80 доброволци свалиха над 6 тона отпадъци от Национален парк Рила по време на 28-то високопланинско почистване, организирано от ЕС „За Земята“.
Участници от Перник до Варна, от 5 до 65 годишна възраст, с разнообразни професии и занимания се качиха от 21 до 25 август високо в планината и изчистиха района на хижа Чакър войвода и хижа Мусала
Над хижа Чакър войвода беше открито старо сметище при вече несъществуващи бунгала за престой и лечение на белодробни и кожни заболявания. Изнесени бяха над 3.5 тона битови отпадъци, предимно пластмаса и метал, азбест, ламарини и стари електроуреди.
„По време на престоя в Рила видяхме огромни проблеми, не само със замърсяването с отпадъци, но и с намаляващото количество вода в езерата, спирането на чешми и използването само на еднократна посуда по хижите, която създава още и още отпадъци. Бушуващите планински пожари пък ангажират много парковата охрана, която и без това е малобройна.“ — коментира Данита Заричинова от Екологично сдружение „За Земята“.
Почистването около Мусала беше предизвикателно заради огромния брой туристи, които посещават върха по това време на годината. За щастие част от тях се включиха спонтанно и помогнаха в свалянето на тежки чували от района на заслон Ледено езеро. Дори и на покрива на България бяха открити множество отпадъци – както стари сметища, така и „по-пресни“. Най-често срещаният и много проблемен нов отпадък са мокрите кърпички – те съдържат пластмаса и не се разграждат.
Всички доброволци си носеха собствена посуда за храна, бутилки за вода и канчета – това е и основното послание към туристите, които посещават планината, както и към хижарите – да не се използват чаши, чинии и прибори за еднократна употреба, които бързо стават отпадък, а да сме отговорни планинари и да използваме съдове за многократна употреба.
СС_ Вадер Акбархан1
СС_ Георги Велев2
IMG_4711
IMG_4870
СС_ Георги Велев1
Снимки: Вадер Акбархан и Георги Велев
За кампанията
Високопланинските почиствания под надслов „Боклукът в раницата“ започват през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати над 130 тона отпадъци от националните и природните паркове на България.
Към днешна дата акцията е част от по-голяма и дългосрочна инициатива за намаляване на отпадъците с цел превенция. Кампанията „ИзЧисти Планини” продължава да организира почиствания, но е насочена и към работа с институциите, свързани с планината – националните и природните паркове, общините, хижарите, Българско туристическо дружество и различни НПО. Дългосрочната цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/08/СС_-Вадер-Акбархан1-scaled.jpg17072560Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-08-28 15:41:042024-08-28 15:45:36ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Тонове боклук под покрива на България — мащабна доброволческа акция в Рила
Поведението на институциите преди и по време на пожара в завода за опасни и неопасни отпадъци в Царацово и депото в село Цалапица е безотговорно към здравето на хората!
Фирмата, която оперира площадката в Царацово се казва Анес-96, а според публикации от пресата обектът се запалва за втори път, което показва, че има системни проблеми със стопанисването му. Площадката има разрешително за изключително голям брой и разнообразни опасни отпадъци, които би трябвало да са под строг контрол и да се съхраняват изключително внимателно, но вместо това се намира в непосредствена близост до населени места и обработваема земеделска земя. От сателитните снимки можем да заключим, че е проблем не само замърсяването вследствие на пожара, но и самото третиране и съхранение, защото на кадрите ясно се вижда, че балите с отпадъци са оставени на открита площадка и са уязвими на природни явления.
В разрешителното на страницата на РИОСВ — Пловдив (разрешителното на страницата на фирмата не е актуално), са изброени 300 вида отпадъци, които се третират в непосредствена близост до домовете на хората — агрохимични вкл. опасни, пестициди, отпадъци от обогатяване на полезни изкопаеми, утайки от пречистване на води, дървени материали, отпадъци от текстилна промишленост, отпадъци, съдържащи тежки метали, халогенирани органични разтворители, отпадъчни бои и лакове, съдържащи опасни вещества, отпадъчни води, съдържащи печатарски масла, отпадъчни лепила, отпадъчни изоцианиди, машинни масла, всякакви опаковки, гуми, спирачни течности, живак-съдържащи батерии, асфалтови смеси, строителни материали, съдържащи азбест, отпадъци от пиролиза, запалими отпадъци, RDF. Също така сгурия, шлака, дънна пепел, увлечена/летяща пепел, прах от отпадъчни газове – като в сайта им специално е отбелязано, че партньор им е AES България. Пелети от отпадъци е една от разглежданите „алтернативи“ за работата на въглищната централа AES Гълъбово, след изтичането на дългосрочния й договор с държавата 2026 г.
Една от основните дейности на площадката е смесване на отпадъци — опасни и неопасни и подготовката им за изгаряне, а на сайта си пише, че изгарянето им е основен приоритет. Ние от “За Земята” подчертаваме, че изгарянето е опасен начин за третиране на отпадъците, който носи редица здравни рискове дори да нямаше пожар в завода. Повече информация по темата може да се намери в актуалния ни доклад за изгаряне на отпадъците тук.
Запалването на Регионалното депо в село Цалапица напомня, че е крайно време отпадъците да се разделят още при източника. В огромна част от случаите на пожари, запалването се получава от смесването на биологични отпадъци с пластмаса.
За съжаление има повече въпроси, отколкото отговори:
Какъв контрол относно дейността на обекта се е извършвал през годините?
Кои от тези 300 вида отпадъци са били на площадката по време на пожара, кои са изгоряли?
Ще има ли анализ на натрупване на диоксини и фурани след пожара – най-токсичните вещества, които се отделят при изгаряне на отпадъци?
Какви мерки ще се вземат от обекта за защита на здравето на населението?
Защо на сайта на фирмата няма актуалното разрешително само за 1 площадка, а има това за 2 площадки от 2018 г.?
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/08/Screenshot-2024-08-02-105441.jpg485613violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2024-08-02 14:37:452024-08-02 14:37:45Пожарите в завода за опасни и неопасни отпадъци в Царацово и депото в село Цалапица: Институциите са безотговорни
От 3 058 хил. тона генерирани битови отпадъци за 2021 г., 32.85% от тях се изгарят. Това са първите заключения на доклада Изгарянето на отпадъци в България зад завесата: количества, здраве и технологии, който „За Земята“ ще представи в 11:30, 24 юли в БТА — Велико Търново в партньорство с гражданската организация с „Ти Решаваш“ — Павликени, особено активни в позицията си против предложението на „Петрургия“ ООД за завод за изгаряне на отпадъци в с. Върбовка, община Павликени, област Велико Търново.
Докладът „Изгарянето на отпадъци в България зад завесата – количества, здраве и технологии“ е отговорът на „За Земята“ на тревожната тенденция да се инвестира в изгаряне на отпадъци, която създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране. Резултатът е, че в цяла България никнат като гъби спорни проекти за изгаряне на отпадъци, въпреки опасността за здравето на хората и околната среда. Според данни от Националния статистически институт и Евростат за 2021 г., България постига 28.2% рециклиране при поставени цели от 60% рециклиране до 2030 г., 65% до 2035 г. и 10% депониране. Така през 2030 г. ще могат да се изгарят 30-40%. На този етап RDF и остатъците от сортиране представляват близо 58% от позволения капацитет на инсталациите за изгаряне. Само към 31 май 2024 г. са в ход поне три процедури за екологични разрешителни за общо 667 540 тона отпадъци на година, две от които са на територията на община Девня. Целият павликенски край и съседни общини също са застрашени от такава съдба заради инвестиционното намерение на „Петрургия“ ООД да изгаря 180 хил. тона отпадъци годишно.
Изследването използва публичната информация в Националната информационна система за отпадъци и сравнява различните методи и технологии на изгаряне като се спира и на потенциалните здравни рискове. Пълната версия на доклада предстои да бъде публикуван през есента на 2024 г. В него ще се направи и сравнение между технологиите, използвани от операторите, които имат право да изгарят отпадъци в България — „Холсим България“ и „Хайделберг матириълс Девня“, „ТЕЦ Бобов“ АД, „Топлофикация Сливен“ ЕАД и др., както и върху негативните здравните ефекти, за които се знае твърде малко.
„Причина са изследването е желанието ни да вдигнем завесата и осветлим въпроса относно количествата изгорени отпадъци, използваните технологии и ефектите, които тези процеси нанасят на здравето на хората и околната среда. На първо място, липсва единна, сравнима и разбираема информация относно количествата изгорени отпадъци на територията на България. Тя се намира в различни доклади и разрешителни на компании, извършващи тази дейност или трябва да бъде поискана по Закона за достъп до обществена информация, което отнема време и експертна работа. Изпълнителната агенция по околна среда отказа да предостави информация за количествата изгорени отпадъци по кодове за всяка инсталация под предлог, че тази информация е конфиденциална.Гражданите не са наясно и със здравните ефекти и рискове за околната среда от използването на различни технологии за изгаряне, като подробен доклад, разглеждащ тези теми, ще бъде публикуван през есента на 2024г. Не се обсъжда и причината за все по-големият натиск за увеличаване на капацитетите за изгаряне.“, казва Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“.
Припомняме, че изгарянето се смята за остарял и нерентабилен начин за справяне с отпадъците — проектът за завод за изгаряне на отпадъци в София щеше да е последният инсинератор, построен с евросредства, ако не беше обявен за незаконен в съда. Вече съществуват напълно изпитани и добре документирани примери за работещи подходи на местните власти от Европа и целия свят, които постигат отлични резултати с устойчивото си управление на отпадъците, без да прибягват към тяхното изгаряне. Пътят към кръговата икономика оставя изгарянето в миналото и се основава на оптимизирано разделно събиране при източника и максимално материално оползотворяване на рециклируемите материали и биоотпадъците. За разлика от изгарянето, тези подходи са по-резултатни, по-евтини, по-адаптивни, безрискови и безопасни за човешкото здраве и околната среда.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/07/Report_burn_waste_BG_4.png35084961Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-07-24 14:46:212024-07-24 14:46:21ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ: Изгарянето на отпадъци в България придобива опасни размери, се казва в нов доклад на „За Земята“
Включете се като доброволци – ще бъдем в Рила, хижа „Чакър войвода“ и хижа „Мусала“
Ще чистим и ще празнуваме!
Ако искате да се включите активно, можете да:
◼️ станете доброволец за организирането (закупуване и доставка на продукти, разпространяване на информация преди и след събитието, подготовка на инфо материали, подкрепа за транспорта)
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/07/Pochistvane-Rila-cover-2.png9241640Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-07-22 12:00:552024-07-22 15:33:39Тази година честваме 25 години високопланински почиствания с почистване в Национален парк „Рила“ от 21-ви до 25-ти август 2024 г.
В седмицата на европейските и националните избори разглеждаме програмите на водещите политически партии за мерките, които предлагат за намаляване и екологично управление на отпадъците.
Защо това е важно?
България е най-ресурсоемката икономика в ЕС с 6,8 пъти повече изразходвани суровини за производството на единица брутен вътрешен продукт (БВП) от средното за ЕС. Производството генерира 420 кг отпадъци на 1 000 евро в България при 66 кг средно за ЕС*. През 2022 г. България остава на последно място в ЕС по кръгова икономика и екоиновации.** Кръговото използване на материали в България от 2,6 % е далеч под средното ниво от 12,8 % за ЕС. Все още рециклираме едва 32% от битовите отпадъци – значително по-малко от общоевропейската цел от 55 % за 2025 г. и значително под средното за ЕС (46%).
