Търси в ресурсите
,

Има нещо гнило в биомасата

Автор: Димитър Събев
Текстът е публикуван с разрешението на Бодил

Как да изпълним европейските цели за зелена енергия, докато изсичаме горите, изгаряме отпадъците на богатия свят и щедро субсидираме обръчите от фирми? 

Близо 73 млн. лв. е субсидията, която ще получат за година производителите на електричество от биомаса – четем в решение на Комисията за енергийно и водно регулиране от юли 2020 г. Тази сума представлява разликата между пазарните цени на електроенергията и преференциалните цени, по които Националната електрическа компания изкупува тока от биомаса. КЕВР е доста щедра: общата субсидия за централи на биомаса е 55% от тази за вятърни паркове, а произведеното електричество – само 22%.

Но това е само ордьовър. Според проекта за национална енергийна стратегия на Министерството на енергетиката, очаква се до 2025 г. капацитетът за производство на електроенергия от биомаса да се увеличи със 150 до 170 мегавата, а произведеното електричество да нарасне с 400%. Измерено в пари, при сегашната структура на цените, това означава нов енергиен подсектор с приходи от половин милиард лева, от които 360 млн. лв. субсидии.

Тези несъразмерни субсидии будят тревоги в страна с висока енергийна бедност като България. Но цялата история е още по-стряскаща и включва мощен стимул за изсичане на гори и контролиран от мафията внос на отпадъци. Стотици милиони лева публични средства ще отидат при енергийни олигарси. Всичко това се прави уж в името на „зеленото бъдеще“ – а ефектът ще е ръст на въглеродните емисии. Ще се увеличат и емисиите на отровни съединения, допринасящи за високата смъртност сред българите.

Уроците на Потьомкин

„Биомаса“ е събирателен термин за органичен материал, извлечен от дървесина и други растения, както и отпадъци от селското стопанство и градски органични отпадъци, от който може да се произвеждат течни горива и топлинна и електрическа енергия. Тази широка дефиниция включва енергийни ресурси с много различен произход и характеристики и сама по себе си е предпоставка за затруднен контрол на екологичните и здравни въздействия.

Европейската комисия приема, че емисиите при изгарянето на биомаса са равни на нула. Логиката е, че въглеродът, изпуснат в атмосферата например при горене на дърва, впоследствие се поглъща от растителността, изникнала на мястото на отсечената. За отпадъците се счита, че ако не бъдат оползотворени (най-често изгорени), те така или иначе ще се разложат на сметищата или по полето и ще изпуснат парникови газове, особено метан.

Така биомасата се превръща в ключов инструмент за постигане на амбициозните климатични цели на ЕС. Според действащата рамка, колкото повече електричество се добива от биомаса, толкова по-нисковъглеродна ще изглежда икономиката на Съюза.

Има само един проблем и той е, че емисиите от изгарянето на биомаса далеч не са нулеви. Всъщност, те са дори по-високи (с 50%) по сравнение с изгарянето на въглища. Според актуални изследвания, ще са нужни десетилетия, преди въглеродът, изпуснат залпово при изгарянето на растителност и боклук, да се „секвестира“ от нови растения. А именно следващите няколко десетилетия се считат за определящи за климатичното ни бъдеще.

Тенденции в добива на обла дървесина (плътната линия), използването на дървесна биомаса в промишлеността и енергетиката (тъмната пунктирна линия) и погълнатият от горите въглерод (светлата пунктирна линия). Според изследването на PFPI, паралелно с ръста на използването на биомаса в България намалява количеството на улавяния от горите въглерод.

Решението на ЕС да заложи на биомасата като алтернатива на изкопаемите горива среща остра съпротива от природозащитници и привърженици на кръговата икономика. Научни институти и НПО са образували съдебни дела срещу новата европейска директива за възобновяемата енергия от 2018 г. (известна като RED II), която урежда ползването на биомаса.

В текста на RED II многократно се изтъква, че биомасата не трябва да се добива и изгаря по неустойчив начин. Самият факт, че документ от подобен ранг отделя толкова внимание на този проблем говори, че изкривяванията при употребата на биомаса са масови. „Мрежа от думи“ е оценката на критични учени за същността на директивата. Други говорят за „Потьомкински стил“ – на името на руския граф, поставил лъскави декори по главните улици на селата, откъдето трябвало да мине каляската на императрицата.

Тройна печалба

Според екологични и правозащитни организации, натискът върху горските екосистеми в Европа рязко е нараснал, след като преди няколко години биомасата бе възприета като безвредна алтернатива на въглищата. Сателитни наблюдения говорят за стряскащо 69% увеличение на добитата биомаса от горите на ЕС в периода 2016–2018 г. спрямо периода 2011–2015 г., като експлоатираните площи в същото време са нараснали с 49%. Това залпово покачване на дърводобива се обяснява именно с енергийната стратегия на ЕС.

В България, въздействието върху горите заради събиране на биомаса за производство на енергия тепърва се усилва. Засега по-широко разпространение има производството на енергия чрез изгаряне на отпадъци – български и вносни. На графиката долу е показана динамиката на вноса на отпадъци от ЕС в България. През 2018 г., откогато са най-новите данни на Евростат, сме внесли над 150 000 тона европейски отпадъци, като главни доставчици са Италия (59 хил. т) и Великобритания (45 хил. т). За последните пет години, вносът на отпадъци в България е скочил със 125%.

Съдбата на този и на част от българския „боклук“ е да бъде изгорен, на първо място в циментовите заводи като тези в Девня, Златна Панега, край Пловдив и на други места.

Но има и други апетити за отпадъци, включително под формата на биомаса. Става дума за „Сейшелската въглищна империя“, според полушеговитото определение на „Грийнпийс“ – България. Това е специфична група от ТЕЦ, въглищни мини и топлофикации на областни градове, която вижда в изгарянето на отпадъци и растителна биомаса хитър начин да удължи живота на морално остарелите си мощности.

Ползите за горивните инсталации от изгарянето на отпадъци са най-малко три: 1) те получават пари от контрагенти, искащи да се отърват от някакъв боклук (запознати твърдят, че европейски „доставчици“ плащат по 100 евро на тон); 2) получават безплатно гориво за производствените си процеси; 3) спестяват си част от квотите за емисии – нали ЕС приема, че изгарянето на биомасата има нулев въглероден ефект.

В добавка, преминаването към „био“ гориво носи имиджови ползи и може да смекчи отрицателната нагласа в обществото към въпросната „Империя“.

Как Сейшелската въглищна империя стана био?     

Да припомним, тя включва около 15 предприятия, всяко от които има пряка или косвена връзка с Христо Ковачки, а парите за приватизацията навремето са осигурени или от ПИБ, или от фалиралата КТБ. Топлофикациите в Русе, Сливен, Плевен, Велико Търново, Бургас, Габрово, Перник, Враца, няколко въглищни мини, ТЕЦ „Бобов дол“ и „Брикел“ в Гълъбово, през 2009 г. бяха прехвърлени във фирми, регистрирани на Сейшелските острови. През 2014 г. с опитите за приемане на закон, регулиращ дейността на офшорните фирми в България, тези уж независими Сейшелски дружества вкупом се „продадоха“ на новоосновани кухи фирми, регистрирани във Великобритания и Кипър.

Най-заинтересовани от изгарянето на отпадъци и растителна биомаса в България са именно фирмите от тази „Империя“. Кой каза, че корпоративното планиране е отживелица? Всички тези дружества през последните години правят опити да включат „био“ компонент в горивото си. Най-зрелищен е случаят с ТЕЦ „Бобов дол“, където след двегодишни съдебни битки „Грийнпийс“ – България разкриха кореспонденция между Министерството на околната среда и водите и ръководството на централата за „експериментално“ изгаряне на до 500 хил. тона отпадъци в срок от 6 месеца.

Дори да повярваме на официалното изявление на ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“, че реално изгорените отпадъци били „само“ 80 000 тона, експериментът е бил наистина мащабен: 80 хиляди тона е повече от боклука, който град като Пловдив създава за половин година. Междувременно топлофикацията в Сливен получи не експериментално, а редовно разрешение за горене на отпадъци – независимо че според ръководството на компанията тя нямало да гори боклук, а само „биогорива“.

В редица случаи, решителният отпор на местните жители не позволява на Въглищната империя да мине на „био“. Така се случи например с топлофикациите в Русе и Перник и с ТЕЦ „Брикел“. През август 2020 г. „Брикел“ официално оттеглиха инвестиционно намерение за заместване на част от горивото си с отпадъци – но продължават да настояват да изгарят растителна биомаса, както и нефтошисти: по 1500 тона в денонощие.

Това е общата стратегия на тази сенчеста структура: първоначалният анонс е в котлите на старите централи да се горят общински и вносни битови отпадъци. Но ако обществеността се възпротиви, има и план „Б“: вместо градски боклук, да се ползва биомаса от дървесни и селскостопански отпадъци. А е всеизвестно, че покрай сухото може да изгори и мокрото.

Но защо просто не им позволим да го направят открито?

Защо пък да не я горим?

При всички основателни критики срещу изгарянето на биомаса, включително под формата на отпадъци, в някои ситуации това е най-добрата налична възможност. Да не забравяме, че използването на биомаса като гориво е толкова старо, колкото и човекът. В същото време, има куп „гнили“ моменти в използването на биомаса в днешен български контекст.

Първо, ако не се осъществи с подходящата технология и в контролиран режим, изгарянето на биомаса се превръща в източник на болестотворни отрови. Става дума за канцерогенни, т.е. причиняващи рак съединения. „Обикновеният боклук, който е смес от биологични и технически материали, не е предвиден за безвредно изгаряне“, обобщават световноизвестните експерти Майкъл Браунгарт и Уилям Макдона.

Можем ли да вярваме, че бизнес, който зад гърба на обществото гори „експериментално“ десетки хиляди тонове боклук, ще осигури нужната технология и експлоатация? Което ни насочва към втория гнил момент: биомасата и особено битовите отпадъци често се доставят от престъпни структури, които търсят „партньори“ в държавните институции, за да осъществят незаконната си дейност.

Според италианския разследващ журналист Антонио Перголици, мафията е основният играч, който посредничи при вноса на отпадъци от Италия (най-вече от областта Ломбардия) за изгаряне в България. Перголици говори за „порочно съвпадение на интересите на двете страни“: в Италия се е натрупало голямо количество отпадъци, чакащи да бъдат третирани – което там е твърде скъпо, има и строг контрол за произхода на боклука.

Затова те се транспортират – според Перголици, с темп 1-2 тира дневно – към България. Малко е далеч, но у нас и цените, и контролът са по-скромни. България, от своя страна, по този начин иска да покаже на Брюксел напредък по отношение на оползотворяването на отпадъците и зелената енергия.

Други виждат най-вредния ефект от използването в промишлен мащаб на биомаса в енергетиката в натиска върху горските екосистеми. Вече бяха цитирани многозначителни данни за Европа. В България през 2018 г. беше приет Национален план за действие за енергия от горска биомаса, с хоризонт до 2027 г. Според този документ, за нуждите на енергетиката у нас може да се събират по 3-4 млн. куб.м. биомаса годишно – което съответства на 50% от сегашния дърводобив. Близо до ума е, че за производство на енергия е по-удобно да се използват цели дървета, вместо вършина и клони. Без строг контрол, „био“ електроцентралите ще увеличат незаконния дърводобив и обезлесяването.

Четвърти фактор, който ни кара да сме недоверчиви към използването на биомаса в енергетиката, е, че според налагащия се подход на кръговата икономика, отпадъците на практика са „хранителни вещества“ в социалния метаболизъм. Биомасата може да има далеч по-полезна употреба, отколкото да се изгаря. Горенето на боклук е пилеене на пари.

Пето, но не последно – хората просто не искат. Те асоциират изгарянето на боклука със замърсяване на въздуха и болестотворна среда в градовете, както и със сенчест бизнес. Социологически изследвания ясно показват, че българите не одобряват вноса на отпадъци за изгаряне в страната. Правителството трябва да положи наистина много усилия, преди населението да повярва в обществения интерес при управлението на отпадъците.

Много „маса“ – малко „био“ 

От разменената кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“ ясно се вижда, че по съдържание на вещества като кадмий, живак, олово и други подобни, горивото от отпадъци по нищо не отстъпва на въглищата. Перверзно е, но е факт: това мръсно гориво се представя пред обществеността като „зелено“ и начин за опазване на климата – и затова енергията от него ни излиза 3-4 пъти по-скъпо, отколкото е пазарната цена.

В същото време, не може да не направим паралел между щедрите цени, определени от КЕВР, планираното 400% увеличение на произвежданата електроенергия от биомаса – и институционалния комфорт за „Сейшелската империя“, осигуряван от министерства, регулатори, държавни агенции, а най-вече от прокуратура и съд. Ако свържем парчетата от пъзела, ще видим, че енергетиката от биомаса в България се превръща в черна каса, в която вече се вкарват десетки – а скоро и стотици милиони лева публични средства.

Докато нейде из министерствата някой попълва отчети до Брюксел как България преизпълнява целите си по „зелената енергия“, дръзки активисти успяха да проникнат зад високите стени на „Сейшелските“ централи. Фотографиите им доказват, че зад Потьомкинските паравани от слама за горене надничат познатите бали с пакетиран битов боклук, преминал през слабо или никакво разделно събиране.

Добрата новина е, че гражданите са загрижени и все по-склонни да се организират, за да защитят своите интереси: отрязване на достъпа на сенчестия бизнес до публични средства, пълноценни гори, модерно управление на отпадъци и въздух за дишане.

Официална информация за тези, които считат, че изгарянето на отпадъци (RDF) е безвредно

Статията е написана с финансовата подкрепа на ЕС “За Земята”

Основни източници:

Mary Booth, Ben Mitchell. 2020. Paper Tiger. Why the EU’s RED II biomass sustainability criteria fail forests and the climate. Partnership for Policy Integrity. http://eubiomasscase.org/wp-content/uploads/2020/07/RED-II-biomass-Paper-Tiger-July-6-2020.pdf

National Resources Defense Council. 2019. Burnout: EU clean energy subsidies lead to forest destruction. Issue Paper. https://www.nrdc.org/sites/default/files/burnout-eu-clean-energy-policies-forest-destruction-ip.pdf

Duncan Brack, James Hewitt, Tina Marie Marchand. 2018. Woody Biomass for Power and Heat. Demand and Supply in selected EU member states. Chatham House. https://www.chathamhouse.org/sites/default/files/publications/research/2018-06-07-woody-biomass-power-heat-eu-brack-hewitt-marchand.pdf

Partnership for Policy Integrity. Carbon emissions from burning biomass for energy. https://www.pfpi.net/wp-content/uploads/2011/04/PFPI-biomass-carbon-accounting-overview_April.pdf

Майкъл Браунгарт, Уилям Макдона. 2009. От люлка до люлка. Да преосмислим начина, по който произвеждаме. Изд. „Книжен тигър“, София.    

Министерство на енергетиката. Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Проект. https://www.nrdc.org/media/2019/191120#:~:text=More%20than%20half%20the%20biomass,by%20Belgium%20and%20the%20U.K.&text=The%20U.K.%20also%20spends%20the,unit%20of%20biomass%20energy%20generated

Национален план за действие за енергия от горска биомаса 2018 – 2027 г. http://www.iag.bg/data/docs/Nacionalen_plan_za_deystvie_za_energiya_ot_gorska_biomasa_2018_-_2023.pdf

„Грийнпийс“ – България     . 2018. Финансовите мини. Сенчести банкови интереси в българския въгледобив източват публични фондове, унищожават хиляди човешки съдби и замърсяват тежко околната среда. Greenpeace, София.  https://www.greenpeace.org/static/planet4-bulgaria-stateless/2019/03/a67552f0-the_financial_mines_short.pdf

„Грийнпийс“ – България     . „Разкрита е тайната кореспонденция, благодарение на която ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря хиляди тонове отпадъци“. 13 октомври 2020 г. https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/4710/razkrita-taina-korespondentsiya-tec-bobov-dol-izgaryane-otpadutsi/?fbclid=IwAR0pr5__B1Flj3dtObkWvqdLMAhFjsHsapGC_89gwBveWx6ZeiYX2EgtpeE

Иглика Филипова. „Повелителят на отпадъците. Централите на Христо Ковачки масово заместват въглищата с RDF и биомаса.“ Капитал, 21 юни 2019 г. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/06/21/3927820_poveliteliat_na_otpaducite/

Димитър Събев. „Боклукът – начин на употреба“. Bodil.bg, 10 април 2020. https://bodil.bg/2020/04/10/waste-burners/

 

Преглед на 2020 с поглед към 2021

Изминалата 2020 беше динамична и предизвикателна за кампания Нулеви отпадъци. През цялата година основният фокус беше еднократната пластмаса като продукт, който не само замърсява природата, но и влиза в телата ни с водата и храната, причинявайки редица здравословни проблеми 

С ръка на сърце можем да кажем, че интересът към замърсяването с пластмаса се развива лавинообразно. Редица известни личности се присъединиха и подкрепиха каузата активно, което помогна решенията достигнат до повече хора. 

Както изследването, проведено в началото на 2020 показа, българите осъзнават проблема с еднократната пластмаса и искат бързи, ефективни и амбициозни мерки. За съжаление обаче, възможните решения като опаковките за многократна употреба и депозитните системи все още не са известни. 

Опасностите от замърсяването с еднократна пластмаса и въздействието им върху почти всяка сфера от живота ни бяха представени в Атлас на пластмасите 2020, който “За Земята” публикува на български. В поредица от 7 публикации на популярен език екип “Нулеви отпадъци” разказа повече за проблема и неговите решения и също така започна подписка в партньорство с “Грийнпийс-България”, в която българите настояват за амбициозни мерки. Както е известно, от юли 2021 редица стоки от еднократна пластмаса излизат от употреба в Европейския съюз. От националните правителства зависи да обогатят законодателството и да го направят по-всеобхватно и с по-високи цели. Тази кампания продължава и през 2021 като натискът върху институциите трябва да бъде в посока въвеждане на депозитни системи и прекратяване на употребата на чаши за еднократна употреба в детските градини и учебните заведения. 

