, , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

Бързата мода определя изцяло пазара на облекло в първите две десетилетия на XXI век. В началото на третото обаче забелязваме сериозни индикации, че модата от тук нататък няма да може да заобиколи концепцията за устойчивост. Голяма част от поколението Z отказва да бъде въвлечено в консуматорската истерия и с готовност застава зад екологични и социални каузи. Световната COVID-19 пандемия също насърчи манталитета “купувай по-малко, но по-добро”. Наблюдава се повишен интерес към занаятчийските продукти и артикули, с фокус върху качествената изработка. Постигането на ексклузивност се търси чрез ръчно изработени продукти и артикули по поръчка. [1] Луксът добива ново значение. Вместо количество, потребителите са подканени да пазаруват качество, тъй като висококачествените продукти са трайни и могат да бъдат поправяни. Устойчивият лукс е присъщ на бавния моден цикъл, при който се произвеждат, носят, поддържат ценни и висококачествени стоки, а когато са вече ненужни, се предават на други, за да ги използват за същата цел. 

Зад каузата на устойчивата мода днес стоят големи имена като Стела МакКартни, Вивиан Уесууд и Найк. Много от гигантите във fast fashion индустрията като H&M се виждат принудени да развиват стратегии за промяна към по-устойчиви практики на производство и търговия, за да отговорят на потребността от съвестен избор. Появиха се специализирани изложения, конкурси и организации, които промотират и подпомагат „бавните” дизайнери. 

Устойчивостта не налага строги рамки и може да има различни проявления, например:

Eкологични и щадящи природата практики за производство на суровини

Разрастването на екологичната текстилна индустрия достигна състояние, при което дизайнерите не се чувстват ограничени в избора си на тъкани. Груби и некомфортни за тялото текстилни материали като коноп, например, се комбинират с коприна, бамбук и други влакна в процеса на тъкане, за да се получат луксозни, разнообразни тъкани, подходящи дори за облекла във високия сегмент. Разработването на нови текстилни влакна от материали като соя, мляко, бамбук, водорасли и коприва добави много опции в текстилните ресурси, достъпни за дизайнерите. Други екологични производствени методи като боядисване без азот, системи за филтриране и рециклиране на водата, използвана в процеса на боядисване, и багрене с традиционни растителни бои, предоставят нови възможности за дизайн, който не оставя невъзвратим екологичен отпечатък върху околната среда.

Рециклиране

Рециклирането на текстил е процес, при който старо облекло и други текстилни изделия се обработват и оползотворяват за повторна употреба. Сред огромните екологични ползи на рециклирането са: намаляване на количествата синтетични продукти с дълъг срок на декомпостиране в сметищата, намаляване на разхода на енергия, вода, химични багрила и други. Въпреки че все още процесът е скъп и недостатъчно устойчив, все повече компании инвестират в разработването на производствени практики, включващи рециклиране.

Fair-trade (Справедлива търговия)

Fairtrade е система за сертифициране, която има за цел да гарантира спазването на набор от стандарти при производството и доставката на продукт или ресурс. За работниците Fair-trade означава етичен модел на работа със справедливо заплащане, добри и безопасни условия на труд. За купувачите това означава етично произведени продукти, чието създаване не унижава работниците и не нарушава човешките им права. [2]

Дизайн, който подкрепя местните материали, технологии, индустрии и занаяти

Все повече модни брандове се обръщат към богатото разнообразие от занаятчийски техники в културното наследство на различни общности, като си партнират с тях и така ги подкрепят. Тези партньорства се различават значително от най-новата история на евтината работна ръка; вместо да апроприират и експлоатират, те почитат традициите и занаятчийските умения и ги надграждат със знанията си за глобалната модна естетика. Дизайн процесът се превръща в творческо партньорство, което не може да бъде еднопосочно и позволява безброй вариации. [3]

Повторна употреба

С цел удължаване на жизнения цикъл на вече съществуващи продукти, устойчивата мода подкрепя повторното им използване. Споделянето на дрехи с другите носи значителни икономии на околната среда, тъй като препродажбата запазва ресурсите, необходими иначе за ново производство. 

Минимализъм на потреблението

Минимализмът е все по-популярен избор на начин на живот, който включва намаляване до минимум на броя на притежаваните предмети, с фокус върху такива с висока утилитарна или емоционална стойност. Като социално явление в западната култура той формира идеята за нов „бранд“ на доброволна простота, като реакция на прекомерната консумация на предмети. [4] В модата минимализмът култивира концепцията “капсулен гардероб”, съдържащ малко, но класически и висококачествени артикули, които успешно се комбинират помежду си.

Иновации

Въпреки всеобщото схващане, термините “екология” и “технология” не само не си противоречат, но и съвместяват нови, устойчиви практики в производството на мода. Триизмерното принтиране например намалява драстично разхищението на материали, както и въглеродните емисии, свързани с транспортирането на облеклата от страните, в които се произвеждат. [5] 

Библиография:

[1] Donaldson, T. (2020). Is Slow Fashion the New Luxury?, [cited 25.07.2021] Available from: https://wwd.com/fashion-news/ready-to-wear/slow-fashion-artisan-luxury-sustainability-social-impact-1234575062/
[2] What Is Fair Trade? [cited 25.07.2021] Available from: https://www.fairtrade.org.uk/what-is-fairtrade/
[3] Brown, S. (2010). Eco Fashion, Laurence King Publishing, ISBN 978-I-85669-691-3
[4] Martin-Woodhead, А., (2017), Minimalism as sustainable fashion, Цонференце паперConference: The circular economy: transitioning to sustainability? At: Centre for business in society, Coventry University
[5] Popova-Nedyalkova, N. (2016). Kompiutarni sistemi v modnata industria. ISBN 978-954-535-910-1. Sofia: NBU, p. 77-92.

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Unsplash

Снимка 2: [cited 25.07.2021]

, , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Преди малко повече от десетина години в списъка с тенденции за следващия сезон се появи нов тренд с име, което противоречи на самата идея за мода – „slow fashion”. В епохата на свръх-производство и безогледно консумиране на облекла звучеше абсурдно нещо да е „бавно”. През 2007 във Vogue плахо се прокрадна идеята, че устойчивата мода няма да е поредната краткотрайна тенденция, а ще разклати основите на идеята за „сезон” в конфекционната индустрия. Гаранция за това се оказа съществуването на „бавната мода” като част от една по-обширна философия за нов, по-смислен и отговорен начин на живот, който не е подчинен на безумната скорост, с която днес живеем. Основната мотивация в това глобално движение е необходимостта от поемане на лична отговорност за екологичните и социални промени в разгара на глобалното затопляне, климатични и обществени катаклизми.

Терминът „бавна мода” се появява за пръв път през 2006 в есето на писателката Шарън Астик, която живее в малка ферма в щата Ню Йорк. Текстът очертава план за освобождаване от зависимостта ни от мултимилиардната модна индустрия, която свързваме с експлоатация на работниците от Третия свят, употреба на токсични пестициди и нехуманно отношение към животните. Астик призовава семействата да поправят дрехите си и да купуват по-малко нови. [1]

Темата обаче придобива популярност едва през 2013, след като в Бангладеш се срутва фабриката Рана Плаза, където произвеждат много от големите fast fashion брандове. Смъртта на 1134 работници провокира гневна обществена реакция срещу робските условия на труд, които производителите налагат в преследване на по-ниска цена. Терминът „устойчива мода” започва да звучи като възможна алтернатива на модната индустрия, която дизайнерът Джефри Б. Смол нарича „един от най-големите човешки провали”. [2]

Бавната мода е комбинация от старо и ново. Много от идеите са заети от италианското движение „Бавно хранене”, като например по-задълбочен интерес към продукта, който купуваме, производителя и мястото на производство – знания, необходими, за да правим качествен, социално и екологично отговорен избор. 

Бързата мода държи в робство отрасъла от десетилетия, като съблазнява потребителите с евтини версии на моделите от световните подиуми. Високата скорост е определяща за днешната текстилна и конфекционна индустрия – дизайнерски проект се превръща в готов продукт за по-малко от 12 дни. Трябва да отбележим обаче, че материалът в евтината, бърза мода не се произвежда за по-кратко време. Памучното влакно расте за около година, без значение какво ще се произвежда от него. Времето за предене, тъкане, плетене, багрене, печат, кроене и шиене е едно и също, независимо колко бързо един модел стига от скицата до магазина. В този смисъл времето като фактор за производство, заедно с труда и природните ресурси биват изцеждани в преследването на максимална печалба. 

Последица от бързото производство е и по-високата консумация: статистиките сочат, че днес хората купуват с една трета повече дрехи от преди 4 години – поведение, подхранвано от непрекъснатото отваряне на нови вериги за евтини стоки, в които можем да намерим планини от модни артикули с абсурдно ниски цени. Годишно се употребяват над 80 милиарда нови дрехи.[3] Всяка година изхвърляме около 20-40 кг текстилни продукти. 84% от произведените облекла завършват пътя си на бунища в Третия свят или биват изгаряни в инсинератори. 26% от дрехите не могат да бъдат препродадени, използвани отново или рециклирани поради лошо качество. В производството на облекла се използват повече от 8000 синтетични химически съединения, оставащи неразградени в природата стотици години. Полиестерът се разлага за повече от 200 години, а по време на процеса на разлагане вълната генерира метан и спомага паниковия ефект. Изхвърлените като отпадък дрехи отделят токсични химикали и оцветители в почвата и подпочвените води. [4]

Увеличаващото се количество ненужни дрехи е сред най-тежките последици от бързата мода. Рециклирането и по-нататъшното им използване изглежда безсмислено, тъй като магазините са пълни с евтини продукти. Променена е дори обичайната сезонна цикличност в зареждането – вместо 2 или 4 сезона, днес имаме нови колекции ежемесечно. Дрехите се превърнаха в бързооборотна стока и се изхвърлят далеч преди да се скъсат или износят. 

Друга цена, която плащаме заради бързите смени на стилове, е социалната. Феноменът на бързата мода е осъществим само при ниска цена на дрехите, която пък е възможна единствено чрез преместване на производството в страни с нисък стандарт и огромен натиск върху работните условия, т. нар. “race to the bottom”. Производството на облекло силно разчита на човешкия труд, тъй като голяма част от процесите не могат да бъдат напълно автоматизирани. Разпръснатите по света производствени вериги влияят силно върху живота на милиони легални и нелегални работници, които са експлоатирани, малтретирани и лишавани от основни човешки права.

 

Библиография:

[1] Diekamp, К., W. Koch, (2010), Eco Fashion – Top-Labels entdecken die Grüne Mode, Stiebner; ISBN-13 ‏: 978-3830708681

[2] Ahmed, О. (2016). The Beauty of Geoffrey B. Small’s Handcrafted Slowness, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.anothermag.com/fashion-beauty/8730/the-beauty-of-geoffrey-b-smalls-handcrafted-slowness

[3] Confino, J. (2016). We Buy A Staggering Amount Of Clothing, And Most Of It Ends Up In Landfills, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.huffpost.com/entry/transforming-the-fashion-industry_n_57ceee96e4b0a48094a58d39

[4] Brown, R. (2021). The Environmental Crisis Caused by Textile Waste, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.roadrunnerwm.com/blog/textile-waste-environmental-crisis

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Unsplash

Снимка Фиг 1. [cited 25.07.2021]

Единственото решение за софийските отпадъци е незабавна промяна в сметосъбирането

Одитът на Столичното предприятие за третиране на отпадъци беше крайно необходим и разкри това, което екологично сдружение „За Земята“ от години повтаряме – управлението на отпадъците в София е изключително компрометирано и цената плащат гражданите.  Напомняме, че замалко софиянци да заплатят и със здравето си, ако инсинераторът в ТЕЦ „София“ беше построен.  „Щом в завода […]

,

Актрисата Илияна Лазарова: „Искам депозитна система – сега“

, ,

Мода, свръхконусмация и климатична криза. Къде сбъркахме?

