,

Актрисата Илияна Лазарова: „Искам депозитна система – сега“

,

Как се справя най-новата депозитна система в Европа? Разказ от първо лице за успеха на Латвия

На 1 февруари 2022 г. в Латвия заработи депозитна система за метални кенчета, стъклени и пластмасови бутилки от напитки.

Депозит от десет евроцента се начислява при покупката на бутилирана напитка, който се възстановява при връщане на празната опаковка. 

Година и половина по-късно член от екипа на За Земята отиде на място в столицата Рига, за да види резултатите в Латвия, както и да се запознае с опита на Румъния и Дания с техните депозитни системи. Това се случи в рамките на международна конференция „Повторна употреба и рециклиране чрез депозитни системи“ между 25-26 септември тази година.

Латвийският модел следва най-добрите стандарти от съществуващите системи за възстановяване на депозити: връщане в магазините; централизирана нестопанска организация, която проследява  пуснатите на пазара и събраните обратно опаковки и управлява финансовите потоци; специална маркировка и баркод, които ефективно елиминират злоупотребите от страна на персонала и потребителите.  Постепенно се добавят и нови категории продукти към системата, например всички видове алкохолни напитки в пластмасови или метални опаковки.  Системата се управлява от централния оператор DIO, учреден от производителите и търговците на дребно, избран след конкурс и с договор за седем години.

Центърът за преброяване и подготовка за рециклиране на бутилки и кенове е един-единствен в Латвия поради сравнително малката площ на държавата: 64,559 км2.

Запечатани чували с метални кенчета, които предстои да бъдат преброени, смачкани и балирани за рециклиране.

На търговските обекти е дадена отсрочка от четири месеца да изчерпят наличните количества напитки без депозит, след което са длъжни да участват  в системата на депозитните опаковки. Местата  за връщане са магазините за хранителни стоки с площ над 300 кв.м. в големите градове и магазините в селските райони, които са с площ над 60 кв.м. Останалите могат да се включат в депозитната система доброволно. Целта на задължителното включване и на малки магазини е да се осигури оптимален достъп на населението. Сега една точка за връщане обслужва около 1500 души и едва 14% от населението живеят на повече от 2 км. от такава. Ако задължение да приемат депозитни напитки имаха само по-големите магазини, това би намалило броя на места за връщане с 60%. Една трета от населението биха имали точка на над 2 км. разстояние, а 14% от населението – на 10 км. или повече от такъв магазин. За да се улесни процесът, не се изисква специално разрешение за транспортиране на използвани опаковки от депозитни напитки до центъра за сортиране.

Това, което отличава Латвия обаче е използването на стандартни стъклени бутилки за многократно пълнене по инициатива на системния оператор. Близо 1/3-та от напитките са бутилирани в стъкло, а от тях повече от половината (равно на 16% от всички напитки) са стандартни оборотни бутилки, които се почистват и пълнят отново и отново – най-малко 15 пъти. Това спестява огромни количества парникови емисии от енергоемкия процес на рециклиране на стъклото и позволява на близо 30 пивовари в Латвия да оптимизират логистиката за обратно приемане на амбалажа с минимални разходи. 

Поточна линия в пивоварна, която работи със стандартни стъклени бутилки за многократна употреба. Всяка бутилка се проверява за дефекти и се почиства, преди да бъде напълнена отново. Така една бутилка може да се използва най-малко 10-15 пъти.

Резултатите от първата година на латвийската депозитна система са 95 милиона оборотни стъклени бутилки събрани и върнати на пивоварите, равностойни на 30 хиляди тона стъклени опаковки за многократна употреба. Така системата надминава целта от 70% рециклиране и повторна употреба на стъклените бутилки с резултат над 100% още за първата година, поради наличието на оборотни бутилки. Преизпълнени са и целите за рециклиране на метални опаковки, но събирането на пластмасови бутилки леко изостава със събрани 63% вместо  70%, докато  целта за рециклирането им е постигната с 57% при 50% задължителни. Най-видимият показател за успеха на депозитната система е липсата на депозитни опаковки сред отпадъците, почистени от доброволци, за разлика от предишни години, когато бутилки и кенчета са били сред най-често срещаните отпадъци по латвийските морски плажове и речни брегове (по данни от екоорганизацията Zero Waste Latvia).

Латвийската депозитна система включва амбалажа от много видове напитки и продължава да разширява обхвата, за да се намали замърсяването и повиши рециклирането на опаковките от напитки.

През следващата година предстои оценка на системата и обсъждане със заинтересованите страни на параметрите и евентуални нови условия, а през 2026 г. ще има нов конкурс за системен оператор. Остава засега от България само да следим напредъка на Латвия и други страни с действащи депозитни системи, докато очакваме Министерството на околната среда и водите да придвижи процеса по въвеждане на депозит и у нас.

