, , , , , ,

Гласувайте за добрите, лошите и грозните практики на изразходване на средства от ЕС

Докато държавите-членки все още разработват плановете си за разходване на средства от ЕС, заедно с CAN Europe стартирахме кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране, за да разобличим планирани климатично и екологично вредни мерки в плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС („Споразумения за партньорство“ и „Оперативни програми“), средствата за справедлив преход („Териториални планове за справедлив преход“) и фонда за възстановяване („Планове за възстановяване и устойчивост“).  България е представена със седем номинации и в трите категории, но с най-силен превес при “грозното” разходване на средства.

Следващата важна стъпка в кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране е старта на публичното гласуване на 12 април.

За периода 12 – 24 април всички мерки са обект на публично гласуване, за да идентифицираме най-добрите добри, лоши и грозни мерки, избрани от европейците, които държавите-членки се опитват да финансират чрез джоба на ЕС. Резултатите от публичното гласуване ще бъдат обявени на церемония по награждаване на 29 април.

Как да гласувате:

На уебсайта cashawards.eu ще видите „Добрите, лошите и грозните“ мерки от националните планове за разходи, за които символично може да пуснете своята „бюлетина“.

Гласуването става много просто:

Гласуването за разделите „Добрите, лошите и грозните“ практики е разделено на 12 тематични области.

Имате по един глас за всяка тематична област. (Ако всички тематични области получат достатъчно гласове, ще можем да раздадем общо 36 награди.)

Можете да гласувате само за една, за няколко или за всички тематични области. Зависи от теб!

След като гласувате, превъртете надолу и кликнете върху бутона “Изпрати”/ “Submit my vote”

Можете и да оставите своя имейл адрес, ако желаете да получите покана за церемонията по награждаването на 29 април, както и да се запознаете с резултатите от гласуването.

 

Категория и подкатегории “Добри” мерки:

“Добрите” мерки и проекти имат положителен ефект за климата и хората, като създават по-проспериращи общности.

  • ударен старт на справедливия енергиен преход;
  • подкрепа за енергийни общности, използващи ВЕИ / чиста енергия, както е в българската номинация;
  • използващи в пълна степен възможностите от Вълната на обновяване.

Категория и подкатегории “Лоши” мерки:

“Лошите” мерки и проекти пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономики.

  • затваряне на очите за потенциала на енергийната ефективност в сгради и домове — както е в българската номинация;
  • планиране зад затворени врати;
  • грешни завои в сектор транспорт (асфалт и пътища, вместо обществен транспорт и велоалеи);
  • нито чист, нито справедлив преход (обещания за водород, за който технологията ще бъде достъпна едва в средата на десетилетието);
  • забравен ВЕИ потенциал.

Категория и подкатегории “Грозни” мерки:

От нашата активност също зависи какви мерки и проекти ще залегнат в плановете за разходване на публични средства (европейски с национално съ-финансиране).

Гласувайте на EU Cash Awards.

За повече информация: Статия – очерк с български и европейски номинирани проекти

 

Кампанията се реализира със съдействието на фондация Майнър / Supported by the Minor Foundation for Major Challenge

,

Подкрепи петиция до Европейската комисия 74 мегапроекта за изкопаем газ да не получат евросредства

Сред кандидат-проектите за европейско финансиране са и пет български газови проекта 

Европейската комисия изготвя в момента списък с трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които следва да получат достъп до финансиране от Европейския Съюз и да се възползват от процедура за ускорено изпълнение. Това са така наречените проекти от общ интерес или ПОИ. Кандидатствали са 74 съоръжения за изкопаем газ, всички те очакват да получат одобрение като приоритетни. Нито едно от тях не трябва да бъде избрано, защото вместо да решават, те създават проблеми със замърсяват въздуха, водите и почвите, имат пагубно въздействие върху климата и нарушават човешките права на местните общности. 

До 8 април имате шанс да кажете своята дума и да кажете на Европейската комисия, че нито един проект за изкопаем газ не бива да бъде включен в приоритетния списък, като подпишете петицията.

Газовите проекти замърсяват въздуха, водите и почвите, имат пагубно въздействие върху климата и нарушават човешките права на местните общности. Производството, транспортирането и експлоатацията на изкопаем газ замърсява значително въздуха, водите и почвите. Изкопаемият газ е вреден за климата и е неизбежно свързан с отделянето във всички етапи от производствената верига на емисии на значително подценения парников газ метан, който допринася с почти 25% за глобалното затопляне. По последни данни в Европа изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид от въглищата. Нерядко в процеса на изграждането на газова инфраструктура се налага преселването на цели села. На засегнатите местни общности често не се дава глас и възможност да артикулират нуждите и проблемите си, свързани с изграждането на газопроводите. Рядко се провеждат публични консултации, да не говорим за обезщетения на потърпевшите от строежа и експлоатацията на газопроводите. 

Трансграничните проекти за газова инфраструктура са в разрез със собствените обвързващи, дългосрочни климатични цели и поети политически ангажименти на национално, европейско и глобално ниво.

Изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ е несъвместимо с ангажимента на Европа и Българската държава за постигане на климатична неутралност до 2050 г. както и в пълно несъответствие с Парижкото споразумение и неговите глобални цели да се ограничи повишаването на температурата до 1.5 °С.

Нова газова инфраструктура е икономически нерентабилна, а ще бъде изградена на гърба на българския и европейския данъкоплатец.

Всички надеждни сценарии, включително прогнозите на Европейската комисия в съответствие с целта за ограничаване на емисиите от 55%, предвиждат намаляване на търсенето на изкопаем газ между 32% и 37% през 2030 г. и след това. Следователно изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ би довела до генериране на невъзвръщаеми инвестиции, блокиране на финансови средства и прахосване на пари на данъкоплатците. А тези средства могат да се вложат за изграждане и подпомагане на вече доказалите се като отлично решение срещу климатичната криза възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Изграждането на допълнителна газова инфраструктура е ненужно

Съществуващата вече гъста и скъпоструваща газова мрежа на територията на целия Европейски съюз, но и на страната ни, покрива и дори надвишава текущите нужди на България и Европа, и гарантира енергийна сигурност и стабилност. Последни изследвания показват, че Европа не се нуждае от повече проекти за изкопаем газ за своята енергийна сигурност. Въпреки че няма отклонения към редица градове, по данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2019 г. съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната. Освен това и настоящата, и изграждащата се вече газова инфраструктура на територията на България са достатъчни, за да осигурят диверсификация на минимум половината от газовото ни потребление и предотвратяване на пълна енергийна зависимост от един източник на газ, както беше до миналата година от Русия.

Пет причини, защо Европейската комисия да откаже всички кандидат-проекти за изкопаем газ:

74 проекта за изкопаем газ са кандидатствали за включване в списъка с приоритетни за ЕС.

48 от тях… ще бъдат изградени в страни, където търсенето на газ вече е достигнало своя пик.

43 от тях…. изпитват хронични строителни закъснения.

20 от тях… са открито нежелани от местните общности.

15 от тях…са кандидатствали за предишните списъци за приоритетни, но не са били одобрени.

12 от тях … са икономически нерентабилни.

Кажете “Не” на всички 74 кандидат-проекти за изкопаем газ в Списъка за приоритетни проекти на ЕС! Кажете “Не” на финансирането им с обществени средства! Кажете “Не” и на петте български кандидат-проекти за изкопаем газ!

  • Eastring – България, проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  териториите  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Модернизация и рехабилитация на националната газопреносна мрежа;
  • Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България (проект IGB);
  • изграждането на газова връзка (интерконектор)  между България и Сърбия (проект IBS);
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

Дайте своя глас срещу замърсяващи, прахоснически, ненужни, нерентабилни и несъвместими с целите за справедлив енергиен преход и постигане на климатична неутралност до 2050 г. мегапроекти за изкопаем газ.

До 8 април имате шанс да кажете своята дума!

,

Как се разходват средствата за климата? EU Cash Awards представят примери за добри, лоши и грозни начини за разходване на средства от ЕС

Понастоящем държавите-членки разработват своите планове за изразходване на средства от ЕС, за да демонстрират на Европейската комисия как ще използват безпрецедентните суми от бюджета на ЕС и средствата за възстановяване. Кампания на Climate Action Network (CAN) Europe идентифицира добри и вредни мерки за климата и околната среда, които 13 държави-членки и региони планират да финансират от джоба на ЕС. България е представена с шест номинации и в трите категории, но с най-силен превес при “грозното” разходване на средства.

Пакетът за възстановяване на ЕС, комбиниран с бюджета му за 2021-2027 г. възлиза на 1,8 трилиона евро и е най-големият финансов пакет досега (в ЕС) и има за цел да стимулира икономиката по време на продължаващата пандемия. В същото време финансовата подкрепа трябва да бъде насочена към изпълнение на целите на Зелената сделка на ЕС за справяне с климатичната криза и изграждане на по-устойчиви, жизнени и адаптивни общества и икономики.

Кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране, която стартира днес, разглежда как държавите-членки и регионите планират да използват наличното финансиране чрез набор от планове, които те трябва да разработят, за да получат достъп до финансиране от ЕС, а именно структурните фондове, Фондът за справедлив преход, и средствата за възстановяване. Въз основа на проектопланове, публикувани от правителствата, или на изтекли документи, в кампанията се подчертават добри, лоши и грозни мерки в тези разходни планове. 

Кампанията цели да насърчи държавите-членки, регионите и Европейската комисия да предприемат решителни стъпки при финализирането на тези разходни планове, като изключат всички вредни за климата и околната среда мерки и насърчат решения за справяне с климатичната и екологичните кризи. 

Акцентите сред добрите примери, които отчетливо допринасят за необходимия преход са амбициозният териториален план за справедлив преход на полския регион Източна Великополска и отпадането на петролните шисти от сектор Отопление в естонския регион Ида-Вирумаа. В допълнение, мерките за възстановяване на полското правителство, които насърчават енергийните общности и енергийната ефективност в сградите, плановете на испанското правителство да мобилизира повече от 10% от своя план за възстановяване за създаване на възможности и обществени услуги в селските райони или планираните инвестиции на Белгийския регион Валония за енергийна ефективност в сградите са инвестиции на ЕС, които служат на хората и климата.

За съжаление, наградите за Европейско финансиране откриват повече „лоши“ и „грозни“ практики, отколкото добри. Категорията „лоши примери“ обединява елементи на greenwashing или частично добри мерки, които пропускат възможността за реална промяна. Те включват: пропуснати възможности за инвестиции в транспорт с ниски въглеродни емисии в Чехия, Франция, Германия, Полша, Португалия, Словения и белгийския фламандски регион и липса на необходими инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност – въпреки огромния потенциал – в Германия, Франция, България, Чехия и Латвия. Френските и испанските инвестиционни планове за финансиране на „не толкова зеления водород“ също предизвикват съмнения. Фактът, че всички тези планове са били създадени при липсата на обществени консултации в почти всички страни, е повод за безпокойство за НПО.

Разделът „Грозни практики“ обхваща мерки, които имат за цел да подкрепят използването на изкопаеми горива, било то нефт, въглища или газ. Този раздел включва: празен чек на стойност 2,5 милиарда евро за петролни и газови компании, както и за други въглеродно-интензивни индустрии във Франция, полски и български инвестиции в замърсяващи инсталации за изгаряне на отпадъци, инвестиционни планове на Румъния и България за разширяване на газоразпределителната система и словенски спасителен пакет за авиационни компании.

Следващата важна стъпка от кампанията за Награди за Европейско финансиране е да се поставят всички мерки на публично гласуване, за да се определят най-добрите, лоши или грозни мерки, избрани от европейците, които държавите им се опитват да финансират чрез средства на ЕС. Резултатите от публичното гласуване ще бъдат обявени на церемония по награждаване на 29 април, малко преди Европейската комисия да започне оценка на представените от държавите планове за възстановяване.

Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята, каза: 

“За Земята от години следи и дава предложения за подобряване начина, по който се харчат публични средства в България – и евросредства и национални такива. С интерес се запознахме с плановете на правителството за възстановяване, в писането на които не бяхме поканени да участваме, но ще са определящи за бъдещето на страната в настоящото десетилетие, а и след това. В резултат, България е представена в кампанията EU Cash Awards със седем номинации и в трите категории, като най-силна е конкуренцията при “грозното” разходване на средства с цели четири примера – инсталация за горене на отпадъци в центъра на София, планове за изграждане на газопроводи до въглищни региони, магистрала през богатото на биоразнообразие Кресненско дефиле и път, разделящ на две природен парк “Българка”.

Все пак наблюдаваме и “лъч светлина” в лицето на новопредложена след общественото обсъждане в края на годината нова програма за единични мерки за възобновяема енергия и енергийна ефективност в домакинства, с допълнителна помощ за енергийно бедни граждани. Настоящият дизайн на новата програма за енергийна ефективност на жилищни сгради, в момента набляга повече на “пропуснатия й потенциал”, но с няколко подобрения може да придобие истински трансформиращ живота на хората и бъдещето им вид.

Маркус Трилинг, координатор по политиката за финансиране и субсидии в Climate Action Network (CAN) Europe, каза: „Държавите-членки се договориха да изразходват предстоящото финансиране от ЕС за целите на Зелената сделка, като същевременно прилагат принципа „не нанасяй значителни вреди“ при всичките си инвестиции. Сега е времето те да насочат нашите пари там, където са казали, и да направят плановете за изразходване на средства от ЕС наистина трансформационни. Имаме нужда от публични инвестиции, които ще подкрепят прехода към общество щадящо климата. Това би било от полза не само за климата, но и за европейската икономика като цяло. “

„Разходването на пари от ЕС за изкопаем газ ще заключи икономиките в отделяне на повишени емисии и зависимост от изкопаеми горива в продължение на десетилетия.“

Арно Колиньон, Координатор по въпросите на енергийната политика и климата, Inter Environnement Wallonie (IEW), Белгия, каза: „Преди няколко години повечето публични пари щяха да бъдат изразходвани за пътна инфраструктура и други публични инвестиции, които застрашават сериозно климата. В Белгия поне вече не е така и със сигурност е забележителна еволюция! Но все още има дълъг път докато нашият лидер осъзнае, че климатът и околната среда трябва да бъдат интегрирани във всяка инвестиция.”

Войчех Шималски, Институт за устойчиво развитие, Полша, каза: „Тъй като пандемичната ситуация в Полша се влошава, перспективите за полско зелено възстановяване се развиват. Полският план за възстановяване показва някои добри и лоши примери за парични разходи от ЕС. Хубавото е, че се насочват към повече общностни енергийни решения – защото хората използват повече енергия в домовете си. Лошото е, че липсва сериозно финансиране за местната велосипедна инфраструктура, която може сериозно да подпомогне възстановяването на туризма и здравето на гражданите. Има също много неизвестни – някои мерки може да се окажат много грозни.“

 

Кампанията се реализира със съдействието на фондация Майнър / Supported by the Minor Foundation for Major Challenge

, ,

Какво получават работниците във въглищната индустрия при справедлив преход?

Критерии за подпомагане на работниците във въгледобивната и въглепреработващата индустрии в условия на справедлив преход 

ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИСТ  ЯНУАРИ 2021
Alexander Reitzenstein, Felix Heilmann & Rebekka Popp

През 2021 г. повечето държави-членки на ЕС разработват Териториални планове за справедлив преход на своите въглищни региони за достъп до Фонда за справедлив преход на ЕС. Това поставя на преден план въпроса как изглежда един добър преходен пакет, насочен към засегнатите региони, общности и работници. Този информационен лист представя три критерия, базирани на съществуващи случаи, за да оповести разработването на национални или регионални схеми за подпомагане на миньори в ЕС.

Схемите за подпомагане на работниците са само един необходим компонент от цялостния Справедлив преход

Схемите за подпомагане на работници под формата на директни обезщетения при съкращения могат да осигурят важен финансов мост за работници, които са близо до пенсионирането си или търсят нови възможности за работа. Те обаче не са достатъчни сами по себе си и е изключително важно да се комбинират с други политики, които допринасят за Справедливия преход отвъд въглищата в региона.

Пример: Стратегията за справедлив преход на Испания

През 2018 г. испанското правителство подписа стратегическо споразумение със синдикатите на въглищния сектор на страната за прилагане на Насоките на международната трудова организация за справедлив преход.[1] Сделката за Plan del Carbon на стойност 250 милиона евро включва затварянето на всички частни въглищни мини, които са станали икономически нерентабилни, като замества субсидиите за въгледобивната индустрия с план за устойчиво развитие.[2] Първият компонент за прилагането му беше разработването на икономическа Стратегия за справедлив преход, част от испанския Закон за климатичните промени.

Сделката включва разпоредби, които позволяват на всички миньори, които са на възраст 48 или повече години или са служили поне 25 години във въгледобивната индустрия, да се пенсионират по-рано. По-младите миньори ще получат обезщетение за съкращение в размер 10 000 евро, както и по една 35-дневна заплата за всяка година служба. Миньорите със здравословни проблеми вследствие на професията, като азбестоза, ще получат допълнително обезщетение в размер на 26 000 евро. Към тази пряка финансова подкрепа, испанската Стратегия за справедлив преход съдържа важни мерки като подкрепа за развитието на нови икономически дейности в засегнатите региони, подкрепа за стратегически индустриални сектори, намеси на пазара на труда за насърчаване на създаването на работни места и мерки за екологично професионално обучение.[3] Всички тези разпоредби превръщат испанската стратегия в пример за добра практика в интегрирането на схеми за пряко подпомагане на работници в една по-широка рамка за справедлив преход.

Схемите за подпомагане трябва да бъдат съобразени със специфичните нужди на различните целеви групи

 

Схемите за подпомагане трябва да бъдат разработени в съответствие с нуждите на различните целеви групи. Например по-възрастните работници ще бъдат по-заинтересовани от заместител на доходите чрез схеми за държавно подпомагане и възможности за ранно пенсиониране, докато по-младите работници ще имат по-голяма нужда от активна подкрепа в търсенето на нова работа, включваща затвърждаване или повишаване на квалификацията.[4] Тези различни обстоятелства трябва да се спазват при изготвянето на схеми за подпомагане и изискват да се вземе предвид демографският състав на засегнатата работна сила, както и наличните възможности за работниците да си намерят нова работа.

Пример: Препоръки на канадската Работна група за справедлив преход

Работната група за справедлив преход, включваща различни заинтересовани страни, която канадското правителство свика през 2018 г., положи едни от най-всеобхватните усилия за разбиране на предизвикателствата, пред които са изправени работниците и регионите при поетапното закриване на въгледобивните и въглепреработвателни предприятия, като съответно предложи решения.[5] В окончателния си доклад Работната група препоръчва правителството да следва двупосочна стратегия за 1) създаване на „програма за свързване на пенсиите“ за работници, които ще се пенсионират по-рано от планираното поради поетапното закриване на въгледобивните предприятия; и 2) прилагане на мерки, които позволяват, особено на по-младите работници да преминат към нова, устойчива заетост. За постигането на последното докладът предлага създаването на публичен регистър, осигуряващ достъп до цялата съответна информация за пазара на труда, както и разработването на всеобхватна програма за финансиране в подкрепа на работниците, които са в процес на смяна на работата си, включително чрез временна финансова подкрепа, образование и обучение, и подкрепа на мобилността.[6]

Държавата не трябва да освобождава компаниите от финансовите им отговорности

Работодателите трябва да допринасят за социалното благосъстояние на своите служители, включително чрез пенсионни възнаграждения. Този принцип се прилага дори в контекста на държавно планирано поетапно закриване на въгледобивни предприятия. Независимо от това, могат да бъдат оправдани и допълнителни схеми за държавно подпомагане в подкрепа на прехода. Изключително важно е обаче тези допълнителни схеми, финансирани от държавния бюджет, да осигурят допълнителни ползи за работниците и общностите: не е приемливо такива схеми просто да покриват съществуващите преди това финансови отговорности на компаниите. В същото време частните компании могат да играят конструктивна роля в справедливия преход, например чрез предлагане на възможности за преквалификация, какъвто е случаят в проектите на „Академия за възобновяема енергия“, които в момента се разработват в Полша и Румъния.

