,

Решения за по-чисти общини, предлага дискусионният форум за умно управление на отпадъци в Хисаря

Събитието „Умно управление на отпадъците – предизвикателства и възможности за общините“ ще се проведе на 14 юли в град Хисаря като част от 57-та Национална асамблея на Асоциация на еколозите от общините в България (АСЕКОБ).

По време на форума ще се обсъдят актуални проблеми, но и ще се търсят работещи решения за по-чисти общини. На фокус ще бъдат добрите примери за иновативни практики от България и Европа. Ще имаме възможност да разговаряме с Енцо Фавоино – един от най-големите европейски експерти по управление на отпадъците, който ще сподели дългогодишния си опит в разделното събиране, рециклиране и компостиране.

Предвидени са групови дискусии и обмен на бизнес идеи. Внимание ще обърнем на темите, свързани с такса „битови отпадъци” на база количество, разделно събиране на хранителни отпадъци и цифрови решения за моделиране на управлението на битовите отпадъци на местно ниво. Пълната програма можете да откриете в споделения файл.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Изтегли

,

Пето издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“

Петото издание на международната онлайн конференция „Чиста енергия за хората“ ще се състои в дните между 20.06 и 24.06. Във фокус ще бъдат обновяването на сгради, енергийната ефективност в отоплението и транспорта с акцент върху добрите практики от  Централна, Източна и Югоизточна Европа. 

Сред водещите теми ще са топлофикационните мрежи, които използват възобновяема топлина, а специално внимание ще бъде обърнато на потенциалът на термопомпите и тяхната икономическа жизнеспособност с оглед на спецификата на региона. Отделен панел е посветен на взаимовръзките с качеството на въздуха.

За юбилейния брой организаторите от Екологично сдружение „За Земята“ са в сътрудничество с E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network. Мотото тази година е „Насочваме към решения, които ще осигурят надеждно, удобно, достъпно отопление и транспорт за всички. Да осигурим чист въздух и безопасно бъдеще за климата.” 

В конференцията ще участват професионалисти от различни държави и региона. Някои от тях са: Драгомир Цанев (EnEffect), Thomas Nowak (European Heat Pump Association), Richard Lowes (RAP’s Europe programme), Amélie Ancelle (Energy Cities), Sanjeev Kumar (European Geothermal Energy Council) и други. 

Регистрирай се:


Това събитие се организира с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Съдържанието е изцяло отговорност на организаторите от Екологично сдружение „За Земята“, E3G – Third Generation Environmentalism и CEE Bankwatch Network и не отразява позицията на Европейския съюз по темата. 

,

Днес премиерът Кирил Петков ще приеме лично подписите от Националната гражданска инициатива „Да спасим Кресненския пролом – в памет на Боян Петров“

На 1 юни, сряда, от 16:00, в сградата на Министерски съвет, министър-председателят Кирил Петков ще приеме лично подписите на стотици хора, подкрепили гражданската инициатива „Да спасим Кресненския пролом – в памет на Боян Петров”

Искането, отправено към премиера, призовава бъдещата и последна отсечка на автомагистрала „Струма“, извън Кресненския пролом,  да носи името на прочутия алпинист, биолог, изследовател и природозащитник Боян Петров. Инициативата стартира през март съвместно с фестивала Дни на предизвикателствата, който се проведе в кино Люмиер, НДК и Френския институт в София и продължи онлайн до 30 април.

Каузата за съхраняване на природата на Кресненския пролом и запазването му като трасе за активен туризъм, на чиято територия местните хора могат да предлагат своята храна и гостоприемство, беше завещана от Боян Петров, който дълги години беше сред инициаторите и основните ѝ движещи сили. 

След близо 25 години дискусии и неизпълнени задължения, това е поредната гражданска инициатива за запазване на Кресненския пролом и построяване на последната  отсечка на магистрала „Струма“ извън него. През октомври 2019 г. бе основан инициативен граждански комитет „Бъдеще за община Кресна“ за иницииране на гражданска инициатива „Спасяване на град и община Кресна“, а през 2018 г., по време на европредседателството на България, европейската организация за петиции WeMove.eu връчи над 210,000 подписа на Комисаря по околна среда Кармену Вела по време визита в София. 

комисар кармену вела

Комисар Кармену Вела получава подписите за спасяване на Кресненския пролом

Припомняме, че през 2008 г. беше избран вариантът въпросната отсечка да бъде изпълнена като „дълъг тунел“, но предишното правителство се отказа от него в нарушение на европейското и българското законодателство. [2] Твърдението беше, че алтернативите „дълъг тунел“ и „пълен източен вариант“ (официално известна като Г-20) са прекалено скъпи в сравнение с избрания полу-източен вариант (официално известен като Г-10,5). 

Данните в апликационната форма, подадена от българското правителство показват, че сумите за вариантите са сравними. 

През 2019 година Европейската комисия категорично отхвърли за финансиране вариант Г10.5 — едната посока през дефилето, а другата — от изток, посочи нарушения на европейски директиви, както и недостатъци на проекта

Този вариант унищожава природата, застрашава живота на пътуващите и оставя региона без локален път, освен че става дума за високоскоростен път, а не за магистрала. През 2019 Европейската комисията отбеляза:  „Въз основа на информацията, предоставена в заявлението за проекта, проектът не спазва методологията на Анализа Разходи/Ползи“. [1]

Гражданската инициатива е символ на нова надежда, че настоящото правителство, както и Агенция пътна инфраструктура, ще спазва европейското законодателство и ще предприемат необходимите законови действия. 

Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“ посочи: „За варианта магистралата да минава през дефилето вариант няма да бъдат дадени европейски средства, защото той противоречи на европейското екологично законодателство, рискуваме наказателна процедура.“ 

От Коалиция „Да спасим Кресненския пролом“ настояваме за равностойно разглеждане на алтернативите – дълъг тунел или пълен източен вариант, при който и двете платна на магистралата се извеждат извън дефилето – от екологична, социално-икономическа и пътна безопасност гледна точка. Това е становището и на Министъра на околната среда и водите Борислав Сандов от последното му изказване от 27.05.2022 в Денят започва по БНТ. 

Искаме най-щадящия проект за магистрала – заедно можем да постигнем повече! 

Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”
Да спасим Кресненското дефиле

,

Доказахме скритото замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид

Серия от целогодишни измервания на въздуха в София, проведени от За Земята показаха сериозно разминаване между официалните данни за замърсяването с азотен диоксид (NO2) и реалната ситуация в различни части на града. Новият ни доклад показва, че в 19 от общо 27 избрани точки за изследване в столицата средногодишните стойности за 2021 г. са над законовата норма. В същото време в нито една от официалните станции на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) в града няма отчетени превишения. Причина замърсяването да не бъде официално констатирано досега се корени в разполагането на автоматичните измервателни станции далеч от пътното платно и в неподходящи райони на града, в несъответствие на Директивата за качество на атмосферния въздух. По този начин системата за мониторинг на качеството на въздуха подценява обективното замърсяване с азотен диоксид. 

Данните от направените от За Земята измервания показват нездравословно високи нива на азотен диоксид в много точки на град София, където има и висока концентрация на хора. Това са жилищни зони, райони с офис пространства и бизнес сгради, основни спирки на градския транспорт. По-високо замърсяване с NO2 се наблюдава в близост до натоварени улици и булеварди. Това не е изненадващо, тъй като основният източник на азотен диоксид в градовете по принцип са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. София не прави изключение. 

Вдишването на въздух с висока концентрация на NO2 може да раздразни дихателните пътища. Краткотрайните излагания на високи нива могат да влошат здравословното състояние на хора с дихателни заболявания, особено астма, което води до поява на кашлица, хрипове, затруднено дишане, посещения в спешните отделения, прием в болница. По-продължителното излагане на повишени концентрации на NO2 може да допринесе за развитието на астма и потенциално да увеличи чувствителността към респираторни инфекции и води дори до структурни промени в белия дроб. Хората с астма, децата и възрастните хора обикновено са изложени на по-голям риск от негативно въздействие върху здравето. 

Какво можем да направим?

Освен преоценка на разположението на станциите от ИАОС и МОСВ са необходими сериозни и спешни мерки от страна на Столична община за намаляване на замърсяването с азотен диоксид в София. Те трябва да са насочени към намаляване на употребата на моторни превозни средства с приоритет към ограничаване на най-замърсяващите такива. Трябва да бъдат осигурени и насърчавани възможностите за устойчива мобилност за всички възрастови групи. Нашите препоръки са усилията да са насочени както към ограничителни мерки, така и към такива, които стимулират алтернативите: най-вече използването на градски транспорт, последвано от споделени форми на пътуване, възможностите за активно придвижване (с велосипед, тротинетка и други незамърсяващи въздуха в града транспортни средства), както и ходенето пеша. Наред с мерките, насочени към личната мобилност на гражданите, са нужни и такива за екологичната трансформация на бизнеси свързани с транспорт: куриерски услуги, доставки, автобусни превози, строителни и ремонтни дейности, свързани с употреба на МПС и други.

През 2022 г. Столична община възнамерява да въведе зона с ниски емисии от транспорта, което да ограничи използването на МПС и да намали емисиите на фини прахови частици и NO2. Тази мярка трябва да се базира предимно на наличните данни и техния анализ за замърсяването на въздуха и трафика, като отбелязваме, че е необходимо да се събере повече информация и за двете. 

Използваният от нас метод за измерване с дифузионни тръби може да бъде много подходящ за целта. Той съчетава ниска си цена и лесна употреба, с надеждни данни от измерванията. Методът е възприет за официален в други държави, например Германия. 

За Земята продължаваме измерването на замърсяването на азотен диоксид и през 2022 г., в  точки, в голяма степен съобразени с плановете на Общината за териториален обхват на зоната с ниски емисии. Целта ни е да може да оценим замърсяването преди и след въвеждането на мярката.

Повече за методите, данните и изводите от доклада „Има ли замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид?“ можете да научите на 10 май от 18:30 ч. по време на специално събитие на „За Земята“ в Център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София. Входът е свободен. От презентациите ще разберете и защо и как екологичната организация ще превърне десетки граждани в изследователи на въздуха в още по-мащабно измерване на концентрацията на азотен диоксид в столичния въздух. Кампанията ще стартира на 19 май в над 50 точки на столицата. Срокът за записване е до 13.05.2022 г. Включи се! Помогни на София да диша!

,

Фестивалът Дни на предизвикателствата посреща каузата за спасяването на Кресненския пролом

Между 29 и 31 март в кино Люмиер ще бъде обявена гражданската инициатива отсечката на автомагистрала “Струма” извън Кресненския пролом да носи името на прочутия алпинист, биолог, изследовател и природозащитник Боян Петров. Това ще се случи по време на фестивала Дни на предизвикателствата, който се организира в трите локации кино Люмиер, НДК и Френския културен център. 

Каузата за съхраняване на природата на Кресненското дефиле, запазването му като трасе за активен туризъм, на чиято територия местните хора могат да предлагат своята храна и гостоприемство в една съобразена с условията екосистема, беше завещана от Боян Петров, който дълги години беше сред инициаторите и основните движещи сили. Всички присъстващи ще могат да изразят подкрепата си, като се включат към подписка онлайн и на място – в кино Люмиер.

Искаме най-щадящия проект за магистрала – Заедно можем да постигнем повече!

Повече за спасяването на Кресненския пролом можете да прочетете на сайта на каузата.

,

Конференция по демокрация 2022: Програма

Лайв стрийминг на Конференция по демокрация ще се излъчва във Фейсбук страницата на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие на 26 февруари (събота) между 10 и 16 ч.
Заради наложените противоепидемични мерки гражданският форум в традиционния си формат, в зала, се отлага за по-късно през тази година.

Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото – свобода и защита на граждански права, баланс на интереси на различни групи в обществото, постигане на консенсус и устойчиво развитие.

, , , ,

7 искри за запалване на нова икономика

Свалете доклада като pdf

Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви  някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.

Нашата визия е за европейското равнище и е написана от европейска гледна точка. Въпреки че много от идеите могат да бъдат приложени в световен мащаб, ние се стремим да се учим от съюзниците си от Глобалния Юг, за да интегрираме истинска перспектива за справедливост точно там.

Какво е „икономика“? В най-основния си вид, „икономиката“ е съвкупност от производство и потребление, за чиито цели природните ресурси биват превръщани в стоки и услуги. Те варират от вода от чешмата до електричество, от пътища до обезщетения за безработица, от подстригване до храна.

Вредният възглед, че икономиката е отделена от природата и хората: няма нищо грешно в основната функция на икономиката, описана по-горе, но това, в което се е превърнала в практиката, политиката и културата е проблематично и причинява екологични и социални разрушения. Икономиката се разглежда като отделна сфера от обществото и Природата, като се пренебрегва фактът, че икономиката е „вградена“ в Природата и следователно зависи от нашата обща планета, която осигурява ресурси и поглъща замърсители, също и че икономиката се крепи, служи или поне въздейства на хората.

Възходът на неолиберализма: значението на неолиберализма започва да се ускорява в края на 40-те години на ХХв., водено главно от европейски мъже, бели, либерални и капиталистически икономисти и интелектуалци, обединени от убеждението си, че индивидуалната свобода е застрашена от колективистичните тенденции. Те налагат своите идеи и от 70-те години на ХХв. постепенно международните организации и правителства поемат по пътя на неолиберализма. Сега доминиращата европейска и световната икономическа идеология и практика е неолибералната пазарна икономика.

Неолиберализмът – пламенно про-капиталистическа икономическа идеология: неолиберализмът включва политически, икономически и социални договорености, които наблягат на пазарните отношения и индивидуалната отговорност, на приватизация на публичната сфера, липса на значимо демократично участие, дерегулация на корпоративния сектор, намаляване на данъците върху доходите и корпоративните данъци и съкращаване на публичните разходи. Тази идеология насърчава частната печалба ии „ефективността“ преди всичко останало. Всичко това погрешно се основава на схващането, че се създават ползи, които се „просмукват“ надолу по веригата и облагодетелстват всички. Доказано обаче, тя работи на основата на неравенство и следователно създава и възпроизвежда потисничество (включително патриархат, расизъм, класа, неоколониализъм, хетеронормативност) от тези, които притежават икономическа власт. Тя има за цел да комодифицира и монетизира колкото е възможно повече – включително Природата, отношенията между хората, както и между хората и техните територии на обитание, и не на последно място работата и телата на жените.

