Потенциалът на водорода като чисто гориво може да бъде ограничен от химическа реакция в ниските слоеве на атмосферата, според изследване от Принстънския университет и Националната асоциация по океанология и атмосфера на САЩ (National Oceanic and Atmospheric Association).
Това е така, защото водородният газ лесно реагира в атмосферата със същата молекула ОH, отговорна основно за разграждането и на мощния парников газ – метана, т.е. остава по-малко количество ОH, която да разгражда метана. Ако водородните емисии надхвърлят определен праг, тази споделена реакция вероятно ще доведе до натрупване на метан в атмосферата – с десетилетия последици за климата.
Въпреки, че първоначално водородът е бил обявен за “горивото на бъдещето“, според учените на практика водородните технологии създават много екологични и технологични проблеми, които трябва да бъдат разгледани.
Д-р Матео Бертани от Института за околна среда High Meadows е първият автор на изследователска статия, публикувана в Nature Communications, в която изследователите моделират ефекта на водородните емисии върху атмосферния метан. Те откриха, че над определен праг, ако заменим използването на изкопаеми горива с производство на енергия от водород, това може да причини вреди на околната среда чрез увеличаване на количеството метан. Рискът от вреди се усложнява при методите за производство на водород, използващи метан (изкопаем газ) като суровина, подчертавайки критичната необходимост от управление и минимизиране на емисиите от производството на водород.
Според Бертани ефектите от рязък скок на водорода, който може да възникне, когато правителствените стимули за производство на водород се разширят, могат да имат последици за климата на планетата в продължение на десетилетия.
Проблемът се свежда до една малка, трудна за измерване молекула, известна като хидроксилен радикал (ОН). Често наричан „чистачът на тропосферата“, OH играе критична роля в елиминирането на парникови газове като метан и озон от атмосферата.
Хидроксилният радикал също реагира с водородния газ в атмосферата. И тъй като всеки ден се генерира ограничено количество OH, всеки скок в емисиите на водород означава, че повече OH ще се използва за разграждане на водород, оставяйки по-малко OH наличен за разграждане на метан. В резултат на това метанът ще остане по-дълго в атмосферата, разширявайки въздействието си върху затоплянето.
В проучването изследователите са идентифицирали повратната точка, при която емисиите на водород ще доведат до увеличаване на атмосферния метан и по този начин ще подкопаят някои от краткосрочните ползи от водорода като чисто гориво. Чрез идентифициране на този праг, изследователите са изработили цели за управление на водородните емисии.
За водорода, наричан зелен водород, който се произвежда чрез разделяне на водата на водород и кислород с помощта на електричество от възобновяеми източници, Бертани твърди в доклада си, че критичният праг за водородни емисии е около 9%. Това означава, че ако повече от 9% от произведения зелен водород изтече в атмосферата – независимо дали това е в точката на производство, по време на транспортиране или където и да е другаде по веригата – атмосферният метан ще се увеличи през следващите няколко десетилетия, анулирайки някои от ползите за климата от преминаването отвъд изкопаеми горива.
А за синия водород, който се отнася до водород, произведен чрез метода паров реформинг на природен газ с последващо улавяне и съхранение на въглерод, прагът за емисии е дори по-нисък. Тъй като самият метан е в основата на процеса на преобразуване на водород, производителите на син водород трябва да вземат предвид директното изтичане на метан в допълнение към изтичането на водород. Например, изследователите са установили, че дори при ниво на изтичане на метан от 0,5%, изтичането на водород трябва да се поддържа под около 4,5%, за да се избегне увеличаването на концентрациите на метан в атмосферата.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/08/pxclimateaction-7117008_640.jpg440640Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-08-23 10:52:472024-08-23 10:52:47Защо водородът не е добра алтернатива на изкопаемите горива?
В края на 2023 г. Европейската комисия одобри Териториалните планове за справедлив преход и средствата, които ще бъдат получени от Фонда за справедлив преход в трите засегнати области, Стара Загора, Кюстендил и Перник. Това отключи средства на стойност общо 1,2 милиарда евро, които целят да подкрепят социалната, икономическа и екологична трансформация на въглищните региони – Перник, Кюстендил, Стара Загора. Макар и България да се забави с предаването на плановете си, което пък постави под риск възможността изобщо да заработи Фонда за справедлив преход у нас, за въглищните региони днес е положително, че в настоящия момент съществуват цели, мерки и средства, които са предназначени конкретно за трансформацията им. Именно и затова в момента се намираме в ключов момент, в който са необходими наистина трансформиращи проекти, които да доведат до развитието на регионите отвъд изкопаемите горива.
През юли 2024 г. се проведе третата от серията тематични срещи за повишаване на капацитета и обмяна на добри практики във въглищните региони в България, „По пътя към справедливия енергиен преход”, организирана от Екологично сдружение „ За Земята”.
Първите две срещи се проведоха в общините Перник и Бобов дол през май 2024 г., като темата за енергийни кооперативи, предизвика голям интерес сред представителите и на двете общини. В резултат, представители на община Кюстендил поеха инициативата да бъдат домакини на едно по-задълбочено и практическо представяне на темата за енергийни общности, разпознавайки ролята им в енергийния преход.
Концепцията за енергийни общности вече е развита из целия свят, като има много примери за успешни такива инициативи. Това е инструмент, който все повече ще навлиза в България, особено след последните изменения в Закон за енергетиката (ЗЕ) и Закон за възобновяемите енергийни източници (ЗЕВИ), които въведоха дефиницията за енергийна общност. При все това, все още е необходима още работа по нормативната уредба, за да може да се достигне до широк кръг заинтересовани страни, най-вече местната власт и местните общности, както и уязвимите групи. Необходимо е също, да се улесни достъпа до финансиране за трансформацията на енергийния сектор.
Срещата в Кюстендил, която бе проведена през юли 2024 г., бе открита от заместник-кмета по инвестиционна политика в община Кюстендил, инженер Росица Плачкова, като домакин на събитието. В залата присъстваха около тридесет представители на общината от различни отдели; именно това разнообразие показва, че когато говорим за преход на въглищните региони, е важно да се отбележи, че не става въпрос само за енергиен преход, а за възможността за развитие на регионите чрез социални, икономически и екологични мерки, които да подпомогнат и най-засегнатите страни.
Това е и причината да подберем точно тази тема за срещите си с общините – развитието на енергийните общности. На първо място, това е мярка, която цели да овласти местните общности; Rescoop, международната асоциация на енергийните общности, казва, че енергийните общности са идеален механизъм за пряко включване на гражданите и местните общности в енергийната система, основана на възобновяеми енергийни източници. Освен че позволяват на хората да участват в производството на чиста енергия, чрез енергийните общности произведената енергия се оползотворява на местно ниво. Важно предимство е социалния аспект. Особено ключова роля би имало участието на общината, която да подпомогне уязвимите групи да участват в такъв тип проекти, съответно работейки в посока превенция на енергийната бедност.
Основите на енергийната общност бяха представени от доц. Владимир Зиновиев от УНСС, който сподели някои основни аспекти в демократизацията на в момента консервативната енергийна система и четирите „ Д” – декарбонизация, децентрализация, демократизация и дигитализация, които следва да характеризират трансформираната енергийна система. Освен различните налични модели на сътрудничество – различните начини на управление на една общност – доц. Зиновиев засегна и тяхното финансиране, представяйки и добри примери от Европа, САЩ и Индия. Един такъв пример от Великобритания е Repowering London, основана с цел да подпомогне местните общности в Лондон да създават свои собствени възобновяеми енергийни проекти. Организацията работи в тясно сътрудничество с жителите и местните власти, за да развива слънчеви енергийни проекти на покривите на жилищни сгради. Организацията е реализирала множество фотоволтаични проекти в Лондон, включително на покривите на жилищни блокове. Проектите не само произвеждат чиста енергия, но също така намаляват разходите за електричество на домакинствата и финансират местни инициативи.
Практическият опит в учредяването на енергийна общност бе споделен от Тодор Попов, представител на община Габрово, но също така и основен двигател зад създаването на първата енергийна общност – Енергийна общност Габрово РДНО. Той представи бизнес модела, използван в ЕО Габрово, правните форми, които биха били възможни при учредяването на такава общност, както и стъпките, които е необходимо да бъдат изпълнени.
Презентация на Тодор Попов, община Габрово, представител на Енергийна общност Габрово РДНО
Сред съветите, които община Габрово даде бяха следните:
Самата община да предложи готов проект, за да се справи с проблема с недоверие в успеха на енергийната общност от страна на потенциалните участниците в нея (вместо първо да се търси финансиране, а после да се прави проект)
Да се акцентира върху спестяванията, която местната общност може да реализира
Ако има съществуващи технологии (фотоволтаици например) и подходящ терен: нека те бъдат оползотворени;
И най-ключовият съвет: не е нужно да се търси най-добрият модел, а е важно да се направи крачката в тази посока и да се направи опит да бъде учредена такава общност.
Именно това прави и община Бургас, която бе дадена като пример от г-н Попов за следващата община, която работи в тази посока, която черпи от опита на Енергийна общност Габрово – РДНО като консултанти.
От страна на неправителствения сектор, Кристиян Димитров от „Грийнпийс България”, координатор на кампания Енергийни общности, сподели за опита на организацията в подпомагането на местните власти в тяхното желание за реализиране на енергийни общности. Неправителственият сектор може да има и има ключова роля в повишаването на осведомеността и подкрепата на институциите и общността в процеса на трансформиране на енергийната система. Курсът Енергийно еспресо, който „ Грийнпийс България” и Energy Cities, Европейската асоциация на местните власти в енергиен преход, подготвят съвместно е именно такъв тип инструмент, който ще бъде предложен на местните власти, за да повиши тяхното познание по темата за енергийни общности.
Екологично сдружение „За Земята” изтъква както множеството възможности за финансиране на енергийния преход, така и необходимостта от включването на общностите и институциите в регионите в преход в процеса, особено по отношение на съществуващия Фонд за справедлив преход. Именно в рамките на този Фонд, в момента са допустими точно такъв тип мерки, като мярка 10 в Териториалния план за справедлив преход на област Кюстендил за Подпомагане на произвеждащи потребители потребители и енергийни общности. Подобни мерки съществуват и в териториалните планове на област Перник и област Стара Загора, като ние приветстваме инвестициите в тази посока и насърчаваме партньорствата между местните институции и местните общности, за да може да бъде постигнат един действително справедлив преход, който взима предвид социалната, икономическата и екологична трансформация на въглищните региони.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/08/IMG_8759.png30244032Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-08-01 16:44:322024-08-23 07:00:33Енергийните общности и трансформацията на въглищните региони: срещи за обмяна на добри практики
От години в медийното пространство се задава въпроса има или няма залежи на газ в българската акватория в Черно море. Последната публично представена информация е, че има потенциал за добив на 13 млрд. кубика изкопаем газ на година и че Българската държава има намерение да даде от себе си голямо финансиране за такъв евентуален добив. Въпросът, който управляващите и голяма част от медиите премълчават е: Има ли екологични рискове за морето и човешкото здраве, както и икономически такива и какви са те?
Отговорът и на двата въпроса определено е “да”. Освен чисто финансовият риск за компаниите, които биха предприели добив без да са наясно точно каква възвръщаемост могат да очакват, от сондажите в Черно море има и сериозен екологичен риск.
При добива има риск от значително изтичане на метан и летливи органични съединения, които замърсяват въздуха и са вредни за човешкото здраве.Основните проблемите са при транспортирането.
Учените в областта на климата, са установили, че метановите емисии, които се отделят от нефтената и газовата промишленост всъщност са в много по-големи количества от тези, които компаниите официално съобщават, въпреки твърденията на някои енергийни гиганти, че са намалили осезаемо емисиите си. Това се дължи на факта, че до момента се разчита на съвестта на компаниите и те правят самоотчети за емисиите си… Това е от глобално значение, тъй като природният газ – изкопаемо гориво, широко използвано за отопление на домове и за производство на електроенергия, има в състава си около 90% метан, който е силен газ и е една от водещите причини за глобалното затопляне. Той се отделя в атмосферата от сондажите, както и по цялата мрежа за разпределение на изкопаем газ – от тръбопроводите и компресорните станции до терминалите за износ, които втечняват газа, за да го транспортират в страната и чужбина.
Учени, които измерват метана от спътници в космоса, предупреждават, че метановите емисии, отделяни от нефтени и газови операции, обикновено са поне два пъти по-високи от цифрите, обявени от компаниите, тъй като до момента се разчита на самоотчитане на стойностите, което се прави от самите компании. В Пермския басейн, най-голямото находище на нефт и природен газ в САЩ, метановите емисии са 2 до 3 пъти по-високи от тези, които компаниите съобщават, твърди Томас Лаво, учен от Университета в Реймс, Франция.
Опитът на други държави с този вид добив показва също, че има и рискове от земетресения. В Нидерландия, например неотдавна бе закрито действащо газово находище, защото селата в близост са пострадали от земетресения и са се срутили къщи на жителите.
Спекулира се с твърдението, че ако бъде започнат добив на газ в блок „Хан Аспарух“, цената му ще бъде с 35% по-ниска от тази на изкопаемия газ, който получаваме от Русия или Азербайджан. Това не може да се предвиди, тъй като пазарът определя цената на суровината – не местоположението на добива, а и предполагаемият добив се предвижда да започне чак през 2030 година, в която няма как да знаем какво ще бъде състоянието на пазара.
Трябва да се има предвид и че има сериозен риск от въздействия върху биоразнообразието на Черно море. Основното притеснение е какво би се случило при един евентуален разлив. Щетите за туризма и риболова също биха били изключително сериозни.
Освен вредните емисии във въздуха и негативното въздействие върху климата, има риск за увеличаване на нивото на подводен шум, който също би оказал сериозно негативно влияние върху деликатната екосистема на Черно море, изпускането на производствени води може също да крие съществен риск, тъй като съставът им остава неясен (ще се използват ли химикали, кои и в какви количества).
През 2022 г. се случи сериозен теч на газ в Балтийско море (от газопровода Северен поток), който нагледно ни представи какви са щетите за околната среда и икономиката от подобен разлив:
Морските животни, които се намират в близост до изтичащия газ, с голяма степен на вероятност не са оцелели – особено тези, които не умеят да плуват бързо.
Корабоплаването бе ограничено в радиус от 5 морски мили (9.26 км.) около течовете. Причината е, че метанът във водата може да повлияе на плаваемостта и да разкъса корпуса на плавателния съд. Също така докато газът все още изтича, непосредствената околност е изключително опасно място. Въздухът, който съдържа повече от 5 процента метан, може да бъде запалим.
В заключение, макар наскоро да бе удължен срока на концесията за проучване и добив в блок „Хан Аспарух“, все още не е направено т.н. геоложко откритие – наличие на значими количества газ и нефт като за индустриален добив, но рисковете при евентуален такъв са налице.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/07/pexels-stefan-mitev-166052414-10900223.jpg427640Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-07-31 07:08:062024-07-31 17:01:31Има ли рискове за околната среда и хората от потенциалния добив на газ в Черно море?
През май 2024 г. ЕС одобри първия в историята си регламент за намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор. Регламентът е и първата по рода си мярка за ограничаване на емисиите на метан от въглищните мини в света. Изненадващо или не,най-големият източник на емисии на метан в сектора в ЕС се оказва добивът на въглища.
Напомняме, че метанът е вторият по-значение парников газ. Той има 80 пъти по-голям потенциал за затопляне на климата на земята от въглеродния диоксид за период от 20 години. Антропогенните емисии на метан са отговорни за около ⅓ от повишението на температурата на Земята от края на 19 век насам.
Според докладите на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата, през 2021 г. енергийният сектор е изпуснал 2 497 хил. тона метан, което го прави третият по големина емитер в ЕС след секторите на селското стопанство и отпадъците. Метанът от добива на въглища е най-големият източник в енергийния сектор, който през 2021 г. отдели 908 хил. тона. Въглищата допринасят за 6% от общите емисии на метан в ЕС.
Фигура 1. Добивът на въглища е най-големият източник на емисии на метан в енергийния сектор в ЕС.
Очаква се политиките, залегнали в регламента, заедно с политиките на затваряне на ТЕЦ-ове да доведат до 48% намаление на емисиите на метан от въглищни мини в ЕС при влизането в сила на финалните мерки от регламента до 2031 г. спрямо 2021 г. Въпреки това, намалението е по-малко от необходимите 58% за изпълнение на целите на Европейската Зелена сделка главно поради закъснения в мерките при металургични въглища.
15 държави-членки на ЕС, сред които и България, ще трябва да приложат мерки за намаляване на емисиите от въглищните мини (Фиг. 2), като единствено Полша и Румъния ще приложат такива при действащи подземни мини. В момента, 0 от десетте най-големи доставчици на въглища в ЕС прилагат изискванията за измерване на метана, изисквани в регламента.
Фигура 2. Обхвата на Европейския регламента за метана при въглищните мини.
За операторите на действащи въглищни мини изпускането на метан през вентилационни шахти, които отделят повече от 5 тона метан на килограм добити въглища, се забранява от 2027 г. Това ограничение ще бъде допълнително намалено до 3 тона метан на килограм до 2031 г. Въпреки това, мерките при действащи мини се определят като амбициозни.
Одобрен на 27 май 2024 г., регламентът е първият по рода си в света за въглищните мини, като той ще изисква мерки по мониторинг, докладване и проверка (MRV) на емисиите на метан. Операторите на въглищни мини също така ще са задължени да намалят емисиите както в действащите, така и в затворените подземни мини, които продължават да отделят метан.
За съжаление, поради силен натиск от въгледобивната индустрия, мерките за действащите мини за добив въглища за енергийни цели бяха съществено отслабени при договарянето на регламента.Прагът за количеството на разрешените емисии на метан на тон въглища беше намален шест пъти в сравнение с първоначалното предложение за регулация, при което присъства целта за 58% намаление на емисиите на метан от въглищните мини.
Времевата рамка на приложение на мерките от регламента беше удължена по време на преговорния процес. Прилагането на първите изисквания ще започне през 2025 г., като допълнителни мерки ще влизат в сила до поне 2031 г.
Сред най-притеснителното в Регламента е, че включването на праг на емисиите на метан за металургичните въглища (тези, използвани в металургичната индустрия), беше отложено чак за 2027 г. В същото време този праг е ключов за намаление на емисиите на метан от добива на въглища.
Макар и амбициозен, регламентът все още не успява да изпълни заложеното е Европейската зелена сделка, която цели намаляване на емисиите на парникови газове с минимум 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Постигането на тази цел изисква и намаляване на емисиите на метан от енергийния сектор с 58% до 2030 г. в сравнение с 2020 г. Тази цел а няма да бъде постигната при добива на въглища, докато в регламента не бъдат включени изискванията за намаляване на емисиите от мините за металургични въглища.
За да се постигнат изискваните цели за емисиите, докладът на Ember препоръчва на ЕС да предприеме три основни действия:
Значително да подобри приетите в световен мащаб „най-добри практики“ по мониторинг, докладване и верификация (MRV) на емисиите на метан от въглища.
Определяне на насоки и стандарт за санкции за нарушения
Определяне на амбициозен праг на емисиите на метан за мините за металургични въглища
Тази публикация е резюме на доклад за Европейския регламент за метана и въглищата на независимия енергиен мозъчен тръст Ember.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/07/1000_F_76192403_dzMFodGnzFL2lYwjdY7hTsJ5aWtqlVfE.jpg6671000Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-07-26 11:02:362024-07-29 11:07:08Ще успее ли регламентът на ЕС за метана да намали емисиите на метан от въглищните мини?
Според доклада емисиите на метан от енергийния сектор са останали близо до рекордно високо ниво през 2023 г.
Метанът е отговорен за около 30% от повишаването на глобалните температури след индустриалната революция и бързото и устойчивото намаляване на емисиите на метан е от ключово значение за ограничаване на глобалното затопляне в краткосрочен план и подобряване на качеството на въздуха. Енергийният сектор – включително петрол, природен газ, въглища и биоенергия – представлява над една трета от емисиите на метан от човешката дейност.
Global Methane Tracker на МАЕ е незаменим инструмент в борбата за намаляване на емисиите от целия енергиен сектор.
