Моят юли без пластмаса със Стела от Stratospheric Productions

Разбери триковете на Стела за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова заедно с Екологично сдружение „За Земята“ те срещаме с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!

  • Биляна Славейкова @Bibons от GIRLS WE ARE
  • Симона Стилиянова @zerowastesofia от Zero Waste Sofia
  • И певицата и актриса Лили Гелева @lilygeleva
  • А миналата седмица те срещнахме с Рада Бонева @radah.b от Thrift Sheep, която ни сподели полезни съвети от нейното ежедневие. Виж публикацията с нея тук.

Индивидуалните усилия са важни, но волята на управляващите е не по-малко важна. Затова, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването на пластмасата за еднократна употреба.

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?

Казвам се Стела и съм продуцент, сценарист или асистент-режисьор в Stratospheric Productions – от каквото има нужда конкретният проект. Отделно от това съм ентусиаст по зелените теми и здравословния начин на живот, които често се оказват преплетени или дори взаимозависими.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?

Смятам, че светът се намира в период на „пандемия“ от пластмасово замърсяване. Тази пандемия вреди на живота в дивата природата и вреди пряко и косвено на човека. Пряко като влияе негативно на неговото здраве, а косвено като създава една естетически и енергийно неиздържана среда за живот.

Представете си да имате в шкафа две найлонови торби и го сравнете с това да отворите и да видите две памучни торби за многократна употреба. Това ми направи впечатление скоро, когато бяхме на гости в една ферма. Собственикът ни обърна внимание да се огледаме и да забележим как няма нищо пластмасово наоколо. Показа ни метална кофа, която боядисват вече няколко пъти, защото ръждясва, но това все пак е много по-добра алтернатива от пластмасовата кофа, защото енергията на мястото е различна.

Наистина човек си почива изключително добре в такава обстановка, чувства се много по-близо до природата. В този ред на мисли ме натъжава, когато видя по поречието на дивите ни реки наслоени пластмасови отпадъци. Натъжава ме това, че сами влошаваме качеството си на живот и вредим на здравето си, при положение, че има ясни алтернативи.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?

Ще започна с това, че разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване означава намаляване на употребата и респективно производството на пластмаса. Индивидуалните усилия, а именно намаляването на пластмаса в ежедневието, първо непосредствено води до благоприятни ефекти за организма. В научните среди са добре известни химикалите в пластмасата, които водят до нарушения в ендокринната система. Особено опасни са пластмасовите чаши, в които хората пият топли напитки и бутилките с вода, които са били изложени на слънце дълго време в магазина, тъй като тези химикали се освобождават най-вече от светлина и топлина. Т.е. първо имаме премахване на замърсяването от нашите тела.

Индивидуалните усилия са важни и за друго и в неговата основа стои принципът, че ние гласуваме с изборите си и парите си. Когато си купуваме найлонова торбичка в супермаркета, ние казваме – благодаря, че я продавате и я произвеждате, точно от това имам нужда и за това съм готов да дам парите си. Когато спрете да купувате найлонови торбички или започнете да питате за техни алтернативи, изказвате негодуванието си, търговците виждат, че този продукт вече не се желае, а този сигнал върви нагоре по веригата до производителя.

Принципът има и друго изражение. Ще опростя малко, но в общи линии то е следното. Политиците и техните решения, ценностите, които подкрепят, до голяма степен зависят от избирателите. Работата на политика е да остане на власт при следващите избори. Затова той ще „проповядва“ това, което масата от избирателите искат, за да се подсигури, че ще го изберат отново. Чрез този инструмент общественото мнение има силата да диктува законотворчеството в дадена държава. Много хора все още са на мнение, че държавниците са органът, който взима решения в полза на обществото, че те знаят най-добре какво е правилно за нас. Мотивацията за взимане на решения обаче е друга и ако искаме нещо да се промени, трябва да го заявим ясно и да сме много, за да им покажем, че обществото е узряло за промяна. Така виждам пътя към забраната за производство на определени пластмасови продукти или опаковки за еднократна употреба и заменянето им с по-природосъобразни алтернативи.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?

Най-голямото предизвикателство за мен е липсата на избор за покупка на някои категории храни, които да не са „облечени“ в токсична пластмаса. Там, където мога, съм минала към буркани и бутилки от стъкло, но за някои неща просто няма алтернатива. Все повече производители и търговци започват да използват компостируеми опаковки, произведени от картофено нишесте или царевица например и гледам да пазарувам от тях. Всъщност сега се навършва един месец, откакто вкъщи решихме да си направим предизвикателство и да не пазаруваме нищо с пластмаса за еднократна употреба. Ефектът е, че започнахме да пазаруваме повече пресни, сезонни храни, артикули, направени от естествени материали. Като цяло качеството ни на живот се покачи драстично.

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?

Опитвам се да се заобикалям с хора, които живеят така и съответно черпя от техния опит и практики. Освен това слушам много чуждестранни подкасти, главно американски, където учени и експерти говорят за последните си открития в областите, които ме интересуват. По този начин гледам да се информирам. Ето за здравните последици от пластмасата последно слушах д-р Carol Kwiatkowski от “the Endocrine Disruption Exchange”.

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си?

Първо, трябва да си дадеш сметка, че качеството на природосъобразния начин на живот е по-високо и съответно да го поискаш. После, започваш да разучаваш алтернативи на досегашните ти практики. Накрая, изграждаш си група от съмишленици, с които се подкрепяте и се поддържате мотивирани.

7. Отворено послание – сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив

Призивът ми е да бъдем активни и да помним, че ако ние самите не поискаме промяна, никой няма да ни я достави на тепсия.


И не забравяй да подпишеш петицията с искания за по-смели мерки с пластмасовото замърсяване тук: https://act.greenpeace.org/page/61974/petition/1

История на пластмасата: част 2 от „Атлас на пластмасата“

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

Още с масовото си навлизане в бита от 60-те години на миналия век въздействията на пластмасата върху околната среда и здравето предизвикват тревоги сред учените и обществото. С кампанията Свободни от пластмаса, започната от екологично сдружение За Земята и Грийнпийс-България през 2017 г., целим да обединим усилията на хора и организации за спиране на замърсяването с пластмаса.

Днес представяме откъс от Атласа на пластмасата, посветен на историята на този материал. Повече информация за цялото издание и предстоящите публикации може да бъде намерена тук

Преди пластмасовата ера, в която се намираме днес, глината и стъклото са били материалите, които могат да възприемат почти всяка желана форма. Думата пластмаса идва от старогръцки и означава именно гъвкав, лесен за оформяне. Поради своята лекота, устойчивост, гъвкавост и способност да възприема най-разнообразни форми и цветове с различна дебелина и твърдост, пластмасата постепенно замества много от естествените материали, използвани в бита (напр. дърво, метал, коприна, слонова  кост), като тяхна евтина и лесно достъпна алтернатива. Именно поради това пластмасов все още се свързва с нещо неистинско, имитация, втора ръка.

Първите предшественици на днешната пластмаса са синтезирани от естествени материали през втората половина на XIX век: гума, целулоид за фотографските филми, тъкани – заместители на скъпата естествена коприна. Следват бакелитът – първата изцяло изкуствена пластмаса, изобретена в началото на XX век. Пластмасата започва да се превръща в промишленост от 30-те години на миналия век, когато се появяват винилът (ПВЦ, PVC, поливинилхлорид), найлонът,  полиетиленът и тефлонът, последвани от полипропилена през 50-те. Производството на пластмаса претърпява силен растеж през Втората световна война и получава изключително широко разпространение по време и след края на войната в множество домакински и промишлени приложения.

Наред с ПВЦ, днес полиетиленът и полипропиленът са най-широко използваните пластмаси по света – за опаковки на храни и напитки, дрехи, изолация на кабели, водопроводни тръби, завеси за баня и много други предмети, които използваме ежедневно.

Днес нарастващата криза с пластмасовото замърсяване кара мнозина да търсят решението в разработването на пластмаси на биологична основа – от растителни суровини, вместо от петролни продукти, както и на пластмаси, които подлежат на биологично разграждане. Въпреки това, т.нар. биопластмаси не дават адекватен отговор на цунамито от излишна пластмаса за еднократна употреба, която ни залива. Това е така, защото замърсяването с пластмаса е причинено преди всичко от модела за еднократна употреба. Ако конвенционалната пластмаса бъде заместена с други видове материали, но отново за еднократно ползване, замърсяването само ще продължи да се влошава. Затова призоваваме всички замесени – потребителите, производителите и правителството, да търсим заедно устойчиви решения за дълготрайна употреба и без токсични добавки. 

Повече по тази и други теми очаквай в следващите статии от поредицата, посветена на Атласа на пластмасата.

Част от основните секции в атласа са: 

  • Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери (въведение)
  • 12 кратки урока за пластмасата и планетата 
  • Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
  • Употреба: благословия и проклятие
  • Здраве: Хранително-вкусова химия
  • Храна: Вкусни хапки
  • Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
  • Туризъм: противодействие на прилива от боклук
  • Изменение на климата: Парников дефект
  • Вода: отпадъци на хоризонта
  • „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
  • Износ на отпадъците: сметището е затворено
  • Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза 
  • Корпорации: потребители на прицел
  • Въвеждане на правила: решения от грешната страна
  • Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
  • Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника

Следи публикациите ни, за да се запознаеш в по-голяма степен с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си. 

И не забравяй да подкрепиш петицията срещу еднократната пластмаса ето тук.

Моят юли без пластмаса с Рада от Thrift Sheep

Разбери триковете на Рада за избягване на пластмаса за еднократна употреба

Юли без пластмаса е посветен на намаляването на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, а фокусът му е индивидуалната отговорност. В забързаното ежедневие понякога удобството взема превес и неусетно се поддаваме на „лукса“ да използваме такива продукти.

Затова „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ решихме да те срещнем с няколко градски момичета, които в поредица от няколко разговора, ще ни споделят техните трикове и полезни съвети как живеят по-природосъобразно, какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъскват и още много!


Следи публикациите ни, за да научиш какво ще ни споделят като лично преживяване в следващите седмици:

Ако и теб те е грижа за проблема със замърсяването с пластмаса за еднократна употреба, подпиши петицията, за да изискаш по-смели мерки за ограничаването ѝ.

1. Представи се с няколко думи. Кой си ти, с какво се занимаваш?
Казвам се Рада Бонева, на 24 г., от София. Любител на природата, планината, овцете и зеления начин на живот. От 5 години работя в НПО сектора като координатор на състезателите по природни науки, а самата аз съм хуманитарист. Повечето хора обаче може би ме познават под псевдонима ми – Thrift Sheep – блог, а отскоро и подкаст, които поддържам.

Когато започнах, исках да разчупя стереотипите за пазаруването втора ръка на дрехи и че не е нужно да пазаруваш по първа „молска“ мода, за да изградиш личен стил. Е, нещата съвсем естествено се разраснаха, за да може блогът да обхваща както здравословни рецепти и пътешествия, така и всички аспекти на по-устойчивия начин на живот.

2. Какво е мнението и отношението ти към проблема с пластмасовото замърсяване?
Опитвам се да правя каквото е по силите ми в бита и с любопитство разучавам до къде ще ме отведат тези мои опити. Е, това, че се самопредизвиках да „разкарам“ пластмасата от живота си преди 3 години и реших да напиша статия… То взе че стана рубрика, рубриката прерасна в предаване и така до главния ми тематичен фокус. Да показвам, че да живееш природосъобразно не е мисия невъзможна, и че можем да помагаме и на природата, и на себе си и собственото си здраве и благополучие.

3. Вярваш ли, че индивидуалните усилия и действия имат значение за разрешаването на проблема с пластмасовото замърсяване?
Вярвам, че нищо не пречи да правим това, което можем, без да се оправдаваме с останалите. Все някой ще последва примера ни, после друг ще последва него и така се образува по-трайна и дълготрайна верига. Можем да бъдем част от общество, което е подбудено не от модата, а от загрижеността си, и което вече би могло да има по-голямо и (демократично) влияние извън собствените си дом и пазарска количка.

4. Разкажи ни за някои от ежедневните предизвикателства, с които се сблъскваш в стремежа си да живееш по-природосъобразно и как се справяш с тях?
Трудности срещам с някои специфични храни, които употребявам като веган, които неизбежно идват в опаковка. В очите на някои хора съм крайна, ако предпочета да не пия кафе, ако не мога да го взема с мен в собствена чаша. От множеството обяснения по магазини и заведения ми хрумна инициативата под #НеМерсиНосяСи и сега всеки път, когато го изрека по адрес на някоя торба, сламка, прибори, се усмихвам широооко. 🙂

5. Имаш ли някакви полезни и практични съвети и инструменти, които ти помагат да живееш по-природосъобразно?
С времето съм се научила да готвя и експериментирам според наличностите у дома и в шкафа, отколкото да пазарувам за конкретно ястие. Така разхищението на храна е по-малко, а бонус е, че се раждат и интересни рецепти, които описвам и споделям впоследствие.

Вдъхновение черпя от другите зелени съмишленици в България, които срещнах с течение на времето. Когато ходя на разходки сред природата, задължително отбелязвам чешмите по пътя и ги маркирам на картата на Симона от Zero Waste Sofia, а за справочник за заведения ползвам Refill. Страшен фен съм на Ecosia от 2 години вече, а за козметика винаги се допитвам до приложенията Clean Beauty и INCI Beauty, тъй като не познавам всички съставки, било то и натурални, прикрити зад дълги имена. Могат да се ползват и за сканиране на даден козметичен продукт в магазина или у дома.

6. Кои според теб са първите 3 стъпки в това да започнеш да живееш по-природосъобразно в ежедневието си? 
Преди да подходиш към материалното, първо, мисля, трябва да си осъзнал избора си и да си го приел морално. За всеки тези стъпки за различни и е доста относително, тъй като зависи от динамиката на живот, който водиш. За мен това бяха бутилките за вода, чашите за кафе и чай, и малките торбички за плодове и ядки. И носенето на домашно приготвена храна в офиса, разбира се

7. Отворено послание: сподели ни нещо, което не сме те питали или ако имаш някакъв призив 🙂 
Обичайте природата и тя ще ви заобича обратно!

Сподели ни в коментар тук или в социалните мрежи как ти преминаваш през юли без пластмаса и какви са твоите съвети и предизвикателства!

Атлас на пластмасата 2020: част 1 – факти и данни за света на синтетичните полимери

Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.

В днешната публикация засягаме 2 основни теми: приноса на туристическия отрасъл към пластмасовото замърсяване и следствията от пластмасовото замърсяване върху водите. 

„На този етап от съвременния живот докосваме по-често пластмаса, отколкото близките си.“

Пластмасата е навсякъде: във въздуха, водата и почвата. Сега тепърва започваме да разбираме последиците от прекомерната ни зависимост от този материал. Това, което прави пластмасата полезна, е точно това, което я прави и вредна: тя е устойчива и не се разгражда. Независимо от това къде учените търсят пластмаса, те я намират – в най-отдалечените кътчета на Земята. Тя не само се среща повсеместно в околната среда, но се намира и в собствените ни тела.