Покрай наближаващия Черен петък – производители, вериги магазини, потребители – всички са полудели! Отстъпки, промоции, купувате едно, получавате две. 

Истината е, че на мнозина не им е нужен Черен петък или пък специален повод, за да се сдобият с нови дрехи. Купуването на дрехи често съвсем не е реална нужда или начин на себеизразяване, а терапия – правим го просто, за да имаме нещо ново, за самочувствие или защото сме в лошо настроение. 

Можем да си го позволим – благодарение на т.нар. „бърза мода” сменяме гардероба си всеки сезон и се сдобиваме с нови нискокачествени “парцалки” (простете за буквализама)…до следващия сезон. 

Заповядайте на събитие, което ще ви предложи алтернатива НЕ ТОЧНО ЧЕРЕН ПЕТЪК – Мода, свръхконсумация, климатична криза. На 24 ноември, от 18:30 в The Steps.

Даваме думата на дизайнерката Яна Дворецка, с която ще си говорим за устойчива мода.

Очаква ви и базар за размяна на дрехи! Това, което вие вече не носите, за друг може да е истинска находка!

Заедно ще преосмислим бързата мода – бързо купуване, кратко носене, дългосрочно замърсяване.

Колко от нас знаят, че модната индустрия нанася огромни щети на околната среда и обществото ни?

Измерено в цифри, тя генерирайки 20% от всички отпадни води в света и заема 86 млн. хектара обработваема земя, която може да изхрани близо 80 милиона души

На бас, че не сте го предполагали при последната покупка на нови дънки.

Консумацията на изкопаеми горива, свързана с производството и дистрибуцията на дрехи, е близо 50 милиона тона нефт годишно, а производството и дистрибуцията на готовите продукти генерира 10% от въглеродните емисии в световен мащаб.

Е, да, но за да е ниска цената за потребителя, тази за околната среда е висока – токсични бои, материи на петролна основа, микропластмаси, памук, изискващ огромни количества вода и пестициди.

Боите и химикалите, използвани за боядисване на текстил често са токсични, което превръща модната индустрия в един от най-големите замърсители на чиста вода в световен мащаб. 

Полиестерът пък, който е най-често използваният текстил, се получава от изкопаеми горива, които допринасят за климатичните промени, а при пране отделя микрофибри, които достигайки до водните басейни допринасят за замърсяването с пластмаса. 

Да не забравяме, че дори обработката на естествени материали като памука изисква огромни количества вода и пестициди, което може да доведе до засушаване, влошаване на качеството на почвата и загуба на биоразнообразие. 

 

Очакваме ви на събитието, за да сме част от алтернативата!

 

,

Как се справя най-новата депозитна система в Европа? Разказ от първо лице за успеха на Латвия

На 1 февруари 2022 г. в Латвия заработи депозитна система за метални кенчета, стъклени и пластмасови бутилки от напитки.

Депозит от десет евроцента се начислява при покупката на бутилирана напитка, който се възстановява при връщане на празната опаковка. 

Година и половина по-късно член от екипа на За Земята отиде на място в столицата Рига, за да види резултатите в Латвия, както и да се запознае с опита на Румъния и Дания с техните депозитни системи. Това се случи в рамките на международна конференция „Повторна употреба и рециклиране чрез депозитни системи“ между 25-26 септември тази година.

Латвийският модел следва най-добрите стандарти от съществуващите системи за възстановяване на депозити: връщане в магазините; централизирана нестопанска организация, която проследява  пуснатите на пазара и събраните обратно опаковки и управлява финансовите потоци; специална маркировка и баркод, които ефективно елиминират злоупотребите от страна на персонала и потребителите.  Постепенно се добавят и нови категории продукти към системата, например всички видове алкохолни напитки в пластмасови или метални опаковки.  Системата се управлява от централния оператор DIO, учреден от производителите и търговците на дребно, избран след конкурс и с договор за седем години.

Центърът за преброяване и подготовка за рециклиране на бутилки и кенове е един-единствен в Латвия поради сравнително малката площ на държавата: 64,559 км2.

Запечатани чували с метални кенчета, които предстои да бъдат преброени, смачкани и балирани за рециклиране.

На търговските обекти е дадена отсрочка от четири месеца да изчерпят наличните количества напитки без депозит, след което са длъжни да участват  в системата на депозитните опаковки. Местата  за връщане са магазините за хранителни стоки с площ над 300 кв.м. в големите градове и магазините в селските райони, които са с площ над 60 кв.м. Останалите могат да се включат в депозитната система доброволно. Целта на задължителното включване и на малки магазини е да се осигури оптимален достъп на населението. Сега една точка за връщане обслужва около 1500 души и едва 14% от населението живеят на повече от 2 км. от такава. Ако задължение да приемат депозитни напитки имаха само по-големите магазини, това би намалило броя на места за връщане с 60%. Една трета от населението биха имали точка на над 2 км. разстояние, а 14% от населението – на 10 км. или повече от такъв магазин. За да се улесни процесът, не се изисква специално разрешение за транспортиране на използвани опаковки от депозитни напитки до центъра за сортиране.

Това, което отличава Латвия обаче е използването на стандартни стъклени бутилки за многократно пълнене по инициатива на системния оператор. Близо 1/3-та от напитките са бутилирани в стъкло, а от тях повече от половината (равно на 16% от всички напитки) са стандартни оборотни бутилки, които се почистват и пълнят отново и отново – най-малко 15 пъти. Това спестява огромни количества парникови емисии от енергоемкия процес на рециклиране на стъклото и позволява на близо 30 пивовари в Латвия да оптимизират логистиката за обратно приемане на амбалажа с минимални разходи. 

Поточна линия в пивоварна, която работи със стандартни стъклени бутилки за многократна употреба. Всяка бутилка се проверява за дефекти и се почиства, преди да бъде напълнена отново. Така една бутилка може да се използва най-малко 10-15 пъти.

Резултатите от първата година на латвийската депозитна система са 95 милиона оборотни стъклени бутилки събрани и върнати на пивоварите, равностойни на 30 хиляди тона стъклени опаковки за многократна употреба. Така системата надминава целта от 70% рециклиране и повторна употреба на стъклените бутилки с резултат над 100% още за първата година, поради наличието на оборотни бутилки. Преизпълнени са и целите за рециклиране на метални опаковки, но събирането на пластмасови бутилки леко изостава със събрани 63% вместо  70%, докато  целта за рециклирането им е постигната с 57% при 50% задължителни. Най-видимият показател за успеха на депозитната система е липсата на депозитни опаковки сред отпадъците, почистени от доброволци, за разлика от предишни години, когато бутилки и кенчета са били сред най-често срещаните отпадъци по латвийските морски плажове и речни брегове (по данни от екоорганизацията Zero Waste Latvia).

Латвийската депозитна система включва амбалажа от много видове напитки и продължава да разширява обхвата, за да се намали замърсяването и повиши рециклирането на опаковките от напитки.

През следващата година предстои оценка на системата и обсъждане със заинтересованите страни на параметрите и евентуални нови условия, а през 2026 г. ще има нов конкурс за системен оператор. Остава засега от България само да следим напредъка на Латвия и други страни с действащи депозитни системи, докато очакваме Министерството на околната среда и водите да придвижи процеса по въвеждане на депозит и у нас.

, ,

„Топлофикация София“ реши да изработи гражданите в последния момент преди изборите и да се бори за завода за изгаряне на отпадъци

Въпреки че съдът отмени през септември екооценката на завода за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София и постанови, че проектът носи сериозни рискове за здравето на софиянци, опасността градът да осъмне с нов източник на замърсяване в широкия център е все така реална. 

 „Топлофикация София“ не се отказва от проекта за 300 милиона лева и обжалва съдебното решение, с което доказва, че не се е отказала от инсталацията, която носи сериозни рискове за здравето на жителите на града. 

Припомняме, че ръководството на „Топлофикация София“ се избира и назначава от Столична община. 

„Изключително важно е гражданите на София да разберат каква е позицията на техните избраници по отношение на строежа на завода за изгаряне на отпадъци и политиката за управление на отпадъци като цяло. Годините неглижиране на проблема създават реална възможност за корупционни практики и решения набързо, притиснати от моментна криза.“, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на Екологично сдружение „За Земята“.

Върховният административен съд отмени през септември екооценката на завода за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София на метри от Централна гара се случи след 8-годишна съдебна сага, поредица от протести и петиции. До дело се стигна през 2015г., след като инсинераторът беше одобрен от РИОСВ-София, въпреки притесненията на гражданите и многократните предупреждения за опасност за здравето на хората.

Основните доводи в съдебното решения са, че при оценката за въздействие не е взето предвид съществуващото замърсяване на въздуха на територията на София с фини прахови частици /ФПЧ/ и серен диоксид от източници, различни от инсталациите на „Топлофикация София“ ЕАД. Използването на данни от горещ летен ден, а не от зимния период допълнително изкривява резултатите и ги прави ненадеждни. 

Отворен остана и въпросът за източника на заложените количества RDF, предвидени за горене — в документацията бяха заложени тройно повече отпадъци от произвежданите в момента в завода за боклук в с. Яна – или 180 хил. тона вместо сегашните 60-70 хил. тона.

Освен опасенията за рисковете за здравето на хората, около завода за изгаряне на отпадъци имаше редица съмнения относно прозрачността на процедурата за изпълнител на инсталацията. Петте фирми, явили се на конкурса, бяха свързани с бизнесмените Христо Ковачки, Цоло Вутов и строителите на „Турски поток“. На финала останаха консорциумът между строителната фирма „Микс-констръкшън“ с три китайски и една турска фирма, както и компанията на бизнесмена Богомил Манчев – „Джи Ар Си“, заедно с една китайска, една белгийска фирма и българската КМС в консорциум със „София РДФ 2021“. След поредица от жалби в Комисията за защита на конкуренцията, в началото на 2023 г. година излезе и решението на Върховния административен съд. В него се казва, че избраният изпълнител – консорциумът около „Микс-констръкшън“ не отговаря на изискванията и неправомерно е допуснат до финала. 

Това налага избраният изпълнител да бъде отстранени и „Топлофикация София“ да избере друг, което е невъзможно, защото е останала само една фирма, следователно реален търг няма и процедурата е прекратена. 

Докато продължава сагата със завода за изгаряне на отпадъци в София, софиянци продължават да плащат, а боклукът се трупа. „Топлофикация София“ работи с изключително добре платени адвокати. Справка от 2019 година показва, че юристът, който защитава дружеството в делото за софийския инсинератор — Димитър Данаилов, е получил хонорар от 54 хиляди лева. В момента той е на трето място в листата за общински съветници на Има такъв народ и съществува реална перспектива да влезе в общинския съвет. 

 

, , ,

Заводът за изгаряне на отпадъци е незаконен и носи сериозни рискове за здравето на хората в София

След 8 години съдебна сага съдът отмени екооценката (Решението по ОВОС) на проекта за инсталация за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ-София.

До дело се стигна през 2015г., след като инсинераторът беше одобрен от РИОСВ-София въпреки притесненията на гражданите и многократните предупреждения за опасност за здравето на хората.

Столична община, „Топлофикация София“ и РИОСВ София могат да обжалват решението в 14-дневен срок, което, ако се случи, отново ще покаже, че не защитават правото на чиста околна среда на столичани.

Заводът за изгаряне на отпадъци в София поставя в риск здравето на столичани, замърсява въздуха, генерира токсична пепел и допълнителен трафик, се казва в решението на съда. С проекта за инсинератор Столична община и Топлофикация София са пренебрегнали техническите показатели, резултатите от изследванията и отговорността към гражданите, която носят.

