,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Само бързата декарбонизация ще запази водещите позиции на България в енергетиката на Балканите

Остарелите и популистки идеи за бъдещето на сектора са невъзможни, обричат страната на изолация и противоречат на националния интерес

Предизборният популизъм с неизпълними обещания за българската енергетика е опасна политическа игра, която не стъпва на никакви икономически аргументи. Напъните на отиващия си парламент и назначеното от Румен Радев служебно правителство обаче заключват страната в добре установените корупционни модели в енергетиката и я обричат на сигурна международна изолация.

Това е становището на енергийни експерти, природозащитници и застъпници за климата, обединени в Коалиция за климата – България. То идва в контекста на  решението на 48-то Народно събрание от 12 януари за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и представената от служебното правителство на 17 януари т.нар. дългосрочна стратегия за развитието на енергетиката до 2053 г. Мнозинството в парламента настоява за отпадане на ангажимента за 40% намаляване на емисиите парникови газове в сектор „Енергетика“ до 2026 г. с удължаване на живота на всички въглищни централи без всякакви ограничения до 2038 г. Временната власт представя мечти от миналото като визия за бъдещето с колосални и скъпи неприродосъобразни проекти, като например два язовира на река Дунав и нови ядрени мощности в земетръсни зони.

НПВУ е двустранен договор между България и останалите членки на ЕС. Решението на депутатите предполага страната да получава европейски средства, но да се откаже от ангажиментите си. Подобна политическа позиция е несериозна, още повече, че Европейската комисия вече посочи именно ангажимента за декарбонизация като основна причина за одобрението на плана на България – държавата с най-замърсяващо и неефективно производство в целия блок.

В контекста на глобална енергийна трансформация и ускорен зелен преход, единствената печеливша посока за българската икономика е високата амбиция за декарбонизация. Това е единствената възможност за страната да запази водещите си позиции в енергийната система на Балканите, особено с амбициозните планове за развитие на ВЕИ мощности в съседни държави като Гърция, Румъния и Северна Македония.

Истинската заплаха за работните места в България е изменението на климата. Декарбонизацията е решение на няколко проблема едновременно – източник на нови работни места с перспектива, по-здравословна околна среда, устойчива децентрализирана система и енергийна независимост за хората.

Възможностите за постигането на целта за 40% декарбонизация съществуват и в момента. Някои въглищни мощности могат да бъдат поставени в сезонен резерв, за да се предотвратят евентуални рискове за системата. Само през 2022 г. в мрежата са добавени над 200 мегавата фотоволтаична мощност, като се очакват над 500 мегавата за 2023 г., без да се броят значими мощности за собствено ползване от индустрията, сочат данните на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Такава тенденция се очаква и при бита, подкрепена и с публични средства. Добро управление на мрежата, включително елементи от умна мрежа, създаване на условия за съхранение на електрическа енергия в батерии, ПАВЕЦ, зелен водород и най-вече децентрализация – както от страна на домакинствата, така и от бизнеса, са все възможности с нереализиран потенциал в България.

Без реформи сега въглищната индустрия неизбежно ще повтори модела „Кремиковци“ – масови съкращения и регионални икономически дисбаланси, при това без европейски компенсации. Икономическото състояние на въглищната енергетика ще се влоши рязко след 2025 г. с отпадането на държавните субсидии, които практически държат сектора жив, и бъдещите цени на квотите за парникови емисии (над 90 евро/тон). До края на това десетилетие ще изтекат и възможностите за използване на средствата, предвидени в Механизма за справедлив преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд на ЕС.

В следващите пет години България може да получи над 60 милиарда лева, от които 15 милиарда лева са само за декарбонизацияТези средства ще помогнат за ускорено внедряване на нови технологии и ще дадат социални гаранции на заетите във въглищния сектор.

България не може да си позволи да пропусне тази възможност в името на краткосрочните печалби от една замърсяваща индустрия в примката на олигархични интереси.

 

За повече информация:

Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия“, WWF България, 0886 745 777.

Меглена Антонова, директор на „Грийнпийс“ – България, 0885 454 797.

+++

Коалицията за климата е неформална платформа, създадена през 2005 г. от гражданска група с цел отбелязване на „Глобалния ден на действие за климата” в България (част от Global Climate Campaign). Коалицията обединява енергийни експерти, представители на научните среди, природозащитни организации и стопански организации, както и индивидуални членове, които работят за ограничаване на последствията от изменението на климата. Експертите на Коалицията изготвят предложения и становища по планове, стратегии и закони, свързани пряко или косвено с изменението на климата. Нейни представители участват в междуведомствени работни групи и граждански съвети, работещи на национално и международно ниво.
Сред членовете на Коалицията са WWF – България, „Грийнпийс“ – България, Екологично сдружение „За Земята“, Институт за зелена политика, Българската фотоволтаична асоциация, Българската соларна асоциация, Фондация „ЕкоОбщност“, и др. Мрежата за гражданско участие „БлуЛинк“ координира и подкрепя действията на Коалицията за климата.
,

Историческа сделка или ново дългосрочно заключване с руски газ? Как България рискува да се превърне във вносител на руски газ в Европа

Венцеслава Кожухарова
Екип “Енергия и климат”
Екологично сдружение “За Земята”

Дори само да наднича зад някоя сделка-параван, Русия е доказала, че сделките с изкопаем газ не търгуват само газ, а и влияние

След нахлуването на Русия в Украйна през енергийната карта на Европа беше преначертана.
В началото на 2022 година, преди войната, Русия беше най-големият вносител на газ в Европа. През 2021 г. около 45% от количествата, внасяни в Европейския съюз, бяха от Русия, а през лятото на 2022 г. зависимостта към Газпром е значително по-ниска – едва 17 %.
Санкциите, в комбинация с непредсказуемото поведение на руската държавна газова компания, доведоха до намаляването на регионалното енергийно влияние на Русия и до необходимостта европейските държави бързо да намерят решение на проблема. Това доведе до различни мерки, които са осигурят общата енергийна сигурност на ЕС. България не беше изключение, като през април 2022 г. се превърна в една от първите държави, за които Русия изцяло преустанови доставките на газ, а тогавашното правителство на Кирил Петков зае твърда позиция против плащанията в рубли към Газпром и съответно — потенциалния внос на руски газ.

Насред всички спекулации с газа през изминалата година, в началото на 2023 г. президентът Румен Радев обяви нова сделка с Турция, която нарече “историческо споразумение”. Единственото, което в момента се знае за нея, е, че България ще има достъп до  газопреносната инфраструктура на Турция и най-вече до терминалите за втечнен газ (LNG) — нещо, което до този момент това не беше възможно поради досегашния отказ на Турция да осигури достъп. България ще има възможността да получава 1.5 млрд куб. метра газ годишно през Турция, посредник е турската държавна фирма-монополист Боташ, а газът ще бъде пренасян през стария Трансбалкански газопровод. 

За момента това са малкото детайли, които знаем за сделката, предвид, че тя не е публична. По-важно обаче е това, което не знаем, а именно — слонът в стаята: никъде не се споменава какъв точно ще бъде газът. Всъщност, в сделката е договорен само достъпът до терминалите, но самият газ не е осигурен все още. Яснота липсва за неговия източник. 

През декември 2022 г., руските информационни агенции разпространиха, че президентите Владимир Путин и Ердоган Ердоган са провели телефонен разговор, в който редом с други теми се е обсъждало и позиционирането на “регионален газов хъб” в Турция, който да бъде захранван от руски газ. Очевиден е икономическият интерес на Русия към този хъб, тъй като износът към Европа намаля наполовина след промяната на геополитическата ситуация. Повечето държави в ЕС търсят начин да намалят допълнително и този процент. Русия на Путин има интерес да върне силната си позиция в Европа, която в момента губи с бързи темпове, като използва заобиколния път — през Турция. Коментирайки хъба, Путин директно казва, че това е един лесен начин на достъп до европейския пазар, предвид нежеланието на Европа да купува газ директно от Газпром. 

Като се имат предвид съвкупността от фактори — разговорите между Турция и Русия Турция да бъде превърната в “хъб” за руски газ в края на 2022 г., амбициите и на двете държави да са енергийна сила, фактът, че досега Турция никога не е била отворена да дава достъп до терминалите си за втечнен газ и желанието на българското правителство да възобнови преговорите с Газпром през лятото, за да има достъп до по-евтин руски газ, може да се предполага, че не говорим за съвпадение. Дори самият турски министър на енергетиката Фатих Дьонмез определи сделката с България като първа стъпка в изграждането на новия хъб. 

Не е малка вероятността България да внася не газ от “всички световни производители”, както твърди служебното правителство, а именно руски газ — все пак около половината от газа, внасян от Турция, е руски и понастоящем държавата е най-голям вносител на руски газ. Освен това, въпреки че по-често четем за втечнен газ от САЩ или от Катар, всъщност трябва да имаме предвид, че Русия също е един от най-големите износители на втечнен газ -—  4-та в света, веднага след Австралия, Катар и САЩ. Оправданието, че газът “няма знаме” или пък, че ако се купува газ от хъба, той спира да бъде руски газ и проблем няма, обезсмисля санкциите спрямо Русия и компроментира позицията на солидарност с нападнатата държава, която Европейският съюз и България, като държава-членка, заемат, а освен това върви и директно против ангажимента, поет от Европейския съюз за изход от руски газ до 2030 г. 

Сделката ни с Турция на практика ще бъде подобна на сделката с Гърция, която така често бе критикувана от служебното правителство — внос на газ чрез посредници. Разликата тук е, че посредници ще бъдат турците, а не гърците. Предид това, че Боташ е държавна компания, която е монополист в Турция, цената на газа, който купуваме, също ще бъде определяна от тях, разбира се, на изгодни за тях цени, за които до момента не знаем нищо. Това само по себе си не е проблем; проблем обаче е несигурността на останалите фактори в тази сделка, които имат потенциала да доведат до една нова зависимост от Русия, този път през Турция. Още през есента на 2022 г. Русия заяви желанието си да увеличи капацитета на Турски поток и да търси алтернативен път към Европа през Турция. Българо-турската сделка има потенциала да улесни точно тези амбиции. 

Според служебното правителство и президента Радев, тази сделка ще доведе до допълнителна диверсификация в доставките. А всъщност, изглежда, че ще ни заключи в един дългосрочен договор с друг авторитарен режим. Оставяйки настрана въпроса дали служебно правителство е редно да сключва такива дългосрочни сделки, нужно е да си зададем въпроса защо отново се договаряме с една държава, чиято политика е непредсказуема? При диверсификацията е редно да се подпомага енергийната сигурност, а тази сделка има потенциала да доведе до обратния ефект. 

На фона на трудната ситуация с газа през изминалата година и най-вече внезапното и неправомерно прекъсване на доставки от страна на Русия, този завой към един друг авторитарен режим, в комбинация с потенциалния завой към Москва е необясним. Вместо да търсим допълнителни начини за увеличаване на вноса на газ, по-логичната траектория остава намаляването на потреблението. Затова продължаваме да твърдим, че истинската диверсификация означава диверсификация на енергийните източници към използване на възобновяеми енергийни източници – един конкретен начин за повишаване на енергийната сигурност и предвидимост на цените на енергията.

*Оригиналното заглавие бе коригирано, тъй като неточно цитираше определението на сделката от страна на президента Румен Радев като „сделка на века“ вместо „историческа сделка“. Извиняваме се за неволната грешка на автора. Тя по абсолютно никакъв начин не променя изложените факти и тезата на статията, а именно, че с решенията на служебния кабинет, назначен от президента Радев, България отново поема по пътя на зависимости, било то „исторически“ или „на века“, а не на енергийна независимост, към която трябва да се стреми България. Прави впечатление, че въпреки полученото по повода право на отговор от медия, препубликувала нашата статия, Президентството не се опитва да опровергава никой от съществените факти, изложени в материала. Вместо това насочва енергията си към иначе коректното оспорване на една сгрешена дума, която обаче не обслужва целите на анализа. Ние тълкуваме това като мълчаливо съгласие с основните тези на статията.

Изселване на домове, унищожаване на села — това се случва и в България, вижте Бели бряг и Трояново

Изселване на хора от домовете им, унищожаване на плодородна земя и превръщането ѝ в пустиня — това се случва и в България, не само в германското село Люцерат. Разликата е, че тук никой не протестира, а засегнатите хора са сами с мъката си срещу въглищната индустрия.

CEE Bankwatch Network и „За Земята“ публикуваха преди няколко години мултимедиен разказ с видеоклипове и интервюта на местни жители от Бели бряг. В тях те разказват за огромния психологически натиск, на който са били подложени вече почти десетилетие, тъй като въгледобивната компания, която се опитва да ги пресели, отказва да предложи  справедливи компенсации за домовете им, a датата на отчуждаването се приближава.

Събитията в България се развиват много бавно, в рамките на десетилетия. Хората са в постоянно очакване и въпреки обещанията на Мини Марица-изток, процесът е изключително бавен, а много от хората вече са в пенсионна възраст и са прекарали почти целия си живот в чакане. Междувременно селото се саморазрушава, защото жителите му нямат право да ремонтират домовете си, предназначени за ликвидиране. 

„В последните години натискът от мините се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — обяснява Петър Тенев, един от интервюираните.

Село Бели бряг ще бъде заличено по план до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселението на хората, но компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района нищо равностойно на сегашните им домове.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) e публична, мултинационална банка, отпусна безвъзмездна помощ на рудниците през 2014 г., а по-късно отпусна и два кредита за емитиране на облигации на Българския енергиен холдинг, чиято дъщерна компания е Мини Марица-изток“. 

Тъй като банката има по-високи и стриктни стандарти за презаселване от прилаганите в България, жителите на Бели Бряг са се обърнали към механизма за подаване на жалби на банката, за да уредят спора относно размера на компенсация. Въпреки че в съгласие с механизмите на банката са изпращани медиатори, за да фасилитират процеса на договаряне, вече измина повече от една година от като процесът на медиация започна, без постигнато съгласие.

„ЕБВР трябва да гарантира, че нейният клиент – „Мини Марица-изток“, ще се отнесе справедливо с жителите на Бели бряг. Ако спорът не бъде уреден тази година, собствеността на хората ще бъде отчуждена.  Ако не получат по-добри компенсации от това, което компанията предлага в момента, те ще бъдат изхвърлени от домовете си по срамен начин, лишени от прехраната си, от зеленчуковите си градини, земеделските си земи и животни, отделени от общността, с която са живели цял живот  и като капак най-вероятно ще затънат и в дългове.“, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята“.

„Това е далеч от добрите практики и международните стандарти за презаселване, с които ЕБВР е обвързана. Жителите на Бели бряг възлагат последните си надежди на Европейската банка за възстановяване и развитие, не само за да започне разумен процес на уреждане на спорове, но и за да им се гарантира, че той ще завърши по справедлив начин.“, казва Кондарев.

 

The Parliament’s populism will come at a high price

The amendments in the Recovery and Resilience Plan, which the outgoing parliament wants to make, set a dangerous long-term trap and the coal-dependent regions are particularly vulnerable

Keeping the coal plants open at all costs for an undefined period is a populist move, harmful for Bulgaria’s interests. The shortsighted election games have long-term consequences, and any delay increases the risk that the country will lose the money for energy transformation, requalification, compensation for workers in the energy sector and the rehabilitation of the sites. 

Last week’s parliamentary decision obliges the Council of Ministers to take all necessary action by 31 March 2023 to renegotiate the targets for reducing carbon emissions from coal power generation by 40% by the end of 2025, as well as keeping coal-fired power plants open at least until 2038. The decision conveniently overlooks the fact that the current deadline for closing the coal plants, written into the NRRP, is also 2038 and the renegotiation initiative lacks adequate proposals and interim targets for how it will be fulfilled. 

The pattern of Bulgarian politicians to have a very low horizon, which extends only until the next elections, and a complete lack of vision is once again reestablished. The political crisis, ongoing for two years now, is showcased in the frequent elections, short-lived parliaments and the rule of the President through caretaker governments. The consequences are the primitive and populist propaganda used by the politicians who are unscrupulously intent on attracting more voters for the next elections. This is how short-term political interests trump the long-term national ones, says Todor Todorov from the Energy and Climate team at Za Zemiata. 

The grouping of the state-owned Maritsa East 2 with small, extremely polluting power plants like Maritsa 3 in Dimitrovgrad, associated with Hristo Kovachki, is a move which entirely protects the private interest of shady businessmen. Conveniently overlooked was the fact that Maritsa East 2 became profitable because of the war in Ukraine, and prior to that it was on the brink of survival, reporting losses of 182 mln leva in 2021, with a debt of 1.3 bln leva to its parent company, Bulgarian Energy Holding, and only state aid sustained its existence. 

The loss of funding means that Bulgaria will have to look for other sources to finance compensations for the workers in the coal power plants and mines once the coal-fired power plants will have to close on a market basis. 

Although it is legally possible to renegotiate the Recovery and Resilience Plan at any point, this means that it has to be defended with arguments – something that we did not see during the discussions. It is certain that the possible renegotiation will delay the second and third payments under the plan, which means that EUR 1.5 bln will not enter the Bulgarian economy and finance the energy transformation. Only 20 measures have been implemented out of the 46 set out in the RRP and 10 of these unfulfilled commitments are precisely those of the Ministry of Energy. Due to the missed deadline to submit the Territorial Just Transition Plans (TJTP) by the end of 2022, Bulgaria has already lost EUR 100 mln from the Just Transition Fund (JTF). 

The Parliament has demonstrated the same lack of responsibility and incompetence with the task that was allocated to the government – to initiate the construction of two new Westinghouse AP 1000 type reactors in Kozloduy NPP without any economic analysis whether there is the need for new nuclear capacity in the country. Taking into account the fact that an interim government takes on the task of presenting Bulgaria’s long-term economic strategy until 2053, we are observing yet another attempt to predetermine the country’s economic and energy development for decades to come by people who are only temporarily in power and also completely irresponsible. 

Photo: https://www.parliament.bg/

Популизмът на парламента ще излезе скъпо и солено

Промяната в Плана за възстановяване, която отиващият си парламент желае да направи, залага опасен капан в дългосрочен план, особено уязвими са зависимите от въглищата региони

Запазването на въглищните централи на всяка цена за неограничен период е популистки ход, вреден за интересите на България. Предизборните игри с кратка визия напред носят дългосрочни последствия, всяко забавяне увеличава риска страната да загуби пари, предназначени за  енергийна трансформация, преквалификация, обезщетяване на работници в енергийния сектор, рехабилитация на терени. 

Приетото миналата седмица решение на парламента задължава Министерски съвет до 31 март 2023 г. да предприеме всички необходими действия, за да предоговори целите за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия от въглища с 40% до края на 2025 г., както и запазването на дейността на въглищните централи поне до 2038 г. Решението удобно премълчава, че и в момента срокът за затварянето на централи на въглища, записан в НПВУ, е 2038 г., а в инициативата за предоговаряне липсват адекватни предложения и междинни цели как той ще се изпълни.

Потвърждава се закономерността при българските политици да имат много нисък хоризонт, който се простира само до следващите избори, и пълна липса на визия. Политическата криза вече две години се изразява  в чести избори, парламенти с кратък живот и управление на президента чрез служебни правителства. Последиците са примитивната и популистка пропаганда, използвана от политиците, които са безскрупулно устремени към привличането на повече избиратели за следващите избори. По този начин краткосрочни политически интереси надделяват над дългосрочните национални такива. – казва Тодор Тодоров от екип “Енергия и климат” на “За Земята”.

Групирането на държавната Марица изток 2 с малки, изключително замърсяващи централи като Марица 3 в Димитровград, свързвана с Христо Ковачки, е ход, който изцяло защитава частния интерес на сенчести бизнесмени. Удобно беше пропуснат и фактът, че Марица изток 2 стана печеливша заради войната в Украйна, тя беше на ръба на оцеляването преди това и за 2021 г. отчете загуби от 182 млн. лева и дългове от 1.3 милиарда лева към компанията майка – “Български енергиен холдинг”, и единствено държавната помощ крепеше нейното съществуване. 