Но дори когато осъзнаваме нежеланите последствия, днес трудно можем да избегнем пластмасата напълно. Това е така, защото животът без еднократна пластмаса изисква наличието на достъпни екологични алтернативи, а на тази привилегия се радват много малко хора по света – основно жителите на европейските и северноамериканските държави.

Подпиши петицията за по-смели мерки за справяне с пластмасовото замърсяване.

Атласът е отлично четиво за всички, които искат да научат повече за пластмасата, тъй като е направен на достъпен език и има лесни за възприемане визуализации и инфографики. Всички те представят историята и присъствието на пластмасата в нашия живот, въздействията ѝ върху околната среда и живите организми, както и представя обещаващи решения на кризата с пластмасовото замърсяване.

Атласът е разделен на няколко основни секции. В следващите седмици ще направим обзор на основните теми и ще споделяме публикации с основните акценти и интересни факти от тях. 

 

Част от основните секции в атласа са: 

  • 12 кратки урока за пластмасата и планетата 
  • История
  • Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
  • Употреба: благословия и проклятие
  • Здраве: Хранително-вкусова химия
  • Храна: Вкусни хапки
  • Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
  • Туризъм: противодействие на прилива от боклук
  • Изменение на климата: Парников дефект
  • Вода: отпадъци на хоризонта
  • „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
  • Износ на отпадъците: сметището е затворено
  • Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза 
  • Корпорации: потребители на прицел
  • Въвеждане на правила: решения от грешната страна
  • Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
  • Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника

 

Следи публикациите ни за тези любопитни и информативни теми, за да се запознаеш в по-голяма с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си. 

 

Ако вярваш, че трябва да бъдат взети по-амбициозни мерки за справянето с пластмасовото замърсяване, подпиши петицията ни.

„Покажи ни торбата“ зове за амбициозни цели срещу еднократната пластмаса

Този юли Денят без пластмасови торбички е по-специален – остава точно една година до влизането в сила и у нас на общоевропейските ограничения за някои видове еднократна пластмаса. От българското правителство зависи дали ще  предприеме сериозни мерки, вместо обичайното минимално и формално изпълнение на европейските изисквания.

С предизвикателството „Покажи ни торбата“ Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България отправят покана към управляващите да се вслушат в мнението на хората. Според представително проучване, 95% от българите казват, че употребата на пластмаса у нас трябва да се ограничи, за да се намали замърсяването на околната среда. Двете организации канят всеки, които желае да подкрепи мерките срещу еднократната пластмаса,  да сподели снимка с текстилна торба за многократна употреба, тагне  „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България в социалните мрежи и призове управляващите да действат решително. Както и да се включи в петицията за смели мерки срещу пластмасовото замърсяване, започната от  Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България. Тя вече събра над две хиляди подписа за по-малко от месец и ще продължи да бъде активна до есента.

Придобилото размерите на бедствие замърсяване с пластмаса е видимо навсякъде около нас, но присъства и невидимо, под формата на микропластмаса във водата, храната, както и в растенията, в телата на животните и хората. Забраната от  3 юли 2021 г. важи за няколко вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене), чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, съдове за храна и напитки от експандиран полистирен (стиропор) и оксо-разградима пластмаса. [1]

Парадоксално, пластмасовите торбички, които са един от главните замърсители на Черно море, няма да изчезнат от следващата година. Въпреки че у нас вече са достъпни здрави и евтини текстилни чанти за многократна употреба, „найлонките“ все още са нормата, която ни предлага всеки магазин. Таксата върху пластмасовите торбички за пазаруване, наложена още от 2011 г., очевидно не работи, тъй като българите продължават да използват около десет пъти повече найлонови торбички от западноевропейските нации. Призивът „Извади главата от торбата“ е насочен както към българските държавници, така и към гражданите. Правителството следва да наложи силно ограничаване и постепенно спиране на употребата на пластмасовите пазарски торбички. Отделно, всеки от нас може да започне да си носи собствени торби, когато пазарува.

Останалите широко използвани изделия като пластмасови бутилки, еднократни кутии за храна, т.нар. „картонени“ чаши за кафе с пластмасов слой, мокри кърпички, опаковки от вафли, чипс и други, също остават в обращение.

„За Земята“ и „Грийнпийс“ – България се включиха и в инициативата „Юли без пластмаса“ заедно с още 10 други организации. Предизвикателството към хората е да намалят пластмасата, която изхвърлят. Ежедневни съвети ще помогнат на желаещите да открият екологични заместители на еднократната пластмаса. „Опаковките за храните, напитките и изделията изцяло зависят от производителя, а при сегашната липса на по-устойчиви варианти на българския пазар, потребителският избор има малка тежест. Вече знаем, че хората са готови за промяна на навиците си, затова следващата ни цел е да вдъхновим бизнеса да предложи алтернативи за многократна употреба“, казва Евгения Ташева от „За Земята“.

Plastic Free July в България

Юли е зад ъгъла, което означава само едно – световното #PlasticFreeJuly предизвикателство идва за трета поредна година в България.
Включете се в борбата с пластмасата за еднократна употреба като се регистрирате на http://tiny.cc/plasticfreejuly и изберете едно (или всички) от следните действия:
– да замените пластмасата за еднократна употреба – сламки, чаши, торбички, прибори и други, с продукти за многократно ползване;
– да не пазарувате продукти в пластмасови опаковки;
– изцяло да откажете ползването на пластмаса за еднократна употреба за ден, седмица, месец или повече.
Тази година Екологично сдружение За Земята, Greenpeace Bulgaria, Eco Switch, Храна, не война – София, Revolucia, Lessplastic Bulgaria, Uneco Eco Club, ZERA, Zero Waste Sofia, Tierra Verde България, Градско градинарство – София и Zero Hero обединихме усилия, за да покажем, че заедно можем да се справим с проблема, дори в момент като този.
През целия месец тук ще споделяме информация и идеи за устойчиви алтернативи на пластмасата за еднократна употреба.
Ще се радваме да видим и вашите – споделяйте ги тук и в Instagram с #PlasticFreeJulyBG и #ЮлиБезПластмаса
Инициативата се провежда като част от глобалното движение #BreakFreeFromPlastic
И докато сте тук, можете да направите още нещо: подкрепете подписката за решителни мерки за ограничаване на еднократната пластмаса ✅https://bit.ly/2CwjFV9 👈🏻
Природата ще ви бъде благодарна.

Хиляди българи ще живеят без пластмаса през юли

Инициативата „Месец юли без пластмаса“ се провежда като част от глобалното движение за борба с пластмасата за еднократна употреба #BreakFreeFromPlastic.

По данни на Евростат всеки българин изхвърля средно 64 кг отпадъци от опаковки годишно. Главните виновници за замърсяването на Черно море са пластмасовите бутилки и техните капачки, пластмасовите опаковки от бързи храни, както и пластмасовите торбички. Всеки ден от сушата и по реките в Черно море навлизат 3 тона пластмаса.

12 български организации – Екологично сдружение За Земята, ”Грийнпийс”-България, Green Revolucia, Храна, не война – София, Zero Waste Sofia, ZERA, Eco Switch, Uneco Eco Club, Lessplastic Bulgaria, Tierra Verde България, Градско градинарство – София и Zero Hero, обединяват познанията и опита си в своеобразен практически наръчник за живот без пластмаса у нас. През целия месец, в специално Facebook събитие “Plastic free July в България”, те ще споделят полезна информация, съвети и изпробвани от тях препоръки. Част от темите, които ще бъдат засегнати през месеца са как да измерим пластмасовия си отпечатък; кои са различните видове пластмаса около нас; съвети за насипно пазаруване, всякакви алтернативи на пластмасата в ежедневието ни, как да се обърнем към бизнеса, за да направи промени и още много.

“Достатъчно научни данни вече безспорно показват вредите от неразумната употреба на дълготраен материал като пластмасата. Време е да се съсредоточим върху разработване на истинските решения: например, многократна употреба, насипни стоки и други нововъзникващи иновативни услуги и устойчиви бизнес модели.”, споделят организаторите.

Вече близо 800 души са заявили участие да се включат в инициативата “Юли без пластмаса” още преди официалния ѝ старт. Всеки, който желае да се включи може да се регистрира на http://tiny.cc/plasticfreejuly и да избере едно или повече от следните действия:

– да замени пластмасата за еднократна употреба – сламки, чаши, торбички, прибори и други, с продукти за многократно ползване;

– да не пазарува продукти в пластмасови опаковки;

– изцяло да откаже ползването на пластмаса за еднократна употреба за ден, седмица, месец или повече.

От петък – 3 юли 2020 г. започва да тече едногодишният срок за пренасяне на изискванията на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба в националното ни законодателство. Тя включва забрана на осем вида еднократни пластмасови изделия: клечки за уши, прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене), чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени (експандиран полистирен) съдове за храна и напитки и оксо-разградима пластмаса. Но другите широко използвани изделия като пластмасови бутилки, еднократни кутии за храна, т.нар. ‘картонени’ чаши за кафе с пластмасов слой, мокри кърпички, опаковки от вафли, чипс и други, остават в обращение с пожелателни цели за ограничаване на използваните количества.

завод за изгаряне на отпадъци
, ,

Голяма победа за здравето и гражданските права. ВАС връща делото за инсинератора в София

Вчера Върховният административен съд (ВАС) се произнесе по жалбата на екологично сдружение “За Земята”. Според съда Топлофикация София не е доказала, че проектът не вреди на здравето на хората, а обществените обсъждания будят съмнение с формална организация, защото са в работно време и са се състояли само в два района и в сградата на Столична община. Всъщност от потенциалното замърсяване са засегнати много повече райони.

“Постигнахме огромен успех в борбата ни за по-чиста и здравословна среда в София. Върховният административен съд окончателно се произнесе по аргументите ни за отрицателните здравни и екологични последствия от изграждане на инсталация за изгаряне на отпадъци, както и за неправилно организираните обществени обсъждания. Сега е време и Столична община да се откаже от проекта и да вложи парите в цялостно променена система за управление на отпадъците.”, казва Данита Заричинова от “За Земята”.

Делото, водено от адвокатите Иван Велов и Александър Коджабашев, започна през 2015 г. с оспорване в съда на решението за одобрение на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на Директора на Регионална инспекция за околна среда София. “За Земята”  заедно с други граждани, се обявиха срещу това, заради множество проблемни аспекти:

– неправилно определяне на засегнатите от проекта райони, което доведе до организиране на обществени обсъждания само в 3 столични района и то в работно време;

– недостатъчна информация какво ще се случва с транспортирането на опасните отпадъци след изгарянето;

– липса на анализ на здравния статус на населението в най-близко разположените до проекта райони.

Административен съд София – град (АССГ) реши през 2018 г., че жалбата е неоснователна, но от “За Земята” оспориха решението пред ВАС.

На 17.06.2020 г., близо 5 години след началото на битката за чист въздух в съда, ВАС отмени решението на Административния съд, с което беше одобрено изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в София и върна делото на АССГ за ново разглеждане от друг състав, при спазване на мотивите на решението.

В решението си съдът казва: “Следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, съдържанието, нивата и териториалния обхват на разпространение на вредните за човешкото здраве емисии от изпускащото устройство, като се отчетат и данните за разстоянията до жилищните сгради и обектите, подлежащи на здравна защита. По отношение на опасните и неопасните отпадъци е необходимо да се установи спазени ли са изискванията за достатъчна информация относно предвижданията за третирането им, оценка на въздействието и информиране на засегнатата общественост.”

Важно е да отбележим, че Топлофикация София нае външен адвокат и поиска 54 000 лв. съдебни разноски само за касационната инстанция.

Решението на съда поставя под въпрос легитимността на финансирането от Европейски фондове за проекта. Европейската комисия подложи на обстойна преценка проекта през 2019 с редица критични забележки за екологичните и икономически ползи. През ноември 2019 все пак Комисията одобри 94 млн. Евро за съоръжението, въпреки че проблемите не бяха адресирани.
Линк към решението на ВАС

Депутати искат да улеснят строежа на спорни проекти без да се съобразяват с правата на гражданите

Зад паравана на бързото икономическо възстановяване след кризата, парламентарната група на Обединените патриоти внесе предложение, което затвърждава порочната практика да се намалява контролът върху потенциално опасни за здравето и околната среда проекти.

С промените гражданите и неправителствените организации ще могат да обжалват само на една инстанция спорните проекти, което намалява шанса за обективна и справедлива оценка.

Поредното осакатяване на законодателството се случи между първо и второ четене на Закона за управление на отпадъците. С него се предлагат промени в Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, и то без каквато и да е сериозна обосновка на нуждата от подобна промяна. 

Атаките срещу достъпа до правосъдие и постепенно намаляване на броят на проектите, по които може да бъде упражняван ефективен съдебен контрол, започнаха през 2017 година. Две години и половина по-късно народните представители продължават да утвърждават подобни недемократични механизми, като предлагат общински обекти от първостепенно значение и приоритетни проекти по Закона за насърчаване на инвестициите също да се разглеждат само от един съдия, без възможност за оспорване пред касационна инстанция.  

„Все повече икономически експерти, както и представители на бизнеса се обединяват около мнението, че краткосрочните финансови стимули и други мерки за излизане от кризата трябва да подкрепят дългосрочните цели, свързани с опазването на околната среда. Достъпът до правосъдие по екологични дела е най-важният механизъм за гарантиране на правото ни като български граждани на среда, която е здравословна за нас. Не виждаме по какъв начин предложените промени, които ограничават този достъп, ще ни помогнат да излезем от настоящата криза, без да продължим да задълбочаваме други такива, които са факт – а именно климатичните промени, породени от човешка дейности, и загубата на биологично разнообразие.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Предложението да се обжалват само на една инстанция спорни проекти няма потенциала да ускори излизането от кризата, породена от мерките срещу вируса COVID-19, и да предотврати злоупотреба с права — голямото опасение. За сметка на това то ще допринесе за продължаващата ерозията на демократичния процес в страната ни, ще създаде допълнителни пречки пред упражняването на гражданските права и ще допринесе за разрушаването на природата в България на сметка на бъдещите поколения.

„Гражданската активност е основен гарант за защитата на природата. Системното ограничаване на правата на гражданите има за цел да отслаби тази защита и да даде превес на неясни интереси. Показателен е и начинът, по-който се правят тези промени – чрез прикачване към вече гласуван законопроект. Народните представители трябва да са наясно, че подобни похвати са обида към законодателния процес, към Народното събрание и не на последно място към суверена, който представляват — българските избиратели.“, коментира адвокат Регина Стоилова. 

Възможността за достъп до правосъдие е основен механизъм за упражняване на гражданските права, а ефективното правораздаване – мерило за утвърждаването им. Затова както Конвенцията от Орхус, така и правото на Европейския съюз утвърждават необходимостта обществеността да има достъп до ефективни съдебни механизми, така че нейните законни интереси да бъдат защитени и законът да се прилага.

„Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ се присъединяват към организациите, които са се обявили против този законопроект. За целта изпращаме становище в рамките на срока за реакция — 11 юни.

