, , ,

Заводът за изгаряне на отпадъци в София и магистралата през защитеното Кресненско дефиле бяха отличени като “грозни” проекти, които ще се осъществят с европейски пари

Пет от шест български проекта се класираха на призови места в общоевропейските Награди за европейско финансиране / EU Cash Awards, посветени на добрите, лошите и грозните практики за изразходване на средства от ЕС. Гласуването се проведе между 12 и 26 април на сайта https://www.cashawards.eu/. Инициативата е на неправителствените организации от цяла Европа, работещи за мерки срещу промяната в климата, обединени в мрежата CAN Europe. 

Кандидатурите са подбрани от плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС, средствата за справедлив преход, Планове за възстановяване и устойчивост на страните-членки.

Два са българските златни приза в категорията “грозни” практики, в която се открояват най-вредните за хората, природата и климата проекти. Първият е заводът за изгаряне на отпадъци за 158 милиона евро до Централна гара в София, а вторият е борбата за преместването на отсечка от магистрала Струма, която не само застрашава да унищожи Кренския пролом, дом на уникални за Европа и България видове, но и създава опасност от катастрофи. С бронз е отличен и проектът за асфалтов път и тунел през природен парк “Българка”, минаващ точно през пътеката на мечката. 

“Изграждането на съоръжение, което планира да изгаря 180 000 тона отпадъци под формата на RDF годишно, ще попречи на България да постигне новите цели на ЕС за управление на отпадъците до 2030 г. за 65% рециклиране. То обрича София да изгаря отпадъци през следващите 29 години. България трябва да инвестира в интегрирани системи с инсталации за разделно събиране, рециклиране и компостиране, информационни кампании.“ казва Данита Заричинова от екип “Нулеви отпадъци” в За Земята. 

“Кресненският пролом е една от най-богатите на растителни и животински видове зони в Европа и, заедно с река Струма, е ключово място за каяк и рафтинг. Опасността да бъде разрушено с пари на европейските данъкоплатци е съвсем реална. Хора и организации се борим в продължение на 20 години, за да спасим Кресненския пролом, ЕС трябва да действа сега.”, коментира Десислава Стоянова от екип Икономическа справедливост на За Земята.

В категорията “лоши” се нареждат мерките и проектите, които пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономика. Победител там е българската номинация за обновяване на жилищните сгради в България по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя се отличава с липса на мащаб и амбиция на предвидените мерки за енергийна ефективност, за които ще се разходят средства на стойност 729,5 милиона евро.

“Програмата за енергийно обновяване на сградите е много ценна и широкомащабна мярка за възстановяване, като многобройните съпътстващи ползи и дълготраен ефект могат да бъдат гарантирани с няколко ключови промени в механизма за финансиране и изпълнение, за които настояваме с колеги от коалицията “Достоен дом”. Ако бъдат приети във финалната версия на плана, програмата спокойно може да стане и пример за “добра практика”, каза Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята.

Съвсем различна заявка прави инициативата да се финансират инсталации за възобновяеми източници в еднофамилни сгради в 

българския проект на плана за възстановяване. Със своите ползи за домакинствата, включително такива страдащи от енергийна бедност, проектът печели първо място в категорията за “добри” практики. 

“Прави впечатление, че мащабните проекти, които са лишени от ефективност и гъвкавост,  са на почит в българския План за възстановяване. Проектът за газопреносна мрежа е показателен, макар че остана с номинация. На теория той би трябвало да бъде използван и за пренос на водород, но на практика създава скъпа мрежа за транспорт на замърсяващо гориво, каквото е изкопаемият газ. Цената му само ще расте и последните заявки на редица топлофикационни дружества за увеличение на цената на топлинната енергия са отражение на това. Водородът, който е използван, за да бъде обоснована нуждата от мрежа за пренос на гориво, няма да бъде комерсиално достъпен още поне десетилетие, затова по-добре тези пари да бъдат инвестирани в енергийна ефективност и възобновяема енергия.”, казва Веселина Василева от екип “Енергия и климат” в За Земята.

/by

„Действаме за чиста пролет“ обединява 24 организации от цяла България

Днес започва кампанията „Действаме за чиста пролет“, реализирана от 24 организации от цялата страна, обединени в общата цел – Нулеви отпадъци.

Инициативата включва разнообразни дейности на живо и онлайн през следващите 2 седмици, а целта е възможно най-много хора да направят дори малка стъпка към по-чиста околна среда.

„През пролетта всички излизаме по-често в природата и виждаме колко много боклук има навсякъде, а сега е моментът да сме активни и заедно да действаме за намаляване на отпадъците дългосрочно“, коментират организаторите.

Във фейсбук събитието на кампанията “Действаме за чиста пролет“ ще се споделят всички акции – почиствания, фото предизвикателства, уебинари и онлайн дискусии, както и много полезна информация, свързана със стратегията Нулеви отпадъци. Ще се обърне внимание и на това как да имаме по-природосъобразни Великденски празници като боядисване на яйца с естествени бои или  намаляване на хранителните отпадъци.

„Предстоят дълги почивни дни, много от нас ще пътуват по села, планини, море и всеки ще може да отдели няколко часа за нещо полезно“, приканват организаторите.

В „Действаме за чиста пролет“ ще има и фокус върху предстоящото въвеждане на новата директива за еднократна пластмаса през юли – ще има разяснения кои ще са забранените продукти, но и кои ще останат. Организациите настояват да се въведе и депозитна система за пластмасовите бутилки – „те няма да са забранени, а можем да ги видим навсякъде в природата, най-вече в реките“.

И не на последно място, организаторите насочват внимание към петицията на Plan A за прекратяване на greenwashing бизнес практиките.  Петицията може да бъде подписана тук: https://www.change.org/p/make-2021-count-join-the-petition-against-greenwashing 

Организатори: Екологично Сдружение “За Земята”, „Грийнпийс“ – България, Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, Основа, Thrift Sheep, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Сдружение “Свят на бъдещето”, Tierra Verde България, Eco Switch, Фондация Корен, Градско градинарство – София, Без опаковка, Wind2Win, Сдружение “One Wild Life”, Recycle Art Academy, Surfrider Foundation Sofia, Инициатива “СИПИ”, Умна раница, Сдружение “ Нулев отпадък – България“, Plastic Free Coffee Lovers и Асоциация за устойчиви практики “Нашият квартал”.

/by
, ,

Какво ни отговориха кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха?

Преди две седмици от За Земята се обърнахме към всички партии и коалиции, които ще участват в предстоящите избори за 45-то Народно събрание като им зададохме няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Получихме само 5 отговора от: Катя Панева, кандидат от коалиция „Демократична България“, коалиция „Изправи се. Мутри вън!“ и партиите: „Зелено движение“ (част от коалиция „Демократична България“), „Републиканци за България“ и „Партия на зелените“. 

Всички отговорили подкрепят напълно въвеждането на депозитна система в България. Дори Републиканция за България считат, че това е ключова стъпка за реализиране на разделното събиране в пълния му формат и намират депозитната система за начин за отклоняване на поток отпадъци отиващ за депониране. Обръщат внимание също, че е важно при въвеждането на депозитната система тя да не натовари допълнително потребителите и да е достъпна за всички населени места, не само за големите градове. Те смятат за лош пример въведената продуктова такса за торбичките, която трябваше да се поеме от търговците и целеше насърчаване използването на торбички за многократна употреба, а реалността показа, че тежестта се прехвърли върху потребителите и смятат, че мярката не е ефективна. От За Земята работим активно за въвеждане на депозитна система в България и е важно да уточним, че за разлика от таксата за опаковка, която всички плащаме, то при покупка на пакетиран продукт депозитът, който плаща потребителя е изцяло възвръщаем при връщане на празната опаковка на определените за това места – в повечето магазини. За да е ефективна една депозитна система, тя трябва да е достъпна за всички.

По отношение на детските градини и нарастващия проблем с използването на еднократни чаши за вода и напитки, всички отговорили смятат, че е важно да се въведат чаши за многократна употреба, които да подлежат на дезинфекция. В България редица детски градини вече са въвели чаши за многократна употреба, най-често от метал, които са индивидуални за всяко дете и се почистват и дезинфекцират лесно. Пречка за някои от тях е разминаването в тълкуването на нормативната уредба, което е въпрос на изчистване на неточности, за да се избегнат недоразумения. Това е тема, по която работим и алармираме институциите като се борим промяната да бъде факт.

Във връзка с горенето на отпадъци, попитахме дали подкрепят изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България. Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ и партия „Зелено движение“ са категорично против. От Зелено движение дори отбелязаха, че подкрепят бързо и пълно въвеждане на принципите на Кръговата икономика, както и прилагане йерархията при управление на отпадъци, разписана в документите на ЕС. От партията са участвали в спирането на проектите на няколко инсталации за изгаряне на отпадъци (Пазарджик, Каспичан и др.) и продължават да работят за спиране проекта за инсталация за изгаряне в ТЕЦ София. Кандидатът Катя Панева от Демократична България, подкрепя изграждането и функционирането на инсинератори. В програмата на коалицията не е заложена подкрепа за изграждане на подобни инсталации. Републиканци за България подкрепят при хипотеза на неотложна необходимост от изграждането на инсталация за оползотворяване на отпадъци чрез изгаряне, като биха се допитали до обществото и биха настоявали да бъде изгаряно само и единствено SRF гориво. Смятат, че съоръженията за пречистване на димните газове трябва да са с висок коефициент на полезно действие, като е задължително  пречистването на диоксини и фурани, фини прахови частици, серни, азотни и въглеродни оксиди, тежки метали и т.н. От Партия на зелените също подкрепят, но ако няма друга възможност и инсталациите отговарят на всички най-високи критерии за екологичност и недопускане  замърсяване на въздуха. 

По въпросите, свързани с чистотата на въздуха, всички отговорили коалиции, партии и кандидати заявяват, че подобряването на качеството на въздуха ще бъде техен водещ приоритет и биха подкрепили реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително по-доброто измерване на качеството на въздуха, осъществяване на по-ефективен контрол и оказване на помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха. 

Участниците в анкетата биха работили за въвеждане на стандарт за дървесината (за максимална влажност, липса на химическа обработка и покрития и пр.), чието изпълнение да е преди всичко  отговорност на търговците и да се гарантира с ефективни контролни механизми и санкции за нарушение. От Партия на зелените предлагат въвеждане на временен мораториум за износ на трупна дървесина, защото от 2000 г. до 2019 г. по анализ на спътникови снимки горите в България са намалели с почти 4% и смятат, че добивът на дървесина трябва да се ограничи до нуждите на българското мебелно производство и на износ на заготовки за такива производства. Всички отговорили биха работили за постепенно премахване на отоплението с въглища и дърва, които са основният източник на замърсяване в България като, Зелено движение и Републиканци за България и  кандидатът на Демократична България виждат това да се случи между 2025 и 2030 г., а останалите в периода 2040 – 2050 г. 

Във връзка с въпроса ни какви стимули за подмяна на отоплението, повишаване на енергийната ефективност и справяне с енергийната бедност биха предложили, Катя Панева от Демократична България предлага допълваща финансова подкрепа към домакинствата, а останалите са на мнение, че трябва да има безплатна подмяна на отопление и саниране, както и енергийни помощи в домакинствата. 

Всички отговорилисе ангажират с увеличаване на размера на санкциите за замърсяване на въздуха от индустриални източници, включително с отнемане на разрешителни при системни нарушения. Също така, всички подкрепят въвеждането в законодателството ни на нормативи за миризми, ефективни системи за контрол и санкции на нарушителите им. 

Партиите и кандидатите, които взеха участие в анкетата ни, смятат, че е важно да се промени фокуса на инвестиции от инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша. 

В навечерието на предстоящите избори за  45-то Народно събрание, ние от За Земята зададохме въпроси, свързани с политики за по-чиста околна среда, които често са неглижирани, а всъщност пряко се отразяват на качеството на живот на населението. Получихме само 5 отговора което се надяваме да не е знак, че отново темите не са сред приоритетите. Припомняме, че в  България предстои въвеждането през юли на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Това поставя редица цели пред страните в Европейския съюз за намаляване на употребата на пластмаса за еднократна употреба и политика за намаляване на отпадъците и е важно бъдещият парламент да работи за това, за да няма санкции. Подобно е и положението по отношение на качеството на въздуха. България от години не постига европейските норми, срещу страната има няколко наказателни процедури в областта, като една от тях е във финалната си фаза и ако няма бърза и качествена промяна, предстоят сериозни санкции. В същото време на дневен ред в ЕС е промяна на нормите в посока намаляване на позволените концентрации на някои замърсители, което ще направи още по-трудно постигането им в България. Всичко това изисква приоритизиране на амбициозни политики и мерки в тези области от следващото Народно събрание и изпълнителната власт.

/by
,

След възстановяването искаме свят без отпадъци

Отпадъците вече несъмнено се нареждат сред водещите световни заплахи за околната среда и човешкото здраве. Не са много въпросите, които са по-спешни за решаване от постоянно и скоростно растящите планини от отпадъци, които заливат планетата: от сметища, в речни дерета и океаните до невидимото, но изключително токсично замърсяване на въздуха от изгарянето на отпадъци.

GAIA е световен алианс за алтернативи на изгарянето на отпадъци с над 800 членове от над 90 страни по цял свят, обединени от целта за справедлив свят без токсичност и без изгаряне на отпадъци.

Като част от GAIA, екологично сдружение За Земята подкрепя усилията на хора, местни власти и организации, които търсят решенията #ОтвъдВъзстановяването с поглед към кръговата икономика.

Каним ви да споделите и подкрепите следните пет искания от GAIA към всички правителства и финансови институции  при разработването на политики и инвестиционни планове за възстановяване:

Международната петиция вече е затворена. Благодарим!

1. Изберете нулевите отпадъци, а не изгарянето.

Регионалните и общински планове и бюджети за възстановяване от здравната криза, трябва да дадат предимство на системи за нулеви отпадъци и поетапно да приключат с фалшиви решения като изгарянето на отпадъци.

Чрез прилагането на по-добро разделно събиране и рециклиране, както и компостиране на биоотпадъците, разходите на общините за управление на отпадъците могат да спаднат със 70% (на база разход на тон).

НОВО: Сертификат за общини с нулеви отпадъци
По пътя към нулеви отпадъци: успехи и поуки от цял свят
Конференция „Икономика на отпадъците“, 17 май 2017 г., София
Община Свиленград по пътя към нулеви отпадъци
Zero Waste Systems: Small Investment,Big Payoff

2. Участие на неформалните събирачи на отпадъци и работниците, боравещи с отпадъци

Правителствата трябва да включат в тези системи за нулеви отпадъци неформалните събирачи на отпадъци, както и работниците, боравещи с отпадъци, така че да им осигурят достойна прехрана, както и участие в процеса вземане на решения.

Невидими ръце: Първоначална оценка на мащаба на неформалния сектор за събиране на вторични суровини в София, 2017 г.
Форум „Невидими ръце“ – презентации и снимки, 2018

3. Освободете се от пластмасата.

Пандемията не бива да се използва като оправдание за подхранване на кризата с производството на пластмаса. Вместо това правителствата трябва да приемат политики, които драстично да намалят производството и потреблението на пластмаса.

Българите искат амбициозни мерки за справяне с пластмасовото замърсяване
Популярни личности се включиха в кампания за ограничаване на пластмасата за еднократна употреба

Световните потоци на продукти и отпадъци ясно сочат към пластмасовите изделия и опаковки за еднократна употреба като основен ‘виновник’ за бързо разпространяващото се замърсяване с пластмаса. Бързооборотните пластмасови стоки често са нерециклируеми по дизайн, или по различни технически или финансови причини и големи количества нискокачествени смесени пластмаси се изнасят от страните с най-високи доходи към страните с по-ниски доходи и / или с по-слаби екологични стандарти и неефективен контрол върху околната среда.
Вследствие на огромния обем на износа на нискокачествени отпадъци от страните с високи доходи в Европа и Америка, местни общности по цял свят търпят последиците от тези вносни отпадъци, които или се изгарят, или се изхвърлят. Примери за тази тенденция за „износ на замърсяване“ са не само Филипините, Малайзия и Индонезия, но също и България.

Износ на отпадъците: сметището е затворено: част 6 от „Атлас на пластмасата“

4. Откажете се от изгарянето на отпадъци и инвестирайте в местни решения.

Като част от зеленото възстановяване международните финансови институции трябва да се откажат от изгарянето на отпадъци и вместо това да финансират местни и регионални системи за нулеви отпадъци. Изгарянето няма място в кръговата икономика, към която Европа се стреми. Изгарянето на отпадъци унищожава ограничени суровини и разхищава хранителни вещества, жизненоважни за здравето на почвите. Изгарянето на отпадъци представлява загуба, изтичане на ресурси от икономиката, както и значителен разход за общински бюджети, и не на последно място излага на риск човешкото здраве, поради което трябва да бъде сведено до минимум.

В България вносът на отпадъци с цел депониране (изхвърляне на специално депо – един вид модерно сметище) е забранен, но въпреки това през последните години се откриват множество нелегално ‘складирани’ или изхвърлени вносни отпадъци, някои от които са с опасен характер, като например части от електронни устройства и тонер касети. У нас се внасят значителни количества отпадъци от Италия и Великобритания, предназначени за изгаряне в два циментови завода и няколко застаряващи въглищни централи в страната.

Варна прие първите вносни отпадъци за 2021 г.