„Съдебното решение потвърждава много от притесненията на гражданите, които многократно са били посочвани, но нито една институция не ги е взела предвид. Така например съдът приема, че при изчисляване на замърсяванията не са взети предвид съществуващите замърсявания, не е отчетен специфичния релеф, не е отчетено фоновото замърсяване, не са взети предвид температурните инверсии. Освен това не е разгледан в достатъчна степен въпроса с опасните отпадъци, тяхното третиране и рисковете от аварии с опасни отпадъци, рисковете от отделяните диоксини и фурани и тяхното натрупване. Това показва, че институциите не работят, като са одобрили проект, който може да е опасен за здравето на населението.“, коментира адвокатът по делото Иван Велов.

В съдебното решение се казва, че при оценката за въздействие не е взето предвид съществуващото замърсяване на въздуха на територията на София с фини прахови частици /ФПЧ/ и серен диоксид от източници, различни от инсталациите на „Топлофикация София“ ЕАД. Също така са използвани данни за горещ летен ден, а не от зимния период, когато натрупването на тези замърсители е най-голямо.

В инсталацията щеше да се изгаря RDF гориво от смесените битови отпадъци на София, което крие потенциален риск за изгаряне и на опасни отпадъци от домакинствата. Столична община многократно отказа да даде проби от състава на RDF. За всичките години на делото са представени само 3 протокола за вземане на проби от 2020 г.

Съдът обръща задълбочено внимание и на начините за третиране на продукта от горенето — отпадната пепел, която е изчислена на 25%, като 6% се води опасен отпадък, от което произтичат и специалните начини за нейното третиране. След транспортирането от инсталацията до депо за временно съхранение, са възможни три варианта — регионално депо Севлиево на разстояние 200 km, Русе – 330 km или мина в Германия – 2000 km. Опасните опадъци се равняват на 10 800 т/годишно или 35 т/дневно. Според съдебното решение липсва задължителният минимум информация за третиране на опасните отпадъци – технология на транспорта, маршрут на извозване, рискове от аварии, вкл. разпиляване на опасния отпадък и въздействие върху здравето на хората в близост.

В оценката за въздействие не се вземат предвид рисковете за здравето на живеещите в квартала, в който ще бъде инсинератора, като там дори се намират и здравни заведения — а те подлежат на специална защита според законодателството.

“През годините често се чувствахме напълно изморени, но не се отказахме. А Столична община използваше всички методи, за да поставя трудности пред нас. Общественото обсъждане на проекта през 2015 г. беше насрочено за средата на юли, в работно време, без да е съпроводено с подробна информация към медиите – което, разбира се, доведе до присъствието на само няколко души. Аз бях една от тях и притеснението ми, че инсинераторът ще бъде построен, ще замърсява и ще постави в риск здравето ни, беше огромно. Много съм благодарна, че адвокат Александър Коджабашев, а после Иван Велов, застанаха зад нас, гражданите, и изведоха делото до успешен край. Надявам се днес да покажем на активните хора в обществото ни, че има смисъл да продължават да се борят за каузите си.”, казва Данита Заричинова от Екологично сдружение “За Земята”.

Решението е постановено от Административен съд София – град, след като Върховният административен съд отмени първото решение на АССГ и върна делото за ново разглеждане.

Решение по делото – BG

Решение по делото – EN

 

 

belasica chistene 23

Доброволците на „За Земята“ изнесоха тонове боклук от планина Беласица

Доброволци чистиха 6 дни в планина Беласица в районите на хижа Лопово и хижа Конгур и по билото, а резултатът е над 4,5  тона събран боклук.

Около 50 души от различни градове, възрасти и професии се качиха в природен парк Беласица, за да се включат в традиционното високопланинско почистване на екологично сдружение “За Земята”, което се организира от 1999 г. насам и се осъществява изцяло с дарения и доброволческа сила.

„С тазгодишната акция искахме освен да чистим, да покажем на участниците красотата на доста непознатата планина Беласица. Мисля, че имахме успех и в двете – много доброволци казаха, че със сигурност ще се върнат тук, а планината олекна с 4,5 тона боклук“ – коментират организаторите.

Специфичното за  Беласица е, че се намира на граница между две държави и има дълга история на битки в района по време на различни военни конфликти. Дълго време в най-новата ни история достъпът на цивилни до билото е бил ограничен. Части от тази история излезнаха наяве  в сметищата  до хижите, които са бивши застави,  под формата на   опаковки от храни, дрехи, обувки, стари подови настилки и килими, електрически уреди,.

Огромен проблем се оказаха 2 вида отпадъци – пластмасови бутилки и туби от моторно масло, най-вероятно изхвърляни при сеч. Сдружението ще се обърне с официално писмо към отговорните институции.

Друго предизвикателство в българските планини са изоставените и разпадащи се сгради, които са най-обемният източник на отпадък  и най-трудният за изчистване.

По време на акцията беше представена кампанията “Из Чисти Планини”, която си поставя за цел по-системно да работи за превенция на замърсяването в планините като си съдейства с всички институции, които са свързани с планината – дирекциите на национални и природни паркове, хижари, туристически дружества, Български туристически съюз, местните общини и организации на планински водачи. Кампанията също работи за достигане до посетителите на планината с послания и примери за практиките на устойчивия туризъм.

Организаторите изразяват голяма благодарност към дирекцията на ПП Беласица, която  съдейства както в извозването на хранителните продукти за доброволците, така и за организацията на свалянето на боклука с високопроходим камион. Представители на парка се срещнаха с участниците, направиха презентация за работата си и размениха идеи и контакти за последващи съвместни дейности с по-системен подход за намаляване на отпадъците в парка.
Снимки от Чистене в Беласица’2023

,

Доброволци от цялата страна ще почистват Беласица от 1 септември

Ежегодното, 26-то подред доброволческо почистване на високопланински територии, организирано от Екологично сдружение „За Земята”, ще се проведе между 1 септември и 6 септември 2023 г. Тази година за първи път в дългата история на инициативата, почистването ще бъде на територията на Природен парк „Беласица“.

Очаква се над 40 доброволци от цялата страна да се включат в акцията!

Сборен пункт е х. Лопово, където на 1 септември от 14:00 се срещат доброволци и организатори. Това ще бъде и мястото, предназначено за палатков лагер на участниците. Предвидени са лъчове за почистване в района и преход към х. Конгур. С пълната програма по дни можете да се запознаете на Фейсбук събитието „Почистване в Природен парк „Беласица“”. От „За Земята“ са осигурени свободни места за къмпингуване, биологично чиста вегетарианска храна и работни материали за участниците.

Акцията се провежда изцяло благодарение на индивидуални дарения. 

За кампанията

Инициативата „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. Оттогава са събрани и премахнати от националните и природните паркове на България над 130 тона отпадъци.

След толкова години, акцията става част от по-голяма и дългосрочна инициатива за намаляване на отпадъците в планините с цел превенция. Кампанията „Из Чисти Планини” продължава да организира почиствания, но е насочена и към работа с институции, бизнеси и организации, свързани с планината – националните и природните паркове, общините, хижарите, Българско туристическо дружество и неправителствени организации. 

“Дългосрочната ни цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината. Доброволците приканват всеки турист да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, както и да прибира собствения и чуждия отпадък, за да пазим природата чиста.”, допълва организаторът Данита Заричинова. 

 

Снимка: Събраните отпадъци от почистването на Рила / август 2022
, , ,

На 29 юни във Варна започва еко фестивалът „Зелена Революция”/ „Green Revolution”

Еко фестивалът „Зелена Революция” ще се проведе между 29.06 до 09.07. в пространството около фонтаните на Община Варна за втора поредна година по инициатива на „Българска Стрийт Фууд Асоциация” и „Улицата на готвачите”. Очаквайте вълнуващи дискусии, творчески и еко работилници от екоорганизации от цялата страна, които ще представят полезни демонстрации и алтернативни решения за опазване, подобряване и изграждане на околната среда и на човешкото здраве. 

Целта на фестивала е да привлече вниманието към екологичните предизвикателства и да представи приложими практики за устойчив начин на живот, насочени предимно към младите хора. В събитието се включва и движението „Нулеви отпадъци” — обединение на граждански организации, малки бизнеси, блогъри и активни хора, фестивалът ще промотира идеята за по-малко отпадъци в България.

Верни на традицията, която сме създали през годините, ще проведем и редица благотворителни мероприятия, а събраните средства ще бъдат предоставени за нуждите на варненската екоорганизация ОЦОСУР (Ecovarna). Не пропускайте в шатрите на „Улицата на Готвачите”, за да опитате вкусни ястия от новите кулинарни звезди. Те ще демонстрират своите професионални умения и ще предложат различни интерпретации на популярни ястия от цял свят, както и вегетарианско и веганско меню. За настроението и хубавите емоции ще се погрижат разнообразни спортни инициативи, йога класове, танцови формации, както и музика на живо от специални гости през уикенда.

„Зелена Революция” е победител в конкурса на Сдружение „За Земята”, член на международната мрежа „Приятели на Земята” (Friend of the Earth). „Зелена Революция” се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския съюз, чрез европейския проект „Clim Act: За климатична адаптация и устойчив начин на живот”.

Ще се пречупи ли кметът на Павликени и ще се съгласи ли да фирма на Румен Гайтански – Вълка да изгаря отпадъци?

На 24 април, понеделник, от 10:00 ч. във Велико Търново предстои заседание на експертния екологичен съвет в РИОСВ, което ще реши дали ще се изгарят отпадъци в землището на близкото с. Върбовка. В 09:00 – час по-рано, се събират на протест жителите на града и съседните общини против инвестиционното предложение. Съпротивата срещу проекта е много силна – само за броени месеци се събраха над 20 хиляди подписа против инсталацията за изгаряне.

Случаят, който възмути и обедини хора и бизнеси от Велико Търново, Павликени, Севлиево и околните населени места, стана известен през януари 2022 г. Тогава фирмата “Петрургия”, собственост на бизнесмена Румен Гайтански-Вълка, изяви намерение да изгради инсталация, която да изгаря 56 тона боклук на час. Първоначалното инвестиционно предложение беше маскирано като завод за каменна вата, за което компанията притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка, спечелена през 2013 г. Бързо местната общественост разкри, че всъщност изгарянето на битовите отпадъци ще е основната суровина за производството на електроенергия за завода, което по груби сметки означава, че инсталацията ще произвежда 420 хил.тона RDF на година. Припомняме, че Румен Гайтански-Вълка държи концесиите за събиране на отпадъци в редица общини, в София включително.

Значителното количество отпадъци, които ще се изгарят в инсталацията, както и вероятността от замърсяването на въздуха, водата и земеделските земи в близост, обедини жителите на засегнатите общини в инициативен комитет „За Павликени“ и в гражданско сдружение „Ти решаваш“, които са основна движеща сила. След техни протести и подписки, общинският съвет на Павликени подкрепи хората и гласува срещу проекта. В началото на тази година имаше заседание на експертния екологичен съвет в РИОСВ и гласовете на участниците се разделиха между “за” и “против” проекта. В тази ситуация финална дума има кметът, който трябва да реши дали ще подкрепи избирателите или инвеститорът.

,

Започваме ежемесечни срещи на екологични теми! Очакваме ви в Клуба на пътешественика

През януари започнахме една страхотна инициатива, заедно с Клуба на пътешественика. Дадохме силен старт на новата година с още поводи да се виждаме на живо, да говорим на екологични теми и да споделяме знания и интереси. Заповядайте на нашите ежемесечни срещи – всеки последен четвъртък от месеца от 19:00 часа…Къде? В Клуба на пътешественика, разбира се. Ще каним лектори, ще правим презентации, ще говорим за темите, които са важни.
Първата ни среща бе посветена на енергийната ефективност с гост-лектор колегата ни Светослав Стойков от екип „Енергия и климат“. Той ни обясни защо енергийната ефективност би се отразила благоприятно на месечните ни сметки, но и би спомогнала за разрешаването на климатичната криза! А ние останахме очаровани от любопитната публика, неспираща да задава въпроси.
Очакваме ви на февруарската ни среща – датата е 23 февруари, започваме в 19:00, традиционно – в Клуб на пътешественика!
Ще ви запознаем с кампанията „ИзЧисти планини“, продължение на дългогодишната ни доброволческа инициатива за почистването на високопланински територии! Елате да разберете как може да се включите в инициативата и да ни помогнете с анкетирането на хижари, която стартираме с Равни.бг и Български фонд на жените.