НАРЪЧНИК ЗА УЧИТЕЛИ придружаващ филма „ИСТОРИЯ НА ПЛАСТМАСАТА“

Свалете като файл тук.
Пълнометражният документален филм „История на пластмасата“ е създаден с цел да помогне в борбата срещу масовото замърсяване с пластмаса. Този кратък наръчник съдържа идеи за занимания с учениците след филма – игри, въпроси, идеи от различни източници.

Съдържание:
Съдържание
Знаете ли, че… 1
1. Индивидуална задача 8
2. Въпроси за дискусия след филма 9
3. Практическа задача за вкъщи: Как да направим одит на марките, които най-много замърсяват с пластмаса 11
Допълнителни материали 12

Знаете ли, че…
Българите сме на едно от първите места в Европа по използване на пластмасови торбички;
Близо 200 хиляди деца в детските градини в България използват еднократни пластмасови чаши за вода, изхвърляйки 240 милиона чаши годишно на стойност близо 6 милиона лева;


След юли 2021 г. България трябва да приложи европейското законодателство и ще отпадат някои продукти. Но с нас остават милионите пластмасови бутилки, чашки и кутии за храна, торбички, мокри кърпички, цигарени филтри, хранителни опаковки. Ето какво остава и какво си отива:


В България все още липсва депозитна система върху пластмасовите бутилки и само малка част от тях се събират за рециклиране.
Представително проучване за България на „За Земята“ от януари 2020 г. показа, че 90% от хората се тревожат за влиянието на пластмасата върху околната среда.



Представително проучване за България на „За Земята“ от януари 2020 г. показва, че хората са готови да поемат отговорност, но очакват и държавните институции и производителите да го направят.

Мокрите кърпички също са от пластмаса и нямат място в природата, нито в канализацията
ДРЕХИ:
Много от дрехите, които носим всеки ден, са изработени частично или изцяло от изкуствени тъкани – полимери. Потребителите често не знаят, че термини като полиамид, полиестер, акрил и найлон всъщност се отнасят до синтетични влакна – с други думи, пластмаса.
ТУРИЗЪМ И ПЛАСТМАСА:
Количеството пластмасови отпадъци, попадащи в Средиземно море, нараства с 40% през летните месеци, което показва пряка връзка между туристическата индустрия и замърсяването с пластмаса.
НЕ САМО ПЯСЪК И МИДЕНИ ЧЕРУПКИ


Океани: Всяка година около 10 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в океаните от сушата: еквивалентно на един камион за всяка минута.

Рециклиране:
В световен мащаб 14% от пластмасовите опаковки понастоящем се рециклират – макар това обикновено да означава преработка на отпадъци с цел рециклиране за нискокачествени изделия (downcycling). Други 40% се изхвърлят на сметищата, а 14% се изгарят в инсинератори. Останалите 32% се озовават в околната среда, включително бунищата, реките и морето или във въздуха, който дишаме.

1.Индивидуална задача
Попълнете следните полета – може да пишете с думи, да рисувате, по ваш избор.

Въпроси за дискусия след филма:
Какви са основните послания на филма “История на пластмасата”?
Защо мислите, че създателите на филма са го направили?
Кои са основните твърдения на филма? Какви похвати са използвали създателите, за да подкрепят тези твърдения?
Беше ли филмът убедителен? Защо да или защо не?
Кои моменти от филма за вас бяха най-убедителни, най-силни в подкрепа на основните твърдения и защо?
Ако вие бяхте създатели на филма, какво бихте направили по друг начин, за да сте по-убедителни?
На кого разчитат създателите на филма да направят по-силни твърдения си?
Мислите ли, че хората които бяха интервюирани бяха достоверни източници? Защо? Защо не?
Защо мислите, че бяха включени реклами от компании, които произвеждат пластмаса? Какво беше чувството като видяхте тези реклами?
Кои са някои от предимствата на пластмасата, които бяха споменати във филма? По какъв начин пластмасата е помогнала на хората?
Рециклирането на пластмаса решава ли проблема? Какво разкри филма относно рециклирането?
Кой, според създателите на филма, трябва да поеме отговорност за пластмасовото замърсяване?
Как мислите, че ще реагират хората, ако гледат този филм?
Как мислите, че ще реагира индустрията, която произвежда пластмаса, на този филм?
След като гледахте филма, какво мислите за пластмасата? А за индустрията, която я произвежда?
Какво мислите за организациите, които се борят с пластмасовото замърсяване?
Да научим повече за отпадъците в нашето населено място
Кой се грижи в нашата община за отпадъците?
Къде отива боклука от нашето училище?
Къде отива боклука от домовете ни?
Има ли рециклиране в нашия град/нашето село? Ако да, къде отиват рециклираните отпадъци?
Нашето населено място изнася ли или внася ли отпадък? Ако да, накъде / откъде?
Има ли производители на пластмаса в нашето населено място?
Има ли нефтохимическа промишленост в нашия град?
Кой извозва отпадъците от нашия град / село?
Живеем ли близо до завод за изгаряне на отпадъци – инсинератор?
Къде е най-близкото сметище?
Има ли магазини, в които може да отидеш със собствен съд и да ти го напълнят?
Повечето ученици в училище имат ли си собствени бутилки за вода за многократна употреба?
Има ли нашето населено място инсталация за компостиране на органични отпадъци?
3. Практическа задача за вкъщи
Как да направим одит на марките, които най-много замърсяват с пластмаса
(източник: https://plasticfreecampus.org/content/eyesonplastic )

СТЪПКИ:
Намерете голям съд вкъщи. Голям кош или кашон ще свършат работа.
Информирайте цялото семейство какво възнамерявате да направите и ги поканете да се включат.
Направете табели, за да означите всеки кош за боклук вкъщи, които да напомнят на семейството ви да изхвърлят пластмаса САМО в коша за пластмаса.
Всички пластмасови отпадъци са за коша с надпис ПЛАСТМАСА – първо ги измийте! – пластмасови опаковки,кутии, бутилки от мляко или сок и т.н.
След 7 дни, изсипете коша в чувал за боклук и измерете колко тежи.
Помолете семейството си да ви помогне да ги разпределите по сходни видове пластмаса.
По желание: Пребройте от кой производител имате най-много опаковки, например Coca-cola, Unilever, Nestle, др.
Обсъдете резултатите:
– Какви видове пластмаса имате най-много?
– Какво ви изненада най-много / най-малко?
– Пребройте най-големите купчини. Това ли очаквахте горе-долу?
– Кои от пластмасите се рециклират?
– Кои от тези пластмаси биха могли да бъдат намалени, тоест да ги няма, и как, според вас може да стане това?
– Какво друго научихте от този експеримент?
Споделете резултатите:
Снимайте разделените пластмаси и добавете вашите мисли в описанието
ИЛИ
Направете кратко видео (до 10 секунди), в което ги показвате и разказвате какво мислите за резултатите от упражнението.
И
До 30 юни изпратете вашите снимки/видео на plastic-free [at] zazemiata.org или като пост във Фейсбук събитието за филма „История на пластмасата“.

10 късметлии от участниците в тази задача ще получат новото издание на български език на „Атлас на пластмасата“. До 3ти юли ще известим спечелилите по електронна поща или ФБ.

*** Внимание по време на пандемията Covid-19:
Въпреки че засега няма доказателства за предаване на инфекцията чрез опаковки, необходима е предпазливост. В допълнение към здравните препоръки, отправени от Световната здравна организация (СЗО) и местните здравни власти, Форумът за хранителни опаковки препоръчва на потребителите по избор:
(i) да измиват със сапун и вода всички опаковки веднага след внасянето им у дома;
(ii) да прехвърлят стоките от опаковката им в почистени съдове за съхранение и след това да изхвърлят опаковката;
(iii) да държат покупките в «карантина» до три дни, преди да ги пипат отново.
Тези препоръки се отнасят както за стоки, закупени в магазините, така и за доставките по домовете.

Допълнителни материали:
СТЪПКИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОДИТ НА НАЙ-ЗАМЪРСЯВАЩИТЕ МАРКИ
https://www.zazemiata.org/resources/steps-against-poluting-brands/

Резултати от първия български одит на марките, стоящи зад замърсяването с
пластмаса, 2019
–––––––––––––––––––––––––––––-
Полезни връзки:
На български език: https://www.zazemiata.org/plastic-free/ https://www.greenpeace.org/bulgaria/explore/plastmasa/
На английски език:
Наръчник за дистанционно обучение
Наръчник за обучение в класната стая

За контакти:
Екологично сдружение За Земята:
plastic-free@zazemiata.org
https://www.facebook.com/groups/za.zemiata

фото: Никола Бобчев/ Less Plastic Bulgaria

Повече море, по-малко пластмаса: Застъпи се за смели мерки за ограничаване на замърсяването!

Регистрирайте се за безплатна прожекция на История на пластмасата

Филмът, който разказва за пластмасовото замърсяване по вълнуващ и достъпен начин, може отново да се гледа онлайн по повод световния ден на океаните с български субтитри. Премиерата на „История на пластмасата“ / The Story Of Plastic за България беше преди месец, но поради огромния интерес, решихме да организираме още една прожекция. Той е вдъхновен от движението #BreakFreeFromPlastic (Да се освободим от пластмасата), което се бори с един от големите екологични проблеми през последните десетилетия — замърсяването с пластмаса.
Отправяме покана и към учители, които искат да запознаят учениците си с проблема. Можете да организирате безплатна прожекция онлайн, на която да поканите вашите ученици. Филмът е подходящ за ученици, обучаващи се в средно образование, но оставяме на вас да прецените възрастовите групи. Можете да видите по-долу специална форма за регистрация за учители.

✅За да гледате филма, можете да се регистрирате в тази форма: https://www.zazemiata.org/story-of-plastic-movie/
✅Ако сте учител и искате да изпратите филма и на учениците си като линк, моля, да се регистрирате в ето тази форма: https://www.zazemiata.org/story-of-plastic-movie-teachers/
🌿Линкът с филма ще бъде изпратен на 7 юни вечерта и ще бъде активен до 00:00 часа на 10 юни.

Екипът на Нулеви отпадъци от „За Земята“ ви кани да зададете вашите въпроси в събитието ни във Фейсбук, свързани със замърсяването с пластмаса. Ще им отговорим онлайн във видео.

Българите искат амбициозни мерки за справяне с пластмасовото замърсяване

Преобладаващата част от българите са на мнение, че трябва да се вземат мерки за намаляване на пластмасата в България, за да се справим със замърсяването на околната среда. Над 84% от запитаните очакват отговорността за решаване на проблема да бъде поета от институциите, малко над 50 на сто искат това да стане с помощта на потребителите, а други 50% смятат, че производителите на опаковки трябва да помислят за алтернативи. Това са заключенията от представителното изследване, проведено през януари по инициатива на Екологично сдружение “За Земята”. Организацията от години води активна кампания за намаляване на отпадъците и превръщането им в ценен ресурс.

Начинът, по който сега използваме пластмасата, е неустойчив и неефективен и затова замърсяването с пластмаса се превърна в сериозно предизвикателство пред човечеството. “Независимо колко дълго ще трае пандемията COVID-19, разрушаването на екосистемите, климатичните промени и замърсяването с пластмаса ще продължат и след нейния край. Замърсяването с пластмаса изисква бързи и решителни действия от страна на правителствата, бизнеса, както и лично от всеки човек”, коментира Евгения Ташева от “За Земята”.

Пластмасови частици попадат чрез храната и в телата ни, пластмаса има дори в солта. “Частичната забрана на изделия от еднократна пластмаса в Европейския съюз, която ще влезе в сила през 2021 г., е стъпка в правилната посока, но не е достатъчна. Трябват мерки, които да изискват компаниите да поемат по-сериозен ангажимент към опаковките, които използват, тъй като плащането на продуктова такса за рециклиране се оказва недостатъчно, за да бъде намалена пластмасата.”, казва Евгения Ташева.

Хората приемат личната си отговорност за решаването на проблема с пластмасовото замърсяване и заявяват готовност да се откажат от някои от най-използваните, и същевременно най-замърсяващите, пластмасови изделия за еднократна употреба: пластмасовите торбички, бутилки и чашки. Запитаните биха се отказали най-лесно от видовете пластмаса, които сами посочват, че използват най-често — прозрачните пликове за зеленчуци и найлоновите торбички. Следват ги бутилките за вода. “Виждаме готовност да се включат в система за събиране на пластмасови бутилки срещу възвръщаем депозит или благотворителност.”, изтъква Евгения Ташева.

Очаквано, против изгарянето на пластмаса се обявяват 90 на сто от запитаните. “Виждаме, че темата продължава да тревожи обществото”, коментира Данита Заричинова от “За Земята”. Според нея управляващите трябва да подходят към решаването на проблема с отпадъците цялостно, а не да смятат, че с изгарянето те изчезват.

Изследването отбелязва още някои интересни тенденции — най-много българи — близо 58%, свързват пластмасовото замърсяване с опасност за околната среда, но вредите за здравето набират скорост. За тях се тревожат почти 50% от запитаните.
Въпреки че пластмасата заема голямо място в ежедневието ни, цели 78% са на мнение, че хората лесно ще свикнат с алтернативите. Голяма част от тях подкрепят инициативи като замяната на еднократните чаши с такива за многократна употреба в образователните институции като кампанията „Аз избирам чаша за многократна употреба“ на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие – Варна. Тя работи успешно вече 3 години за замяна на еднократните пластмасови чаши в детските градини с чаши за многократна употреба.

Тенденциите в управлението на отпадъци в световен мащаб показват, че трябва да се намалят изхвърляните количества чрез разумна употреба и опаковки за многократно използване там, където това е възможно. “Полезно е да се рециклира, но само с това няма да спрем пластмасовото замърсяване”, казва Евгения Ташева. Резултатите от проучването показват голямата готовност на хората да ограничат използването на излишна пластмаса и разбиват мита за недобросъвестните граждани, които не желаят да възприемат по-екологични навици.

Въпреки това институциите все още настояват, че българите не могат или не разбират проблема, използвайки го като довод в полза на изгарянето на отпадъци. “Проектът за строеж на завод за изгаряне на отпадъци на площадката на ТЕЦ София е поредно доказателство за това”, казва Данита Заричинова.

Вярваме, че това изследване може да се превърне във вдъхновение за промяна на политиките за управление на отпадъци. Общественото мнение показва готовност, очакваме управляващите да демонстрират инициатива.

Допълнителна информация:
Петиция “София без инсталация за изгаряне на отпадъци”.
Мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба“ 
Добра алтернатива ли е биопластмасата?
Трудности при рециклирането на пластмаса
Пластмаса: Въпроси и отговори
7 факта за отпадъците в България
България е на второ място по рециклиране на пластмасови отпадъци в ЕС — Призмата на статистиката
Как боклукът ни издава, че сме забогатели

Петиция обединява гласовете на хората срещу завода за изгаряне на отпадъци в София

Петицията “София без инсталация за изгаряне на отпадъци” има за цел да накара Столична община да преразгледа проекта и да пренасочи средствата към по-разумно и отговорно управление на отпадъците. Тя е адресирана още към зам. министър-председателя Томислав Дончев, Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. “София без инсталация за изгаряне на отпадъци” е подписана от 1534 човека, като броят постоянно расте, а крайната дата, на която тя може да бъде подкрепена, е 15 май.
“С петицията искаме да покажем какво всъщност искат хората. Изгарянето не е решение, защото отпадъците не изчезват. Градът ни вече е много мръсен, а общината създава още един източник на замърсяване. Тонове токсична пепел ще трябва да пътуват до Германия ежедневно и да плащаме за съхранение. В момента отпадъците на столицата замърсяват Сливен, доскоро — и  Бобов дол. Проектът за инсинератор в София е поредната грешка в едно изцяло грешно управление на отпадъците. Трябва да се вземат дългосрочни мерки за по-умно управление, максимално рециклиране и информационни кампании. Радостното е, че виждаме в обществото все по-голямо желание за това.”, казва Данита Заричинова от екологично сдружение “За Земята”.
Идеята за инсинератор на площадката на ТЕЦ „София“ до Централна гара е на повече от 10 години, а междувременно технологиите и тенденциите се промениха коренно. Видяхме, че редица градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък.