Сериозна причина за тревога е неясният състав на отпадъците с оглед на информацяита от проучвания, които показват наличие на токсични вещества в наглед невинни предмети като детски играчки, произведени в Китай от рециклирани пластмаси.

Особено голям е рискът за здравето на хората в близост до ‘горещи точки’ – циментови заводи и въглищни топлоелектрически централи. Борбата на местните хора с тази екологична несправедливост често е продължителна, но си заслужава в името на чисто бъдеще без отпадъци.

Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София
Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите
Датско фиаско: заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген
Интерактивна анимация за изгарянето на отпадъци: Какво премълчават Топлофикация София и Столична Община?
The High Cost of Waste Incineration
Уебинар: Завод за изгаряне на отпадъци в София? Не, мерси!
Екологични и пациентски организации се обединяват за по-чист въздух в Деня на астмата
Организирани и целенасочени действия от местните хора успяват да спрат изгарянето на опасни отпадъци в региона на Стара Загора.

5. Поставете хората на първо място.

Правителствата и финансовите институции трябва да бъдат напълно прозрачни и приобщаващи по отношение на начина на изразходване на парите на данъкоплатците. Управниците трябва да гарантират, че консултациите, които се провеждат с гражданското общество и засегнатите общности, са съдържателни и се случват още в ранните етапи на процеса.

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци
Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“
Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци
Хората от “Дишай, Девня” в борба за чист въздух
Четири предложения за по-устойчиво управление на отпадъците в София

Международната петиция вече е затворена. Благодарим!
/by

Къде са амбициите на Националната стратегия за справяне с отпадъците?

Без реална амбиция да намали и оползотвори отпадъците. Така бихме определили Националния план за управление на отпадъците 2021-2028г.

Нещо повече, в него няма заложени мерки и задължения, насочени към институциите, бизнеса и гражданите. С подобни документи без амбиция, гледки като тази на пластмасовия остров по река Искър, който шокира обществото по-рано през годината, ще продължат да съществуват. Екологично сдружение “За Земята”, заедно с нашите партньори от Zero Waste Sofia, Green Revolucia, Храна, не война, Wind2Win – Черно море, свободно от пластмаса, Zera, LessPlastic Bulgaria, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Варна се обединиха около официално становище, адресирано до министъра на околната среда и водите, в което настояваме за повече и по-ясни цели, прекратяване на вноса на отпадъци и включване на управлението на отпадъците като важна част от кръговата икономика. 

Сред основните забележки са

недостатъчно активните мерки срещу намаляването на вредното въздействие на отпадъците, предотвратяване на образуването им и насърчаването на повторното им използване. Наясно сме, че подобна реформа не е лесна и няма да се реализира бързо, но без дългосрочен целеви план в тази посока има опасност изобщо да не се случи. Липсва официален доклад и задълбочен анализ към националния план за екологична политика, нейната ефективност или липса на такава, през предходния период 2008 – 2018г., което би могло да доведе до определяне на основните проблеми, върху които управляващите да се концентрират. 

В становището подчертаваме необходимостта от

задължителни инвестиции за

изграждане на системи за резделно събиране и площадки за разделно събрани отпадъци за сметка на регионалните центрове за смесени отпадъци. Към настоящият момент съдовете за разделно събиране на територията на страната почти изцяло са собственост на организациите по оползотворяване, затова е необходима промяна в наредбите на общинско ниво за поемането на реална отговорност, осъществаване на надзор и въвеждане на единна информационнна платформа. 

По отношение на разделното събиране настояваме още за залагане на 100% покритие на общините и организиране на всички потоци от отпадъци в страната, чрез системи, които са пригодени към спецификата на различните жилищни райони и сгради.   Предложенията

трябва да са общовалидни за всички общини,

а не само за тези с над 10 000 жители, защото, по този начин, цели райони са откъснати от системите за разделно събиране.  Необходимо е всички населени места с над 5 000 души да имат изградена система за разделно събиране на отпадъци от домакинствата. Този регламент ще осигури повече яснота и конкретни действия при въвеждането на разделно събиране на отпадъци от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, както и да се обхванат населени места със значителен туристически натиск и голямо количество отпадък. Искаме още увеличаване на инвестициите за развитие на капацитета и броя на хората в общинските администрации, отговорни за управлението на отпадъците. 

Разделното събиране на биоразградими отпадъци и оползотворяването им чрез компостиране, такса битови отпадъци, регламентът за строителни отпадъци спрямо изискванията на ЕС и ограничаване употребата на платмасови изделия за еднократна употреба са пример за конкретни направления, по които не са постигнати необходимите промени.

За да има добър резултат е необходима и засилени информационна кампания с екологична насоченост, повече гражданско участие, подобряване на контрола и взаимодействието между отговорните институции и гражданите — факт, на който очаквахме да бъде обърнато повече внимание във важен стратегически документ като Националната стратегия.

В заключение настояваме за изготвяне на прогнози и варианти за бъдещо развитие на политиката по управление на отпадъците за периода 2021- 2028г. и оценка на влиянието/тежестта му върху населението, бизнеса и държавата. Изискваме още анализ на състоянието и прогноза за вида, количествата, и източниците на отпадъци, образувани на територията на страната, както и за отпадъците обект на трансграничен превоз. Очакваме липсата на екологична оценка на националния план също да бъде преодоляна. 

Последно, но не по значение, е

обществото да бъде информирано в процедурата.

Огромен пропуск на министерството е точно в тази насока, защото хората са тези, които настояват за справяне с наболелите проблеми с отпадъците — били те изгарянето или огромното количество пластмаса във водите. Затова и те са най-ценните съюзници.  

/by

Международен сертификат за общини с нулеви отпадъци – вече и в България

През последните години терминът „нулеви отпадъци“ доби широка известност по света и в България. Все повече общини, фирми, хотели, ресторанти и фестивали търсят начини да намалят отпадъците си и по този начин да се включат в прехода към кръгова икономика. Особено в настоящата криза, за тези отрасли е още по-важно да оптимизират използването на суровини. Дори при усложнена пандемична обстановка, събирането на отпадъците е обществено значима дейност, която не бива да спира да се подобрява.

Европейската мрежа за нулеви отпадъци предлага работещо решение за местните власти, които искат да подобрят ефективността и да ограничат разходите за управление на битовите отпадъци, които представляват едно от най-важните пера в общинските бюджети – Сертификат за общини с нулеви отпадъци.
Нарастващата популярност на концепцията „нулеви отпадъци“ води до все по-честото ѝ използване без ясни стандарти и критерии. Затова Европейската мрежа за нулеви отпадъци – Zero Waste Europe – създаде международен сертификат за общини с нулеви отпадъци. Системата за сертифициране е разработена въз основа на 10-годишния опит в тази област на експертите и членовете от мрежата при работата им с близо 400 общини. Сертификатът ще се дава само на общини, които са се ангажирали да предприемат значими стъпки към намаляване на отпадъците, като официално признание на техните усилия и резултати.

Сертификатът е продължение на досега действащата програма на Zero Waste Europe за общини с нулеви отпадъци, в която към момента участват 400 общини от 9 различни европейски държави, включително България. Карта на общините с нулеви отпадъци

Сертификатът предоставя стабилна рамка за всяка община, която желае да намали обема на отпадъците, които генерира.

Съпътстващите ползи включват:
– намалени разходи за управление на отпадъците,
– по-малко емисии на парникови газове,
– нови зелени работни места,
– по-добри връзки с обществеността,
– прилагане на най-новото законодателство на ЕС.

Новосъздадената Академия за нулеви отпадъци (Mission Zero Academy) координира процеса по сертифициране и предоставя обучителни ресурси и експертни услуги, създадени специално за подпомагане на общините по пътя им към нулеви отпадъци.

За повече информация се свържете с българския представител на Zero Waste Europe – екологично сдружение За Земята на zerowaste [at] zazemiata.org

Още по темата:

* Доклад от програмата за общини с нулеви отпадъци, 2020 г.
* Сертификат за общини с нулеви отпадъци – кратка информация
* Академия за нулеви отпадъци (Mission Zero Academy)
* Карта на общини с нулеви отпадъци

/by
, ,

За Земята пита кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха

Във връзка с предстоящите избори за 45-то Народно събрание За Земята се обърна към всички партии и коалиции, които се явяват на тях с няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Очакваме да получим техните отговори до 26 март и ще ги споделим преди изборите на нашият сайт и в социалните мрежи.

Проблемите с управлението на отпадъците и качеството на въздуха в България се отразяват сериозно на качеството ни на живот, на нашето здраве и на икономиката ни. Затова смятаме, че е важно да получим конкретни отговори и ангажименти от всички партии, коалиции или кандидати, а хората, които гласуват да имат тази информация преди да направят своя избор. 

По отношение на отпадъците попитахме, дали подкрепят въвеждането на депозитната система, на чаши за многократна употреба в детските градини и изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България.  Тези теми са важни, защото предстои въвеждането на Директива относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда и е важно да се планират дейности за въвеждане на добри практики. Тези практики ще допринесат за намаляване на използваната еднократна пластмаса и замърсяването на околната среда. Горенето на отпадъци е остарял начин за справяне с боклука, който води до влошаване на качеството на въздуха и почвите. 

Във връзка с качеството на въздуха, освен че се интересуваме, дали определят темата като основен приоритет на работата им, зададохме и редица конкретни въпроси, свързани с ключови проблеми в областта. По отношение на замърсяването от битовото отопление с твърди горива, което е основен източник на замърсяване с ФПЧ на национално ниво, поискахме отговори, свързани със стандартите за дървесината за отопление (за допустима влажност и липса на химически покрития), намаляването и постепенното премахване на отоплението с твърди горива, политиките за подкрепа за подмяна на отоплението и справяне с енергийната бедност на гражданите. 

По отношение на индустриалното замърсяване на въздуха  въпросите ни са, дали ще подкрепят увеличаване на санкциите, включително и отнемане на правото да оперират нарушителите, защото в момента често те са символични и нямат възпиращ ефект. Попитахме кандидатите и дали подкрепят връщането на нормативите за миризми, както и механизми за ефективен контрол на подобно замърсяване. 

По отношение на замърсяването от транспорта въпросите ни са свързани с това, дали ще подкрепят политики, които да променят фокуса от инвестиции в инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша.

Не на последно място се поинтересувахме, дали ще подкрепят реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително да измерват качеството на въздуха по-добре, да осъществяват по-ефективен контрол и да оказват помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха и справянето с проблемите по управлението на отпадъци.

Очаквайте публикацията с отговорите и гласувайте за по-зелено и устойчиво бъдеще!

/by
,

Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци

Граждански сдружения от София и Девня се обявиха срещу изгарянето на отпадъци в България и внесоха писмо с предложения за устойчиво управление в Министерство на околната среда и водите.

Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.
Освен внасянето на писмото, на 8 март гражданските сдружения организират в 18:00 протестно шествие, което ще тръгне от Министерство на здравеопазването и ще стигне до Министерство на околната среда и водите. Денят ще завърши с изложба от 19:00 в Дом на киното, озаглавена Малки истории. Тя ще покаже борбата на седем жени от Девня за чист въздух.

И София, и Девня, вече са с опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства.
Точно затова протестното шествие ще започне пред Министерството на здравеопазването и ще завърши пред Министерството на околната среда и водите.

В конкретните си искания сдружения „За Земята“ и „Дишай, Девня“ настояват за прекратяване на проектите за инсинератори, въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците, спиране на вноса на отпадъци за изгаряне, строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия. Важен акцент е отнемането на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция, както и
поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. „Повеляново“ в Девня. Мярка в посока устойчиво управление на отпадъците е влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.

Докато в България има сериозен натиск от страна на управляващите за съоръжения за изгаряне на отпадъци, редица европейски градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък. Фактите не накараха Столична община да отстъпи от проекта за инсинератор на площадката на ТЕЦ София зад Централна гара, напротив, тя вкарва града в огромен дълг. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

За Девня:

Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района са причина за развитието на крупна химическа промишленост – производство на електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название  „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Циментовият завод изгаря отпадъци, включително вносни. Две инсталации на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствените фирми с разрешителни за горене на пестициди в България са отново там.
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение  „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
През 2021 с помощта на фотографката Теодора Георгиева правят снимки на района, представящ реалността там. Изложбата идва в София също на 8ми март.

За София:

„Топлофикация София“ обяви търг с внушителната сума 292.2 млн. лв. без ДДС (или 350 млн. лв. с ДДС) за изграждането на инсинератор, който тече до 15 март.
През 2020 г. Върховният административен съд върна делото срещу доклада за оценка за въздействие върху околната среда от 2015г за нови експертизи, тъй като според съда следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, вредните емисии, опасните отпадъци от пепелта. Това означава, че инвеститорът, който ще спечели търга, ще строи, без да е ясно дали има финално разрешение за това.

Изгарянето на  отпадъци (т.нар. RDF) нито е включено, нито е оценено като нов източник на замърсяване в двете последователни програми за качество на въздуха в София за периода 2011-2020.
Твърденията на Столична община, че ако горим, няма да депонираме отпадъци, са неверни. При изгарянето остават около 25% (36 000 тона годишно) пепел и шлака , които трябва да бъдат депонирани. Част от тази пепел (22 тона / ден) е токсична и трябва да се депонира в отдалечени специални депа за опасни отпадъци в Германия, което значително повишава разходите и риска от транспортни инциденти.
Снимка: СС Иван Дончев Още снимки тук
/by
, ,

Хората в България настояват за устойчиво управление на отпадъците без изгаряне — отворено писмо

В понеделник, 08 март, в 18:00 хората от Девня и София се включват в националното шествие срещу изгарянето на отпадъци. Събираме се на площад Света неделя 5, пред Министерство на здравеопазването. Включете се и вие, вижте събитието тук.

Нека кажем силно: „Не на инсинераторите в България!“ и „Да на пълна промяна в управлението на отпадъците и на качеството на атмосферния въздух!“.

Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в центъра на София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.

И в София, и в Девня хората страдат от опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства. 

Ето нашите изисквания към управляващите накратко. Можете да прочетете пълните в писмото до Министърa на околната среда и водите и Министъра на здравеопазването.

  • Прекратяване на проектите за инсинератори;
  • Въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците;
  • Строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия;
  • Спиране на вноса на отпадъци за изгаряне;
  • Отнемане на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция;
  • Поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. „Повеляново“ в Девня;
  • Влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.

След шествието е откриването на изложбата „Малки истории“, в която  „Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. Пътуващата изложба е с фотографии на Теодора Георгиева.

/by
,

Открива изложба „Малки истории за хората и комините в Девня“

„Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. 23 малки истории за хора и комини. Една пътуваща изложба с фотографии на Теодора Георгиева.
📍Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района, са причина за развитието на крупна химическа промишленост. Заводите край Девня са произвеждали електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
➡️Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
🛑През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня.
🔥Долината на Голямата химия е превърната в Долината на боклука.
😷Девня иска да диша!
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
Чистият въздух е наше право! Ваше право!
/by
,

Какво научихме от уебинар „Депозитна система: бутилки с бъдеще“

На 24 февруари 2021 г. се проведе уебинар на тема „Депозитна система: бутилки с бъдеще“. По време на събитието Евгения Ташева от екип „Нулеви отпадъци“ в ЕС „За Земята“ представи на кратко ситуацията в България и целта на уебинара. Един от лекторите беше Анна Ларсон, директор Reloop Europe, специалист по устойчиво управление на отпадъците, експерт в Програмата на ООН за развитие в депозитните системи и разширената отговорност на производителите. Тя ни запозна със същността на депозитната система и развитието ѝ в Европа. В уебинара взе участие и Джени Хюм, координатор на програмата Money Back в платформата Reloop. Джени има дългогодишен опит със схемите за депозиране на контейнери за напитки и ни представи презентация за развитието на депозитната система в Шотландия и кампанията „Have you got the bottle?“. В рамките на уебинара участваха като публика над 80 човека, представители на различни неправителствени организации, общини, дирекции на паркове, бизнеси в сферата на туризма, спорта на открито, продажбата на био и насипни продукти и такива за многократна употреба, производители на полимери, заинтересовани граждани, студенти и други. Всички имаха възможност да зададат своите въпроси и да участват в дискусията след презентациите.

Имате възможност да гледате видеозапис от представените теми от международните експерти, участвали в уебинара „Депозитна система: бутилки с бъдеще“:

Презентации на международните лектори участвали в уебинара:

Депозитна система в Европа – Анна Ларсон, Reloop

Депозитна система в Шотландия – Джени Хюм

Повече за платформата Reloop

Повече за инициативата Have you got the bottle? в Шотландия

/by
,

Има нещо гнило в биомасата

Автор: Димитър Събев
Текстът е публикуван с разрешението на Бодил

Как да изпълним европейските цели за зелена енергия, докато изсичаме горите, изгаряме отпадъците на богатия свят и щедро субсидираме обръчите от фирми? 

Близо 73 млн. лв. е субсидията, която ще получат за година производителите на електричество от биомаса – четем в решение на Комисията за енергийно и водно регулиране от юли 2020 г. Тази сума представлява разликата между пазарните цени на електроенергията и преференциалните цени, по които Националната електрическа компания изкупува тока от биомаса. КЕВР е доста щедра: общата субсидия за централи на биомаса е 55% от тази за вятърни паркове, а произведеното електричество – само 22%.

