Климатичните експерти към ООН предлагат пет сценария за бързо и мащабно намаляване на емисиите за задържане затоплянето под два градуса

Глобалните емисии на парникови газове от човешката дейност в периода 2010-2019 г. непрекъснато нарастват и бележат пик за това десетилетие, в цялата ни история. Емисиите на въглероден диоксид от това десетилетие, са приблизително равни на целия оставащ въглероден бюджет на човечеството, нужен за задържане на глобалното затопляне до 1,5 градуса в сравнение с прединдустриалните нива. 

С тези важни изводи започна лекцията на представители на екологично сдружение “За Земята” и младежкото движение “Петъци за бъдеще”, посветена на трета част от Шестия оценъчен доклад на IPCC – Международната експертна група по климатичните промени към ООН, озаглавен “Смекчаване на климатичните промени”.

Секторите на промишлеността, сградите и транспорта са отговорни за 66% от всички емисии на парникови газове на глобално ниво, като в случая причислим към тези сектори и емисиите от производство на необходимите им електричество и топлинна енергия. Тенденцията на непрестанно нарастване на емисиите се дължи на голямо нарастване на търсенето на основни материали и произведени продукти, на увеличаването на жилищната площ на глава от населението, на увеличаването на потреблението на енергийни услуги в сградите и на увеличаващите се разстояния на пътуване и размер и тегло на превозните средства. Това са някои от по-важните факти, представени в уводната част на събитието.

Докладът казва и, че парниковите емисии трябва да отбележат своя пик преди 2025 г. и да бъдат в контекста на драстични намаления на емисиите между настоящето и 2050 г.

Задържането на глобалното затоплянето под 2°C – или условието, заложено в Парижкото споразумение, с цел избягване на най-тежките последствия от кризата с климата, изисква съществени промени в глобалната енергийна система през следващите 30 години. Новата система ще трябва да отговаря на няколко важни условия, който следват по-долу:

Като първо условие, глобалната енергийна система не трябва да произвежда нетни емисии на въглероден диоксид или трябва да премахва въглеродния диоксид от атмосферата. Според моделите, ползвани в доклада, нетните емисии на въглероден диоксид трябва да намалеят с 35-51% през 2030 г. и с 87-97% през 2050 г. Като следващи условия, идва нуждата от увеличаване на производството на енергия от нисковъглеродни енергийни източници и постигане на широкомащабна електрификация в крайното потребление, включително автомобилния транспорт, отоплението и готвенето.

Следващо важно условие е използването на алтернативни енергийни носители, като водород, биоенергия и амоняк, за заместване на изкопаемите горива в сектори, където електрификацията е затруднена. Други условия са още по-ефективното използване на енергия, и по-голямата интеграция на регионалните енергийни системи. На последно място, ще има нужда от стратегии за премахване на въглероден диоксид от атмосферата с цел компенсиране на остатъчните емисии, които не могат да бъдат неутрализирани с други методи. Тези стратегии могат да разчитат на изцяло природни решения или на технологии. Всяко от горните условия е изпълнено в по-голяма или в по-малка степен в сценариите за бързо и мащабно намаляване на емисиите, представени в доклада на IPCC.

Това са пет основни сценария, които комбинират различни решения за намаляване на емисиите, но всеки сценарии залага на една водеща мярка – възобновяема енергия, улавяне на въглерод чрез природни или технологични решения, драстично намаляване на потреблението на енергия и природни ресурси и др. Задълбоченият преглед на сценариите показва, че повечето решения за намаляване на емисиите носят със себе си различни отрицателни последици за обществата и природата, като единствено сценариите, които разчитат на намаляване на потреблението като основна мярка, не крият такива рискове. Друг извод, който може да бъде направен, е, че ограничаването на затоплянето до два градуса ще изисква въвеждане в действие на повече от една стратегия за намаляване на емисиите, както и ще изисква подробен анализ на рисковете, свързани с реализирането на всяка една от тях.

Някои от останалите сценарии, разгледани в доклада – които са общо 1202 на брой,  отразяват сегашните глобални политики за намаляване на емисиите, както и бъдещите потенциални политики, базирани на новопоетите ангажименти от държавите за периода 2022-2030 г. И в двата случая, тези политики ни водят към затопляне от 2,4 до 3,5 градуса С до 2100 г., което би имало пагубни последствията за природата и човечеството, се отбелязва в презентацията на организациите.

В последните години се наблюдава драстично подобрение от гледна точка на осъществимост на технологиите за слънчева и вятърна енергия и за съхранение на електроенергия. Бързото разгръщане и намаляване на разходите за тези модулни технологии се е случило много по-бързо, отколкото е било предвиждано в предишни доклади на IPCC. За разлика от това, внедряването на ядрената енергия и улавянето и съхранението на въглероден диоксид в електроенергийния сектор е по-бавно от темповете на растеж, предвиждани в минали доклади.

В доклада се обръща специално внимание на набор от мерки за намаляване на емисиите, свързани с постигане на значителен спад в потреблението на енергия и природни ресурси. Стратегии, които обхващат потреблението във всички сектори, биха могли да намалят емисиите на парникови газове в световен мащаб с 40-70 процента до 2050 г., като същевременно бъдат избегнати много отрицателни последици, свързани с други мерки, имащи същата цел. Мерките за намаляване на емисиите, които разчитат на улавяне на въглероден диоксид от атмосферата чрез технологични или природни методи, имат потенциал за ускорено намаляване на емисиите, компенсиране на остатъчните емисии и постигане на отрицателни емисии, но крият сериозни рискове, свързани с промяна на земеползването на огромни територии. 

Сценариите, които разчитат до голяма степен на този вид решения и ограничават затоплянето до два градуса, налагат увеличение на горската покривка средно с около 322 млн. хектара и максимално с 890 млн. хектара. Съответно, площта на обработваемите земи за снабдяване с биомаса за биоенергия, включително за производството  на биоенергия с технологично улавяне на въглерод (BECCS) ще трябва да се увеличи средно с около 199 млн. хектара и максимално с 482 хектара до 2100 г. Използването на биоенергия може да доведе до увеличаване или намаляване на емисиите в зависимост от мащаба на внедряване, използваната технология, употребеното гориво и начина и мястото на производство на биомасата.

Скоростта, с която ще бъдат предприети мерки за намаляване на емисиите, и тяхната ефективност, ще бъде от изключително значение за постигането на устойчиво развитие от човечеството в дългосрочен план. Своевременните и амбициозни действия са задължително условие за постигане на целите за устойчиво развитие, дефинирани от ООН, особено за уязвимите групи от населението и екосистемите с ограничени възможности за адаптиране спрямо климатичните промени. Съпътстващите ползи от намаляването на емисиите, свързани конкретно с целите за устойчиво развитие, включват: подобрен здравен статус, особено по отношение на замърсяването на въздуха, и подобрен достъп до чиста енергия и питейна вода. Съпътстващите недостатъци, свързани с разгръщането на решенията за намаляване на емисиите, включват разселване, затруднена прехрана и заетост за определени местни общности, както и сериозни негативни ефекти върху биоразнообразието и замърсяване и унищожение на природата.

Презентацията по темата беше изнесена в две части от Николай Петков и Мартина Карагьозова. Николай Петков е магистър по метеорология, активист в движението за климата “Петъци за бъдеще”, автор в платформата “Климатека”, координатор на младежките образователни проекти “КлимАлт” и “Променяме се с климата” в екологично сдружение “За Земята”. Мартина Карагьозова е активист в “Петъци за бъдеще България” и журналист, който следи отблизо темите за климатична и екосоциална справедливост.

За доклада на IPCC: Третата част на Шестия оценъчен доклад на IPCC е публикувана през април 2022 г. Направени препратки към над 59 000 научни статии, докладът е завършен и одобрен от 278 автори. Обобщени са досегашните емисии на парникови газове и са разгледани възможностите на човечеството за ограничаване на измененията на климата до края на века.

Презентации:

Какъв е пътят към нисковъглеродна енергетика и икономика според водещата научна информация? – част 1

Какъв е пътят към нисковъглеродна енергетика и икономика според водещата научна информация? – част 2

Видеозаписи от презентациите:

Част 1

Част 2

 

 

,

Кои държави са най-засегнати от изменението на климата и дълговите затруднения?

Развиващите се държави, по-конкретно малките островни развиващи се държави (SIDS) и най-слабо развитите държави (LDCs), са особено уязвими от въздействията на климатичните промени. В абсолютно парично изражение загубите на по-богатите страни поради климатични събития обикновено са по-високи, но икономическите загуби спрямо БВП и особено загубата на живот, биологично разнообразие, култура, наследство и поминък, разселване на хора и животни, лични трудности и екзистенциални заплахите са били много по-разпространени в страните с ниски и средни доходи, както показва Глобалният индекс на климатичния риск от Germanwatch. Група от системно уязвими към климата държави, наречени V20, също беше създадена през 2015 г. Днес тя има 48 членове от глобалния юг, които си сътрудничат за укрепване на икономическите и финансови реакции на изменението на климата.

Ако разгледаме уязвимостта към дълга, ще открием основен проблем с концепцията за устойчивост на дълга и дългови затруднения. За МВФ и Световната банка, следователно и за повечето кредитори, глобални институции и анализатори, дългът остава устойчив докато може да бъде погасяван, а породена от дълг критична ситуация има само в случай на затруднение да се плаща на кредиторите, като се пренебрегва дали преди достигане до това състояние повишаването нивата на дълга не е причинило орязване на социални политики и такива за развитие. Уязвимостта от дълг следва да се разглежда далеч извън възможностите на страната да погаси дълговете си. Вместо това, оценките на устойчивостта на дълга (DSA) би трябвало да включват приоритети за развитие и независими оценки на въздействието върху човешките права, за да се оцени способността на страната да покрие нуждите на населението си. Неравенството между половете и климатичните уязвимости, например, следва да се имат предвид при оценката на тези въздействия.

Erlassjahr.de“ издава годишен „Глобален мониторинг на държавния дълг”, който анализира уязвимостта от задлъжнялост на почти 150 държави по света, като използва различни показатели. Техният последен доклад показва, че до края на 2020 г. 132 от 148-те изследвани държави в Глобалния юг са критично задлъжнели.

„Държавите, които се намират между тропиците на Рака и Козирога, са по-уязвими от покачване на морското равнище, по-топли морета, по-свирепи бури и повече наводнения и суша. Справянето с природните бедствия и опазването на околната среда са най-значимите причини за увеличаване на дълга ни.“

Миа Мотли, министър-председател на Барбадос

Световната банка класира държавите в зависимост от нивото им на доход на човек от населението. Тази класификация е всеобщо приета по целия свят, като тя разделя света на държави с ниски доходи (LICs), държави със средни доходи (MICs) – които са разделени също на държави с ниски средни доходи и държави с високи средни доходи – и държави с високи доходи (HICs). Попадането в една група или друга е знак дали страната ще има достъп до финансиране с префенциални условия (заемане на средства при по-добри условия от онези, предлагани от финансовите пазари) или до инициативи за облекчаване на дълга.

Определянето на страна като държава със средни доходи, следователно недопустима за преференциално финансиране, е ключов фактор за разбирането на уязвимостта към дълга. Например, малките островни развиващи се страни, допустими само за финансиране при преференциални условия, са точно страните, където често се срещат проблеми с дълга.

Ако преференциалното финансиране (включително климатично финансиране) не е налично, единствената възможност за зелени и климатични инвестиции е още дълг, и още по-скъп дълг. Както посочва посланик Уебсън от Антигуа и Барбуда, Председател на AOSIS, критериите за допустимост за преференциално финансиране и облекчаване на дълга според БВП/на човек, е “остарял и нелогичен критериѝ”, особено “когато съотношението ни дълг към БВП е над максималното възможно, и когато дори в най-добрите времена, един ураган може лесно да унищожи БВП за цяла година с един замах“.

В отговор на този проблем Асоциацията на малките островни държави (AOSIS) призовава за многоизмерен индекс на уязвимостта , и множество автори, подкрепяни от „Erlassjahr.de“ и „Brot für die Welt“ наскоро въведоха предложение за Индекс на климатични бедствия и дългов риск. Той използва 16 показателя, за да оцени многоизмерния риск на дадена държава. Този подход към устойчивостта на дълга и климатичните уязвимости би послужил на държави като Белиз. Белиз не се класира за заеми с ниски лихви или за облекчаване на заемите поради статута му на страна с високи средни доходи, но през последната година е изправена пред многобройни извънредни ситуации: неизпълнение на дългови задължения, тропически урагани, спад в туризма, понижаване кредитния рейтинг и Covid-19 пандемията. Като следствие чуждестранният дълг на Белиз е вече 85 процента от цялата му национална икономика, като това пречи на правителството да предприеме действия за климата.

,

Международната конференция „Чиста енергия за хората“ дава изпълними идеи за градове със здравословен въздух и комфортни домове

Как да живеем комфортно в енергийно ефективни сгради и да пътуваме достъпно, удобно, докато се грижим за чистотата на въздуха и се адаптираме към промените в климата? На тези въпроси се опитва да отговори петото издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“, която ще се проведе в дните между 20.06 и 24.06. Основна тема е енергийната ефективност и възобновяемата енергия в отоплението, а отделен панел е посветен на взаимовръзките с транспорта и качеството на въздуха, който дишаме. Експерти от Централна, Източна и Югоизточна Европа ще споделят интересни примери и знания, съобразено със спецификите на региона. Специално внимание ще бъде обърнато на потенциалът на термопомпите, от които се интересуват все повече домакинства, както и на възможностите за финансиране.

Присъствието на конференцията е напълно безплатно и достъпно онлайн за всеки. Необходима е само регистрация. Лекциите ще бъдат излъчвани на живо на български и английски и в YouTube канала на „За Земята“.

За „Чиста енергия за хората“организаторите от Екологично сдружение „За Земята“ си партнират с E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network. Трите организации са известни с дългогодишната си работа по темите, свързани с възобновяемата енергия, енергийната ефективност и чистотата на въздуха. Конференцията ще бъде открита от вицепремиера по климатични промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов.

Сред участниците от България са утвърдени експерти в областта на енергийната ефективност, ВЕИ и сградни обновявания като Драгомир Цанев от Център за енергийна ефективност ЕнЕфект и Боян Кусаров от Danfoss Bulgaria. Върху проблемите на замърсяването от транспорта и решенията чрез градско планиране ще се спрат Ася Добруджалиева от Асоциация на Еколозите от Общините в България, Цветан Колев от Сдружение за градски политики и Ангел Буров от Университета по архитектура и геодезия.

Международното участие е особено силно — Томас Новак/Thomas Nowak от European Heat Pump Association и Ричард Лоус/ Richard Lowes от The Regulatory Assistance Project ще разкажат за ролята и потенциала на термопомпите да спомогнат за редуцирането на замърсяването на въздуха. Боян Богданович / Boyan Bogdanovic от фонда ReDEWeB към Европейската банка за възстановяване и развитие ще се спре върху политиката за подкрепата на декарбонизацията в топлофикациите, а Санджив Кумар/ Sanjeev Kumar от European Geothermal Energy Council ще представи възможностите на геотермалната енергия пред топлофикациите. Амели Ансел / Amélie Ancelle от Energy Cities ще сподели ценен регионален опит как градовете могат по-бързо да вървят към намаляване на вредните емисии от отоплението и транспорта. Стратегията на Виена за декарбонизация ще представи Александър Валиш / Alexander Wallisch от Wien Energie, а върху възможностите за финансиране и добрите примери от региона ще се концентрира Ана Кларич/ Ana Klarić от Door Croatia.

,

Каква е взаимовръзката между климата и дълга?

Последиците от извънредните климатични ситуации в глобалния юг утежняват проблемите с дълга в уязвимите към климата страни. Това е така, защото повечето държави имат малко или никакви алтернативи освен да заемат средства, за да се справят с разходите за възстановяване и реконструкция след екстремно климатично събитие или заплаха за околната среда.

Международният валутен фонд (МВФ) е анализирал 11 случая на сериозни „природни бедствия“ в развиващите се страни в периода между 1992 и 2016 г., с над 20 процента ощетяване на техния БВП. Резултатите показват, че държавният дълг се е увеличил от средно 68% от БВП в годината на екстремното климатично събитие на 75% от БВП три години след това.

През 2018 г. „ Дълговата  кампания на Jubilee- Великобритания публикува доклад, който разкрива как показателите за устойчивост на дълга се влошават след бедствие, свързано с климата: при над 80 процента от случаите през 21ви век, държавният дълг е бил по-висок две години след бедствието. В контекста на това, че публичният дълг на развиващите се страни „се е увеличил от средно от 40.2 на 62.3% от БВП за периода  2010 – 2020, това е особено тревожно. По-голямата част от това увеличение се е случило през 2020г.

В доклад, публикуван от „Erlassjahr.de“ и организацията „Brot für die Welt“, се посочва, че загубите и щетите, предизвикани от климата, са важен фактор за дълга, и се предлага „Индекс на климатичните бедствия и дългов риск”, с който се оценява комбинираните уязвимости към климата и дълга.

Когато една свръхзадлъжняла държава бъде засегната от екстремно климатично събитие, съществуващият дълг затруднява тази страна да отговори на спешните нужди. Въздействията също се простират и в бъдещето, като вече съществуващият дълг, заедно с разходите за реконструкция, влошават шансовете за икономическо възстановяване. Също така, наличието на едновременно висок дълг и екстремни климатични събития затруднява страната при погасяването на вече дължимите дългове.

През последното десетилетие, климатичното финансиране се е осигурявало предимно чрез инструменти, създаващи дълг. Постоянното ползване на заеми за изпълнение на задължения за финансиране на дейности по климата рязко намалява способността на държавата да постигне финансова стабилност и дългова устойчивост, и допринася за засилване на кризата с дълга в глобалния юг. Това от своя страна има въздействие върху способността на държавата да осигури достатъчно обществени услуги  по време на текущата здравна криза или в случай на екстремно климатично събитие, а такива обществени услуги са особено нужни на маргинализирани групи, включително жени, деца, коренно население и транссексуалната общност.

Освен това, климатичната уязвимост увеличава разходите за заемане на средства от частни кредитори за държавите в глобалния юг. Този доклад показва как климатичните рискове са увеличили разходите за дълг на държавите в групата на Уязвимите двадесет (V20) , добавяйки 40 милиарда щ. д. допълнителни лихвени плащания през последните 10 години –  62 милиарда щ. д., ако включим частния сектор. Предполага се, че през следващото десетилетие тази цифра ще нарасне на 168 милиарда щ. д.. Колкото по-висок е съществуващият дълг, толкова по-малко желание ще имат кредиторите да заемат на държава, която вече се затруднява с плащанията и климатичната уязвимост, а ако го направят, лихвеният процент ще е по-висок.

Налице е и въздействие върху климата, породено от дълга. Високите нива на публичен външен дълг означават, че повече приходи отиват за обслужване на този дълг. Това затруднява инвестирането на ограничените местни ресурси в адаптиране и смекчаване на климата, или в отговор на предизвикателството, породено от загубите и щетите след екстремно климатично събитие. Освен това, когато дадена държава трудно погасява неустойчивите си дългове, тя може да потърси опции, които включват експлоатиране на природните ѝ ресурси, включително изкопаеми горива, минно дело или гори, за да увеличи износа, и следователно приходите, които след това ще използва да погаси дълговете си. Това от своя страна допринася допълнително за климатичните промени, например като увеличи обезлесяването. Тази тенденция е особено тревожна след последствията от кризата с Ковид-19, когато все по-голям брой държави в глобалния юг са изправени пред ръст на държавния си дълг.

С повече дълг и без да се вижда никакво облекчение, развиващите се държави ще бъдат принудени да приложат мерки за икономии в нечувано голям мащаб. Фактически, голям брой държави в развиващия се свят вече насочват повече ресурси към обслужване на дълга, отколкото към общественото здравеопазване или образованието. Според прогнозите на МВФ (анализирани от Eurodad), основните разходи ще се свият под нивата преди кризата в поне 60 държави до 2025г. Широко разпространеният спад в разходите е в противоречие с необходимите инвестиции за изпълнение  на ангажиментите по Програма 2030, Декларацията от Пекин и Парижкото споразумение.

В заключение, страните, които се борят най-много с дълга, са склонни да бъдат по-уязвими към въздействието на изменението на климата; от друга страна, изменението на климата изостря уязвимостта към дълга. Това е изключително проблематично, тъй като създава порочен кръг (виж графиката в заглавното изображение).

За по-обстоен анализ, проверете доклада на „Eurodad“ „Разказ за две извънредни ситуации – взаимодействието между държавния дълг и климатичните кризи в глобалния юг”

,

Какво общо има дългът с извънредната климатична ситуация?

Извънредната климатична ситуация подхранва натрупването на дългове в държавите от глобалния юг. Страни, страдащи от въздействието на климатичните промени, които почти не са допринесли за него, не им остава друго освен да заемат средства, за да финансират смекчаването и адаптирането към климата и да финансират възстановяването и реконструкцията след екстремно метеорологично събитие.

Най-уязвимите на екстремни климатични явления държави имат по-високи разходи по заемане на средства, точно поради уязвимостта си към климата. Освен това, климатичното финансиране се осигурява основно чрез заеми и създаващи дълг модалности, поставяйки финансовото бреме на борбата с климатичните промени директно върху раменете на глобалния юг.

Дори преди кризата с Ковид-19, държавите в глобалния юг бяха изправени пред разгръщаща се криза с дълга, подхранвана от икономическите въздействия на пандемията. Както показва проучване на Eurodad, между 2010 и 2020 г. държавният дълг на развиващите се страни се е увеличил от средно 40.2% на 62.3% от БВП. Над една трета от увеличението е само през 2020 г. Тази цифра е равна на потресаващите 1.9 трилиона щ. д. Едно от последствията на високите дългови нива е изключително намаленото фискално пространство за държавни разходи и ограничени възможности за инвестиране в адаптиране и смекчаване на климатичните промени, както и за възстановяване на загуби и щети след климатично бедствие.

Държавите се оказват в невъзможната ситуация да избират между борбата с пандемията, извънредната климатична ситуация или плащането на дълговете си. Съществуващата международна финансова архитектура не оставя много място за съмнение относно крайния резултат: плащанията на дълга не трябва да се пропускат, дори да са за сметка на правата на хората, общественото здраве, и планетата.

Нуждата от глобален преход към по-устойчива и равноправна икономика никога не е била така неотложна. Но такъв преход няма да  е възможен без устойчиво, отговорно, справедливо и несъздаващо дългове климатично финансиране. Преход, който не задълбочава дълга на глобалния юг. Освен това опрощаването на дълга е необходимо, за да могат страните не само да се борят с пандемията, но и да се изправят пред предизвикателствата на климатичните промени и да преследват зелено и приобщаващо възстановяване. Накратко, няма да е възможна климатична справедливост без икономическа и дългова такава. А дълговата справедливост няма да е възможна без екологична и климатична справедливост.