Провал не е загубата на европарите за инсинератора, а че общината пропиля години, в които можехме да работим с тези пари за по-устойчива система за управление на отпадъците

Обществената поръчка беше прекратена, а делото, обжалващо оценката за въздействие върху околната среда, продължава — следващото заседание е на 20 февруари, понеделник.

Вчера комисията в Топлофикация София прекрати обществената поръчка за изпълнител на проекта, тъй като след решение на Върховния административен съд (ВАС) остава само една оферта за изпълнение на проекта, което е в разрез с условията за реална конкуренция и прозрачност на избора.

Още от самото начало този проект е един от най-непрозрачните на Столична община. Напомняме, че дори след спечелено дело за достъп до информация, общината не предостави финансовите документи за строежа на инсталацията, които все още са тайна.

Въпреки множеството протести и съдебни дела на гражданите на София, управниците упорито продължават да стоят зад изключително компрометирания проект. 

Инсталацията за изгаряне на отпадъци е на стойност 370 млн. лв. с ДДС, от които 177 млн. лв. трябваше да са европейско финансиране, а оставащите 192 млн. лева да се осигурят от общината. След като в края на 2022 г. стана ясно, че заради огромните закъснения Столична община няма да получи пари от еврофондовете, остана отворен въпросът от къде ще дойдат средствата. 

Отказът на Европейския съюз от финансиране на подобен тип инсталации за изгаряне на отпадъци се корени в ефекта от изгарянето на отпадъци върху климата, замърсяването с тежки метали и диоксини, както и постоянния глад за изгаряне на още и още отпадък, за да се запълва капацитета на инсталациите. В същото време управляващите в София повтарят мантрата, че искат да имаме инсинератор като във Виена — той обаче е строен през 70те, когато е имало малко изследвания върху ефекта на изгарянето на отпадъците върху човешкото здраве. Екологично сдружение “За Земята” от години настояваме вместо в инсинератор, средствата да бъдат инвестирани в ефективна и удобна система за разделно събиране на всички видове отпадъци. Противно на ширещото се мнение, че това е невъзможно да се случи в България, някои общини се справят изключително добре — отличават се Габрово, Бургас, Свиленград. 

Другите страни-членки на ЕС са се насочили към много по-устойчиви системи за управление на отпадъците — разделно събиране от домакинствата на всички потоци отпадъци, депозитни системи, центрове за повторна употреба, инсталации за компостиране и производство на биогаз от биоотпадъци, както и политики за намаляване на отпадъците.

От 2015 г. “За Земята” води и дело заради съществени грешки в доклада за оценка за въздействие върху околната среда.

През 2020 г. Върховният административен съд върна делото за нови експертизи, тъй като според съда следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, вредните емисии, опасните отпадъци от пепелта. 

Това означаваше, че инвеститорът, който ще спечели търга, ще строи, без да е ясно дали има финално разрешение за това.

Остава и въпросът защо в момента се произвежда 70 000 тона RDF в Завода на гара Яна, а общината иска да стори инсинератор с капацитет 180 000 тона? 

По всичко личи, че сегашното управление иска да остави една смърдяща “бомба” на следващите общинари.

    • Според официални данни от Столична община, предвидената за София инсталация ще отделя 20% повече фини прахови частици, 14% повече серен диоксид и 10% повече азотни окиси от съществуващия в момента ТЕЦ, на чиято територия се планира заводът за изгаряне. Няма обаче нива на замърсяване с фини прахови частици, които да не увреждат човешкото здраве.
    1. Защо изгарянето няма да реши проблемите на общините с отпадъците?
    2. Кой ще вземе милионите за спорния инсинератор в София?
    3. Датското фиаско – заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген
,

Силна обществена подкрепа за депозитна система в България

Обобщение на резултатите от представителни извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки и отпадъци от три последователни години (2020-2022 г.)

Все по-информирани и чувствителни към замърсяването с пластмаса са българите според допитвания до общественото мнение от последните три години. Резултатите недвусмислено показват преобладаваща и растяща подкрепа за депозитна система* у нас.

*При депозитната система когато купувате напитка в опаковка, плащате малка сума, наречена депозит, която получавате обратно, щом върнете празната опаковка от напитката в магазин. Това е добре известен и доказано ефективен подход за ограничаване на замърсяването с пластмасови опаковки, който се прилага в много страни като Словакия, Литва, Германия и други.

Общественото одобрение за въвеждане на такава система в България е нараснало от 62% през 2021 г. до 71% през 2022 г.

Фигура 1: Одобрение за депозитна система в България. Проучване на общественото мнение от 2021 г. и 2022 г.

Още по-красноречиви са отговорите на запитаните относно личната им мотивация да връщат празните опаковки от напитки. Интересно е, че мотивация могат да бъдат както връщането на пари, така и благотворителност, но все пак най-силен остава паричният стимул.

Фигура 2: Мотивация за връщане на бутилки. Проучване от 2020 г.

Фигура 3: Лично вие бихте ли връщали празни опаковки в магазина? Проучване от 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

Над половината от запитаните (56%) през 2020 г. са съгласни да връщат пластмасовите бутилки срещу възстановяване на пари. През 2021 г. 82% отговарят, че биха връщали опаковките в магазина, ако им се връща заплатеният при покупката депозит, докато 18% не биха го правили. През 2022 г. отрицателните отговори спадат до 15%, докато положително отговорилите вече са 85%.

Размерът на депозита е определящ за мотивацията за връщане, като обществените очаквания клонят към 10-30 стотинки на опаковка.

Фигура 4: Очакван размер на депозита. Проучване 2021 г. и 2022 г.

Важно условие за мотивацията за връщане е и удобството и достъпността според най-предпочитаните места за връщане (57% от отговорилите), които включват максимален брой търговски обекти, където се предлагат опаковани напитки, включително малки магазини и бензиностанции.

Фигура 5: Предпочитани места за връщане на опаковки от напитки. Проучване 2022 г.

Най-често споменаваните причини за скептицизъм към системата са, че тя ще е неудобна и непрактична, че води до повече разходи, и че няма смисъл, защото никой няма да връща опаковките . Данните от държавите с действащи депозитни системи в Европа категорично оборват тези опасения

Запитаните масово (72%) предпочитат стъклените бутилки за многократна употреба (проучване 2021 г.), а 35% са готови да се откажат от използване на пластмасови бутилки (проучване 2020 г.).

„Вижда се, че хората са готови да участват дейно в национална система за обратно приемане на опаковки от напитки срещу възвръщаем депозит.“ – споделя Евгения Ташева, част от екип Нулеви отпадъци на За Земята. „След като производителите, големите търговски вериги и рециклиращият бранш ясно застанаха зад въвеждането на депозитна система у нас, крайно време е и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да задвижи процеса, разбира се в близко сътрудничество с и допитване и до местните власти, малките магазини и гражданския сектор.“

Часовникът тиктака не само за производителите на напитки, които са длъжни да събират обратно 77% от пуснатите на пазара пластмасови бутилки още през 2025 г. С всяка изминала година от 2022 г. насам България ще губи по 44 милиона лева от държавния бюджет под формата на „пластмасов“ данък към Европейския съюз заради нерециклирани пластмасови опаковки. Проведени от За Земята одити на крайпътните отпадъци през месец ноември 2022 г. показаха недвусмислено огромния превес на опаковките от напитки сред отпадъците, изхвърлени извън определените за целта места. Всичко това означава, че времето за губене изтече – България вече е сред последните европейски държави, останали без депозитна система, и закономерно – сред страните с най-завишени разходи за сметосъбиране, почистване на замърсявания с пластмасови отпадъци от опаковки и последващото им изгаряне или депониране.

Призоваваме МОСВ да спре с отлагането и да се задейства за изграждането на национална законодателна рамка за въвеждане на депозитна система в България с действително включване на всички заинтересовани страни, в това число и гражданския сектор.

Подробни резултати от трите проучвания

Проучване 2020

Национално представително проучване на нагласите към използването и ограничаването на пластмасови изделия за еднократна употреба

– извършено от Маркетлинкс по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 24.01.2020 – 03.02.2020 г.

– чрез пряко лично интервю с помощта на таблет

– с извадка от 1002 респонденти над 18 годишна възраст, подбрани за представителност за домакинствата

– данните имат гаранционна вероятност 95% на доверителните интервали.

Галерия с графики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2020

 

Проучване 2021

Национално представително проучване на нагласите към опаковките за напитки и депозитната система

– извършено от КАНТАР по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 22-29 март 2021 г.

– по метода CAPI (Computer Assisted Personal Interviewing): лични интервюта в дома на респондента, въз основа на стандартизиран въпросник

– с извадка от 810 респонденти над 18 годишна възраст по случаен подбор – национално-представителна за пълнолетното население на страната извадка спрямо пол, възраст, степен на образование, етнос, регион, тип на населеното място.

Галерия с инфографики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2021

 

Проучване 2022

Национално представително проучване на нагласите към опаковките за напитки и депозитната система

– извършено от КАНТАР по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 31.03-08.04 2022 г.

– по метода CAPI (Computer Assisted Personal Interviewing): лични интервюта в дома на респондента, въз основа на стандартизиран въпросник

– с извадка от 810 респонденти над 18 годишна възраст по случаен подбор – национално-представителна за пълнолетното население на страната извадка спрямо пол, възраст, степен на образование, етнос, регион, тип на населеното място.

Галерия с инфографики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2022

,

Украса с нулеви отпадъци…за Коледа с грижа към природата

Решили сте да украсите вкъщи за празниците? Няма да ви е никак трудно – накъдето и да се обърнете ще намерите магазини с всевъзможни гирлянди, играчки, елхички – каквото ви хрумне…Скука. Ако ви отегчава еднотипната коледна украса и мислите за природата, следващите редове са за вас. Споделяме идеи за украса, която след края на празниците ще остави нулеви отпадъци…вместо купчина, предимно пластмасови, предмети, които да изхвърлите или напъхате в някой забравен, прашасал кашон до следващата година. Освен, че не замърсява природата, коледната украса с преизползвани и естествени материали може да отключи във вас вдъхновение за творчество и изобретателност. 

Започваме с най-важното. Кое е то? Ама как кое, елхата. Ето, че си намерихме повод да излезем в парка на чист въздух (доколкото това е възможно) и да се огледаме за опадали клони (не да ги чупим, нали?). Всъщност за варианта, който ние ще ви предложим, ви трябват само три. Но към това ще се върнем след малко – сега продължаваме с разходката. Събираме си шишарки, борови клончета, шипки, каквото ни хареса, използваме въображението си – всяко плодче и храстче могат да се превърнат в част от декорацията, а природата е щедра. 

На път за вкъщи минаваме през пазара, за да си вземем необходимото за украсата на нашата импровизирана елхичка. В пазарската торба (от плат, да) слагаме килограм портокали, пуканки, канела на пръчици, макара коноп (конците и преждата са алтернатива)  – какво още – а, да, ошав! Записахте ли си? Добре, ами да започваме тогава. 

Фиг. 1

Взимаме три солидни клона от събраните и правим с тях триъгълник, завързавайки всяка двойка краища с коноп или парче ненужен плат – лично ние приложихме второто (виж Фиг, 1).  Лесна работа! След което използваме игла и конци за шиене, за да направим гирлянди от естествени материали – сушени плодове, пуканки, шишарки. Чакайте, чакайте, чакайте…Едно по едно. Най-напред вдяваме иглата и нанизваме на конеца ошаф от ябълки, круши, сини сливи. Сушените портокали със сигурност носят коледен дух, но трудно ще ги намерим в магазина. Затова просто можем сами да си изсушим във фурната вкъщи. 

