, ,

Предизборно: Анализ на политическите програми за намаляване на отпадъците

В седмицата на европейските и националните избори разглеждаме програмите на водещите политически партии за мерките, които предлагат за намаляване и екологично управление на отпадъците. 

Защо това е важно? 

България е най-ресурсоемката икономика в ЕС с 6,8 пъти повече изразходвани суровини за производството на единица брутен вътрешен продукт (БВП) от средното за ЕС. Производството генерира 420 кг отпадъци на 1 000 евро в България при 66 кг средно за ЕС*. През 2022 г. България остава на последно място в ЕС  по кръгова икономика и екоиновации.** Кръговото използване на материали в България от 2,6 % е далеч под средното ниво от 12,8 % за ЕС. Все още рециклираме едва 32% от битовите отпадъци – значително по-малко от общоевропейската цел  от 55 % за 2025 г. и значително под средното за ЕС (46%).

Въпреки че образуваме сравнително малко  битови отпадъци спрямо средното за ЕС, България остава една от държавите членки с най-висок процент на депониране (61% през 2018 г. в сравнение със средно 24% за ЕС).***

В помощ на избирателите, които се интересуват от партийните позиции на тема отпадъци, предлагаме проста таблица с оценка на партийните предложения в сферата на управлението на отпадъците, както и препратки към съответните партийни програми.

Важно! Екипът на екологично сдружение „За Земята“ не се ангажира с подкрепа за конкретна политическа сила.

 

Най-често споменаваната мярка е въвеждането на такса смет на база количество – съвсем естествено, тъй като от догодина тя ще се повиши драстично за домакинствата в повечето общини у нас, след като започне изчислението ѝ въз основа на количеството смесени битови отпадъци. Следващите популярни теми са разделното събиране на отпадъци и борбата с незаконните сметища. Едва две партии споменават в програмите си ограничаването на вноса на отпадъци. Отново само две партии залагат на въвеждането на депозитна система за бутилки и кенчета от напитки. Обезпокоително е, че ограничаването на еднократната пластмаса е споменато само в една партийна платформа – очевидно българските политици са слабо запознати със световната криза с пластмасовото замърсяване и свързаните с него здравни, социални, икономически и екологични щети. В Атласа на пластмасата може да намерите факти и данни за историята, приложенията и последиците от прекомерната употреба на синтетичните полимери. 

Изгарянето на отпадъци се подкрепя от две партии, а други две го отхвърлят като фалшиво „решение” за управлението на отпадъците.

Сравнението между тазгодишния и предишния преглед на партийните предложения за подобряване на управлението на отпадъците показва, че политиците обръщат по-слабо внимание на проблемите с отпадъците през 2024 г., отколкото през 2022 г.  По всяка от основните теми сега виждаме позиции от средно 2 партии, докато през 2022 г. по главните проблеми с отпадъците са имали позиции средно по 3 политически партии.

Изглежда, че въпреки наболелите въпроси, свързани с отпадъците у нас, политиците не си поставят приоритети в тази сфера. Но както местната и националната, така и глобалната действителност неизбежно ще постави темата на дневерн ред. При все по-високите европейски цели и изисквания за управлението на отпадъците е важно България да заложи на намаляване на количествата образувани отпадъци. Необходим е качествен и количествен скок в ефективността на разделното събиране на ценните суровини, които се съдържат в битовите отпадъци, а не унищожително третиране на отпадъците като изгаряне и депониране, които причиняват не само загуби за икономиката, но и щети на здравето. За да използваме ресурсите си по-ефективно, докато замърсяваме и плащаме по-малко за отпадъци, ще е необходимо много повече от повишаване на такса „битови отпадъци“. За да е ефективна и справедлива тази мярка, тя трябва непременно да върви заедно с удобно и достъпно разделно събиране за всички жители на страната. 

Източници:

*- ИСУН, Споразумение за партньорство, ЦП 2, стр.4
** – European Commission, Eco-Innovationnat the heart of European policies
*** – European Commission, 2022 Country Report – Bulgaria, стр 11
Програма Зелено Движение
Програма на коалиция ПП & Демократична България
Програма на КП „ЛЕВИЦАТА!“ 2023-2027 г.
Програма на ГЕРБ
Презентация на ГЕРБ
Платформа за европейски парламент на БСП за България
Платформа за парламентарни избори на БСП за България
Програма на ПП Възраждане
Програма на ПП Има такъв народ

Стъпки към намаляване на пластмасата в Габрово

Община Габрово със съдействието на екологично сдружение За Земята разработва план за предотвратяване на пластмасовите отпадъци в общинските административни сгради, училища, детски градини, по време на събития и в обществените пространства чрез въвеждане на системи за повторна употреба.

Първоначалният вариант на плана предизвика отворена дискусия относно ефективните и приложими мерки с активното участие на местните власти, бизнеси и жители.

Основните цели в плана са:

  • Намаляване на пластмасовите изделия за еднократна употреба в общинските административни сгради;
  • Намаляване на пластмасовите изделия за еднократна употреба в училища, детски градини и ясли;
  • Намаляване на пластмасовите изделия за еднократна употреба по време на публични събития, организирани на територията на общината – празници, фестивали, концерти, спортни събития;
  • Фестивал на Узана без пластмаса за еднократна употреба;
  • Повече граждани да използват градските чешми за вода в собствен съд;
  • Повишена осведоменост и разбиране сред жителите, бизнеса и основните заинтересовани страни в общината за екологичното и икономическото въздействие на пластмасовите отпадъци.

Събитието беше открито от кмета на община Габрово Таня Христова, която заяви амбицията на целия ѝ екип да се справи с пластмасовото замърсяване, което вреди не само на природата, но и на здравето на гражданите.

В дискусията се включиха представители на местната власт и администрация, училища, местния бизнес, както и активни граждани.

Фокус в разговора беше работата с ученици – от една страна как да се намалят опаковките в училищните сгради, например с повече поставяне на филтри за вода на чешмите, от друга страна – как децата да се мотивират и да бъдат добрият пример и за възрастните при справянето с пластмасовата криза. 

Бяха предложени интересни игри с награди за най-активните в намаляването на еднократната пластмаса. 

Особено внимание се обърна на добрите практики за намаляване на употребата на еднократни пластмаси по време на събития – концерти, фестивали, спортни състезания и др. и как това може да допринесе за развитието на региона. Ето някои от предложените мерки:

  • Още в началото на организацията на публично събитие да се информират всички търговци как да заменят използването на пластмасови съдове за еднократна употреба с алтернативи за многократна, а при възможност се въвежда депозитна система на чаши;
  • На участниците да е разрешено да носят бутилки за многократна употреба и собствени прибори за хранене;
  • Да е осигурена безплатна чиста чешмяна вода и опции за презареждане на бутилки за многократна употреба;
  • Да не се допуска използването на сламки, бъркалки, украси за коктейли, прибори за еднократна употреба.

Разбира се, дискусията за събития се фокусира и към предстоящия Узана поляна фестивал през юли. Миналата година беше въведена депозитна система за чаши, тази година ще се продължи с тази добра практика, но общото мнение е, че трябва търговците да спрат да предлагат пластмасови чаши за еднократна употреба или да има намаление, ако човек е с депозитна или със своя собствена. 

Дискусиите за новия план за предотвратяване на пластмасата за еднократна употреба ще продължат, със сигурност и по време на Узана поляна фест ще има отделено време за разговори по темата.

, , ,

Victory for Citizens: Court Puts an End to Contentious Incineration Project in Sofia

On 2nd May, the Bulgarian Supreme Administrative Court finally decided against the controversial RDF-fueled 180 000 Euro-incineration plant project in the center of Sofia. This decision overturns the 2015 permission granted by the Director of the Regional Environmental and Water Inspectorate, which endorsed Sofia Municipality’s investment plan. Culminating after a lengthy legal battle, this ruling underscores serious deficiencies in public participation and health risk assessment by the authorities.

Initiated nearly a decade ago, the incinerator faced opposition from Environmental Association Za Zemiata, citing significant health risks. The concerns raised were supported by other local and European NGOs, such as CEE Bankwatch Network and Zero Waste Europe. The Administrative Court, echoing concerns raised by citizens and environmentalists, highlighted shortcomings in the air quality impact analysis, failing to account for Sofia’s already high pollution levels. Moreover, citizens expressed concerns that alternative solutions could offer better results in reducing air pollution if properly evaluated.

The European Commission and the European Investment Bank, both approved preliminary funding for the project, disregarding repeated local objections for over a decade. The incinerator was expected to consume up to 30 percent of EU cohesion policy funding for waste management in Bulgaria for the period 2014 to 2020. Earlier last year, the Sofia Municipal Council decided to return EU funding allocated for the project due to legal, administrative, and technical delays, failing to meet the 2023 completion deadline. The court decision reiterates authorities’ failure to ensure adequate public participation and health risk assessment, alongside critiquing inadequate risk evaluations for emissions, including highly carcinogenic substances, and toxic ash production.

Furthermore, the Environmental Impact Assessment (EIA) was faulted for relying on unreliable data for waste estimation which exact details continue to be kept secret from the community. Additionally, the court criticised the inadequate risk assessment of the emissions of highly carcinogenic dioxins and furans, as well as the large amounts of toxic ash the plant would produce.

The planned incinerator’s capacity was set to exceed current RDF production in Sofia by threefold, raising environmental and safety concerns. Unfortunately, the persistence of the municipality to defend this project diverts attention and funding from urgently needed waste management actions such as separate collection and biowaste composting, mandated across the EU from the end of 2023.

This court decision came in the wake of failed attempts for legislative changes at the National Parliament to water down the Environmental protection act and the Environmental Impact Assessment procedures.  

The Administrative court decision confirmed by the Supreme Administrative court translated in English.

Наръчник за намаляване на отпадъците при организиране на събития

Представяме ви един кратък и много полезен наръчник за всеки, който организира събития. Постарахме се с повече смислени илюстрации и кратък текст да обобщим всичко важно, за което е важно да помислите преди да посрещнете гостите си на събитието. Наръчникът е свободен за ползване и разпространение както сред колеги и близки, така и сред кетъринг компании, подизпълнители, партньори и т.н.

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

С грижа за чешмите в деня на водата

Приказката “да пием една студена вода” с ирония ни припомня времената, в които водата е била наистина безплатна. Денят на водата е повод всяка година на 22 март да отбележим, че водата не е обикновен търговски продукт, а човешко право, напомня Екологично сдружение “За Земята”.

