В Лондон в действие са зона с ниски емисии (LEZ) и зона с ултра ниски емисии (ULEZ). Те обхващат целия град и ефективно предпазват жителите му от ефектите от замърсяващите превозни средства. Мярката там е една от най-напредналите в Европа. По тази причина „За Земята“ покани на разговор Оливър Лорд – ръководителят на Kампанията за чисти градове (Clean Cities Campaign) в Обединеното кралство.
Избрахме човека не случайно. CCC водят активна кампания за зоните с ниски емисии из целия континент. Организацията си поставя за цел да насърчи градовете в Европа да преминат към незамърсяващ транспорт до 2030 г. Преди да оглави британското ѝ представителство обаче, Оливър работи години и в градската администрация на Лондон по въпросите на градски политики и планиране на транспорта, помагайки за намаляването на вредните емисии от превозните средства. Освен това той участва в редица кампании за чист въздух, целящи увеличаване на устойчивото пътуване и ускоряване на прехода към електрическа мобилност.
Запис от цялата среща може да намерите в YouTube канала на „За Земята“, като има версии на английски (тук) или с български дублаж (тук).
Град с ниски емисии
Лондон въвежда зоната с ултра ниски емисии на 3 етапа. През 2019 г. тя стартира, обхващайки само центъра на града или около 21 кв. км. площ. Две години по-късно, през 2021 г. обхватът ѝ се разширява диаметрално до 360 кв. км., а през изминалата 2023 г. тя вече започва да покрива на практика почти цялата територия на един от най-големите градове в Европа от около 1600 кв.км. За сравнение цялата урбанизирана територия на област София-град, включваща столицата на България, още 3 града и 34 села, е около 255 кв. км., а територията на транспорта (площта на транспортната инфраструктура) в същата зона – около 89 кв. км.
ULEZ в Лондон оперира всеки ден в годината, денонощно, с изключение на 25 декември. Тя изисква минимум покрит Euro 4 стандарт от бензиновите автомобили и Euro 6 от дизеловите. Една от разликите на зоната с ниски емисии там обаче е, че градът позволява да се плаща такса, срещу която превозни средства, които не отговарят на изискванията, да могат да влизат в зоната от време на време. Таксата възлиза на 12,5 паунда на ден за малки превозни средства и 100 паунда на ден за големи. Глобата, обаче, ако влезете без разрешение и платена такса в зоната, започва от 180 паунда на ден.
Истински резултати
„Резултатът от зоната с ниски емисии в Лондон до момента е забележителен“, посочва Оливър Лорд. Лондон разполага с много добра мониторингова система за въздуха. Тя комбинира мрежа от дифузионни тръбички, по-софистицирани устройства за измерване на въздуха и по-големи, професионални измервателни станции. Когато те са разположени както трябва в града, за разлика от тези в София, може да се отчете и проследи реалното състояние на качеството на въздуха в града, както и ефектът от въвеждането на ULEZ.
В случая проучванията показват (в сравнение с очакваното замърсяване, ако в града нямаше въведена ULEZ), че концентрациите на азотен диоксид покрай улиците и пътните артерии днес са много по-малки. По-конкретно – с 46% по-ниски в Централен Лондон (където мярката е в действие от 4 г.) и с 21% по-ниски в зоната на действие от вторият етап (въведена през 2021 г.), т.нар. „вътрешен Лондон“. Една от причините за постигането на ефекта е, че въвеждането на зоната е възпрепятствало от влизане в града 74 000 замърсяващи превозни средства на ден. Всъщност регистрираните МПС в Лондон са намалели като абсолютен брой с 47 000 за периода, след като жителите започват да обмислят и пробват други начини за придвижване.
Комуникация, комуникация, комуникация
Въпреки наличието на протести и фактът, че не всички жители на града одобряват голямата промяна, успехът ѝ засега показва, че повечето граждани са били подготвени. Един от важните моменти във въвеждането, посочва Оливър, е че комуникацията за причините, които са довели до подобно решение, както и детайлите във въвеждането на зоната с ултра ниски емисии започва доста години предварително. Идеята е обявена публично още по времето на мандата на Борис Джонсън като кмет на Лондон през 2013 г. Т.е. 6 години преди влизането в сила на първите рестрикции (които по преценка на следващата администрация на Садик Хан дори се въвеждат с около година по-рано от плана) и приблизително 10 години преди окончателното разширяване до мащаба на целия град. По време на подготовката под внимание се взимат и появилите се междувременно съдебни решения по отношение на чистотата на въздуха, разкритията на скандала Дизелгейт, както и проучвания, показващи как по-бедните жители на града живеят в по-замърсените райони, въпреки че шофират по-малко.
Публичната комуникация на предстоящата зона с ниски емисии в Лондон включва широка информационна кампания, чрез която да се пояснят вредите от мръсния въздух и защо се налага да се приложи такава мярка. С конкретни послания и инициативи са адресирани и различни засегнати социални групи и по-замърсени райони.