Фиг. 2

Нарязваме ги на колелца с дебелина около 1 см. и ги слагаме в предварително загрята на 140ºC фурна, с включен вентилатора за по-бърз резултат. Печем около 2 часа (виж Фиг. 2). Вадим портокалите, когато вече са сухи и не лепнат. Можем да редуваме сушените плодчета в наниза, както е показано на снимката (Фиг. 3), или да продупчим и закачим всяко поотделно. Същото важи и за шишарките, само че при тях първо ще трябва да намотаем конеца, така че да се получи “ухо”, след което да ги нанижем. 

Получава се много вкусна елха, нали? Продължаваме в същия дух, правим си купа с пуканки (не знаем за вас, но ние обичаме да си приготвяме домашни – на котлон с тенджера царевични зърна). Заделяме две шепи, а останалите ги хапваме в компанията на хубав филм. Гирлянд от пуканки се прави много лесно – продупчваме с иглата и нанизваме на конеца, както за сурвачките на Нова година. Ако сте успели да си съберете шипки, още по-ефектно ще бъде да редувате по една шипка на всеки пет пуканки или какъвто друг вариант ви хрумне. 

Фиг. 3

Около импровизираната елхичка можем да наредим борови клонки, шишарки и вързопчета с канелени пръчици. 

В случай, че искаме да се върнем в детството и часовете по ръчен труд, можем да си припомним как се правят…хартиени снежинки. А още по-ефектно ще бъде, ако добавим свещи. Тях също можем да си направим сами (на снимката виждате резултата от нашите опити), но имайте предвид, че е нужно много търпение, ако това е първият ви път. По-лесният вариант е да си украсим коледен буркан, в който да поставим вече готова свещ. Вариантите за декорация са много, можем да боядисаме буркана, оставяйки едно малко “прозорче”, през което да се вижда свещичката. Или да намажем целия буркан и да оставим светлосенките на пламъка да придадат ефекта. В случая, ние сме използвали хербаризирани листа, с които сме облепили буркана, а отгоре сме “минали” с декупажно лепило. Около гърлото на буркана връзваме коноп на панделка като предварително сме промушили картичка с пожелания.  

Фиг. 4

На финала споделяме за вдъхновяващата ни среща с екипа на „Chaos Bulgaria” и децата им на тема „Коледа с нулеви отпадъци”. От „За Земята” разказахме за основната идея зад концепцията за нулеви отпадъци, а Денимир Димитров от „Zero Waste Bulgaria” проведе дискусия за това какво и къде можем да рециклираме. Малчуганите бяха много отдадени и ни очароваха със знанията си по темата. Направихме работилница за коледни играчки с преизползвани и естествени материали. Сътворихме фигурки с ролки от тоалетна хартия, които обагрихме в различни цветове. Прежда от разсукани стари пуловери пък омотахме около форми от картон. Това бе само малка част от кутията с идеи, която заедно отворихме. 

Фиг. 5

Коледа е семеен празник, наситен с щедрост и споделена грижа, но за съжаление е и период, в който генерираме огромно количество отпадъци, включително хранителни. Нека се радваме на красива Коледа с любов към природата!

,

Виртуално кафе: Говорим за отпадъци, депозитна система и бъдещето на планетата

Често ли ви се случва да виждате любими места сред природата или из града, изгубени сред море от отпадъци? В края на лятото ви поканихме да документирате тези тъжни гледки и да ни изпратите кадрите. След което, разбира се, да почистите. Няколко месеца по-късно, изпихме нашето виртуално кафе, заедно с Фейсбук последователите на „За Земята”, които ни изпратиха най-въздействащите снимки. Попитахме ги какви са личните им навици за опазване чистотата на природата, какво мислят за въвеждането на депозитна система у нас и какво ги притеснява най-много в поведението и отношението на хората към бъдещето на планетата? Черпим ви с доза вдъхновение, събрана в пет малки виртуални срещи със „земляни“ от различни краища на страната.  

Виолета Димитрова, Варна

Виолета е майка на двама тийнейджъри, които съвестно възпитава да сортират и изхвърлят отпадъците разделно. Смята, че примерът, който даваме на децата, докато са малки, е ключов за това дали ще пораснат като отговорни към природата хора. Вече шест години в семейството на Виолета всички органични отпадъци отиват в трите компостера в двора на къщата, а готовият компост се използва в градината. 

Отдадеността на семейството не се изчерпва с това. Тази есен Виолета и децата й се включват в почистване в района на квартал Аспарухово, гр. Варна, където живеят. Събират се заедно с петнайсетина човека, повечето деца и младежи. Работата им спори и за пет часа успяват да напълнят цял камион с отпадъци, сред които видимо се открояват солидно количество гуми и строителни материали. Ентусиазъм да се участват в подобни инициативи не липсва. 

По време на организираното чистене в кв. Аспарухово, гр. Варна

„Чувството, че по този начин помагаме да почистим природата около нас е много удовлетворяващо“, казва Виолета. 

Виолета се дразни от безразборното и безотговорно изхвърляне на отпадъци и уточнява, че твърде често вижда строителни отпадъци къде ли не из града. Недоумява как хората, които си правят пикник или разходка до плажа, събират отпадъците си в торба, но я е оставят на място, където със сигурност няма сметосъбиране. Затова тя и децата й редовно излизат на разходка, подготвени с чували за отпадъците, които събират и изхвърлят в контейнерите. С радост забелязва, че и други хора го правят. 

Виолета споделя, че е добре запозната как работи депозитната система. Семейството й е живяло в Норвегия няколко години, където депозитна система се използва много интензивно от хора на всякаква възраст. В магазините са поставени специални автомати за връщане на бутилки или кенчета. Помни, че децата в училище са имали акции за събиране на амбалаж, а събраната сума е отивала за различни каузи или училищни екскурзии.

Убедена съм, че ще работи и в нашата страна, и да – бих използвала депозитната система“

Хари Спасов, Пловдив

Хари ни впечатли с видеото, което ни изпрати. И няма как иначе, буквално станахме свидетели на това как той чисти боклуци до моста на река Марица, докато навън вали дъжд!

До моста на р. Марица, Пловдив

Известно време Хари живее в Италия, откъдето пази спомени за начина, по който домакинствата се справят с отпадъците. В повечето домове хората изхвърлят разделно в четири кофи – хартия и пластмаса, стъкло, метал и органичен отпадък. В специален календар за всяка дата е обозначено какъв отпадък ще се събира – с времеви диапазон от 20:00 часа до 6:00 часа, за да могат хората да подготвят и изнесат отпадъците пред домовете си.

Хари споделя още, че силно се възмущава от неконтролируемото добиване и използване на природни богатства и ресурси. Надява се българите да ставаме все по-осъзнати в отношението си към околната среда. 

Меги Механджиева, Пловдив

Меги споделя, че се старае да пазарува насипно, когато това е възможно. Използва торби за многократна употреба и си носи собствени контейнери за храна. В ежедневието си използва възможно най-малко пластмаса. Хваща я яд, когато отиде на любимите си места – Иракли, Карадере, Беглика – и види купища изоставени отпадъци на къмпингуващи хора.

„Просто е недопустимо хората да си зарязват боклуците. Друго нещо, което ме дразни супер много, е, когато видя да се изхвърлят боклуци от прозорците на колите…“.

Меги с радост заявява, че вижда около себе си все повече хора, които ги е грижа за природата. Самата тя с готовност би се включила в организирани инициативи по почистване.

Зарязан боклук на Беглика...

Валя Петрова, Плевен

Валя разказва, че когато със съпруга й ходят на риболов, винаги носят със себе си големи торби за да съберат всевъзможните отпадъци оставени от другите рибари. Редовно се включва със семейството си в почистването на околоблоковото пространство. Чувала е за депозитната система от познат, живял в Германия. Казва, че ще я ползва с удоволствие, ако се приложи у нас.

Отпадъци, оставени от рибари, по брега на р. Искър, край село Староселци, област Плевен

Павлета Георгиева, София*

Съпругът на Павлета се занимава с биоземеделие, обработва малко място край София. Това позволява на семейството да компостира всички биоразградими отпадъци – приблизително 40% от общия боклук. Останалото идва от стоки, които се продават в магазина, опаковани във всевъзможни еднократни опаковки. В този ред на мисли, Павлета признава, че най-голямото предизвикателство за нея е да пазарува колкото е възможно по-малко опаковани храни. Наличието на собствена градинка е верен съюзник в тази задача, особено през топлите месеци. 

Отпадъци, оставени на завоя преди новата хижа „Ком"

С ентусиазъм ни разказва за видео, което е гледала в интернет, репортаж за човек от Зимбабве, изобретил Greener Power Generator Machine (GPM) – първият по рода си генератор на електроенергия, който не изисква никакъв вид гориво.

„Представете си, че захранвате къщата и колата си без използването на въглища, ядрена енергия, слънчеви панели, природен газ или изкопаеми горива!“, казва тя.

Споделя, че по време на престоя си в Дания е видяла с очите си как се инвестира в намаляването на отпадъци. Спомня си за някогашно сметище, което бива облагородено в парк за разходки и игри.

„В Холандия още преди 25 години хората събираха боклука разделно, сега сигурно са измислили още по-ефикасни начини“ добавя Павлета.

Павлета знае как работи депозитната система и смята, че може да се приложи успешно и в България.

 

*името е сменено по желание на лицето 
,

Бутилка, езеро, куче или какво да вземем от опита на Литва в депозитната система?

,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици в гр. Банско на тема устойчив туризъм

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици в гр. Банско на тема устойчив туризъм

На 3 ноември екипът на екологично сдружение “За Земята” ще посети Професионална гимназия по електроника и енергетика, град Банско. Събитието ще е информационна среща с ученици на тема: „Какво е устойчив туризъм в синхрон с природата – как да не генерираме отпадъци, какви са видовете възобновяеми източници на енергия и как могат да се използват за създаване на електричество в планината”.

Основна цел на срещата е да покажем на младежите, че чистотата и отговорното отношение към природата са лесно постижими и зависят от всички нас.

Младежите в Банско живеят близо до защитената планинска територия и ще имат възможност по-активно и целенасочено да участват в устойчивото развитие на планинския туризъм.
С учениците ще поговорим как да бъдем отговорни планинари – отговорни към природата и към нас самите – какво да сложим в раницата си, така че да не правим отпадъци, както и да сме в безопасност в дивата природа.

Ще разгледаме темата какви са видовете възобновяеми източници на енергия и как могат да се използват за създаване на електричество в планината – от всеки от нас и от хората, които стопанисват хижите на територията на национален парк.

Заниманието ще е интерактивно – чрез дискусии и игри, както и с “брейнсторминг” сесия за послания към други млади хора, посещаващи НП Пирин, как да бъдат отговорни в природата. След това посланието ще бъде поставено на табела на входа на парка, информираща относно проблема със замърсяването на парка и неговите решения.
Участващите ученици ще получат подаръци, които ще са им от полза за престоя в планината с нулев отпечатък.

Събитието е част от дейностите, които се изпълняват от екологично сдружение “За Земята” по програмата „Младежи за околна среда“ на Министерство на околната среда и водите чрез възлагане от Национален парк Пирин.

,

Защо искаме депозитна система за опаковки от напитки и как да заработи у нас? Факти и успешни практики

В депозитната система при покупка на напитка потребителите плащат малка сума (депозит) за опаковката, която им се възстановява при връщане на празната опаковка в магазин.

В България опаковките от напитки, и особено пластмасовите бутилки, са обичайна гледка извън определените за изхвърлянето им места: сред природата, край пътищата, в речните дерета, в язовирите, в градските обществени пространства, в контейнерите за смесени битови отпадъци. Тези рециклируеми материали не само са изгубени за икономиката, но изискват и допълнителни обществени средства за почистването, изгарянето или депонирането им. Те също стават част от причината от 2021 г. България да плаща от държавния бюджет над 44 милиона лева годишен данък към Европейския съюз въз основа на количеството нерециклирани пластмасови опаковки.