Загубата на средствата означава България да търси други източници за финансиране на компенсациите за работещите в тецовете и мините, когато въглищните централи трябва да се затворят на пазарен принцип. 

Въпреки че е възможно юридически по всяко време предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост, то означава защита с доводи — нещо, което не видяхме по време на дискусиите. Със сигурност евентуалното предоговаряне ще забави второто и третото плащане по Плана, става дума за общо 1,5 милиарда евро, които няма да влязат в българската икономика и да финансират енергийна трансформация. Едва 20 мерки са изпълнени от заложените 46 в ПВУ, 10 от неизпълнените ангажименти са именно на Министерство на енергетиката. Заради пропуснатия срок за предаване на териториалните планове за справедлив преход до края на 2022 г. България вече загуби 100 милиона евро от Фонда за справедлив преход (ФСП). 

Парламентът демонстрираха същата безотговорност и некомпетентност и с поставената задача на правителството да осигури строителството на нови два реактора тип АП 1000 на фирмата Уестингхаус в АЕЦ Козлодуй без никакви икономически анализи има ли необходимост от нова ядрена мощност страната ни. Като се има предвид и фактът, че едно временно правителство си позволява да представи дългосрочната енергийна стратегия на България до 2053 г., виждаме пореден  опит да се предопредели за десетилетия напред икономическото и енергийно развитие на страната от временно попаднали във властта и напълно безотговорни хора.

Източник на снимка: https://www.parliament.bg/

Президентът Радев и правителството изпращат зеления преход за зелен хайвер

Политиците трябва да носят лична отговорност за провалените реформи и мерки.

Политическата криза, която продължава вече над 2 години, доведе освен до чести избори и смяна на правителства и до загуба на визия за европейския път на България сред  част от политиците.

Бруталната агресия на Путин срещу Украйна също засили позициите на олигархическите кръгове в страната, финансиращи кампания за антиевропейски настроения и съпротива срещу Зелената сделка и срещу справедливия енергиен преход.

Неспособността на политическите партии да съставят редовно правителство прехвърли цялата власт, но и отговорността за нея, към президента и назначаваните от него служебни правителства. Абсурдното изявление на служебното правителство от август 2022 г. че „Газпром е неизбежен“, както и стратегията за плашене на хората за предстоящата зима с твърденията за “хаос и разруха” в енергетиката, в момент когато ЕС правеше огромни усилия да се освободи от зависимостта си от руски газ, беше много показателно за указанията, които президентът Радев дава на правителството.

След писмото на вицепремиера Пеканов до ЕК с искане за отлагане за 2023 г. на подаването на Териториалните планове за справедлив преход за трите въглищни региона (Стара Загора, Перник, Кюстендил), най-вероятните последици ще бъдат загуба на 100 милиона евро, парите за тази година от Фонда за справедлив преход, и неясен резултат за следващото плащане.

Тези загубени 100 милиона евро са всъщност половината от парите, които биха получили регионите Перник и Кюстендил от Фонда за справедлив преход. А това са регионите, които имат готовност да извършат енергиен преход и тази загубена сума би направила процеса при тях необратим.

Но сега те са заложници на боричканията на различни лобита и мега проектите им в региона на Стара Загора. Това е още една причина да настояваме регионите да бъдат разделени и тези, които имат готовност и политическа воля от местната власт за извършване на реформи  и зелен преход,  да бъдат финансирани и подпомагани с техническа помощ.

Причина за безкрайното протакане в различните министерства на всички планове и мерки, свързани с реформи в енергийния сектор, е липсата на ясни и категорични указания към администрацията за приоритетността на тези мерки.

За съжаление андрешковския подход на правителствата на Борисов към европейските политики за зелен преход продължават и правителствата назначени от президента Радев – да се отлагат реалните действия, да се протакат реформите и да се очакват поредните пари от еврофондове след като са изпуснати всякакви срокове. Разбира се, това се върши и с активната подкрепа на живеещите в миналото синдикати и бизнесмените с връзки с ДС и с интереси да се запази статуквото в енергетиката.

Има реална опасност да не се получат и парите от второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). 724 милиона евро се очакват в първото тримесечие на 2023 г., но липсва изпълнението на необходимите реформи и мерки от правителството.

От предходния редовен кабинет на Кирил Петков бе изградената структура и рамка за работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка чрез осем ресорни подкомисии, от които бяха стартирани четири, включително Комисията за енергиен преход. Освен, че след това не последва обособяването на оставащите комисии, работата на експертите с министерствата във вече създадените комисии беше спъвана и забавяна по всевъзможни начини, така че да не се изпълнят обещаните реформи и законодателни промени.

Президентът Радев и вицепремиерът Пеканов вече отдавна трябваше да са наясно, че парите за зеления (и дигиталния) преход всъщност са пари срещу реформи.

Също така да са наясно, че климатичните цели не са абстрактни политики, а пряко свързани със здравето и качеството на живот на българите. Страната ни е трета в света по смъртност от замърсен въздух. Всеки политик, който ходи в Гълъбово и обещава да запази работните места в ТЕЦ Брикел трябва да знае, че обещава да продължи тровенето на хората с въздух богат на различни вредни за хората химически съединения на сярна и азотна основа.

Постоянните опити да се предоговарят реформи и проекти в НПВУ, да се прокарват различни лобистки интереси за финансиране с евросредства блокират целия процес на реформи и плавен енергиен преход и рискуват да доведат до това този преход, който е неминуем, да се извърши без финансовата подкрепа на Европейския съюз и до много по-сериозни икономически и социални последици за регионите. Предоговарянето на плана ще блокира и забави с месеци и изпълнението на важни за домакинствата и бизнеса проекти като програмата за енергийна ефективност за многофамилни жилищни сгради, програмата за собствени ВЕИ и батерии за бизнеса и др., които реално ще намалят сметките, но и енергийната ни зависимост към чуждестранни доставчици на изкопаеми горива.

Опитите да се залагат в плановете главно енергийни мегапроекти е в пълно несъответствие с философията на енергийния преход – да се финансират проекти, свързани с енергийна ефективност, нови работни места, децентрализация на производството на електроенергия и на достъп до ВЕИ на отделните домакинства.

Разбира се, тук традиционно енергийните мегапроекти са свързани и с огромна корупция, което ги прави привлекателни за политици и олигарси със стремеж за обогатяване за сметка на бюджета – като например “корупционният гьол” АЕЦ Белене, строежът на газопровода Балкански / Турски поток.

Ако в този период България загуби възможностите за финансиране на зеления преход със средства от различните европейски фондове, политиците трябва да носят лична отговорност за този провал.

Без средствата от НПВУ, от Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд и други европейски фондове ще бъде невъзможно да се извърши плавен, справедлив енергиен преход в България. Ще последва несправедлив и рязък преход, цената за когото ще платят и заетите в енергийния сектор, но и всички останали.

С оглед на това, президентът Радев и правителствата, назначени от него трябва да са наясно, че ще носят лична отговорност, ако вследствие на тяхното бездействие или погрешни решения България бъде лишена от финансиране на енергийния преход с европейски средства.

Липсата на редовно правителство не освобождава от отговорност нито президента, нито назначените от него министри.

Очакваме от президента и назначените от него правителства:

  • Да бъдат изпълнени всички поети досега ангажименти и да не се отлагат обещаните реформи, а да се ускори тяхното провеждане с оглед огромното закъснение. Това е в синхрон с българските национални интереси.
  • Да не се позволява зеленият преход да бъде компрометиран от лобисти и бизнесмени със съмнителни интереси в сферата на енергетиката.
  • Енергийната ефективност, децентрализацията на производството на електроенергия и улеснения достъп до ВЕИ на домакинствата и енергийните кооперативи да бъдат приоритети за финансиране в проектите, предложени от правителството и регионите.
  • Да се приоритизира финансиране на създаването на нови работни места във въглищните региони и прекратяване на кампанията за представяне на енергийния преход като отнемащ работни места.

 

За контакти:

Тодор Тодоров – Енергиен координатор в Екологично сдружение За Земята

Национален координатор за България по темата Енергиен преход и Справедлив енергиен преход в международната мрежа CEE Bankwatch

Електронна поща: t.todorov@zazemiata.org.

 

Вижте пълния текст на отвореното писмо на ЕС „За Земята“ до президента Румен Радев и служебното правителство на Република България.

 

снимка: БГНЕС

,

Какви са негативите на битовата газификация?

На територията на Европейския съюз газът отговаря за 31.7% от енергийното потребление, като над 40% се използва за отопление. Този процент надвишава дори потреблението от промишления сектор и за производство на топло и електроенергия. За сравнение, в България към 2020 г. потреблението на изкопаем газ от домакинствата е 4% – едно от най-ниските нива в Европейския съюз, особено в сравнение със силно зависими от газ държави като Германия (37.%) (вж. табл. 1). Това я поставя и в благоприятна позиция за поетапното изключване на газа от енергийния микс, гарантирайки и по-голяма независимост от доставките на изкопаемото гориво. Всъщност точно тази зависимост на голяма част от държавите в ЕС доведе и до това те да търсят други – и по-скъпи – варианти за доставки на газ. 

Фиг. 1: Важно е да се уточни, че електроенергията се формира най-вече от потребление на въглища и ядрена енергия (АЕЦ). 

Един от често разпространените митове за газовото отопление е, че енергията от газ е по-чиста и устойчива. Повечето домове, които се отопляват на газ, използват и газ за готвене, което още повече поставя под въпрос твърдението, че газът е чист източник на енергия. Според ново изследване на Станфордския университет,  замърсяването на въздуха в атмосферата е значително по-високо от очакваното поради отделянето на метан – един от най-мощните парникови газове с 86 пъти по-силно затоплящо действие от въглеродния диоксид в период от 20 години. Особено в домове с лоша вентилация концентрацията на вредни азотни оксиди, които са вторичен продукт от изгарянето на изкопаем газ, е възможно да премине безопасните граници; тези азотни оксиди са особено вредни за децата и възрастните хора. При използването на газ за готвене се наблюдава изтичане на газ, включително метан, като при това въздействието върху околната среда на метана се равнява на това на 500 000 бензинови коли.

При използването на газ за битови нужди, има и опасност от неговото запалване. Това е поради наличието на въглероден оксид, който е особено наситен в инсталации, използващи газ. Той е газ без цвят, мирис и вкус, което го прави и особено опасен поради силната му запалимост. Въглеродният оксид се отделя чрез малки изтичания, които поради свойствата му са незабележими.  

Лесната запалимост на газа не е единственият начин, по който той би могъл да бъде опасен за здравето. Вредата над човешкото здраве, причинена от газ, е малко изследвана досега, но ново изследване на Университета по обществено здраве в Харвард показва, че при изтичане на газ при битовата му употреба се отделят над 21 различни опасни замърсители на въздуха, които влияят на качеството на въздуха и на човешкото здраве. Проучването е направено при наблюдение на домакинства в Бостън, като нивата на замърсяване варират през годината, с най-високи концентрации на опасни за въздуха вещества през зимата, когато употребата на газ за отопление е по-интензивна. 

Защо газът беше толкова предпочитан за отопление?

Един от главните аргументи за битовата газификация в Европа е обвързан с доскоро ниската цена на използването на газ за отопление като често преминаването на газ у дома се счита за най-евтиният метод на отопление. Газовата асоциация Gas Naturally дори твърди, че газовите централи са едни от най-евтините за изграждане и имат икономичен режим на работа. Според анализ на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) обаче, в България е неизгодно да се използва изкопаем газ за отопление като ежемесечното увеличение на цената го прави неизгоден за домакинствата

В настоящата ситуация този аргумент губи своята валидност не само в България, но и в Западна Европа поради сериозното покачване на цените заради войната в Украйна и спирането на доставките на газ от Русия, а устойчивостта на изкопаемото гориво също е под въпрос. Всъщност, повишаването на цените на газа не е обвързано само с войната в Украйна, а е тенденция, която се наблюдава от лятото на 2021 г. Точно преди войната, повишаването на цената на газа е около 200% в сравнение с февруари 2022 г, а в момента цените са се увеличили с над 450%. Сигурността на доставките също е ключов въпрос за следващия отоплителен сезон, проблем, който войната в Украйна постави на дневен ред. С политизирането на газовите доставки и използването им като оръжие от страна на Русия, потребителите на газ се оказват в несигурна позиция – в момента повишаването на цените е още по-драстично, като увеличението на цените на руски доставки е над 1600% за България в сравнение с 2020 г.

Поради високото ниво на битова газификация, а и поради сериозната си зависимост от руски газ – чиито доставки до момента бяха най-евтините, което беше и причина за ниските цени на използването на газ, държавите-членки на Европейския съюз са изправени пред сериозна газова криза. Германия, една от най-зависимите от руски газ държави (26% от газът е от Русия), в момента отново е заплашена от липса на газ поради ново намаляване на доставките от страна на Русия; това намаление също така доведе и до 10% покачване на цените на газ в Европа още в рамките на следващия ден. Във Великобритания, държава, в която също най-често се използва газ за отопление, потребителските цени на изкопаемия газ са се покачили със 17.1% през февруари 2022 г. в сравнение с началото на отоплителния сезон през 2021 г.

Какво може да се направи?

При тази ситуация, не е случайно, че държавите-членки на Европейския съюз говорят все повече и повече за “де-газификация” на домовете или газов phase out. В най-новия план на ЕС за справяне с газовата криза, Save Gas for a Safe Winter, се предлага доброволно намаляване на потреблението на газ с 15% в периода август 2022 г. – март 2023 г. Изчислено е, че Европейският съюз в момента плаща около €360 милиарда на година за вноса на изкопаеми горива, сума, равна на тази, нужна за постигането на климатичните цели на ЕС до 2030 г. В момента тази сума вместо да се насочи към зелени инвестиции, се използва за поддържане зависимостта за отопление на домакинства с предимно ниско ниво на енергийна ефективност. Всъщност, вместо да търсят алтернативи на доставките на газ, например чрез по-скъпите доставки на втечнен газ, най-лесният начин да се намали независимостта към руския газ е да се използва по-малко газ като цяло. Според Международната агенция по енергетика, ключът към решаването на този проблем се крие в сградите и навременното намаляване на високото им потребление на газ, предизвикано от употребата на газови бойлери и котли. Нидерландия, държава, с над 90% битово потребление на газ, разработи стратегия за достигане на нулево потребление на газ в домакинствата до 2050 г., за да може да изпълни климатичните си цели. За да бъде изпълнена тази цел, съществуващите сгради се обновяват чрез инсталация на термопомпи, централно геотермално отопление и в малък процент употреба на зелен водород и биогаз. Новите сгради пък се строят изцяло без газови бойлери.

Европейската комисия в плана си за намаляване зависимостта от руски газ REPowerEU отбелязва, че настоящата криза на цените на енергия се дължи на зависимостта на ЕС към газа и към нестабилната му цена, като отбелязва че инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници са изхода от тази криза. Най-ниската цена за генериране на електричеството в момента се държи от възобновяемите енергийни източници, като тенденцията е, че цените ще намаляват с всяка изминала година. Що се отнася до намаляне на зависимостта от чужд газ, диверсификацията на източниците е ключова – отопляване чрез ВЕИ гарантира сигурност на доставките чрез един на практика почти неизчерпаем ресурс и същевременно евтин вариант. 

Според специалисти, инвестициите в термопомпи в комбинация с повишена енергийна ефективност на сградите, са най-добрият начин за намаляване зависимостта на руски газ и повишаване енергийната независимост на ЕС. Термопомпите са устойчив начин за отопление, тъй като използват електричество, за да извлекат топлина от естествени източници – въздух, земя или вода – като след това я вкарват за нуждите на отопление или охлаждане на  сградата. Така и при отопление, и при охлаждане се използват зелени, устойчиви източници, които могат да заместят газовите бойлери. Включително и в България, според изчисленията на АУЕР термопомпите ще са най-евтиният източник на енергия – през отоплителния сезон 2021-2 г., те са били 3 пъти по-изгодни от централното отопление на парно. Според данни от октомври 2022 г., термопомпите и климатиците запазват същата стойност като за 2021г., а за сравнение, цените на изкопаемия газ в България са се увеличили със 170%. 

Предвид плановете на Европейския съюз за постигане на климатична неутралност, в комбинация с високите цени на газа в момента, чиито спад не се очаква скоро, малко вероятно е инвестицията в масова битова газификация да има добра възвръщаемост в бъдещето. Някои европейски държави, като например Дания и Холандия, вече дори са наложили забрана на отоплителни системи, които използват единствено газ. Битовата газификация не е нито евтина, нито е устойчива – затова и преминаването към нея през 2022 г. не е добър вариант за къщите ни. Вместо да се заключваме към отопление от изкопаеми горива, което носи риска на една изгубена инвестиция, възобновяемите енергийни източници, в комбинация с повишена енергийна ефективност на сградите, ни предлагат един устойчив и евтин вариант за дома.

 

Източници:

  1. 3e News, Анализ на АУЕР
  2. BBC, Energy bills forecast to hit over £4,200 a year
  3. BBC, Nord Stream 1: Why is Russia cutting gas supplies to Europe?  
  4. CE Delft, The natural gas phase-out in the Netherlands
  5. Energy Monitor, Can heat pumps free Europe from Russian gas dependency?
  6. Euractiv, EU urges quicker phase-out of gas boilers in bid to halt Russian energy imports
  7. Euractiv, How Europe can rapidly reduce its gas dependency
  8. Eurostat, Energy Consumption in Households 
  9. Eurostat, Share of fuels in the final energy consumption in the residential sector 
  10. Gas Naturally, Gas for Cleaner Electricity 
  11. Harvard T.H. Chan School of Public Health, Home is where the pipeline ends
  12. International Energy Agency, World Energy Outlook 2018
  13. ONS, Energy UK Households 
  14. Repower EU
  15. Stanford, Rethinking cooking with gas
  16. S&P Global, Europe looks to heat pumps as Russian war accelerates pivot from gas boilers
  17. За Земята, Изтичане на метан в атмосферата
  18. Свободна Европа, Кое е вярното? „Евтини и сигурни“ ли са доставките от „Газпром“

 

,

COP27 – Оправдано ниски очаквания за екологична справедливост

Първата седмица от 27-ата конференция на страните по Рамковата конвенция за изменението на климата в Шарм ел-Шейх, Египет (по-известна със съкращението си на латиница COP27) измина без особен напредък по най-спешните въпроси, касаещи екологичната справедливост. Вместо фалшиви решения като „нетно нулево” ниво на емисиите, геоинжинерни опити и търговия с парникови емисии, имаме нужда от бързи действия за справяне с климатичната и екологичната криза.

Възмутителен е фактът, че един най-големите световни замърсители с пластмаса [1] е спонсор на събитието.[2] Пластмасовата криза е пряко свързана с климатичната криза, тъй като 99% от пластмасата е от изкопаеми горива. Истинското решение на климатичната и пластмасовата криза е да затворим „кранчето за пластмаса“ – да се намали производството на пластмаса и да спре използването на пластмаса за еднократна употреба. Големите компании трябва да прекратят зависимостта си от пластмасата, за да допринесат наистина за постигане на целите за климата.

От своя страна България далеч не прави необходимото, за да заслужи домакинството на конференцията за климата COP29 през 2024: има много да се наваксва във всички сектори: възобновяема енергия,енергийната ефективност, управление на отпадъците, селско стопанство, готовност за справяне с екстремните прояви на времето.

Управлението на отпадъците у нас е третият най-голям източник на парникови газове след енергетиката и селското стопанство. В световен мащаб 62% от всички емисии на парникови газове се дължат на добива, производството, използването и изхвърлянето на материали. Депата за отпадъци са вторият по големина източник на метанови емисии, а разхищението на храна отговаря за 6% от всички емисии на парникови газове. За да намалим емисиите на метан с 13%, са необходими предотвратяване на хранителните отпадъци, забрана на пластмасата за еднократна употреба, разделно събиране и третиране на органичните отпадъци и улавяне на метана от депата за отпадъци.