, , ,

На 29 юни във Варна започва еко фестивалът „Зелена Революция”/ „Green Revolution”

Еко фестивалът „Зелена Революция” ще се проведе между 29.06 до 09.07. в пространството около фонтаните на Община Варна за втора поредна година по инициатива на „Българска Стрийт Фууд Асоциация” и „Улицата на готвачите”. Очаквайте вълнуващи дискусии, творчески и еко работилници от екоорганизации от цялата страна, които ще представят полезни демонстрации и алтернативни решения за опазване, подобряване и изграждане на околната среда и на човешкото здраве. 

Целта на фестивала е да привлече вниманието към екологичните предизвикателства и да представи приложими практики за устойчив начин на живот, насочени предимно към младите хора. В събитието се включва и движението „Нулеви отпадъци” — обединение на граждански организации, малки бизнеси, блогъри и активни хора, фестивалът ще промотира идеята за по-малко отпадъци в България.

Верни на традицията, която сме създали през годините, ще проведем и редица благотворителни мероприятия, а събраните средства ще бъдат предоставени за нуждите на варненската екоорганизация ОЦОСУР (Ecovarna). Не пропускайте в шатрите на „Улицата на Готвачите”, за да опитате вкусни ястия от новите кулинарни звезди. Те ще демонстрират своите професионални умения и ще предложат различни интерпретации на популярни ястия от цял свят, както и вегетарианско и веганско меню. За настроението и хубавите емоции ще се погрижат разнообразни спортни инициативи, йога класове, танцови формации, както и музика на живо от специални гости през уикенда.

„Зелена Революция” е победител в конкурса на Сдружение „За Земята”, член на международната мрежа „Приятели на Земята” (Friend of the Earth). „Зелена Революция” се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския съюз, чрез европейския проект „Clim Act: За климатична адаптация и устойчив начин на живот”.

,

Силна обществена подкрепа за депозитна система в България

Обобщение на резултатите от представителни извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки и отпадъци от три последователни години (2020-2022 г.)

Все по-информирани и чувствителни към замърсяването с пластмаса са българите според допитвания до общественото мнение от последните три години. Резултатите недвусмислено показват преобладаваща и растяща подкрепа за депозитна система* у нас.

*При депозитната система когато купувате напитка в опаковка, плащате малка сума, наречена депозит, която получавате обратно, щом върнете празната опаковка от напитката в магазин. Това е добре известен и доказано ефективен подход за ограничаване на замърсяването с пластмасови опаковки, който се прилага в много страни като Словакия, Литва, Германия и други.

Общественото одобрение за въвеждане на такава система в България е нараснало от 62% през 2021 г. до 71% през 2022 г.

Фигура 1: Одобрение за депозитна система в България. Проучване на общественото мнение от 2021 г. и 2022 г.

Още по-красноречиви са отговорите на запитаните относно личната им мотивация да връщат празните опаковки от напитки. Интересно е, че мотивация могат да бъдат както връщането на пари, така и благотворителност, но все пак най-силен остава паричният стимул.

Фигура 2: Мотивация за връщане на бутилки. Проучване от 2020 г.

Фигура 3: Лично вие бихте ли връщали празни опаковки в магазина? Проучване от 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

Над половината от запитаните (56%) през 2020 г. са съгласни да връщат пластмасовите бутилки срещу възстановяване на пари. През 2021 г. 82% отговарят, че биха връщали опаковките в магазина, ако им се връща заплатеният при покупката депозит, докато 18% не биха го правили. През 2022 г. отрицателните отговори спадат до 15%, докато положително отговорилите вече са 85%.

Размерът на депозита е определящ за мотивацията за връщане, като обществените очаквания клонят към 10-30 стотинки на опаковка.

Фигура 4: Очакван размер на депозита. Проучване 2021 г. и 2022 г.

Важно условие за мотивацията за връщане е и удобството и достъпността според най-предпочитаните места за връщане (57% от отговорилите), които включват максимален брой търговски обекти, където се предлагат опаковани напитки, включително малки магазини и бензиностанции.

Фигура 5: Предпочитани места за връщане на опаковки от напитки. Проучване 2022 г.

Най-често споменаваните причини за скептицизъм към системата са, че тя ще е неудобна и непрактична, че води до повече разходи, и че няма смисъл, защото никой няма да връща опаковките . Данните от държавите с действащи депозитни системи в Европа категорично оборват тези опасения

Запитаните масово (72%) предпочитат стъклените бутилки за многократна употреба (проучване 2021 г.), а 35% са готови да се откажат от използване на пластмасови бутилки (проучване 2020 г.).

„Вижда се, че хората са готови да участват дейно в национална система за обратно приемане на опаковки от напитки срещу възвръщаем депозит.“ – споделя Евгения Ташева, част от екип Нулеви отпадъци на За Земята. „След като производителите, големите търговски вериги и рециклиращият бранш ясно застанаха зад въвеждането на депозитна система у нас, крайно време е и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да задвижи процеса, разбира се в близко сътрудничество с и допитване и до местните власти, малките магазини и гражданския сектор.“

Часовникът тиктака не само за производителите на напитки, които са длъжни да събират обратно 77% от пуснатите на пазара пластмасови бутилки още през 2025 г. С всяка изминала година от 2022 г. насам България ще губи по 44 милиона лева от държавния бюджет под формата на „пластмасов“ данък към Европейския съюз заради нерециклирани пластмасови опаковки. Проведени от За Земята одити на крайпътните отпадъци през месец ноември 2022 г. показаха недвусмислено огромния превес на опаковките от напитки сред отпадъците, изхвърлени извън определените за целта места. Всичко това означава, че времето за губене изтече – България вече е сред последните европейски държави, останали без депозитна система, и закономерно – сред страните с най-завишени разходи за сметосъбиране, почистване на замърсявания с пластмасови отпадъци от опаковки и последващото им изгаряне или депониране.

