Как емисиите на метан се ускоряват и какво означава това за нас?

Концентрацията на парниковите газове на Земята е най-високата за последните поне 800 000 години. Въглеродният диоксид, метанът и диазотният оксид – основните парникови газове в атмосферата на Земята – за пореден път достигнаха рекордно високи концентрации през изминалата 2023 г. 

Метанът (с химична формула CH4), който е вторият по значение парников газ, притежава 80 пъти по-голям потенциал за затопляне на климата на Земята от този на въглеродния диоксид (CO2) за период от 20 години. Той е отговорен за около ⅓ от затоплянето на Земята за последните 150 години. Макар и да има естествени емисии на този газ, в момента ⅔  от емисиите на CH4 биват отделяни от свързани с човека дейности, като най-съществен е приносът на изкопаемите горива, селското стопанство, отпадъците и изгарянето на биогорива и биомаса (Фиг. 1).

Фиг. 1. Цикъл на естествените и човешките емисии на метан. Източник: Global Methane Project

Повишението на емисиите на метан за последните 3 години е рекордно. През 2023 г. концентрациите на CH4 в атмосферата достигнат средно ниво на 1923 частици на милиард, което е близо 3 пъти повече от нивата преди Индустриалната революция. Друг съществен проблем е, че емисиите се ускоряват, като през последните 20 години има ръст във всички основни сектори на антропогенния CH4, общо с около 20%. Емисиите от храносмилателните системи на кравите (и други преживни животни) и от отпадъци са се увеличили съответно с 14% и 24%. Ръстът в сектора на изкопаемите горива се оценява между 18 и 28%. 

Поради това са сериозно застрашени целите на Глобалното споразумение за ограничаване на емисиите на метан, което цели 30% намаление до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г.

Фигура 2. Измервания на емисиите на метан в САЩ в рамките на инициативата MethaneAIR

Сред причините емисиите на метан да са толкова трудни за ограничаване е фактът, е че те често биват подценявани. 

Според измервания от полети през 2023 г. в САЩ на Фонда за защита на околната среда – EDF, емисиите на метан в изследваните райони са около 7,5 милиона тона на година, или 4,5 пъти по-високи от официалните оценки! Най-голямото находище на нефт и газ в САЩ – Пермския басейн, отделя 256 тона метан на ден, което се равнява на 1.9% разхищение, а в други находища нивото на загуби достига до 8%! Средно компаниите в страната разхищават 1,6% произведения изкопаем газ (който се състои от 93% метан), което е 8 пъти над определената цел на газовата индустрия в САЩ!

Освен това се оказва, че огромен дял от емисиите на метан в енергийния сектор са в резултат от т.нар. супер-емитери – това са отделни източници като например газова инсталация или въглищна мина, които отделят огромни количества метан в сравнение с други източници, като емисиите достигат до стотици тонове CH4 на час (Фиг. 3). Между 8 и 12% от общите емисии на метан са в резултат на суперемитери, според анализ на данни от спътникови наблюдения.

Фигура 3. Карта на откритите супер-емитери на метан в света през 2021 г. Източник: ESA

Добрата новина е, че времето на престой в атмосферата на метана е само 9 години – за всеки един тон CH4, отделен днес, около половината ще бъде окислен (т.е. ще изчезне) от атмосферата след 9 години. А само 10% от емисиите ще останат в атмосферата след 30 години от първоначалното изпускане и ще изчезне почти напълно след 50 години, стига да няма други емисии. Това означава, че ако успешно се приложат мерки по ограничаване на емисиите, то концентрацията на газа бързо ще спадне, а затоплянето на планетата ще се забави и дори може да настъпи охлаждане.

Намаляването на емисиите на метан в съответствие с Парижкото споразумение ще намали глобалното затопляне с поне 0,2 °C до 2050 г. и ще предотврати годишно 26 млн. тона загуби на селскостопански култури, 255 000 преждевременни смъртни случая, 775 000 хоспитализации, свързани с астма, и 73 милиарда часа загубен труд поради екстремни горещини.

За съжаление обаче настоящите емисии и концентрации на метана следват най-песимистичните сценарии на IPCC – Междуправителствения панел по климатичните промени, при които ще има затопляне от минимум 3°C до края на века. При такава степен на затопляне планетата ни ще се промени из основи – ще бъдат прекрачени критични точки, при които ще настъпят резки други промени, като неколкократно зачестяване на екстремни метеорологични явления, много видове ще бъдат на ръба на изчезването, а в някои райони като Близкия Изток и Индия ще станат необитаеми за хората през най-топлите месеци в годината поради съчетаването на екстремните горещини и висока влажност.

Освен въздействието си върху климата, CH4 спомага за образуването на образуването на тропосферен озон (такъв в ниските слоеве на атмосферата), който също е парников газ, но и замърсява въздуха, който уврежда здравето на хората, екосистемите и културите. Според научно прочуване, публикувано в Nature, до края на века може да се очаква 14% увеличение на смъртността от тропосферен озон в световен мащаб при най-песимистичния сценарий за климатичните промени. В момента смъртността в следствие на замърсяване с озон се равнява на около 400 000 души годишно.

Поради тази причина намаляването на емисиите на метан ще включва и огромни ползи по отношение на преждевременната смъртност, свързана с озон. Глобалните краткосрочни и дългосрочни ползи от преждевременната смъртност от озон при ограничаването на емисиите на метан, се оценяват на около 591 души на 1 милион тона емисии на метан, според проучване на американски учени. Те също така установяват, че намаляване с 20% на метановите емисии би довело до предотвратяването на около 17 000 случаи на преждевременна смърт от сърдечно-съдови или белодробни заболявания, причинени от озон.

За постигането на целите на Парижкото споразумение (и ограничаване на затоплянето на планетата до по-безопасното ниво от 2 °C) ще са нужни човешките емисии на метан да бъдат намалени с 45% спрямо нивата от 2050 г.

Петте държави, които са с най-големи емисии по обем на метан през 2022 г., са Китай (16%), Индия (9%), САЩ (7%), Бразилия (6%) и Русия (5%). ЕС-27 е на шесто място с 4% от световните антропогенни емисии.

През последните две десетилетия ЕС и Австралия успешно намалиха антропогенните си емисии на CH4, но дори и за тях намаленията не са достатъчно големи. 

Наличните мерки биха могли да намалят емисиите от основните емисионни сектори с 45% до 2030 г. Голяма част от тези технически решения могат да бъдат приложени на отрицателна или ниска цена. Според оценки на Международната агенция по енергетика за около 40% от емисиите на метан от добива на нефт и газ няма никакъв нетен разход, тъй като спестените пари от това, че не се губи метан, са повече от достатъчни, за да покрият разходите за намаляване на емисиите. 

Такива например ще са част мерките от приетия тази година Регламент за намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор в ЕС, при които ще бъдат включени мерки за откриване и отстраняване на течове и на забрана на изпускане и изгаряне на изкопаем газ от газовата инфраструктура.

За сектора на отпадъците от 30 до 60% от мерките също се оценяват като такива с отрицателни или ниски разходи. Такива мерки включват разделно събиране на отпадъците, забрана на депа с органичен отпадък, покриване на депа за отпадъци с оползотворяване на произведения биогаз и др.

А дори и в сектора на селското стопанство, който е най-труден за смекчаване, има достъпни решенията, сред които намаляване на чревната ферментация чрез промени във фуражите и добавки; подобрено управление на водите или алтернативно заливане/отводняване на оризищата с влажни зони; компостиране на оризови сламки; предотвратяване на изгарянето на остатъци от земеделски култури и др.

Други полезни мерки за намаляване на емисиите на метан включват:

  • Използване на възобновяема енергия за производство на електроенергия
  • Подобряване на енергийната ефективност и управление на енергийното търсене
  • Намаляване на потребителските отпадъци и подобряване на тяхното разделяне
  • Намаляване на хранителните отпадъци и загуби
  • Приемане на по-здравословни диети за намаляване на консумацията на продукти от преживни животни.

Необходимо е да намалим емисиите на метан в много кратък срок, ако искаме да опазим климата на Земята и да спасим хиляди човешки животи.

Източници:











/by
,

Updates from the Bulgarian NECP draft and co-benefits figures featured at European Sustainable Energy Seminar in Latvia

European Sustainable Energy Seminar took place in Talsi, Latvia, between 25-27 September 2024, organised by the network INFORSE-Europe. Za Zemiata, as the Bulgarian member, joined the meeting through the national TogetherFor1.5 Coordinator – Radostina Slavkova.

The seminar program covered many topics such as Scenarios and roadmaps of the Climate and Energy policy by 2030 and Climate Neutrality by 2050 for the participating countries from Eastern Europe, Baltic and Scandinavian. Other topics of interest were: the sufficiency policies integration in NECPs and other governance processes, the development of energy communities, the current situation with the Global climate negotiations, a tour showcasing local sustainable energy examples.

The event program had “Open evening”, which featured presentations from participants on topics they work with and that they are interested in. Thus, Radostina seized the opportunity to present to the group of climate and energy campaigners and university students the topic “Climate co-benefits and targets in the final NECP draft of Bulgaria”, /link to the presentation./ published in early June.

Radostina showed the co-benefits figures for both EU and member states and discussed in more depth the Bulgarian co-benefits and their context. Another highlight was the comparison at EU level between annual costs and benefits to 2030 (co-benefits plus avoided climate losses outweighing the additional investments and costs to be 1.5 C compatible).

Regarding the NECP draft, substantial increase could be seen in the RES targets for 2030 (34.48%), while despite the coal exit being planned for 2038 the economic condition could lead to closer to 2030 actual phase out, visible also by the modelling.

A threat (also for solving the climate crisis) would be the planned increase in nuclear capacity between 2030 and 2040, which comes too late, too costly and too risky. The draft says the new nuclear capacities are needed in order to balance the system due to the growth of RES, but this would be an unreasonable and unprofitable step with the existence of good alternatives – increasingly rapidly decreasing cost of storage technologies in combination with a mix of locally relevant renewables.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

 

/by
, ,

Конкурсът „ЕкоОбщина – устойчив град и общество” стартира своето 5-то издание в България

Посолството на Франция в България и Френският институт в България за пета година подкрепят общините, които създават чиста и хармонична среда за живот на своите жители. 

Конкурсът ЕкоОбщина има за цел да отличи усилията на българските общини за подобряване качеството на живот чрез насърчаване на устойчивото градско развитие. Той се стреми да открои прилагането на добри практики на местно ниво за едно устойчиво градско развитие. Също така цели да насърчи диалога между администрациите, гражданите и икономическите оператори, за да се идентифицират решения за отговорно управление на ресурсите и опазване на околната среда.

За да участват в конкурса, общините трябва да представят своите устойчиви политики в една от 3-те категории: ”Отпадъци и рециклиране”, “Устойчива мобилност” и “Енергия и емисии”. Конкурсът “ЕкоОбщина” е отворен за всички общини в България, разделени на 2:

  • Общини с над 40 000 жители и
  • Общини с под 40 000 жители

Крайният срок за подаване на кандидатурите е 10 октомври 2024 г.

Наградата за всички лауреати тази година е работно посещение във Франция, с поети разноски от страна на организаторите. Спечелилите общини ще посетят иновативни обекти във френски градове по отношение на градската мобилност, валоризацията на отпадъците и енергиен преход.

Конкурсът се организира съвместно с Министерството на околната среда и водите, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и Оперативна програма „Околна среда“. Партньори сме както ние от ЕС За Земята, така и Център за енергийна ефективност ЕнЕфект.

През септември и октомври 2024, в рамките на конкурса ще бъдат организирани семинари по екологични политики на общините. Ще бъдат прожектирани и поредица от филми за околната среда, отворени за всички с вход свободен.

Повече информация за конкурса, журито, добрите практики от чужбина, както и самите условия за участие могат да бъдат намерени на уебсайта www.ecoobshtina.bg.



/by
,

Защо водородът не е добра алтернатива на изкопаемите горива?

Потенциалът на водорода като чисто гориво може да бъде ограничен от химическа реакция в ниските слоеве на атмосферата, според изследване от Принстънския университет и Националната асоциация по океанология и атмосфера  на САЩ (National Oceanic and Atmospheric Association). 

Това е така, защото водородният газ лесно реагира в атмосферата със същата молекула ОH, отговорна основно за разграждането и на мощния парников газ – метана, т.е. остава по-малко количество ОH, която да разгражда метана. Ако водородните емисии надхвърлят определен праг, тази споделена реакция вероятно ще доведе до натрупване на метан в атмосферата – с десетилетия последици за климата.

Въпреки, че първоначално водородът е бил обявен за  “горивото на бъдещето“, според учените на практика водородните технологии създават много екологични и технологични проблеми, които трябва да бъдат разгледани.

Д-р Матео Бертани от Института за околна среда High Meadows е първият автор на изследователска статия, публикувана в Nature Communications, в която изследователите моделират ефекта на водородните емисии върху атмосферния метан. Те откриха, че над определен праг, ако заменим използването на изкопаеми горива с производство на енергия от водород, това може да причини вреди на околната среда чрез увеличаване на количеството метан. Рискът от вреди се усложнява при методите за производство на водород, използващи метан (изкопаем газ) като суровина, подчертавайки критичната необходимост от управление и минимизиране на емисиите от производството на водород.

Според Бертани ефектите от рязък скок на водорода, който може да възникне, когато правителствените стимули за производство на водород се разширят, могат да имат последици за климата на планетата в продължение на десетилетия.

Проблемът се свежда до една малка, трудна за измерване молекула, известна като хидроксилен радикал (ОН). Често наричан „чистачът  на тропосферата“, OH играе критична роля в елиминирането на парникови газове като метан и озон от атмосферата.

Хидроксилният радикал също реагира с водородния газ в атмосферата. И тъй като всеки ден се генерира ограничено количество OH, всеки скок в емисиите на водород означава, че повече OH ще се използва за разграждане на водород, оставяйки по-малко OH наличен за разграждане на метан. В резултат на това метанът ще остане по-дълго в атмосферата, разширявайки въздействието си върху затоплянето.

В проучването изследователите са идентифицирали повратната точка, при която емисиите на водород ще доведат до увеличаване на атмосферния метан и по този начин ще подкопаят някои от краткосрочните ползи от водорода като чисто гориво. Чрез идентифициране на този праг, изследователите са изработили цели за управление на водородните емисии.

За водорода, наричан зелен водород, който се произвежда чрез разделяне на водата на водород и кислород с помощта на електричество от възобновяеми източници, Бертани твърди в доклада си, че критичният праг за водородни емисии е около 9%. Това означава, че ако повече от 9% от произведения зелен водород изтече в атмосферата – независимо дали това е в точката на производство, по време на транспортиране или където и да е другаде по веригата – атмосферният метан ще се увеличи през следващите няколко десетилетия, анулирайки някои от ползите за климата от преминаването отвъд изкопаеми горива.

А за синия водород, който се отнася до водород, произведен чрез метода паров реформинг на природен газ с последващо улавяне и съхранение на въглерод, прагът за емисии е дори по-нисък. Тъй като самият метан е в основата на процеса на преобразуване на водород, производителите на син водород трябва да вземат предвид директното изтичане на метан в допълнение към изтичането на водород. Например, изследователите са установили, че дори при ниво на изтичане на метан от 0,5%, изтичането на водород трябва да се поддържа под около 4,5%, за да се избегне увеличаването на концентрациите на метан в атмосферата.

Източници:

/by
,

Енергийните общности и трансформацията на въглищните региони: срещи за обмяна на добри практики

В края на 2023 г. Европейската комисия одобри Териториалните планове за справедлив преход и средствата, които ще бъдат получени от Фонда за справедлив преход в трите засегнати области, Стара Загора, Кюстендил и Перник. Това отключи средства на стойност общо 1,2 милиарда евро, които целят да подкрепят социалната, икономическа и екологична трансформация на въглищните региони – Перник, Кюстендил, Стара Загора. Макар и България да се забави с предаването на плановете си, което пък постави под риск възможността изобщо да заработи Фонда за справедлив преход у нас, за въглищните региони днес е положително, че в настоящия момент съществуват цели, мерки и средства, които са предназначени конкретно за трансформацията им. Именно и затова в момента се намираме в ключов момент, в който са необходими наистина трансформиращи проекти, които да доведат до развитието на регионите отвъд изкопаемите горива. 

През юли 2024 г. се проведе третата от серията тематични срещи за повишаване на капацитета и обмяна на добри практики във въглищните региони в България, „По пътя към справедливия енергиен преход”, организирана от Екологично сдружение „ За Земята”.

Първите две срещи се проведоха в общините Перник и Бобов дол през май 2024 г., като темата за енергийни кооперативи, предизвика голям интерес сред представителите и на двете общини. В резултат, представители на община Кюстендил поеха инициативата да бъдат домакини на едно по-задълбочено и практическо представяне на темата за енергийни общности, разпознавайки ролята им в енергийния преход. 

Концепцията за енергийни общности вече е развита из целия свят, като има много примери за успешни такива инициативи. Това е инструмент, който все повече ще навлиза в България, особено след последните изменения в Закон за енергетиката (ЗЕ) и Закон за възобновяемите енергийни източници (ЗЕВИ), които въведоха дефиницията за енергийна общност. При все това, все още е необходима още работа по нормативната уредба, за да може да се достигне до широк кръг заинтересовани страни, най-вече местната власт и местните общности, както и уязвимите групи. Необходимо е също, да се улесни достъпа до финансиране за трансформацията на енергийния сектор. 

Срещата в Кюстендил, която бе проведена през юли 2024 г., бе открита от заместник-кмета по инвестиционна политика в община Кюстендил, инженер Росица Плачкова, като домакин на събитието. В залата присъстваха около тридесет представители на общината от различни отдели; именно това разнообразие показва, че когато говорим за преход на въглищните региони, е важно да се отбележи, че не става въпрос само за енергиен преход, а за възможността за развитие на регионите чрез социални, икономически и екологични мерки, които да подпомогнат и най-засегнатите страни.