За да постигнем целта за ограничаване на повишаването на температурата до 1,5°C, се нуждаем от справедлив преход в няколко ключови сфери: нова енергийна система, основана на децентрализирани възобновяеми енергийни източници; екологично земеделие и хранителна независимост; кръгова икономика, основана на запазването на стойността на вещи и материали.

Развитите страни, сред които е и България, трябва да поемат своята отговорност като драстично намалят своите емисии на парникови газове и като предоставят финансова помощ за покриване на загубите и щетите, които най-уязвимите общности в развиващите се страни понасят вследствие от климатичните промени. [3] Подкрепете общностите на първа линия сега като подпишете обръщението на Елизабет Уатути от Кения към делегатите на COP27 тук: https://www.zazemiata.org/elisabeth-wathuti-oxfam/

Снимка: Приятели на Земята Интернешънъл – Акция в знак на солидарност с египетското гражданско общество и защитниците на околната среда по време на COP27 (c) Krishnakant Chauhan/Friends of the Earth India
,

Енергия за мир – 8 истории | креативна инсталация в The Mall

Откриване: 18 ноември | 18:30 ч. | The Mall, централен вход,

В последния ден на Конференцията на ООН по изменението на климата млади илюстратори откриват креативната инсталация „Енергия за мир“, посветена на общото ни по-чисто и спокойно бъдеще на планетата Земя. Тя ще бъде разположена между 18 и 22 ноември на централния вход на The Mall на бул. „Цариградско шосе“ 115.

Катрин Кочорапова, Михаела Ангелова, Георги Василев и Теодор Генов приеха предизвикателството на Екологично сдружение „За Земята“ и отправиха силно послание чрез творчество. Те рисуваха по осем истински истории от целия свят, които разказват взаимовръзките между изкопаемия газ и най-големите проблеми на нашето време като промяната на климата, нарушаването на човешките права, замърсяването на въздуха, войната, икономическата несигурност.

Игри с награди между 18:00 и 19:00 часа ще има всеки ден за посетителите на „Енергия за мир“.

,

Говорим си за климатичните промени и справянето с екологични казуси, заедно с ученици от Пазарджик и Белово

,

Прессъобщение: Среща на ЕС „ За Земята“ с ученици от Пазарджик и Белово

На 6 октомври екипът на екологично сдружение „За Земята” ще посети СУ „Ал. Иванов Чапай“ в гр. Белово и Математическа Гимназия „Константин Величков“ в гр. Пазарджик. Срещите ще са интерактивни събития, по време на което експертите и учениците ще говорят за промените в климата – ще видим до каква степен учениците са информирани за промените в климата и последствията от тях, както и колко темата е важна за тях, какви действия всеки от нас може да направи в ежедневието и как да привлечем вниманието на близките ни.

Събитията ще са под формата на дискусии, игри и учене чрез преживяване. Учениците ще получат различни предизвикателства – ролева игра и „морфологичен анализ“ на отпадъци, в които ще се включват като реални експерти. Ще се обсъжда и как замърсяването с отпадъци влияе на климата.

Срещите с учениците ще бъдат подготвени и проведени от представители на сдружението от екип „Нулеви отпадъци” и екип „Климат и енергия”.

Участниците ще получат и подаръци – продукти, които са алтернативи на пластмасата.

Събитието е част от дейностите, които се изпълняват от екологично сдружение “За Земята” по програмата „Младежи за околна среда“ на Министерство на околната среда и водите чрез възлагане от РИОСВ Пазарджик.

 

 

Как да направим пунктовете за „едно гише“ успешни и у нас?

Представяме препоръките на „За Земята” за успешно реализиране на планираните в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) т.нар. пунктове за обслужване на “едно гише” за подобряване на енергийната ефективност на сградите в България.

Пунктът за обслужване на “едно гише” е място, на което собственици на имоти могат да получат консултация от специалисти и да намерят готови предложения за ремонти чрез координация с подходящи доставчици на услуги. Обикновено получават възможност и за съфинансиране на тези дейности.

Реформа №5 към стълб “Зелена България” в НПВУ е озаглавена „Обслужване на едно гише“. Тя предвижда до края на 2023 г. да бъдат създадени във всички области на страната звена, предоставящи услуги за енергийно обновяване от първата до последната стъпка.

От „За Земята” бихме искали да отправим следните препоръки за осъществяването на реформата:

  • Провеждане на масирана информационна кампания на национално и регионално равнище, по време и след създаването на пунктовете за “едно гише”. Желателно е тя да бъде съчетана със създаването на онлайн портал, където цялата информация по кампанията и възможностите за обновяване да се предоставят на достъпен език. 
  • Препоръчваме провеждане на кампании чрез създаване на минимум 6 мобилни пункта (например чрез минибус), които да обикалят из по-отдалечените места. 
  • Включване на посещения от експерти в конкретните жилища с цел планиране на обновяване. Визитите в по-отдалечените места биха могли да се поемат от мобилните пунктове. Полезно би било посещенията да дават  възможност за директно кандидатстване за проект по обновяване, с цел улеснение на комуникацията с лица от по-уязвими, затруднени или маргинализирани групи. В мобилните пунктове е редно да има информация, както и опция за кандидатстване за всички останали сродни паралелни проекти в областта на енергийната ефективност в България.
  • Препоръчваме изготвяне на стратегия и план за действие за приоритетно достигане и подкрепа на енергийно бедните домакинства. 
  • На мнение сме, че пунктовете за едно гише в България трябва да бъдат от универсален или координационен вид. т.е. такива, които се свързват с доставчици на строително-ремонтни услуги от името на собственика, и които предоставят възможности за съфинансиране. Пунктове с изцяло информационна функция не олекотяват съществено процеса по обновяване извън най-началния етап. Универсалните и координационните пунктове са се наложили като успешен модел в други държави от Европа.
  • Обученията на работещите в пунктовете могат да се случват в самите тях. Същото се отнася и за периодични актуализации на квалификацията на служителите. 
  • От „За Земята” виждаме идеална възможност планираните пунктове за обслужване на “едно гише” да поемат няколко допълнителни дейности, които обаче са отдавна наложителни и напълно се вписват в дейността на пунктовете. 
    • Предлагане на възможности за повишаване на квалификацията в областта на енергийната ефективност и възобновяема енергия за домакинства на заинтересовани общински, държавни, други служители, частни лица, експерти в областта на енергетиката и фирми, а не само на работещите в пунктовете. 
    • Тези пунктове са идеално пространство за извършване на обучения на енергийни одитори, нещо, което е особено необходимо, тъй като вече повече от 10 години в България няма обучени нови кадри. Това няма да бъде основната дейност на гишетата, но такива обучения могат да бъдат осъществявани веднъж годишно, например. 
  • Помощи за енергийно бедни хора, а не социално слаби,  да бъдат  раздавани на територията на гишетата. Това би било възможно след влизането в сила на новата дефиниция за енергийна бедност. 
  • Приветстваме обмяната на опит с пунктове от чужбина.  

Възприемаме  пунктовете като всеобхватно пространство, където да е достъпна цялата информация по всички програми и дейности в областта на подобряването на енергийната ефективност в България.  Осъзнаваме, че мащабът на предложените от нас дейности е голям, изисква ресурси и подготовка. Това обаче е необходимо, ако искаме най-сетне да започнем успешно да изпълняваме належащите ангажименти на България в пътя към въглеродна и климатична неутралност до 2050 г.

Пълното становище на За Земята относно реализацията на пунктовете за обслужване на “едно гише” можете да намерите в секция “Ресурси”.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images  

,

22 септември – Ден на Независимостта на България и на независимостта от изкопаеми горива

Има ли по-подходящ момент от Деня на Независимостта на България да помислим за нашата независимост от изкопаемите горива?

Какво ако… в Европа имаме един ден без автомобили седмично в градовете? Може да звучи като трудно реализуема идея, но не и невъзможна. Всъщност се оказва не само, че вече е прилагана, но е и популярна в момента такава.

На Световния ден без автомобили, 22 септември, ново проучване, стартирано от Кампанията за чисти градове (Clean Cities Campaign), показва, че 62% от хората в 5 големи европейски града подкрепят идеята за един ден без автомобили в седмицата. Резултатите от социологически проучвания в Лондон, Барселона, Варшава, Брюксел и Париж демонстрират солидно мнозинство за отварянето на улиците на техните градове за ходене, колоездене и чист въздух веднъж седмично. Идеята е най-популярна във Варшава, където 65% от респондентите в проучването или „силно подкрепят“ или „донякъде подкрепят“ един ден без автомобили в седмицата. „За Земята“ е партньор на Кампанията за чисти градове за чист транспорт и чист въздух в градовете в Европа.

Ден без автомобили за по-чист въздух и независимост

Градовете изпълняват ключова роля в постигането на климатична неутралност до 2050 г. Те заемат само 4% от площта на ЕС, но са дом за 75% от гражданите на съюза. Поради това транспортът в градовете на ЕС е с огромен принос в консумация на горива и замърсяването на въздуха – той отделя около 23% от всички парникови емисии от държавите от съюза.

Денят без автомобили е идея, използвана за първи път през 70-те години на XX век, когато петролното ембарго на страните от OPEC също накараха цените на горивата да нараснат. В отговор 10 европейски държави въвеждат „Недели без автомобили“. Днес се борим едновременно с две комбинирани заплахи – едната е за здравето, качеството ни на живот в градовете и бъдещето на планетата, а другата е петролното изнудване от страна на Русия в резултат на военния конфликт в Украйна. Заради това Европа се нуждае от спешни мерки за намаляване на своята зависимост от изкопаемите горива.

Един от най-бързите начини това да се случи е повторното въвеждане на дни без автомобили. Всъщност мярката е препоръчана и от Международната агенция по енергетика.

В нов анализ Кампанията за чисти градове установи, че един ден без автомобили, въведен в големите европейски градове, може да спести между 541 и 945 хиляди барела петрол. Ако се откажем веднъж седмично от автомобилите във всички големи градове на ЕС и Великобритания, годишното потребление на петрол от в Европа ще спадне с около 3 до 5%. Това е еквивалентно на консумацията за 12 месеца на Естония, Латвия и Литва. Изследването показва, че подобна мярка може да има по-голям ефект от работата от вкъщи 3 дни в седмицата.

Бързо и без допълнителни усилия

Дните без автомобили могат да бъдат въведени бързо. Те не се нуждаят от изграждане на нова инфраструктура или въвеждане на сложни регулации.

„Това изследване ясно показва, че дните без автомобили са сигурен начин за бързо освобождаване на градовете от петрола без сложна инфраструктура или промяна на политикат“, посочва Барбара Стол, директор на Кампанията за чисти градове. „Те са сред най-добрите краткосрочни мерки, които са незабавно достъпни, евтини и лесни за изпълнение. Градовете трябва да обмислят дните без автомобили като мярка за незабавно ограничаване на потреблението на петрол, но също така с тях могат да осигурят бързо намаляване на токсичното замърсяване на въздуха, което убива хиляди европейци годишно. Освен това те са чудесен начин да демонстрирате на обществеността какъв може да бъде животът в градовете, когато пътищата не са доминирани от автомобили“

Какво правим в България?

Преосмислянето на градското придвижване и в частност ограничаването на колите, движещи се с изкопаеми горива в големите градове, е „гореща“ тема и в България. Припомняме, че Столична община е в процес на приемане на първите си Зони с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта. Планът за действие, който се очаква да приеме от общината тази година, ще предопредели по определен начин бъдещето на града като качество на въздуха и качество на живот като цяло. Скорошно изследване на Economist Intelligent Unit постави София сред последните 5 града в класация за най-добрите места за живеене в Европа. Затова ние от „За Земята“, както и много други граждански активисти, очакваме добре обмислена наредба. Такава, която взима под внимание точни данни за замърсяването в града, отчита добрите практики от стотиците ЗНЕ в Европа и си поставя достатъчно амбициозни цели, а не просто поредното отбиване на номера.

Честит Ден на Независимостта на България и нека си пожелаем да се справим и със зависимостите на 21 век!

, ,

Време е за истинска енергийна независимост!

В деня на протестите срещу Газпром, “За Земята” твърдо заявява своята позиция ЗА независимост от руския газ и НЕ на нов или удължен договор с Газпром!

Отказът на последното редовно правителство да плаща за руски газ в рубли, докато Русия води военни действия в Украйна, беше силна и единствената правилна от морална гледна точка позиция. С нея България декларира желание за независимост от интересите на диктаторския режим в Русия и про-европейска посока за развитие.

Инициативата на служебното правителство за един пореден договор с Газпром, особено при изискванията за разплащане в рубли, е огромна крачка назад. Тя ще доведе до заключване на зависимостта на България към руски газ и в дългосрочен план и ще е пагубна за процеса на диверсификация на газовите доставки. Газпром е доказано ненадежден партньор, а руското правителство системно използва енергийните доставки като оръжие.

Всяка отстъпка пред исканията и интересите на Русия на Путин поставя България в положение на уязвимост и енергийна несигурност. Нещо повече – ако се съгласим да изпълним исканията на руския газов гигант, България губи правото си да обжалва едностранното нарушение на договора с Газпром в бъдеще.

Мит е и че възстановяването на доставките от Русия ще осигури евтин газ за отоплителния период предвид непредсказуемото поведение на Русия, продължаващите й военни действия в Европа и увеличението на цените на руски доставки от над 1600% в последните две години. На всичкото отгоре, преговорите с Газпром не гарантират сигурност на доставки и преференциална цена, както се вижда от примера на други държави-членки на ЕС като Германия, Франция и Италия, които откриха сметки в рубли, но въпреки това са принудени да търсят краткосрочни варианти.

Апокалиптичната картина, обрисувана от служебното правителство и президентът Румен Радев, е необоснована – България е държава с изключително ниско ниво на битова газификация. С годишно потребление от едва 4% изказванията за “хаос и криза” в българската енергетика са безпочвени. Ниската консумация на газ позволява сравнително лесното намиране на алтернативен доставчик и по този начин доставките на газ да не могат да бъдат политизирани и използвани като лост за отнемане на суверенитет, дестабилизация на националната сигурност, намеса във вътрешните дела и управлението на държавата, за предизвикване на енергийни кризи и поставяне на България в подчинена позиция.

“Евтиният” руски газ всъщност ни струва много скъпо; едно връщане към газ от Газпром ще ни постави в още по-уязвимо положение от това, в което бяхме преди и ще покаже България като една държава, склонна на компромиси пред руския агресор, а политиците ни – като неспособни да защитят нашите интереси. Затова призоваваме към диверсификация както на газовите доставчици, така и към диверсификация и на енергийните източници изцяло, за да имаме енергия, която гарантира нашата независимост.

 

, ,

Как мога да наблюдавам ситуацията с дълга и климатичното финансиране в световен мащаб?

Международната статистика за дълга на Световната банка предоставя много данни относно дълга в развиващите се държави – тук имате достъп до всички данни, а тук до избрани данни за дълга (можете също да проверите последните новини от СБ относно Инициативата за спиране на обслужването на дълга – проверете и доклада в сянка на Eurodad за контраст с официалната информация).

Глобалният мониторинг на държавния дълг на „Erlassjahr“, 2021 г. 132 от 148 държави, изследвани в глобалния юг са критично задлъжнели. 21 държави в момента са в частичен фалит.

Порталът с данни за дълга на кампанията Jubilee Debt. Проследява ситуацията с дълга на една държава чрез шест категории, включително организирането на собствен анализ на риска. Съгласно него към септември 2021 г. има 52 държави, страдащи от дългова криза. Можете да проверите също техния Наръчник за разбиране и достъп до информацията относно дълга.

„Latindadd наскоро публикува доклад относно дълга в региона на Латинска Америка „Латинска Америка: между дълга и пандемията. Предпазлива прогноза”. За актуална информация относно дълга в Африка на юг от Сахара можете да проверите Африканската мрежа за справедливост на държавния дълг /African Sovereign Debt Justice Network/ (AfSDJN). Eurodad също така наскоро публикува доклад относно „Дълговата пандемия през 2020 г. ” и относно „Дългови държавни облигации” (можете да изтеглите набор от данни, създадени за този доклад).

Данните на ОИСР и докладът относно Климатичното финансиране, мобилизирано от развитите страни (2013-18). За да получите алтернативен поглед върху данните на ОИСР, можете да проверите Доклада за климатичното финансиране., изготвен от „Оксфам“.

Европейската комисия също така докладва относно европейскто международно климатично финансиране. За критичен анализ можете да проверите доклада „Анализ на отчитането на климатичното финансиране на Европейския съюз” от „Act Alliance“.

Също така препоръчваме доклада на Eurodad „Как уроците от финансите на развитието могат да укрепят климатичното финансиране (2021)

За по-изчерпателен набор от данни може да проверите двугодишните оценки и общ преглед на климатичното финансиране на РКООНИК. Що се отнася до цялостния напредък в смекчаването и адаптирането към климатичните промени, Рамката за засилена прозрачност /Enhanced Transparency Framework/ (ETF) ще влезе в сила през 2024г. Тя изисква страните прозрачно да докладват получената и предоставената подкрепа.

Какво представляват пунктовете за “едно гише” при обновяването на сгради?

Една от важните мерки по пътя към въглеродно неутрална икономика е подобряване на енергийната ефективност на сградите, което предполага съществено намаление на общото потребление на енергия най-вече за отопление, охлаждане и подгряване на битова гореща вода при същото или дори по-високо качество на живот. Това би могло да се осъществи чрез строителство на сгради, отговарящи на най-новите стандарти за енергийна и ресурсна ефективност и чрез обновяване на съществуващите. Крайната цел е по-лесното и с по-малко разходи постигане и поддържане на комфортна и здравословна среда.

В Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) като цели са заложени улесняване и повишаване ефективността на инвестиции в енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, програма за енергийна ефективност на сградния фонд и създаване на механизъм за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници заедно със сметките за енергия. Тези мерки се намират в стълб „Зелена България“ на НПВУ, включващ 41,7% от ресурсите на плана.

Друга изключително нужна реформа в този стълб е т.нар. обслужване „на едно гише“, от английски one-stop-shop. То представлява място, където под един покрив се предлагат редица услуги по финансиране, кандидатстване и дейности по енергийна ефективност. В сравнение с посещението на отделни учреждения и доставчици в техните разпръснати локации за всяка отделна нужда, обслужването на “едно гише” спестява на потребителя много време и усилия.

Концепцията за “едно гише” може да проследим до ранните години на 20-и век в Северна Америка. Тогава за едно пазаруване е било необходимо да се обиколи целия квартал – месо от кланицата, зеленчуци от пазара, хляб от пекарната и т.н. Поради желанието на хората да спестят време, магазините започнали да предлагат по-голям обхват от продукти. Първият магазин за хранителни стоки на самообслужване отваря през 1916 г., a първият супермаркет – през 1930 г. Впоследствие концепцията за обслужване на “едно гише” се разширява и включва бизнес и административни услуги, както и не само широкото предлагане на продукти, но и предлагане на всички допълнителни продукти и услуги за клиента в определена област.

В тази статия ще се фокусираме върху услуги на “едно гише” в сферата на проекти за сградно обновяване.

Пунктове за обслужване на „едно гише“ в областта на подобряване на енергийната ефективност на сградите се препоръчват от европейски директиви – за енергийни характеристики на сгради и за енергийна ефективност. Те се разглеждат като ключова възможност за преодоляване на редица пречки пред постигане на поставените цели за сградно обновяване. Такива пречки включват липса на познания относно предимствата на енергийната ефективност и начините за нейното подобрение, разликите между саниране и дълбоко обновяване, липса на систематизирани национални политики в областта, ниски финансови възможности на домакинствата, и други икономически и социални фактори.