Замърсяването с препарати и микропластмаса е сред основните проблеми, които нарушават качеството на питейната вода в България. “Имаме късмета да живеем в държава, в която почти навсякъде водата от чешмата е годна за пиене. От години обаче бутилиращите компании се опитват да ни убедят в обратното. Всъщност по груби сметки 1 литър бутилирана вода е около 600 пъти по-скъпа от 1 л. Чешмяна.”, казва Данита Заричинова от екип Нулеви Отпадъци на “За Земята”.

В посока опазването на обществените чешми, които дават достъп до вода на всички и навсякъде и намаляване на опаковането на водата, са и двете инициативи, които
тази година “За Земята” инициира и подкрепя.

Заедно със Zero Waste Sofia каним всички да изберат чешма и да я почистят, за да може повече хора да я използват. А след това — и да използват чаши и бутилки за многократна употреба, а не за еднократна.

В тази посока е и втората ни инициатива — предизвикваме хората като клиенти да си поискат чаша чешмяна вода в заведенията и да се отбележат със снимка в Инстаграм. Повече за предизвикателството всеки може да научи на профила на За Земята в Инстаграм.

“Опаковането на водата и превръщането ѝ в стока е порочна практика. Така създаваме излишни отпадъци и замърсяваме ценни ресурси за поколения напред. Във всички съседни държави даването на безплатна вода в заведение е практика, а в България често ти отказват и даже те гледат с пренебрежение”, споделя Данита Заричинова.

Опазването на питейната вода е тема и на специалния епизод на подкаста на „За Земята“ — Радио Земя. В него гост е Ирена Петрова от Асоциация за устойчиви практики „Нашият квартал“, която разказва за мръсната тайна на почистващите препарати, микропластмасата и други разрушители на водните ресурси. Можете да го чуете тук.

, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

Устойчивата мода се отнася до проектиране, произвеждане, но и консумиране по по-добър начин. Тя е алтернативен подход, чрез който дизайнери, търговци, но и потребители осъзнават влиянието на продуктите върху различните общности и екосистеми. Поне до началото на епидемията от COVID-19, модният сектор демонстрираше готовност за преобразяване, макар самата дефиниция за устойчивост да е все още в зората на утвърждаването си. [1] Съмнително е обаче дали индустрията ще намери сили за такава грандиозна трансформация единствено на базата на една новопоявила се идея.

Необходима е сериозна промяна в потребителските нагласи и поведение, която да изиска нови производствени и пазарни практики. Срещу тази промяна работи както агресивното промотиране на потребяването като инструмент за излизане от икономическата рецесия, така и материалния фетишизъм, подхранван от социалните медии. Дебатът за устойчивото развитие насърчава по-дългосрочен поглед, но все още оставя икономиката на водещо място. Всъщност правителствата на много страни вграждат икономически растеж във визиите си за устойчиво развитие. Прогресиращата икономика с постоянно увеличаващо се потребление се възприема като ключов доставчик на подобрено благосъстояние на хората. Писателят и активист Алистър Фуад-Люк (2002) предлага дизайнът (временно) да остави икономическите фактори настрана, като преразгледа съвременната си роля за задоволяване на реалните нужди на хората и околната среда.

Бавният дизайн е замислен като средство за преориентиране към антопоцентричното (индивид + социално-културна общност) и благосъстоянието на околната среда. Той възниква като противовес на съществуващата дизайнерска парадигма на „бързия дизайн“. Става въпрос за трансформиране на настоящата ни материалистическа и потребителска визия за света. Става дума за еволюция на икономиката на консумеризма в нова визия, основана на по-бавен и по-дълъг поглед от краткосрочния план, по който работят капиталистическите икономики. Става въпрос за намирането на нови визии за живот, който зачита общественото благосъстояние, биологичното разнообразие и природните ресурси. [2]

На пръв поглед пътеката е ясно очертана. Предизвикателствата пред устойчивата идея обаче са огромни – промяна от пазарна към кръгова икономика, преоценка на потребителското мислене и трансформация на една гигантска, добре смазана индустрия в условията на глобални социални, икономически, информационни и природни кризи.

Библиография:

[1] Anguelov, N., (2021), The Sustainable Fashion Quest – Innovations in Business and Policy, Productivity Press; 1st edition, ISBN 9780367720735
[2] Fuad-Luke, A. (2002) ‘Slow design: a paradigm shift in design philosophy? Design by Development, dyd02 conference, Bangalore, India, December 2002;

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Събитие на „За Земята“ –  „Не точно черен петък: мода, свръхконсумация, климатична криза“, 24.11.2023

Снимка 2: [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

Бързата мода определя изцяло пазара на облекло в първите две десетилетия на XXI век. В началото на третото обаче забелязваме сериозни индикации, че модата от тук нататък няма да може да заобиколи концепцията за устойчивост. Голяма част от поколението Z отказва да бъде въвлечено в консуматорската истерия и с готовност застава зад екологични и социални каузи. Световната COVID-19 пандемия също насърчи манталитета “купувай по-малко, но по-добро”. Наблюдава се повишен интерес към занаятчийските продукти и артикули, с фокус върху качествената изработка. Постигането на ексклузивност се търси чрез ръчно изработени продукти и артикули по поръчка. [1] Луксът добива ново значение. Вместо количество, потребителите са подканени да пазаруват качество, тъй като висококачествените продукти са трайни и могат да бъдат поправяни. Устойчивият лукс е присъщ на бавния моден цикъл, при който се произвеждат, носят, поддържат ценни и висококачествени стоки, а когато са вече ненужни, се предават на други, за да ги използват за същата цел. 

Зад каузата на устойчивата мода днес стоят големи имена като Стела МакКартни, Вивиан Уесууд и Найк. Много от гигантите във fast fashion индустрията като H&M се виждат принудени да развиват стратегии за промяна към по-устойчиви практики на производство и търговия, за да отговорят на потребността от съвестен избор. Появиха се специализирани изложения, конкурси и организации, които промотират и подпомагат „бавните” дизайнери. 

Устойчивостта не налага строги рамки и може да има различни проявления, например:

Eкологични и щадящи природата практики за производство на суровини

Разрастването на екологичната текстилна индустрия достигна състояние, при което дизайнерите не се чувстват ограничени в избора си на тъкани. Груби и некомфортни за тялото текстилни материали като коноп, например, се комбинират с коприна, бамбук и други влакна в процеса на тъкане, за да се получат луксозни, разнообразни тъкани, подходящи дори за облекла във високия сегмент. Разработването на нови текстилни влакна от материали като соя, мляко, бамбук, водорасли и коприва добави много опции в текстилните ресурси, достъпни за дизайнерите. Други екологични производствени методи като боядисване без азот, системи за филтриране и рециклиране на водата, използвана в процеса на боядисване, и багрене с традиционни растителни бои, предоставят нови възможности за дизайн, който не оставя невъзвратим екологичен отпечатък върху околната среда.

Рециклиране

Рециклирането на текстил е процес, при който старо облекло и други текстилни изделия се обработват и оползотворяват за повторна употреба. Сред огромните екологични ползи на рециклирането са: намаляване на количествата синтетични продукти с дълъг срок на декомпостиране в сметищата, намаляване на разхода на енергия, вода, химични багрила и други. Въпреки че все още процесът е скъп и недостатъчно устойчив, все повече компании инвестират в разработването на производствени практики, включващи рециклиране.

Fair-trade (Справедлива търговия)

Fairtrade е система за сертифициране, която има за цел да гарантира спазването на набор от стандарти при производството и доставката на продукт или ресурс. За работниците Fair-trade означава етичен модел на работа със справедливо заплащане, добри и безопасни условия на труд. За купувачите това означава етично произведени продукти, чието създаване не унижава работниците и не нарушава човешките им права. [2]

Дизайн, който подкрепя местните материали, технологии, индустрии и занаяти

Все повече модни брандове се обръщат към богатото разнообразие от занаятчийски техники в културното наследство на различни общности, като си партнират с тях и така ги подкрепят. Тези партньорства се различават значително от най-новата история на евтината работна ръка; вместо да апроприират и експлоатират, те почитат традициите и занаятчийските умения и ги надграждат със знанията си за глобалната модна естетика. Дизайн процесът се превръща в творческо партньорство, което не може да бъде еднопосочно и позволява безброй вариации. [3]

Повторна употреба

С цел удължаване на жизнения цикъл на вече съществуващи продукти, устойчивата мода подкрепя повторното им използване. Споделянето на дрехи с другите носи значителни икономии на околната среда, тъй като препродажбата запазва ресурсите, необходими иначе за ново производство. 

Минимализъм на потреблението

Минимализмът е все по-популярен избор на начин на живот, който включва намаляване до минимум на броя на притежаваните предмети, с фокус върху такива с висока утилитарна или емоционална стойност. Като социално явление в западната култура той формира идеята за нов „бранд“ на доброволна простота, като реакция на прекомерната консумация на предмети. [4] В модата минимализмът култивира концепцията “капсулен гардероб”, съдържащ малко, но класически и висококачествени артикули, които успешно се комбинират помежду си.

Иновации

Въпреки всеобщото схващане, термините “екология” и “технология” не само не си противоречат, но и съвместяват нови, устойчиви практики в производството на мода. Триизмерното принтиране например намалява драстично разхищението на материали, както и въглеродните емисии, свързани с транспортирането на облеклата от страните, в които се произвеждат. [5] 

Библиография:

[1] Donaldson, T. (2020). Is Slow Fashion the New Luxury?, [cited 25.07.2021] Available from: https://wwd.com/fashion-news/ready-to-wear/slow-fashion-artisan-luxury-sustainability-social-impact-1234575062/
[2] What Is Fair Trade? [cited 25.07.2021] Available from: https://www.fairtrade.org.uk/what-is-fairtrade/
[3] Brown, S. (2010). Eco Fashion, Laurence King Publishing, ISBN 978-I-85669-691-3
[4] Martin-Woodhead, А., (2017), Minimalism as sustainable fashion, Цонференце паперConference: The circular economy: transitioning to sustainability? At: Centre for business in society, Coventry University
[5] Popova-Nedyalkova, N. (2016). Kompiutarni sistemi v modnata industria. ISBN 978-954-535-910-1. Sofia: NBU, p. 77-92.

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Unsplash

Снимка 2: [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

 

, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Преди малко повече от десетина години в списъка с тенденции за следващия сезон се появи нов тренд с име, което противоречи на самата идея за мода – „slow fashion”. В епохата на свръх-производство и безогледно консумиране на облекла звучеше абсурдно нещо да е „бавно”. През 2007 във Vogue плахо се прокрадна идеята, че устойчивата мода няма да е поредната краткотрайна тенденция, а ще разклати основите на идеята за „сезон” в конфекционната индустрия. Гаранция за това се оказа съществуването на „бавната мода” като част от една по-обширна философия за нов, по-смислен и отговорен начин на живот, който не е подчинен на безумната скорост, с която днес живеем. Основната мотивация в това глобално движение е необходимостта от поемане на лична отговорност за екологичните и социални промени в разгара на глобалното затопляне, климатични и обществени катаклизми.

