,

Защо правителствата в глобалния север трябва да осигурят климатично финансиране на глобалния юг?

Когато мислим за климата и дълга в рамките на екологичната справедливост, неравенството става основна дума. Съществува непропорционална разлика между страните, отговорни за повечето от историческите и настоящите емисии на въглерод и парникови газове, колониалната динамика и неравномерната експлоатация на ресурси, и онези, които понасят последствията от тези действия. Например, малките островни развиващи се държави (SIDS)допринасят за по-малко от един процент от емисиите на парникови газове в света, но са сред страните, които са най-засегнати от климатичните промени и дълговата уязвимост.

За да бъде отчетена различната отговорност, която най-индустриализираните държави имат по отношение на климатичните промени, принципът на общи, но диференцирани отговорности (CBDR) беше заложен през 1992 г. от Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКООНИК). Принципът на CBDR утвърждава, че всички държави имат споделеното задължение да се справят с климатичните ситуации, като същевременно признава по-голямата отговорност на развитите страни. Следвайки този принцип, развитите страни би трябвало да допринасят повече за решението като осигуряват, например, климатично финансиране, за да подкрепят развиващите се страни в усилията им за смекчаване и адаптиране.

Климатичното финансиране за възстановяване на климатичния дълг:

Отвъд институционалния ангажимент, включен в различните споразумения за климата, от Рио до Киото и Париж, климатичното финансиране се разглежда от социалните движения като на начин за възстановяване на климатичния дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг.

Климатичен дълг: Социалните движения и някои научни среди измислиха израза “климатичен дълг” да отразят историческия дълг, който повечето замърсяващи икономики са натрупали поради непропорционалния си принос към въглеродните и други парникови емисии.

Компенсации и обезщетения: В този контекст, вноските на развитите държави за климатично финансиране са повече от институционален ангажимент, те са морално задължение, репарация (включително компенсиране и обезщетение) за климатичния и екологичен дълг, който глобалният север дължи на глобалния юг. По тази причина, опрощаването на дълга и климатичното финансиране следва да се очертаят като въпроси от социална и икономическа справедливост, а не помощ или благотворителност.

Променете системата, не планетата: Концепцията за климатичен дълг изисква системна промяна. Такава промяна включва не само признаване на климатичния дълг, но също и обезщетяване и компенсиране на дълга, дължим от глобалния север на глобалния юг, натрупан през колониалното минало и включващ неоколониална динамика. Но не става дума само за финансов принос чрез климатични финанси като форма на обезщетяване, става дума за екологично възстановяване , край на безогледния добив на ресурси и преминаване към нови режими на производство, дистрибуция и потребление.

„Глобалният характер на изменението на климата изисква възможно най-широкото сътрудничество между всички страни и тяхното участие в ефективен и подходящ международен отговор, в съответствие с техните общи, но диференцирани отговорности и съответни възможности, както и техните социални и икономически условия.“

РКООНИК

, ,

Какво имаме предвид, когато говорим за климатично финансиране?

Климатичното финансиране е международно финансиране, което осигурява ресурси на развиващите се страни за справяне с климатичните промени, по-конкретно в подкрепа на мерките за смекчаване и адаптиране към изменението на климата. Рамковата конвенция на Обединените нации за изменение на климата (РКООНИК) (1992), Протоколът от Киото (1997) и Парижкото климатично споразумение (2015), всички те изискват от развитите държави да осигуряват климатично финансиране на развиващите се страни. РКООНИК изрично подчертава малките островни държави и най-слабо развитите страни като спешно нуждаещи се от финансиране на борбата с изменението на климата.

За какво служи климатичното финансиране?

  • Климатичното финансиране е жизненоважно за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като са необходими мащабни инвестиции, за да се намалят драстично емисиите от парникови газове (GHG), позволявайки преход към модел на устойчиво развитие;
  • Също така, има спешна нужда от финансиране за адаптиране, коeто позволява на държавите да се подготвят и намалят въздействието на климатичните промени и да се адаптират към тях;
  • Тъй като климатичните промени днес предизвикват ефекти, които не могат да бъдат избегнати, развитите страни трябва да се споразумеят и за предоставяне на финансиране за загуби и щети, осигуряване на помощ и финансова подкрепа на уязвимите общности и държави, за да се покрият разходите при извънредни ситуации, реконструкция и възстановяване от все по-тежките климатични екстремни събития, бавно настъпващи събития и екологични заплахи.
  • Също така е важно климатичното финансиране, насочено към развиващите се страни, да е трансформиращо за ролята на половете, интегрирайки равенството между половете от самото начало на всяка програма или проект.

По-голямата част от наличното климатично финансиране е предназначено за смекчаване на последиците от изменението на климата, а останалата част е за адаптация. Понастоящем не е предвидена помощ за загуби и щети. Инвестициите в смекчаване и адаптиране, както и ресурсите за покриване на загуби и щети след климатично събитие, са особено недостъпни  в глобалния юг, където има ограничени финансови ресурси за такива инвестиции. Увеличаването на дълга прави тези фискални ресурси още по-ограничени.  Ето защо финансирането на борбата с изменението на климата е от ключово значение за борбата с неравенствата, изкореняването на бедността, гарантирането на правата на човека и постигането на климатична справедливост за всички.

Развитите страни се ангажираха до 2025 г. да мобилизират до 100 милиарда щ. д. годишно, цел, която нито е близо до постигане, нито е достатъчна за справяне с предизвикателствата пред държавите в глобалния юг. Всъщност, тази цифра широко се смята за компромисна цифра, целяща да представи 15-тата конференция на страните COP15 не като провал, вместо да бъде цифрата, основана на настоящите и бъдещи нужди, набелязани от развиващите се страни.

Нова цел за климатичното финансиране ще бъде съгласувана преди 2025 г.. Според последните изчисления на „Оксфам“, въз основа на настоящите ангажименти и планове, „богатите правителства ще продължат да не постигат целта от 100 милиарда щ. д. и ще постигат само 93 – 95 милиарда щ. д. годишно до 2025 г., пет години след като целта е трябвало да бъде постигната. Това означава, че държавите, уязвими към климата, биха могли да пропуснат общо между 68 милиарда щ. д. и 75 милиарда щ. д. през шестгодишния целеви период”. Последният доклад за напредъка на ОИСР относно климатичното финансиране потвърждава, че финансирането, осигурено от развитите страни за мерки за климата в развиващите се страни, е достигнало 79.6 милиарда щ. д. през 2019 г. 

Източник: ОИСР, Климатично финансиране, осигурено и мобилизирано от развитите страни: Цялостни тенденции актуализирани с данните от 2019 г., септември 2021; *през 2015 г. има пропуск в данните за мобилизирано частно климатично финансиране според доклада на ОИСР.

Въпреки това обаче, общият размер на публичното финансиране за борба с изменението на климата обаче може да бъде много по-малко. Според изчисления на „Оксфам“ има неточности в изчисленията на климатичният компонент на финансираните проекти, а повечето предлагани заеми като климатично финансиране се отчитат „по пълната им стойност, а не като сума пари, дадена на развиваща се страна след отчитане на изплатените вноски, лихви и други фактори. Предвид тези елементи, „Оксфам“ изчислява, че публичната нетна помощ за климата през 2018 г. би могла да е само 19 до 22.5 милиарда щ. д.

Източник: ОИСР, Климатични финанси осигурени и мобилизирани от Развити страни през 2013-18 и „Оксфам“, Доклад за сянката на климатичните финансои 2020г.; *Нетнo публичнo финансиране на борбата с изменението на климата се отнася до грантовия еквивалент на климатичното финансиране, това е сумата фактически получена от развиващите се страни след приспадане на дългови погасявания, включително лихви.

 

„Климатичното финансиране е част от обезщетението за огромния климатичен дълг, който правителствата, елитът, и корпорациите на богати индустриални държави дължат. Той е задължение на „развитите страни“ към „развиващите се страни“.

Лиди Накпил 

APMDD /Движение на азиатските народи във връзка с дълга и развитието/

,

Кои държави са най-засегнати от изменението на климата и дълговите затруднения?

Развиващите се държави, по-конкретно малките островни развиващи се държави (SIDS) и най-слабо развитите държави (LDCs), са особено уязвими от въздействията на климатичните промени. В абсолютно парично изражение загубите на по-богатите страни поради климатични събития обикновено са по-високи, но икономическите загуби спрямо БВП и особено загубата на живот, биологично разнообразие, култура, наследство и поминък, разселване на хора и животни, лични трудности и екзистенциални заплахите са били много по-разпространени в страните с ниски и средни доходи, както показва Глобалният индекс на климатичния риск от Germanwatch. Група от системно уязвими към климата държави, наречени V20, също беше създадена през 2015 г. Днес тя има 48 членове от глобалния юг, които си сътрудничат за укрепване на икономическите и финансови реакции на изменението на климата.

Ако разгледаме уязвимостта към дълга, ще открием основен проблем с концепцията за устойчивост на дълга и дългови затруднения. За МВФ и Световната банка, следователно и за повечето кредитори, глобални институции и анализатори, дългът остава устойчив докато може да бъде погасяван, а породена от дълг критична ситуация има само в случай на затруднение да се плаща на кредиторите, като се пренебрегва дали преди достигане до това състояние повишаването нивата на дълга не е причинило орязване на социални политики и такива за развитие. Уязвимостта от дълг следва да се разглежда далеч извън възможностите на страната да погаси дълговете си. Вместо това, оценките на устойчивостта на дълга (DSA) би трябвало да включват приоритети за развитие и независими оценки на въздействието върху човешките права, за да се оцени способността на страната да покрие нуждите на населението си. Неравенството между половете и климатичните уязвимости, например, следва да се имат предвид при оценката на тези въздействия.

Erlassjahr.de“ издава годишен „Глобален мониторинг на държавния дълг”, който анализира уязвимостта от задлъжнялост на почти 150 държави по света, като използва различни показатели. Техният последен доклад показва, че до края на 2020 г. 132 от 148-те изследвани държави в Глобалния юг са критично задлъжнели.

„Държавите, които се намират между тропиците на Рака и Козирога, са по-уязвими от покачване на морското равнище, по-топли морета, по-свирепи бури и повече наводнения и суша. Справянето с природните бедствия и опазването на околната среда са най-значимите причини за увеличаване на дълга ни.“

Миа Мотли, министър-председател на Барбадос

Световната банка класира държавите в зависимост от нивото им на доход на човек от населението. Тази класификация е всеобщо приета по целия свят, като тя разделя света на държави с ниски доходи (LICs), държави със средни доходи (MICs) – които са разделени също на държави с ниски средни доходи и държави с високи средни доходи – и държави с високи доходи (HICs). Попадането в една група или друга е знак дали страната ще има достъп до финансиране с префенциални условия (заемане на средства при по-добри условия от онези, предлагани от финансовите пазари) или до инициативи за облекчаване на дълга.

Определянето на страна като държава със средни доходи, следователно недопустима за преференциално финансиране, е ключов фактор за разбирането на уязвимостта към дълга. Например, малките островни развиващи се страни, допустими само за финансиране при преференциални условия, са точно страните, където често се срещат проблеми с дълга.

Ако преференциалното финансиране (включително климатично финансиране) не е налично, единствената възможност за зелени и климатични инвестиции е още дълг, и още по-скъп дълг. Както посочва посланик Уебсън от Антигуа и Барбуда, Председател на AOSIS, критериите за допустимост за преференциално финансиране и облекчаване на дълга според БВП/на човек, е “остарял и нелогичен критериѝ”, особено “когато съотношението ни дълг към БВП е над максималното възможно, и когато дори в най-добрите времена, един ураган може лесно да унищожи БВП за цяла година с един замах“.

В отговор на този проблем Асоциацията на малките островни държави (AOSIS) призовава за многоизмерен индекс на уязвимостта , и множество автори, подкрепяни от „Erlassjahr.de“ и „Brot für die Welt“ наскоро въведоха предложение за Индекс на климатични бедствия и дългов риск. Той използва 16 показателя, за да оцени многоизмерния риск на дадена държава. Този подход към устойчивостта на дълга и климатичните уязвимости би послужил на държави като Белиз. Белиз не се класира за заеми с ниски лихви или за облекчаване на заемите поради статута му на страна с високи средни доходи, но през последната година е изправена пред многобройни извънредни ситуации: неизпълнение на дългови задължения, тропически урагани, спад в туризма, понижаване кредитния рейтинг и Covid-19 пандемията. Като следствие чуждестранният дълг на Белиз е вече 85 процента от цялата му национална икономика, като това пречи на правителството да предприеме действия за климата.

,

Каква е взаимовръзката между климата и дълга?

Последиците от извънредните климатични ситуации в глобалния юг утежняват проблемите с дълга в уязвимите към климата страни. Това е така, защото повечето държави имат малко или никакви алтернативи освен да заемат средства, за да се справят с разходите за възстановяване и реконструкция след екстремно климатично събитие или заплаха за околната среда.

Международният валутен фонд (МВФ) е анализирал 11 случая на сериозни „природни бедствия“ в развиващите се страни в периода между 1992 и 2016 г., с над 20 процента ощетяване на техния БВП. Резултатите показват, че държавният дълг се е увеличил от средно 68% от БВП в годината на екстремното климатично събитие на 75% от БВП три години след това.

През 2018 г. „ Дълговата  кампания на Jubilee- Великобритания публикува доклад, който разкрива как показателите за устойчивост на дълга се влошават след бедствие, свързано с климата: при над 80 процента от случаите през 21ви век, държавният дълг е бил по-висок две години след бедствието. В контекста на това, че публичният дълг на развиващите се страни „се е увеличил от средно от 40.2 на 62.3% от БВП за периода  2010 – 2020, това е особено тревожно. По-голямата част от това увеличение се е случило през 2020г.

В доклад, публикуван от „Erlassjahr.de“ и организацията „Brot für die Welt“, се посочва, че загубите и щетите, предизвикани от климата, са важен фактор за дълга, и се предлага „Индекс на климатичните бедствия и дългов риск”, с който се оценява комбинираните уязвимости към климата и дълга.

Когато една свръхзадлъжняла държава бъде засегната от екстремно климатично събитие, съществуващият дълг затруднява тази страна да отговори на спешните нужди. Въздействията също се простират и в бъдещето, като вече съществуващият дълг, заедно с разходите за реконструкция, влошават шансовете за икономическо възстановяване. Също така, наличието на едновременно висок дълг и екстремни климатични събития затруднява страната при погасяването на вече дължимите дългове.

През последното десетилетие, климатичното финансиране се е осигурявало предимно чрез инструменти, създаващи дълг. Постоянното ползване на заеми за изпълнение на задължения за финансиране на дейности по климата рязко намалява способността на държавата да постигне финансова стабилност и дългова устойчивост, и допринася за засилване на кризата с дълга в глобалния юг. Това от своя страна има въздействие върху способността на държавата да осигури достатъчно обществени услуги  по време на текущата здравна криза или в случай на екстремно климатично събитие, а такива обществени услуги са особено нужни на маргинализирани групи, включително жени, деца, коренно население и транссексуалната общност.

Освен това, климатичната уязвимост увеличава разходите за заемане на средства от частни кредитори за държавите в глобалния юг. Този доклад показва как климатичните рискове са увеличили разходите за дълг на държавите в групата на Уязвимите двадесет (V20) , добавяйки 40 милиарда щ. д. допълнителни лихвени плащания през последните 10 години –  62 милиарда щ. д., ако включим частния сектор. Предполага се, че през следващото десетилетие тази цифра ще нарасне на 168 милиарда щ. д.. Колкото по-висок е съществуващият дълг, толкова по-малко желание ще имат кредиторите да заемат на държава, която вече се затруднява с плащанията и климатичната уязвимост, а ако го направят, лихвеният процент ще е по-висок.

Налице е и въздействие върху климата, породено от дълга. Високите нива на публичен външен дълг означават, че повече приходи отиват за обслужване на този дълг. Това затруднява инвестирането на ограничените местни ресурси в адаптиране и смекчаване на климата, или в отговор на предизвикателството, породено от загубите и щетите след екстремно климатично събитие. Освен това, когато дадена държава трудно погасява неустойчивите си дългове, тя може да потърси опции, които включват експлоатиране на природните ѝ ресурси, включително изкопаеми горива, минно дело или гори, за да увеличи износа, и следователно приходите, които след това ще използва да погаси дълговете си. Това от своя страна допринася допълнително за климатичните промени, например като увеличи обезлесяването. Тази тенденция е особено тревожна след последствията от кризата с Ковид-19, когато все по-голям брой държави в глобалния юг са изправени пред ръст на държавния си дълг.

