Биоразнообразието означава съвкупността от всички видове на Земята. С рязката урбанизация на света – от над 50% в момента до очаквани 68% през 2050 г., съществени по площ земи и местообитания на видове биват унищожавани, за да може на тяхно място да бъдат построени сгради и инфраструктура или за да се използват земите за производство на храни, стоки и услуги. В България към 2021 г., 73,3% от населението на страната ни живее в градовете. В същото време, сред научните среди стана ясно, че градската среда е от по-голямо значение за опазване на биоразнообразието, отколкото се е смятало по-рано. Оказва се, че тя поддържа редица растения и животни, включително защитени, някои от които дори имат по-големи популации и по-висока продуктивност в градска, отколкото в извънградска среда.
Сред най-важните ползи за човека от биоразнообразието в градска среда са: пречистването на въздуха, опрашване, естествен контрол върху насекоми вредители или регулиране на условията по време на екстремни метеорологични явления (например, когато при екстремни валежи растителността задържа повече вода в почвата). Градското биоразнообразие също така подобрява психическото здраве на човека.
В резултат на това местните власти, урбанистите и архитектите, икономистите, както и обикновените хора все повече осъзнават как природата в градовете влияе на благосъстоянието и как тя представлява неразделен аспект от развитието на устойчив и здравословен градски живот.
Сред дейностите, които застрашават биоразнообразието, а и климата, е строителството. Строителната индустрия в света е сред най-ресурсно-интензивните и ощетяващи околната среда. Тя отговаря за 3 милиарда кубични тона или 40% от общия поток на суровините в глобалната икономика на година и съставлява 9% от световния БВП и 6% от годишните емисии на въглероден диоксид.
Влиянието на строителната индустрия върху биоразнообразието се изразява по следните начини:
- Директно разрушаване и увреждане на екосистеми при строителство на нови сгради.
- Разрушаване на местообитания и загуба на индивиди от защитени видове при обновяване на сгради.
- Въздействия извън обекта – например замърсяване, изолация и разделяне на местообитанията, изместване на популации.
- Непреки ефекти – например шумово и светлинно замърсяване, които водят до промени в поведението на животните.
- Разрушаване на местообитания за извличане и добив на материали.
- Силно засегнато се оказва и морското биоразнообразие в крайбрежни зони – при тяхното застрояване или при строеж на платформи, тръбопроводи и др.
Поради тези причини строителният сектор има важна роля при опазването на уязвими райони и видове и минимизирането на екологичните щети. Например, преди поставяне на външна топлоизолация е оптимално да се извършва обследване на сградите за наличието на защитени видове прилепи (всички прилепи са защитени) и птици (кукумявки, бързолети, керкенези, лястовици и др), които гнездят в миниатюрни пукнатини и пролуки във фасадата на сградата, фуги, отвори на подпокривни пространства и др., така че при наличие на такива видове специалистите да препоръчат защитни (и компенсаторни) мерки (Фиг. 1). Например изчакване поставянето на топлоизолация да се извърши след периода на гнездене и/или зимуване на прилепите или преди миграция.
Фигура 1. Поставяне на къщички за прилепи и бързолети в блок в Стара Загора. (Източник)
При липса на такъв анализ има риск не само за обезпокояването им, но дори и за зазиждането им в сградата, което освен нехуманно и неетично е и нарушение на българското и европейско екологично законодателство. А има данни, че в отделни панелни блокове са намирали убежище хиляди екземпляри от защитени видове. Затова и преди енергийно обновяване на сградата обследване за наличие на защитени видове трябва да се случва на най-ранен етап когато се правят и енергийното и техническо обследване, така че препоръките на експертите биолози да залегнат и в строителния проект за обекта.
От важно значение е за всички, участващи в създаването и реализацията на сградни проекти, да минимизират въздействията и по възможност да търсят начини за възстановяване на местните екологични мрежи и видове. Такива усилия трябва да бъдат приоритетно изпълнявани в райони, в които екосистемите са особено крехки или застрашени.
При невъзможност за други защитни мерки, когато е невъзможно да не бъде увредено или изгубено биоразнообразие по време на строителни дейности съществуват и т.н. компенсаторни мерки:
- Създаване на аналогични или по-добри на разрушените структури и обекти, които са способни качествено да поддържат същото количество изместени от обекта видове със същите екологични функции.
- Физическо преместване на видовете и местообитанията им, които в противен случай биха били унищожени (напр. поставяне в близост на къщички за прилепи и/или защитени птици след зазиждане на убежищата им в реновирани блокове). Последното е силно нежелателно и трябва да бъде избягвано.
- Възстановяване и подобрение на околните незасегнати системи.
- Създаване на буферна зона между обекта и обкръжаващата среда с цел намаляване на негативните въздействия.
