Петиция обединява гласовете на хората срещу завода за изгаряне на отпадъци в София

Петицията “София без инсталация за изгаряне на отпадъци” има за цел да накара Столична община да преразгледа проекта и да пренасочи средствата към по-разумно и отговорно управление на отпадъците. Тя е адресирана още към зам. министър-председателя Томислав Дончев, Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. “София без инсталация за изгаряне на отпадъци” е подписана от 1534 човека, като броят постоянно расте, а крайната дата, на която тя може да бъде подкрепена, е 15 май.
“С петицията искаме да покажем какво всъщност искат хората. Изгарянето не е решение, защото отпадъците не изчезват. Градът ни вече е много мръсен, а общината създава още един източник на замърсяване. Тонове токсична пепел ще трябва да пътуват до Германия ежедневно и да плащаме за съхранение. В момента отпадъците на столицата замърсяват Сливен, доскоро — и  Бобов дол. Проектът за инсинератор в София е поредната грешка в едно изцяло грешно управление на отпадъците. Трябва да се вземат дългосрочни мерки за по-умно управление, максимално рециклиране и информационни кампании. Радостното е, че виждаме в обществото все по-голямо желание за това.”, казва Данита Заричинова от екологично сдружение “За Земята”.
Идеята за инсинератор на площадката на ТЕЦ „София“ до Централна гара е на повече от 10 години, а междувременно технологиите и тенденциите се промениха коренно. Видяхме, че редица градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък.

Това не накара Столична община да отстъпи, напротив, тя вкарва града в огромен дълг: от пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос. Така наречената „инвестиция“ и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

Хората, които живеят в близост, се противопоставиха в съда на проекта, но загубиха делотосрещу довода, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея. В продължение на две години „За Земята“, с помощта на програма „Достъп до информация“, водеха съдебно дело, за да получат гражданите достъп до пълната документация за строящия се завод, най-вече финансовите параметри. Делото беше спечелено, но документите продължават да се крият от общината. В крайна сметка делото стигна до Върховния административен съд, който потвърди, че информацията трябва да е публична, но в последното писмо от Столична община отново ни отказа достъп до Анализ разходи и ползи — финансовия документ, в който могат да се видят в подробности каква е финансовата логика зад инсталацията. Междувременно група общински съветници поискаха референдум, който също може да реши съдбата на проекта.

Цялата процедура по вземането на решения е изключително непрозрачна, а финалното решение беше обявено, докато всички бяхме под карантина.
“Въпреки гражданската съпротива, въпреки многобройните дела в съда, въпреки огромния проблем с изгарянето на отпадъци в България, Столична община продължава да упорства за построяването на огромното съоръжение. Време е да покажем какво всъщност искаме. Проектът все още може да бъде спрян, ако има силен обществен натиск, затова приканваме всички да подкрепят петицията”, казва Данита Заричинова.

, ,

Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Енергията на хората, които подаваха сигнали, свързваха се с журналисти, включиха се в делото срещу ТЕЦ „Бобов дол“, е движещата сила зад отказа на централата да изгаря отпадъци. Темата се превърна във водеща за много медии, които, месец след месец, разследваха и следиха развитието. Благодарим за тяхната подкрепа и ги поздравяваме сърдечно за активността!

Отказът на ТЕЦ „Бобов дол“ в писмо до главния прокурор, че няма да изгаря повече отпадъци, е ключова победа в усилия на хората да дишат по-чист въздух и да решат проблемите с отпадъците. Като граждани обаче трябва да продължим да настояваме за подобряване на здравето и околната среда, защото много остарели централи в цялата страна продължават, като „Топлофикация Сливен“ или искат да започнат да изгарят отпадъци, например ТЕЦ „Брикел“. Можем да спечелим и заедно сме несломима сила -ТЕЦ „Бобов дол“ е доказателството.

Отказът на директора на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци е и важно признание, че централата не е в състояние да изпълнява екологичните изисквания в разрешителното си за работа — нещо, което „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ твърдим от години. Междувременно ръководството не се посвени да поиска по-високи цени от 108.60лв./мВтч преди ДДС и такси за домакинствата и малките бизнеси. Ако те бъдат одобрени, излиза, че остарялата технически и морално централа не само замърсява, но и ни кара да си плащаме да продължи да го прави.

Припомняме, че повече от година ТЕЦ „Бобов дол“ изгаряше отпадъци и то далеч преди да получи разрешение. През ноември 2018 г. министърът на околната среда и водите позволи изгаряне на отпадъци в количества хиляди пъти над допустимите от закона за експериментални цели за период от шест месеца. Когато поискахме достъп до писмото, Министерството отказа, с аргумент, че информацията „не засяга значим обществен интерес“. Успях дори да спечелим едно дело за получаване на информацията, но Министерството продължава да я отказва и в момента водим второ такова. Все още не е известно нито колко точно отпадъци е изгорил ТЕЦ „Бобов дол“ в този период, нито какви отпадъци са горени.

След дългогодишно трупане на недоволство срещу системното замърсяване на въздуха, през есента на 2019 г. близо 100 жители на с. Големо село, Дупница и района бяха допуснати като заинтересована страна от съда в оспорване на разрешителното за горене на отпадъци на ТЕЦ „Бобов дол“. Делото се превърна в първото в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища, подкрепено от толкова голям брой местни хора.

Проблемът с изгарянето на отпадъци стана особено остър, след като въглищата поскъпнаха като суровина за производство на електроенергия, затова някои собственици, с мълчаливото съгласие на държавата, се преориентираха към отпадъци, без да носят каквато и да е отговорност за техния произход и съдържание. Този бизнес модел е особено характерен за топлоцентралите, свързвани с Христо Ковачки, каквато е и ТЕЦ „Бобов дол“.

Като организации, които от години работят срещу изгарянето на отпадъци и за поетапно, планирано извеждане на остарелите централи на въглища от експлоатация, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ сме на мнение, че гражданите много ясно показаха какво искат. Спирането на изгарянето на отпадъци обаче е само първата стъпка. Налага се и спешно да бъдат изготвени планове за преодоляване на зависимостта от въглищната индустрия, отразяващи регионалните специфики. Така например е редно те да включват програми за повишаване или промяна в квалификацията на заетите във въглищния сектор, за да могат хората там да намерят професии с бъдеще, а не да разчитат на спасяване на индустрии, които вече нямат такова. Възможността хората лесно да произвеждат енергия от слънцето за собствени нужди и да се сдружават, пък ще направи морално и технически остарелите централи като ТЕЦ „Бобов дол“ още по-излишни.

Победата на гражданите срещу централите може да не е задълго. Практиката показва, че момента, в който общественият интерес стихне или се пренасочи, порочните практики се завръщат с нова сила. Затова е важно да останем будни – продължаваме с делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ и разчитаме на подкрепа от гражданите, каквато имаше до момента.

,

ТЕЦ „Бобов дол“ се отказва от нерегламентираното изгаряне на отпадъци. Въпросът е защо трябваше изобщо да започва?

Разрешителните, които позволяват на централите на въглища да изгарят и отпадъци, се дават с лека ръка и без нужните гаранции за здравето на хората в района. Последните дни тази тенденция е потвърдена и от публикувана в медиите информация, че ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД е изразила с писмо до главния прокурор Иван Гешев намерението си да спре изгарянето на  отпадъци. Дали наистина е имало такова обещание остава неясно, тъй като директорът, инж. Емил Христов, отрича да е изпращал цитирания документ до прокуратурата.
Припомняме, че комплексното разрешително на свързваната с бизнесмена Христо Ковачки централа (как се свързва: прочетете тук) беше издадено въпреки многобройни предупреждения, че техническото ѝ състояние не позволява да изгаря отпадъци без да замърсява въздуха. През 2018 г. изразихме мнението си по темата по време на обществено обсъждане за горенето на отпадъци, а по-късно през същата година стотици хора писаха на Изпълнителната агенция по околна среда да не издава разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“. След като отправихме такава молба и директно към Министъра на околната среда, но той отказа да я уважи, заедно със стотици граждани заведохме дело, за отмяна на разрешителното на централата да гори отпадъци.Като организации, които се опитват да накарат институциите да обърнат внимание на проблема от години, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ са на мнение, че единствено бурната обществена реакция през последните месеци накара институциите да направят съответните проверки.
„Институциите, които разрешават на централи като ТЕЦ „Бобов дол“ да изгарят отпадъци, явно не проверяват дали на практика тези инсталации ще могат да спазват изискванията за опазване на човешкото здраве и околната среда преди да им издадат разрешително. На първо място смисълът на тези разрешителни е да постигнат високо ниво на предпазване на хората от замърсяване, а не да разрешава на въглищните централи да продължават работа без значение какви ще са последиците.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

След публикуваната информация за възможното оттегляне на ТЕЦ „Бобов дол“ от бизнеса с горенето на отпадъци, се появи и друг източник, който твърди, че според директора на централата, те не са правили подобно изявление. Докато се водят тези словесни битки между представители на институциите и теца, за нас остава само да се питаме — къде остава мястото на притесненията на хората?

Регионът, в който се намира ТЕЦ „Бобов дол“, е белязан от проблемите, наследени от въглищната индустрия —  мръсният въздух и неосъществената рекултивация на земи. Но това не означава, че местните власти там, а още повече и гражданите, не искат да планират икономическото развитие на градовете и селата в региона в рамките на един добре организиран и постепенен преход отвъд въглищата.

Според Меглена Антонова „Спешно имаме нужда от ясен план за енергийната ни система без фалшиви и опасни алтернативи като изгарянето на отпадъци. Необходимо е енергийният сектор в България да се реформира, а настоящата криза и възможностите, които се създават за излизане от нея, позволяват това. Ако политиците обаче продължат да губят време и не предприемат действия за развитие на сектора към възобновяема енергия, въглищните електроцентрали в България ще продължат да се ориентират към изгаряне на отпадъци.“

Ситуацията с изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ не е много по-различна от тази в другите централи на въглища, свързвани с Христо Ковачки, които искат или вече изгарят боклуци. През изминалите години редица електроцентрали в страната започнаха да изгарят отпадъци заедно с въглищата, било то с разрешение или като „експеримент“, което крие големи рискове за човешкото здраве. Сред тези тецове са „Република“ в Перник, „Брикел“ в Гълъбово, топлофикацията в Сливен и др. Използването на отпадъци като добавка към горивото е временно решение, което бележи началото на дългия и мъчителен край на производството на енергия от въглища. Това означава единствено, че тежката цена на прехода ще платят хората в зависимите от въглищата общини, а управляващите ще си измият ръцете с „изискванията на Брюксел“, вместо да поемат отговорност. Имайки предвид, че вече плащаме здравната цена от мръсния въздух, очакваме да видим по-амбициозни политики от правителството за подобряване на качеството на живот на хората във въглищните райони и отвъд тях.

Безплатна прожекция на „История на пластмасата“ и дискусия след това

Станете част от световната премиера на пълнометражния филм „История на пластмасата“ / The Story Of Plastic (90мин.) на Деня на Земята! Най-новият филм, който задължително трябва да гледате, е вдъхновен от движението #BreakFreeFromPlastic.
The Story Of Plastic пристига при вас с безплатна прожекция и български субтитри, не само за да разкрие тайния живот на пластмасата преди и след като сме я използвали, но и за да повдигне много въпроси, на които човечеството трябва спешно да отговори.
Прожекцията се реализира успоредно в 134 страни, сред които е и България и се появява на петдесетата годишнина на Деня на Земята.

За да получите линк към филма трябва да се регистрирате с име и имейл адрес в ето тази форма: https://forms.gle/jG82cHGimi7kwYHB6. Така можете да го гледате в комфорта на дома си в избрано от вас време в рамките на 48 часа след получаване на линка.

Филмът поражда много въпроси, затова ви каним на дискусия на 23 април от 17:00 часа в Zoom. Ако желаете да участвате, моля отбележите във формата, за да ви изпратим по имейл линк за участие в дискусията.

Онлайн дискусията е с участието на Евгения Ташева от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“ и Никола Бобчев от Less Plastic. И двамата работят от години, за да помогнат на много хора да употребяват по-малко излишни пластмасови опаковки и изделия. Евгения вижда в проблема и социалната му страна — там се крият не само токсични рискове за здравето, но и екологична несправедливост към потърпевшите общности, които се намират до мини, сметища, инсинератори или нелегални работилници за “рециклиране” на електронни отпадъци. Никола е един от първите, които правят подробни изследвания на количеството отпадъци по устието на река Ропотамо и е отлично запознат с последствията от замърсяването по крайбрежието на Черно море.

,

София без инсталация за изгаряне на отпадъци

Можете да подпишете петицията ето тук.

ДО 

Зам. министър-председател Томислав ДОНЧЕВ

Комисар Елиза ФЕРЕЙРА

Комисар по Дирекция “Сближаване и реформи”, Европейска комисия

Вернер ХОЙЕР

Президент на Европейската инвестиционна банка

Копие до:

Йорданка ФАНДЪКОВА

Кмет, Столична община

Монсерат ДОЛОРС

Председател на Комисията по петиции, Европейски парламент 

Уважаеми Зам. Министър-председател,

Уважаеми Комисар на Дирекция “Сближаване и реформи”, Европейска комисия,

Уважаеми Президент на ЕИБ,

Ние, гражданите на Република България, настояваме за незабавно спиране на инсталация за горене на отпадъци и инвестиране на средствата в пълна промяна на системата за управление на отпадъците. Настоящата кризисна ситуация показва още по-ясно нуждата от промяна в управлението на обществени средства и в нуждата да се инвестира в хората за създаване на устойчиви и иновативни решения, в това число, управлението на отпадъци. 

На 20 март 2020 година, по време на въведеното извънредно положение в Република България, поради пандемията от COVID-19, Европейската комисия одобри 77 млн. евро за дългогодишно оспорвания от гражданите проект за изграждане на завод за изгаряне на отпадъци в София. Сумата е близо 30% от текущата Оперативна програма “Околна среда” за периода 2014-2020. 

По-рано, на 21 декември 2018 година, Европейската инвестиционна банка одобри заем за 67 млн. Евро. Останалите над 13 млн. (или повече) евро, ще бъдат осигурени от българските данъкоплатци. 