Изключително цветни, разнообразни и популярни бяха кампаниите “Юли без пластмаса” и “Декември без отпадъци”, които реализирахме с нашите партньори — освен “Грийнпийс” – България, също Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, Основа, ZERA,WIND2WIN, Ателие Трион, Plastic Free Coffee Lovers, Smart Business Vision, Station Zero, Thrift Sheep, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Zero Hero, Сдружение “Свят на бъдещето”, Фондация ManEco, Tierra Verde България, Eco Switch, Фондация Корен, Градско градинарство, Surfrider Foundation Sofia, Сдружение Горичка, Фондация за биологично земеделие „Биоселена“ и GoBio като медиен партньор. 25те български организации се заехме да подготвим ценни съвети за това как да направим лятото и празниците ни с нулев отпечатък върху околната среда.

Конкретни пластмасови продукти “заслужиха” да бъдат фокус на кампанията през 2020, защото сами по себе си се превърнаха в екологично бедствие. Познахте, става дума за маските за еднократна употреба. Почти всяка седмица имахме участия в медиите, посветени на тях. За съжаление, все още битува мнението, че еднократната употреба е много по-хигиенична и за предпочитане, пред персоналната. Въпреки че редица учени и изследвания доказаха, че правилно използвани, маските за многократна употреба са точно толкова ефикасни. 

Погрешното убеждение за хигиеничността на еднократната употреба е причина да се фокусираме върху още един продукт — чашите в детските градини. За съжаление пандемията от ковирус 19 провокира нов ръст на пластмасови съдове за еднократна употреба. Измамното чувство за чистота създава вредни и опасни митове. Изгражда разрушителни навици у децата, учейки ги да консулират и хвърлят без мисъл за последствията. В краткосрочен план крие и риск за здравето. 

През 2021 ще продължим да настояваме за смели мерки, които да доведат до справяне с еднократната пластмаса — депозитни системи, многократна употреба и изцяло изключване на ненужните опаковки от търговската мрежа. Очаквайте още повече семинари, обучения и подписки, посветени на темата.

Вълна от отпадъци заля и Министерството на околната среда и водите

Снимка: Иван Дончев/„Грийнпийс“ – България

Природозащитници настояха за въвеждане на депозитна система за всички бутилки в България като дългосрочно решение на замърсяването с еднократна пластмаса.Те заявиха позицията си със символична двуметрова вълна от отпадъци, която „заля“ входа на Министерството на околната среда и водите. Демонстрацията е организирана от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ с подкрепата на Wind2Win и Tierra Verde, създали вълната преди година.

Своеобразният протест срещу системното бездействие на институциите се случва скоро след като придошли реки на много места из страната изложиха на показ сериозния проблем с пластмасовите опаковки, които замърсяват всяко селско дере, крайпътна канавка, нестопанисвана земя, както и язовирите у нас.

Един от най-забележителните случаи е „островът“ от отпадъци на река Искър в близост до Своге. Почистването на това плаващо сметище онагледява поговорката „след дъжд – качулка“. Трупаните незнайно колко дълго отпадъци по протежението на реката бяха отмити от придошлите води и намериха „бряг“ на стената на язовир „Своге“. Това наложи спешна среща между институциите, последвана от извънредно отпускане на сумата от 220 000 лв за почистване.

Подобни случки имаше в Бургаско и по река Струма, но почистването им не започна толкова бързо.

„Ситуацията е показателна за трайните недостатъци на действащата система за управление на отпадъците в България и в частност на разделното събиране на пластмасови отпадъци. Веднага след като снимките на острова от пластмаса на река Искър станаха популярни, много от възмутените казаха, че причината е единствено в хората, които хвърлят. Всъщност наблюдаваме как липсата или недостигът на контейнери за разделно събиране водят до ниски нива на рециклиране. А това е предпоставка за нерегламентирано изхвърляне или изгаряне на ценни рециклируеми суровини.“, казва Евгения Ташева от Екологично сдружения „За Земята“.

Преобладаващата част от отпадъците в плаващото сметище по р. Искър са пластмасови бутилки във всякакви размери. Същото се наблюдава и по Дунавските острови, където 80% от отпадъците са пластмасови бутилки[1]. Ситуацията в други големи и малки реки и водоеми из цялата страна е сходна. Имайки предвид, че пластмасовите бутилки от полиетилен терефталат (PET) са един от най-търсените материали за рециклиране, крайно необходимата реформа на системата следва да започне именно от пластмасовите бутилки. Още повече, 

новата европейска директива за ограничаване на еднократните пластмаси, която влиза в сила и у нас от юли 2021 г., задължава производителите да събират обратно 90% от бутилките, които пускат на пазара[2]. 

Решението, прилагано от все повече страни по света, е депозит върху всяка бутилка. Депозитът в случая представлява възстановяема парична сума в замяна на върната празна бутилка в магазин, както е при стъклените бутилки за бира. За да спре замърсяването на природната и градска среда с подобни отпадъци, депозитната система трябва да включва не само един вид стъклени бутилки, но всички размери и видове пластмасови, метални и стъклени опаковки за напитки.

Настояваме Министерството на околната среда и водите да почерпи от опита на над 10 европейски страни [3] и да въведе депозитна система за всички пластмасови бутилки. Това е желанието и на още над деветнадесет хиляди българи, които подкрепиха петицията „Повече море – по-малко пластмаса“ на екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България [4]. Депозитната система се препоръчва и от европейски политици на най-високо ниво като Франс Тимерманс [5], както и в обща позиция на двете най-големи асоциации на производителите на безалкохолни напитки в Европа [6].

Снимка: Иван Дончев/„Грийнпийс“ – България

Предимствата на депозита

– Депозитната система е ясна и лесна за използване: потребителите разбират смисъла на депозита за веднага, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране.

– Депозитите водят до повече рециклиране: по-голямото количество и по-доброто качество на върнатите бутилки позволяват рециклирането им отново в бутилки, което е и едно от изискванията на новата директива за ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, общото ниво на нерегламентирано замърсяване намалява наполовина, а броят неправилно изхвърлени бутилки намалява с 90%.[7]

– Депозитите са справедливи – поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват в сметища и депа или се изгарят в циментови заводи и тецове. Това представлява загуба за икономиката и растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“. Въвеждането на депозитна система не изисква разходи от държавата, а възстановява баланса между отговорността на производителите, потребителите и държавната и местна власт.

– Стимул за по-екологични опаковки – чрез системата за събирането на бутилки, която стимулира хората да ги връщат в магазините, заплащайки депозит, производителите поемат своята отговорност за опаковките, които произвеждат в много по-пълна степен, отколкото чрез цветните контейнери. Което следва да води към постепенното въвеждане на по-добри, по-трайни, годни за повторна употреба, рециклиране или компостиране опаковки.

– Обхватът на депозитните системи постоянно нараства –  такива действат в над 40 региона и държави по света [3], от които 10 са в Европа. До момента нито една от тези държави и региони не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат. В Литва депозитна система е въведена от 2016 г., а на път са още 11 страни и региони в Европа: Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия, Румъния, Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и дори Турция. 

 

Бележки

[1] Анализ на замърсеността на Дунавските острови, попадащи на територията на

област Русе, с твърди отпадъци: https://td-prista.org/files/Analiz_otpadaci.pdf

[2]  Чл. 9, ал. 1б от Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда:  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019L0904&from=EN 

[3] https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2020/12/GDB-2020-European-Chapter.pdf 

[4] https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1 

[5] [https://www.plasticsoupfoundation.org/en/2018/03/european-commissioner-frans-timmermans-reaction-on-dutch-deposit-scheme-postpone/ ]

[6] https://www.unesda.eu/wp-content/uploads/2020/09/UNESDA-EFBW-joint-paper-DRS.pdf 

[7] https://tfn.scot/news/deposit-return-scheme-could-reduce-plastic-litter-by-90 

,

Кой ще вземе милионите за спорния инсинератор в София?

Въпреки недоволството на софиянци от проекта общинската „Топлофикация София“ обяви търг за внушителната сума, без да се съобразява с факта, че създава един изключително скъп източник на замърсяване във вече мръсния ни град. Столична община явно е твърдо решена да има завод за изгаряне на отпадъци в центъра на стойност 350 млн. лв. с ДДС след по-малко от две години. Можете да видите извънредния Facebook лайв на „За Земята“ от вчера по темата тук.

Повече от любопитен е фактът, че е предвидено мегасъоръжението да изгаря 180 хил. тона годишно, но Столичното предприятие за третиране на отпадъци генерира много по-малко. Отчетите показват, че произведеният RDF не надвишава 61 хил. тона. годишно и остава въпросът откъде ще дойде разликата. Остава и въпросът заводът за отпадъци на Садината, за който се дадоха още 300 милиона защо работи толкова неефективно спрямо рециклирането.

Столичната община доведе до финалния праг идея на повече от десет години, която е технически, морално и идейно остаряла. Освен това затвърди традицията да взема решения непрозрачно, докато вниманието на обществото е привлечено от нещо друго или сме под карантина. Наближаването на изборите със сигурност са още една причина администрацията да се разбърза. Едва ли е случайно, че срокът за подаване на оферти е малко над два месеца – до 15 март.
Припомняме, че в момента част от отпадъците на София се изгарят в топлоелектроцентрали, свързани с бизнесмена Христо Ковачки — ТЕЦ „Сливен“ и ТЕЦ „Бобов дол“.

Междувременно редица градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък. Това не накара Столична община да отстъпи, напротив, тя вкарва града в огромен дълг: от пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

“За Земята” спечели делото срещу доклада по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) и Върховният административен съд върна делото за преразглеждане, което означава, че финално одобрен доклад все още няма. Въпреки това Столична община пусна търга.

Хората, които живеят в близост, бяха първите, които се противопоставиха в съда на проекта, но загубиха делото срещу довода, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея. В продължение на две години “За Земята”, с помощта на програма “Достъп до информация”, водеха дело, за да получат гражданите достъп до пълната документация за строящия се завод, най-вече финансовите параметри. Делото беше спечелено, но документите продължават да се крият от общината. В крайна сметка Върховния административен съд потвърди, че информацията трябва да е публична, но в последното писмо от Столична община отново ни отказа достъп до Анализ разходи и ползи — финансовия документ, в който могат да се видят в подробности каква е финансовата логика зад инсталацията. Междувременно група общински съветници се активираха и поискаха референдум, който, за съжаление, не може да се реализира в пандемична обстановка”.

“След като администрацията показа, че е глуха за желанията на хората, е време за силен обществен натиск. Изгарянето на отпадъци е недопустимо да се случва през 21 век, в европейска столица. Дълги години общината неглижираше проблема, виждаме разделно събиране, което не е добре организирано и инсинераторът няма да реши магически всичко това. Напротив, ще ни накара да затънем в повече и повече отпадъци, или да ги внасяме, за да се захранва този голям капацитет.”, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.

Популярни личности се включиха в кампания за ограничаване на пластмасата за еднократна употреба

В пробите на родните звезди са открити следи от 17 вида фталати и феноли

В телата ни се срещат над 20 вредни съединения, свързани с пластмасовите опаковки

Инициативата „Пластмаса в тялото“ подложи на изследване 10 български известни личности за наличие на опасни химикали, свързани с употребата на пластмасови опаковки за храни и напитки. Проектът се координира от Европейската мрежа за нулеви отпадъци в партньорство със „За Земята“ (България) и още четири европейски страни. Общо над 50 популярни личности от Белгия, България, Испания, Латвия и Словения се включиха в този здравен изследователски проект.

В инициативата у нас участваха актрьорите Деси Бакърджиева, Илияна Лазарова и Христо Мутафчиев; певиците Веси Бонева и Маги Джанаварова; спортистите Магдалена Малеева и Невяна Владинова и шеф-готвачът Дани Спартак. Кампанията подкрепиха и двама медицински специалисти, акушер-гинекологът д-р Добринка Петрова, както и естетичният дерматолог д-р Снежана Атанасова.

Изследванията, направени през месец октомври в лаборатория на Норвежкия институт за обществено здраве, показват еднозначно, че остатъчни вещества от пластмасовите опаковки се срещат често в човешкия организъм. В пробите от България са открити следи от 17 вида фталати и феноли, сред които моноетил фталат и метилпарабен с най-високите нива от всички участващи страни.

През последните години под предлог за по-лесно пренасяне, защита и хигиена на продуктите, се увеличи драстично използването на пластмасови контейнери за еднократна употреба. Оказва се, че пластмасата не само вреди на околната среда, но също така застрашава човешкото здраве.

Изследването има за цел да установи веществата, които попадат в човешкото тяло вследствие на употребата на еднократни пластмасови опаковки. Пластмасите, присъстващи в опаковките на храните, съдържат опасни вещества, които преминават в храната и проникват в телата ни. Според специалистите част от тези вещества се натрупват в организма и могат да доведат до различни заболявания като диабет, хормонални смущения, хипотиреоидизъм, безплодие и други.

Пластмасовите опаковки за контакт с храни включват широк спектър от няколко хиляди химикала, много от които не са адекватно изпитани за токсичност. Тези умишлено добавени химикали, както и между 30 000 и 100 000 непреднамерено добавени вещества, имат потенциал да преминават от опаковките в храните.

За да се промени тази ситуация е необходимо по-голямо познаване на проблема, промяна в хранителните навици в полза на здравословния начин на живот и най-вече промяна на политиките както на законодателно ниво, така и на целия бизнес с храни, опаковането и дистрибуцията им. Инициативата цели да повиши прозрачността и контрола върху химикалите в хранителните опаковки с еднакво високи стандарти за необработени и рециклирани материали и забрана за използването на най-опасните вещества за опаковане на храни. Опаковките за многократна употреба от безопасни материали предлагат подходящо решение, както на здравните рискове от еднократните пластмасови опаковки, така и на световния проблем със замърсяването с пластмаса.

задължителен фотокредит: Иван Дончев

Допълнителна информация:

https://zerowasteeurope.eu/library/declaration-of-concern/

Декларация на безпокойство и призив за действие по отношение на пластмасите, опаковките и човешкото здраве, водена от Zero Waste Europe, GAIA Asia-Pacific, GAIA US и Upstream – подписана от 160+ организации по целия свят с искане за законодателна защита от опасни химикали в опаковките на храните.

Направи си сам тест за наличие на следи от пластмаса в тялото: https://www.pfasfree.org.uk/beadtest

Партньори:

Като партньори в проекта участват и Rezero (Испания), Ekologi Brez Meja (Словения), Zero Waste Франция, Zero Waste Латвия, IMIM (Hospital del Mar Barcelona – в ролята на научни съветници). Проектът е подкрепен с експертното участие на д-р Miquel Porta, професор по превантивна медицина и обществено здраве, анализатор в IMIM – Hospital del Mar Институр за медицински изследвания, координатор на отдел „Изследвания“ в Клиника за молекулярна епидемиология на рака, професор по епидемиология в различни университети в Европа и Америка, бивш председател на Испанско общество на епидемиолозите и на Европейската федерация по епидемиология и автор на стотици статии публикувани в международни научни журнали.

Декември без отпадъци

Избираме нашия ДЕКЕМВРИ без отпадъци!
25 български организации се заехме да подготвим ценни съвети за това как да направим незабравими нашите празници с нулев отпечатък върху околната среда!
👉Включете се в борбата с отпадъци заедно с нас като се регистрирате на: https://bit.ly/zero-waste-december и изберете едно (или повече от следните действия):
– да намалите използването на пластмаса за еднократна употреба;
– да украсите дома си с естествени материали;
– да подарявате устойчиви и необходими подаръци;
– да опаковате подаръците с надциклирани материали като вестници, брошури, плат и други;
– да предотвратите разхищението на храна.
––––––––––––––––––––––––-
След вдъхновяващия успех на събитието „Юли без пластмаса“ кампанията продължава в един от най-наситените със специални поводи месеци в годината.
ℹ️ Според данни на Евростат за 2017 година всеки българин изхвърля средно по 435 кг отпадъци на година, от които 70 кг храна според Центъра за оценка на риска по хранителната верига към Министерството на земеделието, храните и горите.
–––––––––––––––––––––––––
КАК можем да редуцираме това количество⁉️
В рамките на един месец ще споделяме с вас полезни, любопитни хрумки, информация и съвети 👇
Споделяйте и вашите с #ДекемвриБезОтпадъци и #ZeroWasteDecember .
Можете да обновите профилната си снимка с тематичната рамка с надпис „Моят декември е без отпадъци“:
www.facebook.com/profilepicframes/?selected_overlay_id=4604391736302196
Нека направим празниците незабравими за нас и околната среда!
––––––––––––––––––––––––––
Организатори: Екологично Сдружение За Земята, “Грийнпийс” – България, Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, Основа, ZERA,WIND2WIN, Ателие Трион, Plastic Free Coffee Lovers, Smart Business Vision, Station Zero, Thrift Sheep, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Zero Hero, Сдружение “Свят на бъдещето”, Фондация ManEco, Tierra Verde България, Eco Switch, Фондация Корен, Градско градинарство, Surfrider Foundation Sofia, Сдружение Горичка, Фондация за биологично земеделие „Биоселена“.
Медиен партньор: GoBio

Пластмасовата хигиена. Митове и факти

Има ли връзка между еднократната употреба и хигиената?