Икономическият растеж в основата на неолибералната, капиталистическа система: стремежът към постоянно разширяване и интензификация на икономическата сфера. Това е видно от факта, че основният показател за измерване на благосъстоянието на една държава е недалновидният и редуктивен брутен вътрешен продукт (БВП). Икономическият растеж се е превърнал и в ментална логика в индустриалните общества – императивът на растежа битува като постоянно и неутолимо желание за подобрение: „растежът е прогрес“.

Експлоатация на ресурсите, хората и Природата: с манията на европейските икономики за повече – повече печалба, повече добив, повече производство, повече потребление, а оттам и повече отпадъци – се появява чисто неустойчивият мащаб на извличане на ресурси, накърняващ Природата и тласкащ ни отвъд ресурсните граници на планетата. Европейските икономики са изградени до голяма степен чрез колонизиране на Глобалния Юг, чрез добив и изчерпване на ресурсите и присвояване на човешките тела и труд. Тези експлоататорски и несправедливи исторически събития продължават развитието си и до ден днешен чрез неоколониализма.

Доминиращата икономическа система се проваля в изпълнението на задълженията си  спрямо хората и Планетата, НО икономиката е проектирана с умисъл и ние сме способни да я препроектираме, влагайки различен смисъл в нея! Трябва изцяло да трансформираме настоящата икономическа система, да демонтираме структурите на властта, които я поддържат и управляват, и трябва да действаме колективно, за да създадем икономика, чиято цел е едновременно:

да задоволява основните нужди и да осигурява достоен живот за всички. Основните човешки нужди са малко, и могат да бъдат класифицирани, дори ако икономиката постоянно се опитва да ги смесва с желанията, които са безкрайни и ненаситни. Нуждите включват физически – хранене, здраве, подслон – и нефизически – например сигурност, привързаност, разбиране, участие и свързаност, почивка, идентичност, свобода;

да останем в рамките на екологичните ограничения: спешно се нуждаем от абсолютно смаляване на потреблението и от много по-голямо глобално равенство в използването на природните ресурси, като най-големите редукции трябва да бъдат постигнати от най-богатите държави-консуматори в света, включително Европа.

Идеологически да се откажем от идеята, че по-голямото и по-бързото винаги е по-добро: да оспорим предполагаемата неизбежност и фанатичното желание за икономически растеж и увеличаването на материалното и дори нематериалното богатство. Основни стоки и услуги вече не трябва да бъдат стоки, а права извън пазарната логика, достъпни за всички.

Европейската икономика трябва да бъде подложена на общ дерастеш: общият обем и темп на европейската икономика трябва да става все по-малък и по-бавен. Дерастежът означава свиване на секторите на икономическа дейност, които са екологично разрушителни и не носят почти никаква социална полза, като например военния сектор, аерокосмическият сектор, бързата мода или опаковките за еднократна употреба. Въпреки това искаме да запазим или развием сектори, които задоволяват основните нужди и благосъстоянието на всички, като например санирането на сгради, възобновяемите енергийни източници, опаковките за многократна употреба, велосипедната инфраструктура, дейности с широко участие, като например обществени театрални постановки, агроекологични хранителни мрежи.

Търсим си Офис мениджър

/Удължен срок до 6 март, включително/

Екологично сдружение “За Земята” предлага позиция за офис мениджър за офиса си в квартал Лозенец в София, който да се грижи за организацията, комфорта и подобряването на работната ни среда. Търсим приветлив, проактивен, добре организиран човек, който да изпълнява дейности в няколко посоки:

Основни отговорности и задължения:

Поддържане и организация на документацията и офис пространството;
Посрещане на посетители и куриери;
Поръчване на офисни консумативи, инвентаризиране на налични материали и техника;
Организиране и координиране на дребни ремонти/ отстраняване на повреди (например при лампи, щори, интернет, компютри, принтери, ВиК, електричество, топлофикация и др.);
Приемане и пренасочване на общата комуникация към организацията по телефон/ имейл /поща;
Подпомагане на процесите на вътрешна комуникация;
Поддържане на актуална база с контакти на хора в екипа на организацията;
Подпомагане на организацията на събития и активности, свързани с текущата ни работа;
Съдействие при организация на пътувания на хора от екипа и участници в наши събития;
Логистична подкрепа в текущи дейности.

Вие сте нашият човек, ако:

Имате интерес в сферата на опазване на околната среда;
Притежавате много добри организационни умения, способност за степенуване и разпределение на задачите;
Имате добра езикова грамотност на български език с ясен изказ и правопис;
Владеете английски език на работно ниво – писмено и говоримо;
Имате добри комуникативни умения;
Работите свободно в Интернет и с MS Office (Word, Excel);
Умеете да работите в екип и в динамична среда;
Предимство е да имате шофьорски умения (книжка категория B).

Ние предлагаме:

Позиция с 50% заетост на трудов договор
Продължителност на договора до края на 2022 година с възможност за продължаване
Старт по възможност през месец март
Приятна работна среда
Справедливо възнаграждение
Възможност за развитие на знания и умения
Работа с кауза по значими за обществото въпроси

Как да кандидатствам:

Ако нашите нужди и очаквания съвпадат с вашите интереси и умения, ще се радваме да се свържете с нас, изпращайки ни CV и кратко мотивационно писмо (до 300 думи) по имейл до jobs@zazemiata.org със Subject “Офис мениджър”

Краен срок за кандидатстване: 24.02.2022 година
Удължен срок до 6 март, включително
Преглед на постъпилите кандидатури и интервюта се провеждат междувременно.

След 25 години има воля за споразумениеPinterest @krasisnook
,

След 25 години има воля за споразумение за Кресненския пролом и магистрала Струма

След 25 години има воля за споразумение между управляващите, местните хора и природозащитниците за Кресненския пролом и магистрала Струма

След 25 годишни опити на различни управляващи и ръководства на Агенция “Пътна инфраструктура” да прокарат автомагистрала Струма през екологично чувствителния Кресненски пролом, има надежда най-после проектът ще бъде реализиран и природата ще бъде опазена в съответствие с националното и европейско природозащитно законодателство.

След срещи на местните хора от Кресна, Коалицията „Да спасим Кресненското дефиле“ с Борислав Сандов, министър на Околната среда и водите и с Гроздан Караджов, министър на Регионалното развитие, имаме потвърждение и от двете страни за разбиране на сериозността на екологичните аргументи при избора на вариант за строителството на този участък на магистрала Струма.

Имаме уверенията и на двете институции, че пристъпват към разработването на нова екологична оценка за избор на вариант извън пролома съгласно забележките на Европейската комисия от 2019 г. и Препоръка 212 на Комитета на Бернската конвенция от декември 2021.

Отчитаме този напредък като единствения възможен път за реализиране на проекта, одобрението на европейски средства за финансирането му и избягването на санкции за нарушаване на природозащитното законодателство.

„И днес, както и през тези 25 г., нашата позиция е, че само вариант извън пролома е и най-доброто решение за местните хора осигуряващо  достъпът до техните имоти, градини, лозя, както и туристически атракции и други дейности на малкия бизнес там.“, казва Даниел Попов от „Да спасим Кресненското дефиле“.

Припомняме, че след независимата експертна мисия на Бернската конвенция, която се състоя през август 2021, и включи всички заинтересовани страни, включително местни жители и рафтинг клубове, българското правителство прие препоръки и се съгласи на съставяне на консенсусни работни групи, които да намерят решение за спорните въпроси за отсечката в Кресненския пролом.

Експертите отчетоха нуждата от запазването на локален път, за да се реши въпросът с пътната безопасност и да се защитят и местните хора и бизнеси в Кресна. Вариантите, отговарящи на изискванията за опазване на природата и спазване на пътната безопасност, са построяване на дълъг тунел или т.нар. пълен източен обход при изнасяне на двете платна извън Кресненския пролом на изток (т.нар. Г20).

Съдът реши
,

Съдът реши: граждани не могат да обжалват програмата за въздуха на София

Съдът реши окончателно!

В началото на тази седмица Върховният административен съд (ВАС) отхвърли окончателно жалбата на За Земята и жители на столицата срещу Програмата за качество на въздуха (ПКАВ) на София за периода 2021-2026 г. Съдът не признава, че програмата засяга права и интереси на жалбоподателите като приема, че това е вътрешноведомствен акт, който законът провъзгласява за необжалваем.

Това е третият ни опит да инициираме съдебна процедура срещу програма за въздуха като целта бе да се постигнат по-ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха и да се преразгледа бюджетът за тях. Припомняме, че при подобни производства в Пловдив и в София, развили се през 2018-2019 г., изходът беше идентичен; съдът не призна програмата за акт, който засяга права и интереси на жалбоподателите, вместо това прие, че представлява вътрешноведомствен акт, който законът изрично провъзгласява за необжалваем.

“Българските съдилища не признават правото на обжалване на тези програми от страна на неправителствения сектор, както и от гражданите, с което пренебрегват съдебната практика на Съдът на европейския съюз (СЕС) и Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ). Обмисляме да подкрепим гражданите и да се обърнем към ЕСПЧ по повод нарушените им права от страна на българската държава.” коментира Ивайло Хлебаров от За Земята.

ВАС отхвърли и искането ни за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, с което да поставим пред него въпросите, дали законодателството в ЕС дава право на граждани и граждански организации да обжалват програмите.

Припомняме, че Европейската комисия започна процедура срещу България и Полша през 2020 г. Именно заради невъзможността гражданите и неправителствените организации да обжалват програмите за качество на въздуха в съдилищата на двете страни. Това са и единствените държави-членки в Европейския съюз, в които съдилищата отказват достъп до правосъдие по този въпрос.

“Програмата за качество на въздуха е инструментът, който трябва да осигури постигане на нормите за чист въздух в София в най-кратък срок. С отказа си от правосъдие, българският съд лишава жителите на София от възможността да упражнят контрол върху решенията на общината. А именно това са хората, които понасят последиците от дългогодишното несправяне с мръсния въздух в столицата ни.” Коментира адвокат Регина Стоилова, която представлява жалбоподателите.

Друг проблем на това определение е свързан със същината на програмите за качество на въздуха и степента на засягане на гражданските свободи, които произтичат от приемането на такъв акт, въпреки подробната аргументация от страна на жалбоподателите в тази насока. От правилния избор на ефективни и амбициозни мерки в тях пряко зависи дали изобщо и до каква степен ще се подобрят показателите на атмосферния въздух, който всички дишаме. От За Земята припомняме още, че това решение на съда е поредното, в което се приема, че план или програма, които съдържат мерки и политики, представляват вътрешноведомствен акт. Това вероятно е било причината съдебните състави на АССГ и ВАС да поемат по инерцията на досегашната съдебна практика и погрешно да приемат, че ПКАВ не съдържа нещо повече от няколко абстрактни политики.

, ,

Конференция по демокрация 2022 – търси презентатори/лектори/докладчици

Конференция по демокрация 2022 – търси презентатори/лектори /докладчици на тема „Граждански инициативи от Варна и страната“

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и Сдружение “За Земята” стартира набирането на участници за Граждански форум – Конференция по Демокрация 2022, който ще се проведе на 26.02. 2022 г. (събота).

Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.

Можете да представите дейности и от предишни години, защото форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото

  • свобода и защита на граждански права;
  • баланс на интереси на различни групи в обществото;
  • постигане на консенсус (договореност).

Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.

Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) на електронен адрес: ecovarna.info@gmail.com  до 31 януари 2022, 00:00 ч.

Всеки презентатор трябва да има предвид, че презентацията  трябва да бъде 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията.

Мястото и дневния ред на конференцията ще бъдат обявени на 2-ри февруари 2022 г. в интернет страницата на ОЦОСУР www.ecovarna.info.  Одобрените лектори ще получат детайлна информация за конференцията.

За допълнителни въпроси може да се обръщате към организаторите на ел. адрес: ecovarna.info@gmail.com

Критериите към участниците:

  • активността да е в унисон с целите на форума;
  • деятелят или деятелите на активността да са приемащи критики;
  • с оглед баланса на интереси приоритет се дава първо на най-уязвимата група – гражданските активности, на второ място на призваните за водачи – политическите субекти и на трето място на представителите на бизнеса.

 

Co-funded by the European Union

Вълка ще строи завод за изгаряне
, , ,

Вълка ще строи завод за изгаряне на отпадъци до Павликени

Инсталация за изгаряне на отпадъци с капацитет 56 тона на час заплашва село Върбовка, община Павликени. Инвеститорът е „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка.

Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”.

Проектът е на етап инвестиционно предложение и навръх Йордановден, се проведе обществено обсъждане, на което жителите на околността да споделят своите притеснения. Самият доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на инвестиционното предложение е внесено на Никулден, 6 декември. 

Поредица от пропуски будят много въпроси как точно ще се отрази изгарянето на отпадъци върху здравето на живеещите в околността. В ДОВОС на проекта в частта за инсталацията за изгаряне липсва достатъчно ясна информация за състава и произхода на отпадъците, а заради неработещото разделно събиране на отпадъци в България има опасност в пещта да попаднат и опасни отпадъци. Няма предложено решение какво ще се случва с оставащата пепел. Изхвърляните вредни емисии като силно токсичните диоксини и фурани не са разгледани подробно, отсъства и пълна инвентаризация и баланс на емисиите на парникови газове. 

Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години. В инвестиционното предложение изрично се казва, че отпадъци няма да бъдат внасяни, но така формулирано, обещанието няма никаква юридическа тежест, а изгарянето на отпадъци, било то и български, не е устойчиво решение за преход към кръгова икономика. 

„Все по-честите съобщения за строежи на инсталации за изгаряне на отпадъци в цяла България са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“

коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“. 

Припомняме, че завод за изгаряне на отпадъци за 350 млн. лева, който ще изгаря 180 хил. тона отпадъци годишно, планира и Столична община, а на територията на община Девня, освен в циментовия завод, периодично постъпват инвестиционни предложения за построяване на нови инсинератори. След бурно обществено недоволство и засилено медийно внимание централите на въглища прекратиха, поне официално, тази практика. 

Има опасност инсталацията за изгаряне на отпадъци до село Върбовка, Павликени, да се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България.

