правото ни да живеем в чиста околна среда. 

От юли 2021 г. влиза в сила общоевропейската забрана на осем вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени съдове за храна и напитки и  изделия от оксо-разградима пластмаса. Тези мерки обаче са минимални и някои от най-често срещаните и лесно заменими продукти ще продължат да са с нас като найлоновите торбички, кутиите за храна, чаши за кафе, включително и т.нар. „картонени“ чаши с вътрешен пластмасов слой, мокри кърпички и др.

Подкрепилите подписката са на мнение, че институциите могат да въведат много по-амбициозни цели, за да намали замърсяването още в началото. Още повече, много от продуктите не се рециклират или рециклирането излиза твърде скъпо и нерентабилно, което означава, че най-вероятно ще бъдат изгорени в циментови заводи или топлоелектроцентрали – порочна практика, с която двете природозащитни организации се борят от години

Българите казват, че подобна стъпка е необходима и искат да участват в решаването на проблема, доказа представително изследване на „За Земята“, проведено в началото на 2020 година. Над 90% от запитаните са готови да се откажат от използването на някои от най-замърсяващите пластмасови изделия с кратък полезен живот.

Изследванията показват, че в земеделската земя, във водата, дори в телата ни има микроскопични парченца пластмаса, които попадат там с храната и бутилираната вода. Макар и често невидими с просто око, те влияят негативно на здравето, а за животните, които често ги бъркат с храна, могат да са смъртоносни. Всяка година стотици хиляди морски птици и бозайници по света умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с тези отпадъци. 

Пластмасата е и най-големият замърсител по черноморските плажове: 84% от откритите отпадъци са пластмасови. След цигарените угарки най-много са капачките от бутилки, чашките, парчета стиропор, опаковките от бързи закуски, бутилките за напитки, както и пластмасовите торбички. Замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса на ден.

Корпорации срещу потребители: част 7 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме въпроса с отговорността за замърсяването, защото много малко се говори за производителите, които са едва няколко на брой, затова пък захранват целия свят с пластмаса. Те с радост приемат, че отговорността е само на потребителите, измивайки си ръцете с техния избор. Но имат ли право?

Популярните статии за пластмасовите отпадъци в океана често насочват вниманието върху държавите, от които произтичат те, но напълно пропускат да изтъкнат факта, че действителните производители на пластмасови отпадъци са няколко десетки световни корпорации за хранителни и потребителски стоки. Трудно е да направите каквато и да е покупка без да се приберете вкъщи с купчина пластмасови опаковки, които веднага ще се озоват в кошчето. Повечето закуски и напитки се предлагат в пластмасови опаковки. Въпреки това потребителите са обвинявани за проблема с отпадъците.

Едва няколко на брой са големите корпорации, които произвеждат повечето пластмаса в света. Най-големите производители се намират в САЩ, Обединеното кралство, Саудитска Арабия, Швейцария, Германия, Италия и Южна Корея. Производството, дистрибуцията и преработването на изхвърлената пластмаса се извършва от най-големите световни нефтени играчи като ExxonMobil, Chevron, Shell и Total, химически фирми като DowDuPont, BASF, гиганти в производството на потребителски стоки като Procter & Gamble, Unilever, Nestlé, Coca-Cola и PepsiCo, както и фирми за управление на отпадъците като SUEZ и Veolia.

Корпорациите използват огромния си ресурс, за да си осигурят условия за запазване и увеличаване на печалбите си при минимални задължения. Компаниите от нефтохимическия сектор и производителите на пластмаса насочват вниманието върху управлението на отпадъците и рециклирането, създавайки внушението че пластмасовите отпадъци са проблем на потребителското поведение, който може да бъде решен само чрез рециклиране. Тази представа е широко популяризирана в световен мащаб и се приема безусловно от правителствата и от обществеността. Това позволява на корпорациите да продължават да произвеждат огромни количества пластмасови изделия и опаковки с краткотрайна употреба, като същевременно прехвърлят вината за пластмасовите отпадъци на потребителите и отговорността за управлението им на – местните власти.

Глобалното движение, наречено Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата), възникнало през 2016 г., обединява над 1500 организации и хиляди привърженици на шест континента с целта да се сложи край на пластмасовото замърсяване. 

