Естествени Изолации интервю 1

По време на тридневната изложба на “За Земята” осъществена в края на септември  в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали) и Хабитат България (“Подлсон на човечеството”) проведохме серия от интервюта с експертите. В рамките на всеки един от дните до нас на щанда присъстваше експерт, който отговаряше на вашите въпроси свързани с правилния избор на изолационни материали при сградна реновация или ново строителство. В допълнение на вашите разговори с тях, потърсихме отговори и на някои от нашите въпроси относно ролята на естествените материали в строителството; биха ли могли да се превърнат в новото нормално при планиране и извършване на строителни дейности.

В първото от серията интервюта разговаряме с Ася Добруджалиева, председател на Управителния съвет на Асоциацията на еколозите от общините в България от 1999 г. и от 2010 г. насам – ръководител проекти във фондация „Подслон за човечеството”.   

– Здравейте, аз съм от Екологично сдружение „За Земята“. Тук сме с Ася Добруджалиева от Habitat България. Намираме се на отварянето на изложбата посветена на естествените изолационни материали. Искам да я попитам специално за текстилната изолация, която ни представиха. Да разкаже може би малко повече наистина какво пробуди интереса й да започне това начинание. 

– Благодаря за възможността за една такава експозиция тук на открито пред гражданите на София. Нещо, което се опитваме да реализираме в областта на подобряване енергийната ефективност на сградите. Причината Habitat България да се ангажира с темата с изолациите е, че ние работим за подобряване на жилищните условия в страната. Енергийнатa бедност е нещо, което нарежда България на най-ниските места в Европейския съюз от гледна точка на това, че жилищните сгради са с много ниска ефективност. Освен това става въпрос за високи цени на електроенергията и ниски доходи. Комбинацията от тези три фактора е ключова, за да можем да кажем, че имаме енергийна бедност. Тъй като едно от най-добрите решения за справянето с проблема е подобряването на енергийната ефективност на сградите, имахме желание да имаме максимално ниска цена за изолацията, така че да бъде приемливо и за най-бедните да направят подобряване на техните жилища. Водени от тази идея и с помощта на експерти, с които работихме, подготвихме едно предложение за това да проучим възможностите да произведем топлоизолация от рециклирани текстилни отпадъци.

Проблемът с тях през 2013, когато започна реализирането на идеята беше доста голям. Не че сега нещата са решени, но така или иначе се правят стъпки в тази посока. Докато тогава всичко, което излизаше като текстилен отпадък отиваше на депата, което означаваше намаляване на техните обеми. Освен това се появи един технологичен проблем за операторите на депата и по-специално в тези, които имаха сортиращи инсталации, защото текстилните отпадъци, попадайки в общия отпадък и постъпвайки в инсталация за сепариране, твърде често се усукват около различни елементи на инсталациите и довеждат до блокирането им. Така че, текстилния отпадък е абсолютно нежелан от гледна точка на това, че е труден за разделяне, че означава запълване на депата и най-вече, защото това е загуба на ресурси. 

– Тоест нужно е да го изкараме от общия поток и да го използваме за нещо друго. В случая можем да го приложим към изолационен материал, който е изцяло рециклиран. Предполагам, че не се използва химия при образуването му. Може ли да кажем малко за технологията?

Основното за технологията е, че за да имаме възможността да правим този продукт, ние трябва да сведем текстилния отпадък до текстилни влакна. Това означава разчепкване, дераци и т.н. След това този материал може да бъде настилан, оформен по различни начини и да му се придават различни характеристики в зависимост от това с каква цел искате да го използвате. Ние направихме два варианта на текстилна изолация. И в двата случая има полипропилени, които подпомагат свързването на тези влакна, защото иначе нямаме свързващ елемент вътре в текстила.