Какво ще се случва с пепелта след изгаряне и какви са емисиите от вредни вещества като диоксини и фурани — тези въпроси останаха без отговор по време на общественото обсъждане, проведено навръх Йорданов ден, в работно време. 

Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”. Инвеститор е фирма „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка. 

Инвеститорът не обясни и какво ще е точното количество изгаряни отпадъци, в самия доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) обаче се говори за две пещи от 211 хиляди тона годишно. Този обем надхвърля планирания дори в завода за изгаряне на отпадъци в София. Имайки предвид, че бяха дадени примери от Хасково, а г-н Гайтански участва в сметосъбирането в няколко Столични квартала, инсталацията до село Върбовка ще се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България. 

Направи много лошо впечатление фактът, че не беше осигурена достатъчно голяма зала за общественото обсъждане, въпреки големият интерес. Много хора не бяха допуснати заради липса на зелен сертификат – без това да бъде изрично обявено като изискване да влязат. 

„Докладът беше много неубедителен, което опорочава целият проект. Не беше спазено правото на всички хора да получат достъп до общественото обсъждане, въпреки интереса. Все по-честите съобщения за строежи на инсталации като за изгаряне на отпадъци като тази във Върбовка са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“

– коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“. 

Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години.

Тук можете да прочетете и подпишете подписката на гражданите срещу изграждането на инсталация за термично третиране на опасни и неопасни отпадъци, заложено в ИП на „Петрургия“ ЕООД във с. Върбовка, общ. Павликени, обл. Велико Търново

Изкупените от Мини Марица-изток земи
,

Диньо Русев ни показва какво се случва с изкупените от Мини Марица-изток земи

За изкупените от Мини Марица-изток земи

Хората от двете обречени на изчезване заради въглищната индустрия села Трояново и Бели бряг, освен че живеят в неизвестност в продължение на десетилетия, с невъзможност да се разпореждат с имуществото си по свое усмотрение, са принудени да търпят и „нов“ тип вреди.

Диньо Русев ни „разхожда“ из Трояново и показва какво се е случило с вече изкупените от Мини Марица-изток земи – виждаме липса на контрол, липса на грижа на добър стопанин или направо безстопанственост.

Прав ли е в исканията си за обезщетение за погубената му крава, пропаднала в необезопасен кладенец (далеч не единствен в селото), на територия изкупена и недобре поддържана от Мини Марица Изток?

През далечната 2007 г. ръководството на „Мини Марица-изток“ е очаквало „минните работи напредват с 80-100 метра на година и през 2018 ще стигнат до село Трояново“. Това не се случи. Настоящият концесионен договор приключва 2040 г., а България вече пое ангажимент да затвори въглищната си индуструия до 2038 г.

Въгледобивът в България и в частност Маришкия басейн е изиграл ролята си, време е да отстъпи мястото си на производството на чиста електроенергия и екосъобразни продукти.

Време е и министърът на енергетиката да се заеме сериозно със съдбата на тези хора, настояващи за достойно отношение към тях и за справедливи обезщетения.

Из статията на Тодор Тодоров в JustTransition.info:

Заради настъплението на мини “Марица-изток” по същия начин досега са изчезнали 5 други села в сърцето на Тракия – Търговище, Овчарци, Голяма и Малка Детелина и Гледачево. Хората от Гледачево и до днес си спомнят с тъга преместването от родното си село.

“Най-тежко беше, когато трябваше да преместим гробищата – все едно погребахме близките си втори път. Мъртвите си тръгнаха от Гледачево 20 г. след живите” – коментират местни жители.

Хората, очакват справедлива цена за къщите си. Единственият купувач на къщите са мините “Марица изток” и те са тези, които определят правилата. В резултат на това обезщетението не покрива загубата на собствеността по начин, който позволява на собствениците на земя и къщи да продължат живота си на друго място, като същевременно запазят сегашния си или постигнат дори по-добър жизнен стандарт, което се изисква от добрите практики на отчуждаване по целия свят.

, ,

Въздухът на София не е бунище: „За Земята“ организира мултимедийна акция срещу строежа на завод за изгаряне на отпадъци

С мултимедийна акция при ТЕЦ София Екологично сдружение „За Земята“ се обяви отново срещу завода за изгаряне на отпадъци, който общината планира да построи. Датата е избрана неслучайно –  дните между 6 и 9 декември 1952 г. остават в историята на Европа като най-смъртоносното събитие, причинено от замърсяване на въздуха. В Лондон климатични условия, сходни с тези в София през това време на годината, заедно с безогледното изгаряне на въглища и дърва, довеждат до катастрофата, запомнена като Големия лондонски смог. Само за трите дни, през които продължава, отровната мъгла става причина за смъртта на 12 хил. души.

„С акцията при ТЕЦ София искаме да покажем, че планираният завод за изгаряне на отпадъци ще създаде огромни проблеми на града ни в две от сферите, в които Столична община търпи провал след провал: управлението на отпадъците и мръсният въздух. Съоръжението ще влоши качеството на въздуха, ще компрометира и без това слабо ефективната система за разделно събиране на отпадъците, ще мотивира горенето на вносен боклук и ще бъде препятствие пред България за постигане на заложените екологични цели. Инсинераторът обрича града ни да бъде зависим от изгарянето на отпадъци за 30 години напред. Вместо инвестиция от 350 млн. лева в мега инсталация, която създава мега проблеми, искаме работеща система за разделно събиране, мерки за ограничаване на отпадъка при източника и работеща стратегия за преминаване към кръгова икономика и нулеви отпадъци“ – коментира Данита Заричинова от „За Земята“.

Предвид критичните нива на замърсяване на въздуха в София през есенно-зимния сезон, „За Земята“ насочва вниманието към необходимостта от устойчиви решения за екологичните проблеми на София – управлението на отпадъците, автомобилният трафик, отоплението на твърдо гориво. Акцията е поредна стъпка в борбата на „За Земята“ за съвременно управление на отпадъците и чист въздух. От години организацията води и подкрепя дела от граждани срещу завода за изгаряне на отпадъци.

„Здравните рискове бяха силно подценени в екологичната оценка, а по време на обсъждането гражданите изразиха несъгласие с предложението за теглене на нов заем. Въпреки това Столична община продължи напред с реализирането на проекта. Решението беше взето по изключително непрозрачен начин и въпреки спечелените дела, хората все още нямат достъп до пълната информация за замърсяването и финансовите показатели на предлагания завод за изгаряне на отпадъци“ – казва Десислава Стоянова от „За Земята“.

Последното развитие по проекта е, че Комисията по защита на конкуренцията върна търга за преразглеждане заради открити нарушения в избора на изпълнител. Това обаче не променя факта, че който и да строи завода, замърсяването остава за хората и единствено обединените усилия на всички жители на София могат да накарат общината да се откаже от съоръжението.

СС: Stratospheric Productions

Ето и някои заблуждаващи твърдения, с които Столична община защитава проекта за изгаряне на отпадъци:

Твърдение:

Виена изгаря чисто и ефикасно, значи решението е приложимо и в София.

Факт:

Виена не е София. Градът на Дунав не се намира в котловина и въздушните течения там са много различни от тези тук. Изгарянето на отпадъци, колкото и високотехнологично да е, неизбежно изхвърля опасни замърсители в атмосферата и ако няма течения, които да ги отнасят надалеч, те се натрупват в опасни концентрации. В Европа се горят отпадъци от десетилетия, но никой никъде не строи инсинератори при такива условия на климата и релефа, каквито имаме в София. Изгарянето на отпадък на 3 км от “Александър Невски”, с други думи, е опасно за жителите на града.

Твърдение:

Изгаря се само боклукът, който не може да се рециклира.

Факт:

Предвижда се инсинераторът на София да изгаря 180 хил. тона годишно. Тъй като в момента производството на преработения за изгаряне материал под формата на брикети (RDF) е 1/3 от това количество, вероятно ще се наложи внос на отпадък отвън, за да се поддържа пълният капацитет на инсталацията. Най-подходящи за горене са именно висококалоричните пластмаси и хартия, които иначе са годни за рециклиране. Колкото повече такъв боклук има за горене, толкова по-бързо ще се изплаща инвестицията. Това обезсмисля разделното събиране и рециклирането. Това развитие е една от причините страни като Дания поетапно да ограничават инсталациите си за изгаряне на отпадъци.

Твърдение:

От горенето на отпадъци се изхвърлят единствено безвредни газове и малко прах.

Факт:

Инсталациите за изгаряне са отговорни за 29% от световните емисии живак във въздуха, а при изгаряне на пластмаса се отделят канцерогенните диоксини и фурани, които не могат да се филтрират напълно. Най-новият холандски инсинератор например, редовно надвишава допустимите от ЕС нива на диоксини, а инцидентите с тези технологии съвсем не са рядкост и на други места. Само според данни от изследване на Столична община пък, инсталацията ще отделя 20% повече ФПЧ, 14% повече серен диоксид и 10% повече азотни окиси от съществуващия в момента ТЕЦ.

Твърдение:

Заводът за изгаряне произвежда евтина топлинна и електрическа енергия.

Факт: 

Първоначалната цена само за строежа и оборудването е 350 милиона лева, сумата ще се плати чрез грант от Европейската комисия и кредит от Европейската инвестиционна банка. След това идват разходи за персонал, администрация и текуща поддръжка – 91 млн. евро за 26 години живот на инсталацията. Променливите разходи (варовик, горива, депониране на котелна пепел и т.н.) са изчислени на 3.4 млн. евро годишно. Добавяме и планова поддръжка – общо 59.5 млн. евро. Дадените суми са според Предпроектнотo проучване (Feasibility study) на консултантската фирма Ramboll, който Столична община дълго криеше от обществеността.

Твърдение:

Изгарянето на отпадъци е модерна технология, предпочитана в най-развитите страни.

Факт:

Била е такава преди повече от 30 години. Днес дори новооткрити мощности се затварят, заради вредата, която доказано нанасят на чистотата на въздуха, на усилията за ограничаване и рециклиране на отпадъците и заради въглеродния отпечатък, който оставят. В момента подобни проекти спират в Дания, Швеция, Шотландия, Италия, САЩ и други. Европейската комисия официално зачеркна инсталациите за изгаряне на отпадъци от списъка на допустими за европейско финансиране проекти по Механизма за възстановяване и устойчивост, тъй като противоречат на чл. 17 от Регламент от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции.

Твърдение:

В България не може да има качествено разделно събиране или „Нулеви отпадъци“, заради манталитета на хората. Или „материалът ни е лош“.

Факт:

Добри примери от България всъщност има. Сметището в Габрово е най-бавно запълващото се в страната. Хранителните и градински отпадъци в града вече се събират разделно, превръщат се в компост, а общината генерира печалби като го продава на земеделски стопани. В Свиленград събират рециклируемите отпадъци директно от източника – магазини, ресторанти, офиси и домакинства. Това повишава значително качеството и количеството, както и цената на годния за преработка материал.

, ,

Прессъобщение: Строителството на АМ Струма през Кресна ще стане след консенсус между правителството, местните хора, природозащитниците и научната общност

Прессъобщение: Строителството на АМ Струма през Кресна ще стане след консенсус между правителството, местните хора, природозащитниците и научната общност

Вчера, 1 декември, Постоянният комитет на Бернската конвенция взе решение за поредна година да продължи наблюдението на случая със строителството на магистрала Струма през Кресненски пролом, а българското правителство ще трябва да докладва за прогреса три пъти през 2022 г. [1]

След независимата експертната мисия на Конвенцията, която се състоя през август 2021, и включи всички заинтересовани страни, включително местни жители и рафтинг клубове, българското правителство прие препоръките и се съгласи на съставяне на консенсусни работни групи, които да намерят решение за спорните въпроси за отсечката в Кресненския пролом повече от 20 години по-късно. [2]

Препоръката на експертите отчете нуждата от запазването на локален път, за да се реши въпроса с пътната безопасност и да се защитят и местните хора и бизнеси в Кресна. Тя засяга и необходимостта строителството на автомагистрала Струма да се разглежда заедно с въпроса за модернизация на железопътната линия до Гърция.

„Вариантите, отговарящи на изискванията за опазване на природата и спазване на пътната безопасност, са построяване на дълъг тунел или т.нар. пълен източен обход при изнасяне на двете платна извън Кресненския пролом на изток (т.нар. Г20). Това са единствените възможни алтернативи, които спазват препоръка 98/2002 на Бернската конвенция. Само те не засягат природата в Кресненския пролом и осигуряват локален местен път на магистралата, без което е невъзможно предотвратяване на бъдещи тежки пътни инциденти.“, казва Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята“, който е и говорител от името на неправителствените организации в Конвенцията.

Припомняме, че още през 2019 Европейската комисия отказа да финансира с европейски средства предложената от правителството отсечка през Кресненския пролом. Тогава тя каза, че е необходимо България да определи природозащитните приоритети и да направи нова екологична оценка и нов избор на алтернативи. Това се изисква и от становището по екологична оценка на оперативната програма „Транспортна свързаност – 2021-2027‘. [3]

На 12 ноември 2021 Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за неспособността на страната да опазва и управлява своите зони по „Натура 2000“. България все още не е определила целите на 194 от общо 229 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на задължителния срок.

Бележки:

[1] Европейската конвенция за опазване на биоразнообразието и местообитанията следи казуса със строителството на автомагистралата от 2014 година заради неспазване на препоръките ѝ от страна на българската държава. Още през 2002 г. постоянният комитет към конвенцията настоява в препоръка 98/2002 магистралата да се изгради извън дефилето и града, а сегашният път да стане локален. Това е и вариантът, който Европейската комисия одобрява за финансиране с европейски средства.

[2] На 10 ноември 2021 правителството и природозащитните организации внесоха общ доклад до предстоящия комитет на Бернската конвенция. Това се случва за пръв път

В доклада е описано взетото решение за създаване на 3 работни групи, които да предложат на правителството консенсусни решения по 3-те на спорни въпроси, които спъват строителството на АМ Струма през Кресненски пролом: обявяването на зоните от НАТУРА и определянето на техните природозащитни приоритети и цели; нови оценки по ОВОС/ОС и нов избор на алтернативи и обхват на тези оценки.

