По време на тридневната изложба на “За Земята” осъществена в края на септември в партньорство с АСЕМ (Асоциация за Строителство с Естествени Материали) и Хабитат България (“Подлсон на човечеството”) проведохме серия от интервюта с експертите. В рамките на всеки един от дните до нас на щанда присъстваше експерт, който отговаряше на вашите въпроси свързани с правилния избор на изолационни материали при сградна реновация или ново строителство. В допълнение на вашите разговори с тях, потърсихме отговори и на някои от нашите въпроси относно ролята на естествените материали в строителството, биха ли могли да се превърнат новото нормално при планиране и извършване на строителни дейности. В последното от серията интервюта разговаряме с инж. Любомир Ангелов съосновател на “Институт Кръгова Икономика”
Здравейте, Аз съм Светослав Стойков от ЕС „За Земята“. Днес наш гост е инж. Любомир Ангелов, проектант на сградни системи за отопление, вентилация и климатизация, като прави и оценка на тяхната енергийна ефективност.
Днес ще поговорим с него за изолационните материали, които са най-разпространени и какви са техните предимства; За естествените алтернативи; Ще потърсим приликите, разликите и предимставата на едните и другите. С опита си като инженер Любомир има възможност да работи с всички замесени в проектния процес на сгради от всякакъв калибър, от уютни семейни домове до индустриални обекти, бизнес центрове и други в България и чужбина. Този опит му дава възможност за обективен поглед върху проектните и оперативни процеси, както и върху енергийния баланс на сградите.
Също така Любомир Ангелов е съосновател на “Институт Кръгова Икономика“ като дълбоко се интересува от съвременните технологии и от трансформацията от линейна към кръгова икономика. От дизайна на процеси, както и проследяване на жизнения цикъл и оптимизиране на съвременни технологии.
Интервю с Любомир Ангелов
– Каква според вас е ролята на изолационните материали при сградната реновация, може ли да ни разкажете с няколко думи?
– Накратко за какво се прави изолацията. Изолацията е начинът по-който намаляваме топлинните загуби през ограждащите елементи на сградите. Като ги намалим, ние реализираме икономия на енергия. Което е крайната ни цел. По този начин имаме възможност да отопляваме сградите със значително по-малко количество топлина в студените зимни месеци.
– Сградната изолация и изолационните материали имат ли ползи през останалата част от годината или са препоръчителни само за зимния период.
– Това е проблемът при някои сгради, когато има твърде много вътрешни топлинни източници. Ако топлоизолацията е твърде дебела, сградата не може да се самоохлажда през летните месеци. Затова е добре да се направи баланс при изчислението на сградата между това колко топлина генерира самата тя и това колко получава отвън. На тази база може да се прецени каква изолация е добре да се заложи като дебелина и като тип.
– Тоест не винаги най-добрият вариант е колкото повече изолация, толкова по-добре, както чуваме почти навсякъде?
– Не за всяка сграда. Това важи предимно за жилищни сгради, но има специфични случаи, в които повече изолация не е по-добре. Трябва да има, но до определена граница.
– А кои са най-разпространените изолационни материали на пазара. Какви са техните предимства. Кои са най-търсените. Имате ли наблюдение върху това?
– Това което се е наложило през годините, в момента продължава да се използва приоритетно от инвеститори и клиенти. Това са предимно разперени изолации от различни синтетични материали, техния източник е петрола в повечето случаи. Това са популярните стиропор или т.нар. EPS – разперен полистирен. Другата изолация, която също така е популярна е XPS, това е експандиран полистирен. Другите са пяни от типа на пенополиуретан. Останалите изолации, които са широко разпространени и са със сравнително естествен произход са минералните вати, каменните. За тяхното производство е необходима преработка, но суровината не е петрол, не е така вредна за природата.
– Какви са предимствата на тези изолационни материали, които споменахте и защо според вас те са се наложили на пазара. Единствено цената ли е това, което търси потребителя?
