В началото на 2022 г. Върховният административен съд (ВАС) отхвърли окончателно жалбата на група граждани и сдружение “За Земята” срещу Програмата за качество на въздуха (ПКАВ) на София за периода 2021-2026 г. Съдът не призна, че документът засяга правата и интересите им с мотива, че програмата е вътрешноведомствен акт, който е необжалваем и те нямат правен интерес от обжалването му. А всъщност целта на тази малка група софиянци беше да заставят общината да приеме по-ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха в града, които да залегнат в програмата.
Съдебната практика на Съда на европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) обаче е по-различна и това внася оптимизъм. От “За Земята” обмислят да подкрепят тези граждани в тяхната битка за чист въздух и да се обърнат към ЕСПЧ по повод нарушените им права от страна на българската държава.
Катерина е родена в София. С това кратко и логично обяснява защо живее тук.
“Като Амгъл съм в настроенията си към града – мразя и обичам София едновременно.”
Обича я заради близките хора, които живеят в града. Заради централната си част – красива и изпълнена със спомените й, надеждите, мечтите. Заради парковете и разходките по улиците. Заради хората, които стават все повече и които искат града да е приятен. Мрази София заради цялата мръсотия, пренаселеността, реконструкциите, които се правят в интерес на автомобилите, мръсния въздух. Зимата е непоносимо грозно – кал, мръсотия и въздух, който може да се дъвче.
Семейството на Катерина живее в центъра на столицата. Тя работи като психотерапевт. Децата й в момента са на възраст една и седем години.
Преди да има деца не й прави впечатление какъв е въздухът в града. Когато се ражда дъщеря й започва да забелязва, че много от децата на приятелките й развиват бронхит. Момиченцето й – тогава на две години – също се разболява, една цяла нощ не спира да кашля през 30-40 секунди, така развива алергия. Налага се да я водят на високо, на един хълм близо до Банкя, на -15 градуса и силен вятър. Само 20 минути прекарват там, но кашлицата спира “ магически”. “…помня студа и кристално чистия въздух. Мисля, че тогава осъзнах колко мръсен е въздухът в София”.
Семейството й искат да имат повече гласност по проблема, искат да окажат натиск на общината, за да се предприемат адекватни и конкретни мерки срещу смога.
“Иска ми се да вярвам, че това ще доведе до промяна и спазване на задълженията, които са поети,” обяснява Катерина защо обжалват плана на общината за качество на въздуха.
Зимата – когато стане непоносимо мръсно (в района, в който живее семейството ходят с маски много преди да има пандемия, въздухът там буквално има вкус) спират да излизат, не отварят прозорците, а пречиствателят за въздух работи постоянно. Освен това имат инхалатор, както и повечето им приятели с малки деца.
“Много е тъжно да знаеш, че голям брой от хората имат пречистватели за въздух и инхалатори.”
Според Катерина ефективните стъпки срещу мръсния въздуха са: трафикът в централните части да се ограничи, да има район, който да е изцяло пешеходен; драстично подобряване на мрежата на градския транспорт, за да стане по-удобна в сравнение с автомобилите; инвестиране в екологични методи като споделено пътуване, колите под наем; подпомагане на нуждаещите се да минат на друг вид отопление и ограничаване на горенето на отпадъци.
Фотограф: Боряна Пандова