Зелени покриви и зелени фасади, крайпътни дървета, заедно с по-големите зелени инфраструктури като паркове и влажни зони, са и превантивни, и компенсаторни мерки, които опазват и насърчават биоразнообразието, като осигурят местообитание за размножаване, подслон и храна на птици, опрашители и други животни. Такъв вид мерки могат да бъдат въведени както при осъществяването на нови проекти, така и по време на обновявания на сгради и градски пространства.
За постигането на тези цели от ключово значение е изготвянето на местни стратегии за опазване на биоразнообразието, както и наличието на целенасочени закони и регулации, но и повишаване на осведомеността на обществеността за ползите от биоразнообразието в градска среда.
Например в Англия, от ноември 2023 г. всички строителни проекти ще трябва да включват план за нетно увеличение на биоразнообразието с 10%, за да бъдат одобрени. Допустими ще са предприети мерки за увеличение на биоразнообразието на друга локация, а ако и това е невъзможно – проектантът трябва да закупи т.нар. “кредити по биоразнообразието” от правителството. Наред с това трябва да бъдат включени мерки за опазване на местните местообитания на видовете. Всички тези облагородявания трябва да бъдат поддържани в период от 30 години.
На този етап не е напълно ясно как ще функционира този закон. За да бъде изпълнено успешно такова увеличение, трябва да се вземат предвид големината, състоянието и значението на засегнатите местообитания. А мерките трябва да спазват следната йерархия – на първо място, максимални усилия за увеличение на биоразнообразието на място – например чрез засаждане на повече от преди нови дървета при обновяване на блоков комплекс, а чак след това да се търсят възможности за компенсаторни мерки. В идеалния случай може да бъде постигнато нетно увеличение на биоразнообразието и на мястото на обекта, и извън него (Фиг. 2).
Фигура 2. Визуализация на концепцията за нетно увеличение на биоразнообразието. (Източник)
Друг подобен пример е от Нидерландия, където според Закона за опазване на природата от 2017 г., е нужно подаване на иск за изключение при намерение за строеж, поддръжка и ремонт на обекти, в близост до които живеят защитени видове. Разрешително в такива случаи се издава, само ако се докаже от експерт по околната среда, че не се застрашава биоразнообразието. Експертът извършва изследвания за наличие на защитени видове, за мерки за намаляване на вредите и за наличието на алтернативи. В крайна сметка трябва да се докаже, че предприетите действия няма да попречат на живота на околните видове, тяхното естествено местообитание няма да се свие и че това е единственият възможен вариант – например строежът е наложителен и сходна дейност не може да се извърши на друго място.
В България, ключова стъпка за опазването на биоразнообразието при дейности на сградно обновяване ще бъде обезпечаването на принципа за ненанасяне на значителни вреди, който е заложен в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Принципът включва няколко вида мерки изисквания, сред които и такива за опазване на биоразнообразието. Всички реформи и инвестиции в плана, в това число и програмата за подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, трябва да следват този принцип.
За съжаление понастоящем в програмата за сградно обновяване опазването на биоразнообразието е единствено въпрос на самооценка по време на кандидатстване от страна на изпълнителя на обновяването, а не на експертен анализ. Липсва каквото и да е споменаване на необходимостта от предприемане на мониторинг, защитни и компенсаторни мерки за защитени видове (птици и прилепи) при енергийното обновяване на сгради. Всичко това е в нарушение на принципа за ненанасяне на значителни вреди!
В заключение, градското биоразнообразие е от важно значение за благоденствието на хората, а процедурите за обновяване на сградите са възможност не само за неговото съхранение, но и увеличение. На този етап в България обаче липсват реални изисквания и мерки по този въпрос, което в контраст с добрите практики от други страни.
Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)
Използвани източници:
- https://www.publish.csiro.au/wr/WR14229
- http://www.businessandbiodiversity.org/construction.html
- https://www.building.co.uk/comment/beware-the-new-biodiversity-burden-for-developers/5116257.article
- https://www.local.gov.uk/pas/topics/environment/biodiversity-net-gain-local-authorities
- https://business.gov.nl/regulation/all-in-one-permit-protection-plant-animal-species/
- https://www.rvo.nl/onderwerpen/ruimtelijke-ingrepen/wet-natuurbescherming-bij-buitenwerkzaamheden/voorwaarden
- https://www.rvo.nl/onderwerpen/ruimtelijke-ingrepen/ontheffing-of-vrijstelling/ecologisch-deskundige
- https://www.nextgeneration.bg/14
- https://www.zazemiata.org/resources/stanovishte-nov-etap-sanirane-mnogofamilni/
- https://dariknews.bg/regioni/stara-zagora/montirani-sa-pyrvite-kyshtichki-za-prilepi-i-byrzoleti-v-stara-zagora-snimki-2127267