Тази година бе представена актуализация на данните от сателити и най-новите им прогнози за емисиите от целия сектор – въз основа на най-новите данни и показания от сателити и наземни измервания – както и разходите и възможностите за намаляване на тези емисии. Той също така проследява текущите обещания и политики за намаляване на емисиите на метан и напредъка към тези цели. За първи път Tracker включва и инвестициите, необходими за намаляване на емисиите и потенциалните приходи от тези мерки.
Анализът на тези данни разкрива както признаци на напредък, така и някои тревожни тенденции. От една страна, повече правителства и компании за изкопаеми горива са се ангажирали да предприемат действия по отношение на метана. Глобалните усилия за последователно и прозрачно докладване на оценките на емисиите се засилват и проучванията показват, че емисиите спадат в някои региони. Общите емисии обаче остават твърде високи, за да постигнат световните климатични цели. Големите емисии на метан, открити от сателити, също са се увеличили с повече от 50% през 2023 г. в сравнение с 2022 г., като повече от 5 Mt емисии на метан са открити от големи изтичания на изкопаеми горива по целия свят – включително голяма експлозия на кладенец в Казахстан, която е продължила повече от 200 дни.
Намаляването на емисиите на метан от изкопаеми горива със 75% до 2030 г. е жизненоважно за ограничаване на затоплянето до 1,5 °C
Енергийният сектор представлява повече от една трета от общите емисии на метан, дължащи се на човешката дейност, а намаляването на емисиите от операции с изкопаеми горива има най-голям потенциал за голям спад в емисиите на метан в близко бъдеще. Според техните изчисления около 80 Mt годишни емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати чрез внедряването на известни и съществуващи технологии, често на ниска – или дори отрицателна цена.
В сценарият за нетни нулеви емисии до 2050 г. (NZE) – който предвижда глобалният енергиен сектор да постигне нетни нулеви емисии до средата на века, ограничавайки повишаването на температурата до 1,5 °C – емисиите на метан от операции с изкопаеми горива ще спаднат с около 75% до 2030 г. До тази година всички производители на изкопаеми горива имат интензитет на емисиите, подобен на този на най-добрите оператори в света днес. Необходими са целенасочени мерки за намаляване на емисиите на метан, дори когато използването на изкопаеми горива започва да намалява; самото намаляване на търсенето на изкопаеми горива не е достатъчно за постигане на необходимите дълбоки и устойчиви намаления.
Около 40% от днешните емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати без нетни разходи.
Намаляването на емисиите на метан в индустрията за изкопаеми горива е един от най-прагматичните и най-евтините варианти за намаляване на емисиите на парникови газове. Технологиите и мерките за предотвратяване на емисиите са добре известни и вече са внедрени успешно по целия свят. Около 40% от 120 Mt емисии на метан от изкопаеми горива могат да бъдат избегнати без нетни разходи въз основа на средните цени на енергията през 2023 г. Това е така, защото необходимите разходи за мерки за намаляване са по-малки от пазарната стойност на допълнителния уловен газ метан и продадени или използвани. Делът е по-висок при нефта и природния газ (50%), отколкото при въглищата (15%).
Независимо от стойността на уловения газ, от Global Methane Tracker са изчислили, че би било рентабилно да се внедрят почти всички мерки за намаляване на метана от изкопаемите горива, ако емисиите се оценяват на около 20 USD/тон CO2-еквивалент. Използването на този потенциал ще изисква нови регулаторни рамки, механизми за финансиране и подобрено проследяване на емисиите.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/06/1710315034888.jpeg450800Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-06-27 16:39:072024-06-27 16:39:07Готов е новият доклад за емисиите на метан на Global Methane Tracker за 2024
Основните констатирани проблеми и липси във втората черновата на ИНПЕК от общото становище на За Земята и Грийнпийс – България: /Резюмето е налично и на английски език/
Във втората чернова продължават да липсват ключови за общественото и експертно обсъждане данни от моделирането на допълнителни мерки за постигане на целите (WAM), както и какви са допусканията и аналитичната база зад сегашното моделиране.
Липсват секторни цели като:
индикативна цел за иновативни технологии за възобновяема енергия от най-малко 5% от новоинсталирания капацитет за възобновяема енергия (иновативни технологии като термопомпи, геотермални и слънчеви топлинни технологии, технологии за отпадна топлина и студ и др.). Отделна цел, насърчаваща развитието на термопомпени инсталации, също би била добре дошла, тъй като 48% от българските домакинства вече използват електричество за отопление;
конкретни цели за процент или ВЕИ капацитет, изграден върху увредени от икономическа дейност терени или зони;
конкретни цели за броя на домакинствата, които да станат произвеждащи потребители и колко енергийни общности ще бъдат създадени до 2030 – 2050 г.;
цел каква част от ВЕИ капацитета трябва да се произвежда по децентрализиран и демократизиран начин;
цел за внедряване на технологии за съхранение на енергия;
цел за внедряване на интелигентни измервателни уреди;
Индикативна подцел за сектор сгради до 2030 г., както и подцели по обновени типове сгради и цел за сградите с най-лоши енергийни характеристики. Т.е. каква част от общата цел за енергийни спестявания ще бъде постигната чрез обновяване на 43% от сградите с най-лоши енергийни характеристики;
Количествени цели за брой/процент обхванати уязвими домакинства в програмите за сградно обновяване;
Индикативна подцел за сектор промишленост за 2030 г.;
Амбициозни правнообвързващи цели за отопление и охлаждане – както за периодите 2021-2025 г., така и за 2026-2030 г.;
Правнообвързваща подцел за възобновяеми горива от небиологичен произход в промишлеността за 2030 г.;
Цел за намаляване на метановите емисии. Липсва цялостно разпознаване на ефекта от изпускане на метанови емисии от петролно-газовия сектор и от добива на въглища, както и мерки за намаляването им в съответствие с Глобалното споразумение за метана от Конференцията за климатичните промени в Глазгоу през 2021 г. и новия Регламент на ЕС за метана.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/06/ZaZemiataGreenPeace_logos.png6322168Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-06-17 10:53:422024-06-25 10:45:25Резюме на второ становище по ИНПЕК от 21.02.2024
През последните единадесет месеца наблюдаваме безпрецедентно високи температури. Само през последните няколко месеца рекордна гореща вълна изпепели голяма част от Азия, а екстремни температури връхлетяха Сахел – две събития, които ясно показват последствията от промените в климата.
Същевременно, нови мащабни планове за офшорен добив на газ в Румъния и България се развиват с пълна сила. Ако тези планове бъдат осъществени, е много вероятно това да доведе до забавяне на енергийния преход в Румъния и у нас , както и да се подкопаят усилията на Европейския съюз за справяне с климатичната криза.
В България OMV Petrom, румънското дъщерно дружество на австрийския гигант в производството на енергия от изкопаеми горива OMV, иска да възобнови проучванията в офшорното газово находище Хан Аспарух. Този проект би могъл да доведе до добив на 13 млрд. куб. м изкопаем газ годишно между 2030 г. и 2040 г. и 8 млрд. куб. м годишно след това, до 2050 г. За да направи това обаче, компанията първо трябва да регистрира геоложко откритие преди лицензът, издаден през 2012 г. да е изтекъл в края на тази година.
След оттеглянето на TotalEnergies от проекта по-рано тази година, и след като Repsol го напусна четири години по-рано, OMV Petrom в момента е единственият акционер в проекта. Както Bankwatch преди време съобщи, българското правителство има намерение да придобие собствен дял, засега без успех.
Междувременно, в желанието си да придвижат газовия проект, българските власти изглежда се опитват да избързат с процедурата. Според скорошен доклад се планира “обединяване на лицензите за откритие и добив в едно споразумение” в опит да се съкрати периодът между откритието и добива. Планира се също така и да се съкрати времето, което е необходимо за извършване и обжалване на оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС). *
Според министъра на енергетиката на Румъния споразумението постигнато от Съвета на Европейския съюз през март, в което държавите-членки на ЕС се призовават да продължат координираните мерки за намаляване на потреблението на газ до април 2025 г., е “по-скоро препоръка”. Той потвърди, че намеренията в Букурещ са да се увеличи потреблението на изкопаем газ, а за да се гарантира нарастването на търсенето, румънските власти в момента са се заели с изграждането на нова газова инфраструктура – от електроцентрали до разпределителни системи.
Макар че OMV Petrom все още очаква от съответните органи ключовото екологично разрешение, (което може да бъде издадено всеки момент), за да продължи напред с Neptun Deep, бъдещето и на двата проекта за изкопаем газ в България и Румъния остава неясно. В България, където потреблението на изкопаем газ в момента е 3 млрд. куб. м годишно, всеки нов добив на изкопаем газ би довел до значително увеличение на вътрешното потребление или на износа.
Същевременно в Европа няма голям интерес към дългосрочни сделки за внос на газ след 2035 г. Всъщност, ако ЕС изпълни изцяло плана REPowerEU, с който цели да откаже Европа от вноса на газ от Русия, общото търсене на газ ще намалее наполовина до 2030 г. Ето защо, като се имат предвид очакваните инвестиции в размер на 4 млрд. евро във всеки един от проектите, и двете начинания представляват не само риск за климата, но и икономически риск поради вероятното недостатъчно търсене на целия добит газ.
Въздействие върху околната среда
В средата на май българското министерство на околната среда проведе трансгранично обществено обсъждане относно проекта Neptun Deep. Представители на местната общност, на неправителствени организации и официални лица от двете държави бяха поканени в крайбрежния град Каварна, за да обсъдят последиците от проекта за добив на газ. Въпреки това дискусията бе доминирана предимно от представителите на OMV Petrom, а участието на местните власти бе слабо. Представители на гражданския сектор, включително и на Bankwatch, изразиха притесненията си относно въздействието на проекта върху климата, употребата на токсични химикали и риска от аварии. Но тези опасения до голяма степен бяха пренебрегнати от представителите на OMV Petrom, според които Neptun Deep не би имал значителни трансгранични въздействия. От своя страна, българските власти също изразиха съгласието си с предложените мерки.
И все пак, и двете находища – Хан Аспарух и Neptun Deep представляват пряка заплаха за действията на ЕС в областта на климата. Оценката на въздействието върху околната среда на Neptun Deep съдържа нелепото твърдение, че добивът на изкопаем газ може да генерира „отрицателни емисии”. Това твърдение обаче се основава на предположението, че добитият газ ще замени въглищата в енергийния микс, както и че оперативния капацитет на Румъния за добив на въглища е три пъти по-висок отколкото е реално.
В действителност климатичният отпечатък на Neptun Deep за прогнозирания 20-годишен период на експлоатация, включително свързаната с него тръбопроводна инфраструктура, може да достигне зашеметяващите 209 – 277 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид (tCO2e) най-вече от изгарянето на газ. Това се равнява на около 10 милиона tCOE2e годишно, което надвишава сегашните годишни емисии от румънската въглищна индустрия (8,6 метрични тона през 2022 г., които постепенно намаляват). Тези заключения, които са взети от скорошен доклад, изготвен по поръчка на Грийнпийс Румъния, пораждат сериозни опасения относно точността на прогнозните данни за Neptun Deep.
От няколко години насам гражданското общество предупреждава за двата проекта, цената, която те ще костват по отношение промените в климата и пораженията, които ще нанесат на морското биоразнообразие. След като законът за офшорните зони бе одобрен в Румъния през 2022 г., с който се позволяват инвестициите в Neptun Deep, природозащитните групи изпратиха отворени писма до румънския парламент и многократно са отправяли предупреждения във връзка с проекта.
В края на март, активисти на Грийнпийс организираха акция пред централата на OMV Petrom с искане да се прекрати проектът Neptun Deep. Месец по-рано Грийнпийс заведе дело срещу компаниите, които стоят зад Neptun Deep и местната агенция за опазване на околната среда, която е одобрила наземната инфраструктура на проекта, за това, че не са оценили пълния мащаб на последиците върху околната среда.
И това не е мнението само на активистите и неправителствените организации. Преди точно три години Международната агенция по енергетика предупреди, че ако светът иска да достигне нетни нулеви емисии до средата на века, не бива да се допускат повече проучвания и добив на нефт и изкопаем газ. В противен случай значително се увеличава рискът от пълен климатичен хаос. А в неотдавнашен доклад ОИСР заключи, че Румъния не бива да одобрява нови проучвания за нефт и газ, тъй като намаляващото търсене на газ в Европа след 2030 г. би могло да доведе до финансов риск за новите проекти. И все пак политиците в Румъния и България, подобно на търсещата печалби индустрия на изкопаемите горива, очевидно гледат в другата посока.
Зелена светлина от Европа
Ако бъдат реализирани, проектите Neptun Deep и Хан Аспарух ще затвърдят зависимостта на България и Румъния от изкопаеми горива за много по-дълго време, отколкото светът може да си го позволи. Докато румънското правителство планира да използва повечето от добития от Neptun Deep газ за вътрешна употреба, има планове за износ на изкопаем газ от Черно море към съседни държави, най-вероятно Унгария и Австрия. Под претекст, че е необходим за енергийната сигурност, износът на изкопаем газ може да доведе до задълбочаване на зависимостта от този скъп и замърсяващ изкопаем газ из целия регион.
А още по-лошота е, че, Neptun Deep е подкрепен финансово с европейски средства. Макар че самият добив няма да е пряко финансиран от ЕС, поддържащата инфраструктура – а именно тръбопровод, който ще свързва сондажната платформа с националната мрежа, без който проектът не може да функционира – вече е получил над 230 милиона евро от Модернизационния фонд на Европейския съюз и от Европейската инвестиционна банка.
Европейските лидери многократно са говорили за необходимостта от това светът да прекрати финансовата помощ за изкопаеми горива. Това беше и един от приоритетите на ЕС по време на климатичната среща на върха на ООН в Дубай през ноември 2023 г. Само месец по-рано обаче тогавашният унгарски президент Каталин Новак потвърди намеренията на Будапеща за внос на изкопаем газ от Neptun Deep и призова ЕС да го финансира.
Затъването на публични средства в каквито и да било проекти за изкопаеми горива на практика е забиване на нож в гърба на Европейската зелена сделка. Политиците и институциите на ЕС не бива да подкрепят нито Neptun Deep, нито Хан Аспарух. Вместо това, те трябва да назоват тези проекти с истинските им имена – унищожителни за климата.
Засега важните решения предстои да се вземат на национално равнище. Румънското и българското правителство трябва да признаят, че добивът на повече изкопаем газ е в разрез с обществения интерес, и незабавно да оттеглят подкрепата си за тези проекти, които влошават глобалното затопляне. Наред с това, тези, които взимат решения трябва да приоритизират устойчивата енергия като инвестират в развитието на електропреносни мрежи, възобновяеми енергийни източници и в енергийна ефективност.
* – Към момента на писане на статията. Понастоящем тези промени отпаднаха след наложено вето от Президента на Република България.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/06/442428077_848703910623865_251417213248550163_n.jpg13602048Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-06-10 11:32:352024-08-19 15:39:19Офшорните газови находища: апетитите за добив на газ нарастват редом с промените в климата
Вибрациите от тежките изкопни машини на „Мини Марица-изток“ първо са увредили имотите, а по-късно дружеството е използвало този факт като повод да предложи по-малко обезщетение на собствениците. Това е едно от доказателствата, които бяха приети от Старозагорския административен съд по време на заседанието по делото срещу Министъра на енергетиката за причинени имуществени и неимуществени вреди, заведено от Петър Тенев от Бели бряг, община Раднево. Той е един от жителите на селото, което трябва да бъде напълно обезлюдено, заради разширяването на Мини Марица-изток, които захранват с въглища всички тецове в комплекса „Марица-изток“ и повече от 10 години водеха борба за справедливи обезщетения.
„В последните години натискът от мините се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — казва и Петър Тенев, ищец по делото.
Още преди над 10 години, когато цените на недвижимото имущество бяха значително по-ниски, „Мини Марица-изток“ са изкупували от общината земи на цени от над 10 лв. на квадрат, докато днес, при ръст на пазара, предлагат на жителите под 5 лева за квадрат плодородна, култивирана земя. Оценката, направена за имотите, за които се води делото, е ключова, за да бъдат предоставени справедливи обезщетения. Ако тя е направена на вече увреден имот, с пукнатини и в район без бъдеще, е съвсем разбираемо да е много ниска. Затова в такива случаи практиката е да се види каква би била стойността, ако ги няма мините. Вещото лице каза, че мините влияят на оценката в посока намаляване, но отказа да каже с колко точно.
„Малко хора знаят, че в България все още има хора, които са изселвани заради разширяващи се мини. Обезщетенията, които им се предлагат, не стигат да продължат живота си на друго място при същите, а защо не и при по-добри условия. За съжаление, макар и умираща, въглищната индустрия оставя тежко наследство. Ние не виждаме причина тежестта да бъде понесена от местните хора и настояваме за намеса на Министерството на енергетиката. Министърът е отговорен за действията, както и бездействията на поверените му дружества.“, казва Радостина Славкова от екип „Климат и енергия“ на „За Земята“, организацията, която подкрепя хората от Бели бряг.
Съдът насрочи и дата за следващо, вероятно финално заседание, на 2 октомври, във връзка с предоставянето на допълнителни документи от страна на ММИ.
А дотогава продължаваме да събираме подписи в онлайн петицията ни за справедливи обезщетения при изселването на селата Бели бряг и Трояново. Линк към петицията.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/04/PetarBeliBryag.jpeg446572Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-06-06 17:08:072024-07-15 11:17:19„Мини Марица-изток“ първо увреждат имотите на хората от обреченото село Бели бряг, а след това им предлагат по-ниски обезщетения
Регламентът изисква от операторите на газ и нефт в ЕС, но и тези осъществяващи внос в ЕС, да предприемат всички възможни мерки за предотвратяване или свеждане до минимум на емисиите на метан.
Регламентът представлява важна стъпка в прилагането на Европейската зелена сделка и плана REPowerEU. И макар да не е изцяло задоволителен, новата мярка показва и решимостта на Европа да се справи с вредните емисии у дома и в международен план.
Индустрията за изкопаемите горива в Европа ще бъде задължена да измерва, наблюдава, докладва и проверява своите емисии на метан в съответствие с най-високите стандарти за мониторинг и да предприема действия за тяхното намаляване. Новото законодателство изисква от операторите на газ, нефт и въглища в ЕС да спрат рутинното изпускане и “факелно” изгаряне на газ, като то ще може да бъде допустимо само в извънредни ситуации, технически неизправности или когато е необходимо от съображения за безопасност.
По-голямата част от емисиите на метан, свързани с потребяваната в ЕС енергия от изкопаеми горива, възникват извън ЕС. Затова регламентът постепенно ще въведе по-строги изисквания, за да се гарантира, че износителите постепенно прилагат същите задължения за наблюдение, докладване и проверка като операторите от ЕС.
От 2025 г. нататък вносителите на суров нефт, газ и въглища в ЕС ще трябва да докладват относно годишните емисии на метан. От януари 2027 г. регламентът изисква новите договори за внос на нефт, газ и въглища да могат да бъдат сключвани само ако износителите прилагат същите задължения за мониторинг, докладване и проверка, както за производителите от ЕС.
От държавите — членки на ЕС, ще се изисква да събират данни и информация относно емисиите на метан, докладвани от операторите и вносителите от ЕС, и да ги предоставят на Комисията и на обществеността. Новите правила изискват от Комисията да въведе инструмент за мониторинг на глобалните емитенти на метан, за да предоставя информация, въз основа на сателитни данни, за мащаба, разпространението и местоположението на източници с големи емисии на метан, намиращи се в рамките на или извън ЕС.
Комисията също така ще създаде механизъм за бързо предупреждение за събития със „свръхемисии“, а именно инциденти, при които съоръжения, оборудване или инфраструктура отделят много високи нива на метан. Механизмът ще действа като система за ранно предупреждение за откриване на свръхемисионни събития и за предупреждаване на ЕС или извън ЕС, за да бъдат предприети действия за тяхното спиране или предотвратяване.
Увеличаването на прозрачността по отношение на вноса на енергия от изкопаеми горива в ЕС ще бъде от ключово значение за стимулиране на по-широкото възприемане на решения за намаляване на емисиите на метан по света в съответствие с целите на ЕС за насочване на екологичния преход в световен мащаб.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/06/shutterstock_173188427-scaled.jpg17062560Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-06-03 14:47:152024-06-10 12:47:53ЕС прие регламент за ограничаване на емисиите на метан от енергийния сектор в Европа и света
Initiated nearly a decade ago, the incinerator faced opposition from Environmental Association Za Zemiata, citing significant health risks. The concerns raised were supported by other local and European NGOs, such as CEE Bankwatch Network and Zero Waste Europe. The Administrative Court, echoing concerns raised by citizens and environmentalists, highlighted shortcomings in the air quality impact analysis, failing to account for Sofia’s already high pollution levels. Moreover, citizens expressed concerns that alternative solutions could offer better results in reducing air pollution if properly evaluated.
The European Commission and the European Investment Bank, both approved preliminary funding for the project, disregarding repeated local objections for over a decade. The incinerator was expected to consume up to 30 percent of EU cohesion policy funding for waste management in Bulgaria for the period 2014 to 2020. Earlier last year, the Sofia Municipal Council decided to return EU funding allocated for the project due to legal, administrative, and technical delays, failing to meet the 2023 completion deadline. The court decision reiterates authorities’ failure to ensure adequate public participation and health risk assessment, alongside critiquing inadequate risk evaluations for emissions, including highly carcinogenic substances, and toxic ash production.
Furthermore, the Environmental Impact Assessment (EIA) was faulted for relying on unreliable data for waste estimation which exact details continue to be kept secret from the community. Additionally, the court criticised the inadequate risk assessment of the emissions of highly carcinogenic dioxins and furans, as well as the large amounts of toxic ash the plant would produce.
The planned incinerator’s capacity was set to exceed current RDF production in Sofia by threefold, raising environmental and safety concerns. Unfortunately, the persistence of the municipality to defend this project diverts attention and funding from urgently needed waste management actions such as separate collection and biowaste composting, mandated across the EU from the end of 2023.
This court decision came in the wake of failed attempts for legislative changes at the National Parliament to water down the Environmental protection act and the Environmental Impact Assessment procedures.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/05/collab-media-GmqezLxud8g-unsplash.jpg427640Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-05-08 12:50:192024-05-08 12:57:09Victory for Citizens: Court Puts an End to Contentious Incineration Project in Sofia
На 25 април в хотел Балкан в София се проведе среща по напредъка по Интегрирания план за енергия и климат (ИНПЕК) – на финалната права преди финализирането му за 30 юни. Срещата бе организирана съвместно от За Земята, Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и Център за енергийна ефективност “ЕнЕфект”.
Присъстваха над 40 души на живо, включително представители на министерствата на енергетиката, околната среда (с встъпителни думи), Министерството на икономиката и иновациите, Български енергиен холдинг и Мини Марица-изток, мозъчни тръстове, организации от гражданския сектор, журналисти, представители на американското посолство, общини. Желаещите имаха възможност да се включат в срещата и чрез платформата zoom, както и да гледат стрийминг през Facebook страниците на трите организации и запис.
Събитието беше под надслов: „Изход от омагьосания кръг: дългосрочна визия за декарбонизация и икономическа трансформация на България”, както се казва и най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията. В него ЦИД моделираха чрез три сценария предположенията и данните от втората чернова на ИНПЕК от 21 февруари 2024 г., като основният извод бе, че проектът на план не съдържа необходимото България да постигане климатична неутралност до 2050 г.
Подкрепяме авторите на доклада, които казват, че България трябва да се възползва от настоящия процес по актуализация на ИНПЕК, за да ускори енергийния преход, да улесни инвестициите в иновативни нискоемисионни технологии, както и да подобри енергийната сигурност и енергийната ефективност. Само така може да се преодолеят социално-икономическите последици от трансформацията на българската икономика и високите равнища на енергийна бедност в страната.
В своята презентация Радостина сподели акценти от позицията на За Земята и Грийнпийс по втората версия на ИНПЕК. Тя говори за необходимостта и жизнеспособността на по-ранно спиране използването на въглищата (2030 г.) и на изкопаемия газ (2035 г.), което позволява пълна декарбонизация на енергийната система още към 2035 г. – базирана на възобновяеми източници (включително с конкретни цели за потребители-производители, енергийни общности и ВЕИ в индустриални терени) и без нужда от нови ядрени мощности за „балансиране на ВЕИ“. Постепенното намаляване на енергийните субсидии (за изкопаеми горива) е друго предизвикателство, което всъщност не се разпознава като нужда от авторите на плана, силно затруднена е и декарбонизацията на транспортния сектор и справянето с транспортната и енергийната бедност.
Във втората сесия, посветена на потенциала на енергийната ефективност в сградния сектор, Светослав Стойков, координатор „Обновяване на сгради“ в „За Земята“ модерира дискусията и отново сподели идеи от позицията на „За Земята“ по черновата, като това, че битовата газификация няма място сред декарбонизационните мерки, особено както се прогнозира още по-голям спад употребата на газ. Енергийна ефективност на първо място, но с мисъл за интегриране на ВЕИ към сградните системи, за които е нужна частична грантова подкрепа, е пътят напред. Центрове “Едно гише” са пък подкрепящата информационна и техническа мярка, която може да забърза темпа на обновяване с многобройни съпътстващи ползи за хората и околната среда.
Всички говорители се обединиха около тезата, че България трябва и да предприеме амбициозни мерки за подобряване на енергийната ефективност, за насърчаване промяната на енергийните навици на гражданите, за въвеждане на механизми за ефективно управление на енергийното потребление сред домакинствата и бизнеса и демократизация на електроенергийното производство като процес на включване на гражданите в енергийната система.
Ден по-късно, на 26-ти, излязоха препоръките на ЕК към българския проектоплан, които повториха нашия извод от 25-ти – планът не е достатъчно амбициозен, за да постигне Европейските климатични цели. Не става ясно как страната ще постигне малко над минимално изискуемите си цели за ВЕИ и енергийна ефективност, както липсват достатъчно анализ, прогнози, мерки.
Министерството на енергетиката пък съобщиха, че въпреки политическата нестабилност възнамеряват да проведат планираното през май обществено обсъждане на вероятно трети вариант на проекта, включващ и Сценарий с допълнителни мерки. Да видим!
NECP stakeholders meeting on the second draft took place in Sofia
On April 25 2024, a stakeholders’ meeting was held at the Balkan Hotel in Sofia on the progress of the Integrated National Energy and Climate Plan (NECP) – right before its finalisation by June 30. The meeting is jointly organized by Za Zemiata, the Center for the Study of Democracy (CSD) and the Center for Energy Efficiency „EnEfect“.
More than 40 people attended including representatives of the ministries of Energy, the Environment (with keynote speeches), Ministry of Economy and Innovations, Bulgarian Energy Holding and Maritsa East Mines, think-tanks, civil sector organisations, journalists, American embassy representatives, municipalities. Interested people had the opportunity to participate in the meeting via the zoom platform, as well to watch the streaming through the facebook pages of the three organisations.
The name of the event was: “Exiting the Vicious Circle: A Long-Term Vision for Bulgaria’s Decarbonisation and Economic Transformation” with the idea to present the latest analysis of the Center for the study of democracy. They modelled the assumptions and numbers from the second NECP draft and the main message was that the draft does not include what’s needed to achieve climate neutrality by 2050.
In her presentation (in Bulgarian) Radostina from Za Zemiata shared highlights from the upcoming position of Za Zemiata and Greenpeace under the second version of NECP dated 21.02.2024. /link/ She talked about the need and viability of an earlier coal exit date (2030) and fossil gas exit (2035), allowing full decarbonisation of the energy system by 2035 – based on renewables (including concrete targets on prosumers, energy communities and RES in industrial terrains) and with no need of new nuclear capacities to “balance the RES”. Phasing down energy (and fossil based) subsidies is another challenge, not really recognised by the authors of the plan, much challenging remains the decarbonisation of the transport sector and addressing transport and energy poverty.
In the second session, devoted to the energy efficiency potential, Svetoslav Stoykov, the Renovation of Buildings coordinator at Za Zemiata moderated the discussion, and again shared insights from the Za Zemiata’s position on the draft.
All the speakers united around the thesis that Bulgaria should also undertake ambitious measures to improve energy efficiency, to promote the change of citizens’ energy habits, to introduce mechanisms for effective management of energy consumption among households and businesses and democratisation of electricity production as a process of inclusion of citizens in the energy system.
A day later, on the 26th, the recommendations of the EC to the Bulgarian draft plan came out, which repeated our conclusion from the 25th – the plan is not ambitious enough to achieve the European climate goals. It is not clear how the country will achieve its slightly above its minimally required goals for RES and energy efficiency, and there is overall a lack of sufficient analysis, forecasts, measures.
The Ministry of Energy announced at the event that, despite the political instability, they intend to hold the planned May public discussion of a possible third version of the project, including a Scenario with additional measures. Let’s see!
Събитието е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз.
Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/04/NECP_Stakeholdersmeeting25.04-CSD-message.jpg13501800Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-04-30 16:05:512024-05-01 07:04:52Преди финализирането на ИНПЕК трябва да се забърза още повече справедливия енергиен преход
На 25 април от 09:30 в хотел Балкан “За Земята”, заедно с Центъра за изследване на демокрацията и Център за енергийна ефективост “ЕнЕфект” ще разгледат напредъка по Интегрирания план за енергия и климат (ИНПЕК) – на финалната права преди финализирането му за 30 юни.
Специално внимание ще се отдели на декарбонизацията на енергийната система и на това дали е поставен на първо място принципът “енергийната ефективност на първо място”.
Радостина Славкова от екип „Енергия и климат“ ще представи аценти от второто ни становище по черновата на документа от 21 февруари. Ще сподели какво все още не е наред в черновата на бг плана, особено що се касае до декарбонизацията на сектор отопление, транспорт, енергийния преход. Ще коментира и практически стъпки, така че чрез плана действително да се ускорят действията в областта на климата и енергийния преход у нас през настоящето десетилетие, като същевременно се защитават хората и околната среда.
Светослав Стойков, координатор „Сградно обновяване“ в За Земята, ще модерира втория панел, посветен на усилията за насърчаване на енергийната ефективност в сградния сектор – ключова част от ИНПЕК с многобройни съпътстващи ползи за хората, климата, икономиката.
25 април 2024 г.,09:30 ч., Хотел Балкан Палас, зала Роял 3
Събитието е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз.
Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/04/25.04.2024-Vision.png10241792Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-04-18 14:52:362024-05-01 07:11:55Покана за кръгла маса по ИНПЕК: „Изход от омагьосания кръг“
На 29 март по време на хибридната дискусия, организирана от “За Земята” в Дома на Европа, на тема: Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност? се достигна до извода, че нови ядрени мощности реално не са нужни.
Запис Сесия 1 – Има ли нужда България от нова ядрена мощност?
Запис Сесия 2 – Възможности и пречки пред зеления преход
Сесия 1 – Има ли нужда България от нова ядрена мощност?
Сесията започна с уводни думи от Тодор Тодоров от За Земята относно неадекватните действия на правителството и парламента, които нарушавайки законите и наредбите бързат да одобрят строителството на нови ядрени реактори в АЕЦ Козлодуй с технология АР 1000 на Уестингхаус. Това е поводът да организираме тази дискусия. Странно е, че политиците не се разбраха за елементарни неща и тласнаха страната към нови извънредни избори, но по отношение на новите реактори в АЕЦ Козлодуй демонстрираха учудващо единство и гласуваха с огромно мнозинство в парламента за прибързани и незаконни действия: правителството да приеме решение за започване на строеж на Козлодуй 7-8. А така има опасност да получим Белене 2. Корупционният проект за строеж на АЕЦ Белене не се осъществи не защото реакторите бяха руски, а защото нямаше икономическа необходимост от него.
Проф. Георги Касчиев – За уродливите черти на новия ядрен проект
Проф. Касчиев обясни грубите нарушения на закона за безопасно използване на ядрената енергия при вземането на решение за строеж на Козлодуй 7-8. Обвини властта в пълна некомпетентност и намеса в работата на ядрения регулатор. Обори тезата на министъра на енергетиката, че този проект ще компенсира затварянето на 1-4 реактори на АЕЦ Козлодуй с аргумента, че нямат нищо общо. 1-4 реактори бяха затворени преди 20 години без никакви последици за енергийната сигурност на страната. Остава нерешен проблемът с РАО и ОЯГ. Наблюдаваме и повторение на лъжите от проекта АЕЦ Белене с руските реактори относно цените. Проектите с реактори на Уестингхаус в САЩ се смятат за финансова катастрофа. През 2013 г. са започнати два реактора в АЕЦ Summer, през 2017 г. проектът е спрян след инвестирани 9 милиарда $. През 2013 г. са започнати два блока в АЕЦ Vogtle, пуснати са в експлоатация 2023-2024 г., но разходите са над 35 милиарда $, вместо обещаните 14 милиарда $ при започването на строежа. Времето за строеж е 10 години вместо обещаните в началото на проекта 5 години. Българското правителство обещава цена от 14 милиарда $ за два реактора. Цената на електроенергията от реакторите в АЕЦ Vogtle е 170-180 $ на мегават час, тук нашите политици обещават цена 65 евро на мегават час.
Проф. Касчиев направи и следните препоръки:
Да се спре порочната симбиоза между законодателна и изпълнителна власт, при която вместо да се контролират взаимно, действат в тандем, а отговорността се размива.
Да се отменят решенията за изграждане на 7-8 блок към 2035 – 2037 г. и да се обмисли тяхното изграждане като заместващи на 5-6 блок.
Адвокат Александър Кашъмов – Проблеми и тенденции свързани със законите на ядрените проекти в съдебната практика
Той даде информация за делото срещу законността на решението за строеж на Козлодуй 7. Очаква се развитие по това дело до края на годината. Направи много интересно сравнение между незаконните правителствени решения относно проекта АЕЦ Белене и сегашния проект за строеж на Козлодуй 7. Обясни подробно противоречивите решения на съда в България по делата, които водехме срещу проекта АЕЦ Белене – дела, които от 20 години адвокат Кашъмов водеше от името на гражданското общество. Той отбеляза относно новия ядрен проект за Козлодуй 7-8 повтарящи се ситуации с проваления проект АЕЦ Белене като: приемането на неаргументирани политически решения без задължителния икономически анализ, даване на неизпълними обещания за цена и срок на изграждане, загърбване на проблемите с РАО, ОЯГ.
Проф. д-р инж. Димо Стоилов – Стратегическо планиране на националната енергетика
Според него отговорът на въпроса Има ли нужда България от нова ядрена мощност? е НЕ. В Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) на Република България, 2021 – 2030 приет от МЕ и МОСВ през 2020 г. е записано, че новите 2 000 MW ядрена мощност не са нужни за националния електроенергиен баланс, а са предназначени за износ. Проф. Стоилов наблегна на вредната за страната политика за износ на електроенергия от внесен ядрен първоизточник (изкопаемо ядрено гориво). Той има основни забележки по отношение на проектът за нови реактори в АЕЦ Козлодуй като:
– Енергийна неефективност: При работа на пълна мощност, коефициентът на енергийна ефективност на разглежданите ядрени електростанции не може да надмине 33% поради присъщата по-ниска температура и налягане на парата, спрямо тази на другите парни електростанции. Този коефициент намалява още повече при работа с по-малка от пълната мощност, която ще бъде неизбежна.
– Икономическата неефективност: Според Световната банка, Lazard и други водещи финансови институции по света, себестойността на електроенергията от проектираните нови ядрени електростанции вече е по-висока от най-високите цени на пазара на електроенергия и вложените капитали вече не могат да се възстановяват за приемливи срокове.
Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията (ЦИД):
Завладяната енергетика в завладяната държава: забавяне на прехода и заключване в големи корупционни проекти
При всички моделирани сценарии на ЦИД няма недостиг на електроенергия и няма липсващ резервен капацитет. Няма и случаи на изключително високи цени.
В решението за нови ядрени мощности в АЕЦ Козлодуй няма икономическа логика и ще доведат до предсрочното спиране на 5-ти и 6-ти блок.
Решението за заместването на 5-ти и 6-ти блок след 2050 г. трябва да дойде след 2030 г., за да се оцени напредъка на алтернативните технологии.
Сесия 2 – Възможности и пречки пред зеления преход
Следобедната сесия: Възможности и пречки пред зеления преход, започна с презентацията на Радостина Славкова от За Земята по Доклада с CAN Europe: “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи” в България. Основният извод е, че ползите от ускорен енергиен преход в ЕС, така че да се изпълни и целта от непрехвърляне на 1,5 С от Парижкото споразумение, многократно надвишават допълнителните разходи за него. Като цяло, ползите от амбициозни действия в областта на климата се разделят на две основни категории: първата категория се отнася до избегнати загуби, при ограничаването на увеличението на глобалната температура до 1,5°C, в сравнение с отрицателните въздействия при по-малко амбициозните сценарии; втора категория “съпътстващи ползи”, които са остойностяване на допълнителните ползи от мерките и инвестициите за смекчаване изменението на климата. Прочетете повече за изводите за България и ЕС тук.
Петко Ковачев, Институт за зелена политика: Ще го бъде ли НПВУ (Националния план за възстановяване и устойчивост) в България?
Енергийния експерт Петко Ковачев разгледа напредъка по НПВУ във връзка с второто (все още неполучено заради 4 неизпълнени цели) и следващите плащания, част от които зависят и от забавяни и/или недобре реализирани реформи и инвестиции в областта на декарбонизацията. Рискът да не се получат средствата по плана се визуализира с желанието на администрацията да се залата нови все по-далечни срокове за изпълнение – т.е. все повече неща да трябва да се свършат от институциите в кратки срокове преди 2026 г., което и само по себе си изглежда неосъществимо. Продължава да няма яснота и напредък по българската REPowerEU глава в НПВУ. Запознайте се и с доклада на Ковачев за второто плащане от декември м.г.
Георги Стефанов, член на УС на Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ), Геотермалната енергия – единствената ВЕИ технология конкурентна на капацитета на АЕЦ като базова мощност
Георги Стефанов от БАГЕ (Българска Асоциация Геотермална Енергия) засегна въпроса за потенциала на геотермалната енергия като алтернатива на текущата базова енергия от АЕЦ и въглища, като капацитет, време за операционализиране, а после и за експлоатация, цена. А добрата новина е, че още есента бяха приети законодателни промени, регулиращи статута на топлината като ключово подземно богатство, което не се влияе и от климатични рискове като градушки, вулкани.
Проф. Христо Василев, експерт по енергийни и светлинни технологии: Възможна ли е към 2035 г. цена на енергията в България от фотоволтаици под 15 евро на MWh?
Проф. Христо Василев постави на въпрос моралното остаряване на понятието “базова мощност” в днешния свят, в който осигуряването на гъвкавост ще се цени все повече. Фотоволтаиците могат да бъдат базова мощност поне 8 месеца в годината, а биха могли и още повече в комбинация с батерии/технологии за съхранение. Той коментира, че най-ниска цена за домакинствата и бизнеса би дошла от фотоволтаиката. По негова прогноза към 2035 г. цената ще е под 12 евро на мегават час (гледайки новоизлизащи научни изследвания за повишаваща се ефективност на панелите, възможности за рециклирането им, конкуренция и др.).
Доц. Владимир Зиновиев, Директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС: Енергийните общности като модел за устойчива децентрализация на генератори и консуматори
Доц. Владимир Зиновиев от УНСС коментира, че все още нямаме енергийна общност в оригиналния смисъл за споделяне и използване на енергията от общността, а “свободната” да се дарява на нейни уязвими представители, детски градини и др., но настоящите първи претенденти като Енергийна общност Габрово работят в посока все по-голямо приближаване до тази дефиниция, макар все още да не е факт и наредбата за дейността им. Доцентът ни покани да чуем повече за опита на Италия, САЩ, Япония на предстоящата научна конференция за Енергийни общности и ролята им за декарбонизацията на 6 юни в УНСС.