„Бих искал да призова към преоценка на международното дългово бреме на [климатично уязвимите] държави в отговор на извънредната климатична ситуация 

и да приканя международните финансови институции, заемодателите и донорите да обявят единодушието си в подкрепа на усилията за реконструкция на вътрешните рамки за погасяване на дълговете на тези страдащи страни.”

Шейх Хазина, министър-председател на Бангладеш август 2021

Защо улавянето и съхранението на въглерод не е решение за постигане на климатична неутралност?

Според доклада на Междуправителствения панел по климатичните промени, IPCC, „Климатични промени 2022: Смекчаване на климатичните промени“, потенциалът за енергия от възобновяеми източници като слънце и вятър многократно надвишава настоящите и бъдещите енергийни нужди на света. Според панела е малко вероятно нисковъглеродните енергийни системи с ВЕИ да задоволят изцяло енергийните нужди на света в бъдещето. Други енергийни източници и практики, сред които е улавянето и съхранението на въглерод, са посочени като допълнителна възможност, но ключът е в детайлите.

Улавянето и съхранението на въглероден диоксид  (англ.: carbon dioxide capture and storage, CCS) представлява процес, при който въглероден диоксид от промишлени и свързани с енергетиката източници, се улавя преди навлизането си в атмосферата, а след това се пречиства, компресира и транспортира до място за съхранение с цел дългосрочно изолиране от атмосферата. За да се улови CO2, той трябва да се „отдели“ от въздуха чрез определен метод, например химична реакция.

Понастоящем темповете на внедряване на CCS в световен мащаб са много по-ниски от зададените в сценариите на IPCC и Международна агенция по енергетика (IAE) за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C или 2°C. Дори и ако изграждането на съоръжения за съхранение се осъществява чрез планираната до 2030 г. скорост, това все още не е достатъчно, за да се постигнат зададените цели до 2050 г. и би представлявало едва към 4-5 % от необходимата степен на съхранение.

Според глобалния доклад на Global CCS Institute от 2021 г., през същата година в световен мащаб са уловени около 40 Mt въглероден диоксид, което е по-малко от годишните емисии на парникови газове (представени в еквивалент на CO2) на България. Това количество трябва да бъде увеличено 140 пъти до 2050 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 2 градуса (според предвиденото в използвания от тях сценарий). Дори и да отчетем планираните нива на улавяне от съоръжения, които в момента са в етап на строеж, общо ще се улавят около 1/1000 от емисиите на въглероден диоксид, отделени в следствие на човешката дейност. За сравнение, през 2021 г. производството на енергия от възобновяеми източници е довело до избягването на приблизително 80 пъти повече въглеродни емисии, отколкото са уловени чрез настоящите съоръжения за CCS.

Освен това, съществуват съмнения дали представените по план нива на улавяне в даден проект ще бъдат осъществени на практика. Два знакови примера са съоръженията PetraNova и Boundary Dam.

Проектът PetraNova, на стойност около 1 милиард щатски долара, включва оборудването на W.A. Parish Generating Station, въглищна и газова електроцентрала, със съоръжения за улавяне на въглерод след процеса на изгаряне на изкопаемите горива. По план е трябвало да се улавят 1,4 Mt на година. Но на практика е улавяно със 17% по-малко от целта, а през 2020 г. съоръжението е затворено, тъй като се счита за икономически неизгодно.

Boundary Dam #3 в Саскачеван, Канада, на стойност 1,5 милиарда долара, е единственото работещо в момента съоръжение за CCS, разположено във въглищна електроцентрала. По план, проектът трябва да улавя до 90% от отделения при изгарянето в централата CO2, или на малко над 1 Mt годишно. От стартирането на работа на инсталацията през 2014 г. обаче, през нито една година не е достигната тази цел, като през 2021 г. е уловено едва 37% от планираното.

От съществено значение е как се използва уловеният от съоръженията въглерод. От 27-те проекта за улавяне и съхранение на CO2 в експлоатация в световен мащаб към края на 2021 г., само 6 са предназначени изцяло за дългосрочно съхранение. Останалите проекти използват уловения CO2 за т.нар. подобрено извличане на нефт (enhanced oil recovery – EOR). То се осъществява чрез инжектирането на въглероден диоксид в нефтеното находище, като по този начин е възможно да се добие значително по-голямо количество нефт от находището отколкото чрез традиционни методи. EOR се разглежда като контрапродуктивна мярка в борбата срещу климатичните промени и в най-добрия случай той би могъл единствено отчасти да компенсира емисиите от новодобития нефт.

Тази публикация е резюме на детайлната ни статия относно реалността около технологиите за улавяне и съхранение на въглерод.

Източник на заглавна снимка: Adobe Stock Images

,

Пето издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“

Петото издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“ ще се състои в дните между 20.06 и 24.06. Във фокус ще бъдат обновяването на сгради, енергийната ефективност в отоплението и транспорта с акцент върху добрите практики от  Централна, Източна и Югоизточна Европа. 

Сред водещите теми ще са топлофикационните мрежи, които използват възобновяема топлина, а специално внимание ще бъде обърнато на потенциалът на термопомпите и тяхната икономическа жизнеспособност с оглед на спецификата на региона. Отделен панел е посветен на взаимовръзките с качеството на въздуха.

За юбилейния брой организаторите от Екологично сдружение „За Земята“ са в сътрудничество с E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network. Мотото тази година е „Насочваме към решения, които ще осигурят надеждно, удобно, достъпно отопление и транспорт за всички. Да осигурим чист въздух и безопасно бъдеще за климата.” 

В конференцията ще участват професионалисти от различни държави и региона. Някои от тях са: Драгомир Цанев (EnEffect), Thomas Nowak (European Heat Pump Association), Richard Lowes (RAP’s Europe programme), Amélie Ancelle (Energy Cities), Sanjeev Kumar (European Geothermal Energy Council) и други. 

Регистрирай се:


Това събитие се организира с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Съдържанието е изцяло отговорност на организаторите от Екологично сдружение „За Земята“, E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network и не отразява позицията на Европейския съюз по темата. 

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 2

По данни, използвани от CAN Europe, емисиите на метан от изкопаеми горива представляват приблизително 35% от всички антропогенни емисии на метан – 23% от тях в нефтения и газовия сектор и 12% във въглищния. Емисиите на метан се срещат по цялата верига на доставки на изкопаем газ. Това се дължи както на преднамерени, така и на случайни изпускания на метан в атмосферата. Пример за първото е, когато се извършват определени работи по поддръжката на газопроводи, които изискват изпразване на участък от тръбопровода. Ако изкопаемият газ, който е транспортиран, се счита за нежизнеспособен/неатрактивен от търговска гледна точка, той ще бъде изпуснат в атмосферата. Тъй като изкопаемият газ се състои основно от метан, големи количества от парниковия газ се озовават в атмосферата, допринасяйки за глобалното затопляне. Примерите за случайно изхвърляне на метан в атмосферата включват неправилно функциониране на оборудване и аварии, и по-общо, непрограмирани изхвърляния на изкопаем газ в атмосферата.

Емисиите на метан от изкопаемия газ се наблюдават по цялата верига за доставка, включително по време на фазата преди добива (напр. от хидравличното разбиване и завършването на кладенците), фазата на добива (напр. от дифузни/неорганизирани емисии, изпускане на газ/ обезвъздушаване от оборудването и при ремонтни дейности), фазите на събиране и преработка (напр. от изпускане на газ от оборудването и течове), фазите на пренос и съхранение (напр. от изпускане на газ и течове от компресори, течове от газопроводи и изпускане на газ и течове от площадки за съхранение), фазата на разпределение (например от течове от газопроводи, течове и изпускане от измервателни и регулиращи станции и течове и изпускане от измервателни уреди на клиенти) и фазата на използване (например поради непълното изгаряне на изкопаемия газ в котли). Освен това няколко изоставени петролни и газови кладенци, и въглищни мини продължават да отделят големи количества метан дълго време след извеждането им от експлоатация, когато не са правилно запечатани.

Европейският съюз е най-големият вносител на изкопаем газ в света. По данни на Евростат, 41% от вносният газ произхожда от Русия, 16%  от Норвегия, 8% от Алжир и 5% от Катар (фиг. 3)

Фигура 4: Внос на изкопаем (природен) газ в ЕС през 2019 г. Източник: Евростат

Според ЕК, енергийният сектор отговаря за 1/5 от антропогенните емисии на метан в ЕС. Но тази оценка не включва емисиите от внос на енергия от изкопаеми горива, в такъв случай делът би бил по-голям. Най-рентабилните и бързи намаления на емисиите на метан могат да бъдат постигнати именно в енергийния сектор. Освен това, специфични мерки за намаляване на метана в сектора, като Задължения за засичане и отстраняване на течове от газова инфраструктура (LDAR) и Забрана на практиките на рутинно изпускане и изгаряне (BRVF) в секторите на въглищата, газа и петрола, биха могли да доведат до голямо количество допълнителни намаления.

През изминалите 3 десетилетия абсолютните емисии на метан в ЕС и в България отбелязват спад с 50% (фиг. 4 и 5).

Фиг. 5: Емисии на метан (хил. тона CO2 еквивалент) в енергийния сектор в ЕС за периода 1990-2018. Източник: https://data.worldbank.org

Фиг. 6: Емисии на метан (хил. тона CO2 еквивалент) в енергийния сектор в България за периода 1990-2018. Източник: https://data.worldbank.org

Доклад на международната агенция по енергетика, „Глобален тракер на метана 2022 г.“

По данни на доклада на Международната агенция по енергетика IEA, „Глобален тракер на метана 2022 г.“ (Global Methane Tracker 2022), публикуван през февруари 2022 г., емисиите на метан от енергийния сектор през 2021 г. нарастват с 5% спрямо 2020 г. до 135 Mt. Анализът на доклада показва, че емисиите в енергийния сектор са със 70% по-големи от официални данни Страните с най-големи емисии на метан са Китай, Русия и САЩ.

Според документа енергийният сектор е отговорен за около 40% от общите антропогенни емисии на метан, на второ място след земеделието. От енергийния сектор, 42 Mt произхождат от въглища, 39 Mt – от извличането, преработката и транспортирането на изкопаем газ, 9 Mt се дължат на непълното изгаряне на биоенергия (главно при използване на дърва и друга твърда биомаса за готвене) и 4 Mt са вследствие на течове от уреди за крайна употреба (фиг. 6).

Фиг. 7: Световни емисии на метан в Mt по сектори по оценка на IEA (светло синьо) и по данни на Рамковата конвенция по климатичните промени UNFCCC (тъмно синьо). Източник: IEA, Global Methane Tracker 2022

Доклада също така показва, чрез достъпните научна информация и измервания, че нивата на официално съобщаваните емисии на метан са по-ниски от реалните. На глобално равнище общите емисии на метан в енергийния сектор са с около 70% по-високи от сумата на оценките на националните правителства.

Нарастват и данните от спътници за течовете на метан в света. На фиг. 8 е представена карта с райони със съществени течове. Поради ограничения в данните, липсва информация за екваториалните и северните райони на света (сред които и основните райони на производство на петрол и газ в Русия), както и за офшорни операции. Големи течове са констатирани в 15 държави през 2021 г., по-съществени в Пермски басейн в Текса и много големи течове в Централна Азия. Туркменистан е отговорен за 1/3 от случаите на много големи емисии в света през 2021 г. В районите от тези 15 държави, за които се извършват спътникови наблюдения, случаите на големи по мащаб течове отговарят за около 6% от общите емисии.

Фиг. 8: Карта на големи течове на метан от човешка дейност, по данни от спътникови измервания. Източник: IEA, Global Methane Tracker 2022

Употреба на изкопаем газ

  1. Емисии от готвене с газ.

Учени от университета в Станфорд установяват, че приблизително 1,3% от газа, използван от газови готварски печки в домовете, се изпуска под формата на метан, при изключен котлон. Резултатите от изследването, излязло в края на януари 2022 г., показват, че емисиите на метан по време на запалване и загасване на печката се равняват на емисиите от горене на газа в продължение на 10 минути. Изненадващо е установено, че ¾ от емисиите на метан се отделят, когато печките са изключени, което предполага, че газовите уплътнения и свръзки между котлона и домашните газови тръби, независимо колко често се използват печките. Екипът, провел изследването, изчислява, че емисиите на метан от газовите печки са подценени от EPA, най-малко с 15% спрямо данните им за 2019 г.

Проучването също така открива, че в домове без аспиратори или с лоша вентилация, концентрацията на вредните азотни оксиди (вторичен продукт от изгарянето на изкопаем газ), е възможно да достигне и да премине безопасните граници в рамките на минути, особено в домове с малки кухни. Емисиите на азотните оксиди са пряко пропорционални на количеството изгорен газ. Азотните оксиди или NOx представляват особено вреден риск за децата и възрастните хора.

Вредните странични продукти от изгарянето на изкопаем газ липсват при електрическите уреди.

  1. Метан като гориво.

Съществуват 2 вида изкопаем газ, които се използват за гориво за превозни средства: компресиран изкопаем газ (CNG) и втечнен изкопаем газ (LNG).

Втечненият изкопаем газ (LNG, различно от GNL) е изкопаем газ, преобразуван в течна форма. Процесът на втечняване включва охлаждане на газ до -162°C и премахване на определени примеси като прах и CO2. LNG заема 600 пъти по-малко обем от изкопаемия газ при стандартно атмосферно налягане. Това улеснява съхранението и транспорта на газа на големи разстояния без нужда от тръбопроводи – обикновено в специално проектирани кораби или LNG танкери. Когато достигне крайната си дестинация, LNG бива обратно втечнен и разпределен през газовите мрежи, като изкопаемият газ от тръбопроводите. LNG все по-често се използва като алтернативно гориво за кораби и камиони. Осигуряването на достъп на всички страни от ЕС до пазарите с втечнен изкопаем газ е ключова цел на стратегията на ЕС за енергиен съюз. През 2021, 13 държави от ЕС внасят над 80 милиарда кубични метра LNG (bcm, еквивалент на газ), с 4% по-малко от предишната година. Най-големите вносители на LNG в ЕС са Испания (21,3 млрд. куб. м), Франция (18,3 млрд. куб. м), Италия (9,3 млрд. куб. м), Нидерландия (8,7 млрд. куб. м) и Белгия (6,5 млрд. куб. м).

Компресираният изкопаем газ (CNG) се произвежда чрез компресиране на изкопаем газ до по-малко от 1% от обема му при стандартно атмосферно налягане. За да се осигури достатъчен пробег, CNG се съхранява на борда на превозното средство в сгъстено газообразно състояние при високо налягане. CNG се използва за леко, средно и тежкотоварни приложения. Задвижваният със CNG автомобил има приблизително същата икономия на гориво като конвенционален бензинов автомобил.

  1. Пропан-бутан.

Пропан-бутанът, накратко LPG газ (англ.: liquefied petroleum gas), е една от няколкото течни смеси на летливите тежки въглеводородни газове пропен, пропан, бутен и бутан. Типичната търговска смес може да съдържа също така етан и етилен, както и летлив меркаптан – газ с мирис на сяра, добавян като предпазна мярка.

Пропан-бутанът се извлича от „мокър“ изкопаем газ (газ с кондензируеми тежки въглеводороди) чрез абсорбция. Полученият газ има ниска температура на кипене и трябва да се дестилира, за да се отстранят по-леките съставки, след което да се обработи, за да се отстранят сероводородът, въглеродният диоксид и водата. Готовият пропан-бутан се транспортира по тръбопроводи и със специално построени морски танкери.

Пропан-бутанът достига до битовия потребител в бутилки под ниско налягане. Най-голямата част от произвеждания пропан-бутан се използва в системите за централно отопление, а следващата – като суровина за химическите заводи. LPG обикновено се използва като гориво за газови барбекюта, газови готварски плотове и фурни, за газови камини и преносими отоплителни уреди. В Европа нагревателите за вода с пропан-бутан са широко разпространени. Използва се и като моторно гориво и за резервни генератори.

Използвани литература и материали:

  1. https://www.britannica.com/science/methane
  2. https://www.britannica.com/science/greenhouse-gas/Methane
  3. https://www.epa.gov/ghgemissions/understanding-global-warming-potentials
  4. Шести оценъчен доклад на IPCC, „Физическата основа на науката“
  5. Доклад на международната агенция по енергетика, „Глобален тракер на метана 2022 г.“
  6. http://naturalgas.org/overview/background/
  7. https://www.britannica.com/science/natural-gas
  8. com
  9. https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2020/649400/EPRS_BRI(2020)649400_EN.pdf
  10. https://data.worldbank.org
  11. https://ukcop26.org/wp-content/uploads/2021/11/COP26-Presidency-Outcomes-The-Climate-Pact.pdf
  12. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_21_6682
  13. https://caneurope.org/methane-emissions-energy-sector-effective-action-tackle-invisible-menace/
  14. https://www.zazemiata.org/emisiite-na-metan-ot-energijniya-sektor/
  15. https://www.who.int/health-topics/air-pollution#tab=tab_1
  16. https://news.stanford.edu/2022/01/27/rethinking-cooking-gas/
  17. https://edition.cnn.com/2022/01/27/us/natural-gas-stoves-methane-climate/index.html
  18. https://afdc.energy.gov/fuels/natural_gas_basics.html
  19. https://energy.ec.europa.eu/topics/oil-gas-and-coal/liquefied-natural-gas_en
  20. https://kaksepishe.com/gazat-gaza/
  21. https://www.britannica.com/science/liquefied-petroleum-gas

 

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 1

 

Решение ли е улавянето и съхранението на въглерод по пътя към постигане на климатична неутралност?

Какво казва доклада на IPCC относно смекчаването за CCS?

Според доклада на Междуправителствения панел по климатичните промени, IPCC, „Климатични промени 2022 : Смекчаване на климатичните промени“, потенциалът за енергия от възобновяеми източници като слънце и вятър многократно надвишава настоящите и бъдещите енергийни нужди на света. В някои страни източниците на възобновяема енергия са изобилни, докато в други те са сравнително малки. Нивата на производство на енергия от възобновяеми източници са непостоянни и зависещи от промени във времето и други фактори, а енергията от ВЕИ носи със себе си както положителни ефекти, така и предизвикателства, за хората и околната среда. Поради всички тези причини, според IPCC е малко вероятно нисковъглеродните енергийни системи с ВЕИ да задоволят изцяло енергийните нужди на света в бъдещето. Други енергийни източници и практики, сред които е улавянето и съхранението на въглерод, са посочени като допълнителна възможност, но ключът е в детайлите.

Теоретичният глобален геоложки потенциал за съхранение на въглерод е около 10 000 Gt (1 Gt = 1 милиард тона), като повече от 80% от този капацитет се намира в солени водоносни пластове. Поради редица ограничения действителният капацитет за съхранение реално е с до 10 пъти по-малък, който все пак е по-голям от нужното, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C до края на 21 век (според доклада трябва да се уловят около 680 Gt до края на века в по-голямата част от техните сценарии за 1,5°C). За сравнение, по данни на IPCC, годишните емисии на CO2 през 2019 г. са около 45 Gt.

Понастоящем темповете на внедряване на CCS в световен мащаб са много по-ниски от тези в сценариите на доклада за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C или 2°C. Въвеждането в експлоатация и развитието на технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (с широкомащабно съхранение на уловения CO2) е много по-бавно, отколкото се е предвиждало в предишни оценки. По думите на доклада, за да се постигнат нулеви нетни емисии на CO2 или на вредни парникови газове, внедряването на такъв тип технологии за балансиране на определени, трудни за намаление остатъчни емисии, е неизбежно. В повечето от сценариите за постигане на ниски нива на парникови емисии се прилага значително количество CCS.

Предизвикателства и недостатъци на CCS и CDR 

Широкото прилагане на CDR и CCS е възможно да засегне негативно, както водните и хранителните системи, така и изпълнението на целите за устойчиво развитие. Тези последици от CCS и CDR са свързани с Цел 6 на ООН за устойчиво развитие в областта на чистата вода. Според доклада, BECCS, или оборудването на електроцентрали за изгаряне на биомаса с технологии за CCS, би могло да повлияе на цените на храните, в зависимост от начините на стопанисването на земите.

Улавянето на въглерод увеличава значително разходите за ресурси и химикали, най-вече вода. Възможно е централи със CCS да се налага периодично да затварят поради недостиг на вода. Поради повишените разходи за енергия, както и от повишени нужди за охлаждане, породени от процеса на улавяне, в някои случаи централите със CCS се налага да потребяват от 25% до 200% повече вода (повече топлина се задържа, защото вместо да се изхвърли в атмосферата, повече пара се използва за процеса на CCS). В райони, уязвими на недостиг на вода, би могло да се налагат затваряния на централите през летните месеци. С повишаването на глобалната температура, този тип риск ще нарасне.

Производството на продукти и суровини (като потенциален заместител на изкопаемите) от уловен въглерод (CCU) представлява алтернативен метод за декарбонизация. Потенциалът за използването на въглерод в момента се оценява на не повече от 1-2 Gt CO2 годишно, но според IPCC той би могъл да бъде увеличен до 20 Gt.

В зависимост от продукта, въглеродният диоксид може да бъде извлечен от атмосферата за период от порядъка на векове (напр. втвърдяване на цимент, инертни материали), десетилетия (пластмаси) или само за няколко дена или месеца (при производство на горива). При изгарянето на богати на въглерод продукти, извлеченият по-рано CO2 се връща обратно в атмосферата. 

Развитието на някои от технологиите за употреба на въглерод е все още в лабораторна, прототипна и пилотна фаза, докато други практики вече са напълно комерсиализирани (като производството на карбамид – вид азотен тор).

По оценка на доклада, прилагането на CCS технологии практически винаги добавя допълнителна цена. Цената на улавянето на CO2 остава над 50 щатски долара на тон в по-голямата си част. Капиталовите разходи за електроцентрали на въглища или изкопаем газ със CCS са почти два пъти по-високи от централи без (друг е въпросът, че не всички проекти достигат нулеви въглеродни емисии, например в Boundary Dam #3 в Канада е била заложена цел от 90%. Освен това, самото улавяне на въглерод в централите със CCS изискват допълнително използване на гориво – с 13-44%, отколкото в централа без, което води до допълнително оскъпяване.

Развитие на CCS през изминалите десетилетия

От 27-те проекта за улавяне и съхранение на CO2 в експлоатация в световен мащаб към края на 2021 г., само 6 са предназначени изцяло за геоложко складиране (Sleipner, Snøhvit, Quest, Illinois Basin, Qatar LNG, and Gorgon), докато повечето прилагат подобреното извличане на нефт (EOR, виж речника). Общо шестте проекта улавят 7 Mt от 40-те “спасени” Mt на година от всички видове проекти за съхранение.

