,

Радио Земя Е8: Решението депозитна система / Как да се спасим от отпадъците бързо и ефективно?

Всички сме виждали разпилени пластмасови и стъклени бутилки и метални кенчета, извън определените места за изхвърляне. Това е не само грозно и вредно за здравето и околната среда, но също засяга туризма, спорта и много други сфери.
Решението, за което говорим в еп. 8 на подкаста Радио Земя, се нарича депозитна система! Чуйте повече по темата и защо депозитната система е важна за България.

В първата част на подкаста Евгения Ташева от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“ разказва как бързото приемане на депозитната система може да разреши проблемa с опаковките, а и да даде допълнителен стимул на хората да предават разделно отпадъците си.

Във втората гостува Никола Бобчев, млад учен и автор на блога Lessplastic Bulgaria. Той е специалист по микропластмасата и ще разкаже повече за опасността за нашето здраве, което крият почти невидимите пластмасови частици.

Слушай епизода в Spotify
Случай епизода в Spreaker
–-

Депозитната система гарантира, че бутилките и кенчетата, които връщаме ще бъдат използвани пак или рециклирани, a ние ще си получим сумата за опаковката обратно.

Подкрепи въвеждането на депозитна система в България.

 

 

/by
,

Започваме ежемесечни срещи на екологични теми! Очакваме ви в Клуба на пътешественика

През януари започнахме една страхотна инициатива, заедно с Клуба на пътешественика. Дадохме силен старт на новата година с още поводи да се виждаме на живо, да говорим на екологични теми и да споделяме знания и интереси. Заповядайте на нашите ежемесечни срещи – всеки последен четвъртък от месеца от 19:00 часа…Къде? В Клуба на пътешественика, разбира се. Ще каним лектори, ще правим презентации, ще говорим за темите, които са важни.
Първата ни среща бе посветена на енергийната ефективност с гост-лектор колегата ни Светослав Стойков от екип „Енергия и климат“. Той ни обясни защо енергийната ефективност би се отразила благоприятно на месечните ни сметки, но и би спомогнала за разрешаването на климатичната криза! А ние останахме очаровани от любопитната публика, неспираща да задава въпроси.
Очакваме ви на февруарската ни среща – датата е 23 февруари, започваме в 19:00, традиционно – в Клуб на пътешественика!
Ще ви запознаем с кампанията „ИзЧисти планини“, продължение на дългогодишната ни доброволческа инициатива за почистването на високопланински територии! Елате да разберете как може да се включите в инициативата и да ни помогнете с анкетирането на хижари, която стартираме с Равни.бг и Български фонд на жените.
/by

Провал не е загубата на европарите за инсинератора, а че общината пропиля години, в които можехме да работим с тези пари за по-устойчива система за управление на отпадъците

Обществената поръчка беше прекратена, а делото, обжалващо оценката за въздействие върху околната среда, продължава — следващото заседание е на 20 февруари, понеделник.

Вчера комисията в Топлофикация София прекрати обществената поръчка за изпълнител на проекта, тъй като след решение на Върховния административен съд (ВАС) остава само една оферта за изпълнение на проекта, което е в разрез с условията за реална конкуренция и прозрачност на избора.

Още от самото начало този проект е един от най-непрозрачните на Столична община. Напомняме, че дори след спечелено дело за достъп до информация, общината не предостави финансовите документи за строежа на инсталацията, които все още са тайна.

Въпреки множеството протести и съдебни дела на гражданите на София, управниците упорито продължават да стоят зад изключително компрометирания проект. 

Инсталацията за изгаряне на отпадъци е на стойност 370 млн. лв. с ДДС, от които 177 млн. лв. трябваше да са европейско финансиране, а оставащите 192 млн. лева да се осигурят от общината. След като в края на 2022 г. стана ясно, че заради огромните закъснения Столична община няма да получи пари от еврофондовете, остана отворен въпросът от къде ще дойдат средствата. 

Отказът на Европейския съюз от финансиране на подобен тип инсталации за изгаряне на отпадъци се корени в ефекта от изгарянето на отпадъци върху климата, замърсяването с тежки метали и диоксини, както и постоянния глад за изгаряне на още и още отпадък, за да се запълва капацитета на инсталациите. В същото време управляващите в София повтарят мантрата, че искат да имаме инсинератор като във Виена — той обаче е строен през 70те, когато е имало малко изследвания върху ефекта на изгарянето на отпадъците върху човешкото здраве. Екологично сдружение “За Земята” от години настояваме вместо в инсинератор, средствата да бъдат инвестирани в ефективна и удобна система за разделно събиране на всички видове отпадъци. Противно на ширещото се мнение, че това е невъзможно да се случи в България, някои общини се справят изключително добре — отличават се Габрово, Бургас, Свиленград. 

Другите страни-членки на ЕС са се насочили към много по-устойчиви системи за управление на отпадъците — разделно събиране от домакинствата на всички потоци отпадъци, депозитни системи, центрове за повторна употреба, инсталации за компостиране и производство на биогаз от биоотпадъци, както и политики за намаляване на отпадъците.

От 2015 г. “За Земята” води и дело заради съществени грешки в доклада за оценка за въздействие върху околната среда.

През 2020 г. Върховният административен съд върна делото за нови експертизи, тъй като според съда следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, вредните емисии, опасните отпадъци от пепелта. 

Това означаваше, че инвеститорът, който ще спечели търга, ще строи, без да е ясно дали има финално разрешение за това.

Остава и въпросът защо в момента се произвежда 70 000 тона RDF в Завода на гара Яна, а общината иска да стори инсинератор с капацитет 180 000 тона? 

По всичко личи, че сегашното управление иска да остави една смърдяща “бомба” на следващите общинари.

    • Според официални данни от Столична община, предвидената за София инсталация ще отделя 20% повече фини прахови частици, 14% повече серен диоксид и 10% повече азотни окиси от съществуващия в момента ТЕЦ, на чиято територия се планира заводът за изгаряне. Няма обаче нива на замърсяване с фини прахови частици, които да не увреждат човешкото здраве.
    1. Защо изгарянето няма да реши проблемите на общините с отпадъците?
    2. Кой ще вземе милионите за спорния инсинератор в София?
    3. Датското фиаско – заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген
/by
,

Силна обществена подкрепа за депозитна система в България

Обобщение на резултатите от представителни извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки и отпадъци от три последователни години (2020-2022 г.)

Все по-информирани и чувствителни към замърсяването с пластмаса са българите според допитвания до общественото мнение от последните три години. Резултатите недвусмислено показват преобладаваща и растяща подкрепа за депозитна система* у нас.

*При депозитната система когато купувате напитка в опаковка, плащате малка сума, наречена депозит, която получавате обратно, щом върнете празната опаковка от напитката в магазин. Това е добре известен и доказано ефективен подход за ограничаване на замърсяването с пластмасови опаковки, който се прилага в много страни като Словакия, Литва, Германия и други.

Общественото одобрение за въвеждане на такава система в България е нараснало от 62% през 2021 г. до 71% през 2022 г.

Фигура 1: Одобрение за депозитна система в България. Проучване на общественото мнение от 2021 г. и 2022 г.

Още по-красноречиви са отговорите на запитаните относно личната им мотивация да връщат празните опаковки от напитки. Интересно е, че мотивация могат да бъдат както връщането на пари, така и благотворителност, но все пак най-силен остава паричният стимул.

Фигура 2: Мотивация за връщане на бутилки. Проучване от 2020 г.

Фигура 3: Лично вие бихте ли връщали празни опаковки в магазина? Проучване от 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

Над половината от запитаните (56%) през 2020 г. са съгласни да връщат пластмасовите бутилки срещу възстановяване на пари. През 2021 г. 82% отговарят, че биха връщали опаковките в магазина, ако им се връща заплатеният при покупката депозит, докато 18% не биха го правили. През 2022 г. отрицателните отговори спадат до 15%, докато положително отговорилите вече са 85%.

Размерът на депозита е определящ за мотивацията за връщане, като обществените очаквания клонят към 10-30 стотинки на опаковка.

Фигура 4: Очакван размер на депозита. Проучване 2021 г. и 2022 г.

Важно условие за мотивацията за връщане е и удобството и достъпността според най-предпочитаните места за връщане (57% от отговорилите), които включват максимален брой търговски обекти, където се предлагат опаковани напитки, включително малки магазини и бензиностанции.

Фигура 5: Предпочитани места за връщане на опаковки от напитки. Проучване 2022 г.

Най-често споменаваните причини за скептицизъм към системата са, че тя ще е неудобна и непрактична, че води до повече разходи, и че няма смисъл, защото никой няма да връща опаковките . Данните от държавите с действащи депозитни системи в Европа категорично оборват тези опасения. 

Запитаните масово (72%) предпочитат стъклените бутилки за многократна употреба (проучване 2021 г.), а 35% са готови да се откажат от използване на пластмасови бутилки (проучване 2020 г.).

„Вижда се, че хората са готови да участват дейно в национална система за обратно приемане на опаковки от напитки срещу възвръщаем депозит.“ – споделя Евгения Ташева, част от екип Нулеви отпадъци на За Земята. „След като производителите, големите търговски вериги и рециклиращият бранш ясно застанаха зад въвеждането на депозитна система у нас, крайно време е и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да задвижи процеса, разбира се в близко сътрудничество с и допитване и до местните власти, малките магазини и гражданския сектор.“

Часовникът тиктака не само за производителите на напитки, които са длъжни да събират обратно 77% от пуснатите на пазара пластмасови бутилки още през 2025 г. С всяка изминала година от 2022 г. насам България ще губи по 44 милиона лева от държавния бюджет под формата на „пластмасов“ данък към Европейския съюз заради нерециклирани пластмасови опаковки. Проведени от За Земята одити на крайпътните отпадъци през месец ноември 2022 г. показаха недвусмислено огромния превес на опаковките от напитки сред отпадъците, изхвърлени извън определените за целта места. Всичко това означава, че времето за губене изтече – България вече е сред последните европейски държави, останали без депозитна система, и закономерно – сред страните с най-завишени разходи за сметосъбиране, почистване на замърсявания с пластмасови отпадъци от опаковки и последващото им изгаряне или депониране.

Призоваваме МОСВ да спре с отлагането и да се задейства за изграждането на национална законодателна рамка за въвеждане на депозитна система в България с действително включване на всички заинтересовани страни, в това число и гражданския сектор.

Подробни резултати от трите проучвания

Проучване 2020

Национално представително проучване на нагласите към използването и ограничаването на пластмасови изделия за еднократна употреба

– извършено от Маркетлинкс по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 24.01.2020 – 03.02.2020 г.

– чрез пряко лично интервю с помощта на таблет

– с извадка от 1002 респонденти над 18 годишна възраст, подбрани за представителност за домакинствата

– данните имат гаранционна вероятност 95% на доверителните интервали.

Галерия с графики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2020

 

Проучване 2021

Национално представително проучване на нагласите към опаковките за напитки и депозитната система

– извършено от КАНТАР по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 22-29 март 2021 г.

– по метода CAPI (Computer Assisted Personal Interviewing): лични интервюта в дома на респондента, въз основа на стандартизиран въпросник

– с извадка от 810 респонденти над 18 годишна възраст по случаен подбор – национално-представителна за пълнолетното население на страната извадка спрямо пол, възраст, степен на образование, етнос, регион, тип на населеното място.

Галерия с инфографики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2021

 

Проучване 2022

Национално представително проучване на нагласите към опаковките за напитки и депозитната система

– извършено от КАНТАР по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 31.03-08.04 2022 г.

– по метода CAPI (Computer Assisted Personal Interviewing): лични интервюта в дома на респондента, въз основа на стандартизиран въпросник

– с извадка от 810 респонденти над 18 годишна възраст по случаен подбор – национално-представителна за пълнолетното население на страната извадка спрямо пол, възраст, степен на образование, етнос, регион, тип на населеното място.

Галерия с инфографики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2022

/by
,

Украса с нулеви отпадъци…за Коледа с грижа към природата

Решили сте да украсите вкъщи за празниците? Няма да ви е никак трудно – накъдето и да се обърнете ще намерите магазини с всевъзможни гирлянди, играчки, елхички – каквото ви хрумне…Скука. Ако ви отегчава еднотипната коледна украса и мислите за природата, следващите редове са за вас. Споделяме идеи за украса, която след края на празниците ще остави нулеви отпадъци…вместо купчина, предимно пластмасови, предмети, които да изхвърлите или напъхате в някой забравен, прашасал кашон до следващата година. Освен, че не замърсява природата, коледната украса с преизползвани и естествени материали може да отключи във вас вдъхновение за творчество и изобретателност. 

Започваме с най-важното. Кое е то? Ама как кое, елхата. Ето, че си намерихме повод да излезем в парка на чист въздух (доколкото това е възможно) и да се огледаме за опадали клони (не да ги чупим, нали?). Всъщност за варианта, който ние ще ви предложим, ви трябват само три. Но към това ще се върнем след малко – сега продължаваме с разходката. Събираме си шишарки, борови клончета, шипки, каквото ни хареса, използваме въображението си – всяко плодче и храстче могат да се превърнат в част от декорацията, а природата е щедра. 

На път за вкъщи минаваме през пазара, за да си вземем необходимото за украсата на нашата импровизирана елхичка. В пазарската торба (от плат, да) слагаме килограм портокали, пуканки, канела на пръчици, макара коноп (конците и преждата са алтернатива)  – какво още – а, да, ошав! Записахте ли си? Добре, ами да започваме тогава. 