Призоваваме МОСВ да спре с отлагането и да се задейства за изграждането на национална законодателна рамка за въвеждане на депозитна система в България с действително включване на всички заинтересовани страни, в това число и гражданския сектор.

Подробни резултати от трите проучвания

Проучване 2020

Национално представително проучване на нагласите към използването и ограничаването на пластмасови изделия за еднократна употреба

– извършено от Маркетлинкс по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 24.01.2020 – 03.02.2020 г.

– чрез пряко лично интервю с помощта на таблет

– с извадка от 1002 респонденти над 18 годишна възраст, подбрани за представителност за домакинствата

– данните имат гаранционна вероятност 95% на доверителните интервали.

Галерия с графики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2020

 

Проучване 2021

Национално представително проучване на нагласите към опаковките за напитки и депозитната система

– извършено от КАНТАР по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 22-29 март 2021 г.

– по метода CAPI (Computer Assisted Personal Interviewing): лични интервюта в дома на респондента, въз основа на стандартизиран въпросник

– с извадка от 810 респонденти над 18 годишна възраст по случаен подбор – национално-представителна за пълнолетното население на страната извадка спрямо пол, възраст, степен на образование, етнос, регион, тип на населеното място.

Галерия с инфографики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2021

 

Проучване 2022

Национално представително проучване на нагласите към опаковките за напитки и депозитната система

– извършено от КАНТАР по поръчка на екологично сдружение За Земята

– проведено в периода 31.03-08.04 2022 г.

– по метода CAPI (Computer Assisted Personal Interviewing): лични интервюта в дома на респондента, въз основа на стандартизиран въпросник

– с извадка от 810 респонденти над 18 годишна възраст по случаен подбор – национално-представителна за пълнолетното население на страната извадка спрямо пол, възраст, степен на образование, етнос, регион, тип на населеното място.

Галерия с инфографики, обобщаващи резултатите от представителните извадки на общественото мнение относно пластмасовите опаковки – 2022

,

Виртуално кафе: Говорим за отпадъци, депозитна система и бъдещето на планетата

Често ли ви се случва да виждате любими места сред природата или из града, изгубени сред море от отпадъци? В края на лятото ви поканихме да документирате тези тъжни гледки и да ни изпратите кадрите. След което, разбира се, да почистите. Няколко месеца по-късно, изпихме нашето виртуално кафе, заедно с Фейсбук последователите на „За Земята”, които ни изпратиха най-въздействащите снимки. Попитахме ги какви са личните им навици за опазване чистотата на природата, какво мислят за въвеждането на депозитна система у нас и какво ги притеснява най-много в поведението и отношението на хората към бъдещето на планетата? Черпим ви с доза вдъхновение, събрана в пет малки виртуални срещи със „земляни“ от различни краища на страната.  

Виолета Димитрова, Варна

Виолета е майка на двама тийнейджъри, които съвестно възпитава да сортират и изхвърлят отпадъците разделно. Смята, че примерът, който даваме на децата, докато са малки, е ключов за това дали ще пораснат като отговорни към природата хора. Вече шест години в семейството на Виолета всички органични отпадъци отиват в трите компостера в двора на къщата, а готовият компост се използва в градината. 

Отдадеността на семейството не се изчерпва с това. Тази есен Виолета и децата й се включват в почистване в района на квартал Аспарухово, гр. Варна, където живеят. Събират се заедно с петнайсетина човека, повечето деца и младежи. Работата им спори и за пет часа успяват да напълнят цял камион с отпадъци, сред които видимо се открояват солидно количество гуми и строителни материали. Ентусиазъм да се участват в подобни инициативи не липсва. 

По време на организираното чистене в кв. Аспарухово, гр. Варна

„Чувството, че по този начин помагаме да почистим природата около нас е много удовлетворяващо“, казва Виолета. 

Виолета се дразни от безразборното и безотговорно изхвърляне на отпадъци и уточнява, че твърде често вижда строителни отпадъци къде ли не из града. Недоумява как хората, които си правят пикник или разходка до плажа, събират отпадъците си в торба, но я е оставят на място, където със сигурност няма сметосъбиране. Затова тя и децата й редовно излизат на разходка, подготвени с чували за отпадъците, които събират и изхвърлят в контейнерите. С радост забелязва, че и други хора го правят. 