Предимства и недостатъци

Обслужването на “едно гише“ в областта на енергийното обновяване на сгради има някои очевидни предимства както за потребителите, така и за фирмите, които предоставят услуги в сферата. На първо място, спестеното време за клиента е съществено удобство.

Обслужването на „едно гише“ представлява т.нар. интегрирано решение, при което сложните, разпокъсани европейски и национални програми, банкови кредити, и други оферти и дейности на частни фирми могат да бъдат интегрирани в продукт с по-висока стойност и чрез които доставчикът на услуги може да се позиционира по-добре и да получава подобрена видимост сред крайните потребители.

Тромавото и сложно търсене на решения, което трябва да се извършва от клиента-неексперт се превръща в удобна оферта с еднократно посещение или дистанционна връзка с единична локация в най-близкото голямо населено място. Клиентът вече не се налага да осъществява координация с множество различни страни и доставчици на услуги, търсейки по този начин най-добро и изгодно решение. Вместо това от пункта за „едно гише“ се осъществява цялата такава координация като предложената услуга за обновяване има за цел да бъде ясна и бюрократично олекотена за клиента. С други думи, на клиента се предлага готово решение или набор от решения за подобряване на енергийната ефективност и интегрирането на възобновяеми енергийни източници в неговия имот.

Такъв тип обслужване е изгодно и за доставчиците на услуги. Те могат да бъдат организации, институции и дори независими експерти или консултанти, които оказват подкрепа през цялото време или по-голямата част от процеса на сградно обновяване – чрез предоставяне на информация, техническа помощ, структуриране и предоставяне на финансова подкрепа, до поддръжка на инсталациите и мониторинг и верификация на постигнатите енергийни спестявания. За тях също е трудно да работят с отделни частни клиенти, поради нуждата от отделено време за осигуряване на информация, посещения на място, вземане на решения и преценяването на нуждите на конкретния клиент.

Като възможен недостатък на услугите на „едно гише“ може да бъде посочено, че, макар и различните услуги и умения, предлагани в един пункт, вероятно са добре обосновани, те може не винаги да са на такова високо ниво, колкото са тези, предлагани от тесни кръгове от професионалисти, специализирани в различни области. 

Пример за обслужване на “едно гише”

Има вече множество примери за успешни проекти в Европа и по света, свързани с подкрепа на сградно обновяване чрез пунктове на „едно гише“. Такива проекти могат да бъдат както публично, така и частно финансирани.

Пример за обслужване на “едно-гише” в сферата на обновяването на сгради е пилотният проект SuperHomes в Ирландия, стартирал през 2015 г. Проектът има за цел да намали потреблението на енергия в Ирландия чрез дълбоко обновяване на жилища. Това се осъществява чрез достъп на гражданите до програми за съфинансиране на обновяването на еднофамилни къщи – и повишаването на сградния енергиен стандарт. 

Крайната цел е чрез внимателно планирани дейности по проектиране, инсталация (на предложените мерки) и внедряване да се създаде високоефективен, здравословен и с ниски нива на въглеродни емисии дом. Обикновено дълбокото сградно обновяване включва изолация по висок стандарт, поставяне на високоефективна отоплителна система с нисък въглероден отпечатък, подобряване на въздухонепроницаемостта (намаляване на течовете и топлинните загуби), усъвършенствана вентилация с контрол на потреблението за здравословно качество на въздуха, и др.

Целият процес на обслужване на клиентите на SuperHomes преминава през няколко етапа. Първо, чрез онлайн формуляр за кандидатстване, изпратен до клиентите, SuperHomes получава обща информация за текущото състояние на техните домове, включително строителната конструкция и начина на отопление, което дава обратна връзка за очакванията, мерките и разходите. Вторият етап включва обсъждане на потенциалната модернизация със собственика на жилището, като се посочват приблизителните разходи, както и обяснение на финансовия ангажимент и сроковете за финансиране.

Последните два етапа се провеждат с професионален „съветник“: извършва се проверка на желанията и нуждите на собственика на жилището, преди да се премине към изготвяне на персонализирано предложение спрямо конкретните нужди на клиента. 

Средното намаление на потреблението на енергия е 85%, което означава, че възвръщаемостта на инвестицията за собственика, която отчасти се поема от програмата, е сравнително кратка (около 7 години). Приоритет се дава на жилища с по-ниска енергийна ефективност. До момента благодарение на проекта са спестени около 20,8 GWh енергия на година и близо 11 000 тона парникови емисии на година. 

Създаването на пунктове за услуги на “едно гише” е възможност за по-ефективно, по-широко и ускорено осъществяване на кампании за повишаване на енергийната ефективност на сградите, което го прави изключително подходящи за България.

Използвани източници:

  1. https://tg.government.bg/page.php?55
  2. https://www.investopedia.com/terms/o/onestopshop.asp
  3. https://e3p.jrc.ec.europa.eu/publications/one-stop-shops-energy-renovations-buildings 
  4. https://www.managenergy.net/node/929 

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images

, ,

Разширена схема за търговия с емисии и социален климатичен фонд

ЕС има цел да намали нетните си емисии на парникови газове с поне 55% до 2030г., в сравнение с нивата от 1990 г. Това е междинната стъпка преди постигането на крайната цел: климатична неутралност до 2050 г. За да се реализират повишените климатични цели, ЕК прави редица предложения в рамките на пакета ”Подготвени за цел 55 / Fit For 55”.

Част от тях е нова, разширена схема за търговия с емисии (ETS2), която ще определи цена на емисиите от сградите и автомобилния транспорт. Чрез тази схема се изпълнява на практика принципът “замърсителят плаща“ – следователно тези, които замърсяват повече, ще имат по- високи разходи за действията си. Също така, въвеждането на горна граница на въглеродните емисии може да подобри контрола над количеството изпуснати емисии в атмосферата и да насочи инвестиции към нисковъглеродни алтернативи. 

От друга страна, повишаването на цените при крайните потребители може изправи пред сериозни предизвикателства семействата с ниски доходи, които непропорционално да плащат за справяне с климатичните промени пред други по-допринасящи за това индустрии. Заради инфлацията и енергийната криза, жилищните сгради и частният транспорт ще бъдат включени в новата СТЕ не по-рано от 2029 г., а за бизнеса датата е 1 януари 2024 г.

Европейската комисия предлага създаването на нов социален климатичен фонд, който да започне да функционира през 2025 г. Той ще даде възможност на държавите членки да подкрепят уязвими домакинства с ниски и средни доходи, както и микропредприятията и ползвателите на транспорта, засегнати негативно от въздействието на разширяването на търговията с емисии от сградите и транспорта. Механизмът предвижда подкрепа за инвестиции за повишаване на енергийната ефективност и обновяване на сгради, декарбонизация на отоплението и охлаждането на сградите, включително интегриране на енергията от възобновяеми източници, временно подпомагане на доходите и предоставяне на подобрен достъп до мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии. 

Достъп, обаче до Социалния климатичен фонд и Фонда за модернизация на ЕС ще имат само държави членки, които са приели правно обвързващи цели за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и мерки за постепенно премахване на всички изкопаеми горива. Финансовите потоци също ще са пряко зависими от спазването на върховенството на закона. Защо е важно възможно най-ранното изготвяне на Социален климатичен план и ще повлияе ли той на средствата предвидени по Социалния климатичен фонд, вижте в позицията на За Земята и WWF – България. 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

, ,

Какво могат да направят правителствата и международните институции, за да се справят с взаимовръзките между дълга и климатичната криза?

Предлагаме няколко препоръки за справяне с дълга и извънредната климатична ситуация, които ще ни помогнат да вървим към справедливо, феминистично и устойчиво възстановяване от здравната и социално-икономическа криза, причинена от Ковид-19.

Трябва да има признание за съществуването на климатичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг, което води до репарации, включително изпълнение на задълженията за климатично финансиране и анулиране на дълга, както и екологично възстановяване, постепенно отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, прекратяване на безогледния добив на ресурси и преминаване към декарбонизирани начини на производство, дистрибуция и потребление.

Климатичното финансиране трябва да не създава дългове и да е без условия. Това означава, че следва да се предоставя предимно под формата на безвъзмездни помощи. Заемите с ниски лихви трябва да се използват само при определени условия. Климатичното финансиране следва също да е публично и отпуснато за публични програми и проекти, а не за частни или инициативи с цел печалба или публично-частни партньорства.

Спешно предоставяне на ново и допълнително климатично финансиране, извън неизпълнената цел от 100 милиарда годишно щ.д., което да е достатъчно и да отговаря на смекчаването на климата, адаптирането и потребностите, породени от загуби и щети на народи и общности от глобалния юг. Трябва да има промяна в предимството, дадено на смекчаването при климатичното финансиране, като трябва да бъдат адресирани с предимство потребностите, които уязвимите към климата общности имат, за да се адаптират и справят с все по-влошаващите се загуби и щети. Предоставянето на климатично финансиране трябва да се осъществява чрез приобщаващ процес, който да гарантира, че вноските се основават на справедливи дялове и ще доведат до справедливо разпределение и достъп, особено до най-уязвимите нации.

Автоматичен механизъм за спиране на плащанията по дълга, анулиране и преструктуриране на дълг, обхващащ публичните и частните кредитори, след екстремни климатични събития, в допълнение към незабавния достъп до несъздаващи дълг ресурси за загуби и щети.

Кредиторите и международните финансови институции трябва да предприемат незабавни действия за въвеждане на амбициозна и безусловна отмяна на неустойчивите и незаконни задължения, особено тези, генерирани от финансиране на проекти за изкопаеми горива.

В допълнение към климатичното финансиране и отмяна на дълга, правителствата в глобалния север би трябвало да осигурят достатъчно допълнителни, несъздаващи дълг ресурси в подкрепа на развиващите се страни за справяне със здравните, социални и икономически кризи, с предимство на безвъзмездните помощи пред заемите. Всякакво ново кредитиране и заемане на средства следва да се прави при наличие на отговорни правила за кредитиране и заемане, включително клаузи за урагани и други условни клаузи, за да може опрощаване на дълга автоматично да се предостави в случаи на климатични, здравни и други спешни ситуации.

Държавите и международните организации следва да насърчават открит преглед на подхода към устойчивост на дълга, с указания от ООН и участие на гражданското общество. Това ще улесни прехода към концепцията за устойчивост на дълга, която в своята същност съдържа екологичните и климатични уязвимости, заедно с правата на човека и други социални съображения, свързани с пола и развитието. Дългът не може да бъде считан за устойчив, ако плащането му пречи на държавата да си позволи изпълнението на плановете за климатична устойчивост.

Правителствата и международните организации би трябвало да подкрепят и работят в посока реформа на международната финансова архитектура и създаването на постоянен и независим многостранен механизъм за уреждане на държавния дълг, под ръководството на Обединените нации, който осигурява справедливо, прозрачно, всеобхватно и своевременно уреждане на дълга, предвид климатичните уязвимости на страните, както и човешките права и неравенството между половете.

Правителствата и международните организации трябва да се съсредоточат върху действия, насочени към първопричините и историческите отговорности за настоящия дълг и извънредните климатични ситуации. Трябва да се гарантира правото на хората да участват и контролират вземането на решения и прилагането на политики за осигуряване на справедлив и приобщаващ преход. Обсъждани са редица инициативи, като договори срещу размяна от типа дълг срещу природа, и пазарно-базирани решения като зелени облигации и облигации, индексирани според природните условия, които е малко вероятно да генерират справедливи резултати в това отношение, а фактически биха могли да увеличат дълговото бреме на уязвимите към изменението на климата държави.

,

Какво е въздействието на климатичните промени и дълга върху равенството между половете и правата на жените?

По отношение междуполовата справедливост, жените и децата са непропорционално много засегнати от климатичните промени, а също и от мерките за строги икономии, които обикновено следват дългова криза. Жените често са отговорни за събирането и производството на храна, носене на вода и набавяне на гориво за отопление и готвенe – дейности, засегнати както от екстремни климатични събития, така и от премахването или намаляването на субсидиите за храна или енергия поради високи нива на задлъжнялост. Достъпът им до специфични за пола им здравни услуги също е все по-ограничен, както от въздействията на екстремните климатични събития, така и от орязването на обществените услуги, за да се погасят държавни дългове. Климатичните бедствия също влошават неплатените грижи и домакинската работа, полагани от жените в домовете и общностите им, по същия начин както и дългът. Освен това, жените са изправени пред повишен риск от основано на пола насилие по време на и след бедствия, докато фискалната консолидация за намаляване на нивата на дълг обикновено засяга обществените услуги за преживелите насилие.

“Жените са едновременно най-тежко засегнати от климатичните промени и влошаването на околната среда и въпреки това са незаменими действащи лица и водещи фигури при създаването на справедливи и ефективни решения.”

Women’s Earth and Climate Action Network

Сборни въздействия на климатичните и дългови кризи върху правата на жените и междуполовата справедливост:

Източник: Йоланда Фреснило Салан (2020) Дълг и климатично обвързани извънредни ситуации, от които правата на жените и справедливостта към половете излизат извън релси, „Пол и развитие “, 28:3, 499-513

Ръководната роля на жените при взимането на решения относно климатичните и екологични политики, както и финансовите и дългови политики, са от критично значение. Въпреки това жените все още са слабо представени при разработването на политики за климата и икономиката, при взимането на решения и внедряването им, особено жени от коренното население и транссексуалната общност.

Освен кумулативното въздействие върху правата на жените и равенството между половете, климатичните и дълговите уязвимостите също имат въздействие върху миграционните потоци и защитата на човешките права.

, ,

Какво не е наред с климатичното финансиране и дълговата криза?

Видяхме, че страните от глобалния север предлагат климатично финансиране най-вече под формата на заеми, а не безвъзмездни помощи, като по този начин повишават нивото на задлъжнялост на получилите ги държави в глобалния юг. Всъщност, според ОИСР, между 2013 и 2019 г. две трети от публичното климатично финансиране е било предоставено чрез заеми. Заемите са съставлявали 60 процента от двустранното и 88 процента от многостранното финансиране. Между 2013 и 2019 г. размерът на безвъзмездните средства за развиващите се страни явно се е променил от 10.3 милиарда щ. д. на 16.7 милиарда щ. д., но заемите все по-често биват отчитани като публично климатично финансиране.

Следователно, държавите в глобалния юг плащат за смекчаване на климата и адаптиране към проблем, който не са причинили, тъй като тези заеми в крайна сметка трябва да бъдат върнати.

Заемите могат да са преференциални (по-добри условия спрямо заемите от частния сектор) или непреференциални. Когато разглеждаме климатичното финансиране, повечето от двустранните заеми – 72 % са били с преференциални условия, докато 76 % от многостранните са били със стандартни условия. Страните със средни доходи имат ограничен или никакъв достъп до кредитиране при изгодни лихви, което означава, че освен, че на първо място трябва да връщат получените като климатично финансиране заеми, трябва да го правят при високи лихви.

Двустранно и многостранно публично климатично финансиране по държави, членки на ОИСР (2013-2019)

Източник: ОИСР, Предоставено и мобилизирано климатично финансиране от развитите държави: Цялостни тенденции, актуализирани с данните от 2019 г, септември 2021 г.. (може да се остави това или на АЕ под графиката)

Освен отпускането на заеми, през последното десетилетие бяха въведени и други инструменти за справяне с нуждите за смекчаване на климатичните въздействия и за финансовите нужди, които възникват след екстремно климатично събитие. Повечето от тези инструменти са пазарно-базирани опции, като зелени облигации, застраховка за риск или облигации при катастрофи, обикновено несъответстващи на подхода, насочен към правата на човека. Основана на човешките права оценка на тези инструменти от Action Aid International разкрива, че те връщат финансовата тежест върху развиващите се страни, увеличавайки дълга и влошавайки фискалните дисбаланси; да не говорим, че не успяват да подобрят отчетността и прозрачността.

“Най-бедните държави и общности в света не следва да бъдат принуждавани да вземат заеми, за да се защитят от прекомерните въглеродни емисии на богатите държави.”

Оксфам

За да може климатичното финансиране да подкрепи адекватно усилията на уязвимите общности да се справят с изменението на климата и да се развиват устойчиво, програмата за климатично финансиране трябва да се ръководи от най-уязвимите, като се имат предвид не само аспектите на климата, равенството между половете и правата на човека, но и въздействието върху задлъжнялостта на страната, за да се справи с множеството пластове на тези взаимосвързани кризи. Демократичната ангажираност на страната е от ключово значение за уязвимите държави, за да могат да посрещнат местните си нужди.Това означава да се разработи обща стратегия между уязвимите от климатичните промени страни, която да балансира нуждите и интересите, а не да дава приоритет на интересите на доставчика на климатичното финансиране. Освен това ще е необходимо да се отпускат средства както на правителствата, така и на граждански организации, по-специално на тези, които са базирани на местно равнище, ръководени от жени или с фокус върху коренното население, тъй като те са в най-добра позиция да достигнат до засегнатите общности.

Справедливото и прозрачно отчитане на климатичното финансиране също е от основно значение. Климатичното финансиране е било едновременно прекомерно отчетено от някои доставчици и недостатъчно отчетено от други. Независимата експертна работна група за климатично финансиране прави приблизителна оценка, че прекомерното отчитане на двустранното финансиране възлиза на 3-4 млрд. щ,д,. „ACT Alliance“ потвърждава тенденцията и посочва, че европейското климатично финансиране е основно под формата на заеми и значително свръх отчетено: използвайки методологията на ОИСР за отчитане на еквивалентна безвъзмездна помощ за развитие в чужбина, общото климатично финансиране на ЕС през 2018 г. е спаднало от 23 милиарда щ. д. на 11.6 милиарда щ. Д..

Отчетността и прозрачното отчитане са строго свързани с дълга, тъй като по-голямата част от публичното климатично финансиране се предоставя под формата на заеми. Независимо от това, в момента заемите могат да бъдат отчитани като пряко еквивалентни на безвъзмездните помощи, което е неправилно и подвеждащо. 

Източник: „Act Alliance“ (2021) Определяне стандарта: Климатично финансиране от ЕС и държавите-членки на ЕАСТ. януари 2021

Климатичното финансиране трябва също да бъденово и допълнително, като трябва да се постигне единодушие какво означава това. Скорошен анализ разглежда климатичното финансиране на държавите от ОИСР между 2009 и 2018 г., като в него се заключава, че почти половината от докладваната сума не е била допълнителна “и е идвала основно от смяна на наименованието или пренасочване на съществуващите усилия за развитие. Множество държави—включително Канада, Испания и САЩ—фактически са намалили нивата си на финансиране през периода”. Нови и допълнителни означава, че средствата за климатичното финансиране не могат да бъдат отклонени от други области, като например официални помощи за развитие, където те също са особено необходими, особено във времето след Ковид -19.

,

Защо правителствата в глобалния север трябва да осигурят климатично финансиране на глобалния юг?

Когато мислим за климата и дълга в рамките на екологичната справедливост, неравенството става основна дума. Съществува непропорционална разлика между страните, отговорни за повечето от историческите и настоящите емисии на въглерод и парникови газове, колониалната динамика и неравномерната експлоатация на ресурси, и онези, които понасят последствията от тези действия. Например, малките островни развиващи се държави (SIDS)допринасят за по-малко от един процент от емисиите на парникови газове в света, но са сред страните, които са най-засегнати от климатичните промени и дълговата уязвимост.

За да бъде отчетена различната отговорност, която най-индустриализираните държави имат по отношение на климатичните промени, принципът на общи, но диференцирани отговорности (CBDR) беше заложен през 1992 г. от Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКООНИК). Принципът на CBDR утвърждава, че всички държави имат споделеното задължение да се справят с климатичните ситуации, като същевременно признава по-голямата отговорност на развитите страни. Следвайки този принцип, развитите страни би трябвало да допринасят повече за решението като осигуряват, например, климатично финансиране, за да подкрепят развиващите се страни в усилията им за смекчаване и адаптиране.

Климатичното финансиране за възстановяване на климатичния дълг:

Отвъд институционалния ангажимент, включен в различните споразумения за климата, от Рио до Киото и Париж, климатичното финансиране се разглежда от социалните движения като на начин за възстановяване на климатичния дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг.

Климатичен дълг: Социалните движения и някои научни среди измислиха израза “климатичен дълг” да отразят историческия дълг, който повечето замърсяващи икономики са натрупали поради непропорционалния си принос към въглеродните и други парникови емисии.

Компенсации и обезщетения: В този контекст, вноските на развитите държави за климатично финансиране са повече от институционален ангажимент, те са морално задължение, репарация (включително компенсиране и обезщетение) за климатичния и екологичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг. По тази причина, опрощаването на дълга и климатичното финансиране следва да се очертаят като въпроси от социална и икономическа справедливост, а не помощ или благотворителност.

Променете системата, не планетата: Концепцията за климатичен дълг изисква системна промяна. Такава промяна включва не само признаване на климатичния дълг, но също и обезщетяване и компенсиране на дълга, дължим от глобалния север на глобалния юг, натрупан през колониалното минало и включващ неоколониална динамика. Но не става дума само за финансов принос чрез климатични финанси като форма на обезщетяване, става дума за екологично възстановяване , край на безогледния добив на ресурси и преминаване към нови режими на производство, дистрибуция и потребление.

„Глобалният характер на изменението на климата изисква възможно най-широкото сътрудничество между всички страни и тяхното участие в ефективен и подходящ международен отговор, в съответствие с техните общи, но диференцирани отговорности и съответни възможности, както и техните социални и икономически условия.“

РКООНИК

,

Материали от петото издание на конференция „Чиста енергия за хората“ – 2022

В края на юни се проведе международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“, която бе организирана от екологично сдружение „За Земята“, в сътрудничество с E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network.

Петото издание на конференцията се проведе изцяло онлайн, между 20 и 24 юни, предоставяйки на експертите и взимащите решения, платформа за дискусия върху възможностите и предизвикателствата в европейската енергийна система. Внимание бе обърнато на темите, свързани с обновяването на сгради, отоплението и транспорта. Участници от цяла Европа споделиха опит в създаването на достъпни решения, които осигуряват чист въздух и безопасно бъдеще за климата.

Поради големия интерес към темата и конкретно към конференцията „Чиста енергия за хората“, публикуваме презентациите и видеата от събитието.

Онлайн конференция „Чиста енергия за хората“

Ден 1 |20.06| Връзка между промяната на климата и качеството на въздуха
Модератори: Драгомира Раева, Ивайло Попов

Панел 1: Въпроси, свързани с качеството на въздуха – транспорт и отопление в съответствие с инициативата „Fit for 55“ – Как целите за намаляване на парниковите газове се отнасят към целите за чист въздух?

Въвеждаща презентация за връзката между чистия въздух и изменението на климата – Генади Кондарев, E3G

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Чист въздух, изменение на климата, отопление и саниране – Светослав Стойков, За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 2: Въздействие на отоплението и транспорта върху здравето

Въздействие върху здравето на емисиите от основните източници на замърсяване на въздуха в Югоизточна Европа – Pallavi Pant, Институт за здравни ефекти (HEI)

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Социални разходи, свързани със здравето, от замърсяването на въздуха, причинено от жилищното отопление и готвене – Мариса Кортеланд, CE Delft/ EPHA |European Public Health Alliance| представяне на доклад

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 3: Политическа рамка. Предизвикателства пред въглеродно неутралното отопление

Fit for 55: напредък в преговорите – Апостол Дянков, WWF България

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

RePower EU и неговото въздействие върху отоплението и обновяването на сгради – Вилислава Иванова, старши изследовател E3G

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Социален фонд за климата и СТЕ2: преглед на предложените схеми – Камий Дефар, Институт Делор

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Ден 2 |21.06| Саниране на сгради и декарбонизация на битовото отопление
Модератор: Светослав Стойков, За Земята

Панел 1: Бъдещето на енергийната ефективност в Европа

Директива на ЕС за енергийната ефективност: Възможност или заплаха? – Морган Хенли, CEE Bankwatch Network

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Предстоящи промени в директивата за енергийните характеристики на сградите – Ева Бърдинели, CAN Network, координатор на политиката за сградите

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Възможности за разширяване на обхвата на дълбокото енергийно обновяване на жилищни сгради – Драгомир Цанев, EnEffect

Панел 2: Термопомпи и тяхната роля в декарбонизацията на отоплението

Ролята на термопомпите в декарбонизацията на отоплението и намаляването на замърсяването на въздуха – Томас Новак, Европейска асоциация на термопомпите |EHPA|, генерален секретар

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Ролята на термопомпите по света и политическите приоритети – Ричард Лоус, Проект за регулаторна помощ

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Осъществимост на енергийни общности за отопление и охлаждане с термопомпи и споделени фотоволтаични генератори – д-р Владимир Гьоргиевски, Изследователски център за енергия и устойчиво развитие, Северна Македония

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 3: Публично финансирани програми, насочени към енергийната ефективност, битовото отопление и ВЕИ

Обновяване на еднофамилни и многофамилни сгради с европейски и национални средства, Ангелина Бонева, главен директор на дирекция „Стратегическо планиране и програми“ в Министерството на градското развитие

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Въведение в калкулатора на вашата отоплителна система REPLACE | Представяне на REPLACE – Калкулатор за сравняване на отоплителни системи – Лазар Николаев, проект Replace

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Пилотни програми за отопление с ВЕИ в Сърбия – Александър Макура, Фондация ВЕИ, Сърбия

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Ден 3 |22.06| Декарбонизация на централното отопление
Модератор: Генади Кондарев

Панел 1: Декарбонизация на централното отопление |част 1|

Централизираното топлоснабдяване в ЕС – как градовете могат да се придвижат по-бързо към декарбонизация на топлоснабдяването и енергийна независимост? – Амели Ансел, Energy Cities

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Доклад за напредъка в интегрирането на ВЕИ в региона на Горна Нитра – Ленка Илчикова, Priatelia Zeme Словакия

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

„ЕБВР – Фонд ReDEWeB – Подкрепа за декарбонизацията на районната енергетика“ – Боян Богданович, ЕБВР – Главен мениджър на фонда, възобновяема районна енергетика

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 2: Декарбонизация на централното отопление |част 2|

Интегриране на геотермалната енергия в системите за централно отопление – Санджиев Кумар, Европейски съвет за геотермална енергия

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Декарбонизация на централното отопление: примери и опит от Финландия – Оли Тиайнен, Грийнпийс Финландия

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Стратегия за декарбонизация на Виена – Александър Валиш, Wien Energie

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 3: Декарбонизация на централното отопление в България

Декарбонизация на централното отопление в България – Боян Кусаров, Георги Георгиев |Danfoss България|, Милан Рашевски |Институт за нулево енергийни сгради | Институт за нулевоенергийни сгради|, Франсоа Деберг |Веолия|, Аника Лунд Гаде |Зелен преход Дания| Ангел Киров, EVN

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Ден 4 |23.06| Енергийната бедност – реалност и решения
Модератор: Радостина Славкова, За Земята

Панел 1: Енергийна бедност срещу енергийна достатъчност при битовото отопление

Социологическо проучване на енергийната бедност, Радостина Славкова, За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Жилищни условия в кварталите с концентрация на бедност и политики за тяхното подобряване – Минчо Бенов, Хабитат за човечеството България

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Пазарно ориентиран модел за енергийно обновяване на жилищни сгради – Цвета Наньова, изпълнителен директор на БАКК АД / Българо-австрийска консултантска компания

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Програмите за енергийно обновяване и общественото мнение – Павел Вълчев, Алфа Рисърч

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 2: Енергийна бедност – възможни решения |част 1|

Енергийните общности като инструмент за намаляване на енергийната бедност – Димитрис Цекирис, The European Community Power Coalition; FoEE

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Енергийна бедност и енергийни кооперации на градско ниво – Артур Хинш, ICLEI

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

ЕСИ Европа 2.0 – стимулиране на инвестициите в енергийна ефективност чрез застраховане на енергийните спестявания в Европа 2.0 – Ана Кларич, Door Croatia

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Панел 3: Енергийна бедност – възможни решения |част 2|

Замърсяване на въздуха, изменение на климата и разходи за здравеопазване, свързани с отоплението – Каре Прес-Кристенсен, Green Transition Дания

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Пилотни решения за отопление с твърдо гориво: размяна на печки и научноизследователска и развойна дейност за ефективен отоплителен уред – Нора Фелдмар, Habitat for Humanity Унгария

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Препоръки за осъществяване на планираните пунктове за „едно гише“ в НПВУ – Николай Петков, За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Ден 5 |24.06| Чист въздух, изменение на климата и градска мобилност
Модератор: Драгомира Райкова, „За Земята

Панел 1: Предизвикателства пред устойчивата градска мобилност

Замърсяването с NO2 от транспорта в София, изложено на риск: резултати от независим мониторинг през 2021 г. от За Земята – Ивайло Попов, За Земята

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Справяне със замърсяването на въздуха от транспорта на местно ниво: оценка на нуждите от БАМЕЕ – Ася Добруджалиева, Българска асоциация на общинските експерти по околна среда

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Цената на мобилността – въздействие върху градската среда и качеството на живот – Цветан Колев, Асоциация за градска политика

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Градско планиране за чист въздух и устойчива мобилност. Моделиране на въздействието на транспорта в търсене на решения – Ангел Буров, Университет по архитектура строителство геодезия

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Перспективи за въглеродно неутрален транспорт на национално и местно ниво в България, Виктор Чаушев – експерт по градска мобилност

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

Доколко европейските градове са готови за транспорт с нулеви емисии? – Йенс Мюлер, Кампания „Чисти градове

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

, ,

Какво имаме предвид, когато говорим за климатично финансиране?

Климатичното финансиране е международно финансиране, което осигурява ресурси на развиващите се страни за справяне с климатичните промени, по-конкретно в подкрепа на мерките за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Рамковата конвенция на Обединените нации за изменение на климата (РКООНИК) (1992), Протоколът от Киото (1997) и Парижкото климатично споразумение (2015), всички те изискват от развитите държави да осигуряват климатично финансиране на развиващите се страни. РКООНИК изрично подчертава малките островни държави и най-слабо развитите страни като спешно нуждаещи се от финансиране на борбата с изменението на климата.

За какво служи климатичното финансиране?

  • Климатичното финансиране е жизненоважно за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като са необходими мащабни инвестиции, за да се намалят драстично емисиите от парникови газове (GHG), позволявайки преход към модел на устойчиво развитие;
  • Също така, има спешна нужда от финансиране за адаптиране, коeто позволява на държавите да се подготвят и намалят въздействието на климатичните промени и да се адаптират към тях;
  • Тъй като климатичните промени днес предизвикват ефекти, които не могат да бъдат избегнати, развитите страни трябва да се споразумеят и за предоставяне на финансиране за загуби и щети, осигуряване на помощ и финансова подкрепа на уязвимите общности и държави, за да се покрият разходите при извънредни ситуации, реконструкция и възстановяване от все по-тежките климатични екстремни събития, бавно настъпващи събития и екологични заплахи.
  • Също така е важно климатичното финансиране, насочено към развиващите се страни, да е трансформиращо за ролята на половете, интегрирайки равенството между половете от самото начало на всяка програма или проект.

По-голямата част от наличното климатично финансиране е предназначено за смекчаване на последиците от изменението на климата, а останалата част е за адаптация. Понастоящем не е предвидена помощ за загуби и щети. Инвестициите в смекчаване и адаптиране, както и ресурсите за покриване на загуби и щети след климатично събитие, са особено недостъпни  в глобалния юг, където има ограничени финансови ресурси за такива инвестиции. Увеличаването на дълга прави тези фискални ресурси още по-ограничени.  Ето защо финансирането на борбата с изменението на климата е от ключово значение за борбата с неравенствата, изкореняването на бедността, гарантирането на правата на човека и постигането на климатична справедливост за всички.

Развитите страни се ангажираха до 2025 г. да мобилизират до 100 милиарда щ. д. годишно, цел, която нито е близо до постигане, нито е достатъчна за справяне с предизвикателствата пред държавите в глобалния юг. Всъщност, тази цифра широко се смята за компромисна цифра, целяща да представи 15-тата конференция на страните COP15 не като провал, вместо да бъде цифрата, основана на настоящите и бъдещи нужди, набелязани от развиващите се страни.

Нова цел за климатичното финансиране ще бъде съгласувана преди 2025 г.. Според последните изчисления на „Оксфам“, въз основа на настоящите ангажименти и планове, „богатите правителства ще продължат да не постигат целта от 100 милиарда щ. д. и ще постигат само 93 – 95 милиарда щ. д. годишно до 2025 г., пет години след като целта е трябвало да бъде постигната. Това означава, че държавите, уязвими към климата, биха могли да пропуснат общо между 68 милиарда щ. д. и 75 милиарда щ. д. през шестгодишния целеви период”. Последният доклад за напредъка на ОИСР относно климатичното финансиране потвърждава, че финансирането, осигурено от развитите страни за мерки за климата в развиващите се страни, е достигнало 79.6 милиарда щ. д. през 2019 г. 

Източник: ОИСР, Климатично финансиране, осигурено и мобилизирано от развитите страни: Цялостни тенденции актуализирани с данните от 2019 г., септември 2021; *през 2015 г. има пропуск в данните за мобилизирано частно климатично финансиране според доклада на ОИСР.

Въпреки това обаче, общият размер на публичното финансиране за борба с изменението на климата обаче може да бъде много по-малко. Според изчисления на „Оксфам“ има неточности в изчисленията на климатичният компонент на финансираните проекти, а повечето предлагани заеми като климатично финансиране се отчитат „по пълната им стойност, а не като сума пари, дадена на развиваща се страна след отчитане на изплатените вноски, лихви и други фактори. Предвид тези елементи, „Оксфам“ изчислява, че публичната нетна помощ за климата през 2018 г. би могла да е само 19 до 22.5 милиарда щ. д.

Източник: ОИСР, Климатични финанси осигурени и мобилизирани от Развити страни през 2013-18 и „Оксфам“, Доклад за сянката на климатичните финансои 2020г.; *Нетнo публичнo финансиране на борбата с изменението на климата се отнася до грантовия еквивалент на климатичното финансиране, това е сумата фактически получена от развиващите се страни след приспадане на дългови погасявания, включително лихви.

 

„Климатичното финансиране е част от обезщетението за огромния климатичен дълг, който правителствата, елитът, и корпорациите на богати индустриални държави дължат. Той е задължение на „развитите страни“ към „развиващите се страни“.

Лиди Накпил 

APMDD /Движение на азиатските народи във връзка с дълга и развитието/

Климатичните експерти към ООН предлагат пет сценария за бързо и мащабно намаляване на емисиите за задържане на затоплянето под два градуса

Глобалните емисии на парникови газове от човешката дейност в периода 2010-2019 г. непрекъснато нарастват и бележат пик за това десетилетие, в цялата ни история. Емисиите на въглероден диоксид от това десетилетие, са приблизително равни на целия оставащ въглероден бюджет на човечеството, нужен за задържане на глобалното затопляне до 1,5 градуса в сравнение с прединдустриалните нива. 

С тези важни изводи започна лекцията на представители на екологично сдружение “За Земята” и младежкото движение “Петъци за бъдеще”, посветена на трета част от Шестия оценъчен доклад на IPCC – Международната експертна група по климатичните промени към ООН, озаглавен “Смекчаване на климатичните промени”.

Секторите на промишлеността, сградите и транспорта са отговорни за 66% от всички емисии на парникови газове на глобално ниво, като в случая причислим към тези сектори и емисиите от производство на необходимите им електричество и топлинна енергия. Тенденцията на непрестанно нарастване на емисиите се дължи на голямо нарастване на търсенето на основни материали и произведени продукти, на увеличаването на жилищната площ на глава от населението, на увеличаването на потреблението на енергийни услуги в сградите и на увеличаващите се разстояния на пътуване и размер и тегло на превозните средства. Това са някои от по-важните факти, представени в уводната част на събитието.

Докладът казва и, че парниковите емисии трябва да отбележат своя пик преди 2025 г. и да бъдат в контекста на драстични намаления на емисиите между настоящето и 2050 г.

Задържането на глобалното затоплянето под 2°C – или условието, заложено в Парижкото споразумение, с цел избягване на най-тежките последствия от кризата с климата, изисква съществени промени в глобалната енергийна система през следващите 30 години. Новата система ще трябва да отговаря на няколко важни условия, който следват по-долу:

Като първо условие, глобалната енергийна система не трябва да произвежда нетни емисии на въглероден диоксид или трябва да премахва въглеродния диоксид от атмосферата. Според моделите, ползвани в доклада, нетните емисии на въглероден диоксид трябва да намалеят с 35-51% през 2030 г. и с 87-97% през 2050 г. Като следващи условия, идва нуждата от увеличаване на производството на енергия от нисковъглеродни енергийни източници и постигане на широкомащабна електрификация в крайното потребление, включително автомобилния транспорт, отоплението и готвенето.

Следващо важно условие е използването на алтернативни енергийни носители, като водород, биоенергия и амоняк, за заместване на изкопаемите горива в сектори, където електрификацията е затруднена. Други условия са още по-ефективното използване на енергия, и по-голямата интеграция на регионалните енергийни системи. На последно място, ще има нужда от стратегии за премахване на въглероден диоксид от атмосферата с цел компенсиране на остатъчните емисии, които не могат да бъдат неутрализирани с други методи. Тези стратегии могат да разчитат на изцяло природни решения или на технологии. Всяко от горните условия е изпълнено в по-голяма или в по-малка степен в сценариите за бързо и мащабно намаляване на емисиите, представени в доклада на IPCC.

Това са пет основни сценария, които комбинират различни решения за намаляване на емисиите, но всеки сценарии залага на една водеща мярка – възобновяема енергия, улавяне на въглерод чрез природни или технологични решения, драстично намаляване на потреблението на енергия и природни ресурси и др. Задълбоченият преглед на сценариите показва, че повечето решения за намаляване на емисиите носят със себе си различни отрицателни последици за обществата и природата, като единствено сценариите, които разчитат на намаляване на потреблението като основна мярка, не крият такива рискове. Друг извод, който може да бъде направен, е, че ограничаването на затоплянето до два градуса ще изисква въвеждане в действие на повече от една стратегия за намаляване на емисиите, както и ще изисква подробен анализ на рисковете, свързани с реализирането на всяка една от тях.

Някои от останалите сценарии, разгледани в доклада – които са общо 1202 на брой,  отразяват сегашните глобални политики за намаляване на емисиите, както и бъдещите потенциални политики, базирани на новопоетите ангажименти от държавите за периода 2022-2030 г. И в двата случая, тези политики ни водят към затопляне от 2,4 до 3,5 градуса С до 2100 г., което би имало пагубни последствията за природата и човечеството, се отбелязва в презентацията на организациите.

В последните години се наблюдава драстично подобрение от гледна точка на осъществимост на технологиите за слънчева и вятърна енергия и за съхранение на електроенергия. Бързото разгръщане и намаляване на разходите за тези модулни технологии се е случило много по-бързо, отколкото е било предвиждано в предишни доклади на IPCC. За разлика от това, внедряването на ядрената енергия и улавянето и съхранението на въглероден диоксид в електроенергийния сектор е по-бавно от темповете на растеж, предвиждани в минали доклади.

В доклада се обръща специално внимание на набор от мерки за намаляване на емисиите, свързани с постигане на значителен спад в потреблението на енергия и природни ресурси. Стратегии, които обхващат потреблението във всички сектори, биха могли да намалят емисиите на парникови газове в световен мащаб с 40-70 процента до 2050 г., като същевременно бъдат избегнати много отрицателни последици, свързани с други мерки, имащи същата цел. Мерките за намаляване на емисиите, които разчитат на улавяне на въглероден диоксид от атмосферата чрез технологични или природни методи, имат потенциал за ускорено намаляване на емисиите, компенсиране на остатъчните емисии и постигане на отрицателни емисии, но крият сериозни рискове, свързани с промяна на земеползването на огромни територии. 