Терминът „бавна мода” се появява за пръв път през 2006 в есето на писателката Шарън Астик, която живее в малка ферма в щата Ню Йорк. Текстът очертава план за освобождаване от зависимостта ни от мултимилиардната модна индустрия, която свързваме с експлоатация на работниците от Третия свят, употреба на токсични пестициди и нехуманно отношение към животните. Астик призовава семействата да поправят дрехите си и да купуват по-малко нови. [1]

Темата обаче придобива популярност едва през 2013, след като в Бангладеш се срутва фабриката Рана Плаза, където произвеждат много от големите fast fashion брандове. Смъртта на 1134 работници провокира гневна обществена реакция срещу робските условия на труд, които производителите налагат в преследване на по-ниска цена. Терминът „устойчива мода” започва да звучи като възможна алтернатива на модната индустрия, която дизайнерът Джефри Б. Смол нарича „един от най-големите човешки провали”. [2]

Бавната мода е комбинация от старо и ново. Много от идеите са заети от италианското движение „Бавно хранене”, като например по-задълбочен интерес към продукта, който купуваме, производителя и мястото на производство – знания, необходими, за да правим качествен, социално и екологично отговорен избор. 

Бързата мода държи в робство отрасъла от десетилетия, като съблазнява потребителите с евтини версии на моделите от световните подиуми. Високата скорост е определяща за днешната текстилна и конфекционна индустрия – дизайнерски проект се превръща в готов продукт за по-малко от 12 дни. Трябва да отбележим обаче, че материалът в евтината, бърза мода не се произвежда за по-кратко време. Памучното влакно расте за около година, без значение какво ще се произвежда от него. Времето за предене, тъкане, плетене, багрене, печат, кроене и шиене е едно и също, независимо колко бързо един модел стига от скицата до магазина. В този смисъл времето като фактор за производство, заедно с труда и природните ресурси биват изцеждани в преследването на максимална печалба. 

Последица от бързото производство е и по-високата консумация: статистиките сочат, че днес хората купуват с една трета повече дрехи от преди 4 години – поведение, подхранвано от непрекъснатото отваряне на нови вериги за евтини стоки, в които можем да намерим планини от модни артикули с абсурдно ниски цени. Годишно се употребяват над 80 милиарда нови дрехи.[3] Всяка година изхвърляме около 20-40 кг текстилни продукти. 84% от произведените облекла завършват пътя си на бунища в Третия свят или биват изгаряни в инсинератори. 26% от дрехите не могат да бъдат препродадени, използвани отново или рециклирани поради лошо качество. В производството на облекла се използват повече от 8000 синтетични химически съединения, оставащи неразградени в природата стотици години. Полиестерът се разлага за повече от 200 години, а по време на процеса на разлагане вълната генерира метан и спомага паниковия ефект. Изхвърлените като отпадък дрехи отделят токсични химикали и оцветители в почвата и подпочвените води. [4]

Увеличаващото се количество ненужни дрехи е сред най-тежките последици от бързата мода. Рециклирането и по-нататъшното им използване изглежда безсмислено, тъй като магазините са пълни с евтини продукти. Променена е дори обичайната сезонна цикличност в зареждането – вместо 2 или 4 сезона, днес имаме нови колекции ежемесечно. Дрехите се превърнаха в бързооборотна стока и се изхвърлят далеч преди да се скъсат или износят. 

Друга цена, която плащаме заради бързите смени на стилове, е социалната. Феноменът на бързата мода е осъществим само при ниска цена на дрехите, която пък е възможна единствено чрез преместване на производството в страни с нисък стандарт и огромен натиск върху работните условия, т. нар. “race to the bottom”. Производството на облекло силно разчита на човешкия труд, тъй като голяма част от процесите не могат да бъдат напълно автоматизирани. Разпръснатите по света производствени вериги влияят силно върху живота на милиони легални и нелегални работници, които са експлоатирани, малтретирани и лишавани от основни човешки права.

Библиография:

[1] Diekamp, К., W. Koch, (2010), Eco Fashion – Top-Labels entdecken die Grüne Mode, Stiebner; ISBN-13 ‏: 978-3830708681

[2] Ahmed, О. (2016). The Beauty of Geoffrey B. Small’s Handcrafted Slowness, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.anothermag.com/fashion-beauty/8730/the-beauty-of-geoffrey-b-smalls-handcrafted-slowness

[3] Confino, J. (2016). We Buy A Staggering Amount Of Clothing, And Most Of It Ends Up In Landfills, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.huffpost.com/entry/transforming-the-fashion-industry_n_57ceee96e4b0a48094a58d39

[4] Brown, R. (2021). The Environmental Crisis Caused by Textile Waste, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.roadrunnerwm.com/blog/textile-waste-environmental-crisis

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Unsplash

Снимка Фиг 1. [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

Единственото решение за софийските отпадъци е незабавна промяна в сметосъбирането

Одитът на Столичното предприятие за третиране на отпадъци беше крайно необходим и разкри това, което екологично сдружение „За Земята“ от години повтаряме – управлението на отпадъците в София е изключително компрометирано и цената плащат гражданите.  Напомняме, че замалко софиянци да заплатят и със здравето си, ако инсинераторът в ТЕЦ „София“ беше построен.  „Щом в завода […]

,

Актрисата Илияна Лазарова: „Искам депозитна система – сега“

, ,

Мода, свръхконусмация и климатична криза. Къде сбъркахме?

Покрай наближаващия Черен петък – производители, вериги магазини, потребители – всички са полудели! Отстъпки, промоции, купувате едно, получавате две. 

Истината е, че на мнозина не им е нужен Черен петък или пък специален повод, за да се сдобият с нови дрехи. Купуването на дрехи често съвсем не е реална нужда или начин на себеизразяване, а терапия – правим го просто, за да имаме нещо ново, за самочувствие или защото сме в лошо настроение. 

Можем да си го позволим – благодарение на т.нар. „бърза мода” сменяме гардероба си всеки сезон и се сдобиваме с нови нискокачествени “парцалки” (простете за буквализама)…до следващия сезон. 

Заповядайте на събитие, което ще ви предложи алтернатива НЕ ТОЧНО ЧЕРЕН ПЕТЪК – Мода, свръхконсумация, климатична криза. На 24 ноември, от 18:30 в The Steps.

Даваме думата на дизайнерката Яна Дворецка, с която ще си говорим за устойчива мода.

Очаква ви и базар за размяна на дрехи! Това, което вие вече не носите, за друг може да е истинска находка!

Заедно ще преосмислим бързата мода – бързо купуване, кратко носене, дългосрочно замърсяване.

Колко от нас знаят, че модната индустрия нанася огромни щети на околната среда и обществото ни?

Измерено в цифри, тя генерирайки 20% от всички отпадни води в света и заема 86 млн. хектара обработваема земя, която може да изхрани близо 80 милиона души

На бас, че не сте го предполагали при последната покупка на нови дънки.

Консумацията на изкопаеми горива, свързана с производството и дистрибуцията на дрехи, е близо 50 милиона тона нефт годишно, а производството и дистрибуцията на готовите продукти генерира 10% от въглеродните емисии в световен мащаб.

Е, да, но за да е ниска цената за потребителя, тази за околната среда е висока – токсични бои, материи на петролна основа, микропластмаси, памук, изискващ огромни количества вода и пестициди.

Боите и химикалите, използвани за боядисване на текстил често са токсични, което превръща модната индустрия в един от най-големите замърсители на чиста вода в световен мащаб. 

Полиестерът пък, който е най-често използваният текстил, се получава от изкопаеми горива, които допринасят за климатичните промени, а при пране отделя микрофибри, които достигайки до водните басейни допринасят за замърсяването с пластмаса. 

Да не забравяме, че дори обработката на естествени материали като памука изисква огромни количества вода и пестициди, което може да доведе до засушаване, влошаване на качеството на почвата и загуба на биоразнообразие. 

 

Очакваме ви на събитието, за да сме част от алтернативата!

 

,

Как се справя най-новата депозитна система в Европа? Разказ от първо лице за успеха на Латвия

На 1 февруари 2022 г. в Латвия заработи депозитна система за метални кенчета, стъклени и пластмасови бутилки от напитки.

Депозит от десет евроцента се начислява при покупката на бутилирана напитка, който се възстановява при връщане на празната опаковка. 

Година и половина по-късно член от екипа на За Земята отиде на място в столицата Рига, за да види резултатите в Латвия, както и да се запознае с опита на Румъния и Дания с техните депозитни системи. Това се случи в рамките на международна конференция „Повторна употреба и рециклиране чрез депозитни системи“ между 25-26 септември тази година.

Латвийският модел следва най-добрите стандарти от съществуващите системи за възстановяване на депозити: връщане в магазините; централизирана нестопанска организация, която проследява  пуснатите на пазара и събраните обратно опаковки и управлява финансовите потоци; специална маркировка и баркод, които ефективно елиминират злоупотребите от страна на персонала и потребителите.  Постепенно се добавят и нови категории продукти към системата, например всички видове алкохолни напитки в пластмасови или метални опаковки.  Системата се управлява от централния оператор DIO, учреден от производителите и търговците на дребно, избран след конкурс и с договор за седем години.

Центърът за преброяване и подготовка за рециклиране на бутилки и кенове е един-единствен в Латвия поради сравнително малката площ на държавата: 64,559 км2.

Запечатани чували с метални кенчета, които предстои да бъдат преброени, смачкани и балирани за рециклиране.

На търговските обекти е дадена отсрочка от четири месеца да изчерпят наличните количества напитки без депозит, след което са длъжни да участват  в системата на депозитните опаковки. Местата  за връщане са магазините за хранителни стоки с площ над 300 кв.м. в големите градове и магазините в селските райони, които са с площ над 60 кв.м. Останалите могат да се включат в депозитната система доброволно. Целта на задължителното включване и на малки магазини е да се осигури оптимален достъп на населението. Сега една точка за връщане обслужва около 1500 души и едва 14% от населението живеят на повече от 2 км. от такава. Ако задължение да приемат депозитни напитки имаха само по-големите магазини, това би намалило броя на места за връщане с 60%. Една трета от населението биха имали точка на над 2 км. разстояние, а 14% от населението – на 10 км. или повече от такъв магазин. За да се улесни процесът, не се изисква специално разрешение за транспортиране на използвани опаковки от депозитни напитки до центъра за сортиране.