С повече дълг и без да се вижда никакво облекчение, развиващите се държави ще бъдат принудени да приложат мерки за икономии в нечувано голям мащаб. Фактически, голям брой държави в развиващия се свят вече насочват повече ресурси към обслужване на дълга, отколкото към общественото здравеопазване или образованието. Според прогнозите на МВФ (анализирани от Eurodad), основните разходи ще се свият под нивата преди кризата в поне 60 държави до 2025г. Широко разпространеният спад в разходите е в противоречие с необходимите инвестиции за изпълнение  на ангажиментите по Програма 2030, Декларацията от Пекин и Парижкото споразумение.

В заключение, страните, които се борят най-много с дълга, са склонни да бъдат по-уязвими към въздействието на изменението на климата; от друга страна, изменението на климата изостря уязвимостта към дълга. Това е изключително проблематично, тъй като създава порочен кръг (виж графиката в заглавното изображение).

За по-обстоен анализ, проверете доклада на „Eurodad“ „Разказ за две извънредни ситуации – взаимодействието между държавния дълг и климатичните кризи в глобалния юг”

,

Какво общо има дългът с извънредната климатична ситуация?

Извънредната климатична ситуация подхранва натрупването на дългове в държавите от глобалния юг. Страни, страдащи от въздействието на климатичните промени, които почти не са допринесли за него, не им остава друго освен да заемат средства, за да финансират смекчаването и адаптирането към климата и да финансират възстановяването и реконструкцията след екстремно метеорологично събитие.

Най-уязвимите на екстремни климатични явления държави имат по-високи разходи по заемане на средства, точно поради уязвимостта си към климата. Освен това, климатичното финансиране се осигурява основно чрез заеми и създаващи дълг модалности, поставяйки финансовото бреме на борбата с климатичните промени директно върху раменете на глобалния юг.

Дори преди кризата с Ковид-19, държавите в глобалния юг бяха изправени пред разгръщаща се криза с дълга, подхранвана от икономическите въздействия на пандемията. Както показва проучване на Eurodad, между 2010 и 2020 г. държавният дълг на развиващите се страни се е увеличил от средно 40.2% на 62.3% от БВП. Над една трета от увеличението е само през 2020 г. Тази цифра е равна на потресаващите 1.9 трилиона щ. д. Едно от последствията на високите дългови нива е изключително намаленото фискално пространство за държавни разходи и ограничени възможности за инвестиране в адаптиране и смекчаване на климатичните промени, както и за възстановяване на загуби и щети след климатично бедствие.

Държавите се оказват в невъзможната ситуация да избират между борбата с пандемията, извънредната климатична ситуация или плащането на дълговете си. Съществуващата международна финансова архитектура не оставя много място за съмнение относно крайния резултат: плащанията на дълга не трябва да се пропускат, дори да са за сметка на правата на хората, общественото здраве, и планетата.

Нуждата от глобален преход към по-устойчива и равноправна икономика никога не е била така неотложна. Но такъв преход няма да  е възможен без устойчиво, отговорно, справедливо и не създаващо дългове климатично финансиране. Преход, който не задълбочава дълга на глобалния юг. Освен това опрощаването на дълга е необходимо, за да могат страните не само да се борят с пандемията, но и да се изправят пред предизвикателствата на климатичните промени и да преследват зелено и приобщаващо възстановяване. Накратко, няма да е възможна климатична справедливост без икономическа и дългова такава. А дълговата справедливост няма да е възможна без екологична и климатична справедливост.

„Бих искал да призова към преоценка на международното дългово бреме на [климатично уязвимите] държави в отговор на извънредната климатична ситуация 

и да приканя международните финансови институции, заемодателите и донорите да обявят единодушието си в подкрепа на усилията за реконструкция на вътрешните рамки за погасяване на дълговете на тези страдащи страни.”

Шейх Хазина, министър-председател на Бангладеш август 2021

, ,

Да очакваме ли бум на внос на употребявани дизелови автомобили от Западна Европа?

Защо по света има мерки срещу замърсяващите автомобили и какво следва за автомобилите с двигатели с вътрешно горене?

В Европа 21% от емисиите на парникови газове се дължат на транспорта, а автомобилният транспорт е причина за повече от 70% от тях. Най-голям дял имат леките автомобили, отговорни за около 12% от общото количество на СО2 емисии в ЕС. За да се постигне целта на Европейския зелен пакт, а именно Европа да стане климатично неутрална до 2050 г., емисиите на CO2 от транспорта трябва да бъдат намалени с 90%. ЕК предлага забрана на продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2035 г., а 63% от европейските граждани подкрепят забраната за продажбата на нови дизелови и бензинови автомобили след 2030 г.

Данъците върху превозните средства според горивото им играят важна роля като данъчни приходи и са политически инструмент за намаляване на вредните емисии от колите с ДВГ. Тези такси се използват все по-често за насочване на избора на потребителите към закупуването на по-ефективни и по-малко замърсяващи превозни средства. Ето няколко примера от Западна и Централна Европа.

Франция

Системата Бонус-малус“ е един от основните климатични инструменти във френския транспортен сектор, който успешно допринася за намаляване на средните емисии от леки автомобили след въвеждането му през 2008 г. Приходите от таксите за превозни средства с интензивно отделяне на емисии се използват за финансиране на бонусни плащания за електрически превозни средства (ЕПС), за да се стимулира решението за покупка на автомобил. Различните изменения през годините са помогнали да се гарантира ефективността на схемата и да се балансира потокът от приходи. През 2020 г. трябва да се плаща такса за превозни средства с емисии на CO2, равни или по-големи от 110 г/км. Премията за електрически превозни средства понастоящем е в размер на 6000 EUR, докато хибридните превозни средства вече не отговарят на условията за плащане на премии. В резултат, средните емисии на автомобилите са намалели с 25% от стартирането на схемата през 2008 г. до 2017г.

„Бонус-малус” система за нови превозни средства във Франция 2020 г.

Източник: International council on clean transportation, French bonus-malus vehicle tax policy for new vehicles (cars and vans) in 2020.

Белгия 

Белгийските власти взимат мерки за решаването на проблема със замърсяването на въздуха като въвеждат държавната програмаBrussels Air, чиято цел е да насърчи шофьорите от региона на Брюксел да се откажат от личните си автомобили. Всеки собственик на автомобил, който дерегистрира колата си и/или предостави доказателство за унищожаването на превозното средство, получава помощ от 900 евро. Собствениците могат да продадат автомобила си, а държавната субсидия може да се използва за закупуване на алтернативен вид транспорт – велосипед или карта за обществения транспорт. 

Също така, нискоемисионните зони (НЕЗ) в столицата на страната допускат само дизелови превозни средства (ПС) с минимален стандарт Евро 5 и бензинови с Евро 2. Нарушителите се глобяват със 125 евро при първо провинение и с 350 евро при следващо в рамките на календарната година. Една година след въвеждането на НЕЗ, количеството на азотен оксид и фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха е намаляло съответно с 11% и 11,5%. След въвеждането на НЕЗ, най-замърсяващите ПС са забранени. В този контекст, регионът на столицата Брюксел подпомага микро и малките компании да заменят старите си превозни средстваи въвежда премия до 3000 евро с определени изисквания към новото ПС, едно от които е то да не се захранва от дизелов двигател. Друг икономически стимул за придобиване на нискоемисионно ПС на територията на Белгия е намаляване на данъка върху доходите на физически лица с 15% от покупната цена на автомобил с максимум от €5,150, задвижван само от електромотор. Във Фламандския регион, електрическите превозни средства са освободени от екотакса, а във Валонския и Брюкселския регион те са с минимална тарифа.

Германия

От началото на 2021 г., Германия въведе нова, прогресивна такса за автомобилите с високи въглеродни емисии. Двата основни компонента на базата, на които се изчислява данъкът върху моторните превозни средства там, са: 

  • CO2 емисиите. Всеки грам над минималното ниво от 95 г/км се облага прогресивно с данък между 2 и 4 евро 
  • Размер на двигателя 
  • 2 евро на 100 cm³ за бензинови двигатели
  • 9,50 евро на 100 cm³ за дизелови двигатели

Към 2021 г. в Германия има 58 нискоемисионни зони, които обхващат повече от 70 града. В тях могат да влизат само МПС-та с допустимия стикер за емисии, отговарящ на съответната екологична категория. 

Карта на нискоемисионни зони в Щутгарт

Източник: Low-emission zone in Stuttgart, German emissions Sticker

Също така, в Германия има действащи органичения конкретно за дизеловите автомобили. От 2018 г. насам в няколко града в страната не се допускат по-стари и замърсяващи дизелови автомобили нито в зоните с ниски емисии, нито на други определени улици в центъра на града. Точните правила са различни за всяко населено място.

За електрически превозни средства с първа регистрация между 1 януари 2016 г. и 31 декември 2025 г. се прилага освобождаване от данък до 10 години. Собствениците на автомобили с особено намалени CO2 емисии до 95 г/км, са възнаградени с годишен данъчен бонус в размер на 30 евро, ако автомобилът е регистриран за първи път в периода от 12 юни 2020 г. до 31 декември 2024 г.

Източник: The LEZ as a fleet determinator, FleetEurope

Предвид настоящите и планираните ограничения, водачите се отказват от дизеловите си автомобили, а стойността им при препродажба спада. Много от тези мръсни дизелови автомобили се прехвърлят към страните от Централна и Източна Европа, изнасяйки и замърсяването от Запад на Изток.

Как реагират страните в Източна Европа? 

Румъния: 

В Румъния се прилага следната схема за обновяване на автопарка. 

За бракуване на ПС на възраст над 8 г. се предоставя бонус от 6500 RON (~1 315 EUR) и:

  • 1 000 RON (~202 EUR) за придобиване на ново ПС с емисии на CO2, по-ниски от 96 г/км или ново ПС с гориво втечнен газ 
  • 10 000 EUR за закупуване на ново електрическо ПС
  • 4 500 EUR за придобиване на ново хибридно ПС с възможност за включване към електрическата мрежа и 2 500 RON (~505 EUR) за придобиване на ново хибридно ПС без възможност за включване към електрическата мрежа.

За електрическите ПС не се начислява данък МПС. 

Въпреки ръста на новорегистрираните електрически автомобили в Румъния (над 3000 за 2020 г.), данни на Европейската федерация по транспорт и околна среда показват, че само за 2017 г., 370 000 стари и силно замърсяващи дизелови автомобили втора употреба са били внесени в страната

Как тези мерки и органичения за замърсяващите автомобили се отразяват на пазара в България? 

За 2017 г., в България са внесени над 100 000 автомобила втора ръка от ЕС, повече от ⅓, от които силно замърсяващи дизели. Повече от половината от колите с дизелови двигатели са на повече от 10 години и нямат стандартните филтри за твърди частици, с които са оборудвани всички нови автомобили след 2011 г..

Автопаркът в страната застарява, като за 2021 г. близо 50% от регистрираните превозни средства са на възраст над 20 г. 

Източник:Портал за отворени данни, Транспорт

Данни от Европейската асоциация на автомобилните производители(АСЕА) сочат, че изцяло електрическите превозни средства и хибридните автомобили продължават да изместват конвенционалните коли от европейския пазар през 2021 г.. Същевременно, регистрациите на дизеловите автомобили продължават да доминират в България – единствената страна в блока, чиито продажби за този сегмент отчитат ръст за миналата година. 

Източник: Портал за отворени данни

Основният проблем със замърсяването с NOx от автопарка в България се дължи на старите дизелови автомобили, които се извеждат от употреба в ЕС и чийто внос през последните 4 години е причината за ръста от над 200 хиляди. На фона на тази тенденция регистрираните нови дизелови автомобили в страната през последната година са едва 3032. Също така, в България пpoдължaвa тъpceнeтo нa дизeлoвитe aвтoмoбили, тъй ĸaтo нямa зaĸoнoв и финaнcoв механизъм, чрез ĸoйтo дa ce oгpaничи вноса, пpoдaжбaта или употребата нa пo-cтapи дизeли.

Въпреки че според доклада на Европейската Асоциация на автомобилните производители (ACEA) от 2018 г. eмисиите от съвременните дизелови автомобили са далеч под нормите за NOx в сила от 2020 г, делът на новорегистрираните дизелови автомобили е спаднал с 31,5% през 2021 г. за цяла Европа с изключение на България. Ние сме единствената страна в ЕС, в която продажбите на нови дизелови коли растат и то с 15%. Тези данни показват ясна тенденция за постепенното извеждане на дизелите, като същото важи и за бензиновите автомобили на фона на 63% увеличение на дела на новорегистрирани електрически и хибридни автомобили само за последната година в ЕС.

В България, дизеловите автомобили са предпочитани заради надеждността си и икономичността си и като средство за дълъг пробег. Това означава, че данъчните мерки трябва да бъдат насочени главно върху акциза върху дизеловото гориво, както и върху високи екологични такси за регистрация на автомобили, непокриващи екологичните норми за втора еко група. Това би обезкуражило купувачите, привлечени от по-ниската им цена на пазара на втора употреба.

В комбинация със стъпаловидно растящите планирани ограничения за влизане на стари автомобили в централните части на големите градове, чрез въвеждане на зони с ниски емисии от транспорта (за София с очаквано действие от октомври 2022 и с планове за въвеждането им в Пловдив и вероятно Варна), подобна серия от мерки би обезсмислила закупуването и поддържането на замърсяващи автомобили, особено за лично ползване. Ще се постигне и отражение и върху служебните товарни автомобили за дълъг пробег. 

Стратегически важно е тези ограничения и данъчни мерки да се въведат спешно преди вълната от внос на такива автомобили да залее вътрешния пазар. Също така, необходимо е приходите от данъците и таксите да отиват в зелен фонд осигуряващ алтернативи за по-екологично и икономично придвижване, като подобрена велосипедна и ЖП мрежа, финансови стимули за закупуване на велосипед и карта за обществен транспорт. 

 

Анализ на ЕС “За Земята” в контекста на засилващите се мерки за ограничаване на двигатели с вътрешно горене, 2022г.

Автори: 

Ива Димитрова, Тодор Славов – екип Икономическа справедливост;

Драгомира Раева – екип „Въздух“

 

Какво са зелените облигации и би ли могла България да ги пласира успешно?

Зелените облигации са дългов финансов инструмент, чието предназначение е да се набира паричен ресурс и финансира нови или съществуващи проекти, които имат позитивно въздействие върху околната среда и климатичните промени.

Емитенти на този тип облигации биха могли да бъдат правителства, общини, банки, компании, наднационални институции. Като примери за проекти, финансирани чрез тях, могат да бъдат посочени проекти в областта на възобновяемата енергия, енергийната ефективност, екологичния транспорт, устойчивото управление на водните ресурси, отговорното управление на отпадъците, опазването на водните екосистеми, устойчивото земеделие и други.

 

Първите зелени облигации се счита, че датират от 2008г., когато след заявен интерес от шведски пенсионни фондове да инвестират в проекти за опазване на климата Световната банка емитира за първи път дългов финансов инструмент, чрез който се набира ресурс за подкрепа на проекти с фокус климатичните промени. През следващите години набирането на средства чрез зелени облигации на капиталовите пазари се ускорява и бележи експлозивен ръст през последните 5 години и все повече привлича вниманието на инвеститорите. След като през 2020г. бяха емитирани облигации в размер на 295 млрд. щ.д., към края на 2021г. обемът се очаква да нарасне до 480 млрд. щ.д. и да се удвои до 1 трлн. към края на 2023г. Потенциалът на зелените облигации е огромен, тъй като размерът им към края на 2021г. на фона на глобалния облигационен пазар е все още под 1%.

Какво прави една облигация зелена?

Към настоящия момент все още няма единна регулация, стандарт и легална дефиниция на понятието зелени облигации и принципите, които регулират емитирането на този вид дългов инструмент, са по-скоро благопожелателни, препоръчителни и доброволни, отколкото законово обвързващи. На практика голяма част от емитентите използват принципите, разработени от ICMA (International Capital Markets Association) и наречени Green Bond Principles. Това са принципи и насоки, изготвяни всяка година, които дефинират приемливото използване на средствата набрани от зелени облигации, процесът на избор и оценка на всеки зелен проект, управление и усвояване на финансовия ресурс и надлежно детайлно докладване от страна на емитента.

