Ежегодно планинско почистване на ЕС „За Земята“

През 2010 г. на Седемте рилски езера.

Здравейте приятели, паяци и пеперуди,
Ако сте още по бермуди,
може ей това да ви разбуди:
ЧИСТЕНЕ на ЕЗЕРАТА
ще организира За Земята!
С моливче някъде си отбележете:
че между 24ти и 29ти АВГУСТ ще превземем езерата
и скалите и сметищата
в района на хижа Седемте езера в Рила.

В по-не-стихотворен стил:

Палатки ща са нужни, спални чували, шалтета, канчета, фенерче/челник, топли дрехи. Без записване, директно можете да се представите на старата хижа на 24ти, и да се влеете в почистващата вълна (но все пак ще се радваме ако изпратите е-маил за потвръждение на zazemiata@gmail.com). Храната (вегетарианска) ще бъде осигурена срещу скромна такса участие, която да покрие разходите по организацията.

Програма

Качване — 24-ти август, слизане — 29-ти август.
Лагерът ще бъде разположен (не)посредствено зад старата хижа. Очаквайте няколко вечерни презентации на тема глобализация, развитие, трети страни, ограничаване на безразборния икономически растеж, като храна за интелектуално развитие по време на лагера. И атракцията на вечерта: музикален оркестър Кошмар и лудите му импровизиращи фенове.
За подробности:
 zazemiata@gmail.com

Как да стигнем?

  • от гр. Самоков, през хижа Вада
  • или от гр. Дупница, Сапарева Баня, през хижа Пионерска.

Информирайте се внимателно за маршрута за хижата и ако не сте ходили, се свържете с нас, за да организираме водачи. Имайте предвид, че надморската височина е над 2000 метра и през нощта става студено.

Защо на езерата седем Рилски?

Предимно понеже за повече от 10 години кампании за почистване в дълбочина, За Земята не е правила голямо почистване около старата хижа (Седемте езера), а има данни за наличие на стари сметища (в момента прикрити) с размер надгабаритен. В същото време съществуването на незаконен лифт, които бълва хиляди души на ден в района е предпоставка за силното му замърсяване. Трето, За Земята е част от кампанията за опазване на Седемте рилски езера на Граждани за Рила и организирането на лагер за почистване в района ще има символична стойност.

Езерата са емблематичен пример за екологичен конфликт, силно замърсяване и антропогенно въздействие в планинска територия за последните години. Заинтересованите страни са много:

държавата, местната власт, инвеститори в ски курорти, Бяло братство, посетителите на планината и хората, защитаващи дивата природа…

Ситуацията в циркуса не е цъфтяща: езерата се заблатяват, пътеките ерозират, водите се замърсяват. Въпреки ежегодните почиствания на Общество Бяло Братство, в циркуса остават отпадъци, породени от огромния поток посетители.

Новопостроеният лифт?

Организациите няма да използват новопостроения лифт между хижа Пионерска и хижа Рилски езера нито за извозване на отпадъци, нито за извозване на участниците в почистването. Първо, според нас лифт в района не е нужен, районът е достатъчно урбанизиран и наличието на лесен достъп превръща планината в пазарна стока за бърза, незабавна и неосъзната консумация, тип Макдоналдс. Второ, построеният лифт е незаконен. Трето, законен или не, лифтът представлява заплаха за крехките еко-системи в района, както става ясно от последиците. Нашата позиция е, че лифтът трябва да бъде спрян от действие и демонтиран. С голямо удоволствие бихме организирали екологичен лагер за демонтирането му.

Няма европейски пари за печално известен български проект за отпадъците

София, България – Български екологични неправителствени организации (НПО) са доволни, че за спорен инсинератор за опасни отпадъци в региона на Стара Загора е отказано финансиране от Европейския съюз поради неадекватност на Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Официални източници от Европейската комисия (ЕК) потвърдиха недостатъците на Доклада по ОВОС, и по-специално недооценяването на влиянието на проекта върху човешкото здраве и природата.[1] Министерството на околната среда и водите, главният инициатор на проекта за Национален център за третиране на опасни отпадъци (НЦТОО), одобри ОВОС-а през октомври 2004 г., въпреки големите критики към проекта от страна на местните комитети и български НПО по време на разработването на проекта и обществените обсъждания миналата година.

Решението да не се дадат най-малко 25 млн евро от предприсъединителния фонд ИСПА [2] оставя бъдещето на НЦТОО неясно. Българското правителство все пак трябва да реши какво ще прави оттук нататък не само с проекта, но и със стратегията си за управление на опасни и индустриални отпадъци. Българските еколози подозират, че освен ако не се промени сегашния подход, основан на скъпи и противоречиви решения, които третират последствията, а не проблемите в тяхната същност, в близко бъдеще България ще се изправи пред повече и по-остри проблеми при управлението на отпадъците.

Този случай е показателен за баналните вече манипулации, които съпътстват процедурата по ОВОС в България и изготвянето на доклади за ОВОС с лошо качество, една година преди евентуалното приемане на България в Европейския съюз. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), другият потенциален донор на проекта НЦТОО, все още не е огласила позицията си във връзка с последните развития по проекта. Документите за НЦТОО обаче показват, че дори с 50% безвъзмездна помощ от ИСПА, икономическата полза от проекта е много малка.

Георги Бинев един от лидерите на протестите на местните Инициативни комитети срещу проекта заяви: „Това решение напълно оправдава нашата шестгодишна кампания в защита на здравето и живота ни от този зле замислен проект. Горчивата ирония е, че получихме подкрепа от Европейската комисия, но не и от собственото си Министерство на околната среда и водите.“

Ивайло Хлебаров от Екологично сдружение За Земята, член на CEE Bankwatch Network, каза: „Докладът по ОВОС изобщо не успя да отрази фундаментални неща като кумулативния ефект на проекта върху здравето на хората, съществуващото замърсяване в района и очакваните от проекта емисии. Въпреки това МОСВ намери за подходящо да одобри ОВОС-а през октомври 2004. По-рано тази година направеният от нас анализ за наличие на токсични химикали в района около предложения НЦТОО, откри нива на диоксини 20 пъти над допустимите норми според европейското законодателство. Очевидно ЕК намери за разумна идеята да не финансира инсинератор в регион с вече съществуващи тежки здравни и екологични проблеми. Сега ЕИБ трябва да ги последва!“

Петко Ковачев от Информационен и учебен център по екология, член на CEE Bankwatch Network добави: „Шестгодишната сага на МОСВ да избута напред този спорен проект доведе до липса на финансиране от ИСПА! Европейската комисия разпозна същинските проблеми, продължаващите манипулации с ОВОС и взе правилното решение. В резултат трябва незабавно да се направят значителни промени в МОСВ с цел да се посрещнат дори по-стриктните изисквания, които са част от финансиранията по Структурните и Кохезионния фондове за периода 2007-2013 г.“

[1] Националният център за опасни отпадъци е планиран да бъде разположен близо до село Ковачево в региона на Стара Загора. Центърът ще има два инсинератора за опасни отпадъци с капацитет съответно 15 000 и 30 000 тона годишно, склад за течни отпадъци, солидификационно съоръжение и депа за опасни отпадъци. Допълнително депо за опасни отпадъци е планирано да се построи до град София.

[2] 50% от средствата по ИСПА са предвидени за подобряване на околната среда в България чрез финансиране на инфраструктурни проекти в тази област, но не на всяка цена. България трябва да покрие Европейските екологични стандарти, както и да използва ефективно публичните средства.