Въпреки че образуваме сравнително малко битови отпадъци спрямо средното за ЕС, България остава една от държавите членки с най-висок процент на депониране (61% през 2018 г. в сравнение със средно 24% за ЕС).***
В помощ на избирателите, които се интересуват от партийните позиции на тема отпадъци, предлагаме проста таблица с оценка на партийните предложения в сферата на управлението на отпадъците, както и препратки към съответните партийни програми.
Важно! Екипът на екологично сдружение „За Земята“ не се ангажира с подкрепа за конкретна политическа сила.
Най-често споменаваната мярка е въвеждането на такса смет на база количество – съвсем естествено, тъй като от догодина тя ще се повиши драстично за домакинствата в повечето общини у нас, след като започне изчислението ѝ въз основа на количеството смесени битови отпадъци. Следващите популярни теми са разделното събиране на отпадъци и борбата с незаконните сметища. Едва две партии споменават в програмите си ограничаването на вноса на отпадъци. Отново само две партии залагат на въвеждането на депозитна система за бутилки и кенчета от напитки. Обезпокоително е, че ограничаването на еднократната пластмаса е споменато само в една партийна платформа – очевидно българските политици са слабо запознати със световната криза с пластмасовото замърсяване и свързаните с него здравни, социални, икономически и екологични щети. В Атласа на пластмасата може да намерите факти и данни за историята, приложенията и последиците от прекомерната употреба на синтетичните полимери.
Изгарянето на отпадъци се подкрепя от две партии, а други две го отхвърлят като фалшиво „решение” за управлението на отпадъците.
Сравнението между тазгодишния и предишния преглед на партийните предложения за подобряване на управлението на отпадъците показва, че политиците обръщат по-слабо внимание на проблемите с отпадъците през 2024 г., отколкото през 2022 г. По всяка от основните теми сега виждаме позиции от средно 2 партии, докато през 2022 г. по главните проблеми с отпадъците са имали позиции средно по 3 политически партии.
Изглежда, че въпреки наболелите въпроси, свързани с отпадъците у нас, политиците не си поставят приоритети в тази сфера. Но както местната и националната, така и глобалната действителност неизбежно ще постави темата на дневерн ред. При все по-високите европейски цели и изисквания за управлението на отпадъците е важно България да заложи на намаляване на количествата образувани отпадъци. Необходим е качествен и количествен скок в ефективността на разделното събиране на ценните суровини, които се съдържат в битовите отпадъци, а не унищожително третиране на отпадъците като изгаряне и депониране, които причиняват не само загуби за икономиката, но и щети на здравето. За да използваме ресурсите си по-ефективно, докато замърсяваме и плащаме по-малко за отпадъци, ще е необходимо много повече от повишаване на такса „битови отпадъци“. За да е ефективна и справедлива тази мярка, тя трябва непременно да върви заедно с удобно и достъпно разделно събиране за всички жители на страната.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/06/element5-digital-T9CXBZLUvic-unsplash-scaled.jpg17072560Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-06-07 11:56:032024-06-07 14:21:44Предизборно: Анализ на политическите програми за намаляване на отпадъците
Община Габрово със съдействието на екологично сдружение За Земята разработва план за предотвратяване на пластмасовите отпадъци в общинските административни сгради, училища, детски градини, по време на събития и в обществените пространства чрез въвеждане на системи за повторна употреба.
Първоначалният вариант на плана предизвика отворена дискусия относно ефективните и приложими мерки с активното участие на местните власти, бизнеси и жители.
Основните цели в плана са:
Намаляване на пластмасовите изделия за еднократна употреба в общинските административни сгради;
Намаляване на пластмасовите изделия за еднократна употреба в училища, детски градини и ясли;
Намаляване на пластмасовите изделия за еднократна употреба по време на публични събития, организирани на територията на общината – празници, фестивали, концерти, спортни събития;
Фестивал на Узана без пластмаса за еднократна употреба;
Повече граждани да използват градските чешми за вода в собствен съд;
Повишена осведоменост и разбиране сред жителите, бизнеса и основните заинтересовани страни в общината за екологичното и икономическото въздействие на пластмасовите отпадъци.
Събитието беше открито от кмета на община Габрово Таня Христова, която заяви амбицията на целия ѝ екип да се справи с пластмасовото замърсяване, което вреди не само на природата, но и на здравето на гражданите.
В дискусията се включиха представители на местната власт и администрация, училища, местния бизнес, както и активни граждани.
Фокус в разговора беше работата с ученици – от една страна как да се намалят опаковките в училищните сгради, например с повече поставяне на филтри за вода на чешмите, от друга страна – как децата да се мотивират и да бъдат добрият пример и за възрастните при справянето с пластмасовата криза.
Бяха предложени интересни игри с награди за най-активните в намаляването на еднократната пластмаса.
Особено внимание се обърна на добрите практики за намаляване на употребата на еднократни пластмаси по време на събития – концерти, фестивали, спортни състезания и др. и как това може да допринесе за развитието на региона. Ето някои от предложените мерки:
Още в началото на организацията на публично събитие да се информират всички търговци как да заменят използването на пластмасови съдове за еднократна употреба с алтернативи за многократна, а при възможност се въвежда депозитна система на чаши;
На участниците да е разрешено да носят бутилки за многократна употреба и собствени прибори за хранене;
Да е осигурена безплатна чиста чешмяна вода и опции за презареждане на бутилки за многократна употреба;
Да не се допуска използването на сламки, бъркалки, украси за коктейли, прибори за еднократна употреба.
Разбира се, дискусията за събития се фокусира и към предстоящия Узана поляна фестивал през юли. Миналата година беше въведена депозитна система за чаши, тази година ще се продължи с тази добра практика, но общото мнение е, че трябва търговците да спрат да предлагат пластмасови чаши за еднократна употреба или да има намаление, ако човек е с депозитна или със своя собствена.
Дискусиите за новия план за предотвратяване на пластмасата за еднократна употреба ще продължат, със сигурност и по време на Узана поляна фест ще има отделено време за разговори по темата.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/05/VN_1678.jpg12991949Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-05-14 10:28:362024-05-14 11:49:24Стъпки към намаляване на пластмасата в Габрово
Initiated nearly a decade ago, the incinerator faced opposition from Environmental Association Za Zemiata, citing significant health risks. The concerns raised were supported by other local and European NGOs, such as CEE Bankwatch Network and Zero Waste Europe. The Administrative Court, echoing concerns raised by citizens and environmentalists, highlighted shortcomings in the air quality impact analysis, failing to account for Sofia’s already high pollution levels. Moreover, citizens expressed concerns that alternative solutions could offer better results in reducing air pollution if properly evaluated.
The European Commission and the European Investment Bank, both approved preliminary funding for the project, disregarding repeated local objections for over a decade. The incinerator was expected to consume up to 30 percent of EU cohesion policy funding for waste management in Bulgaria for the period 2014 to 2020. Earlier last year, the Sofia Municipal Council decided to return EU funding allocated for the project due to legal, administrative, and technical delays, failing to meet the 2023 completion deadline. The court decision reiterates authorities’ failure to ensure adequate public participation and health risk assessment, alongside critiquing inadequate risk evaluations for emissions, including highly carcinogenic substances, and toxic ash production.
Furthermore, the Environmental Impact Assessment (EIA) was faulted for relying on unreliable data for waste estimation which exact details continue to be kept secret from the community. Additionally, the court criticised the inadequate risk assessment of the emissions of highly carcinogenic dioxins and furans, as well as the large amounts of toxic ash the plant would produce.
The planned incinerator’s capacity was set to exceed current RDF production in Sofia by threefold, raising environmental and safety concerns. Unfortunately, the persistence of the municipality to defend this project diverts attention and funding from urgently needed waste management actions such as separate collection and biowaste composting, mandated across the EU from the end of 2023.
This court decision came in the wake of failed attempts for legislative changes at the National Parliament to water down the Environmental protection act and the Environmental Impact Assessment procedures.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/05/collab-media-GmqezLxud8g-unsplash.jpg427640Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-05-08 12:50:192024-05-08 12:57:09Victory for Citizens: Court Puts an End to Contentious Incineration Project in Sofia
Представяме ви един кратък и много полезен наръчник за всеки, който организира събития. Постарахме се с повече смислени илюстрации и кратък текст да обобщим всичко важно, за което е важно да помислите преди да посрещнете гостите си на събитието. Наръчникът е свободен за ползване и разпространение както сред колеги и близки, така и сред кетъринг компании, подизпълнители, партньори и т.н.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/04/Manual_pages-01.png18192552eleonorahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngeleonora2024-04-10 16:18:452024-04-10 16:39:42Наръчник за намаляване на отпадъците при организиране на събития
Приказката “да пием една студена вода” с ирония ни припомня времената, в които водата е била наистина безплатна. Денят на водата е повод всяка година на 22 март да отбележим, че водата не е обикновен търговски продукт, а човешко право, напомня Екологично сдружение “За Земята”.
Замърсяването с препарати и микропластмаса е сред основните проблеми, които нарушават качеството на питейната вода в България. “Имаме късмета да живеем в държава, в която почти навсякъде водата от чешмата е годна за пиене. От години обаче бутилиращите компании се опитват да ни убедят в обратното. Всъщност по груби сметки 1 литър бутилирана вода е около 600 пъти по-скъпа от 1 л. Чешмяна.”, казва Данита Заричинова от екип Нулеви Отпадъци на “За Земята”.
В посока опазването на обществените чешми, които дават достъп до вода на всички и навсякъде и намаляване на опаковането на водата, са и двете инициативи, които
тази година “За Земята” инициира и подкрепя.
Заедно със Zero Waste Sofia каним всички да изберат чешма и да я почистят, за да може повече хора да я използват. А след това — и да използват чаши и бутилки за многократна употреба, а не за еднократна.
В тази посока е и втората ни инициатива — предизвикваме хората като клиенти да си поискат чаша чешмяна вода в заведенията и да се отбележат със снимка в Инстаграм. Повече за предизвикателството всеки може да научи на профила на За Земята в Инстаграм.
“Опаковането на водата и превръщането ѝ в стока е порочна практика. Така създаваме излишни отпадъци и замърсяваме ценни ресурси за поколения напред. Във всички съседни държави даването на безплатна вода в заведение е практика, а в България често ти отказват и даже те гледат с пренебрежение”, споделя Данита Заричинова.
Опазването на питейната вода е тема и на специалния епизод на подкаста на „За Земята“ — Радио Земя. В него гост е Ирена Петрова от Асоциация за устойчиви практики „Нашият квартал“, която разказва за мръсната тайна на почистващите препарати, микропластмасата и други разрушители на водните ресурси. Можете да го чуете тук.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/03/417577461_804811515013105_6070970531254013093_n.jpeg9241640violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2024-03-21 22:44:182024-03-26 12:49:23С грижа за чешмите в деня на водата
Устойчивата мода се отнася до проектиране, произвеждане, но и консумиране по по-добър начин. Тя е алтернативен подход, чрез който дизайнери, търговци, но и потребители осъзнават влиянието на продуктите върху различните общности и екосистеми. Поне до началото на епидемията от COVID-19, модният сектор демонстрираше готовност за преобразяване, макар самата дефиниция за устойчивост да е все още в зората на утвърждаването си. [1] Съмнително е обаче дали индустрията ще намери сили за такава грандиозна трансформация единствено на базата на една новопоявила се идея.