Това не накара Столична община да отстъпи, напротив, тя вкарва града в огромен дълг: от пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос. Така наречената „инвестиция“ и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

Хората, които живеят в близост, се противопоставиха в съда на проекта, но загубиха делотосрещу довода, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея. В продължение на две години „За Земята“, с помощта на програма „Достъп до информация“, водеха съдебно дело, за да получат гражданите достъп до пълната документация за строящия се завод, най-вече финансовите параметри. Делото беше спечелено, но документите продължават да се крият от общината. В крайна сметка делото стигна до Върховния административен съд, който потвърди, че информацията трябва да е публична, но в последното писмо от Столична община отново ни отказа достъп до Анализ разходи и ползи — финансовия документ, в който могат да се видят в подробности каква е финансовата логика зад инсталацията. Междувременно група общински съветници поискаха референдум, който също може да реши съдбата на проекта.

Цялата процедура по вземането на решения е изключително непрозрачна, а финалното решение беше обявено, докато всички бяхме под карантина.
“Въпреки гражданската съпротива, въпреки многобройните дела в съда, въпреки огромния проблем с изгарянето на отпадъци в България, Столична община продължава да упорства за построяването на огромното съоръжение. Време е да покажем какво всъщност искаме. Проектът все още може да бъде спрян, ако има силен обществен натиск, затова приканваме всички да подкрепят петицията”, казва Данита Заричинова.

, ,

Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Енергията на хората, които подаваха сигнали, свързваха се с журналисти, включиха се в делото срещу ТЕЦ „Бобов дол“, е движещата сила зад отказа на централата да изгаря отпадъци. Темата се превърна във водеща за много медии, които, месец след месец, разследваха и следиха развитието. Благодарим за тяхната подкрепа и ги поздравяваме сърдечно за активността!

Отказът на ТЕЦ „Бобов дол“ в писмо до главния прокурор, че няма да изгаря повече отпадъци, е ключова победа в усилия на хората да дишат по-чист въздух и да решат проблемите с отпадъците. Като граждани обаче трябва да продължим да настояваме за подобряване на здравето и околната среда, защото много остарели централи в цялата страна продължават, като „Топлофикация Сливен“ или искат да започнат да изгарят отпадъци, например ТЕЦ „Брикел“. Можем да спечелим и заедно сме несломима сила -ТЕЦ „Бобов дол“ е доказателството.

Отказът на директора на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци е и важно признание, че централата не е в състояние да изпълнява екологичните изисквания в разрешителното си за работа — нещо, което „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ твърдим от години. Междувременно ръководството не се посвени да поиска по-високи цени от 108.60лв./мВтч преди ДДС и такси за домакинствата и малките бизнеси. Ако те бъдат одобрени, излиза, че остарялата технически и морално централа не само замърсява, но и ни кара да си плащаме да продължи да го прави.

Припомняме, че повече от година ТЕЦ „Бобов дол“ изгаряше отпадъци и то далеч преди да получи разрешение. През ноември 2018 г. министърът на околната среда и водите позволи изгаряне на отпадъци в количества хиляди пъти над допустимите от закона за експериментални цели за период от шест месеца. Когато поискахме достъп до писмото, Министерството отказа, с аргумент, че информацията „не засяга значим обществен интерес“. Успях дори да спечелим едно дело за получаване на информацията, но Министерството продължава да я отказва и в момента водим второ такова. Все още не е известно нито колко точно отпадъци е изгорил ТЕЦ „Бобов дол“ в този период, нито какви отпадъци са горени.

След дългогодишно трупане на недоволство срещу системното замърсяване на въздуха, през есента на 2019 г. близо 100 жители на с. Големо село, Дупница и района бяха допуснати като заинтересована страна от съда в оспорване на разрешителното за горене на отпадъци на ТЕЦ „Бобов дол“. Делото се превърна в първото в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища, подкрепено от толкова голям брой местни хора.

Проблемът с изгарянето на отпадъци стана особено остър, след като въглищата поскъпнаха като суровина за производство на електроенергия, затова някои собственици, с мълчаливото съгласие на държавата, се преориентираха към отпадъци, без да носят каквато и да е отговорност за техния произход и съдържание. Този бизнес модел е особено характерен за топлоцентралите, свързвани с Христо Ковачки, каквато е и ТЕЦ „Бобов дол“.

Като организации, които от години работят срещу изгарянето на отпадъци и за поетапно, планирано извеждане на остарелите централи на въглища от експлоатация, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ сме на мнение, че гражданите много ясно показаха какво искат. Спирането на изгарянето на отпадъци обаче е само първата стъпка. Налага се и спешно да бъдат изготвени планове за преодоляване на зависимостта от въглищната индустрия, отразяващи регионалните специфики. Така например е редно те да включват програми за повишаване или промяна в квалификацията на заетите във въглищния сектор, за да могат хората там да намерят професии с бъдеще, а не да разчитат на спасяване на индустрии, които вече нямат такова. Възможността хората лесно да произвеждат енергия от слънцето за собствени нужди и да се сдружават, пък ще направи морално и технически остарелите централи като ТЕЦ „Бобов дол“ още по-излишни.

Победата на гражданите срещу централите може да не е задълго. Практиката показва, че момента, в който общественият интерес стихне или се пренасочи, порочните практики се завръщат с нова сила. Затова е важно да останем будни – продължаваме с делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ и разчитаме на подкрепа от гражданите, каквато имаше до момента.

,

ТЕЦ „Бобов дол“ се отказва от нерегламентираното изгаряне на отпадъци. Въпросът е защо трябваше изобщо да започва?

Разрешителните, които позволяват на централите на въглища да изгарят и отпадъци, се дават с лека ръка и без нужните гаранции за здравето на хората в района. Последните дни тази тенденция е потвърдена и от публикувана в медиите информация, че ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД е изразила с писмо до главния прокурор Иван Гешев намерението си да спре изгарянето на  отпадъци. Дали наистина е имало такова обещание остава неясно, тъй като директорът, инж. Емил Христов, отрича да е изпращал цитирания документ до прокуратурата.
Припомняме, че комплексното разрешително на свързваната с бизнесмена Христо Ковачки централа (как се свързва: прочетете тук) беше издадено въпреки многобройни предупреждения, че техническото ѝ състояние не позволява да изгаря отпадъци без да замърсява въздуха. През 2018 г. изразихме мнението си по темата по време на обществено обсъждане за горенето на отпадъци, а по-късно през същата година стотици хора писаха на Изпълнителната агенция по околна среда да не издава разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“. След като отправихме такава молба и директно към Министъра на околната среда, но той отказа да я уважи, заедно със стотици граждани заведохме дело, за отмяна на разрешителното на централата да гори отпадъци.Като организации, които се опитват да накарат институциите да обърнат внимание на проблема от години, „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ са на мнение, че единствено бурната обществена реакция през последните месеци накара институциите да направят съответните проверки.
„Институциите, които разрешават на централи като ТЕЦ „Бобов дол“ да изгарят отпадъци, явно не проверяват дали на практика тези инсталации ще могат да спазват изискванията за опазване на човешкото здраве и околната среда преди да им издадат разрешително. На първо място смисълът на тези разрешителни е да постигнат високо ниво на предпазване на хората от замърсяване, а не да разрешава на въглищните централи да продължават работа без значение какви ще са последиците.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

След публикуваната информация за възможното оттегляне на ТЕЦ „Бобов дол“ от бизнеса с горенето на отпадъци, се появи и друг източник, който твърди, че според директора на централата, те не са правили подобно изявление. Докато се водят тези словесни битки между представители на институциите и теца, за нас остава само да се питаме — къде остава мястото на притесненията на хората?

Регионът, в който се намира ТЕЦ „Бобов дол“, е белязан от проблемите, наследени от въглищната индустрия —  мръсният въздух и неосъществената рекултивация на земи. Но това не означава, че местните власти там, а още повече и гражданите, не искат да планират икономическото развитие на градовете и селата в региона в рамките на един добре организиран и постепенен преход отвъд въглищата.

Според Меглена Антонова „Спешно имаме нужда от ясен план за енергийната ни система без фалшиви и опасни алтернативи като изгарянето на отпадъци. Необходимо е енергийният сектор в България да се реформира, а настоящата криза и възможностите, които се създават за излизане от нея, позволяват това. Ако политиците обаче продължат да губят време и не предприемат действия за развитие на сектора към възобновяема енергия, въглищните електроцентрали в България ще продължат да се ориентират към изгаряне на отпадъци.“

Ситуацията с изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ не е много по-различна от тази в другите централи на въглища, свързвани с Христо Ковачки, които искат или вече изгарят боклуци. През изминалите години редица електроцентрали в страната започнаха да изгарят отпадъци заедно с въглищата, било то с разрешение или като „експеримент“, което крие големи рискове за човешкото здраве. Сред тези тецове са „Република“ в Перник, „Брикел“ в Гълъбово, топлофикацията в Сливен и др. Използването на отпадъци като добавка към горивото е временно решение, което бележи началото на дългия и мъчителен край на производството на енергия от въглища. Това означава единствено, че тежката цена на прехода ще платят хората в зависимите от въглищата общини, а управляващите ще си измият ръцете с „изискванията на Брюксел“, вместо да поемат отговорност. Имайки предвид, че вече плащаме здравната цена от мръсния въздух, очакваме да видим по-амбициозни политики от правителството за подобряване на качеството на живот на хората във въглищните райони и отвъд тях.

Безплатна прожекция на „История на пластмасата“ и дискусия след това

Станете част от световната премиера на пълнометражния филм „История на пластмасата“ / The Story Of Plastic (90мин.) на Деня на Земята! Най-новият филм, който задължително трябва да гледате, е вдъхновен от движението #BreakFreeFromPlastic.
The Story Of Plastic пристига при вас с безплатна прожекция и български субтитри, не само за да разкрие тайния живот на пластмасата преди и след като сме я използвали, но и за да повдигне много въпроси, на които човечеството трябва спешно да отговори.
Прожекцията се реализира успоредно в 134 страни, сред които е и България и се появява на петдесетата годишнина на Деня на Земята.

За да получите линк към филма трябва да се регистрирате с име и имейл адрес в ето тази форма: https://forms.gle/jG82cHGimi7kwYHB6. Така можете да го гледате в комфорта на дома си в избрано от вас време в рамките на 48 часа след получаване на линка.

Филмът поражда много въпроси, затова ви каним на дискусия на 23 април от 17:00 часа в Zoom. Ако желаете да участвате, моля отбележите във формата, за да ви изпратим по имейл линк за участие в дискусията.

Онлайн дискусията е с участието на Евгения Ташева от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“ и Никола Бобчев от Less Plastic. И двамата работят от години, за да помогнат на много хора да употребяват по-малко излишни пластмасови опаковки и изделия. Евгения вижда в проблема и социалната му страна — там се крият не само токсични рискове за здравето, но и екологична несправедливост към потърпевшите общности, които се намират до мини, сметища, инсинератори или нелегални работилници за “рециклиране” на електронни отпадъци. Никола е един от първите, които правят подробни изследвания на количеството отпадъци по устието на река Ропотамо и е отлично запознат с последствията от замърсяването по крайбрежието на Черно море.

,

София без инсталация за изгаряне на отпадъци

Можете да подпишете петицията ето тук.

ДО 

Зам. министър-председател Томислав ДОНЧЕВ

Комисар Елиза ФЕРЕЙРА

Комисар по Дирекция “Сближаване и реформи”, Европейска комисия

Вернер ХОЙЕР

Президент на Европейската инвестиционна банка

Копие до:

Йорданка ФАНДЪКОВА

Кмет, Столична община

Монсерат ДОЛОРС

Председател на Комисията по петиции, Европейски парламент 

Уважаеми Зам. Министър-председател,

Уважаеми Комисар на Дирекция “Сближаване и реформи”, Европейска комисия,

Уважаеми Президент на ЕИБ,

Ние, гражданите на Република България, настояваме за незабавно спиране на инсталация за горене на отпадъци и инвестиране на средствата в пълна промяна на системата за управление на отпадъците. Настоящата кризисна ситуация показва още по-ясно нуждата от промяна в управлението на обществени средства и в нуждата да се инвестира в хората за създаване на устойчиви и иновативни решения, в това число, управлението на отпадъци. 

На 20 март 2020 година, по време на въведеното извънредно положение в Република България, поради пандемията от COVID-19, Европейската комисия одобри 77 млн. евро за дългогодишно оспорвания от гражданите проект за изграждане на завод за изгаряне на отпадъци в София. Сумата е близо 30% от текущата Оперативна програма “Околна среда” за периода 2014-2020. 

По-рано, на 21 декември 2018 година, Европейската инвестиционна банка одобри заем за 67 млн. Евро. Останалите над 13 млн. (или повече) евро, ще бъдат осигурени от българските данъкоплатци. 

Това се случи, въпреки че малко по-рано самите Европейска комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейският парламент се обявиха срещу изгарянето на отпадъци в контекста на стремежа на ЕС към кръгова икономика, и въпреки че след 2020 г. няма да се отпускат евросредства за изгаряне. [1]

Още по-лошото е, че смислеността на проекта се оценява от ЕК според старата цел на ЕС за рециклиране от 50%, която трябваше да бъде постигната тази година, и въпреки че България е сред страните, които ще пропуснат целта. [2] Крайната цена на проекта, включително оперативните разходи през целия живот на съоръжението, също остава загадка за гражданите. 

Ние се обявяваме против проекта, защото той:

  1. Ще бъде голяма пречка към подобряване на разделното събиране и постигане на новите цели на ЕС до 2030 г. при управлението на отпадъци —  София ще стане зависима от необходимостта новата инсталация да изгаря 180 000 тона/годишно отпадъци през следващите 29 години. Това количество е три пъти повече от нерециклируемите материали, които се генерират и преработват до РДФ в момента в София. (около 60 хиляди тона / година)
  2. Ще изостри още повече вече съществуващия проблем със замърсяването на града и проблемът с мръсния въздух.
  3. Ще се управлява от “Топлофикация София” — дружество в тежко финансово състояние, а гражданите на София ще са задължени да изкупуват топлина и електричество от “Топлофикация” на цени над пазарните, субсидирайки нерентабилното дружество.
  4. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците;
  5. Единствената “полза”, че ще произвежда енергия, е много съмнителна, заради множеството проблеми на топлопреносната мрежа. 