Това се случи, въпреки че малко по-рано самите Европейска комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейският парламент се обявиха срещу изгарянето на отпадъци в контекста на стремежа на ЕС към кръгова икономика, и въпреки че след 2020 г. няма да се отпускат евросредства за изгаряне. [1]

Още по-лошото е, че смислеността на проекта се оценява от ЕК според старата цел на ЕС за рециклиране от 50%, която трябваше да бъде постигната тази година, и въпреки че България е сред страните, които ще пропуснат целта. [2] Крайната цена на проекта, включително оперативните разходи през целия живот на съоръжението, също остава загадка за гражданите. 

Ние се обявяваме против проекта, защото той:

  1. Ще бъде голяма пречка към подобряване на разделното събиране и постигане на новите цели на ЕС до 2030 г. при управлението на отпадъци —  София ще стане зависима от необходимостта новата инсталация да изгаря 180 000 тона/годишно отпадъци през следващите 29 години. Това количество е три пъти повече от нерециклируемите материали, които се генерират и преработват до РДФ в момента в София. (около 60 хиляди тона / година)
  2. Ще изостри още повече вече съществуващия проблем със замърсяването на града и проблемът с мръсния въздух.
  3. Ще се управлява от “Топлофикация София” — дружество в тежко финансово състояние, а гражданите на София ще са задължени да изкупуват топлина и електричество от “Топлофикация” на цени над пазарните, субсидирайки нерентабилното дружество.
  4. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците;
  5. Единствената “полза”, че ще произвежда енергия, е много съмнителна, заради множеството проблеми на топлопреносната мрежа. 

Европейската комисия е на път да възприеме нов набор от финансови мерки за справяне с пандемията, причинена от COVID-19, подкрепени от ЕИБ. В рамките на този отговор, съществуват и нови облекчени мерки за използване на неизхарчени европейски фондове. 

Ние, гражданите на Република България, приветстваме тези решения и призоваваме пренасочването на финансовите средства от икономически неизгодния проект за ко-генерация с изгаряне на отпадъци в град София, към по-ефективно управление и намаляването на отпадъците в града, както и за решения за увеличаване на енергийната независимост на сградите в София.

Настояваме за незабавно вземане на конкретни мерки за преосмисляне на системата за разделно събиране на отпадъци, които включват:

  1. Въвеждане на система за ефективно разделно събиране на хранителни отпадъци от домакинствата.
  2. Смяна на модела на сметосъбиране от анонимни контейнери по улиците към контейнери, назначени конкретно за всяка жилищна или обществена сграда. Комплектът трябва да включва пълен набор от кофи за различните отпадъци, които трябва да се изхвърлят разделно: хартия и картон, пластмаси и метали, стъкло, хранителни отпадъци, и остатъчните смесени отпадъци.
  3. Да бъдат осигурени площадки за предаване на опасни и др. разделени отпадъци във всеки квартал
  4. Да се предоставя достъпна, актуална, изчерпаема и разбираема информация относно управлението на отпадъци в града
  5. Да се въведе справедлива такса смет и да има прозрачност в нейното прилагане. Това означава  обвързване на размера на дължимата такса „битови отпадъци“ с количеството изхвърлени неразделени битови отпадъци. Рециклируемите, хранителните и другите специфични видове отпадъци не се таксуват, ако правилно са изхвърлени разделно.

В контекста на настоящите предизвикателства, включително икономически, настояваме средствата да се използват за създаването на устойчиво управление на отпадъци, местни решения и създаване на устойчиви работни места. 

====

Петицията ще бъде активна до 13 май, след което ще бъде изпратена до адресатите. 

 

Инициатор на петицията:

Екологично сдружение “За Земята” – Приятели на Земята България

[1] EUROPEAN COMMISSION. Brussels, 26.1.2017. COM(2017) 34 final. COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS: The role of waste-to-energy in the circular economy

https://ec.europa.eu/environment/waste/waste-to-energy.pdf  

European Inestment Bank, 2019. The EIB Circular Economy Guide: Supporting the circular transition

https://www.eib.org/attachments/thematic/circular_economy_guide_en.pdf  

[2] European Commission, Brussels, 24.9.2018 SWD(2018) 413 final. The early warning report for Bulgaria Accompanying the document REPORT FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS on the implementation of EU waste legislation, including the early warning report for Member States at risk of missing the preparation for re-use/recycling target on municipal waste. 

https://ec.europa.eu/environment/waste/pdf/early_warning_report_BG.pdf

 

, , , ,

Уебинар: Завод за изгаряне на отпадъци в София? Не, мерси!

Заповядайте на уебинар, посветен на завода за изгаряне на отпадъци в София. Той ще се състои тази сряда, 15 април, от 17:00 на страницата на За Земята.

Искаме да отговорим на въпроса защо това е една скъпа и ненужна инвестиция, която ще задълбочи проблема с мръсния въздух в града. Вижте повече в тази визуализация.

Дълги години граждани и природозащитни организации се противопоставят на намерението на Столична община да изгаря отпадъци на площадката на ТЕЦ “София” до Централна гара. Организираме този уебинар, провокирани от решението на Европейската комисия да финансира инсталацията.
От самото начало решенията за проекта се прокарват непрозрачно и почти тайно за гражданите. Въпреки спечелените дела срещу Столична община, голяма част от документацията остава недостъпна за обществото, особено финансовите аспекти.
Проектът е тиктакаща екологична и икономическа бомба, защото:
1. Е част от една цялостно сбъркана и скъпа система за управление на отпадъците в София;
2. Ще изостри още повече вече съществуващия проблем със замърсяването на града;
3. Ще се управлява от Топлофикация София — дружество в тежко финансово състояние и с непрекъснато сменящо се ръководство;
4. Ще е голяма пречка към подобряване на разделното събиране и постигане на новите цели на ЕС до 2030 г. при управлението на отпадъци — София ще стане зависима от договора към проекта да изгаря 180 000 тона отпадъци за следващите 29 години;
5. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците;
6. С инвестицията в инсинератор Столична община вкарва града в огромен дълг. Обявената цена е 157 милиона евро, от които едва 77 млн. евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, 67 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 млн. най-вероятно ще са собствен принос. Обществото няма информация дали това са финалните числа;
7. Единствената “полза”, че ще произвежда енергия, е много съмнителна, заради множеството проблеми на топлопреносната мрежа.

Решението е едно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците.
Заповядайте, за да научите повече за възможностите, решенията и нашите следващи действия като граждани.

Очакваме ви!
Участници:
Данита Заричинова и Евгения Ташева от екип “Нулеви отпадъци” на За Земята ще говорят за замърсяването, което причинява изгарянето на отпадъци, и как други държави се отказаха от подобни проекти в полза на по-съвременни решения.
Димитър Събев е икономист, независим експерт, той ще ни запознае с икономическите параметри на проекта.

, , , ,

Как законът да гарантира, че ще бъде направен анализ на въздействието върху здравето от изгарянето на отпадъци?

Освен мнения по няколко на брой намерения на въглищни централи да изгарят отпадъци и биомаса, в последния месец участвахме и в общественото обсъждане на законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда. Той твърди, че ще наложи задължително изискване върху инсталации за изгаряне на неопасни отпадъци, както и за експериментално горене на опасни и неопасни отпадъци, задължително да се прави анализ на въздействието им върху здравето на хората и околната среда.

Предложението беше прието на първо четене, но предстои второ и с нашата позиция  изразяваме важни коментари, които трябва да бъдат отразени, ако искаме мерките да имат ефект. Предвид настоящата кризисна ситуация, не знаем как ще се развие процедурата, но това не отменя валидността на нашето становище. Предложението в настоящата му форма, което идва от представители в Парламента, е стъпка в правилната посока, но няма да окаже търсения значителен ефект спрямо проблемите при изгарянето на отпадъци в големи инсталации. 

Буди тревога, че предложената редакция на закона няма да има ефект спрямо вече одобрени проекти за изгаряне на отпадъци и такива, чиито процедури са почти завършени без да е оценено въздействието върху общественото здраве и околната среда. До момента три големи горивни инсталации са заявили и/или получили разрешение за изгаряне на отпадъци – ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД, „Брикел“ ЕАД и „Топлофикация – Сливен“ ЕАД. Поради тази причина и едно от предложенията ни е законопроектът да обхване и тези проекти.

През изминалата 2019 година обществеността на много места в страната – Бобов дол, Големо село, Перник, Сливен, Гълъбово, Русе – беше разтревожена от опасенията, че инсталации, намиращи се в самите населени места или в непосредствена близост до тях, изгарят отпадъци. Стана ясно, че на някои места дейността е извършвана с разрешение, но на други изгарянето на отпадъци е било без разрешение. В последната категория изглежда попадат случаите на т.нар. „експериментално изгаряне“, което е било разрешавано без каквото и да било участие и допитване до обществеността.

Налице е огромен дефицит на доверие сред гражданите във връзка с досега извършеното изгаряне на отпадъци и въздействието му върху околната среда и здравето. Проблемът е толкова тежък, че бе квалифициран дори като свързан с националната сигурност.

Им един-единствен начин за запълване на този дефицит на доверие и той засяга следващото ни предложение. А именно, да се изготви доклад на министъра на околната среда и водите с участието на външни експерти и да се подложи на широко обществено обсъждане. Само с открити и своевременни действия можем да върнем разрушаваното в продължение на години доверие. Трябва да имаме предвид, че обществената чувствителност по въпроса се увеличи неимоверно и в бъдеще няма да е лесно да бъдат неглижирани и прикривани дейностите по изгаряне на отпадъците. Крайно време е да се действа решително. 

, , ,

Министърът на околната среда използва извънредното положение, за да прокара опасно и спорно изгаряне на пестициди

Днес, 24.03.2020 г., Коалиция “За Да Остане Природа в България”, част от която е и “За Земята” изпрати  отворено писмо до Министъра на околната среда и водите срещу намерението за изгаряне на пестициди на територията на страната. Това е предвидено да стане без обществена поръчка в Закона за мерките по време на извънредното положениe. Според организациите, министерството се опитва да прокара изключително опасната практика, в момент, в който вниманието на обществото е насочено изцяло в друга посока. Още повече не е ясно какво налага тази процедура да става точно сега, а изглежда, че се използва случаят, за да се прикрият спорни разрешения, издадени от РИОСВ Варна и да се
облагодетелстват конкретни фирми.Копие от писмото си организациите изпратиха и до Народното събрание, Главния прокурор, Швейцарското посолство и Дирекция околна среда на ЕК.

Данита Заричинова от „За Земята“ коментира: “Пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение, са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на Стокхолмската конвенция и съответното законодателство. ”

В писмото си организациите заявяват, че България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция. Те обръщат внимание, че публичният регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). И двете разрешения за тази дейност са издадени от РИОСВ Варна като описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Данита Заричинова от „За Земята“ коментира:  “Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното —такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до двете инсталации, които единствено имат разрешително.”.

Организациите настояват да получат ясни и недвусмислени отговори на редица въпроси, сред които: защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане; каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение; каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка; защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?

, , ,

Относно: Закон за мерките по време на извънредното положениe и изгарянето на пестициди на територията на страната.

До: 

Министър на околната среда и водите

Копие до:

Председател на Народното събрание

Председател на парламентарна комисия по околна среда

Главен прокурор на Република България

Посолство на Швейцария

Directorate-General for Environment – European Commission

Уважаеми г-н Димитров,

От името на Коалиция „За да остане природа в България“ изразяваме несъгласие да се извършват дейности по обезвреждане на пестициди на територията на страната.

В Национален план за действие по управление на Устойчивите органични замърсители (УОЗ) в Република България 2012-2020 г. е записано, че са предвидени “последващи дейности по окончателното обезвреждане на тези УОЗ – пестициди извън страната и е осигурено външно финансиране чрез Швейцарската програма за износ и обезвреждане на залежали пестициди извън територията на България”. България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция.

По информация от проекта “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, който се извършва по Българо-швейцарската програма за сътрудничество и трябва да е приключил в края на 2019 г., е видно, че пестицидите ще бъдат изнесени извън пределите на страната за изгарянето им в специализирани инсинератори. За проекта се знае от вече далечната 2010 г., но има много забавяния във времето, като дори и крайният срок 7-ми декември 2019 г. е удължен.

От официалната страница на фонда разбираме, че в проекта става въпрос за 4 388 тона негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита в 216 склада за съхранение на територията на цялата страна. Тези силно токсични вещества са натрупани преди 1990 г. в някогашните ТКЗС-та (трудово-кооперативни земеделски стопанства) и АПК-та (аграрно-промишлени комплекси) и голяма част от тях са с неизвестно съдържание и без етикети.

От интернет страницата на Министерството на околната среда също се потвърждава в текст от 25 януари 2019 г., че “Пестицидите ще бъдат обезвредени в инсинератори в Швейцария и Франция при най-високи екологични стандарти. Изпълнителите са водещи компании в бранша с голям опит и изпълнени множество подобни проекти в международен мащаб, което е гаранция за качественото и безопасно премахване и последващо обезвреждане..”.

България е приела да изпълнява Стокхолмската конвенция, защото пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на конвенцията и съответното законодателство.

Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното – такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до инсталациите, в които ще се изгарят пестициди.

От публичния регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). 

И двете разрешения са издадени от РИОСВ Варна, но описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Това са камерни пещи с периодично действие. Този вид пещи не са подходящи за изгаряне на опасни отпадъци, в т.ч. пестициди, поради редица технически съображения. Съществува риск от непълно изгаряне, не е посочено наличието на спомагателна горелка, както се изисква от Наредбата. 

Няма и достатъчно добър контрол на задължителната минимална температура – температурата в т.нар. първична камера е посочена „в зависимост от калоричността на отпадъка“, което не се допуска съобразно действащото законодателство. Необходимата температура трябва да е не по-ниска от изискуемата в Наредбата и не може да е в зависимост от отпадъка. Не е фиксирано изискването на Наредбата за зависимост на температурата от съдържанието на хлор в отпадъка, какъвто има в пестицидите. При неспазване на тези температури се предполага образуване на диоксини и фурани – доказано канцерогенни замърсители, трайно увреждащи организма.

Няма и яснота за образуващите се от процеса пепел, шлака и отпадъци от пречистването на димните газове, което е проблем при изгарянето на всякакви видове отпадъци, а в случая всички изброени се класифицират като опасни съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Няма информация за очакваните количества, къде ще се транспортират и как ще бъдат третирани, нито кои фирми ще отговарят за тази част от дейността.