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/04/20240329_101404-scaled.jpg19202560Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-04-09 16:01:032024-04-10 00:10:43Зеленият преход в България няма нужда от нови ядрени мощности
Един от последните собственици в обреченото село Бели бряг започна дело срещу Министерство на енергетиката. Петър Тенев (на снимката) се надява да получи справедливост след десетилетия неизвестност, несигурност, отлагане и промяна на плана за изселване. Бели бряг, община Раднево, трябва да изчезне от картата заради разрастване на държавните „Мини Марица – изток“ ЕАД, на които министерството е принципал, но целият процес е отлаган няколко пъти.
Делото е за имуществени и неимуществени вреди поради липса на контрол, действия и бездействия на Министерството при разрастването на мините. То се гледа от Административен съд – Стара Загора, като първото заседание беше на 03 април 2024. Екологично сдружение „За Земята“ подкрепя усилията на Петър Тенев за справедливост. Вие също можете да го подкрепите като подпишете петицията ни за справедливи обезщетения при изселванията на селата Бели бряг и Трояново.
„Светът изоставя въглищата и не е ясно дали на територията на селото изобщо ще има добив. Тази тенденция е ясна от години и би трябвало Министерство на енергетиката да съобрази и да актуализира плановете, също така да защити интересите на хората.“, казва Радостина Славкова, координатор Енергия и климат в „За Земята“.
Съгласно заповед на съвета на директорите на „Мини Марица – изток“ крайната дата за доброволно изкупуване на имотите беше 31.12.2023 г., след което започва принудително изселване. В Бели бряг 95-99% от имотите са отчуждени. Около тридесетина души живеят в селото все още, като повечето от тях плащат наем на Мините. Преди да започне изселването, селото е имало 500 жители.
Министерство на енергетиката се явява косвен принципал на „Мини Марица – Изток“ ЕАД — капиталът е изцяло собственост на „Български енергиен холдинг“, а българската държава е 100% собственик на капитала на холдинга.
В жалбата си Петър Тенев дава примери за бездействие и нарушения от страна на държавата като принципал на „Мини Марица – изток“. Липсват действия за контрол на изкупуването на земите и имотите в землището на Бели бряг, както от страна на „Мини Марица – изток“, на БЕХ и на техния принципал — държавата, както и върху осигуряването на средства за придобиването на нова, аналогична собственост. Министърът на енергетиката следва да контролира законосъобразното провеждане на отчуждителните процедури, когато се касае за отчуждаване за извършване на мероприятия от обществен интерес.
Следващо заседание е насрочено за началото на юни. Тогава трябва да се представи и съдебно- техническа и оценителна експертиза как се е променила стойността на имота от 2011 г. насам и какви вреди са нанесени на имота на Петър при взрив в близост до неговия имот.
„Мини Марица – изток“ все още трябва да изпълнят изискванията на екологичната и социална политика на Европейската банка за възстановяване и развитие, като според приетия План за преселване, трябва да предоставят т.нар. социален пакет за хората. Болезнено неясен остава и казусът с преместването на гробищния парк. Друг основен проблем за настоящите жители на селото е липсата на охрана, зачестилите набези и рискът от пожари в съседни имоти, стопанисвани от мините.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/04/PetarBeliBryag.jpeg446572violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2024-04-08 11:30:082024-08-19 14:04:30Жител на изчезващо заради въглищна мина село започва дело срещу Министерство на енергетиката за нанесени вреди
Търсим доброволци, които да се превърнат в квартални посланици по енергийна ефективност и чиста енергия. Ще рече, да са достатъчно добре запознати с проблемите и техните решения, така че да запознават и останалите с тях. Това е смислена кауза с дългосрочен ефект и се надяваме да привлечем много от вас, нашите последователи и съмишленици, в нея. Дайте знак, че искате да участвате до 12 април, продължете надолу, за да разберете как.
Директно навлизаме в тази сериозна тема с въпрос: знаете ли, че енергийната ефективност е един от най-лесните и рентабилни начини за борба с изменението на климата? А знаете ли, че освен с екологичния си аспект, темата засяга всички ни и съвсем битово: колкото по-запознати сме с енергийно ефективните решения, свързани с дома ни, толкова по-малки ще бъдат и разходите ни.
И тук вмъкваме малко статистика: по данни за България от 2018 г, 33.7% от домакинствата са неспособни да поддържат адекватни нива на топлина в жилищата си през отоплителния сезон. Близо една трета от българските домакинства изпитват сериозни затруднения в навременни плащания към доставчиците на енергийни услуги. Около 50% от населението на страната не може да си позволи да поддържа комфортни температурни нива през зимата, което води след себе си и повишен риск от здравословни проблеми.
Стремежът към устойчиво развитие, намаляване на енергийните разходи на домакинствата, както и намаляване на екологичния отпечатък са ключови приоритети, които изискват незабавна реакция.
И ето че най-сетне стигаме до едно възможно решение: по-високата осведоменост. Досега преобладаващите инициативи за обновяване в страната бяха насочени изключително към многофамилните сгради. Живущите в еднофамилни сгради също трябва да бъдат включени в процеса и да са информирани за енергийно ефективните решения, с които могат да спестят от месечни сметки и да повишат комфорта си у дома.
Каква е точно задачата?
Стъпка 1: Обучение
Всички записани доброволци ще преминат през еднодневно обучение, организирано от екипа ни, на което ще натрупат експертни знания по темата и ще получат информационни материали, с които да боравят.
Допълнително ще съгласуваме кога и как да се случи то според свободното време на записаните.
Стъпка 2: Обиколки
Доброволците ще обикалят „от врата на врата“ в своя квартал (или друг удобен от списъка по-долу), насочвайки се приоритетно към живущи в еднофамилни жилищни сгради (къщи).
За целта ще разполагат с получените знания от обучението, както и с листовки, в които са описани различни начини за подобряване на енергийна ефективност и за намаляване на сметките за енергия на домакинствата. Освен да ги раздават обаче, е важно да могат да беседват с хората и да ги информират за реалните ползи от въвеждане на мерки за енергийна ефективност.
Ако не се чувстате комфортно да обикаляте от врата на врата, можете да застанете и на спирка на градския транспорт, като разположите там масичка с информационните материали, осигурени от нас.
Всеки, който участва, поема ангажимент да информира най-малко 10 души/семейства, можете да събирате имейли на хората, с които сте говорили, при получено от тях съгласие да получават допълнителна информация, свързана с кампанията.
Кога?
През месец април.
Ангажимент ще бъде съобразен изцяло със свободното ви време, но ви препоръчваме да се заемеет с мисията през уикенда, когато повече хора са у дома и имат време да обърнат по-задълбочено внимание.
Къде?
В следните софийски квартали: Сухата река, Враждебна, Бенковски, Орландовци, Левски, Христо Ботев, Бусманци, Казичене, кв. Обеля, Модерно предградие, Триъгълника. С по-малък приоритет са и квартали като Павлово, Овча купел, Горна баня, Симеоново, Герман, Малинова долина, Княжево и Карпузица, където също има много еднофамилни сгради.
Ще поемем дневни карти за градски транспорт, ако не живеете в някой от посочените квартали, но искате да се включите.
Защо да участвате?
За да помогнете на домакинствата в България, особено на енергийно бедните такива, да са по-информирани за лесните и достъпни начини, по които могат да подобрят енергийната ефективност на дома си.
Нужни умения?
Не се изисква нищо специфично, ние ще организираме специално обучение, на което ще получите необходимите знания и материали, за да се включите като доброволец.
Включете се до 14 април 2024 г.
Доброволческата мисия продължава до 30 април 2024 г.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/04/b33d3c4c7dc345b4bc8fdcfae944e6a7.jpg304551Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-04-01 13:40:412024-05-01 07:13:26Бъди „посланик на чистата енергия“ и информирай свои съседи в София как да се справят с енергийната бедност
Въглищата малко по малко губят значението си в производството на енергия, но след тях остават огромни опустинени терени. Те трябва да бъдат рекултивирани и то по начин, който им дава ново предназначение, съобразено с настоящия контекст.
Кръглата маса „Ефективна рекултивация на въглищни мини“ бе организирана от ЕС “За Земята” за смело споделяне на опит и дискусия за навременната и адекватна рекултивация на довчерашните мини и на тези терени, които вече десетилетия наред очакват своята рекултивация. Във видеото ще чуете мнения и препоръки на юристи, икономисти и енергийни специалисти, които разглеждат правната и техническата страна на проблема, като споделят и лошите примери.
Говорим и за възможностите за “нов” живот на бившите минни терени, как да се използват за изграждане на възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергията от тях, като алтернатива на усвояването на земеделски или природни терени за тази цел.
Събитието бе проведено на 22.02.2024 г. в контекста на предстоящата мащабна рекултивация, свързана с намаляването и постепенното спиране на използването на въглища като енергиен източник в България.
Съдържание на видеото по минути:
0:30 – Представяне на целите на събитието от водещият – Г- н Славчо Нейков.
5:50 – Изказване на заместник министър на енергетиката – Г-н Ненов.
15:17 – Презентация на Радостина Славкова от ЕС „За Земята“ на тема „Рекултивацията в териториалните планове за справедлив преход“.
44:22 – Презентация на адвокат Александър Коджабашев на тема: “Проблеми по изпълнение на законодателството в областта на рекултивацията на въглищни мини”.
1:05:50 – Дискусия и въпроси
1:23:13 – Изказване на зам. министър Ненов по отношение на предвиденото държавно финансиране за рекултивация на въглищни мини.
1:30:00 – Въпроси и дискусия
1:41:40 – Презентация на Кристиян Панайотов от “Agrovar CC” за състоянието на шламохранилище “7-ми септември” в град Перник и резултатите от изследвани почвени проби.
2:01:50 – Въпроси и дискусия
2:09:53 – Изказване на г-н Дребов – експерт по концесии в Министерство на енергетиката.
2:23:33 – Обобщени резултати от проучване на “WWF Bulgaria” “Базов анализ на потенциала за инсталиране на ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени“ – Магдалена Кирчева, ГИС експерт и автор на доклада.
2:39:33 – Въпроси и дискусия
2:45:00 – Презентация за потенциала за използване на рекултивираните терени за ВЕИ, съхранение на енергия и други – Петко Ковачев, Институт за зелена политика.
3:07:24 – Коментари на адвокат Александър Коджабашев по темата
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/04/KraglaMasaRekultivatsiyaNaVaglishtniMini.png9441872Мaiahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngМaia2024-03-30 19:53:192024-05-31 17:56:14ВИДЕО: Кръгла маса “Ефективна рекултивация на въглищни мини”
В петък, на 29.03.2024 г., ви каним на хибридната ни експертна дискусия в Дома на Европа: Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност?
Заповядайте от 10:00 – 17:30 в Дом на Европа, ул. Г.С. Раковски 124, София, и в Zoom, където ще бъде осигурен симултанен превод и запис на английски език. Регистрация на линка.
В Екологично сдружение “За Земята” от години работим по темата енергиен и зелен преход. Основните ни препоръки към политиците относно развитието на енергийния сектор винаги са били за приоритет на енергийната ефективност, децентрализация на производството на електроенергия, достъп на отделните домакинства и енергийни кооперативи до ВЕИ, отказ от енергийни мегапроекти. От над 20 години публикуваме наши анализи, доклади и отворени писма до правителствата по темата за корупционния проект АЕЦ Белене. За съжаление бяхме игнорирани от редица управляващи и беше допуснато ограбване на над 3 милиарда лева от националния бюджет. Според нас с прибързаните и неадекватни действия на политиците по предложението за нови 2 ядрени реактора в АЕЦ Козлодуй има опасност да видим отново схемата с АЕЦ Белене, но с реактори на Westinghouse. Проектът АЕЦ Белене се провали не защото реакторите бяха руски, а защото страната ни няма икономическа необходимост от нова АЕЦ. Същият аргумент, още по-убедително важи и сега.
Това е причината да организираме дискусия: Зеленият преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения.
09:30 – 10:00 Регистрация и кафе
10:00 – 10:10 Встъпителни думи от За Земята
Сесия 1: 10:10 – 12:30 Фалшиво решение или България има нужда от нова ядрена мощност? модератор: Генади Кондарев, E3G
Лектори:
– Проф. д-р Георги Касчиев, атомен физик, бивш председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, работил в Института за изследване на риска към Виенския университет, научен ръководител за пуска на пети блок на АЕЦ „Козлодуй“: Козлодуй 7 – За уродливите черти на новия ядрен проект
– Адвокат Александър Кашъмов, Изпълнителен директор на
Програма Достъп до Информация. Проблеми и тенденции свързани със законите на ядрените проекти в съдебната практика.
– Проф. д-р инж. Димо Стоилов, Ръководител на изследователска група по стратегическо планиране на развитието на националната енергетика към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) при БАН: Стратегическо планиране на националната енергетика
Q&A
– Мартин Владимиров, Център за изследване на демокрацията (ЦИД), Директор, Програма „Енергетика и климат“: Завладяната енергетика в завладяната държава: забавяне на прехода и заключване в големи корупционни проекти
Q&A
11:30 – 12:30 Панелна дискусия с:
– Петко Ковачев – Институт за зелена политика / Зелени закони
– Проф. д-р Георги Касчиев
– Проф. д-р инж. Димо Стоилов
– Тодор Тодоров, За Земята
– Мартин Владимиров, ЦИД
Обяд: 12:30 – 13:30
Сесия 2: 13:30 – 16:30 Възможности и пречки пред зеления преход
модератор: Тодор Тодоров, За Земята/ CEE Bankwatch. Експерт за справедлив преход в базата данни на ЕК-ДГ РЕГИО, член на Комитета за наблюдение на програма Региони в растеж 2021-27
Лектори:
– Радостина Славкова, За Земята: Доклад с CAN Europe: “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи” в България
– Петко Ковачев, Институт за зелена политика: Ще го бъде ли НПВУ (Националния план за възстановяване и устойчивост) в България?
– Георги Стефанов, член на УС на Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ), Геотермалната енергия – единствената ВЕИ технология конкурентна на капацитета на АЕЦ като базова мощност
– Доц. Владимир Зиновиев, Директор на Научноизследователския център по енергиен бизнес и инфраструктура на УНСС: Енергийните общности като модел за устойчива децентрализация на генератори и консуматори
– Проф. Христо Василев, експерт по енергийни и светлинни технологии: Възможна ли е към 2035 г. цена на енергията в България от фотоволтаици под 15 евро на MWh?
Панелна дискусия и обобщение
16:30-17:30
–
09:00 – 09:10 Opening remarks, Za Zemiata
Session 1: 09:10 – 11:30 False solution or does Bulgaria need new nuclear power?
moderator: Gennady Kondarev, E3G
Speakers:
Prof. Dr. Georgi Kaschiev, atomic physicist, former chairman of the Committee for the Use of Atomic Energy for Peaceful Purposes, worked at the Institute for Risk Research at the University of Vienna, scientific supervisor for the commissioning of the fifth unit of the Kozloduy NPP, Kozloduy 7 – About the ugly features of the new nuclear project
Q&A
Lawyer Alexander Kashamov, Executive Director of the Access to Information Program. Problems related to the transparency and legality of nuclear projects in Bulgaria in the last 20 years, Q&A
Prof. Dr. Eng. Dimo Stoilov, Head of the Research Group on Strategic Planning of the Development of National Energy at the Institute for Nuclear Research and Nuclear Energy (INRIE) at the BAS: Strategic Planning of National Energy
Q&A
Martin Vladimirov, Center for the Study of Democracy (CSD), Director, Energy and Climate Program: Captured Energy in Captured State: Slowing the Transition and Locking-in Big Corruption Projects
Q&A
Lunch pause: 11:30 – 12:30
Session 2: 12:30 – 16:30 Opportunities and obstacles to the green transition
moderator: Todor Todorov, Za Zemiata/ CEE Bankwatch. Expert on Just Transition in the EC-DG REGIO database, member of the Monitoring Committee of the Regions in Growth 2021-27 program
Speakers:
Radostina Slavkova, Za Zemiata: Report with CAN Europe: „The Paris Agreement Pays Off: Accelerating the Green Transition Leads to Socio-Economic Co-Benefits“ in Bulgaria
Petko Kovachev, Institute for Green Policy: What will happen with the NRRP (National Plan for Recovery and Sustainability) in Bulgaria?
Georgi Stefanov, member of the Board of the Bulgarian Association of Geothermal Energy (BAGE), Geothermal energy – the only RES technology competitive with the capacity of NPP as base power
Assoc. Prof. Vladimir Zinoviev, Director of the Research Center for Energy Business and Infrastructure of UNSS: Energy communities as a model for sustainable decentralization of generators and consumers
Prof. Hristo Vasilev, expert in energy and light technologies: Is it possible for the price of energy in Bulgaria from photovoltaics to be below 15 euros per MWh by 2035?
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/06/kilian-karger-CTkLczb9HeA-unsplash-scaled.jpg17072560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-03-26 13:18:342024-06-07 16:47:31На 29.03 в Дома на Европа ви каним на дискусия, посветена на зеления преход в България – възможности, ползи и фалшиви решения. Има ли нужда България от нова ядрена мощност?
Образователни и екологични експерти ще представят резултатите по проект „Променяме се с климата“, разработените ресурси и възможностите да се справим с климатичните и екологични предизвикателства.
Каним Ви на Националната заключителна конференция по образователния проект „Променяме се с климата”.
Кога? Къде? Как?
25 март 2024 – регистрацията започва от 10:00 ч., програмата на събитието е от 10:30 до 15:30 ч.
Събитието има за цел да запознае обществеността с резултатите от проекта и създадените образователни ресурси, които могат да бъдат използвани напълно безплатно и да се прилагат в образователни и граждански инициативи, свързани с адаптиране към климатичните изменения. В рамките на проекта са проведени над 30 инициативи в цялата страна от училищата партньори и над 20 образователни институции с общо над 3000 участници – ученици, учители, родители, представители на местни екологични организации и експерти. Темите на проектите и кампаниите са изключително актуални и обхващат всички сфери, свързани с климатичните промени – околна среда, икономика, градската среда, поведението на хората.
По време на конференцията ще представим разработения по проекта онлайн образователен портал КЛИМАДАПТ, който включва широк набор от информационни и образователни материали за ученици и учители, свързани с промените в климата и възможните мерки за справяне с тях.
Важен за нас гост на конференцията ще бъде и представител на норвежкия ни партньор по проекта. Норвежката организация „Norges Naturvernforbund“ (Приятели на Земята Норвегия) е организация с изключително голям опит в организиране на дейности в сферата на опазването на околната среда и е една от най-големите и опитни организации, работещи в тази сфера.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/03/ris-burgas-5-1-1024x768-1.jpg7681024Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-03-20 17:09:402024-03-26 12:48:34Климатичното образование на учениците обединява експерти от България и Норвегия по време на национална заключителна конференция „Променяме се с климата“
Изминалата 2023 г. беше повратна точка, а климатичната криза става все по-очевидна за всички ни. За това допринесоха не само високопоставените преговори за климата и мрачните изводи от научни доклади, но и житейският опит на световните общности, които преживяват все по-тежки екстремни метеорологични явления.
Миналото лято генералният секретар на ООН Антониу Гутериш описа тази промяна, като заяви, че е настъпила „ерата на глобалното кипене“. Преди десетилетие този коментар щеше да се счита за хипербола, но той се превърна по-скоро в констатация на факт, като 2023 г. беше най-горещата година в историята. Досега.
В отговор на ескалиращата климатична криза постигането на климатична неутралност (по отношение на парниковите газове) до 2050 г. е ключово предизвикателство пред човечеството. Това означава декарбонизиране на енергийните системи, интегриране на напредъка в технологиите за възобновяеми енергийни източници и повишаване на ефективността в сектори като електроснабдяването, транспорта, промишлеността и строителството. От решаващо значение за този по-широк енергиен преход са стратегии като електрификацията и използването на чист, т.нар. зелен водород в области, в които декарбонизацията се оказва по-трудна.
Намаляването на емисиите на метан заема централно място.
Важно е намаляването на емисиите на метан по цялата верига на добив и доставки на изкопаем газ, особено като се има предвид фактът, че метанът е вторият по значимост парников газ за глобалното затопляне след въглеродния диоксид.
Особено важно през изминалата година бе договарянето на Европейския регламент за намаляване на емисиите на метан в нефтената и газовата промишленост, който ще бъде окончателно приет през следващите месеци. Справянето с емисиите в този сектор е един от най-бързите, най-лесните и най-рентабилни начини за смекчаване на изменението на климата. Освен това такива мерки биха ни дали ценно време да се съсредоточим върху декарбонизацията на други сектори.