От 2017 г. привържениците на движението по целия свят извършват множество „одити на най-замърсяващите марки“, при които отпадъците се събират и класифицират според марката на компанията-производител, като популяризира понятието „марков боклук“. Поставяйки под прожекторите проблемните и ненужни пластмаси, които компаниите бълват в изобилие, тези одити на марките разкриват истинските действащи лица зад замърсяването, помагайки да се развенчае мита на индустрията, че проблемът е в потребителите и системите за управление на отпадъците – особено в бедните азиатски страни.

През 2019 г. „одитите на марките“, проведени от Break Free From Plastic, събират общо 476 423 броя пластмасови отпадъци от целия свят.

Одитите на марките не просто критикуват: те също помагат за вземането на решения. В Азия, Европа и САЩ членовете на BFFP работят за създаване на екологични системи и политики за управление на отпадъците. Движението се разраства по естествен път, отглеждайки мрежа от съпротивителни сили срещу амбициите на пластмасовата индустрия и помагайки за достигането до свят, свободен от пластмасово замърсяване.

Заповядай на онлайн уебинар за родители “Личното е хигиенично”

Екологично Сдружение “За Земята”, Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие и ZERA те канят да се присъединиш към безплатния онлайн уебинар #ЛичнотоЕхигиенично. Той е специално за родители, но и за всички, които се вълнуват от пластмасовото замърсяване. Не се колебай да го споделиш с близките си.
Лектор е Сабина Максимова, координатор на мисия “Аз избирам чашата за многократна употреба.”.

✅КОГА: Сряда 8-ми октомври от 18:30 до 19:30 ч.
✅КАК: Уебинар със свободен достъп във Facebook.

ПРОБЛЕМЪТ:
Митът за „еднократните съдове“ и „еднократната употреба“ и защо се налага като хигиенично решение. Такава ли е наистина?
Еднократната пластмасова чаша е символ на консуматорското общество, довело замърсяването с пластмаса до чудовищни мащаби. В България има 1894 детски градини, в които се възпитават 224 380 деца. Повечето от тях пият вода от еднократни пластмасови чаши. Всяко дете използва средно по 5 бр. чаши/ден.
Така се изразходват над 1 милион чаши всеки ден от средно 216 присъствени учебни дни. Това прави над 240 милиона чаши годишно!
Подредени една зад друга, изхвърлените за една година чаши опасват половината от окръжността на Планетата Земя! Порасналите деца ще смятат, че всичко това е нормално.

Това ще бъде открит разговор за трудностите и ограниченията в детските градини за спазване на изключително затегнат хигиенен режим в ситуация „Ковид-19.“

ЩЕ ОТГОВОРИМ НА ВЪПРОСИТЕ: Как едновременно да осигурим хигиена, да спестим средства, да направим средата по-красива и да спестим отпадък, енергия, труд и вода?
Има ли противоречия и неясни регулации?
Какво зависи от Вас и нас и какъв избор имаме право да направим?

Ще се радваме да чуем и Вас, Вашата гледна точка и какво Ви пречи или помага в това да опазим детското здраве без да му вредим в краткосрочен и дългосрочен план.
Семинарът е безплатен. Ще се проведе във Facebook Live и не изисква регистрация. Желаещите да продължат контакт с нас по темата могат да оставят име и Е-мейл адрес във форма по време на събитието, за да се свържем с тях.

Износ на отпадъците: сметището е затворено: част 6 от „Атлас на пластмасата“

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

Преди няколко години една „новина“ започна да обикаля света и да се появява редовно при споменаване на замърсяването с пластмаса. Тя лансира твърдението, че най-големи количества пластмасови отпадъци навлизат в океана чрез най-големите реки в Азия. Повече информация тук и тук. Разглеждани самостоятелно, тези данни сочат азиатските страни като основни виновници за огромните количества пластмасови отпадъци, които ежеминутно се изливат в световните морета и океани. Но действителната картина е по-различна. Индустриализираните страни са източник на по-голямата част от износа на пластмасови отпадъци и най-големите вносители се намират в Азия. Повечето пластмасови отпадъци се състоят от опаковки, фолио и платнища.

Преди две години Китай, който е най-големият световен вносител на отпадъци, повиши изискванията към качеството на вноса на пластмаса в страната. 


Глобални потоци боклук
Атлас на пластмасата 2019 / Greenpeace 

През май 2019 г., 187 държави се съгласяват да изменят Базелската конвенция, която урежда търговията с опасни отпадъци, така че превозите на пластмасови отпадъци да подлежат на по-строг контрол и по-голяма прозрачност. Предвидено да влезе в сила през 2021 г., това изменение ще създаде по-голяма отчетност около търговията с пластмасови отпадъци, като ще предотврати най-лошите последици и ще проправи пътя за по-съществени реформи.