Пример: Обезщетения при съкращения в Германия за възрастни работници от въгледобивната индустрия

Германското правителство подпомага финансово работници в мини за лигнитни въглища, преработвателни заводи за антрацитни въглища и преработвателни заводи за лигнитни въглища, които са на възраст над 58 години и са засегнати от съкращения поради затваряне на заводи или мини, или поради намаляване на производството в даден завод. Според правителствените оценки разходите за тази схема за подпомагане възлизат на 5 милиарда евро до 2048 г. [7] Съответните работници получават обезщетение при съкращение за период до пет години докато не достигнат редовна пенсионна възраст, както и държавна вноска за здравно осигуряване до 50%. Програмата се финансира от федералния бюджет. Освен това правната рамка гарантира, че работниците, които губят работата си поради поетапното затваряне на предприятията, няма да са потърпевши по отношение размера на техните по-късни пенсии — разликата се покрива чрез публични плащания към пенсионната система. Освен това публична агенция предоставя информация за възможностите за преквалификация и обучение, за да гарантира, че работниците, които биха искали да продължат друга кариера, имат достатъчно възможности. Възможно е както да получат обезщетение при съкращение, така и да започнат друга работа.

Синдикатите приветстваха решението за обезщетение при съкращение. Въпреки това, Mercator Institute for Global Commons (MCC) и IAB, мозъчният тръст на Федералното бюро по труда, разкритикуваха, че обезщетенията са „подарък за индустрията“, тъй като публичната схема за компенсации, приложими за голяма част от работниците в лигнитната индустрия, замества съществуващите ангажименти за финансирано от компанията ранно пенсиониране, за което са предвидени 1,7 милиарда евро. Техният анализ също така установи, че мерките няма да ускорят процента на социално приемливите намаления на заетостта. Вместо това те предлагат Федералната агенция по труда просто да предложи същата застраховка за заплати, която се предоставя на по-възрастни безработни във всички отрасли, вместо държавата да освобождава въгледобивните компании от съществуващите пенсионни задължения.[8]

За E3G

E3G е независим мозъчен тръст по въпросите на климата, който ускорява прехода към климатично безопасен свят. E3G изгражда междусекторни коалиции, за да постигне внимателно дефинирани резултати, избрани поради способността им да стимулират промяната. E3G работи в тясно сътрудничество със съмишленици в правителството, политиката, бизнеса, гражданското общество, науката, медиите, фондациите с обществен интерес и други сфери. През 2018 г.,за трета поредна година, E3G се класира на пето място като мозъчния тръст с най-голямо влияние в световен мащаб в областта на околната среда. Повече информация можете да намерите на www.e3g.org.

Партньори

Този проект е част от Европейската климатична инициатива (EUKI) на Германското федерално министерство на околната среда, oпазването на природата и ядрената безопасност(BMU). Мненията, представени в този брифинг, са единствено отговорност на авторите и не отразяват непременно становища на Германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност(BMU).

Copyright 

This work is licensed under the Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 2.0 License. © E3G 2021

________________

[1] International Labour Organisation’s Guidelines for a Just Transition: Рамково споразумение за справедлив преход на въгледобива и устойчиво развитие на минните общности за периода 2019-2027 г.

[2] IndustriALL (2018) Испанските синдикати от въгледобивната индустрия печелят забележителна Сделка за Справедлив Преход; The Guardian (2018) Испания ще затвори повечето въглищни мини в сделката за преход от 250 милиона евро

[3] Европа отвъд въглищата(2020 г.) Казвайки Адио на въглищата

[4] Европейска комисия (2020) Наръчник за подкрепа за устойчива заетост и социално подпомагане

[5] Съюз Енергия без въглища(2019) Работна Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия

[6] Правителство на Канада (2018 г.) Окончателен доклад на Работната Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия

[7] Deutscher Bundestag (2020) Kohleausstiegsgesetz

[8] MCC (2019) Gewinner und Verlierer eines staatlichen Vorruhestands 

Малките модулни реактори и големите амбиции

Анализ на д-р Георги Касчиев

През октомври м.г. премиерът изненадващо обяви че правителството обмисля да строи малки модулни реактори (ММР). На 17 февруари т.г. бе съобщено, че АЕЦ Козлодуй – Нови мощности и американската NuScale Power са подписали Меморандум за разбирателство. Целта е да се изследва възможността за изграждане на разработваните от NuScale Power ММР. АЕЦ Козлодуй – НМ твърди че в меморандума няма обвързващи клаузи, но тъй като той не е публично достъпен в медиите се появиха различни коментари.

NuScale Power доста по-ясно казва, че компанията ще подкрепя АЕЦ Козлодуй – НМ при провеждане на изследвания, вкл. технико-икономически анализи, финансова оценка на проекта, различни инженерни оценки, планиране и лицензиране, с потенциална цел изграждане на нова ядрена мощност с ММР на NuScale Power.

И двете стани твърдят, че технологията е безопасна, надеждна, маневрена и идеална за България. Някои привърженици на ММР заявяват, че до 2030 год. у нас щели да се изградят 5-6 хиляди МВт от такива мощности. Други гръмко обявиха, че ядрени модули можело да се сложат дори в центъра на София?!?

Този материал представя информация за проектите за ММР и най-вече за тези на  NuScale Power и дава възможност за преценка доколко тези твърдения са реални.

Големи и малки реактори

В началната фаза на развитие на ядрената енергетика всички реактори са с ниска мощност. Бързо се стига до идеята за увеличаването на мащаба, тъй като това води до значителни финансови ползи.  От друга страна огромните електоенергийни системи на основните страни разработчици дават възможност за включване на централи с висока мощност. Така се стигна до създаване на реактори с мощност до 1650 МВт ел. (EPR). В света сега има поне 10 съвременни проекта на големи леководни реактори, с по няколко модификации, повечето от които са лицензирани и работят.

Реакторите с електрическа мощност над 700 МВт са големи, а тези под 300 МВт – малки. От 300 до 700 МВт са със средна мощност, има и клас микрореактори (под 10 МВт). Повечето работещи реактори в света са със средна и голяма мощност. Тези с малка мощност основно са създавани като прототипи на по-големи. Микрореакторите се предвиждат главно за космически мисии, в миналото са използвани от СССР за сателити. Има идеи да се използват за захранване на военни бази, острови и т.н.

Авариите в Чернобил и Фукушима доведоха до затягане на регулаторните норми и изисквания и включване на нови системи за безопасност. От друга страна огромните размери доведоха до проблеми при проектирането, лицензирането и най-вече при строителството. В резултат времето за изграждане и началните разходи силно нарастнаха, а реалните цени се оказаха значително по-високи от първоначалните оценки. Например изграждането на двата реактора AP-1000 на Westinghouse в САЩ вместо за 5 години по план ще отнеме повече от 8 години, а разходите вече надхвърлиха 11000 USD/кВт ел. Подобно и дори по-лошо е положението с изгражданите 5 реактора EPR  на Areva във Франция. Всичко това накара потенциалните инвеститори да бъдат много предпазливи.

Една от идеите на ядрената индустрия за рестарт бе връщане към проектиране на малки реактори. При тях реакторния остров може да се опрости, да стане по-надежден и по-безопасен, изграждането им да е по-лесно и по бързо и в последна сметка да са по-евтини и атрактивни. Малките размери обаче водят и до редица негативни последици.

Досега от този тип в работа е само руската плаваща АЕЦ, с два водо-водни реактора по 35 МВт ел. всеки. Те са разработени отдавна за ледоразбивачи и не могат да се приемат за нов проект. Изграждането им продължи повече от 12 год., разходите пораснаха близо 5 пъти и надхвърлиха 10500 USD/кВт ел. Най-вече поради тези причини други кандидати да инвестират в тази технология няма. Русия разработва още 4 проекта на леководни реактори за плаващи АЕЦ.

Повечето компании се насочиха към разработване на малки модулни реактори. В тях като правило активната зона и всички компоненти на първи контур са интегрирани в един модул. Той се изготвя във фабрични условия и се транспортира за монтиране на площадката. Повечето проекти за АЕЦ са с няколо модула. Смята се, че времето за изграждане ще е по-малко, което ще намали лихвените разходи. Предполага се, че изграждането на отделните модули може да става един по един, в зависимост от нуждите и ще се изискват по-малко начални разходи. При серийно производство, цената на един модул ще намалее достатъчно. Много икономисти обаче смятат, че дори при наличие на всички благоприятни фактори, токът от ММР ще е по-скъп от този на големите.

Първият мащабен проект за разработване на ММР е стартиран през 90-те години в Южна Африка с участие на международен екип. Това е високотемпературен реактор тип PBMR, който се основава на немският HTR, спрян след Чернобил. Обогатяването е два пъти по-високо от това в леководните реактори, горивото е уранови частици, облечени с няколко обвивки и пресовани в графитни сфери. Забавителят е графит, топлоносителят – хелий, който се нагрява  до над 700 оС и директно захранва газова турбина. Плановете предвиждаха към 2010 год. в работа да има вече 24 модула. За да се постигнат добри икономически резултати топлинната мощност е увеличена от 200 на 400 МВт, при което обаче възникват редица технически и лицензионни проблеми. Същевременно стойността на проекта силно нараства, инвеститори и клиенти не се появяват и след изразходване на 1,3 млрд USD, през 2010 год. проектът е замразен.

През 2005 год. в процес на разработка са били 50 проекта на малки реактори, а сега в 18 страни се разработват вече 72. От тях 25 са с лека и тежка вода, 11-на бързи неутрони с различен топлоносител, 11-високотемпературни, 10-на разтопени соли и т.н. В САЩ в разработване се водят 18 проекта, в Русия – 17, в Китай – 9, в Япония – 8, в Канада – 7. Дори Дания, Люксембург и Саудитска Арабия са обявили, че разработват такива проекти.

Не е ясно по колко от тези 72 проекта реално се работи и колко ще стигнат до лиценз и строителство на прототип. Само 10 са в 4-та и 5-та фаза на проектиране и още три дизайна на АЕЦ с малки реактора са в строителство или близо до него:

HTR-PM, Китай – два модула с високотемпературни реактора захранват една парна турбина с мощност 210 МВт ел. Всеки модул е със забавител графит и топлоносител хелий и топлинна мощност 250 МВт. Очаква се да влезе в работа 2021 -2022 год.;

CAREM -25, Аржентина – АЕЦ с един интегрален, леководен реактор, ел. мощност около 30 МВт.

Очаква се в края на т.г. да започне изграждането на ACP 100, Китай – интегрален, единичен, леководен реактор, ел. мощност около 30 МВт.

Компанията NuScale Power

Основана е през 2007 год. от учени от университета в щата Орегон, разработващи технологии за пасивно охлаждане на реактори. От 2011 год. основен акционер в нея е инженерната и строителна корпорация Fluor. Разработва се принципно нов проект за леководен реактор с естествена циркулация на топлоноситела (без помпи) в първи контур. Движещите сили са разликите в плътността на топлоносителя в активната зона и в парогенератора и тяхната височинна кота. Това води до силно опростяване на първи контур, но налага ограничения на топлинната мощност.

Липсата на помпи и тръбопроводи в първи контур дава възможност всички компоненти (активна зона, парогенератор и компенсатор на налягането) да се интергрират в един метален корпус. Той е монтиран във външен метален корпус, който служи като защитна обвивка (контеймънт) и може да издържи на много по-високо вътрешно налягане от традиционните. По време на работа в контеймънта ще се поддържа малък вакуум, което ще ограничи топлинните загуби и корозията на метала. От него излизат кабели, тръбопроводите на системите за водообмен и очистване на първи контур, паропроводите и тръбопроводите за връщане на кондензата. За проекта е разработен парогенератор от нов тип със спираловидни топлообменни тръбички. Няма много сведения за надежността му, ресурса на работа, може ли да се ремонтира, подменя и т.н. Критици на проекта изразяват опасения, че той може да се повреди в резултат на вибрации при аварийни процеси.

Към 2010 год. принципно е разработен модул с 45 МВт ел. мощност. Ниската мощност обаче води до скъпа продукция и както при проекта PBMR се започва увеличаване на мощността. Към 2015 год. e разработен модул с топлинна/електрическа мощност 160/50 МВт, който през 2020 год. е получил одобрение от регулатора.

Вероятно икономическите резултатите пак не са задоволителни и към 2019 год. се разработва модул при който топлинната мощност е 200 МВт, а електрическата – 60 МВт.

Преди месеци NuScale Power съобщи, че разработва още по-мощен модул, при който топлинната мощност  е 250 МВт,  а електрическата – 77 МВт. Той ще бъде представен за лицензиране през 2022 год. Компанията има разработки за АЕЦ с 4 и 6 модула, но за оптимален се счита вариантът с 12 модула. Планът е първата АЕЦ да е с 12 модула по 77 МВт и обща бруто мощност 924 МВт. Както се вижда, за ефективна работа, АЕЦ с ММР трябва да е с много модули и огромна мощност.

NuScale Power вече е вложила в разработването на ММР над 900 млн USD, като от тях 317 млн USD са от правителството. Чрез ММР САЩ смятат да възвърнат лидерството си в ядрената енергетика и към страната да потекат милиардни поръчки от целия свят.

Какво представлява ММР на NuScale Power

При модул от 77 МВт корпусът е с вътрешен диаметър 2,74 м, а височината му е увеличена до 19,8 м. Контеймънтът е с външен диаметър 4,57 м и височина 23,16 м.

Активната зона ще съдържа 37 стандартни сборки 17 х 17 горивни елемента с височина на стълба горивни таблетки около 2 м, които ще се изготвят от AREVA – Франция. За сравнение – в активната зона на АР-1000 има 157 горивни сборки, които са два пъти по-високи. В големите реактори утечката на неутрони е пренебрежима и обогатяването на ядреното гориво може да е по-малко. Разпределението на неутронния поток и на енергоотделянето в горивото в тях е близко до оптималното и се постига високо изгаряне. Обратно е положението при малки размери на активната зона – значителна утечка на неутрони и неоптимално разпределение на енергоотделянето. Поради това от единица маса гориво може да се извлече значително по-малко енергия, отколкото в големите реактори. Това означава, че на единица произведена енергия такъв модул ще генерира по-голямо количество отработено гориво. Тези съществени  недостатъци са характерни за всички малки реактори.
В 16 от горивните сборки ще се има подвижни поглътители на неутрони, всеки от които със собствен електромагнитен двигателен механизъм. Ще се използва и разтворим поглътител (бор) в топлоносителя. Обогатяването с уран-235 трябва да е по-високо от това за големите реактори, но ще е под 4,95 % (лимита за граждански реактори в САЩ).

Разликата в температурите на водата на вход/изход от активната зона при 60 МВт модул е 56 градуса (265 – 320 оС), докато при големите реактори тя е под 35 градуса. Няма информация колко ще е при най-мощния модул. Ниската температура на вход в активната зона обуславя ниски параметри на парата във втори контур. В съчетание с по-високите топлинни загуби само 31% от топлинната енергия ще се превръща в електрическа (модул от 77 МВт). Такива стойности (и по-ниски) са типични за малките реактори, докато при големите водо-водни реактори те са 34-36%. Това също означава, че на единица произведена електроенергия малък реактор изисква по-голямо количество краен поглътител на топлината, в сравнение с голям реактор.

От гледна точка на безопасността ММР на NuScale има много предимства пред големите реактори, които тук няма как да се обсъждат в детайли. Няколко примера: Опростяването на проекта елиминира цял клас от изходни събития за аварии; Системите за аварийно охлаждане са на пасивен принцип, т.е. не се изискват помпи, енергия или намеса на оператор. Състоят се само от две двойки клапани и топлообменници, монтирани на външната страна на металния контеймънт. В тях пароводната смес от парогенераторите се охлажда от водата в басейна и се връща обратно. Това може да продължи повече от 30 дни, а когато и ако водата в басейна се изпари, охлаждането с въздух ще е достатъчно.

АЕЦ с модули на NuScale Power
Проектът на централата вероятно ще бъде представен пред регулатора през 2023 год. Лицензирането е голямо предизвикателство, тъй като сегашните стандарти и правила са разработени за АЕЦ с големи реактори.

Модулът от 77 МВт ел. тежи около 700 т и ще се доставя на три сегмента по шосе, ж.п. линия или по вода от фабриката. Предвижда се общо реакторно здание, в което всеки модул да е под нивото на земята, в огромен басейн, като всеки ще е в отделен отсек. Басейнът ще е дълбок над 20 м и ще съдържа около 50 хил. т вода. Реакторното здание ще може да издържи на удар на самолет (няма подробности, вероятно малък). Всеки модул ще захранва отделна парна турбина, като 12-те турбини са в две здания от двете страни на реакторното. Всички модули ще ползват редица общи системи и ще се управляват от обща командна зала с 6 оператора, симулатор на която вече е създаден.

Отделните модули ще се спират за по 10 дни на всеки 24 месеца за презареждане и ревизия, докато другите работят. Ще се подменя 1/3 от горивото със свежо. След спиране на даден модул всички тръбопроводи, паропроводи, поддържащи конструкции, кабели и други ще се отсъединят и целият ще се пренесе в отсека за ревизия. Там със специални инструменти ще се демонтира горната част на контеймънта и на вътрешния корпус. Такава технология досега не е прилагана и нейната надежност и безопасност тепърва трябва да се докажат. Отработеното гориво се поставя в специален отсек на басейна.

В централата ще има и спецкорпус, установки за подготовка, съхранение и очистване на борни разтвори, за преработка и съхранение на радиоактивни отпадъци, за сухо съхранение на отработеното гориво, лаборатории, складове, административна сграда, разпределително устройство, охладителни кули и др. Защитената площ (зад оградата) ще е около 140 декара, а общата доста повече.

Ако АЕЦ с 12 модула работи предимно в базов режим, тя ще поддържа постоянно нетна мощност от 880 МВт. По време на презареждане на един модул – около 816 МВт и нуждата от заместваща мощност ще е малка, за разлика от големите реактори.

При естествена циркулация на топлоноситела промени в топлинната мощност на реактора не са желателни и трябва да се правят много бавно. Увеличаване на мощността от 20% до 100% ще става за повече от час и половина.  Модулите на NuScale обаче могат да варират електрическата си мощност в големи граници чрез насочване на част от парния поток директно към кондензаторите. Електрическата мощност може да се намали от 100% до 20% за 10 минути и да се вдигне обратно за 27 минути (60 МВт модул), като реакторът ще работи на номинална мощност. NuScale Power изследва възможностите да използва своите модули за производство на водород, обезсолена вода, отопление и други цели, в съчетание с променлив режим на електрическата мощност.

Проблемите пред лицензирането на АЕЦ с много модули включват анализ на рисковете от използването на общи системи, общ персонал за всички модули, управление от една командна зала, едновременно експлоатация на едни и презареждане на други модули, диагностиката и контрола на метала в малки свободни обеми, надежността на парогенераторите, технологията за презареждане и много други.

Кой, къде и кога ще изгради първата АЕЦ с модули на NuScale

Засега само Utah Associated Municipal Power Systems (UAMPS). Това е структура от администрацията на щата Юта, която обединява на доброволен принцип малки енергийни компании, вкл. и от съседни щати. Занимава се с планиране, финансиране, изграждане, поддръжка и експлоатация на енергийни проекти от общ интерес, както и с пренос и разпределение на електроенергия. Доставя на клиенти около 5,5 млрд кВтч – около 1/7 от потреблението на България. През 2015 год. стартира проек за изграждане на АЕЦ с ММР на NuScale Power. Той цели новата централа да замести остаряващите въглищни ТЕЦ и да може да работи съвместно с вятърните и соларни паркове.

Правителството предостави площадка за първата АЕЦ с ММР и плати разходите за лицензирането й (около 63 млн USD). Тя е в Националната Лаборатория в Айдахо (INL) – един от ядрените комплекси на САЩ. Намира се камениста пустиня в съседния щат Айдахо, който е с територия 217 хил. km² и население от 1,717 млн души. INL е с площ от 2310 km², персонал около 4 хил. души и бюджет от 1 млрд долара. В края на 1951 год. там за първи път в света e получено електричество от ядрен реактор (IBR-1), сега музей. В INL са проектирани и изградени 52 ядрени реактори за различни цели, повечето от които са спрени. Сега това е водещият център за развитие на ядрената енергетика в САЩ. INL смята да наеме първият ММР за 15 години и да го ползва като прототип и за изследвания.

Планът предвижда изграждането на АЕЦ с 12 модула да стане до 4 години след изливане на първия бетон. В строителството ще има около 1600 работни места и 1350 от вторична заетост. Предвижда се персоналът на централата да е общо 360 души (10 пъти по-малко отколкото в АЕЦ Козлодуй сега). На фона на средно 0,6 души/МВт ел. в АЕЦ в САЩ това е твърде малко и води до обвинения за безотговорност от критици на проекта. В областта индиректно ще се създадат около 300 допълнителни работни места.

