В социалните медии забелязахме новина за маркирана т.нар. контра-флоу велосипедна лента на еднопосочна улица в центъра на София. Докато и ние любопитствахме около мястото (ул. Княз Борис I между ул. Алабин и ул. Патриарх Евтимий), нямаше как да не забележим, че доста от минувачите и жителите на кватрала оживено коментираха нововъведението – защо изглежда така и какви трябва да са правилата за движение в подобна ситуация.

По тази причина и доколкото развитието на инфраструктурата за устойчиво градско придвижване пряко касае чистотата на въздуха в града, ни хрумна да разкажем какво всъщност е контра-флоу и защо се използва.

Накратко, contra-flow (или движение с противопоток/контрапоток) в смисъла на велосипедното градско придвижване се използва като термин относно инфраструктура, която позволява двупосочно колоездене по улици, които са еднопосочни за друг трафик. Методът е познат в държавите с по-развита колоездачна мрежа и навици, като подобрява удобството и/или безопасността за велосипедистите.

 

Част от препоръките на ЕС

Това във никакъв случай не е екзотично решение. Европейската комисия има публикувани подробни насоки за реализирането на проекти за велосипедна инфраструктура на територията на ЕС, където можем да намерим специален раздел за движението с противопоток.

Според насоките, контра-флоу трябва да се обмисли там, където вече съществува така или иначе велосипедно движение или когато текущото пътно оформление (напр. използване на мрежа от еднопосочни улици) възпрепятства използването на велосипед. Особено подходящи, ни казва документът на ЕС, са зоните с еднопосочно моторизирано движение, които могат да служат като препятствие пред градското колоездене. Наличието на еднопосочни улици в градовете може да доведе до по-дълги и потенциално по-стресиращи пътувания за велосипедистите. Въвеждането на контра-флоу колоездене може също да допринесе за намаляване на броя на велосипедистите, каращи по тротоара, подобрявайки условията и за пешеходците.

Препоръката на ЕК да се създава двупосочно движение за колела по еднопосочните улици включва два подхода. Или чрез пътни знаци да се обозначи разрешеното само за велосипеди двупосочно движение (в случаите на улици със слаб трафик и достатъчно площ), или да се изградят специални контра-флоу велосипедни ленти. Изпълнението на последните може да включва отделени с бордюри платна, което трябва да се реши въз основа на фактори, включващи обема на трафика и скоростта, както и ширината на пътя, четем още в документа.

Този тип ленти се маркират точно в ляво по посоката на автомобилното движение, докато велосипедистите, които искат да се придвижват по стандарната посока на улицата, продължават да го правят възможно най-вдясно по посоката на колите, както на улица, на която няма маркирана велосипедна алея. На долната графика, изработена от NACTO – Националната асоциация на градските транспортни експерти на САЩ (организация на общинските специалисти по организация на трафика на 91 големи града в Съединените щати) е показано как точно би трябвало да се случва това.

Пълното описание на методиката може да се намери тук: https://nacto.org/publication/urban-bikeway-design-guide/bike-lanes/contra-flow-bike-lanes/

На пръв поглед движението на велосипедистите „в насрещното“ може да звучи рисково. Методът обаче не е случайна приумица. Скорошни изследвания (ETSC, 2018) показаха, че въвеждането на контрапоток за велосипеди може да има цялостен положителен ефект върху пътната безопасност. Шофьорите могат да действат по-внимателно, тъй като към тях се приближават насрещно идващи велосипедисти. Това обикновено осигурява по-голям визуален контакт между колоездачи и шофьори и също дава възможност и на колоездачите аз по-добра реакция в тесните улици. И не на последно място, наблюдава се увеличен ефект на успокояване на трафика (т.е. автомобилите почват да се движат с по-ниска средна скорост), който е все по-търсен ефект в града с цел намаляване на замърсяването и шума и повишаването на безопасността по малките улички. Всъщност София вече въведе зона с успокоено движение с ограничение на скоростта до 30 км/ч в една част от центъра на града.

Какво се случва на „Борис“?

Ул. Княз Борис I е еднопосочна улица с едно платно на движение, която се намира в мрежата от еднопосочни улици в идеалния център на столицата. Допълнително, близкият бул. Витоша е пешеходна зона и е забранен за велосипедисти и други персонални превозни средства. Така се създава сериозно препятствие за естественото придвижване на велосипедистите през централните части на града.

На въпросната улица беше разположена не добре означена велосипедна лента в ляво на движението, която колоездачите на практика ползват и в двете посоки. В дясно има успоредни на пътя паркоместа. Велолентата е прекалено тясна за разминаване на велосипеди или каквито и да е други персонални превозни средства в двете посоки, поради което придвижващите се с колело навлизат рязко в платното при нужда от разминаване, което може да доведе до инциденти.

Сега тази лента вече е маркирана като контра-флоу, докато основното платно е обозначено за споделено между велосипеди и автомобили. Прави впечатление, че това е изпълнено според най-добрите практики в областта – с маркиране на посоката на движение и означаване на споделеното основно платно на основите кръстовища. Може би малко повече указателни пътни знаци също биха били от полза. Надяваме се това да регулира хаоса по тясната улица и приветстваме повече добри идеи за поощряване на незамърсяващите методи на придвижване в града.

„Колоезденето в контра-флоу може да допринесе за подобряване на условията за колоездене, включително повишена достъпност, съгласуваност и удобство. Колоезденето на улици с протоивопоток може също да допринесе за подобряване на условията за колоездене като цяло в града, чрез премахване на избрани препятствия пред велосипедното придвижване (напр. индиректни маршрути, възприемането за безопасност), което води до увеличено използване на велосипеди“, се казва в насоките на ЕК за велосипедната инфраструктура.

by