Но това е само ордьовър. Според проекта за национална енергийна стратегия на Министерството на енергетиката, очаква се до 2025 г. капацитетът за производство на електроенергия от биомаса да се увеличи със 150 до 170 мегавата, а произведеното електричество да нарасне с 400%. Измерено в пари, при сегашната структура на цените, това означава нов енергиен подсектор с приходи от половин милиард лева, от които 360 млн. лв. субсидии.

Тези несъразмерни субсидии будят тревоги в страна с висока енергийна бедност като България. Но цялата история е още по-стряскаща и включва мощен стимул за изсичане на гори и контролиран от мафията внос на отпадъци. Стотици милиони лева публични средства ще отидат при енергийни олигарси. Всичко това се прави уж в името на „зеленото бъдеще“ – а ефектът ще е ръст на въглеродните емисии. Ще се увеличат и емисиите на отровни съединения, допринасящи за високата смъртност сред българите.

Уроците на Потьомкин

„Биомаса“ е събирателен термин за органичен материал, извлечен от дървесина и други растения, както и отпадъци от селското стопанство и градски органични отпадъци, от който може да се произвеждат течни горива и топлинна и електрическа енергия. Тази широка дефиниция включва енергийни ресурси с много различен произход и характеристики и сама по себе си е предпоставка за затруднен контрол на екологичните и здравни въздействия.

Европейската комисия приема, че емисиите при изгарянето на биомаса са равни на нула. Логиката е, че въглеродът, изпуснат в атмосферата например при горене на дърва, впоследствие се поглъща от растителността, изникнала на мястото на отсечената. За отпадъците се счита, че ако не бъдат оползотворени (най-често изгорени), те така или иначе ще се разложат на сметищата или по полето и ще изпуснат парникови газове, особено метан.

Така биомасата се превръща в ключов инструмент за постигане на амбициозните климатични цели на ЕС. Според действащата рамка, колкото повече електричество се добива от биомаса, толкова по-нисковъглеродна ще изглежда икономиката на Съюза.

Има само един проблем и той е, че емисиите от изгарянето на биомаса далеч не са нулеви. Всъщност, те са дори по-високи (с 50%) по сравнение с изгарянето на въглища. Според актуални изследвания, ще са нужни десетилетия, преди въглеродът, изпуснат залпово при изгарянето на растителност и боклук, да се „секвестира“ от нови растения. А именно следващите няколко десетилетия се считат за определящи за климатичното ни бъдеще.

Тенденции в добива на обла дървесина (плътната линия), използването на дървесна биомаса в промишлеността и енергетиката (тъмната пунктирна линия) и погълнатият от горите въглерод (светлата пунктирна линия). Според изследването на PFPI, паралелно с ръста на използването на биомаса в България намалява количеството на улавяния от горите въглерод.

Решението на ЕС да заложи на биомасата като алтернатива на изкопаемите горива среща остра съпротива от природозащитници и привърженици на кръговата икономика. Научни институти и НПО са образували съдебни дела срещу новата европейска директива за възобновяемата енергия от 2018 г. (известна като RED II), която урежда ползването на биомаса.

В текста на RED II многократно се изтъква, че биомасата не трябва да се добива и изгаря по неустойчив начин. Самият факт, че документ от подобен ранг отделя толкова внимание на този проблем говори, че изкривяванията при употребата на биомаса са масови. „Мрежа от думи“ е оценката на критични учени за същността на директивата. Други говорят за „Потьомкински стил“ – на името на руския граф, поставил лъскави декори по главните улици на селата, откъдето трябвало да мине каляската на императрицата.

Тройна печалба

Според екологични и правозащитни организации, натискът върху горските екосистеми в Европа рязко е нараснал, след като преди няколко години биомасата бе възприета като безвредна алтернатива на въглищата. Сателитни наблюдения говорят за стряскащо 69% увеличение на добитата биомаса от горите на ЕС в периода 2016–2018 г. спрямо периода 2011–2015 г., като експлоатираните площи в същото време са нараснали с 49%. Това залпово покачване на дърводобива се обяснява именно с енергийната стратегия на ЕС.

В България, въздействието върху горите заради събиране на биомаса за производство на енергия тепърва се усилва. Засега по-широко разпространение има производството на енергия чрез изгаряне на отпадъци – български и вносни. На графиката долу е показана динамиката на вноса на отпадъци от ЕС в България. През 2018 г., откогато са най-новите данни на Евростат, сме внесли над 150 000 тона европейски отпадъци, като главни доставчици са Италия (59 хил. т) и Великобритания (45 хил. т). За последните пет години, вносът на отпадъци в България е скочил със 125%.

Съдбата на този и на част от българския „боклук“ е да бъде изгорен, на първо място в циментовите заводи като тези в Девня, Златна Панега, край Пловдив и на други места.

Но има и други апетити за отпадъци, включително под формата на биомаса. Става дума за „Сейшелската въглищна империя“, според полушеговитото определение на „Грийнпийс“ – България. Това е специфична група от ТЕЦ, въглищни мини и топлофикации на областни градове, която вижда в изгарянето на отпадъци и растителна биомаса хитър начин да удължи живота на морално остарелите си мощности.

Ползите за горивните инсталации от изгарянето на отпадъци са най-малко три: 1) те получават пари от контрагенти, искащи да се отърват от някакъв боклук (запознати твърдят, че европейски „доставчици“ плащат по 100 евро на тон); 2) получават безплатно гориво за производствените си процеси; 3) спестяват си част от квотите за емисии – нали ЕС приема, че изгарянето на биомасата има нулев въглероден ефект.

В добавка, преминаването към „био“ гориво носи имиджови ползи и може да смекчи отрицателната нагласа в обществото към въпросната „Империя“.

Как Сейшелската въглищна империя стана био?     

Да припомним, тя включва около 15 предприятия, всяко от които има пряка или косвена връзка с Христо Ковачки, а парите за приватизацията навремето са осигурени или от ПИБ, или от фалиралата КТБ. Топлофикациите в Русе, Сливен, Плевен, Велико Търново, Бургас, Габрово, Перник, Враца, няколко въглищни мини, ТЕЦ „Бобов дол“ и „Брикел“ в Гълъбово, през 2009 г. бяха прехвърлени във фирми, регистрирани на Сейшелските острови. През 2014 г. с опитите за приемане на закон, регулиращ дейността на офшорните фирми в България, тези уж независими Сейшелски дружества вкупом се „продадоха“ на новоосновани кухи фирми, регистрирани във Великобритания и Кипър.

Най-заинтересовани от изгарянето на отпадъци и растителна биомаса в България са именно фирмите от тази „Империя“. Кой каза, че корпоративното планиране е отживелица? Всички тези дружества през последните години правят опити да включат „био“ компонент в горивото си. Най-зрелищен е случаят с ТЕЦ „Бобов дол“, където след двегодишни съдебни битки „Грийнпийс“ – България разкриха кореспонденция между Министерството на околната среда и водите и ръководството на централата за „експериментално“ изгаряне на до 500 хил. тона отпадъци в срок от 6 месеца.

Дори да повярваме на официалното изявление на ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“, че реално изгорените отпадъци били „само“ 80 000 тона, експериментът е бил наистина мащабен: 80 хиляди тона е повече от боклука, който град като Пловдив създава за половин година. Междувременно топлофикацията в Сливен получи не експериментално, а редовно разрешение за горене на отпадъци – независимо че според ръководството на компанията тя нямало да гори боклук, а само „биогорива“.

В редица случаи, решителният отпор на местните жители не позволява на Въглищната империя да мине на „био“. Така се случи например с топлофикациите в Русе и Перник и с ТЕЦ „Брикел“. През август 2020 г. „Брикел“ официално оттеглиха инвестиционно намерение за заместване на част от горивото си с отпадъци – но продължават да настояват да изгарят растителна биомаса, както и нефтошисти: по 1500 тона в денонощие.

Това е общата стратегия на тази сенчеста структура: първоначалният анонс е в котлите на старите централи да се горят общински и вносни битови отпадъци. Но ако обществеността се възпротиви, има и план „Б“: вместо градски боклук, да се ползва биомаса от дървесни и селскостопански отпадъци. А е всеизвестно, че покрай сухото може да изгори и мокрото.

Но защо просто не им позволим да го направят открито?

Защо пък да не я горим?

При всички основателни критики срещу изгарянето на биомаса, включително под формата на отпадъци, в някои ситуации това е най-добрата налична възможност. Да не забравяме, че използването на биомаса като гориво е толкова старо, колкото и човекът. В същото време, има куп „гнили“ моменти в използването на биомаса в днешен български контекст.

Първо, ако не се осъществи с подходящата технология и в контролиран режим, изгарянето на биомаса се превръща в източник на болестотворни отрови. Става дума за канцерогенни, т.е. причиняващи рак съединения. „Обикновеният боклук, който е смес от биологични и технически материали, не е предвиден за безвредно изгаряне“, обобщават световноизвестните експерти Майкъл Браунгарт и Уилям Макдона.

Можем ли да вярваме, че бизнес, който зад гърба на обществото гори „експериментално“ десетки хиляди тонове боклук, ще осигури нужната технология и експлоатация? Което ни насочва към втория гнил момент: биомасата и особено битовите отпадъци често се доставят от престъпни структури, които търсят „партньори“ в държавните институции, за да осъществят незаконната си дейност.

Според италианския разследващ журналист Антонио Перголици, мафията е основният играч, който посредничи при вноса на отпадъци от Италия (най-вече от областта Ломбардия) за изгаряне в България. Перголици говори за „порочно съвпадение на интересите на двете страни“: в Италия се е натрупало голямо количество отпадъци, чакащи да бъдат третирани – което там е твърде скъпо, има и строг контрол за произхода на боклука.

Затова те се транспортират – според Перголици, с темп 1-2 тира дневно – към България. Малко е далеч, но у нас и цените, и контролът са по-скромни. България, от своя страна, по този начин иска да покаже на Брюксел напредък по отношение на оползотворяването на отпадъците и зелената енергия.

Други виждат най-вредния ефект от използването в промишлен мащаб на биомаса в енергетиката в натиска върху горските екосистеми. Вече бяха цитирани многозначителни данни за Европа. В България през 2018 г. беше приет Национален план за действие за енергия от горска биомаса, с хоризонт до 2027 г. Според този документ, за нуждите на енергетиката у нас може да се събират по 3-4 млн. куб.м. биомаса годишно – което съответства на 50% от сегашния дърводобив. Близо до ума е, че за производство на енергия е по-удобно да се използват цели дървета, вместо вършина и клони. Без строг контрол, „био“ електроцентралите ще увеличат незаконния дърводобив и обезлесяването.

Четвърти фактор, който ни кара да сме недоверчиви към използването на биомаса в енергетиката, е, че според налагащия се подход на кръговата икономика, отпадъците на практика са „хранителни вещества“ в социалния метаболизъм. Биомасата може да има далеч по-полезна употреба, отколкото да се изгаря. Горенето на боклук е пилеене на пари.

Пето, но не последно – хората просто не искат. Те асоциират изгарянето на боклука със замърсяване на въздуха и болестотворна среда в градовете, както и със сенчест бизнес. Социологически изследвания ясно показват, че българите не одобряват вноса на отпадъци за изгаряне в страната. Правителството трябва да положи наистина много усилия, преди населението да повярва в обществения интерес при управлението на отпадъците.

Много „маса“ – малко „био“ 

От разменената кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“ ясно се вижда, че по съдържание на вещества като кадмий, живак, олово и други подобни, горивото от отпадъци по нищо не отстъпва на въглищата. Перверзно е, но е факт: това мръсно гориво се представя пред обществеността като „зелено“ и начин за опазване на климата – и затова енергията от него ни излиза 3-4 пъти по-скъпо, отколкото е пазарната цена.

В същото време, не може да не направим паралел между щедрите цени, определени от КЕВР, планираното 400% увеличение на произвежданата електроенергия от биомаса – и институционалния комфорт за „Сейшелската империя“, осигуряван от министерства, регулатори, държавни агенции, а най-вече от прокуратура и съд. Ако свържем парчетата от пъзела, ще видим, че енергетиката от биомаса в България се превръща в черна каса, в която вече се вкарват десетки – а скоро и стотици милиони лева публични средства.

Докато нейде из министерствата някой попълва отчети до Брюксел как България преизпълнява целите си по „зелената енергия“, дръзки активисти успяха да проникнат зад високите стени на „Сейшелските“ централи. Фотографиите им доказват, че зад Потьомкинските паравани от слама за горене надничат познатите бали с пакетиран битов боклук, преминал през слабо или никакво разделно събиране.

Добрата новина е, че гражданите са загрижени и все по-склонни да се организират, за да защитят своите интереси: отрязване на достъпа на сенчестия бизнес до публични средства, пълноценни гори, модерно управление на отпадъци и въздух за дишане.

Официална информация за тези, които считат, че изгарянето на отпадъци (RDF) е безвредно

Статията е написана с финансовата подкрепа на ЕС “За Земята”

Основни източници:

Mary Booth, Ben Mitchell. 2020. Paper Tiger. Why the EU’s RED II biomass sustainability criteria fail forests and the climate. Partnership for Policy Integrity. http://eubiomasscase.org/wp-content/uploads/2020/07/RED-II-biomass-Paper-Tiger-July-6-2020.pdf

National Resources Defense Council. 2019. Burnout: EU clean energy subsidies lead to forest destruction. Issue Paper. https://www.nrdc.org/sites/default/files/burnout-eu-clean-energy-policies-forest-destruction-ip.pdf

Duncan Brack, James Hewitt, Tina Marie Marchand. 2018. Woody Biomass for Power and Heat. Demand and Supply in selected EU member states. Chatham House. https://www.chathamhouse.org/sites/default/files/publications/research/2018-06-07-woody-biomass-power-heat-eu-brack-hewitt-marchand.pdf

Partnership for Policy Integrity. Carbon emissions from burning biomass for energy. https://www.pfpi.net/wp-content/uploads/2011/04/PFPI-biomass-carbon-accounting-overview_April.pdf

Майкъл Браунгарт, Уилям Макдона. 2009. От люлка до люлка. Да преосмислим начина, по който произвеждаме. Изд. „Книжен тигър“, София.    

Министерство на енергетиката. Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Проект. https://www.nrdc.org/media/2019/191120#:~:text=More%20than%20half%20the%20biomass,by%20Belgium%20and%20the%20U.K.&text=The%20U.K.%20also%20spends%20the,unit%20of%20biomass%20energy%20generated

Национален план за действие за енергия от горска биомаса 2018 – 2027 г. http://www.iag.bg/data/docs/Nacionalen_plan_za_deystvie_za_energiya_ot_gorska_biomasa_2018_-_2023.pdf

„Грийнпийс“ – България     . 2018. Финансовите мини. Сенчести банкови интереси в българския въгледобив източват публични фондове, унищожават хиляди човешки съдби и замърсяват тежко околната среда. Greenpeace, София.  https://www.greenpeace.org/static/planet4-bulgaria-stateless/2019/03/a67552f0-the_financial_mines_short.pdf

„Грийнпийс“ – България     . „Разкрита е тайната кореспонденция, благодарение на която ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря хиляди тонове отпадъци“. 13 октомври 2020 г. https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/4710/razkrita-taina-korespondentsiya-tec-bobov-dol-izgaryane-otpadutsi/?fbclid=IwAR0pr5__B1Flj3dtObkWvqdLMAhFjsHsapGC_89gwBveWx6ZeiYX2EgtpeE

Иглика Филипова. „Повелителят на отпадъците. Централите на Христо Ковачки масово заместват въглищата с RDF и биомаса.“ Капитал, 21 юни 2019 г. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/06/21/3927820_poveliteliat_na_otpaducite/

Димитър Събев. „Боклукът – начин на употреба“. Bodil.bg, 10 април 2020. https://bodil.bg/2020/04/10/waste-burners/

 

/by

Преглед на 2020 с поглед към 2021

Изминалата 2020 беше динамична и предизвикателна за кампания Нулеви отпадъци. През цялата година основният фокус беше еднократната пластмаса като продукт, който не само замърсява природата, но и влиза в телата ни с водата и храната, причинявайки редица здравословни проблеми 

С ръка на сърце можем да кажем, че интересът към замърсяването с пластмаса се развива лавинообразно. Редица известни личности се присъединиха и подкрепиха каузата активно, което помогна решенията достигнат до повече хора. 

Както изследването, проведено в началото на 2020 показа, българите осъзнават проблема с еднократната пластмаса и искат бързи, ефективни и амбициозни мерки. За съжаление обаче, възможните решения като опаковките за многократна употреба и депозитните системи все още не са известни. 

Опасностите от замърсяването с еднократна пластмаса и въздействието им върху почти всяка сфера от живота ни бяха представени в Атлас на пластмасите 2020, който “За Земята” публикува на български. В поредица от 7 публикации на популярен език екип “Нулеви отпадъци” разказа повече за проблема и неговите решения и също така започна подписка в партньорство с “Грийнпийс-България”, в която българите настояват за амбициозни мерки. Както е известно, от юли 2021 редица стоки от еднократна пластмаса излизат от употреба в Европейския съюз. От националните правителства зависи да обогатят законодателството и да го направят по-всеобхватно и с по-високи цели. Тази кампания продължава и през 2021 като натискът върху институциите трябва да бъде в посока въвеждане на депозитни системи и прекратяване на употребата на чаши за еднократна употреба в детските градини и учебните заведения. 