В началото на 2020г., веднага след сключването на т.нар. зелена сделка, Европейската Комисия анонсира създаването на зелен стандарт за облигациите в ЕС. Този стандарт е част от екшън план на ЕК още от 2018г. за финансиране на устойчивия растеж и се очаква да служи като доброволен златен стандарт за зелени бондове. Използването на стандарта ще позволи на държави и компании да набират по-лесно финансиране в големи мащаби за проекти за климатични промени и опазване на околната среда, и да защитава в същото време в максимална степен инвеститорите в тези инструменти. Стандартът ще използва детайлните дефиниции за зелени дейности разписани в Таксономията (класификация) на ЕС за да се определи какво се счита за зелена инвестиция. Нуждата от този стандарт идва на фона на бързорастящото емитиране на зелени облигации в ЕС, което през последните 5 години нараства над пет пъти и прави компаниите и държавите в съюза глобален лидер на този пазар с над 50% дял. Липсата до този момент на ясни дефиниции за зелени проекти, недостатъчната стандартизация и прозрачност създават несигурност и допълнителни разходи за емитенти и инвеститори. Зеленият стандарт ще осигури на емитентите на зелени облигации надежден и достоверен начин да демонстрират силната си отдаденост и ангажимент към околната среда. За инвеститорите стандартът ще им даде увереност, че техните инвестиции са зелени и устойчиви.

Кои са основните характеристики на зеления стандарт на ЕС за облигации:

  • Доброволен: стандартът има доброволен характер и включва унифицирани изисквания за всеки емитент, който иска да нарече своя бонд “европейски зелен бонд“.
  • Обвързан с Таксономията на ЕС: стандартът изисква всички емитенти да алокират 100% от средствата набрани чрез зелен бонд в икономически дейности, който попадат изцяло в Таксономията на ЕС.
  • Всеобхватен: стандартът е отворен към емитенти в и извън ЕС, включително частни компании, държави, финансови институции, наднационални институции.
  • Външен одит: Европейските зелени облигации ще бъдат проверявани от външни одитори, които ще гарантират, че облигациите са в съответствие със зеления стандарт и по-конкретно, че финансираните проекти и дейности са част от Таксономията. Външните одитори ще бъдат регистрирани и контролирани от ESMA (European Securities and Markets Authority) и към тях ще има определени стриктни изисквания за професионална класификация, транспарантност, избягване на конфликт на интереси.
  • Транспарантен (прозрачен): стандартът следва най-добрите практики за прозрачност и външен одит като способства за устойчивостта на инвестициите и защитата на инвеститорите. От емитентите се изискват подробни доклади преди и след емитиране на облигациите, които да включват конкретните цели на финансиране и въздействие върху околната среда, ясна алокация на похарчените средства.

През последните няколко години страните от ЦИЕ също решиха да се възползват от нарастващия интерес на инвеститорите към зелените облигации и успяха да наберат свеж ресурс за финансиране на проекти за опазване на климата и околната среда. Република България също би могла да се възползва от тази тенденция и да финансира зелени проекти чрез емитиране на зелени облигации. Процедурата по изготвяне на необходимата документация и избор на финансови институции-мениджъри по емисията е сходна на тази при предходно емитиране на еврооблигации. Програмата за емитиране на зелени бондове следва да е одобрена от парламента и като размер да е в рамките на заложения дълг в бюджета за съответната година. Процедурата отнема средно между 2-3 месеца.

Страни от ЦИЕ емитирали зелени облигации:

 

Емитент Валута Емитиран номинал Лихвен купон Дата на емитиране Дата на падеж
Полша EUR         1 000 000 000.00    1.125% 31.01.2018 07.08.2026
Полша EUR         1 500 000 000.00    1.000% 28.02.2019 07.03.2029
Полша EUR             500 000 000.00    2.000% 28.02.2019 08.03.2049
Унгария EUR         1 500 000 000.00    1.750% 02.06.2020 05.06.2035
Сърбия EUR         1 000 000 000.00    1.000% 16.09.2021 23.09.2028

 

Автор: Мартин Търпанов – инвестиционен консултант и експерт по дългови финансови инструменти с 15 години опит на световните пазари

   

 

, ,

Какво предстои на 9-и и какъв е проблемът с парите за газови проекти?

На 9-и март 2022 г. в Европарламента предстои да бъдат гласувани 30 нови газови проекта, които да получат финансиране за 13 млрд. евро и улеснени процедури. Това е така нареченият The 5th PCI List / Петият списък с приоритетни енергийни проекти от общ интерес (ПОИ).

От тези 30 проекта, 4 са подадени от България и ще включват изграждане или разширяване на инфраструктурата за изкопаем газ в страната.

Идеята на приоритетния ПОИ списък е да се финансират енергийни проекти, които според комисията ще доведат до положителни промени в страните от цяла Европа. Според нас, за да бъде изпълнено това изискване, газовите проекти нямат място там. 

Газова инфраструктура увеличава риска от нови катастрофални смущения в енергийните доставки, вредят на околната среда и качеството на въздуха, отделяйки огромни количества от парниковия газ метан чрез течове по цялата производствена верига, не допринасят за диверсификацията на енергийните мрежи.  Те само налагат зависимост от повече газ, тъй като проектите са твърде скъпи, за да бъдат изоставени, след като бъдат изградени.

Какво можете да направите? Три лесни стъпки:

  • Да подпишете становището на За Земята до 7 март 2022 г. на обяд

Изразете подкрепата си към призива ни към евродепутатите за отхвърляне на Петия ПОИ списък заради газовите проекти в него, като подпишете писмото ни до обяд на 7 март 2022 г.

Молбата ни е да попълните следния формуляр, за да включим имената Ви в писмото и отново да споделим с евродепутатите. Формулярът може да бъде попълнен както от граждани, така и от представители на огранизации.

  • Да изпратите примерен призив /мейл/ до евродепутат/и.

Като база може да използвате становището на За Земята, достъпно за сваляне тук.

В подкрепа на нашите искания към евродепутатите, преди гласуването на 9-и в Европарламента бихте могли да изпратите свое (електронно) писмо до българските представители в Европейския парламент (за удобство по-долу можете да намерите списък с имейл адресите им), като можете да използвате подготвения от нас текст базиран на позицията на За Земята. Основният текст и аргументация е форматиран за изпращане от първо лице, можете да го редактирате, надградите или да напишете Ваш призив. Ще се радваме и да копирате Симеон Горов от екипа ни (s.gorov{at}zazemiata.org).

Примерно становище от граждани – достъпно тук.

asim.ademov{at}europarl.europa.eu

alexander.yordanov{at}europarl.europa.eu

atidzhe.alieva-veli{at}europarl.europa.eu

angel.dzhambazki{at}europarl.europa.eu

ivo.hristov{at}europarl.europa.eu

radan.kanev{at}europarl.europa.eu

andrey.kovatchev{at}europarl.europa.eu

ilhan.kyuchyuk{at}europarl.europa.eu

eva.maydell{at}europarl.europa.eu

iskra.mihaylova{at}europarl.europa.eu

andrey.novakov{at}europarl.europa.eu

tsvetelina.penkova{at}europarl.europa.eu

emil.radev{at}europarl.europa.eu

andrey.slabakov{at}europarl.europa.eu

sergei.stanishev{at}europarl.europa.eu

petar.vitanov{at}europarl.europa.eu

elena.yoncheva{at}europarl.europa.eu

  • Да напишете в социалните мрежи призив към евродепутат/и, по Ваш избор, и да ги тагнете (повечето български евродепутати имат профили в Twitter / Facebook)

Примерен призив:

Петият списък с приоритетни енергийни проекти на ЕС може и трябва да бъде преработен с мисъл за хората и климата, не газовото лоби!
Г-н/г-жо … х на 9 март гласувайте срещу приемането на списъка и срещу газовите проекти в него! #PCIlist  #TimesUpForGas #PeopleNotProfit #StopFakeGreen #fossilgas

Едноминутно видео на български, обясняващо проблемите на Петия списък с приоритетни енергийни проекти:

 

,

Конференция по демокрация 2022: Програма

Лайв стрийминг на Конференция по демокрация ще се излъчва във Фейсбук страницата на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие на 26 февруари (събота) между 10 и 16 ч.
Заради наложените противоепидемични мерки гражданският форум в традиционния си формат, в зала, се отлага за по-късно през тази година.

Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права, баланс на интереси на различни групи в обществото, постигане на консенсус и устойчиво развитие.

, , , ,

7 искри за запалване на нова икономика

Свалете доклада като pdf

Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви  някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.

Нашата визия е за европейското равнище и е написана от европейска гледна точка. Въпреки че много от идеите могат да бъдат приложени в световен мащаб, ние се стремим да се учим от съюзниците си от Глобалния Юг, за да интегрираме истинска перспектива за справедливост точно там.

Какво е „икономика“? В най-основния си вид, „икономиката“ е съвкупност от производство и потребление, за чиито цели природните ресурси биват превръщани в стоки и услуги. Те варират от вода от чешмата до електричество, от пътища до обезщетения за безработица, от подстригване до храна.

Вредният възглед, че икономиката е отделена от природата и хората: няма нищо грешно в основната функция на икономиката, описана по-горе, но това, в което се е превърнала в практиката, политиката и културата е проблематично и причинява екологични и социални разрушения. Икономиката се разглежда като отделна сфера от обществото и Природата, като се пренебрегва фактът, че икономиката е „вградена“ в Природата и следователно зависи от нашата обща планета, която осигурява ресурси и поглъща замърсители, също и че икономиката се крепи, служи или поне въздейства на хората.

Възходът на неолиберализма: значението на неолиберализма започва да се ускорява в края на 40-те години на ХХв., водено главно от европейски мъже, бели, либерални и капиталистически икономисти и интелектуалци, обединени от убеждението си, че индивидуалната свобода е застрашена от колективистичните тенденции. Те налагат своите идеи и от 70-те години на ХХв. постепенно международните организации и правителства поемат по пътя на неолиберализма. Сега доминиращата европейска и световната икономическа идеология и практика е неолибералната пазарна икономика.

Неолиберализмът – пламенно про-капиталистическа икономическа идеология: неолиберализмът включва политически, икономически и социални договорености, които наблягат на пазарните отношения и индивидуалната отговорност, на приватизация на публичната сфера, липса на значимо демократично участие, дерегулация на корпоративния сектор, намаляване на данъците върху доходите и корпоративните данъци и съкращаване на публичните разходи. Тази идеология насърчава частната печалба ии „ефективността“ преди всичко останало. Всичко това погрешно се основава на схващането, че се създават ползи, които се „просмукват“ надолу по веригата и облагодетелстват всички. Доказано обаче, тя работи на основата на неравенство и следователно създава и възпроизвежда потисничество (включително патриархат, расизъм, класа, неоколониализъм, хетеронормативност) от тези, които притежават икономическа власт. Тя има за цел да комодифицира и монетизира колкото е възможно повече – включително Природата, отношенията между хората, както и между хората и техните територии на обитание, и не на последно място работата и телата на жените.

Икономическият растеж в основата на неолибералната, капиталистическа система: стремежът към постоянно разширяване и интензификация на икономическата сфера. Това е видно от факта, че основният показател за измерване на благосъстоянието на една държава е недалновидният и редуктивен брутен вътрешен продукт (БВП). Икономическият растеж се е превърнал и в ментална логика в индустриалните общества – императивът на растежа битува като постоянно и неутолимо желание за подобрение: „растежът е прогрес“.

Експлоатация на ресурсите, хората и Природата: с манията на европейските икономики за повече – повече печалба, повече добив, повече производство, повече потребление, а оттам и повече отпадъци – се появява чисто неустойчивият мащаб на извличане на ресурси, накърняващ Природата и тласкащ ни отвъд ресурсните граници на планетата. Европейските икономики са изградени до голяма степен чрез колонизиране на Глобалния Юг, чрез добив и изчерпване на ресурсите и присвояване на човешките тела и труд. Тези експлоататорски и несправедливи исторически събития продължават развитието си и до ден днешен чрез неоколониализма.

Доминиращата икономическа система се проваля в изпълнението на задълженията си  спрямо хората и Планетата, НО икономиката е проектирана с умисъл и ние сме способни да я препроектираме, влагайки различен смисъл в нея! Трябва изцяло да трансформираме настоящата икономическа система, да демонтираме структурите на властта, които я поддържат и управляват, и трябва да действаме колективно, за да създадем икономика, чиято цел е едновременно:

да задоволява основните нужди и да осигурява достоен живот за всички. Основните човешки нужди са малко, и могат да бъдат класифицирани, дори ако икономиката постоянно се опитва да ги смесва с желанията, които са безкрайни и ненаситни. Нуждите включват физически – хранене, здраве, подслон – и нефизически – например сигурност, привързаност, разбиране, участие и свързаност, почивка, идентичност, свобода;

да останем в рамките на екологичните ограничения: спешно се нуждаем от абсолютно смаляване на потреблението и от много по-голямо глобално равенство в използването на природните ресурси, като най-големите редукции трябва да бъдат постигнати от най-богатите държави-консуматори в света, включително Европа.

Идеологически да се откажем от идеята, че по-голямото и по-бързото винаги е по-добро: да оспорим предполагаемата неизбежност и фанатичното желание за икономически растеж и увеличаването на материалното и дори нематериалното богатство. Основни стоки и услуги вече не трябва да бъдат стоки, а права извън пазарната логика, достъпни за всички.

Европейската икономика трябва да бъде подложена на общ дерастеш: общият обем и темп на европейската икономика трябва да става все по-малък и по-бавен. Дерастежът означава свиване на секторите на икономическа дейност, които са екологично разрушителни и не носят почти никаква социална полза, като например военния сектор, аерокосмическият сектор, бързата мода или опаковките за еднократна употреба. Въпреки това искаме да запазим или развием сектори, които задоволяват основните нужди и благосъстоянието на всички, като например санирането на сгради, възобновяемите енергийни източници, опаковките за многократна употреба, велосипедната инфраструктура, дейности с широко участие, като например обществени театрални постановки, агроекологични хранителни мрежи.

След 25 години има воля за споразумениеPinterest @krasisnook
,

След 25 години има воля за споразумение за Кресненския пролом и магистрала Струма

След 25 години има воля за споразумение между управляващите, местните хора и природозащитниците за Кресненския пролом и магистрала Струма

След 25 годишни опити на различни управляващи и ръководства на Агенция “Пътна инфраструктура” да прокарат автомагистрала Струма през екологично чувствителния Кресненски пролом, има надежда най-после проектът ще бъде реализиран и природата ще бъде опазена в съответствие с националното и европейско природозащитно законодателство.

След срещи на местните хора от Кресна, Коалицията „Да спасим Кресненското дефиле“ с Борислав Сандов, министър на Околната среда и водите и с Гроздан Караджов, министър на Регионалното развитие, имаме потвърждение и от двете страни за разбиране на сериозността на екологичните аргументи при избора на вариант за строителството на този участък на магистрала Струма.

Имаме уверенията и на двете институции, че пристъпват към разработването на нова екологична оценка за избор на вариант извън пролома съгласно забележките на Европейската комисия от 2019 г. и Препоръка 212 на Комитета на Бернската конвенция от декември 2021.

Отчитаме този напредък като единствения възможен път за реализиране на проекта, одобрението на европейски средства за финансирането му и избягването на санкции за нарушаване на природозащитното законодателство.

„И днес, както и през тези 25 г., нашата позиция е, че само вариант извън пролома е и най-доброто решение за местните хора осигуряващо  достъпът до техните имоти, градини, лозя, както и туристически атракции и други дейности на малкия бизнес там.“, казва Даниел Попов от „Да спасим Кресненското дефиле“.

Припомняме, че след независимата експертна мисия на Бернската конвенция, която се състоя през август 2021, и включи всички заинтересовани страни, включително местни жители и рафтинг клубове, българското правителство прие препоръки и се съгласи на съставяне на консенсусни работни групи, които да намерят решение за спорните въпроси за отсечката в Кресненския пролом.

Експертите отчетоха нуждата от запазването на локален път, за да се реши въпросът с пътната безопасност и да се защитят и местните хора и бизнеси в Кресна. Вариантите, отговарящи на изискванията за опазване на природата и спазване на пътната безопасност, са построяване на дълъг тунел или т.нар. пълен източен обход при изнасяне на двете платна извън Кресненския пролом на изток (т.нар. Г20).

, ,

Конференция по демокрация 2022 – търси презентатори/лектори/докладчици

Конференция по демокрация 2022 – търси презентатори/лектори /докладчици на тема „Граждански инициативи от Варна и страната“

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и Сдружение “За Земята” стартира набирането на участници за Граждански форум – Конференция по Демокрация 2022, който ще се проведе на 26.02. 2022 г. (събота).

Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.

Можете да представите дейности и от предишни години, защото форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото

  • свобода и защита на граждански права;
  • баланс на интереси на различни групи в обществото;
  • постигане на консенсус (договореност).

Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.

Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) на електронен адрес: ecovarna.info@gmail.com  до 31 януари 2022, 00:00 ч.

Всеки презентатор трябва да има предвид, че презентацията  трябва да бъде 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията.

Мястото и дневния ред на конференцията ще бъдат обявени на 2-ри февруари 2022 г. в интернет страницата на ОЦОСУР www.ecovarna.info.  Одобрените лектори ще получат детайлна информация за конференцията.

За допълнителни въпроси може да се обръщате към организаторите на ел. адрес: ecovarna.info@gmail.com

Критериите към участниците:

  • активността да е в унисон с целите на форума;
  • деятелят или деятелите на активността да са приемащи критики;
  • с оглед баланса на интереси приоритет се дава първо на най-уязвимата група – гражданските активности, на второ място на призваните за водачи – политическите субекти и на трето място на представителите на бизнеса.

 

Co-funded by the European Union

, ,

Прессъобщение: Строителството на АМ Струма през Кресна ще стане след консенсус между правителството, местните хора, природозащитниците и научната общност

Прессъобщение: Строителството на АМ Струма през Кресна ще стане след консенсус между правителството, местните хора, природозащитниците и научната общност

Вчера, 1 декември, Постоянният комитет на Бернската конвенция взе решение за поредна година да продължи наблюдението на случая със строителството на магистрала Струма през Кресненски пролом, а българското правителство ще трябва да докладва за прогреса три пъти през 2022 г. [1]

След независимата експертната мисия на Конвенцията, която се състоя през август 2021, и включи всички заинтересовани страни, включително местни жители и рафтинг клубове, българското правителство прие препоръките и се съгласи на съставяне на консенсусни работни групи, които да намерят решение за спорните въпроси за отсечката в Кресненския пролом повече от 20 години по-късно. [2]

Препоръката на експертите отчете нуждата от запазването на локален път, за да се реши въпроса с пътната безопасност и да се защитят и местните хора и бизнеси в Кресна. Тя засяга и необходимостта строителството на автомагистрала Струма да се разглежда заедно с въпроса за модернизация на железопътната линия до Гърция.

„Вариантите, отговарящи на изискванията за опазване на природата и спазване на пътната безопасност, са построяване на дълъг тунел или т.нар. пълен източен обход при изнасяне на двете платна извън Кресненския пролом на изток (т.нар. Г20). Това са единствените възможни алтернативи, които спазват препоръка 98/2002 на Бернската конвенция. Само те не засягат природата в Кресненския пролом и осигуряват локален местен път на магистралата, без което е невъзможно предотвратяване на бъдещи тежки пътни инциденти.“, казва Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята“, който е и говорител от името на неправителствените организации в Конвенцията.

Припомняме, че още през 2019 Европейската комисия отказа да финансира с европейски средства предложената от правителството отсечка през Кресненския пролом. Тогава тя каза, че е необходимо България да определи природозащитните приоритети и да направи нова екологична оценка и нов избор на алтернативи. Това се изисква и от становището по екологична оценка на оперативната програма „Транспортна свързаност – 2021-2027‘. [3]

На 12 ноември 2021 Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за неспособността на страната да опазва и управлява своите зони по „Натура 2000“. България все още не е определила целите на 194 от общо 229 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на задължителния срок.

Бележки:

[1] Европейската конвенция за опазване на биоразнообразието и местообитанията следи казуса със строителството на автомагистралата от 2014 година заради неспазване на препоръките ѝ от страна на българската държава. Още през 2002 г. постоянният комитет към конвенцията настоява в препоръка 98/2002 магистралата да се изгради извън дефилето и града, а сегашният път да стане локален. Това е и вариантът, който Европейската комисия одобрява за финансиране с европейски средства.

[2] На 10 ноември 2021 правителството и природозащитните организации внесоха общ доклад до предстоящия комитет на Бернската конвенция. Това се случва за пръв път

В доклада е описано взетото решение за създаване на 3 работни групи, които да предложат на правителството консенсусни решения по 3-те на спорни въпроси, които спъват строителството на АМ Струма през Кресненски пролом: обявяването на зоните от НАТУРА и определянето на техните природозащитни приоритети и цели; нови оценки по ОВОС/ОС и нов избор на алтернативи и обхват на тези оценки.

[3] Становище на МОСВ 4-3/2021, условие I.Б.5.18

 

За контакти:

Даниел Попов
Екологично сдружение „За Земята“ /CEE Bankwatch Network
0886 818 794
dpopov@bankwatch.org

Андрей Ковачев
Сдружение за дива природа „Балкани“
0887 788 218
kovatchev6@gmail.com

Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”
Facebook: Да спасим Кресненското дефиле

 

Полезни връзки:

Карта на проблемното трасе и възможни алтернативи.

[1] Препоръка 98 (2002) на Бернската конвенция, казва, че „трябва да се избегне опцията за разширяване на настоящия път (Е79), тъй като това би причинило сериозни щети на природата, без възможни мерки за компенсирането им”.

[2] Забележки по голям проект „АМ Струма: Лот 3.2” (CCI 2019BG16CFMP001) от ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ ГРАДСКО И РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ, Ares(2019)6378788 – 15/10/2019

„Настоящата Оценка за съвместимостта (наричана по-долу „АА“) не е в съответствие с член 6(3) от Директивата за местообитанията (…) и по-конкретно на Решение 3-3/2017 на Министерството на околната среда и водите на Република България (наричано по-нататък „Решението за ОВОС“) и на съответния доклад за оценка (…) ще бъде необходимо да се анализират въздействията на проекта спрямо тези цели в преработена Оценка на съответствието.

Проектът е оценен като неоказващ значително въздействие върху двата засегнати района на Натура 2000 (…) въз основа на няколко мерки за смекчаване, чиято ефективност е несигурна, като по този начин не отговаря на изискванията на Директивата за местообитанията (…) смекчаващите мерки по E79 за справяне с натиска в момента, свързан с експлоатацията на другите участъци от магистралата, трябва да бъдат преразгледани и коригирани според случая, въз основа на необходимите цели за опазване на обектите.

(…)изграждането и експлоатацията на другите лотове от магистралата доведоха до увеличаване на натиска върху обектите по Натура 2000 поради нарастващ трафик. Следователно България трябва да обясни как възнамерява да гарантира нарастващия натиск върху обектите по Натура 2000 от експлоатацията на автомагистрала „Струма“ (лотове, различни от 3.2) и път Е79, в очакване на прилагането на мерките за смекчаване до 2027 г.

, ,

Форум „Конференция по демокрация“, на живо във Facebook и YouTube, 6.11.21 (събота)

Извънредното есенно издание на гражданския форум „Конференция по демокрация“ ще се излъчва на живо във Facebook и YouTube на 6 ноември(събота) от 10:00 до 16:00 часа.

Форматът на събитието е съобразен с наложените противоепидемични мерки и ще бъде без публика на живо. Въпреки това, всеки ще има възможност да задава въпроси и да участва в дискусията чрез коментар по време на излъчването на живо. 

Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и дейности в подкрепа на демократичните ценности в обществото

  • свобода и защита на граждански права,
  • баланс на интереси на различни групи в обществото,
  • постигане на консенсус и устойчиво развитие.

В предстоящото издание на конференцията, на фокус са въпросите за изгарянето на отпадъците, добива на газ в Добруджа, енергийната и Ковид кризите.

Извънредното есенно издание на Конференция по демокрация се организира от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, а ние  сме партньори. Конференцията се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския съюз, Фонд Активни граждани по финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП и Open Society Foundations.

Основната цел на събитието е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

 

„Тези, които избраха демокрацията пред хляба, днес ядат триста вида хляб. А тези, които избраха хляба, днес нямат ни хляб, ни демокрация!“

У. Чърчил

 

 

 

 

 

 

манифест
, ,

Гражданското общество по света се обединява с манифест, за да призове за нов подход към обществените услуги насочени към справяне с глобалните кризи

Гражданските организациите и движения стартират знаков манифест, призоваващ за обновен подход към обществените услуги, като образование, енергетика, храна, здравеопазване и здравни грижи, настаняване, социално осигуряване, телекомуникации, транспорт, събиране и оползотворяване на отпадъци, вода и санитарни условия, които да адресират неравенството, екологичните и други кризи, пред които светът е изправен в момента.

Този манифест беше колективно разработен през последните 10 месеца от десетки граждански организации и отделни лица чрез поредица от срещи, регионални дискусии и онлайн консултации. Пандемията COVID-19 превърна в голямо облекчение последиците от десетилетията на приватизация и комерсиализация на услуги, необходими за достойното човешко съществуване. Продължаващите въздействия на пандемията се пресичат с други две големи предизвикателства, пред които е изправен светът: високо и нарастващо неравенство и климатична и екологична криза, която заплашва да тласне още 120 милиона души в бедност до 2030 г.

Манифестът отговаря на този контекст като обединяващ зов за обществените услуги, предлагайки конкретна алтернатива на доминиращия неолиберален наратив, който не успя да запази правата на човека и да осигури достоен живот за всички. Манифестът позиционира обществените услуги като основа на справедливо и равноправно общество и на социалния пакт, който прилага основните ценности на солидарност, равенство и човешко достойнство. Той представя серия от 10 принципа за универсални качествени обществени услуги през 21-век и очертава как финансирането на такива услуги е възможно. 

Манифестът е пуснат преди „Enough is enough: The Future is Public“, събитие събиращо 9 експерта по правата на човека на 26 октомври (от 17:00 – 19:00 GMT+3), за да обсъдят решаващата роля на обществените услуги в изграждането на приобщаваща, социално- справедлива, устойчива икономика и общество. Регистрирайте се тук.

, ,

Скъпи опаковки

Българите плащат повече от други европейци за управление на отпадъците, a в същото време получават незадоволителни резултати, включително в рециклирането. С новия европейски данък „пластмаса“ ще плащаме още повече. Предлагат се седем мерки за стратегическо подобряване на управлението на отпадъците в България

Публикуваме анализа на Ива Димитрова*

Три пъти ще плащат българските граждани за част от своите пластмасови отпадъци – за опаковките. Първи път плащат като потребители под формата на продуктова такса, която организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО) събират от производители и вносители, а тя се калкулира в цените на дребно. Още веднъж плащат като местни данъкоплатци чрез такса битови отпадъци. Но с въвеждането на европейски данък върху нерециклираните пластмасови опаковки ще платят и трети път.

В корените на това стои сегашната неефективна система за разделно събиране, в съчетание с липсата на надеждна и подробна информация за количествата и потоците на отпадъците. Това позволява „изтичане“ на голяма част от тези пластмасови отпадъци в околната среда или до попадането им в смесените твърди битови отпадъци. Местните данъкоплатци поемат разходите за почистване, транспорт и третиране на отпадъците (за чието оползотворяване вече са платили), а общностите в близост до инсталации за депониране и изгаряне на отпадъци понасят невидимите, но сериозни здравни рискове.

Високи разходи за управление на отпадъците 

За управление на отпадъци България отделя средно 0.62% от БВП на година за периода 2015-2019 г. Това е един от най-високите проценти, отделян за отпадъци сред държавите в ЕС и е близо два пъти по-висок от разходите на Балтийските републики и Румъния. Данните сочат, че България има по-високи разходи за управление на отпадъците в сравнение със страните в региона.

Управлението на отпадъците включва събиране, третиране и депониране. Източник: Евростат, данни по COFOG

Забележка: Управлението на отпадъците включва събиране, третиране и депониране. Източник: Евростат, данни по COFOG

Разходите за управление на отпадъците са важна разходна част от държавния и общинските бюджети, като за покриването им общините събират от гражданите и фирмите такса „битови отпадъци.“ Определянето на дължимите такси за гражданите и фирмите става на база на данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите, което реално принуждава по-големите обекти или такива със скъпо оборудване да плащат повече, без значение колко отпадъци генерират.

Например, има общини, в които предприятие с персонал 600 души формира 50-70% от общите приходи от такса „битови отпадъци“, при население на общината над 50 000 души. При сегашния вариант за определяне на такса „битови отпадъци“ липсва стимул за намаляване на отпадъците, а стойността на таксата не отговаря на индивидуалния принос.

Приходите от такси обаче не са достатъчни и от Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) и от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) се предоставят допълнителни средства за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците, рекултивация на стари депа за отпадъци и други подобни инвестиции.

Разходите за управление на отпадъците са съществена разходна част от държавния бюджет и бюджетите на общините

За 2019 г. разходите за управление на отпадъци в България възлизат на 1.6% от общите държавни разходи и 7.2% от разходите на местното управление. Данните сочат, че за управление на отпадъци България отделя най-висок дял от бюджета си в сравнение със страните в региона и изразходва над два пъти по-висок дял от държавния си бюджет от средната стойност за ЕС.

Източник: Евростат, данни по COFOG.

Източник: Евростат, данни по COFOG

Независимо от това, голяма част от материалната стойност на отпадъците се губи.

Въпреки значителните инвестиции за подобряване на системата за управление на отпадъците – само по приоритетна ос „Отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 са изплатени 266 млн. лв. (данните са извлечени на 12 Окт 2021), делът на рециклираните битови отпадъци у нас остава нисък.

 

Източник: Eurostat, Recycling rate of municipal waste

Източник: Eurostat, Recycling rate of municipal waste

По данни на Евростат, българите генерират 18.7 кг отпадъци от пластмасови опаковки на глава от населението за година (2018 г.) От това количество, само 59% стигат до етапа на рециклиране, а останалите отиват или в околната среда, или се озовават в смесените битови отпадъци и най-често биват депонирани или изгаряни.

Това е валидно особено, макар и не само, за населените места, които не се обслужват от организациите по оползотворяване. По данни на Екологично сдружение „За Земята“ от морфологични анализи, проведени в няколко български общини, смесените битови отпадъци преди сортиране и третиране съдържат близо 14% пластмасови отпадъци от опаковки.

В допълнение към данните от Eurostat, доклад на международната неправителствена организация Reloop показва, че на година на човек от населението в България се губят 113 пластмасови бутилки, „изтекли“ в околната среда или в общия битов отпадък, без да бъдат рециклирани или повторно използвани.

Изгубени еднократни пластмасови контейнери за напитки на глава на населението по държави

Източник: What we waste report, Reloop

Източник: What we waste report, Reloop

 

Какво представлява новият данък пластмаса? 

На сайта на Европейската комисия е обяснено:

“От 1 януари 2021 г. съществува нов собствен ресурс на ЕС, който представлява национална вноска въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки. Този собствен ресурс е тясно свързан с приоритетите на политиките на ЕС. Очаква се той да насърчи държавите членки да намаляват отпадъците от опаковки и да стимулира прехода на Европа към кръгова икономика чрез изпълнение на Европейската стратегия за пластмасите. Същевременно това дава възможност на държавите да определят най-подходящите политики за намаляване на замърсяването с отпадъци от пластмасови опаковки в съответствие с принципа на субсидиарност.”

Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Предвид изчислените 53.6 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, които не се рециклират, годишният данък „пластмаса“ за България би следвало да е около 43 млн. евро. Заради по-ниския от средния за ЕС брутен национален доход на глава от населението е предвидено значително намаление. И все пак, според изчисленията на Центъра за европейски политики очакваното годишно задължение на България по този данък ще е 20 912 800 евро.

Седем предложения

За да се избегне „тройното плащане“ за едно непълноценно управление на отпадъците, е необходимо да се внесат редица промени в сегашния режим. Основните насоки са три: по-точно отчитане на отпадъците, по-справедливо финансиране на управлението на отпадъците, както и стратегически решения за отпадъците от опаковки.