Необходима е сериозна промяна в потребителските нагласи и поведение, която да изиска нови производствени и пазарни практики. Срещу тази промяна работи както агресивното промотиране на потребяването като инструмент за излизане от икономическата рецесия, така и материалния фетишизъм, подхранван от социалните медии. Дебатът за устойчивото развитие насърчава по-дългосрочен поглед, но все още оставя икономиката на водещо място. Всъщност правителствата на много страни вграждат икономически растеж във визиите си за устойчиво развитие. Прогресиращата икономика с постоянно увеличаващо се потребление се възприема като ключов доставчик на подобрено благосъстояние на хората. Писателят и активист Алистър Фуад-Люк (2002) предлага дизайнът (временно) да остави икономическите фактори настрана, като преразгледа съвременната си роля за задоволяване на реалните нужди на хората и околната среда.
Бавният дизайн е замислен като средство за преориентиране към антопоцентричното (индивид + социално-културна общност) и благосъстоянието на околната среда. Той възниква като противовес на съществуващата дизайнерска парадигма на „бързия дизайн“. Става въпрос за трансформиране на настоящата ни материалистическа и потребителска визия за света. Става дума за еволюция на икономиката на консумеризма в нова визия, основана на по-бавен и по-дълъг поглед от краткосрочния план, по който работят капиталистическите икономики. Става въпрос за намирането на нови визии за живот, който зачита общественото благосъстояние, биологичното разнообразие и природните ресурси. [2]
На пръв поглед пътеката е ясно очертана. Предизвикателствата пред устойчивата идея обаче са огромни – промяна от пазарна към кръгова икономика, преоценка на потребителското мислене и трансформация на една гигантска, добре смазана индустрия в условията на глобални социални, икономически, информационни и природни кризи.
Библиография:
[1] Anguelov, N., (2021), The Sustainable Fashion Quest – Innovations in Business and Policy, Productivity Press; 1st edition, ISBN 9780367720735
[2] Fuad-Luke, A. (2002) ‘Slow design: a paradigm shift in design philosophy? Design by Development, dyd02 conference, Bangalore, India, December 2002;
Източници на снимките:
Заглавна снимка: Събитие на „За Земята“ – „Не точно черен петък: мода, свръхконсумация, климатична криза“, 24.11.2023
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/DSC09671-scaled.jpg17072560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-23 17:26:202024-03-20 17:00:36Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата
Бързата мода определя изцяло пазара на облекло в първите две десетилетия на XXI век. В началото на третото обаче забелязваме сериозни индикации, че модата от тук нататък няма да може да заобиколи концепцията за устойчивост. Голяма част от поколението Z отказва да бъде въвлечено в консуматорската истерия и с готовност застава зад екологични и социални каузи. Световната COVID-19 пандемия също насърчи манталитета “купувай по-малко, но по-добро”. Наблюдава се повишен интерес към занаятчийските продукти и артикули, с фокус върху качествената изработка. Постигането на ексклузивност се търси чрез ръчно изработени продукти и артикули по поръчка. [1] Луксът добива ново значение. Вместо количество, потребителите са подканени да пазаруват качество, тъй като висококачествените продукти са трайни и могат да бъдат поправяни. Устойчивият лукс е присъщ на бавния моден цикъл, при който се произвеждат, носят, поддържат ценни и висококачествени стоки, а когато са вече ненужни, се предават на други, за да ги използват за същата цел.
Зад каузата на устойчивата мода днес стоят големи имена като Стела МакКартни, Вивиан Уесууд и Найк. Много от гигантите във fast fashion индустрията като H&M се виждат принудени да развиват стратегии за промяна към по-устойчиви практики на производство и търговия, за да отговорят на потребността от съвестен избор. Появиха се специализирани изложения, конкурси и организации, които промотират и подпомагат „бавните” дизайнери.
Устойчивостта не налага строги рамки и може да има различни проявления, например:
Eкологични и щадящи природата практики за производство на суровини
Разрастването на екологичната текстилна индустрия достигна състояние, при което дизайнерите не се чувстват ограничени в избора си на тъкани. Груби и некомфортни за тялото текстилни материали като коноп, например, се комбинират с коприна, бамбук и други влакна в процеса на тъкане, за да се получат луксозни, разнообразни тъкани, подходящи дори за облекла във високия сегмент. Разработването на нови текстилни влакна от материали като соя, мляко, бамбук, водорасли и коприва добави много опции в текстилните ресурси, достъпни за дизайнерите. Други екологични производствени методи като боядисване без азот, системи за филтриране и рециклиране на водата, използвана в процеса на боядисване, и багрене с традиционни растителни бои, предоставят нови възможности за дизайн, който не оставя невъзвратим екологичен отпечатък върху околната среда.
Рециклиране
Рециклирането на текстил е процес, при който старо облекло и други текстилни изделия се обработват и оползотворяват за повторна употреба. Сред огромните екологични ползи на рециклирането са: намаляване на количествата синтетични продукти с дълъг срок на декомпостиране в сметищата, намаляване на разхода на енергия, вода, химични багрила и други. Въпреки че все още процесът е скъп и недостатъчно устойчив, все повече компании инвестират в разработването на производствени практики, включващи рециклиране.
Fair-trade (Справедлива търговия)
Fairtrade е система за сертифициране, която има за цел да гарантира спазването на набор от стандарти при производството и доставката на продукт или ресурс. За работниците Fair-trade означава етичен модел на работа със справедливо заплащане, добри и безопасни условия на труд. За купувачите това означава етично произведени продукти, чието създаване не унижава работниците и не нарушава човешките им права. [2]
Дизайн, който подкрепя местните материали, технологии, индустрии и занаяти
Все повече модни брандове се обръщат към богатото разнообразие от занаятчийски техники в културното наследство на различни общности, като си партнират с тях и така ги подкрепят. Тези партньорства се различават значително от най-новата история на евтината работна ръка; вместо да апроприират и експлоатират, те почитат традициите и занаятчийските умения и ги надграждат със знанията си за глобалната модна естетика. Дизайн процесът се превръща в творческо партньорство, което не може да бъде еднопосочно и позволява безброй вариации. [3]
Повторна употреба
С цел удължаване на жизнения цикъл на вече съществуващи продукти, устойчивата мода подкрепя повторното им използване. Споделянето на дрехи с другите носи значителни икономии на околната среда, тъй като препродажбата запазва ресурсите, необходими иначе за ново производство.
Минимализъм на потреблението
Минимализмът е все по-популярен избор на начин на живот, който включва намаляване до минимум на броя на притежаваните предмети, с фокус върху такива с висока утилитарна или емоционална стойност. Като социално явление в западната култура той формира идеята за нов „бранд“ на доброволна простота, като реакция на прекомерната консумация на предмети. [4] В модата минимализмът култивира концепцията “капсулен гардероб”, съдържащ малко, но класически и висококачествени артикули, които успешно се комбинират помежду си.
Иновации
Въпреки всеобщото схващане, термините “екология” и “технология” не само не си противоречат, но и съвместяват нови, устойчиви практики в производството на мода. Триизмерното принтиране например намалява драстично разхищението на материали, както и въглеродните емисии, свързани с транспортирането на облеклата от страните, в които се произвеждат. [5]
Библиография:
[1] Donaldson, T. (2020). Is Slow Fashion the New Luxury?, [cited 25.07.2021] Available from: https://wwd.com/fashion-news/ready-to-wear/slow-fashion-artisan-luxury-sustainability-social-impact-1234575062/
[2] What Is Fair Trade? [cited 25.07.2021] Available from: https://www.fairtrade.org.uk/what-is-fairtrade/
[3] Brown, S. (2010). Eco Fashion, Laurence King Publishing, ISBN 978-I-85669-691-3
[4] Martin-Woodhead, А., (2017), Minimalism as sustainable fashion, Цонференце паперConference: The circular economy: transitioning to sustainability? At: Centre for business in society, Coventry University
[5] Popova-Nedyalkova, N. (2016). Kompiutarni sistemi v modnata industria. ISBN 978-954-535-910-1. Sofia: NBU, p. 77-92.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/becca-mchaffie-Fzde_6ITjkw-unsplash-scaled.jpg17072560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-20 15:22:472024-08-19 16:29:43Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?
Преди малко повече от десетина години в списъка с тенденции за следващия сезон се появи нов тренд с име, което противоречи на самата идея за мода – „slow fashion”. В епохата на свръх-производство и безогледно консумиране на облекла звучеше абсурдно нещо да е „бавно”. През 2007 във Vogue плахо се прокрадна идеята, че устойчивата мода няма да е поредната краткотрайна тенденция, а ще разклати основите на идеята за „сезон” в конфекционната индустрия. Гаранция за това се оказа съществуването на „бавната мода” като част от една по-обширна философия за нов, по-смислен и отговорен начин на живот, който не е подчинен на безумната скорост, с която днес живеем. Основната мотивация в това глобално движение е необходимостта от поемане на лична отговорност за екологичните и социални промени в разгара на глобалното затопляне, климатични и обществени катаклизми.
Терминът „бавна мода” се появява за пръв път през 2006 в есето на писателката Шарън Астик, която живее в малка ферма в щата Ню Йорк. Текстът очертава план за освобождаване от зависимостта ни от мултимилиардната модна индустрия, която свързваме с експлоатация на работниците от Третия свят, употреба на токсични пестициди и нехуманно отношение към животните. Астик призовава семействата да поправят дрехите си и да купуват по-малко нови. [1]
Темата обаче придобива популярност едва през 2013, след като в Бангладеш се срутва фабриката Рана Плаза, където произвеждат много от големите fast fashion брандове. Смъртта на 1134 работници провокира гневна обществена реакция срещу робските условия на труд, които производителите налагат в преследване на по-ниска цена. Терминът „устойчива мода” започва да звучи като възможна алтернатива на модната индустрия, която дизайнерът Джефри Б. Смол нарича „един от най-големите човешки провали”. [2]
Бавната мода е комбинация от старо и ново. Много от идеите са заети от италианското движение „Бавно хранене”, като например по-задълбочен интерес към продукта, който купуваме, производителя и мястото на производство – знания, необходими, за да правим качествен, социално и екологично отговорен избор.
Бързата мода държи в робство отрасъла от десетилетия, като съблазнява потребителите с евтини версии на моделите от световните подиуми. Високата скорост е определяща за днешната текстилна и конфекционна индустрия – дизайнерски проект се превръща в готов продукт за по-малко от 12 дни. Трябва да отбележим обаче, че материалът в евтината, бърза мода не се произвежда за по-кратко време. Памучното влакно расте за около година, без значение какво ще се произвежда от него. Времето за предене, тъкане, плетене, багрене, печат, кроене и шиене е едно и също, независимо колко бързо един модел стига от скицата до магазина. В този смисъл времето като фактор за производство, заедно с труда и природните ресурси биват изцеждани в преследването на максимална печалба.
Последица от бързото производство е и по-високата консумация: статистиките сочат, че днес хората купуват с една трета повече дрехи от преди 4 години – поведение, подхранвано от непрекъснатото отваряне на нови вериги за евтини стоки, в които можем да намерим планини от модни артикули с абсурдно ниски цени. Годишно се употребяват над 80 милиарда нови дрехи.[3] Всяка година изхвърляме около 20-40 кг текстилни продукти. 84% от произведените облекла завършват пътя си на бунища в Третия свят или биват изгаряни в инсинератори. 26% от дрехите не могат да бъдат препродадени, използвани отново или рециклирани поради лошо качество. В производството на облекла се използват повече от 8000 синтетични химически съединения, оставащи неразградени в природата стотици години. Полиестерът се разлага за повече от 200 години, а по време на процеса на разлагане вълната генерира метан и спомага паниковия ефект. Изхвърлените като отпадък дрехи отделят токсични химикали и оцветители в почвата и подпочвените води. [4]
Увеличаващото се количество ненужни дрехи е сред най-тежките последици от бързата мода. Рециклирането и по-нататъшното им използване изглежда безсмислено, тъй като магазините са пълни с евтини продукти. Променена е дори обичайната сезонна цикличност в зареждането – вместо 2 или 4 сезона, днес имаме нови колекции ежемесечно. Дрехите се превърнаха в бързооборотна стока и се изхвърлят далеч преди да се скъсат или износят.
