Таксономията
,

Призив за изключване на ядрена и газова енергия от Таксономията за устойчиви инвестиции на ЕС

Политическо решение с фатални последствия – Европейския Съюз (ЕС) на път да класифицира газа и ядрената енергия като устойчиви енергийни източници

В навечерието на Нова година, на 31 декември 2021 г., Европейската комисия представи намерението си да включи изкопаемия газ, както и ядрената енергия, като зелени горива в изготвената от нея „Таксономия“ на устойчивите инвестиции. Класификационната система, наречена „Таксономия“, има за цел да регулира в целия ЕС кои финансови инвестиции ще се считат за устойчиви в бъдеще, за да се насочват финансовите потоци и бизнеса в посока на благоприятна за климата икономика и ускоряване на енергийния преход. Този важен елемент от европейското законодателство се очаква да бъде официално публикуван в края на месеца, но е необходимо да бъде преосмислен.

Изкопаемият газ: нито устойчив, нито зелен

При изкопаемия газ няма нищо природно, устойчиво или зелено, дори и употребата му да е „за кратко“ като „преходно гориво“. 

Изкопаемият газ в никакъв случай не е устойчив или зелен енергиен източник, тъй като по веригата на производство, транспорт и потребление се отделят големи количества вредни за климата парникови газове. Заради изтичащия от газовите съоръжения и тръбопроводи метан парниковият и затоплящ ефект на газа е много по-голям от този на въглищата (които не са включени в таксономията). Инвестициите, вложени в газовата енергия посредством „Таксономията“ ще бъдат заключени за десетилетия и ще липсват при изграждане на съоръжения за производство на възобновяема енергия. 

Опитът газът и ядрената енергия да се представят като част от решението на климатичната криза е лъжлив и изключително опасен. Вредата, която газовата индустрия ще нанесе на екосистемите, биоразнообразието и човешкото здраве и енергийна сигурност в България и Европа е значителна. Вместо да се използва съществуващата инфраструктура и вече подготвен терен за изграждане на  възобновяеми енергийни източници, се инвестира в изграждането на нови газопроводи, които унищожават почвата и заемат терен, който може да се използва за ВЕИ-та. Там където възобновяемата енергия би помогнала за намаляването на замърсяването на въздуха и отделянето на вредни емисии, газът ще насити въздуха с метан, изтичащ от газопроводите, компресорните станции и всяка друга газова инфраструктура.

Защо ядрената енергетика не е климатично решение?

Европейската комисия трябва да преосмисли и намерението си да обяви ядрената енергия за устойчив енергиен източник. Според Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар, Европейският съюз ще трябва да инвестира 500 милиарда евро в атомни електроцентрали от ново поколение от сега до 2050 година, а съществуващите ядрени централи ще се нуждаят от 50 милиарда евро инвестиции от сега до 2030 година. Трябва да имаме предвид, че и при реакторите от т.нар. „ново поколение“ няма решение на въпроса със съхранението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, а това е основно изискване на Таксономията. 

Докато фокусът на климатичните политики през последните години беше намаляването на емисиите на въглеродния диоксид, което начерта посоката към намаляването им, радиоактивните отпадъци продължават да бъдат по-малко популярен, но точно толкова актуален екологичен, социален и здравен проблем. 

Дори веднага да започнат строежи на нови ядрени реактори, срокът в който могат да заработят е 2032-2035 г. – тоест те не решават никакви проблеми в производството на енергия в близките 10 години, които са критични за облекчаване на климатичната криза. 

Малките модулни реактори нямат лиценз в нито една страна в света, в момента са на ниво пилотни проекти финансирани от държавите, никъде не са построени и не работят на пазарен принцип. Неразумно е ЕС да инвестира такива огромни средства в рисковата ядрена енергетика, вместо да продължи да залага на повишаване на енергийната ефективност, децентрализацията на производството на електроенергия и разширяване на достъпа до ВЕИ на отделните домакинства.

В противоречие с целите на ЕС за климатична неутралност до 2050

Плановете на ЕС да класифицира газа и ядрената енергия като устойчиви енергийни източници напълно противоречат на намерението и на дългогодишния процес на Таксономията. Вместо да предостави ясна, амбициозна и ефективна политика за изпълнението на Европейската Зелена Сделка и пакета “Адаптиране към цел 55”, Европейската комисия изпраща фатален сигнал на други държави, работещи над подобни въпроси. Таксономията трябва да се съобрази с амбицията за климата в законодателния пакет „Fit for 55“ / “Адаптиране към цел 55”, а не да пречи! Още повече, че самата Европейска комисия казва, че в изпълнение на климатичните й цели, трябва да се намали употребата на газ с 37% до 2030 г.

Изкопаемият газ няма място в Европейската Таксономия. Време е Европейската комисия да даде път на истинската зелена енергия и да поведе Европа към климатична неутралност до 2050. 

Нашият призив към политиците в България и Евросъюза:

За Земята призовава Българското правителство и държавите членки на Евросъюза 

  • да се противопоставят на плановете на Брюксел, които ще определят бъдещите инвестиции в газови или атомни електроцентрали като устойчиви.
  • да спрат възвеличаването на мръсни и опасни технологии, които са част от миналото, и да проправят пътя към климатична неутралност – на европейско и национално ниво.
  • да се присъединят към Австрия и Люксембург и да се обърнат към Съда на ЕС, за да спрат решението на ЕК.

Призоваваме и всеки отделен човек да подкрепи петицията до Европейската комисия, настояваща за изключване на изкопаемия газ и ядрената енергия от таксономията на ЕС и вместо тях да се инвестира в енергийни проекти, които ограничават глобалното затопляне до 1.5C и позволяват на ЕС да постигне своите климатични цели за 2030 г.

Вълка ще строи завод за изгаряне
, , ,

Вълкът ще строи завод за изгаряне на отпадъци до Павликени

Инсталация за изгаряне на отпадъци с капацитет 56 тона на час заплашва село Върбовка, община Павликени. Инвеститорът е „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка.

Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”.

Проектът е на етап инвестиционно предложение и навръх Йордановден, се проведе обществено обсъждане, на което жителите на околността да споделят своите притеснения. Самият доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на инвестиционното предложение е внесено на Никулден, 6 декември. 

Поредица от пропуски будят много въпроси как точно ще се отрази изгарянето на отпадъци върху здравето на живеещите в околността. В ДОВОС на проекта в частта за инсталацията за изгаряне липсва достатъчно ясна информация за състава и произхода на отпадъците, а заради неработещото разделно събиране на отпадъци в България има опасност в пещта да попаднат и опасни отпадъци. Няма предложено решение какво ще се случва с оставащата пепел. Изхвърляните вредни емисии като силно токсичните диоксини и фурани не са разгледани подробно, отсъства и пълна инвентаризация и баланс на емисиите на парникови газове. 

Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години. В инвестиционното предложение изрично се казва, че отпадъци няма да бъдат внасяни, но така формулирано, обещанието няма никаква юридическа тежест, а изгарянето на отпадъци, било то и български, не е устойчиво решение за преход към кръгова икономика. 

„Все по-честите съобщения за строежи на инсталации за изгаряне на отпадъци в цяла България са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“

коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“. 

Припомняме, че завод за изгаряне на отпадъци за 350 млн. лева, който ще изгаря 180 хил. тона отпадъци годишно, планира и Столична община, а на територията на община Девня, освен в циментовия завод, периодично постъпват инвестиционни предложения за построяване на нови инсинератори. След бурно обществено недоволство и засилено медийно внимание централите на въглища прекратиха, поне официално, тази практика. 

Има опасност инсталацията за изгаряне на отпадъци до село Върбовка, Павликени, да се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България.

Какво ще се случва с пепелта след изгаряне и какви са емисиите от вредни вещества като диоксини и фурани — тези въпроси останаха без отговор по време на общественото обсъждане, проведено навръх Йорданов ден, в работно време. 

Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”. Инвеститор е фирма „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка. 

Инвеститорът не обясни и какво ще е точното количество изгаряни отпадъци, в самия доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) обаче се говори за две пещи от 211 хиляди тона годишно. Този обем надхвърля планирания дори в завода за изгаряне на отпадъци в София. Имайки предвид, че бяха дадени примери от Хасково, а г-н Гайтански участва в сметосъбирането в няколко Столични квартала, инсталацията до село Върбовка ще се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България. 

Направи много лошо впечатление фактът, че не беше осигурена достатъчно голяма зала за общественото обсъждане, въпреки големият интерес. Много хора не бяха допуснати заради липса на зелен сертификат – без това да бъде изрично обявено като изискване да влязат. 

„Докладът беше много неубедителен, което опорочава целият проект. Не беше спазено правото на всички хора да получат достъп до общественото обсъждане, въпреки интереса. Все по-честите съобщения за строежи на инсталации като за изгаряне на отпадъци като тази във Върбовка са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“

– коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“. 

Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години.

Тук можете да прочетете и подпишете подписката на гражданите срещу изграждането на инсталация за термично третиране на опасни и неопасни отпадъци, заложено в ИП на „Петрургия“ ЕООД във с. Върбовка, общ. Павликени, обл. Велико Търново

,

Търси се Координатор в екип „Енергия и климат“ в За Земята

Za Zemiata – Friends Of The Earth Bulgaria is recruiting a new team member of the Energy And Climate Team

Za Zemiata (For the Earth) is a Bulgarian environmental non-governmental organization, registered in 1995 and determined to work for sustainable life on our planet and to combat exploitation of people and nature. Za Zemiata strives for an outward-oriented policy and activities, carried out in co-operation with volunteers and other Bulgarian NGOs. Za Zemiata is the Bulgarian representative organization of the networks Friends of the Earth Europe and CAN Europe (Climate Action Network), the Central – and Eastern European Bankwatch Network, the International Energy Brigades, and a member of GAIA (Global Alliance for Incineration Alternatives) and SEEEN (South Eastern Europe Environmental NGO) networks.

We currently put a lot of effort into developing an alternative energy strategy for Bulgaria which lays stress on the promotion of energy efficiency and renewable energy sources as an alternative to the electricity from coal, fossil gas and nuclear power.

We now open a position in our Energy And Climate team! If you wish to apply or forward to people you know and are suitable, here is what you need to know before sending us an application:

Main duties will include but not only:

  • Mapping of energy projects in Bulgaria and the region and understanding their impacts, benefit or detriment to the energy transition process;
  • Gathering, understanding and communicating relevant policy (and sometimes scientific) developments to wider audiences;
  • Implement and develop campaigns activities, in close cooperation with other members of the team;
  • Support to the legal team;
  • Develop ideas, write and/or manage reports, studies and other communication materials;
  • Representation and advocacy towards EU institutions, the Bulgarian Government and Local and Regional Authorities;
  • Being a public figure representing Za Zemiata’s positions, structured around relevant topics.

Work load – 100% with option for 4 days work week
Duration – Guaranteed till end of 2022, but with long term perspective, 3 month trial period
Remuneration – Competitive for the local labour market in Bulgaria
Location – Based in Bulgaria with possibilities for Home Office and travelling to Sofia / from Sofia
Level of experience – intermediate – from 3 to 5 years of experience
Work time – flexible
Work languages – English and Bulgarian

 

Requirements:

  • Higher education preferably in the field of social science or environmental science;
  • Good understanding of the energy sector and the scientific foundation behind the processes of climate change, as well as the water-food-energy nexus;
  • Project management, media work, NGO experience and public campaigning experience is a big advantage;
  • Basic knowledge of the EU institutions and processes;
  • Experience in building a network of partners is a plus;
  • Ready to travel (mostly locally) and willing to take training and acquire new knowledge;
  • Appreciation for complex policy issues and ability to come up with ambitious positions and solutions which take an intersectional approach;
  • Experience of working in a very diverse environment, where multiple perspectives need to be aligned;
  • Excellent written communication skills;
  • Experience with verbal communication and presentations to external audiences and public media;
  • Ability to set priorities, manage diverse tasks and meeting deadlines;
  • Experience with working in a team, while being able to work independently;
  • Driving licence Category B is an advantage.

How to apply?
Please send your (short) motivation letter and CV (in English) to jobs@zazemiata.org with a subject “Energy And Climate Team member”.

Closing date for applications: Friday, 14th of January
Recommendations by previous teams are welcome, but not obligatory
Only shortlisted candidates will be contacted!
Interviews will take place online
Expected start date: 1st February 2022 (asap negotiable)

Отговорът на нарастващите цени на енергията е енергийната ефективност

13 неправителствени организации, бизнес асоциации и експерти в областта на енергийната ефективност се обединиха около обща позиция по проект 9а „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ от Националния план за възстановяване и устойчивост, който представлява основната заявка на изпълнителната власт по отношение на програмите за сградно обновяване.

Според последния вариант на проекта за енергийна ефективност към Националния план за възстановяване и устойчивост, близо 1.2 милиарда лева ще бъдат насочени към саниране на многофамилни жилищни сгради. Експертите смятат, че подобна инвестиция – и дори по-голяма – е напълно обоснована, тъй като с такива проекти могат да бъдат постигнати съществени енергийни, екологични, финансови и социално-икономически ефекти. Именно това е причината тези политики да имат пълната подкрепа на Европейския съюз.

За съжаление обаче, и последният вариант на проекта не дава основания за надежда за устойчиво национални политики в тази област. Отново се залага на безвъзмездно финансиране за ограничен брой сгради, а компонентът, изискващ съфинансиране от страна на собствениците, е обречен на провал. Основната причина за това е, че отново не е отделен ресурс за ключови елементи за успешното му приложение, като достъпни и ефективни финансови инструменти, улесняване процеса на вземане на решения и създаване на механизмите за участие на сдруженията на собствениците, налагане на институцията на специализирания проектен мениджър, осигуряване на техническа помощ за домакинствата, контрол на качеството, мониторинг на резултатите, обучение и квалификация, интензивна комуникационна кампания.

Не е засегнат въпросът с включването на уязвимите потребители и не е определен ресурс за това.

В 13 основни точки 13-те организации предлагат незабавни законодателни, финансови, технически и комуникационни мерки за активизиране на националната политика в сградния сектор, като заявяват готовност за подкрепа за детайлното им разработване и прилагане. Реализация на тези мерки ще се търси в директен диалог с новото правителство, с нагласа за постигане на бърз икономически, социален и екологичен ефект чрез наличния публичен ресурс.

КЪМ ДЕКЛАРАЦИЯТА

Интервюта с енергийно бедни домакинства

Социологическо проучване – интервюта с енергийно бедни домакинства

В рамките на социологическо проучване проведено в началото на есента през 2021 г., бяха извършени интервюта на тридесет енергийно бедни домакинства от три специфични уязвими групи: млади домакинства, ромски домакинства, домакинства на възрастни хора. Интервютата бяха проведени от Екологично Сдружение “За Земята” във Велинград и съседното му село Дорково, като тези обхващащи ромските домакинства бяха направени изцяло в кв. Анезица на Велинград. 