Автор: Сабина Максимова
Обявяването на пандемията от Ковид-19 даде старт не само на невиждани противоепидемиологични мерки, а и на тенденция за по-масова употреба на еднократни пластмасови съдове за консумация на храни и напитки.  През лятото на 2020 г. в много туристически обекти и заведения за хранене стандартната посуда от керамика и метал беше заменена с еднократни пластмасови чинии, купи, чаши и прибори. Като граждански активисти, забелязахме и съществено увеличение на оплакванията от родители на деца в детски градини, свързани с „препоръчителна употреба“ на еднократни чаши за пиене на вода. Преминаването от съдове за многократна употреба към такива за еднократна в контекста на „Мерки за превенция на разпространението на Ковид-19“ съдържа и налага внушения в обществото, че еднократната употреба е по-хигиеничният начин за консумация на храни и напитки. За обществото е важно да поддържа здраве и благополучие, което се случва със следване на добри практики, научни доказателства и факти. Налагането на еднократна посуда под предтекст, че последната дава повече хигиена и сигурност против разпространението на каквито и да е зарази, е тенденциозна, неоснователна, нерегламентирана и съдържа в себе си кардинални противоречия. 

Пластмасова хигиена? Има ли въобще връзка между еднократната употреба и хигиената, и ако да – каква? Запознайте се със 7-те най-големи заблуди относно „връзката“ между пластмасата и хигиената. 

Мит 1:  Еднократната пластмасова посуда е стерилна

От 80-те години на миналия век еднократната пластмаса навлиза все по-масово в областта на медицината по целия свят. Еднократните спринцовки, игли, ръкавици и други консумативи облекчават съществено вътрешноболничните ресурси, необходими за стерилизация на многократните алтернативи в манипулационните кабинети, и не само. Цената за изхвърлен отпадък от тези консумативи в годините преди да стане ясно какви са последствията от масовата употреба на еднократна пластмаса, са съществено по-ниски от цената на спазването на най-високите възможни стандарти за хигиенизация. Измиването и стерилизацията, строгият контрол на потоците от замърсени материали, режийните разходи и високият праг на инвестиции, необходими за подсигуряване на автоклави и друг вид апаратура за безупречна хигиена са съвкупност от фактори с много висока цена.  Чрез еднократните медицински консумативи медицинската услуга намаля своята себестойност.  

Митът за чистотата на еднократната пластмаса до известна степен се основава на употребата и в медицински контекст, където пластмасовите консумативи са стерилни. Това, обаче НЕ важи за пластмасовите съдове, предназначени за контакт с храни – чинии, купи, лъжици, вилици, чаши. Два различни класа продукция са пластмасите, предназначени за санитарно-хигиенни нужди и тези за храни. Пластмасите в клас „санитарно-хигиенни нужди“ са произведени от различен вид пластмаси, с различни формули и компоненти, като някои от тях имат антибактериална повърхност. Всеки един медицински консуматив, действително се стерилизира посредством различни технологии (включително радиация) преди да бъде опакован в защитна среда. Това пластмасово изделие притежава специална индикация за стерилност със съответния сертификат и срок на годност. Цената на изделието е от 100 до 1000 пъти по-висока от пластмасов аналог със сходен обем на пластмасово съдържание в клас пластмаси за хранителната индустрия (сравняваме тяло на спринцовка с вилица, например).

Съдовете за хранене за еднократна употреба притежават сертификати за допир с храни и определени сертификати за задължителни качества, за да бъдат допуснати за пласмент, но НЕ са стерилни!

Мит 2: По-добре да изхвърлим, отколкото да измием

Много преди обявяването на пандемия съществуват редица мерки за опазване на обществената хигиена и неразпространение на заразни заболявания. Всеки един цех, заведение, детска градина, получават специални разрешителни за упражняване на дейност. Дейността се контролира от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Едно от основните изисквания, например, е ХАСЕП. Тя представлява съвкупност от системи за вътрешна регулация за контрол, чисти и мръсни потоци на посуда и материали, хигиена на всички повърхности, здравен статус на персонала, зает в производство; приготовление; пакетиране; сервиране и транспортиране на храни. За многократната посуда е определено официално изискване на БАБХ за необходимата температура на измиване и изплакване на посуда. Известно е, че измиване на над е 63,5 º С неутрализира всички патогени. Затова съдомиялни машина, които работят на съответния температурен режим, предлагат на потребителите гарантирана  хигиена.  Да припомним и препоръките на Световната здравна организация ( СЗО) –  измиване с топла вода и сапун. Сапунът разрушава липидния слой на вируса и го прави нежизнеспособен. Късата верига за изпълнение на хигиенните норми при многократните съдове е също много по-надеждна от дългата верига на изпълнение и контрол при еднократните. Измиването на една метална вилица, например, се случва само на няколко метра от мястото на консумация, за което в ХАСЕП системата отговарят 2-3 души. Вилица от еднократна пластмаса започва живота си от петролен кладенец на другия край на планетата, превръща се в пластмасов гранулат, който се транспортира по въздушен, наземен и морски транспорт, преди да стигне до предприятия за формоване и да премине през още стотици ръце в дистрибуционната верига от завода, през логистични бази, междинни складове, и още транспорт до… вашата ръка. Според изчисления на световната екологична организация Greenpeace, пътят на един пластмасов предмет от първоизточника до Вашата ръка е 6 000 километра! Заслужава си да се замислим за чистотата на предмета и за контрола по тази дълга верига на изпълнение,  нали?  

Мит 3: Пластмасата е по-чиста, защото не е ползвана 

Неизползваната пластмасова посуда за еднократна употреба винаги се съхранява в близост до мястото за сервиране на храна и напитки. Предимно в открити и разопаковани стекове. Не е известно преди колко време са били разопаковани, какъв контакт са имали с обкръжаващата среда. Характерно за чашите за еднократна употреба е стифирането и почти неизбежното докосване на чашата по ръба, който влиза в контакт с устата на пиещия от нея. Това компрометира хигиеничността на съда и добавя много неизвестни. Чашите и посудата, които се предлагат при самообслужване, в това число и найлоновите торби, са изложени и на влияния от всички преминаващи ползватели без контрол върху хигиената. Да вземем за пример стековете с пластмасови чаши в диспенсърите за вода в офисите. Колко често се случва да се дръпне по-голям от необходимия брой чаши и после да се върнат обратно в стека? Друг пример са рулата с найлонови торби в големите магазини за хранителни стоки. Статистиката показва, че отделянето на ръбовете на торбата става най-често по метода на „наплюнчения пръст“. Разтревожени потребители са публикували в мрежата над  56 000 000 статии, видеа и снимки със съвети на тема как да отворим найлонова торба (bag opening frustration) без да си помогнем със слюнка. Тази концепция не отговаря на общоприетите представи за хигиена, нито на препоръките за ограничение на заразни заболявания. 

Мит 4: Когато използваме пластмаса, ще предотвратим заразяване с Ковид-19

Голям брой тестове и много спорове в науката съществуват по въпроса колко дълго се задържа вирусът на SARS-CoV-2 (Коронавирус COVID-19 ) върху различните повърхности. Темата засяга пряко създаването на адекватни препоръки за това как и колко често да бъдат хигиенизирани/дезинфектирани повърхностите в помещенията, където се събираме по различен повод – работа, учене, хранене, социализация. Известно е, че вирусът може да се задържи на открито до няколко дни. Неговата жизнеспособност зависи от атмосферните условия – топлина, влага, светлина. 

Два са неоспоримите научни аргументи, които разбиват мита за връзката между употреба на еднократна пластмаса и разпространението на COVID-19. Първият е, че капко-слюнковият начин на разпространение е водещ. Т.е. заразата се осъществява по въздушен път, от човек на човек. Вторият аргумент е, че поставен при равни условия върху различни повърхности, животът на вирус  SARS-CoV-2  е най-дълъг върху пластмасова повърхност: около 6,8 ч. върху пластмаса. Следван от задържане върху върху стомана – 5,6 часа. Два пъти по-кратко спрямо пластмасовата повърхност вирусът живее върху мед. Най-дълго се задържа във въздуха.

Ако предположим, че в едно помещение са разположени един до друг пластмасов и метален или керамичен съд, то ще знаем, че ако върху всеки от тях има вирус, вероятността да се заразим е най-голяма при консумация на храна именно от пластмасовата чиния. Като прибавим и факта, че последната никога не е била стерилизирана или хигиенизирана (виж. Мит. 1 и 2), то тогава няма да е в услуга на истината да твърдим, че употребата на пластмасови съдове ни предпазва по какъвто и да било начин. 

Източник:

Мит 5: Препоръчват се еднократни съдове 

Световната здравна организация, която обяви глобалната пандемия от COVID-19, следи тенденциите в разпространението и развитието на вируса и не на последно място – издава препоръки за справяне и поддържа специална секция в своя уебсайт, посветена на фалшиви новини и митове. СЗО никога не е препоръчвала употреба на еднократни съдове за хранене и пиене, като мярка за ограничаване разпространението на заразата. Препоръката е да се спазват всички хигиенни норми такива, каквито са били до момента, и към тях да се добави т.нар. социална дистанция – избягване на струпвания на хора на едно място, и употреба на лични предпазни средства. 

През лятото на 2020 г. ние, като потребители, станахме свидетели на извеждане на стандартната посуда от керамика и метал в много от заведения и туристически обекти, и замяната й с еднократни чинии, купи, чаши и прибори от еднократна пластмаса. Интересен е фактът, че препоръките се издават от страна на здравни инспектори по район и са устни т.е. без  никакви писмени предписания. Такива препоръки, макар и спазвани от собствениците на заведения и туристически обекти, остават неофициални, защото НЕ отразяват насоки на СЗО, нито официални насоки на Министерство на здравеопазването (МЗ), нито се обосновават на факти и научни доказателства.

Мит 6 : Експертите смятат, че еднократните съдове са по-хигиенични 

СЗО никога не е издавала препоръка за употреба на еднократни пластмасови съдове, като мярка за справяне с пандемията от COVID-19, но щом някои български здравни инспектори препоръчват тази мярка, може би имат право?

Скоро след официалното обявяване на пандемията, над  150 водещи учени, вирусолози, епидемиолози и здравни експерти от 18 държави се обединиха в официална декларация, която съдържа общата им позиция в защита на фактите. В нея експертите единодушно заявяват, че няма абсолютно никакви научни факти, които да обосноват изискване за употреба на еднократен съд с цел по-висока хигиена.  Необходимо е да се продължи спазването на всички базови хигиенни изисквания такива, каквито са били преди пандемията. Това е напълно достатъчна мярка за превенция. Твърденията за по-висока хигиена на еднократните съдове са научно необосновани.

„Въз основа на най-добрите налични научни факти и препоръки на държавни здравни експерти става ясно, че системите за многократна употреба могат да се използват безопасно, като се прилагат базови хигиенни практики.“  

Мит 7: Посветен на всички, които все още са убедени, че е хигиенично да употребяваме еднократна пластмаса. 

Изхвърлянето на еднократна пластмаса в околната среда не е и не може да бъде хигиенично. Околната среда е жизнена среда, от която човекът и всички живи същества черпим необходимите ни вещества за физическото ни съществуване. Всеки човек изпива на ден по 1-3 литра вода и вдишва по 6000 литра въздух, изхранва се с между 0.300 – 1.5 кг храна на ден. Когато всички тези основни компоненти за поддържане на живот и здраве са замърсени, не може да се говори за хигиена. 

Пластмасата е създаден от човека синтетичен материал, чийто състав не се открива в природата. Затова пластмасата се явява механичен и химичен замърсител. В ролята на механичен замърсител е микропластмасата – миниатюрни частици пластмаса, които попадат в нашата храносмилателна система, оттам в кръвта и в органите, като учените все още нямат информация за вредите, които този тип замърсяване нанася на нашите тела. 

В ролята на химичен замърсител са компонентите, от които е съставена пластмасата. Те навлизат в човешкото тяло именно чрез околната среда – чрез почвите , водата, по въздушен път. 

А сега и фактите за състоянието на жизнената среда, силно повлияно от навика да се изхвърля еднократна пластмаса с цел „хигиена“. 

Само за последните 10 години в света е произведена повече пластмаса, отколкото за предходните 100 (считано от откриването на бакелита през 1907 г.). Годишно се произвеждат по 300  милиона тона пластмаса, което е приблизително равно на общото тегло на всички хора, населяващи Земята. 

До момента на Земята има 8  милиарда тона натрупани пластмасови отпадъци. Разпределени един до друг, те покриват цялата площ на планетата. 

В над 80% от всички солни проби по света се откриват микропластмаси

В кръвта и метаболитните продукти на 95% от хората по света се откриват следи от пластмаса. 

Микропластмасите, както и химичните синтетични агенти, от които са съставени, доказано предизвикват  метаболитни смущения (хормонални проблеми, затлъстяване, репродуктивни проблеми, вкл. стерилитет)  и ракови заболявания за хората във всички възрасти.  

Заключение

Необходима ни е качествена промяна в нагласата към еднократна пластмаса. Когато обществото е подведено да вярва, че употребата на еднократни пластмасови изделия е обосновано от фалшиви твърдения за повече хигиеничност и се представя като здравословна практика, ще ставаме все по-болни. Здравето е важно. И постигането на това така желано благо зависи от участието на всеки един от нас в опазване на чистотата на жизнената ни среда, наречена още „околна“. Затова можем да кажем, че ако има връзка между хигиената и еднократната пластмасата, то тази връзка по-скоро е обратнопропорционална. Особено, когато погледнем на нея в дългосрочен план. Дългосрочен план обаче няма да има, ако продължим да пренебрегваме тревожните сигнали за собственото ни здраве и продължим да изхвърляме безпрецедентни количества от този вековен замърсител. 

 1. Източник : Може ли медицината да съществува без пластмасата? National Geographic Science
 2. ХАСЕП (НАССР) система. БАБХ
3. “The Conversation“ Journal
4. The story of a spoon. Видео. Greenpeace International
5. Източник: The New England Journal of Medicine
6. World Health Organization. (СЗО. Съвети към обществото във връзка с COVID-19)
7. Health Expert Statement Addressing Safety of Reusables andCOVID-19
8. Break Free From Plastic
9. Пластмасов Атлас. Break Free From Plastic и За Земята

Актрисата Лили Гелева, „За Земята“ и „Грийнпийс“-България внесоха петиция, с която настояват за край на пластмасовото замърсяване

Снимки: © Деннис Тодоров/ „Грийнпийс“ – България.

Спешни и амбициозни цели за справяне със замърсяването с еднократна пластмаса поискаха с подписите си 19 377 българи. Петицията беше внесена в Министерство на околна среда и водите тази сутрин, 28 октомври, лично от актрисата Лили Гелева и активисти на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. Малката група беше посрещната от служител на Едно гише. Петицията е приета и заведена в деловодството с входящ номер. Всички присъстващи носеха маски и спазваха всички правила за безопасност. 

Инициативата е на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България, а Лили Гелева активно подкрепи кампанията. Изпълнителката на песента „Писмо в (пластмасова) бутилка“ от години има активна гражданска позиция срещу прекомерната употреба на пластмаса и защитава правото ни да живеем в чиста околна среда. 

От юли 2021 г. влиза в сила общоевропейската забрана на осем вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени съдове за храна и напитки и  изделия от оксо-разградима пластмаса. Тези мерки обаче са минимални и някои от най-често срещаните и лесно заменими продукти ще продължат да са с нас като найлоновите торбички, кутиите за храна, чаши за кафе, включително и т.нар. „картонени“ чаши с вътрешен пластмасов слой, мокри кърпички и др.

Подкрепилите подписката са на мнение, че институциите могат да въведат много по-амбициозни цели, за да намали замърсяването още в началото. Още повече, много от продуктите не се рециклират или рециклирането излиза твърде скъпо и нерентабилно, което означава, че най-вероятно ще бъдат изгорени в циментови заводи или топлоелектроцентрали – порочна практика, с която двете природозащитни организации се борят от години

Българите казват, че подобна стъпка е необходима и искат да участват в решаването на проблема, доказа представително изследване на „За Земята“, проведено в началото на 2020 година. Над 90% от запитаните са готови да се откажат от използването на някои от най-замърсяващите пластмасови изделия с кратък полезен живот.

Изследванията показват, че в земеделската земя, във водата, дори в телата ни има микроскопични парченца пластмаса, които попадат там с храната и бутилираната вода. Макар и често невидими с просто око, те влияят негативно на здравето, а за животните, които често ги бъркат с храна, могат да са смъртоносни. Всяка година стотици хиляди морски птици и бозайници по света умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с тези отпадъци. 

Пластмасата е и най-големият замърсител по черноморските плажове: 84% от откритите отпадъци са пластмасови. След цигарените угарки най-много са капачките от бутилки, чашките, парчета стиропор, опаковките от бързи закуски, бутилките за напитки, както и пластмасовите торбички. Замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса на ден.

Корпорации срещу потребители: част 7 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме въпроса с отговорността за замърсяването, защото много малко се говори за производителите, които са едва няколко на брой, затова пък захранват целия свят с пластмаса. Те с радост приемат, че отговорността е само на потребителите, измивайки си ръцете с техния избор. Но имат ли право?

Популярните статии за пластмасовите отпадъци в океана често насочват вниманието върху държавите, от които произтичат те, но напълно пропускат да изтъкнат факта, че действителните производители на пластмасови отпадъци са няколко десетки световни корпорации за хранителни и потребителски стоки. Трудно е да направите каквато и да е покупка без да се приберете вкъщи с купчина пластмасови опаковки, които веднага ще се озоват в кошчето. Повечето закуски и напитки се предлагат в пластмасови опаковки. Въпреки това потребителите са обвинявани за проблема с отпадъците.

Едва няколко на брой са големите корпорации, които произвеждат повечето пластмаса в света. Най-големите производители се намират в САЩ, Обединеното кралство, Саудитска Арабия, Швейцария, Германия, Италия и Южна Корея. Производството, дистрибуцията и преработването на изхвърлената пластмаса се извършва от най-големите световни нефтени играчи като ExxonMobil, Chevron, Shell и Total, химически фирми като DowDuPont, BASF, гиганти в производството на потребителски стоки като Procter & Gamble, Unilever, Nestlé, Coca-Cola и PepsiCo, както и фирми за управление на отпадъците като SUEZ и Veolia.