Фиг. 1

Взимаме три солидни клона от събраните и правим с тях триъгълник, завързавайки всяка двойка краища с коноп или парче ненужен плат – лично ние приложихме второто (виж Фиг, 1).  Лесна работа! След което използваме игла и конци за шиене, за да направим гирлянди от естествени материали – сушени плодове, пуканки, шишарки. Чакайте, чакайте, чакайте…Едно по едно. Най-напред вдяваме иглата и нанизваме на конеца ошаф от ябълки, круши, сини сливи. Сушените портокали със сигурност носят коледен дух, но трудно ще ги намерим в магазина. Затова просто можем сами да си изсушим във фурната вкъщи. 

Фиг. 2

Нарязваме ги на колелца с дебелина около 1 см. и ги слагаме в предварително загрята на 140ºC фурна, с включен вентилатора за по-бърз резултат. Печем около 2 часа (виж Фиг. 2). Вадим портокалите, когато вече са сухи и не лепнат. Можем да редуваме сушените плодчета в наниза, както е показано на снимката (Фиг. 3), или да продупчим и закачим всяко поотделно. Същото важи и за шишарките, само че при тях първо ще трябва да намотаем конеца, така че да се получи “ухо”, след което да ги нанижем. 

Получава се много вкусна елха, нали? Продължаваме в същия дух, правим си купа с пуканки (не знаем за вас, но ние обичаме да си приготвяме домашни – на котлон с тенджера царевични зърна). Заделяме две шепи, а останалите ги хапваме в компанията на хубав филм. Гирлянд от пуканки се прави много лесно – продупчваме с иглата и нанизваме на конеца, както за сурвачките на Нова година. Ако сте успели да си съберете шипки, още по-ефектно ще бъде да редувате по една шипка на всеки пет пуканки или какъвто друг вариант ви хрумне. 

Фиг. 3

Около импровизираната елхичка можем да наредим борови клонки, шишарки и вързопчета с канелени пръчици. 

В случай, че искаме да се върнем в детството и часовете по ръчен труд, можем да си припомним как се правят…хартиени снежинки. А още по-ефектно ще бъде, ако добавим свещи. Тях също можем да си направим сами (на снимката виждате резултата от нашите опити), но имайте предвид, че е нужно много търпение, ако това е първият ви път. По-лесният вариант е да си украсим коледен буркан, в който да поставим вече готова свещ. Вариантите за декорация са много, можем да боядисаме буркана, оставяйки едно малко “прозорче”, през което да се вижда свещичката. Или да намажем целия буркан и да оставим светлосенките на пламъка да придадат ефекта. В случая, ние сме използвали хербаризирани листа, с които сме облепили буркана, а отгоре сме “минали” с декупажно лепило. Около гърлото на буркана връзваме коноп на панделка като предварително сме промушили картичка с пожелания.  

Фиг. 4

На финала споделяме за вдъхновяващата ни среща с екипа на „Chaos Bulgaria” и децата им на тема „Коледа с нулеви отпадъци”. От „За Земята” разказахме за основната идея зад концепцията за нулеви отпадъци, а Денимир Димитров от „Zero Waste Bulgaria” проведе дискусия за това какво и къде можем да рециклираме. Малчуганите бяха много отдадени и ни очароваха със знанията си по темата. Направихме работилница за коледни играчки с преизползвани и естествени материали. Сътворихме фигурки с ролки от тоалетна хартия, които обагрихме в различни цветове. Прежда от разсукани стари пуловери пък омотахме около форми от картон. Това бе само малка част от кутията с идеи, която заедно отворихме. 

Фиг. 5

Коледа е семеен празник, наситен с щедрост и споделена грижа, но за съжаление е и период, в който генерираме огромно количество отпадъци, включително хранителни. Нека се радваме на красива Коледа с любов към природата!

/by
,

Виртуално кафе: Говорим за отпадъци, депозитна система и бъдещето на планетата

Често ли ви се случва да виждате любими места сред природата или из града, изгубени сред море от отпадъци? В края на лятото ви поканихме да документирате тези тъжни гледки и да ни изпратите кадрите. След което, разбира се, да почистите. Няколко месеца по-късно, изпихме нашето виртуално кафе, заедно с Фейсбук последователите на „За Земята”, които ни изпратиха най-въздействащите снимки. Попитахме ги какви са личните им навици за опазване чистотата на природата, какво мислят за въвеждането на депозитна система у нас и какво ги притеснява най-много в поведението и отношението на хората към бъдещето на планетата? Черпим ви с доза вдъхновение, събрана в пет малки виртуални срещи със „земляни“ от различни краища на страната.  

Виолета Димитрова, Варна

Виолета е майка на двама тийнейджъри, които съвестно възпитава да сортират и изхвърлят отпадъците разделно. Смята, че примерът, който даваме на децата, докато са малки, е ключов за това дали ще пораснат като отговорни към природата хора. Вече шест години в семейството на Виолета всички органични отпадъци отиват в трите компостера в двора на къщата, а готовият компост се използва в градината. 

Отдадеността на семейството не се изчерпва с това. Тази есен Виолета и децата й се включват в почистване в района на квартал Аспарухово, гр. Варна, където живеят. Събират се заедно с петнайсетина човека, повечето деца и младежи. Работата им спори и за пет часа успяват да напълнят цял камион с отпадъци, сред които видимо се открояват солидно количество гуми и строителни материали. Ентусиазъм да се участват в подобни инициативи не липсва. 

По време на организираното чистене в кв. Аспарухово, гр. Варна

„Чувството, че по този начин помагаме да почистим природата около нас е много удовлетворяващо“, казва Виолета. 

Виолета се дразни от безразборното и безотговорно изхвърляне на отпадъци и уточнява, че твърде често вижда строителни отпадъци къде ли не из града. Недоумява как хората, които си правят пикник или разходка до плажа, събират отпадъците си в торба, но я е оставят на място, където със сигурност няма сметосъбиране. Затова тя и децата й редовно излизат на разходка, подготвени с чували за отпадъците, които събират и изхвърлят в контейнерите. С радост забелязва, че и други хора го правят. 

Виолета споделя, че е добре запозната как работи депозитната система. Семейството й е живяло в Норвегия няколко години, където депозитна система се използва много интензивно от хора на всякаква възраст. В магазините са поставени специални автомати за връщане на бутилки или кенчета. Помни, че децата в училище са имали акции за събиране на амбалаж, а събраната сума е отивала за различни каузи или училищни екскурзии.

„Убедена съм, че ще работи и в нашата страна, и да – бих използвала депозитната система“. 

Хари Спасов, Пловдив

Хари ни впечатли с видеото, което ни изпрати. И няма как иначе, буквално станахме свидетели на това как той чисти боклуци до моста на река Марица, докато навън вали дъжд!

До моста на р. Марица, Пловдив

Известно време Хари живее в Италия, откъдето пази спомени за начина, по който домакинствата се справят с отпадъците. В повечето домове хората изхвърлят разделно в четири кофи – хартия и пластмаса, стъкло, метал и органичен отпадък. В специален календар за всяка дата е обозначено какъв отпадък ще се събира – с времеви диапазон от 20:00 часа до 6:00 часа, за да могат хората да подготвят и изнесат отпадъците пред домовете си.

Хари споделя още, че силно се възмущава от неконтролируемото добиване и използване на природни богатства и ресурси. Надява се българите да ставаме все по-осъзнати в отношението си към околната среда. 

Меги Механджиева, Пловдив

Меги споделя, че се старае да пазарува насипно, когато това е възможно. Използва торби за многократна употреба и си носи собствени контейнери за храна. В ежедневието си използва възможно най-малко пластмаса. Хваща я яд, когато отиде на любимите си места – Иракли, Карадере, Беглика – и види купища изоставени отпадъци на къмпингуващи хора.

„Просто е недопустимо хората да си зарязват боклуците. Друго нещо, което ме дразни супер много, е, когато видя да се изхвърлят боклуци от прозорците на колите…“.

Меги с радост заявява, че вижда около себе си все повече хора, които ги е грижа за природата. Самата тя с готовност би се включила в организирани инициативи по почистване.

Зарязан боклук на Беглика...

Валя Петрова, Плевен

Валя разказва, че когато със съпруга й ходят на риболов, винаги носят със себе си големи торби за да съберат всевъзможните отпадъци оставени от другите рибари. Редовно се включва със семейството си в почистването на околоблоковото пространство. Чувала е за депозитната система от познат, живял в Германия. Казва, че ще я ползва с удоволствие, ако се приложи у нас.

Отпадъци, оставени от рибари, по брега на р. Искър, край село Староселци, област Плевен

Павлета Георгиева, София*

Съпругът на Павлета се занимава с биоземеделие, обработва малко място край София. Това позволява на семейството да компостира всички биоразградими отпадъци – приблизително 40% от общия боклук. Останалото идва от стоки, които се продават в магазина, опаковани във всевъзможни еднократни опаковки. В този ред на мисли, Павлета признава, че най-голямото предизвикателство за нея е да пазарува колкото е възможно по-малко опаковани храни. Наличието на собствена градинка е верен съюзник в тази задача, особено през топлите месеци. 

Отпадъци, оставени на завоя преди новата хижа „Ком"

С ентусиазъм ни разказва за видео, което е гледала в интернет, репортаж за човек от Зимбабве, изобретил Greener Power Generator Machine (GPM) – първият по рода си генератор на електроенергия, който не изисква никакъв вид гориво.

„Представете си, че захранвате къщата и колата си без използването на въглища, ядрена енергия, слънчеви панели, природен газ или изкопаеми горива!“, казва тя.

Споделя, че по време на престоя си в Дания е видяла с очите си как се инвестира в намаляването на отпадъци. Спомня си за някогашно сметище, което бива облагородено в парк за разходки и игри.

„В Холандия още преди 25 години хората събираха боклука разделно, сега сигурно са измислили още по-ефикасни начини“ добавя Павлета.

Павлета знае как работи депозитната система и смята, че може да се приложи успешно и в България.

 

*името е сменено по желание на лицето 
/by
,

Бутилка, езеро, куче или какво да вземем от опита на Литва в депозитната система?

Read more →
/by
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици в гр. Банско на тема устойчив туризъм

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици в гр. Банско на тема устойчив туризъм

На 3 ноември екипът на екологично сдружение “За Земята” ще посети Професионална гимназия по електроника и енергетика, град Банско. Събитието ще е информационна среща с ученици на тема: „Какво е устойчив туризъм в синхрон с природата – как да не генерираме отпадъци, какви са видовете възобновяеми източници на енергия и как могат да се използват за създаване на електричество в планината”.

Основна цел на срещата е да покажем на младежите, че чистотата и отговорното отношение към природата са лесно постижими и зависят от всички нас.

Младежите в Банско живеят близо до защитената планинска територия и ще имат възможност по-активно и целенасочено да участват в устойчивото развитие на планинския туризъм.
С учениците ще поговорим как да бъдем отговорни планинари – отговорни към природата и към нас самите – какво да сложим в раницата си, така че да не правим отпадъци, както и да сме в безопасност в дивата природа.

Ще разгледаме темата какви са видовете възобновяеми източници на енергия и как могат да се използват за създаване на електричество в планината – от всеки от нас и от хората, които стопанисват хижите на територията на национален парк.

Заниманието ще е интерактивно – чрез дискусии и игри, както и с “брейнсторминг” сесия за послания към други млади хора, посещаващи НП Пирин, как да бъдат отговорни в природата. След това посланието ще бъде поставено на табела на входа на парка, информираща относно проблема със замърсяването на парка и неговите решения.
Участващите ученици ще получат подаръци, които ще са им от полза за престоя в планината с нулев отпечатък.

Събитието е част от дейностите, които се изпълняват от екологично сдружение “За Земята” по програмата „Младежи за околна среда“ на Министерство на околната среда и водите чрез възлагане от Национален парк Пирин.

/by
,

Защо искаме депозитна система за опаковки от напитки и как да заработи у нас? Факти и успешни практики

В депозитната система при покупка на напитка потребителите плащат малка сума (депозит) за опаковката, която им се възстановява при връщане на празната опаковка в магазин.

В България опаковките от напитки, и особено пластмасовите бутилки, са обичайна гледка извън определените за изхвърлянето им места: сред природата, край пътищата, в речните дерета, в язовирите, в градските обществени пространства, в контейнерите за смесени битови отпадъци. Тези рециклируеми материали не само са изгубени за икономиката, но изискват и допълнителни обществени средства за почистването, изгарянето или депонирането им. Те също стават част от причината от 2021 г. България да плаща от държавния бюджет над 44 милиона лева годишен данък към Европейския съюз въз основа на количеството нерециклирани пластмасови опаковки.

Средно един български гражданин изхвърля (не разделя за рециклиране) 113 пластмасови бутилки годишно. [1] В сравнение с нас, средният германец изхвърля едва по 8 пластмасови бутилки годишно, защото в Германия действа депозитна система, която включва и сериозно присъствие (над 25%) на оборотни бутилки, които се пълнят и използват многократно.

Обхватът на депозитните системи постоянно нараства: в над 70 региона и държави по света – от тях 12 в Европа – действат депозитни системи, а в още дузина европейски държави е в ход процесът по въвеждане на такива, включително Шотландия, Малта, Румъния, Португалия, Австрия, Турция, Сърбия.

Предимства на депозитната система:

Значително спестяване на обществени средства
Общините харчат огромни суми за събиране и третиране на неправилно изхвърлени отпадъци, както и за почистване на обществени площи – голяма част от това замърсяване представляват опаковки от напитки, консумирани извън дома. [2]
При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по- малка, отколкото при останалите опаковки, а общото ниво на нерегламентирано замърсяване пада с 30%.
Поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес се депонират или изгарят в циментови заводи и ТЕЦ. Това представлява растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“.