Това е и причината да подберем точно тази тема за срещите си с общините – развитието на енергийните общности. На първо място, това е мярка, която цели да овласти местните общности; Rescoop, международната асоциация на енергийните общности, казва, че енергийните общности са идеален механизъм за пряко включване на гражданите и местните общности в енергийната система, основана на възобновяеми енергийни източници. Освен че позволяват на хората да участват в производството на чиста енергия, чрез енергийните общности произведената енергия се оползотворява на местно ниво. Важно предимство е социалния аспект. Особено ключова роля би имало участието на общината, която да подпомогне уязвимите групи да участват в такъв тип проекти, съответно работейки в посока превенция на енергийната бедност. 


Основите на енергийната общност бяха представени от доц. Владимир Зиновиев от УНСС, който сподели някои основни аспекти в демократизацията на в момента консервативната енергийна система и четирите „ Д” – декарбонизация, децентрализация, демократизация и дигитализация, които следва да характеризират трансформираната енергийна система. Освен различните налични модели на сътрудничество – различните начини на управление на една общност – доц. Зиновиев засегна и тяхното финансиране, представяйки и добри примери от Европа, САЩ и Индия. Един такъв пример от Великобритания е Repowering London, основана с цел да подпомогне местните общности в Лондон да създават свои собствени възобновяеми енергийни проекти. Организацията работи в тясно сътрудничество с жителите и местните власти, за да развива слънчеви енергийни проекти на покривите на жилищни сгради. Организацията е реализирала множество фотоволтаични проекти в Лондон, включително на покривите на жилищни блокове. Проектите не само произвеждат чиста енергия, но също така намаляват разходите за електричество на домакинствата и финансират местни инициативи.

Практическият опит в учредяването на енергийна общност бе споделен от Тодор Попов, представител на община Габрово, но също така и основен двигател зад създаването на първата енергийна общност – Енергийна общност Габрово РДНО. Той представи бизнес модела, използван в ЕО Габрово, правните форми, които биха били възможни при учредяването на такава общност, както и стъпките, които е необходимо да бъдат изпълнени. 


Презентация на Тодор Попов, община Габрово, представител на Енергийна общност Габрово РДНО

Сред съветите, които община Габрово даде бяха следните:

  • Самата община да предложи готов проект, за да се справи с проблема с недоверие в успеха на енергийната общност от страна на потенциалните участниците в нея (вместо първо да се търси финансиране, а после да се прави проект) 
  • Да се акцентира върху спестяванията, която местната общност може да реализира
  • Ако има съществуващи технологии (фотоволтаици например) и подходящ терен: нека те бъдат оползотворени; 

И най-ключовият съвет: не е нужно да се търси най-добрият модел, а е важно да се направи крачката в тази посока и да се направи опит да бъде учредена такава общност. 

Именно това прави и община Бургас, която бе дадена като пример от г-н Попов за следващата община, която работи в тази посока, която черпи от опита на Енергийна общност Габрово – РДНО като консултанти. 

От страна на неправителствения сектор, Кристиян Димитров от „Грийнпийс България”, координатор на кампания Енергийни общности, сподели за опита на организацията в подпомагането на местните власти в тяхното желание за реализиране на енергийни общности. Неправителственият сектор може да има и има ключова роля в повишаването на осведомеността и подкрепата на институциите и общността в процеса на трансформиране на енергийната система. Курсът Енергийно еспресо, който „ Грийнпийс България” и Energy Cities, Европейската асоциация на местните власти в енергиен преход, подготвят съвместно е именно такъв тип инструмент, който ще бъде предложен на местните власти, за да повиши тяхното познание по темата за енергийни общности. 

Екологично сдружение „За Земята” изтъква както множеството възможности за финансиране на енергийния преход, така и необходимостта от включването на общностите и институциите в регионите в преход в процеса, особено по отношение на съществуващия Фонд за справедлив преход. Именно в рамките на този Фонд, в момента са допустими точно такъв тип мерки, като мярка 10 в Териториалния план за справедлив преход на област Кюстендил за Подпомагане на произвеждащи потребители потребители и енергийни общности. Подобни мерки съществуват и в териториалните планове на област Перник и област Стара Загора, като ние приветстваме инвестициите в тази посока и насърчаваме партньорствата между местните институции и местните общности, за да може да бъде постигнат един действително справедлив преход, който взима предвид социалната, икономическата и екологична трансформация на въглищните региони. 

/by
,

Има ли рискове за околната среда и хората от потенциалния добив на газ в Черно море?

От години в медийното пространство се задава въпроса има или няма залежи на газ в българската акватория в Черно море. Последната публично представена информация е, че има потенциал за добив на 13 млрд. кубика изкопаем газ на година и че Българската държава има намерение да даде от себе си голямо финансиране за такъв евентуален добив. Въпросът, който управляващите и голяма част от медиите премълчават е: Има ли екологични рискове за морето и човешкото здраве, както и икономически такива и какви са те? 

Отговорът и на двата въпроса определено е “да”. Освен чисто финансовият риск за компаниите, които биха предприели добив без да са наясно точно каква възвръщаемост могат да очакват, от сондажите в Черно море има и сериозен екологичен риск. 

При добива има риск от значително изтичане на метан и летливи органични съединения, които замърсяват въздуха и са вредни за човешкото здраве. Основните проблемите са при транспортирането. 

Учените в областта на климата, са установили, че метановите емисии, които се отделят от нефтената и газовата промишленост всъщност са в много по-големи количества от тези, които компаниите официално съобщават, въпреки твърденията на някои енергийни гиганти, че са намалили осезаемо емисиите си. Това се дължи на факта, че до момента се разчита на съвестта на компаниите и те правят самоотчети за емисиите си… Това е от глобално значение, тъй като природният газ – изкопаемо гориво, широко използвано за отопление на домове и за производство на електроенергия, има в състава си около 90% метан, който е силен газ и е една от водещите причини за глобалното затопляне. Той се отделя в атмосферата от сондажите, както и по цялата мрежа за разпределение на изкопаем газ – от тръбопроводите и компресорните станции до терминалите за износ, които втечняват газа, за да го транспортират в страната и чужбина. 

Учени, които измерват метана от спътници в космоса, предупреждават, че метановите емисии, отделяни от нефтени и газови операции, обикновено са поне два пъти по-високи от цифрите, обявени от компаниите, тъй като до момента се разчита на самоотчитане на стойностите, което се прави от самите компании. В Пермския басейн, най-голямото находище на нефт и природен газ в САЩ, метановите емисии са 2 до 3 пъти по-високи от тези, които компаниите съобщават, твърди Томас Лаво, учен от Университета в Реймс, Франция.

Опитът на други държави с този вид добив показва също, че има  и рискове от земетресения. В Нидерландия, например неотдавна бе закрито действащо газово находище, защото селата в близост са пострадали от земетресения и са се срутили къщи на жителите. 

Спекулира се с твърдението, че ако бъде започнат добив на газ в блок „Хан Аспарух“, цената му ще бъде с 35% по-ниска от тази на изкопаемия газ, който получаваме от Русия или Азербайджан. Това не може да се предвиди, тъй като пазарът определя цената на суровината – не местоположението на добива, а и предполагаемият добив се предвижда да започне чак през 2030 година, в която няма как да знаем какво ще бъде състоянието на пазара.

Трябва да се има предвид и че има сериозен риск от въздействия върху биоразнообразието на Черно море. Основното притеснение е какво би се случило при един евентуален разлив. Щетите за туризма и риболова също биха били изключително сериозни.

Освен вредните емисии във въздуха и негативното въздействие върху климата, има риск за увеличаване на нивото на подводен шум, който също би оказал сериозно негативно влияние върху деликатната екосистема на Черно море, изпускането на производствени води може също да крие съществен риск, тъй като съставът им остава неясен (ще се използват ли химикали, кои и в какви количества). 

През 2022 г. се случи сериозен теч на газ в Балтийско море (от газопровода Северен поток), който нагледно ни представи какви са щетите за околната среда и икономиката от подобен разлив:

Морските животни, които се намират в близост до изтичащия газ, с голяма степен на вероятност не са оцелели – особено тези, които не умеят да плуват бързо.

Корабоплаването бе ограничено в радиус от 5 морски мили (9.26 км.) около течовете. Причината е, че метанът във водата може да повлияе на плаваемостта и да разкъса корпуса на плавателния съд. Също така докато газът все още изтича, непосредствената околност е изключително опасно място. Въздухът, който съдържа повече от 5 процента метан, може да бъде запалим.

В заключение, макар наскоро да бе удължен срока на концесията за проучване и добив в блок „Хан Аспарух“, все още не е направено т.н. геоложко откритие – наличие на значими количества газ и нефт като за индустриален добив, но рисковете при евентуален такъв са налице.

/by

Ще успее ли регламентът на ЕС за метана да намали емисиите на метан от въглищните мини?

През май 2024 г. ЕС одобри първия в историята си регламент за намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор. Регламентът е и първата по рода си мярка за ограничаване на емисиите на метан от въглищните мини в света. Изненадващо или не, най-големият източник на емисии на метан в сектора в ЕС се оказва добивът на въглища. 

Напомняме, че метанът е вторият по-значение парников газ. Той има 80 пъти по-голям потенциал за затопляне на климата на земята от въглеродния диоксид за период от 20 години. Антропогенните емисии на метан са отговорни за около ⅓ от повишението на температурата на Земята от края на 19 век насам.

Според докладите на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата, през 2021 г. енергийният сектор е изпуснал 2 497 хил. тона метан, което го прави третият по големина емитер в ЕС след секторите на селското стопанство и отпадъците. Метанът от добива на въглища е най-големият източник в енергийния сектор, който през 2021 г. отдели 908 хил. тона. Въглищата допринасят за 6% от общите емисии на метан в ЕС.

Фигура 1. Добивът на въглища е най-големият източник на емисии на метан в енергийния сектор в ЕС.

 

Очаква се политиките, залегнали в регламента, заедно с политиките на затваряне на ТЕЦ-ове да доведат до 48% намаление на емисиите на метан от въглищни мини в ЕС при влизането в сила на финалните мерки от регламента до 2031 г. спрямо 2021 г. Въпреки това, намалението е по-малко от необходимите 58% за изпълнение на целите на Европейската Зелена сделка главно поради закъснения в мерките при металургични въглища.

15 държави-членки на ЕС, сред които и България, ще трябва да приложат мерки за намаляване на емисиите от въглищните мини (Фиг. 2), като единствено Полша и Румъния ще приложат такива при действащи подземни мини. В момента, 0 от десетте най-големи доставчици на въглища в ЕС прилагат изискванията за измерване на метана, изисквани в регламента. 

Фигура 2. Обхвата на Европейския регламента за метана при въглищните мини.

 

За операторите на действащи въглищни мини изпускането на метан през вентилационни шахти, които отделят повече от 5 тона метан на килограм добити въглища, се забранява от 2027 г. Това ограничение ще бъде допълнително намалено до 3 тона метан на килограм до 2031 г. Въпреки това, мерките при действащи мини се определят като амбициозни.

Одобрен на 27 май 2024 г., регламентът е първият по рода си в света за въглищните мини, като той ще изисква мерки по мониторинг, докладване и проверка (MRV) на емисиите на метан. Операторите на въглищни мини също така ще са задължени да намалят емисиите както в действащите, така и в затворените подземни мини, които продължават да отделят метан.

За съжаление, поради силен натиск от въгледобивната индустрия, мерките за действащите мини за добив въглища за енергийни цели бяха съществено отслабени при договарянето на регламента. Прагът за количеството на разрешените емисии на метан на тон въглища беше намален шест пъти в сравнение с първоначалното предложение за регулация, при което присъства целта за 58% намаление на емисиите на метан от въглищните мини.

Времевата рамка на приложение на мерките от регламента беше удължена по време на преговорния процес. Прилагането на първите изисквания ще започне през 2025 г., като допълнителни мерки ще влизат в сила до поне 2031 г.

Сред най-притеснителното в Регламента е, че включването на праг на емисиите на метан за металургичните въглища (тези, използвани в металургичната индустрия), беше отложено чак за 2027 г. В същото време този праг е ключов за намаление на емисиите на метан от добива на въглища.

Макар и амбициозен, регламентът все още не успява да изпълни заложеното е Европейската зелена сделка, която цели намаляване на емисиите на парникови газове с минимум 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Постигането на тази цел изисква и намаляване на емисиите на метан от енергийния сектор с 58% до 2030 г. в сравнение с 2020 г. Тази цел а няма да бъде постигната при добива на въглища, докато в регламента не бъдат включени изискванията за намаляване на емисиите от мините за металургични въглища.

За да се постигнат изискваните цели за емисиите, докладът на Ember препоръчва на ЕС да предприеме три основни действия:

  1. Значително да подобри приетите в световен мащаб „най-добри практики“ по мониторинг, докладване и верификация (MRV) на емисиите на метан от въглища.
  2. Определяне на насоки и стандарт за санкции за нарушения
  3. Определяне на амбициозен праг на емисиите на метан за мините за металургични въглища

Тази публикация е резюме на доклад за Европейския регламент за метана и въглищата на независимия енергиен мозъчен тръст Ember.

С пълния доклад можете да се запознаете тук.

/by

Готов е новият доклад за емисиите на метан на Global Methane Tracker за 2024

Според доклада емисиите на метан от енергийния сектор са останали близо до рекордно високо ниво през 2023 г.

Метанът е отговорен за около 30% от повишаването на глобалните температури след индустриалната революция и бързото и устойчивото намаляване на емисиите на метан е от ключово значение за ограничаване на глобалното затопляне в краткосрочен план и подобряване на качеството на въздуха. Енергийният сектор – включително петрол, природен газ, въглища и биоенергия – представлява над една трета от емисиите на метан от човешката дейност. 

Global Methane Tracker на МАЕ е незаменим инструмент в борбата за намаляване на емисиите от целия енергиен сектор.

Тази година бе представена актуализация на данните от сателити и най-новите им прогнози за емисиите от целия сектор – въз основа на най-новите данни и показания от сателити и наземни измервания – както и разходите и възможностите за намаляване на тези емисии. Той също така проследява текущите обещания и политики за намаляване на емисиите на метан и напредъка към тези цели. За първи път Tracker включва и инвестициите, необходими за намаляване на емисиите и потенциалните приходи от тези мерки.

Анализът на тези данни разкрива както признаци на напредък, така и някои тревожни тенденции. От една страна, повече правителства и компании за изкопаеми горива са се ангажирали да предприемат действия по отношение на метана. Глобалните усилия за последователно и прозрачно докладване на оценките на емисиите се засилват и проучванията показват, че емисиите спадат в някои региони. Общите емисии обаче остават твърде високи, за да постигнат световните климатични цели. Големите емисии на метан, открити от сателити, също са се увеличили с повече от 50% през 2023 г. в сравнение с 2022 г., като повече от 5 Mt емисии на метан са открити от големи изтичания на изкопаеми горива по целия свят – включително голяма експлозия на кладенец в Казахстан, която е продължила повече от 200 дни.

Намаляването на емисиите на метан от изкопаеми горива със 75% до 2030 г. е жизненоважно за ограничаване на затоплянето до 1,5 °C

Енергийният сектор представлява повече от една трета от общите емисии на метан, дължащи се на човешката дейност, а намаляването на емисиите от операции с изкопаеми горива има най-голям потенциал за голям спад в емисиите на метан в близко бъдеще. Според техните изчисления около 80 Mt годишни емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати чрез внедряването на известни и съществуващи технологии, често на ниска – или дори отрицателна цена.

В сценарият за нетни нулеви емисии до 2050 г. (NZE) – който предвижда глобалният енергиен сектор да постигне нетни нулеви емисии до средата на века, ограничавайки повишаването на температурата до 1,5 °C – емисиите на метан от операции с изкопаеми горива ще спаднат с около 75% до 2030 г. До тази година всички производители на изкопаеми горива имат интензитет на емисиите, подобен на този на най-добрите оператори в света днес. Необходими са целенасочени мерки за намаляване на емисиите на метан, дори когато използването на изкопаеми горива започва да намалява; самото намаляване на търсенето на изкопаеми горива не е достатъчно за постигане на необходимите дълбоки и устойчиви намаления.

Около 40% от днешните емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати без нетни разходи. 

Намаляването на емисиите на метан в индустрията за изкопаеми горива е един от най-прагматичните и най-евтините варианти за намаляване на емисиите на парникови газове. Технологиите и мерките за предотвратяване на емисиите са добре известни и вече са внедрени успешно по целия свят. Около 40% от 120 Mt емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати без нетни разходи въз основа на средните цени на енергията през 2023 г. Това е така, защото необходимите разходи за мерки за намаляване са по-малки от пазарната стойност на допълнителния уловен газ метан и продадени или използвани. Делът е по-висок при нефта и природния газ (50%), отколкото при въглищата (15%).

Независимо от стойността на уловения газ, от Global Methane Tracker са  изчислили, че би било рентабилно да се внедрят почти всички мерки за намаляване на метана от изкопаемите горива, ако емисиите се оценяват на около 20 USD/тон CO2-еквивалент. Използването на този потенциал ще изисква нови регулаторни рамки, механизми за финансиране и подобрено проследяване на емисиите. 

С подробното резюме на доклада на Global Methane Tracker за 2024 на български език можете да се запознаете тук.