Въпреки че от 1972 г. насам количеството на съхранението на CO2 се увеличава всяка година, бавният темп на растеж е ключово предизвикателство за постигането на целите за нетно-нулеви емисии. Прогнозираното съхранение през 2050 г. въз основа на исторически и в момента планирани проекти (както за съхранение, така и за EOR  до 2025 г., е 718 Mt годишно, което е далеч от зададената от Международната агенция по енергетика (МАЕ, англ. IEA) през 2015 г. цел от 6 000 – 7 000 Mt годишно. На база темповете на нарастване на улавянето на въглерод през изминалите десетилетия, като се отчитат единствено проектите за съхранение, очакванията са още по-ниски. Въз основа на годишна степен на съхранение от 7 млн. тона годишно през 2020 г. се прогнозира, че през 2050 г., ако темпът на растеж остане същият, степента на съхранение ще бъде 75 млн. тона годишно. Ако обаче проектите, предвидени да влязат в експлоатация между 2020 г. и 2030 г., го направят, въз основа на този темп на растеж, той ще бъде 306 Mt на година (фиг. 1). Това все още не е достатъчно, за да се постигнат целите по сценариите на IPCC и IAE и би представлявало едва между 4 и 5 % от необходимата степен на съхранение.

Фигура 1. Очаквани нива на уловен и съхранен въглероден диоксид до 2050 г. Сива пунктирана линия – на база планове за периода 2020 – 2030. Червена пунктирана линия – на база изградените проекти през 1970 – 2035. Източник.

Сценарият от т. нар. синя пътна карта на Международната агенция по енергетика (IEA) от 2009 г. изразява оптимизъм по отношение на растежа и внедряването на съоръжения за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. През следващите няколко години обаче се наблюдава значително забавяне на темповете на развитие на CCS. Въпреки обширните научни изследвания и разработки, много инициативи в областта на CCS са в застой и понастоящем изглежда, че няма реалистични признаци за развитие в близко бъдеще. 

Между 2010 и 2017, броят на съоръженията, предназначени за CCS, в това число тези в експлоатация, както и такива в процес на строеж или планиране, е намалял от 77 на 37. През последните няколко години обаче, броят на планираните проекти рязко нараства и към септември 2021 г. според Глобалния доклад за статута на CCS технологиите, изготвен от подкрепящия улавянето на въглерод австралийски аналитичен център Global CCS Institute, има общо 135 проекта, макар и 102 от тях да са в процес на планиране, а от останалите – едва 27 в експлоатация и 6 в строеж (фиг. 2). Според този доклад, в 79 от съоръженията в етап на развитие уловеният CO2 ще се съхранява, без да се използва за други цели (т.нар. специализирано геологично съхранение, англ.: dedicated geological storage).

Но въпреки това темпът на успешно внедряване остава много по-бавен от очакваното, особено ако вземем предвид единствено съоръженията в експлоатация и строеж.

Фигура 2. Обявени капацитети на улавяне на въглерод на година в милиони тонове на година за периода 2010 – 2021 г на действащи и планирани проекти.. В светло и тъмно синьо са представени проектите в процес на планиране, в лилаво – тези в строеж, а в червено са  в експлоатация. Източник: Global CCS Institute.

Какъв е мащабът на настоящите проекти? 

Според глобалния доклад на Global CCS Institute от 2021 г., през същата година в световен мащаб са уловени около 40 Mt въглероден диоксид, което е по-малко от годишните емисии на парникови газове (представени в еквивалент на CO2) на България. Това количество трябва да бъде увеличено 140 пъти, до 5600 Mt годишно до 2050 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 2 градуса (според предвиденото в използвания от тях сценарий). За да се постигане целта инвестициите до средата на века трябва да възлизат на 650 млрд. – 1,28 трилиона долара.

През последните години има значително увеличение на броя на планираните проекти за CCS, макар резултатите на вече работещите съоръжения да не са задоволителни. Според базата данни на Global CCS Institute, към май 2022 г. има 7 проекта за улавяне в процес на строеж. Два от тях са в Норвегия, включващи улавяне на 0,4 Mt годишно в циментова фабрика, както и съоръжение за съхранение. В САЩ проектът ZEROS в Тексас е „предложен“ проект (за експлоатация през 2023 г.) и по план трябва да улавя 1,5 Mt годишно, а проектът Louisiana Clean Energy Complex в щата Луизиана се предвижда да улавя 5 Mt CO2 годишно от нисковъглеродно производство на водород и  муниции. Sinopec Qili в Китай е химически завод и ще използва CO2 за подобрено извличане на нефт (EOR), в следствие на което ще се улавя и съхранява 1 Mt CO2 годишно, но при изгарянето на извлечения нефт ще се отделя сходно количество емисии от CO2. Guodian Taizhou, също в Китай, е 4000-мегаватова въглищна електроцентрала, от която 0,5 Mt CO2 по план трябва да бъдат улавяни и използвани главно за EOR. Santos Cooper Basin CCS Project в Австралия ще бъде изградена в рамките на централа за обработка на изкопаем газ (natural gas processing plant) и се очаква да улавя 1,7 Mt на година. В най-добрия случай всички проекти, класифицирани понастоящем в процес на изграждане, ще съхраняват 10,1 Mt годишно. Когато съберем това число с настоящото ниво на улавяне от 40 Mt на година, получаваме, че към средата на това десетилетие ще се улавят едва около 1/1000 от емисиите на въглероден диоксид, отделени в следствие на човешката дейност (ако те останат на нивата от 2019 г.). За сравнение, внедряването на нова възобновяема енергия между 2016 г. и 2020 г. включително е довело до общо 1348 Mt избегнати емисии (такива, които биха се отделили, ако вместо ВЕИ се използва енергия от изкопаеми горива) и до 440 Mt през 2020 г. според публикация на IEA. Само в Германия, през 2021 г. по данни на Немската агенция за околната среда, използването на ВЕИ е предотвратило 221 Mt емисии на CO2. А ако разгледаме общото ниво на генерирана енергия от ВЕИ в света през 2021 г. – по данни на IEA то възлиза на 8300 TWh (или 8,3 трилиона kWh) и ако приемем, че средно от потреблението на 1 kWh енергия се произвеждат 0,38 kg емисии на CO2 (оценка за САЩ през 2020 г.), след прости сметки се вижда, че през 2021 г. производството на енергия от възобновяеми източници е довело до избягването на 3175 Mt CO2, или към 80 пъти повече отколкото чрез настоящите съоръжения за CCS. Този пример, разбира се, не е напълно точен, но илюстрира огромната разлика на настоящите нива и на способността за намаляването на емисиите между ВЕИ и технологиите за улавяне на въглерод.

Освен това, съществуват съмнения дали представените по план нива на улавяне в даден проект ще бъдат осъществени на практика. Два знакови примера са съоръжения PetraNova и Boundary Dam. 

Проектът PetraNova, на стойност около 1 милиард щатски долара, включва оборудването на W.A. Parish Generating Station, въглищна и газова електроцентрала, със съоръжения за улавяне на въглерод след процеса на изгаряне на изкопаемите горива. По план е трябвало да се улавят 1,4 Mt на година. Но на практика е улавяно със 17% по-малко от целта, а през 2020 г. съоръжението е затворено, тъй като се счита за икономически неизгодно. Макар и изтъкнатите причини да са във връзка с пандемията от COVID-19, инсталацията не е възобновила дейност и до ден днешен.

Boundary Dam #3 в Саскачеван, Канада, на стойност 1,5 милиарда долара, е единственото работещо в момента съоръжение за CCS, разположено във въглищна електроцентрала. По план, проектът трябва да улавя до 90% от отделения при изгарянето в централата CO2, което съответства на 3200 тона на ден или на малко над 1 Mt годишно. От стартирането на работа на инсталацията през 2014 г. обаче, през нито една година не е достигната тази цел (фиг. 3), като през 2021 г. е уловено едва 37% от планираното. От 2014 г. насам нивото на улавяне на CO2 е значително по-ниско от 60% през повечето години.

Фигура 3. Уловени тонове CO2 в централата Boundary Dam за периода 2014-2021 г. Източник.

През 2018 г. SaskPower решава да не оборудва останалите реактори от въглищната централа със CCS, а вместо това да ги затвори, изтъквайки икономически причини. Част от извлечения в Boundary Dam #3 въглерод се използва за подобрено извличане на нефт (EOR), макар и точното количество да не е известно.

Подобрено извличане на нефт (EOR)

Подобреното извличане на нефт (enhanced oil recovery – EOR) включва група от методи за извличане на нефт от подземните резервоари, различни от стандартните т.нар. първични и вторични методи. Сред тях се причислява инжектирането на въглероден диоксид или други газове в нефтеното находище (фиг. 4), които, веднъж попаднали под земята, започват да се разширяват и водят до избутване на нефта към мястото на извличане. По този начин е възможно да се добие значително по-голямо количество нефт от находището отколкото чрез традиционните методи.

Фигура 4. Опростена схема на подобрено извличане на нефт. Източник.

Понастоящем по-голямата част от уловения CO2 в света се използва за EOR (фиг. 5). В краткосрочен план от 27-те действащи в момента проекта само 6 не използват уловения CO2 за EOR (газовият завод Gorgon в Австралия, съоръжението Quest в Канада, заводът за втечнен изкопаем газ в Катар, проектите Sleipner и Snøhvit на Equinor в Норвегия и индустриалният завод BECCS в Илинойс, САЩ). Съотношението между EOR и другите практики за съхранение показва, че кумулативно (през 2020 г.) 73 млн. тона са били съхранени в резервоари (без да се броят емисиите на новоизвлечения нефт), докато 487 млн. тона (което включва както уловения CO2, така и CO2, извлечен от природни резервоари) са били използвани в операции по EOR в световен мащаб, най-вече в САЩ. Ако планираните проекти след 2021 г. се осъществят (фиг. 5), прогнозираното количество за съхранение до 2035 г. ще нарасне до около 700 Mt, което ще възлиза на едва 10-12 % от очакваните до 2050 г. 6 000-7 000 Mt годишно. EOR се е превърнало в стимул за проектите за CCS и след инжектиране има висок коефициент на задържане.

Фигура 5. Областна диаграма с исторически и планирани (към 2021 г.) до 2035 г. количества на уловен Mt въглероден диоксид. В черно – делът на уловен CO2 чрез EOR, зелено – делът, уловен чрез технологии за улавяне и складиране на въглерод. Източник.

По-голямата част от въглеродния диоксид, използван в процеса на EOR, се улавя от природни подземни източници или като страничен продукт от добива на изкопаем газ, и следователно не допринася за намаляване на емисиите, свързани с използването на изкопаеми горива. Според глобалната база данни на IEA за свързаните с EOR проекти 500 000 барела нефт се добиват дневно с помощта на методите за EOR. Прогнозите са, че до 2040 г. този брой ще нарасне до над 4,5 милиона барела на ден. Поради тези причини EOR се разглежда като контрапродуктивна мярка за смекчаване на последиците от изменението на климата. В най-добрия случай, той би могъл отчасти да компенсира емисиите от добития нефт (по оценка нa IEA, с около 37%), с уговорката, че използваният СО2 за ЕОR е уловен и транспортиран антропогенен СО2 от съществуващи емисионни съоръжения, например от трудни за декарбонизиране промишлени източници на емисии като циментовото производство и черната металургия.

Речник

  • Улавяне и съхранение на въглероден диоксид/ въглерод (англ.: carbon dioxide capture and storage, CCS) – Процес, при който въглероден диоксид (CO2) от промишлени и свързани с енергетиката източници, се улавя преди навлизането си в атмосферата, а в след това се пречиства, компресира и транспортира до място за съхранение с цел дългосрочно изолиране от атмосферата. За да се улови CO2, той трябва да се „отдели“ от въздуха чрез определен метод, например химична реакция.
  • Улавяне и използване на въглероден диоксид/ въглерод (англ.: carbon dioxide capture and utilisation, CCU) – Процес, при който CO2 се улавя и въглеродът се използва в продукт. Въздействието на CCU върху климата зависи от времето на живот на продукта и от продукта, на мястото на който се използва и от източникът на CO2 (изгаряне на изкопаеми горива, биомаса или директно улавяне от атмосферата).
  • Отстраняване на въглероден диоксид (англ.: carbon dioxide removal, CDR) – Това са методи възникнали от човешки дейности, които премахват от атмосферата COи трайно го съхраняват в геоложки, сухоземни или океански резервоари, а също така и в продукти. Те включват съществуващи или потенциални антропогенни усилвания на биологични или геохимични въглеродни поглътители (например засаждане на допълнителни площи гори), както и директно улавяне и последващо съхранение на въглероден диоксид от въздуха, но не включва естествени процеси на поглъщане, които не са директно причинени от човешката дейност.
  • Директно улавяне и съхранение на въглероден диоксид (англ.: direct air carbon dioxide capture and storage, DACCS) – Химически процес, при който CO2 се улавя директно от околния въздух, с последващо съхранение. 
  • Биоенергия в комбинация с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (BECCS) – Приложение на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) в централа за производство на енергия от биомаса. В зависимост от общите емисии на снабдяващата верига, процесът може да доведе до нетно извличане на въглероден диоксид от атмосферата, т.е. до отрицателни емисии. 
  • Подобрено извличане на нефт (англ.: enhanced oil recovery, EOR) – Извличане на нефт, който не може да бъде добит по традиционни начини. Това се случва чрез различни методи, сред които е и инжектирането на въглероден диоксид в нефтеното находище, при който CO2 се запечатва под земята.

Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images

 

Използвани източници:

  1. https://www.ipcc.ch/report/sixth-assessment-report-working-group-3/ 
  2. https://www.globalccsinstitute.com 
  3. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2590332221005418 
  4. https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S036054421630216X 
  5. https://www.netl.doe.gov/oil-gas/oil-recovery 
  6. https://www.upstreamonline.com/energy-transition/sinopec-launches-china-s-largest-ccus-project/2-1-1035803 
  7. https://www.globaltimes.cn/page/202112/1241339.shtml 
  8. https://www.reuters.com/business/sustainable-business/global-carbon-capture-projects-surge-50-9-months-research-2021-10-12/ 
  9. https://www.reuters.com/article/us-usa-energy-carbon-capture/problems-plagued-u-s-co2-capture-project-before-shutdown-document-idUSKCN2523K8 
  10. https://www.spglobal.com/marketintelligence/en/news-insights/latest-news-headlines/only-still-operating-carbon-capture-project-battled-technical-issues-in-2021-68302671 
  11. https://www.energy.gov/fecm/science-innovation/oil-gas-research/enhanced-oil-recovery 
  12. https://www.natlawreview.com/article/enhanced-oil-recovery-energy-transition 
  13. https://www.researchgate.net/publication/251711873_Carbon_capture_effects_on_water_use_at_pulverized_coal_power_plants 

 

Резултати от регионалните срещи с училищата-партньори по проект „Променяме се с климата“

Климатичните промени предизвикват глобални и локални последици, които имат различни измерения – човешки, политически, икономически, екологични. Въпреки, че повечето от проблемите и решенията за справяне с климатичните промени имат наднационален характер, те са свързани с поведението на хората и общностите по места. Ето защо, част от основните дейности по проекта “Променяме се с климата”, са случилите се през март тази година, шест на брой регионални въвеждащи срещи

Смело можем да кажем, че тези срещи спомогнаха за активирането на местните общности и позволиха да започне дискусия за изменението на климата и отражението му върху живота на хората. Целта ни бе да се запознаем с местните екологични проблеми и да обсъдим възможни решения, заедно с широк кръг от специалисти. Посетихме градовете София, Берковица, Свищов, Белица, Бургас и Ямбол. Организатори и домакини на срещите бяха училищата партньори по проекта – ПГСС „БУЗЕМА“, София; ОУ „Никола Вапцаров“, Берковица; СУ „Цветан Радославов“, Свищов; СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Белица; СУ „Константин Петканов“, Бургас; ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Веселиново. Училища са подбрани, така че да бъдат обхванати планински, морски, равнинни и речни зони в страната, което позволява да се разгледат различните проблеми, свързани с климатичните промени.

Регионална въвеждаща среща по проект „Променяме се с климата“ с домакин СУ „Цветан Радославов“, гр. Свищов, 18 март 2022 г.

В срещите по места се включиха общо 220 участници – директори, учители, ученици, представители на местната администрация, кметове и заместник-кметове, директори на дирекции, експерти, представители на регионалните управления на образованието, регионалните инспекции по околна среда и води, басейнови дирекции, природни паркове, горски стопанства, местен бизнес, граждански организации на местно ниво, учени и изследователи, преподаватели във висши училища, родители и общественици, журналисти от местни информационни организации и медии. Представени бяха основните цели и дейности, предвидени в проекта. Вниманието бе насочено към местните проблеми, свързани с климатичните промени в три основни категории – околна среда, икономически сектори, градската среда и здравето на хората.

 

Регионална въвеждаща среща по проект „Променяме се с климата“ с домакин Професионална гимназия по селско стопанство „БУЗЕМА“, гр. София, 9 март 2022 г.

Колективните усилия на училищата домакини, екипа на проекта и експерти, доведоха до открити разговори, споделяне на познания, опит и добри практики. Експертите от „Институт за прогресивно образование“ и Екологично сдружение „За Земята“ подготвиха и представиха интересни презентации и материали по темите. Сред представителите на местните общности се заформиха работни групи за извеждане на проблемите, свързани с климатичните промени. 

Широкият профил на участниците даде възможност да бъдат обсъдени ефектите на климатичните промени върху уязвими местни видове и ареали в природата, както и върху икономическите сектори със специален фокус върху селското стопанство, водоснабдяването, горите и др. Част от местните предизвикателства ще бъдат описани и отразени в образователните материали, които се създават в момента. 

Регионална въвеждаща среща по проект „Променяме се с климата“ с домакин 1 ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, гр. Берковица, 15 март 2022 г.

Предстоят обучения на учители и създаване на образователни електронни ресурси, които да им помагат при прилагането на разпоредбите на Държавния образователен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование. Младите хора също ще вземат участие, чрез ученически проекти, които да повишат осведомеността по засегнатите теми. Общата ни цел е да инициираме дейности по взимане на мерки, свързани с адаптиране към климатичните промени на местно ниво. Заключителната конференция по проекта, в която ще участват представители на Програмния оператор, ФМ на ЕИП, норвежкия партньор, ще се проведе през май-юни 2023 г.

Проeктът „Променяме се с климата“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 190 340 евро по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Програмата цели да подобри статуса на околната среда в екосистемите и да намали ефекта от замърсяването и други дейности на човека и да допринесе за постигане на общите цели на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 – намаляване на икономическите и социални различия в страните от Европейското икономическо пространство и засилване на двустранните взаимоотношения между страните донори – Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Република България.
Тази публикация е създадена в рамките на проект „Променяме се с климата”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Опазване на околната среда и климатични промени”, чрез ФМ на ЕИП 2014-2021 г. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Екологично сдружение „За Земята“ и при никакви обстоятелства не може да се счита, че съдържанието на публикацията отразява официалното становище на Програмния оператор и/или Офиса на Финансовия механизъм.

www.ееаgrants.org, www.eeagrants.bg.

има ли изтичане на метан

Изтичане на метан от газовата инфраструктура в България показва видео на „За Земята“

Значителни изтичания на метан от газовата инфраструктура в България засне екип на „За Земята“ и Clean Air Task Force със специална инфрачервена камера. Малка селекция от тях могат да бъдат видени в кратко 3-минутно видео, което споделяме с медиите и в социалните мрежи.

Причината е, че компанията-оператор на цялата национална газопреносна мрежа — Булгартрансгаз, направи опит да осуети инициативата като издаде официална забрана за снимки на техни съоръжения. След допълнителна консултация с адвокати, някои от кадрите, заснети отвън преди забраната и с устно разрешение от мениджъри на обектите, все пак бяха включени във видеото, но без да се публикува официално къде се намират.

„Булгартрансгаз дълги години работеше като филиал на Газпром – безцеремонния нарушител на международни договори. В стила на руската компания и нашите имитатори решиха, че са над законите и могат да забраняват снимки и екологична информация за проблеми при преноса на газ. Разочароващо е, че това се случва при уж новото ръководство на компанията, а се надявахме смяната да е извършена с качествени и подготвени хора.“, коментира Тодор Тодоров, координатор „Климат и енергия“ в „За Земята“.

България е първата държава в Европа, в която екипът на Clean Air Task Force получава забрана да снима. В много случаи самите компании ни търсят, за да заснемем изтичания от техните обекти, казва Джеймс Турито, който е и оператор на инфрачервената камера. Случвало се е да дойде охрана, но щом разберат за какво става дума, операторите получават свободен достъп. До този момент са посетили 13 европейски държави и са заснели над 350 локации.

Метанът е невидим газ без характерен аромат — но може да бъде направен видим от специална инфрачервена камера. Аромат му се добавя допълнително от съображения за сигурност. Проблемът с изпускането на метан от газопреносната инфраструктура набра популярност в Европа и целия свят, редица уважавани медии публикуваха документални кадри. Сред газовете, изхвърляни в атмосферата вследствие на човешката дейност, метанът е с по-силен парников ефект от въглеродния диоксид, въпреки че емисиите са по-малко и периодът на разпад е по-кратък. Метанът е допринесъл с приблизително 0,5°C за повишаването на световната температура в съвремието.

Въпреки че метанът е силен парников газ, все още няма строга регулация на метановите емисии. По време на климатичната конференция COP26 над 100 държави подписаха „Глобалното споразумение за метана“, с който се ангажират за редуциране на емисиите на метан с 30% до 2030, в сравнение с равнищата от 2020 г. В момента има дебати в Европейския съюз какви са необходимите законови промени, но корпорациите в газовия сектор се съпротивляват срещу тях. В същото време, по данни на международни институции, емисиите на метан от газовия и петролен сектор могат да бъдат избегнати или намалени с нетни нулеви или евтини разходи.

„Изкопаемият газ, независимо дали той е руски, азерски или втечнен, носи риск от ново заключване към скъп и замърсяващ източник на енергия, който не гарантира сигурност на доставките и предвидимост на цените. Настоящата ситуация само ни доказа, че газът не може да бъде преходно гориво и няма място за него в енергийния преход. Последният именно сега трябва да бъде забързан с улеснен достъп до ВЕИ за домакинства, бизнеси и институции.“, категоричен е Рори Форстър, координатор „Газови политики“ в „За Земята“.