Виолета споделя, че е добре запозната как работи депозитната система. Семейството й е живяло в Норвегия няколко години, където депозитна система се използва много интензивно от хора на всякаква възраст. В магазините са поставени специални автомати за връщане на бутилки или кенчета. Помни, че децата в училище са имали акции за събиране на амбалаж, а събраната сума е отивала за различни каузи или училищни екскурзии.

Убедена съм, че ще работи и в нашата страна, и да – бих използвала депозитната система“

Хари Спасов, Пловдив

Хари ни впечатли с видеото, което ни изпрати. И няма как иначе, буквално станахме свидетели на това как той чисти боклуци до моста на река Марица, докато навън вали дъжд!

До моста на р. Марица, Пловдив

Известно време Хари живее в Италия, откъдето пази спомени за начина, по който домакинствата се справят с отпадъците. В повечето домове хората изхвърлят разделно в четири кофи – хартия и пластмаса, стъкло, метал и органичен отпадък. В специален календар за всяка дата е обозначено какъв отпадък ще се събира – с времеви диапазон от 20:00 часа до 6:00 часа, за да могат хората да подготвят и изнесат отпадъците пред домовете си.

Хари споделя още, че силно се възмущава от неконтролируемото добиване и използване на природни богатства и ресурси. Надява се българите да ставаме все по-осъзнати в отношението си към околната среда. 

Меги Механджиева, Пловдив

Меги споделя, че се старае да пазарува насипно, когато това е възможно. Използва торби за многократна употреба и си носи собствени контейнери за храна. В ежедневието си използва възможно най-малко пластмаса. Хваща я яд, когато отиде на любимите си места – Иракли, Карадере, Беглика – и види купища изоставени отпадъци на къмпингуващи хора.

„Просто е недопустимо хората да си зарязват боклуците. Друго нещо, което ме дразни супер много, е, когато видя да се изхвърлят боклуци от прозорците на колите…“.

Меги с радост заявява, че вижда около себе си все повече хора, които ги е грижа за природата. Самата тя с готовност би се включила в организирани инициативи по почистване.

Зарязан боклук на Беглика...

Валя Петрова, Плевен

Валя разказва, че когато със съпруга й ходят на риболов, винаги носят със себе си големи торби за да съберат всевъзможните отпадъци оставени от другите рибари. Редовно се включва със семейството си в почистването на околоблоковото пространство. Чувала е за депозитната система от познат, живял в Германия. Казва, че ще я ползва с удоволствие, ако се приложи у нас.

Отпадъци, оставени от рибари, по брега на р. Искър, край село Староселци, област Плевен

Павлета Георгиева, София*

Съпругът на Павлета се занимава с биоземеделие, обработва малко място край София. Това позволява на семейството да компостира всички биоразградими отпадъци – приблизително 40% от общия боклук. Останалото идва от стоки, които се продават в магазина, опаковани във всевъзможни еднократни опаковки. В този ред на мисли, Павлета признава, че най-голямото предизвикателство за нея е да пазарува колкото е възможно по-малко опаковани храни. Наличието на собствена градинка е верен съюзник в тази задача, особено през топлите месеци. 

Отпадъци, оставени на завоя преди новата хижа „Ком"

С ентусиазъм ни разказва за видео, което е гледала в интернет, репортаж за човек от Зимбабве, изобретил Greener Power Generator Machine (GPM) – първият по рода си генератор на електроенергия, който не изисква никакъв вид гориво.

„Представете си, че захранвате къщата и колата си без използването на въглища, ядрена енергия, слънчеви панели, природен газ или изкопаеми горива!“, казва тя.

Споделя, че по време на престоя си в Дания е видяла с очите си как се инвестира в намаляването на отпадъци. Спомня си за някогашно сметище, което бива облагородено в парк за разходки и игри.

„В Холандия още преди 25 години хората събираха боклука разделно, сега сигурно са измислили още по-ефикасни начини“ добавя Павлета.

Павлета знае как работи депозитната система и смята, че може да се приложи успешно и в България.

 

*името е сменено по желание на лицето 
,

Бутилка, езеро, куче или какво да вземем от опита на Литва в депозитната система?

,

Защо искаме депозитна система за опаковки от напитки и как да заработи у нас? Факти и успешни практики

В депозитната система при покупка на напитка потребителите плащат малка сума (депозит) за опаковката, която им се възстановява при връщане на празната опаковка в магазин.

В България опаковките от напитки, и особено пластмасовите бутилки, са обичайна гледка извън определените за изхвърлянето им места: сред природата, край пътищата, в речните дерета, в язовирите, в градските обществени пространства, в контейнерите за смесени битови отпадъци. Тези рециклируеми материали не само са изгубени за икономиката, но изискват и допълнителни обществени средства за почистването, изгарянето или депонирането им. Те също стават част от причината от 2021 г. България да плаща от държавния бюджет над 44 милиона лева годишен данък към Европейския съюз въз основа на количеството нерециклирани пластмасови опаковки.

Средно един български гражданин изхвърля (не разделя за рециклиране) 113 пластмасови бутилки годишно. [1] В сравнение с нас, средният германец изхвърля едва по 8 пластмасови бутилки годишно, защото в Германия действа депозитна система, която включва и сериозно присъствие (над 25%) на оборотни бутилки, които се пълнят и използват многократно.

