Пред повече от 20 души публика на 23 юни следобед експертите на За Земята и Български черноморски изследователски център (ЧИЕЦ) споделиха на по-достъпен език свои наблюдения и съвети от работата им по разработването на българския ИНПЕК – Интегрирания план в областта на енергетиката и климата – един подценяван и възприеман като тежък стратегически документ. Уебинарът се проведе с подкрепата на Коалиция за климата – България.
Записът е наличен в YouTube, онлайн са и презентациите на Радостина и Генади.
В началото Радостина от За Земята представи актуалния проект на За Земята по Европейската програма LIFE „Plan4Climate“ и какво се очаква по него в близките месеци: „С проекта искаме да допринесем за по-амбициозното планиране и ускореното прилагане на действията в областта на климата в държавите членки на ЕС. В разгара на силната Европейска гореща вълна, дошла по-рано от очакваното, виждаме, че Европа не може да си позволи повече забавяния, половинчати мерки или противоречиви /фалшиви решения в областта на климата.
Очаквайте в началото на октомври публикуването на годишната актуализация на ИНПЕК Тракъра / NECP Tracker ни с CAN Europe , придружен от брифинг с основни изводи.
През октомври ще излезе и втората част на т.н. Co-benefits доклад или Доклад за съпътстващите ползи от действията в областта на климата, с данни за България, ЕС и още 12 европейски държави.
През ноември пък ще излезе Общ пан-европейски доклад за оценка на социалните климатични планове и има ли добри практики в тях, срещу енергийната и транспортна бедност.
Отговорихме на въпроса: „Защо ИНПЕК е важен“?
- Първо, че е задължителен за всички страни членки на ЕС, както и за кандидатите за членство в ЕС.
- Документът превежда целевите климатични и енергийни показатели на ниво ЕС за 2030/2050 г. (55% намаление на ПГ, 42.5+2.5% ВЕИ, климатична неутралност) в конкретни национални пътища.
- Изисква междусекторна координация по всички пет измерения, предотвратявайки раздробяване и тесен фокус.
- Консолидират се множество правителствени планове (планове и стратегии за климат, околна среда и икономическо развитие) в един документ, така че да се видят ясно пресечните точки, синергиите или противоречията.
- И най-нескопосаните планове са най-доброто, което сме имали до дадения момент – най-пълната и сглобена национална картина по отношение на политиките за климат и енергетика.
Генади ни разходи из официална страница на ЕК, на която са качени всички ИНПЕК – от първите версии 2018/19 до актуализациите от 2024/2025 и оценките на Комисията по тях: National energy and climate plans – Energy – European Commission
Разгледахме и актуалните планове на Гърция и Германия, с които имаме редица прилики, но и разлики, видно и от ИНПЕК тракъра.
Сподели важни съвети за всички ИНПЕК многознайковци, като
- Разликата между сценариите WEM vs WAM (With Existing Measures vs With Additional Measures): текущата траектория на развитие срещу необходимите допълнителни действия.
- Анекси – свалете и пазете: Те съдържат важни проекции/прогнози година по година и подробности.
- Търсете по ключови думи: Търсете повторения на ключови думи, за да видите колко важна е една конкретна политика отвъд опита да се покрие някакъв минимум по изисквания или очаквания.
- Черновите за обществено обсъждане – сваляйте и пазете: Черновите на плановете са важни – след тях виждате какво е отразено и адаптирано, което говори много за приоритетите на правителството.
- Още един междинен преглед предстои през 2027! Не толкова важен за целите към 2030, но съществен за постигане на напредък непосредствено след това и за целите за 2040.
- Ключови моменти по пътя към климатична неутралност: Ранни 2030 – силно декарбонизирана електроенергетика, значителен напредък в декарбонизацията на транспорта; цели 2040 – значителен напредък в декарбонизацията на трудните за декарбонизация сектори като енергийно интензивна индустрия, земеползване; (преди) 2050 – климатична неутралност.
В заключение Радостина коментира, че момента сме на етап изпълнение на мерките и политиките в ИНПЕК, скоро ще започне работата по следващата му актуализация, междувременно се разработват и финализират свързани планове и процеси (като програмирането на бюджета на ЕС, Социалния план за климата, Националния план за сградно обновяване), в които гражданското участие и гражданския мониторинг са ключови, те са движещата сила за ефективна климатична политика. Гражданите притежават знанията и легитимността да участват в изготвянето на политиките и да ги направят така, че климатичните политики да работят в тяхна полза.