„Нашето проучване на метановите емисии от газовата инфраструктура в България бе с цел да се подчертае необходимостта от ефективен мониторинг, проверки и регулиране на непредумишлените и умишлените емисии. Вместо да бъдат прозрачни относно дейностите си, Булгартрансгаз показаха, че подобно на своята технология, използват методи от миналото, за да попречат на това вредната реалност на газовата инфраструктура да бъде извадена наяве.“, казва Вени Кожухарова, координатор „Климат и енергия“ в „За Земята“, ресор Изкопаем газ.

shower bathroom

Кратък контракоментар относно легионелата в топлофикационни системи под 55C

Препоръката за поддържане температурата на топлата вода над 55С, е свързана с преценка за  риска от легионела. Това обаче не е единственото решение за борба с бактерията. При поддържане на температура над 55С топлофикационните мрежи не са енергийно ефективни. Има системи базирани на нискотемпературно топлоснабдяване, които намаляват количеството енергия, загубена при преобразуване и транспортиране на енергия към сградите. Те позволяват използването на възобновяеми и отпадъчни енергийни източници за отопление и охлаждане. Централното отопление с ниска температура е едно от най-рентабилните технологични решения за постигане на 100% възобновяеми енергийни системи без емисии в общностен мащаб.

Два нискоразходни и нискотемпературни варианта, подходящи за приложение в съществуващите сгради, са:

  1. Директен електрически нагревател с по – голяма гъвкавост по отношение температурата на подаването и относително лесна инсталация. При това, ел. кабелът, прикрепен към захранващата тръба за битова гореща вода, се използва за загряването до необходимата температура. Необходимо условие е предварително загряване от нискотемпературното централно отопление. Резервоар за съхранение и рециркулация на битова гореща вода не са необходими за  системата. При големите системи за топла вода, опцията за проследяване на ел. отоплението може да спести почти 30% от загубите на разпределителната топлина, причинени от циркулацията.
  2. Резервоар за съхранение. Системата също е свързана с приложение повишаване на температурата, при което  уредът за съхранение подпомага намаляването на пиковото натоварване в мрежата за централно отопление.

С оглед изложеното, препоръчваме първата описана система, доколкото при втората е налице потенциал за повече топлинни загуби, сравнено с директния електрически нагревател. Аналогично становище изразява проф. Свенд Свендсен от Техническия университет на Дания.

Ако искате да се запознаете с още начини за предотвратяване на легионела, може да намерите повече тук.

Приоритетна дейност на екип “Енергия и климат” от Екологично сдружение “За Земята” е популяризирането на енергийната ефективност, използването на възобновяеми енергийни източници, в качеството на устойчива алтернатива на конвенционалните начини за производство на енергия, като също така допринася за уточняване на политическата визия за  модерна нисковъглеродна енергетика.

Снимка: kevin BaquerizoUnsplash

метан: пренос и добив

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 1

Метанът е газ без цвят и мирис, който е често срещан в природата и е продукт от определени човешки дейности. Метанът е най-простият член на парафиновата серия на хидроводородите и е сред най-силните парникови газове. Химичната му формула е CH4.

Метанът е по-лек от въздуха, слабо-разтворим във вода. Изгаря лесно във въздуха, в резултат на което се образуват въглероден диоксид и водна пара; пламъкът е блед и много горещ. Температурата на кипене на метана е -162°C, а температурата на топене е -182,5°C. Метанът е стабилно съединение, но смес от въздух и метан, със концентрация между 5% и 14% е взривоопасна.

Метанът е вторият по значение парников газ. По оценка на Американската агенция за опазване на околната среда (EPA), CH4 има 25 пъти по-голям потенциал за глобално затопляне (англ.: Global warming potential) от този на CO2 за период от 100 години. С други думи, при едно и също количество метанът ще улови 25 повече енергия от въглеродния диоксид. Според IPCC, CH4 притежава над 80 пъти по-голям потенциал за глобално затопляне от CO2 за период от 20 години. Но концентрация на CH4 в атмосферата е много по-малко от тази на CO2 – обемните концентрации на метана обикновено се измерват в части на милиард (ppb), вместо части на милион (ppm). CH4 също така се задържа за значително по-кратко време в атмосферата, приблизително 10-12 години, спрямо стотици години за CO2.   

Естествени източници на метан включват тропични и северни влажни зони; оксидиращи метан бактерии, хранещи се с органичен материал, консумиран от термити; вулкани; просмукващи отвори на морското дъно в региони; богати на органични седименти и метанови хидрати, уловени по протежението на континенталните шелфове в океаните и в полярната вечна замръзнала земя (пермафрост). Основният естествен поглътител на метан е самата атмосфера, където CH4 лесно реагира с хидроксилни радикали (OH) в тропосферата в резултат на което се образуват CO2 и водна пара (H2O). Когато CH4 достигне стратосферата, той бива унищожен. Друг естествен поглътител е почвата, където метанът се окислява от бактерии.

Заедно с CO2, човешката дейност води до значително повишение на атмосферната концентрация на CH4, което е по-бързо, отколкото може да бъде компенсирано от природните поглътители. Понастоящем антропогенните източници представляват приблизително 70 процента от общите годишни емисии на CH4. Основните антропогенни източници на атмосферен метан се дължат на животновъдство и други селскостопански практики (катo отглеждане на ориз); производство, транспорт и изгаряне на въглища, изкопаем (природен) газ и нефт; изгаряне на биомаса и разлагане на органични отпадъци в депа за твърди отпадъци. Поради все още непълното разбиране на обратните връзки в климата и трудно предвидимите промени в отглеждането на добитък и ориз и производство на енергия, бъдещите тенденции на емисиите на метан са особено трудни за оценяване.

графика с глобални източници на емисии метан

 

Фигура 1: Глобални източници на емисии на метан в милиони тонове (Mt). Източник.

На фигура 1 е представена разбивка на количеството емисии на метан според техния източник. Третият най-съществен източник на метан е енергийнияt сектор или 134 милиона тона (Mt) през 2020 г. В сектора най-голям дял има газа – 45 Mt, следван от нефта и въглищата с 39 Mt и биоенергията – 11 Mt.

Смята се, че внезапно повишение в концентрацията на метан в атмосферата е довело до затопляне, при което средните глобални температури са се повишили с 4-8 °C за период от няколко хиляди години – т. нар. палеоцен-еоценски топлинен максимум (PETM). Това се е случило преди около 55 милиона години, най-вероятно в следствие от масивно вулканично изригване, довело до взаимодействие с резервоари на метан. Трудно е да се определи точно колко са били концентрациите на метан и за колко дълго са се задържали на такова високо равнище. При много високи концентрации времето на задържане на CH4 в атмосферата може да стане много по-голямо от 10-12 годишния период, което се прилага днес. Вероятно е тези концентрации да са достигнали до няколко ppm по време на PETM.

Прединдустриалната концентрация на CH4 в атмосферата е била приблизително 700 ppb, докато през 2019, по оценка на Шестия оценъчен доклад на IPCC, тя възлиза на 1866 ppb. Това е много над нивата за последните поне 650 000 години. Нетният радиационен натиск, в резултат на антропогенните емисии на CH4 е приблизително 0,5 вата на квадратен метър – или приблизително една трета от радиационното въздействие на CO2. Това на практика означава, че CH4 е допринесъл с приблизително 0,5°C за повишаването на световната температура в съвремието.

Изкопаем газ и метан

Изкопаемият (природен) газ, наричан накратко газ, е изкопаем енергиен източник, който се е образувал дълбоко под земната повърхност. Изкопаемият газ представлява смес от хидроводородни газове. Възможно е да има значителни вариации в състава на газа, но обикновено непреработеният газ се състои от 70-90% метан и 0-20% етан, пропан и бутан. Газът съдържа също по-малки количества течности от изкопаем газ (NGLs, които също са течни въглеводородни газове и се отделят от газообразните съставки при добив) и невъглеводородни газове, като въглероден диоксид, азот и др.

изкопаеми газове и метан

Таблица 1: Типичен състав на изкопем газ преди добив.

След процесите на добив и преработка, продаваният в търговски вид изкопаем газ се състои от приблизително 85% до 90% метан. Останалите компоненти са главно азот и етан. Изкопаемият газ се използва като гориво, за отопление и за производство на материали и химикали.

Няколко въпроса, на които потърсихме отговор:

Едно и също ли са метанът и изкопаемият газ?
Не, но изкопаемият газ се състои от около 90% метан.

Едно и също ли са емисиите от изкопаем газ и парниковият газ метан?
Не. Изгарянето на изкопаем газ, в това число и на метан, почти изцяло водят до отделяне на въглероден диоксид и водна пара, а количеството CO2 от изгорена единица обем e по-малко в сравнение с изгарянето на нефт и въглища, докато получените метан и вредни замърсители като сажди, въглероден окис и азотни оксиди, са минимални. Всичко това прави газа по-чист в сравнение с други изкопаеми горива, но не и в сравнение с възобновяемите източници на енергия.

Може ли метанът да бъде описван като замърсител на въздуха?
Да. Световната здравна организация (СЗО) определя замърсяването на въздуха като замърсяване на вътрешната или външната среда от химически, физически или биологични агенти, които променят естествените характеристики на атмосферата. Битови горивни устройства, моторни превозни средства, промишлени съоръжения и горски пожари са често срещани източници на замърсяване на въздуха. Според СЗО замърсяването на въздуха представлява сериозна заплаха за здравето и климата.

Изкопаемият газ обаче e значителен източник на метанови емисии при течове по време на транспортирането му, добива, преработката и снабдяването (върху които човечеството може сравнително лесно и на ниска цена да влияе) (Фиг. 2).

Фигура 2: Оценка на антропогенните емисии на метан в САЩ през 2012. Източник: EPA.

От кой род е и как се членува думата „газ“?
Съществителното име „газ“ е от мъжки род и се членува „газът/газа“, когато се употребява със значение:

  1. вещество във въздухообразно състояние;
  2. горящо газообразно или парообразно вещество, употребявано за осветление, отопление, в качеството на двигателна сила и др.;
  3. название на въздухообразни химически вещества. Някои често срещани словосъчетания: природен газ, боен газ, сълзотворен газ, отровен газ, гърмящ газ, райски газ, инертен газ.

Съществителното име „газ“ е от женски род и се членува „газта“, когато се употребява със значение „течност за горене, която се получава при преработката на нефта“. Примери:

„Лампата примигна и угасна – газта свърши.“
„Петромаксовите лампи с чорапчета работят както с газ, така и с бензин.“

Международни ангажименти за намаляване на емисиите на метан

По време на (климатичната) конференция на страните COP26 над 100 държави подписаха „Глобалното споразумение за метана“, с който се ангажират за редуциране на емисиите на метан с 30% до 2030, в сравнение с равнищата от 2020 г. Сред подписалите са 6 от 10-те най-големи причинители на емисии на метан в света: САЩ, Бразилия, Европейския съюз, Индонезия, Пакистан и Аржентина. Те съставляват 46% от метановите емисии и над 70% от световния БВП, но сред тях липсват големи играчи като Русия, Китай и Индия.

Фигура 3: 10-те държави с най-големи емисии на метан в света (в Mt). В синьо са маркирани държавите участнички в „Глобалното споразумение за метана“ от 2021 г., а в оранжево – неподписалите го. Източник: IEA, Global Methane Tracker 2022

През декември 2021 г. Европейската комисия предложи нова рамка на ЕС за декарбонизация на пазарите на газ, насърчаване на използването на водород и намаляване на емисиите на метан. Според начертания дотук климатичен план на комисията, ЕС трябва да намали своите парникови емисии с поне 55% до 2030 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 г. Сред новите предложения на ЕК как да стане това са строги правила за емисиите на метан от изкопаем газ, нефт и въглища, с цел намаляване на емисиите в тези сектори с 80% до 2030 г. и да се задействат действия по отношение на метана извън ЕС.

Предложенията на комисията за регламент и директива създават условия за преход от изкопаем газ към възобновяеми и ниско-въглеродни газове, в частност биометан и водород. Комисията предлага да създаде два инструмента за прозрачност, които ще показват резултатите за намаляване на емисиите на метан, полагани от държавите и енергийните компании по света: база данни за прозрачност, в която данните, докладвани от вносителите и операторите от ЕС, ще бъдат предоставени на обществеността; и инструмент за глобален мониторинг, който ще покаже горещите точки на емисии на метан в ЕС и извън него, като се използва световното лидерство на ЕС в мониторинга на околната среда чрез спътниковите мрежи.

Друг приоритет на пакета е оправомощаването и защитата на потребителите. Потребителите следва да могат да предпочетат възобновяеми и нисковъглеродни газове пред изкопаеми горива.

Метанът като парников газ, метан и изкопаем газ, замърсяване: част 2

Няма връзка с Чернобил: войната в Украйна е печален урок за рисковете от атомните електроцентрали

„За Земята“ следи с огромна тревога развитието на военните действия в Украйна и окупирането на Чернобил и най-голямата АЕЦ в Европа, Запорожие.

Войната само на 200 км от българската граница ни дава печален урок за рисковете, които носят атомните електроцентрали дори след края на технологичния си живот. Опасността за хората и околната среда от военни действия в районите на атомни електроцентрали и хранилища за съхранение на радиоактивни атомни отпадъци е огромна. „Реакторите в Запорожие са защитени от пряко попадение на ракета, но не и електрическите трансформатори, които се явяват слабото място на този тип АЕЦ.“, казва Тодор Тодоров, координатор от екип Климат и енергия на „За Земята“.
Хранилището в Чернобил за отработено ядрено гориво съдържа повече от 20 хил. касети, Международната агенция за атомна енергия вече съобщи, че няма връзка с наблюдателните системи на някогашната АЕЦ в Чернобил, централата вече не се захранва с ток. Изключено от електропреносната мрежа прекъсна възможността за следене на нивото на ядрена безопасност и ако електрозахранването не бъде възстановено бързо, може да настъпи срив в системата за охлаждане и повишаването на температурата да предизвика взрив в хранилището с много тежки последици за хората и околната среда в голям периметър и за години напред. Рискът от радиация е съвсем реален.

Една от най-големите ядрени аварии в света се случва именно в хранилище за радиоактивни отпадъци през 1957 г. в Маяк (тогава в СССР), оценено като авария от 6-а степен по международната скала за ядрени и радиационни събития (INES). Тогава системата за охлаждане излиза от строя и над 70 тона течни радиоактивни отпадъци се взривяват със сила, подобна на 80 тона тротил и изхвърлят във въздуха 160 тонен бетонен капак. Над 200 души умират от радиационна болест, а само за 12 часа радиоактивният облак достига до 350 км от мястото на аварията. Над 800 кв. км. са замърсени с цезий 137 и стронций 90. За сравнение, авариите в АЕЦ Фукушима и Чернобил са оценени на 7 степен.
Войната в Украйна ни дава печален урок за опасността да вярваме на митовете за чиста, безопасна и евтина енергия от АЕЦ. Виждаме, че в днешния сложен многополюсен свят атомните електроцентрали не са гаранция за сигурност, както твърди известната теза от времето на Студената война.

Има съвременни технологии с които напълно можем да заменим тази опасна и скъпа авантюра и поетапно да спрем да разчитаме на АЕЦ за енергия в дългосрочен план. България спешно трябва да преразгледа енергийната си стратегия и да планира диверсифициране на източниците и изграждане на енергийна независимост, както „За Земята“ посочва в писмото до Министерство на енергетиката. „Строежът на нова, скъпа АЕЦ, не само изисква огромни средства, но и ще е причина да се чувстваме безпомощни и застрашени при всеки военен конфликт в бъдеще или при всяка екстремна проява на климатичните промени.“, подчертава Тодор Тодоров.
Photo by Vladyslav Cherkasenko on Unsplash

,

Регионална въвеждаща среща София – образователен проект за климата

Образователни и екологични експерти ще говорят за софийски климатични и екологични предизвикателства на 9 март 2022 г. в Двореца на децата

Заповядайте на Първата Регионална въвеждаща среща по образователния проект „Променяме се с климата“, която ще се проведе в град София, в Националния дворец на децата! 

Домакини ще бъдат Професионална гимназия по селско стопанство (ПГСС) „БУЗЕМА“ София, сдружение „Институт за прогресивно образование“ и екологично сдружение „За Земята“. Регионалната въвеждаща среща ще се проведе в гр. София на 9 март 2022 г. в голямата зала на Националния дворец на децата /бул. „Александър Стамболийски“ 191/ от 10:30 до 15:00 часа.

Представители на местната власт, местни бизнеси, образователни институции, граждански организации, медии, граждани и общественици са добре дошли за дискусии, свързани с въздействията на климатичните промени върху човешкото здраве, градската и околната среда, икономически дейности.

Проектът „Променяме се с климата“ се финансира по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“ на ФМ на ЕИП 2014-2021.

Част от основните дейности по проекта са регионалните срещи, в които са поканени да се включат широк кръг от специалисти – представители на местната администрация, на образованието, местен бизнес, организации на местно ниво, работещи в сферата на околната среда, транспортната инфраструктура, селско стопанство, градоустройството и други.

Целта на срещата е запознаване с местните проблеми в гр. София, свързани с измененията на климата и очертаване на местните предизвикателства. Добре дошли са предложения от страна на участниците за надграждане на проектни дейности, включително бъдещите регионални кампании и училищни проекти. 

На срещата ще бъдат представени Плана за действие по проекта и графика за неговото изпълнение, както и възможностите за включване на различните заинтересовани страни. Младежките дейности – кампания и проекти, които ще се осъществят през следващата учебна година, ще бъдат планирани до лятото, предстои и създаването на образователен портал и серия от образователни ресурси. 

Николай Петков, координатор в екип „Енергия и климат“ в За Земята отправи следната покана “Заповядайте на информационната ни среща, за да обсъдим и някои от основните изводи от последния доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) от 28 февруари и как актуалната научна информация за климата да стига до децата и възрастните”.

Подобни регионални информационни срещи в търсене на местните екологични предизвикателства и бъдещи решения ще се проведат в периода 15 – 24 март и в градовете Берковица, Свищов, Белица, Бургас и Ямбол, заедно с участващите местни училища. Повече информация за предстоящите регионални срещи ще може да намерите на facebook страницата на Института за прогресивно образование.

Изображение: Ласло Фалвей

Проект „Променяме се с климата“, с номер BGENVIRONMENT-4.002-0010-С01 и общ бюджет от 385 465 лв., се изпълнява по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Бенефициент на проекта и водеща организация е Средно училище „Цветан Радославов“, град Свищов. Главната цел на проекта „Променяме се с климата“ е да бъде организирана мащабна кампания за повишаване на осведомеността и компетенциите на българската общественост по отношение на влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и социалния и икономически живот на съвременното общество, както и конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост спрямо промените в климата, които трябва да се предприемат. www.eeagrants.bg.

Проектът „Променяме се с климата“ е финансиран по „Малка грантова схема климат“, процедура BGENVIRONMENT-4.002.

Целта е да бъдат финансирани проекти за разработване на образователни програми и кампании, както и повишаване на осведомеността по въпросите на изменението на климата чрез информационни кампании сред широката общественост. Процедурата цели да повиши броя на обучените относно климатичните промени, смекчаване на въздействието и адаптация и да повиши броя на образователните институции (училища или детски градини), извършващи дейности за повишаване на осведомеността/образованието за климатичните промени и адаптацията.

Енергиен преход без Газпром и без нова ядрена мощност

Изненадващо за бившите управляващи,  страна с АЕЦ е подложена на военна агресия

Енергийният преход в България трябва да доведе до бързи и адекватни  структурни  реформи в енергийния сектор, които да доведат до енергийна независимост. Подкрепени от бюджета и от средствата на НПВУ, от Фонда за справедлив преход, политиките за смекчаване на последиците от климатичните промени и за чиста околна среда следва да се приемат като важни за цялото общество.

Бруталната агресия на Путин над Украйна и безпрецедентните санкции, които ЕС наложи на Русия, налагат преосмисляне на основните направления в енергийните планове на страната.

ЕС се опитва да намали до минимум енергийната зависимост от Русия и това е необратим процес.

Нашето правителство няма нито време, нито оправдание да отлага енергийните реформи. Приемането на по-амбициозни цели за зелен преход е гаранция за повишаване на енергийната независимост от страната и за смекчаване на последиците от нови политически и енергийни кризи в региона.

Задължителен е отказът от корупционния проект за строеж на АЕЦ Белене, Козлодуй 7, както и от договорите с Газпром.

Обслужването на частни, олигархични интереси в ущърб на държавата в енергийния сектор от различни политици и чиновници наблюдаваме от десетилетия, както и даване на приоритет на руските енергийни интереси, за сметка на българските.

Време е този корупционен модел да бъде прекратен и най-после да се обърне внимание на устойчиви решения за повишаване на енергийната независимост на страната, съхраняване на природата и подобряване качеството на живот на хората.

Абсурдно е през 2022 г. енергийният сектор да е блокиран от едни и същи политици, обслужващи руските енергийни интереси от 30 години, обричащи България на ограничаващи развитието на икономиката ни енергийни мега проекти.

Министри от известни с огромната си корупция правителства от по-далечното и по-близко минало: Румен Овчаров, Румен Петков, Румен Гечев, президентът Георги Първанов, продължават да блокират европейския път на развитие на страната в посока повишаване на енергийната ефективност, децентрализация на производството на електроенергия и улеснен достъп до ВЕИ на домакинствата. Обезпокоително е, че  им се дава гласност в медиите, като част от управляващата коалиция да агитират почти ежедневно за подновяване на компрометирания проект АЕЦ Белене, причинил загуби от над 3 млрд. лева на бюджета, както и за газови проекти, разчитащи на руски газ.

Теменужка Петкова и Бойко Борисов все още не намират пътната карта за строежа на Турски /Балкански поток, проект на Газпром, платен с близо 3 милиарда лева от националния бюджет и напълно безсмислен за българския енергиен преход.

Десетилетия не чухме от тези политици предложения за опазване на околната среда, на българската природа, за  подобряване качеството на въздуха в страната. Така и не направиха връзка с подобряване на здравето и качество на живот на хората с чистата околна среда.

Войната на режима на Путин срещу Украйна развенча още един мит, който повтаряха без да мислят гореизброените политици, за да игнорират децентрализацията в енергийния сектор: Че не се водят войни в страни, в които има АЕЦ и газопроводи.

Руските войски окупираха Чернобил, там има голямо хранилище за радиоактивни отпадъци и веднага беше отчетена повишена радиация, само от движението на тежките военни машини в района. А ако военните действия доведат до сражения в този район?

Окупирана беше и Запорожка АЕЦ, най-голямата в Европа с 6 реактора по 1000 MW всеки. Засега окупирането на АЕЦ се използва само за заплаха, но никой не знае какво може да се случи при неблагоприятно развитие на войната за режима на Путин.

