Бутилка, езеро, куче или какво да вземем от опита на Литва в депозитната система?

18 ноември 2022

През 2013 година по улиците в Литва има анонимни цветни контейнери за хартия, пластмаса и метал. Много приличат на тези, които днес се виждат по улиците в по-големите български градове – и на външен вид, и по недостатъчна ефективност. 

В същото време в други страни работят депозитни системи, при които празните бутилки и кенчета се връщат в магазина срещу определена парична сума. Заговаря се и в Литва да се въведе такава система, но веднага се започват дискусии колко непосилна инвестиция е, как ще извади” най-ценното от цветните контейнери и те ще останат неизползваеми, колко ще оскъпи напитките, как хората няма да се научат да я ползват.

С усилия от страна на правителството през 2014 година се въвежда промяна в законодателството, улесняваща депозитни системи, а през 2016 година вече се поставят машини за връщане на празни опаковки от напитки: пластмасови и стъклени бутилки, както и метални кенчета –  от продуктите, които хората най-често използват извън дома.

Системата се поддържа от индустрията – същите производители на опаковки, които в началото са против. Те знаят, че цветните контейнери им излизат по-евтино, но и осъзнават, че няма как в бъдеще да продължават с толкова ниска събираемост. Има и още един важен фактор – съседите! Естония и скандинавските страни вече имат депозитна система, как Литва да остане по-назад? Депозитът е 10 цента – 0,1 евро – лесно се помни, не е нито прекалено много, нито прекалено малко.

Пет години по-късно, когато екип „Нулеви отпадъци на ЕС „ За Земята“, посещава Литва, за да разбере как работи депозитната система, вече има близо 3000 точки за събиране – около 1000 машини, поставени в по-големи супермаркети и над 1700 места за ръчно събиране в кварталните магазини. Използват се същите камиони, които носят стоките, за да транспортират обратно празните опаковки. А събираемостта на бутилките е над 90%!

Срещаме се с представители на фирмата, която е оператор на системата. Веднага зададохме въпроса – а как някой не е надхитрил” схемата. Оказва се, че това е било и тяхното притеснение в началото, затова всички производители са задължени да поставят депозитното лого и баркод. Носехме си специално бутилка от минерална вода от България – не я приеха. След срещата, местен гид ни сподели, че много обича да ходи на разходки около езерата в Литва и е забелязал, че веднага след въвеждането на депозитната система е станало по-чисто – опаковките, които доскоро са били „боклук“, вече са ресурс, който носи пари.

В началото винаги има и още една въпросителна – ще бъде ли припознато от хората? Да – благодарение на мащабна информационна кампания – 1% от приходите в системата са предназначени за популяризиране. Пример за оригиналния подход на кампанията, можете да видите във видеото , излъчено по националната телевизия, в което куче връща бутилка за рециклиране. Преди въвеждането на депозитната система, в Литва са събирали 33% от PET бутилките, към днешна дата събираемостта е  90% и продължава да расте. Приходите за оператора идват от 30-50% от предадения за рециклиране материал; 20% от непотърсени депозити и 50% от производителите, участващи в системата. Годишно системата струва по приблизително 5 евро на потребителите, като в администрацията на цялата система работят седем човека.

За щастие от края на 2021 г. вече и България направи заявка за въвеждане на такава система. Сега е нужно без отлагане да се предприемат конкретни стъпки за приемане на необходимото законодателство, което да осигури важните градивни елементи на системата: ясни задължения на страните, силна информационна кампания, подходящ размер на депозита, максимално удобство за потребителите, максимална ефективност в логистиката.

А в Литва не мислят да си почиват – въпреки че вече са постигнали целите на ЕС за 90% събираемост на пластмасови бутилки до 2029 г., за тях това означава, че могат да се фокусират върху оптимизиране на разходи и още по-ефективна работа.