Сроковете за въвеждане в работа многократно са отлагани. Първоначално се споменаваше 2019 год., след това 2023 год. …  Доскоро се планираше първият модул от 60 МВт да влезе в работа 2026 год., а останалите през 2027 год. Сроковете вече са 2029 год. и 2030 год., което вероятно се дължи на нуждата от лицензиране на модулите от 77 МВт и на проекта на АЕЦ с тях. За да може следващите модули да се заредят и да се монтират един след друг, вероятно басейнът ще трябва да се изпразни, а първият модул да се спре. Това показва, че идеята за добавяне на модули при вече работещи не е приложима. В последна сметка началните вложения за всички модули ще се инвестират подобно при големите реактори и не може да се постигне особена икономия от лихвените разходи.

За изработване на модулите е избрана BWX Technologies, Inc. – компания, която е произвела над 400 реактори за военни цели и над 300 парогенератори за АЕЦ.
Изграждане на други АЕЦ с ММР на NuScale Power без федерални/щатски субсидии е много проблематично и засега инвеститори и клиенти за тях няма.

Колко ще струва иаграждането на централата и електроенергията от нея

Към 2010 год. оценката на NuScale Power за началните разходи за АЕЦ с 12 модула по 45 МВт е 4000 USD/МВт, а към 2015 год. вече около 5100 USD/МВтч (12 модула по 50 МВт), или общо малко над 3 млрд USD.

Анализ на независим консултант (Energy Strategies LLC) от 2019 год. оценява изгладената цена на електроенергията (LCOE) от АЕЦ с 12 модула по 50 МВт към 2026 год. в рамките на 46 – 90 USD/МВтч и 66,5 USD/МВтч в основния сценарий. Данните са за работа в базов режим с 95 % използване на номиналната мощност. Ако централата работи в променлив режим (8 часа на 50 % мощност) токът ще се оскъпи с около 17 %. Според този анализ електроенергията от другите възможни източници (газови централи, вятърни и соларни паркове със съхранение) ще е по-евтина. Друг независим анализ показва още по-високи стойности за LCOE от ММР.

По сведения от медиите, към 2021 год. началните разходи са достигнали 6,1 млрд USD. През 2020 год. UAMPS получава 1,355 млрд USD като грант от правителството и заявява, че тази сума ще покрие около ¼ от разходите, с което косвено потвърждава оценката. В нея не са включени разходите за подсъединяване на централата. Компанията смята, че с тази субсидия ще постигне LCOE от 55 USD/МВтч в 20 годишен хоризонт. Според участници в проекта, ако себестойността се окаже по-висока, те няма да са длъжни да я изкупуват и инвестираните средства трябва да им бъдат върнати.

Оскъпяването на проекта води до оттегляне на участници –  докато през 2019 год. в него са участвали 35 от общо 47 компании в UAMPS, през 2020 год. те са 26 от общо 48.
Критици на проекта твърдят, че някои аварийни сценарии не са добре анализирани и че разходите ще бъдат много по-високи и централата няма да бъде построена, като посочват многото негативни примери в ядрената енергетика в САЩ.

Централа с мощност 924 МВт, дори да работи в променлив режим, ще произвежда значително повече електроенергия от това което досега UAMPS доставя на клиентите си. Поради това участниците в проекта са се ангажирали да изкупуват малка част (185 МВт към 2020 год.) от мощността, а за останалата част трябва да се търсят други клиенти.

Някои изводи и заключения

Засега АЕЦ с ММР на NuScale Power съществува на чертежи, макети и симулатори. Оценка на реалните й икономически показатели, опита от строителството, пуска, работата и презареждането на модулите ще е ясен няколко години след пускането на първата АЕЦ. Ако проектът се реализира и сроковете не се отложат, това ще е възможно към 2032 год.

Връщайки се към началото – разбира се, няма никакъв начин АЕЦ с ММР да се постави „в центъра на София“.
Относно идеите у нас към 2030 год. да има 5-6 хиляди МВт от ММР може да кажа следното. Добре е да има сътрудничество с NuScale Power (и други, които разработват ММР) и да се следи развитието. Да се отива обаче към планиране и изграждане на АЕЦ с ММР у нас преди технологията да е доказана на практика, би било безотговорна авантюра. Надявам се, че дори сегашните управляващи не биха отишли към това.

Отделен е въпросът какво ще се прави с отработеното ядрено гориво (ОЯГ) от ММР, като се има предвид, че управляващите демонстративно не изпълняват собствената си стратегия за преработка на ОЯГ от АЕЦ Козлодуй, а го трупат на площадката. По този начин я превръщат в ядрено бунище и създават огромни технически проблеми и финансови задължения за бъдещите поколения.

Каквато и нова ядрена мощност да се реши да се прави – с голям реактор или с ММР – тя би могла да влезе в работа към 2035 год. Реалният дебат в електроенергетиката трябва да е с какво ще се заменят въглищните ТЕЦ, за които управляващите не успяха да договорят капацитет за работа след средата на 2025 год.

 

,

10 години след авариите във Фукушима – последици и ненаучени уроци

Професор Д-р Георги Касчиев

Изминаха 10 години от ядрените аварии в японската АЕЦ Фукушима Даичи. Това е повод да се припомнят причините и дългосрочните последици от тях, както и ненаучените уроци.

Развитие на авариите

На 11 март 2011 год., петък, в 14:46 часа, на около 130 км източно от Япония става земетресение с магнитуд 9,0 по скалата на Рихтер. На брега на морето има 4 АЕЦ с общо 11 работещи реактори и всички са изключени аварийно. Една от централите е АЕЦ Фукушима Даичи, на около 180 км от епицентъра. Тя има 6 блока, като първите 4 са буквално на брега на морето, на около 9 м над морското ниво. По-новите 5-ти и 6-ти блок са разположени на по-висока кота и по-навътре в сушата. Първите 3 реактора работят на номинална мощност, останалите са спрени. В шестте реактора има общо около 877 т ядрено гориво, а в басейните до тях – около 3400 т. Земетресението не предизвиква преки щети на блоковете, но всички електропроводи са повредени и централата остава без външно захранване. Всички 13 аварийни дизелгенератори (ДГ) се включват нормално.
Един от основните рискове за централите по крайбрежието е наводнение от цунами. Предупрежденията на учените за възможна вълна с височина над 15 м обаче са пренебрегнати и АЕЦ Фукушима Даичи има стена, осигуряваща защита срещу вълна с височина около 5,7 м. След земетресението възниква цунами и към 15:42 часа на 11.03 първата му вълна достига до брега, като помита помпената станция за охлаждаща вода, която е в морето. Гребенът на вълната е около 15 м и цялата площадката е залята. Турбинните зали са потопени и 12 от 13-те дизелгенераторите изключват. Повечето от батериите също са на дъното на турбинните зали и дефектират. Залети са и други електрически компоненти, които отказват.
Защо става това? По проект ДГ са разположени на дъното на турбинна зала, което се намира на около 5 м под морското ниво. При модернизацията ДГ и батериите не са преместени на хълма. Не са инсталирани и защитени помпи в помпената станция. Монтирани са допълнителни ДГ, но пак на ниски коти. Единствено на 6-ти блок новият ДГ е поставен нависоко, поради което не е залят. Той е и единственият, който не се нуждае от охлаждаща вода, тъй като е с въздушно охлаждане. За късмет той продължава да работи през цялото време, персоналът периодично го подключва към системите за охлаждане на 5-6 блок, затова в тях не стават аварии.
Първите четири блока остават без захранване от ДГ, налични са само някои от батериите. Нивото на охлаждащата вода в реакторите спада и постепенно активните зони се оголват. На първи блок това става към още 19:30 на същия ден. Когато цунамито връхлита остатъчното енергоотделяне е все още значително – около 1,5% от номиналното, и горивото започва да се нагрява. Усилията на персонала да подаде охлаждаща вода, вкл. с пожарни коли, вкл. и морска вода обаче няма как да предотвратят катастрофата. При високи температури започват специфични химически реакции между обвивките на топлоотделящите елементи и парата, които водят до отделяне на топлина и генериране на водород (600 – 1000 кг/от реактор). Интензитетът им нараства с температурата, като над 1200 оС развитието става необратимо и се стига до разтапяне на металните елементи на касетите, на поглътителите, на обвивките, накрая и на таблетките с ядрено гориво. Образуваната лавоподобна маса с температура около 3000 оС  се свлича, разтопява опорните конструкции, достига до дъното на корпуса на реактора и го пробива.
На 1-ви блок това става само след около 16 часа. Генерираният водород започва да се натрупва в реакторното здание. Усилията да се изпусне през вентилационната тръба са неуспешни. Постепенно се образува взривоопасна смес и в 15:36 на другия ден (12.03) мощна експлозия блок отнася покрива на зданието, крана, презареждащата машина и част от стените.

Радиационният фон на площадката нараства близо 10 хиляди пъти

Втори и трети блок са от по-нов тип и с усъвършенствани системи за безопасност. Поради това персоналът успява по-дълго да подаде охлаждаща вода, но не и да предотврати разтапянето на активната зона и последващи водородни взривове.
Активната зона на 3 блок започва да се топи около 5:30 часа на 13.03 и на следващия ден (14.03) в 11 часа се стига до зрелищна експлозия.
Част от водорода, генериран в активната зана на 3-ти блок постъпва в 4-ти блок и в 6 часа на 15.03 предизвиква взрив с подобни последствия.
Системите за охлаждане на 2-ри блок издържат около 3 дни, което води до по-слаби последици. Активната зона започва да се топи около 20 часа на 14.03 и към 19:40 часа на 15.03 лавоподобната горивосъдържаща смес достига дъното на корпуса.

Прието е да се говори за една авария, тъй като не е възможно да се разделят радиоактивните емисии от отделните блокове. Сумарните емисии я поставят на най-високото 7-мо ниво по международната скала, като тази в АЕЦ Чернобил през 1986 год.

Радиоактивно замърсяване и евакуация на населението 

След експлозиите започва неконтролируемо изпускане на радиоактвни продукти в атмосферата. За късмет през първите дни няма дъждове, вятърът основно духа откъм сушата и отнася около 80% от радиоактивните емисии в океана. Постепенно се замърсява огромна територия с условен радиус 80 км около централата. От най-засегнатите райони с радиус 20 км официално са евакуирани почти 165 хиляди души, които получават компенсации. Освен тях хиляди от зоната с радиус 30 км доброволно се евакуират, т.е. без да получават помощи. За евакуираните са създадени временни комплекси. Към 2021 год. със статут на евакуирани са все още над 38 хил. души.

Охлаждане на застиналите горивосъдържащи маси 

Те са под корпусите на 1-3 рактор, където свободният обем е много ограничен. Те генерират топлина и трябва да се охлаждат. За тази цел в реакторите се подава вода, част от която достига до тях.  Към 2021 год. все още се налага подаване на охлаждаща вода, като разходът е намалял до около 140 m³/ден.

Генериране, очистване и съхранение на радиоактивните води 

Освен охлаждащата вода, през пукнатини в основите на зданията, в тях постъпва и подземна вода. Приложени са редица инженерни мерки за да се намали до минимум това явление. При мощните сезонни дъждове обаче в зданията влизат големи количества вода. Постъпилата по един или друг начин вода се замърсява с радиоактивни продукти и се събира в подземните части на зданията, откъдето периодично се изпомпва. За съхраняване на радиоактивните води скоростно са монтирани резервоари от различен тип. След няколко години са направени и системи за очистването им. Технологии за извеждане на радиоактивните тритий и въглерод-14 обаче няма и те остават в пречистените води. Особено опасна е концентрацията на тритий, който ще се разпадне напълно след около 120 години. Обемът на тези води към 2021 вече е над 1,2 млн m³ и резервоарите се очаква да бъдат запълнени през 2022 год. На площадката няма повече свободно място за нови резервоари. Властите казват, че няма друго решение освен да ги изхвърлят в океана, или да ги изпарят в атмосферата. Планира се процесът да продължи няколко десетилетия. Тези намерения се отхвърлят от рибарската общност и от много неправителствени организации я Япония, а Китай и Южна Корея отправиха официални протести срещу тях.

Изваждане на отработеното гориво (ОГ) от басейните 

През декември 2014 год. е завършено изваждането на всички 1533 горивни касети от 4-ти блок. През април 2019 год. започва изваждането на ОГ от басейна на 3-ти блок и на 28.02.2021 год. всички 566 касети са извадени. ОГ се премества в общото хранилище за ОГ на площадката, откъдето постепенно се прехвърля в контейнери за сухо съхранение. Планира се изваждането на ОГ от блокове 1, 2, 5 и 6 да започне през 2024 год. и да приключи през 2031 год.

Радиоактивни отпадъци на площадката 

При събиране на отломки от разрушените здания, дървета и др. и при очистване на водите се генерират радиоактивни отпадъци в различни форми и с различна активност. Обемът им бързо нараства, като по оценки към 2030 год. ще са около 770 хил тона. Те продължават да се съхраняват във временни хранилища на площадката. Кондиционирането и дълговременното им съхранение е нерешен проблем.

Застинали горивосъдържащи маси в 1-3 блок 

Това е най-тежкият проблем пред японските власти. През последните години бяха установени редица места под реакторите (вероятно не всички) където има остатъци от горивосъдържащи маси. Няма почти никаква информация за геометричните и физико-механичните им характеристики. Решено е първо да се започнат проучвания във втори блок, където радиационните нива са най-високи. За целта е конструирана роботизирана ръка с дължина около 22 м, която да вземе проби. В края на миналата година обаче е направено изненадващо откритие, че под защитните плочи над реактори 2 и 3 има отложени много радиоактивни материали, които създават убийствено радиационно поле. Операциите с роботизираната ръка са отложени за 2022 год. Налага се извода, че изваждането на горивосъдържащите маси ще е много по-трудно, бавно, скъпо и рисковано, отколкото се е предполагало. Решението как да стане това ще бъде взето към 2025 год., а целият процес ще продължи поне 30 години.

Персонал и професионално облъчване

Към средата на 2020 год. на площадката работят близо 7 хил. души. Болшинството от тях са от събконтракторски фирми. В ход е епидемиологично изследване на около 20 хил. работници, които са получили дози над 100 милизиверта. Досега четирима работници са диагностицирани със заболявания вследствие на облъчването – трима с левкемия и един с рак на щитовидната жлеза.

Здравни последствия за населението 

В префектура Фукушима периодично се провеждат изследвания на щитовидната жлеза на всички, които към 11 март 2011 год. са били на възраст до 18 години. Към февруари 2020 год. общо 237 души са диагностицирани с рак или съмнение за рак, от тях 187 са оперирани. Методиката е силно критикувана, има съмнения за подценяване на последиците. Въпреки, че случаите нарастват всяка година, властите отказват да признаят връзка с авариите от 2011 год.

Очистване на замърсените територии 

Основните дейности са приключени през 2018 год. като в тях не са включени труднодостъпните местности и горите. Достигане на радиационен фон до нивата отпреди аварията технически не е възможно, като в редица населени места в префектура Фукушима фонът все още е няколко пъти по-висок. Към март 2018 год. са изгребани около 17 млн м3 радиоактивна почва, която първоначално се съхранява в огромни пластмасови чували на открито. За тези цели са изразходвани около 24,4 млрд  долара. Избрани са 8 площадки за хранилища за временното им съхранение и е започнато прехвърляне, сортиране и погребване на чувалите.

Компенсации за щети от авариите 

Към края на 2020 год. на засегнатите от авариите са изплатени над 95 млрд долара. Много групи от населението не са обхванати и водят съдебни дела за компенсации за причинени щети.

Общи икономически загуби от авариите

Те включват загубите на активи, загуби от по-скъпа заместваща енергия, от намален износ и туризъм, от загубата на огромна площ около централата, от бракуване на храни, за компенсации, почистване на замърсените територии и на площадката и други. През 2016 год. японското правителство ги оценява на 202,5 млрд долара. През 2017 год. Центърът за икономически изследвания в Япония ги оценява между 470 и 660 млрд долара, а през 2019 год. изчислява, че общите загуби до 2050 год. може да превишат 730 млрд долара.

Последици за ядрената енергетика в Япония 

Преди авариите във Фукушима в Япония работят 54 реактора, които произвеждат близо 30 % от електроенергията. След 11 март 2011 год. постепенно всички са спрени за анализ на безопасността и модернизации. 21 един от тях никога няма да бъдат пуснати, вкл. 10-те във Фукушима Даичи и Фукушима Даини. Вероятно от съображения за престиж правителството твърди, че всички останали 33 реактора имат статут „в работа“. Досега обаче са пуснати само 9 от тях. През 2019 год. те са произвели 7,5 % от електроенергията. През 2020 год. този дял ще бъде много по-малък, тъй като 4 от 9-те реактори бяха спрени поради различни причини, а други не са пуснати.

Ненаучените уроци

Авариите във Фукушима показват ясно какви сложни инженерни проблеми трябва да се решават за справяне с техногенните последици от една тежка  авария в АЕЦ, както и катастрофалните икономически последици от нея. Ако такава стане в гъстонаселената Европа, последствията ще бъдат като след регионална война.
Много хора твърдят, че авариите във Фукушима са предизвикани от силното земетресение и последвалото цунами. Следва заключение, че у нас това не е възможно.

Няма такова нещо! Още през 2012 год. комисия на японския парламент заключава, че авариите са резултат не от природна, а от техногенна катастрофа. Основните причини се коренят в това, че компанията ТЕПКО и държавните органи не са отделили нужното внимание за анализ на рисковете. Проявили са високомерие и и необоснована самоувереност, нежелание да се отчита чуждото мнение, неспособност да се извличат уроци от собствения опит и този на другите, стремеж към секретност и желание да се прикрива информация. Подценяването на рисковете е довело и до липса на готовност за действия за намаляване последиците от аварии. Станало е практическо срастване между ядрените оператори, регулаторите и политиците. Това затворено общество е решавало всички въпроси без обсъждане с експерти от други сфери и с обществеността. Това обяснява защо в редица международни доклади преди авариите има високомерно заключение, че в Япония не е възможна тежка авария на АЕЦ.
За съжаление същото отношение се демонстрира при авантюристичните планове за изграждане на АЕЦ Белене, която е в зона със среден, клонящ към висок сеизмичен риск и вероятно деградирали антисеизмични инженерни съоръжения. Това ясно показва, че нашите управляващи не са си взели никакви поуки от авариите във Фукушима.
Управлението на здравната криза, предизвикана от КОВИД-19 показа, че не е научен друг от уроците от авариите във Фукушима и Чернобил. След тях стана ясно е, че когато хората се поставят в условията на рязка промяна на начина на живот и силен стрес, неизвестни рискове, опасения за здравето и живота си и несигурност за бъдещето, тяхното психично състояние рязко се влошава. Това води до отключване на много здравословни проблеми и развиване на реални заболявания.
На 21 февруари т.г. силно земетресение отново разтърси префектура Фукушима. Засега няма сведения за нови повреди на реакторните здания и другите инсталации, но то напомня за нуждата работите по почистване да се извършат колкото може по-скоро.

, ,

Хората от “Дишай, Девня” в борба за чист въздух

През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня. Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.

В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.

Опити да се отслаби Европейския климатичен закон

Наближава финалният етап от тристранните преговори за Европейският Климатичен Закон, една от ключовите цели на който е да включи целта за климатична неутралност до 2050 г. в законодателството на ЕС. Той ще определи рамката за действията на ЕС по климата през следващите десетилетия, за справяне с климатичната криза. Съветът на ЕС и Парламентът трябва да достигнат до споразумение и по няколко спорни въпроси.
В момента Съветът на ЕС (националните министри на околната среда) блокира включването на по-решителни действия в областта на климата в Закона за климата. През март са две от последните срещи по триалога, на които може да се направи нужното засилване на Закона за климата.
За нас, Законът на ЕС за климата трябва да поправи три проблема, за да може неговият потенциал да бъде напълно използван за навременни действия по климата:
1 / Увеличаване целта на ЕС за климата до 2030 г. на 65%
2 / Създаване на независим експертен орган за преглед на политиките в областта на климата – т.н. Европейски съвет по изменението на климата (ЕСИК)
3 / Осигуряване на достъп до правосъдие на гражданите и гражданското общество
ЕСИК ще допринесе за създаване на научно обоснован механизъм за вземане на решения. Ще предоставя експертни политически съвети въз основа на най-добрата налична научна информация за климата – ще бъде допълващ орган към IPCC, като ще предоставя своите констатации в контекста на ЕС.
ЕС не успява да чуе призива на научната общност да увеличи целта си за 2030 г. до поне 65%, за да защити гражданите от негативните въздействия от изменението на климата.
Затова и съдилищата трябва да могат да държат държавите членки отговорни!
Необходим е такъв Закон на ЕС за климата, който да гарантира безопасно и устойчиво бъдеще за нас и бъдещите поколения.
#NoMoreEmptyPromises Без повече празни обещания за решаване на климатичната криза!