Обхватът на депозитните системи постоянно нараства: в над 70 региона и държави по света – от тях 12 в Европа – действат депозитни системи, а в още дузина европейски държави е в ход процесът по въвеждане на такива, включително Шотландия, Малта, Румъния, Португалия, Австрия, Турция, Сърбия.

Предимства на депозитната система:

Значително спестяване на обществени средства
Общините харчат огромни суми за събиране и третиране на неправилно изхвърлени отпадъци, както и за почистване на обществени площи – голяма част от това замърсяване представляват опаковки от напитки, консумирани извън дома. [2]
При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е 10 пъти по- малка, отколкото при останалите опаковки, а общото ниво на нерегламентирано замърсяване пада с 30%.
Поради неефективното разделно събиране голяма част от потенциално рециклируемите материали днес се депонират или изгарят в циментови заводи и ТЕЦ. Това представлява растящ разход за местните данъкоплатци, които покриват цената за разхищаването на тези потенциални вторични суровини чрез такса „Битови отпадъци“.

Депозитите водят до повече рециклиране
В настоящата система за разделно събиране с обществени цветни контейнери се рециклират приблизително 10–15% от общото количество на отпадъците, равно на едва 32-42% от отпадъците, които могат да бъдат рециклирани. [3]
Чрез депозитните системи се повишава не само количеството на общото рециклиране с около 30%, но и качеството на рециклираните материали. Системите в Европа осигуряват средно 90% висококачествено рециклиране на така събраните опаковки. [4] Това от своя страна води до по- ефективна икономика и открива нови зелени работни места на местно ниво – между 10 и 40 пъти повече заетост, отколкото от разделното събиране чрез контейнери.[5]

Депозитната система е достъпна и лесна за използване
Цветните контейнери за разделно събиране са рядкост дори в големи и курортни градове, а в селата изобщо липсват. От друга страна в почти всяко населено място в страната има магазин, който предлага напитки. Връщането на опаковки срещу депозит в магазините ще създаде още един много достъпен начин за участие в разделното събиране и ще даде пряк финансов стимул на потребителите да допринасят за рециклирането.
Депозитните системи по цял свят се радват на над 80% обществена подкрепа.[6]

 

Успешните депозитни системи включват следните елементи:
– обхващат всички опаковки за напитки от основните материали пластмаса, метал, стъкло и размери между 100 милилитра и 3 литра;
– обхваща и опаковките за многократно пълнене (например стъклени бутилки за бира, сода, минерална вода);
– търговците на дребно са задължени да приемат обратно опаковките и да връщат депозита;
– постигат поне 90% степен на връщане за всеки опаковъчен материал;
– администрират от централна нестопанска организация за управление на депозити, основана и
управлявана от производителите и търговците на дребно;
– подходяща стойност на депозита, която да стимулира връщането, но не и измами;
– задължителна и растяща във времето квота за опаковки за многократна употреба;

Източници:

[1]https://www.reloopplatform.org/reloop-what-we-waste-dashboard/

[2]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2021/05/Fact-Sheet-Economic-Savings-for-Munis-8FEB2021.pdf

[3]https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/31244

[4]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2022/09/Fact-Sheet-Performance-22Sept2022.pdf

[5]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2021/05/DRS-Factsheet-Jobs-5FEB2021.pdf

[6]https://www.reloopplatform.org/wp-content/uploads/2022/09/Fact-Sheet-Public-Support-26July2022.pdf

възвръщаем депозит
,

България се нуждае от депозитна система без повече отлагане

Дългоочакваната в България депозитна система за опаковки от напитки е в опасност

Министерски съвет е на път да гласува предложения за промени в наредбата за отпадъците от опаковки, които предвиждат поставянето из паркове и други оживени обществени места на хиляди малки кошчета и чували на стойки за събиране на пластмасови бутилки. Тази стъпка само ще забави въвеждането на депозитна система – единственият начин за успешно събиране на използваните опаковки от напитки, който се е доказал в над 40 страни по света и вече действа или е в процес на въвеждане в почти всички европейски държави.

Хиляди нови малки кошчета из градските паркове в страната няма да мотивират потребителите много повече от сегашната система. За разлика от тях, обратното приемане на бутилки и кенчета в местата на закупуване срещу възвръщаем депозит ще осигури стимул и достъп и за хората в най-малките населени места с магазин. Държавата може да преустанови повсеместното замърсяване с пластмасови опаковки от напитки като без отлагане въведе депозитна система с доказана икономическа, екологична и социална ефективност.

Цялата документация вижте тук:

https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6957

Какво предлагаме
Настояваме да отпаднат промените, касаещи този нов начин на събиране на бутилки чрез малки обществени контейнери, и вместо това отговорните държавни институции да продължат да действат за бързото въвеждане на депозитна система в България, което е напълно осъществимо в рамките на 18 месеца.

Какво можем да направим сега?