Допълнително бяха проведени разговори с по едно домакинство от всяка една от селектираните уязвими групи, с цел задълбочаване на разбирането ни на спецификата на техните проблеми по отношение на енергийната бедност. Зададохме въпроси свързани с: начина на отопление, включително алтернативни възможности; помощите за отопление и степента на прозрачност в съществуващата процедура по кандидатстване; отоплителната температура през зимата, брой отоплявани помещения, специфика на извършените мерки за повишаване на енергийната ефективност; както и ги помолихме за позиция около две очаквани реформи.  Тъкмо тези персонални истории представяме тук: 

Младо домакинство

Интервюиращ: Ако имате възможност, каква изолация ще предпочетете?

Респондент:  Външна, понеже е по-ефективна. Сега имам вътрешна, но стената изстива и студа стига до изолацията. Ако е външна, нещата са съвсем други –  не може да изстине стената. Ако има вътре, има и вънка ще е най-добре. Обаче, ако е само външна, тука вече има вата, картон.

Респондента показва новоинсталираната пелетна печка

И: Защо сте избрали този вид технология за да замените старата печка на дърва?

Р: По-ефективно е. Можеш много по-лесно да регулираш температурата, да достига комфорта, който искаш. Мога да го направя 18 градуса, 20 градуса, 22 градуса. Това е пепелника, който е за седмицата.

И: А при дървата си го чистил абсолютно всяка сутрин?

Р: Не. Не всяка сутрин. Като количество в седмицата веднъж.

И: А, при отопление с въглища, както сте били преди години?

Р: Значи за два-три дни изхвърлях по един такъв метален кош. Колкото въглища сложиш, толкова изхвърляш.

И: Забелязал ли си някакви проблеми, при отопление на дърва или въглища? Влошено качество на въздух вътре в помещенията?

Р: Да кажем кашлици имало е много пъти. Често. Никой не ни е казал, че това може да е от въздуха. Но със сигурност е вярно. Това е вредно за здравето, за белите дробове, за децата, за всички. Поотраснаха с тези печки, въглища и дърва. Такава е ситуацията.

Аудиофайл:

 

младо домакинство

 

Ромско домакинство

И: На какво се отоплявате?

Р: На дърва.

И: Как избрахте дървата?

Р: Нямаме други опции.

И: Да разбирам, че са най – евтини и лесно идват до тук?

Р: Да, точно така.

И: Имате ли други варианти за отопление? Например на ток?

Р: Имаме ток, но вода нямаме.

И: Значи имате други варианти за отопление, но не ги избирате. Хайде сега си представи, че живееш в един много хубав свят, където имаш пари да се отопляваш на каквото си пожелаеш. Ако имаш пари, какво би избрала?

Р: Въпрос е на пари. Като нямаш пари, не можеш да правиш нищо.

И: Ако имаш пари, какво би избрала?

Р: Щяхме да имаме вода. Щяхме да се отопляваме на парно. То като нямаш, не можеш да направиш тези неща.

И: Взимала ли си някога помощи за отопление.

Р: Вземаме. Купуваме си дърва.  С парите за отопление си купуваме дърва.

И: Процедурата лесна ли е за кандидатстване?

Р: Попълваш едни документи и чакаш.

И: Има ли там нещо, което може да е по- добро?

Р: Пускаме молбата в социалните. Отпускат ни, взимаме си дърва и това е.

И: През зимата колко помещения отоплявате?

Р: Цялата къща.

И: Колко стаи са в къщата?

Р: Една стая.

И: Много топло ли държите вкъщи?

Р: Нормално. Всяка зима нормално се топлим.

И: Тоест, не е много студено?

Р: Не е много студено, но си е студено.

И: Ще ни разкажеш ли малко повече за Вашето жилище? Ние го виждаме. Сравнително добро е състоянието му. Имате си дограма. Слагали ли сте изолация?

Р: Цялата къща е изолирана вътре. Топло ни е.

И: Сама ли си направихте изолацията или взехте помощи от някъде?

Р: Не сме взимали помощи за изолацията.

И: Какво мислите за идеята да има човек в общината, който да обслужва едно гише, където да се намират съвети за подобряване на енергийната ефективност и информация за всички програми, в които дадено домакинство може да се възползва за финансиране.

Р: Не, не. Ние сме си на дърва и сме си добре.

И: В момента има политици, които дават на хората пари, с които да си подобрят жилището. Има два варианта. Кой избираш?  1) Да дадат по- малко пари на повече хора, да си направят къщите да им е по-топло? или, 2) Повече пари на по-малко хора?

Р: Те преценяват. Ние нищо не можем да кажем.

И: Колко човека живеете?

Р: Двама. Сина и аз.

Аудиофайл:

Ромско домакинство

 

Домакинство на възрастни хора

И: Да ми разкажете малко повече за начина по-който вашето домакинство се отоплява. Защо сте избрали този начин на отопление? Какво го прави предпочитан от Вас?

Р: Защото помещенията, къщата като цяло е по-голяма. Отоплявали сме се преди години с нафта, ама нафтата отопляваше една стая. С въглища сме се отоплявали. Сега преминахме на дървата, защото се отоплява с парното целия етаж. С намерение и за пелети, но може и да не стане.

И: Виждате ли подобрение откакто преминахте на дърва?

Р: Безспорно.  Дървата са по-калорични, отопляват целия етаж. Доволна съм от дървата. Както от дървата, така и от газта. За момента оставаме на дърва.  Децата да се отопляват с пелети, ако искат и дано да се газифицира града. Долу на главната улица има газ, ама на другите места е високо и няма. Има кандидати, които искат да преминат на газ, но фирмата не иска да прекара газ.

И: Какво прави газта предпочитан вариант пред дървата?

Р: Мисля, че с едно натискане на копчето се освобождаваш от това да ходиш да пълниш парното с дърва. Един път да го запалиш, втори път да го поддържаш за целия ден. Това е повече за предпочитане. Но както виждам и чувам по телевизията, газта също става скъпа, така че сигурно ще останем на дърва, за сега поне.

И: Варианта с газта е чисто заради удобството?

Р: Разбира се.

И: Екологични предимства, смятате ли че има газта пред дървата?

Р: По отношение на това, дървата създават озон. Не знам дали газта е по практична за екологията или дървата. Не мога да кажа това, защото за домакинството е по -лесно, но за екологията, не бих се ангажирала да кажа нещо, за което може да не съм права.

И: Някога кандидатствали ли сте, получавали ли сте енергийни помощи от държавата?

Р: Не. Никога и никакви.  Причините са заради това, че има по-нуждаещи се хора от нас. Макар, че много от хората в града не се съобразяват с това. Иван от нашето семейство има право да получава помощи, но ние не искаме, защото има по- нуждаещи се хора. Нека те да вземат. Такива като сестра ми да вземат, защото тя е сама.

И: Цялата къща ли отоплявате? Комфортна ли е топлината, която поддържате?

Р: Да. До към 20:00ч., слагаме дърва. После слагаме малко въглища, за да поддържа през нощта. В интерес на истината, времето не е чак толкова студено. Зимите не са чак толкова студени, но въпреки това 30 кубика дърва са ни нужни на сезон. Не ми се иска да е така, защото гората се сече. Зададох въпроса на един лесовъден инженер. Той каза. „Не се притеснявайте, прочистваме по този начин гората.“ Ако това е така е добре. Температурата е добра, устройва ни. Отопляваме се. Задоволяваме си нуждите от температура.

И: Правили ли сте подобрения относно енергийната ефективност в последните 10 години на къщата?

Р: Не. Какво точно имате предвид?

И: Дограма, изолации например.

Р: Да. Външна изолация правихме, но нещата се стекоха така, че отвън не можем да я санираме.

Беше по-добре отвън да се санира отколкото отвътре, но не можахме. Късно се съобразихме с това.

И: Предполагам чисто по финансови причини, защото външната изолация излиза доста по-скъпа?

Р: Да, финансите са на първо място. Те са социалното зло на всички от обществото.

И: Само един пример ще кажа. Ако ви финансира държавата, например 50% от разхода за мерки за енергийна ефективност, бихте ли помислили да се възползвате от това.

Р: Ако имаме финансова възможност, бихме, да. Сигурно ще се увеличи температурата вкъщи.

И: Коментирахме малко по- рано идеята да има човек в общината и реформата едно гише, където да се намират съвети за подобряване на енергийната ефективност и информация за всички програми, в които дадено домакинство може да се възползва от финансиране. Ако има такъв специалист в общината по енергийна ефективност, бихте ли се допитали до него. Бихте ли използвали тази възможност?

Р: Бихме, ако има приоритети. Други хора, които са по- бедни. По- голяма нужда имат от всичкото това, да. Нека да има такава длъжност. Съгласна съм.

И: В момента програмите, парите, които се допускат до домакинствата – да речем за подмяна на отоплителни уреди, инсталации… Те се допускат единствено на най-нуждаещите се и се финансират на 100 %. Има идея това леко да се промени, като идеята е всички граждани да имат достъп до възможности за финансиране. Тези с по-високи доходи да получават по-малък процент безвъзмездно финансиране.  Хората с най- ниски доходи, да получават максимален процент. Според Вас добре ли е всички граждани да имат достъп до финансиране, за подобряване на енергийната ефективност за подмяна на отоплителни уреди с по – екологични, или да остане на 100 % за най-нуждаещите се?

Р: Ами нека пак по тяхна преценка. Евентуално, ако те преценят, че аз имам нужда от това, нека да ми отпуснат.  Аз съм за хората, които са по-нуждаещи се. Ето например моята сестра. Как е успяла с 350 лв. пенсия да си спести 1300 лв., за да си купи климатик, който е купен преди два месеца.  Да са много по организирани нещата, да са много по-отговорни. Който ти звънне по телефона и каже имам такава нужда, нека се отзоват хората, веднага да свършат работа. Нека да се види, който е най-нуждаещ се. Аз имам нужда, но не е приоритет тази ми нужда, за да го направя в момента.

Аудиофайл:

Интервю - пенрионер

Интервю с Любомир Ангелов

Изложба Естествени Изолации – интервю с инж. Любомир Ангелов

По време на тридневната изложба на “За Земята” осъществена в края на септември  в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали) и Хабитат България (“Подлсон на човечеството”) проведохме серия от интервюта с експертите. В рамките на всеки един от дните до нас на щанда присъстваше експерт, който отговаряше на вашите въпроси свързани с правилния избор на изолационни материали при сградна реновация или ново строителство. В допълнение на вашите разговори с тях, потърсихме отговори и на някои от нашите въпроси относно ролята на естествените материали в строителството, биха ли могли да се превърнат новото нормално при планиране и извършване на строителни дейности. В последното от серията интервюта разговаряме с инж. Любомир Ангелов съосновател на “Институт Кръгова Икономика”

Здравейте, Аз съм Светослав Стойков от ЕС „За Земята“. Днес наш гост е инж. Любомир Ангелов, проектант на сградни системи за отопление, вентилация и климатизация, като прави и оценка на тяхната енергийна ефективност.

Днес ще поговорим с него за изолационните материали, които са най-разпространени и какви са техните предимства; За естествените алтернативи;  Ще потърсим приликите, разликите и предимставата на едните и другите. С опита си като инженер Любомир има възможност да работи с всички замесени в проектния процес на сгради от всякакъв калибър, от уютни семейни домове до индустриални обекти, бизнес центрове и други в България и чужбина. Този опит му дава възможност за обективен поглед върху проектните и оперативни процеси, както и върху енергийния баланс на сградите.

Също така Любомир Ангелов е съосновател на “Институт Кръгова Икономика“ като дълбоко се интересува от съвременните технологии и от трансформацията от линейна към кръгова икономика. От дизайна на процеси, както и проследяване на жизнения цикъл и оптимизиране на съвременни технологии.  

Интервю с Любомир Ангелов

– Каква според вас е ролята на изолационните материали при сградната реновация, може ли да ни разкажете с няколко думи?

– Накратко за какво се прави изолацията. Изолацията е начинът по-който намаляваме топлинните загуби през ограждащите елементи на сградите. Като ги намалим, ние реализираме икономия на енергия. Което е крайната ни цел. По този начин имаме възможност да отопляваме сградите със значително по-малко количество топлина в студените зимни месеци. 

– Сградната изолация и изолационните материали имат ли ползи през останалата част от годината или са препоръчителни само за зимния период. 

– Това е проблемът при някои сгради, когато има твърде много вътрешни топлинни източници. Ако топлоизолацията е твърде дебела, сградата не може да се самоохлажда през летните месеци. Затова е добре да се направи баланс при изчислението на сградата между това колко топлина генерира самата тя и това колко получава отвън. На тази база може да се прецени каква изолация е добре да се заложи като дебелина и като тип. 

– Тоест не винаги най-добрият вариант е колкото повече изолация, толкова по-добре, както чуваме почти навсякъде?

– Не за всяка сграда. Това важи предимно за жилищни сгради, но има специфични случаи, в които повече изолация не е по-добре. Трябва да има, но до определена граница. 

–  А кои са най-разпространените изолационни материали на пазара. Какви са техните предимства. Кои са най-търсените. Имате ли наблюдение върху това? 

– Това което се е наложило през годините, в момента продължава да се използва приоритетно от инвеститори и клиенти. Това са предимно разперени изолации от различни синтетични материали, техния източник е петрола в повечето случаи. Това са популярните стиропор или т.нар. EPS – разперен полистирен. Другата изолация, която също така е популярна е XPS, това е експандиран полистирен.  Другите са пяни от типа на пенополиуретан. Останалите изолации, които са широко разпространени и са със сравнително естествен произход са минералните вати, каменните. За тяхното производство е необходима преработка, но суровината не е петрол, не е така вредна за природата. 

– Какви са предимствата на тези изолационни материали, които споменахте и защо според вас те са се наложили на пазара. Единствено цената ли е това, което търси потребителя? 

– В повечето случаи цената е значителен фактор. Суровините на всички тези изолации от петролен произход се добиват и произвеждат много евтино. Това обуславя тяхното лесно предлагане на ниска цена. Те предлагат добри топлоизолационни свойства при добра продължителност на живота на продукта. Повечето разперени изолации запазват техните свойства през целия експлоатационен период. Минералната вата има още едно предимство, че е негорима. Това важи и за каменната и стъклената. 

– Последните няколко дни ние от „За Земята“ правим изложба за естествените изолационни материали, на която и вие бяхте гост в Събота. Какво е вашето мнение за естествените изолационни материали? Те алтернатива ли са на конвенционалните, които споменахте преди малко и имат ли някакво конкретно предимство пред тях? 

– Това е много пренебрегната част от изолационните материали. За съжаление те не са така широко разпространени, понеже цената им е малко по-висока. За сметка на това, те предоставят много добри характеристики в определени отношения. Имаме изолация от коноп, която би могла да контролира влажността в помещението, което в повечето случаи е основният проблем свързан с мухъла, за неприятно усещане в помещението. Имаме изолация от вълна, която има живот от около 100 години. Почти никоя друга изолация не може да постигне тези години на експлоатация. 

– Чувал съм, да казват, че сградата „диша“. Може ли да обясните с няколко думи какво означава това? 

