Рекултивацията на мините е мярка, залегнала в Териториалните планове за справедлив преход в рамките на усилията на Европейския съюз да постигне климатична неутралност до 2050 г. Реализирането на тази цел изисква намаляване на въглеродните емисии, чийто основен източник са промишлеността, транспортния сектор и производството на енергия от изкопаеми горива. Темата става все по-актуална и в контекста на климатичните промени, покачването на температурите и все по-честите природни бедствия, свързани с климатичните изменения.
Макар и често да се неглижират у нас, здравните рискове за хората, които дишат замърсения от изгарянето на твърди горива въздух са доста сериозни като увреждане на белите дробове, кардиологични и ендокринни заболявания, по-лесна уязвимост от вируси, психични разстройства, увреждания на кожата и смущения в детското развитие. Това е още една съществена причина за затварянето на въглищните централи.
Постепенното затваряне на въглищните мини и намаляване на използването на изкопаеми горива е сред предвидените приоритетни мерки по пътя към климатична неутралност.
През 2019 г., Европейският Съюз си поставя за основна цел да постигне климатична неутралност до 2050 г. За да бъде постигната тази цел, е необходимо да бъдат намалени въглеродните емисии от индустрия, транспорт и производство на енергия от изкопаеми горива. Тези икономически сектори са основният източник на въглеродни емисии, които водят до замърсяване на околната среда и оказват влияние върху климата. В резултат на дългогодишното им използване в световен мащаб, климатът се променя и това води до по-голяма нестабилност и непредвидимост, покачване на средногодишните температури и все по-чести природни бедствия също така в населените места, в които има големи производствени мощности има по-голямо замърсяване на атмосферния въздух, което вреди на човешкото здраве.
Целта на рекултивацията е да “изчисти” и да приведе увредените от въгледобива терени в състояние, което няма да представлява риск за човешкото здраве, както и тези терени да станат годни за повторно използване в бъдеще.
Съществува т. нар. принцип “Замърсителят плаща”, който е един от фундаментите на политиката на Европейския съюз в областта на околната среда. Прилагането му означава, че замърсителите поемат разходите, свързани със замърсяването, в т. ч. разходите за мерките, предприети за предотвратяване, контрол и отстраняване на замърсяването, както и разходите, които то налага на обществото. Чрез прилагането на този принцип замърсителите се стимулират да избягват нанасянето на щети на околната среда и носят отговорност за причиненото от тях замърсяване. Също така разходите за отстраняване на замърсяването се покриват от замърсителя, а не от данъкоплатеца.
Класическата рекултивация представлява дългосрочно усилие, изискващо много време и ресурси. Експерти смятат, че адаптирането на тези терени за промишлена дейност или за производството на възобновяема енергия е разумен и достъпен вариант за тях. Плюсовете на този вариант са по-ниските разходи за обезопасяването на терените и осигуряването на алтернативна / нова икономическа дейност в засегнатите райони. В същото време, така ще се ограничи усвояването (и увреждането) на земеделски терени и природни територии заради нови икономически и енергийни проекти.
Доклад от мащабното проучване на WWF България обръща подробно внимание на добрия потенциал и възможностите за използването на увредените терени в страната за производството на възобновяема енергия, най-вече от слънце.
Една от задачите пред България е скорошно планирано спиране на производството на електрическа енергия от изкопаеми горива, по-конкретно – от въглища. За страната ни това означава постепенно намаляване и евентуално затваряне на големи минни и енергийни комплекси в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил.
Включването на гражданите, местните общности и останалите заинтересовани страни в тези процеси е много важно и необходимо, за да могат де да ги припознаят и подкрепят. В България все още нямаме опит в трансформацията на минните райони, но в някои други европейски държави вече съществуват добри практики.
Идеята на справедливия енергиен преход и енергийната трансформация не е единствено извеждането от експлоатация на въглищни мощности или затварянето на мини, а осъществяването на цялостен икономически преход на определения регион по начин, който не само да не навреди на жителите, а да им помогне и да подсигури техния поминък в дългосрочен план. Рекултивацията е важна и неизменна част от трансформацията на територията, която в момента се заема от мини или от топлоелектрически централи, в рамките на концесионни договори, които следва да се прекратят предсрочно.
Трансформацията на минни терени и райони не е нещо ново, а вече се е случвала в различни държави в Европа и света.
От ключово значение е да се постигне общо разбиране на желаното бъдеще за всеки регион, така че цялостната трансформация, в това число и рекултивацията, да може да се осъществи чрез приемственост във властта в дългосрочен план – както на местно, така и на национално ниво. Наличието на значителни финансови ресурси от ЕС, както и възможността за обмен на добри практики с други държави, създава по-благоприятна среда за планирането на справедливия преход така че местните общности да бъдат подкрепени и овластени да създадат заедно траекторията на бъдещото си развитие.
Полша има втората по големина въгледобивна индустрия в ЕС, но докато повечето други държави-членки ще спрат да изгарят въглища до десетина години, Полша няма такъв план. Има, обаче едно изключение – въглищният регион на Източна Велика Полша, който е поел нещата в свои ръце и планира да бъде свободен от въглища до 2030 г.
Добивът на лигнитни въглища е в основата на икономиката на този район повече от 80 години. Но наскоро най-голямата компания за въглища там – ZE PAK отмени плановете си за по-нататъшен добив. Вместо това ZE PAK започна да изключва своите електроцентрали, работещи с лигнитни въглища, и затваря всичките си въглищни операции; процес, който ще приключи до 2030 г.
В челните редици на стратегията на ZE PAK е развитието на производството на енергия от възобновяеми източници, което да замени нуждата от въглища. Това включва превръщането на бивши открити въглищни мини и депа за отпадъци в соларни паркове. Едно такова място (Brudzew) вече е изградило втория по големина (70MW) соларен парк в Полша.
Но въпреки това не можем да аплoдираме тази компания като цяло, тъй като тя същевременно планира инвестиции в нови газови и ядрени централи. Те ще забавят енергийния преход на региона и ще го обвържат със скъпи, мръсни горива за десетилетия напред.
С обявяването на плана си да се откаже от въглищата до 2030 г. и да бъде климатично неутрална до 2040 г., Източна Велика Полша има възможност да получи достъп до Фонда за справедлив преход на ЕС от 17,5 милиарда евро, което означава, че местните хора могат да очакват милиони евро да бъдат инвестирани в проекти и индустрии, които ще осигурят заетост дълго след като въглищата изчезнат – включително обучение по възобновяеми технологии за бивши миньори.
Източник: Beyond Fossil Fuels
В Гърция е открит през април 2022 г. соларният парк Козани с мощност 204 MW, построен в непосредствена близост до няколко мини за лигнитни въглища. Той е най-голямата слънчева инсталация в Югоизточна Европа. Това е първата мощност от планираните 3 GW слънчева енергия, която ще бъде изградена в лигнитни региони на страната.
Западна Македония е най-големият въглищен регион в Гърция. В продължение на десетилетия неговите лигнитни мини и електроцентрали захранват страната, поддържат хиляди работни места и укрепват местната икономика. Този регион, обаче бързо преминава през историческа трансформация, далеч от въглищата в един от най-големите световни центрове за чиста слънчева енергия.
Новият документален видеоклип, публикуван от EBC, „Надеждата отвъд въглищата в гръцката Долина на сълзите“, ярко илюстрира предизвикателството, обещанието и потенциала на прехода на Козани от лигнитни въглища към чиста, достъпна и устойчива възобновяема енергия.
Производството на лигнитни въглища е спаднало с повече от 80 процента от 2012 г.
Тъй като въгледобивната промишленост губи милиони евро годишно, а природата и гражданите са уморени от нейното замърсяване, политиците, производителите на енергия и общностите бързо и решително прокарват нов път.
През 2022 година Гърция прие закон за възобновяеми енергийни източници, насочен към 15 GW в нов капацитет за чиста енергия, който трябва да бъде изграден до 2030 г., голяма част от който е в процес на изграждане в Козани.
Източник: Beyond Fossil Fuels
В Чехия регионът Усти над Лабем е вдъхновение за посетителите, тъй като е съживил белязаните си от минен добив пейзажи, чрез комбинирането на инсталиране на фотоволтаични системи с определени земеделски практики.
Инсталирането на такива агро-фотоволтаични системи върху бивши минни терени набира популярност и в Обединеното кралство. През 2022 г. бяха одобрени за изграждане две слънчеви ферми с общ капацитет от 49,9 MW на местата на бивши открити и подземни мини.
Това е една от многото такива дискутирани тенденции в новия доклад на Green Tank „Справедлив преход на практика“, който подчертава нарастващия брой проекти за преобразуване на производството на енергия от въглищни мини в производство от възобновяеми източници и на преквалифициране на зетите в сектора хора.