Средно един български гражданин изхвърля (не разделя за рециклиране) 113 пластмасови бутилки годишно. [1] В сравнение с нас, средният германец изхвърля едва по 8 пластмасови бутилки годишно, защото в Германия действа депозитна система, която включва и сериозно присъствие (над 25%) на оборотни бутилки, които се пълнят и използват многократно.

Обхватът на депозитните системи постоянно нараства: в над 70 региона и държави по света – от тях 12 в Европа – действат депозитни системи, а в още дузина европейски държави е в ход процесът по въвеждане на такива, включително Шотландия, Малта, Румъния, Португалия, Австрия, Турция, Сърбия.

Предимства на депозитната система:

Значително спестяване на обществени средства
Общините харчат огромни суми за събиране и третиране на неправилно изхвърлени отпадъци, както и за почистване на обществени площи – голяма част от това замърсяване представляват опаковки от напитки, консумирани извън дома. [2]
При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по- малка, отколкото при останалите опаковки, а общото ниво на нерегламентирано замърсяване пада с 30%.
Поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес се депонират или изгарят в циментови заводи и ТЕЦ. Това представлява растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“.

Депозитите водят до повече рециклиране
В настоящата система за разделно събиране с обществени цветни контейнери се рециклират приблизително 10–15% от общото количество на отпадъците, равно на едва 32-42% от отпадъците, които могат да бъдат рециклирани. [3]
Чрез депозитните системи се повишава не само количеството на общото рециклиране с около 30%, но и качеството на рециклираните материали. Системите в Европа осигуряват средно 90% висококачествено рециклиране на така събраните опаковки. [4] Това от своя страна води до по- ефективна икономика и открива нови зелени работни места на местно ниво – между 10 и 40 пъти повече заетост, отколкото от разделното събиране чрез контейнери.[5]

Депозитната система е достъпна и лесна за използване
Цветните контейнери за разделно събиране са рядкост дори в големи и курортни градове, а в селата изобщо липсват. От друга страна в почти всяко населено място в страната има магазин, който предлага напитки. Връщането на опаковки срещу депозит в магазините ще създаде още един много достъпен начин за участие в разделното събиране и ще даде пряк финансов стимул на потребителите да допринасят за рециклирането.
Депозитните системи по цял свят се радват на над 80% обществена подкрепа.[6]

 

Успешните депозитни системи включват следните елементи:
– обхващат всички опаковки за напитки от основните материали пластмаса, метал, стъкло и размери между 100 милилитра и 3 литра;
– обхваща и опаковките за многократно пълнене (например стъклени бутилки за бира, сода, минерална вода);
– търговците на дребно са задължени да приемат обратно опаковките и да връщат депозита;
– постигат поне 90% степен на връщане за всеки опаковъчен материал;
– администрират от централна нестопанска организация за управление на депозити, основана и
управлявана от производителите и търговците на дребно;
– подходяща стойност на депозита, която да стимулира връщането, но не и измами;
– задължителна и растяща във времето квота за опаковки за многократна употреба;

Източници:

[1]https://www.reloopplatform.org/reloop-what-we-waste-dashboard/

[2]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2021/05/Fact-Sheet-Economic-Savings-for-Munis-8FEB2021.pdf

[3]https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/31244

[4]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2022/09/Fact-Sheet-Performance-22Sept2022.pdf

[5]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2021/05/DRS-Factsheet-Jobs-5FEB2021.pdf

[6]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2022/09/Fact-Sheet-Public-Support-26July2022.pdf

,

Говорим си за климатичните промени и справянето с екологични казуси, заедно с ученици от Пазарджик и Белово

,

Прессъобщение: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици от Пазарджик и Белово

На 6 октомври екипът на екологично сдружение „За Земята” ще посети СУ „Ал. Иванов Чапай“ в гр. Белово и Математическа Гимназия „Константин Величков“ в гр. Пазарджик. Срещите ще са интерактивни събития, по време на което експертите и учениците ще говорят за промените в климата – ще видим до каква степен учениците са информирани за промените в климата и последствията от тях, както и колко темата е важна за тях, какви действия всеки от нас може да направи в ежедневието и как да привлечем вниманието на близките ни.

Събитията ще са под формата на дискусии, игри и учене чрез преживяване. Учениците ще получат различни предизвикателства – ролева игра и „морфологичен анализ“ на отпадъци, в които ще се включват като реални експерти. Ще се обсъжда и как замърсяването с отпадъци влияе на климата.

Срещите с учениците ще бъдат подготвени и проведени от представители на сдружението от екип „Нулеви отпадъци” и екип „Климат и енергия”.

Участниците ще получат и подаръци – продукти, които са алтернативи на пластмасата.

Събитието е част от дейностите, които се изпълняват от екологично сдружение “За Земята” по програмата „Младежи за околна среда“ на Министерство на околната среда и водите чрез възлагане от РИОСВ Пазарджик.

 

 

,

Мисия: Ловец на отпадъци

Ако имаше депозит по 10-20 стотинки на кенчета и бутилки (пластмасови и стъклени), Боби вероятно не би събрал такъв богат улов.

Някои от нас излизат на разходка сред природата, само за да ѝ се насладят, други са на специална мисия за събиране на отпадъци. От вторите е Борис Петков, почитател на природосъобразния живот, който често носи в раницата си скромно оборудване – чифт ръкавици, торбички за смет, понякога и други сечива. Нарича ги…оръжия от първа необходимост. Защо? Защото решава, че такива ще са нужни в борбата със замърсяването, когато през няколко метра му се налага да подритва всякакви опаковки.

Когато предприема подобни „пречистващи“ разходки, Боби съобразява и облеклото си – особено, ако си е набелязал предварително бодлив храст, в който старателно е заровено „съкровище” от алуминий или пластмаса. Специализираното облекло за лов на отпадъци, включва панталони с дълги крачоли и блуза с дълъг ръкав – през лятото може и да ви е топло, но крайният резултат ще ви тонизира. Боби обича да използва свободно търкалящите се отпадъците, като свой най-верен съюзник. Захвърлената от някого голяма пластмасова туба (като тази на снимката), той използва, за да събере в нея по-малки опаковки. Твърди че една подобна туба може да събере пластмасови опаковки, колкото пет торби за смет със среден размер. На терен би било невъзможно пластмасовите „находки“ да се сортират, но в домашни условия Боби ги категоризира според състава им.

За съжаление, много трудно се намира място, където да бъде правилно изхвърлен, сортираният по този начин отпадък. От друга страна, жилището ни не е…сметище за депониране на отпадъци. Затова Боби, като един истински ловец на отпадъци (и пазител на природата), пристъпва към следващия етап на своята мисия и се снабдява с още едно съоръжение – шредер за пластмаса. Чистите найлони се смилат през този уред и излизат на талаш, който след това се претопява и се превръща в солидна пластмаса. Рециклиращите предприятия ползват именно такива машини, само че техните са с индустриални размери. Боби казва, че такъв инструмент можем сами да си изобретим с подръчни материали, но ако нямаме неговите инженерни умения, най-добре е да си го закупим. Мечтае един ден да си направи своя работилница с преса, в която да моделира претопената пластмаса и да си прави от нея каквото му е необходимо. Тъй като обича градинарството – на първо място в списъка му е да си изработи саксии и тавички за сеене на разсад – ей така, от пластмасата, която някога е била просто отпадък. Преизползвайки материала, ще произвежда за себе си, на микро ниво, вместо да купува…И ще живее устойчиво.

И все пак, ако наистина ценим красотата, която ни заобикаля, усилията ни не свършват с рециклирането на отпадъците, които произвеждаме. Боби е пример за това как можем да превърнем заварената неугледна картина в изкуство. Един прекрасен следобед, той взима натрошените и захвърлени в гората тухли и плочки, след което намира в храсталаците и железни пръчки от стар порутен строеж наблизо. Почиства боклуците, заровени под купчина от камъни, а самите камъни използва, за да построи барбекю и да нареди спирала, в която посява цветя, билки и дори зеленчуци!

 

Рила олекна с няколко тона боклуци, след мащабна акция по почистване

,

Възможно ли е празненство без пластмаса?

За миг си представихме бъдеще, в което празнуваме хубавите поводи без да замърсяваме планетата за стотици години напред. Оказа се, че не ни е нужна машина на времето, за да станем свидетели на това, защото вече се случва у нас! Да, точно така, предстои да ви разкажем за един рожден ден наситен с много забавление, но лишен от пластмаса. Представяме ви Теодор Иванов, отговорен към природата млад човек, който поема предизвикателството да организира парти без да купува нито един продукт в пластмасова опаковка. Защо? Защото пластмасата се разгражда изключително трудно и крие рискове за човешкото здраве и околната среда, заради добавените в нея токсични химикали.

Вдъхновен от активистката Лорън Сингър, която е пример за много хора чрез своя блог за живот без отпадъци, Теодор се впуска с ентусиазъм в предизвикателството. Впечатлен е от факта, че с начина си на живот, Лорън успява да събере отпадъците, които е произвела за последните няколко години… в един буркан. Останалото рециклира, компостира или преизползва. Така се ражда идеята на Тео за рожден ден без отпадъци. Рожден ден, след който нито една опаковка от храна няма да отиде за депониране на сметището! 

Задачата е трудна, но не невъзможна. Необходимо е малко повече време за проучване и обиколка на магазините, както и щипка творчески подход. Предимството е, че щом веднъж открием откъде да се снабдим с нужните продукти, всеки следващ път ще ни бъде по-лесно и ще отнема по-малко време. По време на пазаруването Теодор използва памучни торби за многократна употреба. От ядките, през подправките, до хляба и тестените изделия – всичко закупено е опаковано в хартиени пликове, а сосовете и разядките – в стъклени буркани. Когато е възможно, купува продуктите насипно. Тео е приятно изненадан, че успява да намери краве масло в хартиена опаковка, слава-богу на пазара все още можем да открием разнообразие от български сирена, загънати в хартия и домашни яйца в картон. С вносните сирена изпитва затруднение, но в крайна сметка избира сирене Бри и синьо сирене в алуминиево фолио с картонена опаковка. 

Храната на празненството е сервирана в керамични, стъклени и дървени чинии, купи и чаши. Ползват се метални прибори и метални сламки за многократна употреба. Рожденият ден не може да мине без напитки, но независимо дали са безалкохолни или алкохолни, те са закупени в стъклени бутилки с метални капачки и коркови тапи. Изключени от списъка са всички бутилки с пластмасови дозатори. 

След рождения ден металните и стъклените опаковки са изхвърлени в съответния контейнер за разделно събиране на отпадъци. Същото важи за по-дебелата хартия и картон. Остатъците от храна и тънките хартиени опаковки (както и употребените хартиени салфетки) са компостирани. Voilà, ето така изглежда едно празненство без пластмаса! Изисква търпение и време, но не е чак толкова трудно, нали? Освен това, гостите на Тео са си тръгнали приятно заситени, и то – със здравословна храна.

Ела да почистим заедно в Рила!

Търсим младежи на възраст от 15 до 29 години, които да се включат в обучение на тема “Нулеви отпадъци” и опазване на околната среда. То ще се проведе в рамките на лятната ни акция по планинско почистване, която ще се състои в Национален парк Рила, в района на хижа Мальовица между 25ти – 29ти август.

 Искаме да провокираме и подкрепим младите хора да са по-активни, по-отговорни, по-свързани с природата! Акцията действа на принципа учене чрез действие – чистейки планините от отпадъци, ние се учим на екологично мислене и природосъобразни практики. Освен активната част на чистенето която също включва преходи в околността и занимания в лагера, ще имате възможност да участвате в обучение и дискусии на тема ефективно управление на отпадъците в посока “нулеви отпадъци”. 