Допълваме и, че разрешителното е на фирмата “Екосейф” ООД за имот 20482.124.701 в промишлената зона на Девня. Фирма “Екосейф” ООД е част от консорциум, който има договор за събиране, сортиране, изнасяне и горене на пестициди в чужбина в рамките на вече споменатия проект “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, финансиран от  Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Фирмата “Ви Пи екосолюшънс” ЕООД също има разрешително за горене на пестициди за същия имот, независимо, че никога не е била негов собственик, и към датата на издаване на разрешителното ѝ той е бил собственост на “ЕкоСейф” ООД.

Обявеното извънредно положение в страната във връзка с борбата срещу разпространението на вируса, причиняващ COVID-19, не налага по никакъв начин обезвреждането в спешен порядък на тези пестициди в посочените местни инсинератори.

Още по-неподходящо е – според предложението в закона, това да се случва без прилагане на закона за обществени поръчки.

Бихме искали да попитаме:

  1. Защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане?
  2. Каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение?
  3. Каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка?
  4. Защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?
  5. Как РИОСВ Варна е издала разрешително по ЗУО на търговско дружество да гори опасни отпадъци в чужд имот?
  6. С какъв експертен потенциал разполага РИОСВ Варна за да преценява екологичните последици от горенето на пестициди? Кои служители на РИОСВ Варна са обучавани, изследвали, проектирали или поне виждали инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и пестициди? 
  7. Как е разрешено изгарянето на опасни отпадъци, без да са определени точките и параметрите за контрол на отпадни газове?
  8. По какъв начин и с какъв капацитет РИОСВ Варна ще контролира отпадните газове от тази преносима установка?
  9. Защо не е обявен за приключен договорът на ПУДООС с Фирма “Екосейф” ООД за изнасяне на 911 тона пестициди от обхвата на РИОСВ Враца, Плевен и Монтана към заводите в чужбина, след като е изтекъл през декември 2019?
  10. Каква част от този договор не е изпълнена и колко тона и какви пестициди са останали в България?
  11. Какви са санкциите към Фирма “Екосейф” ООД за неизпълнение на договора?
  12. Какви са доказателствата, че Фирма “Екосейф” ООД са изнесли 628 тона стари пестициди от другите си два договора с ПУДООС за складове в обхвата на РИОСВ Благоевград, Пазарджик, Перник, София, Бургас и Стара Загора в чужбина, а не чакат по складове, за да бъдат изгорени по време на извънредното положение?
  13. Предупредена ли е Българо-Швейцарската програма за сътрудничество, че може да настъпи промяна на условията на сключения договор за проекта „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“?
  14. Колко ще струва изгарянето на тези пестициди в инсталациите в България?
  15. Защо пестицидите ще се изгарят в инсталации, които не само не отговарят на най-добрите налични техники, но и на изискванията на националното законодателство?
  16. Защо фирма, която е трябвало да изнесе пестицидите по договор сега ще получи нов, но вече за изгаряне в собствена и неотговаряща на изискванията инсталация, вместо да бъде санкционирана за неизпълнение на предходния догов

Очакваме публичен отговор на тези въпроси.

С уважение,
Данита Заричинова,

Член на УС на екологично сдружение „За Земята“

част от коалицията „За да остане природа в България”

Mожете да намерите писмото и в pdf.

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org

,

Имайте предвид, че еднократната пластмаса не е стерилна!

Решихме, че е важно да напишем този текст, тъй като ескалиралата международна здравна криза накара много хора да забравят, че пластмасата продължава да бъде проблем. Нещо повече — във времена като сегашните тя ни дава измамна сигурност, а в същото време излага здравето ни на риск. Да, включително от инфекция. Преди пандемията от последния коронавирус, а и след нея. Въпреки че не се препоръчват за здрави хора, а ефективността им е съмнителна, маските за еднократна употреба вече започват да наводняват плажовете в Хонг Конг. Според информация, цитирана от Ройтерс, в града около 7.4 милиона човека ги използват всеки ден. Сами можете да сметнете резултата за природата и нас.
Прочетете внимателно и се замислете дали не рискувате здравето си в по-голяма степен, когато необосновано се доверявате на пластмасата?

Нито една еднократна пластмасова опаковка не е стерилна,

освен ако това не е изрично обозначено на нея.
За различните еднократни пластмасови опаковки има определени «приемливи» нива на бактериално замърсяване, което се смята за неизбежно. Например, една пластмасова бутилка минава през цялата бутилираща фабрика, поставя се на палет и се превозва до магазина, като през цялото това време бива докосвана и събира прах. Нямаме представа кой е докосвал еднократните опаковки, но когато използваме собствени многократни съдове за храна или напитки, хигиената е напълно под наш контрол.
Тези притеснителни факти не са причина да се паникьосаме още повече и да се отдадем на отчаяние. В настоящата ситуация, вместо да правят крачка назад и да се връщат към използването само на еднократни съдове, търговските обекти, предлагащи храни и напитки за бърза консумация, трябва да проявят отговорност и да предлагат на клиентите си

чисти, дезинфекцирани съдове за многократна употреба –

както за консумация на място, така и за изнасяне от обекта. Последното — срещу депозит, разбира се. Виждаме, че дори по време на огромни и, хм, да ги наречем всенародни събития, на които не се събират само борци срещу еднократната пластмаса, като коледните и бирените фестивали тип Октоберфест в Германия, депозитната система работи. Срещу едно евро получаваш питието си в стъклена чаша, която връщаш. Срещу депозита можеш да я запазиш и за себе си, като спомен.
В заведенията, където се събират много деца, като детските градини или лагери,

много по-безопасно от чашата за еднократна употреба

е да се въведе личната чаша (каквото е изискването по закон). Тя, разбира се, трябва редовно се дезинфекцира. Еднократните чаши не се дезинфекцират, а децата не ги различават и лесно могат да объркат използваните с неизползваните или своята с чужда.

Независимо колко дълго ще продължи пандемията, разрушаването на екосистемите, климатичните промени и замърсяването с пластмаса ще продължат и след края й.

Затова нашият извод е: Еднократните опаковки далеч не са стерилни. Заведенията за хранене и напитки трябва да предлагат чисти, дезинфекцирани съдове за многократна употреба. Правете и вие това вкъщи — мийте и дезинфекцирайте повърхностите, върху които поставяте покупки, мийте ръцете за по 20 секунди при влизане и излизане от помещенията и си стойте у дома, ако работата ви позволява.

Amager Bakke incinerator

Датско фиаско: заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген

Автор: Йохан Мадсен

Превод: За Земята

Оригинална статия: A Danish fiasco: the Copenhagen incineration plant

Снимка: Zero Waste Europe

 

„Амагер Баке“ е нов, модерен завод за изгаряне на отпадъци в Копенхаген. Но също така като „по учебник“ олицетворява съмнителен процес на вземане на решения, лошо управление на проекти и икономически и екологични провали.   

Обещанията на новия завод

Историята на новия завод за изгаряне на отпадъци, построен в североизточен Амагер, започва през 2009 (1).  Петте общини, които стопанисват стария 40-годишен завод Амагер – Драгор, Фредериксберг, Хвидовре, Копенхаген и Таарнби (2) – предприемат построяването на нов завод с капацитет 560 000 тона на година, на стойност 534 милиона евро (3).

Заводът е построен с обещанието за подобряване на енергийната ефективност и екосъобразност.  В сравнение със старата 40-годишна инсталация, която той замества, се очаква новият инсинератор да произвежда 20% повече топлина и електричество на тон изгорени отпадъци, да отделя по-малко вредни газове и да се намали замърсяването на въздуха с над 50% на тон отпадъци. Инсинераторът също така е проектиран с възможност да изгаря биомаса в случай на липса на отпадъци, което му позволява да произвежда въглеродно-неутрална енергия и топлина по икономически обоснован начин (4).

Общият капацитет на новия завод е 560 000 тона отпадъци на година, които се обработват в две пещи, всяка с капацитет 30-35 тона на час. За сравнение старата инсталация е разполагала с 4 пещи, всяка с капацитет 15 тона на час и разрешен капацитет за горене от 440 000 тона на година.  

Като част от усилията това да се превърне в знаков проект за устойчивото развитие, името на „Амагер Беке“ е сменено на „Ресурсен център Амагер“ и е поет ангажимент за допълнителни инвестиции от 8 милиона евро за изследване на алтернативни технологии. Към днешна дата, до инсинератора е построена нова инсталация за сортиране, която разполага с място за складиране на битови отпадъци и рециклиране.  

Но наистина ли този проект представлява знакова инициатива зa околната среда? Едно по едно обещанията, направени от поддръжниците на проекта, биват нарушени, превръщайки го в символ на неосъществените екологични стремежи на Дания, чиито цели в областта на климата и енергията могат да останат недостижими за десетилетия напред.

Съмнително минало

Още от началото си, заводът „Амагер“ представлява противоречиво начинание, особено със спорния си финансов модел.   

През м. януари 2012, Община Копенхаген отказва гаранция за заем в размер на 534 милиона евро за проекта „Амагер Беке“. Вместо строеж на огромен инсинератор, общината предпочита инсталация с по-малък капацитет и по-голям фокус върху рециклирането и повторното използване на ресурси. Градската управа е особено обезпокоена, че строежът на голям завод би оставил в  обществото грешното впечатление, че горенето на иначе рециклируеми отпадъци е допустимо (наред с другите усложнения, които вървят ръка за ръка със строежа на инсинератор с прекомерно голям размер) (5).  

Въпреки одобрението на три от пет общини (6), Копенхаген иска нова оферта за по-малка пещ. Това искане  отхвърлено от Борда на Амагер Беке на основание, че не е икономически изгодно. Този аргумент е под въпрос, предвид това, че проектът е пред прекратяване заради недостиг на финансиране. 

През лятото на 2012 след поредица от тайни съвещания Община Копенхаген взема решение да одобри начинанието със съвсем малки промени по плана. Това се случва въпреки факта, че новото съоръжение би обрекло отпадъците в общината на изгаряне за следващите 30-40 години и би подкопало нейния план за климата (7). Възниква проблем и с цената на завода, която се очаква да бъде далеч по-голяма от други сходни проекти в Дания (8). В допълнение, се взема решение заводът да не приема вносниотпадъци.

Решение отгоре надолу

 Защо общинският съвет на Копенхаген променя позицията си? Датският вестник Finans (9) предполага, че отговорността е на Финансовия министър, Бярне Коридон, чиито социал-демократи управляват в Дания през 2012 г.. Въпреки, че е необичайно министри да се намесват в местни проекти, избирателният район на Коридон е град Есберг, където се помещава Babcock & Wilcox Vølund – компанията, която доставя пещта за инсинератора. Това играе голяма роля в промяната на позицията на Копенхаген (община, исторически управлявана от социал-демократите). Намесата на министъра довежда до одобрение на проекта и Babcock & Wilcox Vølund успяват да избегнат потенциална загуба от 0,5 милиарда евро, въпреки че бизнес планът на проекта не е устойчив (10).

Настоящи проблеми

Новият завод бива съответно построен и започва работа през 2017 г. (11). Въпреки че бива описван като постижение в съвременната технология за изгаряне, в процеса по вземане на решението са пренебрегнати ключови теми, които от тогава са се превърнали в проблеми за завода.

На първо място, заводът е прекалено голям. За да функционира с пълен капацитет, се изисква внос на отпадъци, който отначало бе забранен. Въпреки това, през 2016 г., петте общини – собственици на„Амагер Баке“, променят първоначалното споразумение и разрешават вноса на отпадъци, за да направят проекта икономически изгоден (12). Първоначално предвидените количества отпадъци са прекалено ниски, а тенденцията за намаляване на отпадъците би довела до банкрут на завода само за няколко години. Общините са принудени да намалят първоначално предвидените 480 000 тона на 350 000 на година, въпреки максималния капацитет на завода – 560 000. Сега не само че инсинераторът приема вносни отпадъци, но също така гори биомаса, за да посрещне огромните си нужди, отново в противоречие с първоначалното споразумение (13).

Само през 2018 г. са изгорени приблизително 30 000 тона отпадъци, главно от Британските острови (15). Поддръжниците на инсинератора продължават да оправдават екологичните преимущества на вноса на отпадъци, но вече става ясно, че техните аргументи не се потвърждават, тъй като внасяните отпадъци са предимно сухи хартия и картон и между 15% и 40% пластмаса – все рециклируеми материали.  Датската „Еа Енергийни Анализи“ също обръща внимание на липсата на ползи за околната среда, като в доклада си показва, че въглеродният отпечатък се увеличава там, където не се полагат усилия за намаляване на пластмасовите отпадъци (16). Това е така, защото наличието на суров нефт в пластмасата означава, че при горенето й реално изгаряме изкопаем водород, който има високa емисионна норма на въглероден диоксид (CO2).  

След десет години разработване на проекта, няколко спасителни акции и намеса от страна на финансовия министър, инсинераторът продължава да изпитва финансови и технически затруднения,. През 2016 г. например доставчикът на пещи Babcock & Wilcox Vølund открива грешка в плановете на пещите. Последвалото забавяне коства няколко милиона загуба, както за компанията, така и за „Ресурсен център Амагер“ (17).  

През 2017 г. заводът спира работа за 14 дни, вследствие на проектантска грешка в компенсатора, поради която не може да се справя с температурните промени.

В допълнение към тези технически проблеми, заводът не може да работи с пълен капацитет през летните месеци, тъй като свръхпроизводството (18) би попречило на други електроцентрали да доставят своята енергия (и би довело до затварянето им). Именно затова през лятото в „Амагер Баке“ работи само една пещ.   

За да компенсира тези финансови и технически проблеми, новият план за финансиране на „Ресурсен център Амагер“ предвижда събирането на отпадъци като източник на приходи. Това означава  „Ресурсен център Амагер“ да изземе управлението на сметосъбирането от четири частни компании. „Ресурсен център Амагер“ следва да бъде нает от Община Копенхаген за изпълнител като фирма за сметосъбиране. Но това си има цена услугите на „Ресурсен център Амагер“ ще струват с 13 милиона повече от частните доставчици (19).  