  1. Да се пристъпи към реформа на управлението на битовите отпадъци, стремяща се към разделно събиране „от прага на дома.“
  2. Определянето на размера на такса „битови отпадъци“ да става на база на генерираното количество отпадъци.
  3. Необходимо е да се обобщават и анализират данни за управлението на отпадъци от опаковки на общинско равнище. Съставът на отпадъците, с отчитане на дела на опаковките, да се изследва по актуализирана методика и да се публикува на годишна база, заедно с общинските разходи.
  4. Част от продуктовите такси да се разпределят към общините, пропорционално на разходите по отпадъците от опаковки за сметка на общинския бюджет. Това е особено необходимо за населени места, необслужвани от организациите по оползотворяване.
  5. Необходим е независим одит на четирите национални Организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки, който да определи действителното количество опаковки – пуснати на пазара, събрани разделно и рециклирани – тъй като има значително разминаване между количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално ниво, отчетено от НСИ и количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване[i].
  6. Производителите да поемат тежестта на новия европейски „пластмасов данък“, наложен върху всеки килограм нерециклиран отпадък от пластмасови опаковки, за да бъдат стимулирани да предлагат опаковки за многократна употреба и годни за рециклиране опаковки, и да инвестират в разширяване и повишаване на ефективността на системата за разделно събиране.
  7. Въвеждане на депозитна система за опаковки от напитки (пластмаса, метал, стъкло). Това ще спести много обществени разходи за почистване, ще повиши рециклирането, ще подобри чистотата на обществените места и ще помогне да се намалят националните задължения по новия данък „пластмаса.“

*Координатор „Икономическа справедливост“ в Екологично сдружение „За Земята“.
Публикацията „Скъпи опаковки“ е под редакцията на д-р по икономика Димитър Събев


[i] Доклад от 22.06.2021 г. на Сметната палата одитира изпълнението на „Управление на отпадъци от пластмаса.“ Това не отменя отговорността на МОСВ да назначи собствена проверка (особено предвид това, че Сметната палата дава на МОСВ срок до 31.06.2022 г. за изпълнение на препоръките).

Конференция по демокрация
,

Търсят се лектори за Конференция по Демокрация, 06.11.2021 г., Варна

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и Сдружение “За Земята” стартира набирането на участници за Граждански форум – Конференция по Демокрация, който ще се проведе на 06.11. 2021 г. (събота).

Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.

Форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото:

  • свобода и защита на граждански права;
  • баланс на интереси на различни групи в обществото;
  • постигане на консенсус (договореност).

Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.

Конференция по демокрация – извънредно есенно издание търси презентатори/лектори/докладчици на тема „Граждански инициативи от Варна и страната.“

Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) на електронен адрес: ecovarna.info@gmail.com до 19 октомври 2021, 00:00ч. Всеки презентатор трябва да има предвид, че презентацията  трябва да бъде 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията.

За пълните условия и критерии към участниците, разгледайте страницата на ОЦОСУР ecovarna.info

Икономическа справедливост - по равно или по братски - основна снимка

Икономическа справедливост – поравно или по братски

Бате, ако може следващия път бонбонките да си ги разделим по равно, а не по братски… Или кой „изяде“ европейските фондове и други въпроси без отговор?

Това е първата от поредица от статии на тема Икономическа справедливост. Те имат за цел да ви подтикнат към размисъл по следните въпроси:

  1. Колко обществени средства са се влели в икономиката на страната за периода 2014 -2020 г. ?
  2. Какъв е резултатът от разпределението на тези средства?
  3. Кой е реалният получател на средствата?
  4. Защо магистрали, а не железопътен транспорт?
  5. Защо инсинератори, а не кръгова икономика и нулеви отпадъци?
  6. Кой плаща сметката или защо гражданите са с най-голям дял в приходите от данъци?
  7. Защо големи ТЕЦ, а не енергийни кооперативи и включване на битовите потребители като производители?

Икономическа справедливост

Понятието Икономическа справедливост е свързано с начина, по който се акумулират, управляват и разпределят обществените средства. Нарича се също разпределителна справедливост и се отнася до предоставянето на достъп на всеки гражданин до достоен живот. По този начин дава възможност на всички ресурси, които насочват субектите да постигнат тази социална цел. По-точно, богатството се разпределя в равни или еквивалентни суми за цяла популация или определен сектор. 

Основна предпоставка за справедливостта е безпристрастността. Властимащите да разпределят общите средства, избягвайки зависимостите от групи хора или икономически субекти.

Друга предпоставка е прозрачността и това следва да е водещо действие на държавните органи. Тези, които разпределят обществените средства се задължават да действат публично, като по този начин избягват злоупотребата с ресурсите или властта, които притежават. 

Според едно определение справедливостта се определя като набор от ценности, които се прилагат и възнаграждават в обществото. В тази връзка икономическа справедливост означава начина, по който се разпределят обществените средства за постигане на основните ценности в обществото. Например правото на чист въздух, чиста вода и чиста храна.

Търсейки отговор на поставените в началото въпроси ще разберем доколко има воля в обществото за съблюдаване на принципите и критериите за икономическа справедливост.  

Обществени средства

Нека да видим първо какви външни обществени средства са постъпили през периода 2014 – 2020 години. Когато напишете в една от най-използваните търсачки „обществени средства определение“ резултатът е „Няма резултати за „обществени средства определение““.  

Когато потърсим определение на обществени средства на английски първа излиза следната дефиниция „Public funds means money, funds, and accounts, regardless of the source from which the money, funds, and accounts are derived, that are owned, held, or administered by the state or any of its boards, commissions, institutions, departments, divisions, agencies, bureaus, laboratories, or other similar instrumentalities, or any county, city, school district, political subdivision, or other public body.“ Law Insider

„Обществени средства означават пари, средства, сметки, независимо от източника, от който тези пари, средства и сметки са получени, които са собственост, се държат или администрират от държавата или, който и да е от нейните бордове, комисии, институции, поделения, отдели, агенции, бюра, лаборатории, или други подобни инструменти, или всякакви общински, градски, училищни райони, политически подразделения или други обществени организации.“

С две думи, това са всички средства, които се управляват от публични организации независимо от източника. Казано по друг начин публичните институции са отговорни за разпределението на обществените средства, независимо дали това са: бюджетни, извънбюджетни, европейски, субсидии, дарения или други средства. Всеки лев, който харчат публичните организации са обществени средства.

Икономическа справедливост - по равно или по братски - допълнителна снимка

Публични финанси

Да видим как е уреден въпросът с обществените средства в нашето законодателство. В закона за публичните финанси има следното определение:

„Чл. 3. Публичните финанси са система за осигуряване и финансиране на публични блага и услуги, преразпределение и трансфериране на доходи и акумулиране на ресурси от бюджетните организации чрез приходи, помощи и дарения, реализация на финансови активи и поемане на дълг.“ Закон за публичните финанси.

Ако се запознаете по-подробно с горния закон ще разберете, че част от тази система са публичните организации, които разпределят публичните средства. След по-дълбок прочит на закона и свързаните актове ще стигнем до извода, че родното определение на публични средства е същото като горното определение за обществени средства.

И тук възниква първият въпрос. Защо в обществото битува разбирането, че финансирането по ОП не са обществени средства, а нещо като бонус и можем да си ги харчим както си искаме?

След като вече си изяснихме какво са обществените средства нека да разгледаме следващата таблица, която обобщава основни показатели за последния програмен период 2014 – 2020 година.

Таблица с обществените средства, основни показатели за програмен период 2014 – 2020 година

*     Източник ИСУН 2020

**   Източник Статистика БНБ

*** Източник НСИ

 

Един бърз анализ на горната таблица налага следните изводи:

  1. Договорените средства по оперативните програми в края на периода са 84,91% от планираните по програмата. Реално изплатените средства представляват 44,11% от планираните. Сам по себе си този факт не буди тревожна тенденция. Все пак проектите се изпълняват до две години след края на програмния период. Тревожен е фактът, че в края на периода договорените средства са под 85% и е голяма вероятността ОП да не бъдат договорени на 100%. Разплащането на средствата в последния момент значително увеличава риска от „затваряне на очи“ и „претупване“ на контрола по изпълнение на проектите. 
  2. Брутният външен дълг нараства, при това изцяло за сметка на държавното управление, тъй като дългът на другите институционални сектори намалява. И този факт сам по себе си не представлява тревожна тенденция предвид, че делът на брутния външен дълг в БВП намалява до 63%. По-задълбоченият анализ на данните показва, че увеличението на  държавния външен дълг с 3 615 млн. лв. се е случило през сптември 2020 год. Нарастването на дълга в последния момент преди края на мандата на правителството увеличава риска от популистки разходи. 
  3. И последната тенденция, която проблясва в таблицата е близките стойности на ръста на БВП по съпоставими цени и разплатените средства по оперативни програми. И тук възникват следните въпроси: Дали наистина икономиката нараства само за сметка на усвоените еврофондове или има ръст в сянка? Дали ако изключим ефекта от еврофондовете няма да се окаже, че има реален спад на БВП?

За да намерим отговор на въпроса справедливо ли се разпределят и управляват обществените средства и кои ценности са с приоритет, очаквайте продължението. В следващите статии ще разгледаме конкретни области и примери, които следва да отговорят на поставените в началото на статията въпроси. 

Автор: Камен Рангелов

Кариерата за варовик на „Персенк Инвест“ ООД на Бесапарските ридове край Куртово Конаре. Снимка: БЦЗИ
, ,

Оскъпяване на доставките на варовик за сероочистващите инсталации на „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД чрез неизгодни договори

, , ,

Заводът за изгаряне на отпадъци в София и магистралата през защитеното Кресненско дефиле бяха отличени като “грозни” проекти, които ще се осъществят с европейски пари

Пет от шест български проекта се класираха на призови места в общоевропейските Награди за европейско финансиране / EU Cash Awards, посветени на добрите, лошите и грозните практики за изразходване на средства от ЕС. Гласуването се проведе между 12 и 26 април на сайта https://www.cashawards.eu/. Инициативата е на неправителствените организации от цяла Европа, работещи за мерки срещу промяната в климата, обединени в мрежата CAN Europe. 

Кандидатурите са подбрани от плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС, средствата за справедлив преход, Планове за възстановяване и устойчивост на страните-членки.

Два са българските златни приза в категорията “грозни” практики, в която се открояват най-вредните за хората, природата и климата проекти. Първият е заводът за изгаряне на отпадъци за 158 милиона евро до Централна гара в София, а вторият е борбата за преместването на отсечка от магистрала Струма, която не само застрашава да унищожи Кренския пролом, дом на уникални за Европа и България видове, но и създава опасност от катастрофи. С бронз е отличен и проектът за асфалтов път и тунел през природен парк “Българка”, минаващ точно през пътеката на мечката. 

“Изграждането на съоръжение, което планира да изгаря 180 000 тона отпадъци под формата на RDF годишно, ще попречи на България да постигне новите цели на ЕС за управление на отпадъците до 2030 г. за 65% рециклиране. То обрича София да изгаря отпадъци през следващите 29 години. България трябва да инвестира в интегрирани системи с инсталации за разделно събиране, рециклиране и компостиране, информационни кампании.“ казва Данита Заричинова от екип “Нулеви отпадъци” в За Земята. 

“Кресненският пролом е една от най-богатите на растителни и животински видове зони в Европа и, заедно с река Струма, е ключово място за каяк и рафтинг. Опасността да бъде разрушено с пари на европейските данъкоплатци е съвсем реална. Хора и организации се борим в продължение на 20 години, за да спасим Кресненския пролом, ЕС трябва да действа сега.”, коментира Десислава Стоянова от екип Икономическа справедливост на За Земята.

В категорията “лоши” се нареждат мерките и проектите, които пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономика. Победител там е българската номинация за обновяване на жилищните сгради в България по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя се отличава с липса на мащаб и амбиция на предвидените мерки за енергийна ефективност, за които ще се разходят средства на стойност 729,5 милиона евро.

“Програмата за енергийно обновяване на сградите е много ценна и широкомащабна мярка за възстановяване, като многобройните съпътстващи ползи и дълготраен ефект могат да бъдат гарантирани с няколко ключови промени в механизма за финансиране и изпълнение, за които настояваме с колеги от коалицията “Достоен дом”. Ако бъдат приети във финалната версия на плана, програмата спокойно може да стане и пример за “добра практика”, каза Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята.

Съвсем различна заявка прави инициативата да се финансират инсталации за възобновяеми източници в еднофамилни сгради в 

българския проект на плана за възстановяване. Със своите ползи за домакинствата, включително такива страдащи от енергийна бедност, проектът печели първо място в категорията за “добри” практики. 

“Прави впечатление, че мащабните проекти, които са лишени от ефективност и гъвкавост,  са на почит в българския План за възстановяване. Проектът за газопреносна мрежа е показателен, макар че остана с номинация. На теория той би трябвало да бъде използван и за пренос на водород, но на практика създава скъпа мрежа за транспорт на замърсяващо гориво, каквото е изкопаемият газ. Цената му само ще расте и последните заявки на редица топлофикационни дружества за увеличение на цената на топлинната енергия са отражение на това. Водородът, който е използван, за да бъде обоснована нуждата от мрежа за пренос на гориво, няма да бъде комерсиално достъпен още поне десетилетие, затова по-добре тези пари да бъдат инвестирани в енергийна ефективност и възобновяема енергия.”, казва Веселина Василева от екип “Енергия и климат” в За Земята.

, ,

Гласувайте за добрите, лошите и грозните практики на изразходване на средства от ЕС

Докато държавите-членки все още разработват плановете си за разходване на средства от ЕС, заедно с CAN Europe стартирахме кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране, за да разобличим планирани климатично и екологично вредни мерки в плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС („Споразумения за партньорство“ и „Оперативни програми“), средствата за справедлив преход („Териториални планове за справедлив преход“) и фонда за възстановяване („Планове за възстановяване и устойчивост“).  България е представена със седем номинации и в трите категории, но с най-силен превес при “грозното” разходване на средства.

Следващата важна стъпка в кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране е старта на публичното гласуване на 12 април.

За периода 12 – 24 април всички мерки са обект на публично гласуване, за да идентифицираме най-добрите добри, лоши и грозни мерки, избрани от европейците, които държавите-членки се опитват да финансират чрез джоба на ЕС. Резултатите от публичното гласуване ще бъдат обявени на церемония по награждаване на 29 април.

Как да гласувате:

На уебсайта cashawards.eu ще видите „Добрите, лошите и грозните“ мерки от националните планове за разходи, за които символично може да пуснете своята „бюлетина“.

Гласуването става много просто:

Гласуването за разделите „Добрите, лошите и грозните“ практики е разделено на 12 тематични области.

Имате по един глас за всяка тематична област. (Ако всички тематични области получат достатъчно гласове, ще можем да раздадем общо 36 награди.)

Можете да гласувате само за една, за няколко или за всички тематични области. Зависи от теб!

След като гласувате, превъртете надолу и кликнете върху бутона “Изпрати”/ “Submit my vote”

Можете и да оставите своя имейл адрес, ако желаете да получите покана за церемонията по награждаването на 29 април, както и да се запознаете с резултатите от гласуването.

 

Категория и подкатегории “Добри” мерки:

“Добрите” мерки и проекти имат положителен ефект за климата и хората, като създават по-проспериращи общности.

  • ударен старт на справедливия енергиен преход;
  • подкрепа за енергийни общности, използващи ВЕИ / чиста енергия, както е в българската номинация;
  • използващи в пълна степен възможностите от Вълната на обновяване.

Категория и подкатегории „Лоши“ мерки:

“Лошите” мерки и проекти пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономики.

  • затваряне на очите за потенциала на енергийната ефективност в сгради и домове — както е в българската номинация;
  • планиране зад затворени врати;
  • грешни завои в сектор транспорт (асфалт и пътища, вместо обществен транспорт и велоалеи);
  • нито чист, нито справедлив преход (обещания за водород, за който технологията ще бъде достъпна едва в средата на десетилетието);
  • забравен ВЕИ потенциал.

Категория и подкатегории “Грозни” мерки:

От нашата активност също зависи какви мерки и проекти ще залегнат в плановете за разходване на публични средства (европейски с национално съ-финансиране).

Гласувайте на EU Cash Awards.

За повече информация: Статия – очерк с български и европейски номинирани проекти

 

Кампанията се реализира със съдействието на фондация Майнър / Supported by the Minor Foundation for Major Challenge

, ,

Подкрепи петиция до Европейската комисия 74 мегапроекта за изкопаем газ да не получат евросредства

Сред кандидат-проектите за европейско финансиране са и пет български газови проекта 

Европейската комисия изготвя в момента списък с трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които следва да получат достъп до финансиране от Европейския Съюз и да се възползват от процедура за ускорено изпълнение. Това са така наречените проекти от общ интерес или ПОИ. Кандидатствали са 74 съоръжения за изкопаем газ, всички те очакват да получат одобрение като приоритетни. Нито едно от тях не трябва да бъде избрано, защото вместо да решават, те създават проблеми със замърсяват въздуха, водите и почвите, имат пагубно въздействие върху климата и нарушават човешките права на местните общности. 