Корпорациите използват огромния си ресурс, за да си осигурят условия за запазване и увеличаване на печалбите си при минимални задължения. Компаниите от нефтохимическия сектор и производителите на пластмаса насочват вниманието върху управлението на отпадъците и рециклирането, създавайки внушението че пластмасовите отпадъци са проблем на потребителското поведение, който може да бъде решен само чрез рециклиране. Тази представа е широко популяризирана в световен мащаб и се приема безусловно от правителствата и от обществеността. Това позволява на корпорациите да продължават да произвеждат огромни количества пластмасови изделия и опаковки с краткотрайна употреба, като същевременно прехвърлят вината за пластмасовите отпадъци на потребителите и отговорността за управлението им на – местните власти.

Глобалното движение, наречено Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата), възникнало през 2016 г., обединява над 1500 организации и хиляди привърженици на шест континента с целта да се сложи край на пластмасовото замърсяване. 

От 2017 г. привържениците на движението по целия свят извършват множество „одити на най-замърсяващите марки“, при които отпадъците се събират и класифицират според марката на компанията-производител, като популяризира понятието „марков боклук“. Поставяйки под прожекторите проблемните и ненужни пластмаси, които компаниите бълват в изобилие, тези одити на марките разкриват истинските действащи лица зад замърсяването, помагайки да се развенчае мита на индустрията, че проблемът е в потребителите и системите за управление на отпадъците – особено в бедните азиатски страни.

През 2019 г. „одитите на марките“, проведени от Break Free From Plastic, събират общо 476 423 броя пластмасови отпадъци от целия свят.

Одитите на марките не просто критикуват: те също помагат за вземането на решения. В Азия, Европа и САЩ членовете на BFFP работят за създаване на екологични системи и политики за управление на отпадъците. Движението се разраства по естествен път, отглеждайки мрежа от съпротивителни сили срещу амбициите на пластмасовата индустрия и помагайки за достигането до свят, свободен от пластмасово замърсяване.

Заповядай на онлайн уебинар за родители „Личното е хигиенично“

Екологично Сдружение „За Земята“, Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие и ZERA те канят да се присъединиш към безплатния онлайн уебинар #ЛичнотоЕхигиенично. Той е специално за родители, но и за всички, които се вълнуват от пластмасовото замърсяване. Не се колебай да го споделиш с близките си.
Лектор е Сабина Максимова, координатор на мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба.“.

✅КОГА: Сряда 8-ми октомври от 18:30 до 19:30 ч.
✅КАК: Уебинар със свободен достъп във Facebook.

ПРОБЛЕМЪТ:
Митът за „еднократните съдове“ и „еднократната употреба“ и защо се налага като хигиенично решение. Такава ли е наистина?
Еднократната пластмасова чаша е символ на консуматорското общество, довело замърсяването с пластмаса до чудовищни мащаби. В България има 1894 детски градини, в които се възпитават 224 380 деца. Повечето от тях пият вода от еднократни пластмасови чаши. Всяко дете използва средно по 5 бр. чаши/ден.
Така се изразходват над 1 милион чаши всеки ден от средно 216 присъствени учебни дни. Това прави над 240 милиона чаши годишно!
Подредени една зад друга, изхвърлените за една година чаши опасват половината от окръжността на Планетата Земя! Порасналите деца ще смятат, че всичко това е нормално.

Това ще бъде открит разговор за трудностите и ограниченията в детските градини за спазване на изключително затегнат хигиенен режим в ситуация „Ковид-19.“

ЩЕ ОТГОВОРИМ НА ВЪПРОСИТЕ: Как едновременно да осигурим хигиена, да спестим средства, да направим средата по-красива и да спестим отпадък, енергия, труд и вода?
Има ли противоречия и неясни регулации?
Какво зависи от Вас и нас и какъв избор имаме право да направим?

Ще се радваме да чуем и Вас, Вашата гледна точка и какво Ви пречи или помага в това да опазим детското здраве без да му вредим в краткосрочен и дългосрочен план.
Семинарът е безплатен. Ще се проведе във Facebook Live и не изисква регистрация. Желаещите да продължат контакт с нас по темата могат да оставят име и Е-мейл адрес във форма по време на събитието, за да се свържем с тях.

Износ на отпадъците: сметището е затворено: част 6 от „Атлас на пластмасата“

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

Преди няколко години една „новина“ започна да обикаля света и да се появява редовно при споменаване на замърсяването с пластмаса. Тя лансира твърдението, че най-големи количества пластмасови отпадъци навлизат в океана чрез най-големите реки в Азия. Повече информация тук и тук. Разглеждани самостоятелно, тези данни сочат азиатските страни като основни виновници за огромните количества пластмасови отпадъци, които ежеминутно се изливат в световните морета и океани. Но действителната картина е по-различна. Индустриализираните страни са източник на по-голямата част от износа на пластмасови отпадъци и най-големите вносители се намират в Азия. Повечето пластмасови отпадъци се състоят от опаковки, фолио и платнища.

Преди две години Китай, който е най-големият световен вносител на отпадъци, повиши изискванията към качеството на вноса на пластмаса в страната. 


Глобални потоци боклук
Атлас на пластмасата 2019 / Greenpeace 

През май 2019 г., 187 държави се съгласяват да изменят Базелската конвенция, която урежда търговията с опасни отпадъци, така че превозите на пластмасови отпадъци да подлежат на по-строг контрол и по-голяма прозрачност. Предвидено да влезе в сила през 2021 г., това изменение ще създаде по-голяма отчетност около търговията с пластмасови отпадъци, като ще предотврати най-лошите последици и ще проправи пътя за по-съществени реформи.

Интересното е че, докато светът се опитва да се справи с лавината от отпадъци, индустрията планира да увеличи производството на пластмаса с 40% през следващото десетилетие. Растящите разходи вследствие на пластмасовите отпадъци принуждават правителствата да предприемат действия. Градовете и държавите налагат забрани, такси и други ограничения върху опаковките за еднократна употреба в опит да принудят производителите да променят своите бизнес практики. Светът започва да разбира, че не можем само с рециклиране да излезем от пластмасовото замърсяване: просто трябва да произвеждаме по-малко пластмаса.

Виж и предходните публикации от поредицата „Атлас на пластмасата“, в които представяме следните теми: „Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери”, „История на пластмасата”, „Вкусни пластмасови хапки”Дрехи: синтетика отвън и вътре в тялото и Приливна вълна от пластмасови отпадъци

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

Бранд одит: Какви са заключенията след почистването на Рила?

По време на традиционното високопланинско почистване на За Земята трима доброволци направихме бранд одит, за да отговорим на въпроса от кои марки са най-често срещаните отпадъци.

Акцията се проведе през август в района на хижа Семково. Единият ден събирахме боклук около ски пистите и от него отделихме 3 чувала за одитирането. 

По традиция подобни чистения са едни от най-активно посещаваните събития в света. Благодарение на тях много хора успяват да допринесат за чистотата на природата, срещат се със съмишленици и други природозащитници по мислене и призвание. На такива места усещането за общност, което се заражда, е невероятно.

Затова ако и вие обичате някое природно кътче и решите да го почистите, можете да качите нивото като направите и одит на най-замърсяващите марки, чиито пластмасови отпадъци сте намерили там.

Предварително бяхме принтирали няколко листа от таблицата за бранд одит на Break Free from Plastic, може да намерите шаблона тук. Може да го правите и директно онлайн, но ние не бяхме сигурни в обхвата в планината.

Прочетохме и изгледахме инструкциите – тук.

Сложихме няколко празни чувала на земята и върху тях изсипахме съдържанието на пълните чували от предишния ден. Разделихме отпадъците по видове и марки, за да ни е най-лесно описването после. След това се заехме да записваме в таблицата. Отне ни не повече от час. Разбира се, направихме и много снимки. Накрая снимахме и самата таблица, в случай че загубим листа случайно.

Бяхме впечатлени най-много от количеството пластмасови бутилки от минерална вода – в планината човек може да пие най-чистата вода, защо трябва да си купува? Най-много като марка беше Горна баня.

Разбира се, другите най-многобройни бутилки, както и кенчета, бяха от бира, най-често Шуменско и Пиринско.

Не липсваха и бутилки от Coca-Cola и български газирани напитки Derby и Party.

Имаше и изключително много пластмасови чашки за чай/кафе – те си нямаха марки, но бяха около 30 само за тези чували. Явно в хижата и чайната до пистата дават напитките по този начин. 

Тук ще спомена, че всички доброволци на почистването си носят канчета или друг вид чаши за многократна употреба – най-добрият вариант за планинари и скиори също.

Намерихме и пластмасови чинии, прибори, торбички.

От хранителните продукти най-често се срещаха вафли, кроасани и други сладки храни от български марки – Ная, Бачо Кольо, Боровец, Престиж, Фокус и такива на международни – Milka (Mondelez), 7 days, Mars.

Намерихме по време на почистването и цигарени кутии (както и много фасове), които за съжаление и трудно се рециклират, тъй като са композитни опаковки, намерихме Marlboro (Philip Morris), Karelia, King. 

Намерихме и боклук от нашето детство – сокчета California, явно са се продавали в района, тъй като бяха многобройни.

Имаше и “класически” туристически отпадъци, които намираме винаги – консерви, опаковки от бонбони Лукчета, 3в1 кафе на Nestle. 

Другият многоброен отпадък, който за съжаление срещаме много често, бяха мокрите кърпички. Все още много хора не знаят, че те не се разграждат. Добрата новина е, че вече в много магазини се продават алтернативи – мокра хартия. 

Резултати изпращаме към  Break Free from Plastic, за да бъдат включени в доклада от всички почиствания, направени по света, участващи в brand audit. 

Ако нямате време за излети навън, можете да направите експеримент вкъщи – одит на пластмасовите отпадъци, които изхвърляте за 7 дни.

С помощта на Равни БГ имаме три прекрасни видеа за проблема с еднократната пластмаса

Екипът „Нулеви отпадъци“ реализира три видеа в рамките на кампанията „От нас зависи“ от Екологично сдружение За Земята, част от Гражданско обединение „Равни БГ“ https://ravni.bg/

Трите теми, по които сме работили, са замърсяването с еднократни чашки, найлонови пликчета и как да направим одит на използваната в домакинството ни пластмаса.

✅Знаеш ли, че еднократната найлонова торбичка замърсява изключително много. Но и се заменя много лесно!
‼️Предизвикваме те да го направиш‼️
✅Виж защо в нашето видео.
✅Знаеш ли, че еднократната найлонова торбичка замърсява изключително много. Но и се заменя много лесно!
‼️Предизвикваме те да го направиш‼️
✅Знаеш ли колко пластмасови опаковки използваш у дома в рамките на седмица?
‼️Предизвикваме те да провериш‼️
✅Лесно е! Заснехме видео със стъпките.

Приливна вълна от пластмасови отпадъци: част 5 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 

Туризъм

Галени от слънцето плажове, люлеещи се палми…и боклук до коленете в крайбрежните вълни. Туристите пристигат, за да се насладят на девствена красота, но помагат за нейното унищожение поради безгрижието си и заради невъзможността на системите за отпадъци да се справят с проблема.

Снимки на пластмаса, плаваща в морето и изхвърлена по плажовете, станаха често срещани в медиите през последните години. Милиони тонове пластмасови предмети влизат в океана всяка година: донесени от реки, изтекли от канали, изхвърлени или изгубени от кораби или пренесени по брега от вълните. Границите на прилива по целия свят вече са белязани от сплъстени купчини пластмаса, които предизвикват отвращение в туристите и опетняват имиджа на емблематични места, като Карибските острови и Бали.

80% от целия туризъм се осъществява в крайбрежните райони, като това натоварва специално крайморските населени места, които не могат да се справят с големия брой посетители, които посрещат всяка година.

Щетите, причинени от замърсяването с пластмаса на океаните, са огромни: една оценка от Програмата на Обединените нации по околна среда ги определя на 13 милиарда долара годишно. Част от тези разходи се поемат директно от определени индустрии и крайбрежни общности под формата на разходи за почистване и отстраняване на отпадъци. Други разходи са под формата на загубени приходи от риболов и туризъм.

Туризмът не е просто невинна жертва на пластмасовото замърсяване, той е и основна причина за това.

Пътуването до екзотична дестинация – най-често с кола или самолет – генерира въглеродни емисии. Пътуващите също са много по-склонни да консумират пластмаса и опаковки за еднократна употреба, отколкото обикновено. Кетъринг услугите на летищата, на борда на самолети, на влакове и бензиностанции решават своите ограничения във веригата на доставки, като разпространяват храни и напитки в опаковки за еднократна употреба или пластмасови бутилки.

Когато пристигат на местоназначението си, туристите са изправени пред непознати продукти и ситуации. Съответно е по-вероятно да купят пакетирана храна и може да не знаят как да използват местната услуга за рециклиране (ако въобще съществува такава).

Количеството пластмасови отпадъци, които попадат в Средиземно море, нараства с 40% през летните месеци, което показва пряка връзка между туристическата индустрия и замърсяването с пластмаса.

Въпреки всичко има възможност за въвеждане на добри практики, които да намаляват този негативен отпечатък. Например някои авиокомпании формулират алтернативна визия и правят първи стъпки към полети без пластмаса. Те преминават към компостируеми или рециклируеми съдове, сервизи и прибори за хранене и опаковки от хартия, бамбук или дърво.

Вода

Всяка година около 10 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в океаните от сушата; това е еквивалента на един камион за всяка минута. Пластмасите, които се намират в морето, обикновено се концентрират в пет огромни „въртопи“ (повърхностни вдлъбнатини, които погледнати отгоре имат кръгла или елипсовидна форма) от океански течения: в северната и южната част на Тихия океан, в северната и южната част на Атлантическия океан и в Индийския океан. Въртопът в Северния Тихи океан, известен още като „Голямото тихоокеанско сметище“, е най-известният.

To плава край бреговете на Калифорния, тук теченията събират различни видове пластмасови боклуци от целия свят.

Дори в най-отдалечените райони, в дълбокия океан или в Арктика, пластмасата се носи по бреговата ивица или залива. Нивата на замърсяване растат бързо: в рамките на десетилетие количеството на отпадъците в откритите води на Северния ледовит океан се е увеличило 20 пъти. Между 15 и 52 трилиона пластмасови частици с тегло от 93 000 до 236 000 тона плават на морската повърхност.

Морският боклук има различни източници. В Средиземно море повечето идва от неправилно управление на отпадъците и от пластмасови изделия за еднократна употреба, използвани в крайбрежните населени места. В Северно море много отпадъци произтичат от риболова, морската индустрия и корабоплаването. В Балтийско море проблемът е главно заради туристически отпадъци. Съставът на отпадъците зависи от начина на използване на конкретното море и видовете населени места по неговия бряг.

Въпреки че пластмасовите парчета стават все по-малки и по-малки, вероятността те да изчезнат напълно е ниска. Има много по-малко малки микрочастици (частици, по-малки от 5 мм) от очакваното: изглежда, че такива частици не остават в повърхностния слой, а се пренасят на друго място. Някои се изхвърлят на брега. Повечето потъват, тъй като се разграждат, колонизацията от морските организми ги прави по-тежки или биват погълнати от морски животни и след това се отделят с изпражненията. Рибите, които живеят на дълбочина между 200 и 1000 метра в Северния Тихи океан, изяждат приблизително 12 000-24 000 тона годишно. Морските птици вероятно поглъщат 100 тона годишно.

Само малка част от пластмасовия боклук остава на морската
повърхност. По-голямата част бива изхвърлена на брега или потъва: далеч от очите и далеч от ума.

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция с Грийнпийс-Българияhttps://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1


Виж и предходните публикации от поредицата „Атлас на пластмасата“, в които представяме следните теми: „Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери”, „История на пластмасата”, „Вкусни пластмасови хапки” и Дрехи: синтетика отвън и вътре в тялото.

Как да разберем колко пластмаса използваме: бранд одит у дома

Пластмасата е завладяла ежедневието ни в невиждана досега степен. Все повече научни изследвания откриват пластмасови частици дори и в най-затънтените кътчета на света – от арктическия лед до вътрешните органи на човешкото тяло. Гледката на разпилени пластмасови опаковки от бързи храни и напитки в паркове, зелени площи и крайпътни канавки у нас, се е превърнала в даденост. 

А защо така? Повсеместна поразителна немарливост ли е причината за това или има нещо повече? 

Най-често вината за замърсяването с пластмаса се хвърля върху нас, потребителите. Но ние нямаме особено голям избор в магазините сред морето от продукти, опаковани в пластмаса за еднократно ползване.

Колко пластмасови изделия за еднократна употреба преминават през ръцете на всеки от нас за един ден, една седмица, един живот? Всеки може да изчисли своя пластмасов отпечатък с този онлайн калкулатор на Грийнпийс.

По-точни резултати, обаче, се получават при одит на еднократната пластмаса във вашия дом.

Своя първи опит с този похват споделя Евгения от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“

Вкъщи събираме отделно отпадъците за рециклиране в една голяма кутия с капак, която стои под кухненската мивка. Преди да започна одита изпразних кутията и така нулирах брояча.

Този неугледен куп с отпадъци събрах за седем дни между 13 и 19 юли 2020 г. – точно по време на предизвикателството месец юли без пластмаса.

Статистика:

7 дни
2 души, 3 домашни животни
32 броя отпадъци
обем: около 20 литра
тегло: около 1-2 кг

Първа реакция
Шок! Това значи, че вкъщи изхвърляме по 4-5 броя пластмасови отпадъци всеки ден! 

Въпреки че не тежат кой знае колко, към края на седмицата събраните пластмаси заемат доста място.