Заводът не е съвременен. Доцент Brian Vad Mathiesen от Университет Aalborg обяснява, че има значително по-добри методи за произвеждане на топлина и енергия, които превъзхождат горенето на нашите суровини. Той изтъква използването на топлинни помпи, геотермална и слънчева топлина като далеч по-напредничави методи. Инвестициите в технологиите в днешни дни трябва да са взаимосвързани, така че основният източник на енергия да е силата на вятъра, а производствата, базирани на неустойчиви източници на енергия трябва да се прехвърлят към новите методи.  (20).

В заключение, проектът за инсинератор за отпадъци, „Ресурсен център Амагер“ се оказва финансово и техническо фиаско, увенчано с лоши решения, пренебрегващи съветите на експерти и проектно управление, което противоречи на плановете за управление на отпадъците и климата на самите общини. Като резултат от това, сега Копенхаген има инсинератор с двойно по-голям размер от необходимото, който ще изисква все по-големи количества вносни отпадъци, за да може да продължава да работи. Като се има предвид че заводът е финансиран чрез 30-годишен заем,  това разхищение ще е за сметка на датските данъкоплатци.

 

Източници.:

  1. Wittrup, S. Ingenøren, 16 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/amager-bakke-faar-alligevel-lov-at-importere-affald-185915 
  2. Amager Resource Centre (2019). Available at: a-r-c.dk/om-arc/organisation
  3. Wittrup, S. Ingenøren, 16 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/amager-bakke-faar-alligevel-lov-at-importere-affald-185915
  4. Miljøstyrelsen (2012). Amagerforbrænding – Nyt affaldsbehandlingscenter. Miljøstyrelsen.
  5. Cradlepeople, 14 September 2012. Available at: cradlepeople.dk/ressourcer-op-i-rog/
  6. Wittrup, S. (2012). Ingenøren. Available at: ing.dk/artikel/amagerforbraending-truer-borgerrepraesentationen-med-oploesning-126063
  7. Bredsdorff, M. and Wittrup, S. ‘Hemmelige forhandlinger: Amager får sit kæmpe-anlæg til at brænde affald’. Ingenøren, 3 September 2012. Available at: ing.dk/artikel/hemmelige-forhandlinger-amager-faar-sit-kaempe-anlaeg-til-braende-affald-131783                                                                                           In the first year of its operation, the plant emitted approximately 131,000 tons of CO2, equivalent to annual emissions of over 28,000 passenger cars (European Pollutant Release and Transfer Register (E-PRTR). Available at: prtr.eea.europa.eu/#/facilitylevels). 
  8. Bredsdorff, M. and Wittrup, S. ‘Hemmelige forhandlinger: Amager får sit kæmpe-anlæg til at brænde affald’. Ingenøren, 3 September 2012. Available at: ing.dk/artikel/hemmelige-forhandlinger-amager-faar-sit-kaempe-anlaeg-til-braende-affald-131783 
  9.  Martini, J. and Sandøe, N. ‘Finans Corydon kritiseres for lyssky rolle i skandalesagen om Amager Bakke’. Finans, 22 August, 2016. Available at: finans.dk/finans/erhverv/ECE8939419/corydon-kritiseres-for-lyssky-rolle-i-skandalesagen-om-amager-bakke/?ctxref=ext
  10. Martini, J. and Sandøe, N. Corydon kritiseres for lyssky rolle i skandalesagen om Amager Bakke. Finans, 22 August 2016. Available at: finans.dk/finans/erhverv/ECE8939419/corydon-kritiseres-for-lyssky-rolle-i-skandalesagen-om-amager-bakke/?ctxref=ext
  11. ARC. Available at: a-r-c.dk/om-arc/presse/amager-bakke
  12. Wittrup, S. Ingenøren, 10 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/amager-bakke-faar-alligevel-lov-at-importere-affald-185915
  13. Wittrup, S. Ingenøren, 26 August 2015. Available at: ng.dk/artikel/affaldsmangel-truer-amager-bakkes-oekonomi-178234  
  14. Søgaard, J. 10 September 2019. Available at: ctwatch.dk/article11606115.ece
  15. Wittrup, S. Ingenøren, 12 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/miljoeorganisation-affaldsimport-amager-bakke-kan-aldrig-blive-gevinst-klimaet-186002?fbclid=IwAR0zIbgKMfhfMs-KQbhPDPdfYR7sCUUoN8WsgyrnLZUtBmHwZ2UIyfVv4JA
  16. Ea Energianalyse (2016). El, Varme og affaldsforbrænding – Analyse af økonomi ved import af affald i et langsigtet perspektiv. Available at: ea-energianalyse.dk/reports/1603_el_fjernvarme_affaldsforbraending_import.pdf
  17. Martini, J. and Sandøe, N. ‘Topchef får sparket efter kæmpetab på prestigeprojektet Amager Bakke’. Finans, 1 January 2017. Available at: finans.dk/finans/erhverv/ECE9330270/topchef-faar-sparket-efter-kaempetab-paa-prestigeprojektet-amager-bakke/?ctxref=ext
  18. Søgaard, J. 10 September 2019. Available at: ctwatch.dk/article11606115.ece
  19. Martini, J. and Sandøe, N. Finans, 22 May 2018. Available at: From finans.dk/erhverv/ECE10621182/redningsplanen-er-kuldsejlet-100-skraldebiler-skal-redde-kriseramte-amager-bakke/?ctxref=ext
  20. Bredsdorff, M. and Wittrup, S. ‘Hemmelige forhandlinger: Amager får sit kæmpe-anlæg til at brænde affald’. Ingenøren, 3 September 2012. Available at: ing.dk/artikel/hemmelige-forhandlinger-amager-faar-sit-kaempe-anlaeg-til-braende-affald-131783
, , , ,

Адвокати и природозащитници сигнализират Европейската комисия за изгарянето на отпадъци в България

Юристи и природозащитници се противопоставят на изгарянето на отпадъци в няколко въглищни централи като подадоха жалба до Европейската комисия. Те призовават институцията да се намеси и да защити правата на гражданите. Организациите “Грийнпийс” – България, “За Земята” и международната екологична правозащитна организация Client Earth са на мнение, че българската администрация е разрешила на трите ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол” да изгарят отпадъци за експериментални цели без да спазват процедурите на българското и европейско законодателство. С тайни писма, на “Бобов дол” и “Брикел” е позволено да изгарят по 500 хил. тона отпадъци за половин година, което е 10 хиляди пъти повече от разрешеното в Европейската директива за емисиите от индустриални източници.

От години “Грийнпийс” – България и “За Земята” се борят срещу изгарянето на отпадъци и опасните условия на съхранението им в тецове, но едва последните месеци общественото възмущение предизвика шумни проверки в ТЕЦ „Бобов дол“ и отчасти в другите централи. Като изключим пратките незаконни отпадъци обаче, от края на 2018 година три централи — ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол”, горят отпадъци, без да са преминали през формалните процедури за разрешение да включат към въглищата и отпадъци. Това се случва благодарение на писмо от Министерство на околната среда, което не е публично. При това — без промяна в разрешителните на централите и без обществено обсъждане. Тъй като информацията е труднодостъпна, не можем да сме съвсем сигурни, че това е пълната картина с изгарянето на отпадъци, възможно подобно тестово изгаряне на отпадъци да се е случвало и в други централи, но само институциите могат да потвърдят това.

Адвокатите в ClientEarth, които работят съвместно с екипите на “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята”, се надяват с внасянето на жалба в Европейската комисия европейските власти да разследват и да доведат до прекратяването на незаконното изгаряне на отпадъци. То излага работещите в тези централи, живеещите в района и околната среда на огромен здравен риск, който дори не е проучен цялостно. Емисиите от изгарянето на отпадъци могат да включват тежки метали, диоксини и фурани, които могат да присъстват в отпадъчните газове, вода или пепел.

Адвокатът Доминик Дойл от ClientEarth заяви: „Изгарянето на отпадъци във въглищните централи е основна опасност за здравето на всеки, който живее около централите. Властите не би трябвало да дават на операторите на инсталации разрешение да го правят. Като цяло българското правителство трябва да спре да разрешава на операторите на въглищни централи да правят каквото си искат вътре в централите.“

Включването на отпадъци като гориво е изобретателен начин да се намалят разходите на централите и да се заобиколят строгите закони за замърсяване, ако се използват само въглища. С изгарянето на отпадъци тецовете избягват инсталирането на скъпо оборудване за намаляване на замърсяването, но и да плащат за квоти за въглероден диоксид.

Меглена Антонова от екипа на “Грийнпийс” – България допълва: „Жители в засегнатите общини започнаха да надигат глас срещу изгарянето на отпадъци. Появиха се местни движения, които се противопоставят на това. Тези писма, които централите се опитват да представят за разрешителни, са били използвани, за да позволят на въглищните централи да продължат да замърсяват отвъд разумното и законосъобразното. Българските власти трябва да покажат, че са поели ангажимент да спазват правото на гражданите да дишат чист въздух. Това е особено важно в настоящия момент, тъй като България има остра нужда от конкретни планове за постепенно премахване на изкопаемите горива, замяната им с възобновяеми алтернативи, но и съвременни и амбициозни политики по отношение на управление на отпадъците.”

, , , , , ,

Гражданите могат да спрат горенето на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

До 27 февруари гражданите могат да изпращат писма до Изпълнителна агенция по околна среда, в които настояват в ТЕЦ „Брикел“ да не бъдат изгаряни отпадъци. По този начин те могат да се включат активно в борбата за по-чист въздух и здравословна среда за живот. В противен случай централата до град Гълъбово, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, ще гори отпадъци съвсем законно. Писмата изпращайте на следните адреси на ИАОС:

гр. София 1618,
бул. „Цар Борис III“ № 136,
п.к. 251,
Ел. поща: iaos@eea.government.bg

Общи насоки за писане на становище относно новото комплексно разрешително на “Брикел“ ЕАД

ТЕЦ „Брикел“ поиска да добави отпадъци като гориво в пещите си още през 2018 година и регионалната инспекция в Стара Загора дадоха мнение, че тази дейност няма нужда от оценка на влиянието си върху околната среда и хората. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“* заведоха дело срещу решението и го спечелиха на първа инстанция. В момента е в ръцете на Върховния административен съд за потвърждение.

Докато се чака финално решение на втората инстанция, централата се опитва да „подмине“ всички процедури по оценка на въздействието и директно да добави в разрешителното си за работа горенето на отпадъци. „За всички е ясно, че докато министърът се опитва да „успокоява“ народа, че вносният отпадък ще се връща в страната откъдето е дошъл, въглищни централи като тази на „Брикел“ ЕАД предприемат стъпки за узаконяване на горенето на тези отпадъци и връщането им обратно в България, този път — напълно законно.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.
Докато цяла България се възмущава на вноса и изгарянето на отпадъци, леката ръка, с която се издават разрешителни, е шокираща. Така излиза, че на практика проблемът е много трудно да бъде доказан, защото документално централите са изрядни. „Изборът дали ще замърсяваме въздуха с нелегално внесен или с роден отпадък е меко казано абсурден. Единствено активното включване на гражданите и изпращане на писма до Изпълнителната агенция по околна среда към министерството може да промени баланса на силите в борбата на хората за чист въздух.“, казва Данита Заричинова от „За Земята“.

Двете организации* също ще се включат със становища по тази публична консултация, но активното участие на гражданите да изкажат позиция чрез изпращане и на своите писма в дадения срок е от изключително важно значение. Тъй като изгарянето на отпадъци е продиктувано от факта, че въглищата са все по-скъпи, е крайно време да се заговори за бъдещето на общините като Гълъбово, зависими от въгледобива. Те биват оставени да се борят с наследство като безработицата и замърсяването, докато българското правителство настоява, че тецове няма да бъдат затваряни и не представят план за енергиен преход. Но централите на въглища стават малко по малко икономически нерентабилни. Въпреки това собствениците им получават силна държавна подкрепа да продължат да работят и да замърсяват.
Междувременно Европейската комисия обяви създаването на Фонд за справедлив енергиен преход, специално насочен към зависимите към въглищата региони. Той е шанс хората, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика. От българските институции зависи дали това ще се случи на практика.

, , , ,

Гражданите срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“: Делото се сблъсква с практиката въглищните централи сами да подават данните за замърсяването си

Гражданите срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“: Делото се сблъсква с практиката въглищните централи сами да подават данните за замърсяването си. Смяна на експерта и повторен анализ на изхвърляните във въздуха вредни вещества от ТЕЦ „Бобов дол“ поискаха адвокатите на „За Земята“, „Грийнпийс“ — България, Община Бобов дол и близо 100 жители от района на Бобов дол и Дупница, които се включиха в делото като заинтересовани страни. Съдът обаче разпореди само да се зададат допълнителни въпроси към същия експерт. „Опитваме се да се преборим с порочната практика експертите да преписват подадената от топлоелектроцентралите информация. Причината е, че експертите не правят собствено изследване и разчитат на това, което им се предоставя.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България. Съдът в Кюстендил даде миналата година ход на първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища, провокирало подкрепата на толкова голям брой местни хора. То се случва на фона на все по-разгорещената обществена дискусия за изгарянето на отпадъци в остарелите морално и технически тецове. Поскъпването на въглищата като суровина накара някои собственици, с мълчаливото съгласие на държавата, да се преориентират към отпадъци, без да носят каквато и да е отговорност за техния произход и съдържание. Този бизнес модел е особено характерен за топлоцентралите, свързани с Христо Ковачки, каквато е и ТЕЦ „Бобов дол“. Институциите предпочитат да оставят проблема на самотек, вместо да провокират стимулирането на по-интензивното производство на възобновяема енергия от домакинства, за да им помогне да развият енергийната си независимост. Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. За сезон 2019 – 2020 топлоелектроцентралата ще получи 11 994 млн. лева . „Време е институциите да направят избор — чий интерес ще защитават. Този на гражданите или на няколко собственика? Въглищата няма да се върнат и отпадъците не са алтернатива. Решението от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Ролята на съда продължава да е ключова, за да бъде защитен интереса на хората.“

, , , ,

Промените в наредбата за отпадъци: потушаване на скандалните разкрития, но не и решение на проблема

Липсата на контрол и гаранции за състава на внасяните в България отпадъци ще продължат да са проблем и след като бъдат приети планираните промени. Това се казва в становището на Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“– България, изпратено по Проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.
Създаването на ефективна система за контрол върху вноса и превоза на отпадъци е добра, но недостатъчна стъпка за осигуряване на максимална защита на живота и здравето на населението.