Друга цена, която плащаме заради бързите смени на стилове, е социалната. Феноменът на бързата мода е осъществим само при ниска цена на дрехите, която пък е възможна единствено чрез преместване на производството в страни с нисък стандарт и огромен натиск върху работните условия, т. нар. “race to the bottom”. Производството на облекло силно разчита на човешкия труд, тъй като голяма част от процесите не могат да бъдат напълно автоматизирани. Разпръснатите по света производствени вериги влияят силно върху живота на милиони легални и нелегални работници, които са експлоатирани, малтретирани и лишавани от основни човешки права.
Библиография:
[1] Diekamp, К., W. Koch, (2010), Eco Fashion – Top-Labels entdecken die Grüne Mode, Stiebner; ISBN-13 : 978-3830708681
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/freestocks-_3Q3tsJ01nc-unsplash-scaled.jpg17072560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-15 12:40:362024-08-19 16:30:13Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?
Одитът на Столичното предприятие за третиране на отпадъци беше крайно необходим и разкри това, което екологично сдружение „За Земята“ от години повтаряме – управлението на отпадъците в София е изключително компрометирано и цената плащат гражданите. Напомняме, че замалко софиянци да заплатят и със здравето си, ако инсинераторът в ТЕЦ „София“ беше построен. „Щом в завода […]
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/10/1697545352611-scaled.jpg11172560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2024-01-10 13:15:012024-08-19 16:32:27Единственото решение за софийските отпадъци е незабавна промяна в сметосъбирането
Покрай наближаващия Черен петък – производители, вериги магазини, потребители – всички са полудели! Отстъпки, промоции, купувате едно, получавате две.
Истината е, че на мнозина не им е нужен Черен петък или пък специален повод, за да се сдобият с нови дрехи. Купуването на дрехи често съвсем не е реална нужда или начин на себеизразяване, а терапия – правим го просто, за да имаме нещо ново, за самочувствие или защото сме в лошо настроение.
Можем да си го позволим – благодарение на т.нар. „бърза мода” сменяме гардероба си всеки сезон и се сдобиваме с нови нискокачествени “парцалки” (простете за буквализама)…до следващия сезон.
Даваме думата на дизайнерката Яна Дворецка, с която ще си говорим за устойчива мода.
Очаква ви и базар за размяна на дрехи! Това, което вие вече не носите, за друг може да е истинска находка!
Заедно ще преосмислим бързата мода – бързо купуване, кратко носене, дългосрочно замърсяване.
Колко от нас знаят, че модната индустрия нанася огромни щети на околната среда и обществото ни?
Измерено в цифри, тя генерирайки 20% от всички отпадни води в света и заема 86 млн. хектара обработваема земя, която може да изхрани близо 80 милиона души.
На бас, че не сте го предполагали при последната покупка на нови дънки.
Консумацията на изкопаеми горива, свързана с производството и дистрибуцията на дрехи, е близо 50 милиона тона нефт годишно, а производството и дистрибуцията на готовите продукти генерира 10% от въглеродните емисии в световен мащаб.
Е, да, но за да е ниска цената за потребителя, тази за околната среда е висока – токсични бои, материи на петролна основа, микропластмаси, памук, изискващ огромни количества вода и пестициди.
Полиестерът пък, който е най-често използваният текстил, се получава от изкопаеми горива, които допринасят за климатичните промени, а при пране отделя микрофибри, които достигайки до водните басейни допринасят за замърсяването с пластмаса.
Депозит от десет евроцента се начислява при покупката на бутилирана напитка, който се възстановява при връщане на празната опаковка.
Година и половина по-късно член от екипа на „За Земята“ отиде на място в столицата Рига, за да види резултатите в Латвия, както и да се запознае с опита на Румъния и Дания с техните депозитни системи. Това се случи в рамките на международна конференция „Повторна употреба и рециклиране чрез депозитни системи“ между 25-26 септември тази година.
Латвийският модел следва най-добрите стандарти от съществуващите системи за възстановяване на депозити: връщане в магазините; централизирана нестопанска организация, която проследява пуснатите на пазара и събраните обратно опаковки и управлява финансовите потоци; специална маркировка и баркод, които ефективно елиминират злоупотребите от страна на персонала и потребителите. Постепенно се добавят и нови категории продукти към системата, например всички видове алкохолни напитки в пластмасови или метални опаковки. Системата се управлява от централния оператор DIO, учреден от производителите и търговците на дребно, избран след конкурс и с договор за седем години.
Центърът за преброяване и подготовка за рециклиране на бутилки и кенове е един-единствен в Латвия поради сравнително малката площ на държавата: 64,559 км2.
Запечатани чували с метални кенчета, които предстои да бъдат преброени, смачкани и балирани за рециклиране.
На търговските обекти е дадена отсрочка от четири месеца да изчерпят наличните количества напитки без депозит, след което са длъжни да участват в системата на депозитните опаковки. Местата за връщане са магазините за хранителни стоки с площ над 300 кв.м. в големите градове и магазините в селските райони, които са с площ над 60 кв.м. Останалите могат да се включат в депозитната система доброволно. Целта на задължителното включване и на малки магазини е да се осигури оптимален достъп на населението. Сега една точка за връщане обслужва около 1500 души и едва 14% от населението живеят на повече от 2 км. от такава. Ако задължение да приемат депозитни напитки имаха само по-големите магазини, това би намалило броя на места за връщане с 60%. Една трета от населението биха имали точка на над 2 км. разстояние, а 14% от населението – на 10 км. или повече от такъв магазин. За да се улесни процесът, не се изисква специално разрешение за транспортиране на използвани опаковки от депозитни напитки до центъра за сортиране.
Това, което отличава Латвия обаче е използването на стандартни стъклени бутилки за многократно пълнене по инициатива на системния оператор. Близо 1/3-та от напитките са бутилирани в стъкло, а от тях повече от половината (равно на 16% от всички напитки) са стандартни оборотни бутилки, които се почистват и пълнят отново и отново – най-малко 15 пъти. Това спестява огромни количества парникови емисии от енергоемкия процес на рециклиране на стъклото и позволява на близо 30 пивовари в Латвия да оптимизират логистиката за обратно приемане на амбалажа с минимални разходи.
Поточна линия в пивоварна, която работи със стандартни стъклени бутилки за многократна употреба. Всяка бутилка се проверява за дефекти и се почиства, преди да бъде напълнена отново. Така една бутилка може да се използва най-малко 10-15 пъти.
Резултатите от първата година на латвийската депозитна система са 95 милиона оборотни стъклени бутилки събрани и върнати на пивоварите, равностойни на 30 хиляди тона стъклени опаковки за многократна употреба. Така системата надминава целта от 70% рециклиране и повторна употреба на стъклените бутилки с резултат над 100% още за първата година, поради наличието на оборотни бутилки. Преизпълнени са и целите за рециклиране на метални опаковки, но събирането на пластмасови бутилки леко изостава със събрани 63% вместо 70%, докато целта за рециклирането им е постигната с 57% при 50% задължителни. Най-видимият показател за успеха на депозитната система е липсата на депозитни опаковки сред отпадъците, почистени от доброволци, за разлика от предишни години, когато бутилки и кенчета са били сред най-често срещаните отпадъци по латвийските морски плажове и речни брегове (по данни от екоорганизацията Zero Waste Latvia).
Латвийската депозитна система включва амбалажа от много видове напитки и продължава да разширява обхвата, за да се намали замърсяването и повиши рециклирането на опаковките от напитки.
През следващата година предстои оценка на системата и обсъждане със заинтересованите страни на параметрите и евентуални нови условия, а през 2026 г. ще има нов конкурс за системен оператор. Остава засега от България само да следим напредъка на Латвия и други страни с действащи депозитни системи, докато очакваме Министерството на околната среда и водите да придвижи процеса по въвеждане на депозит и у нас.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/10/refillable-latvia.jpg624938Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-10-26 15:22:252023-12-04 14:00:53Как се справя най-новата депозитна система в Европа? Разказ от първо лице за успеха на Латвия
Въпреки че съдът отмени през септември екооценката на завода за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София и постанови, че проектът носи сериозни рискове за здравето на софиянци, опасността градът да осъмне с нов източник на замърсяване в широкия център е все така реална.
„Топлофикация София“ не се отказва от проекта за 300 милиона лева и обжалва съдебното решение, с което доказва, че не се е отказала от инсталацията, която носи сериозни рискове за здравето на жителите на града.
Припомняме, че ръководството на „Топлофикация София“ се избира и назначава от Столична община.
„Изключително важно е гражданите на София да разберат каква е позицията на техните избраници по отношение на строежа на завода за изгаряне на отпадъци и политиката за управление на отпадъци като цяло. Годините неглижиране на проблема създават реална възможност за корупционни практики и решения набързо, притиснати от моментна криза.“, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на Екологично сдружение „За Земята“.
Върховният административен съд отмени през септември екооценката на завода за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София на метри от Централна гара се случи след 8-годишна съдебна сага, поредица от протести и петиции. До дело се стигна през 2015г., след като инсинераторът беше одобрен от РИОСВ-София, въпреки притесненията на гражданите и многократните предупреждения за опасност за здравето на хората.
Основните доводи в съдебното решения са, че при оценката за въздействие не е взето предвид съществуващото замърсяване на въздуха на територията на София с фини прахови частици /ФПЧ/ и серен диоксид от източници, различни от инсталациите на „Топлофикация София“ ЕАД. Използването на данни от горещ летен ден, а не от зимния период допълнително изкривява резултатите и ги прави ненадеждни.
Отворен остана и въпросът за източника на заложените количества RDF, предвидени за горене — в документацията бяха заложени тройно повече отпадъци от произвежданите в момента в завода за боклук в с. Яна – или 180 хил. тона вместо сегашните 60-70 хил. тона.
Освен опасенията за рисковете за здравето на хората, около завода за изгаряне на отпадъци имаше редица съмнения относно прозрачността на процедурата за изпълнител на инсталацията. Петте фирми, явили се на конкурса, бяха свързани с бизнесмените Христо Ковачки, Цоло Вутов и строителите на „Турски поток“. На финала останаха консорциумът между строителната фирма „Микс-констръкшън“ с три китайски и една турска фирма, както и компанията на бизнесмена Богомил Манчев – „Джи Ар Си“, заедно с една китайска, една белгийска фирма и българската КМС в консорциум със „София РДФ 2021“. След поредица от жалби в Комисията за защита на конкуренцията, в началото на 2023 г. година излезе и решението на Върховния административен съд. В него се казва, че избраният изпълнител – консорциумът около „Микс-констръкшън“ не отговаря на изискванията и неправомерно е допуснат до финала.
Това налага избраният изпълнител да бъде отстранени и „Топлофикация София“ да избере друг, което е невъзможно, защото е останала само една фирма, следователно реален търг няма и процедурата е прекратена.
Докато продължава сагата със завода за изгаряне на отпадъци в София, софиянци продължават да плащат, а боклукът се трупа. „Топлофикация София“ работи с изключително добре платени адвокати. Справка от 2019 година показва, че юристът, който защитава дружеството в делото за софийския инсинератор — Димитър Данаилов, е получил хонорар от 54 хиляди лева. В момента той е на трето място в листата за общински съветници на Има такъв народ и съществува реална перспектива да влезе в общинския съвет.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/10/265619418_4563362280408672_8125396428018117428_n.jpg13642048Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-10-25 12:41:112024-08-19 16:33:43„Топлофикация София“ реши да изработи гражданите в последния момент преди изборите и да се бори за завода за изгаряне на отпадъци
Автор: Екатерина Ангелова, част от организационния екип на кампанията „Из Чисти Планини“. Статията е препубликувана със съкращения от сайта „Журнал за социална визия“, с позволението на автора.