Интересното е че, докато светът се опитва да се справи с лавината от отпадъци, индустрията планира да увеличи производството на пластмаса с 40% през следващото десетилетие. Растящите разходи вследствие на пластмасовите отпадъци принуждават правителствата да предприемат действия. Градовете и държавите налагат забрани, такси и други ограничения върху опаковките за еднократна употреба в опит да принудят производителите да променят своите бизнес практики. Светът започва да разбира, че не можем само с рециклиране да излезем от пластмасовото замърсяване: просто трябва да произвеждаме по-малко пластмаса.

Виж и предходните публикации от поредицата „Атлас на пластмасата“, в които представяме следните теми: „Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери”, „История на пластмасата”, „Вкусни пластмасови хапки”Дрехи: синтетика отвън и вътре в тялото и Приливна вълна от пластмасови отпадъци

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

Бранд одит: Какви са заключенията след почистването на Рила?

По време на традиционното високопланинско почистване на За Земята трима доброволци направихме бранд одит, за да отговорим на въпроса от кои марки са най-често срещаните отпадъци.

Акцията се проведе през август в района на хижа Семково. Единият ден събирахме боклук около ски пистите и от него отделихме 3 чувала за одитирането. 

По традиция подобни чистения са едни от най-активно посещаваните събития в света. Благодарение на тях много хора успяват да допринесат за чистотата на природата, срещат се със съмишленици и други природозащитници по мислене и призвание. На такива места усещането за общност, което се заражда, е невероятно.

Затова ако и вие обичате някое природно кътче и решите да го почистите, можете да качите нивото като направите и одит на най-замърсяващите марки, чиито пластмасови отпадъци сте намерили там.

Предварително бяхме принтирали няколко листа от таблицата за бранд одит на Break Free from Plastic, може да намерите шаблона тук. Може да го правите и директно онлайн, но ние не бяхме сигурни в обхвата в планината.

Прочетохме и изгледахме инструкциите – тук.

Сложихме няколко празни чувала на земята и върху тях изсипахме съдържанието на пълните чували от предишния ден. Разделихме отпадъците по видове и марки, за да ни е най-лесно описването после. След това се заехме да записваме в таблицата. Отне ни не повече от час. Разбира се, направихме и много снимки. Накрая снимахме и самата таблица, в случай че загубим листа случайно.

Бяхме впечатлени най-много от количеството пластмасови бутилки от минерална вода – в планината човек може да пие най-чистата вода, защо трябва да си купува? Най-много като марка беше Горна баня.

Разбира се, другите най-многобройни бутилки, както и кенчета, бяха от бира, най-често Шуменско и Пиринско.

Не липсваха и бутилки от Coca-Cola и български газирани напитки Derby и Party.

Имаше и изключително много пластмасови чашки за чай/кафе – те си нямаха марки, но бяха около 30 само за тези чували. Явно в хижата и чайната до пистата дават напитките по този начин. 

Тук ще спомена, че всички доброволци на почистването си носят канчета или друг вид чаши за многократна употреба – най-добрият вариант за планинари и скиори също.

Намерихме и пластмасови чинии, прибори, торбички.

От хранителните продукти най-често се срещаха вафли, кроасани и други сладки храни от български марки – Ная, Бачо Кольо, Боровец, Престиж, Фокус и такива на международни – Milka (Mondelez), 7 days, Mars.

Намерихме по време на почистването и цигарени кутии (както и много фасове), които за съжаление и трудно се рециклират, тъй като са композитни опаковки, намерихме Marlboro (Philip Morris), Karelia, King. 

Намерихме и боклук от нашето детство – сокчета California, явно са се продавали в района, тъй като бяха многобройни.

Имаше и “класически” туристически отпадъци, които намираме винаги – консерви, опаковки от бонбони Лукчета, 3в1 кафе на Nestle. 

Другият многоброен отпадък, който за съжаление срещаме много често, бяха мокрите кърпички. Все още много хора не знаят, че те не се разграждат. Добрата новина е, че вече в много магазини се продават алтернативи – мокра хартия. 

Резултати изпращаме към  Break Free from Plastic, за да бъдат включени в доклада от всички почиствания, направени по света, участващи в brand audit. 