Линк към целия доклад в сайта на GMT



/by
,

Резюме на второ становище по ИНПЕК от 21.02.2024

Основните констатирани проблеми и липси във втората черновата на ИНПЕК от общото становище на За Земята и Грийнпийс – България: /Резюмето е налично и на английски език/

  • Във втората чернова продължават да липсват ключови за общественото и експертно обсъждане данни от моделирането на допълнителни мерки за постигане на целите (WAM), както и какви са допусканията и аналитичната база зад сегашното моделиране.
  • Липсват секторни цели като:
    • индикативна цел за иновативни технологии за възобновяема енергия от най-малко 5% от новоинсталирания капацитет за възобновяема енергия (иновативни технологии като термопомпи, геотермални и слънчеви топлинни технологии, технологии за отпадна топлина и студ и др.). Отделна цел, насърчаваща развитието на термопомпени инсталации, също би била добре дошла, тъй като 48% от българските домакинства вече използват електричество за отопление;
    • конкретни цели за процент или ВЕИ капацитет, изграден върху увредени от икономическа дейност терени или зони;
    • конкретни цели за броя на домакинствата, които да станат произвеждащи потребители и колко енергийни общности ще бъдат създадени до 2030 – 2050 г.;
    • цел каква част от ВЕИ капацитета трябва да се произвежда по децентрализиран и демократизиран начин;
    • цел за внедряване на технологии за съхранение на енергия;
    • цел за внедряване на интелигентни измервателни уреди;
  • Индикативна подцел за сектор сгради до 2030 г., както и подцели по обновени типове сгради и цел за сградите с най-лоши енергийни характеристики. Т.е. каква част от общата цел за енергийни спестявания ще бъде постигната чрез обновяване на 43% от сградите с най-лоши енергийни характеристики;
  • Количествени цели за брой/процент обхванати уязвими домакинства в програмите за сградно обновяване;
  • Индикативна подцел за сектор промишленост за 2030 г.;
  • Амбициозни правнообвързващи цели за отопление и охлаждане – както за периодите 2021-2025 г., така и за 2026-2030 г.;
  • Правнообвързваща подцел за възобновяеми горива от небиологичен произход в промишлеността за 2030 г.;
  • Цел за намаляване на метановите емисии. Липсва цялостно разпознаване на ефекта от изпускане на метанови емисии от петролно-газовия сектор и от добива на въглища, както и мерки за намаляването им в съответствие с Глобалното споразумение за метана от Конференцията за климатичните промени в Глазгоу през 2021 г. и новия Регламент на ЕС за метана.

/by
,

Офшорните газови находища: апетитите за добив на газ нарастват редом с промените в климата

През последните единадесет месеца наблюдаваме безпрецедентно високи температури. Само през последните няколко месеца рекордна гореща вълна изпепели голяма част от Азия, а екстремни температури връхлетяха Сахел – две събития, които ясно показват последствията от промените в климата.

Същевременно, нови мащабни планове за офшорен добив на газ в Румъния и България се развиват с пълна сила. Ако тези планове бъдат осъществени, е много вероятно това да доведе до забавяне на енергийния преход в Румъния и у нас , както и да се подкопаят усилията на Европейския съюз за справяне с климатичната криза.

В България OMV Petrom, румънското дъщерно дружество на австрийския гигант в производството на енергия от изкопаеми горива OMV, иска да възобнови проучванията в офшорното газово находище Хан Аспарух. Този проект би могъл да доведе до добив на 13 млрд. куб. м изкопаем газ годишно между 2030 г. и 2040 г. и 8 млрд. куб. м годишно след това, до 2050 г. За да направи това обаче, компанията първо трябва да регистрира геоложко откритие преди лицензът, издаден през 2012 г. да е изтекъл в края на тази година.

След оттеглянето на TotalEnergies от проекта по-рано тази година, и след като Repsol го напусна четири години по-рано, OMV Petrom в момента е единственият акционер в проекта. Както Bankwatch преди време съобщи, българското правителство има намерение  да придобие собствен дял, засега без успех. 

Междувременно, в желанието си да придвижат газовия проект, българските власти изглежда се опитват да избързат с процедурата. Според скорошен доклад се планира “обединяване на лицензите за откритие и добив в едно споразумение” в опит да се съкрати периодът между откритието и добива. Планира се също така и да се съкрати времето, което е необходимо за извършване и обжалване на оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС). *

Според министъра на енергетиката на Румъния споразумението постигнато от Съвета на Европейския съюз през март, в което държавите-членки на ЕС се призовават да продължат координираните мерки за намаляване на потреблението на газ до април 2025 г., е “по-скоро препоръка”. Той потвърди, че намеренията в Букурещ са да се увеличи потреблението на изкопаем газ, а за да се гарантира нарастването на търсенето, румънските власти в момента са се заели с изграждането на нова газова инфраструктура – от електроцентрали до разпределителни системи.

Макар че OMV Petrom все още очаква от съответните органи ключовото екологично разрешение, (което може да бъде издадено всеки момент), за да продължи напред с Neptun Deep, бъдещето и на двата проекта за изкопаем газ в България и Румъния остава неясно. В България, където потреблението на изкопаем газ в момента е 3 млрд. куб. м годишно, всеки нов добив на изкопаем газ би довел до значително увеличение на вътрешното потребление или на износа.

Същевременно в Европа няма голям интерес към дългосрочни сделки за внос на газ след 2035 г. Всъщност, ако ЕС изпълни изцяло плана REPowerEU, с който цели да откаже Европа от вноса на газ от Русия, общото търсене на газ ще намалее наполовина до 2030 г. Ето защо, като се имат предвид очакваните инвестиции в размер на 4 млрд. евро във всеки един от проектите, и двете начинания представляват не само риск за климата, но и икономически риск поради вероятното недостатъчно търсене на целия добит газ.  

 

Въздействие върху околната среда

В средата на май българското министерство на околната среда проведе трансгранично обществено обсъждане относно проекта Neptun Deep. Представители на местната общност, на неправителствени организации и официални лица от двете държави бяха поканени в крайбрежния град Каварна, за да обсъдят последиците от проекта за добив на газ. Въпреки това дискусията бе доминирана предимно от представителите на OMV Petrom, а участието на местните власти бе слабо. Представители на гражданския сектор, включително и на Bankwatch, изразиха притесненията си относно въздействието на проекта върху климата, употребата на токсични химикали и риска от аварии. Но тези опасения до голяма степен бяха пренебрегнати от представителите на OMV Petrom, според които Neptun Deep не би имал значителни трансгранични въздействия. От своя страна, българските власти също изразиха съгласието си с предложените мерки. 

И все пак, и двете находища – Хан Аспарух и Neptun Deep представляват пряка заплаха за действията на ЕС в областта на климата. Оценката на въздействието върху околната среда на Neptun Deep съдържа нелепото твърдение, че добивът на изкопаем газ може да генерира „отрицателни емисии”. Това твърдение обаче се основава на предположението, че добитият газ ще замени въглищата в енергийния микс, както и че оперативния капацитет на Румъния за добив на въглища е три пъти по-висок отколкото е реално.

В действителност климатичният отпечатък на Neptun Deep за прогнозирания 20-годишен период на експлоатация, включително свързаната с него тръбопроводна инфраструктура, може да достигне зашеметяващите 209 – 277 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид (tCO2e) най-вече от изгарянето на газ. Това се равнява на около 10 милиона tCOE2e годишно, което надвишава сегашните годишни емисии от румънската въглищна индустрия (8,6 метрични тона през 2022 г., които постепенно намаляват). Тези заключения, които са взети от скорошен доклад, изготвен по поръчка на Грийнпийс Румъния, пораждат сериозни опасения относно точността на прогнозните данни за Neptun Deep. 

От няколко години насам гражданското общество предупреждава за двата проекта, цената, която те ще костват по отношение промените в климата и пораженията, които ще нанесат на морското биоразнообразие. След като законът за офшорните зони бе одобрен в Румъния през 2022 г., с който се позволяват инвестициите в Neptun Deep, природозащитните групи изпратиха отворени писма до румънския парламент и многократно са отправяли предупреждения във връзка с проекта. 

В края на март, активисти на Грийнпийс организираха акция пред централата на OMV Petrom с искане да се прекрати проектът Neptun Deep. Месец по-рано Грийнпийс заведе дело срещу компаниите, които стоят зад Neptun Deep и местната агенция за опазване на околната среда, която е одобрила наземната инфраструктура на проекта, за това, че не са оценили пълния мащаб на последиците върху околната среда. 

И това не е мнението само на активистите и неправителствените организации. Преди точно три години Международната агенция по енергетика предупреди, че ако светът иска да достигне нетни нулеви емисии до средата на века, не бива да се допускат повече проучвания и добив на нефт и изкопаем газ. В противен случай значително се увеличава рискът от пълен климатичен хаос. А в неотдавнашен доклад ОИСР заключи, че Румъния не бива да одобрява нови проучвания за нефт и газ, тъй като намаляващото търсене на газ в Европа след 2030 г. би могло да доведе до финансов риск за новите проекти. И все пак политиците в Румъния и България, подобно на търсещата печалби индустрия на изкопаемите горива, очевидно гледат в другата посока.

 

Зелена светлина от Европа 

Ако бъдат реализирани, проектите Neptun Deep и Хан Аспарух ще затвърдят зависимостта на България и Румъния от изкопаеми горива за много по-дълго време, отколкото светът може да си го позволи. Докато румънското правителство планира да използва повечето от добития от Neptun Deep газ за вътрешна употреба, има планове за износ на изкопаем газ от Черно море към съседни държави, най-вероятно Унгария и Австрия. Под претекст, че е необходим за енергийната сигурност, износът на изкопаем газ може да доведе до задълбочаване на зависимостта от този скъп и замърсяващ изкопаем газ из целия регион. 

А още по-лошота е, че, Neptun Deep е подкрепен финансово с европейски средства. Макар че самият добив няма да е пряко финансиран от ЕС, поддържащата инфраструктура – а именно тръбопровод, който ще свързва сондажната платформа с националната мрежа, без който проектът не може да функционира – вече е получил над 230 милиона евро от Модернизационния фонд на Европейския съюз и от Европейската инвестиционна банка. 

Европейските лидери многократно са говорили за необходимостта от това светът да прекрати финансовата помощ за изкопаеми горива. Това беше и един от приоритетите на ЕС по време на климатичната среща на върха на ООН в Дубай през ноември 2023 г. Само месец по-рано обаче тогавашният унгарски президент Каталин Новак потвърди намеренията на Будапеща за внос на изкопаем газ от Neptun Deep и призова ЕС да го финансира. 

Затъването на публични средства в каквито и да било проекти за изкопаеми горива на практика е забиване на нож в гърба на Европейската зелена сделка. Политиците и институциите на ЕС не бива да подкрепят нито Neptun Deep, нито Хан Аспарух. Вместо това, те трябва да назоват тези проекти с истинските им имена – унищожителни за климата.

Засега важните решения предстои да се вземат на национално равнище. Румънското и българското правителство трябва да признаят, че добивът на повече изкопаем газ е в разрез с обществения интерес, и незабавно да оттеглят подкрепата си за тези проекти, които влошават глобалното затопляне. Наред с това, тези, които взимат решения трябва да приоритизират устойчивата енергия като инвестират в развитието на електропреносни мрежи, възобновяеми енергийни източници и в енергийна ефективност. 

* – Към момента на писане на статията. Понастоящем тези промени отпаднаха след наложено вето от Президента на Република България. 





/by

„Мини Марица-изток“ първо увреждат имотите на хората от обреченото село Бели бряг, а след това им предлагат по-ниски обезщетения

Вибрациите от тежките изкопни машини на „Мини Марица-изток“ първо са увредили имотите, а по-късно дружеството е използвало този факт като повод да предложи по-малко обезщетение на собствениците. Това е едно от доказателствата, които бяха приети от Старозагорския административен съд по време на заседанието по делото срещу Министъра на енергетиката за причинени имуществени и неимуществени вреди, заведено от Петър Тенев от Бели бряг, община Раднево. Той е един от жителите на селото, което трябва да бъде напълно обезлюдено, заради разширяването на Мини Марица-изток, които захранват с въглища всички тецове в комплекса „Марица-изток“ и повече от 10 години водеха борба за справедливи обезщетения.

„В последните години натискът от мините се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — казва и Петър Тенев, ищец по делото.

Още преди над 10 години, когато цените на недвижимото имущество бяха значително по-ниски, „Мини Марица-изток“ са изкупували от общината земи на цени от над 10 лв. на квадрат, докато днес, при ръст на пазара, предлагат на жителите под 5 лева за квадрат плодородна, култивирана земя. Оценката, направена за имотите, за които се води делото, е ключова, за да бъдат предоставени справедливи обезщетения. Ако тя е направена на вече увреден имот, с пукнатини и в район без бъдеще, е съвсем разбираемо да е много ниска. Затова в такива случаи практиката е да се види каква би била стойността, ако ги няма мините. Вещото лице каза, че мините влияят на оценката в посока намаляване, но отказа да каже с колко точно.

„Малко хора знаят, че в България все още има хора, които са изселвани заради разширяващи се мини. Обезщетенията, които им се предлагат, не стигат да продължат живота си на друго място при същите, а защо не и при по-добри условия. За съжаление, макар и умираща, въглищната индустрия оставя тежко наследство. Ние не виждаме причина тежестта да бъде понесена от местните хора и настояваме за намеса на Министерството на енергетиката. Министърът е отговорен за действията, както и бездействията на поверените му дружества.“, казва Радостина Славкова от екип „Климат и енергия“ на „За Земята“, организацията, която подкрепя хората от Бели бряг.

Съдът насрочи и дата за следващо, вероятно финално заседание, на 2 октомври, във връзка с предоставянето на допълнителни документи от страна на ММИ.

А дотогава продължаваме да събираме подписи в онлайн петицията ни за справедливи обезщетения при изселването на селата Бели бряг и Трояново. Линк към петицията.

/by

ЕС прие регламент за ограничаване на емисиите на метан от енергийния сектор в Европа и света

Регламентът изисква от операторите на газ и нефт в ЕС, но и тези осъществяващи внос в ЕС, да предприемат всички възможни мерки за предотвратяване или свеждане до минимум на емисиите на метан.

Регламентът представлява важна стъпка в прилагането на Европейската зелена сделка и плана REPowerEU. И макар да не е изцяло задоволителен, новата мярка показва и решимостта на Европа да се справи с вредните емисии у дома и в международен план.

Индустрията за изкопаемите горива  в Европа ще бъде задължена да измерва, наблюдава, докладва и проверява своите емисии на метан в съответствие с най-високите стандарти за мониторинг и да предприема действия за тяхното намаляване. Новото законодателство изисква от операторите на газ, нефт и въглища в ЕС да спрат рутинното изпускане и “факелно” изгаряне на газ, като то ще може да бъде допустимо само в извънредни ситуации, технически неизправности или когато е необходимо от съображения за безопасност.

По-голямата част от емисиите на метан, свързани с потребяваната в ЕС енергия от изкопаеми горива, възникват извън ЕС. Затова регламентът постепенно ще въведе по-строги изисквания, за да се гарантира, че износителите постепенно прилагат същите задължения за наблюдение, докладване и проверка като операторите от ЕС. 

От 2025 г. нататък вносителите на суров нефт, газ и въглища в ЕС ще трябва да докладват относно годишните емисии на метан. От януари 2027 г. регламентът изисква новите договори за внос на нефт, газ и въглища да могат да бъдат сключвани само ако износителите прилагат същите задължения за мониторинг, докладване и проверка, както за производителите от ЕС.

От държавите — членки на ЕС, ще се изисква да събират данни и информация относно емисиите на метан, докладвани от операторите и вносителите от ЕС, и да ги предоставят на Комисията и на обществеността. Новите правила изискват от Комисията да въведе инструмент за мониторинг на глобалните емитенти на метан, за да предоставя информация, въз основа на сателитни данни, за мащаба, разпространението и местоположението на източници с големи емисии на метан, намиращи се в рамките на или извън ЕС.

Комисията също така ще създаде механизъм за бързо предупреждение за събития със „свръхемисии“, а именно инциденти, при които съоръжения, оборудване или инфраструктура отделят много високи нива на метан. Механизмът ще действа като система за ранно предупреждение за откриване на свръхемисионни събития и за предупреждаване на ЕС или извън ЕС, за да бъдат предприети действия за тяхното спиране или предотвратяване.

Увеличаването на прозрачността по отношение на вноса на енергия от изкопаеми горива в ЕС ще бъде от ключово значение за стимулиране на по-широкото възприемане на решения за намаляване на емисиите на метан по света в съответствие с целите на ЕС за насочване на екологичния преход в световен мащаб.



/by
, , ,

Victory for Citizens: Court Puts an End to Contentious Incineration Project in Sofia

On 2nd May, the Bulgarian Supreme Administrative Court finally decided against the controversial RDF-fueled 180 000 Euro-incineration plant project in the center of Sofia. This decision overturns the 2015 permission granted by the Director of the Regional Environmental and Water Inspectorate, which endorsed Sofia Municipality’s investment plan. Culminating after a lengthy legal battle, this ruling underscores serious deficiencies in public participation and health risk assessment by the authorities.

Initiated nearly a decade ago, the incinerator faced opposition from Environmental Association Za Zemiata, citing significant health risks. The concerns raised were supported by other local and European NGOs, such as CEE Bankwatch Network and Zero Waste Europe. The Administrative Court, echoing concerns raised by citizens and environmentalists, highlighted shortcomings in the air quality impact analysis, failing to account for Sofia’s already high pollution levels. Moreover, citizens expressed concerns that alternative solutions could offer better results in reducing air pollution if properly evaluated.

The European Commission and the European Investment Bank, both approved preliminary funding for the project, disregarding repeated local objections for over a decade. The incinerator was expected to consume up to 30 percent of EU cohesion policy funding for waste management in Bulgaria for the period 2014 to 2020. Earlier last year, the Sofia Municipal Council decided to return EU funding allocated for the project due to legal, administrative, and technical delays, failing to meet the 2023 completion deadline. The court decision reiterates authorities’ failure to ensure adequate public participation and health risk assessment, alongside critiquing inadequate risk evaluations for emissions, including highly carcinogenic substances, and toxic ash production.

Furthermore, the Environmental Impact Assessment (EIA) was faulted for relying on unreliable data for waste estimation which exact details continue to be kept secret from the community. Additionally, the court criticised the inadequate risk assessment of the emissions of highly carcinogenic dioxins and furans, as well as the large amounts of toxic ash the plant would produce.

The planned incinerator’s capacity was set to exceed current RDF production in Sofia by threefold, raising environmental and safety concerns. Unfortunately, the persistence of the municipality to defend this project diverts attention and funding from urgently needed waste management actions such as separate collection and biowaste composting, mandated across the EU from the end of 2023.

This court decision came in the wake of failed attempts for legislative changes at the National Parliament to water down the Environmental protection act and the Environmental Impact Assessment procedures.  

The Administrative court decision confirmed by the Supreme Administrative court translated in English.