Изключително цветни, разнообразни и популярни бяха кампаниите “Юли без пластмаса” и “Декември без отпадъци”, които реализирахме с нашите партньори — освен “Грийнпийс” – България, също Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, Основа, ZERA,WIND2WIN, Ателие Трион, Plastic Free Coffee Lovers, Smart Business Vision, Station Zero, Thrift Sheep, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Zero Hero, Сдружение “Свят на бъдещето”, Фондация ManEco, Tierra Verde България, Eco Switch, Фондация Корен, Градско градинарство, Surfrider Foundation Sofia, Сдружение Горичка, Фондация за биологично земеделие „Биоселена“ и GoBio като медиен партньор. 25те български организации се заехме да подготвим ценни съвети за това как да направим лятото и празниците ни с нулев отпечатък върху околната среда.

Конкретни пластмасови продукти “заслужиха” да бъдат фокус на кампанията през 2020, защото сами по себе си се превърнаха в екологично бедствие. Познахте, става дума за маските за еднократна употреба. Почти всяка седмица имахме участия в медиите, посветени на тях. За съжаление, все още битува мнението, че еднократната употреба е много по-хигиенична и за предпочитане, пред персоналната. Въпреки че редица учени и изследвания доказаха, че правилно използвани, маските за многократна употреба са точно толкова ефикасни. 

Погрешното убеждение за хигиеничността на еднократната употреба е причина да се фокусираме върху още един продукт — чашите в детските градини. За съжаление пандемията от ковирус 19 провокира нов ръст на пластмасови съдове за еднократна употреба. Измамното чувство за чистота създава вредни и опасни митове. Изгражда разрушителни навици у децата, учейки ги да консулират и хвърлят без мисъл за последствията. В краткосрочен план крие и риск за здравето. 

През 2021 ще продължим да настояваме за смели мерки, които да доведат до справяне с еднократната пластмаса — депозитни системи, многократна употреба и изцяло изключване на ненужните опаковки от търговската мрежа. Очаквайте още повече семинари, обучения и подписки, посветени на темата.

/by

Вълна от отпадъци заля и Министерството на околната среда и водите

Снимка: Иван Дончев/„Грийнпийс“ – България

Природозащитници настояха за въвеждане на депозитна система за всички бутилки в България като дългосрочно решение на замърсяването с еднократна пластмаса.Те заявиха позицията си със символична двуметрова вълна от отпадъци, която „заля“ входа на Министерството на околната среда и водите. Демонстрацията е организирана от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ с подкрепата на Wind2Win и Tierra Verde, създали вълната преди година.

Своеобразният протест срещу системното бездействие на институциите се случва скоро след като придошли реки на много места из страната изложиха на показ сериозния проблем с пластмасовите опаковки, които замърсяват всяко селско дере, крайпътна канавка, нестопанисвана земя, както и язовирите у нас.

Един от най-забележителните случаи е „островът“ от отпадъци на река Искър в близост до Своге. Почистването на това плаващо сметище онагледява поговорката „след дъжд – качулка“. Трупаните незнайно колко дълго отпадъци по протежението на реката бяха отмити от придошлите води и намериха „бряг“ на стената на язовир „Своге“. Това наложи спешна среща между институциите, последвана от извънредно отпускане на сумата от 220 000 лв за почистване.

Подобни случки имаше в Бургаско и по река Струма, но почистването им не започна толкова бързо.

„Ситуацията е показателна за трайните недостатъци на действащата система за управление на отпадъците в България и в частност на разделното събиране на пластмасови отпадъци. Веднага след като снимките на острова от пластмаса на река Искър станаха популярни, много от възмутените казаха, че причината е единствено в хората, които хвърлят. Всъщност наблюдаваме как липсата или недостигът на контейнери за разделно събиране водят до ниски нива на рециклиране. А това е предпоставка за нерегламентирано изхвърляне или изгаряне на ценни рециклируеми суровини.“, казва Евгения Ташева от Екологично сдружения „За Земята“.

Преобладаващата част от отпадъците в плаващото сметище по р. Искър са пластмасови бутилки във всякакви размери. Същото се наблюдава и по Дунавските острови, където 80% от отпадъците са пластмасови бутилки[1]. Ситуацията в други големи и малки реки и водоеми из цялата страна е сходна. Имайки предвид, че пластмасовите бутилки от полиетилен терефталат (PET) са един от най-търсените материали за рециклиране, крайно необходимата реформа на системата следва да започне именно от пластмасовите бутилки. Още повече, 

новата европейска директива за ограничаване на еднократните пластмаси, която влиза в сила и у нас от юли 2021 г., задължава производителите да събират обратно 90% от бутилките, които пускат на пазара[2]. 

Решението, прилагано от все повече страни по света, е депозит върху всяка бутилка. Депозитът в случая представлява възстановяема парична сума в замяна на върната празна бутилка в магазин, както е при стъклените бутилки за бира. За да спре замърсяването на природната и градска среда с подобни отпадъци, депозитната система трябва да включва не само един вид стъклени бутилки, но всички размери и видове пластмасови, метални и стъклени опаковки за напитки.

Настояваме Министерството на околната среда и водите да почерпи от опита на над 10 европейски страни [3] и да въведе депозитна система за всички пластмасови бутилки. Това е желанието и на още над деветнадесет хиляди българи, които подкрепиха петицията „Повече море – по-малко пластмаса“ на екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България [4]. Депозитната система се препоръчва и от европейски политици на най-високо ниво като Франс Тимерманс [5], както и в обща позиция на двете най-големи асоциации на производителите на безалкохолни напитки в Европа [6].

Снимка: Иван Дончев/„Грийнпийс“ – България

Предимствата на депозита

– Депозитната система е ясна и лесна за използване: потребителите разбират смисъла на депозита за веднага, за разлика от цветните улични контейнери за разделно събиране.

– Депозитите водят до повече рециклиране: по-голямото количество и по-доброто качество на върнатите бутилки позволяват рециклирането им отново в бутилки, което е и едно от изискванията на новата директива за ограничаване на пластмасовите изделия за еднократна употреба. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по-малка, отколкото при останалите опаковки, общото ниво на нерегламентирано замърсяване намалява наполовина, а броят неправилно изхвърлени бутилки намалява с 90%.[7]

– Депозитите са справедливи – поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес отиват в сметища и депа или се изгарят в циментови заводи и тецове. Това представлява загуба за икономиката и растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“. Въвеждането на депозитна система не изисква разходи от държавата, а възстановява баланса между отговорността на производителите, потребителите и държавната и местна власт.

– Стимул за по-екологични опаковки – чрез системата за събирането на бутилки, която стимулира хората да ги връщат в магазините, заплащайки депозит, производителите поемат своята отговорност за опаковките, които произвеждат в много по-пълна степен, отколкото чрез цветните контейнери. Което следва да води към постепенното въвеждане на по-добри, по-трайни, годни за повторна употреба, рециклиране или компостиране опаковки.

– Обхватът на депозитните системи постоянно нараства –  такива действат в над 40 региона и държави по света [3], от които 10 са в Европа. До момента нито една от тези държави и региони не се е отказала от депозитната система, а все повече нови региони я въвеждат. В Литва депозитна система е въведена от 2016 г., а на път са още 11 страни и региони в Европа: Белгия, Ирландия, Словакия, Латвия, Нидерландия, Малта, Австрия, Румъния, Шотландия (Обединеното кралство), Каталуния (Испания) и дори Турция. 

 

Бележки

[1] Анализ на замърсеността на Дунавските острови, попадащи на територията на

област Русе, с твърди отпадъци: https://td-prista.org/files/Analiz_otpadaci.pdf

[2]  Чл. 9, ал. 1б от Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда:  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32019L0904&from=EN 

[3] https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2020/12/GDB-2020-European-Chapter.pdf 

[4] https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1 

[5] [https://www.plasticsoupfoundation.org/en/2018/03/european-commissioner-frans-timmermans-reaction-on-dutch-deposit-scheme-postpone/ ]

[6] https://www.unesda.eu/wp-content/uploads/2020/09/UNESDA-EFBW-joint-paper-DRS.pdf 

[7] https://tfn.scot/news/deposit-return-scheme-could-reduce-plastic-litter-by-90 

/by
,

Кой ще вземе милионите за спорния инсинератор в София?

Въпреки недоволството на софиянци от проекта общинската „Топлофикация София“ обяви търг за внушителната сума, без да се съобразява с факта, че създава един изключително скъп източник на замърсяване във вече мръсния ни град. Столична община явно е твърдо решена да има завод за изгаряне на отпадъци в центъра на стойност 350 млн. лв. с ДДС след по-малко от две години. Можете да видите извънредния Facebook лайв на „За Земята“ от вчера по темата тук.

Повече от любопитен е фактът, че е предвидено мегасъоръжението да изгаря 180 хил. тона годишно, но Столичното предприятие за третиране на отпадъци генерира много по-малко. Отчетите показват, че произведеният RDF не надвишава 61 хил. тона. годишно и остава въпросът откъде ще дойде разликата. Остава и въпросът заводът за отпадъци на Садината, за който се дадоха още 300 милиона защо работи толкова неефективно спрямо рециклирането.

Столичната община доведе до финалния праг идея на повече от десет години, която е технически, морално и идейно остаряла. Освен това затвърди традицията да взема решения непрозрачно, докато вниманието на обществото е привлечено от нещо друго или сме под карантина. Наближаването на изборите със сигурност са още една причина администрацията да се разбърза. Едва ли е случайно, че срокът за подаване на оферти е малко над два месеца – до 15 март.
Припомняме, че в момента част от отпадъците на София се изгарят в топлоелектроцентрали, свързани с бизнесмена Христо Ковачки — ТЕЦ „Сливен“ и ТЕЦ „Бобов дол“.

Междувременно редица градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък. Това не накара Столична община да отстъпи, напротив, тя вкарва града в огромен дълг: от пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

“За Земята” спечели делото срещу доклада по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) и Върховният административен съд върна делото за преразглеждане, което означава, че финално одобрен доклад все още няма. Въпреки това Столична община пусна търга.

Хората, които живеят в близост, бяха първите, които се противопоставиха в съда на проекта, но загубиха делото срещу довода, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея. В продължение на две години “За Земята”, с помощта на програма “Достъп до информация”, водеха дело, за да получат гражданите достъп до пълната документация за строящия се завод, най-вече финансовите параметри. Делото беше спечелено, но документите продължават да се крият от общината. В крайна сметка Върховния административен съд потвърди, че информацията трябва да е публична, но в последното писмо от Столична община отново ни отказа достъп до Анализ разходи и ползи — финансовия документ, в който могат да се видят в подробности каква е финансовата логика зад инсталацията. Междувременно група общински съветници се активираха и поискаха референдум, който, за съжаление, не може да се реализира в пандемична обстановка”.

“След като администрацията показа, че е глуха за желанията на хората, е време за силен обществен натиск. Изгарянето на отпадъци е недопустимо да се случва през 21 век, в европейска столица. Дълги години общината неглижираше проблема, виждаме разделно събиране, което не е добре организирано и инсинераторът няма да реши магически всичко това. Напротив, ще ни накара да затънем в повече и повече отпадъци, или да ги внасяме, за да се захранва този голям капацитет.”, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.

/by

Популярни личности се включиха в кампания за ограничаване на пластмасата за еднократна употреба

Read more →
/by

Декември без отпадъци

Избираме нашия ДЕКЕМВРИ без отпадъци!
25 български организации се заехме да подготвим ценни съвети за това как да направим незабравими нашите празници с нулев отпечатък върху околната среда!
👉Включете се в борбата с отпадъци заедно с нас като се регистрирате на: https://bit.ly/zero-waste-december и изберете едно (или повече от следните действия):
– да намалите използването на пластмаса за еднократна употреба;
– да украсите дома си с естествени материали;
– да подарявате устойчиви и необходими подаръци;
– да опаковате подаръците с надциклирани материали като вестници, брошури, плат и други;
– да предотвратите разхищението на храна.
––––––––––––––––––––––––-
След вдъхновяващия успех на събитието „Юли без пластмаса“ кампанията продължава в един от най-наситените със специални поводи месеци в годината.
ℹ️ Според данни на Евростат за 2017 година всеки българин изхвърля средно по 435 кг отпадъци на година, от които 70 кг храна според Центъра за оценка на риска по хранителната верига към Министерството на земеделието, храните и горите.
–––––––––––––––––––––––––
КАК можем да редуцираме това количество⁉️
В рамките на един месец ще споделяме с вас полезни, любопитни хрумки, информация и съвети 👇
Споделяйте и вашите с #ДекемвриБезОтпадъци и #ZeroWasteDecember .
Можете да обновите профилната си снимка с тематичната рамка с надпис „Моят декември е без отпадъци“:
www.facebook.com/profilepicframes/?selected_overlay_id=4604391736302196
Нека направим празниците незабравими за нас и околната среда!
––––––––––––––––––––––––––
Организатори: Екологично Сдружение За Земята, “Грийнпийс” – България, Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, Основа, ZERA,WIND2WIN, Ателие Трион, Plastic Free Coffee Lovers, Smart Business Vision, Station Zero, Thrift Sheep, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Zero Hero, Сдружение “Свят на бъдещето”, Фондация ManEco, Tierra Verde България, Eco Switch, Фондация Корен, Градско градинарство, Surfrider Foundation Sofia, Сдружение Горичка, Фондация за биологично земеделие „Биоселена“.
Медиен партньор: GoBio

/by

Пластмасовата хигиена. Митове и факти

Има ли връзка между еднократната употреба и хигиената?

Автор: Сабина Максимова
Обявяването на пандемията от Ковид-19 даде старт не само на невиждани противоепидемиологични мерки, а и на тенденция за по-масова употреба на еднократни пластмасови съдове за консумация на храни и напитки.  През лятото на 2020 г. в много туристически обекти и заведения за хранене стандартната посуда от керамика и метал беше заменена с еднократни пластмасови чинии, купи, чаши и прибори. Като граждански активисти, забелязахме и съществено увеличение на оплакванията от родители на деца в детски градини, свързани с „препоръчителна употреба“ на еднократни чаши за пиене на вода. Преминаването от съдове за многократна употреба към такива за еднократна в контекста на „Мерки за превенция на разпространението на Ковид-19“ съдържа и налага внушения в обществото, че еднократната употреба е по-хигиеничният начин за консумация на храни и напитки. За обществото е важно да поддържа здраве и благополучие, което се случва със следване на добри практики, научни доказателства и факти. Налагането на еднократна посуда под предтекст, че последната дава повече хигиена и сигурност против разпространението на каквито и да е зарази, е тенденциозна, неоснователна, нерегламентирана и съдържа в себе си кардинални противоречия. 

Пластмасова хигиена? Има ли въобще връзка между еднократната употреба и хигиената, и ако да – каква? Запознайте се със 7-те най-големи заблуди относно „връзката“ между пластмасата и хигиената. 

Мит 1:  Еднократната пластмасова посуда е стерилна

От 80-те години на миналия век еднократната пластмаса навлиза все по-масово в областта на медицината по целия свят. Еднократните спринцовки, игли, ръкавици и други консумативи облекчават съществено вътрешноболничните ресурси, необходими за стерилизация на многократните алтернативи в манипулационните кабинети, и не само. Цената за изхвърлен отпадък от тези консумативи в годините преди да стане ясно какви са последствията от масовата употреба на еднократна пластмаса, са съществено по-ниски от цената на спазването на най-високите възможни стандарти за хигиенизация. Измиването и стерилизацията, строгият контрол на потоците от замърсени материали, режийните разходи и високият праг на инвестиции, необходими за подсигуряване на автоклави и друг вид апаратура за безупречна хигиена са съвкупност от фактори с много висока цена.  Чрез еднократните медицински консумативи медицинската услуга намаля своята себестойност.  

Митът за чистотата на еднократната пластмаса до известна степен се основава на употребата и в медицински контекст, където пластмасовите консумативи са стерилни. Това, обаче НЕ важи за пластмасовите съдове, предназначени за контакт с храни – чинии, купи, лъжици, вилици, чаши. Два различни класа продукция са пластмасите, предназначени за санитарно-хигиенни нужди и тези за храни. Пластмасите в клас „санитарно-хигиенни нужди“ са произведени от различен вид пластмаси, с различни формули и компоненти, като някои от тях имат антибактериална повърхност. Всеки един медицински консуматив, действително се стерилизира посредством различни технологии (включително радиация) преди да бъде опакован в защитна среда. Това пластмасово изделие притежава специална индикация за стерилност със съответния сертификат и срок на годност. Цената на изделието е от 100 до 1000 пъти по-висока от пластмасов аналог със сходен обем на пластмасово съдържание в клас пластмаси за хранителната индустрия (сравняваме тяло на спринцовка с вилица, например).

Съдовете за хранене за еднократна употреба притежават сертификати за допир с храни и определени сертификати за задължителни качества, за да бъдат допуснати за пласмент, но НЕ са стерилни!