– Това е възможността на сградата да поема и отделя влага без да я задържа и без да образува мухъл и плесен. Когато няма проветрение на слоевете от изолацията, по повърхността ѝ се задържа влага. Това е предпоставка за образуването на плесен, която в някои случаи дори е опасна за здравето, канцерогенна. 

– Може ли да се каже, че когато използваме изолационни материали като вълната и конопа помагаме за свойството на сградата да диша?

– Да, определено. И това прави самата среда, която се обитава доста по-здравословна и приятна. 

– Като съосновател на “Институт Кръгова Икономика“, можете ли да ни разкажете какво представлява концепцията за кръгова икономика в строителния сектор? 

– Кръговата икономика като цяло представлява идеята за затваряне на кръга. Това означава, че всички процеси свързани с добива обработката, експлоатацията и последващата утилизация на материалите трябва да бъде в един затворен процес, при който няма отпадък, а всеки един такъв, който е останал от дадена сграда или процес, може да бъде преизползван в подобен процес или в друг, при който пак да бъде полезен. При сградите това в момента не е особено разпространено. Има определени нормативни изисквания за частично рециклиране и преизползване на материалите, но има доста накъде да се подобрява в тази сфера.

В строителството, кръговата икономика трябва да бъде разглеждана не само като ресурси и материали, а там всъщност трябва да бъдат заложени всички лица въвлечени в целия процес. Много  хора разглеждайки ефективността на сградата забравят, че освен емитиционите разходи, ние като човечество плащаме и данък замърсяване. Ние не го плащаме в момента, но в последствие всички тези негативни последствия ще бъдат заплатени от всеки един от нас. Така че това, което не виждаме при инвестицията в едни екосъобразни материали и принципи е, че ние предварително инвестираме, за да избегнем последващи високи разходи и загуби. 

– Бихме ли могли да заключим, че кръговата икономика в строителството е по-добрият вариант от гледна точка и на ефективност и на екологичност?

– Да, може да се каже. Точно това е целта на кръговата икономика, за да може да бъде постигнат баланс между потребление и запазване на природните ресурси. 

– Как естествените материали се вписват в концепцията за кръгова икономика?

В строителството енергията, която се използва е един от ключовите източници за въглеродни емисии и въобще на замърсяване на природата. Тези материали, които са от естествен произход, освен че за тяхното добиване и използване се употребява по-малко енергия, след края на техния жизнен цикъл, те могат да бъдат преизползвани или естествено да бъдат разградими, така че да не замърсяват по никакъв начин и да няма остатъчни вредности от тях. 

Цялото интервю с Любомир Ангелов в един аудио файл можете да чуете тук:

Интервю с Ива Делова
,

Изложба Естествени Изолации – интервю с Ива Делова

По време на тридневната изложба на “За Земята” осъществена в края на септември  в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали) и Хабитат България (“Подлсон на човечеството”) проведохме серия от интервюта с експертите. В рамките на всеки един от дните до нас на щанда присъстваше експерт, който отговаряше на вашите въпроси свързани с правилния избор на изолационни материали при сградна реновация или ново строителство. В допълнение на вашите разговори с тях, потърсихме отговори и на някои от нашите въпроси относно ролята на естествените материали в строителството, биха ли могли да се превърнат новото нормално при планиране и извършване на строителни дейности.

Във второто от серията интервюта разговаряме с архитект Ива Делова, съосновател е на Асоциация за строителство със естествени материали, с дългогодишен опит в разработването, управлението, и използването на проекти с екологични материали.

– Здравейте, Аз съм Светослав Стойков, част от ЕС „За Земята“. Заедно сме с Ива Делова, която е архитект, специализирал своята дейност и фокус в направление естествени строителни материали и по-специално техники на строителство със слама, глина и дърво, устойчив дизайн, здравословни и екологични домове.

Взаимодействието между природата застроената среда и човешките същества нарича архитектура. Съосновател е на Асоциация за строителство със естествени материали и архитектурно бюро „Home Nest“. 

Интервю с Ива Делова

– Какво е мястото според теб на естествените строителни материали в наши дни. Кои са групите хора, които проявяват интерес към тях?

Това е един много фундаментален въпрос, тъй като за мен цялостната посока за развитие на човечеството е завръщане колкото може по-близо до корена си, до естеството на нещата, в случая и на естествените материали. Чисто като факти и данни за нас като професионалисти или хора, които се занимават в тази сфера, става ясно, че досегашният ни път няма кой знае къде да доведе. Земята постепенно получава една обвивка от изкуствени материали, които до голяма степен (около 80%) не се рециклират. Да не говорим за всички други съпътстващи проблеми.

От една страна е неотложно всички да помислим за начини да вървим в тази посока. От друга страна кои хора проявяват интерес? Може би по-будни хора, които цялостно преосмислят начина си на живот. Като започнем с хранене, поведение, отношение към природата, отношение към хората. Най-общо казано, интелигентни, будни хора. Много често те са водени от конкретни потребности, например от алергиите не децата им, здравословен проблем, който ги е навел на мисълта, че трябва да променят нещо в средата. Но слава богу има доста такива хора, което е много зареждащо в общуването с тях в работата. 

– Аз мисля, че има интерес към естествените строителни материали. Какви са предимствата им пред конвенционалните? Можем ли да кажем, че те са по-екологични, че имат по-нисък въглероден отпечатък върху природата и подходящи ли са за всякакъв тип строителство? 

Можем да кажем че използването им е неотложно във връзка с екологичната криза, която е в глобален мащаб. Ще изредя някои от техните плюсове, но първо ще спомена как ги разграничаваме от другите. Това са материали, продукти и материи добити непосредствено от земните недра, които не преминават техническа, топлинна или друга обработка, която да променя качествата и свойствата им. Това е разликата. Всички други материали, които преминават през някаква такава обработка, освен че са много енергоемки, съдържат в себе си доста токсини, вредни излъчвания и замърсявания и са по-трудни за рециклиране. От една страна естествените строителни материали спомагат за драстичното намаляване на въглеродния и на енергийния отпечатък, тъй като са много по-малко енергоемки от другите. Може би да спомена за какво говорим. Например за материали като коноп, глина, слама, дърво, камък, от там нататък, различни разновидности, овча вълна, ленена изолация, конопена изолация.

Част от другите предимства, от една страна са екологични, от друга страна е биологичния фактор т.е. как те влияят на хората като биологични индивиди. Какво е тяхното въздействие върху нас, когато обитаваме и живеем в тези сгради. Доста характерно е, че създават оптимален микроклимат в помещенията.

При една завишена влажност, каквато се случва във входа на обитаваното ни пространство (над 50%) материали като глината или изолация от овча вълна по естествен абсорбират излишната влага и когато въздухът стане сух и започне да пречи на дихателните процеси на хората, те отделят тази влага, която задържат обратно в помещението и по този начин поддържат оптимална влажност за живеене. Това е голям плюс.

От там нататък това, че не излъчват различни летливи органични (т.нар. loss) съединения, целия порядък замърсители, които могат да са биологични или синтетични. Поддържайки този оптимален микроклимат те правят сградите много по-малко податливи на мухъл и плесен. Това са т.нар. биологични замърсители, които също могат да съществуват в един дом. Така че предимствата им са много, което според мен е съвсем естествено, както една храна биологично отгледана има много по-различни качества. По-същия начин са естествените материали спрямо конвенционалните, които са най-широко разпространени в момента.

Също така е важно да проникнем в градивния елемент, опитвайки се да се справим с кризите, например в строителството с екологичната криза, започваме да се опитваме да се справим с един проблем, но ние в същността си задълбаваме в него отново. Например опитваме се да се справим с енергийната криза и започваме свръхизолация на сградите, но това води до това замърсяване в тях.

Ние запечатваме сградите, което е все едно да си облепим кожата с тиксо. Как ще диша тя и какво ще е въздействието? По същия начин съвременните сгради са стигнали дотам, че опитвайки се да решим един проблем – енергийния, създаваме друг – със здравето и трябват много години, за да може човек да забележи това, да се изследва, да се направи връзка между здравето на хората и начинът, по който строим в момента. Така че, за да не попадаме постоянно в една въртележка и опитвайки се да решим един частичен проблем, да си създаваме друг, е много важно колкото се може по-дълбоко да направим тази промяна т.е. самият материал, самите градивни единици, с които правим строителството. От там нататък има много други способи, чисто проектантски, строителни, с които отново да търсим тези решения и тази екологичност, но това е точно във фундамента на проблема за мен. 

– Винаги много ме е интересувало дали могат да се използват естествени материали при сградна реновация при т.нар. саниране на панелни блокове. 

Да, могат и при жилищни, особено при ново строителство. Разбира се могат и при реновации да се използват, могат и в панелни жилища. Специално изолациите конопена, овча вълна, ленена, дървесна изолация, сходни като качества с конвенционалните. Ако някой реши да изолира с вата, съвсем спокойно може да се обърне и да използва някой от естествените изолации. Монтират се по подобен начин и имат подобни технически характеристики. Като недостатък може да се счете това, че цената излиза по-висока, тъй като в производството има много повече ръчен труд.

Друг недостатък, който би могъл да се появи е свързан в някои случаи с пожарната безопасност. Може да има ограничения за площите или например при обществени сгради, за какви помещения, какъв вид изолация може да се използва. Затова казвам, че основното нещо е човек да знае и да е убеден защо това е правилната посока и защо иска да върви по нея. От там нататък всеки конкретен проект подлежи на обмисляне и решение и това пак е недостатък, защото нещата са малко по-трудни, иска се малко повече мислене, малко повече желание, не като да отидеш просто и да вземеш от магазина каквото ти трябва и да си решиш проблема, малко повече питане, все още няма големи наличности на българския пазар, трябва да се поръчват специално, много малко материали има все още в България. Почти няма българско производство. Това са недостатъците, което си е сериозна борба, но пък се развива вече 10 години. Аз съм свидетел и участник в тези процеси. Нещата се случват постепенно. 

– Естествените материали дали са завръщане в миналото или са някакъв поглед в бъдещето. Малко философски погледнато.

Да, постоянно философски поглеждам на нещата. Общо взето е едно и също. Ние сме някак си в такъв етап цялостно на развитието ни, в който трябва да ревизираме всичко, като на някакъв предел, къде сме били, т.е. какво можем да вземем и да се върнем от миналото и също накъде искаме да отидем. Така че бъдещето така или иначе пристига и носи своите новости, носи своите технологии, които отново е наш избор да използваме по най-удачния начин. Но наред с това сме длъжни да пресеем какво имаме да занесем от естественото, така както функционира природата, така както нещата съществуват. В този смисъл не бих казала завръщане, но взимане с нас към бъдещето, нещо, което е ценно и което си заслужава и е част от пътя напред.

Цялото интервю с Ива Делова можете да чуете тук:

, ,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Нов доклад изтъква Полша, Чехия и България като двойкаджиите на енергийния преход

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Полша, Чехия и България: двойкаджиите на енергийния преход

Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95% от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 г. 

Това показва нов доклад* на Ember – мозъчен тръст в областта на енергетиката, който  излезе след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега — през 2038 г. Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55% намаление на емисиите до 2030 г.

„Печален лидер в използването на въглища за производство на енергия през 2030 г. ще бъде Полша с 63%, следвана от Чехия с 18% и България – с 14%. Останалата част от Европа върви по пътя на поетапен преход към възобновяема енергия още през това десетилетие. Тези, които останат на опашката, ще трябва да се изправят срещу високите цени на електричеството, икономическа конкурентоспособност и натиск за реформи в кратки срокове заради засилването на климатичната криза“

Ричард Муур от Ember. 

Докато повечето европейски държави се стремят да изоставят въглищата до 2030 г. и да реформират икономиките си, държавите от Централна Европа и България търсят начин да отложат неизбежното. 

„Служебното българско правителство обяви, че излиза от въглищата през 2038 г., но този акт беше продиктуван по-скоро от желание политиката на бездействие да продължи, отколкото залагане на ясна цел и визия за реформи. От поетапното извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи без изгаряне зависи дали преходът отвъд въглищата ще дойде под формата на ценови, социален и екологичен шок, или ще почива на ясен план и научни данни.“

Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Електричеството в ЕС, произведено от въглища, ще намалее с 83% между 2015 г. и 2030 г., — от 705 TWh на 118 TWh. Въпреки това, докато останалата част от 27-те държави-членки на ЕС има категорично намерение да намали производството на въглища с 99% между 2015 г. и 2030 г., Полша, Чехия и България предлагат общите им усилия да доведат до спад от едва 42%.

Тенденцията крайните дати за изход от зависимостта от въглищата да бъдат съкратени във времето не е изолирана само в Германия. В целия ЕС плановете продължават да се ускоряват. За по-малко от 2 години, откакто страните от ЕС представиха своите национални планове за енергетика и климат (ИНПЕК), планираното производство на електроенергия от въглища през 2030 г. в ЕС е съкратено с повече от половина (-58%). Това намаление ще предотврати изхвърлянето на допълнителни 89-152 мегатона емисии на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата през 2030 г., което е еквивалентно на премахване на 53-90 милиона автомобила от пътя.

„Спирането използване на въглищата обаче не трябва да става за сметка на засилване на друга зависимост към изкопаемо гориво, каквото е природният газ. За разлика от Западна Европа, благодарение на ниската свързаност на домакинствата към газовата мрежа, България е в състояние да направи скок към чисто отопление и производство на електроенергия, на базата на възобновяеми източници на енергия и технологии за съхранение.“

Радостина Славкова от „За Земята“

 

Бележки:

Можете да намерите доклада на страницата на Ember: https://ember-climate.org/project/germanys-2030-exit-isolates-remaining-eu-coal-power-polluters

*  Докладът в частта си за България е изготвен със съдействие от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“. 

 

Становище на За Земята по окончателния вариант на НПВУ

Final Bulgarian Recovery and Resilience Plan – Evaluation and Recommendations by Za Zemiata

В окончателния вариант на Българския План за възстановяване и устойчивост (НПВУ), публикуван от служебното правителство на 15 октомври 2021 г., има проекти и реформи, които не отговарят на философията на Енергийния преход и Справедливия преход. Въпреки значителните подобрения в планираните реформи и инвестиции в сравнение с предишните версии, документът все още включва развитие на капацитета за пренос на изкопаем газ и производство на енергия от изкопаем газ.

Според нас има няколко проекта, които не са подходящи за финансиране със средства от ЕС.

Проект H1 замяна на производството на 1 гигават въглища с изкопаем газ. 

Това е скъпа и временна мярка, която няма да има устойчив ефект.

През лятото на 2021 г., след като плановете за преминаване от въглища на газ бяха обявени, За Земята заедно с Грийнпийс България, WWF България и Петъци за бъдеще България изразихме опасенията си относно предложението в писмо, изпратено до Европейската комисия. В допълнение към аргументите, изтъкнати в писмото, считаме, че този проект може да подкопае процеса на разработване на териториален план за справедлив преход за региона, който е в съвсем начален етап. Този проект и свързаната с него инфраструктура за доставка на газ не са преминали през никаква форма на стратегически оценки и сравнение с алтернативни варианти и никога не са били обсъждани с обществеността относно екологичните и социалните му въздействия.