/by
,

Преди финализирането на ИНПЕК трябва да се забърза още повече справедливия енергиен преход

For English scroll down

На 25 април в хотел Балкан в София се проведе среща по напредъка по Интегрирания план за енергия и климат (ИНПЕК) – на финалната права преди финализирането му за 30 юни. Срещата бе организирана съвместно от За Земята, Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Център за енергийна ефективност “ЕнЕфект”.

Присъстваха над 40 души на живо, включително представители на министерствата на енергетиката, околната среда (с встъпителни думи), Министерството на икономиката и иновациите, Български енергиен холдинг и Мини Марица-изток, мозъчни тръстове, организации от гражданския сектор, журналисти, представители на американското посолство, общини. Желаещите имаха възможност да се включат в срещата и чрез платформата zoom, както и да гледат стрийминг през Facebook страниците на трите организации и запис.

Събитието беше под надслов: „Изход от омагьосания кръг: дългосрочна визия за декарбонизация и икономическа трансформация на България”, както се казва и най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията. В него ЦИД моделираха чрез три сценария предположенията и данните от втората чернова на ИНПЕК от 21 февруари 2024 г., като основният извод бе, че проектът на план не съдържа необходимото България да постигане климатична неутралност до 2050 г. 

Подкрепяме авторите на доклада, които казват, че България трябва да се възползва от настоящия процес по актуализация на ИНПЕК, за да ускори енергийния преход, да улесни инвестициите в иновативни нискоемисионни технологии, както и да подобри енергийната сигурност и енергийната ефективност. Само така може да се преодолеят социално-икономическите последици от трансформацията на българската икономика и високите равнища на енергийна бедност в страната.

В своята презентация Радостина сподели акценти от позицията на За Земята и Грийнпийс по втората версия на ИНПЕК. Тя говори за необходимостта и жизнеспособността на по-ранно спиране използването на въглищата (2030 г.) и на изкопаемия газ (2035 г.), което позволява пълна декарбонизация на енергийната система още към 2035 г. – базирана на възобновяеми източници (включително с конкретни цели за потребители-производители, енергийни общности и ВЕИ в индустриални терени) и без нужда от нови ядрени мощности за „балансиране на ВЕИ“. Постепенното намаляване на енергийните субсидии (за изкопаеми горива) е друго предизвикателство, което всъщност не се разпознава като нужда от авторите на плана, силно затруднена е и декарбонизацията на транспортния сектор и справянето с транспортната и енергийната бедност.

Във втората сесия, посветена на потенциала на енергийната ефективност в сградния сектор, Светослав Стойков, координатор „Обновяване на сгради“ в „За Земята“ модерира дискусията и отново сподели идеи от позицията на „За Земята“ по черновата, като това, че битовата газификация няма място сред декарбонизационните мерки, особено както се прогнозира още по-голям спад употребата на газ. Енергийна ефективност на първо място, но с мисъл за интегриране на ВЕИ към сградните системи, за които е нужна частична грантова подкрепа, е пътят напред. Центрове “Едно гише” са пък подкрепящата информационна и техническа мярка, която може да забърза темпа на обновяване с многобройни съпътстващи ползи за хората и околната среда.

Всички говорители се обединиха около тезата, че България трябва и да предприеме амбициозни мерки за подобряване на енергийната ефективност, за насърчаване промяната на енергийните навици на гражданите, за въвеждане на механизми за ефективно управление на енергийното потребление сред домакинствата и бизнеса и демократизация на електроенергийното производство като процес на включване на гражданите в енергийната система.

Ден по-късно, на 26-ти, излязоха препоръките на ЕК към българския проектоплан, които повториха нашия извод от 25-ти – планът не е достатъчно амбициозен, за да постигне Европейските климатични цели. Не става ясно как страната ще постигне малко над минимално изискуемите си цели за ВЕИ и енергийна ефективност, както липсват достатъчно анализ, прогнози, мерки.

Министерството на енергетиката пък съобщиха, че въпреки политическата нестабилност възнамеряват да проведат планираното през май обществено обсъждане на вероятно трети вариант на проекта, включващ и Сценарий с допълнителни мерки. Да видим!

 

NECP stakeholders meeting on the second draft took place in Sofia

 

On April 25 2024, a stakeholders’ meeting was held at the Balkan Hotel in Sofia on the progress of the Integrated National Energy and Climate Plan (NECP) – right before its finalisation by June 30. The meeting is jointly organized by Za Zemiata, the Center for the Study of Democracy (CSD) and the Center for Energy Efficiency „EnEfect“.

More than 40 people attended including representatives of the ministries of Energy, the Environment (with keynote speeches), Ministry of Economy and Innovations, Bulgarian Energy Holding and Maritsa East Mines, think-tanks, civil sector organisations, journalists, American embassy representatives, municipalities. Interested people had the opportunity to participate in the meeting via the zoom platform, as well to watch the streaming through the facebook pages of the three organisations.

The name of the event was: “Exiting the Vicious Circle: A Long-Term Vision for Bulgaria’s Decarbonisation and Economic Transformation” with the idea to present the latest analysis of the Center for the study of democracy. They modelled the assumptions and numbers from the second NECP draft and the main message was that the draft does not include what’s needed to achieve climate neutrality by 2050.

In her presentation (in Bulgarian) Radostina from Za Zemiata shared highlights from the upcoming position of Za Zemiata and Greenpeace under the second version of NECP dated 21.02.2024. /link/ She talked about the need and viability of an earlier coal exit date (2030) and fossil gas exit (2035), allowing full decarbonisation of the energy system by 2035 – based on renewables (including concrete targets on prosumers, energy communities and RES in industrial terrains) and with no need of new nuclear capacities to “balance the RES”. Phasing down energy (and fossil based) subsidies is another challenge, not really recognised by the authors of the plan, much challenging remains the decarbonisation of the transport sector and addressing transport and energy poverty.

In the second session, devoted to the energy efficiency potential, Svetoslav Stoykov, the Renovation of Buildings coordinator at Za Zemiata moderated the discussion, and again shared insights from the Za Zemiata’s position on the draft.

All the speakers united around the thesis that Bulgaria should also undertake ambitious measures to improve energy efficiency, to promote the change of citizens’ energy habits, to introduce mechanisms for effective management of energy consumption among households and businesses and democratisation of electricity production as a process of inclusion of citizens in the energy system.

A day later, on the 26th, the recommendations of the EC to the Bulgarian draft plan came out, which repeated our conclusion from the 25th – the plan is not ambitious enough to achieve the European climate goals. It is not clear how the country will achieve its slightly above its minimally required goals for RES and energy efficiency, and there is overall a lack of sufficient analysis, forecasts, measures.

The Ministry of Energy announced at the event that, despite the political instability, they intend to hold the planned May public discussion of a possible third version of the project, including a Scenario with additional measures. Let’s see!

Презентация на Мартин Владимиров

 

Презентация на Радостина Славкова

Презентация на Калина Цолова



Събитието е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз.
Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by
,

Покана за кръгла маса по ИНПЕК: „Изход от омагьосания кръг“

На 25 април от 09:30 в хотел Балкан “За Земята”, заедно с Центъра за изследване на демокрацията и Център за енергийна ефективост “ЕнЕфект” ще разгледат напредъка по Интегрирания план за енергия и климат (ИНПЕК) – на финалната права преди финализирането му за 30 юни.

Специално внимание ще се отдели на декарбонизацията на енергийната система и на това дали е поставен на първо място принципът “енергийната ефективност на първо място”.

Радостина Славкова от екип „Енергия и климат“ ще представи аценти от второто ни становище по черновата на документа от 21 февруари. Ще сподели какво все още не е наред в черновата на бг плана, особено що се касае до декарбонизацията на сектор отопление, транспорт, енергийния преход. Ще коментира и практически стъпки, така че чрез плана действително да се ускорят действията в областта на климата и енергийния преход у нас през настоящето десетилетие, като същевременно се защитават хората и околната среда.

Светослав Стойков, координатор „Сградно обновяване“ в За Земята, ще модерира втория панел, посветен на усилията за насърчаване на енергийната ефективност в сградния сектор – ключова част от ИНПЕК с многобройни съпътстващи ползи за хората, климата, икономиката.

25 април 2024 г.,09:30 ч., Хотел Балкан Палас, зала Роял 3

Има възможност и за онлайн участие през платформата Zoom – след регистрация тук

Изход от омагьосания кръг: дългосрочна визия за декарбонизация и стопанска трансформация на България програма

Събитие в LinkedIn  /// Събитие във Facebook

Заповядайте!

 

 

Събитието е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз.
Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by
,

Зеленият преход в България няма нужда от нови ядрени мощности

На 29 март по време на хибридната дискусия, организирана от “За Земята” в Дома на Европа, на тема: Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност? се достигна до извода, че нови ядрени мощности реално не са нужни.

Запис Сесия 1 – Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

Запис Сесия 2 – Възможности и пречки пред зеления преход

Discussion Recording: Does Bulgaria need new nuclear power facilities?

Discussion Recording: Opportunities and obstacles to the green transition

Презентациите от дискусията са най-долу.

Сесия 1 – Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

Сесията започна с уводни думи от Тодор Тодоров от За Земята относно неадекватните действия на правителството и парламента, които нарушавайки законите и наредбите бързат да одобрят строителството на нови ядрени реактори в АЕЦ Козлодуй с технология АР 1000 на Уестингхаус. Това е поводът да организираме тази дискусия. Странно е, че политиците не се разбраха за елементарни неща и тласнаха страната към нови извънредни избори, но по отношение на новите реактори в АЕЦ Козлодуй демонстрираха учудващо единство и гласуваха с огромно мнозинство в парламента за прибързани и незаконни действия: правителството да приеме решение за започване на строеж на Козлодуй 7-8. А така има опасност да получим Белене 2. Корупционният проект за строеж на АЕЦ Белене не се осъществи не защото реакторите бяха руски, а защото нямаше икономическа необходимост от него. 

Проф. Георги Касчиев – За уродливите черти на новия ядрен проект

Проф. Касчиев обясни грубите нарушения на закона за безопасно използване на ядрената енергия при вземането на решение за строеж на Козлодуй 7-8. Обвини властта в пълна некомпетентност и намеса в работата на ядрения регулатор. Обори тезата на министъра на енергетиката, че този проект ще компенсира затварянето на 1-4 реактори на АЕЦ Козлодуй с аргумента, че нямат нищо общо. 1-4 реактори бяха затворени преди 20 години без никакви последици за енергийната сигурност на страната. Остава нерешен проблемът с РАО и ОЯГ. Наблюдаваме и повторение на лъжите от проекта АЕЦ Белене с руските реактори относно цените. Проектите с реактори на Уестингхаус в САЩ се смятат за финансова катастрофа. През 2013 г. са започнати два реактора в АЕЦ Summer, през 2017 г. проектът е спрян след инвестирани 9 милиарда $. През 2013 г. са започнати два блока в АЕЦ Vogtle, пуснати са в експлоатация 2023-2024 г., но разходите са над 35 милиарда $, вместо обещаните 14 милиарда $ при започването на строежа. Времето за строеж е 10 години вместо обещаните в началото на проекта 5 години. Българското правителство обещава цена от 14 милиарда $ за два реактора. Цената на електроенергията от реакторите в АЕЦ Vogtle е 170-180 $ на мегават час, тук нашите политици обещават цена 65 евро на мегават час.

Проф. Касчиев направи и следните препоръки: 

  • Да се спре порочната симбиоза между законодателна и изпълнителна власт, при която вместо да се контролират взаимно, действат в тандем, а отговорността се размива. 
  • Да се отменят решенията за изграждане на 7-8 блок към 2035 – 2037 г. и да се обмисли тяхното изграждане като заместващи на 5-6 блок.

Адвокат Александър Кашъмов – Проблеми и тенденции свързани със законите на ядрените проекти в съдебната практика

Той даде информация за делото срещу законността на решението за строеж на Козлодуй 7. Очаква се развитие по това дело до края на годината. Направи много интересно сравнение между незаконните правителствени решения относно проекта АЕЦ Белене и сегашния проект за строеж на Козлодуй 7. Обясни подробно противоречивите решения на съда в България по делата, които водехме срещу проекта АЕЦ Белене – дела, които от 20 години адвокат Кашъмов водеше от името на гражданското общество. Той отбеляза относно новия ядрен проект за Козлодуй 7-8 повтарящи се ситуации с проваления проект АЕЦ Белене като: приемането на неаргументирани политически решения без задължителния икономически анализ, даване на неизпълними обещания за цена и срок на изграждане, загърбване на проблемите с РАО, ОЯГ.

Проф. д-р инж. Димо Стоилов – Стратегическо планиране на националната енергетика

Според него отговорът на въпроса Има ли нужда България от нова ядрена мощност? е НЕ. В Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на Република България, 2021 – 2030 приет от МЕ и МОСВ през 2020 г. е записано, че новите 2 000 MW ядрена мощност не са нужни за националния електроенергиен баланс, а са предназначени за износ. Проф. Стоилов наблегна на вредната за страната политика за износ на електроенергия от внесен ядрен първоизточник (изкопаемо ядрено гориво). Той има основни забележки по отношение на проектът за нови реактори в АЕЦ Козлодуй като:

– Енергийна неефективност: При работа на пълна мощност, коефициентът на енергийна ефективност на разглежданите ядрени електростанции не може да надмине 33% поради присъщата по-ниска температура и налягане на парата, спрямо тази на другите парни електростанции. Този коефициент намалява още повече при работа с по-малка от пълната мощност, която ще бъде неизбежна.  

– Икономическата неефективност: Според Световната банка, Lazard и други водещи финансови институции по света, себестойността на електроенергията от проектираните нови ядрени електростанции вече е по-висока от най-високите цени на пазара на електроенергия и вложените капитали вече не могат да се възстановяват за приемливи срокове. 

 

Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията (ЦИД):

Завладяната енергетика в завладяната държава: забавяне на прехода и заключване в големи корупционни проекти    

При всички моделирани сценарии на ЦИД няма недостиг на електроенергия и няма липсващ резервен капацитет. Няма и случаи на изключително високи цени.

В решението за нови ядрени мощности в АЕЦ Козлодуй няма икономическа логика и ще доведат до предсрочното спиране на 5-ти и 6-ти блок.

Решението за заместването на 5-ти и 6-ти блок след 2050 г. трябва да дойде след 2030 г., за да се оцени напредъка на алтернативните технологии.

Сесия 2 – Възможности и пречки пред зеления преход

Следобедната сесия: Възможности и пречки пред зеления преход, започна с презентацията на Радостина Славкова от За Земята по Доклада с CAN Europe: “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи” в България. Основният извод е, че ползите от ускорен енергиен преход в ЕС, така че да се изпълни и целта от непрехвърляне на 1,5 С от Парижкото споразумение, многократно надвишават допълнителните разходи за него. Като цяло, ползите от амбициозни действия в областта на климата се разделят на две основни категории: първата категория се отнася до избегнати загуби, при ограничаването на увеличението на глобалната температура до 1,5°C, в сравнение с отрицателните въздействия при по-малко амбициозните сценарии; втора категория “съпътстващи ползи”, които са остойностяване на допълнителните ползи от мерките и инвестициите за смекчаване изменението на климата. Прочетете повече за изводите за България и ЕС тук.

Петко Ковачев, Институт за зелена политика: Ще го бъде ли НПВУ (Националния план за възстановяване и устойчивост) в България?

Енергийния експерт Петко Ковачев разгледа напредъка по НПВУ във връзка с второто (все още неполучено заради 4 неизпълнени цели) и следващите плащания, част от които зависят и от забавяни и/или недобре реализирани реформи и инвестиции в областта на декарбонизацията. Рискът да не се получат средствата по плана се визуализира с желанието на администрацията да се залата нови все по-далечни срокове за изпълнение – т.е. все повече неща да трябва да се свършат от институциите в кратки срокове преди 2026 г., което и само по себе си изглежда неосъществимо. Продължава да няма яснота и напредък по българската REPowerEU глава в НПВУ. Запознайте се и с доклада на Ковачев за второто плащане от декември м.г. 

Георги Стефанов, член на УС на Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ), Геотермалната енергия – единствената ВЕИ технология конкурентна на капацитета на АЕЦ като базова мощност

Георги Стефанов от БАГЕ (Българска Асоциация Геотермална Енергия) засегна въпроса за потенциала на геотермалната енергия като алтернатива на текущата базова енергия от АЕЦ и въглища, като капацитет, време за операционализиране, а после и за експлоатация, цена. А добрата новина е, че още есента бяха приети законодателни промени, регулиращи статута на топлината като ключово подземно богатство, което не се влияе и от климатични рискове като градушки, вулкани.

Проф. Христо Василев, експерт по енергийни и светлинни технологии: Възможна ли е към 2035 г. цена на енергията в България от фотоволтаици под 15 евро на MWh?

Проф. Христо Василев постави на въпрос моралното остаряване на понятието “базова мощност” в днешния свят, в който осигуряването на гъвкавост ще се цени все повече. Фотоволтаиците могат да бъдат базова мощност поне 8 месеца в годината, а биха могли и още повече в комбинация с батерии/технологии за съхранение. Той коментира, че най-ниска цена за домакинствата и бизнеса би дошла от фотоволтаиката. По негова прогноза към 2035 г. цената ще е под 12 евро на мегават час (гледайки новоизлизащи научни изследвания за повишаваща се ефективност на панелите, възможности за рециклирането им, конкуренция и др.).

Доц. Владимир Зиновиев, Директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС: Енергийните общности като модел за устойчива децентрализация на генератори и консуматори

Доц. Владимир Зиновиев от УНСС коментира, че все още нямаме енергийна общност в оригиналния смисъл за споделяне и използване на енергията от общността, а “свободната” да се дарява на нейни уязвими представители, детски градини и др., но настоящите първи претенденти като Енергийна общност Габрово работят в посока все по-голямо приближаване до тази дефиниция, макар все още да не е факт и наредбата за дейността им. Доцентът ни покани да чуем повече за опита на Италия, САЩ, Япония на предстоящата научна конференция за Енергийни общности и ролята им за декарбонизацията на 6 юни в УНСС. 

Презентация на Проф. Георги Касчиев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Проф. д-р инж. Димо Стоилов

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Мартин Владимиров

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Радостина Славкова

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация 1 на Петко Ковачев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация 2 на Петко Ковачев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [11.93 KB]

Презентация на Георги Стефанов

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Проф. Христо Василев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Презентация на Доц. Владимир Зиновиев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by

Жител на изчезващо заради въглищна мина село започва дело срещу Министерство на енергетиката за нанесени вреди

Един от последните собственици в обреченото село Бели бряг започна дело срещу Министерство на енергетиката. Петър Тенев (на снимката) се надява да получи справедливост след десетилетия неизвестност, несигурност, отлагане и промяна на плана за изселване. Бели бряг, община Раднево, трябва да изчезне от картата заради разрастване на държавните „Мини Марица – изток“ ЕАД, на които министерството е принципал, но целият процес е отлаган няколко пъти.

Делото е за имуществени и неимуществени вреди поради липса на контрол, действия и бездействия на Министерството при разрастването на мините. То се гледа от Административен съд – Стара Загора, като първото заседание беше на 03 април 2024. Екологично сдружение „За Земята“ подкрепя усилията на Петър Тенев за справедливост. Вие също можете да го подкрепите като подпишете петицията ни за справедливи обезщетения при изселванията на селата Бели бряг и Трояново.

„Светът изоставя въглищата и не е ясно дали на територията на селото изобщо ще има добив. Тази тенденция е ясна от години и би трябвало Министерство на енергетиката да съобрази и да актуализира плановете, също така да защити интересите на хората.“, казва Радостина Славкова, координатор Енергия и климат в „За Земята“.

Съгласно заповед на съвета на директорите на „Мини Марица – изток“ крайната дата за доброволно изкупуване на имотите беше 31.12.2023 г., след което започва принудително изселване. В Бели бряг 95-99% от имотите са отчуждени. Около тридесетина души живеят в селото все още, като повечето от тях плащат наем на Мините. Преди да започне изселването, селото е имало 500 жители.

Министерство на енергетиката се явява косвен принципал на „Мини Марица – Изток“ ЕАД — капиталът е изцяло собственост на „Български енергиен холдинг“, а българската държава е 100% собственик на капитала на холдинга.

В жалбата си Петър Тенев дава примери за бездействие и нарушения от страна на държавата като принципал на „Мини Марица – изток“. Липсват действия за контрол на изкупуването на земите и имотите в землището на Бели бряг, както от страна на „Мини Марица – изток“, на БЕХ и на техния принципал — държавата, както и върху осигуряването на средства за придобиването на нова, аналогична собственост. Министърът на енергетиката следва да контролира законосъобразното провеждане на отчуждителните процедури, когато се касае за отчуждаване за извършване на мероприятия от обществен интерес.

Следващо заседание е насрочено за началото на юни. Тогава трябва да се представи и съдебно- техническа и оценителна експертиза как се е променила стойността на имота от 2011 г. насам и какви вреди са нанесени на имота на Петър при взрив в близост до неговия имот.

„Мини Марица – изток“ все още трябва да изпълнят изискванията на екологичната и социална политика на Европейската банка за възстановяване и развитие, като според приетия План за преселване, трябва да предоставят т.нар. социален пакет за хората. Болезнено неясен остава и казусът с преместването на гробищния парк. Друг основен проблем за настоящите жители на селото е липсата на охрана, зачестилите набези и рискът от пожари в съседни имоти, стопанисвани от мините.

Допълнителни материали:
Кратка видео визитка на Петър Тенев
Историята на Бели бряг тук
Обобщаваща статия за Бели бряг

/by
, ,

Highlights from the Co-benefits stakeholders meeting in Sofia in March 2024

On March 29, during the hybrid discussion organized by „Za Zemiata“ at the House of Europe, Sofia, on the topic: “The green transition in Bulgaria – opportunities, benefits and false solutions. Does Bulgaria need new nuclear power facilities?” came to the conclusion that the price of climate inaction for Bulgaria is higher in comparison with choosing the 1.5 C compatible energy transition pathway.

The event was divided into two sessions, recorded with Eng interpretation.

Discussion Recording: Does Bulgaria need new nuclear power facilities?

Discussion Recording: Opportunities and obstacles to the green transition

The presentations in BG are available at the bottom of the Bulgarian article about the event.

The Session on “Opportunities and obstacles to the green transition” started with an opening presentation of Radostina Slavkova from Za Zemiata on the Co-benefits report of CAN Europe: „The Paris Agreement Pays Off: Accelerating the Green Transition Leads to Socio-Economic Co-Benefits“, showing the results for Bulgaria. The main conclusion is that the benefits of an accelerated energy transition in the EU and member states many times outweigh the additional costs for it. The benefits of ambitious climate action fall into two main categories: the first category refers to avoided climate losses and the second category „co-benefits“ is about the additional benefits stemming from climate action.

Later in the panel the energy expert Petko Kovachev commented on the delays and implications of decarbonisation reforms and investment projects within the National Recovery and Resilience Plan of Bulgaria, including the missing REPowerEUchapter. The risk of not receiving any funds under the plan except the first payment is strongly exacerbated by the political instability.

Another energy and climate expert, Georgi Stefanov, talked about the potential of geothermal energy as an alternative to the current baseload energy from nuclear and coal, which should find stronger emphasis in the NECP update.

Prof. Hristo Vasilev from the Technical University, examined the prospects for the price of energy in Bulgaria, coming from photovoltaics, to be below 15 euros per MWh by 2035. He also added that photovoltaics can be baseload power at least 8 months of the year, and or even more when combined with battery/storage technologies.

Last but not least, associate Prof. Vladimir Zinoviev from UNWE (the leading economic university in Sofia) talked about Energy Communities as a model for sustainable decentralization of generators and consumers.

The morning Session: “Does Bulgaria need new nuclear power facilities?” concluded that new nuclear capacities are not really needed.

In all the modeled scenarios of the think-tank Center for the Study of Democracy (CSD), there is no shortage of electricity and no missing reserve capacity. Prof. Dimo Stoilov from the Technical University of Sofia cited the 2020 NECP, saying the new 2,000 MW of nuclear power is not needed for the national electricity balance, but for export. Lawyer Kashamov noted about the new nuclear project for NPP Kozloduy 7-8 rectors recurring situations with the failed Belene NPP project such as: the adoption of unargued political decisions without the obligatory economic analysis, making unfulfillable promises about the price and construction period, ignoring the problems with radioactive waste and spent nuclear fuel.

/by

Бъди „посланик на чистата енергия“ и информирай свои съседи в София как да се справят с енергийната бедност

Търсим доброволци, които да се превърнат в квартални посланици по енергийна ефективност и чиста енергия. Ще рече, да са достатъчно добре запознати с проблемите и техните решения, така че да запознават и останалите с тях. Това е смислена кауза с дългосрочен ефект и се надяваме да привлечем много от вас, нашите последователи и съмишленици, в нея. Дайте знак, че искате да участвате до 12 април, продължете надолу, за да разберете как. 

Директно навлизаме в тази сериозна тема с въпрос: знаете ли, че енергийната ефективност е един от най-лесните и рентабилни начини за борба с изменението на климата? А знаете ли, че освен с екологичния си аспект, темата засяга всички ни и съвсем битово: колкото по-запознати сме с енергийно ефективните решения, свързани с дома ни, толкова по-малки ще бъдат и разходите ни.

И тук вмъкваме малко статистика: по данни за България от 2018 г, 33.7% от домакинствата са неспособни да поддържат адекватни нива на топлина в жилищата си през отоплителния сезон. Близо една трета от българските домакинства изпитват сериозни затруднения в навременни плащания към доставчиците на енергийни услуги. Около 50% от населението на страната не може да си позволи да поддържа комфортни температурни нива през зимата, което води след себе си и повишен риск от здравословни проблеми.

Стремежът към устойчиво развитие, намаляване на енергийните разходи на домакинствата, както и намаляване на екологичния отпечатък са ключови приоритети, които изискват незабавна реакция.

И ето че най-сетне стигаме до едно възможно решение: по-високата осведоменост. Досега преобладаващите инициативи за обновяване в страната бяха насочени изключително към многофамилните сгради. Живущите в еднофамилни сгради също трябва да бъдат включени в процеса и да са информирани за енергийно ефективните решения, с които могат да спестят от месечни сметки и да повишат комфорта си у дома.

Каква е точно задачата?

  • Стъпка 1: Обучение

Всички записани доброволци ще преминат през еднодневно обучение, организирано от екипа ни, на което ще натрупат експертни знания по темата и ще получат информационни материали, с които да боравят.

Допълнително ще съгласуваме кога и как да се случи то според свободното време на записаните.

  • Стъпка 2: Обиколки

Доброволците ще обикалят „от врата на врата“ в своя квартал (или друг удобен от списъка по-долу), насочвайки се приоритетно към живущи в еднофамилни жилищни сгради (къщи).

За целта ще разполагат с получените знания от обучението, както и с листовки, в които са описани различни начини за подобряване на енергийна ефективност и за намаляване на сметките за енергия на домакинствата. Освен да ги раздават обаче, е важно да могат да беседват с хората и да ги информират за реалните ползи от въвеждане на мерки за енергийна ефективност.

Ако не се чувстате комфортно да обикаляте от врата на врата, можете да застанете и на спирка на градския транспорт, като разположите там масичка с информационните материали, осигурени от нас.

Всеки, който участва, поема ангажимент да информира най-малко 10 души/семейства, можете да събирате имейли на хората, с които сте говорили, при получено от тях съгласие да получават допълнителна информация, свързана с кампанията.

Кога?

През месец април.

Ангажимент ще бъде съобразен изцяло със свободното ви време, но ви препоръчваме да се заемеет с мисията през уикенда, когато повече хора са у дома и имат време да обърнат по-задълбочено внимание.

Къде?

В следните софийски квартали: Сухата река, Враждебна, Бенковски, Орландовци, Левски, Христо Ботев, Бусманци, Казичене, кв. Обеля, Модерно предградие, Триъгълника. С по-малък приоритет са и квартали като Павлово, Овча купел, Горна баня, Симеоново, Герман, Малинова долина, Княжево и Карпузица, където също има много еднофамилни сгради.

Ще поемем дневни карти за градски транспорт, ако не живеете в някой от посочените квартали, но искате да се включите.

Защо да участвате?

За да помогнете на домакинствата в България, особено на енергийно бедните такива, да са по-информирани за лесните и достъпни начини, по които могат да подобрят енергийната ефективност на дома си.

Нужни умения?

Не се изисква нищо специфично, ние ще организираме специално обучение, на което ще получите необходимите знания и материали, за да се включите като доброволец.

 

Включете се до 14 април 2024 г.

Доброволческата мисия продължава до 30 април 2024 г.

 

Лице за контакт:

Гергана Вълчева

gergana@zazemiata.org

/by

ВИДЕО: Кръгла маса “Ефективна рекултивация на въглищни мини”

Въглищата малко по малко губят значението си в производството на енергия, но след тях остават огромни опустинени терени. Те трябва да бъдат рекултивирани и то по начин, който им дава ново предназначение, съобразено с настоящия контекст. 

Кръглата маса „Ефективна рекултивация на въглищни мини“ бе организирана от ЕС “За Земята” за смело споделяне на опит и дискусия за навременната и адекватна рекултивация на довчерашните мини и на тези терени, които вече десетилетия наред очакват своята рекултивация. Във видеото ще чуете мнения и препоръки на юристи, икономисти и енергийни специалисти, които разглеждат правната и техническата страна на проблема, като споделят и лошите примери.

Говорим и за възможностите за “нов” живот на бившите минни терени, как да се използват за изграждане на възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергията от тях, като алтернатива на усвояването на земеделски или природни терени за тази цел.

Събитието бе проведено на 22.02.2024 г. в контекста на предстоящата мащабна рекултивация, свързана с намаляването и постепенното спиране на използването на въглища като енергиен източник в България.

Съдържание на видеото по минути: 

  • 0:30 – Представяне на целите на събитието от водещият – Г- н Славчо Нейков.
  • 5:50 – Изказване на заместник министър на енергетиката – Г-н Ненов.
  • 15:17 – Презентация на Радостина Славкова от ЕС „За Земята“ на тема „Рекултивацията в териториалните планове за справедлив преход“.
  • 44:22 – Презентация на адвокат Александър Коджабашев на тема: “Проблеми по изпълнение на законодателството в областта на рекултивацията на въглищни мини”.
  • 1:05:50 – Дискусия и въпроси
  • 1:23:13 – Изказване на зам. министър Ненов по отношение на предвиденото държавно финансиране за рекултивация на въглищни мини.
  • 1:30:00 – Въпроси и дискусия
  • 1:41:40 – Презентация на Кристиян Панайотов от “Agrovar CC” за състоянието на шламохранилище “7-ми септември” в град Перник и резултатите от изследвани почвени проби.
  • 2:01:50 – Въпроси и дискусия
  • 2:09:53 – Изказване на г-н Дребов – експерт по концесии в Министерство на енергетиката.
  • 2:23:33 – Обобщени резултати от проучване на “WWF Bulgaria” “Базов анализ на потенциала за инсталиране на ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени“ – Магдалена Кирчева, ГИС експерт и автор на доклада.
  • 2:39:33 – Въпроси и дискусия
  • 2:45:00 – Презентация за потенциала за използване на рекултивираните терени за ВЕИ, съхранение на енергия и други – Петко Ковачев, Институт за зелена политика.
  • 3:07:24 – Коментари на адвокат Александър Коджабашев по темата
  • 3:11:11 – Дискусия
/by
,

На 29.03 в Дома на Европа ви каним на дискусия, посветена на зеления преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

В петък, на 29.03.2024 г., ви каним на хибридната ни експертна дискусия в Дома на Европа: Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност?

Заповядайте от 10:00 – 17:30 в Дом на Европа, ул. Г.С. Раковски 124, София, и в Zoom, където ще бъде осигурен симултанен превод и запис на английски език. Регистрация на линка.

В Екологично сдружение “За Земята” от години работим по темата енергиен и зелен преход. Основните ни препоръки към политиците относно развитието на енергийния сектор винаги са били за приоритет на енергийната ефективност, децентрализация на производството на електроенергия, достъп на отделните домакинства и енергийни кооперативи до ВЕИ, отказ от енергийни мегапроекти. От над 20 години публикуваме наши анализи, доклади и отворени писма до правителствата по темата за корупционния проект АЕЦ Белене. За съжаление бяхме игнорирани от редица управляващи и беше допуснато ограбване на над 3 милиарда лева от националния бюджет. Според нас с прибързаните и неадекватни действия на политиците по предложението за нови 2 ядрени реактора в АЕЦ Козлодуй има опасност да видим отново схемата с АЕЦ Белене, но с реактори на Westinghouse. Проектът АЕЦ Белене се провали не защото реакторите бяха руски, а защото страната ни няма икономическа необходимост от нова АЕЦ. Същият аргумент, още по-убедително важи и сега.
Това е причината да организираме дискусия: Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения.

ПРОГРАМА:

*** Еnglish version below

09:30 – 10:00 Регистрация и кафе
10:00 – 10:10 Встъпителни думи от За Земята

Сесия 1: 10:10 – 12:30 Фалшиво решение или България има нужда от нова ядрена мощност? модератор: Генади Кондарев, E3G
Лектори:
– Проф. д-р Георги Касчиев, атомен физик, бивш председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, работил в Института за изследване на риска към Виенския университет, научен ръководител за пуска на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“: Козлодуй 7 – За уродливите черти на новия ядрен проект
– Адвокат Александър Кашъмов, Изпълнителен директор на
Програма Достъп до Информация. Проблеми и тенденции свързани със законите на ядрените проекти в съдебната практика.
– Проф. д-р инж. Димо Стоилов, Ръководител на изследователска група по стратегическо планиране на развитието на националната енергетика към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН: Стратегическо планиране на националната енергетика
Q&A
– Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията (ЦИД), Директор, Програма „Енергетика и климат“: Завладяната енергетика в завладяната държава: забавяне на прехода и заключване в големи корупционни проекти
Q&A

11:30 – 12:30 Панелна дискусия с:
– Петко Ковачев – Институт за зелена политика / Зелени закони
– Проф. д-р Георги Касчиев
– Проф. д-р инж. Димо Стоилов
– Тодор Тодоров, За Земята
– Мартин Владимиров, ЦИД

Обяд: 12:30 – 13:30

Сесия 2: 13:30 – 16:30 Възможности и пречки пред зеления преход
модератор: Тодор Тодоров, За Земята/ CEE Bankwatch. Експерт за справедлив преход в базата данни на ЕК-ДГ РЕГИО, член на Комитета за наблюдение на програма Региони в растеж 2021-27
Лектори:
– Радостина Славкова, За Земята: Доклад с CAN Europe: “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи” в България
– Петко Ковачев, Институт за зелена политика: Ще го бъде ли НПВУ (Националния план за възстановяване и устойчивост) в България?
– Георги Стефанов, член на УС на Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ), Геотермалната енергия – единствената ВЕИ технология конкурентна на капацитета на АЕЦ като базова мощност
– Доц. Владимир Зиновиев, Директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС: Енергийните общности като модел за устойчива децентрализация на генератори и консуматори
– Проф. Христо Василев, експерт по енергийни и светлинни технологии: Възможна ли е към 2035 г. цена на енергията в България от фотоволтаици под 15 евро на MWh?

