Активните граждани на Гълъбово накараха ТЕЦ „Брикел“ да се откаже от горенето на отпадъци

Благодарение на упоритите усилия на гражданите на Гълъбово ТЕЦ „Брикел“ официално се отказва от горенето на отпадъци. На 11 август 2020 г. в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е постъпило заявление, с което дружеството оттегля намерението си да замени част от основното си гориво въглища с отпадъци. ИАОС информира за това в отговор на запитване на „Грийнпийс“ и „За Земята“ по Закона за достъп до информация в следствие на разпространени в медиите декларации на ръководството на централата през месец юли.

ТЕЦ „Брикел“, свързвана с консултанта Христо Ковачки, се отказва от отпадъците, след като в началото на тази година близо 300 граждани от Гълъбово, Стара Загора и региона подадоха становища с настояване агенцията да не позволява употребата на това алтернативно гориво в технически и морално остарелите инсталации на въглищната централа. Освен това в началото на август десетки граждани на Гълъбово се включиха в няколко поредни дни на мирни протести за чист въздух пред „Брикел“, която често обгазява града им.

Въпреки отказа от горенето на отпадъци, централата все още предвижда да замени част от въглищата с други горива — до 979 тона биомаса и до 490 тона нефтошисти на денонощие, изгарянето на които също крие рискове за здравето и околната среда. Научните изследвания показват, че изхвърляните в атмосферата вредни вещества от изгаряне на биомаса и въглища в централи са сравними. Отделят се фини прахови частици, азотен диоксид, въглероден оксид, серен диоксид, желязо, живак и други опасни замърсители. Вредните емисии зависят от вида и количеството на изгаряната биомаса. „От гледна точка на климата, идеята, че биомасата има „нулеви емисии“, се основава на възможността използваната растителност да израсне повторно. Съответно, „неутрализирането“ на емисиите на въглерод, отделяни при изгарянето ѝ, може да бъде заблуждаващо, тъй като този период на „изплащане“ на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата отнема от десетилетия до стотици години.“, припомня Меглена Антонова, ръководител на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.

Процедурата по заявлението от месец януари 2020 г. продължава да е в ход и ТЕЦ „Брикел“ може всеки момент да получи официално разрешително да гори големи количества биомаса и нефтошисти, като това може да стане без оценка на въздействието върху здравето на хората и околната среда. Върховният административен съд вече се е произнасял по въпроса за изгарянето на биомаса във въглищни инсталации — в решението си по случая с незаконното използване на този вид гориво в ТЕЦ „Република“ в Перник: „Използването на гориво от дървесна биомаса с неясно качество във всеки случай води до допълнителни емисии от парникови газове и съответно – до пряко постъпване в атмосферния въздух, водите и почвите на вредни за човешкото здраве вещества (отпадъчни газове от серни диоксиди, прахови частици и други газообразни компоненти).“ Остава необосновано и схващането, че нефтошистите са по-екологично гориво от въглищата, при условие, че не е ясно какво точно стои зад наименованието на това гориво. Потенциалните ползи и вреди от замяната на въглищата с алтернативни горива могат да бъдат установени именно чрез процедура, с която да се оцени влиянието върху човешкото здраве и околната среда.

Макар че упоритите и последователни усилия на граждани на Гълъбово и региона да отстояват правото си на чист въздух и чиста околна среда дадоха резултат в този случай, проблемът им изобщо не е решен. Градът периодично страда от епизоди на залпово замърсяване със серен диоксид или се скрива под плътен облак черен прах от депото, където ТЕЦ „Брикел“ съхранява отпадъците от дейността си. Последният такъв случай е от 25 август 2020 г. Докато продължава функционирането на централи, разчитащи на технологии от миналия век, нискокачествени изкопаеми горива и лошо поддържани инсталации с видими неорганизирани емисии на замърсители, градове като Гълъбово са обречени в битката за чист въздух.

В XXI век не бива гражданите да са поставени пред дилема между чист въздух и парно отопление, нито чист въздух или работни места. Макар и много закъсняла в планирането и осъществяването на преход отвъд изкопаемите горива по справедлив за заетите в сектора начин, България все още има възможност да положи усилия в правилната посока. Територията на страната има огромен потенциал за развитието на малки мощности за производство на слънчева енергия, но бюрократични пречки все още спъват по-масовото им разпространение. Финансирането по Механизма за справедлив преход прави енергийния преход най-добре обезпечената индустриална трансформация в историята. За съжаление, властите в България досега демонстрираха тотална липса на амбиция за развитие на икономика и енергетика с визия за бъдещето. Време е това да се промени.