“Очевидно е, че отново се предлагат законови промени прибързано, заради скандални разкрития и репортажи в медии. Институциите се задействаха, за да отговорят на обществения натиск, без да се интересуват дали ще има резултат. Вносът и горенето на отпадъци не са проблем от вчера и би трябвало решенията да са по-адекватни.”, коментира Данита Заричинова от “За Земята”. За привидното раздвижване на институциите говори и фактът, че въвеждането на задължителната Национална информационна система “Отпадъци” (НИСО) се отлага от години и се очаква чак през 2021 година.

Нито в проекта на Наредбата не се дава срок, в който министърът на околната среда и водите да утвърди методиката за вземане на проби и анализи за установяване на съдържанието. Смятаме този пропуск за съществен, проблемът с разминаването между съдържанието на отпадъците по документи с това, което в действителност се внася в България може да се окаже от особено голямо значение. Той може да прерасне и в проблем от значение за националната сигурност, ако бъдат внесени опасни отпадъци, етикетирани и декларирани като неопасни. Затова министърът на околната среда и водите трябва спешно да изготви и да публикува въпросната липсваща методика за вземане на проби.

Изгарянето на отпадъци е порочна и опасна практика, вредна за хората и природата. Насочването на вниманието единствено към вноса е голяма грешка, тъй като съдържанието на генерираните в България отпадъци е не по-малко неясно. С изгарянето те не изчезват, а създават опасни пепели, които също трябва да се съхраняват при определени условия. Отделно, отпадъците са ресурс и би трябвало да се работи повече в посока рециклиране и повторно оползотворяване. А тъкмо обратното — засилва се притеснителната практика въглищните централи да ги изгарят, вместо въглища, защото е по-изгодно. Докато съществува тази възможност, отпадъците ще продължат да са апетитна хапка за собствениците на топлоелектроцентрали. Така интересът на тяхното лоби ще продължи да получава подкрепа пред обществения.

, , , , ,

Съдът реши: ТЕЦ „Брикел“ няма да получи разрешение да гори отпадъци, поне засега

Съдът в Стара Загора реши, че компетентните органи неправилно са разрешили на ТЕЦ  „Брикел“ да не прави анализ как изгарянето на разнообразен коктейл от отпадъци ще се отрази върху здравето на хората и природата. Решението на Административния съд  дойде на фона на нарастващо обществено недоволство към увеличаващия се брой на централи на въглища, които започват да въвеждат по-изгодното за тях гориво от биомаса, RDF и/или нефтошисти, без каквито и да е инвестиции в екологичност. Малко известно е, че за да изгарят отпадъци, централите всъщност получават пари и не плащат допълнителни разходи за квоти, каквито се налагат за въглищата. Това обаче не отразява здравната цена, която живеещите наблизо плащат. Решението подлежи на обжалване и предстои да разберем дали регионалната инспекция или централата ще предприемат такава стъпка.

Възмущението на хората достигна своя пик, когато в медиите изтече споразумение между община Гълъбово и ТЕЦ  „Брикел“, предвиждащо изгаряне на 500 000 тона отпадъци. Последваха проверки на място, но те бяха по-скоро формални, тъй като не отразиха мащаба на проблема, свързан с изгарянето на отпадъци по различни схеми – например замаскирайки процеса като “експеримент”. И то на фона на редовните превишения на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово.

“Въглища или отпадъци е избор без бъдеще. Въпреки че решението на съда е в наша полза, крайно време е да имаме план за преход отвъд въглищата, включващ подобряването на енергийната ефективност, въвеждане на модерни решения за съхранение на енергията и производството ѝ от възобновяеми източници, а не да се залъгваме с фалшиви алтернативи като изгаряне. Така само губим ценно време, в което можем да работим по съществуващи практични алтернативи.”, коментира Меглена Антонова от Грийнпийс-България.

Бъдещето на общините, зависими от въглищата като Гълъбово, остава нерешено. Жителите им трябва да се справят сами, поединично, с предизвикателствата на една загиваща икономика от средата на ХХ век. Те са изправени пред задълбочаващо се замърсяване от още по-разнообразни източници заради замяната на въглищата с отпадъци.

Тази порочна практика е възможна заради леките процедури за получаване на разрешителни за по-малки количества, тъй като при изгаряне на до 100 тона отпадъци на денонощие се прави преценка дали да се извърши оценка за въздействието върху околната среда. В случая с ТЕЦ Брикел собствениците бяха разделили биомасата от RDF с довода, че след като са под 100 тона, оценка не е нужна. Съдът обаче реши, че биомасата също е вид отпадък. 

Друга често срещана стратегия е поетапното увеличаване на изгаряните обеми — „Топлофикация – Сливен“, например, първоначално започна с изгаряне на 38,4 тона и след това премина на 70,8 тона на денонощие. По подобен начин действат почти всички централи, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, които една по една започват да изгарят отпадъци. Те твърдят, че това е по-благоприятно за околната среда, защото в отпадъците има по-малко сяра, а мълчат за другите вредни замърсители, като тежки метали,  диоксини и фурани. Нито едно от тези твърдения обаче не е доказано до момента, защото точното съдържание на горивото от отпадъци не е ясно, а централите и институциите отказват да предоставят тази информация. 

, , , , ,

За климатичната криза и послушните деца

Докато светът се готви да посрещне поредния масов протест на Fridays for Future, в България шепата млади хора от движението се противопоставят на преобладаващо скептичното обществено мнение. 

След като се запознах с тях и си поблъсках главата защо е така, смятам да го напиша. 

Полу-шеговито е, но не на 100%.

Предварително моля възрастните, които не отговарят на описанието, да се самоизключат и да не се обиждат. Нека заповядат на протеста в петък, 29 ноември.

В България хората са преобладаващо стари.
Не само като години, но и като мислене.
Казвам стари, а не възрастни, защото първото не включва непременно зрялост.
Но със сигурност включва консервативност и закостенялост. 

Лошото е, че много от младите хора също са стари. 

След като са прекарали детството по курсове по какво ли не, на които притеснените им родители бързат да ги запишат. За да нямат нито минута свободно време, в което да мислят и създават сами, неконтролирани от никого. 

 

Тук често чувам “аз вече не съм на 20” от хора, които са на 25. 

И те се гордеят с това. 

Хора на 30 пък вече се опитват да се харесат на още по-възрастните с откровени подигравки към всичко, което е встрани от предвидимото съществуване тип “правя кариера и пари, за да си купя къща и кола”. 

През 60-те години се случва един от най-големите разриви между поколенията на Запад. Възрастните са ужасно обременени и наранени от войната. Младите пък искат да живеят, както намерят за добре. Оттогава поколение след поколение родители се опитват да се сближат с децата си като те самите останат млади по душа. И са по-толерантни, по-свободни, по-разбиращи и емпатични. 

За съжаление в нашето общество преждевременното остаряване се случва тук и сега. Тийнейджърите и младите хора са масово послушни. И учат това, което им кажат, за да не им спрат джобните. 

Но това послушание няма да ни помогне пред лицето на климатичната криза. 

Тя засяга всички и, тъй като няма прецедент в човешката история, единствено новите подходи и решения ще проработят. 

А те се създават от свежи мозъци.
Активни, събудени и осъзнати. 

Промяната на климата е нашият феодален строй, нашият авторитарен режим, нашата Виетнамска война, нашата ядрена бомба, нашият СПИН — всичко, с което предишните поколения са се борили. 

Но не можем да забраним климатичната криза, а лечението още не е открито.
Времето тече ужасно бързо.
Децата, на които разчитаме да променят света, вече са с умове на старци.
Не знам в тази ситуация защо някой би бил послушен. 

И последно — не случайно Грета е родена в Швеция. Страна, в която децата имат права.
Това означава, че не само физическото наказание е немислимо, но освен това децата в Швеция имат право на мнение и очевидно някой се вслушва в него.

Въпросът, който няма да задам, е, какво щеше да стане, ако Грета беше родена в България?

, , , , ,

ТЕЦ „Бобов дол“ иска да затвори вратите на съда за граждани

Административният съд в Кюстендил даде ход на делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ по жалба на „За Земята — достъп до правосъдие“. Като заинтересовани страни се включват и общо 99 жители от общините Бобов дол и Дупница. Те оспорват комплексното разрешително, даващо право на електроцентралата частично да замени въглищата с гориво от отпадъци. Това е и първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища с участието на толкова голям брой местни хора.

С довода, че ТЕЦ „Бобов дол“ е стратегически обект от национално значение, както и че по време на делото могат да се разкрият производствени и търговски тайни, адвокатите на централата поискаха делото да се води при закрити врати.
„Такова дело неминуемо предполага разглеждане на условията на работа на централата, но поради същественото засягане на околната среда и здравето на хората, законодателят е предвидил засилено участие на обществеността. Затова е недопустимо гражданите и медиите да нямат достъп до съдебната зала“, убедена е адвокатът по делото —  Регина Стоилова от „За Земята – достъп до правосъдие“.
Съдията даде седемдневен срок, в който двете страни да представят позицията си срещу или в защита на откритите заседания.

Интересно е, че ТЕЦ „Бобов дол“ продължава да се крие зад израза „търговска тайна“ относно точното съдържание на изгаряните отпадъци, техния произход и начин на изгаряне. През лятото административният съд в София, който е и последна инстанция,  постанови, че информацията за „експериментално горене“ на отпадъци в централата   е информация за околната среда и следва да се предостави на обществеността съобразно изискванията на закона.

„Откритите съдебни заседания са една от основните процедурни гаранции в съдебния процес на нашето демократично общество. Макар че има изключения, те са ограничени до това да се защити обществената и националната ни сигурност, например. Питаме се обаче има ли нещо по-важно от сигурността на гражданите и информираността ни за качеството на въздуха, който дишаме?“, казва Меглена Антонова от Грийнпийс — България.

По време на заседанието жител на Бобов дол поиска да връчи на съдията подписка срещу разрешителното за горене на отпадъци, подписана от 69 жители на Големо село, живеещи непосредствено до централата, затова и най-потърпевши от замърсяването. 5 души от София също пожелаха да бъдат включени в делото като заинтересовани страни, но съдът не уважи тяхната молба.

Делото срещу топлоцентралата, свързана с Христо Ковачки се случва на фона на новината, че  още две държави обявиха крайна дата за преодоляване на зависимостта от въглищата — за Гърция е 2028, а за Унгария — 2030. България засега поддържа илюзията, че въглищата за крайно необходими за енергетиката ни, но под натиска на високите цени ставаме свидетели на необичайна и не по-малко опасна смяна на горивото. А именно — замяна на въглищата с отпадъци, които често са с неясно съдържание.
Следващото заседание е насрочено за 19 ноември в 14:00 часа.

, , , , ,

Граждани осъдиха общината в съда за документите за инсинератора

 

Върховният административен съд потвърди, че гражданите имат право на пълната информация за строящия се завод за изгаряне на отпадъци в София. Решението е окончателно и Столична община няма друг ход, освен да го изпълни. Малката победа е още едно доказателство, че гражданите трябва да отстояваме законовите си права дори и пред институциите, които не ги зачитат.

Процесът продължи две години и беше спечелен със сериозната подкрепа на “Програма Достъп до Информация”.

“Това е една малка победа по пътя към голямата. А именно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците, коментира Данита Заричинова от “За Земята”, която е и жалбоподател по делото. 

Върховните съдии са категорични, че решението на общината да скрие документите от обществото е абсолютно незаконосъобразно. Редът и условията за предоставяне на достъп до търсената информация за околната среда е регламентиран от Закона за опазване на околната среда, от своя страна той е специален спрямо общия Закон за достъп до обществена информация. Според въпросната законова рамка исканата информация за околната среда обхваща както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Следователно поисканите от общината шест документа — актуализиран идеен проект, предпроектно проучване, анализ разходи-ползи, анализ за съответствието с политиката на ЕС за изменение на климата, анализ на осъществимостта (feasibility analysis), анализ за наличието на държавни помощи при реализацията, са част от информацията за околната среда по подразбиране

Правото на информация е разгледано и в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Спорният проект за инсинератор на площадката на ТЕЦ София изправи на нокти жителите на района в непосредствена близост, но бързо възмущението обхвана и целия град. Решението отпадъците да се изгарят, на фона на проблемите с мръсния въздух заради географските особености на града, но и системно неглижиране от страна на администрацията, накара много хора да се обявят срещу проекта. 

Отделно, предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия – близо 200 000 тона годишно. По тази причина тя ще прекрати всякакви опити за рециклирането и разделното събиране и ще попречи да достигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците.

, ,

Започва кандидатстването за онлайн курс за климатичните промени

Срокът за кандидатстване се удължава до 14 ноември (четвъртък)!

Кандидатстването официално стартира и е отворено до 7-ми ноември! Ако си млад човек под 30 години, виж по-долу как да участваш и да надградиш знанията си относно причините, въздействията и иновативните начини за борба с изменението на климата.

Цели

Предизвикателствата, поставени от изменението на климата, най-сетне са на дневен ред по цял свят. Активизирането на младежта играе ключова роля в процеса на повишаване на осведомеността, ангажиращ все повече млади хора по света, които искат ефективни мерки, за да предпазят своето бъдеще от въздействието на климатичните промени.

Курсът ClimAlt предлага обучение за млади хора, фокусирано върху причините, въздействията и възможните решения на изменението на климата. Обучението има за цел да даде възможност на младежите да надградят своите знания за причините и последиците от изменението на климата, да разпознават заинтересованите страни, които участват в борбата с изменението на климата и да се запознаят с най-новаторския опит по темата. Крайната цел на курса е да засили осъзнаването на възможните социално-екологични промени и да насърчи желанието на младите да участват в промяната.

Описание на курса

Обучението, разработено по проект ClimAlt, се състои от безплатен 32-часов онлайн курс достъпен от 25 ноември 2019 до 25 февруари 2020 и 1 тематичен уебинар, допълващ курса, който ще се проведе през март 2020. Курсът ще бъде наличен на 4 езика: български, английски, италиански и хърватски.

Онлайн курсът се състои от 3 основни раздела (Причини-Въздействия-Алтернативи), състоящи се от 7 модула или общо 14 лекции. Всеки модул съдържа 10 часа  видео лекции, тест, материали за четене, а за всеки от трите раздела има по 1 писмена задача. 