Разбор

Да погледнем по-отблизо какво има в купа.

  • Три-четвърти от съдържанието са опаковки от хранителни продукти. 

Това не е особена изненада, предвид данните, че българите харчат около 75% от бюджета си за храна. Магазините, в които повечето хранителни продукти се предлагат насипно (неопаковани), са рядкост, за разлика от обичайните рафтове с опаковани в пластмаса стоки. Дори плодовете и зеленчуците от пазара идват в „найлонова“ торбичка, освен ако нямате бързите рефлекси и настоятелността да предложите на продавача своята текстилна торба в точния момент.

Трябва да се отбележи, че бранд одитът се случи в седмица, в която направих няколко дози вишнево сладко, така че в купа има повечко опаковки от захар, отколкото е обичайната ни  консумация за една седмица.

Радостта да имаш приятели-животни върви ръка за ръка с техните нужди от храна. И така става, че две кучета,  една котка и малко стадо рибки без да искат участват в световното пластмасово замърсяване – храната им идва неизменно опакована в нерециклируема пластмаса. За съжаление в близост не открих складове за насипна храна, затова оризът и качамакът също са в обичайните разфасовки от магазина.

Повечето от тези опаковки едва ли ще бъдат рециклирани

Кисело мляко и хляб – насъщните съставки на истинските българи – присъстват стабилно и в нашето меню, ако съдим по опаковките. И в двата случая полипропиленовите опаковки рядко попадат в балите за рециклиране, по-често отиват за изгаряне или в депото за отпадъци. Почти половината от опаковките в коша са от PP – полипропилен.

Хартиената опаковка не дава по-големи надежди, щом има и пластмасов „прозорец“. Многослойните опаковки не са особено подходящи за рециклиране. 

Кой да подозира, че кафето също е опаковано в многослойна, нерециклируема опаковка.

Опаковките от сладкиши и бисквити често са пример за сложна опаковка с три различни пластмаси. Къде по-здравословно и за човека, и за околната среда, би било да си печем домашни сладкиши…

Опаковките от сладкиши и бисквити често са пример за сложна опаковка с три различни пластмаси. Къде по-здравословно и за човека, и за околната среда, би било да си печем домашни сладкиши… 

Не съм сигурна, че мястото на този парцал за под е тук. Все пак той ми служи дълго и вярно, доста повече от ужасните гъби за миене на съдове. Но в крайна сметка е пластмасов и отива на боклука без шанс за рециклиране, поне не на миещата му част. Ако успея да разделя твърдата пластмасова дръжка от текстила, поне тя би имала някакъв шанс да бъде рециклирана.

Изводи

  • Око да види

Това упражнение дава съвсем нагледна и точна представа колко пластмаса изхвърля дадено домакинство или отделен човек. Ако имате възможност да измерите теглото и обема, ще разберете защо пластмасовите отпадъци са скъпо занимание – твърде много въздух и обем, поради което заемат много място, срещу твърде малко реално тегло, което е същинската пазарна стойност на суровината. Това е икономиката на ‘бързите пластмаси’: евтини за произвеждане и разпространение, но скъпи в края на често твърде краткия си полезен живот.

 

  • Преосмисляне

За мен особено полезен беше разборът на типовете отпадъци, защото тогава човек се замисля как може да избегне най-досадните. Например, пликовете, в които се продава хлябът или опаковките от шоколад лесно могат да бъдат надмогнати или поне намалени, ако успеете да постигнете споразумение вкъщи да ядете предимно домашно приготвен хляб и десерти. По-здравословно и по-малко отпадъци.

 

  • И все пак

Въпреки това твърде много от основните хранителни стоки и други ежедневни изделия, например козметичните и хигиенните продукти, се предлагат единствено опаковани в еднократна пластмаса. Добре забравени у нас са стъклените бутилки и връщането на “амбалажа” срещу депозит от няколко стотинки. Почти всичко е опаковано в лека, шарена и евтина пластмаса – празник на маркетинга и брандинга. Далеч не всичката пластмаса, която в момента се използва за опаковки, е необходима от гледна точка на безопасност и запазване на изделията, а е предимно носител на рекламни внушения.

 

  • Тогава какво ни остава? 

Да поискаме нещо по-добро от големите корпорации, които са документирани като най-големите замърсители с пластмаса. Време е те да поемат своята отговорност и да променят производствените си практики, за да не вредят на околната среда и хората. 

 

  • Как?

Проведете одит на най-замърсяващите марки: това може да бъде одит на личния ви пластмасов отпечатък, но също така можете да преброите пластмасовите отпадъци, които сте събрали от любимия си плаж или друго място навън. Ако до 15 октомври подадете данните си към международното движение Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата), те ще бъдат включени в доклада за  най-замърсяващите марки на света, който ще излезе в края на 2020 г. 

 

Предишните две издания на доклада от 2018 г. и 2019 г.

 

Анимация с инструкции за провеждане на одит на замърсяващите марки с български субтитри.

Наръчник за бранд одит у дома.

Повече насоки как да организирате почистване с одит на марките

 

  • Други полезни ходове

Ако забележите, че имате любима марка, от която трупате доста пластмасови отпадъци, пишете им. Препоръки и примерен текст за писмо до бизнеси можете да откриете в чудесния блог Zero Waste Sofia.

Доброволци от цялата страна чистиха в Национален парк „Рила“ 5 дни

 22-рата акция на ЕС “За Земята” приключи с много емоции и желание за дългосрочни промени

Между 10-ти и 14-ти август се проведе, за поредна 22-ра година, традиционното високопланинско почистване, организирано от екологично сдружение “За Земята“. Тазгодишното издание на Почистването беше съобразено с епидемологичните обстоятелства в страната, поради което имаше ограничен брой доброволци- 30 души и по-късо времетраене- 5 дни.  За разлика от предходни години, с цел да се сведе до минимум рискът от пренос на зараза,  локацията на Чистене 2020 беше само една- хижа Семково, а събитието бе организирано през работната седмица, за да се избегне струпване на голям брой туристи през уикенда.

Въпреки ограниченото време и лимита на участниците, хора от цялата страна, на всякаква възраст и с разнообразни професии, успяха да съберат 110 чувала с боклуци.

Зад хижа Семково се откри и изчисти старо сметище, в което имаше и наличие на токсичния материал азбест. Събраните отпадъци бяха предимно от пластмасови опаковки, стъклени бутилки и метали.

През един от дните на Чистенето доброволците се разделиха на две групи с преход към туристическите обекти – х. Македония и Вапски езера. За приятна изненада в района на тези места и по туристическите пътеки бе сравнително чисто с наличие на повърхностни отпадъци, които бяха събрани от доброволците.

При почистването около ски пистите в района се откриха много пластмасови чаши и бутилки за еднократна употреба – най-честият отпадък около всички чистени райони за ски туризъм.

Наличният път до х. Семково позволява на хижарите да извозват отпадъците си до най- близкото населено място- град Белица. Важно е обаче хижарите и туристите заедно да полагат усилия за намаляването на отпадъците, които генерират. Призоваваме всеки турист да си носи собствено канче, бутилка, кутия за храна, за да не използва пластмаса за еднократна употреба и съответно хижарите да не предлагат такава. Необходима е отговорност от всеки турист към отпадъците му, които да сваля със себе си и да изхвърля в населено място, където има сметоизвозване, което често липсва в планината или е силно затруднено. Ето защо логото на чистенията е „Боклукът в раницата“.

Както всяка година, организаторите бяха осигурили екологична храна, закупена от местни производители и малки бизнеси, с минимално количество опаковки.

Почистването се включи и в глобалната акция на  движението „Break Free From Plastic“, като в един от дните доброволци извършиха така наречения „Brand Audit“, чрез който да се установи кои производители са най-големите замърсители в световен план.

По време на Чистенето се обсъждаха различни теми за поведение в планината и отговорност към здравето, предвид актуалната обстановка. Участниците се срещнаха и с предстиветел на горско стопанство Белица, който разказа за усилията им за запазване на гората в района.

Както всяка година, в последния ден участниците споделиха впечатления и обсъдиха къде да се проведе акцията през следващата година. Най-вероятно тя ще бъде в Национален парк „Централен Балкан“.

Събраните чували с отпадъци бяха извозени благодарение на община „Белица“. Част от тях бяха рециклирани.

Синтетика – отвън и вътре в тялото: част 4 от Атлас на пластмасата

На пръв поглед тъканите, изработени от синтетични влакна, имат много предимства.

Те са евтини, изсъхват бързо и се оформят по тялото. Те обаче са се превърнали в изделия за еднократна употреба и допринасят значително за изменението на климата. Могат също така да бъдат вредни за човешкото здраве.

Много от дрехите, които носим всеки ден, са изработени частично или изцяло от полимери. Потребителите често не знаят, че термини като полиамид, полиестер, акрил и найлон всъщност се отнасят до синтетични влакна – с други думи пластмаса. Такива материали са популярни както сред производителите, така и сред потребителите. Те са еластични и изсъхват бързо. Меки са на пипане и тежат по-малко от подобни дрехи, изработени от естествени влакна, като памук.

Полимерите, които се използват за производството на химически влакна, попадат в две категории. Тези, които са на основата на целулоза, като например район, обикновено се правят от дърво. Синтетичните полимери, като например полиестер, преминават през няколко производствени етапа, но в крайна сметка се произвеждат от суров нефт или природен газ. През 2017 г. около 70% от всички влакна, произведени в световен мащаб, са синтезирани по химически път. Със своите 80% полиестерът представлява най-голям дял от синтетичните влакна, а производството се увеличава непрекъснато. През 2017 г. са продадени около 53,7 милиона тона. Около 94% от материала се произвежда и обработва в Азия, главно в Китай. Около половината от произведените полиестерни влакна се използват в дрехите. Текстилът, включително промишленият текстил, представлява 15% от световната годишна продукция на пластмаса.

Текстилната промишленост е основен замърсител на подземните води, реките и морето. Между 20 000 и 40 000 различни химикали се използват за обработка и боядисване на дрехи. Много от тях са канцерогенни, променят генетичния код и нарушават репродуктивната способност. Те също могат да причинят алергии и да повлияят на хормоналната система. 

Последствията са огромни. Много работници в текстилната промишленост – около 70% от тях в световен мащаб са жени – страдат от заболявания, свързани с работата. 

Пластмасите се използват в текстилната промишленост не само в производствения процес, но и за опаковане на изделията по време на разпространението и пускането им на пазара.

Дрехите, направени от синтетика, продължават да създават проблеми и след пришиване на последното копче. Когато се измият, пластмасовите микрочастици навлизат в околната среда. Учените са открили, че изпирането на пет килограма дрехи може да освободи шест милиона микрофибри в отпадните води; изпирането на едно синтетично яке от полар може да освободи 250 000 такива частици. 

Потребителите трябва да поемат част от отговорността. Въпреки че дрехите може да продължат да бъдат носени, 64% от тях отиват на боклука. В Европейския съюз 80% се озовават или в инсинератор за отпадъци, или в депо. От останалите облекла само между 10 и 12% се препродават на местно ниво. Остатъкът се изнася в развиващите се страни, където подбива местните производители на облекло и унищожава техните пазари. Текстилът, който се озовава в морето, се носи под водата на по-голяма дълбо- чина от другите пластмасови изделия и може да пречи на морския живот там.

Една от причините за тези проблеми е индустрията на „бързата мода“. Компаниите заливат пазара с огромни количества евтино произведени дрехи. В САЩ през последните 20 години обемът на дрехите, които се изхвърлят всяка година, се е удвоил от 7 на 14 милиона тона. Това означава, че индустрията на „бързата мода“ допринася в голяма степен както за замърсяването на околната среда, така и за рисковете за здравето. Културата за дейности „на открито“, която изисква възможно най-функционални дрехи, също подхранва произ- водството на синтетични влакна.

Рециклирането на дрехи набира скорост, но то няма голямо влияние върху основния проблем. Глобалното потребление на рециклиран полиестер е нараснало с 58% между 2015 и 2016 г. Но за да е възможно рециклиране в по-големи мащаби, не трябва да се смесват различни видове влакна. Разделянето на смесени влакна при рециклирането е много скъпо. Наред с необходимостта от производство на тъкани, подходящи за рециклиране, е необходима цялостна система за връщане на употребявано облекло – такава, която все още не съществува в много държави. Това все още остава повърхностно, временно решение. Рециклирането дава възможност да се използват синтетични влакна за по-дълго време, но качеството им се влошава с всеки цикъл и в крайна сметка се озовават на боклука.

По-устойчивият начин на потребление е неизбежен, ако наистина искаме да намалим рисковете за околната среда и здравето. Купуването на дрехи в магазините за втора употреба и размяната на дрехи с други хора са добри начини за забавяне на производството на нови дрехи. Понастоящем производители- те не могат да отговорят на търсенето на дрехи, използващи влакна от устойчиви източници, като например памук, отглеждан по биологичен път. Текстил на органична основа съществу- ва и се разработват нови подходи за преработката на естествени материали, като черупки от ракообразни, дървета, коноп, коприва и лен – в идеалния случай от местни източници – във влакна, подходящи за изработка на текстил. Само че и тези процеси трябва да бъдат проверени за тяхното въздействие върху околната среда, здравето и обществото. Потенциални- те клопки, които трябва да се избягват, включват монокулту- ри, използване на химикали, вредни за здравето или околната среда, и неустойчиви практики в горското стопанство.

Вкусни пластмасови хапки: част 3 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 

Ефектите от неконтролируемото производство на пластмаса върху околната среда вече не могат да се пренебрегват. Последствията за човешкото здраве са по-слабо познати – от добива на суровини до изхвърлянето на отпадъци.

Хранителната индустрия е сериозен потребител на пластмаса. Фолиото и пяната са предназначени да предпазват храната от повреждане, да я поддържат свежа и да я правят привлекателна. Но красотата има цена: пластмасата се озовава върху обработваема земя и попада в нашата хранителна система.

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция, съвместно с Грийнпийс-България: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1!

Много от химикалите в пластмасата оказват влияние върху човешкото здраве. Последиците могат да бъдат както сериозни, така и дългосрочни.

Краставици, увити в полиетилен, предварително нарязана салата, готова за ядене в купичка за еднократна употреба, готови ястия на отделни порции: рафтовете на супермаркета са затрупани с опакована в пластмаса храна. Пластмасата играе централна роля, когато маркетингът на храни напусне местните пазарни щандове и навлезе в супермаркетите с техния богат асортимент от преработена храна от целия свят. В супермаркетите обичат да предлагат едни и същи хранителни стоки през цялата година, независимо от региона.

Опаковката гарантира, че продуктите остават свежи и може да се транспортират отдалеч. Освен това много потребители в развития свят искат да имат възможност да приготвят храна бързо: удобството е на дневен ред. Изследване в Германия през 2019 г. установи, че 48% от хората смятат за важно да могат да приготвят ястията си бързо и лесно. Хранителната индустрия отговаря на такива изисквания като предлага предварително нарязани и предварително приготвени продукти, всички опаковани в пластмаса.

Количеството опаковки, използвани в хранително-вкусовата промишленост, се увеличава от години. В Европа през 2018 г. индустрията използва над 1,13 трилионa продукти с опаковка. Най-често срещаният вид опаковки е, разбира се, пластмаса. Анализ на Института за европейска политика по околна среда подкрепя тези констатации: повечето пластмасови боклуци в океаните са изхвърлени опаковки от храни.

Бутилирана вода се предлага като здравословна алтернатива на чешмяната вода. Производителите трябва да описват подробно съдържанието на минералите. Пластмасовите микрочастици не се изписват като съставка.

Опаковката обаче не е единственият виновник. Селското стопанство е шестият по големина потребител на пластмаси в Европа: в световен мащаб то използва около 6,5 милиона тона материал всяка година. Производството на плодове и зеленчуци изглежда немислимо без пластмаса: напоителните системи, оранжериите и полиетиленовите тунели са направени от него. Пластмасовите мрежи пазят птиците от овощни дървета и храсти. Цели полета са покрити с листови материали, за да се затопли почвата и да се удължи вегетационният сезон – например, аспержите могат да бъдат събирани по-рано.

Друг съществен проблем са микропластмасите. Те променят структурата на почвата, както и местообитанието на живите организми, които са важни за поддържането на плодородността на почвата – от микроорганизми до земни червеи. Освен това

пластмасовите микрочастици действат като магнит, който привлича определени видове токсични вещества.

Възможните ефекти на микропластмасите върху човешкото тяло все още до голяма степен не са проучени. Известно е, че пластмасата може да попадне в тялото, когато се храним и пием течности. Проучване на университета в Нюкасъл в Австралия през 2019 г. изчислява, че хората могат да поглъщат до 5 грама пластмаса всяка седмица – теглото на една кредитна карта. Друго проучване от Канада установи, че хората, които пият вода от пластмасови бутилки, вливат в гърлото си нещо от порядъка на 130 000 пластмасови микрочастици всяка година. С вода от чешмата са само 4000 частици. Това са притеснителни числа.

Моят юли без пластмаса с Bibons – Биляна Славейкова

Фотограф: Даниела Йорданова

Разбери триковете на Bibons – Биляна Славейкова за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова заедно с Екологично сдружение „За Земята“ те срещаме с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!

  • Биляна Славейкова @Bibons от GIRLS WE ARE
  • Симона Стилиянова @zerowastesofia от Zero Waste Sofia
  • И певицата и актриса Лили Гелева @lilygeleva
  • А миналата седмица те срещнахме с Рада Бонева @radah.b от Thrift Sheep, която ни сподели полезни съвети от нейното ежедневие. Виж публикацията с нея тук.

Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.

Фотограф: Калоян Грозев

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти и с какво се занимаваш?

Журналист по образование, инфлуенсър по случайност (смее се). Виждам света така, от време на време пиша за него тук, а когато ми се говори записвам подкаст, Girls We Are, в който не се вземам твърде насериозно, но пък гледам да представям сравнително зряло теми, които ме занимават и вълнуват.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?