 

, ,

Хората в България настояват за устойчиво управление на отпадъците без изгаряне — отворено писмо

В понеделник, 08 март, в 18:00 хората от Девня и София се включват в националното шествие срещу изгарянето на отпадъци. Събираме се на площад Света неделя 5, пред Министерство на здравеопазването. Включете се и вие, вижте събитието тук.

Нека кажем силно: “Не на инсинераторите в България!” и “Да на пълна промяна в управлението на отпадъците и на качеството на атмосферния въздух!”.

Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в центъра на София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.

И в София, и в Девня хората страдат от опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства. 

Ето нашите изисквания към управляващите накратко. Можете да прочетете пълните в писмото до Министърa на околната среда и водите и Министъра на здравеопазването.

  • Прекратяване на проектите за инсинератори;
  • Въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците;
  • Строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия;
  • Спиране на вноса на отпадъци за изгаряне;
  • Отнемане на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция;
  • Поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. “Повеляново” в Девня;
  • Влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.

След шествието е откриването на изложбата „Малки истории“, в която  „Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. Пътуващата изложба е с фотографии на Теодора Георгиева.

,

Открива изложба “Малки истории за хората и комините в Девня”

„Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. 23 малки истории за хора и комини. Една пътуваща изложба с фотографии на Теодора Георгиева.
📍Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района, са причина за развитието на крупна химическа промишленост. Заводите край Девня са произвеждали електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
➡️Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
🛑През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня.
🔥Долината на Голямата химия е превърната в Долината на боклука.
😷Девня иска да диша!
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
Чистият въздух е наше право! Ваше право!
,

Има нещо гнило в биомасата

Автор: Димитър Събев
Текстът е публикуван с разрешението на Бодил

Как да изпълним европейските цели за зелена енергия, докато изсичаме горите, изгаряме отпадъците на богатия свят и щедро субсидираме обръчите от фирми? 

Близо 73 млн. лв. е субсидията, която ще получат за година производителите на електричество от биомаса – четем в решение на Комисията за енергийно и водно регулиране от юли 2020 г. Тази сума представлява разликата между пазарните цени на електроенергията и преференциалните цени, по които Националната електрическа компания изкупува тока от биомаса. КЕВР е доста щедра: общата субсидия за централи на биомаса е 55% от тази за вятърни паркове, а произведеното електричество – само 22%.

Но това е само ордьовър. Според проекта за национална енергийна стратегия на Министерството на енергетиката, очаква се до 2025 г. капацитетът за производство на електроенергия от биомаса да се увеличи със 150 до 170 мегавата, а произведеното електричество да нарасне с 400%. Измерено в пари, при сегашната структура на цените, това означава нов енергиен подсектор с приходи от половин милиард лева, от които 360 млн. лв. субсидии.

Тези несъразмерни субсидии будят тревоги в страна с висока енергийна бедност като България. Но цялата история е още по-стряскаща и включва мощен стимул за изсичане на гори и контролиран от мафията внос на отпадъци. Стотици милиони лева публични средства ще отидат при енергийни олигарси. Всичко това се прави уж в името на „зеленото бъдеще“ – а ефектът ще е ръст на въглеродните емисии. Ще се увеличат и емисиите на отровни съединения, допринасящи за високата смъртност сред българите.

Уроците на Потьомкин

„Биомаса“ е събирателен термин за органичен материал, извлечен от дървесина и други растения, както и отпадъци от селското стопанство и градски органични отпадъци, от който може да се произвеждат течни горива и топлинна и електрическа енергия. Тази широка дефиниция включва енергийни ресурси с много различен произход и характеристики и сама по себе си е предпоставка за затруднен контрол на екологичните и здравни въздействия.

Европейската комисия приема, че емисиите при изгарянето на биомаса са равни на нула. Логиката е, че въглеродът, изпуснат в атмосферата например при горене на дърва, впоследствие се поглъща от растителността, изникнала на мястото на отсечената. За отпадъците се счита, че ако не бъдат оползотворени (най-често изгорени), те така или иначе ще се разложат на сметищата или по полето и ще изпуснат парникови газове, особено метан.

Така биомасата се превръща в ключов инструмент за постигане на амбициозните климатични цели на ЕС. Според действащата рамка, колкото повече електричество се добива от биомаса, толкова по-нисковъглеродна ще изглежда икономиката на Съюза.

Има само един проблем и той е, че емисиите от изгарянето на биомаса далеч не са нулеви. Всъщност, те са дори по-високи (с 50%) по сравнение с изгарянето на въглища. Според актуални изследвания, ще са нужни десетилетия, преди въглеродът, изпуснат залпово при изгарянето на растителност и боклук, да се „секвестира“ от нови растения. А именно следващите няколко десетилетия се считат за определящи за климатичното ни бъдеще.

Тенденции в добива на обла дървесина (плътната линия), използването на дървесна биомаса в промишлеността и енергетиката (тъмната пунктирна линия) и погълнатият от горите въглерод (светлата пунктирна линия). Според изследването на PFPI, паралелно с ръста на използването на биомаса в България намалява количеството на улавяния от горите въглерод.

Решението на ЕС да заложи на биомасата като алтернатива на изкопаемите горива среща остра съпротива от природозащитници и привърженици на кръговата икономика. Научни институти и НПО са образували съдебни дела срещу новата европейска директива за възобновяемата енергия от 2018 г. (известна като RED II), която урежда ползването на биомаса.

В текста на RED II многократно се изтъква, че биомасата не трябва да се добива и изгаря по неустойчив начин. Самият факт, че документ от подобен ранг отделя толкова внимание на този проблем говори, че изкривяванията при употребата на биомаса са масови. „Мрежа от думи“ е оценката на критични учени за същността на директивата. Други говорят за „Потьомкински стил“ – на името на руския граф, поставил лъскави декори по главните улици на селата, откъдето трябвало да мине каляската на императрицата.

Тройна печалба

Според екологични и правозащитни организации, натискът върху горските екосистеми в Европа рязко е нараснал, след като преди няколко години биомасата бе възприета като безвредна алтернатива на въглищата. Сателитни наблюдения говорят за стряскащо 69% увеличение на добитата биомаса от горите на ЕС в периода 2016–2018 г. спрямо периода 2011–2015 г., като експлоатираните площи в същото време са нараснали с 49%. Това залпово покачване на дърводобива се обяснява именно с енергийната стратегия на ЕС.

В България, въздействието върху горите заради събиране на биомаса за производство на енергия тепърва се усилва. Засега по-широко разпространение има производството на енергия чрез изгаряне на отпадъци – български и вносни. На графиката долу е показана динамиката на вноса на отпадъци от ЕС в България. През 2018 г., откогато са най-новите данни на Евростат, сме внесли над 150 000 тона европейски отпадъци, като главни доставчици са Италия (59 хил. т) и Великобритания (45 хил. т). За последните пет години, вносът на отпадъци в България е скочил със 125%.

Съдбата на този и на част от българския „боклук“ е да бъде изгорен, на първо място в циментовите заводи като тези в Девня, Златна Панега, край Пловдив и на други места.

Но има и други апетити за отпадъци, включително под формата на биомаса. Става дума за „Сейшелската въглищна империя“, според полушеговитото определение на „Грийнпийс“ – България. Това е специфична група от ТЕЦ, въглищни мини и топлофикации на областни градове, която вижда в изгарянето на отпадъци и растителна биомаса хитър начин да удължи живота на морално остарелите си мощности.

Ползите за горивните инсталации от изгарянето на отпадъци са най-малко три: 1) те получават пари от контрагенти, искащи да се отърват от някакъв боклук (запознати твърдят, че европейски „доставчици“ плащат по 100 евро на тон); 2) получават безплатно гориво за производствените си процеси; 3) спестяват си част от квотите за емисии – нали ЕС приема, че изгарянето на биомасата има нулев въглероден ефект.

В добавка, преминаването към „био“ гориво носи имиджови ползи и може да смекчи отрицателната нагласа в обществото към въпросната „Империя“.

Как Сейшелската въглищна империя стана био?     

Да припомним, тя включва около 15 предприятия, всяко от които има пряка или косвена връзка с Христо Ковачки, а парите за приватизацията навремето са осигурени или от ПИБ, или от фалиралата КТБ. Топлофикациите в Русе, Сливен, Плевен, Велико Търново, Бургас, Габрово, Перник, Враца, няколко въглищни мини, ТЕЦ „Бобов дол“ и „Брикел“ в Гълъбово, през 2009 г. бяха прехвърлени във фирми, регистрирани на Сейшелските острови. През 2014 г. с опитите за приемане на закон, регулиращ дейността на офшорните фирми в България, тези уж независими Сейшелски дружества вкупом се „продадоха“ на новоосновани кухи фирми, регистрирани във Великобритания и Кипър.

Най-заинтересовани от изгарянето на отпадъци и растителна биомаса в България са именно фирмите от тази „Империя“. Кой каза, че корпоративното планиране е отживелица? Всички тези дружества през последните години правят опити да включат „био“ компонент в горивото си. Най-зрелищен е случаят с ТЕЦ „Бобов дол“, където след двегодишни съдебни битки „Грийнпийс“ – България разкриха кореспонденция между Министерството на околната среда и водите и ръководството на централата за „експериментално“ изгаряне на до 500 хил. тона отпадъци в срок от 6 месеца.

Дори да повярваме на официалното изявление на ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“, че реално изгорените отпадъци били „само“ 80 000 тона, експериментът е бил наистина мащабен: 80 хиляди тона е повече от боклука, който град като Пловдив създава за половин година. Междувременно топлофикацията в Сливен получи не експериментално, а редовно разрешение за горене на отпадъци – независимо че според ръководството на компанията тя нямало да гори боклук, а само „биогорива“.

В редица случаи, решителният отпор на местните жители не позволява на Въглищната империя да мине на „био“. Така се случи например с топлофикациите в Русе и Перник и с ТЕЦ „Брикел“. През август 2020 г. „Брикел“ официално оттеглиха инвестиционно намерение за заместване на част от горивото си с отпадъци – но продължават да настояват да изгарят растителна биомаса, както и нефтошисти: по 1500 тона в денонощие.

Това е общата стратегия на тази сенчеста структура: първоначалният анонс е в котлите на старите централи да се горят общински и вносни битови отпадъци. Но ако обществеността се възпротиви, има и план „Б“: вместо градски боклук, да се ползва биомаса от дървесни и селскостопански отпадъци. А е всеизвестно, че покрай сухото може да изгори и мокрото.

Но защо просто не им позволим да го направят открито?

Защо пък да не я горим?

При всички основателни критики срещу изгарянето на биомаса, включително под формата на отпадъци, в някои ситуации това е най-добрата налична възможност. Да не забравяме, че използването на биомаса като гориво е толкова старо, колкото и човекът. В същото време, има куп „гнили“ моменти в използването на биомаса в днешен български контекст.

Първо, ако не се осъществи с подходящата технология и в контролиран режим, изгарянето на биомаса се превръща в източник на болестотворни отрови. Става дума за канцерогенни, т.е. причиняващи рак съединения. „Обикновеният боклук, който е смес от биологични и технически материали, не е предвиден за безвредно изгаряне“, обобщават световноизвестните експерти Майкъл Браунгарт и Уилям Макдона.

Можем ли да вярваме, че бизнес, който зад гърба на обществото гори „експериментално“ десетки хиляди тонове боклук, ще осигури нужната технология и експлоатация? Което ни насочва към втория гнил момент: биомасата и особено битовите отпадъци често се доставят от престъпни структури, които търсят „партньори“ в държавните институции, за да осъществят незаконната си дейност.

Според италианския разследващ журналист Антонио Перголици, мафията е основният играч, който посредничи при вноса на отпадъци от Италия (най-вече от областта Ломбардия) за изгаряне в България. Перголици говори за „порочно съвпадение на интересите на двете страни“: в Италия се е натрупало голямо количество отпадъци, чакащи да бъдат третирани – което там е твърде скъпо, има и строг контрол за произхода на боклука.

Затова те се транспортират – според Перголици, с темп 1-2 тира дневно – към България. Малко е далеч, но у нас и цените, и контролът са по-скромни. България, от своя страна, по този начин иска да покаже на Брюксел напредък по отношение на оползотворяването на отпадъците и зелената енергия.

Други виждат най-вредния ефект от използването в промишлен мащаб на биомаса в енергетиката в натиска върху горските екосистеми. Вече бяха цитирани многозначителни данни за Европа. В България през 2018 г. беше приет Национален план за действие за енергия от горска биомаса, с хоризонт до 2027 г. Според този документ, за нуждите на енергетиката у нас може да се събират по 3-4 млн. куб.м. биомаса годишно – което съответства на 50% от сегашния дърводобив. Близо до ума е, че за производство на енергия е по-удобно да се използват цели дървета, вместо вършина и клони. Без строг контрол, „био“ електроцентралите ще увеличат незаконния дърводобив и обезлесяването.

Четвърти фактор, който ни кара да сме недоверчиви към използването на биомаса в енергетиката, е, че според налагащия се подход на кръговата икономика, отпадъците на практика са „хранителни вещества“ в социалния метаболизъм. Биомасата може да има далеч по-полезна употреба, отколкото да се изгаря. Горенето на боклук е пилеене на пари.

Пето, но не последно – хората просто не искат. Те асоциират изгарянето на боклука със замърсяване на въздуха и болестотворна среда в градовете, както и със сенчест бизнес. Социологически изследвания ясно показват, че българите не одобряват вноса на отпадъци за изгаряне в страната. Правителството трябва да положи наистина много усилия, преди населението да повярва в обществения интерес при управлението на отпадъците.

Много „маса“ – малко „био“ 

От разменената кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“ ясно се вижда, че по съдържание на вещества като кадмий, живак, олово и други подобни, горивото от отпадъци по нищо не отстъпва на въглищата. Перверзно е, но е факт: това мръсно гориво се представя пред обществеността като „зелено“ и начин за опазване на климата – и затова енергията от него ни излиза 3-4 пъти по-скъпо, отколкото е пазарната цена.

В същото време, не може да не направим паралел между щедрите цени, определени от КЕВР, планираното 400% увеличение на произвежданата електроенергия от биомаса – и институционалния комфорт за „Сейшелската империя“, осигуряван от министерства, регулатори, държавни агенции, а най-вече от прокуратура и съд. Ако свържем парчетата от пъзела, ще видим, че енергетиката от биомаса в България се превръща в черна каса, в която вече се вкарват десетки – а скоро и стотици милиони лева публични средства.

Докато нейде из министерствата някой попълва отчети до Брюксел как България преизпълнява целите си по „зелената енергия“, дръзки активисти успяха да проникнат зад високите стени на „Сейшелските“ централи. Фотографиите им доказват, че зад Потьомкинските паравани от слама за горене надничат познатите бали с пакетиран битов боклук, преминал през слабо или никакво разделно събиране.

Добрата новина е, че гражданите са загрижени и все по-склонни да се организират, за да защитят своите интереси: отрязване на достъпа на сенчестия бизнес до публични средства, пълноценни гори, модерно управление на отпадъци и въздух за дишане.

Официална информация за тези, които считат, че изгарянето на отпадъци (RDF) е безвредно

Статията е написана с финансовата подкрепа на ЕС “За Земята”

Основни източници:

Mary Booth, Ben Mitchell. 2020. Paper Tiger. Why the EU’s RED II biomass sustainability criteria fail forests and the climate. Partnership for Policy Integrity. http://eubiomasscase.org/wp-content/uploads/2020/07/RED-II-biomass-Paper-Tiger-July-6-2020.pdf

National Resources Defense Council. 2019. Burnout: EU clean energy subsidies lead to forest destruction. Issue Paper. https://www.nrdc.org/sites/default/files/burnout-eu-clean-energy-policies-forest-destruction-ip.pdf

Duncan Brack, James Hewitt, Tina Marie Marchand. 2018. Woody Biomass for Power and Heat. Demand and Supply in selected EU member states. Chatham House. https://www.chathamhouse.org/sites/default/files/publications/research/2018-06-07-woody-biomass-power-heat-eu-brack-hewitt-marchand.pdf

Partnership for Policy Integrity. Carbon emissions from burning biomass for energy. https://www.pfpi.net/wp-content/uploads/2011/04/PFPI-biomass-carbon-accounting-overview_April.pdf

Майкъл Браунгарт, Уилям Макдона. 2009. От люлка до люлка. Да преосмислим начина, по който произвеждаме. Изд. „Книжен тигър“, София.    

Министерство на енергетиката. Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Проект. https://www.nrdc.org/media/2019/191120#:~:text=More%20than%20half%20the%20biomass,by%20Belgium%20and%20the%20U.K.&text=The%20U.K.%20also%20spends%20the,unit%20of%20biomass%20energy%20generated

Национален план за действие за енергия от горска биомаса 2018 – 2027 г. http://www.iag.bg/data/docs/Nacionalen_plan_za_deystvie_za_energiya_ot_gorska_biomasa_2018_-_2023.pdf

„Грийнпийс“ – България     . 2018. Финансовите мини. Сенчести банкови интереси в българския въгледобив източват публични фондове, унищожават хиляди човешки съдби и замърсяват тежко околната среда. Greenpeace, София.  https://www.greenpeace.org/static/planet4-bulgaria-stateless/2019/03/a67552f0-the_financial_mines_short.pdf

„Грийнпийс“ – България     . „Разкрита е тайната кореспонденция, благодарение на която ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря хиляди тонове отпадъци“. 13 октомври 2020 г. https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/4710/razkrita-taina-korespondentsiya-tec-bobov-dol-izgaryane-otpadutsi/?fbclid=IwAR0pr5__B1Flj3dtObkWvqdLMAhFjsHsapGC_89gwBveWx6ZeiYX2EgtpeE

Иглика Филипова. „Повелителят на отпадъците. Централите на Христо Ковачки масово заместват въглищата с RDF и биомаса.“ Капитал, 21 юни 2019 г. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/06/21/3927820_poveliteliat_na_otpaducite/

Димитър Събев. „Боклукът – начин на употреба“. Bodil.bg, 10 април 2020. https://bodil.bg/2020/04/10/waste-burners/

 

,

Ядрената енергетика в България — хаос, корупция и некомпетентност

Автор: Тодор Тодоров

Всяко решение на правителството и парламента в енергийния сектор, всяка медийна изява на премиера Бойко Борисов и министъра на енергетиката Теменужка Петкова на тема енергетика, са интелектуална обида за обществото.

След многократно повтаряното от министър Петкова оправдание, звучащо като анекдот, че Ковид кризата временно спира интереса на инвеститорите към АЕЦ Белене, мислехме, че няма да чуем по-голяма глупост.

Но на 20.1.2021 чрез прессъобщение  правителството обяви  информация относно Доклад на министъра на енергетиката за предприетите действия и за резултатите от направеното проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“, свързан и с използването на закупеното за АЕЦ Белене оборудване.

С този доклад правителството отново демонстрира своята некомпетентност, липса на визия за развитие на енергийния сектор  и стремеж да осигури на ядреното лоби още десетки години източване на държавния бюджет за „консултантски“ доклади, анализи, оценки, проучвания, смяна на оборудване.

Без изобщо да се споменава прекратяване на проекта АЕЦ Белене, в доклада се преминава направо към предложение за  изграждане на VII блок в АЕЦ Козлодуй с оборудването изработено за АЕЦ Белене. За да бъде по-голям абсурдът, се споменава и възможността да се монтират на същата площадка малки модулни реактори … които все още нямат одобрение от Евратом. Премиерът Борисов, коментирайки този доклад  за строеж на VII блок в АЕЦ Козлодуй, в свой стил бодро обещава и VIII блок.

И това се случва 2 месеца преди парламентарните избори?! Интересно в каква реалност живее това правителство.

Сякаш разчитат, че сме забравили  как само преди няколко месеца  министър Петкова убеждаваше обществото, че АЕЦ Белене ще бъде построен  и е създаден „консорциум“ от руската Росатом , френската  Фраматом и американската  Дженерал електрик  за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ Белене.

А президента Радев нарече проекта АЕЦ Белене „неизбежен“.

