Столична община се готви да въведе в края на годината Зони с ниски емисии (ЗНЕ) по отношение на транспорта и на битовото отопление. Що се отнася до отоплението, използването на печки на твърдо гориво от десетки хиляди домакинства в града, съчетано с определени географски и климатични особености София, е сред основните причинители на появата на смог и сериозното замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ) през зимата.
Така че преминаването към по-строги мерки е страхотно, нали? Не бързайте да се радвате. Защото едно е да имаме ЗНЕ, а друго – адекватна такава. Предложената зона е с такъв характер, че най-мекото определение, което можем да ѝ дадем, е „адски неамбициозна“. Това, ако желаем да бъдем културни, разбира се.
Зоната с ниски емисии по отношение на битовото горене ще обхване до 2025 г. само 9 по-централни района на София, в които, както се досещате, печките са престанали да бъдат масово явление още докато учениците са носели пионерски връзки. На практика в първия етап ограничения ще бъдат наложени на много скромните 5.5% от общо 54 611 замърсяващи домакинства в града (СО използва данни на НСИ от 2011 г.). Самият анализ на общината показва, че можем да очакваме ефект от едва 72 тона на година намаление на емисиите на ФПЧ10 , спрямо общото количество от 2 262 т/г ФПЧ10 , които се изхвърлят в атмосферата от печките през зимата. Или, накратко казано, оптимистично ще ограничим прахта от горене в града с 3,18%.
В същото време най-замърсените квартали остават без промяна. Станцията за измерване на качеството на въздуха, в която продължава да се отчитат превишения на среднодневните норми за ФПЧ10 в повече от 35 дни в годината, е АИС Надежда. Район Надежда обаче е изключен от ЗНЕ до 2030 година, въпреки че там има 1428 домакинства отопляващи се на твърдо гориво, но и почти 75 000 жители изложени на наднормено замърсяване.
За Надежда няма надежда, но дори да живеете в централните райони, не мислете, че въздухът около вас ще стане много по-чист. Известно е, че останалите (периферни) части на града генерират основните количества емисии при отопление с твърди горива. Те се насочват от характерните ветрове към централната (и по-ниска) част на града и водят до наднормени концентрации. Всички тези емисии ще бъдат ограничени по плана на общината едва през 2030 година.
Ограничава ли всъщност Столична община замърсяващите печки?
Въздухът на София е един от най-замърсените сред големите градове в Европа и общината дори беше осъдена за бездействието си по въпроса. Вместо да ускори действията си, администрацията всъщност ще ги забави. Наредбата за въвеждане на ЗНЕ не предвижда задължение за извеждане от употреба на печки и котли неотговарящи на Регламентите 2015/1185 и 2015/1189, въпреки че тази мярка е основна в Националната програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух (2018-2024). В проекто-наредбата няма предвидени действия, които напълно да въведат нужните мерки и да постигнат резултат до 2024 година. В допълнение за периода 2025 – 2030 също няма предвидени мерки. Де факто замяната според СО се отлага за след 2030 година – 6 години след заложения краен срок в националния план. Общината изглежда разчита, че останалите над 51 000 домакинства ще си сменят уредите до 2030 така или иначе, при положение, че напредъкът до момента след повече от 3 години усилия в областта е незадоволителен.
Към проекта за наредба за въвеждането на ЗНЕ също така няма предоставена количествена сметка какви са очакваните концентрации или намалени емисии от тази мярка до 2030 година и след това. Забраната за използване на твърди горива за отопление от 01.01.2025 година засяга само сгради по улици или на места с изградена и функционираща централна топлофикационна и/или газоразпределителна мрежа. Сякаш са забравили, че съществува отопление с електричество, което впрочем да бъде и по-изгодно в момента от това на ТЕЦ или газ.
Процесът на обсъждане и приемане на зоната с ниски емисии беше компрометиран. Предлаганата зона засяга изключително малка част от основните източници на замърсяване и ще има минимален ефект върху емисиите и оттам върху концентрациите на вредни частици и здравето на гражданите.
Вместо да ограничаваме прахта във въздуха, хвърляме прах в очите на хората.