Депозитите водят до повече рециклиране
В настоящата система за разделно събиране с обществени цветни контейнери се рециклират приблизително 10–15% от общото количество на отпадъците, равно на едва 32-42% от отпадъците, които могат да бъдат рециклирани. [3]
Чрез депозитните системи се повишава не само количеството на общото рециклиране с около 30%, но и качеството на рециклираните материали. Системите в Европа осигуряват средно 90% висококачествено рециклиране на така събраните опаковки. [4] Това от своя страна води до по- ефективна икономика и открива нови зелени работни места на местно ниво – между 10 и 40 пъти повече заетост, отколкото от разделното събиране чрез контейнери.[5]

Депозитната система е достъпна и лесна за използване
Цветните контейнери за разделно събиране са рядкост дори в големи и курортни градове, а в селата изобщо липсват. От друга страна в почти всяко населено място в страната има магазин, който предлага напитки. Връщането на опаковки срещу депозит в магазините ще създаде още един много достъпен начин за участие в разделното събиране и ще даде пряк финансов стимул на потребителите да допринасят за рециклирането.
Депозитните системи по цял свят се радват на над 80% обществена подкрепа.[6]

 

Успешните депозитни системи включват следните елементи:
– обхващат всички опаковки за напитки от основните материали пластмаса, метал, стъкло и размери между 100 милилитра и 3 литра;
– обхваща и опаковките за многократно пълнене (например стъклени бутилки за бира, сода, минерална вода);
– търговците на дребно са задължени да приемат обратно опаковките и да връщат депозита;
– постигат поне 90% степен на връщане за всеки опаковъчен материал;
– администрират от централна нестопанска организация за управление на депозити, основана и
управлявана от производителите и търговците на дребно;
– подходяща стойност на депозита, която да стимулира връщането, но не и измами;
– задължителна и растяща във времето квота за опаковки за многократна употреба;

Източници:

[1]https://www.reloopplatform.org/reloop-what-we-waste-dashboard/

[2]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2021/05/Fact-Sheet-Economic-Savings-for-Munis-8FEB2021.pdf

[3]https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/31244

[4]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2022/09/Fact-Sheet-Performance-22Sept2022.pdf

[5]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2021/05/DRS-Factsheet-Jobs-5FEB2021.pdf

[6]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2022/09/Fact-Sheet-Public-Support-26July2022.pdf

/by
,

Говорим си за климатичните промени и справянето с екологични казуси, заедно с ученици от Пазарджик и Белово

Read more →
/by
,

Прессъобщение: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици от Пазарджик и Белово

На 6 октомври екипът на екологично сдружение „За Земята” ще посети СУ „Ал. Иванов Чапай“ в гр. Белово и Математическа Гимназия „Константин Величков“ в гр. Пазарджик. Срещите ще са интерактивни събития, по време на което експертите и учениците ще говорят за промените в климата – ще видим до каква степен учениците са информирани за промените в климата и последствията от тях, както и колко темата е важна за тях, какви действия всеки от нас може да направи в ежедневието и как да привлечем вниманието на близките ни.

Събитията ще са под формата на дискусии, игри и учене чрез преживяване. Учениците ще получат различни предизвикателства – ролева игра и „морфологичен анализ“ на отпадъци, в които ще се включват като реални експерти. Ще се обсъжда и как замърсяването с отпадъци влияе на климата.

Срещите с учениците ще бъдат подготвени и проведени от представители на сдружението от екип „Нулеви отпадъци” и екип „Климат и енергия”.

Участниците ще получат и подаръци – продукти, които са алтернативи на пластмасата.

Събитието е част от дейностите, които се изпълняват от екологично сдружение “За Земята” по програмата „Младежи за околна среда“ на Министерство на околната среда и водите чрез възлагане от РИОСВ Пазарджик.

 

 

/by
,

Мисия: Ловец на отпадъци

Ако имаше депозит по 10-20 стотинки на кенчета и бутилки (пластмасови и стъклени), Боби вероятно не би събрал такъв богат улов.

Някои от нас излизат на разходка сред природата, само за да ѝ се насладят, други са на специална мисия за събиране на отпадъци. От вторите е Борис Петков, почитател на природосъобразния живот, който често носи в раницата си скромно оборудване – чифт ръкавици, торбички за смет, понякога и други сечива. Нарича ги…оръжия от първа необходимост. Защо? Защото решава, че такива ще са нужни в борбата със замърсяването, когато през няколко метра му се налага да подритва всякакви опаковки.

Когато предприема подобни „пречистващи“ разходки, Боби съобразява и облеклото си – особено, ако си е набелязал предварително бодлив храст, в който старателно е заровено „съкровище” от алуминий или пластмаса. Специализираното облекло за лов на отпадъци включва панталони с дълги крачоли и блуза с дълъг ръкав – през лятото може и да му е топло, но крайният резултат си заслужава.

Боби обича да използва свободно търкалящите се отпадъците като свой най-верен съюзник. Захвърлената от някого голяма пластмасова туба (като тази на снимката), той използва, за да събере в нея по-малки опаковки. Твърди че една подобна туба може да събере пластмасови опаковки колкото пет торби за смет със среден размер. На терен би било невъзможно пластмасовите „находки“ да се сортират, но в домашни условия Боби ги категоризира според състава им.

За съжаление, много трудно се намира място, където да бъде правилно изхвърлен, сортираният по този начин отпадък. От друга страна, жилището ни не е…сметище за депониране на отпадъци. Затова Боби, като един истински ловец на отпадъци (и пазител на природата), пристъпва към следващия етап на своята мисия и се снабдява с още едно съоръжение – шредер за пластмаса. Чистите найлони се смилат през този уред и излизат на талаш, който след това се претопява и се превръща в солидна пластмаса. Рециклиращите предприятия ползват именно такива машини, само че техните са с индустриални размери. Боби казва, че такъв инструмент можем сами да си изобретим с подръчни материали, но ако нямаме неговите инженерни умения, най-добре е да си го закупим. Мечтае един ден да си направи своя работилница с преса, в която да моделира претопената пластмаса и да си прави от нея каквото му е необходимо. Тъй като обича градинарството – на първо място в списъка му е да си изработи саксии и тавички за сеене на разсад – ей така, от пластмасата, която някога е била просто отпадък. Преизползвайки материала, ще произвежда за себе си, на микро ниво, вместо да купува…И ще живее устойчиво.

И все пак, ако наистина ценим красотата, която ни заобикаля, усилията ни не свършват с рециклирането на отпадъците, които произвеждаме. Боби е пример за това как можем да превърнем заварената неугледна картина в изкуство. Един прекрасен следобед, той взима натрошените и захвърлени в гората тухли и плочки, след което намира в храсталаците и железни пръчки от стар порутен строеж наблизо. Почиства боклуците, заровени под купчина от камъни, а самите камъни използва, за да построи барбекю и да нареди спирала, в която посява цветя, билки и дори зеленчуци!

 

/by

Рила олекна с няколко тона боклуци, след мащабна акция по почистване

Read more →
/by
,

Възможно ли е празненство без пластмаса?

За миг си представихме бъдеще, в което празнуваме хубавите поводи без да замърсяваме планетата за стотици години напред. Оказа се, че не ни е нужна машина на времето, за да станем свидетели на това, защото вече се случва у нас! Да, точно така, предстои да ви разкажем за един рожден ден наситен с много забавление, но лишен от пластмаса. Представяме ви Теодор Иванов, отговорен към природата млад човек, който поема предизвикателството да организира парти без да купува нито един продукт в пластмасова опаковка. Защо? Защото пластмасата се разгражда изключително трудно и крие рискове за човешкото здраве и околната среда, заради добавените в нея токсични химикали.

Вдъхновен от активистката Лорън Сингър, която е пример за много хора чрез своя блог за живот без отпадъци, Теодор се впуска с ентусиазъм в предизвикателството. Впечатлен е от факта, че с начина си на живот, Лорън успява да събере отпадъците, които е произвела за последните няколко години… в един буркан. Останалото рециклира, компостира или преизползва. Така се ражда идеята на Тео за рожден ден без отпадъци. Рожден ден, след който нито една опаковка от храна няма да отиде за депониране на сметището! 

Задачата е трудна, но не невъзможна. Необходимо е малко повече време за проучване и обиколка на магазините, както и щипка творчески подход. Предимството е, че щом веднъж открием откъде да се снабдим с нужните продукти, всеки следващ път ще ни бъде по-лесно и ще отнема по-малко време. По време на пазаруването Теодор използва памучни торби за многократна употреба. От ядките, през подправките, до хляба и тестените изделия – всичко закупено е опаковано в хартиени пликове, а сосовете и разядките – в стъклени буркани. Когато е възможно, купува продуктите насипно. Тео е приятно изненадан, че успява да намери краве масло в хартиена опаковка, слава-богу на пазара все още можем да открием разнообразие от български сирена, загънати в хартия и домашни яйца в картон. С вносните сирена изпитва затруднение, но в крайна сметка избира сирене Бри и синьо сирене в алуминиево фолио с картонена опаковка. 

Храната на празненството е сервирана в керамични, стъклени и дървени чинии, купи и чаши. Ползват се метални прибори и метални сламки за многократна употреба. Рожденият ден не може да мине без напитки, но независимо дали са безалкохолни или алкохолни, те са закупени в стъклени бутилки с метални капачки и коркови тапи. Изключени от списъка са всички бутилки с пластмасови дозатори. 

След рождения ден металните и стъклените опаковки са изхвърлени в съответния контейнер за разделно събиране на отпадъци. Същото важи за по-дебелата хартия и картон. Остатъците от храна и тънките хартиени опаковки (както и употребените хартиени салфетки) са компостирани. Voilà, ето така изглежда едно празненство без пластмаса! Изисква търпение и време, но не е чак толкова трудно, нали? Освен това, гостите на Тео са си тръгнали приятно заситени, и то – със здравословна храна.

/by

Ела да почистим заедно в Рила!

Търсим младежи на възраст от 15 до 29 години, които да се включат в обучение на тема “Нулеви отпадъци” и опазване на околната среда. То ще се проведе в рамките на лятната ни акция по планинско почистване, която ще се състои в Национален парк Рила, в района на хижа Мальовица между 25ти – 29ти август.

 Искаме да провокираме и подкрепим младите хора да са по-активни, по-отговорни, по-свързани с природата! Акцията действа на принципа учене чрез действие – чистейки планините от отпадъци, ние се учим на екологично мислене и природосъобразни практики. Освен активната част на чистенето която също включва преходи в околността и занимания в лагера, ще имате възможност да участвате в обучение и дискусии на тема ефективно управление на отпадъците в посока “нулеви отпадъци”. 

Добре дошли сте да се включите за цялото събитие или за част от него. Организаторите осигуряват вегетарианска храна за всички участници както и всички материали необходими за дейностите на почистването и образователните занимания. Спането е на безплатен палатков лагер около хижата (всеки сам се грижи за екипировката си за палаткуване, има опция за споделяне) или в самата хижа срещу заплащане (всеки участник отговаря за резервацията, ако избере престой в хижата). Няма нужда да сте опитни в планината, стига да сте в добро общо здраве и да имате желание да се включите! Всякакви въпроси за необходима екипировка, възможности за споделено пътуване и организацията на събитието са добре дошли. Всички заявили участие ще получат подробен мейл с детайли.

Събитието е подкрепено от Програма „Политики за младежта в сферата на околната среда” и цели 

включване на повече млади хора от цялата страна в процесите на изграждане на съзнание, активно участие във вземането на решения и създаване на устойчиви практики за опазване на околната среда. 

Това е първото от поредица събития, организирани от ЕС За Земята и Дирекцията на Национален парк Рила по Програмата.

Повече информация може да намерите в събитието:  

За записване в Чистенето. 

Чакаме ви в планината!
Земляните

/by
възвръщаем депозит
,

България се нуждае от депозитна система без повече отлагане

Дългоочакваната в България депозитна система за опаковки от напитки е в опасност

Министерски съвет е на път да гласува предложения за промени в наредбата за отпадъците от опаковки, които предвиждат поставянето из паркове и други оживени обществени места на хиляди малки кошчета и чували на стойки за събиране на пластмасови бутилки. Тази стъпка само ще забави въвеждането на депозитна система – единственият начин за успешно събиране на използваните опаковки от напитки, който се е доказал в над 40 страни по света и вече действа или е в процес на въвеждане в почти всички европейски държави.

Хиляди нови малки кошчета из градските паркове в страната няма да мотивират потребителите много повече от сегашната система. За разлика от тях, обратното приемане на бутилки и кенчета в местата на закупуване срещу възвръщаем депозит ще осигури стимул и достъп и за хората в най-малките населени места с магазин. Държавата може да преустанови повсеместното замърсяване с пластмасови опаковки от напитки като без отлагане въведе депозитна система с доказана икономическа, екологична и социална ефективност.

Цялата документация вижте тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6957

Какво предлагаме
Настояваме да отпаднат промените, касаещи този нов начин на събиране на бутилки чрез малки обществени контейнери, и вместо това отговорните държавни институции да продължат да действат за бързото въвеждане на депозитна система в България, което е напълно осъществимо в рамките на 18 месеца.

Какво можем да направим сега?

Оставете своето мнение под предлаганите законодателни промени в сайта strategy.bg. Коментирането в сайта изисква регистрация – необходимо е да изчакате имейл за потвърждение на профила ви, който може да се забави или да попадне в ‘спам’.