За илюстрация на хаоса, който цари в правителството, в прикачен файл прилагаме отговора на Министерство на енергетиката (МЕ) от 30.12.2020 на наше писмо от 16.6.2020 , с което за пореден път настояваме за прекратяване на корупционния проект АЕЦ Белене и безядрено използване на площадката. ( https://www.zazemiata.org/belene-is-back-letter/ )

В своя отговор МЕ ясно ни заявява, че ще бъде изпълнено решението на Народното събрание от 17.6.2018 г. за възобновяване на проекта АЕЦ Белене и повтарят  мантрата за стратегическия  инвеститор. Няма нито една дума за VII  блок на АЕЦ Козлодуй. Можете да го видите тук.

Тоест, на 30.12.2020 г. МЕ официално потвърждава, че продължава да търси инвеститор за АЕЦ Белене, а на 20.1.2021г. вече имаме доклад на министъра на енергетиката с предложение да се използва оборудването от площадката на АЕЦ Белене за строеж на VII  блок на АЕЦ Козлодуй.

Освен че е илюстрация  на нагли лъжи и интелектуална немощ  на правителството да се справи с този казус, подходът с прехвърлянето на оборудване от АЕЦ Белене към АЕЦ Козлодуй тези Андрешковци на всъщност не особено умело се опитват да прикрият огромните кражби и злоупотреби в корупционния гьол АЕЦ Белене. 3,5 милиарда лева бяха откраднати от държавния бюджет чрез организирана престъпна група (ОПГ) от политици, консултанти и обслужващи чужди енергийни интереси.

Чувството на безнаказаност което демонстрира с неадекватните си  решения в енергийния сектор това правителство може да бъде сравнено с арогантността на Р. Овч.

Прокуратурата и ДАНС разследват казуса АЕЦ Белене от 2009 г., може би след изборите институциите  ще имат по-голяма готовност  да потърсят отговорност от виновните за тази 30-годишна кражба на огромни средства от данъкоплатците.

Ако това се случи, сегашният премиер и министър Петкова би трябвало да имат запазено място в разследването, разбира се до другарите си от ОПГ от няколко предишни правителства и един президент, бълнуващ Голям шлем.

Природозащитници настояват пред Европейската комисия за мерки срещу замърсяването със серен диоксид в България

Българското правителство нарушава грубо нормативната уредба, която ограничава замърсяването на въздуха със серен диоксид (SO2) и е време Европейската комисия да се намеси. Това поискаха в писмо до комисията трите природозащитни организации „Грийнпийс“ – България, Екологично сдружение „За Земята“ и ClientEarth. Освен че не спазват европейското законодателство за чист въздух, институциите в България отказват да вземат мерки срещу замърсяващите централи на въглища — основен източник на серен диоксид.

Практиката да се издават щедро разрешителни на въглищните централи като изключение от нормите за вредни вещества в атмосферата не е спирала. Припомняме, че през 2019 г. управляващите дадоха безсрочно разрешително на държавната „ТЕЦ Марица изток 2“ да не спазва ограниченията за емисии на SO2 и живак. В края на 2020 г. Изпълнителната агенция по околна среда обяви, че планира да позволи подобно облекчаване на правилата за още две въглищни централи в региона: „КонтурГлобал Марица изток 3“ и „ЕЙ И ЕС Гълъбово“. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ изпратиха становища и за двата теца в рамките на обществените консултации. ТЕЦ „Брикел“ също е подала подобно заявление, но решение все още не е взето, а анализите на разходите и ползите не са публични. „След три осъдителни решения, екологичната агенция продължава да отказва достъп до докладите, въз основа на които се разрешава централите да работят без да спазват нормите за чист въздух. Тази разрешителни на практика се дават на тъмно.“ коментира адвокат Регина Стоилова.

Пример, че липсва приоритизиране на здравето на хората, е и отношението на институциите към ограниченията и за друг вид емисии от централите на въглища — въглеродния диоксид — който има своето отрицателно влияние върху климата. Битува мнението, че въглеродните квоти, които са условие централите да работят, всъщност излишно оскъпяват произведеното електричество. Отсъства разбирането, че квотите отразяват здравната и социална цена, която всички плащаме за отрицателните ефекти на тези производства върху човешкото здраве и околната среда.

През 2019 г. Европейската комисия сезира Съда на Европейския съюз за системното превишаване на допустимите прагове за SO2. България е единствената държава в ЕС, в която все още се нарушават ограниченията, създадени, за да запазят здравето на хората. През 2019 г. сателитни данни на НАСА, анализирани от „Грийнпийс“ – Индия, наредиха страната ни в топ 20 на най-големите замърсители със серен диоксид. България е единствената държава в ЕС, класирана толкова високо в непрестижната класация. Особено възмутителен е и фактът, че всички тези тецове на въглища са концентрирани в изключително замърсения район на Гълъбово.

„Вместо да се съсредоточи върху план, който да освободи страната от отровния серен диоксид и да заложи ясен план за преминаване на комплекса „Марица изток“ към чисто производство на енергия, българското правителство удвоява усилията си, за да запази живи старите замърсяващи централи на въглища. При това —  дори докато тече съдебна процедура срещу страната ни. Това пряко застрашава здравето на хората.“, казва Меглена Антонова, енергиен експерт и ръководител на кампаниите на „Грийнпийс“ – България.

Писмото до Европейската комисия на „Грийнпийс“ – България, Екологично сдружение „За Земята“ и ClientEarth разкрива тези поразителни противоречия. Изнесени са редица доказателства, че българските власти не предприемат достатъчни мерки за намаляване на тежкото замърсяване със SO2, като издават разрешителни, без да вземат предвид натрупването на замърсяване в района на Гълъбово заради наличието на големи източници.

Природозащитниците казват, че е време българското правителство да приеме, че преходът отвъд въглищата е неизбежен, ако искаме да сме конкурентноспособни в бъдещата икономика, основана на нови технологии и възобновяема енергия.

Замърсяването със SO2 допринася за сериозни респираторни заболявания и други здравословни проблеми. Особено уязвими са децата, възрастните хора и хората със съществуващи дихателни заболявания.

Единственият начин българското правителство да се справи с проблема си със серния диоксид е да премине към възобновяеми източници на енергия. Вместо това то позволява на три централи да отделят огромни количества SO2 за неопределено време. Нито една държава, с чиста съвест, не може да позволи нейните граждани да дишат такъв замърсен въздух.

Бележки:

1. Серният диоксид представлява заплаха за здравето в основното си състояние, но негативно въздействие върху здравето възниква и когато SO2 прави реакция с други замърсители на въздуха, образувайки фини прахови частици (ФПЧ2.5). Излагането на SO2 и ФПЧ2.5 е свързано с множество здравословни проблеми, включително дихателни, сърдечни и белодробни заболявания и дори деменция.

2. Анализът на данни от НАСА от „Грийнпийс“ – Индия и Центърът за изследване на енергията и чистия въздух нарежда България като водеща страна в ЕС по замърсяване със SO2 – номер 21 в света като цяло.

3. През 2017 г. Европейският съюз прие строги ограничения за емисиите на SO2 за електроцентрали, работещи с въглища, за да защити здравето на хората, но българското правителство се противопоставя на новите правила и продължава да позволява на въглищните електроцентрали да замърсяват повече, отколкото е разрешено от законодателството на Европейския съюз.

4. Една от най-големите електроцентрали, работещи с въглища на Балканския полуостров – държавната „ТЕЦ Марица изток 2“ – получи разрешение през 2019 г. да изхвърли почти двойно допустимите количества на ЕС за SO2, определени от директивите за индустриалните емисии. През 2020 г., други две централи – „КонтурГлобал Марица изток 3“ и „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ получиха проекторешения също да заобиколят европейските правила. ТЕЦ „Брикел“ е поискала подобни изключения.

5. „Грийнпийс“ – България, „За Земята“ и ClientEarth отдавна се борят за по-добро качество на въздуха и преминаване отвъд въглищата в България. Те подкрепят и предприемат редица правни действия във връзка с разрешителното на „ТЕЦ Марица изток 2“ за замърсяване, незаконна държавна помощизгаряне на отпадъци във въглищни централи и достъп до правосъдие за граждани и НПО, за да подобрят плановете за качество на въздуха. Те също така помагат да се защитят хората, които са на път да загубят домовете си поради разширяване на въглищни мини.

Съдът реши, че трябва да се оцени въздействието върху здравето и околната среда от изгарянето на биомаса и отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

ТЕЦ „Бобов дол“ трябва да направи нова процедура по преценка  на въздействието на околната среда, ако иска да продължи да гори биомаса и отпадъци. Това отсъди Административният съд в Кюстендил в отговор на жалбата на „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ и след изрични указания от Върховния административен съд. Решението не е окончателно и може да се обжалва пред Върховния административен съд, но е стъпка в защита на правото на чист въздух. 

Съдът в Кюстендил постанови, че има промяна в обстоятелствата, при които е издадена преценката на екологичната инспекция , следователно е нужно провеждането на нова процедура. Първоначално издаденото решение е за изгаряне на 99.5% въглища и 0.5% неопасни отпадъци. Впоследствие  ТЕЦ „Бобов дол“ променя съотношението на 80% въглища и 20% отпадъци, към които да добави и биомаса.Това се случва без централата да започне нова официална процедура за преценка дали е необходимо да се изследва влиянието на тази промяна върху човешкото здраве и природата. Също така, обществеността в лицето на гражданите, не е уведомена за тази промяна, въпреки че това е задължение на контролния орган – РИОСВ – Перник (вече РИОСВ – София). Съдът в Кюстендил намира това за съществено нарушение на нормативната уредба. „Съдът назова пороците в една практика, която позволява да се заобиколи оценката на въздействието върху човешкото здраве и природата. Решението е стъпка напред за правото на достъп до информация и чиста околна среда.“ коментира адвокат Регина Стоилова.

От пролетта на 2019 г. ТЕЦ „Бобов дол“ има разрешително, съгласно което може да изгаря отпадъци и биомаса, заедно с въглищата. Практиката е широко разпространена сред централите на въглища, особено тези със сходни характеристики — остарели, замърсяващи и свързвани с Христо Ковачки. За тях е особено примамливо, че така намаляват цената на горивото, въпреки острото обществено неодобрение. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ обжалват и цялостното разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци.

„Вместо да разработваме възобновяеми енергии, които да заменят постепенно въглищата, ние се борим с изгарянето на отпадъци. Тъжно и жалко е, че разбиранията на местните бизнесмени за алтернатива на въглищата се изчерпват със замяната им с отпадъци или биомаса, а не цялостно трансформиране на начина на производство на енергия. Районът на Бобов дол може да върне предишното си значение като производител на енергия, ако използва възможностите, идващи с възобновяемите източници и особено много по линия на плана за Зелено възстановяване на Европейската комисия.“

ТЕЦ „Бобов дол“ е не само технически остаряла, но и системен замърсител. За това говорят редицата наложени глоби, с които е известна. След бурното обществено недоволство, ръководството неколкократно обещава, че няма да изгаря отпадъци, а директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД дори го заяви официално в писмо до главния прокурор Иван Гешев. През лятото миналата година председателят на Съвета на директорите на централата, Кристина Лазарова, потвърди в медиите, че ТЕЦ „Бобов дол“ няма да изгаря отпадъци. И все пак обещанията са само в медиите, защото настоящото разрешително на централата продължава да действа, въпреки воденото срещу него дело от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“.

,

Кой ще вземе милионите за спорния инсинератор в София?

Въпреки недоволството на софиянци от проекта общинската “Топлофикация София” обяви търг за внушителната сума, без да се съобразява с факта, че създава един изключително скъп източник на замърсяване във вече мръсния ни град. Столична община явно е твърдо решена да има завод за изгаряне на отпадъци в центъра на стойност 350 млн. лв. с ДДС след по-малко от две години. Можете да видите извънредния Facebook лайв на “За Земята” от вчера по темата тук.

Повече от любопитен е фактът, че е предвидено мегасъоръжението да изгаря 180 хил. тона годишно, но Столичното предприятие за третиране на отпадъци генерира много по-малко. Отчетите показват, че произведеният RDF не надвишава 61 хил. тона. годишно и остава въпросът откъде ще дойде разликата. Остава и въпросът заводът за отпадъци на Садината, за който се дадоха още 300 милиона защо работи толкова неефективно спрямо рециклирането.

Столичната община доведе до финалния праг идея на повече от десет години, която е технически, морално и идейно остаряла. Освен това затвърди традицията да взема решения непрозрачно, докато вниманието на обществото е привлечено от нещо друго или сме под карантина. Наближаването на изборите със сигурност са още една причина администрацията да се разбърза. Едва ли е случайно, че срокът за подаване на оферти е малко над два месеца – до 15 март.
Припомняме, че в момента част от отпадъците на София се изгарят в топлоелектроцентрали, свързани с бизнесмена Христо Ковачки — ТЕЦ “Сливен” и ТЕЦ “Бобов дол”.

Междувременно редица градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък. Това не накара Столична община да отстъпи, напротив, тя вкарва града в огромен дълг: от пълната цена на инсинератора — 157 милиона евро, едва 77 милиона евро са безвъзмездна помощ от еврофондовете, от Европейския фонд за регионално развитие, 67 милона евро са заем от Европейската инвестиционна банка, а останалите 10 милиона ще са собствен принос. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.

“За Земята” спечели делото срещу доклада по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) и Върховният административен съд върна делото за преразглеждане, което означава, че финално одобрен доклад все още няма. Въпреки това Столична община пусна търга.

Хората, които живеят в близост, бяха първите, които се противопоставиха в съда на проекта, но загубиха делото срещу довода, че не живеят на самата площадка на ТЕЦ София, а до нея. В продължение на две години “За Земята”, с помощта на програма “Достъп до информация”, водеха дело, за да получат гражданите достъп до пълната документация за строящия се завод, най-вече финансовите параметри. Делото беше спечелено, но документите продължават да се крият от общината. В крайна сметка Върховния административен съд потвърди, че информацията трябва да е публична, но в последното писмо от Столична община отново ни отказа достъп до Анализ разходи и ползи — финансовия документ, в който могат да се видят в подробности каква е финансовата логика зад инсталацията. Междувременно група общински съветници се активираха и поискаха референдум, който, за съжаление, не може да се реализира в пандемична обстановка”.

“След като администрацията показа, че е глуха за желанията на хората, е време за силен обществен натиск. Изгарянето на отпадъци е недопустимо да се случва през 21 век, в европейска столица. Дълги години общината неглижираше проблема, виждаме разделно събиране, което не е добре организирано и инсинераторът няма да реши магически всичко това. Напротив, ще ни накара да затънем в повече и повече отпадъци, или да ги внасяме, за да се захранва този голям капацитет.”, казва Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на “За Земята”.

, ,

(Удължени срокове) Стани част от нашия екип Енергия и климат!

Здравейте,

За Земята си търсим нов човек за нашия екип “Енергия и климат” на пълен работен ден до 25 януари /срокът за кандидатстване се удължава до 1 февруари, включително/.

Започване на работа между началото на февруари и средата на март.

 

Za Zemiata Is Now Looking Forward To Expand the Energy And Climate Team

Za Zemiata (For the Earth) is a Bulgarian environmental non-governmental organization, registered in 1995 and determined to work for sustainable life on our planet and to combat exploitation of people and nature. Za Zemiata strives for an outward-oriented policy and activities, carried out in co-operation with volunteers and other Bulgarian NGOs. Za Zemiata is the Bulgarian representative organization of the networks Friends of the Earth Europe and CAN Europe (Climate Action Network), the Central – and Eastern European Bankwatch Network,  the International Energy Brigades, and a member of GAIA (Global Alliance for Incineration Alternatives) and SEEEN (South Eastern Europe Environmental NGO) networks. 

We currently put a lot of effort into developing an alternative energy strategy for Bulgaria which lays stress on the promotion of energy efficiency and renewable energy sources as an alternative to the electricity from fossil fuels and nuclear power.

 

We now open a position in our Energy And Climate team! If you wish to apply or forward to people you know and are suitable, here is what you need to know before sending us an application:

 

Main duties will include but not only:

  • Mapping of energy projects in Bulgaria and the region and understanding their impacts, benefit or detriment to the energy transition process;
  • Gathering, understanding and communicating relevant policy (and sometimes scientific) developments; 
  • Representation and advocacy towards EU institutions, the Bulgarian Government and Local and Regional Authorities;
  • Being a public figure representing Za Zemiata’s positions, structured around relevant topics.

 

Work load – 100% with option for 4 days work week

Duration – Guaranteed till end of 2021, but with long term perspective, 3 month trial period

Remuneration – Competitive for the local labour market in Bulgaria

Where? – Based in Bulgaria with possibilities for Home Office and travelling to Sofia / from Sofia

Level of experience – intermediate – from 3 to 5 years of experience

Work times – flexible

Work languages – English and Bulgarian

 

Requirements:

  • Higher education preferably in the field of social science or environmental science;
  • Good understanding of the energy sector and the scientific foundation behind the processes of climate change, as well as the water-food-energy nexus;
  • Project management, media work, NGO experience and public campaigning experience is a big advantage;
  • Basic knowledge of the EU institutions and processes;
  • Ready to travel (mostly locally) and willing to take training and acquire new knowledge;
  • Appreciation for complex policy issues and ability to come up with ambitious positions and solutions which take an intersectional approach;
  • Experience of working in a very diverse environment, where multiple perspectives need to be aligned; 
  • Excellent written communication skills; 
  • Experience with verbal communication and presentations to external audiences and public media; 
  • Ability to set priorities, manage diverse tasks and meeting deadlines; 
  • Experience with working in a team, while being able to work independently. 
  • Driving licence Category B is an advantage;

 

How to apply?

To apply, please send your (short) motivation letter and CV (in English) to jobs@zazemiata.org with a subject “Energy And Climate Team member”

 

Closing date for applications: Monday, 25th January /prolonged until 1st February, 23:59/

Recommendations by previous teams are welcome, but not obligatory

Only shortlisted candidates will be contacted!

Interviews will take place online

Expected start date: between the beginning of February and middle March 2021 

 

We are excited to have you as part of our team!

Отворената платформа за електронно обучение за изменението на климата КлимАлт вече е онлайн

От понеделник, 21 декември, онлайн платформата за електронно обучение КлимАлт ще бъде отворена за всички, които искат да повишат знанията си относно климатичните промени и свързаните с тях предизвикателства. Платформата е много подходяща и за преподаватели, които могат да я използват в своята работа като източник на допълнителна информация и материали.

Платформата ще бъде свободно достъпна от уебсайта на ClimAlt 👉 https://www.climaltproject.eu/bg след регистрация.

Курсът съдържа видео лекции, тестове и допълнителни материали, посветени на причините, проблемите и възможните решения на изменението на климата. Част от темите са: науката за изменението на климата, последиците от глобалното затопляне и въздействието върху околната среда и обществото, движението за климатичната справедливост, международни и европейски политики, както и полезните действия, които всеки може да предприеме.

През последните месеци екипът на проекта ClimAlt работи усилено върху създаването и тестването на съдържанието на този онлайн курс относно причините, въздействието и решенията на климатичните промени. В работата по изпитване на учебните материали взеха участие над 100 младежи от цяла Европа, които успешно завършиха курса в рамките на три месеца. След успешното тестване и актуализиране на курсовите материали, екипът на проект ClimAlt има удоволствието да представи онлайн платформата за електронно обучение КлимАлт, предназначена за свободно ползване от всички и особено от младежи, обучители, учители, активисти и всяко лице или група, заинтересовани от изграждането на умения в областта на изменението на климата.

Съдържанието на платформата за електронно обучение е разработено от четири екологични организации, които споделят своите знания като принос за напредъка на действията в областта на климата в Европа: Екологично сдружение За Земята – България, Door – Хърватия, Navdanya International и A Sud ecologia e Cooperazione – Италия.

През следващите месеци предстои още и да бъде пусната нова климатична игра с безплатен достъп за насърчаване на действия за намаляване на екологичния и въглероден отпечатък.

Научете повече за платформата и се включете тук: https://www.climaltproject.eu/bg/ресурси/платформа-за-електронно-обучение

Паралелно със свободното ползване, пускаме и 3-месечнo провеждане на лекторски курс с възможност за получаване на сертификат между 4 януари и 4 април 2021 г.

За да получат сертификат, курсистите ще трябва да изгледат поне 75% от видеата, да попълнят поне 10 от 14 теста (при поне 4 верни отговора) и да напишат по едно есе за всяка глава. Нужно е и да попълнят началния и финалния въпросник, които могат да бъдат намерени в първия и последния раздел на онлайн платформата. Срокът за изпълнение на задачите е 4 април.

След 4 април курсът ще продължи да бъде отворен за всички, без опция за проверка/обратна връзка и получаване на сертификат.