[3] Становище на МОСВ 4-3/2021, условие I.Б.5.18

 

За контакти:

Даниел Попов
Екологично сдружение „За Земята“ /CEE Bankwatch Network
0886 818 794
dpopov@bankwatch.org

Андрей Ковачев
Сдружение за дива природа „Балкани“
0887 788 218
kovatchev6@gmail.com

Коалиция “Да спасим Кресненското дефиле”
Facebook: Да спасим Кресненското дефиле

 

Полезни връзки:

Карта на проблемното трасе и възможни алтернативи.

[1] Препоръка 98 (2002) на Бернската конвенция, казва, че „трябва да се избегне опцията за разширяване на настоящия път (Е79), тъй като това би причинило сериозни щети на природата, без възможни мерки за компенсирането им”.

[2] Забележки по голям проект „АМ Струма: Лот 3.2” (CCI 2019BG16CFMP001) от ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ ГРАДСКО И РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ, Ares(2019)6378788 – 15/10/2019

„Настоящата Оценка за съвместимостта (наричана по-долу „АА“) не е в съответствие с член 6(3) от Директивата за местообитанията (…) и по-конкретно на Решение 3-3/2017 на Министерството на околната среда и водите на Република България (наричано по-нататък „Решението за ОВОС“) и на съответния доклад за оценка (…) ще бъде необходимо да се анализират въздействията на проекта спрямо тези цели в преработена Оценка на съответствието.

Проектът е оценен като неоказващ значително въздействие върху двата засегнати района на Натура 2000 (…) въз основа на няколко мерки за смекчаване, чиято ефективност е несигурна, като по този начин не отговаря на изискванията на Директивата за местообитанията (…) смекчаващите мерки по E79 за справяне с натиска в момента, свързан с експлоатацията на другите участъци от магистралата, трябва да бъдат преразгледани и коригирани според случая, въз основа на необходимите цели за опазване на обектите.

(…)изграждането и експлоатацията на другите лотове от магистралата доведоха до увеличаване на натиска върху обектите по Натура 2000 поради нарастващ трафик. Следователно България трябва да обясни как възнамерява да гарантира нарастващия натиск върху обектите по Натура 2000 от експлоатацията на автомагистрала „Струма“ (лотове, различни от 3.2) и път Е79, в очакване на прилагането на мерките за смекчаване до 2027 г.

Интервю с Ива Делова
,

Изложба Естествени Изолации – интервю с Ива Делова

По време на тридневната изложба на “За Земята” осъществена в края на септември  в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали) и Хабитат България (“Подлсон на човечеството”) проведохме серия от интервюта с експертите. В рамките на всеки един от дните до нас на щанда присъстваше експерт, който отговаряше на вашите въпроси свързани с правилния избор на изолационни материали при сградна реновация или ново строителство. В допълнение на вашите разговори с тях, потърсихме отговори и на някои от нашите въпроси относно ролята на естествените материали в строителството, биха ли могли да се превърнат новото нормално при планиране и извършване на строителни дейности.

Във второто от серията интервюта разговаряме с архитект Ива Делова, съосновател е на Асоциация за строителство със естествени материали, с дългогодишен опит в разработването, управлението, и използването на проекти с екологични материали.

– Здравейте, Аз съм Светослав Стойков, част от ЕС „За Земята“. Заедно сме с Ива Делова, която е архитект, специализирал своята дейност и фокус в направление естествени строителни материали и по-специално техники на строителство със слама, глина и дърво, устойчив дизайн, здравословни и екологични домове.

Взаимодействието между природата застроената среда и човешките същества нарича архитектура. Съосновател е на Асоциация за строителство със естествени материали и архитектурно бюро „Home Nest“. 

Интервю с Ива Делова

– Какво е мястото според теб на естествените строителни материали в наши дни. Кои са групите хора, които проявяват интерес към тях?

Това е един много фундаментален въпрос, тъй като за мен цялостната посока за развитие на човечеството е завръщане колкото може по-близо до корена си, до естеството на нещата, в случая и на естествените материали. Чисто като факти и данни за нас като професионалисти или хора, които се занимават в тази сфера, става ясно, че досегашният ни път няма кой знае къде да доведе. Земята постепенно получава една обвивка от изкуствени материали, които до голяма степен (около 80%) не се рециклират. Да не говорим за всички други съпътстващи проблеми.

От една страна е неотложно всички да помислим за начини да вървим в тази посока. От друга страна кои хора проявяват интерес? Може би по-будни хора, които цялостно преосмислят начина си на живот. Като започнем с хранене, поведение, отношение към природата, отношение към хората. Най-общо казано, интелигентни, будни хора. Много често те са водени от конкретни потребности, например от алергиите не децата им, здравословен проблем, който ги е навел на мисълта, че трябва да променят нещо в средата. Но слава богу има доста такива хора, което е много зареждащо в общуването с тях в работата. 

– Аз мисля, че има интерес към естествените строителни материали. Какви са предимствата им пред конвенционалните? Можем ли да кажем, че те са по-екологични, че имат по-нисък въглероден отпечатък върху природата и подходящи ли са за всякакъв тип строителство? 

Можем да кажем че използването им е неотложно във връзка с екологичната криза, която е в глобален мащаб. Ще изредя някои от техните плюсове, но първо ще спомена как ги разграничаваме от другите. Това са материали, продукти и материи добити непосредствено от земните недра, които не преминават техническа, топлинна или друга обработка, която да променя качествата и свойствата им. Това е разликата. Всички други материали, които преминават през някаква такава обработка, освен че са много енергоемки, съдържат в себе си доста токсини, вредни излъчвания и замърсявания и са по-трудни за рециклиране. От една страна естествените строителни материали спомагат за драстичното намаляване на въглеродния и на енергийния отпечатък, тъй като са много по-малко енергоемки от другите. Може би да спомена за какво говорим. Например за материали като коноп, глина, слама, дърво, камък, от там нататък, различни разновидности, овча вълна, ленена изолация, конопена изолация.

Част от другите предимства, от една страна са екологични, от друга страна е биологичния фактор т.е. как те влияят на хората като биологични индивиди. Какво е тяхното въздействие върху нас, когато обитаваме и живеем в тези сгради. Доста характерно е, че създават оптимален микроклимат в помещенията.

При една завишена влажност, каквато се случва във входа на обитаваното ни пространство (над 50%) материали като глината или изолация от овча вълна по естествен абсорбират излишната влага и когато въздухът стане сух и започне да пречи на дихателните процеси на хората, те отделят тази влага, която задържат обратно в помещението и по този начин поддържат оптимална влажност за живеене. Това е голям плюс.

От там нататък това, че не излъчват различни летливи органични (т.нар. loss) съединения, целия порядък замърсители, които могат да са биологични или синтетични. Поддържайки този оптимален микроклимат те правят сградите много по-малко податливи на мухъл и плесен. Това са т.нар. биологични замърсители, които също могат да съществуват в един дом. Така че предимствата им са много, което според мен е съвсем естествено, както една храна биологично отгледана има много по-различни качества. По-същия начин са естествените материали спрямо конвенционалните, които са най-широко разпространени в момента.

Също така е важно да проникнем в градивния елемент, опитвайки се да се справим с кризите, например в строителството с екологичната криза, започваме да се опитваме да се справим с един проблем, но ние в същността си задълбаваме в него отново. Например опитваме се да се справим с енергийната криза и започваме свръхизолация на сградите, но това води до това замърсяване в тях.

Ние запечатваме сградите, което е все едно да си облепим кожата с тиксо. Как ще диша тя и какво ще е въздействието? По същия начин съвременните сгради са стигнали дотам, че опитвайки се да решим един проблем – енергийния, създаваме друг – със здравето и трябват много години, за да може човек да забележи това, да се изследва, да се направи връзка между здравето на хората и начинът, по който строим в момента. Така че, за да не попадаме постоянно в една въртележка и опитвайки се да решим един частичен проблем, да си създаваме друг, е много важно колкото се може по-дълбоко да направим тази промяна т.е. самият материал, самите градивни единици, с които правим строителството. От там нататък има много други способи, чисто проектантски, строителни, с които отново да търсим тези решения и тази екологичност, но това е точно във фундамента на проблема за мен. 

– Винаги много ме е интересувало дали могат да се използват естествени материали при сградна реновация при т.нар. саниране на панелни блокове. 

Да, могат и при жилищни, особено при ново строителство. Разбира се могат и при реновации да се използват, могат и в панелни жилища. Специално изолациите конопена, овча вълна, ленена, дървесна изолация, сходни като качества с конвенционалните. Ако някой реши да изолира с вата, съвсем спокойно може да се обърне и да използва някой от естествените изолации. Монтират се по подобен начин и имат подобни технически характеристики. Като недостатък може да се счете това, че цената излиза по-висока, тъй като в производството има много повече ръчен труд.

Друг недостатък, който би могъл да се появи е свързан в някои случаи с пожарната безопасност. Може да има ограничения за площите или например при обществени сгради, за какви помещения, какъв вид изолация може да се използва. Затова казвам, че основното нещо е човек да знае и да е убеден защо това е правилната посока и защо иска да върви по нея. От там нататък всеки конкретен проект подлежи на обмисляне и решение и това пак е недостатък, защото нещата са малко по-трудни, иска се малко повече мислене, малко повече желание, не като да отидеш просто и да вземеш от магазина каквото ти трябва и да си решиш проблема, малко повече питане, все още няма големи наличности на българския пазар, трябва да се поръчват специално, много малко материали има все още в България. Почти няма българско производство. Това са недостатъците, което си е сериозна борба, но пък се развива вече 10 години. Аз съм свидетел и участник в тези процеси. Нещата се случват постепенно. 

– Естествените материали дали са завръщане в миналото или са някакъв поглед в бъдещето. Малко философски погледнато.

Да, постоянно философски поглеждам на нещата. Общо взето е едно и също. Ние сме някак си в такъв етап цялостно на развитието ни, в който трябва да ревизираме всичко, като на някакъв предел, къде сме били, т.е. какво можем да вземем и да се върнем от миналото и също накъде искаме да отидем. Така че бъдещето така или иначе пристига и носи своите новости, носи своите технологии, които отново е наш избор да използваме по най-удачния начин. Но наред с това сме длъжни да пресеем какво имаме да занесем от естественото, така както функционира природата, така както нещата съществуват. В този смисъл не бих казала завръщане, но взимане с нас към бъдещето, нещо, което е ценно и което си заслужава и е част от пътя напред.

Цялото интервю с Ива Делова можете да чуете тук:

, ,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Нов доклад изтъква Полша, Чехия и България като двойкаджиите на енергийния преход

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Полша, Чехия и България: двойкаджиите на енергийния преход

Полша, Чехия и България се очертават като трите държави, които ще произвеждат 95% от планираната енергия от въглища в Европейския съюз след 2030 г. 

Това показва нов доклад* на Ember – мозъчен тръст в областта на енергетиката, който  излезе след като Германия обяви, че си поставя нова цел за спиране на използването на въглищата през 2030 г., а не както досега — през 2038 г. Заключението в доклада е направено след анализ на националните планове за климат и енергия, които предстои да бъдат актуализирани спрямо повишената климатична цел на ЕС за 55% намаление на емисиите до 2030 г.

„Печален лидер в използването на въглища за производство на енергия през 2030 г. ще бъде Полша с 63%, следвана от Чехия с 18% и България – с 14%. Останалата част от Европа върви по пътя на поетапен преход към възобновяема енергия още през това десетилетие. Тези, които останат на опашката, ще трябва да се изправят срещу високите цени на електричеството, икономическа конкурентоспособност и натиск за реформи в кратки срокове заради засилването на климатичната криза“

Ричард Муур от Ember. 

Докато повечето европейски държави се стремят да изоставят въглищата до 2030 г. и да реформират икономиките си, държавите от Централна Европа и България търсят начин да отложат неизбежното. 

„Служебното българско правителство обяви, че излиза от въглищата през 2038 г., но този акт беше продиктуван по-скоро от желание политиката на бездействие да продължи, отколкото залагане на ясна цел и визия за реформи. От поетапното извеждане на въглищни мощности от експлоатация през следващото десетилетие и бързо навлизане на енергийните алтернативи без изгаряне зависи дали преходът отвъд въглищата ще дойде под формата на ценови, социален и екологичен шок, или ще почива на ясен план и научни данни.“

Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.

Електричеството в ЕС, произведено от въглища, ще намалее с 83% между 2015 г. и 2030 г., — от 705 TWh на 118 TWh. Въпреки това, докато останалата част от 27-те държави-членки на ЕС има категорично намерение да намали производството на въглища с 99% между 2015 г. и 2030 г., Полша, Чехия и България предлагат общите им усилия да доведат до спад от едва 42%.

Тенденцията крайните дати за изход от зависимостта от въглищата да бъдат съкратени във времето не е изолирана само в Германия. В целия ЕС плановете продължават да се ускоряват. За по-малко от 2 години, откакто страните от ЕС представиха своите национални планове за енергетика и климат (ИНПЕК), планираното производство на електроенергия от въглища през 2030 г. в ЕС е съкратено с повече от половина (-58%). Това намаление ще предотврати изхвърлянето на допълнителни 89-152 мегатона емисии на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата през 2030 г., което е еквивалентно на премахване на 53-90 милиона автомобила от пътя.

„Спирането използване на въглищата обаче не трябва да става за сметка на засилване на друга зависимост към изкопаемо гориво, каквото е природният газ. За разлика от Западна Европа, благодарение на ниската свързаност на домакинствата към газовата мрежа, България е в състояние да направи скок към чисто отопление и производство на електроенергия, на базата на възобновяеми източници на енергия и технологии за съхранение.“

Радостина Славкова от „За Земята“

 

Бележки:

Можете да намерите доклада на страницата на Ember: https://ember-climate.org/project/germanys-2030-exit-isolates-remaining-eu-coal-power-polluters

*  Докладът в частта си за България е изготвен със съдействие от „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“. 

 

,

Изложба Естествени Изолации – интервю с Ася Добруджалиева

По време на тридневната изложба на “За Земята” осъществена в края на септември  в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали) и Хабитат България (“Подлсон на човечеството”) проведохме серия от интервюта с експертите. В рамките на всеки един от дните до нас на щанда присъстваше експерт, който отговаряше на вашите въпроси свързани с правилния избор на изолационни материали при сградна реновация или ново строителство. В допълнение на вашите разговори с тях, потърсихме отговори и на някои от нашите въпроси относно ролята на естествените материали в строителството; биха ли могли да се превърнат в новото нормално при планиране и извършване на строителни дейности.