До 8 април имате шанс да кажете своята дума и да кажете на Европейската комисия, че нито един проект за изкопаем газ не бива да бъде включен в приоритетния списък, като подпишете петицията.

Газовите проекти замърсяват въздуха, водите и почвите, имат пагубно въздействие върху климата и нарушават човешките права на местните общности. Производството, транспортирането и експлоатацията на изкопаем газ замърсява значително въздуха, водите и почвите. Изкопаемият газ е вреден за климата и е неизбежно свързан с отделянето във всички етапи от производствената верига на емисии на значително подценения парников газ метан, който допринася с почти 25% за глобалното затопляне. По последни данни в Европа изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид от въглищата. Нерядко в процеса на изграждането на газова инфраструктура се налага преселването на цели села. На засегнатите местни общности често не се дава глас и възможност да артикулират нуждите и проблемите си, свързани с изграждането на газопроводите. Рядко се провеждат публични консултации, да не говорим за обезщетения на потърпевшите от строежа и експлоатацията на газопроводите. 

Трансграничните проекти за газова инфраструктура са в разрез със собствените обвързващи, дългосрочни климатични цели и поети политически ангажименти на национално, европейско и глобално ниво.

Изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ е несъвместимо с ангажимента на Европа и Българската държава за постигане на климатична неутралност до 2050 г. както и в пълно несъответствие с Парижкото споразумение и неговите глобални цели да се ограничи повишаването на температурата до 1.5 °С.

Нова газова инфраструктура е икономически нерентабилна, а ще бъде изградена на гърба на българския и европейския данъкоплатец.

Всички надеждни сценарии, включително прогнозите на Европейската комисия в съответствие с целта за ограничаване на емисиите от 55%, предвиждат намаляване на търсенето на изкопаем газ между 32% и 37% през 2030 г. и след това. Следователно изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ би довела до генериране на невъзвръщаеми инвестиции, блокиране на финансови средства и прахосване на пари на данъкоплатците. А тези средства могат да се вложат за изграждане и подпомагане на вече доказалите се като отлично решение срещу климатичната криза възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.

Изграждането на допълнителна газова инфраструктура е ненужно

Съществуващата вече гъста и скъпоструваща газова мрежа на територията на целия Европейски съюз, но и на страната ни, покрива и дори надвишава текущите нужди на България и Европа, и гарантира енергийна сигурност и стабилност. Последни изследвания показват, че Европа не се нуждае от повече проекти за изкопаем газ за своята енергийна сигурност. Въпреки че няма отклонения към редица градове, по данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2019 г. съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната. Освен това и настоящата, и изграждащата се вече газова инфраструктура на територията на България са достатъчни, за да осигурят диверсификация на минимум половината от газовото ни потребление и предотвратяване на пълна енергийна зависимост от един източник на газ, както беше до миналата година от Русия.

Пет причини, защо Европейската комисия да откаже всички кандидат-проекти за изкопаем газ:

74 проекта за изкопаем газ са кандидатствали за включване в списъка с приоритетни за ЕС.

48 от тях… ще бъдат изградени в страни, където търсенето на газ вече е достигнало своя пик.

43 от тях…. изпитват хронични строителни закъснения.

20 от тях… са открито нежелани от местните общности.

15 от тях…са кандидатствали за предишните списъци за приоритетни, но не са били одобрени.

12 от тях … са икономически нерентабилни.

Кажете “Не” на всички 74 кандидат-проекти за изкопаем газ в Списъка за приоритетни проекти на ЕС! Кажете “Не” на финансирането им с обществени средства! Кажете “Не” и на петте български кандидат-проекти за изкопаем газ!

  • Eastring – България, проект  за  изграждане  на  транспортен  газов коридор  през  териториите  на Словакия,  Унгария,  Румъния,  България,  осигуряващ  възможност  за  двупосочни доставки на изкопаем газ;
  • Модернизация и рехабилитация на националната газопреносна мрежа;
  • Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България (проект IGB);
  • изграждането на газова връзка (интерконектор)  между България и Сърбия (проект IBS);
  • Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.

Дайте своя глас срещу замърсяващи, прахоснически, ненужни, нерентабилни и несъвместими с целите за справедлив енергиен преход и постигане на климатична неутралност до 2050 г. мегапроекти за изкопаем газ.

До 8 април имате шанс да кажете своята дума!

,

След възстановяването искаме свят без отпадъци

Отпадъците вече несъмнено се нареждат сред водещите световни заплахи за околната среда и човешкото здраве. Не са много въпросите, които са по-спешни за решаване от постоянно и скоростно растящите планини от отпадъци, които заливат планетата: от сметища, в речни дерета и океаните до невидимото, но изключително токсично замърсяване на въздуха от изгарянето на отпадъци.

GAIA е световен алианс за алтернативи на изгарянето на отпадъци с над 800 членове от над 90 страни по цял свят, обединени от целта за справедлив свят без токсичност и без изгаряне на отпадъци.

Като част от GAIA, екологично сдружение За Земята подкрепя усилията на хора, местни власти и организации, които търсят решенията #ОтвъдВъзстановяването с поглед към кръговата икономика.

Каним ви да споделите и подкрепите следните пет искания от GAIA към всички правителства и финансови институции  при разработването на политики и инвестиционни планове за възстановяване:

1. Изберете нулевите отпадъци, а не изгарянето.

Регионалните и общински планове и бюджети за възстановяване от здравната криза, трябва да дадат предимство на системи за нулеви отпадъци и поетапно да приключат с фалшиви решения като изгарянето на отпадъци.

Чрез прилагането на по-добро разделно събиране и рециклиране, както и компостиране на биоотпадъците, разходите на общините за управление на отпадъците могат да спаднат със 70% (на база разход на тон).

НОВО: Сертификат за общини с нулеви отпадъци
По пътя към нулеви отпадъци: успехи и поуки от цял свят
Конференция „Икономика на отпадъците“, 17 май 2017 г., София
Община Свиленград по пътя към нулеви отпадъци
Zero Waste Systems: Small Investment,Big Payoff

2. Участие на неформалните събирачи на отпадъци и работниците, боравещи с отпадъци

Правителствата трябва да включат в тези системи за нулеви отпадъци неформалните събирачи на отпадъци, както и работниците, боравещи с отпадъци, така че да им осигурят достойна прехрана, както и участие в процеса вземане на решения.

Невидими ръце: Първоначална оценка на мащаба на неформалния сектор за събиране на вторични суровини в София, 2017 г.
Форум „Невидими ръце“ – презентации и снимки, 2018

3. Освободете се от пластмасата.

Пандемията не бива да се използва като оправдание за подхранване на кризата с производството на пластмаса. Вместо това правителствата трябва да приемат политики, които драстично да намалят производството и потреблението на пластмаса.

Българите искат амбициозни мерки за справяне с пластмасовото замърсяване
Популярни личности се включиха в кампания за ограничаване на пластмасата за еднократна употреба

Световните потоци на продукти и отпадъци ясно сочат към пластмасовите изделия и опаковки за еднократна употреба като основен ‘виновник’ за бързо разпространяващото се замърсяване с пластмаса. Бързооборотните пластмасови стоки често са нерециклируеми по дизайн, или по различни технически или финансови причини и големи количества нискокачествени смесени пластмаси се изнасят от страните с най-високи доходи към страните с по-ниски доходи и / или с по-слаби екологични стандарти и неефективен контрол върху околната среда.
Вследствие на огромния обем на износа на нискокачествени отпадъци от страните с високи доходи в Европа и Америка, местни общности по цял свят търпят последиците от тези вносни отпадъци, които или се изгарят, или се изхвърлят. Примери за тази тенденция за „износ на замърсяване“ са не само Филипините, Малайзия и Индонезия, но също и България.

Износ на отпадъците: сметището е затворено: част 6 от „Атлас на пластмасата“

4. Откажете се от изгарянето на отпадъци и инвестирайте в местни решения.

Като част от зеленото възстановяване международните финансови институции трябва да се откажат от изгарянето на отпадъци и вместо това да финансират местни и регионални системи за нулеви отпадъци. Изгарянето няма място в кръговата икономика, към която Европа се стреми. Изгарянето на отпадъци унищожава ограничени суровини и разхищава хранителни вещества, жизненоважни за здравето на почвите. Изгарянето на отпадъци представлява загуба, изтичане на ресурси от икономиката, както и значителен разход за общински бюджети, и не на последно място излага на риск човешкото здраве, поради което трябва да бъде сведено до минимум.

В България вносът на отпадъци с цел депониране (изхвърляне на специално депо – един вид модерно сметище) е забранен, но въпреки това през последните години се откриват множество нелегално ‘складирани’ или изхвърлени вносни отпадъци, някои от които са с опасен характер, като например части от електронни устройства и тонер касети. У нас се внасят значителни количества отпадъци от Италия и Великобритания, предназначени за изгаряне в два циментови завода и няколко застаряващи въглищни централи в страната.

Варна прие първите вносни отпадъци за 2021 г.

Сериозна причина за тревога е неясният състав на отпадъците с оглед на информацяита от проучвания, които показват наличие на токсични вещества в наглед невинни предмети като детски играчки, произведени в Китай от рециклирани пластмаси.

Особено голям е рискът за здравето на хората в близост до ‘горещи точки’ – циментови заводи и въглищни топлоелектрически централи. Борбата на местните хора с тази екологична несправедливост често е продължителна, но си заслужава в името на чисто бъдеще без отпадъци.

Ще плащаме и със здравето си за горенето на отпадъци в София
Холандски инсинератор: Замърсяване при горене на отпадъци, въпреки филтрите
Датско фиаско: заводът за изгаряне на отпадъци в Копенхаген
Интерактивна анимация за изгарянето на отпадъци: Какво премълчават Топлофикация София и Столична Община?
The High Cost of Waste Incineration
Уебинар: Завод за изгаряне на отпадъци в София? Не, мерси!
Екологични и пациентски организации се обединяват за по-чист въздух в Деня на астмата
Организирани и целенасочени действия от местните хора успяват да спрат изгарянето на опасни отпадъци в региона на Стара Загора.

5. Поставете хората на първо място.

Правителствата и финансовите институции трябва да бъдат напълно прозрачни и приобщаващи по отношение на начина на изразходване на парите на данъкоплатците. Управниците трябва да гарантират, че консултациите, които се провеждат с гражданското общество и засегнатите общности, са съдържателни и се случват още в ранните етапи на процеса.

Протести по света срещу инсталации за горене на отпадъци
Будните хора спират изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“
Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци
Хората от “Дишай, Девня” в борба за чист въздух
Четири предложения за по-устойчиво управление на отпадъците в София

,

Как се разходват средствата за климата? EU Cash Awards представят примери за добри, лоши и грозни начини за разходване на средства от ЕС

Понастоящем държавите-членки разработват своите планове за изразходване на средства от ЕС, за да демонстрират на Европейската комисия как ще използват безпрецедентните суми от бюджета на ЕС и средствата за възстановяване. Кампания на Climate Action Network (CAN) Europe идентифицира добри и вредни мерки за климата и околната среда, които 13 държави-членки и региони планират да финансират от джоба на ЕС. България е представена с шест номинации и в трите категории, но с най-силен превес при “грозното” разходване на средства.

Пакетът за възстановяване на ЕС, комбиниран с бюджета му за 2021-2027 г. възлиза на 1,8 трилиона евро и е най-големият финансов пакет досега (в ЕС) и има за цел да стимулира икономиката по време на продължаващата пандемия. В същото време финансовата подкрепа трябва да бъде насочена към изпълнение на целите на Зелената сделка на ЕС за справяне с климатичната криза и изграждане на по-устойчиви, жизнени и адаптивни общества и икономики.

Кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране, която стартира днес, разглежда как държавите-членки и регионите планират да използват наличното финансиране чрез набор от планове, които те трябва да разработят, за да получат достъп до финансиране от ЕС, а именно структурните фондове, Фондът за справедлив преход, и средствата за възстановяване. Въз основа на проектопланове, публикувани от правителствата, или на изтекли документи, в кампанията се подчертават добри, лоши и грозни мерки в тези разходни планове. 

Кампанията цели да насърчи държавите-членки, регионите и Европейската комисия да предприемат решителни стъпки при финализирането на тези разходни планове, като изключат всички вредни за климата и околната среда мерки и насърчат решения за справяне с климатичната и екологичните кризи. 

Акцентите сред добрите примери, които отчетливо допринасят за необходимия преход са амбициозният териториален план за справедлив преход на полския регион Източна Великополска и отпадането на петролните шисти от сектор Отопление в естонския регион Ида-Вирумаа. В допълнение, мерките за възстановяване на полското правителство, които насърчават енергийните общности и енергийната ефективност в сградите, плановете на испанското правителство да мобилизира повече от 10% от своя план за възстановяване за създаване на възможности и обществени услуги в селските райони или планираните инвестиции на Белгийския регион Валония за енергийна ефективност в сградите са инвестиции на ЕС, които служат на хората и климата.

За съжаление, наградите за Европейско финансиране откриват повече „лоши“ и „грозни“ практики, отколкото добри. Категорията „лоши примери“ обединява елементи на greenwashing или частично добри мерки, които пропускат възможността за реална промяна. Те включват: пропуснати възможности за инвестиции в транспорт с ниски въглеродни емисии в Чехия, Франция, Германия, Полша, Португалия, Словения и белгийския фламандски регион и липса на необходими инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност – въпреки огромния потенциал – в Германия, Франция, България, Чехия и Латвия. Френските и испанските инвестиционни планове за финансиране на „не толкова зеления водород“ също предизвикват съмнения. Фактът, че всички тези планове са били създадени при липсата на обществени консултации в почти всички страни, е повод за безпокойство за НПО.

Разделът „Грозни практики“ обхваща мерки, които имат за цел да подкрепят използването на изкопаеми горива, било то нефт, въглища или газ. Този раздел включва: празен чек на стойност 2,5 милиарда евро за петролни и газови компании, както и за други въглеродно-интензивни индустрии във Франция, полски и български инвестиции в замърсяващи инсталации за изгаряне на отпадъци, инвестиционни планове на Румъния и България за разширяване на газоразпределителната система и словенски спасителен пакет за авиационни компании.

Следващата важна стъпка от кампанията за Награди за Европейско финансиране е да се поставят всички мерки на публично гласуване, за да се определят най-добрите, лоши или грозни мерки, избрани от европейците, които държавите им се опитват да финансират чрез средства на ЕС. Резултатите от публичното гласуване ще бъдат обявени на церемония по награждаване на 29 април, малко преди Европейската комисия да започне оценка на представените от държавите планове за възстановяване.

Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята, каза: 

“За Земята от години следи и дава предложения за подобряване начина, по който се харчат публични средства в България – и евросредства и национални такива. С интерес се запознахме с плановете на правителството за възстановяване, в писането на които не бяхме поканени да участваме, но ще са определящи за бъдещето на страната в настоящото десетилетие, а и след това. В резултат, България е представена в кампанията EU Cash Awards със седем номинации и в трите категории, като най-силна е конкуренцията при “грозното” разходване на средства с цели четири примера – инсталация за горене на отпадъци в центъра на София, планове за изграждане на газопроводи до въглищни региони, магистрала през богатото на биоразнообразие Кресненско дефиле и път, разделящ на две природен парк “Българка”.

Все пак наблюдаваме и “лъч светлина” в лицето на новопредложена след общественото обсъждане в края на годината нова програма за единични мерки за възобновяема енергия и енергийна ефективност в домакинства, с допълнителна помощ за енергийно бедни граждани. Настоящият дизайн на новата програма за енергийна ефективност на жилищни сгради, в момента набляга повече на “пропуснатия й потенциал”, но с няколко подобрения може да придобие истински трансформиращ живота на хората и бъдещето им вид.

Маркус Трилинг, координатор по политиката за финансиране и субсидии в Climate Action Network (CAN) Europe, каза: „Държавите-членки се договориха да изразходват предстоящото финансиране от ЕС за целите на Зелената сделка, като същевременно прилагат принципа „не нанасяй значителни вреди“ при всичките си инвестиции. Сега е времето те да насочат нашите пари там, където са казали, и да направят плановете за изразходване на средства от ЕС наистина трансформационни. Имаме нужда от публични инвестиции, които ще подкрепят прехода към общество щадящо климата. Това би било от полза не само за климата, но и за европейската икономика като цяло. „

„Разходването на пари от ЕС за изкопаем газ ще заключи икономиките в отделяне на повишени емисии и зависимост от изкопаеми горива в продължение на десетилетия.“

Арно Колиньон, Координатор по въпросите на енергийната политика и климата, Inter Environnement Wallonie (IEW), Белгия, каза: „Преди няколко години повечето публични пари щяха да бъдат изразходвани за пътна инфраструктура и други публични инвестиции, които застрашават сериозно климата. В Белгия поне вече не е така и със сигурност е забележителна еволюция! Но все още има дълъг път докато нашият лидер осъзнае, че климатът и околната среда трябва да бъдат интегрирани във всяка инвестиция.”

