Фотограф: Боряна ПандоваВ началото на 2022 г. Върховният административен съд (ВАС) отхвърли окончателно жалбата на група граждани и сдружение “За Земята” срещу Програмата за качество на въздуха (ПКАВ) на София за периода 2021-2026 г. Съдът не призна, че документът засяга правата и интересите им с мотива, че програмата е вътрешноведомствен акт, който е необжалваем и те нямат правен интерес от обжалването му. А всъщност целта на тази малка група софиянци беше да заставят общината да приеме по-ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха в града, които да залегнат в програмата.
Съдебната практика на Съда на европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) обаче е по-различна и това внася оптимизъм. От “За Земята” обмислят да подкрепят тези граждани в тяхната битка за чист въздух и да се обърнат към ЕСПЧ по повод нарушените им права от страна на българската държава.
“Когато бях малко момиче, вечер често се прибирах през завеса от смог. Тогава по-скоро ме беше страх да не изскочи някой зад мен в тъмното. Последните години същият този смог вечер ме притеснява, когато излизам да бягам, защото не знам как ще се отрази на здравето ми,” разказва Меглена Антонова.
Тя е една от групата гражданите, решили, че има смисъл да обжалват Програмата за качество на въздуха в София и да се борят за по-чист въздух в града, в който живеят.
Меглена е в началото на трийсетте си години, ръководи екип в неправителствена организация и е много запалена по бягането – практикува го навсякъде: в планината, парка или където другаде й се отдаде възможност.
Едно от нещата, които осмислят деня на Мег, както я наричат приятели и колеги, е да си направи тренировката по бягане и най-често се налага това да е някъде в града. (Друго важно за нейния хубав ден е вкусно хапване – поне едно, както и споделен момент с близък човек.)
Меглена е родена в София и през целия си съзнателен живот живее в столицата – или почти: без едни пет години извън България. Страстта й е да се качва на Витоша, но разходките в старите квартали на града също са й любими. И разбира се, в свободното си време най-често бяга в града.
“Ако човек е мотивиран да се грижи за здравето си чрез спорт, то няма как тази картина да е пълна без средата наоколо също да е здрава.” казва Меглена.
Мотивира се да се включи лично в съдебното дело срещу Столична общината от името на хората, които спортуват навън и сред природата: те са силно засегнати от лошото качество на околната среда и по-конкретно въздуха.
Смята, че повечето населени места в България основният замърсител е отоплението, но в големите градове като София транспортът има все по-голям принос и този проблем ще се задълбочи, ако не се вземат адекватни мерки.
Личният й принос към каузата по-чист въздух е, че вече събира пари да направи най-важната инвестиция – термопомпа със соларни панели за къщата, където би искала да живее за постоянно. Временно сега е в жилище, което е добре изолирано и има нужда от отопление само в най-студените моменти от зимата. Не използва собствен автомобил, а се придвижва основно с градски транспорт и пеша – така ходенето на Витоша го комбинира по различни маршрути – тръгва от едно място и се прибира от друго.
Конкретните стъпки, които Меглена смята за ефективни мерки за по-чист въздух са:
- ограничаване на личните автомобили в центъра;
- нови пространства за спорт и зелени коридори до Витоша;
- финансова подкрепа за домакинства за инсталации за собствено производство на енергия от слънцето.
Меглена обмисля сериозно и как може да се реши проблемът със смога в София цялостно:
Градът ни има нужда от изграждане на визия, в която хората са в центъра – как да имаме достъп до всичко необходимо и това да не ни коства здравето. Представям си града ни да се трансформира в място, където мога да отида пеша или с колело през всеки месец от годината да си напазарувам, да спортувам, да се забавлявам и да заведа детето си на детска градина или училище.
За по-възрастните хора, тези, които се придвижват затруднено или за по-далечните разстояния да има редовен градски транспорт (както за ходенето в планината), а за още по-далечните места – да се качваме на влака. В града да се обновят съществуващи, да се поддържат и да се изградят още пространства за достъпно масово практикуване на спорт.
Мерките за подобряване на топлинните уреди в града да включват и стимули за използване на възобновяеми източници на енергия като слънцето, защото това е бъдещето на отоплението. Градът ни да се адаптира и към надвисналата климатична криза, която няма да ни подмине.
Фотограф: Боряна Пандова
Фотограф: Боряна Пандова