Сценариите, които разчитат до голяма степен на този вид решения и ограничават затоплянето до два градуса, налагат увеличение на горската покривка средно с около 322 млн. хектара и максимално с 890 млн. хектара. Съответно, площта на обработваемите земи за снабдяване с биомаса за биоенергия, включително за производството  на биоенергия с технологично улавяне на въглерод (BECCS) ще трябва да се увеличи средно с около 199 млн. хектара и максимално с 482 хектара до 2100 г. Използването на биоенергия може да доведе до увеличаване или намаляване на емисиите в зависимост от мащаба на внедряване, използваната технология, употребеното гориво и начина и мястото на производство на биомасата.

Скоростта, с която ще бъдат предприети мерки за намаляване на емисиите, и тяхната ефективност, ще бъде от изключително значение за постигането на устойчиво развитие от човечеството в дългосрочен план. Своевременните и амбициозни действия са задължително условие за постигане на целите за устойчиво развитие, дефинирани от ООН, особено за уязвимите групи от населението и екосистемите с ограничени възможности за адаптиране спрямо климатичните промени. Съпътстващите ползи от намаляването на емисиите, свързани конкретно с целите за устойчиво развитие, включват: подобрен здравен статус, особено по отношение на замърсяването на въздуха, и подобрен достъп до чиста енергия и питейна вода. Съпътстващите недостатъци, свързани с разгръщането на решенията за намаляване на емисиите, включват разселване, затруднена прехрана и заетост за определени местни общности, както и сериозни негативни ефекти върху биоразнообразието и замърсяване и унищожение на природата.

Презентацията по темата беше изнесена в две части от Николай Петков и Мартина Карагьозова. Николай Петков е магистър по метеорология, активист в движението за климата “Петъци за бъдеще”, автор в платформата “Климатека”, координатор на младежките образователни проекти “КлимАлт” и “Променяме се с климата” в екологично сдружение “За Земята”. Мартина Карагьозова е активист в “Петъци за бъдеще България” и журналист, който следи отблизо темите за климатична и екосоциална справедливост.

За доклада на IPCC: Третата част на Шестия оценъчен доклад на IPCC е публикувана през април 2022 г. Направени препратки към над 59 000 научни статии, докладът е завършен и одобрен от 278 автори. Обобщени са досегашните емисии на парникови газове и са разгледани възможностите на човечеството за ограничаване на измененията на климата до края на века.

Презентации:

Какъв е пътят към нисковъглеродна енергетика и икономика според водещата научна информация? – част 1

Какъв е пътят към нисковъглеродна енергетика и икономика според водещата научна информация? – част 2

Видеозаписи от презентациите:

Част 1

Част 2

 

 

,

Кои държави са най-засегнати от изменението на климата и дълговите затруднения?

Развиващите се държави, по-конкретно малките островни развиващи се държави (SIDS) и най-слабо развитите държави (LDCs), са особено уязвими от въздействията на климатичните промени. В абсолютно парично изражение загубите на по-богатите страни поради климатични събития обикновено са по-високи, но икономическите загуби спрямо БВП и особено загубата на живот, биологично разнообразие, култура, наследство и поминък, разселване на хора и животни, лични трудности и екзистенциални заплахите са били много по-разпространени в страните с ниски и средни доходи, както показва Глобалният индекс на климатичния риск от Germanwatch. Група от системно уязвими към климата държави, наречени V20, също беше създадена през 2015 г. Днес тя има 48 членове от глобалния юг, които си сътрудничат за укрепване на икономическите и финансови реакции на изменението на климата.

Ако разгледаме уязвимостта към дълга, ще открием основен проблем с концепцията за устойчивост на дълга и дългови затруднения. За МВФ и Световната банка, следователно и за повечето кредитори, глобални институции и анализатори, дългът остава устойчив докато може да бъде погасяван, а породена от дълг критична ситуация има само в случай на затруднение да се плаща на кредиторите, като се пренебрегва дали преди достигане до това състояние повишаването нивата на дълга не е причинило орязване на социални политики и такива за развитие. Уязвимостта от дълг следва да се разглежда далеч извън възможностите на страната да погаси дълговете си. Вместо това, оценките на устойчивостта на дълга (DSA) би трябвало да включват приоритети за развитие и независими оценки на въздействието върху човешките права, за да се оцени способността на страната да покрие нуждите на населението си. Неравенството между половете и климатичните уязвимости, например, следва да се имат предвид при оценката на тези въздействия.

Erlassjahr.de“ издава годишен „Глобален мониторинг на държавния дълг”, който анализира уязвимостта от задлъжнялост на почти 150 държави по света, като използва различни показатели. Техният последен доклад показва, че до края на 2020 г. 132 от 148-те изследвани държави в Глобалния юг са критично задлъжнели.

„Държавите, които се намират между тропиците на Рака и Козирога, са по-уязвими от покачване на морското равнище, по-топли морета, по-свирепи бури и повече наводнения и суша. Справянето с природните бедствия и опазването на околната среда са най-значимите причини за увеличаване на дълга ни.“

Миа Мотли, министър-председател на Барбадос

Световната банка класира държавите в зависимост от нивото им на доход на човек от населението. Тази класификация е всеобщо приета по целия свят, като тя разделя света на държави с ниски доходи (LICs), държави със средни доходи (MICs) – които са разделени също на държави с ниски средни доходи и държави с високи средни доходи – и държави с високи доходи (HICs). Попадането в една група или друга е знак дали страната ще има достъп до финансиране с префенциални условия (заемане на средства при по-добри условия от онези, предлагани от финансовите пазари) или до инициативи за облекчаване на дълга.

Определянето на страна като държава със средни доходи, следователно недопустима за преференциално финансиране, е ключов фактор за разбирането на уязвимостта към дълга. Например, малките островни развиващи се страни, допустими само за финансиране при преференциални условия, са точно страните, където често се срещат проблеми с дълга.

Ако преференциалното финансиране (включително климатично финансиране) не е налично, единствената възможност за зелени и климатични инвестиции е още дълг, и още по-скъп дълг. Както посочва посланик Уебсън от Антигуа и Барбуда, Председател на AOSIS, критериите за допустимост за преференциално финансиране и облекчаване на дълга според БВП/на човек, е “остарял и нелогичен критериѝ”, особено “когато съотношението ни дълг към БВП е над максималното възможно, и когато дори в най-добрите времена, един ураган може лесно да унищожи БВП за цяла година с един замах“.

В отговор на този проблем Асоциацията на малките островни държави (AOSIS) призовава за многоизмерен индекс на уязвимостта , и множество автори, подкрепяни от „Erlassjahr.de“ и „Brot für die Welt“ наскоро въведоха предложение за Индекс на климатични бедствия и дългов риск. Той използва 16 показателя, за да оцени многоизмерния риск на дадена държава. Този подход към устойчивостта на дълга и климатичните уязвимости би послужил на държави като Белиз. Белиз не се класира за заеми с ниски лихви или за облекчаване на заемите поради статута му на страна с високи средни доходи, но през последната година е изправена пред многобройни извънредни ситуации: неизпълнение на дългови задължения, тропически урагани, спад в туризма, понижаване кредитния рейтинг и Covid-19 пандемията. Като следствие чуждестранният дълг на Белиз е вече 85 процента от цялата му национална икономика, като това пречи на правителството да предприеме действия за климата.

,

Международната конференция „Чиста енергия за хората“ дава изпълними идеи за градове със здравословен въздух и комфортни домове

Как да живеем комфортно в енергийно ефективни сгради и да пътуваме достъпно, удобно, докато се грижим за чистотата на въздуха и се адаптираме към промените в климата? На тези въпроси се опитва да отговори петото издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“, която ще се проведе в дните между 20.06 и 24.06. Основна тема е енергийната ефективност и възобновяемата енергия в отоплението, а отделен панел е посветен на взаимовръзките с транспорта и качеството на въздуха, който дишаме. Експерти от Централна, Източна и Югоизточна Европа ще споделят интересни примери и знания, съобразено със спецификите на региона. Специално внимание ще бъде обърнато на потенциалът на термопомпите, от които се интересуват все повече домакинства, както и на възможностите за финансиране.

Присъствието на конференцията е напълно безплатно и достъпно онлайн за всеки. Необходима е само регистрация. Лекциите ще бъдат излъчвани на живо на български и английски и в YouTube канала на „За Земята“.

За „Чиста енергия за хората“организаторите от Екологично сдружение „За Земята“ си партнират с E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network. Трите организации са известни с дългогодишната си работа по темите, свързани с възобновяемата енергия, енергийната ефективност и чистотата на въздуха. Конференцията ще бъде открита от вицепремиера по климатични промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов.

Сред участниците от България са утвърдени експерти в областта на енергийната ефективност, ВЕИ и сградни обновявания като Драгомир Цанев от Център за енергийна ефективност ЕнЕфект и Боян Кусаров от Danfoss Bulgaria. Върху проблемите на замърсяването от транспорта и решенията чрез градско планиране ще се спрат Ася Добруджалиева от Асоциация на Еколозите от Общините в България, Цветан Колев от Сдружение за градски политики и Ангел Буров от Университета по архитектура и геодезия.

Международното участие е особено силно — Томас Новак/Thomas Nowak от European Heat Pump Association и Ричард Лоус/ Richard Lowes от The Regulatory Assistance Project ще разкажат за ролята и потенциала на термопомпите да спомогнат за редуцирането на замърсяването на въздуха. Боян Богданович / Boyan Bogdanovic от фонда ReDEWeB към Европейската банка за възстановяване и развитие ще се спре върху политиката за подкрепата на декарбонизацията в топлофикациите, а Санджив Кумар/ Sanjeev Kumar от European Geothermal Energy Council ще представи възможностите на геотермалната енергия пред топлофикациите. Амели Ансел / Amélie Ancelle от Energy Cities ще сподели ценен регионален опит как градовете могат по-бързо да вървят към намаляване на вредните емисии от отоплението и транспорта. Стратегията на Виена за декарбонизация ще представи Александър Валиш / Alexander Wallisch от Wien Energie, а върху възможностите за финансиране и добрите примери от региона ще се концентрира Ана Кларич/ Ana Klarić от Door Croatia.

,

Каква е взаимовръзката между климата и дълга?

Последиците от извънредните климатични ситуации в глобалния юг утежняват проблемите с дълга в уязвимите към климата страни. Това е така, защото повечето държави имат малко или никакви алтернативи освен да заемат средства, за да се справят с разходите за възстановяване и реконструкция след екстремно климатично събитие или заплаха за околната среда.

Международният валутен фонд (МВФ) е анализирал 11 случая на сериозни „природни бедствия“ в развиващите се страни в периода между 1992 и 2016 г., с над 20 процента ощетяване на техния БВП. Резултатите показват, че държавният дълг се е увеличил от средно 68% от БВП в годината на екстремното климатично събитие на 75% от БВП три години след това.

През 2018 г. „ Дълговата  кампания на Jubilee- Великобритания публикува доклад, който разкрива как показателите за устойчивост на дълга се влошават след бедствие, свързано с климата: при над 80 процента от случаите през 21ви век, държавният дълг е бил по-висок две години след бедствието. В контекста на това, че публичният дълг на развиващите се страни „се е увеличил от средно от 40.2 на 62.3% от БВП за периода  2010 – 2020, това е особено тревожно. По-голямата част от това увеличение се е случило през 2020г.

В доклад, публикуван от „Erlassjahr.de“ и организацията „Brot für die Welt“, се посочва, че загубите и щетите, предизвикани от климата, са важен фактор за дълга, и се предлага „Индекс на климатичните бедствия и дългов риск”, с който се оценява комбинираните уязвимости към климата и дълга.

Когато една свръхзадлъжняла държава бъде засегната от екстремно климатично събитие, съществуващият дълг затруднява тази страна да отговори на спешните нужди. Въздействията също се простират и в бъдещето, като вече съществуващият дълг, заедно с разходите за реконструкция, влошават шансовете за икономическо възстановяване. Също така, наличието на едновременно висок дълг и екстремни климатични събития затруднява страната при погасяването на вече дължимите дългове.

През последното десетилетие, климатичното финансиране се е осигурявало предимно чрез инструменти, създаващи дълг. Постоянното ползване на заеми за изпълнение на задължения за финансиране на дейности по климата рязко намалява способността на държавата да постигне финансова стабилност и дългова устойчивост, и допринася за засилване на кризата с дълга в глобалния юг. Това от своя страна има въздействие върху способността на държавата да осигури достатъчно обществени услуги  по време на текущата здравна криза или в случай на екстремно климатично събитие, а такива обществени услуги са особено нужни на маргинализирани групи, включително жени, деца, коренно население и транссексуалната общност.

Освен това, климатичната уязвимост увеличава разходите за заемане на средства от частни кредитори за държавите в глобалния юг. Този доклад показва как климатичните рискове са увеличили разходите за дълг на държавите в групата на Уязвимите двадесет (V20) , добавяйки 40 милиарда щ. д. допълнителни лихвени плащания през последните 10 години –  62 милиарда щ. д., ако включим частния сектор. Предполага се, че през следващото десетилетие тази цифра ще нарасне на 168 милиарда щ. д.. Колкото по-висок е съществуващият дълг, толкова по-малко желание ще имат кредиторите да заемат на държава, която вече се затруднява с плащанията и климатичната уязвимост, а ако го направят, лихвеният процент ще е по-висок.

Налице е и въздействие върху климата, породено от дълга. Високите нива на публичен външен дълг означават, че повече приходи отиват за обслужване на този дълг. Това затруднява инвестирането на ограничените местни ресурси в адаптиране и смекчаване на климата, или в отговор на предизвикателството, породено от загубите и щетите след екстремно климатично събитие. Освен това, когато дадена държава трудно погасява неустойчивите си дългове, тя може да потърси опции, които включват експлоатиране на природните ѝ ресурси, включително изкопаеми горива, минно дело или гори, за да увеличи износа, и следователно приходите, които след това ще използва да погаси дълговете си. Това от своя страна допринася допълнително за климатичните промени, например като увеличи обезлесяването. Тази тенденция е особено тревожна след последствията от кризата с Ковид-19, когато все по-голям брой държави в глобалния юг са изправени пред ръст на държавния си дълг.

С повече дълг и без да се вижда никакво облекчение, развиващите се държави ще бъдат принудени да приложат мерки за икономии в нечувано голям мащаб. Фактически, голям брой държави в развиващия се свят вече насочват повече ресурси към обслужване на дълга, отколкото към общественото здравеопазване или образованието. Според прогнозите на МВФ (анализирани от Eurodad), основните разходи ще се свият под нивата преди кризата в поне 60 държави до 2025г. Широко разпространеният спад в разходите е в противоречие с необходимите инвестиции за изпълнение  на ангажиментите по Програма 2030, Декларацията от Пекин и Парижкото споразумение.

В заключение, страните, които се борят най-много с дълга, са склонни да бъдат по-уязвими към въздействието на изменението на климата; от друга страна, изменението на климата изостря уязвимостта към дълга. Това е изключително проблематично, тъй като създава порочен кръг (виж графиката в заглавното изображение).

За по-обстоен анализ, проверете доклада на „Eurodad“ „Разказ за две извънредни ситуации – взаимодействието между държавния дълг и климатичните кризи в глобалния юг”

,

Какво общо има дългът с извънредната климатична ситуация?

Извънредната климатична ситуация подхранва натрупването на дългове в държавите от глобалния юг. Страни, страдащи от въздействието на климатичните промени, които почти не са допринесли за него, не им остава друго освен да заемат средства, за да финансират смекчаването и адаптирането към климата и да финансират възстановяването и реконструкцията след екстремно метеорологично събитие.

Най-уязвимите на екстремни климатични явления държави имат по-високи разходи по заемане на средства, точно поради уязвимостта си към климата. Освен това, климатичното финансиране се осигурява основно чрез заеми и създаващи дълг модалности, поставяйки финансовото бреме на борбата с климатичните промени директно върху раменете на глобалния юг.

Дори преди кризата с Ковид-19, държавите в глобалния юг бяха изправени пред разгръщаща се криза с дълга, подхранвана от икономическите въздействия на пандемията. Както показва проучване на Eurodad, между 2010 и 2020 г. държавният дълг на развиващите се страни се е увеличил от средно 40.2% на 62.3% от БВП. Над една трета от увеличението е само през 2020 г. Тази цифра е равна на потресаващите 1.9 трилиона щ. д. Едно от последствията на високите дългови нива е изключително намаленото фискално пространство за държавни разходи и ограничени възможности за инвестиране в адаптиране и смекчаване на климатичните промени, както и за възстановяване на загуби и щети след климатично бедствие.

Държавите се оказват в невъзможната ситуация да избират между борбата с пандемията, извънредната климатична ситуация или плащането на дълговете си. Съществуващата международна финансова архитектура не оставя много място за съмнение относно крайния резултат: плащанията на дълга не трябва да се пропускат, дори да са за сметка на правата на хората, общественото здраве, и планетата.

Нуждата от глобален преход към по-устойчива и равноправна икономика никога не е била така неотложна. Но такъв преход няма да  е възможен без устойчиво, отговорно, справедливо и не създаващо дългове климатично финансиране. Преход, който не задълбочава дълга на глобалния юг. Освен това опрощаването на дълга е необходимо, за да могат страните не само да се борят с пандемията, но и да се изправят пред предизвикателствата на климатичните промени и да преследват зелено и приобщаващо възстановяване. Накратко, няма да е възможна климатична справедливост без икономическа и дългова такава. А дълговата справедливост няма да е възможна без екологична и климатична справедливост.

„Бих искал да призова към преоценка на международното дългово бреме на [климатично уязвимите] държави в отговор на извънредната климатична ситуация 

и да приканя международните финансови институции, заемодателите и донорите да обявят единодушието си в подкрепа на усилията за реконструкция на вътрешните рамки за погасяване на дълговете на тези страдащи страни.”

Шейх Хазина, министър-председател на Бангладеш август 2021

Защо улавянето и съхранението на въглерод не е решение за постигане на климатична неутралност?

Според доклада на Междуправителствения панел по климатичните промени, IPCC, „Климатични промени 2022: Смекчаване на климатичните промени“, потенциалът за енергия от възобновяеми източници като слънце и вятър многократно надвишава настоящите и бъдещите енергийни нужди на света. Според панела е малко вероятно нисковъглеродните енергийни системи с ВЕИ да задоволят изцяло енергийните нужди на света в бъдещето. Други енергийни източници и практики, сред които е улавянето и съхранението на въглерод, са посочени като допълнителна възможност, но ключът е в детайлите.

Улавянето и съхранението на въглероден диоксид  (англ.: carbon dioxide capture and storage, CCS) представлява процес, при който въглероден диоксид от промишлени и свързани с енергетиката източници, се улавя преди навлизането си в атмосферата, а след това се пречиства, компресира и транспортира до място за съхранение с цел дългосрочно изолиране от атмосферата. За да се улови CO2, той трябва да се „отдели“ от въздуха чрез определен метод, например химична реакция.

Понастоящем темповете на внедряване на CCS в световен мащаб са много по-ниски от зададените в сценариите на IPCC и Международна агенция по енергетика (IAE) за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C или 2°C. Дори и ако изграждането на съоръжения за съхранение се осъществява чрез планираната до 2030 г. скорост, това все още не е достатъчно, за да се постигнат зададените цели до 2050 г. и би представлявало едва към 4-5 % от необходимата степен на съхранение.