Повече за проекта, дейностите и партньорите по проект Climalt:

ClimAlt е проект, финансиран по програма Еразъм + на Европейския съюз, който има за цел да повиши осведомеността на младите хора относно изменението на климата и да ги насърчи да предприемат действия и да започнат да се справят с него чрез малки и големи стъпки

Уебсайт: https://www.climaltproject.eu/bg

Страницата във facebook: https://www.facebook.com/ClimAltProject/

Контакти:

r.slavkova@zazemiata.org

,

ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ е на път да получи безсрочно разрешение да не спазва съвременните изисквания за емисии на въглищните централи в Европа

Живак и серни диоксиди над допустимите норми безсрочно ще може да изхвърля ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“. Изпълнителната агенция по околна среда е на път да потвърди т.нар. дерогация, с актуализирането на разрешителното ѝ за работа. Срокът за обществена консултация на проекта за това разрешително, в която гражданите можеха да се включат със становища, изтече миналата седмица, но участието така или иначе е възпрепятствано от агенцията и от теца. Нито институцията, нито централата са съгласни да оповестят публично как разходите за подобряване на качеството на въздуха са по-високи от ползите за околната среда и човешкото здраве от спазването на нормите на замърсяване. А само при това условие може да се издаде разрешение за експлоатация без спазване на нормите. „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ внесоха становище, в което изтъкват, че преди да бъде издадено разрешителното, трябва обществото да получи достъп до пълната информация. 

„Не е предоставен достъп до документите, въз основа на които е взето решението централата да не спазва нормите за чист въздух. Това е остро нарушение на правата на обществеността, което обезсмисля процедурата по обществена консултация. Ние просто няма какво да обсъждаме“, коментира адвокат Регина Стоилова. 

До момента Сдружение „Грийнпийс” – България и „За Земята” са спечелили две дела и водят трето за достъп до тези оценки на всички оператори, поискали да не спазват съвременните екологични норми.

Заложената в проектното разрешително средногодишна норма за живак е 30 µg/Nm3, което е над 4 пъти по-високо от нормативно предвидената горна граница — 1-7 µg/Nm3. За серен диоксид е заложена 97,5% степен на очистване на серен диоксид и не е предоставена информация на каква концентрация на серен диоксид в отпадните газове е равностойна. Разрешението за по-малко строги емисии на серен диоксид противоречи на Програмата за качеството на атмосферния въздух в Община Гълъбово, която има за цел да преодолее системното и постоянно нарушаване на нормите за серен диоксид в града. Припомняме, че в момента има дело срещу България в Съда на ЕС* по този въпрос и държавата ни единствена в ЕС не спазва нормите за серен диоксид. Така бездействието на институциите води не само до увреждане на здравето на българските граждани и преждевременна смърт, но може да доведе и до сериозни финансови санкции за страната ни.

ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ поддържа имиджа на най-модерната централа в Маришкия басейн. Това може да е вярно, ако я сравняваме с изключително замърсяващи тецове като „Брикел“ или дори ТЕЦ „Марица изток 2“. Без нужната информация каква икономическа логика налага да замърсява над допустимите норми, остават съмненията, че институциите в България предпочитат да издават разрешителни за експлоатация на топлоелектроцентралите, вместо да гарантират здравословна и чиста околна среда за хората. 

Централите на въглища в България са гореща тема, тъй като изследванията доказват, че са сред основните замърсители на въздуха, водата и източник на парникови газове, които водят до промени в климата. Климатичната криза обедини усилията на международната общност, но българското правителство отрича нуждата от спешни мерки и настоява, че тецовете имат бъдеще. 

„Докато индустрията изживява последните си години, правителството губи ценно време, което трябва да бъде използвано, за да се създадат планове за справедлив преход отвъд въглищата. Това включва замяна на замърсяващите източници на енергия с възобновяеми, които имат потенциала да трансформират регионите, зависими от въглищата, вместо да ги обричат на упадък“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България. 

*Дело С-730/19 на Съда на Европейския съюз.

Гълъбово страда и от прахово замърсяване от работата на въглищните централи в района

Въглищните централи и депата за депониране на отпадъци от горенето на въглища са източник на наднормено прахово замърсяване в Гълъбово, което остава под радара на контролните институции. Това показват данните от пан-европейско измерване на CEE Bankwatch Network на нивата на замърсяване с фини прахови частици в населени места в близост до въглищни мощности, в което Екологично сдружение “За Земята” се включи в края на 2019 г.

В продължение на 26 дни между 14 ноември и 9 декември наблюдавахме концентрациите на прах с машина за измерване на фини прахови частици (GRIMM Environmental Dust Monitor 164), инсталирана в северната част на гр. Гълъбово, на около един километър от сгуроотвала на ТЕЦ “Брикел” (депото за отпадъци от изгарянето на въглища), известен като черно езеро, и на два километра от въглищните централи “Брикел” и ”ЕЙ И ЕС Гълъбово”. Централите “КонтурГлобал Марица изток 3” и държавната “ТЕЦ Марица изток 2” също се намират на по-малко от 25 км в права линия от града.

Анализът на данните показва, че среднодневната законова норма за фини прахови частици с размер до 10 микрометра (или микрона) (ФПЧ10) от 50 µg / m³ е превишен пет пъти само в рамките на периода на измерването, при 35 допустими превишения за година. Още по-опасни за човешкото здраве са фините прахови частици с размер до 2,5 микрометра, за които Световната здравна организация (СЗО) дори обяви, че няма долен праг на замърсяването, който да защитава здравето. Дневният лимит за този замърсител, препоръчан от СЗО е 25 µg / m³, а в законодателството на ЕС и на България има само средногодишна норма. През периода на измерване в Гълъбово, лимитът, препоръчан от СЗО, е превишен цели единадесет пъти.

гр. Гълъбово, измерена средна концентрация на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 – 14.11-9.12.2019 г.

Анализът на данните заедно с атмосферните показатели за посоката и скоростта на вятъра показва ясно, че високите нива на замърсяване с прах идват от посоката на депото за изхвърляне на пепел и от посоката на електроцентралите.

При множеството въглищни мощности около град Гълъбово, дори когато се прилагат най-добрите техники и практики (на каквото не ставаме свидетели, особено когато наблюдаваме работата на “Брикел”), неминуемо се оказва влияние върху качеството на въздуха в града. Официалната автоматична измервателна станция за наблюдение на качеството на въздуха в Гълъбово, разположена в централната част на града, обаче публично следи и показва само концентрациите на серен диоксид и азотен диоксид. Не са публично видими нивата на фини прахови частици (ФПЧ10), които следи, според актуализацията на Програмата за качеството на атмосферния въздух (ПКАВ) на Гълъбово (2019-2023). За ФПЧ2,5 проби се вземат ръчно, като резултатите излизат в рамките на две седмици, когато вече е прекалено късно за коригиращи действия.

От 2016 г. ТЕЦ “Брикел” и “ЕЙ И ЕС Гълъбово” имат свои автоматични измервателни станции за ФПЧ10, серен диоксид, азотен диоксид и др. в рамките на гр. Гълъбово. Регионалната инспекция по околна среда (РИОСВ – Стара Загора), която следи за изпълнението на изискванията от централите по различни показатели на околната среда, има достъп до тях, но данните не са публични.

Разположение на Пунктове за мониторинг (ПМ) в град Гълъбово (Източник: ПКАВ Гълъбово)

Няколко месеца преди нашето измерване в Гълъбово, на 12 септември 2019 г., след поредното замърсяване на въздуха на Гълъбово, в медийна публикация директорът на ТЕЦ “Брикел” Янилин Павлов обещава, че ще закупят специална апаратура, която да измерва атмосферния въздух с цел всички да следят състоянието му. Няма публично достъпна информация за данни, измерени с такава станция.

Тъй като замърсяването с прах е неизбежно при производство на енергия от въглища, българските власти трябва спешно да започнат извършване на адекватно проследяване на замърсяването от ФПЧ10 и ФПЧ2,5 в Гълъбово и ранно предупреждаване за очаквано такова. В допълнение трябва да се предприемат и действия за ограничаване на замърсяването и поправка на вече нанесените щети. Между черното езеро и жилищните части на града трябва да се залеси защитен дървесен пояс, за да се намали излагането на населението на прахови частици. ТЕЦ “Брикел” трябва да бъде спряна възможно най-скоро, тъй като работи извън оптималния си експлоатационен живот, цялата сграда пуши, не само комините й. Планове за ликвидиране на последиците от дейността й, както и за осигуряване на алтернативни икономически възможности за служителите в теца са други необходими стъпки.

 

Констатациите от независимия мониторинг на качеството на въздуха на CEE Bankwatch Network след почти четири години наблюдение в 15 различни места в Централна, Източна и Югоизточна Европа подкрепят аргумента, че стандартите за замърсяване на въздуха почти никога не могат да бъдат спазени, докато съществуват въглищни мощности и че това не се ограничава до държави извън ЕС или остарели електроцентрали.

Според анализа на обобщените данни за региона, дори когато въглищните централи са сравнително нови и спазват минимални законови екологични стандарти, поддържащи съоръжения като открити рудници или депа за съхраняване на отпадъци от изгаряне на въглища, остават сериозни източници на прахово замърсяване заради незадоволителна поддръжка и забавена рекултивация.

Вижте видео от акцията за климата на Петъци за бъдеще

Ето и посланието на младите хора:

“Ние сме в началото на десетилетие от решаващо значение за начина, по който се справяме с изменението на климата и запазваме основите на нашата цивилизация. Климатичната неутралност към 2050 г. не се случва за една нощ. Да направим всичко възможно да намалим максимално емисиите до 2030 г. е от ключово значение за успеха на нашата дългосрочна цел. С всички налични средства за следващите години, с наличните технически решения или такива непосредствено зад ъгъла, българското правителство трябва да осъзнае, че одобряването на амбициозна цел е в общ интерес на всички нас, гражданите на ЕС. Трябва да резонираме с прогресивните гласове в ЕС и да изпратим послание, че ще инвестираме в бъдеще, подходящо за живот, което няма да изисква обратни завои в последния момент, което би било неизбежно, ако загубим още повече време с повърхностни цели. Всички трябва да са на борда и вече има мандат за това – няма повече оправдания!”

Климатични активисти настояват държавите от Източна и Централна Европа да подкрепят амбициозни мерки за климата

Онлайн пресконференцията на CAN Europe, посветена на мерките срещу промяната на климата и възможностите за трансформация на икономиката, изтъкна посоката на развитие на държавите от Източна и Централа Европа. “Каква е цената на бездействието?” се реализира в контекста на предстоящата среща на Европейския съвет на 10 и 11 декември, която ще определи амбициите на Европа за справяне с климатичните промени за следващите 10 години.

„Ние сме в началото на десетилетие от решаващо значение за начина, по който се справяме с изменението на климата и запазваме основите на нашата цивилизация. Климатичната неутралност към 2050 г. не се случва за една нощ. Да направим всичко възможно да намалим максимално емисиите до 2030 г. е от ключово значение за успеха на нашата дългосрочна цел. С всички налични средства за следващите години, с наличните технически решения или такива непосредствено зад ъгъла, българското правителство трябва да осъзнае, че одобряването на амбициозна цел е в общ интерес на всички нас, гражданите на ЕС. Трябва да резонираме с прогресивните гласове в ЕС и да изпратим послание, че ще инвестираме в бъдеще, подходящо за живот, което няма да изисква обратни завои в последния момент, което би било неизбежно, ако загубим още повече време с повърхностни цели. Всички трябва да са на борда и вече има мандат за това – няма повече оправдания!”, казва представителят на За Земята Генади Кондарев, който говори по време на събитието.
“Призоваваме българското правителство да подкрепи правилното решение и да подкрепи предложената от ЕК цел за намаляване на парниковите газове от поне 55% до 2030 г.”, подчерта Генади Кондарев.

“Няма да забравим, че САЩ току-що избраха нов президент, който е решен да има зелена електрическа система до 2035 г.! Китай и Япония се ангажираха с неутралността на климата до 2060 и 2050 г. Дори Русия приема въпроса сериозно със 70% амбиция за 2030 г., обявена наскоро в символичен указ на Кремъл. ЕС вече не е самотен играч на световната сцена – точното време е да направите амбициозна стъпка към 2030 г.! Не би било правилно да се колебаете допълнително.
В България се наблюдава повишено ниво на обществената осведоменост по въпроса за изменението на климата – особено през последните две години.
Има огромен потенциал за страната, ако се ангажира с постепенно премахване на въглищата до 2030 г., тъй като секторът е абсолютно основният източник на емисии в момента. В момента въглищната индустрия е чудовищна компания, която натрупва загуби за българския енергиен холдинг от година на година 100 милиона загуби. Предстоящият преход е спешен и трябва да се избягват блокиращи проекти като масово преминаване от въглища към газ!”, заключи Генади Кондарев.

На срещата беше подчертано, че сме в разгара на климатична криза и глобалното покачване на температурата с повече от 3°C  до края на века изглежда реална опасност,  ако спешно не предприемем действия за климата през следващото десетилетие.  Според последните научни данни и Принципа за справедливост на ООН, ЕС трябва да намали емисиите с поне 65% до 2030  г., в сравнение с нивата от 1990 година.

Постигането на споразумение изглежда предизвикателно. Някои от раздвоените държави, сред които и България, подчертаха необходимостта от по-добро разбиране на специфичните за всяка държава въздействия от по-високата климатична цел. С други думи, правителството ни продължава упорито да отлага реформите, които стават все по-спешни.
Основната цел на този брифинг е да подчертае ползите от повишената амбиция на ЕС в тази област и да покаже, че целта от поне 55% намаляване на емисиите е желана, полезна и осъществима. Държавите-членки трябва да приемат целта с единодушие. Няколко държави, главно от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), все още трябва да одобрят предложената от Европейската комисия цел за климата до 2030 г. от поне 55%, която вече е подкрепена от мнозинството от държавите-членки на ЕС. Вижте повече за срещата в медиа брифинга.

За да насочи вниманието към промяната на климата и огромната отговорност, която носят политиците, младежкото движение “Петъци за бъдеще” организира акция, на която покани лидерите да подкрепят амбициозни реформи. На неприсъствен протест няколко изписаха с плакати, изпратени от млади хора от цялата страна, целта, към която трябва да се стремим – повишаване на температурите с не повече от 1.5 градуса.

Ето посланието на младите хора към политиците:

“Целта за намаляване на емисиите към 2030 г. трябва да е повече от 55%, за да се постигне целта на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. Според научните данни, които младежите цитират, следващите десет години са от решаващо значение за това дали глобалното повишаване на температурите ще може да се ограничи “в приемливи граници, до покачване от 1.5 °C спрямо прединдустриалните им нива”, каквато цел си поставят всички държави, подписали Парижкото споразумение.

Подкрепете амбициозна цел за климата и вие — включете се в подписката.

 

 

 

 

 

Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges

,

Протестна акция по повод предстоящата среща на високо ниво в Брюксел организира младежкото движение за климатa “Петъци за бъдеще България”

Протестна акция в подкрепа на договаряне на по-висока европейска цел за климата в Брюксел осъществи младежкото движение за климатична и екосоциална справедливост “Петъци за бъдеще България” в Софийския Южен парк. Повод за събитието е предстоящият Европейски съвет на 10-11 декември. Акцията беше заснета от въздуха и кадрите бяха разпространени до български и международни медии и мрежи.

“С тази протестна акция искаме да насочим вниманието към климатичните промени, чиито ефекти виждаме все по-често и днешната пандемия е един такъв косвен ефект. Искаме също да напомним за спешността на решенията, които трябва да бъдат взети, за да бъдат намалени последствията от климатичната криза. Това трябва да са решенията, които да влязат незабавно в действие, а не след години, както беше досега” обясни активистът към организацията Мартина Карагьозова.

Предстоящата среща на Европейския съвет ще определи амбициите на Европа за справяне с климатичните промени за следващите 10 години. Акцията е част от глобалните онлайн и офлайн действия на международното младежко движение “Петъци за бъдеще”.

“Ние настояваме за договаряне на европейска цел за намаляване на парниковите емисии към 2030 г. не по-ниска от 65 процента. Трябва да бъде ясно, че за да бъдат спазени ангажиментите по Парижкото споразумение и да можем да ограничим затоплянето до 1.5 градуса, според учените се налага да ограничим емисиите дори повече – с 80 процента.”, обясни Мартина Карагьозова. “Ние подкрепяме предложението на Европейската комисия за обвързване на финансовите средства от ЕС с качеството на правосъдната система в страните-членки, за да могат средствата за справяне с климатичните промени да бъдат използвани наистина по предназначение.”

Акцията в София демонстрира осъзнатостта на българските граждани за заплахите от климатичните промени и желанието за незабавни и ефикасни мерки за справяне с тях.
Днес бе публикувана и Европейска младежка декларация в областта на климата, преди Европейския съвет през декември 2020 г.

Снимки от дрон: Владислав Йорданов
Снимки от земя и видео продукция: Пламен Петков
Още снимки от акцията: тук

, ,

Млади За Земята – българските делегати в Mock COP26 – младежката климатична конференция

Двадесет и шестото издание на COP – климатичната конференция на ООН – беше отложено заради пандемията. В отговор на това, млади активисти организират Mock COP26 – виртуална симулация на COP.

Mock COP26 ще се проведе от 19.11.2020 до 1.12.2020 с участието на над 350 делегати от 150 страни. Целта на симулацията е да покаже добавената стойност от участието на младите хора при формирането на климатичните политики, както и да предизвика световните лидери да вземат навременни мерки срещу климатичната криза. Делегатите от всяка държава ще представят изявление, изясняващо позицията на младите хора от страната им. Дискусиите ще бъдат по пет конкретни теми: климатична справедливост, образование, здраве и психично здраве, зелени работни места, национални цели за намаляване на парниковите емисии (NDCs).

Радостина Славкова и Димитра Канева са българските делегати в Mock COP26.

Радостина Славкова е обучител и активист за климата с екологично образование. Тя е координатор на “Млади За Земята”, като току що приключи мандатът й в управителния съвет (steering group) на европейската младежка мрежа Young Friends of the Earth Europe. Част е и от Петъци за бъдеще България – младежкото самоорганизирано движение за климатична и екосоциална справедливост.

“Това, което ме накара да кандидатствам в Mock COP26 е за да покажа на световните лидери и на българския премиер в частност, че младите хора се вълнуват и следят действията им, които касаят не само конкретни текущи проблеми, но и общото ни бъдеще. Възстановяването след коронавирусната пандемия трябва да бъде зелено и справедливо, не можем да си позволим повече да вървим срещу науката и да позволим в идните години хората да изпитат на собствен гръб цената на климатичното бездействие. Призовавам европейските лидери да се обединят около цел за намаляване на емисиите от парникови газове от поне 65% до 2030г., така че да имаме шанс да живеем в свят със средна температура до 1,5 С.”

Димитра Канева е активист за климата. Другата й страст е театралното изкуство и тя вярва, че театърът е мястото, на което могат да се родят решения за бъдещето ни. Тя е член на „Млади За Земята“, като наскоро стана част от управителния съвет на Young Friends of the Earth Europe. Също така, Димитра е и директор „Връзки с обществеността“ в управителния съвет на гражданско сдружение „Щастливеца“.

„Кандидатствах в Mock COP26, защото вярвам, че ние, младите хора, трябва да участваме в решенията, които засягат нашето бъдеще и бъдещето на идните поколения. Mock COP26 ще се проведе изцяло онлайн, което показва, че не е чак толкова трудно да се организира подобно събитие, дори и в сегашната пандемична ситуация. Вярвам, че това обединение на млади активисти от цял свят ще покаже на световните политически лидери, че младите хора се вълнуват от бъдещето си на планетата, и че това ще ги подтикне да вземат мерки относно най-голямата криза, пред която сме изправени. Отлагането на COP не отлага и не отменя ефектите от климатичните промени. Устойчивото бъдеще е възможно, ако всички се обединим и действаме сега.“

Можете да гледате церемонията по откриването на Mock COP26 на 19.11.2020 (четвъртък) от 14:00 ч. тук:

Очаквайте впечатления и други ъпдейти от делегатите ни в инстаграм профила на За Земята.

