[av_one_full first min_height=” vertical_alignment=” space=” custom_margin=” margin=’0px’ padding=’0px’ border=” border_color=” radius=’0px’ background_color=” src=” background_position=’top left’ background_repeat=’no-repeat’ animation=” mobile_display=”]
[av_hr class=’invisible’ height=’50’ shadow=’no-shadow’ position=’center’ custom_border=’av-border-thin’ custom_width=’50px’ custom_border_color=” custom_margin_top=’30px’ custom_margin_bottom=’30px’ icon_select=’yes’ custom_icon_color=” icon=’ue808′ font=’entypo-fontello’ custom_class=”]
[av_textblock size=” font_color=” color=” custom_class=”]
Генетично редактирани дървета
– Край на горите в познатия им вид?
[/av_textblock]
[av_hr class=’invisible’ height=’20’ shadow=’no-shadow’ position=’center’ custom_border=’av-border-thin’ custom_width=’50px’ custom_border_color=” custom_margin_top=’30px’ custom_margin_bottom=’30px’ icon_select=’yes’ custom_icon_color=” icon=’ue808′ font=’entypo-fontello’ custom_class=”]
[av_textblock size=” font_color=” color=” custom_class=”]
Трябва ли да прилагаме техники за генно инженерство, за да се опитаме да избегнем изчезването на дървесни видове? Твърди се, че в САЩ на кестенови дървета е придадена устойчивост към някои гъбични заболявания чрез пренасяне на гени от пшеница. В момента в Съединените щати се води дебат за това дали отглеждането на тези генетично модифицирани дървета трябва да бъде допуснато без допълнителни изисквания. Много специалисти предупреждават, че дърветата могат да живеят до няколкостотин години, в продължение на които преминават през различни етапи на растеж, цъфтеж, образуване на семена и стареене. Следователно могат да се проявят ефекти, които не са били наблюдавани през първите няколко години. През своя живот дърветата ще бъдат изложени също така и на различни промени в средата, като например изменението на климата. Полученият стрес може да промени регулацията на гените и биологичните им свойства. Горските дървета си взаимодействат с околната среда по много начини, например чрез коренови гъбички, насекоми, диви животни и други растителни видове. В хода на живота си дърветата произвеждат огромни количества цветен прашец и семена, които могат да пропътуват километри по вятъра. Изкуствено модифицираният генетичен материал може да се разпространи в околната среда посредством цветния прашец, семената, а в случая на тополите, също и чрез издънки. Ако генетично модифицираните дървета се разпространят в естествените популации, е много трудно да се предвидят последиците.
Накратко, периодите от време, които трябва да се вземат предвид при оценката на риска, са твърде дълги и възможните взаимодействия са твърде сложни. Далеч не е невероятно в отговор на различни фактори на стрес дърветата или техните потомци да развият черти, които първоначално не са били наблюдавани при първото поколение генетично модифицирани дървета. Това може да отслаби естествените популации от дървета, както и да увреди или дори да унищожи свързаните с тях екосистеми.
Учени в Китай, САЩ и Швеция използват CRISPR за генетично модифициране на горски дървета. Първото освобождаване на такива генетично модифицирани тополи бе поискано в Швеция през 2016 г. В генома на тези дървета се проявява цяла поредица от нежелани промени, които засягат всичко: цъфтежа, растежа, образуването на клони, листа и корени. Целта на учените е да създадат дървета със значително отличаващи се модели на растеж и външен вид. Икономическите цели в тази област включват ускорен растеж и променено качество на дървесината за използване в промишлените отрасли на дърводобива и производството на хартия.
Този пример показва, че освобождаването на генетично модифицирани дървета застрашава горските екосистеми, особено ако те могат да се разпространяват в околната среда и ако техните модифицирани гени достигнат до естествените популации. От гледна точка на принципа на предпазливост не може да се допуска неконтролируемо освобождаване на генетично модифицирани дървета.
Година на издаване: 2020 г.
Допълнителна информация: Доклад на Testbiotech, „Genetically engineered organisms are a threat to nature conservation“
Източник на текстовете и визиите: TestBiotech
Илюстрация: Timo Zett – timozett.de
[/av_textblock]
[av_hr class=’invisible’ height=’50’ shadow=’no-shadow’ position=’center’ custom_border=’av-border-thin’ custom_width=’50px’ custom_border_color=” custom_margin_top=’30px’ custom_margin_bottom=’30px’ icon_select=’yes’ custom_icon_color=” icon=’ue808′ font=’entypo-fontello’ custom_class=”]
[/av_one_full]