Според глобалния доклад на Global CCS Institute от 2021 г., през същата година в световен мащаб са уловени около 40 Mt въглероден диоксид, което е по-малко от годишните емисии на парникови газове (представени в еквивалент на CO2) на България. Това количество трябва да бъде увеличено 140 пъти до 2050 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 2 градуса (според предвиденото в използвания от тях сценарий). Дори и да отчетем планираните нива на улавяне от съоръжения, които в момента са в етап на строеж, общо ще се улавят около 1/1000 от емисиите на въглероден диоксид, отделени в следствие на човешката дейност. За сравнение, през 2021 г. производството на енергия от възобновяеми източници е довело до избягването на приблизително 80 пъти повече въглеродни емисии, отколкото са уловени чрез настоящите съоръжения за CCS.

Освен това, съществуват съмнения дали представените по план нива на улавяне в даден проект ще бъдат осъществени на практика. Два знакови примера са съоръженията PetraNova и Boundary Dam.

Проектът PetraNova, на стойност около 1 милиард щатски долара, включва оборудването на W.A. Parish Generating Station, въглищна и газова електроцентрала, със съоръжения за улавяне на въглерод след процеса на изгаряне на изкопаемите горива. По план е трябвало да се улавят 1,4 Mt на година. Но на практика е улавяно със 17% по-малко от целта, а през 2020 г. съоръжението е затворено, тъй като се счита за икономически неизгодно.

Boundary Dam #3 в Саскачеван, Канада, на стойност 1,5 милиарда долара, е единственото работещо в момента съоръжение за CCS, разположено във въглищна електроцентрала. По план, проектът трябва да улавя до 90% от отделения при изгарянето в централата CO2, или на малко над 1 Mt годишно. От стартирането на работа на инсталацията през 2014 г. обаче, през нито една година не е достигната тази цел, като през 2021 г. е уловено едва 37% от планираното.

От съществено значение е как се използва уловеният от съоръженията въглерод. От 27-те проекта за улавяне и съхранение на CO2 в експлоатация в световен мащаб към края на 2021 г., само 6 са предназначени изцяло за дългосрочно съхранение. Останалите проекти използват уловения CO2 за т.нар. подобрено извличане на нефт (enhanced oil recovery – EOR). То се осъществява чрез инжектирането на въглероден диоксид в нефтеното находище, като по този начин е възможно да се добие значително по-голямо количество нефт от находището отколкото чрез традиционни методи. EOR се разглежда като контрапродуктивна мярка в борбата срещу климатичните промени и в най-добрия случай той би могъл единствено отчасти да компенсира емисиите от новодобития нефт.

Тази публикация е резюме на детайлната ни статия относно реалността около технологиите за улавяне и съхранение на въглерод.

Източник на заглавна снимка: Adobe Stock Images

,

Пето издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“

Петото издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“ ще се състои в дните между 20.06 и 24.06. Във фокус ще бъдат обновяването на сгради, енергийната ефективност в отоплението и транспорта с акцент върху добрите практики от  Централна, Източна и Югоизточна Европа. 

Сред водещите теми ще са топлофикационните мрежи, които използват възобновяема топлина, а специално внимание ще бъде обърнато на потенциалът на термопомпите и тяхната икономическа жизнеспособност с оглед на спецификата на региона. Отделен панел е посветен на взаимовръзките с качеството на въздуха.

За юбилейния брой организаторите от Екологично сдружение „За Земята“ са в сътрудничество с E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network. Мотото тази година е „Насочваме към решения, които ще осигурят надеждно, удобно, достъпно отопление и транспорт за всички. Да осигурим чист въздух и безопасно бъдеще за климата.” 

В конференцията ще участват професионалисти от различни държави и региона. Някои от тях са: Драгомир Цанев (EnEffect), Thomas Nowak (European Heat Pump Association), Richard Lowes (RAP’s Europe programme), Amélie Ancelle (Energy Cities), Sanjeev Kumar (European Geothermal Energy Council) и други. 

Регистрирай се:


Това събитие се организира с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Съдържанието е изцяло отговорност на организаторите от Екологично сдружение „За Земята“, E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network и не отразява позицията на Европейския съюз по темата. 

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 2

По данни, използвани от CAN Europe, емисиите на метан от изкопаеми горива представляват приблизително 35% от всички антропогенни емисии на метан – 23% от тях в нефтения и газовия сектор и 12% във въглищния. Емисиите на метан се срещат по цялата верига на доставки на изкопаем газ. Това се дължи както на преднамерени, така и на случайни изпускания на метан в атмосферата. Пример за първото е, когато се извършват определени работи по поддръжката на газопроводи, които изискват изпразване на участък от тръбопровода. Ако изкопаемият газ, който е транспортиран, се счита за нежизнеспособен/неатрактивен от търговска гледна точка, той ще бъде изпуснат в атмосферата. Тъй като изкопаемият газ се състои основно от метан, големи количества от парниковия газ се озовават в атмосферата, допринасяйки за глобалното затопляне. Примерите за случайно изхвърляне на метан в атмосферата включват неправилно функциониране на оборудване и аварии, и по-общо, непрограмирани изхвърляния на изкопаем газ в атмосферата.

Емисиите на метан от изкопаемия газ се наблюдават по цялата верига за доставка, включително по време на фазата преди добива (напр. от хидравличното разбиване и завършването на кладенците), фазата на добива (напр. от дифузни/неорганизирани емисии, изпускане на газ/ обезвъздушаване от оборудването и при ремонтни дейности), фазите на събиране и преработка (напр. от изпускане на газ от оборудването и течове), фазите на пренос и съхранение (напр. от изпускане на газ и течове от компресори, течове от газопроводи и изпускане на газ и течове от площадки за съхранение), фазата на разпределение (например от течове от газопроводи, течове и изпускане от измервателни и регулиращи станции и течове и изпускане от измервателни уреди на клиенти) и фазата на използване (например поради непълното изгаряне на изкопаемия газ в котли). Освен това няколко изоставени петролни и газови кладенци, и въглищни мини продължават да отделят големи количества метан дълго време след извеждането им от експлоатация, когато не са правилно запечатани.

Европейският съюз е най-големият вносител на изкопаем газ в света. По данни на Евростат, 41% от вносният газ произхожда от Русия, 16%  от Норвегия, 8% от Алжир и 5% от Катар (фиг. 3)

Фигура 4: Внос на изкопаем (природен) газ в ЕС през 2019 г. Източник: Евростат

Според ЕК, енергийният сектор отговаря за 1/5 от антропогенните емисии на метан в ЕС. Но тази оценка не включва емисиите от внос на енергия от изкопаеми горива, в такъв случай делът би бил по-голям. Най-рентабилните и бързи намаления на емисиите на метан могат да бъдат постигнати именно в енергийния сектор. Освен това, специфични мерки за намаляване на метана в сектора, като Задължения за засичане и отстраняване на течове от газова инфраструктура (LDAR) и Забрана на практиките на рутинно изпускане и изгаряне (BRVF) в секторите на въглищата, газа и петрола, биха могли да доведат до голямо количество допълнителни намаления.

През изминалите 3 десетилетия абсолютните емисии на метан в ЕС и в България отбелязват спад с 50% (фиг. 4 и 5).

Фиг. 5: Емисии на метан (хил. тона CO2 еквивалент) в енергийния сектор в ЕС за периода 1990-2018. Източник: https://data.worldbank.org

Фиг. 6: Емисии на метан (хил. тона CO2 еквивалент) в енергийния сектор в България за периода 1990-2018. Източник: https://data.worldbank.org

Доклад на международната агенция по енергетика, „Глобален тракер на метана 2022 г.“

По данни на доклада на Международната агенция по енергетика IEA, „Глобален тракер на метана 2022 г.“ (Global Methane Tracker 2022), публикуван през февруари 2022 г., емисиите на метан от енергийния сектор през 2021 г. нарастват с 5% спрямо 2020 г. до 135 Mt. Анализът на доклада показва, че емисиите в енергийния сектор са със 70% по-големи от официални данни Страните с най-големи емисии на метан са Китай, Русия и САЩ.

Според документа енергийният сектор е отговорен за около 40% от общите антропогенни емисии на метан, на второ място след земеделието. От енергийния сектор, 42 Mt произхождат от въглища, 39 Mt – от извличането, преработката и транспортирането на изкопаем газ, 9 Mt се дължат на непълното изгаряне на биоенергия (главно при използване на дърва и друга твърда биомаса за готвене) и 4 Mt са вследствие на течове от уреди за крайна употреба (фиг. 6).

Фиг. 7: Световни емисии на метан в Mt по сектори по оценка на IEA (светло синьо) и по данни на Рамковата конвенция по климатичните промени UNFCCC (тъмно синьо). Източник: IEA, Global Methane Tracker 2022

Доклада също така показва, чрез достъпните научна информация и измервания, че нивата на официално съобщаваните емисии на метан са по-ниски от реалните. На глобално равнище общите емисии на метан в енергийния сектор са с около 70% по-високи от сумата на оценките на националните правителства.

Нарастват и данните от спътници за течовете на метан в света. На фиг. 8 е представена карта с райони със съществени течове. Поради ограничения в данните, липсва информация за екваториалните и северните райони на света (сред които и основните райони на производство на петрол и газ в Русия), както и за офшорни операции. Големи течове са констатирани в 15 държави през 2021 г., по-съществени в Пермски басейн в Текса и много големи течове в Централна Азия. Туркменистан е отговорен за 1/3 от случаите на много големи емисии в света през 2021 г. В районите от тези 15 държави, за които се извършват спътникови наблюдения, случаите на големи по мащаб течове отговарят за около 6% от общите емисии.

Фиг. 8: Карта на големи течове на метан от човешка дейност, по данни от спътникови измервания. Източник: IEA, Global Methane Tracker 2022

Употреба на изкопаем газ

  1. Емисии от готвене с газ.

Учени от университета в Станфорд установяват, че приблизително 1,3% от газа, използван от газови готварски печки в домовете, се изпуска под формата на метан, при изключен котлон. Резултатите от изследването, излязло в края на януари 2022 г., показват, че емисиите на метан по време на запалване и загасване на печката се равняват на емисиите от горене на газа в продължение на 10 минути. Изненадващо е установено, че ¾ от емисиите на метан се отделят, когато печките са изключени, което предполага, че газовите уплътнения и свръзки между котлона и домашните газови тръби, независимо колко често се използват печките. Екипът, провел изследването, изчислява, че емисиите на метан от газовите печки са подценени от EPA, най-малко с 15% спрямо данните им за 2019 г.

Проучването също така открива, че в домове без аспиратори или с лоша вентилация, концентрацията на вредните азотни оксиди (вторичен продукт от изгарянето на изкопаем газ), е възможно да достигне и да премине безопасните граници в рамките на минути, особено в домове с малки кухни. Емисиите на азотните оксиди са пряко пропорционални на количеството изгорен газ. Азотните оксиди или NOx представляват особено вреден риск за децата и възрастните хора.

Вредните странични продукти от изгарянето на изкопаем газ липсват при електрическите уреди.

  1. Метан като гориво.

Съществуват 2 вида изкопаем газ, които се използват за гориво за превозни средства: компресиран изкопаем газ (CNG) и втечнен изкопаем газ (LNG).

Втечненият изкопаем газ (LNG, различно от GNL) е изкопаем газ, преобразуван в течна форма. Процесът на втечняване включва охлаждане на газ до -162°C и премахване на определени примеси като прах и CO2. LNG заема 600 пъти по-малко обем от изкопаемия газ при стандартно атмосферно налягане. Това улеснява съхранението и транспорта на газа на големи разстояния без нужда от тръбопроводи – обикновено в специално проектирани кораби или LNG танкери. Когато достигне крайната си дестинация, LNG бива обратно втечнен и разпределен през газовите мрежи, като изкопаемият газ от тръбопроводите. LNG все по-често се използва като алтернативно гориво за кораби и камиони. Осигуряването на достъп на всички страни от ЕС до пазарите с втечнен изкопаем газ е ключова цел на стратегията на ЕС за енергиен съюз. През 2021, 13 държави от ЕС внасят над 80 милиарда кубични метра LNG (bcm, еквивалент на газ), с 4% по-малко от предишната година. Най-големите вносители на LNG в ЕС са Испания (21,3 млрд. куб. м), Франция (18,3 млрд. куб. м), Италия (9,3 млрд. куб. м), Нидерландия (8,7 млрд. куб. м) и Белгия (6,5 млрд. куб. м).

Компресираният изкопаем газ (CNG) се произвежда чрез компресиране на изкопаем газ до по-малко от 1% от обема му при стандартно атмосферно налягане. За да се осигури достатъчен пробег, CNG се съхранява на борда на превозното средство в сгъстено газообразно състояние при високо налягане. CNG се използва за леко, средно и тежкотоварни приложения. Задвижваният със CNG автомобил има приблизително същата икономия на гориво като конвенционален бензинов автомобил.

  1. Пропан-бутан.

Пропан-бутанът, накратко LPG газ (англ.: liquefied petroleum gas), е една от няколкото течни смеси на летливите тежки въглеводородни газове пропен, пропан, бутен и бутан. Типичната търговска смес може да съдържа също така етан и етилен, както и летлив меркаптан – газ с мирис на сяра, добавян като предпазна мярка.

Пропан-бутанът се извлича от „мокър“ изкопаем газ (газ с кондензируеми тежки въглеводороди) чрез абсорбция. Полученият газ има ниска температура на кипене и трябва да се дестилира, за да се отстранят по-леките съставки, след което да се обработи, за да се отстранят сероводородът, въглеродният диоксид и водата. Готовият пропан-бутан се транспортира по тръбопроводи и със специално построени морски танкери.

Пропан-бутанът достига до битовия потребител в бутилки под ниско налягане. Най-голямата част от произвеждания пропан-бутан се използва в системите за централно отопление, а следващата – като суровина за химическите заводи. LPG обикновено се използва като гориво за газови барбекюта, газови готварски плотове и фурни, за газови камини и преносими отоплителни уреди. В Европа нагревателите за вода с пропан-бутан са широко разпространени. Използва се и като моторно гориво и за резервни генератори.

Използвани литература и материали:

  1. https://www.britannica.com/science/methane
  2. https://www.britannica.com/science/greenhouse-gas/Methane
  3. https://www.epa.gov/ghgemissions/understanding-global-warming-potentials
  4. Шести оценъчен доклад на IPCC, „Физическата основа на науката“
  5. Доклад на международната агенция по енергетика, „Глобален тракер на метана 2022 г.“
  6. http://naturalgas.org/overview/background/
  7. https://www.britannica.com/science/natural-gas
  8. https://www.statista.com
  9. https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2020/649400/EPRS_BRI(2020)649400_EN.pdf
  10. https://data.worldbank.org
  11. https://ukcop26.org/wp-content/uploads/2021/11/COP26-Presidency-Outcomes-The-Climate-Pact.pdf
  12. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_21_6682
  13. https://caneurope.org/methane-emissions-energy-sector-effective-action-tackle-invisible-menace/
  14. https://www.zazemiata.org/emisiite-na-metan-ot-energijniya-sektor/
  15. https://www.who.int/health-topics/air-pollution#tab=tab_1
  16. https://news.stanford.edu/2022/01/27/rethinking-cooking-gas/
  17. https://edition.cnn.com/2022/01/27/us/natural-gas-stoves-methane-climate/index.html
  18. https://afdc.energy.gov/fuels/natural_gas_basics.html
  19. https://energy.ec.europa.eu/topics/oil-gas-and-coal/liquefied-natural-gas_en
  20. https://kaksepishe.com/gazat-gaza/
  21. https://www.britannica.com/science/liquefied-petroleum-gas

 

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 1

 

Решение ли е улавянето и съхранението на въглерод по пътя към постигане на климатична неутралност?

Какво казва доклада на IPCC относно смекчаването за CCS?

Според доклада на Междуправителствения панел по климатичните промени, IPCC, „Климатични промени 2022 : Смекчаване на климатичните промени“, потенциалът за енергия от възобновяеми източници като слънце и вятър многократно надвишава настоящите и бъдещите енергийни нужди на света. В някои страни източниците на възобновяема енергия са изобилни, докато в други те са сравнително малки. Нивата на производство на енергия от възобновяеми източници са непостоянни и зависещи от промени във времето и други фактори, а енергията от ВЕИ носи със себе си както положителни ефекти, така и предизвикателства, за хората и околната среда. Поради всички тези причини, според IPCC е малко вероятно нисковъглеродните енергийни системи с ВЕИ да задоволят изцяло енергийните нужди на света в бъдещето. Други енергийни източници и практики, сред които е улавянето и съхранението на въглерод, са посочени като допълнителна възможност, но ключът е в детайлите.

Теоретичният глобален геоложки потенциал за съхранение на въглерод е около 10 000 Gt (1 Gt = 1 милиард тона), като повече от 80% от този капацитет се намира в солени водоносни пластове. Поради редица ограничения действителният капацитет за съхранение реално е с до 10 пъти по-малък, който все пак е по-голям от нужното, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C до края на 21 век (според доклада трябва да се уловят около 680 Gt до края на века в по-голямата част от техните сценарии за 1,5°C). За сравнение, по данни на IPCC, годишните емисии на CO2 през 2019 г. са около 45 Gt.

Понастоящем темповете на внедряване на CCS в световен мащаб са много по-ниски от тези в сценариите на доклада за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C или 2°C. Въвеждането в експлоатация и развитието на технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (с широкомащабно съхранение на уловения CO2) е много по-бавно, отколкото се е предвиждало в предишни оценки. По думите на доклада, за да се постигнат нулеви нетни емисии на CO2 или на вредни парникови газове, внедряването на такъв тип технологии за балансиране на определени, трудни за намаление остатъчни емисии, е неизбежно. В повечето от сценариите за постигане на ниски нива на парникови емисии се прилага значително количество CCS.

Предизвикателства и недостатъци на CCS и CDR 

Широкото прилагане на CDR и CCS е възможно да засегне негативно, както водните и хранителните системи, така и изпълнението на целите за устойчиво развитие. Тези последици от CCS и CDR са свързани с Цел 6 на ООН за устойчиво развитие в областта на чистата вода. Според доклада, BECCS, или оборудването на електроцентрали за изгаряне на биомаса с технологии за CCS, би могло да повлияе на цените на храните, в зависимост от начините на стопанисването на земите.

Улавянето на въглерод увеличава значително разходите за ресурси и химикали, най-вече вода. Възможно е централи със CCS да се налага периодично да затварят поради недостиг на вода. Поради повишените разходи за енергия, както и от повишени нужди за охлаждане, породени от процеса на улавяне, в някои случаи централите със CCS се налага да потребяват от 25% до 200% повече вода (повече топлина се задържа, защото вместо да се изхвърли в атмосферата, повече пара се използва за процеса на CCS). В райони, уязвими на недостиг на вода, би могло да се налагат затваряния на централите през летните месеци. С повишаването на глобалната температура, този тип риск ще нарасне.

Производството на продукти и суровини (като потенциален заместител на изкопаемите) от уловен въглерод (CCU) представлява алтернативен метод за декарбонизация. Потенциалът за използването на въглерод в момента се оценява на не повече от 1-2 Gt CO2 годишно, но според IPCC той би могъл да бъде увеличен до 20 Gt.

В зависимост от продукта, въглеродният диоксид може да бъде извлечен от атмосферата за период от порядъка на векове (напр. втвърдяване на цимент, инертни материали), десетилетия (пластмаси) или само за няколко дена или месеца (при производство на горива). При изгарянето на богати на въглерод продукти, извлеченият по-рано CO2 се връща обратно в атмосферата. 

Развитието на някои от технологиите за употреба на въглерод е все още в лабораторна, прототипна и пилотна фаза, докато други практики вече са напълно комерсиализирани (като производството на карбамид – вид азотен тор).

По оценка на доклада, прилагането на CCS технологии практически винаги добавя допълнителна цена. Цената на улавянето на CO2 остава над 50 щатски долара на тон в по-голямата си част. Капиталовите разходи за електроцентрали на въглища или изкопаем газ със CCS са почти два пъти по-високи от централи без (друг е въпросът, че не всички проекти достигат нулеви въглеродни емисии, например в Boundary Dam #3 в Канада е била заложена цел от 90%. Освен това, самото улавяне на въглерод в централите със CCS изискват допълнително използване на гориво – с 13-44%, отколкото в централа без, което води до допълнително оскъпяване.