Войчех Шималски, Институт за устойчиво развитие, Полша, каза: „Тъй като пандемичната ситуация в Полша се влошава, перспективите за полско зелено възстановяване се развиват. Полският план за възстановяване показва някои добри и лоши примери за парични разходи от ЕС. Хубавото е, че се насочват към повече общностни енергийни решения – защото хората използват повече енергия в домовете си. Лошото е, че липсва сериозно финансиране за местната велосипедна инфраструктура, която може сериозно да подпомогне възстановяването на туризма и здравето на гражданите. Има също много неизвестни – някои мерки може да се окажат много грозни.“

 

Кампанията се реализира със съдействието на фондация Майнър / Supported by the Minor Foundation for Major Challenge

, ,

Хората в България настояват за устойчиво управление на отпадъците без изгаряне — отворено писмо

В понеделник, 08 март, в 18:00 хората от Девня и София се включват в националното шествие срещу изгарянето на отпадъци. Събираме се на площад Света неделя 5, пред Министерство на здравеопазването. Включете се и вие, вижте събитието тук.

Нека кажем силно: „Не на инсинераторите в България!“ и „Да на пълна промяна в управлението на отпадъците и на качеството на атмосферния въздух!“.

Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в центъра на София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.

И в София, и в Девня хората страдат от опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства. 

Ето нашите изисквания към управляващите накратко. Можете да прочетете пълните в писмото до Министърa на околната среда и водите и Министъра на здравеопазването.

  • Прекратяване на проектите за инсинератори;
  • Въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците;
  • Строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия;
  • Спиране на вноса на отпадъци за изгаряне;
  • Отнемане на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция;
  • Поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. „Повеляново“ в Девня;
  • Влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.

След шествието е откриването на изложбата „Малки истории“, в която  „Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. Пътуващата изложба е с фотографии на Теодора Георгиева.

,

Стани част от екип „Икономическа справедливост“ в За Земята

Екип „Икономическа справедливост” в “За Земята” търси да назначи координатор на проект за изграждане на капацитета на организацията като част от европейската мрежа Eurodad (European Network on Debt and Development), която работи за справедливи икономически системи.

Координаторът ще работи за засилване капацитета на „За Земята“ по теми като финансиране на инфраструктурни проекти и публично-частни партньорства, данъчна справедливост, климатично финансиране, обществени банки и държавен дълг. Съвместно с екип „Икономическа справедливост“, координаторът ще има възможност да се развие в избрани теми и да разработи конкретни кампании, свързани с обществени средства, които да се разходват в полза на природата и хората.

Работата ще бъде в тясно сътрудничество с координатори по конкретните теми от мрежата Eurodad. 

Задължения и отговорности:

  • Осъществява и поддържа регулярни контакти с различните тематични координатори от мрежата Eurodad;
  • Идентифицира възможности за кампании, съвместно с другите екипи на „За Земята“ и международните партньори;
  • Координира и изпълнява дейностите по проекта – организиране на уебинари, комуникация и въвличане на експерти, създаване на съдържание за уеб-сайт www.ograbvane.com и www.zazemiata.org, участие в международни конференции, писма и позиции;
  • Участва в изготвянето и разпространението на материали;
  • Участва в планирането и изпълнението на кампании;

Списъкът не е изчерпателен, избраният кандидат ще се включва в изпълнението на проекти, свързани с кампанията.

Изисквания:

  • Икономическо образование или опит по една или повече от темите: държавен дълг, финансиране на инфраструктурни проекти и публично-частни партньорства, данъчна справедливост, климатично финансиране, публични банки
  • Разбиране на работата и процесите на европейските институции и международни финансови институции; 
  • Умение да работи, както в група, така и да бъде инициативен и самоорганизиран;
  • Опит в работа с международни организации и мрежи;
  • Добри комуникационни способности;
  • Перфектен говорим и писмен английски език;
  • Опит в управление на проекти и финансовото им отчитане е предимство;
  • Ангажираност по теми, свързани с екологична справедливост и каузите на За Земята.

Какво предлагаме:

  • Заетост: Гъвкаво работно време и между 70 и 100 % заетост (предпочитанието е за пълно работно време, но подлежи на договаряне).
  • Срок на договора – срочен договор до юни 2022 г., с пробен период – 3 месеца. Възможно е продължаване на договора при търсене на допълнително финансиране. 
  • Старт: възможно най-скоро, по договаряне
  • Заплащане: конкурентно за сектора (между 1,700 и 2,000 лв. нетна заплата при 100% заетост)
  • Къде: може да е базиран във всяка точка на страната, но работата изисква спорадични пътувания в страната и извън нея, за среща с екипа в София и работни срещи
  • Работни езици: английски и български

Как да кандидатствате:

Изпратете кратко мотивационно писмо и CV на адрес jobs@zazemiata.org до 7 март 2021г.  с предмет: Координатор към екип „Икономическа справедливост“

Photo by mostafa meraji on Unsplash

Борбата на Кресненския пролом продължава, предстои комисия на Бернската конвенция през пролетта

КОАЛИЦИЯ „ДА СПАСИМ КРЕСНЕНСКИ ПРОЛОМ“

Съобщение до медиите
Бернската конвенция ще ревизира ОВОС на магистрала „Струма” през Кресненски пролом
гр. София, 02 декември 2020 г.
Днес комитетът на Бернската Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна продължи наблюдението върху случая Кресненски пролом и магистрала „Струма“. Решението на комитета гласи, че до март 2021 е необходимо да се проведе спешна експертна мисия на конвенцията в България, която да се извърши в координация с Европейската комисия. Мисията ще анализира отново всички алтернативи за трасето на Лот 3.2. в района на пролома и доклада по ОВОС от 2017 г. и вероятно ще доведе до ревизия на решението по ОВОС за магистралата. За тази цел мисията ще консултира всички заинтересовани страни, включително и природозащитните организации.
С 9 гласа за и 6 против Комитетът почти взе решение да се отвори досие в Бернската конвенция – само един глас не беше достатъчен за такова решение. Както посочи представителят на Германия, който заедно с представителя на Люксембург, се застъпиха най-твърдо за отварянето на досието, България вече не е спазила конвенцията и това е правно основание за отваряне на досие.
Случаят се наблюдава от 2014 година, като така нареченото „потенциално досие” е заради неспазването от страна на България на препоръките на конвенцията, които са магистралата да се построи изцяло извън пролома и сегашният път да е локален за местните хора от Кресна.
Днешното решение показва, че през 2021 година България има последен шанс да избегне наказателни процедури от Европейската комисия и Съвета на Европа – и това може да стане само при ревизия на ОВОС и избор на алтернатива извън Кресненски пролом.
Коалиция „ДА СПАСИМ КРЕСНЕНСКИ ПРОЛОМ“ е неформално природозащитно обединение, което от 1997 г. работи за спасяване на Кресненски пролом и за нашето основно искане: „Магистралата извън пролома”. Коалицията обединява: Екологично сдружение „За Земята”/Приятели на Земята, Институт за зелена политика, Сдружение за дива природа Балкани, Българско дружество за защита на птиците, „Училище за природа“ – с. Влахи, CEE Bankwatch Network, Friends of the Earth International.
Image may contain: mountain, sky, plant, tree, cloud, outdoor and nature
,

Отворено писмо относно Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

На 30 октомври заместник министър-председателя Т. Дончев представи Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България. Този план е много важен за икономическото развитие на страната в близките години. Никога в историята си ЕС не е мобилизирал толкова много публични средства, които могат да помогнат на страни като България да извършат по-бързо своя икономически и енергиен преход и да наваксат технологичното си изоставане.
Но средствата не са гарантирани, размерът им зависи от качеството на плановете, които ще представят отделните страни. Г-н Дончев при представянето на плана призова за коментари и препоръки, но за целта трябва да бъде предоставен достъп на всички заинтересовани страни за по-дълъг срок от време от обявения 29 ноември.
Планът в никакъв случай не трябва да остане продукт на това компрометирано в страната и Европа правителство и анонимните консултанти около него. Липсата на прозрачност и визия за развитие, липсата на решителност за реформи, борбата срещу българската природа и чистата околна среда, са отличителните белези на тази администрация.

ZZ_recovery plan_otvoreno pismo_edits

 

 

 

Становището е подготвено със съдействието на Minor Foundation/ Supported by the Minor Foundation for Major Challenges

,

Европейската комисия обяви вълна за обновяване на сградите в Европа като част от мерките към Зеленото възстановяване

Страната ни има потенциала да утрои темпото на обновяване на съществуващия сграден фонд, за да повиши енергийната му ефективност и да намали вредните газове, които се изхвърлят от битовото отопление и използването на изкопаеми горива за производство на енергия. Представената днес инициатива на Европейската комисия „Вълна на обновяване“ / Renovation Wave е сочена като приоритетна в рамките на Европейската зелена сделка и има потенциала да направи това.  Насърчава се икономическото възстановяване след пандемията чрез постигане на серия положителни ефекти — икономически, социални, здравни, климатични. Имайки предвид, че България е първенец на Евросъюза по енергийна бедност, възможността пред нас е огромна. 

Като организации, които дълги години работят в областта на енергийния преход, енергийната ефективност и преодоляването на енергийната бедност и като част от неформалната коалиция „Достоен дом, Екологично сдружение „За Земята“, „ЕнЕфект“ и „Хабитат“ България ще следят и ще се застъпват за оптимизиране на бъдещата реализация на „Вълната за обновяване” у нас. В този контекст трите организации споделят общите си виждания и очаквания. 

„С „Вълната за обновяване“ пред нас се открива възможност да направим действително нещо добро за хората в България. Не трябва обаче да допускаме дословно копиране на настоящата Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, защото амбицията на програмата по отношение на енергийните спестявания не отговаряше дори на минималните изисквания на собствените ни стратегически документи, а отговорността на собствениците на жилища към прилаганите мерки бе на практика елиминирана. Новата програма трябва да залага на високи и измерими цели за пестене на енергия, засилен контрол върху качеството на строителството, и интегриран подход за осигуряване на здравословна жизнена среда в домовете.“, казва Драгомир Цанев, изпълнителен директор на „ЕнЕфект“. 

В инициативата се търси цялостен подход, който обединява различни цели, за да няма противоречия между отделните мерки. Шест са ключовите характеристики, на които програмите, които България ще инициира дългосрочно на територията си, трябва да отговарят:

  1. Хората трябва да живеят, работят и учат в сгради с топлинен комфорт през всички сезони, при добро качество на въздуха, който дишат, с достатъчно количество дневна светлина и ниски нива на шум.
  2. Сградите ни трябва да са част от енергийната инфраструктура — те трябва да са в хармонично взаимодействие с мрежите за доставки на електрическа и топлинна енергия. 
  3. Високи нива на енергийна ефективност — енергията няма да се разхищава. И старите, и новостроящите се сгради трябва да имат много ниска енергийна консумация.
  4. Не трябва да има нужда от използване на изкопаеми горива — ниската енергийна консумация ще позволи пълно покриване на енергийните нужди на сградите с възобновяеми енергийни източници. 
  5. Сградите трябва да са част от кръговата икономика  — при използваните материали и начина на обитаване — тоест, възможността за повторно използване на материалите и суровините при строежа и обновяването на сгради трябва да бъде норма. Те трябва също така да могат да се адаптират лесно към променящите се нужди на своите обитатели и да позволяват преустройване във времето.
  6. Устойчиви на климатичните рискове — сградите трябва да се строят и обновяват с мисъл за тяхната устойчивост срещу влиянието и рисковете на климатичните промени. 

„Енергийноефективното обновяване на сградите определено е най-устойчивият начин за преодоляване на енергийната бедност и проблемите със замърсяването на въздуха, с които се сблъскваме толкова често в нашите градове. За да успеем обаче, определено се нуждаем от силна подкрепа на европейско и национално равнище. Затова се надяваме инициативата „Вълна за обновяване“ да бъде наистина амбициозна и приобщаваща, с потенциал не само да привлече допълнителни частни инвестиции, но също така да отговори и на нуждите на уязвимите домакинства.“, казва Таня Христова, кмет на Габрово – носител на наградата „Европейски Зелен лист“ за 2021 г. и председател на Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“.

Днес освен „Вълната за обновяване“ бяха публикувани и оценките на Европейската комисия върху Националните планове Енергетика и Климат (ИНПЕК). Видно е много ниското ниво на амбиция за постигане на енергийни спестявания (заложената цел за 2030 г. при първичното енергийно потребление е вече изпълнена, а тази при крайното сроко ще бъде (цел от 10.3Mtoe за при настоящи 9.9 Mtoe). Комисията приканва България да обмисли при разработването на Националния си план за възстановяване и устойчивост, мерки за насърчаване на инвестициите в обновяване на сгради, като се фокусира приоритетно върху жилищните сгради с най-ниска енергийна ефективност.
Представените в българския ИНПЕК политики и мерки за обновяване на сгради (жилищни и нежилищни) са предимно адаптиране или разширяването на съществуващите мерки. Нови мерки не са ясно посочени. ЕК констатира липсата на ключова и конкретна информация и цифри (нужди от инвестиции и източници, спестявания на енергия на м2 и т.н.). Такава информация е необходима за цялостна оценка на нивото на амбиция, ефективност и осъществимост на мерките и на това как те се свързват с основните етапи и измерими индикатори за напредък, които трябва да бъдат включени в Националната дългосрочна стратегия за обновяване (която трябваше да се изпрати на ЕК до 10 март 2020 г, но още не е.).

,

Отворено писмо до министър председателя на Република България

Вижте писмото тук.

Правителството трябва бързо и окончателно да закрие компрометирания проект АЕЦ Белене

Уважаеми г-н Борисов, настояваме за Вашата бърза и решителна намеса за прекратяване на лъжите и заблудите, разпространявани от представители на правителството и АЯР чрез медиите в обществото относно перспективите за осъществяване на проекта АЕЦ Белене, както и за прекратяване на източването на държавния бюджет

АЕЦ Белене и лъжливите овчарчета

Първа в света нелегална АЕЦ?

Бодрото рапортуване на неистини е практика на министъра на енергетиката независимо дали се отнася до срещи със синдикати, въглищна индустрия или до ядрена енергетика. Изглежда по отношение на АЕЦ Белене  правителството живее в паралелна реалност. Преди седмица министър Петкова обяви в парламента обединението на „трите световни лидера в ядрената енергетика“ за участие в проекта (руската „Росатом“, френската Framatome и американската General Electric).

Нарече обединение правно необвързващ  меморандум между тези компании, без ангажимент за стратегически инвеститор, какъвто всъщност се търси според процедурата обявена от правителството.

 Европейската Комисия (ЕК) изпрати писмо-отговор до адвокат Албена Белянова от името на  изпълнителния заместник-председател Вестегер, както и на комисарите Симсон, Бретон и Синкявичюс по казуса за статута на АЕЦ Белене. В писмото са посочени много ясно фактите и моментното състояние на този проект според законите и изискванията на ЕС. 

По навик, представители от Министерството на енергетиката и Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) побързаха да преиначат и омаловажат фактите, като заявят че не е нужно издаването на нов лиценз на централата за  да заблудят обществото, явно без да са прочели писмото. 

Може би министерство на енергетиката се надява да построи първата в ЕС нелегална АЕЦ ?

Всъщност ЕК дава много важна информация в своя отговор и поради голямото значение на фактите за бъдещето на проекта се налага да разясним основните акценти в писмото, като ги цитираме коректно за да запознаем обществото, правителството и АЯР с реалната ситуация. Защото становището на ЕК предполага конкретни действия от българското правителство.