ЕС направи значителна крачка напред, като постигна съгласие по законодателство, насочено към намаляване на емисиите в различни сектори, включително вноса на изкопаеми горива. Тази стъпка демонстрира водещата роля на блока в глобалния енергиен преход, като решава жизненоважен въпрос в рамките на своята енергийна рамка и установява нов стандарт за екологично отговорни търговски практики.
ЕС трябва да поема отговорност за въздействието си върху околната среда – като най-голям вносител на природен газ в света – като бързо се откаже от прехвърлянето на замърсяването извън границите си.
В края на миналата година метанът зае и централно място на COP28. Хартата за декарбонизация на нефта и газа, подписана от големите производители, включително и значителен брой национални нефтени компании, показа нарастващия консенсус относно спешната необходимост от намаляване на метана. И за първи път във финален документ от климатична конференция беше посочена необходимостта от отказ от изкопаеми горива.
Също така големите емитери като САЩ и Китай, се обединиха за по-широката промяна към декарбонизация. В САЩ Агенцията за опазване на околната среда (EPA) финализира нови разпоредби за ограничаване на емисиите от нефтени и газови операции. Това бе последвано от обявяването от страна на Китай на Национален план за намаляване на емисиите на метан.
Навлизаме в епоха, в която модерните технологии за мониторинг на емисии на метан и по-силният натиск за прозрачност и отчетност от страна на инвеститорите имат възможността да променят правилата на играта. Досега информацията за емисиите, която достигаше до обществеността беше размита, като реалните емисии винаги бяха повече отколкото се съобщаваше. Новите технологии ще позволят по-точно проследяване на емисиите и ще държат компаниите отговорни за тяхното въздействие върху околната среда.
Преходният период на Регламента на ЕС за метана, който ще продължи до януари 2027 г., когато новите мерки ще влязат в сила, е добра възможност за намиране на практически решения и установяване на ефективни стандарти. Предстоящият доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) „Глобален тракер на метана“, който следи и анализира емисиите на метан в световен мащаб, трябва да помогне за съсредоточаване на вниманието върху това. От огромно значение за проследяване на напредъка спрямо твърденията и ангажиментите ще бъде въвеждането на надеждни протоколи за мониторинг, докладване и проверка (MRV), които са от съществено значение.
Ключова част от проследяване на метановите емисии съвсем скоро ще бъде MethaneSAT – спътник от следващо поколение, предназначен да открива емисии на метан с несравнима досега прецизност. Спътникът бе изстрелян в орбита на 4 март т.г,. като съвсем скоро ще започне да подава данни, които ще доведат до революция в способността ни да проследяваме както мащабни, така и по-малки източници на метан, като внесе така необходимата прозрачност в един до голяма степен невидим проблем. MethaneSAT не само ще ни помогне да наблюдаваме по-ефективно емисиите в глобалното производство, но и ще катализира действия за тяхното намаляване в целия свят.
Междувременно се надяваме, че националните правителства, енергийният сектор и други големи емитенти ще продължат да се стремят към постигане на целите за метан през 2024 г., като спазват поетите ангажименти, но и ги надграждат, тъй като мерките не са достатъчни. На този етап например все още липсва обща цел за намаляване на общите емисии на метан в ЕС, докато мерките от Регламента за метана няма да влязат в сила достатъчно бързо, за да се изпълнят целите от Парижкото споразумение за климата. Затова е нужно да продължим с пълна сила усилията за намаляване на метановите емисии. Навлизаме в епоха, в която сътрудничеството, съвместната работа и прозрачността са от ключово значение, а технологиите са огромна част от осъществяването на това. Те ще ни позволят да видим и измерим проблема и да предоставим полезни данни в ръцете на операторите, правителствата и обществеността, за да се предприемат ефективни действия.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/03/unnamed-1.jpg338512Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-03-20 13:02:532024-08-19 15:45:25Световните лидери предприеха нови мерки срещу емисиите на метан, но достатъчни ли са те?
Дългогодишната зависимост на България към въглищата изглежда, че върви към своя край. Приемането на Териториалните планове за справедлив преход отпуши достъпа до 1.2 милиарда евро по Фонда за справедлив преход, които са предназначени за най-засегнатите от прехода региони – Стара Загора, Кюстендил в частта около Бобов дол и Перник.
Енергийният преход вече се случва, а голямото предизвикателство пред България е как той да бъде осъществен по устойчив и чист начин, с грижа за хората. В момента обаче по отношение на енергетиката в страната, виждаме по-скоро амбиции за продължаване на статуквото, което се изразява в запазване на централизирания модел и заключващи и скъпи големи проекти.
Нов доклад, публикуван от “За Земята” днес, 14.03.2024 г., показва астрономическата цена на потенциалните инвестиции, необходими за преобразуването на въглищни централи в газови. Той е своеобразно предупреждение към газовите амбиции както на представителите на публичния сектор, така и на частните инвеститори, защотоизходът от въглища не бива да бъде един своеобразен завой към мащабни газови инвестиции. Проучването разглежда няколко сценария за развитие на газови мощности в електроцентрали, а всички те показват, че няма вариант, при който тези проекти да са финансово изгодни. Докладът идва в ключов момент за енергийния преход в контекста на преразглеждането на Интегрирания план енергетика и климат, процес, който най-накрая изглежда се движи, въпреки сериозното забавяне. За съжаление, макар че планът има и положителни страни, като целта за климатична неутралност, първото впечатление е, че развитието на българската енергетика все още разчита до голяма степен на изкопаемите горива в лицето на изкопаемия газ.
Плановете за замяна на въглищни електроцентрали с инсталации на газ изглежда, че се възприемат като лесно решение в енергийния сектор, тъй като по този начин се запазва типичната централизирана енергийна система. Като цяло в България липсват насока и стратегия, както и финансово и техническо планиране за това как да бъдат заместени въглищните електроцентрали, които постепенно ще се извеждат извън употреба.
Двата потенциални проекта, които се разглеждат в проучването, са ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ Марица Изток 2; първият – според инвестиционно предложение, подадено от компанията през 2021 г., а ТЕЦ Марица Изток 2 – заради гореспоменатото на подобен проект за преминаване към газ от 2021 г. Намерението на правителството тогава беше да бъде изгради 1500MW газови мощности в Маришкия басейн и да финансира този проект с европейски средства за възстановяване. За щастие, Националният план за възстановяване и устойчивост на България междувременно беше преразгледан, но това е ярък пример за това какви идеи се вземат за удължаване на живота на най-големия енергиен комплекс в България, вместо да се направят навременни инвестиции в децентрализирана енергийна система.
Резултатът от анализа е, че от икономическа гледна точка, и двата проекта биха били пазарно неосъществими, което показват всички разгледани допускания и параметри. За да бъде печеливша за дружествата тази замяна на въглища с газ, и двете електроцентрали ще трябва да продават енергия на стойност поне 40-50% повече от приетата за най-висока цена. За сравнение – това се оказва около четири пъти по-висока стойност от тази на цената на електроенергията, произведена от слънце или вятър.
Проученият вариант за ТЕЦ Марица Изток 2 разглежда потенциална мощност от 1000 MWe; този вариант е избран, за да отговаря на следните критерии: размер, който да съответства на размера на съществуващите мощности и възможни нужди на мрежата; ефективност, която отговаря на изискванията, за да получава плащания за наличност на капацитета след 2025 г. и която да облекчи високите цени на газа и на емисиите по Схемата за търговия с емисии; да разполага с технология, позволяваща замяната на газа с водород. При изчисления се оказва, че за да може една потенциална газова мощност да бъде финансово рентабилна, тя ще се нуждае от 1,3 млрд. евро подкрепа в механизъм за капацитет. Заедно с капиталовите разходи, това се равнява на финансова тежест от над 2,1 млрд. евро – астрономически разход за публичния бюджет. В случая на липса на каквато и да било схема за подкрепа, проектът би генерирал оперативни загуби с всеки час производство.
По отношение на ТЕЦ “Бобов дол” се разглежда вариант с изграждането на четири газови котли с мощност 39 MWe, на базата на инвестиционно предложение, постъпило от дружеството през 2021 г. В този случай обаче, за да е изгодна тази инвестиция, тя би изисквала финансова подкрепа от около 68 млн. Евро – или над 200% повече от очакваните капиталови разходи. При всички разгледани сценарии, нетната настояща стойност на проекта остава отрицателна. Дори в случай на 50% по-ниски инвестиционни разходи се изчислява, че проектът няма да има положителен финансов резултат.
Директната замяна на въглища с газ изглежда откровено нереалистичен вариант. Проучването показва, че дори след стабилизирането на пазара след енергийната криза от 2021-2022 г., изкопаемият газ ще остане скъп. Въпреки това, изглежда, че българското правителство продължава да залага на газа – което виждаме от сделката с турския монополист-оператор Боташ, от инвестициите в интерконекторите със Сърбия и Гърция, разширението на подземното газохранилище Чирен и противоречивия проект Турски поток. Само тези пет примера са на стойност 4 милиарда евро: сериозна инвестиция в бъдещата газова инфраструктура, особено в сравнение с другите инвестиции в енергийния сектор. Въпреки това, макар и изглежда, че българските власти са почитатели на газа, дори министърът на енергетиката Румен Радев изрази своето недоверие към подхода на директна замяна на въглища с газ. След въпрос по време на заседание на Комисията по енергетика относно потенциалната замяна на 1,6 GW въглища с 1,6 GW газ, министърът отговори, че липсва анализ на техническата осъществимост на замяната на 1,6 GW въглища с 1,6 GW газ, нито пък има анализи в какъв срок това би могло да стане или дори дали България е в състояние да осигури нужния внос на газ за такова нещо.
В момента Европейският съюз работи в посока намаляване на потреблението на газ, а замяната на въглищните мощности с газови в България би довело до 150% увеличение в годишния внос на газ. Увеличаването на потребление на изкопаем газ, а и вносът на газ със сигурност противоречи на целта за климатична неутралност на България, поставена в ИНПЕК. Такъв ход не само ще бъде скъп, тъй като увеличеният внос ще окаже влияние върху цените на газа, но и ще увеличи зависимостта на страната от страни с недемократични режими (каквито са повечето страни, изнасящи газ), но и също така ще доведе до едно дългосрочно заключване към газ, като се има предвид практиката на дългосрочни договори. В този контекст е необходимо българското правителство да вземе решение кой път ще поеме – инвестиции в изкопаем газ или постигането на климатичните цели, тъй като това са две взаимно изключващи се неща.
В крайна сметка изглежда, че негативите са повече от положителните страни на тези инвестиции, тъй като те са рискови и скъпи. Оказва се, че тази замяна ще бъде скъпа, замърсяваща, – което на своя страна ще доведе до по-голямо оскъпяване заради квотите, свързани със Схемата за търговия на емисии, от която емисиите на изкопаем газ са част, – но също така и натоварена с риска, свързан с необходимостта от внос, риск от невъзвръщаеми активи и риск от нестабилност на цените на енергията. В момента, в който България преразглежда своя Интегриран национален план енергетика и климат, това е удачна възможност да се промени посоката към подходящи и навременни инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.
Освен че е финансово неизгодна, замяната на въглищата с газ е свързана със следните рискове и недостатъци:
Тази инвестиция е ненужна стъпка по пътя към намаляване на емисиите, която ще попречи на постигането на целта за нулеви нетни емисии;
Така ще бъдат изразходвани средства, които биха могли да бъдат инвестирани директно в енергийни източници, които не са изкопаеми горива;
Тази инвестиция носи и увеличава всички рискове, свързани с заключването към газ (геополитически риск, повишена зависимост от вноса на изкопаеми горива, нестабилност на цените на енергията, невъзвръщаемост на инвестициите в инфраструктурата и производство, запазване на количествата и разходите за емисии на CO₂ и т.н.);
Директата замяна на съществуващите въглищни мощности в газови ще изисква до 150 % увеличение на годишните обеми на внасяния газ. Това само по себе си би било предизвикателство, но също така би довело до още по-голяма зависимост от вноса на енергия и би повлияло на цените на газа в региона.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/03/4.-ТЕЦ-„Марица-изток-2-Снимка_-Greenpeace.jpg-scaled.jpg14402560violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2024-03-14 10:40:242024-07-29 14:27:12Големият енергиен капан: какво би означавал един завой от въглища към газ?
Преминаването на ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ от въглища на газ е пазарно неосъществимо, казва доклад. Сметките показват, че, за да печелят, и двете електроцентрали ще трябва да продават енергия на стойност поне 40-50% повече от най-високата пазарна цена (1). За сравнение – това е около четири пъти по-висока стойност от тази на цената на електроенергията, произведена от слънце или вятър.
Резултатите са от нов доклад, публикуван от „За Земята“ днес, 14.03.2024 г. „Големият енергиен капан: какво би означавал един завой от въглища към газ?“ показва астрономическата цена на потенциалните инвестиции, необходими за преобразуването на съществуващите въглищни централи в централи, работещи на газ. Замяната на въглищни електроцентрали с инсталации на газ се възприемат като лесно решение в енергийния сектор, тъй като по този начин се запазва типичната централизирана енергийна система, но според всички сценарии, разгледани в проучването, няма вариант, при който тези проекти да са финансово изгодни.
При изчисленията за ТЕЦ „Марица изток 2“ се оказва, че за да може една потенциална газова мощност да бъде финансово рентабилна, тя ще се нуждае от 1,3 млрд. евро от подкрепа в механизъм за капацитет. Заедно с капиталовите разходи, това се равнява на финансова тежест от над 2,1 млрд. евро – астрономически разход за публичния бюджет. В случая на липса на каквато и да било схема за подкрепа, проектът би генерирал оперативни загуби с всеки час производство.
По отношение на ТЕЦ „Бобов дол“ се разглежда вариант с изграждането на четири газови котли с мощност 39 MWe, на базата на инвестиционно предложение, постъпило от дружеството през 2021 г. За да е изгодна тази инвестиция, тя би изисквала финансова подкрепа от около 68 млн. Евро – или над 200% повече от очакваните капиталови разходи. При всички разгледани сценарии, нетната настояща стойност на проекта остава отрицателна. Дори в случай на 50% по-ниски инвестиционни разходи се изчислява, че проектът няма да има положителен финансов резултат.
„Докладът идва в ключов момент за енергийния преход в контекста на преразглеждането на Интегрирания план енергетика и климат, процес, който най-накрая изглежда се движи, въпреки сериозното забавяне. За съжаление, макар че планът има и положителни страни, като целта за климатична неутралност, първото впечатление е, че развитието на българската енергетика все още разчита до голяма степен на изкопаемите горива в лицето на изкопаемия газ.“, коментира Венцеслава Кожухарова от екип Климат и енергия на „За Земята“.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/03/2.-ТЕЦ-„Марица-изток-2-Снимка_-Greenpeace.jpg.jpg12991949violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2024-03-14 10:34:522024-04-01 15:17:10Завоят от въглища към газ е невъзможен: нов доклад изчислява колко би струвало, ако ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ заработят на газ
Ако България не предприеме действия по отношение на климатичните политики, ще ѝ струва 59 милиарда евро — загуби от свързани с климата екстремни събития. В същото време следването на сценарий, съвместим с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса, ще доведе до не само до избягване на такива загуби, но и до допълнителни финансови ползи от 7.6 млрд евро — или почти 10% от БВП на България за 2022 г. Изводите са от доклада “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”, публикуван от мрежата организации CAN Europe, от която “За Земята” е част.
Изследването прави сравнение между три сценария — бездействие, минимални мерки и амбициозни реформи, които ще ограничат затоплянето до 1.5 С. За всяка една от 13-те анализирани държави в ЕС резултатите потвърждават, че ползите от инвестиции във въглеродонеутрална икономика надхвърлят разходите.
Изчисленията в доклада са направени с помощта на два компютърни модела — COACHH, финансиран от Европейската комисия и COMBI, създаден от консорциум между университети, образователни и експертни организации. Използваните данни са от Европейската комисия и показват, че Зелената сделка и следването на целта от 1,5 С от Парижкото споразумение ще доведат до допълнителни ползи (директни съпътстващи ползи) за целия Европейски съюз, оценени на 1 трилион Евро до 2030 г.
Най-значителните ползи от амбициозния сценарий ще са в областта на енергийната сигурност — 2.1 млрд евро, а здравните ще са на стойност 300 млн. евро. В същото време следването на настоящите климатични политики ще доведе до загуби от 12 милиарда евро, ако не се повиши амбицията до ограничаване на затоплянето до 1.5 градуса.
“На фона на разгорещените дебати за ползите от Зелената сделка, става все по-ясно, че ЕС и в частност България ще спечели, ако се движи в крак с времето. След поредица от анализи, концентрирани върху здравните ползи, имаме и тези убедителни данни, които разглеждат темата от различни страни. Категорични сме, че амбициозните и навременни климатични решения ще се отразят положително на икономиката на България”, казва Радостина Славкова от екип “Климат и енергия” в За Земята.
Графиката на избегнатите икономически загуби за България ясно показва, че при сценария на бездействие загубите, изразени в милиарди евро, са значително по-високи (59 мрлд. евро) в сравнение с прогнозираните при сценария на заявените политики (12 млрд. евро)
Общите финансови съпътстващи ползи за България биха били 9,2% от БВП за 2022 г., което е втората най-висока стойност в ЕС-27 след Словакия, и което само по себе си е значителен стимул за предприемане на навременни действия в областта на климата.
Категория
Съпътстващи ползи (закръглени)
Енергийна система/сигурност (млрд. евро)
2.1
БВП и публичен бюджет (млрд. евро)
3.4
Спестени ресурси (млрд. евро)
1.8
Здравни ползи (млрд. евро)
0.3
Общи парични ползи (млрд. евро)
7.6
Общи парични ползи (% от БВП за 2022 г.)
9.2%
Пряка допълнителна заетост (в години)
68,576
Избегната смъртност (преждевременни смъртни случаи на година)
1,098
Източник: Изчисления на CLIMACT и CAN Europe въз основа на модела COMBI
Ползите за Енергийна система и енергийната сигурност на страната се оценяват на 2.1 млрд. евро – избегнат внос на изкопаеми горива и избегнати други инвестиции в технологии за изгаряне за производство на електроенергия. Така ще се намали цялостната употреба на енергия, но и цената й.
Ползи за БВП и публичния бюджет в размер на 3.4 млрд. евро. Тук е изчислен ефекта от общото търсене на стоки и услуги и ефектът, който инвестициите биха имали върху бюджета.
Спестени ресурси или ресурсна ефективност в размер на 1.8 млрд. евро – или с други думи: комбинация от намален материален отпечатък, спестен разход на изкопаеми горива през целия жизнен цикъл и избегнат добив на метални руди.
Здравните ползи са оценени на 300 милиона евро – кумулативно от избегнати изгубени години живот и преждевременна смъртност, дължаща се на ФПЧ2,5; избегнати смъртни случаи в следствие на озоново замърсяване; избегната повишена смъртност през зимата и заболеваемост през зимния период (най-вече от астма).
Моделът COMBI сочи, че общите финансови съпътстващи ползи за България биха били 9,2% от БВП за 2022 г., което е втората най-висока стойност в ЕС-27 след Словакия.
Разходи, свързани с преждевременна смърт и заболеваемост поради излагане на частици PM 2,5 (фини прахови частици)
Всяка година почти 14% от БВП на България се губи (под формата на преждевременна смърт и заболеваемост) заради замърсяване на въздуха. Данните от ОИСР от 2019 показват недвусмислено лидерство на България сред ЕС-27, следвана от Румъния с 8,4% от БВП. Данните за страната ни са сходни с тези на държави като Китай, Сърбия, Босна, Украйна.
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/03/unnamed-climate.jpeg11691600violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2024-02-29 13:27:522024-04-16 14:38:57Доклад: Ползите за хората и икономиката от Зелената сделка многократно надвишават цената за осъществяването ѝ
Изграждане на възобновяеми енергийни източници на мястото на терените, заети във въгледобива, предложиха експерти по време на кръглата маса “Eфективна рекултивация на въглищни мини”, организирана от Екологично сдружение “За Земята”. Участниците в събитието се обединиха около мнението, че рекултивацията на въглищни мини в България е необходима за възстановяване околната среда и опазване на човешкото здраве като същевременно предоставя възможности за устойчиво икономическо развитие.
