7 искри за запалване на нова икономика

Свалете доклада като pdf

Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви  някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.

Нашата визия е за европейското равнище и е написана от европейска гледна точка. Въпреки че много от идеите могат да бъдат приложени в световен мащаб, ние се стремим да се учим от съюзниците си от Глобалния Юг, за да интегрираме истинска перспектива за справедливост точно там.

Какво е „икономика“? В най-основния си вид, „икономиката“ е съвкупност от производство и потребление, за чиито цели природните ресурси биват превръщани в стоки и услуги. Те варират от вода от чешмата до електричество, от пътища до обезщетения за безработица, от подстригване до храна.

Вредният възглед, че икономиката е отделена от природата и хората: няма нищо грешно в основната функция на икономиката, описана по-горе, но това, в което се е превърнала в практиката, политиката и културата е проблематично и причинява екологични и социални разрушения. Икономиката се разглежда като отделна сфера от обществото и Природата, като се пренебрегва фактът, че икономиката е „вградена“ в Природата и следователно зависи от нашата обща планета, която осигурява ресурси и поглъща замърсители, също и че икономиката се крепи, служи или поне въздейства на хората.

Възходът на неолиберализма: значението на неолиберализма започва да се ускорява в края на 40-те години на ХХв., водено главно от европейски мъже, бели, либерални и капиталистически икономисти и интелектуалци, обединени от убеждението си, че индивидуалната свобода е застрашена от колективистичните тенденции. Те налагат своите идеи и от 70-те години на ХХв. постепенно международните организации и правителства поемат по пътя на неолиберализма. Сега доминиращата европейска и световната икономическа идеология и практика е неолибералната пазарна икономика.

Неолиберализмът – пламенно про-капиталистическа икономическа идеология: неолиберализмът включва политически, икономически и социални договорености, които наблягат на пазарните отношения и индивидуалната отговорност, на приватизация на публичната сфера, липса на значимо демократично участие, дерегулация на корпоративния сектор, намаляване на данъците върху доходите и корпоративните данъци и съкращаване на публичните разходи. Тази идеология насърчава частната печалба ии „ефективността“ преди всичко останало. Всичко това погрешно се основава на схващането, че се създават ползи, които се „просмукват“ надолу по веригата и облагодетелстват всички. Доказано обаче, тя работи на основата на неравенство и следователно създава и възпроизвежда потисничество (включително патриархат, расизъм, класа, неоколониализъм, хетеронормативност) от тези, които притежават икономическа власт. Тя има за цел да комодифицира и монетизира колкото е възможно повече – включително Природата, отношенията между хората, както и между хората и техните територии на обитание, и не на последно място работата и телата на жените.

Икономическият растеж в основата на неолибералната, капиталистическа система: стремежът към постоянно разширяване и интензификация на икономическата сфера. Това е видно от факта, че основният показател за измерване на благосъстоянието на една държава е недалновидният и редуктивен брутен вътрешен продукт (БВП). Икономическият растеж се е превърнал и в ментална логика в индустриалните общества – императивът на растежа битува като постоянно и неутолимо желание за подобрение: „растежът е прогрес“.

Експлоатация на ресурсите, хората и Природата: с манията на европейските икономики за повече – повече печалба, повече добив, повече производство, повече потребление, а оттам и повече отпадъци – се появява чисто неустойчивият мащаб на извличане на ресурси, накърняващ Природата и тласкащ ни отвъд ресурсните граници на планетата. Европейските икономики са изградени до голяма степен чрез колонизиране на Глобалния Юг, чрез добив и изчерпване на ресурсите и присвояване на човешките тела и труд. Тези експлоататорски и несправедливи исторически събития продължават развитието си и до ден днешен чрез неоколониализма.

Доминиращата икономическа система се проваля в изпълнението на задълженията си  спрямо хората и Планетата, НО икономиката е проектирана с умисъл и ние сме способни да я препроектираме, влагайки различен смисъл в нея! Трябва изцяло да трансформираме настоящата икономическа система, да демонтираме структурите на властта, които я поддържат и управляват, и трябва да действаме колективно, за да създадем икономика, чиято цел е едновременно:

– да задоволява основните нужди и да осигурява достоен живот за всички. Основните човешки нужди са малко, и могат да бъдат класифицирани, дори ако икономиката постоянно се опитва да ги смесва с желанията, които са безкрайни и ненаситни. Нуждите включват физически – хранене, здраве, подслон – и нефизически – например сигурност, привързаност, разбиране, участие и свързаност, почивка, идентичност, свобода;

– да останем в рамките на екологичните ограничения: спешно се нуждаем от абсолютно смаляване на потреблението и от много по-голямо глобално равенство в използването на природните ресурси, като най-големите редукции трябва да бъдат постигнати от най-богатите държави-консуматори в света, включително Европа.

Идеологически да се откажем от идеята, че по-голямото и по-бързото винаги е по-добро: да оспорим предполагаемата неизбежност и фанатичното желание за икономически растеж и увеличаването на материалното и дори нематериалното богатство. Основни стоки и услуги вече не трябва да бъдат стоки, а права извън пазарната логика, достъпни за всички.

Европейската икономика трябва да бъде подложена на общ дерастеш: общият обем и темп на европейската икономика трябва да става все по-малък и по-бавен. Дерастежът означава свиване на секторите на икономическа дейност, които са екологично разрушителни и не носят почти никаква социална полза, като например военния сектор, аерокосмическият сектор, бързата мода или опаковките за еднократна употреба. Въпреки това искаме да запазим или развием сектори, които задоволяват основните нужди и благосъстоянието на всички, като например санирането на сгради, възобновяемите енергийни източници, опаковките за многократна употреба, велосипедната инфраструктура, дейности с широко участие, като например обществени театрални постановки, агроекологични хранителни мрежи.