Повече информация, включително програмата на конференцията можете да намерите на:

https://www.mockcop.org/

както и в социалните мрежи,

https://www.facebook.com/MockCOP26

https://www.instagram.com/mockcop26/

https://twitter.com/mockcop26

https://www.youtube.com/channel/UCS83O_219xdmH_la0w-rC6Q

https://www.mockcop.org/

,

Отворено писмо относно Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

На 30 октомври заместник министър-председателя Т. Дончев представи Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България. Този план е много важен за икономическото развитие на страната в близките години. Никога в историята си ЕС не е мобилизирал толкова много публични средства, които могат да помогнат на страни като България да извършат по-бързо своя икономически и енергиен преход и да наваксат технологичното си изоставане.
Но средствата не са гарантирани, размерът им зависи от качеството на плановете, които ще представят отделните страни. Г-н Дончев при представянето на плана призова за коментари и препоръки, но за целта трябва да бъде предоставен достъп на всички заинтересовани страни за по-дълъг срок от време от обявения 29 ноември.
Планът в никакъв случай не трябва да остане продукт на това компрометирано в страната и Европа правителство и анонимните консултанти около него. Липсата на прозрачност и визия за развитие, липсата на решителност за реформи, борбата срещу българската природа и чистата околна среда, са отличителните белези на тази администрация.

ZZ_recovery plan_otvoreno pismo_edits

 

 

 

Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges

Срещу Австрия е подадена жалба до ЕС за слабия й План за обновяване на сградите

Колегите ни от Приятели на Земята Австрия/Global 2000 подадоха жалба до ЕС срещу своето правителство по повод на незадоволителния и противоречащ на закона План за енергийна ефективност и обновяване на сградите им. Дългосрочната стратегия на страната за обновяване на сградния фонд е неподходяща, влошава енергийната бедност и усилията за намаляване на въглеродните емисии, посочват природозащитниците.

Минималните стандарти за сгради на Съюза трябва да са валидни и в Австрия, така че енергийно-ефективното обновяване на сградите, съобразено с климатичните изисквания, да може да допринесе за създаването на хиляди работни места.

Глобъл 2000 заедно с Йокобюро са подали жалба до ЕК, която може да изправи Австрия пред Европейския съд. Вместо да отключи потенциала на енергийно обновяване на сградите в Австрия, съществуващата дългосрочна стратегия за обновяване представена на ЕС всъщност нарушава европейския закон, казват групите.

Марта Майерс, бореща се за енергийна ефективност и срещу енергийна бедност в Приятели на Земята Европа споделя:

„Слабата стратегия за обновяване на сградите в Австрия демонстрира безотговорно бездействие спрямо климатичната криза и облекчаването на енергийната бедност – освен това е в нарушение на европейските закони, така че Приятели на Земята Австрия/Глобъл 2000 са в правото си да държат своето правителство отговорно. Това е ясно напомняне към всички страни-членки, че дългосрочните стратегии за обновяване не бива да бъдат пренебрегвани, трябва да съотвестват на изискванията на ЕС,  и да поведат промяната, за да се помогне на 34 млн. европейци, които живеят в енергийна бедност.”

Минималните стандарти на ЕС за опазване на климата трябва да важат и в Австрия.

Оплакването подадено до ЕС от Глобъл 2000 и Йокобюро е една първа стъпка към съдебни процедури за извършени нарушения, и целта й е да осигури спазването на минималните стандарти на ЕС за опазването на климата. Много повече “зелен газ” присъства в стратегията за обновяване, отколкото всъщност е наличен. Смята се, че около 3 пъти повече “зелен газ” би могъл да е наличен за строителния сектор, спрямо това, което реално е включено в интегрирания Национален енергиен и климатичен план на Австрия. С поправянето само на тази грешка дългосрочната стратегия за обновяване може да постигне намаляване на емисиите на парникови газове със 77 процента. Това очевидно не е много според европейската минимална граница и Австрия остава доста под възможностите си засега.

Нещо повече, стратегията е несъвместима с действащия Национален енергиен и климатичен план на Австрия, който има за цел пълното премахване на изкопаемите горива и постигане на нетни нулеви емисии до 2050г. Проучванията показват, че Австрия би могла да постигне пълна декарбонизация в строителния сектор дотогава. Това показва, че действащата дългосрочна стратегия за обновяване не само нарушава европейския закон, но и не успява да освободи потенциала на страната.

В допълнение, разработването на стратегията се е осъществило без обществено участие, макар и това да е изрично изискване в Европейската директива за енергийни характеристики на сградите.

,

Продължава делото срещу концесията за мина край София, свързвана с Христо Ковачки

На 4 ноември бе насрочено заседание срещу концесията за добив на въглища край софийските села Радуловци, Алдомировци, Братушково и Бърложница. Делото се води от Община Сливница и местен земеделски стопанин, Емил Мирчев, подпомагани от адвокатите на „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“. Концесията е издадена на „Минна компания“ ЕООД — една от свързваните с Христо Ковачки фирми. Въглищата, които ще се изкопават чрез открит способ, са предназначени за ТЕЦ „Бобов дол“, основен замърсител в Югозападна България, известен и с изгарянето на отпадъци.

Въпреки че съдът пренасрочи заседанието за следваща дата, която ще обяви допълнително, Община Сливница бе поискала събирането на доказателства по три основни теми — дали мината ще замърси водоизточниците на селата в района, дали е икономически обосновано в контекста на това, че целият свят се отказва от въглищата и какъв е ефектът върху археологическите структури в района. Съдът допусна експертиза единствено относно замърсяване и унищожаване на основните водоизточници в района на концесията, но прие въпроса за икономическия смисъл за ирелевантен. Що се отнася за археологическите обекти, стана ясно, че не са направени проучвания.

Разработването на мина за въглища в непосредствена близост до София се случва в един по-голям икономически контекст — световните тенденции към енергиен преход отвъд въглищата. Припомняме, че с поевтиняването на енергията от възобновяеми източници, една от основните причини за промяната на климата — въглищата, стават все по-скъпи, замърсяващи и неефективни. Редица държави вече се отказаха от въглищата — Австрия затвори тази година последните топлоелектроцентрали, Обединеното кралство обяви, че през 2024 г. закрива последните четири централи на въглища, а редица други държави в ЕС обявиха, че ще го направят до 2030 година.

Припомняме, че като компенсация за разработване на мината на нейна територия, Община Сливница се очаква да получи нищожна годишна концесионна такса в размер на 9,200 евро. Тази цифра е непропорционално малка в сравнение със загубите, които общината ще претърпи. Освен унищожаване на популярна зона за отдих, разходи за поддръжка на пътищата и влошаване на околната среда, вече направени инвестиции за облагородяване на района също се обезсмислят. В близост до селата има екопътеки, язовир, подходящ за водни спортове със съоръжения за практикуване на уейкборд. На територията на общината е и Алдомировското блато — защитена местност и дом на редки птици. Свързаните с тях възможности за работа биха могли да бъдат унищожени, ако мината бъде открита, а регионът може да стане много по-малко привлекателен за бъдещите инвеститори.

По-рано тази година „Грийнпийс“ – България, с подкрепата на Община Сливница и местните хора, организираха спортно събитие в село Радуловци. „Бягане за Радуловци. Надбягай мината“ показа, че бъдещето на района е да се превърне в любимо място за почивка и туризъм на софиянци.

Снимка: „Грийнпийс“ – България от събитието „Бягане за Радуловци“

,

Съдът в Кюстендил отвори широко вратата пред ТЕЦ „Бобов дол“ да продължи с изгарянето на отпадъци

Административен съд Кюстендил отвори широко вратата пред ТЕЦ „Бобов дол“ да продължи с изгарянето на отпадъци. Съдията потвърди разрешителното, издадено на централата [1]. Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

Докато настоящото разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“ остава в сила, заявките за прекратяване на горенето на отпадъци остават недоказани обещания. Решението на съда на първа инстанция оставя тази врата отворена пред централата. Междувременно публикациите в социалните мрежи от хора, живеещи близо до ТЕЦ „Бобов дол“, показват черен дим, който излиза от комините на теца. Те станаха повод за публикации в медията за разследваща журналистика Биволъ които се опитват да разберат какво точно се изгаря в централата — въглища или отпадъци.

Това се случва само броени дни, след като „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ оповестиха кореспонденцията между Министерство на околната среда, с която се разрешава на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря с експериментална цел отпадъци в количества 10 000 пъти над допустимите в закона. Официалното разрешително, разглеждано от ИАОС от 2017 г., влиза в сила на 29 април 2019 г., точно след приключването на срока за експериментално горене.

Делото срещу изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“, заведено от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“, предизвика безпрецедентна гражданска активност — в него се включиха близо 100 жители на общините Бобов дол и Дупница, както и Община Бобов дол.

Двете природозащитни организации се борят с изгарянето на отпадъци от години, а бурната обществена и медийна реакция през есента на 2019 г. доведе до поредица от проверки. През пролетта директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД заяви в писмо до главния прокурор Иван Гешев, че ще прекрати използването на отпадъци за гориво. През юли председателят на Съвета на директорите на централата, Кристина Лазарова, потвърди в медиите, че ТЕЦ „Бобов дол“ няма да изгаря отпадъци.

След тези силни публични заявки, от „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ публично предложихме ръководството на централата да се откаже от разрешителното си пред Изпълнителната агенция по околна среда, която е и отговорният орган, издаващ разрешителните, за да прекратим делото. ТЕЦ „Бобов дол“ обаче мълчаливо отказа. Въпреки гръмките си изказвания пред медиите, че ръководството добронамерено се опитва да предоставя информация, а природозащитните организации „лъжат“ за нея, отт централата продължават да отказват да ни покажат писмото до главния прокурор, с което са заявили отказ от изгарянето на отпадъци. „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ го поискаха и от Регионалната инспекция по околна среда в София, но те отговориха, че централата не разрешава то да бъде публично.

Освен технически остаряла, ТЕЦ „Бобов дол“ е и системен замърсител, за което говорят редицата наложени глоби. За съжаление, съдът не взима предвид богатата история от нарушения и е на мнение, че те нямат отношение към издаването на настоящото разрешително.
Любопитно е, че съдът продължава да твърди, че ТЕЦ „Бобов дол“ е важен за енергийната сигурност. Но ако  разчита изцяло на своята конкурентност на енергийния пазар, централата трябва отдавна да е излязла от експлоатация, тъй като електроенергията, произведена е нея, е скъпа. Вместо това, ръководството намалява разходите, като започва да изгаря отпадъци. Практиката доби огромна популярност сред топлоелектроцентрали на въглища в страната, особено сред тези със сравними характеристики — остарели, силно замърсяващи и свързвани с Христо Ковачки.

„Вместо да работим за възможното бъдеще пред зависимите от въглищата региони, ние трябва да се борим с изгарянето на отпадъци. Бобов дол, Перник, Стара Загора дълги години са били символ на енергийната независимост на България, а сега могат да трансформират източниците и да въведат сериозен дял на възобновяема енергия. Отпадъците нямат място в енергийната система като гориво, но имат сериозно въздействие върху здравето и живота на живеещите и работещите в централите.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Бележки:

[1] Съдът отхвърли искането за спиране на делото, въпреки наличието на друго дело в Административен съд – Кюстендил за оспорване на акт на РИОСВ – Перник, който допълва преценката за необходимост от извършване на оценка за въздействие върху околната среда и човешкото здраве (ОВОС) и на практика разрешава изгарянето на биомаса без да бъде извършено обществено обсъждане. Въпреки тези обстоятелства и в противоречие с изискването решението за издаване на комплексното разрешително да бъде издадено само след влизане в сила на решение по преценката за необходимост от извършване на ОВОС или Решение по ОВОС, Административен съд – Кюстендил е постановил настоящото решение и да не върне комплексното разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“ за преразглеждане към ИАОС.

Кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“.

План за провеждане на изпитания с експериментална цел.

Снимка: ТЕЦ Бобов дол/Грийнпийс – България/За Земята

,

Европейската комисия обяви вълна за обновяване на сградите в Европа като част от мерките към Зеленото възстановяване

Страната ни има потенциала да утрои темпото на обновяване на съществуващия сграден фонд, за да повиши енергийната му ефективност и да намали вредните газове, които се изхвърлят от битовото отопление и използването на изкопаеми горива за производство на енергия. Представената днес инициатива на Европейската комисия „Вълна на обновяване“ / Renovation Wave е сочена като приоритетна в рамките на Европейската зелена сделка и има потенциала да направи това.  Насърчава се икономическото възстановяване след пандемията чрез постигане на серия положителни ефекти — икономически, социални, здравни, климатични. Имайки предвид, че България е първенец на Евросъюза по енергийна бедност, възможността пред нас е огромна. 

Като организации, които дълги години работят в областта на енергийния преход, енергийната ефективност и преодоляването на енергийната бедност и като част от неформалната коалиция „Достоен дом, Екологично сдружение „За Земята“, „ЕнЕфект“ и „Хабитат“ България ще следят и ще се застъпват за оптимизиране на бъдещата реализация на „Вълната за обновяване” у нас. В този контекст трите организации споделят общите си виждания и очаквания. 

„С „Вълната за обновяване“ пред нас се открива възможност да направим действително нещо добро за хората в България. Не трябва обаче да допускаме дословно копиране на настоящата Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, защото амбицията на програмата по отношение на енергийните спестявания не отговаряше дори на минималните изисквания на собствените ни стратегически документи, а отговорността на собствениците на жилища към прилаганите мерки бе на практика елиминирана. Новата програма трябва да залага на високи и измерими цели за пестене на енергия, засилен контрол върху качеството на строителството, и интегриран подход за осигуряване на здравословна жизнена среда в домовете.“, казва Драгомир Цанев, изпълнителен директор на „ЕнЕфект“. 

В инициативата се търси цялостен подход, който обединява различни цели, за да няма противоречия между отделните мерки. Шест са ключовите характеристики, на които програмите, които България ще инициира дългосрочно на територията си, трябва да отговарят:

  1. Хората трябва да живеят, работят и учат в сгради с топлинен комфорт през всички сезони, при добро качество на въздуха, който дишат, с достатъчно количество дневна светлина и ниски нива на шум.
  2. Сградите ни трябва да са част от енергийната инфраструктура — те трябва да са в хармонично взаимодействие с мрежите за доставки на електрическа и топлинна енергия. 
  3. Високи нива на енергийна ефективност — енергията няма да се разхищава. И старите, и новостроящите се сгради трябва да имат много ниска енергийна консумация.
  4. Не трябва да има нужда от използване на изкопаеми горива — ниската енергийна консумация ще позволи пълно покриване на енергийните нужди на сградите с възобновяеми енергийни източници. 
  5. Сградите трябва да са част от кръговата икономика  — при използваните материали и начина на обитаване — тоест, възможността за повторно използване на материалите и суровините при строежа и обновяването на сгради трябва да бъде норма. Те трябва също така да могат да се адаптират лесно към променящите се нужди на своите обитатели и да позволяват преустройване във времето.
  6. Устойчиви на климатичните рискове — сградите трябва да се строят и обновяват с мисъл за тяхната устойчивост срещу влиянието и рисковете на климатичните промени. 

„Енергийноефективното обновяване на сградите определено е най-устойчивият начин за преодоляване на енергийната бедност и проблемите със замърсяването на въздуха, с които се сблъскваме толкова често в нашите градове. За да успеем обаче, определено се нуждаем от силна подкрепа на европейско и национално равнище. Затова се надяваме инициативата „Вълна за обновяване“ да бъде наистина амбициозна и приобщаваща, с потенциал не само да привлече допълнителни частни инвестиции, но също така да отговори и на нуждите на уязвимите домакинства.“, казва Таня Христова, кмет на Габрово – носител на наградата „Европейски Зелен лист“ за 2021 г. и председател на Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“.

Днес освен “Вълната за обновяване” бяха публикувани и оценките на Европейската комисия върху Националните планове Енергетика и Климат (ИНПЕК). Видно е много ниското ниво на амбиция за постигане на енергийни спестявания (заложената цел за 2030 г. при първичното енергийно потребление е вече изпълнена, а тази при крайното сроко ще бъде (цел от 10.3Mtoe за при настоящи 9.9 Mtoe). Комисията приканва България да обмисли при разработването на Националния си план за възстановяване и устойчивост, мерки за насърчаване на инвестициите в обновяване на сгради, като се фокусира приоритетно върху жилищните сгради с най-ниска енергийна ефективност.
Представените в българския ИНПЕК политики и мерки за обновяване на сгради (жилищни и нежилищни) са предимно адаптиране или разширяването на съществуващите мерки. Нови мерки не са ясно посочени. ЕК констатира липсата на ключова и конкретна информация и цифри (нужди от инвестиции и източници, спестявания на енергия на м2 и т.н.). Такава информация е необходима за цялостна оценка на нивото на амбиция, ефективност и осъществимост на мерките и на това как те се свързват с основните етапи и измерими индикатори за напредък, които трябва да бъдат включени в Националната дългосрочна стратегия за обновяване (която трябваше да се изпрати на ЕК до 10 март 2020 г, но още не е.).

След двегодишна съдебна битка обществото има достъп до тайната кореспонденция, благодарение на която ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря хиляди тонове отпадъци без разрешително

„Грийнпийс“ – България и „За Земята“ получиха достъп до писмата, с които Министерство на околната среда позволява на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгори до 500 000 тона отпадъци с „експериментална цел“. Публикуваме кореспонденцията поради нейното огромно обществено значение като тема, засягаща здравето на хората и околната среда. 

„Това е малка победа срещу обезпокоителната практика на институциите да „пазят“ информация, която по правило трябва да е достъпна за гражданите. Случаят е показателен, че често са нужни няколко решения на съда и години съдебна битка, за да могат гражданите да упражнят права, които са им предосатвени по закон.“, коментира адвокат Регина Стоилова.

Бяха нужни две решения на съда и двегодишна съдебна битка, за да разкрие министерството писмото, с което се разрешава изгарянето на отпадъци в централата на въглища, свързвана с Христо Ковачки.

В съдебното решение изрично пише, че това е информация за околната среда, следователно обществото трябва да има достъп до нея. Всеки път обаче, след като министерството разгледа искането на „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ за информация, го препраща към ТЕЦ „Бобов дол“, откъдето отказват да разкрият кореспонденцията с аргумента, че включва  „търговска тайна“. Съответно, вместо да защити обществения интерес, министерството излиза с решението, че няма право да разкрие подобна информация, въпреки указанията на съда. 

Писмото, подписано от заместник-министъра на околната среда Красимир Живков, който бе арестуван по-рано тази година, противоречи не само на българското, но и на европейското законодателство, тъй като надвишава 10 хиляди пъти максималния праг от 50 тона в рамките на година за изгаряне на алтернативно гориво с експериментална цел. Друго интересно наблюдение от разкритата кореспонденция между теца и министерството е, че институцията отказва провеждането на експериментално изгаряне в централата близо две години — първото искане е от края на 2016 година, а първият отказ на МОСВ е от 2017 година. Въпреки това, ТЕЦ „Бобов дол“ продължава да настоява и с назначаването на Нено Димов за министър на околната среда, усилията на централата се увенчават с успех —  в края на 2018 година централата започва горенето на отпадъци.  

„Грийнпийс“ – България и „За Земята“ от години водят съдебни битки за прекратяване на изгарянето на отпадъци, но особено силно обществено неодобрение тази практика срещна в края на 2019 г. В началото на март 2020 г., със съдействието на международната правозащитна организация ClientEarth, природозащитниците внесоха жалба и в Европейската комисия срещу незаконните практики за горене на отпадъци в няколко морално остарели въглищни централи в България. 

„Изгарянето на отпадъци излага работещите в тези централи, живеещите в районите и природата на огромен здравен риск. Емисиите от изгарянето на отпадъци може да съдържат тежки метали, диоксини и фурани, които присъстват в отпадъчните газове, вода или пепел.“, казва Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

В последните няколко години изгарянето на отпадъци  е изобретателен начин за намаляване на разходите за въглеродни емисии на фона на влошаващите се икономически показатели на въглищните централи. По всичко личи, че собствениците на тецове като „Бобов дол“ възнамеряват до последно да експлоатират остарелите съоръжения, преди да се предадат пред настъпването на новите технологии и да завещаят на обществото замърсени почви и води и огромни терени за рехабилитация. 

Фактът, че кореспонденцията упорито е държана в тайна от централата и Министерство на екологията, доказва едно — и двете страни са наясно, че ще се сблъскат с бурно обществено неодобрение. Това се потвърди в края на 2019 година, когато много медии поеха темата и порочната практика за изгаряне на отпадъци стана широко известна. В крайна сметка общественият натиск накара ТЕЦ „Бобов дол“ да се откажат от изгарянето. Положителната тенденция е, че веднъж добре информирано, общество може да доведе до край промяната, от която всички имаме нужда.

Бележки:

Кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“.

План за провеждание на изпитания с експериментална цел.