Панелна дискусия и обобщение
16:30-17:30

–

09:00 – 09:10 Opening remarks, Za Zemiata

Session 1: 09:10 – 11:30 False solution or does Bulgaria need new nuclear power?
moderator: Gennady Kondarev, E3G
Speakers:
Prof. Dr. Georgi Kaschiev, atomic physicist, former chairman of the Committee for the Use of Atomic Energy for Peaceful Purposes, worked at the Institute for Risk Research at the University of Vienna, scientific supervisor for the commissioning of the fifth unit of the Kozloduy NPP, Kozloduy 7 – About the ugly features of the new nuclear project
Q&A

Lawyer Alexander Kashamov, Executive Director of the Access to Information Program. Problems related to the transparency and legality of nuclear projects in Bulgaria in the last 20 years, Q&A
Prof. Dr. Eng. Dimo Stoilov, Head of the Research Group on Strategic Planning of the Development of National Energy at the Institute for Nuclear Research and Nuclear Energy (INRIE) at the BAS: Strategic Planning of National Energy
Q&A
Martin Vladimirov, Center for the Study of Democracy (CSD), Director, Energy and Climate Program: Captured Energy in Captured State: Slowing the Transition and Locking-in Big Corruption Projects
Q&A

Lunch pause: 11:30 – 12:30

Session 2: 12:30 – 16:30 Opportunities and obstacles to the green transition
moderator: Todor Todorov, Za Zemiata/ CEE Bankwatch. Expert on Just Transition in the EC-DG REGIO database, member of the Monitoring Committee of the Regions in Growth 2021-27 program
Speakers:
Radostina Slavkova, Za Zemiata: Report with CAN Europe: „The Paris Agreement Pays Off: Accelerating the Green Transition Leads to Socio-Economic Co-Benefits“ in Bulgaria
Petko Kovachev, Institute for Green Policy: What will happen with the NRRP (National Plan for Recovery and Sustainability) in Bulgaria?
Georgi Stefanov, member of the Board of the Bulgarian Association of Geothermal Energy (BAGE), Geothermal energy – the only RES technology competitive with the capacity of NPP as base power
Assoc. Prof. Vladimir Zinoviev, Director of the Research Center for Energy Business and Infrastructure of UNSS: Energy communities as a model for sustainable decentralization of generators and consumers
Prof. Hristo Vasilev, expert in energy and light technologies: Is it possible for the price of energy in Bulgaria from photovoltaics to be below 15 euros per MWh by 2035?

Panel discussion and final remarks:
15:30-16:30

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

 

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by

Климатичното образование на учениците обединява експерти от България и Норвегия по време на национална заключителна конференция „Променяме се с климата“

Образователни и екологични експерти ще представят резултатите по проект „Променяме се с климата“, разработените ресурси и възможностите да се справим с климатичните и екологични предизвикателства.

Каним Ви на Националната заключителна конференция по образователния проект „Променяме се с климата”.

Кога? Къде? Как?

  • 25 март 2024 – регистрацията започва от 10:00 ч., програмата на събитието е от 10:30 до 15:30 ч.
  • II АЕГ „Томас Джеферсън“, София, ул. „Траянова врата“ 26 (голяма зала)
  • Събитието е със свободен достъп до запълване капацитета на залата. Необходима е предварителна регистрация.
Онлайн регистрация

Информация за конференцията

Събитието има за цел да запознае обществеността с резултатите от проекта и създадените образователни ресурси, които могат да бъдат използвани напълно безплатно и да се прилагат в образователни и граждански инициативи, свързани с адаптиране към климатичните изменения. В рамките на проекта са проведени над 30 инициативи в цялата страна от училищата партньори и над 20 образователни институции с общо над 3000 участници – ученици, учители, родители, представители на местни екологични организации и експерти. Темите на проектите и кампаниите са изключително актуални и обхващат всички сфери, свързани с климатичните промени – околна среда, икономика, градската среда, поведението на хората.

По време на конференцията ще представим разработения по проекта онлайн образователен портал КЛИМАДАПТ, който включва широк набор от информационни и образователни материали за ученици и учители, свързани с промените в климата и възможните мерки за справяне с тях.

Важен за нас гост на конференцията ще бъде и представител на норвежкия ни партньор по проекта. Норвежката организация „Norges Naturvernforbund“ (Приятели на Земята Норвегия) е организация с изключително голям опит в организиране на дейности в сферата на опазването на околната среда и е една от най-големите и опитни организации, работещи в тази сфера.

Програма

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

 

/by

Световните лидери предприеха нови мерки срещу емисиите на метан, но достатъчни ли са те?

Изминалата 2023 г. беше повратна точка, а климатичната криза става все по-очевидна за всички ни. За това допринесоха не само високопоставените преговори за климата и мрачните изводи от научни доклади, но и житейският опит на световните общности, които преживяват все по-тежки екстремни метеорологични явления.

Миналото лято генералният секретар на ООН Антониу Гутериш описа тази промяна, като заяви, че е настъпила „ерата на глобалното кипене“. Преди десетилетие този коментар щеше да се счита за хипербола, но той се превърна по-скоро в констатация на факт, като 2023 г. беше най-горещата година в историята. Досега.

В отговор на ескалиращата климатична криза постигането на климатична неутралност (по отношение на парниковите газове) до 2050 г. е ключово предизвикателство пред човечеството. Това означава декарбонизиране на енергийните системи, интегриране на напредъка в технологиите за възобновяеми енергийни източници и повишаване на ефективността в сектори като електроснабдяването, транспорта, промишлеността и строителството. От решаващо значение за този по-широк енергиен преход са стратегии като електрификацията и използването на чист, т.нар. зелен водород в области, в които декарбонизацията се оказва по-трудна.

Намаляването на емисиите на метан заема централно място.

Важно е намаляването на емисиите на метан по цялата верига на добив и доставки на изкопаем газ, особено като се има предвид фактът, че метанът е вторият по значимост парников газ за глобалното затопляне след въглеродния диоксид.

Особено важно през изминалата година бе договарянето на Европейския регламент за намаляване на емисиите на метан в нефтената и газовата промишленост, който ще бъде окончателно приет през следващите месеци. Справянето с емисиите в този сектор е един от най-бързите, най-лесните и най-рентабилни начини за смекчаване на изменението на климата. Освен това такива мерки биха ни дали ценно време да се съсредоточим върху декарбонизацията на други сектори.

ЕС направи значителна крачка напред, като постигна съгласие по законодателство, насочено към намаляване на емисиите в различни сектори, включително вноса на изкопаеми горива. Тази стъпка демонстрира водещата роля на блока в глобалния енергиен преход, като решава жизненоважен въпрос в рамките на своята енергийна рамка и установява нов стандарт за екологично отговорни търговски практики.

ЕС трябва да поема отговорност за въздействието си върху околната среда – като най-голям вносител на природен газ в света – като бързо се откаже от прехвърлянето на замърсяването извън границите си.

В края на миналата година метанът зае и централно място на COP28. Хартата за декарбонизация на нефта и газа, подписана от големите производители, включително и значителен брой национални нефтени компании, показа нарастващия консенсус относно спешната необходимост от намаляване на метана. И за първи път във финален документ от климатична конференция беше посочена необходимостта от отказ от изкопаеми горива.

Също така големите емитери като САЩ и Китай, се обединиха за по-широката промяна към декарбонизация. В САЩ Агенцията за опазване на околната среда (EPA) финализира нови разпоредби за ограничаване на емисиите от нефтени и газови операции. Това бе последвано от обявяването от страна на Китай на Национален план за намаляване на емисиите на метан.

Навлизаме в епоха, в която модерните технологии за мониторинг на емисии на метан и по-силният натиск за прозрачност и отчетност от страна на инвеститорите имат възможността да променят правилата на играта. Досега информацията за емисиите, която достигаше до обществеността беше размита, като реалните емисии винаги бяха повече отколкото се съобщаваше. Новите технологии ще позволят по-точно проследяване на емисиите и ще държат компаниите отговорни за тяхното въздействие върху околната среда.

Преходният период на Регламента на ЕС за метана, който ще продължи до януари 2027 г., когато новите мерки ще влязат в сила, е добра възможност за намиране на практически решения и установяване на ефективни стандарти. Предстоящият доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) „Глобален тракер на метана“, който следи и анализира емисиите на метан в световен мащаб, трябва да помогне за съсредоточаване на вниманието върху това. От огромно значение за проследяване на напредъка спрямо твърденията и ангажиментите ще бъде въвеждането на надеждни протоколи за мониторинг, докладване и проверка (MRV), които са от съществено значение.

Ключова част от проследяване на метановите емисии съвсем скоро ще бъде MethaneSAT – спътник от следващо поколение, предназначен да открива емисии на метан с несравнима досега прецизност. Спътникът бе изстрелян в орбита на 4 март т.г,. като съвсем скоро ще започне да подава данни, които ще доведат до революция в способността ни да проследяваме както мащабни, така и по-малки източници на метан, като внесе така необходимата прозрачност в един до голяма степен невидим проблем. MethaneSAT не само ще ни помогне да наблюдаваме по-ефективно емисиите в глобалното производство, но и ще катализира действия за тяхното намаляване в целия свят.

Междувременно се надяваме, че националните правителства, енергийният сектор и други големи емитенти ще продължат да се стремят към постигане на целите за метан през 2024 г., като спазват поетите ангажименти, но и ги надграждат, тъй като мерките не са достатъчни. На този етап например все още липсва обща цел за намаляване на общите емисии на метан в ЕС, докато мерките от Регламента за метана няма да влязат в сила достатъчно бързо, за да се изпълнят целите от Парижкото споразумение за климата. Затова е нужно да продължим с пълна сила усилията за намаляване на метановите емисии. Навлизаме в епоха, в която сътрудничеството, съвместната работа и прозрачността са от ключово значение, а технологиите са огромна част от осъществяването на това. Те ще ни позволят да видим и измерим проблема и да предоставим полезни данни в ръцете на операторите, правителствата и обществеността, за да се предприемат ефективни действия.

Статията е адаптирана от публикация на Флавия Солазо от Фонда за защита на околната среда (EDF)

Източник заглавна снимка

/by
,

Големият енергиен капан: какво би означавал един завой от въглища към газ?

Дългогодишната зависимост на България към въглищата изглежда, че върви към своя край. Приемането на Териториалните планове за справедлив преход отпуши достъпа до 1.2 милиарда евро по Фонда за справедлив преход, които са предназначени за най-засегнатите от прехода региони – Стара Загора, Кюстендил в частта около Бобов дол и Перник.

Енергийният преход вече се случва, а голямото предизвикателство пред България е как той да бъде осъществен по устойчив и чист начин, с грижа за хората. В момента обаче по отношение на енергетиката в страната, виждаме по-скоро амбиции за продължаване на статуквото, което се изразява в запазване на централизирания модел и заключващи и скъпи големи проекти.

Нов доклад, публикуван от “За Земята” днес, 14.03.2024 г., показва астрономическата цена на потенциалните инвестиции, необходими за преобразуването на въглищни централи в газови. Той е своеобразно предупреждение към газовите амбиции както на представителите на публичния сектор, така и на частните инвеститори, защотоизходът от въглища не бива да бъде един своеобразен завой към мащабни газови инвестиции. Проучването разглежда няколко сценария за развитие на газови мощности в електроцентрали, а всички те показват, че няма вариант, при който тези проекти да са финансово изгодни. Докладът идва в ключов момент за енергийния преход в контекста на преразглеждането на Интегрирания план енергетика и климат, процес, който най-накрая изглежда се движи, въпреки сериозното забавяне. За съжаление, макар че планът има и положителни страни, като целта за климатична неутралност, първото впечатление е, че развитието на българската енергетика все още разчита до голяма степен на изкопаемите горива в лицето на изкопаемия газ.

Плановете за замяна на въглищни електроцентрали с инсталации на газ изглежда, че се възприемат като лесно решение в енергийния сектор, тъй като по този начин се запазва типичната централизирана енергийна система. Като цяло в България липсват насока и стратегия, както и финансово и техническо планиране за това как да бъдат заместени въглищните електроцентрали, които постепенно ще се извеждат извън употреба.

Двата потенциални проекта, които се разглеждат в проучването, са ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ Марица Изток 2; първият – според инвестиционно предложение, подадено от компанията през 2021 г., а ТЕЦ Марица Изток 2 – заради гореспоменатото на подобен проект за преминаване към газ от 2021 г. Намерението на правителството тогава беше да бъде изгради 1500MW газови мощности в Маришкия басейн и да финансира този проект с европейски средства за възстановяване. За щастие, Националният план за възстановяване и устойчивост на България междувременно беше преразгледан, но това е ярък пример за това какви идеи се вземат за удължаване на живота на най-големия енергиен комплекс в България, вместо да се направят навременни инвестиции в децентрализирана енергийна система.
Резултатът от анализа е, че от икономическа гледна точка, и двата проекта биха били пазарно неосъществими, което показват всички разгледани допускания и параметри. За да бъде печеливша за дружествата тази замяна на въглища с газ, и двете електроцентрали ще трябва да продават енергия на стойност поне 40-50% повече от приетата за най-висока цена. За сравнение – това се оказва около четири пъти по-висока стойност от тази на цената на електроенергията, произведена от слънце или вятър.

Проученият вариант за ТЕЦ Марица Изток 2 разглежда потенциална мощност от 1000 MWe; този вариант е избран, за да отговаря на следните критерии: размер, който да съответства на размера на съществуващите мощности и възможни нужди на мрежата; ефективност, която отговаря на изискванията, за да получава плащания за наличност на капацитета след 2025 г. и която да облекчи високите цени на газа и на емисиите по Схемата за търговия с емисии; да разполага с технология, позволяваща замяната на газа с водород. При изчисления се оказва, че за да може една потенциална газова мощност да бъде финансово рентабилна, тя ще се нуждае от 1,3 млрд. евро подкрепа в механизъм за капацитет. Заедно с капиталовите разходи, това се равнява на финансова тежест от над 2,1 млрд. евро – астрономически разход за публичния бюджет. В случая на липса на каквато и да било схема за подкрепа, проектът би генерирал оперативни загуби с всеки час производство.

По отношение на ТЕЦ “Бобов дол” се разглежда вариант с изграждането на четири газови котли с мощност 39 MWe, на базата на инвестиционно предложение, постъпило от дружеството през 2021 г. В този случай обаче, за да е изгодна тази инвестиция, тя би изисквала финансова подкрепа от около 68 млн. Евро – или над 200% повече от очакваните капиталови разходи. При всички разгледани сценарии, нетната настояща стойност на проекта остава отрицателна. Дори в случай на 50% по-ниски инвестиционни разходи се изчислява, че проектът няма да има положителен финансов резултат.

Директната замяна на въглища с газ изглежда откровено нереалистичен вариант. Проучването показва, че дори след стабилизирането на пазара след енергийната криза от 2021-2022 г., изкопаемият газ ще остане скъп. Въпреки това, изглежда, че българското правителство продължава да залага на газа – което виждаме от сделката с турския монополист-оператор Боташ, от инвестициите в интерконекторите със Сърбия и Гърция, разширението на подземното газохранилище Чирен и противоречивия проект Турски поток. Само тези пет примера са на стойност 4 милиарда евро: сериозна инвестиция в бъдещата газова инфраструктура, особено в сравнение с другите инвестиции в енергийния сектор. Въпреки това, макар и изглежда, че българските власти са почитатели на газа, дори министърът на енергетиката Румен Радев изрази своето недоверие към подхода на директна замяна на въглища с газ. След въпрос по време на заседание на Комисията по енергетика относно потенциалната замяна на 1,6 GW въглища с 1,6 GW газ, министърът отговори, че липсва анализ на техническата осъществимост на замяната на 1,6 GW въглища с 1,6 GW газ, нито пък има анализи в какъв срок това би могло да стане или дори дали България е в състояние да осигури нужния внос на газ за такова нещо.

В момента Европейският съюз работи в посока намаляване на потреблението на газ, а замяната на въглищните мощности с газови в България би довело до 150% увеличение в годишния внос на газ. Увеличаването на потребление на изкопаем газ, а и вносът на газ със сигурност противоречи на целта за климатична неутралност на България, поставена в ИНПЕК. Такъв ход не само ще бъде скъп, тъй като увеличеният внос ще окаже влияние върху цените на газа, но и ще увеличи зависимостта на страната от страни с недемократични режими (каквито са повечето страни, изнасящи газ), но и също така ще доведе до едно дългосрочно заключване към газ, като се има предвид практиката на дългосрочни договори. В този контекст е необходимо българското правителство да вземе решение кой път ще поеме – инвестиции в изкопаем газ или постигането на климатичните цели, тъй като това са две взаимно изключващи се неща.

В крайна сметка изглежда, че негативите са повече от положителните страни на тези инвестиции, тъй като те са рискови и скъпи. Оказва се, че тази замяна ще бъде скъпа, замърсяваща, – което на своя страна ще доведе до по-голямо оскъпяване заради квотите, свързани със Схемата за търговия на емисии, от която емисиите на изкопаем газ са част, – но също така и натоварена с риска, свързан с необходимостта от внос, риск от невъзвръщаеми активи и риск от нестабилност на цените на енергията. В момента, в който България преразглежда своя Интегриран национален план енергетика и климат, това е удачна възможност да се промени посоката към подходящи и навременни инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Пълният доклад можете да намерите ТУК на английски, или ТУК на български език.

БЕЛЕЖКИ:

Освен че е финансово неизгодна, замяната на въглищата с газ е свързана със следните рискове и недостатъци:
Тази инвестиция е ненужна стъпка по пътя към намаляване на емисиите, която ще попречи на постигането на целта за нулеви нетни емисии;
Така ще бъдат изразходвани средства, които биха могли да бъдат инвестирани директно в енергийни източници, които не са изкопаеми горива;
Тази инвестиция носи и увеличава всички рискове, свързани с заключването към газ (геополитически риск, повишена зависимост от вноса на изкопаеми горива, нестабилност на цените на енергията, невъзвръщаемост на инвестициите в инфраструктурата и производство, запазване на количествата и разходите за емисии на CO₂ и т.н.);
Директата замяна на съществуващите въглищни мощности в газови ще изисква до 150 % увеличение на годишните обеми на внасяния газ. Това само по себе си би било предизвикателство, но също така би довело до още по-голяма зависимост от вноса на енергия и би повлияло на цените на газа в региона.

/by
,

Завоят от въглища към газ е невъзможен: нов доклад изчислява колко би струвало, ако ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ заработят на газ

Преминаването на ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ от въглища на газ е пазарно неосъществимо, казва доклад. Сметките показват, че, за да печелят, и двете електроцентрали ще трябва да продават енергия на стойност поне 40-50% повече от най-високата пазарна цена (1). За сравнение – това е около четири пъти по-висока стойност от тази на цената на електроенергията, произведена от слънце или вятър.

