Новият Закон за управление на отпадъците е неамбициозен и не дава ясен стимул разделно събиране и рециклиране.

На 21 Април 2011 г. За Земята заедно с още няколко организации изпрати до Министерството на околната среда и водите становище по предоставения за обществени консултации проект на Закон за управление на отпадъците (ЗУО)[1]. Това е второто становище на За Земята в което се набляга на нуждата от въвеждане на:

• задължително разделно събиране на битовите отпадъци включително и на биоразградимите
• 5 степенната йерархия за управление на отпадъците като задължителна
• амбициозна цел за рециклиране до 2020 г. на минимум 60% от всички битови отпадъци в страната

Въпреки изпратеното от За Земята становище през ноември 2010 г. относно бъдещия ЗУО проекто-законът е доста слаб и почти не отразява направените препоръки. До голяма степен изискванията на рамковата директива са преписани механично с произтичащите от нея неясноти, и законът не внася необходимите пояснения. Законът напротив вкарва множество възможности за различни интерпретации, за нерагламентирана дерогация от йерархията, за избягване на разделното събиране и за налагане на несъразмерни  санкции спрямо гражданите като липсват такива за отговорните лица (кметове) и органи. Не са въведени ясни изисквания и критерии за изготвянето и прилагането на оценка на жизнения цикъл. Като най-съществен порок на закона смятаме даването на законови стимули за изграждането на депа, в ущърб на йерархията и в нарушение на Конституцията и ЗМСМА. Доказано е, че рециклирането създава 36 пъти повече работни места от изгарянето и 6 пъти повече от депонирането [2] въпреки това ЗУО не насърчава достатъчно рециклирането с конкретни текстове.

Ивайло Хлебаров – координатор Нулеви отпадъци в За Земята коментира:

„България не само че ще бъде на опашката през 2020 г. по процент рециклирани битови отпадъци, но и рискува да не изпълни поставените количествени цели, защото продължава да насочва оскъдните европейски средства в регионални депа, а не в развитието на разделното събиране и рециклирането. С всеки изминал ден става по-ясно, че ресурстите трябва да се пестят и колкото се може повече от тях да бъдат възстановявани чрез рециклиране. Не случайно Европа се стреми да стане „рециклиращо общество“, но за съжаление в България се мисли единствено как боклуците да се заровят или изгорят.[3]„

[1] Целта на закона е да въведе изискванията на рамковата директива за отпадъците приета през 2008 година, чието отразяване в националното законодателство трябваше да стане най-късно до 12 Декември 2010. България е една от страните, които до момента не са изпълнили това изискване и поради тази причина на 27 Януари 2010 Европейската комисия стартира наказателна процедура

[2] По данни на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ. http://is.gd/cIQ0Y

Случи се и приключи ежегодното почистване на защитени територии екологично сдружение За Земята.

В продължение на пет дни повече от седемдесет души обединиха сили за ликвидирането на стари замърсявания около хижа „Седемте езера”, „Урдините езера“, и т.нар „риболюпилня“, разположена на третото рилско езеро (Трилистника).

И тази година бяха открити, пакетирани и извозени общо над 2.5 тона отпадъци във вид на 250 чувала. Голямата част от съкровищата бяха заклещени в клековите съобщества, дълбоко заровени по стръмните, обрасли с хвойна склонове, и разпилени между морените, непосредствено над Долното езеро. По груби археологически изчисления и според вида на намерените опаковките и предмети отпадъците датират на между 5 и 30 години. Един от любопитните признаци, по който бяха разкрити замърсяванията беше наднормено големия размер на боровинките, растящи под всяко от сметищата.

Над петдесет чувала бяха изгребани от сметището на бившата риболюпилня на третото рилско езеро. Една от находките там беше голяма метална кофа, интензивно надупчена от куршуми и метална перка и турбина с тегло над 200 кг. На “Урдини езера” участниците откриха значителни замърсявания около “семи-легалния” заслон на т.нар. местни пастири, чиято дейност явно не се свежда единствено до отглеждане на животни, съдейки по остатъците от трупове на диви кози и въдици, в близост до постройката им. В девствената “Урдина” река бяха открити няколко метра балатум и голямо количество полу-разложени батерии. Там, както и в по-голямата част от високопланинските хижи и заслони в България, практиката с извозване на отпадъци не се радва на висока популярност.

