По време на тридневната изложба на “За Земята” осъществена в края на септември  в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали) и Хабитат България (“Подлсон на човечеството”) проведохме серия от интервюта с експертите. В рамките на всеки един от дните до нас на щанда присъстваше експерт, който отговаряше на вашите въпроси свързани с правилния избор на изолационни материали при сградна реновация или ново строителство. В допълнение на вашите разговори с тях, потърсихме отговори и на някои от нашите въпроси относно ролята на естествените материали в строителството, биха ли могли да се превърнат новото нормално при планиране и извършване на строителни дейности.

Във второто от серията интервюта разговаряме с архитект Ива Делова, съосновател е на Асоциация за строителство със естествени материали, с дългогодишен опит в разработването, управлението, и използването на проекти с екологични материали.

– Здравейте, Аз съм Светослав Стойков, част от ЕС „За Земята“. Заедно сме с Ива Делова, която е архитект, специализирал своята дейност и фокус в направление естествени строителни материали и по-специално техники на строителство със слама, глина и дърво, устойчив дизайн, здравословни и екологични домове.

Взаимодействието между природата застроената среда и човешките същества нарича архитектура. Съосновател е на Асоциация за строителство със естествени материали и архитектурно бюро „Home Nest“. 

Интервю с Ива Делова

– Какво е мястото според теб на естествените строителни материали в наши дни. Кои са групите хора, които проявяват интерес към тях?

– Това е един много фундаментален въпрос, тъй като за мен цялостната посока за развитие на човечеството е завръщане колкото може по-близо до корена си, до естеството на нещата, в случая и на естествените материали. Чисто като факти и данни за нас като професионалисти или хора, които се занимават в тази сфера, става ясно, че досегашният ни път няма кой знае къде да доведе. Земята постепенно получава една обвивка от изкуствени материали, които до голяма степен (около 80%) не се рециклират. Да не говорим за всички други съпътстващи проблеми.

От една страна е неотложно всички да помислим за начини да вървим в тази посока. От друга страна кои хора проявяват интерес? Може би по-будни хора, които цялостно преосмислят начина си на живот. Като започнем с хранене, поведение, отношение към природата, отношение към хората. Най-общо казано, интелигентни, будни хора. Много често те са водени от конкретни потребности, например от алергиите не децата им, здравословен проблем, който ги е навел на мисълта, че трябва да променят нещо в средата. Но слава богу има доста такива хора, което е много зареждащо в общуването с тях в работата. 

– Аз мисля, че има интерес към естествените строителни материали. Какви са предимствата им пред конвенционалните? Можем ли да кажем, че те са по-екологични, че имат по-нисък въглероден отпечатък върху природата и подходящи ли са за всякакъв тип строителство? 

– Можем да кажем че използването им е неотложно във връзка с екологичната криза, която е в глобален мащаб. Ще изредя някои от техните плюсове, но първо ще спомена как ги разграничаваме от другите. Това са материали, продукти и материи добити непосредствено от земните недра, които не преминават техническа, топлинна или друга обработка, която да променя качествата и свойствата им. Това е разликата. Всички други материали, които преминават през някаква такава обработка, освен че са много енергоемки, съдържат в себе си доста токсини, вредни излъчвания и замърсявания и са по-трудни за рециклиране. От една страна естествените строителни материали спомагат за драстичното намаляване на въглеродния и на енергийния отпечатък, тъй като са много по-малко енергоемки от другите. Може би да спомена за какво говорим. Например за материали като коноп, глина, слама, дърво, камък, от там нататък, различни разновидности, овча вълна, ленена изолация, конопена изолация.

Част от другите предимства, от една страна са екологични, от друга страна е биологичния фактор т.е. как те влияят на хората като биологични индивиди. Какво е тяхното въздействие върху нас, когато обитаваме и живеем в тези сгради. Доста характерно е, че създават оптимален микроклимат в помещенията.

При една завишена влажност, каквато се случва във входа на обитаваното ни пространство (над 50%) материали като глината или изолация от овча вълна по естествен абсорбират излишната влага и когато въздухът стане сух и започне да пречи на дихателните процеси на хората, те отделят тази влага, която задържат обратно в помещението и по този начин поддържат оптимална влажност за живеене. Това е голям плюс.