Това, което отличава Латвия обаче е използването на стандартни стъклени бутилки за многократно пълнене по инициатива на системния оператор. Близо 1/3-та от напитките са бутилирани в стъкло, а от тях повече от половината (равно на 16% от всички напитки) са стандартни оборотни бутилки, които се почистват и пълнят отново и отново – най-малко 15 пъти. Това спестява огромни количества парникови емисии от енергоемкия процес на рециклиране на стъклото и позволява на близо 30 пивовари в Латвия да оптимизират логистиката за обратно приемане на амбалажа с минимални разходи. 

Поточна линия в пивоварна, която работи със стандартни стъклени бутилки за многократна употреба. Всяка бутилка се проверява за дефекти и се почиства, преди да бъде напълнена отново. Така една бутилка може да се използва най-малко 10-15 пъти.

Резултатите от първата година на латвийската депозитна система са 95 милиона оборотни стъклени бутилки събрани и върнати на пивоварите, равностойни на 30 хиляди тона стъклени опаковки за многократна употреба. Така системата надминава целта от 70% рециклиране и повторна употреба на стъклените бутилки с резултат над 100% още за първата година, поради наличието на оборотни бутилки. Преизпълнени са и целите за рециклиране на метални опаковки, но събирането на пластмасови бутилки леко изостава със събрани 63% вместо  70%, докато  целта за рециклирането им е постигната с 57% при 50% задължителни. Най-видимият показател за успеха на депозитната система е липсата на депозитни опаковки сред отпадъците, почистени от доброволци, за разлика от предишни години, когато бутилки и кенчета са били сред най-често срещаните отпадъци по латвийските морски плажове и речни брегове (по данни от екоорганизацията Zero Waste Latvia).

Латвийската депозитна система включва амбалажа от много видове напитки и продължава да разширява обхвата, за да се намали замърсяването и повиши рециклирането на опаковките от напитки.

През следващата година предстои оценка на системата и обсъждане със заинтересованите страни на параметрите и евентуални нови условия, а през 2026 г. ще има нов конкурс за системен оператор. Остава засега от България само да следим напредъка на Латвия и други страни с действащи депозитни системи, докато очакваме Министерството на околната среда и водите да придвижи процеса по въвеждане на депозит и у нас.

, ,

„Топлофикация София“ реши да изработи гражданите в последния момент преди изборите и да се бори за завода за изгаряне на отпадъци

Въпреки че съдът отмени през септември екооценката на завода за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София и постанови, че проектът носи сериозни рискове за здравето на софиянци, опасността градът да осъмне с нов източник на замърсяване в широкия център е все така реална. 

 „Топлофикация София“ не се отказва от проекта за 300 милиона лева и обжалва съдебното решение, с което доказва, че не се е отказала от инсталацията, която носи сериозни рискове за здравето на жителите на града. 

Припомняме, че ръководството на „Топлофикация София“ се избира и назначава от Столична община. 

„Изключително важно е гражданите на София да разберат каква е позицията на техните избраници по отношение на строежа на завода за изгаряне на отпадъци и политиката за управление на отпадъци като цяло. Годините неглижиране на проблема създават реална възможност за корупционни практики и решения набързо, притиснати от моментна криза.“, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на Екологично сдружение „За Земята“.

Върховният административен съд отмени през септември екооценката на завода за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София на метри от Централна гара се случи след 8-годишна съдебна сага, поредица от протести и петиции. До дело се стигна през 2015г., след като инсинераторът беше одобрен от РИОСВ-София, въпреки притесненията на гражданите и многократните предупреждения за опасност за здравето на хората.

Основните доводи в съдебното решения са, че при оценката за въздействие не е взето предвид съществуващото замърсяване на въздуха на територията на София с фини прахови частици /ФПЧ/ и серен диоксид от източници, различни от инсталациите на „Топлофикация София“ ЕАД. Използването на данни от горещ летен ден, а не от зимния период допълнително изкривява резултатите и ги прави ненадеждни. 

Отворен остана и въпросът за източника на заложените количества RDF, предвидени за горене — в документацията бяха заложени тройно повече отпадъци от произвежданите в момента в завода за боклук в с. Яна – или 180 хил. тона вместо сегашните 60-70 хил. тона.

Освен опасенията за рисковете за здравето на хората, около завода за изгаряне на отпадъци имаше редица съмнения относно прозрачността на процедурата за изпълнител на инсталацията. Петте фирми, явили се на конкурса, бяха свързани с бизнесмените Христо Ковачки, Цоло Вутов и строителите на „Турски поток“. На финала останаха консорциумът между строителната фирма „Микс-констръкшън“ с три китайски и една турска фирма, както и компанията на бизнесмена Богомил Манчев – „Джи Ар Си“, заедно с една китайска, една белгийска фирма и българската КМС в консорциум със „София РДФ 2021“. След поредица от жалби в Комисията за защита на конкуренцията, в началото на 2023 г. година излезе и решението на Върховния административен съд. В него се казва, че избраният изпълнител – консорциумът около „Микс-констръкшън“ не отговаря на изискванията и неправомерно е допуснат до финала. 

Това налага избраният изпълнител да бъде отстранени и „Топлофикация София“ да избере друг, което е невъзможно, защото е останала само една фирма, следователно реален търг няма и процедурата е прекратена. 

Докато продължава сагата със завода за изгаряне на отпадъци в София, софиянци продължават да плащат, а боклукът се трупа. „Топлофикация София“ работи с изключително добре платени адвокати. Справка от 2019 година показва, че юристът, който защитава дружеството в делото за софийския инсинератор — Димитър Данаилов, е получил хонорар от 54 хиляди лева. В момента той е на трето място в листата за общински съветници на Има такъв народ и съществува реална перспектива да влезе в общинския съвет. 

 

, , ,

Заводът за изгаряне на отпадъци е незаконен и носи сериозни рискове за здравето на хората в София

След 8 години съдебна сага съдът отмени екооценката (Решението по ОВОС) на проекта за инсталация за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София.

До дело се стигна през 2015г., след като инсинераторът беше одобрен от РИОСВ-София въпреки притесненията на гражданите и многократните предупреждения за опасност за здравето на хората.

Столична община, „Топлофикация София“ и РИОСВ София могат да обжалват решението в 14-дневен срок, което, ако се случи, отново ще покаже, че не защитават правото на чиста околна среда на столичани.

Заводът за изгаряне на отпадъци в София поставя в риск здравето на столичани, замърсява въздуха, генерира токсична пепел и допълнителен трафик, се казва в решението на съда. С проекта за инсинератор Столична община и Топлофикация София са пренебрегнали техническите показатели, резултатите от изследванията и отговорността към гражданите, която носят.

„Съдебното решение потвърждава много от притесненията на гражданите, които многократно са били посочвани, но нито една институция не ги е взела предвид. Така например съдът приема, че при изчисляване на замърсяванията не са взети предвид съществуващите замърсявания, не е отчетен специфичния релеф, не е отчетено фоновото замърсяване, не са взети предвид температурните инверсии. Освен това не е разгледан в достатъчна степен въпроса с опасните отпадъци, тяхното третиране и рисковете от аварии с опасни отпадъци, рисковете от отделяните диоксини и фурани и тяхното натрупване. Това показва, че институциите не работят, като са одобрили проект, който може да е опасен за здравето на населението.“, коментира адвокатът по делото Иван Велов.

В съдебното решение се казва, че при оценката за въздействие не е взето предвид съществуващото замърсяване на въздуха на територията на София с фини прахови частици /ФПЧ/ и серен диоксид от източници, различни от инсталациите на „Топлофикация София“ ЕАД. Също така са използвани данни за горещ летен ден, а не от зимния период, когато натрупването на тези замърсители е най-голямо.

В инсталацията щеше да се изгаря RDF гориво от смесените битови отпадъци на София, което крие потенциален риск за изгаряне и на опасни отпадъци от домакинствата. Столична община многократно отказа да даде проби от състава на RDF. За всичките години на делото са представени само 3 протокола за вземане на проби от 2020 г.

Съдът обръща задълбочено внимание и на начините за третиране на продукта от горенето — отпадната пепел, която е изчислена на 25%, като 6% се води опасен отпадък, от което произтичат и специалните начини за нейното третиране. След транспортирането от инсталацията до депо за временно съхранение, са възможни три варианта — регионално депо Севлиево на разстояние 200 km, Русе – 330 km или мина в Германия – 2000 km. Опасните опадъци се равняват на 10 800 т/годишно или 35 т/дневно. Според съдебното решение липсва задължителният минимум информация за третиране на опасните отпадъци – технология на транспорта, маршрут на извозване, рискове от аварии, вкл. разпиляване на опасния отпадък и въздействие върху здравето на хората в близост.

В оценката за въздействие не се вземат предвид рисковете за здравето на живеещите в квартала, в който ще бъде инсинератора, като там дори се намират и здравни заведения — а те подлежат на специална защита според законодателството.

“През годините често се чувствахме напълно изморени, но не се отказахме. А Столична община използваше всички методи, за да поставя трудности пред нас. Общественото обсъждане на проекта през 2015 г. беше насрочено за средата на юли, в работно време, без да е съпроводено с подробна информация към медиите – което, разбира се, доведе до присъствието на само няколко души. Аз бях една от тях и притеснението ми, че инсинераторът ще бъде построен, ще замърсява и ще постави в риск здравето ни, беше огромно. Много съм благодарна, че адвокат Александър Коджабашев, а после Иван Велов, застанаха зад нас, гражданите, и изведоха делото до успешен край. Надявам се днес да покажем на активните хора в обществото ни, че има смисъл да продължават да се борят за каузите си.”, казва Данита Заричинова от Екологично сдружение “За Земята”.

Решението е постановено от Административен съд София – град, след като Върховният административен съд отмени първото решение на АССГ и върна делото за ново разглеждане.

Решение по делото – BG

Решение по делото – EN

 

 

belasica chistene 23

Доброволците на „За Земята“ изнесоха тонове боклук от планина Беласица

Доброволци чистиха 6 дни в планина Беласица в районите на хижа Лопово и хижа Конгур и по билото, а резултатът е над 4,5  тона събран боклук.

Около 50 души от различни градове, възрасти и професии се качиха в природен парк Беласица, за да се включат в традиционното високопланинско почистване на екологично сдружение “За Земята”, което се организира от 1999 г. насам и се осъществява изцяло с дарения и доброволческа сила.