Денят на планинския чистач започва в девет часа, на оперативка след закуска. Събираме се в кръг на слънчева поляна до лагера, правим разгрявка и разпределяме задачите за деня. Голяма част от групата остава при основното находище до хижата, а останалите доброволци започват обход по туристическите маршрути в района.
Чистенето е разнообразна дисциплина, в която се открояват различни роли и подходи – екстремните чистачи, които обичат да се завират по стръмните дерета и да извличат отпадъци, затлачени между дърветата, маратонците, които специализират в найлони, мокри кърпички и фасове по дълги трасета, както и стабилните бунищари, които седят близо до хижата и вадят чувал след чувал от изкопа. Дисциплината има своя екипировка – ръкавици, чували, кирки и лопати. Да си чистач е начин на присъствие в планината и особена перспектива към нея. Тези от нас, които се включват в акциите в продължение на няколко години, развиват чувствителност към екологията на боклука и взаимодействието с него – къде е най-вероятно да се помещава, откога е там, как да подходим към събирането и извозването му.
Ежегодните планински почиствания на Екологично сдружение „За Земята“ се състоят от 1999 г. насам. Започнали като инициатива на група приятели от Стара Загора, акциите прерастват в организирана дейност, в хода на която над 110 тона отпадъци са събрани за извозване към сметища благодарение на участието на стотици доброволци.
С наближаване на 25-ата годишнина от началото на почистванията, формата им се променя. Вече сме чистили около всички хижи в националните паркове и излизаме извън най-строго защитените територии към по-малко познати терени като Чаирски езера в Западните Родопи, местността „Петрова нива“ в Странджа и Природен парк „Беласица“. От две години разрастваме дейността си на системно ниво към застъпничество и работа с парковите дирекции като част от кампанията „Из Чисти Планини“.
Измененията в дейността ни донякъде са продукт на генерационната промяна в организаторския екип и желанието за разнообразие, но най-вече – следствие на въпросите, които си задаваме. Защо и как продължаваме да привличаме десетки хора всяка година да прекарват свободното си време, нагазили до глезени в боклук? Какво научаваме от планинските бунища? Как дефинираме настоящите цели на почистването през призмата на дългогодишен опит?
На комуникационно ниво планинските почиствания са обвързани с две понятия – природа и отпадък. Ако някой беше поискал да опиша дейността на акциите след първото ми почистване през 2014 г., сигурно щях да отговоря, че са събития, в които доброволци почистват природни райони от отпадъци. Това на пръв поглед е съвсем смислено описание, защото природа и отпадък са думи, които използваме ежедневно без да поставяме под въпрос. Седмиците, прекарани по хижарски бунища, ме карат да се съмнявам в достоверността на това първо впечатление.
Архив на Екологично сдружение „За Земята“
Внимателно размишление над видяното по време на чистенията показва, че няма смислено разделение между природа и човешка дейност. Акциите не помагат чрез изличаването на следите от човешко влияние в иначе диви високопланински райони. Напротив, те въвеждат още един вид човешка дейност в околната среда, такава, че да противодейства на предишните. Когато понятието природа се използва като естетически идеал, чрез който се надгражда стойността на определени места, представяни като диви и незасегнати от човешка дейност, това заобиколно води до легитимиране на практиките, чрез които трупаме отпадък в градското си ежедневие.
В правилника за вътрешния ред в хижите и заслоните от 1958 г. е записано, че „отпадъците трябва да се събират и хвърлят в определените за тях кошчета и ями“.
Архив на автора
Въпросните ями са бунищата, използвани години наред и после заривани, които обработваме по време на чистенията. В Закона за защитените територии от 2022 г. и в плана за управление на Национален парк „Рила“ за 2001 – 2010 г. замърсяването на защитените територии е забранено, а твърдите отпадъци и отпадъчните води, свързани с туристическата дейност, са определени като заплахи с високо ниво от локален характер. Смяната в регулациите задава нов поглед към отпадъците, които от безобидна маса с възможности да бъде заровена, се превръщат в активна опасност, която трябва да бъде следена и предотвратявана.
Кое е правилното място за отпадъците ни? Боклукът е препратка към парадокса на идеята за чиста природа – съвременното ни разбиране за безопасното му разположение е, че трябва да намира извън населените места и терени с масова човешка дейност, тоест в природата. Навсякъде, където отпадъците се озовават, става не-природа. Поради това, местностите, които са представени като най-специални и заслужаващи защита, трябва да са предпазени от процесите на замърсяване. Генерирането на отпадък в тях, разбира се, не секва, но бива пренебрегнато, така че да не бъде застрашен статута им на изключителност. Този дисонанс между идеал и практика води до ситуации като тази, че Еверест, едно от най-труднодостъпните места на повърхността на планетата, се е превърнал в сметище от изоставена екипировка и трупове на алпинисти, които не се разлагат заради екстремните условия. По време на почистванията сме свикнали да ни приветстват с фразата „Тук е чисто!“, която в рамките на няколко дни и няколкостотин чувала събран отпадък бива опровергана. Когато мислим за природата като чиста по дефиниция, това ни пречи да отчитаме реалната нужда от по-ефективно управление на отпадъците.
Архив на автора
По време на чистенията преставаме да възприемаме отпадъка като обща маса и открояваме различните предмети и субстанции, които го съставят. Не просто разделяме материалите на такива, които могат да бъдат рециклирани (чисти стъклени бутилки и буркани, кенчета от бира, твърди пластмаси) и такива, които ще отидат в общинското сметище. Търсим вникването в историите на боклука. В археологията анализът на отпадъци е традиционен похват за извличане на информация относно ежедневието на предците ни. В хижарските бунища научаваме за живота на предишните поколения в планината и наблюдаваме променящите се тенденции на производство и консумация.
Архив на автора
Непосилно е да премахнем всички твърди отпадъци около хижите, туристическите пътеки и горските сечища на ръка, но можем да разчистим нагласите си. Докато доброволстваме в планината, се учим да възприемаме околната среда като наш дом, в който се разполагаме с уважение и повече внимание към нуждите на съседите, които не са човеци. Престрашаваме се да се изправим лице в лице с боклука, който сме създали, и с неприятните истини за начина ни на живот, които той разкрива. Независимо че често преминаваме през чувства на гняв, погнуса и отчаяние в процеса, нарамваме тежестта му и колективно търсим начини да поемем отговорност за него.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/08/статия2.png518773Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-10-02 13:13:432024-08-09 14:33:52Боклукът в планината и парадоксът на понятието „природа“
След 8 години съдебна сага съдът отмени екооценката (Решението по ОВОС) на проекта за инсталация за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София.
До дело се стигна през 2015г., след като инсинераторът беше одобрен от РИОСВ-София въпреки притесненията на гражданите и многократните предупреждения за опасност за здравето на хората.
Столична община, „Топлофикация София“ и РИОСВ София могат да обжалват решението в 14-дневен срок, което, ако се случи, отново ще покаже, че не защитават правото на чиста околна среда на столичани.
Заводът за изгаряне на отпадъци в София поставя в риск здравето на столичани, замърсява въздуха, генерира токсична пепел и допълнителен трафик, се казва в решението на съда. С проекта за инсинератор Столична община и Топлофикация София са пренебрегнали техническите показатели, резултатите от изследванията и отговорността към гражданите, която носят.
„Съдебното решение потвърждава много от притесненията на гражданите, които многократно са били посочвани, но нито една институция не ги е взела предвид. Така например съдът приема, че при изчисляване на замърсяванията не са взети предвид съществуващите замърсявания, не е отчетен специфичния релеф, не е отчетено фоновото замърсяване, не са взети предвид температурните инверсии. Освен това не е разгледан в достатъчна степен въпроса с опасните отпадъци, тяхното третиране и рисковете от аварии с опасни отпадъци, рисковете от отделяните диоксини и фурани и тяхното натрупване. Това показва, че институциите не работят, като са одобрили проект, който може да е опасен за здравето на населението.“, коментира адвокатът по делото Иван Велов.
В съдебното решение се казва, че при оценката за въздействие не е взето предвид съществуващото замърсяване на въздуха на територията на София с фини прахови частици /ФПЧ/ и серен диоксид от източници, различни от инсталациите на „Топлофикация София“ ЕАД. Също така са използвани данни за горещ летен ден, а не от зимния период, когато натрупването на тези замърсители е най-голямо.
В инсталацията щеше да се изгаря RDF гориво от смесените битови отпадъци на София, което крие потенциален риск за изгаряне и на опасни отпадъци от домакинствата. Столична община многократно отказа да даде проби от състава на RDF. За всичките години на делото са представени само 3 протокола за вземане на проби от 2020 г.
Съдът обръща задълбочено внимание и на начините за третиране на продукта от горенето — отпадната пепел, която е изчислена на 25%, като 6% се води опасен отпадък, от което произтичат и специалните начини за нейното третиране. След транспортирането от инсталацията до депо за временно съхранение, са възможни три варианта — регионално депо Севлиево на разстояние 200 km, Русе – 330 km или мина в Германия – 2000 km. Опасните опадъци се равняват на 10 800 т/годишно или 35 т/дневно. Според съдебното решение липсва задължителният минимум информация за третиране на опасните отпадъци – технология на транспорта, маршрут на извозване, рискове от аварии, вкл. разпиляване на опасния отпадък и въздействие върху здравето на хората в близост.
В оценката за въздействие не се вземат предвид рисковете за здравето на живеещите в квартала, в който ще бъде инсинератора, като там дори се намират и здравни заведения — а те подлежат на специална защита според законодателството.
“През годините често се чувствахме напълно изморени, но не се отказахме. А Столична община използваше всички методи, за да поставя трудности пред нас. Общественото обсъждане на проекта през 2015 г. беше насрочено за средата на юли, в работно време, без да е съпроводено с подробна информация към медиите – което, разбира се, доведе до присъствието на само няколко души. Аз бях една от тях и притеснението ми, че инсинераторът ще бъде построен, ще замърсява и ще постави в риск здравето ни, беше огромно. Много съм благодарна, че адвокат Александър Коджабашев, а после Иван Велов, застанаха зад нас, гражданите, и изведоха делото до успешен край. Надявам се днес да покажем на активните хора в обществото ни, че има смисъл да продължават да се борят за каузите си.”, казва Данита Заричинова от Екологично сдружение “За Земята”.
Решението е постановено от Административен съд София – град, след като Върховният административен съд отмени първото решение на АССГ и върна делото за ново разглеждане.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/09/ласт.jpg9241640violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2023-09-14 16:32:142024-08-19 15:51:26Заводът за изгаряне на отпадъци е незаконен и носи сериозни рискове за здравето на хората в София
Доброволци чистиха 6 дни в планина Беласица в районите на хижа Лопово и хижа Конгур и по билото, а резултатът е над 4,5 тона събран боклук.
Около 50 души от различни градове, възрасти и професии се качиха в природен парк Беласица, за да се включат в традиционното високопланинско почистване на екологично сдружение “За Земята”, което се организира от 1999 г. насам и се осъществява изцяло с дарения и доброволческа сила.
„С тазгодишната акция искахме освен да чистим, да покажем на участниците красотата на доста непознатата планина Беласица. Мисля, че имахме успех и в двете – много доброволци казаха, че със сигурност ще се върнат тук, а планината олекна с 4,5 тона боклук“ – коментират организаторите.