Ако нямате време за излети навън, можете да направите експеримент вкъщи – одит на пластмасовите отпадъци, които изхвърляте за 7 дни.

С помощта на Равни БГ имаме три прекрасни видеа за проблема с еднократната пластмаса

Екипът “Нулеви отпадъци” реализира три видеа в рамките на кампанията “От нас зависи” от Екологично сдружение За Земята, част от Гражданско обединение “Равни БГ” https://ravni.bg/

Трите теми, по които сме работили, са замърсяването с еднократни чашки, найлонови пликчета и как да направим одит на използваната в домакинството ни пластмаса.

✅Знаеш ли, че еднократната найлонова торбичка замърсява изключително много. Но и се заменя много лесно!
‼️Предизвикваме те да го направиш‼️
✅Виж защо в нашето видео.
✅Знаеш ли, че еднократната найлонова торбичка замърсява изключително много. Но и се заменя много лесно!
‼️Предизвикваме те да го направиш‼️
✅Знаеш ли колко пластмасови опаковки използваш у дома в рамките на седмица?
‼️Предизвикваме те да провериш‼️
✅Лесно е! Заснехме видео със стъпките.

Приливна вълна от пластмасови отпадъци: част 5 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 

Туризъм

Галени от слънцето плажове, люлеещи се палми…и боклук до коленете в крайбрежните вълни. Туристите пристигат, за да се насладят на девствена красота, но помагат за нейното унищожение поради безгрижието си и заради невъзможността на системите за отпадъци да се справят с проблема.

Снимки на пластмаса, плаваща в морето и изхвърлена по плажовете, станаха често срещани в медиите през последните години. Милиони тонове пластмасови предмети влизат в океана всяка година: донесени от реки, изтекли от канали, изхвърлени или изгубени от кораби или пренесени по брега от вълните. Границите на прилива по целия свят вече са белязани от сплъстени купчини пластмаса, които предизвикват отвращение в туристите и опетняват имиджа на емблематични места, като Карибските острови и Бали.

80% от целия туризъм се осъществява в крайбрежните райони, като това натоварва специално крайморските населени места, които не могат да се справят с големия брой посетители, които посрещат всяка година.

Щетите, причинени от замърсяването с пластмаса на океаните, са огромни: една оценка от Програмата на Обединените нации по околна среда ги определя на 13 милиарда долара годишно. Част от тези разходи се поемат директно от определени индустрии и крайбрежни общности под формата на разходи за почистване и отстраняване на отпадъци. Други разходи са под формата на загубени приходи от риболов и туризъм.

Туризмът не е просто невинна жертва на пластмасовото замърсяване, той е и основна причина за това.

Пътуването до екзотична дестинация – най-често с кола или самолет – генерира въглеродни емисии. Пътуващите също са много по-склонни да консумират пластмаса и опаковки за еднократна употреба, отколкото обикновено. Кетъринг услугите на летищата, на борда на самолети, на влакове и бензиностанции решават своите ограничения във веригата на доставки, като разпространяват храни и напитки в опаковки за еднократна употреба или пластмасови бутилки.

Когато пристигат на местоназначението си, туристите са изправени пред непознати продукти и ситуации. Съответно е по-вероятно да купят пакетирана храна и може да не знаят как да използват местната услуга за рециклиране (ако въобще съществува такава).

Количеството пластмасови отпадъци, които попадат в Средиземно море, нараства с 40% през летните месеци, което показва пряка връзка между туристическата индустрия и замърсяването с пластмаса.

Въпреки всичко има възможност за въвеждане на добри практики, които да намаляват този негативен отпечатък. Например някои авиокомпании формулират алтернативна визия и правят първи стъпки към полети без пластмаса. Те преминават към компостируеми или рециклируеми съдове, сервизи и прибори за хранене и опаковки от хартия, бамбук или дърво.

Вода

Всяка година около 10 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в океаните от сушата; това е еквивалента на един камион за всяка минута. Пластмасите, които се намират в морето, обикновено се концентрират в пет огромни „въртопи“ (повърхностни вдлъбнатини, които погледнати отгоре имат кръгла или елипсовидна форма) от океански течения: в северната и южната част на Тихия океан, в северната и южната част на Атлантическия океан и в Индийския океан. Въртопът в Северния Тихи океан, известен още като „Голямото тихоокеанско сметище“, е най-известният.