„С тазгодишната акция искахме освен да чистим, да покажем на участниците красотата на доста непознатата планина Беласица. Мисля, че имахме успех и в двете – много доброволци казаха, че със сигурност ще се върнат тук, а планината олекна с 4,5 тона боклук“ – коментират организаторите.

Специфичното за  Беласица е, че се намира на граница между две държави и има дълга история на битки в района по време на различни военни конфликти. Дълго време в най-новата ни история достъпът на цивилни до билото е бил ограничен. Части от тази история излезнаха наяве  в сметищата  до хижите, които са бивши застави,  под формата на   опаковки от храни, дрехи, обувки, стари подови настилки и килими, електрически уреди,.

Огромен проблем се оказаха 2 вида отпадъци – пластмасови бутилки и туби от моторно масло, най-вероятно изхвърляни при сеч. Сдружението ще се обърне с официално писмо към отговорните институции.

Друго предизвикателство в българските планини са изоставените и разпадащи се сгради, които са най-обемният източник на отпадък  и най-трудният за изчистване.

По време на акцията беше представена кампанията “Из Чисти Планини”, която си поставя за цел по-системно да работи за превенция на замърсяването в планините като си съдейства с всички институции, които са свързани с планината – дирекциите на национални и природни паркове, хижари, туристически дружества, Български туристически съюз, местните общини и организации на планински водачи. Кампанията също работи за достигане до посетителите на планината с послания и примери за практиките на устойчивия туризъм.

Организаторите изразяват голяма благодарност към дирекцията на ПП Беласица, която  съдейства както в извозването на хранителните продукти за доброволците, така и за организацията на свалянето на боклука с високопроходим камион. Представители на парка се срещнаха с участниците, направиха презентация за работата си и размениха идеи и контакти за последващи съвместни дейности с по-системен подход за намаляване на отпадъците в парка.
Снимки от Чистене в Беласица’2023

,

Доброволци от цялата страна ще почистват Беласица от 1 септември

Ежегодното, 26-то подред доброволческо почистване на високопланински територии, организирано от Екологично сдружение „За Земята”, ще се проведе между 1 септември и 6 септември 2023 г. Тази година за първи път в дългата история на инициативата, почистването ще бъде на територията на Природен парк „Беласица“.

Очаква се над 40 доброволци от цялата страна да се включат в акцията!

Сборен пункт е х. Лопово, където на 1 септември от 14:00 се срещат доброволци и организатори. Това ще бъде и мястото, предназначено за палатков лагер на участниците. Предвидени са лъчове за почистване в района и преход към х. Конгур. С пълната програма по дни можете да се запознаете на Фейсбук събитието „Почистване в Природен парк „Беласица“”. От „За Земята“ са осигурени свободни места за къмпингуване, биологично чиста вегетарианска храна и работни материали за участниците.

Акцията се провежда изцяло благодарение на индивидуални дарения. 

За кампанията

Инициативата „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. Оттогава са събрани и премахнати от националните и природните паркове на България над 130 тона отпадъци.

След толкова години, акцията става част от по-голяма и дългосрочна инициатива за намаляване на отпадъците в планините с цел превенция. Кампанията „Из Чисти Планини” продължава да организира почиствания, но е насочена и към работа с институции, бизнеси и организации, свързани с планината – националните и природните паркове, общините, хижарите, Българско туристическо дружество и неправителствени организации. 

“Дългосрочната ни цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината. Доброволците приканват всеки турист да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, както и да прибира собствения и чуждия отпадък, за да пазим природата чиста.”, допълва организаторът Данита Заричинова. 

 

Снимка: Събраните отпадъци от почистването на Рила / август 2022
, , ,

На 29 юни във Варна започва еко фестивалът „Зелена Революция”/ „Green Revolution”

Еко фестивалът „Зелена Революция” ще се проведе между 29.06 до 09.07. в пространството около фонтаните на Община Варна за втора поредна година по инициатива на „Българска Стрийт Фууд Асоциация” и „Улицата на готвачите”. Очаквайте вълнуващи дискусии, творчески и еко работилници от екоорганизации от цялата страна, които ще представят полезни демонстрации и алтернативни решения за опазване, подобряване и изграждане на околната среда и на човешкото здраве. 

Целта на фестивала е да привлече вниманието към екологичните предизвикателства и да представи приложими практики за устойчив начин на живот, насочени предимно към младите хора. В събитието се включва и движението „Нулеви отпадъци” — обединение на граждански организации, малки бизнеси, блогъри и активни хора, фестивалът ще промотира идеята за по-малко отпадъци в България.

Верни на традицията, която сме създали през годините, ще проведем и редица благотворителни мероприятия, а събраните средства ще бъдат предоставени за нуждите на варненската екоорганизация ОЦОСУР (Ecovarna). Не пропускайте в шатрите на „Улицата на Готвачите”, за да опитате вкусни ястия от новите кулинарни звезди. Те ще демонстрират своите професионални умения и ще предложат различни интерпретации на популярни ястия от цял свят, както и вегетарианско и веганско меню. За настроението и хубавите емоции ще се погрижат разнообразни спортни инициативи, йога класове, танцови формации, както и музика на живо от специални гости през уикенда.

„Зелена Революция” е победител в конкурса на Сдружение „За Земята”, член на международната мрежа „Приятели на Земята” (Friend of the Earth). „Зелена Революция” се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския съюз, чрез европейския проект „Clim Act: За климатична адаптация и устойчив начин на живот”.

Ще се пречупи ли кметът на Павликени и ще се съгласи ли да фирма на Румен Гайтански – Вълка да изгаря отпадъци?

На 24 април, понеделник, от 10:00 ч. във Велико Търново предстои заседание на експертния екологичен съвет в РИОСВ, което ще реши дали ще се изгарят отпадъци в землището на близкото с. Върбовка. В 09:00 – час по-рано, се събират на протест жителите на града и съседните общини против инвестиционното предложение. Съпротивата срещу проекта е много силна – само за броени месеци се събраха над 20 хиляди подписа против инсталацията за изгаряне.

Случаят, който възмути и обедини хора и бизнеси от Велико Търново, Павликени, Севлиево и околните населени места, стана известен през януари 2022 г. Тогава фирмата “Петрургия”, собственост на бизнесмена Румен Гайтански-Вълка, изяви намерение да изгради инсталация, която да изгаря 56 тона боклук на час. Първоначалното инвестиционно предложение беше маскирано като завод за каменна вата, за което компанията притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка, спечелена през 2013 г. Бързо местната общественост разкри, че всъщност изгарянето на битовите отпадъци ще е основната суровина за производството на електроенергия за завода, което по груби сметки означава, че инсталацията ще произвежда 420 хил.тона RDF на година. Припомняме, че Румен Гайтански-Вълка държи концесиите за събиране на отпадъци в редица общини, в София включително.

Значителното количество отпадъци, които ще се изгарят в инсталацията, както и вероятността от замърсяването на въздуха, водата и земеделските земи в близост, обедини жителите на засегнатите общини в инициативен комитет „За Павликени“ и в гражданско сдружение „Ти решаваш“, които са основна движеща сила. След техни протести и подписки, общинският съвет на Павликени подкрепи хората и гласува срещу проекта. В началото на тази година имаше заседание на експертния екологичен съвет в РИОСВ и гласовете на участниците се разделиха между “за” и “против” проекта. В тази ситуация финална дума има кметът, който трябва да реши дали ще подкрепи избирателите или инвеститорът.

, ,

Радио Земя Е9: В търсене на хармонията / Как да живеем отговорно към природата?

В епизод 9 на подкаста Радио Земя наши гости са Рада Бонева от Thrift Sheep и Симона Стилянова от Zero Waste Sofia, с които си говорим за свободата и красотата на живота с по-малко вещи и повече преживявания.
От къде започва промяната и какви стъпки да предприемем, за да си върнем хармонията с природата, да ни е по-чисто и спокойно — чуйте този епизод на Радио Земя, за да научите повече.

Слушайте епизода в Spotify.

Слушайте епизода в Speaker.

 

 

,

Радио Земя Е8: Решението депозитна система / Как да се спасим от отпадъците бързо и ефективно?

Всички сме виждали разпилени пластмасови и стъклени бутилки и метални кенчета, извън определените места за изхвърляне. Това е не само грозно и вредно за здравето и околната среда, но също засяга туризма, спорта и много други сфери.
Решението, за което говорим в еп. 8 на подкаста Радио Земя, се нарича депозитна система! Чуйте повече по темата и защо депозитната система е важна за България.

В първата част на подкаста Евгения Ташева от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“ разказва как бързото приемане на депозитната система може да разреши проблемa с опаковките, а и да даде допълнителен стимул на хората да предават разделно отпадъците си.

Във втората гостува Никола Бобчев, млад учен и автор на блога Lessplastic Bulgaria. Той е специалист по микропластмасата и ще разкаже повече за опасността за нашето здраве, което крият почти невидимите пластмасови частици.

Слушай епизода в Spotify
Случай епизода в Spreaker
–-

Депозитната система гарантира, че бутилките и кенчетата, които връщаме ще бъдат използвани пак или рециклирани, a ние ще си получим сумата за опаковката обратно.

Подкрепи въвеждането на депозитна система в България.

 

 

,

Започваме ежемесечни срещи на екологични теми! Очакваме ви в Клуба на пътешественика

През януари започнахме една страхотна инициатива, заедно с Клуба на пътешественика. Дадохме силен старт на новата година с още поводи да се виждаме на живо, да говорим на екологични теми и да споделяме знания и интереси. Заповядайте на нашите ежемесечни срещи – всеки последен четвъртък от месеца от 19:00 часа…Къде? В Клуба на пътешественика, разбира се. Ще каним лектори, ще правим презентации, ще говорим за темите, които са важни.
Първата ни среща бе посветена на енергийната ефективност с гост-лектор колегата ни Светослав Стойков от екип „Енергия и климат“. Той ни обясни защо енергийната ефективност би се отразила благоприятно на месечните ни сметки, но и би спомогнала за разрешаването на климатичната криза! А ние останахме очаровани от любопитната публика, неспираща да задава въпроси.
Очакваме ви на февруарската ни среща – датата е 23 февруари, започваме в 19:00, традиционно – в Клуб на пътешественика!
Ще ви запознаем с кампанията „ИзЧисти планини“, продължение на дългогодишната ни доброволческа инициатива за почистването на високопланински територии! Елате да разберете как може да се включите в инициативата и да ни помогнете с анкетирането на хижари, която стартираме с Равни.бг и Български фонд на жените.