В първото от серията интервюта разговаряме с Ася Добруджалиева, председател на Управителния съвет на Асоциацията на еколозите от общините в България от 1999 г. и от 2010 г. насам – ръководител проекти във фондация „Подслон за човечеството”.   

– Здравейте, аз съм от Екологично сдружение „За Земята“. Тук сме с Ася Добруджалиева от Habitat България. Намираме се на отварянето на изложбата посветена на естествените изолационни материали. Искам да я попитам специално за текстилната изолация, която ни представиха. Да разкаже може би малко повече наистина какво пробуди интереса й да започне това начинание. 

– Благодаря за възможността за една такава експозиция тук на открито пред гражданите на София. Нещо, което се опитваме да реализираме в областта на подобряване енергийната ефективност на сградите. Причината Habitat България да се ангажира с темата с изолациите е, че ние работим за подобряване на жилищните условия в страната. Енергийнатa бедност е нещо, което нарежда България на най-ниските места в Европейския съюз от гледна точка на това, че жилищните сгради са с много ниска ефективност. Освен това става въпрос за високи цени на електроенергията и ниски доходи. Комбинацията от тези три фактора е ключова, за да можем да кажем, че имаме енергийна бедност. Тъй като едно от най-добрите решения за справянето с проблема е подобряването на енергийната ефективност на сградите, имахме желание да имаме максимално ниска цена за изолацията, така че да бъде приемливо и за най-бедните да направят подобряване на техните жилища. Водени от тази идея и с помощта на експерти, с които работихме, подготвихме едно предложение за това да проучим възможностите да произведем топлоизолация от рециклирани текстилни отпадъци.

Проблемът с тях през 2013, когато започна реализирането на идеята беше доста голям. Не че сега нещата са решени, но така или иначе се правят стъпки в тази посока. Докато тогава всичко, което излизаше като текстилен отпадък отиваше на депата, което означаваше намаляване на техните обеми. Освен това се появи един технологичен проблем за операторите на депата и по-специално в тези, които имаха сортиращи инсталации, защото текстилните отпадъци, попадайки в общия отпадък и постъпвайки в инсталация за сепариране, твърде често се усукват около различни елементи на инсталациите и довеждат до блокирането им. Така че, текстилния отпадък е абсолютно нежелан от гледна точка на това, че е труден за разделяне, че означава запълване на депата и най-вече, защото това е загуба на ресурси. 

– Тоест нужно е да го изкараме от общия поток и да го използваме за нещо друго. В случая можем да го приложим към изолационен материал, който е изцяло рециклиран. Предполагам, че не се използва химия при образуването му. Може ли да кажем малко за технологията?

Основното за технологията е, че за да имаме възможността да правим този продукт, ние трябва да сведем текстилния отпадък до текстилни влакна. Това означава разчепкване, дераци и т.н. След това този материал може да бъде настилан, оформен по различни начини и да му се придават различни характеристики в зависимост от това с каква цел искате да го използвате. Ние направихме два варианта на текстилна изолация. И в двата случая има полипропилени, които подпомагат свързването на тези влакна, защото иначе нямаме свързващ елемент вътре в текстила.

Възможностите за неговото обработване са два вида. Единия начин, който показваме тук е с обикновено настилане и иглонабиване на материала, а към другия е добавено нагъване, което придава малко повече структура, стабилност и обем на изолацията. Двата варианта на този материала дават възможност за постигане на коефициента на топлопроводност от порядъка на 0.036, което е абсолютно съпоставимо с останалите известни на пазара топлоизолации. В този смисъл нашето желание да получим евтин продукт, не е невъзможно. Всичко зависи от това как ще върви политиката за управление на текстилните отпадъци в България. Така или иначе има възможност да се работи за тяхното разделно събиране и оползотворяване. Ние сме оптимисти, че това нещо ще се случи. 

– Доколкото съм запознат, мисля, че във Варна има инициатива за отваряне на завод за сепариране и рециклиране не текстилни отпадъци. Запозната ли сте с нея? 

Точно с инициативата във Варна не съм, но всички виждате, че в последните години се правят опити да се създадат условия за разделно събиране на стари облекла и обувки. Може би още на не много места има такива специализирани съдове, но стъпка по стъпка се върви към това. Може би лидери в разделното събиране са магазините за втора употреба, защото част от веригите дават възможност за връщане на стари дрехи. 

H&M специално и доста западни вериги вече, както и Patagonia, които правят туристическо облекло, стават известни с това, че ако занесеш стари дрехи и обувки, получаваш отстъпка от нов продукт, а те връщат материала изцяло в производството. 

Страхотно. Сигурна съм, че подобни инициативи ще стават все повече, защото много хора имат отговорност към бъдещето на планетата и към това да не замърсяваме, да не създаваме отпадъци. Ние всички вероятно в някакъв момент ще осъзнаем колко важно е това и то не само за текстилните, а за всички видове отпадъци. „За Земята“ е водеща по темата за нулеви отпадъци, така че аз няма да говоря много по този въпрос, но ключовото тук са хората, домакинствата. Те са тези, които наистина трябва да започнат да разбират необходимостта от разделно събиране на отпадъците. Защото най-простото нещо, което правим да хвърлим всичко в една торбичка в общия съд, е най-вредното. Защото когато постъпят тези смесени отпадъци на сепариращата инсталация, ресурсите в тях са силно замърсени и това което реално може да се рециклира е от порядъка на 10-15% в много оптимистични случаи.

Така че за да има смисъл от дейностите, които правим с отпадъците, първото и най-важното е поведението на източника, на домакинствата или разбира се в индустриалните сфери, там са малко по-различни нещата. Но това е ключова отправна точка. Да разбираме важността на ресурсите и да ги използваме. Ние се опитваме да направим това с тази изолация. Все още не я произвеждаме. Между другото тя има изключително добри характеристики като шумоизолация, но така или иначе работим в посока да започнем производство. Надяваме се това да се случи до две години и да можем наистина да покажем една кръгова икономика, един затворен цикъл на използване на ресурсите, отново и отново. 

– Какви са предпоставките, за да се случи масовото производство на тази изолация, за да може да се предложи на крайния клиент на достъпна цена и да бъде една реална алтернатива. Какво трябва да се случи от тук насетне, за да може да ги използваме и в програми за жилищно обновяване и да ги насочим към енергийно бедни?

Разбира се, трябва да се случи самото производство поне на едно място. Имайте предвид, че това не е малка инвестиция, но въвеждането на принципа за отговорността на производителя и по отношение на текстилните отпадъци създава добра възможност да се акумулират финансови ресурси, които да се използват включително и в тази посока. Честно казано това не е най-добрия начин. Това, което много хубаво работи във Франция е създаването на национален фонд, в който постъпват всички отчисления за произведената текстилна продукция и на конкурсен принцип се кандидатства с идеи и различни проектни предложения и най-добрите се финансират, което според мен е най-ефективният подход за използване на тези средства.

Системата, която в България от доста години работи с организациите за оползотворяване на опаковките, например, показва различни дефекти и неефективно използване на акумулираните средства. Моето лично мнение е, че там трябва да има промяна, но за добро или за лошо в България се възприе системата, по която и до момента работим. Надявам се, че ще има достатъчно финансови ресурси, които да насърчават хората, които имат желание да се оползотворяват текстилните отпадъци наистина да го направят

Aудио файл с цялото интервю:

 

,

Само два политически участника отговориха за политиките им за чист въздух

Във връзка с предстоящите избори от гражданско обединение „Дишай, България“, част от което е и За Земята, се обърнахме към представителите на основните политически партии, които имат реален шанс да влязат в следващото Народно събрание и им зададохме няколко кратки, но важни въпроса, свързани с политиката за подобряване на въздуха в България.

Преди две седмици изпратихме анкетата на тема въздух  до кандидатите за депутати на партиите „ГЕРБ“, „БСП“, „ДПС“, „ИТН“, „Продължаваме промяната“, „Изправи се БГ- ние идваме“, „Да, България“, „Зелено движение“, „Възраждане“.

Само две формации отговориха на запитването ни, изпратено от нас като обикновени граждани, но и като гласоподаватели. И двете са част от коалицията „Демократична България” – това са “Да, България” и „Зелено движение“.

Озадачени сме от факта, че повечето от партиите, които биха искали да ни представляват в парламента, предпочетоха изобщо да не отговарят на въпросите свързани с тяхната политика за подобряване на въздуха в България. Те предпочетоха да не изразят мнението си по тази ключова за България тема и то в контекста на стряскащите данни от Световната здравна организация. Според тези данни, вследствие на замърсяването на въздуха на годишна база в страната умират 8000–9000 души. Тази констатация се потвърждава и от докладите на Европейската агенция за околна среда.

Политиките за по-чист въздух, които избраха от “Демократична България”

И “Да, България”, и “Зелено движение” – единствените, които върнаха анкетата попълнена, заявяват готовност подобряването на качеството на въздуха в страната да бъде един от водещите им приоритети.

И двете политически формации биха подкрепили реформи в Министерството на околната среда и водите и в Изпълнителната агенция по околна среда, които да подсилят експертизата на тези институции и капацитета им за прилагане на адекватен и навременен контрол върху нарушителите.

Относно изгарянето на отпадъци в страната от „Да България“ отговарят, че  главната им цел ще бъде да развиват политики за предотвратяване генерирането на боклук, както и политики за стимулиране на рециклирането. Изгарянето, според тях, е крайна мярка и то при условие, че са изградени необходимите пречиствателни инсталации. От „Зелено движение“ са твърдо против изгарянето на отпадъци.

И двете формации се обявяват за постепенно премахване на отоплението с въглища и дърва, които са основният източник на замърсяване в България, като същевременно се предвидят мерки за осигуряване на отоплението на енергийно бедните домакинства, базирани на повишаване на енергийната ефективност на домовете и модерни чисти и климатично неутрални технологии за отопление.

Двете партии биха работили за въвеждане на работещ стандарт за дървесината, предназначена за отопление: за максимална влажност, липса на химическа обработка и покрития и пр.

Кандидатите за новия парламент от двете формации одобряват създаването на повече “зелени зони” – това са свободни от автомобили пешеходни зони, и зони с ниски емисии от транспорта в градовете с лошо качество на атмосферния въздух, както и създаването на благоприятна среда за производство на повече електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, включително и такива за отопление (например геотермална енергия).

И “Да, България”, и “Зелено движение” подкрепят електрификацията на обществения транспорт в градовете и са за въвеждането на депозитна система за събиране на пластмасови отпадъци.

 

Гражданско обединение “Дишай, България”  е неполитическа, неформална  организация, която обединява под обща шапка 7 сдружения и обединения от различни области на страната, които работят за правото си да дишат чист въздух.

Повече за нашето обединение можете да научите от страниците и уебсайтовете на неговите членове:

  • Сдружение “Дишай, Перник”
  • Сдружение “За чист въздух и вода в Русе“
  • Сдружение „Дишай, Девня“
  • Сдружение „Дишай, Добруджа“
  • Гражданско обединение „Благоевград иска да диша“
  • Гражданско обединение „Дишай, Пловдив“
  • Екологично сдружение „За Земята“
,

Внасяме жалба срещу отказа на съда да разгледа жалбата ни срещу програмата за въздуха на София

Днес, 9-ти ноември 2021 г, с група граждани внасяме жалба срещу отказа на Административен съд – София град (АССГ) да разгледа по същество жалбата ни срещу Програмата за качество на въздуха на София, като се обръщаме към по-висша инстанция – Върховния административен съд. Това се случва четири месеца след внасянето на първата жалба, която АССГ реши да отхвърли с аргумент, че жалбоподателите нямат правен интерес, без ясни мотиви и в противоречие с европейското законодателство.

Защо обжалваме Програмата за качество на въздуха в София

“Първопричината да обжалваме Програмата за качество на въздуха е, че мерките и заложеният бюджет не гарантират, че ще доведат до постигане на законовите норми за въздуха, обещани от Столична община за 2024 г. По този начин гражданите на София ще продължат да дишат мръсен въздух и да се разболяват от него. Много от мерките не са разписани достатъчно ясно в плана за действие към програмата. Липсват ясни показатели за изпълнение, обвързани с постигането на желания ефект – намаляване на емисиите и оттам на замърсяването,”

Ивайло Хлебаров от “За Земята“

Замърсяването на въздуха в София е дългогодишен проблем, продължава и досега да уврежда живота и здравето на хората. Заради системното неспазване на нормите и в столицата България беше осъдена веднъж от Европейския съд през 2017 г. В момента Европейската комисия води второ дело срещу България, заради недобро прилагане на решението от първото дело и има реален шанс съдът да ни наложи глоби.

“Програмата за качество на въздуха е инструментът, който трябва да осигури постигане на нормите за чист въздух в София в най-кратък срок. С отказа си от правосъдие, българският съд лишава жителите на София от възможността да упражнят контрол върху решенията на общината. А именно това са хората, които понасят последиците от дългогодишното несправяне с мръсния въздух в столицата ни,”

адвокат Регина Стоилова, представляваща жалбоподателите.

Дори и да постигнем настоящите норми, това не значи, че въздухът ще е чист и ние няма да се разболяваме заради него. През септември 2021 г. Световната здравна организация публикува новите си насоки за допустими нива на замърсяване на въздуха и те са още по-ниски. Предстоят и промени на европейските норми в съшата посока. Затова е много важно програмите, които се изготвят, да са с много добро качество и да се изпълняват.

Сред гражданите, които обжалват програмата, са мъж на средна възраст, страдащ от остра астма; семейство с две малки деца, живеещи близо до булевард с тежък трафик и жена, занимаваща се с бягане. Всички те в ежедневието си правят постъпки, които да ограничат излагането им на мръсен въздух и негативните последици от това.

София изготви поредната си четвърта програма за въздуха, която не е достатъчно амбициозна. Така,  много хора ще продължат да страдат от мръсния въздух. Имено затова заведохме делото в началото на лятото. Съдът на първа инстанция отхвърли жалбата ни, отсъждайки, че нямаме правен интерес да обжалваме програмата.

Напомняме, че България и Полша са единствените държави-членки в Европейския съюз, в които съдилищата не признават правото на гражданите и неправителствените организации да оспорват програмите за качество на въздуха. От 15 май 2020 г. срещу България започна наказателна процедура за нарушаване на правото на ЕС и отказ от достъп до правосъдие.

