Индустриалното животновъдство – и как да го спрем?

Стефан Димитров ни разказа за организацията му и за някои стратегии за справяне с индустриалното животновъдство, които са приложими за всяка социална промяна, която искаме да предизвикаме. КАЖИе независима организация, основана в България през 2017 г. Основните кампании са срещу фермите за отглеждане на норки за ценни кожи, срещу клетъчното отглеждане на кокошки в индустриалното животновъдство и срещу „гушенето“ на гъски и патици за фоа гра (foix gras). Най-успешната им дейност досега е националната гражданска инициатива срещу фермите за кожи. За 3 месеца с помощта на 200 доброволци събират около 35 000 подписа, които са внесени в народното събрание. През 2019 е внесен законопроект от група депутати, припознали каузата.

Когато искаме да разрешим един проблем, който е много наболял, като например индустриалното животновъдство, трябва да отговорим на въпроса „Как променяме обществото?“. Следващият въпрос възниква почти веднага след това и той е „Как ще го направим? Чрез индивидуална промяна на членовете на обществото или чрез промяна в институциите?“ .
Повечето хора винаги ще правят това, което е най-лесно, но кой определя кое е най-лесно? Системата, тя е създадена от законодателство, обществени норми и пазара. За да променим нещо трябва да променим системата. Тези неща са изобразени много подходящо в следната диаграма.

Хипотеза за стабилността:

За да промениш системата трябва да промениш едно от трите съставки на системата, описани по-горе. Или законодателството, или общественото мнение, или пазара. Така малко по малко се опитваш да местиш най-ниската точка на кривата изобразена на графиката все по-надясно и по-надясно, за да отиде към по-етичните практики към животните. Единият начин е да направим тези практики, които са в ущърб на животните, по-трудни, другият начин е да направим добрите практики по-лесни и достъпни за хората. Но от къде започваме? С коя кауза си струва най-много да започнем?

Според концепцията „Effective altruism“ има три критерия да избереш от къде да започнеш:
Мащаб
Неглижираност
Колко е лесна промяната

Например ако вземем норките, на хората им е лесно да им симпатизират, защото са сладки в сравнение с кокошките например. Хората освен това не са чак толкова инвестирани в това да си купуват палта с яки от норки. Съответно биха били по-съгласни да подкрепят забраната, това е неглижираността. Но от гледна точка на колко е лесна промяната има фактор, че в България този бизнес е подкрепен от властта. Същевременно кокошките са най-многобройните животни, отглеждани за месо в света. Затова е важно да се обърне внимание на този проблем. Но трябва да започнем от някъде. Във Виена например, организациите се борят за забраната на каретите водени от коне. Не защото това е най-мащабната промяна, която може да се направи, а защото тя би променила общия облик на града по отношение на експлоатацията на животни и така ще промени по-ефективно обществената нагласа. Когато не можем да започнем от една определена кауза, защото няма достатъчно голяма обществена подкрепа, се насочваме към други каузи, в които можем да вложим усилията си и така малко по малко променяме общественото мнение по въпросите, а така и системата. Без да се промени то и без да имаме неговата подкрепа няма как да променим политиките на институционално ниво, защото все пак в едно общество политиките следват обществото.