У нас се породиха множество въпроси, свързани с плановете на България за преминаване от въглища на газ,които ще намерите в пълното ни становище.

Проект П13 – за изграждане на бъдеща инфраструктура за пренос на водород.

По наше мнение този проект всъщност е за изграждане на газова инфраструктура и няма да подпомогне енергийната трансформация във въглищния район „Марица изток“. Съществуват по-важни проекти, свързани с децентрализирано производство на  електроенергия и подпомагане на отделните домакинства за производство на електроенергия от възобновяеми източници, които се нуждаят от допълнително стимулиране.

Реформа 10създаване на държавно предприятие за рекултивация на мини.

Няма нужда да се финансира такова предприятие, особено с пари от ЕС. Рекултивацията на мини „Марица Изток“ е задължение на мините и те имат специален фонд за тази дейност. В информационния документ относно принципа „Замърсителят плаща“, разработен от Bankwatch и Европейското бюро за околна среда, призоваваме ЕК да направи внимателна оценка на подобен тип проекти по отношение на риска от прехвърляне на отговорността за възстановяването на земите от компаниите, които са се възползвали от минното дело и производството на енергия от изкопаеми горива, към Фонда за справедлив преход (ФСП) и други свързани с него фондове. Следователно е необходимо по-строго прилагане на принципа и ЕК следва да обмисли конкретни насоки за прилагане на принципите по отношение на финансирането от ЕС

Надяваме се, че когато Европейската комисия оценява Българския план за възстановяване, тя ще вземе предвид нашите препоръки.

Становище по окончателния вариант на НПВУ

 

 

,

Изложба Естествени Изолации – интервю с Ася Добруджалиева

По време на тридневната изложба на “За Земята” осъществена в края на септември  в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали) и Хабитат България (“Подлсон на човечеството”) проведохме серия от интервюта с експертите. В рамките на всеки един от дните до нас на щанда присъстваше експерт, който отговаряше на вашите въпроси свързани с правилния избор на изолационни материали при сградна реновация или ново строителство. В допълнение на вашите разговори с тях, потърсихме отговори и на някои от нашите въпроси относно ролята на естествените материали в строителството; биха ли могли да се превърнат в новото нормално при планиране и извършване на строителни дейности.

В първото от серията интервюта разговаряме с Ася Добруджалиева, председател на Управителния съвет на Асоциацията на еколозите от общините в България от 1999 г. и от 2010 г. насам – ръководител проекти във фондация „Подслон за човечеството”.   

– Здравейте, аз съм от Екологично сдружение „За Земята“. Тук сме с Ася Добруджалиева от Habitat България. Намираме се на отварянето на изложбата посветена на естествените изолационни материали. Искам да я попитам специално за текстилната изолация, която ни представиха. Да разкаже може би малко повече наистина какво пробуди интереса й да започне това начинание. 

– Благодаря за възможността за една такава експозиция тук на открито пред гражданите на София. Нещо, което се опитваме да реализираме в областта на подобряване енергийната ефективност на сградите. Причината Habitat България да се ангажира с темата с изолациите е, че ние работим за подобряване на жилищните условия в страната. Енергийнатa бедност е нещо, което нарежда България на най-ниските места в Европейския съюз от гледна точка на това, че жилищните сгради са с много ниска ефективност. Освен това става въпрос за високи цени на електроенергията и ниски доходи. Комбинацията от тези три фактора е ключова, за да можем да кажем, че имаме енергийна бедност. Тъй като едно от най-добрите решения за справянето с проблема е подобряването на енергийната ефективност на сградите, имахме желание да имаме максимално ниска цена за изолацията, така че да бъде приемливо и за най-бедните да направят подобряване на техните жилища. Водени от тази идея и с помощта на експерти, с които работихме, подготвихме едно предложение за това да проучим възможностите да произведем топлоизолация от рециклирани текстилни отпадъци.

Проблемът с тях през 2013, когато започна реализирането на идеята беше доста голям. Не че сега нещата са решени, но така или иначе се правят стъпки в тази посока. Докато тогава всичко, което излизаше като текстилен отпадък отиваше на депата, което означаваше намаляване на техните обеми. Освен това се появи един технологичен проблем за операторите на депата и по-специално в тези, които имаха сортиращи инсталации, защото текстилните отпадъци, попадайки в общия отпадък и постъпвайки в инсталация за сепариране, твърде често се усукват около различни елементи на инсталациите и довеждат до блокирането им. Така че, текстилния отпадък е абсолютно нежелан от гледна точка на това, че е труден за разделяне, че означава запълване на депата и най-вече, защото това е загуба на ресурси. 

– Тоест нужно е да го изкараме от общия поток и да го използваме за нещо друго. В случая можем да го приложим към изолационен материал, който е изцяло рециклиран. Предполагам, че не се използва химия при образуването му. Може ли да кажем малко за технологията?

Основното за технологията е, че за да имаме възможността да правим този продукт, ние трябва да сведем текстилния отпадък до текстилни влакна. Това означава разчепкване, дераци и т.н. След това този материал може да бъде настилан, оформен по различни начини и да му се придават различни характеристики в зависимост от това с каква цел искате да го използвате. Ние направихме два варианта на текстилна изолация. И в двата случая има полипропилени, които подпомагат свързването на тези влакна, защото иначе нямаме свързващ елемент вътре в текстила.

Възможностите за неговото обработване са два вида. Единия начин, който показваме тук е с обикновено настилане и иглонабиване на материала, а към другия е добавено нагъване, което придава малко повече структура, стабилност и обем на изолацията. Двата варианта на този материала дават възможност за постигане на коефициента на топлопроводност от порядъка на 0.036, което е абсолютно съпоставимо с останалите известни на пазара топлоизолации. В този смисъл нашето желание да получим евтин продукт, не е невъзможно. Всичко зависи от това как ще върви политиката за управление на текстилните отпадъци в България. Така или иначе има възможност да се работи за тяхното разделно събиране и оползотворяване. Ние сме оптимисти, че това нещо ще се случи. 

– Доколкото съм запознат, мисля, че във Варна има инициатива за отваряне на завод за сепариране и рециклиране не текстилни отпадъци. Запозната ли сте с нея? 

Точно с инициативата във Варна не съм, но всички виждате, че в последните години се правят опити да се създадат условия за разделно събиране на стари облекла и обувки. Може би още на не много места има такива специализирани съдове, но стъпка по стъпка се върви към това. Може би лидери в разделното събиране са магазините за втора употреба, защото част от веригите дават възможност за връщане на стари дрехи. 

H&M специално и доста западни вериги вече, както и Patagonia, които правят туристическо облекло, стават известни с това, че ако занесеш стари дрехи и обувки, получаваш отстъпка от нов продукт, а те връщат материала изцяло в производството. 

Страхотно. Сигурна съм, че подобни инициативи ще стават все повече, защото много хора имат отговорност към бъдещето на планетата и към това да не замърсяваме, да не създаваме отпадъци. Ние всички вероятно в някакъв момент ще осъзнаем колко важно е това и то не само за текстилните, а за всички видове отпадъци. „За Земята“ е водеща по темата за нулеви отпадъци, така че аз няма да говоря много по този въпрос, но ключовото тук са хората, домакинствата. Те са тези, които наистина трябва да започнат да разбират необходимостта от разделно събиране на отпадъците. Защото най-простото нещо, което правим да хвърлим всичко в една торбичка в общия съд, е най-вредното. Защото когато постъпят тези смесени отпадъци на сепариращата инсталация, ресурсите в тях са силно замърсени и това което реално може да се рециклира е от порядъка на 10-15% в много оптимистични случаи.

Така че за да има смисъл от дейностите, които правим с отпадъците, първото и най-важното е поведението на източника, на домакинствата или разбира се в индустриалните сфери, там са малко по-различни нещата. Но това е ключова отправна точка. Да разбираме важността на ресурсите и да ги използваме. Ние се опитваме да направим това с тази изолация. Все още не я произвеждаме. Между другото тя има изключително добри характеристики като шумоизолация, но така или иначе работим в посока да започнем производство. Надяваме се това да се случи до две години и да можем наистина да покажем една кръгова икономика, един затворен цикъл на използване на ресурсите, отново и отново. 

– Какви са предпоставките, за да се случи масовото производство на тази изолация, за да може да се предложи на крайния клиент на достъпна цена и да бъде една реална алтернатива. Какво трябва да се случи от тук насетне, за да може да ги използваме и в програми за жилищно обновяване и да ги насочим към енергийно бедни?

Разбира се, трябва да се случи самото производство поне на едно място. Имайте предвид, че това не е малка инвестиция, но въвеждането на принципа за отговорността на производителя и по отношение на текстилните отпадъци създава добра възможност да се акумулират финансови ресурси, които да се използват включително и в тази посока. Честно казано това не е най-добрия начин. Това, което много хубаво работи във Франция е създаването на национален фонд, в който постъпват всички отчисления за произведената текстилна продукция и на конкурсен принцип се кандидатства с идеи и различни проектни предложения и най-добрите се финансират, което според мен е най-ефективният подход за използване на тези средства.

Системата, която в България от доста години работи с организациите за оползотворяване на опаковките, например, показва различни дефекти и неефективно използване на акумулираните средства. Моето лично мнение е, че там трябва да има промяна, но за добро или за лошо в България се възприе системата, по която и до момента работим. Надявам се, че ще има достатъчно финансови ресурси, които да насърчават хората, които имат желание да се оползотворяват текстилните отпадъци наистина да го направят

Aудио файл с цялото интервю:

 

Включваме се към проекта „Променяме се с климата“

Винаги сме вярвали, че най-хубавите неща се случват, когато работим заедно.
Затова се присъединяваме към проекта „Променяме се с климата“. Той представлява мащабна кампания, с която имаме за цел да достигнем до най-много хора и да им разкажем за влиянието на климатичните промени върху здравето, професиите ни, околната среда, животът ни като общество. Ще засегнем още темата за конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост, които трябва да се предприемат.

Главната цел на проекта „Променяме се с климата“ е да бъде организирана мащабна кампания за повишаване на осведомеността и компетенциите на българската общественост по отношение на влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и социалния и икономически живот на съвременното общество, както и конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост спрямо промените в климата, които трябва да се предприемат.

Начало на проекта: 21 Октомври 2021

Продължителност: 20 месеца

Специфичните цели на проекта са:

  • Установяване на партньорство между училища, НПО от България и норвежки партньор;
  • Обмен на добри практики между партньорите на базата на споделена информация и разменено гостуване на делегации;
  • Разработване на онлайн информационно-образователен портал, достъпен до всички;
  • Разработване и утвърждаване от страна на МОН на 3 училищни учебни програми;
  • Провеждане на обучение на учители;
  • Организиране на регионални кампании и ученически проекти в Белица, Берковица, Бургас, Веселиново, Разград, Свищов и София, визиращи климатичните промени;
  • Запознаване на обществеността от целевите райони с постигнатите от кампанията резултати, както и отправяне на предложения до местната власт за конкретни мерки по адаптация към промените в климата;
  • Осигуряване на прозрачност по време на процеса посредством активен обмен на информация с мас медиите и при използването на социалните мрежи;

Гарантиране на ефективно (по съдържание и време) и оптимално (от гледна точка на изразходване на финансови ресурси) управление на проекта.

Дейности

  • Разработване на онлайн информационно-образователен портал с базисна информация, образователни модули, интерактивни игри, видеа, споделени добри практики, както и модул за онлайн обучение;
  • Разработване на 3 обучителни програми за учители, включени в ИРОПК на МОН;
  • Провеждане на 3-дневно обучение на 120 учители от целевите райони;
  • Организиране на 7 регионални кампании и 21 ученически проекти в седемте целеви райони – общ брой участници 1540;
  • Организиране на 1 начална, 7 регионални информационни срещи, 7 регионални конференции и 1 национална конференция ;
  • Обмен на информация и добри практики между българските партньори и норвежката организация посредством виртуално общуване и размяна на гостувания (общо 9 човека);
  • Активно информиране на обществеността за хода и резултатите от проекта посредством провеждането на 8 пресконференции, активното използване на социалните мрежи и функционирането на уебсайт на проекта.

Участници в проекта: 

В „Променяме се с климата“ си партнираме със 7 училища – от Белица, Берковица, Бургас, Веселиново, Разград, Свищов и София, Институт за прогресивно образование, София и Friends of the Earth – Норвегия.

Проeктът „Променяме се с климата“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 190 340 евро по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Програмата цели да подобри статуса на околната среда в екосистемите и да намали ефекта от замърсяването и други дейности на човека и да допринесе за постигане на общите цели на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 – намаляване на икономическите и социални различия в страните от Европейското икономическо пространство и засилване на двустранните взаимоотношения между страните донори – Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Република България.
Тази публикация е създадена в рамките на проект „Променяме се с климата”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Опазване на околната среда и климатични промени”, чрез ФМ на ЕИП 2014-2021 г. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Екологично сдружение „За Земята“ и при никакви обстоятелства не може да се счита, че
съдържанието на публикацията отразява официалното становище на Програмния оператор и/или Офиса на Финансовия механизъм.
www.ееаgrants.org, www.eeagrants.bg.
,

20 страни ще спрат международното финансиране на изкопаеми горива

Преди броени дни на COP26 беше взето решение от историческо значение. Лидерите на 20 страни заявиха, че до края на 2022 ще преустановят финансирането на изкопаеми горива в други страни и ще пренасочат усилията си към възобновяемите източници на енергия. Сред тези 20 страни са и представители на четири от най-големите световни икономики – САЩ, Канада, Великобритания и Италия. Миналата година САЩ, Великобритания и Италия обявиха публично, че финансират добив на изкопаем газ в Мозамбик на стойност 7 млрд. долара. След новото обещание, което направиха, финансирането на изкопаеми горива и такъв тип проекти следва да бъде прекратено. 

Тук можете да прочетете официалния документ и да видите подписите на останалите страни

При все, че това е добра новина, няма как да не отбележим, че липсват подписите на няколко големи поддръжници на добива на нефт, въглища и изкопаем газ – Япония, Китай, Южна Корея, Австралия, Франция, Световната банка и Африканската банка за развитие. За съжаление, България също не е подписала обещанието, въпреки че фигурират подписите на други небогати източноевропейски страни като Албания и Молдова. България дори върви в обратна посока и планира нови газови инвестиции в Плана за възстановяване и в Петия списък с енергийни проекти от общ интерес на ЕС.

От друга страна, въпреки че подписът на Китай липсва тук, по-рано тази седмица Китай и САЩ подписаха обща декларация, говореща за спиране на въглищните си инвестиции в други страни през настоящето десетилетие. Китай обяви и намерението си да работи за ускоряване намалението на собствените си въглищни емисии, както и план за действие по метана и мерки срещу обезлесяването.

По време на COP26 виждаме все по-амбициозни обещания и споразумения, свързани с глобалния преход към чиста енергия. Но има още много какво да се желае от политическите лидери, особено от лидерите на тези страни, чиито икономики са достатъчно силни, за да си позволят да дадат пример и първи да спрат финансирането (и използването) на изкопаеми горива.

_______________________

Източници: ClimateChangeNews.com и US Department of State

Изображение: Screenshot/Youtube/UK government)

Нови 30 газови приоритетни енергийни проекта на стойност 13 млрд. евро заплашват климата и хората

Нови 30 газови приоритетни енергийни проекта на стойност 13 млрд. евро заплашват климата и хората. Цената за експлоатацията на предвидените газови съоръжения възлиза на над 320 милиона евро за всяка година от тяхното съществуване. Най-малко 865,57 млн. евро ще струва изграждането на българските газови проекти в Петия списък на ПОИ, при експлоатационни разходи от 13,13 млн. евро на година.

Дори докато международните преговори по въпросите на климата текат в Глазгоу, председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен заяви, че е “наш дълг да действаме сега”, новата версия на списъка на Комисията с приоритетна за развитие енергийната инфраструктура предвижда ЕС да подкрепи мега-проекти, които ще заключат Европа в примката на продължаваща зависимост от изкопаемите горива и ще изострят климатичната криза.

Чрез Петото издание на списъка с Проекти от общ интерес (ПОИ / 5th PCI List) ЕС планира да подкрепи спорни газови проекти, като например разширяването на газопровода БРУА, минаващ през Румъния, но и с намерения да минава през България. Такива проекти са кандидатствали за ПОИ и в миналото, но са били отхвърлени от ЕК (фаза 2 на БРУА към България е отменена през април 2020 г.).

ПОИ са трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които получават най-висока политическа подкрепа на ниво Европейски съюз: по-бързи разрешителни процедури, ускорен процес на оценка за въздействието върху околната среда и допускане до специална линия на финансиране от ЕС (Механизмът за свързване на Европа/Connecting Europe Facility).

Проектите на българска територия от списъка са 4:

6.8.1 Газов интерконектор Гърция – България, още известен като IGB, между Комотини и Стара Загора, с компресорна станция в Кипи, Гърция.

6.8.2 Рехабилитация, модернизация и разширяване на българската газопреносна мрежа. 

6.8.3 Газов интерконектор България – Сърбия.

6.20.2 Разширяване на газохранилището в Чирен.

Част от проектите като Чирен кандидатстват за приоритетно финансиране и в рамките на инициативата “Три морета”.

През януари 2021 г. Европейската комисия публикува списък с кандидат-проектите за петия по ред списък с проекти от общ интерес или ПОИ, съдържащ 74 на брой газови проекта. Лъч надежда е, че тогава присъстваше и 5-ти газов проект от България (газопровода Eastring, минаващ през Словакия, България, Румъния и Унгария), който не виждаме в настоящата изтекла информация. Eastring е отложен за неопределено време, въпреки че е получил пари от ЕС за предпроектни проучвания през 2016 г. партньорите не го продължават.

Извън списъка остава и терминала за втечнен газ до Александруполис, както и продължение на газопровода TAP.

Комисията беше поела ангажимент да състави този пети по ред списък в хармония с целите на Европейската Зелена Сделка, като представи силно ограничени възможности за проекти за изкопаем газ. Вместо да спре субсидиите за изкопаеми горива, този нов списък ще предлага подновена подкрепа и пари на данъкоплатците да се дават за ненужни и увреждащи климата изкопаеми горива през следващите две години, но и потенциално много по-дълго.

Това се случва на фона на кризата с цената на изкопаемия газ в Европа, причината за която от части е причинена от прекомерната зависимост от газа, който нееднократно се е оказвал ненадежден. 

Правилата на ЕС относно трансевропейските енергийни мрежи (Регламента TEN-E), под чийто контрол е ПОИ списъка, понастоящем се преразглеждат. За съжаление и Европейският съвет и Европейският парламент предлагат вратички, които продължават да дават възможност прекомерно много проекти за изкопаем газ да попаднат в бъдещи издания на списъка с приоритетни проекти.     

Затова призоваваме:

Проектите от списъка са икономически нерентабилни без публично финансиране. Вместо тях от финансиране и подкрепата на ЕС трябва да се възползват наистина устойчиви проекти за справедлив енергиен преход.

COY16 Glasgow logo

Декларация от името на младите хора в България по повод младежката климатична среща COY16

Bulgarian Youth Position for COY16

Днес, 28 октомври, в Глазгоу, Шотландия, започва COY16, младежката среща за климата преди COP26, която ще продължи до 31 октомври, неделя. Голяма част от конференцията като церемониите по откриване и закриване, сутрешните общи срещи и множество уъркшопи с вдъхновяващи примери ще могат да се проследят и онлайн. Пълната програма е достъпна тук.

Млади За Земята се включихме в призива на COY16 координаторите за България да участваме и заедно да създадем Декларация от името на младите хора в България по повод младежката климатична среща. Българската декларация в последствие ще бъде включена в международната декларация на COY16 (16-th UN Climate Change Conference Of Youth). [1]

В българската позиция заедно с Петъци за бъдеще България, Младежката Секция към Българска Асоциация по Водите и Младежки Воден Парламент обясняваме защо климатичните промени са от особена важност за младите хора, както и какви проблеми виждаме в различни сектори на икономиката у нас:

– енергетика

– транспорт

– защита от природни бедствия

– устойчива консумация

– управление на отпадъците

– земеделие

– водни ресурси и водна инфраструктура

– екологични политики

Ние, младите хора в България, смятаме, че предприемането на незабавни мерки с оглед повишаване на осведомеността на българското общество е ключов компонент за решаване на проблемите, свързани с климатичните промени.

За нас, за повишаване ангажираността е:

  1. Необходим е задълбочен диалог между обществото, експертите и властимащите във връзка с климатичните промени и въпросите, свързани с околната среда.
  2. Нужно е повишаване на осъзнатостта на обществото за проблемите с климата и тези  с околната среда. П
  3. Заявяваме нашето желание за засилен контрол при опазването на околната среда.
  4. Финансовото стимулиране и санкциониране, както на граждани, така и на бизнеса следва да бъде ключов подход към устойчивото развитие на транспортния, земеделския, енергийния и други сектори.
  5. Въвеждането на  практика на  принципите на кръговата икономика като средство за намаляване на използваните суровини от природни ресурси следва да бъде по – добре застъпено в производствените практики в България.
  6. Нужно е да бъдат стимулирани иновации в сферата на екологията и климата.

Завършваме декларацията с 13 конкретни искания към управляващите у нас, които те да приоритизират в спешен порядък.

[1] COY16 е официално одобрено събитие от Офиса на Пратеника на Генералния Секретар на ООН за Младежта. Това е форум, на който се събират и структурират идеите на младите хора от цял свят в една официална позиция. През изминалите 15 години участие са взели хиляди млади хора от повече от 140 страни. Включително на предходното издание COY15 имаше представители на Млади За Земята, като не пропуснахме и виртуалното пандемично издание Mock COP26. Събитието е под егидата на YOUNGO – официалният младежки избирателен район на Рамковата Конвенция на ООН за Климатичните Промени (UNFCCC).

Допълнителна информация за COY16 може да откриете на официалния сайт на събитието.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ „Зеленият добив“ е мит:
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ „Зеленият добив“ е мит: ЕС трябва да намали потреблението на ресурси с две трети – нов доклад

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ „Зеленият добив“ е мит

Нов анализ показва, че ЕС трябва да се откаже от плановете си за увеличаване на минодобива в рамките на Европейската Зелена сделка и да постави твърди граници на природните ресурси, които извлича, за да предотврати човешко и екологично бедствие.

Европейските планове за Зелената сделка няма да успеят да спрат добива на въглища и той ще продължи да нанася допълнителни трайни щети върху околната среда и поражения върху правата на човека. ЕС трябва да намали добива на природни ресурси с 65%, според ново проучване, публикувано на 05.10.2021 от Friends of the Earth Europe и Европейското бюро по околната среда. [1]

Докладът показва, че ЕС вече извлича и консумира опасна част от ограничените световни ресурси със сериозни последици:

  • Общото потребление на ресурси („материален отпечатък“) на ЕС [2] понастоящем е 14,5 тона на глава от населението, което е почти двойно повече от това, което се счита за устойчиво и справедливо ограничение, и много над средното за целия свят.
  • Само ЕС вече използва между 70% и 97% от глобалното „безопасно за околната среда работно пространство“, свързано с въздействието върху добива на ресурси. Всяко извличане на ресурси извън този „безопасен“ праг застрашава стабилното функциониране на биофизичните системи на Земята.
  • Повече природо-защитници са убити заради противопоставяне на минно дело, отколкото против всяка друга индустрия. 50 от 212 -те природо-защитници, убити по света през 2019 г., са провеждали кампания за спиране на минни проекти.

И все пак европейските планове за Зелената сделка продължават по пътя на „потребление както обикновено“, което означава огромно увеличение на добива на определени метали и минерали. Например батериите, предимно за електрически превозни средства, се очаква да увеличат търсенето в ЕС на литий с почти 6000% до 2050 г.

Предлагането на такова търсене неизбежно ще доведе до недостиг, конфликти и разрушителни минни дейности, много наподобяващи социалните и екологични вреди от изкопаването на изкопаеми горива. 

Отговорът тук не е просто да се заменят колите, работещи с изкопаеми горива, с електрически автомобили – идеята е основно е да се намали като цяло използването на лични автомобили. [3]

Тези въпроси показват, че зеленият преход трябва да се използва като възможност за справяне с основните причини за по -широките климатични и екологични кризи – икономическа система, която води до прекомерно потребление и социални неравенства във всички сектори. Като спешна първа стъпка ЕС трябва да определи цел за намаляване на материалния отпечатък от 65%.

Мейв Болджър, Кампания за ресурсно правосъдие в Friends of the Earth Europe:

„ЕС има история на приемане на слаби закони, които отново и отново не успяват да намалят количеството на природните ресурси, които консумираме, поставяйки останалите части от света и много общности под огромен стрес. Причината е проста: всички закони се основават на икономически растеж, който не е съвместим с устойчивото бъдеще.

„ЕС трябва да се събуди и да определи основна цел за намаляване на потреблението на материали с две трети, така че Европейската зелена сделка да не се превърне в друга бележка под линията в историята на унищожаването на планетата.“

 

Диего Марин, сътрудник по политиката за екологично правосъдие в Европейското бюро по околната среда каза:

„Признаването, че не можем да избягаме от климатичната криза, означава, че трябва да спрем лудостта на растежа. Сякаш настоящите политики карат автобус към ръба на скалата и пътниците спорят дали автобусът трябва да работи на електричество или изкопаеми горива, когато по -спешният въпрос, който трябва да си зададем, е как можем да спрем автобуса да не падне от скалата. “

„Решенията за прекратяване на тръбите вече не са достатъчни. Трябва да се справим с многото проблеми с линейната икономика „вземи, направи, използвай, изхвърли“ в самия източник.“

 

Редакторски бележки

[1] Докладът анализира различни политики в рамките на Европейската зелена сделка, включително Плана за действие за кръгова икономика, Стратегията за суровините, търговските политики и законодателството в областта на правата на човека. Той се фокусира върху добива на метали и метални минерали.

Доклад: https://eeb.org/library/green-mining-is-a-myth/

[2] Общо потребление на изкопаеми горива, биомаса, метали и неметални минерали, включително включени във вноса.

[3] Миннодобивната промишленост и правителствата също трябва да спрат опитите за озеленяване на добива, като използват факта, че някои метали и минерали са от ключово значение за екологичните технологии за озеленяване на металодобивната промишленост като цяло и насърчават безсмислената концепция за „зелен добив“. Металите като мед, желязо и алуминий се използват изключително много в строителството и други индустрии, като разрушителния военен сектор.

 

EU Flag in colour

Събитието се осъществява с подкрепата на Европейския съюз в рамките на проект Climate action by European citizens delivers for development CSO-LA/2018/160048-1/23. Цялата отговорност за съдържанието се носи от участниците и при никакви обстоятелства не може да се приема, че то отразява официалното становище на Европейския съюз.

Застраховайте нашето бъдеще, не изкопаемите горива
,

30 организации и активисти от цяла Европа призоваваха за край на застраховането на изкопаеми горива на Конференцията на презастрахователите в Баден-Баден

[Баден-Баден, Германия] – В продължение на три дни — неделя, понеделник и вторник, неправителствени организации и активисти от цяла Европа се събраха с искания за край на застраховането на изкопаеми горива и въглища пред Конференцията на презастрахователите в немския град Баден-Баден, 17-21 октомври 2021 г. Те призоваха и за край на застраховането на нови проекти за изкопаеми горива, включително петрол и изкопаем газ. Активистите припомниха на застрахователните компании, че пред нас е предизвикателството да ограничим увеличението на глобалните температури до 1.5°C, каквато е целта на Парижкото споразумение относно изменението на климата. 

В събитията участваха представители от кампанията “Да застраховаме нашето бъдеще” #InsureOurFuture, Родители за бъдеще и Петъци за бъдеще, както и жители на засегнати от въглищната индустрия региони от Полша, Германия и България. Активистите посрещнаха участниците в конференцията с банери, информационни материали и улично изкуство. Посланието беше ясно: „Застраховайте нашето бъдеще, не изкопаемите горива“ (“Insure Our Future, not fossil fuels”).

В понеделник, 18 октомври, активисти влязоха във фонтана пред Конгресната зала в Баден-Баден, където се провежда конференцията, като символ на едно мрачно бъдеще – покачването на нивото на световния океан и наводнения в следствие на проливни дъждове, в резултат от климатичните промени. Във вторник, 19 октомври 2021, активистите поканиха представители на застрахователните компании на прием, на който бяха обсъдени поставените теми. 

В България ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, дружество, свързвано с бизнесмена Христо Ковачки, продължава да застрахова въглищни лигнитни мини, както се вижда от резултатите от завършила наскоро обществена поръчка за застраховане имуществото на “Мини Марица Изток” ЕАД. [1] За съжаление застрахованите дейности свързани с добива и употребата на изкопаеми горива, каквито са въглищата, водят не само до причиняване и засилване на климатична криза, но и до редица социални такива. 

В село Бели бряг, община Раднево, съдбата на хората още не е решена.

