След изключително обтегнатата политическа ситуация и избуяващ популизъм през 2023 година, когато България остана единствената държава без одобрени Териториални планове за справедлив преход, следващата 2024 г. бе по-успешна за справедливия преход в страната. Макар и със сериозно забавяне, Фондът за справедлив преход намери мястото си в Програма „Региони в растеж”, което пък стартира и планирането на процедури за финансиране на проекти, свързани със справедливия преход в трите въглищни региона – Перник, Кюстендил и Стара Загора.
Въпреки това, за съжаление процесът е бавен, отворените процедури – малко, а политическата воля на национално ниво – почти липсваща. Същевременно,регионите имат необходимост от бързи и решителни действия. Затова и един от ключовите аспекти на успешно реализирания преход е именно активното участие на местната власт, която да бъде двигателя на този процес. Екологично сдружение „За Земята“ и CEE Bankwatch от години си партнират с активните граждански организации в Перник, както и с община Перник. От 2024-та година „За Земята” има и официално споразумение за партньорство с община Перник.
Проучване на устойчиви решения на квартал Църква, град Перник
Това партньорство се реализира по множество начини, единият от които е свързан с развитието на възможности за внедряването на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в Перник. Затова и започнахме работа с външни експерти от Черноморския изследователски енергиен институт (ЧИЕЦ), с които реализирахме доклада „Проучване на устойчиви решения на квартал Църква, град Перник“. Основната цел на доклада бе да установи кои са подходящите технологии за енергоснабдяване на обществените и жилищните сгради в кв. Църква, енергийните източници и как те ще повлияят върху намаляването на въглеродните емисии и подобряването на чистотата на атмосферния въздух в квартал Църква. Според проучването, екологичният ефект от спестени въглеродни емисии при пълно оползотворяване на енергийния потенциал на слънчеви топлинни и фотоволтаични системи в квартал Църква би възлязъл общо на около 11 500 тона СО2. Проучването разглежда потенциала за производство на енергия от местните ресурси, включително биомаса, хидротермална енергия, отпадна топлинна енергия от съседни промишлени предприятия, вятърна енергия, слънчева радиация за добив на топлинна и електрическа енергии, както и различни термопомпени и фотоволтаични системи за отопление, топла вода, охлаждане и електроснабдяване. В резултат е установено, че най-подходящият сценарий би бил комбинацията от поставянето на слънчеви фотоволтаици за топла вода и за производство на електроенергия, като след това тази енергия се оползотворява за отопление и охлаждане чрез термопомпи – това би довело до най-големи икономии както от икономическа, така и от екологична гледна точка.
Много от критиките към прехода са, че в момента всичко е на теоретично ниво и е факт, че в България няма достатъчно проекти, които да покажат ползите от прехода. Затова и работим за подкрепа създаването на нещо на практика, което да доведе до реален проект. Това е в основата на втория етап от работата ни с външни консултанти и община Перник, който предстои през 2025 г., а именно идеен проект за подобряване на енергоефективността на общинските сгради в квартал Църква и инсталация на възобновяеми източници за производството на електроенергия и отопление и охлаждане на ВЕИ. За да се изпълни този проект по начин, по който да може да бъде максимално от полза за общината и живущите в квартал Църква, се предвижда и експертна работна група с участието на външни експерти и общината. Идеята на този идеен проект е да послужи за създаване на инвестиционно предложение, което да бъде финансирано по някоя от съществуващите възможности за гр. Перник – например по Фонда за справедлив преход. Надеждата е, че един такъв успешен пилотен проект би могъл от една страна да насърчи живущите в близост до общинските сгради да помислят за инсталиране на ВЕИ за собствени нужди или пък за участие в енергийна общност заедно с общината на територията на квартала. От друга страна, реализирането на този проект би спомогнало за това повече хора да могат да видят какви биха били ползите от енергийния преход и да насърчи репликирането на такъв тип силно локализирани проекти и на други места – ясно показвайки, че има и живот отвъд въглищата.