Друг начин е да изпратите своето становище директно до следните имейл адреси на длъжностни лица в Министерски съвет и в Министерство на околната среда и водите, съответно: MS_register[at]government.bg, edno_gishe[at]moew.government.bg и slaleksandrov[at]moew.government.bg. Не пропускайте да поискате входящ номер.

Примерен текст за коментар/становище

Уважаеми госпожи / господа,

Във връзка с публикуваните за обществено обсъждане нормативни промени, касаещи „разделно събиране на бутилки от РЕТ в рамките на съществуващите системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки“ споделям следното становище:

Хиляди нови малки кошчета из градските паркове в страната няма да мотивират потребителите много повече от сегашната система. За разлика от тях, обратното приемане на бутилки и кенчета в местата на закупуване срещу възвръщаем депозит ще осигури стимул и достъп и за хората в най-малките населени места с магазин.

Държавата може да преустанови повсеместното замърсяване с пластмасови опаковки от напитки като без отлагане въведе депозитна система с доказана икономическа, екологична и социална ефективност.

С уважение:

Име, дата, населено място

Уважаеми госпожи / господа,

Обръщам се към Вас във връзка с Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове в областта на отпадъците, публикуван за обществено обсъждане на 08.07.2022г. тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6957 , по-конкретно точката, касаеща „разделно събиране на бутилки от РЕТ в рамките на съществуващите системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки за постигане на целите, заложени в чл. 11 от Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда съобразно изискванията на Директива (ЕС) 2019/904.“

Намирам за тревожно, че включените промени, касаещи разделното събиране на пластмасови бутилки от напитки, представляват отстъпление и са в противоречие с официално обявените по-рано тази година планове за въвеждане на депозитна система за опаковки от напитки в България в най-кратки срокове.

Смятам, че добавянето нов вид контейнери към съществуващата система за разделно събиране, без да се осигурява паричен или друг материален стимул за връщането на опаковките от напитки, няма да доведе до търсения резултат, но ще внесе допълнително объркване сред потребителите и нови предпоставки за замърсяване на градската среда. Освен това по този начин отново ще останат необслужвани малките населени места, където пластмасовите бутилки често са сред основните отпадъци, срещани в нерегламентирани замърсявания, сметища и водоеми.

Призовавам отговорните държавни институции да вземат мерки за бързото въвеждане на депозитна система у нас като единственият начин за качествено събиране на 90% от използваните опаковки от напитки, който се е доказал в над 40 страни по света и вече действа или е в процес на въвеждане в почти всички европейски държави.

С уважение:

Име, дата, населено място

/by

Общините с амбиция да оптимизират събирането на биоотпадъци у нас

В средата на месеца „За Земята” беше домакин на конференцията „Умно управление на отпадъците – предизвикателства и възможности за общините“ в партньорство с Асоциацията на еколозите от общините в България (АСЕКОБ). Събитието се проведе на 14 юли в град Хисаря, като част от 57-та Национална асамблея на АСЕКОБ. Участие взеха близо 60 души от общо 100 регистрирани, включително представители от дирекцията по „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ към Министерството на околната среда и водите. Срещата откри зам.-министърът по управление на отпадъците Николай Сиджимов. Представители на общини от цяла България показаха желание и ентусиазъм за работа в посока разделно събиране и намаляване на отпадъците. 

Форумът започна с онлайн включване на живо на един от най-големите европейски експерти по управление на органичните и други битови отпадъци – Енцо Фавоино, от Scuola Agraria del Parco di Monza и  Zero Waste Europe. Той припомни, че остават 18 месеца до въвеждане на европейските задължения за разделно събиране на хранителните и зелените отпадъци и сподели своя опит в това отношение. Според Фавоино събирането на биоотпаците от прага на дома постига значително по-голям успех в сравнение със събирането чрез улични контейнери. Като пример за това послужи Каталуния, автономна област в Испания със седем милиона население, приблизително колкото е населението на България. Там от прага на дома се събират  над 112 кг биоотпадъци годишно на жител спрямо 42 кг от контейнери на улицата, предназначени за същия вид отпадък. 

Онлайн презентация на Енцо Фавоино пред участниците в дискусионния форум.

Енцо Фавоино смята, че в България съществува неизползван потенциал по отношение на събирането на биоотпадъци – голямата част от които в момента се смесват с общите битови отпадъци. Налице са механизми, които могат  да променят ситуацията. В най-голяма степен това се отнася до събирането на отпадъци от прага на дома, което работи доказано успешно и в Италия, родната страна на Енцо. Експертът сподели, че в Милано, град приблизително с размерите на София, разделното събиране на хранителните отпадъци от домакинствата се радва на отлични резултати. Пред всяка жилищна сграда има големи контейнери за биоотпадъци според броя домакинства, а във всеки апартамент за събиране на кухненските отпадъци се използва специална кофа с дупки за проветрение с цел да се ограничи максимално възможната миризма. Изключително важно е гражданите да бъдат улеснени в разделното събиране на отпадъци. От ключово значение е добрата информационна кампания. Представителите на общините в България единодушно споделиха, че много често имат нужда от подкрепа именно във връзка с комуникационните си кампании сред гражданите.

След презентацията на Енцо Фавоино присъстващите имаха възможност да зададат своите въпроси към него. Сред запитванията най-голям интерес срещна въпросът за грешките, които да бъдат избегнати при събирането на отпадъци. Енцо посъветва събирането на кухненските отпадъци да се отдели от това на градинските, за да може  хранителните остатъци да се извозват с малки камиони и по-често.

По време на конференцията участниците се разделиха на групи, за да обсъдят предизвикателствата за всяка община и какво е приложимо на местно ниво по отношение на биоотпадъците. Малките по размер общини предвиждат като мярка отделянето на сухия от мокрия отпадък и раздаване на индивидуални съдове за компостиране за еднофамилните сгради. Техен приоритет ще бъде и работа с ромските общности.

Дискусии по групи с цел обсъждане на проблеми и търсене на решения в посока събиране на биоотпадъци.

При средни общини се наблюдава проблем с нерегламентираното струпване на отпадъци около контейнерите – строителни материали, гуми, дрехи. Липсва добра комуникационна стратегия на национално ниво, затова е нужно повече медийно присъствие, партньорства с частни фирми, бонуси за гражданите и въвеждане на такса смет на база количество отпадък. 

Недостиг на инфраструктура за третиране на отпадък и недостатъчно високи изисквания относно броя и местоположението на съдовете за разделно събиране са сред основните проблеми на големите общини. Необходими са повече контролни правомощия на общините, които общинските наредби в момента не позволяват. Понастоящем общините нямат право да искат информация от фирмите за разделно предадените от тях отпадъци. Решения във връзка с разделното събиране представителите на големи общини виждат във финансиране на инфраструктура, мащабни информационни кампании, прецизиране на наредбите на общинско ниво и повече инспектори, извършващи контрол. 

Сред присъстващите на конференцията беше Даниела Борисова, управител на общинско дружество „Екоресурс Харманли” и еколог с дългогодишна практика. В момента тя отговаря за управлението на отпадъци в региона на Харманли и е ръководи работата на сепариращата и компостиращата инсталация и на регионалното депо. Даниела сподели, че нейният екип провежда кампании за повишаване на екологичната култура няколко пъти в годината. Кампаниите на Общинско дружество Екоресурс с деца са насочени най-вече към учениците и са придружени от игри, презентации и засаждане на дръвчета. До края на тази година предстоят още кампании за ученици с цел да представят новата компостираща инсталация в Харманли. Регионът вече може да се похвали с два мобилни центъра за разделно събиране на отпадъци от домакинствата. Гражданите биват стимулирани с безплатен компост, книжки и други бонуси за проявеното желание и активност. 

Във втората част на форума обменихме добри примери за разделно събиране на отпадъци. Гост-лектор от Румъния бе Золтан Пастай от EcoBihor, който се включи дистанционно в конференцията, за да сподели иновативни практики. Почерпихме знания и от опита на местно ниво. Представители на община Бургас и община Свиленград разказаха за работещите решения, които те самите прилагат. 

Презентация на Весна Балтина, зам.-кмет на община Бургас.

Място за дискусии бе отредено на такса битови отпадъци според количеството. Алтернативни подходи и методи по темата споделиха Михаил Бъчваров, старши консултант в Deloitte Audit ООД и Десислава Стойкова, юрист в НСОРБ. В края на конференцията, Евгения Ташева от ЕС „За Земята”, представи на присъстващите цифрови решения за моделиране на управлението на битовите отпадъци на местно ниво като например калкулатора за спестени средства от управление на отпадъците, както и набор от модели под формата на електронни таблици, позволяващи оптимизация на разходите и резултатите от управлението на отпадъците. Тези решения са част от пакета с помощни инструменти  за местни власти, решили да се сертифицират като общини с нулеви отпадъци.

Дискусионният форум, „Умно управление на отпадъците – предизвикателства и възможности за общините“, приключи с обещания за нови срещи и желание за сътрудничество и съвместна работа в бъдеще. Представители на малки, средни и големи общини от цяла България не само споделиха своите проблеми с управлението на отпадъци, но и показаха готовност за оптимизация на процесите с цел постигане на по-добри резултати.

Подготвихме за вас видео от конференцията.

 

 

/by
,

Решения за по-чисти общини, предлага дискусионният форум за умно управление на отпадъци в Хисаря

Събитието „Умно управление на отпадъците – предизвикателства и възможности за общините“ ще се проведе на 14 юли в град Хисаря като част от 57-та Национална асамблея на Асоциация на еколозите от общините в България (АСЕКОБ).

По време на форума ще се обсъдят актуални проблеми, но и ще се търсят работещи решения за по-чисти общини. На фокус ще бъдат добрите примери за иновативни практики от България и Европа. Ще имаме възможност да разговаряме с Енцо Фавоино – един от най-големите европейски експерти по управление на отпадъците, който ще сподели дългогодишния си опит в разделното събиране, рециклиране и компостиране.

Предвидени са групови дискусии и обмен на бизнес идеи. Внимание ще обърнем на темите, свързани с такса „битови отпадъци” на база количество, разделно събиране на хранителни отпадъци и цифрови решения за моделиране на управлението на битовите отпадъци на местно ниво. Пълната програма можете да откриете в споделения файл.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

/by
, ,

Жители на община Стара Загора излизат на протест за чист въздух и здраве

Старт на процедурите за изграждане на завод за третиране на отпадъци чрез пиролиза в землището на село Ракитница край Стара Загора се кани да гласува на 30 юни Общинският съвет на града. Скъпоструващата експериментална технология е потенциално замърсяваща. В отговор, активни хора от региона се събират на протест пред кметството на с. Ракитница два дни по-рано – във вторник, 28 юни, 18:00. 

Жители на Стара Загора и селата Ракитница, Арнаутито, Кирилово, Богомилово, Калояновец се опасяват, че при промотираният от общината процес пиролиза ще се третират смесени отпадъци, пластмаса, гуми и други, което крие опасност за чистотата на въздуха, създава риск за здравето на хората и за околната среда от потенциално замърсяване с диоксини и фурани, живак и други тежки метали. [1] 

„Използването на пиролиза не решава проблема с отпадъците на Стара Загора и не е свързано с цялостна стратегия, предложението противоречи на йерархията за управление на отпадъци. Технологията не се използва за смесени битови отпадъци и би могло да обвърже дългосрочно общината със скъп и потенциално опасен за здравето проект.“, казва Ивайло Хлебаров от екип „Чист въздух“ на „За Земята“. 

Предложението на инвеститора включва постигане на капацитет от 120 хиляди тона отпадъци на година, което е две трети от капацитета на предложения инсинератор за столицата. За сравнение, Община Стара Загора генерира 54 хил. т. отпадъци на година [2], които не са достатъчни за икономически ефективен мащаб на проекта. Това означава, че неминуемо ще се използват отпадъци от други общини и/или внос от чужбина.

Основният довод на Общината е запълване на първата клетка на регионалното депо на 75% и новата цел на ЕС за депониране на едва 10% на отпадъците до 2035 година. Търсенето на решение единствено в скъпи технологични проекти за третиране на смесените битови отпадъци е по-скъпо и не толкова успешно, колкото следването на дългосрочна стратегия за разделяне на полезните материали в отпадъците още при източника и минимизиране на отпадъците, които се изхвърлят смесено.

От „За Земята“ припомняме, че от 2017 г. функционира  нова „Регионална система за управление на отпадъците в регион Стара Загора“, изградена с европейски средства на стойност над 52 млн. лв. с включени регионално депо за неопасни отпадъци, център за рециклиране и компостираща инсталация. В проекта е заложена цел до 2020 г. процентът рециклиран отпадък в регион Стара Загора да бъде 53%. 

„Преди предприемането на такава сериозна и потенциално опасна стъпка, Община Стара Загора трябва да направи подробен план и разчет на сметките как ще постигне новите цели на ЕС за рециклиране и разделно събиране на биологични отпадъци.“, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.

Община Стара Загора организира две обществени обсъждания, в които бъдещият инвеститор представи проекта си. Тези обсъждания, както стана ясно, не бяха част от процедура, а според твърденията на община Стара Загора – проучване на общественото мнение. Освен презентация в полза на проекта, не беше предоставена повече информация, вместо това, 4 месеца по-късно, кметът Живко Тодоров излиза с предложение за зелена светлина за процедурите. [3]

От „За Земята“ поставяме следните въпроси на Община Стара Загора, за които липсва публична информация: 

  • Откъде ще се захранва инсталацията, какви са в момента количествата битов отпадък в Община Стара Загора и колко от тях не се рециклират? 
  • Каква част от битовите отпадъци ще идват от общината и каква от други места? Ще се горят ли вносни отпадъци? Колко ще плаща община Стара Загора на инвеститора за тон приет отпадък?
  • Какви стъпки ще предприеме Община Стара Загора да изпълни изискванията за рециклиране – 65% до 2035 г., както и за ?
  • Общината ще поема ли финансови ангажименти към инвеститора и за какъв период?