Избухналите пожари в района на централата са много сериозно предупреждение, че там може да бъде предизвикана ядрена катастрофа с по-тежки последици от Чернобил и Фукушима.

Взривени бяха и няколко газопроводи, което дори не беше отбелязано като важно събитие — толкова по въпроса за „защитата“ от военни действия на страните с АЕЦ и газопроводи.

Впрочем тези примери трябва да се имат предвид и от ЕС във връзка с плана  за категоризирането на ядрена енергия и природния газ като „зелени“ източници на енергия.

Построяването на нова ядрена мощност в Белене е невъзможно по много причини, за които сме писали по-рано (Ядрената енергетика в България — хаос, корупция и некомпетентност; Критичен анализ на върховенството на закона в процеса на лицензиране на АЕЦ Белене)

Към тях сега се добавят и санкциите на ЕС към Русия и невъзможността да се очаква руско оборудване за съществуващия вече реактор, покрит с найлони на площадката в Белене от години.

Да не говорим за огромния нерешен проблем с управлението и съхранението на високорадиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво на АЕЦ Козлодуй, камо ли да се прибави и още една ядрена мощност.

По същите причини — санкциите,  Козлодуй 7 също е невъзможен с руски реактор, а рекламираните напоследък от нашите политици американски  малки модулни реактори нямат лиценз никъде в света и най-оптимистичната дата за построяването на ядрени мощности с тях е около 2035 г.

Повече по тази тема: https://www.zazemiata.org/malkite-modulni-reaktori/

Във връзка с руската агресия над Украйна, Финландия прави оценка на рисковете за сигурността на планирания ядрен реактор „Hanhikivi 1“, който трябва да бъде построен от руската държавна компания „Росатом“.

Вероятността финландското правителство да прекрати този проект е голяма.

Като последица от санкциите върху руските банки не е ясна съдбата и на унгарската АЕЦ Пакш 2, която е планирана със заем от Русия на стойност 10 млрд. евро.

Времето на газа като преходно гориво мина преди десетина години. Както и на обещанията на Борисов страната ни да стане газов хъб на Балканите.

Уязвимостта на Европа от изкопаемите горива не е проблем от днес. Още в началото на 2009 г. Путин демонстративно спря доставките на газ през Украйна, което засегна няколко ЕС страни, включително и България. Но за съжаление не бяха прeдприети мерки за намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаем руски газ.

Високите цени на енергията в Европа от есента на миналата година също са последица от прекалено големия дял на газ и въглища в енергийния микс на европейските страни.

Този ценови шок на енергията, произведена от газ и въглища, за пореден път ни показа, че разчитайки на изкопаеми горива, поставяме икономиката в позиции както на несигурност и зависимост от непредвидими пазари, така и на политически и икономически интереси, върху които нямаме контрол.

Сега българското правителство има възможност заедно с партньорите от ЕС да предприеме конкретни мерки за повишаване на енергийната независимост на страната.

В момента е особено важно да се прекрати кампанията на някои политици и медии у нас срещу Зелената сделка, представяна като „натиск от Брюксел“ срещу българските национални интереси и икономическо развитие.

Заради санкциите срещу Русия след  започналата война срещу Украйна,  регистрираната в Швейцария компания „Северен поток 2“ е подала молба за обявяване в несъстоятелност и е освободила всичките си служители.

Тенденцията е ЕС да намали до минимум зависимостта си от руски газ.

Променената обстановка в Европа поставя българското правителство пред изпитанието да извърши  реални реформи в посока справедлив енергиен преход още по-бързо. Искаме да набележим стъпките, така необходими в този процес:

  • Да се приемат енергийните политики в посока зелен преход и зелена икономика.
  • Отказ от енергийни мега проекти – АЕЦ Белене, Козлодуй 7, парогазови централи, заключващи развитието на енергетиката.
  • Развитие на енергетика, основана на съвременните ВЕИ технологии, енергийна ефективност и децентрализация на производството на електроенергия.
  • Инвестирането във ВЕИ и технологии за съхранение на енергията ще бъде водещо в близките години. Още повече, че ще има допълнителни средства от Плана за възстановяване, Модернизационния фонд, Фонда за справедлив преход, териториалните планове.
  • Постепенно и планирано затваряне на въглищните централи, започвайки от тези, които не отговарят на екологичните норми от години. С използване на средствата от Фонда за справедлив преход, за да бъде справедлив енергийния преход и по отношение на заетите в сектора работници.
  • Създаване на детайлен план за кариерно преориентиране на засегнатите от енергийния преход служители, включващ анализ на заетите към момента работни места, образователен ценз и възрастова група, въз основа на който да има ясна стратегия за възможностите на служителите след поетапното закриване на въглищните мощности. Това би смекчило значително негативните нагласи на голяма част от обществото в региона по темата за енергийния преход.

Имаме и други конкретни предложения и препоръки които правителството трябва да предприеме и сме готови да предоставим експертна помощ на Министерство на енергетиката. Надяваме се то да излезе от черупката си и лобистките интереси, и да се отвори към капацитета на НПО експертите, енергийните експерти и учени.

Photo by Pavel Neznanov on Unsplash

,

Какво предстои на 9-и и какъв е проблемът с парите за газови проекти?

На 9-и март 2022 г. в Европарламента предстои да бъдат гласувани 30 нови газови проекта, които да получат финансиране за 13 млрд. евро и улеснени процедури. Това е така нареченият The 5th PCI List / Петият списък с приоритетни енергийни проекти от общ интерес (ПОИ).

От тези 30 проекта, 4 са подадени от България и ще включват изграждане или разширяване на инфраструктурата за изкопаем газ в страната.

Идеята на приоритетния ПОИ списък е да се финансират енергийни проекти, които според комисията ще доведат до положителни промени в страните от цяла Европа. Според нас, за да бъде изпълнено това изискване, газовите проекти нямат място там. 

Газова инфраструктура увеличава риска от нови катастрофални смущения в енергийните доставки, вредят на околната среда и качеството на въздуха, отделяйки огромни количества от парниковия газ метан чрез течове по цялата производствена верига, не допринасят за диверсификацията на енергийните мрежи.  Те само налагат зависимост от повече газ, тъй като проектите са твърде скъпи, за да бъдат изоставени, след като бъдат изградени.

Какво можете да направите? Три лесни стъпки:

  • Да подпишете становището на За Земята до 7 март 2022 г. на обяд

Изразете подкрепата си към призива ни към евродепутатите за отхвърляне на Петия ПОИ списък заради газовите проекти в него, като подпишете писмото ни до обяд на 7 март 2022 г.

Молбата ни е да попълните следния формуляр, за да включим имената Ви в писмото и отново да споделим с евродепутатите. Формулярът може да бъде попълнен както от граждани, така и от представители на огранизации.

  • Да изпратите примерен призив /мейл/ до евродепутат/и.

Като база може да използвате становището на За Земята, достъпно за сваляне тук.

В подкрепа на нашите искания към евродепутатите, преди гласуването на 9-и в Европарламента бихте могли да изпратите свое (електронно) писмо до българските представители в Европейския парламент (за удобство по-долу можете да намерите списък с имейл адресите им), като можете да използвате подготвения от нас текст базиран на позицията на За Земята. Основният текст и аргументация е форматиран за изпращане от първо лице, можете да го редактирате, надградите или да напишете Ваш призив. Ще се радваме и да копирате Симеон Горов от екипа ни (s.gorov{at}zazemiata.org).

Примерно становище от граждани – достъпно тук.

asim.ademov{at}europarl.europa.eu

alexander.yordanov{at}europarl.europa.eu

atidzhe.alieva-veli{at}europarl.europa.eu

angel.dzhambazki{at}europarl.europa.eu

ivo.hristov{at}europarl.europa.eu

radan.kanev{at}europarl.europa.eu

andrey.kovatchev{at}europarl.europa.eu

ilhan.kyuchyuk{at}europarl.europa.eu

eva.maydell{at}europarl.europa.eu

iskra.mihaylova{at}europarl.europa.eu

andrey.novakov{at}europarl.europa.eu

tsvetelina.penkova{at}europarl.europa.eu

emil.radev{at}europarl.europa.eu

andrey.slabakov{at}europarl.europa.eu

sergei.stanishev{at}europarl.europa.eu

petar.vitanov{at}europarl.europa.eu

elena.yoncheva{at}europarl.europa.eu

  • Да напишете в социалните мрежи призив към евродепутат/и, по Ваш избор, и да ги тагнете (повечето български евродепутати имат профили в Twitter / Facebook)

Примерен призив:

Петият списък с приоритетни енергийни проекти на ЕС може и трябва да бъде преработен с мисъл за хората и климата, не газовото лоби!
Г-н/г-жо … х на 9 март гласувайте срещу приемането на списъка и срещу газовите проекти в него! #PCIlist  #TimesUpForGas #PeopleNotProfit #StopFakeGreen #fossilgas

Едноминутно видео на български, обясняващо проблемите на Петия списък с приоритетни енергийни проекти:

 

Състезание „В крак с климата“ 2022

Състезание за тийнейджъри „В крак с климата“

Толкова много говорим за климата, но как действаме в ежедневието си? Какво всъщност знаем за климатичните промени? Какъв ще бъде светът през 2050 година? Красиво ли е санирането? Колко енергия и отпадъци пилеем у дома и в училище?

Ако сте на възраст между 15 и 19 години и ако искате да отговорите на някой от тези въпроси, съберете си екип или се включете самостоятелно в състезанието „В крак с климата“ най-късно до 22 март.

Бъдете предвестници на по-доброто бъдеще като изберете едно от пет предизвикателства и споделете своите идеи и практически примери за това как чрез личните си действия да живеем по-етично и устойчиво, намалявайки своя екологичен, ресурсен и климатичен отпечатък.

Според сложността, темата и изпълнението на вашите работи ще можете да спечелите една от над 200 броя разнообразни и природосъобразни награди. Бонус точки получавате, ако включите информация и конкретни примери относно въздействията върху жените в следствие на климатичните промени.

Цел

Целта на състезанието „В крак с климата“ е да предизвика тийнейджъри да предложат и да приложат в своето ежедневие природощадящи и социално отговорни действия за приспособяване към климатичните промени.

Теми

  • Спестяване на енергия, енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници
  • Намаляване и избягване на отпадъците
  • Въздействията на климатичните промени върху жените
  • Вдъхновяващи призиви за лични или колективни действия за приспособяване към климатичните промени.

Участници

Тийнейджъри на навършени 15 до 19 години.

Ако сте под 18 години, трябва да представите и подписана декларация на родител.

Краен срок

22 март 2022 г.

Наградените участници ще бъдат обявени през април.

Включете се сега

Изберете си едно от петте предизвикателства.

Вижте Общите условия за участие в състезанието тук.

Награден фонд

Отличените участници ще спечелят между 200 природосъобразни награди: туристически соларни зарядни устройства, блутут слушалки със слънчево зареждане, ваучери за био козметика, лични термочаши, бутилки, платнени торби, натурални сапуни, канчета и, разбира се, голямата награда – мобилна соларна станция за зареждане на телефони, както и множество поощрителни награди.

За нас

Инициативата се организира от Екологично сдружение „За Земята“ – българският представител на международната мрежа Friends of the Earth – като част от проект КлимАКТ за екологично образование с фокус върху практически знания, действащи инициативи и алтернативи за устойчив начин на живот и приспособяване към изменящия се климат. Състезанието се провежда в партньорство с ЕкоВарна„Грийнпийс“ – България и Климатека.

Имате въпроси?

Можете да ги зададете на ecohub@ecohub.bg.

, ,

Включването на газа и ядрената енергия в Таксономията е стратегическа грешка за ЕК

Категорично против включването на изкопаемия газ и ядрената енергия в списъка на зелените инвестиции се обявиха множество организации и някои страни членки на ЕС. Според тях това е погрешен сигнал към инвеститорите и ще доведе до влагане на средства във временни “фалшиви” решения, вместо в доказано работещи като енергийна ефективност и възобновяема енергия.

Предложението за включване в т.нар. Таксономия за устойчиви инвестиции на ЕС публикувано на втори февруари дойде от Европейската комисия с уточнението те да присъстват като „преходни горива“. Противници на предложението са не само екоорганизации, организации за защита на потребителите, учени и изследователи по цял свят, но дори наетите от ЕК експерти и редица инвеститори. Австрия, Дания, Швеция и Холандия се обърнаха с отворено писмо към ЕК, подчертавайки липсата на научни доводи за включване на газа.

Основната цел на Таксономията е да даде възможност капиталът да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата, изкопаемият газ ще е източник на тонове емисии парникови газове в атмосферата. 

„Категорично против включването на газ в обхвата на таксономията“ е и The Institutional Investors Group on Climate Change (IIGCC), една от водещите Европейски мрежи на инвеститори, с повече от 370 члена, с активи от 50 трилиона евро (включително на JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc.). В отвореното си писмо към страните членки на ЕС и към депутатите в Европейския парламент IIGCC изтъкват основни аргументи срещу включването на изкопаемия газ в Таксономията и напомнят за резултатите от ключови научни изследвания от средата на 2021.

„Важно уточнение е, че Таксономията позволява да се правят определени инвестиции (в случая газ и АЕЦ), но това не означава, че е задължително да се правят. Включването им е по-скоро знак за лобистки натиск, както показа изследване на Influence Map (IM) този месец, но не и за промяна в основната линия, показана от най-новите научни изследвания.“, коментира Радостина Славкова от Екологично сдружение „За Земята“.Заявка да следва по-строги критерии при оценяване употребата на газ като преходен енергоносител дава и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която се опитва да се позиционира като финансова институция, която работи в полза на климата.

„Това не е финалното решение по Таксономията. Предложението на ЕК подлежи и на гласуване в Европейския Парламент и в следващите шест месеца гражданите на ЕС имат възможност да поискат от представителите си тази огромна грешка да не се случи.“, казва Симеон Горов от Екологично сдружение „За Земята“.

7 причини защо предложението на ЕК  е стратегическа грешка:

  •   Дава се грешен сигнал към частните инвеститори, фондове, банки къде да се влагат наличните ресурси (отклонявайки средства от доказано работещи решения като ЕЕ и ВЕИ). Съответно сега се задава посоката на частните инвеститори за следващите 15 – 30 години, време което ние като силно зависим от климата биологичен вид не може да губим във фалшиви решения. Няма как да се постигнат целите на Зелената сделка, без пряко участие на инвеститорите, които имат отговорност към клиентите си да не ги заблуждават с greenwashed дейности.
  •       В противоречие с целите на ЕС за климата: Основната цел на „Таксономията“ е да даде възможност капитала да бъде насочен към икономически дейности, които са напълно съвместими с ангажимента на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. и намаляване на емисии с 55% до 2030 г. Дори като “преходно” гориво за заместване на въглищата газът ще бълва в атмосферата тонове емисии парникови газове, включително на метан. Той е 80 пъти по-вреден за глобалното затопляне в диапазон от 12 години в сравнение с въглеродния диоксид (СО2). Това е пряко влошаване на климатичната криза, а не стъпки към решаването й.
  • Няма оставащ въглероден бюджет за нови инвестиции в изкопаем газ: Международната aгенция по енергетика (МАЕ) като автономен международен орган в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) начерта пътя към климатична неутралност до 2050 г., изчислявайки на базата на научни изследвания още средата на 2021 г., че изкопаемият газ ще трябва да падне с 8% под нивата от 2019 г. до 2030 г. и с 55% до 2050 г. Съществуващи газови електроцентрали също ще трябва да преустановят дейността си до 2035 г. 
  • Няма време за фалшиви решения, за да останем под 1,5 С.: Изграждането на една газова централа отнема приблизително 3-6 години, което задава времева линия 2025 – 2029 само за стартиране, а трябва време и за изплащане на съответната инвестиция и за осъществяване на печалба. Ядрена централа, за да заработи има нужда от доста повече време, а нашия прозорец за действие е значително по-малък. Вместо да помага на климата, поредното забавяне на френската „водеща ядрена централа от ново поколение“ Фламанвил на практика ще доведе до удължаване живота на въглищната френска електроцентрала Cordemais (да бъде затворена през 2024 г., а не през 2022 г., както обещаваха).
  • И двете горива противоречат на принципа за “ненанасяне на значителни вреди” (DNSH): Гледайки в цялост, целият жизнен цикъл и какво се случва след края на живота на ядрените централи и гориво категорично не се вписват в категорията “безопасни” за живота и здравето на хората и околната среда. Същото важи и за изкопаемия газ – значителни парникови емисии се отделят по цялата верига на доставки и експлоатация.
  •     Редакцията на таксономията е продукт на лобистки натиск: Изследване на Influence Map (IM), публикувано в началото на февруари, показва, че таксономията е била обект на голям лобистки натиск от страна на множество газови компании и индустриални асоциации. Компаниите, които са били най-активни по отношение на добавките към Таксономията са Gazprom, Engie, BP, Equinor, Repsol, TotalEnergies, Snam, Equinor и Uniper. Италианският концерт Enel (бивш мажоритарен собственик на ТЕЦ Марица Изток 3) пък за разлика от тях подкрепи прилагането на строги стандарти за емисиите, съобразно правилата за устойчиво финансиране.
  • Въвежда се изискване държавата, която строи АЕЦ, да изгради площадка за съхранение на ниско и средно радиоактивни отпадъци – сериозен здравен и корупционен риск у нас. При ядрената енергия основният проблем е замърсяването с радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които трябва да се съхраняват в продължение на стотици години, но в повечето страни дори не е започнало изграждането на такива хранилища. Също така и рискът от потенциални аварии, водещи до дълготрайни, широкомащабни, директни и индиректни щети. Примери има Чернобил, Фукушима и др. Фукушима е ярък пример, където синергията между човешка грешка и природно бедствие предизвика аварията. Ако бездействаме негативните промени в климата, ще се увеличат и усилят всевъзможни такива природни стихии. 

Уебинар: 10 мита за изкопаемия газ

Заповядайте на 24 февруари от 18:30 на уебинар 10 мита за изкопаемия газ.
Той ще се проведе като Fb Live на страницата на За Земята.
Дълги години климатичните политики основно се фокусираха основно върху въглищата, но някак изкопаемият газ оставаше в сянка. В момента обаче силното лоби зад него се опитва да го наложи като алтернатива на въглищата. Без каквито и да е основания.
За съжаление желанието да променим минимално източниците на енергия, доведоха страната ни до измамната илюзия, че изкопаемият газ е алтернатива на въглищата.
Ще научите повече:
– Защо скъпата газова инфраструктура не оправдава инвестицията;
– Изкопаемият газ е изключително мощен парников газ, но какво значи това;
– Защо пари от ЕС и националния бюджет не трябва да се инвестират в газови проекти.
Опасността да се инвестира в инфраструктура, от която скоро няма да имаме нужда, е съвсем реална. За съжаление огромен брой газови проекти се очаква да получат финансиране от ЕС чрез множество фондове: Фондът за справедлив преход, Механизмът за възстановяване и устойчивост, Модернизационният фонд и Проектите от общ интерес (ПОИ или 5th PCI List) възлизат на милиарди евро публични средства. Всяка страна в региона има множество проекти за създаване на огромна газова инфраструктура, което, както България вече откри, ще означава тъмно бъдеще за зелената енергия.
Legal Assistant
,

We are looking for a Legal Assistant

About the role

We have an exciting opportunity for a person with high interest in environmental protection and a background in the field of law to become a part of our organisations working on energy and air quality issues in Bulgaria.

The Legal Assistant is an integral part of the team that leads the strategic legal interventions of Environmental Association Za Zemiata and Greenpeace – Bulgaria on the topics of Energy Transition and Clean Air. As a Legal Assistant you will work in close collaboration with the campaigners and lawyers in the two organisations and will support them with key activities such as: day-to-day project management support, case planning and management, legal research, drafting and analysing legal documents, collecting, compiling and utilising technical information. 

Responsibilities:

  • Conducting legal research, including but not limited to the following areas: air quality legislation, compliance regimes applicable to coal and fossil gas-related activities in Bulgaria, access to public information, administrative procedure; 
  • Organising and filing the flow of documents (paper and Cloud platform) related to the Clean Air and Energy Transition projects, including preparation and submission of various documents to courts and other institutions; 
  • Communicating with state and local authorities and providing the team with updates about the pending legislative, administrative and court proceedings;
  • Assisting the legal and campaigning teams in their day-to-day tasks, such as organizing and facilitating meetings and supporting the coordination between them
  • Proofreading of translated (legal) documents to and from English; communicating in English (verbal and written) with colleagues in the international offices; 

With the advancement of the role, the responsibilities could develop towards:

  • Interpreting legal acts and drafting legal and non-legal documentation (complaints, requests, signals, statements letters, articles, etc.) under the guidance of the more experienced members of the team; 
  • Project management tasks and responsibilities, eg. drafting reports on recent developments to funders, organising team planning, monitoring activities and budget spending.

About you

As a successful candidate you will be at least in your third year of degree studies in the following areas: law, international relations, environmental studies and management, political science or other relevant social sciences, and you can demonstrate good project coordination skills or experience. You have an interest in environmental issues and social justice. An acquaintance with the Bulgarian administrative procedure legislation will be considered an advantage. 

You will demonstrate willingness to solve problems related to Bulgarian and EU environmental protection and legislation. You should feel confident in your abilities to perform research that will be the driving force behind important strategic decisions made by the teams and possess the necessary discipline and detail-orientation to ensure the management of the projects is in safe hands. 

Generally, you will have excellent written and verbal skills in English and Bulgarian.

About us

Za Zemiata is an environmental non-governmental organization determined to work for sustainable lifestyles and for responsible personal and political decisions for our planet, while combating the exploitation of people and nature.

Greenpeace is an independent global campaigning organization that acts to change attitudes and behavior, to protect and conserve the environment and to promote peace by catalyzing an energy revolution to address the number one threat facing our planet – the climate crisis.

The Energy Transition team combines the efforts of both organizations working to achieve a systemic change in the Bulgarian power sector. We highlight the problem with burning fossil fuels but we also advocate for the just transition of coal-affected communities and present viable solutions for the future of a decarbonized energy system.

The Clean Air team is focusing on tackling air pollution at local and national level via litigation, expert analysis, legislative and policy proposals, campaigning and advocacy. An integral part of the team is supporting active local communities fighting air pollution in their area. The team strives to achieve both strategic systemic changes and direct local changes.

Salary:  BGN 1150-1300 net salary range for 75% work time.

What we offer?

Part-time working hours (between 50-75% depending on the agreed amount) under a labour contract with a possibility to discuss an extension to full-time after the first year. Flexible working: a working week divided between being in the office in Sofia and working remotely.  If the Legal Assistant is a student, availability during exam periods will not be required. 

The contract is for 1 year with a 3-months trial period and can be renewed for another year. 