To плава край бреговете на Калифорния, тук теченията събират различни видове пластмасови боклуци от целия свят.

Дори в най-отдалечените райони, в дълбокия океан или в Арктика, пластмасата се носи по бреговата ивица или залива. Нивата на замърсяване растат бързо: в рамките на десетилетие количеството на отпадъците в откритите води на Северния ледовит океан се е увеличило 20 пъти. Между 15 и 52 трилиона пластмасови частици с тегло от 93 000 до 236 000 тона плават на морската повърхност.

Морският боклук има различни източници. В Средиземно море повечето идва от неправилно управление на отпадъците и от пластмасови изделия за еднократна употреба, използвани в крайбрежните населени места. В Северно море много отпадъци произтичат от риболова, морската индустрия и корабоплаването. В Балтийско море проблемът е главно заради туристически отпадъци. Съставът на отпадъците зависи от начина на използване на конкретното море и видовете населени места по неговия бряг.

Въпреки че пластмасовите парчета стават все по-малки и по-малки, вероятността те да изчезнат напълно е ниска. Има много по-малко малки микрочастици (частици, по-малки от 5 мм) от очакваното: изглежда, че такива частици не остават в повърхностния слой, а се пренасят на друго място. Някои се изхвърлят на брега. Повечето потъват, тъй като се разграждат, колонизацията от морските организми ги прави по-тежки или биват погълнати от морски животни и след това се отделят с изпражненията. Рибите, които живеят на дълбочина между 200 и 1000 метра в Северния Тихи океан, изяждат приблизително 12 000-24 000 тона годишно. Морските птици вероятно поглъщат 100 тона годишно.

Само малка част от пластмасовия боклук остава на морската
повърхност. По-голямата част бива изхвърлена на брега или потъва: далеч от очите и далеч от ума.

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция с Грийнпийс-Българияhttps://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1


Виж и предходните публикации от поредицата „Атлас на пластмасата“, в които представяме следните теми: „Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери”, „История на пластмасата”, „Вкусни пластмасови хапки” и Дрехи: синтетика отвън и вътре в тялото.

,

Как да разберем колко пластмаса използваме: бранд одит у дома

Пластмасата е завладяла ежедневието ни в невиждана досега степен. Все повече научни изследвания откриват пластмасови частици дори и в най-затънтените кътчета на света – от арктическия лед до вътрешните органи на човешкото тяло. Гледката на разпилени пластмасови опаковки от бързи храни и напитки в паркове, зелени площи и крайпътни канавки у нас, се е превърнала в даденост. 

А защо така? Повсеместна поразителна немарливост ли е причината за това или има нещо повече? 

Най-често вината за замърсяването с пластмаса се хвърля върху нас, потребителите. Но ние нямаме особено голям избор в магазините сред морето от продукти, опаковани в пластмаса за еднократно ползване.

Колко пластмасови изделия за еднократна употреба преминават през ръцете на всеки от нас за един ден, една седмица, един живот? Всеки може да изчисли своя пластмасов отпечатък с този онлайн калкулатор на Грийнпийс.

По-точни резултати, обаче, се получават при одит на еднократната пластмаса във вашия дом.

Своя първи опит с този похват споделя Евгения от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“

Вкъщи събираме отделно отпадъците за рециклиране в една голяма кутия с капак, която стои под кухненската мивка. Преди да започна одита изпразних кутията и така нулирах брояча.

Този неугледен куп с отпадъци събрах за седем дни между 13 и 19 юли 2020 г. – точно по време на предизвикателството месец юли без пластмаса.

Статистика:

7 дни
2 души, 3 домашни животни
32 броя отпадъци
обем: около 20 литра
тегло: около 1-2 кг

Първа реакция
Шок! Това значи, че вкъщи изхвърляме по 4-5 броя пластмасови отпадъци всеки ден! 

Въпреки че не тежат кой знае колко, към края на седмицата събраните пластмаси заемат доста място.

Разбор

Да погледнем по-отблизо какво има в купа.

  • Три-четвърти от съдържанието са опаковки от хранителни продукти. 

Това не е особена изненада, предвид данните, че българите харчат около 75% от бюджета си за храна. Магазините, в които повечето хранителни продукти се предлагат насипно (неопаковани), са рядкост, за разлика от обичайните рафтове с опаковани в пластмаса стоки. Дори плодовете и зеленчуците от пазара идват в „найлонова“ торбичка, освен ако нямате бързите рефлекси и настоятелността да предложите на продавача своята текстилна торба в точния момент.

