Концентрацията на метан в атмосферата е най-високата в историята, като през последните 20 години тя се е повишила с почти 10%. Метанът е парников газ с над 80 пъти по-голямо затоплящо действие от това на въглеродния диоксид. В същото време метанът е основната съставка на изкопаемия (природен) газ, поради което е необходимо спешно да бъдат намалена употребата на газа. Емисии на метан има и при производството и изгаряне на нефт и въглища. Докладът “Скритата вреда” на Агенцията за разследване в областта на околната среда разглежда проблемите с емисиите на метан в ЕС, свързани с вноса, и показва необходимостта от разширяване на обхвата на Регламента на ЕС за метана по цялата верига на доставки – включително внос – за да се постигнат целите на ЕС в областта на климата и съюзът да намали емисиите на парникови газове с 45% до 2030 г., съгласно целта си от законодателния пакет REPowerEU.
През 2020 г. ЕС е произвел около 56 млрд. куб. м газ. ЕС разчита до голяма степен на вноса на изкопаеми горива, като внася 70% от въглищата, 97% от петрола и 90% от газа, които потребява. ЕС потребява повече от половината от всичкия търгуван изкопаем газ в света.
През 2022 г. настъпи значителна промяна – съюзът значително увеличи вноса на газ от държави като Норвегия, САЩ и Азербайджан. Паралелно износът на руски петрол значително е намалял – от 14,85 млн. тона през август 2021 г. до 9,79 млн. тона през август 2022 г.
Последните промени в европейското законодателство, като пакетът REPowerEU, изпращат смесени сигнали. Очаква се по-високите от очакваните цени на газа да намалят годишното потребление на газ в ЕС с още 40 млрд. куб. м до 2030 г. спрямо 2020 г., докато REPowerEU се очаква да намали потреблението на газ с допълнителни 100 млрд. куб. м за същия период. Това би намалило потреблението на газ в ЕС с близо ⅔ – от 399 млрд. куб. м през 2020 г. до около 143 млрд. куб. м през 2030 г.
В същото време обаче продължават да се планират инвестиции за нови газопроводи и терминали за втечнен природен газ, а те са в противоречие на мерките за намаляване на потреблението на газ.
Емисии на метан от внос в ЕС
Според доклада липсата на мерки за намаляване на емисиите на метан, свързани с вноса на изкопаем газ, са сериозен пропуск, който трябва да бъде отстранен.
По оценка на Международната агенция на енергетиката (МАЕ) световните емисии на метан от енергийния сектор са с около 70% по-големи от официално предоставените данни от националните правителства.
Според МАЕ глобалните емисии на метан от нефт и газ могат да бъдат намалени с 50%, ако всички държави приложат вече изпитани и ефективни практики. По-голямата част от емисиите на метан от изкопаеми горива се случват в началото на снабдителната верига, т.е. по време на производство, преработка и доставка. Това означава, че емисиите на метан, свързани с вноса на изкопаеми горива, се отделят най-вече преди да достигнат границите на ЕС.
Съществен източник на емисии на метан са течовете. Например в Пермския басейн в САЩ измерванията със сателити са установили, че 3,7 % от добития газ изтича в атмосферата.
Поради по-високия потенциал за глобално затопляне на метана се оказва, че само три процента изтичане на газ може да анулират ползите от това, че се заменят въглищата с изкопаем газ при производството на електроенергия. Според изчисленията на МАЕ вносът на нефт и газ в ЕС е допринесъл за около 9 000 хил. тона емисии на метан през 2020 г., което се равнява на 225 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2e), или годишните емисии на CO2 от повече от 60 електроцентрали, работещи с въглища.
Спътникови наблюдения
Спътниковите наблюдения са ценен източник на информация за емисиите на метан от отделни държави и райони, но за съжаление не могат да идентифицират емисии от конкретни съоръжения.
Така например за периода 2019-20 г. са открити 13 събития на свръх големи емисии по газопровода Ямал-Европа, като изпуснатите газове достигат до 164 тона на час. Тръбопроводът Ямал-Европа е с дължина 2000 км и осигурява около една шеста от годишния износ на газ от Русия за Европа. За същия период са установи и още 33 такива събития по тръбопровода „Братство“ към ЕС, със скорост до 291 тона на час. Тъй като голямото търсене от страна на ЕС води до увеличаване на производството в страни-производителки, ЕС носи значителна отговорност за подобни свръхемисионни събития.
Спътници могат да идентифицират и случаи на директно („факелно“) изгаряне на газ. През 2021 г. около 144 млрд. куб. м газ са изгорени чрез факелно изгаряне. Ако беше държава, „изгарянето“ щеше да е петата по големина държава-потребител на газ в световен мащаб след САЩ, Русия, Китай и Иран. От 10-те най-големи страни в света, в които се изгарят факли, шест от тях са големи износители на нефт и газ за ЕС – Русия, Ирак, САЩ, Алжир, Нигерия и Либия. Средният процент на факелно изгаряне на внасяния в ЕС газ е 33 пъти по-висок от този на местния добив.