Серия срещи за повишаване на капацитета на община Перник
През изминалата година, „За Земята” инициира серия от срещи за повишаване на капацитетите на общините, като посетихме Перник, Бобов дол и Кюстендил. В рамките на тези срещи поговорихме за това какви са възможностите, които справедливият енергиен преход дава за развитието на регионите; това се отнася не само до проекти, свързани с енергийната независимост, но и за потенциала за цялостна трансформация на регионите в икономически, екологичен и социален аспект. Тези срещи потвърдиха, че общините са готови да действат по-бързо и решително, въпреки забавянията на национално ниво, макар че се очертаха и проблеми, свързани с липсата на капацитет. В рамките на срещите основна тема беше потенциалът за развитие на енергийни общности, които да обединяват местната общност и общината в това да са независими производители и ползватели на местна енергия. Сред поканените експерти бяха доц. Владимир Зиновиев от УНСС, който представи как изглежда една демократизирана и децентрализирана енергийна система и Тодор Попов, двигател на Енергийна общност Габрово, първата такава в страната, който сподели за практическите елементи на учредяването на такава общност. Именно в рамките на Фонда за справедлив, в момента са допустими точно такъв тип мерки, като мярка 10 в Териториалния план за справедлив преход на област Кюстендил за Подпомагане на произвеждащи потребители и енергийни общности. „За Земята насърчава” такъв тип дейности, които насърават партньорствата между местните институции и местните общности.
В рамките на 2025 г. планираме да продължим сътрудничеството си с общините, като се фокусираме върху теми като създаването на центрове тип „Едно гише”, които да дават информация за справедливия енергиен преход и неговите възможности, както и работни срещи за популяризиране на мерки, свързани със справяне с енергийната бедност и използване на енергийни източници, които да са алтернатива на въглищата.
Включване на младите хора
Важен момент в успешния преход е и активното включване на млади хора и ангажирането им в тези теми, тъй като те ще са хората, които от една страна ще бъдат засегнати от него, но и имат възможността да извлекат и най-много ползи. През изминалата година изградихме партньорство с Международен младежки център – Перник, като си партнирахме в образователни инициативи на екологични и енергийни теми, както и в инициативи, насърчаващи гражданското участие. Една от тях бе симулацията на Европейския парламент, която показа на младежите как се взимат решенията на европейско ниво. На откриването на новата сграда на Младежкия център пък представители на За Земята разказаха повече за процеса на справедлив преход, как той би трябвало да ангажира младите хора и как те биха могли да се включат. Отделно изиграхме и играта „Енергизирай това!”, която обяснява казуси, свързани с изкопаемите горива и климатичните промени на разбираем и достъпен език, поставяйки играчите в ролята на директор на ТЕЦ, собственик на фабрика, кмет, които трябва да обединят хората и да намерят решение на повишаването на цените на горивата, замърсяването, а и да оставят една по-чиста планета на следващите поколения.
Като част от социологическо проучване, което предстои да излезе по-късно тази година, проведохме и фокус групи с младежи, които още повече затвърдиха мнението ни, че е наложително тяхното включване в процеса на справедлив преход. Сред идеите, които те дадоха за развитието на региона, преобладаваха тези, свързани с развитието на по-добра свързаност и инвестиции в здравеопазването и висшето образование.
Презентация от откриването на новата сграда на Международен младежки център, Перник
Изиграване на Енергизирай това!, Международен младежки център Перник
Една година след началото на Фонда за справедлив преход е ясно, че предизвикателствата остават значителни – особено предвид това, че по-голямата част от средствата трябва да бъдат използвани до края на 2026 г., сроковете са кратки, а на национално ниво политическата воля често липсва. Въпреки това, местните власти, гражданските организации и различни експерти имат потенциала да доведат до положителна и реална промяна, като работят за решения, които да направят прехода осезаем за хората в засегнатите региони.