Европейската комисия е на път да възприеме нов набор от финансови мерки за справяне с пандемията, причинена от COVID-19, подкрепени от ЕИБ. В рамките на този отговор, съществуват и нови облекчени мерки за използване на неизхарчени европейски фондове. 

Ние, гражданите на Република България, приветстваме тези решения и призоваваме пренасочването на финансовите средства от икономически неизгодния проект за ко-генерация с изгаряне на отпадъци в град София, към по-ефективно управление и намаляването на отпадъците в града, както и за решения за увеличаване на енергийната независимост на сградите в София.

Настояваме за незабавно вземане на конкретни мерки за преосмисляне на системата за разделно събиране на отпадъци, които включват:

  1. Въвеждане на система за ефективно разделно събиране на хранителни отпадъци от домакинствата.
  2. Смяна на модела на сметосъбиране от анонимни контейнери по улиците към контейнери, назначени конкретно за всяка жилищна или обществена сграда. Комплектът трябва да включва пълен набор от кофи за различните отпадъци, които трябва да се изхвърлят разделно: хартия и картон, пластмаси и метали, стъкло, хранителни отпадъци, и остатъчните смесени отпадъци.
  3. Да бъдат осигурени площадки за предаване на опасни и др. разделени отпадъци във всеки квартал
  4. Да се предоставя достъпна, актуална, изчерпаема и разбираема информация относно управлението на отпадъци в града
  5. Да се въведе справедлива такса смет и да има прозрачност в нейното прилагане. Това означава  обвързване на размера на дължимата такса „битови отпадъци“ с количеството изхвърлени неразделени битови отпадъци. Рециклируемите, хранителните и другите специфични видове отпадъци не се таксуват, ако правилно са изхвърлени разделно.

В контекста на настоящите предизвикателства, включително икономически, настояваме средствата да се използват за създаването на устойчиво управление на отпадъци, местни решения и създаване на устойчиви работни места. 

====

Петицията ще бъде активна до 13 май, след което ще бъде изпратена до адресатите. 

 

Инициатор на петицията:

Екологично сдружение “За Земята” – Приятели на Земята България

[1] EUROPEAN COMMISSION. Brussels, 26.1.2017. COM(2017) 34 final. COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS: The role of waste-to-energy in the circular economy

https://ec.europa.eu/environment/waste/waste-to-energy.pdf  

European Inestment Bank, 2019. The EIB Circular Economy Guide: Supporting the circular transition

https://www.eib.org/attachments/thematic/circular_economy_guide_en.pdf  

[2] European Commission, Brussels, 24.9.2018 SWD(2018) 413 final. The early warning report for Bulgaria Accompanying the document REPORT FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS on the implementation of EU waste legislation, including the early warning report for Member States at risk of missing the preparation for re-use/recycling target on municipal waste. 

https://ec.europa.eu/environment/waste/pdf/early_warning_report_BG.pdf

 

, , , ,

Уебинар: Завод за изгаряне на отпадъци в София? Не, мерси!

Заповядайте на уебинар, посветен на завода за изгаряне на отпадъци в София. Той ще се състои тази сряда, 15 април, от 17:00 на страницата на За Земята.

Искаме да отговорим на въпроса защо това е една скъпа и ненужна инвестиция, която ще задълбочи проблема с мръсния въздух в града. Вижте повече в тази визуализация.

Дълги години граждани и природозащитни организации се противопоставят на намерението на Столична община да изгаря отпадъци на площадката на ТЕЦ “София” до Централна гара. Организираме този уебинар, провокирани от решението на Европейската комисия да финансира инсталацията.
От самото начало решенията за проекта се прокарват непрозрачно и почти тайно за гражданите. Въпреки спечелените дела срещу Столична община, голяма част от документацията остава недостъпна за обществото, особено финансовите аспекти.
Проектът е тиктакаща екологична и икономическа бомба, защото:
1. Е част от една цялостно сбъркана и скъпа система за управление на отпадъците в София;
2. Ще изостри още повече вече съществуващия проблем със замърсяването на града;
3. Ще се управлява от Топлофикация София — дружество в тежко финансово състояние и с непрекъснато сменящо се ръководство;
4. Ще е голяма пречка към подобряване на разделното събиране и постигане на новите цели на ЕС до 2030 г. при управлението на отпадъци — София ще стане зависима от договора към проекта да изгаря 180 000 тона отпадъци за следващите 29 години;
5. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците;
6. С инвестицията в инсинератор Столична община вкарва града в огромен дълг. Обявената цена е 157 милиона евро, от които едва 77 млн. евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, 67 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 млн. най-вероятно ще са собствен принос. Обществото няма информация дали това са финалните числа;
7. Единствената “полза”, че ще произвежда енергия, е много съмнителна, заради множеството проблеми на топлопреносната мрежа.

Решението е едно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците.
Заповядайте, за да научите повече за възможностите, решенията и нашите следващи действия като граждани.

Очакваме ви!
Участници:
Данита Заричинова и Евгения Ташева от екип “Нулеви отпадъци” на За Земята ще говорят за замърсяването, което причинява изгарянето на отпадъци, и как други държави се отказаха от подобни проекти в полза на по-съвременни решения.
Димитър Събев е икономист, независим експерт, той ще ни запознае с икономическите параметри на проекта.

, , , ,

Как законът да гарантира, че ще бъде направен анализ на въздействието върху здравето от изгарянето на отпадъци?

Освен мнения по няколко на брой намерения на въглищни централи да изгарят отпадъци и биомаса, в последния месец участвахме и в общественото обсъждане на законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда. Той твърди, че ще наложи задължително изискване върху инсталации за изгаряне на неопасни отпадъци, както и за експериментално горене на опасни и неопасни отпадъци, задължително да се прави анализ на въздействието им върху здравето на хората и околната среда.

Предложението беше прието на първо четене, но предстои второ и с нашата позиция  изразяваме важни коментари, които трябва да бъдат отразени, ако искаме мерките да имат ефект. Предвид настоящата кризисна ситуация, не знаем как ще се развие процедурата, но това не отменя валидността на нашето становище. Предложението в настоящата му форма, което идва от представители в Парламента, е стъпка в правилната посока, но няма да окаже търсения значителен ефект спрямо проблемите при изгарянето на отпадъци в големи инсталации. 

Буди тревога, че предложената редакция на закона няма да има ефект спрямо вече одобрени проекти за изгаряне на отпадъци и такива, чиито процедури са почти завършени без да е оценено въздействието върху общественото здраве и околната среда. До момента три големи горивни инсталации са заявили и/или получили разрешение за изгаряне на отпадъци – ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД, „Брикел“ ЕАД и „Топлофикация – Сливен“ ЕАД. Поради тази причина и едно от предложенията ни е законопроектът да обхване и тези проекти.

През изминалата 2019 година обществеността на много места в страната – Бобов дол, Големо село, Перник, Сливен, Гълъбово, Русе – беше разтревожена от опасенията, че инсталации, намиращи се в самите населени места или в непосредствена близост до тях, изгарят отпадъци. Стана ясно, че на някои места дейността е извършвана с разрешение, но на други изгарянето на отпадъци е било без разрешение. В последната категория изглежда попадат случаите на т.нар. „експериментално изгаряне“, което е било разрешавано без каквото и да било участие и допитване до обществеността.

Налице е огромен дефицит на доверие сред гражданите във връзка с досега извършеното изгаряне на отпадъци и въздействието му върху околната среда и здравето. Проблемът е толкова тежък, че бе квалифициран дори като свързан с националната сигурност.

Им един-единствен начин за запълване на този дефицит на доверие и той засяга следващото ни предложение. А именно, да се изготви доклад на министъра на околната среда и водите с участието на външни експерти и да се подложи на широко обществено обсъждане. Само с открити и своевременни действия можем да върнем разрушаваното в продължение на години доверие. Трябва да имаме предвид, че обществената чувствителност по въпроса се увеличи неимоверно и в бъдеще няма да е лесно да бъдат неглижирани и прикривани дейностите по изгаряне на отпадъците. Крайно време е да се действа решително. 

, , ,

Министърът на околната среда използва извънредното положение, за да прокара опасно и спорно изгаряне на пестициди

Днес, 24.03.2020 г., Коалиция “За Да Остане Природа в България”, част от която е и “За Земята” изпрати  отворено писмо до Министъра на околната среда и водите срещу намерението за изгаряне на пестициди на територията на страната. Това е предвидено да стане без обществена поръчка в Закона за мерките по време на извънредното положениe. Според организациите, министерството се опитва да прокара изключително опасната практика, в момент, в който вниманието на обществото е насочено изцяло в друга посока. Още повече не е ясно какво налага тази процедура да става точно сега, а изглежда, че се използва случаят, за да се прикрият спорни разрешения, издадени от РИОСВ Варна и да се
облагодетелстват конкретни фирми.Копие от писмото си организациите изпратиха и до Народното събрание, Главния прокурор, Швейцарското посолство и Дирекция околна среда на ЕК.

Данита Заричинова от „За Земята“ коментира: “Пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение, са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на Стокхолмската конвенция и съответното законодателство. ”

В писмото си организациите заявяват, че България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция. Те обръщат внимание, че публичният регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). И двете разрешения за тази дейност са издадени от РИОСВ Варна като описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Данита Заричинова от „За Земята“ коментира:  “Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното —такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до двете инсталации, които единствено имат разрешително.”.

Организациите настояват да получат ясни и недвусмислени отговори на редица въпроси, сред които: защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане; каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение; каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка; защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?

, , ,

Относно: Закон за мерките по време на извънредното положениe и изгарянето на пестициди на територията на страната.

До: 

Министър на околната среда и водите

Копие до:

Председател на Народното събрание

Председател на парламентарна комисия по околна среда

Главен прокурор на Република България

Посолство на Швейцария

Directorate-General for Environment – European Commission

Уважаеми г-н Димитров,

От името на Коалиция „За да остане природа в България“ изразяваме несъгласие да се извършват дейности по обезвреждане на пестициди на територията на страната.

В Национален план за действие по управление на Устойчивите органични замърсители (УОЗ) в Република България 2012-2020 г. е записано, че са предвидени “последващи дейности по окончателното обезвреждане на тези УОЗ – пестициди извън страната и е осигурено външно финансиране чрез Швейцарската програма за износ и обезвреждане на залежали пестициди извън територията на България”. България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция.

По информация от проекта “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, който се извършва по Българо-швейцарската програма за сътрудничество и трябва да е приключил в края на 2019 г., е видно, че пестицидите ще бъдат изнесени извън пределите на страната за изгарянето им в специализирани инсинератори. За проекта се знае от вече далечната 2010 г., но има много забавяния във времето, като дори и крайният срок 7-ми декември 2019 г. е удължен.

От официалната страница на фонда разбираме, че в проекта става въпрос за 4 388 тона негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита в 216 склада за съхранение на територията на цялата страна. Тези силно токсични вещества са натрупани преди 1990 г. в някогашните ТКЗС-та (трудово-кооперативни земеделски стопанства) и АПК-та (аграрно-промишлени комплекси) и голяма част от тях са с неизвестно съдържание и без етикети.

От интернет страницата на Министерството на околната среда също се потвърждава в текст от 25 януари 2019 г., че “Пестицидите ще бъдат обезвредени в инсинератори в Швейцария и Франция при най-високи екологични стандарти. Изпълнителите са водещи компании в бранша с голям опит и изпълнени множество подобни проекти в международен мащаб, което е гаранция за качественото и безопасно премахване и последващо обезвреждане..”.

България е приела да изпълнява Стокхолмската конвенция, защото пестицидите са едни от най-опасните устойчиви органични замърсители, с изключително вредни и дълготрайни последствия, както върху човешкия организъм, така и върху околната среда. Старите пестициди, обект на настоящите промени в закона за извънредното положение са класифицирани като опасни отпадъци и трябва да се третират според изискванията на конвенцията и съответното законодателство.

Извънредното положение в България и други страни в Европа, постановено заради вируса Covid-19, не предполага по никакъв начин изгаряне на токсични вещества без необходими технологии за безопасност. Тъкмо обратното – такова действие крие потенциална заплаха за здравето на хората, живеещи в близост до инсталациите, в които ще се изгарят пестициди.

От публичния регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци показва, че две фирми имат разрешение за изгаряне на пестициди (код 20 01 19* съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците). 

И двете разрешения са издадени от РИОСВ Варна, но описанията на технологичния процес в тях са непълни и неточни от техническа гледна точка и не може да се заключи ясно и еднозначно, че при проектирането и изграждането на съоръженията са спазени нормативните изисквания.

Това са камерни пещи с периодично действие. Този вид пещи не са подходящи за изгаряне на опасни отпадъци, в т.ч. пестициди, поради редица технически съображения. Съществува риск от непълно изгаряне, не е посочено наличието на спомагателна горелка, както се изисква от Наредбата. 

Няма и достатъчно добър контрол на задължителната минимална температура – температурата в т.нар. първична камера е посочена „в зависимост от калоричността на отпадъка“, което не се допуска съобразно действащото законодателство. Необходимата температура трябва да е не по-ниска от изискуемата в Наредбата и не може да е в зависимост от отпадъка. Не е фиксирано изискването на Наредбата за зависимост на температурата от съдържанието на хлор в отпадъка, какъвто има в пестицидите. При неспазване на тези температури се предполага образуване на диоксини и фурани – доказано канцерогенни замърсители, трайно увреждащи организма.

Няма и яснота за образуващите се от процеса пепел, шлака и отпадъци от пречистването на димните газове, което е проблем при изгарянето на всякакви видове отпадъци, а в случая всички изброени се класифицират като опасни съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Няма информация за очакваните количества, къде ще се транспортират и как ще бъдат третирани, нито кои фирми ще отговарят за тази част от дейността.

Допълваме и, че разрешителното е на фирмата “Екосейф” ООД за имот 20482.124.701 в промишлената зона на Девня. Фирма “Екосейф” ООД е част от консорциум, който има договор за събиране, сортиране, изнасяне и горене на пестициди в чужбина в рамките на вече споменатия проект “Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност”, финансиран от  Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Фирмата “Ви Пи екосолюшънс” ЕООД също има разрешително за горене на пестициди за същия имот, независимо, че никога не е била негов собственик, и към датата на издаване на разрешителното ѝ той е бил собственост на “ЕкоСейф” ООД.

Обявеното извънредно положение в страната във връзка с борбата срещу разпространението на вируса, причиняващ COVID-19, не налага по никакъв начин обезвреждането в спешен порядък на тези пестициди в посочените местни инсинератори.

Още по-неподходящо е – според предложението в закона, това да се случва без прилагане на закона за обществени поръчки.

Бихме искали да попитаме:

  1. Защо се прекратява износът на пестицидите за обезвреждане?
  2. Каква е извънредната необходимост, която налага пестицидите да бъдат обезвредени в страната, за да бъде това част от закон за извънредното положение?
  3. Каква е извънредната необходимост обезвреждането на пестициди да се прави без обществена поръчка?
  4. Защо е разрешено изгарянето на опасни пестициди на по-малко от един километър от последните къщи на град Девня?
  5. Как РИОСВ Варна е издала разрешително по ЗУО на търговско дружество да гори опасни отпадъци в чужд имот?
  6. С какъв експертен потенциал разполага РИОСВ Варна за да преценява екологичните последици от горенето на пестициди? Кои служители на РИОСВ Варна са обучавани, изследвали, проектирали или поне виждали инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и пестициди? 
  7. Как е разрешено изгарянето на опасни отпадъци, без да са определени точките и параметрите за контрол на отпадни газове?
  8. По какъв начин и с какъв капацитет РИОСВ Варна ще контролира отпадните газове от тази преносима установка?
  9. Защо не е обявен за приключен договорът на ПУДООС с Фирма “Екосейф” ООД за изнасяне на 911 тона пестициди от обхвата на РИОСВ Враца, Плевен и Монтана към заводите в чужбина, след като е изтекъл през декември 2019?
  10. Каква част от този договор не е изпълнена и колко тона и какви пестициди са останали в България?
  11. Какви са санкциите към Фирма “Екосейф” ООД за неизпълнение на договора?
  12. Какви са доказателствата, че Фирма “Екосейф” ООД са изнесли 628 тона стари пестициди от другите си два договора с ПУДООС за складове в обхвата на РИОСВ Благоевград, Пазарджик, Перник, София, Бургас и Стара Загора в чужбина, а не чакат по складове, за да бъдат изгорени по време на извънредното положение?
  13. Предупредена ли е Българо-Швейцарската програма за сътрудничество, че може да настъпи промяна на условията на сключения договор за проекта „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“?
  14. Колко ще струва изгарянето на тези пестициди в инсталациите в България?
  15. Защо пестицидите ще се изгарят в инсталации, които не само не отговарят на най-добрите налични техники, но и на изискванията на националното законодателство?
  16. Защо фирма, която е трябвало да изнесе пестицидите по договор сега ще получи нов, но вече за изгаряне в собствена и неотговаряща на изискванията инсталация, вместо да бъде санкционирана за неизпълнение на предходния догов

Очакваме публичен отговор на тези въпроси.

С уважение,
Данита Заричинова,

Член на УС на екологично сдружение „За Земята“

част от коалицията „За да остане природа в България”

Mожете да намерите писмото и в pdf.

В коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Грийнпийс България, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи. http://forthenature.org

,

Имайте предвид, че еднократната пластмаса не е стерилна!

Решихме, че е важно да напишем този текст, тъй като ескалиралата международна здравна криза накара много хора да забравят, че пластмасата продължава да бъде проблем. Нещо повече — във времена като сегашните тя ни дава измамна сигурност, а в същото време излага здравето ни на риск. Да, включително от инфекция. Преди пандемията от последния коронавирус, а и след нея. Въпреки че не се препоръчват за здрави хора, а ефективността им е съмнителна, маските за еднократна употреба вече започват да наводняват плажовете в Хонг Конг. Според информация, цитирана от Ройтерс, в града около 7.4 милиона човека ги използват всеки ден. Сами можете да сметнете резултата за природата и нас.
Прочетете внимателно и се замислете дали не рискувате здравето си в по-голяма степен, когато необосновано се доверявате на пластмасата?

Нито една еднократна пластмасова опаковка не е стерилна,

освен ако това не е изрично обозначено на нея.
За различните еднократни пластмасови опаковки има определени «приемливи» нива на бактериално замърсяване, което се смята за неизбежно. Например, една пластмасова бутилка минава през цялата бутилираща фабрика, поставя се на палет и се превозва до магазина, като през цялото това време бива докосвана и събира прах. Нямаме представа кой е докосвал еднократните опаковки, но когато използваме собствени многократни съдове за храна или напитки, хигиената е напълно под наш контрол.
Тези притеснителни факти не са причина да се паникьосаме още повече и да се отдадем на отчаяние. В настоящата ситуация, вместо да правят крачка назад и да се връщат към използването само на еднократни съдове, търговските обекти, предлагащи храни и напитки за бърза консумация, трябва да проявят отговорност и да предлагат на клиентите си

чисти, дезинфекцирани съдове за многократна употреба –

както за консумация на място, така и за изнасяне от обекта. Последното — срещу депозит, разбира се. Виждаме, че дори по време на огромни и, хм, да ги наречем всенародни събития, на които не се събират само борци срещу еднократната пластмаса, като коледните и бирените фестивали тип Октоберфест в Германия, депозитната система работи. Срещу едно евро получаваш питието си в стъклена чаша, която връщаш. Срещу депозита можеш да я запазиш и за себе си, като спомен.
В заведенията, където се събират много деца, като детските градини или лагери,

много по-безопасно от чашата за еднократна употреба

е да се въведе личната чаша (каквото е изискването по закон). Тя, разбира се, трябва редовно се дезинфекцира. Еднократните чаши не се дезинфекцират, а децата не ги различават и лесно могат да объркат използваните с неизползваните или своята с чужда.

Независимо колко дълго ще продължи пандемията, разрушаването на екосистемите, климатичните промени и замърсяването с пластмаса ще продължат и след края й.

Затова нашият извод е: Еднократните опаковки далеч не са стерилни. Заведенията за хранене и напитки трябва да предлагат чисти, дезинфекцирани съдове за многократна употреба. Правете и вие това вкъщи — мийте и дезинфекцирайте повърхностите, върху които поставяте покупки, мийте ръцете за по 20 секунди при влизане и излизане от помещенията и си стойте у дома, ако работата ви позволява.

Amager Bakke incinerator

Датско фиаско: заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген

Автор: Йохан Мадсен

Превод: За Земята

Оригинална статия: A Danish fiasco: the Copenhagen incineration plant

Снимка: Zero Waste Europe

 

„Амагер Баке“ е нов, модерен завод за изгаряне на отпадъци в Копенхаген. Но също така като „по учебник“ олицетворява съмнителен процес на вземане на решения, лошо управление на проекти и икономически и екологични провали.   

Обещанията на новия завод

Историята на новия завод за изгаряне на отпадъци, построен в североизточен Амагер, започва през 2009 (1).  Петте общини, които стопанисват стария 40-годишен завод Амагер – Драгор, Фредериксберг, Хвидовре, Копенхаген и Таарнби (2) – предприемат построяването на нов завод с капацитет 560 000 тона на година, на стойност 534 милиона евро (3).

Заводът е построен с обещанието за подобряване на енергийната ефективност и екосъобразност.  В сравнение със старата 40-годишна инсталация, която той замества, се очаква новият инсинератор да произвежда 20% повече топлина и електричество на тон изгорени отпадъци, да отделя по-малко вредни газове и да се намали замърсяването на въздуха с над 50% на тон отпадъци. Инсинераторът също така е проектиран с възможност да изгаря биомаса в случай на липса на отпадъци, което му позволява да произвежда въглеродно-неутрална енергия и топлина по икономически обоснован начин (4).

Общият капацитет на новия завод е 560 000 тона отпадъци на година, които се обработват в две пещи, всяка с капацитет 30-35 тона на час. За сравнение старата инсталация е разполагала с 4 пещи, всяка с капацитет 15 тона на час и разрешен капацитет за горене от 440 000 тона на година.  

Като част от усилията това да се превърне в знаков проект за устойчивото развитие, името на „Амагер Беке“ е сменено на „Ресурсен център Амагер“ и е поет ангажимент за допълнителни инвестиции от 8 милиона евро за изследване на алтернативни технологии. Към днешна дата, до инсинератора е построена нова инсталация за сортиране, която разполага с място за складиране на битови отпадъци и рециклиране.  

Но наистина ли този проект представлява знакова инициатива зa околната среда? Едно по едно обещанията, направени от поддръжниците на проекта, биват нарушени, превръщайки го в символ на неосъществените екологични стремежи на Дания, чиито цели в областта на климата и енергията могат да останат недостижими за десетилетия напред.

Съмнително минало

Още от началото си, заводът „Амагер“ представлява противоречиво начинание, особено със спорния си финансов модел.   

През м. януари 2012, Община Копенхаген отказва гаранция за заем в размер на 534 милиона евро за проекта „Амагер Беке“. Вместо строеж на огромен инсинератор, общината предпочита инсталация с по-малък капацитет и по-голям фокус върху рециклирането и повторното използване на ресурси. Градската управа е особено обезпокоена, че строежът на голям завод би оставил в  обществото грешното впечатление, че горенето на иначе рециклируеми отпадъци е допустимо (наред с другите усложнения, които вървят ръка за ръка със строежа на инсинератор с прекомерно голям размер) (5).  

Въпреки одобрението на три от пет общини (6), Копенхаген иска нова оферта за по-малка пещ. Това искане  отхвърлено от Борда на Амагер Беке на основание, че не е икономически изгодно. Този аргумент е под въпрос, предвид това, че проектът е пред прекратяване заради недостиг на финансиране. 

През лятото на 2012 след поредица от тайни съвещания Община Копенхаген взема решение да одобри начинанието със съвсем малки промени по плана. Това се случва въпреки факта, че новото съоръжение би обрекло отпадъците в общината на изгаряне за следващите 30-40 години и би подкопало нейния план за климата (7). Възниква проблем и с цената на завода, която се очаква да бъде далеч по-голяма от други сходни проекти в Дания (8). В допълнение, се взема решение заводът да не приема вносниотпадъци.

Решение отгоре надолу

 Защо общинският съвет на Копенхаген променя позицията си? Датският вестник Finans (9) предполага, че отговорността е на Финансовия министър, Бярне Коридон, чиито социал-демократи управляват в Дания през 2012 г.. Въпреки, че е необичайно министри да се намесват в местни проекти, избирателният район на Коридон е град Есберг, където се помещава Babcock & Wilcox Vølund – компанията, която доставя пещта за инсинератора. Това играе голяма роля в промяната на позицията на Копенхаген (община, исторически управлявана от социал-демократите). Намесата на министъра довежда до одобрение на проекта и Babcock & Wilcox Vølund успяват да избегнат потенциална загуба от 0,5 милиарда евро, въпреки че бизнес планът на проекта не е устойчив (10).

Настоящи проблеми

Новият завод бива съответно построен и започва работа през 2017 г. (11). Въпреки че бива описван като постижение в съвременната технология за изгаряне, в процеса по вземане на решението са пренебрегнати ключови теми, които от тогава са се превърнали в проблеми за завода.

На първо място, заводът е прекалено голям. За да функционира с пълен капацитет, се изисква внос на отпадъци, който отначало бе забранен. Въпреки това, през 2016 г., петте общини – собственици на„Амагер Баке“, променят първоначалното споразумение и разрешават вноса на отпадъци, за да направят проекта икономически изгоден (12). Първоначално предвидените количества отпадъци са прекалено ниски, а тенденцията за намаляване на отпадъците би довела до банкрут на завода само за няколко години. Общините са принудени да намалят първоначално предвидените 480 000 тона на 350 000 на година, въпреки максималния капацитет на завода – 560 000. Сега не само че инсинераторът приема вносни отпадъци, но също така гори биомаса, за да посрещне огромните си нужди, отново в противоречие с първоначалното споразумение (13).

Само през 2018 г. са изгорени приблизително 30 000 тона отпадъци, главно от Британските острови (15). Поддръжниците на инсинератора продължават да оправдават екологичните преимущества на вноса на отпадъци, но вече става ясно, че техните аргументи не се потвърждават, тъй като внасяните отпадъци са предимно сухи хартия и картон и между 15% и 40% пластмаса – все рециклируеми материали.  Датската „Еа Енергийни Анализи“ също обръща внимание на липсата на ползи за околната среда, като в доклада си показва, че въглеродният отпечатък се увеличава там, където не се полагат усилия за намаляване на пластмасовите отпадъци (16). Това е така, защото наличието на суров нефт в пластмасата означава, че при горенето й реално изгаряме изкопаем водород, който има високa емисионна норма на въглероден диоксид (CO2).  

След десет години разработване на проекта, няколко спасителни акции и намеса от страна на финансовия министър, инсинераторът продължава да изпитва финансови и технически затруднения,. През 2016 г. например доставчикът на пещи Babcock & Wilcox Vølund открива грешка в плановете на пещите. Последвалото забавяне коства няколко милиона загуба, както за компанията, така и за „Ресурсен център Амагер“ (17).  

През 2017 г. заводът спира работа за 14 дни, вследствие на проектантска грешка в компенсатора, поради която не може да се справя с температурните промени.

В допълнение към тези технически проблеми, заводът не може да работи с пълен капацитет през летните месеци, тъй като свръхпроизводството (18) би попречило на други електроцентрали да доставят своята енергия (и би довело до затварянето им). Именно затова през лятото в „Амагер Баке“ работи само една пещ.   

За да компенсира тези финансови и технически проблеми, новият план за финансиране на „Ресурсен център Амагер“ предвижда събирането на отпадъци като източник на приходи. Това означава  „Ресурсен център Амагер“ да изземе управлението на сметосъбирането от четири частни компании. „Ресурсен център Амагер“ следва да бъде нает от Община Копенхаген за изпълнител като фирма за сметосъбиране. Но това си има цена услугите на „Ресурсен център Амагер“ ще струват с 13 милиона повече от частните доставчици (19).  

Заводът не е съвременен. Доцент Brian Vad Mathiesen от Университет Aalborg обяснява, че има значително по-добри методи за произвеждане на топлина и енергия, които превъзхождат горенето на нашите суровини. Той изтъква използването на топлинни помпи, геотермална и слънчева топлина като далеч по-напредничави методи. Инвестициите в технологиите в днешни дни трябва да са взаимосвързани, така че основният източник на енергия да е силата на вятъра, а производствата, базирани на неустойчиви източници на енергия трябва да се прехвърлят към новите методи.  (20).

В заключение, проектът за инсинератор за отпадъци, „Ресурсен център Амагер“ се оказва финансово и техническо фиаско, увенчано с лоши решения, пренебрегващи съветите на експерти и проектно управление, което противоречи на плановете за управление на отпадъците и климата на самите общини. Като резултат от това, сега Копенхаген има инсинератор с двойно по-голям размер от необходимото, който ще изисква все по-големи количества вносни отпадъци, за да може да продължава да работи. Като се има предвид че заводът е финансиран чрез 30-годишен заем,  това разхищение ще е за сметка на датските данъкоплатци.