В Босна електрическата компания EBiH планира да разположи 50 MW в близките няколко години слънчев капацитет в своите депа за въглищни отпадъци, като първите два проекта ще бъдат изградени върху депо за въглища в община Грачаница.
В Северна Македония държавната електрическа компания ESM наскоро започна тестови операции на 10 MW фотоволтаична централа, построена върху стара въглищна мина в Oslomej. Занапред, с подкрепата на различни европейски банки за развитие, страната планира да инсталира допълнителни 100 MW слънчева мощност на мястото – заменяйки топлоелектрическата централа Oslomej, работеща с въглища, в непосредствена близост до мината.
Интересен пример е регионът на Лайпциг в Германия. Около града, в продължение на дълги години по време на социалистическия период на ГДР, се добиват лигнитни въглища. Една от мините – Цвенкау, днес е превърната във водна зона за почивка и водни активности като част от верига изкуствени езера около града, наречени Нойзеенланд (Neuseenland). Затварянето на мините и рекултивацията на терени в района на Лайпциг е част от цялостната структурна трансформация на града и региона след падането на Берлинската стена. В този период градът губи много голяма част от населението си поради падането на границата със Западна Германия и освен, че основни икономически отрасли затварят, много хора го напускат. Лайпциг започва да търси нов вид икономическо развитие и осъществява физическа трансформация на територията си. Като част от дългосрочното планиране на града, преобразуването на мините в езера се включва като част от плана и се осъществява като дългосрочен проект за рекултивация и изчистване на минните терени. В допълнение към езерата, Лайпциг полага и усилия за възстановяването на крайбрежни гори около река Елстер, която преминава през града.
Друг пример за регион, който дългосрочно зависи от минните си ресурси, но се налага да се преструктурира е южен Люксембург. Южната част на държавата е близо до историческия регион Лотарингия, богат на минни залежи. Районът между градовете Дуделанж, Кайл, Румеланж, Еш-сюр-Алзет и Диферданж е в основата на икономическото развитие на Люксембург между края на 19 век и 70-те години на 20 век. Минните терени в южната част на страната днес са познати като региона Minet – биосферен резерват на Юнеско, който включва впечатляващи терени за планински трекинг през червените хълмове с желязна руда. Рекултивацията на терените е дълъг процес, който в този случай е оставен основно на природата. В градовете в региона бившите индустриални зони се трансформират в културни центрове, центрове за събития и музеи. Някои от минните комплекси са запазени и са включени като част от маршрутите за туризъм в региона.
Трансформацията на региона Рур в Германия, например, отнема десетилетия, но успява да компенсира сериозните замърсявания в района и да създаде дори нова идентичност на градовете. Днес, регионът на Рур продължава да бъде индустриален, но в сектора на чистите технологии и устойчивото развитие, в това число и със запазването на някои тежки индустриални комплекси, които биват адаптирани към по-щадящи екологични стандарти. (Wong, Röser and Maxwell 2022).
Съществуват много добри примери за рекултивирани терени, които заживяват нов живот и извън Европа.
В САЩ бившият въглищен комплекс Hobet 21 Coal Mine, Западна Вирджиния, претърпява пълна трансформация чрез засаждане на местна растителност, възстановяване на водни потоци и създаване на дивечови хабитати.
Rocky Mountain Arsenal National Wildlife Refuge, отново в САЩ е бивша военна база и химически завод с площ от 6,240 хектара. Превърнат е в природен резерват чрез почистване на замърсени почви и възстановяване на естествени хабитати.
В Австралия Hunter River Rehabilitation Project и Latrobe Valley Mine Rehabilitation са проекти за рекултивацията на бивши въглищни мини в района на Hunter Valley и Latrobe, които отново са превърнати в природни територии като са възстановени водоемите и зелените площи.
В Индия Tata Steel Jamshedpur Reclamation Project реализира рекултивация на шламохранилища от стоманодобивен завод. Огромната му територия е превърната в природни паркове с много растителни и животински видове и зоологическа градина.
Плановете за справедлив преход на трите български въглищни района не са особено конкретни за начина, по който може да се осъществи рекултивацията на терените в България. Посочва се, че подобна трансформация не е осъществявана в нашата страна досега. В Европейския съюз обаче има редица региони, които са преминали през подобни мащабни процеси. Има доста добри практики, които изискват дългосрочни политики, включване на местните общности и добра визия. Откриването правилния тип трансформация на въглищните региони в България изисква визията да бъде припозната както от населението, така и от властите.
Източници: