Търси в ресурсите
Климатичната криза

Европейският парламент е изложен на риск да изпусне климатичната криза, подготвяйки се да подкрепи нови проекти за изкопаем газ

Мнозинство в Европейския парламент, включително социалистите и демократите (S&D), се очаква да гласува за освобождаването на над 213 милиона тона въглерод от изкопаем газ, като част от преразглеждането на правилата на ЕС относно трансевропейските енергийни мрежи (Регламента TEN-E).

В понеделник, 13 септември, водещите евродепутати от всички политически групи ще се срещнат, за да договорят окончателната сделка по предложенията на Парламента за преразглеждане на TEN-E преди гласуването в комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на 27 септември. Според последните предложения се очаква да се позволи продължаване на финансирането на всички газови проекти, включени в Четвъртия и Петия списък на ЕС с „проекти от общ интерес“ (PCI List / Списък на ПОИ). Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D) не успява да се противопостави на консервативните Европейска народна партия (EPP) и Партията на Европейските консерватори и реформисти, които подкрепят тази позиция.

Анализ на Global Witness установи, че само новите газови проекти от Петия списък на ПОИ биха могли да отделят 213 милиона тона въглероден диоксид всяка година. Това е колкото цялата немска въглищна индустрия през 2018 г. Почти половин милиард евро вече е прахосан от ЕС за ПОИ, които са се провалили или вероятно ще се провалят.

Тара Конъли, старши газов campaigner в Global Witness, сподели:

„Чухме достатъчно празна реторика от онези, които казват, че на изменението на климата трябва спешно да се отговори, но впоследствие не успяват да действат при договарянето на значими мерки, които могат да направят разликата. Тъй като климатичната криза внесе хаос в целия свят това лято, групи като социалистите побързаха да призоват за действия, но сега не успяват да се вслушат в собствения си призив“.

В допълнение към текущата подкрепа за инфраструктурата за изкопаем газ Парламентът също планира да подкрепи проекти, които транспортират водород. Чрез процес, известен като „блендиране/смесване“, Парламентът би позволил малки обеми водород да се смесват с големи обеми изкопаем газ, което е огромна вратичка за газовите компании, прикрити под маската на устойчивостта. В същото време смесването на водород и газ би повишило потребителските цени за днешните потребители, включително онези, за които е малко вероятно да са утрешните потребители на водород.

В своите предложения за преразглеждане на TEN-E Европейската комисия се противопостави на бъдеща подкрепа, включително финансиране за всички газови проекти, докато Съветът на енергийните министри реши да продължи да подкрепя само два проекта.

С климатичната криза, която причинява все по-тежки наводнения, пожари и суши, и със страни като Гърция, Германия и Белгия, засегнати особено силно това лято, е ясно, че изкопаемите горива нямат бъдеще в енергийната система на Европа.

Евродепутатите не бива да се отклоняват от отговорностите си за въвеждане на политическа рамка, която постепенно да премахне всички изкопаеми горива до 2035 г. Това е дата, към която емисиите и енергийните решения в ЕС ще трябва да са коренно различни, за да се постигнат климатичните цели на ООН и ЕС. (За повече информация, предлагаме разработения на европейско ниво Манифест срещу изкопаемия газ – “European Civil Society Gas Manifesto

Линк към статията на английски.

Статия за Проблемите на 74-те газови проекти в Петия списък на ПОИ

Позиция „Не заключвайте Мариците с изкопаем газ“

Децентрализираното производство на енергия

Децентрализираното производство на енергия

През последните десетилетия децентрализираното производство на енергия фокусира все по-голям интерес върху възможностите и решенията които предлага като алтернатива на централизираните доставки на електрическа и топлинна енергия и енергия за охлаждане и вентилация.

Освен че предлага финансови и икономически предимства, то облекчава и дори премахва твърде усложнените и досадни отношения на потребителите с доставчиците и търговците на енергия.

За отделните домакинства и общности дава много добра възможност да станат независими от монополистите доставчици, като си произвеждат сами необходимата енергия и имат възможност да продават излишната.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Анализ за производството на водород в България

Анализ за възможностите за производство на зелен водород в България

Напоследък производството на водород като част от енергийния микс получи голяма популярност сред медии и експерти в целия свят. Намери място и в последния вариант на Плана за възстановяване  с предложения за финансиране на такива проекти.

По тази причина решихме да възложим на външни експерти “Анализ за възможностите за производство на зелен водород в България и използването му за енергийни нужди”

Спряхме се на изявен учен като  проф. Дария Владикова и екип на Европейски цифров иновационен хъб Загоре.

Изготвения от тях анализ не отразява позицията на За Земята и CEE Bankwatch, но има полезни данни за по-нататъшни проучвания.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Пречките пред общините

Пречките пред общините за преход към нисковъглеродна икономика

Предлагаме един много актуален и важен анализ: “Политически и правен анализ на пречките пред общините и НПО за участие в регионалните планове за енергиен преход, както и в националния план за възстановяване”. Автор адвокат Александър Коджабашев.

Настоящият момент се характеризира с това, че двата основни механизма, чрез които в идните 5-10 години ще бъдат осигурени средства за преход към нисковъглеродна икономика и гарантиране на справедлив преход все още са в процес на подготовка – както на европейско, така и на национално равнище.

За тази цел при описанието на съществуващите закони и планове са отбелязани само онези важни аспекти, които трябва да бъдат взети предвид от общините и от НПО при планиране на техните действия за осъществяване на справедлив енергиен преход в рамките и в интерес на съответната община, съобразени с националните документи.

С оглед на продължаващата повече от година политическа криза и бягство от отговорност на политиците, ролята на общините, учените и НПО експертите за подобряване качеството и устойчивостта на плановете, както и за изкореняване на корупционните практики е решаваща.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Global Warming, pixabay photo
,

Относно доклад на Междуправителствената група по изменението на климата (IPCC)

Според последния доклад на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC), публикуван на 9 август 2021 г. и одобрен от 195 държави-членки на IPCC, много от промените наблюдавани в климата са безпрецедентни за последните хиляди, ако не и стотици хиляди години. Някои от тях вече са в ход. Такова е продължаващото покачване на морското равнище. Те са необратими през следващите стотици дори хиляди години.

Драстичното инезабавно намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2) и други парникови газове, би ограничило изменението на климата. Ползите за качеството на въздуха биха дошли бързо, но стабилизирането на глобалните температури може да отнеме 20 – 30 години, според доклада на Работна група I на IPCC.

„Настоящият доклад отразява изключителни усилия при изключителни обстоятелства“, каза Хоесунг Лий, председател на IPCC. „Иновациите в този доклад и напредъкът в науката за климата, които той отразява, осигуряват безценен принос за преговорите за климата и вземането на решения.”

Този доклад по изменението на климата предоставя актуализирани оценки за шансовете за преминаване на нивото на глобалното затопляне от 1.5°C през следващите десетилетия. Подчертава се, че ако не се постигне незабавно, бързо и мащабно намаляване на емисиите на парникови газове, ограничаването на средното глобалното затопляне до 1.5°C или дори 2°C ще бъде невъзможно.

Парниковите газове

Информацията в доклада показва, че емисиите на парникови газове възникнали от човешка дейност са причина за приблизително 1.1°C затопляне от 1850/1900 г. насам. Посочва се, че през следващите 20 години се очаква глобалната температура да достигне или надвиши средно 1.5°C затопляне. Тази оценка се основава на подобрени набори от данни за наблюдение и оценка на затоплянето в исторически план, както и на напредъка в научното разбиране за реакцията на климатичната система към емисиите на парникови газове от човешката дейност.

„Този ​​доклад е проверка на реалността“, казва съпредседателят на Работна група I на IPCC Валери Масън-Делмот. “Сега имаме много по-ясна картина за миналия, настоящия и бъдещия климат на планетата. Това е от съществено значение, за да разберем накъде сме тръгнали, какво можем да направим и как можем да се подготвим.”

Всеки регион на Земята е изправен пред нарастващи промени! Много характеристики на изменението на климата пряко зависят от нивото на глобалното затопляне. А това, което хората изпитват, често е много различно от средното за света. Например, затоплянето на сушата е по-голямо от средното глобално затопляне и е повече от два пъти по-високо в Арктика. „Изменението на климата вече засяга всеки регион на Земята по много начини. Промените, които преживяваме, ще се увеличат с увеличаващото се затопляне”, заяви съпредседателят на Работна група I на IPCC Панмао Джай.

Докладът предвижда, че през следващите десетилетия изменението на климата ще се увеличи във всички региони. Повишаване на температурата до 1.5°C на глобално ниво, ще предизвика увеличаване на топлинните вълни. Продължителността на топлите сезони ще се увеличава, а тази на студените ще намалява. При ръст на температурата от 2°C температурните екстремуми ще зачестят. Те биха достигнали критичните прагове на толерантност за селското стопанство и общественото здраве, показва докладът.

Изменението на климата

Но не става въпрос само за температурата. Изменението на климата носи със себе си множество различни промени в различните региони. Всички те ще се увеличат с по-нататъшното затопляне. Промени ще има във влажността и сухотата, във ветровете, снега и леда, в крайбрежните зони и океаните. Например:

  • Изменението на климата ще засилва интензивността на водния цикъл. Това ще доведе до по-интензивни валежи и свързаните с тях наводнения на места. А в много други региони – до по-интензивна суша.
  • Изменението на климата оказва влияние върху режимите на валежите. Във високите географски ширини валежите вероятно ще се увеличат. В голяма част от субтропиците – се очаква те да намалеят. Очакват се промени в мусонните валежи, които ще варират в зависимост от региона.
  • В крайбрежните райони ще се наблюдава непрекъснато покачване на морското равнище през 21-ви век. Това ще допринесе за по-чести и тежки крайбрежни наводнения в низинните райони и крайбрежна ерозия. Екстремни събития, свързани с морското равнище, които преди са се случвали веднъж на 100 години, до края на този век вероятно ще започнат да се случват всяка година.
  • По-нататъшното затопляне ще засили размразяването на Вечната замръзналост (пермафрост). Така загубата на сезонна снежна покривка ще усили топенето на ледниците и ледената покривка. А това ще доведе до загубата на летния арктически морски лед.
  • Промените в океана, включително затоплянето, по-честите морски горещи вълни, окисляването на океана и намалените нива на кислород са еднозначно свързани с човешкото влияние. Тези промени засягат както океанските екосистеми, така и хората, които разчитат на тях. Очаква се те да продължат минимум и през останалата част от този век.
  • В градовете бедствията предизвикани от изменението на климата могат да бъдат непропорционално засилени. В този списък влизат различни аспекти, сред които затоплянето (тъй като градските райони обикновено са по-топли от извънградските), наводненията от поройни валежи и покачването на морското равнище в крайбрежните градове.

Доклад по изменението на климата

Шестият оценъчен доклад на IPCC за първи път предоставя по-подробна регионална оценка на изменението на климата. Акцентира върху полезна информация, която може да послужи за валидиране на риска, адаптация и набелязване на други решения. Също така предлага и нова рамка, която да помогне да се обяснят физическите промени в климата. Затопляне, захлаждане, дъжд, суша, сняг, вятър, крайбрежни наводнения и други са обяснени на достъпен език. Докладът обяснява и какво на практика означават те за обществото и екосистемите. Тази регионална информация може да бъде проучена подробно в новоразработения Интерактивен атлас (Interactive Atlas) interactive-atlas.ipcc.ch, както и в регионални информационни бюлетини, техническото обобщение и в самия доклад.

Човешкият вид има влияние върху миналия и бъдещия климат на планетата! В доклада се посочва, че „от десетилетия е ясно, че климатът на Земята се променя и ролята на човешкото влияние върху климатичната система е безспорна“. Това твърди Масън-Делмот. Новият доклад отразява и значителния напредък в науката при анализа на причините, а следователно и разбирането на ролята на изменението на климата за засилване на специфични метеорологични и климатични събития, като екстремни горещи вълни и обилни валежи.

Докладът еднозначно показва, че човешките действия все още имат потенциала да определят бъдещия ход на климатичните промени и съответните последствия. Доказателствата са ясни. Въглеродният диоксид (CO2) е основният двигател на изменението на климата, въпреки че и други парникови газове и замърсители на въздуха също оказват негативно влияние. „Стабилизирането на климата ще изисква силно, бързо и устойчиво намаляване на емисиите на парникови газове и достигане на нулеви емисии на CO2. Ограничаването на други парникови газове и замърсители на въздуха, особено метана (бел. р. изпускан по цялата верига на изкопаемия/природен газ), може да има ползи както за здравето, така и за климата “, заявява Джай.

завод за изгаряне на отпадъци
,

Граждани настояват за проверка на проекта на завод за изгаряне на отпадъци от комисията по ревизия в Парламента

“Проектът на завод за изгаряне на отпадъци в София трябва да бъде прекратен веднага. Той ще доведе до допълнително замърсяване на въздуха, икономически несъстоятелен е и противоречи на българското и европейското законодателство“. С това искане Гражданска инициатива „За чиста София без изгаряне на отпадъци“, подкрепени от „За Земята – достъп до правосъдие“  внесоха писмо в Парламентарната комисия по ревизия  [1], оглавявана от Мая Манолова. То ще бъде разгледано на заседание утре, сряда, 11 август, от 14:30 часа.

Заводът ще се намира на площадката на ТЕЦ София зад Централна гара и срокът за изграждането му е 2023 година. Цената му е 157 милиона евро, от които 77 млн. са безвъзмездна помощ от Европейския фонд за регионално развитие чрез ОП „Околна среда“, 67 млн. са заем от Европейската инвестиционна банка [2] и 10 млн. са собствен принос. Така наречената „инвестиция“ и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, столичани ще изплащат около 30 години. Точно колкото е и технологичният живот на съоръжението.

Вече е избран и изпълнител на проекта. Това е строителна фирма „Микс-констръкшън“ в консорциум заедно с още три китайски и една турска фирма. Подозрения, че в града ще се внасят отпадъци от други населени места или дори от чужбина, будят заложените обеми за изгаряне, 180,000 т/годишно — те надхвърлят близо три пъти количеството произведен RDF в София.

Завод за изгаряне на отпадъци

„Има редица причини, които правят този проект много лоша идея за решението на проблема с отпадъците в София.”  Това споделя Емил Георгиев от гражданската инициатива и допълва. “При съществуващото вече замърсяване на въздуха в София, този завод само ще допринесе още повече за него“. 

Този завод за изгаряне на отпадъци ще нанесе огромни вреди.  Вреди не само на околната среда, но и на здравето на софиянци. Именно – възложителят, в случая Столична община, не е извършил обществени обсъждания с цялата засегната общественост; липсва оценка на въздействието по отношение генерираните опасни отпадъци; не е извършена оценка на здравния риск на населението; не е оценена опасността от очакваният кумулативен ефект със съществуващите изпускащи устройства; и също така и опастността от специфични нови замърсители. Такива са диоксини и фурани (ДиФ) и други, които ще се генерират от новата инсталация за оползотворяване на RDF отпадъци.

Писмото до Комисията по ревизия е поредна стъпка от дългогодишната борба на софиянци срещу завода. Частта „Разходи и ползи“ на проекта продължава да бъде засекретена, въпреки спечеленото дело от Екологично сдружение За Земята още през 2019 г. Столичният кмет Йорданка Фандъкова отказва да изпълни решение на Върховния административен съд. То задължава СО да я разсекрети и предостави на обществеността пълната информация по проекта. От 29 юли т.г. с влязло в сила ново съдебно решение и на Административния съд – София-град тече 14-дневен срок за предоставяне на публичен достъп до тази информация. 

Съдебното решение заключва:

„…общественият интерес от разкриването на информацията, какъвто в случая безспорно е налице, се ползва с приоритет пред частните интереси на засегнатите от разкриването й частни субекти”. [2]

В писмото се казва още и какво е решението за справяне с отпадъците в София. Това са по-добра организация, разделно събиране и оползотворяване. За съжаление Столична община не поема отговорност за осъвременяване на подхода към отпадъците. Оставила е съществуващата система за сметоизвозване на самотек. За сравнение — една община като Габрово реализира проект след проект за разделно събиране и оползотворяване, с амбицията скоро да въведе индивидуално сметосъбиране и в жилищните кооперации.“, коментира Десислава Стоянова от  „За Земята“. 

Бележки:

  1. Комисия по ревизия за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства. Такива от Министерския съвет, министерствата, държавните органи, държавни и общински предприятия, дружества с повече от 50 на сто държавно и общинско участие и местните власти през последните 5 години. 
  2. Решение на СОС от 17.05.2018 г.
  3. „Безспорно кандидатстването по ОПОС 2014-2020 с проект, касаещ оползотворяването на RDF отпадък, при който на Столична община ще бъде предоставен заем от ЕИБ за осигуряване на собствения принос по проекта, засяга обществеността в два аспекта. От една страна, гражданите имат право да знаят по какъв начин ще се извършва самото оползотворяване на RDF отпадъка.  От друга – какви точно са финансовите параметри на проекта, тъй като той частично се финансира и от Столична община /чрез заем от ЕИБ/. Във връзка с което, общината следва да поеме дългосрочен общински дълг, т.е. ще се разходват публични средства. В същия смисъл са и указания на съда в отменителното решение, макар да касаят приложението на общия ЗДОИ. Но както по ЗООС, така и по ЗДОИ, общественият интерес от разкриването на информацията, какъвто в случая безспорно е налице. Той се ползва с приоритет пред частните интереси на засегнатите от разкриването й частни субекти. Указанията на съда са били, че такъв интерес е налице, което предполага предоставяне на информацията.“ РЕШЕНИЕ No 5019, гр. София, 29.07.2021 г. Административен съд — София-град. 
Алтернативно икономическо развитие на въглищните региони в България

Алтернативно икономическо развитие на въглищните региони в България

Целта на настоящия текст е да направи оценка на възможностите за алтернативно икономическо развитие на въглищните региони в България, което да допринесе за едно устойчиво развитие не само на тях, но и на свързаните с тях територии и население.

Алтернативното икономическо развитие за тези региони е свързано с развитието на чисти енергийни технологии, запазващи енергийната база на България в светлината на „Зеления пакт“ на Европейския съюз и последвалите цели за устойчиви „зелен“ и „дигитален“ преходи, прехода на ЕС към Индустрия 4.0, както и от необходимостта от възстановяване на страната от обърканите и неразумни действия на правителствата в сферата на енергетиката през последните 20 години.

Това алтернативно икономическо развитие не може да бъде затворено териториално в изброените три региона, напротив – то е свързано с общото демографско, икономическо и социално развитие на страната, опазването на околната среда и стремежа към по-добро благосъстояние на всички.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

,

Конференция за устойчиво отопление и сградно обновяване за региона на Централна и Югоизточна Европа

For English scroll down

В последната седмица на месец юни „За Земята“ проведе четвъртото издание на вече традиционното си регионално събитие – „Конференция за устойчиво отопление и сградно обновяване за региона на Централна и Югоизточна Европа“. За пръв път конференцията бе проведена изцяло онлайн, в рамките на цялата работна седмица между 21 и 25 юни. Тематичните панели и дискусии обединени под тазгодишното мото “Фокусираме се върху решенията, които ще осигурят … Надеждно, удобно, достъпно отопление за всички … Осигуряващо въздух, годен за дишане, и климатично безопасно бъдеще.“ събраха редица професионалисти от региона под формата на презентатори и участници. 

Конференция за устойчиво отопление

Главният акцент в тази конференция за устойчиво отопление бе върху така наложителната реновация на отоплителни системи в еднофамилни и многофамилни сгради, както върху трансформацията на дружествата за централно топлоснабдяване. Голям интерес предизвикаха презентираните подети инициати от Словакия, Австрия, Германия, и Финландиа за поетапно преминаване на мрежите за централно топлоснабдяване към 100% възобновяема енергия. Представени бяха програми за подмяна на битови отоплителни уреди от България и Сърбия; бяха дискутирани приликите и разликите между ситуацията с енергийната бедност в България, Румъния, и Унгария, връзката между битовото отопление,  здравето на хората в и извън обитаваните от тях сгради, и качеството на въздуха.

Акцент на тазгодишната конференция за устойчиво отопление бяха и националните планове за възстановяване и устойчивост от региона, както и предоставяните от тях възможности за реална декарбонизация. Бе засегната и важната и напоследък широко разпространяване в медиите тема за водорода. Дискутирахме явява ли се „зеления водород“ (Допълнителни разпоредби към „Закон за енергетиката“, стр. 194, член. 24д) реална алтернатива в сектор отопление. Убедихме се, че по-ниската му ефективност и високата цена го правят неконкурентен (близо два пъти по-скъп за крайния потребител) в сравнение с термопомпените технологии. (Hydrogen for heating? Decarbonization options for households in the European Union in 2050, ICTT 2021)

За пръв път на конференцията за устойчиво отопление бе организиран и бизнес панел с участие на експерти представящ възможни нисковъглеродни отоплителни технологии. 

От „За Земята“ ще продължваме да работим в посока на декарбонизация на отоплителния сектор, включването на дискусията за непрекъснато нарастващата нужда от охлаждане спрямо промените в климата, и връзката между качеството на атмосферния въздух, състоянието на микроклимата в сградите. Само една добре обмислена, целенасочена политика би ни довела до необходимите резултати, а именно 100% възобновяеми енергийни източници, електрификация, и качествено сградно обновяване  с мисъл за бъдещето. 

Поради големия интерес към всички тематични направления публикуваме презентациите и видеата от събитието.

Конференция за устойчиво отопление: Ден 1 (21.06.2021) : Програми с публично финансиране в региона по темите

Първи панел: Програми с фокус (подмяна на) битово отопление

  • (BG) Мерки за енергийна ефективност в община Брацигово чрез отопление на биомаса и слънчеви панели – Вихра Андонова, Фондация „Евро-перспективи “(България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Платформа за по-умни печки – Стеван Вуясинович, Фондация ВЕИ (Сърбия)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (BG) Подобряване на качеството на атмосферния въздух с подкрепата на Оперативна програма „Околна среда “2014-2021 и 2021-2027 – Магдалена Димитрова ГД ОПОС, МОСВ (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Втори панел:

  • (BG) Община Смолян и техните инициативи по Програма “Околна среда” 2021-2027 Хамди Моллов, Община Смолян (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (BG) Проектът REPLACE по програма „Хоризонт 2020“и инструментите, които предоставя на разположение на домакинствата и местните власти
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Конференция за устойчиво отопление: Ден 2 (22.06.2021) : Трансформация на централното топлоснабдяване и финансиране

Първи панел: Как може мрежата за централно отопление да премине към 100% ВЕИ в близко бъдеще

  • (EN) Проблеми с отоплението и инициативи в региона на ЦИЕ Давор Пехчевски, CEE Bankwatch Network (Северна Македония)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Централно топлоснабдяване след въглищния преход в Горна Нитра Филип Вилга, Priatelia Zeme / Приятели на Земята (Словакия)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Централно отопление с възобновяема енергия в Германия – Законови препоръки Петер Ахмелс & Джудит Грюнерт, Deutsche Umwelthilfe (Германия)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Втори панел: Финансови модели (ЕСКО, колективни действия, посредници), финансови инструменти и инициативи на международни финансови институции (МФИ) от региона

  • (BG) Възможности за финансиране на подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво – Фокус върху България и Полша Васил Златев, Световна банка (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (BG) ESCO пазар в България. Проблеми и възможности. Заявление за дълбоко обновяване на многофамилни жилищни сгради Кирил Райчев, Алианс за енергийна ефективност (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (BG) Продукт за енергийна ефективност в еднофамилни жилищни сгради Ива Петкова, Фонд за устойчиви градове (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Ден 3 (23.06.2021): Нови политики и „Вълна на обновяване“

Първи панел: Новости от свързани политики – включително тенденции за преустановяване използването на изкопаем газ за отопление и сравнение на използването на водород за отопление и електрификация на сектор отопление

  • (EN) Съдебни действия срещу газопровода „Северен поток 2“ Константин Цергер, Deutsche Umwelthilfe (Германия)
  • (EN) Развитие на декарбонизацията на отоплителния сектор в Австрия Йоханес Валмюлер, GLOBAL 2000 (Австрия)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Отопление с водород – фантазия или възможно бъдеще? Ян Росенов, Проект за регулаторна помощ / Regulatory Assistance Project (Белгия)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Политики за постепенно спиране на използването на природен газ за отопление в Холандия Рори Форстър, За Земята (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Втори панел: Вълната на обновяване – докъде са стигнали държавите от региона в разрастването на инициативата? Как се справят с енергийната бедност?

  • (EN) Анка Синеа, Babes University-Bolyai University (Румъния)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Нора Фелдмар, Подслон за човечеството (Унгария)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Драгомир Цанев, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Ден 4 (24.06.2021): Има думата бизнесът от региона – производители на технологии и системи, инсталатори, посредници

Първи панел: Бизнес  панел

  • (EN) ОВК решения за домакинства – Христина Петрова и Димитър Цонeв, Samsung Climate Solutions (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Решения за отопление в многофамилни сгради – Боян Кусаров, Danfoss Climate Solutions (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (BG) Комфорт в нови и обновени домове – ОВК системи с мисъл за утрешния ден – Цветелина Спаскова и Станимира Димитрова, Ховал (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Втори панел: Дискусия (ОВК решения в съответствие с европейските цели за декарбонизация. Българският случай)

Панелисти:

  • Александър Станков, ЕнЕфект
  • Михаил Толев, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП)
  • Петя Николова, Another Studio

Конференция за устойчиво отопление: Ден 5 (25.06.2021): Качество на въздуха в градовете през призмата на енергийните характеристики на сградите и използването на енергия у дома

Първи панел: Качеството на въздуха в градовете през призмата на енергийните характеристики на сградите

  • (BG) Здравните аспекти на замърсяването на въздуха. Ренета Илиева, Българска асоциация за закрила на пациентите (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Greenwashing, въглища, eco-pea и чист въздух. Полският случай. Камила Джевичка, ClientEarth Полша (Полша)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) По-чисто отопление на жилищата. Случаите на Словакия, Унгария и Полша Каре Прес-Кристенсен, Green Transition Denmark (Дания)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

Втори панел: Намаляване на енергията в жилищни сгради

  • (EN) Промяната в поведението като път към намаляване на енергията Богомил Николов, Активни потребители (България)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

  • (EN) Ролята на кръговия дизайн в сградите – Ива Станишева, Мрежа на архитектите за действие по климата (Великобритания)
    Loader Loading...
    EAD Logo Taking too long?

    Reload Reload document
    | Open Open in new tab

    Download

 

~~~~~~~~~~~~~ ENGLISH VERSION ~~~~~~~~~~~~~

Due to the great interest in all thematic areas, here are published all the presentations and videos from the event – a link to YouTube

Day 1 (21.06.2021) : Public funded programmes in the region on the topic of domestic heating

Panel One: Public funded programmes focused on domestic heating

  • (BG) Energy efficiency measures in the Municipality of Bratsigovo trough biomass and solar heating – Vihra Andonova, Euro-Perspectives Foundation (Bulgaria)
  • (EN) Smarter stoves platform – Stevan Vujasinovic, RES Foundation (Serbia)
  • (BG) Improving air quality with the support of the Operational Programme “Environment” – Magdalena Dimitrova, Ministry of Environment and Water (Bulgaria)

Panel Two:

  • (BG) Smolyan Municipality and their Operational Programme “Environment” initiatives – Hamdi Mollov, Smolyan Municipality (Bulgaria)
  • (BG) The Horizon 2020 project REPLACE and its tools for households and local authorities – Angel Nikolaev, BSERC (Bulgaria)

Day 2 (22.06.2021) : District heating transformation and finance

Panel One: How can district heating network switch to 100% RES in the near future

  • Heating issues and initiatives around the CEE region – Davor Pehchevski, CEE Bankwatch Network (North Macedonia) (EN)
  • District Heating after Coal Phase-Out in Upper Nitra – Filip Vilga, Priatelia Zeme / Friends of the Earth (Slovakia) (EN)
  • Greening district heating in Germany – Policy recommendations – Peter Ahmels & Judith Grünert, Deutsche Umwelthilfe (Germany)(EN)

Panel Two: Financial models (ESCO, collective actions, intermediaries), Financial instruments and initiatives of international financial institutions around the region

  • (BG) Funding options for replacement of solid fuel heating appliances – Focus on Bulgaria and Poland – Vasil Zlatev, The World Bank (Bulgaria)
  • (BG) ESCO market in Bulgaria. Problems and possibilities. Application of deep renovation of multifamily residential buildings – Kiril Raytchev, Alliance for Energy Efficiency (Bulgaria)
  • (BG) Financial products for single-family buildings – Iva Petkova, Fund for sustainable urban development (Bulgaria)

Day 3 (23.06.2021): New policies and Renovation Wave

Panel One: Policy updates – including trends to phase out the use of fossil gas for heating and comparison of the use of hydrogen for heating and electrification of the heating sector

  • Legal actions against the Nord Stream 2 pipeline – Constantin Zerger, Deutsche Umwelthilfe (Germany) in English
  • Heating decarbonisation developments in Austria – Johannes Wahlmüller, GLOBAL 2000 (Austria) in English
  • Heating with hydrogen – fantasy or future? – Jan Rosenow, Regulatory Assistance Project (Belgium) in English
  • Policies for gas phase out in The Netherlands – Rory Forster, Za Zemiata (Bulgaria) in English

Panel Two: The Renovation Wave – how far are the countries from the region from scaling it up? How is energy poverty tackled? 

  • Anca Sinea, Babes University-Bolyai University (Romania) in English
  • Nora Feldmár, Habitat for Humanity (Hungary) in English
  • Dragomir Tzanev, EnEffect (Bulgaria) in English

Day 4 (24.06.2021) : The region’s businesses have a say – manufacturers of technologies and systems, installers, intermediaries

Panel One: Business panel 

  • (EN) HVAC solutions for households – Hristina Petrova & Dimitar Tzonev, Samsung Climate Solutions (Bulgaria)
  • (EN) Heating solutions for multi-family buildings- Boyan Koussarov, Danfoss Climate Solutions (Bulgaria)
  • (BG) Comfort for new and renovated homes – HVAC systems thinking about tomorrow Tsvetelina Spaskova & Stanimira Dimitrova, Hoval (Bulgaria)

Panel Two: HVAC solutions in line with Europe’s decarbonization goals. The Bulgarian case

Panelists:

  • Alexander Stankov, EnEffect
  • Mihail Tolev, Chamber of Engineers in the Investment Design
  • Petya Nikolova, Another Studio

Day 5 (25.06.2021): Air quality in the cities tackles through building performance and the use of energy in buildings

Panel One: Air quality in cities through the lens of building performance  

  • (BG) Health aspects of air pollution – Reneta Ilieva, Bulgarian Association for Patient Protection (Bulgaria) 
  • (EN) Greenwashing, coal, eco-pea and clean air. The Polish case – Kamila Drzewicka, ClientEarth Poland (Poland)
  • (EN) Cleaner residential heating. The cases of Slovakia, Hungary and Poland – Kare Press-Kristensen, Green Transition Denmark (Denmark)

Panel Two: Reduction of energy use in residential buildings 

  • (EN) Behavioral change as a pathway to energy reduction – Bogomil Nikolov, Active Consumers (Bulgaria)
  • (EN) The role of circular design in buildings – Iva Stanisheva, Architects! Climate Action Network (UK)

 

ПланЗаУстойчивоРазвитие

ДЕКЛАРАЦИЯ по проект 9а „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ от Националния план за възстановяване и устойчивост

От името на 12 НПО, бизнес организации и експерти вчера предложихме тази декларация на вниманието на всички парламентарни групи и отговорни представители на изпълнителната власт; предлагаме я и на вас. Тази декларация включва 12 препоръки, които трябва да станат реалност, ако искаме наистина да видим реформа, а не още от същото.

Ако желаете да я подкрепите, независимо дали като организация или физическо лице, свържете се с нас!

В допълнение към общата декларация, ето още 5 искания, които смятаме за важни.

  1. Подобрено изпълнение и качествен мониторинг на „Планът за управление на строителните отпадъци“ (ПУСО) относно нормите за рециклиране на строителни материали.
  2. Въвеждане на стимули за използване на принципите на кръговата икономика при сградно обновяване, целящи подпомагане на иновативен дизайн при проектиране.
  3. Подкрепа на пилотна фаза за въвеждане на строително информационното моделиране (СИМ/BIM) в инвестиционното проектиране и строителството с цел достигане на пълна дигитализация на строителната и инженерна документация до 2024 г.
  4. Възлагане на „зелени“ обществени поръчки при обновяване на сгради.
  5. Навременно гарантиране ни създаване на условия за добро качество на обследванията и техническия проект, на които собствениците ще бъдат Възложител.

По декларацията работиха:

Драгомир Цанев, изп. директор на ЕнЕфект

Йордан Николов, изп. директор на БАИС

Цвета Наньова, зам.-председател на УС на БГФМА

Иван Велков, президент, ФИАБЦИ България, вицепрезидент, Съвет на експертите на Международната федерация за недвижими имоти – ФИАБЦИ

Хабитат България – Минчо Бенов, национален директор и Ася Добруджалиева, мениджър проекти

Радостина Славкова, Екологично сдружение „За Земята“ 

Светослав Стойков, Институт Кръгова Икономика

Кирил Райчев, Алианс за енергийна ефективност

Марко Марков, Еконолер България

Елеонора Гайдарова, председател на УС на САС Център за устойчиви жилища

Валери Савов, СНЦ „Асоциация на дружествата, управляващи етажна собственост“

 

 

 

Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges

Кариерата за варовик на „Персенк Инвест“ ООД на Бесапарските ридове край Куртово Конаре. Снимка: БЦЗИ

“TPP Maritsa East 2 has concluded dubious limestone contracts for millions” by Antonia Kotseva

Тази статия за ТЕЦ Марица Изток 2  е публикувана в EURACTIV.bg на 19.07.2021 г. Автор е Антония Коцева. Тук публикуваме нашия превод на английски на оригиналната статия.

TPP Maritsa East 2 has concluded dubious limestone contracts for millions

Author Antonia Kotseva

“TPP Maritsa Iztok 2” EAD has concluded limestone supply contracts worth tens of millions of levs through the stock exchange for its desulphurization installations for four years under unfavorable conditions. This warning is stated in a report by Vasil Kadrinov from the Bulgarian Center for Green Economy.

The contractor is “Persenk Invest ” OOD and several related companies. The strange thing about this case is that the deliveries of huge quantities of limestone are being made almost entirely by vehicle transport and are taken from the Kurtovo Konare deposit in the Plovdiv region. It is 137 km from the TPP, while the power plant can be supplied with limestone from two or three times closer deposits, and at lower prices.

It is obvious that the controversial choice of limestone supplier by the management of “TPP Maritza East 2” is related to unnecessary emissions of exhaust gases from the trucks and serious dust emissions. The population of the fertile village of Kurtovo Konare, numbering over 2600 inhabitants, suffers adverse effects from the quarrying. At the same time, in order to benefit the selected company – “Persenk Invest” and its related companies – citizens and businesses are being robbed. They pay a higher price for electricity, and we as taxpayers pay the losses of the inefficient state-owned company.

An inspection showed that within a radius of 63 km from “TPP Maritsa Iztok 2” there are 14 limestone deposits. However, as a supplier for a period of more than four years was selected a company that is concessionaire of a deposit 137 km away. While it could be argued that this concession “is being exploited way over the permitted quantities, to the detriment of the natural heritage in the protected area and the quality of life of the local population.”

Kadrinov also found incompleteness in the documentation of the public procurement for the limestone supply – additional documents were required, but it is not clear whether they were submitted. Over the years, there has been a splitting of the public procurements for this site, for which the selected contractors are closely related companies. At the same time, it is not clear why there is no competitive procedure for raw material supply, which is widely available. This leads to reasonable doubts that the choice of contractor is to the detriment of the end users of electricity. They are forced to pay higher prices due to the accumulating losses of the state-owned power plant.  

According to the results of the inspection, the former government abused with the status of “sectoral supplier” or “site of national importance” for public and private enterprises.

The bodies responsible for the transaction did not take into account at all that the transportation of limestone from the Kurtovo Konare deposit to “TPP Maritsa Iztok 2” EAD is carried out almost exclusively by vehicle transport. It is paradoxical that the deposit’s quarry is located next to the railway line Stamboliyski-Peshtera and there is a freight track and ramp built by Bulgarian State Railways. In 2017-2019, several tens of thousands (at least 40,000) of heavy gondola trucks journeys were carried out from the quarry to “TPP Maritsa East 2” and vice versa.

“The practice of transporting limestone from the quarry to the TPP by gondola trucks continues in 2019 and 2020, despite numerous protests, complaints and petitions of people from the village of Kurtovo Konare,” is claimed in the analysis of the Bulgarian Center for Green Economy. 

At the same time, a study conducted by a research team of the Institute of Environmental Sciences at the Faculty of Natural Sciences at the University of Leiden, the Netherlands, signals that the Maritza East complex, Bulgaria’s largest coal producer, could suffer serious water scarcity if it follows the plan for the late phasing out of the coal industry. This is planned in the Integrated National Plan for Energy and Climate of the country.

The results show that the amount of fresh water for the needs of local power plants is significant and leads to increased pressure on water resources. Increasing water scarcity threatens the availability of fresh water for both ecosystems and human activities.

“If Bulgaria continues to delay the start of the gradual coal phase out, it will significantly contribute to reducing water runoff, droughts and water shortages. In the worst case scenario, water scarcity will affect not only energy production, but also cities, agriculture and industry,” is stated in the report.

It also claims that the Maritsa basin will be among the most affected by climate change in Europe.

#АдаптиранеКъмЦел55

Как трябва да се преразгледа европейското законодателство, така че пакетът да е и „Адаптиран към 1.5°C”?

Всички елементи на преразгледаните законодателни актове трябва да са максимално амбициозни. Това важи за намаляването на емисиите и адаптирането им към 1.5°C

Пакетът #АдаптиранеКъмЦел55 следва да е и aдаптиран към 1.5°C. Той трябва да постави ясни, амбициозни и правно-обвързващи цели. Те следва да са на национално и ЕС нива, на базата на следните цели:

  • Схемата на ЕС за търговия с емисии (Директива за СТЕ на ЕС)
    • Намаляване на емисиите на парникови газове в секторите обхванати от пазара за въглеродни емисии с поне 70% в сравнение с 2005 година. (енергия, индустрия и авиация)
  • Регламент за разпределяне на усилията
    • Намаляване на емисиите на парникови газове в секторите извън пазара за въглеродни емисии с поне 50% в сравнение с 2005 година. (пътен транспорт, сгради, земеделие и отпадъци)
  • LULUCF Регламент / Земеползване, промяна на предназначението на земята и горско стопанство (ЗПЗГС)
    • Почти двойно премахване на нетните парникови емисии чрез природни решения и такива, които не са в ущърб на природата, в сравнение с 2005 година. (обработване на земята и горското стопанство)
  •  Директива за възобновяема енергия
    • Увеличение на дяла на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление с поне 50%.
  • Директива за енергийна ефективност
    • Увеличение на енергийните спестявания с поне 45% (в сравнение с очакваното търсене).

Има ли място за изкопаемите горива в новата климатична рамка?

В новото климатично неутрално бъдеще на ЕС няма място за изкопаемите горива. Не трябва да има стимули за „нисковъглеродните” (изкопаемите) горива и невъзобновяемите горива във всяка част на преразгледаното законодателство. Рамката трябва да изведе ЕС извън изкопаемите горива. Да го поведе към система, която работи на базата на 100% възобновяема енергия, още през 2040 година.

Още повече, че е важно ЕС да приложи принципът “замърсителят плаща”, както е упоменато в договорите за функционирането на ЕС, за да може всички сектори, особено тези, които все още са далече от своята декарбонизация, да допринесат за прехода към климатична неутралност.

Адаптиране към 1.5°C

С обновеният бюджет на ЕС и Механизма за възстановяване и устойчивост, страните-членки имат невероятната възможност да осигурят финансиране за устойчив и включващ инвестиционен процес, който промотира справедлива трансформация на икономиките.

Вижте тук какви са проблемите на пакета “Адаптиране към цел 55” от гледна точка сградите и енергийната бедност и адаптирането му към 1.5°C

Кариерата за варовик на „Персенк Инвест“ ООД на Бесапарските ридове край Куртово Конаре. Снимка: БЦЗИ
, ,

Оскъпяване на доставките на варовик за сероочистващите инсталации на „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД чрез неизгодни договори

Открий играта „Климатични герои“! Малки действия за голямо въздействие!

Проектът КлимАлт приключи, но неговите продукти за обучение и играта “Климатични герои” продължават да интригуват млади и стари (по-малко млади)!

Партньорите по КлимАлт са горди да представят финалния резултат. Те канят Вас, учители, обучители, служители в неправителствения сектор, млади хора, младежи и всички загрижени граждани да се присъединят към играта „Климатични герои“ и да станат агенти на промяната!

Играта

Разгледай играта „Климатични герои“! Всяко тесте от карти предлага вдъхновение в борбата срещу негативните въздействия от климатичните промени. Чрез прости действия можем да окажем голямо въздействие. Отгледай своя собствена храна, преоткрий природата или стани активист. Има по нещо за всеки, който иска да бъде положителен герой в каузата за климата. Изпълни всяко едно действие и предай предизвикателството нататък, като го споделиш с друг човек.

Вдъхновяващата промяна може да бъде забавна. Играта Климатични герои е чудесен начин да предоставите на общността за обучение / обучение на ClimAlt образователна игра, надграждаща върху резултатите от ClimAlt!

Подтикването към промяна може да бъде забавно. Играта „Климатични герои“, като една своеобразна образователна игра допълнение към курса, е чудесен начин да предоставим на курсистите от КлимАлт и на всеки заинтересован гражданин начин да надградят своите познания.

Как да получите играта?
– може да играете изцяло онлайн (изтегли картите в png формат оттук),

– можете да си я принтирате сами от сайта (на стандартна хартия формат A4 в цветен или черно бял вариант),

– имаме ограничени бройки принтирани карти, които можете да получите от „За Земята“

(пишете на n.petkov@zazemiata.bg – за вземане на място от офиса ни в кв. Лозенец, София, или получаване по пощата)

Резултатите

  • Чрез заключителните събития и уебинарите, 545 участници от 26 държави от цял свят (от които 17 европейски държави) и над 30 лектори-експерти разказваха за хранителните ни системи, енергетика, консумация, климатична справедливост, образование и активно гражданско участие! 
  • В България повече от 94 участници подобриха своите знания относно климатичните предизвикателства и осъзнатостта си за тях, както и за пътищата към устойчиво развитие.


Вие сте учител или обучител? Член на организация или grassroots / неформално гражданско движение или група? Загрижен гражданин? Имате възможност да се присъедините към отворената платформа КлимАлт. Независимо дали ще я използвате за ваша лична употреба, за обучение на други хора или просто за повишаване на осъзнатостта от проблемите, тук ще можете да намерите ресурси за обучение/преподаване на 4 езика (български, английски, италиански и хърватски), които покриват широк кръг от теми – от науката за климата до кръговата икономика. Ресурсите включват видео лекции, тестове, теми за есета, дигитални тематични ресурси и др.

Специално за учители:

Разработихме плакат представящ нагледно различните мисии в играта „Климатични герои“, който вашето училище може да получи безплатно по пощата след заявка към нас на n.petkov@zazemiata.org (Николай Петков, координатор КлимАлт).

Плакатът-учебно помагало може да се постави в класната стая или в тематичните кабинети по биология, физика, география, химия.

Ако все още не сте, можете да се регистрирате в отворената платформа за е-обучение КлимАлт! 

Можете да изпробвате играта „Климатични герои“ с вашия клас, семейство и приятели!

Готови ли сте за първата си мисия?

Контакти:

Радостина Славкова

Координатор на проекта: r.slavkova@zazemiata.org

https://www.climaltproject.eu/bg

КлимАлт е проект, финансиран от програмата „Еразъм+“ на Европейския съюз. Той цели да повиши информираността на младите хора относно проблемите, свързани с измененията на климата; Да ги окуражи да се включат в разрешаването им чрез предприемане на малки или големи по обхват действия. КлимАлт се промотира от: Play Agency – Дания, За Земята – България, Door – Хърватия, Navdanya International и A Sud ecologia e cooperazione – Италия.

#АдаптиранеКъмЦел55

Енергийната ефективност и енергийната бедност в пакета #АдаптиранеКъмЦел55

Това #АдаптиранеКъмЦел55 НЕ е #АдаптиранеКъмПод1.5 Градуса. Ще постави бедните европейци в риск.

Новата енергийна политика, която Европейската комисия обяви на 14 юли тази година, ще постави бедните домакинства в риск. Ще има несправедливи увеличения в сметките за ток на европейците, предупреждават еколози и групи борещи се с енергийната бедност.

Пакетът на Европейската комисия с нови енергийни политики „Адаптиране към цел 55” включва важни мерки за подобряване на законите в сферата на енергийната ефективност. Целта е да се справим с енергийната бедност. Обаче тези ползи са намалени от предложението пазарът на въглеродни емисии да обхване сградите и транспорта. Това може да тласне още милиони европейци към енергийна бедност. А това да направи така, че те да не смогват да платят сметките си за ток и отопление. #АдаптиранеКъмЦел55

Енергийна ефективност #АдаптиранеКъмЦел55

За Земята, заедно с нашите международни партньорски мрежи като Приятели на Земята Европа и Коалицията за право на енергия (Right To Energy Coalition) приветстваме промени, чрез които ще се увеличат и подобрят целите за енергийна ефективност на Европейския съюз. Целите за енергийна ефективност на ниво ЕС сега ще станат правно обвързващи, а не доброволни. Националните цели продължават да са индикативни, обаче, което прави крайната цел трудна за постигане. Новата повишена цел за енергийна ефективност е за 39% до 2030 година. Това е твърде ниска цел, ако искаме да предотвратим глобалните температури да се повишат над 1.5°C. Приетата цел за постигане на 55% намаление на емисиите до 2030 година продължава да не се припознава като първостепенна цел за ЕС. Тя и не съответства на необходимите действия в областта на климата от ЕС при оценка спрямо справедливото разпределение на историческата отговорност и емисии на Съюза (т.н. fair share).

Текстът също препоръчва да се вземат мерки, за да се предотврати разрастване на енергийната бедност, като представя нов член за защита на уязвимите потребители,  изискване да се обновят социалните жилища и може би най-важното – част от програмите за енергийна спестовност да обхванат енергийно бедните домакинства. #АдаптиранеКъмЦел55

Нов социален климатичен фонд

Целта на новия Социален климатичен фонд е да предостави финансиране на правителствата. Така те да могат да окажат подкрепа на домакинствата с ниски доходи. И от части, да предпазят хората от ефектите на пазарът на въглеродни емисии. Ние разпознаваме нуждата да се помогне на бедните европейци да получат достъп до подкрепа за реновации на жилищата им, възобновяеми източници на енергия и транспортни нужди. Проблемът е, че предложеното финансиране няма да е достатъчно, за да даде този резултат. Също така то няма да успее да предотврати катастрофалният ефект на пазарът на въглеродни емисии върху новите сметки за ток и отопление.

Пазарът на въглеродни емисии ще увеличи сметките за ток

В тази система не се предвижда безплатно разпределение на въглеродните квоти, като всички те ще бъдат търгувани на въглеродния пазар.

За съжаление, положителните стъпки в сферата на енергийната ефективност са неутрализирани от една зараждаща се катастрофа. Европейците с ниски доходи могат да бъдат изправени пред огромно увеличение на сметките за ток. Това може да се случи, ако през 2026 година пазарът за въглеродни емисии обхване сградите и транспорта. Предвижда се сметките за ток да поскъпнат с около €429 на година за всяко европейско домакинство, в резултат от включването на сградите в пазара за въглеродни емисии.

Освен че вероятността мярката да допринесе за значително редуциране на въглеродния диоксид е малка, това ще бъде и неравномерно разпределено бреме за хората, които носят най-малка отговорност за климатичната криза и които имат най-малката възможност да платят допълнителната цена – няма дерогации или изключения за петдесетте милиона европейци, които вече живеят в енергийна бедност. Оценката от въздействието, на самата Европейска комисия, признава, че това „няма да се отрази по един и същи начин върху всички домакинства”. И добавя “но най-вероятно ще има регресивно въздействие”. Домакинствата с по-висок доход ще могат по-лесно да се адаптират към цените на енергоспестяващите мерки и инсталации на възобновяема енергия. Бедните европейци обаче, ще платят цената, като им се наложи да продължават да разчитат на изкопемия газ. Или както в България на силно замърсяващите твърди горива.

Само 25% от приходите от включването на сградите към пазара на въглеродни емисии ще бъдат използвани за подкрепа на уязвимите домакинства чрез Социалния климатичен фонд. Страните-членки на ЕС ще са длъжни да осигурят еквивалентно финансиране.

#АдаптиранеКъмЦел55

Призоваваме Съвета на Европа и Европейския парламент да не приемат включването на сградите в пазара за въглеродни емисии; да подобрят целите за климата и за енергийната ефективност; да гарантират сериозното финансиране на Социалния климатичен фонд. Така групите с ниски доходи да имат достъп до реновации и възобновяема енергия. По-късно тази година се очаква Европейската комисия да предложи нови текстове в Директивата за енергийни характеристики на сградите. Целта е да може да се справим с проблемите в старите и неефективни сгради.

А как трябва да се преразгледа европейското законодателство, така че пакетът да е и „Адаптиран към 1.5°C”? вижте тук

България е сред 5-те страни с най-скъпи газови проекти в ЕС

Повече от 4 милиарда лева за скъпи, ненужни и вредни газови проекти

България е сред петте страни с най-много и най-скъпи газови проекти в Евросъюза водена от Гърция, Румъния, Полша и Хърватска. Страната ни прахосва и ще прахоса повече от 4 милиарда лева обществени финансови средства за изграждане на скъпа, ненужна и вредна за климата, здравето и околната среда газова инфраструктура по Европейския списък с Проекти от Общ Интерес (ПОИ). Това показва актуален анализ на европейските организации Food and Water Action Europe and Climate Action Network Europe по данни на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (англ. European Network of Transmission System Operators for Gas (ENTSOG).

Повече от 3 милиарда лева

Повече от 3 милиарда лева, толкова колкото даде за Турски поток, България инвестира в така наречените CAPEX (capital expenditures). Това са капиталови разходи за изграждане, модернизация и рехабилитация на газовите инсталации. Останалата сума от около 1 милиард лева е предвидена за OPEX (operational expenditures), т.н. оперативни разходи за годишна поддръжка на газопроводи и газопроводната мрежа за 15 годишен период от време. Това са само предполагаемите разходи. Ако към сметката от 4 милиарда лева прибавим и сумата предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост за газификацията на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, както и щетите от газовите инсталации, които се пишат на екологичната, климатична и социална сметка, то общата сума ще се увеличи многократно.

За сравнение в Европейски план, ако всички кандидат проекти бъдат приети е планирано да се изразходват над 41 милиона евро – 30 милиона за изграждане и финализиране на газови проекти и над 11 милиона евро оперативни разходи за годишна поддръжка за 15 години напред.

Актуално страната ни е кандидатствала за общо пет от 74 газови проекта от ПОИ – трансгранични инфраструктурни проекти, които свързват енергийните системи на държавите от ЕС и се ползват с достъп до преференциални условия, ускорени процедури и приоритетно финансиране. Между тях са газовите интерконекторни връзки с Гърция и Сърбия (IGB, IBS) и газовия коридор Eastring, подземното газохранилище Чирен, както и рехабилитация, модернизация и разширяване на съществуващата национална газопреносна мрежа.

За тези газови проекти е кандидатствала България:

  • Eastring – България: проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  територията  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Проект IGB: Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България;
  • Проект IBS: изграждането на газова връзка (интерконектор) между България и Сърбия;
  • Модернизация, рехабилитация и разширяване на националната газопреносна мрежа;
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

Девет аргумента защо България да преустанови инвестициите в газови инсталации 

1. Икономическа нерентабилност и така наречения “заключващ ефект” на солидни инвестиции с дългосрочен ефект

Веднъж изградени, газовите инфраструктурни проекти ни обвързват с ползване на вносен изкопаем газ за индустриални, енергийни и битови нужди. Също така и с технология, отделяща значителни емисии парникови газове за десетилетия напред. За да оправдаят високите инвестиции, газовите съоръжения ще трябва да работят и след 2035 г. Това е датата, към която емисиите и енергийните решения в ЕС ще трябва да са коренно различни. Това важи, ако искаме да се постигнат климатичните цели на ООН и ЕС. Ограничаването им да работят за по-кратък период от време ще доведе до финансови загуби и пропуснати ползи. България отново ще бъде изправена в същата ситуация както актуално с въглищата – на (закъсняло) търсене на алтернатива за енергийна трансформация. Рискът от блокиране на милиарди обществени средства и плащането на двойна цена от българското общество и бизнеса за декарбонизация е очевиден.

2. Поскъпване на изкопаемия газ

В близко бъдеще както заради условията на пазара, така и заради покачващите се цени на въглеродните емисии. Като се вземат предвид емисиите от целия жизнен цикъл на изкопаемия газ, включително изтичането на метан, е неизбежно – България ще има същия проблем с цената на въглеродните емисии от газа, още през 2025 г., както сега с въглищата. България ще трябва да плаща още повече за изпускането на въглеродни емисии на територията си. Това ще се отрази осезаемо на цените на енергията, произведена от изкопаемия газ и на цените за крайните потребители – бизнеса и домакинства.

3. Проблем за бъдещата конкурентноспособност

Всяко решение, което води до ненужно скъпа енергия, е проблем за бъдещата конкурентоспособност на българската икономика и отлагане на преодоляване на проблема с енергийната бедност на българското общество. Скъп ток от газови централи означава по-трудни времена. Това важи за всички производители и потребители на стоки и услуги, които нашата страна се опитва да предлага на пазара.

4. Неспазване на климатичните цели

Неспазването на климатичните цели и задължения на България за намаляване на нетните въглеродни емисии най-малко с 55% до 2030 г. и постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Това ще има негативни правни и финансови последствия. Може също да се стигне до дипломатическа изолация на държавата ни в рамките на Европейския съюз. Може да се получи и допълнително отблъскване на чуждите инвеститори, които търсят възобновяема енергия и (сигурна) среда на зелени иновации.

5. Достатъчна инфраструктура

Достатъчна газова инфраструктура и алтернативи за покриване на нуждите и в пикови сезони: По данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2019 г., съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната за една година. Изграждането на нова такава е напълно нецелесъобразно. Следвайки актуални модели разполагаме с достатъчно алтернативи за покриване на нуждите на България и в пикови сезони, без да е нужно нито допълнително газифициране на Маришкия басейн, нито изграждане на допълнителна газова инфраструктура, включително за пренос.

6. Търсенето на изкопаем газ

Ниското и намаляващо търсене на изкопаем газ на национално ниво в различни сектори ще се задълбочи като дългосрочна тенденция, следвайки последни данни от актуалните модели на Центъра за изследване на демокрацията

7. Последиците за околната среда и хората

Негативните последици от изкопаемия газ за климата, околната среда, здравето на хората и правата на местни общности – част от тях управлявани от авторитарни режими извън ЕС, също ще продължат да се задълбочават като проблематика.

8. Емисиите на метан

Изкопаемият газ е неизбежно свързан с отделянето във всички етапи от производствената верига на емисии на значително подценения парников газ метан, който към настоящия момент допринася за една четвърт от глобалното затопляне на годишна база. Емисиите на метан са около 80 пъти по-вредни за климата от емисиите на въглероден диоксид за двадесетгодишен период. По последни данни, тъй като употребата на въглища намалява, в Европейския съюз, изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид от въглищата. Намаляването на емисиите на метана е стратегията с най-голям потенциал за ограничаване на глобалното затопляне през следващите 20 години.

9. Няма време за газови проекти

Няма време България да се превръща в така популяризирания от българската политика Газов Хъб на Балканите. Европа вече е по пътя към преустановяване на употребата на газ (за справка Холандия, Дания, Австрия и др.). Времето на газа като преходно гориво вече изтече. Това потвърди категорично последния доклад на Международната енергийна агенция (IEA). Следвайки рамката на Зелената Сделка и всички политически и законодателни процеси и динамики, които текат актуално на Европейско и световно ниво е повече от нелогично. Няма логика България да върви наопаки и да инвестира в изкопаем газ.

Нека се поучим и от грешките си относно Турски / Балкански поток. Заради изграждането на газопровода „Балкански поток“ „Булгартрансгаз“ натрупа масивни дългове от над 2,6 милиарда лева към днешна дата. Плановете този дълг да бъде частично погасен от приходите, генерирани от транзитните такси не се реализираха. Дори напротив: газопроводът не работи на пълен капацитет, но ще трупа ежегодно разходи за поддръжка – дълговете на държавното дружество нарастват. 

Очакваме от българските политици да се поучат от грешните инвестиции в „Балкански поток“. Очакваме те да пренасочат обществените средства за развиване на иновативни решения, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Това би подпомогнало социално и екологично справедливия енергиен преход на България.

Прочетете тук актуалните ни становища относно:

Не заключвайте Мариците с изкопаем газ!

https://www.zazemiata.org/resources/pozicia-gaz-marica/

Метанът – невидимото лице на изкопаемия газ

https://www.zazemiata.org/nevidimoto-lice-na-izkopaemiya-gaz/

прегаряне

Как да горим за каузата без да прегаряме?

Предотвратяване и профилактика на активисткото прегаряне

На 26-ти юни в София проведохме в парка семинар на тема Прегаряне: превенция и справяне с прегарянето у активисти и активистки групи, фокусирани върху различни еко-социални каузи. В тази статия ще прочетете повече за споделеното по време на семинара. И най-вече как да си даваме грижа както на себе си, така и на колективите, в които сме активни, за да бъде устойчив и щадящ нашият активизъм.

Споделяме с вас Стратегии за устойчивост – Примерни упражнения за установяване / справяне със състоянието на прегаряне

При интерес по темата, очаквайте още интересни включвания от нас!

Прегарянето е дефинирано и субективно преживяно, като състояние на физическо, емоционално и психическо изтощение, причинено от дългосрочно участие в ситуации, които са емоционални взискателни. Причините могат да бъдат комбинации от много високи очаквания и хронични ситуационни стресове. Прегарянето е придружено от набор от симптоми включително физическо изчерпване, чувство на безпомощност и безнадеждност, разочарование и развитие на негативна Аз-концепция и негативно отношение към работата, хората и живота. В крайната си форма прегарянето представлява точка на пречупване, след която способността ни за справяне със заобикалящата ни среда е силно затруднена.

Активизъм

Активизмът ни е продиктуван от грижата към нас самите и общността ни. Начин е да се застъпим за другите и каузите, за които ни е грижа. Чрез активизма си намираме съмишленици, не се чувстваме като самотни воини, подкрепяме се, лекуваме травмите ни – това е регенеративна работа, която е много изискваща.

Грижата за себе си няма да разреши днешните проблеми, които мъчат духа. Когато хората усещат дистрес, този дистрес идва от срещата между аза и външния свят. По тази причина грижата трябва да отива отвъд индивида, чрез промяна на системата. Да се подкрепяме в трудните времена и в лицето на предизвикателставата на системата е най-важната реакция спрямо напрежението от околната среда.

До голяма степен всеки от нас се занимава с една или друга кауза, свързана с грижа за общността точно по тази причина. Затова организираме протести, преки действия, застъпнически кампании или кампании в социалните мрежи. И излиза, че грижата за общността ни кара да пренебрегнем грижата към себе си. Грижата за общността изисква от нас да проявяваме състрадание всеки един ден от активисткия ни живот. Но какво става, когато това състрадание се изчерпа както спрямо другите, така и спрямо нас самите? Следователно грижата за общността не е възможна без грижата за себе си. Уговорка: грижата за себе си не отрича грижата за общността.

Прегарянето ще продължава да се случва, докато не изградим план за грижа и любов към себе си. Това е дълъг, не линеен и не еднакъв за всички ни процес. Ето какви стъпки би могъл да обхваща този процес.

Прегаряне

Направи себе си пръв приоритет на самия теб. Преграрянето е често следствие на вярването, че самите ние не сме важни, че трябва да сме на първа линия за общността, семейството, приятелите, дори за сметка на собственото си благосъстояние. Това вярване – осъзнато или не – идва от вътрешно гласче, често наричано вътрешния критикуващ, който ни говори грубо и без емпатия. Затова е приоритетно да изградим навик да говорим на себе си, както когато говорим на хората, които обичаме. Когато усетим, че такива мисли нахлуват, нека ги чуем, но да не им вярваме, а да ги изпратим с нежно опровержение.

Единственият начин навън е през (The only way out is through). Чувствата ни, били те положителни или отрицателни (гняв, срам, безсилие, перфекционизъм, др.), са валидни. Те носят информация, могат да бъдат и мотивация и ресурс за повече енергия в движението, но на първо място те трябва да бъдат чути и осмислени. Чак след това да се канализират по правилен начин и пуснати, за да са в наша полза. Затова майндфулнес е много добър метод на задържане на съзнанието върху сегашния момент. Приемайки смирено емоциите, мислите и усещанията в тялото си,  ни учи на неосъждащо наблюдение и активно слушане – начини, по които се свързваме и взаимодействаме с околната среда.

Понякога дори не знаем, че сме прегрeли.  Усещаме, че няма време за губене и няма за кога да спираме борбата. Освен икономическите и социални предизвикателства, с които се сблъскваме като млади хора и в които трябва да оцеляваме, знаейки, че времето е срещу нас, ние поемаме и допълнителната отговорност да сме пазители или стопани на планетата. Това не е справедливо. Детството и младите ни години минават чувствайки еко-скръб, а това не трябва да е товар върху нашите плещи.

Еко-скръб

Това е индивидуалната и колективна скръб, която изпитваме в лицето на разрушението на екосистемите, биологични видове, пейзажи. Може да се прояви като еко тревожност или отчаяние, което е чувството, че климатичните промени и съпровождащите процеси са непреодолима сила и ще доведат до изчезването на нашия вид, което пък създава усещането за безсмислие да живеем. Много може да се каже по темата…

Подобно на Втората световна война, когато по радиото се е пускала военна пропаганда почти постоянно, тогава се е наблягало на решения, привизи към активни дейстия, градивна съпротива… Така и в активизма ни днес е по-ползотворно да наблягаме на изграждане на алтернативи.

Ние сме отговорни и ръководим собственото си възстановяване. Вярването е, че можем да въздействаме на средата, която обитаваме и така да си помогнем, предприемайки необходимите стъпки – спорт; вода; качествена почивка; здравословно хранене; духовни практики; изпълващи взаимоотношения; твърда черта между времето за работа и времето за почивка; осъзнаване на границите и органиченията ни; креативно хоби…

Аз

И пак може да направим всички препоръчани неща, но да не успеем да се възстановим или да изградим вътрешна система за предотвратяване на нашето прегаряне. Ако работното ни място или колективът ни не фасилитират възстановяване, а подхранват прегарянето, ако не позволяват промени, инициирани от нас и агентност (способността ни да избираме и действаме свободно) симптомите просто няма системно да изчезнат. Вместо по-малко натовареност и повече свободно време и по-високо заплащане (или удовлетворение), ни се предлагат часове по йога и партита. Те имат своето място, но не като част от стратегия за замазване на положението. И така, колкото да мобилизираме вътрешния си ресурс – нагласите, личностните си особености, то ако средата ни не се променя също (организационни ресурси, близките ни, съмишлениците ни, културата) овладяването на чувството за прегаряне ще ни се изплъзва. Затова грижата, любовта и радостта е хубаво да бъдат насочени и навътре, и навън.

Метанът – невидимото лице на изкопаемия газ

Изкопаемият газ беше дълго подценяван източник на парникови емисии. По последни данни, тъй като употребата на въглища намалява, той вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид (CO2) в Европа, както и в България. Причината е изтичащия от газовите съоръжения и тръбопроводи метан. Метанът, значително подценяван досега парников газ, е почти 80 пъти по-вреден за глобалното затопляне от въглеродния диоксид за двадесетгодишен период от време. 

Първа помощ за климата: отстраняване на емисиите на метан

Отстраняването на емисиите на метан от газовия сектор е лесно, евтино и бързо за изпълнение. Вече разполагаме с достатъчно знания и технологии – липсват политическата воля и подкрепа, за да се случи това. Досега на Европейско ниво няма закон, който да регулира изтичането на метан. Газовите компании нито са задължени да следят, нито да докладват за изтичане на метан. Официалните статистики за изтичане на метан са далеч под реалните цифри. Амбициозни регулации и политики могат да намалят емисиите на метан в Европа с 70% до 2025 г. 

Нека не позволяваме това да се случи в България!

През последните четири месеца колегите от организацията Clean Air Task Force са заснели над 200 места само в три страни в Европа, където има масивно изтичане на метан. На страницата на организацията можете да разгледате многобройните снимки и видеа, документиращи изтичането на метан в Унгария, Италия и Германия. Имаме сериозни основания за предположение, че и от газовите съоръжения в България на много места също изтича метан.

Тези кадри можеха да са от планираното газифициране на Маришките ТЕЦ-ове

Кадри от известната забележителност Чункве Терре (Cinque Terre) в Италия – терминал за втечнен газ.

Кадри от газово съоръжение близо до селцето Алгуйо в южна Унгария

Подпишете петицията 

За да покаже невидимото лице на изкопаемия газ организацията Clean Air Task Force започна разследване на емисиите на метан от газови съоръжения в цяла Европа. Подкрепи ги и подпишете петицията към Европейската Комисия, Европарламента и Съюза на Европа и се застъпи за намаляване на емисиите на метан в Европа! Пояснителен текст на петицията на Български език ще намерите на страницата най-долу.

https://www.change.org/p/it-s-time-for-the-european-union-to-cut-methane-emissions

 

Очаквайте: 

С документацията на изтичащ метан в Румъния, Чехия и Австрия ще ви запознаем през лятото.

Истинска помощ за климата: Спиране на газови проекти и пълно излизане от газова зависимост до 2035 в България 

Намаляването на емисиите на метана са само една от многобройните стратегии за декарбонизация до 2050. За постигане на климатична неутралност до 2050 са нужни повече конкретни действия – едно от тях е пълното преустановяване на употребата на газ за индустриални и битови нужди най-късно до 2035.

В момента в България се и ще се прахосват ценни обществени финансови средства и капацитети за изграждане на скъпа, икономически нерентабилна, ненужна и вредна газова инфраструктура по Проекти от Общ Интерес (ПОИ) – интерконекторите с Гърция и Сърбия (IGB, IBS), Eastring, BRUA, както и за газифицирането на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. Общо тези проекти струват и ще струват на България над 3 милиарда лева, имайки предвид и разходите за поддръжка на газовите инсталации. 

По-нататъшното изграждане на газови съоръжения в България за покриване на собствени нужди и за снабдяване на други Европейски държави, е напълно контрапродуктивно имайки предвид: 

  • климатичните цели и задължения на България за намаляване на нетните въглеродни емисии с 55% до 2030 и постигане на въглеродна неутралност до 2050,
  • негативните последици от изкопаемия газ за климата, околната среда и здравето на хората
  • ниските и намаляващи нужди от изкопаем газ на национално ниво,
  • достатъчната към момента инфраструктура за покриване на тези нужди: България разполага с двойно повече капацитет, да покрие нуждите си от изкопаем газ за една година
  • поскъпване на газа в близко бъдеще заради покачващите се цени за въглеродните емисии; България ще се наложи да плаща още повече за изпускането на въглеродни емисии на територията си, което ще се отрази осезаемо на цените на изкопаемия газ
  • икономическата нерентабилност на газовите проекти и така наречения заключващ ефект на солидни инвестиции: веднъж изградени газовите проекти ни обвързват за десетилетия с ползване на изкопаем газ за индустриални и битови нужди; за да оправдаят високите инвестиции, газовите съоръжения ще трябва да работят далеч след 2060 г. – време в което емисиите отдавна трябва да са спрели, за да се постигнат климатичните цели на ЕС. Спирайки ги по-рано, това ще доведе до масивни загуби. Рискът от блокиране на милиарди обществени средства е очевиден.

 

Затова е нужно България да действа прозорливо, напредничаво и амбициозно.

В така наречената интелигентна мрежа (смарт грид), няма място за изкопаем газ. Няма време България да се превръща в така желания от някои български политици Балкански газов хъб, защото в най-близко бъдеще цяла Европа ще е по пътя към преустановяване на употребата на газ (както в момента отделни държави като Австрия, целяща пълна декарбонизация до 2040). Времето на газа като преходно гориво вече изтече, това потвърди самата международна енергийна агенция, до преди месец привърженик на изкопаемия газ като преходно гориво, в актуалния си доклад Net Zero“. 3 милиарда лева могат да се пренасочат още сега към проекти за енергийна ефективност и иновации в сферата на ВЕИ.

 

Научете повече:  

Актуални снимки, видеа и информация на страницата на Clean Air Task Force:

https://cutmethane.eu/

Статия на Ройтерс: https://www.reuters.com/business/environment/exclusive-gas-infrastructure-across-europe-leaking-planet-warming-methane-video-2021-06-24/ 

,

Варна посреща фестивала „Зелена революция“ между 25 и 27 юни

Поредица от събития с вход ‘свободен’, посветени на прехода към природосъобразен и етичен начин на живот и приспособяване към климатичните промени

На 25-ти и 26-ти юни в светлата част на деня пред варненския Фестивален комплекс можете да посетите фестивала „Зелена революция“ (Green REvolution). Той включва работилници, презентации и щандове на екоинициативи, производители и търговци на екологични стоки. Каузата на фестивала е в подкрепа на природозащитни младежки дейности в района на Североизточна България.

Организатори са Екологичните сдружения „За Земята“ и Обществен център по околна среда и устойчиво развитие-Варна, участие в организацията взе и Фермерски пазар Варна. Всички, изкушени от екологичните каузи, са добре дошли, а актуална информация можете да намерите във Facebook страницата и събитието. На 27 юни в хотел „Черно море“ ще се състои и конференция на тема „Климатична адаптация и преход към екологичен начин на живот“, на която лектори с опит, както и всички интересуващи се, могат да споделят и обменят опит по темите климатична адаптация и живот извън градска среда. Желаещите да бъдат лектори или участници във фестивала и конференцията могат да се регистрират на сайта ecohub.bg https://ecohub.bg/festival-green-revolution-zelena-revolyutsia .

Промените в климата се проявяват все по-осезаемо и изискват спешна промяна към устойчиви и справедливи модели на производство и потребление. Вместо доставка на продукти от другия край на света, трябва да се замислим за възможността да купуваме плодове, зеленчуци, стоки, произведени близо до нас. Така стимулираме местни производители и им помагаме да предлагат по-голямо разнообразие и качество.

Целта на събитията „Зелена революция“ е да достигне пряко до възможно повече хора, за да ги мотивира да осъзнаят силата, която притежават — да предприемат лично действия за по-екологичен начин на живот. Често практики, с които сме свикнали, имат разрушителен ефект върху природата. Например, предлагането на нереално евтини продукти стимулира купуването и потребяването на вещи, от които нямаме нужда. От една страна, така генерираме планини от отпадъци, а от друга харчим пари, които можем да инвестираме в нещо смислено и полезно. Не на последно място, излишните продукти консумират ресурси и енергия в свят, който вече се задъхва от свръхпотреблението.

“Общество, което не осъзнава, че промоцията е майка на мизерията, има бъдеще единствено, ако приеме нова етика на живот в хармония с природата” – заключва Тодор Славов от „За Земята“, съорганизатор на фестивала.

Конференция за устойчиво отопление и сградно обновяване за региона на Централна и Югоизточна Европа 2021

English text below

Обновяване на отопление и сгради с мисъл за бъдещето

Заповядайте на Конференция за устойчиво отопление и сградно обновяване за региона на Централна и Югоизточна Европа!

21 – 25 юни 2021 г., Платформа ZOOM

Вижте съвременните достъпни възможности в областта на отоплението и охлаждането. На петдневната онлайн конференция ще представим ефективни решения за битово отопление, базирани на възобновяеми енергийни източници и интегриране на решения за енергийна ефективност на сградите в рамките на инициативата „Вълна на обновяване“.

Решенията са ориентирани към домакинствата от средната класа и енергийно бедните домакинства, защото вярваме, че в тази област предстои да се направи още много. За да бъдат усетени ползите от всички, енергийна ефективност трябва да обхване голям кръг от хора. Конференцията не се фокусира върху бутикови решения и решения от висок сегмент, нито върху експериментални технологии в начален етап на развитие.

Къде: Онлайн през платформата Zoom – Регистрирайте се за получаване детайли за вход в уебинара /един и същи линк важи и за петте дни/

Кога: 21-25 юни 2021, 10 – 13 ч. (вижте по-долу различните панели)

Стрийминг на български и английски език в YouTube канала на За Земята.

Избрани презентации ще бъдат излъчвани и във Facebook.

Линк към FB събитието ни.

Предварителна програма

 

Ето и какво ще научите от трите дни на конференцията:

Ден 1: Програми с публично финансиране в региона,

Програми с фокус битово отопление

Проектът REPLACE по „Хоризонт 2020“

Ден 2: Трансформация на Централното топлоснабдяване и Финансиране

Как топлофикациите могат да преминат към използване на 100% ВЕИ в близкото бъдеще

Финансови модели (ЕСКО/ESCO, колективни действия, посредници), Финансови инструменти и инициативи на международни финансови институции (МФИ) от региона.

Ден 3: Нови политики и „Вълна на обновяване“

Новости от свързани политики

Вълната на обновяване – докъде са стигнали държавите от региона в разрастването на инициативата? Как се справят с енергийната бедност? – Примери от Унгария, Румъния и България

Ден 4: Бизнеси от региона имат думата – производители на технологии и системи, инсталатори, посредници

Бизнес панел и Дискусия (ОВК решения в съответствие с европейските цели за декарбонизация. Българският случай)

Ден 5: Качество на въздуха в градовете през призмата на енергийните характеристики на сградите и използването на енергия у дома – как да се намали енергията в жилищни сгради?

Renovation of Heating and Buildings with a look to the future
Sustainable Domestic Heating And Renovation In CEE and SEE Conference

Focus Region: CEE and SEE Region
Motto of the Conference:
Focusing on the solutions that will provide Reliable, Comfortable, Affordable heating for all Ensuring Breathable air and Climate safe future.

Focus Theme: Moving to efficient domestic heating solutions based on renewable energy and integrating building energy efficiency solutions under the Renovation Wave initiative; Solutions oriented to middle class households and energy poor households;
The conference does not focus on boutique and high segment solutions or on experimental technologies in their very infancy; Pilot projects and emerging technologies are welcome
Edition: 4th (annually and growing since 2018)
When: 21-25th June 2021 (see the various panels below)
Where: Online over zoom – Registration (same link for all the days and sessions)
Preliminary Programme
Simultaneous translation to and from English over Zoom
Streaming in English and Bulgarian on Za Zemiata’s YouTube channel

Facebook event of the Conference
Organizers: Za Zemiata – Friends of the Earth Bulgaria in cooperation with Black Sea Energy Research Centre

 

Thematic Panels Of the Conference:

Day 1: Public Funded programmes in the region on the topic of domestic heating

Panel 1 and 2: Public funded programmes focused on domestic heating

 

Day 2: District Heating transformation and Finance

Panel One: How can district heating network switch to 100% RES in the near future

Panel Two: Financial models (ESCO, collective actions, intermediaries), Financial instruments and the initiatives of IFIs around the region

 

Day 3: New policies and Renovation Wave

Panel One: Policy updates – including fossil gas phase put and tendencies and hydrogen for heating vs electrification

Panel Two: The Renovation Wave – how far are the countries from the region from scaling it up? How is energy  poverty tackled? – BG, HU, RO

12:15 – 13:00 International expert panel

 

Day 4: The Business from the region has the floor – manufacturers of technologies and systems, installers, intermediaries

Panel One: Business Panel

Panel Two: Discussion (HVAC solutions in line with Europe’s decarbonization goals. The Bulgarian case)

 

Day 5: Air Quality in the cities tackles through building performance and the use of energy in buildings

Panel Two: Air quality in cities through the lense of building performance

Panel Two: Energy reduction in residential buildings

България е сред 5-те страни с най-скъпи газови проекти в ЕС

Ще потече ли наистина зелен водород по газопроводите до 2027? Министрите на енергетиката на Евросъюза изкуствено удължават живота на изкопаемия газ, застрашавайки постигането на Европейските цели за климатична неутралност

Миналия петък Европейските енергийни министри преразгледаха законодателството в областта на енергийната инфраструктура (TEN-E). Те се споразумяха да удължат субсидиите за някои трансгранични проекти за изкопаем газ, дадоха зелена светлина за смесване / примес / blending на нисковъглеродни газове с изкопаем газ в тръбопроводите без ясно дефинирано съотношение и утвърдиха намесата на газовата промишленост в политиката. Това решение беше взето, въпреки натиска на 11 държави и Европейската комисия подобно финансиране да приключи, за да бъде то съобразено с климатичните цели на Евросъюза. Споразумението на Съветът на енергийните министри беше силно критикувано от европейските климатични групи и НПО мрежи, част от които е За Земята.

Компромисно решение: Преходен период с примес на изкопаем газ с „нисковъглеродни газове“ и водород до 2030 г.

На пръв поглед обещаващо, решението на енергийните министри включва изграждането на ново поколение инфраструктура и преобразуване на съществуваща за транспортиране на водород, както и проекти за подкрепа на така наречените „интелигентни газови мрежи“ под претекст за транспортиране на „нисковъглеродни“ газове. Недефиниран термин, който в действителност включва множество газове, независимо от тяхното въздействие върху климата. Окончателният компромис е, че газопроводи и терминали за пренос на изкопаем газ могат да бъдат изграждани, надграждани и модернизирани, за да транспортират смес от изкопаем газ и водород, процес известен като „блендиране“, през следващите девет години до 2030. Финансовата подкрепа от ЕС обаче ще спре през 2027 г. Изкопаемият газ най-вероятно ще продължи да доминира в новите проекти най-малко до 2027, защото: 

  • Не е дефинирано какви проценти от всеки газ могат да бъдат транспортирани и какъв процент от тях да бъде примеса с водород;
  • Не е регламентирано примесеният водород да е „зелен“, т.е. да е произведен само от възобновяеми енергийни източници. 

В момента производството и транспортирането на водород са свързани със значително по-високи разходи и по-ниска ефективност. Тепърва предстои развитие на икономически рентабилна, енергийно ефективна и адекватна технология за добив на водород, особено на зелен водород. Ползите от смесването с водород се оспорват сериозно от учени и експерти от гражданското общество.

В подкрепа на мега газови инфраструктурни проекти

Споразуменията по TEN-Е също така подкопават усилията на ЕС за намаляване на човешкото влияние усилващо климатичните промени, като продължава да подкрепя два големи инфраструктурни проекта за изкопаем газ:  

  • EastMed за свързване на Кипър с Европейската газова мрежа и снабдяване на Европа с газ от Източното Средиземноморие: 6 милиарда евро обществени средства ще бъдат прахосани за свързване на ЕС с нов източник на изкопаем газ, който Европа не може да използва и който ако работи с пълен капацитет (20 милиарда кубически метра газ годишно) при изгаряне газът, идващ от газопровода ще излъчва толкова въглероден диоксид, колкото сегашният най-лош замърсител в Европа, електроцентралата Bełchatów в Полша.
  • тръбопроводът Мелита за свързване на Малта с Европейската газова мрежа, с капацитет (2 милиарда кубически метра газ годишно) до държава с население от само 500 000 души. За сравнение актуално България употребява сходно количество газ годишно при почти 15 пъти по-голямо население.

Конфликт на интереси: Газовите компании ще продължават да влияят върху ключови енергийни решения 

И не на последно място, въпреки опасенията на някои държави-членки, по предложение на Съвета на енергийните министри, газовите лобисти – опериращи чрез търговския орган ENTSOG – ще имат правомощието да прогнозират от колко енергия се нуждае Европа и да оценяват и дават приоритет на новите инфраструктурни проекти. Така компаниите за изкопаем газ, които се възползват от политиката на ЕС за газова инфраструктура и субсидиите, ще продължат да влияят върху ключовите енергийни решения. Вместо да предоставят правомощия на независим орган енергийните министрите утвърдиха досегашното значителното влияние на газовото лоби върху политическите решения. В крайна сметка ЕС не може да се откаже от изкопаемите горива, докато този конфликт на интереси е в основата на решенията му относно политиката на енергийна инфраструктура.

Оспорвано решение, последната дума има Европарламента

Съветът на енергийните министри беше силно разединен в решението си. Много страни се въздържаха в знак на протест. Гласовете „против“ от Австрия, Люксембург, Германия и Испания отслабиха позицията на Съвета, тъй като текстът сега влиза в преговори с Европейския парламент. България ясно се застъпи за версията на Португалското председателство на Съвета на ЕС, която популяризира газа като преходно гориво, произнасяйки се и за така нареченото „блендиране“, т.е. смесване на изкопаем газ с водород или други газообразни горива. Тук можете да проследите запис от заседанието на Съвета на енергийните министри от 11.06.2021г.

Депутатите в Комисията по енергетика ще гласуват на 15 юли. Тристранните преговори между Комисията, правителствата на ЕС и Европейския парламент (ЕП), известни още като триалог, могат да започнат веднага. Като алтернатива те могат да бъдат отложени, докато всички членове на ЕП гласуват позицията на Парламента в пленарна зала, което вероятно ще се състои през септември.

Кратък анализ: Какви са последствията от решението на енергийните министри за Европа и България?

Решението на енергийните министри е в противоречие с Европейските цели за климатична неутралност. Съществува риск от заключване на инвестиции и злоупотреба с водорода в полза на природния газ

Ако решението на енергийните министри бъде потвърдено от предстоящия триалог и се гласува в Европарламента това сериозно би подкопало способността на ЕС да постигне своята климатична цел за 55% нетно намаление на парниковите емисии до 2030 г. и климатична неутралност до 2050 г. Актуализираните и повишени цели на ЕС за климата изискват намаляване на потреблението на изкопаем газ с 37% до 2030 г. според сценариите на Европейската комисия. Това също сериозно би било поставено под въпрос. 

Правилата на TEN-E определят кои трансгранични енергийни инфраструктурни проекти могат да бъдат приоритетни за строителство през следващото десетилетие, което означава, че тези проекти се ползват с привилегирован достъп до ускорени разрешителни и публични финанси. Ако тези проекти бъдат изградени в предложения от енергийните министри деветгодишен преходен период, за да оправдаят високите инвестиции, те ще трябва да работят далеч след 2060 г. – време в което емисиите отдавна трябва да са спрели, за да се постигнат климатичните цели на ЕС. Рискът от блокиране на милиарди обществени средства е очевиден. Самата Международна енергийна агенция, до преди месец привърженик на изкопаемия газ като преходно гориво, даде червен картон за инвестиции в инфраструктурата за изкопаеми газове в актуалния си доклад „Net Zero“.

Деветгодишният преходен период, през който съществуващата газова инфраструктура може да бъде надградена, за да пренася водородни смеси, е напълно в противоречие с вече значително пренаситената Европейска газова мрежа. В съществуващата мрежа и в момента може да се примесва 10% водород. 

В решението на енергийните министри липсват ясни изисквания за количеството и съотношението на смесените газове и водород, планирането на блендиране / смесване със зелен водород. 90-95 процента от наличния водород в рамките на Евросъюза се произвежда от изкопаеми горива като въглища. По малко от 0,1% е наистина зелен водород от възобновяеми енергийни източници. За момента липсват икономически рентабилни и енергийно-ефективни технологии за производството и преноса на зелен водород и тепърва предстои те да бъдат изградени, за което ще са нужни десетилетия. 

Вземайки под внимание неясните изисквания за водорода както и високите разходи и инвестиции необходими за производство на зелен въглерод на индустриално ниво, ниската ефективност в сравнение с ВЕИ и липсващата и дългосрочна за изграждане инфраструктура възникват два въпроса:

  1. Ще потече ли наистина и в какви количества по Европейските газопроводи зелен водород до 2027?
  2. Защо да се заключват инвестиции в развитието на мащабна водородна инфраструктура на фона на климатичните цели на ЕС като средствата могат да се пренасочат към проекти за енергийна ефективност и иновации в сферата на ВЕИ?

 

Поглед към България: 3 милиарда лева заключени в скъпа, ненужна и вредна газова инфраструктура по Проекти от Общ Интерес (ПОИ) (ключови инфраструктурни проекти, в частност трансгранични проекти, които свързват енергийните системи на държавите от ЕС)

Същите въпроси възникват и поглеждайки към България. Актуално страната ни е кандидатствала за общо пет от 74 газови проекта по ПОИ на обща стойност над 3 милиарда лева, имайки предвид и разходите за поддръжка на газовите инсталации в строеж. Същата сума България даде и за изграждането на Турски поток, без да постигне първоначалните цели на проекта –  газова независимост и приходи от транзитни такси.

  • Eastring – България: проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  територията  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Проект IGB: Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България;
  • Проект IBS: изграждането на газова връзка (интерконектор) между България и Сърбия;
  • Модернизация и рехабилитация на националната газопреносна мрежа;
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

По-нататъшното изграждане на газова инфраструктура в България за покриване на собствени нужди и за снабдяване на други Европейски държави, е напълно ненужно и контрапродуктивно имайки предвид: 

  • климатичните цели и задължения на България за намаляване на нетните въглеродни емисии с 55% до 2030 и постигане на въглеродна неутралност до 2050,
  • ниските и намаляващи нужди от изкопаем газ на национално ниво,
  • достатъчната към момента инфраструктура за покриване на тези нужди, 
  • негативните последици от изкопаемия газ за климата, околната среда и здравето на хората. 

Вземайки под внимание квотите за въглеродни емисии в Европейския съюз, газът ще поскъпне значително през следващото десетилетие и ще стане икономически още по-нерентабилен, както за индустриални, така и за битови потребители. Няма време България да се превръща в така желания от някои български политици газов хъб Балкан, защото в най-близко бъдеще цяла Европа ще е по пътя към преустановяване на употребата на газ (както в момента отделни държави). Времето на газа като преходно гориво вече изтече. Следвайки сценариите на Европарламента за енергийния микс на Европа през идните десетилетия, рамката на Зелената Сделка и всички политически и законодателни процеси и динамики, които текат актуално на Европейско и световно ниво е повече от нелогично България да върви наопаки и да инвестира в изкопаем газ.

Имаме сериозни опасения обаче, че газовата индустрия и в България използва водорода като аргумент, за да продължи да изгражда газови и водородни инфраструктурни проекти както за индустриални, така и за битови потребители с обещанието, че с напредване на технологиите водородът, произведен от изкопаем газ, ще бъде заменен със зелен водород от ВЕИ. Веднъж построят ли се газопроводите е твърде вероятно да попаднем за десетилетия в плен на газа – така нареченият заключващ ефект. 3 милиарда лева могат да се пренасочат още сега към проекти за енергийна ефективност и иновации в сферата на ВЕИ.

 

Научете повече:

Зад кулисите

През ноември 2019 г. Европейският парламент официално обяви извънредна ситуация в областта на климата, като възложи на Европейската комисия да гарантира, че всички съответни законодателни предложения подкрепят целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса. Още през декември 2020 година Европейската комисия предложи нова версия на TEN-E, изключваща финансирането на петролна и газова инфраструктура. 

 

Позициите на страните членки бяха ясни още преди срещата на енергийните министри. Единадесет правителства на ЕС начело с Германия и Австрия подкрепиха изключването на всички изкопаеми горива, включително смесването с тях, от новия регламент за TEN-E. България заедно с правителствата на Кипър, Чехия, Гърция, Унгария, Малта, Полша, Румъния и Словакия се опита да продължи мита за изкопаемия газ като преходно гориво, застъпвайки се в обща позиция за така нареченото „блендиране“, т.е. смесване на изкопаем газ с водород или други газообразни горива. 

 

В писмо, изпратено в края на май, CEE Bankwatch Network заедно с над 50 неправителствени организании от Централна и Източна Европа, сред които и За Земята, призоваха своите правителства да спрат разширяването на Европейската инфраструктура за изкопаем газ чрез регламента TEN-E.

 

Какво е ТЕН-Е

Законодателството „TEN-E“ определя кои трансгранични енергийни проекти могат да бъдат обозначени като проекти от общ интерес (ПОИ), като осигурява по-лесен достъп до определени Евро фондове, преференциална и ускорена обработка на разрешителните. Евросъюза  преразглежда правната рамка, за да се съобрази със Зелената сделка и неотдавна актуализираните си цели до 2030 и 2050 относно борбата с негативните последици от климатичните промени.

Българският съд се консултира със Съда на Европейския съюз по делото срещу замърсяването от „ТЕЦ Марица изток 2“

Противоречи ли разрешителното за работа на „ТЕЦ Марица изток 2“ на стандартите за подобряване на качеството на въздуха в Европейския съюз? Това е в основата на въпросите, които Върховният административен съд изпрати към Съда на Европейския съюз в Люксембург. Запитването е направено по делото на „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ срещу разрешително за работа на „ТЕЦ Марица изток 2“ от 2018 година. То дава право на централата да не спазва екологичните норми за серен диоксид и живак без краен срок и без план за справяне с вредните емисии. 

 „Стъпка в правилната посока е, че българският Върховен административен съд постави под въпрос наложилата се практика разрешителните на централите да се издават без да се оцени съществуващото замърсяване.“ коментира адв. Регина Стоилова. 

В резултат на тази грешна практика, на трите централи в района — „ТЕЦ Марица изток 2“, „КонтурГлобал Марица изток 3“ и „Ей И Ес-3С Марица изток 1“, се разреши да не спазват емисионните стандарти, макар Гълъбово да е единственото място в Европейския съюз, където системно и постоянно се нарушават нормите за опазване на човешкото здраве за серен диоксид. Съдът на Европейския съюз ще отговори и дали при разглеждане на искане за такива разрешения трябва да се вземе предвид Програмата за качество на въздуха в района.

„Очакваме, че с тълкуването на Съда на Европейския съюз ще бъде внесена повече яснота в хаоса от необмислени и несинхронизирани политически решения за спасяването на най-голямата въглищна централа, с които не се търсят алтернативи за тези, които имат най-голяма нужда от това — заетите във въглищния сектор и засегнатите от замърсяването“, допълва Меглена Антонова, ръководител на кампаниите в „Грийнпийс“ – България. 

Делото на двете екологични организации пред българския съд продължава повече от две години, след като Старозагорският административен съд на първа инстанция отказа да отмени разрешението на централата да работи безсрочно без да спазва законовите норми за вредни емисии. Съдът в Стара Загора потвърди, че „ТЕЦ Марица изток 2“ замърсява въздуха и на Гърция, но заключи, че не са необходими действия от страна на администрацията, защото замърсяването на територията на съседна държава не е „значително“. Делото продължи на втора инстанция във Върховния административен съд. 

Държавната „ТЕЦ Марица изток 2“, за която всички учихме в училище клишето, че е гръбнак на българската енергийна система, отдавна не само замърсява извън допустимите норми, но и е затънала в сериозни дългове. След години пренебрегване на фактите, преди седмица стана ясно, че през 2020 г. „ТЕЦ Марица изток 2“ е ударила поредното дъно и е регистрирала историческа загуба от 341 млн. лева. Междувременно служебният министър на енергетиката Андрей Живков официално обяви, че централата е в критично финансово състояние, без каквато и да е перспектива за бъдещето и далече от каквато и да е конкурентоспособност на енергийния пазар. „Грийнпийс“ – България следи финансовото състояние на „ТЕЦ Марица изток 2“ и за да улесни всеки, който проявява интерес по темата, създаде интерактивна инфографика с държавната помощ и другите проблеми с работата на централата. 

На този етап изглежда, че губим пари и здраве заради остарели технологии, затова е крайно време да започнем да планираме поетапно закриване на замърсяващите централи като „ТЕЦ Марица изток 2“. Въпреки това възможностите, които предлагат възобновяемите източници на енергия, могат да помогнат и изцяло да трансформират зависими от въглища региони като Старозагорския. Регионалните планове за справедлив преход, които държавите членки трябва да изготвят в рамките на Механизма за справедлив преход към устойчива и неутрална по отношение на климата икономика, дават възможност за планиране и финансиране на дейности с безпрецедентен замах, който да гарантира чисто и стабилно бъдеще за регионите, зависими от въглищата, в здравословна околна среда. 

Визия: интерактивна инфографика с държавната помощ и проблемите с работата на „ТЕЦ Марица изток 2“  от „Грийнпийс“ – България.

Дни на климата и климатичното образование

В тях ще представим играта с карти “Климатични герои”, образователният курс по проекта ни КлимАлт и ще дискутираме как работим заедно за климата.
Всички, които имат интерес по темата, са добре дошли. Вярваме, че като съвременни хора трябва да повишим познанията си за климата, независимо дали сме на 3 или 103 години. Защото борбата с промяната на климата е една от основните теми на нашето време. Тема, от която зависи как човечеството ще продължи да съществува на Земята — сред бури и постоянно повишаване на морското равнище или ще успее да овладее тези процеси.
Вижте програмата по дни ⬇️
✅2 юни, 18:30 ч. – 20:00 ч., Facebook Live на страницата на “За Земята”, не е нужна регистрация.
Представяне на образователните материали и климатична игра, разработени по Еразъм+. Дискусия за мястото на игрите в образователната система.
❗️Събитието е подходящо за младежи и граждани с интерес към темите устойчиво развитие, климатични промени и образование.
🌍Презентатори: Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята и Николай Петков, координатор проект КлимАлт
Модератор: Виолета Керемидчиева, За Земята
✅3 юни, 18:30 ч.- 20:00 ч.,
❗️само в Zoom, необходима е регистрация за достъп:
🌍Среща между настоящите и “пилотните” участници и преподаватели в курса КлимАлт – нетуъркинг и търсене на общи интереси, запознаване и обратна връзка по новата ни игра “Климатични герои” и бъдещето на Клималт платформата.
➡️Линк за регистрация.
✅4 юни, 16:00 ч. – 17:30 ч.,
❗️Zoom:
🌍Представяне на КлимАлт – образователни материали за климата пред учители и обучители. Разговор за образованието за климата в училище – впечатления, потребности, предложения.
➡️Линк за регистрация.
🌍Презентатори: Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята и Николай Петков, координатор проект КлимАлт
Модератор: Светослав Стойков, преподавател в Основно прогресивно училище 1 в София
Панелисти:
🦉 Ава Чикуртева – преподавател и инициатор на първия учебен предмет “Климатични промени” в Частно училище Дружба – София), докторант в БАН, занимаващ се с темата “Информационни технологии в образованието”
🦉Мирна Матов – част от Детски научен център Музейко, автор в Климатека, докторант по Метеорология в Софийския университет
🙏🏻Климатека са наш медиен партньор, чрез чиито канали множество хора успяват да се докоснат до нашия курс КлимАлт и да задълбочат познанията си относно климатичната криза и как може да й се противодейства.
,

Снимките от ТЕЦ „Брикел“ донесоха поредица от актове, но не и край на замърсяването

ТЕЦ „Брикел“ е изгорила близо 400 000 тона незаконно гориво — биомаса, в рамките на 2020 г. и е извършвала това нарушение регулярно. Освен това съоръженията на централата са „силно амортизирани“, честите аварии налагат разпалване с мазут всяка седмица, а самите котли имат пробиви, което е причина за изпускане на вредни вещества през покрива, прозорците, газоходите и други „отвори“. Тези фрапантни нарушения констатира Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Стара Загора през последните седмици. Те само потвърждават очевидните причини за честите обгазявания на град Гълъбово, за които местните жители непрекъснато сигнализират.„В същото време, видно от начина на експлоатация, не се очертава тенденция дружеството да предприеме мерки и да извърши инвестиции за привеждането на инсталацията в съответствие и изпълнение на всички условия от Комплексното разрешително”, посочват още от инспекцията в писмо до „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ в отговор на сигнал за продължаващите нарушения.Само от началото на 2021 г. РИОСВ – Стара Загора е установила пет нарушения на разрешителното за работа на ТЕЦ „Брикел“. Активните проверки от страна на контролния орган идват в резултат на поредица от снимки от жители на град Гълъбово, публикувани и споделени от хиляди потребители във Фейсбук през последните месеци, запечатали различни моменти, в които от ТЕЦ „Брикел“ излизат облаци черен дим. Към момента, в който информацията за доказани нарушения става публична, притеснени местни жители продължават да споделят снимки от последните няколко дни, от които ясно личи, че проблемите не са решени.

„На практика контролните органи признават, че ТЕЦ „Брикел“ е в непрекъснато нарушение на правилата за опазване на околната среда, но санкциите, които са им налагани до момента, нямат ефекта да ги накарат да спазват законодателството. Същевременно въглищната централа по всякакъв начин се опитва да продължава да работи, но не като търси начини да се модернизира, а като изгаря по-евтини за дружеството горива и после се опитва да узаконява тези действия“, коментира Меглена Антонова, ръководител на кампаниите в „Грийнпийс“ – България.

Плачевното техническо състояние на ТЕЦ „Брикел“, свързвана с консултанта Христо Ковачки, е видимо с просто око и е очевидна причина за замърсяването на град Гълъбово Този факт е болезнено ясен на жителите на региона, а и е отдавна известен на и на българските,  и на европейските институции. Неколкократно „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ са подавали сигнали към РИОСВ — основно право на всеки гражданин, което лесно може да се упражни с обаждане на Зеления телефон или писмено. Активността на гражданите показва, че действията на отговорните институции са наложителни, а бездействието им няма да остане незабелязано. Санкциите, наложени на ТЕЦ „Брикел“, са доказателство за това. Ето защо призоваваме всеки, който забележи подобни нарушения, да сигнализира навременно отговорната институция.

Огромният проблем обаче остава — не се вижда ясна перспектива за изграждане на чисти и надеждни източници на централно отопление. Опитът да се заменят големи мощности на въглищата с отпадъци, нефтошисти (вид нискокачествени въглища, още по-ниско калорични от лигнитните) или големи количества биомаса е огромна стъпка в грешната посока, още повече от оператор, който непрекъснато демонстрира арогантно неуважение към закона. Употребата на близо 400 000 тона незаконно гориво е едната част от проблема. Ако това количество биомаса от слама, както уточняват от РИОСВ, е доставено с камиони, то за целта са направени повече от 17 000 курса, при среден товарен капацитет от 23 тона на камион. За илюстрация, според най-скорошните налични данни на отдел „Агростатистика“ към Министерството на земеделието, през 2018 г. в България са произведени общо 83 хил. тона слама от житни култури. [2] Тези данни повдигат само още въпроси: повишил ли се е добивът на слама четири пъти за последните три години; от какви други източници си набавя биомаса ТЕЦ „Брикел“; какъв вид биомаса се изгаря, освен слама от житни култури? Между другото, операторът не предлага отговори на тези въпроси и в заявлението, с което официално иска да узакони горенето на биомаса в инсталацията си.

Проблемът е много остър в по-малки населени места като Гълъбово, но и в по-големи — като Перник, където хората живеят, изправени пред невъзможния избор между евтино парно и въглища. Предишни и настоящи управляващи в България все още вървят срещу течението на световните технологични тенденции и имат нужда спешно да се пренасочат към подпомагане на иновативни решения и изграждане на възобновяеми енергийни източници без изгаряне. Възможностите, които Планът за възстановяване предлага на европейските държави, например, на този етап остават неизползвани от страната ни — в плана за възстановяване и устойчивост на България няма и дума за обновяване на централното отопление. Ще продължаваме да настояваме пред институциите, вместо да продължават да издават разрешителни, следва да изискват от доставчиците на топлинна енергия да се модернизират и да спазват най-високите изисквания за опазване на живота и здравето на хората.

Какви са алтернативите?

Българските общини се нуждаят от спешна подкрепа в намирането на алтернативи и модернизация на системите за отопление и топла вода на територията си, така че да не бъдат зависими от изгарянето на изкопаеми горива, отпадъци или дървесина в отоплителни централи или в домовете.

Енергийният сектор в момента преживява забележителна революция, но няма как да очакваме да измислим едно решение, което да разреши дълбоките проблеми на предишната система. Вместо това е необходимо да вземем в ръцете си широк спектър от решения, които ще помогнат не само на Гълъбово, но и на други градове в България. Оптимизиране на ефективността както на производството, така и на консумацията на топлинна енергия, разнообразяване на производителите — освен топлофикация, други по-малки участници също могат да се включат в тази енергийна система и това включва самите потребители. Внедряване на електричеството в отоплението, но с много по-висок процент на ефективност, също е важен елемент от решението, тъй като чистите технологии за производство на електричество без горене вече са налични и достъпни, а те се допълват от възможностите за съхранение на топлинната енергия за по-дълги периоди от време.


Бележки
[1] Отговорът на РИОСВ и извадка от акт на РИОСВ – Стара Загора за количеството изгорена биомаса по месеци можете да намерите тук.
[2] Статистика и анализи на МЗХГ: https://www.mzh.government.bg/bg/statistika-i-analizi/ Резултати на Агростатистика от 2018 г.: https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2019/12/04/agrostatistical_results2018.pdf

summer camp generic"Summer Camp 2006" by Shawn Hogendorf Photography is licensed under CC BY 2.0

Покана за проекто-предложение в община Трявна

На вниманието на: Организации, действащи на територията на община Трявна

Покана за проекто-предложение по проект: “Climate action by European citizens delivers for development” за дейности в Североизточна България

Във връзка с изявен интерес от страна на граждани от района на община Трявна за организиране на летни фестивали с екологична насоченост и вземайки предвид епидемиологичната обстановка в страната и заложените в проекта срокове и цели, сдружение За Земята обявява конкурс за организирането на 2 летни лагера с работилници по устойчив начин на живот и потребление.

1. Описание на програмата и проекта

Проектът се осъществява по програма Raising public awareness of development issues and promoting development education in European Union (DEAR) с финансиране от ЕС по бюджетна линия: BGUE 21.020801and 21.020802 Reference:EuropeAid/160048/DH/ACT/Multi с номер на проект CSO-LA/2O201415-561.
Проектът “Европейските граждани действат в полза на климата и развитието” (Climate action by European citizens delivers for development) се изпълнява от над 20 партньори в минимум 13 страни с водещ партньор Oxfam-Novib. Проектът цели да повиши разбирането, съпричастността и предприемането на активни действия от гражданите на Европейския съюз за решаване на взаимосвързаните въпроси на климатичните промени, развитието и равенството между половете, в съответствие с Програма 2030, с особено внимание към младите хора и гражданските организации.

2. Цели и бюджет

Проектопредложението трябва да е насочено към млади хора (14 – 35 г) и широка публика и да разшири разбирането на връзката между промените в климата и потребителското поведение към устойчив начин на живот

3. Дейности

Допустимите дейности, които могат да се включат в проектопредложението за изпълнение, са:

  • Минимум 1 летен двудневен лагер с практически работилници с максимален бюджет 2200 Евро и минимален брой участници 20 младежи. За първата проектна година (виж т.6 по-долу) трябва да се организира 1 лагер.

Общата максимална сума на всички дейности по бюджет не може да надхвърли 4400 Евро на кандидат. Не се изисква съ-финансиране.

4. Изисквания към кандидата

(Вижте повече в Анекс 2)
Кандидатът следва да бъде:
◦ юридическо лице с нестопанска цел, което е действащо към момента на кандидатстване
◦ гражданска организация или сдружение, или местни власти или сдружения на местни власти, създадени в съответствие с действащото законодателство в страната, и
◦ установен в държава – членка на Европейския съюз, и
◦ да не е бенефициент на безвъзмездна помощ (нито водещ, нито партньор, нито свързано лице) в рамките на настоящата покана за представяне на предложения
◦ Да изпълнява дейностите си на територията на община Трявна

5. Място на изпълнение

Община Трявна

6. Срокове и продължителност

Срок за подаване на проектопредложение и бюджет: 01.06.2021
Одобрение и сключване на договор: 15.06.2021
Дейностите по проекта трябва да се вместват в периода 15.06.2021 – 30.06.2023. Поради изискването на донора за одобрение на бюджета за всяка година, този период се разделя автоматично на 3 периода за изпълнение, които започват след одобрение на донора на отчета от предишния и план и бюджет за следващата проектна година, както следва:
• 1ва проектна година 15.06.2021 – 15.07.2021 в който може да се осъществи 1 лагер
• 2ра проектна година с период от 01.10.2021 – 31.06.2022
• 3та проектна година с период от 01.10.2022 – 31.06.2023

7. Плащания

Плащанията ще са на годишна база на 2 транша – авансово и балансово, съгласно договора. Финалното плащане ще се преведе при одобрението на отчетите от донора.

8. Как да кандидатствате

Като подадете в електронен вариант кратко описание на предложените дейности на английски или български език в приложения формуляр за проектопредложение (Анекс 3), придружени от попълнен бюджет във формуляра за бюджет (Анекс 4), в сроковете, посочени по-горе.
Лице за контакт: Тодор Славов, todor [at] zazemiata [dot] org

9. Принципи за оценка на предложенията

(Вижте повече в Анекс 1)
Водещият партньор ще провери съответствието на кандидата и проектопредложението по следните критерии:
• доказан опит с осъществяване на търсените в настоящата покана резултати,
• видимо оперативно присъствие в целевите региони / области / държава,
• юридически статут – регистриран като НПО или местен орган,
• стратегическо съгласие с действията на консорциума,
• спазване на човешките права, правата на жените и децата, защита, недискриминация и антикорупционни стандарти,
• неквалифицирани одиторски изявления,
• скромна структура на плащанията на законните представители.

Предложенията на трети страни, които са съвместими с логическата рамка и бюджета на Проекта, ще бъдат оценени за определяне на точния размер на финансовата подкрепа и ще бъдат оценени от партньора по следните критерии:
• Работен план и методология (40%),
• Устойчивост на действието и на НПО (10%),
• Квалификация на предложения екип (10%),
• Предложено финансово управление (15%),
• Финансова оферта (15%),
• Системи за управление на качеството (5%),
• Добавена стойност на партньора към консорциума (5%).
Само предложения, които допринасят за резултатите от Действието, са допустими за избор. След избора партньорът и третата страна ще подпишат договор.

10. Легитимност на разходите

(Вижте повече в Анекс 5)
Следните разходи не могат да бъдат покривани по този договор:
• разходите, които не са направени през периода на проекта (15.06.2021 – 31.06.2023),
• разходите, които не са посочени в бюджета на партньорската организация за проекта, който е приложение към Споразумението,
• разходите, които надвишават максималното отклонение на бюджетен ред съгласно стандартите на договора за FSTP,
• разходите, които не са били необходими за изпълнението на дейностите, възложени на партньорската организация и следователно не са в съответствие с целта на проекта;
• разходите, които не могат да бъдат идентифицирани и проверими, което означава, че те не са записани правилно в счетоводната система на партньорската организация и не са подкрепени и обосновани от правилните оригинални подкрепящи документи, като договори за персонал, касови бележки, бордни карти, фактури, разписания и др.
• разходите, които не отговарят на изискванията на данъчното и социалното законодателство.
• разходите, които не са били разумни (справедлива пазарна цена), оправдани и не отговарят на изискванията за добро финансово управление, включително процедури за възлагане и спазване.
• разходите, които са направени при неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки или не са предоставени подкрепящи документи.

11. Отчитане

(Вижте повече в Анекс 6 и Анекс 7)
Описателен и финансов отчет се предават най-късно 20 календарни дни от края на проектната година, но не по-късно от 30 юли на съответната година.

12. Списък с приложения

Annex 1: Sub-grant Proposal Review Template
Annex 2: The minimum selection criteria for the financial support to Organizations
Annex 3: Application form
Annex 4: Budget template
Annex 5: Important sections in the Contractual Framework
Annex 6: Ledger report (таблица за финансов отчет – примерна)
Annex 7: Monitoring report (форма за разказвателен отчет)

, , , ,

Заводът за изгаряне на отпадъци в София и магистралата през защитеното Кресненско дефиле бяха отличени като “грозни” проекти, които ще се осъществят с европейски пари

Пет от шест български проекта се класираха на призови места в общоевропейските Награди за европейско финансиране / EU Cash Awards, посветени на добрите, лошите и грозните практики за изразходване на средства от ЕС. Гласуването се проведе между 12 и 26 април на сайта https://www.cashawards.eu/. Инициативата е на неправителствените организации от цяла Европа, работещи за мерки срещу промяната в климата, обединени в мрежата CAN Europe. 

Кандидатурите са подбрани от плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС, средствата за справедлив преход, Планове за възстановяване и устойчивост на страните-членки.

Два са българските златни приза в категорията “грозни” практики, в която се открояват най-вредните за хората, природата и климата проекти. Първият е заводът за изгаряне на отпадъци за 158 милиона евро до Централна гара в София, а вторият е борбата за преместването на отсечка от магистрала Струма, която не само застрашава да унищожи Кренския пролом, дом на уникални за Европа и България видове, но и създава опасност от катастрофи. С бронз е отличен и проектът за асфалтов път и тунел през природен парк “Българка”, минаващ точно през пътеката на мечката. 

“Изграждането на съоръжение, което планира да изгаря 180 000 тона отпадъци под формата на RDF годишно, ще попречи на България да постигне новите цели на ЕС за управление на отпадъците до 2030 г. за 65% рециклиране. То обрича София да изгаря отпадъци през следващите 29 години. България трябва да инвестира в интегрирани системи с инсталации за разделно събиране, рециклиране и компостиране, информационни кампании.” казва Данита Заричинова от екип “Нулеви отпадъци” в За Земята. 

“Кресненският пролом е една от най-богатите на растителни и животински видове зони в Европа и, заедно с река Струма, е ключово място за каяк и рафтинг. Опасността да бъде разрушено с пари на европейските данъкоплатци е съвсем реална. Хора и организации се борим в продължение на 20 години, за да спасим Кресненския пролом, ЕС трябва да действа сега.”, коментира Десислава Стоянова от екип Икономическа справедливост на За Земята.

В категорията “лоши” се нареждат мерките и проектите, които пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономика. Победител там е българската номинация за обновяване на жилищните сгради в България по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя се отличава с липса на мащаб и амбиция на предвидените мерки за енергийна ефективност, за които ще се разходят средства на стойност 729,5 милиона евро.

“Програмата за енергийно обновяване на сградите е много ценна и широкомащабна мярка за възстановяване, като многобройните съпътстващи ползи и дълготраен ефект могат да бъдат гарантирани с няколко ключови промени в механизма за финансиране и изпълнение, за които настояваме с колеги от коалицията “Достоен дом”. Ако бъдат приети във финалната версия на плана, програмата спокойно може да стане и пример за “добра практика”, каза Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята.

Съвсем различна заявка прави инициативата да се финансират инсталации за възобновяеми източници в еднофамилни сгради в 

българския проект на плана за възстановяване. Със своите ползи за домакинствата, включително такива страдащи от енергийна бедност, проектът печели първо място в категорията за “добри” практики. 

“Прави впечатление, че мащабните проекти, които са лишени от ефективност и гъвкавост,  са на почит в българския План за възстановяване. Проектът за газопреносна мрежа е показателен, макар че остана с номинация. На теория той би трябвало да бъде използван и за пренос на водород, но на практика създава скъпа мрежа за транспорт на замърсяващо гориво, каквото е изкопаемият газ. Цената му само ще расте и последните заявки на редица топлофикационни дружества за увеличение на цената на топлинната енергия са отражение на това. Водородът, който е използван, за да бъде обоснована нуждата от мрежа за пренос на гориво, няма да бъде комерсиално достъпен още поне десетилетие, затова по-добре тези пари да бъдат инвестирани в енергийна ефективност и възобновяема енергия.”, казва Веселина Василева от екип “Енергия и климат” в За Земята.

ДЕКЛАРАЦИЯ от неправителствени организации, бизнес асоциации и експерти по проект „Енергийна ефективност в сградния фонд“ от Плана за възстановяване и устойчивост

В последните дни преди предаването на третата версия на Плана за възстановяване и устойчивост, популизмът и неразбирането на тематиката по отношение на сградното обновяване са очевиден риск за тази ключова инвестиция с положително влияние върху икономическото възстановяване и растеж, здравето на хората и състоянието на околната среда и климата.

С колеги помислихме какво може и трябва да се направи, за да може проектът за енергийна ефективност на сградите да е действително инструмент за развитие. Много от тезите, които включихме в нашата Декларация, безспорно са непопулярни, но са единственият път сградното обновяване да не е кампанийно, а да се превърне в устойчива и предвидима политика.

С общата ни декларация са официално запознати представителите на парламентарните групи, ръководителите на бюджетната и здравната комисия в Народното събрание и кабинета в оставка.

Ние, както винаги, сме на разположение за професионални разговори и техническа помощ, в случай, че предложенията се възприемат.

С благодарност за интересните дискусии и ползотворното сътрудничество на колегите от:

Център за енергийна ефективност “ЕнЕфект”
Habitat for Humanity Bulgaria
БАИС
BGFMA / БГФМА
БАКК
ФИАБЦИ
Алианс За Енергийна Ефективност
Еконолер България
САС, Център за устойчиви жилища
Проф. д-р арх. Георги Георгиев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

 

 

 

 

Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges

Дискусия: Климатично образование: какво е това и нужно ли е?

Покана: 23 април – Дискусия за мястото на климата в българското образование

В подкрепа на исканията за „климатично образование“, поставени от международното младежко движение Петъци за бъдеще, заедно с българските активисти от Петъци за бъдеще България поканихме различни специалисти в областта на образованието и климата в онлайн дискусия „Климатично образование: Какво е това и нужно ли е?“.

Каним всички заинтересовани ученици, студенти, учители, младежи, активисти, граждани, специалисти да проследят и да се включат в обсъждането със свои въпроси и коментари в онлайн каналите, по които ще се излъчва дискусията.

„Климатично образование: Какво е това и нужно ли е?“
Дата: 23 април, 17:00-18:15ч.
Място: онлайн излъчване на живо в Instagram и Facebook

Организатори: Петъци за бъдеще България и Eкологично сдружение „За Земята“

Дискусията ще събере разнообразни гледни точки върху образованието и ще търси отговори как успешно да се въведат ключовите теми, свързани с климатичните промени, в практически насочено обучение за климата.

Част от въпросите, които ще обсъдим:

  • Трябва ли повече обучение за климата?
  • Какво се учи в момента и по кои предмети?
  • Кои възрастови групи да са включени?
  • Не са ли учениците достатъчно натоварени вече?
  • Имат ли интерес децата към тези теми? Наблюдава ли се пренасищане по темата?
  • Повече теоретично или повече практическо образование е необходимо?
  • Доколко е интегрирана теоретичната страна на проблемите с климата в различни предмети – физика, химия, география?
  • Как да включим мотивиращи занимания?
  • Като преки участници в дискусията ще се включат:

Участници:

  • Самуил Делков, 12 клас, Първа английска гимназия – член на Петъци за бъдеще България
  • Светослав Стойков – експерт по алтернативно образование, преподавател в Основно прогресивно училище 1 в София
  • Борислав Сандов – участник в българската Коалиция за климата, народен представител в 45-то Народно събрание.

Очакваме потвърждение за участие и на експерти от Министерството на образованието и науката и Министерството на околната среда и водите.

Дискусията ще модерира Николай Петков, магистър по метеорология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, участник в международното младежко движение Петъци за бъдеще още от самото му създаване у нас в началото на 2019 г. Автор е в платформата Климатека.

 

 

EU Flag in colour

Събитието се осъществява с подкрепата на Европейския съюз в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for development CSO-LA/2018/160048-1/23. Цялата отговорност за съдържанието се носи от участниците и при никакви обстоятелства не може да се приема, че то отразява официалното становище на Европейския съюз.

, , , , , ,

Гласувайте за добрите, лошите и грозните практики на изразходване на средства от ЕС

Докато държавите-членки все още разработват плановете си за разходване на средства от ЕС, заедно с CAN Europe стартирахме кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране, за да разобличим планирани климатично и екологично вредни мерки в плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС („Споразумения за партньорство“ и „Оперативни програми“), средствата за справедлив преход („Териториални планове за справедлив преход“) и фонда за възстановяване („Планове за възстановяване и устойчивост“).  България е представена със седем номинации и в трите категории, но с най-силен превес при “грозното” разходване на средства.

Следващата важна стъпка в кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране е старта на публичното гласуване на 12 април.

За периода 12 – 24 април всички мерки са обект на публично гласуване, за да идентифицираме най-добрите добри, лоши и грозни мерки, избрани от европейците, които държавите-членки се опитват да финансират чрез джоба на ЕС. Резултатите от публичното гласуване ще бъдат обявени на церемония по награждаване на 29 април.

Как да гласувате:

На уебсайта cashawards.eu ще видите „Добрите, лошите и грозните“ мерки от националните планове за разходи, за които символично може да пуснете своята „бюлетина“.

Гласуването става много просто:

Гласуването за разделите „Добрите, лошите и грозните“ практики е разделено на 12 тематични области.

Имате по един глас за всяка тематична област. (Ако всички тематични области получат достатъчно гласове, ще можем да раздадем общо 36 награди.)

Можете да гласувате само за една, за няколко или за всички тематични области. Зависи от теб!

След като гласувате, превъртете надолу и кликнете върху бутона “Изпрати”/ “Submit my vote”

Можете и да оставите своя имейл адрес, ако желаете да получите покана за церемонията по награждаването на 29 април, както и да се запознаете с резултатите от гласуването.

 

Категория и подкатегории “Добри” мерки:

“Добрите” мерки и проекти имат положителен ефект за климата и хората, като създават по-проспериращи общности.

  • ударен старт на справедливия енергиен преход;
  • подкрепа за енергийни общности, използващи ВЕИ / чиста енергия, както е в българската номинация;
  • използващи в пълна степен възможностите от Вълната на обновяване.

Категория и подкатегории “Лоши” мерки:

“Лошите” мерки и проекти пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономики.

  • затваряне на очите за потенциала на енергийната ефективност в сгради и домове — както е в българската номинация;
  • планиране зад затворени врати;
  • грешни завои в сектор транспорт (асфалт и пътища, вместо обществен транспорт и велоалеи);
  • нито чист, нито справедлив преход (обещания за водород, за който технологията ще бъде достъпна едва в средата на десетилетието);
  • забравен ВЕИ потенциал.

Категория и подкатегории “Грозни” мерки:

От нашата активност също зависи какви мерки и проекти ще залегнат в плановете за разходване на публични средства (европейски с национално съ-финансиране).

Гласувайте на EU Cash Awards.

За повече информация: Статия – очерк с български и европейски номинирани проекти

 

Кампанията се реализира със съдействието на фондация Майнър / Supported by the Minor Foundation for Major Challenge

,

Подкрепи петиция до Европейската комисия 74 мегапроекта за изкопаем газ да не получат евросредства

Сред кандидат-проектите за европейско финансиране са и пет български газови проекта 

Европейската комисия изготвя в момента списък с трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които следва да получат достъп до финансиране от Европейския Съюз и да се възползват от процедура за ускорено изпълнение. Това са така наречените проекти от общ интерес или ПОИ. Кандидатствали са 74 съоръжения за изкопаем газ, всички те очакват да получат одобрение като приоритетни. Нито едно от тях не трябва да бъде избрано, защото вместо да решават, те създават проблеми със замърсяват въздуха, водите и почвите, имат пагубно въздействие върху климата и нарушават човешките права на местните общности. 

До 8 април имате шанс да кажете своята дума и да кажете на Европейската комисия, че нито един проект за изкопаем газ не бива да бъде включен в приоритетния списък, като подпишете петицията.

Газовите проекти замърсяват въздуха, водите и почвите, имат пагубно въздействие върху климата и нарушават човешките права на местните общности. Производството, транспортирането и експлоатацията на изкопаем газ замърсява значително въздуха, водите и почвите. Изкопаемият газ е вреден за климата и е неизбежно свързан с отделянето във всички етапи от производствената верига на емисии на значително подценения парников газ метан, който допринася с почти 25% за глобалното затопляне. По последни данни в Европа изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид от въглищата. Нерядко в процеса на изграждането на газова инфраструктура се налага преселването на цели села. На засегнатите местни общности често не се дава глас и възможност да артикулират нуждите и проблемите си, свързани с изграждането на газопроводите. Рядко се провеждат публични консултации, да не говорим за обезщетения на потърпевшите от строежа и експлоатацията на газопроводите. 

Трансграничните проекти за газова инфраструктура са в разрез със собствените обвързващи, дългосрочни климатични цели и поети политически ангажименти на национално, европейско и глобално ниво.

Изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ е несъвместимо с ангажимента на Европа и Българската държава за постигане на климатична неутралност до 2050 г. както и в пълно несъответствие с Парижкото споразумение и неговите глобални цели да се ограничи повишаването на температурата до 1.5 °С.

Нова газова инфраструктура е икономически нерентабилна, а ще бъде изградена на гърба на българския и европейския данъкоплатец.

Всички надеждни сценарии, включително прогнозите на Европейската комисия в съответствие с целта за ограничаване на емисиите от 55%, предвиждат намаляване на търсенето на изкопаем газ между 32% и 37% през 2030 г. и след това. Следователно изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ би довела до генериране на невъзвръщаеми инвестиции, блокиране на финансови средства и прахосване на пари на данъкоплатците. А тези средства могат да се вложат за изграждане и подпомагане на вече доказалите се като отлично решение срещу климатичната криза възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Изграждането на допълнителна газова инфраструктура е ненужно

Съществуващата вече гъста и скъпоструваща газова мрежа на територията на целия Европейски съюз, но и на страната ни, покрива и дори надвишава текущите нужди на България и Европа, и гарантира енергийна сигурност и стабилност. Последни изследвания показват, че Европа не се нуждае от повече проекти за изкопаем газ за своята енергийна сигурност. Въпреки че няма отклонения към редица градове, по данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2019 г. съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната. Освен това и настоящата, и изграждащата се вече газова инфраструктура на територията на България са достатъчни, за да осигурят диверсификация на минимум половината от газовото ни потребление и предотвратяване на пълна енергийна зависимост от един източник на газ, както беше до миналата година от Русия.

Пет причини, защо Европейската комисия да откаже всички кандидат-проекти за изкопаем газ:

74 проекта за изкопаем газ са кандидатствали за включване в списъка с приоритетни за ЕС.

48 от тях… ще бъдат изградени в страни, където търсенето на газ вече е достигнало своя пик.

43 от тях…. изпитват хронични строителни закъснения.

20 от тях… са открито нежелани от местните общности.

15 от тях…са кандидатствали за предишните списъци за приоритетни, но не са били одобрени.

12 от тях … са икономически нерентабилни.

Кажете “Не” на всички 74 кандидат-проекти за изкопаем газ в Списъка за приоритетни проекти на ЕС! Кажете “Не” на финансирането им с обществени средства! Кажете “Не” и на петте български кандидат-проекти за изкопаем газ!

  • Eastring – България, проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  териториите  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Модернизация и рехабилитация на националната газопреносна мрежа;
  • Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България (проект IGB);
  • изграждането на газова връзка (интерконектор)  между България и Сърбия (проект IBS);
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

Дайте своя глас срещу замърсяващи, прахоснически, ненужни, нерентабилни и несъвместими с целите за справедлив енергиен преход и постигане на климатична неутралност до 2050 г. мегапроекти за изкопаем газ.

До 8 април имате шанс да кажете своята дума!

,

Как се разходват средствата за климата? EU Cash Awards представят примери за добри, лоши и грозни начини за разходване на средства от ЕС

Понастоящем държавите-членки разработват своите планове за изразходване на средства от ЕС, за да демонстрират на Европейската комисия как ще използват безпрецедентните суми от бюджета на ЕС и средствата за възстановяване. Кампания на Climate Action Network (CAN) Europe идентифицира добри и вредни мерки за климата и околната среда, които 13 държави-членки и региони планират да финансират от джоба на ЕС. България е представена с шест номинации и в трите категории, но с най-силен превес при “грозното” разходване на средства.

Пакетът за възстановяване на ЕС, комбиниран с бюджета му за 2021-2027 г. възлиза на 1,8 трилиона евро и е най-големият финансов пакет досега (в ЕС) и има за цел да стимулира икономиката по време на продължаващата пандемия. В същото време финансовата подкрепа трябва да бъде насочена към изпълнение на целите на Зелената сделка на ЕС за справяне с климатичната криза и изграждане на по-устойчиви, жизнени и адаптивни общества и икономики.

Кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране, която стартира днес, разглежда как държавите-членки и регионите планират да използват наличното финансиране чрез набор от планове, които те трябва да разработят, за да получат достъп до финансиране от ЕС, а именно структурните фондове, Фондът за справедлив преход, и средствата за възстановяване. Въз основа на проектопланове, публикувани от правителствата, или на изтекли документи, в кампанията се подчертават добри, лоши и грозни мерки в тези разходни планове. 

Кампанията цели да насърчи държавите-членки, регионите и Европейската комисия да предприемат решителни стъпки при финализирането на тези разходни планове, като изключат всички вредни за климата и околната среда мерки и насърчат решения за справяне с климатичната и екологичните кризи. 

Акцентите сред добрите примери, които отчетливо допринасят за необходимия преход са амбициозният териториален план за справедлив преход на полския регион Източна Великополска и отпадането на петролните шисти от сектор Отопление в естонския регион Ида-Вирумаа. В допълнение, мерките за възстановяване на полското правителство, които насърчават енергийните общности и енергийната ефективност в сградите, плановете на испанското правителство да мобилизира повече от 10% от своя план за възстановяване за създаване на възможности и обществени услуги в селските райони или планираните инвестиции на Белгийския регион Валония за енергийна ефективност в сградите са инвестиции на ЕС, които служат на хората и климата.

За съжаление, наградите за Европейско финансиране откриват повече „лоши“ и „грозни“ практики, отколкото добри. Категорията „лоши примери“ обединява елементи на greenwashing или частично добри мерки, които пропускат възможността за реална промяна. Те включват: пропуснати възможности за инвестиции в транспорт с ниски въглеродни емисии в Чехия, Франция, Германия, Полша, Португалия, Словения и белгийския фламандски регион и липса на необходими инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност – въпреки огромния потенциал – в Германия, Франция, България, Чехия и Латвия. Френските и испанските инвестиционни планове за финансиране на „не толкова зеления водород“ също предизвикват съмнения. Фактът, че всички тези планове са били създадени при липсата на обществени консултации в почти всички страни, е повод за безпокойство за НПО.

Разделът „Грозни практики“ обхваща мерки, които имат за цел да подкрепят използването на изкопаеми горива, било то нефт, въглища или газ. Този раздел включва: празен чек на стойност 2,5 милиарда евро за петролни и газови компании, както и за други въглеродно-интензивни индустрии във Франция, полски и български инвестиции в замърсяващи инсталации за изгаряне на отпадъци, инвестиционни планове на Румъния и България за разширяване на газоразпределителната система и словенски спасителен пакет за авиационни компании.

Следващата важна стъпка от кампанията за Награди за Европейско финансиране е да се поставят всички мерки на публично гласуване, за да се определят най-добрите, лоши или грозни мерки, избрани от европейците, които държавите им се опитват да финансират чрез средства на ЕС. Резултатите от публичното гласуване ще бъдат обявени на церемония по награждаване на 29 април, малко преди Европейската комисия да започне оценка на представените от държавите планове за възстановяване.

Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята, каза: 

“За Земята от години следи и дава предложения за подобряване начина, по който се харчат публични средства в България – и евросредства и национални такива. С интерес се запознахме с плановете на правителството за възстановяване, в писането на които не бяхме поканени да участваме, но ще са определящи за бъдещето на страната в настоящото десетилетие, а и след това. В резултат, България е представена в кампанията EU Cash Awards със седем номинации и в трите категории, като най-силна е конкуренцията при “грозното” разходване на средства с цели четири примера – инсталация за горене на отпадъци в центъра на София, планове за изграждане на газопроводи до въглищни региони, магистрала през богатото на биоразнообразие Кресненско дефиле и път, разделящ на две природен парк “Българка”.

Все пак наблюдаваме и “лъч светлина” в лицето на новопредложена след общественото обсъждане в края на годината нова програма за единични мерки за възобновяема енергия и енергийна ефективност в домакинства, с допълнителна помощ за енергийно бедни граждани. Настоящият дизайн на новата програма за енергийна ефективност на жилищни сгради, в момента набляга повече на “пропуснатия й потенциал”, но с няколко подобрения може да придобие истински трансформиращ живота на хората и бъдещето им вид.

Маркус Трилинг, координатор по политиката за финансиране и субсидии в Climate Action Network (CAN) Europe, каза: „Държавите-членки се договориха да изразходват предстоящото финансиране от ЕС за целите на Зелената сделка, като същевременно прилагат принципа „не нанасяй значителни вреди“ при всичките си инвестиции. Сега е времето те да насочат нашите пари там, където са казали, и да направят плановете за изразходване на средства от ЕС наистина трансформационни. Имаме нужда от публични инвестиции, които ще подкрепят прехода към общество щадящо климата. Това би било от полза не само за климата, но и за европейската икономика като цяло. “

„Разходването на пари от ЕС за изкопаем газ ще заключи икономиките в отделяне на повишени емисии и зависимост от изкопаеми горива в продължение на десетилетия.“

Арно Колиньон, Координатор по въпросите на енергийната политика и климата, Inter Environnement Wallonie (IEW), Белгия, каза: „Преди няколко години повечето публични пари щяха да бъдат изразходвани за пътна инфраструктура и други публични инвестиции, които застрашават сериозно климата. В Белгия поне вече не е така и със сигурност е забележителна еволюция! Но все още има дълъг път докато нашият лидер осъзнае, че климатът и околната среда трябва да бъдат интегрирани във всяка инвестиция.”

Войчех Шималски, Институт за устойчиво развитие, Полша, каза: „Тъй като пандемичната ситуация в Полша се влошава, перспективите за полско зелено възстановяване се развиват. Полският план за възстановяване показва някои добри и лоши примери за парични разходи от ЕС. Хубавото е, че се насочват към повече общностни енергийни решения – защото хората използват повече енергия в домовете си. Лошото е, че липсва сериозно финансиране за местната велосипедна инфраструктура, която може сериозно да подпомогне възстановяването на туризма и здравето на гражданите. Има също много неизвестни – някои мерки може да се окажат много грозни.“

 

Кампанията се реализира със съдействието на фондация Майнър / Supported by the Minor Foundation for Major Challenge

, ,

Какво получават работниците във въглищната индустрия при справедлив преход?

Критерии за подпомагане на работниците във въгледобивната и въглепреработващата индустрии в условия на справедлив преход 

ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИСТ  ЯНУАРИ 2021
Alexander Reitzenstein, Felix Heilmann & Rebekka Popp

През 2021 г. повечето държави-членки на ЕС разработват Териториални планове за справедлив преход на своите въглищни региони за достъп до Фонда за справедлив преход на ЕС. Това поставя на преден план въпроса как изглежда един добър преходен пакет, насочен към засегнатите региони, общности и работници. Този информационен лист представя три критерия, базирани на съществуващи случаи, за да оповести разработването на национални или регионални схеми за подпомагане на миньори в ЕС.

Схемите за подпомагане на работниците са само един необходим компонент от цялостния Справедлив преход

Схемите за подпомагане на работници под формата на директни обезщетения при съкращения могат да осигурят важен финансов мост за работници, които са близо до пенсионирането си или търсят нови възможности за работа. Те обаче не са достатъчни сами по себе си и е изключително важно да се комбинират с други политики, които допринасят за Справедливия преход отвъд въглищата в региона.

Пример: Стратегията за справедлив преход на Испания

През 2018 г. испанското правителство подписа стратегическо споразумение със синдикатите на въглищния сектор на страната за прилагане на Насоките на международната трудова организация за справедлив преход.[1] Сделката за Plan del Carbon на стойност 250 милиона евро включва затварянето на всички частни въглищни мини, които са станали икономически нерентабилни, като замества субсидиите за въгледобивната индустрия с план за устойчиво развитие.[2] Първият компонент за прилагането му беше разработването на икономическа Стратегия за справедлив преход, част от испанския Закон за климатичните промени.

Сделката включва разпоредби, които позволяват на всички миньори, които са на възраст 48 или повече години или са служили поне 25 години във въгледобивната индустрия, да се пенсионират по-рано. По-младите миньори ще получат обезщетение за съкращение в размер 10 000 евро, както и по една 35-дневна заплата за всяка година служба. Миньорите със здравословни проблеми вследствие на професията, като азбестоза, ще получат допълнително обезщетение в размер на 26 000 евро. Към тази пряка финансова подкрепа, испанската Стратегия за справедлив преход съдържа важни мерки като подкрепа за развитието на нови икономически дейности в засегнатите региони, подкрепа за стратегически индустриални сектори, намеси на пазара на труда за насърчаване на създаването на работни места и мерки за екологично професионално обучение.[3] Всички тези разпоредби превръщат испанската стратегия в пример за добра практика в интегрирането на схеми за пряко подпомагане на работници в една по-широка рамка за справедлив преход.

Схемите за подпомагане трябва да бъдат съобразени със специфичните нужди на различните целеви групи

 

Схемите за подпомагане трябва да бъдат разработени в съответствие с нуждите на различните целеви групи. Например по-възрастните работници ще бъдат по-заинтересовани от заместител на доходите чрез схеми за държавно подпомагане и възможности за ранно пенсиониране, докато по-младите работници ще имат по-голяма нужда от активна подкрепа в търсенето на нова работа, включваща затвърждаване или повишаване на квалификацията.[4] Тези различни обстоятелства трябва да се спазват при изготвянето на схеми за подпомагане и изискват да се вземе предвид демографският състав на засегнатата работна сила, както и наличните възможности за работниците да си намерят нова работа.

Пример: Препоръки на канадската Работна група за справедлив преход

Работната група за справедлив преход, включваща различни заинтересовани страни, която канадското правителство свика през 2018 г., положи едни от най-всеобхватните усилия за разбиране на предизвикателствата, пред които са изправени работниците и регионите при поетапното закриване на въгледобивните и въглепреработвателни предприятия, като съответно предложи решения.[5] В окончателния си доклад Работната група препоръчва правителството да следва двупосочна стратегия за 1) създаване на „програма за свързване на пенсиите“ за работници, които ще се пенсионират по-рано от планираното поради поетапното закриване на въгледобивните предприятия; и 2) прилагане на мерки, които позволяват, особено на по-младите работници да преминат към нова, устойчива заетост. За постигането на последното докладът предлага създаването на публичен регистър, осигуряващ достъп до цялата съответна информация за пазара на труда, както и разработването на всеобхватна програма за финансиране в подкрепа на работниците, които са в процес на смяна на работата си, включително чрез временна финансова подкрепа, образование и обучение, и подкрепа на мобилността.[6]

Държавата не трябва да освобождава компаниите от финансовите им отговорности

Работодателите трябва да допринасят за социалното благосъстояние на своите служители, включително чрез пенсионни възнаграждения. Този принцип се прилага дори в контекста на държавно планирано поетапно закриване на въгледобивни предприятия. Независимо от това, могат да бъдат оправдани и допълнителни схеми за държавно подпомагане в подкрепа на прехода. Изключително важно е обаче тези допълнителни схеми, финансирани от държавния бюджет, да осигурят допълнителни ползи за работниците и общностите: не е приемливо такива схеми просто да покриват съществуващите преди това финансови отговорности на компаниите. В същото време частните компании могат да играят конструктивна роля в справедливия преход, например чрез предлагане на възможности за преквалификация, какъвто е случаят в проектите на „Академия за възобновяема енергия“, които в момента се разработват в Полша и Румъния.

Пример: Обезщетения при съкращения в Германия за възрастни работници от въгледобивната индустрия

Германското правителство подпомага финансово работници в мини за лигнитни въглища, преработвателни заводи за антрацитни въглища и преработвателни заводи за лигнитни въглища, които са на възраст над 58 години и са засегнати от съкращения поради затваряне на заводи или мини, или поради намаляване на производството в даден завод. Според правителствените оценки разходите за тази схема за подпомагане възлизат на 5 милиарда евро до 2048 г. [7] Съответните работници получават обезщетение при съкращение за период до пет години докато не достигнат редовна пенсионна възраст, както и държавна вноска за здравно осигуряване до 50%. Програмата се финансира от федералния бюджет. Освен това правната рамка гарантира, че работниците, които губят работата си поради поетапното затваряне на предприятията, няма да са потърпевши по отношение размера на техните по-късни пенсии — разликата се покрива чрез публични плащания към пенсионната система. Освен това публична агенция предоставя информация за възможностите за преквалификация и обучение, за да гарантира, че работниците, които биха искали да продължат друга кариера, имат достатъчно възможности. Възможно е както да получат обезщетение при съкращение, така и да започнат друга работа.

Синдикатите приветстваха решението за обезщетение при съкращение. Въпреки това, Mercator Institute for Global Commons (MCC) и IAB, мозъчният тръст на Федералното бюро по труда, разкритикуваха, че обезщетенията са „подарък за индустрията“, тъй като публичната схема за компенсации, приложими за голяма част от работниците в лигнитната индустрия, замества съществуващите ангажименти за финансирано от компанията ранно пенсиониране, за което са предвидени 1,7 милиарда евро. Техният анализ също така установи, че мерките няма да ускорят процента на социално приемливите намаления на заетостта. Вместо това те предлагат Федералната агенция по труда просто да предложи същата застраховка за заплати, която се предоставя на по-възрастни безработни във всички отрасли, вместо държавата да освобождава въгледобивните компании от съществуващите пенсионни задължения.[8]

За E3G

E3G е независим мозъчен тръст по въпросите на климата, който ускорява прехода към климатично безопасен свят. E3G изгражда междусекторни коалиции, за да постигне внимателно дефинирани резултати, избрани поради способността им да стимулират промяната. E3G работи в тясно сътрудничество със съмишленици в правителството, политиката, бизнеса, гражданското общество, науката, медиите, фондациите с обществен интерес и други сфери. През 2018 г.,за трета поредна година, E3G се класира на пето място като мозъчния тръст с най-голямо влияние в световен мащаб в областта на околната среда. Повече информация можете да намерите на www.e3g.org.

Партньори

Този проект е част от Европейската климатична инициатива (EUKI) на Германското федерално министерство на околната среда, oпазването на природата и ядрената безопасност(BMU). Мненията, представени в този брифинг, са единствено отговорност на авторите и не отразяват непременно становища на Германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност(BMU).

Copyright 

This work is licensed under the Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.0 License. © E3G 2021

________________

[1] International Labour Organisation’s Guidelines for a Just Transition: Рамково споразумение за справедлив преход на въгледобива и устойчиво развитие на минните общности за периода 2019-2027 г.

[2] IndustriALL (2018) Испанските синдикати от въгледобивната индустрия печелят забележителна Сделка за Справедлив Преход; The Guardian (2018) Испания ще затвори повечето въглищни мини в сделката за преход от 250 милиона евро

[3] Европа отвъд въглищата(2020 г.) Казвайки Адио на въглищата

[4] Европейска комисия (2020) Наръчник за подкрепа за устойчива заетост и социално подпомагане

[5] Съюз Енергия без въглища(2019) Работна Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия

[6] Правителство на Канада (2018 г.) Окончателен доклад на Работната Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия

[7] Deutscher Bundestag (2020) Kohleausstiegsgesetz

[8] MCC (2019) Gewinner und Verlierer eines staatlichen Vorruhestands 

Малките модулни реактори и големите амбиции

Анализ на д-р Георги Касчиев

През октомври м.г. премиерът изненадващо обяви че правителството обмисля да строи малки модулни реактори (ММР). На 17 февруари т.г. бе съобщено, че АЕЦ Козлодуй – Нови мощности и американската NuScale Power са подписали Меморандум за разбирателство. Целта е да се изследва възможността за изграждане на разработваните от NuScale Power ММР. АЕЦ Козлодуй – НМ твърди че в меморандума няма обвързващи клаузи, но тъй като той не е публично достъпен в медиите се появиха различни коментари.

NuScale Power доста по-ясно казва, че компанията ще подкрепя АЕЦ Козлодуй – НМ при провеждане на изследвания, вкл. технико-икономически анализи, финансова оценка на проекта, различни инженерни оценки, планиране и лицензиране, с потенциална цел изграждане на нова ядрена мощност с ММР на NuScale Power.

И двете стани твърдят, че технологията е безопасна, надеждна, маневрена и идеална за България. Някои привърженици на ММР заявяват, че до 2030 год. у нас щели да се изградят 5-6 хиляди МВт от такива мощности. Други гръмко обявиха, че ядрени модули можело да се сложат дори в центъра на София?!?

Този материал представя информация за проектите за ММР и най-вече за тези на  NuScale Power и дава възможност за преценка доколко тези твърдения са реални.

Големи и малки реактори

В началната фаза на развитие на ядрената енергетика всички реактори са с ниска мощност. Бързо се стига до идеята за увеличаването на мащаба, тъй като това води до значителни финансови ползи.  От друга страна огромните електоенергийни системи на основните страни разработчици дават възможност за включване на централи с висока мощност. Така се стигна до създаване на реактори с мощност до 1650 МВт ел. (EPR). В света сега има поне 10 съвременни проекта на големи леководни реактори, с по няколко модификации, повечето от които са лицензирани и работят.

Реакторите с електрическа мощност над 700 МВт са големи, а тези под 300 МВт – малки. От 300 до 700 МВт са със средна мощност, има и клас микрореактори (под 10 МВт). Повечето работещи реактори в света са със средна и голяма мощност. Тези с малка мощност основно са създавани като прототипи на по-големи. Микрореакторите се предвиждат главно за космически мисии, в миналото са използвани от СССР за сателити. Има идеи да се използват за захранване на военни бази, острови и т.н.

Авариите в Чернобил и Фукушима доведоха до затягане на регулаторните норми и изисквания и включване на нови системи за безопасност. От друга страна огромните размери доведоха до проблеми при проектирането, лицензирането и най-вече при строителството. В резултат времето за изграждане и началните разходи силно нарастнаха, а реалните цени се оказаха значително по-високи от първоначалните оценки. Например изграждането на двата реактора AP-1000 на Westinghouse в САЩ вместо за 5 години по план ще отнеме повече от 8 години, а разходите вече надхвърлиха 11000 USD/кВт ел. Подобно и дори по-лошо е положението с изгражданите 5 реактора EPR  на Areva във Франция. Всичко това накара потенциалните инвеститори да бъдат много предпазливи.

Една от идеите на ядрената индустрия за рестарт бе връщане към проектиране на малки реактори. При тях реакторния остров може да се опрости, да стане по-надежден и по-безопасен, изграждането им да е по-лесно и по бързо и в последна сметка да са по-евтини и атрактивни. Малките размери обаче водят и до редица негативни последици.

Досега от този тип в работа е само руската плаваща АЕЦ, с два водо-водни реактора по 35 МВт ел. всеки. Те са разработени отдавна за ледоразбивачи и не могат да се приемат за нов проект. Изграждането им продължи повече от 12 год., разходите пораснаха близо 5 пъти и надхвърлиха 10500 USD/кВт ел. Най-вече поради тези причини други кандидати да инвестират в тази технология няма. Русия разработва още 4 проекта на леководни реактори за плаващи АЕЦ.

Повечето компании се насочиха към разработване на малки модулни реактори. В тях като правило активната зона и всички компоненти на първи контур са интегрирани в един модул. Той се изготвя във фабрични условия и се транспортира за монтиране на площадката. Повечето проекти за АЕЦ са с няколо модула. Смята се, че времето за изграждане ще е по-малко, което ще намали лихвените разходи. Предполага се, че изграждането на отделните модули може да става един по един, в зависимост от нуждите и ще се изискват по-малко начални разходи. При серийно производство, цената на един модул ще намалее достатъчно. Много икономисти обаче смятат, че дори при наличие на всички благоприятни фактори, токът от ММР ще е по-скъп от този на големите.

Първият мащабен проект за разработване на ММР е стартиран през 90-те години в Южна Африка с участие на международен екип. Това е високотемпературен реактор тип PBMR, който се основава на немският HTR, спрян след Чернобил. Обогатяването е два пъти по-високо от това в леководните реактори, горивото е уранови частици, облечени с няколко обвивки и пресовани в графитни сфери. Забавителят е графит, топлоносителят – хелий, който се нагрява  до над 700 оС и директно захранва газова турбина. Плановете предвиждаха към 2010 год. в работа да има вече 24 модула. За да се постигнат добри икономически резултати топлинната мощност е увеличена от 200 на 400 МВт, при което обаче възникват редица технически и лицензионни проблеми. Същевременно стойността на проекта силно нараства, инвеститори и клиенти не се появяват и след изразходване на 1,3 млрд USD, през 2010 год. проектът е замразен.

През 2005 год. в процес на разработка са били 50 проекта на малки реактори, а сега в 18 страни се разработват вече 72. От тях 25 са с лека и тежка вода, 11-на бързи неутрони с различен топлоносител, 11-високотемпературни, 10-на разтопени соли и т.н. В САЩ в разработване се водят 18 проекта, в Русия – 17, в Китай – 9, в Япония – 8, в Канада – 7. Дори Дания, Люксембург и Саудитска Арабия са обявили, че разработват такива проекти.

Не е ясно по колко от тези 72 проекта реално се работи и колко ще стигнат до лиценз и строителство на прототип. Само 10 са в 4-та и 5-та фаза на проектиране и още три дизайна на АЕЦ с малки реактора са в строителство или близо до него:

HTR-PM, Китай – два модула с високотемпературни реактора захранват една парна турбина с мощност 210 МВт ел. Всеки модул е със забавител графит и топлоносител хелий и топлинна мощност 250 МВт. Очаква се да влезе в работа 2021 -2022 год.;

CAREM -25, Аржентина – АЕЦ с един интегрален, леководен реактор, ел. мощност около 30 МВт.

Очаква се в края на т.г. да започне изграждането на ACP 100, Китай – интегрален, единичен, леководен реактор, ел. мощност около 30 МВт.

Компанията NuScale Power

Основана е през 2007 год. от учени от университета в щата Орегон, разработващи технологии за пасивно охлаждане на реактори. От 2011 год. основен акционер в нея е инженерната и строителна корпорация Fluor. Разработва се принципно нов проект за леководен реактор с естествена циркулация на топлоноситела (без помпи) в първи контур. Движещите сили са разликите в плътността на топлоносителя в активната зона и в парогенератора и тяхната височинна кота. Това води до силно опростяване на първи контур, но налага ограничения на топлинната мощност.

Липсата на помпи и тръбопроводи в първи контур дава възможност всички компоненти (активна зона, парогенератор и компенсатор на налягането) да се интергрират в един метален корпус. Той е монтиран във външен метален корпус, който служи като защитна обвивка (контеймънт) и може да издържи на много по-високо вътрешно налягане от традиционните. По време на работа в контеймънта ще се поддържа малък вакуум, което ще ограничи топлинните загуби и корозията на метала. От него излизат кабели, тръбопроводите на системите за водообмен и очистване на първи контур, паропроводите и тръбопроводите за връщане на кондензата. За проекта е разработен парогенератор от нов тип със спираловидни топлообменни тръбички. Няма много сведения за надежността му, ресурса на работа, може ли да се ремонтира, подменя и т.н. Критици на проекта изразяват опасения, че той може да се повреди в резултат на вибрации при аварийни процеси.

Към 2010 год. принципно е разработен модул с 45 МВт ел. мощност. Ниската мощност обаче води до скъпа продукция и както при проекта PBMR се започва увеличаване на мощността. Към 2015 год. e разработен модул с топлинна/електрическа мощност 160/50 МВт, който през 2020 год. е получил одобрение от регулатора.

Вероятно икономическите резултатите пак не са задоволителни и към 2019 год. се разработва модул при който топлинната мощност е 200 МВт, а електрическата – 60 МВт.

Преди месеци NuScale Power съобщи, че разработва още по-мощен модул, при който топлинната мощност  е 250 МВт,  а електрическата – 77 МВт. Той ще бъде представен за лицензиране през 2022 год. Компанията има разработки за АЕЦ с 4 и 6 модула, но за оптимален се счита вариантът с 12 модула. Планът е първата АЕЦ да е с 12 модула по 77 МВт и обща бруто мощност 924 МВт. Както се вижда, за ефективна работа, АЕЦ с ММР трябва да е с много модули и огромна мощност.

NuScale Power вече е вложила в разработването на ММР над 900 млн USD, като от тях 317 млн USD са от правителството. Чрез ММР САЩ смятат да възвърнат лидерството си в ядрената енергетика и към страната да потекат милиардни поръчки от целия свят.

Какво представлява ММР на NuScale Power

При модул от 77 МВт корпусът е с вътрешен диаметър 2,74 м, а височината му е увеличена до 19,8 м. Контеймънтът е с външен диаметър 4,57 м и височина 23,16 м.