Преди няколко години прекарах няколко месеца в Бали, където много активно обикалях острова, защото ми се искаше да видя отвъд редовните места (част от популярните курорти са като нашия Слънчев бряг, но за австралийци, които ги ползват за ергенски партита и уикендни напивания и респективно не се вълнуват особено какво оставят след себе си). Основните по-туристически точки са на западния бряг на острова (и оттам на юг), по-автентичната му част е на север и почти нищо не се случва на източния бряг. Бяхме любопитни какви обаче са плажовете там и един ден решихме да отскочим – попаднахме на място, където за пръв път видях нещо толкова шокиращо за мен – черен плаж, покрит с всевъзможен боклук, изхвърлен от океана. Всички сме виждали такива снимки в интернет, но моментът, в който видях това райско кътче по този начин наживо – беше повратен за мен. Индонезия е третият най-голям замърсител и това е гигантски проблем за островите в района. И все пак местните в Бали се опитват да се справят с проблема и вече от години има доста добри практики – опаковки от бананови листа, сламки от стъбла на папая, zero-waste магазини и други.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?

Разбира се. Самото създаване на проблема също в голямата си степен е индивидуално – така че индивидуалните усилия за решаването му са обратното му по посока действие, остава да стане и равно по сила.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?

По начало не съм от най-готвещите хора, което означава, че вкъщи се случва да поръчваме храна. Преди години усещах, че основното количество пластмаса за еднократна употреба влиза у дома именно покрай доставките. В последно време обаче повечето приложения, които използвам за поръчки в Лондон въведоха филтър, чрез който можеш да отсееш ресторанти, които използват единствено рециклируеми материали за опаковките си. Това макар и не оптимално, защото винаги е по-добре да не генерираме отпадък, от колкото да хабим ресурс да го рециклираме все пак е по-приемливо. Намирам го и като добър начин да отсея по-прогресивните места, които си заслужава да подкрепям като бизнес (особено сега). Проверявайте дали услугите, които ползвате за доставка имат такъв филтър, а ако не – нищо не ни пречи да настояваме да добавят, както и да проучим кои са „нашите“ места, налични в съответната платформа.

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?

Неотдавна се преместихме в нов квартал в Лондон и се оказа, че със съседите имаме споделена машина за компостиране – така  най-после започнах да отделям компоста активно. Покрай това почти през ден проверявам по нещо в Can I Compost This?, така например разбрах, че ядката на авокадото не е оптимално да е в компоста. Zero Waste Sofia пък имат списък със зони за компостиране в София.

Отделно съм се абонирала за няколко нюзлетъра, които са ми много полезни откъм информация по свързаните теми  – дневният на The Good Trade и Planetarium на Plan A (полето за абонамент е в дъното на началната страница).

Фотограф: Калоян Грозев

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?

За мен са три промени на нагласата
1) има смисъл да го правя дори да не съм перфектен;
2) когато не съм перфектен, активната стъпка е да видя какво мога да подобря, а не да се срамувам или да откажа;
3) да се интересувам и образовам.

Така постепенно нещата, които са изисквали допълнителна мисъл и усилие в началото стават естествени и освобождават ментално място да вкараш още нещо ново в живота си, по което да полагаш усилия… и така този цикъл на промяна и растеж да продължава. Приемаш, че е процес, който, за да е устойчив в начина ти на живот, не се случва внезапно и за една нощ.

7. Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив 🙂

Мисля си, че агресивният eco-shaming, до който много организации и компании (пък и отделни хора) прибягват в комуникацията си не е оптималният подход, затова споделям три български sustainable бранда, чийто продукти и наратив харесвам:

  • @koolandkonscious, платформа за устойчива мода, направиха супер бански като тук е цялата история зад него и материалите, от които е изработен (+ интересни показатели за въглеродния отпечатък за направата)
  • @naturalleaf.io, страхотни кутии за храна, сламки за многократна употреба (сгъват се) и чаши…
  •  @05.studio за бельо и бански, които нося вече с години.

и една марка, на която съм фенка от години

  • @jakkeldn, които са разпознати и наградени от PETA (Хора за етично отношение към животните) – за Best Faux Fur Brand.

Наскоро ми направи впечатление, че asos.com са добавили Responsible филтър, което се очертава като добър тренд (и говори за глобална промяна в нагласите, която ще приложи натиск и на „големите“ да положат усилия) като разбира се имайте едно наум за така наречените “greenwashers”.

И не забравяй да подпишеш петицията с искания за по-смели мерки с пластмасовото замърсяване тук: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

Моят юли без пластмаса с актрисата Лили Гелева

Разбери триковете на Лили за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова заедно с Екологично сдружение „За Земята“ те срещаме с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!

  • Биляна Славейкова @Bibons от GIRLS WE ARE
  • Симона Стилиянова @zerowastesofia от Zero Waste Sofia
  • И певицата и актриса Лили Гелева @lilygeleva
  • А миналата седмица те срещнахме с Рада Бонева @radah.b от Thrift Sheep, която ни сподели полезни съвети от нейното ежедневие. Виж публикацията с нея тук.

Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?

Казвам се Лили Гелева. Аз съм…човек, който се чуди за доста неща и търси отговори (или поне се опитва да си задава въпроси) със средствата на театър, музика и каквито други интересни пътища се изпречат.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?

Пластмасовото замърсяване е нещо като онагледяване на това, което се случва в главите ни, задръстени с всякакви ненужни глупости. Пообъркали сме се. Всичко е построено така, сякаш ще станем по-щастливи след следващата вещ, дреха, техника. Когато обаче търсим радостта в предмети, никога не пристигаме там, където искаме.

Знаете ли, че всичката произведена пластмаса някога е навсякъде около нас и следователно в нас, защото попадайки във водите, попада и в храната ни. В преследването на удобството, ние изключително силно нарушихме баланса и понеже природата е много мъдра, ще ни отвърне със същото, за да възстанови баланса. Това няма да ни хареса.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?

Абсолютно сигурна съм, че индивидуалните усилия имат смисъл. Най-малкото, когато ги полагаш, целият свят ти изглежда по-приятен, защото се концентрираш в градивното. А това, за щастие е заразно. Когато се чувстваш добре и хората покрай теб прихващат и така кръгът се разширява. Пример за индивидуалната отговорност е пандемията. Повече от всякога усетихме, че няма значение дали си Сър Елтън Джон или Лили от София, всички сме свързани и с действията си предпазваме или застрашаваме живота на много хора, скъпи за нас или скъпи за някого.

Същото е и с климатичната криза и със замърсяването с пластмасата. От нас зависи. От нас зависи и да избираме политици, които имат стратегия за опазването на природата, или ако нямат да настояваме да имат. Същото можем да изискваме и от големите компании, чрез избора какво си купуваме всеки ден. Много е важно да знаем, че проблемът с пластмасата не е далечен и не касае само сините китове. Ние сме част от гениална екосистема и ако не се осъзнаем навреме, ще последват неща, от които няма да можем да се спасим като си стоим вкъщи. Ако изтървем нещата днес…нищо няма да има значение. Ако не ни е страх за себе си, то би трябвало поне за тези след нас да ни е грижа.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?

Знаете ли, то е като да отидеш на почивка с куче. Ходиш на по-малко места, но там където приемат с кучета, просто няма как да са тегави хора. Така е и с магазините и пластмасата. По-малко са местата, но са направени от хора с любов и отношение, което личи и от продуктите им. И тези хора нямат нищо против да си носиш собствена чаша, кутия, торбичка или прибори от вкъщи. Освен това нещата, от които наистина се нуждаем са много по-малко, отколкото в рекламите.

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?

В обкръжението ми има изключително будни хора, с отношение към климата и бъдещето ни. Такъв човек е например Маги Малеева. Благодарение на нея, имам възможността да общувам с цяло ядро от изключителни хора, с много сериозни познания по въпроса. Също чета колкото мога. Например сайтът Carbon Brief, който е с много синтезирана научна информация. Следя също разни веган готвачи като @avantgardevegan и @healthycrazycool.

Филмите на Сър Дейвид Атънбъро – Planet Earth и Planet Earth II, Хоакин Финикс – What the Health и The Animal People; включително и документалният филм Plastic ocean, който е абсолютно задължителен. Следя и се възхищавам на работата на още вдъхновяващи артисти и активисти като Том Йорк, Леонардо ди Каприо, Новак Джокович.

Хубаво е също да се следи работата на WWF – България„Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“Zero Waste Sofia. В България има много чудесни хора, които ги е грижа наистина.

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?

  • Да осъзнаеш, че проблеми като замърсяването, свръхконсумацията, климатичната криза, изчезването на животински видове, изсичане на гори са много лични всъщност.
  • Да си представиш, че има сериозен риск в рамките на така скъпия ти живот да настъпят катаклизми, пред които ще си безсилен, но че имаш силата да ги избегнеш днес.
  • Да разбереш, че добрата храна означава чиста планета, но също и персоналното ти здраве и това на хората, които обичаш.
  • Да допуснеш, че един ден ще ти е по-важно какво си преживял, а не какво си притежавал.
  • Да подпомагаш български производители и автори, като пазиш себе си и природата, която е най-ценното и красивото за пазене в България.
  • Да си припомниш, че си свързан и зависиш пряко от чистотата на въздуха, водата, горите…
  • И разбира се, да правиш най-доброто по силите си, но да не изпадаш в крайности. Прекаленото изискване от себе си понякога демотивира още в началото на пътя. Крачка по крачка. Всяко малко усилие си струва.

Ако почувстваш тези няколко неща, дори и за миг, няма как да не направиш положителна промяна в живота си.

7. Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив

В първите дни след извънредното положение срещнах приятелка, която също си разхождаше кучето в градинката на Седмочисленици. Валеше дъжд. И изведнъж забелязахме, че на нас и изобщо на абсолютно никой в градинката не му прави никакво впечатление, че вали дъжд. На всички толкова ни се бяха стегнали душите за два месеца, че нещо като дъжд, от който преди бихме се оплакали, ни се стори като подарък. Ето това усещане се надявам да не забравим бързо – радостта, че си жив. Това отсява толкова излишни неща. Пластмасата не бива да е следата, която ще оставим след себе си. Човек е способен на красиви неща.

Можеш да последваш Лили в Instagram, тук.

И за финал, те оставаме с артистичното послание на Лили, свързано с пластмасовото замърсяване:


И не забравяй да подпишеш петицията с искания за по-смели мерки с пластмасовото замърсяване тук: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

Моят юли без пластмаса със Стела от Stratospheric Productions

Разбери триковете на Стела за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова заедно с Екологично сдружение „За Земята“ те срещаме с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!

  • Биляна Славейкова @Bibons от GIRLS WE ARE
  • Симона Стилиянова @zerowastesofia от Zero Waste Sofia
  • И певицата и актриса Лили Гелева @lilygeleva
  • А миналата седмица те срещнахме с Рада Бонева @radah.b от Thrift Sheep, която ни сподели полезни съвети от нейното ежедневие. Виж публикацията с нея тук.

Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?

Казвам се Стела и съм продуцент, сценарист или асистент-режисьор в Stratospheric Productions – от каквото има нужда конкретният проект. Отделно от това съм ентусиаст по зелените теми и здравословния начин на живот, които често се оказват преплетени или дори взаимозависими.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?

Смятам, че светът се намира в период на „пандемия“ от пластмасово замърсяване. Тази пандемия вреди на живота в дивата природата и вреди пряко и косвено на човека. Пряко като влияе негативно на неговото здраве, а косвено като създава една естетически и енергийно неиздържана среда за живот.

Представете си да имате в шкафа две найлонови торби и го сравнете с това да отворите и да видите две памучни торби за многократна употреба. Това ми направи впечатление скоро, когато бяхме на гости в една ферма. Собственикът ни обърна внимание да се огледаме и да забележим как няма нищо пластмасово наоколо. Показа ни метална кофа, която боядисват вече няколко пъти, защото ръждясва, но това все пак е много по-добра алтернатива от пластмасовата кофа, защото енергията на мястото е различна.

Наистина човек си почива изключително добре в такава обстановка, чувства се много по-близо до природата. В този ред на мисли ме натъжава, когато видя по поречието на дивите ни реки наслоени пластмасови отпадъци. Натъжава ме това, че сами влошаваме качеството си на живот и вредим на здравето си, при положение, че има ясни алтернативи.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?

Ще започна с това, че разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване означава намаляване на употребата и респективно производството на пластмаса. Индивидуалните усилия, а именно намаляването на пластмаса в ежедневието, първо непосредствено води до благоприятни ефекти за организма. В научните среди са добре известни химикалите в пластмасата, които водят до нарушения в ендокринната система. Особено опасни са пластмасовите чаши, в които хората пият топли напитки и бутилките с вода, които са били изложени на слънце дълго време в магазина, тъй като тези химикали се освобождават най-вече от светлина и топлина. Т.е. първо имаме премахване на замърсяването от нашите тела.

Индивидуалните усилия са важни и за друго и в неговата основа стои принципът, че ние гласуваме с изборите си и парите си. Когато си купуваме найлонова торбичка в супермаркета, ние казваме – благодаря, че я продавате и я произвеждате, точно от това имам нужда и за това съм готов да дам парите си. Когато спрете да купувате найлонови торбички или започнете да питате за техни алтернативи, изказвате негодуванието си, търговците виждат, че този продукт вече не се желае, а този сигнал върви нагоре по веригата до производителя.

Принципът има и друго изражение. Ще опростя малко, но в общи линии то е следното. Политиците и техните решения, ценностите, които подкрепят, до голяма степен зависят от избирателите. Работата на политика е да остане на власт при следващите избори. Затова той ще „проповядва“ това, което масата от избирателите искат, за да се подсигури, че ще го изберат отново. Чрез този инструмент общественото мнение има силата да диктува законотворчеството в дадена държава. Много хора все още са на мнение, че държавниците са органът, който взима решения в полза на обществото, че те знаят най-добре какво е правилно за нас. Мотивацията за взимане на решения обаче е друга и ако искаме нещо да се промени, трябва да го заявим ясно и да сме много, за да им покажем, че обществото е узряло за промяна. Така виждам пътя към забраната за производство на определени пластмасови продукти или опаковки за еднократна употреба и заменянето им с по-природосъобразни алтернативи.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?

Най-голямото предизвикателство за мен е липсата на избор за покупка на някои категории храни, които да не са „облечени“ в токсична пластмаса. Там, където мога, съм минала към буркани и бутилки от стъкло, но за някои неща просто няма алтернатива. Все повече производители и търговци започват да използват компостируеми опаковки, произведени от картофено нишесте или царевица например и гледам да пазарувам от тях. Всъщност сега се навършва един месец, откакто вкъщи решихме да си направим предизвикателство и да не пазаруваме нищо с пластмаса за еднократна употреба. Ефектът е, че започнахме да пазаруваме повече пресни, сезонни храни, артикули, направени от естествени материали. Като цяло качеството ни на живот се покачи драстично.

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?

Опитвам се да се заобикалям с хора, които живеят така и съответно черпя от техния опит и практики. Освен това слушам много чуждестранни подкасти, главно американски, където учени и експерти говорят за последните си открития в областите, които ме интересуват. По този начин гледам да се информирам. Ето за здравните последици от пластмасата последно слушах д-р Carol Kwiatkowski от “the Endocrine Disruption Exchange”.

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?

Първо, трябва да си дадеш сметка, че качеството на природосъобразния начин на живот е по-високо и съответно да го поискаш. После, започваш да разучаваш алтернативи на досегашните ти практики. Накрая, изграждаш си група от съмишленици, с които се подкрепяте и се поддържате мотивирани.

7. Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив

Призивът ми е да бъдем активни и да помним, че ако ние самите не поискаме промяна, никой няма да ни я достави на тепсия.


И не забравяй да подпишеш петицията с искания за по-смели мерки с пластмасовото замърсяване тук: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

История на пластмасата: част 2 от „Атлас на пластмасата“

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

Още с масовото си навлизане в бита от 60-те години на миналия век въздействията на пластмасата върху околната среда и здравето предизвикват тревоги сред учените и обществото. С кампанията Свободни от пластмаса, започната от екологично сдружение За Земята и Грийнпийс-България през 2017 г., целим да обединим усилията на хора и организации за спиране на замърсяването с пластмаса.

Днес представяме откъс от Атласа на пластмасата, посветен на историята на този материал. Повече информация за цялото издание и предстоящите публикации може да бъде намерена тук

Преди пластмасовата ера, в която се намираме днес, глината и стъклото са били материалите, които могат да възприемат почти всяка желана форма. Думата пластмаса идва от старогръцки и означава именно гъвкав, лесен за оформяне. Поради своята лекота, устойчивост, гъвкавост и способност да възприема най-разнообразни форми и цветове с различна дебелина и твърдост, пластмасата постепенно замества много от естествените материали, използвани в бита (напр. дърво, метал, коприна, слонова  кост), като тяхна евтина и лесно достъпна алтернатива. Именно поради това пластмасов все още се свързва с нещо неистинско, имитация, втора ръка.

Първите предшественици на днешната пластмаса са синтезирани от естествени материали през втората половина на XIX век: гума, целулоид за фотографските филми, тъкани – заместители на скъпата естествена коприна. Следват бакелитът – първата изцяло изкуствена пластмаса, изобретена в началото на XX век. Пластмасата започва да се превръща в промишленост от 30-те години на миналия век, когато се появяват винилът (ПВЦ, PVC, поливинилхлорид), найлонът,  полиетиленът и тефлонът, последвани от полипропилена през 50-те. Производството на пластмаса претърпява силен растеж през Втората световна война и получава изключително широко разпространение по време и след края на войната в множество домакински и промишлени приложения.