Мит 2: По-добре да изхвърлим, отколкото да измием

Много преди обявяването на пандемия съществуват редица мерки за опазване на обществената хигиена и неразпространение на заразни заболявания. Всеки един цех, заведение, детска градина, получават специални разрешителни за упражняване на дейност. Дейността се контролира от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Едно от основните изисквания, например, е ХАСЕП. Тя представлява съвкупност от системи за вътрешна регулация за контрол, чисти и мръсни потоци на посуда и материали, хигиена на всички повърхности, здравен статус на персонала, зает в производство; приготовление; пакетиране; сервиране и транспортиране на храни. За многократната посуда е определено официално изискване на БАБХ за необходимата температура на измиване и изплакване на посуда. Известно е, че измиване на над е 63,5 º С неутрализира всички патогени. Затова съдомиялни машина, които работят на съответния температурен режим, предлагат на потребителите гарантирана  хигиена.  Да припомним и препоръките на Световната здравна организация ( СЗО) –  измиване с топла вода и сапун. Сапунът разрушава липидния слой на вируса и го прави нежизнеспособен. Късата верига за изпълнение на хигиенните норми при многократните съдове е също много по-надеждна от дългата верига на изпълнение и контрол при еднократните. Измиването на една метална вилица, например, се случва само на няколко метра от мястото на консумация, за което в ХАСЕП системата отговарят 2-3 души. Вилица от еднократна пластмаса започва живота си от петролен кладенец на другия край на планетата, превръща се в пластмасов гранулат, който се транспортира по въздушен, наземен и морски транспорт, преди да стигне до предприятия за формоване и да премине през още стотици ръце в дистрибуционната верига от завода, през логистични бази, междинни складове, и още транспорт до… вашата ръка. Според изчисления на световната екологична организация Greenpeace, пътят на един пластмасов предмет от първоизточника до Вашата ръка е 6 000 километра! Заслужава си да се замислим за чистотата на предмета и за контрола по тази дълга верига на изпълнение,  нали?  

Мит 3: Пластмасата е по-чиста, защото не е ползвана 

Неизползваната пластмасова посуда за еднократна употреба винаги се съхранява в близост до мястото за сервиране на храна и напитки. Предимно в открити и разопаковани стекове. Не е известно преди колко време са били разопаковани, какъв контакт са имали с обкръжаващата среда. Характерно за чашите за еднократна употреба е стифирането и почти неизбежното докосване на чашата по ръба, който влиза в контакт с устата на пиещия от нея. Това компрометира хигиеничността на съда и добавя много неизвестни. Чашите и посудата, които се предлагат при самообслужване, в това число и найлоновите торби, са изложени и на влияния от всички преминаващи ползватели без контрол върху хигиената. Да вземем за пример стековете с пластмасови чаши в диспенсърите за вода в офисите. Колко често се случва да се дръпне по-голям от необходимия брой чаши и после да се върнат обратно в стека? Друг пример са рулата с найлонови торби в големите магазини за хранителни стоки. Статистиката показва, че отделянето на ръбовете на торбата става най-често по метода на „наплюнчения пръст“. Разтревожени потребители са публикували в мрежата над  56 000 000 статии, видеа и снимки със съвети на тема как да отворим найлонова торба (bag opening frustration) без да си помогнем със слюнка. Тази концепция не отговаря на общоприетите представи за хигиена, нито на препоръките за ограничение на заразни заболявания. 

Мит 4: Когато използваме пластмаса, ще предотвратим заразяване с Ковид-19

Голям брой тестове и много спорове в науката съществуват по въпроса колко дълго се задържа вирусът на SARS-CoV-2 (Коронавирус COVID-19 ) върху различните повърхности. Темата засяга пряко създаването на адекватни препоръки за това как и колко често да бъдат хигиенизирани/дезинфектирани повърхностите в помещенията, където се събираме по различен повод – работа, учене, хранене, социализация. Известно е, че вирусът може да се задържи на открито до няколко дни. Неговата жизнеспособност зависи от атмосферните условия – топлина, влага, светлина. 

Два са неоспоримите научни аргументи, които разбиват мита за връзката между употреба на еднократна пластмаса и разпространението на COVID-19. Първият е, че капко-слюнковият начин на разпространение е водещ. Т.е. заразата се осъществява по въздушен път, от човек на човек. Вторият аргумент е, че поставен при равни условия върху различни повърхности, животът на вирус  SARS-CoV-2  е най-дълъг върху пластмасова повърхност: около 6,8 ч. върху пластмаса. Следван от задържане върху върху стомана – 5,6 часа. Два пъти по-кратко спрямо пластмасовата повърхност вирусът живее върху мед. Най-дълго се задържа във въздуха.

Ако предположим, че в едно помещение са разположени един до друг пластмасов и метален или керамичен съд, то ще знаем, че ако върху всеки от тях има вирус, вероятността да се заразим е най-голяма при консумация на храна именно от пластмасовата чиния. Като прибавим и факта, че последната никога не е била стерилизирана или хигиенизирана (виж. Мит. 1 и 2), то тогава няма да е в услуга на истината да твърдим, че употребата на пластмасови съдове ни предпазва по какъвто и да било начин. 

Източник:

Мит 5: Препоръчват се еднократни съдове 

Световната здравна организация, която обяви глобалната пандемия от COVID-19, следи тенденциите в разпространението и развитието на вируса и не на последно място – издава препоръки за справяне и поддържа специална секция в своя уебсайт, посветена на фалшиви новини и митове. СЗО никога не е препоръчвала употреба на еднократни съдове за хранене и пиене, като мярка за ограничаване разпространението на заразата. Препоръката е да се спазват всички хигиенни норми такива, каквито са били до момента, и към тях да се добави т.нар. социална дистанция – избягване на струпвания на хора на едно място, и употреба на лични предпазни средства. 

През лятото на 2020 г. ние, като потребители, станахме свидетели на извеждане на стандартната посуда от керамика и метал в много от заведения и туристически обекти, и замяната й с еднократни чинии, купи, чаши и прибори от еднократна пластмаса. Интересен е фактът, че препоръките се издават от страна на здравни инспектори по район и са устни т.е. без  никакви писмени предписания. Такива препоръки, макар и спазвани от собствениците на заведения и туристически обекти, остават неофициални, защото НЕ отразяват насоки на СЗО, нито официални насоки на Министерство на здравеопазването (МЗ), нито се обосновават на факти и научни доказателства.

Мит 6 : Експертите смятат, че еднократните съдове са по-хигиенични 

СЗО никога не е издавала препоръка за употреба на еднократни пластмасови съдове, като мярка за справяне с пандемията от COVID-19, но щом някои български здравни инспектори препоръчват тази мярка, може би имат право?

Скоро след официалното обявяване на пандемията, над  150 водещи учени, вирусолози, епидемиолози и здравни експерти от 18 държави се обединиха в официална декларация, която съдържа общата им позиция в защита на фактите. В нея експертите единодушно заявяват, че няма абсолютно никакви научни факти, които да обосноват изискване за употреба на еднократен съд с цел по-висока хигиена.  Необходимо е да се продължи спазването на всички базови хигиенни изисквания такива, каквито са били преди пандемията. Това е напълно достатъчна мярка за превенция. Твърденията за по-висока хигиена на еднократните съдове са научно необосновани.

„Въз основа на най-добрите налични научни факти и препоръки на държавни здравни експерти става ясно, че системите за многократна употреба могат да се използват безопасно, като се прилагат базови хигиенни практики.“  

Мит 7: Посветен на всички, които все още са убедени, че е хигиенично да употребяваме еднократна пластмаса. 

Изхвърлянето на еднократна пластмаса в околната среда не е и не може да бъде хигиенично. Околната среда е жизнена среда, от която човекът и всички живи същества черпим необходимите ни вещества за физическото ни съществуване. Всеки човек изпива на ден по 1-3 литра вода и вдишва по 6000 литра въздух, изхранва се с между 0.300 – 1.5 кг храна на ден. Когато всички тези основни компоненти за поддържане на живот и здраве са замърсени, не може да се говори за хигиена. 

Пластмасата е създаден от човека синтетичен материал, чийто състав не се открива в природата. Затова пластмасата се явява механичен и химичен замърсител. В ролята на механичен замърсител е микропластмасата – миниатюрни частици пластмаса, които попадат в нашата храносмилателна система, оттам в кръвта и в органите, като учените все още нямат информация за вредите, които този тип замърсяване нанася на нашите тела. 

В ролята на химичен замърсител са компонентите, от които е съставена пластмасата. Те навлизат в човешкото тяло именно чрез околната среда – чрез почвите , водата, по въздушен път. 

А сега и фактите за състоянието на жизнената среда, силно повлияно от навика да се изхвърля еднократна пластмаса с цел „хигиена“. 

Само за последните 10 години в света е произведена повече пластмаса, отколкото за предходните 100 (считано от откриването на бакелита през 1907 г.). Годишно се произвеждат по 300  милиона тона пластмаса, което е приблизително равно на общото тегло на всички хора, населяващи Земята. 

До момента на Земята има 8  милиарда тона натрупани пластмасови отпадъци. Разпределени един до друг, те покриват цялата площ на планетата. 

В над 80% от всички солни проби по света се откриват микропластмаси. 

В кръвта и метаболитните продукти на 95% от хората по света се откриват следи от пластмаса. 

Микропластмасите, както и химичните синтетични агенти, от които са съставени, доказано предизвикват  метаболитни смущения (хормонални проблеми, затлъстяване, репродуктивни проблеми, вкл. стерилитет)  и ракови заболявания за хората във всички възрасти.  

Заключение: 

Необходима ни е качествена промяна в нагласата към еднократна пластмаса. Когато обществото е подведено да вярва, че употребата на еднократни пластмасови изделия е обосновано от фалшиви твърдения за повече хигиеничност и се представя като здравословна практика, ще ставаме все по-болни. Здравето е важно. И постигането на това така желано благо зависи от участието на всеки един от нас в опазване на чистотата на жизнената ни среда, наречена още „околна“. Затова можем да кажем, че ако има връзка между хигиената и еднократната пластмасата, то тази връзка по-скоро е обратнопропорционална. Особено, когато погледнем на нея в дългосрочен план. Дългосрочен план обаче няма да има, ако продължим да пренебрегваме тревожните сигнали за собственото ни здраве и продължим да изхвърляме безпрецедентни количества от този вековен замърсител. 

 1. Източник : Може ли медицината да съществува без пластмасата? National Geographic Science
 2. ХАСЕП (НАССР) система. БАБХ
3. “The Conversation“ Journal
4. The story of a spoon. Видео. Greenpeace International
5. Източник: The New England Journal of Medicine
6. World Health Organization. (СЗО. Съвети към обществото във връзка с COVID-19)
7. Health Expert Statement Addressing Safety of Reusables andCOVID-19
8. Break Free From Plastic
9. Пластмасов Атлас. Break Free From Plastic и За Земята

/by

Актрисата Лили Гелева, „За Земята“ и „Грийнпийс“-България внесоха петиция, с която настояват за край на пластмасовото замърсяване

Снимки: © Деннис Тодоров/ „Грийнпийс“ – България.

Спешни и амбициозни цели за справяне със замърсяването с еднократна пластмаса поискаха с подписите си 19 377 българи. Петицията беше внесена в Министерство на околна среда и водите тази сутрин, 28 октомври, лично от актрисата Лили Гелева и активисти на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. Малката група беше посрещната от служител на Едно гише. Петицията е приета и заведена в деловодството с входящ номер. Всички присъстващи носеха маски и спазваха всички правила за безопасност. 

Инициативата е на „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България, а Лили Гелева активно подкрепи кампанията. Изпълнителката на песента „Писмо в (пластмасова) бутилка“ от години има активна гражданска позиция срещу прекомерната употреба на пластмаса и защитава правото ни да живеем в чиста околна среда. 

От юли 2021 г. влиза в сила общоевропейската забрана на осем вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени съдове за храна и напитки и  изделия от оксо-разградима пластмаса. Тези мерки обаче са минимални и някои от най-често срещаните и лесно заменими продукти ще продължат да са с нас като найлоновите торбички, кутиите за храна, чаши за кафе, включително и т.нар. „картонени“ чаши с вътрешен пластмасов слой, мокри кърпички и др.

Подкрепилите подписката са на мнение, че институциите могат да въведат много по-амбициозни цели, за да намали замърсяването още в началото. Още повече, много от продуктите не се рециклират или рециклирането излиза твърде скъпо и нерентабилно, което означава, че най-вероятно ще бъдат изгорени в циментови заводи или топлоелектроцентрали – порочна практика, с която двете природозащитни организации се борят от години. 

Българите казват, че подобна стъпка е необходима и искат да участват в решаването на проблема, доказа представително изследване на „За Земята“, проведено в началото на 2020 година. Над 90% от запитаните са готови да се откажат от използването на някои от най-замърсяващите пластмасови изделия с кратък полезен живот.

Изследванията показват, че в земеделската земя, във водата, дори в телата ни има микроскопични парченца пластмаса, които попадат там с храната и бутилираната вода. Макар и често невидими с просто око, те влияят негативно на здравето, а за животните, които често ги бъркат с храна, могат да са смъртоносни. Всяка година стотици хиляди морски птици и бозайници по света умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с тези отпадъци. 

Пластмасата е и най-големият замърсител по черноморските плажове: 84% от откритите отпадъци са пластмасови. След цигарените угарки най-много са капачките от бутилки, чашките, парчета стиропор, опаковките от бързи закуски, бутилките за напитки, както и пластмасовите торбички. Замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса на ден.

/by

Корпорации срещу потребители: част 7 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме въпроса с отговорността за замърсяването, защото много малко се говори за производителите, които са едва няколко на брой, затова пък захранват целия свят с пластмаса. Те с радост приемат, че отговорността е само на потребителите, измивайки си ръцете с техния избор. Но имат ли право?

Популярните статии за пластмасовите отпадъци в океана често насочват вниманието върху държавите, от които произтичат те, но напълно пропускат да изтъкнат факта, че действителните производители на пластмасови отпадъци са няколко десетки световни корпорации за хранителни и потребителски стоки. Трудно е да направите каквато и да е покупка без да се приберете вкъщи с купчина пластмасови опаковки, които веднага ще се озоват в кошчето. Повечето закуски и напитки се предлагат в пластмасови опаковки. Въпреки това потребителите са обвинявани за проблема с отпадъците.

Едва няколко на брой са големите корпорации, които произвеждат повечето пластмаса в света. Най-големите производители се намират в САЩ, Обединеното кралство, Саудитска Арабия, Швейцария, Германия, Италия и Южна Корея. Производството, дистрибуцията и преработването на изхвърлената пластмаса се извършва от най-големите световни нефтени играчи като ExxonMobil, Chevron, Shell и Total, химически фирми като DowDuPont, BASF, гиганти в производството на потребителски стоки като Procter & Gamble, Unilever, Nestlé, Coca-Cola и PepsiCo, както и фирми за управление на отпадъците като SUEZ и Veolia.

Корпорациите използват огромния си ресурс, за да си осигурят условия за запазване и увеличаване на печалбите си при минимални задължения. Компаниите от нефтохимическия сектор и производителите на пластмаса насочват вниманието върху управлението на отпадъците и рециклирането, създавайки внушението че пластмасовите отпадъци са проблем на потребителското поведение, който може да бъде решен само чрез рециклиране. Тази представа е широко популяризирана в световен мащаб и се приема безусловно от правителствата и от обществеността. Това позволява на корпорациите да продължават да произвеждат огромни количества пластмасови изделия и опаковки с краткотрайна употреба, като същевременно прехвърлят вината за пластмасовите отпадъци на потребителите и отговорността за управлението им на – местните власти.

Глобалното движение, наречено Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата), възникнало през 2016 г., обединява над 1500 организации и хиляди привърженици на шест континента с целта да се сложи край на пластмасовото замърсяване. 

От 2017 г. привържениците на движението по целия свят извършват множество „одити на най-замърсяващите марки“, при които отпадъците се събират и класифицират според марката на компанията-производител, като популяризира понятието „марков боклук“. Поставяйки под прожекторите проблемните и ненужни пластмаси, които компаниите бълват в изобилие, тези одити на марките разкриват истинските действащи лица зад замърсяването, помагайки да се развенчае мита на индустрията, че проблемът е в потребителите и системите за управление на отпадъците – особено в бедните азиатски страни.

През 2019 г. „одитите на марките“, проведени от Break Free From Plastic, събират общо 476 423 броя пластмасови отпадъци от целия свят.

Одитите на марките не просто критикуват: те също помагат за вземането на решения. В Азия, Европа и САЩ членовете на BFFP работят за създаване на екологични системи и политики за управление на отпадъците. Движението се разраства по естествен път, отглеждайки мрежа от съпротивителни сили срещу амбициите на пластмасовата индустрия и помагайки за достигането до свят, свободен от пластмасово замърсяване.

/by

Заповядай на онлайн уебинар за родители „Личното е хигиенично“

Екологично Сдружение „За Земята“, Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие и ZERA те канят да се присъединиш към безплатния онлайн уебинар #ЛичнотоЕхигиенично. Той е специално за родители, но и за всички, които се вълнуват от пластмасовото замърсяване. Не се колебай да го споделиш с близките си.
Лектор е Сабина Максимова, координатор на мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба.“.

✅КОГА: Сряда 8-ми октомври от 18:30 до 19:30 ч.
✅КАК: Уебинар със свободен достъп във Facebook.

ПРОБЛЕМЪТ:
Митът за „еднократните съдове“ и „еднократната употреба“ и защо се налага като хигиенично решение. Такава ли е наистина?
Еднократната пластмасова чаша е символ на консуматорското общество, довело замърсяването с пластмаса до чудовищни мащаби. В България има 1894 детски градини, в които се възпитават 224 380 деца. Повечето от тях пият вода от еднократни пластмасови чаши. Всяко дете използва средно по 5 бр. чаши/ден.
Така се изразходват над 1 милион чаши всеки ден от средно 216 присъствени учебни дни. Това прави над 240 милиона чаши годишно!
Подредени една зад друга, изхвърлените за една година чаши опасват половината от окръжността на Планетата Земя! Порасналите деца ще смятат, че всичко това е нормално.