 

Източници.:

  1. Wittrup, S. Ingenøren, 16 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/amager-bakke-faar-alligevel-lov-at-importere-affald-185915 
  2. Amager Resource Centre (2019). Available at: a-r-c.dk/om-arc/organisation
  3. Wittrup, S. Ingenøren, 16 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/amager-bakke-faar-alligevel-lov-at-importere-affald-185915
  4. Miljøstyrelsen (2012). Amagerforbrænding – Nyt affaldsbehandlingscenter. Miljøstyrelsen.
  5. Cradlepeople, 14 September 2012. Available at: cradlepeople.dk/ressourcer-op-i-rog/
  6. Wittrup, S. (2012). Ingenøren. Available at: ing.dk/artikel/amagerforbraending-truer-borgerrepraesentationen-med-oploesning-126063
  7. Bredsdorff, M. and Wittrup, S. ‘Hemmelige forhandlinger: Amager får sit kæmpe-anlæg til at brænde affald’. Ingenøren, 3 September 2012. Available at: ing.dk/artikel/hemmelige-forhandlinger-amager-faar-sit-kaempe-anlaeg-til-braende-affald-131783                                                                                           In the first year of its operation, the plant emitted approximately 131,000 tons of CO2, equivalent to annual emissions of over 28,000 passenger cars (European Pollutant Release and Transfer Register (E-PRTR). Available at: prtr.eea.europa.eu/#/facilitylevels). 
  8. Bredsdorff, M. and Wittrup, S. ‘Hemmelige forhandlinger: Amager får sit kæmpe-anlæg til at brænde affald’. Ingenøren, 3 September 2012. Available at: ing.dk/artikel/hemmelige-forhandlinger-amager-faar-sit-kaempe-anlaeg-til-braende-affald-131783 
  9.  Martini, J. and Sandøe, N. ‘Finans Corydon kritiseres for lyssky rolle i skandalesagen om Amager Bakke’. Finans, 22 August, 2016. Available at: finans.dk/finans/erhverv/ECE8939419/corydon-kritiseres-for-lyssky-rolle-i-skandalesagen-om-amager-bakke/?ctxref=ext
  10. Martini, J. and Sandøe, N. Corydon kritiseres for lyssky rolle i skandalesagen om Amager Bakke. Finans, 22 August 2016. Available at: finans.dk/finans/erhverv/ECE8939419/corydon-kritiseres-for-lyssky-rolle-i-skandalesagen-om-amager-bakke/?ctxref=ext
  11. ARC. Available at: a-r-c.dk/om-arc/presse/amager-bakke
  12. Wittrup, S. Ingenøren, 10 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/amager-bakke-faar-alligevel-lov-at-importere-affald-185915
  13. Wittrup, S. Ingenøren, 26 August 2015. Available at: ng.dk/artikel/affaldsmangel-truer-amager-bakkes-oekonomi-178234  
  14. Søgaard, J. 10 September 2019. Available at: ctwatch.dk/article11606115.ece
  15. Wittrup, S. Ingenøren, 12 August 2016. Available at: ing.dk/artikel/miljoeorganisation-affaldsimport-amager-bakke-kan-aldrig-blive-gevinst-klimaet-186002?fbclid=IwAR0zIbgKMfhfMs-KQbhPDPdfYR7sCUUoN8WsgyrnLZUtBmHwZ2UIyfVv4JA
  16. Ea Energianalyse (2016). El, Varme og affaldsforbrænding – Analyse af økonomi ved import af affald i et langsigtet perspektiv. Available at: ea-energianalyse.dk/reports/1603_el_fjernvarme_affaldsforbraending_import.pdf
  17. Martini, J. and Sandøe, N. ‘Topchef får sparket efter kæmpetab på prestigeprojektet Amager Bakke’. Finans, 1 January 2017. Available at: finans.dk/finans/erhverv/ECE9330270/topchef-faar-sparket-efter-kaempetab-paa-prestigeprojektet-amager-bakke/?ctxref=ext
  18. Søgaard, J. 10 September 2019. Available at: ctwatch.dk/article11606115.ece
  19. Martini, J. and Sandøe, N. Finans, 22 May 2018. Available at: From finans.dk/erhverv/ECE10621182/redningsplanen-er-kuldsejlet-100-skraldebiler-skal-redde-kriseramte-amager-bakke/?ctxref=ext
  20. Bredsdorff, M. and Wittrup, S. ‘Hemmelige forhandlinger: Amager får sit kæmpe-anlæg til at brænde affald’. Ingenøren, 3 September 2012. Available at: ing.dk/artikel/hemmelige-forhandlinger-amager-faar-sit-kaempe-anlaeg-til-braende-affald-131783
, , , ,

Адвокати и природозащитници сигнализират Европейската комисия за изгарянето на отпадъци в България

Юристи и природозащитници се противопоставят на изгарянето на отпадъци в няколко въглищни централи като подадоха жалба до Европейската комисия. Те призовават институцията да се намеси и да защити правата на гражданите. Организациите “Грийнпийс” – България, “За Земята” и международната екологична правозащитна организация Client Earth са на мнение, че българската администрация е разрешила на трите ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол” да изгарят отпадъци за експериментални цели без да спазват процедурите на българското и европейско законодателство. С тайни писма, на “Бобов дол” и “Брикел” е позволено да изгарят по 500 хил. тона отпадъци за половин година, което е 10 хиляди пъти повече от разрешеното в Европейската директива за емисиите от индустриални източници.

От години “Грийнпийс” – България и “За Земята” се борят срещу изгарянето на отпадъци и опасните условия на съхранението им в тецове, но едва последните месеци общественото възмущение предизвика шумни проверки в ТЕЦ „Бобов дол“ и отчасти в другите централи. Като изключим пратките незаконни отпадъци обаче, от края на 2018 година три централи — ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “Бобов дол”, горят отпадъци, без да са преминали през формалните процедури за разрешение да включат към въглищата и отпадъци. Това се случва благодарение на писмо от Министерство на околната среда, което не е публично. При това — без промяна в разрешителните на централите и без обществено обсъждане. Тъй като информацията е труднодостъпна, не можем да сме съвсем сигурни, че това е пълната картина с изгарянето на отпадъци, възможно подобно тестово изгаряне на отпадъци да се е случвало и в други централи, но само институциите могат да потвърдят това.

Адвокатите в ClientEarth, които работят съвместно с екипите на “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята”, се надяват с внасянето на жалба в Европейската комисия европейските власти да разследват и да доведат до прекратяването на незаконното изгаряне на отпадъци. То излага работещите в тези централи, живеещите в района и околната среда на огромен здравен риск, който дори не е проучен цялостно. Емисиите от изгарянето на отпадъци могат да включват тежки метали, диоксини и фурани, които могат да присъстват в отпадъчните газове, вода или пепел.

Адвокатът Доминик Дойл от ClientEarth заяви: „Изгарянето на отпадъци във въглищните централи е основна опасност за здравето на всеки, който живее около централите. Властите не би трябвало да дават на операторите на инсталации разрешение да го правят. Като цяло българското правителство трябва да спре да разрешава на операторите на въглищни централи да правят каквото си искат вътре в централите.“

Включването на отпадъци като гориво е изобретателен начин да се намалят разходите на централите и да се заобиколят строгите закони за замърсяване, ако се използват само въглища. С изгарянето на отпадъци тецовете избягват инсталирането на скъпо оборудване за намаляване на замърсяването, но и да плащат за квоти за въглероден диоксид.

Меглена Антонова от екипа на “Грийнпийс” – България допълва: „Жители в засегнатите общини започнаха да надигат глас срещу изгарянето на отпадъци. Появиха се местни движения, които се противопоставят на това. Тези писма, които централите се опитват да представят за разрешителни, са били използвани, за да позволят на въглищните централи да продължат да замърсяват отвъд разумното и законосъобразното. Българските власти трябва да покажат, че са поели ангажимент да спазват правото на гражданите да дишат чист въздух. Това е особено важно в настоящия момент, тъй като България има остра нужда от конкретни планове за постепенно премахване на изкопаемите горива, замяната им с възобновяеми алтернативи, но и съвременни и амбициозни политики по отношение на управление на отпадъците.”

, , , , , ,

Гражданите могат да спрат горенето на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“

До 27 февруари гражданите могат да изпращат писма до Изпълнителна агенция по околна среда, в които настояват в ТЕЦ „Брикел“ да не бъдат изгаряни отпадъци. По този начин те могат да се включат активно в борбата за по-чист въздух и здравословна среда за живот. В противен случай централата до град Гълъбово, свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, ще гори отпадъци съвсем законно. Писмата изпращайте на следните адреси на ИАОС:

гр. София 1618,
бул. „Цар Борис III“ № 136,
п.к. 251,
Ел. поща: iaos@eea.government.bg

Общи насоки за писане на становище относно новото комплексно разрешително на “Брикел“ ЕАД

ТЕЦ „Брикел“ поиска да добави отпадъци като гориво в пещите си още през 2018 година и регионалната инспекция в Стара Загора дадоха мнение, че тази дейност няма нужда от оценка на влиянието си върху околната среда и хората. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“* заведоха дело срещу решението и го спечелиха на първа инстанция. В момента е в ръцете на Върховния административен съд за потвърждение.

Докато се чака финално решение на втората инстанция, централата се опитва да „подмине“ всички процедури по оценка на въздействието и директно да добави в разрешителното си за работа горенето на отпадъци. „За всички е ясно, че докато министърът се опитва да „успокоява“ народа, че вносният отпадък ще се връща в страната откъдето е дошъл, въглищни централи като тази на „Брикел“ ЕАД предприемат стъпки за узаконяване на горенето на тези отпадъци и връщането им обратно в България, този път — напълно законно.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ — България.
Докато цяла България се възмущава на вноса и изгарянето на отпадъци, леката ръка, с която се издават разрешителни, е шокираща. Така излиза, че на практика проблемът е много трудно да бъде доказан, защото документално централите са изрядни. „Изборът дали ще замърсяваме въздуха с нелегално внесен или с роден отпадък е меко казано абсурден. Единствено активното включване на гражданите и изпращане на писма до Изпълнителната агенция по околна среда към министерството може да промени баланса на силите в борбата на хората за чист въздух.“, казва Данита Заричинова от „За Земята“.

Двете организации* също ще се включат със становища по тази публична консултация, но активното участие на гражданите да изкажат позиция чрез изпращане и на своите писма в дадения срок е от изключително важно значение. Тъй като изгарянето на отпадъци е продиктувано от факта, че въглищата са все по-скъпи, е крайно време да се заговори за бъдещето на общините като Гълъбово, зависими от въгледобива. Те биват оставени да се борят с наследство като безработицата и замърсяването, докато българското правителство настоява, че тецове няма да бъдат затваряни и не представят план за енергиен преход. Но централите на въглища стават малко по малко икономически нерентабилни. Въпреки това собствениците им получават силна държавна подкрепа да продължат да работят и да замърсяват.
Междувременно Европейската комисия обяви създаването на Фонд за справедлив енергиен преход, специално насочен към зависимите към въглищата региони. Той е шанс хората, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика. От българските институции зависи дали това ще се случи на практика.

, , , ,

Гражданите срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“: Делото се сблъсква с практиката въглищните централи сами да подават данните за замърсяването си

Гражданите срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“: Делото се сблъсква с практиката въглищните централи сами да подават данните за замърсяването си. Смяна на експерта и повторен анализ на изхвърляните във въздуха вредни вещества от ТЕЦ „Бобов дол“ поискаха адвокатите на „За Земята“, „Грийнпийс“ — България, Община Бобов дол и близо 100 жители от района на Бобов дол и Дупница, които се включиха в делото като заинтересовани страни. Съдът обаче разпореди само да се зададат допълнителни въпроси към същия експерт. „Опитваме се да се преборим с порочната практика експертите да преписват подадената от топлоелектроцентралите информация. Причината е, че експертите не правят собствено изследване и разчитат на това, което им се предоставя.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България. Съдът в Кюстендил даде миналата година ход на първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища, провокирало подкрепата на толкова голям брой местни хора. То се случва на фона на все по-разгорещената обществена дискусия за изгарянето на отпадъци в остарелите морално и технически тецове. Поскъпването на въглищата като суровина накара някои собственици, с мълчаливото съгласие на държавата, да се преориентират към отпадъци, без да носят каквато и да е отговорност за техния произход и съдържание. Този бизнес модел е особено характерен за топлоцентралите, свързани с Христо Ковачки, каквато е и ТЕЦ „Бобов дол“. Институциите предпочитат да оставят проблема на самотек, вместо да провокират стимулирането на по-интензивното производство на възобновяема енергия от домакинства, за да им помогне да развият енергийната си независимост. Въпреки че непрекъснато търси как да намали разходите без да инвестира, ТЕЦ „Бобов дол“ е част от студения резерв на страната и получава солидни плащания, за да гарантира енергийната сигурност на България. За сезон 2019 – 2020 топлоелектроцентралата ще получи 11 994 млн. лева . „Време е институциите да направят избор — чий интерес ще защитават. Този на гражданите или на няколко собственика? Въглищата няма да се върнат и отпадъците не са алтернатива. Решението от години е ясно — поетапно закриване на най-замърсяващите производства, създаване на планове за възстановяване на зависимите от въглищата региони и възможности за диверсифициране на икономиката, които ще донесат нови работни места.“, коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България и подчертава „Ролята на съда продължава да е ключова, за да бъде защитен интереса на хората.“

, , , ,

Промените в наредбата за отпадъци: потушаване на скандалните разкрития, но не и решение на проблема

Липсата на контрол и гаранции за състава на внасяните в България отпадъци ще продължат да са проблем и след като бъдат приети планираните промени. Това се казва в становището на Екологично сдружение „За Земята“ и „Грийнпийс“– България, изпратено по Проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.
Създаването на ефективна система за контрол върху вноса и превоза на отпадъци е добра, но недостатъчна стъпка за осигуряване на максимална защита на живота и здравето на населението.

“Очевидно е, че отново се предлагат законови промени прибързано, заради скандални разкрития и репортажи в медии. Институциите се задействаха, за да отговорят на обществения натиск, без да се интересуват дали ще има резултат. Вносът и горенето на отпадъци не са проблем от вчера и би трябвало решенията да са по-адекватни.”, коментира Данита Заричинова от “За Земята”. За привидното раздвижване на институциите говори и фактът, че въвеждането на задължителната Национална информационна система “Отпадъци” (НИСО) се отлага от години и се очаква чак през 2021 година.

Нито в проекта на Наредбата не се дава срок, в който министърът на околната среда и водите да утвърди методиката за вземане на проби и анализи за установяване на съдържанието. Смятаме този пропуск за съществен, проблемът с разминаването между съдържанието на отпадъците по документи с това, което в действителност се внася в България може да се окаже от особено голямо значение. Той може да прерасне и в проблем от значение за националната сигурност, ако бъдат внесени опасни отпадъци, етикетирани и декларирани като неопасни. Затова министърът на околната среда и водите трябва спешно да изготви и да публикува въпросната липсваща методика за вземане на проби.

Изгарянето на отпадъци е порочна и опасна практика, вредна за хората и природата. Насочването на вниманието единствено към вноса е голяма грешка, тъй като съдържанието на генерираните в България отпадъци е не по-малко неясно. С изгарянето те не изчезват, а създават опасни пепели, които също трябва да се съхраняват при определени условия. Отделно, отпадъците са ресурс и би трябвало да се работи повече в посока рециклиране и повторно оползотворяване. А тъкмо обратното — засилва се притеснителната практика въглищните централи да ги изгарят, вместо въглища, защото е по-изгодно. Докато съществува тази възможност, отпадъците ще продължат да са апетитна хапка за собствениците на топлоелектроцентрали. Така интересът на тяхното лоби ще продължи да получава подкрепа пред обществения.