 

Бележки: 

[1] Пиролизата е високотемпературна технология за третиране на отпадъци, която създава газ, твърди и течни остатъчни материали. 

Отделеният газ след това се изгаря, отделяйки опасни замърсители — диоксини и фурани, живак и други тежки метали, серен диоксид, прахови частици  и други, както и токсични замърсители в пепелта и замърсени води. 

Много от тези замърсители са канцерогенни и застрашават здравето на хората, дори да са в малки концентрации. 

Правени са изследвания в експериментално съоръжение за пиролиза в южна Калифорния, което е показало наличието на повече диоксини, летливи органични съединения,азотен оксид и прахови частици. 

[2] Източник – Програмата за управление на отпадъци 2021-2028 на община Стара Загора

[3]  https://zaistinata.com/инвеститор-от-бургас-иска-да-строи-и/

/by

24-тото високопланинско почистване на екологично сдружение „За Земята“ ще се проведе в парк Странджа

Тази година традиционната инициатива, организирана от Екологично сдружение „За Земята“, ще започне с почистване на природен парк Странджа. Тя ще се проведе между 29 април и 2 май 2022 г. и няма да събира дарения, защото организаторите препоръчват те да бъдат насочени към инициативите за подпомагане на бежанците от войната в Украйна.

Чистенето ще е съсредоточено в местност Петрова нива, където ще се намира палатковият лагер на доброволците. Ще има лъчове за почистване към село Стоилово, село Заберново и местност тракийски лагер. С пълната програма по дни можете да се запознаете на Фейсбук събитието „Почистване на природен парк Странджа“. От „За Земята“ е осигурена биологично чиста храна, места за палаткуване и работни материали за участниците. Също ще се състои среща с администрацията на природен парк Странджа, които ще разкажат за работата си и проблемите, които срещат. Доброволците ще имат възможност да опознаят голямото биоразнообразие в най-добрия сезон за посещение на Странджа — пролетта.

През изминалите 23 години почиствания на защитените територии, организирани от „За Земята“ са осъществявани в 3-те Национални парка Рила, Пирин, Централен Балкан, както в Природните паркове Странджа, Българка и в Западни Родопи. Чистенето през 2022 г. си постави за мисия да достигне до повече местни хора и ги въвлече в инициативата, а също и да популяризира красотата на природата в Странджа. „То е възможност да поставим въпроса с опазването на един от най-красивите краища на България, който е жертва на голямо замърсяване и незаконен дърводобив.“, подчертава организаторът Ясмина Иванова.

В партньорство с община Малко Търново е организирано и извозването на събраните боклуци до депа или центрове за рециклиране в региона. “Заедно изграждаме нова планинарска култура в българските планини —да не оставяш боклук след себе си, а да го прибираш в раницата, както и послание за отговорно стопанисване на хижите спрямо боклука. Това е нашата мисия, която следваме и популяризираме вече 23 години. За това време през Чистенията са преминали хиляди хора, които сега са посланици на кампанията. Продължаваме напред за чисти планини!” коментират от За Земята.

История на високопланинските почиствания на „За Земята“

Кампанията „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати от националните паркове в България над 120 тона отпадъци.

“Дългосрочната идея е не само да почистим замърсените терени и да отстраним сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към природата. Приканваме всеки гост на планината да прибира създадения от него отпадък обратно в раницата си (опаковки, празни буркани, бутилки и т.н.), да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, като така генерира по-малко боклуци. Обсъждаме стратегии за опазването на планините с парковите дирекции. Инициативата ни има резултат, защото откриваме все по-малко отпадъци в националните паркове. Това, което предстои, е да приложим стратегията Нулеви отпадъци  към защитените територии в България, което включва работа с хижари, националните паркове за премахване изцяло на пластмасата, изграждането на компостери и други.  Целта ни да изградим устойчиво екологично развитие на хижите и да достигнем до повече хора с призива да възприемат отговорно отношение към природата и планината, за да можем един ден ние Чистачите да нямаме работа“ – споделят организаторите.

/by
данък пластмаса
,

15 организации с искане за премахване на пластмасовите бутилки с вода от парламента

Български бизнеси, неправителствени организации, блогъри и индивиди се обединиха за премахване на бутилираната вода от парламента 

Замърсяването с пластмаса за еднократна употреба е наболял проблем, който се задълбочава с всеки час. Един милион пластмасови бутилки с вода се продават всяка минута по света, а за производството на една от тях са нужни 3 литра вода и 250 грама петрол. 91% след това не се рециклират. Изследване на БАН доказа, че всеки ден само в Черно море се вливат по 3 тона пластмасови отпадъци. Още по-тревожно е и откритието, направено наскоро от холандски учени, за наличието на микропластмаси в човешката кръв.

На европейско ниво се предвиждат различни мерки за справянето с проблема като Директива (EC) (EU) 2019/904 — относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, транспонирана и в България. Парламентът на Великобритания премахна пластмасата за еднократна употреба на територията си, включително и пластмасовите бутилки още през 2018 г. През 2020 г. администрацията на Ню Йорк спря използването на напитки в бутилки за еднократна употреба, като кметът забрани и продажбата им в парковете в града. 

“Вярваме, че с малка стъпка като замяна на бутилираната вода с бутилки за многократна употреба и машини за филтриране на питейната вода на територията на Народното събрание, институцията не само ще допринесе за ограничаване на замърсяването с пластмаса за еднократна употреба, но и ще даде нужния пример както на обществото ни, така и на всички институции на територията на България. Също така това действие би съкратило разходите на Народното събрание в дългосрочен план.” – споделят инициаторите на писмото, изпратено до председателя на Народното събрание – Никола Минчев и до Комисията по околна сред.

Писмото беше подписано от 14 неправителствени и бизнес организации, блогъри и хора, занимаващи се с инициативи за намаляване на отпадъците и живот без отпадъци в България, част от движение “Нулеви отпадъци”. През последните години обединението организира редица събития и информационни кампании за борба с еднократната пластмаса и други опаковки, които продължават да са основен замърсител на околната среда. 

Списъкът на подкрепилите искането нараства като към момента подкрепа заявяват:

Zero Waste Sofia – блог и общност за устойчив начин на живот

Основа – съветник за устойчив бизнес 

Eco Switch – онлайн магазин и вдъхновител за живот с по-малко пластмаса

Station zero – магазин с нулев отпадък  

Екологично сдружение “За Земята”

Грийнпийс България

Умна раница – инициатива за отговорно планинарство

Thrift Sheep – блог и подкаст за екологичен начин на живот

Фондация “Екологичен манифест – МанЕко”

ZERA – решения за нулеви отпадъци и многократна употреба

Сдружение „Свят на бъдещето“ – организация с фокус върху екологичното образование за деца и младежи

Green Revolucia – онлайн платформа за устойчиви продукти за дома, работилници за начин на живот с нулев отпадък, консултантски услуги за намаляване на отпадъците

Ателие Трион – студио за преизползване и трансформиране на отпадъчни материали 

WIND2WIN – инициатива за по-чисто Черно море

Институт Кръгова Икономика

Фондация Корен

/by

Свиленград: първата българска община, която ще получи сертификат за нулеви отпадъци до 2025 г.

снимки: Община Свиленград

Договор за сертифициране на община с нулеви отпадъци подписа кметът на Свиленград арх. Анастас Карчев. Община Свиленград се ангажира, че до 2025 година ще въведе необходимите мерки, които ще ѝ позволят да получи сертификат за община с нулеви отпадъци от Европейската организация за нулеви отпадъци и нейния обучителен център със седалище в Брюксел (Zero Waste Europe и Mission Zero Academy), представлявани в България от Екологично сдружение „За Земята“.

„Свиленград може да стане пример на много общини в България, мотивирани да оптимизират управлението на отпадъците. Нашият успех за момента е плод на непрекъсната работа на администрацията и комуникация с гражданите и бизнеса“, изтъкна кметът, арх. Карчев.

Община Свиленград е сред малкото добри примери в България за умно управление на отпадъците и за непрекъснато развитие и подобряване на системата. 

Всичко започва с вдъхновяващо обучително пътуване на професионалния и мотивиран екип на Община Свиленград до първата община с Нулеви отпадъци в Европа – Капанори, Италия. Впоследствие се сформира Обществен съвет за Нулеви отпадъци, съставен от активни граждани, представители на училища, читалища, пенсионерски клубове, бизнеса, полицията, ромския квартал, както и от еко-отдела на общината и общински съветници, които бяха много активно ангажирани в целия процес.

За да получи сертификат за Нулеви отпадъци, Община Свиленград се ангажира да работи за постепенно намаляване отпадъците, които се изпращат за изгаряне и да внедрява устойчиви алтернативи на изгарянето на отпадъци. Основна цел на сертифицирането е постигането на 90% предотвратяване, повторна употреба, рециклиране, компостиране на твърдите битови отпадъци, така че не повече от 10% да остават за депониране. По този начин се изпълнява едно от най-тежките за българските общини задължителни общоевропейски цели за отпадъците до 2035 г. Освен това до 2025 г. Общината ще трябва да достигне до не повече от 99 кг годишно нерециклирани отпадъци на жител.

Община Свиленград има дългосрочна визия в рамките на своята стратегия за нулеви отпадъци, която включва различни новаторски решения. Тя е първата българска община, въвела метода разделно събиране „от врата до врата” с цел улеснение на гражданите, с което са постигнати много добри резултати. В системата не са забравени и търговските обекти, където хартия и пластмаса се събират по график. Вече разделно се събират не само опаковки и остатъчни отпадъци, но и текстил, мебели, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, биоотпадъци. Част от тях се събират на специална общинска площадка, което улеснява транспорта им. От началото на февруари 2022 г. в града бяха поставени и два контейнера за дрехи и обувки.

Следващите стъпки в дългосрочния план за Нулеви отпадъци на общината са свързани с въвеждане на разделно събиране и в селата. Общината се ангажира да работи усилено със своите жители за по-чиста околна среда и постигане на всички задължителни цели в управлението на отпадъците.

/by

Да се готви Стара Загора: поредното намерение да се горят отпадъци

Община Стара Загора загатна намеренията си да изгаря отпадъци с покана към  гражданите си днес, 25 февруари, на публично обществено обсъждане за проект за сепариране на твърди битови отпадъци с инсталация за производство на електрическа енергия с годишна производителност на инсталацията -55 000т/г.

Това е малко по-малко от произведеният RDF годишно в София.

Обсъждането изглежда не е част от никаква процедура, тъй като самата обява е публикувана едва 2 седмици преди събитието, а документи изцяло липсват. От обявата може да се предполага, че вероятно става дума за поредния завод за горене на отпадъци, записан под надслова “екологично” решение.

Няколко въпроса, които гражданите на Стара Загора могат да зададат на своите управляващи:

⁃        Ще обясни ли на гражданите си опасността, която такъв завод би представлявал за тях с особено опасните канцерогенни диоксини и фурани, които се натрупват в почвата и храните?

⁃        Какво ще се случва с токсичната пепел след изгарянето?

⁃        Откъде ще се захранва инсталацията и какви са в момента количествата битов отпадък в Община Стара Загора. Капацитетът на съоръжението е голям, каква част ще идват от общината и каква от други места? Ще се горят ли вносни отпадъци?

⁃        Какви стъпки ще предприеме Община Стара Загора да изпълни изискванията за рециклиране – 65% до 2035 г.?

От За Земята припомняме, че от 2017 г. функционира чисто нова “Регионална система за управление на отпадъците в регион Стара Загора”, изградена с европейски средства на стойност над 52 млн. лв. с включени регионално депо за неопасни отпадъци, център за рециклиране. В проекта е заложена цел до 2020 г. процентът рециклиран отпадък в регион Стара Загора да бъде 53,22%.

Постигната ли е тази цел?

 За съжаление европейските цели за максимум 10% депониране на битови отпадъци са криворазбрани в България. Вместо да се мисли за разумно управление на отпадъци – превенция, намаляване, преизползване и рециклиране, се започва по обратния път  от т.нар. енергийно ополозотворяване, с други думи унищожаване на отпадъци чрез изгаряне. Един такъв завод изцяло заключва възможността и перспективата една от големите общини в страната да положи усилия за разглеждането на отпадъците като ресурс.

Гражданите на Стара Загора добре знаят, че разделното събиране на отпадъци в града е почти про-форма, в центъра не се забелязват контейнери за разделно събиране на отпадъци, а често дори наличните контейнери, са препълнени.

Официалните данни показват, че смесените битови отпадъци в Стара Загора съдържат общо 66% пластмаса, хартия, хранителни, градински и текстилни отпадъци. Напомняме, че разделното събиране и рециклиране на тези видове отпадъци вече е задължително или става задължително в следващите една до три години. 

Европейски държави като Дания и Швеция все повече се стремят да ограничат изгарянето на отпадъци след няколко доказателства за това как тези проекти са икономически неизгодни, налага се внос на отпадъци, за да се поддържа капацитета и има доказателства за превишение норми на диоксини.

Очакваме Община Стара Загора да разясни по-подробно и с конкретни документи намеренията си на срещата днес.

