Летата стават все по-горещи, но България третира енергийната бедност основно като проблем на отоплението, заключва докладът „Лятна енергийна бедност в България – обзор и препоръки“, публикуван от Екологично сдружение За Земята. В него се казва още, че липсват данни, цели и политики за хората, които не могат да поддържат безопасна температура в домовете си през лятото. Предстои анализът да бъде разпространен до отговорните институции – Министерство на труда и социалната политика, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на енергетиката, Министерство на околната среда и водите.
България има определение за енергийна бедност от 2023 г., а от години действа и механизъм за подпомагане на най-уязвимите домакинства през отоплителния сезон. При аналогичните политики за лятото обаче се забелязва работа на парче; анализът показва, че енергийните, здравните, социалните и климатичните политики са разпиляни в различни документи, които не си кореспондират и не се допълват. „Прави впечатление, че охлаждането е механично „залепено“ за отоплението в повечето документи, без зад това да стоят реални мерки“, казва един от авторите на доклада, Десислава Стоянова, CEE Bankwatch Network. В това отношение страната ни не е уникална – подобен пропуск се забелязва и в други държави, но е време да се вземат мерки, защото има интерес към темата от страна на специалистите.
Това се случва в момент, в който нуждата от охлаждане расте. Лятото на 2025 г. е третото най-горещо в България от 1930 г. насам, а в Европа охлаждащите денградуси, показател за необходимостта от енергия за охлаждане на сградите, са се увеличили близо четири пъти между 1979 и 2022 г. Настоящата година ще бъде запомнена с горещите вълни в Западна Европа, но данните все още не са обобщени. Продължителните горещи периоди вече не са само въпрос на няколко особено топли дни. Картината се допълва и от горещи нощи, което означава, че сградите не успяват да отдадат натрупаната топлина.
Климатикът не е винаги решение и със сигурност не е най-доброто. За едно домакинство климатикът може да допринесе за комфорта, но за друго самото му използване може да означава сметка, която не може да си позволи. Прави впечатление, че едни от най-ефективните мерки са по-добра вентилация, засенчване с капаци, перголи, затъмняване, озеленяване – важна мярка, срещу градски топлинни острови, а те липсват като препоръки за охлаждане в нормативната рамка. Практиката при сградното обновяване е мерките да отчитат единствено комфорта през студените месеци, но не и през топлите. Така се натрупват множество малки, но съществени пропуски: няма специфични индикатори за лятна енергийна бедност, няма достатъчно данни за това дали хората могат да поддържат комфортни температури в домовете си и съответно няма ясни мерки нито за предотвратяване, нито за справяне с проблема.
Въпреки че в някаква степен липсата на анализ и данни е характерна за цяла Европа, има и работещи примери. Проектът COOLTORISE, реализиран в Испания, Италия, Гърция и България, показва, че с относително евтини пасивни решения и промяна в поведението може да се постигне осезаемо подобрение на термичния комфорт. В Мадрид 78% от участниците в проекта отчитат подобрение. В България подобни дейности са реализирани в Пазарджик и Пещера. В Хетафе, Испания, пък общината включва риска от прегряване в обновяването на общинските жилища и предприема мерки за подобряване на сградите.
Както показва и примерът, необходима е промяна в начина, по който институциите работят. Данните трябва да се превърнат в конкретни цели и мерки в националните политики, включително в Интегрирания национален план „Енергетика и климат“, Социалния план за климата и програмите за сградно обновяване. Наред с помощта за отопление трябва да съществува и механизъм за подкрепа на разходите за охлаждане на най-уязвимите домакинства при продължителни горещи периоди. А всяка програма за обновяване трябва да отчита не само колко енергия ще спести сградата през зимата, но и дали тя ще остане обитаема и комфортна през лятото.
Снимка: Мириам Стронг; Пловдив – Кършияка