Основните теми, покрити в лекциите, са следните: 

Науката за изменение на климата, Потребление на енергия и емисии, Хранителната система и икономиката, базирана на изкопаеми горива като двигател на изменението на климата, Екологични и социално-икономически въздействия, Политически контекст и международни климатични споразумения, Климатична справедливост,  Кръгова икономика, Нулеви отпадъци, Справедлив енергиен преход, Възможности за смекчаване и адаптиране на селското стопанство в отговор на изменението на климата 

Всички версии на курса (българска, английска, италианска, хърватска) ще завършат със задълбочен 90-минутен уебинар, посветен на най-добрите практики и алтернативи в отговор на климатичните промени. 

След завършването на курса участниците ще получат Сертификат за постижение, в който се посочват конкретните придобити знания. За да получат сертификата, студентите ще трябва да завършат поне 75% от курса.

Вижте ClimAlt програмата на курса

 

Критерии за допустимост

Обучението търси младежи, които:

  • са между 18 и 30 години
  • се интересуват от екологични и климатични теми (доказано с образователен, професионален или еко-активистки опит) 
  • владеят английски на ниво B1 
  • заявяват интерес и ангажираност за завършване на обучението 
  • ангажираността с действия за климата и доброволческа дейност е плюс 

Общо 160 кандидати ще бъдат избрани, по 40 за всяка езикова версия на курса

Избраните кандидати ще бъдат помолени да предоставят акаунт в Google, за да имат достъп до платформата за електронно обучение.

Как да кандидатствате

Кандидатства се чрез попълване на онлайн формуляр, наличен за всяка езикова версия на курса, където кандидатите представят себе си, своя опит и споделят мотивацията си.

Срокът за кандидатстване е 7-ми ноември 2019, ще се свържем с избраните кандидати до 18-и ноември 2019.

 

За повече информация:

www.climaltproject.eu 

Събитието във фейсбук – https://www.facebook.com/events/2569180783102618/

https://www.facebook.com/ClimAltProject/

https://www.facebook.com/ZaZemyata/

https://www.facebook.com/mladi.za.zemiata/

, , , , ,

Съдът решава дали бъдещето на Гълъбово включва изгаряне на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

Дали изгарянето на отпадъци в ТЕЦ  „Брикел“ може да започне без анализ как ще се отрази на хората и природата? Започва обратното броене до окончателното решение на съда, а днес беше последното изслушване на двете страни по делото. Прави впечатление, че експертизата, поръчана от съда, е изключително позитивна към това част от горивото на въглища да бъде заменено с биомаса, RDF и нефтошисти. И то на фона на поредно превишаване на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово този уикенд.

Практиката показва, че централите, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, започват да изгарят отпадъци, възползвайки се от леките процедури за получаване на разрешителни за по-малки количества. Под „лека процедура“ имаме предвид, че изгарянето на до 100 тона отпадъци на денонощие не изисква извършване на оценка за въздействието върху околната среда за тази дейност.

Веднъж получили зелена светлина, тези централи започват поетапно увеличаване на изгаряните обеми. Това е случаят с  „Топлофикация – Сливен“, например, която първоначално започна с изгаряне на 38,4 тона и след това премина на 70,8 тона на денонощие.

За истинските планове на собствениците на ТЕЦ  „Брикел“ говори и изтеклото в медиите споразумение между въглищната централа и община Гълъбово, предвиждащо изгаряне на 500 000 тона отпадъци. За момента ТЕЦ  „Брикел“ има решение от регионалната инспекция по околна среда за липса на необходимост от ОВОС само за 50 тона на денонощие. Това поставя въпроса дали увеличението на отпадъците до 500 000 тона на година ще бъде подложено на оценка на въздействието или ще се повтори порочната практика чрез първоначално по-малки количества да се заобиколи това изискване. Гълъбово  сам генерира стотици пъти по-малко , затова документът изглежда като първа стъпка към изгаряне на вносни или донесени от други общини отпадъци.

 „Безотговорно е да се разрешава изгарянето на дори минимално количество отпадъци от ТЕЦ  „Брикел“ в район като Гълъбово, който вече страда от опасни нива на замърсяването на въздуха и да се добавят допълнителни замърсители в района. Отделно, изгарянето на отпадъци трябва да бъде консултирано и с РИОСВ — Хасково, не само с това в Стара Загора, тъй като замърсяването обхваща населени места и двата района.“, коментира Меглена Антонова от Грийнпийс-България.

Централите, свързани с бизнесмена Ковачки твърдят, че с горене на отпадъци се подобрява качеството на въздуха, защото в отпадъците има по-малко сяра, а те и отричат наличието на емисии на диоксини и фурани. Нито едно от тези твърдения обаче не е доказано до момента, защото точното съдържание на горивото от отпадъци не е ясно и централите и институциите отказват да предоставят тази информация.

Другият въпрос, който остава без отговор, е, какво ще се случва с отпадъка от изгарянето. Пепелта често носи рискове за здравето, а определените за съхранение места не се поддържат достатъчно добре. Последният случай, който предизвика гражданско възмущение беше през лятото, когато имаше прашна буря в хранилището за пепели на  „Брикел“.

 „Въпреки изказаното от институциите твърдение, че горенето на отпадъци за сметка на въглища е по-малко вредно за климата, искаме да напомним, че всеки процес на изгаряне има емисии на въглероден диоксид и съответно влияе на климата, още повече – отпадъците са продукт на изкопаеми горива. Не трябва да правим грешката да  „решаваме“ един проблем, заменяйки го с друг.“, коментира Датита Заричинова от  „За Земята“.

Встрани от конкретното дело, бъдещето на Гълъбово и всички подобни райони остава нерешено. Жителите им очакват планове за развитие отвъд въглищата, включваща замяната на съществуващите мощности с такива от възобновяеми източници. Вместо това, те са неглижирани, докато замърсяването се задълбочава и разнообразява заради замяната на въглищата с отпадъци.

Резултати от първия български одит на марките, стоящи зад замърсяването с пластмаса

За втора поредна година стана ясно, че Coca-Cola, Nestlé, Mondelēz International са водещите световни замърсители с пластмаса в световен мащаб, а също и у нас. Read more

,

Доброволци от цялата страна чистиха Родопите 9 дни

21-вата акция на “За Земята” приключи с много емоции и желание за дългосрочни промени

Снимка: Георги Велев

Между 24 август и 1 септември над 100 доброволци участваха в 21-вото високопланинско почистване на екологично сдружение “За Земята”, което тази година нетрадиционно се организира в Родопите – край хижите Чаирски езера, Ледницата и Перелик, част от международния пешеходен маршрут Е8.

Хора от цялата страна на всякаква възраст и с разнообразни професии отделиха последните си дни от лятната почивка, за да се включат в акцията, която завърши с над 500 чувала събран боклук.

Ентусиастите успяха да изтеглят няколко огромни гуми, хвърлени в Чаирските езера, да съберат пластмасови и стъклени бутилки и опаковки около пещерата Ледницата, да извадят от деретата печка, хладилник, пералня и много метални отпадъци.

Край хижи Ледницата и Перелик бяха намерени и стари сметища, в които са се заравяли боклуци с десетилетия, още от построяването на хижите. Отново първите слоеве бяха предимно стъкло и консерви, а най-отгоре – пластмасови опаковки, като се откриха всякакви забавни “антики”.

“С радост установихме, че пешеходните маршрути в Родопите са чисти, много рядко намирахме боклук по пътеките. Това вероятно е заради по-малкия туристопоток, което пък се дължи на липсата на лифтове и пътища до високите части на планината за разлика от Рила и Пирин.” – коментират организаторите.

За съжаление и тази година “чистачите” установиха, че се гори боклук около хижите, което е следствие от трудното извозване на отпадъците. Изключително необходимо е да има по-добра комуникация между собствениците на хижите и общините и ясни правила за управлението на отпадъци, за да се спре тази опасна и вредна практика. Важно е и туристите да се включват в този процес – най-добре е всеки да си носи собствено канче, бутилка, кутия за храна, за да не трябва да ползва пластмаса за еднократна употреба, която в хижите често предлагат.

“По време на почистването проведохме разговори с хижарите да направят компостери за хранителните отпадъци от кухнята, както и разделно събиране – например на алуминиевите кенчета, които продават на гостите. Направихме и табели с призиви към туристите да не изхвърлят боклука си в кошчетата, а да си го приберат в раницата, все пак са го качили до планината, не е трудно да го свалят по същия начин”, споделиха от “За Земята”.

Почистването се включи и в глобалната акция на движението Break Free From Plastic като в един от дните доброволци извършиха така наречения одит на марките (Brand Audit), чрез който да се установи кои производители са най-големите замърсители в световен план. Вижте повече в доклада за 2018 г. Очаквайте скоро и методология как може да се направи такъв одит и по време на други почиствания.

Организираха се и дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции – отговорно планинарство, разпознаване на законна и незаконна сеч, разхищение на храна и хранителни отпадъци, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.

Както всяка година в последния ден участниците споделиха впечатления и обсъдиха къде да се проведе акцията следващата година, заговори се и за организиране на среща за дългосрочни решения за отпадъците в планините, на която да се поканят хижари и представители на общини, БТС, паркове, туристически клубове.

Организаторите изказват благодарности на община Девин и кметство Широка лъка за съдействието в извозването на боклука и на хижарите за гостоприемството.

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

Снимка: Георги Велев

, , ,

В събота започва 21вото високопланинско почистване на За Земята

Кампанията “боклукът – в раницата” тази година е в Родопите

Уникалното по рода си традиционно почистване във високопланински територии, организирано от Екологично сдружение За Земята, започва този уикенд в Западни Родопи. Организаторите и доброволците се събират на хижа Чаирски езера в събота следобед, в понеделник продължават към хижа Ледницата и хижа Перелик. Акцията ще продължи до 31ви август. За Почистването са се записали над 80 човека от цялата страна на всякаква възраст.
Тази група отговорни към българските планини туристи и планинари се събират заедно в защитата на една кауза – По-чисти планини. Всички те искат да предадат своето послание “Боклукът в раницата” на всички ежедневно преминаващи туристи, които идват да се любуват на родните ни планини и понякога забравят, че те не искат нищо от посетителите освен възхищение.

“Това е една от най-старите природозащитни масови инициативи в България, която е привлякла, вдъхновила и мотивирала хиляди доброволци. Участниците не намаляват и винаги има и нови ентусиасти, които пък разказват на свои приятели и така винаги има нови хора” споделят от За Земята.
Тази година има и нещо съвсем нетрадиционно – акцията не се провежда в защитена територия, а точно обратното – в най-незащитената – Родопите, която е дом на огромно природно богатство, смесено със запазени традиции от векове, но не е природен или национален парк.
“И тази година ще сме около високопланински хижи, но не така посещавани като хижите в Пирин, Рила и Централен Балкан. От една страна искаме да покажем тези места на планинарите, които ще се включат в инициативата, от друга ще привлечем вниманието върху екологичните проблеми в района, с които със сигурност ще се сблъскаме на място и ще работим на място”, коментират от организаторите.
В края на всеки ден ще се организират дискусии на открито по различни екологични теми и практически лекции, свързани с биоразнообразието в района, водени от експерти на коалицията “За да остане природа в България”, част от която е и ЕС “За Земята”.
За кампанията
Кампанията „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати от най-високите части на България над 115 тона отпадъци. Дългосрочната цел е не само да почистим замърсените терени и да отстраним нелегалните сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към отпадъците и планината. Приканваме всеки турист да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, така изобщо няма да създава боклук и ще е истински пазител на природата.

, , ,

Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите

Автор: Изабела Едрева

Доклад от Zero Waste Europe синтезира няколко научни изследвания на организацията ToxicoWatch, в които се посочва, че нивата на емисии на диоксини и други токсични замърсители от Reststoffen Energie Centrale (REC)- най-новият от тринайсетте опериращи инсинератори в Холандия, който бе построен с най-съвременната технология, надвишават позволените прагове на разрешителното му и на европейското законодателство. Инсталацията, която първоначално беше предвидена за изгаряне само на местни битови отпадъци, сега гори битови отпадъци от цялата страна, както и производствени отпадъци и утайки.

През 2013 г. ToxicoWatch взе проби за изследване на домашни кокошки в Холандия. Яйцата са чувствителни биомаркери за устойчиви органични замърсители като диоксини. Изследването откри, че 50% от яйцата от домашни кокошки в страната имат нива на диоксини под прага, установен в ЕС. Но около REC резултатите от всички яйца надвишиха нормите. Последващо проучване за диоксини с проби, взети от тревата в дворовете около инсталацията също откри повишени нива на диоксини.

Повечето инсинератори предимно разчитат на предварително обявени краткосрочни измервания на емисии два пъти годишно за проверка на емисионните стандарти, а постоянното наблюдение на емисии честно не е задължително. Следвайки резултатите от предишните изследвания, постоянният мониторинг от 20,139 часа на диоксини от REC, разкри многобройни случаи на емисии на диоксини над определените стойности. Установи се че диоксините надвишават прага при “неоптимално работене” на инсталацията, т.е. при всяко пускане и спиране. Дванайсет пускания и спирания са се случили по време на наблюдението и емисиите на диоксини са надвишили нивото на ограничението на емисиите, определено от разрешителното на инсталацията, в седем от тези случаи, и нивото, определено от ЕС, в два от тези случаи. Пусканията и спиранията не са необичайни – повече от 60 такива събития са настъпили откакто инсталацията е била открита през 2011 година.
Обхватът на постоянния мониторинг на емисии се разшири, за да се анализират други устойчиви органични замърсители. Открити са доказателства за емисии, който REC не би трябвало да изпуска и за който няма разрешително, което означава, че има непълно изгаряне на отпадъците в инсинератора.

Като заключение от изследванията, синтезирани в доклада от Zero Waste Europe има 2 извода – 1) емисиите на диоксини от REC редовно надвишават границите, определени от разрешителното му, и 2) методът на моментен мониторинг подценява емисиите на диоксини. Препоръчва се въвеждане на система за задължително постоянно набюдение на емисии да замени съществуващата система на предварително обявени пробовзимания. Най-важно, изследванията откриха, че общите емисии на диоксини по време на преходните етапи на пускане и спиране на инсталацията надвишават годишните емисии на диоксини по време на стабилно състояние, което силно сигнализира за необходимостта тези емисии да бъдат включени в ограниченията.

Прочетете доклада (на английски) тук.

, , ,

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци

Автор: Изабела Едрева
Снимка: Тихомира Методиева

В борбата срещу изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в София е полезно да видим примери за успешни кампании срещу замърсяващи инсинератори из света. Благодарение на силите на граждански активисти през последните години, предложения за нови инсинератори са били прекратявани, а съществуващи са били закрити.

През 2016 г. дългогодишният проект за инсинератор за изгаряне на отпадъци във Флоренция беше спрян след силно обществено съпротивление, водено от организацията на майките Mamme no inceneritore. Групата организира публични информационни сесии с разговори с лекари и технически експерти, публични демонстрации и протести, обучения за деца и възрастни, както и подкрепи законодателство за борба с изгарянето в правителството. Организацията организира марш от 20 000 души, който бе подкрепен от организации з цяла Европа, включително За Земята, която организира малка солидарна демонстрация в София.

Протести срещу изгарянето на отпадъци в Oбединеното кралство.

В Балтимор, Мериленд, град, в който вече съществуваха две работещи инсталации за изгаряне на отпадъци, през 2016 г. официално се отмени план за постройката на още един инсинератор, след активно организиране на общността срещу него. Организацията Free Your Voice, съставена от загрижени младежи и жители от кварталите около планираното място за инсталацията, водеха усилените действия срещу инсинератора. Групата проведе протести, направи петиции, проведе публични срещи и присъства на обществени събрания на града. Тяхната работа пожъна успех, тъй като департаментът по околната среда на Мериленд обяви, че разрешителното за инсталацията не е валидно за подновяване и е изтекло преди да започне строежа.

Протести в Дъблин.

Вече и един от съществуващите инсинератори в Балтимор среща много съпротивление. През февруари 2019 г. правителството на Балтимор прие закон, който поставя по-строги ограничения за замърсяване на въздуха, което ще го принуди непрекъснато да следи емисиите си за редица вредни замърсители и да направи тази информация публично достъпна. Компанията, която притежава инсталацията, е затруднена от тези промени. Тя твърди, че ограниченията ги принуждават да направят избор между инвестиране в скъпо оборудване, необходимо за изпълнение на строгите критерии, или затваряне на завода.

Протест във Филипините.

През март 2019 г. инсталацията за изгаряне на отпадъци в Детройт, която работи от изграждането й през 1986 г., окончателно беше закрита. Основното оправдание за затваряне беше финансово, тъй като инсталацията се нуждаеше от ремонти, чиито разходи струваха стотици милиони долари. Но не може да се игнорира фактът, че жителите на Детройт са се оплаквали от инсинератора от десетилетия. Zero Waste Detroit, организацията, която най-силно се е борила срещу инсинератора през последното десетилетие, посочва, че инсинераторът е един от най-силните замърсители в региона. Доклад, проведен от Zero Waste Detroit, заедно с регионални екологични организации, твърди, че емисиите от инсинератора включват замърсители на въздуха като серен диоксид, азотни оксид и въглероден оксид, както и много токсичните диоксини и тежки метали олово и живак. При закриването на инсталацията кметът на Детройт изрази мнението, че той би предпочел никога повече да не се използва тази земя за инсталация за изгаряне и обеща да предприеме правни действия, за да постигне тази цел. Сега Детройт работи за промяна на своята система за управление на отпадъци без инсинератор. Жителите на града и членовете на Zero Waste Detroit празнуват, но и се стремят бързо да приложат система, която разчита предимно на разделно събиране на отпадъци от врата до врата и повече рециклиране.

Протест срещу изгарянето на отпадъци в Загреб.

Съвсем наскоро предложение за инсинератор в района на Finger Lakes в Ню Йорк беше спрян със законопроект, който ще забрани всяко бъдещо развитие на инсинератори в региона. Законопроектът беше подписан на 24 май 2019 г., след като бе приет от държавния сенат и държавното събрание. Значителна подкрепа за законопроекта дойде от организацията Seneca Lake Guardian, която бе силен противник на планирания инсинератор. Първоначалното предложение за изграждане на инсталацията беше одобрено, на база на това че се смята за производство на възобновяема енергия, въпреки че изгарянето на отпадъци всъщност допринася сериозно към замърсяването на въздуха. Новият закон важи за всички бъдещи предложения за инсинератори в региона.

След такива значителни успехи, може да гледаме на усилията на активисти в Флоренция, Балтимор, Детройт, Ню Йорк, и други като успешни примери на опозиция, които да ни помогнат за нашата борба в София да няма инсталация за горене на отпадъци.

Обединеното кралство

Малайзия

Хатфийлд

  1. https://zerowasteeurope.eu/2018/08/mothers-no-incinerator-for-a-breath-of-fresh-air/
  2. https://zerowasteeurope.eu/2016/05/20000-people-oppose-incineration-in-florence/
  3. https://baltimorebrew.com/2016/03/17/maryland-declares-energy-answers-fairfield-incinerator-permit-expired
  4. https://www.wbur.org/hereandnow/2019/04/26/baltimore-trash-incinerator
  5. http://zerowastedetroit.org/our-work/detroit-incinerator
  6. http://zerowastedetroit.org/our-work/detroit-incinerator
  7. Докладът от Zero Waste Detroit, наречен The Detroit Incinerator Primer, може да се намери тук: http://zerowastedetroit.org/wp-content/uploads/2018/07/Breathe-Free-Detroit-Incinerator-Report_v4.pdf
  8. https://eu.freep.com/story/news/local/michigan/detroit/2019/03/27/detroit-renewable-power-incinerator/3289106002/
  9. https://eu.ithacajournal.com/story/news/politics/2019/05/24/governor-cuomo-signs-bill-banning-trash-incinerators-finger-lakes/1225032001/
  10. https://senecalakeguardian.org/
  11. https://eu.ithacajournal.com/story/news/local/2018/02/08/romulus-resident-attempts-thwart-waste-energy-facility-appeals-zoning-board/321419002/

 

, , ,

Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София

Автор: Изабела Едрева
Снимка: Тихомира Методиева

Предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия.. По тази причина тя ще отвлече вниманието от рециклирането и разделното събиране и ще попречи да стигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците[1].
Да не забравяме, емисиите във въздуха от инсталацията ще допринесат към вече прекомерното замърсяване в София. Дори и най-модерните системи за филтриране допускат емисии на азотни оксиди, серен диоксид, тежки метали[2]. Азотни оксиди и серен диоксид значително допринасят за фотохимичния градски смог, както и за киселинните дъждове, и ще се добавят към вече силно замърсения въздух на София[3]. Тези газове също допринасят за парниковия ефект, и имат сходни деградиращи белодробни ефекти—отслабват дихателната система и влошават хроничните белодробни заболявания, и са дразнещи за очите, кожата и дихателните пътища[4].
Инсталациите за изгаряне на отпадъци също са значителен източник на живак. Живакът е устойчиво токсично вещество, което уврежда нервната система, води до нарушение на зрението, речта и моторния контрол, спазми, загуба на паметта. Живакът също наранява сърцето, бъбреците и белите дробове, и може да наруши развитието на организма при децата. Инсталации за изгаряне на отпадъци, особено тези които изгарят медицински отпадъци, са отговорни за близо 30% от световните емисии на живак в въздуха[5].
Инсинераторите са източници на емисии също и от олово, кадмий, арсен и хром, всички от които са силни токсични метали[6].
Най-опасните емисии от инсинераторите са диоксините. Диоксините са устойчиви органични замърсители (УОЗ) – това означава, че трудно се разграждат и следователно се натрупват в околната среда[7]. Диоксинът е канцероген, потвърден от безброй научни изследвания. Диоксините влияят върху имунната система— намалявайки имунната защита и увеличавайки чувствителността към инфекции, нервната система, и ендокринните и репродуктивните системи[8]. Въпреки че диоксините обикновено не присъстват в самите отпадъци, те се образуват при непълно изгаряне на определени видове отпадъци, включително PVC[9].
Инсталации за изгаряне на отпадъци винаги се създават с определени лимити на емисиите, но реалните емисии се проверяват рядко, само веднъж или два пъти годишно, и на предварително обявени времена, така че операторите на инсталациите могат да се уверят че работят оптимално при тези проверки. Скорошно изследване, проведено върху инсинератор на отпадъци в Холандия, установи, че емисиите на диоксини са не достатъчно регулирани и често се изкачват над лимита, установен в разрешителното на инсталацията, изпускайки вредни замърсители в районите около него[10].
Остава големият въпрос – кой ще отговаря за контрола на емисиите на инсинератора в София, ако той бъде построен – Столична община, Топлофикация-София? Колко ще струва поддържането на филтрите? Все още нямаме достъп до финансовите параметри за работата на инсталацията… И кой ще е най-потърпевш при потенциални проблеми?

 1. От Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение: „Изграждане на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на rdf отпадък. Страница 34

2. От Waste Incineration: A Dying Technology, доклад публикуван от GAIA който може да се намери тук: https://www.no-burn.org/wp-content/uploads/Waste-Incineration-A-Dying-Technology.pdf

3. https://toxtown.nlm.nih.gov/chemicals-and-contaminants/nitrogen-oxides

4. https://www.atsdr.cdc.gov/MMG/MMG.asp?id=394&tid=69

5. От същия доклад публикуван от GAIA, страница 16

6. От същия доклад, страница 17

7. https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/dioxins-and-their-effects-on-human-health

8. От същия доклад, страница 10

9. http://ukwin.org.uk/resources/health/dioxins-and-other-harmful-incinerator-emissions/

10. https://zerowasteeurope.eu/downloads/hidden-emissions-a-story-from-the-netherlands/

, ,

Съдът потвърди: гражданите имат право на информация за изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Съдът призна правото на гражданите да знаят повече за отпадъците, които се изгарят в ТЕЦ „Бобов дол“, въпреки опитите на централата и Министерство на околната среда да прикриват тази дейност като “търговска тайна”. Според решението това е информация за околната среда, следователно трябва да се приложи Законът за опазване на околната среда.

След намесата на съда, министерството отново трябва да разгледа искането за информация и да предостави информация съгласно указанията на съда. Съдебното решение излезе след няколкомесечна епопея, в която електроцентралата и министерството отказваха да покажат писмото на министъра, с аргумент за защита на националната сигурност. Припомняме, че през месец март тази година “За Земята – достъп до правосъдие” поиска да разбере от институциите на какво основание ТЕЦ “Бобов дол” изгаря отпадъци, въпреки че няма разрешение за това. Оказа се, че централата е получила писмо, с което тази дейност се разрешава за период от 6 месеца без да бъде подложена на обсъждане или какъвто и да било друг обществен контрол. Междувременно, централата получи и официалното си разрешително през април, затова случаят получи значително обществено внимание. В резултат на това близо 40 граждани се включиха в обжалването на разрешителното на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци и така да замърсява въздуха, почвата и водите.

“Към момента не е известно нито колко отпадъци е изгорила електроцентралата в периода на това експериментално горене, нито какво точно е било съдържанието им. Законодателството позволява изгаряне на не повече от 50 тона отпадъци на година без промяна на комплексното разрешително и само когато това цели подобряване процеса на горене. Непрозрачният начин, по който се разрешават подобни дейности, повдига много въпроси. ” коментира адвокат. Регина Стоилова от Екологично сдружение “За Земята”.

Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. Това се случва единствено на теория, защото централата не проработи, когато трябваше — през студената зима на 2017 година.
ТЕЦ „Бобов дол“ не само замърсява и се ползва от подкрепата на институциите, но и печели и от по-високите цени на електроенергията, която произвежда, защото има лиценз за т.нар. високоефективно производство. Разбира се, цената, включително и здравната, се плаща от потребителите.

„Институциите са изправени пред избор — ще защитават интереса на няколко собственика или на всички граждани. Решението за централите от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Подкрепата на съда беше ключова, за да бъде защитен интереса на хората. Надяваме се това да продължи и в бъдеще“.

Снимка: Shutterstock

,

Отворено писмо от жителите на Бели бряг: До края на годината Мини Марица-изток ще превземат домовете ни срещу нищожно обезщетение. Време е Министерство на енергетиката и Европейската банка да се намесят по-активно

Линк към писмото.

Вече няколко години хората в Белия бряг са в хватката на непосилни преговори с Мини Марица-изток (ММИ), които се явяват единствен купувач на имотите им. Селото е предвидено за заличаване през 2023г. и времето за доброволно напускане на имотите срещу съответното обезщетение изтича.

За съжаление в процеса крайно безучастни остават две ключови структури – Министерство на енергетиката на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). А те биха могли за допринесат за благоприятна развръзка на преговорите.

ЕБВР е кредитор и разпоредител на средства по програми, както директно финансиращи дейности в Мини Марица-изток, така и по линия на облигациите на Български енергиен холдинг, осигурени на холдинга, за да преструктурира дълговете си. Под шапката на холдинга са и самите мини.

Усилията на ЕБВР имат за цел да се постигнат възможно най-малко или в идеалния случай — никакви принудителни отчуждения на имоти в Бели бряг. Познавайки работата на ЕБВР и технократския подход, можем да си представим как след няколко години отчита в докладите огромен успех от усилията си, потвърждавайки, че от няколко десетки домакинства, принудително са отчуждени едва няколко имота. Отделно, достигнати са почти двойни нива на оферираните цени за изкупуване и заслугата е на отделите, свързани с прилагане на екологичната и социална политика на банката и на Независимия механизъм за отчетност на проектите.

Това са фактите в цифри, но реалността на терен не позволява много самоизтъкване. Останалите хора са предимно собственици, които в момента нямат избор. Ако приемат, каквото им се предлага от мините, ще трябва да се преместят в домове с много по-неравностойни параметри спрямо сегашните. Удвояването на оферираните стойности щеше да бъде добра новина, ако стартовите нива на предлаганите средства преди намесата на ЕБВР не бяха буквално мизерни. Банката остави Мини Марица Изток с години да протакат финализирането на плана за преселване на селото. Накрая приеха Мини Марица-изток да одобрят план със сериозни пропуски. Ако той бъде приложен на практика, не предвижда куп детайли около преселването – непрецизиран социален пакет, липса на всякаква форма на компенсация за нанесени морални вреди, липса на визия как ще се премести гробищния парк на селото или как ще се обезщетят хората за загубата на икономически продукт при закриване на кооперацията на селото.