Провал не е загубата на европарите за инсинератора, а че общината пропиля години, в които можехме да работим с тези пари за по-устойчива система за управление на отпадъците

Обществената поръчка беше прекратена, а делото, обжалващо оценката за въздействие върху околната среда, продължава — следващото заседание е на 20 февруари, понеделник.

Вчера комисията в Топлофикация София прекрати обществената поръчка за изпълнител на проекта, тъй като след решение на Върховния административен съд (ВАС) остава само една оферта за изпълнение на проекта, което е в разрез с условията за реална конкуренция и прозрачност на избора.

Още от самото начало този проект е един от най-непрозрачните на Столична община. Напомняме, че дори след спечелено дело за достъп до информация, общината не предостави финансовите документи за строежа на инсталацията, които все още са тайна.

Въпреки множеството протести и съдебни дела на гражданите на София, управниците упорито продължават да стоят зад изключително компрометирания проект. 

Инсталацията за изгаряне на отпадъци е на стойност 370 млн. лв. с ДДС, от които 177 млн. лв. трябваше да са европейско финансиране, а оставащите 192 млн. лева да се осигурят от общината. След като в края на 2022 г. стана ясно, че заради огромните закъснения Столична община няма да получи пари от еврофондовете, остана отворен въпросът от къде ще дойдат средствата. 

Отказът на Европейския съюз от финансиране на подобен тип инсталации за изгаряне на отпадъци се корени в ефекта от изгарянето на отпадъци върху климата, замърсяването с тежки метали и диоксини, както и постоянния глад за изгаряне на още и още отпадък, за да се запълва капацитета на инсталациите. В същото време управляващите в София повтарят мантрата, че искат да имаме инсинератор като във Виена — той обаче е строен през 70те, когато е имало малко изследвания върху ефекта на изгарянето на отпадъците върху човешкото здраве. Екологично сдружение “За Земята” от години настояваме вместо в инсинератор, средствата да бъдат инвестирани в ефективна и удобна система за разделно събиране на всички видове отпадъци. Противно на ширещото се мнение, че това е невъзможно да се случи в България, някои общини се справят изключително добре — отличават се Габрово, Бургас, Свиленград. 

Другите страни-членки на ЕС са се насочили към много по-устойчиви системи за управление на отпадъците — разделно събиране от домакинствата на всички потоци отпадъци, депозитни системи, центрове за повторна употреба, инсталации за компостиране и производство на биогаз от биоотпадъци, както и политики за намаляване на отпадъците.

От 2015 г. “За Земята” води и дело заради съществени грешки в доклада за оценка за въздействие върху околната среда.

През 2020 г. Върховният административен съд върна делото за нови експертизи, тъй като според съда следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, вредните емисии, опасните отпадъци от пепелта. 

Това означаваше, че инвеститорът, който ще спечели търга, ще строи, без да е ясно дали има финално разрешение за това.

Остава и въпросът защо в момента се произвежда 70 000 тона RDF в Завода на гара Яна, а общината иска да стори инсинератор с капацитет 180 000 тона? 

По всичко личи, че сегашното управление иска да остави една смърдяща “бомба” на следващите общинари.

    • Според официални данни от Столична община, предвидената за София инсталация ще отделя 20% повече фини прахови частици, 14% повече серен диоксид и 10% повече азотни окиси от съществуващия в момента ТЕЦ, на чиято територия се планира заводът за изгаряне. Няма обаче нива на замърсяване с фини прахови частици, които да не увреждат човешкото здраве.
    1. Защо изгарянето няма да реши проблемите на общините с отпадъците?
    2. Кой ще вземе милионите за спорния инсинератор в София?
    3. Датското фиаско – заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген
,

Силна обществена подкрепа за депозитна система в България

Обобщение на резултатите от представителни извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки и отпадъци от три последователни години (2020-2022 г.)

Все по-информирани и чувствителни към замърсяването с пластмаса са българите според допитвания до общественото мнение от последните три години. Резултатите недвусмислено показват преобладаваща и растяща подкрепа за депозитна система* у нас.

*При депозитната система когато купувате напитка в опаковка, плащате малка сума, наречена депозит, която получавате обратно, щом върнете празната опаковка от напитката в магазин. Това е добре известен и доказано ефективен подход за ограничаване на замърсяването с пластмасови опаковки, който се прилага в много страни като Словакия, Литва, Германия и други.

Общественото одобрение за въвеждане на такава система в България е нараснало от 62% през 2021 г. до 71% през 2022 г.

Фигура 1: Одобрение за депозитна система в България. Проучване на общественото мнение от 2021 г. и 2022 г.

Още по-красноречиви са отговорите на запитаните относно личната им мотивация да връщат празните опаковки от напитки. Интересно е, че мотивация могат да бъдат както връщането на пари, така и благотворителност, но все пак най-силен остава паричният стимул.

Фигура 2: Мотивация за връщане на бутилки. Проучване от 2020 г.

Фигура 3: Лично вие бихте ли връщали празни опаковки в магазина? Проучване от 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

Над половината от запитаните (56%) през 2020 г. са съгласни да връщат пластмасовите бутилки срещу възстановяване на пари. През 2021 г. 82% отговарят, че биха връщали опаковките в магазина, ако им се връща заплатеният при покупката депозит, докато 18% не биха го правили. През 2022 г. отрицателните отговори спадат до 15%, докато положително отговорилите вече са 85%.

Размерът на депозита е определящ за мотивацията за връщане, като обществените очаквания клонят към 10-30 стотинки на опаковка.

Фигура 4: Очакван размер на депозита. Проучване 2021 г. и 2022 г.

Важно условие за мотивацията за връщане е и удобството и достъпността според най-предпочитаните места за връщане (57% от отговорилите), които включват максимален брой търговски обекти, където се предлагат опаковани напитки, включително малки магазини и бензиностанции.

Фигура 5: Предпочитани места за връщане на опаковки от напитки. Проучване 2022 г.

Най-често споменаваните причини за скептицизъм към системата са, че тя ще е неудобна и непрактична, че води до повече разходи, и че няма смисъл, защото никой няма да връща опаковките . Данните от държавите с действащи депозитни системи в Европа категорично оборват тези опасения

Запитаните масово (72%) предпочитат стъклените бутилки за многократна употреба (проучване 2021 г.), а 35% са готови да се откажат от използване на пластмасови бутилки (проучване 2020 г.).

„Вижда се, че хората са готови да участват дейно в национална система за обратно приемане на опаковки от напитки срещу възвръщаем депозит.“ – споделя Евгения Ташева, част от екип Нулеви отпадъци на За Земята. „След като производителите, големите търговски вериги и рециклиращият бранш ясно застанаха зад въвеждането на депозитна система у нас, крайно време е и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да задвижи процеса, разбира се в близко сътрудничество с и допитване и до местните власти, малките магазини и гражданския сектор.“

Часовникът тиктака не само за производителите на напитки, които са длъжни да събират обратно 77% от пуснатите на пазара пластмасови бутилки още през 2025 г. С всяка изминала година от 2022 г. насам България ще губи по 44 милиона лева от държавния бюджет под формата на „пластмасов“ данък към Европейския съюз заради нерециклирани пластмасови опаковки. Проведени от За Земята одити на крайпътните отпадъци през месец ноември 2022 г. показаха недвусмислено огромния превес на опаковките от напитки сред отпадъците, изхвърлени извън определените за целта места. Всичко това означава, че времето за губене изтече – България вече е сред последните европейски държави, останали без депозитна система, и закономерно – сред страните с най-завишени разходи за сметосъбиране, почистване на замърсявания с пластмасови отпадъци от опаковки и последващото им изгаряне или депониране.

Призоваваме МОСВ да спре с отлагането и да се задейства за изграждането на национална законодателна рамка за въвеждане на депозитна система в България с действително включване на всички заинтересовани страни, в това число и гражданския сектор.

Подробни резултати от трите проучвания

Проучване 2020

Национално представително проучване на нагласите към използването и ограничаването на пластмасови изделия за еднократна употреба

– извършено от Маркетлинкс по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 24.01.2020 – 03.02.2020 г.

– чрез пряко лично интервю с помощта на таблет

– с извадка от 1002 респонденти над 18 годишна възраст, подбрани за представителност за домакинствата

– данните имат гаранционна вероятност 95% на доверителните интервали.

Галерия с графики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2020

 

Проучване 2021

Национално представително проучване на нагласите към опаковките за напитки и депозитната система

– извършено от КАНТАР по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 22-29 март 2021 г.

– по метода CAPI (Computer Assisted Personal Interviewing): лични интервюта в дома на респондента, въз основа на стандартизиран въпросник

– с извадка от 810 респонденти над 18 годишна възраст по случаен подбор – национално-представителна за пълнолетното население на страната извадка спрямо пол, възраст, степен на образование, етнос, регион, тип на населеното място.

Галерия с инфографики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2021

 

Проучване 2022

Национално представително проучване на нагласите към опаковките за напитки и депозитната система

– извършено от КАНТАР по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 31.03-08.04 2022 г.

– по метода CAPI (Computer Assisted Personal Interviewing): лични интервюта в дома на респондента, въз основа на стандартизиран въпросник

– с извадка от 810 респонденти над 18 годишна възраст по случаен подбор – национално-представителна за пълнолетното население на страната извадка спрямо пол, възраст, степен на образование, етнос, регион, тип на населеното място.

Галерия с инфографики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2022

,

Украса с нулеви отпадъци…за Коледа с грижа към природата

Решили сте да украсите вкъщи за празниците? Няма да ви е никак трудно – накъдето и да се обърнете ще намерите магазини с всевъзможни гирлянди, играчки, елхички – каквото ви хрумне…Скука. Ако ви отегчава еднотипната коледна украса и мислите за природата, следващите редове са за вас. Споделяме идеи за украса, която след края на празниците ще остави нулеви отпадъци…вместо купчина, предимно пластмасови, предмети, които да изхвърлите или напъхате в някой забравен, прашасал кашон до следващата година. Освен, че не замърсява природата, коледната украса с преизползвани и естествени материали може да отключи във вас вдъхновение за творчество и изобретателност. 

Започваме с най-важното. Кое е то? Ама как кое, елхата. Ето, че си намерихме повод да излезем в парка на чист въздух (доколкото това е възможно) и да се огледаме за опадали клони (не да ги чупим, нали?). Всъщност за варианта, който ние ще ви предложим, ви трябват само три. Но към това ще се върнем след малко – сега продължаваме с разходката. Събираме си шишарки, борови клончета, шипки, каквото ни хареса, използваме въображението си – всяко плодче и храстче могат да се превърнат в част от декорацията, а природата е щедра. 