Още по темата: тук, тук и тук

,

Лидерите на страните от Централна и Източна Европа са призовани да се ангажират за постигането на справедливо и зелено икономическо възстановяване

Брюксел, 5 октомври 2020 г.
Над 180 представители на гражданското общество, бизнес асоциации, младежки организации, научни институти, академични среди, градове, местни и регионални инициативни органи от Централна и Източна Европа призовават своите правителства да хванат вълната на Европейската зелена сделка, преди предстоящия  Европейски съвет следващата седмица, където правителствата на държавите от Европейския съюз ще обсъдят новите цели на Евросъюза за климата до 2030 г.

Министър-председателите на България, Румъния, Чешката република, Словакия, Унгария и Полша получиха днес писмо-призив, подписано от широка коалиция представители на гражданското общество от Централна и Източна Европа. Писмото настоява средствата за икономическо възстановяване да гарантират изпълнението на по-амбициозни цели на ЕС до 2030 г. в областта на климата, както и да осигурят социална справедливост, подобряване на състоянието на околната среда, икономиката и здравето. Правителствата на страните от Централна и Източна Европа бяха приканени да предприемат визионерски реформи и интелигентни политики, които могат ефективно да се справят едновременно с икономическата, здравната и климатичната кризи.

Сега е точният момент да използваме възможността да преструктурираме икономиките си по начин, щадящ природата и здравето на хората – начинът, по който произвеждаме и консумираме енергията, от която се нуждаем, продуктите и услугите. Алтернативата да зариваме главата си в пясъка и да твърдим, че щом разполагаме с въглища ще ги използваме докато свършат само ще утежни още повече неминуемия енергиен преход, както и отрицателните въздействия от климатичните промени.“, казва Радостина Славкова от Екологично сдружениеЗа Земята“.

Никога в историята си ЕС не е мобилизирал толкова много публични средства, които да могат бързо да ни доведат до климатичен неутралитет. Това трябва да се разглежда като възможност за въглеродно-интензивните региони да осъществят скок към чисти енергийни системи и икономики. В момента няма по-добра инвестиция от увеличаване на усилията в областта на климата“, казва и Лилиана Растоцка от Словашката инициатива за климата.

Нашият регион вече е повлиян от изменението на климата. И това въздействия се очаква да доведе до загуби в благосъстоянието на ЕС в размер на 175 милиарда евро годишно. Екстремните метеорологични условия причиняват значителен спад на добивите, увеличаване на водните бедствия, чести и тежки горещи вълни в региона на ЦИЕ.“, се казва в писмото.

Различни заинтересовани страни и гражданското общество настояват националните планове за възстановяване и устойчивост, както и плановете за изразходване на европейски фондове, да гарантират, че действията в областта на климата са достатъчно амбициозни, за да бъдат в съответствие с набелязаната цел от 1,5 °C на Парижкото споразумение. Нашият икономически модел трябва да бъде съвместим със защитата на климата и социалната справедливост.

През последните шест месеца на пандемията стотици хиляди граждани, експерти, учени, активисти на гражданското общество и хора на изкуството призоваха за икономическо и социално обновяване основано на общочовешките и европейски ценности, включващо и осъзнаване на проблемите с климата на национално и европейско ниво. Не можем да си позволим бързи решения и да решаваме настоящата икономическа криза, като задълбочаваме други вече съществуващи кризи“, се казва в писмото.

Нашите партньори от Client Earth си търсят колега

Консултант с юридическа експертиза в сферата на енергийните пазари – България

Условия за кандидатстване

Цел на проекта: Неправителствената организация ClientEarth търси експерт-юрист в областта на енергийните пазари в България, за да подкрепи стратегическата работа по политики и правна намеса, които да ускорят прехода на България към нисковъглеродни енергийна и транспортна системи с по-малко замърсяване. Проектът се съчетава с вече съществуващата работа по темата въглища в България.

Описание на отговорностите: Очаква се консултантът да работи по следните дейности:

  1. Да предоставя правен анализ на реформи в енергийните пазари, необходими за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива (въглища и газ) в енергийния микс на България и създаване на конкурентна и достъпна среда за развитие на възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, управление на товара върху енергийната система в отговор на търсенето, съхранение на енергия и други решения.
  2. В сътрудничество с екип „Енергийни пазари“ на ClientEarth, да подготвя становища по публични консултации, позиции, бележки, правен анализ, както и да участва в срещи, организирани с европейски институции и национални органи за насърчаване на най-подходящите реформи в енергийните пазари, които ще ускорят постепенното излизане на изкопаемите горива от енергийния микс и ще улеснят развитието на възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, управление на товара върху енергийната система в отговор на търсенето, съхранение на енергия и други решения.
  3. Да подготви правен анализ на ограниченията пред правилното транспониране на разпоредбите на Втори и Трети енергиен пакет в българското законодателство;
  4. Да наблюдава и участва в процеси за правилното транспониране на пакета „Чиста енергия за всички европейци“ в българското законодателство, включително директна комуникация с отговорните институции в България, с акцент върху следните теми: Оценка на адекватността на ресурсите, производители – потребители на възобновяема енергия, енергийни общности, управление на юни 2020 товара върху енергийната система в отговор на търсенето, енергийната ефективност и др., тарифи, роля и дейности на електроразпределителните дружества, ИНПЕК;
  5. Да подготви правен анализ на съответните енергийни пазари и да има конструктивен принос в работата по теми, свързани с конкуренция и държавни помощи, например като вземе участие в публичните обсъждания относно механизмите за разполагаемост;
  6. Да следи развитията в сектора на енергийните пазари в България и да сигнализира при необходимост от вземане на участие, предоставяне на становище и др.;
  7. Когато е необходимо, да предоставя анализ на националната законодателна рамка в области, свързани с разработването на по-чисти енергийни алтернативи, като законодателството за устройство на територията;
  8. Да си сътрудничи с експертите по комуникация на ClientEarth за изграждане на медийна и комуникационна стратегия около реформите на енергийните пазари и прилагането на пакета „Чиста енергия за всички европейци“;
  9. Да поема допълнителни ангажименти, които биха могли да бъдат договорени своевременно и когато е необходимо.

Продължителност Взаимоотношенията с консултанта ще бъдат договорени за 12-месечен период от юни 2020 г. (или възможно най-скоро след това).

Местоположение Консултантът ще бъде базиран в България.

Ключови умения на консултанта

  • Добро владеене на български и английски език;
  • Диплома по право или равностойна квалификация или доказани познания в сферата на правото;
  • Професионална квалификация „юрист“ в България (желателно);
  • Познаване на европейските и българските закони и политики в сферата на енергетиката, функционирането на енергийните пазари. От съществено значение са последните развития в политиките и законодателството (познаване на пазарите на електроенергия и газ);
  • Допълнителни познания за европейското и националното законодателство в областта на конкуренцията и/или публичното/административното право;
  • Работни познания за съответните национални органи и структурата на публичната администрация;
  • Демонстрирани и проследируеми резултати в развитието на мрежи и връзки с контакти и работа с различни заинтересовани страни.

Информация за кандидатстване За повече информация и кандидатстване, можете да се свържете с Доминик Дойл на следния адрес: DDoyle [at] clientearth.org

 

Energy Markets Legal Consultant- Bulgaria

Terms of Reference

Objective of the project: ClientEarth is seeking a legal energy markets expert in Bulgaria to support strategic policy and legal intervention activities that will accelerate Bulgaria’s transition to a low carbon, low pollution energy and transport systems. The project is synergetic with existing coal focused work in Bulgaria.

Description of deliverables The consultant is expected to work on the following deliverables:

  1.  Provide legal analysis of the Energy Markets design reforms necessary to reduce reliance on fossil fuels (coal and gas) in Bulgaria’s energy mix and to create a competitive and open environment for the development of renewables, energy efficiency, demand response and storage solutions;
  2. In cooperation with ClientEarth’s energy markets team carry out advocacy work (e.g. draft answer to consultations, position papers, memos, legal analysis as well as attend meetings) with EU institutions and national authorities to promote the most suitable market design reforms that will accelerate removing fossil fuels from the energy mix and will facilitate the development of renewables, energy efficiency, demand response and storage solutions;
  3. Provide a legal analysis on the failure to properly transpose the provisions of the Second and Third Energy Package into Bulgarian law;
  4. Monitor and engage in legal advocacy for the correct transposition of the Clean Energy Package into Bulgarian law, including advocacy towards the responsible authorities in Bulgaria, with emphasis on the following topics: Resource Adequacy Assessment, Prosumers, Energy Communities, Demand Response, Energy Efficiency, Tariff Design, role and activities of DSOs, NECP;
  5. Provide a legal analysis of the relevant energy markets and give constructive input in competition and State aid related work for example in public consultations for capacity mechanisms;
  6. Monitor developments in the energy markets sector in Bulgaria and alert for the need for interventions; June 2020
  7. Where necessary, provide analysis of national legislative framework in areas related to the development of cleaner alternatives such as planning law;
  8. Cooperate with ClientEarth’s communication team where necessary to build a media and communications strategy around the energy markets reforms and the implementation of the Clean Energy package;
  9. Any other work that might be agreed from time to time.
  • Duration The consultancy will be contracted for a 12-month period from June 2020 (or as soon as possible thereafter). Location The consultant will be based in Bulgaria Key competencies of the consultant
  • Fluent in Bulgarian and English;
  • Law degree or equivalent or proven knowledge and understanding of law;
  • Relevant legal professional qualification in Bulgaria (desirable);
  • Knowledge of EU and Bulgarian energy laws and policies, the functioning of energy markets, and recent policy and legal developments are essential (knowledge of electricity and gas markets);
  • Additional knowledge of EU and national competition and / or public / administrative law;
  • Working knowledge of relevant national authorities and public administration structure;
  • Demonstrated tracked record of network and relationship development and engaging with wide variety of external stakeholders.

Пожар и неясно бъдеще за хората в Бели бряг

Без решение по казуса с обезщетенията на хората от Бели бряг приключи процесът по медиация към Европейската банка за възстановяване и развитие, започнал преди две години и половина. Заключенията във финалния доклад са, че не може да бъде достигнато решение, което да удовлетворява и двете страни, следователно процесът ще бъде прекратен. 

Въпросният механизъм за подаване на жалби към Европейската банка за възстановяване и развитие има за цел да гарантира независимия поглед към социалния и екологичен аспект по администрираните от банката проекти. 

Бели бряг е село в района на Стара Загора, което е предвидено за заличаване, тъй като територията му е в рамките на мина, която държавното дружество “Мини Марица-изток” ЕАД (ММИ) иска да разработва. Проблемът е, че предложените на собствениците обезщетения за техните имоти, не могат да гарантира достоен живот на друго място. Тъй като техниката за разширението на територията на мините е финансирано с грант от Международния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй”, от ЕБВР, която администрира фонда, процесът по медиация беше реален шанс да се стигне до взаимно удовлетворяващо решение.

Докато хората от Бели бряг очакват развръзката, продължаваща десетилетия, на 7 август 2020 г. избухна пожар в един от имотите, откупени от ММИ, но все още стопанисвани от предишният си собственик. Огънят придобива застрашителни размери и на косъм се разминава реалната опасност да изпепели близкостоящите къщи. Трагедията не е изненада, имайки предвид, че изоставените имоти не се стопанисват. Янко Янков е свидетел и най-пряко застрашен от пожара, тъй като неговата къща се намира в непосредствена близост. Само благодарение на посоката на вятъра и навременната помощ на съседи и по-късно “Пожарна безопасност и защита на населението”, имотът му и селото са били спасени. Бяхме при него няколко дни след събитието, за да научим повече. 

Дворът на Янко Янков

Янко Янков в двора си в Бели бряг

Оказва се, че въпреки наличието на стриктни екологични и социални политики, Европейската банка за възстановяване и развитие, не успява да гарантира, че техните клиенти, ще изпълнят изискванията им. Според политиката на ЕБВР в случаят на село Бели бряг, когато има изселване на хората от домовете им, те трябва да получат пълна стойност на заместване. 

Според жалбоподателите, причината за липсата на постигнато споразумение и съответно, за затваряне на процеса, е именно фактът, че ММИ редовно не е спазвала  срокове, не е предоставяла обещана информация и не е изпълнявала поети задължения. Жалбоподателите не са поискали затваряне на процеса и до последно са се опитвали, чрез посредничеството на Механизма, да получат оферти и да преговарят с ММИ, както и да получат с помощта на Механизма повече информация относно промени в Плана за преселване.

Основните точки, които процесът на Разрешаване на проблеми към ЕБВР обсъди със ММИ и жалбоподателите в този почти тригодишен период, и по които не беше постигнато съгласие, бяха: 

  • Пълната стойност на заместване като част от оценката на имотите и методите, използвани за изчисляване на дължимото обезщетение;
  • Преселване на жителите на Бели Бряг и приложимия социален пакет;
  • Преместване на гробището;
  • Земеделска кооперация.

Жалбата повдига и въпроси като: 

  • Повредени или съборени къщи и стопански постройки, поради близостта на мината (500-600 м) и преки въздействия, причинени от експлозиите на мината; Икономически загуби и икономическо изместване на жителите на Бели Бряг, поради загуба на обработваема земеделска земя, която преди това е служила като източник н а доходи;
  • Здравни проблеми (респираторни заболявания, депресия и тревожност) поради близостта на мината, фоновия шум и вибрациите, в резултат на минната дейност;
  • Влошаващи се условия за живот, включително ръст на престъпността (кражби) и липса на медицински услуги в селото от 2005 г., когато селото е изоставено от общинската администрация заради започването на процеса на преселване.

Една от основните цели на процеса по медиация е постигане на по-голяма прозрачност. От една страна беше постигната прозрачност на оценките на имотите и начина на формиране на офертите, но това се случи в последната година на процеса на доброволно изселване – през 2019. Продължава да липсва прозрачност относно процеса и следващи стъпки, планирани от ММИ, както и неизпълнение на поети задължения от страна на Дружеството. В момента останалите 18 домакинства трябва да бъдат принудително изселени, но няма яснота кога какво ще се случи.

Подробна история за казуса с видео материал може да намерите тук:

Българските синдикати живеят в паралелен свят, обвит във въглищен прах

Енергийният министър Теменужка Петкова обещава светло минало на заетите в енергийния сектор

На 20 август, на специална пресконференция, представители на двата най-големи профсъюзи в България, КНСБ и КТ Подкрепа, обявиха своите искания за спешна среща с премиера и очаквания да получат гаранция за въглищните Мини “Марица Изток”  да работят още поне 15 години.

В България вече над 50 дни има протести срещу правителството заради корупция и се очаква премиерът да подаде оставка в най-скоро време, дори това да не се случи, редовните избори са през март 2021 г.

Няма разумен човек, който да очаква, че премиерът и правителството в този момент  могат да дадат такива гаранции.

Исканията на синдикатите изглеждат абсурдни, но всъщност вина за техните неизпълними желания носят главно министърът на енергетиката, премиерът,  правителството и парламентът.

В края на януари тази година парламентът прие антиевропейско решение, подкрепено и от парламентарната „опозиция“, с което Министерски съвет беше задължен да предприеме необходимите мерки за нормално функциониране на ТЕЦ “Марица Изток 2” чрез увеличение на капитала, да гарантира дългосрочно производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи в България „независимо от мнението на Европейската комисия по този въпрос“.

Тоест да продължават да се отпускат огромни средства от бюджета за ненужна, замърсяваща продукция на отиваща си индустрия.

От няколко години министърът на енергетиката, Теменужка Петкова,  с усърдието на партиен секретар от 80-те години на 20 век, на всяка среща с профсъюзи, при всяка медийна изява или посещение в Стара Загора нагло заблуждава обществото, че въглищната индустрия има бъдеще в България и ще бъде защитена от правителството. Никога не се позова на икономическа логика за тази политика, не забеляза енергийната трансформация, която се извършва в страните от ЕС от десетилетия. Разбира се, лесно е да излъжеш хора, които се чувстват несигурни за бъдещето си. Като прибавим към това лъжите и за лиценза на АЕЦ Белене, за да бъдат заблудени чуждите инвеститори, измамата със смяната на името на Турски поток и прахосването на 3 милиарда лева от бюджета за изграждане на излишен, нов газопровод, обслужващ чужди интереси. Оставането на министър Петкова на поста дори в това компрометирано правителство е недопустимо. Оставката й вече отдавна не е достатъчна, трябва да й бъде потърсена отговорност от прокуратурата.

През първите 6 месеца на тази година, поради намаленото потребление, енергийната ефективност и развитието на ВЕИ в страната, добивът на въглища е намалял с 25%, като това е тенденция от няколко години.

Правителствата в България от години работят с напълно изчерпани и кухи структури, лишени от представителност, за да оправдават липсата на реформи в енергийния сектор и да поддържат корупцията и непрозрачността.

От становищата на Национален съвет за тристранно сътрудничество, Икономически и социален съвет, новосъздаденият Консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка към Министерски съвет (без нито един представител на НПО в тях), никога не чухме нещо за децентрализация на производството на енергия, за облекчаване на условията и достъпа на отделните домакинства до ВЕИ технологии за собствено производство на енергия. За прекъсване на корупционните практики в сектор енергетика и обслужването от държавата на интересите на олигарси и „консултанти“, за липсата на прозрачност в енергетиката. Никога не дадоха предложения за опазване на природата, качеството на въздуха и здравето на гражданите. Климатичните политики бяха обявени от тях за излишни за България. Поставиха интересите на олигарсите над опазването на околната среда и качеството на живот на хората.

От всичките тези съвети с едни и същи участници в тях, експерти, синдикалисти, бивши енергийни шефове, назначени за бизнесмени от Държавна сигурност,  излизат становища, че лошият Брюксел ни принуждава да правим реформи, съсипващи икономиката, че поставените в Зелената сделка междинни цели до 2030 г. са прекалено амбициозни за нас и може да се отразят рестриктивно върху българската индустрия и пазара на труда. Според тях преходът към нисковъглеродна икономика е за богатите страни, ние трябва да продължим да разчитаме на въглищата.

Една шепа компроментирани  шефове и „експерти“ се въртят от години в управлението на НЕК, БЕХ, АЕЦ Козлодуй, Мини Марица Изток, само си сменят местата, увеличавайки корупцията и източването на бюджета за покриване на натрупаните под тяхно управление загуби.

Премиерът Борисов от години не смее да произнесе и дума за необходимостта от енергийна трансформация, представя Зелената сделка като принуда над България от ЕК.

Крайно време е политиците в България да престанат да заблуждават обществото и заетите в енергийния сектор, и да положат усилия за бързо преодоляване на технологичното изоставане на страната в сравнение с останалите в ЕС.

Да закрият Българския енергиен холдинг, специално създаден през 2009 г., за да прикрива огромната корупция в енергетиката.

Да реформират безсмислените съвети с привличането в тях на експерти  от бизнес асоциации, учени и НПО с визия за съвременно икономическо и енергийно развитие.

Европейският съвет прие Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г., в който за България са предвидени 29 млрд. евро. Около 1,2 млрд. евро ще бъдат средствата за справедлив преход във въглищните региони.

Изключително важно е България бързо да реагира с мобилизирането на експертен потенциал от всички заинтересовани страни за изработването на национален план за икономическо възстановяване и справедлив енергиен преход. Тези средства от европейски фондове не са гарантирани. Ще бъдат получени само при ясен и качествен национален план за възстановяване, съобразен със Зелената сделка и регионални планове за справедлив преход, отговарящи на условието за преструктуриране на икономиката от изкопаеми горива, към нисковъглеродна.

Това е реалността и бъдещето, които трябва синдикатите да познават и да се възползват от тях. Ако искат наистина да се погрижат за своите членове. Част от европейските средства са предназначени за преструктуриране на сектора, както и за преквалификация и компенсации на заетите във въглищната индустрия, които ще бъдат евентуално засегнати.

При разговорите си с европейските конфедерации на профсъюзите – ITUC, ETUC (в които членуват и нашите синдикати), разбираме, че там имат много компетентни експерти по Зелената сделка и справедливия преход. Те имат ясни програми и планове за защита на правата на заетите в енергийния сектор чрез използване на европейските фондове и националните бюджети.

Тези експерти със сигурност са на разположение и на нашите профсъюзни лидери.

В Екологично сдружение “За Земята” работим от над 20 години по темата за енергийна трансформация, имаме практически опит с работа във въглищните общини, с граждански инициативни групи, с представители на синдикатите. С удоволствие бихме споделили нашия опит с колеги от профсъюзите, които имат интерес и нужда от подкрепа.

Паралелната реалност, която безотговорно от години  предлага на обществото и  профсъюзите отиващото си правителство е към своя край. Но това не значи, че не трябва да носи отговорност за бездействие, корупция и обслужване на частни интереси.