 

 

Снимка: Ангел БалашевUnsplash

,

Българите искат новите техники за производство на ГМО да бъдат регулирани строго

Според социологическо проучване, изготвено от Маркет Линкс през август 2021, над 71% от българите смятат, че трябва да се запазят строгите регулации и да се прилагат правилата им по отношение на новите геномни техники. Над 60% от запитаните са категорични в това си желание. Тези правила изискват извършването на оценка за безопасност, одобрение преди допускане на отглеждането на растения и животни, контрол при влагането им  в храни и фуражи, обозначаването на съдържанието  им върху  етикетите на храните и проследяемост.  16.5% от гражданите не могат да дадат отговор на въпроса, а едва около 12% смятат, че не трябва да се прилагат тези правила.

 

 

Новите геномни техники (известни още като новите ГМО) са инструменти на генното инженерство и се използват за промяна на генетичния материал на растения, животни и микроорганизми, включително и за генетична терапия на хора. В някои страни вече се отглеждат генетично редактирани растения. Учените и фирмите, произвеждащи семена и препарати за растителна защита твърдят, че растенията, генно изменени чрез тези техники не са ГМО и са безопасни заради по-голямата  прецизност и по-частичната промяна в гените. В същото време има редица изследвания, публикувани в научни списания, които показват, че те могат да доведат до специфични рискове за здравето на хората и околната среда

В следващите месеци Европейският съюз ще трябва да реши как да регулира тези продукти – като ГМО или по друг начин като Европейската комисия предприе редица стъпки в посока дерегулация на новите ГМО, което не се приема добре от граждани, фермери, биологични производители, големи търговски вериги, редица учени и научни организации в ЕС. Причина за това е, че те са важни, защото гарантират безопасността на храните, фуражите и околната среда. Преди дни приключи публично допитване на Комисията относно първоначалната оценка на въздействието за нова юридическа рамка на две групи нови техники за ГМО – целенасочени мутагенеза и цисгенеза на растения за храни и фуражи. Резултатите от проучването не са публикувани още, но благодарение на редица европейски организации, коментари по тази сложна материя успяха да вземат над 69 000 граждани, които използваха специално разработен онлайн инструмент и казаха „Не на дерегулацията на новите ГМО“. Общо малко над 70 000 души се включиха в консултацията.

„Европейската Комисия от около две години павира пътя за дерегулацията на новите ГМО, въпреки острата опозиция на граждани, фермери и бизнес в полза на мултинационалните компании. Припомняме на Комисията и националните правителства, че от тях се очаква да защитават правата на гражданите, а не на отделни влиятелни бизнеси и не трябва да поставят под риск нашето здраве, околна среда и правото ни да решаваме с какво да се храним, като променят правилата за безопасност, етикетиране и проследяемост на новите ГМО като се опитват да ги дерегулират или смекчат регулацията им“.

Ивайло Попов, ЕС За Земята

 

,

Търсим си Координатор финансово управление на проекти

Задължения и отговорности:

  • Финансово управление и отчитане на проекти и комуникация с донорите;
  • Съдействие при бюджетиране на нови проекти;
  • Разработване и актуализиране на финансови процедури и политики;
  • Контрол на паричните потоци и ликвидността;
  • Изработва бюджет на организацията и следи нивото на планираните непреки разходи по проекти;
  • Отговаря за финансовата отчетност, правила и процеси.

 

Изисквания:

  • Икономическо образование;
  • Опит в управление на проекти и финансовото им отчитане;
  • Опит – мин. 3 години с финансов мениджмънт;
  • Умение да работи, както в група, така и да бъде инициативен и самоорганизиран; 
  • Добри комуникационни способности; 
  • Говорим и писмен английски език;
  • Ангажираност по теми, свързани с екологична и икономическа справедливост и каузите на За Земята – пожелателно.
  • Опит във фондонабиране – пожелателно;

 

Какво предлагаме:

  • Заетост:  Гъвкаво работно време и между 50 – 70 % заетост.
  • Вид на договора – външен консултант с издаване на фактура по възможност или срочни трудови договори
  • Старт: по договаряне 
  • Заплащане: адекватно за сектора (брутна сума 1500,00 лв. при 50% заетост)
  • Къде: може да е базиран във всяка точка на страната, но работата изисква спорадични пътувания за срещи с екипа в София 

 

Как да кандидатствате:

Изпратете кратко мотивационно писмо и CV на адрес jobs@zazemiata.org до 20 ноември 2021г.  с предмет: Координатор финансово управление на проекти

 

, ,

Форум „Конференция по демокрация“, на живо във Facebook и YouTube, 6.11.21 (събота)

Извънредното есенно издание на гражданския форум „Конференция по демокрация“ ще се излъчва на живо във Facebook и YouTube на 6 ноември(събота) от 10:00 до 16:00 часа.

Форматът на събитието е съобразен с наложените противоепидемични мерки и ще бъде без публика на живо. Въпреки това, всеки ще има възможност да задава въпроси и да участва в дискусията чрез коментар по време на излъчването на живо. 

Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и дейности в подкрепа на демократичните ценности в обществото

  • свобода и защита на граждански права,
  • баланс на интереси на различни групи в обществото,
  • постигане на консенсус и устойчиво развитие.

В предстоящото издание на конференцията, на фокус са въпросите за изгарянето на отпадъците, добива на газ в Добруджа, енергийната и Ковид кризите.

Извънредното есенно издание на Конференция по демокрация се организира от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, а ние  сме партньори. Конференцията се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския съюз, Фонд Активни граждани по финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП и Open Society Foundations.

Основната цел на събитието е подобряване информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

 

„Тези, които избраха демокрацията пред хляба, днес ядат триста вида хляб. А тези, които избраха хляба, днес нямат ни хляб, ни демокрация!“

У. Чърчил

 

 

 

 

 

 

Габрово, нулеви отпадъци
,

Всички на борда: в програмата за разделно събиране на Габрово няма отпаднали

Виолета Керемидчиева за системата за разделно събиране на Габрово

За разлика от много други градове, които също са оформили Възрожденското и Следосвобожденско лице на България, Габрово не живее в миналото. Напротив, градът на Рачо Ковача работи здраво за разрешаването на един от проблемите, с които се сблъскват много съвременни общини. Справянето с отпадъците е гореща тема, за която много общини могат да научат от Габрово. 

За габровци

И преди да ме обвините в пристрастия, искам да призная още в началото — аз съм наполовина от Севлиево. Разбирате защо каквото и да кажа, едва ли ще прекаля с хвалбите. Все пак конкуренцията между двата града е въпрос на чест.

Габровци са рационални хора и от уважение към техния икономичен ум искам да напомня — освен дразнещо и грозно, липсата на качество при събирането на отпадъци може да се окаже скъп пропуск — бил той за общината или за нейните жители. Отваряне на нови депа и рекултивиране на старите също струва пари, да не говорим за тоновете материали, които са ценни и могат да се преработят. 

За екология и здраве можем да говорим с часове — в София и Девня дори се строят заводи за изгаряне на боклук, вместо да се работи за разделно събиране и оползотворяване.  

Преди около петнадесет години Габрово изглеждаше като град, от който всеки иска да си тръгне. Усещаше се по сградите с пустеещи жилища, площадките с изпочупени катерушки и градинки с неокосена трева. Повод да се върна и да видя едно съвсем различно лице беше желанието на Габровската администрация да кандидатства за община с Нулеви отпадъци и помощта, която екипът на За Земята им предложи. 

Във връзка с тази инициатива Музеят на хумора и сатирата също се концентрира върху опазването на околната среща и срещна природозащитни организации с артисти, които ще участват в Биеналето в града следващата година. Част от първата опознавателна среща между артисти и природозащитници беше посещението на депото на Габрово. 

Депо да ти види окото

За него знаех от колегите в Нулеви отпадъци, че е най-бавно запълващото се в България — доказателство за добрата работа. Освен Габрово, то обслужва и община Трявна. Разполага със сепарираща инсталация, площадка за компостиране, пространство за депониране на отпадъка, който не може да се преработи и оползотвори. 

Депо Габрово

Системата за разделно събиране на Габрово е малко по-различна от тази в другите градове. Контейнерите са четири, два за битови отпадъци, два за опаковки — жълт, за пластмаса, стъкло, хартия и метал, кафяв, за хранителни и биологични отпадъци, оранжев за хартиени, пластмасови и метални опаковки и зелен – за стъклени опаковки. 

Депото се намира на около половин час път от града и още в автобуса чувам на няколко пъти “виждате ли щъркелите”. Когато наближаваме става ясно, че ята от 15 – 20 птици са го превърнали в територия за лов, защото има изобилие от храна. 

След като отпадъците са събрани разделно, първата им спирка е в сепариращата инсталация в депото. Там, с машини, но и на ръка се преглеждат и допълнително се разделят отпадъците още по-прецизно. След това пластмасите, алуминият, целият ценен отпадък, се балират и пресоват. Миризмата точно тук е непоносима и не можем да останем дълго. Мотивиращо е да си изхвърляш отпадъците чисти, след като си бил на такова място и си видял как хората работят усилено, за да свършат нашата работа по разделянето.

Габрово, разделно събиране

Следва площадката за компостиране.

На нея има няколко големи купчини компости, но нито една от тях не мирише лошо или прекалено натрапчиво. За да бъдат готови за употреба, също като хубавото вино, те трябва да отлежат и ферментират. През няколко дни показателите им се мерят и самата купчина се разравя и обръща. От депото ни обясниха, че компостът им е хит сред земеделските стопани и го поръчват веднага. Задължително е растителните и хранителните продукти в него трябва да са напълно чисти от други отпадъци като стъкло и пластмаса. За целта къщите с дворове в града и района се снабдяват с отделен контейнер за шума, слама, сено. В детските градини, училищата и голяма част от заведенията пък се събират хранителни отпадъци. 

За депониране отиват отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани, използвани повторно или компостирани. С малък багер те се пресоват в земята, за да няма въздух. Така се избягва ферментацията и лошата миризма, след което се посипват с почва. И така — слой след слой.

Това се случва точно до площадката за стари мебели, от които непотребната част се депонира. Дървесината, обаче, се отделя и използва отново от мебелните производители в района.

Искреност и визия

Габрово, площадка за стари мебели

Бях най-впечатлена от искреността и визията, с които ни посрещнаха. Съвсем естествено при подобни посещения чуваме от общината само доброто. Но ръководството на депото открито обясни проблемите, с които се сблъскват, и как се справят с тях. Големият процент примеси, идващ от районите с жилищни кооперации, ще бъде борен в пилотен проект за изхвърляне на отпадъци индивидуално за всяко домакинство. Екипът от общината е забелязал, че когато всеки има собствена кофа, отговорността как се изхвърля е много по-голяма. 

Разделно събиране на Габрово включва всички и системата е разяснена на език, който е близък на всеки жител в града. За отдел “Екология” от Община Габрово не е достатъчно да отпечата брошури, а след това да обвини хората, че не изхвърлят разделно. Отношение, с което обичайно се сблъскваме. Те са на мнение, че печатните материали са последни – едва след като се обясни в училищата, направи се кампания сред минувачите във всяка градска градина, посетят се фирмите в общината, за да бъде събуден интереса. За децата от Габрово дори има театър, в който се разказва за пътя на отпадъците и как се събира разделно. За съжаление и в това отношение учебниците, направени централно, не помагат, а по-скоро пречат. В тях присъства само системата в София, но не и тези в други градове, били те и много по-успешни. 

Община с нулеви отпадъци

Амбициите на Габрово имат ясна цел — искат да се сертифицират като Община с нулеви отпадъци. Това е титла, която се дава от Zero Waste Europe само на тези населени места, които успяват едновременно да намалят отпадъците и да организират събирането спрямо световните стандарти за оползотворяване. В Габрово има и контейнери за текстилни отпадъци на много точки в града, както и система за събиране на готварска мазнина. А за опасните и батериите има мобилни пунктове.

За всеки отпадък е дадена информация на сайта на общината.

 

Одит на марките 2021 г.
,

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Одит на марките 2021 г.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Одит на марките 2021 г.

Компаниите Coca-Cola и PepsiCo са класирани като най-големите замърсители с пластмаса в света за 4-та поредна година според международното движение „Освободи се от пластмасата“ (#breakfreefromplastic-BFFP), чийто най-нов доклад от световния одит на марките*1 обвинява същите водещи замърсители с пластмаса в подхранване на климатичната криза.

Повече от 11 000 доброволци в 45 държави проведоха почиствания на плажове, за да установят кои са най-честите замърсители с пластмаса. Тазгодишният одит на марките преброи близо 20 000 пластмасови отпадъци с марката Coca-Cola; Повече от следващите два най-големи замърсители взети заедно; подобно досегашните годишни преброявания от 2019 г. насам. Това подсказва, че обещанието на Coca-Cola да събира по една бутилка за всяка продадена такава оказва слабо влияние върху замърсяването с пластмаса от страна на компанията.

PepsiCo също остава сред трите най-големи замърсители с пластмаса за трета поредна година. Въпреки неотдавнашните доброволни ангажименти на компанията за намаляване наполовина на използването на първична пластмаса до 2030 г., PepsiCo ще трябва да направи по-амбициозен преход към опаковки за многократна употреба, за да се придвижи надолу в класацията, като се има предвид огромният обем пластмасово замърсяване с марката PepsiCo, което се събира по целия свят.

За пръв път от началото на международните одити на марките през 2018 г. Unilever се изкачи на трето място сред най-големите замърсители през същата година, в която компанията е главен партньор на срещата на върха на ООН за изменението на климата COP26 в Глазгоу. Като се има предвид, че 99% от пластмасата се произвежда от изкопаеми горива и че корпорациите, използващи изкопаеми горива, активно пренасочват вниманието си към пластмасата като все по-голям източник на приходи, ролята на Unilever в COP26 е особено обидна.

Всички тези компании допринасят значително както за кризата с климата, така и за кризата със замърсяването с пластмаса.

Абигейл Агилар, регионален координатор на кампанията за пластмасите в „Грийнпийс“ за Югоизточна Азия, заяви: 

„Не е изненадващо, че едни и същи големи марки са най-големите замърсители с пластмаса в света за четири поредни години. Тези компании твърдят, че се справят с кризата с пластмасата, но продължават да инвестират във фалшиви „решения“, работейки заедно с петролните компании, за да произвеждат още повече пластмаса.