Starting date: 1 April 2022 or earlier, subject to negotiation and budgeting.

How to apply?

Please send us your CV and a short essay on the following topic Instruments you think that could be effective to ensure environmental protection and human wellbeing (max. 750 words) in English. For the second stage, only the successful candidates will be invited for an interview.

Please include ‘Legal Assistant’ in the email subject line and identify the documents you are sending by including in the file names: 

‘[your name] – Legal Assistant – Motivation’

and 

‘[your name] – Legal Assistant – CV’.

Please address your application to:

Meglena Antonova, Program Lead
Greenpeace – Bulgaria

and 

Ivaylo Hlebarov, Clean Air Team Lead
Za Zemiata

E-mail: jobs@zazemiata.org 

Recruitment is open now and you should send your application by 25 February 2022 EOB. Interviews will be held in the first weeks of March. We will contact only shortlisted candidates.

If you have any questions about the role advertised or recruitment process, please contact jobs@zazemiata.org. 

За енергийния преход след отказа
,

Поучителна история за енергийния преход в България след отказа на страната да премине от въглища към газ

През 2021 г. българското тогава служебно правителство обяви, че е решено да преобразува част от огромната държавна въглищна електроцентрала „Марица Изток 2“ в паро-газова централа – като замени 1,4 GW въглищни мощности с минимум 1 GW газови. Правителството потърси финансиране по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, Модернизационния фонд и други неназовани частни източници. Вече в началото на 2022 г. новото редовно правителство обяви, че се отказва от тези планове, за да не увеличава зависимостта на страната от внос на енергоизточници.

Марица Изток 2 е най-голямата въглищна електроцентрала в България и цяла Югоизточна Европа, която работи с инсталирана мощност от 1630 MW като една от четирите въглищни топлоелектрически централи в Маришкия басейн около Стара Загора. 

Марица Изток 2 е единствената от тези централи, която е изцяло държавна собственост и се управлява и експлоатира от Български енергиен холдинг (БЕХ) ЕАД. 

Регионът се отличава както с местния си добив на лигнитни въглища, така и с това, че е основният доставчик на електроенергия за България, произвеждайки приблизително 30 % от електроенергията в страната. 

България е силно зависима от въглищната индустрия за производство на електроенергия, което, предвид решимостта на Европейския съюз да постигне нетни нулеви емисии, означава, че правителството трябва да действа сега и да насочи България по пътя към зелено бъдеще. 

Правителството, ръководено от предишния министър-председател Бойко Борисов, обаче отказа да приеме каквито и да било логични и амбициозни планове за справяне с проблема с изменението на климата и собствената отговорност на България за постигане на нетни нулеви емисии.

Всъщност едва през октомври 2021 г. правителството, второто от двете служебни правителства след два вота, които не успяха да сформират работещ парламент, се ангажира с дата, до която България ще се откаже напълно от въглищата. Защо За Земята смятаме датата 2038 г. за прекалено късна, вижте тук.

Газовото „решение“ на правителството

Предвид необходимостта от постепенно премахване на въглищата и натиска върху правителството да създаде амбициозни планове за постигане на нетни нулеви емисии, служебното правителство на България отчаяно се нуждаеше от действия. То се спря на преустройството на ТЕЦ „Марица Изток 2“ в паро-газова централа с капацитет от поне 1 GW (един гигават), с цел да се замени част от капацитета на съществуващата въглищна централа (1,4 GW). 

За да завърши преустройството, правителството ще изгради не само нова електроцентрала поради необходимостта от нови турбини, но и изцяло нова инфраструктура, състояща се от 125-километров газопровод, който да осигури доставки до централата.

Общата стойност на новата централа първоначално бе оценена на 1,66 млрд. лева (846 млн. евро). Правителството възнамеряваше да ги финансира, като усвои 498,7 млн. лева (254,9 млн. евро) от Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост и същата сума от Модернизационния фонд. Останалите разходи трябваше да бъдат покрити от частни източници на финансиране, въпреки че тези източници така и не бяха публикувани.

За да финансира съпътстващата инфраструктура за централата, правителството заяви, че ще предостави субсидия в размер на 362,7 млн. лева (185,4 млн. евро) на „Булгартрансгаз“ – националния системен оператор на газопреносната мрежа на България и дъщерно дружество на Българския енергиен холдинг. Правителството също така възнамеряваше да използва по-голямата част от това финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост и поиска инвестиция от 333 млн. лева (170,2 млн. евро) от Механизма.

В крайна сметка „решението“ на правителството щеше да струва на страната над 1 милиард евро. Това представлява малко над 6,4% от планираните общи разходи за целия български План за възстановяване и устойчивост, заключвайки страната в една (нова) зависимост от изкопаемия газ в продължение на десетилетия и блокирайки значителна сума от финансиране само в две инвестиции от общо 59 и допълнителни 46 реформи.

Това би наложило още по-голяма зависимост от външни доставки на газ, поне половината от които ще се доставят от Русия чрез междусистемната газова връзка – интерконектора Гърция-България. Газовата централа също така щеше да увеличи емисиите на България както поради изтичане на метан, който е много по-мощен парников газ от въглеродния диоксид, така и заради емисии на въглероден диоксид, които се отделят при изгарянето на изкопаем газ.       

Освен това строителството на централата обикновено е продължително начинание. Завършването на проектите може да отнеме най-малко от една до шест години, като може да се очакват значителни закъснения. Ако се вземе предвид обичайната продължителност на работа на газовите електроцентрали, това би означавало, че тази централа ще работи след крайния срок за нетни нулеви емисии, определен от Европейския съюз до 2050 г.      

Друг любопитен момент и разлика между двете версии на НПВУ на служебното правителство от лятото и есента бе, че първоначално се очакваше до 31 декември 2029 г. паро-газовата централа да заработи като (изцяло) водородна електроцентрала, а към днешна дата такава технология още не е налична. В есенния вариант вече плановете са в периода от 2029 г. до 2035 г. мощностите да могат да използват като гориво едва 30 %  водород, а останалото – газ, както и да се изградят повече от една електроцентрали, може би и извън комплекса Марица Изток.

Зависимостта от газ не дава сигурност за бъдещето. Той не е подходящ за бъдеще с нетни нулеви емисии, което вече е признато от вземащите решения, както няма място и като преходно гориво, което трябва да бъде осъзнато от вземащите решения. Това означава, че всеки въглеродно интензивен генерационен капацитет, заменен с газ, в крайна сметка ще трябва да бъде заменен с реални решения за нулеви нетни емисии. 

Недостигът на газ

Рисковете и уязвимостта на газа се проявиха допълнително, когато през октомври 2021 г. Европа изпадна в критична газова криза, при която цената на газа на едро скочи рязко. Европа трескаво се опитваше да си набави нови доставчици на газ, тъй като Русия отказваше да увеличи доставките, за да облекчи този икономически натиск. Руското правителство отказа да увеличи износа си за Европа, освен ако газопроводът „Северен поток 2“ не получи пълно одобрение – показвайки по този начин риска от манипулации в резултат на зависимостта към външни доставчици.

Поради липсата на местен добив на изкопаем газ и евтина инфраструктура и съхранение на възобновяеми енергийни източници, българското правителство беше принудено да възстанови капацитета си за производство на електроенергия от въглища. Това не беше подходящо решение, тъй като хората от бизнеса продължиха да плащат изключително високи цени на енергията – в резултат на проблема с търсенето/предлагането, както и на фактори като повишената цена на газа.

След третите парламентарни избори на 14 ноември 2021 г., след поредица от преговори, беше успешно сформирано коалиционно правителство. След възобновяването на работата на парламента през новата година вицепремиерът Асен Василев обяви, че правителството се отказва от плана за преобразуване на ТЕЦ „Марица Изток 2“ от въглища в газ. 

Министърът се позова на недостига на газ, проблемите с осигуряването на инвестиции и риска от влагане на важни финансови активи в проект, несъвместим с дългосрочните цели за нетни нулеви емисии. 

Служебното правителство пък първоначално представи това погрешно решение за изграждане на паро-газова централа пред обществеността като чудесна възможност за страната. То заяви, че газът е евтин, екологичен и е най-лесното преходно гориво. Това просто не беше правилно, както осъзна и сегашното правителство.

Една поучителна история     

Отказът от газовия проект, който преди се смяташе за бъдещето на зелената енергийна политика на България, трябва да послужи като предупреждение за други страни от Централна и Източна Европа, които гледат на газа като на дългосрочно решение или преходно гориво. 

Огромен брой газови проекти се очаква да получат финансиране от ЕС чрез множество фондове: Фондът за справедлив преход, Механизмът за възстановяване и устойчивост, Модернизационният фонд и Проектите от общ интерес (ПОИ или 5th PCI List) възлизат на милиарди евро публични средства. Всяка страна в региона има множество проекти за създаване на огромна газова инфраструктура, което, както България вече откри, ще означава тъмно бъдеще за зелената енергия.

Aвтор: Rory Forster, координатор Газови политики в За Земята & CEE Bankwatch Network

Таксономията
,

Призив за изключване на ядрена и газова енергия от Таксономията за устойчиви инвестиции на ЕС

Политическо решение с фатални последствия – Европейския Съюз (ЕС) на път да класифицира газа и ядрената енергия като устойчиви енергийни източници

В навечерието на Нова година, на 31 декември 2021 г., Европейската комисия представи намерението си да включи изкопаемия газ, както и ядрената енергия, като зелени горива в изготвената от нея „Таксономия“ на устойчивите инвестиции. Класификационната система, наречена „Таксономия“, има за цел да регулира в целия ЕС кои финансови инвестиции ще се считат за устойчиви в бъдеще, за да се насочват финансовите потоци и бизнеса в посока на благоприятна за климата икономика и ускоряване на енергийния преход. Този важен елемент от европейското законодателство се очаква да бъде официално публикуван в края на месеца, но е необходимо да бъде преосмислен.

Изкопаемият газ: нито устойчив, нито зелен

При изкопаемия газ няма нищо природно, устойчиво или зелено, дори и употребата му да е „за кратко“ като „преходно гориво“. 

Изкопаемият газ в никакъв случай не е устойчив или зелен енергиен източник, тъй като по веригата на производство, транспорт и потребление се отделят големи количества вредни за климата парникови газове. Заради изтичащия от газовите съоръжения и тръбопроводи метан парниковият и затоплящ ефект на газа е много по-голям от този на въглищата (които не са включени в таксономията). Инвестициите, вложени в газовата енергия посредством „Таксономията“ ще бъдат заключени за десетилетия и ще липсват при изграждане на съоръжения за производство на възобновяема енергия. 

Опитът газът и ядрената енергия да се представят като част от решението на климатичната криза е лъжлив и изключително опасен. Вредата, която газовата индустрия ще нанесе на екосистемите, биоразнообразието и човешкото здраве и енергийна сигурност в България и Европа е значителна. Вместо да се използва съществуващата инфраструктура и вече подготвен терен за изграждане на  възобновяеми енергийни източници, се инвестира в изграждането на нови газопроводи, които унищожават почвата и заемат терен, който може да се използва за ВЕИ-та. Там където възобновяемата енергия би помогнала за намаляването на замърсяването на въздуха и отделянето на вредни емисии, газът ще насити въздуха с метан, изтичащ от газопроводите, компресорните станции и всяка друга газова инфраструктура.

Защо ядрената енергетика не е климатично решение?

Европейската комисия трябва да преосмисли и намерението си да обяви ядрената енергия за устойчив енергиен източник. Според Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар, Европейският съюз ще трябва да инвестира 500 милиарда евро в атомни електроцентрали от ново поколение от сега до 2050 година, а съществуващите ядрени централи ще се нуждаят от 50 милиарда евро инвестиции от сега до 2030 година. Трябва да имаме предвид, че и при реакторите от т.нар. „ново поколение“ няма решение на въпроса със съхранението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, а това е основно изискване на Таксономията. 

Докато фокусът на климатичните политики през последните години беше намаляването на емисиите на въглеродния диоксид, което начерта посоката към намаляването им, радиоактивните отпадъци продължават да бъдат по-малко популярен, но точно толкова актуален екологичен, социален и здравен проблем. 

Дори веднага да започнат строежи на нови ядрени реактори, срокът в който могат да заработят е 2032-2035 г. – тоест те не решават никакви проблеми в производството на енергия в близките 10 години, които са критични за облекчаване на климатичната криза. 

Малките модулни реактори нямат лиценз в нито една страна в света, в момента са на ниво пилотни проекти финансирани от държавите, никъде не са построени и не работят на пазарен принцип. Неразумно е ЕС да инвестира такива огромни средства в рисковата ядрена енергетика, вместо да продължи да залага на повишаване на енергийната ефективност, децентрализацията на производството на електроенергия и разширяване на достъпа до ВЕИ на отделните домакинства.

В противоречие с целите на ЕС за климатична неутралност до 2050

Плановете на ЕС да класифицира газа и ядрената енергия като устойчиви енергийни източници напълно противоречат на намерението и на дългогодишния процес на Таксономията. Вместо да предостави ясна, амбициозна и ефективна политика за изпълнението на Европейската Зелена Сделка и пакета “Адаптиране към цел 55”, Европейската комисия изпраща фатален сигнал на други държави, работещи над подобни въпроси. Таксономията трябва да се съобрази с амбицията за климата в законодателния пакет „Fit for 55“ / “Адаптиране към цел 55”, а не да пречи! Още повече, че самата Европейска комисия казва, че в изпълнение на климатичните й цели, трябва да се намали употребата на газ с 37% до 2030 г.

Изкопаемият газ няма място в Европейската Таксономия. Време е Европейската комисия да даде път на истинската зелена енергия и да поведе Европа към климатична неутралност до 2050. 

Нашият призив към политиците в България и Евросъюза:

За Земята призовава Българското правителство и държавите членки на Евросъюза 

  • да се противопоставят на плановете на Брюксел, които ще определят бъдещите инвестиции в газови или атомни електроцентрали като устойчиви.
  • да спрат възвеличаването на мръсни и опасни технологии, които са част от миналото, и да проправят пътя към климатична неутралност – на европейско и национално ниво.
  • да се присъединят към Австрия и Люксембург и да се обърнат към Съда на ЕС, за да спрат решението на ЕК.

Призоваваме и всеки отделен човек да подкрепи петицията до Европейската комисия, настояваща за изключване на изкопаемия газ и ядрената енергия от таксономията на ЕС и вместо тях да се инвестира в енергийни проекти, които ограничават глобалното затопляне до 1.5C и позволяват на ЕС да постигне своите климатични цели за 2030 г.

Вълка ще строи завод за изгаряне
, , ,

Вълка ще строи завод за изгаряне на отпадъци до Павликени

Инсталация за изгаряне на отпадъци с капацитет 56 тона на час заплашва село Върбовка, община Павликени. Инвеститорът е „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка.

Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”.

Проектът е на етап инвестиционно предложение и навръх Йордановден, се проведе обществено обсъждане, на което жителите на околността да споделят своите притеснения. Самият доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на инвестиционното предложение е внесено на Никулден, 6 декември. 

Поредица от пропуски будят много въпроси как точно ще се отрази изгарянето на отпадъци върху здравето на живеещите в околността. В ДОВОС на проекта в частта за инсталацията за изгаряне липсва достатъчно ясна информация за състава и произхода на отпадъците, а заради неработещото разделно събиране на отпадъци в България има опасност в пещта да попаднат и опасни отпадъци. Няма предложено решение какво ще се случва с оставащата пепел. Изхвърляните вредни емисии като силно токсичните диоксини и фурани не са разгледани подробно, отсъства и пълна инвентаризация и баланс на емисиите на парникови газове. 

Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години. В инвестиционното предложение изрично се казва, че отпадъци няма да бъдат внасяни, но така формулирано, обещанието няма никаква юридическа тежест, а изгарянето на отпадъци, било то и български, не е устойчиво решение за преход към кръгова икономика. 

„Все по-честите съобщения за строежи на инсталации за изгаряне на отпадъци в цяла България са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“

коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“. 

Припомняме, че завод за изгаряне на отпадъци за 350 млн. лева, който ще изгаря 180 хил. тона отпадъци годишно, планира и Столична община, а на територията на община Девня, освен в циментовия завод, периодично постъпват инвестиционни предложения за построяване на нови инсинератори. След бурно обществено недоволство и засилено медийно внимание централите на въглища прекратиха, поне официално, тази практика. 

Има опасност инсталацията за изгаряне на отпадъци до село Върбовка, Павликени, да се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България.

Какво ще се случва с пепелта след изгаряне и какви са емисиите от вредни вещества като диоксини и фурани — тези въпроси останаха без отговор по време на общественото обсъждане, проведено навръх Йорданов ден, в работно време. 

Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”. Инвеститор е фирма „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка. 

Инвеститорът не обясни и какво ще е точното количество изгаряни отпадъци, в самия доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) обаче се говори за две пещи от 211 хиляди тона годишно. Този обем надхвърля планирания дори в завода за изгаряне на отпадъци в София. Имайки предвид, че бяха дадени примери от Хасково, а г-н Гайтански участва в сметосъбирането в няколко Столични квартала, инсталацията до село Върбовка ще се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България. 

Направи много лошо впечатление фактът, че не беше осигурена достатъчно голяма зала за общественото обсъждане, въпреки големият интерес. Много хора не бяха допуснати заради липса на зелен сертификат – без това да бъде изрично обявено като изискване да влязат. 

„Докладът беше много неубедителен, което опорочава целият проект. Не беше спазено правото на всички хора да получат достъп до общественото обсъждане, въпреки интереса. Все по-честите съобщения за строежи на инсталации като за изгаряне на отпадъци като тази във Върбовка са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“

– коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“. 

Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години.

Тук можете да прочетете и подпишете подписката на гражданите срещу изграждането на инсталация за термично третиране на опасни и неопасни отпадъци, заложено в ИП на „Петрургия“ ЕООД във с. Върбовка, общ. Павликени, обл. Велико Търново

,

Търси се Координатор в екип „Енергия и климат“ в За Земята

Za Zemiata – Friends Of The Earth Bulgaria is recruiting a new team member of the Energy And Climate Team

Za Zemiata (For the Earth) is a Bulgarian environmental non-governmental organization, registered in 1995 and determined to work for sustainable life on our planet and to combat exploitation of people and nature. Za Zemiata strives for an outward-oriented policy and activities, carried out in co-operation with volunteers and other Bulgarian NGOs. Za Zemiata is the Bulgarian representative organization of the networks Friends of the Earth Europe and CAN Europe (Climate Action Network), the Central – and Eastern European Bankwatch Network, the International Energy Brigades, and a member of GAIA (Global Alliance for Incineration Alternatives) and SEEEN (South Eastern Europe Environmental NGO) networks.

We currently put a lot of effort into developing an alternative energy strategy for Bulgaria which lays stress on the promotion of energy efficiency and renewable energy sources as an alternative to the electricity from coal, fossil gas and nuclear power.

We now open a position in our Energy And Climate team! If you wish to apply or forward to people you know and are suitable, here is what you need to know before sending us an application:

Main duties will include but not only:

  • Mapping of energy projects in Bulgaria and the region and understanding their impacts, benefit or detriment to the energy transition process;
  • Gathering, understanding and communicating relevant policy (and sometimes scientific) developments to wider audiences;
  • Implement and develop campaigns activities, in close cooperation with other members of the team;
  • Support to the legal team;
  • Develop ideas, write and/or manage reports, studies and other communication materials;
  • Representation and advocacy towards EU institutions, the Bulgarian Government and Local and Regional Authorities;
  • Being a public figure representing Za Zemiata’s positions, structured around relevant topics.

Work load – 100% with option for 4 days work week
Duration – Guaranteed till end of 2022, but with long term perspective, 3 month trial period
Remuneration – Competitive for the local labour market in Bulgaria
Location – Based in Bulgaria with possibilities for Home Office and travelling to Sofia / from Sofia
Level of experience – intermediate – from 3 to 5 years of experience
Work time – flexible
Work languages – English and Bulgarian

 

Requirements:

  • Higher education preferably in the field of social science or environmental science;
  • Good understanding of the energy sector and the scientific foundation behind the processes of climate change, as well as the water-food-energy nexus;
  • Project management, media work, NGO experience and public campaigning experience is a big advantage;
  • Basic knowledge of the EU institutions and processes;
  • Experience in building a network of partners is a plus;
  • Ready to travel (mostly locally) and willing to take training and acquire new knowledge;
  • Appreciation for complex policy issues and ability to come up with ambitious positions and solutions which take an intersectional approach;
  • Experience of working in a very diverse environment, where multiple perspectives need to be aligned;
  • Excellent written communication skills;
  • Experience with verbal communication and presentations to external audiences and public media;
  • Ability to set priorities, manage diverse tasks and meeting deadlines;
  • Experience with working in a team, while being able to work independently;
  • Driving licence Category B is an advantage.

How to apply?
Please send your (short) motivation letter and CV (in English) to jobs@zazemiata.org with a subject “Energy And Climate Team member”.

Closing date for applications: Friday, 14th of January
Recommendations by previous teams are welcome, but not obligatory
Only shortlisted candidates will be contacted!
Interviews will take place online
Expected start date: 1st February 2022 (asap negotiable)

Отговорът на нарастващите цени на енергията е енергийната ефективност

13 неправителствени организации, бизнес асоциации и експерти в областта на енергийната ефективност се обединиха около обща позиция по проект 9а „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ от Националния план за възстановяване и устойчивост, който представлява основната заявка на изпълнителната власт по отношение на програмите за сградно обновяване.

Според последния вариант на проекта за енергийна ефективност към Националния план за възстановяване и устойчивост, близо 1.2 милиарда лева ще бъдат насочени към саниране на многофамилни жилищни сгради. Експертите смятат, че подобна инвестиция – и дори по-голяма – е напълно обоснована, тъй като с такива проекти могат да бъдат постигнати съществени енергийни, екологични, финансови и социално-икономически ефекти. Именно това е причината тези политики да имат пълната подкрепа на Европейския съюз.

За съжаление обаче, и последният вариант на проекта не дава основания за надежда за устойчиво национални политики в тази област. Отново се залага на безвъзмездно финансиране за ограничен брой сгради, а компонентът, изискващ съфинансиране от страна на собствениците, е обречен на провал. Основната причина за това е, че отново не е отделен ресурс за ключови елементи за успешното му приложение, като достъпни и ефективни финансови инструменти, улесняване процеса на вземане на решения и създаване на механизмите за участие на сдруженията на собствениците, налагане на институцията на специализирания проектен мениджър, осигуряване на техническа помощ за домакинствата, контрол на качеството, мониторинг на резултатите, обучение и квалификация, интензивна комуникационна кампания.

Не е засегнат въпросът с включването на уязвимите потребители и не е определен ресурс за това.