Световната банка е разработила индекс, който оценява какво количество от внесения газ идва от инсталации, в които изгарянето му е практика (Фиг. 1). „Шампион“ в света е Естония, с около 13 кубични метра на барел, за България индексът е равен на 6 кубични метра на барел.
Фигура 1. Индекс на внесен „факелен“ газ в Европейските страни към 2021 г.
Втечнен газ
За втечнения изкопаем газ не съществуват ефективни мерки за мониторинг, докладване и проверка. Замяната на газ от Русия с втечнен природен газ от други държави не означава по-малко емисии, а даже обратното. Например, в сравнение с руския газ, втечненият газ от Катар или Австралия отделя между 60 и 175% повече емисии на парникови газове. Увеличаването на търсенето на втечнен газ от страна на ЕС ще доведе до увеличаване на добива на шистов газ в САЩ. Шистовият газ съставлява повече от половината от общото увеличение на глобалните емисии на метан.
Мерки на ниво ЕС
Единствената мярка по отношение на вноса, която е предложена на ниво ЕС, е изискването вносителите да докладват ежегодно дали са въведени регулаторни или доброволни мерки за контрол на емисиите на метан, дали се извършва измерване и докладване на емисиите на метан.
REPowerEU включва предложение за възползване от опцията със схемата „Вие събирате/ние купуваме“. Тя има за цел да насърчи улавянето на метана, вместо умишленото му изпускане чрез изпускане или унищожаване чрез изгаряне, като след това ЕС закупува отработения газ. Въпреки че е стъпка в правилната посока, ЕС следва да изиска от партньорите си да забранят рутинното изпускане и изгаряне и да се въведат строги програми за откриване и отстраняване на течове и да поставят тези практики като условие за достъп до пазара за всички видове нефт и газ, потребявани в ЕС.
ЕК обяснява недостатъчните мерки срещу емисиите при внос с доводите, че от една страна, ползите за околната среда и обществото са неясни и че контролът би бил труден, а от друга, че има икономически рискове. Първият довод обаче е в разрез с други регулации, като тази за продажба на незаконно изсечени дървета в ЕС.
Вторият довод също не е обоснован, поради факта, че по данни, използвани в доклада, 43% от прогнозните емисии на метан могат да бъдат намалени на нулева цена до 2030 г., а 63% – на сравнително ниска цена.
Според МАЕ за намаляване на емисиите на метан могат да се прилагат четири основни вида мерки.
– Първо, да се изисква откриване и отстраняване на течове (англ. leak detection and repair, LDAR). Това се състои в инспектиране на петролни и газови съоръжения с помощта на оптични камери, сензори за непрекъснат мониторинг, самолети, дронове и спътници. Според регулаторните органи на САЩ потенциалните намаления на емисиите на метан, дължащи се на периодичността на LDAR, са следните: 40% за годишни изследвания, 60% за полугодишни изследвания, 80% за тримесечни изследвания и 90% за месечни изследвания. Всички компоненти, при които е установено изтичане, трябва да бъдат ремонтирани възможно най-скоро.
– Второ, да се въведат ограничения за рутинното изпускането на изкопаем газ във въздуха и изгарянето на факли (англ. limits on venting and flaring, LVF), с няколко изключения като извънредни ситуации.
– Трето, в допълнение към LDAR и LVF, да се приемат подобрени технологични стандарти – които да изискват замяна на определени компоненти на оборудване. Според МАЕ редица алтернативни технологии могат да изпълняват същата функция при компоненти на определено оборудване, като например компресори, корабни двигатели и пневматични устройства, но с по-ниски или нулеви емисии.
– Четвърто, да се обърне внимание на неактивните нефтени и газови кладенци и изоставените въглищни мини. Неактивните кладенци продължават да отделят метан дълго време след използването им, освен ако не бъдат правилно изведени от експлоатация – рекултивирани, запечатани, запушени. За тази цел ще бъде необходимо да се въведе набор от технологии за правилно уплътняване и затваряне на неизползвани или неактивни кладенци и въглищни мини и да се гарантира, че те спират да изпускат метан, и такива мерки следва да се изискват.
Всички тези мерки трябва да бъдат придружени от силна рамка за мониторинг, докладване и проверка (англ. monitoring, reporting and verification, MRV), за да се гарантира ефективността на усилията за смекчаване на последиците и да се реши глобалният проблем с недостатъчното докладване на емисии от метан.
Пълният доклад прочетете тук.