Трябва да се отбележи, че бранд одитът се случи в седмица, в която направих няколко дози вишнево сладко, така че в купа има повечко опаковки от захар, отколкото е обичайната ни  консумация за една седмица.

Радостта да имаш приятели-животни върви ръка за ръка с техните нужди от храна. И така става, че две кучета,  една котка и малко стадо рибки без да искат участват в световното пластмасово замърсяване – храната им идва неизменно опакована в нерециклируема пластмаса. За съжаление в близост не открих складове за насипна храна, затова оризът и качамакът също са в обичайните разфасовки от магазина.

Повечето от тези опаковки едва ли ще бъдат рециклирани

Кисело мляко и хляб – насъщните съставки на истинските българи – присъстват стабилно и в нашето меню, ако съдим по опаковките. И в двата случая полипропиленовите опаковки рядко попадат в балите за рециклиране, по-често отиват за изгаряне или в депото за отпадъци. Почти половината от опаковките в коша са от PP – полипропилен.

Хартиената опаковка не дава по-големи надежди, щом има и пластмасов „прозорец“. Многослойните опаковки не са особено подходящи за рециклиране. 

Кой да подозира, че кафето също е опаковано в многослойна, нерециклируема опаковка.

Опаковките от сладкиши и бисквити често са пример за сложна опаковка с три различни пластмаси. Къде по-здравословно и за човека, и за околната среда, би било да си печем домашни сладкиши…

Опаковките от сладкиши и бисквити често са пример за сложна опаковка с три различни пластмаси. Къде по-здравословно и за човека, и за околната среда, би било да си печем домашни сладкиши… 

Не съм сигурна, че мястото на този парцал за под е тук. Все пак той ми служи дълго и вярно, доста повече от ужасните гъби за миене на съдове. Но в крайна сметка е пластмасов и отива на боклука без шанс за рециклиране, поне не на миещата му част. Ако успея да разделя твърдата пластмасова дръжка от текстила, поне тя би имала някакъв шанс да бъде рециклирана.

Изводи

  • Око да види

Това упражнение дава съвсем нагледна и точна представа колко пластмаса изхвърля дадено домакинство или отделен човек. Ако имате възможност да измерите теглото и обема, ще разберете защо пластмасовите отпадъци са скъпо занимание – твърде много въздух и обем, поради което заемат много място, срещу твърде малко реално тегло, което е същинската пазарна стойност на суровината. Това е икономиката на ‘бързите пластмаси’: евтини за произвеждане и разпространение, но скъпи в края на често твърде краткия си полезен живот.

 

  • Преосмисляне

За мен особено полезен беше разборът на типовете отпадъци, защото тогава човек се замисля как може да избегне най-досадните. Например, пликовете, в които се продава хлябът или опаковките от шоколад лесно могат да бъдат надмогнати или поне намалени, ако успеете да постигнете споразумение вкъщи да ядете предимно домашно приготвен хляб и десерти. По-здравословно и по-малко отпадъци.

 

  • И все пак

Въпреки това твърде много от основните хранителни стоки и други ежедневни изделия, например козметичните и хигиенните продукти, се предлагат единствено опаковани в еднократна пластмаса. Добре забравени у нас са стъклените бутилки и връщането на “амбалажа” срещу депозит от няколко стотинки. Почти всичко е опаковано в лека, шарена и евтина пластмаса – празник на маркетинга и брандинга. Далеч не всичката пластмаса, която в момента се използва за опаковки, е необходима от гледна точка на безопасност и запазване на изделията, а е предимно носител на рекламни внушения.

 

  • Тогава какво ни остава? 

Да поискаме нещо по-добро от големите корпорации, които са документирани като най-големите замърсители с пластмаса. Време е те да поемат своята отговорност и да променят производствените си практики, за да не вредят на околната среда и хората. 

 

  • Как?

Проведете одит на най-замърсяващите марки: това може да бъде одит на личния ви пластмасов отпечатък, но също така можете да преброите пластмасовите отпадъци, които сте събрали от любимия си плаж или друго място навън. Ако до 15 октомври подадете данните си към международното движение Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата), те ще бъдат включени в доклада за  най-замърсяващите марки на света, който ще излезе в края на 2020 г. 

 

Предишните две издания на доклада от 2018 г. и 2019 г.