Кръглата маса се проведе на 22.02 в Национален дом на науката и техниката и включи Красимир Ненов, зам-министър по енергетиката, Теодор Дребов, директор на дирекция “Концесии” към Министерство на енергетиката, представители на минни компании, енергийни експерти, природозащитници, които начертаха възможностите спрямо съществуващата законова рамка и заложените бюджети.
Като необходима първа стъпка участниците изтъкнаха създаването на оценка на извършената рекултивационна дейност до момента и изчисляване на необходимите допълнителни разходи от националния бюджет, поради по-ранното от планираното спрямо концесионните договори излизане от въглищата. Предвидените по Териториалните планове за справедлив преход 201 милиона евро за трите въглищни региона Стара Загора, Кюстендил, Перник, са по-скоро допълващи и предназначени за планиране икономическото преобразуване на тези терени и със сигурност не могат да бъдат използвани за дейности, задължение на концесионера, следвайки принципа “Замърсителят плаща”.
При класическата форма на рекултивация процесът изисква енергия и време, той включва подравняване, почистване на замърсени терени, възстановяване на почвата, за да е годна за земеделско или лесовъдно ползване. Със значително по-малко ресурс увредените терени могат да се превърнат годни за промишленост и генерация на възобновяема енергия. По този начин съответно да се търси синергия между намалени разходи, и обезопасени терени, препитание за местното население и опазване на други природни или земеделски терени, които потенциално биха били увредени поради икономически и енергийни проекти.
“Трябва да се приеме в публичното пространство и от общностите, които работят по темата, каква ще бъде посоката за развитие.”, коментира Радостина Славкова от “За Земята”. Теодор Дребов подчерта, че въпреки минималните суми за рекултивация, предвидени в Териториалните планове за справедлив преход, в концесионните договори на компаниите винаги има и включена рекултивация. Адвокатът по екологично право Александър Коджабашев даде пример, че се случва дружествата да обявят фалит и да не спазят тази точка от концесионния договор. Презентацията на специалистът по рекултивация Кристиян Панайотов даде актуални данни за състоянието на терен за съхраняване на отпадъчна пепел в Перник — взетите от мястото и изследвани в лаборатория почвени проби показват високо съдържание на опасни за човешкото здраве вещества, които години наред биват разпръсквани в близкия квартал.
На събитието бе представен и доклад от мащабното проучване на WWF България за капацитета на увредените терени в страната да се използват за производство на възобновяема енергия, което предстои да се презицира и надгради и посредством междуинституционална работна група.
Във финалнатари дискусията модераторът на събитието Славчо Нейков от Института по енергиен мениджмънт отправи покана към присъстващите да изпратят предложенията си за нормативни промени към екипа на “За Земята”.
Презентации от кръгла маса “Eфективна рекултивация на въглищни мини”
Рекултивацията в териториалните планове за справедлив преход – Радостина Славкова, енергиен експерт в „За Земята“
Рекултивация на сгуроотвал „Седми септември“ – Кристиян Панайотов, Ръководител на научния отдел на „Агровар“; Александра Иванова, Геопространствен експерт в „Агровар“
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/Brown-Simple-Save-The-Date-Invitation-1.jpg14292000violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2024-02-27 14:48:362024-08-19 16:29:19Възобновяема енергия от бивши въглищни терени предложиха енергийни експерти, природозащитници и местни общности
Устойчивата мода се отнася до проектиране, произвеждане, но и консумиране по по-добър начин. Тя е алтернативен подход, чрез който дизайнери, търговци, но и потребители осъзнават влиянието на продуктите върху различните общности и екосистеми. Поне до началото на епидемията от COVID-19, модният сектор демонстрираше готовност за преобразяване, макар самата дефиниция за устойчивост да е все още в зората на утвърждаването си. [1] Съмнително е обаче дали индустрията ще намери сили за такава грандиозна трансформация единствено на базата на една новопоявила се идея.
Необходима е сериозна промяна в потребителските нагласи и поведение, която да изиска нови производствени и пазарни практики. Срещу тази промяна работи както агресивното промотиране на потребяването като инструмент за излизане от икономическата рецесия, така и материалния фетишизъм, подхранван от социалните медии. Дебатът за устойчивото развитие насърчава по-дългосрочен поглед, но все още оставя икономиката на водещо място. Всъщност правителствата на много страни вграждат икономически растеж във визиите си за устойчиво развитие. Прогресиращата икономика с постоянно увеличаващо се потребление се възприема като ключов доставчик на подобрено благосъстояние на хората. Писателят и активист Алистър Фуад-Люк (2002) предлага дизайнът (временно) да остави икономическите фактори настрана, като преразгледа съвременната си роля за задоволяване на реалните нужди на хората и околната среда.
Бавният дизайн е замислен като средство за преориентиране към антопоцентричното (индивид + социално-културна общност) и благосъстоянието на околната среда. Той възниква като противовес на съществуващата дизайнерска парадигма на „бързия дизайн“. Става въпрос за трансформиране на настоящата ни материалистическа и потребителска визия за света. Става дума за еволюция на икономиката на консумеризма в нова визия, основана на по-бавен и по-дълъг поглед от краткосрочния план, по който работят капиталистическите икономики. Става въпрос за намирането на нови визии за живот, който зачита общественото благосъстояние, биологичното разнообразие и природните ресурси. [2]
На пръв поглед пътеката е ясно очертана. Предизвикателствата пред устойчивата идея обаче са огромни – промяна от пазарна към кръгова икономика, преоценка на потребителското мислене и трансформация на една гигантска, добре смазана индустрия в условията на глобални социални, икономически, информационни и природни кризи.
Библиография:
[1] Anguelov, N., (2021), The Sustainable Fashion Quest – Innovations in Business and Policy, Productivity Press; 1st edition, ISBN 9780367720735
[2] Fuad-Luke, A. (2002) ‘Slow design: a paradigm shift in design philosophy? Design by Development, dyd02 conference, Bangalore, India, December 2002;
Източници на снимките:
Заглавна снимка: Събитие на „За Земята“ – „Не точно черен петък: мода, свръхконсумация, климатична криза“, 24.11.2023
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/DSC09671-scaled.jpg17072560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-23 17:26:202024-03-20 17:00:36Как модата може да бъде устойчива (част 3): Предизвикателствата
Бързата мода определя изцяло пазара на облекло в първите две десетилетия на XXI век. В началото на третото обаче забелязваме сериозни индикации, че модата от тук нататък няма да може да заобиколи концепцията за устойчивост. Голяма част от поколението Z отказва да бъде въвлечено в консуматорската истерия и с готовност застава зад екологични и социални каузи. Световната COVID-19 пандемия също насърчи манталитета “купувай по-малко, но по-добро”. Наблюдава се повишен интерес към занаятчийските продукти и артикули, с фокус върху качествената изработка. Постигането на ексклузивност се търси чрез ръчно изработени продукти и артикули по поръчка. [1] Луксът добива ново значение. Вместо количество, потребителите са подканени да пазаруват качество, тъй като висококачествените продукти са трайни и могат да бъдат поправяни. Устойчивият лукс е присъщ на бавния моден цикъл, при който се произвеждат, носят, поддържат ценни и висококачествени стоки, а когато са вече ненужни, се предават на други, за да ги използват за същата цел.
Зад каузата на устойчивата мода днес стоят големи имена като Стела МакКартни, Вивиан Уесууд и Найк. Много от гигантите във fast fashion индустрията като H&M се виждат принудени да развиват стратегии за промяна към по-устойчиви практики на производство и търговия, за да отговорят на потребността от съвестен избор. Появиха се специализирани изложения, конкурси и организации, които промотират и подпомагат „бавните” дизайнери.
Устойчивостта не налага строги рамки и може да има различни проявления, например:
Eкологични и щадящи природата практики за производство на суровини
Разрастването на екологичната текстилна индустрия достигна състояние, при което дизайнерите не се чувстват ограничени в избора си на тъкани. Груби и некомфортни за тялото текстилни материали като коноп, например, се комбинират с коприна, бамбук и други влакна в процеса на тъкане, за да се получат луксозни, разнообразни тъкани, подходящи дори за облекла във високия сегмент. Разработването на нови текстилни влакна от материали като соя, мляко, бамбук, водорасли и коприва добави много опции в текстилните ресурси, достъпни за дизайнерите. Други екологични производствени методи като боядисване без азот, системи за филтриране и рециклиране на водата, използвана в процеса на боядисване, и багрене с традиционни растителни бои, предоставят нови възможности за дизайн, който не оставя невъзвратим екологичен отпечатък върху околната среда.
Рециклиране
Рециклирането на текстил е процес, при който старо облекло и други текстилни изделия се обработват и оползотворяват за повторна употреба. Сред огромните екологични ползи на рециклирането са: намаляване на количествата синтетични продукти с дълъг срок на декомпостиране в сметищата, намаляване на разхода на енергия, вода, химични багрила и други. Въпреки че все още процесът е скъп и недостатъчно устойчив, все повече компании инвестират в разработването на производствени практики, включващи рециклиране.
Fair-trade (Справедлива търговия)
Fairtrade е система за сертифициране, която има за цел да гарантира спазването на набор от стандарти при производството и доставката на продукт или ресурс. За работниците Fair-trade означава етичен модел на работа със справедливо заплащане, добри и безопасни условия на труд. За купувачите това означава етично произведени продукти, чието създаване не унижава работниците и не нарушава човешките им права. [2]
Дизайн, който подкрепя местните материали, технологии, индустрии и занаяти
Все повече модни брандове се обръщат към богатото разнообразие от занаятчийски техники в културното наследство на различни общности, като си партнират с тях и така ги подкрепят. Тези партньорства се различават значително от най-новата история на евтината работна ръка; вместо да апроприират и експлоатират, те почитат традициите и занаятчийските умения и ги надграждат със знанията си за глобалната модна естетика. Дизайн процесът се превръща в творческо партньорство, което не може да бъде еднопосочно и позволява безброй вариации. [3]
Повторна употреба
С цел удължаване на жизнения цикъл на вече съществуващи продукти, устойчивата мода подкрепя повторното им използване. Споделянето на дрехи с другите носи значителни икономии на околната среда, тъй като препродажбата запазва ресурсите, необходими иначе за ново производство.
Минимализъм на потреблението
Минимализмът е все по-популярен избор на начин на живот, който включва намаляване до минимум на броя на притежаваните предмети, с фокус върху такива с висока утилитарна или емоционална стойност. Като социално явление в западната култура той формира идеята за нов „бранд“ на доброволна простота, като реакция на прекомерната консумация на предмети. [4] В модата минимализмът култивира концепцията “капсулен гардероб”, съдържащ малко, но класически и висококачествени артикули, които успешно се комбинират помежду си.
Иновации
Въпреки всеобщото схващане, термините “екология” и “технология” не само не си противоречат, но и съвместяват нови, устойчиви практики в производството на мода. Триизмерното принтиране например намалява драстично разхищението на материали, както и въглеродните емисии, свързани с транспортирането на облеклата от страните, в които се произвеждат. [5]
Библиография:
[1] Donaldson, T. (2020). Is Slow Fashion the New Luxury?, [cited 25.07.2021] Available from: https://wwd.com/fashion-news/ready-to-wear/slow-fashion-artisan-luxury-sustainability-social-impact-1234575062/
[2] What Is Fair Trade? [cited 25.07.2021] Available from: https://www.fairtrade.org.uk/what-is-fairtrade/
[3] Brown, S. (2010). Eco Fashion, Laurence King Publishing, ISBN 978-I-85669-691-3
[4] Martin-Woodhead, А., (2017), Minimalism as sustainable fashion, Цонференце паперConference: The circular economy: transitioning to sustainability? At: Centre for business in society, Coventry University
[5] Popova-Nedyalkova, N. (2016). Kompiutarni sistemi v modnata industria. ISBN 978-954-535-910-1. Sofia: NBU, p. 77-92.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/becca-mchaffie-Fzde_6ITjkw-unsplash-scaled.jpg17072560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-20 15:22:472024-08-19 16:29:43Как модата може да бъде устойчива (част 2): Как да продължим напред?
Националните планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) са планове, в които от държавите-членки на ЕС се изисква да опишат по интегриран начин своите цели в областта на климата и енергетиката – както и политиките и мерките за постигането им до 2030 г. (с перспектива до 2040 г. и отвъд). Крайният срок за подаването на окончателната им актуализирана версия до Европейската комисия е 30 юни 2024 г. България публикува първа (частична) чернова едва на 22 декември, за която може да прочетете позицията ни тук.
Вече е онлайн новата актуализация на „NECP tracker“.
NECP Tracker е инструмент, разработен от CAN Europe и SEO Birdlife, заедно с още 12 партньора по проект Together For 1.5, който оценява къде се намират държавите членки по отношение на изпълнението на техните Интегрирани планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК/NECP), като сравнява това, което са обещали и къде в действителност се намират според последните публикувани данни за емисиите на парникови газове (от Европейската агенция за околна среда) и енергия (от Евростат).
За всяка от обхванатите 13 държави, включително България, инструментът разглежда цялостните и секторните пътища за намаляване на емисиите на парникови газове и допълнителни показатели за енергиен преход.
Тракерът предоставя ключова информация за разбиране на пропуските в амбицията и изпълнението, които трябва да бъдат разгледани в окончателната актуализация на NECP/ИНПЕК. Първоначалната версия на Tracker обхваща 13 страни от ЕС: Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Франция, Германия, Унгария, Полша, Португалия, Словения и Испания. Инструментът ще бъде постоянно актуализиран и допълван с данни, когато станат достъпни. Ключова нова функционалност е възможността за сравняване на един и същи показател за две държави.
Потребителите също имат няколко опции за персонализиране на графиката на тракера:
Могат да подчертаят конкретен ред и да изберат различни годишни диапазони.
Могат да виждат данните в абсолютни или относителни стойности.
Могат лесно да превключват между различни държави или индикатори.
Могат да сравняват един и същи показател за две държави, което е нова функционалност.
Изводи от българската секция на тракера.
България продължава да пренебрегва целите на ЕС за декарбонизация и енергиен преход. Липсата на амбиция стана ясна още от първата чернова на ИНПЕК, който беше публикуван за обществено обсъждане точно преди коледните празници. Въпреки че България вече 8 месеца има ново редовно правителство и парламент (след дълъг период на политическа нестабилност), старите лоши практики на скрита, непълна или трудно достъпна информация продължават.
В черновата липсва моделиране на енергийната система и как е свързана с другите сектори на икономиката. Дори и черновата да бе публикувана по-рано, съответните данни по сектори, за целите и т.н. липсват и е невъзможно да бъдат извлечени за настоящата актуализация на NECP Tracker. Така в настоящата оценка се използват наличните от предходния ИНПЕК данни за 2020 г., в които отново липсва важна информация, като например нетни емисии, брутни емисии и емисии на парникови газове в енергийния сектор – които са в основата на проследяване на напредъка до 2030 г.
Статия, коментираща предходната актуализация за България на NECP Tracker-a от 2021 г., можете да откриете на линка.
Публикацията е част от LIFE проектът „Заедно За 1,5“, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или CINEA. Нито Европейския съюз, нито предоставящия финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/visuals-tracker-necps-3.png6991078Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-20 14:42:242024-02-20 15:43:24Вече има как да проследим изпълнението на ИНПЕК в България и още 12 страни
Преди малко повече от десетина години в списъка с тенденции за следващия сезон се появи нов тренд с име, което противоречи на самата идея за мода – „slow fashion”. В епохата на свръх-производство и безогледно консумиране на облекла звучеше абсурдно нещо да е „бавно”. През 2007 във Vogue плахо се прокрадна идеята, че устойчивата мода няма да е поредната краткотрайна тенденция, а ще разклати основите на идеята за „сезон” в конфекционната индустрия. Гаранция за това се оказа съществуването на „бавната мода” като част от една по-обширна философия за нов, по-смислен и отговорен начин на живот, който не е подчинен на безумната скорост, с която днес живеем. Основната мотивация в това глобално движение е необходимостта от поемане на лична отговорност за екологичните и социални промени в разгара на глобалното затопляне, климатични и обществени катаклизми.
Терминът „бавна мода” се появява за пръв път през 2006 в есето на писателката Шарън Астик, която живее в малка ферма в щата Ню Йорк. Текстът очертава план за освобождаване от зависимостта ни от мултимилиардната модна индустрия, която свързваме с експлоатация на работниците от Третия свят, употреба на токсични пестициди и нехуманно отношение към животните. Астик призовава семействата да поправят дрехите си и да купуват по-малко нови. [1]
Темата обаче придобива популярност едва през 2013, след като в Бангладеш се срутва фабриката Рана Плаза, където произвеждат много от големите fast fashion брандове. Смъртта на 1134 работници провокира гневна обществена реакция срещу робските условия на труд, които производителите налагат в преследване на по-ниска цена. Терминът „устойчива мода” започва да звучи като възможна алтернатива на модната индустрия, която дизайнерът Джефри Б. Смол нарича „един от най-големите човешки провали”. [2]
Бавната мода е комбинация от старо и ново. Много от идеите са заети от италианското движение „Бавно хранене”, като например по-задълбочен интерес към продукта, който купуваме, производителя и мястото на производство – знания, необходими, за да правим качествен, социално и екологично отговорен избор.
Бързата мода държи в робство отрасъла от десетилетия, като съблазнява потребителите с евтини версии на моделите от световните подиуми. Високата скорост е определяща за днешната текстилна и конфекционна индустрия – дизайнерски проект се превръща в готов продукт за по-малко от 12 дни. Трябва да отбележим обаче, че материалът в евтината, бърза мода не се произвежда за по-кратко време. Памучното влакно расте за около година, без значение какво ще се произвежда от него. Времето за предене, тъкане, плетене, багрене, печат, кроене и шиене е едно и също, независимо колко бързо един модел стига от скицата до магазина. В този смисъл времето като фактор за производство, заедно с труда и природните ресурси биват изцеждани в преследването на максимална печалба.
Последица от бързото производство е и по-високата консумация: статистиките сочат, че днес хората купуват с една трета повече дрехи от преди 4 години – поведение, подхранвано от непрекъснатото отваряне на нови вериги за евтини стоки, в които можем да намерим планини от модни артикули с абсурдно ниски цени. Годишно се употребяват над 80 милиарда нови дрехи.[3] Всяка година изхвърляме около 20-40 кг текстилни продукти. 84% от произведените облекла завършват пътя си на бунища в Третия свят или биват изгаряни в инсинератори. 26% от дрехите не могат да бъдат препродадени, използвани отново или рециклирани поради лошо качество. В производството на облекла се използват повече от 8000 синтетични химически съединения, оставащи неразградени в природата стотици години. Полиестерът се разлага за повече от 200 години, а по време на процеса на разлагане вълната генерира метан и спомага паниковия ефект. Изхвърлените като отпадък дрехи отделят токсични химикали и оцветители в почвата и подпочвените води. [4]
Увеличаващото се количество ненужни дрехи е сред най-тежките последици от бързата мода. Рециклирането и по-нататъшното им използване изглежда безсмислено, тъй като магазините са пълни с евтини продукти. Променена е дори обичайната сезонна цикличност в зареждането – вместо 2 или 4 сезона, днес имаме нови колекции ежемесечно. Дрехите се превърнаха в бързооборотна стока и се изхвърлят далеч преди да се скъсат или износят.
Друга цена, която плащаме заради бързите смени на стилове, е социалната. Феноменът на бързата мода е осъществим само при ниска цена на дрехите, която пък е възможна единствено чрез преместване на производството в страни с нисък стандарт и огромен натиск върху работните условия, т. нар. “race to the bottom”. Производството на облекло силно разчита на човешкия труд, тъй като голяма част от процесите не могат да бъдат напълно автоматизирани. Разпръснатите по света производствени вериги влияят силно върху живота на милиони легални и нелегални работници, които са експлоатирани, малтретирани и лишавани от основни човешки права.
Библиография:
[1] Diekamp, К., W. Koch, (2010), Eco Fashion – Top-Labels entdecken die Grüne Mode, Stiebner; ISBN-13 : 978-3830708681
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/freestocks-_3Q3tsJ01nc-unsplash-scaled.jpg17072560Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-15 12:40:362024-08-19 16:30:13Как модата може да бъде устойчива (част 1): Как стигнахме до тук?
Въглищата малко по малко губят значението си в производството на енергия, но след тях остава огромни терени. Те трябва да бъдат рекултивирани и то по начин, който им дава ново предназначение, съобразено с настоящия контекст. Вместо пропуснати ползи, замърсяване и липса на перспектива за близките райони, ние виждаме възможност за производството и съхранение на възобновяема енергия на тези места, които вече имат дългогодишна история, свързана с енергетиката.
Кръглата маса „Ефективна рекултивация на въглищни мини“ смело споделя опит и говори за навременната и адекватна рекултивация на довчерашните мини. Поканили сме юристи, икономисти и енергийни специалисти да разгледат правната и техническата страна на проблема, включително и да споделим лошите примери. Ще говорим и за възможностите за “нов” живот на бившите минни терени, как да се използват за изграждане на възобновяеми енергийни източници и съхранение на енергията от тях, като алтернатива на усвояването на земеделски или природни терени за тази цел.
Събитието е в контекста на предстоящата мащабна рекултивация, свързана с намаляването и постепенното спиране на използването на въглища като енергиен източник в България.
Програма за Кръгла маса за ефективна рекултивация на въглищни мини
10:30 Откриване на събитието – встъпителен анонс от Славчо Нейков и За Земята – 5 мин
10:35 Презентация “Рекултивацията в териториалните планове за справедлив преход” – Радостина Славкова, За Земята – 15 мин
10:50 Презентация “Проблеми по изпълнение на законодателството в областта на рекултивацията на въглищни мини” – адв. Александър Коджабашев – 30 мин
11:20 Представяне на казус и въпроси към институциите относно нерекултивиран открит рудник “Гладно поле”, намиращ се над жилищен квартал – Галина Гергинова, Сдружение “Дишай, Перник” – 15 мин
11:35 Въпроси от участници, организации и граждани към представителите на МЕ и другите институции, които присъстват по отношение на спазването на правната рамка и усъвършенстване на законодателството в посока навременно и качествено рекултивиране на увредените от въгледобив терени – 15 мин
11:50 Лекция на Кристиан Панайотов от Agrovar CC за състоянието на шламохранилище “7-ми септември” в Перник и резултатите от почвени проби. Има ли нарушения? Ефективни методи и видове рекултивация, примери – 30 мин
12:20 Коментар на Александър Коджабашев по темата “7-ми септември” и какви са законовите нарушения като не се рекултивира навреме и се замърсява десетки години близкия жилищен квартал – 10 мин
12:30 Коментари от Министерство на енергетиката по предходната тема – 10 мин
12:40 Обяд – 50 мин
13:30 Обобщени резултати от проучване на WWF Bulgaria “Базов анализ на потенциала за инсталиране на ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени“ – Магдалена Кирчева, ГИС експерт и автор на доклада – 15 мин
13:45 Презентация за потенциала за използване на рекултивираните терени за ВЕИ, съхранение на енергия и други – Петко Ковачев, Институт за зелена политика – 15 мин
14:00 Въпроси от участници, граждани и организации към МЕ и други институции по двете следобедни лекции – 20 мин
14:20 Кафе пауза – 10 мин
14:30 Обща дискусия и уточняване на теми и текстове за изготвяне на общи становища и искания към институциите от организации и граждани по темите от Кръглата маса – 60 мин
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/Brown-Simple-Save-The-Date-Invitation.jpg14282000violetahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2024-02-13 11:52:542024-08-19 15:48:01Заповядайте на кръгла маса, посветена на възможностите за нов живот на старите терени от въглищната индустрия
Za Zemiata / CEE Bankwatch Network is looking for a consultant to map the existing situation and identify and analyse sustainable heating solutions for the Tsarkva neighbourhood of Pernik in Bulgaria.
Za Zemiata and CEE Bankwatch Network are working extensively on implementing a just transition away from fossil fuels in a number of countries in the CEE region, including Bulgaria. Decarbonising the heating sector is a key issue, as the district heating systems in the just transition regions are dominated by coal.
With funding available from the Just Transition Fund, this is a good time to consider what some solutions for decarbonising the heating in Pernik might be, focusing on buildings that are not connected to the district heating system as a pilot project.
Pernik is a city with around 80,000 inhabitants; the main district heating provider is Toplofikacia Pernik, and Pernik is the town in Bulgaria with the hightest percentage of district heating customers. The district heating system runs on coal with some biomass. The quaity of the district heating service is questionable, which can be seen from the various accidents with the heat supply in the city which often leave consumers without heating in the winter. One of the key issues with decarbonising the district heating in Pernik is the fact that it is privately owned, therefore the local authority has very limited influence over the decarbonisation process. This is why the municipality is exploring alternative solutions, such as alternative district heating or smaller localised district heating units. Coming up with a solution in a timely manner is of key importance as the district heating operating company has not indicated any interest in decarbonising.
Subject of the proposal
The objective of the study is to provide a technical analysis of the current heating situation in Pernik with a specific focus on Tsarvka neighbourhood, which is not connected to the existing district heating. Within the study, it would be beneficial to sketch out what opportunities for district heating based on renewables might be suitable for the area. In addition to a technical feasibility study, an economic feasibility study should be covered by the report, in order to serve as a basis for developing a business case in the future.
The study will be used to form the groundwork for the heating decarbonisation plan for Pernik’s Tsarkva neighbourhood, help inform decisionmakers’ opinions on what approach to take to sustainable distict heating, and start a conversation on potential funding sources and potential pilot project opportunities.
The study should be approximately 35-40 pages long. It will be written in Bulgarian and translated in English, with the consultant responsible for translating the Executive Summary. The study should include the following:
1. Executive summary (2 pages)
2. Introduction (2 pages)
– Outline of the heating situation in Pernik with information about the current heating demand
3. Mapping of the current situation (5 pages)
– Mapping of available data specifically relevant to the Tsarkva neighbourhood and Pernik in local authority documents and – where relevant – government and other stakeholder reports, as well as of the technical and economic aspects of various components of the energy transition in Tsarkva and Pernik (desk research)
– Characteristics of Tsarkva’s heating and cooling systems: size, infrastructure, fuel sources, ownership (some element of field research might be necessary)
4. Recommendations of preferred solutions (25 pages)
– Calculating the renewable potential: this may include deep geothermal, heat pumps, waste heat from industry (not the coal power plant ), solar thermal, heat storage, etc. Biomass should only be considered as a last resort and should not include primary forest biomass, only offcuts from sawmills, crop residues etc.
– What alternatives might be available in the area and guidance on what the preferred approach should be – technical feasibility aspect
– What is the economically feasible potential and costs identified with the preferred approaches?
5. Conclusions (2 pages)
The final publication outline will be agreed upon with the consultant prior to the beginning of their work. The consultant will be responsible for drafting the study, and is expected to produce two drafts and a final version. Bankwatch staff will provide comments on the drafts, and will be responsible for the proofreading, translation, design and distribution of the publication. The study will be published, and the consultant should be willing to be mentioned publicly as author. Based on the study, Bankwatch will also produce a shorter briefing paper for policymakers and a wider audience. The consultant might be required to make a few appearances at events (including local events and topical events such as webinars) in order to promote the study and its findings. Any such appearances will be organised and costs covered separately.
Timeline
Date
Task due
26 February
Deadline for submitting offers
29 February
Selecting the consultant; results from the selection process are communicated to applicants
5 March
Contract signing; initial coordination call with consultant to discuss general outline of the study
March – September
Data gathering, analysis and writing
2 September
First draft; Executive summary complete
13 September
First round comments
1 October
Second draft
14 October
Final comments
25 October
Final version revised
4 November
Study published
Budget
A maximum of EUR 10 000 including VAT, half of it to be paid upon the delivery of the first draft and the difference upon delivery of the final version of the study.
Eligibility
Experts in the field of sustainable energy, with a background in engineering or similar. They should have extensive knowledge of the heating sector and of renewable energy sources. Excellent knowledge of English is required. Knowledge of or previous experience specific to Bulgaria is required.
CV highlighting the required qualifications and experience.
Application consisting of technical and financial elements. The technical elements comprise a 2-page outline proposal for the study. This should include the consultant’s proposed methodology. The financial elements comprise the financial offer including VAT. The candidate should name at least two references who have agreed to support the application.
Examples of similar previous work are welcome in support of the application.
Signed statement certifying that the candidate does not fall into any situation that is grounds for exclusion from participation in the procurement (according to Bankwatch’s internal procedures).
Selection
The selection criteria will consist of:
1) Professional capacities: the strength of CV, past reports, reference list of experience in similar or related projects;
2) Quality of project proposal and alignment with requirements to consider only sustainable energy forms;
3) Financial offer;
4) Other added value to the analysis (e.g. knowledge of the local language).
Applicants will be informed about the selection results by 29 February.
Candidates will be excluded from participation in a procurement procedure if:
they are bankrupt or being wound up, are having their affairs administered by the courts, have entered into an arrangement with creditors, have suspended business activities, are the subject of proceedings concerning these matters, or are in any analogous situation arising from a similar procedure provided for in national legislation or regulations;
they have been convicted for an offence concerning their professional conduct by a judgement which has the force of res judicata;
they have been guilty of grave professional misconduct proven by any means justifiable;
they have not fulfilled obligations relating to the payment of social security contributions or the payment of taxes in accordance with the legal provisions of the country in which they are established or with those of the country where the contract is to be performed;
they have been the subject of a judgement which has the force of res judicata for fraud, corruption, involvement in a criminal organisation or any other illegal activity detrimental to the Communities’ financial interests;
they are currently subject to an administrative penalty referred to in section 2.3.5 of the Practical Guide to contract procedures for EC external actions:
Without prejudice to the application of penalties laid down in the contract, candidates or tenderers and contractors who have made false declarations, have made substantial errors or committed irregularities and fraud, or have been found in serious breach of their contractual obligations may be excluded from all contracts and grants financed by the Community budget for a maximum of five years from the date on which the infringement is established, as confirmed following an adversarial procedure with the contractor. That period may be extended to 10 years in the event of a repeated offence within five years of the above-mentioned date. Tenderers or candidates who have made false declarations, have committed substantial errors or irregularities and fraud, may also be subject to financial penalties representing 2% to 10% of the total estimated value of the contract being awarded. Contractors who have been found in serious breach of their contractual obligations may be subject to financial penalties representing 2% to 10% of the total value of the contract in question. That rate may be increased to 4% to 20% in the event of a repeat infringement within five years of the above-mentioned. Where the award procedure proves to have been subject to substantial errors, irregularities or fraud, the Commission shall suspend the procedure and may take whatever measures are necessary, including the cancellation of the procedure. Where, after the award of the contract, the award procedure or the performance of the contract prove to have been subject to substantial errors, irregularities or fraud, the Commission may, depending on the stage reached in the procedure, refrain from concluding the contract or suspend performance of the contract or, where appropriate, terminate the contract. Where such errors, irregularities or fraud are attributable to the contractor, the Commission may in addition refuse to make payments, may recover amounts already paid or may terminate all the contracts concluded with this contractor, in proportion to the seriousness of the errors, irregularities or fraud. The purpose of suspending the contract is to verify whether presumed substantial errors and irregularities or fraud have actually occurred. If they are not confirmed, performance of the contract will resume as soon as possible. A substantial error or irregularity is any infringement of a provision of a contract or regulation resulting from an act or an omission which causes or might cause a loss to the Community budget.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/02/Site-web-traditionnel-professionnel-simple-sophistique-marque-Hotel-Chalet-voyage.png7681366Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-02-07 16:40:002024-05-08 12:58:08Call for consultants for study on sustainable heating solutions in the Tsarkva neighbourhood of Pernik, Bulgaria
Знаете ли, че енергията, която се използва в сградите, по принцип представлява един от най-големите източници на консумация в света? В Европа обаче положението е дори още по-сериозно. Отоплението, охлаждането и производството на топла вода се равняват на 80% от енергията, която ние като граждани употребяваме у дома. Това значи, че сградите са най-големият потребител на енергия в ЕС. По-голямата част от тази консумация (около 60% от нея) е специално за отопление. Освен на джоба ни и на качеството ни на живот, това се отразява, разбира се, и на вредните емисии, които се отделят в атмосферата – на домовете в Европейския съюз се падат около 36% от парниковите газове в следствие на производството на енергия. Наличието на остарели и неефективни отоплителни системи допринася значително за влошените норми на атмосферния въздух по места – всички познаваме картинката на обгърнатите от пушек по-малки градове и села, но може би не всички си даваме сметка и за негативното влияние на някои видове отоплителни системи върху здравето ни в нашите домове.
ЕС адресира този проблем с променената Директива за енергийните характеристики на сгради (2018/844). Според нея от началото на 2021 г. всички нови сгради трябваше да са почти нулевоенергийни сгради, а от 2019 г. всички нови публични сгради, като енергийните сертификати трябваше да са задължителни. България обаче се забави с въвеждането на законодателни промени, които да отразят и локализират този стремеж на цяла Европа. Почти нулевоенергийна сграда (ПНЕС) означава такава, която има много високи енергийни характеристики – трябва да потребява с 90% по-малко енергия от досега наличните домове. Това значи използване на нови методи на строителство и нови материали, с които да се постига изолация. При това много ниското количество необходима енергия следва да се покрива в много голяма степен от енергия от възобновяеми източници (55%), включително такава, произведена на място или в близост до точката на консумация. Мярката влезе в действие в България само преди дни, в началото на 2024 г. Доколко ще бъде успешна е друг въпрос, но в тази статия няма да се фокусираме върху този проблем.
Да не чакаме, защото губим и днес
Дори настрана от законодателството на страната и ЕС, енергийната ефективност на сградите, в които живеем, е един от най-важните индикатори на качеството ни на живот. Тя показва освен ежедневния комфорт, така и разходите, които правим за енергия, които се оказват основно перо в личния бюджет на всяко домакинство. Или по-конкретно, според данни на НСИ – вторият най-голям разход за хората в България след храната. При това за последното десетилетие размерът му се е повишил с над 60%.
Точно заради всичко това да направим жилището си по-енергийно ефективно е важно. Особено що се отнася до еднофамилните къщи, където загубите като индивидуална единица от една страна са още по-големи, а от друга – живеещите в такива домове на практика в момента почти нямат достъп до програмите за финансово подпомагане на сградното обновяване.
По тази причина „За Земята“ стартира серия от събития в по-малки населени места, с които се стремим да информираме местните хора за възможностите да подобрят дългосрочно качеството си на живот, като ограничат преразхода на енергия. Започнахме в края на 2023 г. в община Трън.
Срещнахме се с местни хора в Трънско, за да обсъдим начините за подобряване на енергийната ефективност на домовете.
Да започнем с определяне на целите си
Преди всичко, при повишаване на енергийната ефективност на една сграда, трябва да си поставим конкретна цел. Решенията може да са различни – както лесни, така и времеемки, както евтини, така и скъпи. Всеки случай е индивидуален и трябва да отразява възможностите и нуждите на домакинството. Към колкото по-голям комфорт се стремим, толкова първоначалният разход може да е по-голям. Търсенето на балансиран подход ще ни осигури възвращаемост на инвестицията.
Логичният начин да започнем всичко е с изчисляването на топлинния баланс на нашия дом, посочи по време на първата лекцията инж. Светослав Стойков от „За Земята“. От едната страна е възможната придобита (произведена) енергия, от друга са загубите на топлина от пренос/топлообмен и вентилация. Знаейки какво искаме да постигнем в това отношение, означава да сме наясно в коя част на годината каква енергия ни е нужна, за да можем да си определим кои биха били най-ефективните решения за конкретните ни нужди като цена и качество.
Инж. Светослав Стойков от „За Земята“ започна лекцията си от основите на енергийната ефективност.
След това обсъди с местните хора и някои мерки, които можем да вземем, за да пестим енергия.
Практически стъпки за енергийно ефективен дом
Ако ще строим нов дом, модерният подход е да го съобразим с климатичните особености (например слънцегреене и вятър), чрез по-умно проектиране, интелигентен дизайн и уместен подбор на материали и системи и др. При вече построените домове обаче има няколко елемента, които можем да подобрим.
На първо място – да поставим добра изолация. Осреднено едно неефективно старо жилище губи около 40% от топлината си през стените, 25% през покрива и 10% през плочата. Проектирането на изолацията трябва да започне с определяне на температурата, която искаме да постигнем във всяко помещение. Материалите за изолации са разнообразни и експерт може да ви посъветва за най-добрите варианти в конкретния случай .
На следващата степен по важност се намира осигуряването на прозорци и врати с добро качество. Загубата на топлина от стари и неуплътнени такива обикновено е около 25% от общата. Модерната дограма е вече нещо доста добре познато в България, но и там имате възможности за избор по отношение на цена, качество и ефективност. Трябва да се внимава и за много от детайлите – не само за стъклопакета и рамката, но и за панти, брави, уплътнители, дистанционери и т.н. Тъй като коефициентите на топлопроводимост на прозорците са много по-стриктни, може да се направи отново изчисление на енергиен баланс: колко топлина минава през прозореца, какви са топлинните печалби от слънцето и какви са загубите през рамката и през самия стъклопакет.
Осигуряването на добра изолация на стените, както и качествени прозорци са първите важни стъпки към енергийно ефективен дом. Загубите от там може да са големи. Графика: Институт Кръгова икономика
За запазване на ефективността на отоплението е много важно да се осигури ниво на въздухоплътност, съобразено със спецификите на дома. Това значи да се идентифицират и неутрализират пролуките, през които топлината „бяга“ от жилището. Обикновено появата на такива е свързана с недобро изпълнение на общите строителни дейности, но може и да е от различни специфики на методите на изграждане на къщи в различните държави. Например в определени места се знае, че студеният въздух би могъл да прониква на места покрай контактите на електрическата мрежа. Качествената въздухоплътност не само намалява загубите, но и предотвратява възможността за поява на конденз вътре в помещенията, повишава защитата от шум и качеството на въздуха в дома, ограничавайки проникването на замърсители от околната среда. Нужно е да се вземе под внимание, че при стриктни нива на въздухоплътност е ключово да се се проектира и инсталира вентилационна система поради намалена въздушна циркулация.
Не на последно място по важност е да действаме за ликвидиране на ефектите оттермомостовете, известни още и като топлинни мостове. Това са местата в конструкцията, където има сглобки, където се среща пълно или частично проникване през обвивката на сградата от материали с различен коефициент на топлопроводимост. Това може да е заради промяна на дебелината на конструкцията, разлика между вътрешните и външните повърхности, които възникват при връзките между стени, подове и тавани или например точките, в които се събират части от сградата, които имат изолации, с такива без. Чест пример са балконите. Добър вариант за старт тук е да се извърши заснемане с инфрачервена камера на сградата, което ще ви покаже точно къде има загуба на топлина.
Добре изолираното жилище може да се оборудва с по-ефективна система за отопление и климатизация, както и с такава са собствено производство на енергия. Те ще ви на направят в по-голяма степен независими не само от промените в климата, но и от пазара на електроенергия. Инвестицията в енергийна ефективност е едно от решенията, за които едва ли ще съжалявате в дългосрочен план. Особено с днешната глобална и локална ситуация, в която се очаква климатът да става все по-екстремен, а енергийната сигурност все повече да е в ръцете на самите граждани.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/01/DSC09766_c-scaled.jpg17072560p.stoyanovhttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngp.stoyanov2024-01-25 13:24:572024-02-15 13:01:19Как да направим дома си енергийно ефективен и да пестим от енергия
През септември подпомогнахме завеждането на дело за обезщетение на жител на с. Бели бряг, община Раднево, за претърпени неимуществени и имуществени вреди по реда на ЗОДОВ – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Делото ще бъде разгледано от Административен Съд – Стара Загора, на който е местно подсъдно.
Исковата молба е приета и сега се очаква отговорът на ответника – Министерство на енергетиката – на твърдените от ищеца бездействие и нарушения от страна на държавата като принципал на Мини Марица-изток ЕАД. Цялостно липсват действия за контрол във връзка с изкупуването на земите и имотите в землището на с. Бели бряг, както от страна на Мини Марица Изток ЕАД, на БЕХ и на техния принципал – държавата, с цел преместването на оставащото му население и осигуряването на средства за придобиването на нова, аналогична собственост.
Ако и вие желаете да подкрепите местните жители на изселваните заради планове за разрастване на държавните въглищни мини в Старозагорско (с. Бели бряг и с. Трояново), подпишете петицията до Министъра на енергетиката, настояваща за справедливи обезщетения.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/01/Бели-бряг.png6481005Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-01-18 13:08:032024-01-29 13:13:53Местните в Бели бряг продължават да се борят за справедливи обезщетения
В момента имаме огромната възможност да променим енергийната система от такава, зависима от изкопаеми горива, към една децентрализирана и демократична система, която позволява хората сами да произвеждат енергия и да са независими в голяма степен от системата. Това може и да звучи страшно, но не е никак толкова трудно: вече имаме технологиите и средствата за това.
Енергийна ефективност на първо място
Няма какво да се лъжем – спестената енергия е най-чистата енергия.
Енергийната ефективност е един от най-лесните и достъпни начини за борба с изменението на климата и едновременно с това ни помага да намалим разходите си за енергия.
За енергийната ефективност, можете да прочетете повече тук.
Енергия за хората
Вярваме в децентрализираната енергийна система, която ще позволи всеки желаещ да произвежда, съхранява и продава чиста енергия.
Първата стъпка е законодателство, което ни насърчава да сме “потребители-производители” без излишна бюрокрация: каквото не консумираме от енергията, произведена от слънчевите панели на покривите ни, например, да можем да върнем обратно в мрежата и така да спечелим.
Сдружения от съседи, квартали, общини могат да обединят сили и да произвеждат, използват и продават енергия от възобновяеми източници заедно – под формата на енергийна общност. Така енергията се произвежда на местно ниво и остава в общността общност, като по този начин можем да намалим сметките си. В това може да се включи дори общината и общинските сгради и да подкрепи и енергийно бедните, по-уязвими домакинства да имат чиста енергия на по-ниски цени.
Изход от изкопаемите горива чрез справедлив преход
Екологично сдружение “За Земята” подкрепя поетапен изход от въглищата до 2030 г, защото технологиите са достатъчно напреднали. Но настояваме това да се случи с внимателно планиран и прецизно изпълнен справедлив енергиен преход, който поставя хората на първо място. Не вярваме в противопоставянето поминък срещу здраве, а смятаме, че всички трябва да имат достъп до чист въздух и приемливи работни условия. Редно е финансовите средства да се насочат към най-засегнатите от прехода – работещите във въглищните региони, местните общности, уязвимите групи – чрез социална подкрепа, разнообразяване на икономиката и зелена енергия, която дава възможност на хората да участват в енергийната система.
Изходът от въглища обаче не трябва да води до преход към изкопаем газ. Така рискуваме да се заключим отново към един несигурен и замърсяващ източник на енергия. Така след няколко години можем да се окажем в подобна ситуация като въглищната и то след една сериозна инвестиция.
За кампанията ни против изкопаемия газ, можете да прочетете тук.
Да се борим заедно за една чиста планета, с чиста енергия, която ни дава добър и качествен живот. Стани наш доброволец тук.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2024/01/385538347_1410322886507173_3956340016751638809_n-e1705938109427.png1248900Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2024-01-04 15:21:122024-01-29 12:05:28Какви решения може да има, за да живеем в топли домове, да дишаме чист въздух и да използваме чиста енергия?
Author: Petko Kovachev, commissioned by Za Zemiata (Friends of the Earth – Bulgaria)
/The full report, available only in Bulgarian, presents the state of play as of 17 October 2023/
‘On October 7, 2023, Bulgaria officially submitted the documents necessary to receive the second payment under the National Recovery and Resilience Plan (NRRP). This was possible after more than 30 measures were implemented in the last three months. This allowed to catch up with the serious delay in the implementation of the NRRP, as the deadline for these measures was the end of 2022, but they were not delivered on time’. This is how the Ministry of Finance’s communication from 09.10.2023 starts, concerning the second NRRP payment(1).
In our report ‘NRRP and the second instalment – is there real progress?’ we reviewed the implementation of the reforms and investments under the NRRP which are relevant to the implementation of climate policies and for the transition to decarbonisation until mid-October 2023. We reviewed not only activities linked to the energy sector but also those linked to transport, energy efficiency and environmental protection (specifically biodiversity and water management).
The risks that the successful implementations of the reforms and investments faced have manifested themselves almost in full. These were political, administrative, economic and external. Amongst the political risks, we highlight the political instability, the frequent elections, the lack of regular governments, the lack of political support for certain reforms and projects, as well as their acceptance, delays in the adoption of legal acts, and corruption. The role of trade unions has been significant, as they – often in conjunction with employers’ organisations – have directly or indirectly attacked exactly these NRRP measures.
The general failings of the administration in general and in particular the Мinistries of Еnergy, Еnvironment and Waters, Regional Development and Public Works, Transport and Communication also has contributed significantly to the delays and stalling of reforms and projects. It is an issue of low capacity but also direct or indirect attempts to resist certain reforms and projects – coupled with concrete actions or inactions, – as well as the corruptive connections of members of the administration.
Within 2022 (May – September), Bulgaria implemented 22 reforms and projects, which make up the first set of interim targets. Their completion was the condition to receive the first advance payment. With a lot of effort and in a tense political environment, the package was successfully implemented and the first instalment of EUR 1368.9 mln was paid on 16.12.2022. This is how the first (tentative) stage of the implementation of the NRRP was completed.
By mid-October 2023, when our review period ends, the implementation of the Plan progresses through two more (tentative) stages:
Second stage: from the receipt of the first instalment to the commencement of the current regular government (16.12.2022 – 06.06.2023).
Third stage with two sub-stages:
From 06.06 until mid-September 2023;
From mid-September until 07.10.2023.
The second stage is characterised by delays and attempts to amend some of the commitments. Here, on one hand, there is the objective impossibility of adopting legislative reforms due to the absence of a government, but on the other hand – the willingness and efforts by the administration to design these reforms and projects in a way that is strongly influenced by the political and inter-institutional wars in the country. Furthermore, the 48th National Assembly adopted the Decision from 12.01.2023 to significantly renegotiate the NRRP precisely in the field of climate and energy policies. This decision predetermined part of the actions of the subsequent governments and the next 49th National Assembly. At this stage most of the key milestones needed to obtain the second and third NRRP payments were blocked.
The third stage (from 06.06.2023) started with the loss of valuable time – the period until the end of August was not used effectively. It coincided with the deadline to submit the Territorial Just Transition Plans (TJTPs) and this created an extremely tense situation. The Cabinet presented the main legislative proposals: the Energy Act (EA) and the Renewable Energy Act (REA) as it received them from the caretaker government. These offered formal compliance rather than high quality.
In the beginning of September, 32 out of the 66 milestones needed to receive the second instalment were still outstanding, including 17 out of the 27 reforms and investments linked to energy and energy efficiency (Таблица 1 и 2/ Table 1 and 2, page 11 – data from EUMIS from 07.09.2023).
Table 1
Payment
Total milestones
Fulfilled
Unfulfilled
Climate, energy and energy efficiency targets
Fulfilled targets for climate, energy and energy efficiency
Unfulfilled targets for climate, energy and energy efficiency
1
2
3
4
5
6
7
1
22
22
0
4
4
0
2
66
34
32
27
10
17
3
46
3
43
18
1
17
4
41
0
41
19
0
19
Total:
175
59
116
68
15
53
Source: author’s calculations based on EUMIS data as of 07.09.2023
For the purposes of this analysis, the climate, energy and energy efficiency milestones of the NRRP include also milestones that have been identified by the author as contributing indirectly to these areas.
Column 1 shows the numbers of advance payments up to the end of 2023. In column 2, the total number of intermediate targets (milestones) for each advance payment; in column 3, the number of milestones fulfilled for each payment; in column 4, the number of milestones not fulfilled for each payment; in column 5, the climate, energy and energy efficiency targets identified in each payment; in column 6, the climate, energy and energy efficiency targets fulfilled; in column 7, the climate, energy and energy efficiency targets not fulfilled.
The distribution of the 68 climate, energy and energy efficiency targets (including good governance) is as follows:
Table 2
Ministry
Total
Fulfilled
Unfulfilled
1
2
3
4
Ministry of Energy (ME)
23
5
18
Ministry of Environment and Waters (MOEW)
4
0
4
Ministry of Regional Development and Public Works (MRDPW)
10
5
5
Ministry of Transport and Communication (MTC)
12
2
10
Ministry of Economy and Industry
1
1
0
Ministry of Agriculture and Food
3
0
3
Ministry of Innovation and Growth
8
2
6
МE/Ministry of Innovation and Growth (MIG)
1
0
1
MOEW/ME
3
0
3
MRDPW/ME/SEDA
2
0
2
MRDPW/MEOW/MTC/ME
1
0
1
Total:
68
15
53
Source: author’s calculations based on EUMIS data as of 07.09.2023.
The table reflects the change of the responsible ministry for the development of the Mobility Promotion Act – MIG instead of MOEW.
Column 1 – responsible institution; column 2 – total number of climate, energy and energy efficiency milestones for which the institution is responsible for the four advance payments; column 3 – number of climate, energy and energy efficiency milestones fulfilled; column 4 – number of climate, energy and energy efficiency milestones not fulfilled.
Since mid-September, mass mobilisation has started in order to fulfil the conditions to receive the second payment under the NRRP. The issue was not just the NRRP implementation progress, but also the expectation that these funds will solve some of the budgetary issues. Under extreme time pressure and pressure from the Ministry of Finance formal progress was made, and in the end 62 out of the 66 milestones needed to receive the second instalment were reported.Was this the quality implementation sufficient to move forward the necessary decarbonisation and green transition actions? Our answer is – likely no.
In this complex environment the implementation of various reforms and the delivery of investments have been carried out with varying speed, quality and completeness. There were cases in which the reform started on time and in the implementation process there were objective or subjective issues, delays, postponements and in the end – a sprint to complete them in the last possible moment. This is what happened with the drafting of the Roadmap to Climate Neutrality and with the adoption of the amendments to the two key legislative acts in the energy sector – the Energy Act and the Renewable Energy Act. Investments in the transport sector happened under complete lack of transparency and there is still no information about how some of the reforms have happened and what result has been achieved, but they have still been marked as completed in the Information System for the Management and Monitoring of EU Funds in Bulgaria (EUMIS).
On the other hand, there is good progress in the energy efficiency programmes in buildings, specifically in the part related to public consultations, announcements and tendering. It remains to be seen how the actual works will be carried out. There is one big weakness here, however, which is relevant as a whole to the implementation of energy efficiency policies. There is a lack of an adequate campaign to explain to citizens what the benefits of their financial contributions to these programmes are. This is why there is currently a low level of interest in the newly announced tenders which are no longer 100% grant schemes.
Work within the main institution responsible for decarbonisation – the Ministry of Energy – was slow, there was a lack of communication with the stakeholders, the reform proposals were on the verge of only meeting the minimum requirements, and the texts needed to actually carry out the projects were not drafted. This is particularly relevant for the reforms related to active citizens, energy communities and others. We believe that significant internal changes need to happen in the Ministry of Energy if Bulgaria wants to speed up its implementation processes and to fulfil the set targets. The same can be said for the other two ministries – of Environment and Waters and the Regional Development and Public Works, where strong motivation is needed to carry out the activities linked to the NRRP.
In the end of August, the tension caused by the large number of key milestones that were not implemented was already felt (it should be recalled that 32 out of the 66 milestones needed to receive the second payment instalment were still not completed in the beginning of September, including 17 of the 27 reforms and investments linked to energy and energy efficiency). The attempts to finalise the TJTPs for the just transition of the coal regions and the Roadmap for Climate Neutrality generated resistance amongst miners and energy workers in the Maritsa East power complex. Their attacks were also extended towards the NRRP.
In the meantime, the Council of Ministers and the National Assembly have been rapidly adopting the final amendments to the Law on Amendment and Supplementation of the Renewable Energy Act and the Energy Act, as well as all other reforms. This rush leads to formal decisions which do not guarantee the successful implementation of the reforms. A typical example of this are the legislative amendments related to prosumers/active citizens/active customers and energy communities which we can already identify as not working – without further legislative amendments.
On 28.09.2023, the Council of Ministers approved a draft update of the budget under the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria in light of the reduced maximum EU grant funding, calculated in accordance with Article 11 (2) of Regulation (EU) 2021/241, tasked the Minister of Finance to inform the European Commission of this decision and authorised him to conduct negotiations with the Commission during the procedure for the assessment of the submitted draft. The draft itself is a list of NRRP investments for which it is proposed to either be removed completely or for their funding to be modified. Under this decision, two very important projects, related to decarbonisation and conservation of natural resources were dropped: C8.I4. Intermodal Terminal Ruse and C9.I2. Digitalisation for integrated management, control and efficient use of water. For years Bulgaria has been postoping the construction of intermodal terminals which would reduce the transit road traffic at the expense of rail traffic; water management in the country leads to a huge waste of this resource.
There is reduced funding for four other investments in energy and energy efficiency: C3.I2, Investment 2.2a Grant scheme for combining renewable electricity sources with local storage (for enterprises – editor’s note), C4.I1 Support for the renovation of building stock, C4.I5 Pilot projects for the production of green hydrogen and biogas, and C4.I8. National infrastructure for storage of electricity from renewables (RESTORE). The reduction in funding for these projects is BGN 950 564 139 or 26.13% of their total value. At the same time, this represents 83.81% of the total funds reduction for the entire NRRP, amounting to BGN 1 134 239 406. Together with the dropped projects worth BGN 180 160 000, the total amount of the reduction in energy and climate related projects is 99.69%. In other words, the main fund reductions are at expense of the most important goal of the NRRP – the decarbonisation of the Bulgarian energy sector and the transition to a green economy.
Here is the final result – after the completion of the interventions on the measures that had to be prepared in order to receive the second NRRP payment (15.10.2023):
Table 1А
Payment
Total milestones
Fulfilled
Unfulfilled
Climate, energy and energy efficiency targets
Fulfilled targets for climate, energy and energy efficiency
Unfulfilled targets for climate, energy and energy efficiency
1
2
3
4
5
6
7
1
22
22
0
4
4
0
2
66
62
4
27
25
2
3
46
6
40
18
1
17
4
41
2
39
19
2
17
Total:
175
59
116
63
32
36
Source: author’s calculations based on EUMIS data as of 15.10.2023.
For the purposes of this analysis, the climate, energy and energy efficiency milestones of the NRRP include also milestones that have been identified by the author as contributing indirectly to these areas.
Column 1 shows the numbers of advance payments up to the end of 2023. In column 2, the total number of intermediate targets (milestones) for each advance payment; in column 3, the number of milestones fulfilled for each payment; in column 4, the number of milestones not fulfilled for each payment; in column 5, the climate, energy and energy efficiency targets identified in each payment; in column 6, the climate, energy and energy efficiency targets fulfilled; in column 7, the climate, energy and energy efficiency targets not fulfilled.
The distribution of the 116 climate, energy and energy efficiency targets (including good governance) is as follows:
Table 2А
Ministry
Total
Fulfilled
Unfulfilled
Second payment instalment
Total
Second payment instalment
Total
Second payment instalment
1
2
3
4
5
6
7
Ministry of Energy (ME)
23
12
13
12
10
0
Ministry of Environment and Waters (MOEW)
4
2
2
2
2
0
Ministry of Regional Development and Public Works (MRDPW)
10
5
6
5
4
0
Ministry of Transport and Communication (MTC)
12
5
5
3
7
2
Ministry of Economy and Industry
1
0
1
0
0
0
Ministry of Agriculture and Food
3
0
0
0
3
0
Ministry of Innovation and Growth
8
2
3
2
5
0
МE/Ministry of Innovation and Growth (MIG)
1
0
0
0
1
0
MOEW/ME
3
0
0
0
3
0
MRDPW/ME/SEDA
2
1
2
1
0
0
MRDPW/MEOW/MTC/ME
1
0
0
0
1
0
Total:
68
27
32
25
36
2
Source: author’s calculations based on EUMIS data as of 15.10.2023.
The table reflects the change of the responsible ministry for the development of the Mobility Promotion Act – MIG instead of MOEW.
Column 1 – responsible institution; column 2 – total number of climate, energy and energy efficiency milestones for which the institution is responsible for the four advance payments; column 3 – number of climate, energy and energy efficiency milestones for which the institution is responsible for the second payment; column 4 – number of climate, energy and energy efficiency milestones fulfilled; column 5 – milestones fulfilled for the second payment; column 6 – number of climate, energy and energy efficiency milestones not fulfilled; column 7 – milestones not fulfilled for the second payment.
What conclusions could we draw?
The prolonged political crisis is a destroyer of good and timely decisions. The main damage is:
It causes politicians to speak untruths and to attack sensible proposals (in this case – related to NRRP) due to purely expedient political and personal ambitions;
It hinders and even blocks the possibility of adequate communication with the other stakeholders on specific issues or on the whole NRRP.
As usual, the old weakness of the administration has manifested itself: to expect instructions for every action, for every step in one direction or another. At the same time we can see again that where the status quo needs to be preserved, bureaucrats do not hesitate to act. If we want to make progress and to use EU funds efficiently, as well as national funds, we need to commit to a fundamental reform of the administration of all levels.
It has become clear that the interdependence of strategic documents and plans such as the NRRP, the National Energy and Climate Plan and the TJTPs can play a bad trick, especially in a period of crises with the threads of blockades, strikes and political attacks (demands for resignations). This requires a very strong communication strategy to all stakeholders which is currently lacking.
Part of this communication strategy is the system EUMIS (Information System for Management and Monitoring of EU funds in Bulgaria). Unfortunately, in the process of drafting this report, we have encountered some serious flaws. Two of these are the following: 1) the lack of information updates (for example when a certain reform is transferred from one institution to another) and 2) the lack of information for procedures that are allegedly closed. The cases, outlined in Annex 2, provide us with a reason to request an extensive review of EUMIS by its managers. The system is Bulgaria’s contribution to efforts to make it easier to work with potential EU funds beneficiaries, to clear public communication and open information. It would be a shame to lose this valuable asset (and to compromise its credibility).
With regards to the quality of the NRRP activities of interest to us in the last 12-15 months, as we have often pointed out, requires a separate analysis. Here we have attempted to touch upon some elements of such a qualitative analysis but within the timeframe, which coincided with the second substage of the third stage of NRRP implementation, such a comprehensive examination has been impossible to conduct.
There will now be two months of negotiations with the European Commission on the second payment instalment request. When and how it will occur and whether in the meantime the implementation of commitments, related to the receipt of the third and fourth payment, what deadline extensions will be agreed on them and also how the implementation of the already reported investments and reforms will continue, remains to be seen. We will follow these because they are important for Bulgaria. Not for yet another transition but for its sustainable progress towards decarbonisation, towards a greener economy and a greener life.
https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/12/НПВУ-1.jpg9241640Gerganahttps://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2023-12-21 16:15:562024-05-08 12:58:23Executive summary of the report ‘NRRP and the second instalment – is there real progress?’
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Презентация на Тодор Попов, община Габрово, представител на Енергийна общност Габрово РДНО
Reload document 
Open in new tab 
Бързата мода държи в робство отрасъла от десетилетия, като съблазнява потребителите с евтини версии на моделите от световните подиуми. Високата скорост е определяща за днешната текстилна и конфекционна индустрия – дизайнерски проект се превръща в готов продукт за по-малко от 12 дни. Трябва да отбележим обаче, че материалът в евтината, бърза мода не се произвежда за по-кратко време. Памучното влакно расте за около година, без значение какво ще се произвежда от него. Времето за предене, тъкане, плетене, багрене, печат, кроене и шиене е едно и също, независимо колко бързо един модел стига от скицата до магазина. В този смисъл времето като фактор за производство, заедно с труда и природните ресурси биват изцеждани в преследването на максимална печалба. 
