Helena Jankovičová KováčováЗоните с ниски емисии (ЗНЕ) започват да се превръщат в непреодолим фактор в Европа, заради редица ползи, които те носят по отношение на качеството на живот в градовете (прочетете по-точни данни и анализи във вече адаптирания на български доклад на Clean Cities Campaign (CCC) за разпространението и ефекта от ЗНЕ в Европа). Според доклада, в Европа през 2019 г. са били активни 228 ЗНЕ, 320 са действащи през юни 2022 г. и 507 ще са въведени към 2025 г.
Техните цели, степен на амбициозност, размер, обхват и стъпки на въвеждане във времето варират в зависимост от местния и националния контекст, което означава, че няма универсален подход към проектирането им. Но практиката и анализът показват, че са налице принципи и подходи, които могат да бъдат взаимствани и приложени към всяка зона с ниски емисии, за да бъде тя ефективна.
Clean Cities Campaign, част от чиято мрежа е и „За Земята“, обобщава и извежда в специален документ, също вече адаптиран и на български, 7-те стъпки, които трябва да се следват в проектирането и прилагането на зоните с ниски емисии, за да бъдат те ефективни. Насоките са извлечени на база най-добрите практики и от успешния опит на водещите в тази сфера градове в Европа и могат да бъдат приложени и към ЗНЕ в София за смислена, работеща, и оценена положително от обществото мярка за чист въздух.
Стъпка 1: Дефиниране на цели, територия, обхванати МПС и срокове
ЗНЕ обикновено си поставят за цел основно ограничаване на замърсяването на въздуха, но те носят и други ползи. Ако се преследват допълнителни цели, те трябва да бъдат включени възможно най-рано в проектирането на зоните, тъй като може да имат специфични особености и нужда от допълнителни действия. Например един град може да използва ЗНЕ, за да засили съществуващите мерки за интермодален транспорт (съчетаване на различните видове превозни средства за предвижване в града) в допълнение към намаляването на замърсяването на въздуха. Зоните с ниски емисии могат да допълват мерките, насочени към намаляване на пространството за автомобили в града или реорганизиране на транспортните потоци.
Териториалният обхват на ЗНЕ трябва да бъде определен, като се вземат предвид данните за местоположението на източниците на замърсяване на въздуха, както и къде са най-засегнатите групи. В зависимост от амбицията и графика на въвеждане на зоните, би могло да се приложи постепенен подход към различните МПС, като първо се изключат само определен тип превозни средства, преди да се повишат изискванията. Амстердам, например, започна с пускането на ЗНЕ за камиони през 2010 г., преди да разшири обхвата до други превозни средства през 2017 и 2018 г. Също така си струва да се отбележи, че първоначалното премахване на най-замърсяващите превозни средства често може да доведе до бързи и непропорционални резултати.
Определянето на прецизен график със стъпки за въвеждане на етапите от ЗНЕ е важно поради няколко причини. Първо, той поставя рамката да направи целите постижими, тъй като те са разбити на по-малки стъпки. Нещо повече, графикът дава видимост на засегнатите жители и бизнеси, като по този начин оставя достатъчно време за подготовка за преминаване към други видове транспорт и по-чисти превозни средства. Ефектът от предварителното обявяване на план също предизвиква т.нар. „предварително съобразяване“, т.е. гражданите и фирмите започват да правят промени, преди политиката да влезе в сила.
Стъпка 2: Предварителна комуникация
Предварителната комуникация и ангажиране в достатъчно ранен период на гражданите и бизнеса в процеса са ключови за успеха на зоните с ниски емисии.
Мнозинството от гражданите подкрепят ЗНЕ, ако нуждата от тях им е обяснена както трябва, показва проучване на IPSOS, поръчано от Transport & Environment през 2018 г.: 67% от анкетираните в девет европейски държави „силно“ или „донякъде“ подкрепят въвеждането на ЗНЕ. Подкрепата е най-висока в Унгария, Италия и Великобритания, което показва, че вероятно не е пряко зависима от общата политическа атмосфера в страната и външните и вътрешни влияние.
Документът на CCC дава и насоки и примери за успешна комуникация. Това е един от детайлите, влиянието на които бяха по-скоро игнорирани от Столична община в София при разработката на концепцията за ЗНЕ в града, което доведе и до отхвърлянето му в първоначалния вариант.
