Преглед на данните от измервания за замърсяването на въздуха в София с азотен диоксид (NO2) за последните 3 години показва, че проблемът за столичния град с този замърсител нараства. Данните са от нов междинен доклад на Екологично сдружение „За Земята“, където за първи път са включени и резултатите от последните ни измервания – проведени непосредствено преди въвеждането на Зоната с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта в София в първия ѝ сезон, по време на активността ѝ от декември 2023 до февруари 2024, както и след края ѝ.
Замърсяването става по-сериозно и е през цялата година
Новите данни от измерванията в периода ноември 2023 – февруари 2024 за пореден път разкриват заблудата, че в София няма замърсяване с NO2. В 34 от 36 измерени точки концентрациите са над средногодишната норма от 40 µg/m3 през всички месеци. Единствените две локации, където има измерени по-ниски нива, отново са тези, които съвпадат с двете автоматични измервателни станции, отчитащи този тип замърсител в града.
По-притеснителното в последните измервания обаче е, че проблемът изглежда се задълбочава. За посочения период се вижда повишаване на замърсяването спрямо това през 2021 и 2022 г., когато вече бяха регистрирани стойности над законовата норма. Нездравословно високите нива на замърсяване с азотен диоксид са в много точки на град София, където има и сериозно човешко присъствие. Става въпрос за жилищни зони, райони с офис пространства и бизнес сгради, основни спирки на градския транспорт и училища. По-високи концентрации на NO2 се наблюдават в близост до натоварени улици и булеварди. Само по себе си наблюдението потвърждава разбирането, че основен източник на емисиите са автомобилите с двигатели с вътрешно горене и най-вече дизеловите такива. Изводите са особено обезпокоителни, защото показват, че София няма адекватни, действащи мерки, насочени към намаляване на замърсяването с азотен диоксид от трафика.
Първо измерване, свързано със зоната с ниски емисии
От няколко години от „За Земята“ проследяваме замърсяването с NO2 в София. Въпреки че има всички индикации, че такова съществува, при това в сериозен мащаб, проблемът остава извън радара на властите и респективно – извън държавните политики. Проблемът се корени в това, че автоматичните измервателни станции на официалната система за мониторинг на качеството на въздуха в София са разположени далеч от пътното платно и в неподходящи райони на града в нарушение на нормативните изисквания. Така те подценяват замърсяването с азотен диоксид.
Новото изследване на организацията ни целеше да съвпадне с влизането в сила от 1 декември 2023 г. на първия етап от ЗНЕ от транспорта в т. нар. Малък ринг. За целта бяха увеличени точките за измерване в и по границите на тази на теория най-строга част на зоната. Изследването бе проведено с разбирането, че ЗНЕ има много недостатъци в дизайна и прилагането във вида приет от Столичен общински съвет, включително липсваше контрол за навлизането на замърсяващи МПС и не могат да се направят сериозни изводи ефективността ѝ. Въпреки това резултатите показват, че мерки от този тип са все по-задължителни и трябва да се прилагат по-широко.
С бързи и ефективни мерки за ограничаване на замърсяването на въздуха от транспорта ще се постигне намаляване на нивата както на фини прахови частици, така и на азотен диоксид. Препоръчваме да се направят и повече измервания за установяване на горещите точки по отношение на NO2 в София. Нужна е и преоценка на разположението и класификацията на официалните измервателни станции, така че да отговарят на законовите изисквания, както и поставяне на допълнителни такива за отчитане на замърсяването от транспорта.
Нужни са работещи мерки
Необходими са сериозни и спешни мерки от страна на Столична община за намаляване на замърсяването с NO2 в София, които да са насочени към намаляване на употребата на МПС с приоритет към ограничаването на най-замърсяващите. Същевременно паралелно с въвеждане на ограничения, трябва да бъдат осигурени и насърчавани възможностите за устойчива и чиста мобилност за всички възрастови групи през всички сезони. Усилията би трябвало да са насочени към стимулиране на алтернативите: най-вече използването на градски транспорт, споделени форми на пътуване, възможностите за активно придвижване (с велосипед и други незамърсяващи въздуха в града транспортни средства), както и ходенето пеша. Освен мерки, насочени към личната мобилност на гражданите, са нужни и такива за екологичната трансформация на бизнеси свързани с транспорт: куриерски услуги, доставки, автобусни превози, комунални услуги, строителни и ремонтни дейности свързани с употреба на МПС. Всичко това е в пряка връзка с решенията, които се взимат по отношение на зоната с ниски емисии. Тази мярка би трябвало да се базира на наличните данни за трафика и замърсяването на въздуха и техния анализ. Необходимо е да се събере повече информация и за двете, включително и за периоди, в които ЗНЕ реално работи.
„Събраните досега данни показват категорично, че замърсяването с азотен диоксид не е сезонно, а е характерно за всички месеци през годината. По всичко личи, че за опазването на здравето на гражданите е необходимо да се предприемат целогодишни мерки за ограничаване на най-замърсяващите МПС. Затова препоръчваме промяна на мярката ЗНЕ от транспорта в постоянно действаща, а не само през трите зимни месеца“, посочва Ивайло Попов от екип Въздух на За Земята.
Прочетете повече детайли за най-новите измервания по локации в София и промяната в годините в новия междинен доклад – тук. Докладът беше представен за пръв път на конференция „Предизвикателства пред измерването на качеството на атмосферния въздух в София в контекста на променящия се климат и география на столицата” на 05.11. 2024, организирана от Столична община, като получи висока оценка от присъствалите експерти на международно ниво.