Това ще бъде открит разговор за трудностите и ограниченията в детските градини за спазване на изключително затегнат хигиенен режим в ситуация „Ковид-19.“

ЩЕ ОТГОВОРИМ НА ВЪПРОСИТЕ: Как едновременно да осигурим хигиена, да спестим средства, да направим средата по-красива и да спестим отпадък, енергия, труд и вода?
Има ли противоречия и неясни регулации?
Какво зависи от Вас и нас и какъв избор имаме право да направим?

Ще се радваме да чуем и Вас, Вашата гледна точка и какво Ви пречи или помага в това да опазим детското здраве без да му вредим в краткосрочен и дългосрочен план.
Семинарът е безплатен. Ще се проведе във Facebook Live и не изисква регистрация. Желаещите да продължат контакт с нас по темата могат да оставят име и Е-мейл адрес във форма по време на събитието, за да се свържем с тях.

/by

Износ на отпадъците: сметището е затворено: част 6 от „Атлас на пластмасата“

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

Преди няколко години една „новина“ започна да обикаля света и да се появява редовно при споменаване на замърсяването с пластмаса. Тя лансира твърдението, че най-големи количества пластмасови отпадъци навлизат в океана чрез най-големите реки в Азия. Повече информация тук и тук. Разглеждани самостоятелно, тези данни сочат азиатските страни като основни виновници за огромните количества пластмасови отпадъци, които ежеминутно се изливат в световните морета и океани. Но действителната картина е по-различна. Индустриализираните страни са източник на по-голямата част от износа на пластмасови отпадъци и най-големите вносители се намират в Азия. Повечето пластмасови отпадъци се състоят от опаковки, фолио и платнища.

Преди две години Китай, който е най-големият световен вносител на отпадъци, повиши изискванията към качеството на вноса на пластмаса в страната. 


Глобални потоци боклук
Атлас на пластмасата 2019 / Greenpeace 

През май 2019 г., 187 държави се съгласяват да изменят Базелската конвенция, която урежда търговията с опасни отпадъци, така че превозите на пластмасови отпадъци да подлежат на по-строг контрол и по-голяма прозрачност. Предвидено да влезе в сила през 2021 г., това изменение ще създаде по-голяма отчетност около търговията с пластмасови отпадъци, като ще предотврати най-лошите последици и ще проправи пътя за по-съществени реформи.

Интересното е че, докато светът се опитва да се справи с лавината от отпадъци, индустрията планира да увеличи производството на пластмаса с 40% през следващото десетилетие. Растящите разходи вследствие на пластмасовите отпадъци принуждават правителствата да предприемат действия. Градовете и държавите налагат забрани, такси и други ограничения върху опаковките за еднократна употреба в опит да принудят производителите да променят своите бизнес практики. Светът започва да разбира, че не можем само с рециклиране да излезем от пластмасовото замърсяване: просто трябва да произвеждаме по-малко пластмаса.

Виж и предходните публикации от поредицата „Атлас на пластмасата“, в които представяме следните теми: „Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери”, „История на пластмасата”, „Вкусни пластмасови хапки”,  Дрехи: синтетика отвън и вътре в тялото и Приливна вълна от пластмасови отпадъци. 

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

/by

Бранд одит: Какви са заключенията след почистването на Рила?

По време на традиционното високопланинско почистване на За Земята трима доброволци направихме бранд одит, за да отговорим на въпроса от кои марки са най-често срещаните отпадъци.

Акцията се проведе през август в района на хижа Семково. Единият ден събирахме боклук около ски пистите и от него отделихме 3 чувала за одитирането. 

По традиция подобни чистения са едни от най-активно посещаваните събития в света. Благодарение на тях много хора успяват да допринесат за чистотата на природата, срещат се със съмишленици и други природозащитници по мислене и призвание. На такива места усещането за общност, което се заражда, е невероятно.

Затова ако и вие обичате някое природно кътче и решите да го почистите, можете да качите нивото като направите и одит на най-замърсяващите марки, чиито пластмасови отпадъци сте намерили там.

Предварително бяхме принтирали няколко листа от таблицата за бранд одит на Break Free from Plastic, може да намерите шаблона тук. Може да го правите и директно онлайн, но ние не бяхме сигурни в обхвата в планината.

Прочетохме и изгледахме инструкциите – тук.

Сложихме няколко празни чувала на земята и върху тях изсипахме съдържанието на пълните чували от предишния ден. Разделихме отпадъците по видове и марки, за да ни е най-лесно описването после. След това се заехме да записваме в таблицата. Отне ни не повече от час. Разбира се, направихме и много снимки. Накрая снимахме и самата таблица, в случай че загубим листа случайно.

Бяхме впечатлени най-много от количеството пластмасови бутилки от минерална вода – в планината човек може да пие най-чистата вода, защо трябва да си купува? Най-много като марка беше Горна баня.

Разбира се, другите най-многобройни бутилки, както и кенчета, бяха от бира, най-често Шуменско и Пиринско.

Не липсваха и бутилки от Coca-Cola и български газирани напитки Derby и Party.

Имаше и изключително много пластмасови чашки за чай/кафе – те си нямаха марки, но бяха около 30 само за тези чували. Явно в хижата и чайната до пистата дават напитките по този начин. 

Тук ще спомена, че всички доброволци на почистването си носят канчета или друг вид чаши за многократна употреба – най-добрият вариант за планинари и скиори също.

Намерихме и пластмасови чинии, прибори, торбички.

От хранителните продукти най-често се срещаха вафли, кроасани и други сладки храни от български марки – Ная, Бачо Кольо, Боровец, Престиж, Фокус и такива на международни – Milka (Mondelez), 7 days, Mars.

Намерихме по време на почистването и цигарени кутии (както и много фасове), които за съжаление и трудно се рециклират, тъй като са композитни опаковки, намерихме Marlboro (Philip Morris), Karelia, King. 

Намерихме и боклук от нашето детство – сокчета California, явно са се продавали в района, тъй като бяха многобройни.

Имаше и “класически” туристически отпадъци, които намираме винаги – консерви, опаковки от бонбони Лукчета, 3в1 кафе на Nestle. 

Другият многоброен отпадък, който за съжаление срещаме много често, бяха мокрите кърпички. Все още много хора не знаят, че те не се разграждат. Добрата новина е, че вече в много магазини се продават алтернативи – мокра хартия. 

Резултати изпращаме към  Break Free from Plastic, за да бъдат включени в доклада от всички почиствания, направени по света, участващи в brand audit. 

Ако нямате време за излети навън, можете да направите експеримент вкъщи – одит на пластмасовите отпадъци, които изхвърляте за 7 дни.

/by

С помощта на Равни БГ имаме три прекрасни видеа за проблема с еднократната пластмаса

Екипът „Нулеви отпадъци“ реализира три видеа в рамките на кампанията „От нас зависи“ от Екологично сдружение За Земята, част от Гражданско обединение „Равни БГ“ https://ravni.bg/

Трите теми, по които сме работили, са замърсяването с еднократни чашки, найлонови пликчета и как да направим одит на използваната в домакинството ни пластмаса.

✅Знаеш ли, че еднократната найлонова торбичка замърсява изключително много. Но и се заменя много лесно!
‼️Предизвикваме те да го направиш‼️
✅Виж защо в нашето видео.
✅Знаеш ли, че еднократната найлонова торбичка замърсява изключително много. Но и се заменя много лесно!
‼️Предизвикваме те да го направиш‼️
✅Знаеш ли колко пластмасови опаковки използваш у дома в рамките на седмица?
‼️Предизвикваме те да провериш‼️
✅Лесно е! Заснехме видео със стъпките.
/by

Приливна вълна от пластмасови отпадъци: част 5 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 

Туризъм

Галени от слънцето плажове, люлеещи се палми…и боклук до коленете в крайбрежните вълни. Туристите пристигат, за да се насладят на девствена красота, но помагат за нейното унищожение поради безгрижието си и заради невъзможността на системите за отпадъци да се справят с проблема.

Снимки на пластмаса, плаваща в морето и изхвърлена по плажовете, станаха често срещани в медиите през последните години. Милиони тонове пластмасови предмети влизат в океана всяка година: донесени от реки, изтекли от канали, изхвърлени или изгубени от кораби или пренесени по брега от вълните. Границите на прилива по целия свят вече са белязани от сплъстени купчини пластмаса, които предизвикват отвращение в туристите и опетняват имиджа на емблематични места, като Карибските острови и Бали.

80% от целия туризъм се осъществява в крайбрежните райони, като това натоварва специално крайморските населени места, които не могат да се справят с големия брой посетители, които посрещат всяка година.

Щетите, причинени от замърсяването с пластмаса на океаните, са огромни: една оценка от Програмата на Обединените нации по околна среда ги определя на 13 милиарда долара годишно. Част от тези разходи се поемат директно от определени индустрии и крайбрежни общности под формата на разходи за почистване и отстраняване на отпадъци. Други разходи са под формата на загубени приходи от риболов и туризъм.

Туризмът не е просто невинна жертва на пластмасовото замърсяване, той е и основна причина за това.

Пътуването до екзотична дестинация – най-често с кола или самолет – генерира въглеродни емисии. Пътуващите също са много по-склонни да консумират пластмаса и опаковки за еднократна употреба, отколкото обикновено. Кетъринг услугите на летищата, на борда на самолети, на влакове и бензиностанции решават своите ограничения във веригата на доставки, като разпространяват храни и напитки в опаковки за еднократна употреба или пластмасови бутилки.

Когато пристигат на местоназначението си, туристите са изправени пред непознати продукти и ситуации. Съответно е по-вероятно да купят пакетирана храна и може да не знаят как да използват местната услуга за рециклиране (ако въобще съществува такава).

Количеството пластмасови отпадъци, които попадат в Средиземно море, нараства с 40% през летните месеци, което показва пряка връзка между туристическата индустрия и замърсяването с пластмаса.

Въпреки всичко има възможност за въвеждане на добри практики, които да намаляват този негативен отпечатък. Например някои авиокомпании формулират алтернативна визия и правят първи стъпки към полети без пластмаса. Те преминават към компостируеми или рециклируеми съдове, сервизи и прибори за хранене и опаковки от хартия, бамбук или дърво.

Вода

Всяка година около 10 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в океаните от сушата; това е еквивалента на един камион за всяка минута. Пластмасите, които се намират в морето, обикновено се концентрират в пет огромни „въртопи“ (повърхностни вдлъбнатини, които погледнати отгоре имат кръгла или елипсовидна форма) от океански течения: в северната и южната част на Тихия океан, в северната и южната част на Атлантическия океан и в Индийския океан. Въртопът в Северния Тихи океан, известен още като „Голямото тихоокеанско сметище“, е най-известният.

To плава край бреговете на Калифорния, тук теченията събират различни видове пластмасови боклуци от целия свят.

Дори в най-отдалечените райони, в дълбокия океан или в Арктика, пластмасата се носи по бреговата ивица или залива. Нивата на замърсяване растат бързо: в рамките на десетилетие количеството на отпадъците в откритите води на Северния ледовит океан се е увеличило 20 пъти. Между 15 и 52 трилиона пластмасови частици с тегло от 93 000 до 236 000 тона плават на морската повърхност.

Морският боклук има различни източници. В Средиземно море повечето идва от неправилно управление на отпадъците и от пластмасови изделия за еднократна употреба, използвани в крайбрежните населени места. В Северно море много отпадъци произтичат от риболова, морската индустрия и корабоплаването. В Балтийско море проблемът е главно заради туристически отпадъци. Съставът на отпадъците зависи от начина на използване на конкретното море и видовете населени места по неговия бряг.

Въпреки че пластмасовите парчета стават все по-малки и по-малки, вероятността те да изчезнат напълно е ниска. Има много по-малко малки микрочастици (частици, по-малки от 5 мм) от очакваното: изглежда, че такива частици не остават в повърхностния слой, а се пренасят на друго място. Някои се изхвърлят на брега. Повечето потъват, тъй като се разграждат, колонизацията от морските организми ги прави по-тежки или биват погълнати от морски животни и след това се отделят с изпражненията. Рибите, които живеят на дълбочина между 200 и 1000 метра в Северния Тихи океан, изяждат приблизително 12 000-24 000 тона годишно. Морските птици вероятно поглъщат 100 тона годишно.

Само малка част от пластмасовия боклук остава на морската
повърхност. По-голямата част бива изхвърлена на брега или потъва: далеч от очите и далеч от ума.

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция с Грийнпийс-България: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

Виж и предходните публикации от поредицата „Атлас на пластмасата“, в които представяме следните теми: „Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери”, „История на пластмасата”, „Вкусни пластмасови хапки” и Дрехи: синтетика отвън и вътре в тялото.

/by

Как да разберем колко пластмаса използваме: бранд одит у дома

Пластмасата е завладяла ежедневието ни в невиждана досега степен. Все повече научни изследвания откриват пластмасови частици дори и в най-затънтените кътчета на света – от арктическия лед до вътрешните органи на човешкото тяло. Гледката на разпилени пластмасови опаковки от бързи храни и напитки в паркове, зелени площи и крайпътни канавки у нас, се е превърнала в даденост. 

А защо така? Повсеместна поразителна немарливост ли е причината за това или има нещо повече? 

Най-често вината за замърсяването с пластмаса се хвърля върху нас, потребителите. Но ние нямаме особено голям избор в магазините сред морето от продукти, опаковани в пластмаса за еднократно ползване.

Колко пластмасови изделия за еднократна употреба преминават през ръцете на всеки от нас за един ден, една седмица, един живот? Всеки може да изчисли своя пластмасов отпечатък с този онлайн калкулатор на Грийнпийс.

По-точни резултати, обаче, се получават при одит на еднократната пластмаса във вашия дом.

Своя първи опит с този похват споделя Евгения от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“: 

Вкъщи събираме отделно отпадъците за рециклиране в една голяма кутия с капак, която стои под кухненската мивка. Преди да започна одита изпразних кутията и така нулирах брояча.

Този неугледен куп с отпадъци събрах за седем дни между 13 и 19 юли 2020 г. – точно по време на предизвикателството месец юли без пластмаса.

Статистика:

7 дни
2 души, 3 домашни животни
32 броя отпадъци
обем: около 20 литра
тегло: около 1-2 кг

Първа реакция
Шок! Това значи, че вкъщи изхвърляме по 4-5 броя пластмасови отпадъци всеки ден! 

Въпреки че не тежат кой знае колко, към края на седмицата събраните пластмаси заемат доста място.

Разбор

Да погледнем по-отблизо какво има в купа.

  • Три-четвърти от съдържанието са опаковки от хранителни продукти. 

Това не е особена изненада, предвид данните, че българите харчат около 75% от бюджета си за храна. Магазините, в които повечето хранителни продукти се предлагат насипно (неопаковани), са рядкост, за разлика от обичайните рафтове с опаковани в пластмаса стоки. Дори плодовете и зеленчуците от пазара идват в „найлонова“ торбичка, освен ако нямате бързите рефлекси и настоятелността да предложите на продавача своята текстилна торба в точния момент.

Трябва да се отбележи, че бранд одитът се случи в седмица, в която направих няколко дози вишнево сладко, така че в купа има повечко опаковки от захар, отколкото е обичайната ни  консумация за една седмица.

Радостта да имаш приятели-животни върви ръка за ръка с техните нужди от храна. И така става, че две кучета,  една котка и малко стадо рибки без да искат участват в световното пластмасово замърсяване – храната им идва неизменно опакована в нерециклируема пластмаса. За съжаление в близост не открих складове за насипна храна, затова оризът и качамакът също са в обичайните разфасовки от магазина.

Повечето от тези опаковки едва ли ще бъдат рециклирани

Кисело мляко и хляб – насъщните съставки на истинските българи – присъстват стабилно и в нашето меню, ако съдим по опаковките. И в двата случая полипропиленовите опаковки рядко попадат в балите за рециклиране, по-често отиват за изгаряне или в депото за отпадъци. Почти половината от опаковките в коша са от PP – полипропилен.

Хартиената опаковка не дава по-големи надежди, щом има и пластмасов „прозорец“. Многослойните опаковки не са особено подходящи за рециклиране. 

Кой да подозира, че кафето също е опаковано в многослойна, нерециклируема опаковка.

Опаковките от сладкиши и бисквити често са пример за сложна опаковка с три различни пластмаси. Къде по-здравословно и за човека, и за околната среда, би било да си печем домашни сладкиши…

Опаковките от сладкиши и бисквити често са пример за сложна опаковка с три различни пластмаси. Къде по-здравословно и за човека, и за околната среда, би било да си печем домашни сладкиши… 

Не съм сигурна, че мястото на този парцал за под е тук. Все пак той ми служи дълго и вярно, доста повече от ужасните гъби за миене на съдове. Но в крайна сметка е пластмасов и отива на боклука без шанс за рециклиране, поне не на миещата му част. Ако успея да разделя твърдата пластмасова дръжка от текстила, поне тя би имала някакъв шанс да бъде рециклирана.

Изводи

  • Око да види

Това упражнение дава съвсем нагледна и точна представа колко пластмаса изхвърля дадено домакинство или отделен човек. Ако имате възможност да измерите теглото и обема, ще разберете защо пластмасовите отпадъци са скъпо занимание – твърде много въздух и обем, поради което заемат много място, срещу твърде малко реално тегло, което е същинската пазарна стойност на суровината. Това е икономиката на ‘бързите пластмаси’: евтини за произвеждане и разпространение, но скъпи в края на често твърде краткия си полезен живот.