/by
Заводът за изгаряне на отпадъци в Павликени
,

ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ: Заводът за изгаряне на отпадъци в Павликени може да бъде спрян

Заводът за изгаряне на отпадъци в Павликени може да бъде спрян — решението на директора на РИОСВ – Велико Търново е от критична важност

Заводът за изгаряне на отпадъци  край Павликени на Румен Гайтански-Вълка бе одобрен с 9 гласа за, 2 против и 6 въздържали се от експертен съвет, въпреки категоричното несъгласие на местните хора и бизнеси. Предстои да разберем дали директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Велико Търново ще подкрепи жителите на околността или интересите на бизнесмена, който има договори за сметосъбиране с няколко общини, сред които и София.

В полза на проекта гласува заместник-кметът на Павликени Анастасия Вачева, кметът на село Върбовка — Ивелин Розинов, и седем представители на РИОСВ – Велико Търново. Данита Заричинова от “За Земята” и Пенчо Пандъков от Риболовен клуб „Балканка“ бяха против.

Мегазаводът за изгаряне на отпадъци до Павликени е удобно скрит като енергоизточник в производство за каменна вата. Дружество Петрургия, собственост на Румен Гайтански, притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка, община Павликени. 

Екологично сдружение “За Земята” вече изпрати становище по доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС), в който се цитират редица нередности. По време на дискусиите Данита Заричинова от “За Земята” настоя РИОСВ – Велико Търново да отхвърли внесения доклад и да изиска да бъде направен нов.

Капацитетът на съоръжението е повече от два пъти по-голям от предвиждания в софийския проект за изгаряне на отпадъци — 420 хил. тона отпадъци на година, което е 1100 тона на ден от цялата страна. Остава отворен и въпросът за състава им — в България липсва контрол на предварителното отделяне на определен тип отпадъци, например метали, батерии, ел. и електронно оборудване и др., а разделното събиране на опасни отпадъци от домакинствата е крайно неефективно. За Столична община процентът събираемост е около 1%, което е сигурно доказателство, че е невъзможно да се гарантирана, че  няма да се изгарят смесени отпадъци, в които има и опасни. Резултатът е, че инвеститорът ще има евтин ток, който ще му осигури добра печалба от каменната вата, а негативите остават за жителите и природата на община Павликени. 

В доклада липсват достатъчни гаранции, че ще има качествен мониторинг на емисиите от завода за изгаряне на отпадъци. В документа е отбелязано, че в близост до терена на инвестиционното предложение няма пунктове за измерване на качеството на атмосферния въздух и към 2021 г. липсват достатъчно актуални данни — последните проби са взети от мобилна станция през 2011 г. 

Тези слабости са от критична важност за здравето и живота на хората. Доказано е, че в процеса на изгаряне на твърди отпадъци се образуват диоксини и фурани – устойчиви органични замърсители (УОЗ), които са сред най-токсичните химикали, известни на науката.

Световната здравна организация определя диоксините като канцероген от клас 1 – т.е вещества, за които е доказано, че са ракообразуващи за хората, дори при изключително малки количества. 

“Показателно е, че проектът за мегазавод за изгаряне на отпадъци обедини много местни хора и бизнеси, защото не са съгласни да плащат със здравето и бъдещето си. Много предприемачи и местни инициативи около Велико Търново и Павликени ще бъдат пряко засегнати от замърсяването и влошеното качество на живот.

Проектът е в остър разрез с техните интереси и е малко вероятно някога да получи подкрепа”, казва Данита Заричинова от За Земята. 

/by
,

От 1 февруари бутилки и кенчета се „осребряват“ в магазините в Словакия и Латвия, скоро и в България

От 1 февруари в Словакия и Латвия влизат в действие системите за възстановяване на депозити за опаковки от напитки, които ще събират 90% от бутилките и кенчетата за напитки. Така вропейските държави, които са въвели подобна система, стават 12, а други 13 държави вече са взели решение да направят това.

При депозитната система купувачът плаща депозит – сума, която получава обратно при връщане на опаковката в магазина. Така потребителите купуват само напитката, а нейната пластмасова, метална или стъклена опаковка вземат временно назаем.

В Словакия депозитът за опаковки за еднократна употреба се прилага за кутии и бутилки от РЕТ пластмаса, а в Латвия – също и за стъклени бутилки с вместимост от 0,1 до 3 литра, съдържащи вода и безалкохолни напитки, както и бира и други слабоалкохолни напитки. Стойността на депозита е 15 евроцента в Словакия и 10 евроцента в Латвия. И в двете страни местата за връщане са магазините за хранителни стоки с площ над 300 кв.м. В Латвия да приемат амбалаж са задъжлени и магазините в селските райони, които са с площ над 60 кв.м., останалите магазини могат да се включат в депозитната система доброволно. Новост в системата в Словакия е хармонизиран стандарт за цвета на пластмасовите бутилки, за да се рециклират по-добре, а Латвия предприема още по-амбициозна стъпка с въвеждането на стандартна бутилка за многократно пълнене.

Визията на Европейския съюз за кръгова икономика и борба с пластмасовото замърсяване включва задължителни цели за събиране на 90% от пластмасовите бутилки за напитки до 2029 г. и за влагане на най-малко 30% рециклирана пластмаса във всички бутилки за напитки от 2030 г. Тези цели трудно могат да бъдат постигнати у нас без въвеждането на ефективна депозитна система. Към 2017 г. България стои на последно място е Европа по разделно събиране на пластмасови бутилки с 22%, за разлика от държавите с действащи депозитни системи, които събират над 80% от бутилките.

На фона на тази общоевропейска тенденция България най-сетне също изглежда готова да въведе депозитна система от началото на следващата година. По думите на зам.министър по околната среда и водите Николай Сиджимов:
„… за България това не е нещо ново, просто ще въведем отново традицията да бъдем отговорни към отпадъците, които отделяме, също така и да допринесем за въвеждането на кръговата икономика. Защото една от причините да се въведат такива системи не е само наказанието, което би следвало, ако ние не рециклираме достатъчно пластмаси, стъкло или метали, а по-скоро отговорността към природата, отговорността към ресурсите на планетата, така че мотивите са в много направления и мисля, че ще се справим.“ (Интервю по БНР Христо Ботев, 01.02.2022 г.)

„Това е най-добрата новина за управлението на битовите отпадъци в България през последните 20 години. Въвеждането на депозит за опаковки от напитки в България е огромна крачка по пътя към кръгова икономика, която ще повиши рециклирането, ще намали драстично замърсяването с този вид отпадъци и ще спести десетки милиони левове обществени средства, които сега се харчат за почистване, изгаряне и депониране на тези опаковки.“ според Евгения Ташева, координатор на екип „Нулеви отпадъци“ в екологично сдружение „За Земята“.

За да работи депозитната система добре и у нас според Ташева, тя трябва да отговаря на следните условия:

– системата за обратно изкупуване трябва да бъде удобна и ясна за потребителите;

– търговците на дребно да са задължени да приемат обратно всички депозитни опаковки (с изключение на малките търговски обекти);

– да се определи подходящо ниво на депозит, което ще стимулира културата за връщане на опаковките в магазина – нито твърде ниско, нито твърде високо;

– да включва и опаковки за многократно пълнене в съответствие с целите на ЕС в областта на кръговата икономика и климата;

– да включва всички опаковки за напитки от основните материали пластмаса, метал, стъкло и размери от 100 милилитра до три литра;

– да гарантира постигането на поне 90% степен на връщане за всеки опаковъчен материал;

– да се администрира от централна нестопанска организация за управление на депозити, основана от производителите и търговците на дребно;

– да се регламентира в националното законодателство, вкл. задълженията на производителите, задълженията на търговците за обратно приемане и др.

Процесът на преговори със заинтересованите страни и анализ на възможностите вече тече и през следващите 12 месеца предстоят промени в законодателството, необходими за въвеждането на депозитна система у нас.

/by
Вълка ще строи завод за изгаряне
, , ,

Вълка ще строи завод за изгаряне на отпадъци до Павликени

Инсталация за изгаряне на отпадъци с капацитет 56 тона на час заплашва село Върбовка, община Павликени. Инвеститорът е „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка.

Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”.

Проектът е на етап инвестиционно предложение и навръх Йордановден, се проведе обществено обсъждане, на което жителите на околността да споделят своите притеснения. Самият доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на инвестиционното предложение е внесено на Никулден, 6 декември. 

Поредица от пропуски будят много въпроси как точно ще се отрази изгарянето на отпадъци върху здравето на живеещите в околността. В ДОВОС на проекта в частта за инсталацията за изгаряне липсва достатъчно ясна информация за състава и произхода на отпадъците, а заради неработещото разделно събиране на отпадъци в България има опасност в пещта да попаднат и опасни отпадъци. Няма предложено решение какво ще се случва с оставащата пепел. Изхвърляните вредни емисии като силно токсичните диоксини и фурани не са разгледани подробно, отсъства и пълна инвентаризация и баланс на емисиите на парникови газове. 

Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години. В инвестиционното предложение изрично се казва, че отпадъци няма да бъдат внасяни, но така формулирано, обещанието няма никаква юридическа тежест, а изгарянето на отпадъци, било то и български, не е устойчиво решение за преход към кръгова икономика. 

„Все по-честите съобщения за строежи на инсталации за изгаряне на отпадъци в цяла България са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“

коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“. 

Припомняме, че завод за изгаряне на отпадъци за 350 млн. лева, който ще изгаря 180 хил. тона отпадъци годишно, планира и Столична община, а на територията на община Девня, освен в циментовия завод, периодично постъпват инвестиционни предложения за построяване на нови инсинератори. След бурно обществено недоволство и засилено медийно внимание централите на въглища прекратиха, поне официално, тази практика. 

Има опасност инсталацията за изгаряне на отпадъци до село Върбовка, Павликени, да се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България.

Какво ще се случва с пепелта след изгаряне и какви са емисиите от вредни вещества като диоксини и фурани — тези въпроси останаха без отговор по време на общественото обсъждане, проведено навръх Йорданов ден, в работно време. 

Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”. Инвеститор е фирма „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка. 

Инвеститорът не обясни и какво ще е точното количество изгаряни отпадъци, в самия доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) обаче се говори за две пещи от 211 хиляди тона годишно. Този обем надхвърля планирания дори в завода за изгаряне на отпадъци в София. Имайки предвид, че бяха дадени примери от Хасково, а г-н Гайтански участва в сметосъбирането в няколко Столични квартала, инсталацията до село Върбовка ще се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България. 

Направи много лошо впечатление фактът, че не беше осигурена достатъчно голяма зала за общественото обсъждане, въпреки големият интерес. Много хора не бяха допуснати заради липса на зелен сертификат – без това да бъде изрично обявено като изискване да влязат. 

„Докладът беше много неубедителен, което опорочава целият проект. Не беше спазено правото на всички хора да получат достъп до общественото обсъждане, въпреки интереса. Все по-честите съобщения за строежи на инсталации като за изгаряне на отпадъци като тази във Върбовка са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“

– коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“. 

Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години.

Тук можете да прочетете и подпишете подписката на гражданите срещу изграждането на инсталация за термично третиране на опасни и неопасни отпадъци, заложено в ИП на „Петрургия“ ЕООД във с. Върбовка, общ. Павликени, обл. Велико Търново

/by
, ,

Въздухът на София не е бунище: „За Земята“ организира мултимедийна акция срещу строежа на завод за изгаряне на отпадъци

С мултимедийна акция при ТЕЦ София Екологично сдружение „За Земята“ се обяви отново срещу завода за изгаряне на отпадъци, който общината планира да построи. Датата е избрана неслучайно –  дните между 6 и 9 декември 1952 г. остават в историята на Европа като най-смъртоносното събитие, причинено от замърсяване на въздуха. В Лондон климатични условия, сходни с тези в София през това време на годината, заедно с безогледното изгаряне на въглища и дърва, довеждат до катастрофата, запомнена като Големия лондонски смог. Само за трите дни, през които продължава, отровната мъгла става причина за смъртта на 12 хил. души.

„С акцията при ТЕЦ София искаме да покажем, че планираният завод за изгаряне на отпадъци ще създаде огромни проблеми на града ни в две от сферите, в които Столична община търпи провал след провал: управлението на отпадъците и мръсният въздух. Съоръжението ще влоши качеството на въздуха, ще компрометира и без това слабо ефективната система за разделно събиране на отпадъците, ще мотивира горенето на вносен боклук и ще бъде препятствие пред България за постигане на заложените екологични цели. Инсинераторът обрича града ни да бъде зависим от изгарянето на отпадъци за 30 години напред. Вместо инвестиция от 350 млн. лева в мега инсталация, която създава мега проблеми, искаме работеща система за разделно събиране, мерки за ограничаване на отпадъка при източника и работеща стратегия за преминаване към кръгова икономика и нулеви отпадъци“ – коментира Данита Заричинова от „За Земята“.

Предвид критичните нива на замърсяване на въздуха в София през есенно-зимния сезон, „За Земята“ насочва вниманието към необходимостта от устойчиви решения за екологичните проблеми на София – управлението на отпадъците, автомобилният трафик, отоплението на твърдо гориво. Акцията е поредна стъпка в борбата на „За Земята“ за съвременно управление на отпадъците и чист въздух. От години организацията води и подкрепя дела от граждани срещу завода за изгаряне на отпадъци.

„Здравните рискове бяха силно подценени в екологичната оценка, а по време на обсъждането гражданите изразиха несъгласие с предложението за теглене на нов заем. Въпреки това Столична община продължи напред с реализирането на проекта. Решението беше взето по изключително непрозрачен начин и въпреки спечелените дела, хората все още нямат достъп до пълната информация за замърсяването и финансовите показатели на предлагания завод за изгаряне на отпадъци“ – казва Десислава Стоянова от „За Земята“.