Село Бели бряг е едно от двете села, планирани да бъдат заличени в името националния интерес от разширяващата се територия на “Мини Марица Изток”. Жителите на малкото селце в продължение на десетилетия наблюдават как мините, доставящи въглища за четирите замърсяващи околната среда ТЕЦ-а в комплекса Марица-Изток, напредват към домовете им, разрушават близките села и постепенно им отнемат земята, използвана някога за земеделие и пасища. [2]

Отново свързвана косвено с бизнесмена Христо Ковачки — “Минна компания” ЕООД, се стреми да отвори нов рудник за добив на лигнитни въглища на 40 км от София, върху земеделска земя. Територията на бъдещата мина граничи с няколко села: Братушково, Радуловци, Барложница, всички в община Сливница. На някои места бъдещата мина е само на 300 метра от къщите на хората. Ако тази въглищна мина стане реалност – водоизточникът на село Радуловци ще бъде застрашен. [3]

Презастрахователните договори между застрахователите продължават да бъдат съществен пропуск в процеса на излизане от въглищната ера и постигане на климатична неутралност. Докато много презастрахователи са приели политика за спиране на директната подкрепа за въглища, едва няколко се ангажираха публично да извадят въглищата от дейността си. Швейцарските Swiss Re and SCOR са обявили това да се случи до 2023, докато немската компания Munich Re обяви, че в момента са в процес на разработване на стратегията си за декарбонизация. През това време, обаче, те продължават застраховането на изкопаеми горива, замърсяващи въглищни мини и електроцентрали. А междувременно, на запитване на Капитал през септември за нагласите на дружеството спрямо въглищния сектор, ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД отговарят, че „не смятат за етично да отказват застраховане на законен бизнес, спазващ нормативните изисквания и регулациите“. 

 

–––––––

Допълнителни бележки: 

[1] ОЗК: не по всички Обособени позиции има втора оферта за осигуряване на застраховка за щети или загуби за рудниците на лигнитни въглища „Мини Марица-Изток“ – най-големият въгледобив в страната. Мината е държавна собственост и принадлежи на Българския енергиен холдинг. Досега не е известно ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД да е поела каквито и да било значими ангажименти за климата, които биха позволили на обществеността да повярва, че има за цел да приведе в хармония своите застрахователни оферти и инвестиционни планове с целите на Парижкото споразумение. 

По данни на доклада “Финансовите мини” на Грийнпийс – България за периода 2007 – 2016 г. „въглищната мрежа“ на „Ковачки“ се състои от 19 дружества, включително ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД. Дружеството е собственост на компании, собственост или контролирани от енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Същият е свързан с още три електроцентрали на лигнитни въглища – „Бобов Дол“, „Брикел“ и „Марица 3“, три централи за когенерация на базата на лигнитни въглища (които произвеждат както топлоенергия, така и електричество) и още пет топлофикационни дружества на изкопаеми горива в големи градове в България. Икономическата му мрежа се поддържа от осем мини в България, които са със съмнителна собственост поради офшорни компании и други свързани лица, посочени като собственици в регистрите. 

[2] с. Бели бряг, Раднево, Стара Загора

Изкопните дейности на мините са напреднали дотолкова, че хората казват, че шумът и миризмата им пречат дори да спят през нощта. Безсънието (а и здравните им проблеми) също може да са причинени и от натиска, на който са подлагани докато се очаква домовете им да бъдат разрушени. Дискусиите за изселването на Бели бряг започнаха преди две десетилетия и премахването на селото се очакваше да приключи до 2023 г., но и до днес хората живеят в несигурност без да знаят дали ще имат в бъдеще покрив над главата или ще получат адекватни обезщетения да продължат живота си на ново място.

Всякакъв вид строителни и ремонтни дейности отдавна са забранени в родното им село, погребения вече не се извършват в гробището на селото, няма магазин или обществен транспорт, няма и лекар за хората. Общината отдавна е изоставила всякаква поддръжка в селото, някога източник на богато земеделско производство.

Над 4/5 от хората са продали собствеността си принудени да се преместят и да приемат много ниска компенсация за къщите и земята си, последните „воини“ все още продължават да искат справедливо обезщетение, за да могат да се преместят и да имат достоен живот и докато Европа говори за справедлив преход, хората продължават да живеят в безизходица за своето бъдеще.

[3] Нова мина за лигнитни въглища

Регионът се развива много добре през последните години като туристическа дестинация поради близостта си със столицата – има 2 езера, екопътеки, нови пътища и вече развити спортни дейности по езерата. Всички възможности за бъдещо развитие в тази посока ще бъдат разрушени от новата мина. ОЗК “Застраховане” е вероятният кандидат да застрахова изграждането и експлоатацията й. Доколко е етично подобно “самозастраховане” и какви са рисковете за българските граждани в случай на авария или природно бедствие в момента остават въпроси без отговор. 

Вече две години За Земята и Грийнпийс-България подкрепяме борбата на фермери и Община Сливница срещу откриването на този нов рудник на лигнитни въглища.

Въпреки възраженията им по време на оценката на въздействието върху околната среда на проекта, компанията, която има връзки с небезизвестния енергиен олигарх Христо Ковачки, получи правото да разкопае района през 2018 г. Община Сливница и фермер, който притежава част от земята, която е предоставена на концесията, оспорват решението за концесия в съда.

Делото все още продължава и следващото заседание е насрочено за началото на ноември 2021 г. 

––

 Повече информация тук (на английски език) 

 

100% ВЕИ
,

Граждански организации призовават: Просперираща Европа за всички е възможна със 100% ВЕИ

Общо отворено писмо до своите правителства с препоръки за региона изпратиха „За Земята“ и още 40 организации, членовете на мрежата CAN Europe и партньори от страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) преди започващата утре среща на лидерите на ЕС. По време на Европейския съвет в Брюксел на 21-22 октомври ще се обсъдят проблемите, свързани с нарастващите цени на енергията и мерките за справяне с кризата, разпространяваща се в Европа.

Общоевропейската кампания „Заедно за Европа със 100% ВЕИ: Просперираща. Устойчива. За всички“ настоява за въвеждането на повече възможности за производство на слънчева и вятърна енергия от хора, домакинства, малки и средни бизнеси, кооперативи. Подобни инициативи са от полза за всички и имат пряко влияние върху опазването на климата и възстановяването на природата. 

100% ВЕИ

Данните са красноречиви [1] — 89% от българите смятат, че правителството трябва да предоставя повече информация за това как  могат да генерират собствена слънчева и вятърна енергия като част от енергиен кооператив и повече финансова подкрепа на домакинствата за инсталиране на слънчеви панели, се казва в социологическо проучване, проведено тази есен от YouGov в 10 европейски държави, включително България.

Българите са загрижени за изменението на климата (87%) и смятат, че българското правителство трябва да направи повече, за да се справи с него (81%). Те биха подкрепили слънчеви панели на сградите (85%) и вятърни турбини, построени в близост до мястото, където живеят (74%).

75% от запитаните хора заявяват, че е вероятно да се присъединят към енергиен кооператив, ако такъв е създаден в техния район. Намаляването на сметките за енергия (89%), намаляването на въглеродните емисии (85%) и създаването на местни работни места (84%) са основните причини, които биха насърчили хората да се присъединят.

Изграждането на вятърна електроцентрала в района, ако тя създаде нови работни места за местните хора среща подкрепата на 77% от запитаните, а печалбите от вятърната електроцентрала да се споделят с местната общност е важно за 72%.

Радостина Славкова от „За Земята“ коментира:

Високата обществена подкрепа за слънчева и вятърна енергия в проучването на YouGov за България ни мотивира още повече да работим за преодоляването на редица ключови забавяния. Сред тях са енергийната ефективност, особено на жилищните сгради, децентрализираното производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), улесняването на достъпа на отделните домакинства до възможности за финансиране на ВЕИ.

Огромна пречка остават административните и регулаторни бариери, поради които в България все още няма енергийно независими ВЕИ кооперативи, така желани от българите”.

Симеон Горов от енергийния екип на “За Земята” допълва:

Ние изискваме от ЕС и неговите държави-членки да защитят най-уязвимите, като същевременно прекратяват подкрепата за изкопаемия газ и въглищата, които ни вкараха в това затруднено положение.” 

Според Международната енергийна агенция именно скоковете на цените на изкопаемите горива, а не цената на въглеродните емисии и използването на възобновяема енергия – са главните виновници за високите енергийни разходи на ЕС. 

Настоящата енергийна криза е категорично доказателство, че изкопаемите горива вече са ненадеждни.  Това, на което можем да разчитаме обаче, са възобновяеми енергийни източници – слънчеви централи и вятърни паркове, които са евтини, бързо се изграждат и са разположени в ЕС.

 

Бележки:

[1]  Според социологическо проучване, проведено онлайн между 24.09 и 06.10 от YouGov в 10 европейски държави, включително България. Общият размер на извадката е 10 547 възрастни от Обединеното Кралство, Франция, Италия, Германия, Румъния, България, Гърция, Полша, Чехия, Испания, като данните са статистически значими. 

 

Емисиите на метан 1
,

Емисиите на метан от енергийния сектор

Емисиите на метан от енергийния сектор – ефективни действия за справяне с „невидимата заплаха“

Емисиите на метан, мощен парников газ, твърде дълго остават пренебрегвани. Междуправителственият панел за климатични промени (IPCC) съобщава, че антропогенните емисии на метан вероятно са отговорни за затоплянето с 0,5 °C. Шестият оценъчен доклад на IPCC заключи, че постигането на устойчив начин за смекчаване до 1,5 °C може да бъде осъществено само с едновременно рязко намаляване както на нивата на въглеродния диоксид, така и на емисиите от всички други парникови газове, въздействащи на климата, включително газове с кратко време на живот като метана.

Концентрацията на метан в атмосферата се е увеличила повече от два пъти от прединдустриалните времена насам. Има убедителни доказателства, че увеличението се дължи по-скоро на бързото нарастване на антропогенните емисии, които изпреварват значително по-бавните процеси като естественото отстраняване на замърсители от атмосферата или на увеличени емисии от естествени източници. По-специално, изглежда, че увеличенията се дължат на дейности, свързани с изкопаеми горива, както и на селскостопански дейности и (лошо) управление на отпадъци.

Емисиите на метан 1

Въпреки че мерките за намаляване на емисиите на метан са важен принос за забавяне изменението на климата, паралелно с това държавите-членки на ЕС трябва да приемат много амбициозни планове за поетапното премахване на петрола, въглищата и изкопаемия газ. Всяка мярка за намаляване на метана, която не е свързана с поетапното премахване на изкопаемото гориво, не е в състояние да доведе до цялостно намаляване на парниковите газове. ЕС, като основен регион внасящ изкопаем газ (80-85% от внесения газ се консумира в блока), следва да предприеме решителни действия и в двете посоки – действия за поетапното премахване на  изкопаемия газ до 2035 г., като същевременно се елиминират емисиите на метан по цялата верига на доставки.

Къде има течове на метан в газовия сектор?

Емисиите на метан от изкопаеми горива представляват около 35% от всички антропогенни емисии на метан. По-специално, 23% от всички антропогенни метанови емисии могат да се припишат на петролния и газовия сектор и 12% на въгледобивния сектор. Метанови емисии от сектора на изкопаемия газ се появяват през цялата верига на доставки. Това се дължи както на умишлено, така и на неумишлено освобождаване на метан в атмосферата. Пример за първото е извършването на определени дейности по поддръжката на газопроводи, които изискват определен участък от тръбопровода да бъде изпразнен. Ако транспортирането на изкопаемия газ бъде оценено за търговски неизгодно, той ще бъде изпуснат в атмосферата. Тъй като изкопаемият газ се състои  почти изцяло от метан, големи количества от този силно въздействащ на климата газ, се оказват в атмосферата, допринасяйки по този начин за глобалното затопляне. Примери за неумишлени изхвърляния на метан в атмосферата включват неправилно функциониране на оборудването и злополуки, както и други непредвидени изхвърляния на изкопаемия газ в атмосферата.

Емисиите на метан от изкопаемия газ се наблюдават по цялата верига за доставка, включително по време на фазата преди добива (напр. от хидравличното разбиване и завършването на кладенците), фазата на добива (напр. от дифузни емисии, изпускане на газ от оборудването и при ремонтни дейности), фазите на събиране и преработка (напр. от изпускане на газ от оборудването и течове), фазите на пренос и съхранение (напр. от изпускане на газ и течове от компресори, течове от газопроводи и изпускане на газ и течове от площадки за съхранение), фазата на разпределение (например от течове от газопроводи, течове и изпускане от измервателни и регулиращи станции и течове и изпускане от измервателни уреди на клиенти) и фазата на използване (например поради непълното изгаряне на изкопаемия газ в котли). Освен това няколко изоставени петролни и газови кладенци, и въглищни мини продължават да отделят големи количества метан дълго време след извеждането им от експлоатация, когато не са правилно запечатани.

Решенията

Голяма част от емисиите на метан от енергийния сектор обаче могат да бъдат избегнати без или на сравнително ниска цена. Международната агенция по енергетика изчисли, че около 40 % от емисиите на метан от нефт и газ могат да бъдат избегнати без нетни разходи. По подобен начин Програмата на ООН за околната среда изчисли, че 60-80 % от общите емисии на метан от нефто-газовия сектор и 55-98 % от въглищния сектор могат да бъдат намалени чрез сравнително евтини мерки.

Няколко мерки за избягване на тези емисии вече са налице. Те включват Мерки за засичане и отстраняване на течове (LDAR), като засичането на течове трябва да се извършва възможно най-често, а в идеалния случай — непрекъснато, и ремонтът трябва да се извършва незабавно след откриването на течове. Мерките LDAR ще предоставят информация и ще укрепят слабите понастоящем Мерки за измерване, докладване и проверка (MRV) в сектора на изкопаемите горива. Други мерки включват Забрана на практиките на рутинно изпускане и изгаряне (BRVF), когато те не се извършват в контекста на аварийни ситуации, а по-скоро поради липса на стимули (напр. са неатрактивни от търговска гледна точка или липсва нормативна уредба) за прихващане и обработка на изкопаемия газ.

Освен това ефективното запечатване на изведените от експлоатация петролни и газови кладенци и въглищни мини също може да допринесе за намаляване на емисиите на метан от тези източници. И накрая, но не на последно място, най-ефективният начин за намаляване на емисиите на метан е да се задържат изкопаемите горива под земята, като се спре техният добив и нови проучвания. Това изисква също така ускоряване на енергийния преход към система, основана на 100% възобновяеми енергийни източници.

Следващи стъпки за справяне с емисиите на метан

През октомври 2020 г. Европейската комисия представи своята Стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан. Докладът по собствена инициатива на Европейския парламент относно ограничаването на емисиите на метан ще бъде гласуван в пленарна зала в четвъртък, 21 октомври. Членовете на Европейския парламент вече са включили в този доклад призив за поетапно спиране на използването на изкопаеми горива – за първи път в законодателството на ЕС.

На международно равнище Програмата на ООН за околната среда ще постави началото на своята Международна обсерватория за емисиите на метан (IMEO), което е планирано за края на този месец на срещата на Г-20. Обсерваторията ще има за задача да обработва, обобщава и публикува данни за емисиите на метан. По подобен начин, в контекста на предстоящата Конференция на ООН по изменението на климата (COP26), ЕС и САЩ ще стартират Глобално споразумение за метана – международна инициатива за намаляване на световните емисии на метан.

Това подготвя почвата за по-късно тази година, когато Европейската комисия възнамерява да представи законодателното си предложение за намаляване на емисиите на метан като част от законодателния пакет за климата и енергетиката „Адаптирани към цел 55“ (Fit for 55).