Специфичното за Беласица е, че се намира на граница между две държави и има дълга история на битки в района по време на различни военни конфликти. Дълго време в най-новата ни история достъпът на цивилни до билото е бил ограничен. Части от тази история излезнаха наяве в сметищата до хижите, които са бивши застави, под формата на опаковки от храни, дрехи, обувки, стари подови настилки и килими, електрически уреди,.
Огромен проблем се оказаха 2 вида отпадъци – пластмасови бутилки и туби от моторно масло, най-вероятно изхвърляни при сеч. Сдружението ще се обърне с официално писмо към отговорните институции.
Друго предизвикателство в българските планини са изоставените и разпадащи се сгради, които са най-обемният източник на отпадък и най-трудният за изчистване.
По време на акцията беше представена кампанията “Из Чисти Планини”, която си поставя за цел по-системно да работи за превенция на замърсяването в планините като си съдейства с всички институции, които са свързани с планината – дирекциите на национални и природни паркове, хижари, туристически дружества, Български туристически съюз, местните общини и организации на планински водачи. Кампанията също работи за достигане до посетителите на планината с послания и примери за практиките на устойчивия туризъм.
Организаторите изразяват голяма благодарност към дирекцията на ПП Беласица, която съдейства както в извозването на хранителните продукти за доброволците, така и за организацията на свалянето на боклука с високопроходим камион. Представители на парка се срещнаха с участниците, направиха презентация за работата си и размениха идеи и контакти за последващи съвместни дейности с по-системен подход за намаляване на отпадъците в парка. Снимки от Чистене в Беласица’2023
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/09/20230906_104121-scaled.jpg19202560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2023-09-11 14:37:312023-10-16 14:49:41Доброволците на „За Земята“ изнесоха тонове боклук от планина Беласица
Ежегодното, 26-то подред доброволческо почистване на високопланински територии, организирано от Екологично сдружение „За Земята”, ще се проведе между 1 септември и 6 септември 2023 г. Тази година за първи път в дългата история на инициативата, почистването ще бъде на територията на Природен парк „Беласица“.
Очаква се над 40 доброволци от цялата страна да се включат в акцията!
Сборен пункт е х. Лопово, където на 1 септември от 14:00 се срещат доброволци и организатори. Това ще бъде и мястото, предназначено за палатков лагер на участниците. Предвидени са лъчове за почистване в района и преход към х. Конгур. С пълната програма по дни можете да се запознаете наФейсбук събитието „Почистване в Природен парк „Беласица“”. От „За Земята“ са осигурени свободни места за къмпингуване, биологично чиста вегетарианска храна и работни материали за участниците.
Акцията се провежда изцяло благодарение на индивидуални дарения.
За кампанията
Инициативата „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. Оттогава са събрани и премахнати от националните и природните паркове на България над 130 тона отпадъци.
След толкова години, акцията става част от по-голяма идългосрочна инициатива за намаляване на отпадъцитев планините с цел превенция. Кампанията „Из Чисти Планини” продължава да организира почиствания, но е насочена и към работа с институции, бизнеси и организации, свързани с планината – националните и природните паркове, общините, хижарите, Българско туристическо дружество и неправителствени организации.
“Дългосрочната ни цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината. Доброволците приканват всеки турист да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, както и да прибира собствения и чуждия отпадък, за да пазим природата чиста.”, допълва организаторът Данита Заричинова.
Снимка: Събраните отпадъци от почистването на Рила / август 2022
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/08/307857355_5406351419443083_4888891390417353062_n.jpg13652048Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-08-24 14:58:112023-09-25 17:12:24Доброволци от цялата страна ще почистват Беласица от 1 септември
Еко фестивалът „Зелена Революция” ще се проведе между 29.06 до 09.07. в пространството около фонтаните на Община Варна за втора поредна година по инициатива на „Българска Стрийт Фууд Асоциация” и „Улицата на готвачите”. Очаквайте вълнуващи дискусии, творчески и еко работилници от екоорганизации от цялата страна, които ще представят полезни демонстрации и алтернативни решения за опазване, подобряване и изграждане на околната среда и на човешкото здраве.
Целта на фестивала е да привлече вниманието към екологичните предизвикателства и да представи приложими практики за устойчив начин на живот, насочени предимно към младите хора. В събитието се включва и движението „Нулеви отпадъци” — обединение на граждански организации, малки бизнеси, блогъри и активни хора, фестивалът ще промотира идеята за по-малко отпадъци в България.
Верни на традицията, която сме създали през годините, ще проведем и редица благотворителни мероприятия, а събраните средства ще бъдат предоставени за нуждите на варненската екоорганизация ОЦОСУР (Ecovarna). Не пропускайте в шатрите на „Улицата на Готвачите”, за да опитате вкусни ястия от новите кулинарни звезди. Те ще демонстрират своите професионални умения и ще предложат различни интерпретации на популярни ястия от цял свят, както и вегетарианско и веганско меню. За настроението и хубавите емоции ще се погрижат разнообразни спортни инициативи, йога класове, танцови формации, както и музика на живо от специални гости през уикенда.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/06/351488151_1113806506253724_8312203939334815364_n.jpeg10642048violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2023-06-27 16:07:062023-07-14 12:52:59На 29 юни във Варна започва еко фестивалът „Зелена Революция”/ „Green Revolution”
На 24 април, понеделник, от 10:00 ч. във Велико Търново предстои заседание на експертния екологичен съвет в РИОСВ, което ще реши дали ще се изгарят отпадъци в землището на близкото с. Върбовка. В 09:00 – час по-рано, се събират на протест жителите на града и съседните общини против инвестиционното предложение. Съпротивата срещу проекта е много силна – само за броени месеци се събраха над 20 хиляди подписа против инсталацията за изгаряне.
Случаят, който възмути и обедини хора и бизнеси от Велико Търново, Павликени, Севлиево и околните населени места, стана известен през януари 2022 г. Тогава фирмата “Петрургия”, собственост на бизнесмена Румен Гайтански-Вълка, изяви намерение да изгради инсталация, която да изгаря 56 тона боклук на час. Първоначалното инвестиционно предложение беше маскирано като завод за каменна вата, за което компанията притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка, спечелена през 2013 г. Бързо местната общественост разкри, че всъщност изгарянето на битовите отпадъци ще е основната суровина за производството на електроенергия за завода, което по груби сметки означава, че инсталацията ще произвежда 420 хил.тона RDF на година. Припомняме, че Румен Гайтански-Вълка държи концесиите за събиране на отпадъци в редица общини, в София включително.
Значителното количество отпадъци, които ще се изгарят в инсталацията, както и вероятността от замърсяването на въздуха, водата и земеделските земи в близост, обедини жителите на засегнатите общини в инициативен комитет „За Павликени“ и в гражданско сдружение „Ти решаваш“, които са основна движеща сила. След техни протести и подписки, общинският съвет на Павликени подкрепи хората и гласува срещу проекта. В началото на тази година имаше заседание на експертния екологичен съвет в РИОСВ и гласовете на участниците се разделиха между “за” и “против” проекта. В тази ситуация финална дума има кметът, който трябва да реши дали ще подкрепи избирателите или инвеститорът.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/04/IMG_20220131_085736-1030x773-1.jpeg7731030violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2023-04-21 18:41:262023-04-21 18:45:03Ще се пречупи ли кметът на Павликени и ще се съгласи ли да фирма на Румен Гайтански – Вълка да изгаря отпадъци?
В епизод 9 на подкаста Радио Земя наши гости са Рада Бонева от Thrift Sheep и Симона Стилянова от Zero Waste Sofia, с които си говорим за свободата и красотата на живота с по-малко вещи и повече преживявания.
От къде започва промяната и какви стъпки да предприемем, за да си върнем хармонията с природата, да ни е по-чисто и спокойно — чуйте този епизод на Радио Земя, за да научите повече.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/03/Colorful-Photo-Rainbow-Facebook-Cover.png9241640Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-03-08 15:55:482024-03-08 15:56:07Радио Земя Е9: В търсене на хармонията / Как да живеем отговорно към природата?
Всички сме виждали разпилени пластмасови и стъклени бутилки и метални кенчета, извън определените места за изхвърляне. Това е не само грозно и вредно за здравето и околната среда, но също засяга туризма, спорта и много други сфери.
Решението, за което говорим в еп. 8 на подкаста Радио Земя, се нарича депозитна система! Чуйте повече по темата и защо депозитната система е важна за България.
В първата част на подкаста Евгения Ташева от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“ разказва как бързото приемане на депозитната система може да разреши проблемa с опаковките, а и да даде допълнителен стимул на хората да предават разделно отпадъците си.
Във втората гостува Никола Бобчев, млад учен и автор на блога Lessplastic Bulgaria. Той е специалист по микропластмасата и ще разкаже повече за опасността за нашето здраве, което крият почти невидимите пластмасови частици.
Депозитната система гарантира, че бутилките и кенчетата, които връщаме ще бъдат използвани пак или рециклирани, a ние ще си получим сумата за опаковката обратно.
Подкрепи въвеждането на депозитна система в България.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/03/331069963_906649380382392_1801675009837231946_n.jpg9241640Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-02-24 15:46:142024-03-08 15:48:56Радио Земя Е8: Решението депозитна система / Как да се спасим от отпадъците бързо и ефективно?
През януари започнахме една страхотна инициатива, заедно с Клуба на пътешественика. Дадохме силен старт на новата година с още поводи да се виждаме на живо, да говорим на екологични теми и да споделяме знания и интереси. Заповядайте на нашите ежемесечни срещи – всеки последен четвъртък от месеца от 19:00 часа…Къде? В Клуба на пътешественика, разбира се. Ще каним лектори, ще правим презентации, ще говорим за темите, които са важни.
Първата ни среща бе посветена на енергийната ефективност с гост-лектор колегата ни Светослав Стойков от екип „Енергия и климат“. Той ни обясни защо енергийната ефективност би се отразила благоприятно на месечните ни сметки, но и би спомогнала за разрешаването на климатичната криза! А ние останахме очаровани от любопитната публика, неспираща да задава въпроси.
Очакваме ви на февруарската ни среща – датата е 23 февруари, започваме в 19:00, традиционно – в Клуб на пътешественика!
Ще ви запознаем с кампанията „ИзЧисти планини“, продължение на дългогодишната ни доброволческа инициатива за почистването на високопланински територии! Елате да разберете как може да се включите в инициативата и да ни помогнете с анкетирането на хижари, която стартираме с Равни.бг и Български фонд на жените.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/02/Клуб-на-пътешественика-14.png9241640Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-02-22 14:47:352023-10-19 07:56:27Започваме ежемесечни срещи на екологични теми! Очакваме ви в Клуба на пътешественика
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/02/корица.jpg15302040Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-02-21 12:40:372024-08-19 15:55:56Какво изхвърляме по пътя си?
Трагично е, че изгубихме повече от 10 години, в които можехме да създадем модерна система за управление на отпадъците, вместо общината да настоява за скъпа инсталация за изгаряне с непрозрачно планиране. Крайно време е да престанем да разглеждаме еврофондовете като източник на „пари за усвояване“, а да поставим стратегията и визията на първо място. Призоваваме Йорданка Фандъкова и Георги Георгиев да излязат и официално да кажат – няма да се строи инсталация за изгаряне на отпадъци (инсинератор) в ТЕЦ-София, както и че заради този спорен проект изгубиха над 10 години за подобряване управлението на отпадъците в София и стигнаха до пълен провал.
Обществената поръчка беше прекратена, а делото, обжалващо оценката за въздействие върху околната среда, продължава — следващото заседание е на 20 февруари, понеделник.