Възможностите за неговото обработване са два вида. Единия начин, който показваме тук е с обикновено настилане и иглонабиване на материала, а към другия е добавено нагъване, което придава малко повече структура, стабилност и обем на изолацията. Двата варианта на този материала дават възможност за постигане на коефициента на топлопроводност от порядъка на 0.036, което е абсолютно съпоставимо с останалите известни на пазара топлоизолации. В този смисъл нашето желание да получим евтин продукт, не е невъзможно. Всичко зависи от това как ще върви политиката за управление на текстилните отпадъци в България. Така или иначе има възможност да се работи за тяхното разделно събиране и оползотворяване. Ние сме оптимисти, че това нещо ще се случи. 

– Доколкото съм запознат, мисля, че във Варна има инициатива за отваряне на завод за сепариране и рециклиране не текстилни отпадъци. Запозната ли сте с нея? 

Точно с инициативата във Варна не съм, но всички виждате, че в последните години се правят опити да се създадат условия за разделно събиране на стари облекла и обувки. Може би още на не много места има такива специализирани съдове, но стъпка по стъпка се върви към това. Може би лидери в разделното събиране са магазините за втора употреба, защото част от веригите дават възможност за връщане на стари дрехи. 

H&M специално и доста западни вериги вече, както и Patagonia, които правят туристическо облекло, стават известни с това, че ако занесеш стари дрехи и обувки, получаваш отстъпка от нов продукт, а те връщат материала изцяло в производството. 

Страхотно. Сигурна съм, че подобни инициативи ще стават все повече, защото много хора имат отговорност към бъдещето на планетата и към това да не замърсяваме, да не създаваме отпадъци. Ние всички вероятно в някакъв момент ще осъзнаем колко важно е това и то не само за текстилните, а за всички видове отпадъци. „За Земята“ е водеща по темата за нулеви отпадъци, така че аз няма да говоря много по този въпрос, но ключовото тук са хората, домакинствата. Те са тези, които наистина трябва да започнат да разбират необходимостта от разделно събиране на отпадъците. Защото най-простото нещо, което правим да хвърлим всичко в една торбичка в общия съд, е най-вредното. Защото когато постъпят тези смесени отпадъци на сепариращата инсталация, ресурсите в тях са силно замърсени и това което реално може да се рециклира е от порядъка на 10-15% в много оптимистични случаи.

Така че за да има смисъл от дейностите, които правим с отпадъците, първото и най-важното е поведението на източника, на домакинствата или разбира се в индустриалните сфери, там са малко по-различни нещата. Но това е ключова отправна точка. Да разбираме важността на ресурсите и да ги използваме. Ние се опитваме да направим това с тази изолация. Все още не я произвеждаме. Между другото тя има изключително добри характеристики като шумоизолация, но така или иначе работим в посока да започнем производство. Надяваме се това да се случи до две години и да можем наистина да покажем една кръгова икономика, един затворен цикъл на използване на ресурсите, отново и отново. 

– Какви са предпоставките, за да се случи масовото производство на тази изолация, за да може да се предложи на крайния клиент на достъпна цена и да бъде една реална алтернатива. Какво трябва да се случи от тук насетне, за да може да ги използваме и в програми за жилищно обновяване и да ги насочим към енергийно бедни?

Разбира се, трябва да се случи самото производство поне на едно място. Имайте предвид, че това не е малка инвестиция, но въвеждането на принципа за отговорността на производителя и по отношение на текстилните отпадъци създава добра възможност да се акумулират финансови ресурси, които да се използват включително и в тази посока. Честно казано това не е най-добрия начин. Това, което много хубаво работи във Франция е създаването на национален фонд, в който постъпват всички отчисления за произведената текстилна продукция и на конкурсен принцип се кандидатства с идеи и различни проектни предложения и най-добрите се финансират, което според мен е най-ефективният подход за използване на тези средства.

Системата, която в България от доста години работи с организациите за оползотворяване на опаковките, например, показва различни дефекти и неефективно използване на акумулираните средства. Моето лично мнение е, че там трябва да има промяна, но за добро или за лошо в България се възприе системата, по която и до момента работим. Надявам се, че ще има достатъчно финансови ресурси, които да насърчават хората, които имат желание да се оползотворяват текстилните отпадъци наистина да го направят

Aудио файл с цялото интервю:

 

by