Комисията несъмнено трябва да засили предложенията на Европейския парламент (ЕП) относно LDAR, MRV и BRVF и изоставените петролни и газови кладенци и въглищни мини. Успоредно с това тя трябва да изведе предложението на ЕП относно постепенното премахване на изкопаемите горива още една стъпка напред и да гарантира, че ЕС е поел по пътя на постепенното премахване на въглищата до 2030 г. и на изкопаемия газ до 2035 г. И накрая, за да се справим с глобалното измерение на проблема и с положението на ЕС като основен вносител на изкопаем газ, от изключителна важност е изтичането на метан да бъде преодоляно по цялата верига за доставки, не само в рамките на Европейския съюз, но и извън европейските граници.

 

Статията е преведена от оригиналната блог публикация на CAN Europe:

Емисиите на метан 2 Емисиите на метан 3 Емисиите на метан 4 Емисиите на метан 5

Обща позиция за въглищната енергетика
,

Въглищната енергетика след 2030 г. е илюзия

Предложението на българското правителство за изход от въглищната енергетика през 2038 г. е поредно бягство от действителността и продължава политиката на бездействие в сектора. След години отричане на необходимия преход към възобновяеми енергийни източници, в предстоящите месеци е от критична важност да се начертае ясен план за поетапно извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи. В противен случай и най-вече, ако въглищната индустрия продължи да блокира своята трансформация, пагубният ефект от забавянето ще бъде най-силно понесен от хората – работниците в централите, мините и енергийно бедните домакинства и всички други потърпевши от климатичната криза. 

Икономическата логика ясно показва, че колкото по-дълго разчитаме на изкопаемите горива, толкова по-скъпо ще ни струва енергията. Заради тежката зависимост от въглищни централи, които са на ръба на финансов и технически колапс, се налага през следващото десетилетие българската енергийна система да се движи с ускорени темпове, за да навакса пропуснатото време за трансформация. Средствата за България по Фонда за справедлив преход, Модернизационния и Декарбонизационния фонд, както и Плана за възстановяване и устойчивост са най-добрата възможност пред страната. Енергийният преход е шанс България да стане привлекателна за инвестиции, чрез които да намери решения, както за алтернативни мощности от възобновяеми източници, така и за системни проблеми като енергийна бедност, замърсяване, икономически зависимости.  

Според Междуправителствения панел за климатичните промени, човечеството ще има шанс да ограничи покачването на глобалната температура и да предотврати най-тежките последствия от климатичната криза, ако се откаже от производството на енергия от въглища до 2030 г. Заявките за икономика, базирана на въглища отвъд тази дата, противоречат на целите на България и Европейския съюз. В доклада си от тази седмица Международната енергийна агенция към ООН категорично призова за пълна декарбонизация на електроенергийното производство като единствен начин държавите да изпълнят целите си според Парижкото споразумение.

Действителността вече поставя редица предизвикателства пред България, за които предложената късна дата не дава отговори. Например най-голямата въглищна централа – държавната „ТЕЦ Марица-изток 2“, е на практика в технически фалит с дългове от над 1,5 млрд. лв. Дългосрочните договори за изкупуване на енергията на т.нар. американски централи „Ей И Ес – Марица изток 1“ и „КонтурГлобал – Марица изток 3“, изтичат съответно през 2024 г. и 2026 г. и не е ясно кой би купувал скъпата въглищна енергия на либерализирания енергиен пазар. Останалите въглищни централи в голямата си част са свързвани с енергийния бизнесмен Христо Ковачки и са морално остарели съоръжения, експлоатирани далеч отвъд техническия си живот с високата цена на замърсяване на въздуха и водите. 

Отговорността на българското правителство – служебно или редовно, започва с обявяването на крайната дата, но не се изчерпва с нея. Планът за поетапно извеждане на въглищни мощности следва да разглежда детайлно всяка въглищна мощност и мина, като взема предвид икономическите, енергийните и екологичните аргументи за продължаващото ѝ функциониране или планирано затваряне съответни  конкретни срокове. 

Обявената от българското правителство дата е много късна и в сравнение със съседните държави. Отличават се Гърция и Унгария с крайна дата през 2025 г. и Северна Македония — през 2027 г. Словакия има за цел 2030 г. Хърватия, Чехия, Словения все още дискутират точната дата, а дори Румъния е заложила 2032 г. като цел в Националния си план за възстановяване. 

Забавянето на прехода към възобновяеми източници ще прави енергийни кризи като настоящата в Европа все по-чести. Докато цените на изкопаемия газ и въглеродните квоти се повишиха няколко пъти от началото на годината, електроенергията от възобновяеми източници успя частично да компенсира търсенето и да задържи цените си ниски. Единствено по-бързото развитие на ВЕИ, системи за съхранение на възобновяема енергия в бита и индустрията, както и мерки за висока енергийна ефективност и целенасочено намаляване на консумацията в енергоемки сектори като промишленост, транспорт и сгради ще гарантира, че Европейският съюз ще разполага с достатъчно енергия и ще е независим към външни доставки. 

 

„Грийнпийс“ – България
WWF България
Екологично сдружение “За Земята”

форум на кметовете, стара загора

Форум на кметовете, ангажирани за справедлив енергиен преход в Стара Загора

Форум на кметовете

Още една пропусната възможност от правителството

На 29-30 септември в Стара Загора се проведе международен форум с онлайн и присъствено участие на над седемдесет кмета от въгледобивни региони на ЕС. Сред тях бяха кметовете на Раднево, Гълъбово,зам.кмета на Перник, зам. кмета на Стара Загора, както и техни колеги от Полша, Германия, Гърция, Чехия, Румъния.  Заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс се включи в дискусията с видеобръщение. В него той наблегна на ключовата роля на справедливия енергиен преход за ускореното развитие на ЕС към нисковъглеродна икономика.

Организаторите на тазгодишния форум на кметовете от Агенцията за регионално развитие – Стара Загора, WWF, Черноморски изследователски енергиен център – включиха в програмата много полезна обиколка на Мини Марица Изток и ТЕЦ 2.

Важно участие в дискусиите имаха Димитър Димитров, управляващ процеса за препоръки към териториалните планове от страна на консултанта PwC , както и Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ.

Д. Димитров от PwC поясни, че това е заложено в договора им с министерство на енергетиката, в отговор на нашия въпрос за липса на прозрачност в работата на консултантите.

Госпожа Павлова отговори на въпроса ни относно Модернизационния фонд, че няма постъпили проекти към фонда от българското правителство. Всъщност това е огромно закъснение и проява на безотговорност от администрацията. От няколко месеца има предложени за финансиране проекти от няколко ЕС страни, с доста по-добро от нашето финансово състояние.

Въпреки чудесната организация на този форум на кметовете и участието на ключови фигури от различни сектори, отново направи неприятно впечатление липсата на представители на правителството, на министерство на енергетиката, които да имат активна роля в дискусиите. Това често се случва при енергийни форуми, организирани в Стара Загора.

Служебното правителство продължава Андрешковския стил на поведение на предишното управление продължило повече от 10 години. Да остави бирника (енергийния преход) в блатото и да очаква да получи еврофондове без да провежда политики на реформи в енергийния сектор.

Всъщност проблемът от десетилетие е липсата на хоризонт за управление у политиците по-дълъг от датата на следващите избори.

Стремежът в името на повече спечелени гласове при поредните избори политиците да заблуждават години наред хората, че ще се използват въглищата до изчерпването им, с мълчаливото съгласие на синдикатите. Това доведе заетите в сектора до все по-голямо безпокойство и тревога за бъдещето им, за запазване на работните им места.

Правителствата от последното десетилетие същевременно демонстрират отказ от реформи подготвящи енергийния преход. А държавата продължи да обслужва частни интереси на енергийни олигарси. 

За съжаление, служебното правителство също продължи този подход. Вече 6 месеца пропуска възможността да подкрепи по-амбициозни зелени политики и да започне неотложни реформи.

Проведохме разговори с работещите в мините и ТЕЦ 2. Уверихме че те са убедени, че Брюксел и Зелената сделка са главния враг на тяхното бъдеще. А не корупцията в енергийния сектор и липсата на планове и мерки за енергиен преход.

Всъщност, по този начин години наред хората в региона на Стара Загора са принудени да избират между работни места и увреждане на здравето им, убедени че нямат алтернатива за друга работа.

Разбира се тази заблуда е и благодарение на услужливите, зависими, „обществени медии“. Те от години налагат лъжливите тези за опасността от провеждането на зелени политики в енергийния сектор и икономиката. 112-то място по свобода на словото е добра оценка за тях.

При контактите ни с работещите във въглищния сектор, както и със синдикални членове установихме и още един „успех“ на националните и местни медии.

Представянето на природозащитните организации като агенти на Брюксел (сякаш България не е част от ЕС) , които искат да затворят въглищните централи и да лишат хората от работните им места.

Всъщност зелените организации от години настояват  чрез справедливия преход хората да запазят доходите и социалните си придобивки, да бъдат създадени и нови работни места в по-съвременни и чисти производства с висока добавена стойност която не се заплаща със здравето на заетите и на техните семейства и с унищожаване на природата.

Това е и позицията на европейските конфедерации на профсъюзите. В нашата страна обаче преобладава мнението, че България е енергиен остров, в който не може да се случи нищо от примерите в ЕС.

Словакия и Гърция обявиха изход от въглища през 2023 г. В Гърция само новопостроената Ptolemaida 5 ще продължава експлоатацията си на въглища до 2025 г. Унгария също излиза от въглища през 2025. Румъния обяви 2032 г.

За разлика от примерите с тези близки до нас страни, в България сме свидетели на синдикален протест за запазване на въглищната индустрия поне до 2040 г. Президентът и премиера се надпреварват да подкрепят тази дата, въпреки че би било много трудно тази индустрия да се запази след 2030 година. Икономическата логика няма да го позволи най-вероятно. Да напомним случая с корупционния проект АЕЦ Белене. За неговия строеж имаше няколко политически решения на различни правителства в продължение на над 30 години, но в крайна сметка липсата на икономическа необходимост предопредели невъзможността за построяването му.

С възможностите за финансиране от Плана за възстановяване, Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд, териториалните планове,  привличането на частен капитал, България може да извърши успешен и справедлив енергиен преход. Това включва

  • запазване и увеличаване на доходите на хората заети в енергийния сектор,
  • създаване на нови работни места,
  • възстановяване на унищожените земи,
  • осигуряване на чист въздух и здравословен живот на хората в енергийните региони.

За целта е необходимо отговорно управление с визия за икономическо и енергийно развитие по-дълга от периода на следващите няколко избори. Готовност за бързи ясни реформи, затварящи корупционните схеми.

Даване на приоритет на повишаване на енергийната ефективност; Децентрализация на производството на електроенергия с достъп до ВЕИ на отделните домакинства; Улеснение за енергийни кооперативи и енергийно независими общини. Отказ от скъпи и ненужни енергийни мега проекти (тип АЕЦ Белене, Козлодуй 7, замяна на въглищни централи с газ, технологии за улавяне и съхранение на CO2 ), които заключват възможностите за инвестиции в изброените приоритети и са предпоставка за корупция и злоупотреби от олигарси.

Тодор Тодоров
Координатор Енергия и климат в За Земята
Национален координатор за България в направление Справедлив енергиен преход за международната мрежа CEE Bankwatch

постепенно прекратяване на въглищата до 2030 г.
,

ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ относно постепенно прекратяване на зависимостта от въглища до 2030 г.

2030 или 2040

2040 г. като крайна дата за използване на въглища в България, предложена от въглищната индустрия, е твърде напред във времето. Тя не само допълнително ще забави вече закъснелия преход към възобновяема енергия на България, но ще попречи на ключови инвестиции за нисковъглеродно развитие от важни европейски източници на финансиране на енергийната трансформация като Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд, Плана за възстановяване и устойчивост, Териториалните планове за справедлив преход.

България

Българското правителство трябва да обяви конкретна дата за изход от въглищата, за да бъде разгледан Националният план за възстановяване и устойчивост на България. Това е категоричното изискване на Европейската комисия, за да получи страната достъп до европейски средства за енергийна трансформация. Тези средства са гаранция, че България ще успее да осъществи преход към нисковъглеродна икономика с мисъл за хората – за работниците в централите, мините и енергийно бедните домакинства. 

Другите

Далновидната политика изисква българското правителство да създаде ясни планове за енергиен преход чрез повишаване на енергийната ефективност, децентрализация на производството на електроенергия, достъп до ВЕИ на отделните домакинства и облекчаване на условията за създаване на енергийни кооперативи. Само така ще станат излишни корупционните мега проекти без икономическа логика — нови АЕЦ, морално и технически остарели въглищни централи, проекти за улавяне и съхранение на CO2. Ще бъдат създадени нови работни места в индустрии с повишена добавена стойност и ще бъдат запазени и повишени доходите на заетите в енергийния сектор.

България вече е безкрайно закъсняла с подготовката на прехода. Настоящата енергийна криза подсказва, че цените на енергия от изкопаеми горива само ще се повишават. Затова бързо трябва да бъдат изградени заместващи възобновяеми мощности; регионите, зависими от въглищата да бъдат подготвени за процеса; а заетите в индустрията да имат възможност да избират между компенсации и пренасочване към други отрасли. Настоящите високи цени на електроенергията в цяла Европа са свързани главно с цената на изкопаемия газ. Единствено изграждането на собствени възобновяеми източници ще гарантира, че гражданите и предприятията са по-малко зависими от колебанията на пазара. 

За правителството трябва да е ясно, че дата на излизане отвъд 2030 г. е очевидно несъвместима с ангажимента за нетни нулеви емисии на страната и нейните задължения по международни договори като Парижкото споразумение за климата. На този фон съседите на България вече обявиха амбициозни дати за излизане от въглищата. Румъния до 2025 г. ще намали производството на електроенергия от въглища, а напълно ще се откаже от тях през 2032 г. Гърция ще затвори своите ТЕЦ на въглища до 2025 г. Северна Македония продължава с плановете си за изграждане на слънчеви инсталации върху въглищна мина в Осломей, показвайки на практика как трябва да се направи справедлив преход. Румъния до 2025 г. ще намали производството на електроенергия от въглища с повече от 4500 MW до около 810 MW. Подобно на България, тези страни споделят зависимостта си от въгледобивната промишленост и въпреки това всяка от тях превъзхожда България в прехода към възобновяема енергия.

Затоплянето на планетата

Дори в България вече сме свидетели на все по-голям брой горски пожари, които отделят все повече въглероден диоксид в атмосферата; Изострят затоплянето на планетата и правят бъдещите пожари по-вероятни. Настояваме за сериозен поглед към предупрежденията на учените; Според Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) 2030 г. е научно обоснована крайна дата за прекратяване на употребата на въглища, ако искаме да се борим за шанса глобалното повишаване на температурите да остане под 1.5 C. Това ще доведе до по-малко дестабилизиран климат и значително по-малко отрицателни въздействия за хората, природата и икономиката в сравнение с 2 C.