Активната зона ще съдържа 37 стандартни сборки 17 х 17 горивни елемента с височина на стълба горивни таблетки около 2 м, които ще се изготвят от AREVA – Франция. За сравнение – в активната зона на АР-1000 има 157 горивни сборки, които са два пъти по-високи. В големите реактори утечката на неутрони е пренебрежима и обогатяването на ядреното гориво може да е по-малко. Разпределението на неутронния поток и на енергоотделянето в горивото в тях е близко до оптималното и се постига високо изгаряне. Обратно е положението при малки размери на активната зона – значителна утечка на неутрони и неоптимално разпределение на енергоотделянето. Поради това от единица маса гориво може да се извлече значително по-малко енергия, отколкото в големите реактори. Това означава, че на единица произведена енергия такъв модул ще генерира по-голямо количество отработено гориво. Тези съществени  недостатъци са характерни за всички малки реактори.
В 16 от горивните сборки ще се има подвижни поглътители на неутрони, всеки от които със собствен електромагнитен двигателен механизъм. Ще се използва и разтворим поглътител (бор) в топлоносителя. Обогатяването с уран-235 трябва да е по-високо от това за големите реактори, но ще е под 4,95 % (лимита за граждански реактори в САЩ).

Разликата в температурите на водата на вход/изход от активната зона при 60 МВт модул е 56 градуса (265 – 320 оС), докато при големите реактори тя е под 35 градуса. Няма информация колко ще е при най-мощния модул. Ниската температура на вход в активната зона обуславя ниски параметри на парата във втори контур. В съчетание с по-високите топлинни загуби само 31% от топлинната енергия ще се превръща в електрическа (модул от 77 МВт). Такива стойности (и по-ниски) са типични за малките реактори, докато при големите водо-водни реактори те са 34-36%. Това също означава, че на единица произведена електроенергия малък реактор изисква по-голямо количество краен поглътител на топлината, в сравнение с голям реактор.

От гледна точка на безопасността ММР на NuScale има много предимства пред големите реактори, които тук няма как да се обсъждат в детайли. Няколко примера: Опростяването на проекта елиминира цял клас от изходни събития за аварии; Системите за аварийно охлаждане са на пасивен принцип, т.е. не се изискват помпи, енергия или намеса на оператор. Състоят се само от две двойки клапани и топлообменници, монтирани на външната страна на металния контеймънт. В тях пароводната смес от парогенераторите се охлажда от водата в басейна и се връща обратно. Това може да продължи повече от 30 дни, а когато и ако водата в басейна се изпари, охлаждането с въздух ще е достатъчно.

АЕЦ с модули на NuScale Power
Проектът на централата вероятно ще бъде представен пред регулатора през 2023 год. Лицензирането е голямо предизвикателство, тъй като сегашните стандарти и правила са разработени за АЕЦ с големи реактори.

Модулът от 77 МВт ел. тежи около 700 т и ще се доставя на три сегмента по шосе, ж.п. линия или по вода от фабриката. Предвижда се общо реакторно здание, в което всеки модул да е под нивото на земята, в огромен басейн, като всеки ще е в отделен отсек. Басейнът ще е дълбок над 20 м и ще съдържа около 50 хил. т вода. Реакторното здание ще може да издържи на удар на самолет (няма подробности, вероятно малък). Всеки модул ще захранва отделна парна турбина, като 12-те турбини са в две здания от двете страни на реакторното. Всички модули ще ползват редица общи системи и ще се управляват от обща командна зала с 6 оператора, симулатор на която вече е създаден.

Отделните модули ще се спират за по 10 дни на всеки 24 месеца за презареждане и ревизия, докато другите работят. Ще се подменя 1/3 от горивото със свежо. След спиране на даден модул всички тръбопроводи, паропроводи, поддържащи конструкции, кабели и други ще се отсъединят и целият ще се пренесе в отсека за ревизия. Там със специални инструменти ще се демонтира горната част на контеймънта и на вътрешния корпус. Такава технология досега не е прилагана и нейната надежност и безопасност тепърва трябва да се докажат. Отработеното гориво се поставя в специален отсек на басейна.

В централата ще има и спецкорпус, установки за подготовка, съхранение и очистване на борни разтвори, за преработка и съхранение на радиоактивни отпадъци, за сухо съхранение на отработеното гориво, лаборатории, складове, административна сграда, разпределително устройство, охладителни кули и др. Защитената площ (зад оградата) ще е около 140 декара, а общата доста повече.

Ако АЕЦ с 12 модула работи предимно в базов режим, тя ще поддържа постоянно нетна мощност от 880 МВт. По време на презареждане на един модул – около 816 МВт и нуждата от заместваща мощност ще е малка, за разлика от големите реактори.

При естествена циркулация на топлоноситела промени в топлинната мощност на реактора не са желателни и трябва да се правят много бавно. Увеличаване на мощността от 20% до 100% ще става за повече от час и половина.  Модулите на NuScale обаче могат да варират електрическата си мощност в големи граници чрез насочване на част от парния поток директно към кондензаторите. Електрическата мощност може да се намали от 100% до 20% за 10 минути и да се вдигне обратно за 27 минути (60 МВт модул), като реакторът ще работи на номинална мощност. NuScale Power изследва възможностите да използва своите модули за производство на водород, обезсолена вода, отопление и други цели, в съчетание с променлив режим на електрическата мощност.

Проблемите пред лицензирането на АЕЦ с много модули включват анализ на рисковете от използването на общи системи, общ персонал за всички модули, управление от една командна зала, едновременно експлоатация на едни и презареждане на други модули, диагностиката и контрола на метала в малки свободни обеми, надежността на парогенераторите, технологията за презареждане и много други.

Кой, къде и кога ще изгради първата АЕЦ с модули на NuScale

Засега само Utah Associated Municipal Power Systems (UAMPS). Това е структура от администрацията на щата Юта, която обединява на доброволен принцип малки енергийни компании, вкл. и от съседни щати. Занимава се с планиране, финансиране, изграждане, поддръжка и експлоатация на енергийни проекти от общ интерес, както и с пренос и разпределение на електроенергия. Доставя на клиенти около 5,5 млрд кВтч – около 1/7 от потреблението на България. През 2015 год. стартира проек за изграждане на АЕЦ с ММР на NuScale Power. Той цели новата централа да замести остаряващите въглищни ТЕЦ и да може да работи съвместно с вятърните и соларни паркове.

Правителството предостави площадка за първата АЕЦ с ММР и плати разходите за лицензирането й (около 63 млн USD). Тя е в Националната Лаборатория в Айдахо (INL) – един от ядрените комплекси на САЩ. Намира се камениста пустиня в съседния щат Айдахо, който е с територия 217 хил. km² и население от 1,717 млн души. INL е с площ от 2310 km², персонал около 4 хил. души и бюджет от 1 млрд долара. В края на 1951 год. там за първи път в света e получено електричество от ядрен реактор (IBR-1), сега музей. В INL са проектирани и изградени 52 ядрени реактори за различни цели, повечето от които са спрени. Сега това е водещият център за развитие на ядрената енергетика в САЩ. INL смята да наеме първият ММР за 15 години и да го ползва като прототип и за изследвания.

Планът предвижда изграждането на АЕЦ с 12 модула да стане до 4 години след изливане на първия бетон. В строителството ще има около 1600 работни места и 1350 от вторична заетост. Предвижда се персоналът на централата да е общо 360 души (10 пъти по-малко отколкото в АЕЦ Козлодуй сега). На фона на средно 0,6 души/МВт ел. в АЕЦ в САЩ това е твърде малко и води до обвинения за безотговорност от критици на проекта. В областта индиректно ще се създадат около 300 допълнителни работни места.

Сроковете за въвеждане в работа многократно са отлагани. Първоначално се споменаваше 2019 год., след това 2023 год. …  Доскоро се планираше първият модул от 60 МВт да влезе в работа 2026 год., а останалите през 2027 год. Сроковете вече са 2029 год. и 2030 год., което вероятно се дължи на нуждата от лицензиране на модулите от 77 МВт и на проекта на АЕЦ с тях. За да може следващите модули да се заредят и да се монтират един след друг, вероятно басейнът ще трябва да се изпразни, а първият модул да се спре. Това показва, че идеята за добавяне на модули при вече работещи не е приложима. В последна сметка началните вложения за всички модули ще се инвестират подобно при големите реактори и не може да се постигне особена икономия от лихвените разходи.

За изработване на модулите е избрана BWX Technologies, Inc. – компания, която е произвела над 400 реактори за военни цели и над 300 парогенератори за АЕЦ.
Изграждане на други АЕЦ с ММР на NuScale Power без федерални/щатски субсидии е много проблематично и засега инвеститори и клиенти за тях няма.

Колко ще струва иаграждането на централата и електроенергията от нея

Към 2010 год. оценката на NuScale Power за началните разходи за АЕЦ с 12 модула по 45 МВт е 4000 USD/МВт, а към 2015 год. вече около 5100 USD/МВтч (12 модула по 50 МВт), или общо малко над 3 млрд USD.

Анализ на независим консултант (Energy Strategies LLC) от 2019 год. оценява изгладената цена на електроенергията (LCOE) от АЕЦ с 12 модула по 50 МВт към 2026 год. в рамките на 46 – 90 USD/МВтч и 66,5 USD/МВтч в основния сценарий. Данните са за работа в базов режим с 95 % използване на номиналната мощност. Ако централата работи в променлив режим (8 часа на 50 % мощност) токът ще се оскъпи с около 17 %. Според този анализ електроенергията от другите възможни източници (газови централи, вятърни и соларни паркове със съхранение) ще е по-евтина. Друг независим анализ показва още по-високи стойности за LCOE от ММР.

По сведения от медиите, към 2021 год. началните разходи са достигнали 6,1 млрд USD. През 2020 год. UAMPS получава 1,355 млрд USD като грант от правителството и заявява, че тази сума ще покрие около ¼ от разходите, с което косвено потвърждава оценката. В нея не са включени разходите за подсъединяване на централата. Компанията смята, че с тази субсидия ще постигне LCOE от 55 USD/МВтч в 20 годишен хоризонт. Според участници в проекта, ако себестойността се окаже по-висока, те няма да са длъжни да я изкупуват и инвестираните средства трябва да им бъдат върнати.

Оскъпяването на проекта води до оттегляне на участници –  докато през 2019 год. в него са участвали 35 от общо 47 компании в UAMPS, през 2020 год. те са 26 от общо 48.
Критици на проекта твърдят, че някои аварийни сценарии не са добре анализирани и че разходите ще бъдат много по-високи и централата няма да бъде построена, като посочват многото негативни примери в ядрената енергетика в САЩ.

Централа с мощност 924 МВт, дори да работи в променлив режим, ще произвежда значително повече електроенергия от това което досега UAMPS доставя на клиентите си. Поради това участниците в проекта са се ангажирали да изкупуват малка част (185 МВт към 2020 год.) от мощността, а за останалата част трябва да се търсят други клиенти.

Някои изводи и заключения

Засега АЕЦ с ММР на NuScale Power съществува на чертежи, макети и симулатори. Оценка на реалните й икономически показатели, опита от строителството, пуска, работата и презареждането на модулите ще е ясен няколко години след пускането на първата АЕЦ. Ако проектът се реализира и сроковете не се отложат, това ще е възможно към 2032 год.

Връщайки се към началото – разбира се, няма никакъв начин АЕЦ с ММР да се постави „в центъра на София“.
Относно идеите у нас към 2030 год. да има 5-6 хиляди МВт от ММР може да кажа следното. Добре е да има сътрудничество с NuScale Power (и други, които разработват ММР) и да се следи развитието. Да се отива обаче към планиране и изграждане на АЕЦ с ММР у нас преди технологията да е доказана на практика, би било безотговорна авантюра. Надявам се, че дори сегашните управляващи не биха отишли към това.

Отделен е въпросът какво ще се прави с отработеното ядрено гориво (ОЯГ) от ММР, като се има предвид, че управляващите демонстративно не изпълняват собствената си стратегия за преработка на ОЯГ от АЕЦ Козлодуй, а го трупат на площадката. По този начин я превръщат в ядрено бунище и създават огромни технически проблеми и финансови задължения за бъдещите поколения.

Каквато и нова ядрена мощност да се реши да се прави – с голям реактор или с ММР – тя би могла да влезе в работа към 2035 год. Реалният дебат в електроенергетиката трябва да е с какво ще се заменят въглищните ТЕЦ, за които управляващите не успяха да договорят капацитет за работа след средата на 2025 год.

 

,

10 години след авариите във Фукушима – последици и ненаучени уроци

Професор Д-р Георги Касчиев

Изминаха 10 години от ядрените аварии в японската АЕЦ Фукушима Даичи. Това е повод да се припомнят причините и дългосрочните последици от тях, както и ненаучените уроци.

Развитие на авариите

На 11 март 2011 год., петък, в 14:46 часа, на около 130 км източно от Япония става земетресение с магнитуд 9,0 по скалата на Рихтер. На брега на морето има 4 АЕЦ с общо 11 работещи реактори и всички са изключени аварийно. Една от централите е АЕЦ Фукушима Даичи, на около 180 км от епицентъра. Тя има 6 блока, като първите 4 са буквално на брега на морето, на около 9 м над морското ниво. По-новите 5-ти и 6-ти блок са разположени на по-висока кота и по-навътре в сушата. Първите 3 реактора работят на номинална мощност, останалите са спрени. В шестте реактора има общо около 877 т ядрено гориво, а в басейните до тях – около 3400 т. Земетресението не предизвиква преки щети на блоковете, но всички електропроводи са повредени и централата остава без външно захранване. Всички 13 аварийни дизелгенератори (ДГ) се включват нормално.
Един от основните рискове за централите по крайбрежието е наводнение от цунами. Предупрежденията на учените за възможна вълна с височина над 15 м обаче са пренебрегнати и АЕЦ Фукушима Даичи има стена, осигуряваща защита срещу вълна с височина около 5,7 м. След земетресението възниква цунами и към 15:42 часа на 11.03 първата му вълна достига до брега, като помита помпената станция за охлаждаща вода, която е в морето. Гребенът на вълната е около 15 м и цялата площадката е залята. Турбинните зали са потопени и 12 от 13-те дизелгенераторите изключват. Повечето от батериите също са на дъното на турбинните зали и дефектират. Залети са и други електрически компоненти, които отказват.
Защо става това? По проект ДГ са разположени на дъното на турбинна зала, което се намира на около 5 м под морското ниво. При модернизацията ДГ и батериите не са преместени на хълма. Не са инсталирани и защитени помпи в помпената станция. Монтирани са допълнителни ДГ, но пак на ниски коти. Единствено на 6-ти блок новият ДГ е поставен нависоко, поради което не е залят. Той е и единственият, който не се нуждае от охлаждаща вода, тъй като е с въздушно охлаждане. За късмет той продължава да работи през цялото време, персоналът периодично го подключва към системите за охлаждане на 5-6 блок, затова в тях не стават аварии.
Първите четири блока остават без захранване от ДГ, налични са само някои от батериите. Нивото на охлаждащата вода в реакторите спада и постепенно активните зони се оголват. На първи блок това става към още 19:30 на същия ден. Когато цунамито връхлита остатъчното енергоотделяне е все още значително – около 1,5% от номиналното, и горивото започва да се нагрява. Усилията на персонала да подаде охлаждаща вода, вкл. с пожарни коли, вкл. и морска вода обаче няма как да предотвратят катастрофата. При високи температури започват специфични химически реакции между обвивките на топлоотделящите елементи и парата, които водят до отделяне на топлина и генериране на водород (600 – 1000 кг/от реактор). Интензитетът им нараства с температурата, като над 1200 оС развитието става необратимо и се стига до разтапяне на металните елементи на касетите, на поглътителите, на обвивките, накрая и на таблетките с ядрено гориво. Образуваната лавоподобна маса с температура около 3000 оС  се свлича, разтопява опорните конструкции, достига до дъното на корпуса на реактора и го пробива.
На 1-ви блок това става само след около 16 часа. Генерираният водород започва да се натрупва в реакторното здание. Усилията да се изпусне през вентилационната тръба са неуспешни. Постепенно се образува взривоопасна смес и в 15:36 на другия ден (12.03) мощна експлозия блок отнася покрива на зданието, крана, презареждащата машина и част от стените.

Радиационният фон на площадката нараства близо 10 хиляди пъти

Втори и трети блок са от по-нов тип и с усъвършенствани системи за безопасност. Поради това персоналът успява по-дълго да подаде охлаждаща вода, но не и да предотврати разтапянето на активната зона и последващи водородни взривове.
Активната зона на 3 блок започва да се топи около 5:30 часа на 13.03 и на следващия ден (14.03) в 11 часа се стига до зрелищна експлозия.
Част от водорода, генериран в активната зана на 3-ти блок постъпва в 4-ти блок и в 6 часа на 15.03 предизвиква взрив с подобни последствия.
Системите за охлаждане на 2-ри блок издържат около 3 дни, което води до по-слаби последици. Активната зона започва да се топи около 20 часа на 14.03 и към 19:40 часа на 15.03 лавоподобната горивосъдържаща смес достига дъното на корпуса.

Прието е да се говори за една авария, тъй като не е възможно да се разделят радиоактивните емисии от отделните блокове. Сумарните емисии я поставят на най-високото 7-мо ниво по международната скала, като тази в АЕЦ Чернобил през 1986 год.

Радиоактивно замърсяване и евакуация на населението 

След експлозиите започва неконтролируемо изпускане на радиоактвни продукти в атмосферата. За късмет през първите дни няма дъждове, вятърът основно духа откъм сушата и отнася около 80% от радиоактивните емисии в океана. Постепенно се замърсява огромна територия с условен радиус 80 км около централата. От най-засегнатите райони с радиус 20 км официално са евакуирани почти 165 хиляди души, които получават компенсации. Освен тях хиляди от зоната с радиус 30 км доброволно се евакуират, т.е. без да получават помощи. За евакуираните са създадени временни комплекси. Към 2021 год. със статут на евакуирани са все още над 38 хил. души.

Охлаждане на застиналите горивосъдържащи маси 

Те са под корпусите на 1-3 рактор, където свободният обем е много ограничен. Те генерират топлина и трябва да се охлаждат. За тази цел в реакторите се подава вода, част от която достига до тях.  Към 2021 год. все още се налага подаване на охлаждаща вода, като разходът е намалял до около 140 m³/ден.

Генериране, очистване и съхранение на радиоактивните води 

Освен охлаждащата вода, през пукнатини в основите на зданията, в тях постъпва и подземна вода. Приложени са редица инженерни мерки за да се намали до минимум това явление. При мощните сезонни дъждове обаче в зданията влизат големи количества вода. Постъпилата по един или друг начин вода се замърсява с радиоактивни продукти и се събира в подземните части на зданията, откъдето периодично се изпомпва. За съхраняване на радиоактивните води скоростно са монтирани резервоари от различен тип. След няколко години са направени и системи за очистването им. Технологии за извеждане на радиоактивните тритий и въглерод-14 обаче няма и те остават в пречистените води. Особено опасна е концентрацията на тритий, който ще се разпадне напълно след около 120 години. Обемът на тези води към 2021 вече е над 1,2 млн m³ и резервоарите се очаква да бъдат запълнени през 2022 год. На площадката няма повече свободно място за нови резервоари. Властите казват, че няма друго решение освен да ги изхвърлят в океана, или да ги изпарят в атмосферата. Планира се процесът да продължи няколко десетилетия. Тези намерения се отхвърлят от рибарската общност и от много неправителствени организации я Япония, а Китай и Южна Корея отправиха официални протести срещу тях.

Изваждане на отработеното гориво (ОГ) от басейните 

През декември 2014 год. е завършено изваждането на всички 1533 горивни касети от 4-ти блок. През април 2019 год. започва изваждането на ОГ от басейна на 3-ти блок и на 28.02.2021 год. всички 566 касети са извадени. ОГ се премества в общото хранилище за ОГ на площадката, откъдето постепенно се прехвърля в контейнери за сухо съхранение. Планира се изваждането на ОГ от блокове 1, 2, 5 и 6 да започне през 2024 год. и да приключи през 2031 год.

Радиоактивни отпадъци на площадката 

При събиране на отломки от разрушените здания, дървета и др. и при очистване на водите се генерират радиоактивни отпадъци в различни форми и с различна активност. Обемът им бързо нараства, като по оценки към 2030 год. ще са около 770 хил тона. Те продължават да се съхраняват във временни хранилища на площадката. Кондиционирането и дълговременното им съхранение е нерешен проблем.

Застинали горивосъдържащи маси в 1-3 блок 

Това е най-тежкият проблем пред японските власти. През последните години бяха установени редица места под реакторите (вероятно не всички) където има остатъци от горивосъдържащи маси. Няма почти никаква информация за геометричните и физико-механичните им характеристики. Решено е първо да се започнат проучвания във втори блок, където радиационните нива са най-високи. За целта е конструирана роботизирана ръка с дължина около 22 м, която да вземе проби. В края на миналата година обаче е направено изненадващо откритие, че под защитните плочи над реактори 2 и 3 има отложени много радиоактивни материали, които създават убийствено радиационно поле. Операциите с роботизираната ръка са отложени за 2022 год. Налага се извода, че изваждането на горивосъдържащите маси ще е много по-трудно, бавно, скъпо и рисковано, отколкото се е предполагало. Решението как да стане това ще бъде взето към 2025 год., а целият процес ще продължи поне 30 години.

Персонал и професионално облъчване

Към средата на 2020 год. на площадката работят близо 7 хил. души. Болшинството от тях са от събконтракторски фирми. В ход е епидемиологично изследване на около 20 хил. работници, които са получили дози над 100 милизиверта. Досега четирима работници са диагностицирани със заболявания вследствие на облъчването – трима с левкемия и един с рак на щитовидната жлеза.

Здравни последствия за населението 

В префектура Фукушима периодично се провеждат изследвания на щитовидната жлеза на всички, които към 11 март 2011 год. са били на възраст до 18 години. Към февруари 2020 год. общо 237 души са диагностицирани с рак или съмнение за рак, от тях 187 са оперирани. Методиката е силно критикувана, има съмнения за подценяване на последиците. Въпреки, че случаите нарастват всяка година, властите отказват да признаят връзка с авариите от 2011 год.

Очистване на замърсените територии 

Основните дейности са приключени през 2018 год. като в тях не са включени труднодостъпните местности и горите. Достигане на радиационен фон до нивата отпреди аварията технически не е възможно, като в редица населени места в префектура Фукушима фонът все още е няколко пъти по-висок. Към март 2018 год. са изгребани около 17 млн м3 радиоактивна почва, която първоначално се съхранява в огромни пластмасови чували на открито. За тези цели са изразходвани около 24,4 млрд  долара. Избрани са 8 площадки за хранилища за временното им съхранение и е започнато прехвърляне, сортиране и погребване на чувалите.

Компенсации за щети от авариите 

Към края на 2020 год. на засегнатите от авариите са изплатени над 95 млрд долара. Много групи от населението не са обхванати и водят съдебни дела за компенсации за причинени щети.

Общи икономически загуби от авариите

Те включват загубите на активи, загуби от по-скъпа заместваща енергия, от намален износ и туризъм, от загубата на огромна площ около централата, от бракуване на храни, за компенсации, почистване на замърсените територии и на площадката и други. През 2016 год. японското правителство ги оценява на 202,5 млрд долара. През 2017 год. Центърът за икономически изследвания в Япония ги оценява между 470 и 660 млрд долара, а през 2019 год. изчислява, че общите загуби до 2050 год. може да превишат 730 млрд долара.

Последици за ядрената енергетика в Япония 

Преди авариите във Фукушима в Япония работят 54 реактора, които произвеждат близо 30 % от електроенергията. След 11 март 2011 год. постепенно всички са спрени за анализ на безопасността и модернизации. 21 един от тях никога няма да бъдат пуснати, вкл. 10-те във Фукушима Даичи и Фукушима Даини. Вероятно от съображения за престиж правителството твърди, че всички останали 33 реактора имат статут „в работа“. Досега обаче са пуснати само 9 от тях. През 2019 год. те са произвели 7,5 % от електроенергията. През 2020 год. този дял ще бъде много по-малък, тъй като 4 от 9-те реактори бяха спрени поради различни причини, а други не са пуснати.

Ненаучените уроци

Авариите във Фукушима показват ясно какви сложни инженерни проблеми трябва да се решават за справяне с техногенните последици от една тежка  авария в АЕЦ, както и катастрофалните икономически последици от нея. Ако такава стане в гъстонаселената Европа, последствията ще бъдат като след регионална война.
Много хора твърдят, че авариите във Фукушима са предизвикани от силното земетресение и последвалото цунами. Следва заключение, че у нас това не е възможно.

Няма такова нещо! Още през 2012 год. комисия на японския парламент заключава, че авариите са резултат не от природна, а от техногенна катастрофа. Основните причини се коренят в това, че компанията ТЕПКО и държавните органи не са отделили нужното внимание за анализ на рисковете. Проявили са високомерие и и необоснована самоувереност, нежелание да се отчита чуждото мнение, неспособност да се извличат уроци от собствения опит и този на другите, стремеж към секретност и желание да се прикрива информация. Подценяването на рисковете е довело и до липса на готовност за действия за намаляване последиците от аварии. Станало е практическо срастване между ядрените оператори, регулаторите и политиците. Това затворено общество е решавало всички въпроси без обсъждане с експерти от други сфери и с обществеността. Това обяснява защо в редица международни доклади преди авариите има високомерно заключение, че в Япония не е възможна тежка авария на АЕЦ.
За съжаление същото отношение се демонстрира при авантюристичните планове за изграждане на АЕЦ Белене, която е в зона със среден, клонящ към висок сеизмичен риск и вероятно деградирали антисеизмични инженерни съоръжения. Това ясно показва, че нашите управляващи не са си взели никакви поуки от авариите във Фукушима.
Управлението на здравната криза, предизвикана от КОВИД-19 показа, че не е научен друг от уроците от авариите във Фукушима и Чернобил. След тях стана ясно е, че когато хората се поставят в условията на рязка промяна на начина на живот и силен стрес, неизвестни рискове, опасения за здравето и живота си и несигурност за бъдещето, тяхното психично състояние рязко се влошава. Това води до отключване на много здравословни проблеми и развиване на реални заболявания.
На 21 февруари т.г. силно земетресение отново разтърси префектура Фукушима. Засега няма сведения за нови повреди на реакторните здания и другите инсталации, но то напомня за нуждата работите по почистване да се извършат колкото може по-скоро.