Развитие на CCS през изминалите десетилетия

От 27-те проекта за улавяне и съхранение на CO2 в експлоатация в световен мащаб към края на 2021 г., само 6 са предназначени изцяло за геоложко складиране (Sleipner, Snøhvit, Quest, Illinois Basin, Qatar LNG, and Gorgon), докато повечето прилагат подобреното извличане на нефт (EOR, виж речника). Общо шестте проекта улавят 7 Mt от 40-те “спасени” Mt на година от всички видове проекти за съхранение.

Въпреки че от 1972 г. насам количеството на съхранението на CO2 се увеличава всяка година, бавният темп на растеж е ключово предизвикателство за постигането на целите за нетно-нулеви емисии. Прогнозираното съхранение през 2050 г. въз основа на исторически и в момента планирани проекти (както за съхранение, така и за EOR  до 2025 г., е 718 Mt годишно, което е далеч от зададената от Международната агенция по енергетика (МАЕ, англ. IEA) през 2015 г. цел от 6 000 – 7 000 Mt годишно. На база темповете на нарастване на улавянето на въглерод през изминалите десетилетия, като се отчитат единствено проектите за съхранение, очакванията са още по-ниски. Въз основа на годишна степен на съхранение от 7 млн. тона годишно през 2020 г. се прогнозира, че през 2050 г., ако темпът на растеж остане същият, степента на съхранение ще бъде 75 млн. тона годишно. Ако обаче проектите, предвидени да влязат в експлоатация между 2020 г. и 2030 г., го направят, въз основа на този темп на растеж, той ще бъде 306 Mt на година (фиг. 1). Това все още не е достатъчно, за да се постигнат целите по сценариите на IPCC и IAE и би представлявало едва между 4 и 5 % от необходимата степен на съхранение.

Фигура 1. Очаквани нива на уловен и съхранен въглероден диоксид до 2050 г. Сива пунктирана линия – на база планове за периода 2020 – 2030. Червена пунктирана линия – на база изградените проекти през 1970 – 2035. Източник.

Сценарият от т. нар. синя пътна карта на Международната агенция по енергетика (IEA) от 2009 г. изразява оптимизъм по отношение на растежа и внедряването на съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. През следващите няколко години обаче се наблюдава значително забавяне на темповете на развитие на CCS. Въпреки обширните научни изследвания и разработки, много инициативи в областта на CCS са в застой и понастоящем изглежда, че няма реалистични признаци за развитие в близко бъдеще. 

Между 2010 и 2017, броят на съоръженията, предназначени за CCS, в това число тези в експлоатация, както и такива в процес на строеж или планиране, е намалял от 77 на 37. През последните няколко години обаче, броят на планираните проекти рязко нараства и към септември 2021 г. според Глобалния доклад за статута на CCS технологиите, изготвен от подкрепящия улавянето на въглерод австралийски аналитичен център Global CCS Institute, има общо 135 проекта, макар и 102 от тях да са в процес на планиране, а от останалите – едва 27 в експлоатация и 6 в строеж (фиг. 2). Според този доклад, в 79 от съоръженията в етап на развитие уловеният CO2 ще се съхранява, без да се използва за други цели (т.нар. специализирано геологично съхранение, англ.: dedicated geological storage).

Но въпреки това темпът на успешно внедряване остава много по-бавен от очакваното, особено ако вземем предвид единствено съоръженията в експлоатация и строеж.

Фигура 2. Обявени капацитети на улавяне на въглерод на година в милиони тонове на година за периода 2010 – 2021 г на действащи и планирани проекти.. В светло и тъмно синьо са представени проектите в процес на планиране, в лилаво – тези в строеж, а в червено са  в експлоатация. Източник: Global CCS Institute.

Какъв е мащабът на настоящите проекти? 

Според глобалния доклад на Global CCS Institute от 2021 г., през същата година в световен мащаб са уловени около 40 Mt въглероден диоксид, което е по-малко от годишните емисии на парникови газове (представени в еквивалент на CO2) на България. Това количество трябва да бъде увеличено 140 пъти, до 5600 Mt годишно до 2050 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 2 градуса (според предвиденото в използвания от тях сценарий). За да се постигане целта инвестициите до средата на века трябва да възлизат на 650 млрд. – 1,28 трилиона долара.

През последните години има значително увеличение на броя на планираните проекти за CCS, макар резултатите на вече работещите съоръжения да не са задоволителни. Според базата данни на Global CCS Institute, към май 2022 г. има 7 проекта за улавяне в процес на строеж. Два от тях са в Норвегия, включващи улавяне на 0,4 Mt годишно в циментова фабрика, както и съоръжение за съхранение. В САЩ проектът ZEROS в Тексас е „предложен“ проект (за експлоатация през 2023 г.) и по план трябва да улавя 1,5 Mt годишно, а проектът Louisiana Clean Energy Complex в щата Луизиана се предвижда да улавя 5 Mt CO2 годишно от нисковъглеродно производство на водород и  муниции. Sinopec Qili в Китай е химически завод и ще използва CO2 за подобрено извличане на нефт (EOR), в следствие на което ще се улавя и съхранява 1 Mt CO2 годишно, но при изгарянето на извлечения нефт ще се отделя сходно количество емисии от CO2. Guodian Taizhou, също в Китай, е 4000-мегаватова въглищна електроцентрала, от която 0,5 Mt CO2 по план трябва да бъдат улавяни и използвани главно за EOR. Santos Cooper Basin CCS Project в Австралия ще бъде изградена в рамките на централа за обработка на изкопаем газ (natural gas processing plant) и се очаква да улавя 1,7 Mt на година. В най-добрия случай всички проекти, класифицирани понастоящем в процес на изграждане, ще съхраняват 10,1 Mt годишно. Когато съберем това число с настоящото ниво на улавяне от 40 Mt на година, получаваме, че към средата на това десетилетие ще се улавят едва около 1/1000 от емисиите на въглероден диоксид, отделени в следствие на човешката дейност (ако те останат на нивата от 2019 г.). За сравнение, внедряването на нова възобновяема енергия между 2016 г. и 2020 г. включително е довело до общо 1348 Mt избегнати емисии (такива, които биха се отделили, ако вместо ВЕИ се използва енергия от изкопаеми горива) и до 440 Mt през 2020 г. според публикация на IEA. Само в Германия, през 2021 г. по данни на Немската агенция за околната среда, използването на ВЕИ е предотвратило 221 Mt емисии на CO2. А ако разгледаме общото ниво на генерирана енергия от ВЕИ в света през 2021 г. – по данни на IEA то възлиза на 8300 TWh (или 8,3 трилиона kWh) и ако приемем, че средно от потреблението на 1 kWh енергия се произвеждат 0,38 kg емисии на CO2 (оценка за САЩ през 2020 г.), след прости сметки се вижда, че през 2021 г. производството на енергия от възобновяеми източници е довело до избягването на 3175 Mt CO2, или към 80 пъти повече отколкото чрез настоящите съоръжения за CCS. Този пример, разбира се, не е напълно точен, но илюстрира огромната разлика на настоящите нива и на способността за намаляването на емисиите между ВЕИ и технологиите за улавяне на въглерод.

Освен това, съществуват съмнения дали представените по план нива на улавяне в даден проект ще бъдат осъществени на практика. Два знакови примера са съоръжения PetraNova и Boundary Dam. 

Проектът PetraNova, на стойност около 1 милиард щатски долара, включва оборудването на W.A. Parish Generating Station, въглищна и газова електроцентрала, със съоръжения за улавяне на въглерод след процеса на изгаряне на изкопаемите горива. По план е трябвало да се улавят 1,4 Mt на година. Но на практика е улавяно със 17% по-малко от целта, а през 2020 г. съоръжението е затворено, тъй като се счита за икономически неизгодно. Макар и изтъкнатите причини да са във връзка с пандемията от COVID-19, инсталацията не е възобновила дейност и до ден днешен.

Boundary Dam #3 в Саскачеван, Канада, на стойност 1,5 милиарда долара, е единственото работещо в момента съоръжение за CCS, разположено във въглищна електроцентрала. По план, проектът трябва да улавя до 90% от отделения при изгарянето в централата CO2, което съответства на 3200 тона на ден или на малко над 1 Mt годишно. От стартирането на работа на инсталацията през 2014 г. обаче, през нито една година не е достигната тази цел (фиг. 3), като през 2021 г. е уловено едва 37% от планираното. От 2014 г. насам нивото на улавяне на CO2 е значително по-ниско от 60% през повечето години.

Фигура 3. Уловени тонове CO2 в централата Boundary Dam за периода 2014-2021 г. Източник.

През 2018 г. SaskPower решава да не оборудва останалите реактори от въглищната централа със CCS, а вместо това да ги затвори, изтъквайки икономически причини. Част от извлечения в Boundary Dam #3 въглерод се използва за подобрено извличане на нефт (EOR), макар и точното количество да не е известно.

Подобрено извличане на нефт (EOR)

Подобреното извличане на нефт (enhanced oil recovery – EOR) включва група от методи за извличане на нефт от подземните резервоари, различни от стандартните т.нар. първични и вторични методи. Сред тях се причислява инжектирането на въглероден диоксид или други газове в нефтеното находище (фиг. 4), които, веднъж попаднали под земята, започват да се разширяват и водят до избутване на нефта към мястото на извличане. По този начин е възможно да се добие значително по-голямо количество нефт от находището отколкото чрез традиционните методи.

Фигура 4. Опростена схема на подобрено извличане на нефт. Източник.

Понастоящем по-голямата част от уловения CO2 в света се използва за EOR (фиг. 5). В краткосрочен план от 27-те действащи в момента проекта само 6 не използват уловения CO2 за EOR (газовият завод Gorgon в Австралия, съоръжението Quest в Канада, заводът за втечнен изкопаем газ в Катар, проектите Sleipner и Snøhvit на Equinor в Норвегия и индустриалният завод BECCS в Илинойс, САЩ). Съотношението между EOR и другите практики за съхранение показва, че кумулативно (през 2020 г.) 73 млн. тона са били съхранени в резервоари (без да се броят емисиите на новоизвлечения нефт), докато 487 млн. тона (което включва както уловения CO2, така и CO2, извлечен от природни резервоари) са били използвани в операции по EOR в световен мащаб, най-вече в САЩ. Ако планираните проекти след 2021 г. се осъществят (фиг. 5), прогнозираното количество за съхранение до 2035 г. ще нарасне до около 700 Mt, което ще възлиза на едва 10-12 % от очакваните до 2050 г. 6 000-7 000 Mt годишно. EOR се е превърнало в стимул за проектите за CCS и след инжектиране има висок коефициент на задържане.

Фигура 5. Областна диаграма с исторически и планирани (към 2021 г.) до 2035 г. количества на уловен Mt въглероден диоксид. В черно – делът на уловен CO2 чрез EOR, зелено – делът, уловен чрез технологии за улавяне и складиране на въглерод. Източник.

По-голямата част от въглеродния диоксид, използван в процеса на EOR, се улавя от природни подземни източници или като страничен продукт от добива на изкопаем газ, и следователно не допринася за намаляване на емисиите, свързани с използването на изкопаеми горива. Според глобалната база данни на IEA за свързаните с EOR проекти 500 000 барела нефт се добиват дневно с помощта на методите за EOR. Прогнозите са, че до 2040 г. този брой ще нарасне до над 4,5 милиона барела на ден. Поради тези причини EOR се разглежда като контрапродуктивна мярка за смекчаване на последиците от изменението на климата. В най-добрия случай, той би могъл отчасти да компенсира емисиите от добития нефт (по оценка нa IEA, с около 37%), с уговорката, че използваният СО2 за ЕОR е уловен и транспортиран антропогенен СО2 от съществуващи емисионни съоръжения, например от трудни за декарбонизиране промишлени източници на емисии като циментовото производство и черната металургия.

Речник

  • Улавяне и съхранение на въглероден диоксид/ въглерод (англ.: carbon dioxide capture and storage, CCS) – Процес, при който въглероден диоксид (CO2) от промишлени и свързани с енергетиката източници, се улавя преди навлизането си в атмосферата, а в след това се пречиства, компресира и транспортира до място за съхранение с цел дългосрочно изолиране от атмосферата. За да се улови CO2, той трябва да се „отдели“ от въздуха чрез определен метод, например химична реакция.
  • Улавяне и използване на въглероден диоксид/ въглерод (англ.: carbon dioxide capture and utilisation, CCU) – Процес, при който CO2 се улавя и въглеродът се използва в продукт. Въздействието на CCU върху климата зависи от времето на живот на продукта и от продукта, на мястото на който се използва и от източникът на CO2 (изгаряне на изкопаеми горива, биомаса или директно улавяне от атмосферата).
  • Отстраняване на въглероден диоксид (англ.: carbon dioxide removal, CDR) – Това са методи възникнали от човешки дейности, които премахват от атмосферата COи трайно го съхраняват в геоложки, сухоземни или океански резервоари, а също така и в продукти. Те включват съществуващи или потенциални антропогенни усилвания на биологични или геохимични въглеродни поглътители (например засаждане на допълнителни площи гори), както и директно улавяне и последващо съхранение на въглероден диоксид от въздуха, но не включва естествени процеси на поглъщане, които не са директно причинени от човешката дейност.
  • Директно улавяне и съхранение на въглероден диоксид (англ.: direct air carbon dioxide capture and storage, DACCS) – Химически процес, при който CO2 се улавя директно от околния въздух, с последващо съхранение. 
  • Биоенергия в комбинация с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (BECCS) – Приложение на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) в централа за производство на енергия от биомаса. В зависимост от общите емисии на снабдяващата верига, процесът може да доведе до нетно извличане на въглероден диоксид от атмосферата, т.е. до отрицателни емисии. 
  • Подобрено извличане на нефт (англ.: enhanced oil recovery, EOR) – Извличане на нефт, който не може да бъде добит по традиционни начини. Това се случва чрез различни методи, сред които е и инжектирането на въглероден диоксид в нефтеното находище, при който CO2 се запечатва под земята.

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images

 

Използвани източници:

  1. https://www.ipcc.ch/report/sixth-assessment-report-working-group-3/ 
  2. https://www.globalccsinstitute.com 
  3. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2590332221005418 
  4. https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S036054421630216X 
  5. https://www.netl.doe.gov/oil-gas/oil-recovery 
  6. https://www.upstreamonline.com/energy-transition/sinopec-launches-china-s-largest-ccus-project/2-1-1035803 
  7. https://www.globaltimes.cn/page/202112/1241339.shtml 
  8. https://www.reuters.com/business/sustainable-business/global-carbon-capture-projects-surge-50-9-months-research-2021-10-12/ 
  9. https://www.reuters.com/article/us-usa-energy-carbon-capture/problems-plagued-u-s-co2-capture-project-before-shutdown-document-idUSKCN2523K8 
  10. https://www.spglobal.com/marketintelligence/en/news-insights/latest-news-headlines/only-still-operating-carbon-capture-project-battled-technical-issues-in-2021-68302671 
  11. https://www.energy.gov/fecm/science-innovation/oil-gas-research/enhanced-oil-recovery 
  12. https://www.natlawreview.com/article/enhanced-oil-recovery-energy-transition 
  13. https://www.researchgate.net/publication/251711873_Carbon_capture_effects_on_water_use_at_pulverized_coal_power_plants 

 

Резултати от регионалните срещи с училищата-партньори по проект „Променяме се с климата“

Климатичните промени предизвикват глобални и локални последици, които имат различни измерения – човешки, политически, икономически, екологични. Въпреки, че повечето от проблемите и решенията за справяне с климатичните промени имат наднационален характер, те са свързани с поведението на хората и общностите по места. Ето защо, част от основните дейности по проекта “Променяме се с климата”, са случилите се през март тази година, шест на брой регионални въвеждащи срещи

Смело можем да кажем, че тези срещи спомогнаха за активирането на местните общности и позволиха да започне дискусия за изменението на климата и отражението му върху живота на хората. Целта ни бе да се запознаем с местните екологични проблеми и да обсъдим възможни решения, заедно с широк кръг от специалисти. Посетихме градовете София, Берковица, Свищов, Белица, Бургас и Ямбол. Организатори и домакини на срещите бяха училищата партньори по проекта – ПГСС „БУЗЕМА“, София; ОУ „Никола Вапцаров“, Берковица; СУ „Цветан Радославов“, Свищов; СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Белица; СУ „Константин Петканов“, Бургас; ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Веселиново. Училища са подбрани, така че да бъдат обхванати планински, морски, равнинни и речни зони в страната, което позволява да се разгледат различните проблеми, свързани с климатичните промени.

Регионална въвеждаща среща по проект „Променяме се с климата“ с домакин СУ „Цветан Радославов“, гр. Свищов, 18 март 2022 г.

В срещите по места се включиха общо 220 участници – директори, учители, ученици, представители на местната администрация, кметове и заместник-кметове, директори на дирекции, експерти, представители на регионалните управления на образованието, регионалните инспекции по околна среда и води, басейнови дирекции, природни паркове, горски стопанства, местен бизнес, граждански организации на местно ниво, учени и изследователи, преподаватели във висши училища, родители и общественици, журналисти от местни информационни организации и медии. Представени бяха основните цели и дейности, предвидени в проекта. Вниманието бе насочено към местните проблеми, свързани с климатичните промени в три основни категории – околна среда, икономически сектори, градската среда и здравето на хората.

 

Регионална въвеждаща среща по проект „Променяме се с климата“ с домакин Професионална гимназия по селско стопанство „БУЗЕМА“, гр. София, 9 март 2022 г.

Колективните усилия на училищата домакини, екипа на проекта и експерти, доведоха до открити разговори, споделяне на познания, опит и добри практики. Експертите от „Институт за прогресивно образование“ и Екологично сдружение „За Земята“ подготвиха и представиха интересни презентации и материали по темите. Сред представителите на местните общности се заформиха работни групи за извеждане на проблемите, свързани с климатичните промени. 

Широкият профил на участниците даде възможност да бъдат обсъдени ефектите на климатичните промени върху уязвими местни видове и ареали в природата, както и върху икономическите сектори със специален фокус върху селското стопанство, водоснабдяването, горите и др. Част от местните предизвикателства ще бъдат описани и отразени в образователните материали, които се създават в момента. 

Регионална въвеждаща среща по проект „Променяме се с климата“ с домакин 1 ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, гр. Берковица, 15 март 2022 г.

Предстоят обучения на учители и създаване на образователни електронни ресурси, които да им помагат при прилагането на разпоредбите на Държавния образователен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование. Младите хора също ще вземат участие, чрез ученически проекти, които да повишат осведомеността по засегнатите теми. Общата ни цел е да инициираме дейности по взимане на мерки, свързани с адаптиране към климатичните промени на местно ниво. Заключителната конференция по проекта, в която ще участват представители на Програмния оператор, ФМ на ЕИП, норвежкия партньор, ще се проведе през май-юни 2023 г.

Проeктът „Променяме се с климата“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 190 340 евро по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Програмата цели да подобри статуса на околната среда в екосистемите и да намали ефекта от замърсяването и други дейности на човека и да допринесе за постигане на общите цели на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 – намаляване на икономическите и социални различия в страните от Европейското икономическо пространство и засилване на двустранните взаимоотношения между страните донори – Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Република България.
Тази публикация е създадена в рамките на проект „Променяме се с климата”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Опазване на околната среда и климатични промени”, чрез ФМ на ЕИП 2014-2021 г. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Екологично сдружение „За Земята“ и при никакви обстоятелства не може да се счита, че съдържанието на публикацията отразява официалното становище на Програмния оператор и/или Офиса на Финансовия механизъм.

www.ееаgrants.org, www.eeagrants.bg.