В 13 основни точки 13-те организации предлагат незабавни законодателни, финансови, технически и комуникационни мерки за активизиране на националната политика в сградния сектор, като заявяват готовност за подкрепа за детайлното им разработване и прилагане. Реализация на тези мерки ще се търси в директен диалог с новото правителство, с нагласа за постигане на бърз икономически, социален и екологичен ефект чрез наличния публичен ресурс.

КЪМ ДЕКЛАРАЦИЯТА

Интервюта с енергийно бедни домакинства

Социологическо проучване – интервюта с енергийно бедни домакинства

В рамките на социологическо проучване проведено в началото на есента през 2021 г., бяха извършени интервюта на тридесет енергийно бедни домакинства от три специфични уязвими групи: млади домакинства, ромски домакинства, домакинства на възрастни хора. Интервютата бяха проведени от Екологично Сдружение “За Земята” във Велинград и съседното му село Дорково, като тези обхващащи ромските домакинства бяха направени изцяло в кв. Анезица на Велинград. 

Допълнително бяха проведени разговори с по едно домакинство от всяка една от селектираните уязвими групи, с цел задълбочаване на разбирането ни на спецификата на техните проблеми по отношение на енергийната бедност. Зададохме въпроси свързани с: начина на отопление, включително алтернативни възможности; помощите за отопление и степента на прозрачност в съществуващата процедура по кандидатстване; отоплителната температура през зимата, брой отоплявани помещения, специфика на извършените мерки за повишаване на енергийната ефективност; както и ги помолихме за позиция около две очаквани реформи.  Тъкмо тези персонални истории представяме тук: 

Младо домакинство

Интервюиращ: Ако имате възможност, каква изолация ще предпочетете?

Респондент:  Външна, понеже е по-ефективна. Сега имам вътрешна, но стената изстива и студа стига до изолацията. Ако е външна, нещата са съвсем други –  не може да изстине стената. Ако има вътре, има и вънка ще е най-добре. Обаче, ако е само външна, тука вече има вата, картон.

Респондента показва новоинсталираната пелетна печка

И: Защо сте избрали този вид технология за да замените старата печка на дърва?

Р: По-ефективно е. Можеш много по-лесно да регулираш температурата, да достига комфорта, който искаш. Мога да го направя 18 градуса, 20 градуса, 22 градуса. Това е пепелника, който е за седмицата.

И: А при дървата си го чистил абсолютно всяка сутрин?

Р: Не. Не всяка сутрин. Като количество в седмицата веднъж.

И: А, при отопление с въглища, както сте били преди години?

Р: Значи за два-три дни изхвърлях по един такъв метален кош. Колкото въглища сложиш, толкова изхвърляш.

И: Забелязал ли си някакви проблеми, при отопление на дърва или въглища? Влошено качество на въздух вътре в помещенията?

Р: Да кажем кашлици имало е много пъти. Често. Никой не ни е казал, че това може да е от въздуха. Но със сигурност е вярно. Това е вредно за здравето, за белите дробове, за децата, за всички. Поотраснаха с тези печки, въглища и дърва. Такава е ситуацията.

Аудиофайл:

 

младо домакинство

 

Ромско домакинство

И: На какво се отоплявате?

Р: На дърва.

И: Как избрахте дървата?

Р: Нямаме други опции.

И: Да разбирам, че са най – евтини и лесно идват до тук?

Р: Да, точно така.

И: Имате ли други варианти за отопление? Например на ток?

Р: Имаме ток, но вода нямаме.

И: Значи имате други варианти за отопление, но не ги избирате. Хайде сега си представи, че живееш в един много хубав свят, където имаш пари да се отопляваш на каквото си пожелаеш. Ако имаш пари, какво би избрала?

Р: Въпрос е на пари. Като нямаш пари, не можеш да правиш нищо.

И: Ако имаш пари, какво би избрала?

Р: Щяхме да имаме вода. Щяхме да се отопляваме на парно. То като нямаш, не можеш да направиш тези неща.

И: Взимала ли си някога помощи за отопление.

Р: Вземаме. Купуваме си дърва.  С парите за отопление си купуваме дърва.

И: Процедурата лесна ли е за кандидатстване?

Р: Попълваш едни документи и чакаш.

И: Има ли там нещо, което може да е по- добро?

Р: Пускаме молбата в социалните. Отпускат ни, взимаме си дърва и това е.

И: През зимата колко помещения отоплявате?

Р: Цялата къща.

И: Колко стаи са в къщата?

Р: Една стая.

И: Много топло ли държите вкъщи?

Р: Нормално. Всяка зима нормално се топлим.

И: Тоест, не е много студено?

Р: Не е много студено, но си е студено.

И: Ще ни разкажеш ли малко повече за Вашето жилище? Ние го виждаме. Сравнително добро е състоянието му. Имате си дограма. Слагали ли сте изолация?

Р: Цялата къща е изолирана вътре. Топло ни е.

И: Сама ли си направихте изолацията или взехте помощи от някъде?

Р: Не сме взимали помощи за изолацията.

И: Какво мислите за идеята да има човек в общината, който да обслужва едно гише, където да се намират съвети за подобряване на енергийната ефективност и информация за всички програми, в които дадено домакинство може да се възползва за финансиране.

Р: Не, не. Ние сме си на дърва и сме си добре.

И: В момента има политици, които дават на хората пари, с които да си подобрят жилището. Има два варианта. Кой избираш?  1) Да дадат по- малко пари на повече хора, да си направят къщите да им е по-топло? или, 2) Повече пари на по-малко хора?

Р: Те преценяват. Ние нищо не можем да кажем.

И: Колко човека живеете?

Р: Двама. Сина и аз.

Аудиофайл:

Ромско домакинство

 

Домакинство на възрастни хора

И: Да ми разкажете малко повече за начина по-който вашето домакинство се отоплява. Защо сте избрали този начин на отопление? Какво го прави предпочитан от Вас?

Р: Защото помещенията, къщата като цяло е по-голяма. Отоплявали сме се преди години с нафта, ама нафтата отопляваше една стая. С въглища сме се отоплявали. Сега преминахме на дървата, защото се отоплява с парното целия етаж. С намерение и за пелети, но може и да не стане.

И: Виждате ли подобрение откакто преминахте на дърва?

Р: Безспорно.  Дървата са по-калорични, отопляват целия етаж. Доволна съм от дървата. Както от дървата, така и от газта. За момента оставаме на дърва.  Децата да се отопляват с пелети, ако искат и дано да се газифицира града. Долу на главната улица има газ, ама на другите места е високо и няма. Има кандидати, които искат да преминат на газ, но фирмата не иска да прекара газ.

И: Какво прави газта предпочитан вариант пред дървата?

Р: Мисля, че с едно натискане на копчето се освобождаваш от това да ходиш да пълниш парното с дърва. Един път да го запалиш, втори път да го поддържаш за целия ден. Това е повече за предпочитане. Но както виждам и чувам по телевизията, газта също става скъпа, така че сигурно ще останем на дърва, за сега поне.

И: Варианта с газта е чисто заради удобството?

Р: Разбира се.

И: Екологични предимства, смятате ли че има газта пред дървата?

Р: По отношение на това, дървата създават озон. Не знам дали газта е по практична за екологията или дървата. Не мога да кажа това, защото за домакинството е по -лесно, но за екологията, не бих се ангажирала да кажа нещо, за което може да не съм права.

И: Някога кандидатствали ли сте, получавали ли сте енергийни помощи от държавата?

Р: Не. Никога и никакви.  Причините са заради това, че има по-нуждаещи се хора от нас. Макар, че много от хората в града не се съобразяват с това. Иван от нашето семейство има право да получава помощи, но ние не искаме, защото има по- нуждаещи се хора. Нека те да вземат. Такива като сестра ми да вземат, защото тя е сама.

И: Цялата къща ли отоплявате? Комфортна ли е топлината, която поддържате?

Р: Да. До към 20:00ч., слагаме дърва. После слагаме малко въглища, за да поддържа през нощта. В интерес на истината, времето не е чак толкова студено. Зимите не са чак толкова студени, но въпреки това 30 кубика дърва са ни нужни на сезон. Не ми се иска да е така, защото гората се сече. Зададох въпроса на един лесовъден инженер. Той каза. „Не се притеснявайте, прочистваме по този начин гората.“ Ако това е така е добре. Температурата е добра, устройва ни. Отопляваме се. Задоволяваме си нуждите от температура.

И: Правили ли сте подобрения относно енергийната ефективност в последните 10 години на къщата?

Р: Не. Какво точно имате предвид?

И: Дограма, изолации например.

Р: Да. Външна изолация правихме, но нещата се стекоха така, че отвън не можем да я санираме.

Беше по-добре отвън да се санира отколкото отвътре, но не можахме. Късно се съобразихме с това.

И: Предполагам чисто по финансови причини, защото външната изолация излиза доста по-скъпа?

Р: Да, финансите са на първо място. Те са социалното зло на всички от обществото.

И: Само един пример ще кажа. Ако ви финансира държавата, например 50% от разхода за мерки за енергийна ефективност, бихте ли помислили да се възползвате от това.

Р: Ако имаме финансова възможност, бихме, да. Сигурно ще се увеличи температурата вкъщи.

И: Коментирахме малко по- рано идеята да има човек в общината и реформата едно гише, където да се намират съвети за подобряване на енергийната ефективност и информация за всички програми, в които дадено домакинство може да се възползва от финансиране. Ако има такъв специалист в общината по енергийна ефективност, бихте ли се допитали до него. Бихте ли използвали тази възможност?

Р: Бихме, ако има приоритети. Други хора, които са по- бедни. По- голяма нужда имат от всичкото това, да. Нека да има такава длъжност. Съгласна съм.

И: В момента програмите, парите, които се допускат до домакинствата – да речем за подмяна на отоплителни уреди, инсталации… Те се допускат единствено на най-нуждаещите се и се финансират на 100 %. Има идея това леко да се промени, като идеята е всички граждани да имат достъп до възможности за финансиране. Тези с по-високи доходи да получават по-малък процент безвъзмездно финансиране.  Хората с най- ниски доходи, да получават максимален процент. Според Вас добре ли е всички граждани да имат достъп до финансиране, за подобряване на енергийната ефективност за подмяна на отоплителни уреди с по – екологични, или да остане на 100 % за най-нуждаещите се?

Р: Ами нека пак по тяхна преценка. Евентуално, ако те преценят, че аз имам нужда от това, нека да ми отпуснат.  Аз съм за хората, които са по-нуждаещи се. Ето например моята сестра. Как е успяла с 350 лв. пенсия да си спести 1300 лв., за да си купи климатик, който е купен преди два месеца.  Да са много по организирани нещата, да са много по-отговорни. Който ти звънне по телефона и каже имам такава нужда, нека се отзоват хората, веднага да свършат работа. Нека да се види, който е най-нуждаещ се. Аз имам нужда, но не е приоритет тази ми нужда, за да го направя в момента.

Аудиофайл:

Интервю - пенрионер

Интервю с Любомир Ангелов

Изложба Естествени Изолации – интервю с инж. Любомир Ангелов

По време на тридневната изложба на “За Земята” осъществена в края на септември  в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали) и Хабитат България (“Подлсон на човечеството”) проведохме серия от интервюта с експертите. В рамките на всеки един от дните до нас на щанда присъстваше експерт, който отговаряше на вашите въпроси свързани с правилния избор на изолационни материали при сградна реновация или ново строителство. В допълнение на вашите разговори с тях, потърсихме отговори и на някои от нашите въпроси относно ролята на естествените материали в строителството, биха ли могли да се превърнат новото нормално при планиране и извършване на строителни дейности. В последното от серията интервюта разговаряме с инж. Любомир Ангелов съосновател на “Институт Кръгова Икономика”

Здравейте, Аз съм Светослав Стойков от ЕС „За Земята“. Днес наш гост е инж. Любомир Ангелов, проектант на сградни системи за отопление, вентилация и климатизация, като прави и оценка на тяхната енергийна ефективност.

Днес ще поговорим с него за изолационните материали, които са най-разпространени и какви са техните предимства; За естествените алтернативи;  Ще потърсим приликите, разликите и предимставата на едните и другите. С опита си като инженер Любомир има възможност да работи с всички замесени в проектния процес на сгради от всякакъв калибър, от уютни семейни домове до индустриални обекти, бизнес центрове и други в България и чужбина. Този опит му дава възможност за обективен поглед върху проектните и оперативни процеси, както и върху енергийния баланс на сградите.

Също така Любомир Ангелов е съосновател на “Институт Кръгова Икономика“ като дълбоко се интересува от съвременните технологии и от трансформацията от линейна към кръгова икономика. От дизайна на процеси, както и проследяване на жизнения цикъл и оптимизиране на съвременни технологии.  

Интервю с Любомир Ангелов

– Каква според вас е ролята на изолационните материали при сградната реновация, може ли да ни разкажете с няколко думи?

– Накратко за какво се прави изолацията. Изолацията е начинът по-който намаляваме топлинните загуби през ограждащите елементи на сградите. Като ги намалим, ние реализираме икономия на енергия. Което е крайната ни цел. По този начин имаме възможност да отопляваме сградите със значително по-малко количество топлина в студените зимни месеци. 

– Сградната изолация и изолационните материали имат ли ползи през останалата част от годината или са препоръчителни само за зимния период. 

– Това е проблемът при някои сгради, когато има твърде много вътрешни топлинни източници. Ако топлоизолацията е твърде дебела, сградата не може да се самоохлажда през летните месеци. Затова е добре да се направи баланс при изчислението на сградата между това колко топлина генерира самата тя и това колко получава отвън. На тази база може да се прецени каква изолация е добре да се заложи като дебелина и като тип. 

– Тоест не винаги най-добрият вариант е колкото повече изолация, толкова по-добре, както чуваме почти навсякъде?

– Не за всяка сграда. Това важи предимно за жилищни сгради, но има специфични случаи, в които повече изолация не е по-добре. Трябва да има, но до определена граница. 

–  А кои са най-разпространените изолационни материали на пазара. Какви са техните предимства. Кои са най-търсените. Имате ли наблюдение върху това? 

– Това което се е наложило през годините, в момента продължава да се използва приоритетно от инвеститори и клиенти. Това са предимно разперени изолации от различни синтетични материали, техния източник е петрола в повечето случаи. Това са популярните стиропор или т.нар. EPS – разперен полистирен. Другата изолация, която също така е популярна е XPS, това е експандиран полистирен.  Другите са пяни от типа на пенополиуретан. Останалите изолации, които са широко разпространени и са със сравнително естествен произход са минералните вати, каменните. За тяхното производство е необходима преработка, но суровината не е петрол, не е така вредна за природата. 

– Какви са предимствата на тези изолационни материали, които споменахте и защо според вас те са се наложили на пазара. Единствено цената ли е това, което търси потребителя? 

– В повечето случаи цената е значителен фактор. Суровините на всички тези изолации от петролен произход се добиват и произвеждат много евтино. Това обуславя тяхното лесно предлагане на ниска цена. Те предлагат добри топлоизолационни свойства при добра продължителност на живота на продукта. Повечето разперени изолации запазват техните свойства през целия експлоатационен период. Минералната вата има още едно предимство, че е негорима. Това важи и за каменната и стъклената. 

– Последните няколко дни ние от „За Земята“ правим изложба за естествените изолационни материали, на която и вие бяхте гост в Събота. Какво е вашето мнение за естествените изолационни материали? Те алтернатива ли са на конвенционалните, които споменахте преди малко и имат ли някакво конкретно предимство пред тях? 

– Това е много пренебрегната част от изолационните материали. За съжаление те не са така широко разпространени, понеже цената им е малко по-висока. За сметка на това, те предоставят много добри характеристики в определени отношения. Имаме изолация от коноп, която би могла да контролира влажността в помещението, което в повечето случаи е основният проблем свързан с мухъла, за неприятно усещане в помещението. Имаме изолация от вълна, която има живот от около 100 години. Почти никоя друга изолация не може да постигне тези години на експлоатация. 

– Чувал съм, да казват, че сградата „диша“. Може ли да обясните с няколко думи какво означава това? 

– Това е възможността на сградата да поема и отделя влага без да я задържа и без да образува мухъл и плесен. Когато няма проветрение на слоевете от изолацията, по повърхността ѝ се задържа влага. Това е предпоставка за образуването на плесен, която в някои случаи дори е опасна за здравето, канцерогенна. 

– Може ли да се каже, че когато използваме изолационни материали като вълната и конопа помагаме за свойството на сградата да диша?

– Да, определено. И това прави самата среда, която се обитава доста по-здравословна и приятна. 

– Като съосновател на “Институт Кръгова Икономика“, можете ли да ни разкажете какво представлява концепцията за кръгова икономика в строителния сектор? 

– Кръговата икономика като цяло представлява идеята за затваряне на кръга. Това означава, че всички процеси свързани с добива обработката, експлоатацията и последващата утилизация на материалите трябва да бъде в един затворен процес, при който няма отпадък, а всеки един такъв, който е останал от дадена сграда или процес, може да бъде преизползван в подобен процес или в друг, при който пак да бъде полезен. При сградите това в момента не е особено разпространено. Има определени нормативни изисквания за частично рециклиране и преизползване на материалите, но има доста накъде да се подобрява в тази сфера.

В строителството, кръговата икономика трябва да бъде разглеждана не само като ресурси и материали, а там всъщност трябва да бъдат заложени всички лица въвлечени в целия процес. Много  хора разглеждайки ефективността на сградата забравят, че освен емитиционите разходи, ние като човечество плащаме и данък замърсяване. Ние не го плащаме в момента, но в последствие всички тези негативни последствия ще бъдат заплатени от всеки един от нас. Така че това, което не виждаме при инвестицията в едни екосъобразни материали и принципи е, че ние предварително инвестираме, за да избегнем последващи високи разходи и загуби. 

– Бихме ли могли да заключим, че кръговата икономика в строителството е по-добрият вариант от гледна точка и на ефективност и на екологичност?

– Да, може да се каже. Точно това е целта на кръговата икономика, за да може да бъде постигнат баланс между потребление и запазване на природните ресурси. 

– Как естествените материали се вписват в концепцията за кръгова икономика?

В строителството енергията, която се използва е един от ключовите източници за въглеродни емисии и въобще на замърсяване на природата. Тези материали, които са от естествен произход, освен че за тяхното добиване и използване се употребява по-малко енергия, след края на техния жизнен цикъл, те могат да бъдат преизползвани или естествено да бъдат разградими, така че да не замърсяват по никакъв начин и да няма остатъчни вредности от тях. 

Цялото интервю с Любомир Ангелов в един аудио файл можете да чуете тук:

Интервю с Ива Делова
,

Изложба Естествени Изолации – интервю с Ива Делова

По време на тридневната изложба на “За Земята” осъществена в края на септември  в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали) и Хабитат България (“Подлсон на човечеството”) проведохме серия от интервюта с експертите. В рамките на всеки един от дните до нас на щанда присъстваше експерт, който отговаряше на вашите въпроси свързани с правилния избор на изолационни материали при сградна реновация или ново строителство. В допълнение на вашите разговори с тях, потърсихме отговори и на някои от нашите въпроси относно ролята на естествените материали в строителството, биха ли могли да се превърнат новото нормално при планиране и извършване на строителни дейности.

Във второто от серията интервюта разговаряме с архитект Ива Делова, съосновател е на Асоциация за строителство със естествени материали, с дългогодишен опит в разработването, управлението, и използването на проекти с екологични материали.

– Здравейте, Аз съм Светослав Стойков, част от ЕС „За Земята“. Заедно сме с Ива Делова, която е архитект, специализирал своята дейност и фокус в направление естествени строителни материали и по-специално техники на строителство със слама, глина и дърво, устойчив дизайн, здравословни и екологични домове.

Взаимодействието между природата застроената среда и човешките същества нарича архитектура. Съосновател е на Асоциация за строителство със естествени материали и архитектурно бюро „Home Nest“. 

Интервю с Ива Делова

– Какво е мястото според теб на естествените строителни материали в наши дни. Кои са групите хора, които проявяват интерес към тях?

Това е един много фундаментален въпрос, тъй като за мен цялостната посока за развитие на човечеството е завръщане колкото може по-близо до корена си, до естеството на нещата, в случая и на естествените материали. Чисто като факти и данни за нас като професионалисти или хора, които се занимават в тази сфера, става ясно, че досегашният ни път няма кой знае къде да доведе. Земята постепенно получава една обвивка от изкуствени материали, които до голяма степен (около 80%) не се рециклират. Да не говорим за всички други съпътстващи проблеми.

От една страна е неотложно всички да помислим за начини да вървим в тази посока. От друга страна кои хора проявяват интерес? Може би по-будни хора, които цялостно преосмислят начина си на живот. Като започнем с хранене, поведение, отношение към природата, отношение към хората. Най-общо казано, интелигентни, будни хора. Много често те са водени от конкретни потребности, например от алергиите не децата им, здравословен проблем, който ги е навел на мисълта, че трябва да променят нещо в средата. Но слава богу има доста такива хора, което е много зареждащо в общуването с тях в работата. 

– Аз мисля, че има интерес към естествените строителни материали. Какви са предимствата им пред конвенционалните? Можем ли да кажем, че те са по-екологични, че имат по-нисък въглероден отпечатък върху природата и подходящи ли са за всякакъв тип строителство? 

Можем да кажем че използването им е неотложно във връзка с екологичната криза, която е в глобален мащаб. Ще изредя някои от техните плюсове, но първо ще спомена как ги разграничаваме от другите. Това са материали, продукти и материи добити непосредствено от земните недра, които не преминават техническа, топлинна или друга обработка, която да променя качествата и свойствата им. Това е разликата. Всички други материали, които преминават през някаква такава обработка, освен че са много енергоемки, съдържат в себе си доста токсини, вредни излъчвания и замърсявания и са по-трудни за рециклиране. От една страна естествените строителни материали спомагат за драстичното намаляване на въглеродния и на енергийния отпечатък, тъй като са много по-малко енергоемки от другите. Може би да спомена за какво говорим. Например за материали като коноп, глина, слама, дърво, камък, от там нататък, различни разновидности, овча вълна, ленена изолация, конопена изолация.

Част от другите предимства, от една страна са екологични, от друга страна е биологичния фактор т.е. как те влияят на хората като биологични индивиди. Какво е тяхното въздействие върху нас, когато обитаваме и живеем в тези сгради. Доста характерно е, че създават оптимален микроклимат в помещенията.

При една завишена влажност, каквато се случва във входа на обитаваното ни пространство (над 50%) материали като глината или изолация от овча вълна по естествен абсорбират излишната влага и когато въздухът стане сух и започне да пречи на дихателните процеси на хората, те отделят тази влага, която задържат обратно в помещението и по този начин поддържат оптимална влажност за живеене. Това е голям плюс.