Оставете своето мнение под предлаганите законодателни промени в сайта strategy.bg. Коментирането в сайта изисква регистрация – необходимо е да изчакате имейл за потвърждение на профила ви, който може да се забави или да попадне в ‘спам’.

Друг начин е да изпратите своето становище директно до следните имейл адреси на длъжностни лица в Министерски съвет и в Министерство на околната среда и водите, съответно: MS_register[at]government.bg, edno_gishe[at]moew.government.bg и slaleksandrov[at]moew.government.bg. Не пропускайте да поискате входящ номер.

Примерен текст за коментар/становище

Уважаеми госпожи / господа,

Във връзка с публикуваните за обществено обсъждане нормативни промени, касаещи „разделно събиране на бутилки от РЕТ в рамките на съществуващите системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки“ споделям следното становище:

Хиляди нови малки кошчета из градските паркове в страната няма да мотивират потребителите много повече от сегашната система. За разлика от тях, обратното приемане на бутилки и кенчета в местата на закупуване срещу възвръщаем депозит ще осигури стимул и достъп и за хората в най-малките населени места с магазин.

Държавата може да преустанови повсеместното замърсяване с пластмасови опаковки от напитки като без отлагане въведе депозитна система с доказана икономическа, екологична и социална ефективност.

С уважение:

Име, дата, населено място

Уважаеми госпожи / господа,

Обръщам се към Вас във връзка с Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове в областта на отпадъците, публикуван за обществено обсъждане на 08.07.2022г. тук: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6957 , по-конкретно точката, касаеща „разделно събиране на бутилки от РЕТ в рамките на съществуващите системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки за постигане на целите, заложени в чл. 11 от Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда съобразно изискванията на Директива (ЕС) 2019/904.“

Намирам за тревожно, че включените промени, касаещи разделното събиране на пластмасови бутилки от напитки, представляват отстъпление и са в противоречие с официално обявените по-рано тази година планове за въвеждане на депозитна система за опаковки от напитки в България в най-кратки срокове.

Смятам, че добавянето нов вид контейнери към съществуващата система за разделно събиране, без да се осигурява паричен или друг материален стимул за връщането на опаковките от напитки, няма да доведе до търсения резултат, но ще внесе допълнително объркване сред потребителите и нови предпоставки за замърсяване на градската среда. Освен това по този начин отново ще останат необслужвани малките населени места, където пластмасовите бутилки често са сред основните отпадъци, срещани в нерегламентирани замърсявания, сметища и водоеми.

Призовавам отговорните държавни институции да вземат мерки за бързото въвеждане на депозитна система у нас като единственият начин за качествено събиране на 90% от използваните опаковки от напитки, който се е доказал в над 40 страни по света и вече действа или е в процес на въвеждане в почти всички европейски държави.

С уважение:

Име, дата, населено място

,

От 1 февруари бутилки и кенчета се „осребряват“ в магазините в Словакия и Латвия, скоро и в България

От 1 февруари в Словакия и Латвия влизат в действие системите за възстановяване на депозити за опаковки от напитки, които ще събират 90% от бутилките и кенчетата за напитки. Така вропейските държави, които са въвели подобна система, стават 12, а други 13 държави вече са взели решение да направят това.

При депозитната система купувачът плаща депозит – сума, която получава обратно при връщане на опаковката в магазина. Така потребителите купуват само напитката, а нейната пластмасова, метална или стъклена опаковка вземат временно назаем.

В Словакия депозитът за опаковки за еднократна употреба се прилага за кутии и бутилки от РЕТ пластмаса, а в Латвия – също и за стъклени бутилки с вместимост от 0,1 до 3 литра, съдържащи вода и безалкохолни напитки, както и бира и други слабоалкохолни напитки. Стойността на депозита е 15 евроцента в Словакия и 10 евроцента в Латвия. И в двете страни местата за връщане са магазините за хранителни стоки с площ над 300 кв.м. В Латвия да приемат амбалаж са задъжлени и магазините в селските райони, които са с площ над 60 кв.м., останалите магазини могат да се включат в депозитната система доброволно. Новост в системата в Словакия е хармонизиран стандарт за цвета на пластмасовите бутилки, за да се рециклират по-добре, а Латвия предприема още по-амбициозна стъпка с въвеждането на стандартна бутилка за многократно пълнене.

Визията на Европейския съюз за кръгова икономика и борба с пластмасовото замърсяване включва задължителни цели за събиране на 90% от пластмасовите бутилки за напитки до 2029 г. и за влагане на най-малко 30% рециклирана пластмаса във всички бутилки за напитки от 2030 г. Тези цели трудно могат да бъдат постигнати у нас без въвеждането на ефективна депозитна система. Към 2017 г. България стои на последно място е Европа по разделно събиране на пластмасови бутилки с 22%, за разлика от държавите с действащи депозитни системи, които събират над 80% от бутилките.