Вчера комисията в Топлофикация София прекрати обществената поръчка за изпълнител на проекта, тъй като след решение на Върховния административен съд (ВАС) остава само една оферта за изпълнение на проекта, което е в разрез с условията за реална конкуренция и прозрачност на избора.
Още от самото начало този проект е един от най-непрозрачните на Столична община. Напомняме, че дори след спечелено дело за достъп до информация, общината не предостави финансовите документи за строежа на инсталацията, които все още са тайна.
Въпреки множеството протести и съдебни дела на гражданите на София, управниците упорито продължават да стоят зад изключително компрометирания проект.
Инсталацията за изгаряне на отпадъци е на стойност 370 млн. лв. с ДДС, от които 177 млн. лв. трябваше да са европейско финансиране, а оставащите 192 млн. лева да се осигурят от общината. След като в края на 2022 г. стана ясно, че заради огромните закъснения Столична община няма да получи пари от еврофондовете, остана отворен въпросът от къде ще дойдат средствата.
Отказът на Европейския съюз от финансиране на подобен тип инсталации за изгаряне на отпадъци се корени в ефекта от изгарянето на отпадъци върху климата, замърсяването с тежки метали и диоксини, както и постоянния глад за изгаряне на още и още отпадък, за да се запълва капацитета на инсталациите. В същото време управляващите в София повтарят мантрата, че искат да имаме инсинератор като във Виена — той обаче е строен през 70те, когато е имало малко изследвания върху ефекта на изгарянето на отпадъците върху човешкото здраве. Екологично сдружение “За Земята” от години настояваме вместо в инсинератор, средствата да бъдат инвестирани в ефективна и удобна система за разделно събиране на всички видове отпадъци. Противно на ширещото се мнение, че това е невъзможно да се случи в България, някои общини се справят изключително добре — отличават се Габрово, Бургас, Свиленград.
Другите страни-членки на ЕС са се насочили към много по-устойчиви системи за управление на отпадъците — разделно събиране от домакинствата на всички потоци отпадъци, депозитни системи, центрове за повторна употреба, инсталации за компостиране и производство на биогаз от биоотпадъци, както и политики за намаляване на отпадъците.
От 2015 г. “За Земята” води и дело заради съществени грешки в доклада за оценка за въздействие върху околната среда.
През 2020 г. Върховният административен съд върна делото за нови експертизи, тъй като според съда следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, вредните емисии, опасните отпадъци от пепелта.
Това означаваше, че инвеститорът, който ще спечели търга, ще строи, без да е ясно дали има финално разрешение за това.
Остава и въпросът защо в момента се произвежда 70 000 тона RDF в Завода на гара Яна, а общината иска да стори инсинератор с капацитет 180 000 тона?
По всичко личи, че сегашното управление иска да остави една смърдяща “бомба” на следващите общинари.
Според официални данни от Столична община, предвидената за София инсталация ще отделя 20% повече фини прахови частици, 14% повече серен диоксид и 10% повече азотни окиси от съществуващия в момента ТЕЦ, на чиято територия се планира заводът за изгаряне. Няма обаче нива на замърсяване с фини прахови частици, които да не увреждат човешкото здраве.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/02/266017836_4563361590408741_4861987740795970679_n.jpg12551858violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2023-02-16 14:36:252023-03-10 10:56:58Провал не е загубата на европарите за инсинератора, а че общината пропиля години, в които можехме да работим с тези пари за по-устойчива система за управление на отпадъците
Обобщение на резултатите от представителни извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки и отпадъци от три последователни години (2020-2022 г.)
Все по-информирани и чувствителни към замърсяването с пластмаса са българите според допитвания до общественото мнение от последните три години. Резултатите недвусмислено показват преобладаваща и растяща подкрепа за депозитна система* у нас.
*При депозитната система когато купувате напитка в опаковка, плащате малка сума, наречена депозит, която получавате обратно, щом върнете празната опаковка от напитката в магазин. Това е добре известен и доказано ефективен подход за ограничаване на замърсяването с пластмасови опаковки, който се прилага в много страни като Словакия, Литва, Германия и други.
Общественото одобрение за въвеждане на такава система в България е нараснало от 62% през 2021 г. до 71% през 2022 г.
Фигура 1: Одобрение за депозитна система в България. Проучване на общественото мнение от 2021 г. и 2022 г.
Още по-красноречиви са отговорите на запитаните относно личната им мотивация да връщат празните опаковки от напитки. Интересно е, че мотивация могат да бъдат както връщането на пари, така и благотворителност, но все пак най-силен остава паричният стимул.
Фигура 2: Мотивация за връщане на бутилки. Проучване от 2020 г.
Фигура 3: Лично вие бихте ли връщали празни опаковки в магазина? Проучване от 2020 г., 2021 г. и 2022 г.
Над половината от запитаните (56%) през 2020 г. са съгласни да връщат пластмасовите бутилки срещу възстановяване на пари. През 2021 г. 82% отговарят, че биха връщали опаковките в магазина, ако им се връща заплатеният при покупката депозит, докато 18% не биха го правили. През 2022 г. отрицателните отговори спадат до 15%, докато положително отговорилите вече са 85%.
Размерът на депозита е определящ за мотивацията за връщане, като обществените очаквания клонят към 10-30 стотинки на опаковка.
Фигура 4: Очакван размер на депозита. Проучване 2021 г. и 2022 г.
Важно условие за мотивацията за връщане е и удобството и достъпността според най-предпочитаните места за връщане (57% от отговорилите), които включват максимален брой търговски обекти, където се предлагат опаковани напитки, включително малки магазини и бензиностанции.
Фигура 5: Предпочитани места за връщане на опаковки от напитки. Проучване 2022 г.
Запитаните масово (72%) предпочитат стъклените бутилки за многократна употреба (проучване 2021 г.), а 35% са готови да се откажат от използване на пластмасови бутилки (проучване 2020 г.).
„Вижда се, че хората са готови да участват дейно в национална система за обратно приемане на опаковки от напитки срещу възвръщаем депозит.“ – споделя Евгения Ташева, част от екип Нулеви отпадъци на За Земята. „След като производителите, големите търговски вериги и рециклиращият бранш ясно застанаха зад въвеждането на депозитна система у нас, крайно време е и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да задвижи процеса, разбира се в близко сътрудничество с и допитване и до местните власти, малките магазини и гражданския сектор.“
Часовникът тиктака не само за производителите на напитки, които са длъжни да събират обратно 77% от пуснатите на пазара пластмасови бутилки още през 2025 г. С всяка изминала година от 2022 г. насам България ще губи по 44 милиона лева от държавния бюджет под формата на „пластмасов“ данък към Европейския съюз заради нерециклирани пластмасови опаковки. Проведени от За Земята одити на крайпътните отпадъци през месец ноември 2022 г. показаха недвусмислено огромния превес на опаковките от напитки сред отпадъците, изхвърлени извън определените за целта места. Всичко това означава, че времето за губене изтече – България вече е сред последните европейски държави, останали без депозитна система, и закономерно – сред страните с най-завишени разходи за сметосъбиране, почистване на замърсявания с пластмасови отпадъци от опаковки и последващото им изгаряне или депониране.
Призоваваме МОСВ да спре с отлагането и да се задейства за изграждането на национална законодателна рамка за въвеждане на депозитна система в България с действително включване на всички заинтересовани страни, в това число и гражданския сектор.
Национално представително проучване на нагласите към опаковките за напитки и депозитната система
– извършено от КАНТАР по поръчка на екологично сдружение За Земята
– проведено в периода 22-29 март 2021 г.
– по метода CAPI (Computer Assisted Personal Interviewing): лични интервюта в дома на респондента, въз основа на стандартизиран въпросник
– с извадка от 810 респонденти над 18 годишна възраст по случаен подбор – национално-представителна за пълнолетното население на страната извадка спрямо пол, възраст, степен на образование, етнос, регион, тип на населеното място.
Национално представително проучване на нагласите към опаковките за напитки и депозитната система
– извършено от КАНТАР по поръчка на екологично сдружение За Земята
– проведено в периода 31.03-08.04 2022 г.
– по метода CAPI (Computer Assisted Personal Interviewing): лични интервюта в дома на респондента, въз основа на стандартизиран въпросник
– с извадка от 810 респонденти над 18 годишна възраст по случаен подбор – национално-представителна за пълнолетното население на страната извадка спрямо пол, възраст, степен на образование, етнос, регион, тип на населеното място.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/10/092-1030x720-1.jpg7201030perunahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2023-01-12 14:32:482024-08-19 16:44:46Силна обществена подкрепа за депозитна система в България
Решили сте да украсите вкъщи за празниците? Няма да ви е никак трудно – накъдето и да се обърнете ще намерите магазини с всевъзможни гирлянди, играчки, елхички – каквото ви хрумне…Скука. Ако ви отегчава еднотипната коледна украса и мислите за природата, следващите редове са за вас. Споделяме идеи за украса, която след края на празниците ще остави нулеви отпадъци…вместо купчина, предимно пластмасови, предмети, които да изхвърлите или напъхате в някой забравен, прашасал кашон до следващата година. Освен, че не замърсява природата, коледната украса с преизползвани и естествени материали може да отключи във вас вдъхновение за творчество и изобретателност.
Започваме с най-важното. Кое е то? Ама как кое, елхата. Ето, че си намерихме повод да излезем в парка на чист въздух (доколкото това е възможно) и да се огледаме за опадали клони (не да ги чупим, нали?). Всъщност за варианта, който ние ще ви предложим, ви трябват само три. Но към това ще се върнем след малко – сега продължаваме с разходката. Събираме си шишарки, борови клончета, шипки, каквото ни хареса, използваме въображението си – всяко плодче и храстче могат да се превърнат в част от декорацията, а природата е щедра.
На път за вкъщи минаваме през пазара, за да си вземем необходимото за украсата на нашата импровизирана елхичка. В пазарската торба (от плат, да) слагаме килограм портокали, пуканки, канела на пръчици, макара коноп (конците и преждата са алтернатива) – какво още – а, да, ошав! Записахте ли си? Добре, ами да започваме тогава.
Фиг. 1
Взимаме три солидни клона от събраните и правим с тях триъгълник, завързавайки всяка двойка краища с коноп или парче ненужен плат – лично ние приложихме второто (виж Фиг, 1). Лесна работа! След което използваме игла и конци за шиене, за да направим гирлянди от естествени материали – сушени плодове, пуканки, шишарки. Чакайте, чакайте, чакайте…Едно по едно. Най-напред вдяваме иглата и нанизваме на конеца ошаф от ябълки, круши, сини сливи. Сушените портокали със сигурност носят коледен дух, но трудно ще ги намерим в магазина. Затова просто можем сами да си изсушим във фурната вкъщи.
Фиг. 2
Нарязваме ги на колелца с дебелина около 1 см. и ги слагаме в предварително загрята на 140ºC фурна, с включен вентилатора за по-бърз резултат. Печем около 2 часа (виж Фиг. 2). Вадим портокалите, когато вече са сухи и не лепнат. Можем да редуваме сушените плодчета в наниза, както е показано на снимката (Фиг. 3), или да продупчим и закачим всяко поотделно. Същото важи и за шишарките, само че при тях първо ще трябва да намотаем конеца, така че да се получи “ухо”, след което да ги нанижем.
Получава се много вкусна елха, нали? Продължаваме в същия дух, правим си купа с пуканки (не знаем за вас, но ние обичаме да си приготвяме домашни – на котлон с тенджера царевични зърна). Заделяме две шепи, а останалите ги хапваме в компанията на хубав филм. Гирлянд от пуканки се прави много лесно – продупчваме с иглата и нанизваме на конеца, както за сурвачките на Нова година. Ако сте успели да си съберете шипки, още по-ефектно ще бъде да редувате по една шипка на всеки пет пуканки или какъвто друг вариант ви хрумне.