 

Анимация с инструкции за провеждане на одит на замърсяващите марки с български субтитри.

Наръчник за бранд одит у дома.

Повече насоки как да организирате почистване с одит на марките

 

  • Други полезни ходове

Ако забележите, че имате любима марка, от която трупате доста пластмасови отпадъци, пишете им. Препоръки и примерен текст за писмо до бизнеси можете да откриете в чудесния блог Zero Waste Sofia.

Доброволци от цялата страна чистиха в Национален парк „Рила“ 5 дни

 22-рата акция на ЕС “За Земята” приключи с много емоции и желание за дългосрочни промени

Между 10-ти и 14-ти август се проведе, за поредна 22-ра година, традиционното високопланинско почистване, организирано от екологично сдружение “За Земята“. Тазгодишното издание на Почистването беше съобразено с епидемологичните обстоятелства в страната, поради което имаше ограничен брой доброволци- 30 души и по-късо времетраене- 5 дни.  За разлика от предходни години, с цел да се сведе до минимум рискът от пренос на зараза,  локацията на Чистене 2020 беше само една- хижа Семково, а събитието бе организирано през работната седмица, за да се избегне струпване на голям брой туристи през уикенда.

Въпреки ограниченото време и лимита на участниците, хора от цялата страна, на всякаква възраст и с разнообразни професии, успяха да съберат 110 чувала с боклуци.

Зад хижа Семково се откри и изчисти старо сметище, в което имаше и наличие на токсичния материал азбест. Събраните отпадъци бяха предимно от пластмасови опаковки, стъклени бутилки и метали.

През един от дните на Чистенето доброволците се разделиха на две групи с преход към туристическите обекти – х. Македония и Вапски езера. За приятна изненада в района на тези места и по туристическите пътеки бе сравнително чисто с наличие на повърхностни отпадъци, които бяха събрани от доброволците.

При почистването около ски пистите в района се откриха много пластмасови чаши и бутилки за еднократна употреба – най-честият отпадък около всички чистени райони за ски туризъм.

Наличният път до х. Семково позволява на хижарите да извозват отпадъците си до най- близкото населено място- град Белица. Важно е обаче хижарите и туристите заедно да полагат усилия за намаляването на отпадъците, които генерират. Призоваваме всеки турист да си носи собствено канче, бутилка, кутия за храна, за да не използва пластмаса за еднократна употреба и съответно хижарите да не предлагат такава. Необходима е отговорност от всеки турист към отпадъците му, които да сваля със себе си и да изхвърля в населено място, където има сметоизвозване, което често липсва в планината или е силно затруднено. Ето защо логото на чистенията е „Боклукът в раницата“.

Както всяка година, организаторите бяха осигурили екологична храна, закупена от местни производители и малки бизнеси, с минимално количество опаковки.

Почистването се включи и в глобалната акция на  движението „Break Free From Plastic“, като в един от дните доброволци извършиха така наречения „Brand Audit“, чрез който да се установи кои производители са най-големите замърсители в световен план.

По време на Чистенето се обсъждаха различни теми за поведение в планината и отговорност към здравето, предвид актуалната обстановка. Участниците се срещнаха и с предстиветел на горско стопанство Белица, който разказа за усилията им за запазване на гората в района.

Както всяка година, в последния ден участниците споделиха впечатления и обсъдиха къде да се проведе акцията през следващата година. Най-вероятно тя ще бъде в Национален парк „Централен Балкан“.

Събраните чували с отпадъци бяха извозени благодарение на община „Белица“. Част от тях бяха рециклирани.

Синтетика – отвън и вътре в тялото: част 4 от Атлас на пластмасата

На пръв поглед тъканите, изработени от синтетични влакна, имат много предимства.

Те са евтини, изсъхват бързо и се оформят по тялото. Те обаче са се превърнали в изделия за еднократна употреба и допринасят значително за изменението на климата. Могат също така да бъдат вредни за човешкото здраве.

Много от дрехите, които носим всеки ден, са изработени частично или изцяло от полимери. Потребителите често не знаят, че термини като полиамид, полиестер, акрил и найлон всъщност се отнасят до синтетични влакна – с други думи пластмаса. Такива материали са популярни както сред производителите, така и сред потребителите. Те са еластични и изсъхват бързо. Меки са на пипане и тежат по-малко от подобни дрехи, изработени от естествени влакна, като памук.