, , , , ,

Съдът реши: ТЕЦ „Брикел“ няма да получи разрешение да гори отпадъци, поне засега

Съдът в Стара Загора реши, че компетентните органи неправилно са разрешили на ТЕЦ  „Брикел“ да не прави анализ как изгарянето на разнообразен коктейл от отпадъци ще се отрази върху здравето на хората и природата. Решението на Административния съд  дойде на фона на нарастващо обществено недоволство към увеличаващия се брой на централи на въглища, които започват да въвеждат по-изгодното за тях гориво от биомаса, RDF и/или нефтошисти, без каквито и да е инвестиции в екологичност. Малко известно е, че за да изгарят отпадъци, централите всъщност получават пари и не плащат допълнителни разходи за квоти, каквито се налагат за въглищата. Това обаче не отразява здравната цена, която живеещите наблизо плащат. Решението подлежи на обжалване и предстои да разберем дали регионалната инспекция или централата ще предприемат такава стъпка.

Възмущението на хората достигна своя пик, когато в медиите изтече споразумение между община Гълъбово и ТЕЦ  „Брикел“, предвиждащо изгаряне на 500 000 тона отпадъци. Последваха проверки на място, но те бяха по-скоро формални, тъй като не отразиха мащаба на проблема, свързан с изгарянето на отпадъци по различни схеми – например замаскирайки процеса като “експеримент”. И то на фона на редовните превишения на алармените прагове за серен диоксид в Гълъбово.

“Въглища или отпадъци е избор без бъдеще. Въпреки че решението на съда е в наша полза, крайно време е да имаме план за преход отвъд въглищата, включващ подобряването на енергийната ефективност, въвеждане на модерни решения за съхранение на енергията и производството ѝ от възобновяеми източници, а не да се залъгваме с фалшиви алтернативи като изгаряне. Така само губим ценно време, в което можем да работим по съществуващи практични алтернативи.”, коментира Меглена Антонова от Грийнпийс-България.

Бъдещето на общините, зависими от въглищата като Гълъбово, остава нерешено. Жителите им трябва да се справят сами, поединично, с предизвикателствата на една загиваща икономика от средата на ХХ век. Те са изправени пред задълбочаващо се замърсяване от още по-разнообразни източници заради замяната на въглищата с отпадъци.

Тази порочна практика е възможна заради леките процедури за получаване на разрешителни за по-малки количества, тъй като при изгаряне на до 100 тона отпадъци на денонощие се прави преценка дали да се извърши оценка за въздействието върху околната среда. В случая с ТЕЦ Брикел собствениците бяха разделили биомасата от RDF с довода, че след като са под 100 тона, оценка не е нужна. Съдът обаче реши, че биомасата също е вид отпадък. 

Друга често срещана стратегия е поетапното увеличаване на изгаряните обеми — „Топлофикация – Сливен“, например, първоначално започна с изгаряне на 38,4 тона и след това премина на 70,8 тона на денонощие. По подобен начин действат почти всички централи, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, които една по една започват да изгарят отпадъци. Те твърдят, че това е по-благоприятно за околната среда, защото в отпадъците има по-малко сяра, а мълчат за другите вредни замърсители, като тежки метали,  диоксини и фурани. Нито едно от тези твърдения обаче не е доказано до момента, защото точното съдържание на горивото от отпадъци не е ясно, а централите и институциите отказват да предоставят тази информация. 

, , , , ,

За климатичната криза и послушните деца

Докато светът се готви да посрещне поредния масов протест на Fridays for Future, в България шепата млади хора от движението се противопоставят на преобладаващо скептичното обществено мнение. 

След като се запознах с тях и си поблъсках главата защо е така, смятам да го напиша. 

Полу-шеговито е, но не на 100%.

Предварително моля възрастните, които не отговарят на описанието, да се самоизключат и да не се обиждат. Нека заповядат на протеста в петък, 29 ноември.

В България хората са преобладаващо стари.
Не само като години, но и като мислене.
Казвам стари, а не възрастни, защото първото не включва непременно зрялост.
Но със сигурност включва консервативност и закостенялост. 

Лошото е, че много от младите хора също са стари. 

След като са прекарали детството по курсове по какво ли не, на които притеснените им родители бързат да ги запишат. За да нямат нито минута свободно време, в което да мислят и създават сами, неконтролирани от никого. 

 

Тук често чувам “аз вече не съм на 20” от хора, които са на 25. 

И те се гордеят с това. 

Хора на 30 пък вече се опитват да се харесат на още по-възрастните с откровени подигравки към всичко, което е встрани от предвидимото съществуване тип “правя кариера и пари, за да си купя къща и кола”. 

През 60-те години се случва един от най-големите разриви между поколенията на Запад. Възрастните са ужасно обременени и наранени от войната. Младите пък искат да живеят, както намерят за добре. Оттогава поколение след поколение родители се опитват да се сближат с децата си като те самите останат млади по душа. И са по-толерантни, по-свободни, по-разбиращи и емпатични. 

За съжаление в нашето общество преждевременното остаряване се случва тук и сега. Тийнейджърите и младите хора са масово послушни. И учат това, което им кажат, за да не им спрат джобните. 

Но това послушание няма да ни помогне пред лицето на климатичната криза. 

Тя засяга всички и, тъй като няма прецедент в човешката история, единствено новите подходи и решения ще проработят. 

А те се създават от свежи мозъци.
Активни, събудени и осъзнати. 

Промяната на климата е нашият феодален строй, нашият авторитарен режим, нашата Виетнамска война, нашата ядрена бомба, нашият СПИН — всичко, с което предишните поколения са се борили. 

Но не можем да забраним климатичната криза, а лечението още не е открито.
Времето тече ужасно бързо.
Децата, на които разчитаме да променят света, вече са с умове на старци.
Не знам в тази ситуация защо някой би бил послушен. 

И последно — не случайно Грета е родена в Швеция. Страна, в която децата имат права.
Това означава, че не само физическото наказание е немислимо, но освен това децата в Швеция имат право на мнение и очевидно някой се вслушва в него.

Въпросът, който няма да задам, е, какво щеше да стане, ако Грета беше родена в България?

, , , , ,

ТЕЦ „Бобов дол“ иска да затвори вратите на съда за граждани

Административният съд в Кюстендил даде ход на делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“ по жалба на „За Земята — достъп до правосъдие“. Като заинтересовани страни се включват и общо 99 жители от общините Бобов дол и Дупница. Те оспорват комплексното разрешително, даващо право на електроцентралата частично да замени въглищата с гориво от отпадъци. Това е и първото дело в България срещу замърсяваща електроцентрала на въглища с участието на толкова голям брой местни хора.

С довода, че ТЕЦ „Бобов дол“ е стратегически обект от национално значение, както и че по време на делото могат да се разкрият производствени и търговски тайни, адвокатите на централата поискаха делото да се води при закрити врати.
„Такова дело неминуемо предполага разглеждане на условията на работа на централата, но поради същественото засягане на околната среда и здравето на хората, законодателят е предвидил засилено участие на обществеността. Затова е недопустимо гражданите и медиите да нямат достъп до съдебната зала“, убедена е адвокатът по делото —  Регина Стоилова от „За Земята – достъп до правосъдие“.
Съдията даде седемдневен срок, в който двете страни да представят позицията си срещу или в защита на откритите заседания.

Интересно е, че ТЕЦ „Бобов дол“ продължава да се крие зад израза „търговска тайна“ относно точното съдържание на изгаряните отпадъци, техния произход и начин на изгаряне. През лятото административният съд в София, който е и последна инстанция,  постанови, че информацията за „експериментално горене“ на отпадъци в централата   е информация за околната среда и следва да се предостави на обществеността съобразно изискванията на закона.

„Откритите съдебни заседания са една от основните процедурни гаранции в съдебния процес на нашето демократично общество. Макар че има изключения, те са ограничени до това да се защити обществената и националната ни сигурност, например. Питаме се обаче има ли нещо по-важно от сигурността на гражданите и информираността ни за качеството на въздуха, който дишаме?“, казва Меглена Антонова от Грийнпийс — България.

По време на заседанието жител на Бобов дол поиска да връчи на съдията подписка срещу разрешителното за горене на отпадъци, подписана от 69 жители на Големо село, живеещи непосредствено до централата, затова и най-потърпевши от замърсяването. 5 души от София също пожелаха да бъдат включени в делото като заинтересовани страни, но съдът не уважи тяхната молба.

Делото срещу топлоцентралата, свързана с Христо Ковачки се случва на фона на новината, че  още две държави обявиха крайна дата за преодоляване на зависимостта от въглищата — за Гърция е 2028, а за Унгария — 2030. България засега поддържа илюзията, че въглищата за крайно необходими за енергетиката ни, но под натиска на високите цени ставаме свидетели на необичайна и не по-малко опасна смяна на горивото. А именно — замяна на въглищата с отпадъци, които често са с неясно съдържание.
Следващото заседание е насрочено за 19 ноември в 14:00 часа.

, , , , ,

Граждани осъдиха общината в съда за документите за инсинератора

 

Върховният административен съд потвърди, че гражданите имат право на пълната информация за строящия се завод за изгаряне на отпадъци в София. Решението е окончателно и Столична община няма друг ход, освен да го изпълни. Малката победа е още едно доказателство, че гражданите трябва да отстояваме законовите си права дори и пред институциите, които не ги зачитат.

Процесът продължи две години и беше спечелен със сериозната подкрепа на “Програма Достъп до Информация”.

“Това е една малка победа по пътя към голямата. А именно — спиране на проекта за горене на отпадъци и инвестиране на парите в пълна промяна на системата за управление на отпадъците, коментира Данита Заричинова от “За Земята”, която е и жалбоподател по делото. 

Върховните съдии са категорични, че решението на общината да скрие документите от обществото е абсолютно незаконосъобразно. Редът и условията за предоставяне на достъп до търсената информация за околната среда е регламентиран от Закона за опазване на околната среда, от своя страна той е специален спрямо общия Закон за достъп до обществена информация. Според въпросната законова рамка исканата информация за околната среда обхваща както информация за компонентите и факторите, които влияят и определят състоянието на околната среда, така и широк кръг от дейности и обстоятелства, свързани с човешкото здраве и безопасност, условията за живот на хората и пр., доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда. Следователно поисканите от общината шест документа — актуализиран идеен проект, предпроектно проучване, анализ разходи-ползи, анализ за съответствието с политиката на ЕС за изменение на климата, анализ на осъществимостта (feasibility analysis), анализ за наличието на държавни помощи при реализацията, са част от информацията за околната среда по подразбиране

Правото на информация е разгледано и в контекста на основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда, прокламирано в чл. 55 от Конституцията на Република България.

Спорният проект за инсинератор на площадката на ТЕЦ София изправи на нокти жителите на района в непосредствена близост, но бързо възмущението обхвана и целия град. Решението отпадъците да се изгарят, на фона на проблемите с мръсния въздух заради географските особености на града, но и системно неглижиране от страна на администрацията, накара много хора да се обявят срещу проекта. 

Отделно, предложената инсталация за изгаряне на отпадъци в София, за да може да работи на пълен капацитет, ще изисква постоянно количество боклук през следващите 3 десетилетия – близо 200 000 тона годишно. По тази причина тя ще прекрати всякакви опити за рециклирането и разделното събиране и ще попречи да достигнем целите, определени от ЕС. Наред с това, изгарянето на отпадъци няма да елиминира необходимостта от депа, тъй като налага депонирането на пепел и шлака, които ще остават след горенето, около 25% от първоначалното количество отпадъците.

, ,

Започва кандидатстването за онлайн курс за климатичните промени

Срокът за кандидатстване се удължава до 14 ноември (четвъртък)!

Кандидатстването официално стартира и е отворено до 7-ми ноември! Ако си млад човек под 30 години, виж по-долу как да участваш и да надградиш знанията си относно причините, въздействията и иновативните начини за борба с изменението на климата.

Цели

Предизвикателствата, поставени от изменението на климата, най-сетне са на дневен ред по цял свят. Активизирането на младежта играе ключова роля в процеса на повишаване на осведомеността, ангажиращ все повече млади хора по света, които искат ефективни мерки, за да предпазят своето бъдеще от въздействието на климатичните промени.

Курсът ClimAlt предлага обучение за млади хора, фокусирано върху причините, въздействията и възможните решения на изменението на климата. Обучението има за цел да даде възможност на младежите да надградят своите знания за причините и последиците от изменението на климата, да разпознават заинтересованите страни, които участват в борбата с изменението на климата и да се запознаят с най-новаторския опит по темата. Крайната цел на курса е да засили осъзнаването на възможните социално-екологични промени и да насърчи желанието на младите да участват в промяната.

Описание на курса

Обучението, разработено по проект ClimAlt, се състои от безплатен 32-часов онлайн курс достъпен от 25 ноември 2019 до 25 февруари 2020 и 1 тематичен уебинар, допълващ курса, който ще се проведе през март 2020. Курсът ще бъде наличен на 4 езика: български, английски, италиански и хърватски.

Онлайн курсът се състои от 3 основни раздела (Причини-Въздействия-Алтернативи), състоящи се от 7 модула или общо 14 лекции. Всеки модул съдържа 10 часа  видео лекции, тест, материали за четене, а за всеки от трите раздела има по 1 писмена задача. 

Основните теми, покрити в лекциите, са следните: 

Науката за изменение на климата, Потребление на енергия и емисии, Хранителната система и икономиката, базирана на изкопаеми горива като двигател на изменението на климата, Екологични и социално-икономически въздействия, Политически контекст и международни климатични споразумения, Климатична справедливост,  Кръгова икономика, Нулеви отпадъци, Справедлив енергиен преход, Възможности за смекчаване и адаптиране на селското стопанство в отговор на изменението на климата 

Всички версии на курса (българска, английска, италианска, хърватска) ще завършат със задълбочен 90-минутен уебинар, посветен на най-добрите практики и алтернативи в отговор на климатичните промени. 

След завършването на курса участниците ще получат Сертификат за постижение, в който се посочват конкретните придобити знания. За да получат сертификата, студентите ще трябва да завършат поне 75% от курса.

Вижте ClimAlt програмата на курса

 

Критерии за допустимост

Обучението търси младежи, които:

  • са между 18 и 30 години
  • се интересуват от екологични и климатични теми (доказано с образователен, професионален или еко-активистки опит) 
  • владеят английски на ниво B1 
  • заявяват интерес и ангажираност за завършване на обучението 
  • ангажираността с действия за климата и доброволческа дейност е плюс 

Общо 160 кандидати ще бъдат избрани, по 40 за всяка езикова версия на курса

Избраните кандидати ще бъдат помолени да предоставят акаунт в Google, за да имат достъп до платформата за електронно обучение.

Как да кандидатствате

Кандидатства се чрез попълване на онлайн формуляр, наличен за всяка езикова версия на курса, където кандидатите представят себе си, своя опит и споделят мотивацията си.

Срокът за кандидатстване е 7-ми ноември 2019, ще се свържем с избраните кандидати до 18-и ноември 2019.

 

За повече информация:

www.climaltproject.eu 

Събитието във фейсбук – https://www.facebook.com/events/2569180783102618/

https://www.facebook.com/ClimAltProject/

https://www.facebook.com/ZaZemyata/

https://www.facebook.com/mladi.za.zemiata/