 

  • Преосмисляне

За мен особено полезен беше разборът на типовете отпадъци, защото тогава човек се замисля как може да избегне най-досадните. Например, пликовете, в които се продава хлябът или опаковките от шоколад лесно могат да бъдат надмогнати или поне намалени, ако успеете да постигнете споразумение вкъщи да ядете предимно домашно приготвен хляб и десерти. По-здравословно и по-малко отпадъци.

 

  • И все пак

Въпреки това твърде много от основните хранителни стоки и други ежедневни изделия, например козметичните и хигиенните продукти, се предлагат единствено опаковани в еднократна пластмаса. Добре забравени у нас са стъклените бутилки и връщането на “амбалажа” срещу депозит от няколко стотинки. Почти всичко е опаковано в лека, шарена и евтина пластмаса – празник на маркетинга и брандинга. Далеч не всичката пластмаса, която в момента се използва за опаковки, е необходима от гледна точка на безопасност и запазване на изделията, а е предимно носител на рекламни внушения.

 

  • Тогава какво ни остава? 

Да поискаме нещо по-добро от големите корпорации, които са документирани като най-големите замърсители с пластмаса. Време е те да поемат своята отговорност и да променят производствените си практики, за да не вредят на околната среда и хората. 

 

  • Как?

Проведете одит на най-замърсяващите марки: това може да бъде одит на личния ви пластмасов отпечатък, но също така можете да преброите пластмасовите отпадъци, които сте събрали от любимия си плаж или друго място навън. Ако до 15 октомври подадете данните си към международното движение Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата), те ще бъдат включени в доклада за  най-замърсяващите марки на света, който ще излезе в края на 2020 г. 

 

Предишните две издания на доклада от 2018 г. и 2019 г.

 

Анимация с инструкции за провеждане на одит на замърсяващите марки с български субтитри.

Наръчник за бранд одит у дома.

Повече насоки как да организирате почистване с одит на марките

 

  • Други полезни ходове

Ако забележите, че имате любима марка, от която трупате доста пластмасови отпадъци, пишете им. Препоръки и примерен текст за писмо до бизнеси можете да откриете в чудесния блог Zero Waste Sofia.

/by

Доброволци от цялата страна чистиха в Национален парк „Рила“ 5 дни

 22-рата акция на ЕС “За Земята” приключи с много емоции и желание за дългосрочни промени

Между 10-ти и 14-ти август се проведе, за поредна 22-ра година, традиционното високопланинско почистване, организирано от екологично сдружение “За Земята“. Тазгодишното издание на Почистването беше съобразено с епидемологичните обстоятелства в страната, поради което имаше ограничен брой доброволци- 30 души и по-късо времетраене- 5 дни.  За разлика от предходни години, с цел да се сведе до минимум рискът от пренос на зараза,  локацията на Чистене 2020 беше само една- хижа Семково, а събитието бе организирано през работната седмица, за да се избегне струпване на голям брой туристи през уикенда.

Въпреки ограниченото време и лимита на участниците, хора от цялата страна, на всякаква възраст и с разнообразни професии, успяха да съберат 110 чувала с боклуци.

Зад хижа Семково се откри и изчисти старо сметище, в което имаше и наличие на токсичния материал азбест. Събраните отпадъци бяха предимно от пластмасови опаковки, стъклени бутилки и метали.

През един от дните на Чистенето доброволците се разделиха на две групи с преход към туристическите обекти – х. Македония и Вапски езера. За приятна изненада в района на тези места и по туристическите пътеки бе сравнително чисто с наличие на повърхностни отпадъци, които бяха събрани от доброволците.

При почистването около ски пистите в района се откриха много пластмасови чаши и бутилки за еднократна употреба – най-честият отпадък около всички чистени райони за ски туризъм.

Наличният път до х. Семково позволява на хижарите да извозват отпадъците си до най- близкото населено място- град Белица. Важно е обаче хижарите и туристите заедно да полагат усилия за намаляването на отпадъците, които генерират. Призоваваме всеки турист да си носи собствено канче, бутилка, кутия за храна, за да не използва пластмаса за еднократна употреба и съответно хижарите да не предлагат такава. Необходима е отговорност от всеки турист към отпадъците му, които да сваля със себе си и да изхвърля в населено място, където има сметоизвозване, което често липсва в планината или е силно затруднено. Ето защо логото на чистенията е „Боклукът в раницата“.

Както всяка година, организаторите бяха осигурили екологична храна, закупена от местни производители и малки бизнеси, с минимално количество опаковки.

Почистването се включи и в глобалната акция на  движението „Break Free From Plastic“, като в един от дните доброволци извършиха така наречения „Brand Audit“, чрез който да се установи кои производители са най-големите замърсители в световен план.

По време на Чистенето се обсъждаха различни теми за поведение в планината и отговорност към здравето, предвид актуалната обстановка. Участниците се срещнаха и с предстиветел на горско стопанство Белица, който разказа за усилията им за запазване на гората в района.

Както всяка година, в последния ден участниците споделиха впечатления и обсъдиха къде да се проведе акцията през следващата година. Най-вероятно тя ще бъде в Национален парк „Централен Балкан“.

Събраните чували с отпадъци бяха извозени благодарение на община „Белица“. Част от тях бяха рециклирани.

/by

Синтетика – отвън и вътре в тялото: част 4 от Атлас на пластмасата

На пръв поглед тъканите, изработени от синтетични влакна, имат много предимства.

Те са евтини, изсъхват бързо и се оформят по тялото. Те обаче са се превърнали в изделия за еднократна употреба и допринасят значително за изменението на климата. Могат също така да бъдат вредни за човешкото здраве.

Много от дрехите, които носим всеки ден, са изработени частично или изцяло от полимери. Потребителите често не знаят, че термини като полиамид, полиестер, акрил и найлон всъщност се отнасят до синтетични влакна – с други думи пластмаса. Такива материали са популярни както сред производителите, така и сред потребителите. Те са еластични и изсъхват бързо. Меки са на пипане и тежат по-малко от подобни дрехи, изработени от естествени влакна, като памук.

Полимерите, които се използват за производството на химически влакна, попадат в две категории. Тези, които са на основата на целулоза, като например район, обикновено се правят от дърво. Синтетичните полимери, като например полиестер, преминават през няколко производствени етапа, но в крайна сметка се произвеждат от суров нефт или природен газ. През 2017 г. около 70% от всички влакна, произведени в световен мащаб, са синтезирани по химически път. Със своите 80% полиестерът представлява най-голям дял от синтетичните влакна, а производството се увеличава непрекъснато. През 2017 г. са продадени около 53,7 милиона тона. Около 94% от материала се произвежда и обработва в Азия, главно в Китай. Около половината от произведените полиестерни влакна се използват в дрехите. Текстилът, включително промишленият текстил, представлява 15% от световната годишна продукция на пластмаса.

Текстилната промишленост е основен замърсител на подземните води, реките и морето. Между 20 000 и 40 000 различни химикали се използват за обработка и боядисване на дрехи. Много от тях са канцерогенни, променят генетичния код и нарушават репродуктивната способност. Те също могат да причинят алергии и да повлияят на хормоналната система. 

Последствията са огромни. Много работници в текстилната промишленост – около 70% от тях в световен мащаб са жени – страдат от заболявания, свързани с работата. 

Пластмасите се използват в текстилната промишленост не само в производствения процес, но и за опаковане на изделията по време на разпространението и пускането им на пазара.

Дрехите, направени от синтетика, продължават да създават проблеми и след пришиване на последното копче. Когато се измият, пластмасовите микрочастици навлизат в околната среда. Учените са открили, че изпирането на пет килограма дрехи може да освободи шест милиона микрофибри в отпадните води; изпирането на едно синтетично яке от полар може да освободи 250 000 такива частици. 

Потребителите трябва да поемат част от отговорността. Въпреки че дрехите може да продължат да бъдат носени, 64% от тях отиват на боклука. В Европейския съюз 80% се озовават или в инсинератор за отпадъци, или в депо. От останалите облекла само между 10 и 12% се препродават на местно ниво. Остатъкът се изнася в развиващите се страни, където подбива местните производители на облекло и унищожава техните пазари. Текстилът, който се озовава в морето, се носи под водата на по-голяма дълбо- чина от другите пластмасови изделия и може да пречи на морския живот там.

Една от причините за тези проблеми е индустрията на „бързата мода“. Компаниите заливат пазара с огромни количества евтино произведени дрехи. В САЩ през последните 20 години обемът на дрехите, които се изхвърлят всяка година, се е удвоил от 7 на 14 милиона тона. Това означава, че индустрията на „бързата мода“ допринася в голяма степен както за замърсяването на околната среда, така и за рисковете за здравето. Културата за дейности „на открито“, която изисква възможно най-функционални дрехи, също подхранва произ- водството на синтетични влакна.

Рециклирането на дрехи набира скорост, но то няма голямо влияние върху основния проблем. Глобалното потребление на рециклиран полиестер е нараснало с 58% между 2015 и 2016 г. Но за да е възможно рециклиране в по-големи мащаби, не трябва да се смесват различни видове влакна. Разделянето на смесени влакна при рециклирането е много скъпо. Наред с необходимостта от производство на тъкани, подходящи за рециклиране, е необходима цялостна система за връщане на употребявано облекло – такава, която все още не съществува в много държави. Това все още остава повърхностно, временно решение. Рециклирането дава възможност да се използват синтетични влакна за по-дълго време, но качеството им се влошава с всеки цикъл и в крайна сметка се озовават на боклука.

По-устойчивият начин на потребление е неизбежен, ако наистина искаме да намалим рисковете за околната среда и здравето. Купуването на дрехи в магазините за втора употреба и размяната на дрехи с други хора са добри начини за забавяне на производството на нови дрехи. Понастоящем производители- те не могат да отговорят на търсенето на дрехи, използващи влакна от устойчиви източници, като например памук, отглеждан по биологичен път. Текстил на органична основа съществу- ва и се разработват нови подходи за преработката на естествени материали, като черупки от ракообразни, дървета, коноп, коприва и лен – в идеалния случай от местни източници – във влакна, подходящи за изработка на текстил. Само че и тези процеси трябва да бъдат проверени за тяхното въздействие върху околната среда, здравето и обществото. Потенциални- те клопки, които трябва да се избягват, включват монокулту- ри, използване на химикали, вредни за здравето или околната среда, и неустойчиви практики в горското стопанство.

/by

Вкусни пластмасови хапки: част 3 от Атлас на пластмасата

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 

Ефектите от неконтролируемото производство на пластмаса върху околната среда вече не могат да се пренебрегват. Последствията за човешкото здраве са по-слабо познати – от добива на суровини до изхвърлянето на отпадъци.

Хранителната индустрия е сериозен потребител на пластмаса. Фолиото и пяната са предназначени да предпазват храната от повреждане, да я поддържат свежа и да я правят привлекателна. Но красотата има цена: пластмасата се озовава върху обработваема земя и попада в нашата хранителна система.

Помогни за справяне с пластмасовото замърсяване, като подпишеш нашата петиция, съвместно с Грийнпийс-България: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1!

Много от химикалите в пластмасата оказват влияние върху човешкото здраве. Последиците могат да бъдат както сериозни, така и дългосрочни.

Краставици, увити в полиетилен, предварително нарязана салата, готова за ядене в купичка за еднократна употреба, готови ястия на отделни порции: рафтовете на супермаркета са затрупани с опакована в пластмаса храна. Пластмасата играе централна роля, когато маркетингът на храни напусне местните пазарни щандове и навлезе в супермаркетите с техния богат асортимент от преработена храна от целия свят. В супермаркетите обичат да предлагат едни и същи хранителни стоки през цялата година, независимо от региона.

Опаковката гарантира, че продуктите остават свежи и може да се транспортират отдалеч. Освен това много потребители в развития свят искат да имат възможност да приготвят храна бързо: удобството е на дневен ред. Изследване в Германия през 2019 г. установи, че 48% от хората смятат за важно да могат да приготвят ястията си бързо и лесно. Хранителната индустрия отговаря на такива изисквания като предлага предварително нарязани и предварително приготвени продукти, всички опаковани в пластмаса.

Количеството опаковки, използвани в хранително-вкусовата промишленост, се увеличава от години. В Европа през 2018 г. индустрията използва над 1,13 трилионa продукти с опаковка. Най-често срещаният вид опаковки е, разбира се, пластмаса. Анализ на Института за европейска политика по околна среда подкрепя тези констатации: повечето пластмасови боклуци в океаните са изхвърлени опаковки от храни.

Бутилирана вода се предлага като здравословна алтернатива на чешмяната вода. Производителите трябва да описват подробно съдържанието на минералите. Пластмасовите микрочастици не се изписват като съставка.

Опаковката обаче не е единственият виновник. Селското стопанство е шестият по големина потребител на пластмаси в Европа: в световен мащаб то използва около 6,5 милиона тона материал всяка година. Производството на плодове и зеленчуци изглежда немислимо без пластмаса: напоителните системи, оранжериите и полиетиленовите тунели са направени от него. Пластмасовите мрежи пазят птиците от овощни дървета и храсти. Цели полета са покрити с листови материали, за да се затопли почвата и да се удължи вегетационният сезон – например, аспержите могат да бъдат събирани по-рано.

Друг съществен проблем са микропластмасите. Те променят структурата на почвата, както и местообитанието на живите организми, които са важни за поддържането на плодородността на почвата – от микроорганизми до земни червеи. Освен това

пластмасовите микрочастици действат като магнит, който привлича определени видове токсични вещества.

Възможните ефекти на микропластмасите върху човешкото тяло все още до голяма степен не са проучени. Известно е, че пластмасата може да попадне в тялото, когато се храним и пием течности. Проучване на университета в Нюкасъл в Австралия през 2019 г. изчислява, че хората могат да поглъщат до 5 грама пластмаса всяка седмица – теглото на една кредитна карта. Друго проучване от Канада установи, че хората, които пият вода от пластмасови бутилки, вливат в гърлото си нещо от порядъка на 130 000 пластмасови микрочастици всяка година. С вода от чешмата са само 4000 частици. Това са притеснителни числа.

/by

Моят юли без пластмаса с Bibons – Биляна Славейкова

Фотограф: Даниела Йорданова

Разбери триковете на Bibons – Биляна Славейкова за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова заедно с Екологично сдружение „За Земята“ те срещаме с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!

  • Биляна Славейкова @Bibons от GIRLS WE ARE
  • Симона Стилиянова @zerowastesofia от Zero Waste Sofia
  • И певицата и актриса Лили Гелева @lilygeleva
  • А миналата седмица те срещнахме с Рада Бонева @radah.b от Thrift Sheep, която ни сподели полезни съвети от нейното ежедневие. Виж публикацията с нея тук.

Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.

Фотограф: Калоян Грозев

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти и с какво се занимаваш?

Журналист по образование, инфлуенсър по случайност (смее се). Виждам света така, от време на време пиша за него тук, а когато ми се говори записвам подкаст, Girls We Are, в който не се вземам твърде насериозно, но пък гледам да представям сравнително зряло теми, които ме занимават и вълнуват.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?

Преди няколко години прекарах няколко месеца в Бали, където много активно обикалях острова, защото ми се искаше да видя отвъд редовните места (част от популярните курорти са като нашия Слънчев бряг, но за австралийци, които ги ползват за ергенски партита и уикендни напивания и респективно не се вълнуват особено какво оставят след себе си). Основните по-туристически точки са на западния бряг на острова (и оттам на юг), по-автентичната му част е на север и почти нищо не се случва на източния бряг. Бяхме любопитни какви обаче са плажовете там и един ден решихме да отскочим – попаднахме на място, където за пръв път видях нещо толкова шокиращо за мен – черен плаж, покрит с всевъзможен боклук, изхвърлен от океана. Всички сме виждали такива снимки в интернет, но моментът, в който видях това райско кътче по този начин наживо – беше повратен за мен. Индонезия е третият най-голям замърсител и това е гигантски проблем за островите в района. И все пак местните в Бали се опитват да се справят с проблема и вече от години има доста добри практики – опаковки от бананови листа, сламки от стъбла на папая, zero-waste магазини и други.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?

Разбира се. Самото създаване на проблема също в голямата си степен е индивидуално – така че индивидуалните усилия за решаването му са обратното му по посока действие, остава да стане и равно по сила.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?

По начало не съм от най-готвещите хора, което означава, че вкъщи се случва да поръчваме храна. Преди години усещах, че основното количество пластмаса за еднократна употреба влиза у дома именно покрай доставките. В последно време обаче повечето приложения, които използвам за поръчки в Лондон въведоха филтър, чрез който можеш да отсееш ресторанти, които използват единствено рециклируеми материали за опаковките си. Това макар и не оптимално, защото винаги е по-добре да не генерираме отпадък, от колкото да хабим ресурс да го рециклираме все пак е по-приемливо. Намирам го и като добър начин да отсея по-прогресивните места, които си заслужава да подкрепям като бизнес (особено сега). Проверявайте дали услугите, които ползвате за доставка имат такъв филтър, а ако не – нищо не ни пречи да настояваме да добавят, както и да проучим кои са „нашите“ места, налични в съответната платформа.

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?