Наред с ПВЦ, днес полиетиленът и полипропиленът са най-широко използваните пластмаси по света – за опаковки на храни и напитки, дрехи, изолация на кабели, водопроводни тръби, завеси за баня и много други предмети, които използваме ежедневно.

Днес нарастващата криза с пластмасовото замърсяване кара мнозина да търсят решението в разработването на пластмаси на биологична основа – от растителни суровини, вместо от петролни продукти, както и на пластмаси, които подлежат на биологично разграждане. Въпреки това, т.нар. биопластмаси не дават адекватен отговор на цунамито от излишна пластмаса за еднократна употреба, която ни залива. Това е така, защото замърсяването с пластмаса е причинено преди всичко от модела за еднократна употреба. Ако конвенционалната пластмаса бъде заместена с други видове материали, но отново за еднократно ползване, замърсяването само ще продължи да се влошава. Затова призоваваме всички замесени – потребителите, производителите и правителството, да търсим заедно устойчиви решения за дълготрайна употреба и без токсични добавки. 

Повече по тази и други теми очаквай в следващите статии от поредицата, посветена на Атласа на пластмасата.

Част от основните секции в атласа са: 

  • Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери (въведение)
  • 12 кратки урока за пластмасата и планетата 
  • Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
  • Употреба: благословия и проклятие
  • Здраве: Хранително-вкусова химия
  • Храна: Вкусни хапки
  • Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
  • Туризъм: противодействие на прилива от боклук
  • Изменение на климата: Парников дефект
  • Вода: отпадъци на хоризонта
  • „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
  • Износ на отпадъците: сметището е затворено
  • Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза 
  • Корпорации: потребители на прицел
  • Въвеждане на правила: решения от грешната страна
  • Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
  • Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника

Следи публикациите ни, за да се запознаеш в по-голяма степен с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си. 

И не забравяй да подкрепиш петицията срещу еднократната пластмаса ето тук.

Моят юли без пластмаса с Рада от Thrift Sheep

Разбери триковете на Рада за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ решихме да те срещнем с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ще ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!


Следи публикациите ни, за да научиш какво ще ни споделят като лично преживяване в следващите седмици:

Ако и теб те е грижа за проблема със замърсяването с пластмаса за еднократна употреба, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването ѝ.

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?
Казвам се Рада Бонева, на 24 г., от София. Любител на природата, планината, овцете и зеления начин на живот. От 5 години работя в НПО сектора като координатор на състезателите по природни науки, а самата аз съм хуманитарист. Повечето хора обаче може би ме познават под псевдонима ми – Thrift Sheep – блог, а отскоро и подкаст, които поддържам.

Когато започнах, исках да разчупя стереотипите за пазаруването втора ръка на дрехи и че не е нужно да пазаруваш по първа „молска“ мода, за да изградиш личен стил. Е, нещата съвсем естествено се разраснаха, за да може блогът да обхваща както здравословни рецепти и пътешествия, така и всички аспекти на по-устойчивия начин на живот.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?
Опитвам се да правя каквото е по силите ми в бита и с любопитство разучавам до къде ще ме отведат тези мои опити. Е, това, че се самопредизвиках да „разкарам“ пластмасата от живота си преди 3 години и реших да напиша статия… То взе че стана рубрика, рубриката прерасна в предаване и така до главния ми тематичен фокус. Да показвам, че да живееш природосъобразно не е мисия невъзможна, и че можем да помагаме и на природата, и на себе си и собственото си здраве и благополучие.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?
Вярвам, че нищо не пречи да правим това, което можем, без да се оправдаваме с останалите. Все някой ще последва примера ни, после друг ще последва него и така се образува по-трайна и дълготрайна верига. Можем да бъдем част от общество, което е подбудено не от модата, а от загрижеността си, и което вече би могло да има по-голямо и (демократично) влияние извън собствените си дом и пазарска количка.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?
Трудности срещам с някои специфични храни, които употребявам като веган, които неизбежно идват в опаковка. В очите на някои хора съм крайна, ако предпочета да не пия кафе, ако не мога да го взема с мен в собствена чаша. От множеството обяснения по магазини и заведения ми хрумна инициативата под #НеМерсиНосяСи и сега всеки път, когато го изрека по адрес на някоя торба, сламка, прибори, се усмихвам широооко. 🙂

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?
С времето съм се научила да готвя и експериментирам според наличностите у дома и в шкафа, отколкото да пазарувам за конкретно ястие. Така разхищението на храна е по-малко, а бонус е, че се раждат и интересни рецепти, които описвам и споделям впоследствие.

Вдъхновение черпя от другите зелени съмишленици в България, които срещнах с течение на времето. Когато ходя на разходки сред природата, задължително отбелязвам чешмите по пътя и ги маркирам на картата на Симона от Zero Waste Sofia, а за справочник за заведения ползвам Refill. Страшен фен съм на Ecosia от 2 години вече, а за козметика винаги се допитвам до приложенията Clean Beauty и INCI Beauty, тъй като не познавам всички съставки, било то и натурални, прикрити зад дълги имена. Могат да се ползват и за сканиране на даден козметичен продукт в магазина или у дома.

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си? 
Преди да подходиш към материалното, първо, мисля, трябва да си осъзнал избора си и да си го приел морално. За всеки тези стъпки за различни и е доста относително, тъй като зависи от динамиката на живот, който водиш. За мен това бяха бутилките за вода, чашите за кафе и чай, и малките торбички за плодове и ядки. И носенето на домашно приготвена храна в офиса, разбира се

7. Отворено послание: сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив 🙂 
Обичайте природата и тя ще ви заобича обратно!

Сподели ни в коментар тук или в социалните мрежи как ти преминаваш през юли без пластмаса и какви са твоите съвети и предизвикателства!

Атлас на пластмасата 2020: част 1 – факти и данни за света на синтетичните полимери

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 

„На този етап от съвременния живот докосваме по-често пластмаса, отколкото близките си.“

Пластмасата е навсякъде: във въздуха, водата и почвата. Сега тепърва започваме да разбираме последиците от прекомерната ни зависимост от този материал. Това, което прави пластмасата полезна, е точно това, което я прави и вредна: тя е устойчива и не се разгражда. Независимо от това къде учените търсят пластмаса, те я намират – в най-отдалечените кътчета на Земята. Тя не само се среща повсеместно в околната среда, но се намира и в собствените ни тела.

Но дори когато осъзнаваме нежеланите последствия, днес трудно можем да избегнем пластмасата напълно. Това е така, защото животът без еднократна пластмаса изисква наличието на достъпни екологични алтернативи, а на тази привилегия се радват много малко хора по света – основно жителите на европейските и северноамериканските държави.

Подпиши петицията за по-смели мерки за справяне с пластмасовото замърсяване.

Атласът е отлично четиво за всички, които искат да научат повече за пластмасата, тъй като е направен на достъпен език и има лесни за възприемане визуализации и инфографики. Всички те представят историята и присъствието на пластмасата в нашия живот, въздействията ѝ върху околната среда и живите организми, както и представя обещаващи решения на кризата с пластмасовото замърсяване.

Атласът е разделен на няколко основни секции. В следващите седмици ще направим обзор на основните теми и ще споделяме публикации с основните акценти и интересни факти от тях. 

 

Част от основните секции в атласа са: 

  • 12 кратки урока за пластмасата и планетата 
  • История
  • Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
  • Употреба: благословия и проклятие
  • Здраве: Хранително-вкусова химия
  • Храна: Вкусни хапки
  • Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
  • Туризъм: противодействие на прилива от боклук
  • Изменение на климата: Парников дефект
  • Вода: отпадъци на хоризонта
  • „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
  • Износ на отпадъците: сметището е затворено
  • Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза 
  • Корпорации: потребители на прицел
  • Въвеждане на правила: решения от грешната страна
  • Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
  • Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника

 

Следи публикациите ни за тези любопитни и информативни теми, за да се запознаеш в по-голяма с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си. 

 

Ако вярваш, че трябва да бъдат взети по-амбициозни мерки за справянето с пластмасовото замърсяване, подпиши петицията ни.

„Покажи ни торбата“ зове за амбициозни цели срещу еднократната пластмаса

Този юли Денят без пластмасови торбички е по-специален – остава точно една година до влизането в сила и у нас на общоевропейските ограничения за някои видове еднократна пластмаса. От българското правителство зависи дали ще  предприеме сериозни мерки, вместо обичайното минимално и формално изпълнение на европейските изисквания.

С предизвикателството „Покажи ни торбата“ Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България отправят покана към управляващите да се вслушат в мнението на хората. Според представително проучване, 95% от българите казват, че употребата на пластмаса у нас трябва да се ограничи, за да се намали замърсяването на околната среда. Двете организации канят всеки, които желае да подкрепи мерките срещу еднократната пластмаса,  да сподели снимка с текстилна торба за многократна употреба, тагне  „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България в социалните мрежи и призове управляващите да действат решително. Както и да се включи в петицията за смели мерки срещу пластмасовото замърсяване, започната от  Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. Тя вече събра над две хиляди подписа за по-малко от месец и ще продължи да бъде активна до есента.

Придобилото размерите на бедствие замърсяване с пластмаса е видимо навсякъде около нас, но присъства и невидимо, под формата на микропластмаса във водата, храната, както и в растенията, в телата на животните и хората. Забраната от  3 юли 2021 г. важи за няколко вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене), чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, съдове за храна и напитки от експандиран полистирен (стиропор) и оксо-разградима пластмаса. [1]

Парадоксално, пластмасовите торбички, които са един от главните замърсители на Черно море, няма да изчезнат от следващата година. Въпреки че у нас вече са достъпни здрави и евтини текстилни чанти за многократна употреба, „найлонките“ все още са нормата, която ни предлага всеки магазин. Таксата върху пластмасовите торбички за пазаруване, наложена още от 2011 г., очевидно не работи, тъй като българите продължават да използват около десет пъти повече найлонови торбички от западноевропейските нации. Призивът „Извади главата от торбата“ е насочен както към българските държавници, така и към гражданите. Правителството следва да наложи силно ограничаване и постепенно спиране на употребата на пластмасовите пазарски торбички. Отделно, всеки от нас може да започне да си носи собствени торби, когато пазарува.

Останалите широко използвани изделия като пластмасови бутилки, еднократни кутии за храна, т.нар. „картонени“ чаши за кафе с пластмасов слой, мокри кърпички, опаковки от вафли, чипс и други, също остават в обращение.

„За Земята“ и „Грийнпийс“ – България се включиха и в инициативата „Юли без пластмаса“ заедно с още 10 други организации. Предизвикателството към хората е да намалят пластмасата, която изхвърлят. Ежедневни съвети ще помогнат на желаещите да открият екологични заместители на еднократната пластмаса. „Опаковките за храните, напитките и изделията изцяло зависят от производителя, а при сегашната липса на по-устойчиви варианти на българския пазар, потребителският избор има малка тежест. Вече знаем, че хората са готови за промяна на навиците си, затова следващата ни цел е да вдъхновим бизнеса да предложи алтернативи за многократна употреба“, казва Евгения Ташева от „За Земята“.

Plastic Free July в България

Юли е зад ъгъла, което означава само едно – световното #PlasticFreeJuly предизвикателство идва за трета поредна година в България.
Включете се в борбата с пластмасата за еднократна употреба като се регистрирате на http://tiny.cc/plasticfreejuly и изберете едно (или всички) от следните действия:
– да замените пластмасата за еднократна употреба – сламки, чаши, торбички, прибори и други, с продукти за многократно ползване;
– да не пазарувате продукти в пластмасови опаковки;
– изцяло да откажете ползването на пластмаса за еднократна употреба за ден, седмица, месец или повече.
Тази година Екологично сдружение За Земята, Greenpeace Bulgaria, Eco Switch, Храна, не война – София, Revolucia, Lessplastic Bulgaria, Uneco Eco Club, ZERA, Zero Waste Sofia, Tierra Verde България, Градско градинарство – София и Zero Hero обединихме усилия, за да покажем, че заедно можем да се справим с проблема, дори в момент като този.
През целия месец тук ще споделяме информация и идеи за устойчиви алтернативи на пластмасата за еднократна употреба.
Ще се радваме да видим и вашите – споделяйте ги тук и в Instagram с #PlasticFreeJulyBG и #ЮлиБезПластмаса
Инициативата се провежда като част от глобалното движение #BreakFreeFromPlastic
И докато сте тук, можете да направите още нещо: подкрепете подписката за решителни мерки за ограничаване на еднократната пластмаса ✅https://bit.ly/2CwjFV9 👈🏻
Природата ще ви бъде благодарна.

Хиляди българи ще живеят без пластмаса през юли

Инициативата „Месец юли без пластмаса“ се провежда като част от глобалното движение за борба с пластмасата за еднократна употреба #BreakFreeFromPlastic.

По данни на Евростат всеки българин изхвърля средно 64 кг отпадъци от опаковки годишно. Главните виновници за замърсяването на Черно море са пластмасовите бутилки и техните капачки, пластмасовите опаковки от бързи храни, както и пластмасовите торбички. Всеки ден от сушата и по реките в Черно море навлизат 3 тона пластмаса.

12 български организации – Екологично сдружение За Земята, ”Грийнпийс”-България, Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, ZERA, Eco Switch, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Tierra Verde България, Градско градинарство – София и Zero Hero, обединяват познанията и опита си в своеобразен практически наръчник за живот без пластмаса у нас. През целия месец, в специално Facebook събитие “Plastic free July в България”, те ще споделят полезна информация, съвети и изпробвани от тях препоръки. Част от темите, които ще бъдат засегнати през месеца са как да измерим пластмасовия си отпечатък; кои са различните видове пластмаса около нас; съвети за насипно пазаруване, всякакви алтернативи на пластмасата в ежедневието ни, как да се обърнем към бизнеса, за да направи промени и още много.

“Достатъчно научни данни вече безспорно показват вредите от неразумната употреба на дълготраен материал като пластмасата. Време е да се съсредоточим върху разработване на истинските решения: например, многократна употреба, насипни стоки и други нововъзникващи иновативни услуги и устойчиви бизнес модели.”, споделят организаторите.

Вече близо 800 души са заявили участие да се включат в инициативата “Юли без пластмаса” още преди официалния ѝ старт. Всеки, който желае да се включи може да се регистрира на http://tiny.cc/plasticfreejuly и да избере едно или повече от следните действия:

– да замени пластмасата за еднократна употреба – сламки, чаши, торбички, прибори и други, с продукти за многократно ползване;

– да не пазарува продукти в пластмасови опаковки;

– изцяло да откаже ползването на пластмаса за еднократна употреба за ден, седмица, месец или повече.

От петък – 3 юли 2020 г. започва да тече едногодишният срок за пренасяне на изискванията на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба в националното ни законодателство. Тя включва забрана на осем вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене), чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени (експандиран полистирен) съдове за храна и напитки и оксо-разградима пластмаса. Но другите широко използвани изделия като пластмасови бутилки, еднократни кутии за храна, т.нар. ‘картонени’ чаши за кафе с пластмасов слой, мокри кърпички, опаковки от вафли, чипс и други, остават в обращение с пожелателни цели за ограничаване на използваните количества.

завод за изгаряне на отпадъци
, ,

Голяма победа за здравето и гражданските права. ВАС връща делото за инсинератора в София

Вчера Върховният административен съд (ВАС) се произнесе по жалбата на екологично сдружение “За Земята”. Според съда Топлофикация София не е доказала, че проектът не вреди на здравето на хората, а обществените обсъждания будят съмнение с формална организация, защото са в работно време и са се състояли само в два района и в сградата на Столична община. Всъщност от потенциалното замърсяване са засегнати много повече райони.

“Постигнахме огромен успех в борбата ни за по-чиста и здравословна среда в София. Върховният административен съд окончателно се произнесе по аргументите ни за отрицателните здравни и екологични последствия от изграждане на инсталация за изгаряне на отпадъци, както и за неправилно организираните обществени обсъждания. Сега е време и Столична община да се откаже от проекта и да вложи парите в цялостно променена система за управление на отпадъците.”, казва Данита Заричинова от “За Земята”.

Делото, водено от адвокатите Иван Велов и Александър Коджабашев, започна през 2015 г. с оспорване в съда на решението за одобрение на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на Директора на Регионална инспекция за околна среда София. “За Земята”  заедно с други граждани, се обявиха срещу това, заради множество проблемни аспекти:

– неправилно определяне на засегнатите от проекта райони, което доведе до организиране на обществени обсъждания само в 3 столични района и то в работно време;

– недостатъчна информация какво ще се случва с транспортирането на опасните отпадъци след изгарянето;

– липса на анализ на здравния статус на населението в най-близко разположените до проекта райони.

Административен съд София – град (АССГ) реши през 2018 г., че жалбата е неоснователна, но от “За Земята” оспориха решението пред ВАС.

На 17.06.2020 г., близо 5 години след началото на битката за чист въздух в съда, ВАС отмени решението на Административния съд, с което беше одобрено изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в София и върна делото на АССГ за ново разглеждане от друг състав, при спазване на мотивите на решението.

В решението си съдът казва: “Следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, съдържанието, нивата и териториалния обхват на разпространение на вредните за човешкото здраве емисии от изпускащото устройство, като се отчетат и данните за разстоянията до жилищните сгради и обектите, подлежащи на здравна защита. По отношение на опасните и неопасните отпадъци е необходимо да се установи спазени ли са изискванията за достатъчна информация относно предвижданията за третирането им, оценка на въздействието и информиране на засегнатата общественост.”

Важно е да отбележим, че Топлофикация София нае външен адвокат и поиска 54 000 лв. съдебни разноски само за касационната инстанция.