Добре дошли сте да се включите за цялото събитие или за част от него. Организаторите осигуряват вегетарианска храна за всички участници както и всички материали необходими за дейностите на почистването и образователните занимания. Спането е на безплатен палатков лагер около хижата (всеки сам се грижи за екипировката си за палаткуване, има опция за споделяне) или в самата хижа срещу заплащане (всеки участник отговаря за резервацията, ако избере престой в хижата). Няма нужда да сте опитни в планината, стига да сте в добро общо здраве и да имате желание да се включите! Всякакви въпроси за необходима екипировка, възможности за споделено пътуване и организацията на събитието са добре дошли. Всички заявили участие ще получат подробен мейл с детайли.

Събитието е подкрепено от Програма „Политики за младежта в сферата на околната среда” и цели 

включване на повече млади хора от цялата страна в процесите на изграждане на съзнание, активно участие във вземането на решения и създаване на устойчиви практики за опазване на околната среда. 

Това е първото от поредица събития, организирани от ЕС За Земята и Дирекцията на Национален парк Рила по Програмата.

Повече информация може да намерите в събитието:  

За записване в Чистенето. 

Чакаме ви в планината!
Земляните

възвръщаем депозит
,

България се нуждае от депозитна система без повече отлагане

Дългоочакваната в България депозитна система за опаковки от напитки е в опасност

Министерски съвет е на път да гласува предложения за промени в наредбата за отпадъците от опаковки, които предвиждат поставянето из паркове и други оживени обществени места на хиляди малки кошчета и чували на стойки за събиране на пластмасови бутилки. Тази стъпка само ще забави въвеждането на депозитна система – единственият начин за успешно събиране на използваните опаковки от напитки, който се е доказал в над 40 страни по света и вече действа или е в процес на въвеждане в почти всички европейски държави.

Хиляди нови малки кошчета из градските паркове в страната няма да мотивират потребителите много повече от сегашната система. За разлика от тях, обратното приемане на бутилки и кенчета в местата на закупуване срещу възвръщаем депозит ще осигури стимул и достъп и за хората в най-малките населени места с магазин. Държавата може да преустанови повсеместното замърсяване с пластмасови опаковки от напитки като без отлагане въведе депозитна система с доказана икономическа, екологична и социална ефективност.

Цялата документация вижте тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6957

Какво предлагаме
Настояваме да отпаднат промените, касаещи този нов начин на събиране на бутилки чрез малки обществени контейнери, и вместо това отговорните държавни институции да продължат да действат за бързото въвеждане на депозитна система в България, което е напълно осъществимо в рамките на 18 месеца.

Какво можем да направим сега?

Оставете своето мнение под предлаганите законодателни промени в сайта strategy.bg. Коментирането в сайта изисква регистрация – необходимо е да изчакате имейл за потвърждение на профила ви, който може да се забави или да попадне в ‘спам’.

Друг начин е да изпратите своето становище директно до следните имейл адреси на длъжностни лица в Министерски съвет и в Министерство на околната среда и водите, съответно: MS_register[at]government.bg, edno_gishe[at]moew.government.bg и slaleksandrov[at]moew.government.bg. Не пропускайте да поискате входящ номер.

Примерен текст за коментар/становище

Уважаеми госпожи / господа,

Във връзка с публикуваните за обществено обсъждане нормативни промени, касаещи „разделно събиране на бутилки от РЕТ в рамките на съществуващите системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки“ споделям следното становище:

Хиляди нови малки кошчета из градските паркове в страната няма да мотивират потребителите много повече от сегашната система. За разлика от тях, обратното приемане на бутилки и кенчета в местата на закупуване срещу възвръщаем депозит ще осигури стимул и достъп и за хората в най-малките населени места с магазин.

Държавата може да преустанови повсеместното замърсяване с пластмасови опаковки от напитки като без отлагане въведе депозитна система с доказана икономическа, екологична и социална ефективност.

С уважение:

Име, дата, населено място

Уважаеми госпожи / господа,

Обръщам се към Вас във връзка с Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове в областта на отпадъците, публикуван за обществено обсъждане на 08.07.2022г. тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6957 , по-конкретно точката, касаеща „разделно събиране на бутилки от РЕТ в рамките на съществуващите системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки за постигане на целите, заложени в чл. 11 от Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда съобразно изискванията на Директива (ЕС) 2019/904.“

Намирам за тревожно, че включените промени, касаещи разделното събиране на пластмасови бутилки от напитки, представляват отстъпление и са в противоречие с официално обявените по-рано тази година планове за въвеждане на депозитна система за опаковки от напитки в България в най-кратки срокове.

Смятам, че добавянето нов вид контейнери към съществуващата система за разделно събиране, без да се осигурява паричен или друг материален стимул за връщането на опаковките от напитки, няма да доведе до търсения резултат, но ще внесе допълнително объркване сред потребителите и нови предпоставки за замърсяване на градската среда. Освен това по този начин отново ще останат необслужвани малките населени места, където пластмасовите бутилки често са сред основните отпадъци, срещани в нерегламентирани замърсявания, сметища и водоеми.

Призовавам отговорните държавни институции да вземат мерки за бързото въвеждане на депозитна система у нас като единственият начин за качествено събиране на 90% от използваните опаковки от напитки, който се е доказал в над 40 страни по света и вече действа или е в процес на въвеждане в почти всички европейски държави.

С уважение:

Име, дата, населено място

Общините с амбиция да оптимизират събирането на биоотпадъци у нас

В средата на месеца „За Земята” беше домакин на конференцията „Умно управление на отпадъците – предизвикателства и възможности за общините“ в партньорство с Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ). Събитието се проведе на 14 юли в град Хисаря, като част от 57-та Национална асамблея на АСЕКОБ. Участие взеха близо 60 души от общо 100 регистрирани, включително представители от дирекцията по „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ към Министерството на околната среда и водите. Срещата откри зам.-министърът по управление на отпадъците Николай Сиджимов. Представители на общини от цяла България показаха желание и ентусиазъм за работа в посока разделно събиране и намаляване на отпадъците. 

Форумът започна с онлайн включване на живо на един от най-големите европейски експерти по управление на органичните и други битови отпадъци – Енцо Фавоино, от Scuola Agraria del Parco di Monza и  Zero Waste Europe. Той припомни, че остават 18 месеца до въвеждане на европейските задължения за разделно събиране на хранителните и зелените отпадъци и сподели своя опит в това отношение. Според Фавоино събирането на биоотпаците от прага на дома постига значително по-голям успех в сравнение със събирането чрез улични контейнери. Като пример за това послужи Каталуния, автономна област в Испания със седем милиона население, приблизително колкото е населението на България. Там от прага на дома се събират  над 112 кг биоотпадъци годишно на жител спрямо 42 кг от контейнери на улицата, предназначени за същия вид отпадък. 

Онлайн презентация на Енцо Фавоино пред участниците в дискусионния форум.

Енцо Фавоино смята, че в България съществува неизползван потенциал по отношение на събирането на биоотпадъци – голямата част от които в момента се смесват с общите битови отпадъци. Налице са механизми, които могат  да променят ситуацията. В най-голяма степен това се отнася до събирането на отпадъци от прага на дома, което работи доказано успешно и в Италия, родната страна на Енцо. Експертът сподели, че в Милано, град приблизително с размерите на София, разделното събиране на хранителните отпадъци от домакинствата се радва на отлични резултати. Пред всяка жилищна сграда има големи контейнери за биоотпадъци според броя домакинства, а във всеки апартамент за събиране на кухненските отпадъци се използва специална кофа с дупки за проветрение с цел да се ограничи максимално възможната миризма. Изключително важно е гражданите да бъдат улеснени в разделното събиране на отпадъци. От ключово значение е добрата информационна кампания. Представителите на общините в България единодушно споделиха, че много често имат нужда от подкрепа именно във връзка с комуникационните си кампании сред гражданите.

След презентацията на Енцо Фавоино присъстващите имаха възможност да зададат своите въпроси към него. Сред запитванията най-голям интерес срещна въпросът за грешките, които да бъдат избегнати при събирането на отпадъци. Енцо посъветва събирането на кухненските отпадъци да се отдели от това на градинските, за да може  хранителните остатъци да се извозват с малки камиони и по-често.

По време на конференцията участниците се разделиха на групи, за да обсъдят предизвикателствата за всяка община и какво е приложимо на местно ниво по отношение на биоотпадъците. Малките по размер общини предвиждат като мярка отделянето на сухия от мокрия отпадък и раздаване на индивидуални съдове за компостиране за еднофамилните сгради. Техен приоритет ще бъде и работа с ромските общности.

Дискусии по групи с цел обсъждане на проблеми и търсене на решения в посока събиране на биоотпадъци.

При средни общини се наблюдава проблем с нерегламентираното струпване на отпадъци около контейнерите – строителни материали, гуми, дрехи. Липсва добра комуникационна стратегия на национално ниво, затова е нужно повече медийно присъствие, партньорства с частни фирми, бонуси за гражданите и въвеждане на такса смет на база количество отпадък. 

Недостиг на инфраструктура за третиране на отпадък и недостатъчно високи изисквания относно броя и местоположението на съдовете за разделно събиране са сред основните проблеми на големите общини. Необходими са повече контролни правомощия на общините, които общинските наредби в момента не позволяват. Понастоящем общините нямат право да искат информация от фирмите за разделно предадените от тях отпадъци. Решения във връзка с разделното събиране представителите на големи общини виждат във финансиране на инфраструктура, мащабни информационни кампании, прецизиране на наредбите на общинско ниво и повече инспектори, извършващи контрол. 

Сред присъстващите на конференцията беше Даниела Борисова, управител на общинско дружество Екоресурс Харманли” и еколог с дългогодишна практика. В момента тя отговаря за управлението на отпадъци в региона на Харманли и е ръководи работата на сепариращата и компостиращата инсталация и на регионалното депо. Даниела сподели, че нейният екип провежда кампании за повишаване на екологичната култура няколко пъти в годината. Кампаниите на Общинско дружество Екоресурс с деца са насочени най-вече към учениците и са придружени от игри, презентации и засаждане на дръвчета. До края на тази година предстоят още кампании за ученици с цел да представят новата компостираща инсталация в Харманли. Регионът вече може да се похвали с два мобилни центъра за разделно събиране на отпадъци от домакинствата. Гражданите биват стимулирани с безплатен компост, книжки и други бонуси за проявеното желание и активност. 

Във втората част на форума обменихме добри примери за разделно събиране на отпадъци. Гост-лектор от Румъния бе Золтан Пастай от EcoBihor, който се включи дистанционно в конференцията, за да сподели иновативни практики. Почерпихме знания и от опита на местно ниво. Представители на община Бургас и община Свиленград разказаха за работещите решения, които те самите прилагат. 

Презентация на Весна Балтина, зам.-кмет на община Бургас.

Място за дискусии бе отредено на такса битови отпадъци според количеството. Алтернативни подходи и методи по темата споделиха Михаил Бъчваров, старши консултант в Deloitte Audit ООД и Десислава Стойкова, юрист в НСОРБ. В края на конференцията, Евгения Ташева от ЕС За Земята”, представи на присъстващите цифрови решения за моделиране на управлението на битовите отпадъци на местно ниво като например калкулатора за спестени средства от управление на отпадъците, както и набор от модели под формата на електронни таблици, позволяващи оптимизация на разходите и резултатите от управлението на отпадъците. Тези решения са част от пакета с помощни инструменти  за местни власти, решили да се сертифицират като общини с нулеви отпадъци.

Дискусионният форум, „Умно управление на отпадъците – предизвикателства и възможности за общините“, приключи с обещания за нови срещи и желание за сътрудничество и съвместна работа в бъдеще. Представители на малки, средни и големи общини от цяла България не само споделиха своите проблеми с управлението на отпадъци, но и показаха готовност за оптимизация на процесите с цел постигане на по-добри резултати.