Полимерите, които се използват за производството на химически влакна, попадат в две категории. Тези, които са на основата на целулоза, като например район, обикновено се правят от дърво. Синтетичните полимери, като например полиестер, преминават през няколко производствени етапа, но в крайна сметка се произвеждат от суров нефт или природен газ. През 2017 г. около 70% от всички влакна, произведени в световен мащаб, са синтезирани по химически път. Със своите 80% полиестерът представлява най-голям дял от синтетичните влакна, а производството се увеличава непрекъснато. През 2017 г. са продадени около 53,7 милиона тона. Около 94% от материала се произвежда и обработва в Азия, главно в Китай. Около половината от произведените полиестерни влакна се използват в дрехите. Текстилът, включително промишленият текстил, представлява 15% от световната годишна продукция на пластмаса.

Текстилната промишленост е основен замърсител на подземните води, реките и морето. Между 20 000 и 40 000 различни химикали се използват за обработка и боядисване на дрехи. Много от тях са канцерогенни, променят генетичния код и нарушават репродуктивната способност. Те също могат да причинят алергии и да повлияят на хормоналната система. 

Последствията са огромни. Много работници в текстилната промишленост – около 70% от тях в световен мащаб са жени – страдат от заболявания, свързани с работата. 

Пластмасите се използват в текстилната промишленост не само в производствения процес, но и за опаковане на изделията по време на разпространението и пускането им на пазара.

Дрехите, направени от синтетика, продължават да създават проблеми и след пришиване на последното копче. Когато се измият, пластмасовите микрочастици навлизат в околната среда. Учените са открили, че изпирането на пет килограма дрехи може да освободи шест милиона микрофибри в отпадните води; изпирането на едно синтетично яке от полар може да освободи 250 000 такива частици. 

Потребителите трябва да поемат част от отговорността. Въпреки че дрехите може да продължат да бъдат носени, 64% от тях отиват на боклука. В Европейския съюз 80% се озовават или в инсинератор за отпадъци, или в депо. От останалите облекла само между 10 и 12% се препродават на местно ниво. Остатъкът се изнася в развиващите се страни, където подбива местните производители на облекло и унищожава техните пазари. Текстилът, който се озовава в морето, се носи под водата на по-голяма дълбо- чина от другите пластмасови изделия и може да пречи на морския живот там.

Една от причините за тези проблеми е индустрията на „бързата мода“. Компаниите заливат пазара с огромни количества евтино произведени дрехи. В САЩ през последните 20 години обемът на дрехите, които се изхвърлят всяка година, се е удвоил от 7 на 14 милиона тона. Това означава, че индустрията на „бързата мода“ допринася в голяма степен както за замърсяването на околната среда, така и за рисковете за здравето. Културата за дейности „на открито“, която изисква възможно най-функционални дрехи, също подхранва произ- водството на синтетични влакна.

Рециклирането на дрехи набира скорост, но то няма голямо влияние върху основния проблем. Глобалното потребление на рециклиран полиестер е нараснало с 58% между 2015 и 2016 г. Но за да е възможно рециклиране в по-големи мащаби, не трябва да се смесват различни видове влакна. Разделянето на смесени влакна при рециклирането е много скъпо. Наред с необходимостта от производство на тъкани, подходящи за рециклиране, е необходима цялостна система за връщане на употребявано облекло – такава, която все още не съществува в много държави. Това все още остава повърхностно, временно решение. Рециклирането дава възможност да се използват синтетични влакна за по-дълго време, но качеството им се влошава с всеки цикъл и в крайна сметка се озовават на боклука.

По-устойчивият начин на потребление е неизбежен, ако наистина искаме да намалим рисковете за околната среда и здравето. Купуването на дрехи в магазините за втора употреба и размяната на дрехи с други хора са добри начини за забавяне на производството на нови дрехи. Понастоящем производители- те не могат да отговорят на търсенето на дрехи, използващи влакна от устойчиви източници, като например памук, отглеждан по биологичен път. Текстил на органична основа съществу- ва и се разработват нови подходи за преработката на естествени материали, като черупки от ракообразни, дървета, коноп, коприва и лен – в идеалния случай от местни източници – във влакна, подходящи за изработка на текстил. Само че и тези процеси трябва да бъдат проверени за тяхното въздействие върху околната среда, здравето и обществото. Потенциални- те клопки, които трябва да се избягват, включват монокулту- ри, използване на химикали, вредни за здравето или околната среда, и неустойчиви практики в горското стопанство.