Неотдавна се преместихме в нов квартал в Лондон и се оказа, че със съседите имаме споделена машина за компостиране – така  най-после започнах да отделям компоста активно. Покрай това почти през ден проверявам по нещо в Can I Compost This?, така например разбрах, че ядката на авокадото не е оптимално да е в компоста. Zero Waste Sofia пък имат списък със зони за компостиране в София.

Отделно съм се абонирала за няколко нюзлетъра, които са ми много полезни откъм информация по свързаните теми  – дневният на The Good Trade и Planetarium на Plan A (полето за абонамент е в дъното на началната страница).

Фотограф: Калоян Грозев

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?

За мен са три промени на нагласата
1) има смисъл да го правя дори да не съм перфектен;
2) когато не съм перфектен, активната стъпка е да видя какво мога да подобря, а не да се срамувам или да откажа;
3) да се интересувам и образовам.

Така постепенно нещата, които са изисквали допълнителна мисъл и усилие в началото стават естествени и освобождават ментално място да вкараш още нещо ново в живота си, по което да полагаш усилия… и така този цикъл на промяна и растеж да продължава. Приемаш, че е процес, който, за да е устойчив в начина ти на живот, не се случва внезапно и за една нощ.

7. Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив 🙂

Мисля си, че агресивният eco-shaming, до който много организации и компании (пък и отделни хора) прибягват в комуникацията си не е оптималният подход, затова споделям три български sustainable бранда, чийто продукти и наратив харесвам:

  • @koolandkonscious, платформа за устойчива мода, направиха супер бански като тук е цялата история зад него и материалите, от които е изработен (+ интересни показатели за въглеродния отпечатък за направата)
  • @naturalleaf.io, страхотни кутии за храна, сламки за многократна употреба (сгъват се) и чаши…
  •  @05.studio за бельо и бански, които нося вече с години.

и една марка, на която съм фенка от години

  • @jakkeldn, които са разпознати и наградени от PETA (Хора за етично отношение към животните) – за Best Faux Fur Brand.

Наскоро ми направи впечатление, че asos.com са добавили Responsible филтър, което се очертава като добър тренд (и говори за глобална промяна в нагласите, която ще приложи натиск и на „големите“ да положат усилия) като разбира се имайте едно наум за така наречените “greenwashers”.

И не забравяй да подпишеш петицията с искания за по-смели мерки с пластмасовото замърсяване тук: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

/by

Моят юли без пластмаса с актрисата Лили Гелева

Разбери триковете на Лили за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова заедно с Екологично сдружение „За Земята“ те срещаме с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!

  • Биляна Славейкова @Bibons от GIRLS WE ARE
  • Симона Стилиянова @zerowastesofia от Zero Waste Sofia
  • И певицата и актриса Лили Гелева @lilygeleva
  • А миналата седмица те срещнахме с Рада Бонева @radah.b от Thrift Sheep, която ни сподели полезни съвети от нейното ежедневие. Виж публикацията с нея тук.

Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?

Казвам се Лили Гелева. Аз съм…човек, който се чуди за доста неща и търси отговори (или поне се опитва да си задава въпроси) със средствата на театър, музика и каквито други интересни пътища се изпречат.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?

Пластмасовото замърсяване е нещо като онагледяване на това, което се случва в главите ни, задръстени с всякакви ненужни глупости. Пообъркали сме се. Всичко е построено така, сякаш ще станем по-щастливи след следващата вещ, дреха, техника. Когато обаче търсим радостта в предмети, никога не пристигаме там, където искаме.

Знаете ли, че всичката произведена пластмаса някога е навсякъде около нас и следователно в нас, защото попадайки във водите, попада и в храната ни. В преследването на удобството, ние изключително силно нарушихме баланса и понеже природата е много мъдра, ще ни отвърне със същото, за да възстанови баланса. Това няма да ни хареса.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?

Абсолютно сигурна съм, че индивидуалните усилия имат смисъл. Най-малкото, когато ги полагаш, целият свят ти изглежда по-приятен, защото се концентрираш в градивното. А това, за щастие е заразно. Когато се чувстваш добре и хората покрай теб прихващат и така кръгът се разширява. Пример за индивидуалната отговорност е пандемията. Повече от всякога усетихме, че няма значение дали си Сър Елтън Джон или Лили от София, всички сме свързани и с действията си предпазваме или застрашаваме живота на много хора, скъпи за нас или скъпи за някого.

Същото е и с климатичната криза и със замърсяването с пластмасата. От нас зависи. От нас зависи и да избираме политици, които имат стратегия за опазването на природата, или ако нямат да настояваме да имат. Същото можем да изискваме и от големите компании, чрез избора какво си купуваме всеки ден. Много е важно да знаем, че проблемът с пластмасата не е далечен и не касае само сините китове. Ние сме част от гениална екосистема и ако не се осъзнаем навреме, ще последват неща, от които няма да можем да се спасим като си стоим вкъщи. Ако изтървем нещата днес…нищо няма да има значение. Ако не ни е страх за себе си, то би трябвало поне за тези след нас да ни е грижа.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?

Знаете ли, то е като да отидеш на почивка с куче. Ходиш на по-малко места, но там където приемат с кучета, просто няма как да са тегави хора. Така е и с магазините и пластмасата. По-малко са местата, но са направени от хора с любов и отношение, което личи и от продуктите им. И тези хора нямат нищо против да си носиш собствена чаша, кутия, торбичка или прибори от вкъщи. Освен това нещата, от които наистина се нуждаем са много по-малко, отколкото в рекламите.

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?

В обкръжението ми има изключително будни хора, с отношение към климата и бъдещето ни. Такъв човек е например Маги Малеева. Благодарение на нея, имам възможността да общувам с цяло ядро от изключителни хора, с много сериозни познания по въпроса. Също чета колкото мога. Например сайтът Carbon Brief, който е с много синтезирана научна информация. Следя също разни веган готвачи като @avantgardevegan и @healthycrazycool.

Филмите на Сър Дейвид Атънбъро – Planet Earth и Planet Earth II, Хоакин Финикс – What the Health и The Animal People; включително и документалният филм Plastic ocean, който е абсолютно задължителен. Следя и се възхищавам на работата на още вдъхновяващи артисти и активисти като Том Йорк, Леонардо ди Каприо, Новак Джокович.

Хубаво е също да се следи работата на WWF – България, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“, Zero Waste Sofia. В България има много чудесни хора, които ги е грижа наистина.

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?

  • Да осъзнаеш, че проблеми като замърсяването, свръхконсумацията, климатичната криза, изчезването на животински видове, изсичане на гори са много лични всъщност.
  • Да си представиш, че има сериозен риск в рамките на така скъпия ти живот да настъпят катаклизми, пред които ще си безсилен, но че имаш силата да ги избегнеш днес.
  • Да разбереш, че добрата храна означава чиста планета, но също и персоналното ти здраве и това на хората, които обичаш.
  • Да допуснеш, че един ден ще ти е по-важно какво си преживял, а не какво си притежавал.
  • Да подпомагаш български производители и автори, като пазиш себе си и природата, която е най-ценното и красивото за пазене в България.
  • Да си припомниш, че си свързан и зависиш пряко от чистотата на въздуха, водата, горите…
  • И разбира се, да правиш най-доброто по силите си, но да не изпадаш в крайности. Прекаленото изискване от себе си понякога демотивира още в началото на пътя. Крачка по крачка. Всяко малко усилие си струва.

Ако почувстваш тези няколко неща, дори и за миг, няма как да не направиш положителна промяна в живота си.

7. Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив

В първите дни след извънредното положение срещнах приятелка, която също си разхождаше кучето в градинката на Седмочисленици. Валеше дъжд. И изведнъж забелязахме, че на нас и изобщо на абсолютно никой в градинката не му прави никакво впечатление, че вали дъжд. На всички толкова ни се бяха стегнали душите за два месеца, че нещо като дъжд, от който преди бихме се оплакали, ни се стори като подарък. Ето това усещане се надявам да не забравим бързо – радостта, че си жив. Това отсява толкова излишни неща. Пластмасата не бива да е следата, която ще оставим след себе си. Човек е способен на красиви неща.

Можеш да последваш Лили в Instagram, тук.

И за финал, те оставаме с артистичното послание на Лили, свързано с пластмасовото замърсяване:

И не забравяй да подпишеш петицията с искания за по-смели мерки с пластмасовото замърсяване тук: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

/by

Моят юли без пластмаса със Стела от Stratospheric Productions

Разбери триковете на Стела за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова заедно с Екологично сдружение „За Земята“ те срещаме с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!

  • Биляна Славейкова @Bibons от GIRLS WE ARE
  • Симона Стилиянова @zerowastesofia от Zero Waste Sofia
  • И певицата и актриса Лили Гелева @lilygeleva
  • А миналата седмица те срещнахме с Рада Бонева @radah.b от Thrift Sheep, която ни сподели полезни съвети от нейното ежедневие. Виж публикацията с нея тук.

Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?

Казвам се Стела и съм продуцент, сценарист или асистент-режисьор в Stratospheric Productions – от каквото има нужда конкретният проект. Отделно от това съм ентусиаст по зелените теми и здравословния начин на живот, които често се оказват преплетени или дори взаимозависими.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?

Смятам, че светът се намира в период на „пандемия“ от пластмасово замърсяване. Тази пандемия вреди на живота в дивата природата и вреди пряко и косвено на човека. Пряко като влияе негативно на неговото здраве, а косвено като създава една естетически и енергийно неиздържана среда за живот.

Представете си да имате в шкафа две найлонови торби и го сравнете с това да отворите и да видите две памучни торби за многократна употреба. Това ми направи впечатление скоро, когато бяхме на гости в една ферма. Собственикът ни обърна внимание да се огледаме и да забележим как няма нищо пластмасово наоколо. Показа ни метална кофа, която боядисват вече няколко пъти, защото ръждясва, но това все пак е много по-добра алтернатива от пластмасовата кофа, защото енергията на мястото е различна.

Наистина човек си почива изключително добре в такава обстановка, чувства се много по-близо до природата. В този ред на мисли ме натъжава, когато видя по поречието на дивите ни реки наслоени пластмасови отпадъци. Натъжава ме това, че сами влошаваме качеството си на живот и вредим на здравето си, при положение, че има ясни алтернативи.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?

Ще започна с това, че разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване означава намаляване на употребата и респективно производството на пластмаса. Индивидуалните усилия, а именно намаляването на пластмаса в ежедневието, първо непосредствено води до благоприятни ефекти за организма. В научните среди са добре известни химикалите в пластмасата, които водят до нарушения в ендокринната система. Особено опасни са пластмасовите чаши, в които хората пият топли напитки и бутилките с вода, които са били изложени на слънце дълго време в магазина, тъй като тези химикали се освобождават най-вече от светлина и топлина. Т.е. първо имаме премахване на замърсяването от нашите тела.

Индивидуалните усилия са важни и за друго и в неговата основа стои принципът, че ние гласуваме с изборите си и парите си. Когато си купуваме найлонова торбичка в супермаркета, ние казваме – благодаря, че я продавате и я произвеждате, точно от това имам нужда и за това съм готов да дам парите си. Когато спрете да купувате найлонови торбички или започнете да питате за техни алтернативи, изказвате негодуванието си, търговците виждат, че този продукт вече не се желае, а този сигнал върви нагоре по веригата до производителя.

Принципът има и друго изражение. Ще опростя малко, но в общи линии то е следното. Политиците и техните решения, ценностите, които подкрепят, до голяма степен зависят от избирателите. Работата на политика е да остане на власт при следващите избори. Затова той ще „проповядва“ това, което масата от избирателите искат, за да се подсигури, че ще го изберат отново. Чрез този инструмент общественото мнение има силата да диктува законотворчеството в дадена държава. Много хора все още са на мнение, че държавниците са органът, който взима решения в полза на обществото, че те знаят най-добре какво е правилно за нас. Мотивацията за взимане на решения обаче е друга и ако искаме нещо да се промени, трябва да го заявим ясно и да сме много, за да им покажем, че обществото е узряло за промяна. Така виждам пътя към забраната за производство на определени пластмасови продукти или опаковки за еднократна употреба и заменянето им с по-природосъобразни алтернативи.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?

Най-голямото предизвикателство за мен е липсата на избор за покупка на някои категории храни, които да не са „облечени“ в токсична пластмаса. Там, където мога, съм минала към буркани и бутилки от стъкло, но за някои неща просто няма алтернатива. Все повече производители и търговци започват да използват компостируеми опаковки, произведени от картофено нишесте или царевица например и гледам да пазарувам от тях. Всъщност сега се навършва един месец, откакто вкъщи решихме да си направим предизвикателство и да не пазаруваме нищо с пластмаса за еднократна употреба. Ефектът е, че започнахме да пазаруваме повече пресни, сезонни храни, артикули, направени от естествени материали. Като цяло качеството ни на живот се покачи драстично.

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?

Опитвам се да се заобикалям с хора, които живеят така и съответно черпя от техния опит и практики. Освен това слушам много чуждестранни подкасти, главно американски, където учени и експерти говорят за последните си открития в областите, които ме интересуват. По този начин гледам да се информирам. Ето за здравните последици от пластмасата последно слушах д-р Carol Kwiatkowski от “the Endocrine Disruption Exchange”.

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?

Първо, трябва да си дадеш сметка, че качеството на природосъобразния начин на живот е по-високо и съответно да го поискаш. После, започваш да разучаваш алтернативи на досегашните ти практики. Накрая, изграждаш си група от съмишленици, с които се подкрепяте и се поддържате мотивирани.

7. Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив

Призивът ми е да бъдем активни и да помним, че ако ние самите не поискаме промяна, никой няма да ни я достави на тепсия.

И не забравяй да подпишеш петицията с искания за по-смели мерки с пластмасовото замърсяване тук: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

/by

История на пластмасата: част 2 от „Атлас на пластмасата“

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

Още с масовото си навлизане в бита от 60-те години на миналия век въздействията на пластмасата върху околната среда и здравето предизвикват тревоги сред учените и обществото. С кампанията „Свободни от пластмаса“, започната от екологично сдружение За Земята и Грийнпийс-България през 2017 г., целим да обединим усилията на хора и организации за спиране на замърсяването с пластмаса.

Днес представяме откъс от Атласа на пластмасата, посветен на историята на този материал. Повече информация за цялото издание и предстоящите публикации може да бъде намерена тук. 

Преди пластмасовата ера, в която се намираме днес, глината и стъклото са били материалите, които могат да възприемат почти всяка желана форма. Думата пластмаса идва от старогръцки и означава именно „гъвкав, лесен за оформяне“. Поради своята лекота, устойчивост, гъвкавост и способност да възприема най-разнообразни форми и цветове с различна дебелина и твърдост, пластмасата постепенно замества много от естествените материали, използвани в бита (напр. дърво, метал, коприна, слонова  кост), като тяхна евтина и лесно достъпна алтернатива. Именно поради това „пластмасов“ все още се свързва с нещо неистинско, имитация, втора ръка.

Първите предшественици на днешната пластмаса са синтезирани от естествени материали през втората половина на XIX век: гума, целулоид за фотографските филми, тъкани – заместители на скъпата естествена коприна. Следват бакелитът – първата изцяло изкуствена пластмаса, изобретена в началото на XX век. Пластмасата започва да се превръща в промишленост от 30-те години на миналия век, когато се появяват винилът (ПВЦ, PVC, поливинилхлорид), найлонът,  полиетиленът и тефлонът, последвани от полипропилена през 50-те. Производството на пластмаса претърпява силен растеж през Втората световна война и получава изключително широко разпространение по време и след края на войната в множество домакински и промишлени приложения.

Наред с ПВЦ, днес полиетиленът и полипропиленът са най-широко използваните пластмаси по света – за опаковки на храни и напитки, дрехи, изолация на кабели, водопроводни тръби, завеси за баня и много други предмети, които използваме ежедневно.

Днес нарастващата криза с пластмасовото замърсяване кара мнозина да търсят решението в разработването на пластмаси на биологична основа – от растителни суровини, вместо от петролни продукти, както и на пластмаси, които подлежат на биологично разграждане. Въпреки това, т.нар. „биопластмаси“ не дават адекватен отговор на цунамито от излишна пластмаса за еднократна употреба, която ни залива. Това е така, защото замърсяването с пластмаса е причинено преди всичко от модела за еднократна употреба. Ако конвенционалната пластмаса бъде заместена с други видове материали, но отново за еднократно ползване, замърсяването само ще продължи да се влошава. Затова призоваваме всички замесени – потребителите, производителите и правителството, да търсим заедно устойчиви решения за дълготрайна употреба и без токсични добавки. 

Повече по тази и други теми очаквай в следващите статии от поредицата, посветена на Атласа на пластмасата.

Част от основните секции в атласа са: 

  • Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери (въведение)
  • 12 кратки урока за пластмасата и планетата 
  • Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
  • Употреба: благословия и проклятие
  • Здраве: Хранително-вкусова химия
  • Храна: Вкусни хапки
  • Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
  • Туризъм: противодействие на прилива от боклук
  • Изменение на климата: Парников дефект
  • Вода: отпадъци на хоризонта
  • „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
  • Износ на отпадъците: сметището е затворено
  • Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза 
  • Корпорации: потребители на прицел
  • Въвеждане на правила: решения от грешната страна
  • Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
  • Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника

Следи публикациите ни, за да се запознаеш в по-голяма степен с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си. 

И не забравяй да подкрепиш петицията срещу еднократната пластмаса ето тук.

/by