На път за вкъщи минаваме през пазара, за да си вземем необходимото за украсата на нашата импровизирана елхичка. В пазарската торба (от плат, да) слагаме килограм портокали, пуканки, канела на пръчици, макара коноп (конците и преждата са алтернатива)  – какво още – а, да, ошав! Записахте ли си? Добре, ами да започваме тогава. 

Фиг. 1

Взимаме три солидни клона от събраните и правим с тях триъгълник, завързавайки всяка двойка краища с коноп или парче ненужен плат – лично ние приложихме второто (виж Фиг, 1).  Лесна работа! След което използваме игла и конци за шиене, за да направим гирлянди от естествени материали – сушени плодове, пуканки, шишарки. Чакайте, чакайте, чакайте…Едно по едно. Най-напред вдяваме иглата и нанизваме на конеца ошаф от ябълки, круши, сини сливи. Сушените портокали със сигурност носят коледен дух, но трудно ще ги намерим в магазина. Затова просто можем сами да си изсушим във фурната вкъщи. 

Фиг. 2

Нарязваме ги на колелца с дебелина около 1 см. и ги слагаме в предварително загрята на 140ºC фурна, с включен вентилатора за по-бърз резултат. Печем около 2 часа (виж Фиг. 2). Вадим портокалите, когато вече са сухи и не лепнат. Можем да редуваме сушените плодчета в наниза, както е показано на снимката (Фиг. 3), или да продупчим и закачим всяко поотделно. Същото важи и за шишарките, само че при тях първо ще трябва да намотаем конеца, така че да се получи “ухо”, след което да ги нанижем. 

Получава се много вкусна елха, нали? Продължаваме в същия дух, правим си купа с пуканки (не знаем за вас, но ние обичаме да си приготвяме домашни – на котлон с тенджера царевични зърна). Заделяме две шепи, а останалите ги хапваме в компанията на хубав филм. Гирлянд от пуканки се прави много лесно – продупчваме с иглата и нанизваме на конеца, както за сурвачките на Нова година. Ако сте успели да си съберете шипки, още по-ефектно ще бъде да редувате по една шипка на всеки пет пуканки или какъвто друг вариант ви хрумне. 

Фиг. 3

Около импровизираната елхичка можем да наредим борови клонки, шишарки и вързопчета с канелени пръчици. 

В случай, че искаме да се върнем в детството и часовете по ръчен труд, можем да си припомним как се правят…хартиени снежинки. А още по-ефектно ще бъде, ако добавим свещи. Тях също можем да си направим сами (на снимката виждате резултата от нашите опити), но имайте предвид, че е нужно много търпение, ако това е първият ви път. По-лесният вариант е да си украсим коледен буркан, в който да поставим вече готова свещ. Вариантите за декорация са много, можем да боядисаме буркана, оставяйки едно малко “прозорче”, през което да се вижда свещичката. Или да намажем целия буркан и да оставим светлосенките на пламъка да придадат ефекта. В случая, ние сме използвали хербаризирани листа, с които сме облепили буркана, а отгоре сме “минали” с декупажно лепило. Около гърлото на буркана връзваме коноп на панделка като предварително сме промушили картичка с пожелания.  

Фиг. 4

На финала споделяме за вдъхновяващата ни среща с екипа на „Chaos Bulgaria” и децата им на тема „Коледа с нулеви отпадъци”. От „За Земята” разказахме за основната идея зад концепцията за нулеви отпадъци, а Денимир Димитров от „Zero Waste Bulgaria” проведе дискусия за това какво и къде можем да рециклираме. Малчуганите бяха много отдадени и ни очароваха със знанията си по темата. Направихме работилница за коледни играчки с преизползвани и естествени материали. Сътворихме фигурки с ролки от тоалетна хартия, които обагрихме в различни цветове. Прежда от разсукани стари пуловери пък омотахме около форми от картон. Това бе само малка част от кутията с идеи, която заедно отворихме. 

Фиг. 5

Коледа е семеен празник, наситен с щедрост и споделена грижа, но за съжаление е и период, в който генерираме огромно количество отпадъци, включително хранителни. Нека се радваме на красива Коледа с любов към природата!

,

Виртуално кафе: Говорим за отпадъци, депозитна система и бъдещето на планетата

Често ли ви се случва да виждате любими места сред природата или из града, изгубени сред море от отпадъци? В края на лятото ви поканихме да документирате тези тъжни гледки и да ни изпратите кадрите. След което, разбира се, да почистите. Няколко месеца по-късно, изпихме нашето виртуално кафе, заедно с Фейсбук последователите на „За Земята”, които ни изпратиха най-въздействащите снимки. Попитахме ги какви са личните им навици за опазване чистотата на природата, какво мислят за въвеждането на депозитна система у нас и какво ги притеснява най-много в поведението и отношението на хората към бъдещето на планетата? Черпим ви с доза вдъхновение, събрана в пет малки виртуални срещи със „земляни“ от различни краища на страната.  

Виолета Димитрова, Варна

Виолета е майка на двама тийнейджъри, които съвестно възпитава да сортират и изхвърлят отпадъците разделно. Смята, че примерът, който даваме на децата, докато са малки, е ключов за това дали ще пораснат като отговорни към природата хора. Вече шест години в семейството на Виолета всички органични отпадъци отиват в трите компостера в двора на къщата, а готовият компост се използва в градината. 

Отдадеността на семейството не се изчерпва с това. Тази есен Виолета и децата й се включват в почистване в района на квартал Аспарухово, гр. Варна, където живеят. Събират се заедно с петнайсетина човека, повечето деца и младежи. Работата им спори и за пет часа успяват да напълнят цял камион с отпадъци, сред които видимо се открояват солидно количество гуми и строителни материали. Ентусиазъм да се участват в подобни инициативи не липсва. 

По време на организираното чистене в кв. Аспарухово, гр. Варна

„Чувството, че по този начин помагаме да почистим природата около нас е много удовлетворяващо“, казва Виолета. 

Виолета се дразни от безразборното и безотговорно изхвърляне на отпадъци и уточнява, че твърде често вижда строителни отпадъци къде ли не из града. Недоумява как хората, които си правят пикник или разходка до плажа, събират отпадъците си в торба, но я е оставят на място, където със сигурност няма сметосъбиране. Затова тя и децата й редовно излизат на разходка, подготвени с чували за отпадъците, които събират и изхвърлят в контейнерите. С радост забелязва, че и други хора го правят. 

Виолета споделя, че е добре запозната как работи депозитната система. Семейството й е живяло в Норвегия няколко години, където депозитна система се използва много интензивно от хора на всякаква възраст. В магазините са поставени специални автомати за връщане на бутилки или кенчета. Помни, че децата в училище са имали акции за събиране на амбалаж, а събраната сума е отивала за различни каузи или училищни екскурзии.

Убедена съм, че ще работи и в нашата страна, и да – бих използвала депозитната система“

Хари Спасов, Пловдив

Хари ни впечатли с видеото, което ни изпрати. И няма как иначе, буквално станахме свидетели на това как той чисти боклуци до моста на река Марица, докато навън вали дъжд!

До моста на р. Марица, Пловдив

Известно време Хари живее в Италия, откъдето пази спомени за начина, по който домакинствата се справят с отпадъците. В повечето домове хората изхвърлят разделно в четири кофи – хартия и пластмаса, стъкло, метал и органичен отпадък. В специален календар за всяка дата е обозначено какъв отпадък ще се събира – с времеви диапазон от 20:00 часа до 6:00 часа, за да могат хората да подготвят и изнесат отпадъците пред домовете си.

Хари споделя още, че силно се възмущава от неконтролируемото добиване и използване на природни богатства и ресурси. Надява се българите да ставаме все по-осъзнати в отношението си към околната среда. 

Меги Механджиева, Пловдив

Меги споделя, че се старае да пазарува насипно, когато това е възможно. Използва торби за многократна употреба и си носи собствени контейнери за храна. В ежедневието си използва възможно най-малко пластмаса. Хваща я яд, когато отиде на любимите си места – Иракли, Карадере, Беглика – и види купища изоставени отпадъци на къмпингуващи хора.

„Просто е недопустимо хората да си зарязват боклуците. Друго нещо, което ме дразни супер много, е, когато видя да се изхвърлят боклуци от прозорците на колите…“.

Меги с радост заявява, че вижда около себе си все повече хора, които ги е грижа за природата. Самата тя с готовност би се включила в организирани инициативи по почистване.

Зарязан боклук на Беглика...

Валя Петрова, Плевен

Валя разказва, че когато със съпруга й ходят на риболов, винаги носят със себе си големи торби за да съберат всевъзможните отпадъци оставени от другите рибари. Редовно се включва със семейството си в почистването на околоблоковото пространство. Чувала е за депозитната система от познат, живял в Германия. Казва, че ще я ползва с удоволствие, ако се приложи у нас.

Отпадъци, оставени от рибари, по брега на р. Искър, край село Староселци, област Плевен

Павлета Георгиева, София*

Съпругът на Павлета се занимава с биоземеделие, обработва малко място край София. Това позволява на семейството да компостира всички биоразградими отпадъци – приблизително 40% от общия боклук. Останалото идва от стоки, които се продават в магазина, опаковани във всевъзможни еднократни опаковки. В този ред на мисли, Павлета признава, че най-голямото предизвикателство за нея е да пазарува колкото е възможно по-малко опаковани храни. Наличието на собствена градинка е верен съюзник в тази задача, особено през топлите месеци. 

Отпадъци, оставени на завоя преди новата хижа „Ком"

С ентусиазъм ни разказва за видео, което е гледала в интернет, репортаж за човек от Зимбабве, изобретил Greener Power Generator Machine (GPM) – първият по рода си генератор на електроенергия, който не изисква никакъв вид гориво.

„Представете си, че захранвате къщата и колата си без използването на въглища, ядрена енергия, слънчеви панели, природен газ или изкопаеми горива!“, казва тя.

Споделя, че по време на престоя си в Дания е видяла с очите си как се инвестира в намаляването на отпадъци. Спомня си за някогашно сметище, което бива облагородено в парк за разходки и игри.

„В Холандия още преди 25 години хората събираха боклука разделно, сега сигурно са измислили още по-ефикасни начини“ добавя Павлета.

Павлета знае как работи депозитната система и смята, че може да се приложи успешно и в България.

 

*името е сменено по желание на лицето 
,

Бутилка, езеро, куче или какво да вземем от опита на Литва в депозитната система?