От там нататък това, че не излъчват различни летливи органични (т.нар. loss) съединения, целия порядък замърсители, които могат да са биологични или синтетични. Поддържайки този оптимален микроклимат те правят сградите много по-малко податливи на мухъл и плесен. Това са т.нар. биологични замърсители, които също могат да съществуват в един дом. Така че предимствата им са много, което според мен е съвсем естествено, както една храна биологично отгледана има много по-различни качества. По-същия начин са естествените материали спрямо конвенционалните, които са най-широко разпространени в момента.

Също така е важно да проникнем в градивния елемент, опитвайки се да се справим с кризите, например в строителството – с екологичната криза, започваме да се опитваме да се справим с един проблем, но ние в същността си задълбаваме в него отново. Например опитваме се да се справим с енергийната криза и започваме свръхизолация на сградите, но това води до това замърсяване в тях.

Ние запечатваме сградите, което е все едно да си облепим кожата с тиксо. Как ще диша тя и какво ще е въздействието? По същия начин съвременните сгради са стигнали дотам, че опитвайки се да решим един проблем – енергийния, създаваме друг – със здравето и трябват много години, за да може човек да забележи това, да се изследва, да се направи връзка между здравето на хората и начинът, по който строим в момента. Така че, за да не попадаме постоянно в една въртележка и опитвайки се да решим един частичен проблем, да си създаваме друг, е много важно колкото се може по-дълбоко да направим тази промяна т.е. самият материал, самите градивни единици, с които правим строителството. От там нататък има много други способи, чисто проектантски, строителни, с които отново да търсим тези решения и тази екологичност, но това е точно във фундамента на проблема за мен. 

– Винаги много ме е интересувало дали могат да се използват естествени материали при сградна реновация при т.нар. саниране на панелни блокове. 

– Да, могат и при жилищни, особено при ново строителство. Разбира се могат и при реновации да се използват, могат и в панелни жилища. Специално изолациите – конопена, овча вълна, ленена, дървесна изолация, сходни като качества с конвенционалните. Ако някой реши да изолира с вата, съвсем спокойно може да се обърне и да използва някой от естествените изолации. Монтират се по подобен начин и имат подобни технически характеристики. Като недостатък може да се счете това, че цената излиза по-висока, тъй като в производството има много повече ръчен труд.

Друг недостатък, който би могъл да се появи е свързан в някои случаи с пожарната безопасност. Може да има ограничения за площите или например при обществени сгради, за какви помещения, какъв вид изолация може да се използва. Затова казвам, че основното нещо е човек да знае и да е убеден защо това е правилната посока и защо иска да върви по нея. От там нататък всеки конкретен проект подлежи на обмисляне и решение и това пак е недостатък, защото нещата са малко по-трудни, иска се малко повече мислене, малко повече желание, не като да отидеш просто и да вземеш от магазина каквото ти трябва и да си решиш проблема, малко повече питане, все още няма големи наличности на българския пазар, трябва да се поръчват специално, много малко материали има все още в България. Почти няма българско производство. Това са недостатъците, което си е сериозна борба, но пък се развива вече 10 години. Аз съм свидетел и участник в тези процеси. Нещата се случват постепенно. 

– Естествените материали дали са завръщане в миналото или са някакъв поглед в бъдещето. Малко философски погледнато.

– Да, постоянно философски поглеждам на нещата. Общо взето е едно и също. Ние сме някак си в такъв етап цялостно на развитието ни, в който трябва да ревизираме всичко, като на някакъв предел, къде сме били, т.е. какво можем да вземем и да се върнем от миналото и също накъде искаме да отидем. Така че бъдещето така или иначе пристига и носи своите новости, носи своите технологии, които отново е наш избор да използваме по най-удачния начин. Но наред с това сме длъжни да пресеем какво имаме да занесем от естественото, така както функционира природата, така както нещата съществуват. В този смисъл не бих казала завръщане, но взимане с нас към бъдещето, нещо, което е ценно и което си заслужава и е част от пътя напред.

Цялото интервю с Ива Делова можете да чуете тук: