България е в челните места в света по негативно въздействие на замърсяването на въздуха върху преживяемостта с 15 190 преждевременно починали в резултат на замърсяването за 2018 г. и смъртност от 210,9 на 100 000 жители (над 2 на 1000) – второ място след Косово, се посочва в специален Доклад за здравните ефекти на въздушното замърсяване, изготвен от известния пулмолог д-р Александър Симидчиев от Сдружение „Въздух за здраве“ по заявка на „За Земята” – България. Негативната статистика обаче показва и възможности за действие по отношение на подобряване на качеството и продължителността на живота в България, като намаляването на замърсяването на въздуха наред с тютюнопушенето би допринесло до значителен спад в честотата на основните хронични неспецифични заболявания, се твърди в документа.
Дори леко повишено ниво на замърсяване увеличава опасността
Докладът прави преглед на някои от най-актуалните научни изследвания от водещи световни организации и учени, като показва, че рискът от смърт при излагане на въздух с повишено ниво на фини прахови частици (ФПЧ) започва да се увеличава непосредствено след преминаването на приеманото за фоново ниво на замърсяването (6 μg/m³) за ФПЧ2.5 – количество, дължащо се на вулканичната дейност на планетата. За сравнение – Световната здравна организация е установила норма от 10 μg/m³ (с 4% по висок риск спрямо фоновото замърсяване), а европейските средногодишни норми за ФПЧ2.5 от 25 μg/m³ поставят населението в ЕС на риск, който вероятно е с 15% по висок от фоновия, и поне 10% по висок от определеният от нормите на СЗО. В края на октомври ЕК обяви, че ще предложи промяна на годишната пределно допустима стойност за ФПЧ2.5 да бъде намалена с повече от 50 % през 2030 г. – от сегашните 25 μg/m³ на 10 μg/m³. Това ще са междинните стандарти на ЕС за качество на въздуха за 2030 г., които ще са по-тясно съгласувани с препоръките на СЗО. Същевременно ЕС ще поеме по пътя към постигане на нулево замърсяване на въздуха най-късно до 2050 г..
Докато постигнем нещо такова обаче, актуалните водещи изследвания в областта показват, че практически няма орган, който да не се засяга от повишените нива на въздушното замърсяване. Причината за това е, че въздухът контактува ежеминутно с всички системи в човешкото тяло в много по-близък контакт, отколкото с хранителните вещества или водата. От инсулт, деменция, исхемична болест, през алергии и белодробни заболявания, до метаболитни проблеми, ревматологични заболявания и различни видове рак – замърсеният въздух се оказва много по-опасен, отколкото повечето от нас си представят на пръв поглед.
Уязвимите групи са още по-застрашени
Малките деца, възрастните и хората с хронични заболявания са в особен риск от мръсния въздух. По-ниската височина на подрастващите определя поемането на повече ФПЧ, тъй като те се утаяват по-близко до повърхността на земята. Децата са и с по-ниска степен на защита поради незрелия си имунитет и мукоцилиарен клирънс. Малките поемат и по-голяма доза замърсители поради по-високата си двигателна активност.
При хората над 65-годишна възраст се наблюдава процес на понижена реактивност на имунитета, както и при значителна част от тях, поради продължителната излагане в годините, може да има клинично неустановими промени на лигавицата и очистващите власинки в дихателните пътища.
Дори относително ниски нива на замърсяван могат да предизвикат спазъм и обостряне на заболяването (пристъп) при астматиците. 
При болните с ХОББ с предварително увредена лигавица от продължително тютюнопушене и променен микробиом (състав на микробните клетки в дихателните пътища) инхалирането на замърсители може да повлияе в насока снижаване на локалната защитна функция или повишаване на агресивността на микробните клетки. При пациентите със съдови заболявания (исхемична болест на сърцето и инсулти) ФПЧ могат да доведат до локален спазъм на съдовете с повишено налягане и обостряне на исхемията или развитие на инсулт, дори при кратко излагане на замърсен въздух, се посочва още в доклада.
Възможност за постигане на коренна промяна
Въпреки коронавирусната пандемия, основно предизвикателство в световен мащаб пред увеличаване на продължителността на живота остават хроничните неифекциозни заболявания (сърдечно-съдови, дихателни, диабет, мозъчно-съдови и психични). Това поставя остро и нуждата от профилактичен подход, който да ограничи нарастването на разходите по лечение и поддържане на тези заболявания. В доклад на Lancet Commission става ясно, че ако решим едва два от рисковите фактори за хроничните заболявания (тютюнопушене и въздушно замърсяване) ще успеем да снижим с 60% честотата на основните хронични неспецифични заболявания.
Д-р Симидчиев посочва, че съществува огромен потенциал за развитие в насока персонализиране на здравните рискове от въздушното замърсяване:
„Това става възможно с дигитализиране на данните от официалните измервателни станции и от станциите на граждански сдружения, които се допълват и надграждат. Въздушното замърсяване е единственият от 5-те рискови фактора за хроничните неинфекциозни заболявания, който не е индивидуален. Това налага да използваме партнирането между институции от държавна и местна власт, неправителствен сектор и отделни индивиди, за да се справим с този тъй сложен и труден проблем. Една насока която считам, че е готова за своето въвеждане, е ползването на сензори за индивидуална оценка на експозиция или адаптиране на налични апликации, които позволяват да се изчислява експозиционния товар на индивида. Така ще решим един от основните проблеми на науката в тази област, който е, че индивидуална експозиция се мери само в експозиционни камери (каквито в България нямаме)“, смята експертът.
Той призовава и да се измерват систематично и да се публикува информация за нивата и на други замърсители, освен ФПЧ. Това ще позволи темата да се позиционира приоритетно сред обществото и да се адресира целогодишно, както би трябвало, като се търсят и прилагат координирани мерки за чист въздух на всички необходими нива.
В доклада можете да прочетете по-подробно за методите, по които се оценява въздействието на замърсения въздух върху човешкото здраве и да научите повече за конкретните здравни ефекти, свързани с всеки от основните видове замърсители – ФПЧ, серен двуокис, азотен двуокис, озон, летливи въглеводороди.
