Целите на централната, местната власт и гражданското общество по отношение на замърсения въздух са едни и същи, затова сътрудничеството трябва да се подобри още
През 2019 г замърсяването на въздуха, основно с фини прахови частици (ФПЧ), е било 7-мият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт в България, довел до 11 000 смъртни случая. Въпреки спада на нивата на основните замърсители на въздуха през последното десетилетие, на практика 100% от населението на България живее в райони,в които се превишават препоръките от СЗО за концентрация на ФПЧ. При това смъртността от замърсен въздух в страната ни е най-високата в Югоизточна Европа и почти два пъти над световната смъртност, дължаща се на замърсяването на въздуха – между 10 и 20% от смъртните случаи от дихателни и сърдено-съдови заболявания и диабет в страната. 68% от тези случаи са при възрастни над 70 години. Битовите източници са допринесли най-много за смъртните случаи, следвани от производството на енергия, разнасяният от вятъра прах, както и селското стопанство.
Всички тези факти са изводи от докладa за състоянието на въздуха в България „Тенденции в качеството на въздуха и здравето в България: Специален доклад за състоянието на въздуха в световен мащаб“, изготвен от Института за здравни ефекти, съвместно с български учени.
Данните бяха представени от д-р Палави Пант и доц. д-р Ангел Джамбов по време на семинар на тема „Качеството на въздуха и здравето в България“ в Пловдив. Събитието се организира съвместно от Медицински университет – Пловдив и Health Effects Institute, САЩ и е част от проекта на Health Effects Institute „Замърсяване на въздуха, източници и здравни въздействия в Югоизточна Европа”, финансиран от Clean Air Fund. В събитието взеха участие водещи специалисти от България, Европа и САЩ – изследователи, лекари и политици, ангажирани с качеството на атмосферния въздух в България.
В атмосферата също се образуват фини частици от газообразни замърсители на въздуха, като азотни или серни оксиди. Въпреки, че излагането и на по-малки, и на по-големи частици във въздуха може да бъде вредно, проучванията показват, че излагането на високи нива на ФПЧ2.5 в продължение на няколко години най-убедително повишава риска от смърт и заболеваемост от сърдечно-съдови, дихателни, метаболитни и други видове заболявания, се посочва още в доклада. Такива малки частици могат да останат във въздуха с дни и да бъдат пренесени от вятъра на хиляди километри. Тези частици проникват дълбоко в белите дробове.
Страната отчита официално подобрение на средногодишните нива на замърсяване, но ситуацията през зимата е много по-критична всяка година. Това важи особено, но не само, за месечните концентрации на ФПЧ2.5 в София и Пловдив — двата най-големи града в страната – които са много по-високи през зимния сезон. Повишаването започва през септември и октомври, а най-високите стойности обикновено се наблюдават през месец януари. Енергийната бедност и достъпът до чиста енергия остават ключови проблеми и има недостатъчен достъп до качествени данни за експозицията на населението, се посочва също в доклада. В страната има 57 станции, които измерват качеството на въздуха с помощта на монитори от нормативен клас, но само 10 от тях измерват ФПЧ2.5, 7 от които се намират в най-големите български градове.
Липсата на достатъчно смели мерки е пагубна
За да подобрим качеството на въздуха, а оттам и качеството на живот на гражданите на България, е нужно признаване и припознаване на проблема, реално измерване на замърсяването, оценка и приоритизация на действия на национално и местно ниво, е позицията на „За Земята“. За ФПЧ10 това е постигнато до някъде, но за ФПЧ2.5, ФПЧ0.1, ултрафини прахови частици реално няма данни, говори се и се знае малко в обществото. Политиките би трябвало да са още по-амбициозни, за да има реално подобряване на качеството на въздуха и за тези замърсители.
По отношения на азотния диоксид въпросът е още по-потулен, няма реално измерване от автоматичните измервателни станции, много малко станции са насочени към измерване на замърсяването от градски трафик, станциите не отговарят на изискванията за тяхното физическо разполагане в пространството и отстояние от пътното платно. Столична община например все още твърди, че няма средногодишни превишения на нормата за NO2, докато независимо изследване с дифузионни тръби на „За Земята“ за цялата 2021 година показа превишения на средногодишната норма в 19 от 27 точки на измерване. На събитие на община Пловдив в края на януари тази година, посветено на мярката Зони с ниски емисии (ЗНЕ) отново бе разпространена невярната информация, че проблем с NOx няма.
Абсолютно необходимо е да спрем с лъжовните твърдения и заблуждаването на обществото за замърсяването, трябва да признаем и приемем предизвикателството, да измерваме и разбираме замърсяването и неговите ефекти, за да можем да работим целенасочено за чист въздух. Нужни са смели, иновативни, непопулярни, а не „приемливи“ мерки, което преведено на не политически език, означава възможно най-меки мерки, без сериозни ограничения, с много изключения, ако все пак има ограничения.
Това включва ЗНЕ за транспорта и битовото отопление, зони с нулеви емисии, забрана за отопление в градовете с твърди горива до 2-3 години, зона 30 / зона с успокоен трафик, такса задръстване в големите градове, намаляване на паркоместа в централните градски зони, улици за пешеходци.
Същевременно е необходимо насърчаване, развитие, подпомагане на алтернативите – преход към незамърсяващ начин на отопление с инвертори, хипер инвертори, термопомпи, централно парно; насърчаване на устойчива мобилност – градски транспорт, вело- (и други двуколесни) превозни средства, споделения транспорт, пешеходната инфраструктура.
Всичко това не бива да се отлага повече във времето, а да се осъществи с категорични мерки и действия сега.
Обединяване на усилията за подобряване на качеството на живот
Взаимодействието и подкрепа между централна, местна власт и гражданското общество е естествен процес, доколкото качеството на въздуха е проблем на всеки, живеещ в България, независимо дали той е овластен или не. В тази връзка по ОПОС 2021 – 2027 е предвидена мярка за създаване на Национална мрежа на експерти по качество на атмосферния въздух (НМЕКАВ) – инициатива, която приветстваме. Общините също обединяват сили – има заявка за такова сътрудничество между София, Пловдив,Бургас, Варна – за взаимопомощ и обмен на знания и експертиза за чист въздух. Но е нужно допълнително внимание и енергия в посока взаимодействие и подкрепа с ясни програми, насоки и помощ от МОСВ към общините за разработване на ПКАВ и прилагане на мерки, постоянни информационни кампании сред гражданите на национално и местно ниво за значимостта на подобряване на качеството на атмосферния въздух, работа от врата на врата на местно ниво за оценка на нуждите (отопление и мобилност) за предлагане на кореспондиращи мерки и развитие на алтернативи, които да са налични за гражданите.
Включването на гражданите може да става с работа с фокус групи, проучване на нагласи, включване и приемане на експертизата от научния и гражданския сектор в подготовката, приемането и прилагането на решения. Самото гражданско общество става все по-активно по проблемите, свързани със замърсяването на въздуха. Това се вижда и от наскоро създаденото национално обединение за чист въздух „Дишай, България“, в което се включват организации от 10 знакови български градове по отношение на замърсяването от транспорт, индустрия, горене на отпадъци.
Ако се подобри комуникацията, гражданско участие, включването на гражданите в планирането на мерките и тяхното прилагане от най-ранен етап, това ще доведе и до по-доброто приемане на регулациите и ограниченията от обществото. Целта на всички нас е да работим за чист въздух – безсмислено е да има разделение, поляризация, съпротива или дори затваряне за ответното мнение.
Kevin Mueller 