Позицията на ЕК накратко е следната:

  1. Въпреки подновяването на проекта през юни 2018 г. по информация на ЕК до момента не са предприети нови действия във връзка с регулаторния процес, т. е. проектът е на етап издаване на заповед за одобряване на техническия проект от председателя на АЯР;
  2. През 2019 г. службите на Комисията обосновано са отговорили на Теменужка Петкова, като са изразили становището, че планираният нов инвестиционен проект следва да бъде предмет на изцяло ново съобщениесъгласно член 41 от Договора за Евратом, а не на допълнение към  съобщението от 2007 г., т.е. изказванията на министъра на енергетиката, че не е необходима нова нотификация на ЕК, а е достатъчно допълнение към нотификацията, не кореспондира на изразеното от ЕК становище;

Министър Петкова игнорира този отговор на ЕК, вместо да задейства необходимите  процедури. Странно е че тя все още е на поста си.

  1. Понастоящем службите на Комисията са в процес на оценяване на съответствието на независимосттана компетентния регулаторен орган – Агенцията за ядрено регулиране и в случай че бъде установено нарушение на Директивата за ядрена безопасност (член 5, параграфи 2 и 3), ЕК има право да започне производство за установяване на нарушение срещу България;
  2. Проектът  за АЕЦ „Белене“ не е бил предмет на партньорска проверка от ЕС въз основа на спецификациите на направените стрес тестове  за оценка на безопасността от 2011 г. след аварията във Фукушима. След представянето на новото съобщение за проекта, Комисията ще разгледа и въпроса за сеизмичността въз основа на последните оценки на безопасността.Т.е., след представяне на задължителната нова нотификация на ЕК, проектът ще бъде оценен и съобразно новите критерии за оценка на безопасността.
  3. Съответствието на българската нормативна уредба с разпоредбите на Директивата за ядрена безопасност относно прозрачността  на процеса на вземане на решения при лицензирането на ядрени инсталации се оценява понастоящем от ЕК.Решението на МС за рестартиране на проекта не беше подложено на обществено обсъждане, въпреки че през 2013 г. бе проведен референдум и прието решение на Народното събрание за окончателно прекратяване на проекта.
  4. Публикуването на поканата за заявяване на интерес за стратегически инвеститор в Официален вестник на ЕС не може да води до заключението, че Европейската комисия е одобрила проекта, че той отговаря на всички правни изисквания, една обикновена публикация на покана за заявяване на интерес в Официален вестник на ЕС не означава, че проектът попада в обхвата на директивите на ЕС относно обществените поръчки. Публикацията следва да се разглежда като начин за повишаване на публичността и прозрачността на поканата в целия Съюз. Т.е. публикуването на поканата за процедурата за избор на стратегически инвеститор, което многократно се изтъква от министъра на енергетиката, по никакъв начин не означава, че законовите изисквания са спазени.
  5. Възможността за диверсификация на доставките на ядрено гориво ще бъде разгледана при оценката на новата нотификация до ЕК. В писмо на министъра на енергетиката до ЕК е посочено, че България ще си сътрудничи с Агенцията за снабдяване към Евратом. Видно обаче от поканата за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор, доставчикът на ядрено гориво е предопределен.
  6. Проекто-договорът / проекто-споразумението със Стратегическия инвеститор за изграждане на АЕЦ „Белене“ следва да бъде съобщен на ЕК, на основание член 103 от Договора за Евратом.Т.е. ще бъде разгледан и оценен от ЕК.
  7. Ако проектът „Белене“ подлежи на промени, ще трябва да се извърши нова ОВОС или скринингв съответствие с Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2014/52/ЕС.  ОВОС е от 2004 г. Според обявените планове на правителството за използването на управляващи системи на Фраматом и на турбогенератор на Дженерал Електрик това са сериозни  промени и следователно налагат провеждане на нова процедура за ОВОС.
  8. Според  наличната за ЕК информация предмет на поканата е придобиването на акции в бъдещо дружество, което не представлява строителство, продукт или услуга по смисъла на директивите на ЕС в областта на обществените поръчки. Поканата за заявяване на интерес не може обаче да се разбира като средство за подбор на икономически оператор, който сам биизвършил строителните работи или предоставил услугите или доставките, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“, тъй като това би могло да представлява заобикаляне на директивите на ЕС относно обществените поръчки. Т.е. предоставянето на доставки и услуги в рамките на процедурата за избор на стратегически инвеститор може да доведе до започване на производство за установяване на нарушение срещу България.

Според нас, благодарение на конкретните въпроси на адвокат Албена Белянова това писмо-отговор на ЕК дава чудесна възможност да се разбере абсурдността на твърденията че АЕЦ Белене е възможен и изгоден за страната проект, както и че имаме готов лиценз и разрешителни с които ще улесним инвеститора.Позицията на ЕК  ясно показва че предстои дълъг процес на узаконяване на проекта, поредно отлагане на строителството, което ще докаже за пореден път неговата икономическа несъстоятелност. Този проект е морално остарял още преди да започне строителството с оглед на бързото развитие на ВЕИ технологиите, енергийната ефективност  в целия свят и специалната подкрепа на ЕК за  енергиен преход.

Предлагаме на правителството:

-Да обяви окончателен край на зомбито АЕЦ Белене, като прекрати процедурата за избор на стратегически инвеститор и обяви международен конкурс за създаване на индустриална , безядрена зона на площадката на централата с използване на изградената инфраструктура.

Това  ще доведе до спиране на източването на парите на данъкоплатците. Предоставянето на площадката за индустриална зона ще бъде възможност за връщане на част от направените досега инвестиции. От За Земята настояваме вече над 20 години за този подход.

-Да има по-дългосрочна визия за развитието на енергийния сектор от изборите през следващата година

-Да заложи на развитие на енергийна ефективност, децентрализация на производството на енергия и достъп на отделните домакинства до ВЕИ

Отказ от енергийните мега проекти които спъват пазарния принцип на развитие на сектора и развитието на конкуренция

– Министерство на енергетиката и цялото правителство трябва да положат големи усилия, да съберат всички заинтересовани страни и да се възползват по най-добрия начин от възможностите за увеличено финансиране с европейски средства на справедливия енергиен преход в България. Да подготвят по най-добър начин национален и регионални планове за икономическа трансформация на въглищните райони. 

-Възможностите за финансиране чрез Зелената сделка, Фондът за справедлив преход, Фондът за икономическо възстановяване на ЕС след Covid кризата, React EU, Invest EU  ще бъдат предоставяни главно на конкурентен принцип в рамките на ЕС. Ще се оценява качеството на плановете и проектите, повече средства ще получат демонстриралите по-голям капацитет и визия за нисковъглеродно икономическо развитие кандидати от държавите, регионите и бизнеса.

Прекъсване на корупционните практики в сектор енергетика и обслужването от държавата на интересите на олигарси.

Вижте писмото като pdf

„Грийнпийс“ – България и „За Земята“ призоваха директора на ТЕЦ „Бобов дол“ да изпълни обещанието си и да се откаже от делото за изгаряне на отпадъци

С писма до ТЕЦ „Бобов дол“ и Изпълнителната агенция по околна среда, двете природозащитни организации поискаха от ръководството на електроцентралата да се откаже от изгарянето на  отпадъци и да се съгласи да бъде оттеглено разрешителното им за тази дейност. С тази стъпка ТЕЦ „Бобов дол“ не само ще покажат, че са загрижени за чистия въздух и здравето на хората, но и ще облекчат натоварването на съдебната система.

В момента „Грийнпийс“ – България, „За Земята“, близо 100 жители на общините Бобов дол и Дупница, както и Община Бобов дол обжалват разрешителното за изгаряне на отпадъци в съда. Следващото заседание е насрочено за средата на месец юли, но двете организации предлагат изпълнителният директор да изрази съгласие за оттегляне на оспорвания акт и по този начин да бъде стартирано прекратяване на делото преди неговото предстоящо изслушване. Тъй като Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган, който издава разрешителните на централи като ТЕЦ „Бобов дол“, ИАОС следва да бъде уведомена, че тецът възнамерява да преустанови изгарянето на отпадъци и се съгласява да бъде оттеглено разрешителното за това, издадено през миналата година.

Припомняме, че след бурно обществено възмущение и поредица от проверки, в края на април директорът на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД вече изрази с писмо до главния прокурор Иван Гешев желание да спре използването на отпадъци за гориво.

ТЕЦ „Бобов дол“ започва да гори отпадъци „за експериментални цели“ още от края на 2018 година, макар че няма разрешително за това. Към момента все още не е ясно какви отпадъци и в какви количества са били изгорени тогава, защото Министерството на околна среда и водите не желае да предостави данните с аргумент за защита на националната сигурност. „Грийнпийс“ – България и „За Земята“ сигнализираха дори и Европейската комисия за тази опасна практика на изгаряне на отпадъци без разрешително, скрита зад описанието „експеримент“. Междувременно, от април 2019 година централата получи и официално разрешително за използването на отпадъци като гориво, което е предмет и на съдебния спор.

„ТЕЦ „Бобов дол“ е една от въглищните централи, които трябваше да затворят още през 2014 г., тъй като производството им на енергия вече е твърде скъпо, а съоръжението е морално остаряло. Съдим за това по честите случаи на аварии, които са причина за спирането и на почистващите вредни емисии системи. Това допринася допълнително за замърсяването в района, тъй като редовно високият комин на централата пуши, а той няма съоръжения за пречистване на газовете.
Съществуването на подобно съоръжение се обезсмисля още повече, имайки предвид предложенията за финансиране на Европейската комисия за възстановяване от сегашната икономическа криза и за подпомагане на енергийната трансформация. Те имат потенциала да променят изцяло бъдещето на места като Бобов дол и Перник, които дълги години са били зависими от въглищата. С иновативни проекти, разработени от и за хората и общините, бъдещето може да се окаже много по-светло, отколкото материално осигуреното, но замърсяващото и рисково за здравето минало.

,

АЕЦ Белене – съюз на Великите сили или поредните заблуди на обществото

Тези дни премиера Бойко Борисов и енергийния министър Теменужка Петкова възторжено обявиха, че руската“Росатом“, френската „Фраматом“ и американската „Дженерал електрик“ са „се обединили“ за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ Белене.
Услужливите медии веднага поеха този тон и поканиха за коментар отдавна компрометирани експерти, които от години заблуждават обществото, че този корупционен проект има бъдеще и ще бъде реализиран.
И как този проект е успял да обедини великите сили, решени да построят заедно атомна централа в България, за първи път в историята на ядрената енергетика.
За пореден път „независимите“ медии не дадоха възможност да се чуят разумни коментари по темата за АЕЦ Белене, може би ирационално си мислят, че ако не се чуват критики, по магически начин централата ще бъде построена и ще продава на половин Европа електрическа енергия.

Всъщност няма нищо ново около корупционния гьол (както го нарече премиера Борисов през 2012 г.) АЕЦ Белене.

Трите компании са подписали меморандум за разбирателство, който няма никаква обвързваща сила. Според меморандума Фраматом и Дженерал електрик заявяват, че ще продават своята продукция на Росатом, ако руската компания бъде избрана за стратегически инвеститор.
Линк към самия документ от сайта на Росатом:
Тоест западните компании не са изявили желание да бъдат инвеститори в АЕЦ Белене, а да си продават продукцията… ако има кой да им я плати. Това е много различно от позиция на стратегически инвеститор.
Няма изявено желание от френската и американската компании да финансират зомбито на българската енергетика.
Съвсем друг е въпроса колко ще оскъпи проекта използването на американски турбини за руски реактори, заради преработката която ще се наложи. Те са с различна структура, нискооборотни, с по голяма маса и по-тежки. И без съмнение тази смяна ще причини големи икономически загуби на руската компания, която трябва да се откаже от своите турбини.

Няма никакъв повод за гордост, приповдигнати коментари и очаквания, освен за отклоняване на вниманието от важните проблеми които очакват политически решения.

Във важен за целия Европейски съюз момент, когато всички страни се конкурират за бъдещото финансиране от Зелената сделка, от фонда за Справедлив преход, New Generation EU,React ЕU и други европейски фондове.
Нашето правителство вместо да ускори работата, за да представи по най-добрия начин нуждата от финансиране на енергийния преход на въглищните региони чрез качествени регионални планове и проекти.
Вместо да положи максимални усилия да помогне за преструктурирането на икономиката чрез зелени проекти във Фонда за възстановяване на икономиката на ЕС след пандемията от коронавирус, правителството извади отново от гардероба скелета на зомбито АЕЦ Белене. Сякаш няколко десетилетия кражби и корупция не са достатъчно доказателство, че този проект не е жизнен.

Повечето средства от европейските фондове ще бъдат разпределени на конкурентен принцип, а не на квотен.

От качествените планове и проекти, които ще бъдат създадени и представени от нашата администрация и бизнес пред ЕК зависи с какви пари ще разполагаме за да осъществим справедлив, плавен и с минимални социални щети икономически преход.
Ако сега не се възползваме от тези възможности, България ще остане на опашката на ЕС по икономическо развитие и за дълги години в плен на въглищата, олигарсите и корупцията в енергийния сектор.
Политиците трябва да престанат да мислят за изборите догодина, а да проявят повече кураж и визия за бъдещето.

Проектът АЕЦ Белене трябва да бъде закрит и да се осъществи на конкурсен принцип безядрено използване на площадката, изградена за АЕЦ с прилежащата и инфраструктура.

По този начин ще се даде възможност за има възвращаемост на вложените средства при строежа ѝ.
Зелената сделка и Фонда за възстановяване на икономиката на ЕС след пандемията ни дават много добра възможност за енергиен преход в
страната на базата на енергийна ефективност, достъп на домакинствата до ВЕИ и децентрализация на производството на електроенергия.
С нас или без нас бъдещето на ЕС е в нисковъглеродната икономика, основана на децентрализация на производството на енергия и на зелените технологии.
При тази икономика няма място за енергийни мастодонти като АЕЦ Белене, морално остарели още преди да бъдат построени и да заработят.

завод за изгаряне на отпадъци
, ,

Голяма победа за здравето и гражданските права. ВАС връща делото за инсинератора в София

Вчера Върховният административен съд (ВАС) се произнесе по жалбата на екологично сдружение “За Земята”. Според съда Топлофикация София не е доказала, че проектът не вреди на здравето на хората, а обществените обсъждания будят съмнение с формална организация, защото са в работно време и са се състояли само в два района и в сградата на Столична община. Всъщност от потенциалното замърсяване са засегнати много повече райони.

“Постигнахме огромен успех в борбата ни за по-чиста и здравословна среда в София. Върховният административен съд окончателно се произнесе по аргументите ни за отрицателните здравни и екологични последствия от изграждане на инсталация за изгаряне на отпадъци, както и за неправилно организираните обществени обсъждания. Сега е време и Столична община да се откаже от проекта и да вложи парите в цялостно променена система за управление на отпадъците.”, казва Данита Заричинова от “За Земята”.

Делото, водено от адвокатите Иван Велов и Александър Коджабашев, започна през 2015 г. с оспорване в съда на решението за одобрение на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на Директора на Регионална инспекция за околна среда София. “За Земята”  заедно с други граждани, се обявиха срещу това, заради множество проблемни аспекти:

– неправилно определяне на засегнатите от проекта райони, което доведе до организиране на обществени обсъждания само в 3 столични района и то в работно време;

– недостатъчна информация какво ще се случва с транспортирането на опасните отпадъци след изгарянето;

– липса на анализ на здравния статус на населението в най-близко разположените до проекта райони.

Административен съд София – град (АССГ) реши през 2018 г., че жалбата е неоснователна, но от “За Земята” оспориха решението пред ВАС.

На 17.06.2020 г., близо 5 години след началото на битката за чист въздух в съда, ВАС отмени решението на Административния съд, с което беше одобрено изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци в София и върна делото на АССГ за ново разглеждане от друг състав, при спазване на мотивите на решението.

В решението си съдът казва: “Следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, съдържанието, нивата и териториалния обхват на разпространение на вредните за човешкото здраве емисии от изпускащото устройство, като се отчетат и данните за разстоянията до жилищните сгради и обектите, подлежащи на здравна защита. По отношение на опасните и неопасните отпадъци е необходимо да се установи спазени ли са изискванията за достатъчна информация относно предвижданията за третирането им, оценка на въздействието и информиране на засегнатата общественост.”

Важно е да отбележим, че Топлофикация София нае външен адвокат и поиска 54 000 лв. съдебни разноски само за касационната инстанция.

Решението на съда поставя под въпрос легитимността на финансирането от Европейски фондове за проекта. Европейската комисия подложи на обстойна преценка проекта през 2019 с редица критични забележки за екологичните и икономически ползи. През ноември 2019 все пак Комисията одобри 94 млн. Евро за съоръжението, въпреки че проблемите не бяха адресирани.
Линк към решението на ВАС