Резултатите са от нов доклад, публикуван от „За Земята“ днес, 14.03.2024 г. „Големият енергиен капан: какво би означавал един завой от въглища към газ?“ показва астрономическата цена на потенциалните инвестиции, необходими за преобразуването на съществуващите въглищни централи в централи, работещи на газ. Замяната на въглищни електроцентрали с инсталации на газ се възприемат като лесно решение в енергийния сектор, тъй като по този начин се запазва типичната централизирана енергийна система, но според всички сценарии, разгледани в проучването, няма вариант, при който тези проекти да са финансово изгодни.

При изчисленията за ТЕЦ „Марица изток 2“ се оказва, че за да може една потенциална газова мощност да бъде финансово рентабилна, тя ще се нуждае от 1,3 млрд. евро от подкрепа в механизъм за капацитет. Заедно с капиталовите разходи, това се равнява на финансова тежест от над 2,1 млрд. евро – астрономически разход за публичния бюджет. В случая на липса на каквато и да било схема за подкрепа, проектът би генерирал оперативни загуби с всеки час производство.

По отношение на ТЕЦ „Бобов дол“ се разглежда вариант с изграждането на четири газови котли с мощност 39 MWe, на базата на инвестиционно предложение, постъпило от дружеството през 2021 г. За да е изгодна тази инвестиция, тя би изисквала финансова подкрепа от около 68 млн. Евро – или над 200% повече от очакваните капиталови разходи. При всички разгледани сценарии, нетната настояща стойност на проекта остава отрицателна. Дори в случай на 50% по-ниски инвестиционни разходи се изчислява, че проектът няма да има положителен финансов резултат.

„Докладът идва в ключов момент за енергийния преход в контекста на преразглеждането на Интегрирания план енергетика и климат, процес, който най-накрая изглежда се движи, въпреки сериозното забавяне. За съжаление, макар че планът има и положителни страни, като целта за климатична неутралност, първото впечатление е, че развитието на българската енергетика все още разчита до голяма степен на изкопаемите горива в лицето на изкопаемия газ.“, коментира Венцеслава Кожухарова от екип Климат и енергия на „За Земята“.

/by
,

Доклад: Ползите за хората и икономиката от Зелената сделка многократно надвишават цената за осъществяването ѝ

Ако България не предприеме действия по отношение на климатичните политики, ще ѝ струва 59 милиарда евро — загуби от свързани с климата екстремни събития. В същото време следването на сценарий, съвместим с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса, ще доведе до не само до избягване на такива загуби, но и до допълнителни финансови ползи от 7.6 млрд евро — или почти 10% от БВП на България за 2022 г. Изводите са от доклада “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”, публикуван от мрежата организации CAN Europe, от която “За Земята” е част.

Изследването прави сравнение между три сценария — бездействие, минимални мерки и амбициозни реформи, които ще ограничат затоплянето до 1.5 С. За всяка една от 13-те анализирани държави в ЕС резултатите потвърждават, че ползите от инвестиции във въглеродонеутрална икономика надхвърлят разходите. 

Изчисленията в доклада са направени с помощта на два компютърни модела — COACHH, финансиран от Европейската комисия и COMBI, създаден от консорциум между университети, образователни и експертни организации. Използваните данни са от Европейската комисия и показват, че Зелената сделка и следването на целта от 1,5 С от Парижкото споразумение ще доведат до допълнителни ползи (директни съпътстващи ползи) за целия Европейски съюз, оценени на 1 трилион Евро до 2030 г.  

Най-значителните ползи от амбициозния сценарий ще са в областта на енергийната сигурност — 2.1 млрд евро, а здравните ще са на стойност 300 млн. евро. В същото време следването на настоящите климатични политики ще доведе до загуби от 12 милиарда евро, ако не се повиши амбицията до ограничаване на затоплянето до 1.5 градуса. 

“На фона на разгорещените дебати за ползите от Зелената сделка, става все по-ясно, че ЕС и в частност България ще спечели, ако се движи в крак с времето. След поредица от анализи, концентрирани върху здравните ползи, имаме и тези убедителни данни, които разглеждат темата от различни страни. Категорични сме, че амбициозните и навременни климатични решения ще се отразят положително на икономиката на България”, казва Радостина Славкова от екип “Климат и енергия” в За Земята. 

Доклад “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”. Изводи на национално ниво: България.

Оригинална версия на доклада “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи” с изводи за други държави. 

 

Повече информация:

  • Графиката на избегнатите икономически загуби за България ясно показва, че при сценария на бездействие загубите, изразени в милиарди евро, са значително по-високи (59 мрлд. евро) в сравнение с прогнозираните при сценария на заявените политики (12 млрд. евро)
  • Общите финансови съпътстващи ползи за България биха били 9,2% от БВП за 2022 г., което е втората най-висока стойност в ЕС-27 след Словакия, и което само по себе си е значителен стимул за предприемане на навременни действия в областта на климата.
Категория  Съпътстващи ползи (закръглени) 
Енергийна система/сигурност (млрд. евро) 2.1
БВП и публичен бюджет (млрд. евро) 3.4
Спестени ресурси (млрд. евро) 1.8
Здравни ползи (млрд. евро)  0.3
Общи парични ползи (млрд. евро) 7.6
Общи парични ползи (% от БВП за 2022 г.) 9.2%
Пряка допълнителна заетост (в години) 68,576
Избегната смъртност (преждевременни смъртни случаи на година) 1,098

Източник: Изчисления на CLIMACT и CAN Europe въз основа на модела COMBI

Ползите за Енергийна система и енергийната сигурност на страната се оценяват на 2.1 млрд. евро – избегнат внос на изкопаеми горива и избегнати други инвестиции в технологии за изгаряне за производство на електроенергия. Така ще се намали цялостната употреба на енергия, но и цената й.

Ползи за БВП и публичния бюджет в размер на 3.4 млрд. евро. Тук е изчислен ефекта от общото търсене на стоки и услуги и ефектът, който инвестициите биха имали върху бюджета.

Спестени ресурси или ресурсна ефективност в размер на 1.8 млрд. евро – или с други думи: комбинация от намален материален отпечатък, спестен разход на изкопаеми горива през целия жизнен цикъл и избегнат добив на метални руди.

Здравните ползи са оценени на 300 милиона евро – кумулативно от избегнати изгубени години живот и преждевременна смъртност, дължаща се на ФПЧ2,5; избегнати смъртни случаи в следствие на озоново замърсяване; избегната повишена смъртност през зимата и заболеваемост през зимния период (най-вече от астма). 

Моделът COMBI сочи, че общите финансови съпътстващи ползи за България биха били 9,2% от БВП за 2022 г., което е втората най-висока стойност в ЕС-27 след Словакия.

 Разходи, свързани с преждевременна смърт и заболеваемост поради излагане на частици PM 2,5 (фини прахови частици)

Всяка година почти 14% от БВП на България се губи (под формата на преждевременна смърт и заболеваемост) заради замърсяване на въздуха. Данните от ОИСР от 2019 показват недвусмислено лидерство на България сред ЕС-27, следвана от Румъния с 8,4% от БВП. Данните за страната ни са сходни с тези на държави като Китай, Сърбия, Босна, Украйна.

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.

 

/by
,

Доклад „Прозрачност и достъп до данни за действия в областта на климата“

„Transparency and Access to Data on Climate Action“ Report

Докладът на CAN Europe с участието на За Земята „Прозрачност и достъп до данни за действия в областта на климата“ предоставя оценка за състоянието на прозрачността и достъпа до данни на национално ниво в дванадесет европейски държави, включително България. Основната цел е да се анализира наличността и качеството на данните, използвани за мониторинг на изпълнението на Националните енергийни и климатични планове (ИНПЕК/NECP), като се набележат пречките, които държавите срещат при събирането и предоставянето на тези данни. В доклада се подчертава необходимостта от подобряване на прозрачността и достъпа до данни, което би допринесло за по-добра информираност на обществото и за по-ефективен мониторинг на климатичните политики.

Състояние на прозрачността в България

В България докладът идентифицира няколко ключови предизвикателства, свързани с достъпа до данни за климата и енергетиката. Един от основните проблеми е липсата на централизирана платформа, която да предоставя цялостна и леснодостъпна информация за националните климатични и енергийни данни. Понастоящем информацията е разпръсната между различни институции, като Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Тази разпокъсаност на данните в областта на околната среда и климата затруднява не само достъпа до данни, но и тяхното използване и сравнение.

Друг пример за пропуск е, че в България липсва подробна информация за някои източници на възобновяема енергия като геотермалната енергия, няма и отделни данни за потенциала за вятърна енергия на сушата и в морето, което затруднява точната оценка на националните енергийни ресурси. Освен това, част от данните са достъпни в неудобен за потребителя вид (напримеер само сканирани PDF документи), което допълнително възпрепятства тяхното ползване от учащи, граждани и неправителствения сектор.

Проблеми с институционалната комуникация

Важен проблем, посочен в доклада, е свързан с проблемна комуникация между различните институции, които отговарят за събирането и публикуването на данни в областта на околната среда и климата. Например, в България липсва координация дори между отделните дирекции в Изпълнителната агенция по околна среда, които са отговорни за различни аспекти на националната инвентаризация на емисиите на парникови газове. Липсата на координация затруднява пълното и точно отчитане на данните за въглеродните емисии и може да доведе до неточни данни, както и до случая с недостатъчното заплащане на квотите/таксиите за отделените емисии от конкретни предприятия във въглищната индустрия.

Закъснение в публичните консултации

Докладът също така отбелязва, че в България липсва ефективна система за публични консултации по въпросите на климата и енергетиката. Първата публична консултация по актуализацията на Интегрирания национален план за енергия и климат (ИНПЕК) беше значително забавена – тя се състоя шест месеца след 30.06.2023 г. – крайния срок, който беше поставен от Европейската комисия за изпращане на чернови на ИНПЕК. Забавянето доведе до откриването на процедура за нарушение срещу България от страна на Европейската комисия, тъй като страната ни не успя да подаде актуализиран план в определените срокове.

Предизвикателства в събирането на данни

Освен проблемите с достъпа до данни, България среща трудности и със събирането на достатъчно точна и навременна информация за емисиите и енергопотреблението. Един от посочените проблеми е използването на собствени акредитирани лаборатории от някои топлоелектрически централи (ТЕЦ) за измерване на емисиите замърсители, вместо независими лаборатории. Това създава риск от неточни данни за емисиите и съответно по-малко платени квоти за въглеродни емисии, което може да се квалифицира като вид измама.

Препоръки за подобрения

В доклада са дадени няколко ключови препоръки за подобряване на събирането и управлението на данни в България. Първо – препоръчва се създаването на централизирана платформа („единен портал“), където да се събират и предоставят всички климатични и енергийни данни в лесен за използване формат, като Excel таблици. Това ще подобри прозрачността и ще улесни както обществеността, така и експертите при търсенето и анализа на данни. Второ – докладът подчертава необходимостта от по-добра координация между институциите, за да се осигури по-качествено събиране и управление на данни. Трето – препоръчва се по-бързо и прозрачно публикуване на данни за емисиите, което ще намали закъсненията и ще позволи по-добро наблюдение на напредъка по изпълнението на климатичните цели на страната.

Докладът предоставя цялостна оценка на проблемите, свързани с прозрачността и достъпа до данни в България. Въпреки наличието на исторически данни за някои ключови показатели, като емисиите на парникови газове и енергопотреблението, докладът идентифицира сериозни пропуски в достъпа до качествени и навременни данни, както и проблеми с институционалната комуникация и публичните консултации. Препоръките, направени в доклада, подчертават важността на подобряване на съществуващите механизми за събиране и предоставяне на данни, за да се гарантира по-голяма прозрачност и ефективност на климатичните действия на страната, каквито задължения има и по Орхуската конвенция – за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда.

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by

Възобновяема енергия от бивши въглищни терени предложиха енергийни експерти, природозащитници и местни общности

Изграждане на възобновяеми енергийни източници на мястото на терените, заети във въгледобива, предложиха експерти по време на кръглата маса “Eфективна рекултивация на въглищни мини”, организирана от Екологично сдружение “За Земята”. Участниците в събитието се обединиха около мнението, че рекултивацията на въглищни мини в България е необходима за възстановяване околната среда и опазване на човешкото здраве като същевременно предоставя възможности за устойчиво икономическо развитие.

Кръглата маса се проведе на 22.02 в Национален дом на науката и техниката и включи Красимир Ненов, зам-министър по енергетиката, Теодор Дребов, директор на дирекция “Концесии” към Министерство на енергетиката, представители на минни компании, енергийни експерти, природозащитници, които начертаха възможностите спрямо съществуващата законова рамка и заложените бюджети. 

Като необходима първа стъпка участниците изтъкнаха създаването на оценка на извършената рекултивационна дейност до момента и изчисляване на необходимите допълнителни разходи от националния бюджет, поради по-ранното от планираното спрямо концесионните договори излизане от въглищата. Предвидените по Териториалните планове за справедлив преход 201 милиона евро за трите въглищни региона Стара Загора, Кюстендил, Перник, са по-скоро допълващи и предназначени за планиране икономическото преобразуване на тези терени и със сигурност не могат да бъдат използвани за дейности, задължение на концесионера, следвайки принципа “Замърсителят плаща”.

При класическата форма на рекултивация процесът изисква енергия и време, той включва подравняване, почистване на замърсени терени, възстановяване на почвата, за да е годна за земеделско или лесовъдно ползване. Със значително по-малко ресурс увредените терени могат да се превърнат годни за промишленост и генерация на възобновяема енергия. По този начин съответно да се търси синергия между намалени разходи, и обезопасени терени, препитание за местното население и опазване на други природни или земеделски терени, които потенциално биха били увредени поради икономически и енергийни проекти.

“Трябва да се приеме в публичното пространство и от общностите, които работят по темата, каква ще бъде посоката за развитие.”, коментира Радостина Славкова от “За Земята”. Теодор Дребов подчерта, че въпреки минималните суми за рекултивация, предвидени в Териториалните планове за справедлив преход, в концесионните договори на компаниите винаги има и включена рекултивация. Адвокатът по екологично право Александър Коджабашев даде пример, че се случва дружествата да обявят фалит и да не спазят тази точка от концесионния договор. Презентацията на специалистът по рекултивация Кристиян Панайотов даде актуални данни за състоянието на терен за съхраняване на отпадъчна пепел в Перник — взетите от мястото и изследвани в лаборатория почвени проби показват високо съдържание на опасни за човешкото здраве вещества, които години наред биват разпръсквани в близкия квартал. 

На събитието бе представен и доклад от мащабното проучване на WWF България за капацитета на увредените терени в страната да се използват за производство на възобновяема енергия, което предстои да се презицира и надгради и посредством междуинституционална работна група.

Във финалнатари дискусията модераторът на събитието Славчо Нейков от Института по енергиен мениджмънт отправи покана към присъстващите да изпратят предложенията си за нормативни промени към екипа на “За Земята”. 

Презентации от кръгла маса “Eфективна рекултивация на въглищни мини”

Рекултивацията в териториалните планове за справедлив преход – Радостина Славкова, енергиен експерт в „За Земята“

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Рекултивация на сгуроотвал „Седми септември“ – Кристиян Панайотов, Ръководител на научния отдел на „Агровар“; Александра Иванова, Геопространствен експерт в „Агровар“

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Проблеми по изпълнение на законодателството в областта на рекултивацията на въглищни мини – адв. Александър Коджабашев

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Базов анализ на потенциал за инсталиране на ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени – Магдалена Кирчева, WWF

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Възможности за енергийно развитие на „Марица изток“ след рекултивацията – Петко Ковачев, енергиен експерт в „Зелени закони“

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

/by
, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

Устойчивата мода се отнася до проектиране, произвеждане, но и консумиране по по-добър начин. Тя е алтернативен подход, чрез който дизайнери, търговци, но и потребители осъзнават влиянието на продуктите върху различните общности и екосистеми. Поне до началото на епидемията от COVID-19, модният сектор демонстрираше готовност за преобразяване, макар самата дефиниция за устойчивост да е все още в зората на утвърждаването си. [1] Съмнително е обаче дали индустрията ще намери сили за такава грандиозна трансформация единствено на базата на една новопоявила се идея.

Необходима е сериозна промяна в потребителските нагласи и поведение, която да изиска нови производствени и пазарни практики. Срещу тази промяна работи както агресивното промотиране на потребяването като инструмент за излизане от икономическата рецесия, така и материалния фетишизъм, подхранван от социалните медии. Дебатът за устойчивото развитие насърчава по-дългосрочен поглед, но все още оставя икономиката на водещо място. Всъщност правителствата на много страни вграждат икономически растеж във визиите си за устойчиво развитие. Прогресиращата икономика с постоянно увеличаващо се потребление се възприема като ключов доставчик на подобрено благосъстояние на хората. Писателят и активист Алистър Фуад-Люк (2002) предлага дизайнът (временно) да остави икономическите фактори настрана, като преразгледа съвременната си роля за задоволяване на реалните нужди на хората и околната среда.

Бавният дизайн е замислен като средство за преориентиране към антопоцентричното (индивид + социално-културна общност) и благосъстоянието на околната среда. Той възниква като противовес на съществуващата дизайнерска парадигма на „бързия дизайн“. Става въпрос за трансформиране на настоящата ни материалистическа и потребителска визия за света. Става дума за еволюция на икономиката на консумеризма в нова визия, основана на по-бавен и по-дълъг поглед от краткосрочния план, по който работят капиталистическите икономики. Става въпрос за намирането на нови визии за живот, който зачита общественото благосъстояние, биологичното разнообразие и природните ресурси. [2]

На пръв поглед пътеката е ясно очертана. Предизвикателствата пред устойчивата идея обаче са огромни – промяна от пазарна към кръгова икономика, преоценка на потребителското мислене и трансформация на една гигантска, добре смазана индустрия в условията на глобални социални, икономически, информационни и природни кризи.