Въвеждането на такса „задръстване“ за всички коли в годините преди въвеждането на LEZ също се възприема като начин гражданите да свикнат с идеята.
Кои мерки работят
Отказването от най-замърсяващите автомобили е подпомогнато с мерки за смекчаване на прехода, които са насочени към различни уязвими групи – хората със специални нужди, пациентите, които трябва да посещават болници и др. Предвидена е и мащабна програма (160 млн. паунда) за изкупуване на най-старите автомобили за скрап. Въведени са допълнителни експресни автобусни линии.
Градският транспорт и други МПС с обществена роля често са едни от най-големите замърсители, защото те са сред малкото толкова тежки машини, които се движат в определени части на града, а от друга страна – защото подмяната им обикновено не се случва толкова периодично, колкото на частните автомобили. Да подмениш целия автопарк на обществения транспорт на един много голям град е много скъп проект. Вероятно дори непосилен за изпълнение в кратки срокове дори за най-богатите градове. В същото време обаче, Оливър Лорд посочва, че при въвеждането на зона с ниски емисии е много важен примерът, който дават държавните и общински институции. Не само заради размера на практическото въздействие от големите, често дизелови автобуси, но и от комуникационна гледна точка. Така се показва, че и обществените институции дават своя принос към промяната. А в Лондон тя започва с електрификация и ретрофитинг на автобусите от градския транспорт. Проблемът с големия мащаб е адресиран, като в началото се приоритизират транспортните коридори, по които автобусите замърсяват най-много и в същото време обслужват някои от най-маргинализираните общности.
Адресират се и другите популярни форми на обществен транспорт. Повече от половината от световноизвестните черни таксита, преди с доста стари дизелови двигатели, вече са оборудвани с plug-in hybrid технология. UBER от своя страна поема ангажимент всяка тяхна кола в Лондон да е електрическа до 2025 г. Популярната услуга оперира между 50 и 60 хил. автомобила в града. Като цяло от опита на Лондон се вижда стойност в идеята да се обмислят политики, които адресират този тип услуги, защото те обикновено са достатъчно много в един модерен град, а също участващите в тях МПС са диспропорционални замърсители – средногодишно те имат много по-голям пробег от частните автомобили.
Въпреки усилията да се намали броя на автомобилите в града, от Clean Cities Campaign посочват важната роля на споделената мобилност. За град с размерите на Лондон това значи освен споделени велосипеди и тротинетки, също така и услуги за споделени електрически автомобили, особено там, където няма добро покритие на градския транспорт. В категориите електрификация на обществения превоз и споделена мобилност британските градове всъщност в момента изостават. А пък София не се намира на толкова лошо място в Европа, макар и основно заради наследството от социализма и някои независими частни инициативи показва едно скорошно проучване. Да се надяваме, че тази тенденция тук ще се запази и ще бъде подкрепена още по-активно от общината и държавата.
И без двигател
Налице са и други предпоставки за успеха на зоната с ниски емисии, които силно отличават българската столица в негативен аспект спрямо Лондон. Една от тях са значителните инвестиции във възможностите за велосипедно придвижване в най-големия град на Великобритания. „Живея в Лондон от повече от 15 години и пред очите ми се случи истинска трансформация по отношение на инфраструктурата, която хората могат да ползват, за да карат велосипед. Това важи особено за велоалеите, които са отделени от останалото движение и са по-безопасни“, споделя Оливър Лорд.
Той посочва и друг важен пример – новата градската железница, т.нар. линия „Елизабет“. Открита само преди около година и половина след десетилетия планиране, тя добавя 10% капацитет на релсовия транспорт в огромната метрополия. Движейки се със скорост 2 пъти по-висока от тази на метрото, тя е била предпочетена от впечатляващите 150 млн. пасажери през 2023 г.
Както в София, логистиката също е типичен градски проблем и в Лондон – бусовете за доставки се оказват един от големите замърсители. От Clean Cities Campaign планират действия в тази посока, като една от идеите, по които вече се работи, е популяризирането на карго велосипедите. В центъра на Лондон е по-бързо да се придвижваш с велосипед, отколкото с какъвто и да е автомобил, категоричен е Оливър. Поради тази причина някои големи бизнеси, като Amazon, DPD и UPS вече използват товарни велосипеди в града. В комбинация с инвестициите на града в инфраструктура за велосипеди, те се оказват доста удачен вариант. Тази кампания се прицелва не само в бизнесите, но и в родителите и има причина за това. 25% от трафика в пиковите часове в града се формира от майки и бащи, които карат децата си на училище.
„В крайна сметка дългосрочната цел не е да имаме нови автомобили, а да имаме по-малко автомобили“, напомня ръководителят на Clean Cities Campaign във Великобритания.
Запис от целия семинар на „За Земята“ с презентацията на Оливър Лорд, с още примери и дълга сесия с въпроси и отговори, от които също могат да се направят интересни изводи и паралели със София, може да гледате на български (тук) и на английски (тук) в YouTube канала на „За Земята“.