Необратимите промени все още могат да бъдат избегнати с бързи и решителни действия по климата. Рязкото и устойчиво намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2) и други парникови газове ще ограничи промяната на климата. Въпреки че ползите за качеството на въздуха ще дойдат бързо, може да отнеме 20-30 години, преди глобалните температури да се стабилизират. Това се казва в доклада на Работната група I на IPCC, Изменение на климата 2021: Основата на физическата наука. Стабилната климатична система на планетата е най-добрият подарък, който можем да завещаем на децата си за 2050 г.

Настоящето становище бе споделено и с кабинета на Франс Тимерманс, Изпълнителен заместник-председател на ЕК.

 

, ,

България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.

България се появи заедно с още 12 държави от ЕС на карта следяща изпълнението на климатичните цели до 2030 г.

Благодарение на екипа на За Земята, България вече се появи заедно с още 12 държави от Евросъюза на картата NECP Tracker, сравняваща заложените цели и траектории в областта на енергетиката и климата до 2030 г.  Важността на инициативата е до толкова голяма, че събраните данни, анализи и изводи периодично се изпращат до Европейската комисия за информация и потенциално включване в оценките й.

Актуализацията на картата позволява да се сравнят данните от 2019 г. за секторно намаляване на емисиите между отделните страни. Прегледът показа, че настоящите траектории на държавите-членки за намаляване на емисиите на парникови газове и в посока енергиен преход не са в съответствие с техните поети ангажименти съгласно Парижкото споразумение. Те трябва да бъдат засилени. 

Но какво показват данните за България?

Генерираните от България през 2019 г. нетни емисии на парникови газове са около 46 Mt CO2-еквивалент. Поставяйки си за цел през 2030 г. те да възлизат на 47,553 Mt CO2-екв., България фактически планира да увеличи вместо да намали емисиите, според заложеното в Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК). Освен това българският ИНПЕК предвижда намаляване на капацитета за поглъщане на въглерод от природни системи от -9.97 Mt CO2-екв. през 2011 г. до -8.6 Mt CO2-екв. през 2030 г. Това ясно алармира, че плановете на България не са достатъчно добри и дори отрицателни по отношение справянето с климатичната криза.

ИНПЕК е доста неамбициозен и в сравнение с потенциала на България по отношение на енергийната ефективност. Противно на логиката целта за крайно потребление на енергия до 2030 г., определена в плана, е по-висока от нивата на крайно потребление на енергия през последните 20 години. Прогнозата в ИНПЕК за потребление на енергия от 2020 г. до 2030 г. показва бавен, но продължаващ растеж. Това е заложено въпреки постоянните подобрения на енергийната ефективност в индустриалния сектор и огромния потенциал в жилищния.

Между 1990 г. и 2019 г. България значително увеличава капацитета на възобновяемите си източници на енергия (в брутното крайно потребление на енергия) от 1,91% до 21,56%. Следователно настоящата цел за 2030 г. (до 27,09%) е много ниска, особено като се има предвид, че цената на възобновяемите енергийни източници вече е значително по-ниска от тази през 90-те и 2000-те години и че ще продължи да намалява в бъдеще, тъй като производствените разходи намаляват и политиките на ЕС насърчават развитието им.

При изготвянето на NECP тракера, открихме липса на надеждни данни за секторните цели за емисии в ИНПЕК. Само две секторни цели са дадени в Приложение 1 към ИНПЕК (за промишлеността и строителния сектор). Въпреки това, по-нататъшни изследвания и кръстосана проверка осветлиха значителни различия в наличните данни на ниво ЕС (Европейска агенция за околната среда, Евростат) и тези достъпни на български език публични източници. В следствие на това целите не бяха включени в тракера.

За да изпълни новите цели на ЕС в областта на климата и енергетиката (поне 55% спад на нетните емисии на парникови газове до 2030 г.) и да приведе своите по-нататъшни действия в областта на климата в синхрон с Парижкото споразумение, българското правителство трябва да инициира и завърши задълбочена ревизия на ИНПЕК до 2023 г.. Важно е също така да се гарантира, че националните данни са коректни, верни, пълни и лесно достъпни за всички заинтересовани страни. Би трябвало българското правителство да установи постоянен диалог на всички нива и с всички заинтересовани страни, както е посочено в Регламента за управление на Енергийния съюз (документа въвеждащ ИНПЕК), за да анализира и предложи подходящи стъпки за постигане на по-високите цели.

В заключение е важно още веднъж да отбележим, че развитието на възобновяеми източници трябва да бъде значително засилено, за да се гарантира, че страната няма да изпадне в енергийна криза, разчитайки предимно на изкопаеми горива.

Саниране, но екологично, изложба
,

Саниране, но екологично: Изложба с изолации

Тридневната изложба на “За Земята” в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали), Хабитат България привлече вниманието към темата за екологичните изолации с дискусии, демонстрации и информационни материали.

Фокусът са мостри от най-популярните видове изолации, както и техните екологични алтернативи. Подробно сме разказали за техния екологичен отпечатък и изолационните им качества. За най-любознателните има срещи с експерти, готови да отговорят на въпросите им по темата.

Програма:

График на събитието:
Дата: 23.09.2021 г.
Място: НДК, до входа на метростанция НДК откъм бул. Патриарх Евтимий
Начален и краен час: 16:30 ч. – 19:00 ч.

Дата: 24.09.2021 г.
Място: Народен Театър, тротоарната площ пред сградата
Начален и краен час: 16:30 ч. – 19:00 ч.

Дата: 25.09.2021 г.
Място: Площад Славейков, пред Софийска Библиотека
Начален и краен час: 10:30 ч. – 13:00 ч.

Научете повече от този текст на нашия колега Светослав Стойков

Използването на изолация е една от най-достъпните мерки, които едно домакинство може да си позволи срещу покачващите се цени на енергията. По правило, колкото е по-дебел изолационният слой, толкова по-ниски са топлинните загуби от топлопреминаването на енергия от отоплявани към неотоплявани и външни пространства. Полагането на външна изолация върху фасадните стени е най-доброто решение от инженерна гледна точка. Ключово внимание е нужно да се обърне и върху покривната изолация. Наличието на качествено поставена покривна изолация би могло да намали с до 20% общите топлинни загуби в една еднофамилна къща.  

Въпреки все по-масовото навлизане на възобновяеми енергийни източници, все още по-голямата част от енергийните ни нужди са осигурени от изкопаеми горива. Увеличението на енергийното потребление, води със себе си куп проблеми (климатични промени, замърсяване, и др.), както и съкращава живота на конвенционалните изкопаеми енергийни горива. Намаляването на енергийната зависимост от изкопаеми горива се превръща във важен компонент не само в производството на енергиям, но и в производството на материали и услуги в целият им жизнен цикъл. Основна част от енергията се използва от промишлеността и жилищното строителство.

Най-големият дял от консумираната енергия в домовете се пада на енергията нужна за поддържане на оптимален температурен комфорт, а по-точно системите за отопление и охлаждане. Следователно топлоизолацията на сградата е неизбежен елемент за намаляване не само на енергийните ни разходи, но и на намаляването на дела на енергията използвана от сградния фонд. Използването на различни видове изолации (традиционни материали) за строителни приложения бързо нараства, но в последните години има и редица инициативи за използване на щадящи околната среда естествени изолационни материали. Естествените материали все още имат незначителен пазарен дял при строителство и сградното обновяване. Въпреки това употребата им непрекъснато нараства вследствие на екологичните им предимства. 

Най-общо изолационните материали се делят на такива с неорганичен минерален произход и на материали от органичен произход (петролни продукти). Има и материали от естествен произход (слама, дървесна, целулоза, коноп, и др.)

В следващата таблица е представена класификацията на често използвани изолационни материали.

таблица с изолации

Разумна дебелина на компонентите може да се постигне само ако се използва добър изолационен материал. По правило колкото по-ниска е топлопроводността на изолационните материали (изразена с ламбда λ [W/mK]), толкова по-малка ще е тяхната дебелина, а оттам цялостната дебелина на сградната обвивка.

Топлопроводност на изолационни материал

 

В фиг. 2 виждаме, че стойностите на топлопроводност на най-масово използваните изолационни материали не се различават особено от тези на естествените изолации. 

Когато прибягваме до поставяне на сградна изолация, освен избирайки най-евтината изолация с добра топлопроводност на пазара, е нужно да приоритизираме и екологичността на материалите – като избираме такива с нисък  екологичен отпечатък (потенциал за глобално затопляне (kg*CO2eq/kg). По правило, изолационните материали с естествен произход са с най-нисък отпечатък върху природната среда. Съществуват много и качествени решения за използване на изолации с естествен произход. Добри примери са: слама, коноп, дървесина, целулоза. 

Естествените изолационни материали имат значително по-нисък потенциал за глобално затопляне в сравнение с традиционни материали. Производство на изолационни материали от нефтохимически или естествени/възобновяеми източници (стъкло и каменна вата) винаги включва висока консумация на енергия причинявайки по -голямо въздействие върху околната среда. Сравнителен анализ на потенциала за глобално затопляне може да бъде видян на фиг. 3.

Фиг. 3 Потенциал на глобално затопляне

За финал, нека обърнем внимание на това дали изолационните материали подлежат на рециклиране и/или повторна употреба. При правилно полагане полезният живот на повечето видове изолационни материали ще запазят характеристиките си през целия живот на сградата. 

Полезен живот на изолационни материали:

  • Каменната вата: 30-50 год.
  • Стъклена вата 30-50 год.
  • Пеностъкло: 50-80 год.
  • Екструдиран полистирен (XPS): до 50г.
  • Експандиран полистирен (EPS): до 50г.
  • Полиуретан (PUR): 30-50 год. 
  • Овча вълна: до 100г.
  • Корк: до 80г. 
  • Пресована дървесина: до 75г.

Някой материали позволяват да бъдат преизползвани на края на полезния живот на сградата. Примери за неорганични изолационни материали подлежащи на рециклиране са: каменната вата и  стъклена вата, които могат да се стопят и да бъдат преработени отново. 

От естествените изолации, целулозната изолация вече е направена от рециклирана хартия, която би могла да се рециклира отново. Естествената вълна може да се използва повторно без допълнителна обработка, при условие че е била поддържана суха и не е претърпяла механични повреди или значителни нива на компресия.

Натрупването на прах и мръсотия ограничава рециклирането на изолацията и превръщането й в продукт, различен от изолация. За да се запази изолацията за повторна употреба поставянето на защитен слой е препоръчителни при процеса на инсталацията и. 

Цената и ефективността на всеки рециклиран изолационен материал може да варира в определени граници, но повечето производители няма да таксуват повече или по-малко за използването на рециклирани материали.

В рамките на изложбата ще представим следните видове изолационни материали

Климатичната криза

Европейският парламент е изложен на риск да изпусне климатичната криза, подготвяйки се да подкрепи нови проекти за изкопаем газ

Мнозинство в Европейския парламент, включително социалистите и демократите (S&D), се очаква да гласува за освобождаването на над 213 милиона тона въглерод от изкопаем газ, като част от преразглеждането на правилата на ЕС относно трансевропейските енергийни мрежи (Регламента TEN-E).

В понеделник, 13 септември, водещите евродепутати от всички политически групи ще се срещнат, за да договорят окончателната сделка по предложенията на Парламента за преразглеждане на TEN-E преди гласуването в комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) на 27 септември. Според последните предложения се очаква да се позволи продължаване на финансирането на всички газови проекти, включени в Четвъртия и Петия списък на ЕС с „проекти от общ интерес“ (PCI List / Списък на ПОИ). Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D) не успява да се противопостави на консервативните Европейска народна партия (EPP) и Партията на Европейските консерватори и реформисти, които подкрепят тази позиция.

Анализ на Global Witness установи, че само новите газови проекти от Петия списък на ПОИ биха могли да отделят 213 милиона тона въглероден диоксид всяка година. Това е колкото цялата немска въглищна индустрия през 2018 г. Почти половин милиард евро вече е прахосан от ЕС за ПОИ, които са се провалили или вероятно ще се провалят.

Тара Конъли, старши газов campaigner в Global Witness, сподели:

„Чухме достатъчно празна реторика от онези, които казват, че на изменението на климата трябва спешно да се отговори, но впоследствие не успяват да действат при договарянето на значими мерки, които могат да направят разликата. Тъй като климатичната криза внесе хаос в целия свят това лято, групи като социалистите побързаха да призоват за действия, но сега не успяват да се вслушат в собствения си призив“.

В допълнение към текущата подкрепа за инфраструктурата за изкопаем газ Парламентът също планира да подкрепи проекти, които транспортират водород. Чрез процес, известен като „блендиране/смесване“, Парламентът би позволил малки обеми водород да се смесват с големи обеми изкопаем газ, което е огромна вратичка за газовите компании, прикрити под маската на устойчивостта. В същото време смесването на водород и газ би повишило потребителските цени за днешните потребители, включително онези, за които е малко вероятно да са утрешните потребители на водород.

В своите предложения за преразглеждане на TEN-E Европейската комисия се противопостави на бъдеща подкрепа, включително финансиране за всички газови проекти, докато Съветът на енергийните министри реши да продължи да подкрепя само два проекта.

С климатичната криза, която причинява все по-тежки наводнения, пожари и суши, и със страни като Гърция, Германия и Белгия, засегнати особено силно това лято, е ясно, че изкопаемите горива нямат бъдеще в енергийната система на Европа.

Евродепутатите не бива да се отклоняват от отговорностите си за въвеждане на политическа рамка, която постепенно да премахне всички изкопаеми горива до 2035 г. Това е дата, към която емисиите и енергийните решения в ЕС ще трябва да са коренно различни, за да се постигнат климатичните цели на ООН и ЕС. (За повече информация, предлагаме разработения на европейско ниво Манифест срещу изкопаемия газ – “European Civil Society Gas Manifesto

Линк към статията на английски.

Статия за Проблемите на 74-те газови проекти в Петия списък на ПОИ

Позиция „Не заключвайте Мариците с изкопаем газ“

Децентрализираното производство на енергия

Децентрализираното производство на енергия

През последните десетилетия децентрализираното производство на енергия фокусира все по-голям интерес върху възможностите и решенията които предлага като алтернатива на централизираните доставки на електрическа и топлинна енергия и енергия за охлаждане и вентилация.

Освен че предлага финансови и икономически предимства, то облекчава и дори премахва твърде усложнените и досадни отношения на потребителите с доставчиците и търговците на енергия.

За отделните домакинства и общности дава много добра възможност да станат независими от монополистите доставчици, като си произвеждат сами необходимата енергия и имат възможност да продават излишната.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Анализ за производството на водород в България

Анализ за възможностите за производство на зелен водород в България

Напоследък производството на водород като част от енергийния микс получи голяма популярност сред медии и експерти в целия свят. Намери място и в последния вариант на Плана за възстановяване  с предложения за финансиране на такива проекти.

По тази причина решихме да възложим на външни експерти „Анализ за възможностите за производство на зелен водород в България и използването му за енергийни нужди“

Спряхме се на изявен учен като  проф. Дария Владикова и екип на Европейски цифров иновационен хъб Загоре.

Изготвения от тях анализ не отразява позицията на За Земята и CEE Bankwatch, но има полезни данни за по-нататъшни проучвания.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download