Решението на съда поставя под въпрос легитимността на финансирането от Европейски фондове за проекта. Европейската комисия подложи на обстойна преценка проекта през 2019 с редица критични забележки за екологичните и икономически ползи. През ноември 2019 все пак Комисията одобри 94 млн. Евро за съоръжението, въпреки че проблемите не бяха адресирани.
Линк към решението на ВАС

Депутати искат да улеснят строежа на спорни проекти без да се съобразяват с правата на гражданите

Зад паравана на бързото икономическо възстановяване след кризата, парламентарната група на Обединените патриоти внесе предложение, което затвърждава порочната практика да се намалява контролът върху потенциално опасни за здравето и околната среда проекти.

С промените гражданите и неправителствените организации ще могат да обжалват само на една инстанция спорните проекти, което намалява шанса за обективна и справедлива оценка.

Поредното осакатяване на законодателството се случи между първо и второ четене на Закона за управление на отпадъците. С него се предлагат промени в Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, и то без каквато и да е сериозна обосновка на нуждата от подобна промяна. 

Атаките срещу достъпа до правосъдие и постепенно намаляване на броят на проектите, по които може да бъде упражняван ефективен съдебен контрол, започнаха през 2017 година. Две години и половина по-късно народните представители продължават да утвърждават подобни недемократични механизми, като предлагат общински обекти от първостепенно значение и приоритетни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите също да се разглеждат само от един съдия, без възможност за оспорване пред касационна инстанция.  

„Все повече икономически експерти, както и представители на бизнеса се обединяват около мнението, че краткосрочните финансови стимули и други мерки за излизане от кризата трябва да подкрепят дългосрочните цели, свързани с опазването на околната среда. Достъпът до правосъдие по екологични дела е най-важният механизъм за гарантиране на правото ни като български граждани на среда, която е здравословна за нас. Не виждаме по какъв начин предложените промени, които ограничават този достъп, ще ни помогнат да излезем от настоящата криза, без да продължим да задълбочаваме други такива, които са факт – а именно климатичните промени, породени от човешка дейности, и загубата на биологично разнообразие.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Предложението да се обжалват само на една инстанция спорни проекти няма потенциала да ускори излизането от кризата, породена от мерките срещу вируса COVID-19, и да предотврати злоупотреба с права — голямото опасение. За сметка на това то ще допринесе за продължаващата ерозията на демократичния процес в страната ни, ще създаде допълнителни пречки пред упражняването на гражданските права и ще допринесе за разрушаването на природата в България на сметка на бъдещите поколения.

„Гражданската активност е основен гарант за защитата на природата. Системното ограничаване на правата на гражданите има за цел да отслаби тази защита и да даде превес на неясни интереси. Показателен е и начинът, по-който се правят тези промени – чрез прикачване към вече гласуван законопроект. Народните представители трябва да са наясно, че подобни похвати са обида към законодателния процес, към Народното събрание и не на последно място към суверена, който представляват — българските избиратели.“, коментира адвокат Регина Стоилова. 

Възможността за достъп до правосъдие е основен механизъм за упражняване на гражданските права, а ефективното правораздаване – мерило за утвърждаването им. Затова както Конвенцията от Орхус, така и правото на Европейския съюз утвърждават необходимостта обществеността да има достъп до ефективни съдебни механизми, така че нейните законни интереси да бъдат защитени и законът да се прилага.

„Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ се присъединяват към организациите, които са се обявили против този законопроект. За целта изпращаме становище в рамките на срока за реакция — 11 юни.

НАРЪЧНИК ЗА УЧИТЕЛИ придружаващ филма „ИСТОРИЯ НА ПЛАСТМАСАТА“

Свалете като файл тук.
Пълнометражният документален филм „История на пластмасата“ е създаден с цел да помогне в борбата срещу масовото замърсяване с пластмаса. Този кратък наръчник съдържа идеи за занимания с учениците след филма – игри, въпроси, идеи от различни източници.

Съдържание:
Съдържание
Знаете ли, че… 1
1. Индивидуална задача 8
2. Въпроси за дискусия след филма 9
3. Практическа задача за вкъщи: Как да направим одит на марките, които най-много замърсяват с пластмаса 11
Допълнителни материали 12

Знаете ли, че…
Българите сме на едно от първите места в Европа по използване на пластмасови торбички;
Близо 200 хиляди деца в детските градини в България използват еднократни пластмасови чаши за вода, изхвърляйки 240 милиона чаши годишно на стойност близо 6 милиона лева;


След юли 2021 г. България трябва да приложи европейското законодателство и ще отпадат някои продукти. Но с нас остават милионите пластмасови бутилки, чашки и кутии за храна, торбички, мокри кърпички, цигарени филтри, хранителни опаковки. Ето какво остава и какво си отива:


В България все още липсва депозитна система върху пластмасовите бутилки и само малка част от тях се събират за рециклиране.
Представително проучване за България на „За Земята“ от януари 2020 г. показа, че 90% от хората се тревожат за влиянието на пластмасата върху околната среда.



Представително проучване за България на „За Земята“ от януари 2020 г. показва, че хората са готови да поемат отговорност, но очакват и държавните институции и производителите да го направят.

Мокрите кърпички също са от пластмаса и нямат място в природата, нито в канализацията
ДРЕХИ:
Много от дрехите, които носим всеки ден, са изработени частично или изцяло от изкуствени тъкани – полимери. Потребителите често не знаят, че термини като полиамид, полиестер, акрил и найлон всъщност се отнасят до синтетични влакна – с други думи, пластмаса.
ТУРИЗЪМ И ПЛАСТМАСА:
Количеството пластмасови отпадъци, попадащи в Средиземно море, нараства с 40% през летните месеци, което показва пряка връзка между туристическата индустрия и замърсяването с пластмаса.
НЕ САМО ПЯСЪК И МИДЕНИ ЧЕРУПКИ


Океани: Всяка година около 10 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в океаните от сушата: еквивалентно на един камион за всяка минута.

Рециклиране:
В световен мащаб 14% от пластмасовите опаковки понастоящем се рециклират – макар това обикновено да означава преработка на отпадъци с цел рециклиране за нискокачествени изделия (downcycling). Други 40% се изхвърлят на сметищата, а 14% се изгарят в инсинератори. Останалите 32% се озовават в околната среда, включително бунищата, реките и морето или във въздуха, който дишаме.

1.Индивидуална задача
Попълнете следните полета – може да пишете с думи, да рисувате, по ваш избор.

Въпроси за дискусия след филма:
Какви са основните послания на филма “История на пластмасата”?
Защо мислите, че създателите на филма са го направили?
Кои са основните твърдения на филма? Какви похвати са използвали създателите, за да подкрепят тези твърдения?
Беше ли филмът убедителен? Защо да или защо не?
Кои моменти от филма за вас бяха най-убедителни, най-силни в подкрепа на основните твърдения и защо?
Ако вие бяхте създатели на филма, какво бихте направили по друг начин, за да сте по-убедителни?
На кого разчитат създателите на филма да направят по-силни твърдения си?
Мислите ли, че хората които бяха интервюирани бяха достоверни източници? Защо? Защо не?
Защо мислите, че бяха включени реклами от компании, които произвеждат пластмаса? Какво беше чувството като видяхте тези реклами?
Кои са някои от предимствата на пластмасата, които бяха споменати във филма? По какъв начин пластмасата е помогнала на хората?
Рециклирането на пластмаса решава ли проблема? Какво разкри филма относно рециклирането?
Кой, според създателите на филма, трябва да поеме отговорност за пластмасовото замърсяване?
Как мислите, че ще реагират хората, ако гледат този филм?
Как мислите, че ще реагира индустрията, която произвежда пластмаса, на този филм?
След като гледахте филма, какво мислите за пластмасата? А за индустрията, която я произвежда?
Какво мислите за организациите, които се борят с пластмасовото замърсяване?
Да научим повече за отпадъците в нашето населено място
Кой се грижи в нашата община за отпадъците?
Къде отива боклука от нашето училище?
Къде отива боклука от домовете ни?
Има ли рециклиране в нашия град/нашето село? Ако да, къде отиват рециклираните отпадъци?
Нашето населено място изнася ли или внася ли отпадък? Ако да, накъде / откъде?
Има ли производители на пластмаса в нашето населено място?
Има ли нефтохимическа промишленост в нашия град?
Кой извозва отпадъците от нашия град / село?
Живеем ли близо до завод за изгаряне на отпадъци – инсинератор?
Къде е най-близкото сметище?
Има ли магазини, в които може да отидеш със собствен съд и да ти го напълнят?
Повечето ученици в училище имат ли си собствени бутилки за вода за многократна употреба?
Има ли нашето населено място инсталация за компостиране на органични отпадъци?
3. Практическа задача за вкъщи
Как да направим одит на марките, които най-много замърсяват с пластмаса
(източник: https://plasticfreecampus.org/content/eyesonplastic )

СТЪПКИ:
Намерете голям съд вкъщи. Голям кош или кашон ще свършат работа.
Информирайте цялото семейство какво възнамерявате да направите и ги поканете да се включат.
Направете табели, за да означите всеки кош за боклук вкъщи, които да напомнят на семейството ви да изхвърлят пластмаса САМО в коша за пластмаса.
Всички пластмасови отпадъци са за коша с надпис ПЛАСТМАСА – първо ги измийте! – пластмасови опаковки,кутии, бутилки от мляко или сок и т.н.
След 7 дни, изсипете коша в чувал за боклук и измерете колко тежи.
Помолете семейството си да ви помогне да ги разпределите по сходни видове пластмаса.
По желание: Пребройте от кой производител имате най-много опаковки, например Coca-cola, Unilever, Nestle, др.
Обсъдете резултатите:
– Какви видове пластмаса имате най-много?
– Какво ви изненада най-много / най-малко?
– Пребройте най-големите купчини. Това ли очаквахте горе-долу?
– Кои от пластмасите се рециклират?
– Кои от тези пластмаси биха могли да бъдат намалени, тоест да ги няма, и как, според вас може да стане това?
– Какво друго научихте от този експеримент?
Споделете резултатите:
Снимайте разделените пластмаси и добавете вашите мисли в описанието
ИЛИ
Направете кратко видео (до 10 секунди), в което ги показвате и разказвате какво мислите за резултатите от упражнението.
И
До 30 юни изпратете вашите снимки/видео на plastic-free [at] zazemiata.org или като пост във Фейсбук събитието за филма „История на пластмасата“.

10 късметлии от участниците в тази задача ще получат новото издание на български език на „Атлас на пластмасата“. До 3ти юли ще известим спечелилите по електронна поща или ФБ.

*** Внимание по време на пандемията Covid-19:
Въпреки че засега няма доказателства за предаване на инфекцията чрез опаковки, необходима е предпазливост. В допълнение към здравните препоръки, отправени от Световната здравна организация (СЗО) и местните здравни власти, Форумът за хранителни опаковки препоръчва на потребителите по избор:
(i) да измиват със сапун и вода всички опаковки веднага след внасянето им у дома;
(ii) да прехвърлят стоките от опаковката им в почистени съдове за съхранение и след това да изхвърлят опаковката;
(iii) да държат покупките в «карантина» до три дни, преди да ги пипат отново.
Тези препоръки се отнасят както за стоки, закупени в магазините, така и за доставките по домовете.

Допълнителни материали:
СТЪПКИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОДИТ НА НАЙ-ЗАМЪРСЯВАЩИТЕ МАРКИ
https://www.zazemiata.org/resources/steps-against-poluting-brands/

Резултати от първия български одит на марките, стоящи зад замърсяването с
пластмаса, 2019
–––––––––––––––––––––––––––––-
Полезни връзки:
На български език: https://www.zazemiata.org/plastic-free/ https://www.greenpeace.org/bulgaria/explore/plastmasa/
На английски език:
Наръчник за дистанционно обучение
Наръчник за обучение в класната стая

За контакти:
Екологично сдружение За Земята:
plastic-free@zazemiata.org
https://www.facebook.com/groups/za.zemiata

фото: Никола Бобчев/ Less Plastic Bulgaria

Повече море, по-малко пластмаса: Застъпи се за смели мерки за ограничаване на замърсяването!

Регистрирайте се за безплатна прожекция на История на пластмасата

Филмът, който разказва за пластмасовото замърсяване по вълнуващ и достъпен начин, може отново да се гледа онлайн по повод световния ден на океаните с български субтитри. Премиерата на „История на пластмасата“ / The Story Of Plastic за България беше преди месец, но поради огромния интерес, решихме да организираме още една прожекция. Той е вдъхновен от движението #BreakFreeFromPlastic (Да се освободим от пластмасата), което се бори с един от големите екологични проблеми през последните десетилетия — замърсяването с пластмаса.
Отправяме покана и към учители, които искат да запознаят учениците си с проблема. Можете да организирате безплатна прожекция онлайн, на която да поканите вашите ученици. Филмът е подходящ за ученици, обучаващи се в средно образование, но оставяме на вас да прецените възрастовите групи. Можете да видите по-долу специална форма за регистрация за учители.

✅За да гледате филма, можете да се регистрирате в тази форма: https://www.zazemiata.org/story-of-plastic-movie/
✅Ако сте учител и искате да изпратите филма и на учениците си като линк, моля, да се регистрирате в ето тази форма: https://www.zazemiata.org/story-of-plastic-movie-teachers/
🌿Линкът с филма ще бъде изпратен на 7 юни вечерта и ще бъде активен до 00:00 часа на 10 юни.

Екипът на Нулеви отпадъци от „За Земята“ ви кани да зададете вашите въпроси в събитието ни във Фейсбук, свързани със замърсяването с пластмаса. Ще им отговорим онлайн във видео.

Българите искат амбициозни мерки за справяне с пластмасовото замърсяване

Преобладаващата част от българите са на мнение, че трябва да се вземат мерки за намаляване на пластмасата в България, за да се справим със замърсяването на околната среда. Над 84% от запитаните очакват отговорността за решаване на проблема да бъде поета от институциите, малко над 50 на сто искат това да стане с помощта на потребителите, а други 50% смятат, че производителите на опаковки трябва да помислят за алтернативи. Това са заключенията от представителното изследване, проведено през януари по инициатива на Екологично сдружение “За Земята”. Организацията от години води активна кампания за намаляване на отпадъците и превръщането им в ценен ресурс.

Начинът, по който сега използваме пластмасата, е неустойчив и неефективен и затова замърсяването с пластмаса се превърна в сериозно предизвикателство пред човечеството. “Независимо колко дълго ще трае пандемията COVID-19, разрушаването на екосистемите, климатичните промени и замърсяването с пластмаса ще продължат и след нейния край. Замърсяването с пластмаса изисква бързи и решителни действия от страна на правителствата, бизнеса, както и лично от всеки човек”, коментира Евгения Ташева от “За Земята”.

Пластмасови частици попадат чрез храната и в телата ни, пластмаса има дори в солта. “Частичната забрана на изделия от еднократна пластмаса в Европейския съюз, която ще влезе в сила през 2021 г., е стъпка в правилната посока, но не е достатъчна. Трябват мерки, които да изискват компаниите да поемат по-сериозен ангажимент към опаковките, които използват, тъй като плащането на продуктова такса за рециклиране се оказва недостатъчно, за да бъде намалена пластмасата.”, казва Евгения Ташева.

Хората приемат личната си отговорност за решаването на проблема с пластмасовото замърсяване и заявяват готовност да се откажат от някои от най-използваните, и същевременно най-замърсяващите, пластмасови изделия за еднократна употреба: пластмасовите торбички, бутилки и чашки. Запитаните биха се отказали най-лесно от видовете пластмаса, които сами посочват, че използват най-често — прозрачните пликове за зеленчуци и найлоновите торбички. Следват ги бутилките за вода. “Виждаме готовност да се включат в система за събиране на пластмасови бутилки срещу възвръщаем депозит или благотворителност.”, изтъква Евгения Ташева.

Очаквано, против изгарянето на пластмаса се обявяват 90 на сто от запитаните. “Виждаме, че темата продължава да тревожи обществото”, коментира Данита Заричинова от “За Земята”. Според нея управляващите трябва да подходят към решаването на проблема с отпадъците цялостно, а не да смятат, че с изгарянето те изчезват.

Изследването отбелязва още някои интересни тенденции — най-много българи — близо 58%, свързват пластмасовото замърсяване с опасност за околната среда, но вредите за здравето набират скорост. За тях се тревожат почти 50% от запитаните.
Въпреки че пластмасата заема голямо място в ежедневието ни, цели 78% са на мнение, че хората лесно ще свикнат с алтернативите. Голяма част от тях подкрепят инициативи като замяната на еднократните чаши с такива за многократна употреба в образователните институции като кампанията „Аз избирам чаша за многократна употреба“ на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие – Варна. Тя работи успешно вече 3 години за замяна на еднократните пластмасови чаши в детските градини с чаши за многократна употреба.

Тенденциите в управлението на отпадъци в световен мащаб показват, че трябва да се намалят изхвърляните количества чрез разумна употреба и опаковки за многократно използване там, където това е възможно. “Полезно е да се рециклира, но само с това няма да спрем пластмасовото замърсяване”, казва Евгения Ташева. Резултатите от проучването показват голямата готовност на хората да ограничат използването на излишна пластмаса и разбиват мита за недобросъвестните граждани, които не желаят да възприемат по-екологични навици.

Въпреки това институциите все още настояват, че българите не могат или не разбират проблема, използвайки го като довод в полза на изгарянето на отпадъци. “Проектът за строеж на завод за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ София е поредно доказателство за това”, казва Данита Заричинова.

Вярваме, че това изследване може да се превърне във вдъхновение за промяна на политиките за управление на отпадъци. Общественото мнение показва готовност, очакваме управляващите да демонстрират инициатива.

Допълнителна информация:
Петиция “София без инсталация за изгаряне на отпадъци”.
Мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба“ 
Добра алтернатива ли е биопластмасата?
Трудности при рециклирането на пластмаса
Пластмаса: Въпроси и отговори
7 факта за отпадъците в България
България е на второ място по рециклиране на пластмасови отпадъци в ЕС — Призмата на статистиката
Как боклукът ни издава, че сме забогатели