От там нататък това, че не излъчват различни летливи органични (т.нар. loss) съединения, целия порядък замърсители, които могат да са биологични или синтетични. Поддържайки този оптимален микроклимат те правят сградите много по-малко податливи на мухъл и плесен. Това са т.нар. биологични замърсители, които също могат да съществуват в един дом. Така че предимствата им са много, което според мен е съвсем естествено, както една храна биологично отгледана има много по-различни качества. По-същия начин са естествените материали спрямо конвенционалните, които са най-широко разпространени в момента.

Също така е важно да проникнем в градивния елемент, опитвайки се да се справим с кризите, например в строителството с екологичната криза, започваме да се опитваме да се справим с един проблем, но ние в същността си задълбаваме в него отново. Например опитваме се да се справим с енергийната криза и започваме свръхизолация на сградите, но това води до това замърсяване в тях.

Ние запечатваме сградите, което е все едно да си облепим кожата с тиксо. Как ще диша тя и какво ще е въздействието? По същия начин съвременните сгради са стигнали дотам, че опитвайки се да решим един проблем – енергийния, създаваме друг – със здравето и трябват много години, за да може човек да забележи това, да се изследва, да се направи връзка между здравето на хората и начинът, по който строим в момента. Така че, за да не попадаме постоянно в една въртележка и опитвайки се да решим един частичен проблем, да си създаваме друг, е много важно колкото се може по-дълбоко да направим тази промяна т.е. самият материал, самите градивни единици, с които правим строителството. От там нататък има много други способи, чисто проектантски, строителни, с които отново да търсим тези решения и тази екологичност, но това е точно във фундамента на проблема за мен. 

– Винаги много ме е интересувало дали могат да се използват естествени материали при сградна реновация при т.нар. саниране на панелни блокове. 

Да, могат и при жилищни, особено при ново строителство. Разбира се могат и при реновации да се използват, могат и в панелни жилища. Специално изолациите конопена, овча вълна, ленена, дървесна изолация, сходни като качества с конвенционалните. Ако някой реши да изолира с вата, съвсем спокойно може да се обърне и да използва някой от естествените изолации. Монтират се по подобен начин и имат подобни технически характеристики. Като недостатък може да се счете това, че цената излиза по-висока, тъй като в производството има много повече ръчен труд.

Друг недостатък, който би могъл да се появи е свързан в някои случаи с пожарната безопасност. Може да има ограничения за площите или например при обществени сгради, за какви помещения, какъв вид изолация може да се използва. Затова казвам, че основното нещо е човек да знае и да е убеден защо това е правилната посока и защо иска да върви по нея. От там нататък всеки конкретен проект подлежи на обмисляне и решение и това пак е недостатък, защото нещата са малко по-трудни, иска се малко повече мислене, малко повече желание, не като да отидеш просто и да вземеш от магазина каквото ти трябва и да си решиш проблема, малко повече питане, все още няма големи наличности на българския пазар, трябва да се поръчват специално, много малко материали има все още в България. Почти няма българско производство. Това са недостатъците, което си е сериозна борба, но пък се развива вече 10 години. Аз съм свидетел и участник в тези процеси. Нещата се случват постепенно. 

– Естествените материали дали са завръщане в миналото или са някакъв поглед в бъдещето. Малко философски погледнато.

Да, постоянно философски поглеждам на нещата. Общо взето е едно и също. Ние сме някак си в такъв етап цялостно на развитието ни, в който трябва да ревизираме всичко, като на някакъв предел, къде сме били, т.е. какво можем да вземем и да се върнем от миналото и също накъде искаме да отидем. Така че бъдещето така или иначе пристига и носи своите новости, носи своите технологии, които отново е наш избор да използваме по най-удачния начин. Но наред с това сме длъжни да пресеем какво имаме да занесем от естественото, така както функционира природата, така както нещата съществуват. В този смисъл не бих казала завръщане, но взимане с нас към бъдещето, нещо, което е ценно и което си заслужава и е част от пътя напред.

Цялото интервю с Ива Делова можете да чуете тук:

, ,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Нов доклад изтъква Полша, Чехия и България като двойкаджиите на енергийния преход

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Полша, Чехия и България: двойкаджиите на енергийния преход

Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95% от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 г. 

Това показва нов доклад* на Ember – мозъчен тръст в областта на енергетиката, който  излезе след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега — през 2038 г. Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55% намаление на емисиите до 2030 г.

„Печален лидер в използването на въглища за производство на енергия през 2030 г. ще бъде Полша с 63%, следвана от Чехия с 18% и България – с 14%. Останалата част от Европа върви по пътя на поетапен преход към възобновяема енергия още през това десетилетие. Тези, които останат на опашката, ще трябва да се изправят срещу високите цени на електричеството, икономическа конкурентоспособност и натиск за реформи в кратки срокове заради засилването на климатичната криза“

Ричард Муур от Ember. 

Докато повечето европейски държави се стремят да изоставят въглищата до 2030 г. и да реформират икономиките си, държавите от Централна Европа и България търсят начин да отложат неизбежното. 

„Служебното българско правителство обяви, че излиза от въглищата през 2038 г., но този акт беше продиктуван по-скоро от желание политиката на бездействие да продължи, отколкото залагане на ясна цел и визия за реформи. От поетапното извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи без изгаряне зависи дали преходът отвъд въглищата ще дойде под формата на ценови, социален и екологичен шок, или ще почива на ясен план и научни данни.“

Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Електричеството в ЕС, произведено от въглища, ще намалее с 83% между 2015 г. и 2030 г., — от 705 TWh на 118 TWh. Въпреки това, докато останалата част от 27-те държави-членки на ЕС има категорично намерение да намали производството на въглища с 99% между 2015 г. и 2030 г., Полша, Чехия и България предлагат общите им усилия да доведат до спад от едва 42%.

Тенденцията крайните дати за изход от зависимостта от въглищата да бъдат съкратени във времето не е изолирана само в Германия. В целия ЕС плановете продължават да се ускоряват. За по-малко от 2 години, откакто страните от ЕС представиха своите национални планове за енергетика и климат (ИНПЕК), планираното производство на електроенергия от въглища през 2030 г. в ЕС е съкратено с повече от половина (-58%). Това намаление ще предотврати изхвърлянето на допълнителни 89-152 мегатона емисии на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата през 2030 г., което е еквивалентно на премахване на 53-90 милиона автомобила от пътя.

„Спирането използване на въглищата обаче не трябва да става за сметка на засилване на друга зависимост към изкопаемо гориво, каквото е природният газ. За разлика от Западна Европа, благодарение на ниската свързаност на домакинствата към газовата мрежа, България е в състояние да направи скок към чисто отопление и производство на електроенергия, на базата на възобновяеми източници на енергия и технологии за съхранение.“

Радостина Славкова от „За Земята“

 

Бележки:

Можете да намерите доклада на страницата на Ember: https://ember-climate.org/project/germanys-2030-exit-isolates-remaining-eu-coal-power-polluters

*  Докладът в частта си за България е изготвен със съдействие от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“. 

 

Становище на За Земята по окончателния вариант на НПВУ

Final Bulgarian Recovery and Resilience Plan – Evaluation and Recommendations by Za Zemiata

В окончателния вариант на Българския План за възстановяване и устойчивост (НПВУ), публикуван от служебното правителство на 15 октомври 2021 г., има проекти и реформи, които не отговарят на философията на Енергийния преход и Справедливия преход. Въпреки значителните подобрения в планираните реформи и инвестиции в сравнение с предишните версии, документът все още включва развитие на капацитета за пренос на изкопаем газ и производство на енергия от изкопаем газ.

Според нас има няколко проекта, които не са подходящи за финансиране със средства от ЕС.

Проект H1 замяна на производството на 1 гигават въглища с изкопаем газ. 

Това е скъпа и временна мярка, която няма да има устойчив ефект.

През лятото на 2021 г., след като плановете за преминаване от въглища на газ бяха обявени, За Земята заедно с Грийнпийс България, WWF България и Петъци за бъдеще България изразихме опасенията си относно предложението в писмо, изпратено до Европейската комисия. В допълнение към аргументите, изтъкнати в писмото, считаме, че този проект може да подкопае процеса на разработване на териториален план за справедлив преход за региона, който е в съвсем начален етап. Този проект и свързаната с него инфраструктура за доставка на газ не са преминали през никаква форма на стратегически оценки и сравнение с алтернативни варианти и никога не са били обсъждани с обществеността относно екологичните и социалните му въздействия.

У нас се породиха множество въпроси, свързани с плановете на България за преминаване от въглища на газ,които ще намерите в пълното ни становище.

Проект П13 – за изграждане на бъдеща инфраструктура за пренос на водород.

По наше мнение този проект всъщност е за изграждане на газова инфраструктура и няма да подпомогне енергийната трансформация във въглищния район „Марица изток“. Съществуват по-важни проекти, свързани с децентрализирано производство на  електроенергия и подпомагане на отделните домакинства за производство на електроенергия от възобновяеми източници, които се нуждаят от допълнително стимулиране.

Реформа 10създаване на държавно предприятие за рекултивация на мини.

Няма нужда да се финансира такова предприятие, особено с пари от ЕС. Рекултивацията на мини „Марица Изток“ е задължение на мините и те имат специален фонд за тази дейност. В информационния документ относно принципа „Замърсителят плаща“, разработен от Bankwatch и Европейското бюро за околна среда, призоваваме ЕК да направи внимателна оценка на подобен тип проекти по отношение на риска от прехвърляне на отговорността за възстановяването на земите от компаниите, които са се възползвали от минното дело и производството на енергия от изкопаеми горива, към Фонда за справедлив преход (ФСП) и други свързани с него фондове. Следователно е необходимо по-строго прилагане на принципа и ЕК следва да обмисли конкретни насоки за прилагане на принципите по отношение на финансирането от ЕС

Надяваме се, че когато Европейската комисия оценява Българския план за възстановяване, тя ще вземе предвид нашите препоръки.

Становище по окончателния вариант на НПВУ

 

 

,

Изложба Естествени Изолации – интервю с Ася Добруджалиева

По време на тридневната изложба на “За Земята” осъществена в края на септември  в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали) и Хабитат България (“Подлсон на човечеството”) проведохме серия от интервюта с експертите. В рамките на всеки един от дните до нас на щанда присъстваше експерт, който отговаряше на вашите въпроси свързани с правилния избор на изолационни материали при сградна реновация или ново строителство. В допълнение на вашите разговори с тях, потърсихме отговори и на някои от нашите въпроси относно ролята на естествените материали в строителството; биха ли могли да се превърнат в новото нормално при планиране и извършване на строителни дейности.

В първото от серията интервюта разговаряме с Ася Добруджалиева, председател на Управителния съвет на Асоциацията на еколозите от общините в България от 1999 г. и от 2010 г. насам – ръководител проекти във фондация „Подслон за човечеството”.   

– Здравейте, аз съм от Екологично сдружение „За Земята“. Тук сме с Ася Добруджалиева от Habitat България. Намираме се на отварянето на изложбата посветена на естествените изолационни материали. Искам да я попитам специално за текстилната изолация, която ни представиха. Да разкаже може би малко повече наистина какво пробуди интереса й да започне това начинание. 

– Благодаря за възможността за една такава експозиция тук на открито пред гражданите на София. Нещо, което се опитваме да реализираме в областта на подобряване енергийната ефективност на сградите. Причината Habitat България да се ангажира с темата с изолациите е, че ние работим за подобряване на жилищните условия в страната. Енергийнатa бедност е нещо, което нарежда България на най-ниските места в Европейския съюз от гледна точка на това, че жилищните сгради са с много ниска ефективност. Освен това става въпрос за високи цени на електроенергията и ниски доходи. Комбинацията от тези три фактора е ключова, за да можем да кажем, че имаме енергийна бедност. Тъй като едно от най-добрите решения за справянето с проблема е подобряването на енергийната ефективност на сградите, имахме желание да имаме максимално ниска цена за изолацията, така че да бъде приемливо и за най-бедните да направят подобряване на техните жилища. Водени от тази идея и с помощта на експерти, с които работихме, подготвихме едно предложение за това да проучим възможностите да произведем топлоизолация от рециклирани текстилни отпадъци.

Проблемът с тях през 2013, когато започна реализирането на идеята беше доста голям. Не че сега нещата са решени, но така или иначе се правят стъпки в тази посока. Докато тогава всичко, което излизаше като текстилен отпадък отиваше на депата, което означаваше намаляване на техните обеми. Освен това се появи един технологичен проблем за операторите на депата и по-специално в тези, които имаха сортиращи инсталации, защото текстилните отпадъци, попадайки в общия отпадък и постъпвайки в инсталация за сепариране, твърде често се усукват около различни елементи на инсталациите и довеждат до блокирането им. Така че, текстилния отпадък е абсолютно нежелан от гледна точка на това, че е труден за разделяне, че означава запълване на депата и най-вече, защото това е загуба на ресурси. 

– Тоест нужно е да го изкараме от общия поток и да го използваме за нещо друго. В случая можем да го приложим към изолационен материал, който е изцяло рециклиран. Предполагам, че не се използва химия при образуването му. Може ли да кажем малко за технологията?

Основното за технологията е, че за да имаме възможността да правим този продукт, ние трябва да сведем текстилния отпадък до текстилни влакна. Това означава разчепкване, дераци и т.н. След това този материал може да бъде настилан, оформен по различни начини и да му се придават различни характеристики в зависимост от това с каква цел искате да го използвате. Ние направихме два варианта на текстилна изолация. И в двата случая има полипропилени, които подпомагат свързването на тези влакна, защото иначе нямаме свързващ елемент вътре в текстила.

Възможностите за неговото обработване са два вида. Единия начин, който показваме тук е с обикновено настилане и иглонабиване на материала, а към другия е добавено нагъване, което придава малко повече структура, стабилност и обем на изолацията. Двата варианта на този материала дават възможност за постигане на коефициента на топлопроводност от порядъка на 0.036, което е абсолютно съпоставимо с останалите известни на пазара топлоизолации. В този смисъл нашето желание да получим евтин продукт, не е невъзможно. Всичко зависи от това как ще върви политиката за управление на текстилните отпадъци в България. Така или иначе има възможност да се работи за тяхното разделно събиране и оползотворяване. Ние сме оптимисти, че това нещо ще се случи. 

– Доколкото съм запознат, мисля, че във Варна има инициатива за отваряне на завод за сепариране и рециклиране не текстилни отпадъци. Запозната ли сте с нея? 

Точно с инициативата във Варна не съм, но всички виждате, че в последните години се правят опити да се създадат условия за разделно събиране на стари облекла и обувки. Може би още на не много места има такива специализирани съдове, но стъпка по стъпка се върви към това. Може би лидери в разделното събиране са магазините за втора употреба, защото част от веригите дават възможност за връщане на стари дрехи. 

H&M специално и доста западни вериги вече, както и Patagonia, които правят туристическо облекло, стават известни с това, че ако занесеш стари дрехи и обувки, получаваш отстъпка от нов продукт, а те връщат материала изцяло в производството. 

Страхотно. Сигурна съм, че подобни инициативи ще стават все повече, защото много хора имат отговорност към бъдещето на планетата и към това да не замърсяваме, да не създаваме отпадъци. Ние всички вероятно в някакъв момент ще осъзнаем колко важно е това и то не само за текстилните, а за всички видове отпадъци. „За Земята“ е водеща по темата за нулеви отпадъци, така че аз няма да говоря много по този въпрос, но ключовото тук са хората, домакинствата. Те са тези, които наистина трябва да започнат да разбират необходимостта от разделно събиране на отпадъците. Защото най-простото нещо, което правим да хвърлим всичко в една торбичка в общия съд, е най-вредното. Защото когато постъпят тези смесени отпадъци на сепариращата инсталация, ресурсите в тях са силно замърсени и това което реално може да се рециклира е от порядъка на 10-15% в много оптимистични случаи.

Така че за да има смисъл от дейностите, които правим с отпадъците, първото и най-важното е поведението на източника, на домакинствата или разбира се в индустриалните сфери, там са малко по-различни нещата. Но това е ключова отправна точка. Да разбираме важността на ресурсите и да ги използваме. Ние се опитваме да направим това с тази изолация. Все още не я произвеждаме. Между другото тя има изключително добри характеристики като шумоизолация, но така или иначе работим в посока да започнем производство. Надяваме се това да се случи до две години и да можем наистина да покажем една кръгова икономика, един затворен цикъл на използване на ресурсите, отново и отново. 

– Какви са предпоставките, за да се случи масовото производство на тази изолация, за да може да се предложи на крайния клиент на достъпна цена и да бъде една реална алтернатива. Какво трябва да се случи от тук насетне, за да може да ги използваме и в програми за жилищно обновяване и да ги насочим към енергийно бедни?

Разбира се, трябва да се случи самото производство поне на едно място. Имайте предвид, че това не е малка инвестиция, но въвеждането на принципа за отговорността на производителя и по отношение на текстилните отпадъци създава добра възможност да се акумулират финансови ресурси, които да се използват включително и в тази посока. Честно казано това не е най-добрия начин. Това, което много хубаво работи във Франция е създаването на национален фонд, в който постъпват всички отчисления за произведената текстилна продукция и на конкурсен принцип се кандидатства с идеи и различни проектни предложения и най-добрите се финансират, което според мен е най-ефективният подход за използване на тези средства.

Системата, която в България от доста години работи с организациите за оползотворяване на опаковките, например, показва различни дефекти и неефективно използване на акумулираните средства. Моето лично мнение е, че там трябва да има промяна, но за добро или за лошо в България се възприе системата, по която и до момента работим. Надявам се, че ще има достатъчно финансови ресурси, които да насърчават хората, които имат желание да се оползотворяват текстилните отпадъци наистина да го направят

Aудио файл с цялото интервю:

 

Включваме се към проекта „Променяме се с климата“

Винаги сме вярвали, че най-хубавите неща се случват, когато работим заедно.
Затова се присъединяваме към проекта „Променяме се с климата“. Той представлява мащабна кампания, с която имаме за цел да достигнем до най-много хора и да им разкажем за влиянието на климатичните промени върху здравето, професиите ни, околната среда, животът ни като общество. Ще засегнем още темата за конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост, които трябва да се предприемат.

Главната цел на проекта „Променяме се с климата“ е да бъде организирана мащабна кампания за повишаване на осведомеността и компетенциите на българската общественост по отношение на влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и социалния и икономически живот на съвременното общество, както и конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост спрямо промените в климата, които трябва да се предприемат.

Начало на проекта: 21 Октомври 2021

Продължителност: 20 месеца

Специфичните цели на проекта са:

  • Установяване на партньорство между училища, НПО от България и норвежки партньор;
  • Обмен на добри практики между партньорите на базата на споделена информация и разменено гостуване на делегации;
  • Разработване на онлайн информационно-образователен портал, достъпен до всички;
  • Разработване и утвърждаване от страна на МОН на 3 училищни учебни програми;
  • Провеждане на обучение на учители;
  • Организиране на регионални кампании и ученически проекти в Белица, Берковица, Бургас, Веселиново, Разград, Свищов и София, визиращи климатичните промени;
  • Запознаване на обществеността от целевите райони с постигнатите от кампанията резултати, както и отправяне на предложения до местната власт за конкретни мерки по адаптация към промените в климата;
  • Осигуряване на прозрачност по време на процеса посредством активен обмен на информация с мас медиите и при използването на социалните мрежи;

Гарантиране на ефективно (по съдържание и време) и оптимално (от гледна точка на изразходване на финансови ресурси) управление на проекта.

Дейности

  • Разработване на онлайн информационно-образователен портал с базисна информация, образователни модули, интерактивни игри, видеа, споделени добри практики, както и модул за онлайн обучение;
  • Разработване на 3 обучителни програми за учители, включени в ИРОПК на МОН;
  • Провеждане на 3-дневно обучение на 120 учители от целевите райони;
  • Организиране на 7 регионални кампании и 21 ученически проекти в седемте целеви райони – общ брой участници 1540;
  • Организиране на 1 начална, 7 регионални информационни срещи, 7 регионални конференции и 1 национална конференция ;
  • Обмен на информация и добри практики между българските партньори и норвежката организация посредством виртуално общуване и размяна на гостувания (общо 9 човека);
  • Активно информиране на обществеността за хода и резултатите от проекта посредством провеждането на 8 пресконференции, активното използване на социалните мрежи и функционирането на уебсайт на проекта.

Участници в проекта: 

В „Променяме се с климата“ си партнираме със 7 училища – от Белица, Берковица, Бургас, Веселиново, Разград, Свищов и София, Институт за прогресивно образование, София и Friends of the Earth – Норвегия.

Проeктът „Променяме се с климата“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 190 340 евро по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Програмата цели да подобри статуса на околната среда в екосистемите и да намали ефекта от замърсяването и други дейности на човека и да допринесе за постигане на общите цели на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 – намаляване на икономическите и социални различия в страните от Европейското икономическо пространство и засилване на двустранните взаимоотношения между страните донори – Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Република България.
Тази публикация е създадена в рамките на проект „Променяме се с климата”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програма „Опазване на околната среда и климатични промени”, чрез ФМ на ЕИП 2014-2021 г. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Екологично сдружение „За Земята“ и при никакви обстоятелства не може да се счита, че
съдържанието на публикацията отразява официалното становище на Програмния оператор и/или Офиса на Финансовия механизъм.

Проект „Променяме се с климата“, с номер BGENVIRONMENT-4.002-0010-С01 и общ бюджет от 385 465 лв., се изпълнява по Програма „Опазване на околната среда и климатични промени“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и съфинансирана от българската държава. Бенефициент на проекта и водеща организация е Средно училище „Цветан Радославов“, град Свищов. Главната цел на проекта „Променяме се с климата“ е да бъде организирана мащабна кампания за повишаване на осведомеността и компетенциите на българската общественост по отношение на влиянието на климатичните промени върху човешкото здраве, околната среда и социалния и икономически живот на съвременното общество, както и конкретните мерки по смекчаване, адаптация и устойчивост спрямо промените в климата, които трябва да се предприемат. www.eeagrants.bg.

Проектът „Променяме се с климата“ е финансиран по „Малка грантова схема климат“, процедура BGENVIRONMENT-4.002.

Целта е да бъдат финансирани проекти за разработване на образователни програми и кампании, както и повишаване на осведомеността по въпросите на изменението на климата чрез информационни кампании сред широката общественост. Процедурата цели да повиши броя на обучените относно климатичните промени, смекчаване на въздействието и адаптация и да повиши броя на образователните институции (училища или детски градини), извършващи дейности за повишаване на осведомеността/образованието за климатичните промени и адаптацията.

www.ееаgrants.org, www.eeagrants.bg.