71% от жителите на европейските градове смятат, че техните лидери трябва да направят повече, за да ги предпазят от замърсяването на въздуха. 59% от гражданите са готови да подкрепят влизането в градовете само на автомобили без емисии след 2030 г. Данните са от проучване на YouGov от 2021 г. Подкрепата обаче се печели с правилна комуникация на ползите от ЗНЕ.
Стъпка 3: Осигуряване на ефективно и справедливо прилагане
Информирането на хората за мярката, без незабавното налагане на ограничения, обикновено помага за по-добро приемане на промяната. Това може да се случи чрез гратисен период, който може да продължи няколко седмици или месеци. Париж и Брюксел избраха тази стратегия, за да улеснят въвеждането и постепенното затягане на техните ЗНЕ.
В същото време ефективното прилагане на мерките е от съществено значение не само за постигане на целите на ЗНЕ, но и заради справедливия подход към онези, които са преминали към по-чисти видове транспорт или превозни средства. Европейските градове използват няколко различни варианта за проследяване на прилагането на мерките, като камери, сензори и контрол чрез инспектори. Те имат своите предимства и недостатъци, които са обяснени по-подробно в документа.
Стъпка 4: Въвеждане на допълнителни мерки, особено за насърчаване на алтернативи като активна мобилност, градски и споделен транспорт
Алтернативите на употребата на личен автомобил са привлекателни само ако са и удобни. Следователно са нужни инвестиции в инфраструктура и възможности за пешеходно и велосипедно придвижване, микромобилност, както и в споделен и обществен транспорт.
Столична община на практика пропуска за момента да предложи такива мерки в проекта за наредба, която адресира ЗНЕ за транспорта в София.
Осигуряването на качествени алтернативи преди или успоредно с ограниченията за определени МПС е ключово за успеха на въвеждането на ЗНЕ
Стъпка 5: Предоставяне на целева финансова подкрепа на най-уязвимите групи
Обществената съпротива може да бъде резултат от чувство за липса на справедливост. Следователно допълнителните мерки могат да бъдат толкова важни, колкото и самата ЗНЕ. Колкото по-справедлив е преходът, толкова по-добър и по-широко приет ще бъде той. Това налага подкрепа на най-засегнатите групи, като например на домакинства с ниски доходи и, когато е необходимо, на местни бизнеси. Прочетете повече в анализа на CCC защо обаче изключенията трябва да бъдат максимално прецизирани, защо преди всяко въвеждане на ЗНЕ има спад в доверието, което отново започва осезателно да се възвръща след старта ѝ, както и че местният бизнес често е облагодетелстван от мерки, които насърчават активен и обществен транспорт.
Възможността за подобни мерки беше игнорирана в проекта за софийската зона с ниски емисии.
Стъпка 6: Проследяване (мониторинг на ефектите от зоната)
За да се оцени напредъкът и ефектите от ЗНЕ, трябва да се планира събирането на висококачествени и точни данни. Показатели като нива на замърсяване с NO2, брой превозни средства и особено такива, които не отговарят на изискванията, или индекс на задръстванията са добро начало. Градовете във Великобритания например са особено добри в това. Същото може да се каже и за ЗНЕ в Брюксел, която има собствен уебсайт, на който са публично достъпни годишните доклади за зоната. София също има нужда от подобряване на този процес.
Камерите в комбинация със сензори могат да откриват в реално време кои автомобили замърсяват повече от обявеното. Подобни системи се използват вече в няколко европейски градове.
Стъпка 7: План и дата за преминаване към зона с нулеви емисии
В крайна сметка не трябва да забравяме, че зоните с ниски емисии няма да осигурят достатъчното намаление на замърсяването, нужни на Европа да преследва климатичните си цели. В този смисъл въвеждането на ЗНЕ е само стъпка в по-широкия преход към мобилност с нулеви емисии, която защитава климата и общественото здраве. В много европейски градове вече има определени срокове за преминаване към такива зони с нулеви емисии към 2030 г., които са обвързани с въвеждането на поетапни прогресивни ограничения – елемент, който липсва въобще в обсъждането на плановете на София.
Прочетете интересните подробности, аргументация за всички тези стъпки, данни, графики и анализи в пълния документ (на български език): „7-те стъпки за създаване на ефективни зони с ниски емисии“.