,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици в гр. Банско на тема устойчив туризъм

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици в гр. Банско на тема устойчив туризъм

На 3 ноември екипът на екологично сдружение “За Земята” ще посети Професионална гимназия по електроника и енергетика, град Банско. Събитието ще е информационна среща с ученици на тема: „Какво е устойчив туризъм в синхрон с природата – как да не генерираме отпадъци, какви са видовете възобновяеми източници на енергия и как могат да се използват за създаване на електричество в планината”.

Основна цел на срещата е да покажем на младежите, че чистотата и отговорното отношение към природата са лесно постижими и зависят от всички нас.

Младежите в Банско живеят близо до защитената планинска територия и ще имат възможност по-активно и целенасочено да участват в устойчивото развитие на планинския туризъм.
С учениците ще поговорим как да бъдем отговорни планинари – отговорни към природата и към нас самите – какво да сложим в раницата си, така че да не правим отпадъци, както и да сме в безопасност в дивата природа.

Ще разгледаме темата какви са видовете възобновяеми източници на енергия и как могат да се използват за създаване на електричество в планината – от всеки от нас и от хората, които стопанисват хижите на територията на национален парк.

Заниманието ще е интерактивно – чрез дискусии и игри, както и с “брейнсторминг” сесия за послания към други млади хора, посещаващи НП Пирин, как да бъдат отговорни в природата. След това посланието ще бъде поставено на табела на входа на парка, информираща относно проблема със замърсяването на парка и неговите решения.
Участващите ученици ще получат подаръци, които ще са им от полза за престоя в планината с нулев отпечатък.

Събитието е част от дейностите, които се изпълняват от екологично сдружение “За Земята” по програмата „Младежи за околна среда“ на Министерство на околната среда и водите чрез възлагане от Национален парк Пирин.

,

Защо искаме депозитна система за опаковки от напитки и как да заработи у нас? Факти и успешни практики

В депозитната система при покупка на напитка потребителите плащат малка сума (депозит) за опаковката, която им се възстановява при връщане на празната опаковка в магазин.

В България опаковките от напитки, и особено пластмасовите бутилки, са обичайна гледка извън определените за изхвърлянето им места: сред природата, край пътищата, в речните дерета, в язовирите, в градските обществени пространства, в контейнерите за смесени битови отпадъци. Тези рециклируеми материали не само са изгубени за икономиката, но изискват и допълнителни обществени средства за почистването, изгарянето или депонирането им. Те също стават част от причината от 2021 г. България да плаща от държавния бюджет над 44 милиона лева годишен данък към Европейския съюз въз основа на количеството нерециклирани пластмасови опаковки.

Средно един български гражданин изхвърля (не разделя за рециклиране) 113 пластмасови бутилки годишно. [1] В сравнение с нас, средният германец изхвърля едва по 8 пластмасови бутилки годишно, защото в Германия действа депозитна система, която включва и сериозно присъствие (над 25%) на оборотни бутилки, които се пълнят и използват многократно.

Обхватът на депозитните системи постоянно нараства: в над 70 региона и държави по света – от тях 12 в Европа – действат депозитни системи, а в още дузина европейски държави е в ход процесът по въвеждане на такива, включително Шотландия, Малта, Румъния, Португалия, Австрия, Турция, Сърбия.

Предимства на депозитната система:

Значително спестяване на обществени средства
Общините харчат огромни суми за събиране и третиране на неправилно изхвърлени отпадъци, както и за почистване на обществени площи – голяма част от това замърсяване представляват опаковки от напитки, консумирани извън дома. [2]
При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по- малка, отколкото при останалите опаковки, а общото ниво на нерегламентирано замърсяване пада с 30%.
Поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес се депонират или изгарят в циментови заводи и ТЕЦ. Това представлява растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“.

Депозитите водят до повече рециклиране
В настоящата система за разделно събиране с обществени цветни контейнери се рециклират приблизително 10–15% от общото количество на отпадъците, равно на едва 32-42% от отпадъците, които могат да бъдат рециклирани. [3]
Чрез депозитните системи се повишава не само количеството на общото рециклиране с около 30%, но и качеството на рециклираните материали. Системите в Европа осигуряват средно 90% висококачествено рециклиране на така събраните опаковки. [4] Това от своя страна води до по- ефективна икономика и открива нови зелени работни места на местно ниво – между 10 и 40 пъти повече заетост, отколкото от разделното събиране чрез контейнери.[5]

Депозитната система е достъпна и лесна за използване
Цветните контейнери за разделно събиране са рядкост дори в големи и курортни градове, а в селата изобщо липсват. От друга страна в почти всяко населено място в страната има магазин, който предлага напитки. Връщането на опаковки срещу депозит в магазините ще създаде още един много достъпен начин за участие в разделното събиране и ще даде пряк финансов стимул на потребителите да допринасят за рециклирането.
Депозитните системи по цял свят се радват на над 80% обществена подкрепа.[6]

 

Успешните депозитни системи включват следните елементи:
– обхващат всички опаковки за напитки от основните материали пластмаса, метал, стъкло и размери между 100 милилитра и 3 литра;
– обхваща и опаковките за многократно пълнене (например стъклени бутилки за бира, сода, минерална вода);
– търговците на дребно са задължени да приемат обратно опаковките и да връщат депозита;
– постигат поне 90% степен на връщане за всеки опаковъчен материал;
– администрират от централна нестопанска организация за управление на депозити, основана и
управлявана от производителите и търговците на дребно;
– подходяща стойност на депозита, която да стимулира връщането, но не и измами;
– задължителна и растяща във времето квота за опаковки за многократна употреба;

Източници:

[1]https://www.reloopplatform.org/reloop-what-we-waste-dashboard/

[2]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2021/05/Fact-Sheet-Economic-Savings-for-Munis-8FEB2021.pdf

[3]https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/31244

[4]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2022/09/Fact-Sheet-Performance-22Sept2022.pdf

[5]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2021/05/DRS-Factsheet-Jobs-5FEB2021.pdf

[6]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2022/09/Fact-Sheet-Public-Support-26July2022.pdf

,

Говорим си за климатичните промени и справянето с екологични казуси, заедно с ученици от Пазарджик и Белово

,

Прессъобщение: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици от Пазарджик и Белово

На 6 октомври екипът на екологично сдружение „За Земята” ще посети СУ „Ал. Иванов Чапай“ в гр. Белово и Математическа Гимназия „Константин Величков“ в гр. Пазарджик. Срещите ще са интерактивни събития, по време на което експертите и учениците ще говорят за промените в климата – ще видим до каква степен учениците са информирани за промените в климата и последствията от тях, както и колко темата е важна за тях, какви действия всеки от нас може да направи в ежедневието и как да привлечем вниманието на близките ни.

Събитията ще са под формата на дискусии, игри и учене чрез преживяване. Учениците ще получат различни предизвикателства – ролева игра и „морфологичен анализ“ на отпадъци, в които ще се включват като реални експерти. Ще се обсъжда и как замърсяването с отпадъци влияе на климата.

Срещите с учениците ще бъдат подготвени и проведени от представители на сдружението от екип „Нулеви отпадъци” и екип „Климат и енергия”.

Участниците ще получат и подаръци – продукти, които са алтернативи на пластмасата.

Събитието е част от дейностите, които се изпълняват от екологично сдружение “За Земята” по програмата „Младежи за околна среда“ на Министерство на околната среда и водите чрез възлагане от РИОСВ Пазарджик.

 

 

,

Мисия: Ловец на отпадъци

Ако имаше депозит по 10-20 стотинки на кенчета и бутилки (пластмасови и стъклени), Боби вероятно не би събрал такъв богат улов.

Някои от нас излизат на разходка сред природата, само за да ѝ се насладят, други са на специална мисия за събиране на отпадъци. От вторите е Борис Петков, почитател на природосъобразния живот, който често носи в раницата си скромно оборудване – чифт ръкавици, торбички за смет, понякога и други сечива. Нарича ги…оръжия от първа необходимост. Защо? Защото решава, че такива ще са нужни в борбата със замърсяването, когато през няколко метра му се налага да подритва всякакви опаковки.

Когато предприема подобни „пречистващи“ разходки, Боби съобразява и облеклото си – особено, ако си е набелязал предварително бодлив храст, в който старателно е заровено „съкровище” от алуминий или пластмаса. Специализираното облекло за лов на отпадъци, включва панталони с дълги крачоли и блуза с дълъг ръкав – през лятото може и да ви е топло, но крайният резултат ще ви тонизира. Боби обича да използва свободно търкалящите се отпадъците, като свой най-верен съюзник. Захвърлената от някого голяма пластмасова туба (като тази на снимката), той използва, за да събере в нея по-малки опаковки. Твърди че една подобна туба може да събере пластмасови опаковки, колкото пет торби за смет със среден размер. На терен би било невъзможно пластмасовите „находки“ да се сортират, но в домашни условия Боби ги категоризира според състава им.

За съжаление, много трудно се намира място, където да бъде правилно изхвърлен, сортираният по този начин отпадък. От друга страна, жилището ни не е…сметище за депониране на отпадъци. Затова Боби, като един истински ловец на отпадъци (и пазител на природата), пристъпва към следващия етап на своята мисия и се снабдява с още едно съоръжение – шредер за пластмаса. Чистите найлони се смилат през този уред и излизат на талаш, който след това се претопява и се превръща в солидна пластмаса. Рециклиращите предприятия ползват именно такива машини, само че техните са с индустриални размери. Боби казва, че такъв инструмент можем сами да си изобретим с подръчни материали, но ако нямаме неговите инженерни умения, най-добре е да си го закупим. Мечтае един ден да си направи своя работилница с преса, в която да моделира претопената пластмаса и да си прави от нея каквото му е необходимо. Тъй като обича градинарството – на първо място в списъка му е да си изработи саксии и тавички за сеене на разсад – ей така, от пластмасата, която някога е била просто отпадък. Преизползвайки материала, ще произвежда за себе си, на микро ниво, вместо да купува…И ще живее устойчиво.

И все пак, ако наистина ценим красотата, която ни заобикаля, усилията ни не свършват с рециклирането на отпадъците, които произвеждаме. Боби е пример за това как можем да превърнем заварената неугледна картина в изкуство. Един прекрасен следобед, той взима натрошените и захвърлени в гората тухли и плочки, след което намира в храсталаците и железни пръчки от стар порутен строеж наблизо. Почиства боклуците, заровени под купчина от камъни, а самите камъни използва, за да построи барбекю и да нареди спирала, в която посява цветя, билки и дори зеленчуци!

 

Рила олекна с няколко тона боклуци, след мащабна акция по почистване