Подготвихме за вас видео от конференцията.

 

 

,

Решения за по-чисти общини, предлага дискусионният форум за умно управление на отпадъци в Хисаря

Събитието „Умно управление на отпадъците – предизвикателства и възможности за общините“ ще се проведе на 14 юли в град Хисаря като част от 57-та Национална асамблея на Асоциация на еколозите от общините в България (АСЕКОБ).

По време на форума ще се обсъдят актуални проблеми, но и ще се търсят работещи решения за по-чисти общини. На фокус ще бъдат добрите примери за иновативни практики от България и Европа. Ще имаме възможност да разговаряме с Енцо Фавоино – един от най-големите европейски експерти по управление на отпадъците, който ще сподели дългогодишния си опит в разделното събиране, рециклиране и компостиране.

Предвидени са групови дискусии и обмен на бизнес идеи. Внимание ще обърнем на темите, свързани с такса „битови отпадъци” на база количество, разделно събиране на хранителни отпадъци и цифрови решения за моделиране на управлението на битовите отпадъци на местно ниво. Пълната програма можете да откриете в споделения файл.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

, ,

Жители на община Стара Загора излизат на протест за чист въздух и здраве

Старт на процедурите за изграждане на завод за третиране на отпадъци чрез пиролиза в землището на село Ракитница край Стара Загора се кани да гласува на 30 юни Общинският съвет на града. Скъпоструващата експериментална технология е потенциално замърсяваща. В отговор, активни хора от региона се събират на протест пред кметството на с. Ракитница два дни по-рано – във вторник, 28 юни, 18:00. 

Жители на Стара Загора и селата Ракитница, Арнаутито, Кирилово, Богомилово, Калояновец се опасяват, че при промотираният от общината процес пиролиза ще се третират смесени отпадъци, пластмаса, гуми и други, което крие опасност за чистотата на въздуха, създава риск за здравето на хората и за околната среда от потенциално замърсяване с диоксини и фурани, живак и други тежки метали. [1] 

„Използването на пиролиза не решава проблема с отпадъците на Стара Загора и не е свързано с цялостна стратегия, предложението противоречи на йерархията за управление на отпадъци. Технологията не се използва за смесени битови отпадъци и би могло да обвърже дългосрочно общината със скъп и потенциално опасен за здравето проект.“, казва Ивайло Хлебаров от екип „Чист въздух“ на „За Земята“. 

Предложението на инвеститора включва постигане на капацитет от 120 хиляди тона отпадъци на година, което е две трети от капацитета на предложения инсинератор за столицата. За сравнение, Община Стара Загора генерира 54 хил. т. отпадъци на година [2], които не са достатъчни за икономически ефективен мащаб на проекта. Това означава, че неминуемо ще се използват отпадъци от други общини и/или внос от чужбина.

Основният довод на Общината е запълване на първата клетка на регионалното депо на 75% и новата цел на ЕС за депониране на едва 10% на отпадъците до 2035 година. Търсенето на решение единствено в скъпи технологични проекти за третиране на смесените битови отпадъци е по-скъпо и не толкова успешно, колкото следването на дългосрочна стратегия за разделяне на полезните материали в отпадъците още при източника и минимизиране на отпадъците, които се изхвърлят смесено.

От „За Земята“ припомняме, че от 2017 г. функционира  нова Регионална система за управление на отпадъците в регион Стара Загора, изградена с европейски средства на стойност над 52 млн. лв. с включени регионално депо за неопасни отпадъци, център за рециклиране и компостираща инсталация. В проекта е заложена цел до 2020 г. процентът рециклиран отпадък в регион Стара Загора да бъде 53%. 

„Преди предприемането на такава сериозна и потенциално опасна стъпка, Община Стара Загора трябва да направи подробен план и разчет на сметките как ще постигне новите цели на ЕС за рециклиране и разделно събиране на биологични отпадъци.“, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.

Община Стара Загора организира две обществени обсъждания, в които бъдещият инвеститор представи проекта си. Тези обсъждания, както стана ясно, не бяха част от процедура, а според твърденията на община Стара Загора – проучване на общественото мнение. Освен презентация в полза на проекта, не беше предоставена повече информация, вместо това, 4 месеца по-късно, кметът Живко Тодоров излиза с предложение за зелена светлина за процедурите. [3]

От „За Земята“ поставяме следните въпроси на Община Стара Загора, за които липсва публична информация: 

  • Откъде ще се захранва инсталацията, какви са в момента количествата битов отпадък в Община Стара Загора и колко от тях не се рециклират? 
  • Каква част от битовите отпадъци ще идват от общината и каква от други места? Ще се горят ли вносни отпадъци? Колко ще плаща община Стара Загора на инвеститора за тон приет отпадък?
  • Какви стъпки ще предприеме Община Стара Загора да изпълни изискванията за рециклиране – 65% до 2035 г., както и за ?
  • Общината ще поема ли финансови ангажименти към инвеститора и за какъв период?

 

Бележки: 

[1] Пиролизата е високотемпературна технология за третиране на отпадъци, която създава газ, твърди и течни остатъчни материали. 

Отделеният газ след това се изгаря, отделяйки опасни замърсители — диоксини и фурани, живак и други тежки метали, серен диоксид, прахови частици  и други, както и токсични замърсители в пепелта и замърсени води. 

Много от тези замърсители са канцерогенни и застрашават здравето на хората, дори да са в малки концентрации. 

Правени са изследвания в експериментално съоръжение за пиролиза в южна Калифорния, което е показало наличието на повече диоксини, летливи органични съединения,азотен оксид и прахови частици. 

[2] Източник – Програмата за управление на отпадъци 2021-2028 на община Стара Загора

[3]  https://zaistinata.com/инвеститор-от-бургас-иска-да-строи-и/

24-тото високопланинско почистване на екологично сдружение „За Земята“ ще се проведе в парк Странджа

Тази година традиционната инициатива, организирана от Екологично сдружение „За Земята“, ще започне с почистване на природен парк Странджа. Тя ще се проведе между 29 април и 2 май 2022 г. и няма да събира дарения, защото организаторите препоръчват те да бъдат насочени към инициативите за подпомагане на бежанците от войната в Украйна.

Чистенето ще е съсредоточено в местност Петрова нива, където ще се намира палатковият лагер на доброволците. Ще има лъчове за почистване към село Стоилово, село Заберново и местност тракийски лагер. С пълната програма по дни можете да се запознаете на Фейсбук събитието „Почистване на природен парк Странджа“. От „За Земята“ е осигурена биологично чиста храна, места за палаткуване и работни материали за участниците. Също ще се състои среща с администрацията на природен парк Странджа, които ще разкажат за работата си и проблемите, които срещат. Доброволците ще имат възможност да опознаят голямото биоразнообразие в най-добрия сезон за посещение на Странджа — пролетта.

През изминалите 23 години почиствания на защитените територии, организирани от „За Земята“ са осъществявани в 3-те Национални парка Рила, Пирин, Централен Балкан, както в Природните паркове Странджа, Българка и в Западни Родопи. Чистенето през 2022 г. си постави за мисия да достигне до повече местни хора и ги въвлече в инициативата, а също и да популяризира красотата на природата в Странджа. „То е възможност да поставим въпроса с опазването на един от най-красивите краища на България, който е жертва на голямо замърсяване и незаконен дърводобив.“, подчертава организаторът Ясмина Иванова.

В партньорство с община Малко Търново е организирано и извозването на събраните боклуци до депа или центрове за рециклиране в региона. “Заедно изграждаме нова планинарска култура в българските планини —да не оставяш боклук след себе си, а да го прибираш в раницата, както и послание за отговорно стопанисване на хижите спрямо боклука. Това е нашата мисия, която следваме и популяризираме вече 23 години. За това време през Чистенията са преминали хиляди хора, които сега са посланици на кампанията. Продължаваме напред за чисти планини!” коментират от За Земята.

История на високопланинските почиствания на „За Земята“

Кампанията „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати от националните паркове в България над 120 тона отпадъци.

“Дългосрочната идея е не само да почистим замърсените терени и да отстраним сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към природата. Приканваме всеки гост на планината да прибира създадения от него отпадък обратно в раницата си (опаковки, празни буркани, бутилки и т.н.), да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, като така генерира по-малко боклуци. Обсъждаме стратегии за опазването на планините с парковите дирекции. Инициативата ни има резултат, защото откриваме все по-малко отпадъци в националните паркове. Това, което предстои, е да приложим стратегията Нулеви отпадъци  към защитените територии в България, което включва работа с хижари, националните паркове за премахване изцяло на пластмасата, изграждането на компостери и други.  Целта ни да изградим устойчиво екологично развитие на хижите и да достигнем до повече хора с призива да възприемат отговорно отношение към природата и планината, за да можем един ден ние Чистачите да нямаме работа“ – споделят организаторите.

данък пластмаса
,

15 организации с искане за премахване на пластмасовите бутилки с вода от парламента

Български бизнеси, неправителствени организации, блогъри и индивиди се обединиха за премахване на бутилираната вода от парламента 

Замърсяването с пластмаса за еднократна употреба е наболял проблем, който се задълбочава с всеки час. Един милион пластмасови бутилки с вода се продават всяка минута по света, а за производството на една от тях са нужни 3 литра вода и 250 грама петрол. 91% след това не се рециклират. Изследване на БАН доказа, че всеки ден само в Черно море се вливат по 3 тона пластмасови отпадъци. Още по-тревожно е и откритието, направено наскоро от холандски учени, за наличието на микропластмаси в човешката кръв.

На европейско ниво се предвиждат различни мерки за справянето с проблема като Директива (EC) (EU) 2019/904 — относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, транспонирана и в България. Парламентът на Великобритания премахна пластмасата за еднократна употреба на територията си, включително и пластмасовите бутилки още през 2018 г. През 2020 г. администрацията на Ню Йорк спря използването на напитки в бутилки за еднократна употреба, като кметът забрани и продажбата им в парковете в града. 

“Вярваме, че с малка стъпка като замяна на бутилираната вода с бутилки за многократна употреба и машини за филтриране на питейната вода на територията на Народното събрание, институцията не само ще допринесе за ограничаване на замърсяването с пластмаса за еднократна употреба, но и ще даде нужния пример както на обществото ни, така и на всички институции на територията на България. Също така това действие би съкратило разходите на Народното събрание в дългосрочен план.” – споделят инициаторите на писмото, изпратено до председателя на Народното събрание – Никола Минчев и до Комисията по околна сред.

Писмото беше подписано от 14 неправителствени и бизнес организации, блогъри и хора, занимаващи се с инициативи за намаляване на отпадъците и живот без отпадъци в България, част от движение “Нулеви отпадъци”. През последните години обединението организира редица събития и информационни кампании за борба с еднократната пластмаса и други опаковки, които продължават да са основен замърсител на околната среда. 

Списъкът на подкрепилите искането нараства като към момента подкрепа заявяват:

Zero Waste Sofia – блог и общност за устойчив начин на живот

Основа – съветник за устойчив бизнес 

Eco Switch – онлайн магазин и вдъхновител за живот с по-малко пластмаса

Station zero – магазин с нулев отпадък  

Екологично сдружение “За Земята”

Грийнпийс България

Умна раница – инициатива за отговорно планинарство

Thrift Sheep – блог и подкаст за екологичен начин на живот

Фондация “Екологичен манифест – МанЕко”

ZERA – решения за нулеви отпадъци и многократна употреба

Сдружение „Свят на бъдещето“ – организация с фокус върху екологичното образование за деца и младежи

Green Revolucia – онлайн платформа за устойчиви продукти за дома, работилници за начин на живот с нулев отпадък, консултантски услуги за намаляване на отпадъците

Ателие Трион – студио за преизползване и трансформиране на отпадъчни материали 

WIND2WIN – инициатива за по-чисто Черно море

Институт Кръгова Икономика

Фондация Корен