И всичко това — при останали едва двайсетина домакинства, чиито имоти трябва да бъдат изкупени. Припомняме, че нито едно от тях не се противопоставя на въгледобива в България по етични или сантиментални съображения, а само поради факта, че не се предоставя адекватна възможност на хората да възстановят, каквото имат. При толкова лесен казус няма как да не възкликнем, че очертаващият се провал по намиране на решение е спъване по равното! Наблюдаваме липсата на напредък по казус, касаещ по-малко от 20 домакинства, които реално не се противопоставят на разширението на мините, а на несправедливите обезщетения. На този фон е трудно да си представим как ЕБВР се справя с огромните си проекти в развиващите се страни, където са засегнати стотици и хиляди местни хора и дребни земевладелци, които губят собствеността, поминъка си и родовите си връзки.

„За Земята“ се обръща и към Министерство на енергетиката, и към ЕБВР със следното отворено писмо. Време е и двете структури да се включат адекватно в процеса, защото Мини Марица-изток нямат нито капацитет, нито мотивация да се справят с казуса самостоятелно. Всички изброени проблеми остават нерешени, а остава по-малко от половин година до влизане в процедура на принудително отчуждаване. Освен че за това време трябва да се постигне съгласие по изброените спорни точки, наложително е и да се премине процедура на оценка на оставащите имоти и да се структурат оферти за собствеността и нуждите на хората. Фиаското към днешна дата изглежда почти гарантирано. С риск да сме черногледи пророци, единственият път може да се окаже поредно изместване на датата за преселване в бъдещето. А това ще е смазващо за психиката на останалите в селото хора. Отправяме предизвикателство към Министър Петкова и към ЕБВР да ни опровергаят за добро!

,

България трябва спешно да започне решителна борба с пластмасовото замърсяване

Източник: За Земята

3 юли е международният ден, посветен на живота без пластмасови торбички. Активисти от кампанията “Свободни от пластмаса” ще отбележат датата с флашмоб за раздаване на пазарски торби за многократна употреба във Варна, от Юнашкия салон към Синия пазар от 14:00ч. и работилница за изработка на текстилни пазарски торбички в София. Събитията са част от световната инициатива „месец юли без пластмаса“ / Plastic Free July, предлагаща вдъхновение и помощ на всички, които искат да действат, за да намалят своята употреба на пластмаса.

 

Докато замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса дневно, в България все още масово се използват и съответно изхвърлят изключително много еднократни пластмасови изделия като чашки, пликчета за пазаруване, бутилки, опаковки от бързи закуски и др. Само за едно лято в България изхвърляме достатъчно пластмасови опаковки, че да покрият площта на всичките ни черноморски плажове.

 

На фона на общоевропейската тенденция към отговорно потребление без ненужна пластмаса, особено изпъква все още масовата у нас употреба на пластмасови торби за пазаруване, както и скандалната практика на използване на огромни количества еднократни пластмасови чаши в българските детски градини.

 

В същото време, от вчера – 2 юли 2019 г. започва да тече двугодишният срок за пренасяне на изискванията на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба в националното ни законодателство. Екологично сдружениеЗа Земята”, “Грийнпийс”-България и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие призовават българските институции за амбициозно и ефективно прилагане на европейските разпоредби и предлагат редица мерки, които ще помогнат да спрем замърсяването с пластмаса и у нас.

 

  • Такса от най-малко 30-50 стотинки в момента на продажба на всяка пластмасова торбичка без изключение, за да се постигне бързо ограничаване на употребата им до въвеждането на пълната им забрана от 2025 г.
  • Забрана на предлагането на пластмасови пазарни торби на българския пазар от 2025 г., с изключение на компостируеми торби по стандарт EN13432, улесняващи разделното събиране на хранителни отпадъци, което също става задължително за България от 2027 г. 
  • Задължителен депозит върху еднократните пластмасови бутилки за алкохолни и безалкохолни напитки, който купувачите могат да получават обратно във всяка точка на продажба, без нужда да доказват покупката с касова бележка.
  • Задължителна цел от 50% трайно намаляване на еднократните пластмасови чаши и кутии за храна до 2026 г.
  • Постепенно ограничаване и окончателна забрана на еднократните пластмасови опаковки за храна и напитки, предлагани в учебните заведения до 2023 г.

 

Екоорганизациите напомнят, че евродирективата изисква към  2029 г. държавите-членки да събират разделно за рециклиране 90% от пластмасовите бутилки с вместимост до 3 литра. При сегашното ниво на 10-15% събираемост, тази висока цел е невъзможно да бъде изпълнена без въвеждането на пряк паричен стимул за потребителите, а именно възвръщаем депозит върху всички пластмасови бутилки за напитки. Депозитна система е възможно решение и за намаляване на еднократните контейнери за храна и напитки. Вече има нововъзникнали малки бизнеси, които предлагат решения за многократна употреба за фестивали и други събития с много посетители.

 

Търсенето на решения на пластмасовия проблем на България трябва да се съсредоточи върху широкото възприемане на изделия за многократна употреба, вместо да се насърчават био-базираните, биоразградимите или други материали за еднократна употреба. Например, компостируемите торби не решават проблема с еднократната пластмаса, но са приемлив вариант само при ефективно работеща система за разделно събиране на хранителни и растителни отпадъци от всички домакинства – каквато трябва да е въведена във всички членки на ЕС, включително и у нас, най-късно до края на 2027 г. 

Нуждата от спешни действия в България е очевидна: въпреки усилията на Мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба”, поради липсата на подобаващи мерки от страна на Министерство на здравеопазването, почти всяка българска детска градина продължава да изхвърля над сто и тридесет хиляди (130 000) еднократни пластмасови чашки годишно. Тяхната стойност възлиза на три хиляди (3000) лева – сума, напълно достатъчна, за да се закупят хигиенични индивидуални чаши за многократна употреба за всички деца. Това е най-добрият начин да предадем правилно възпитание и навици на утрешните отговорни жители на планетата, а именно – посланието, че Земята не е за еднократна употреба.

, , , ,

България в борбата с климата: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал 

Срещата на Европейския съвет, която ще се състои на 21 и 22 юни, ще покаже какви действия ще предприеме Европейският съюз в борбата срещу промяната на климата и какъв бюджет ще бъде отделен за това.
В контекста на този процес и продължителните климатични протести, България се държи сякаш това не я касае. Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат (ИНПЕК), коментира коалицията за борба с климата  Climate Action Network Europe, в която членува и „За Земята“. Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.

България рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предназначени за борбата с климатичните промени. Това означава повече пари за районите, зависими от въглищата, които спешно трябва да създадат нови източници на заетост и да развият среда, благоприятна за свежи инвестиции. Отделно, с близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите.

Основните искания, които „За Земята“ включи и в коментарите си по проекта на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително.

Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали.

В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна.

ClimAlt - Да създадем План Б
,

Климатичните промени в онлайн курс от тази есен

Екологично сдружение „За Земята“ и Млади За Земята продължаваме работата си по темата „младежи и климатични промени“ заедно с част от партньорите ни от международната младежка кампания #Climate Changing Me (A Sud и Navdanya International от Италия). Разработените образователни материали от #Climate Changing Me са достъпни на http://campaign.youthforclimate.net/bg/.

Новата ни инициатива се казва ClimAlt <http://climaltproject.eu/> и цели повишаване на осведомеността на младите хора относно изменението на климата и възможните решения. В продължение на две години до декември 2020 г. ще предлагаме обучителни дейности за младежи, младежки работници и обучители, заедно с партньорите ни A Sud (Италия), DOOR (Хърватия), Navdanya International (Италия) и Play Agency (Дания).

Тази есен търсим мотивирани млади хора на възраст между 20 и 30 години, които да се включат в първото издание на 32-часов онлайн курс относно причините, въздействията и възможните алтернативи на изменението на климата.

В курса, воден от международни специалисти по многообразните теми, ще придобием по-задълбочени и широкоспектърни познания относно причините и последиците от изменението на климата. Ще изследваме и споделяме конкретни примери за алтернативни икономически модели на развитие и ще анализираме социално-екологичните фактори на промяната. Разглеждайки и обсъждайки различни възможни решения, ще ставаме по-подготвени и способни да създаваме или да участваме в положителната промяна.

Първоначално целим да наберем двадесет и пет участника, впоследствие курсът ще бъде свободно достъпен за всички желаещи.

Записването за онлайн курса започва от есента на 2019 г. чрез уебсайта на ClimAlt:
http://climaltproject.eu. Очаквайте скоро!

Повече относно ClimAlt

  • Курсът ще бъде достъпен на 4 езика (български, хърватски, английски и италиански) и проведен с 100 младежи от различни страни в Европа между ноември 2019 г. и януари 2020 г. От този момент целият курс ще бъде свободно достъпен на 4 езика от уебсайта на ClimAlt: climaltproject.eu.
  • Обучението ще бъде допълнено от 4 задълбочени уебинара, отворени за обществеността, с акцент върху алтернативни устойчиви модели в различните страни.
  • Разработваме и образователна игра за младите хора, с която да проверят знанията и компетенциите, придобити по време на обучението.
  • Всички обучителни материали и изводи от проекта ще бъдат споделени в интернет, а също и чрез 4 публични събития, целящи да вдъхновят обществеността и да достигнат до повече хора.

Повече подробности, новини и полезни материали по темата търсете на уебсайта на ClimAlt: climaltproject.eu. Проектът е съфинансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия за периода януари 2019 г.-декември 2021 г.

Проектът е съфинансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия за периода януари 2019 г.-декември 2020 г.

Разделно събиране 'от врата на врата', Свиленград

Община Свиленград по пътя към нулеви отпадъци

По време на конференция на За Земята в София през пролетта на 2017 г. екипът ни запита публиката дали имат добри примери в България за стратегията Нулеви отпадъци. Тогава Мария Костадинова – зам. кмет на община Свиленград се изправи и разказа какво правят в тяхната община.

Посещение в общината-шампион на нулевите отпадъци в европа, Капанори (Италия)

Посещение в общината-шампион на нулевите отпадъци в европа, Капанори (Италия)

След няколко срещи и вдъхновяващи посещения на място, организирахме обучително пътуване до първата община с Нулеви отпадъци в Европа – Капанори, Италия, за да запознаем мотивираните служители на свиленградската община с добрите практики там.

 

А малко повече от година по-късно Свиленград вече е на картата на Zero Waste Europe като първата община в България, тръгнала по пътя за Нулеви отпадъци.

Свиленград на картата на европейските общини за нулеви отпадъци

Свиленград на картата на европейските общини за нулеви отпадъци. zerowastecities.eu

Община Свиленград е наистина добрият пример за умно управление на отпадъците и за мотивация за непрекъснато развитие на системата. През 2018 г се сформира Обществен съвет за Нулеви отпадъци, в които членуват 20 активни граждани, представители на училища, читалища, пенсионерски клубове, бизнеса, полицията, ромския квартал, както и от еко отдела на общината и общински съветници.

Консултативен съвет за Нулеви отпадъци - Свиленград

Консултативен съвет за Нулеви отпадъци – Свиленград

През 2017 г. с подкрепата на Екопак Свиленград пилотно стартира проект за разделно събиране на хартиени и пластмасови опаковки директно от домовете на хората, като предостави 100 броя жълти кофи за разделно събиране. Бяха обхванати домакинствата на осем улици. Така жителите на града бяха улеснени да разделят сухите отпадъци още на мястото на тяхното генериране. Поради добрите резултати през 2018 г. общината разшири обхвата и раздаде 1000 индивидуални контейнера на домакинства за разделно събиране на пластмаса, хартия и метал. Вече има установен график и всяка от включените къщи изнася на улицата контейнера си в определения ден. Предвижда се 100% от еднофамилните жилища да бъдат обхванати от тази система.

Разделно събиране 'от врата на врата', Свиленград

Разделно събиране ‘от врата на врата’, Свиленград

 

От тази година вече започна и събиране на рециклируеми отпадъци от търговските обекти. Преди да направят тази крачка от общината проведоха анкета сред бизнеса как ще е най-удобно да се случва събирането, за да може системата да работи ефективно. И наистина работи – камион на Екопак минава по график и събира най-вече хартия, но и стъкло и пластмаса – 2 пъти седмично в центъра, веднъж в другите части, около 180 обекта. Още през  първите две седмици се събират почти 5 тона хартия. Най-големите обекти, които изхвърлят повече, сами предават тези отпадъци на общинската площадка в града.

Балирани картонени отпадъци от търговските обекти в Свиленград

Балирани картонени отпадъци от търговските обекти в Свиленград

Център за повторна употреба, Капанори (Италия)

Център за повторна употреба, Капанори (Италия)

На тази площадка вече има и преса за хартия, за да се оптимизира мястото за съхранение преди транспортирането за рециклиране. Там се очаква да се изгради и център за поправка и повторна употреба, какъвто посетиха в Капанори.

На 3 места в града пред многофамилни жилищни сгради вече има направени и оградени “екокътове” с кофи за разделно събиране, в които всеки живеещ в блоковете може да влезе със специален чип. Всеки кът струва около 3000 лв.

В плана е да има такива кътове и в селата.
Всичко това е част от плана за Нулеви отпадъци, изготвен от общината и приет от Обществения съвет. С официално писмо общината заяви, че няма да подкрепя никакви проекти за изгаряне на отпадъци, а вместо това ще влага пари за намаляване на отпадъци, рециклиране и компостиране.
Компостирането е и следващата стъпка – да се изгради компостираща инсталация и домакинствата да получат контейнери за хранителни и растителни отпадъци.

С традиции в текстилната индустрия, свиленградчани имат силното желание да въведат и добро разделно събиране и повторна употреба на дрехите, които съгражданите им изхвърлят. Идеята е да се правят периодични кампании и дрехите да се съхраняват в пенсионерския клуб, където възрастните хора да им дават нов живот – годните за употреба да се даряват, а другите да се рециклират чрез шиене и плетене.
И още малки стъпки – в заседанията на Общинския съвет и в Общинската администрация няма пластмаса – водата е в стъклени кани и чаши; в училищата децата написаха стихотворения как да разделяме отпадъците си. Представители на Обществения съвет организираха и флашмоб в местен супермаркет – да не се ползва толкова много пластмаса при пазаруване.

Това е накратко началото на историята за първата община на картата на Нулеви отпадъци Европа, а най-доброто със сигурност предстои, защото всички в Свиленград работят заедно за намаляване на отпадъците и по-чист град – както общината, така и гражданите и бизнеса.