– В повечето случаи цената е значителен фактор. Суровините на всички тези изолации от петролен произход се добиват и произвеждат много евтино. Това обуславя тяхното лесно предлагане на ниска цена. Те предлагат добри топлоизолационни свойства при добра продължителност на живота на продукта. Повечето разперени изолации запазват техните свойства през целия експлоатационен период. Минералната вата има още едно предимство, че е негорима. Това важи и за каменната и стъклената.
– Последните няколко дни ние от „За Земята“ правим изложба за естествените изолационни материали, на която и вие бяхте гост в Събота. Какво е вашето мнение за естествените изолационни материали? Те алтернатива ли са на конвенционалните, които споменахте преди малко и имат ли някакво конкретно предимство пред тях?
– Това е много пренебрегната част от изолационните материали. За съжаление те не са така широко разпространени, понеже цената им е малко по-висока. За сметка на това, те предоставят много добри характеристики в определени отношения. Имаме изолация от коноп, която би могла да контролира влажността в помещението, което в повечето случаи е основният проблем свързан с мухъла, за неприятно усещане в помещението. Имаме изолация от вълна, която има живот от около 100 години. Почти никоя друга изолация не може да постигне тези години на експлоатация.
– Чувал съм, да казват, че сградата „диша“. Може ли да обясните с няколко думи какво означава това?
– Това е възможността на сградата да поема и отделя влага без да я задържа и без да образува мухъл и плесен. Когато няма проветрение на слоевете от изолацията, по повърхността ѝ се задържа влага. Това е предпоставка за образуването на плесен, която в някои случаи дори е опасна за здравето, канцерогенна.
– Може ли да се каже, че когато използваме изолационни материали като вълната и конопа помагаме за свойството на сградата да диша?
– Да, определено. И това прави самата среда, която се обитава доста по-здравословна и приятна.
– Като съосновател на “Институт Кръгова Икономика“, можете ли да ни разкажете какво представлява концепцията за кръгова икономика в строителния сектор?
– Кръговата икономика като цяло представлява идеята за затваряне на кръга. Това означава, че всички процеси свързани с добива обработката, експлоатацията и последващата утилизация на материалите трябва да бъде в един затворен процес, при който няма отпадък, а всеки един такъв, който е останал от дадена сграда или процес, може да бъде преизползван в подобен процес или в друг, при който пак да бъде полезен. При сградите това в момента не е особено разпространено. Има определени нормативни изисквания за частично рециклиране и преизползване на материалите, но има доста накъде да се подобрява в тази сфера.
В строителството, кръговата икономика трябва да бъде разглеждана не само като ресурси и материали, а там всъщност трябва да бъдат заложени всички лица въвлечени в целия процес. Много хора разглеждайки ефективността на сградата забравят, че освен емитиционите разходи, ние като човечество плащаме и данък замърсяване. Ние не го плащаме в момента, но в последствие всички тези негативни последствия ще бъдат заплатени от всеки един от нас. Така че това, което не виждаме при инвестицията в едни екосъобразни материали и принципи е, че ние предварително инвестираме, за да избегнем последващи високи разходи и загуби.
– Бихме ли могли да заключим, че кръговата икономика в строителството е по-добрият вариант от гледна точка и на ефективност и на екологичност?
– Да, може да се каже. Точно това е целта на кръговата икономика, за да може да бъде постигнат баланс между потребление и запазване на природните ресурси.
– Как естествените материали се вписват в концепцията за кръгова икономика?
– В строителството енергията, която се използва е един от ключовите източници за въглеродни емисии и въобще на замърсяване на природата. Тези материали, които са от естествен произход, освен че за тяхното добиване и използване се употребява по-малко енергия, след края на техния жизнен цикъл, те могат да бъдат преизползвани или естествено да бъдат разградими, така че да не замърсяват по никакъв начин и да няма остатъчни вредности от тях.
Цялото интервю с Любомир Ангелов в един аудио файл можете да чуете тук: