Анализ на износа и икономическите измерения
Текущата регулаторна рамка на Европейския съюз позволява производството и износа на химически вещества, чиято употреба е ограничена на вътрешния пазар поради сериозни опасения за здравето и околната среда. През 2022 г. е отбелязан ръст от 175% в износа на такива пестициди спрямо 2018 г. (без Обединеното кралство), като общият обем надхвърля 120 000 тона. Водещ в този износ е 1,3-дихлоропропен, класифициран като вероятен канцероген и забранен в ЕС заради риск за подпочвените води, следван от цианамид – регулатор на растежа, който засяга репродуктивното здраве и представлява пряка токсична заплаха за земеделските работници.
Въпреки икономическите опасения, анализите показват, че преходът към по-безопасни алтернативи не би застрашил заетостта, но би намалил значително здравните разходи, свързани с дългосрочното излагане на химикали, които науката свързва с хормонални смущения и хронични заболявания.
Внос на хранителни продукти и ефектът на „бумеранга“
Паралелно с износа, в Европейския съюз се осъществява мащабен внос на земеделска продукция, която често е третирана със същите вещества, произведени в Европа, но забранени за местна употреба. Статистиката за 2022 г. сочи, че в официални проби от трети страни са идентифицирани остатъци от 53 забранени пестицида, като най-високи нива на замърсяване са открити при чая (42%), кафето (25,6%), бобовите растения (16,6%) и подправките (15,8%).Сред най-често откриваните химикали са имидаклоприд, тиаметоксам и клотианидин. Тези три убийствени за пчелите и невротоксични неоникотиноидни инсектициди са открити в близо 500 проби от вносни храни, нализирани от органите на ЕС през 2022 г. Карбендазим, фунгицид класифициран като мутагенен и токсичен за репродуктивните функции, също е един от най-често откриваните забранени пестициди във вносни храни през същата година.
Освен здравни рискове, тази ситуация създава нелоялна конкуренция за европейските производители, които са длъжни да спазват строги екологични стандарти, докато същевременно пазарът остава отворен за продукти, отгледани при много по-неограничени условия.
Социално въздействие и териториална отговорност
Въздействието на тези химикали върху здравето и околната среда не се ограничава до границите на държавите вносителки. По-голямата част от износа е насочен към страни с ниски и средни доходи, където рисковете от излагане на работниците и населението са значително по-високи, предвид по-слабите регулации.
Тази търговия има неблагоприятни последствия не само в страните вносителки. Разследвания в Европа също показват преки последици за местните общности около заводите, които продължават да произвеждат забранени химикали. Пример за това са откритите нива на замърсяване с фипронил в близост до производствени мощности във Франция, превишаващи неколкократно нормите за безопасност. Тези факти подчертават моралната отговорност на развитите икономики да не изнасят рискове, които са преценили като неприемливи за собствените си граждани.
Институционални ангажименти и национални инициативи
Въпросът за синхронизиране на стандартите е обект на активни дискусии, като държави като Франция и Белгия вече предприеха национални законодателни стъпки за ограничаване на износа. На европейско ниво преговорите по търговското споразумение ЕС-Меркосур поставят на преден план въпроса за бъдещите обеми на търговия с продукти като месо и соя, отглеждани с интензивна употреба на агрохимикали. Още през 2020 г. Европейската комисия обяви намерение за законодателни промени в рамките на Стратегията за химикалите, но конкретни предложения все още се очакват. Информираността за тези процеси е ключова за изграждането на прозрачна търговска политика, която поставя общественото здраве и биоразнообразието в основата на глобалната верига на доставки.
Пътят към глобален преход и устойчивост
Постигането на дългосрочна кохерентност изисква подкрепа за земеделците в глобалния Юг чрез трансфер на знания за интегрирано управление на вредителите и агроекология. Необходимо е ЕС да използва всички инструменти на дипломацията и търговската политика, за да насърчи постепенното прекратяване на употребата на силно опасни пестициди в световен мащаб. Това включва по-ефективна работа в рамките на Международната Ротердамска конвенция и включването на продажбата на пестициди в обхвата на директивите за корпоративна надлежна проверка. Само чрез единни стандарти и подкрепа за алтернативни методи за растителна защита може да се гарантира устойчиво развитие, което защитава здравето на хората и планетата независимо от географските граници.
Източници:
- Съвместно изявление; Неправителствени организации и професионални съюзи настояват за прекратяване на производството, износа и вноса на забранени пестициди, юни 2025
- Public eye, Banned in Europe: How the EU exports pesticides too dangerous for use in Europe, 8 Sep 2020
- U.S. Environmental Protection Agency, National Center for Environmental Assessment, 1,3-Dichloropropene (DCP); CASRN 542-75-6
- Official Journal of the European Union, COMMISSION DECISION of 18 September 2008 concerning the non-inclusion of cyanamide in Annex I to Council Directive 91/414/EEC and the withdrawal of authorisations for plant protection products containing that substance
- Unearthed, EU sending huge quantities of banned, bee-killing pesticides to poorer countries, documents reveal, 16 May 2023
- EC, Open Public Consultation on the production for export of hazardous chemicals banned in the EU, 8 May 2023
- Food and Agriculture Organization of the United Nations, World Health Organization, Detoxifying agriculture and health from highly hazardous pesticides, Rome & Geneva, 2019
- UN, States must stop exporting unwanted toxic chemicals to poorer countries, says UN expert, 9 July 2020
Тук може да прочетете повече: Обща позиция на неправителствени организации и професионални съюзи за прекратяване на производството, износа и вноса на забранени пестициди