На фона на тази общоевропейска тенденция България най-сетне също изглежда готова да въведе депозитна система от началото на следващата година. По думите на зам.министър по околната среда и водите Николай Сиджимов:
„… за България това не е нещо ново, просто ще въведем отново традицията да бъдем отговорни към отпадъците, които отделяме, също така и да допринесем за въвеждането на кръговата икономика. Защото една от причините да се въведат такива системи не е само наказанието, което би следвало, ако ние не рециклираме достатъчно пластмаси, стъкло или метали, а по-скоро отговорността към природата, отговорността към ресурсите на планетата, така че мотивите са в много направления и мисля, че ще се справим.“ (Интервю по БНР Христо Ботев, 01.02.2022 г.)

„Това е най-добрата новина за управлението на битовите отпадъци в България през последните 20 години. Въвеждането на депозит за опаковки от напитки в България е огромна крачка по пътя към кръгова икономика, която ще повиши рециклирането, ще намали драстично замърсяването с този вид отпадъци и ще спести десетки милиони левове обществени средства, които сега се харчат за почистване, изгаряне и депониране на тези опаковки.“ според Евгения Ташева, координатор на екип „Нулеви отпадъци“ в екологично сдружение „За Земята“.

За да работи депозитната система добре и у нас според Ташева, тя трябва да отговаря на следните условия:

– системата за обратно изкупуване трябва да бъде удобна и ясна за потребителите;

– търговците на дребно да са задължени да приемат обратно всички депозитни опаковки (с изключение на малките търговски обекти);

– да се определи подходящо ниво на депозит, което ще стимулира културата за връщане на опаковките в магазина – нито твърде ниско, нито твърде високо;

– да включва и опаковки за многократно пълнене в съответствие с целите на ЕС в областта на кръговата икономика и климата;

– да включва всички опаковки за напитки от основните материали пластмаса, метал, стъкло и размери от 100 милилитра до три литра;

– да гарантира постигането на поне 90% степен на връщане за всеки опаковъчен материал;

– да се администрира от централна нестопанска организация за управление на депозити, основана от производителите и търговците на дребно;

– да се регламентира в националното законодателство, вкл. задълженията на производителите, задълженията на търговците за обратно приемане и др.

Процесът на преговори със заинтересованите страни и анализ на възможностите вече тече и през следващите 12 месеца предстоят промени в законодателството, необходими за въвеждането на депозитна система у нас.

,

Какво научихме от уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва“?

Научете повече за депозитната система

На 3 юни 2021 г. се проведе уебинар на тема „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва” от 14 до 16 ч. Събитието беше част от поредицата „Депозитните системи в Европа” на тема системите за възвръщаем депозит за опаковки за напитки, първото от които се състоя в края на февруари.

По време на второто издание на 3 юни разгледахме по-задълбочено две вече утвърдени депозитни системи – тези във Финландия и Литва. Наши гости бяха Томи Вихавайнен и Саулиус Галадаускас. По време на уебинара участниците имаха възможност да зададат своите въпроси директно на лекторите и да участват в дискуция по темата.

Покани за събитието бяха изпратени на представители на бизнеси в сферата на производство, пакетиране, разпространение и продажба на храни и напитки, бизнес асоциации, организации за оползотворяване и рециклиране на отпадъци, общини, министерства, научни и образователни среди, медии и други заинтересовани страни.

Повече за лекторите:

Г-н Томи Вихавайнен е директор на оператора Palpa, който управлява депозитната система във Финландия. Организацията управлява системи за връщане на депозити за алуминиеви кутии, PET бутилки и стъклени бутилки, които могат да се рециклират. Годишният обем на възвръщаемост е 2 милиарда с общ процент на възвръщаемост 93%. Организацията Palpa има екип от 13 човека и имат стратегия да възлагат всички операции на външни изпълнители. Г-н Вихавайнен отговаря за услугите за производители и вносители на напитки, политиките в областта на ICT, комуникациите и човешките ресурси.

Г-н Саулиус Галадаускас има солиден опит в управляващия екип на Coca-Coca Baltic от 1996 г., а от 2004 г. е член на управляващия екип на BBH / Carlsberg Baltic. От 2009 г. до момента е президент на литовската асоциация на пивоварите и директор на публичното предприятие DESA (депозитна система за многократно зареждащи се стъклени бутилки). От въвеждането на депозитна система за опаковки в Литва през 2014 г. е председател на управителния съвет на литовския администратор. Г-н Галадаускасс е и вицепрезидент на Литовския национален олимпийски комитет и президент на Литовска спортна асоциация на майсторите.

Още за депозитната система във Финландия 

  • доброволнa за производителите – или регистриране на опаковките в системата, или заплащане на такса от 0,51 евроцента за опаковките извън системата.
  • задължително за всички търговци, предлагащи напитки е да приемат обратно депозитните опаковки и да възстановяват депозита в количества, съразмерни с обичайния им оборот.
  • системен оператор: Palpa, организация с нестопанска цел, основана от производителите на напитки и търговците на дребно, която възлага логистичните услуги на външни изпълнители, проверява опаковките за допустимост според критерии, съгласувани с рециклиращия бранш.
    1994 г. прието законодателство
    1996 г. започва събиране на метални кенове
    2008 г. започва събиране и на ПЕТ бутилки
    2011 г. започва събиране и на стъклени бутилки
  • видове опаковки: стъклени, пластмасови бутилки, метални кенове, независимо от вида напитки, с обем между 100 милилитра и 3 литра.
  • ниво на връщане: 96% от пуснатите на пазара депозитни опаковки годишно.

Още информация за финландската система:
Уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва“, 2021  

Още за депозитната система в Литва

  • задължителна за производителите
  • задължително за търговците е да приемат обратно депозитни опаковки и да възстановяват депозита в количества, съразмерни с обичайния им оборот, освободени са малките магазини под 300 кв.м и бензиностанциите, но като правило те участват доброволно.
  • системен оператор: USAD, основан от производителите на напитки и търговците на дребно
    2004 г. закон за задължителна депозитна система за стъклените бутилки за
    многократно пълнене
    2006 г. системата за многократни стъклени бутилки започва да действа
    2014 г. прието законодателство за еднократни метални, стъклени, пластмасови
    опаковки от напитки
    2016 г. метални, стъклени, пластмасови опаковки от напитки
  • видове опаковки: стъклени, пластмасови бутилки, метални кенове от 100 милилитра до 3 литра
  • ниво на връщане: 90% от пуснатите на пазара депозитни опаковки годишно

Уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва“ 

Можете да се запознаете и с презентациите на лекторите:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Депозитна системаReloop
, ,

Покана: 3 юни, 14ч Уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва”

Каним ви да участвате в уебинар на тема „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва” на 3 юни 2021 г. от 14 до 16 ч. Събитието е част от поредицата „Депозитните системи в Европа” на тема системите за възвръщаем депозит за опаковки за напитки, първото от които се състоя в края на февруари. В това издание ще разгледаме по-задълбочено две вече утвърдени депозитни системи. За целта сме поканили за лектори представители на организациите, управляващи депозитните системи във Финландия и Литва. По време на уебинара ще имате възможност да зададете своите въпроси към тях, както и да споделите вижданията си в последващата дискусия.

За участие в събитието е необходимо да се регистрирате на този линк.
След регистрация ще получите информация за включване в уебинара. Събитието ще се проведе в платформата Zoom и ще има осигурен симултанен превод от английски език.

Програма на уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва” на 3 юни 2021 г., 14- 16 ч.
14:00 Откриване и презентация „Защо България има нужда от депозитна система?“
14:10 Представяне на депозитната система във Финландия
14:40 Въпроси и отговори
14:50 Представяне на депозитната система в Литва
15:20 Въпроси и отговори
15:30 Обща дискусия
15:55 Закриване

Покани за събитието са изпратени на представители на бизнеси в сферата на производство, пакетиране, разпространение и продажба на храни и напитки, бизнес асоциации, организации за оползотворяване и рециклиране на отпадъци, общини, министерства, научни и образователни среди и други заинтересовани страни. Бихме се радвали, ако разпространите тази покана до ваши потенциално заинтересовани контакти.

Вашето участие в събитието е важно, за да се чуят различните гледни точки относно възможностите пред България за подобряване на управлението на отпадъци и по-чиста околна среда.

Повече информация и полезни факти за депозитната система можете да намерите тук.

Лице за контакт за въпроси и допълнителни уточнения: Елеонора Йосифова – eleonora@zazemiata.org.

Можете да свалите поканата за събитието и да я разпространите сред заинтересовани страни.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download

Представяне на лекторите:

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
,

Какво научихме от уебинар „Депозитна система: бутилки с бъдеще“

На 24 февруари 2021 г. се проведе уебинар на тема „Депозитна система: бутилки с бъдеще“. По време на събитието Евгения Ташева от екип „Нулеви отпадъци“ в ЕС „За Земята“ представи на кратко ситуацията в България и целта на уебинара. Един от лекторите беше Анна Ларсон, директор Reloop Europe, специалист по устойчиво управление на отпадъците, експерт в Програмата на ООН за развитие в депозитните системи и разширената отговорност на производителите. Тя ни запозна със същността на депозитната система и развитието ѝ в Европа. В уебинара взе участие и Джени Хюм, координатор на програмата Money Back в платформата Reloop. Джени има дългогодишен опит със схемите за депозиране на контейнери за напитки и ни представи презентация за развитието на депозитната система в Шотландия и кампанията „Have you got the bottle?“. В рамките на уебинара участваха като публика над 80 човека, представители на различни неправителствени организации, общини, дирекции на паркове, бизнеси в сферата на туризма, спорта на открито, продажбата на био и насипни продукти и такива за многократна употреба, производители на полимери, заинтересовани граждани, студенти и други. Всички имаха възможност да зададат своите въпроси и да участват в дискусията след презентациите.

Имате възможност да гледате видеозапис от представените теми от международните експерти, участвали в уебинара „Депозитна система: бутилки с бъдеще“:

Презентации на международните лектори участвали в уебинара:

Депозитна система в Европа – Анна Ларсон, Reloop

Депозитна система в Шотландия – Джени Хюм

Повече за платформата Reloop

Повече за инициативата Have you got the bottle? в Шотландия