Последното развитие по проекта е, че Комисията по защита на конкуренцията върна търга за преразглеждане заради открити нарушения в избора на изпълнител. Това обаче не променя факта, че който и да строи завода, замърсяването остава за хората и единствено обединените усилия на всички жители на София могат да накарат общината да се откаже от съоръжението.

СС: Stratospheric Productions

Ето и някои заблуждаващи твърдения, с които Столична община защитава проекта за изгаряне на отпадъци:

Твърдение:

Виена изгаря чисто и ефикасно, значи решението е приложимо и в София.

Факт:

Виена не е София. Градът на Дунав не се намира в котловина и въздушните течения там са много различни от тези тук. Изгарянето на отпадъци, колкото и високотехнологично да е, неизбежно изхвърля опасни замърсители в атмосферата и ако няма течения, които да ги отнасят надалеч, те се натрупват в опасни концентрации. В Европа се горят отпадъци от десетилетия, но никой никъде не строи инсинератори при такива условия на климата и релефа, каквито имаме в София. Изгарянето на отпадък на 3 км от “Александър Невски”, с други думи, е опасно за жителите на града.

Твърдение:

Изгаря се само боклукът, който не може да се рециклира.

Факт:

Предвижда се инсинераторът на София да изгаря 180 хил. тона годишно. Тъй като в момента производството на преработения за изгаряне материал под формата на брикети (RDF) е 1/3 от това количество, вероятно ще се наложи внос на отпадък отвън, за да се поддържа пълният капацитет на инсталацията. Най-подходящи за горене са именно висококалоричните пластмаси и хартия, които иначе са годни за рециклиране. Колкото повече такъв боклук има за горене, толкова по-бързо ще се изплаща инвестицията. Това обезсмисля разделното събиране и рециклирането. Това развитие е една от причините страни като Дания поетапно да ограничават инсталациите си за изгаряне на отпадъци.

Твърдение:

От горенето на отпадъци се изхвърлят единствено безвредни газове и малко прах.

Факт:

Инсталациите за изгаряне са отговорни за 29% от световните емисии живак във въздуха, а при изгаряне на пластмаса се отделят канцерогенните диоксини и фурани, които не могат да се филтрират напълно. Най-новият холандски инсинератор например, редовно надвишава допустимите от ЕС нива на диоксини, а инцидентите с тези технологии съвсем не са рядкост и на други места. Само според данни от изследване на Столична община пък, инсталацията ще отделя 20% повече ФПЧ, 14% повече серен диоксид и 10% повече азотни окиси от съществуващия в момента ТЕЦ.

Твърдение:

Заводът за изгаряне произвежда евтина топлинна и електрическа енергия.

Факт: 

Първоначалната цена само за строежа и оборудването е 350 милиона лева, сумата ще се плати чрез грант от Европейската комисия и кредит от Европейската инвестиционна банка. След това идват разходи за персонал, администрация и текуща поддръжка – 91 млн. евро за 26 години живот на инсталацията. Променливите разходи (варовик, горива, депониране на котелна пепел и т.н.) са изчислени на 3.4 млн. евро годишно. Добавяме и планова поддръжка – общо 59.5 млн. евро. Дадените суми са според Предпроектнотo проучване (Feasibility study) на консултантската фирма Ramboll, който Столична община дълго криеше от обществеността.

Твърдение:

Изгарянето на отпадъци е модерна технология, предпочитана в най-развитите страни.

Факт:

Била е такава преди повече от 30 години. Днес дори новооткрити мощности се затварят, заради вредата, която доказано нанасят на чистотата на въздуха, на усилията за ограничаване и рециклиране на отпадъците и заради въглеродния отпечатък, който оставят. В момента подобни проекти спират в Дания, Швеция, Шотландия, Италия, САЩ и други. Европейската комисия официално зачеркна инсталациите за изгаряне на отпадъци от списъка на допустими за европейско финансиране проекти по Механизма за възстановяване и устойчивост, тъй като противоречат на чл. 17 от Регламент от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции.

Твърдение:

В България не може да има качествено разделно събиране или „Нулеви отпадъци“, заради манталитета на хората. Или „материалът ни е лош“.

Факт:

Добри примери от България всъщност има. Сметището в Габрово е най-бавно запълващото се в страната. Хранителните и градински отпадъци в града вече се събират разделно, превръщат се в компост, а общината генерира печалби като го продава на земеделски стопани. В Свиленград събират рециклируемите отпадъци директно от източника – магазини, ресторанти, офиси и домакинства. Това повишава значително качеството и количеството, както и цената на годния за преработка материал.

/by
Габрово, нулеви отпадъци
,

Всички на борда: в програмата за разделно събиране на Габрово няма отпаднали

Виолета Керемидчиева за системата за разделно събиране на Габрово

За разлика от много други градове, които също са оформили Възрожденското и Следосвобожденско лице на България, Габрово не живее в миналото. Напротив, градът на Рачо Ковача работи здраво за разрешаването на един от проблемите, с които се сблъскват много съвременни общини. Справянето с отпадъците е гореща тема, за която много общини могат да научат от Габрово. 

За габровци

И преди да ме обвините в пристрастия, искам да призная още в началото — аз съм наполовина от Севлиево. Разбирате защо каквото и да кажа, едва ли ще прекаля с хвалбите. Все пак конкуренцията между двата града е въпрос на чест.

Габровци са рационални хора и от уважение към техния икономичен ум искам да напомня — освен дразнещо и грозно, липсата на качество при събирането на отпадъци може да се окаже скъп пропуск — бил той за общината или за нейните жители. Отваряне на нови депа и рекултивиране на старите също струва пари, да не говорим за тоновете материали, които са ценни и могат да се преработят. 

За екология и здраве можем да говорим с часове — в София и Девня дори се строят заводи за изгаряне на боклук, вместо да се работи за разделно събиране и оползотворяване.  

Преди около петнадесет години Габрово изглеждаше като град, от който всеки иска да си тръгне. Усещаше се по сградите с пустеещи жилища, площадките с изпочупени катерушки и градинки с неокосена трева. Повод да се върна и да видя едно съвсем различно лице беше желанието на Габровската администрация да кандидатства за община с Нулеви отпадъци и помощта, която екипът на За Земята им предложи. 

Във връзка с тази инициатива Музеят на хумора и сатирата също се концентрира върху опазването на околната среща и срещна природозащитни организации с артисти, които ще участват в Биеналето в града следващата година. Част от първата опознавателна среща между артисти и природозащитници беше посещението на депото на Габрово. 

Депо да ти види окото

За него знаех от колегите в Нулеви отпадъци, че е най-бавно запълващото се в България — доказателство за добрата работа. Освен Габрово, то обслужва и община Трявна. Разполага със сепарираща инсталация, площадка за компостиране, пространство за депониране на отпадъка, който не може да се преработи и оползотвори. 

Депо Габрово

Системата за разделно събиране на Габрово е малко по-различна от тази в другите градове. Контейнерите са четири, два за битови отпадъци, два за опаковки — жълт, за пластмаса, стъкло, хартия и метал, кафяв, за хранителни и биологични отпадъци, оранжев за хартиени, пластмасови и метални опаковки и зелен – за стъклени опаковки. 

Депото се намира на около половин час път от града и още в автобуса чувам на няколко пъти “виждате ли щъркелите”. Когато наближаваме става ясно, че ята от 15 – 20 птици са го превърнали в територия за лов, защото има изобилие от храна. 

След като отпадъците са събрани разделно, първата им спирка е в сепариращата инсталация в депото. Там, с машини, но и на ръка се преглеждат и допълнително се разделят отпадъците още по-прецизно. След това пластмасите, алуминият, целият ценен отпадък, се балират и пресоват. Миризмата точно тук е непоносима и не можем да останем дълго. Мотивиращо е да си изхвърляш отпадъците чисти, след като си бил на такова място и си видял как хората работят усилено, за да свършат нашата работа по разделянето.

Габрово, разделно събиране

Следва площадката за компостиране.

На нея има няколко големи купчини компости, но нито една от тях не мирише лошо или прекалено натрапчиво. За да бъдат готови за употреба, също като хубавото вино, те трябва да отлежат и ферментират. През няколко дни показателите им се мерят и самата купчина се разравя и обръща. От депото ни обясниха, че компостът им е хит сред земеделските стопани и го поръчват веднага. Задължително е растителните и хранителните продукти в него трябва да са напълно чисти от други отпадъци като стъкло и пластмаса. За целта къщите с дворове в града и района се снабдяват с отделен контейнер за шума, слама, сено. В детските градини, училищата и голяма част от заведенията пък се събират хранителни отпадъци. 

За депониране отиват отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани, използвани повторно или компостирани. С малък багер те се пресоват в земята, за да няма въздух. Така се избягва ферментацията и лошата миризма, след което се посипват с почва. И така — слой след слой.

Това се случва точно до площадката за стари мебели, от които непотребната част се депонира. Дървесината, обаче, се отделя и използва отново от мебелните производители в района.

Искреност и визия

Габрово, площадка за стари мебели

Бях най-впечатлена от искреността и визията, с които ни посрещнаха. Съвсем естествено при подобни посещения чуваме от общината само доброто. Но ръководството на депото открито обясни проблемите, с които се сблъскват, и как се справят с тях. Големият процент примеси, идващ от районите с жилищни кооперации, ще бъде борен в пилотен проект за изхвърляне на отпадъци индивидуално за всяко домакинство. Екипът от общината е забелязал, че когато всеки има собствена кофа, отговорността как се изхвърля е много по-голяма. 

Разделно събиране на Габрово включва всички и системата е разяснена на език, който е близък на всеки жител в града. За отдел “Екология” от Община Габрово не е достатъчно да отпечата брошури, а след това да обвини хората, че не изхвърлят разделно. Отношение, с което обичайно се сблъскваме. Те са на мнение, че печатните материали са последни – едва след като се обясни в училищата, направи се кампания сред минувачите във всяка градска градина, посетят се фирмите в общината, за да бъде събуден интереса. За децата от Габрово дори има театър, в който се разказва за пътя на отпадъците и как се събира разделно. За съжаление и в това отношение учебниците, направени централно, не помагат, а по-скоро пречат. В тях присъства само системата в София, но не и тези в други градове, били те и много по-успешни. 

Община с нулеви отпадъци

Амбициите на Габрово имат ясна цел — искат да се сертифицират като Община с нулеви отпадъци. Това е титла, която се дава от Zero Waste Europe само на тези населени места, които успяват едновременно да намалят отпадъците и да организират събирането спрямо световните стандарти за оползотворяване. В Габрово има и контейнери за текстилни отпадъци на много точки в града, както и система за събиране на готварска мазнина. А за опасните и батериите има мобилни пунктове.

За всеки отпадък е дадена информация на сайта на общината.

 

/by
Одит на марките 2021 г.
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Одит на марките 2021 г.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Одит на марките 2021 г.

Компаниите Coca-Cola и PepsiCo са класирани като най-големите замърсители с пластмаса в света за 4-та поредна година според международното движение „Освободи се от пластмасата“ (#breakfreefromplastic-BFFP), чийто най-нов доклад от световния одит на марките*1 обвинява същите водещи замърсители с пластмаса в подхранване на климатичната криза.

Повече от 11 000 доброволци в 45 държави проведоха почиствания на плажове, за да установят кои са най-честите замърсители с пластмаса. Тазгодишният одит на марките преброи близо 20 000 пластмасови отпадъци с марката Coca-Cola; Повече от следващите два най-големи замърсители взети заедно; подобно досегашните годишни преброявания от 2019 г. насам. Това подсказва, че обещанието на Coca-Cola да събира по една бутилка за всяка продадена такава оказва слабо влияние върху замърсяването с пластмаса от страна на компанията.

PepsiCo също остава сред трите най-големи замърсители с пластмаса за трета поредна година. Въпреки неотдавнашните доброволни ангажименти на компанията за намаляване наполовина на използването на първична пластмаса до 2030 г., PepsiCo ще трябва да направи по-амбициозен преход към опаковки за многократна употреба, за да се придвижи надолу в класацията, като се има предвид огромният обем пластмасово замърсяване с марката PepsiCo, което се събира по целия свят.

За пръв път от началото на международните одити на марките през 2018 г. Unilever се изкачи на трето място сред най-големите замърсители през същата година, в която компанията е главен партньор на срещата на върха на ООН за изменението на климата COP26 в Глазгоу. Като се има предвид, че 99% от пластмасата се произвежда от изкопаеми горива и че корпорациите, използващи изкопаеми горива, активно пренасочват вниманието си към пластмасата като все по-голям източник на приходи, ролята на Unilever в COP26 е особено обидна.

Всички тези компании допринасят значително както за кризата с климата, така и за кризата със замърсяването с пластмаса.

Абигейл Агилар, регионален координатор на кампанията за пластмасите в „Грийнпийс“ за Югоизточна Азия, заяви: 

„Не е изненадващо, че едни и същи големи марки са най-големите замърсители с пластмаса в света за четири поредни години. Тези компании твърдят, че се справят с кризата с пластмасата, но продължават да инвестират във фалшиви „решения“, работейки заедно с петролните компании, за да произвеждат още повече пластмаса.

За да спрат това замърсяване и да се борят с изменението на климата, мултинационалните компании като Coca-Cola, PepsiCo и Unilever трябва да прекратят пристрастяването си към пластмасовите опаковки за еднократна употреба и да се откажат от изкопаемите горива.“

* BRANDED: Отговорността на корпорациите за кризата с пластмасата и климата

Към пълния текст на прес съобщението ➡︎

top 10 polluters  Cola Cola top polluter plastic life cycle

/by
, ,

Скъпи опаковки

Българите плащат повече от други европейци за управление на отпадъците, a в същото време получават незадоволителни резултати, включително в рециклирането. С новия европейски данък „пластмаса“ ще плащаме още повече. Предлагат се седем мерки за стратегическо подобряване на управлението на отпадъците в България…

Публикуваме анализа на Ива Димитрова*

Три пъти ще плащат българските граждани за част от своите пластмасови отпадъци – за опаковките. Първи път плащат като потребители под формата на продуктова такса, която организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО) събират от производители и вносители, а тя се калкулира в цените на дребно. Още веднъж плащат като местни данъкоплатци чрез такса битови отпадъци. Но с въвеждането на европейски данък върху нерециклираните пластмасови опаковки ще платят и трети път.

В корените на това стои сегашната неефективна система за разделно събиране, в съчетание с липсата на надеждна и подробна информация за количествата и потоците на отпадъците. Това позволява „изтичане“ на голяма част от тези пластмасови отпадъци в околната среда или до попадането им в смесените твърди битови отпадъци. Местните данъкоплатци поемат разходите за почистване, транспорт и третиране на отпадъците (за чието оползотворяване вече са платили), а общностите в близост до инсталации за депониране и изгаряне на отпадъци понасят невидимите, но сериозни здравни рискове.

Високи разходи за управление на отпадъците 

За управление на отпадъци България отделя средно 0.62% от БВП на година за периода 2015-2019 г. Това е един от най-високите проценти, отделян за отпадъци сред държавите в ЕС и е близо два пъти по-висок от разходите на Балтийските републики и Румъния. Данните сочат, че България има по-високи разходи за управление на отпадъците в сравнение със страните в региона.

Управлението на отпадъците включва събиране, третиране и депониране. Източник: Евростат, данни по COFOG

Забележка: Управлението на отпадъците включва събиране, третиране и депониране. Източник: Евростат, данни по COFOG

Разходите за управление на отпадъците са важна разходна част от държавния и общинските бюджети, като за покриването им общините събират от гражданите и фирмите такса „битови отпадъци.“ Определянето на дължимите такси за гражданите и фирмите става на база на данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите, което реално принуждава по-големите обекти или такива със скъпо оборудване да плащат повече, без значение колко отпадъци генерират.

Например, има общини, в които предприятие с персонал 600 души формира 50-70% от общите приходи от такса „битови отпадъци“, при население на общината над 50 000 души. При сегашния вариант за определяне на такса „битови отпадъци“ липсва стимул за намаляване на отпадъците, а стойността на таксата не отговаря на индивидуалния принос.

Приходите от такси обаче не са достатъчни и от Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) и от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) се предоставят допълнителни средства за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците, рекултивация на стари депа за отпадъци и други подобни инвестиции.

Разходите за управление на отпадъците са съществена разходна част от държавния бюджет и бюджетите на общините

За 2019 г. разходите за управление на отпадъци в България възлизат на 1.6% от общите държавни разходи и 7.2% от разходите на местното управление. Данните сочат, че за управление на отпадъци България отделя най-висок дял от бюджета си в сравнение със страните в региона и изразходва над два пъти по-висок дял от държавния си бюджет от средната стойност за ЕС.

Източник: Евростат, данни по COFOG.

Източник: Евростат, данни по COFOG

Независимо от това, голяма част от материалната стойност на отпадъците се губи.

Въпреки значителните инвестиции за подобряване на системата за управление на отпадъците – само по приоритетна ос „Отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 са изплатени 266 млн. лв. (данните са извлечени на 12 Окт 2021), делът на рециклираните битови отпадъци у нас остава нисък.

 

Източник: Eurostat, Recycling rate of municipal waste

Източник: Eurostat, Recycling rate of municipal waste

По данни на Евростат, българите генерират 18.7 кг отпадъци от пластмасови опаковки на глава от населението за година (2018 г.) От това количество, само 59% стигат до етапа на рециклиране, а останалите отиват или в околната среда, или се озовават в смесените битови отпадъци и най-често биват депонирани или изгаряни.

Това е валидно особено, макар и не само, за населените места, които не се обслужват от организациите по оползотворяване. По данни на Екологично сдружение „За Земята“ от морфологични анализи, проведени в няколко български общини, смесените битови отпадъци преди сортиране и третиране съдържат близо 14% пластмасови отпадъци от опаковки.

В допълнение към данните от Eurostat, доклад на международната неправителствена организация Reloop показва, че на година на човек от населението в България се губят 113 пластмасови бутилки, „изтекли“ в околната среда или в общия битов отпадък, без да бъдат рециклирани или повторно използвани.

Изгубени еднократни пластмасови контейнери за напитки на глава на населението по държави

Източник: What we waste report, Reloop

Източник: What we waste report, Reloop

 

Какво представлява новият данък пластмаса? 

На сайта на Европейската комисия е обяснено:

“От 1 януари 2021 г. съществува нов собствен ресурс на ЕС, който представлява национална вноска въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки. Този собствен ресурс е тясно свързан с приоритетите на политиките на ЕС. Очаква се той да насърчи държавите членки да намаляват отпадъците от опаковки и да стимулира прехода на Европа към кръгова икономика чрез изпълнение на Европейската стратегия за пластмасите. Същевременно това дава възможност на държавите да определят най-подходящите политики за намаляване на замърсяването с отпадъци от пластмасови опаковки в съответствие с принципа на субсидиарност.”

Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Предвид изчислените 53.6 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, които не се рециклират, годишният данък „пластмаса“ за България би следвало да е около 43 млн. евро. Заради по-ниския от средния за ЕС брутен национален доход на глава от населението е предвидено значително намаление. И все пак, според изчисленията на Центъра за европейски политики очакваното годишно задължение на България по този данък ще е 20 912 800 евро.

Седем предложения

За да се избегне „тройното плащане“ за едно непълноценно управление на отпадъците, е необходимо да се внесат редица промени в сегашния режим. Основните насоки са три: по-точно отчитане на отпадъците, по-справедливо финансиране на управлението на отпадъците, както и стратегически решения за отпадъците от опаковки.

  1. Да се пристъпи към реформа на управлението на битовите отпадъци, стремяща се към разделно събиране „от прага на дома.“
  2. Определянето на размера на такса „битови отпадъци“ да става на база на генерираното количество отпадъци.
  3. Необходимо е да се обобщават и анализират данни за управлението на отпадъци от опаковки на общинско равнище. Съставът на отпадъците, с отчитане на дела на опаковките, да се изследва по актуализирана методика и да се публикува на годишна база, заедно с общинските разходи.
  4. Част от продуктовите такси да се разпределят към общините, пропорционално на разходите по отпадъците от опаковки за сметка на общинския бюджет. Това е особено необходимо за населени места, необслужвани от организациите по оползотворяване.
  5. Необходим е независим одит на четирите национални Организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки, който да определи действителното количество опаковки – пуснати на пазара, събрани разделно и рециклирани – тъй като има значително разминаване между количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално ниво, отчетено от НСИ и количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване[i].
  6. Производителите да поемат тежестта на новия европейски „пластмасов данък“, наложен върху всеки килограм нерециклиран отпадък от пластмасови опаковки, за да бъдат стимулирани да предлагат опаковки за многократна употреба и годни за рециклиране опаковки, и да инвестират в разширяване и повишаване на ефективността на системата за разделно събиране.
  7. Въвеждане на депозитна система за опаковки от напитки (пластмаса, метал, стъкло). Това ще спести много обществени разходи за почистване, ще повиши рециклирането, ще подобри чистотата на обществените места и ще помогне да се намалят националните задължения по новия данък „пластмаса.“

*Координатор „Икономическа справедливост“ в Екологично сдружение „За Земята“.
Публикацията „Скъпи опаковки“ е под редакцията на д-р по икономика Димитър Събев

[i] Доклад от 22.06.2021 г. на Сметната палата одитира изпълнението на „Управление на отпадъци от пластмаса.“ Това не отменя отговорността на МОСВ да назначи собствена проверка (особено предвид това, че Сметната палата дава на МОСВ срок до 31.06.2022 г. за изпълнение на препоръките).

/by
възвръщаем депозит

Кръговата икономика идва: Време е за депозитна система за опаковките от напитки

Днес Европейската асоциация за натурални минерални води (NMWE), Европейската асоциация за безалкохолни напитки (UNESDA) и Европейската асоциация за нулеви отпадъци (ZWE) се обърнаха към Европейската комисия (ЕК) с призив (линк) да подкрепи депозитните системи (ДС) като ключова стъпка към кръговата икономика. Поводът за това е, че през идните месеци ЕК предстои да определи нови, по-строги изисквания за опаковките в Директивата на ЕС за опаковките и отпадъците от опаковки. 

Междувременно от новия доклад на Сметната палата относно пластмасовите отпадъци у нас стана ясно, че прехвалените отлични резултати при рециклирането на пластмасови опаковки, които държавата ни докладва на Евростат, не отговарят на действителността. 

Национален план за управление на отпадъците 2021-2028

 Източник: Национален план за управление на отпадъците 2021-2028 г.

 

Сметната палата

 Източник: Сметната палата

Действителното положение е, че ежедневно хиляди бутилки, пликчета, чашки, чинийки и подобни еднократни пластмасови „удобства“ у нас просто се изхвърлят. Те нямат шанс да бъдат задържани в икономиката чрез рециклиране или повторна употреба. Това е така, защото тези отпадъци не се събират чисто и разделно. Защото някои предмети изобщо не са проектирани за рециклиране, а при други няма сметка от тяхното рециклиране. 

На фона на тази действителност изпъкват новите европейски амбиции за кръгова икономика и борба с пластмасовото замърсяване. Особено целта до 2030 г. всички опаковки да могат да се използват повторно и да се рециклират. Както и целта за 90% събираемост на пластмасовите бутилки за напитки до 2029 г. и минимум 25% рециклирана пластмаса в ПЕТ бутилките от 2025 г. (30% от 2030 г. във всички бутилки за напитки).

Напомняме, че България е на последно място в ЕС по отношение на разделното събиране на пластмасови бутилки и необходимият скок от 22% до 77% няма как да бъде направен в рамките на оставащите 3 години до 2025г. без въвеждането на ефективна депозитна система.

Предвид настоящите резултати от събирането на отпадъци в ЕС, много държави членки на ЕС вероятно няма да постигнат европейските цели за събиране на отпадъци. Ето защо ние подкрепяме добре разработените ДС като един от най-ефективните варианти за постигане на целите за събиране и рециклирано съдържание, определени в Директивата на ЕС за пластмасите за еднократна употреба. Но също така и като възможност за създаване на система за рециклиране със затворен цикъл, гарантираща връщането на материала и рециклирането му в нови опаковки за напитки.

Николас Ходак, генерален директор на UNESDA

 

ДС не само осигуряват високи нива на събираемост на опаковките за напитки в страните, в които са въведени. Също така те имат предимството да осигуряват висококачествен рециклиран материал за хранителни цели в един чист поток. Те могат да допринесат и за постигане на целите на ЕС в областта на климата. Например, чрез намаляване на необходимостта от първични материали благодарение на затворения цикъл на рециклиране.

Въпреки отличните им резултати, законодателството на ЕС за опаковките и отпадъците от опаковки понастоящем не разглежда по никакъв начин ДС. Нито пък осигурява затворен цикъл на рециклиране на материали, подходящи за храни.

Патрисия Фоселар, генерален секретар на NMWE

 

Европейската комисия може да изиграе решаваща роля за запълването на този пропуск. Тя може да разработи минимални изисквания, които да подпомогнат държавите членки на ЕС да осигурят стабилна рамка за създаването на ефективни нови ДС. 

Създаването на тези насоки на равнище ЕС би могло да помогне да се гарантира, че инфраструктурата на ДС в държавите членки по възможност от самото начало включва и опаковки за многократно пълнене в съответствие с целите на ЕС за предотвратяване на образуването на отпадъци от опаковки и повторната им употреба. Убедени сме, че с бързото приемане на тези минимални изисквания ще можем да се придвижим по-бързо към постигане на целите както на кръговата икономика, така и на климата.

Жоан Марк Симон, директор на Zero Waste Europe

ЕС „За Земята“ призовава всички отговорни държавни институции и заинтересовани страни да направят необходимите стъпки за въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки в България. Тази система следва да има следните основни характеристики, гарантиращи нейната ефективност:

  • да включва всички опаковки за напитки от основните материали пластмаса, метал, стъкло и размери до три литра;
  • да включва и опаковките за многократно пълнене;
  • търговците на дребно да са задължени да приемат обратно всички депозитни опаковки (с изключение на малките търговски обекти).
  • да постига поне 90% степен на връщане за всеки опаковъчен материал;
  • да се администрира от централна нестопанска организация за управление на депозити, основана от производителите и търговците на дребно;
  • системата за обратно изкупуване трябва да бъде удобна за потребителите;
  • да се регламентира от националното законодателство, вкл. задълженията на производителите, задълженията на търговците за обратно приемане и др.;
  • да се определи подходящо ниво на депозита, което ще стимулира културата за връщане на опаковките в магазина;

За повече подробности, вижте пълното изявление на трите организации тук.

Oтносно какво е депозитна система вижте видеото „Депозитната система – как работи?“ и още статии от За Земята.

 

/by
Проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда
,

Становище по Проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

/by