За да спрат това замърсяване и да се борят с изменението на климата, мултинационалните компании като Coca-Cola, PepsiCo и Unilever трябва да прекратят пристрастяването си към пластмасовите опаковки за еднократна употреба и да се откажат от изкопаемите горива.“

* BRANDED: Отговорността на корпорациите за кризата с пластмасата и климата

Към пълния текст на прес съобщението ➡︎

top 10 polluters  Cola Cola top polluter plastic life cycle

манифест
, ,

Гражданското общество по света се обединява с манифест, за да призове за нов подход към обществените услуги насочени към справяне с глобалните кризи

Гражданските организациите и движения стартират знаков манифест, призоваващ за обновен подход към обществените услуги, като образование, енергетика, храна, здравеопазване и здравни грижи, настаняване, социално осигуряване, телекомуникации, транспорт, събиране и оползотворяване на отпадъци, вода и санитарни условия, които да адресират неравенството, екологичните и други кризи, пред които светът е изправен в момента.

Този манифест беше колективно разработен през последните 10 месеца от десетки граждански организации и отделни лица чрез поредица от срещи, регионални дискусии и онлайн консултации. Пандемията COVID-19 превърна в голямо облекчение последиците от десетилетията на приватизация и комерсиализация на услуги, необходими за достойното човешко съществуване. Продължаващите въздействия на пандемията се пресичат с други две големи предизвикателства, пред които е изправен светът: високо и нарастващо неравенство и климатична и екологична криза, която заплашва да тласне още 120 милиона души в бедност до 2030 г.

Манифестът отговаря на този контекст като обединяващ зов за обществените услуги, предлагайки конкретна алтернатива на доминиращия неолиберален наратив, който не успя да запази правата на човека и да осигури достоен живот за всички. Манифестът позиционира обществените услуги като основа на справедливо и равноправно общество и на социалния пакт, който прилага основните ценности на солидарност, равенство и човешко достойнство. Той представя серия от 10 принципа за универсални качествени обществени услуги през 21-век и очертава как финансирането на такива услуги е възможно. 

Манифестът е пуснат преди „Enough is enough: The Future is Public“, събитие събиращо 9 експерта по правата на човека на 26 октомври (от 17:00 – 19:00 GMT+3), за да обсъдят решаващата роля на обществените услуги в изграждането на приобщаваща, социално- справедлива, устойчива икономика и общество. Регистрирайте се тук.

, ,

Скъпи опаковки

Българите плащат повече от други европейци за управление на отпадъците, a в същото време получават незадоволителни резултати, включително в рециклирането. С новия европейски данък „пластмаса“ ще плащаме още повече. Предлагат се седем мерки за стратегическо подобряване на управлението на отпадъците в България

Публикуваме анализа на Ива Димитрова*

Три пъти ще плащат българските граждани за част от своите пластмасови отпадъци – за опаковките. Първи път плащат като потребители под формата на продуктова такса, която организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО) събират от производители и вносители, а тя се калкулира в цените на дребно. Още веднъж плащат като местни данъкоплатци чрез такса битови отпадъци. Но с въвеждането на европейски данък върху нерециклираните пластмасови опаковки ще платят и трети път.

В корените на това стои сегашната неефективна система за разделно събиране, в съчетание с липсата на надеждна и подробна информация за количествата и потоците на отпадъците. Това позволява „изтичане“ на голяма част от тези пластмасови отпадъци в околната среда или до попадането им в смесените твърди битови отпадъци. Местните данъкоплатци поемат разходите за почистване, транспорт и третиране на отпадъците (за чието оползотворяване вече са платили), а общностите в близост до инсталации за депониране и изгаряне на отпадъци понасят невидимите, но сериозни здравни рискове.

Високи разходи за управление на отпадъците 

За управление на отпадъци България отделя средно 0.62% от БВП на година за периода 2015-2019 г. Това е един от най-високите проценти, отделян за отпадъци сред държавите в ЕС и е близо два пъти по-висок от разходите на Балтийските републики и Румъния. Данните сочат, че България има по-високи разходи за управление на отпадъците в сравнение със страните в региона.

Управлението на отпадъците включва събиране, третиране и депониране. Източник: Евростат, данни по COFOG

Забележка: Управлението на отпадъците включва събиране, третиране и депониране. Източник: Евростат, данни по COFOG

Разходите за управление на отпадъците са важна разходна част от държавния и общинските бюджети, като за покриването им общините събират от гражданите и фирмите такса „битови отпадъци.“ Определянето на дължимите такси за гражданите и фирмите става на база на данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите, което реално принуждава по-големите обекти или такива със скъпо оборудване да плащат повече, без значение колко отпадъци генерират.

Например, има общини, в които предприятие с персонал 600 души формира 50-70% от общите приходи от такса „битови отпадъци“, при население на общината над 50 000 души. При сегашния вариант за определяне на такса „битови отпадъци“ липсва стимул за намаляване на отпадъците, а стойността на таксата не отговаря на индивидуалния принос.

Приходите от такси обаче не са достатъчни и от Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) и от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) се предоставят допълнителни средства за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците, рекултивация на стари депа за отпадъци и други подобни инвестиции.

Разходите за управление на отпадъците са съществена разходна част от държавния бюджет и бюджетите на общините

За 2019 г. разходите за управление на отпадъци в България възлизат на 1.6% от общите държавни разходи и 7.2% от разходите на местното управление. Данните сочат, че за управление на отпадъци България отделя най-висок дял от бюджета си в сравнение със страните в региона и изразходва над два пъти по-висок дял от държавния си бюджет от средната стойност за ЕС.

Източник: Евростат, данни по COFOG.

Източник: Евростат, данни по COFOG

Независимо от това, голяма част от материалната стойност на отпадъците се губи.

Въпреки значителните инвестиции за подобряване на системата за управление на отпадъците – само по приоритетна ос „Отпадъци“ на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 са изплатени 266 млн. лв. (данните са извлечени на 12 Окт 2021), делът на рециклираните битови отпадъци у нас остава нисък.

 

Източник: Eurostat, Recycling rate of municipal waste

Източник: Eurostat, Recycling rate of municipal waste

По данни на Евростат, българите генерират 18.7 кг отпадъци от пластмасови опаковки на глава от населението за година (2018 г.) От това количество, само 59% стигат до етапа на рециклиране, а останалите отиват или в околната среда, или се озовават в смесените битови отпадъци и най-често биват депонирани или изгаряни.

Това е валидно особено, макар и не само, за населените места, които не се обслужват от организациите по оползотворяване. По данни на Екологично сдружение „За Земята“ от морфологични анализи, проведени в няколко български общини, смесените битови отпадъци преди сортиране и третиране съдържат близо 14% пластмасови отпадъци от опаковки.

В допълнение към данните от Eurostat, доклад на международната неправителствена организация Reloop показва, че на година на човек от населението в България се губят 113 пластмасови бутилки, „изтекли“ в околната среда или в общия битов отпадък, без да бъдат рециклирани или повторно използвани.

Изгубени еднократни пластмасови контейнери за напитки на глава на населението по държави

Източник: What we waste report, Reloop

Източник: What we waste report, Reloop

 

Какво представлява новият данък пластмаса? 

На сайта на Европейската комисия е обяснено:

“От 1 януари 2021 г. съществува нов собствен ресурс на ЕС, който представлява национална вноска въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки. Този собствен ресурс е тясно свързан с приоритетите на политиките на ЕС. Очаква се той да насърчи държавите членки да намаляват отпадъците от опаковки и да стимулира прехода на Европа към кръгова икономика чрез изпълнение на Европейската стратегия за пластмасите. Същевременно това дава възможност на държавите да определят най-подходящите политики за намаляване на замърсяването с отпадъци от пластмасови опаковки в съответствие с принципа на субсидиарност.”

Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Предвид изчислените 53.6 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, които не се рециклират, годишният данък „пластмаса“ за България би следвало да е около 43 млн. евро. Заради по-ниския от средния за ЕС брутен национален доход на глава от населението е предвидено значително намаление. И все пак, според изчисленията на Центъра за европейски политики очакваното годишно задължение на България по този данък ще е 20 912 800 евро.

Седем предложения

За да се избегне „тройното плащане“ за едно непълноценно управление на отпадъците, е необходимо да се внесат редица промени в сегашния режим. Основните насоки са три: по-точно отчитане на отпадъците, по-справедливо финансиране на управлението на отпадъците, както и стратегически решения за отпадъците от опаковки.

  1. Да се пристъпи към реформа на управлението на битовите отпадъци, стремяща се към разделно събиране „от прага на дома.“
  2. Определянето на размера на такса „битови отпадъци“ да става на база на генерираното количество отпадъци.
  3. Необходимо е да се обобщават и анализират данни за управлението на отпадъци от опаковки на общинско равнище. Съставът на отпадъците, с отчитане на дела на опаковките, да се изследва по актуализирана методика и да се публикува на годишна база, заедно с общинските разходи.
  4. Част от продуктовите такси да се разпределят към общините, пропорционално на разходите по отпадъците от опаковки за сметка на общинския бюджет. Това е особено необходимо за населени места, необслужвани от организациите по оползотворяване.
  5. Необходим е независим одит на четирите национални Организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки, който да определи действителното количество опаковки – пуснати на пазара, събрани разделно и рециклирани – тъй като има значително разминаване между количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално ниво, отчетено от НСИ и количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване[i].
  6. Производителите да поемат тежестта на новия европейски „пластмасов данък“, наложен върху всеки килограм нерециклиран отпадък от пластмасови опаковки, за да бъдат стимулирани да предлагат опаковки за многократна употреба и годни за рециклиране опаковки, и да инвестират в разширяване и повишаване на ефективността на системата за разделно събиране.
  7. Въвеждане на депозитна система за опаковки от напитки (пластмаса, метал, стъкло). Това ще спести много обществени разходи за почистване, ще повиши рециклирането, ще подобри чистотата на обществените места и ще помогне да се намалят националните задължения по новия данък „пластмаса.“

*Координатор „Икономическа справедливост“ в Екологично сдружение „За Земята“.
Публикацията „Скъпи опаковки“ е под редакцията на д-р по икономика Димитър Събев


[i] Доклад от 22.06.2021 г. на Сметната палата одитира изпълнението на „Управление на отпадъци от пластмаса.“ Това не отменя отговорността на МОСВ да назначи собствена проверка (особено предвид това, че Сметната палата дава на МОСВ срок до 31.06.2022 г. за изпълнение на препоръките).

Конференция по демокрация
,

Търсят се лектори за Конференция по Демокрация, 06.11.2021 г., Варна

Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и Сдружение “За Земята” стартира набирането на участници за Граждански форум – Конференция по Демокрация, който ще се проведе на 06.11. 2021 г. (събота).

Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.

Форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото:

  • свобода и защита на граждански права;
  • баланс на интереси на различни групи в обществото;
  • постигане на консенсус (договореност).

Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.

Конференция по демокрация – извънредно есенно издание търси презентатори/лектори/докладчици на тема „Граждански инициативи от Варна и страната.“

Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) на електронен адрес: ecovarna.info@gmail.com до 19 октомври 2021, 00:00ч. Всеки презентатор трябва да има предвид, че презентацията  трябва да бъде 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията.

За пълните условия и критерии към участниците, разгледайте страницата на ОЦОСУР ecovarna.info

,

Столична община претендира 108 000 лв. адвокатско възнаграждение по делото ни за въздуха

снимка: Тодор Божинов

Софийски градски съд трябва да излезе с решение дали Столична община е бездействала по проблема със замърсяването на въздуха в София в периода 2015 – 2017 г., когато градът няма приета програма за качество на въздуха въпреки опасните нива на фини прахови частици за дълги периоди от време.

Днес беше последното заседание по колективния ни иск срещу софийската администрация, заведен преди четири години от неправителствени организации, сред които и За Земята, граждани и адвокати под името „Група за чист въздух„. Основната ни цел е да заставим общината да предприеме ефективни и адекватни мерки за подобрение на качеството на въздуха в столицата.

Съдът даде срок от три седмици на страните за писмени бележки. Законовият срок за съдебно решение е два месеца. От “Група за чист въздух” защитихме обосноваността на исковете ни, а в писмените бележки ще предложим конкретни мерки, които съдът да задължи общината да изпълни в случай, че уважат иска ни.

 

Столична община претендира 108 000 лв. за възнаграждение на адвокатската си защита плюс разходи по делото, стана ясно на днешното заседание.

Изисканата за адвокатски услуги сума от Столична община по време на заседанието днес предполага, че тези пари са заплатени или ще бъдат платени на адвокатите от частна адвокатска кантора. В същото време в отчета си за първите шест месеца по мерки за въздуха, администрацията на столицата отлага прилагането на такива с аргумент липса на финансиране. А общината има вариант да ползва юрисконсултите си по делото и да не харчи допълнително средства.

Ако софийската администрация изгуби делото, тя няма да има финансови задължения, а ще получи единствено по-амбициозни мерки срещу замърсяването на въздуха в София, което е от полза за гражданите. Единственият риск е за политическия имидж на ръководството, което категорично не се справя с проблема с мръсния въздух.

Високите хонорари поискани от адвокатите на Столична община целят да стреснат и обезкуражат гражданите да търсят правата си чрез съда по въпроси за здравето и околната среда. В делото срещу планирания инсинератор за изгаряне на отпадъци в София, адвокатите на Топлофикация поискаха над 50 000 лв. От своя страна гражданските сдружения не претендираме адвокатски хонорари – ако спечелим, това няма да тежи на бюджета, който плащат всички граждани.

 

Какво се случи по делото до момента:

На предишното заседание по делото бяха изслушани експерти, които потвърдиха, че действията на общината през процесния период не са били достатъчни за справяне със смога в София. Стана ясно още, че макар да има тенденция на подобрение, допустимите норми на качество на въздуха не са били постигнати. Продължаващото замърсяване неминуемо води до негативни здравни последици за гражданите.