Акцията за почистване имаше и значителен информационен компонент. В съботния ден участъка х. “Рилски езера” – езеро “Бъбрека” пое над четири хиляди души, благодарение на незаконния лифт, свързващ хижа Рилски езера с края на асфалтовия път от Сапарева баня. Много от посетителите бяха чакали три часа за да се качат на лифта до “Новата” хижа, в рамките на които човек може да се качи и дори да слезе от там в спокоен ход. Участниците в почистването използваха възможността да напомнят на голяма част от нескончаемия наниз от хора правилата за поведение в парка.

Последния ден от кампанията за почистване беше посветен на товаренето на събраните чували на коне и тяхното извозване до хижа „Рилски езера“, откъдето те бяха транспортирани с високо-проходимо планинско камионче, осигурено от Дирекцията на Национален парк „Рила“.

След няколкодневната щателна работа в района около хижа „Седемте езера“ старите замърсявания са ликвидирани. Макар това да означава, че размерът на боровинките около тях няма да е толкова голям както преди, надеждата на всички участници е да се връщат в района на езерата по други поводи.

Акцията за почистване носи и малко по-различно, по-глобално послание. Проблемът не е само в локализацията на отпадъците, но и в техния обем и вид. Ако използваме по-малко пакетирани храни, и повече кутии и чанти за многократна употреба ще генерираме по-малко боклук. Изхвърлянето на материали, които могат да бъдат рециклирани или използвани повторно на сметища в природна среда, където и да се намира тя, е не само не-естетично, но разточително и катастрофално за дивата природа и човешкото здраве.

Организаторите на акцията за почистване Рила 2010 благодарят на Дирекцията на Национален парк „Рила“, на конярите Спасови и на управителя на хижа „Седемте езера“ за оказаното съдействие.

Хронология на почистванията на Екологично сдружение “За Земята” в години, дестинации, тонажи и участници

• 1999 – НП ПИРИН
  (х. Без Бог, з-н Тевно езеро, х. Демяница): 1.5 тона (25 души);
• 2000 – НП РИЛА
  (х. Мальовица, з-н Страшно езеро): 1.5 тона (50 души);
• 2001 – НП РИЛА
  (х. Седемте езера, х. Рилски езера, х. Скакавица): 2.5 тона (70 души);
• 2001 – ПП СТРАНДЖА
  (с. Синеморец – с. Резово): 1.5 тона (100 души);
• 2002 – НП ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН
  (х. Плевен; х. Рай; х. В. Левски; х. Хубавец; х. Добрила; х. Амбарица; х. Дерменка): 6 тона  (130 души);
• 2003 – НП ПИРИН
  (х. Без Бог, з-н Тевно езеро, х. Демяница, х. Вихрен): 6 тона (157 души);
• 2004 – НП РИЛА
  (х. Рибни езера, х. Грънчар, х. Заврачица, х. Чакър войвода): 7.5 тона (100 души);
• 2005 – НП РИЛА
  (Мальовица, Мусала): 5,3 тона стъкло и пластмаси и над 5,15 тона метал. (123 души);
• 2006 – НП РИЛА
  (х. Македония, Рибни езера, з-н Кобилино Бранище): 3,5 тона тона отпадъци. (80 души);
• 2007 – НП ПИРИН
  (х. Пирин, х. Каменица, х. Вихрен, заслон Кончето, Бъндеришки циркус): 2,7 тона (100 души);
• 2008 – НП ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН
  (х. Вежен, х. Ехо, х. Козя Стена): 4 тона (100 души);
• 2009 – НП Пирин
  (х.Демяница, з-н Тевно езеро), 2.5 тона;
• 2010 – НП Рила
  (х.Седемте езера, Урдини езера): 2.5 тона.