Библиография:

[1] Anguelov, N., (2021), The Sustainable Fashion Quest – Innovations in Business and Policy, Productivity Press; 1st edition, ISBN 9780367720735
[2] Fuad-Luke, A. (2002) ‘Slow design: a paradigm shift in design philosophy? Design by Development, dyd02 conference, Bangalore, India, December 2002;

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Събитие на „За Земята“ –  „Не точно черен петък: мода, свръхконсумация, климатична криза“, 24.11.2023

Снимка 2: [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

/by
, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

Бързата мода определя изцяло пазара на облекло в първите две десетилетия на XXI век. В началото на третото обаче забелязваме сериозни индикации, че модата от тук нататък няма да може да заобиколи концепцията за устойчивост. Голяма част от поколението Z отказва да бъде въвлечено в консуматорската истерия и с готовност застава зад екологични и социални каузи. Световната COVID-19 пандемия също насърчи манталитета “купувай по-малко, но по-добро”. Наблюдава се повишен интерес към занаятчийските продукти и артикули, с фокус върху качествената изработка. Постигането на ексклузивност се търси чрез ръчно изработени продукти и артикули по поръчка. [1] Луксът добива ново значение. Вместо количество, потребителите са подканени да пазаруват качество, тъй като висококачествените продукти са трайни и могат да бъдат поправяни. Устойчивият лукс е присъщ на бавния моден цикъл, при който се произвеждат, носят, поддържат ценни и висококачествени стоки, а когато са вече ненужни, се предават на други, за да ги използват за същата цел. 

Зад каузата на устойчивата мода днес стоят големи имена като Стела МакКартни, Вивиан Уесууд и Найк. Много от гигантите във fast fashion индустрията като H&M се виждат принудени да развиват стратегии за промяна към по-устойчиви практики на производство и търговия, за да отговорят на потребността от съвестен избор. Появиха се специализирани изложения, конкурси и организации, които промотират и подпомагат „бавните” дизайнери. 

Устойчивостта не налага строги рамки и може да има различни проявления, например:

Eкологични и щадящи природата практики за производство на суровини

Разрастването на екологичната текстилна индустрия достигна състояние, при което дизайнерите не се чувстват ограничени в избора си на тъкани. Груби и некомфортни за тялото текстилни материали като коноп, например, се комбинират с коприна, бамбук и други влакна в процеса на тъкане, за да се получат луксозни, разнообразни тъкани, подходящи дори за облекла във високия сегмент. Разработването на нови текстилни влакна от материали като соя, мляко, бамбук, водорасли и коприва добави много опции в текстилните ресурси, достъпни за дизайнерите. Други екологични производствени методи като боядисване без азот, системи за филтриране и рециклиране на водата, използвана в процеса на боядисване, и багрене с традиционни растителни бои, предоставят нови възможности за дизайн, който не оставя невъзвратим екологичен отпечатък върху околната среда.

Рециклиране

Рециклирането на текстил е процес, при който старо облекло и други текстилни изделия се обработват и оползотворяват за повторна употреба. Сред огромните екологични ползи на рециклирането са: намаляване на количествата синтетични продукти с дълъг срок на декомпостиране в сметищата, намаляване на разхода на енергия, вода, химични багрила и други. Въпреки че все още процесът е скъп и недостатъчно устойчив, все повече компании инвестират в разработването на производствени практики, включващи рециклиране.

Fair-trade (Справедлива търговия)

Fairtrade е система за сертифициране, която има за цел да гарантира спазването на набор от стандарти при производството и доставката на продукт или ресурс. За работниците Fair-trade означава етичен модел на работа със справедливо заплащане, добри и безопасни условия на труд. За купувачите това означава етично произведени продукти, чието създаване не унижава работниците и не нарушава човешките им права. [2]

Дизайн, който подкрепя местните материали, технологии, индустрии и занаяти

Все повече модни брандове се обръщат към богатото разнообразие от занаятчийски техники в културното наследство на различни общности, като си партнират с тях и така ги подкрепят. Тези партньорства се различават значително от най-новата история на евтината работна ръка; вместо да апроприират и експлоатират, те почитат традициите и занаятчийските умения и ги надграждат със знанията си за глобалната модна естетика. Дизайн процесът се превръща в творческо партньорство, което не може да бъде еднопосочно и позволява безброй вариации. [3]

Повторна употреба

С цел удължаване на жизнения цикъл на вече съществуващи продукти, устойчивата мода подкрепя повторното им използване. Споделянето на дрехи с другите носи значителни икономии на околната среда, тъй като препродажбата запазва ресурсите, необходими иначе за ново производство. 

Минимализъм на потреблението

Минимализмът е все по-популярен избор на начин на живот, който включва намаляване до минимум на броя на притежаваните предмети, с фокус върху такива с висока утилитарна или емоционална стойност. Като социално явление в западната култура той формира идеята за нов „бранд“ на доброволна простота, като реакция на прекомерната консумация на предмети. [4] В модата минимализмът култивира концепцията “капсулен гардероб”, съдържащ малко, но класически и висококачествени артикули, които успешно се комбинират помежду си.

Иновации

Въпреки всеобщото схващане, термините “екология” и “технология” не само не си противоречат, но и съвместяват нови, устойчиви практики в производството на мода. Триизмерното принтиране например намалява драстично разхищението на материали, както и въглеродните емисии, свързани с транспортирането на облеклата от страните, в които се произвеждат. [5] 

Библиография:

[1] Donaldson, T. (2020). Is Slow Fashion the New Luxury?, [cited 25.07.2021] Available from: https://wwd.com/fashion-news/ready-to-wear/slow-fashion-artisan-luxury-sustainability-social-impact-1234575062/
[2] What Is Fair Trade? [cited 25.07.2021] Available from: https://www.fairtrade.org.uk/what-is-fairtrade/
[3] Brown, S. (2010). Eco Fashion, Laurence King Publishing, ISBN 978-I-85669-691-3
[4] Martin-Woodhead, А., (2017), Minimalism as sustainable fashion, Цонференце паперConference: The circular economy: transitioning to sustainability? At: Centre for business in society, Coventry University
[5] Popova-Nedyalkova, N. (2016). Kompiutarni sistemi v modnata industria. ISBN 978-954-535-910-1. Sofia: NBU, p. 77-92.

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Unsplash

Снимка 2: [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

 

/by
,

Вече има как да проследим изпълнението на ИНПЕК в България и още 12 страни

Националните планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) са планове, в които от държавите-членки на ЕС се изисква да опишат по интегриран начин своите цели в областта на климата и енергетиката – както и политиките и мерките за постигането им до 2030 г. (с перспектива до 2040 г. и отвъд). Крайният срок за подаването на окончателната им актуализирана версия до Европейската комисия е 30 юни 2024 г. България публикува първа (частична) чернова едва на 22 декември, за която може да прочетете позицията ни тук.

Вече е онлайн новата актуализация на „NECP tracker“.

NECP Tracker е инструмент, разработен от CAN Europe и SEO Birdlife, заедно с още 12 партньора по проект Together For 1.5, който оценява къде се намират държавите членки по отношение на изпълнението на техните Интегрирани планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК/NECP), като сравнява това, което са обещали и къде в действителност се намират според последните публикувани данни за емисиите на парникови газове (от Европейската агенция за околна среда) и енергия (от Евростат).

За всяка от обхванатите 13 държави, включително България, инструментът разглежда цялостните и секторните пътища за намаляване на емисиите на парникови газове и допълнителни показатели за енергиен преход.

Тракерът предоставя ключова информация за разбиране на пропуските в амбицията и изпълнението, които трябва да бъдат разгледани в окончателната актуализация на NECP/ИНПЕК. Първоначалната версия на Tracker обхваща 13 страни от ЕС: Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Франция, Германия, Унгария, Полша, Португалия, Словения и Испания. Инструментът ще бъде постоянно актуализиран и допълван с данни, когато станат достъпни. Ключова нова функционалност е възможността за сравняване на един и същи показател за две държави.

Потребителите също имат няколко опции за персонализиране на графиката на тракера:

  • Могат да подчертаят конкретен ред и да изберат различни годишни диапазони.
  • Могат да виждат данните в абсолютни или относителни стойности.
  • Могат лесно да превключват между различни държави или индикатори.
  • Могат да сравняват един и същи показател за две държави, което е нова функционалност.

Изводи от българската секция на тракера.

България продължава да пренебрегва целите на ЕС за декарбонизация и енергиен преход. Липсата на амбиция стана ясна още от първата чернова на ИНПЕК, който беше публикуван за обществено обсъждане точно преди коледните празници. Въпреки че България вече 8 месеца има ново редовно правителство и парламент (след дълъг период на политическа нестабилност), старите лоши практики на скрита, непълна или трудно достъпна информация продължават.

В черновата липсва моделиране на енергийната система и как е свързана с другите сектори на икономиката. Дори и черновата да бе публикувана по-рано, съответните данни по сектори, за целите и т.н. липсват и е невъзможно да бъдат извлечени за настоящата актуализация на NECP Tracker. Така в настоящата оценка се използват наличните от предходния ИНПЕК данни за 2020 г., в които отново липсва важна информация, като например нетни емисии, брутни емисии и емисии на парникови газове в енергийния сектор – които са в основата на проследяване на напредъка до 2030 г.

Допълнителна информация за тракера на английски език ще намерите в брифинга с ключови констатации.

Статия, коментираща предходната актуализация за България на NECP Tracker-a от 2021 г., можете да откриете на линка.

 

 

 

Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
/by
, , , , ,

Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?

Преди малко повече от десетина години в списъка с тенденции за следващия сезон се появи нов тренд с име, което противоречи на самата идея за мода – „slow fashion”. В епохата на свръх-производство и безогледно консумиране на облекла звучеше абсурдно нещо да е „бавно”. През 2007 във Vogue плахо се прокрадна идеята, че устойчивата мода няма да е поредната краткотрайна тенденция, а ще разклати основите на идеята за „сезон” в конфекционната индустрия. Гаранция за това се оказа съществуването на „бавната мода” като част от една по-обширна философия за нов, по-смислен и отговорен начин на живот, който не е подчинен на безумната скорост, с която днес живеем. Основната мотивация в това глобално движение е необходимостта от поемане на лична отговорност за екологичните и социални промени в разгара на глобалното затопляне, климатични и обществени катаклизми.

Терминът „бавна мода” се появява за пръв път през 2006 в есето на писателката Шарън Астик, която живее в малка ферма в щата Ню Йорк. Текстът очертава план за освобождаване от зависимостта ни от мултимилиардната модна индустрия, която свързваме с експлоатация на работниците от Третия свят, употреба на токсични пестициди и нехуманно отношение към животните. Астик призовава семействата да поправят дрехите си и да купуват по-малко нови. [1]

Темата обаче придобива популярност едва през 2013, след като в Бангладеш се срутва фабриката Рана Плаза, където произвеждат много от големите fast fashion брандове. Смъртта на 1134 работници провокира гневна обществена реакция срещу робските условия на труд, които производителите налагат в преследване на по-ниска цена. Терминът „устойчива мода” започва да звучи като възможна алтернатива на модната индустрия, която дизайнерът Джефри Б. Смол нарича „един от най-големите човешки провали”. [2]

Бавната мода е комбинация от старо и ново. Много от идеите са заети от италианското движение „Бавно хранене”, като например по-задълбочен интерес към продукта, който купуваме, производителя и мястото на производство – знания, необходими, за да правим качествен, социално и екологично отговорен избор. 

Бързата мода държи в робство отрасъла от десетилетия, като съблазнява потребителите с евтини версии на моделите от световните подиуми. Високата скорост е определяща за днешната текстилна и конфекционна индустрия – дизайнерски проект се превръща в готов продукт за по-малко от 12 дни. Трябва да отбележим обаче, че материалът в евтината, бърза мода не се произвежда за по-кратко време. Памучното влакно расте за около година, без значение какво ще се произвежда от него. Времето за предене, тъкане, плетене, багрене, печат, кроене и шиене е едно и също, независимо колко бързо един модел стига от скицата до магазина. В този смисъл времето като фактор за производство, заедно с труда и природните ресурси биват изцеждани в преследването на максимална печалба. 

Последица от бързото производство е и по-високата консумация: статистиките сочат, че днес хората купуват с една трета повече дрехи от преди 4 години – поведение, подхранвано от непрекъснатото отваряне на нови вериги за евтини стоки, в които можем да намерим планини от модни артикули с абсурдно ниски цени. Годишно се употребяват над 80 милиарда нови дрехи.[3] Всяка година изхвърляме около 20-40 кг текстилни продукти. 84% от произведените облекла завършват пътя си на бунища в Третия свят или биват изгаряни в инсинератори. 26% от дрехите не могат да бъдат препродадени, използвани отново или рециклирани поради лошо качество. В производството на облекла се използват повече от 8000 синтетични химически съединения, оставащи неразградени в природата стотици години. Полиестерът се разлага за повече от 200 години, а по време на процеса на разлагане вълната генерира метан и спомага паниковия ефект. Изхвърлените като отпадък дрехи отделят токсични химикали и оцветители в почвата и подпочвените води. [4]

Увеличаващото се количество ненужни дрехи е сред най-тежките последици от бързата мода. Рециклирането и по-нататъшното им използване изглежда безсмислено, тъй като магазините са пълни с евтини продукти. Променена е дори обичайната сезонна цикличност в зареждането – вместо 2 или 4 сезона, днес имаме нови колекции ежемесечно. Дрехите се превърнаха в бързооборотна стока и се изхвърлят далеч преди да се скъсат или износят. 

Друга цена, която плащаме заради бързите смени на стилове, е социалната. Феноменът на бързата мода е осъществим само при ниска цена на дрехите, която пък е възможна единствено чрез преместване на производството в страни с нисък стандарт и огромен натиск върху работните условия, т. нар. “race to the bottom”. Производството на облекло силно разчита на човешкия труд, тъй като голяма част от процесите не могат да бъдат напълно автоматизирани. Разпръснатите по света производствени вериги влияят силно върху живота на милиони легални и нелегални работници, които са експлоатирани, малтретирани и лишавани от основни човешки права.

Библиография:

[1] Diekamp, К., W. Koch, (2010), Eco Fashion – Top-Labels entdecken die Grüne Mode, Stiebner; ISBN-13 ‏: 978-3830708681

[2] Ahmed, О. (2016). The Beauty of Geoffrey B. Small’s Handcrafted Slowness, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.anothermag.com/fashion-beauty/8730/the-beauty-of-geoffrey-b-smalls-handcrafted-slowness

[3] Confino, J. (2016). We Buy A Staggering Amount Of Clothing, And Most Of It Ends Up In Landfills, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.huffpost.com/entry/transforming-the-fashion-industry_n_57ceee96e4b0a48094a58d39

[4] Brown, R. (2021). The Environmental Crisis Caused by Textile Waste, [cited 25.07.2021] Available from: https://www.roadrunnerwm.com/blog/textile-waste-environmental-crisis

Източници на снимките:

Заглавна снимка: Unsplash

Снимка Фиг 1. [cited 25.07.2021]

Вижте още:

Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?

Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата

/by
рекултивация кръгла мса

Заповядайте на кръгла маса, посветена на възможностите за нов живот на старите терени от въглищната индустрия

Въглищата малко по малко губят значението си в производството на енергия, но след тях остава огромни терени. Те трябва да бъдат рекултивирани и то по начин, който им дава ново предназначение, съобразено с настоящия контекст. Вместо пропуснати ползи, замърсяване и липса на перспектива за близките райони, ние виждаме възможност за производството и съхранение на възобновяема енергия на тези места, които вече имат дългогодишна история, свързана с енергетиката.
Кръглата маса „Ефективна рекултивация на въглищни мини“ смело споделя опит и говори за навременната и адекватна рекултивация на довчерашните мини. Поканили сме юристи, икономисти и енергийни специалисти да разгледат правната и техническата страна на проблема, включително и да споделим лошите примери. Ще говорим и за възможностите за “нов” живот на бившите минни терени, как да се използват за изграждане на възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергията от тях, като алтернатива на усвояването на земеделски или природни терени за тази цел.
Събитието е в контекста на предстоящата мащабна рекултивация, свързана с намаляването и постепенното спиране на използването на въглища като енергиен източник в България.

Програма за Кръгла маса за ефективна рекултивация на въглищни мини 

10:30 ч. – 15:30 ч.

Национален дом на науката и техниката – Зала 3

София, ул. Г. С. Раковски, 108

Задължителна предварителна регистрация

Модератор: Славчо Нейков

10:00 Регистрация и кафе

10:30 Откриване на събитието – встъпителен анонс от Славчо Нейков и За Земята – 5 мин

10:35 Презентация “Рекултивацията в териториалните планове за справедлив преход” – Радостина Славкова, За Земята – 15 мин

10:50 Презентация “Проблеми по изпълнение на законодателството в областта на рекултивацията на въглищни мини” – адв. Александър Коджабашев – 30 мин

11:20 Представяне на казус и въпроси към институциите относно нерекултивиран открит рудник “Гладно поле”, намиращ се над жилищен квартал – Галина Гергинова, Сдружение “Дишай, Перник” – 15 мин

11:35 Въпроси от участници, организации и граждани към представителите на МЕ и другите институции, които присъстват по отношение на спазването на правната рамка и усъвършенстване на законодателството в посока навременно и качествено рекултивиране на увредените от въгледобив терени – 15 мин

11:50 Лекция на Кристиан Панайотов от Agrovar CC за състоянието на шламохранилище “7-ми септември” в Перник и резултатите от почвени проби. Има ли нарушения? Ефективни методи и видове рекултивация, примери – 30 мин

12:20 Коментар на Александър Коджабашев по темата “7-ми септември” и какви са законовите нарушения като не се рекултивира навреме и се замърсява десетки години близкия жилищен квартал – 10 мин

12:30 Коментари от Министерство на енергетиката по предходната тема  – 10 мин

12:40 Обяд – 50 мин

13:30  Обобщени резултати от проучване на WWF Bulgaria “Базов анализ на потенциала за инсталиране на ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени“ – Магдалена Кирчева, ГИС експерт и автор на доклада – 15 мин

13:45 Презентация за потенциала за използване на рекултивираните терени за ВЕИ, съхранение на енергия и други – Петко Ковачев, Институт за зелена политика – 15 мин

14:00 Въпроси от участници, граждани и организации към МЕ и други институции по двете следобедни лекции – 20 мин

14:20 Кафе пауза – 10 мин

14:30 Обща дискусия и уточняване на теми и текстове за изготвяне на общи становища и искания към институциите от организации и граждани по темите от Кръглата маса – 60 мин

15:30 – Край на събитието

/by