Фиг. 3
Около импровизираната елхичка можем да наредим борови клонки, шишарки и вързопчета с канелени пръчици.
В случай, че искаме да се върнем в детството и часовете по ръчен труд, можем да си припомним как се правят…хартиени снежинки. А още по-ефектно ще бъде, ако добавим свещи. Тях също можем да си направим сами (на снимката виждате резултата от нашите опити), но имайте предвид, че е нужно много търпение, ако това е първият ви път. По-лесният вариант е да си украсим коледен буркан, в който да поставим вече готова свещ. Вариантите за декорация са много, можем да боядисаме буркана, оставяйки едно малко “прозорче”, през което да се вижда свещичката. Или да намажем целия буркан и да оставим светлосенките на пламъка да придадат ефекта. В случая, ние сме използвали хербаризирани листа, с които сме облепили буркана, а отгоре сме “минали” с декупажно лепило. Около гърлото на буркана връзваме коноп на панделка като предварително сме промушили картичка с пожелания.
Фиг. 4
На финала споделяме за вдъхновяващата ни среща с екипа на „Chaos Bulgaria” и децата им на тема „Коледа с нулеви отпадъци”. От „За Земята” разказахме за основната идея зад концепцията за нулеви отпадъци, а Денимир Димитров от „Zero Waste Bulgaria” проведе дискусия за това какво и къде можем да рециклираме. Малчуганите бяха много отдадени и ни очароваха със знанията си по темата. Направихме работилница за коледни играчки с преизползвани и естествени материали. Сътворихме фигурки с ролки от тоалетна хартия, които обагрихме в различни цветове. Прежда от разсукани стари пуловери пък омотахме около форми от картон. Това бе само малка част от кутията с идеи, която заедно отворихме.
Фиг. 5
Коледа е семеен празник, наситен с щедрост и споделена грижа, но за съжаление е и период, в който генерираме огромно количество отпадъци, включително хранителни. Нека се радваме на красива Коледа с любов към природата!
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/12/Sans-titre-5.png788940Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-12-16 15:42:262023-01-03 13:15:30Украса с нулеви отпадъци…за Коледа с грижа към природата
Често ли ви се случва да виждате любими места сред природата или из града, изгубени сред море от отпадъци? В края на лятото ви поканихме да документирате тези тъжни гледки и да ни изпратите кадрите. След което, разбира се, да почистите. Няколко месеца по-късно, изпихме нашето виртуално кафе, заедно с Фейсбук последователите на „За Земята”, които ни изпратиха най-въздействащите снимки. Попитахме ги какви са личните им навици за опазване чистотата на природата, какво мислят за въвеждането на депозитна система у нас и какво ги притеснява най-много в поведението и отношението на хората към бъдещето на планетата? Черпим ви с доза вдъхновение, събрана в пет малки виртуални срещи със „земляни“ от различни краища на страната.
Виолета Димитрова, Варна
Виолета е майка на двама тийнейджъри, които съвестно възпитава да сортират и изхвърлят отпадъците разделно. Смята, че примерът, който даваме на децата, докато са малки, е ключов за това дали ще пораснат като отговорни към природата хора. Вече шест години в семейството на Виолета всички органични отпадъци отиват в трите компостера в двора на къщата, а готовият компост се използва в градината.
Отдадеността на семейството не се изчерпва с това. Тази есен Виолета и децата й се включват в почистване в района на квартал Аспарухово, гр. Варна, където живеят. Събират се заедно с петнайсетина човека, повечето деца и младежи. Работата им спори и за пет часа успяват да напълнят цял камион с отпадъци, сред които видимо се открояват солидно количество гуми и строителни материали. Ентусиазъм да се участват в подобни инициативи не липсва.
По време на организираното чистене в кв. Аспарухово, гр. Варна
„Чувството, че по този начин помагаме да почистим природата около нас е много удовлетворяващо“, казва Виолета.
Виолета се дразни от безразборното и безотговорно изхвърляне на отпадъци и уточнява, че твърде често вижда строителни отпадъци къде ли не из града. Недоумява как хората, които си правят пикник или разходка до плажа, събират отпадъците си в торба, но я е оставят на място, където със сигурност няма сметосъбиране. Затова тя и децата й редовно излизат на разходка, подготвени с чували за отпадъците, които събират и изхвърлят в контейнерите. С радост забелязва, че и други хора го правят.
Виолета споделя, че е добре запозната как работи депозитната система. Семейството й е живяло в Норвегия няколко години, където депозитна система се използва много интензивно от хора на всякаква възраст. В магазините са поставени специални автомати за връщане на бутилки или кенчета. Помни, че децата в училище са имали акции за събиране на амбалаж, а събраната сума е отивала за различни каузи или училищни екскурзии.
„Убедена съм, че ще работи и в нашата страна, и да – бих използвала депозитната система“.
Хари Спасов, Пловдив
Хари ни впечатли с видеото, което ни изпрати. И няма как иначе, буквално станахме свидетели на това как тойчисти боклуци до моста на река Марица, докато навън вали дъжд!
До моста на р. Марица, Пловдив
Известно време Хари живее в Италия, откъдето пази спомени за начина, по който домакинствата се справят с отпадъците. В повечето домове хората изхвърлят разделно в четири кофи – хартия и пластмаса, стъкло, метал и органичен отпадък. В специален календар за всяка дата е обозначено какъв отпадък ще се събира – с времеви диапазон от 20:00 часа до 6:00 часа, за да могат хората да подготвят и изнесат отпадъците пред домовете си.
Хари споделя още, че силно се възмущава от неконтролируемото добиване и използване на природни богатства и ресурси. Надява се българите да ставаме все по-осъзнати в отношението си към околната среда.
Меги Механджиева, Пловдив
Меги споделя, че се старае да пазарува насипно, когато това е възможно. Използва торби за многократна употреба и си носи собствени контейнери за храна. В ежедневието си използва възможно най-малко пластмаса. Хваща я яд, когато отиде на любимите си места – Иракли, Карадере, Беглика – и види купища изоставени отпадъци на къмпингуващи хора.
„Просто е недопустимо хората да си зарязват боклуците. Друго нещо, което ме дразни супер много, е, когато видя да се изхвърлят боклуци от прозорците на колите…“.
Меги с радост заявява, че вижда около себе си все повече хора, които ги е грижа за природата. Самата тя с готовност би се включила в организирани инициативи по почистване.
Зарязан боклук на Беглика...
Валя Петрова, Плевен
Валя разказва, че когато със съпруга й ходят на риболов, винаги носят със себе си големи торби за да съберат всевъзможните отпадъци оставени от другите рибари. Редовно се включва със семейството си в почистването на околоблоковото пространство. Чувала е за депозитната система от познат, живял в Германия. Казва, че ще я ползва с удоволствие, ако се приложи у нас.
Отпадъци, оставени от рибари, по брега на р. Искър, край село Староселци, област Плевен
Павлета Георгиева, София*
Съпругът на Павлета се занимава с биоземеделие, обработва малко място край София. Това позволява на семейството да компостира всички биоразградими отпадъци – приблизително 40% от общия боклук. Останалото идва от стоки, които се продават в магазина, опаковани във всевъзможни еднократни опаковки. В този ред на мисли, Павлета признава, че най-голямото предизвикателство за нея е да пазарува колкото е възможно по-малко опаковани храни. Наличието на собствена градинка е верен съюзник в тази задача, особено през топлите месеци.
Отпадъци, оставени на завоя преди новата хижа „Ком"
С ентусиазъм ни разказва за видео, което е гледала в интернет, репортаж за човек от Зимбабве, изобретил Greener Power Generator Machine (GPM) – първият по рода си генератор на електроенергия, който не изисква никакъв вид гориво.
„Представете си, че захранвате къщата и колата си без използването на въглища, ядрена енергия, слънчеви панели, природен газ или изкопаеми горива!“, казва тя.
Споделя, че по време на престоя си в Дания е видяла с очите си как се инвестира в намаляването на отпадъци. Спомня си за някогашно сметище, което бива облагородено в парк за разходки и игри.
„В Холандия още преди 25 години хората събираха боклука разделно, сега сигурно са измислили още по-ефикасни начини“ добавя Павлета.
Павлета знае как работи депозитната система и смята, че може да се приложи успешно и в България.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/12/gyyy.png701736Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-12-09 16:36:182023-01-13 10:16:27Виртуално кафе: Говорим за отпадъци, депозитна система и бъдещето на планетата
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/11/IMG_20211130_113759-1-scaled.jpg25602519Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-11-18 15:24:232022-12-15 13:23:41Бутилка, езеро, куче или какво да вземем от опита на Литва в депозитната система?
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици в гр. Банско на тема устойчив туризъм
На 3 ноември екипът на екологично сдружение “За Земята” ще посети Професионална гимназия по електроника и енергетика, град Банско. Събитието ще е информационна среща с ученици на тема: „Какво е устойчив туризъм в синхрон с природата – как да не генерираме отпадъци, какви са видовете възобновяеми източници на енергия и как могат да се използват за създаване на електричество в планината”.
Основна цел на срещата е да покажем на младежите, че чистотата и отговорното отношение към природата са лесно постижими и зависят от всички нас.
Младежите в Банско живеят близо до защитената планинска територия и ще имат възможност по-активно и целенасочено да участват в устойчивото развитие на планинския туризъм.
С учениците ще поговорим как да бъдем отговорни планинари – отговорни към природата и към нас самите – какво да сложим в раницата си, така че да не правим отпадъци, както и да сме в безопасност в дивата природа.
Ще разгледаме темата какви са видовете възобновяеми източници на енергия и как могат да се използват за създаване на електричество в планината – от всеки от нас и от хората, които стопанисват хижите на територията на национален парк.
Заниманието ще е интерактивно – чрез дискусии и игри, както и с “брейнсторминг” сесия за послания към други млади хора, посещаващи НП Пирин, как да бъдат отговорни в природата. След това посланието ще бъде поставено на табела на входа на парка, информираща относно проблема със замърсяването на парка и неговите решения.
Участващите ученици ще получат подаръци, които ще са им от полза за престоя в планината с нулев отпечатък.
Събитието е част от дейностите, които се изпълняват от екологично сдружение “За Земята” по програмата „Младежи за околна среда“ на Министерство на околната среда и водите чрез възлагане от Национален парк Пирин.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2022/11/307761600_5406349642776594_6698238220030391056_n.jpg13652048Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-11-02 12:48:292022-11-02 12:48:29ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици в гр. Банско на тема устойчив туризъм
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Reload document 
Open in new tab 
Бързата мода държи в робство отрасъла от десетилетия, като съблазнява потребителите с евтини версии на моделите от световните подиуми. Високата скорост е определяща за днешната текстилна и конфекционна индустрия – дизайнерски проект се превръща в готов продукт за по-малко от 12 дни. Трябва да отбележим обаче, че материалът в евтината, бърза мода не се произвежда за по-кратко време. Памучното влакно расте за около година, без значение какво ще се произвежда от него. Времето за предене, тъкане, плетене, багрене, печат, кроене и шиене е едно и също, независимо колко бързо един модел стига от скицата до магазина. В този смисъл времето като фактор за производство, заедно с труда и природните ресурси биват изцеждани в преследването на максимална печалба. 
По време на организираното чистене в кв. Аспарухово, гр. Варна
До моста на р. Марица, Пловдив
Зарязан боклук на Беглика...