Юли месец съдът чу и здравна експертиза, която потвърди сериозния риск за здравето на столичани заради високите нива на замърсяване с ФПЧ. Анализът беше изготвен и представен от д-р Александър Симидчиев, пулмолог. Няма научно установени безопасни нива на концентрации фини прахови частици, които да не увреждат човешкото здраве, е един от изводите в доклада му.Затова СЗО изготвя насоки, които   имат за цел да постигнат възможно най-ниските концентрации на ФПЧ. През септември 2021 г. тя ревизира своите препоръки от 2005 г. Стъпвайки на научните данни събрани през последните 15 г. СЗО прие нови по-строги нива на допустимо замърсяване на въздуха. Европейската комисия ще ревизира законодателството за въздуха, за да отрази тези промени, което ще направи задачата на България още по-належаща.  В същото време въвеждането на мерки срещу замърсяването има доказано бърз и видим положителен ефект за здравето на хората, сочат медицински проучвания от последните години цитирани и в експертиза по делото.

Саниране, но екологично, изложба
,

Саниране, но екологично: Изложба с изолации

Тридневната изложба на “За Земята” в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали), Хабитат България привлече вниманието към темата за екологичните изолации с дискусии, демонстрации и информационни материали.

Фокусът са мостри от най-популярните видове изолации, както и техните екологични алтернативи. Подробно сме разказали за техния екологичен отпечатък и изолационните им качества. За най-любознателните има срещи с експерти, готови да отговорят на въпросите им по темата.

Програма:

График на събитието:
Дата: 23.09.2021 г.
Място: НДК, до входа на метростанция НДК откъм бул. Патриарх Евтимий
Начален и краен час: 16:30 ч. – 19:00 ч.

Дата: 24.09.2021 г.
Място: Народен Театър, тротоарната площ пред сградата
Начален и краен час: 16:30 ч. – 19:00 ч.

Дата: 25.09.2021 г.
Място: Площад Славейков, пред Софийска Библиотека
Начален и краен час: 10:30 ч. – 13:00 ч.

Научете повече от този текст на нашия колега Светослав Стойков

Използването на изолация е една от най-достъпните мерки, които едно домакинство може да си позволи срещу покачващите се цени на енергията. По правило, колкото е по-дебел изолационният слой, толкова по-ниски са топлинните загуби от топлопреминаването на енергия от отоплявани към неотоплявани и външни пространства. Полагането на външна изолация върху фасадните стени е най-доброто решение от инженерна гледна точка. Ключово внимание е нужно да се обърне и върху покривната изолация. Наличието на качествено поставена покривна изолация би могло да намали с до 20% общите топлинни загуби в една еднофамилна къща.  

Въпреки все по-масовото навлизане на възобновяеми енергийни източници, все още по-голямата част от енергийните ни нужди са осигурени от изкопаеми горива. Увеличението на енергийното потребление, води със себе си куп проблеми (климатични промени, замърсяване, и др.), както и съкращава живота на конвенционалните изкопаеми енергийни горива. Намаляването на енергийната зависимост от изкопаеми горива се превръща във важен компонент не само в производството на енергиям, но и в производството на материали и услуги в целият им жизнен цикъл. Основна част от енергията се използва от промишлеността и жилищното строителство.

Най-големият дял от консумираната енергия в домовете се пада на енергията нужна за поддържане на оптимален температурен комфорт, а по-точно системите за отопление и охлаждане. Следователно топлоизолацията на сградата е неизбежен елемент за намаляване не само на енергийните ни разходи, но и на намаляването на дела на енергията използвана от сградния фонд. Използването на различни видове изолации (традиционни материали) за строителни приложения бързо нараства, но в последните години има и редица инициативи за използване на щадящи околната среда естествени изолационни материали. Естествените материали все още имат незначителен пазарен дял при строителство и сградното обновяване. Въпреки това употребата им непрекъснато нараства вследствие на екологичните им предимства. 

Най-общо изолационните материали се делят на такива с неорганичен минерален произход и на материали от органичен произход (петролни продукти). Има и материали от естествен произход (слама, дървесна, целулоза, коноп, и др.)

В следващата таблица е представена класификацията на често използвани изолационни материали.

таблица с изолации

Разумна дебелина на компонентите може да се постигне само ако се използва добър изолационен материал. По правило колкото по-ниска е топлопроводността на изолационните материали (изразена с ламбда λ [W/mK]), толкова по-малка ще е тяхната дебелина, а оттам цялостната дебелина на сградната обвивка.

Топлопроводност на изолационни материал

 

В фиг. 2 виждаме, че стойностите на топлопроводност на най-масово използваните изолационни материали не се различават особено от тези на естествените изолации. 

Когато прибягваме до поставяне на сградна изолация, освен избирайки най-евтината изолация с добра топлопроводност на пазара, е нужно да приоритизираме и екологичността на материалите – като избираме такива с нисък  екологичен отпечатък (потенциал за глобално затопляне (kg*CO2eq/kg). По правило, изолационните материали с естествен произход са с най-нисък отпечатък върху природната среда. Съществуват много и качествени решения за използване на изолации с естествен произход. Добри примери са: слама, коноп, дървесина, целулоза. 

Естествените изолационни материали имат значително по-нисък потенциал за глобално затопляне в сравнение с традиционни материали. Производство на изолационни материали от нефтохимически или естествени/възобновяеми източници (стъкло и каменна вата) винаги включва висока консумация на енергия причинявайки по -голямо въздействие върху околната среда. Сравнителен анализ на потенциала за глобално затопляне може да бъде видян на фиг. 3.

Фиг. 3 Потенциал на глобално затопляне

За финал, нека обърнем внимание на това дали изолационните материали подлежат на рециклиране и/или повторна употреба. При правилно полагане полезният живот на повечето видове изолационни материали ще запазят характеристиките си през целия живот на сградата. 

Полезен живот на изолационни материали:

  • Каменната вата: 30-50 год.
  • Стъклена вата 30-50 год.
  • Пеностъкло: 50-80 год.
  • Екструдиран полистирен (XPS): до 50г.
  • Експандиран полистирен (EPS): до 50г.
  • Полиуретан (PUR): 30-50 год. 
  • Овча вълна: до 100г.
  • Корк: до 80г. 
  • Пресована дървесина: до 75г.

Някой материали позволяват да бъдат преизползвани на края на полезния живот на сградата. Примери за неорганични изолационни материали подлежащи на рециклиране са: каменната вата и  стъклена вата, които могат да се стопят и да бъдат преработени отново. 

От естествените изолации, целулозната изолация вече е направена от рециклирана хартия, която би могла да се рециклира отново. Естествената вълна може да се използва повторно без допълнителна обработка, при условие че е била поддържана суха и не е претърпяла механични повреди или значителни нива на компресия.

Натрупването на прах и мръсотия ограничава рециклирането на изолацията и превръщането й в продукт, различен от изолация. За да се запази изолацията за повторна употреба поставянето на защитен слой е препоръчителни при процеса на инсталацията и. 

Цената и ефективността на всеки рециклиран изолационен материал може да варира в определени граници, но повечето производители няма да таксуват повече или по-малко за използването на рециклирани материали.

В рамките на изложбата ще представим следните видове изолационни материали

Проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда
,

Становище по Проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

,

Mеждународният ден за чист въздух – 7 септември бе отбелязан в цялата страна

Качеството на въздуха в България поражда все по-сериозни тревоги у населението: измерванията показват, че гражданите страната дишат въздух, който се оценява като вреден за здравето. Според Световната здравна организация 60% от градското население на България е изложено на опасни (нездравословни) нива на прахови частици (ФПЧ).

Научните данни, както и осезаемото влошаване на качеството на живот заради мръсния въздух в редица градове на България карат жителите им да се тревожат все повече за своето здраве и да предприемат обединени действия за справянето с проблема.

Тази година  Международния ден на чистия въздух – 7-ми септември бе отбелязан и у нас от голям брой хора, обединени от общата кауза и твърдата убеденост, че чистият въздух и здравето на семействата им са тяхно право.

В събитието се включиха с различни инициативи граждани от 7 български града.

В Пловдив, който от години е на челните места по най-замърсен въздух в Европа, въпреки че няма индустриални замърсители,  гражданското обединение „Дишай, Пловдив“ организира акция в центъра на града. По време на демонстрацията бе представена интересна арт инсталация  – гербът на града, изработен от кюнци и печки от Destructive Creation за За Земята. Бяха проведени ценни разговори с жителите на града на тепетата на всякакви теми, свързани с въздуха, който дишат в техния град.

В Перник от сдружение „Дишай, Перник“ направиха вечерна  “Разходка за чист въздух” до витошката хижа “Славей” и поговориха пред медии по наболялата от много години тема за замърсения въздух, който дишат, както и за редицата инициативи, които предприемат гражданите за да се справят с проблемите с нерекултивираните шламохранилища в града и със заплахата от изгаряне на отпадъци и биомаса от местния ТЕЦ.

В Русе, където проблемите с индустриалното замърсяване на въздуха и водите се задълбочават,  организатор на събитието за Международния ден на въздуха бе групата „За чисти въздух и вода в Русе“. С подкрепата на стотици граждани от Дунавския град те проведоха протест под надслов “Русе иска да диша!”. По време на събитието бяха поставени исканията на хората за конкретни мерки за справяне с мръсния въздух като непрекъснато измерване на замърсителите, строг контрол от отговорните институции, недопускане на нови замърсяващи производства и привличане на зелени инвестиции в града. 

В София от За Земята организирахме акция пред сградата на Столична община. По време на демонстрацията поставихме конретни искания за намаляване на смога в столицата, свързани ускоряване на програмите за подмяна на отоплението на дърва и въглища в бита с екологични алтернативи, както и подмяната на уредите да е обвързано с мерки за енергийна ефективност и подкрепа на бедните домакинства. Въвеждането на нискоемисионни зони за намаляване на емисиите от транспортните средства беше друго наше искане, както и недопускане построяването на инсталации за изгаряне на отпадъци в града. Инициативата завърши с подарък за несвършена работа на столичния кмет Йорданка Фандъкова – гербът на София, направен от кюнци и печки, изработено от Destructive Creation.

„Благоевград диша“  организираха в града им доброволческа акция за почистване на нерегламентирано сметище (намиращо се на метри от училище), което редовно се самозапалва. Резултатът е 60 големи чувала битови отпадъци и един контейнер събрани разделно пластмасови отпадъци. А по-важният резултат е надеждата. Надеждата, че има много хора, които осъзнават проблема и вярват, че заедно можем  да променим нещата.

В Добричка община събитието бе организирано от сдружение „Дишай, Добруджа“ с поход до депо за отпадъци край село Богдан, на което се изгаря биомаса и на мястото бе проведена дискусия с жителите на общината за спечелените “битки” за по-чист въздух и природа и за инициативите, които предстоят да се случат за напред.

 

В Девня отбелязаха Международния ден на чистия въздух със среща-разговор с жителите за местните неволи, организирано от сдружение „Дишай, Девня“. Проблемите на индустриалния град със замърсения въздух от различни предприятия за изгаряне на отпадъци и други дейности стават все по-сериозни и все повече хора напускат родното си място в търсене на по-чиста среда. Срещата бе проведена под надслов “Девня не е долина на боклука!”.

В подкрепа на всички инициативи бе адресирана към отговорните институции и декларация с конкретни искания за справяне с мръсния въздух в България, която бе подкрепена от дузина сдружения и обединения от цялата страна. 

 

 

 

 

 

 

 

,

“За Земята” отправя провокация към артисти с темата “чист въздух”

визии за събитието: София Попйорданова

Oт „За Земята“ организираме работилница за хора на изкуството от различни сфери, в която артистите ще имат пространство, време и свобода да пресъздадат със своите изразни средства темата “чист въздух”.

“Артистична лаборатория за чист въздух”  е петдневно събитие, което стартира днес (30-ти август 2021 г.) и ще продължи до петък включително (3-ти септември). Вечерта на последния ден – от 18.30 ч. – артистите ще представят пред публика своите “въздушни” творения от сферата на киното, танца, плейбек и куклен театър, както и драматургичен текст. Публичното представяне на артистите ще бъде в читалище 94 СУ “Димитър Страшимиров” в квартал “Христо Ботев” в София.

Артистите ще работят по екипи за кино, куклен театър, плейбек театър, танц. Те ще прекарат пет интензивни дни заедно (от 30 август до 3 септември 2021 г.), за да се запознаят по-задълбочено и да работят творчески по една от най-наболелите екологични теми в наше време в България: въздуха, който дишаме – проблем с голям социален заряд, но и с обещаващ творчески потенциал.

“Не е ясно в общия работен процес кой от сформираните екипи докъде ще стигне в съвместната си работа, но най-важното в случая е да има изследване и вдъхновение. Представянето на финала ще покаже само етап от творческия процес и ако има воля и потенциал, някоя от групите може да продължат и довършат сътвореното до тук,” казва Мануела Саркисян – един от двамата арт ръководители на събитието – другият в тандема е Георги Тенев.

“Идеята да организираме артистична лаборатория по темата с въздуха е част от усилията ни да достигнем по различен и впечатляващ начин до хората. Изкуството е силен инструмент не просто за предаване на рационални послания, а и за въздействие на емоцията на хората, което често води до вътрешна промяна и мотивация за действие. Надяваме се, че с това събитие ще допринесем за каузата да дишаме чист и здравословен въздух,” сподели Ивайло Попов от “За Земята”.

Екипите:

КУКЛЕН ТЕАТЪР

Любомир Колаксъзов – режисьор

актьори: Сирма Кунчева, Ростислав Дамянов

ПЛЕЙБЕК ТЕАТЪР

Васил Спасов – диригент

актьори: Наталия Цекова, Мая Глева, Явор Костов, Михаил Петров

музикант: Станимира Тенева – МИР

ТАНЦ

Коста Каракашян – хореограф

 танцьори: Сюзън Георгиева, Биляна Цолова 

ДРАМАТУРГ:

Иван Димитров

КИНО

Илина Перянова – режисьор

актьори: Лили Сучева, Лили Нова, Йордан Ръсин

оператор: Георги Маринов

поезия: Ягама-Марианна Перянова

сценограф: Елена Мишева

ОРГАНИЗАТОРИ:

Мануела Саркисян и Георги Тенев – артистични ръководители

Василка Шишкова – експерт “работа с публики”

Ивайло Попов и Ивайло Хлебаров – екип “ Въздух“ в „За Земята“

Фотографът Боряна Пандова ще заснеме творческия процес и представянето пред публика.

За повече детайли и ежедневна информация от лабораторията, следете събитието във Фесйбук!